Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Тодор Янев. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка да бъде поправка на една допусната грешка при гласуването на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Така, както е изяснено в една докладна записка от председателя на Постоянната комисия по труда и социалната политика, става дума, че при обсъждането, когато се е третирал въпросът за тавана на пенсиите, от три социални пенсии стават четири социални пенсии или таванът се вдига от 111 на 160 лева. В текста обаче, който сме гласували, в § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване вместо думата "социална" пенсия е записано "минимална" пенсия.
Консултирахме се сега и с госпожа Масларова. Тя също потвърждава това. Пред мен е и стенограмата от заседанието на комисията.
Затова предлагам да гласуваме да разгледаме първо този въпрос.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма въздържали се 4.
Предложението се приема.
Става дума за следното: в § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване думата "минималната" следва да бъде "социалната" и думите "осигурителен стаж и за възраст" следва да бъдат "старост".
Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложената поправка.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Поправката е приета.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ПРОВЕДЕ ПРЕГОВОРИ И ДА СКЛЮЧИ ГАРАНЦИОННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ОТ ИМЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЪС СИТИБАНК И ЕКСИМБАНК - САЩ, С ЕКСПОРТ-ИМОПРТ БАНК НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, И С ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО АТОМНА ЕНЕРГИЯ (ЕВРАТОМ), ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПО ЗАЕМИ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОТПУСНАТИ НА АЕЦ "КОЗЛОДУЙ" ("НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД) ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА 5 И 6 БЛОК НА АЕЦ "КОЗЛОДУЙ".
Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!

СТАНОВИЩЕ

по проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционни споразумения от името на Република България със Ситибанк и Ексимбанк - САЩ, с Експорт-имопрт банк на Руската федерация, и с Европейската общност по атомна енергия (ЕВРАТОМ), представлявана от Европейската комисия, по заеми, които ще бъдат отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", № 902-03-35, внесен от Министерския съвет
на 17 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 30 ноември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи гаранционни споразумения от името на Република България със Ситибанк и Ексимбанк - САЩ, с Експорт-имопрт банк на Руската федерация, и с Европейската общност по атомна енергия (ЕВРАТОМ), представлявана от Европейската комисия, по заеми, които ще бъдат отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", внесен от Министерския съвет.
Програмата за модернизация на енергийни блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" е приоритетна задача от стратегията за развитието на енергийния отрасъл и е част от Инвестиционната програма на правителството. За реализирането й ще са необходими държавно гарантирани кредити в размер на 362 млн. евро.
Програмата за модернизация предлага мерки, които целят повишаване безопасността на енергийни блокове 5 и 6, повишаване безопасността и надеждността, подмяна на критично оборудване, подобряване на работата и управлението чрез въвеждане на нови критерии за работа и система за управление на информацията.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което със 7 - "за" и 2 - "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи гаранционни споразумения между Република България и:
1. Ситибанк и Ексимбанк - САЩ, по кредитно споразумение за заем в размер до 77 млн. щ.д. между АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) и Ситибанк - САЩ, за финансиране на американското участие в Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
2. Експорт-импорт банк на Руската федерация по кредитно споразумение за заем в размер до 80 млн. щ.д. между АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) и Експорт-импорт банк на Руската федерация за финансиране на руското участие в Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
3. Европейската общност по атомна енергия (ЕВРАТОМ) по кредитно споразумение за заем в размер до 212,5 млн. евро между АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) и ЕВРАТОМ, представлявана от Европейската комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата да изнесе становището на Комисията по енергетика и енергийните ресурси народният представител Димитър Иванов - заместник-председател на комисията.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно: проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционни споразумения от името на Република България със Ситибанк и Ексимбанк - САЩ, с Експорт-импорт банк на Руската федерация и с Европейската общност по атомна енергия (ЕВРАТОМ), представлявана от Европейската комисия, по заеми, които ще бъдат отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" (Национална електрическа компания" ЕАД) за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", № 902-03-35, внесен от Министерския съвет на 17.11.1999 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1.12.1999 г., Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди проект за решение на Народното събрание за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционни споразумения по заеми за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
В заседанието взеха участие господин Иван Шиляшки - председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, господин Георги Касчиев - председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, проф. Димитър Димитров - председател на Държавната комисия за енергийно регулиране, експерти от Министерството на промишлеността и Министерството на финансите, съветници и експерти.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси констатира, че в приетата Програма за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" се предвиждат мерки, насочени към повишаване на безопасната и надеждна експлоатация на ядрените блокове. Изпълнението на програмата ще гарантира при всички режими на експлоатация безопасно производство на ядрена енергия, така че да бъдат запазени околната среда, живота и здравето на хората. Предвижда се програмата да бъде изпълнена за около 6 календарни години, в два етапа - инженерна част, финансирана със собствени средства, и основна част, финансирана с чуждестранни кредити, в която ще се извърши работното проектиране, доставка, инсталиране, изпитания и въвеждане в експлоатация на съответното оборудване.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси относно обемите, графиците и изпълнителите на програмата с оглед възможността за тяхното прецизиране, така че да се постигне оптимален технико-икономически ефект. В този смисъл бе препоръчано да се изработят и представят разчети за финансовото и икономическото състояние на АЕЦ "Козлодуй" и да се осигури строг контрол по изпълнението на предвидените мерки. Отделните етапи по изпълнение на програмата да бъдат съобразени с условията за по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на блокове от 1 до 4, така че да не се наруши енергийният баланс на страната.
Комисията отчита, че основните финансови условия на заемите и представените проекти на кредитни и гаранционни споразумения от кредитиращите финансови институции са предварителни и подлежат на промени и окончателно ще се договорят по време на предстоящите преговори. В тази връзка е целесъобразно да бъдат отново преразгледани основните договори за изпълнението на Програмата за модернизация на на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
След проведената дискусия Комисията по енергетика и енергийните ресурси изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме проекта за решение, № 902-03-35, внесен от Министерския съвет.
Становището е прието с 6 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам във връзка с обсъждането по тази точка в залата да бъдат поканени председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси господин Иван Шиляшки, председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели господин Георги Касчиев и председателят на Съвета на директорите на Националната електрическа компания - господин Константин Шушулов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Шиляшки, господин Касчиев и господин Шушулов в залата.
Преминаваме към дебатите.
Имате думата. Ако има повече желаещи, добре е парламентарните групи да представят и списъци.
Има думата господин Румен Овчаров от Парламентарната група на Демократичната левица. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да си призная, че за първи път вземам думата, без да имам ясно и точно формулирана позиция, без да мога да кажа категорично дали съм "за" ратификацията или по-скоро даването на мандат за преговори или съм "против". И ще ви обясня защо.
Първо, бих искал да кажа, че става дума за един проект, който е започнал още през 1993 г. Още тогава със съдействието на френски компании, руски компании, със съдействието на Международната агенция по атомна енергия започна разработването на този проект.
Идеята за неговото разработване беше много проста - да не допуснем с 5-и и 6-и блок да стане това, което става с 1 и 2 блок, които бяха съвсем безмислено спряни под натиска на външни организации между 1991 и 1993 г. и да изчистим веднъж и завинаги проблемите с тези два блока - 5-и и 6-и.
Може би ви е известно, но подобни реактори не се експлоатират никъде извън бившия Съветски съюз. Съвсем реална беше опасността, след като беше поставен въпросът за 1 до 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй", да бъде поставен след известен период от време въпросът и за 5-и и 6-и блок.
Именно поради тази причина започна разработката на програмата за 5-и 6-и блок. В нейното разработване впоследствие се включиха "Сименс", Атоменергоекспорт, ФРАМАТОМ, "Уестин хаус", практически всички големи западни компании, които се занимават с ядрена енергетика. Съдържанието на програмата беше потвърдено от експерти на Международната агенция по атомна енергия. Съдържанието и мерките в програмата бяха допълнени със съдействието на експерти от регулиращите органи по ядрена енергетика на Франция, Германия и другите западни държави. В крайна сметка беше решено на търга в началото на 1997 г., че мерките, които са предвидени в този проект, ще бъдат изпълнявани от един консорциум, така наречения Европейски консорциум, в който влизат ФРАМАТОМ, "Сименс" и Атоменергоекспорт и "Уестин хаус" .
Така че на практика сега да даваме заден ход е практически невъзможно. Ангажирани са както международните институции, занимаващи се с ядрена енергетика - имам предвид Международната агенция по атомна енергия - ангажирани са западните регулиращи органи, които са дали становището си за необходимостта от този проект, ангажирани са най-големите западни фирми, които се занимават с ядрена енергетика, ангажирани са, ако щете, и правителствата на най-големите сили не само в ядрената енергетика. Имам предвид Германия, Франция, Великобритания, Русия, Съединените американски щати.
Така че в тази ситуация ние сега да кажем "не, прекратяваме изпълнението на този проект", това означава да си отворим един нов фронт, който да постави под въпрос експлоатацията на 5-и и 6-и блок в близко бъдеще.
Това е, така да се каже, едната страна.
Втората страна обаче е следната. Този проект в края на 1996 г. и в началото на 1997 г., когато беше завършен първият етап на търга, струваше около 270 млн. долара. Сега, след три години, този проект струва 470 млн. долара. Четиристотин и седемдесет милиона долара с българското участие. Триста и седемдесет са финансовите средства, които ще вземем назаем.
През този етап беше започнато проектирането и изпълнението на така наречената "фаза на технически проекти", която струва 36 млн. и която в предварителните планове не се предвиждаше. Само през тези три години поради размотаването в инстанциите на Комитета по енергетика и в НЕК от инфлацията стойността на проекта нарасна с около 10-15 на сто. През цялата тази история беше въведена така наречената "работа под ключ", "изпълнение под ключ" на целия проект - нещо, което според мен е абсурдно за един проект, който се изпълнява от четири различни фирми и което беше отхвърлено на първия етап. Това допълнително оскъпява проекта.
Беше тотално разбита и практически не съществува цялостна организация по изпълнението на проекта. Създадоха се абсолютно излишни и ненужни никому конфликти между атомната електроцентрала, между Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и бившия Комитет по енергетика. Кой изпълнява проекта? Кой е против този проект? Сега вече никой не може да каже. Неслучайно и становището сега на атомната електроцентрала е силно отрицателно - против изпълнението на този проект. При положение, че всички мерки някога бяха създадени и бяха оценени с тяхното пряко участие.
И не на последно място - от Националната електрическа компания се изхвърлят и последните хора, които разбират нещо и които знаят за какво става дума в този проект. Там практически не останаха хора, които да са ангажирани пряко с неговото създаване от самото му начало.
И един въпрос, който според мен ние с вас, като народни представители, не можем да оставим без внимание. Аз онзи ден на заседанието на Комисията по енергетика и енергийните ресурси помолих господата от Националната електрическа компания да представят един ежегоден финансов план на паричните потоци по години, за да бъдем наясно ние с вас атомната електроцентрала в Козлодуй в състояние ли е да изплаща тези заеми. Защото след като спрем I и II блок през 2002 г., аз просто си мисля, че тази атомна електроцентрала няма да бъде в състояние да изплаща заемите си. През 2006-2007-2008 г. настъпват едни много тежки, много големи плащания. И без първите четири блока атомната електроцентрала просто няма да бъде в състояние да ги плаща.
На с. 11 в материалите, които са ни раздадени, е записано, че коефициентът за бърза ликвидност, коефициентът за изплащане на задълженията на Националната електрическа компания са в много добро състояние. Но тези коефициенти са за цялата Национална електрическа компания. Там няма коефициенти за атомната електроцентрала в Козлодуй. А това, което предвижда господин Шиляшки за следващата година, или за не знам какъв период от време е атомната електроцентрала да бъде извадена от състава на Националната електрическа компания. Ще ни каже ли някой ще бъде ли в състояние тази атомна електроцентрала без I до IV блок с необходимите разходи за ликвидацията и извеждането от експлоатация на I до IV блок, с необходимите средства по преработката на радиоактивните отпадъци, със средствата, които са необходими за съхранение на отработеното ядрено гориво, да изплаща тези заеми, които сега ние предлагаме да бъдат взети? Някой ще представи ли тази сметка и кога ще я видим?
Между другото, точно по същия начин стои и въпросът с цялата Национална електрическа компания. Ще бъде ли тя в състояние, даже и ако АЕЦ "Козлодуй" остане в нейния състав, да изплаща тези заеми, при положение че започва едно безсмислено строителство на Горна Арда, при положение че няма кой и не е ясно как ще бъдат финансирани проектите в "Марица-изток". И там също ще трябва да се изплаща. Без тези финансови разчети ми се струва, че ние, като народни представители, много трудно можем да подкрепим един такъв огромен заем. Нека да бъдем наясно, че тази сума сега е 370 млн. След като се изплатят и лихвите, тя ще стане някъде около 700. Способна ли е тази компания да поеме такъв огромен разход? Според мен доказателства за това в материалите, които са ни предоставени, просто липсват.
Затова аз си мисля, че преди да гласуваме, имайки предвид тези неща, които казах в началото, ние трябва да получим тази информация. Все пак става дума за един изключително тежък финансов ангажимент на цялата българска държава. И когато министър-председателят излиза тук, на тази трибуна, и говори за финансовата дисциплина като основна заплаха за финансовото състояние на страната, ние с вас не можем така, с лека ръка, да отминаваме поне аргументацията, поне необходимостта от детайлни разчети възможно ли е или не е възможно.
Затова аз наистина ви приканвам да помислите и да изискаме от господата от НЕК и от Държавната агенция да ни предоставят необходимите разчети преди да подкрепим този проект така, както те обещаха на заседанието на Комисията по енергетика и не го направиха. Това според мен е най-меко казано съмнително. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Димитър Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, благодаря! Взимам повод от думите на господин Овчаров, който говори преди мен, защото лично аз не разбрах съвсем точно неговото дефинирано отношение. Той, разбира се, се застрахова още в началото, че му е трудно да подкрепи или да изрази ясно и категорично становище.
Ние в момента даваме мандат за преговори за финализиране на финансовите споразумения по тази модернизация. Тази модернизация не може да бъде обект на спор нито в парламента, нито в българското общество. Всеки, който счита, и това беше изяснено, господин Овчаров, благодаря Ви, че трябва да подкрепи развитието и съществуването дълго време, в един експлоатационен срок на големите ни реактори от 30 години, трябва да подкрепи мерките по модернизация. В момента в Европа тече един процес, в който се създават и се изискват допълнителни мерки към всички оператори на ядрени електроцентрали и към всички се отправя предупреждение или желание да свият своите програми или да затворят предсрочно техните предвиждани мощности. Този процес е в Швеция, в Белгия, в Германия особено ясен, а има данни, че тези въпроси се поставят и в други европейски страни. В някои от тях въобще е забранено използването на ядрена енергия. Това, разбира се, е тяхно право. Но ние днес се намираме в едно очакване на покана за членство в Европейския съюз. Тази политика на Европейския съюз, това отношение към ядрената енергетика трябва да го разбираме много добре. Ние не можем да дефинираме други стандарти и други политики днес, именно днес.
Освен това тук чухме едно друго мнение - за оскъпяване и разширяване на програмата, за това, че през последните три години, в които тя беше създавана, договорирана и започна проектирането, е нараснала с около 25 на сто, господин Овчаров. От 270 млн. кредити през 1996 г. плюс 100-те млн. собствени средства е нараснала, днес ние сме пред един таван от 370 млн. кредити и около 150 млн. собствени средства. Другата цифра, която е съвсем категорична и ние не би трябвало да спекулираме с цифрите, е, че изплащането на кредитите и главницата представлява една сума от 375 млн. прогнозен кредит, и сумата за изплащане на лихвите е 165 млн., или не 700, а 540 е брутното изплащане на това финансово задължение в предвидения му срок. Нека да бъдем коректни все пак. Ние се намираме в пленарната зала на българския парламент и не могат да се говорят произволни неща. Това са цифрите.
Освен това ние днес не ратифицираме закон, от който следва даване на държавна гаранция по вече потвърден договор. Ние даваме възможност и нямаме никакво право, според мен, да забавяме този процес, даваме възможност да бъдат проведени и финализирани финансовите преговори. Тези преговори текат повече от 3-4 години. Много познания се натрупаха относно програмата за модернизация. След няколко месеца разбира се, тук ще дойдат тези финансови споразумения, за да ги ратифицираме със закон и да бъдат дадени държавните гаранции. Тези въпроси, които сега ние поставяме с абсолютна мъглявина, виждате ли тук нещата изглеждат по начин, който е раздут, когато ние имаме крайните документи, финалните финансови споразумения предполагам, че тогава ще имаме убедителен анализ, че тази програма е именно необходимата, абсолютно необходима и по ядрената безопасност, и по експлоатационната програма по надеждността и че това са средствата, които достатъчно щадящо за българската хазна, достатъчно пестеливо се изразходват за енергетика.
И другата опасност - може ли централата да съществува сама. Няма да говоря за разширяването на темата по отношение на структурната реформа в Националната електрическа компания - нещо, което е толкова ясно за българското общество, с години чака монополистът да загине. И знае, че монополистът е това, което никога не може да породи голяма пазарна реформа. И срещу тези монополисти ние се водим и от всички страни, от всичко посоки са чувани упреци към тях. В един момент, когато се засегнаха конкретни интереси при разпадането на монопола изведнъж ние станахме защитници на монопола. Затова няма да говоря по този въпрос. Нека да има допълнителна дискусия, защитниците на нереформирането тогава ще си изкажат становището. За централата и за тези разчети. Ясно беше казано, че средно претеглената себестойност не на всички реактори, а само на реакторите, върху които ще се извършват мероприятия по модернизация, ще се увеличи между 9 и в годината а най-голямо натоварване, на най-висока лихва и главница - до 20 на сто. Средно през периода на погасяване на заема действително себестойността на произвежданата от двата реактора. Господин Овчаров, да не смесваме икономиката на централата, не можем ние да модернизираме 5-и и 6-и блок, да имаме един гратисен период, в който приблизително ще приключи към времето, в което ще експлоатираме малките реактори, а първите два знаете, че остават още три години да бъдат експлоатирани, три години и половина или най-много четири и ние да смесим тези неща. Аз говоря, че върху тези два реактора, които ще продължат, ще работят може би до 2020 г. или може би малко след нея, изплащането, което трябва да приключи към 2020 г. ще бъде натоварено с тези проценти, върху себестойността. От друга страна вие много добре знаете и не зная защо го премълчавате или се опитвате да заблудите по някакъв начин хората, най-евтината енергия от атомната централа, която е основа на общо взето евтината електроенергия в България и която е добре за нашата индустрия и за нашето население, разбира се, се дължи на силната декапитализация. Това, че ние едни гигантски активи там сме оценили ниско. Ние десетилетия, говоря за последното десетилетие, амортизационните отчисления на държавата бяха нищожни спрямо това, което е вложено през 70-те и 80-те години като инвестиция, а и малко преди това от държавата.
Разбира се, никой не е надхитрил нещата на този свят. Ние под формата на външен дълг си плащаме тези неща. А в икономиката на централата говорим за евтино. Това не е вярно. Сега, когато действително се налага да се направят големи инвестиции, които ще повишат себестойността, аз ви казах, че това е в рамките на 12-15 на сто за периода, ние трябва да го направим, за да съществува тя. Това е сериозното отношение към политиката. За да съществува ядрената ни енергетика и за да може тя да бъде приемана и като част от нашата енергийна система, а не както и вие споменахте непрекъснато съмнение, натиск и какво ли не спрямо цялостното ни поведение.
Ето защо смятам и се обръщам към вас, колеги, да подкрепим мандата. Ние нямаме право като парламент технологично да спрем процеса на договаряне на финансовите споразумения и в един по-следващ етап, в началото на следващата година, когато пред нас е законът за ратификация, да прецизираме всички тези неща. И тогава, когато нещата са действително в наши ръце, да дадем или не държавна гаранция, да изискваме един точен разчет, който да говори за адекватната пестеливо създадена и ефективна програма за модернизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Иванов, вие явно не слушате какво Ви говоря или не искате да чуете. Когато след няколко месеца бъдат привършени преговорите, не ние с Вас, ами ако ще господ Бог да дойде тук, ние не можем вече да откажем тези заеми. И на Вас това Ви е много добре известно. Защото хич никой няма да ни слуша нито в Съединените американски щати, нито в Европейската комисия, след като те са си взели решението да ни отпуснат заемите при определени условия, виждате ли, българският парламент в този момент ще каже "не". Сега е моментът да бъдат прецизирани нещата и да бъде прецизирана българската позиция, когато даваме мандат. А що се отнася до 700-те милиона, когато започнете да ми разказвате разни истории, ще вземете едно материалче с един разчет, който е направен от Атомната централа "Козлодуй", ще го отворите на стр. 2 и ще прочетете какво пише там. Защото вие много взехте да разбирате от енергетика напоследък, ама все пак нека от време на време да слушаме какво казват професионалистите. Не казвам мен да слушате. Слушайте тези, които са подписали този материал. Единият от тях е господин Касчиев, който го е внесъл в Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Другите са ръководители на Атомната електроцентрала в "Козлодуй". Те казват, че струва 700 млн. Те казват, че струва 480 млн. проектът. Не го казвам аз.
Така че преди да си раздаваме оценки, нека разберем за какво точно става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин Овчаров, много започнах да разбирам от енергетика. Това е факт и винаги нашите двустранни спорове знаете как са завършвали.
