Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Тодор Янев. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е № 298
София, 9 декември 1998 г.

На 4 декември 1998 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Пламен Георгиев Радонов, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 4.Великотърновски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 4.Великотърновски многомандатен избирателен район Пламен Иванов Пейков от коалиция "Обединени демократични сили"."
Моля квесторите да поканят господин Пламен Пейков за полагане на клетва.
Ако обичате, повтаряйте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Пламен Пейков повтаря думите на клетвата. Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение първа точка от днешния дневен ред да бъде второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, след което да продължим с точките така, както е приета програмата за работата на Народното събрание за периода 9 - 11 декември.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 156 народни представители: за 116, против 27, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Започваме с току-що приетата точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Думата за процедура има господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! В обществото, а днес и по радиото това се чу, се създава впечатление, че дебатът при първото четене на този закон за отмяна на смъртното наказание, казано грубо, е направен скрито от обществеността. Жалко, че този дебат не се предаваше по радиото и телевизията. Колкото и второто четене да не е атрактивно от ораторска гледна точка, важността на сюжета налага поне сега той да бъде директно излъчван по националните медии. Правя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 95, против 18, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията
ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (за отмяна на смъртното наказание) № 854-01-118, внесен от Светослав Лучников и група народни представители.

Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 130 народни представители: за 114, против 8, въздържали се 8.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"§ 1. В чл. 36 се създава ал. 3:
"(3) В Република България няма смъртно наказание."
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев: § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 36 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) По изключение по време на война или непосредствена опасност от война в изрично предвидените в закона случаи може да се налага смъртно наказание."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 1?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Още веднъж искам да заявя и от тази трибуна, че съм убеден противник на смъртното наказание.
Относно предложението по § 1.
Първо, предложението, което съм направил, че по изключение по време на война или непосредствена опасност от война, и то в изрично предвидените от закона случаи може да се налага смъртно наказание, е в унисон с Протокол № 6 на Европейската конвенция по правата на човека, тоест почти дословно съм възпроизвел в своето предложение чл. 2 от Протокол № 6, който се надявам много скоро да бъде ратифициран от нашия парламент.
В чл. 1 от този Протокол № 6 се казва изрично: смъртното наказание се отменя. Никой не може да бъде осъден на смърт или екзекутиран. Но чл. 2 дава възможност държавата да предвиди в своето законодателство смъртно наказание, когато деянието е извършено по време на война или непосредствена опасност от война, цитирам го дословно. И при ратификацията на Протокол № 6 редица държави, включително и Германия, и Холандия, са ратифицирали протокола с резерва, че по време на война или непосредствена опасност от война се изпълнява това смъртно наказание. Защото за мен съдбата на родината стои над живота.
Това е моето предложение. Преценете го, но ако сметнете, че то слага препъникамък в голямата идея за отмяна на смъртното наказание, съм готов даже и да го оттегля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Със същите аргументи, господин председателю, на господин Корнезов, за високите стойности, които се защитават с принципа за отмяната на смъртното наказание, изказвам се против неговото конкретно предложение. В България Конституцията не реши въпроса за смъртното наказание. Той се урежда в закон. Никаква пречка няма именно за случаите на война и друга непосредствена опасност, свързана със сигурността на родината, такова наказание да бъде наложено по законодателен ред. Но днес, когато се взема това наистина историческо и тежко като морална отговорност решение, нека да се запази чист принципът така, както е формулиран в предложението на правната комисия. В България няма смъртно наказание. По-нататък при дискусията, надявам се, ще се аргументираме за това как то трябва да бъде заменено и как да се изтърпява голямото, тежкото, доживотното наказание без право на замяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С две думи само искам да подкрепя казаното от господин Ганев. Наистина в Протокол № 6 съществува такава възможност в законодателството на съответната страна да се даде възможност смъртното наказание да се налага в такива извънредни ситуации. В повечето страни, в които смъртното наказание е отменено, това е станало по силата на изменение на Конституцията. Действително тогава се изисква допускане на такова изключение поради стабилността на този най-висш акт в една държава. Дотолкова, доколкото ние решаваме въпроса с изменение на Наказателния кодекс, на един закон, счита; действително, че не е необходимо да се правят такива изключения, тъй като ние не приемаме извънредно законодателство в този момент. Поради това наистина считам, че това предложение трябва да бъде отхвърлено и да се приеме текстът такъв, какъвто е предложен със законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): В името на голямата идея оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев § 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 33, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1, както е предложен от вносителя, и подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 96, против 22, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах против предложението за отмяна на смъртното наказание по няколко причини.
Първо, защото не мога да приема начина, по който това решение беше взето от българското Народно събрание - само за 10 дни от неговото внасяне до произнасянето ни на второ четене. По един толкова важен въпрос! През това време в обществото каква дискусия имахме? Няколко предавания по радиото и телевизията, където да се покаже колко е добре да се отмени смъртното наказание. И толкова!
Не приемам, че по повод на една годишнина трябва да вземаме такова важно решение за нашата страна. И официално се призна, че тъй като се навършват 50 години от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека, ние в България ще отменим смъртното наказание. Не виждам и голяма връзка между правата на живот на убийците и правото на живот на техните жертви, и правото на човешка радост, ако щете, на техните близки.
Не мога да приема, че по този начин трябва да се харесаме на тези, които искат уж всеки момент да ни приемат в своя европейски дом. В развитите европейски страни има стабилна икономика и утвърдена демокрация. В момента в България имаме упадък в икономиката и нови черти на авторитаризъм и полицейщина. Не мога да смятам, че това е най-важният въпрос, с който трябваше сега да се занимава българското Народно събрание. Този въпрос не е актуален. Какво страшно има, колеги, в това смъртното наказание да съществува като правна норма. Не е ли по-страшно да се увеличават поводите, по които тази правна норма може и трябва да се налага - тежките престъпления?
На следващо място, аз съм от политиците, които не смятат, че трябва да бъдат водачи на своя народ, без да го питат накъде трябва да върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Не разбирам защо не проведохме референдум. В последните години не сме ползвали пряката демокрация в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иванов, времето Ви изтече.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Разрешете ми още 15 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не мога да Ви разреша! Времето изтече!
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Аз мисля, че трябва да помислим и за паметта на загиналите от ръцете на убийците и да уважим... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Стефан Стоилов има думата за обяснение на отрицателен вот.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казаното от моя колега има голямо значение, тъй като по големи въпроси трябва да има голяма дискусия в обществото. Но не по-малко важно е и това, че в края на 1998 г. българският парламент се поставя над волята и настроенията на българските граждани по един непростим начин.
При гледането на този законопроект на първо четене тук звучаха силни приказки. Бих казал приказки, които не се покриват от поведението на народните представители в течение на годината - много набожност и много фарисейщина. (Оживление.) Да се отиде срещу настроенията, които са преобладаващи в обществото в едно преходно време - подчертавам в едно преходно време - е дваж по-недопустимо. Вие даже прекрачвате всякаква граница - по-специално колегите от комисията на господин Лучников, като сте отхвърлили всички предложения при отпадане на смъртното наказание то да бъде заменено с доживотен затвор без замяна. Вие предлагате на парламента една норма, която ме удивлява. Допитайте се до хората, които са от кръга на пострадалите. Вие проявявате по-голямо снизхождение към убийците, към платените убийци, към рецидивистите, отколкото към пострадалите хора.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Напротив.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Няма нищо напротив. Това е една фалшива хуманност, както е фалшив и моралът на тези, които държаха силни речи. (Ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За трети отрицателен вот - господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се опитах да защитя внесеното от мен и господин Каракачанов предложение да се запази смъртното наказание за детеубийците в България, разчитах на това да насоча вниманието на парламента към един факт - факта, че днес в България здравето и животът на децата не са надеждно защитени. Това твърдим не просто ние - това твърди следствието, това твърди прокуратурата, това твърди полицията, която трябва да се справя с престъпността срещу децата.
Не знам защо дискусията обаче се насочи едностранчиво към проблема за или против смъртното наказание. Аз разбирам очакванията на Европейския съюз към асоциираните страни, но въпреки това смятам, че днес, на 10 декември, когато честваме юбилея - 50 години от Декларацията за правата на човека, ние трябваше да се поздравим със законодателство в защита на българските деца. Не мога да приема това, че като приоритет ние започваме с един хуманизъм, насочен към най-нелоялната част на обществото, към онези, които предумишлено убиват, в това число и към онези, които отнемат невинен детски живот. Ето защо аз гласувах против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 37, ал. 2 думите "смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване", се заменят с "доживотен затвор без замяна."
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев: § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов по § 2: в чл. 37, ал. 2 думите "без замяна" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 някой желае ли да се изкаже? Господин Гайтанджиев като вносител.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Най-напред укорявам Ви, господин председателю и вас, болшинството от колегите, че така пренаместихте седмичната ни програма. Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс трябваше да бъде точка шеста и аз трябваше в последния момент тук да бързам за залата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така е и ако бяхте в залата, а не бяхте закъснели, щяхте да разберете, че сме гласували. (Оживление.)
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Нека спазваме все пак това, което в началото сме решили, каквито и да са били мотивите - чух цялата дискусия, идвайки насам.
Нямах възможност да кажа съображенията си за това, че смъртното наказание трябва да остане за някои случаи по § 1, но ще изложа това по-детайлно по § 3. Смятам, че съм последователен, когато във всеки един от текстовете, по които комисията предлага да отпадне вариантът смъртно наказание, съм внесъл и предложение там, където е потребно, то да остане.
Смисълът на моите предложения е смъртното наказание да остане за престъпления срещу Отечеството по време на война, за някои общоопасни терористични акции и за престъпления срещу човечеството. Ще поддържам това в § 3. Затова е и моето предложение в чл. 37, ал. 2 от Наказателния кодекс да останат и думитe "смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване". Разстрел за предателите, разстрел за тези, които масово чрез терор, включително и ядрен, отнемат човешки живот, за тези, които разпалват агресивни войни, за тези, които унищожават околната среда и човечеството. Моля да бъда подкрепен, колеги. Благодаря.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Какви предатели?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): На Родината... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Безпредметно е моето изказване, но понеже поисках думата и в изпълнение на това искане, се изказвам. Искам да ви поставя две гатанки. Вие ги решете с вашите гласове. Вие сте ги предрешили вече.
В моята практика имаше такъв случай: в София живее вдовица с две деца - момче на пет години и момиче на две години. Пияница, който се напива добре, познавайки района, се сеща, че трябва да задоволи сексуалните си набези. Посред нощ разбива вратата, влиза при вдовицата, изнасилва я, така че й чупи гръбначния стълб... Малкото момченце се опитва като мъж да защити майка си - той убива и него и тръгвайки си, стига до спирката - няма трамвай през нощта, късно е. Но там се сеща, че има още едно дете, връща се и убива и момиченцето... Как бихте го осъдили вие?
Вторият случай е от град Плевен. Струва ми се, че моят колега го знае добре. Осъден за изнасилване, излежал 13 години - такава е била присъдата му и разбира се е освободен предварително със зачитане на работата. След като е преживял десет дни в собствената си къща, тръгва да се похвали в съседното село. Това съвпада с пролетните празници, когато децата украсяват училището. Едно от момиченцата се е откъснало и бере божур. Той го вижда, щраква злата мисъл в него, догонва го, изнасилва го и го убива. В момента, когато става от извършване на това престъпление, той поглежда и вижда още две детски главички, които го гледат. Настига ги и ги убива и тях... (Шум и реплики.)
Ето ви въпросът на колегата Иванов: изградили ли сме най-напред системата? И защо ви го казвам? Аз не съм против отменянето на смъртното наказание. (Шум и реплики от СДС.) Аз също съм за това да се отмени, но то се отменя, уважаеми господа тогава, когато вие имате изградена защитната система най-напред на полицая - това ние го нямаме; имаме изградена защитната система на човека и на семейството - това ние го нямаме. Ако ние се заемем с това, в края на следващата година можем да отменим смъртното наказание. Сега ние играем като на дребна дама без да спазваме правилата на играта.
Това исках да ви кажа. Благодаря ви. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
За реплика - господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Най-лесно е да се защитава смъртното наказание с ужасите на извършеното престъпление, но, уважаеми дами и господа, има ли съмнение, че Белгия е една високоцивилизована страна. Вие знаете преди известно време как светът беше потресен от престъпленията на един педофил в тая страна, който убиваше своите изнасилени жертви. Постави ли се в Белгия въпросът за възстановяване на смъртното наказание, защото се е намерил такъв един изверг? Срещу извергите ние не можем да се борим със смъртно наказание, защото то не ги демотивира да извършват своите ужасни престъпления. Но ние не можем за такива изключения, ние не можем за такива изверги да възпитаваме нашето общество във варварска първосигнална реакция срещу жестокостите и да ставаме по-жестоки, отколкото самите тези, които са ги извършили. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за дуплика господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Аз мисля, че нямаше нужда да изопачавате моите думи. Аз не съм против премахването на смъртното наказание, но казах, че не е навреме. Друго трябваше да свършим преди да премахнем смъртното наказание. А пък протестирам и срещу нещо друго - като че ли става традиция в този парламент, когато ще правим лошо, да се сравняваме с Европа. Сравнявайте се с Европа, когато ще правим хубаво. Защото в Белгия това действително е анахронизъм, но в Белгия и по булевардите, и по магистралите свети нощно време и няма такава престъпност, каквато има в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю, все пак да се върнем върху текстовете. Уважаемият господин Школагерски каза два случая. Ние с него сме стари колеги, животът ни е минал в съдебните зали, можем да разкажем не два, а поне двадесет случая.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): И всеки може.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И всеки би могъл, разбира се.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Но не го прави.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз няма да го направя, но ще се върна върху това, което уважаемият проф. Стоилов каза тук, че едва ли не хората, които са против смъртното наказание, цитирам: "имат фалшив морал, фарисейщина". Аз не казвам, че тези, които считат, че трябва да има смъртно наказание, имат фалшив морал. Защо трябва да даваме морални оценки за една или друга позиция, когато в края на краищата всеки изхожда от своята съвест.
И сега да преминем към текста, тъй като в края на краищата преди малко мнозинството от парламента и на второ четене в чл. 36, ал. 3 отмени смъртното наказание. Сега просто трябва да продължим тази идея и да я развием докрай.
В тази връзка считам, че предложението на господин Стефан Гайтанджиев, разбира се, мой много добър приятел, въобще не трябва да бъде поставено на гласуване, тъй като неговото предложение беше отхвърлено. И сега не може да бъде прието, тъй като чл. 37 ще противоречи на чл. 36. За мен от правна гледна точка въобще не трябва да бъде поставено на гласуване.
Големият проблем е по-нататък с така нареченото заменяне на смъртното наказание с доживотния затвор. С предложението, което ни се предлага и от комисията, всъщност ще имаме два вида доживотен затвор - доживотен затвор, както е сега по чл. 38а от Наказателния кодекс и доживотен затвор без право на замяна. Това не е познато в световната практика. Но бих казал, че на мен не ми е известна държава, в която да има два вида доживотен затвор. Но явно пътят, по който трябва да минем, е този. Това обаче трябва да ни е ясно, че предвиждайки такова наказание - "доживотен затвор без право на замяна", практически означава, че и след изтърпяване на двадесет години лишаване от свобода това наказание не може да бъде намалявано до 30 години, както предвижда сега чл. 38а. Единствената разлика е в тази насока.
Но искам да подчертая тук пред вас, че за мен конституционното право на президента по чл. 98, т. 11 не може да бъде ограничавано. То си съществува. Междупрочем това право на помилване не е само на нашия държавен глава, но то е световна практика - или на монарха е съществувало, сега - на държавния глава. Това право не може да бъде ограничавано и то ще съществува. Именно затова чл. 74 от сега съществуващия Наказателен кодекс не се отменя. Той си остава с правото на помилване, за да може президентът на Република България да упражнява това свое правомощие в рамките и на Конституцията, и на Наказателния кодекс. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Давам думата на господин Юрий Юнишев, но докато дойде, искам да кажа, че съм съгласен, че предложението на господин Стефан Гайтанджиев за отпадане на § 2, както и всички последващи предложения за отпадане на предложени нови текстове, т. е. да останат старите текстове със смъртно наказание, няма да бъдат подлагани на гласуване.
Имате думата, господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Долавя се осезаемо, че в залата витае духът на всеобщия хуманизъм, редом с духа на едностранчивото човеколюбие. Така бих определил най-общо тенденциите в становището на онези, които изповядват тезата за отмяна на смъртното наказание и на онези, които считат, че това би трябвало да се извърши в друг, по-подходящ момент от узряване на демократичното ни общество.
Знаем, че различните правни системи имат различни социални, нравствени, та дори и религиозни основания за използване или недопускане на смъртното наказание. В основата на различни правни системи стоят определени теоретични доктрини като функция от различни методи при изследването и анализа на общественото движение със съпътстващата го престъпност и най-вече общественото мнение за това. Оказа се, че различните правни системи отчитат различно степента на влияние на съдебната практика върху общественото съзнание. Тоест, различно се третира ефектът от генералната превенция на най-строгото наказание. В случая говорим за наказанието "смърт" и неговата превантивна роля.
Първо, за такава върху обекта на наказанието изобщо не може да се говори, защото той, след изпълнение на наказанието, изчезва от социалния и правен мир.
Второ, превантивната роля на наказанието "смърт" върху обществото. Известно е, че в средновековните информации, а и съвременните статистики показват, че наказанието "смърт" не влияе благотворно върху онези субекти, които са решили да извършат най-върховното злодеяние - отнемането на човешки живот - убийството. Тогава си задаваме въпроса защо?
Ами защото при предумишленото убийство убиецът се мотивира от два елемента в своето убеждение. Първият е, че ще извърши злодеянието толкова перфектно, че изобщо няма да бъде открит. Вторият, евентуално възможен елемент е, че каквото и да последва след престъплението му, за него няма значение. Важното е да убие определеното лице. Следователно, щом като всяка правна система на планетата приема, че наказанието трябва да има задължително възпитателно въздействие върху общественото съзнание, то се оказва, че наказанието "смърт" няма и не може да постигне този ефект.
Така достигаме до въпроса кого обслужва то? Оказва се, че наказанието "смърт" удовлетворява само и единствено потърпевшите, наскърбените и покрусени хора. В неговото съдържание те откриват своя мотив и той е отмъщението. Но отмъщението като форма на справедливост. Обаче кой трябва да въздаде тази справедливост? Накърненият, скърбящият човек от смъртта на скъпоценното му същество желае и очаква жестокостта на държавата да се стовари върху онзи, който е виновен за смъртта.
Нека не се позоваваме нито на древни писания, нито на обичаите, най-малкото пък на емоциите, породени от конкретни примери. Нека си зададем въпроса в коя правна система съществува законово задължението държавата да създава живот? Защо в правния мир на планетата не съществува иск за зачеване и раждане на човешко същество, което държавата да удовлетвори със съдебен акт, принудително да бъде създаден човек при наличието на всички общоприети обстоятелства - брак, съпружеска общност, нормално психо-физическо развитие и на двете страни и отгоре на всичко демографска необходимост? Не е имало, няма и не може да има такава държавна принуда. Тогава защо ще позволяваме или ще продължаваме да искаме от държавата да бъде убиец? Няма да повтарям вече познатите ни становища, изразени при обсъждането на законопроекта на първо четене.

