Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще направя две предложения за промени в дневния ред.
Предлагам точка първа днес да бъде Проект за решение за избиране на делегация на Народното събрание в парламентарното измерение на централноевропейската инициатива.
Другото предложение, което ще ви направя е - точка трета от седмичната програма - законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да стане последна в седмичната програма, а четвърта - второ четене на законопроекта за чуждестранните инвестиции да стане трета. Пета точка - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс да мине веднага след тази първа, която ви предложих. Това е едно съвсем кратко изменение, което е необходимо да бъде прието бързо. По този начин законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ще остане, тъй като имаме най-много работа по него, евентуално след парламентарния контрол или за сряда, когато ще разполагаме с повече време.
По тези предложения има ли някакви становища?
Преди да ги поставя на гласуване пак ще повторя как ще бъде подредена програмата.
1. Проект за решение за избиране на делегация на Народното събрание в парламентарното измерение на централноевропейската инициатива.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
3. Второ четене на законопроекта за чуждестранните инвестиции.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 155 народни представители: 137 за, 8 против, 10 въздържали се.
Предложението е прието.

По първа точка има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание решение за избиране на делегация на Народното събрание в парламентарното измерение на централноевропейската инициатива.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира делегация на Народното събрание в парламентарното измерение на централноевропейската инициатива от 5 народни представители в състав:
Михаил Рашков Михайлов - ръководител на делегацията,
Румен Стоянов Овчаров - член на делегацията,
Емел Етем-Тошкова - член на делегацията,
Стефан Петров Личев - член на делегацията,
Иван Тодоров Кирилов - член на делегацията." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова.
Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте за приемането на проекта за решение за избиране на делегация на Народното събрание в парламентарното измерение на централноевропейската инициатива.
Гласували 146 народни представители: 145 за, няма против, 1 въздържал се.
Делегацията на Народното събрание в парламентарното измерение на централноевропейската инициатива е избрана.

Втора точка от днешната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Моля председателят на комисията, господин Светослав Лучников да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Заглавие - "Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс".
Няма да ви чета броевете на "Държавен вестник" в които са обнародвани законът и измененията, тъй като са много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на законопроекта има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте за наименованието на закона.
Гласували 123 народни представители: 123 за, няма против, няма въздържали се.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 1, с който да се изправи една явна фактическа грешка при приемане на последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, а именно:
"§ 1. В чл. 152а, ал. 1 думите "съдия от съответния съд" се заменят със "съответния първоинстанционен съд"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение на комисията?
Моля, гласувайте за § 1 така, както ни беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 125 народни представители: 124 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Досегашният § 1 гласеше: "В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 4а:
"§ 4а. Сроковете по чл. 152, ал. 3 започват да текат от деня на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, "Държавен вестник", бр. 64 от 1997 г."
Комисията приема по принцип направените предложения и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
"§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 4а:
"§ 4а. Сроковете по чл. 152, ал. 3 започват да текат от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, "Държавен вестник", бр. 64 от 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това е първият текст на новоприетите изменения в НПК, който показва дефект, в който дефектът се признава. Проблемът е обаче, че този дефект не е единствен и че дефектите на промените, които приехме, не са точно тук. Тъй като след приемането на измененията в НПК се оказа, че има голям брой лица, които трябва да бъдат освободени незабавно от арестите, понесе се слухът в пресата, че с новите изменения на НПК се създавала възможност да се пускат престъпници.
Това, което сега се предлага, е едно некоректно уточняване на чл. 152, ал. 3 от НПК. То е със следния текст:
"Задържането под стража не може да продължи повече от една година, а за престъпления...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Имате ли предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля ви, правим изказване против. Ако не слушате какво говоря, е друг въпрос.
Член 152, ал. 3 гласи: "Задържането под стража може да продължи до 1 година, а за престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода над 15 години, доживотен затвор или смърт - до 2 години".
Некоректно е да кажеш, че срокът на задържането под стража не започва от момента на задържане под стража, а от влизане в сила на едни изменения. Създаваме конституционен проблем с неравенство на гражданите пред закона. Ако си задържан 3 дни преди влизане на измененията в сила или 3 години преди влизане на измененията в сила, започват да ти ограничават задържането от влизане на измененията, т.е. може да лежиш 4 години. А ако обаче си извършил кражбата 3 дни след измененията, до 1 година.
Освен това, разбивката на задържаните в момента лица в предварително задържане, които са 1027 към 1 януари и към 1 юни около осемстотин и няколко, показва, че 98 на сто са за криминални престъпления - убийства, грабежи и кражби. Това означава, че задържането над 1 година вече не е за събиране на доказателства и че следствието е зациклило в недостатъчни доказателства, които е невъзможно да бъдат събрани.
Има човек в Старозагорския затвор по убийство в Казанлък, който лежи пета година. Не е възможно, ако ти не си доказал едно убийство в първия месец, да го докажеш на петата година. Той очевидно не си признава и няма косвени дори доказателства. Колегите от Старозагорския район знаят за зъболекаря, който е обвиняем по убийство на жена си. Това дело никога няма да излезе. Той е 5 години задържан. Вече е загубил права на зъболекар и всичко останало.
Не може да бъдат държани хора, за които не можем да докажем престъпление.
Така че това, което става в момента, не решава никакъв проблем, само създава едно изкривено тълкуване на текста и отлага проблема във времето. Примерно след 3 или 6 месеца ние отново трябва да пуснем компактна група задържани лица, за които срокът по чл. 152, ал. 3 е изтекъл.
Така че някой отново има грешна представа за проблемите за борбата с престъпността. Ние сме против приемането на този текст, защото той само създава още серия проблеми. Проблемът не е в тълкуването на този текст от юристите. Проблемът е дали служебно да се прилага или по сезиране, а не срокът дали да се брои от влизане на измененията в сила. Когато си ограничил едно задържане със срок, този срок започва да тече от началото на задържането, а не от произволна дата, избрана от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво предлагате, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Текстът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Димитър Абаджиев за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Що се отнася до направеното възражение от колежката Дончева за некоректния текст, тя изрази това свое мнение и по време на дебатите в комисията за първо четене и аз очаквах между двете четения тя да предложи по-коректен текст в същия смисъл, но тя не го предложи, с което на практика за мен се признава, че това е текстът, който трябва да се приеме.
Що се отнася до смисъла на този текст, аз искам отново да повторя, че той се предлага по инициатива на практикуващите колеги в съдебната система. Те действително очакват това изменение. Става въпрос за следното. Ние приемаме с чл. 152, ал. 3 един съвършено нов принцип в нашия наказателен процес, който е напълно справедлив и съответства на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Въпросът е дали ние да не приемем един преходен период, тъй като неговото незабавно прилагане ще доведе до сътресения в наказателните процедури, което ще затрудни наказателното производство. Това е важният въпрос, който трябва да се обсъди, дали наистина трябва да допуснем масово освобождаване на задържани под стража, което ще затрудни наказателния процес, или да дадем един преходен период преди прилагането на този основен принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Госпожа Дончева за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз не предложих промени в текста, колега Абаджиев, защото това е едно от малкото смислени изменения на НПК, което сме направили и което е съобразено с изискванията на конвенциите, че задържането под стража трябва да бъде ограничено със срок.
А това, което предлагате, не е по предложение на практикуващите юристи, а по настояване на министър-председателя, който първоначално се опитваше да кандардиса мен да го внеса, но просто не стана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Ще поставя на гласуване предложението на госпожа Дончева, но преди това искам да напомня чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ние, може би вината е и моя, възприехме една практика, когато има предложения в залата за отпадане на някой текст, да ги поставяме на гласуване, но в правилника и тази възможност я няма. Редно е дори тогава, когато има предложения за отпадане на някой текст, да бъдат направени писмено в съответния срок.
Но понеже сме възприели един такъв начин на действие досега, аз поставям на гласуване предложението на госпожа Дончева за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 48 за, 91 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 2 - текстът, който ни беше докладван от председателя на комисията господин Лучников.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 118 за, 31 против, 6 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Преходна разпоредба.
§ 3. В закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 64 от 1997 г.) § 73, ал. 2 се изменя така:
"(2) Неприключените предварителни производства се довършват от органа, който е започнал разследването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По § 3 няма постъпили писмени предложения.
Поставям на гласуване § 3 - текста, който е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 134 народни представители: 124 за, няма против, 10 въздържали се.
Параграф 3 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

Втора точка от днешния дневен ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ, второ четене.
Моля, председателят на Икономическата комисия господин Никола Николов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по законопроект N 02-01-25/29 юли 1997 г. за чуждестранните инвестиции, внесен от Министерския съвет за второ четене.
На своето редовно заседание на 8 октомври 1997 г., с участието на председателя на Агенцията за чуждестранни инвестиции, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за чуждестранните инвестиции, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание за обсъждане "Закон за чуждестранните инвестиции"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по наименованието на закона? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на закона - "Закон за чуждестранните инвестиции".
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: 138 за, няма против, няма въздържали се.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава първа - Общи положения.
Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за извършване на инвестиции в страната от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции.
Чл. 2. Чуждестранно лице може да извършва инвестиции в страната по реда, предвиден за българските лица, като има равни права с тях, доколкото в закон не е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези два члена - чл. 1 и чл. 2, няма направени писмени предложения, затова предлагам да гласуваме заедно наименованието на глава първа и членове 1 и 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 144 за, няма против, няма въздържали се.
Наименованието на глава първа и членове 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 3. (1) Когато международен договор, по който е страна Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор.
(2) Разпоредбите на този закон не се прилагат изцяло или отчасти за инвестициите на чуждестранни лица от определени от Министерския съвет държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки."
Предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков:
Чл. 3, ал. 1 да придобие следната редакция:
"Чл. 3. (1)  Когато международен договор, ратифициран от Народното събрание, по който страна е Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 3. (1) Когато международен договор, по който е страна Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор.
(2)  Разпоредбите на този закон не се прилагат изцяло или отчасти за инвестициите на чуждестранни лица от определени от Министерския съвет държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Нешев и господин Бойков, оттегляте ли предложението си?
Поставям на гласуване текста на чл. 3 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 147 народни представители: 146 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 4. За чуждестранни инвестиции, извършени преди изменения в законодателството, които установяват нормативни ограничения само за чуждестранните инвестиции, се прилагат законовите разпоредби, които са действали в момента на извършване на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 4 няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте чл. 4.
Гласували 137 народни представители: 136 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 5. (1) По смисъла на този закон чуждестранно лице е:
1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България;
2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина;
3. физическо лице - чуждестранен гражданин или лице без гражданство с постоянно местопребиваване в чужбина.
(2) Български гражданин, който има и друго гражданство, избира дали да се ползва от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон."
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов - чл. 5, ал. 1, т. 3 да се измени, както следва:
"3. физическо лице - чуждестранен гражданин, или лице с постоянно местопребиваване в чужбина."
Предложението се оттегля от вносителите.
Предложение на народния представител Руси Статков - чл. 5, ал. 1, т. 3 да се измени, както следва:
"3. физическо лице - чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина."
Комисията по икономическа политика приема предложението.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов: да отпадне ал. 2 на чл. 5.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 5 да се измени, както следва:
"Чл. 5. (1) По смисъла на този закон чуждестранно лице е:
1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България;
2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина;
3. физическо лице - чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина.
(2) Български гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина, който има и друго гражданство, избира дали да се ползва от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Руси Статков е прието. Господин Стоилов и господин Башикаров, имате предложение за отпадане на ал. 2. Искате ли да обосновете предложението си?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Текстът на комисията по ал. 2 ни удовлетворява. Аз вчера го заявих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте предложението си? Добре, удовлетворява ви.
Тогава поставям на гласуване текста на чл. 5 така, както беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика.
Гласували 145 народни представители: 145 за, против и въздържали се няма.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 6. (1) Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата.
(2) Представителствата по ал. 1 не са юридически лица и извършват сделки от името на чуждестранното лице.
(3) Сделките, които чуждестранното лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица."
Предложение на народния представител Никола Николов - чл. 6, ал. 2 да се измени, както следва:
"Чл. 6. (2) Представителствата по ал. 1 не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 6, ал. 2 се изменя, както следва:
"Чл. 6 (2) Представителствата по ал. 1 не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Алинея 1 и ал. 3 остават с текста, предложен от вносителя.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма бележки по този текст. Моля, гласувайте за чл. 6 така, както е предложен от вносителя с направеното от господин Николов предложение за изменение в ал. 2, което е прието от комисията и беше докладвано от него.
Гласували 141 народни представители: 141 за, против и въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 7. Чуждестранно физическо лице или дружество, което не е юридическо лице, може да открива клон, ако е регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон. Клонът се вписва в търговския регистър при съда, в чийто район се намира седалището му.
Чл. 8. (1) Дружество с чуждестранно участие има всички права, както дружество без чуждестранно участие, освен в случаите, предвидени в този закон.
(2) Размерът на чуждестранното участие в новообразувани или съществуващи дружества не е ограничен.
Чл. 9. (1) Чуждестранното физическо лице трябва да има разрешение за постоянно пребиваване в случаите, когато за извършване на стопанска дейност:
1. се регистрира като едноличен търговец;
2. участва в кооперация;
3. участва в събирателно дружество;
4. участва като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество или в командитно дружество с акции.
(2) Правото на постоянно пребиваване на чуждестранно лице по ал. 1 може да бъде отнето от министъра на вътрешните работи само в предвидени от закона случаи. Административният акт, с който се отнема правото на постоянно пребиваване, подлежи на обжалване пред съда по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 7, 8 и 9 няма направени писмени предложения. Затова ги поставям на гласуване заедно. Моля, гласувайте!
Гласували 165 народни представители: 165 за, против и въздържали се няма.
Членове 7, 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Агенция за чуждестранни инвестиции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заедно с чл. 10 ще гласуваме наименованието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВА: "Чл. 10. (1) Агенцията за чуждестранни инвестиции е държавен орган към Министерския съвет за координация на дейността на държавните органи в областта на чуждестранните инвестиции и за насърчаване на чуждестранните инвестиции.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има регионални поделения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И по този член няма направени писмени предложения. Моля, гласувайте за наименованието на глава втора и текста на чл. 10.
Гласували 154 народни представители: 154 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава втора и чл. 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 11. (1) Агенцията води и поддържа единна информационна система, в която се събират данни за чуждестранните инвестиции в страната.
(2) Министерството на финансите, Националният статистически институт, Централният депозитар и Българската народна банка предоставят в края на всяко календарно тримесечие обобщени данни за вида и обема на чуждестранните инвестиции за единната информационна система за чуждестранните инвестиции. Други централни и местни органи предоставят информация при поискване от Агенцията за чуждестранни инвестиции.
(3) Агенцията за чуждестранни инвестиции предоставя информация от единната информационна система за чуждестранни инвестиции на Министерство на финансите, Министерството на търговията и туризма и други заинтересовани министерства и ведомства."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - чл. 11, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 11. (1) Агенцията води и поддържа единна информационна система, в която се регистрират и събират данни за чуждестранните инвестиции в страната".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 11 алинея 3 да се измени, както следва:
"Чл. 11. (3) Агенцията за чуждестранни инвестиции предоставя информация от единната информационна система за чуждестранни инвестиции на Министерството на финансите, Министерството на търговията и туризма и други заинтересовани министерства, ведомства и лица по ред, определен в Правилника за устройството и дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.

Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 11 се изменя, както следва:
"Чл. 11. (1) Агенцията води и поддържа единна информационна система, която събира данни за всички чуждестранни инвестиции в страната.
(2) Министерството на финансите, Националният статистически институт, Централният депозитар и Българската народна банка предоставят в края на всяко календарно тримесечие обобщени данни за вида и обема на чуждестранните инвестиции за Единната информационна система за чуждестранните инвестиции. Други централни и местни органи предоставят информация при поискване от Агенцията за чуждестранни инвестиции.
(3) Агенцията за чуждестранни инвестиции предоставя информация от Единната информационна система за чуждестранни инвестиции на държавни органи и други заинтересовани лица по ред, определен в Правилника за устройството и дейността й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Предложението на господин Папаризов и предложението на господин Николов са приети по принцип.
Господин Папаризов иска думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, мен ме удовлетворява предложеният от комисията текст, но дотолкова доколкото ал. 1 в материала, който имаме, е редактирана малко неточно, бих искал за точност да я прочета отново:
"Ал. 1. Агенцията води и поддържа Единна информационна система" - тук има едно "в" - "в която събира данни за всички чуждестранни инвестиции в страната".
Исках да прочета това за точност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Папаризов предлага преди думата "която" в ал. 1 да се добави "в".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В която събира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други бележки има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 11 в текста, който беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика.
Гласували 150 народни представители: 150 за, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 12. Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции."
Предложение на Комисията по икономическата политика: член 12 да отпадне. За уточнение искам да кажа, че този текст отива в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направено е предложение от комисията за отпадане на чл. 12.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 140 народни представители: 140 за, няма против и въздържали се.
Предложението е прието.
Господин Николов, ще трябва да имате предвид по-нататък при редактирането на закона да се промени номерацията. Няма да правим това сега, ще продължим с дадената номерация, за да не объркаме някой народен представител. Най-лесно е накрая да се извърши корекцията.
Моля да докладвате Глава трета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - Чуждестранни инвестиции.
Чл. 13. (1) По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон в:
1. акции и дялове в търговски дружества;
2. право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
3. право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;
4. право на собственост върху предприятие, както и върху обособени части от предприятие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
5. облигации, в това число съкровищни бонове и държавни ценни книжа, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица;
6. кредити, включително под форма на финансов лизинг;
7. интелектуална собственост - обект на авторското право и сродните му права, патентноспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци;
8. права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление.
(2) Чуждестранната инвестиция включва и увеличението на стойността на вложението по ал. 1."
Предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков:
Чл. 13, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 13. (1) По смисъла на този закон чуждестранната инвестиция е пряко вложение не по-малко от 50 хил. щатски долара или тяхната равностойност в левове или друга чуждестранна валута на чуждестранно лице и на негов клон в:"
Предложението се оттегля от вносителите.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов:
Чл. 13, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 13. (1) По смисъла на този закон чуждестранната инвестиция е всяко вложение не по-малко от 50 хил. щатски долара или тяхната равностойност в левове или друга чуждестранна валута по фиксинга на БНБ в деня на вложението в:"
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
Чл. 13, ал. 1, точка 6 да се измени, както следва:
"6. кредити, включително под форма на финансов лизинг за срок не по-малък от 18 месеца".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
Чл. 13, ал. 1, точка 5 да се измени, както следва:
"5. облигации, в това число съкровищни бонове и държавни ценни книжа, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от шест месеца;"
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Второ предложение на господин Стефан Стоилов:
Чл. 13, ал. 1, точка 6 да се измени, както следва:
"6. кредити за повече от пет години, включително под формата на финансов лизинг;"
Предложението се оттегля от вносителя.
Предложение на народния представител Руси Статков:
Чл. 13, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 13. (1) По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение не по-малко от 50 хил. щатски долара или равностойността им в левове или друга чуждестранна валута по фиксинга на Българската народна банка в деня на вложението на чуждестранно лице, негов клон, чуждестранно физическо лице - едноличен търговец или на дружество с чуждестранно участие до размера на това участие в..."
Чл. 13, ал. 1, точка 6 да се измени, както следва:
"6. кредити, включително и под формата на финансов лизинг за повече от пет години;"
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:   Чл. 13 се изменя, както следва:
"Чл. 13. (1) По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон в:
1. акции и дялове в търговски дружества;
2. право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
3. право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;
4. право на собственост върху предприятие, както и на обособени части от предприятие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;

5. облигации, в това число съкровищни бонове и държавни ценни книжа, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца;
6. кредити, включително под форма на финансов лизинг, за срок не по-къс от 12 месеца;
7. интелектуална собственост - обекти на авторското право и сродните му права, патентно способни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци;
8. права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление.
(2) Чуждестранната инвестиция включва и увеличението на стойността на вложението по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като изключим приетите предложения и оттеглените, остават едното на господин Стоилов и господин Башикаров, което не е прието, и второто - на господин Руси Статков.
Господин Стефан Стоилов иска думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз моля да ме извините, че може би за трети път ще си позволя да кажа няколко думи във връзка с предложението за въвеждането на един праг като условие, за да се признае едно вложение като чуждестранна инвестиция, за да ползва целия преферентен режим на този закон. И при първо четене на законопроекта аз напомних, че това е стар проблем и той се появи в залата на Народното събрание още преди пет години неслучайно. Поне две са нещата, които заслужават вашето внимание.
Първо, това е заимстване на една практика на развити страни, които също като нас са провеждали политика на привличане на чуждестранни инвеститори и даже достигайки едно сравнително високо икономическо равнище, са продължавали и продължават да имат такъв праг. Примерно съседна Турция. И законът не е въведен в някакви отдавнашни години, а през 1986 г. Няма да говоря за други държави.
Второ, миналата година получих една справка от Агенцията за чуждестранни инвестиции. Турски инвестиции - обща сума към месец септември 1 млн. 750 хил.; брой на инвестициите - 1087. Пет инвестиции дават 52 на сто от тази сума и останалите 1082 инвестиции - 700-800 хил. долара. Това са числа, които даваха и дават основание на сериозните анализатори да говорят, че наистина не работят за икономиката, не се превръщат във фактор за динамизиране на икономическия растеж, за внасяне на технологии и пр., и пр., неща, на които се разчита, когато се отваря една страна за чуждестранни инвестиции. Такива дребни, незначителни, част от пресата с основание ги нарича "кокошкарски капитали". Част от тези, нека да ги наречем условно капитали, консумират и определението, което преди 15-20 дни министър-председателят си позволи в едно интервю във вестник "Стандарт", като заяви, че на нас каубойски капитали не са ни нужни.
Това са двата основни, наред с редица още, мотиви. Приказката, че щом ние се отваряме за чуждестранните инвестиции, трябва да отворим вратите докрай, е несъстоятелна, така както изобщо отварянето докрай на вратите в икономическата сфера е неоправдано. И практиката го показва. Някаква регулация е нужна. В случая това не е административна регулация, а едно икономическо изискване в страната да идват горе-долу сериозни капитали.
Затова аз отново се обръщам към вас с призив да преразгледате отношението си към този въпрос, давайки си сметка, че с нищо не се създават пречки в страната да идват чуждестранни инвеститори.
И накрая, част от държавните чиновници и миналата, и по-миналата година, тоест при всички правителства използваха аргумента, че поради наличието на такива по-големи или по-малки, както те се изразяват, пречки в България не са идвали и не идват големи инвестиции. Извинете, но това са глупости. Защо? Затова защото пак числата показват, че ако в другите страни в преход през изминалите години започна един процес, който и сега продължава, макар и с по-ниска интензивност, и наистина притокът се измерва с 5-10-12-14 млрд., както е в Унгария и в Чехия, основната причина е, че тези страни стартираха голямата приватизация с участие на солидни чуждестранни инвеститори далече преди нас. България от миналата година тръгна и по тази пътека на приватизацията и както виждате, числата на задграничните инвестиции се увеличават. И ако това темпо на голямата приватизация, при която наистина се привличат солидни задгранични инвеститори, продължава, обемът на тези инвестиции ще се увеличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! В хода на дискусията в комисията и в хода на разсъжденията ние достигнахме до решението и до заключението, че такъв праг ще бъде поставен тогава, когато директно става дума за преференции. Вие вероятно ще си спомните, че по-нататък в чл. 15, струва ми се, ние дефинирахме във връзка с Вашето предложение една граница от 100 хил. долара. Разбира се, когато дойде време, това ще стане ясно.
С други думи, такива граници има в текстовете на закона. Обаче що се отнася до предварително, априори залагане на една граница, съгласете се, уважаеми господин Стоилов, че това вече ограничава чуждестранните инвестиции за стойности по-малки от границата, която дефинираме. Вие тук определяте 50 хил. долара. И въпросът възниква защо да се лишим от такива чуждестранни инвестиции под тази граница.
Нещо повече, смисълът на чуждестранните инвестиции се състои в това да се създава вътрешноконкурентен натиск. Даже може би когато става дума за под този праг от 50 хил. долара, ние на практика формираме една конкурентна среда за нашите производители, за нашите търговци, въобще за българския капитал. Аз мисля, че не е без значение и това, когато говорим например за Турция, че Турция никога не е била в условията на планова икономика, в условията на социализъм. Тоест, мисля, че когато даваме такива сравнителни оценки, трябва да отчитаме този много съществен факт. И наистина трябва да вземем решение предварително да не залагаме един праг на чуждестранните инвестиции, да могат да се привличат дори сравнително малки инвестиции, такива, за които споменахте, между 500 и 700 хил. долара, защото мисля, че в момента такива инвестиции са твърде важни за българската икономика, независимо от това, че наистина тяхната стойност е сравнително малка. Ако обаче количествено такива инвестиции влизат повече в страната, това ще увеличи общият дял, общият обем на чуждестранните инвестиции.

