Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам Дванадесетата, последна, сесия на Тридесет и осмото Народно събрание.
Преди да пристъпим към деловата работа, искам да поздравя всички народни представители още веднъж с настъпилата Нова година, ново столетие, да пожелая на всички много здраве, много бодрост, много сили, да довършим докрай започнатата работа. Искам да вярвам, че ще запазим и през тази сесия коректни, толерантни отношения помежду си, ще работим за благото на България, за да може наистина Тридесет и осмото Народно събрание достойно да завърши своя мандат.
Давам думата на председателя на Министерския съвет господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми и аз да се присъединя към поздравленията, които току-що отправихте към всеки един от народните представители във връзка с настъпилата Нова година, ново столетие, ново хилядолетие и също да пожелая на всеки един лично здраве, щастие и сили, за да се справя със задачите, които стоят пред него, и с предизвикателствата, които следва да преодолява.
Позволете ми със съвсем кратко обръщение да се опитам да формулирам пред вас някои приоритети на нашата съвместна работа, приоритети, така както ги виждаме в правителството.
Ще се изкуша да спомена, че преди четири години малцина вярваха, че избраното през 1997 г. Тридесет и осмо Народно събрание ще изкара мандата си. България беше в непозната по мащабите си икономическа криза, с катастрофирала финансова система, изолирана от света и с остро противопоставяне всред народа. Най-яркото свидетелство за тогавашното наше състояние беше, че в произвеждащата хляб България имаше недостиг на хляб... (Реплики в блока на ДЛ.)
Аз си обяснявам песимизма. Ще ми се да си обяснявам песимизма на тези, които считаха, че избраното през 1997 г. Народно събрание няма да изкара мандата си с размера и тежестта на задачите, които предстояха да бъдат решавани.
Сега обаче парламентът е пред своята последна сесия. Той очевидно ще завърши мандата си, извънредни избори няма да има. В България за първи път ще се затвори пълен политически цикъл на изпълнение на една политическа програма, цикъл, продължил четири години.
Сега, помъдрели от натрупания опит, ние можем да кажем, че тази постигната политическа стабилност беше полезна за България. Вече всички отчетливо виждаме, че имаше заинтересовани от това несигурността да продължава дълго. Има хора, които печелеха от хаоса, от хиперинфлацията, от фалитите на банките, от икономическия упадък. Ние вече знаем, че тези не бива да бъдат допускани до властта.
За правителството на мнозинството на дневен ред е дебатът върху завареното и постигнатото от Тридесет и осмото Народно събрание. Сега е време не самоцелно да се взираме в миналото, а да извлечем поуките от него. Това е важно за България, за да се създаде сигурност, че всичко положително ще бъде оценено и продължено с нови усилия и всичко отрицателно и вредно за страната ни ще бъде осъдено и избягвано в бъдеще.
Нека си припомним, че в началото на това Народно събрание имаше Декларация за националното съгласие. Сега трябва да има съгласие по постигнатото и по пропуските.
Приоритетно за нас ще бъде създаването на възможно най-добри условия избирателите да бъдат мотивирани да отидат да гласуват, да се върне политическият им интерес към съдбата на България, към нейното бъдеще, да се увеличи тяхната отговорност, защото това е начинът да се даде нова сила на българската държава. Затова правителството ще подпомогне Народното събрание за приемането на законите за изменение и допълнение на законите за политическите партии и изборите.
Правителството си поставя много високи цели в преговорите с Европейския съюз. Ние очакваме да отворим не по-малко от девет, може би десет, а защо не и единадесет глави по времето на шведското председателство при преговорите с Европейския съюз. Затова ще поставим приоритет на законите за европейската ни интеграция и ще помолим Народното събрание да подкрепи тези усилия.
Ще дадем предимство и на законите, уреждащи икономическите дейности, насърчаващи развитието на пазара и високите темпове на икономическия растеж.
Ще поставим на преден план и социалните закони и особено тези, които изпълняват последните ни задължения, поети пред профсъюзите и работодателите в началото на мандата.
Позволете ми още един път накрая да ви пожелая спорна работа в името на България. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! Преди всичко искам да поздравя с Новата година всички и да пожелая на всеки български гражданин много здраве и късмет.
Аз също ще си припомня ситуацията отпреди четири години, защото тогава парламентът осъмна разбит, разгромен и поруган. Извършен беше тежък погром не само срещу Народното събрание, но и срещу храма на българската демокрация, срещу крехкия български парламентаризъм.
Сегашната власт беше зачената с насилие и затова в тези четири години бяха изведени в ранг на официална държавна политика омразата, враждата и реваншът. (Шум и реплики в мнозинството.)
