Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Георги Пирински, който навършва и кръгла годишнина, и колегата Йордан Школагерски. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение да разгледаме две заявления за оставки на народни представители и след това като първа точка от днешния дневен ред да бъде: "първо четене на два законопроекта за допълнение на Кодекса на труда". Става дума за обявяване на 22 септември - Деня на независимостта, за официален празник. Не са изтекли обаче 24 часа от разпространяването на становището на комисията, така че ако има възражения на това основание, ще се съобразя с тях.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заявление от Николай Апостолов Апостолов - народен представител от 25. многомандатен избирателен район София:
"Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, да бъдат прекратени предсрочно пълномощията ми като народен представител поради назначаването ми за извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална република Германия с Указ N 196 от 29 май 1998 г."
И проекта за решение:
"Решение
за прекратяване пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

прекратява пълномощията на Николай Апостолов Апостолов - народен представител от 25. многомандатен избирателен район София."
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 158 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.
Заявление от Александър Йорданов Александров - народен представител от Парламентарната група на СДС:
"Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, да бъдат прекратени предсрочно пълномощията ми като народен представител поради назначаването ми за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Полша с Указ N 274 от 3 август 1998 г. на президента на Република България."
И проекта за решение:
"Решение
за прекратяване пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

прекратява пълномощията на Александър Йорданов Александров - народен представител от 3. многомандатен избирателен район Варненски."
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 163 народни представители: за 129, против 15, въздържали се 19.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Кой ще прочете становището на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика? Има думата госпожа Росица Тоткова.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви становище на Комисията по труда и социалната политика по законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14.5.1998 г., внесено от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8.9.1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, за първо гласуване:
"Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание на 9 септември 1998 г. разгледа законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, както и приложените мотиви. И двата законопроекта се отнасят до допълнение на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, като се предлага 22 септември - Денят на обявяването на независимостта на България, за официален празник.
В проведените дебати бе отбелязано, че с обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, българските политици изпълняват заветите на дейците на националноосвободителното движение и присъединяват България към останалите свободни и суверени държави. Този акт е резултат от обединените усилия на българските политици, държавници и на цялото общество.
Допълнението на чл. 154, ал. 1 на Кодекса на труда, с което ще се обяви 22 септември за официален празник, ще бъде израз на признателност на цялото ни общество в чест на 90-годишнината от тази велика дата и в името на историческата справедливост и национално съгласие.
След проведеното гласуване с 14 гласа "за", въздържали се "2", против "няма", Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
"Предлага на Народното събрание за приемане на първо гласуване законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания.
Господин Райчевски имате, думата.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Може би малко неловко е да говоря преди вносителите, но мисля, че по такъв повод, по такъв законопроект ние няма да имаме различия и вносители, и онези, които ще подкрепим това предложение, и онези, които ще изразим своите становища, мислим по един и същи начин.
Ние преживяваме един сложен период, когато нашата държава преодолява тежко наследство и икономическо, и морално. В този момент празнуване, отбелязване на годишнини като тези, които повдигат нашето национално самочувствие, могат да бъдат не само наша морална утеха, но и опора и да дадат нови сили на народния дух и на всички нас да обединим усилията си за доброто бъдеще на България.
Почти всички цивилизовани държави празнуват Денят на независимостта си като най-голям празник. Беше малко странно дори досега, че ние протакахме и малко късно се връщаме към тази дата. Казвам връщаме, защото в бързината, с която трябваше да преодоляваме проблемите на днешния ден, ние реабилитирахме някои позабравени празници като 6 септември, но мисля, че заедно с 6 септември ние трябва отново да честваме и 22 септември, защото тогава България получава своята независимост в правен и всякакъв аспект, става равноправна суверенна държава, равна с европейските не само като наше българско самочувствие, а и като статут. Защото по отношение на самочувствието ние може би нямаме нужда от признание, но по отношение на правните норми, съобразно международното право, ние имаме да водим още тежка битка към приобщаването към Европейския съюз и другите структури.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги и приятели, аз ви призовавам всички да подкрепим това предложение, защото то е само за доброто на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Константин Дочев има думата.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС) Уважаеми господин председател, почитаеми колеги! Струва ми се, че малко закъсняхме с предлагането на тази забележителна дата да стане наш национален празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Официален празник.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ: За съжаление ние много малко знаем за нашата най-нова история и някак си ни обвинява доста често цялата наша общественост, че не можем да направим една обективна преоценка на нашата най-нова история.
В историята много често има различни мнения. Съвременните историци правят по един или друг начин опити тази наша най-нова история да бъде представена обективно и ми се струва, че не трябва да залитаме и да правим грешни оценки за една или друга историческа личност дали тя е била с републикански или монархически възгледи, важното е, че през 1908 г. наистина де факто България става независима държава. Едва ли е нужно аз да се спирам в подробности, но до 1908 г. България е зависимо княжество спрямо Турция. И може би 1908 г., може да се каже, е като един краен завършек на всички революционни идеи и опити на нашите възрожденци и революционери да завършат въжделенията на българския народ от началото на ХIХ век до началото на ХХ век.
Миналата година беше подета хубава инициатива, когато целият колегиум на Народното събрание единодушно прие 6 септември - Денят на съединението на Източна Румелия с Княжество България, да бъде отбелязан като национален празник.
Така че аз искрено се радвам като великотърновец и като историк по образование, че 22 септември - денят на равноденствието между лятото и есента, както и 22 март - денят на Клокотнишката битка, ще стане национален празник. А вероятно трябва да помислим също така и 22 март - победата на цар Иван-Асен II над Теодор Комнин при Клокотница, също да бъде отбелязван по подобаващ начин, както 22 септември.
Предлагам на вашето внимание тази забележителна дата 22 септември да стане национален празник на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
Друг желае ли да вземе отношение? Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно 22 септември 1908 г. е един от най-забележителните дни в новата българска история, ден продължение на една друга забележителна дата, която вече беше обявена и отбелязана като официален празник на Република България - Денят на съединението между Княжество България и Източна Румелия - 6 септември 1885 г.
Безспорно е, че тази дата - 22 септември 1908 г., е един безспорно прогресивен акт за цялата българска общественост, за българската държава, защото той отхвърля клаузите на берлинския диктат за пореден път след акта на Съединението. След тази дата България действително става независима от юридическа гледна точка държава, равноправен субект в международните отношения и престава да се възприема като придатък на Османската империя, тъй като по клаузите на Берлинския договор българският държавен глава, българският монарх княз Фердинанд е васал на турския султан.
Истина е обаче, че този акт става в условия на драматични събития. Този акт става в условия, когато продължава противодействието и противопоставянето между великите сили, всяка от които преследва своите интереси на Балканите. Истина е, че в тази ситуация България трябва да лавира, България трябва да отчита особеностите,трябва да се съобразява и с волята на Австро-Унгария, и на Русия. В тази ситуация българското общество, българските политици, българското правителство и българският княз Фердинанд се стараят да положат максимални усилия, за да доведат до успешен край замисленото дело. Истина е, че в тази ситуация силата, която успяват да проявят, и волята, която успяват да реализират българските политици, се дължи на широката обществена подкрепа. Защото това, което става чрез Съединението на Княжество България и Източна Румелия, дава вече необходимите основания, морална сила и убеденост на цялото българско общество да търси и по-нататък следващи стъпки и действия, които могат да доведат до юридическата независимост на българската държава от Османската империя.
През 1908 г. стават събития, които позволяват това дело да бъде доведено докрай. Това е годината, когато се осъществява малотурската революция. Това е годината, когато изтичат срокове от клаузите на Берлинския договор. Именно всички тези условия, които са една обективна предпоставка за осъществяване на успешни стъпки и действия, позволяват чрез активен дипломатически диалог от страна на българското правителство с една велика сила, каквато е Австро-Унгария, и получавайки подкрепата от Русия в тежък момент, да се доведе докрай това дело. Защото актът на прокламацията на независимостта на България, провъзгласен в историческата Църква "Свети четиридесет мъченици" в Търново, и обявяването на България за царство на практика довеждат до крайно изостряне на дипломатическите отношения с Турция и до непризнаване на акта от страна на великите сили, докато България и Турция не уредат дипломатически противоречията помежду си. В тази ситуация за пореден път България, както и след 1878 г., получава сериозна подкрепа от страна на Русия, защото малко известен е фактът, че българското правителство предлага определена финансова цена за независимостта, която вече е обявена. И тъй като Турция отказва да приеме този размер на финансово заплащане, Русия успява да гарантира по финансов път признаването на независимостта...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Как, като взима 82 млн. златни лева!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: ... чрез този дълг, който Турция има към Русия в резултат на контрибуцията, която трябва да изплаща след Руско-Турската освободителна война.
Така че обявяването на независимостта е един акт, който не е никак лек за реализиране. Това е акт, който по един доста труден начин получава необходимата подкрепа и признание от страна на великите сили. Затова говори и фактът, че официалното признаване на независимостта на България от страна на великите сили става едва на 9 януари 1909 г., когато с подкрепата и на Русия се решават тези финасови взаимоотношения между България и Турция.
В заключение аз бих искал да кажа, че към акт, какъвто е обявяването на независимостта на България, всички ние трябва да се отнасяме с необходимото уважение и преклонение. Защото 22 септември 1908 г. действително се превръща в датата, в която България прави последната и решителна крачка към обявяването на своята държавна независимост, към превръщането си в суверенен субект на международното право и към държава, към която великите сили се отнасят вече като към независима. Това, разбира се, позволява и на българската държава, и на нейния владетел да бъдат наречени и титулувани царство и цар. Всичко това поставя България от гледна точка на дипломатическите й отношения в една далеч по-изгодна ситуация, отколкото до 22 септември 1908 г.
Затова аз напълно подкрепям предложението 22 септември да бъде обявен за официален празник на Република България като едно необходимо уважение и дан към всички тези, които успяват благодарение на обществената подкрепа на българския народ, на подкрепата на цялото българско общество да реализират и успешно да доведат докрай този акт. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Симов има думата. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ние, от Обединението за национално спасение, доста се колебахме дали да взимаме думата, тъй като искахме да не се шуми много по този въпрос. Няма нужда от много приказки. Надали в страната ни има българин, който да не знае какво е 22 септември. Колеги отляво, недейте много да приказвате, аз бих искал само да ви кажа следното.