И в този смисъл, уважаеми господин Стоилов, аз мисля, че наистина трябва да въведем един праг тогава, когато говорим за данъчните преференции. Но не бива с такъв праг да отблъскваме дори и сравнително по-малките и по-средни инвестиции, които биха се насочили в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да направя реплика към господин Стоилов само за да предпазя своите колеги, че спорът, който се води за тази граница на чуждестранните инвестиции от 50 хил. долара е политически. Това не е политически спор, този спор според мен е от правно-технически характер. Става дума да признаем инвестиции, които са под 50 хил. долара дали имат статут на чуждестранни инвестиции или нямат, което поражда само едно-единствено облекчение за тези, които са над 50-те хил. долара, че могат да репатрират печалбата си, а тези, които са под 50 хил. долара, не могат да репатрират печалбата си.
Мисля, че е в духа на водената от правителството икономическа политика и подкрепяната от нас такава и в този закон, ние да успеем да създадем среда, която да бъде съблазнителна за чуждестранните инвестиции, пък били те и под 50 хил. долара. Мисля, че не биха се породили някакви сериозни проблеми по повод на преференциите, които ще получат тези инвестиции, нито пък ще влязат някакви инвестиции, които са, както ги е определил министър-председателят - каубойски. Същевременно искам да подчертая, че ние приехме две предложения в комисията. Приехме ги за много смислени и точно отговарящи на логиката, която преди малко изложих. Те точно отговарят на водената вече икономическа политика от нас. Това са предложенията на господин Папаризов и на господин Стоилов за облигациите. Предложението на господин Стоилов е по т. 5 на този член, за който говорим и на господин Папаризов - по т. 6. Там срокът на финансовия лизинг става повече от 12 месеца, а срокът на облигациите и съкровищните бонове става 6 месеца, което точно отговаря на политиката, която води Българската народна банка за увеличение матуритета на държавните ценни книжа. Вие знаете, че това е част и от политиката, която трябва да водим в режим на валутен съвет.
Така че, аз просто искам да ви предпазя. Този спор не е политически. Този спор според мен е от правно-технически характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов. Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Абсолютно вярно е, няма никакъв политически елемент в тази дискусия. Първо, не е нужно да се привличат аргументи за или против от плановата икономика. Второ. Всеки чужденец, чуждестранно лице може да инвестира в България и да работи по българското законодателство, да ползва всички права и да има всички задължения, които има и българският инвеститор, ако сумата на вложението е по-ниска от този праг. Когато увеличи това вложение и надскочи този праг, увеличи капитала си, ще влезе в категорията на тези, които ползват всички преференции по Закона на чуждестранна инвестиция. Няма проблеми. Той ще реинвестира заработените пари в България. А не срещу всеки 1200 долара да изнася навън и да върти много други неща, които създават проблеми на редица други ведомства.
Аз съм доволен, че в комисията колегите се съобразиха, особено при сегашното положение, с направеното предложение при вложения в държавни ценни книжа и с оглед на матуритетната структура сега на емитираните книжа да приемем това условие, за което преди малко господин Николов ни информира. Това е все в една посока, наистина, чуждестранните вложения да имат характеристиките на нещо по-солидно. И това не е в разрез с политиката на привличане на чуждестранни инвестиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
Заповядайте, имате думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, вземам думата по предлагания текст от комисията, точки 5 и 6 на ал. 1, чл. 13. Едната поправка не е толкова важна. Но по втората ми се струва, че трябва да се позамислим. Поотделно ли да ги докладвам, или заедно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Вълчев, бих Ви помолил поотделно да ги дадете, за да разберем какви са Вашите предложения.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: По т. 5, първото изречение. Мисля, че ще е по-конкретно, ако текстът бъде така: "ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове". От тези три термина най-общият термин е "ценни книжа". Предлагам в началото да бъде ценни книжа, а след това, в това число облигации, които са дългосрочните ценни книжа и съкровищните бонове, които са краткосрочните ценни книжа. Това е първото ми предложение.
Второто ми предложение е във връзка с лизинга. Предлагам текстът в т. 6, ал. 1 да бъде така: "кредити, включително под формата на пряк финансов лизинг".
Тук аргументът ми за думата "пряк" не е от формално естество. Аз съм съгласен, че терминологията по отношение на лизинга не е унифицирана и поначало различни неща се влагат в различните термини и по света, и у нас. Впрочем у нас, даже в нашето законодателство, доколкото зная, терминът "лизинг" изобщо не фигурира. Но практиката се е наложила и въпреки всички условности ми се струва, че от текста трябва да стане ясно, че се изключва цялата тази група от лизингови взаимоотношения, които се характеризират под така наречения обратен лизинг или по френската терминология - "лизинга на потребителя". Защото според мен няма никакво основание да ги третираме като инвестиция. Значи става въпрос за тези лизингови взаимоотношения, при които лизингополучателят наема на лизинг собствената си техника. Най-напред я продава на лизингодателя и след това я наема под формата на лизинг. Това не са абстрактни възможности, това е широко разпространена практика. Тя няма никакви други цели, освен да вкара субекта в по-добър данъчен режим. Няма нищо незаконно, но трябва ли да го тълкуваме като инвестиция? Това е по принцип.
Освен това ми се струва, че доста български фирми имат възможности да имат и българска, и чужда фирма, без да се развие нито една гайка, без да разберат даже работниците, че става тази промяна, буквално за 10 дни една чисто българска фирма може да попадне в едни по-добри условия.
Това са моите аргументи, за да предложа, въпреки всички условности на терминологията, да включим още един термин - пряк финансов лизинг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Предлагам да гласуваме двете предложения.
Първото предложение беше на народните представители господата Петър Башикаров и проф. Стефан Стоилов, които не са приети от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 133 народни представители: 47 за, 83 против, 3 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Николов желае да направи процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение при второ четене на Закона за чуждестранните инвестиции в залата да присъства и господин Илиян Василев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, който е вносител на текстовете в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението в залата да бъде допуснат да присъства господин Илиян Василев.
Моля да гласуваме.
Гласували 119 народни представители: 115 за, 4 против, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господин Илиян Василев да влезе в залата.
Продължаваме с предложението на народния представител господин Руси Статков за изменение на чл. 13, ал. 1 така, както беше докладвано от господин Николов.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По част от предложението ми вече говори и се аргументира проф. Стоилов. Отново бих искал да повторя, че с определянето на един праг за чуждестранна инвестиция няма да спрем тези инвеститори, които наистина са нужни на България. Напротив, това, което каза проф. Стоилов е нужно и ние многократно сме го поддържали като теза. В това отношение ми се струва, че е крайно време да се погледне действително не от позицията на това кой го предлага, а защо се предлага.
Второто предложение, което съм направил, е свързано с т. 6. При определението на чуждестранните инвестиции става дума за кредити, включително под формата на финансов лизинг. Записал съм един срок - не по-къс от 5 години. Виждам, че комисията е претърпяла развитие и е записала срок "не по-къс от 12 месеца". В този смисъл предложението ми е прието частично. Мисля, че за това са направени и съответните разчети. В този смисъл второто предложение го оттеглям, но настоявам да се гласува първото предложение, което е свързано с прага на чуждестранните инвестиции - тези долари, за които проф. Стоилов говори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Поставям на гласуване направеното от него предложение. То не се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 148 народни представители: 47 за, 89 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Николов, ще Ви помоля да вземете отношение по направените редакционни промени, за да мога да поставя на гласуване предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В т. 5, направените от господин Венко Вълчев редакционни предложения са т. 5 да придобие следната редакция:
"5. държавни ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове..."
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Само "ценни книжа".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложението претърпява още една редакционна поправка. Чета окончателния текст:
"5. ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов, предложението Ви е за това съдържание на т. 5? Благодаря.
По отношение на т. 6?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По отношение на т. 6, изключена е възможността, която беше подчертана от господин Венко Вълчев. Това не е възможно да стане. Не е възможно чужда фирма да внесе, да й се зачете чуждестранната инвестиция под форма на финансов лизинг, а след това да даде обекта на финансовия лизинг на себе си. Това е невъзможен вариант. Беше обсъждан доста в комисията и в работната група, която го прави. Има достатъчно защитни текстове по-нататък това да не става. Така че уточнението, което той прави "пряк финансов лизинг", и без това не предпазва точно от такъв вариант, за какъвто той мотивира своето предложение и аз предлагам да гласуваме текста така, както е предложен от комисията. В следващи текстове, ако смята, че няма достатъчно точна и ясна защита и регламент, тогава да променим нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложеното от комисията съдържание на чл. 13 с току-що прочетената корекция в т. 5.
Моля да гласуваме за предложението на комисията, коригирано от господин Николов.
Гласували 141 народни представители: 138 за, няма против, 3 въздържали се.
Приема се предложението на комисията с коригираното съдържание на т. 5.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 14. Клоновете на чуждестранни лица и дружества, в които участват чуждестранни лица пряко или чрез други дружества с чуждестранно участие, предоставят на Националния статистически институт обобщени данни за чуждестранните инвестиции съгласно Закона за статистиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Тук няма направени предложения.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 14.
Гласували 141 народни представители: 140 за, 1 против, няма въздържали се.
Член 14 е приет така, както беше прочетен от господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 15. (1) Освобождава се от данък върху добавената стойност, мита и такси вносът на машини, технологично оборудване и съоръжения, включително плавателни, въздухоплавателни, железопътни и моторни превозни средства, които са непарична вноска на чуждестранен съдружник или акционер, направена в търговско дружество по реда на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон.
 (2) Вносът на пътнически автомобили, товаро-пътнически автомобили и лекотоварни автомобили с товароподемност до 1,5 т, се освобождава от данък върху добавената стойност, мита и такси при условията на ал. 1 само, когато дейността с тях се извършва постоянно като предмет на дейност на дружеството."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 15 се добавя ал. 1а със следното съдържание:
"Чл. 15. (1а) Освобождават се от данък върху добавената стойност, мита и такси и закупените стоки съгласно ал. 1 с направената парична вноска в конвертируема валута от чуждестранен съдружник или акционер за увеличаване на капитала на търговското дружество."
Предложението се оттегля от вносителя.
В чл. 15 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"Чл. 15. (3) Направените вноски в капитала следва да са не по-малко от левовата равностойност на 100 хил.щатски долара по курса на Българската народна банка към момента на оценката, съгласно чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон в случаите на ал. 1 или по митническата облагаема стойност в деня на окончателното митническо оформяне в случаите на ал. 1а."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов - чл. 15 да отпадне.
Правя уточнение, че по време на дебатите в комисията беше казано, че предложението на двамата народни представители е не да отпадне, а да се запази старият текст.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 15 да се включат нови алинеи със следното съдържание:
"Чл. 15. (3) Непарични вноски по смисъла на ал. 1 са внесените в страната: машини, съоръжения, технологично оборудване, патенти, промишлени образци, търговски марки, авторско право и сродните му права, ноу-хау и лицензии на стойност не по-малка от левовата равностойност на 100 хил.щатски долара по фиксинга на Българската народна банка към датата на съдебното решение.
                 (4) Дружеството с чуждестранно участие, което отчужди внесения в страната предмет на непаричната вноска преди изтичането на 5 години от датата на включването му в капитала на дружеството, заплаща дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 15 се изменя, както следва:
"Чл. 15. (1) Освобождава се от данък върху добавената стойност, мита и такси вносът на машини, технологично оборудване и съоръжения, включително плавателни, въздухоплавателни, железопътни и моторни превозни средства, които са непарична вноска на чуждестранен съдружник или акционер, направена в търговско дружество по реда на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон.
                (2) Вносът на пътнически автомобили, товаро-пътнически автомобили и лекотоварни автомобили с товароподемност до 1,5 т се освобождава от данък върху добавената стойност, мита и такси при условията на ал. 1, само когато те се използват по занятие за изпълнение на търговски сделки.
                (3) Направената вноска в капитала трябва да е не по-малка от левовата равностойност на 100 хил.щатски долара по курса на Българската народна банка към момента на оценката съгласно чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон в случаите на ал. 1."  
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Сега да пристъпим към разглеждане на чл. 15.
Първото предложение - господин Папаризов го е оттеглил.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не, то е прието по принцип, затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Пише: "Оттегля се". Но както и да е.
Второто предложение е прието по принцип.
Следва предложението на господата Петър Башикаров и Стефан Стоилов, което не е прието.
Имате думата, господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз бих искал само да потвърдя това, което вече председателят на комисията съобщи. Нашите съображения с проф. Стоилов да отпаднат членовете 15, 16, 17 и 18 всъщност се свеждаха до това да бъдат възстановени старите текстове от закона. И тъй като в рамките на дебатите, които станаха в Комисията по икономическата политика, това до голяма степен беше реализирано, ние смятаме, че предложените текстове кореспондират с нашите желания и с логиката на нашите предложения. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И аз благодаря на господин Башикаров.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Башикаров, Вие вероятно не сте в течение на дискусията в комисията. Аз съм изненадан от това, че поддържате предложението си.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: А, оттегляте ли го? О-о-о, извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нищо, моля ви!
В такъв случай няма да го поставям на гласуване, господин Башикаров, след като се оттегля.
Следващото предложение е на господин Руси Статков. По принцип то е прието.
И остава предложението на комисията.
Моля да гласуваме за предложението на комисията.
Гласували 139 народни представители: 136 за, 3 против, няма въздържали се.
При това положение предложението на комисията е прието.
Преди да дам почивка, защото днес имаме парламентарен контрол, Парламентарната група за приятелство България-Австрия ще се събере сега в тази зала, за да може да избере председател на групата за приятелство в Австрия. Моля членовете на Парламентарната група за приятелство България-Австрия да останат в залата и да свършат тази задача, която стои пред тях.
Давам почивка от половин час. Продължаваме в 11,00 ч. с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 3 до 9 октомври 1997 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Тодоров Кирилов към Надежда Михайлова, министър на външните работи, относно освобождаването на служители от Министерството на външните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 октомври 1997 г.
Постъпило е питане от народния представител Людмил Любенов Бешков към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно някои неуредени въпроси на поземлената собственост в Южна Добруджа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 октомври 1997 г.
Започваме с актуални въпроси и питания към министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Най-напред има думата за актуален въпрос народният представител Венко Вълчев относно контрола върху дейността на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател! Преди известно време беше сменен почти изцяло съставът на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Едва ли в средите, свързани с развитието на капиталовия пазар, ще се намерят у нас много хора, които да съжаляват за предишния състав на комисията. Този състав, реализирайки една неправилно ориентирана политика, не само че не подпомогна развитието на капиталовия пазар, но мисля, че и унищожи кълновете на този пазар като тотално пренебрегна мнението и интересите на субектите на този пазар и на техните професионални организации.
Смяната обаче практически на целия състав на комисията поражда някои разсъждения и въпроси както по начина на формиране на състава й, така и по контрола върху дейността на тази изключително важна институция. Както е известно, по закон съставът на комисията се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите с мандат от 5 години. Принудителното предсрочно освобождаване е възможно само при доказани престъпления и грубо нарушение на закона. Обстоятелството, че досегашните членове на комисията бяха освободени по тяхна молба не е в състояние да промени усещането, че всъщност оставките бяха една приемлива и за двете страни форма за даване на възможност новото правителство да назначи нов състав на комисията. Очевидно при нас сега условията са такива, че не липсват възможности, въпреки законовите текстове, всяко ново правителство, дори в рамките на едно парламентарно мнозинство, да прави промени в състава на тази комисия или да подменя целия състав. Такава практика обаче би била пагубна за развитието на капиталовия пазар. Този пазар се нуждае от доверие и от една безупречна репутация на институциите, които го контролират и които оперират на него.
Затова въпросът ми към Вас е: приемана ли е в Министерския съвет оценка за работата на Комисията по ценните книжа и персонално на досегашните й членове преди да бъдат удовлетворени техните молби за освобождаване и, ако е приемана, каква е тази оценка? Има ли ресорен заместник-министър по проблемите на капиталовия пазар в Министерството на финансите и, ако няма, кой в Министерския съвет реално отговаря за Комисията по ценните книжа и фондовите борси и съществува ли система за отчет и контрол върху дейността й? Бихте ли приели и една промяна в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, с което задълженията и отговорностите по формирането на състава на Комисията по ценните книжа и по контрола на дейността й да се прехвърлят от Министерския съвет към Народното събрание?
Искам да подчертая в заключение, че тази комисия в никакъв случай не е по-маловажна от банковата дейност, а дейността на комисията, в която са ангажирани почти 250 висококвалифицирани специалисти, по своите отговорности и обем на правомощията си според мен е на равнището на БНБ и заслужава адекватното внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Вълчев, Комисията за ценни книжа и фондови борси е важна държавна институция за регулиране и контрол върху емитирането и сделките с ценни книжа, учредяването и дейността на фондовата борса, инвестиционните посредници и инвестиционните дружества. Тя бе създадена през 1995 г. след приемането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Създаването на активен капиталов пазар е приоритетна задача на правителството, записана в програмата му, и Министерският съвет следи отблизо работата на комисията, както и на други институции, свързани с този пазар.
На 25 август Министерският съвет обсъди информация за работата на комисията, внесена от министъра на финансите Муравей Радев. В нея се констатираха нарушения на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества по отношение на издадените разрешения за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Отчетено бе и неизпълнение от страна на комисията на основното й задължение, очертано в чл. 10, ал. 1, т. 7 на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, разработване и предлагане на Министерския съвет на подзаконови нормативни актове по приложението му.
С оставките си членовете на комисията дадоха възможност на правителството да обнови състава и да постави по-високи изисквания пред комисията, което бе направено на заседание на Министерския съвет от 1 септември.
Работата на комисията се наблюдава от заместник министър-председателя Александър Божков. По отделни въпроси на капиталовия пазар работят и Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, като има определени заместник-министри, отговарящи за тези задачи. Според Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества министърът на финансите предлага състава на комисията.
Във връзка с третата част на Вашия въпрос - за прехвърляне на контрола върху комисията към Народното събрание, смятам, че на този етап на зараждащ се капиталов пазар у нас, при който тепърва се формират участниците в него и институциите, отговорни за регулирането му, по-добре е контролът да остане в правителството, което провежда структурната реформа в икономиката.
С цел създаване на регулярна форма на отчитане на дейността на комисията и обсъждане на политиката й смятам, че е нужно в правилника за организация на дейността й да се включи текст за шестмесечен отчет пред правителството. Отчетът трябва да бъде обсъждан пред специализиран орган на правителството, какъвто е Съветът по структурна реформа.
В международен аспект са познати и модели, където основният регулативен орган на капиталовия пазар е подчинен директно на Законодателната власт. Но в страните със зараждащи се пазари преобладава уредбата, визирана в действащия у нас закон. Разбира се, при една промяна на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества парламентът би могъл да обсъди този въпрос и да вземе съответно решение.
Накрая искам да отбележа, че в момента правителството съвместно с комисията подготвя пакет от промени в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и свързаните с него текстове в други закони по отношение на капиталовия пазар, които ще представим в Народното събрание в близко бъдеще. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Вълчев, имате възможност за реплика от две минути.

ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Благодаря, господин министър-председател. Доста пестеливо беше Вашето лично отношение по първия и втория въпрос. Аз искам само да подчертая, че с оставките си и даването на възможност за промяна на състава, аз съм от хората, които няма да съжаляват за предишния състав, но тази практика би била пагубна, ако се превърне в една постоянна тенденция. Има страни в които даже в една година е забранена смяната на повече от един човек. От изключително значение е стабилността в състава на тази комисия, тя създава цялата стабилност оттам нататък в структурата. Струва ми се, че в отговора Ви се прокрадна едно подценяване на този елемент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин министър-председател, искате ли думата за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител Руси Статков относно стратегическото партньорство с Русия към министър-председателя на Република България Иван Костов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господа министри! Въпросът ми, който е формулиран като актуален, е свързан с развитието на виждането на правителството, изразено главно в едно изказване на господин Костов пред нас в миналия петък, във връзка с отношенията ни с Русия, като за първи път на нас ни беше предложено съдържание на тези връзки под формата на така нареченото стратегическо партньорство. Това беше повторено след това в предаването "Неделя 150" от отделни министри.
За нас, тези, които сме чели "Програма 2001" това наистина беше нещо ново и ние с очакване, с надежда го приехме. Но за съжаление това, което всъщност се случи, показа, че много противоречиво се ползва този термин и по същество липсва съдържание в него. Става дума за втората част на въпроса ми, а именно отнесено към някои действия на правителството, които са важни и от международен мащаб.
Беглият преглед, който направих на най-новия речник на чуждите думи, говори за стратегически партньор поотделно като нещо, което е свързано с крайните цели, свързано с победа и партньор е лице, което участва в игра, в преговори или другар. За съжаление обаче не така са нещата при проведената среща на министрите на отбраната на 3 октомври тази година в София, среща, която е инициирана от министър от правителството на Демократичната левица през 1996 г. в Тирана, когато са се срещнали министри от балкански страни, не всички, на отбраната във връзка с Дейтънските споразумения. Среща, която е имала за цел съгласно Тиранските споразумения регионалното сътрудничество в рамките на европейското и колективната сигурност. Среща, която е договорена тогава да бъде проведена с участието на Русия. Това е подкрепено също така от тогавашния участник от страна на американското правителство министъра на отбраната Уйлям Пери и е изразена, така да се каже, неговата готовност и желание да участва заедно с Русия и Европейския съюз и други поканени страни.
Мисля, че всички ние не можем да не бъдем смутени от едно такова сериозно действие на правителството и на неговите членове, което изключи като продължение на една политика, която, повтарям, е получила и международна подкрепа, една такава държава, каквато е Русия. Затова, господин министър-председател, поставих и своя актуален въпрос към Вас: наистина има ли реално съдържание зад стратегическото партньорство, което Вие обявихте, и ако има, как ще обясните тази среща и отсъствието на Русия от нея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Статков, използвам термина стратегическо партньорство точно в смисъла, в който Вие го разглеждате, и в смисъла на справката, която сте направили с речника. За България Русия е стратегически и търговско-икономически партньор, защото без отношенията с Русия ние не можем да постигнем жизнено важни цели на страната. Мисля, че това е теза, която е съвършено ясна, тя е лесно доказуема, тя е разбираема особено на икономистите и не се нуждае от по-нататъшно разясняване.
Искам да кажа, че Русия е търговско-икономически и стратегически партньор не само на България, а и на много европейски, в това число и големи европейски страни, например на Германия, доколкото аз знам.
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос, свързан с партнирането в областта на военната сфера, при положение че България и Народното събрание на България изрично е изявила воля за членство в организацията на Северноатлантическия договор, очевидно е, че партньорството ни с Русия след изявената воля на нашата страна за членство в НАТО зависи от степента и от начина, по който Русия партнира с тази организация. В бъдеще, тъй като стратегическият смисъл е точно това, че тези действия, които ние ще предприемем в тази област, са разположени в едно далечно бъдеще, отношенията между България и Русия ще се определят преди всичко от развитието на отношенията между Русия и НАТО. Аз съм абсолютно убеден, че Русия ще получи своите гаранции и своето убедително разрешаване на проблема за сигурността и стабилността си от НАТО със съответни преговори. Аз се надявам, че партньорството за мир, в което участва Русия, ще се развие в по-нататъшни форми. И в тази степен и България вече, надявам се, като страна, част от една колективна система за сигурност, ще има и съответното партньорство с Русия. Благодаря. (Частични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Искате ли думата за реплика, господин Статков? Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господа министри, господин министър-председател! За съжаление, казвам го наистина със съжаление, това, което Вие обяснихте за стратегическото партньорство, няма съдържание днес. В тези измерения, в които вие започнахте - икономически и в друг план, има хаос. Ние имаме трайна тенденция в последните месеци на влошаване на стокообмена с Русия и Вие го знаете много добре. 25 на сто е намален стокообменът от 2 млрд. долара, който е бил. Освен това ние нямаме руски инвестиции, имаме пречки при проявен интерес от страна на руските инвестиции. Бих дал и други примери.
Тъй като нямам време, ще се спра на втората част - става дума за колективна система за сигурност, не само за военно сътрудничество. Аз мисля, че един подход, съобразен от позицията на България и НАТО, е грешен, той не е пълен, той е частичен. Струва ми се, че именно от позициите на колективната сигурност трябва да се разглеждат тези въпроси. И в този план мисля, че ние не можем да стесняваме стратегическото партньорство. Напротив, ние сме задължени именно за да вложим съдържание в стратегическото партньорство, така да разглеждаме нещата.
На следващо място, аз, господин министър-председател, в проучванията, които направих, се натъкнах на това, че няма единодействие в кабинета Ви. Има различни и разнопосочни по съдържание изказвания. И освен това, господин министър-председател, има пропуск от Ваша страна по отношение упражняване на правата, дадени Ви от Конституцията, а именно да осъществите контрол, да отговаряте за общите направления в дейността на правителството. И именно воден от това, че ние наистина днес, утре и в бъдеще в България, а не съобразявайки се с измислени неща трябва да определяме своята политика, предлагам Вие да преразгледате и да уточните стратегическото си партньорство като разбиране и след това като политика на правителството.
Убеден съм, че предложеното от Демократичната левица обсъждане в Народното събрание на взаимоотношенията с Русия ще допринесе и не само ще допринесе, а ще жалонира допълнително онова, което е нужно за равноправни, открити отношения на доверие между България и Русия и не само между България и Русия, говорейки за колективната сигурност.
Ето затова, уважаеми господин министър-председател, не съм доволен от отговора и се надявам, че ще вземете мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Статков, аз благодаря за тази реплика накрая, независимо, че не успях да удовлетворя с отговора Вашето любопитство. Аз съм напълно съгласен и бих участвал с голямо желание в една дискусия в парламента за взаимоотношенията ни с Русия, тъй като твърде много се политизират тези отношения и то не от правителството. Имам усещането, че нашето желание за подкрепа от страна на парламента се сблъсква със страха у някои народни представители и групи народни представители да заемат една ясна и безкомпромисна позиция в защита на нашия интерес.
От друга страна, искам да Ви кажа, че никак не се притеснявам от такава дискусия, защото искрено се надявам, че в този парламент няма да се намери народен представител, който да е склонен да жертва основния национален приоритет на България - интеграцията в Европа, в името на чужди интереси.
Убеден съм, че ние ще получим тази подкрепа от Народното събрание за водената от нас политика. Убеден съм, че вие можете да подпомогнете много правителството в отстояването на интересите на страната, за които говорих и миналия петък.
Аз съжалявам, че Вашият въпрос не е питане, за да може да прерасне в дебат. Но всъщност Вие така сте постъпили, така сте избрали. Готов съм да участвам наистина в този дебат и ще поканя всички членове на правителството. Не мога да приема само голословния Ви упрек, че не съм упражнявал контрол и че съм позволил да има разноезичие по въпросите. Ако погледнете внимателно действията на правителството, първо, те са доброжелателни. Второ, те са изцяло позитивни. Те са насочени към намиране на компромис и разрешаване на проблемите, които стоят - конкретно в момента договорите за доставка, транзитиране и строителство на нови газопроводи. По тези въпроси действията на всички членове на правителството са абсолютно положителни и Вие не можете да намерите в тях каквито и да било деструктувни нотки. Просто това нещо не мога да приема.
Бъдете така добър да кажете какво точно е казано от министър, което Ви е раздразнило и сте решили, че не упражнявам съответния контрол върху хармоничния начин, по който трябва да звучи правителството. Бъдете така добър, моля Ви, кажете и аз веднага ще Ви отговоря конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Питане от народния представител Осман Октай относно намеренията на правителството да подготви и внесе в Народното събрание законопроект за развитие на планинските райони, към министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! В планинските райони се намират 2172 населени места. Тоест, 41,8 процента от селищата, в които живее, и 16,8 процента от населението на страната. Тези райони обхващат 36 процента от територията на страната с над 15 млн. дка земеделска земя, от които над 4 млн. дка пасища. Тук са 78 процента от общата пътна мрежа и 72 процента от горите в държавата. Техният природен потенциал се базира на разнообразието от горски, рудни, нерудни полезни изкопаеми, хидрореакционни, балнеоложки и други ресурси. В планинските райони са разположени най-големите природни паркове и резервати. Наред с това тези райони се характеризират със значителна непригодност, което създава предпоставки за по-тежки условия на живот и затруднява упражнението на определени стопански дейности.
В резултат на посочените по-горе неблагоприятни фактори, населението от планинските райони страда от най-тежката безработица, като в по-голямата част от населените места тя е 90 и повече процента. Тези специфики и различия на планинските райони изискват прилагането на различна в сравнение с други райони политика, чийто рамки да бъдат законово регламентирани и защитени.
Редица държави в Европа с ландшафт, близък до нашия - Швейцария, Австрия, Германия, Испания, Италия и други, отдавна са приели такива закони. Ако ние правим същото, ще сме първата държава от бившия Източен блок, изпълнила Европейската харта за развитието на планината.
Идеята за създаване на закон за планината възникна по времето на Тридесет и шестото Народно събрание. Тогава беше създадена Временна парламентарна комисия за развитие на планинските райони. По време на Тридесет и седмото Народно събрание се създаде Постоянна комисия за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони. По редица обективни и субективни причини тези комисии не успяха да организират подготовката на проект за закон, който да е годен за внасяне в пленарна зала. Този неприятен факт съвсем не променя необходимостта от създаването на подобен закон, най-малко по следните причини:
Първо, чл. 20 от Конституцията на Република България въвежда изискването държавата да създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и да подпомага териториалните органи и дейности чрез финансова, кредитна и инвестиционна политика.
Второ, решението на Тридесет и шестото Народно събрание - "Държавен вестник", бр. 90 от 1993 г., в което се оценява необходимостта от разработване на проект за Закон за планината.
Трето, изводите на доклада относно изпълнението на Заповед N Р-30 от 28 април 1995 г. на Министерския съвет за неотложно решаване на някои социално-икономически проблеми на населението от планинските, полупланинските и граничните райони и за разработване на предложения относно съдържанието на бъдещия Закон за развитие на планинските райони.
Четвърто, създаването на подобен законопроект е свързано с необходимостта от привеждане в съответствие на българското законодателство с европейското такова, в това число със споменатата вече Европейска харта за планинските райони.
Като имам предвид изложеното по-горе, както и досегашният опит за решаване на някои от сложните проблеми на планинските райони чрез отделни нормативни актове, от една страна, и от друга страна, фактът, че съществуващата нормативна уредба, валидна за цялата територия на страната, в много случаи не отчита спецификата на живот и труд в планинските райони, Ви моля:
Първо, да ни информирате за становището на правителството относно необходимостта от спешна подготовка на Закон за развитие на планинските райони или Закон за планината.
Второ, ще Ви бъда благодарен, ако изразите личното си отношение към идеята в Парламентарната комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, да се създаде подкомисия със задача да организира подготовката на проект за Закон за развитие на планинските райони. Подкомисията да прекрати своята дейност най-късно до средата на следващата година с внасяне в пленарна зала на законопроекта. Благодаря Ви, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Октай.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин Октай, вие, народните представители от Парламентарната група на Обединението за национално спасениe, винаги ще чувате "да" от министър-председателя. (Весело оживление в залата.)
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС, от място): Искам да чуваме винаги "да".
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: По повод повдигнатия от Вас въпрос, искам да посоча следното.
Приемаме аргументацията за необходимостта от създаване на Закон за планината. Този закон стои на вниманието на правителството. Той ще бъде разгледан обаче в пакет с други регионални закони. Съгласно програмата на правителството, приоритетно ще бъде разработен и приет Закон за регионалното развитие. Чрез него ще се създаде общата нормативна рамка за провеждане на целенасочена политика в определени региони и на този етап ще се определи и концепцията на другите специализирани закони за уреждане на определени територии.
Съгласно поетите ангажименти за асоцииране на Република България към Европейския съюз в областта на регионалната политика и препоръките на Европейската комисия, усилията на правителството ще бъдат насочени към три типа региони - селски, слаборазвити и депресивни с интензивно преструктурираща се икономика. В структурата на посочените региони се включва и значителна част от планинските територии, както сте отбелязали Вие.
Приемането на отделен закон за райони, определени на природогеографски признак, не може да се мотивира еднозначно и еднакво становище за неговата целесъобразност не може да има. В тази връзка следва да се посочи именно, че е необходим този предварителен закон за регионалното развитие, тъй като не всички планински общини се намират в тежко социално-икономическо положение. Справката показа, че от 97 общини, намиращи се в тежко социално-икономическо състояние, 40 процента от тях са планински или полупланински.
Искам да ви кажа какво е направено в тази връзка.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с ръководството на Парламентарната комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, обсъжда законодателните приоритети в областта на регионалното развитие и целесъобразността от внасянето им в пакет за обсъждане от парламента. Ето какво предлагаме ние да има в пакета:
- общ закон за териториалното развитие;
- закон за устройството на територията;
- закон за развитие на планинските райони;
- закон за черноморското крайбрежие.
Министерството обяви активната си позиция за подготовка на пакети от закони. Законодателните приоритети ще бъдат определени от Народното събрание. По този начин отговарям за периода, който Вие поставяте.
Разработен е проект на Закон за развитие на планинските райони, независимо че все още не е готов общият закон за регионалното развитие. Предстои процедура по съгласуване със заинтересованите министерства и ведомства. Считам обаче за целесъобразно още един път да отбележа необходимостта те да бъдат разгледани в пакет и предимство да се даде на основния закон.
По въпроса за създавне на подкомисия със задача да организира подготовка на проект на Закон за развитие на планинските райони, зададен ми от Вас, бих искал да Ви помоля да се обърнете към колегите от Парламентарната комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, просто защото въпросът е от тяхната компетентност. Личното ми мнение е, че във връзка с изготвянето на тези закони може да се създадат временни подкомисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Преди да дам думата на господин Октай - господин Октай, само една забележка от моя страна. Вторият Ви въпрос е некоректен в такъв смисъл, че той противоречи на правилника. В правилника няма подкомисии, а има работни групи към комисиите. Нека да бъдем по-точни!
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Аз мисля, че бях точен и господин министър-председателят ме разбра, за което му благодаря. Аз исках да чуя неговото лично мнение. Благодаря Ви, господин министър-председател! Изключително съм доволен и като че ли винаги, когато отправям въпрос към Вас, съм удовлетворен от Вашия отговор.
Благодаря Ви за това, което казахте в началото, че всичко, което идва от ОНС като предложение, Вие го приемате. Благодаря Ви. Надявам се, че това е ново начало във взаимоотношенията между вашето правителство и ОНС. Особено съм удовлетворен от това, че в пакет от документи ще се разглеждат тези изключителни приоритети за нашата страна. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Октай.
Господин Костов иска думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не мога да не отвърна на любезните Ви думи, но обяснението е много просто, господин Октай - причината е това, че ние имахме една програма дълго време в състава на Обединените демократични сили и сега я изпълняваме. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Питане от народния представител Руси Статков относно политиката на Министерския съвет за осигуряване на безплатни или срещу частично заплащане на лекарствени средства за домашно лечение, отправено към министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър-председател, господа министри! Питането, което правя, не търпи любезности и размяна на хубави реплики, защото става дума за един изключително остър проблем, свързан с политиката на Министерския съвет за осигуряване на безплатни или срещу частично заплащане на лекарствени средства. Става дума за това, че тази политика, доколкото я има, ще чуя от господин министър-председателя, има сериозни проблеми, убеден съм в това, от организационен, финансов и нормативен характер. Разбира се, във времето, което ми е дадено да обоснова своето питане, съвсем накратко ще аргументирам този свой извод.
На първо място, конституционното изискване за безплатните лекарства е най-добре развито през 1995 г. със Закона за лекарствените средства и съответните наредби, които са свързани с него. Правителството на господин Костов е изменило една наредба и е приело една цялостна нова наредба. Освен това действа от 1993 г. една наредба за социално подпомагане в частта за осигуряване на безплатни лекарства.
Моят повод за питането е свързан с региона, от който съм избран, господин Пламен Марков, от който регион сте също и Вие, независимо от репликите, които подхвърляте. Става дума за това, че въпреки уверенията на господин министъра на здравеопазването, който присъства тук, на отговори на актуални въпроси от моите колеги, проф. Зънзов и д-р Марангозов, че има създадена организация за осигуряване на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. И освен това средствата, които ние заделихме с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за тази година, независимо от всичко това тези лекарствени средства в голямата си част за съжаление не достигат до адресатите. Аз ще кажа в кои особено групи ги няма по-нататък.
Но основното, господин министър-председател, което бих искал да поставя днес пред Вас, е това, че тази наредба, която беше изменена и основно регламентира тези въпроси, отмени или по-точно измени Наредба N 46 на Министерство на здравеопазването, приета от 1995 г.
С Постановление N 330 от 18 август, издадено от Вашето правителство, са приети изменения на списъка на заболяванията и на групите лекарствени средства, предвидени за домашно лечение безплатно и срещу частично заплащане.
Освен това с наредба на Министерството на здравеопазването от 28 август бяха определени редът и начинът за отпускане и заплащане на тези лекарства. Актуализиран беше и списъкът на лекарствата, като беше допълнително включен и списък за лекарства за деца до 4 години, на които се отпускат безплатно и до 75 на сто намаление лекарствени средства.
Какъв е проблемът? Проблемът не е в това, че сте разширили и увеличили лекарствените средства и групите, а проблемът е, че лимитите за тези лекарствени средства са 10 и 20, и 25 пъти повече и по-високи от Наредба N 46, която действа от 1995 г.
Ние приехме един Закон за държавния бюджет и задължихме общините да приемат на негова основа своите бюджети с Постановление N 300.
Известна е нашата позиция, че тези средства, които се отделят за общините, са изключително малко и че те няма да достигнат и за други жизнено важни дейности. С тази промяна, с тези наредби фактически общините са поставени в невъзможност да изплащат безплатните или частично платени лекарствени средства.
Освен това, господин министър-председател, получава се така, че се делегират функции на общините, а няма средства за тях по същество. По този начин действително ще бъде в сила репликата на господин Бакърджиев за некадърни кметове. Но аз питам тук: кой в случая е отговорен за един такъв проблем, за едно такова състояние?
Мисля, че въобще не можем да говорим за изпълнението на онова постановление от 1993 г., също така и за военноинвалидите. И като резултат бих искал да кажа, че се увеличава тенденцията на заболеваемост от някои тежки заболявания, злокачествени, туберкулозни, психични, увеличава се детската смъртност не само в България, като тенденция, но като сравнение със страните в преход тя е най-висока.
Ето затова, господин министър-председател, съм поставил и своето питане да кажете всъщност каква е политиката на Министерския съвет и има ли наистина такава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Думата има министър-председателят на Република България господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Господин Статков, Вие пак се изхъврляте. Добре беше да си прочетете въпроса и да не говорите за политика накрая и дали има такава. Защото най-простият отговор на Вашия въпрос си заслужавате да Ви дам само него: политиката ни е да ви оправим борчовете. Оставихте 23 млрд. лева неплатени борчове за лекарства и тук трябва да сложа точка. (Ръкопляскания от блока на СДС.) И аз се чудя на Вашето дебелоочие! На всичко отгоре да излизате тук и да пледирате - с какви очи и от каква позиция? И да говорите за политика! (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър-председател! Аз съм изненадан. Изненадан съм, че Вие ме питате мен, народния представител, защо в рамките на парламентарния контрол правя питане. Вие не уважавате Конституцията, господин министър-председател (ръкопляскания от блока на Демократичната левица).
На следващо място, не говорете за борчовете, защото ще Ви питам Вие като министър на финансите колко сте разплатили.
И второ, не говорете за борчовете, защото когато Вие подскачахте и когато трябваше национално съгласие и когато падаше курсът, когато се съсипваха, обезценяваха стойностите, ние се мъчехме тук да работим. Моля ви.
Що се касае до другото, което наистина е сериозно и аз имам право да задам уточняващи въпроси, искам да го повторя, уважаеми колеги отдясно, господин министър-председател! Става дума не за измислен проблем. Става дума за поети ангажименти от вашето правителство, от вашия министър на здравеопазването през месец юли, че има средства и тези средства ще стигнат до адресата. Господин министър, тези средства не са стигнали. Вие сте раговаряли с Комисията по здравеопазването наскоро по тези въпроси и знаете много добре и за онкоболните, и за липсата на ваксина за хепатит за децата въпреки увеличаването на заболяването, и за противобясната ваксина, и много други примери бих изброил. Моля Ви, вижте какви са фактите и не се оправдавайте с каквото и да било.
Освен това, господин министър-председател, Вие въобще не ми отговорихте защо товарите общините с нови задължения, след като е приет Законът за държавния бюджет. Наистина ли има единомислие в правителството и господин Бакърджиев е казал вярна фраза, която Вие искате да реализирате - за некадърните кметове? И ако е така, знайте, че това не може така да продължава.
Затова отговорете ми на въпроса: ще се осигурят ли средствата за безплатните лекарства и частично платените.
Вторият ми въпрос е свързан с меморандума, който Софиянски подкрепи за безплатните лекарства - да престанат да бъдат изплащани.
Господин Костов, кажете пред мен, пред хората, пред българския народ кога ще спрат да се изплащат безплатните лекарства? Ще изпълнявате ли този меморандум? (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министър-председателят на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако това е най-културният тон, който можете да изложите пред Народното събрание, господин Статков, ще има диалог.
Уважаеми господин Статков, по силата на т. 4 от ал. 2 и чл. 85 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя цените, по които от съответните бюджети се изплащат лекарствени средства, безплатно и срещу частично заплащане. Поради инфлацията и нарастване на други разходи цените на лекарствените средства сериозно се увеличиха в края на 1996 и началото на 1997 г. Лимитите, утвърдени от Постановление N 208 на Министерския съвет от 2.11.1995 г., се обезсмислиха и не бяха актуални. Предвид на това се наложи лимитите на лекарствените групи да се актуализират съгласно дейтващите цени с Постановление N 330 от 18 август 1997 г. за изменение и допълнение на Наредбата за цените на лекарствените средства, приета с Постановление N 208 на Министерския съвет от 1995 г. Последвалата Наредба N 12 от 29 август 1997 г. за лекарствените средства за домашно лечение на Министерството на здравеопазването регламентира реда и условията за изписването на тези лекарствени средства. През 1997 г. беше актуализирана Наредба N 46 на Министерството на здравеопазването за прилагане на чл. 1, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за народното здраве. С нея бе допълнено приложение N 2, с което лекарствените средства за лечение на болни със злокачествени заболявания се закупуват и се доставят от Министерството на здравеопазването. Съответните разходи, които до изменението на наредбата се осигуряваха от общинските бюджети, се прехвърлиха към Републиканския бюджет. Стойността на централно доставените медикаменти за онкологично болните възлиза на 26 млрд. 584 млн. лв., които се осигуриха със заема на Световна банка за критичен внос.
Разбирате колко далече сте от истината, предполагам.
Недостигът от средства, произтичащ от изменения на наредбата, се компенсира с прехвърлени разходи от общинските бюджети към Републиканския бюджет за лечение на онкоболните, както и от редуцираните лекарствени групи и броя на заболяванията. За повишаване контрола по изписването на лекарствени средства, които се реинбосират 100% от бюджета на общините, Министерството на здравеопазването направи редица ограничения чрез допълнителни кодове, с които се осигуряват най-необходимите от тях, без които болните не могат.
Освен това Министерството на здравеопазването предприе допълнителни мерки за промяна на реда за изписване на скъпоструващи лекарствени средства с оглед осигуряването им само за болни, за лечението на които са жизнено необходими. Сега тук министърът ми каза зад гърба, докато Вие пледирахте от трибуната, че тези ваксини, тези неща са осигурени.
Уважаеми господин Статков, лимитите, до които се покриваше цената на лекарствените средства, отпускани за лечение на болните с хронични заболявания по Наредба N 46 и осигуряване от общинските бюджети, бяха символични и не подпомагаха финансово лечението на болните. В Министерството на здравеопазването като съответна институция, грижеща се за здравето на населението, постъпиха множество жалби и молби от граждани за промяна на лимита, което да осигури закупуване на необходимите им лекарствени средства.
Във връзка с гореизложеното Ви уведомявам, че Министерският съвет и Министерството на здравеопазването не са допуснали неправомерно разпореждане с бюджета на общините, тъй като, както вече ви информирах, разходите за лечението на децата и за увеличените лимити на лекарствените средства, изплащани от бюджета на общините, се покриват от средства за лечението на онкологично болни, осигурявани вече от Министерството на здравеопазването.
И една вметка от мен, господин Статков. На срещата с Националната асоциация на българските общини въпросът за лекарствените средства не беше повдигнат пред мен сред въпросите, които бяха дискутирани, което означава, че общините са приели това решение и го считат за справедливо. Така че не си съчинявайте и за тази война, за която толкова Ви се ще да започне да се говори.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. при съставяне на общинските бюджети относителният дял на бюджетните средства за здравеопазване не може да бъде по-малък от относителния дял на същите по отчета на касовите разходи за предходната година. В съответствие със същия член, ал. 3 изразходването на бюджетни средства се извършва при съблюдаване на приоритети, водещ от които е "медикаменти", включително и за извънстационарно безплатно лекарствено снабдяване, което би следвало да гарантира необходимите средства за покриване на лимита на лекарствените средства, изплащани от бюджета на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Преминаваме към актуалните въпроси към министъра на транспорта.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имам право на 2 минути за отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма разисквания, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имам право по питания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нямате право, господин Статков, моля Ви.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Отворете правилника. Това е питане, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, нямате право. Много Ви моля!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Прочетете правилника, господин председател, моля Ви. Имам право в рамките на 2 мин. да изразя своето отношение и това е записано в правилника.
Имам 5 мин. за изложение, 3 мин. за два уточняващи въпроса и още 2 мин. за изразяване на отношение. Прочетете го Вие. Изненадвам се каква е тази амнезия. Ако съм Ви неприятен с нещо от фактите, кажете го, но не по този начин да ме елиминирате. Правилникът е ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли да сложите картата си, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Разрешавате ли вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вие взехте думата без да Ви я дам.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Благодаря Ви, господин Джеров, но Вие просто ме поставихте в положение да обяснявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За мен - не.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Мога ли вече да започна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз съжалявам, че по този изключително остър проблем, за който министър-председателят отговаря лично, не е подготвен за днес. Не е подготвен, защото той изнесе една информация, която наистина не оборва това, което казах, а то се свежда до следното. Безплатните лекарства, които трябва да плащат общините, не са гарантирани със средства. Това че кметовете на оная среща, когато сте били, не са поставили този въпрос, не означава, че този проблем е решен. Напротив. Единадесет кмета в моя регион го поставиха и го поставят и на други места. И затова аз Ви помолих да не провеждаме политика на елиминиране на кметовете по този начин.
Второ, за централните животоспасяващи и животоподдържащи лекарства - Комисията по здравеопазването е обсъждала този въпрос. Не искам да давам подробности. Министърът на здравеопазването знае какво не е изпълнено от това, което той обеща и каза, че ще изпълни. И то не е малко.