Относно моралния аспект на обстоятелството - да позволиш със закон убийци-служители в държавна институция - от онзи, който залавя престъпника, който го разследва, който го обвинява, които го съдят, и онзи, който го умъртвява.
Сега ще акцентирам върху израза, който определя другия вид наказание вместо смъртното - "доживотен затвор без замяна", съобразно изменението в § 2 на чл. 37, ал. 2.
Оказа се, че световните правни формулировки не познават израза "без замяна" и този факт потриса безспорно наши колеги. Едва ли не, а и за кой ли път, сме изправени пред колапс, че можем да сътворим нещо свое или да ни се изпише срама по челата, че си изобретяваме своя категория, нова категория. И сме изправени пред алтернативата пред президента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Юнишев, времето Ви изтече.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Само секунда и половина.
Този наш исторически акт, съдържащ се в няколко текста, показва пред света характера на нашата политическа воля, защото ние ще влезем в семейството на цивилизована демократична и заможна Европа не тогава, когато адаптираме напълно законите си, а тогава, когато обществото ни стане готово да разсъждава и съществува съобразно модела на тази цивилизация. Ние трябва да помогнем и да подготвим настроението на обществото към мислене съобразно европейските стандарти, за отношението на индивида към държавата, към заобикалящата го среда, включително и в нея, чиято частица е и той. В крайна сметка - за отношението на човек към човека.
Ето защо е необходимо да заявим ясно и категорично: в България няма смъртно наказание, защото то създава невинни държавни убийци и същевременно облекчава съдбата на престъпниците-убийци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
За първа реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Александров! Заставам на тази трибуна ясно осъзнавайки, че съм надскочил мъстта. Аз не търсех мъст и отплата за смърт със смърт. Но съм много смутен от риториката, която направихте, по две причини. Първата е, че в държавата, в която се роди Декларацията за правата на човека, не е отменено смъртното наказание, включително в някои щати и към малолетните.
Второто, което искам да ви кажа, е, че прочетох една мисъл и тя много ме впечатли. Швеция 200 години сече ръце за кражба и днес не познава това явление. Не знам как се създават нравствените норми, но бих се притеснил, ако използваме риториката, за да създаваме погрешни схващания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Господин Юнишев, изслушах внимателно Вашата, може би предварително подготвена, реч и искам да Ви кажа само няколко неща.
Преди няколко дни министърът на правосъдието, уважаемият господин Гоцев каза, че от 193 държави в света само в 50 няма смъртно наказание. Значи ли, че останалите над 130 държави не са демократични?
Второ, в Съединените щати, където се намира седалището на ООН и където е подписана Хартата за правата на човека преди 50 години и ние сега ще я празнуваме, за убийство на полицай моментално хващат и убиват.
Трето, питам ви, уважаеми колеги, знае ли някой в тази зала в малка България, с 8 милиона население, в последните години колко невинни убити има и колко от тях са деца? Виждал ли е някой от вас очите на майка пред гроба, когато погребва изнасилено и зверски убито дете?
И аз ви моля да не се правим "барабар Петко с мъжете", защото не сме дорасли да премахнем тези многобройни, жестоки убийци и да ги хрантутим. Затова не трябва да правим нито фалшива човечност, нито фалшива демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
За трета реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много неща провокират в речите, които защитават вземането набързо на това решение, но особено провокативно звучат нотките, че ние, които смятаме за преждевременно отменянето на това решение, и страните, които в една или друга форма прилагат смъртното наказание, са в плен - и особено обича това председателят на комисията да го казва - на първосигнални системи, някакви първобитни чувства, едва ли не излизащи от каменната ера. Интересно как вие сте надскочили и сте отишли зад цели нации, които все още си позволяват да прилагат смъртното наказание? Това е фалш.
Когато аз преди малко казах, че има елементи на фалш, за това става дума. Няма такова нещо. Щом цели страни и в Европа, и в други цивилизовани континенти, прилагат това наказание, нямате никакво основание да говорите, че те са в плен на първосигнални системи. Вие не можете да обиждате цели нации. Стойте си към решението, но бъдете по-скромни в претенциите - че сте надскочили света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, Вие правите реплика не на господин Лучников. Нещо сбъркахте като че ли. На господин Юнишев? Той нищо от това не беше казал, за което Вие репликирахте.
Има думата за дуплика господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
По отношение на онези държави, в които все още има смъртно наказание, вижте сега, след като бъдат изпълнени една, две, три, пет или десет смъртни присъди, би трябвало повече просто да няма престъпления, да няма убийци там. А ето, все още има. То е толкова ясно. Това, от една страна.
И от друга, защо искате да създадете убеждението у обществеността, че ние искаме едва ли не да няма наказание за този престъпник-убиец. Той ще бъде наказан с цялата суровост на закона и тогава, когато вече вникнем в съдържанието на самото наказание "смърт" и самото наказание "доживотен затвор", тогава обществото ще разбере кое от двете е по-тежко, кое е по-справедливо и в крайна сметка кое е по-необходимо да бъде употребено от държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
За процедура има думата госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Опасявам се, че както и по много други въпроси, детайлната информация по проблема е останала в рамките на комисията. Затова много колеги говорят, цитират държави, факти, без реално да са добре запознати с тях.
Моето процедурно предложение е господин председателя на комисията, ако е в състояние в момента, а ако не - в писмен вид, да разпространи сред членовете на Народното събрание информация за това в кои страни има смъртно наказание. Защото за съжаление тук съществува илюзията, че в Европа съществува. Ако някой иска да ползва закона на талибаните в Афганистан, нека. Това не е невъзможно. Но нека да има един списък и да се каже кои са точно държавите, в които има. Цитираха се Съединените американски щати. Два щата имат смъртно наказание, останалите нямат.
Така че молбата ми, господин председателю, е да се осигури фактологична информация на народните представители, за да може на тази основа да се води и дебатът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Докато осигурим това, ние сигурно ще приключим със закона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз ще ви дам данни. В Европа смъртно наказание има само в Турция, ако я смятаме за европейска държава, и Албания. В Съединените щати в много щати има смъртно наказание, в някои щати - няма смъртно наказание. Това е информацията, която мога да ви дам.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): В колко страни в света има и в колко няма смъртно наказание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, седнете си. Чухме Ви Вас. Първо, ние сме на второ четене, така че, съобразявайте се. Има конкретни текстове, по които разискваме и гласуваме. Някои искат да се върнем цяло заседание назад, което не може да стане.
Има думата господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Не искат, г-н председателю, да се върнем цяло заседание назад, но 8-9 години от установяването на демокрацията у нас все още много от народните представители имат различно поведение, когато един дебат се предава по телевизията и когато не се предава. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, това е вярно.
ГИНЬО ГАНЕВ: И аз искам да призова народното представителство да не забравя, че сме в условията на второто четене на този закон и общите аргументи да останат за медиите - всеки от вас да излага своите съображения, а тук да правим това, което искат от нас Конституцията и правилникът.
Сега разглеждаме един много важен текст. По отношение на тези, за които се е произнасяла присъдата смърт сега те да бъдат наказвани, говоря грубо, с доживотен затвор без замяна. Подкрепям това предложение и не бих искал да се приеме предложението на господин Корнезов да отпадне това доуточняване на доживотния затвор. Защото наистина трябва да се създаде не само впечатление в обществеността, а и убеждение в институциите, че веднъж произнесена такава вечна присъда на един престъпник, който довчера е трябвало да бъде разстрелян, не може да подлежи на ново разглеждане и на промяна на това тежко, но справедливо наказание.
Винаги съм мислил и сега, когато гласувах за отмяната на смъртното наказание, че не трябва да позволяваме антиценностите на убиеца, тоест да убива, да се превръщат в ценности на самата държава, тоест и тя да може да убива. По този начин демократичната ни държава, модерна България изведнъж ще получи образа на престъпника. Това е недопустимо! Но щом това е така, другото трябва да ни бъде казано ясно - не само доживотна присъда без замяна, запетайка, господин председателю, без право на помилване. Дали това ще се каже чисто юридически в текста, за който говорим сега, но трябва да се знае, че президентът не трябва да може да помилва такъв доживотен затворник. Ако наистина в правната ни система се въвежда това ново наказание - доживотен затвор без замяна, неговото право да помилва по чл. 98 от Конституцията би трябвало да спре до пределите на това, за което става дума тук.
Знам, колко е сложно това, господин Корнезов, знам, че държавният глава още от времето на Людвиг ХIV е помилвал, както намери за добре. Знам и другото - че днешният ни президент казва, че той ще се съобрази с това. Той е известен в обществото като "Той е", но след него може да не е той, а да е който и да е. (Смях в блока на ДЛ.) Трябва гаранция, че и следващият президент на България не трябва да може да помилва наказания по този начин престъпник. Това е моето единствено безпокойство. И даже съм склонен да възкреся този мъничък дебат - дали не може, въпреки всичко, когато се каже доживотен затвор без замяна, да се прибави "и без право на помилване". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Първа реплика поиска заместник-председателката госпожа Петя Шопова.
Но дори да можеше да се каже в закона, сега вече е късно, защото такова предложение няма направено.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
При първото четене на текста наказанието, наречено "доживотен затвор без замяна" изглежда малко неюридическа формулировка, защото това, че няма да има замяна всички юристи си представят, че ще бъде записано в текстовете, в които става дума за замяна на едното наказание с друго, включително и за правото на помилване.
Но, господин Ганев, предполагам, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на която и Вие сте член, е постъпила така и е направила тази необичайна формулировка, за да покаже, че това наказание няма да подлежи на процедурата на замяна. Следователно то не противоречи на чл. 98, ал. 1, т. 11 от Конституцията и самата формулировка лишава президента - и сегашния и бъдещите, от възможността да помилват след наложеното наказание доживотен затвор без замяна.
Така че аз смятам тази формулировка на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията за изключително вярна и не мисля, че трябва да се добавя каквото и да е.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Подкрепям тази логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
За реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Чухме господин Гиньо Ганев и ние знаем, че той не е който и да е, ако мога да перифразирам казаното от него преди малко, но този път просто не е прав. Защо?
Първо, от процедурна гледна точка той не е направил такова предложение - да има доживотен затвор без право на помилване, както предлага. Така че това просто не може да бъде поставено на гласуване.
Второ, едно е доживотен затвор без право на помилване, друго е доживотен затвор без право на замяна. Тук навлизаме в една много деликатна конституционна материя, тъй като чл. 98, т. 11 от Конституцията дава право на президента да помилва. И се поставя принципният въпрос: може ли чрез закон, говорим за Наказателния кодекс, да се ограничава това право на президента? Струва ми се, че не!
Така че, господин председателю, моля да подложите на гласуване, разбира се, след изчерпване на становищата и разискванията, това, което в края на краищата предлага комисията, и тези народни представители, които са направили предложение в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Не виждам други желаещи за изказване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 37, ал. 2 думите "без замяна" да се заличат.
Гласували 138 народни представители: за 15, против 111, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Не поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев за отпадане на § 2, защото вече приехме в § 1, че няма смъртно наказание.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 118, против 9, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
За отрицателен вот ли? Да, може, разбира се.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тези, които са ме слушали при предишното обсъждане, сигурно ще разберат, че аз продължавам поведението си оттогава. Аз не смятам, че замяната на смъртно наказание с до живот зад решетките е хуманно действие. Зад решетките до края на живота е отчайваща ситуация, която ще превърне, ако нещо човешко е останало в този, който е наказан по този начин, в нечовек.