Искам да Ви кажа, че човешко е да се греши. Това го знаете. Експертите, които са направили тази справка, Вашата, аз ги уважавам, те работят в централата. Но именно поради принципа, че е човешко да се греши, те може да са сгрешили. Пред мен също има една справка, направена от хора, които се занимават с финансите на този заем. Аз ги цитирах дословно: погасяване на главницата - 375 млн. 485 хил. долара по разчета,...
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Дайте да видим тази справка.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: ... плащане на лихви - 165 млн. 698. Или всичко 540. Кой от двата експертни екипа е сгрешил не зная. Има някаква грешка, тя не е фатална. Действително са огромни средства. Това е важното.
И не сте прав за това, което Вие казвате, не сте прав, защото това е лош стил по отношение на парламентарната работа и по отношение на държавния ангажимент. Не може днес, когато даваме мандат, да се финализира един процес, ние да започнем да философстваме тук колко велики професионалисти сме, както го правите и да ограничаваме една програма, която съм сигурен, че никой в тази зала не може експертно да оцени. И да викаме разни съветници или странични хора. Това просто не е редно, защото ние сега трябва да дадем ход на нещата. И само когато сме в качеството си като институция да санкционираме този процес, ако не дадем мандат казваме: няма да има модернизация, край, така сме решили. Можем. Но нашето качество на санкция е когато даваме държавна гаранция. И този, който дава, той може и да не дава. Това е принципът. И тогава поставих въпроса в изказването си, че ние можем да прецизираме и експертно да оценяваме обемите на програмата, когато дойдем да гласуваме закона по ратифициране на гаранцията. Откъде накъде вие казвате: не може, трябва автоматично да го гласуваме. Каква е тази процедура?
Аз съм изумен да се говори за такова поведение в парламента, че виждате ли, дойде ли закон за ратификация ние задължително трябва да ратифицираме всичко. Недейте! Винаги сте го правили. Това ваше отношение, аз мисля, че не е позитивно и не може да се оценява така. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: И тогава ще чуем нещата. Благодаря ви, колега. Ето е правилното отношение, господин Овчаров. Затова апелирах сега да дадем мандат и когато дойде времето за ратификация тогава действително да поставим нещата на масата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Без експертите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, драги колеги народни представители! Аз смятам, че въпросът, който се дискутира - за даване на мандат за кредит, е сериозен не само за нашата енергетика, но и за България, защото знаете, че България няма кой знае какви икономически ресурси. Тези кредити един ден трябва да се връщат и то с лихвите.
Аз няма да коментирам какво е мнението на Европейския съюз - за или против ядрената енергетика. Искам да напомня нещо, което може би всички сте прочели: една Франция, която е доста авторитетен и активен член на Европейския съюз, произвежда 80 на сто от електроенергията си от ядрени реактори. Ако си спомням добре броя, над 64 реактора са в действие на територията на Франция.
Ние трябва да се съобразим със специалистите, които на място произвеждат тази ядрена енергия и обслужват централата. Аз смятам, че никой в тази зала няма да е против да модернизираме 5-и и 6-и блок, но това да стане разумно. В изчисленията, които получих от централата, се казва, че средствата, които ще бъдат изразходвани за закриване, ядрено гориво, отработено гориво за 1-ви и 4-ти блок... Периодът за тези четири блока ще настъпи или съвпада с периода, когато ще изтече проектният срок на 5-и и 6-и блок. И те са казали: точно с тези амортизационни отчисления за погасяване на дълговете до проектния срок на експлоатацията на 5-и и 6-и блок централата няма да е в състояние да върне тези кредити, които ще вземе ан блок за 5-и и 6-и блок. Те казват точно: това значи, че се закрива окончателно ядрената енергетика в страната. Това никак няма да е приятно, защото знаете нашите мощности, нашите местни въглища, "Марица-изток". Всичко друго е импортно - мазут и газ.
Второ, нека да се вземе едно разумно решение. От изчисленията, които са направени, модернизацията на 5-и и 6-и блок да стане поетапно, както е в целия свят, както има и закон в Република България. На базата на търгове да се прави тази модернизация със съответните фирми, а не да се взима такъв голям кредит ан блок и толкова много време да се плащат лихвите. Точно тук изчисленията, които направихме, установяват, че ако се тръгне на етапни търгове съгласно отделните мероприятия, свързани с изискванията за подобряването на 5-и и 6-и блок, тази модернизация ще се намали с 1,5 до 2 пъти, а това не е малко за България.
Приканвам ви разумно да обсъдим този въпрос и да вземем разумно решение, което ще бъде разумно и за икономиката на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Стефан Нешев от Парламентарната група на Евролевицата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шиляшки, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че ще подкрепя даването на мандат за водене на преговори, но тъй като ще направя едно критично изказване, затова започнах с подкрепата си.
Първо, искам да направя бележка по отношение на работата на Народното събрание. Коректното беше вчера да бъдем известени, че това ще бъде точка от дневния ред, за да имаме някаква подготовка.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Има го в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не четете ли програмата? Тя е приета още в сряда. Това е поредната точка от седмичната програма.
СТЕФАН НЕШЕВ: Ако е така, грешката е моя и мога да поднеса извиненията си, макар че имах усещането, че идвайки тук, я внесохме като първа точка от дневния ред сега.
Господин Шиляшки, обръщам се към Вас. Трябва да водим преговори, но на всички е известно, че в икономическите интереси между страните няма настроения, при които алтруизмът да е в извеждаща позиция. Вие добре знаете, че има страни, които са в конкретни отношения с нас и те ще останат в тези отношения. Добре знаете, че отказът на Гърция да ни разрешат да имаме ядрена енергетика не произтича от други интереси, а от това, че имаме икономически интереси със съседна на Гърция страна, с която те имат известни политически противоречия.
Моля Ви, като водите тези преговори, да не ги водите от позицията на интересите на другите държави, а на нашите лични интереси. Защото тук д-р Иванов каза, че има страни, в които ядрената енергетика е била забранена. Д-р Иванов, искам да си отговоря на въпроса дали това е постижение на човешката наука, дали разцепването на ядрото е успех? Дали Ръдърфорд постави началото на един нов клон в науката и той е полезен за човечеството или това е вредно за човечеството? Защото ако една Норвегия и други скандинавски страни не искат да имат ядрена енергетика, те имат водни стопанства, които задоволяват производството на евтина енергия от природата. А за една България, която е ограничена от един такъв вид ресурс, това не е приоритет, а напротив. Мисля, че постиженията на науката и използването на тия постижения в икономическото развитие на държавата е успех за България.
Може би би трябвало да се забрани използването на ядрена енергетика при зулусите, защото те нямат нито подготовката, нито информацията за това какво е ядрена енергетика. Но за България, ако кажат, че трябва да бъде забранено да я използваме, това е обида за високото научно развитие на държавата.
Завършвайки, бих казал: нека да извадим от отношенията помежду си политическия елемент. Нека действително интересите на България да стоят над всичко и да служим на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин Нешев, аз съм привърженик на ядрената енергетика и я смятам за екологична и високотехнологична. Но ние също така трябва да знаем, че това отношение, което е формирано в редица европейски страни, е факт. Колкото и да философстваме ние по този въпрос, ако вземем пример с Гърция, Австрия и Италия, там не се използва ядрена енергетика. Техните държави и общества са взели такова решение. Ние трябва да се съобразим с наличието на такава политика, за да може нашата ядрена енергетика, която според мен е много важна за нашата енергетика и ние не можем да бъдем енергиен център на Балканите без нея или да бъдем стабилни, трябва да се съобразим с тази политика и това виждане на хората. Каквото искаме, да си мислим, но съществува един голям свят, към който ние се приобщаваме, и трябва да се съобразяваме с всички негови аспекти. Пътят да продължим да бъдем ядрена енергийна държава минава именно през това съобразяване с всички аспекти на политиката по този въпрос. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, аз мислех да не Ви отговарям, но Вие предизвикахте известна емоция в мен.
Аз искам да бъда член на Европейския съюз като равнопоставена държава и като достоен човек. Не от интересите на този или онзи, съобразявайки се с него, със слугинаж да вляза в Европейския съюз. Аз съм българин и се гордея с това.
Трябва ли да Ви цитирам един стих на Вазов?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Не. (Оживление.)
СТЕФАН НЕШЕВ: Щом не трябва, не забравяйте този стих: "Аз съм българче!" Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В последно време българската ядрена енергетика се превърна в основна тема на дебати в Народното събрание. Това би било добре, ако след всеки наш дебат нейното бъдеще не ставаше по-неясно и по-несигурно.

Преди 9 месеца ние гласувахме за пръв път срокове в енергийната стратегия за закриване на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". Преди един месец променихме сроковете за 1 и 2 блок и дадохме мандат на правителството да преговаря за по-кратки срокове, за тяхното предсрочно затваряне. Сега има едно ново предложение, което е направено и което на пръв поглед изглежда свързано с повишаване на безопасността и бъдещето на ядрената енергетика.
С приемане на условията, които ни се поставят като държава, аз мисля че ние правим най-сериозните отстъпления от българските национални позиции само и само да можем да кажем днес, когато ще има решение за започване на преговорите, че сме започнали преговорите без предварителни условия, естествено след като приехме всички поставени предварителни условия.
Това е един от поредните заеми, който се предлага, но аз няма да се спирам на въпроса как тези заеми се отразяват на общото икономическо състояние на страната, как се връщат. Вероятно това трябва да го направят специалистите икономисти. За мен е по-важно да разберем как всичко това ще се отрази на бъдещето на атомната централа и ядрената енергетика като цяло.
Известно е, че правителството има намерение да структурира АЕЦ "Козлодуй" като самостоятелно предприятие. Съгласно условията на заемите, те ще се усвояват за 6 години, а общата сума за изплащане на кредитите и лихвите ще възлезе на 700 млн. долара. Да, толкова, д-р Димитър Иванов!
Съгласно заявената готовност на правителството - 2002 г. затваряме блокове 1 и 2, за което ще бъдат необходими много средства. И на неспециалистите е известно колко много средства изисква погребването на един ядрен блок. След няколко години, както върви и с тази позиция на нашето правителството, затваряме 3 и 4 - още толкова необходими за погребването средства.
Специалистите от атомната електроцентрала са изчислили, че дори и да продължат да работят 3 и 4 блок в рамките на техния проектен срок, в което се съмнявам като гледам как ни се поставят условия, след като започне изплащането на кредитите става силно отрицателен счетоводният резултат на централата и то за продължителен период от време. Или по-просто казано, централата става губещо предприятие. Колкото и да се увеличава цената на електроенергията, уважаеми колега, а тя не може да се увеличава неограничено, тези загуби не могат да се компенсират и за това състояние, за това централата да стане губещо предприятие, два са основните фактора - днешното решение, което се предлага, инвестирането на големи суми без да има каквато и да е възвръщаемост. Това не е строителство на нова мощност, която ще започне да произвежда. Това са 700 млн. хвърлени пари без обратно да има икономически ефект. И, разбира се, решенията за предсрочното извеждане на малките блокове.
Освен това, следствие на изразходването на амортизационните отчисления за погасяване на дълговете в края на проектния срок за експлоатация на 5 и 6 блок в АЕЦ "Козлодуй", няма да има никакви натрупани средства за строителство на заместващи мощности, тоест атомната енергетика в България се закрива окончателно.
Това ще бъдат резултатите, ако вземем решението, което се предлага днес и ако това е вашата крайна цел, обявете го открито и гласувайте за това решение.
Ние винаги към дебатите в Народното събрание се отнасяме конструктивно и затова аз искам да предложа решение на така създадената ситуация.
Според мен вярното решение, разбира се, че 5 и 6 блок трябва да се модернизират. И това България го прави и го правеше от 1 до 4. Ние сме вложили около 100 млн. долара досега за тази модернизация, само че виждаме, че въпреки това, въпреки изразходваните български средства отново ни се поставят условията и ние дори се съгласяваме да затваряме малките блокове, така че имам известно съмнение дали и да изпълним всичко и да пръснем много пари за модернизацията на 5 и 6 блок, отново няма да ни бъдат поставени условия.
Но така или иначе, България винаги се е отнасяла сериозно към проблемите на ядрената безопасност, така че модернизация на 5 и 6 блок трябва да има, но не с една програма, която е от 400 млн. долара наведнъж, или в рамките на тези няколко години. Това е една прекалено скъпо струваща програма. От нея, разбира се, ще спечелят няколко фирми, които ще бъдат изпълнители и които уреждат тези заеми. Ще спечелят и някои хора от правителството и от енергетиката на възлови постове чрез комисионните, които ще получат, но ще загуби българската енергетика. Това е абсолютно сигурно!
И всички сериозни специалисти ви казват, че това е безсмислено пилеене на пари.
Вижте, например, бюджетът на услугите и доставките от "Уестинг хаус". Това е в доклада към материала. Общо заемът е от 77 млн. долара. От тях за оборудване - само 22,5 млн., 51,5 млн. долара или близо 70% от проекта са за проектиране и инженеринг. Как оценявате голямата важност и необходимостта от тегленето на този заем?
Или по заема от "ЕВРАТОМ", представляван от Европейската комисия - от 312 млн. евро - 56,5 само за управление на проекта. Да не казвам, че има 6 млн. за офиси и жилища, 6,5 - за застраховки и т.н.
Господин Шиляшки сигурно ще ни убеждава, че те няма да използват всичкия този заем, на който ние се съгласяваме. Поне Димитър Иванов досега това искаше да каже. Аз не познавам такъв случай, когато е гласувано нещо в парламента и след това правителството да е икономисало от възможностите да получи заем, така че аз не ви вярвам, уважаеми господа, които искате да ме убедите, че ще икономисвате и няма да изразходвате средства.
Аз не знам защо, господин Шиляшки, не слушате специалистите от АЕЦ, които Ви казват, че това, което искате да правите не е необходимо, че трябва да редуцирате програмата, да я разделите на две - в първите години, всички мерки по безопасност, свързани с изискванията на международната нормативна база и в следващите няколко години - мерките, свързани с надеждност и удължаване живота на блоковете. И по всички отделни теми да направите реални търгове, а не, както сега. И тогава ще видите, че резултатът ще бъде намаляване два пъти на необходимите средства за Програмата за модернизация на 5 и 6 блок. По този начин това финансиране ще може да се осъществи дори със средства от продажбата на електроенергия и с неголеми краткосрочни заеми, които да вземе централата без рискове за нейното бъдеще. При този подход цената на електроенергията, произведена от АЕЦ ще остане атрактивна и няма да се наложи сами да си закриваме централата. Вярно е, че от такъв подход ще загубят хора на отговорни постове, но пък ще спечели ядрената енергетика!
Дами и господа, аз разбирам външните фактори, които работят срещу българската ядрена енергетика - това са големи икономически интереси. На тях не им е необходима икономически силна и енергийно независима България, но не мога да разбера нашето правителство. То приема всички условия, които ощетяват страната ни като победоносно обявява началото на преговори по присъединяването без предварителни условия и днес, както снощи чух да обявява министър-председателят Иван Костов, се качваме на машината на времето. Вероятно министър-председателят си представя машината на времето като парна машина. Аз не вярвам той да не може да прецени реалните последици от решението, което предлага, но явно предпочита да отстъпи с цената на получена надежда за собственото си политическо бъдеще, за спасяване на властта си. Но това са, разбира се, краткосрочни политически дивиденти. България, надявам се, ще я има и след управлението на СДС.
Обръщам се към вас, колеги от управляващото мнозинство - не подкрепяйте това решение, направете опит да погледнете отвъд мандата на вашето управление, не свързвайте вашите имена с бъдещото унищожаване на ядрената енергетика в България. Просто ви предлагам да отстоим националния си интерес! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За процедура думата има господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Моето процедурно предложение не е по разглежданата тема.
Уважаеми господин председател, колеги, предлагам да проведем извънредно заседание с единствена точка в дневния ред: "Второ четене на законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа" във вторник, 14 декември, от 15,00 ч. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 107, против 17, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има един безспорен момент в дискусията, че трябва да бъде осигурено усъвършенстването на тези два реактора. Но парламентът няма право да пренебрегва всички онези съображения и аргументи, които бяха поднесени на вниманието ни. Тъй като те се вписват в общата философия, в общата политика на България да има ядрена енергетика в рамките на общата си енергийна политика, но запазването й, развитието й да стане по възможно най-икономичния начин. Това от една страна.
От друга страна, през последните седмици бяхме свидетели на един факт, който заслужава вниманието на парламента, тъй като е урок. Финландският министър-председател даде оценка на поведението на Европа при обсъждането на условията, при които да бъдем поканени за преговори, което се разминава с мнението и оценките на правителството и на мнозинството. Не сте Стефан Стоилов, а финландският министър-председател. От Франция се чуха категорични гласове също в посока, различна от посоката, в която беше обработвано българското обществено мнение. Тоест, сервилното поведение, клякането, не са печеливша позиция.
И когато сега обсъждаме въпроса за натоварване на България с нови, нека да не са 700 млн., нека да не са 500 и толкова, нека да е по средата, с нови 600 млн. долара, струва си да се върнем и на този въпрос: а защо Европа ни предложи компенсация, която е 3-4 пъти по-ниска от полагащата се за готовността на България, толкова повече при съгласието ни да съкратим сроковете за извеждане на първите четири малки блока?
Българският парламент няма право да премълчава този въпрос. Направете простата аритметика, че с парите от една такава полагаща ни се компенсация ние гарантираме финансирането на това, което трябва да се направи с V и VI блок.
Това е една достойна българска позиция - продължаване на претенцията за по-голяма компенсация. Ние имаме моралната поддръжка на европейски страни - членки на Европейския съюз.
И когато преди малко Иван Иванов ви даваше структурата на разходите, една колежка, която като мен хал-хабер няма от ядрена енергетика, иронично се усмихва. Че ние с този въпрос за структурата на разходване на предоставени кредити десет години се занимаваме в Бюджетната комисия и в 90 на сто от случаите сме били единодушни, независимо кой управлява.
Големите компании, западните фирми редовно прекарват такива страни като нашата, простете за жаргона, структурирайки по определен начин използването на кредитите. А при помощите пък 60-70 на сто се връщат в централата като командировъчни. Това е истински проблем! Десет години ние с него се сблъскваме. И няма място за иронични усмивки. Това е въпрос за заплащане. И ще го плащат същите тези нещастни българи.
Ако ние основателно ругаем тези, които са ръководили във втората половина на 80-те години страната и с лека ръка са допуснали увеличаването на външния дълг над възможностите за нормалното му обслужване, българите имат същите основания да ругаят тези правителства, които с лека ръка в последните години отново и отново възпроизвеждат старите числа на външния дълг на България.
Ето в един такъв по-широк контекст трябва да се разглежда въпросът за кредитите, необходими за да запазим V и VI блок.
Тези съображения и аргументи никой сериозно мислещ народен представител не може да оспори. Затова ви се предлагат и някои варианти на решения, които са по-приемливи и които заслужават внимание.
Ето, за това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Професор Стоилов, аз очаквах, че ще бъдете по-радикален и ще кажете, че кредитите ни трябват не само за да модернизираме V и VI блок, но да завършим и АЕЦ "Белене", защото и той ни трябва. Благодаря.
ГЛАС ОТ ДЛ: Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Нешев, аз в краткото си изказване боравех с икономически съображения и аргументи. Нямам претенцията да се произнасям българската енергетика, в това число ядрената енергетика, в перспектива какви компоненти трябва да има. С АЕЦ "Белене", без АЕЦ "Белене" - нямам претенция. Чета това, което казват експертите и специалистите, тези, които ми звучат по-сериозно и се вписват в моята обща представа за икономиката на България в ХХI век и го приемам. Но не мога да се произнасям, както вие се произнасяте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, виждам, че времето напредва, дискусията продължава. Правя процедурно предложение за извънредно за продължаване на заседанието днес след 14,00 ч., след приключване на парламентарния контрол, до изчерпване на точката от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу направеното предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 106, против 40, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Друг желае ли да се изкаже?
За процедура има думата господин Янаки Стоилов. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Моето предложение е процедурно, но всъщност то има съществено политическо значение. Това предложение е да отложим решаването на въпроса, който сега се обсъжда, и това да бъде направено в друго близко време.
Какви са мотивите ми за това предложение? Тук се чуха доста аргументи, макар и може би недостатъчно, както за необходимостта от модернизиране на ядрените реактори, за които се иска сключването на заема, така и някои по-общи икономически разсъждения във връзка с последиците от неговата реализация.
Смятам, че трябва да се предоговорят част от условията, които се съдържат в този мандат, които да отговарят на новата ситуация, в която се намираме. Това споразумение е започнало да се готви още преди 5 - 6 години, а ние в последно време приемаме условия, свързани с развитието или пък с ограничаване на възможностите на българската енергетика. Затова аз смятам, че правителството трябва да бъде поставено в по-изгодни условия, като се помъчим да редуцираме тези средства, те да бъдат разположени във времето така, че да не се получат крайно неблагоприятните съвпадения, за които се говори.
Днес ще се вземе решението за започване на преговори за присъединяването на България и други страни. Мисля, че ние трябва да дадем знак както за готовност да се движим в тази посока, така и да се отстояват категорично националните интереси. И не изпадайте в положението вие и тези, които внасят този проект, да се връщате в годините и да говорите как всичко е било предопределено, така както днес се търсят оправдания в други решения, взети през 1993 г. Този път цената ще е още по-висока.