Вие пренесохте барикадното мислене и действия в парламента, в телевизията, в обществото. Постоянното противоборство главно на идеологическа основа изчерпа много от енергията и на обществото, и на партиите, и на гражданите. Но това противоборство е вашето алиби, вашето оправдание за управленската немощ, за невъзможността ви да се справите с реалните проблеми на обществото.
Сега, четири месеца преди финала на мандата, ние трябва да си обясним защо парламентът е с такъв стабилно нисък рейтинг, както впрочем и всички институции. За това отговорност носим всички ние, но вината е преди всичко на парламентарното мнозинство и на ръководството на парламента в лицето на председателя.

Този парламент повече от всички досегашни произвежда некачествена продукция и законодателен брак. Този парламент рядко реализира политически и професионален дебат. Обикновено вие решавате проблема с натискането на копчето, с гилотината на мнозинството. Този парламент отхвърли многобройни, бих казал, хиляди законодателни предложения на опозицията. Ясно е, че този 10-януарски дух на парламента ще се запази и до края на сесията.
Началото на този парламентарен сезон впрочем е показателно. Демократичната левица внася Закона за единството на Българската православна църква, както и пакет от социални закони - за жената-майка, за студентското кредитиране. В Деловодството на парламента е регистриран и законопроект, който решава проблемите на повече от 250 000 български пенсионери. Ние ще запазим този подход на търсенето на национално и социално значими акценти в работата на парламента до неговото саморазпускане.
В противовес на управленската ви концепция за Българския Великден ние ще работим по програмата за българския всеки ден, т.е. за всички ежедневни проблеми на обикновените хора.
В тази последна сесия на Народното събрание ние сме длъжни своевременно да дадем отговор и да създадем условия за нормални и честни избори. Аз съм изненадан защо министър-председателят подмина този въпрос, който в началото на политическата есен ,2000 той оцени като най-важната задача, която трябва да бъде решавана с широко съгласие. Вместо това сме свидетели на протакането, на забавянето и на отказа на мнозинството от постигнатите в консултациите резултати.
Парламентарната група на Демократичната левица настоява за ускорено приемане на законопроектите - и за политическите партии, и за изборите, за да могат участниците в изборния процес да са наясно с правилата на играта далеч преди началото на кампанията. Ние настояваме при приемането на промените в Избирателния закон да залегне постановката за смесената избирателна система, за да могат да се реализират личностите, кадърните, професионалистите. Не вярваме, че това ще стане, защото просто не си представям личности като Теодосий Симеонов в коя листа ще намерят място.
Днес, уважаеми госпожи и господа, трябва да видим каква е реалната цена на целия ви 4-годишен пълен мандат, на вашия пълен цикъл, както се изрази министър-председателят. Бедността и безработицата са най-тежките проблеми на обществото днес. Те са продукт, закономерен резултат от политиката на правителството, основна характеристика на управлението на СДС. В края на мандата на СДС има рекордна безработица. Опровергайте ме, госпожи и господа! Защото за тези 4 години на СДС безработицата се е увеличила с 272 000 души, със 7 на сто в сравнение с тази мрачна 1996 г., с която вие често обичате да сравнявате.
Що се отнася до Демократичната левица, аз искам да обявя, че за нас ограничаването на безработицата ще бъде особено важен приоритет. В своята управленска алтернатива левицата залага законодателни мерки и управленски действия за трайна заетост и нови работни места, чрез които да се намали сегашната безработица от тези повече от 18 на сто на около 11-12 на сто.
След близо 4 години управление на консервативната десница имаме рекордна бедност - 84 на сто. 84 на сто от българите са бедни. Повече от една трета живеят в пълна мизерия. Работната заплата на българина, понеже обичате да мерим с европейските мерки, е най-ниската в Европа. При тази цена на хляба, като става дума за хляба, която гони 1 лв., хората с така наречения гарантиран минимален доход могат да си купят 20-ина хляба и няколко кофички мляко. Съзнателно използвам критерия на господин Петър Стоянов от есента на 1996 г.
Експертите на левицата смятат, че в първите 1-2 години на един следващ мандат средната заплата може да стане от около 250 на 300 лв., средната пенсия може да бъде 100 лв., а в края на мандата 125 лв. при премахнат таван на максималната пенсия. Ние ще направим така, че здравеопазването за пенсионерите и инвалидите да бъде безплатно... (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Защото сегашните възможности, които предоставя вашата здравна реформа, са гавра с живота и с достойнството на възрастните.
Докато вървеше вашият молебен вчера във връзка с 10 януари, уважаеми госпожи и господа отдясно, ние обосновахме своите икономически виждания, така че сега съм улеснен и няма да ги преповтарям. Едно ще кажа: необходима е друга роля на държавата в противовес на абдикацията от всички икономически сфери на този кабинет. Необходима е друга роля - активна, регулираща, социална. Ние ще управляваме по-добре държавните предприятия. (Ръкопляскания от ДЛ.) Ние ще възстановим държавния суверенитет върху границите на България, в това число и върху любимите ви митници, които са основен източник на финансиране на СДС. (Ръкопляскания от ДЛ.) Само едно ново управление ще може да гледа на бизнеса като на необходим партньор на държавата, а не на враг, както е сега при вас.