Нашият колега Васил Златаров изкара деветнадесет години в затвора и намери мястото си, беше наш колега тук, в парламента. Васил Узунов, също мой приятел, изкара двадесет и осем години. Тези хора намериха след това мястото си в обществото, защото имаха надеждата. Една присъда без надежда до края на живота си, това е нещо ужасно, това е гилотина до края на живота. Затова гласувах против. И аз смятам наистина, че недостатъчно са обсъдени основанията за тези текстове, които сега приемаме и че някак си автоматично се движим час по-скоро по пътя към Европа. Това разбиране на нещата, този автоматизъм според мен не е уместен. И аз апелирам към всички юристи тук, в залата и държавници да се съберат, защото нашият Наказателен кодекс не е достатъчен, но наказателен. И смятам, че там трябва да бъдат положени усилията на нашето общество, да направят така, че не както тази сутрин съм потресен от това, което четох - робините, превърнати от съвременен робовладелец, се явяват забулени в съда, а робовладелецът се разхожда свободен и няма власт, която да го принуди да застане зад решетките. Затова гласувах против.
Аз смятам, че това наказание, с което ние заместваме смъртното, е страшно жестоко. Аз съм за ограничено по трайност. Може без право на помилване, но в някаква граница. Не до края на живота без всякаква друга възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Георги Дилков за отрицателен вот.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Използвам правото си на отрицателен вот.
Дадох този отрицателен вот, защото исках да подкрепя господин Гиньо Ганев, тъй като в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Не е прав господин Корнезов, че той между първо и второ четене не е внесъл такова предложение. Напротив, в комисията господин Гиньо Ганев предложи да се добави "и без право на помилване". И вие си спомняте, господин председател, че в тази комисия, в този парламент специално ние сме законодателствали в комисията. Там дори се приеха предложения, в Закона за съдебната власт, които нямаха нищо общо с първото четене на този закон. Така че господин Гиньо Ганев и тогава го предложи. А аз сега гласувах, тъй като текстът, редактиран по този начин, е осакатен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Комисията има право да прави промени, но народните представители могат да правят предложения в определен срок в писмен вид. Така че не трябва да се смесват двете правомощия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Преминаваме към § 3.
"§ 3. Чл. 38 се изменя така:
Чл. 38. (1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. По отношение на това наказание не се прилага чл. 55."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - по § 3, в чл. 58, ал. 1 думите в първото изречение "без замяна" и изречение второ да отпаднат.
Комисията не приема отпадането на думите "без замяна", а приема предложението второто изречение да отпадне като безсмислено.
"(2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - 18 години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата."
Предложение на господин Любен Корнезов - думите "без замяна" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев - в чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Смъртното наказание в Република България, предвидено в особената част за даден вид престъпления, се налага само за предателство по време на война, за особено опасни случаи на терор, вредителство и диверсии, при които са загинали много хора, както и за престъпления срещу човечеството - осъществяване на агресивни войни, геноцид и масови военни престъпления."
2. Алинея 2 остава сега действащата ал. 2 на чл. 38.
3. Предложените в § 3 алинеи 1 и 2 стават съответно ал. 3 и 4."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3, като предлага в чл. 38, ал. 1, изречение второ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
По § 3?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, навсякъде по текстовете и от § 3 и по-нататък, където съм направил предложението да отпадне "без замяна" въобще не трябва да бъде поставено на гласуване, тъй като този въпрос вече е решен и е безпредметно да го разискваме. Ако искате, приемете, че го оттеглям, но в края на краищата то не трябва да бъде поставено на разискване и на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ, аз се радвам, че комисията прие и господин Лучников каза, че второто изречение на чл. 38, че по отношение на правото на наказанието "доживотен затвор без право на замяна" не може да се прилага чл. 55. Тук може би за юристите е ясно, за неюристите е малко по-трудно. Всъщност чл. 55 дава възможност при изключителни многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът може да слезе под минимума, предвиден в закона, или да замени наказанието. Ето, говорим за убийството, което е най-типичният случай, чл. 116, квалифицираните състави на убийството. Сега наказанието по чл. 116 е от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор, а сега с промяната ще стане "и доживотен затвор без право на замяна". Е, в рамките на това наказание от 15 години до доживотен затвор без право на замяна, съдът ще може да прецени за всеки един конкретен случай какво наказание да наложи на подсъдимия. Но, разбира се, че ако има многобройни смекчаващи вината обстоятелства, ще може да приложи чл. 55, но то не е към доживотния затвор без право на замяна, а се отнася до наказанието лишаване от свобода за определен текст.
Именно затова комисията реши единодушно това изречение да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз разбирам, че след като в § 1 вече се гласува да няма смъртно наказание, голяма част от моите предложения, които касаят конкретни състави, едва ли ще бъдат подкрепени и може би за спестяване на време е излишно да се подлагат даже на гласуване. Независимо от това обаче аз желая да подчертая нюансите в моята позиция в разлика с тези мои колеги, които поддържат оставането на смъртното наказание, а именно, че аз съм за премахване на смъртното наказание в случаите на тежки предумишлени убийства, убийства с грабеж и т.н., които са престъпления срещу личността, колкото и тежки да са. И приемам, че действително държавата не може да служи за проводник на чувството на мъст на отделните граждани.
И когато аз предлагам да се запази тук смъртното наказание за предателство, тежки случаи на терор и за престъпления срещу човечеството, имам предвид едно друго чувство, не мъст, а историческата справедливост. Защото само ще изредя съставите, които по моите предложения по-нататък би трябвало да остане смъртното наказание.
Аз съм съгласен, че по-нататък за шпионство, даже за опит за държавен преврат, господа отдясно, спомнете си 10 януари, това наказание трябва да отпадне. Трябва да отпадне, да. Няма да ви съдим на смърт.
Искам да кажа обаче, че смъртно наказание трябва да остане: за участие във военни действия на български граждани срещу България, това е тежка форма на предателство; за военен бунт по време на война; за тежки случаи на диверсии и вредителство; за въздушен тероризъм; за отровителство във водопроводи, колкото и това по някой път да изглежда като тема от шпионските романи от 50-те години; за ядрен тероризъм, уважаеми колеги и скъпи сънародници; за дезертьорство от мобилизация по време на война; за престъпление по време на война; за дезертьорство по време на бой; за осъществяване на агресивна война; за убийство на болни и ранени по време на война; за убийство на военнопленници; за убийство и изтезания на гражданско население по време на война; за тежки последици от непозволени начини на водене на война, включително химически заразявания и т.н.; и за геноцид.
Това са съставите, за които аз предлагам да оставим смъртното наказание - не заради чувството на един или друг, колкото и да му е тежко, а затова, че България трябва да защитава своя национален суверенитет, че тя има отговорности пред бъдещето, а не само пред сегашното общество, колкото и да са достойни всички негови граждани, че има и нещо, което се нарича история и при тази история ние трябва да сме отговорни. Аз съзнавам, че смъртното наказание може би няма да има тази поправителна сила. Който е решил да взриви АЕЦ "Козлодуй", той или е луд, или го прави от някакви много специални съображения, за които се е простил с живота си предварително. Но е цинизъм и мръсно отношение към общественото мнение да оставим този човек да живее.
Затова, въпреки че може и да не се подлага на гласуване, това беше моята позиция и продължавам да я поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Явно тези лампи и тези камери вдигат адреналина на голяма част от нашите колеги. Но репликата ми е съвсем конкретна, аз я направих и в комисията и мислех, че съм убедил господин Гайтанджиев.
Става въпрос за престъпления, които са относително нови в нашия Наказателен кодекс и в наказателните кодекси на европейските страни, въведени след големите престъпления по време на Втората световна война. Но именно за такъв тип престъпления тази историческа плюс наказателна отговорност се реализира на такива процеси като Нюрнбергския, Токийския, а в по-новото време извънредния съд по отношение на Руанда, за военнопрестъпленията в Босна и прочие. Така че никъде нямаме притеснението, че ще останат ненаказани, особено когато световната общност създава някакви общи принципи на наказателната отговорност, включително и с ред международни договори, по голяма част от които България е страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика, която правя, всъщност допълва част от изказването на колегата Миков. Искам да стъпя и на българската Конституция, защото наистина когато работят прожекторите, се говорят по-силни думи, а е хубаво да стигне възможно повече информация и до народните представители, и до българските граждани.
Според нашата Конституция не се отменя възможността да бъде налагано смъртно наказание. Ние го правим със закон. Според нашата Конституция има възможности за приемане и прилагане на извънредно законодателство в случаи, в които именно господин Гайтанджиев говори, че можем да бъдем изправени в такава ситуация и тогава вече наказанията трябва да бъдат променени или да бъдат ограничени определени права, залегнали в Конституцията. В нашата Конституция изрично е казано, че в случай на извънредно законодателство може да се ограничават определени права, които са регламентирани в нея.
Аз взех правото на реплика по-скоро за да успокоя българските граждани, че ако има такава ситуация, ако изпаднем в подобно положение, ние имаме възможността да реагираме, защото нямаме конституционната забрана. В Конституцията не е уреден въпросът, както е уреден в много други страни, междупрочем, където се казва, че няма смъртно наказание. При нас това го няма. Ние уреждаме въпроса със закон, който може да бъде променен в случай, че страната ни изпадне - надявам се никога това да не се случва, но е предвидено като хипотеза - в извънредна ситуация. Ако изпадне в извънредна ситуация, то е предвидено да има възможност и за извънредно законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За дуплика има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми колега Миков, да, знам, разбира се, че международната общност създава свои съдилища и някои хора увиснаха на бесилката и в Нюрнберг, и в Токио в резултат на военните престъпления, които извършиха по време на войната. Но защо вие предавате собствения суверенитет, възможността ние като българи да осъдим нашите си престъпници на чужди съдилища? Какво пречи ние да му теглим куршума, ние да му намажем сапуна на въжето, Вие, господин Миков, да ритнете бурето под трупа на някой изверг? Нима не искате това нещо? Явно, не го желаете и разчитате на международната общност, пак някой друг да свърши нашата черна работа. (Шум и реплики в залата.)
Другият проблем. Да, действително има тази възможност. Но нека я има и в Наказателния кодекс. Нека хората, които биха имали намерението да извършат подобни престъпления, да знаят какво ги чака, да не чакаме, когато вече дойде ситуацията, да приемем този закон, който ние по Конституция трябва да приемем, за военно и друго извънредно положение. И когато приемем този закон, да видим дали пак действително ще се налагат по-тежки наказания. Но това българският гражданин трябва да го знае. Защото законът има също и смисълът да предупреждава със своите норми, с това, че предвижданите от него наказания със своята неумолимост ще застигнат престъпника.
Така че аз съм против това в извънредно законодателство само да слагаме тази най-тежка мярка - отнемането на живота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз особено се безпокоя, когато в името на някакви висши държавни интереси и в името на отговорността пред историята има възможност да се посегне на живота на хората. Аз няма да правя дълги исторически екскурзии. Ще припомня само, че народният трибун Никола Петков бе обвинен в най-тежки престъпления - за предателство и шпионаж. Аз искам да припомня само, че друг един заслужил политик в България - Трайчо Костов, беше също така обесен за такива позорни обвинения. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.) В името на такива абстракции, уважаеми дами и господа, бе много лесно да бъде обвинен един политически деятел и въобще един човек в тази страна.
И когато искам да няма в нашия Наказателен закон смъртно наказание за подобни абстракции, аз държа на това да не се злоупотребява и да няма възможност да се злоупотребява с политически мотиви, за да бъдат лишавани от живот достойни граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз подкрепям предложението на господин Гайтанджиев и даже ми се струва, че надали то от правна гледна точка може да бъде поставено на гласуване. Вземам реплика по повод на казаните думи от господин Лучников, които по принцип споделям. Господин Лучников спомена имената на Никола Петков, на Трайчо Костов. Но нека да споменем и други имена като на Вапцаров, Заимов, които също са разстреляни, които са бесени, когато също са защитавали интересите на родината.
Така че вярно е, различните режими са използвали репресията чрез присъдите да са разстрелвани, бесени или гилотинирани светци, бих казал, както в България, така и в световната история. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев, което изхожда от това, че смъртното наказание в България е предвидено в особената част - такова не е предвидено - не може да бъде гласувано.
Предлагам да гласуваме § 3 така, както е предложен от вносителя, с направената корекция от комисията за отпадане в ал. 1 на изречение второ.
Моля гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 105, против 8, въздържали се 7.
Параграф 3 с направената корекция е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 4. В чл. 39, ал. 2 думите "смъртно наказание или" се заличават."
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев - § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте § 4, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 104, против 7, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 5. В чл. 49 ал. 5 се изменя така:
"(5) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги."
Имаше предложение на господин Корнезов, което той оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте § 5, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 8, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следват редица параграфи, в които конкретно е казано, че наказанието "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
По всички тези параграфи има предложения на господин Гайтанджиев да отпадне, което вече ние приехме и предрешихме.
Затова аз считам, че е правилно да прочета просто отделните текстове, в които наказанието "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна" и да ги гласуваме заедно.
"§ 6. В чл. 55, ал. 1, т. 2, буква "а" думите "смъртното наказание" се заменят с "доживотният затвор".
§ 7. В чл. 63 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите "смъртното наказание" се заменят с "доживотният затвор без замяна".
2. В ал. 2, т. 1 думите "смъртното наказание" се заменят с "доживотният затвор без замяна".
§ 8. В чл. 70, ал. 1 думите "а когато е наложено наказание "лишаване от свобода" като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети" се заличават.
§ 9. В чл. 80, ал. 1, т. 1 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор".
§ 10. В чл. 82, ал. 1, т. 1 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна или доживотен затвор".
§ 11. В чл. 93, т. 7 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 12. В чл. 95 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 13. В чл. 96 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
2. В ал. 3 думите "със смърт" се заменят със "с доживотен затвор без замяна".
§ 14. В чл. 97 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 15. В чл. 99, ал. 1 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 16. В чл. 100, ал. 1 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 17. В чл. 102, ал. 2 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 18. В чл. 104, ал. 1 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 19. В чл. 106 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 20. В чл. 116, ал. 1, т. 11 и ал. 2 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 21. В чл. 199, ал. 2, т. 3 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 22. В чл. 213а, ал. 4 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 23. В чл. 214, ал. 2, т. 3 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 24. В чл. 340, ал. 3, буква "б" думите "или смърт" се заменят с "или доживотен затвор без замяна".
§ 25. В чл. 341б, ал. 3, буква "в" думите "или смърт" се заменят с "или доживотен затвор без замяна".
§ 26. В чл. 349, ал. 2 думите "или смърт" се заменят с "или доживотен затвор без замяна".
§ 27. В чл. 356е, ал. 2, буква "б" думите "или смърт" се заменят с "или доживотен затвор без замяна".
§ 28. В чл. 356з, ал. 2, буква "в" думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 29. В чл. 364, ал. 3 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 30. В чл. 397, ал. 1 и ал. 2 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 31. В чл. 399 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 32. В чл. 400 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 33. В чл. 406, ал. 1 думата "смърт" се заменя с "доживотен затвор без замяна".
§ 34. В чл. 409 думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 35. В чл. 410, буква "б" думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 36. В чл. 411, буква "в" думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 37. В чл. 412, буква "е" думите "със смърт" се заменят с думите "с доживотен затвор без замяна".
§ 38. В чл. 415, ал. 2 думата "смърт" се заменя с думите "доживотен затвор без замяна".
§ 39. В чл. 416, ал. 1, буква "г" думите "със смърт" се заменят с думите "доживотен затвор без замяна".
§ 40. В чл. 417, буква "б" думата "смърт" се заменя с думите "доживотен затвор без замяна"."
Това са текстовете, по които конкретно заменяме смъртното наказание с доживотен затвор без замяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо ще гласуваме всичките тези параграфи, които са еднотипни. Няма други предложения, освен предложението за отпадане, което не може да бъде гласувано, след което има предложение на народния представител Христо Иванов за § 20а, което ще гласуваме отделно.
Моля, гласувайте параграфи от 6 до 40 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 103, против 10, въздържали се 3.
Параграфи от 6 до 40 включително са приети.
Преминаваме към § 20а.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 20а съм длъжен да уведомя пленарната зала, че господин Христо Иванов - вносителят, съобщи да не го разглеждаме на заседание на комисията, тъй като той е възпрепятстван да присъства, а има и допълнителни съображения.
Комисията разгледа въпреки това този параграф. Тя намери някои несъвършенства в неговата правна формулировка и затова реши да препоръча на вносителя, ако желае, като направи една по-съвършена правна формулировка, да представи допълнително предложение за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, което ще бъде разгледано и гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, аз вече казах, че за мен остана неразбираемо това, че като законодатели оставихме встрани правната защита на децата и прибързахме, според мен, с хуманизъм към тези, които са най-нелоялните граждани на държавата и обществото.
Питам коя уважаваща себе си цивилизована държава, от тези, които сочим за еталон, би подменила по този начин както християнските, така и политическите приоритети?
Представителите на полицията, на следствието и прокуратурата публично и недвусмислено твърдят: налице е правен вакуум, който прави процесуално необвързани, а оттам и неефективни техните действия в случаите на изчезване на деца. Като основен правен проблем те посочват факта, че изчезването на дете не е въздигнато във формално престъпление. Затова предложих поправки в Наказателния кодекс, а в частност и в Наказателно-процесуалния кодекс, и то в няколко варианта, търсейки професионална подкрепа и помощ от колегите юристи за удачно попълване на съществуващия законов вакуум, защото, както казах, и полиция, и прокуратура са единодушни, че когато при изчезването на дете няма преки улики и доказателства за престъпление, те не могат да извършват процесуално обвързани действия като предварителна проверка, обиски, експертизи, да заведат следствени дела.
Идвайки на власт във Франция Жискар д'Естен каза на френския народ: аз никога няма да предам Франция, няма да подведа френския народ, няма никога да помилвам убиец на дете. Когато Франция през 1981 г. отмени смъртното наказание, тя беше на един висок етап на икономическото си и социално развитие и не беше в морална криза.
Днес ние сме далеч от нивото на френската цивилизация от 81-ва г. Престъпността във Франция не намаля, защото отмениха смъртното наказание, а обратното - те отмениха смъртното наказание, защото държавата и обществото бяха в състояние да противодействат на престъпността, да защитят честните граждани на Френската република. Това важи и за Белгия.
И въпреки това, уважаеми колеги, в днешна демократична Франция извършителите на жестоки убийства, тези, които отнемат невинен детски живот, се отправят в доживотна каторга в блатата и мините на Гвинея.
Днес България оглавява черната статистика заедно с Русия по престъпления над деца. За една година 2449 деца са станали жертва на насилие - от тях 8 убийства, 10 опита за предумишлено убийство, 207 изнасилени деца!
Уважаеми колеги, в Декларацията за защита на правата на детето четем: поради своята физическа и умствена незрялост децата се нуждаят от специална правна защита. Ето защо ви моля днес, когато се чества юбилеят на историческата Всеобща декларация за правата на човека, да внесем адекватна поправка в Наказателния кодекс, за да се гарантират спешни и ефективни действия на полицията и прокуратурата при изчезването на деца.
Убеден съм, колеги, че не отмяната на смъртното наказание, а реалната защита на майчинството, на децата, на лоялните граждани на Република България, ще определят нашето истинско отстояние от цивилизована Европа.
Аз, разбира се, съм склонен да приема подадената ръка от колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, като се помисли за една адекватна формулировка за спешни поправки в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, където аз предлагам при всяко изчезнало дете да се информира главния прокурор на републиката, за да се гарантира републикански надзор при изчезването на дете и се надявам, че в най-скоро време тези поправки ще станат реалност.
Наистина съжалявам, че не можахме днешният тържествен юбилей да отпразнуваме с няколко поправки в защита на децата срещу престъпността! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Значи, оттегляте предложението си.
Продължаваме с Допълнителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Допълнителна разпоредба

§ 41. В Закона за изпълнение на наказанията глава дванадесета "Изпълнение на смъртното наказание" се отменя".
Предложение на господин Стефан Гайтанджиев:
Параграф 41 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 41, както са предложени от вносителите.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 6, въздържал се 1.
Допълнителната разпоредба и § 41 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В Преходни и заключителни разпоредби се предвиждаха два параграфа:
"§ 42. Наказанието смърт, наложено с влязла в сила присъда към момента на влизане в сила на този закон, се заменя с доживотен затвор без замяна.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 42 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 42 да отпадне.
"§ 43. Наложеното наказание смърт с влязла в сила присъда до влизането в сила на този закон може да бъде заменено от президента с доживотен затвор без замяна."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 43 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 43 да отпадне.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - навсякъде в законопроекта думите "доживотен затвор без замяна" се заменят с "доживотен затвор" става безпредметно.
При това положение комисията предлага § 42 и § 43 да отпаднат и при това положение няма да има и преходни и заключителни правила.
Какви са основните мотиви - аз искам да ги кажа накратко. Не може със законодателен акт да се отменят влезли в законна сила присъди. Това е по отношение на § 42, а по отношение на § 43 - ние запазихме чл. 74 от Наказателния кодекс, който дава право на президента да замени смъртното наказание. При това положение няма нужда от допълнителните разпоредби в тази насока.
Затова аз ви предлагам тези два параграфа, заедно с целия раздел "Преходни и заключителни разпоредби" да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Някой желае ли да се изкаже по тези въпроси?
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на целия раздел "Преходни и заключителни разпоредби" с параграфи 42 и 43. Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 107, против 6, въздържали се 5.
Раздел "Преходни и заключителни разпоредби" и § 42 и 43 отпадат.
С това Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (за отмяна на смъртното наказание) е приет. (Ръкопляскания.)
Господин Дилков има думата за отрицателен вот по Преходните и заключителни разпоредби.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Гласувах негативно, против този и други текстове, против всички текстове на този закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега говорете само за тези текстове. Имате право на отрицателен вот върху конкретните текстове - § 42 и 43.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Господин председател, моля Ви да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ще Ви прекъсвам, защото правилникът казва, че отрицателен вот може да бъде изказан непосредствено след гласуването. Сега гласувахме § 42 и 43. Ако сте гласували отрицателно за тях, имате право да обясните отрицателния си вот за това гласуване, но не и за предишните гласувания.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Отрицателният ми вот е по тези текстове и моля да не се счита за мое време изминалото, защото досега Вие говорихте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, така е.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Моля Ви да не ме прекъсвате, тъй като наистина ние приключваме с гласуването по този закон.
Аз повтарям, че по тези текстове гласувах отрицателно, защото се дава възможност на президента за лица, които вече са осъдени от съда на смърт, не само да не се изпълни смъртната присъда, но и - забележете - да се замени с много по-леко наказание. Примерно първият, когото хвана мораториумът, би могъл сега след едва-две години да бъде пуснат. Така може да стане, господа. И Вие не сте прав, когато твърдите, че в този закон не можем да отменим влязла вече в сила присъда. Да, така е, но с реституционни закони вие отменихте присъди на някогашния Народен съд.
Така че аз Ви моля още веднъж, господин председател, да ми разрешите да отразя, че съм гласувал против този закон. Защото екзекуторът на съдебната власт господин Лучников и Иван Димов заедно с други народни представители, екзекуторът на по-голямата част от обществото с прокарването на реституционни закони господин Лучников прокара този текст с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков, изказването Ви няма връзка с отрицателен вот. (Изключва микрофона на говорещия.)
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Благодаря за комплимента, господин Дилков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нали и ти беше за отмяна на смъртното наказание, защо сега реагираш така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за процедура има госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, надявам се, че няма да се отнесете зле към нарушението на правилника, което ще направя. Президентът има днес толкова права по отношение на тези присъди, колкото имаше миналата година, вчера и утре. Това, което имаше, това продължава да има и нищо повече или по-малко за президента не следва от закона, който гласувахме днес. Всички знаем, че вземаме трудно решение и че то няма "за" и "против" явно в едната и в другата посока. И се налага да приемем върху себе си този обществен негатив. Но като се предава по телевизията и като имаме отрицателен вот по § 42 и 43, защо трябва да говорим неща, които не следват отникъде? Президентът ще си се произнесе по заварените случаи по същия начин, по който можеше да го направи и вчера. И съвсем не значи, че ако едно жестоко убийство, което е наказано през 1990 г. със смъртна присъда, утре човекът ще излезе от затвора, заради закон, който гласуваме днес. Може да излезе, може да се окаже, че е съдебна грешка, могат да се окажат други неща, може да бъде предсрочно пуснат, защото е с напреднала форма на рак и да си умре вкъщи и т. н., но това, което президентът може да направи, няма никаква връзка с това, което гласуваме днес. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Дончева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическата политика.
Има думата госпожа Светлана Дянкова, като вносител.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"РЕШЕНИЕ
относно избиране на член на Комисията по
икономическа политика