Затова моето категорично предложение, което настоявам да възприемете по най-сериозния начин, е да отложим решаването на този въпрос на днешното заседание и да бъде внесен нов проект, който да отговаря в по-голяма степен на българските възможности и интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението за отлагане на разискването?
Моля, гласувайте предложението за отлагането.
Гласували 166 народни представители: за 56, против 102, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже?

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие Министерският съвет да
проведе преговори и да сключи гаранционни
споразумения от името на Република България със
"Ситибанк" и "Ексимбанк" - САЩ, с "Експорт-импорт банк"
на Руската федерация и с Европейската общност по
атомна енергия (ЕВРАТОМ), представлявана от
Европейската комисия, по заеми, които ще бъдат
отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ("Национална
електрическа компания" ЕАД) за финансиране на
Програмата за модернизация на 5 и 6 блок на
АЕЦ "Козлодуй"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи гаранционни споразумения между Република България и:
1. "Ситибанк" и "Ексимбанк" - САЩ, по кредитно споразумение за заем в размер до 77 млн. щат. долара между АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) и "Ситибанк" - САЩ, за финансиране на американското участие в Програмата за модернизация на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй";
2. "Експорт-импорт банк" на Руската федерация по кредитно споразумение за заем в размер до 80 млн. щат. долара между АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) и "Експорт-импорт банк" на Руската федерация за финансиране на руското участие в Програмата за модернизация на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй";
3. Европейската общност по атомна енергия (ЕВРАТОМ) по кредитно споразумение за заем в размер до 212,5 млн. евро между АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) и ЕВРАТОМ, представлявана от Европейската комисия."
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 115, против 30, въздържали се 27.
Решението е прието.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 3-9 декември 1999 г.:
Питане от народния представител Георги Великов Карабашев към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно причините, довели до социалното напрежение в "ТТ Микропроцесорни системи" АД, гр. Правец, и мерките, които предприема Министерството на промишлеността за нормализиране на обстановката в дружеството. Следва да се отговори на 17 декември.
Питане от народния представител Александър Каракачанов към Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на извънучилищните звена. Следва да се отговори също на 17 декември.
Питане от народния представител Руси Статков към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно мерките на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за отстраняване на фактически грешки в плана за земеразделяне на с. Долно Озерово, община Вършец, област Монтана. Следва да се отговори на 17 декември.
Има за връчване писмени отговори.
Писмени отговори от министъра на финансите Муравей Радев на актуални въпроси от народния представител Иван Борисов.
Писмени отговори от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуални въпроси от народния представител Атанас Младенов.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
На въпроси и питания първо ще отговаря заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно действията на българското правителство по възстановяване на корабоплаването по р. Дунав.
Заповядайте, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, драги колеги народни представители! Вие знаете, че в края на м. април, а това са над 200 дни, с агресията на НАТО над Югославия бяха разрушени мостовете и корабоплаването на Дунава беше прекъснато. България вече над 200 дни всеки ден губи по 30 хил. долара, като плаща пристанищни такси за 30 кораба, които не могат да се върнат в България. Да не говорим за огромните загуби, които никой не може да изчисли, от неизползвани товари от тези 30 плавателни съда.
По същото време, когато беше прекъснато корабоплаването по Дунава, от едно високопоставено лице в България бе обявено, че вторият мост, който е така нужен на България, вече е договорено да се построи. Под моето достойнство е да споменавам името на това лице. Но мост, както виждате, не се построи. Учудва ме изявлението на госпожа Дана Константинеску преди няколко дни в България като представител на Министерството на транспорта на Република Румъния, която заяви, че в следващите 15 години втори мост Видин - Калафат няма да има.
Освен тази тежка загуба, която понася България, ние продължаваме да закриваме предприятия, закриваме мини, закриваме училища, закриваме болници, бюджетът ни е в трагично състояние относно майчинството, инвалидите и пенсионерите. За тези загуби, които търпи България, няма вина нито България, нито българският народ. По време на посещението на господин Клинтън той ни потупа по рамото и ни каза да си спомним за Паисий, отиде си и нито дума за тези загуби.
И като направим тази рекапитулация, уважаеми господин вицепремиер, че Дунава е затворена, затваряме предприятия, сега за поканата ни принудиха да затворим предварително и АЕЦ "Козлодуй", аз не мога да си представя следващите 15-20 години, когато трябва да станем действителен член на Европейския съюз, дали няма да се намери някой комисар от Брюксел, а там дал Бог много комисари, да ни принуди да си затворим и държавата, само и само да бъдем приети в Европейския съюз.
Много Ви моля, уважаеми господин вицепремиер да ми отговорите за действията на българското правителство, какви действия предприема по възстановяване на корабоплаването по р. Дунав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бончев! Режимът на корабоплаване по р. Дунав е регламентиран както от международни договори, подписани на многостранна и двустранна основа, така и от вътрешни правила съгласно националното законодателство на всяка дунавска страна. Основният многостранен международен договор е Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав, подписана в Белград през август 1948 г. от всички дунавски държави. С Белградската конвенция е създадена Дунавска комисия, която следи за изпълнение на конвенцията и дава препоръки с цел уеднаквяване режима на корабоплаването по р. Дунав. Тези препоръки стават задължителни за съответната дунавска държава чрез приемане на вътрешен нормативен акт.

Същевременно между дунавските държави действат и двустранни международни договори, отнасящи се до режима на корабоплаването. Правителството на Република България е сключило такива двустранни спогодби с правителството на Федерална република Германия, Съюзна република Югославия и Австрийското федерално правителство.
Проблемите на националните параходства на дунавските държави възникват от прекъсване на корабоплаването в югославския участък на река Дунав от град Бездан до устието на река Тимок. Основна причина за това се явяват трите разрушени моста в град Нови сад вследствие на военните действия на НАТО в Съюзна република Югославия. При останалите пет повредени моста фарватерът не е засегнат от паднали и разрушени части и принципно е свободен за корабоплаване. Предполага се, че в непосредствена близост до мостовете могат да се намират и невзривени ракети, които могат да представляват опасност за корабоплаването.
За обезпечаване на съобщенията между бреговете на реката югославската страна планира строежа на понтонни мостове, които по експертна оценка представляват допълнително препятствие както за корабоплаването, така и за транспортирането на остатъците от разрушените мостове.
По данни на параходство "Българско речно плаване" понесените загуби към 16 август 1999 г. общо за българските параходства по река Дунав се изчисляват на 2 млн. 122 хил. и 21 лева, а пропуснатите ползи към същия момент - 571 хил. лева.
Позицията, която поддържа Съюзна република Югославия по проблема за възстановяване на корабоплавателния път в участъка на река Дунав, е, че безопасно корабоплаване е възможно само при предварително възстановяване на разрушената инфраструктура на река Дунав. Съюзна република Югославия поставя решаването на проблема в зависимост от подкрепата и съдействието на Дунавската комисия и международните институции. Югославската страна настоява Дунавската комисия непосредствено да се включи във възстановяването на безпрепятственото корабоплаване по река Дунав, изисквайки от ООН и от съответните международни организации създаването на финансови и други необходими условия за разчистване на корабоплавателния път. Като пречка за възстановителните действия Съюзна република Югославия разглежда ембаргото, наложено от Европейския съюз.
Югославската страна е изготвила проект за разчистването на река Дунав и е представила същия в Дунавската комисия, като въпросът за възстановяването на разрушените мостове не е включен в него. Този проект не отговаря на европейските стандарти и предстои изработването на нов, който Дунавската комисия ще представи в Европейския съвет.
Българската страна е заинтересована от възможно най-бързото възстановяване на свободното корабоплаване по реката. На състоялата се на 8 и 9 октомври т.г. в Бари среща по пакта за стабилност е разгледан въпросът за деблокирането на реката. Европейският съюз изрази готовност да сътрудничи на дунавските страни, засегнати от блокирането на корабоплавателния път по река Дунав.
По време на проведената на 20 октомври т.г. в Будапеща среща на премиерите на страните от ЦЕФТА премиерът Иван Костов предложи свикването на многостранна среща на министрите на транспорта на страните-членки на ЦЕФТА и страните от Дунавската комисия за обсъждане на въпроса за възстановяване на корабоплаването. Инициативата е подкрепена от унгарския премиер Виктор Орбан, като унгарската страна изрази желание да бъде съинициатор на такава среща.
Министерството на външните работи и Министерството на транспорта започнаха работа по организиране на срещата, като провеждането й е предвидено за 14 декември т.г. Динамиката, с която се развиват събитията около решаване на дунавския проблем обаче е такава, че почти всеки ден настъпват положителни промени, които могат да доведат до скорошно започване на практическите работи по разчистване на фарватера.
Въпросът за възстановяването на корабоплаването по река Дунав е разгледан от Европейския съвет на 15 и 16 ноември т.г. по инициатива на Франция и Австрия. Съветът е потвърдил своята готовност да предостави активна помощ на Дунавската комисия и крайбрежните държави в усилията им за възстановяване на нормалното корабоплаване. Той е подчертал, че в съответствие с международното право главна отговорност за разчистването на корабоплавателния път носи Югославия и призовава Югославия да извърши пречиствателните работи или да разреши извършването им от други страни. Същевременно съветът е поставил изискване Дунавската комисия да разработи проект за разчистването, който да отговаря на стандартите на Европейския съюз.
На състоялото се неофициално заседание на 23 ноември на Дунавската комисия Унгария и Австрия са направили съвместно предложение за изготвяне на технически проект за разчистването. В изработването на този проект те се ангажират пряко да финансират.
Според последна информация от Секретариата на Дунавската комисия на 14 декември предстои да бъде разгледано становището на Европейската комисия по изработения проект. Съветът по общи въпроси на Европейския съюз вече декларира готовност да бъде оказана финансова помощ на Дунавската комисия. Това обстоятелство, уважаеми господин Бончев, налага да се изчака решението на Дунавската комисия от 14 декември, въз основа на което ще бъде преценена необходимостта и целесъобразността от провеждането на среща на министрите на транспорта тук в София.
Българското правителство нееднократно е декларирало готовността на нашата страна да се включи и с технически средства, и със специалисти в тази дейност. Главна дирекция "Морска администрация" на Министерството на транспорта е изпратило в Секретариата на Дунавската комисия официална заявка за участие на наши фирми в работата по разчистване на фарватера в югославския участък около Нови сад.
Българската страна е активна и в дейността, извършвана в рамките на самата Дунавска комисия. Мога да ви уведомя, че на вчерашното заседание на Министерския съвет ние упълномощихме Светослав Панов, посланик на Република България в Унгария, да ни представлява и в Дунавската комисия именно по тези проблеми.
Така че всички усилия, които се полагат, са за решаване на проблема точно дотолкова, доколкото и нашата страна се опитва да бъде активна, да бъде съучастна в опитите да се възстановят и корабоплаването, и нормалното функциониране на речния път по Дунава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Има думата за реплика господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, колеги народни представители! В отговора на господин вицепремиера се даде просто статистика къде, кога, какво е говорено за състоянието на корабоплаването. Господин Бакърджиев, Вие споменахте Бари в Италия. Да, в бюлетина, който излезе в Бари, Италия, Европейската комисия казва "не" на възстановяването, понеже сме щели да направим услуга на Милошевич.
Споменахте Будапеща - румънският представител много добре знаете, че каза "не". В София преди няколко дни също каза "не".
Всички усилия, които са направени досега, са добри. Европейската комисия казва проекти за разчистване съгласно стандарта на Европейския съюз. Ами преди да бъдат срутени мостовете, уважаеми господин Бакърджиев, когато Дунава беше чист, да не би да беше по стандарта на Европейския съюз? А корабите можеха да плават.
И аз много съм учуден, при всички тези продължителни и разтакаващи разговори за възстановяване на корабоплаването как и откъде България намира всеки ден по 30 хил. долара да плаща загуба на нашите кораби, които не могат да се върнат в България и стоят в Унгария. Всеки може да направи сметка 30 хил. долара колко пенсии са на месец, колко детски добавки, колко пенсии за военноинвалиди! И на мен много ми е чудно съобщението в пресата, че, не дай си Боже, ако зимата бъде люта и не знам колко метра от двата бряга замръзнат на Дунава, престава да функционира и фериботът на Видин, който извозва по 10-20 ТИР-а на ден. Тогава какво ще правим, господин Бакърджиев? (Реплики в мнозинството.) Моля, не ме прекъсвате от миманса!
По всички документи на Европейската комисия, на Европейския съюз не се вижда възстановяването до април догодина. Това ще бъдат над 365 дни, уважаеми господин Бакърджиев! По 30 хил. долара - хич не са малко пари за нещастния бюджет на България и за хората, които живеят тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Иван Борисов да развие своя актуален въпрос относно липсата на предпазни мрежи край магистралите.

ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! На всички е известно, че десетки километри по главните пътища "Тракия" и "Хемус" вече са останали без предпазни мрежи. Вероятно те са откраднати и са отишли или на "Вторични суровини", или някъде по вилите. В този си вид нашите магистрали не отговарят дори на елементарни изисквания. Задължително е при този клас пътища ограничаването на достъпа до тях на пешеходци, животни и каруци да е 100-процентово. Огромни рискове от катастрофи крият десетките черни пътища, които излизат на магистралите през местата, където няма огради. Всичко това създава предпоставки за тежки пътно-транспортни произшествия. Вече има жертви.
През м. октомври т. г. на автомагистрала "Хемус" в землището на с. Жерково загина 28-годишен шофьор. Поради липса на предпазна мрежа на платното излизат животни. Летящото със 100 км в час "Ауди" се блъска в тях и става непоправимото. В случая могат да се търсят много причини, но основната е липсата на предпазна мрежа около автомагистралата. Аналогичен беше и случаят край Видин на 21 август 1997 г. Там загинаха пет човека. Действително тук вече не става дума за автомагистрала, но входните артерии на големите градове, визирам Враца, са изградени като магистрали.
Господин Бакърджиев, в последните години ежедневно говорим за евроинтеграция, за еврокоридори и т. н. Това е добре. Географското положение на България дава възможност страната да стане кръстопът поне на четири трансконтинентални транспортни коридора. Убеден съм, че всички български правителства - и вашето, и преди вашето, и след вашето са работили и ще работят за реализацията на тази възможност. Но съгласете се, че предпазните мрежи около съществуващите автомагистрали са само малка част от огромните усилия и средства за реализирането на тази голяма цел.
Отговорът на Главното управление на пътищата е, че няма средства за възстановяване на оградите. Този отговор не устройва никого. В Пътното управление се надяват този проблем да бъде решен с отдаването на магистралните участъци на концесия. Кога ще стане това? Колко жертви още ще бъдат дадени дотогава? А идва зима. Съгласете се, че този проблем има и международен отзвук.
Моят актуален въпрос е: господин Бакърджиев, възнамерявате ли да възстановите огражденията около автомагистралите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Борисов, с Указ № 940 на Министерския съвет от 14 юни още 1977 г. е ратифицирана Европейската спогодба за международните автомагистрали. Тя е в сила за България от март 1983 г. Съгласно тази спогодба - глава шеста, т. 3, в която са описани всички съоръжения, нужни за обезопасяване на автомагистрали, предпазната оградна мрежа не е задължителен елемент. Тя не е задължителен елемент за нашите автомагистрали, съгласно действащия в момента Закон за пътищата и Правилника за приложението му. Независимо от това, господин Борисов, с оглед обезпечаване сигурността на движение и недопускане на автопроизшествия Главно управление на пътищата е въвело като задължителен елемент при изработване на техническите проекти за автомагистрали да се предвиждат и необходимите количества оградна мрежа. Без монтирана оградна мрежа участък от автомагистрала не се пуска в експлоатация. Нейното основно предназначение, както Вие споменахте, е да защитава движещите се моторни превозни средства от случайно появили се на пътното платно хора, диви или селскостопански животни. Предпазната оградна мрежа е пътна принадлежност - над 30 лева, като стойност, на линеен метър.
За съжаление, през целия експлоатационен период на магистралите, както и Вие споменахте, непрекъснат проблем са кражбите. Например от автомагистрала "Тракия" преди пет години - през 1994 г., са пуснати в експлоатация 32,5 км, тоест с обща дължина на оградната мрежа 65 км. През 1996 г. - само две години по-късно, не е останал нито един метър от тези цели 65 хил. метра мрежа. Такова е положението на всички изградени автомагистрални участъци в страната. Краде се не само оградната мрежа, но и металните колове, които поддържат самата ограда. Към настоящия момент на магистралите "Тракия" и "Хемус" липсват общо около 100 км оградна мрежа, което прави 50 км, ако гледаме двустранно. Влаганите средства за възстановяване на тази мрежа и съответно невъзможността тя да бъде защитена от ново посегателство води до един затворен кръг на изразходване на средства, които реално не изпълняват своето предназначение.
Задължителен елемент при всички рехабилитационни мероприятия обаче, господин Борисов, проведени по автомагистралите в България, е монтирането на нова оградна мрежа. Изпълняваната до неотдавна предпазна мрежа беше поцинкована със специално РVС покритие и с нормална ромбовидна плетка. Нейните отличаващи качества не бяха пречка за свалянето й за други нужди.
През 1998 г., с цел преодоляване на този макар на вид дребен проблем, в Главно управление на пътищата се проведе конкурс за избор на нов тип предпазна оградна мрежа, коренно различна от прилаганата досега. Новоизбраната мрежа е по европейски образец със специална плетка и с различно разреждане във височина. На определени места са маркирани инициалите на Главно управление на пътищата, с цел обезпечаване на нейната автентичност. На фирмата-производител, съгласно условията на сключения договор, е забранено да продава от този тип оградна мрежа на други клиенти в страната освен на Главно управление на пътищата. Обяснимо е защо - за да може да се проследи движението. Металните колове, които служат за поддръжка, също са заменени със стомано-бетонни, които са също с автентична маркировка. Този нов тип предпазна оградна мрежа е изпълнен експериментално на автомагистрала "Хемус" в участъка Правец - Ябланица. Ние в неделя открихме този участък. Така че всеки, който минава оттам, може да добие и визуална представа.
В програмата на Главно управление "Пътища" за 2000 г. е предвидено поетапно попълване на липсващата мрежа по автомагистралите "Хемус" и "Тракия". Друга мярка, обезпечаваща нейната трайност, е промененото място на монтаж - вместо в края на сервитута, оградната мрежа сега ще се поставя непосредствено до банкетите, непосредствено до пътното платно, с цел да бъде видима и по-трудно да бъде демонтирана.
С оглед обезпечаване сигурността на движение по българските магистрали в проекта за нов Закон за пътищата, който е приет от Министерския съвет и предполагам ще бъде внесен съвсем скоро за разглеждане в Народното събрание, предпазната оградна мрежа е включена като задължителен елемент от принадлежностите на пътя.
За ограничаване на непрекъснатите кражби и повреди на пътни принадлежности чл. 42, т. 1 предвижда и съответните санкции и глоби в съответните размери. Разбира се, необходимо е да се съчетаят усилията и на изпълнителните органи, и на обществеността, и на всички, които имат все пак доброто желание да си осигурим сами и надеждност, и безопасност, когато се движим по българските магистрали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Господин Борисов, имате думата за реплика.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви за отговора, господин Бакърджиев. Вероятно най-доброто от моя въпрос и от Вашия отговор е това, че нито аз, нито Вие говорихме за някакви партийни политически пристрастия. И все пак Вие потвърдихте казаното от мен, че 100 км от оградната мрежа е разрушена, тоест 50 км, ако вземем от двете страни, което е много. Съгласете се, господин Бакърджиев, че в поредица мои актуални въпроси говорим все за строителство, строителство на пътя Враца - Оряхово, на моста при Ерден, на обходен път Козлодуй. Днес говорим за автомагистралите.
През летните месеци Вие се прочухте в България като разрушител, като бомбаджия, а аз Ви говоря непрекъснато за строителство. Само заради това аз очаквах от Вас, че Вие ще кажете ясно и категорично днес: Господин Борисов, благодаря Ви за въпроса. Заявявам от тази трибуна, че примерно, до 30 април следващата година автомагистралите в България ще бъдат осигурени с предпазни мрежи. И аз очаквам, че в заключение все пак Вие ясно и категорично ще кажете това - ако не с този срок, аз казах, примерно с някакъв срок, защото виждам, че Вие сте съгласен с всичко онова, което развих като мое виждане по въпроса. Вие нямате различно мнение от това, което казах. Добре би било да фиксираме и срок, когато това ще стане.
Разбирам, специална мрежа, която ще се използва само за това, специални колове, които само за това ще се използват. Тоест има виждане как ще стане това. Виждам, че има промяна и в мисленето на Главно управление на пътищата, че няма средства.
Още веднъж Ви моля, ако имате възможност кажете или повторете кога все пак магистралите в България ще бъдат обезпечени с такива оградни мрежа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата министър Бакърджиев.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Борисов! Точно така е. Оттук насетне в България все по-често ще говорим за това, че градим и че строим. Това ни е работата и мисля, че ние ще я вършим съвестно.