Необходимо е едно ново управление, което да реши един от основните проблеми за необходимостта от отделяне на управляващата партия от държавата. Едно ново управление, което трябва да сложи край на наложения от вас партийно-административен произвол по отношение на гражданите. Административните структури трябва да се приведат в съответствие с европейските. Необходима ни е не корумпирана и партизирана, а независима, стабилна и компетентна държавна администрация. Ние ще предложим опростяване, оптимизиране на държавната администрация, в това число и свиването й с 20 на сто, администрация, която да е подчинена на потребителите, независимо дали са граждански или юридически лица.
Не на последно място, уважаеми госпожи и господа, упълномощен съм от името на парламентарната ни група да изразя нашето становище за лекомисленото, безотговорното и направо престъпно поведение на всички държавници - от президента до военния министър - по проблема за въздействието на обеднения уран от югоконфликта. И по време на войната, и при изпращането на нашите бойци в Косово, за което впрочем ние гласувахме, ние предупреждавахме и настоявахме да се вземат превантивни мерки. И не заради любов към историята сега ние предлагаме пакет от предложения за повече гаранции за здравето и сигурността както на българските бойци в Косово, така и на населението от граничните на Югославия територии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Приключвам, господин председател.
Процесът на ускорена евроинтеграция изисква извънредна мобилизация за покриването на критериите главно за функционираща пазарна икономика и за постигане на друго качество на живот. Съзнателно или не, вие, господа отдясно, в това число и Вие, господин министър-председател, премълчахте основното послание и приоритет от Ница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Първанов!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Завършвам. Това е проектът "Социална Европа". СДС показа, че не може да се впише в този модел. Това може да направи само едно ново управление, силно със своите професионалисти и своята широка коалиционна подкрепа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група давам думата на господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Първо, искам да честитя Нова година и нов век на всички и да пожелая здраве на всички български граждани и просперитет на страната!
"След една година страната ни ще бъде по-добро място за живот и по-перспективна среда за нашите деца, за което ще допринесе изпълнението на Програма "България 2001". Това е последното изречение от актуализираната програма на правителството. Добре звучи, стига да беше вярно. Дали България сега е по-добро място за живеене или по-перспективно отпреди година, е меко казано въпрос за сериозна дискусия. Според децата ни не е. Тази година най-желаната специалност сред младите кандидати за висше образование беше технологична - компютърна технология, но не защото има бум на това производство или се търсят такива специалисти, а защото много страни от ЕС предлагат работа в чужбина. Така децата ни показаха доколко по-привлекателна е станала България за 4 години управление на СДС.
И сега, в началото на последната парламентарна сесия на първото Народно събрание, което от 10 години насам ще завърши целия си мандат, трябва да отбележим: за тези 4 години при едно и също правителство България за жалост не стана по-добро място за живот и по-перспективна за децата ни. Само тази оценка стига, за да сме наясно: отново 4 години икономическа реформа безкрай, без особена перспектива, безконечен преход. Това вече само по себе си е оценка и за свършеното от парламента - много малко в сравнение с приетата с консенсус програма през 1997 г.
Разбира се, има успехи. Безспорни са успехите във външната политика - старта на преговорите с ЕС, падането на визите, решенията в Ница. Но колкото и да са опитите за партизиране, това е с общи усилия на цялото общество, на всички парламентарни групи и на държавните институции. Но това е малко, много малко, особено като се има предвид, че в следващите години ЕС ще затвори пазарите си, трудовия си пазар за следващите 7 години.
Но за да не бъдем обвинявани в популизъм, ще цитирам само приоритетите от актуализираната Програма "България 2001" за управление. Вижте как са изменени приоритетите. "Главната цел на правителството е бърз икономически растеж при запазване на макроикономическата стабилност и на тази основа нарастване на заетостта и доходите." Тази цел не просто не беше постигната, а обратното, негативите се задълбочиха. Безработицата стигна страшните размери от 18,5 на сто средно за страната, а в смесените райони няколко пъти повече, над 60 на сто в области като Търговище, Кърджали, Смолян, Благоевград и др. А в програмата имаше специален текст точно за тези райони. Средната заплата за страната е точно такава, каквато беше и през март 2000 г. - 110 долара. По анализ на ЕС ние сме последни по доход от всички европейски страни с изключение на няколко бивши съветски републики. Ние сме след Македония, след Босна, след Румъния. По икономически показатели в някои области, например по растеж на брутния вътрешен продукт ние сме даже след Албания. Това е достатъчна характеристика за едно 4-годишно управление, 4-годишен парламент, доминиран от една политическа сила.