Речта, която господин Славов произнесе, ме навежда на следното. Господин Дочев е историк. Ние искаме едно: да знаем историята си, но да знаем цялата история, от 681 до днес и нищо в тази история да не бъде скрито. Всичко да бъде ясно, защото тежко му на този, който не знае историята си. Знаейки добре историята си, да не повтаряме грешките, които са се случвали. Защото те са се случвали от незнание на историята, не от друго.
Аз мисля, че 22 септември трябва да бъде символът на българската нация, не защото някой ни помогнал или дал нещо, а защото ние сме се борили за този символ. Нашите деди са се борили. Защото преди няколко месеца се навършиха 120 години от Берлинския договор, но ние като политици така или иначе не го отбелязахме. Добър или лош, той е дал основанието ние с вас днес да сме в тази зала. Това е истината и не бива да я обвързваме с една или друга политическа сила, а да знаем, че нашите деди са се борили.
Затова предлагам на вашето внимание законопроекта, който ние внесохме от 14 май и законопроекта на колегите от Съюза на демократичните сили да бъдат гласувани на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз, за да кажа, че ние също ще подкрепим това 22 септември да стане официален празник. Да не се смята като реплика това, което ще кажа след малко, към тези, които говореха преди мен, но никой от тях не каза, че обявяването на независимостта на България става по времето, когато министър-председател е господин Александър Малинов. Никой не каза, че той е един от най-големите български политици и държавници в нашата история след освобождението ни от турско робство. Това е човекът, който три пъти е бил министър-председател в нашата история и никой не каза, че Александър Малинов е председател на Демократическата партия. Ние като правоприемници на Демократическата партия ще подкрепим внесеното предложение и ще гласуваме за него. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Нека не бъдем толкова сигурни, че целият народ знае каква е датата 22 септември. Има и хора, които, убеден съм, не знаят нищо за нея. Така че тези дебати не са излишни. Даже струва ми се, че има и депутати, които не знаят много събития, свързани с тази дата. Съдя за това по репликите, които подхвърляше господин Агов по време на изказването на господин Пламен Славов.
Действително до 1908 г. ние сме били трибутарна държава и сме плащали данък на една друга държава. Постигането на независимостта на България има и финансова страна и тази финансова страна се урежда с помощта на Русия - сумата, за която господин Славов говори тук от тази трибуна. Това е под формата на заем, който Русия дава на България. На практика този заем не е бил изплащан никога, а след 1917 г., когато се установява съветската власт, тя опрощава този заем на България. Това е историческата истина.
И аз се радвам, че след малко за пръв път може би в своята история и депутатите от СДС ще подкрепят един факт, принос за който има и Ленин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм любител на открито парламентарно поведение и на изобилни дискусии. Но днес и сега съм убеден, че думите, които произнасяме, са казани далеч преди нас от делата на онези българи, които са се борили поколения наред за националната ни цялост. Мисля, че голямата идея, която се съдържа днес в скромния текст на един законопроект, ни връща към болката, но и към стремежа на българските национални идеали.
Историята и нейните автори, а виждам, че и днес тук, ще има още да измерват усилията на партии и на дейци в акта на 22 септември 1908 г. Нека това да се прави и занапред. Сигурно науката и обществеността имат нужда от своите детайли, но аз мисля, че сега ние дължим почит, дължим и преклонение. Трябва да се обърнем към скрижалите на нацията и към един дълг, който не се отнася към миналото, а е адресиран и днес към всички нас - дългът ни да укрепваме българската държавност и нейната вековечност. Затова мисля, че трябва да подкрепим този закон наистина единодушно не толкова като текст, колкото като дух и като политическа воля. Защото наистина зад него, гласувайки, ние ще покажем верността на днешните българи, приемствеността им към онези, които живяха и умираха просто за да живее България. Призовавам ви да гласуваме заедно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Тодоров, имате думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
След всичко казано аз искам да изразя позицията на Парламентарната група на Евролевицата за това, че ние категорично ще подкрепим това предложение за обявяване на 22 септември за официален празник на България. Малко съм смутен от някои неща, които бяха казани тук, защото аз си мисля, че точно при обсъждането на един такъв въпрос - въпросът за обявяването на една светла дата за официален празник, ние би трябвало да си спестим неща като: "наследници на тази или онази партия". Аз мисля, че в случая трябва да се говори единствено и само, че ние сме наследници на българи, които са намерили силата, куража и са направили това, което се е случило на 22 септември 1908 г. Точно като такива, в един такъв ден, ние трябва да забравим различията, които имаме помежду си поради принадлежността ни към една или друга политическа партия, защото тогава нашите деди са показали, че когато всички българи са заедно, те постигат най-големите си успехи.
Всички знаем, че никак не е било трудно да се вземе тогава това решение. Въпреки всичко единствено и само като българи това решение е било взето. Така че ние подкрепяме това предложение и аз моля, господин председател, да преминем към гласуване и след това тутакси, както се казва, да преминем и към второ четене, за да приемем този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Друг желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване. Има постъпили два законопроекта. Ще ги поставя на гласуване по реда на постъпването.
Поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57, внесен от Арлин Григоров Антонов и група народни представители. Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98, внесен от Пламен Радонов и група народни представители.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като между двата законопроекта няма абсолютно никаква разлика, в залата е налице консенсус по предложението, моля да предложите двата вече обединени законопроекта, да бъдат приети на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението да пристъпим към второ четене на законопроектите?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата председателката на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разглеждането на двата законопроекта за второ четене, искам да ви кажа, че вчера Комисията по труда и социалната политика всъщност направи две заседания в един ден. Едното беше редовното заседание, в което комисията прие и предложи със становище на Народното събрание да приеме двата законопроекта на първо четене, а второто беше извънредно заседание, с което ние направихме обобщен доклад - обединихме двата законопроекта, както е в процедурата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - когато има два законопроекта по една и съща тема, те да бъдат обединени, още повече и когато са приети на първо четене.
Комисията по труда и социалната политика предлага следното заглавие: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Никой не е направил предложение за изменение на заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 168 на народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България".
Това предложение е подкрепено с 14 за в комисията, като искам да ви кажа, че първото предложение на народните представители Арлин Антонов и групата е прието по принцип, а е прието всъщност предложението на народните представители от групата на СДС, тъй като то съдържа в себе си и предложението на колегите от Обединението за национално спасение. Единствената разлика е, че колегите от СДС са добавили израза "на България". Комисията се обедини около този текст и предлага параграфът да звучи така:
"Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По текста на закона някой желае ли да се изкаже - господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам само да изкажа едно свое съображение. Аз подкрепих този законопроект най-горещо, но моето лично становище е заглавието, наименованието да бъде "Ден на независимостта". Така е по-добре според мен, но щом комисията е решила, аз ще се присъединя към нейното решение. Ние имаме Ден на съединението, Ден на независимостта - това са утвърдени в световната практика наименования на точно този вид големи национални празници. Но щом комисията е решила така, аз го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Параграф единствен така, както е предложен от комисията.
Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания.)
Аз искам да благодаря на всички народни представители за единодушната подкрепа. Смятам, че този закон ще бъде един от тези, с които нашето Народно събрание ще бъде запомнено, защото това, което не направиха тридесет и седем народни събрания досега, го направихме ние.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 54 (1) По искане на Българската православна църква Българското национално радио и Българската национална телевизия й предоставят програмно време за обръщения и за предаване на значими религиозни церемонии.
(2) Други официално регистрирани вероизповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщения към вярващите във връзка с техни религиозни празници.
(3) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 и 2 се определят в Правилника за организацията и дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия."
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан:
В чл. 54 от ал. 1 и 2 се създава обща ал. 1 със следното съдържание:
"Чл. 54. (1) По искане на Българската православна църква и на другите официално регистрирани вероизповедания в Република България, Българското национално радио и Българската национална телевизия предоставят програмно време за обръщения към вярващите или за предаване на значителни религиозни церемонии във връзка с техни религиозни празници."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 54 се изменя, както следва:
"Чл. 54. (1) По искане на Българската православна църква Българското национално радио и Българската национална телевизия й предоставят програмно време за обръщения и за предаване на значими религиозни церемонии.
(2) Други официално регистрирани вероизповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщения към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии във връзка с техни религиозни празници.
(3) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 и 2 се определят в Правилника за организацията и дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
По чл. 54 има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме от ал. 1 и ал. 2 на чл. 54 да се създаде нова ал. 1 със текста, който вече чухте. Тъй като в проекта на Министерския съвет, подкрепен от Комисията по културата и медиите, се залага една неравнопоставеност на вероизповеданията в България и то неравнопоставеност на две нива.
Първо, по искане на Българската православна църква Българско национално радио и Българска национална телевизия се задължават да предоставят програмно време за обръщения - и това е съвсем правилно. Проблемът е в това, че другите официално регистрирани вероизповедания могат само да поискат подобно програмно време, но отникъде не става ясно дали Българското национално радио и Българската национална телевизия ще предоставят подобно време. Тоест отказът на БНР и БНТ би бил съвсем законен. Струва ми се, че няма ясна гаранция за останалите вероизповедания да разполагат с програмно време за обръщение към вярващите.
И второто ниво на неравнопоставеност е по отношение на възможността едно вероизповедание да получи програмно време за предаване на значими религиозни церемонии, докато другите вероизповедания са лишени от тази възможност.
Бързам да заявя, че тази неравнопоставеност не произтича от нито една норма в българската Конституция. Точно обратното. Ние смятаме, че тази неравнопоставеност е в противоречие с чл. 6 от българската Конституция, който гласи, че не може да има дискриминация на етническа и верска основа.