Споделих вече, че за следващата година - 2000 г. - са предвидени средствата за възстановяване изцяло на тези участъци, от които оградната мрежа е демонтирана. Успоредно с това споделих и това, че в рехабилитацията на всеки един от участниците по магистралите - и "Хемус", и "Тракия" - задължително се предвижда изцяло подмяна на оградната мрежа с новия тип, за който говорих. Вече през 2000 г., господин Борисов, ще затворим всички допуснати дотук отваряния в пътните участъци. Аз се надявам, че успоредно с това ще намалеят съответните кражби, защото ние влизаме в един процес, в който държавата слага, а някой друг взима, после пак държавата слага, вие тук гласувате бюджет, който после ние изразходваме. И се въртим. Но ангажиментът на Главно управление "Пътища" - разбира се, то ще бъде в нова структура след 1 януари 2000 г. - е следващата година да бъдат възстановени всички участъци. А тези, които се рехабилитират в момента, те продължават да извършват тази дейност. Имате моята дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
Има думата народният представител Иван Борисов да развие своя актуален въпрос относно втората вълна на масовата приватизация. Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! Имам всички основания да твърдя, че втората вълна на масовата приватизация е пред провал. Вече стартира 7 търг. Той трябва да приключи на 17 този месец. Интересът към масовата приватизация непрекъснато намалява. Досега само 1 млн. 360 българи са взели инвестиционните си бонове. А тези, които имат това право, са над 3 млн. души. От 267 033 млн. бонове досега са използвани само 43 400 млн., т.е., по-малко от една шеста. Надеждите на хората, че придобивайки собственост чрез масовата приватизация, ще се превърнат в средна класа, изчезнаха. За една седмица бонове купуват от 3000 до 5000 човека. Още по-тревожно е това, че 53 на сто от придобитите бонове и книжки са купени за 1,00 лв., което означава, че са купени предимно от пенсионери. На 7-я търг за продан се предлагат акции от 90 предприятия с обща номинална стойност 802 186 лв. Новите предприятия, забележете, са само 19. Останалите 71 предприятия вече са предлагани на предишни търгове.
Втората вълна на масовата приватизация стартира и върви с много пропуски и неуспехи. За първите 5 търга са приватизирани, забележете, едва 1,5 на сто от активите на държавата. На изминалите 6 търга участниците подаваха от 30 000 до 80 000 заявки за покупка на акции. Половината от подадените заявки оставаха неплатени. На първия търг бяха заявени 137 000, а бяха платени само 69 000 акции, т.е., 50 на сто. На четвъртия търг са заявени 855 000, а са продадени едва 417 000 акции, т.е., под 50 на сто. Излиза, че участниците в търговете прилагат олимпийския принцип: важното е да се участва!
Най-големият дефект на масовата приватизация е, че не се предлагат атрактивни акции. Досега през търговете са минали 300 предприятия. Голямата част от тях са неизвестни или са в отчайващо финансово състояние. Управляващите не изпълниха обещанието си, че за хората ще има дялове от проспериращи фирми като БТК и "Нефтохим". Гафове имаше и в самите търгове. Имаше прекласиране.
За всички е ясно, че ако подходът към масовата приватизация не се промени кардинално, тази форма на раздържавяване ще се превърне в нескончаем процес със затихващи функции, без реални икономически резултати.
Моят актуален въпрос е: каква е оценката Ви за хода на масовата приватизация? Смятате ли, че е необходимо да се промени подходът към тази форма на раздържавяване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Аз не знам какво точно имате предвид под термина "втора вълна на масовата приватизация", тъй като такова понятие нито в закона, нито в някой от нормативните актове съществува. Няма втора вълна на масовата приватизация и слава Богу, че няма. Ние видяхме резултатите от първата вълна на масовата приватизация и вие всички ги виждате и непрекъснато ми задавате въпроси за предприятия, които са пострадали от първата вълна на масовата приватизация.
Неслучайно няма втора вълна на масовата приватизация в закона, който беше гласуван от Народното събрание. Има процес на раздържавяване с инвестиционни бонове. И аз с удоволствие ще Ви кажа как върви този процес и чрез централизираните публични търгове, но също така и чрез касовата приватизация, където боновете също така са законно платежно средство.
Какви са фактите? До момента в приватизацията са изразходени близо 46 млн. инвестиционни бонове. От тях на централизираните публични търгове за покупка на акции са похарчени 27 млн. 850 хил. 206 инвестиционни бонове. За плащания при приватизационни сделки, сключени от Агенцията за приватизация и отрасловите министерства, са изразходвани 18 млн. 103 хил. 194 инвестиционни бонове. Както сами виждате, числата са сравними и означават само едно - че инвестиционните бонове наистина са едно нормално платежно средство в приватизацията.
Без да ви обременявам, ще ви посоча само още няколко конкретни резултата. До момента са публикувани окончателните резултати от 5 централизирани публични търгове. Излязло е класирането от 6-ия търг, за 7-ия търг в момента тече подаването на заявки. Това са ежемесечни практически търгове, които вървят и които не представляват никаква вълна, а една рутинна практика на българското правителство.
Във всички тези централизирани търгове са предложени за продажба 3,7 млн. акции от 229 предприятия. На 5-те търга, които са приключили, са продадени 2 млн. 212 хил. акции. Ще отворя само една скоба - от предприятията, акции от които се предлагат на централизираните търгове, 62 или най-много на брой от отрасловите министерства са предложени от Министерството на промишлеността. А от 2,2 млн. продадени акции над 35 на сто са от фирми, на които приватизиращ орган е Министерството на промишлеността. Това красноречиво показва какво е отношението на нашето - Министерството на промишлеността към централизираните търгове. Данните на Центъра за масова приватизация към вчерашна дата сочат, че инвестиционните бонове са използвани като платежно средство в 384 сделки на Агенцията за приватизация и отрасловите министерства. При продажбата на 258 предприятия работниците са купили преференциалните си акции с бонове. При приватизацията на други 125 предприятия са били използвани бонове от работническо-мениджърски дружества. Сред тях са "Винпром" - Лясковец, "Китка" - Нови пазар, "Винпром" - Търговище, "Жити" - Русе, "Мадара" - Шумен, "Велур" - Ловеч и др.
Уважаеми господин Борисов, далеч съм от мисълта да изреждам всички дружества, в които има приватизация, където са използвани приватизационни бонове. Излишно е да Ви убеждавам в предимствата или в недостатъците на тази приватизация. Тя стартира по един начин преди, сега продължава по един коренно различен начин.
Естествено, както и предишният силно административен модел на бонова приватизация, така и настоящият пазарен модел имат своите недостатъци. Сега например ние не разполагаме вече с такъв голям ресурс от държавни предприятия, какъвто имаше правителството на Жан Виденов. Въпреки това обаче, до този момент при новата схема на централизирани търгове, инвестиционните си бонове са получили 1 млн. 49 хил. 729 българи.
И тъй като във въпроса Ви фигурираше сравнение, че при първата вълна на масовата приватизация са участвали 3 млн. души, искам да подчертая една съществена подробност, а тя е, че при така наречената първа вълна имаше точно определен и кратък - казвам кратък - краен срок за получаване на боновете, а при новия модел на бонова приватизация срокът, в който хората могат да вземат боновете си и с тях да участват в приватизацията си, е краят на 2001 г. Дано да сме живи и здрави дотогава - аз - министър, Вие - депутат - и тогава обективно да сравним резултатите и да видим към края на боновата приватизация кой модел е облагодетелствал повече хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Всъщност Вие и на двата ми въпроса отговорихте положително, господин Божков. Питах Ви как върви масовата приватизация, казахте - "Добре". Питах Ви считате ли, че трябва нещо да променяте? Разбрах, чe нищо не трябва да променяте. Всъщност, има нещо уникално в случая. Моят актуален въпрос към Вас е зададен в сряда, на 8 декември. Само няколко часа след това по време на дебатите за бюджет за 2000 г. Вие ми отговорихте на въпроса, макар и косвено. И ето пред мен е стенограмата от 8 декември. Аз чета дословно: "В края на следващата година, когато разглеждаме бюджет 2001, аз пак ще си седя в тази кошарка на министрите, а господин Томов вероятно ще продължава да седи там и може би няма да бъде председател на Евролевицата." Ето в този Ваш отговор, в това Ваше изказване, се съдържа и моят отговор. Тоест, за Вас всичко е нормално, структурната реформа върви, приватизацията върви, в това число и масовата приватизация. (Смях в блока на ДЛ.) Аз не коментирам дали Александър Божков трябва да казва Александър Томов там ли ще бъде следващата година или ще бъде председател на Евролевицата. Аз не коментирам това. Но тук има нещо друго, което мен ме смущава, господин Божков. Даже и възхищава. Вие използвате нови термини: кошарка на министрите! Обикновено българинът е свикнал в кошарка да вкарва нещо друго. Вие внасяте нови термини сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Борисов!
ИВАН БОРИСОВ: Кошарка на министрите! Значи, Вие казвате, че тази даденост, която имаме, Ви устройва. Вие живеете в комфорт, Вие нищо няма да променяте. Приватизацията върви. Не такова обаче е нашето мнение. (Смях в блока на ДЛ.)
В сряда, в началото на парламентарната седмица, моят колега Михаил Миков направи предложение тук, от тази трибуна. Имам стенограмата, но няма да ми стигне времето да я прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ИВАН БОРИСОВ: Но той направи предложение да бъде включена в дневния ред на седмицата такава точка за приватизацията. Вие отказвате. От какво се страхувате, господин Божков, щом всичко е нормално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Борисов!
ИВАН БОРИСОВ: В поредица от заседания Михаил Миков предлага тази точка, а Вие отказвате. Значи нещо Ви смущава, нещо Ви притеснява, от нещо се страхувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Божков.
Предложението на господин Миков се разгледа от Народното събрание. И не някой министър е отказал, а тук се взима решението. Така че цитирайте точно нещата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Аз съм дошъл тук да отговарям на Вашия въпрос, а не да правя коментар на моето изказване по време на дебатите по бюджета. Ако то толкова много Ви е харесало, може да си го коментирате колкото искате, но не това е темата на днешния Ви актуален въпрос.
Разбира се, че нищо не е перфектно. И разбира се, че в приватизацията и в боновата приватизация има и слабости. Аз го казах съвсем точно. Вие изглежда, че чувате само част от моя отговор. Чета още един път: "Естествено, както и предишният силно административен модел на боновата приватизация, така и настоящият пазарен модел си имат недостатъци". Очевидно е, че има недостатъци. Но очевидно е и друго. И мисля, че точно днес, на 10 декември 1999 г., точно на тази знаменателна дата да твърдите, че българската приватизация се е провалила, когато именно поради успеха ни в структурната реформа, именно поради огромния напредък, който държавата ни извървя с общи усилия - и на управляващи, и на опозиция през тези две и половина години, днес очакваме да получим покана за преговори за пълно членство в Европейския съюз, Вие днес да изразявате съмнения от трибуната, че приватизацията се била провалила? Аз мисля, че не е много редно!
А по отношение предложението на господин Миков, аз винаги съм бил съгласен с това предложение. Съгласен съм да има всякакъв вид проверки на приватизацията. Ако си спомняте по време на предишното Народно събрание към Икономическата комисия имаше подкомисия по приватизацията, на която аз бях председател. И тя се занимаваше с въпросите на приватизацията - и със законодателството, и с актуалните въпроси на приватизацията. И мисля, че е съвсем нормално Комисията по икономическата политика в това Народно събрание да се занимава с въпросите на приватизацията. Не мога да разбера защо предлагате да се отнеме функция на Комисията по икономическата политика и да се създаде някаква друга комисия, специално за приватизацията. Ако не вярвате на Комисията по икономическата политика, питайте членовете от вашата парламентарна група в тази комисия. Но това са си въпроси на парламентарната практика и на парламентарните процедури. Аз изказвам само едно мнение, защото Вие казахте, че аз съм бил "против" такава комисия. Аз не мога да бъда "против" нещо, което парламентът решава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане относно мерките на Министерството на промишлеността по повод на ревизията на Държавен финансов контрол - Монтана в "Компласт" - ЕАД, Берковица.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, господин министър, колеги! Питането, което съм направил, е продължение на едно подобно питане по същата тема, бих казал, от началото на тази година. И ще припомня. Тогава аз попитах господин заместник министър-председателя във връзка с неговите твърдения в началото на управлението на СДС, че той сменя директори, за да има по-кадърно управление, наистина ли е така? Попитах Ви, господин Божков, защо след като сменихте директора на "Компласт" и назначихте, или по-скоро си откупи мястото от висши представители на СДС директорът, в последните две години на периода има рязко влошаване на резултатите? Защо има загуби за стотици милиони левове? Попитах Ви, господин Божков, за това знаете ли как си е откупил мястото този директор от депутат, който седи в тази зала в момента и от областен координатор или секретар на СДС? Попитах Ви защо фирмата на областния координатор на СДС е заместила международна фирма, със световна известност като дистрибутор, като поръчки? Защо, господин заместник министър-председател, има безстопанственост? Защо шефът на борда на директорите ползва служебна кола? Или по-точно я ползва депутат в тази зала в събота и в неделя? И колата е изчезнала или е продадена от някого? Попитах Ви за много други неща, които са свързани с едно от най-големите предприятия в Берковица, затова защото през последните две години то е на огромни загуби и генерира безработица. Тя е най-висока в Берковица. За държавно предприятие, което не кметът на Берковица тогава ръководеше, а Вие.
Господин Божков, Вие ми отговорихте във Вашия стил - с много приказки и с опити да изкарате несериозно питането. Вие се опитахте да се подигравате с международна фирма. Вие се опитахте да отнесете отговорността за това, че тези, които са ми дали информация, не сте ги проверили, към други. И поехте ангажимент, господин Божков, да извършите проверка. Проверката, която са извършили трима от вашите хора, а получих във вид на писмо от 26 страници. Става дума за 26 страници общи приказки.
И минавам на конкретния въпрос: какво показва ревизията на Държавен финансов контрол? Всичко онова, за което Ви говорех, като започнем от умишлено манипулиране на финансовия резултат. А именно, за да се изкара загубата по-малка, не 600 млн., а 500 млн. - надписване формално на заделяни уж средства за заплати, без ведомости, без да се дават на хората. Хората са получавали по 80 хил., а се е изписвала друга сума. Докато в същото време господин директорът Манолов е получил 450 хил. фактически над това, което му се полага. Но това е най-малката, бих казал, беда. По-важното и по-страшното е, и то се констатира от ревизията, че областният секретар на СДС, за който Ви говорех, има фирма, или по-скоро той се явява едноличен търговец "Конкомерс", който е работил, без да има сключен договор с предприятието две години. Като предприятието си е плащало собствен транспорт до "Нефтохим" за суровини. Същото предприятие, което е държавно и което го е наело за посредник и му е плащало по фактури на каквито цени той е поискал. Което е още по-страшно - по време на ревизията е искано съдействието на "Нефтохим", за което Вие обещахте, че ще проверите. Такова съдействие формално и до ден-днешен няма, за да се установи на какви цени този господин е купил тези суровини и ги е препродал.
И аз Ви питам и днес, господин заместник министър-председател: едно държавно предприятие, което е на загуба, няма посредник, който не си мръдва пръста, освен за да донесе фактурата и да си вземе парите.
По-нататък. Шеф на надзорен съвет и депутат в тази зала ползват кола. ...
Моля Ви, господин председател, господин Божков в момента не ме слуша, а след това отново ще говори празни приказки от тази трибуна. Шест милиона са пропилени в събота и в неделя. Накрая колата изчезва в Монтана. Между другото, пътните листове са пред мен. Честите пътища са били: Монтана - Лом и Козлодуй и Борован. Да питам там къде е тежката химия, къде са суровините? Отговорът е ясен. Нека, разбира се, и Вие ще го кажете, да го чуем и от Вас. Огромни злоупотреби, раздадени под формата на уж сключен договор с фирма "Пима" за 6, по-точно за 12 млн. лв., на уж сключен договор с "Ломска захар" за 6 млн. лв.
Когато е трябвало да се извършат съпътстващи ревизии и проверки, това за съжаление не е направено, защото не е достигнала смелостта на хората от Финансов контрол, казвам го със съжаление, въпреки че неговият шеф - държа да подчертая от тази трибуна - се е опитал да си свърши честно работата. Но огромният политически натиск и чадър са страх за всеки един в нашия регион. И когато Вие ехидно се смеехте миналия път, когато Ви питах за друга фирма с милиарди загуби и говорехте за загуби...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте. Времето изтече.
РУСИ СТАТКОВ: ... аз днес Ви питам защо, господин Божков, е тази безстопанственост? Защо са тези престъпления?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, аз съжалявам, че Вие употребихте толкова много патос в поредното си питане за неща, които нямат нищо общо с резултата от финансовата ревизия, за която питате. На миналото Ви питане Ви изложих подробно резултатите от финансовата ревизия, Вие бяхте доволен. Сега също ще изложа резултатите от финансовата ревизия. Надявам се и този път да бъдете доволен.
На 24 септември в Министерството на промишлеността е постъпил ревизионният акт за 1999 г. за извършена финансова ревизия. Ревизираният период е 1 юли 1997 г. - 31 декември 1998 г. Финансовата ревизия е констатирала известни слабости и нарушения, които след малко ще изброя. Общата рекапитулация на нанесените вреди на дружеството за ревизирания период е, обърнете внимание, 1378 нови лв. Ето и конкретните вреди. От наемателя "Теди макс" - град Берковица не са събрани 944,50 лв. за консумирана електроенергия. Други 131,60 лв. са несъбрана сума за консумирана електроенергия от обект "Сладкарница". 32,80 лв. разходи за амортизация на дадено за ползване имущество без наем. 268,77 лв. от изплатеното повече полагащо се възнаграждение на изпълнителния директор.
Ревизията е установила, че вината за тези щети в "Комплат" е на главния счетоводител на дружеството. На виновния са съставени актове за административно нарушение на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавен и финансов контрол.
Освен вече изброените прегрешения в размер, повтарям, на грандиозната сума 1378 лв., са констатирани нарушения при обслужване задължението по ЗУНК, изразяващо се в непогасяване на главници за 1997 г. в размер на 200 хил. долара и 1998 г. в размер на 240 хил. щат. долара. За съответните години неправилно са начислени наказателни лихви и неправилно е образуван финансовият резултат. В хода на ревизията финансовият резултат е преобразуван на основание чл. 23, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Дружеството оспорва тези констатации на проверяващите органи по начисляванията на ЗУНК-овите лихви и е завело дело в Окръжен съд - град Монтана.
Отчитайки констатациите на финансовата ревизия, размерът на причинените вреди, повтарям още един път става въпрос за 1378 лв., съставените актове за административно нарушение и задълженията на членовете на Съвета на директорите по договора за възлагане на управлението, Министерството на промишлеността не би могло да предприеме кой знае какви мерки. А и както сам разбирате, не се налага. Това, което ведомството е направило, е следното: писмено е задължило Съвета на директорите да анализира резултатите от финансовата ревизия, да предприеме мерки за спазването на стопанската и финансова дисциплина в дружеството и да се изпълнят указанията, дадени от органите за държавен и финансов контрол.
Господин Статков, аз съм последният човек, който ще оспорва парламентарните процедури в Република България. Но си мисля, че времето и парите, които похарчихме в момента на данъкоплатците, за да Ви отговоря за финансовата ревизия, установила щети за 1378 лв., струва много повече от тези 1378 лв. Нямам нищо против да питате. Знам, че Берковица е тема, която ви е тъжна, боли Ви, че Вашият братовчед не може да стане кмет на Берковица. Съжалявам много, други спечелиха изборите там. (Реплики от ДЛ.) Какво да направим сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Руси Статков за два доуточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Наистина човек не може да не бъде възмутен, когато застане на тази трибуна и слуша как един заместник министър-председател на България застава зад престъпници. Значи, господин Божков, Вие не сте прочели въобще ревизионния акт. Значи, господин Божков, ако Вие сте го прочели, щяхте най-после да отговорите на моите въпроси за тази фирма, която измести международна фирма. И в ревизионния акт, господин Божков, ревизорката, която е с 31 години стаж на професионалистка, пита как е възможно държавно предприятие, което има собствен транспорт, наема и ходи да си взема суровината, да има посредник, който му дава само фактура.
Питам Ви, господин Божков, и днес. Става дума за 500 млн., които са минали през джоба на областния секретар на СДС и сигурно през джоба на депутата Пламен Марков, който е в тази зала.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Мери си приказките!
РУСИ СТАТКОВ: Меря си ги. И ще искам специална проверка от комисията на господин Соколов по това дело. И за имуществото Ви, и Вашето, и на Якимов, и на директора, и на шефа на Борда на директорите.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): И аз ще искам проверка. Внимавай какво говориш!
РУСИ СТАТКОВ: Аз внимавам, защото това са документите от ревизията пред мен.
По-нататък, господин Божков, защо "Нефтохим" е отказал да даде информация на ревизията? Защо пишат, че ще дадат, пък няма да дадат и до ден-днешен не са дали? Защо? Защо международната фирма, световната фирма "Шумахер", Вие се смеехте тогава и ми говорехте за автомобилен пилот, защо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, минете към двата въпроса.
РУСИ СТАТКОВ: Защо, след като в "168 часа" тя опроверга, Вие продължавате днес да се държите като диджей от тази трибуна? (Смях от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, правя Ви бележка, ще Ви отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: Защо, господин Божков, Вие прикривате престъпници? Аз искам отговор на двата конкретни въпроса - за фирмата-посредник на областния секретар на СДС... Не ми клати глава, господин Марков, защото ще те осъдя, ако стане нещо и падне косъм от тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече времето. (Председателят изключва микрофоните, народният представител продължава да говори при изключени микрофони, реплики от ДЛ.)