Втората цел, продължава програмата, е: "Довършване на реформите в икономиката, социалната сфера, в това число и здравеопазването, преминаване към нормално развитие на стопанската сфера и публичните услуги". Оценка за изпълнението на стопанската сфера и публичните услуги даде бившият вицепремиер и министър на икономиката Александър Божков - общо взето слаба оценка. Дори и най-голямата партийна структура на СДС, столичната й организация, даде незадоволителна оценка за реформата в здравеопазването.
Увеличи ли се потреблението, както обещаваше актуализираната Програма "България 2001"? Ами, доходите? Осигури ли се поминък на населението в смесените райони? Къде са обещаните за това инвестиции, в това число и чуждестранни? Създадоха ли се в сравнение с 1999 г. нови 250 000 работни места? Стимулира ли се частният сектор, дребният и средният бизнес? Нищо такова не се случи за съжаление.
Точно заради това на тази сесия на това Народно събрание ние призоваваме - очевидно тази работа остава за следващото почти сигурно коалиционно правителство на страната, - нека сега да излезем с поне малко достойнство от този мандат, нека публично, открито и широко да дискутираме промените в избирателния закон, да го гласуваме не ден преди разпускането на парламента, а поне 2 месеца преди края на мандата. Да гласуваме Закона за партиите. Да създаваме условия за равнопоставеност и равен старт на политическите сили за изборите. Да не повтаряме ситуацията от местните избори през 1999 г., когато силови министри, финансовият министър, министър-председателят и други обикаляха страната, придружавани от коли на НСО, за да обясняват как се хранят журналистите, как, ако не стигнат бюлетините, и бой може да помага или как се арестуват показно кметове. Нека в този Закон за изборите да регламентираме точно и ясно прерогативите на кабинета, на министрите и лично на премиера по време на избори. Нека не изпомпваме предприятията за партийни победи, макар че се съмняваме, че ще чуете този призив. Защото корупцията е превърната от вас в политика и е проникнала дълбоко в изпълнителната и партийната власт. Корупцията, въпреки опитите ви да подчините съдебната власт, е невъзможно да се скрие.
Уважаеми дами и господа, знам колко пожелателно и празнично звучат тези призиви, както сега звучи Програма "България 2001" на фона на ежеседмичните бомбени взривове. Но какво ни остава, докато президентът и премиерът се къпят в народната любов на празненства, на които се развяват националсоциалистически знамена?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Кой ги развява?
КЕМАЛ ЕЮП: Вие ще кажете кой ги развя. Аз не мога да разбера защо вътрешният министър каза, че тези хора не могат да бъдат хванати. Говорим за празненството, не говорим за деня на Ботев... (Силен шум и реплики отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
КЕМАЛ ЕЮП: ... когато камери на Националната телевизия правеха показно пред нацията, да не говорим, че и пред Европа, че такива знамена се развяваха точно на един такъв празник пред новия век. (Силен шум и реплики в СДС.) Споменах за националсоциалистическите знамена на пл. "Батенберг", защото заедно с изданието на "Майн Кампф" и надигащият глава краен национализъм са опасни прецеденти, които могат да пратят нашата страна много назад дори и в области, в които имаме реални успехи, а именно евроинтеграционните процеси. Те могат да взривят етническия модел, който успяхме да наложим, защото това е питателна храна в условията на бездуховност, безпътица и икономическа криза във време като днешното. Защото идват избори и е особено опасно, ако тези факти не останат единични прецеденти.
Впрочем, нека да попитаме какво направи това правителство за изясняване на истината и виновниците за възродителния процес. От 10 години тази тема се подмята предизборно. Ту някой политик ще се извини в Анкара, ту друг политик ще се извини в Бурса, а кой ще се извини в България? (Силен шум и реплики на възмущение от СДС.) В Джебел например? (Ръкопляскания от ДЛ.) Как се извинихте на тези хора, като сега тече нов, този път икономически геноцид спрямо това население? Преди 3 години премиерът обеща пари за тютюна. И до днес джебелчани чакат парите си и емигрират. Така е не само в Джебел, така е в цяло Кърджалийско, в Шуменско, в Добричко, в Разградско, Силистренско, в Благоевградско, Смолянско, в цялата страна. Там още чакат обещаните от актуализираната Програма "България 2001" инвестиции.
Какво стана със законопроекта за гражданската регистрация - промените, които предложи ДПС, засягащ насилствено променените имена на българските граждани? Предполагам, че събира прах в парламента само заради това, защото СДС не иска да има второ четене. Това не ви ли потриса, господа от мнозинството? Ами Вас, господин премиер? Това не е ли част от мащабен проект за унищожаване, унижаване достойнството на турското малцинство? Затова трябва нов парламент, ново правителство, нов тип управление - коалиционно, в което се надяваме ДПС да не бъде единствената политическа сила, която да работи за преодоляване на възродителния процес в неговите пълзящи и до днес форми.
