Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров

Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Стефан Стоилов. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 3 до 9 ноември 1999 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия - вносители народните представител Методи Андреев и Иван Симеонов. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за обявяване на действителността на някои сделки - вносители народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии с вносител народният представител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 1999 г. с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за вероизповеданията с вносител Димитър Луджев и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Предложение за седмичната програма има от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен и проектът след заседанието на Председателския съвет:
1. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи споразумение за заем с Европейската общност.
2. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи споразумение между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане.
3. Второ четене на законопроекта за Данъчен процесуален кодекс.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
6. Второ четене на законопроекта за забрана на химическото оръжие и за контрол над токсичните химически вещества и техните прекурсори.
7. Парламентарен контрол.
Има предложение от народния представител Лъчезар Тошев в дневния ред да се включи законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Става дума за удължаването само на един срок, който изтича на 15 ноември, но няма становище на водещата комисия. Няма да поставям това предложение на гласуване. Доколкото знам, днес водещата комисия ще разгледа законопроекта и евентуално утре ще бъде включен по реда на чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По предложената седмична програма има ли предложения за отпадане или разместване? Няма.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма, както е предложен.
Гласували 167 народни представители: за 136, против 7, въздържали се 24.
Седмичната програма е приета.
Господин Ганев, за процедура ли искате думата?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): След като е гласуван дневният ред, упълномощено лице от ръководството на парламентарна група може да направи изявление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако е по дневния ред, може, но ако е извън дневния ред, думата се дава само на председателя или заместник-председателите на парламентарната група.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той е упълномощен от ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може упълномощено лице. Правните текстове се четат до края. Ето я ал. 6: веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси извън обсъждания дневен ред. Когато въпросът е извън дневния ред, само на тези лица мога да дам думата.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ВОДИ ПРЕГОВОРИ И ДА СКЛЮЧИ СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ С ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят на комисията господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение № 902-03-30 от 26 октомври 1999 г.
за даване на съгласие Министерският съвет да води
преговори и да сключи споразумение за заем с Европейската
общност, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 4 ноември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи споразумение за заем с Европейската общност, внесен от Министерския съвет. Предложението за отпускане на заем в размер на 100 млн. евро е в допълнение на външното финансиране с цел осигуряване на стабилен платежен баланс и увеличаване на резервите на България.
Заемът се отпуска в съответствие със стратегията на Република България за присъединяване към Европейския съюз и в условията на протичащи дълбоки икономически реформи.
Въз основа на проведеното разискване и гласуване, на което с 6 "за" и 1 "въздържал се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи споразумение за заем с Европейската общност в размер на 100 млн. евро."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата да се изкажете по предлаганото проекторешение. Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вниманието на събранието днес са предложени две решения във връзка с кредитни заемни отношения, към които мисля, че голяма част от народните представители ще имат различно отношение.
Съвършено ясно е, че без външно финансиране страната сега и в средносрочна перспектива не може да мине. Това, което смущава обаче, е, че очертаващият се баланс за 2000 г. показва едно нарастване на брутния външен дълг на страната, нещо нежелателно от всякаква гледна точка, толкова повече след успеха, който беше постигнат през 1999 г. с изчистване на задълженията към бившите СИВ-банки.
Не може страната да продължава да поддържа своята финансова стабилност, непрекъснато увеличавайки външното финансиране. Всъщност, ако се замислим, ще си дадем сметка, че 1999 г., 1998 г. се различават от 1996 г. по това, че външното финансиране е обилно, разбира се, в условията на една финансова стабилност. Това е толкова по-неприемливо, като се има предвид, че трета година се планират нарастващи като абсолютни числа търговски дефицити. При това за 1998 г., 1999 г. това са салда при намаляване на износа - нещо различно от ситуация, когато може да имате отрицателно търговско салдо, но да имате и високи темпове на увеличаване на експорта.
Всичко това съдържа в себе си големи опасности и за платежния баланс, и изобщо за стабилността. Това са основанията аз, а предполагам и голяма част от моите колеги в залата, да се въздържат от подкрепата на това искане за нов заем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Георги Пирински има думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, дами и господа! Мисля, че господин Стоилов има основание да привлече вниманието на Народното събрание към предлагания проект за решение и поради причината, която той изтъкна, че тенденцията на развитието на търговския баланс, а оттам и на платежния баланс, е по-лоша от онази, заложена в тригодишната рамка на Споразумението с Международния валутен фонд.
Този заем, който сега се предлага да одобрим, идва да посрещне част от това влошаване. Тоест, ние сме изправени пред една ситуация, която не сме очаквали преди 2 години, когато разглеждахме и след това страната прие това споразумение, и се налага сега това допълнително финансиране.
В тази връзка, господин председателю, първият ми въпрос е към Вас. Става дума не за друго, а за външния дълг на България, официалния външен дълг; става дума за търговския и платежния баланс на страната. Колкото и политическите страсти и всякакви други въпроси да ни занимават и да ни люлеят, ние трябва да сме наясно, че проблем на проблемите за България е нейният външен дълг и платежният баланс и след 10 години вече не е възможно целият този проблем да се прехвърля и да се носи от една политическа сила и от едни, в кавички, виновници.
Първият ми въпрос е защо няма никой от Министерския съвет тук? Вие много скрупульозно и стриктно току-що прочетохте буквата на правилника и не дадохте думата на представител на една парламентарна група да се изкаже така, както е бил упълномощен от нея. Формално Вие имате право, прав сте, трябва да се прочете докрай текстът. Така е, но на тази дата по такъв начин да прочетете правилника, Вие фактически, оставяйки стриктно на позициите на правилника, зачеркнахте неговия дух и зачеркнахте целия дух на един парламент, който преди всичко трябва да е средище за демократичен дебат. Но това в скоби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се отклонявайте от темата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Когато ни се предлага такъв текст, такова съдържание на решението - 100 млн. допълнителен заем за 10 години, с който със 100 млн. евро се увеличава външният дълг на страната, Министерският съвет е длъжен да дойде и да обоснове каква е тенденцията на развитието на платежния баланс, на търговския баланс; какъв анализ е направен на това влошаване, което налага този заем; какви мерки се вземат, за да се пречупи тази тенденция на увеличаване на дефицита; как се очертава сценарият на обслужването на външния дълг и да обоснове пред Народното събрание, че независимо, че това е допълнителна мярка, тя се налага, тя е необходима и тя се калкулира в политиката на правителството.
Мотивите, които ни е предложил министър-председателят Иван Костов, са абсолютно формални и за мен съвсем несериозно поднесени:
"Целта на заема е да се осигури стабилен платежен баланс и увеличаване резервите на България - увеличава се дългът на България, а не резервите на България - като този заем е подходяща мярка за облекчаване на ограниченията за външно финансиране, ограничаване, облекчаване на ограниченията и т.н."
Съмнявам се, че го е прочел, както трябва, той е доста зает тия дни. Но поне неговият финансов министър трябваше да е тук, за да можем сериозно да дебатираме.
Така, както ги минаваме тези решения, очевидно е, че те ще бъдат гласувани като нещо твърде маловажно и в реда на нещата. Не се съмнявам какъв ще е резултатът, имайки предвид мнозинството, но Ви казвам, че парламентът и Вие като председател, не сте на равнището на отговорностите, които носим по такъв въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Давам 15 минути почивка, за да поканим министъра на финансите. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение - във връзка с разглеждането на тази точка от дневния ред да поканим в залата и господин Пламен Орешарски - заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Пламен Орешарски в залата.
Продължаваме с проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи споразумение за заем с Европейската общност.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Неслучайно до този момент беше дадена почивка. Надявам се вече господин Муравей Радев и господин Орешарски да могат да отговорят на нашите въпроси, да могат да дадат достатъчно аргументи, защото ако всеки един от вас е направил справка с това, което господин Пирински посочи, ще открие, че имаме четири хвърчащи листа, които са ни внесени без нищо към тях като приложение.
И аз много моля, разбира се господин Радев всякога може да вземе отношение, но ние наистина не можем като парламент по този начин да бъдем третирани. Ние не можем да бъдем унижавани да гласуваме нещо, което въобще не виждаме; нещо, което просто трябва да го приемем на чисто доверие. И ще кажа защо. Защото, господин председател и господин министър, последната информация официална за държавния дълг на Министерството на финансите и на Българската народна банка е от септември месец, а последният информационен бюлетин за бюджета на Министерството на финансите е също от октомври. Какво показват те?
Бюлетинът за държавния дълг показва следното: вътрешният държавен дълг се увеличава септември месец спрямо август месец със 100 млн. марки; външният държавен дълг септември спрямо август се увеличава със 125 млн. щатски долара. Ако видим динамиката на външния държавен дълг за деветмесечието на тази година и за последното тримесечие ще видим, че външният държавен дълг нараства със сума, която е значително, бих казал, обезпокояваща. В този смисъл от една страна стои този проблем - за нарастването на вътрешния и на външния държавен дълг и то в последните месеци, обезпокоително нарастване!
Вторият проблем е за това, че разсрочването и по-скоро падежът на тези книжа, които подсигуряват този дълг, е направено така, че ние - или по-точно това, което ни се дава като информация - нямаме другата част от тази информация - как във времето с нарастването на брутния вътрешен продукт, с нарастване възможностите на страната ще може да се изплаща този дълг.
На по-следващо място - ние не разполагаме с последната информация за това, което е свързано с платежния баланс. Няма такава информация, която да е официална към този момент и да ни даде представа действително от какви средства се нуждае страната. И аз мисля, че именно всички тези въпроси, а биха могли да се поставят и други, днес налагат не само да не гласуваме, господин председател, а след като получим информация устна, да получим и писмена информация и да отложим гласуването по този въпрос за следващ ден, в който ние ще можем наистина като народни представители да сме убедени, че правим нещо, което е от полза на страната. До този момент аз не съм убеден, напротив, засилва се моето впечатление с тези данни, които ви цитирах, че ние просто консумираме външен дълг. Защото става дума не за помощ безвъзмездна, а наистина става дума за дълг, консумираме просто. С това правителството се държи. Разбира се, всеки знае каква е обстановката в страната, но все пак то относително се държи и идва един момент, в който отново с нова криза ще трябва да се плащат всички тези неравновесия. По-добре е сега като парламент най-после да проявим отговорност, особено вие, колеги отдясно, и действително не само, повтарям, днес да не обсъждаме този въпрос, а получавайки информация устно, да получим и писмено, да го отложим и да го решим по достойнство в следващите дни и седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правите ли предложение?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Правя, да!
ПРЕДСЕДАТЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го поставя на гласуване.
Когато се внасят проект за законопроект или за решение всеки народен представител, ако се интересува, може да си получи информацията, от която се нуждае. Никога никой няма да ви дава предварително на вас някаква информация. Къде сте видели вие законопроект с приложение-информация, която интересува господин Руси Статков? Ако той наистина е заинтересуван е могъл да получи всичката информация в качеството си на народен представител.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А може ли да взема думата за реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може за реплика!
Има ли някой против това предложение - за отлагането?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Но Ви се изказвате по същество!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е по същество! По процедура Ви казвам как стоят нещата и Вие би трябвало да ги знаете, защото вече в няколко народни събрания сте народен представител. (Реплики на народния представител Руси Статков.)
Я ми кажете, посочете един законопроект, внесен с такова приложение? Един ми посочете! (Шум и реплики отляво.)
А, всичките?! Хайде сега да не говорим пък съвсем измислени неща!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Още по-лошо, ако не са правени така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-лошо, по-хубаво, прави се така, както е редно да се направи. Който се интересува повече, има начин да си задоволи интересите.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 186 народни представители: за 83, против 103, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги!
Явно е, че една пазарна икономика не може без кредити. Явно е, че кредитът е една предпоставка за по-перспективно развитие на икономиката. Явно е и това, че след конфликта, след военните действия в Косово, Западът е в дълг пред България и ние трябва под различни форми да получим определена компенсация за това.
Анализирайки мотивите към проекта за решение, което сега обсъждаме, аз считам, че тези мотиви биха могли да бъдат малко по-аргументирани, за да можем ние да бъдем убедени, че такъв заем действително ще има своя ефект.
Каза се, че този заем се отпуска в контекста на стратегията на Република България за присъединяване към Европейския съюз. Да, уважаеми дами и господа, това е така, обаче много важно е по какъв начин ще стане това присъединяване - дали ще стане в условията на едни унизителни предпоставки, когато ние живеем от месец на месец от припокриващи се един с друг заеми. Според мен Западът повече ще ни уважава, ако ние влезем с достойнство, със стабилни искания, с доказване своята роля за развитието на континента като цяло, за развитието на мирния процес. Толкова по общия въпрос.
Сега съвсем конкретно. Едно нещо, което ни кара да се съмняваме в ефективността на тази форма на подпомагане, защото в проекта се казва "помощ", малко по-нагоре "подкрепа на платежния баланс". Разбира се, помощта може да бъде под формата и на заем, но в конкретния случай ми се струва, че този заем би трябвало да бъде безвъзмезден, или по-скоро безвъзмездна помощ. Защото е добре известно какво стана на Балканите.
Мен лично много ме притеснява един факт, това е фактът, че няма никакъв анализ какво доведе платежния баланс до едно такова плачевно състояние - по някои данни 600 млн. долара дефицит тази година, по други - 780, ще видим какво ще бъде до края на годината. Без такъв анализ и без анализ на причините ние трудно бихме коментирали необходимостта от нов заем.
Второ, има ли правителството разчети, господин министър, за това какъв ще бъде икономическият растеж, какъв ще бъде приносът на индустрията, на икономиката за покриване, за запълване на финансовия дефицит в страната? Много съм разтревожен от това, което виждам в проекта за държавен бюджет. Данък печалба е сведен до минимални размери. Той е изпреварен от всички други данъци. Това означава, че икономиката ни буксува. Има ли обвързаност между това, което се предлага и за което се казва, че ние ще възстановим тези суми, които идват под формата на различни заеми, и разчетите на правителството за развитието на икономиката, за икономически растеж на страната? Още повече 2002 г., която чука на вратата, е година, в която започват тежките платежи по споразумението за разсрочване и редукция на дълга. И то платежи по главницата. Тоест, каква е гаранцията, че няма да имаме едно акумулиране на дефицити по платежния баланс, което ще затрудни плащанията?