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Аз не искам да коментирам тук начина, по който господин Статков се обръща към други народни представители, това не е мой проблем. Питането на господин Статков беше свързано с резултатите на финансовата ревизия. Аз ги изброих съвсем точно цифра по цифра, перо по перо. И мисля, че с това изчерпвам отговора.
Ако господин Статков си представя различни страшни схеми, аз не смятам, че бих могъл да отговоря на негови въображаеми конструкции. Всеки може да си има въображения, но много трудно е на един заместник министър-председател и министър на промишлеността да отговаря на полета на въображението на господин Статков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Вие бяхте свидетели на отказ на господин заместник министър-председателя да отговори на конкретните ми въпроси. Ето тук, в тази папка, е и сведението от съда за тази фирма, и всички други резултати.
Господин председател, ето тук е това писмо в "168 часа" на фирмата "Шумахер", в което се казва, че е срам за България да има такъв заместник министър-председател. (Смях в ДЛ.) И е обида за чуждестранните инвеститори. Да го чета ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, говорете по Вашето питане.
РУСИ СТАТКОВ: Говоря по същество и цитирам писмото на фирмата "Шумахер", което е до министър Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Питането Ви е за ревизия и за резултати от ревизията.
РУСИ СТАТКОВ: Точно за ревизията, която установява престъпления, които престъпления обаче господин заместник министър-председателят крие. Няма миражи! Има ревизионен акт, който трябва да бъде продължен. И аз настоявам, господин председател, ако искате ще направя писмено предложение до Вас като шеф на комисия в Народното събрание, тъй като са свързани и висши лица - министърът на промишлеността, депутатът Пламен Марков и други, Вие да се занимавате лично с ревизионния акт и с насрещните проверки, които трябва да бъдат извършени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
РУСИ СТАТКОВ: За да може хората от моя регион да бъдат убедени, че има власт в България, защото хората смятат, че няма власт. Да се продаде страхът на хората, защото в момента хората се страхуват. И господин Валентин Василев миналия път отговори най-после, че е назначил един смахнат човек, с извинение, когато отричаше, че е уволнил политически хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, говорете си по темата.

РУСИ СТАТКОВ: Господин Соколов, говоря по темата, защото Вие създавате в България опит за едно друго общество извън стандартите на Европейския съюз, а го лъжете... Това не е пазарна икономика! Това е разбойничество! Това са престъпления! И ето по тези въпроси, когато трябваше да отговори заместник министър-председателят, той се опитва на базата на една несериозност, за която предизвиква възмущението на международни фирми... Господин Марков, не се смейте, а върнете колата! Върнете колата, върнете парите, защото хората питат кога господин Марков ще си получи заслуженото... (Неразбираема реплика от господин Пламен Марков.)
Господин председател на Народното събрание, аз очаквам от Вас, след като напиша и официалното си писмо до комисията, да вземете мерки и ще Ви питам за това. Бъдете сигурен, че няма да оставя този случай, както и Окръжната прокуратура. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, имате ли ревизионния акт?
РУСИ СТАТКОВ: Имам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дайте ми го.
РУСИ СТАТКОВ: Ще Ви го дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, извинявайте, че взимам пак думата, но искам да прочета текста на питането на господин Руси Статков:
"Уважаеми господин министър, преди няколко месеца е извършена ревизия от Държавен финансов контрол - Монтана, на "Компласт" ЕАД - Берковица. Констатирани са нарушения и свързани с тях вреди за държавата. Във връзка с това е и питането ми относно мерките на Министерството на промишлеността по повод на резултатите от ревизията на Държавен финансов контрол."
Мисля, че отговорих изчерпателно на този въпрос, а другите въпроси?... Господин Статков току-що заяви, че е необходимо продължаване на ревизията. Очевидно това, което е установила ревизията, на него не му харесва и той иска тя да установи нещо друго. Може би, ако продължава вечно някаква ревизионна проверка, в края на краищата тя ще открие там в дебрите нещо, което господин Статков си е измислил. Но за голямо съжаление, това е положението. Това е Държавен финансов контрол. Миналата седмица Ви хареса работата на Държавен финансов контрол - Монтана. Днеска не Ви харесва същият този Държавен финансов контрол. Очевидно е, че ако Ви изнася, Ви харесва работата на Държавен финансов контрол, а ако не Ви изнася, произнасяте оттука тиради, с които обиждате и правителството, и народни представители. И аз си мисля, че имунитетът си е имунитет, но нормалното човешко поведение е нормално човешко поведение. Да се говори за престъпници и да се обиждат министри и народни представители е извън европейското поведение, колкото и да Ви е тъжно. (Реплики от ДЛ.)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: И президентът така го казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали всички искаме да отиваме в Европа? Ето, че отиваме. Ама не по този начин. Не с такова обидно поведение, не с третиране на резултатите от ревизията.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): От IХ в. сме в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Затова аз помолих господин Статков и ще проверя този ревизионен акт, за да видя има ли го това, за което господин Статков говори. Няма да се учудя, ако няма нищо от това, защото вече достатъчно добре се познаваме. (Реплики от ДЛ.)
Преминаваме към отговори на господин Валентин Василев - министър на търговията и туризма.
(Народният представител Руси Статков иска думата за процедура.)
Нямате думата за процедура, започваме други въпроси. По същество накрая ще Ви дам думата за лично обяснение.
Има думата народният представител Георги Божинов да развие своя актуален въпрос относно продажбата чрез преговори с потенциален купувач на хотел "Зефир" - обособена част от "Слънчев бряг" АД.
Заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Обстоятелствата около случая, който ми даде основание да поставя своя актуален въпрос, са известни. Министър Василев не опроверга публично изнесените факти. Моето питане има за цел да изясни една страна от тази сделка.
На 3 август в "Държавен вестник", бр. 68 е публикувана Вашата заповед, господин министър, за продажбата на обособени части от "Слънчев бряг" АД, между които е и въпросният хотел "Зефир". За този хотел са подадени четири оферти. Първата е за 922 хил. долара. Втората - за 855 хил. долара, третата - за 850 хил. долара, и четвъртата - 350 хил. долара. В резултат на преговори с потенциалните купувачи, разбира се печели четвъртата фирма.
Моят въпрос е какво е било съдържанието на преговорите с потенциалния купувач, за да бъдат игнорирани трите значително по-високи оферти, превишаващи близо два пъти цената, която предлага четвъртата фирма. Сигурен съм, господин министър, че Вие ще ми отговорите, че в резултат на преговорите офертната цена е повишена със 150 хил. долара, че са поети ангажименти за инвестиции, за работни места.
Но стана известно още нещо около този случай и отново свързано с област Монтана: председателят на СДС в Монтана не можа да обясни какво е накарало бизнесдамата Златка Миткова - съпруга на човека, който е спечелил хотела, да преведе на СДС - Монтана, 60 млн. стари лева по време на предизборната кампания. ("Е-е-е!" от ДЛ.)
Моят въпрос, уважаеми господин министре, е: беше ли предмет на преговорите с потенциалния купувач дарение на Съюза на демократичните сили и получи ли се така, че държавата загуби 800 млн. стари лева от по-неизгодната сделка, за да получи Съюзът на демократичните сили 60 млн. лева партийно дарение? Този случай е много важен, защото пред мен стои автентичен документ, който ще прочета:
"Клон "Биохим" - "Белите брези", София, превежда на СДС сметка № 1-000-23-42-11 в Държавна спестовна каса - клон "Оборище", 74, сумата 10 млн. по договор за дарение. Дарителят е "Промик" ООД".
Значи тези случаи на дарения по десетки и десетки милиони долари от любов към СДС ли са или за други стотици милиарди, които държавата не получава? Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов! Ще започна с политическата страна на въпроса.
Ако в Монтана имаше черна каса и някой даваше пари под масата, какво щеше да се случи? Щяхте ли днес да дойдете тук Вие и да питате кой на кого е дал? Ние за какво се борим тук? Ние като политици нали искаме да няма черна каса. Искаме хората спокойно да могат да показват кой откъде е взел пари. Ако някой беше гузен, щеше ли да се афишира с договори за дарение? (Оживление.) Нека да въвеждаме нормални политически порядки в нашата страна, защото на следващите избори отново никой няма да декларира - не говоря за партия: нашата, вашата или не знам коя партия - отново никой няма да декларира това, което дава на политическите сили.
По отношение на Вашите твърдения: нито едно от твърденията, които изнасяте тук от вестниците, не е вярно. Наистина четири фирми са закупили офертата. Две от фирмите обаче изобщо не са платили депозит, с което не са участвали в преговорите. Те просто са се отказали. При неплатен депозит не може да се участва в процедурите.
При продажбата на хотели в акционерните дружества "Златни пясъци" и "Слънчев бряг" се спазват четири правила, които не са нарушавани нито веднъж до този момент. Първо, всичко се плаща кеш и веднага в срок до 45 дни. Дружествата са акционерни и бихме ощетили другите акционери. Там не се предвиждат никакви разсрочени плащания. Там не се ползват никакви преференции. Всичко се плаща кеш максимум в срок до 45 дни, като в деня на сделката купувачът трябва да е платил минимум 30 на сто и да е показал банковите гаранции за останалите проценти, а до месец да е приключила цялата сделка.
Второ, въвода във владение на този, който купува хотел става едва тогава, когато изплати и последната стотинка от хотела, тоест той може да плати още при сключване на договора или да плати в рамките на тези 45 дни, за които ние говорим. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Овчаров, дръжте се прилично! (Шумна реакция, реплики и провиквания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е той, моля!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Не е ли той? Извинявам се! Извинявам се, господин Овчаров. Значи, репликата ми е била към Вашия колега.
За участие в процедурата са допуснати наистина две фирми, които са си платили депозита и са показали сериозните си намерения.
Фирмата, за която Вие говорите, че би трябвало да спечели избора... Значи, аз Ви казвам фирмите, които са отпаднали и които Вие цитирате с някакви невероятно големи суми. Значи, не са платили депозит фирмата "Триумвират" ООД, Пловдив и "Гедикс 2000", град Несебър. Те са се отказали предварително от участие в конкурса.
Остават две фирми в процедурата - фирмата, която не е спечелила какво предлага и защо не е спечелила с малко по-високата цена? Тя е предложила, наистина малко по-висока цена, но е предложила да си внесе първата вноска чак до един месец, а след това да си доплати 18 месеца след това, значи година и половина да плаща. Пак ви повтарям, че няма такава процедура, няма такова условие. Те не са фирма, която може да ползва преференции. Преференции могат да ползват само хората по чл. 35 или работническо-мениджърски дружества. Това е, повтарям, кешова приватизация.
И пак повтарям, че въвода във владение става след изплащане на последната вноска, което означава, че ако дружеството се е било съгласило на такова нещо, а след година и половина въобще няма кой да се сеща, че е било имало и държавен хотел, тъй като приватизацията ще приключи след няколко месеца, е бил посочен за купувач въпросната фирма за хотел "Зефир", която между другото на самите преговори си е подобрила цената.
Това е било единствената причина, поради която е бил присъден от комисия в 7-членен състав този резултат. Аз се запознах много добре с документите лично. Видях, наистина, че се е искало сделката да бъде извършена след година и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Реплики от опозицията.)
Моля ви, не се провиквайте от място! Нали чухте колко - вие тогава не следите отговора! Господин Божинов каза цифрата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз питах - било ли е предмет на преговорите цената, на която ще се получи хотела и сумата, която ще получи СДС. Вие не ми отговорихте. Нали сте водили преговори? Кажете ми: "Не!"
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Не!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, благодаря Ви.
Значи, аз оставам с убеждението, че тази жена - съпругата на човека, който е купил хотела, дарява СДС с 60 млн. лв. за принос при изграждането на средната класа в България за сметка на народа, обаче.
Питам Ви, господин министър, защото ако имам възможността да Ви питам и на 21-ви, ще Ви питам за други пет хотела.
Когато Ви питах за "Търговия на едро" в Разград, разкрихме една схема за разграбване на държавата. Сега научаваме други подробности, а третата схема е следната: една фирма, с която трима финансисти на СДС се легитимират, заявява, че който иска да спечели определен обект, трябва да се обърне към тях, за да бъде тя консултант, за да не им се пречкат такива, с по-големи оферти, а, за да спечелят. Пет хотела от вашето министерство са посочени от тези господа, че са приватизирани по този начин. И още около десетина обекта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие следващото питане не трябва сега да го задавате...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, не зная дали ще е министър на 21, затова го обявявам, господин Соколов.
Аз имам смелостта да питам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще питате следващия министър, ако той не е министър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото смятам, господин Соколов, че зад мен стои председателят на Комисията за борба срещу мафията, а не адвокат на мафията! Затова имам тази смелост. (Шумна реакция и ръкопляскания от опозицията.)
Дайте да ги изясняваме тези неща, защото няма пари за лекарства, няма за пенсионери, няма за бюджета, няма за нищо в България, а се оказва, че за да вървят към партийните каси се губи десетократно повече от страната. Затова, ако сте на този пост и в тази кошарка - на 21-ви ще Ви питам за другите пет хотела, господин министър. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Божинов, за да Ви улесня със следващото питане, аз Ви каня през следващата седмица в министерството да седнете и да прегледате абсолютно всички договори по покупка, продажба на всички хотели в Република България! Защо? Ще отделите една седмица, ще Ви допусна да прегледате абсолютно всички договори. (Шумни реплики на недоволство от опозицията.)
Това, което казвам може да не Ви е приятно, но го изслушайте сега! Няма сделка, сключена с купувач, който е дал по-ниска цена. В министерството единственото, което се зачита е най-високо дадената цена, господин Божинов. А това какви са... (Шум и реплики в залата.)
Да, заповядайте още от понеделник, ще Ви осигуря специална стая и ще Ви предоставя абсолютно всички договори, за да ги прегледате.
А за въпросния хотел, за който днес ме питате, аз ще Ви връча ето сега протокола, под който се е подписала и госпожа Кънева от въпросната фирма, за която Вие питате. И са се подписали 7 души комисия, с което се потвърждава това, което аз Ви казвам, че просто не е имало предмет на преговори за закупуване на този хотел. Заповядайте. (Министър Василев предава папка с документи на Георги Божинов.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Значи, когато у Вас е и ножа, и хляба, можете да накарате и 9 души да се подпишат!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Хубаво е да се изслушват отговорите!
Има думата народният представител Дора Янкова, за да развие своя актуален въпрос относно пазара и търговията с картофи в България. Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми министри!
Моят въпрос е относно пазара и търговията с картофи в България. Производителите на картофи, господин Василев, през тази година срещат затруднения с реализацията на тазгодишната картофена реколта.
Ще цитирам бюлетина на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа от 12 ноември 1999 г., където е цитирано, че през тази година в България са били засети 346 хил. 724 дка земя, от които са добити 503 хил. 976 т картофи. Тук включвам и моя избирателен район - Смолянска област, където са засети 60 хил. 127 дка и са добити 101 хил. 669 т, което е около една пета от производството на картофи.
Пак по данни на Националния статистически институт потреблението в България по данни за 1998 г. е, че 27,1 кг на човек средногодишно се потребяват или това, според броя на живеещите в България, е около 220 хил. т.
Тук има една разлика, която е от около 286 хил. тона, за която очаквам Вашият компетентен отговор - за пазара, за вноса, за износа, тъй като картофопроизводителите в България са притеснени, че имат проблеми не с цената, а с пазара и търговията на картофи в България. И аз смятам, че Вие като министър на търговията и туризма ще дадете отговор на тези производители как биха могли на територията на България или по друг начин да реализират българската продукция през тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата министър Василев.

Уважаема госпожо Янкова, цифрите които получих от Националния статистически институт са малко по-различни, но въпросът практически е изключително важен и е точно такъв, какъвто Вие го поставяте. През тази година са засети около 522 хил. дка с картофи, което е със 17 на сто повече от 1997 г. и с още 2% повече от 1998 г. Добивите са били около 537 хил. т, това са предварителните данни на Националния статистически институт, или с 12-16 на сто повече. Това са данните, които аз не интерпретирам, цитирам.
По принцип картофите са продукт, който трудно се търгува на външните пазари. Не става дума само за България. Ние сме защитили вноса максимално на картофи отвън. Митото, което се плаща за внос на картофи е 25 на сто. И през 2000 г. ще остане също толкова високо, въпреки че в Европейския съюз митата са от 5 до 12 на сто. С други думи, при по-нататъшни бъдещи преговори в Европейския съюз ще видим как ще вървят тези неща.
Преференции не сме давали. Пак по данни на националната статистика това показва, че вносът на картофи в България отвън е изключително малък. Така че отвън не сме заплашени да се внасят много картофи. И не изнасяме много картофи. Картофите предимно се консумират на нашия вътрешен пазар.
Нямаме никакви пречки за български износ, нямаме никакви ограничения, такси не се плащат и т.н. Въпросът е да се намерят пазари. Даже имаме преференциални квоти. С Европейския съюз имаме 3000 т квота с нулева ставка. Това е за ранните картофи и за останалите - от 2 до 3% мито, което не е почти никакво мито, не е пречка за износа на картофи. С Чехия, Словакия и Унгария също имаме преференциални квоти за износ.
Проблемът обаче е, че нашите картофи са скъпи, не зная точно по какви причини. Това, което ние имаме като данни показва, че средните цени у нас са от 0,28 до 0,31 екю на килограм, докато в Словакия, например, са между 0,20 и 0,24 за кг, в Полша - 0,22-0,18. Значи във всички страни от ЦЕФТА, от централноевропейските страни, картофите са с по-ниски цени от българските.
Практически и средните добиви на картофи у нас са значително по-ниски. Това установихме, въпреки че то не беше предмет на Вашия въпрос. Това е въпрос, който специалистите по селско стопанство трябва да видят - може би е заради високата себестойност, заради посадъчните материали, заради механизацията, начина на отглеждане. Но трябва да ви кажа, че ние сме освободили единствено картофите за посев, за да могат стопаните да внасят картофи за посев - висококачествени с ниски мита.
При всички по-нататъшни споразумения, мога да ви гарантирам, че ние ще защитаваме този вид селскостопански продукт от внос и ще търсим нови пазари. Но нови пазари трудно се намират по две причини. Аз вече ги казах. Първо, поради високите производствени цени тук, и второ, поради това, че почти всички страни от Европа, Централна и Южна Европа, задоволяват своите нужди със собствена продукция. Това важи и за България. Предимно българският пазар е този, който може да поеме тези количества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Василев.
Има думата за реплика госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз разбирам Вашата тревога, но не получих отговор ще създадем ли някакви механизми, някаква помощ тази българска продукция от картофопроизводителите за 1999 г. да се реализира.
Казвам го, защото това са доходи и поминък и защото хората действително са разтревожени. В перспектива бихме могли да мислим за следващи години и за програма "Сапар" и за предприятия, които да обработват, и за други инициативи.
Но аз мисля, че Вие сега, и настоявам, като министър на търговията и туризма, сложете този проблем на масата и помогнете!
Като народен представител настоявам да се помогне, защото има хора, които в момента разчитат само на натуралната търговия, един вид бартер - картофи, въглища и какви ли не други неща. Но дори не става въпрос вече и за самата цена. Става въпрос, че ги няма търговците на картофи. И ако предположим, че ще изкупят всички тези 8 млн. по тези 27 кг, пак остава нещо.
И тъй като Вие инициирате доста инициативи по различни линии, тъй като има и държавни ведомства, които са ангажирани, аз Ви моля, направете една комисия, или се съберете няколко министри и сложете въпроса на масата. И нека помогнем на българските производители! Просто е важно.
Хората очакват от Вас да се ангажирате с това. И настоявам и Ви моля след това да огласите тези инициативи, за да може да се помогне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Преминаваме към отговори на министъра на културата госпожа Емма Москова.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос относно закриването на Института по културознание. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! Аз съм между мнозината депутати, които са крайно разтревожени от състоянието на българската култура и неслучайно към Вас е отправена цяла канонада от актуални въпроси.
Днес в Хелзинки България ще получи покана за преговори за присъединяване към Европейския съюз. В своето обръщение към нацията премиерът господин Костов заяви, че България ще влезе в Европа със своята идентичност и със своята култура.
Същевременно Паисиевата история, която беше цитирана дори от президента Клинтън тук на площада, дадохте на гърците. Националният исторически музей изселвате в Бояна. Националната художествена галерия ще бъде преместена на друго място. Закриват се театри, шест театъра отпадат от държавната субсидия тази година. Няколко отпаднаха преди две години. Сливат се драматични и куклени театри. Правят се съкращения навсякъде в сферата на културата. Преобразуват се, сливат се и направо се закриват средни художествени училища.
Вярно, Вие бяхте в понеделник на честването на 90-годишнината на големия поет Никола Вапцаров. Но следващия ден беше отбелязана 75-годишнината на друг голям български поет - Павел Матев и от Министерството на културата нямаше никой. И това е дълбоко смущаващо!
И като капак на всичко, с Постановление № 204 на Министерския съвет се закрива Института по културознание, бившият Институт по културата.
Дотам ли я докара правителството на СДС, че да няма пари да издържа този институт, който е с един скромен по брой колектив и който осигурява научното обслужване на културната политика?