На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Избира Христо Георгиев Христов за член на Комисията по Икономическата политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този проект за решение? Няма изказвания.
Моля, гласувайте проекта за решение, с който господин Христо Георгиев Христов се избира за член на Комисията по икономическата политика.
Ще направя преди това една корекция, защото госпожа Дянкова прочете проекта, който тя е внесла, но има друг, където основанията са по-точни.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Христо Георгиев Христов за член на Комисията по икономическата политика."
Моля, гласувайте. Това е коректният текст на решението.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Второто предложение е за освобождаване на господин Илия Петров като член на Комисията по труда и социалната политика.
Госпожа Дянкова има думата.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Илия Петров Петров като член на Комисията по труда и социалната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 113 народни представители: за 113, против няма, въздържали се няма.
Решението е прието.
Ще помоля госпожа Дянкова да докладва и третия проект за решение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Илия Петров Петров за член на Комисията по национална сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване проекта за решение.
Гласували 104 народни представители: за 103, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Моля госпожа Дянкова да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"Д О К Л А Д
по законопроект за ветераните от войните
№ 854-01-2 от 22 януари 1998 г.,
внесен от Велко Вълканов Иванов и Стефан Димитров
Савов за второ гласуване

Уважаеми господин председател, на свои заседания на 9 и 16 юли 1998 г. Комисията по труда и социалната политика обсъди приетия на първо гласуване законопроект за ветераните от войните № 854-01-2, внесен от господин Велко Вълканов Иванов и Стефан Димитров Савов, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на: "Закон за ветераните от войните".
Предложението, направено от народния представител Дянко Марков е оттеглено.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителите за заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителите.
Гласували 104 народни представители: за 104, против няма, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ"
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителите.
Гласували 100 народни представители: за 100, против няма, въздържали се няма.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 1. Този закон определя правното положение на ветераните от войните за защита на националните интереси и териториалната цялост на България."
По чл. 1 има направено предложение от народния представител Дянко Марков, което комисията е приела.
Предложението на народния представител Никола Койчев също е прието от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 1 се изменя, както следва:
"Чл. 1. Този закон определя статута на ветераните от войните, водени от българската държава за защита на националните интереси и териториалната цялост на България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Авторите на предложенията, вярвам, са задоволени от този текст.
Поставям на гласуване чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против няма, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 2. Държавата полага особени грижи за защита на моралните и социалните интереси, на престижа и достойнството на ветераните от войните."
По текста на този член има предложение от народния представител Дянко Марков, което е оттеглено.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителите.
Гласували 111 народни представители: за 111, против няма, въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 3. (1) Ветеран от войните е военнослужещ, взел непосредствено участие в бойните действия в оперативната зона на фронта."
Направеното предложение от народния представител Дянко Марков по ал. 1 на чл. 3 е прието от комисията по принцип.
Предложението от народния представител Пламен Славов не е прието от комисията и то е:
Чл. 3, ал. 1 да се измени така:
1. Думата "военнослужещ" се замени с "лице".
2. Думата "фронта" се замени с "войната".
Член 3, ал. 1, според господин Славов, трябва да добие вида:
"Чл. 3. (1) Ветеран от войната е лице, което е взело непосредствено участие в бойните действия в оперативната зона на войната."
Предложението от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов по ал. 1 на чл. 3 е оттеглено.
Предложение от народния представител Росица Тоткова за допълнение на ал. 1 към чл. 3, което комисията е приела.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 3...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дянкова, предложението на комисията по ал. 1, заедно с останалата ал. 2 да го прочетете след това. Сега прочетете предложението по ал. 2 и след това предложението на комисията общо и за двете алинеи.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "(2) Качеството на ветеран от войните се удостоверява с личния паспорт и удостоверение за ветеран от войните, издаден от Министерството на отбраната."
Има предложение от народния представител Георги Панев за промяна на ал. 2 на чл. 3, което предложение е прието по принцип.
Има предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов - също за промяна на ал. 2 на чл. 3, което също е прието по принцип.
Има предложение от народния представител Христо Иванов за промяна на ал. 2 на чл. 3. Комисията е приела и това предложение.
Комисията предлага чл. 3 да се измени, както следва:
"Чл. 3. (1) Ветеран от войните е военнослужещ, взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България.
(2) Качеството на ветеран от войните се удостоверява от Министерството на отбраната в съответствие с предходната алинея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Бих си позволил една малка редакционна поправка.
Получих писма от хора, които са смутени в някаква степен от текста, какъвто е сега:
"Ветеран от войните е военнослужещ..." и те мислят, че става дума за военнослужещ, който в момента е военнослужещ. А всъщност това не е точно така, естествено.
Затова питам дали няма да бъде по-добре да кажем така:
"Ветеран от войните е лице, което като военнослужещ е взел непосредствено участие..."
Текстът става по-прецизен, без да се променя нищо от същността му. Съдържанието остава непроменено. Да се разбира, че става дума за едно минало състояние. Не възразявате, предполагам, госпожо Дянкова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Пламен Славов, искате ли думата по Вашето предложение?
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Просто за правна прецизност, не за нещо друго, искам да взема отношение по втората алинея.
"Качеството на ветеран от войните се удостоверява от Министерството на отбраната."
Не е необходимо да описваме "в съответствие с предходната алинея". Просто това е абсолютно излишно. Ветеран от войните е този, който законът, не само предходната алинея, определя като такъв. Това е за техническа прецизност на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Този текст се е появил като следствие от предложенията на господин Георги Панев и господин Христо Иванов. Става въпрос за втората алинея - думите "в съответствие с предходната алинея".
Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! И двете предложения, които бяха направени - от господин Вълканов и от господин Корнезов, са уместни, защото текстът на ал. 1 на чл. 3 така, както е дадена, и аз съм я предлагал, но действително тя създава предпоставка да се мисли, че трябва да е военнослужещ и днес. Тоест, човекът трябва да бъде военнослужещ и днес, за да има статут на ветеран. А това вмъкване - "лице, което като военнослужещ..." - наистина уточнява, че за тази епоха, когато е действал, е бил военнослужещ, защото българската държава го е призовала и му е възложила да участва във война, която е водил.
Второто предложение - което направи господин Корнезов - аз също смятам, че е уместно, тъй като първата алинея точно фиксира кой е ветеран от войните и следователно това допълнение просто не е нужно. В смисъл на синтетичния израз може да отпадне. Това е мое мнение и смятам, че комисията няма да възрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Господин Пламен Славов не е оттеглил предложението си.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 39, против 72, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
В окончателния текст, който комисията предлага, има две предложения. Едното наистина е редакционно и смятам, че не буди възражение - ал. 1 да стане така: "Ал. 1. Ветеран от войните е лице, което като военнослужещ е взел..." и текстът продължава. Мисля, че това не е необходимо да го гласуваме.
Но предложението в ал. 2, тъй като се основава на предложение от двама народни представители, ще поставя на гласуване.
Господин Корнезов предложи след думата "отбраната" да се сложи точка и да отпаднат думите "в съответствие с предходната алинея".
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов.
Гласували 127 народни представители: за 87, против 35, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията, с редакционната корекция в ал. 1, която прочетох, и с ал. 2 така, както вече беше приета с отпадане на думите "в съответствие с предходната алинея".
Моля, гласувайте чл. 3.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава втора - Права на ветераните от войните".
Няма предложения за наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от вносителите.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Заглавието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 4. Ветераните от войните ползват:".
Има предложение от народния представител Христо Иванов, което е прието от комисията. Става дума изразът "ветераните от войните ползват" да бъде заменен с "ветераните от войните имат право на".
"а) лекарствени средства по лична рецепта, като заплащат 25 на сто от стойността им. Останалите 75 на сто са за сметка на държавния бюджет;"
Има предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов, което е прието и което е по-скоро една техническа поправка - точките "а" и "б" да станат съответно т. 1 и 2.
Предложение от народния представител Хасан Адемов: в чл. 4, т. 1 след думите "лекарствени средства" да се добавят думите "по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването".
Това предложение е прието от комисията.
Предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов, което също е прието от комисията по принцип.
Още едно предложение от народния представител Росица Тоткова, което също е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 4, т. 1 да се измени в съответствие с направените и одобрени от комисията предложения.
"б) 5 на сто от легловия фонд, карти за почивки и лечение в санаториумите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалните грижи и на общинските съвети, като заплащат 25 на сто от стойността им. Останалите 75 на сто са за сметка на държавния бюджет;"
Има направено предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов, което по-късно те са оттеглили, а комисията е приела част от предложението по принцип.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е прието от комисията.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, прието от комисията.
Предложение от народния представител Ваньо Цонов, прието от комисията по принцип.
Предложение от народния представител Иван Колчаков, което комисията също е приела по принцип.
Напомням само, че тези предложения са за чл. 4, т. 2.
По-нататък второто изречение:
"Съпрузите (съпругите) на ветераните от войните получават карти за почивка, като заплащат стойността, заплащана от служителите на съответното ведомство;"
Предложение от народния представител Ваньо Цонов за това изречение, което е прието от комисията.
Предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов - изречението да се измени така:
"Съпругите (съпрузите) на ветераните от войните, както и придружителите им, ако имат право на такива, ползват правата по предходната алинея, като заплащат стойността, заплащана от служителите в съответното ведомство".
Това предложение не е прието от комисията.
Комисията е предложила да отпадне изречение второ на т. 2 на чл. 4.
"3. безплатна абонаментна карта за пътуване по трамвайната, тролейбусната и автобусната държавна и частна мрежа в границите на областта, в която живеят, и по вътрешноградските транспортни линии в цялата страна;"
Има предложение от народния представител Христо Иванов, което е прието от комисията.
Предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов, което е прието по принцип от комисията.
И съответно комисията е направила предложение за променянето на т. 3 от чл. 4 в съответствие с приетите предложения на народните представители.
Предложение на народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов за създаване на нова т. 4 със следното съдържание:
"4. железопътния транспорт, както и държавния и общинския автомобилен транспорт в цялата страна, като заплащат 25 на сто от стойността на билета. Останалите 75 на сто са за сметка на държавния бюджет;"
Съответно т. 4 става т. 6.
Комисията не е приела това предложение.
"4. с предимство услугите на социалния патронаж и при настаняване в домове за възрастни граждани, като за това заплащат 30 на сто от получаваната от тях пенсия;"
Предложение от народния представител Христо Иванов за т. 4, което е прието от комисията.
"5. столовете за обществено хранене във въоръжените сили, както и столовете на държавните и общинските ведомства и учреждения, при условията за съответните служещи;"
Тази точка е подкрепена от Комисията по труда и социалната политика.
"6. веднъж в годината безплатно пътуване в страната по Българските държавни железници, водния транспорт, а където няма железници и по автотранспорта за отиване и връщане по избран от тях маршрут;"
Предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов по тази т. 6, което е подкрепено от комисията по принцип.
И още едно предложение - от народния представител Христо Иванов, което също е прието от комисията.
Предложение на народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов - създава се нова т. 7 със следното съдържание:
"7. с предимство диетичните столове в страната по лекарско предписание;"
И съответно т. 5 става т. 8, а т. 7 става т. 9.
Комисията не е приела това предложение.
"7. безплатно ползване на хигиенните и балнеолечебните заведения;"
Предложение от народния представител Росица Тоткова за отпадане на т. 7.
Комисията е приела предложението.
И предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 4, както следва с всички приети предложения по съответните точки.
"Чл. 4. Ветераните от войните имат право на:
1. лекарствени средства по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването, от всички аптеки по лична рецепта, като заплащат 25 на сто от стойността им. Останалите 75 на сто са за сметка на държавния бюджет;
2. отдих и лечение един път годишно в санаториумите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт и на общините, като заплащат 25 на сто от стойността им. Останалите 75 на сто са за сметка на държавния бюджет;
3. безплатно пътуване по железопътния транспорт, както и по държавния и общинския автомобилен транспорт в границите на общината, в която живеят, и вътрешноградския транспорт в цялата страна. Общинската администрация уговаря условията, при които ветераните могат да ползват частния автотранспорт;
4. веднъж в годината на безплатно пътуване в страната по железопътния и водния транспорт, а където няма железници и с автомобилния транспорт за отиване и връщане по избран от тях маршрут. Носителите на Ордена за храброст имат право на три такива пътувания. Разходите за стойността на билетите са за сметка на държавния бюджет;
5. с предимство да ползват услугите на социалния патронаж и на настаняване в домовете за възрастни граждани, като за това заплащат 30 на сто от получаваната от тях пенсия. Останалата част от разходите е за сметка на бюджета на общината;
6. да ползват столовете за обществено хранене във Въоръжените сили, както и столовете на държавните и общинските ведомства и учреждения при условията на съответните служещи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, по т. 1 на чл. 4 искам да направя предложение, внушено от представителите на Съюза на ветераните. Те са тук и ме помолиха да обявя пред вас тяхното искане в т. 1 да отпаднат думите "по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването" и текстът да стане така: "лекарствени средства от всички аптеки по лична рецепта..." и текстът следва, както е. Да отпадне "по списък", защото те се опасяват, че би могло по административен път да се стигне до едно ограничение, което да лиши текста от смисъл. Аз намирам, че това предложение е основателно.
По т. 2, пак по искане на нашите колеги от Съюза на ветераните, предлагам след думите "санаториумите" да се добавят и думите "и почивните домове", защото това всъщност е идеята на текста, който ние сме предложили. Там се говори за отдих и почивка. Значи би трябвало да се добави и този дом, в който ще се почива, т. е. почивният дом. Това е един смятам, технически пропуск, който трябва да коригираме. Намирам, че не е справедливо да отпадне ал. 2 на докладвания сега от госпожа Дянкова чл. 4, текстът, който предвижда и съпрузите да могат да получават карти за почивка, заедно със своите съпрузи. Обърнете внимание, колеги, това не е някаква привилегия. Те плащат пълната стойност на това, което ще ползват в почивния дом или санаториума, не получават никакви преференции, те само ще придружават своите съпруги и съпрузи и ще плащат това, което плащат останалите служители в съответното ведомство. Така че аз ви моля да приемете тази разпоредба, която ние сме предложили.
По т. 3 намирам, че несполучливо е решен въпросът за правото на безплатно пътуване в различните видове транспорт. Тук се докладва едно ограничено решение да могат да ползват само в границите на общината безплатно транспорта. Нашето искане беше да могат да пътуват безплатно в границите на областта, защото само в общината практически твърде малко даваме на хората. Те са възрастни хора, стари хора, имат нужда от своите близки, които са в съседната община, а няма да могат да ползват безплатния транспорт.
В т. 4 след думите "а където няма железници и с автомобилния транспорт", след думата "железници" да се добави "и общинския автомобилен транспорт".
Тук имаше още едно предложение от Съюза на ветераните - да се каже изрично, че те могат да пътуват и по частния транспорт, като съответно тези въпроси ще се уредят с администрацията. Но изрично да се каже в текста, че те ще ползват държавния, общинския и частния автомобилен транспорт.
Отпадна още една точка от това, което бяхме предложили - за безплатното ползване на балнеолечебните заведения. Това не са хигиенните бани, това е едно лечебно заведение и затова намирам, че ще бъде целесъобразно текстът да остане.
Моля ви, уважаеми колеги, да застанете зад тези текстове, които ви предлагаме. Те са разумни, целесъобразни и оправдани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има ли други изказвания? Госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм притеснена от т. 5. Какво имам предвид? С предимство се ползват услугите на социалния патронаж и настаняването в домове за възрастни хора - точно това имам предвид, като за това заплащат 30 на сто от получаваната от тях пенсия, а останалата част от разходите се поема от общините. Аз предлагам да бъде за сметка на държавния бюджет, защото ние априори слагаме общините в една много деликатна ситуация, което значи, че те няма да ги приемат, те ще я откажат, тъй като това не е предвидено в техните бюджети. Закона приемаме сега, той ще влезе в сила от обнародването му. В държавния бюджет сме дали предложенията си между първо и второ четене и се притеснявам, че така останал текстът ще го има записан, но фактически общините няма да се ангажират и винаги ще намират благовиден и добър претекст, за да казват, че нямат свободни места или нямат възможности. Тоест, правим един текст, който реално няма да работи, защото за 1999 г. приемаме и този закон, и бюджета и ги поставяме в една много деликатна ситуация. Действително, вярно е, че това не са много хора от ветераните от войната, които ще отидат в домове за възрастни хора, но така или иначе знаете как се поддържат социалните домове в общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За пореден път напомням на народните представители, че предложения по същество се правят по определения ред. Замяната на община с държава не е редакционна корекция, а такова предложение не е направено нито от вносителите, нито след това от автора на предложението господин Христо Иванов. Така че няма да бъде гласувано.
Има ли други изказвания? Госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Аз искам да взема отношение по някои от предложенията, които тук направи господин Велко Вълканов, като започвам с обясненията, че тези предложения бяха много дълго време дискутирани в комисията. Ако колегите са забелязали, комисията имаше две заседания за приемането на тези много малко текстове по този закон. Искам да кажа, че имаше и становища, предоставени от абсолютно всички ведомства, за които тук говорим. Това са Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Националният осигурителен институт, Министерството на отбраната, Националното сдружение на общините, разбира се сигурно пропускам някое от становищата, които бяха постъпили в комисията.