Аз искам също така да кажа, че разбирам напълно страховете на управляващото мнозинството и на колегите отляво, че с течение на годините поради една или друга причина в България има немалко уж официално регистрирани вероизповедания, които сякаш по-скоро имат характер на секти. Това го разбирам. Но това е отговорност на изпълнителната власт, на специален орган към Министерския съвет. И не може вероизповедания, които имат дългогодишни традиции в България, да носят отговорност и да заплатят за едни или други пропуски в работата на изпълнителната власт. Не говоря, че това са пропуски на сегашната изпълнителна власт. Затова ни се струва, че не би било редно едно вероизповедание като мюсюлманското например, а в България се говори, че имало един милион мюсюлмани, да се приравни с регистрирани преди година - две някакви вероизповедания, които изглеждат като секти за по-голямата част от българското общество.
Ето затова аз ви призовавам да подкрепите нашето предложение, което е в пълно съгласие с чл. 6 от българската Конституция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Райчевски за изказване.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! В комисията ние проведохме един много обширен дебат точно по тези текстове с намерението да заличим всички подозрения за създаване на условия за неравнопоставеност между официално регистрираните вероизповедания. Аз лично предложих дори разширение в ал. 2 на текста към законопроекта на Министерския съвет, където беше предвидено, че другите официално регистрирани вероизповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщение към вярващите. И аз благодаря на комисията, че тя прие това предложение и всъщност възможността става по-широка - не само за обръщения към вярващите, а и за предаване на значими религиозни церемонии във връзка с техните религиозни празници.
Вие не сте съвсем прав, като казвате, че ние нямаме условия и аргументи в Конституцията да поставим все пак някаква разлика, която не е въпрос на отношение, а е само съобразяване с реалната обстановка в страната. Православната църква, православната вяра, православната религия е традиционно вероизповедание за Република България и това естествено по някакъв начин се маркира и в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Вие сте абсолютно прав, че това беше единственото ни съображение, когато поставихме все пак една възможност за това да бъде преценено кога и в каква степен да бъде предоставено програмно време от някакъв независим орган, какъвто ще бъде ръководството на националната ни обществена медия. Защото Вие сте прав, че в Република България в последните години се регистрират официално вероизповедания, които все пак имат доста още неясен и неустановен статут в нашето общество и то има към тях особено отношение. При тази неизясненост, при тази рискова ситуация, която може да се създаде, ако ние задължим ръководствата на Националната телевизия и на Националното радио да предоставят такова време, все пак това ще бъде упрек към нас като законодатели.
Затова ви призовавам да подкрепите предложението на комисията с разбирането и с нашето общо убеждение, че ние не можем да допуснем, че ръководството на Националната телевизия или на Националното радио би пренебрегнало официално желание за изявление или за отразяване на прояви на представители, както Вие казахте, на едно вероизповедание, което има стабилни позиции в България, каквото е мюсюлманското. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
За процедура има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, от името на групата на Съюза на демократичните сили моля за 20 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Двадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата за процедура господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение за отлагане гласуването на текста на чл. 54. Мисля, че има достатъчно възможности за прецизиране на това, което се предлага, така че да изпълним, от една страна, всички изисквания на Европейския съюз към нас във връзка с демократичното отношение към различните вероизповедания и същевременно да запазим в текста възможностите традиционните за България вероизповедания да имат защитеното право да се явяват по телевизията тогава, когато това се диктува от техните религии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението за отлагане гласуването по чл. 54.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 55 и следващите.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 55. Условията и редът за участие в предизборни кампании чрез БНР и БНТ се определят със закон."
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 55.
"Чл. 56. Българското национално радио и Българската национална телевизия изработват правилници за рекламната си дейност. Те се прилагат и по отношение на регионалните програми."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 55 и 56 няма предложения.
Има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз подкрепям текстовете и на двата члена. Имам само един въпрос: не е ли по-уместно чл. 56 да отиде в раздела за рекламите? Като че ли систематически неговото място е там, вместо тук, в тази глава. Нека господин Райчевски да помисли дали да не го преместим в следващата глава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз мисля, че систематичното място на чл. 56 си е тук, тъй като той регламентира изработването на правилници и функционирането на Националното радио и на Националната телевизия. Но аз правя едно редакционно предложение към чл. 56. Тъй като вносителят вероятно с рекламната си дейност има предвид и спонсорството, аз предлагам обаче да бъде разграничено точно и ясно, за да не би да бъде тълкувано погрешно. Затова предлагам след "правилници за рекламната си дейност" да се добави "и спонсорството". Това предложение го правя по-нататък и в чл. 64. Просто да бъде точно фиксирано регламентирането отделно на рекламата и отделно на спонсорството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз бих си позволил да направя опит за прецизиране на текста на чл. 55. Защото вижте сега как звучи: "Условията и редът за участие в предизборни кампании чрез БНР и БНТ се определят...".
"Условията и редът за достъп до телевизионно (или до ефирно време) при участие в предизборни кампании се определят със закон." Защото със закона ще бъдат определени не само за БНР, не само за БНТ, а и за всички останали. Това е достъп до ефирното време, а не за участието в предизборната кампания. Защото освен по радиото и телевизията, тази предизборна кампания се води и по други начини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, то е казано тук само "чрез БНР и БНТ", не изобщо.
МИХАИЛ МИКОВ: Не се участва в предизборни кампании чрез БНР и БНТ, а в предизборни кампании се участва чрез време, което се предоставя, и различни други форми. А БНР и БНТ са институции, чрез тях не се участва в предизборни кампании.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Чрез програмно време.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами направете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, кажете.
МИХАИЛ МИКОВ: Условията и редът за предоставяне на време, най-просто, или за достъп, господин Райчевски, за предоставяне на време по БНР и БНТ по време на предизборни кампании се определя с отделен закон. Чрез БНР и БНТ - те са национални институции и не се участва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ясно, но сега формулирайте, защото искате да формулирате, започвате да обяснявате и текстът се губи.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре. "Условията и редът за предоставяне на ефирно време при участие в предизборни кампании се определят със закон." Препращаща разпоредба към друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "... на ефирно време по БНР и БНТ". Добре.
МИХАИЛ МИКОВ: Да. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в чл. 56 думите "изработват правилници" да се заменят с "приемат правилници", защото този акт е важният.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Управителният съвет ги приема. (Шум и други реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За да ги приеме някой, трябва да бъдат изработени преди това. Важно е приемането, а не изработването.
Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, колеги! Аз благодаря за активното желание да се помогне за усъвършенстването на текста. Приемам, че би могло в чл. 55 да се уточни, че участието се изявява чрез представяне на ефирно време.
Струва ми се, че малко излишен е спорът по чл. 56 дали да бъде "изработват" или "приемат" правилници. Ако ние се съгласим, че използваме думата "приемат" правилници, тя включва и "изработване", защото това е станало нарицателно, това е общоприето. Не знам от правна гледна точка дали няма да се получат тук някакви различия, но "приемат правилници" всъщност означава "изготвят и приемат правилници", не самата процедура кой ги гласува. Така че аз не виждам някаква опасност дали ще е едната или другата.
Но по отношение на това, което предложи Сашо Стоянов, имам възражение - да намесваме тук и спонсорство. Членовете се отнасят само за рекламната дейност. Спонсорството е друга тема. Може би ще разширим неоснователно този член и ще навлезем в някакво друго противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, не бих искал да губя време на Народното събрание, но все пак поддържам предложението си за редакционна промяна и замяната на "изработват" с "приемат". Защото прав е господин Райчевски, че "приемат" включва в себе си и изработването. Но обратното - "изработват" предполага приемането, но не го включва в себе си. Затова по-точната дума е "приемат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Във връзка с проблема, който господин Местан повдига. Господин Местан, ако отворите на 91 страница, чл. 64, в него е казано: "Управителният съвет на БНР, съответно Управителният съвет на БНТ:". Аз ще Ви помоля да съсредоточите вниманието си върху т. 2 - "приема правилници за структурата и организацията на дейността" и прочие, и прочие, запетайка, "за рекламната дейност, за конкурсите и договорите с външни продуценти;". Тоест, този въпрос - приемането - е уреден с точно конкретен орган, докато БНР и БНТ са юридически субекти, те не могат да приемат. (Реплики от опозицията.)
Това е вече друг въпрос. Въпросът с изработването е друга тема, но приемането е уредено в чл. 64. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, Вашето предложение е за отпадане на чл. 56? Добре.
Първо по отделните предложения гласуваме:
"Чл. 55. Условията и редът за предоставяне на ефирно време по БНР и БНТ при участие в предизборни кампании се определят със закон".
Моля, гласувайте този текст на чл. 55 като се предлага навсякъде "програмно време" да замени "ефирно време". Значи текстът става: "Условията и редът за предоставяне на програмно време" и следва текстът. Моля, гласувайте за този текст.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Член 55 е приет.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 56.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието - член 56 отпада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел III - Управление на българското национално радио и Българската национална телевизия".
Комисията по културата и медиите приема предложението на вносителя за заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за заглавието на раздел III.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 57. (1) Органи на управление на Българското национално радио са:
1. Управителният съвет на БНР;
2. генералният директор на БНР.
(2) Органи на управление на Българската национална телевизия са:
1. Управителният съвет на БНТ;
2. генералният директор на БНТ."
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 57.
По този член няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 57 както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Член 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 58. (1) Генералните директори на БНР и БНТ и членовете на управителните съвети осъществяват своята дейност в съответствие с Кодекса на труда.
(2) В решението на Националния съвет за радио и телевизия за избор на генерален директор и за утвърждаване на управителен съвет се определят основните елементи на тяхното трудово правоотношение.
(3) Генералният директор може да сключва допълнителни споразумения с членовете на управителния съвет относно осъществяването на техните права по Кодекса на труда."
Предложение от народните представители Благой Димитров и Младен Влашки:
Текстът на чл. 58, ал. 1 се заменя със следния текст:
"(1) Членовете на Управителния съвет на БНР и БНТ могат да бъдат щатни и нещатни. Генералният директор и щатните членове осъществяват своята дейност в съответствие с Кодекса на труда."