Няма как да сте забравили, че в този институт намираха своето препитание немалко дисиденти навремето. И дори създателят на СДС, след това президент - господин Желю Желев, работеше в Института по културата.
Нима се боите, че този институт ще откърми новите противници на новия режим, та решавате да го закриете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, в своя въпрос Вие поставихте всички въпроси наведнъж. Но съгласно реда аз ще отговоря пряко на въпроса, който сте ми задал, тоест въпроса за Института по културознание.
Ще си позволя кратък преглед на пътя на съществуването на института.
Институтът по култура е създаден през 1971 г. с акт на Министерския съвет и численост 7 души, за да подпомага дейността на министерството в неговата сфера, разбира се.
През 1976 г. преминава на двойно подчинение - Министерство на културата и БАН, като числеността започва да нараства главоломно и през 1989 г. е 136 човека. От 7 на 136!
В този му вид е закрит през 1989 г. и е създаден Център за научноприложни разработки с численост 124 човека.
През следващата, 1990 г. е възстановено наименованието на Института по култура с численост 127.
През 1992 г., с Постановление на Министерския съвет  № 103  е закрит този институт и със същия акт е създаден отново Институт по културознание с численост 42 души. На практика той започва да действа от 1 януари 1993 г. с численост 17 души.
Направих краткия, защото той може да бъде по-дълъг, преглед, за да покажа лабилността, която е съпровождала съществуването на института във времето. Търсено му е място, търсена е численост, търсен е точният предмет на дейност.
И така, през 1999 г., тоест днес, работещите в института са разпределени, както следва: 1 директор; 1 заместник-директор - незаета в момента бройка поради това, че сътрудникът е посланик във Венецуела; 7 души научни сътрудници; 3 специалист-проучватели, от които 1 незаета бройка; 1 касиер-счетоводител и 1 секретар. На практика в института работят 12 души.
Няколко думи за самата дейност. За съжаление, създаваните научни разработки сами по себе си не са подпомагали пряко работата на министерството и във времето това е била една от причините за лабилността. За пример само бих посочила, че извършваната работа в голяма част от научните сътрудници е била в области на "Теория на културата", без, за съжаление, пряко приложение в дейността на системата. Така например темите "Философските основания на постмодернизма в културата" или "Интеграция на религиите" и пр., и пр. не подпомагат и не отговарят на самото предназначение, за което поначало е бил създаден институтът.
Казвам това с всичкото си уважение към хората, които са вложили своя труд и знания в току-що цитираните само за пример разработки.
Едно друго възможно поле за приложна дейност на института са социологическите проучвания и те биха могли да се извършват. За съжаление, съществуват много, вече знаете, специализирани, авторитетни структури в тази област и това поле за дейност всъщност остава неизползвано.
Тези разработки, за които все пак говорих, независимо от своя характер, са влезли в научния план на института, но и до ден-днешен не са представени в министерството. И наистина, защо да се представят, предвид техния характер?
Разбира се, анализирайки дейността на института, коректно е да съобщя и безспорни резултати в неговата работа. Говоря за прякото подпомагане на системата. Най-вече те се отнасят до участие в националните дебати за култура, в анализите за културната политика в съвременни условия.
Ето защо, оценявайки необходимостта от научни анализи и изследвания в днешните трудни условия за културата, но пряко свързани с дейността на министерството, такова е предназначението на института, при изготвяне на устройствения си правилник по Закона за администрацията избрахме варианта, съгласуван с ръководството на Института по култура, при който в Централното управление на министерството се създава звено за анализи и прогнози. Тук именно ще работят сътрудници на института в численост, съобразена с тази при създаването на института, за да се осъществят онези добри намерения за научно, но пряко и действено подпомагане на министерството. А сътрудниците, избрали като свое професионално поприще фундаменталните сфери на науката в тази област, ще могат да защитят своите тези в институтите на БАН, в университетите, в международните инициативи, където трудът им наистина компетентно и по достойнство би могъл да бъде оценен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаема госпожо министър! Съгласете се, че това, което прочетохте, прозвуча като некролог на Института по културознание и ако някой попита от какво е починал Институтът по културознание, най-отдолу пише: "От министъра на културата".
Тъжно е, когато един министър трябва да се занимава не с весели, а с тъжните ритуали. И аз не зная при толкова пари, които се дават, както стана ясно преди малко от отговори на други въпроси - за СДС в гр. Монтана, примерно - как не може да се намерят пари да се издържат 12 души, които се занимават с културни изследвания, единствени в цялата страна. Звено за прогнози и анализ може да има всяка фирма, но това звено не е Институт по културата и Вие много добре знаете.
Аз бих Ви разбрал, ако признаете, че сте притисната от обстоятелствата, да кажете: няма как, трябва да ги закрия. Защото ясно е, че министрите сте поставени в едно унизително състояние и ако трябва да увеличите парите за културата, ще ви карат да ги вземете от социалните помощи; ако трябва да ви се увеличат парите за студентите, ще ви карат да ги вземете от войниците и т.н., и т.н. Министрите непрекъснато сте поставени в една ситуация да се надхитряте едни други, за да разпределите малката сума общо пари, които се включват в бюджета. Но да кажете, че да се закрие Институтът по културознание е нещо добро и да ни убеждавате колко е хубаво това - извинявайте, но за мен това е, съжалявам, че го казвам, за мен това е недостойно. Един министър трябва да се бори за запазване на институциите и когато не е в състояние да ги запази, да протестира срещу натиска, който е оказан срещу него - защото аз вярвам, че Вие може би сама не бихте стигнали до това решение - а не да ни убеждава колко е добре да се закриват институтите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата народната представителка госпожа Дора Янкова да развие своя актуален въпрос относно закриването на Средното художествено училище за приложни изкуства - гр. Смолян.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа, госпожо министър. Моят въпрос е относно закриването на Средното художествено училище за приложни изкуства - гр. Смолян, и какви са възможностите да продължи съществуването си след 1 юли 2000 г. като държавно училище.
В Постановление № 204 от 11 ноември1999 г., приемайки Устройствения правилник на Министерството на културата, съгласно чл. 3, ал. 2 Министерският съвет решава от 1 юли 2000 г. да се закрият средните художествени училища по приложни изкуства в Смолян и Казанлък и Средното художествено училище за сценични кадри в Пловдив. Разпоредбите му указват какво ще стане с учителите, тоест как да се съкратят, ясно е къде ще отидат архивите и никъде не става ясно какво ще правят учениците от тези училища, къде ще продължат да учат и при какви условия.
Закриването на училища по този начин е правно неиздържано и според мен е в нарушение на българските закони. И ще кажа нещо по-тежко: за мен това е и безотговорно администриране.
Учудвам се, че министърът на образованието, който изпълнява Закона за народната просвета и правилника за приложението му, съучастнически мълчи. Ще изредя нарушения на Закона за народната просвета, които се правят с това постановление.
Нарушен е чл. 9, ал. 1 от Закона за народната просвета, който гласи, че "Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение, съобразно личните си предпочитания и възможности".
Нарушава се с това постановление чл. 25, който касае преместването на учениците.
Нарушава се чл. 10, който указва реда за закриване на училищата.
Нарушени са чл. 41 и 42 относно финансирането и издръжката на един ученик.
Не намерих отговор и сега в дискусията за бюджет '2000, къде са средствата за учебната 2000-2001 г. за издръжката на тези ученици. И общият извод, който звучи в пространството, е на вашия заместник-министър Поляков, че просто са намалени второстепенните разпоредители на бюджета.
И тъй като ме питат, госпожо министър, и ние сме започнали с Вас един разговор, и средношколците, и родителите, и учителите, и много граждани, все пак този процес не е прозрачен, аз сега Ви питам: какви са възможностите и имате ли воля Вие да внесете в Министерския съвет преразглеждането на Постановление № 204 в частта му чл. 3, ал. 2, тъй като намирам, че има нарушение на българските закони с едно постановление? Всъщност, искам да изтъкна, че зная и уважавам Вашите лични ангажименти към Смолянска област, че помня Вашето решение и за Музикалното училище, и за културата в региона, но мисля, че това не е достатъчно. Вие в крайна сметка сте в екип и според мен настоявам в тази му част, ако е възможно и имате воля, да промените постановлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Вече имах възможност миналия петък да обясня необходимостта от промени в бюджетните структури от сферата на културата. В сравнение с промените в страната във всички области на общественото пространство те са относително минимални. Но зная добре, че това е особено чувствителна сфера, със свои впечатляващи форми на изява при съгласие или несъгласие по даден проблем. Така е и при училищата по изкуствата.
Впрочем, не за първи път от десет години насам, а и преди това, е имало намерение и стъпки за оптимизиране на този сектор. За това говорят архивите на министерството, които са и на ваше разположение. Тук бих могла дълго да разказвам за тях, за съжаление няма време за това, но бихте видели, че проблемите не са от днес, а са видени отдавна, включително и от хора, принадлежащи на вашата политическа сила. За съжаление наистина нямам време, но те са на разположение.
Зад сухите, лаконични, вероятно по своему груби юридически термини, като например "закривам", стоят поредица от възможности за бъдещия живот на училищата. Но постановленията по формула се извеждат в публичното пространство без мотиви и това ражда неясноти, разбираеми тревоги и слухове.
Още на задължителните заседания на директорите на училищата към министерството през януари и юни на тях е съобщено, че предстои промяна в системата на училищата. Така че те не би трябвало да бъдат по принцип така изненадани. Министерството създаде работна група от експерти, която наистина не можа да завърши своята работа докрай поради спешната необходимост - миналия път говорих за това - всички бюджетни структури в държавата да бъдат огледани заради подготовката на бюджета. Но независимо от това, анализите, които министерството изготви за работата на групата, послужиха за взетите решения. Наистина липсваше, и аз съжалявам за това, така нареченото психологическо време за популяризирането на тези решения. Но решенията са мотивирани и не са случайни.
В България има 22 държавни училища по изкуствата. Обикновено ми задават въпроса много или малко е това. Не тук обаче е въпросът. И все пак, само за информация ще кажа, че в Англия например, съгласно информацията, която имам, има само едно национално училище по изкуства, издържано от държавата, във Франция - две, в Холандия са значително повече, но те са към съответните градове, тоест общини и което е най-важното, зад всяко от тях стои по-малка или по-голяма фондация, а държавата ги подпомага. Но аз съм против механичното пренасяне на модели откъдето и да е, защото всяка страна сама се грижи за тази сфера съобразно своите условия и възможности и съобразно необходимостта, но и традициите. Затова си позволих да кажа това само за информация.
Важен и основен е обаче въпросът за статута на училищата по изкуствата. Те са национални по обхват, при това те са елитни, скъпи училища съгласно справката, която имам, и тя е на ваше разположение, и това е разбираемо заради характера им и малката численост на децата. Затова именно анализът на адекватността към статута, за който говорих, съответният предмет на обучение, нуждата и реализацията на възпитаниците на съответното училище позволява диференциация на училищата.
Искам обаче да заявя ясно, и дано извън вас, дами и господа народни представители, ме чуят преди всичко родителите, разтревожените родители на учениците от трите засегнати училища от двадесет и двете: нито един ученик, който сега е в тези три училища, по различни причини попаднали в постановлението, няма да остане без да завърши избраното от него образование. Това заявявам с цялата си отговорност пред закона. За него говорите и Вие, а и такива са нормативните правила в тази сфера.
Текстът в постановлението означава категорично само едно: от септември следващата година приемът в тези училища, ако останат при този статут, се спира. Тоест, учениците, които сега са в училищата, съгласно нормативните документи ще продължат своето образование такова, каквото са го избрали.
Оттук нататък започва поредица от възможности, само някои от които ще посоча.
Първата възможност, зад която стоя, е, че училищата получават статут на училище по изкуство към съответната община - това е записано в Закона за народната просвета - при безвъзмездно прехвърляне на цялата материална база от страна на принципала, в случая Министерството на културата, по съответния ред. Това са сгради и оборудване, а навсякъде това е добра и поддържана и от нас материална база. С, разбира се, участие на държавата, с целево субсидиране по програми и проекти. Това е всъщност позицията на министерството. При този вариант приемът на учениците не се спира.
Друг вариант е - това не се отнася за Смолян, - но така или иначе той съществува при малки училища - в съответни училища по същия предмет на дейност да се създадат паралелки.
Третият вариант е те да бъдат филиал на друго училище.
Не изчерпвам вариантите, но, уважаема госпожо Янкова, Вашият въпрос всъщност ме облекчава, защото Смолян в лицето на местното ръководство - кмет, Общински съвет и областен управител, избраха заедно с мен най-добрия вариант. Училището по изкуство да се разкрие към общината, тоест да се прехвърли при условията, за които говорих. А вие знаете, че най-тежкият проблем от години за смоленското училище, и това е хроничен недостатък, е липсата на желаещи. Тук отношението между приемащи, приемани и желаещи да бъдат приети е 1, 1,2, тоест всеки, който е поискал, е влязъл. А има и по-лоши години. Няма да говоря за самата същност на училището. Разбира се, това са художествена обработка на метали, художествена тъкан, облекло, мода. Материалната база е добра, обхваща 5 класни стаи, 22 ателиета, работилници, физкултурен салон. Капацитетните възможности на базата превишават броя на обучаваните в момента ученици. И мисля, че това го говорихме в общия разговор.
Само преди около три години училището е било пред затваряне - за това има документ - и то без алтернатива за бъдещо развитие. Разбирам обаче обективните обстоятелства за състоянието на това училище. Говоря за обективните, сигурно има и други - демографските особености на района, отдалечеността, трудната достъпност и др. Но също така разбирам добре и необходимостта от подобно училище именно в този район заради неговите особености. И ако то се развива добре, още след първата година, но това зависи вече от самото него, има всички възможности вече по Закона за закрила на културата то да се превърне в регионално училище. Това, струва ми се, е най-добрият статут и то с регулярно участие съгласно закона и на държавата.
Затова намереното вече решение, и тук съм удовлетворена, открива перспективен път за неговото развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаема госпожо министър, аз благодаря за отговора. Продължавам да твърдя това, което казах в моето изложение - че с постановлението Министерският съвет е нарушил Закона за народната просвета. И продължавам да твърдя, че Вие се активирахте и бяхте в един динамичен диалог с местната власт. Добре е, че кметът, след като излезе този проблем, ще поеме училището. Но аз имам голямото безпокойство, знаейки какъв е бюджетът на община Смолян и знаейки какво е социалноикономическото развитие на региона. Имам вътрешното притеснение, че по този начин Вие действително сте намалили един бюджетен разпоредител в Министерството на културата. Не е вярно, че Вие продължавате училището, тъй като там е записано, че от 1 юли то се закрива, тоест Вие си противоречахте в отговора. Един път казахте, че ще има прием. Да, ще има закриване на държавно училище, и, както разбрах от Вас, ще има общинско училище. Евентуално ще има средства отнякъде, които не са предвидени. Това е добре, ще има едни бъдещи активности. Но аз се притеснявам от една бавна смърт на училището.
И тъй като имам своите притеснения от многото обещания на екипа, с който за съжаление Вие работите, в Родопския регион правителството на Иван Костов е известно с ликвидацията на ГОРУБСО, с неплатени заплати, с ниски доходи, с хора, които не могат да пратят децата си да учат и които сега също протестират и търсят заплатите си. От Смолян напуснаха децата от Славянския университет и пак една поредна ликвидация, която, слава Богу, по някакъв начин с Вашата активност и с активността на местната власт ще бъде може би преодоляна.
Всичко това са набор от въпроси, които в това постановление не са казани. И аз искам да заявя, че ще се възползваме от правото си постановлението да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в тази му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Току-що получих съобщение, уважаеми госпожи и господа народни представители, че Съветът на държавите-ръководителки на Европейския съюз са гласували България да бъде поканена за започване на преговори за членство в съюза. (Всички стават прави. Продължителни ръкопляскания.)
Продължаваме. Има три актуални въпроса, които засягат една и съща материя.
Актуален въпрос от народните представители Велислав Величков, Младен Влашки, Тома Деспотов, Юлий Славов и Мария Кунчева относно решение за закриване на Средното художествено училище за сценични кадри - Пловдив.
Същият актуален въпрос - от народните представители Донка Дончева и Свилен Димитров.
Същият актуален въпрос - от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Съгласно установената практика задалите актуални въпроси могат да ги развият. Отговорът на министър Москова ще е един. Всеки един от тях след това, ако желае, ще има право на отделна реплика.
От името на първата група народни представители има думата господин Велислав Величков да развие въпроса.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Този актуален въпрос е зададен от всички народни представители от Съюза на демократичните сили в Пловдив и аз още веднъж искам да повторя техните имена: Велислав Величков, Младен Влашки, Юлий Славов, Тома Деспотов и Мария Кунчева и е относно решението за закриването на Средното художествено училище за сценични кадри в Пловдив, считано от 1 юли 2000 г.
Училището за сценични кадри в Пловдив е основано през 1975 г. и подготвя изпълнителски кадри за театър, кино, телевизия и всички останали сценични изкуства. В него се изучават уникални професии, като театрална живопис, бутафория, грим и перуки, художествено осветление и озвучаване, театрални кукли. Високият професионализъм на кадрите се обуславя от широкия кръг на изучаваните общо художествени предмети, като рисуване, живопис, скулптура, пластична анатомия, перспектива, история на изкуството, сценография, анимация и други. Преподавателският екип е съставен от доказани специалисти и изявени творци. На практика училището е единственото място в страната за подготовка и създаване на художествено изпълнителски кадри, без които е немислима дейността на творческите институти. С минимални средства от около 800 лева на ученик за година се създава краен продукт - специалист, готов за реализация.
Училището разполага и с добра собствена база, развива собствена стопанска дейност, която му осигурява над 12 на сто от необходимите средства за издръжка. В него е разкрита галерия-базар, в която се продават произведения на ученици и преподаватели и това позволява те сами да подпомагат учебната дейност. Училището има богата творческа и изпълнителска биография, работи за Пловдивската опера, Кукления театър, драматичните театри в Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен, Разград и други. Негови кадри участваха в реализацията на световния кинохит "Ъндърграунд" на режисьора Емир Костурица, преминал с успех и по нашите екрани.
Всички тези факти, с които ние като народни представители от 16. многомандатен избирателен район Пловдив-град бяхме запознати от колектива на училището за сценични кадри, както и създаденото в града обществено напрежение във връзка с решението за закриването на училището, не ни позволяват да останем безучастни и налагат следните въпроси:
1. Преценени ли са внимателно всички обстоятелства, свързани с богатата история и важното място, което заема в културната сфера училището за сценични кадри - Пловдив, и обмислено ли е добре решението за неговото закриване?
2. Само финансови ли са причините за вземането на това решение?
3. Каква е перспективата за учениците, които в момента се обучават там и кое учебно заведение предвиждате в бъдеще да подготвя тези специфични и изключително важни кадри? Или ако ще ги подготвя отново училището за сценични кадри, под каква форма смятате, че ще стане това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
От името на Донка Дончева и Свилен Димитров има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председателю, господа народни представители, госпожо министър! Аз искам да присъединя нашите мотиви към тези, които току-що чухме от депутатите от 16. Пловдивски избирателен район, и да кажа, че въпросът не е партийно оцветен, така че и депутатите от окръга, от 17. избирателен район, направиха също своите посещения в училищата, бяха разтревожени от множеството въпроси на родителската общественост и внесоха своя актуален въпрос. Това още един път говори за безпрецедентния факт, какъвто е постановлението на Министерския съвет - пораждането на толкова много актуални въпроси след него.
Много се каза в средствата за информация, от тази трибуна за загубите както за съвременното изкуство, така и за българската култура, които на практика ще претърпи изкуството със спирането на подготовката на кадри за нови сценични, визуални, електронни и изобразителни форми, които изискват висок професионализъм от изпълнителите на художествено-творческите екипи.
Като член и на Комисията по образованието и науката към Народното събрание аз много се вълнувам от нарушенията, които се получават в Закона за народната просвета и правят подзаконовия акт, като Постановление № 204 да влиза в много сериозни нарушения. Първо, това, че в чл. 26, т. 10 от Закона за народната просвета това училище е държавно, то е като вид училище по изкуствата и по смисъла на чл. 10, ал. 2 то е с национално значение и се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на образованието или други ведомства, респективно Министерството на културата. И точно тук е моето недоумение как в такъв случай може да стане лесен фактът прехвърлянето на всичко това като изисквания по закона към функциите на общините. Това е държавно училище и не може по този безотговорен начин да бъде закривано. Защото тук е най-сериозното нарушение. Този вид училища, държавните, по смисъла на чл. 10, ал. 5, да повторим още един път точния текст на закона, не могат да бъдат откривани, преобразувани и закривани с друго, освен със заповед на министъра на образованието. Госпожа Дора Янкова цитира за Смолян и тук в отговора, понеже въпросът е подобен, тъй като е в същото постановление на госпожа Москова, не разбрахме да е съгласуван с Министерството на образованието този безпрецедентен акт за закриване на толкова много училища.

Второ. Става грубо погазване и във връзка с един от същинските принципи по смисъла на Закона за просветата - това е чл. 38. Него сме дискутирали тогава, когато коригирахме законодателството и приехме Закона за учебния план. Има воля на учителския състав, на педагогическия съвет. Той е имал отговорността и през тази година например е открил нова специалност - "Театрална кукла". Всичко е било съгласувано с Министерството на културата. Чухме, че Министерството на културата не е завършило експертния анализ по оценката на дейността на училището. Значи едновременно нарушаваме двата закона - на учебния план и Закона за просветата, като отменяме легитимни решения на педагогическия съвет по отношение на функционирането на това малобройно училище, което, трябва да подчертая, има стопроцентова реализация.