Уважаеми дами и господа, малко успяхме да свършим в сравнение с амбициозната 1997 г., но нека сега да си пожелаем такъв Закон за изборите и за политическите партии, от който после да не ни е срам, който ще стопира опасни рецидиви. Защото с доста други закони, прекарани през Тридесет и осмото Народно събрание, със сигурност няма да се гордеем. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
От името на парламентарна група давам думата на господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли в началото на тази сесия трябваше да се прави равносметка за изминалите четири години. Вероятно това трябваше да стане през април и трябва да стане през април. И ние още в началото предлагаме като парламентарна група правителството да излезе с отчет за това, което е свършило и което е пропуснало през тези четири години. Мнозинството да направи отчет за изпълнените и неизпълнените обещания, за програмите, които е приемало, и особено за актуализираната "Програма 2001".
Днес не е време за равносметка, защото ни предстоят още месеци съвместна работа, но тъй като вече колегите започнаха да говорят по тези въпроси, и ние като парламентарна група не можем да не се спрем на някои от тях. Правя това само от една гледна точка - да можем да направим вярна преценка за това какво ни остава в следващите четири месеца, какво е най-важното, което трябва да свършим, за да можем да вървим по-нататък. Сам по себе си фактът, че ние работим четири години, е многозначителен. Налице е предпоставка за стратегическа политическа стабилност в България. Аз се надявам, че всички следващи парламенти ще работят четири години, не само този. Защото България трябва да бъде прозрачна, стабилна, влизайки в европейските структури, да излъчва стабилност. И това е изключително важно.
Вън от съмнение е, че този парламент постигна определени успехи. В три направления те са безспорни и да се прескачат, заобикалят с пропагандни лозунги, е безсмислено. Преди всичко това е ясната геополитическа ориентация на страната. Европейският съюз, преговорите, визите, проблемите на националната сигурност - всичко това е част от една и съща система и едни и същи успехи. И второто нещо, което трябва да съхраним непременно, това е финансовата стабилност, за да можем да излъчваме обща политическа стабилност.
Парламентарната група на Евролевицата внесе около 30 законопроекта в този парламент. Не е приет нито един от тях. И два вота на недоверие. Но аз ще се спра на тези вотове на недоверие, защото ми се струва, че мнозинството или трябва да си извади поуки, или си е извадило поуки, или още нещо трябва да направим за тези четири месеца, но и в двете направления смятам, че тонът днес вече е друг.
Ние внесохме вот на недоверие съвместно с другите опозиционни сили по въпросите на индустрията. Смятам, че отстраняването на господин Александър Божков беше закономерно. Смятам, че пропуските в тази насока и в областта на приватизацията бяха също факт. И второто нещо е бюрокрацията и лицензиите и свързаната с тях корупция. Вън от съмнение това бяха проблеми, които трябваше да се решат и които не могат да не се решат. Но заедно с това искам да кажа, че ако днес отбелязваме елементи на приемственост, които трябва да запазим, веднага трябва да кажа, че нашата парламентарна група ще се стреми и ще се бори за това от юни нататък, а ако е възможно, и сега веднага, ние да имаме качествено нова политика в ключови сфери, без които не можем да вървим напред.
Както и някои от колегите, които се изказаха преди мен, аз също ще взема отношение по въпроса за социалната политика. Но веднага трябва да ви кажа, дами и господа, социална политика не като леви лозунги, не като финансова дестабилизация, а социална политика, която ние разбираме като социалдемократическо разбиране. Тоест, можем да дадем само това, което ще произведем. Тоест, на нас ни трябва нов икономически растеж, при който социалният растеж се явява икономически растеж. Ние апелираме още веднъж през тази сесия и ще направим необходимите процедурни действия да приемете Закона за минималното почасово заплащане. Убедени сме, че в България има сериозни вътрешни резерви, които трябва да се използват. Държим на тях, искаме те да бъдат реализирани.
Ние смятаме, че са прекалено много, дами и господа, разходите за администрация и управление. Те могат спокойно, без видими усилия на страната, да се намалят с около 300 млн. лева за следващата година. И това само от рационализация на самото управление. Дайте тези средства за социални действия, които да подпомогнат хората и да ги върнат в живота, да не ги изолират, както е в момента.