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложението на народния представител Младен Влашки за чл. 58, ал. 2 се оттегля, а другото предложение е в чл. 58 ал. 3 се заличава.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 58 се изменя както следва:
"Чл. 58. (1) Членовете на Управителния съвет на Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да бъдат щатни и нещатни. Генералният директор и щатните членове осъществяват своята дейност в съответствие с Кодекса на труда.
(2) В решението на НСРТ за избор на генерален директор и за утвърждаване на управителен съвет се определят основните елементи на техните договорни правоотношения.
(3) Генералният директор може да сключва допълнителни споразумения с членовете на управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да обоснова предложението, което съм направил съвместно с господин Влашки. Става дума за това, че в управителните съвети на двете национални медии много често се привличат хора, които да речем работят във висши учебни заведения, както и изявени специалисти от Българската академия на науките. Без да визирам конкретни имена, и в момента даже има такъв случай, има такава и световна практика. Тези изявени специалисти не могат да бъдат щатни служители поради заетостта си в другата структура. В тази връзка ние предлагаме в ал. 1 да бъдат определени членовете на управителния съвет като щатни и нещатни. Това е основното. Това впрочем пролича и в срещите, които имахме с ръководствата на двете национални медии, включително и с генералните директори. Ние на практика отразихме това изискване чре този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Атанасов при този закон има предимство за изказване. Имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз искам да кажа няколко изречение по ал. 2 на предлагания чл. 58. От текста, който е предложен и одобрен от комисията не става ясно кой се явява работодател на членовете на управителните съвети, дали Националният съвет за радио и телевизия или Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия, представлявани от техните генерални директори. Така както е формулиран текста, той навежда на мисълта, че работодателят е Националният съвет за радио и телевизия, тъй като в неговото именно решение за утвърждаване на членовете на управителните съвети следва да бъдат определени основните елементи на трудовите им договори.
В същото време тази ал. 3 на този член дава възможност генералните директори да сключват допълнителни споразумения към трудовите договори с членовете на управителните съвети, което е недопустимо, защото само работодателят може да сключва допълнителни споразумения към основния трудов договор.
От друга страна, основните елементи на трудовото правоотношение и на генералния директор и на членовете на управителните съвети, а именно характерът, мястото на работа, срокът и трудовото възнаграждение са императивно определени в самия закон и не могат да бъдат променяни в решението на Националния съвет за радио и телевизия.
Аз за съжаление не мога да дам по-добър текст, но надявам се вече всички сте се убедили, че предложените тук текстове не са достатъчно прецизни. И тъй като нямаме представител на вносителите, моля господин Райчевски или някои от юристите в залата, ако е възможно, да направят това прецизиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С този текст се получава един тюрлюгювеч между граждански и трудовоправни отношения. Намесват се и такива думи като щатни и нещатни, статски. Разбира се, какво значи нещатен? Кой е нещатен? Има там записано от колко души е този управителен съвет. Значи щатът е спуснат и той ще си бъде в щата. Друг е въпросът, предполагам, че господин Благой Димитров и господин Влашки са имали предвид друго. Тези хора, които имат основно трудово правоотношение на друго място, да работят или по допълнителен трудов договор при условията на Кодекса на труда там като членове на Управителния съвет, или по граждански договор.
Но аз искам да поставя принципния въпрос дали директорите на радиото и телевизията и членовете на тези управителни съвети с техните договори трябва да се регулират от Кодекса на труда. Защото става въпрос за някаква управленска сфера. Става въпрос за по-различни правоотношения от тези, които се регулират за работниците и служителите в Кодекса на труда. И неслучайно тук се получават големите противоречия. Веднъж ние казваме Кодекса на труда, втори път казваме, че основните елементи се определят от техните договорни правоотношения, на което обърна внимание и колегата Атанасов. Пълно противоречие.
И още един въпрос, който не знам дали и вносителите, и в комисията сте имали предвид. В момента се обсъжда и приема Закон за държавния служител. Дали тези висши ръководители са държавни служители? Ако са, там е изключено субсидиарното приложение на Кодекса на труда. Тоест, тук възниква цяла каскада от въпроси. Лично аз смятам, че членовете на управителните съвети, пък било то на радиото и телевизията, не трябва да бъдат по трудови договори, както на всички управителни съвети независимо дали те са на частно търговско дружество или пък на някакво друго. По-друго е правоотношението.
Така че има няколко варианта: единият, който би бил малко като сегашния, за излизане от ситуацията да въведем някаква относителна бланкетност в текста. Да изберат вносителите: Кодексът на труда или договорът ще имат примат. Защото в момента в текста са и двете неща - прилага се Кодексът на труда, а основните се уреждат по договор. Та да изберат вносителите, да кажат кое от двете да бъде. Да се редактира текстът и да има някаква последователност. Това щатни и извънщатни е съвсем друга тема. Разписва се, че са десет члена на този съвет и те са си щатни, защото бройката е закована, има щат. А дали те работят по граждански договор или по допълнителен трудов договор... Тогава пък Кодексът на труда... Много сложно става и възникват много въпроси. Нека да формулираме нещо по-бланкетно и да се решава въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, предлагам всички тези съображения във връзка с трудовите правоотношения, които бяха изказани от колегите, да се обсъдят още веднъж и да отложим гласуването по чл. 58. Правя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане гласуването на чл. 58.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Отлага се гласуването на чл. 58.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 59 (1) Работодателят, който е в трудово правоотношение с лице по чл. 57, е длъжен да му разреши неплатен отпуск за времетраенето на съответния мандат. След изтичането или прекратяването на мандата той е длъжен да го възстанови на заеманата преди това длъжност.
(2) Лицата по чл. 57, които към момента на избора или утвърждаването на НСРТ са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по чл. 57, които към момента на избора или утвърждаването на НСРТ са в трудово правоотношение с висши училища или научни организации като хабилитирани преподаватели, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по времето на мандата си."
Предложение от Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов.
В ал. 3 след думата "преподаватели" да се добави "или приравнени на тях научни сътрудници".
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
Член 59 се изменя, както следва:
"Чл. 59. (1) Работодателят, който е в трудово правоотношение с лице по чл. 57, е длъжен да му разреши неплатен отпуск за времетраенето на съответния мандат. След изтичането или прекратяването на мандата той е длъжен да го възстанови на заеманата преди това длъжност.
(2) Лицата по чл. 57, които към момента на избора или утвърждаването на НСРТ са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по чл. 57, които към момента на избора или утвърждаването на НСРТ са в трудово правоотношение с висши училища или научни организации като хабилитирани преподаватели или приравнени на тях научни сътрудници, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз ще кажа няколко изречения само по ал. 3. Всъщност питам се дали нейната разпоредба е необходима. Защо? Защото в законопроекта изобщо не са предвидени каквито и да са ограничения за членовете на управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Такива ограничения има за членовете на Националния съвет за радио и телевизия, които са изброени изчерпателно в чл. 27. За членовете на управителните съвети няма такива ограничения. Ето защо тази алинея се явява излишна.

Също така няма и кореспондиращ на чл. 28 текст, който изисква подписването на декларации от членовете на управителните съвети, че отговарят на изискванията, предвидени в този закон. Спомнете си, че за членовете на НСРТ искаме такива декларации, а за членовете на управителните съвети това нещо не се предвижда. Може би това трябва да се добави, а ал. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 59 някой друг желае ли да вземе отношение?
Господин Атанасов, поддържате ли предложението си за отпадане на ал. 3? Оттегляте го.
За прецизност във втората и в третата алинея на чл. 59, където е казано "или утвърждаването на НСРТ", би трябвало да се каже "от Националния съвет за радио и телевизия". Предлогът "на" трябва да се замести с "от".
Моля, гласувайте чл. 9, така както е предложен от комисията, с тази корекция в ал. 2 и 3.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Член 59 е приет с направената корекция в ал. 2 и 3.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 60. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от по петима членове, утвърждавани от НСРТ по предложение на съответните генерални директори.
(2) Управителните съвети на БНР и БНТ включват в състава си съответния генерален директор, който е председател на Съвета по право."
Предложение от народния представител Младен Влашки - в чл. 60 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Управителните съвети на БНР и БНТ избират от състава си заместник-председател, който изпълнява функциите на генералния директор при негово отсъствие".
Забележка: това предложение отпада, ако се приеме предложението по чл. 21.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направил съм това предложение, тъй като то е в унисон с всички останали от подобен тип колективни органи за управление, които са описани в този закон. Така че просто продължава структурата на тези типове управление.
Забележката, дадена под предложението ми, беше свързана с едно друго предложение за друг начин на избиране на генералния директор, когато той ще изпадне в съвсем друга позиция на утвърден човек от един програмен съвет. Но тъй като това не е прието, аз поддържам предложението си, защото то създава определен синхрон в цялостното структуриране на управителните тела. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа, аз поддържам предложението на господин Влашки и се радвам, че не го оттегля. Но искам да обърна внимание на още нещо. В експертизата, която ни беше предоставена от Съвета на Европа, се посочва, че връзката между Националния съвет за радио и телевизия и управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио е прекалено тясна. Регулаторният орган трябва да има една и съща позиция към всички инстанции - както обществени, така и търговски, а не да утвърждава управителните съвети само на някои от тях.
Освен това така се съсредоточава прекалено много власт в Медийния съвет, който не е независим от доминираща политическа сила. Това би могло да носи предимства на Българската национална телевизия и Българското национално радио по отношение на частните оператори или пък да нарушава свободата и независимостта на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Ето защо Съветът на Европа предлага управителните съвети да се избират отделно, следвайки правилата, предложени за НСРТ. За съжаление такова предложение нито аз, нито някой от колегите е направил писмено и ние не можем да го гласуваме. Но искам да знаем все пак в какви позиции сме спрямо предложенията, които идват от Европа.