Друга важна функция, за която трябва да кажа, е, че Законът за просветата, чрез дейността на нашите колеги - на учителите, е достойно защитена там. Те са осигурили това, което държавата не направи - нито Министерство на финансите, нито Министерство на просветата - издръжката на единица ученик. Вероятно това е най-евтиното училище в България от това, което подчерта и господин Величков, и просто то осигурява към субсидиите 12 на сто.
В отговор на всички тези въпроси ние недоумяваме как може да се посегне на това, което е свързано с бъдещето на пловдивската култура като част от европейската и затова именно и нашият въпрос е свързан с перспективите пред това училище и ако влезе в сила изпълнението на Постановление № 204. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков има думата господин Красимир Каракачанов да развие актуалния въпрос.
КРАСИМИР КАРАЧАКАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Явно въпросът за Средното художествено училище за сценични кадри вълнува доста хора, след като в три въпроса са обединени усилията на почти цяла парламентарна група народни представители. Действително, ние също сме обезпокоени, че Министерството на културата се готви да закрие Средното художествено училище за сценични кадри - гр. Пловдив. Това е едно учебно заведение с 25-годишна история, уникално по своето съществуване не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Със закриването на Средното художествено училище за сценични кадри държавата се отказва от създаването на художествено-изпълнителски кадри, без които е немислимо възникването на краен продукт на творческите институти. За подготовката на тези кадри няма друга алтернатива в учебни заведения на средно или на висше ниво в България.
Госпожо министър, желаещите да се обучават в училището за сценични кадри са много повече от капацитета на самото училище. Затова децата там се приемат с конкурс като за всяко място кандидатстват по четири ученици. Училището разполага с добра материална база, в което ремонтите се извършват със собствени средства. Малкият преподавателски състав и помощен персонал не изискват големи средства от Министерството на културата. Към самото училище има открита галерия-базар, където се продават произведения на ученици и преподаватели на училището. Със средствата от тях се подпомага развитието на училището. Над 12 на сто от необходимите средства за издръжката на самото училище се осигуряват от собствени приходи. Всички тези условия водят до създаването на краен продукт - художественоизпълнителски кадри с висок потенциал на реализация. Шестдесет на сто от завършилите там продължават във висши учебни заведения, а останалите успяват да се наложат в сферата на културата не само в България, но и в чужбина. Възпитаници на училището са известните художници Кольо Карамфилов, Живко Тенев, Атанас Годжев, сценографи като Иван Карев, Петър Митев, Томияна Томова, Светлана Урумова, Стоян Лазаров, Васил Веков, аниматори като Сотир Гелев, Димитър Митовски, Теодор Ушев, Александър Захариев и много други.
Ето защо пловдивската общественост недоумява и не разбира действията на повереното Ви министерство в този акт, който е предприет, и застава в подкрепа на самото училище. Само за няколко дни са събрани повече от 17 хил. подписа от пловдивчани. Подписката е подкрепена също така от цялата културна общественост и институции на града като Сдружението на пловдивските художници, Сдружение "Старинен Пловдив", имена, значещи много не само в българския културен живот, като Георги Божилов - Слона, Атанас Кръстев, Вълчан Петров и др.
Липсата на сериозни аргументи от страна на Министерството на културата за закриването на това единствено по рода си училище в България породи подозрението сред пловдивската общественост, че всички тези действия са предприети с цел подчиняване сградния фонд на училището на определени частни и групови интереси. Известно е, че училището се намира в един изключително атрактивен район в центъра на града.
С оглед на гореизложените аргументи, госпожо министър, нашият въпрос към Вас е следният: не смятате ли, че Министерският съвет, по Ваше предложение, трябва спешно да отмени Постановление № 204 на Министерския съвет от 11 ноември 1999 г. за закриване на Средното художествено училище за сценични кадри - гр. Пловдив, за да се успокои пловдивската общественост и да се дадат условия в училището да продължи нормалният учебен процес?
Госпожо министър, използвам възможността да Ви предам лично тези 17 хил. подписа, които бяха събрани до миналата седмица от пловдивската общественост. (Народният представител Красимир Каракачанов предава подписката на министър Емма Москова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук включвам и всички онези, които ми зададоха конкретния въпрос.
Разбирам привързаността, а сигурно по-точната дума е пристрастието, с което ръководството на училището - и това е разбираемо, и вие, депутатите от Пловдив, изслушвайки края на емоционалната реакция, също разбираема, на същото ръководство, излагате вашата позиция, разбира се, с определени различия, по отношение на едно и също училище в Пловдив. Но аз имам трудното задължение да обективизирам фактите, да приземя, не да ги принизя, а приземя оценките, за да се потърси адекватното решение.
В отговора си за училището в Смолян ситуирах проблема за училищата по изкуствата в общия контекст на решението. Разбрахте как е станало това.
Оглеждането на всяка бюджетна структура на всяко министерство, в това число и на Министерството на културата, а знаете защо се оглеждаха бюджетните структури - в скоба ще посоча, че структурата на бюджета на Министерството на културата е просто невъзможна от гледна точка на изискванията - над 120 вторични разпоредители, оттук и разбираемото изискване на Министерството на финансите за опасност от неефективен контрол. За хората, разбира се, това едва ли звучи толкова важно и затова си позволявам само в скоба пред вас, които и в момента се занимавате с бюджета, да разберете и тази позиция.
Но нека се върнем към самото Училище за сценични кадри.
Училището е сравнително ново. Създадено е през 1976 г. Държавната субсидия за 1998 г. беше 81 млн. 954 стари лева. Към тях Министерството добави и средства за горива и електрическа енергия, средства за основен ремонт, уважаема госпожо Дончева, тоест това са средства, които държавата осигури. За 1999 г. държавната субсидия, без ремонта, нарасна в размер на 101 млн. 900 и пр. лева, тоест 102 млн. Изплатени са 97,4 на сто от нея, а Вие добре знаете, че бюджетът се изпълнява 90 на сто. Тук е 97 на сто. Това говори поне, че Министерството е полагало грижи за училището и обвиненията в този смисъл биха били неверни.
Ще прибавя, че издръжката на един ученик за една година е около 1 млн. стари лева, от което следва, при малкия размер на училището, че то е относително скъпо. Такива са тези училища и това също е разбираемо - всички училища към Министерството на културата.
Училището подготвя кадри по четири специалности - "Театрална живопис", това наименование по-късно е дешифрирано като "Декор", "Бутафория", "Грим и перуки", "Сценично осветление и озвучаване" и от тази година има само 6 ученици - "Театрална кукла". Това е с разрешение на министерството.
Следователно, става въпрос за едно сравнително малко училище, което за съжаление няма национален обхват и това всички вие, уважаеми дами и господа депутати, знаете добре. Това е статутът на тези училища.
Основните специалности в училището, за които всъщност е създадено - говоря за основните специалности, които изброих: бутафория, грим, перуки, сценично осветление, театрална кукла, съвсем отскоро - имат очевидно приложен, а някои от тях - технически характер. В действителност става дума за съпътстващи сценичните изкуства специалности, а не за основни специалности по изкуства, каквато е същността на специализираните училища в системата на Министерството на културата по формула, по статут.
Ще си позволя да посоча и още няколко факта. От информацията, която самото училище предостави, виждам, че тук има и други предмети, например фризьорство, копия на икони и картини и т.н. И нека това, което казах, не отекне болезнено в ушите на хората, свързани с училището. Защото в ни най-малка степен това не означава, че по същество това са ненужни дейности и умения. Към това ще добавя и безспорната амбиция и енергия на ръководството на училището да разшири кръга на общохудожествените предмети - скулптура, пластична анатомия, шрифт, комбинаторика, приложна фотография и прочие, и прочие, да не изброявам всичко - безспорно обогатяване, но те се изучават и от други специализирани училища, при това като задължителни основни изисквания и дисциплини, а не като разширителни програми, добри, обогатяващи сами по себе си. Но очевидно това не е основното предназначение на училището.
Нека за момент се върнем към реализацията на учениците по сведения на самото училище. Ето, не мога да цитирам цялата таблица, ето я пред мен. От 1995 г. реализирани като средноизпълнителски кадри - това е предназначението на училището по статут - е, както следва: 1995 г. - 1, 1996 г. - нито един, 1997 г. - 4, 1998 г. - 2, 1999 г. - 2.
Има и още един показател в тази таблица, коректно е да го съобщя - за постъпването във висшите учебни заведения на ученици, подготвени в това училище. И тук числото е очевидно по-добро - между 7 и 12 за същите години, за които току-що говорих, но неизвестно в кои висши учебни заведения, може би в техническите ВУЗ-ове в частта озвучаване, осветление и т.н. или другаде. Нямам такава информация. Зная, че училището е възпитало високоуважавани, талантливи личности. Но те се реализират като свободни художници, аниматори и прочие, а не като подпомагащи сценичното изкуство и изпълнителски кадри.
Ето защо е трудно, а се оказа и невъзможно, да се защити сегашният статут на училището пред Министерския съвет.
В отговора си за училището в Смолян посочих възможности за съществуването на училището във времето. Защото "закривам" това е, повтарям, малко груб юридически термин, означава спиране на приема от септември. Това е категоричното означаване на съдържанието. Това в никакъв случай, повтарям, не означава - и тук няма нарушение на нормативни актове - че децата, които са в това училище - сега 12 клас излиза, остават около 70 деца - ще завършат своето образование. Въпросът е по-скоро за бъдещето на цялото училище.
Няма, разбира се, да повтарям посочените варианти, но за мен най-перспективното продължава да остава това да бъде училище по изкуството към община Пловдив. Винаги ще се учудвам и никога няма да разбера, че статут на културен институт, в случая училище, към община е едва ли не недостоен статут. Разбира се, с безвъзмездно прехвърляне на цялата материална база - сграда и оборудване, но само за нуждите на училището и за нищо друго. Това се вписва в документите. И тук ще направя скоба по повод онова, което господин Каракачанов казва - слухове има, каквито искате. Но общината, т.е. местният парламент ще бъде онзи субект, който, ако диалогът бъде конструктивен, ще поеме материалната база и никой друг. Поне това е волята на министерството и моята лично. А държавата - а това е тенденцията изобщо в усилията на министерството, разбира се, това е дълъг процес - ще подпомага дейностите по изкуството и културата, в случая училищата, но чрез създадения механизъм на проекти и програми. Това не е химера, то вече се извършва и резултати има.
Разбира се, диалогът с общината в Пловдив предстои по същество, макар че частично е воден. Той е отворен и за други варианти.
Но има и още един добър симптом. Вчера при мен беше господин Любен Дилов. Очевидно енергично е ръководството на училището и това е добре. Донесе при мен разработка на самото училище, която поради късното време аз не можах много внимателно да прегледам. Видях, че има мислене. Предадох я на експертите. Разбира се, тя внимателно ще бъде разгледана. Но това е знак, че е преодоляна емоционалната част при поемането на това решение. А това отваря пътя за конструктивен диалог, който, вярвам, че ще доведе до добро решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ако това е реплика и ако това може да се казва, удовлетворен съм от пълнотата на този отговор.
Разбира се, в този отговор има някои неща, които биха могли да бъдат оспорвани, но не от принципната позиция за структуриране на мрежата от училища по изкуствата, а що се отнася до твърде специфични неща вътре в самото естество - какво представлява едно училище, какво означава самочувствието на едно дете, което учи там и т.н.
Но това, което обаче е изключително важно, е, че наистина тези разговори се водят. Дори съм учуден, след като по предложението за изработване на програма за новия статут на училището беше разговаряно с мен, се появява от друг канал и стига до министерството, аз съм учуден от това нещо. Но в края на краищата това може би е само един белег за изключителната активност и за стремежа на това училище да бъде спасено, в което аз не се съмнявам и за което смятам, че всички ние ще положим усилия, но на принципна основа. А това, което казва госпожа Москова, просто ще бъде възприето - не изцяло финансиране, а подпомагане на творческите проекти, които училището ще развива, като един от партньорите в съществуването на това училище, надявам се, по този начин ще бъде и министерството, а то ще съществува вероятно и с участието на други субекти.
Затова благодаря на госпожа Москова за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Госпожа Дончева има думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз не мога да бъда удовлетворена от този отговор, който още един път ни убеждава, че мотивите на Министерския съвет по закриването на тези училища - специално случаят с училището за сценични кадри в Пловдив - са напълно необосновани. Разсъждение по въпросите, търсене на решение, най-простото от което е свързано с това: как ще се процедира при учебен процес, който е непрекъснат, ако се субсидира с определени помощи и програми? Много неясен подход.
Другият въпрос, който е свързан с прехвърлянето на собствеността, в момента текат държавни образователни изисквания, които прилагаме към професионалните учебни заведения. В един от вариантите знаехме, че се насочват към Електротехникума, към СПТУ по електропромишленост в Пловдив ученици от това училище в една от специалностите - мисля, че беше за осветителите. Ами това са различни по ранг държавни образователни изисквания.
В момента тече акт на прехвърляне към общински училища на всички държавни училища в системата на Министерството на образованието. Диалог с общината не е проведен. Това говори, че сте взели решение в това постановление, без да проведете след анализ в експертна комисия всичко, което е свързано, да се сложи на масата, с тенденциите за развитие.
Не издържа тезата, че това не са кадри, свързани с националната култура. Това, че те не се реализират, госпожа Москова, говори за голямата криза в българската култура. И Вие влизате в противовес с твърдението дори на Иван Костов, че ще спасяваме българската култура.
Аз мисля, че ние можем да я спасим с това - да отменим този незаконосъобразен акт и някои хора, какъвто е господин заместник-министърът Поляков, да си отидат. И това може би ще освободи достатъчно средства от тази минимална издръжка, каквато с 12 на сто допълнително подпомага училището, за да се решат неговите проблеми. Аз оставам на становището, че трябва да бъде отменен този акт, защото това е спасението, за да оцелее действително изконната, древна, европейска култура в гр. Пловдив в лицето и на това училище, заедно с всички останали средни учебни заведения по изкуствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаема госпожо министър! Две неща от Вашия отговор ми направиха впечатление. Първото е, че лично Вие гарантирате, че всички тези слухове, които се носят из гр. Пловдив, нямат нищо общо с реалността. И че, ако се стигне до вариант училището да стане общинско, подпомагано от министерството, Вие ще се погрижите така да бъде прехвърлена собствеността, че тя да не бъде обект на частни и други интереси, разбира се, интереси, нямащи нищо общо с интересите на децата, родителите на тези деца, които учат в училището, и на пловдивската културна общественост.
Второто нещо, което ми направи впечатление, и което ме радва във Вашия отговор, е, че Вие не предвиждате възможността тези деца, които в момента учат в училището, да излязат на улицата. Това е основният момент, който тревожеше към настоящия момент децата, които учат там, и техните родители. Но остава открит въпросът за съдбата на училището като издръжка за неговото по-нататъшно съществуване.
Тук мога само да спомена, че, надявам се, не само общинските съветници на ВМРО в Пловдив, но и от всички останали парламентарни групи ще направят всичко необходимо, за да може общината също да поеме своя дял от издръжката на училището и с помощта и на програми или на други фондове към Министерството на културата да запазим това, бих повторил, уникално учебно заведение. Не мога да се съглася, че основният критерий, който Вие споменахте, е, че тези деца, които завършват по тези специалности, не намирали точно тази реализация. Всички тези видни, сериозни художници или скулптори, които днес са имена в българската култура, без значение, че не са продължили по своето предназначение, онова, което са учили в средното учебно заведение, все пак са едно достижение за българската култура. И поне надяваме се, ако не и всички да сме убедени, че началната им подготовка в тази посока те са получили в това Средно художествено училище за сценични кадри. Така че определено тези специалности едва ли са излишни, още повече че тези деца намират реализация извън страната. В края на краищата, след като България, за съжаление, не може да им предложи алтернативата тук да бъдат това, което искат, и това, за което са учили, те могат с тези професии и с тези допълнителни знания и умения, които получават, да бъдат полезни за себе си, а пък се надявам, и за българската култура, не само на българския пазар, казано грубо. Благодаря Ви, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос относно преобразуване на Средното художествено училище за приложни изкуства - София, и Средното художествено училище за изящни изкуства - София, в Средно училище за изобразителни изкуства - София. Заповядайте!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! Мнозина се радваха, когато в края на април т.г. тук се прие Законът за закрила и развитие на културата. Тогава бях между онези, които предупредиха, че с този закон културата не се закриля, а се закрива. Държавната грижа, концентрирана в държавната субсидия, намалява непрекъснато, а предвиденият в закона Национален фонд "Култура" все още не е създаден или най-малкото - все още не работи. Поредният пример не за закрила, а за закриване на културата дава Постановление № 204 на Министерския съвет. От девет средни художествени училища в страната с това постановление три училища се закриват, две се сливат и от Нова година нататък ще имаме вместо девет пет средни художествени училища. Между училищата, които се сливат, са Средното художествено училище за изящни изкуства "Акад. Илия Петров" и Средното художествено училище за приложни изкуства в София. Категорично може да се каже, че няма нито един разумен аргумент в полза на сливането. Така например характерът на обучението в двете училища е съвсем различен, с различна насоченост, поради което няма как те да съществуват под една шапка, камо ли в една сграда. Приложното училище предполага тясна специализация още при самото кандидатстване на 13-годишна възраст. За разлика от него в Средното художествено училище по изящни изкуства изборът на специалност става много по-късно и е обвързан с етапа на дипломирането. Учебните програми на двете училища са различни и сливането ще предизвика пълно объркване както за продължаващите обучението си, така и за преподавателите, защото не може в кратки срокове да се променя механично съдържанието и проблематиката на програми, които са се утвърждавали с десетилетия. Със сливането на двете училища, казвам го последно по ред, но не и по важност, няма да се постигне никакъв икономически ефект. Възниква въпросът защо тогава се извършва това преобразуване? Има ли някакви апетити към сградата на Училището по изящни изкуства, която се намира на много хубаво място в центъра на столицата. И случайно ли е, че и учениците в случая протестираха срещу едно постановление на Министерския съвет? Според мен беше много нелепо, когато Министерството на културата титулува тези ученици като комунисти. Децата просто пазеха училището, с което ние отдавна сме влезли в Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата за отговор министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Преди да Ви отговоря, този път моят отговор ще бъде съвсем кратък, ще си позволя да започна от края на онова, което Вие казахте. Никога, при никакви обстоятелства Министерството на културата и аз не сме титулували деца в политически пристрастия! Направете справка, знам, че в. "Дума" написа това, кой е източникът на това. Името му е изписано. Разберете кой е той и какво е вършил. Затова аз съм отворена за разговор по този повод, но след като направите своите проучвания. Тук не е мястото за това. Въпреки че сигурно онова, което кажа, би звучало сензационно.
И така, отговорът ми ще бъде кратък. Ще си позволя полу на шега да кажа или да припомня Закона на Мърфи, който казваше: "Точно там, откъдето не очакваш неприятност, много често се случва именно това". Случаят е точно такъв. Защото в случая не става въпрос за някаква особена икономическа целесъобразност. Не, наистина ще има уплътняване на частта "Администрация". Но става дума двете училища, две училища, доказали своята стойност, да добият един стабилен статут. Те и сега по статут са национални по обхват, но като статут - оценка на онова, което се прави там, те сега получават, защото иначе са относително малки структури, има критерии. Те стават Национално училище за изящни и приложни изкуства "Акад. Илия Петров". Това е записано в "Държавен вестник".
Аз наистина бях учудена от реакцията, но живеeм във време, когато всеки има право на своята реакция, въпреки че никога, никога няма да мога да разбера как деца могат да бъдат сугестирани по какъвто и да е повод за подобни начинания. Случило се е спонтанно, вероятно, но едва ли това е най-педагогично.
И така, разбрах със закъснение, че тревога от една година и половина е съпътствала Училището за изящни изкуства. И тя е свързана с неговата сграда. Преди година и половина те са подали своите документи в Областната управа и не са получили акта, а бяха длъжни всички да преактуват съответните сгради. Разбрах, че някъде някой имал намерение да отнеме това училище.


И сега не мога да ви кажа дали някъде някой не е имал това намерение. Но научавайки го и в медиите посочих, че аз ще застана до учителите и учениците, за да кажа, че онова, което се подготвя, не е онова, което трябва да се случи. Дали това или друго стана причина, но официалните разговори, които изисках от областната управа и от Министерския съвет показаха, че, цитирам: собствеността е чиста, няма намерение или стъпка в посока на това сградата да промени своето предназначение.
Аз изисках и много скоро лично връчих нотариалния акт за безвъзмездно ползване на училището за изящни изкуства. И там е написано, дори това не се прави, че освен принципала -Министерството на културата, стои училището за изящни изкуства, за да могат хората да имат своята сигурност. Нещо повече, в моя специална заповед, която също връчих, е изчистено и другото безпокойство, че след този акт на събиране на двете училища, за да могат те да бъдат стабилни национални учебни заведения, там изрично е съобщено, че това не се променя и тази сграда - Вашата информация не е точна - остава само за училището за изящни изкуства.