Ние сме убедени също, че има едно цяло второ направление, което трябва да реализира тази нова политика, за която говорим, а именно да преминем от политика, която беше поне две години дефлационна, доведе до фалити на много предприятия, към политика на икономически растеж. По наша преценка следващите десет години ще бъдат години на бавен, може би противоречив, но очевиден възход на България. Това ще бъдат десет години на Европа и десет години, в които европейските пазари, поне в първите пет това е в голяма степен сигурно, ще бъдат благоприятни за нас. Ние трябва да използваме тази конюнктура и да се впишем в нея. Ние искаме тази нова политика да стане факт.
И още нещо. Ако през тази сесия се опрем на тези неща - приемственост на добрите неща, които са факт, и критика и политика за тези неща, които не са факт, социалната политика, икономическият растеж, безработицата, всичко това, което е необходимо, ние можем да гарантираме наистина едно вписване на България в това очевидно възходящо развитие на Европа.
През тази сесия ние ви предлагаме да отделим внимание на проблемите на безработицата и готвим законодателни инициативи в това отношение; на избирателните закони, без които не можем да проведем нормална кампания; на социалните закони, с които искаме да реализираме определено подобряване на доходите и не такова разделение, което има в момента; и най-накрая, разбира се, действия, които стимулират икономическия растеж.
И още нещо, дами и господа. Аз се надявам, че тонът в този парламент през тази сесия ще бъде тон добър, тон сериозен, тон градивен, за да можем да направим едни избори, които ще бъдат избори добри за България. Ако ние отново дадем път на конфронтацията, на компроматите, на престрелките, ние няма да имаме нормални избори.
Българската евролевица се обявява за градивна политика и за политика, която през тази сесия ще доведе до нормална кампания за следващия парламент, до нормални парламентарни, а след това и президентски избори.
Искам от името на нашата парламентарна група да заявя следното: ние ще следваме ясно това, което сме определили вече в политически план - политиката на европейската социалдемокрация. Не само като фрази и като фразеология, но политика, която е реалистична, която е ясна, с ясни западноевропейски ценности.
И още нещо. Ние ще следваме политика, която не гради илюзии и не обещава измислени мечти. Аз ще кажа така, в момента обсъждахме, на господин Първанов: много е хубаво да има 300 лева заплата за една година. Ако искате, дайте и 400, но внимавайте да не я върнете отново на 10 долара, както в 1997 г. (Ръкопляскания и скандиране: "Браво!" в мнозинството; ръкопляскания и скандиране: "Горчиво!" в Демократичната левица.)
Защото, дами и господа, ние искаме през тази сесия да излезе цялата истина, която мъчи българския народ. Затова позволете ми да кажа нещо, което е наша инициатива.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Най-после върна усмивката на премиера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ние ще въведем и на 20 януари ще обявим през обществото критерии за кандидати за депутати, които българската социалдемокрация и Българската евролевица ще издигнат. Ние смятаме, дами и господа, че депутати в бъдеще не трябва да бъдат хора, които са виновни пряко за решения, довели до провали за България, хора, които са проваляли или са се облагодетелствали от приватизационни сделки, хора, които са виновни за кризи в България, хора, които носят пряка отговорност за провали или са участвали в действия, които в момента срамят страната, като "възродителния процес", хора, които са виновни и са замесени в корупция по какъвто и да е начин, хора, които имат директна вина за бедността на българите днес. Всичко това трябва да излезе отгоре.
Аз съм убеден, че тази сесия, дами и господа, ще бъде сесия и на пречистване. Ако ние можем да направим така, че да не бъдат компроматите фактор в политическия живот, а можем да направим така, че да има дискусия по всички тези въпроси, убеден съм, че това Народно събрание ще завърши достойно своята дейност.
Ние също критикуваме и ще критикуваме и нямаме намерение да прощаваме. Но критикувайки, ще даваме винаги предложения. Ние също имаме цифри, които предлагаме за заплати, за детски надбавки и за пенсии, но ще докажем до лев откъде ще вземем парите за тях. Защото останалото е само пропаганда от ОФ-тип.
Искам в заключение да кажа, уважаеми дами и господа, че Българската евролевица ще остане като достойна опозиция на мястото си и, бъдете уверени, няма да наруши този принцип! Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания в мнозинството и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
От името на парламентарна група давам думата на господин Стефан Личев.

СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Коалиция "Народен съюз", БЗНС "Демократическа партия", искам да пожелая спорна година на всички колеги, здраве и щастие. И понеже тук преди мен имаше доста предизборни речи, явно това ще бъде най-важното събитие за нас тук, в парламента, аз искам да пожелая изборни успехи на всички. На опозицията искам да пожелая изборен успех, за да бъде още по-силна опозиция в следващия парламент. (Весело оживление и ръкопляскания в СДС.) На управляващото мнозинство искам да пожелая изборен успех, за да може да има едно още по-добро управление на България в следващия парламент и в следващия мандат. Искам да пожелая и на всички политически сили извън парламента да имат изборен успех, разбира се, на всички политически сили, които изповядват принципи и идеи съобразно българската Конституция, в тях не влизат комунистическите партии, за да може и те да стигнат своята заветна цел и да влязат в парламента.