И нещо много важно, което е породено от практиката. Аз питам какво става, ако Националният съвет за радио и телевизия неколкократно не утвърди управителния съвет, така както се случи с Българското национално радио? Спомняте си, че на няколко пъти предложението на господин Александър Велев за управителен съвет беше отхвърлено. Ние нямаме регламентация какво ще стане, ако примерно Националният съвет за радио и телевизия отхвърли 5, 10, eн пъти предложението на генералния директор на една от двете национални медии. Мисля, че това положение по някакъв начин трябва да се уреди, тъй като самата практика показа, че ще си имаме работа с подобни случаи вероятно и занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки.
Гласували 135 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 41.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 60 с неговите 1 и 2 алинеи, така както се предлага от вносителя, и с вече гласуваната и приета ал. 3.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Член 60 е приет с неговите три алинеи.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 61. (1) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.
(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:
1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;
2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;
3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност."
Предложение от народния представител Димо Димов - чл. 61 да се допълни с думите "и културата".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан - в чл. 61 от ал. 2, т. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 61 се изменя както следва:
"Чл. 61. (1) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, на културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.
(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:
1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;
2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;
3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 61?
Има думата господин Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Позволявам си да предложа една съвсем малка редакционна поправка в чл. 61, ал. 2, т. 3 - "били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност" - не "и", а "или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, по ал. 1 и тук, както при състава на Националния съвет за радио и телевизия, не се казва колко годишен трябва да е професионалният опит на членовете на управителните съвети. Защо, какво лошо има в това членовете на управителните съвети да имат примерно 15-годишен професионален стаж? Може би се страхувате, че дългогодишните специалисти са при нас, в левицата? Е, вече не е така, отдавна не е така. И при вас се намират специалисти, и вие го знаете. Тогава защо?
Вярно е, че във вашата група има юристи, които се упражняват в законотворчество, за да улеснят писането на дипломните си работи. Вярно е, че във вашата група има специалисти, които дори при народната власт, когато следването беше безплатно, не успяха да завършат висше образование и може би, за да избиват комплексите си, сега при всяко второ изказване ни упрекват в некомпетентност. Но това са народни избраници. Така е преценил избирателят и така е гласувал. Не можем да му се сърдим, но и не можем да се съгласим, че винаги е прав. Ние обаче нямаме право да грешим. Трябва да пратим в управителните съвети наистина хора с опит, със стаж, с компетентност, което означава че трябва да фиксираме професионалният опит на 15 или поне на 10 години.
Правя това предложение - да се добави "15-годишен професионален стаж".
По ал. 2, т. 2. Как да се разбира ограничението за лица, "които са" или "които са били"? Смятам, че тази точка трябва да отпадне или поне да се направи по-мека, защото тя отнема възможността на маса хора, включително и на суперинтелектуалци, включително и на превъзходни специалисти да бъдат членове на управителните съвети. Мнозина от тях не по своя воля са в бизнеса. Били са отстранени от националните медии, например седмината уволнени от Българското национално радио, активисти на "Свободно слово" и за да оцелеят някак си са влезли в ръководните органи на търговски дружества. Сега ги лишавате от шанса да бъдат членове на управителните съвети. Шанс, който в повечето случаи е не само за тях, но и за самите управителни съвети.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): По коя точка е това?
ИВО АТАНАСОВ: Това е точка втора, господин Димитров.
Ето защо тази точка трябва да отпадне или поне да не се отнася за членовете на ръководни органи на търговските дружества в сферата на медиите и на културата. Там, където те са отишли като професионалисти, излизайки - като Ясен Бояджиев, като други от Българското национално радио или Българската национална телевизия.
По ал. 2, т. 3, също предлагам да отпадне. Как може един сътрудник на бившата Държавна сигурност да е депутат, но да не може да стане член на управителния съвет? Може би по същата странна логика, по която един народен представител може да е кредитен милионер, но съветникът му - не може. Станаха ли депутатите по-свободни след отварянето на досиетата? Тези, чието агентурно минало беше афиширано - да. При тях всичко е пито-платено. Но тези, чиито досиета не бяха оповестени? Сега те могат да бъдат много повече шантажирани отпреди, защото вече има закон, по който могат да бъдат извадени на светло. Тяхната зависимост сега даже е двойна. Те нямат свободна воля.
И накрая, кой е по-зависим в своите действия - бившият или настоящият сътрудник на специалната служба? Очевидно - настоящият.
Ето защо точка трета трябва или да отпадне, или да се отнася не за бившите сътрудници, това е безмислено, а за настоящите сътрудници на специалните служби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Атанасов, Вие направихте предложения, които с изключение на предложението за отпадане не виждам как можем да ги гласуваме, защото не са направени нито писмено, нито в срока по правилника.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов, както и на народните представители Луджев и Местан за отпадане на точки 2 и 3 в ал. 2 на чл. 61.
Гласували 144 народни представители: за 39, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 61 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 107, против 18, въздържали се 8.
Член 61 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Райчевски, имате думата да докладвате.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 62. (1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е за срок от три години.
(2) Едно лице може да бъде избирано в управителен съвет на БНР или в управителен съвет на БНТ за не повече от два мандата.
(3) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на Националния съвет за радио и телевизия."
Предложение от народния представител Младен Влашки, което се оттегли.
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, по ал.1 защо три години да бъде мандатът на управителните съвети на Българската национална телевизия и на Българското национално радио? Това бе прието и за Националния съвет за радио и телевизия. Ако направим една елементарна сметка, ще видим, че това позволява до 2003 г. да се запази съотношението от 6 към 1 в НСРТ. Фактически дотогава и управителните съвети ще бъдат в една изключителна зависимост от колегите отдясно. Тоест мнозинството се застрахова не само до 2001 г., докогато максимално ще бъде на власт, но и две години след това. Сами кажете на какво прилича.
Съветът на Европа предлага в експертизата мандат от пет години, за да се даде, от една страна, възможност за планиране на управлението, а от друга страна, за разграничаване на мандатите на управителните съвети от 3-годишния мандат на Националния съвет за радио и телевизия.
По ал. 2 аз правя аналогично предложение, както по съответния член, не си спомням номерацията му вече за НСРТ - да бъде "не повече от два" и тук да се добави "последователни мандата".
Искам да ви припомня, че тогава ме подкрепихте, защото смисълът на ограничението е да не можеш да имаш три, четири и така нататък последователни мандати, но когато те не са последователни, няма логика да съществува това ограничение.
Така че това са моите предложения - "мандат от пет години" и "не повече от два последователни мандата". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов, но аз не мога да ги поставя на гласуване, защото това са предложения по същество и не са направени по съответния ред. Ето защо поставям на гласуване чл. 62 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 13.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 63. (1) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на НСРТ.
(2) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване, освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда."
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя.
Предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги, необходимо е според мен в ал. 2 да се уточни, че обжалването става пред ВАС, не пред вас, а пред ВАС като абревиатура, пред Върховния административен съд. Мисля, че това допълнение е наложително и няма пречка да се включи. Систематически обаче мястото на този въпрос е в чл. 38, защото там се изброяват решенията на Националния съвет за радио и телевизия, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Как ще постъпите обаче, е ваша работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Моля, гласувайте чл. 63 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Член 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 64. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:
1. определя основните насоки за развитие;
2. приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за конкурсите и договорите с външни продуценти;
3. взема решение за създаване на експертни и консултативни съвети и определя реда за осъществяване на тяхната дейност;
4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;
5. приема проектобюджета и го предлага на Националния съвет за радио и телевизия за одобряване и включване в проекта на Закона за държавния бюджет, както и отчета за изпълнението на бюджета;
6. разпределя бюджета;
7. по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя тяхната структура и управление;
8. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;
9. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;
10. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;
11. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в Българското национално радио, съответно в Българската национална телевизия, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочен в правилниците за организацията и дейността им;
12. решава други въпроси в кръга на своята компетентност."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 64 - в първото изречение преди двоеточието се добавят думите: "ръководи дейността на БНР, съответно на БНТ, като".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Благой Димитров и Младен Влашки:
В чл. 64, т. 1 след края на текста се добавя изразът "обема и структурата на програмата".
В чл. 64, т. 5 текстът се заменя както следва:
"5. приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет. След съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия изпраща в Министерство на финансите проекта за субсидия за включването и в проекта за Закон за държавния бюджет;"
В чл. 64, т. 6 текстът се изменя както следва:
"6. приема бюджета и неговото разпределение, числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;"
Въвежда се нова т. 7 със следното съдържание:
"7. приема отчета за изпълнение на бюджета".
Точките 7, 8, 9, 10, 11 и 12 се преномерират.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В чл. 64, т. 2 думата "конкурсите" се заменя с думата "отношенията" и след думата "дейност" се вмъква фразата "за съхраняването и ползването на фондовете".
Комисията по културата и медиите приема втората част на предложението, като първата се оттегля от вносителя.
В чл. 64, т. 7 след думата "определя" отпада фразата "тяхната структура и управление" и се заменя с фразата "техния статут, структура и управление, съгласувано с Националния съвет за радио и телевизия".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
В чл. 64, т. 7, след думата "определя" се добавят думите "техния статут", а думата "тяхната" отпада.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо не приема? Аз го виждам отразено в окончателното решение. Прието е.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Може би е техническа грешка. Сега ще го видя. Ако е отразено, значи е прието.
Нека да чуем становището на комисията.
Чл. 64 се изменя, както следва:
"Чл. 64. Управителният съвет на Българското национално радио, съответно Управителният съвет на Българската национална телевизия:
1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;
2. приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете и за външните и съвместните продукции;
3. взема решение за създаване на експертни и консултативни съвети и определя реда за осъществяване на тяхната дейност;
4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;
5. приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия изпраща в Министерство на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет;
6. приема бюджета и неговото разпределение, числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;
7. приема отчета за изпълнение на бюджета;
8. по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя техния статут, структура и управление, съгласувано с Националния съвет за радио и телевизия;
9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;
10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;
11. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;
12. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в Българското национално радио, съответно в Българската национална телевизия, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им;
13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Благой Димитров иска думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа! С няколко думи искам да обоснова нашето предложение във връзка с чл. 64.
Общо взето, като че ли основният акцент имат точки 5 и 6. Основното нещо, което сме имали предвид, е съгласуване с изискването на Устройствения закон за бюджета и съответно със самия Закон за бюджета.