Господин Велко Вълканов участваше в заседанията на комисията заедно с представители на Съюза на ветераните, той присъстваше на всички тези обсъждания и чу аргументите, които бяха посочени и поднесени в полза на текстовете, които останаха като крайно решение на комисията.
За всички ветерани, които се притесняват, че Министерството на здравеопазването ще ги ощети по някакъв начин, искам да кажа, че това им притеснение трябва да отпадне. И колегите лекари в комисията заявиха, че абсолютно всички групи, които биват по някакъв начин снабдявани с лекарства, са описани в списък и в групи. Аз мисля, че колегите лекари могат да потвърдят това. Ветераните не са единствените, на които ще бъдат отпускани лекарства по списък, предложен от Министерството на здравеопазването. Този списък е достатъчно изчерпателен и достатъчно добре обмислен, както за всички други групи, които се предлагат, така че ветераните биха могли да бъдат спокойни, че няма да бъдат ощетени от Министерството на здравеопазването, когато техните лекарства се отпускат по списък. Напротив, това е една застраховка, че точно по този списък аптеките ще могат да отпускат лекарства за тях, а иначе има и аптеки, които сигурно биха могли да откажат, ако такъв списък няма, получаването на такива лекарства специално за ветераните.
Що се отнася до съпругите, които господин Вълканов иска да бъдат включени, комисията беше абсолютно коректна, постави този въпрос, но решението беше, че ние правим Закон за ветераните от войните, а не закон за семействата на ветераните от войните. И ветерани, които участваха в работата на комисията, по същия начин казаха, че не би трябвало да има някакъв вид права и привилегии за семействата или за съпругите, които за един такъв ветеран могат да бъдат няколко, защото правото да се ползват от тези услуги имат самите ветерани, които са заслужили това си право с участие във войните. (Оживление.) Това е становището на комисията и аз го поддържам.
Колкото до това дали ветераните могат да се възползват от областния транспорт, Националното сдружение на общините предложи всъщност всяка една община да преценява и да решава това според възможностите й да осъществява това право за безплатно ползване на транспорт от ветераните. Колкото до частния транспорт, това изобщо не би могло да стане, защото едва ли има орган в страната, който би могъл да застави един частен превозвач да прави безплатна услуга, пък било то и за ветеран от войните. Просто няма да бъде нито коректно, нито законосъобразно да изпишем една такава разпоредба в този закон.
С това се изчерпват моите забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Понеже има предложение от народни представители за отпадане на текстове, с които авторите на законопроекта не са съгласни, но в окончателния текст, който предлага комисията тези първоначални текстове отсъстват, независимо от това, че комисията е приела тези предложения, аз ще ги поставя на гласуване.
Започваме с точно такова предложение - предложението на народния представител Ваньо Цонов за отпадане на второто изречение от т. 2. Комисията е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Ваньо Цонов.
Гласували 141 народни представители: за 95, против 45, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Следващото предложение е от господата Велко Вълканов и Любен Корнезов и е за промяна в същото това второ изречение на т. 2, което комисията не е приела. Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 50, против 83, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване още едно предложение на господата Вълканов и Корнезов - за създаване на нова т. 4. Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 46, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господата Вълканов и Корнезов е за създаване на нова т. 7. Комисията не е подкрепила и това предложение, в което става дума за предимство в диетичните столове по лекарско предписание.
Гласували 149 народни представители: за 58, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Госпожа Росица Тоткова е предложила да отпадне т. 7 от текста на вносителите - за безплатно ползване на хигиенните и балнеолечебните заведения. Комисията е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Росица Тоткова.
Гласували 138 народни представители: за 90, против 40, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Господин Вълканов има думата за процедура.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Господин председателю, моля да поставите на прегласуване този текст. Искам да поясня, че ние не възразяваме да отпаднат думите "хигиенните и", но да остане ползването на балнеолечебните заведения. Това са две различни понятия с различно съдържание и имат свой собствен смисъл. Нека да остане текстът за балнеолечението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Поставям на прегласуване предложението на госпожа Росица Тоткова за отпадане на т. 7, която според господин Вълканов би трябвало да звучи "безплатно ползване на балнеолечебните заведения".
Поставям на прегласуване предложението на госпожа Тоткова.
Гласували 150 народни представители: за 91, против 55, въздържали се 4.
Предложението е прието.
По текста, предложен от комисията, бяха направени няколко допълнителни предложения от господин Вълканов. Първото е в т. 1 да отпаднат думите "по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването". Поставям на гласуване това предложение на господин Вълканов за отпадане от окончателния текст, предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 48, против 100, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
По т. 2 господин Вълканов предложи след думата "санаториумите" да се добавят думите "и почивните домове".
Поставям на гласуване това предложение на господин Вълканов.
Гласували 149 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
И последното предложение е по т. 3. Господин Вълканов предлага след думата "железопътния" да се добави "и общинския автомобилен транспорт".
Гласувайте предложението на господин Вълканов по т. 3.
Гласували 151 народни представители: за 68, против 72, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Според мен това бяха коректните предложения, защото имаше и други, като това на госпожа Масларова, което не мога да поставя на гласуване.
Изчерпахме ли предложенията или не? Господин Вълканов, ако имате още някаква претенция, кажете.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): В нашия текст в т. 3 се говори за правото да се пътува в границите на областта, а тук стана "в границите на общината" и аз Ви моля да поставите на гласуване именно това. Текстът да стане така: че имат право на безплатно пътуване и в границите на областта - съответната област, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви за напомнянето, точно така.
Поставям на гласуване и това предложение на господин Вълканов към т. 3 - безплатното пътуване да бъде в границите на областта.
Гласували 170 народни представители: за 88, против 68, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване чл. 4 така, както е предложен от комисията и с приетата преди малко корекция в т. 3.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
Давам почивка до 12,20 часа. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата госпожа Дянкова да продължи да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 5. Ветераните от войните получават добавка от 20 на сто от размера на средната за страната пенсия, която периодично се актуализира."
Предложение на народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов - чл. 5 да се измени така:
"Чл. 5. Ветераните от войните имат право да получават добавка към пенсията си в размер на 50 на сто от социалната пенсия."
Комисията по труда и социалната политика не приема предложението.
Следва предложение на народния представител Пламен Славов, което е прието от комисията по принцип, и предложение за ал. 2, което е отхвърлено.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова - чл. 5 да се измени както следва:
"Чл. 5. Ветераните от войните получават към пенсията си добавка в размер на 40 на сто от социалната пенсия."
Комисията по труда и социалната политика приема предложението и предлага следния текст на чл. 5:
"Чл. 5. Ветераните от войните получават към пенсията си добавка в размер на 40 на сто от социалната пенсия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, нашето предложение с господин Корнезов е този процент да бъде не 40, а 50. Правим много простата сметка: социалната пенсия сега е някъде към 40 000 лв., 40 на сто прави 16 000 лв. Досега беше 20 на сто, значи увеличението ще бъде приблизително 8000 лв. Ние искаме да увеличим още малко, това би могло да стане, защото се позволява от бюджетните средства, които са отделени, да стане 50 на сто, тоест общо 20 000 лв. да бъде добавката на ветераните от войните.
Аз смятам, че не е голяма тази сума, която ще се отдели в случая, и много бих искал да подкрепите и вие идеята в тези трудни години хората, които са се борили за нашата родина, да бъдат съответно възнаградени по някакъв начин по-чувствително.
Моля ви, подкрепете тази наша разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Славов, и Вие имате едно предложение, което не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господата Велко Вълканов и Любен Корнезов, размерът на добавката към пенсията да бъде 50 на сто, а не 40, което числото "40" да се замени с "50".
Гласували 121 народни представители: за 55, против 56, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение за прегласуване и умолявам всички народни представители да разберат жеста, който ще трябва да направим, макар и минимален. Става въпрос за около 2000, 3000 на месец за тези ветерани, които в края на краищата са воювали за родината.
Моля всички да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов.
Гласували 153 народни представители: за 97, против 41, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов за нова ал. 2 към чл. 5.
Гласували 118 народни представители: за 51, против 58, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 5, който след приетата поправка ще гласи:
"Чл. 5. Ветераните от войните получават към пенсията си добавка в размер на 50 на сто от социалната пенсия."
Моля, гласувайте чл. 5.
Гласували 137 народни представители: за 114, против 20, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 6. Ветераните от войните и членовете на техните семейства:
а) са здравно осигурени за сметка на държавния бюджет, ако не са осигурени по друг ред;
б) ползват профилактично здравно обслужване, болнично, санаториално и възстановително лечение във военномедицинските и други държавни и общински заведения, което е за сметка на държавния бюджет;
в) получават безплатни лекарствени средства, когато се лекуват при условията на домашен стационар."
Предложение на народния представител Христо Иванов - чл. 6 да отпадне, което е прието от комисията.
Предложение на д-р Хасан Адемов също за отпадане на чл. 6, прието от комисията.
Комисията предлага чл. 6 да отпадне, като останалите членове се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, моля ви да гласувате за запазването на този текст. Тук става дума за една грижа към ветераните, която правно остава непокрита. В законопроекта няма текст, който да решава проблема за здравото обслужване на ветераните. Този текст е съответният за случая. Получих писмо специално от Централния съвет на Съюза на ветераните, в което те много настоятелно молят текстът да бъде запазен. Те са говорили с Вас, госпожа Дянкова, мисля, че Вие сте проявили разбиране към тази потребност. Нищо не се променя по същество. Хората трябва да имат здравно обслужване. Не може без здравно обслужване.
Настоятелно моля, уважаеми колеги, да гласувате за този текст! Не го отстранявайте от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За реплика има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин Вълканов, аз действително непрекъснато съм в разговори с представители на Съюза на ветераните, но, вижте, ние вече разписахме в правата на ветераните абсолютно всичко. В правата на ветераните влиза и тяхното здравно обслужване, това е чл. 4. Просто повече няма какво да се разпише за ветераните. Всички права - и за социалния патронаж, и за здравното обслужване, и за списъка на лекарствата, които ще получават от аптеките. Просто всичко е в тези права. Оттук нататък този текст е един пожелателен текст. И колегите юристи в комисията казаха същото - че това е един пожелателен текст, това е един текст, който няма да може да се изпълнява, тъй като чл. 4 е текстът, който разпорежда какво да се прави с правата на ветераните. А там са тези права на ветераните! Тук просто има нещо пожелателно, което Вие казвате.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не е така! Посочете ми текста в чл. 4...
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Как не е така? Погледнете правата на ветераните, къде има изпуснато нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За дуплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз чета внимателно текста на чл. 4. Никъде не виждам разпоредба, която да съответства на това, което сега се предлага да отпадне. В т. 2 се говори за отдих и лечение един път годишно. Това са тези мероприятия, които човек от време на време си позволява да ползва. А в текста, който ние сега обсъждаме, става дума за всекидневната здравна помощ, която трябва да се оказва на хората.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: То е както на всички граждани, господин Вълканов, на които всеки ден им се оказва.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Но в някои случаи гражданите плащат тази всекидневна здравна помощ. А тук става дума за това да не плащат нищо от себе си и всичко да бъде за сметка на държавния бюджет. Както виждате, тук има един същински правен и бюджетен проблем. Не можем да го пренебрегнем, не можем да го избегнем с уговорката, че това го има в чл. 4. В чл. 4 го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От една страна, вярно е, че вноските за здравноосигурителните каси за пенсионерите ще се правят от държавата, ще се осигуряват от бюджета. Но, госпожо Дянкова, ще Ви моля да се съгласите, че тук, толкова повече в този преход между старата, полуразрушена система, за голяма част от хората неработеща, а и новата, която е на хоризонта - и това се усеща от стотици хиляди граждани - има и нещо, което не фигурира в чл. 4. Вие сте прави, че там са изредени голямата част от привилегиите, които се дават на ветераните. Но тук има неща, особено в точки "б" и "в", които са една гаранция за тази сравнително малка категория хора, на които признаваме основанията за тези преференции, да бъдат гарантирани, като обърнете внимание - в това число и за безплатни лекарства при стационарно лечение, назначено от здравните заведения.
Нека да се придържаме и към формулата, че от повече глава не боли. Но тук няма дублиране на онова, което вече вие нормирахте в чл. 4. Уверявам ви. Внимателното преглеждане показва, че няма дублиране. И понеже не нарушаваме никакви други норми и не даваме нещо, което е изключително, този текст може да бъде включен.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Особено т. "б".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че госпожа Дянкова до известна степен е права. Но този текст на чл. 6 малко ми скрибуца като текст от правна гледна точка. Примерно според мен буква "а" на чл. 6 може и би следвало да отпадне, защото здравното осигуряване е за сметка на държавния бюджет. Това касае всъщност всички пенсионери. Ветераните също са пенсионери. И без този текст здравното осигуряване и заплащането е за сметка на държавния бюджет. Така че този текст може да отпадне. Също до известна степен и буква "в". Този текст има проекцията в чл. 4, който вече приехме, т. 1, където се казва, че 25 на сто от стойността на лекарствата се заплащат от ветераните, а 75 на сто са за сметка на държавния бюджет. Но струва ми се, че буква "б" не е в хипотезата на тези шест точки на чл. 4 и би могла да се приеме. Тоест чл. 6 може да има според мен съдържанието само на буква "б". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин Корнезов. Аз имам още една забележка по чл. 6 и по това как ще се реши в края на краищата, дали да бъде гласувано от колегите или не. Защото забележете, че тук става дума за ветераните от войните и членовете на техните семейства. Аз мисля, че в предишен член вече решихме, че правата или привилегиите - който както иска да го казва - са само за ветераните, не за членовете на техните семейства. Това е едно съдържателно променяне на философията на закона, който правим. Затова ви моля да помислите, преди да вземете решението да гласувате за или против.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Права е госпожа Дянкова. Да отпадне "семействата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това обаче ще го кажат само господин Вълканов и господин Стефан Савов, които са вносители на закона. Те могат да предложат какво да отпадне.
Има думата господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Съгласен съм с госпожа Дянкова. Тази добавка трябва да отпадне. Аз съм готов дори на един компромис. Буква "а" и буква "б", разбира се, в някаква степен са излишни. Смисълът им тук е да кодифицират материята, но биха могли да отпаднат. Няма да се увреди материята, ако те отпаднат. Но смятам, че във всички случаи буква "б" трябва да остане. И аз много ви моля да подкрепите буква "б". Готов съм да отстъпя по другите две букви, да ги оттегля, но да подкрепите буква "б". Иначе смисълът на цялата разпоредба се губи. За семействата във всички случаи го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Налагало ми се е да работя с този контингент, който ние наричаме "ветерани от войните". В качеството ми на парламентарен секретар на Министерството на отбраната съм имал години наред постоянен контакт и с тях, и със Съюза на възпитаниците на Негово Величество - военните училища, и със Съюза на офицерите и сержантите от запаса. Те са три организации, чиито членски състав така или иначе се преплита. Зная, че и тогава проблемите пред здравеопазването, проблемите пред битовата страна на техния живот не бяха лесни. Сега те не са се подобрили чувствително. Хората, за които става дума, имат своето достойнство и невинаги ни дават точна представа до каква степен нещата са зле.
Хората, които имам предвид - не е емоционално това изказване, затова ви моля да го приемете като такова - предпочитат понякога да скърцат със зъби, предпочитат да карат, както си знаят, но не и да се оплакват.
Аз смятам, че те заслужават допълнително внимание. Ако става дума за тях и техните семейства, мога да ви уверя, че не са чак толкова голям контингент, че да не заслужават едно ексклузивно отношение, една екстра, каквато те никога не са получавали и не са искали по други поводи и от други институции.
Моля ви човешки да погледнем на този случай не просто като на подаяние към една част от българския електорат, а като едно достойно отношение към хора, които са се сражавали за нашата страна, които в известен смисъл са нужни и сега с отношението си към тази България, които все още могат да възпроизвеждат това си отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Смоленов, на второ четене сме! Кажете конкретно какво предлагате, а не чукайте на отворена врата!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Радвам се, че вратата е отворена.
Аз предлагам чл. 6 да бъде запазен в сегашния му вид и ви моля да се отнесете към това не като към политически проблем. Това е човешки проблем. Това е въпрос на достойно отношение към едни достойни хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
И пак си позволявам като вчера да направя една забележка - тези достойни хора не са контингент!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Аз изрично казах това в самото начало - започнах от трафаретното отношение към тях, иронизирайки до известна степен това отношение и завърших с акцента, че тези достойни хора дори не ни молят за това, което всъщност те заслужават. Нека да проявим отношение като към ветерани от войните, сражавали се за страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има направено предложение за отпадане на чл. 6 от двама народни представители, което е подкрепено и от комисията. Но преди да поставя на гласуване предложението за отпадане, искам да предупредя, че вносителите оттеглиха думите "и членовете на техните семейства", както точки "а" и "б", при което текстът остава: "Ветераните от войните ползват профилактично здравно обслужване" и т. н. без точка "в" след това.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 6. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме предложението за отпадане на чл. 6. Сега го гласуваме! Винаги се гласува най-напред предложение за отпадане. Има предложение за отпадане - поставям го на гласуване. Ако то не бъде прието, ще гласуваме чл. 6 в редакцията, която вече оповестих. Сега гласуваме предложението за отпадане.
Има ли още нещо, което да не е ясно?
Гласували 162 народни представители: за 107, против 54, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да докладвате следващия текст. (Шум в залата.)
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, Вие коректно предложихте на народните представители отпадането на чл. 6 така, както е раздаден, с букви "а", "б" и "в" и народното представителство гласува за отпадането на чл. 6 в тази му редакция, но предложението, което тук се направи, е за нова редакция на чл. 6: ветераните от войните - отпаднаха семействата - и само да остане буква "б", както Вие го посочихте. Следователно, новото съдържание трябва да бъде предложено за гласуване и за приемане. И ако събере болшинство, текстът ще си остане. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще прегласуваме...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не да гласуваме отпадането... то отпадна текстът, както е сега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не е отпаднал.
Вие искате да се прегласува. Поставям на прегласуване чл. 6. Поставям на прегласуване предложението за отпадане. Ако се приеме предложението за отпадане, ще отпадне следният текст:
"Чл. 6. Ветераните от войните ползват профилактично здравно обслужване, болнично, санаториално и възстановително лечение във военномедицинските и други държавни и общински заведения, което е за сметка на държавния бюджет".
И ако не бъде прието предложението за отпадане, после вече ще го гласуваме като нов текст. Така е по правилника.
Прегласуваме предложението за...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Хасан Адемов е направил предложение да отпадне чл. 6 в сегашната му редакция, а не в тази редакция, която Вие казахте. Предполагам, че ако господин Хасан Адемов е тук, нека да си оттегли предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Д-р Адемов е тук.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да си оттегли предложението и да гласуваме позитивно - за новия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, аз поддържам това, което съм направил като предложение, тъй като това, което е посочено в текста на чл. 6, буква "б" - ползват профилактично здравно обслужване, болнично, санаториално и възстановително лечение и т.н. ... Няма нито един закон, който касае здравеопазването в България, където да е казано, че тези граждани нямат право да ползват тези права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Адемов.
Поставям на прегласуване предложението за отпадане на чл. 6.
Гласували 168 народни представители: за 106, против 60, въздържали се 2.
Член 6 отпада.
За отрицателен вот думата има господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз ви моля за малко внимание, тъй като ние със синовна обич трябва да се отнасяме не само към тези хора, за които гласуваме днес, но и към много други! Тъй като в нашата държава в момента не се живее с любов, ние трябва наистина да бъдем подсещани постоянно.
Когато елементарни неща могат да помогнат и да променят живота на тези хора, които са заставали на боевата и огневата линия, за да я има България, струват ми се много дребни нещата като профилактично и здравно обслужване, както и болничното, санаториално-възстановително лечение във военномедицински и други държавни и общински заведения, което е за сметка на държавния бюджет.
Аз се моля Богу, че всеки един от вас си дава сметка, когато елиминира един такъв член какво значи това за много хора, които наистина, ако не бяха те, нас нямаше да ни има днес! И това е съвсем хуманитарен призив от моя страна - да прегласувате този член и да го оставите, тъй като, ако не го оставите, ние трябва да се срамуваме, че представляваме политическата класа пред всичките тези хора, които днес тук трябва да защитаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Моля, докладвайте следващия текст, защото ние вече прегласувахме това, господин Ганчев, и трети път нямам право да го поставям на прегласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов за създаване на нов чл. 7 със следното съдържание:
"Чл. 7. Погребението на ветераните се извършва за сметка на съответната община и при отдаване на определени почести".
Сегашният чл. 7 да стане чл. 8.
Комисията не е приела предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители господин Велко Вълканов и господин Любен Корнезов за нов чл. 7.
Гласували 157 народни представители: за 64, против 68, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, докладвайте чл. 7. (Шум и реплики в залата.)
За процедура думата има господин Вълканов.


ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Вие наистина вече поставихте на прегласуване този въпрос, затова не пледирам за прегласуване, но искам да обърна вашето внимание върху допуснатата от Вас много сериозна процедурна грешка. Има предложения от народните представители някакъв текст да бъде гласуван. Вие поставяте на гласуване не това предложение на народните представители, а предложението на комисията. Най-напред трябва да се постави позитивно нашето предложение на гласуване и тогава вече в зависимост от решението да се действа по-нататък. А вие не поставяте позитивно нашето предложение, а поставяте предложението на комисията. С какво право действате така? Това е груба процедурна грешка. Вие така елиминирате нашата воля и поставяте на гласуване предложението на комисията. Не може така да се работи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Член 55, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: "Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложение за отхвърляне." Повече няма нужда да чета.
Моля, докладвайте по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 7. (1) Министерството на отбраната, кметовете на общинските и районните съвети и Столичната голяма община предоставят безплатно обзаведени помещения и клубове за общественополезна патриотична дейност на ветераните от войните.
(2) За осъществяване на дейността по предходната алинея законно установените организации на ветераните от войните получават годишна субсидия от държавния бюджет."
Има предложение от народния представител Никола Койчев, което е прието от комисията.
Предложение от народния представител Христо Иванов за отпадане на ал. 2 на чл. 7, което също е прието от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика: да отпадне ал. 2 на чл. 7 и чл. 7 да стане, както следва:
"Чл. 7. Министерството на отбраната и общините предоставят на ветераните от войните безплатно клубове за общественополезна патриотична дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Лично аз поддържам ал. 2 на чл. 7 така, както я гласувахме на първо четене, а тя гласи: за осъществяване на своята дейност, т.е. на ветераните, тяхната организация, бюджетът да отпуска макар и скромни средства, за да може да функционира тяхната организация. Тя няма откъде иначе да набира средства.
И призовавам господин Христо Иванов да оттегли предложението си. Защо трябва да отпада ал. 2? В края на краищата Народното събрание ще определи колко средства да бъдат отделени в бюджета за тази обществена организация. Такива бюджетни средства се определят за десетки граждански организации, а защо да не определим, макар и скромна сума, за функционирането на организации на ветераните от войните. Мисля, че това е морално. А каква ще бъде сумата, в края на краищата Народното събрание ще определи.
Така че, поддържам ал. 2 заедно с ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата има госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също изразявам своето учудване, че господин Христо Иванов е направил такова предложение и комисията го е приела. Ние сме хора с достатъчно опит. Знаем, че организациите, регистрирани по Закона за лицата и семейството, трудно осъществяват дейността си, ако не са подкрепяни в някаква степен от общините. Това е така дори за политическите партии. А когато става дума за ветераните от войните, за хора, които са направили толкова много за България, за това, че те в края на живота си фактически искат да развиват една дейност, която е свързана пак с патриотизма и патриотичното възпитание, не е достатъчно, че по ал. 1 общините ще предоставят помещения. Знаем как ще работи този текст. Много трудно ще работи. Вероятно господин Панайотов, който е бил кмет, знае, че базата е малко, че винаги трябва самият кмет да прояви грижа. Но каква е тази грижа в празното помещение?
Нали все пак по някакъв начин трябва да бъде стимулирана тази дейност? И тъй като в Закона за държавния бюджет се предвижда такова перо, мисля, че би било срамно за Народното събрание да не прибави към другите организации и Организацията на ветераните от войните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Думата за процедура има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Във връзка с нашия правилник, господин председател, и с практиката, която има Народното събрание, моля да направите забележка на председателя на комисията да прочита всички текстове, защото, както е по правилник, също се води протокол на заседанието, независимо от това, че колегите ни имат текстовете. Според мен е несериозно в Народното събрание да се поставя предложение за гласуване, без да се чете текста. Затова Ви моля да направите забележка на председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да й направя забележка, защото това е практиката. Текстове, които са приети - на господин Койчев текстът дословно е приет и ще го гласуваме като основен текст на чл. 7. Не виждам къде е нарушението. Напротив, тя чете всички текстове, които не се приемат, за да може народните представители да ги чуят и да облекчи след това автора, който ще излезе да обосновава предложението си. Господин Койчев не е пренебрегнат с нищо. Напротив, неговото предложение става текст, който ще гласуваме.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): А в протокола как ще го запишат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да имате грижата за протокола, когато започнете да отговаряте за него.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също се присъединявам към отправената молба господин Христо Иванов да оттегли предложението си. Той по много подобни случаи като този, който днес е предмет на нашето внимание, е вземал една позиция, която аз съм адмирирал.
Искам да ви обърна вниманието, че в чл. 7 на бюджета, върху който работи парламентът и идущата седмица ще бъде представен на вашето внимание за второ четене, са изброени именно тези структури на гражданското общество - различни асоциации, дружества на инвалиди и т.н. Те получават една субсидия, която при равнище на цените, което в България наистина е много скромно, от порядъка на 20-30-40 млн.
Аз ви предлагам на този съюз също да бъде предвидена една такава субсидия. Позволете ми ние да отнесем вашата воля в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и след като се запази ал. 2, те да получат една малка субсидия. Иначе тези клубове - неотоплявани и неосветлявани, не могат да бъдат използвани. И не става дума за някакъв лукс, за някакъв разкош. Съюзът им ще разпределя тази малка лепта в рамките на скромния ресурс, с който ще разполага. Ако събранието съгласува днес, следобед започва гледането на бюджета на второ четене в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и ние ще отнесем вашето решение. Съответно в чл. 7 ще бъде предвидена и за тях една скромна субсидия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Христо Иванов оттегля предложението си.
Имате думата, господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя тази част от текста, която включва и задължение на районите, и това е по обективни причини - в София, Пловдив и Варна са концентрирани най-много от тези хора. Съвсем резонно е в текста на вносителя, че са записани и задължения на районните съвети, на районните кметове респективно, тъй като това ще облекчи и ще подпомогне процеса на предоставяне на помещения.
Надявам се, че този текст ще бъде включен при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има ли други желаещи за изказване?
Въпреки това ще гласуваме отпадане, защото в доклада на комисията има предложение да отпадне ал. 2 от чл. 7.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на ал. 2 от чл. 7.
Гласували 146 народни представители: за 73, против 59, въздържали се 14.
Не отпада.
Този път гласувахте толкова сбъркано. Покажете на таблото кой как е гласувал, защото в тази зала никой не слуша какво се гласува. Никой не слуша, а аз повтарям по три пъти. (Реплики от ДЛ.)
Вашата група гласува "против".
Има думата за процедура госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, предлагам да се прегласува този текст, за да има едно окончателно решение. Мисля, че някои от колегите все пак наистина не разбраха за отпадане или против отпадане. Нека има по-ясен вот на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението за отпадане на ал. 2.
Гласували 175 народни представители: за 100, против 68, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията, и който става чл. 6.
Гласували 133 народни представители: за 133, против няма, въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Глава трета
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този закон влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 1 и по заглавието няма направени предложения. Тук, във вашия доклад, обаче виждам предложения по § 1.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Има предложения от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов. Те са казали "раздел трети", според мен това е "глава трета", се изменя така:
"§ 1. Ветерани по смисъла на този закон са и лицата, участвали в организирани от съпротивителни организации бойни действия против Германия и/или нейните съюзници по време на Втората световна война."
Това е предложение за § 1 от господата Вълканов и Корнезов.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има и други предложения по § 1.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин Георги Панев също е направил предложение - в Заключителните разпоредби да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
"§ 1. (1) Този закон отменя Закона за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. (Обн., ДВ, бр. 60 от 4 юли 1995 г.)
(2) Всички документи, издадени на основание на Закона за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, се обявяват за недействителни."
Параграф 1 отпада.
Това е по предложението на господин Георги Панев.
Комисията приема предложението.
Има още едно предложение от народния представител Росица Тоткова - да се създадат Преходни и заключителни разпоредби със следното съдържание:
"§ 1. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г., изм., бр. 67 от 6 август 1996 г., бр. 122 от 19 декември 1997 г., бр. 70 от 19 юни 1998 г.), се правят следните изменения в Допълнителните разпоредби:
Параграф 1, т. 9 да се измени така:
"§ 1. ...
...
9. "Ветеран от войните" е военнослужещ, взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България."
Комисията приема предложението.
Това са предложенията по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладът е подреден много зле и фактически се правят предложения, които след това намират отражение в § 1, 2, 3, 4 и 5 от това, което предлага комисията.
Госпожо Дянкова, може би е най-добре да прочетете всичките предложения по Преходните и заключителни разпоредби, за да можем да водим дебата по-добре. За държавните вестници няма нужда да четете.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Колеги, вносителите са направили предложения за заключителни разпоредби в два параграфа.
Първият параграф е: "Този закон влиза в сила от деня на публикуването му в Държавен вестник."
Вторият параграф е: "Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за прилагането му."
Оттам нататък следват предложенията на народните представители за промяна номерацията на тези параграфи и за допълване с нови параграфи в Заключителните разпоредби. Част от тези разпоредби и предложенията ги прочетох. Сега продължавам с другите предложения, които са направени за нови параграфи.
Предложение от народния представител Ваньо Цонов - да се създаде нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби, както следва. (Той не е посочил номерацията.)
"... В Указ № 1611 за увеличаване пенсиите на инвалидите от Отечествената война 1944-1945 г., (обн., ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г., изм. бр. 25 от 1 април 1988 г., в сила от 1 май 1988 г., бр. 50 от 1 юни 1995 г., в сила от 1 юни 1995 г.), да се измени член единствен, ал. 1, както следва:
"Член единствен. (1) На ветераните от Отечествената война с първа, втора и трета група инвалидност, които получават военноинвалидна пенсия или пенсия за трудова злополука, се дава месечна добавка в размер на 40 на сто от социалната пенсия, независимо от размера на получаваните пенсии."
Алинея 2 се запазва.
Това е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Христо Иванов - да отпадне глава трета и да се създадат нови точки и параграфи в Преходните и заключителните разпоредби, както следва:
"§ 2. Този закон отменя:
1. Указ № 896 за добавка към пенсиите на участниците в Балканската и Първата световна война (обн. ДВ, бр. 40 от 26 май 1989 г....).
2. Указ № 2066 за даване на добавка към пенсиите на ветераните от Отечествената война.
§ 3. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за прилагането му.
§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г."
Комисията е приела това предложение за подреждане на параграфите от господин Христо Иванов.
Има още едно предложение, което аз не прочетох. Това е предложението на господата Велко Вълканов и Любен Корнезов за § 2.
"§ 2. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за прилагането му."
Комисията е приела текста на този параграф така, както са го предложили вносителите, и който всъщност съвпада и с предложението на господин Христо Иванов.
Накрая от всичките тези предложения комисията е оформила Преходните и заключителните разпоредби в следния вид:
"§ 1. Този закон отменя:
1. Закона за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция.
а) Всички документи, издадени на основание на Закона за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, се обявяват за недействителни.
2. Указ № 896 за добавка към пенсиите на участниците в Балканската и Първата световна война.
3. Указ № 2066 за даване на добавка към пенсиите на ветераните от Отечествената война 1944-1945 г.
§ 2. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се правят следните изменения:
"§ 1. Т. 9 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
"9. ветеран от войните е военнослужещ, взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България."
§ 3. В указ № 1611 за увеличаване пенсиите на инвалидите от Отечествената война 1944-1945 г. се изменя член единствен, ал. 1, както следва:
"Член единствен. (1) На ветераните от Отечествената война с I, II и III група инвалидност, които получават военноинвалидна пенсия или пенсия за трудова злополука, се дава месечна добавка в размер на 40 на сто от социалната пенсия, независимо от размера на получаваните пенсии."
Алинея 2 се запазва.
§ 4. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за прилагането му.
§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Ще ви дам думата, но преди това да се консултираме как ще продължим да работим.
Фактически има само един текст, който не е приет от комисията. Това е предложението на господин Велко Вълканов и господин Любен Корнезов за § 1. Останалите са приети.
По тези, които са приети, сигурно и по тях ще има възражения. Но ако искате, тъй като сега бяха докладвани всичките пет параграфа, за да не стане дебатът по всичките пет параграфа, да дебатираме най-напред предложението, което не е прието от комисията, и след като изчистим дебата по него, гласуването и - приемем го-неприемем го, това ще реши залата - да преминем тогава към другите предложения. Защото и по това, което е приела комисията, както виждам, има спорни неща.
Възразявате ли да продължим по този начин, за да си облекчим работата? Не.
Тогава най-напред имате думата по Вашето предложение, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Настоятелно ви моля да подкрепите нашето предложение, чийто текст вече беше прочетен, а именно:
"Ветерани по смисъла на този закон са и лицата, участвали в организирани съпротивителни организации, бойни действия против Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война".
Позволете ми, уважаеми колеги, да изложа нашите доводи накратко.
На 1 септември 1939 г. започна най-ужасната война в човешката история - Втората световна война. Светът се раздели на две. На едната страна бяха демократичните държави, водени от Англия, Франция, Съединените щати, Съветския съюз. На другата страна бяха фашистките държави, представлявани от хитлеристка Германия, Италия и Япония.
Това не бе откровена война. Това бе война за основите, върху които трябваше да живее светът в бъдеще.
В тази страшна война България се нареди на страната на демократичните държави едва към нейния край. Това участие бе наистина закъсняло, но за щастие не прекалено закъсняло, защото успя все пак да окаже необходимото благоприятно влияние върху следвоенната съдба на България.
Но още преди официална България да се намеси във войната на страната на демократичните държави, много нейни граждани, мъже и жени, хора от различни обществени слоеве и различни политически партии - комунисти, земеделци, социалдемократи, демократи, либерали поеха пътя на борбата срещу фашистките държави. Едни действаха със словото, други - с оръжието. Това бяха партизаните, членовете на бойните групи, ятаците. Те водеха своята битка организирано, като част от бъдещата армия на България. Всички те бяха всъщност войници на Обединените нации. Въоръжената антифашистка съпротива у нас имаше военната и морална подкрепа на армиите на демократичните държави. Великобритания изпрати при българските партизани няколко военни мисии, между които мисиите на майор Дейвис и на майор Томпсън, и двамата загинали в съвместната борба със своите другари - българските партизани. Заедно с тях - българските партизани, воюваха и много други войници от армиите на Съединените щати, на Съветския съюз и на други демократични държави. В битката срещу фашистките държави и техните съюзници загинаха много български граждани, но останаха и много живи. Ние им дължим признателност заради самоотвержената им борба.
Нека отбележа, че антифашистката съпротива във всички държави, където е господствал фашизмът, днес се радва на високо признание. Неотдавна по повод на годишнината от атентата срещу Хитлер през 1944 г. бившият канцлер на Германия Хелмут Кол изрече забележителните думи, че антинацистката съпротива в годините на Втората световна война съставлява днес фундаментът на демокрацията в Германия. Днешна демократична Германия е горда със своите синове и дъщери, взели участие в съпротивата срещу собственото си фашистко правителство.
У нас някои се опитват да отрекат антифашисткото движение с довода, че у нас не е имало фашизъм. След като не е имало фашизъм, казват те, не може да има и антифашистка съпротива. Имало е борба срещу законното правителство на България. Доводът е повече от несъстоятелен. Не е имало фашизъм, а пък е имало фашистко законодателство. Та какво представлява например приетият от Двадесет и петото Народно събрание Закон за защита на нацията, ако не чиста рецепция от фашисткото, расисткото законодателство на Хитлерова Германия? Не е имало фашизъм, а пък е организирана от българската администрация депортация на 11 343 евреи от новите земи, загинали по-късно в нацистките лагери на смъртта. Не е имало фашизъм, а пък е имало избиване без съд и присъда на хиляди български граждани, включително и на деца.
Но аз няма да влизам в абстрактния спор дали е имало фашизъм в България. Очевидно е, че така поставен въпросът, ни лишава от възможността за разговор, защото е без необходимата обща основа.
Аз ще поставя въпроса по друг начин. Беше ли България съюзник на фашистките държави, организирани в Тристранния пакт? Беше. Като е била съюзник на фашистки държави, можеше ли България да не преследва онези антидемократични, антихуманни цели, които преследваха фашистките държави? Не можеше. Българската държава без съмнение бе съучастник във всички престъпни действия на фашистките държави.
Въпросите продължават: можеха ли българските демократични и патриотични сили да останат настрана от гигантската битка между силите на фашизма, от една страна, и силите на демокрацията - от друга? Не можеха! Щеше да е позорно за българския народ да не съумее да излъчи из средата си хора, способни на самоотвержени действия срещу кафявата чума, застрашила цялото човечество.
Можеха ли обаче те да се борят срещу Германия, например, главната фашистка държава, без да се борят срещу нейните съюзници, без в частност да се борят срещу правителството на България, поддържащо с всички средства военните усилия на Германия? Отговорът е, разбира се, отрицателен.
Нека си припомним, че не само у нас борбата срещу фашизма изискваше да се води борба и срещу собственото правителство, доколкото то се е обвързало с него. Нима френските, италианските, немските антифашисти не водеха борба срещу собственото си правителство? Ще подчертая, че при ония условия борбата срещу собственото правителство бе борба не просто за демокрация и хуманизъм в света, а борба и за спасяването на собственото Отечество.
Българските антифашисти от онова време прозряха истината, че съюзът с фашистките държави е гибелен за страната. Крахът на фашистките държави неизбежно щеше да е крах и на техните съюзници, включително и на България. Поемайки борбата срещу фашистките държави и нейните съюзници, българските антифашисти дадоха следователно една друга легитимация на нашата държава от онова време. Със своята борба те доказаха, че освен правителство тази държава има народ, който не е и не може да е съюзник на фашистките държави, че съюзът с фашистките държави му е натрапен, и че той - българският народ, не бива да бъде държан отговорен за поведението на своето правителство. (Шум и реплики в блока на СДС.) Именно по този начин, с тази нова легитимация България участва в преговорите за мир в Париж и успя да спаси своята независимост и своята териториална цялост. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Вълканов, извинявайте. Не Ви прекъсвам, но времето изтече и затова колегите реагират.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, само буквално три реда. (Силен шум и реплики в блока на СДС, изразено неодобрение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, моля Ви да приключвате.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: В заключение нека отдадем дължимото на онези, които в един от най-трудните периоди от историята на България бяха готови да дадат живота и здравето си за каузата на България. Те са истинските ветерани от войните, които България е водила за своята национална и териториална цялост. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на ДЛ, изразено неодобрение в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов. Моля за спокойствие.
Има думата господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да споря с проф. Вълканов за българския фашизъм. Това е една много голяма тема, по която са написани много докторати, кандидатски дисертации в Софийския университет. Милен Семков също защити докторат за фашизма в България, в Европа. Имаше и няколко публицистични книги по този въпрос - дали в България е имало германски тип фашизъм, италиански тип, балкански, иберийски или изобщо имало ли е фашизъм в България?
Няма да споря по този въпрос. Моята реплика към проф. Вълканов е следната: господин професоре, Вие споменахме, че Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Аз Ви питам: защо когато фашистка Германия започва войната срещу демократична Полша, в България Българската комунистическа партия не започна анатифашистка борба, а в един период много, много години назад? (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
И още: кога започва антифашистката борба и партизанското движение в България? Защо? (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кажи защо!?
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: Вие ще кажете. Има ли съюз между фашистка Германия и комунистическия Съветски съюз, споразумението между външните министри... (Реплика от блока на ДЛ: "Няма логика!")
Как няма логика? Вие ще обясните това. Аз питам господин Вълканов по този въпрос. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Втора реплика на господин Дянко Марков.
Колеги, запазете спокойствие, има достатъчно текстове, по които да се вълнуваме.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние чухме, българският парламент стана свидетел на една тирада, която по същество представлява гавра с историческата съдба на българската държава и народ. Няма да оборвам тезите, тъй като аз нямам преди всичко време. Но ще се спра само на един-два момента във времето, с което разполагам.
Първо, защо господата от "антифашистката съпротива" до ден-днешен не поставиха въпроса за тяхното признание като участници във Втората световна война и като ветерани от войната? Защото те имаха привилегии и преимущества в течение на половин век, които им даде партията-държава и които далеч, далеч надвишават тези нищожни 5-10 лв., които Тодорживковото управление даде на ветераните само в Отечествената война, водена срещу Германия.
Но тук има друга страна на нещата, също много важна. Ние решаваме проблема за хората, които са служили като военнослужещи на българската държава, във война, която е водила българската държава. Българската държава водеше война най-напред като съюзник на Тристранния пакт, а след това - като противник. И в единия, и в другия случай хората, които са викани в казармите, не са разсъждавали какво правителство е и да воюваме ли срещу него или да воюваме за него. Те са служили на българската държава и армия. И ние признаваме техния статут - както на тези, които воюваха включително срещу партизанското движение, така и на тези, които воюваха срещу Германия. Партизаните, които дойдоха и влязоха в отрядите на Българската армия във войната срещу Германия, са ветерани на общо основание. Но партизаните, които обявиха война на българската държава и след победата им срещу българската държава дойдоха на власт, и които върлуваха в тила на страната ни и избиваха невинни хора, тези хора нямат статут на ветерани. Това нещо е кощунство със съдбата на нашия народ и държава. (Бурни ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Трета реплика - господин Васил Клявков.
Извинявайте, господин Куртев, не видях. Много съжалявам. Ако господин Клявков се откаже.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моята реплика е един въпрос към господин Вълканов. В Тридесет и седмото Народно събрание той беше вносител на един закон посмешище, един закон, който е паметник на безсмислието, тъй като не съдържа в себе си нито един член, който да работи. И до ден-днешен този закон не е проработил, защото няма какво да работи в него. Беше една политическа демонстрация на сила. Но тогава имахте мнозинство, господин Вълканов, и този текст, който сега, днес, вкарвате, можехте спокойно в миналото Народно събрание да го вкарате, да се гласува и да се приеме. Защо не го направихте тогава? Защото знаехте колко безсмислено щеше да бъде и сега цялата работа е да покаже тези фашисти, отдясно, как са против антифашистите. Втора безсмислица и втора глупост, защото тук няма антифашисти. Тук има хора, които са антитоталитаристи, независимо дали са фашисти или комунисти. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
И затуй ми отговорете: защо в миналия парламент, когато можехте да вкарате този текст, не го вкарахте във Вашия закон, а сега искате да го вкарате в един съвсем различен от предишния закон, който Вие тогава предложихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Първата реплика има скрит смисъл, който добре разбирам, вие всички знаете. Но, уважаеми колеги, аз не говоря тук за комунисти. Аз говоря за антифашисти.
Войната започна на 1 септември 1939 г. и веднага отделни формации антифашисти започнаха борба срещу Германия и нейните съюзници. Тогава това бяха земеделците, ще спомена отделни имена - Георги М. Димитров и т.н. В зависимост от развитието на войната се включваха други различни слоеве от населението, политически формации и накрая се получи единен широк фронт на всички антифашистки сили срещу Германия и нейните съюзници.
Ще отговоря по обратен ред на господин Куртев. Отправихте ми въпрос защо не съм внесъл тези предложения тогава. Сам разбирате, че човек понякога трябва да остави времето да поработи за една кауза, за една идея. (Реплики от СДС.) Разбира се, колеги. Много често предложения, които ми се струват разумни, ги правя на някакъв по-късен момент, защото човек разбира доколко има основания за подобни предложения. Това е въпрос на едно вътрешно зреене.
А що се отнася до въпросите, които постави господин Марков, извинете, господин Марков, няма да Ви отговоря на въпросите. Вие представлявате една партия, която сама се дефинира като фашистка партия. И с Вас диалог аз не мога да имам. (Реплики от СДС, ръколяскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
Други желаещи да се изкажат по този текст? Не виждам.
Преминаваме към гласуване. Гласуваме текста, предложен от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов за нова редакция на § 1 от Заключителните разпоредби.
Моля да гласувате.
Гласували 190 народни представители: за 54, против 124, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Преминаваме към обсъждане на следващите предложения.
Има думата господин Георги Панев, като вносител. (Реплики от ДЛ.)
Моля за спокойствие. Репликите, извън залата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Последната част на дебата по внесения Закон за ветераните, към него общественото мнение е особено чувствително. Особено чувствително, защото става въпрос за обществената справедливост, за категории от рода на историческа истина, историческа памет, отговорност, вина. И текстът, който съм направил като предложение към Преходните разпоредби засяга точно такива моменти. Затова, позволете ми съвсем накратко, макар че в миналия парламент, когато беше внесен този кощунствен закон, с който участниците в антифашистката съпротива се признават и за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, бяха казани много и верни думи от страна на опозицията - тогава Съюза на демократичните сили. Аз сега ще бъда съвсем кратък.
За да говорим за антифашисти, антифашистка съпротива, би трябвало да си зададем въпроса има ли основания за това, т.е. имало ли е в България фашизъм? (Реплики от ДЛ.) Накратко, четирите основни признака на фашизма, признати като такива не от мен, не от зала, не от конкретни лица, а признати от хора, капацитети - историци, социолози, хора, които се занимават професионално с такава материя. Първият признак, за да има фашизъм, трябва да има господстваща идеология. В България преди 9 септември не е имало господстваща идеология. Една-единствена господстваща идеология. Вторият признак - еднопартийна система. Една партия, сраснала се с държавата. И това не го е имало. (Реплики от ДЛ.) Трети признак, зависима напълно съдебна власт. Едва ли някой ще има нахалството да твърди, че съдебната власт в България преди 9 септември е била зависима от правителство и политически сили. (Реплики от ДЛ.) И четвъртият признак - липса на опозиция и преди всичко на парламентарна опозиция. И това не го е имало. Вярно, не е имало парламентарни групи, но парламентарна опозиция в българския парламент преди 9 септември е имало. И това е много добре отразено в книгата на Илчо Димитров "Българската опозиция 1939-1944 г.".
Какво е имало тогава? Не е имало фашизъм, а какво е имало? (Реплики от ДЛ.) Имало е преки терористични действия срещу едно законно избрано правителство и обявена война на собствения си народ. Ето това е имало, уважаеми господа отляво, (ръкопляскания от СДС), от Българската социалистическа партия сега комунистическа.
Нещо повече, и ме слушайте внимателно. (Реплики от ДЛ.) Линията на поведение на Българската комунистическа партия (комунисти) е двусмислена и де факто в полза на хитлеристка Германия. Това нещо можете да намерите в статиите и коментарите във вестник "Работническо дело", година 13, бр. 1, ноември 1939 г., в бр. 4, април 1940 г., в бр. 5 от май 1940 г. Защо след това се обръща линията на поведение на Българската работническа партия (комунисти)? Това е въпрос, на който ние от дясната страна знаем отговора, а вие също го знаете, но никога не щете да го признаете и това е голямата ви вина и грешка пред българския народ. (Реплики от ДЛ.)
И така, аз мисля да приключа. Тезата, която застъпвам, т.е. да се отмени този закон, мисля, че не се нуждае от допълнителна защита. Просто призовавам българския парламент като цяло да отмени този закон, защото този закон е едно предизвикателство към колективната памет на нацията. Благодаря ви за вниманието. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Реплика първо на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Госпожо!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, (весело оживление), защото председателят няма женски род. (Силен шум и оживление в залата.) Да оставим това настрана.
Преди малко обаче чух от тази трибуна, бих казал, един принос в историята, изнесен ни от господин Панев. (Реплика от залата: "Грандиозен принос".)
Да, грандиозен принос. Явно той много добре е чел партийния печат през това време, като ни цитира няколко издания на "Работническо дело", добре е усвоявал значи марксизма.
Второ, господин Панев каза, че виждате ли, за да имало фашизъм, трябвало да има идеология само на една партия. Ами тогава партиите са забранени и в България няма нито една партия по време на фашизма, господин Панев, ако не знаете това.
Трето, господин Панев, Вие казвате, че законът, който искате да отмените сега, бил кощунствен. Аз казвам, че явлението "Панев" е кощунство и за този парламент. (Ръкопляскания от ДЛ.)
И още нещо, че времето ми тече. (Реплика от СДС: "То отдавна е изтекло".)
Не е изтекло. Идеите, социалистическите идеи никога не могат да изтекат. Те са вечни и бъдещето е на тях. (Оживление в залата.) Защото социалистическите идеи и ценности също са вечни. Така че аз се гордея, че съм антифашист, а преди малко чух тук от уважаемия господин Куртев, че в дясната страна на залата нямало антифашисти. И аз питам господин Панев той фашист ли е или антифашист? (Ръкопляскания от ДЛ.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Демократ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика - господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Изненадан съм от позицията, която господин Панев разви тук пред нас. Явен популизъм.
Господин Панев, не ми е удобно да говоря по тази тема, за която Вие пледирахте. (Реплики в залата.) Аз Ви казвам, като българин, като земеделец (шум и реплики от СДС) никога не съм бил член на Комунистическата партия. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, моля ви за спокойствие.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Никога не съм бил член на Комунистическата партия. Казвам Ви го като земеделец. Цинично е, уважаеми господин Панев, моля Ви разберете ме добре, да се говори, че в България не е имало фашизъм. Ние всички знаем какво е било и с положителните неща в нашата история, и с негативните неща в българската история.