Защото, ако говорим за 10 януари преди четири години и за това, че българският парламент е бил разбит, аз бих казал, че българските граждани доведоха парламента тогава в състоянието, в което управлението на Жан Виденов беше довело цялата държава. Всъщност, цялата държава беше разбита. А в този мандат наистина управлението, макар и да има своите критики, доведе България до прага на Европейския съюз. Доведе България до едно признание, каквото тя не е имала в близките поне 50 години. И това е безспорно.
Самият видим факт, че през целия мандат на този парламент отвън нямаше заграждения както имаше в почти целия мандат на предишния парламент, говори за наистина едно далеч по-високо стъпало на този парламент и това е заслуга, подчертавам, това е заслуга на абсолютно всички политически сили, представени в парламента.
Аз искам от името на нашата коалиция да пожелая на българския народ през този ХХI век да избегне всички злини и нещастия, войни, революции, тоталитарни режими, които имаше нещастието да преживее през ХХ век.
Ние от нашата коалиция имаме също своята предизборна програма, за която, разбира се, ще говорим, когато му дойде времето. Аз лично смятам, че не е сега това време. Ние считаме, че има още доста неща, които следва да бъдат направени през следващия мандат и ние ще държим нашата програма да бъде изпълнена. Ние считаме и ще се ангажираме с подобряване на положението на хората, живеещи в българските села и в селските райони на България. Затова имаме и такава програма, защото наистина България не може да влезе в Европейския съюз, не може да претендира, че е цивилизована европейска държава, ако животът на българските граждани, живеещи в селата, в малките райони, в планинските, в полупланинските райони остане същия. И ние се надяваме, че това няма да се случи. Ние също така имаме свои претенции към управлението, в смисъл, че българското земеделие макар през този мандат да получи твърди много, има още какво да получи и да се направи. (Неразбираеми реплики от ДЛ.) Затова ние ще издигнем като една основна наша политическа дума или политически лозунг: "Субсидии в българското земеделие". И смятам, че с нашите партньори в Обединените демократични сили ще можем да постигнем това.
Уважаеми колеги, аз съм доволен, че така бодро започна нашият парламент своята работа, но бих искал да пожелая на всички колеги повече бодрост, повече усмивки, по-малко лоши думи, каквито тук обикновено се чуват от тази трибуна. И аз смятам, че ние можем да докажем, че и в една предизборна обстановка, каквато започва вече в България, можем наистина да бъдем добри български граждани и добри политици. Точно това пожелавам на Народното събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
От името на парламентарна група давам думата на госпожа Екатерина Михайлова. (Шум и реплики от ДЛ.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина днес започваме последната 12-ата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание. И именно затова може би в изказванията на представителите на политическите сили се промъкнаха тенденции на стартираща предизборна кампания доста по-рано, отколкото тя все пак трябва да започне. Всъщност, нищо ново. Като че ли и в миналата година на няколко пъти Българската социалистическа партия, а и Движението за права и свободи се объркваха кога точно започва кампанията и като че ли пренесоха и в тази година тази инерция.
Аз искам да се спра на няколко важни аспекта, които всъщност очертават работата на тази сесия на този парламент. И в тази сесия на този парламент съвсем нормално е да започнем да правим отчет ние, като управляващо мнозинство, за извършеното в периода, в който получихме властта и управлявахме България.
Тук чух от господин Първанов едни много сериозни обвинения към управлението и се чувствам длъжна да отговоря на тях. Чух неща, които, честно казано, ме смутиха, а още повече, че никак не е хубаво да се започва една нова година, едно ново столетие, едно ново хилядолетие с толкова много омраза. С толкова много омраза, която да бъде демонстрирана и която да не можеш да стаиш в себе си и да я превърнеш в политическо присъствие и поведение. Днес бяха говорени думи за това, че ние сме управлявали с насилие, с омраза, със злоба, че сме правили некачествена продукция в Народното събрание.
АТАНАС ЛОЗАНОВ (ДЛ, от място): Така е.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми дами и господа, в периода, в който е работило Тридесет и осмото Народно събрание, до ден днешен са приети 557 закона. (Ръкопляскания от СДС.) Това е факт, който е неоспорим В резултат на приетите закони, нека да си спомним, само преди година и нещо ние получихме поканата за почване на преговори с Европейския съюз. Оценката, която дадоха за България, и поканата, която получихме, беше в резултат на свършена от нас работа. Това беше записано, и нека си спомним, това беше един от критериите.