И накрая една дума от принципен характер. Не става въпрос само за този заем, става въпрос за това, че при тези припокриващи се заеми в много случаи имаме гратисен период, който очевидно прехвърля бремето на икономическото развитие от една генерация на друга, от едно правителство на друго. Аз не бих искал да съм в позициите на следващите правителства, които ще трябва да плащат дълга на сегашното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен днес се прави опит още веднъж да се постави на дискусия основният въпрос, основният проблем - трябва ли България да ползва външно кредитиране или може със собствения си ресурс да създаде онзи икономически растеж, който би гарантирал едно постепенно и постоянно нарастване на икономическия потенциал в страната, развитие на България в подходящи темпове, които да допринесат за присъединяването й към страните от Европейския съюз? Може ли България със своя потенциал сама да се справи без външни кредити? Това е дискусия, която се състоя преди 2 години и половина, преди година и половина, преди половин година, а вие искате днес отново да пренесем акцента върху това. Аз съм готов във всеки един момент да дискутирам тази тема с когото и да било, но смятам, че отговорът просто няма никаква алтернатива към днешния момент. И за мен е странно точно от БСП да идва повикът отново и отново да се връщаме към тази тема.
Та какво правим ние всъщност? Ние връщаме един държавен дълг, направен от вашите предшественици, господа отляво! (Ропот от ДЛ.) Точно 11 млрд. лв., които погребаха България! И които ние и нашите деца ще плащаме! Затова става дума, не за нещо друго. (Шум и реплики от ДЛ.) Става дума България да развива своята икономика и едновременно с това всяка година да плаща средно по 1 млрд. долара навън, за да плаща греховете на вашите предшественици.
Значи искам да съм съвсем наясно за какво говорим. Тук не става дума за прищявка на този или онзи кабинет. Тук става въпрос за един държавен ангажимент, на българското правителство, на българските правителства по един сторен вече дълг, по един погрешно сторен дълг. Резултатите от онези пари, които тогава са взети, ги няма в България, но има негативните последици, които всички ние изплащаме.
И аз се обръщам към вас: ако искате да подновим тази дискусия, но тогава ще предложа да се разровят нещата и да се пита къде отидоха тези 11-12 млрд. лв., които ние сега заедно с вас трябва да търсим и да водим понякога тежки и трудни преговори с външните страни-кредиторки по отношение на това дали България може да получи необходимия ресурс отвън или не може. Ето такава дискусия, когато желаете, ще направим.
Останалото са подробности. Но аз ще вляза и в тях. Какво казахме преди 2 години? Казахме, че България трябва да осигури своето външно финансиране, за да може със собствен ресурс да се опита да излезе от ямата, в която беше натикана. Това можеше да стане, спомняте си добре, имаше дискусии в този парламент, сериозни дискусии. Имаше гласуване. Имаше приемане и на Споразумението с Международния валутен фонд. То гласеше, че на България за тези 3 години са й необходими приблизително 1 млрд. 600 млн. долара външна финансова подкрепа и че Международният валутен фонд осигурява почти половината от тях. Това е общоизвестно на уважаемите господа и дами народни представители. Спомняте си тогава, че от същата опозиция имаше много чести възгласи, че това са много малко пари, че на България й трябват 3 млрд. или поне най-малко 2 млрд. и че този 1 млрд. 600 е малко. И че ние би трябвало да настояваме за повече. Помните ли това? Същите хора, които днес задават въпроса защо получаваме кредити, тогава казаха: вие продадохте интересите на България, как може да издействате толкова малко пари! Кога сте били прави, тогава или днес? Много интересно кога? Казахме, че освен Международният валутен фонд тази дупка от 1 млрд. 600 млн. по оценка на световните финансови институции са пари, които са необходими на България и трябва да дойдат от няколко финансови донора - Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз. Ето го делът на Европейския съюз. Само че Европейският съюз за разлика както от Фонда, така и от Банката, не прави 3-годишни разчети на своите кредити, а ги прави година за година. И тази първа година този дял, тази тухла в този 1 млрд. 600 млн. възлиза на гласуваните 100 млн. евро от Европейския съюз. И това нещо беше ясно още на 16 април, когато се състоя срещата на групата от Г-24 за България. Тогава тези международни финансови донори гласуваха, че на България тази година ще бъде разрешен и отпуснат кредит от 100 млн. евро.
Това днес е пред вас като документ, който чака своята ратификация. Философският смисъл на този кредит като част от другите кредити и като дискусия се състоя. Ако искате, пак можем да я направим, още веднъж, стига Народното събрание да вземе такова решение. Но това, което правим днес, е вече една крачка по пътя, който сме избрали и който след дебати в това Народно събрание то е дало съвсем недвусмислено решение по този въпрос.
Имаше интересен въпрос и за вътрешния дълг. Не зная господин Статков откъде измисля тези неща, но тази година финансирането на вътрешния държавен дълг е отрицателно. Господин Статков, не се взима едно число към един месец, защото в един месец може да има по-голям падеж или по-малък падеж на излизащите държавни ценни книжа и на емитирани нови. Но тази календарна година - 1999 г., а тази тенденция е заложена и за следващата, има по-малко нови емисии на държавни ценни книжа, отколкото онези, които излизат от обращение. Това означава фактическо намаляване на номиналния размер на вътрешния държавен дълг. Това става тази година.
По отношение на външния държавен дълг, също така трябва да се справим с календара на постъпващите суми и на излизащите суми. Вярно е, че имаме много сериозни негативни резултати вследствие на кризата в Косово. Една война, една криза, по която и България, и правителството, и държавата ни е съвсем неутрална, без никаква причина, без никаква наша вина се случиха тези неща. Те имат своето негативно влияние върху търговския баланс най-вече, оттам върху текущата сметка и в крайна сметка върху платежния баланс, който има нужда вече от по-големи суми за подкрепа на платежния баланс при външно кредитиране. И въпреки това ние ще успеем с разчетите на външно финансиране, такова, каквото беше преди кризата в Косово, да се справим със ситуацията. Ние няма да поискаме повече средства извън онова, което имахме по разчет за тези 3 години, за този 1 млрд. 600 хил., именно от грижа да не се увеличава външният дълг на България.
Колкото до конкретната година, това, което очакваме да влезе в България, сумарно казано, е около 450 млн. долара. Онова, което ще изплатим, е малко по-малко. Тоест, с една малка сума ще се завиши салдото за тази година между влизащи и излизащи валутни средства. Така че в края на годината общият размер на целия държавен дълг ще бъде малко под 9 млрд. долара. Това очакваме да се случи тази година. И нашата философия, опитите, които правим, самата ни политика е насочена към едно внимателно превъртане на външния дълг. Наивно е да смятаме, че можем да го изплатим за 1-2 години, това е безумие! Колкото по-разсрочен е този държавен дълг, колкото по-малък е падежът всяка една година, толкова по-леко ще бъде за икономиката на страната да поеме този излишен баласт, натрупан отпреди повече от 10 години. Ние се стремим и ако ние съумеем да запазим номиналния размер на външния дълг на приблизително една и съща величина с увеличаването на номиналния размер на брутния вътрешен продукт на държавата, постигаме едно относително намаляване размера на външния държавен дълг към размера на брутния вътрешен продукт. И смятам, че ако всичко, което сме разчели, успеем да го свършим, ако всичко, което смятаме, че трябва да стане, го направим, ако никой не попречи на това, което смятаме, че трябва да стане, наистина след 2 години съотношението 60 на сто външен държавен дълг към брутен вътрешен продукт е съвсем постижимо. Това е критерият за Европейския съюз и аз смятам, че като страна сме в състояние да го постигнем. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Господин председател, за сетен път се убедих, че Вие имате двоен стандарт. Позволихте на господин министъра да ни поучава и да държи тон пред парламента, който наистина е унизителен.
Господин министър, цитирах издание на Министерството на финансите и Българската народна банка. И го цитирах умишлено, защото той е един брой в библиотеката, господин министър. Защото Вие явно не четете това, което издава Вашето министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква Ви е процедурата, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ: Моето предложение е отново за раздаване не само на този бюлетин, а и на допълнителната информация, която не съдържаше изложението на господин Муравей Радев. Щом господин Радев иска да съпоставя дълг преди 10 ноември и неговото реализиране и след 10 ноември, ние искаме такава справка за дълга след 10 ноември. Кой го е направил? И особено за двете години колко е направен и къде са вложени тези средства? Защото, господин Радев, другото просто беше едно плюене по фантом, който го няма. Дългът на Гърция е 40 млрд. долара, обаче Гърция произвежда. Вие наследихте мощности отпреди 10 ноември, които отричахте, че ги има. Вие ги продавате и живеете единствено от тях досега. Вие не създадохте нищо, а днес ни поучавате! Ето за това искам информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много интересна процедура - да искате информация.
За процедура има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! По повод на мои и не само мои изказвания, господин председател, Вие, а мисля и господин Куртев, поехте ангажимент при всяко обсъждане на искане за водене на преговори или за ратифициране на предложено споразумение за заем на Народното събрание да бъде представена пълна, изчерпателна справка за динамиката на брутния външен дълг. Много пъти е ставало дума и господин министърът се е съгласявал, той и сега ще се съгласи, че предоставянето на такъв един материал като израз на уважително отношение към събранието е от полза при дискусията. Само аз днес, ако обърнахте внимание, споменах, че през тази година има една успешна операция на Министерството на финансите, за която ние го поздравихме в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Но информация за това каква е кривата на движението на дълга тази година и една оценка какво се получава с наслагването на онова, което се иска от нас да бъде ратифицирано, а в момента да се водят преговори за неговото сключване, увеличаване нашите възможности да направим оценка, анализ, дискусията би била плодотворна, би била от полза и за събранието, и за правителството. И аз съжалявам, че въпреки поетите от Вас ангажименти до този момент не се изпълнява това доброволно поето задължение от страна на ръководството на събранието. Аз Ви моля това да бъде направено, толкова повече, че за съответното управление в Министерството на финансите това не представлява никаква техническа трудност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Такъв ангажимент аз не си спомням да съм поемал. Не съм поел ангажимент аз да ви давам информация за външния дълг. Външният дълг вие най-добре трябва да си го знаете, защото вие го направихте. Няма защо нас да ни питате за вашия външен дълг. (Шум и реплики в ДЛ.)
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Излизам на тази трибуна, защото, давайки гласа си, нося отговорността за това, за което ще дам мандат на правителството. Не вярвам някой българин да иска лошото на страната си и лошото на народа си. Но всеки от нас, който има правомощията тук да дава мандат, трябва да иска обяснението парите, които взема правителството, как ще ги използва. Казвам това, защото, господин министър, Вие дадохте някакви наивни обяснения, които ме смущават.
Ще започна с това, че кабинетът на господин Виденов имаше твърде много грешки. Една от грешките му беше, че изплащаше външния ни дълг, без да сключва заем, с което влоши изключително много стандарта на живота на българския народ. Така че това недейте го отправя като упрек за натрупване на външен дълг по време на управлението на Виденов. Напротив, той се престара и затова влоши живота на българския народ, като не вземаше заеми, а изплащаше заеми.
Вие вземате заеми. Тук е казано за платежния баланс. Ние, в нашия живот, всички сме вземали заеми, но сме мислели как ще повишим личните си доходи, за да можем да изплащаме взетите заеми. Аз мога да ви дам редица примери за това, но вие не посочвате примери къде ще вложите взетия заем, за да увеличите добитите печалби, от които ще правите заделът за изплащане на външния ни дълг.
Смущаващо е, че в мотивите, които сте ни дали, казвате, че това се прави по внушение на нашите кредитори - Международният валутен фонд и Световната банка, които ни ориентират към друг кредитор - Европейския съюз, за да вземат собствените си отпуснати кредити. Те не се интересуват от увеличението на брутния вътрешен продукт, от увеличението на печалбите в България, от облекчаване на жизнения уровен на народа ни с оглед изплащането на взетите външни кредити. А вие не показвате как ще стане това. Как парите, които ще вземем, ще ги превърнем в производствена сила, която ще създава продукт от продукта и ще се печели и чрез печалбата ще си плащаме взетите досега кредити.
Сигурно има виновници, но виновниците имат персонални имена и аз бих желал да бъдат посочени и да бъдат съдени. Не общата формула - "вашето правителство", а тези, които са създали тези предпоставки. А искам да ви кажа, че трудно бих ви подкрепил за нови заеми по следния факт - вие харчите безразборно, без да мислите да печелите.
Ще ви дам един елементарен пример. Дано не го приемете като клюка. Моят приемник, влизайки в длъжността си, първото му нещо, което направи, е ремонт на тоалетната за 6 млн. Прекара една година в сградата, която му дадохте - нормално е за тази институция хубава сграда, влезе в кабинета на Пенчо Кубадински. И Пенчо Кубадински е живял без вана. Той си купи и си сложи вана. И никой не го попита: "Защо пилееш държавните пари така безотговорно?". Ето за това се притеснявам, господин министър, че много харчите, а не печелите. И не показвате стратегията как ще печели това правителство. Това трябваше да ни обясните, а не да водите евтина партийна пропаганда. Как ще създадете предпоставки да се печелят пари, от които да се плащат направените външни заеми?
И аз ще ви кажа, че вие отново отивате срещу интересите на народа. Съвсем бегло прегледах бюджета ви. Данък върху печалбата - 509 млн. лева; данък върху доходите на физическите лица - 534 млн. лева. Мислите ли си какво означава това? Данък върху добавената стойност, това, което се плаща от хората, от потребителя - 1 млрд. и 973 млн. лева. Акцизи, това, което стана от преразпределителния процес - 764 млн. лева. Срещу кого отиваме? Срещу народа си ли? Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте за реплика, господин Статков.
Предполагам, че с репликата си ще изразите съгласие.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Правя реплика на господин Нешев, защото тръгвайки по същество той не даде точните цифри. Да, правителството на Жан Виденов не взема нито един долар, а върна 2 млрд. долара заем. Това първо.
Второ. Господин министър, господин Нешев Ви пожали. Не 6 млн., а няколко милиарда само бяха дадени за ремонт на Министерския съвет - тоалетни и т.н. Това ли е начинът за изразходване на държавните средства? Или купуване на самолети за представителни цели, или коли и т.н.? И ще взимаме заеми. И ще ги плаща кой? Тази тема, господин Нешев, според мен Вие я спестихте. А точно това е по същество. Откъде идва пробивът в платежния баланс? Идва от неразумните разходи, от престъпните разходи, бих казал, и от липсата на философия за реформа, която да възвръща пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин Статков, аз не излязох да правя политическа пропаганда. Искам да Ви кажа, че и Виденов има доста грешки. Искам да Ви кажа, че един Министерски съвет има право да има своята ергономична обстановка за работа. И нека да не изпадаме в дребнотемие и да търсим дребните неща.
Въпросът е, че кабинетът не създава предпоставки да се печелят, да се създават добавени стойности, с които да си плащаме задълженията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, ако махнем обилния популизъм, който се ля от последните двама докладчици - това, разбира се, е право на всяка една опозиция, да тълкува нещата така, както на нея е и е най-изгодно, неотменимо право на всяка една опозиция. Не протестирам срещу това.
Господин Нешев така и не го виждам вече в залата. Той изглежда не се интересува от това, което ще му кажа. Но все пак в това, което той каза, има два рационални момента, на които ще се опитам да отговоря, махайки настрани популизма. Добре би било господин Нешев да го чува това, за да е в курса на нещата. Да не ми задава същия въпрос и утре.
Той най-напред каза следното: правителството на Жан Виденов не взе нито една стотинка, а изплати 2 млрд. и нещо външен дълг. Вярно ли е това? Да, вярно. Вярно. Защо господин Виденов не взе нито една стотинка външен кредит? Не е искал ли? Я си спомнете! Та колко преговори, та колко заседания, та колко споразумения бяха подписвани. Нито едно от тях не биде изпълнено. Ами как да вземе една стотинка? Ами няма да вземе. Спомняте ли си Международния валутен фонд - точно онова споразумение, за кредитиране, което бе провалено от правителството Виденов? Та нима то не направи всичко възможно да получи този кредит на доверие? Е, не го получи. Не го получи, понеже политиката му беше такава, че нямаше като как да го получи. Точно обратна е политиката в момента на нашето българско правителство. То има този кредит на доверие и може да получава тези кредити. Там е малката разлика, господин Нешев. А не, че господин Виденов не е искал. Мило и драго даваше правителството на господин Виденов да получи външен кредит, но никой не му вярваше. Там е проблемът "Виденов".
Колкото до втория въпрос, който поставяте. Като как така тези пари, които вземаме, ще заработи икономиката с тях? Това е важният въпрос. Още веднъж се връщам на генезиса. Всяка една календарна година България изплаща близо 1 млрд. долара - грубо казано - някой път малко повече, някой път малко по-малко. Но това са главници и лихви. Почти на половина, по равно. Ако България продължава да изплаща своя външен дълг без да получава външна финансова подкрепа - вие си спомняте какво направи покойният вече Луканов. Той спря да плаща. Помните ли какво стана, когато спря да плаща? Аз не искам да си спомням. Правителството на Виденов се посмя да спре да плаща. То плащаше, но отвън не получаваше нищо. Знаем какво се случи. Ако вие сега искате за трети път да експериментираме да спрем да получаваме външна финансова подкрепа, та да се случи онова, което се случи при Луканов и при Виденов, аз мисля, че това не е най-отговорната национална политика.