Аз съм лично в диалог и лично съм обещала на това училище внимателно да следя нещата до края, както за всички училища за издадени заповеди от мен за малки работни групи с участие на самите учители, на експерти, а извън София и на общините. Това ще се случи и с това училище и те го знаят. Не се променя приемът, не се променят учебните планове. Казах защо се прави тази стъпка - стабилната позиция на национално училище им позволява по-добро финансиране и включване в международна програма.
Аз се надявам, че онова, което следва, ще покаже, че изречените от мен думи тук са истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо министър, интересно защо когато учениците, когато младите хора пазят своето училище, пазят своите интереси, Вие сте готова да протестирате. А когато деца, ученици и млади хора направиха барикади по улиците на София, за да помогнат на Вашата политическа сила да се домогне до властта, не протестирахте. Аз поне не съм чул преди две години и половина Вие да протестирате. Но смятам, всеки има право да се бори за запазването на такива училища, каквито се закриват и преобразуват с това Постановление № 204.
Действително Вие не можахте да потвърдите някакъв икономически ефект до сливането на двете училища. Напротив, хем училищата се преобразуват, хем се запазват структурите, хем бюджетите ще бъдат отделни, хем Вие казвате, че давате възможност да получават повече средства. Ако е така защо се сливат? Защото слагате прилагателното "национално" пред името на училището. Но вие знаете, че по този начин не се получава статут на национална културна институция. Това не е статутът, който има други национални културни институции, като да речем Националната художествена галерия, Операта и т.н. Тоест, ако действително това училище стане национално, то би трябвало например да има общежитие, за да идват деца от цялата страна. Това означава, че разходите по издръжката на това училище ще се увеличат. Така че икономическите аргументи просто са неоснователни.
От 1969 г. насам училището по изящни изкуства беше собственик на своята сграда, на сградата, в която се намира. Вие цитирате акта на областната администрация от 22 ноември 1999 г. Аз видях този акт и там художествената гимназия е написана като "бивш собственик". Сегашният собственик на училището е Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ИВО АТАНАСОВ: Вие сте дала своята дума, че докато сте министър няма да позволите сградата да бъде дадена някому другиму, но каква е гаранцията след Вас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Аз зная много точно какво е написано в акта. По други закони, които вие сте гласували в Народното събрание, се знае, че тези сгради са публична държавна собственост и че принципалът е съответното министерство. Но, пак повтарям, заради яснота не е написано "бивш собственик", а е посочено това училище за безвъзмездно ползване във времето. Самото училище разбра добре това.
Господин Атанасов, искрено се надявах да не политизирате тези неща, които са трудни. Не го правете. Не е в интерес на българската култура.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Къде виждате политизиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хубаво е да се знаят законите, господин Атанасов. Защото наистина Законът за държавната собственост ясно казва кой може да бъде собственик на едно такова училище.
Има думата народният представител Иван Борисов да развие своя актуален въпрос относно преобразуване на Драматичния театър във Враца и Кукления театър в града в Драматично-куклен театър - Враца.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Действително моят въпрос е относно преобразуване на Драматичния театър във Враца и Кукления театър в града в Драматично-куклен театър - Враца.
Уважаема госпожо Москова, съгласно Постановление № 204 на Министерския съвет от 11 ноември т.г. се преобразува, считано от 1 януари 2000 г., Драматичен театър във Враца и Куклен театър във Враца в Драматично-куклен театър - град Враца. Убеден съм, че един такъв акт би нарушил сериозно дейността на двата културни института, би накърнил тяхната специфика и сигурно би оставил без работа част от творческите състави на двата колектива. Една такава постъпка ще има само негативни последици и то във време, когато българската култура се нуждае от закрила и подкрепа, а не от ликвидиране.
Уважаема госпожо министър, моля да отговорите какво е наложило това обединение на Драматичния и Кукления театър в град Враца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Обединението на Драматично-куклен театър - Враца, впрочем аз отговорих, сега просто ще повторя, при аналогичния случай в Кърджали - се извърши на базата на експертен анализ по същностни творчески организационни и финансови модули. За това сливане е сезиран Националният съвет по театър и всички необходими експерти. Именно този анализ доказа, че новата обединена структура ще функционира много по-оптимално, защото двата театъра, които и досега са работили в една сграда, ще бъдат управлявани от едно административно ръководство, което ще направи по-гъвкаво управлението на репетиционния и игрови процес и ще избегне неприятни ситуации. Обединението не налага императивно каквото и да е съкращение на творчески кадри, още повече че Кукленият театър има статут на открита сцена, тоест творческите лица в него не са на щат, а на договори за определена дейност.
Категорична е тенденцията, доказана и от пилотния ни опит в двегодишната история на театъра в Силистра при подобни обединения да се разширяват възможностите и обемът на изява творческите кадри, които естествено преминават от единия към другия профил, а актьорите обичат това и с основание.
При това благоприятно взаимодействие и обогатяване на сценичния език на театъра се запазва спецификата на двете му художествени цели - създаването на куклен и на драматичен театър, които имат своя публика. Това се гарантира както от депозираната в Министерството на културата Програма за развитие на театъра във Враца, така и от изискванията на самата ситуация. Децата на Враца ще имат своите куклени спектакли и своя куклен театър, точно както и драматичният профил ще продължи своето функциониране.
При наличието именно на такава ситуация, която позволява да се оптимизира начинът на управление на две културни структури, да се увеличат творческите възможности, които имат талантливите артисти, да се оптимизира административно-техническият им състав, се формира идеята за обединението. Всеки непредубеден поглед би видял тази позитивност сравнима с най-актуалните процеси в европейския и вече в българския театър.
Към това ще прибавя, че в края на миналата седмица Драматично-кукленият театър - Враца успя да защити своите творчески възможности и получи на конкурса държавната субсидия за следващите две години. Аз поздравявам врачани за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, благодаря Ви госпожо министър.
Много често се питах в последните месеци защо така настойчиво искат Вашата оставка. Това е актуално в последните месеци. Миналия петък внимателно слушах Вашия отговор на Драгомир Шопов - депутат от Демократичната левица и ще си позволя да прочета част от стенограмата:
"Тези промени, повтарям, са необходими. И ако те стъпка по стъпка малко поне бяха извършени до този момент, сега нашите действия щяха да бъдат по-облекчени." Нашите действия щяха да бъдат по-облекчени!
Аз питам госпожо министър, в какво по-облекчени? В това да обединяваме, да закриваме театри? Аз съм привърженик на театъра и на всеки министър, който закрива театри, ще искам оставката. Обяснявам си защо така в последните месеци във вестниците упорито се пише за Вашата оставка.
Има нещо по-страшно обаче. Ако Ви оставим да развивате с тази логика, в това направление Вашите разсъждения, вероятно ще ни упрекнете защо построихме преди години Културния дворец във Враца, Двореца на културата в Бяла Слатина, в Криводол, Двореца на енергетика в "Козлодуй". Визирам Враца. Да, ние ги строихме с убеденост, с желание, че те могат да бъдат и са полезни. Ако не знаете, ще Ви кажа, че от две седмици заместник-кмет на Враца е Атанас Попдимитров - директорът на Драматичния театър във Враца. Ако не друго, това е едно категорично отношение на 100-хилядна Враца към театъра. От две седмици той е заместник-кмет на Враца. Ако не знаете, ще Ви кажа, че в Бяла Слатина Иво Пешев - директорът на самодейния театър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Борисов, това няма нищо общо с въпроса ви.
ИВАН БОРИСОВ: Ето това е нашето отношение към театъра. И пак Ви казвам, че ние ще бъдем срещу всеки, който върви срещу театъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин Борисов, разбирам, че театърът е повод да се кажат други неща. Това е Ваше право. Враца има своето достойнство в културата и аз го зачитам. Първият музей, на който върнах национални ценности, беше Врачанският. Това още веднъж показва моето отношение към онова, което тук малко грубо наричаме само общини. Това са общества, в които се развива култура, която аз високо ценя.
Що се отнася до моята оставка, знаете ли, всеки министър носи оставката в джоба си. Но аз съм казвала, че едва ли е най-добрата житейска съдба да бъдеш министър в трудни времена. Вие ми предлагате възможно най-лесното решение. Аз за себе си никога не избирам лесните решения и ще нося своите отговорности докато това е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Емма Москова.
Преминаваме към отговори на министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно жалбата на настоящи и бивши служители на Аптечно управление във Враца, Видин и Монтана по повод приватизация на фирма "Фарма-М", Монтана.
Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, господин министър, колеги! Въпросът, който съм отправил миналата седмица към министъра на здравеопазването, е свързан не толкова със съмненията, а очертаните вече за мене аргументи, че умишлено се приватизира една огромна собственост от ограничен брой хора и то не без подкрепата на министерството, господин министър. За съжаление е така поне от информацията, с която разполагам. Какви са ми основанията?
На първо място, Вие назначавате госпожа Матова за представител на вашето министерство и председател на Надзорния съвет заедно с още двама представители от София във фирмата, която обединява досегашните аптечни предприятия във Враца, Видин и Монтана. Същата госпожа на основата на страха на хората за работните им места през август т.г. въвежда нещо, което за мене е брутален натиск: от безсрочни трудови договори принуждава хора с по 25-30 години стаж като фармацевти и помощник-фармацевти да преминат на срочни трудови договори. По-нататък във връзка с приватизацията, за да има послушни хора, тя демонстративно уволнява Ирена Иванова - ще ви запозная допълнително с този случай, тъй като признавам, че Вие може би не го познавате, - помощник-фармацевт 27 години от Монтана, която е била 6 месеца трудоустроена, защото има алергия към определен вид лекарства, но работи на компютър в склада и прави това чудесно дълги години наред. Тя също така уволнява Цанка Георгиева от Видин - икономист-оператор, заменена от близка приятелка на госпожа Матова. Повтарям, за да се демонстрира пред хората, които са останали там, че владее положението, че има Вашите протекции. Същата госпожа Матова ръководи дистанционно по мобифона си уволненията и въобще е много рядко в тази фирма. Позволила си е да парадира с връзки с Вас. Нещо повече, че тя ще приватизира всичко, което касае един колектив от 250-300 души.
Затова поставих и актуалния си въпрос: Министерството на здравеопазването ще провери ли по-подробно случая? Вие сте удължили срока. Това, което прочетох в "Държавен вестник" е, че сте удължили срока до 17 декември, но искам да Ви кажа, че това е крайно недостатъчно като време за останалите, които до този момент са били изолирани. Става дума за 250-300 човека, които са работили и имат право по Закона за приватизацията.
Освен това от гледна точка на стила на насилие върху хората и на заплахи, които упражнява госпожа Матова, тя е направила някакво работническо-мениджърско дружество, което за съжаление по Закона за приватизацията, с който ние не бяхме съгласни, включва една много малка част от хората. Ето затова аз ще чуя Вашия отговор и разбира се в отношението си ще изразя онова, което бих могъл да направя като народен представител, но се надявам, че сте разбрали правилно моята загриженост, господин министър. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Аз не чух въпрос, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И за не чух, но чухме други неща.
РУСИ СТАТКОВ: Има го в писмения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Аз действително не чух Вашия въпрос. Имам го написан. Чух, че 10-15 пъти повторихте името на госпожа Матова, но във Вашия въпрос нито веднъж то не е споменато. Но аз искам да Ви кажа, че това не е толкова страшно. В контекста на Вашия въпрос аз сега научавам от Вас, разбира се, кой е уволнен и Вие знаете това много добре, но даже и да са били съкратени, уволнени и пр. някои хора в системата на Аптечното предприятие, те запазват и имат правата си да участват в приватизацията.
Искам да мина конкретно на отговора на Вашия въпрос, който е свързан със сроковете, определени за процедурата по приватизацията.
След извършването на актуализиран правен анализ и приватизационна оценка на преобразуваното дружество, с моя заповед от 10 септември т.г. е определен начинът за продажба на пакет от акции от капитала на преобразуваното "Фарма М" ЕАД, гр. Монтана, преговори с потенциален купувач.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за приватизацията заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" бр. 98, забележете, на 12 ноември т.г., и е публикувана в два централни ежедневника на 16 ноември т.г. От датата на обнародване в "Държавен вестник" започват да текат и определените с нея срокове за получаване на информационна документация за преобразуваното дружество и подаване на предложения за участие в преговорите. Определените срокове са еднакви за всички заинтересовани лица, желаещи да участват в приватизацията на "Фарма М" ЕАД, Монтана. Така участниците са поставени при равни условия при подаване на предложенията си за участие в преговорите.
В случая е определен 10-дневен срок да закупуване на информационна документация и 12-дневен срок за подаване на предложения за участие в преговорите с потенциални купувачи.
С моя заповед - няма да й казвам номера - от 24 ноември, обърнете внимание, 6 дни преди получаването на факса от правоимащите лица на "Аптечно управление" - Враца, "Аптечно управление" - Видин и "Фарма М" ЕАД е определен 10-дневен допълнителен срок за закупуване на информационна документация от заинтересованите лица и подаване на предложения за участие в преговорите при продажбата на въпросните акции.
Заповедта ми е публикувана в ежедневните вестници на 30 ноември и е обнародвана в "Държавен вестник" на 7 декември, тоест преди два-три дни. С нейното обнародване в "Държавен вестник" започва да тече определеният допълнителен 10-дневен срок.
В деня на публикацията в ежедневните вестници - на 30 ноември - в министерството се получи факс от правоимащи лица по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизация, с което настояваха да бъде удължен срокът, тоест настояваха за нещо, което вече беше направено и то една седмица и повече преди това.
Разбира се, на 2 декември министерството с факс и с писмо ги уведоми за новонастъпилите обстоятелства, а именно удължаване на срока във връзка с приватизацията на "Фарма М" ЕАД и ги кани при проявен от тяхна страна интерес да се възползват от определения със заповедта ми от 24 ноември допълнителен срок за участие в приватизацията на "Фарма М" ЕАД, гр. Монтана. С други думи, не от първата ми заповед, а от публикацията на първата заповед, тоест от 12 ноември до 22 декември това прави един месец и двадесет дни - един достатъчен срок, а не както казвате Вие - недостатъчен, а предостатъчен срок, за да се подготвят документите за участие в сделката.
От постъпилата при мен информация 92 на сто от работещите по трудов договор в преобразуваното "Фарма М" ЕАД, гр. Монтана, са регистрирали акционерно дружество с предмет на дейност - участие в приватизация на "Фарма М" ЕАД. На практика в новорегистрираното дружество не участват две лица от работещите към датата на учредяването му. Едното лице не е с българско гражданство, а другото е в отпуск по майчинство, но на работно място, съкратено от "Аптечно управление" - Видин, преди влизането му във "Фарма М" ЕАД.
Този факт опровергава Вашето твърдение за умишлено отстраняване на настоящи служители от системата на аптечните дружества във Враца, Видин и Монтана.
От друга страна, искам да Ви напомня, господин Статков, че в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия не съществуват ограничения относно броя на юридическите лица, отговарящи на изискванията на чл. 25, ал. 3 и ал. 4 от същия закон, стига налице да има воля за тяхното учредяване. С други думи, множество РМД-та могат да участват в приватизацията на въпросната фирма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
За реплика от две минути има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Въпроса имам право да го развивам три минути и си го развих, а това, че Вие не искахте да го чуете, господин председател и господин министър, е проблем, разбира се, и то е проблем на Конституцията и на правилника. И мисля, че трябва да си дадете сметка за това какво сте длъжни да правите.
Второ, самият факт, господин министър, че Вие сте удължили срока, показва, че сте имали гузна съвест, най-малкото, и сте разбрали, че както сте го покарали през просото с вашите протежета, е опасно и поне формално сте удължили срока. Извинявайте, господин министър, обаче не може да се съберат за толкова кратко време пари, за да се купят информационните книжа. Става дума за огромно имущество, а информационните книжа се купуват за процент от това имущество, тоест хората, които Вие визирате и които аз представлявам в момента - 250-300 човека, не могат да се организират от днес за утре. Още повече, че става дума за пари. Тези хора, господин министър, са заложили апартаментите си за разлика от госпожа Матова и другите Ваши протежета, които са заплашили част от тези, които са там. Но ми е интересно с какви пари действат те. Сигурно с такива, които са изпрани от предприятията, които ревизира "Финансов контрол" и за които днес стана ясно, че и министърът на промишлеността защитава мафиотите, а председателят на Народното събрание се чуди какво да прави - дали да си изпълни задачите, или да прави нещо друго...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въздържайте се от квалификации, защото...
РУСИ СТАТКОВ: Не се притеснявайте, господин председател, аз имам право и на лично обяснение, ако не сте забравили, което поехте като ангажимент. Казвам истината такава, каквато е, а Вие трябва да си направите изводите.
По-нататък, това, което притеснява хората, е, че процедурата ще бъде опорочена. Притеснява ме и мен днес Вашата, бих казал, господин министър, едностранчива позиция, защото Вие не се вглеждате в това, че 250-300 човека са се жалвали и продължават да очакват от държавата, респективно във Ваше лице, представителя й, да има ясна процедура, да има възможна процедура.
Аз продължавам да твърдя, че този срок е малък и второ, че хората са...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
За дуплика има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Голословни са Вашите твърдения и Вашите опасения, че щяла да бъде опорочена процедурата. Ами, аз пък Ви казвам, че няма да бъде опорочена! Аз Ви казвам, че всички процедури се правят абсолютно според законите и в присъствието на представители на Сметната палата. Така че не търпим никакъв упрек в това отношение!
Месец и двадесет дни - досега ние не сме правили такава приватизационна сделка с толкова дълъг срок. Защо? Защото, аз прецених, воден от желанието за една прозрачна, нормална процедура, в която да се дадат еднакви възможности или да се дадат на повече хора възможности да участват в процедурата, още преди те да бяха помолили, след като получих такива сигнали, че там имат притеснения хората, затова аз по собствена инициатива удължих срока. И само воден от това желание да се даде възможност на тези хора. А сега - кой какви апартаменти, какви пари е прал, това в момента не е мой проблем.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А ще направите ли уволнения?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Направете искане, ще го направя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега какво искате - Вашият човек ли да го получи? Това ли искате? Ами какво? (Шум и реплики в залата.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имам право на лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хайде да го чуя. Въздържайте се от обидни квалификации, защото ще Ви отнема думата!

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Личното ми обяснение е по повод питането ми към господин Божков и намесата на председателя на Народното събрание в качеството му не на председател. И това не беше и не е квалификация, господин председател. Защото Вие си позволихте да изразите съмнение върху нещо, което не сте виждали. Аз цитирах многократно ревизионен акт на Държавен и финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз Ви го поисках.
РУСИ СТАТКОВ: Аз ще Ви го дам след малко, в онези извадки, които съм записал, и те са документални. Но Вие, като председател на комисия при Народното събрание и като председател на Народното събрание, сте длъжен, когато аз говоря за това, че министър е замесен, депутат и висши чиновници, да поискате сам, имате това право и задължение, пълния ревизионен акт.
Защото от м. март, когато питах господин Божков именно за тези драстични нарушения, за откупуване правото на директорство от сегашния директор на "Компласт", за това, че са ангажирани тези висши чиновници, тогава господин Божков обеща да провери. Той и досега не си мръдна пръста.
Ревизията отново потвърждава, междупрочем ревизията не е довършена поради страх на ръководството или по-скоро под формата на това, че е изтекло времето, не е продължена. А отговор не са получили от "Нефтохим", от другите фирми, които не са се издължили. И там действително нещата трябва да се продължат с насрещни проверки.
Ето затова аз исках правото на лично обяснение и се обръщам към Вас. След малко ще Ви дам и папките с всичко това, което съм събрал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не което сте събрал, а ревизионния акт ме интересува.
РУСИ СТАТКОВ: И ревизионния акт в онези части, които съм ползвал като бележки. А Вие ще си вземете пълния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не, аз бележки няма да преценявам.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, тук са две трети от ревизионния акт, с всички констатации и приложения. Ако искате, да Ви ги зачитам поотделно, трябва ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не.
РУСИ СТАТКОВ: Така. Прилагам освен това и стенограмата от март, от което се вижда, че министърът поема ангажимент и лъже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Стенограмата мога да я взема аз.
РУСИ СТАТКОВ: Прилагам и това, което е публикувано като открито съобщение на Европейската фирма "Шумахер", от Европейския съюз, в което тя завършва,че: "Господин министър - става дума за господин Божков - въпреки Вашето непознаване на нашата фирма смятаме, че подобен начин на изразяване от трибуната на парламента за един потенциален инвеститор е недопустимо и е в състояние да събуди негативни размисли и в други потенциални инвеститори". Изреждат се параметрите на сделката.
Уважаеми колеги отдясно, зная, че ви е неприятно. Но не покривайте корупцията. Много от вас не са корумпирани, не покривайте престъпниците с обажданията си. Говоря конкретно и с факти, и давам тези документи на председателя на комисията при Народното събрание, която се занимава именно с такива случаи, с надеждата, повтарям, господин Соколов, с надежда, че Вие ще вземете мерки. Аз съм готов да свидетелствам пред комисията още утре.
И се надявам действително, че тези, които са вършили престъпления, ще си получат заслуженото. Заповядайте. (Народният представител Руси Статков дава папките на председателя на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Две съобщения:
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в четвъртък, 16 декември, от 15,00 часа.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 15 декември, сряда, от 15,00 часа.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 14 декември, вторник, 15,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Виктория Василева

Атанас Мерджанов