По т. 5 - "приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване с НСРТ изпраща в Министерство на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет;" - това е продиктувано от факта, че има една унификация на тази процедура. Всъщност Управителният съвет като управително тяло на медията след съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия на практика изпраща в Министерство на финансите проектобюджета на медията. Всъщност това е процедурата, която се осъществява всяка година по всеки Закон за бюджета и разбира се, такава процедура е в сила до 2007 г., тогава, когато всъщност бюджетната субсидия затихне до нула и самото финансиране остава само от фонд "Радио и телевизия".
А по т. 6 към същия член вече става дума за самото разпределяне на бюджета. Пак управителното тяло - Управителният съвет, разпределя вече бюджета и числеността на персонала във функция от бюджета. Тук, разбира се, ми се иска да спомена и т. 7 - за приемането на отчета по изпълнението на бюджета. Това също е една рутинна процедура, която, общо взето, във всяко ведомство, което е на бюджет, се практикува.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че чрез тези поправки ние всъщност хармонизираме Закона за радиото и телевизията с Устройствения закон за бюджета - още веднъж искам да го спомена, и със самите закони за бюджета дотогава, докато двете национални медии са на бюджетна субсидия. Това е просто едно прецизиране на процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Аз поддържам първото ни предложение, което сме направили от името на тримата колеги от Демократичната левица.
То би звучало така:
"Управителният съвет на БНР, съответно Управителният съвет на БНТ, ръководи дейността на БНР, съответно БНТ, като..."
Съжалявам за повторенията, но те са необходими за точност. Ако се запише така текстът, ще стане ясно, че и насоките също се определят от Управителния съвет - не сам "своите насоки на развитие", сам за себе си да ги определя, а определя насоките за развитие на БНТ и БНР.
Комисията е приела предложението на колегите Димитров и Влашки и там е добавено "основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата".
В такъв случай тук за управителен съвет ли става дума или за програмен съвет? Мисля, че има известно объркване.
По второто предложение, макар че комисията е писала, че не е прието, то фактически е прието, още повече, че е идентично с предложението на господин Младен Влашки. Всъщност това е една идея на господин Александър Момчилов, който е директор на Регионалния телевизионен център в Пловдив, една идея, която се приема и отляво, и отдясно.
Не е ясно само защо трябва да се съгласува с НСРТ, господин Влашки. Моля Ви да помислите не е ли достатъчно Управителният съвет, съответно на БНТ или БНР, да може сам да решава тези въпроси.
Не само в този член, но и в целия раздел прави впечатление, че се смесва управлението, администрирането с програмирането. Особено голяма е инвазията на администрирането в рекламната политика, което се вижда от т. 11 на този член 64. Рекламната политика би трябвало да бъде част от програмната политика, от програмирането, от съставянето на програмната схема, в което Управителният съвет не участва. Тук, волю или неволю, с точка 11 се предпоставят някакви интереси на управленческия апарат в рекламната политика, която по този закон, поне на първо време - до 2007 г., както каза господин Димитров, ще носи, макар и със затихване, основните извънбюджетни приходи. А административните апетити в рекламната политика водят не до нещо друго, а до разпродаване на рекламното време с печалби главно за упълномощените. Управителният съвет не участва в програмирането, не съобразява програмните необходимости за производство и дори за закупуване на чужди програми, а управлява рекламната дейност и договорите. Защо? Може би за да потвърди моите съмнения.
Предлагам точка 11 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
За реплика давам думата на господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз искам да направя само едно уточнение във връзка с разсъжденията, които изложи преди малко господин Атанасов.
Кое ни накара да вкараме "обема и структурата на програмата"? Аз разбирам вашите опасения, че това може да се тълкува като вмешателство в работата на програмния съвет. Но все пак бюджетната субсидия засега, а по-нататък дори и когато фонд "Радио и телевизия" поеме финансирането на двете медии, е в пряка функция с обема и структурата на програмата. Значи от чисто финансова гледна точка. Ние говорим за основни насоки, а не за някакво вмешателство в програмната схема в чист вид. Само това се има предвид - основните насоки по отношение на обема и структурата на програмата, господин Атанасов.
Не е без значение, да речем, в структурата и обема на програмата колко филма ще бъдат закупени от някоя водеща филмова компания, защото те струват много пари. Вие сам знаете, в миналото Народно събрание бяхме с Вас в една комисия, обсъждали сме тези неща колко струва на Националната телевизия една минута при закупуване на филм. И това всъщност пряко трябва да бъде отразено във финансовата част. Това е смисълът на нашата поправка към т. 1.
А що се отнася до т. 11, аз ще ви помоля по същия начин да бъде схванат проблемът. Независимо откъде идват парите - дали от рекламата или от бюджетна субсидия, при всички положения управителният съвет трябва да има един интегрален поглед върху финансирането. Даже нещо повече. Ние трябва да изработим една защитна схема против декапитализацията на телевизията. Вие сам знаете за какво става дума. Никой в момента не може да отрече, че в телевизията доскоро, а и в момента има механизми за декапитализиране, особено чрез рекламата. Трябва все пак да има един защитен механизъм и аз мисля, че точно управителният съвет е управителният орган, който във връзка с финансирането трябва да има поглед върху тези неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз вече направих веднъж това предложение, правя го и втори път - в т. 2 на чл. 64, където се казва, че се изготвят правилници за рекламна дейност, да се добави "и спонсорство". Тоест, да могат да бъдат разграничени точно тези два вида дейности в Националното радио и Националната телевизия, да бъдат регламентирани поотделно, за да може наистина да има един контрол върху движението на парите в националните медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Писмено направено ли е това предложение?
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): То е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е редакционно. Днес се опитвате и Вие, и господин Атанасов да ми прокарвате като редакционни неща, които очевидно не са редакционни.
Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на едно изключително важно нещо, което стои извън технологията. С предложенията, които сме направили с господин Благой Димитров, които по-нататък са обвързани изобщо с предложенията за финансиране, най-накрая се реализира във финансово измерение и независимостта на Българска национална телевизия и Българско национално радио, тъй като оттук нататък управителните съвети, които са вътрешни органи за управление, ще могат да структурират както функционално-технологично, така и финансово своето учреждение, а това няма да става с външни актове, като постановление на Министерския съвет и т.н. Тоест, ние изпълняваме напълно предписанията на Пражката конференция и наистина създаваме свобода за действие на вътрешни органи на управление. Това е големият смисъл и аз мисля, че това трябва да бъде подкрепено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Тук въпросът е на изпълнение, на управленчески функции. Аз виждам, че има една т. 5, съгласно която НСРТ се явява като надзорен съвет, някакво междинно звено между Народното събрание и Управителния съвет. Не зная какви компетенции, какви фактори има в това НСРТ, които могат да вникнат в бюджета, в техническата същност на бюджета на телевизията. Ако искате да направите НСРТ управляващ орган на телевизията...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не.
ИВАН БОЙКОВ: Така се получава, господин Димитров, защото той одобрява бюджета.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Съгласува.
ИВАН БОЙКОВ: Как тъй ще съгласува? Приема бюджета и го предлага за одобряване и за включване. Какво значи един орган като НСРТ да одобрява бюджета на една търговска институция?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Чети нашия текст, поправката.
ИВАН БОЙКОВ: Аз гледам текста, по който става дискусия в момента. И не се разпределя бюджета от Управителния съвет, бюджетът се управлява от Управителния съвет. Какво значи да се разпределя бюджетът. Не е коректен текстът.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ние го променяме.
ИВАН БОЙКОВ: Не е коректен текстът. Тоест аз предлагам т. 5 от основния текст да отпадне.
И тъй като има много поправки и аз не мога да видя, господин Димитров, коя е Вашата поправка тук, вие сте написали: "приема проектобюджета и включената в него субсидия". Не може НСРТ да приема бюджета.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не НСРТ, а Управителният съвет.
ИВАН БОЙКОВ: С извинение: "след съгласуване в НСРТ, изпраща в Министерството..." Добре. НСРТ няма функции на финансов орган, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за реплика, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, мисля, че тук се смесват две представи. Ние не говорим за Националния съвет за радио и телевизия, ние говорим за управителните съвети на БНР и БНТ. Член 64 е точно това. Има две точки и изброяваме какво. И там в т. 5 се казва: приема проектобюджета и т.н. Става въпрос за Управителния съвет на БНР и БНТ, а не за Националния съвет за радио и телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли дуплика? Има думата господин Иван Бойков за дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че нещата ще се изяснят в процеса на гласуване, но самата логика на тези предложения показва... Аз виждам какво е предложил господин Благой Димитров, но то също не е достатъчно. Недейте да товарите един такъв съвет, който има съвсем други функции, с финансови дейности. Още повече, че хората, които са избрани там, нямат нищо общо с финансовата дейност.
Предлагам т. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложихте, аз съм си го отбелязал и ще го гласуваме.
Не виждам други изказвания.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за допълнение към текста в началото на чл. 64.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Атанасов е прието, така че няма да го гласуваме.
Има предложение от господин Иван Бойков за отпадане на т. 5. Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков.
Гласували 139 народни представители: за 39, против 77, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на т. 11.
Гласували 139 народни представители: за 38, против 87, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 64 така, както е предложен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 100, против 39, въздържали се 3.
Член 64 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 65 (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор по негова инициатива или по искане на най-малко двама от членовете на съвета, както и от най-малко двама от членовете на съвета, ако генералният директор откаже да го свика.
(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.
(3) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват членове, достатъчни за вземане на решения по предварително обявения дневен ред."
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 65.
"Чл. 66. Управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение с обикновено мнозинство от всички членове."
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по текст чл. 66.
"Чл. 67. Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Националния съвет за радио и телевизия."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 67.
По тези членове, господин председател, няма направени писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата, за да предложи отпадане на част от единия текст, нали?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, Вие се досещате на кой.