Какво правим с ресурса, който идва? Вие забелязвате, че около 450 млн. тази година очакваме външно кредитиране. Някъде около толкова е изплащането на главниците по външния ни дълг. Почти още толкова е лихвената тежест, която България плаща. Тя вече е елемент на разходната част на държавния бюджет, т.е. на ресурса, който създава България. Вместо целият ресурс да е излъчен навън, ние поне половината спестяваме с това външно кредитиране, успявайки да превъртим външния дълг във времето и това е националноотговорната позиция, която дава възможност остатъкът от половината от това задължение да остане в България, да работи за икономиката на България, а не да бъде чрез някакви данъчни тежести и възможност отново да се концентрират средствата изцяло в държавата да се изплаща външният дълг.
Знаете ли, уважаеми дами и господа народни представители, ние заварихме държавния бюджет с едно лихвено равнище по плащанията в разходната му част и над 20 на сто от разходите на бюджета отиваха за плащане на дълга в България като цяло - външен и вътрешен, лихвено равнище. Една пета от всички разходи отиваха там, а днес за 5на сто. Днес са 5 на сто и постепенно се надяваме да намаляват като относителен дял в разходите на бюджета.
Ето го, господин Нешев, резултатът от тази политика. Ако можете да си направите изводите, по-нататък няма да ми задавате такива въпроси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Муравей Радев.
(Стефан Нешев иска думата за процедура.) Стига с тези процедури! (Реплики от левицата.) Добре, да чуем процедурата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, процедурата ми е следната. За да няма алюзии за популизъм, помолете господин министъра да обясни от Вашингтон Световната банка защо му отказа 100 млн. долара заем, заради това, че е опростил дълговете на "Булгаргаз", имал ли е причина да ги опрости и за чия сметка ги е опростил? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате си друга процедура, господин Нешев, за такива въпроси. Хубаво е да я научите.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин председател, господин министър, дами и господа! Както показва дискусията досега, очевидно има сериозно основание предложеното решение да бъде разгледано достатъчно отговорно, защото то повдига целия кръг въпроси около платежния баланс, външния дълг и политиката, която трябва да се води, за да има развитие на страната при намаляващ дълг.
Бих искал да се съглася с всички онези, които казаха, че тук популизъм не бива да се допуска. Защото това е първото мерило способни ли сме сериозно да разглеждаме тези въпроси или ги превръщаме в текуща политика от евтин тип. В тази връзка имам три въпроса.
Първо към господин Радев: не бива да подменяте въпроса, господин Радев. Никой от левицата, от нашата Парламентарна група, не е оспорвал необходимостта от външно финансиране. Вашата първа теза беше, че ние едва ли не поставяме под въпрос ползването на външна финансова помощ или средства. Няма такъв въпрос. Не спорете с конструирана от Вас теза. Ясно е, че България не може без външно финансиране.
Но бих искал втория и третия въпрос да разгледате достатъчно сериозно. Два факта, които нито Вие, нито някой друг може да оспори.
Първият Вие сам го заявихте тук, господин Радев. Той е, че условията за развитие на българската икономика са влошени сериозно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, времето Ви изтича. Вие веднъж се изказахте и право на второ изказване нямате. Помислих, че искате думата за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз пък реших, че проявявате разбирането, че дискусията всъщност започва от момента, когато в залата е господин министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не мога да проявя такова разбиране.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вижте, досега дискусията се водеше в нарушение на изискването да има представител на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да спорим излишно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да отнема много време, две минути буквално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не мога нищо да Ви дам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Единият въпрос, господин Радев, е за влошените условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чувате ли ме какво Ви казвам?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И вторият въпрос е за рязко спадащия износ и увеличеното търговско салдо дефицит далеч над Вашите очаквания.
Тези два факта Вие трябва да тълкувате и да обясните как ги калкулирате във Вашата икономическа политика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: С досегашните кредити.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Този отговор е крайно незадоволителен, господин Радев. Защото Вие сте длъжен да искате допълнително облекчаване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, приключвайте.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Няма да искаме допълнително финансиране, за да не увеличаваме държавния дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Министърът няма ли да отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той отговори. Вие не внимавате.
Поставям на гласуване проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи споразумение за заем с Европейската общност № 902-03-30.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 120, против 45, въздържали се 12.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ПРОВЕДЕ ПРЕГОВОРИ И ДА СКЛЮЧИ СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ХОЛАНДСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър!

"СТАНОВИЩЕ
по проект за решение № 902-03-32 от 29 октомври 1999 г. за
даване на съгласие Министерският съвет да проведе прего-
вори и да сключи споразумение между Република България
и Кралство Холандия за уреждане на задължения към
Холандската агенция за експортно застраховане, внесен
от Министерския съвет

На заседание, проведено на 4 ноември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи споразумение между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане, внесен от Министерския съвет.
Проектът визира дългогодишния проблем между България и Холандия, произтичащ от сключен през 1989 г. Договор между холандската фирма "Лумус Крест" и българското предприятие "Химинвест", застрахован от Холандската агенция за експортно застраховане. След обявяването на мораториума върху плащанията по външния дълг от правителството на Република България през 1990 г., договорът е прекратен поради замразяване на кредитната линия в края на същата година.
За окончателното уреждане на проблема българската страна постави условие за безвъзмездно помагане на платежния баланс на страната в размери не по-малки от изискваното от холандската страна обезщетение, което условие е прието от холандската страна безусловно.
Въз основа на проведеното разискване и гласуване, на което с 9 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи споразумение между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане в размер до 5 млн. холандски гулдена."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Както и в началото на заседанието днес отбелязах, нашето отношение към предлаганите решения е различно в зависимост от това какво дават те на страната. Приятно е да обсъждаме такива предложения за решения в резултат на една дългогодишна работа, извършвана от редица правителства и финализирана от сегашното правителство.
Нашата парламентарна група приема условията за добри. Това изчистване на висящия въпрос между двете страни в продължение на почти 11 години - толкова повече, че България е в така наречената холандска група - създава една атмосфера, която благоприятства поставянето, обсъждането, вземането на решения, касаещи страната и нейните финансови отношения.
Можем да приветстваме изчистването на този въпрос и мисля, че в залата няма да има народни представители, които да изразят различно отношение или да се въздържат от подкрепата на това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Излязох на трибуната, за да благодаря на проф. Стоилов за това, което каза преди малко, и да кажа, че това е един пример на националноотговорно отношение към много сериозните финансовите проблеми на България, свързани с външния дълг.
Тези, които се занимават с този въпрос по-детайлно, знаят добре проблемите, които България имаше с някои неуредени национални задължения, свързани с няколко страни, които са ключови по отношение приемането ни в Европейския съюз, а и в по-малка степен - възможността за подходящи финансови споразумения със страните-донорки. На нас ни пречеха най-много Испания, след това Италия, Австрия, също и Холандия, защото България имаше неуредени задължения към тези държави.
Аз мисля, че начинът, по който го уреждаме най-напред с Испания, на път сме да решим това с Италия, почти го решихме и с Австрия, остава един дълг със страната, която наистина е, бих казал, събирателната представа за групата на страните - членки към Международния валутен фонд и Световната банка. Това е Холандската група.
Аз смятам, че намерихме един достатъчно добър начин да регулираме тези взаимоотношения и го направихме без да шумим, така както направихме - без да шумим - всъщност замяната на нашия огромен дълг към двете бивши сивовски банки за почти 1 млрд. долара срещу смешната цена от 17 цента и половина за долар.
Не искаме да получаваме по този път признание, но искам просто да потвърдя, че ето така може да работи българският парламент, когато националноотговорно, без никакъв популизъм решава съдбините на България за години напред. Защото това не е нещо, което ще облагодетелства това правителство, а всички следващи и страната като цяло.
Затова благодаря на господин Стоилов за това, което каза преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря на министър Радев.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи споразумение между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане.
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи споразумение между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане в размер до 5 млн. холандски гулдена."
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС - продължение.
От името на водещата комисия ще докладва господин Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: "Дял пети - Данъчна администрация".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Четете и следващото.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: "Статут и функции на данъчната администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Взимам отношение по предложеното продължение на законопроекта за Данъчен процесуален кодекс и по-конкретно правя предложение дял пети "Данъчна администрация" да отпадне.
Защо? Още когато правихме едно второ четене - пробно - по време на изборите, ви казах, че има неща, които не са добре подработени, че е редно във връзка със Закона за нормативните актове или, ако влезе въобще в този кодекс, данъчната администрация да бъде в началото, в едни устройствени правила, или да го няма като дял. Вие не приехте това да бъде структурирано по този начин, тоест, възприехте данъчната администрация да бъде прикачена като един от последните дялове.
Смятам определено, че и по същество съдържателно предложенията, свързани с членове за данъчната администрация, не подобряват Закона за данъчната администрация, който действа. Напротив, има влошаване на отделни разпоредби. Ето затова, господин председател, моето предложение е да отпадне дял пети "Данъчна администрация", а ако се налагат изменения в Закона за данъчната администрация, те да бъдат направени отделно и ние да имаме един подобрен Закон за данъчната администрация. Мисля, че такава аналогия има и с други закони. Вие, господин председател, сте юрист, знаете, че има Наказателен кодекс, има и Закон за съдебната власт, въобще в тази посока има един друг подход. Очевидно този подход да събираме, без да сме подготвили наистина осмислено една добра редакция на кодекса, не е работещ и предлагам да не агонизираме повече. Вие виждате и реакцията досега на експерти по приети вече текстове от Данъчно-процесуалния кодекс, тя за съжаление е изцяло отрицателна. Призивите даже по тези текстове са, че ще следва една бърза промяна в следващите месеци или в следващото правителство и мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това не е толкова сигурно, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Затова нека да не губим повече време, подкрепете това предложение. Нека, господин председател, да гласуваме отпадането на дял пети "Данъчна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Или, както Ви разбирам, господин Статков, искате тази част, която ще гласуваме, да продължи в дял четвърти. Така ли е?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Целият дял пети "Данъчна администрация" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Руси Статков, целият дял пети да отпадне.
Гласували 115 народни представители: за 29, против 79, въздържали се 7.
Предложението за отпадане на дял пети не се приема.
Поставям на гласуване дял пети със заглавието "Данъчна администрация", съгласно предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9.
Дял пети със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: "Глава двадесет и първа - Основни положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 231 има предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст за чл. 231:

"Статут и функции на данъчната администрация
Чл. 231. (1)  Данъчната администрация е юридическо лице със самостоятелен бюджет със седалище София.
 (2) Данъчната администрация:
1. води регистъра на данъчните субекти;
2. установява данъчните задължения по основание и размер;
3. установява административни нарушения и налага административни наказания;
4. разглежда жалби срещу издадени от нея актове;
5. осъществява дейността по събиране на информация и по откриване на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи, и налага административни наказания;
6. събира доброволните плащания и извършва и други действия, предвидени в този кодекс, по обезпечаването и събирането на данъчни вземания;
7. осигурява отпечатването и разпространението на данъчни декларация, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които данъчните органи изискват или издават въз основа на закона.
(3) На данъчната администрация не могат да се възлагат други дейности освен предвидените в този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване глава двадесет и първа със заглавието и чл. 231 със заглавието в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Глава двадесет и първа със заглавието и член 231 със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: По чл. 232 също има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията.
Окончателен текст на чл. 232:

"Общо ръководство
Чл. 232. (1) Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху дейността на данъчната администрация.
(2) Министърът на финансите или упълномощено от него лице със заповед определя длъжностните лица от данъчната администрация, които могат да съставят актове за административни нарушения и които издават актове за административни наказания, освен ако същите не са определени със закон. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Териториалният обхват, броя и наименованието на регионалните и териториални данъчни дирекции и техните звена, както и организацията, редът на дейността, функциите и числеността на персонала на всяко административно звено се определят с устройствен правилник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Във варианта, който е предложен от вносителя, има една друга хипотеза, че министърът на финансите или упълномощено от него лице със заповед определя броя, наименованието и териториалния обхват на регионалните и териториалните данъчни дирекции. Тези заповеди се обнародват в "Държавен вестник". Сега в предложения ни текст се прокарва едно друго разбиране, че териториалният обхват, броят и наименованието на регионалните и териториалните данъчни дирекции, техните звена, както и организацията, се определят с устройствен правилник. Принципният въпрос е дали с устройствен правилник или със заповед на министъра трябва да се решава този въпрос. Определено смятам, че е по-добър текстът, който предвижда министърът на финансите със своя заповед да определя тези важни въпроси. Още повече, че неговите заповеди се обнародват в "Държавен вестник".
Категорично предлагам, уважаеми господин председател, да отпадне фигурата на преупълномощаване. Прекалено важен е въпросът по отношение на тези длъжностни лица, на териториалния обхват и пр., за да може министърът да пределегира. Достатъчно е законодателят да даде тази функция на министъра на финансите и той сам да отговаря за тези въпроси.
Тоест, предлагам формално да отпадне в закона "или упълномощено от него лице". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Ангел Савов от Главно управление "Данъчна администрация".
Ще помоля представителя на Министерство на финансите да вземе отношение и по ал. 2, защото това е кодекс, а имаме препращане към закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата.
Ще помоля представителя на Министерството на финансите да вземе отношение и по ал. 2, защото това е кодекс, а имаме препращане към закон.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по първия въпрос, който повдигна господин Миков, разпоредбата на чл. 232, ал. 3 е точният превод, като е пренесен текстът на чл. 11 от Закона за администрацията - действащ закон. Именно заради това от първоначалния проект е пренесена разпоредбата, която хармонизира и уеднаквява режима за устройствените правилници на администрацията. Съгласно чл. 11 именно тези елементи се регулират само с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет и по този начин се гарантира именно това, че ще бъде обсъдено по реда на всички останали законопроекти и ще влезе като нормативен акт, а ал. 3 е разпоредба и на вече действащия Закона за администрацията.
Що се отнася до ал. 2 за длъжностните лица, които ще издават наказателните постановления и ще съставят актовете за административни нарушения, вметката в този случай "освен ако същите не са определени със закон" идва от това, че в множество закони, като например Закона за тютюна и тютюневите изделия, за такъв административно наказващ орган е определен министърът на финансите, но в този закон липсва препратка, делегация, че може и упълномощено от него лице да издава наказателните постановления. И в редица други закони липсва законова делегация или липсва орган, който във връзка с данъчните нарушения ще издава наказателни постановления. Оттук се получава парадоксът, че например многобройните актове, които се издават по Закона за тютюна и тютюневите изделия, трябва лично министърът да издава, което очевидно не е ефективно и не е разумно. По силата дори на чл. 36 от Закона за административното производство ще трябва да има орган, който да издава или упълномощено от него лице - делегацията, за да може в зависимост от огромния обем на работата тя да бъде поета професионално от специалист и то естествено длъжностно лице, което може да достигне нивото и качеството на актовете.
Поради това смятам, че в този случай забележката "освен ако същите не са определени със закон" идва от многообразието на всички останали нормативни актове. Затова сме я предложили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, аз мисля, че представителят на министерството внесе само допълнително объркване. Спорните въпроси по чл. 232 бяха три. Първият беше за ал. 2, а не за ал. 3. Никой не е спорил за ал. 3. В текста, който е старата редакция на чл. 232, наистина в ал. 2 е посочено, че министърът на финансите определя броя, длъжностите, заповедите и т.н., обаче текстът, който дава комисията, е малко по-различен.
Няма житейски, управленски аргумент министърът да пределегира права на друго лице да определя наказващите лица. Не става дума за голяма по обем работа. Колко пъти годишно министърът на финансите ще определя със списък лицата, които ще издават актовете за данъчни нарушения? Един, два или три пъти годишно. Според нас е добре министърът на финансите да съсредоточи тази власт в ръцете си - никакво пределегиране и никакво преупълномощаване на заместници. В крайна сметка основната тежест на данъчните служби е събирането на данъци и качествата на лицата, които ще правят това, а дейността по административното наказване е някакъв вид кадрова дейност. Ние искаме министърът да прави това. Затова поддържам отпадането на израза "или упълномощено от него лице" от ал. 2 - от третата дума нататък.
Другият проблем на чл. 232 беше тази препратка "ако същите не са определени със закон". Или има кодификация, господине, или няма кодификация. Това Ви каза и председателстващият заседанието господин Джеров. Щом правим кодекс, трябва да сме изчистили всички тия препратки. Ако не сме ги изчистили, значи не правим никакъв кодекс, правим някакво ново законово съчинение, за което пак някой ще си ходи с указател за законодателството в джоба. Не е полезно въобще за правоприлагането и няма нищо общо с кодификацията.
Що се отнася до това дали министърът ще издава актове, очевидно няма да ги издава. Спорът, който ние повдигаме, не е министърът да издава актове нито във връзка с тютюните, нито във връзка с друго, а само министърът да определя лицата, които ще издават наказателните постановления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Други желаещи да вземат думата по поставения въпрос? Няма.
По реда на постъпилите предложения във връзка с чл. 232 поставям на гласуване най-напред предложението на господин Миков в ал. 2 думите "или упълномощено от него лице" да отпаднат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Миков.
Гласували 131 народни представители: за 52, против 76, въздържали се 3.
Предложението на господин Миков за отпадане на част от текста в ал. 2 не се приема.
Поставям на гласуване предложението пак в ал. 2 за отпадане на думите "освен ако същите не са определени със закон", т.е. ал. 2 да завърши с думата "наказанието".
Гласували 123 народни представители: за 4, против 111, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 232 със заглавието в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 14.
Член 232 в трите алинеи и заглавието, предложени от комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:

"Съдействие и взаимодействие с други органи

Чл. 233. (1) Държавните и общинските органи, както и органите на прокуратурата и следствието в рамките на своята компетентност са длъжни да оказват съдействие на данъчната администрация при упражняване на нейните пълномощия.
(2) Данъчната администрация, органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите контролни органи на Министерството на финансите извършват съвместни действия във връзка с осъществяването на своите функции.
 (3) Редът и начинът за осъществяване на взаимодействието по ал. 2 се определят със съвместна инструкция на ръководителите на съответните ведомства."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 233.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Госпожица Дончева има думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Нашето предложение е от ал. 1 на чл. 233 да отпаднат думите "както и органите на прокуратурата и следствието в рамките на своята компетентност" и да остане: "Държавните и общинските органи са длъжни да оказват съдействие на данъчната администрация при упражняване на нейните пълномощия".
Много ще ви благодарим, ако ни кажете как искате прокуратурата и следствието да оказват съдействие, с какви действия, с какви актове и по какъв начин. Аз се надявам Министерството на финансите, в лицето на двамата негови представители, които си говорят в момента, да ни обяснят с какви свои действия, по какъв начин. А още повече, че съдебната власт е независима. Като независима трябва да й оставите възможност, първо, да се произнася след съставянето на данъчния акт. Пред съдебната власт се обжалват тези неща. Ако има данни за престъпление във връзка с данъчно облагане, пред прокуратурата и следствието трябва евентуално да вървят производства.
С този текст ние предварително ги вкарваме в едно производство, с което след това им пречим да бъдат другата независима власт, която се произнася, когато е налице престъпление.
Данъчните власти имат достатъчно правомощия - да си искат документи, да си влизат в помещения, да си събират книжа, да си назначават проверки. Те нямат нужда от прокуратура и следствие за това. Прокуратурата и следствието обвиняват или разследват. Това е нещо странично. Данъчните ще си направят данъчните проверки, ще си направят данъчните актове, останалото просто не може да стане. А пък ако аз нещо пропускам и вие ми го кажете, ще ви подкрепя, но мисля, че трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Аз ще моля за становище от Министерството на финансите по поставения въпрос. Защото действително дали може да поставим органите на прокуратурата и следствието в такава връзка с държавните и общинските органи?
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! В чл. 233 държавните и общински органи, на прокуратурата и следствието в рамките на своята компетентност е вписано като текст, тъй като по-напред в текста, който приехме, е казано, че при извършване на проверки и ревизии в определени случаи органите на данъчната администрация имат правомощията по Наказателно-процесуалния кодекс на органите на предварително производство. Обаче на няколко места там при извършване на действията изрично е записано в текстовете, които вече сте приели, че определени действия, например като личния обиск, обиск на жилище не може да се извършва без участието на представителите на МВР, както е по НПК. В тези случаи в рамките на своята компетентност органите на прокуратурата и следствието, не в друга компетентност, би трябвало, за да не се възпрепятстват действията, да окажат това съдействие.
Колкото до съдействието, реда и начина, то и в момента съществува инструкция за взаимодействие между органите на МВР и на данъчната администрация, която урежда тези неща. Аз в този случай считам, че това е продължение на вече приетите текстове за тяхната реализация.
А колкото до съвместните действия между органите, те са именно тези действия, когато се извършват проверки, контрол и ревизии. Това не означава, че органите могат да бъдат елиминирани от процеса, примерно по Наказателно-процесуалния кодекс, заради участие в тези съвместни действия с данъчната администрация.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Само една дума кажи - махаме ли го или го оставяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, не от място, госпожице Дончева!
Благодаря Ви.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, колегата Дончева пак питаше подкрепя ли представителят на министерството този текст и нашето предложение или не го подкрепя. Тоест, той подкрепя да остане едно явно неконституционосъобразно решение в закон.
Уважаеми господин Савов, едно е инструкцията за съвместна работа между Министерството на финансите и МВР, те са си в рамките на изпълнителната власт и вие им дадохте тук определени права да си вършат работата, съвсем друго е независимата съдебна власт, прокурор и следовател. И аз не виждам по какъв начин данъчният инспектор ще изисква от един прокурор. Какво - той ще изисква някакво постановление от него ли, какво съдействие? Или ще отиде прокурорът за поемно лице? Какво е това съдействие - така и не чухме отговор в залата.
Аз моля все пак да не създаваме една недобросъвестна практика на приети вече текстове. "Вие го приехте, Вие го приехте". Ами който го е приел - приел, който не го е приел - има Конституционен съд. Така че ви моля най-коректно да не използваме мотива: "Вие досега приехте". Много закони са приемани в тази зала, много от тях са стигали до Конституционния съд. След това са имали друга съдба, други народни събрания, други мнозинства са ги отменяли. Така че нещо сме приели или не не може да бъде солиден аргумент в подкрепа на някаква теза и в случая още веднъж настоявам с гласовете на народните представители да се вземе това решение и всеки от тях да носи своята отговорност.
Аз също като колегата Дончева смятам, че става въпрос за възлагане на едни функции върху органи на независимата съдебна власт, които по никой начин ние не можем да им възложим. Ами, те също имат своя работа. Отива данъчният инспектор и казва: "Окажи ми съдействие". Прокурорът му казва: "Ама, извинявай, аз имам днес друга работа". Какво следва? Създаваме такава ситуация между изпълнителната и съдебната власт, която не може да не доведе до конфликти. Но по-учудващото в цялата ситуация е как данъчната администрация иска да стане началник на прокурорите и съдиите. Не можем да приемем такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Други желаещи да вземат отношение?
Има едно предложение за отпадане на текст, това беше предложението на господин Михаил Миков - в чл. 233, ал. 1 думите "както и органите на прокуратурата и следствието в рамките на своята компетентност".
Господин Бакалов иска да вземе думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Аз мисля, че колегите имат пълно право, тъй като органите на прокуратурата и следствието действително са независими в една институция, на която данъчната администрация не може да въздейства. Но те така или иначе си ги имат тези права и трябва да съдействат на данъчната администрация. Така че мисля, че е нормално да подкрепим колегите от лявата страна и да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че достатъчно дебати имаше по този въпрос.
Вече поставям на гласуване предложението за отпадане на думите "както и органите на прокуратурата и следствието в рамките на своята компетентност" от ал. 1 на чл. 233.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 233 със заглавието и с трите алинеи в съдържанието, дадено от вносителя, без частта от ал. 1, която току-що отпадна.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Член 233 със заглавието и трите алинеи в съдържанието на вносителя е приет, с отпадане на думите "както и органите на прокуратурата и следствието в рамките на своята компетентност" в ал. 1.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: "Глава двадесет и втора - Структура, органи, права и задължения".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по заглавието? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава двадесет и втора: "Структура, органи, права и задължения". Това е текстът на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава двадесет и втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: По чл. 234 със заглавие "Структура" има едно предложение на народния представител Йордан Нихризов:
В чл. 234:
1.  В ал. 1 след думите "териториални данъчни дирекции" се добавя: "както и дирекция за разкриване на данъчни нарушения".
2.  В ал. 4 думите "включително и за специализиран данъчен контрол" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Йордан Цонев за чл. 234 е подкрепено.
Окончателен текст на чл. 234:

"Структура
Чл. 234. (1) Данъчната администрация се състои от Главна, регионални и териториални данъчни дирекции.
(2) В териториалните дирекции могат да се създават данъчни подразделения и бюра (пунктове), съобразно критерии, определени с устройствения правилник.
(3) В дирекциите и техните подразделения могат да се създават функционални отдели и сектори, включително и за специализиран данъчен контрол.
(4) Независимо от определените с устройствения правилник критерии, местонахождението на звената по ал. 1 и ал. 2 се определя в зависимост от необходимите материални условия и база за обслужване на данъкоплатците.
(5) Редът за назначаването на длъжностните лица в данъчната администрация се определя с устройствения правилник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Михаил Миков има думата по чл. 234.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Най-напред - моето формално предложение - да остане първоначалният текст на вносителя, като от него отпадне само ал. 3. Кои са мотивите ми за това?
Мотивите за това са, че териториалният обхват на дирекциите и подразделенията са твърде важни въпроси и е добре в закона, както и вносителят - Министерски съвет, е сторил това, да се определят критериите, по които ще става това, а именно: броят на регистрираните данъчни субекти, големината на данъчните субекти, размерът на данъчните приходи. Всякакво друго решение крие опасност от субективизъм, крие опасност от управленски хрумвания в рамките на данъчната администрация.
Аз по никой начин не мога да приема едно решение, което е предложено в ал. 4 на текста на комисията, освен че не приемам това да става с устройствен правилник, което се предлага със същата ал. 4 - решение, при което независимо от определените с устройствения правилник критерии, местонахождението на звената по алинеи 1 и 2 се определя в зависимост от необходимите материални условия и база за обслужване на данъкоплатците. Е, добре де, става въпрос за хазната, за Министерство на финансите, което не може да реши въпросите на сигуряването си с база и там, където има свободна сграда, там ще се създаде съответното звено. Ами, ако е така, уважаеми дами и господа, то в селата има най-много свободни и най-удачни помещения. Означава ли, това че този критерий ще бъде водещ? Именно поради тази причина още веднъж настоявам да остане текстът на вносителя - от ясните критерии или Министерството на финансите да постави своите въпроси за решаване с материалната база. Има ликвидационни съвети, има АПК-та. Аз ли да ви казвам колко много сгради има? А компютрите, те трябват навсякъде и не може затова, че някъде няма компютри, да се решава въпросът хей така, защото тук има база. Базата ще се създава в зависимост от структурата, която законодателят реши и в зависимост от критериите. И тези критерии са свързани с нещо друго - удобството на данъкоплатеца в крайна сметка, не удобството на Министерството на финансите, а удобството на данъкоплатците!
Що се касае до ал. 5 в предложението на комисията - не знам въпрос ли е, какво ли е, учудване ли ще изразя, но на първо място настоявам тя да отпадне. И задавам въпроса: данъчните служители държавни служители ли са?
Имаме Закон за държавния служител. Там е определен начинът, по който става назначаването на държавния служител. Тук аз с учудване чета, че редът на назначаването на длъжностните лица в данъчната администрация се определя с устройствения правилник. Откъде-накъде? За какво приемахме Закон за държавния служител? Или този устройствен правилник ще дерогира Закона за държавния служител? Не знам. Ще трябва да питаме господин Тагарински, защото той тук се хвърляше като лъв и казваше, че Законът за държавният служител и Законът за администрацията са общи закони. Не знам, ще го питам и него дали длъжностните лица в данъчната администрация са държавни служители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Нихризов има думата. От него има постъпило предложение, което не е подкрепено от комисията.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Постъпилото предложение по чл. 234 е фактически свързано с последващите членове 235 до 239 и касае едно-единствено нещо - съхраняване на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.
Това предложение дойде от Конфедерацията на независимите синдикати в България, но аз считам, че то е рационално и затова го предлагам от свое име пред вас.
Службата възникна с измененията в Закона за данъчната администрация през 1996 г. и фактически започна да действа през пролетта на 1997 г. За едната пълна година дейност може да се каже, че тя има проверки 8455 със съставени 5718 бр. актове на стойност 344 млрд. стари лева.
По така направеното предложение в закона функциите на службата фактически се прехвърлят към регионалните дирекции като специализирани звена. Това според мен противоречи на едно решение на Народното събрание, свързано с препоръките на комисията "Антимафия" за създаване на орган, който осъществява цялостен контрол върху финансовата дейност, извършвана в страната.
Имайки предвид специфичността на функциите на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения считам, че нетипично е дейността на една регионална дирекция за данъчна администрация да се натоварва с такива и подобни правомощия, тъй като сегашната служба има самостоятелност и е предпоставка за самоконтрол между отделните звена, които съществуват в страната.
Въз основа на съществуващата правова уредба, службата фактически изпълнява и методически указания към своите звена. Подобни структури по принцип се срещат и в други европейски държави и предвид създадената в обществото ни нетърпимост към данъчните нарушения считам, че в момента закриването на службата е нерационално, тъй като преструктурирането ще отнеме още допълнително време и може да създаде още допълнителен вакуум при осъществяване на процесите за контрол в данъчната администрация.