Аз искам да Ви кажа, господин Марков, че има снимки на вашия идеолог господин Иван Дочев с пречупения кръст, със свастиката на ръка, сниман заедно с Адолф Хитлер! Имаше идеолози, които прокарваха тази доктрина. Да ви припомня ли, уважаеми колеги, за избитите "ястребинчета", от които едното е толкова малко - съдете вие за неговата вина, че даже не е оставена снимчица от това дете. Кои убиваха така? Да ви кажа ли за смъртта на Сергей Румянцев и на Христо Ясенов? Тук се каза за Вапцаров и Гео Милев, за Владимир Заимов, за смъртната присъда на д-р Г. М. Димитров. Какво е това? Какво е това?
Нека да бъдем почтени. Нека да бъдем почтени и в своето отрицание. Вие разбира се имате право да отричате, но нека да бъде от позицията на българин - почтена позиция.
И още нещо, наскоро бях на честването на убития земеделец дядо Вълко в с. Сухатче - ятак на партизанския Червенобрежки отряд. На дядо Вълко от Сухатче има кръстен партизански отряд, също зверски убит. Затова ми е болно, когато разискваме тази тема. Нека и в отрицанието си - призовавам ви - да бъдем достойни. Срамувам се от някои неща, господин Панев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За трета реплика - господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем конкретен. На 23 юли 1942 г. в името на една особа и в името на една власт беше разстрелян един български поет в един черен тунел, без да разберат тогава властващите, че това е тунелът, с който той ще обходи безброй морета и океани. Този поет възкликна:
"Но да умреш, когато земята се отърсва от отровната си плесен, когато милионите възкръсват - това е песен. Да, това е песен." ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
Той умря, защото светът трябваше да се отърси от отровната фашистка плесен. (Силно недоволство от СДС.)
И днес, госпожи и господа народни представители, има поети, които пак ще напишат такива стихове, за да се отърсят от плесени като господин Панев. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За дуплика има думата народният представител Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Наистина няма много какво да се каже. Господа, аз съм демократ. Никому никога зло не мисля. Аз желая единствено тези, които са причинили най-голямото зло на българския народ, да си го признаят, да поемат вината и отговорността. Предполагам - не, убеден съм, че такива са и моите колеги от средата на Съюза на демократичните сили. Ние сме демократи, господа! Нито фашисти, нито антифашисти. Може би антикомунист към аз, както и други колеги... (Реплики от ДЛ.)
Репликите на господин Марангозов и на господин Корнезов фактически са едни шамански заклинания, каквито сме слушали 50 години и на които светът в момента се подсмихва снизходително. Това са заклинания: така, така и така...
Но господин Шопов повдигна един въпрос, който е сериозен - за насилието преди 9 септември. Да, имало е насилие. Но защо? Защото, когато се отприщи едно насилие чрез терористични посегателства срещу една законна власт в условия на война, неизбежно е да има някакви ексцесии. Кой е виновен? Виновен е този, който ги е предизвикал. (Ръкопляскания от СДС.) Благодаря за вниманието.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И децата са виновни, така ли? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА:За изказване има думата господин Иван Куртев - заместник-председател на Народното събрание.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз одеве се изказах против предложението на господин Вълканов и се радвам, че това беше подкрепено от вас и отпадна. Сега ще се изкажа и против предложението на господин Георги Панев и се надявам да ме подкрепите и то да отпадне. Ще се аргументирам защо.
Вече споменах, че в Тридесет и седмото Народно събрание мнозинството отляво сътвори един паметник на безсмислието със закона на господин Вълканов тогава. Хубаво е в аналите на българския парламент да стоят и такива паметници на безсмислието, за да се знае какво може да сътвори комунистическата мисъл. (Смях от СДС.) От тая гледна точка нека да стои за историята, за да знаят за какво сме губили време. Тук сега се усмихват млади нови колеги и не знаят колко време загубихме. Илияне, три седмици загубихме за една глупост, което не е закон. Госпожа Мозер е свидетел. Нека да стои това нещо, за да се види какво могат да творят!?...
И всичко това беше в един период, когато имахме да свършим много важна работа. Ние стояхме тук три седмици и слушахме същите приказки, в които се говореше за Гео Милев. Разбира се, ще се говори за Гео Милев, но се забравяше за атентата в катедралата "Св. Неделя". Говореше се за Вапцаров, но се забравяше за Никола Петков и за Кръстьо Пастухов. Нека да не се връщаме там. Господин Лучников имаше хубава идея, само че тя не намери подкрепа: всичко това да бъде оставено настрана.
Сега говорим за нещо съвсем друго. Дали ще бъде отменен законът на господин Вълканов или няма да бъде отменен, няма никакви, абсолютно никакви правни последици - може би някакви морални. За мене моралните последици от отмяната на този закон са по-малки, отколкото моралното осъждане от вас на това с какво се е занимавало комунистическото мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание. Да се види, да се пази, да се помни, защото, ако започнем да се връщаме в историята, и аз мога, господин Шопов, и аз съм чел история.
Ще ви дам само един пример: присъединяването към Оста. Вземете стенограмите и вижте как се държат земеделците, социалдемократите, демократите него ден и как се държи господин Любен Дюкмеджиев. Вземете, прочетете да видите как се държат и същият Дюкмеджиев след това е обвинител в Народния съд. Така че нека историята, когато се разгръща, да се разгръща в цялост и с днешна дата да възстановяваме един дебат отпреди 3 години - безсмислен дебат, загубено време за това да обявим за съюзник на Англия и на Америка ония, дето ходили да ограбват мандри, е просто безсмислено. Просто безсмислено е, така е. Истинските борци бяха други, господин Корнезов. Борбата се започна в тази зала от хора като Мушанов, като земеделците, като социалдемократите, а не се започна през 1941 г. - тогава, когато съюзникът на Съветския съюз Германия си развали калимерата с тях и започнаха да воюват помежду си.
Затова аз призовавам моите колеги да отхвърлим предложението на господин Панев. Нека да имаме един паметник на безсмислието в архивите на Народното събрание - паметник за безполезността от комунистическо мнозинство в българския парламент. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Прощавайте, господин Куртев, правите ли формално предложение за отпадане на § 1?
ИВАН КУРТЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика - господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, съжалявам, че трябва да правя реплика на уважавания от мен господин Куртев, заместник-председател на парламента, но ние забравяме някои много важни неща. Забравяме, че моралното осъждане е много по-действен стимул в живота на отделния човек и на цяла нация, отколкото материалното наказание или материалният стимул. Забравяме, че в момента ни слушат унижените и оскърбените от комунистическия режим. А другите, от другата страна, се тупат в гърдите и казват: Ние, които извършихме това, не само че не сме осъдени, а напротив - възведени сме в ранг участници в Втората световна война на страната на антихитлеристката съпротива...
Уважаеми дами и господа, аз Ви моля да противопоставите двете категории в съзнанието си, да противопоставите техните действия, да си представите какво изпитват хората, които ни слушат в момента, и тогава да си помислите дали да отхвърлите моето предложение, което - повтарям - е да се отмени кощунственият и позорният за българския парламент закон на господин Велко Вълканов, който гласи, че участниците в антифашистката съпротива са участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. Надявам се, че в момента ни служат българи - българи и извън тази зала. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Втора реплика - господин Любен Корнезов.


ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Аз не знам дали преди малко говори българин от тази трибуна. Но репликата ми е към уважаемия господин Куртев. И като казвам "уважаемия господин Куртев", действително Ви уважавам, независимо от нашите идейни различия.
Но преди малко чух от Вас тук, от тази трибуна, Вие изкарахте нашите антифашисти, партизаните крадци от мандрите. Тези, които крали мандрите! А тези, които окрадоха днешната държава? Но нека да не правим алюзия към днешния ден. Антифашистката съпротива в България е гордост за България и вечно ще бъде гордост за България. Тя е антифашистка съпротива! (Шум и реплики в мнозинството.)
Вижте, господа, поне вие познавате историята, поне сте чели историята или сте минавали покрай историята. Не само ястребинчетата, а отрязаните глави, набучени на кол? Над 1000 изгорени къщи и жилища! Само в моя край, тук има ямболии, има 27 къщи изгорени. И това не е фашизъм? Това демокрация ли е? Разбира се, че не е!
Вие казвате, че този закон бил паметник на безсмислието. Да, този закон, който искате да отмените има някаква морална стойност. Защото той не дава никакви привилегии на антифашистите, но защо искате сега да направите паметник на безсмислието на господин Панев? Ами изградете му паметник на Панев, за да остане поне мирно народното ни събрание! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Трета реплика - господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Тук се наслушах на тиради, които не отговарят на никаква историческа истина. Тук се говори за антифашистка борба. А кога, бе, господин Корнезов, започна? 22 юни 1941 г.!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): На 9 юни започна!
ПЕТКО ИЛИЕВ: На 9 юни вие одобрихте фашисткия преврат, господине! С вашето мълчаливо одобрение този фашистки преврат на 9 юни на законното земеделско правителство вие го одобрихте! Вашата партия!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Нали нямало фашизъм?
ПЕТКО ИЛИЕВ: На 22 юни, когато Германия нападна вашия Съветски съюз, тогава започна антифашистката борба.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо не я започнахте преди това?
ПЕТКО ИЛИЕВ: Преди това д-р Г.М.Димитров излезе с манифест. След това пръв д-р Г.М.Димитров като земеделски лидер излезе против това прословуто 5-о постановление, което прати хиляди българи невинно да гинат в тази втора фаза. Всичко това вие го подкрепяхте!
Но аз искам да се обърна към господин Куртев, многоуважаван от мен, с реплика. Не е паметник на безсмислие това! По същата логика, господин Куртев, защо трябваше да отменяме ние чл. 1 от старата Конституция? Защо трябваше да отменяме всички тоталитарни закони? Че ние сме тръгнали да утвърждаваме демокрацията и ако на всяко едно нещо казваме, че е паметник на безсмислието и да не го закачаме, ами да ги оставим тези старите закони! Да ги оставим те да си развяват отново юларите тук и да изопачават историята! Защото нито един от тях, стана вече 10 години няма смелостта, няма морала да стане и да каже, че тази партия през цялото свое съществувание само злини е носила на този народ. Да не говорим за нейното управление! Да се извини на този народ! (Ръкопляскания в мнозинството.)
Намери ли се някой от тях да стане и да каже? Не! И самият факт тука тези, които претендират, че са хора на новото мислене, щом не осъждат старите деяния на тези убийци, крадци и лъжци (ръкопляскания в СДС), значи те ги одобряват!
Недейте варка, господа, а се молете да няма тука не 25, молете се да няма 125 оранжеви бюлетини, избрани тук. И тогава ще говорим с вас! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма да отговарям на репликите, с изключение само на едно изречение на господин Петко Илиев. Господин Илиев, чл. 1 от предишната Конституция беше паметник на робството на една чужда комунистическа империя и трябваше да падне. Докато законът на господин Велко Вълканов е посмешище! И посмешищата трябва да си стоят, така както има цирк във всеки един град. (Реплики в ДЛ.)
Накрая на своята дуплика искам да направя едно процедурно предложение - да не тормозим повече ветераните и да се занимаваме с глупости в момента и всеки да чете историята по своему, да прекратим разискванията и да пристъпим към гласуване. Защото след малко няма да можем да направим това нещо и Законът за ветераните няма да бъде приет.
Процедурно предлагам прекратяване на разискванията по заключителните разпоредби. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Противоположно становище?
Господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз мисля, че въпреки емоциите тези, които имат претенции за ново мислене трябва да вслушат внимателно във всичко онова, което се изказа като аргументи. И не прекратяването на дискусията с формалния повод закона, а нейното продължаване е необходимо днес в името на това, в което всички се кълнем - демокрацията и демократичния процес.
Ето затова моето процедурно предложение е да удължим заседанието до приемане на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: А противопоставяте ли се на предложението на господин Куртев?
РУСИ СТАТКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Най-напред гласуваме процедурното предложение на господин Иван Куртев за прекратяване на разискванията. Искам да ви уведомя, че още трима колеги бяха пожелали думата - госпожа Анастасия Мозер, господин Иво Атанасов и господин Руси Статков.
Моля, гласувайте предложението на господин Куртев за прекратяване на разискванията.
Гласували 205 народни представители: за 145, против 57, въздържали се 3.
Процедурното предложение на господин Куртев е прието.
Второто процедурно предложение е на господин Руси Статков - да удължим работното време до изчерпването на тази точка от дневния ред.
Има ли противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте това предложение на господин Руси Статков.
Гласували 182 народни представители: за 122, против 38, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък.
Господин Иван Куртев направи предложение да отпадне § 1 от Преходните и заключителни разпоредби и затова предлагам да гласуваме параграф по параграф.
Най-напред, моля гласувайте предложението на господин Куртев за отпадане на § 1, така както е предложен от комисията.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Обяснете, че той иска да отпадне предложението на Георги Панев! Кажете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ние гласуваме по текста на комисията. Параграф 1 от текста на комисията е предложението на Георги Панев. Господин Куртев предложи да отпадне § 1. Който е съгласен с господин Куртев гласува "за", който е съгласен с господин Панев гласува "против".
Гласували 194 народни представители: за 77, против 80, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 1, както е предложен от комисията.
Гласували 180 народни представители: за 107, против 70, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
За отрицателен вот има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря. Смятам, уважаеми колеги и уважаеми господин председател, че в това Народно събрание трябва да има и памет. И смятам, че в присъствието на госпожа Анастасия Мозер, дъщеря на големия земеделски водач, е срамно да се гласува по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За второ обяснение на отрицателен вот има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Аз мисля, че ние опорочаваме всичко в това Народно събрание. Предлагам да бъдат прекъснати тези срамни дебати и да се гласува Законът за ветераните, а не да се продължава по този начин.
ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Мозер, имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължете, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, миналата седмица отбелязахме 55-годишнината от разстрела на един велик мой съгражданин, който се казва Тодор Ангелов Божанов. Той участва в антифашистката съпротива в Белгия и е известен, господин Панев, тъкмо като "терористът Х". Той е правил терористични действия срещу фашистката власт тогава в Белгия. Взривявал е влакови композиции, мостове, изнесъл е списъците на евреите, които трябвало да бъдат унищожавани, и т.н. И този терорист, господин Панев, сега е национален герой на Белгия. И вие, колеги от мнозинството, се поведохте по акъла на господин Панев и разжалвахте този национален герой на Белгия. Тежко и горко на един славен българин да се роди в страна като нашата, в която на власт идват хора като вас! (Ръкопляскания от ДЛ.)
Насилието в България не започва от Комунистическата партия. Насилието започва от партиите, които вие сега се опитвате да реабилитирате. И това е срамно за България.
Господин Куртев каза преди няколко минути, че за ветераните от войните не трябвало да употребяваме думата "контингент", тя звучала обидно. Вие сторихте нещо още по-лошо - вие ги направихте кофтингент. Вие първо ги разведохте със закона, който приехте, след това ги лишихте от почти всички права, които те имаха досега. И тези хора, които оцеляха на фронта, сега са разстрелвани от вас. И добре че отменихте смъртното наказание, че не съм сигурен дали нямаше да го приложите.
И накрая, отказвате безплатни погребения на ветераните. Не е ли срамота това! Жал ли ви е за парите за ковчезите?! Днес е един позорен ден за българската демокрация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, това Ваше изказване е позорно. Защото днес българският парламент в целия си състав свърши нещо много хубаво за българските ветерани и нито един текст не беше гласуван с различие, а абсолютно единодушно. И вашите опити сега да политизирате нещата ... (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Не ми правете забележка, господин Божинов. Вашите опити да политизирате нещата и да развалите този хубав ден за българските ветерани е наистина нещо неприемливо.
Има думата господин Статков и се надявам, че няма да огорчите ветераните, за разлика от господин Атанасов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз мисля, че днес наистина е един позорен ден за България. Един позорен ден, защото, уважаеми колеги, мога да го кажа, тези от вас, които се кълнат, че са демократи, днес наистина не помислиха с разум, а вложиха чувства или по-скоро се повлияха от чувствата на други. Сигурно в тази зала има единици, които имат основание да бъдат обидени и да имат някакви чувства. Но тук трябваше да се прояви разум, господин Панев, разум в името на демократичния процес. Защото, господин Панев, това е поредица - смяната на имена на улици, на градове. Не толкова и само на реваншизъм, това е новият фашизъм. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Дами и господа отдясно, очевидно днешното ви гласуване и онези закони, които приехте за засилване на авторитарната власт, са именно такава крачка. Вие не искате да има закон, вие не искате да има спомен у хората за онези, които със своите идеи, със своята честна борба и саможертва дадоха всичко за България. Аз съм син на един от тях. Не се срамувам, гордея се. Моите деца - и не само моите, а и децата на всички други, ще носят в сърцата си и делата си това, което вие се опитвате да зачеркнете. Не хвърляйте камък срещу историята, защото камъкът ще се върне срещу вас, във вашите глави. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
По § 2 има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Няма да бъда многословен. Параграф 2, както е предложен, всъщност е предложението на госпожа Тоткова - "ветерани от войните, военнослужещи..." и т.н. Текстът според мен е безмислен, тъй като чл. 3 изрично дава определението за ветерани.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Това е в другия закон - за отбраната и въоръжените сили.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, може и да греша. Вижте го. Определението за ветераните е дадено в чл. 3 от този закон и не е необходимо да се преповтаря.
И за да не ставам, вижте следващия параграф. Даваме 40 на сто, а там е 50 на сто, да не направим грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам предвид, господин Корнезов.
Параграф 2 препраща към Закона за отбраната и въоръжените сили, определението "ветеран" към Допълнителните разпоредби.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 126, против 15, въздържали се 7.
Параграф 2 е приет.
Моля, гласувайте § 3, както е предложен от комисията, числото "40 на сто" се замени с "50 на сто".
Гласували 136 народни представители: за 131, против 2, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
Моля, гласувайте § 4 и § 5, както са предложени от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Параграф 4 и § 5 са приети, а с това и целият Закон за ветераните от войните е приет. (Ръкопляскания.)
Съобщения за парламентарен контрол на 11 декември 1998 г., петък:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Иван Борисов, Кирил Ерменков, Иван Бойков и Елена Поптодорова и на питане от народните представители Румен Овчаров и Иван Борисов;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евгени Кирилов и Иво Атанасов;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кънчо Марангозов и Илия Баташки;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Георги Пинчев, Панчо Панайотов, Михаил Миков и Стефан Нешев и на две питания от народните представители Донка Дончева и Христо Стоянов;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Лютви Местан, Руси Статков и Станимир Калчевски;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ангел Балтаджиев, Мария Брайнова и Анелия Тошкова и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков;
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Татяна Дончева, Виктория Василева, Михаил Миков, Петър Димитров и Михаил Михайлов;
- министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев на актуалния въпрос от народния представител Нансен Бехар; -    - министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народните представители от заседанието, се отлага отговорът на министъра на финансите Муравей Радев на питане от народните представители Дора Янкова и Атанас Богданов.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на отбраната Георги Ананиев, поради служебни ангажименти.
Господин Сунгарски остави едно съобщение, но няма да има кой да го чуе, че той кани на тържествен концерт, посветен на 50-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека тази вечер от 19,00 ч. в зала "Света София" на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 всички народни представители.
Господин Лучников помоли да напомня на членовете на неговата комисия, че днешното заседание ще се проведе.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 11 декември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,10 ч.)


Председател:
 Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

 Петя Шопова

Секретари:
        Виктория Василева

       Ивалин Йосифов