Уважаеми дами и господа, става дума за чл. 65. Така, както е представен от вносителя, ал. 1 и ал. 3 влизат в противоречие помежду си. Според ал. 3, за да са редовни заседанията, трябва да присъстват трима членове на Управителния съвет от общо петимата. Алинея 1 пък дава възможност двама членове на съвета да свикат заседание, ако генералният директор е отказал да направи това сам. Но в такъв случай каква е гаранцията, че генералният директор и останалите двама ще дойдат, ще уважат заседанието?
Тук по-скоро трябва да се запише задължение на генералния директор да свика заседание по искане най-малко на двама членове на Управителния съвет. Така ал. 1 ще се освободи от своя пожелателен характер и ще даде гаранции за редовност на заседанията. Има случаи, в които дори председателят на парламента, макар и да не желае, е задължен да свика заседание на Народното събрание. Тези случаи са определени в Конституцията. Такова задължение трябва да има и по-нискостоящият генерален директор на Българската национална телевизия или Българското национално радио. Може би, за да се реши въпросът и вероятно това има предвид и господин председателят на Народното събрание в момента, ал. 1 трябва да свърши до запетаята и да стане: "Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор по негова инициатива или по искане на най-малко двама от членовете на съвета." Ако тук се сложи точката, смятам, че така вече се включва имплицитно, както се изразяват някои по-учени от мен хора, задължение на генералния директор да свика заседание при положение, че двама членове са поискали това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно това имах предвид, господин Атанасов. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз съм съгласен.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Подкрепям това предложение на Иво Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания? Няма.
Най-напред ще гласуваме отпадането в чл. 65 на думите след запетаята "както и от най-малко двама от членовете на съвета, ако генералният директор откаже да го свика", като запетаята се замени с точка.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, което означава, че чл. 65, ал. 1 ще гласи:
"Чл. 65. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор по негова инициатива или по искане на най-малко двама от членовете на съвета."
Поставям на гласуване чл. 65 с ал. 1, както я прочетох, и ал. 2 и 3, както са предложени от вносителите.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 2.
Член 65 е приет.
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 50, ал. 2 от името на Парламентарната група на Демократичната левица искам прекъсване на заседанието за 25 минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, времетраенето на прекъсването ще определя аз, но ще ви го дам в 13 ч., за да спазим правилника.
До 13 ч. вие можете да го поискате. Започнали сме в 12,05 ч., не е минал един час и за да бъдем някъде в средата между началото и края на заседанието и да не нарушаваме правилника в 13 ч. ще ви дам почивка.
Моля, гласувайте чл. 66 и чл. 67. Поставям на гласуване тези два текста.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Член 66 и чл. 67 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 68. (1) За генерални директори на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Националния съвет за радио и телевизия.
(2) Генералните директори на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два мандата."
Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов.
В чл. 68 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Мандатът на генералните директори на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, е за срок от три години."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 68, ал. 2, след думата "два" се добавя изразът "последователни тригодишни".
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 68 се изменя, както следва:
"Чл. 68. (1) За генерални директори на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Националния съвет за радио и телевизия.
(2) Мандатът на генералните директори на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, е за срок от три години.
(3) Генералните директори на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два мандата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поддържам предложението си - и моля да го уважите - в текста да се запише, че генералните директори не могат да имат повече от два последователни 3-годишни мандата.
Припомням ви, че когато ставаше дума за мандатите на членовете на Националния съвет за радио и телевизия, в пленарната зала нашето предложение беше подкрепено не от когото и да е, а от председателя на парламента Йордан Соколов и вие тогава се съгласихте членовете на медийния съвет да могат да имат не повече от два последователни мандата. Но те могат да имат три, четири, стига да не са последователни. Смятам, че това предложение е много нормално. В противен случай вие изравнявате генералните директори с президента на Съединените щати, защото само той не може да има повече от два мандата. Става дума да не са повече от два последователни. Иначе няма проблеми да има и пет, и десет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз ще ви кажа един мотив и един спомен във връзка с тази работа за последователността на мандатите. Като дойте 10 ноември, и нашата партия имаше едно увлечение да няма повторяемост на мандатите. Но се установи, че някои хора, особено какъвто е случаят с една строго професионализирана дейност, придобиват умения и навици, които е загуба за държавата ни ние изкуствено да ограничаваме. Щом пропусне един мандат и има смяна, нека този човек пак да има възможност да бъде назначаван. Нека да са два последователни и да не се ограничава. Важното е да няма една крайна несменяемост, примерно три, четири мандата. Два мандата е бил, един ще пропусне, два ще пропусне, после ще го изберем. Разберете, че става въпрос за кадри и хора, които в България са ограничени, не са безкрай и само заради някакво наше намерение да не се бетонират там нещата при управлението на един директор, да създаваме изкуствено ограничение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Любомир Пантелеев и Атанас Мерджанов след думата "два" в ал. 2, да се добавят думите "последователни 3-годишни".
Гласували 151 народни представители: за 65, против 55, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие сами разбирате, че това, което току-що се случи, създава големи проблеми. Аргументите, които изтъкнаха колегите, са твърде състоятелни. Не може да превръщаме телевизията в орган, който непрекъснато трябва да подготвя кадри, а пък тези, които вече са готови за тази работа, да трябва да търсят друго поприще за изява.
Ето защо аз ви предлагам да прегласуваме това решение и да го подкрепим. Току-що научих от председателя на комисията, че той също е съгласен да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението, направено от народните представители Атанасов, Пантелеев и Мерджанов, за добавяне на думите "последователни 3-годишни".
Гласували 148 народни представители: за 95, против 32, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 68 така, както е предложен от комисията, с корекцията, която току-що приехме.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Член 68 е приет.
За процедура има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение да удължим днешното заседание с 2 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз моля някой председател на комисия да изкаже противно становище или Вие да ни кажете, че няма да има заседание на комисията. На нас ни е все едно дали ще работим тук или в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, където имаме пет точки от дневния ред. Така че да изслушаме преди гласуването някой председател на комисия или да приемем в зала, че днес няма да имаме заседание на комисия.
Формалното ми предложение е, че има много работа в комисиите и да не удължаваме работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Поставям на гласуване процедурнотно предложение на господин Райчевски за удължаване на работното време с 2 часа с работа по тази точка от дневния ред.
Гласували 146 народни представители: за 84, против 53, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Иванов, уважавам Вашето искане за почивка, като увеличавам времето от 25 на 30 минути.
Почивка до 13,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Лучников за процедура.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моля да се прегласува решението за удължаване времето на днешното заседание с два часа. Това решение е взето, без да се сондира мнението на председателите на комисиите. Най-малко три важни комисии имат важни заседания, на които са поканени представители на министерствата и на други заинтересовани ведомства. Това са Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията, Комисията по икономическата политика, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Нашите заседания са насрочени, повикани са хората, ние не можем да ги отлагаме така безпричинно.
Затова аз моля да се прегласува предложението за удължаване на днешното заседание с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на прегласуване, тъй като между предишното и сегашното гласуване не е извършено никакво действие. Така че не е проблем да бъде поставено на прегласуване предложението на господин Райчевски.
Прегласуваме предложението на господин Райчевски за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 168 народни представители: за 14, против 129, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Господин Райчевски, моля да продължите с докладването на чл. 69.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, Вие не дадохте думата за противно становище...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, при прегласуване няма противно становище.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Въпреки това аз приемам този резултат, естествено, обаче го приемам с огромно съжаление, тъй като този закон е един приоритетен закон и мисля, че ако комисията с половин час или с един час си пресрочеше заседанието, която и ще да е тя, не е толкова фатално.
"Чл. 69. Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на НСРТ;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори."
Предложение от народния представител Панайот Ляков:
В чл. 69 се създава нова т. 3:
"3. при обжалване на решения на НСРТ за предсрочно освобождаване на генерален директор, същият продължава да изпълнява задълженията до влизане в сила решението на съда."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В чл. 69, т. 2 в края на изречението се добавя: ", които биха могли да доведат до отнемането на лиценз".
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 69 досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
"(2) В случай на обжалване на решение на НСРТ за предсрочно освобождаване на генералния директор същият продължава да изпълнява задълженията си до влизане в сила на съдебно решение."
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски. Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Моля ви да прочетете още веднъж нашето предложение, защото смятам, че то е много важно. Ние предлагаме при обжалване на решения на НСРТ за предсрочно освобождаване на генералния директор, същият да продължава да изпълнява задълженията си до влизане в сила на съдебното решение.
Както знаете, скоро генералните директори няма да бъдат наши, така че не подозирайте някакъв партиен скрит замисъл в това, което предлагаме. Ако не се приеме това предложение, ще се стигне до ситуацията, в която изпаднаха редица общини в България. Както знаете, десетки кметове бяха отстранени от прокуратурата, за да не пречели на следствието, и досега няма осъден нито един кмет на община. Тези кметове бяха върнати след пет, след десет месеца, този на Сандански след година и нещо и през това време той нямаше право да започне друга работа. Но това, да речем, е негов личен проблем. По-лошото е, че в общините цареше хаос.
Подобна ситуация би се създала в Националната телевизия и в Националното радио, ако генералният директор се отстрани веднага и не му се позволи да изпълнява задълженията си до влизане в сила на съдебното решение.
Искам да обърна внимание и на нещо друго. За да се избегнат свободните и разширени тълкувания на понятието "груби нарушения", което се използва тук, в Допълнителните разпоредби - и това нека господин Райчевски да го има предвид - трябва да се даде дефиниция на термина "груби нарушения". Сега там има дефиниция само на "системни нарушения". (Неразбираема реплика от залата.)
Не, това ще стане, когато стигнем до последните страници на тази брошура.
Така че умолявам да вникнете в смисъла на предложението, което сме направили. То има за задача да избави Българската национална телевизия и Българското национално радио от един управленски хаос. И другото е терминът "груби нарушения" да се дефинира, да се определи в края на закона в Допълнителните разпоредби, за да не се позволява едно прекалено широко негово тълкуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз разбира се подкрепям нашето предложение, тъй като то ще внесе ред в една неясна и оставяща врати за субективни решения на Националния съвет за радио и телевизия територия.