Предвид на горните изложени съображения аз смятам, че може и трябва да бъде запазена такава служба като специализирано звено, като се оптимизира нейната структура съобразно новите промени в системата на Главно управление на данъчната администрация и да се предвиди тя да има свои самостоятелни подразделения на територията на страната.
Затова предлагам това допълнение към чл. 234, което естествено е свързано и с допълненията, свързани с членове 235, 236, 239 и предлагания нов текст на чл. 240. Въпросът е принципен и тези текстове са свързани. Те са свързани с едно повишаване и създаване на условия на един ефективен данъчен контрол, на който ние сме сложили едно рационално начало. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Нихризов, ще засегна въпроса, който вече беше подробно дискутиран в работната група, впоследствие и пред комисията. Вероятно понеже имаше Ваш представител там, той не Ви е информирал за развитието на дебатите. Става въпрос за едно принципно положение, което е залегнало в целия кодекс, това, което се каза и вече е прието. Не искам да злоупотребявам с тази дума, но функционалният тип на данъчната администрация, който сега се създава, е именно новата модерна данъчна администрация, като една от основните функции на тази администрация е да установява данъчни задължения по основание и размер и да установява административни нарушения, също така да налага наказанията. Тази функция, ако сте обърнали внимание на чл. 234, ал. 3, а и в предишните текстове, изрично е посочено, че една от функциите е така наречената функция на специализирания данъчен контрол. Този специализиран данъчен контрол в различните страни се нарича различно. Нарича се данъчно разузнаване, нарича се разследване на данъчни измами. Но никъде и никога в този тип администрации не може да съществува вътре нов отдел, самостоятелен и независим отдел на тази администрация. Всички отдели, а това са петте функционални отдела, се подчиняват на общите правила на този кодекс и не могат да съществуват като самостоятелни юридически лица и да имат независимост в рамките на едно министерство, в рамките на едно главно управление, в рамките и на едно подразделение.
Функцията по разкриване на данъчни измами е изрично заложена, тя съществува на няколко места в кодекса, включително и в чл. 234 е засегната. Не се цели с това нещо друго, а се постига по-голяма оперативна ефективност, когато прякото подчинение на петте звена е именно в Главното управление на данъчната администрация и не са подчинени на никакви местнически тенденции, от които съществува опасност и за които се страхувате.
Колкото до бележката на господин Миков, бих искал да му кажа, че той отлично знае, че не може един подзаконов акт, какъвто е устройственият правилник, да противоречи на закона и то на Закона за държавния служител. Но ако внимателно сте прегледали Закона за държавния служител, който, естествено, беше приет след като бяха направени предложенията, там все още не е точно конкретизирано всички, които работят на бюджетна издръжка, са ли държавни служители и коя част от данъчната администрация ще има статута на държавен служител. Именно за да може да се избегне едно бъдещо противоречие, това се решава с устройствения правилник, който безусловно не може да противоречи на закона. Поради това считам, че предложението ви за отпадане не би могло да има положителен ефект.
Господин Миков имаше забележка към разпоредбите на ал. 4, че независимо от критериите, определени с устройствения правилник, местонахождението на звената следвало да се определя от материалните условия. Господин Миков, може би от чисто теоретичен план, откъдето разглеждате нещата, това да изглежда доста странно. Но ако мога да си позволя едно кратко отклонение, когато мисията на фонда отиде да види как изглежда данъчната служба в Красно село и от долния етаж се виждаха маратонките на стоящия отгоре, това е наистина унизително. Унизително е и не е в интерес на данъкоплатците по формални критерии да се определят териториални или регионални звена, а не там, където ще могат да изпълнят функцията си по обслужвания и регистрация на данъкоплатците. Именно заради това е записано, защото досега не се спазваше, ще ни върши работа, защото е изцяло и само в интерес на данъкоплатците. Там, където има сграда, там, където има компютри, там, където има материални условия за облекчаване на хората, там ще бъдат тези звена независимо от всякакви формални критерии. И ви моля да приемете този текст, тъй като той отговаря на най-въпиющите нужди на данъчната администрация за подсигуряване обслужването на данъкоплатците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Савов.
Тъй като има и други желаещи за изказване, а е време за почивка, ще дам почивка от половин час - до 12,05 ч., след което господин Статков и другите желаещи ще имат възможност да вземат отношение.
Преди да дам почивка, Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое извънредно заседание сега, в 11,30 ч., в зала "Изток".
Давам почивка от половин час - до 12,05 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Йордан Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да удължим с две седмици срока за правене на предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, срок, който изтича днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Друго становище има ли, уважаеми колеги?
Съгласно чл. 68, ал. 1 срокът е 7-дневен. Имаме право да го удължим в рамките на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Постъпило е предложение за удължаване на срока с две седмици.
Моля, гласувайте!
Гласували 110 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието - срокът за даване на предложения се увеличава с две седмици.
Има думата госпожица Дончева от името на парламентарна група.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Точно днес е 10-ата годишнина от 10 ноември 1989 г. Вземам думата на основание чл. 40, ал. 6 като заместник-председател на Парламентарната група на Демократичната левица и съгласно правилника, както изисква председателят, макар да считам, че най-отиваше това слово да произнесе един от доайените на сегашното Народно събрание, един от най-уважаваните негови представители, един от участниците в кръглата маса, човека, който за тези 10 години свърза неразривно името си с голямата идея за националното съгласие и разбирателство, за смисъла на нашите общи усилия и обща съпричастност в името на общото ни добро, човека, който неслучайно е наречен човекът-парламент - господин Гиньо Ганев.
Независимо от различните тълкувания, носени от незатихналите ветрове на пресни политически страсти, извън привкуса на съжаленията или пък обратно, на прекомерената възхвала, 10 ноември ще остане датата на началото на новите и големи промени в българския държавен живот. На този ден преди 10 години бе отстранен от властта Тодор Живков. Сложи се край на един личен режим и заедно с това започна летоброенето на едно общо усилие за премахване на тоталитарната система и установяване на демократично общество у нас.
Актът на 10 ноември бе дело на дейци от висшето ръководство на Българската комунистическа партия, но това не намалява значението на обществените движения и групи на протеста и противопоставянето на дълго господстващата власт и още по-малко не омаловажава определящото значение на международните събития и фактори, подготвили и наложили промяната в България.
В класификацията на периодите в най-новата ни история 10 ноември ще започва първата страница на онези дълбоки трансформации в живота на държавата и народа, които далеч надхвърлиха целите, намеренията, предвижданията и даже въображението на авторите на тогавашното конкретно действие.
Днес трябва да се напомнят позитивните политически последици, в които е вградена и волята на обновяващата се Българска социалистическа партия, и на левицата в широкия смисъл на понятието като част от общия стремеж на истински демократичните и родолюбиви сили за отхвърлянето на цялата система на тоталитаризма с неговия еднопартиен монопол върху властта и всеобща централизация и за най-важното - за мирен преход към демокрацията. С такава решимост и с логиката на така разбирания демократичен процес се направи голямото политическо дело на Националната кръгла маса още в първите дни на януари 1990 г. Тя легитимира принципа на политическия плурализъм и факта на равнопоставеност на политическите субекти, седнали около нея. Там се установи не само дух на търпимост и на диалог, но и на готовност да се търсят и да се намират общи решения въпреки острите различия и противоречия в името на общото добро. Този дух на желание за търсене на възможното разбирателство определи най-добрите черти на свободно избраното голямо Седмо Велико Народно събрание. То въпреки обструкциите и непрекъснатите опити за дестабилизирането му и за преждевременното му разпускане извървя своя път, изпълни предназначението си, мога спокойно да кажа, мисията си, като изработи и прие с внушително юридическо и морално мнозинство новата демократична Конституция на Република България от юли 1991. И без да бъде вечна, оттогава тя е основният Закон за устройството на държавата и за живота на нейните граждани.
Десети ноември, дами и господа, трябва да се знае, за да има национална памет и за да не живеят някои, включително и измежду нас, с фалшивата самоизмама, че точно от тях или от много ограничена, но друга среда започва голямата промяна и че те са факлоносците на демократичния порив. Фактологията и смисълът на 10 ноември сочат истината за началото на демократичния процес в най-нова България. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Продължаваме с разглеждането на Данъчния процесуален кодекс. Стигнахме до чл. 234 от проекта на кодекса.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Неслучайно направих предложението да отпадне разглеждането на въпроса за данъчната администрация. Виждате, че вече в два или в три от членовете, които обсъдихме, възникват въпроси, които са плод именно на едно недобро оглеждане на приложението на закони, които приехме - за администрацията и за държавния служител. Да, аз не отричам, че ние трябва да променим Закона за данъчната администрация. Но не по този начин - на колене да правим закон. Защото в момента това правим.
Конкретно по чл. 234. Очевидно е, че редакцията, която се предлага и която беше атакувана от колегата Миков и от други колеги, действително не е добра. Защото наистина останалият текст в единия случай в ал. 3 на чл. 234, в другия случай в ал. 4, че независимо от изброените критерии местонахождението на структурните звена по закона, който ние приемаме, ще се определя в зависимост от необходимите материални условия и база за обслужване на данъкоплатците. Вижте, това, меко казано, е смущаващо. Защо? Защото в края на краищата това не може да бъде никакъв критерий. След като е необходимо да има държавна администрация, след като е необходимо да има държавни служители, естествено е да има условия за тяхната работа. И да записваме в закон такъв текст, не ни прави чест. Ние наистина правим един закон, в който едва ли не молим. Кого молим? Ние създаваме разпоредби, с които да уредим определени отношения, в това число и по отношение на базата.
И другият въпрос, който е принципен за мен. Да, действително в Закона за администрацията в чл. 14 е записано нещо, което е свързано със структурата. Обаче това нещо, господин Савов, е следното: с устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания. На тази основа считам, че опитът досега в реформата и още по-конкретно с данъчната администрация е горчив. И не ни дава право като законодатели да оставим недоизяснени критерии, които в устройствения правилник да намерят някакво субективно разрешение.
Затова, уважаеми господин председател, моето конкретно предложение е чл. 234 да бъде отложен за разглеждане, а в това време ние действително да свършим две неща. Едното е наистина да определим критерий за структурата и второто - да намерим текст, който да задължи изграждането или пък ползването на такава база. Няма смисъл да се жалваме, че Световната банка, господин Савов, била посетила клон на столичната структура и там се виждали маратонките на еди-кого си. Пред кого се жалваме?
Затова настоявам да отложим гледането на този текст. Отново ще се върна на това, че ние правим закон на колене, което не е добро за никого, а излага нас като Народно събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други желаещи да вземат думата, за да минем към гласуване?
Последното предложение ще трябва да бъде гласувано първо.
Постъпи предложение от господин Статков за отлагане разглеждането на чл. 234.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 46, против 93, въздържали се 2.
Предложението на господин Статков за отлагане разглеждането на чл. 234 не се приема.
Следват трите предложения, които бяха направени преди почивката.
Първото предложение е на господин Миков - да се приеме текстът на вносителя без ал. 3. Тоест да се приеме текстът на вносителя по ал. 1, 2 и 4.
Нали така, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 83, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Следва второто предложение на господин Миков - за отпадане на ал. 5 от чл. 234 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 41, против 80, въздържали се няма.
И това предложение на господин Миков - за отпадане на ал. 5, не се приема.
Има едно предложение на господин Йордан Нихризов, което не е възприето от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Нихризов, което той преди малко защити.
Гласували 109 народни представители: за 7, против 35, въздържали се 67.
Предложението на господин Йордан Нихризов не се приема.
Поставям на гласуване предложението за съдържанието на чл. 234 със заглавието в редакцията, дадена от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 77, против 25, въздържали се 7.
Член 234 е приет.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Органи на данъчната администрация
Чл. 235. (1) Органи на данъчната администрация са:
1. главният данъчен директор;
2. регионалните данъчни директори;
3. териториалните данъчни директори;
4. началниците на отдели, сектори и подразделения;
5. главните данъчни експерти;
6. данъчните експерти;
7. главните данъчни инспектори;
8. данъчните инспектори.
     (2) Лицата по т. 1, 2 и 3 могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други длъжностни лица да упражняват техни правомощия.
               (3) По-горестоящият данъчен орган по ал. 1, т. 1, 2 и 3 може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или данъчна преписка от данъчен орган, овластен за неговото разглеждане и решаване, и да възложи правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по степен данъчен орган. В тези случаи указанията относно действията, които следва да се предприемат, и прилагането на закона са задължителни за органа, на който е възложено издаването на съответния акт.
     (4) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от неговата компетентност, незабавно изпраща преписката на съответния орган, като уведомява за това другите участници в производството.
               (5) Горестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите на ал. 4, когато са налице основанията за отвод или самоотвод, както и в случаите, предвидени в този кодекс. Данъчният орган е длъжен да изпълнява разпореждането на горестоящия данъчен орган, издадено в писмена форма, освен ако очевидно налага престъпление.
               (6) Спорове за компетентност между данъчните органи се решават от главния данъчен директор."
Предложения на народния представител Валентин Симов - в чл. 235:
1. алинея 3 да отпадне;
2. алинея 5 в изречение последно думите "очевидно налага престъпление" да се заменят с думите "противоречи на данъчното законодателство".
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложения на народния представител Йордан Нихризов - в чл. 235:
1. в ал. 1 се добавя нова точка:
"директор на дирекция за разкриване на данъчни нарушения";
2. алинея 3 се променя така:
"(3) По-горестоящият данъчен орган не може да изземе разглеждането и решаване на данъчна преписка от данъчния орган, овластен за нейното разглеждане и решаване."
3. в ал. 5, изречение второ се изменя така:
"Данъчният орган е длъжен да спазва разпореждането на горестоящия данъчен орган, издадено в писмена форма, освен ако то не противоречи на закона. В тези случаи той е длъжен да направи мотивиран писмен отказ."
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Позволявам си да поставя един въпрос - в предпоследния ред на ал. 3 на докладвания от Вас текст - "прилагането на закона са задължителни за органа,...". Кой е този закон?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съответният данъчен материален закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кой желае да вземе думата?
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз оттеглям предложението, което е по ал. 1 на този член, тъй като то беше свързано с гласуването на предния чл. 234, но запазвам другите две и особено искам да наблегна на ал. 5, където има чисто редакционна поправка, която според мен е и съществена.
Сегашният текст на второ изречение гласи: "Данъчният орган е длъжен да изпълнява разпореждането на горестоящия данъчен орган, издадено в писмена форма, освен ако очевидно налага престъпление".
Това, дали ще извърши престъпление или няма да извърши престъпление, или нещо е престъпление, се определя от съда, а не от човека, който изпълнява едно или друго разпореждане.
Затова мисля, че този текст не отговаря на нормален текст на един закон. Затова предлагам да се възприеме моята редакция "Когато то противоречи на закона". Тъй като човекът, който изпълнява определено разпореждане, може да направи сметка пред себе си дали то отговаря на закона или не отговаря, вследствие на което да направи писмено възражение, ако то не отговаря на закона, а не да поеме ролята на съд и да определя дали нещо, което му е разпоредено, е престъпление или не е престъпление.
Следващата точка е един принцип доста спорен - дали висшестоящата организация може да отнеме преписка или не може да отнеме преписка, за да я разглежда пряко - желанието на низходящия орган, тъй като в момента можем да се натъкнем на доста противоречиви становища. Възможно е горестоящият орган да изземе преписка, воден от добри намерения да раздвижи преписката, но може да я отнеме и във връзка с желанието да не се раздвижи едно или друго действие, което е започнало от нисшестоящия орган.
Затова запазвам двете предложения, като считам, че оттук нататък всички предложения, които са свързани със службата за предотвратяване и разкриване на данъчни престъпления, ги оттеглям. Това са предложенията по следващите членове.
Специално по чл. 235 държа да бъдат прогласувани тези две мои предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Давам думата на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, възмутен съм от подхода, който е приет в последното изречение на ал. 5.
Аз искам да ви прочета чл. 16 от Наказателния кодекс, който казва, че "не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление".
Става въпрос за обстоятелство, изключващо вината. Тук е направена една изключително несръчна аналогия с Наказателния кодекс и едва ли не на нас ни се предлага да приемем един текст, който да прогласи, че данъчният служител или данъчният чиновник, или данъчният орган може да нарушава закона, стига да не се налага очевидно престъпление.
Аз само питам: вие като народни представители може ли да кредитирате една такава философия и такъв подход? Законът като закон няма никакво значение, щом със заповед висшестоящият орган не налага очевидно, казвам, очевидно престъпление. И при трайната практика по тълкуването на Наказателния кодекс очевидно или е престъпление, или не е, това е фактически въпрос, който се преценява винаги конкретно.
Така че аз категорично настоявам този текст да отпадне. Ако този текст не отпадне, ще излезе, че Народното събрание, народното представителство кредитира възможността на данъчния орган дали е държавен служител или не е, аз още не знам, пък изглежда и представителите на министерството не знаят, да се ръководи на първо място от разпорежданията на висшестоящия орган. Може да нарушава закона, щом не се налага очевидно престъпление от тази заповед. Едва ли може да се приеме такава логика.
Следващият въпрос, по който също искам да взема отношение, касае ал. 3. Тук господин Нихризов отвори темата. Аз искам да кажа само още няколко думи в подкрепа на това да се отстрани възможността, без да има специални законови предпоставки, без да е изчерпана процедурата пред съответния данъчен орган, висшестоящият да иззема преписката.
Нали си спомняте, че ние в същия състав тук изляхме порой от думи, когато ставаше въпрос за възможността преписките в прокуратурата да се движат отдолу нагоре и да стигат до място, където се разпъва или някакъв защитен чадър, модерна е тази дума, над престъпниците, или където се изпълнява някаква поръчка. И тогава дясната половина от залата беше категорична. Ето господин Величков е тук. И ние отстранихме тази възможност за съдебната власт, за прокуратурата. Сега същият този подход вие като че ли сте склонни да приемете в рамките на данъчната администрация - част от изпълнителната власт. Една администрация, която в същата степен е изложена на онези изкушения на времето, които стоят и пред съдебната власт.
Така че категорично настоявам да отпадне последното изречение на ал. 5, поради изброените мотиви.
И също така да се приеме като заместващ текстът, предложен от господин Нихризов, в ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, аз също ще се спра на последното изречение на ал. 5, за което говориха господин Миков и господин Нихризов горе-долу в една и съща посока.
Не е възможно и не е допустимо данъчният орган да изземва преписка, по-висшестоящия, и да дава задължителни указания, без всъщност нищо да отменя.
Уважаеми колега Савов, направете си справка в ал. 4. Алинея 4 на чл. 235 урежда спор за компетентност между две различни териториални поделения. В това си качество висшестоящият данъчен орган решава този спор. На какво основание му давате право той да се произнася предварително по съществото на преписката преди въобще някой да се е произнасял? Такова нещо административното и данъчното право не допускат.
Има хипотези, когато в рамките на административното производство може горестоящ орган да дава указания, но то е във връзка с отмяна на някакъв акт, който прави. Същото нещо е в съдебните процедури. Единственото изключение беше за прокурорската система, която вие отменихте и забранихте някой да иззема преписка предварително и да си я решава.
Още по-нелепо е, когато има отвод. Хората ви искат само да им решите спора за компетентност. И този спор за компетентност включва само един въпрос - кой ще решава преписката, а не как ще я решава.