И на следващо място, господин министър-председател, нямам време да Ви давам факти, но ще Ви посоча само един от предишното ми изказване. Излъгахте за руската телевизия, защото са Ви подвели. Не е въпросът само финансов. На хората, които са били готови да платят, им е казано, че трябва да се промени Законът за радиото и телевизията, че трябва да се промени Законът за лицензиите и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, моля да спазваме добрия тон.
РУСИ СТАТКОВ: Така че, контролирайте си Министерския съвет. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Костов, желаете ли да вземете думата? Не. В такъв случай приключваме с актуалните въпроси към министър-председателя.
Преминаваме към актуалните въпроси към министъра на транспорта господин Вилхелм Краус.
Първият актуален въпрос е на народния представител господин Драгомир Драганов. Моля да развиете въпроса си.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър! На 21 април 1997 г. Вие обявихте откриването на процедура по приватизация на "Мадан Автотранспорт" ЕООД. В заповедта, обнародвана в "Държавен вестник" Вие изрично забранявате, цитирам: "Извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи на дружеството, сключване на договори за дялово участие и т.н.".
Именно въз основа на тази заповед всичките 72 души, работещи и служители, разбира се, на "Мадан Автотранспорт" създават АД "Автотранс", регистрирано съответно в Смолянския окръжен съд и заявяват намерението си за участие в работническо-мениджърска приватизация.
Дотук действията Ви наистина са не само изцяло в духа, но даже изпреварват, тъй като става въпрос за действия по време на служебното правителство, приватизационните намерения на програмата на правителството на господин Костов и, разбира се, затова аз Ви поздравявам най-искрено.
След потвърждаването Ви за министър обаче и в кабинета на господин Костов, нещата се променят. С писмо от 30 май Вие насрочвате конкурс за нов управител на дружеството, в края на юли отказвате да признаете протокола с резултатите от конкурса и насрочвате нов конкурс. Ден след като тогавашният управител се кандидатира и за втория конкурс, Вашият заместник-министър Милушев с писмо коригира условията за кандидатстване и то по начин, който автоматически да отстрани този управител от участие в конкурса. Вторият конкурс, разбира се, се печели от друг кандидат, който на 1 октомвми 1997 г. поради несъгласие на работещите с резултатите от конкурса е вкаран с полиция в предприятието.
Разбира се, допускам, че Вие ще обясните серия законни основания да признаете или да не признаете конкурса. Заради това моят актуален въпрос е свързан със следното:
Първо, остава ли в сила заповедта Ви за приватизация, съдържащите се в нея забрани за разпоредителни сделки, сключване на договори и т.н.?
Остава ли в сила официалното твърдение на министерството Ви в писмо до канцеларията на президента на Република България от 13 май, че към момента на откриването на процедурата за приватизация няма постъпило искане от общината за прехвърляне на дружеството от държавна в общинска собственост и валидни ли са забраните от заповедта Ви и спрямо подобни искания, постъпили след датата на публикуването на тази заповед?
И накрая, бих бил много признателен, господин министър, ако ми обясните как се вписва конкретният случай с "Мадан Автотранспорт" ЕООД в изпълнението на правителствената програма за осъществяването, включително и в повереното Ви министерство, на така наречената прозрачна приватизация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Драганов.
Давам думата на министъра на транспорта господин Вилхелм Краус, за да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Драганов! Аз ще се постарая да Ви отговоря на формулираните в актуалния Ви въпрос три директни питания, въпреки че в преамбюла прозира и някакво друго желание.
По първия въпрос - остава ли в сила заповедта ми за приватизация? Да, тя остава в сила, в това число и дефинираните в нея забрани не са отменени.
Процедурата по приватизация на дружеството е в напреднала фаза. Определена е цена и техника за приватизация на дяловете и предстои публикуването на условията за продажба в "Държавен вестник". Процедурата е открита, както правилно отбелязахте, на 21 април 1997 г. С моя заповед от 2 юни 1997 г. е увеличен капиталът на дружеството, защото некоректно беше формулиран неговият размер. По този начин индиректно искам да Ви кажа, че има сериозна приемственост между служебния ми мандат и сегашния мандат, уважаеми проф. Драганов.
Оценката, за съжаление, и документацията се наложи да бъдат върнати на 28 август за доработка. Това е сторено и с протокол от 6 октомври 1997 г. приех оценката.
По втория Ви въпрос - остава ли в сила официалното твърдение на министерството до президента, с наше писмо, да, потвърждавам, че до момента от страна на община Мадан не е постъпило официално искане за прехвърляне на дружеството и аз тук искам да отворя една скоба, за съжаление. Защото ако искаме да спазваме Закона за местното самоуправление и местната администрация, от интерес на съответната община е да поиска това дружество така, както вече сториха този иск над 35 големи общини на територията на нашата страна.
Как се вписва конкретният случай с Мадан в изпълнение на "Програма-2001" за осъществяване, включително и в повереното ми министерство, на така наречената прозрачна приватизация? След откриване на процедурата за приватизация на дружеството е подготвена неговата продажба. Тя не е спирала нито за миг, но съгласно нормативните изисквания трябва да мине през определени етапи. Заповедта е публикувана в "Държавен вестник" и в два централни всекидневника, т.е. за прозрачност и в приватизацията, смятам,че не е необходимо повече да казвам. Предстои обнародването на заповедта ми относно техниката на приватизацията.
Това е, което мога да Ви отговоря, уважаеми проф. Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Драганов, имате думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин Краус.
Доволен съм от отговора Ви. Единственото, което остава да си пожелаем, е в максимално кратки срокове да изпием по чаша шампанско за успешната приватизация на "Мадан Автотранспорт". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Надявам се, че и ние ще бъдем поканени на това тържество. (Весело оживление в залата.)
Следващият актуален въпрос е поставен от инж. Кирил Ерменков.
Моля, господин Ерменков, да вземете думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин министър! В програмата за приватизация на транспортните предприятия през 1997 г., която е съобразена с правителствената програма, приета и от нас в Народното събрание на 2 юли 1997 г., са отразени намеренията на Министерството на транспорта за ускоряване на приватизационния процес, като с предимство се откриват процедурите за предприятията, които са използвали правото на инициатива по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като основно се дават и прилагат механизмите по чл. 25, ал. 1 и 2 от закона.