Същевременно искам да се спра на т. 2 и да поискам от председателя на комисията още веднъж, тъй като в комисията този въпрос така или иначе не беше докрай изчистен, това сложно изречение да се обмисли. Оставям настрана това, че за "груби нарушения" няма дефиниция, но какво значи това сложно изречение: "При нарушение на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионната дейност"? Какво искаме да кажем тук? Че визираме само един конкретен диапазон от принципи, касаещи дейността за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори. Ами, има един куп други разпоредби, които не са принципи. Ако те наистина системно се нарушават, става дума за закон, аз мисля да изчистим тук, в този текст, тази прекалено гъвкава и грубо написана формулировка, за да дадем възможност на Националния съвет за радио и телевизия да действа законосъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, т. 2 явно създава проблеми като тълкувание. Аз донякъде разбирам въпросите, които постави господин Пантелеев. Мисля, че е много ясно казано, че става въпрос за нарушение на разпоредби относно принципите на дейността за радио- и телевизионните оператори. Ако той вижда в това стесняване и създаване условия да бъдат нарушавани някакви други принципи, това би могло да се избегне, но аз искам да чуя и други колеги, ако имат възражения с отпадане на текста след "разпоредбите", т. е. да се обхванат всички разпоредби. Значи, да отпадне "относно принципите за осъществяването" и т. н. Или да остане: "ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите" и слагаме точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На кои разпоредби? Анонимно не може...
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: На ведомствата. (Шум и реплики в залата.) Може да се каже и така: "на разпоредбите за дейността на радио- и телевизионните оператори". Да изчистим изречението и остава: "относно принципите за осъществяване" да отпадне и да остане: "на разпоредбите за дейността на радио- и телевизионните оператори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, ще Ви направя едно предложение - докато се изкажат и другите вносители на предложения, помислете за окончателното предложение за този текст.
Господин Влашки, имате думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моето предложение беше свързано точно с изясняването на тези моменти, които могат да доведат до отстраняване на генерални директори. И тъй като Българска национална телевизия и Българско национално радио също ще бъдат лицензирани, то за мен тогава, когато един ръководител доведе тези две предприятия до отнемане на лиценз - това са неговите груби нарушения, а тези принципи са описани в Закона за далекосъобщенията: първо, второ, трето и четвърто. Тъй че в този случай бихме могли да редактираме текста. Аз съм готов да се откажа от предложението си, но да редактираме текста така, че като не спазва разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията. Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
И господин Панайот Ляков има предложение. Господин Ляков оттегля предложението си.
Господин Сашо Стоянов искаше думата. Заповядайте.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз исказвам обратното становище - против съм за промени или за отпадане на каквито и да е думи от този текст. Той е много добре, точно и ясно формулиран. Става въпрос наистина за разпоредби, които касаят основните принципи за радио- и телевизионна дейност, така че предлагам текстът да остане такъв, какъвто е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев има думата за реплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз ще помоля още веднъж господин Стоянов да изчете точно за кои принципи става дума. Все пак посочете член еди-кой си и т. н., както си му е редът, и ако все пак остане на тази формулировка, все пак за яснота ние бихме могли да кажем или "системни нарушения на принципите за осъществяване" без "разпоредбите", което е напълно излишно. (Шум и реплики в залата.)
Бихме могли в такъв случай да запишем: "или системни нарушения на принципите, визирани в чл. 10" или само "принципите", но да отпадне: "разпоредбите и относно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Благой Димитров има думата за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз мисля, че хора, членове от Комисията по културата и медиите като господин Пантелеев не са поставяли този въпрос, когато му е било времето - в комисията, че текстът е тромав и неясен. В момента Вие без основание на базата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искате изменение на текста.
Господин председател, моето процедурно предложение е да прекратим дебатите по този текст и да преминем към гласуване. Просто в момента има едно деструктивно поведение в залата с оглед на това да се губи парламентарно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. (Шум и реплики в залата.)
Вие правихте реплика на господин Стоянов. Противно становище не е необходимо да изразявате, защото аз ще отговоря вместо вас - господин Димитров, Вие предлагате отпадане на конкретен текст нещо, което не противоречи на правилника, така че ще поставя на гласуване Вашето предложение.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме предложението на господин Младен Влашки за добавянето на думите, които биха могли да доведат до отнемането на лиценз в т. 2. Господин Влашки оттегля предложението си.
Следващото предложение е на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за създаване на нова ал. 2 за случаите на обжалване на решението на НСРТ. Поставям на гласуване предложението на тримата народни представители.
Гласували 141 народни представители: за 39, против 98, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има предложение от господин Пантелеев за отпадане на думите "разпоредбите относно". Поставям на гласуване неговото предложение.
Гласували 151 народни представители: за 52, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 69 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 14, въздържали се 9.
Член 69 е приет.
Господин Марангозов има думата за отрицателен вот.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Гласувах против този текст, защото той е обсъждан в комисията, когато се е провеждало паралелно заседание на парламента. Това е грубо нарушение на правилника. Нарушава се правилникът, като едновременно се провежда заседание на парламента и на комисията. И искате текстовете ви да бъдат идеални! Използвам, че съм на трибуната, за да ви препоръчам да си вземете един филолог, който да ви оправи редакторски текстовете и тогава да ги донесете тук. А не сега да спорим за всяка дума дали е филологически издържана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Райчевски, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 70. (1) Генералният директор на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия:
1. провежда програмната политика;
2. осъществява оперативното ръководство на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, и на неговото имущество;
3. предлага на НСРТ за утвърждаване членовете на Управителния съвет и прави предложение до НСРТ за предсрочното прекратяване на мандата им;
4. свиква и председателства заседанията на Управителния съвет;
5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите и
6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;
7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;
8. организира съставянето, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета.
(2) Генералният директор на БНР, съответно на БНТ, упълномощава писмено член на Управителния съвет за свой заместник, който да осъществява в негово отсъствие определени правомощия."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 70, в първото изречение, преди двуеточието да се добави "ръководи дейността на БНР, съответно на БНТ, като".
Комисията не приема предложението.
В чл. 70, ал. 1, т. 5 отпада буквата "и".
Комисията приема предложението.
Предложение на народните представители Благой Димитров и Младен Влашки:
Текстът на чл. 70, т. 8 се изменя така:
"8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в Управителния съвет за утвърждаване."
Създава се нова точка 9 със следното съдържание:
"9. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от Управителния съвет."
Комисията приема предложението.
Предложението на народния представител Младен Влашки е оттеглено.
Становище на комисията:
"Чл. 70. (1) Генералният директор на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия:
1. провежда програмната политика;
2. осъществява оперативното ръководство на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия, и на неговото имущество;
3. предлага на НСРТ за утвърждаване членовете на Управителния съвет и прави предложение до НСРТ за предсрочното прекратяване на мандата им;
4. свиква и председателства заседанията на Управителния съвет;
5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;
6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;
7. представлява Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;
8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в Управителния съвет за утвърждаване;
9. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от управителния съвет.
(2) Генералният директор на БНР, съответно на БНТ, упълномощава писмено член на Управителния съвет за свой заместник, който да осъществява в негово отсъствие определени правомощия."
В т. 2, вместо "на неговото имущество", редакционно би следвало да бъде "на тяхното имущество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изразявам учудване, че първото ми предложение не е прието. То е насочено изключително към прецизиране на законодателния текст. Ето например в т. 2 този подход е спазен - "ръководството на БНР, съответно на БНТ", а в първото изречение предложение, което сме направили, не искате да го приемете. Просто има един двойнствен подход не само към закона като цяло, а и вътре в рамките на отделните му членове, което не е добро.
Благодаря сърдечно затова, че е прието предложението ми да отпадне буквата "и". Надявам се, че комисията го е приела не защото "и" е моята буква, а защото е оценила фундаменталният характер на предложението ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Думата има господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че моето предложение е оттеглено, аз правя предложение да отпадне и текста на ал. 2, тъй като с приемането в по-ранния предиобед на това, че Управителният съвет сам избира заместник-председател, то тогава това правомощие на генералния директор започва да се бие с приетия вече член.
Така че правя предложение за отпадане на ал. 2 от този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки. Предложението му е съвсем основателно.
Думата има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Имам само една редакционна забележка. Осъществяването на правата на работодател по Кодекса на труда и сключването и прекратяването на трудови договори е едно и също. Става въпрос, че точки 5 и 6 са едно и също нещо. Защо е написано отделно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев по чл. 70.
Гласували 139 народни представители: за 46, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Влашки за отпадане на ал. 2, тъй като вече приехме да има заместник-председател.
Гласували 134 народни представители: за 105, против 14, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за чл. 70 така, както е предложен от комисията...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Има тавтология, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е направено никакво предложение за отпадане, аз слушам много внимателно.
... както е предложено от комисията с една редакционна поправка в точка 2 - вместо "неговото" - "тяхното" имущество.
Моля, гласувайте за чл. 70.
Гласували 139 народни представители: за 105, против 18, въздържали се 16.
Член 70 е приет.

Съобщения за парламентарен контрол на 11 септември 1998 г., петък:
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален върос от народния представител Евгени Димитров и на питане от народните представители Донка Дончева и Пламен Славов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Станимир Калчевски и Валентин Симов.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Нансен Бехар.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Гайтанджиев и на две питания от народните представители Христо Петров и Лъчезар Тошев.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Георги Карабашев, Георги Пинчев, Бойко Великов, Лютви Местан, Станимир Калчевски и Кръстьо Трендафилов и на питане от народния представител Лютви Местан.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Министър-председателят на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев и на питане от народния представител Елена Поптодорова.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на питане от народния представител Дора Янкова.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител от заседанието се отлага отговорът на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев към министъра на отбраната Георги Ананиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на търговията и туризма Валентин Василев.
Поради неотложен ангажимент, свързан с откриване на съдебната година във Велико Търново, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 11 септември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:
   Йордан Соколов


Заместник-председател:
             Иван Куртев


Секретари:
          Васил Клявков

         Атанас Мерджанов