Така че това е едното основание, поради което е недопустимо - въобще е недопустимо - да давате разпореждания като горестоящ данъчен орган. Нищо друго не може да давате, освен да кажете кой ще я решава. Ако той я реши неправилно, има съответен ред пред кого се обжалва. Ако искате да унифицирате практика, разбира се, ще си и издавате ГДУ-та. Но не можете по една конкретна преписка да давате задължителни указания, без някой въобще да я е решавал по същество.
На второ място, долустоящият данъчен орган е длъжен да ви изпълнява указанията, освен ако налагат очевидно престъпление. Едно нещо е Наказателният кодекс, който като е кодифицирал какво е престъпление, ви казва: да си изпълнявате заповедите на началника, освен ако не налагат очевидно престъпление. Но смисълът на работата на данъчната администрация и на всяка административна система е да се работи законосъобразно. И дълг на горестоящия данъчен орган е да укаже на долустоящите по други начини обаче - било с унифициране на практика, било със създаване на инструкции - как да си решават типовите казуси. Какво значи "ако не му налага очевидно престъпление"? Вие сте длъжни да накарате данъчната администрация да прилага закона точно, екзактно и нищо друго. Вие априори давате възможност на висшестоящия данъчен орган да ви се произнася незаконосъобразно и да дава абсолютно незаконосъобразни разпореждания. Оставяте му само една вратичка, когато било очевидно престъпление. Това ли е смисълът на работата на горестоящите данъчни органи? А според мен е точно обратното.
Така че моето предложение, господин Джеров, е последното изречение на ал. 5 изобщо да отпадне. Вижте какъв текст се получава дотогава:
"(5) Горестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите на ал. 4, когато има спор за компетентност, когато са налице основанията за отвод или самоотвод" - пак същото.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е същото.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Двете неща са различни, господин Цонев. Едното е, когато спорят два териториално различни органа за компетентност, а второто е когато няма спор за териториалния орган, но има спор за лицето, на което се издава акта, с което ние сме съгласни, "както и в случаите, предвидени в този кодекс".
Точка. И край дотук. Горестоящият данъчен орган няма никакво право, никакво основание и никаква логика няма в решението, което давате. Когато преписката не е решавана от никого, той няма на какво основание да дава указание. Само ще определи кой ще решава преписката. Ако тя се реши незаконосъобразно или спорно, моля, има орган за това, който да я отмени. Ако иска да унифицира, ще си издава ГДУ-та. В противен случай вие просто ще дадете възможност за това, което го имаше в прокуратурата - трима души да си обсебят бизнеса и да започнат да ви фабрикуват данъчни актове по поръчка и с оглед на личността. Не допускайте това, няма никаква логика. Освен всичко е и противоконституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожице Дончева, Вие подкрепихте предложението на господин Миков - да отпадне втората алинея и навлязохте в критики на първото изречение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да отпадне последното изречение на ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! В чл. 235, ал. 1, на който досега никой не обърна внимание, създава също повод за доста въпроси и неясноти.
В този член като органи на данъчната администрация са изброени: главният данъчен директор, регионалните данъчни директори, териториалните данъчни директори, началниците на отдели, сектори и подразделения, главните данъчни експерти, данъчните експерти, главните данъчни инспектори и данъчните инспектори. И дотук свършваме.
Господин Цонев, изброих ги съвсем умишлено. Става дума за физически лица, които в случая се изписват като органи. За мен поне този подход е доста неясен. Бих казал, че тук по-скоро е направен опит да се изпишат служителите, които работят в администрацията, само че са изпуснати, господин Савов, юристите, изпуснати са методолозите, изпуснали сте икономистите.
Няма критерий и е неясен този текст, господин Куртев, за органите на данъчната администрация. Неясен е. Ако се продължи така, трябва да се изпишат, защото има и други органи, господин Цонев. Тук се изброяват физически лица, не колегиум даже, не група хора, а физически лица и се стига до едно място. Според мен по-скоро е направен опит да се изброят служителите.
Второ. Когато приемахме принципите или основните начала в този кодекс, един от принципите, който приехме, е принципът "самостоятелност" - чл. 7. И аз там настоявах да се впише текст, който господин Нихризов е предложил. Защото това е водещ текст в данъчното право, а именно, че по-горестоящият данъчен орган не може да изземва за разглеждане и решаване данъчна преписка от данъчния орган, овластен за нейното разглеждане и решаване.
Това, което, господин Савов и колеги отдясно, е записано сега, противоречи на вече приетия даже принцип, който вие цитирахте и по предишните неща.
Затова моето предложение е в подкрепа на предложението на господин Нихризов що се касае до тази разпоредба. А по отношение на ал. 1, аз мисля, че при така изразената неяснота е по-добре да се отложи и да се направи допълнителен текст, в който да имаме определени критерии за данъчен орган. Иначе само изброяването на физическите лица не е решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Започваме с гласуване на направените предложения.
Господин Руси Статков предлага да отложим разглеждането на ал. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 80, въздържали се 4.
Не се приема предложението на господин Статков за отлагане разглеждането на ал. 1.
Следва предложението на господин Миков за отпадане в ал. 5 на второто изречение, което предложение е подкрепено от госпожица Дончева.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 19, против 73, въздържали се 3.
Не се приема предложението за отпадане на второто изречение в ал. 5 на чл. 235.
Поставям на гласуване предложението на господин Валентин Симов, неподкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 9, против 78, въздържали се 5.
Предложението на господин Валентин Симов не е прието.


Следват предложенията на господин Йордан Нихризов. Господин Нихризов, поотделно ли да ги гласуваме или заедно?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС, от място): Поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нихризов е направил три предложения. Първото той оттегли преди малко.
Поставям на гласуване предложението му за друго съдържание на ал. 3
Гласували 96 народни представители: за 18, против 29, въздържали се 49.
Второто предложение на господин Нихризов по отношение на ал. 3 не се приема.
Поставям на гласуване третото предложение на господин Нихризов за изменение в ал. 5, неприето от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 27, против 39, въздържали се 45.
Предложението на господин Нихризов, свързано с ал. 5, не се приема.
Мисля, че няма други неприети предложения, които да поставя на гласуване.
Господин Цонев, бихте ли взели отношение по ал.3 - прилагането на закона? Това не е прецизно и не може да остане.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако ми позволите, по ал. 2 да добавим "ал. 1" и изразът да стане: "Лицата по ал. 1, точки 1, 2 и 3...", защото в текста липсва ал. 1
В последното изречение на ал. 3 предлагаме да се направи следната промяна: "В тези случаи указанията относно действията, които следва да се предприемат и прилагането на данъчните закони са задължителни за органа, на който е възложено издаването на съответния акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Това уточняване вече е правно издържано.
Моля, гласувайте чл. 235 в редакцията на вносителя, разбира се, със заглавието, с корекцията в ал. 2 и с допълнението в ал. 3, изречение второ "Прилагането на данъчните закони...".
Гласували 88 народни представители: за 75, против 6, въздържали се 7.
Член 235 с корекциите в алинеи 2 и 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Назначаване
Чл. 236. (1) Главният данъчен директор се назначава от министъра на финансите.
(2) Длъжностните лица по чл. 235, ал. 1, т. 2 се назначават от министъра на финансите или упълномощено от него лице.
(3) Длъжностните лица по чл. 235, ал. 1, точки 3-8, както и всички останали длъжностни лица в данъчната администрация, се назначават от Главния данъчен директор или упълномощени от него лица."
Предложение на народния представител Йордан Нихризов: в чл. 236, ал. 2 след думите "т. 2", да се добави "и т. 4".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 236, ал. 1, след думата "финансите" да се добавят думите "съгласувано с министър-председателя за срок пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност".
Комисията подкрепя текста на вносителя с направеното предложение и предлага окончателен текст на ал. 1:
"Чл. 236. (1) Главният данъчен директор се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя, за срок от пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Чухме предложението, което е направено от името на комисията по чл. 236, ал. 1, но аз такова предложение не съм подкрепил и няма да подкрепя. Това предложение е на господин Цонев и след това се предлага от името на комисията.
Какво се предлага? Предлага се един главен директор по същество на дирекция съгласно Закона за администрацията, да има по-особен статус. Ако реализираме такъв подход, господин председател, това означава за всички главни директори да въведем такова изискване, каквото няма в Закона за администрацията, нито в Закона за държавния служител. Аз считам, че нищо не налага да въведем такъв подход. Нищо не налага ние да изведем от този закон един главен директор, да му даваме мандат и т.н. Това са структури по Закона за администрацията, по Закона за държавния служител, това са служители, на които не се налага в специален закон да даваме допълнителни права или да ги извеждаме. Повтарям, че един такъв подход противоречи на логиката и на двата закона и моето предложение е да остане текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи да вземат думата? Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков, не сте точен, когато цитирате Закона за администрацията. Засега цитирам по памет, че би трябвало да обърнете внимание на чл. 45 или чл. 46, където текстът, който е изписан тук, е 1:1, само че там е казано "съответният министър", а тук е "министърът на финансите", понеже се касае за конкретна длъжност. Господин Статков, ако обърнете внимание, и за агенцията, на която статутът се урежда по-нататък, също е заложен този текст, тъй като, когато вносителят беше предложил този проект, не беше влязъл в сила Законът за администрацията. Това е текст от Закона за администрацията, който 1:1 е пренесен в специалния закон. Поради това смятам, че Вашето предложение за отпадане противоречи на Закона за администрацията. Ако позволите, дори ще Ви покажа къде се намира. Благодаря.



ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Савов.
Има ли други предложения?
Господин Нихризов оттегля предложението си. И следващите ли, господин Нихризов?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Статков има думата, не като реплика обаче.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Не, не като реплика. Аз моля наистина в съответствие със Закона за администрацията, с този, който приемаме в момента, да се отложи действително този текст и да се съпостави Законът за администрацията с този закон. Защото, повтарям онова, което преди малко казах, в Закона за администрацията има създаване на определена структура, която никъде, и в Закона за държавния служител, не е дала правомощия министър-председателят или пък даден министър да съгласува с някои от шефовете на главните дирекции. Не става дума за агенция тук.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За агенция става дума.
РУСИ СТАТКОВ: Не, не може да става дума, защото в момента Вие говорите за администрацията в рамките на Министерството на финансите като главна дирекция. Данъчната администрация става главна дирекция, а не агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам други желаещи да вземат думата.
Първо поставям на гласуване предложението на господин Статков за отлагане разглеждането на чл. 236.
Гласували 97 народни представители: за 35, против 61, въздържал се 1.
Не се приема предложението за отлагане разглеждането на чл. 236.
Не поставям на гласуване предложението на господин Йордан Нихризов, тъй като той го оттегли.
Поставям на гласуване чл. 236 с ал. 1, предложена от комисията, и ал. 2 и 3 и заглавието, предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 18.
Член 236 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Главен данъчен директор
Чл. 237. (1) Главният данъчен директор:
1. осъществява ръководството и контрола на цялостната дейност на данъчната администрация;
2. изготвя и дава задължителни за данъчната администрация методически указания, технологии и процедури за осъществяване на дейността;
3. анализира данъчните приходи;
4. участва в подготовката на проекти за международни данъчни спогодби и осъществява дейността по данъчна евроинтеграция;
5. изготвя становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;
6. организира анализ на данъчната практика, прави предложения за промени в данъчната политика и дава становища по проекти на данъчни нормативни актове и по прилагането на данъчното законодателство, както и по изготвянето на оценките и становищата по реда на чл. 8;
7. осъществява политиката по управлението и квалификацията на данъчните служители;
8. планира, разпределя и контролира използването на средствата за финансиране дейността на данъчната администрация;
9. организира и поддържа система за информация за целите на данъчната администрация;
10. разяснява данъчното законодателство и съдейства за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти;
11. определя критериите за подбор на подлежащи на проверка и ревизия данъчни субекти;
12. планира и възлага данъчни проверки и ревизии, включително и за предотвратяване и разкриване на данъчни измами и нарушения;
13. възлага на специализираните органи за данъчен контрол събирането на информация и откриването на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи;
14. осъществява контрол върху дейността на длъжностните лица от данъчната администрация и санкционира длъжностните лица, допуснали нарушения;
15. създава към дирекциите консултативни и учебни центрове;
16. определя длъжностните лица от данъчната администрация, които издават данъчни и други актове;
17. упражнява други правомощия, предвидени в този кодекс.
    (2) Главният директор може да възлага на определени от него длъжностни лица от данъчната администрация изпълнението на правомощията си по ал. 1.
             (3) Главният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на данъчни съобщения, приемането на данъчни декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях."
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - в чл. 237, ал. 1, т. 13 се изменя така:
"13. възлага на Дирекцията за разкриване на данъчни нарушения събирането на информация и откриването на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи."
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на народния представител Йордан Цонев, което е прието. То е относно ал. 3.
Комисията предлага следния текст на ал. 3:
"(3) Главният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на данъчни съобщения, приемането на данъчни декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях, както и други функции от компетенциите на данъчната администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Нихризов заяви, че оттегля и това свое предложение.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Ще помоля да приемете едно редакционно уточняване. В чл. 237, ал. 1, т. 2 - изготвя и дава задължителни указания за осъществяване на дейността - изречението е недовършено. Би трябвало да се постави "за осъществяване на дейността й", т.е. на данъчната администрация.
Моля да гласуваме чл. 237 със заглавието, редакцията на вносителя, с предложената нова редакция от комисията по ал. 3 и с допълнението, което току-що предложих в т. 2 - след "дейността" да се постави "й", на нея, в този смисъл.
Гласували 102 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 14.
Член 237 с корекцията в ал. 1, т. 2 и с предложената от комисията редакция на ал. 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Предварителни становища и указания
Чл. 238. (1) Главният директор дава становища и указания за единно прилагане на данъчните закони и нормативните актове по прилагането им, които са задължителни за данъчните органи.
               (2) В случаите, когато акт на данъчната администрация не е съобразен със становището по прилагането на данъчния закон, висшестоящият данъчен орган прилага пряко становището."
Предложение на народния представител Михаил Миков - чл. 238 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Обръщам се пак към господин Савов с молба за уточняване на ал. 2 - редакционно - "Данъчният орган не може да прилага пряко становище". Становище не се прилага. Освен това: "пряко" - "косвено"...
Имате думата, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря, господин председател.
Текстът, който е по ал. 2 означава точно следното: в случаите, когато са издадени задължителни указания по приложение на закона на базата, естествено, на анализ и въз основа на другите нормативни актове, данъчният орган, защото трябва да приложи пряко становището, без да го тълкува, е задължително дотолкова, доколкото и гражданите, които искат да се съобразят с това становище, ще се позоват на него и само прякото прилагане на задължителното становище в случая би могло да доведе до еднаквост на поведение и на данъкоплатци, до еднаквост на поведение и на данъчна администрация, която вече е дала веднъж своето тълкуване на определено становище и гражданите се съобразяват с него. Не би следвало да се позволи допълнително разтакаване на гражданите и промяна на становище, тъй като те вече са се позовали на него.
Това изискване за пряко прилагане на горестоящото становище, естествено, само в административния процес, е във връзка с правомощията на данъкоплатците, че когато данъчен орган им даде указания и те са неправилни не само, че не се налагат санкции за тях, а се признават предимствата, които биха били получили, ако бяха спазили закона и не биха спазили неправилното становище, поради което считаме, че думата "пряко" много точно отразява смисъла на задължителността на указанията, които вече са публикувани и са станали обществено достояние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, но "становището" или "указанията", пак питам?
АНГЕЛ САВОВ: Думата е "указанията". Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Стана малка грешка, но се разбрахме с господин Савов - последната дума трябва да бъде "указанията", защото не се прилага становище, а се прилагат указания.
Господин Миков е направил предложение за отпадане на чл. 238. Него не го виждам в залата.
Някой да желае да вземе отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков за отпадане на чл. 238 с неговите две алинеи.
Гласували 103 народни представители: за 27, против 75, въздържал се 1.
Не се приема предложението на господин Миков за отпадане на чл. 238.
Поставям на гласуване чл. 238 със заглавието в редакцията, предложена от вносителя, подкрепена от комисията, с корекцията - два пъти е повторена думата "становището", вместо него "с указанията" или ал. 2 ще има следното звучене:
"(2) В случаите, когато акт на данъчната администрация не е съобразен с указанията по прилагането на Данъчния закон, висшестоящият данъчен орган прилага пряко указанията."
Гласували 94 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 12.
Член 238 с двете корекции в ал. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Регионален данъчен директор

Чл. 239. (1) Регионалният директор:
1. решава жалбите против данъчните ревизионни актове и против действията на данъчните органи, предвидени в този кодекс;
2. организира и контролира прилагането на методическите указания по ръководство и контрол на данъчната администрация, издавани от Главната дирекция;
3. предоставя получените от Главната дирекция планове, указания и други актове и документи на териториалните дирекции в региона за изпълнение на функциите им;
4. предоставя получените данни и документи от териториалните дирекции на Главната дирекция за организирането и поддържането на системата за информация на данъчната администрация;
5. организира и извършва на територията на региона дейността по издирването, проучването и събирането на информация за лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи;
6. осъществява контрол върху дейността на длъжностните лица от данъчната администрация на територията на региона;
7. възлага данъчни проверки и ревизии на територията на региона в случаите, предвидени в този кодекс;
8. налага административни наказания и издава предвидените със закон и в този кодекс актове;
9. разпределя и контролира използването на средствата, предназначени за издръжката на регионалната и териториалните дирекции.
(2) Регионалният данъчен директор може да възлага на определени от него длъжностни лица от регионалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1."
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - в чл. 239 т. 5 се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Той оттегли своето предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 240 със заглавие "Териториален данъчен директор". По него има предложение на господин Нихризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нихризов оттегли всички следващи свои предложения. Така заяви той.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава чета текста:

"Териториален данъчен директор

Чл. 240. (1) Териториалният директор организира и ръководи:
1. данъчната администрация;
2. подпомагането на данъчните субекти при изпълнение на данъчните им задължения;
3. приемането и обработването на данъчни и други декларации, предвидени в закон;
4. възлагането на извършване на данъчни проверки и ревизии, определянето на конкретните размери на данъчните задължения и данъчни резултати;
5. определянето, корекцията и/или прихващането на данъчни задължения, възстановяването на надвнесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;
6. събирането и отчитането на данъчните вземания и глобите, наложени от данъчната администрация;
7. предоставянето чрез регионалните дирекции на Главната дирекция отчетна информация.
(2) Териториалният директор налага административни наказания и издава предвидените в този закон и в този кодекс актове.
 (3) Териториалният директор може да възлага на определени длъжностни лица от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239 и чл. 240, заедно със заглавията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
И пак си позволявам, господин Цонев, да направя възраженията: в ал. 1 на чл. 239, т. 8: "предвидени със закон" не може да остане. Същото възражение е и по чл. 240, ал. 1, т. 3, т. 5 и ал. 2.
Моля за съответните корекции.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Навсякъде да стане "в данъчните закони". Това, което Вие цитирахте навсякъде да стане "в данъчните закони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата по тези два текста няма.
Поставям на гласуване чл. 239 и чл. 240 със заглавията в редакцията, предложена от вносителя, подкрепена от комисията, и с корекциите в чл. 239, ал. 1, т. 8: "предвидените с данъчните закони и в този кодекс актове", в чл. 240, ал. 1, т. 3: "предвидени в данъчните закони", в т. 5: "когато това е предвидено в данъчните закони" и в ал. 2: "издава предвидените в данъчните закони и в този кодекс актове".
Моля да гласуваме текстовете с тези корекции.
Гласували 109 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 14.
Членове 239 и 240 са приети с четирите уточнения, които преди малко докладвах.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава двадесет и трета - Права и задължения на органите на данъчната администрация".
По чл. 241 има направени две предложения: едното е на народния представител Светослав Лучников, първата част от което не е подкрепена от комисията, втората част е подкрепена, и на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Ще прочета окончателната редакция, която предлага комисията, а след това ще прочета и предложението на народния представител Светослав Лучников.