В списъка за предприятията са включени и "Мадан - Автотранспорт", за което Вие вече отговаряхте преди малко на проф. Драганов и "Сталстар" - София, за съдбата на което е моят актуален въпрос. Примерът с промяната на ръководството на "Мадан - Автотранспорт" показва една добра, съвременна форма за подбор на ръководния персонал, на кадрите на основата на конкурсното начало, стига процедурата да се изпълнява в съответствие със законите и на решенията да не влияят субективните фактори. Друг е случаят с решението Ви за смяна на управителя на "Сталстар" - ЕООД, София, Станчо Алексиев. Тук конкурсното начало, господин министър, липсва. Конкурсното начало е пропуснато и в редица други случаи и преназначения в самото Министерство на транспорта и в транспортните предприятия. Принципът е подменен. Нещо повече, с Ваша заповед N ТД-II-110 от 3 юли тази година за управител на "Сталстар" е определен господин Валентин Тодоров, без да бъде прекратен договора на назначения през 1992 г. за управител господин Станчо Алексиев, който по-късно, през 1995 г. е продължен с три години. С Ваша заповед ТД-II-135 от 24 юли, тоест 21 дни след назначаването на нов управител, в съответствие с Търговския закон, както е записано в заповедта и цитирам: "получени сигнали с цел предотвратяване нанасянето на щети на дружеството" е отстранен от управляването без правно основание управителят Станчо Алексиев.
"Сталстар" е включен, както казах, в програмата на Министерство на транспорта за приватизация. Още през 1996 г., а след това през април и юни тази година, колективът отново прави предложение за приватизация, на които до момента по моя информация няма отговор. Вместо това се назначава нов управител.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър е:
Първо, какво е решението на министъра на транспорта, респективно на министерството, за приватизацията на "Сталстар" ЕООД? Кога ще уведомите за него колектива?
Второ, какви са конкретните мотиви и законови основания да отстраните със заповед господин Алексиев? Двадесет дни преди това сте назначили нов управител.
Трето, има ли утвърдена практика в Министерството на транспорта да се отговаря писмено на предложенията, жалбите и писмата? Законово този въпрос е уреден.
И четвърто, какво отношение ще вземете, господин министър, във връзка с реакцията на Главна прокуратура за действията на министерството в "Сталстар" и с оглед нормализиране дейността на дружеството?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, инж. Ерменков.
Има думата министърът на транспорта господин Краус, за да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! Отново ще отговоря само на конкретните Ви въпроси в актуалния въпрос.
По първия въпрос - какво е решението на Министерство на транспорта за приватизацията на "Сталстар"?
С входящ N 36-03-263 от 8.11.1996 г. в Министерството на транспорта е постъпил доклад от "управителя" Станчо Алексиев, придружен с протокол от общото събрание на целия колектив - общо на брой 9 човека, подписан от всички тях, протокол от събрание, състояло се на 22.07.1996 г., изразяващ решение за закупуване на дружеството по реда на чл. 35 от Закона за преобразуване и приватизация.
С писмо N 36-03-263 от 9.12.1996 г. управителят е уведомен от министъра на транспорта, че не е спазен императивно установения срок в закона - 30.06.1996 г. и предложението не подлежи на разглеждане. Следователно управителят, а чрез него и колективът от 9 човека, са уведомени още през 1996 г. В Министерство на транспорта няма данни за включване на това дружество в програмата за приватизация за тази година, за 1997 г. Вероятно се разминаваме в източниците на информация.
Естествен е въпросът защо търговското дружество не е включено в приватизационната програма за 1997 г. Все още е налице пречка за предприемане на действия от органа по чл. 3, тоест министъра на транспорта, а то е липса на актуален правен анализ на дружеството, липса на оценка при преобразуването му, забележете, в търговско дружество, при оценка по реда на ПМС 179 от 1991 г., липсва такава преоценка. Липсват документи за собственост. Тоест, налице са отсъствие на необходимите предпоставки за наличието на който и да е отговорен управляващ министерството да вземе съответното решение.
Вторият Ви въпрос, уважаеми господин Ерменков, е какви са мотивите и законовите основания, за да отстраня управителя, господин Алексиев, от длъжност, без да е прекратен договора.
Законовите основания за отстраняването на Станчо Алексиев от управлението на дружеството са цитирани точно в моите заповеди ТД-II-110 от 3.07.1997 г. и ТД-II-135 от 24.07.1997 г. Съобразно правомощията на едноличен собственик на капитала на държавата, дружеството "Сталстар" ЕООД и на основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от Търговския закон и чл. 14, т. 5 от Правилника за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС 7 от 1994 г. е избран и определен нов управител. Със заповед ТД-II-135 от 24.07. се наложи поради поведението на лицето Станчо Алексиев, възпрепятстващо изпълнението на първата ми заповед, да укажа изрично отстраняването му от упражняването, без правно основание, подчертавам, управление на "Сталстар" ЕООД.
Иска ми се да споделя с уважаемите народни представители интересната история по възлагане управлението на така наречения управител, която на Вас, господин Ерменков, надявам се е добре известна.
Станчо Алексиев е определен за управител на "Сталстар" със заповед ТД-I-15 от 19.10.1992 г. на министъра на транспорта. Договор, обаче, съобразен с действащото законодателство, към момента на възлагане на управлението, или с по-късна дата, уреждащ правата и задълженията на органите на управление, икономическите резултати, които трябва да постигнат, както и размерът на възнаграждението им няма, а е следвало да бъде подписан такъв между определеното за управител лице и министъра в качеството му на овластен да упражнява правата на собственост на държавата в капитала на едноличното търговско дружество с държавно имущество, уреден въпрос в ПМС N 98 от 10.06.1992 г. впоследствие с ПМС N 265 от 28.12.1992 г. Лично Вие, уважаеми господин Ерменков, сте подписал договор за възлагане на управлението в качеството си на заместник-министър, като сте се подписали със запетайка за министър, без да имате правомощия за това, а оттам и в нарушение на ПМС 98 от 1992 г.
Договорът не е изведен в съответствие с установения в министерството ред за това. След изтичането на срока на този така наречен договор на 26.10.1995 г. Станчо Алексиев изготвя договор, допълнително споразумение към него и анекс, където, забележете, сам определя и размера на възнаграждението си, без да има право на това. Отново договорът, както и в първия случай, не е съгласуван с длъжностните лица в Министерството на транспорта, имащи тези функции и задължения и е подписан отново от лице, нямащо правомощие за това, а именно от тогава изпълняващият длъжността заместник-министър господин Харлан Харланов. И този договор не е изведен в съответната служба и със съответния печат на министерството, а е подпечатан само с печата на дружеството, който печат, според думите на господин Алексиев, е негов личен печат.
Изложеното дотук дава основание да се направи изводът, че лицето Станчо Алексиев от 19.10.1992 г. до 3.07.1997 г. е без законосъобразен и валиден договор за управление.
При тази фактическа и правна обстановка на липса на правно основание за заемане на длъжността управител, не е възможно да прекратя нещо, което не е възниквало в правния мир. Допълнително основание за отстраняване на Станчо Алексиев са резултатите от извършена проверка на вътрешно-ведомственият финансов контрол още през месец декември 1995 г. Констатирани са продажби на бракувани автомобили, без да са разкомплектовани по реда на Наредба N 4 от 1975 г., но са фактурирани като отделни възли, агрегати и резервни части.
За периода 1992 - 1995 г. дружеството е реализирало загуба повече от 2,5 млн. лева, а през 1996 г. загубата е нараснала с още 1,1 млн. лева.
В нарушение на сроковете, определени със Закона за счетоводството, за финансовите 1995 - 1996 г. не са представени в Министерството на транспорта годишните счетоводни баланси. Наложи се заместник-министър изрично да изиска и с голямо закъснение бе донесен този баланс за 1996 г. Одиторският доклад за 1996 г. подчертава отрицателните показатели за ликвидност и платежоспособност с трайна тенденция към влошаването им. Дружеството е в трайна декапитализация. От регистрирания в търговския регистър капитал 3 млн. 420 хил. лв., към 31.12.1996 г. размерът му е спаднал само на 226 хил. лв. Освен това дружеството има неразплатени задължения към бюджета, държавно обществено осигуряване и фонд "Професионална квалификация и безработица, които съставляват 75 на сто от всичките задължения на дружеството.
С писмо N 188 от 3.05.1994 г. Националната следствена служба Ви уведомява, господин Ерменков в качеството Ви на министър, за нарушенията, извършени в "Сталстар" ЕООД и Ви препоръчва да продължи и приключи спешно и компетентно финансовата ревизия, извършвана от финансов ревизор на Министерството на транспорта, тъй като са констатирани данни за престъпление, документна измама, злоупотреба със служебно положение, длъжностно присвояване, безстопанственост, от които са произлезли щети в особено големи размери. Въпреки това с писмо N 04-04-16 от 28.05.1995 г. в изпълнение на Ваша резолюция Министерството на транспорта отговаря, че ревизиращият орган се изпраща в друго предприятие. Така тази ревизия остава неприключила, а друга в това дружество не е назначавана.
Третият въпрос: има ли утвърдена практика в Министерство на транспорта да се отговаря писмено на предложенията, жалбите и писмата.
Министерство на транспорта отговаря писмено на предложенията, жалбите и писмата. На лицето Станчо Алексиев е отговорено на постъпилите жалби в законно установения срок, а адресираните от него чрез министерството до съдебните власти - съответно са препратени с наше становище по тях.
На четвъртия Ви въпрос: какво отношение ще вземете във връзка с реакцията на Главна прокуратура за действията на Министерството в "Сталстар" ЕООД и с оглед на нормализирането на дейността в дружеството.
С оглед нормализиране дейността в дружеството на същото е определен нов управител, което обстоятелство е вписано в търговския регистър по партидата на дружеството с Решение N 3 от 1.08.1997 г. на Софийския градски съд.
С моя заповед съм разпоредил извършване на ревизия по реда на Закона за държавния финансов контрол. Процедурата и до днес не е започнала поради неизпълнение на тази заповед и свързаните с нея нареждания на ревизиращия орган от господин Станчо Алексиев и главния счетоводител на дружеството.
С наш N 11-01-15 от 25.08.1997 г. е сигнализирана Софийска градска прокуратура за действията на лицето Станчо Алексиев, чрез които се покрива съставът на престъпление самоуправство, установено като такова в Наказателния кодекс на Република България.
В Министерството на транспорта не е известна реакция на Главната прокуратура за нечии действия в "Сталстар" ЕООД. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ерменков, имате думата за реплика.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): И аз искам да благодаря на господин Краус за подробния отговор и за старателно извършеното разследване - даже на бившия заместник-министър на транспорта, който по стечение на обстоятелствата тогава, като заместник-министър в правителството на Филип Димитров, е бил упълномощен да подписва като ресорен заместник-министър договори за възлагане на управлението. Учуден съм на тия Ваши тълкувания на законите и на решенията, които тогава са предлагани. Предполагам, че голям процент - не мога да кажа колко - от тези заповеди и нареждания на тогавашния заместник-министър и не само на него, а и на другите ресорни заместник-министри, би трябвало да се обявят за незаконни. Освен това чух, че и през 1995 г. са се изпълнявали мои разпореждания по незаконни и незавършени ревизии... Възможно е това да е така, но през 1995 г. имаше други министри на транспорта.
Все пак аз предполагам, господин Краус, че Вие сте наясно с това, че моят актуален въпрос, въпреки че е насочен към конкретен случай, е принципен. Вие многократно и сега споделяте с нас и потвърждавате, че държите на приемствеността, доверието, екипността в кадрите, които се назначават в транспорта и транспортните дружества. Убеден съм и вярвам в правотата на добрите намерения в това отношение за използване на професионалисти в управлението, но когато вместо добри екипи от професионалисти се формират приятелски и роднински кръгове, господин Краус, които се назначават, тогава с тревога бих констатирал това, което Вие се опитвате да ме оборите с конкретни, явно проверени данни, тъй като Вие знаете, че става дума за конкретни назначения както в Министерството на транспорта, така и в националната компания "БДЖ", Войските на Министерството на транспорта, националното летище "София" и други транспортни предприятия - да не изброявам всичките.
Затова моля и на принципните въпроси за подхода, за кадровата политика, която Вие преследвате, да отговорите на всички нас. Това конкурсно начало, за което говорим, се отнася за всички случаи, а не избирателно.
Бих искал да алармирам във връзка с това и по отношение структурната реформа и ликвидирането на управление "Приватизация и държавно участие", когато всички говорим за приватизацията като приоритетна задача на правителството и на Министерството на транспорта.
Искам да алармирам и за освобождаването на над 40 служители от Министерството на транспорта. Не говоря за всички служители и ръководни кадри, които са освободени и са назначени други - бих казал понякога в кавички "професионалисти" - близки, познати и роднини. Убеден съм, че не всички специалисти - голяма част от тях са от Столичната община - са най-кадърните в страната, господин Краус. Вярвам, че те в близко време ще докажат своята кадърност, стига времето да не докаже противното, т. е. моето твърдение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Ерменков, аз съм длъжен да взема отношение, защото въпреки усилията, които се положиха от специалистите на Министерството на транспорта, не се откри документ, с който заместник-министрите през 1992 г. да са упълномощавани да подписват за министър. Но аз бих казал, че и да има такъв документ, той би бил незаконосъобразен, защото ще бъде в противоречие с постановление на Министерския съвет. Уверявам Ви, че проверката беше извършена много коректно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител госпожа Татяна Дончева относно борбата с корупцията към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Водена от грижата за борбата с корупцията, която е наша обща грижа, приоритет на правителството и на опозицията, елемент от националното съгласие, и то много съществен, ще ви изгубя времето с един съвсем кратък на този етап въпрос. От втората половина на септември т.г. в печата се появиха информации, че по сигнали на чужди инвеститори са осъществени оперативни мероприятия от компетентните органи, в резултат на които висш държавен служител от Министерството на промишлеността е уличен във вземането на подкуп. Знаете ли за извършването на такива мероприятия, информирали ли сте за резултатите от тях министър-председателя и какви са неговите разпореждания по Вашия доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. В отговор на отправения към мен въпрос от уважаемата народна представителка бих искал да ви уведомя, че оперативните служби в Министерството на вътрешните работи по принцип проверяват сигнали за корупция в приватизационния процес. Като пример мога да посоча добилия широка обществена известност случай на приватизацията на търговско дружество "Хлебна мая" - Русе, по който компетентните органи продължават да извършват съответни действия за изясняване законосъобразността на приватизиране на дружеството. Доколкото работата е по други сигнали за такива нарушения на ниво оперативни разработки и не са събрани доказателства, които могат да минат през съд на този етап, не би следвало да се изнася информация за тях.
Уважаеми дами и господа, ползвам се от възможността да заявя, че ръководството на министерството съзнава своята и на ведомството отговорност за законосъобразното осъществяване на приватизацията в страната в интерес на държавата и нейните граждани и да ви уверя, че всички постъпили сигнали за извършени нарушения и престъпления в този процес се приемат с внимание и се проучват много прецизно.
В тази връзка искам да допълня отговора със следното. Аз имах разговори с представители на тези редакции, в които се публикуват въпросните твърдения. Те ми заявиха, че публикациите не почиват на конкретни документи, особено в "24 часа" с въпросния силует, че това било всъщност една закачка на редакцията (шум в залата), без да визират конкретно име. Това можете да установите при разговор с представители на същата редакция.
Искам в същото време да ви уверя, че нито един сигнал, получен досега за такова нещо, няма да бъде прикрит, няма да бъде покрит. Практиката от миналата година се е променила съществено в Министерството на вътрешните работи. (Частични ръкопляскания от блока на Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Дончева, имате право на реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, много Ви благодаря за отговора. Понеже ние сме от един бранш, знаем, че това е само първият въпрос, но не и последният по темата.
Независимо от основната част на Вашето изложение, в допълнителната Вие показахте, че четете вестници и знаете за кой случай става дума, независимо че аз не съм го посочила съвсем конкретно с имената, цифрите, сделките и т.н. Но тъй като ние се разбираме от половин дума (веселост в залата), ще ви спомена само следното. Във вчерашните вестници поразяващо впечатление прави фактът, че Вие твърдите, че нямате информация за случая. Докато министър Божков, който оглавява това министерство, казва на въпрос "Значи правите някакво разследване по тези случаи?", по-нагоре се споменава за три, дали са три, ще видим по-нататък, - "Разбира се, в министерството сме изправени пред проблема дали да сме следователи или да правим структурна реформа."
Аз съм сериозно обезпокоена не само от това, че вътрешният министър взема пряко отношение по въпроси на външната политика, а и по това, че промишленият министър вместо със структурна реформа се занимава с разследване. На този етап бих Ви помолила да помогнете на министър Божков, защото изглежда много нелепо когато един заместник-министър, чието име не е споменавано, изведнъж прави пресконференция, за да обясни, че е невинен. Виждате, че през ден-два във вестниците се появяват нови и нови факти по случая.
Аз мисля, че компетентните органи са именно органите на Вашето министерство, не на промишленото, нито на това на здравеопазването. И понеже Вие можете да се досетите, че ние не след дълго ще започнем да питаме за колко случаи става въпрос, дали зад силуета се крие само един човек и т.н., Ви моля да прочетете и вчерашната бележка в "Новинар", в която се казва, че този случай приличал на случая с боата, която изяла слон, но се питало колко са боите и колко са слоновете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господа Дончева.
Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз пак искам да подчертая, понеже се разбираме от половин дума, че тогава, когато сигналите са на ниво оперативна разработка, а аз бих казал - тогава, когато сигналите са на тротоарно ниво, когато няма конкретни доказателства, би било най-малкото некоректно да се замеси името на когото и да било в такъв скандал. В същото време обаче Ви уверявам още веднъж, че в никакъв случай няма да бъде прикрит нито един случай, в който доказателствата могат да минат през съд. И Вие се убеждавате, както са убедени всички служители в Министерството на вътрешните работи и в регионалните дирекции, и в националните служби, че нещата коренно са се променили. Това е позицията на министър-председателя тогава, когато съм му докладвал такива сигнали. С което довършвам отговора си.
В същото време не мога да не отбележа с известно притеснение случаи, в които, без да се влага никакъв политически подтекст, просто се разкриват значителни престъпления, се интерпретират от ваши представители като едва ли не опит на Министерството на вътрешните работи да намери слабости - точно това е цитатът - в дейността на червени бизнесмени и по този начин да подкопае икономическите основи на БСП. Просто бих ви пожелал в такива случаи да вземете пример от колегите си от дясно и да не слагате политически чадър на вашите престъпници. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Смело работете! Няма чадъри!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Благодаря ви за това.
Що се отнася до това дали съм правил изказвания по външната политика или не, искам да Ви уверя, че наистина министърът на вътрешните работи трябва и е длъжен да защитава националния интерес на страната, за да не остане някак впечатление, че в Министерството на вътрешните работи се шири русофобия. Знаете, че съм открил подписка да се проведе съботник за почистване на паметника на Съветската армия. Но ако Вие с изказването си провокирате желаещите да почистят от Паметника на Съветската армия София, аз няма да нося отговорност. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов относно приватизацията в здравеопазването към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бояджиев! В програмата на правителството "България 2001" е записано: "Засилване ролята на първичната медицинска помощ в цялостното медицинско обслужване и иницииране на приватизацията; приватизация на стоматологичната дейност с определени социални гаранции; реорганизация и приватизация на санаторно-курортната дейност."
Досега Министерството на здравеопазването не е предприело действия по приватизация в посочените по-горе направления, освен редица Ваши най-общи изказвания по проблема, както и такива на други отговорни служители от министерството. Това създава напрежение в обществото и особено между медицинските специалисти относно бъдещата им дейност.
Господин министър, моят актуален въпрос е: кога ще започне изпълнението на записаното по приватизацията в програмата на правителството в раздела "Здравеопазване", какъв тип приватизация ще бъде и в кои здравни заведения ще стартира приватизацията? Какви социални гаранции предвиждате за населението и работещите в тези направления медицински специалисти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Марангозов.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Марангозов!
Министерството на здравеопазването вече е предприело необходимите действия в рамките на действащата нормативна уредба да се приватизират търговски дружества, нежилищни имоти със стопанско предназначение, сгради, стопанисвани от публични здравни заведения. До момента са открити приватизационни процедури за 16 дружества и се подготвят още за около 10. До края на 1997 г. ще бъдат финализирани 10 или 12 приватизационни сделки.
При приватизацията на аптечните дружества има някои правни проблеми, свързани с § 9 на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. С оглед на това имаме конкретен подход при разглеждане на обектите от гледна точка на приватизацията.
Приватизацията на съществуващите публични здравни заведения към настоящия момент не е предвидена в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и по тази причина не е възможно да се осъществи по този ред.
Поликлиниките, защото говорите за първичната здравна помощ, които са публични здравни заведения, са собственост на общините, на чиято територия се намират и имат статут на публична общинска собственост, което означава, че не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване или да се ползват с договор за съвместна дейност.
С други думи, действащото законодателство не дава възможност за бърза приватизация на поликлиничните заведения. Напредък може да бъде постигнат само чрез промени в законодателството, в което се надявам да вземете дейно участие като народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Марангозов, имате думата за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз Ви благодаря, господин министър. Но аз не поставих въпроса за аптечните дружества, защото широките слоеве от населението този въпрос като че ли не ги вълнува много. Хората най-много се вълнуват от приватизацията в доболничната помощ и приватизацията на стоматологичната дейност по обясними причини.
Вие казахте, че скоро приватизация няма да има. Аз съм удовлетворен от този отговор, за да се успокоят и хората, и обществеността. Но все пак, след промяната на законодателството, което предполагам до края на годината може би ще стане, трябва да има ясна програма какво ще правят тези хора. Защото те поставят въпроса: какъв тип приватизация ще има там, на стоматологичната дейност. За приватизацията ще трябват много пари.
Освен това приватизацията в здравеопазването според мен се различава коренно от приватизацията на едно промишлено предприятие. Защото тази приватизация в промишленото предприятие се отразява на хиляда, на две хиляди, на десет хиляди души, а приватизацията на една поликлиника в един град, на доболничната помощ, на стоматологичната помощ се отнася до здравето на много хора. Ето защо социалните гаранции, които трябва да даде министерството, трябва да бъдат ясни на медицинската общественост.
И накрая, господин министър. Според мен, докато не се утвърди здравноосигурителният закон в истинския смисъл на онова, което влагаме ние като специалисти, приватизацията в здравеопазването ще има негативен характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Марангозов.
Желаете ли думата за дуплика? Не.
Актуален въпрос от народния представител господин Илия Баташки относно създаването, функционалната необходимост и дейността на длъжността заместник-министър по структурната реформа, която в момента изпълнява доктор Илко Семерджиев, към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колежки и колеги! Уважами господин министър! Моят въпрос е относно създаването, функционалната необходимост и дейността на длъжността заместник-министър по структурната реформа, която в момента изпълнява доктор Илко Семерджиев.
Всеки министър има право да създава организацията на работа във ведомството, което управлява. Като заместник-министър в служебното правителство и сега вече като министър Вие и Вашият екип сте създали длъжността заместник-министър по структурната реформа.
Както и в предишните си въпроси към Вас, аз многократно съм поддържал тезата, че единствената реформа, която извършва Вашето ведомство, е кадровата. Миналия петък, 3 октомври 1997 г., при отговора на моя въпрос: какви специалности имат Вашите заместници, на мен и на цялата българска общественост стана ясен фактът, че възможността да заеме длъжността "директор на районен център на здравеопазване" има 80 процента вероятност единствено доктор Илко Семерджиев, който притежава възможните документи, позволяващи работата му като такъв.
Господин министър, кое налага създаването на гореспоменатата длъжност, какви структурни промени са извършени в българското здравеопазване до момента и бихте ли коментирал какво очаква хилядите здравни работници в близките няколко месеца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Баташки.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Баташки! Първо искам да Ви уведомя, че длъжност "заместник-министър по структурната реформа" в Министерството на здравеопазването не съществува. Следователно, нито от мен, нито по време на служебното правителство е създавана такава длъжност.
На един от заместник-министрите, в случая доктор Илко Семерджиев, са му възложени функциите да организира и координира дейността на министерството и неговите органи за реализиране програмата на правителството за реформа в здравеопазването. В неговия сектор също така е дейността по всички програми и договори с различни финансови и други международни институции, европейската интеграция и международното здравно сътрудничество.
Твърдението Ви, че единствената реформа, която се извършва, е кадрова, издава Вашата недобронамереност или липса на информация, което не мога да допусна, тъй като сте член на Парламентарната комисия по здравеопазването, младежта и спорта, което Ви дава възможност да бъдете в течение на всички действия и замисли на моя екип.
В момента са в процес на реализация структурни реформи, които касаят специализираната стационарна мрежа, санаторно-курортните заведения и общинските болници.
Що се отнася до Вашата тревога за бъдещето, което очаква здравните работници, бих могъл да Ви уверя, че това, което се извършва в момента и предстои да бъде извършено, ще създаде необходимите предпоставки професията на българския медик да получи достойно място като социален престиж и да бъде заплащана съобразно икономическите възможности на страната.
И най-накрая трябва да Ви стане ясно, че в сферата на здравеопазването работят квалифицирани специалисти, а не здравни работници. Вероятно за някои от тях ще възникнат трудности, които са неизбежни при една реформа и преходен период, но министерството ще направи необходимото за решаване не само на проблемите на реформата, но и на произтичащите от нея последствия в личен план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Желаете ли реплика, господин Баташки? Имате думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин министър! Нека да продължим с нашите разсъждения между мен и Вас тук, пред залата, като Ви кажа, че стратегът на българската здравна реформа доктор Семерджиев досега с чест е закрил 17 болници и 5 хиляди легла. Това все още са палеативни мерки. Представям си след завършване на акредитацията на общинските болници състоянието на здравната мрежа, което ще повлече след себе си и много здравни работници в бездната на безработицата.
Остатъчното бюджетно финансиране, според стоматолога Семерджиев, до ден днешен е подсигурявало съществуването на изчерпания през 70-те години модел и не позволяваше до 1989 г. нито един българин да се бръкне за една стотинка, когато посещава здравни заведения.
В рапорта за 100-те дни четем: "През периода започнаха структурни промени в следните области:
1. Работническо здравеопазване. (Разбирай разбито за назидание.)
2. Система за лечение на белодробните заболявания, туберкулоза."
Разбирам Вашата загриженост и на Вашия екип, но загрижеността Ви не знам какво ще обясни. Тези реформатори преди Вас и такива като Вас докараха туберкулозата в големи размери в България.
3. Психиатричната мрежа - невъзможност да посрещне нарастващия брой психичноболни.
4. Санаторно-курортната мрежа - в момента 50 на сто замразена с предстоящата приватизация.
5. Критериите и методиките за акредитациите на общинските болници, клиники и лаборатории в страната. Трябва да Ви кажа, че всеки нов екип в това министерство прави такива критерии, обърква и без това обърканите здравни заведения и си отива безславно.
Рапортът на Вашето ведомство, господин министър, не е приет от българското общество, защото то е гладно, защото то боледува и не може да се лекува. Вие не искате болен народ, господин министър, и аз това го знам. Благодаря Ви, че дадохте гаранции на българските здравни работници, защото те са именно такива. Кажете на здравните работници ще могат ли да издържат семействата си! Кажете на народа ще може ли да издържи Вашите реформи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Искате ли дуплика, господин министър? Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Баташки, аз съм дълбоко убеден, че с популистки изказвания, с неверни твърдения и с неоснователни изводи, а още по-малко с апокалиптични картини ние ще направим реформа в здравеопазването. На целия български народ е ясно, че Вие, вашата парламентарна група и вашата партия са против реформите не само в здравеопазването, а въобще в цялата страна, в резултат на което е съсипано и здравеопазването в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.

Актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов относно проведената среща на военните министри на седем държави от Югоизточна Европа и с участието на министрите на отбраната на Италия и САЩ към министъра на отбраната господин Георги Ананиев.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Ананиев! На 3 октомври т. г. в София се проведе среща на военните министри на 7 държави от Югоизточна Европа и с участието на министрите на отбраната на Италия и на Съединените американски щати. Съдейки по отзивите на участниците, срещата е била много ползотворна, за което аз наистина Ви поднасям моите поздравления.
Същевременно на срещата не бяха поканени да участват военните министри на Съюзна република Югославия и на Русия. А според изявления на член на правителството причините за това са ясните и точни принципи в позицията на България като страна-домакин.
В интерес на истината моят въпрос беше отправен към Вас на 7 октомври. Оттогава, за съжаление, и за мое лично съжаление, нещата доста се политизираха и даже аз започнах да си мисля дали да не го изтегля.
Но за още едно съжаление. Преди около час министър-председателят Иван Костов зачекна малко темата, която е обект на моя актуален въпрос, като каза, че всъщност отношенията между България и Русия във военен аспект ще зависят от взаимоотношенията между Русия и НАТО. И отново остана един привкус, че пак някакъв трети външен фактор ще определя нашата политика. Тъкмо поради това моят актуален въпрос към Вас е:
Самостоятелно, т. е. чисто българско ли е решението да не се канят военните министри на Съюзна република Югославия и на Русия? Ако подобно решение е самостоятелно, кои са тези ясни и точни принципи за срещата, довели до изключване от участие на гореспоменатите двама министри и как бихте коментирали факта, че покани, макар и само като за наблюдатели, имаше за представители на Полша, Чехия и Унгария, а липсваше покана, примерно, на представителя от Русия? Още повече че в нота до Министерството на външните работи Посолството на Русия заяви, цитирам, че "тя разглежда Балканите и Югоизточна Европа в цялост като сфера на своите жизнени интереси", а не съм чувал подобни категорични декларации от страна на трите поканени като наблюдатели държави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Драганов.
Има думата министърът на отбраната.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Фактът, че и двата актуални въпроса, на които трябва да отговарям, тъй като трябва да отговарям на още един актуален въпрос днес, са свързани със срещата на министрите на отбраната, е показателен за значението на този форум и отзвука, който той има сред нашата общественост. Искам да ви кажа, че той премина при пълна прозрачност и всички проблеми, с които се занима, бяха широко отразени в средствата за масова информация.
Ще се спра последователно на въпросите, които сте поставили и така, както сте ги поставили подред.
Първият въпрос - самостоятелно, т. е. чисто българско ли е решението да не се канят на срещата на министрите на отбраната на 3 октомври т. г. гореспоменатите двама министри (имат се предвид министрите на отбраната на Съюзна република Югославия и Руската федерация).
Република България вече е напълно независима държава не само на думи, но и на практика. Това естествено предопределя изцяло суверенния или, ако позволите наистина да се възползвам и от Вашето определение, самостоятелен характер на вземаните от нейното правителство решения. В този смисъл решението министрите на кои държави да бъдат поканени на срещата в София, пак ще си позволява да цитирам, е чисто българско. Демократичният дух на цивилизованите международни отношения, основаващи се на суверенитет и ненамеса във вътрешните им работи, са формулирани още и в Устава на ООН в чл. 2 и всеки намек за нарушаването им наистина е неуместен.
По втория въпрос - ако подобно решение е самостоятелно, кои са тези ясни и точни принципи за срещата, довели до изключване от участие на гореспоменатите двама министри.
След като вече изяснихме самостоятелността на решението, ще се спра по-детайлно на принципите или по-точно казано - на критериите за определяне на страните-участнички. Те, както вече неведнъж изтъквах пред средствата за масова информация, са:
1. държавите да са от региона на Югоизточна Европа;
2. да са страни-членки на НАТО или участнички в инициативата "Партньорство за мир", заявили желанието си за членство в съюза.
И трето, но не като последно по важност, участниците в даден форум се определят и от темите, които ще се разискват на този форум. В случая основната тема бе: "Евроатлантическата интеграция и регионалното сътрудничество", със следните подтеми:
1. "Интегриране в западните институции за сигурност";
2. "Мерки за укрепване на доверието и сигурността";
3. "Регионално сътрудничество в областта на сигурността".
Тези подтеми, естествено, произтичат от характера на започналия през 1996 г. в Тирана процес на сътрудничество във военната област между повечето държави от Югоизточна Европа.


Той беше иницииран от Италия и Съединените щати и доразвит и задълбочен на софийската среща. Същността на процеса е укрепването на стабилността и сигурността и ускореното интегриране на държавите от региона в новата европейска архитектура за сигурност и по-конкретно в НАТО. Затова не е реално да говорим за изключване, тъй като всички страни, отговарящи на посочените критерии и можещи да дадат своя принос по посочените теми, присъстваха на софийската среща.
По третия въпрос - как бихте коментирали наличието на покани, макар и само като наблюдатели, за представители на Полша, Чехия и Унгария и липсата на покана примерно на представител от Русия, още повече, че в нота до Министерството на външните работи посолството на Русия заяви, че, цитирам: "Русия разглежда Балканите и Югоизточна Европа в цялост като сфера на своите жизнени интереси." Докато не съм чувал подобни категорични декларации от страна на трите поканени като наблюдатели държави.
Отговорът си ще започна с едно уточнение: освен участниците в качеството на наблюдатели бяха поканени останалите страни-членки на НАТО, а така също Полша, Чехия и Унгария. Както е известно тези три страни водят преговори за присъединяване към Съюза и имат особен статут в неговите органи. В този смисъл тяхната подкрепа ще ни бъде необходима при разглеждане на нашата кандидатура за членство. Извън формата на срещата, но в нейния контекст беше поставено начало на консултации между посочените три страни и държавите от региона, изразили желание за членство в Съюза, по въпроси, свързани с преговорите за членство в НАТО и ратификационните процедури. Чрез тях ние очакваме да обменим ценен опит, който ще ни бъде необходим при бъдещото разглеждане на нашата кандидатура за членство и с оглед своевременната ни подготовка за това. Такава среща между тези страни беше направена преди започване на официалната среща на министрите на отбраната.
Във връзка с това, че Югославия не е страна-участничка в инициативата "Партньорство за мир" и не кандидатства за членство в НАТО тя и не бе поканена да участва в софийската среща. Неведнъж представители на Русия са заявявали, че са против разширяването на НАТО и против желанието на България за членство в НАТО. Отчитайки тези руски позиции, не беше реалистично да се очаква, че участието й в срещата би допринесло за постигане на една от основните й цели - ускоряване на процеса на интеграция в НАТО и приемането на съвместната Декларация на страните-участнички, която представих на председателите на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По въпроса с поканите. Не зная доколко ви е известно, но в съответствие с прозрачността на нашите действия и отворения характер на срещата, на нея бяха поканени като гости посланиците в София на всички страни-участнички в инициативата "Партньорство за мир", в това число и към посланика на Русия. За наше съжаление поради други ангажименти той не можа да участва лично във форума. Въпреки това на софийската среща присъстваха представители на руското посолство.
Демократичните промени, обхванали цяла Европа, предопределят новия характер и същност на междудържавните отношения. Право на Русия е, както и на всяка друга страна, да разглеждат Балканите, включително и България, като сфера на своите жизнени интереси. Но пред мен веднага възникна въпросът: с чии интереси, на България, или на Русия трябва да се съобразява българската политика, особено когато се дискутират въпроси, по които няма съвпадение? И нима не е по-добре Балканите и по-конкретно нашата страна да не бъде сфера на нечии интереси, а партньор за равноправно сътрудничество и диалог? С присъствието си на срещата на министрите на отбраната Полша, Чехия и Унгария показаха, че те разглеждат страната ни именно като такъв партньор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Професор Драганов, имате право да вземете думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин министър, аз Ви благодаря за това, което казахте в отговор на моя актуален въпрос. Най-вече благодаря за Вашето пояснение, за Вашата категорична декларация, че става въпрос за самостоятелно, т.е. за наистина чисто българско решение относно състава на срещата.
Разбира се, съвсем откровено ще Ви кажа: аз бях запознат с трите критерия, по които беше изготвена поканата и у мен като че ли остана едно такова усещане, че те са така направени, че тъкмо Съюзна република Югославия и Русия да не бъдат. Но, хайдe, нека наистина да не политизираме този въпрос. Слава Богу, доколкото разбирам ще има следващата седмица един по-широк дебат по външната политика, да си запазим правото тогава да разширим дискусията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Драганов.
Господин министър, искате ли думата? Не.
Преминаваме към следващия актуален въпрос към министър Георги Ананиев, това е актуалният въпрос на народния представител господин Георги Пирински.
Господин Пирински, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос до господин министър Ананиев гласи така: на току-що приключилата среща на министрите на отбраната беше ли предмет на обсъждане въпросът за установяване на контрол и съкращаване на конвенционалните оръжия на страните от Югоизточна Европа на многостранна основа и ако не, защо? Тазсутрешният отговор на министър-председателя на въпрос на народния представител Руси Статков и току-що чутият отговор от министър Ананиев обаче ме заставят да доразвия и да доизясня смисъла на въпроса, който съм задал на господин Ананиев в два аспекта.
Първият аспект е: господин Ананиев, не е ли очевидно и убеден съм, че това е особено ясно на Вас, че главният проблем пред България в областта на отбраната в регионален аспект е резкият дисбаланс в равнищата на въоръжение между България и другите балкански страни? Имайки предвид и някои от последните изказвания на отговорни представители на Въоръжените сили на България, имайки предвид макар и най-общата информация за процесите на въоръжаване и разширяване на военния потенциал на балканските страни, не е ли ясно, че за една страна като България, която е в центъра на Балканите, централният въпрос е намаляването на равнищата на въоръжаване, поставянето на контрол върху тези равнища така, както той е установен в Европа с Договора за обикновените въоръжени сили, където се поставят такива тавани и че наша първа цел при една многостранна среща на министрите на отбраната на Балканите трябва да бъде да постигнем договорка именно за такава система на контрол и намаляване на равнищата на въоръжение? Ето защо моят въпрос именно преди всичко визира липсата даже на споменаването на този въпрос във всичките съобщения, за които Вие говорихте за срещата, в Декларацията, на която се позовахте. И това за мен е непонятно именно от гледна точка на националните интереси на България, а не на някой друг.
Вторият аспект на доуточняващите ми въпроси е следният: господин министър, тази сутрин лично от министър-председателя ние чухме една теза, която за мен е сензационна, направо зашеметяваща. Разбира се, аз ще се запозная много внимателно със стенограмата на неговия отговор, но той заяви, че оттук нататък, имайки предвид тази евроатлантическа ориентация, за която и Вие говорихте във връзка със срещата на министрите, участието на Русия и въобще отношенията между България и Русия ще зависят от състоянието и развитието на отношенията между Русия и НАТО. Това за мен е поразяващо заявление.
Нещо повече, министър-председателят се позова не на друго, а на Декларацията за национално съгласие на Народното събрание от началото на неговата сесия и на онзи текст, който говори за присъединяването на България към НАТО. И той направи извода, че този текст именно означава, че оттук нататък нашите отношения с Русия зависят от нейните отношения с НАТО.
Първо, за пореден път беше направена една според мен недопустима фалшификация - като се говори за тази декларация, да се говори за национално съгласие и по този въпрос. По други въпроси имаше, но не по този, много от народните представители от Демократичната левица не гласуваха за този текст. Нещо повече, аз съм убеден, че представителите на мнозинството, когато гласуваха за този текст, по никой начин не са си представяли, че с него те предпоставят отношенията с Русия в зависимост от отношенията на България с НАТО. Това е нещо съвършено ново и аз съм сигурен, че ако именно така е бил трактуван този текст, много и много хора от мнозинството, искам да вярвам, нямаше да го подкрепят.
Във Вашия отговор на въпроса на господин Драганов Вие говорихте за процеса, започнал в Тирана, и продължението му в София. Но Вие подменяте съдържанието на процеса от Тирана, господин министър. Защото там българският министър на отбраната предложи да се състои в България среща с участието на всички балкански страни и на Русия, и на Съединените щати. И тогава министърът на отбраната на Съединените щати изрази съгласие с тази наша позиция и предложение. Сега Вие се опитахте да обясните с несъстоятелни аргументи, позволявам си да го кажа, с формални аргументи отсъствието на Русия.
И за да завърша, господин председателю, само ще помоля господин Ананиев, тъй като той засегна нотата на руското правителство до българското Министерство на външните работи, да коментира изразеното там безпокойство на руската страна от линията, която според руското правителство се провежда от София за ограничаването на участието на Русия в многостранни срещи, засягащи сигурността и сигурността на Югоизточна Европа, и по какъв начин смята той, че нашите национални интереси се обслужват от политика, която поражда такова безпокойство в партньор, който ние смятаме, че трябва да бъде наш стратегически партньор.
Господин Ананиев, трябва едно правителство, когато употребява изрази като стратегически партньор, в такава област, каквато са отношенията между България и страна като Русия, да си дава сметка за съдържанието на тези думи и по никой начин да не си позволява да води двойна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата министър Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Пирински, ще се опитам да дам отговор на въпроса, който писмено сте ми задали. Но преди да отговоря все пак искам да кажа още няколко думи за срещата, която се проведе на 3 октомври. Обща е оценката, и то не е моя тази оценка, а е на всички участници, че тя наистина се превърна в един широкопредставителен форум, на който наистина в дух на добронамереност и желание за сътрудничество бяха обсъдени идеи и инициативи, насочени към ускоряване на процеса на интегрирането на нашите страни в евроатлантическите структури за сигурност, укрепване на регионалното сътрудничество и засилване на доверието и сигурността в Югоизточна Европа.
Участниците в срещата подчертаха ролята на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за укрепването на стабилността и сигурността на континента. Именно тази организация тогава, когато беше поставен този въпрос, се наричаше Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, тя беше в основата на Хелзинкския процес, който създаде всъщност Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и направи възможно съкращаването на 50 хил. единици конвенционално оръжие. Под нейна егида бяха успешно проведени преговорите и подписани споразуменията за мерки за укрепване на мерки за доверието и сигурността в Босна и Херцеговина и за субрегионален контрол на въоръженията между Югославия, Хърватска и Босна и Херцеговина, предвиждащи и съкращения на въоръженията.
Срещата на държавните и правителствените ръководители на страните - участнички в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през 1996 г. в Лисабон утвърди мандата за преговори по адаптирането на ДОВСЕ към новите условия. Същите се водят понастоящем в рамките на Съвместната консултативна група по ДОВСЕ във Виена. Предстои, както вероятно сте информиран, преработването на виенския документ, който ще отчете настъпилите в годините след 1994 г. промени в развитието на преговорите по мерките за укрепване на доверието и сигурността в Европа.
Бих искал да посоча, че на софийската среща нашето правителство обогати и доразви в светлината на желанието ни за членство в НАТО позицията, разработена от повереното Ви тогава ведомство, вярвам, че и с Вашето активно участие. Така например Вие казахте, че в декларацията не е залегнало нищо по този въпрос. Аз съм предоставил и декларацията, и приложенията към декларацията на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика и там можете да се запознаете с тези документи, но ще цитирам така например в Приложението към съвместната декларация софийската среща прие като една от мерките за укрепване на доверието и сигурността размисли относно начините за работа с мерките за укрепване на доверието и сигурността и регионалния контрол на въоръженията в светлината на предстоящите действия по Дейтънското споразумение, чл. 5 на приложение 1б. Софийската среща не си е поставила за цел да подменя авторитетните международни форуми, които са създадени да се занимават с процеса по контрола на въоръженията в Европа, в т.ч. и в нейната югоизточна част.
Освен това искам да Ви кажа, че въпросът за контрола и съкращаването на конвенционалните оръжия на страните от Югоизточна Европа не беше предмет на обсъждане по време на срещата и поради един според мен сериозен факт - че в нея взеха участие представители на държави - страни по ДОВСЕ, и държави, които нямат никакво отношение към него, каквито са Албания и Македония.
Това е моят отговор, господин Пирински. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин министър, последните Ви думи засилват у мен въпроса, защото Вие казвате, че в района на Югоизточна Европа не всички страни са ангажирани с ДОВСЕ. А от друга страна ни препращате към ДОВСЕ. Няма никаква логика във Вашия отговор. Именно защото обхватът на страните в Югоизточна Европа е различен от този в ДОВСЕ, тъй като има нововъзникнали държави, има държави, които не са ограничени по договора от началото на 90-те години, Вие сте длъжен като министър на отбраната да посъветвате кабинета централен въпрос на тази среща в София да бъде именно превеждането на този режим, по който не са ангажирани всички балкански страни, върху целия район. Аз разполагам с декларацията, знам й приложенията, виждам и този текст, към който Вие ме отправяте, но няма никакво съответствие между приоритетния проблем пред в нашата страна и пледирането му в едно от приложенията между другото.
И оттук се връщам към по-широкия контекст на въпроса и го свързвам и с въпроса на господин Драганов - тази среща, на която ние сме домакини и каквато инициатива ние сме развили в Тирана, в крайна сметка обслужва ли нашите национални интереси поне в еднаква степен с други национални или многостранни интереси? За мен отговорът е "не", именно поради това че Вие не успяхте да отговорите на въпроса, който зададох.
Освен това тазсутрешната дискусия породи един нов и много по-голям и съществен въпрос, а той е за ограничения суверенитет на България да провежда самостоятелна външна политика в зависимост от отношенията между други страни и една организация като НАТО. Навярно той ще е предмет на много сериозни дебати по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Пирински.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Мислех да не вземам отношение, но все пак ме предизвикахте, господин Пирински.
Наистина и Вие говорите и смесвате понятието - така на мен ми се струва - че цитирахте, че съгласно Договора за обикновените въоръжени сили се е получил дисбаланс на Балканите. От друга страна, казвате, че не трябва аз да се позовавам на този договор, защото трябва да дискутираме отделно този въпрос в региона. Аз се опитах да Ви отговоря защо наистина този въпрос не беше повдигнат на срещата и мисля, че е съвсем основателно. Имахме общи цели, общи виждания, затова дискутирахме точно тези въпроси, които аз Ви посочих.
Когато се обсъждаше Законопроектът за отбраната и Въоръжените сили, началникът на Генералния щаб ясно и категорично заяви, че въоръжението, бройките, които са съгласно договора - и то не е нашето правителство, което е подписвало този договор, но все едно, няма значение кой го е подписал. Съгласно този договор, ако това въоръжение, което ни е предоставено и имаме право да поддържаме, е в изправност, то ще е достатъчно за осигуряване на нашата национална сигурност. Нека насочим наистина усилията си към реформите, които предстоят в Българската армия, да изправим на крака това въоръжение, за да сме сигурни в нашата национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Ананиев.
С това парламентарният контрол завърши.