"Права на органите на
данъчната администрация
Чл. 241. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчният орган има право:
1. да извършва данъчни проверки и ревизии и да определя данъчни задължения;
2. да установява административни нарушения;
3. да налага административни наказания, когато това е предвидено със закон;
4. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
5. да изисква и изземва оригинални документи, заверени копия от документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица и от други лица във връзка с приходи, доходи и имущества - предмет на данъчно облагане;
6. да проверява отчетността на контролираните обекти;
7. да проверява счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, отразяващи извършваните сделки или услуги, както и документи, свързани с експедиране, транспортиране и получаване на стоки, като проверяващият поставя удостоверителен подпис върху проверените документи и книги;
8. да установява притежаваните парични средства и материални ценности, вземания и ценни книги;
9. да осъществява мерки за обезпечаване на доказателствата по реда на този кодекс.
10. да налага мерки за обезпечаване на данъчни вземания по реда на този кодекс;
11. да изисква от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки или ревизии;
12. да изисква писмени обяснения от ревизираните, проверяваните и от трети лица при спазване разпоредбите на този кодекс;
13. да назначава вещи лица.
(2) На контрол по ал. 1, т. 1 подлежат данъчните субекти и обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност, като производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни.
(3) Освен правата по ал. 1, т. 2, т. 4-9 и т. 11 и т. 12 органите за специализиран контрол при изпълнение на службените си задължения имат право и:
1. да изземват документи, книги и други доказателства, когато има достатъчно основание да се смята, че се укриват данни или факти, имащи значение за данъчното облагане, като при поискване лицата осигуряват достъп до тях; при изземване на книги, воденето на които е задължително, в протокола за изземването се посочва последният запис или салдото по направените записвания, като новата книга се завежда със следващия пореден запис или начално салдо, съответстващо на посоченото в протокола;
2. да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на тяхната дейност, както и помещения, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски или други документи, свързани с дейността на контролираните обекти;
3. да претърсват превозни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, както и да спират съвместно с контролните органи за движение по пътищата превозни средства за ревизии; в зоните за граничен или митнически контрол спирането и ревизията се извършват съвместно с органите, компетентни за осъществяването му;
4. да изискват съдействие от компетентните органи за извършване на обиск на лица, които се намират в обектите по точки 2 и 3, когато има достатъчно основание да се смята, че те са укрили предмети или книжа, имащи значение за ревизията.
(4) В случаите, когато се касае за проверка на помещения, служещи за жилище, правомощията по ал. 3, точки 2 и 3 се извършват от специализираните органи на данъчната администрация съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Наказателния процесуален кодекс."
Предложението на народния представител Светослав Лучников е относно ал. 1:
1. В т. 11 да се прибави ново изречение - "Той обаче няма право да изисква нарушаване правилата за опазване тайната на влоговете".
2. В т. 12 накрая да се добави "при спазване разпоредбите на този кодекс".
Второто предложение е прието и отразено в прочетената от мен редакция, първото - не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В тази полупразна зала не знам дали ще осъзнаете какво важно правило решавате. Тайната на влоговете е една от основите на кредитната система, защото тайната на влоговете е тази, която кара хората да внесат парите си в някакъв банков институт. Ако вие позволите на данъчните органи да нарушават тайната на влоговете, да се месят в тайната на влоговете, това ще доведе до ефект, че хората няма да си внасят парите в банковите институти. Ще намерят друг начин. Ще ги изнасят навън и по този начин нашите спестявания ще отидат да кредитират чужди стопанства. Абсолютно задължително е да опазим тайната на влоговете като един от крайъгълните камъни на всяка кредитна система.
Тук малко претупваме този въпрос, но трябва да имаме съзнание какво правим, нарушаваме един основен принцип на кредитирането. Моля да помислите добре и да подкрепите моето предложение, което има точно това за цел - да забрани нарушаването на тайната на влоговете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. Това действително е много важен въпрос.
Ще помоля господин Цонев да направи съответната корекция в чл. 241, ал. 1, т. 3 - "не може да бъде предвидено със закон".
Има думата господин Савов от Министерството на финансите.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колега Лучников! Никой в този текст, а и в целия кодекс, не е имал и най-малкото намерение да допусне нарушаване на тайната на влоговете. Напротив, редът, по който се разкрива тайната на влоговете, е уреден в специалния закон - Закона за банките и кредитното дело, и никакъв друг ред не може да има. И тъй като това е специалният закон, никъде в тези правомощия не е допустимо и никъде не е казано, че данъчните органи ще нарушават закона и ще разкриват влоговете. Тайната на влога и редът за разкриването е по специалния закон и именно заради това ние смятаме, че не е необходимо това да се направи тук. Ако считате, че все пак трябва да има защитен текст, може да се добави само едно-единствено нещо, което сметнахме, че не е необходимо да запишем - "Разкриването на тайната на влога става по реда на специалния закон". Но смятам, че това не е необходимо да се прави в един кодекс. Има закон, който действа, и под никаква форма тези правомощия не дават възможност за нарушаване на специалния закон. А и ще видите по-нататък, че санкциите за нарушаване на каквито и да са действия от данъчната администрация, са твърде строги, за да може да се предположи, че този кодекс може да доведе до нарушаване тайната на влога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Савов.
И все пак трябва да мислим за принципа на лекс специалис.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Лучников има думата.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ще ви прочета т. 11:
"11. данъчните органи право да изискват от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и др., необходими за извършване на насрещните проверки или ревизии". Това е един широк текст, който оправомощава да се посегне и върху влоговете. И ако наистина Министерството на финансите тук ни уверява, че то няма намерение да нарушава тайната на влоговете, аз смятам, че нищо не пречи да го напишем изрично, за да стане ясно на всички. Защото този закон се прилага на много места от много органи, на малки места, където просто могат да насилят банките да разкрият влоговете. А това ще посегне на един основен принцип на кредитирането.
Моля да приемете моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. Действително точността винаги е полезна.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че е по-коректно да запишем към т. 11 да изисква от трети лица сведения, документи, извлечения от сметки и др. по реда на Закона за банките. Защото именно там е описана цялата процедура, по която това може да стане или тази процедура, която господин Лучников нарича опазване на банковата тайна. Така че ние сме съгласни с него и мисля, че това уточняване е по-добро от другото - не дава по никакъв начин възможността да бъде нарушавана тази тайна, ако бъде направено така. Да се запише "по реда на Закона за банките".
А по т. 3 пак добавяме "с данъчните закони". Това е в края на т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Лучников, приемате ли да поставя на гласуване текст с тази корекция?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не, поддържам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Разбира се, това, което господин Лучников предложи и го дискутирахме, е важно, но искам да насоча вашето внимание към още нещо, което, според мен господин председател, трябва да решим. В момента обсъждаме глава двадесет и трета - "Права и задължения на органите на данъчната администрация". Преди малко обсъждахме глава "Структура, органи, права и задължения". Именно към това искам да ви върна. Ние обсъдихме по същество правата и задълженията на част от органите, а това са на главния директор, на регионалния директор. Всъщност стигнахме до данъчния инспектор и до останалите изброени, които приехме по чл. 235, ал. 1.
Аз считам, господин председател, че не е необходимо да имаме отделна глава двадесет и трета, първо, и, второ, да продължим именно по същество. В чл. 241 адресат на права и задължения са данъчните инспектори. Адресат на права и задължения са тези, които не са изброени до този момент. Защото не е право и задължение на главния данъчен инспектор и на териториалния и регионалния да прави претърсване. Няма никаква логика. Това се извършва от данъчния инспектор, извършва се от тези, които вече изброих.
Следователно общото ми предложение е да не правим отделни глави, да си запазим текста на глава двадесет и втора, а в ч л. 241, ал. 1, да внесем яснота, че при изпълнение на служебните си задължения данъчните инспектори и експертите могат да извършват следното. Защото вече ние сме изброили, господин председател, онова, което правят другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вие предлагате отпадането на заглавието на глава двадесет и трета.
Какво е второто Ви конкретно предложение?
РУСИ СТАТКОВ: Заглавието "Права на органите на данъчната администрация" да бъде "Права на данъчните инспектори". Защото ние дотук изброихме регионални, териториални и др. Просто да продължим с изброяване на данъчните органи и техните права. Защото по същество съдържателно тези права са отнесени към данъчните инспектори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Статков.
Друг народен представител да желае да вземе думата? Няма.
Започваме с гласуването.
Първото предложение е предложението на господин Руси Статков да отпадне заглавието на глава двадесет и трета.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 64, въздържали се 4.
Предложението на господин Статков не се приема.
Второто предложение на господин Статков е вместо "данъчната администрация" да бъде "данъчните инспектори" в заглавието.
Моля, гласувайте предложението на господин Статков за заместващ текст.
Гласували 94 народни представители: за 22, против 70, въздържали се 2.
И това предложение на господин Статков не е прието.
Следва предложението на господин Лучников да едно допълнително изречение към разглеждания текст в т. 11.
Гласували 95 народни представители: за 70, против 6, въздържали се 19.
Предложението на господин Лучников за допълнително изречение в т. 11, ал. 1 на чл. 241 е прието.
Моля, гласувайте предложението на комисията за съдържанието на чл. 241 със заглавието и с допълнителното изречение в т. 11 и с уточняването в ал. 1, т. 3 - "когато това е предвидено в данъчните закони".
Гласували 105 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 9.
Член 241 с двете корекции е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Задължения на органите на данъчната администрация
Чл. 242. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчните служители са длъжни:
1. да се легитимират чрез служебна карта;
2. да спазват организацията на работа в данъчната администрация;
3. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения. Не се смята за издаване на тайна предоставянето на сведения след писмено искане от органите на съдебната власт или на други органи на данъчната администрация, когато това е предвидено с данъчните закони.
     (2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, както и лицата, отговорни за съхраняването им, се определят със заповед на главния данъчен директор.
               (3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 данъчните органи и служителите подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.
               (4) Главният данъчен директор определя случаите, в които длъжностните лица от данъчната администрация са длъжни да носят униформено облекло."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 242, ал. 1, т. 1 в края да се добави "и да покаже заповед за извършване на данъчна проверка или ревизия".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 242.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, само да поясня, че това предложение на колегата Миков по принцип не може да бъде прието, защото ние приехме, че ревизиите се извършват без заповед. Приехме такава разпоредба в по-предни членове.
Вероятно това му предложение е следствие от първото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма да поставям на гласуване предложението на господин Миков, защото въпросът вече е решен с гласуване в предходен текст.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Моля, гласувайте чл. 242 със заглавието и с корекцията в т. 3 на ал. 1 - "когато това е предвидено с данъчните закони" или "в данъчен закон". Може би е по-точно?
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Член 242 с една корекция и заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще започна да чета направо текста на комисията за чл. 243, тъй като има само едно направено предложение, което е прието от комисията и е отразено в следната окончателна редакция.
Предложение на комисията за чл. 243:

"Преместване на данъчни органи
Чл. 243. (1) Когато за изпълнение на правомощията на данъчната администрация е необходимо преместване на данъчен служител в данъчна структура, чието местонахождение е в друго населено място извън случаите за командироване при условията и по реда на Кодекса на труда, то се извършва със заповед на главния данъчен директор и се урежда с устройствения правилник на данъчната администрация.
               (2) Когато преместването е за по-дълъг срок, със заповедта се определят условията за преместване.
               (3) В случаите по ал. 2 данъчната администрация покрива всички разходи, свързани с преместването или ежедневното пътуване до другото населено място, както и осигурява или наема жилища за отдаване под наем. Условията и редът за пътуване, преместване, предоставянето или ползването на наетите жилища се определят в заповедта за преместване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително колкото повече човек чете текста на проекта, толкова повече се озадачава.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искаш да кажеш: чете го за първи път.
РУСИ СТАТКОВ: Чета го за n-ти път, господин Цонев, обаче не мога да намеря обяснение за много от разпоредбите.
Какво означава "преместване на орган"? Вече разбрахме, че господин Цонев е забелязал, че орган не може да се мести, а се мести служител. Само че в случая, ако това е решение на проблема, то е много частично, господин Цонев.
Един служител може да се командирова или да не се командирова. И няма смисъл в тази разпоредба да внасяме нов принос в уреждането на отношения по Кодекса на труда с такова определение "преместване". Мисля, че досега си има добър текст и той е текстът за командироване на служител. Има си уреждане в Кодекса на труда. Повтарям, не се налага. Поне дотук аз не съм чул разумно обяснение, господин председател.
Затова и моето конкретно предложение е да отпадне този текст и нещата да се решават в рамките на командироването, което се налага, както си е по Кодекса на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата?
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Да уточня, че е реплика, за да може колегата Статков да направи дуплика, както винаги прави.
Не споря дали е коректен текстът за преместване на данъчен орган или трябва да бъде служител, но споря, че става въпрос точно за преместване, а не за командироване. Защото се налага да се прави това в данъчната администрация, както се налага да се прави и в митническата. И Вие знаете много добре от какъв характер са съображенията.
Сега, когато толкова много говорим за корупцията, за размерите и за борбата с нея, нали не искате да отнемете това право на данъчната администрация да го прави? Защото ще Ви кажа, че имаме случаи, в които при преместване на данъчен орган или служителят, който изпълнява тази функция, с него се преместват всички фирми, които са били при него в другия регион. Нали си го обяснявате как става и защо става?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Преместването ли?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, преместването. Не наместването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Статков, след като господин Цонев взе думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз разбирам какво е желанието. Желанието на вносителя е да реализира такава схема на администрацията, в която да се намали до минимум корупцията. Само че в случая това не е удачно решение. Не е удачно решение, защото става дума не за преместване, а за ротация на определени длъжности. И не се налага тази ротация да се върши от хора отвън. Според мен това може да се извърши с хора на място. И ако за някой имаме съмнение, че е корумпиран, трябва да реагираме. Това е второто, което искам да Ви кажа. Просто по този начин, по който тръгваме - с външен човек, ние така трябва да местим цялата държава. И в края на краищата да се окаже, че пак сме си на същото място.
Извинявам се за тавтологията, но, господин Цонев, подходът, който се предлага в данъчната администрация - Вие споменахте за митницата, и т.н., не е най-удачното решение. Защото имаше опити и в полицията да стане. Не се реализира. Аз си спомням господин Бонев командирова хора във Варна. Нали това беше преместване? Не е този механизмът за пресичане на корупцията. Друг трябва да бъде механизмът, господин Пламен Марков, Вие го знаете какъв е. И органите трябва да си свършат работата.
Затова, господин председател и господин Куртев, мисля, че в случая или трябва да отложим този въпрос и да потърсим по-добър механизъм, или категорично да се откажем от него. Защото това е нов принос в механизмите, които се създават за пресичане на корупцията. Само че, пак повтарям, "нов принос". Не е решение. Няма да местим България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Господин Статков предложи отлагане на разглеждането на чл. 243 и аз съм длъжен да го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 29, против 69, въздържал се 1.
Предложението за отлагане на текста на чл. 243 не се приема.
Сега следва да гласуваме предложеното съдържание на чл. 243, само че господин Цонев ще ми позволи да направя една корекция на заглавието. След като говорим за данъчен служител, заглавието трябва да бъде "Преместване на данъчни служители".
Моля, гласувайте текста на чл. 243, предложен от комисията, със заглавие "Преместване на данъчни служители".
Гласували 108 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 8.
Член 243 с промяната в заглавието и съдържанието на текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Служители в данъчната администрация
Чл. 244. (1) Служител в данъчната администрация може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност, няма висящи изпълнителни дела и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация.
(2) Изискванията за работа в данъчната администрация, организацията на работа, условията и редът за професионалната оценка и служебното повишение на данъчните служители се урежда с устройствен правилник.
(3) С устройствения правилник по ал. 2 се определят категориите служители в данъчната администрация, които подлежат на професионален квалификационен тест и експертна психологична оценка. Психологичната оценка се ползва единствено за служебни нужди само от лица, определени със заповед на главния данъчен директор."
Няма постъпили предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли някой да желае да вземе думата? Няма.
Моля, гласувайте чл. 244 със заглавието, съобразно текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 7.
Член 244 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Ограничения за друга дейност на служителите
в данъчната администрация
Чл. 245. Служителите в данъчната администрация не могат:
1. да са еднолични търговци или неограничено отговорни съдружници в търговски дружества;
2. да участват в органи за управление и контрол на търговски дружества, кооперации и други организации освен с писменото съгласие на главния директор на данъчната администрация или на упълномощено от него лице;
3.  да сключват допълнителни трудови договори и да работят извън системата на данъчната администрация освен с писменото съгласие на главния директор на данъчната администрация или на упълномощено от него лице."
Има предложение на народния представител Михаил Миков чл. 245 да добие следната редакция:
"Чл. 245. Служителите в данъчната администрация не могат:
1. да сключват допълнителен трудов договор и да работят по граждански договори, освен като научни сътрудници и преподаватели в учебни заведения;
2. да се регистрират като еднолични търговци или да участват лично или чрез подставени лица в управлението и дейността на търговски дружества, кооперации и други юридически лица."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата има ли? Няма.
Постъпило е едно предложение от господин Михаил Миков, което не е прието от комисията.
Поставям на гласуване неприетото от комисията предложение на господин Михаил Миков.
Гласували 117 народни представители: за 35, против 78, въздържали се 4.
Предложението на господин Миков не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 245.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
Текстът на член 245 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Задължително застраховане
Чл. 246. Данъчната администрация задължително застрахова служителите си срещу злополука и застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте чл. 246 със заглавието и в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 84, против 9, въздържали се 11.
Член 246 със заглавието и в редакцията на вносителя е приет.
Дотук ще спрем.

Няколко съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 10 ноември от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 10 ноември, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще заседава утре, четвъртък, 11 ноември, от 15,00 ч. в зала № 134.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре от 9,00 ч. и ще продължим с приетия от нас дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)




Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров

Камен Костадинов