До приключване на работното време продължаваме с точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Моля, председателят на комисията да дойде, за да продължим нашата работа.
Продължаваме с § 24.
Приключихме с предложението на народния представител Моньо Христов. Продължаваме с предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на двамата народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: 25 за, 69 против, 13 въздържали се.
Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване тяхното предложение, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: 8 за, 68 против, 33 въздържали се.
Не се приема предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Преминаваме към седмото предложение - на народния представител Александър Каракачанов, което също така не се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте за предложението на господин Александър Каракачанов.
Гласували 121 народни представители: 16 за, 92 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва предложението от народния представител Руси Статков.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте за предложението на господин Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: 27 за, 109 против, 6 въздържали се.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Следва предложението от господин Светослав Лучников.
Господин Лучников, оттегляте ли предложението си?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников оттегля предложението си, поради което няма да го поставям на гласуване.
Следват две предложения, които са оттеглени.
Преминаваме отново към предложение от народния представител Руси Статков - в ал. 4 да отпадне "не" в първото изречение и съответно вместо "поименни компенсационни бонове" се запише "държавни ценни книжа".
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте за предложението на господин Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: 20 за, 101 против, 4 въздържали се.
Не се приема предложението на господин Статков.
Следва предложението на господин Светослав Лучников, което той оттегля. В такъв случай, няма да го поставям на гласуване.

Следва предложение на народния представител Руси Статков. Аз цитирам неговите предложения, защото са няколко, за да знаем за какво гласуваме.
Предложението на господин Руси Статков гласи: в ал. 5 вместо "поименните компенсационни бонове" да се запише "държавни ценни книжа".
Комисията не приема предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: 16 за, 106 против, 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва предложение на господин Светослав Лучников. Той оттегля предложението си. При това положение няма да го поставя на гласуване.
Предложение от господин Калчо Чукаров в § 24 относно чл. 35 ал. 6 да се измени така: "поименни компенсационни бонове".
Желаете ли да вземете думата, господин Чукаров?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте предложението, благодаря. При това положение няма да го поставя на гласуване.
Следва предложение пак на господин Руси Статков за промяна в ал. 6.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: 26 за, 105 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва предложението на господин Лучников. Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По този текст, тоест по начина, по който ще се установяват цените, по които ще се обезщетяват евентуално собствениците, или ще се разчистят отношенията между тях и ползувателите, станаха много дебати както в комисията, така и със специалисти от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Срещу моето предложение тези цени да се определят по експертен път на базата на действителните пазарни цени, се направи възражение, че много субективно ще станат тези неща, ако ги предоставим на вещи лица, тъй като се касае за земи, пръснати из цяла България, и едва ли ще може да се намери точно определение. Добре, обаче аз бих предложил да излезем от този тупик по следния начин и да кажем, както съм казал аз: "се определят по текущи пазарни цени, установени с наредба от Министерския съвет".
Какъв е смисълът на тази работа? Смисълът е, че ако Министерският съвет със своята наредба не спази изискването да се ориентира по действителни пазарни цени, неговият акт ще бъде в закононарушение и ще може евентуално да бъде обжалван пред Върховния административен съд. Това ще бъде една допълнителна гаранция за собствениците, че ще получат действителна оценка за своите земи.
Понеже много предложения се правеха - и напред, и назад, изменяха се в хода на дебата, аз смятам, че с това редакционно уточнение можем да решим въпроса и моля да бъде прието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников, бихте ли прочели точното съдържание на Вашето предложение?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да. То е: "Размерът на обезщетенията по ал. 1 се определя по текущи пазарни цени, установени с наредба на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Това е предложението на господин Светослав Лучников за ново съдържание на чл. 36, ал. 2.
Господин Костов, ще вземете ли отношение?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги! Действително, както каза господин Лучников, по този въпрос бяха проведени значителни дебати, но тук по принцип може да се спори за моментната правилност на тази норма, ако я въведем. Защото пазарът на земята в момента не е още установен, нормален пазар на земята не съществува в България и докато земеделските земи в момента са с такава ниска цена, която аз съм убеден, че след една или две години постепенно ще придобива стойностно изражение тази земя такава, каквато е, а именно, ценна, плодородна българска земя, в един прекрасен климат, която ражда уникални по своите вкусови и здравни качества продукти.
Ето защо, ако ние въведем по текущи пазарни цени, ние ще отидем само в едната част, където пазар съществува на онези апетитни късове земя около големите градове, покрай морето и т.н. Докато създаваме една възможност тези пък цени, определени по текущи пазарни цени, за земеделските земи в основните производителни райони да не бъде такава, каквато е.
Аз лично смятам, без да налагам своето мнение, аз правя изказване тук, че записът: че това ще бъде уредено в една наредба на Министерския съвет, тя неминуемо ще отрази именно тези диспропорции, които съществуват в момента на пазара на земята в България.
Това са нещата, които мен лично ме безпокоят малко, ако ние сложим една такава определяща норма в закона.
Аз не зная от името на вносителя господин Каркъмов, заместник-министър, дали не би искал да вземе отношение? Това е негова воля, ако той реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Каркъмов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАРКЪМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моето виждане е, че възприемането на формулировката, дадена от господин Лучников, крие опасности поради непрецизността и недефинираността на понятието "текущи пазарни цени" в тези условия, в които се намира страната.
Тогава, когато сме обсъждали текста, винаги сме се ръководили от постановката, че актуализацията на тези цени трябва да бъде свързана действително с някаква реална пазарна стойност. Но тъй като понятието "текущи пазарни цени" е много разтегливо, това поставя опасност винаги да бъде атакувана наредбата на Министерския съвет и оценките, които ще се дават, въз основа на тази наредба.
Затова аз смятам, че духът, който господин Лучников предлага, той негласно и неписмено е заложен в наредбата, която би трябвало да бъде създадена от Министерския съвет, но в закона понятието "текущи пазарни цени" на този етап поне дава една неопределеност и възможност на множество дискусии и непрекъснато отнасяни към съда.
Затова моето предложение е да се запази текстът на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново се сблъскват в тази зала две течения - бюрократичното и пазарното. Разберете, че ако искаме да вървим към пазарно стопанство, трябва да се простим с бюрократичните своеволия. Предлага се цените да се определят с наредба на Министерския съвет, без да се казва критерият, от който ще изхожда тази наредба. Как ще определя този Министерски съвет цените? Ще гледа тавана и ще измисля? Защото няма пазар, няма ориентир, той ще си гледа тавана и ще си пише. Как ще стане тази работа?
Пазар навсякъде има - малко или повече има. Когато кажем, че се определят на база действителни пазарни цени, определени от Министерския съвет, мисля, че даваме правилно двете начала: пазарното начало, което трябва да ни ръководи при определяне правата на хората, и възможностите на Министерския съвет да упражнява известен контрол върху него.
В края на краищата аз пак ви казвам: актовете на Министерския съвет в една правова държава, която върви към пазарно стопанство и гражданско общество, са актове, които подлежат на съдебен контрол и на съда трябва да му дадем известен репер, въз основа на който да прецени дали Министерският съвет е свършил правилно своята работа или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Моньо Христов има думата.
Мисля, че други желаещи да вземат думата няма, за да можем да преминем към гласуване след това.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз, както и моят колега Калчо Чукаров, считаме, че наистина тук има една празнота. Ако трябва да установим наистина какви ще бъдат тези цени, ако бъдат по наредба на Министерския съвет, трябва да се напише вътре "по базисни цени" или трябва да се напише това, което се предлага от господин Лучников - "по пазарни цени". Не можем да оставим Министерският съвет да си измисля цените. И аз мисля, че е уместно предложението на господин Лучников, в което задължава Министерския съвет да се съобрази с пазарните цени, които при всички случаи ще бъдат над базисните цени. Така че наистина тези бонове ще имат и реално отражение на стойността на земята, иначе Министерският съвет може да реши да ги направи базисни или пък да слезе още по-надолу.
Така че по този начин гарантираме, че те наистина ще бъдат компенсационни бонове с някаква стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Господин Панев, имате думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за една малка редакционна поправка към предложението на господин Лучников. Така, както го прочете - по текущи пазарни цени и установени в наредба или с наредба на Министерския съвет, всъщност излиза, че текущите пазарни цени се установяват от Министерския съвет. Не е ли по-добре да се каже: "отразени в наредба на Министерския съвет"? Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Костов иска думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз искам да изтъкна само едно нещо - че тук не е необходимо да се създава ал. 2, защото в предложения от комисията чл. 37 се казва, че "Условията, сроковете и редът за издаване, получаване на поименни и компенсационни бонове, както и цените на земите, по които ще се определя паричният размер на дължимите обезщетения..." . Би следвало тогава и чл. 37 да намери място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вашето предложение, господин Костов, какво е, за да минем към гласуване?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Моето предложение е "както и цените на земите, по които ще се определя паричният размер" да отпадне от чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да го поставим на гласуване и в зависимост от резултатите, вече вие ще направите вашите предложения. Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Светослав Лучников за нова редакция на чл. 36, ал. 2 така, както той го уточни.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: 104 за, 22 против, 16 въздържали се.
Предложението на народния представител господин Лучников е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз моля обаче текстът да бъде по-точен, защото сега той влиза в малко противоречие с ал. 2.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да стане ал. 2 на чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, какво предстои да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предлагам да бъде така: "Размерът на обезщетенията по ал. 1 се определя по текущи пазарни цени, определени с наредба на Министерския съвет".
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Това го гласувахме. Само че думата беше "установени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото предложение е на народния представител Светослав Лучников за прередактиране на ал. 3 от чл. 36, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Оттегляте ли го господин Лучников? - Да.
Преустановете гласуването.
И последното предложение, което трябва да гласуваме, е на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов за нов чл. 39, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 128 народни представители: 1 за, 59 против, 68 въздържали се.
Предложението не е прието.
Докладвайте по-нататък, господин Костов!

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, преди да гласуваме цялостно предложението на комисията, във връзка с приетата поправка по предложението на господин Лучников, тогава в предложението на комисията чл. 36 става така:
"Чл. 36. (1) Поземлените комисии определят паричния размер на дължимите обезщетения и броя поименни компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица по чл. 35, ал. 1.
(2) Размерът на обезщетенията по ал. 1 се определя по текущи пазарни цени, установени с наредба на Министерския съвет".
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Най-добре беше "посочени", но хайде.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Нали вносителят казва "установени".
Член 37 придобива следното съдържание:
"Чл. 37. Условията, сроковете и редът за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, както и редът на тяхното прехвърляне между лицата по чл. 35, ал. 4 и заплащанията с тях, се определят с наредба на Министерския съвет."
Това е вече окончателният текст. Аз го диктувам за протокола, който се води тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега вече поставям на гласуване § 24 така, както е предложен от комисията, с направените допълнителни корекции, съобщени ни от господин Костов. Моля, гласувайте!
Гласували 128 народни представители: 116 за, 12 против, въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
Параграф 25 е много обемист, с много предложения, така че едва ли ще може в оставащите десетина минути да бъде прочетен, господин Костов няма да може да го прочете, затова ще го оставим за следващото заседание.
Преди да приключим ще си позволя да кажа няколко думи. Днес в тази зала доста се говори за отношенията с Русия. Дружбата си е дружба, но футболът си е футбол и затова сигурно няма да сбъркам, ако от името на всички народни представители пожелая успех на българските футболисти утре в последния квалификационен мач. (Ръкопляскания и възгласи "Браво" в блока на СДС.)
Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 15 октомври, сряда, от 15 часа.
Комисията по национална сигурност ще заседава в сряда, от 15 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание в сряда, 15 октомври от 15 ч. в зала 238.
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание и в четвъртък от 15 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика също ще има заседание в четвъртък, 16 октомври, от 15 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има заседание на 16 октомври, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 15 октомври, сряда, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)


Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:

Анелия Тошкова

Камен Костадинов