Вярно е, че и тогава господин Първанов казваше, че се занимаваме с незначителни теми. Междупрочем тази реч, част от нея, вече я слушаме в началото на всички сесии на Народното събрание и само от време на време по нещичко се добавя, но иначе дори и терминологията е една и съща. Но просто това, което ви се ще, не се случва. Това, че говорите, че е некачествена продукция. Тази некачествена продукция, уважаеми дами и господа, доведе до това да спадне Шенгенската завеса за България. (Ръкопляскания от СДС.) Разбира се, защото не можем да говорим за отделна външна и отделна вътрешна политика. Защото външната политика е продукт на вътрешната политика. И когато се дават оценки се дават за страната ни изцяло, за всичко, което е направено. И най-важното нещо, наистина с поведението си България от този период от време показа воля, показа политическа воля за това да се справя с проблемите и да определи ясно своето място в Европа и в света на държава, независима в своето поведение и ясно показваща своето геополитическо пространство, в което се намира, а именно в Европа, а не сателит на стари тоталитарни режими или подобни идеи, които могат да се въртят на един или на друг в главата.

Ние определихме ясно своята позиция. Заявихме ясно какво означава българският национален интерес. А българският национален интерес означава да отстояваме това, което е най-добро за държавата. А най-доброто за държавата ни е да има политическа стабилност, да има икономическа стабилност, да има финансова стабилност и България да може да продължи пътя, който вече поехме. И ако това е нещо, което вие оспорвате, значи оспорвате това, което всички български граждани казаха след падането на Шенгенския режим за България. Всички казаха: да, браво, това е пътя на България. Никой не оспори, че това е мястото на България. И вие - също.
Затова нека не връщаме омразата, нека не връщаме мракобеснически поведения от трибуната на Народното събрание. Защото аз бях поразена днес от нещо, което чух - че едва ли не СДС бил виновен за възродителния процес. Извинявайте, вие изглежда имате проблеми и съвсем се объркахте. Аз сега си обяснявам защо не предложихте съдебни заседатели за възродителния процес. Толкова пъти предлагахме и всъщност това беше причината да се забави решаването на този въпрос - защото чакахме имена и от вас, а не ги получихме. Изглежда, че наистина имате някакъв проблем, защото толкова объркани неща, честно казано, аз се питам как е възможно да бъдат казани.
Но дотук с отговорите, защото казахте: защо да отговарям на това, което вие сте казали.
Аз искам да заявя кои са приоритетите за нас в оставащото време - до края на Тридесет и осмото Народно събрание.
Ние ще приемем Закона за партиите. Той вече е готов за второ четене и в рамките на този месец той ще бъде факт. Ще приемем и Закона за изборите така, както постигнахме съгласие по консултациите, които се проведоха в рамките на миналата седмица. Това, което ще предложим, ще бъде точно в рамките на консултациите и ще стане в рамките на предстоящите месеци. Ние имаме два до три месеца работа, колеги. Не знам дали ви е ясно, но толкова имаме. Затова в тези месеци ще трябва тази работа да я свършим и разчитаме на конструктивност от опозицията, а не така, както се държа по Закона за партиите, когато след постигнато съгласие в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията беше внесен изцяло нов закон от страна на БСП само и само да се бави работата по приемането на Закона за партиите.
Уважаеми дами и господа! Другото, което ще направим в рамките на тази сесия, е да се приемат няколко много важни въпроса, свързани със социалната сфера - и не само със социалната - а и с индустриалните отношения - новите промени в Кодекса на труда, социално-инвестиционния фонд, Закона за социално-икономическия съвет са приоритети в работата на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в тази сесия, както и промените в Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Третият приоритет е за европейска интеграция, защото това е ангажимент на българския парламент и ние много стриктно сме го изпълнявали.
На финала обаче аз искам - понеже започнаха отчети, имаше много обвинения и мрачни картини за България и се връщахме четири години назад, когато наистина имаше съдбовни събития за България - само някои цифри да прочета, които обясняват защо преди четири години се случи това голямо народно недоволство, насочено срещу управлението на БСП.
Искам само да направя сравнение. Какво е положението с доходите - любима ваша тема? През 1996 г. минимална работна заплата - 18,5, 2000 г. - 79 лв.; средна работна заплата за 1996 г. - 66,6, 2000 г. - 242; минималната пенсия е 10,6 през 1996 г. в нови лева без коледните добавки 2000 г. - 40; средна пенсия през 1996 г. - 19 лв., 2000 г. - 83 лв.; за социално подпомагане общи разходи през 1996 г. - 10,4 млн. лв., 2000 г. - 319,9 млн. лв. Тридесет и два пъти е увеличението от 1996 г.
И още нещо искам да прочета, което обяснява събитията отпреди четири години - изпълнението на държавния бюджет. Знаете ли колко е бил фискалният резерв на правителството в 1996 г.? Нула, нула! 2000 г. фискалният резерв на държавата е 2389 млн. лв. Това е, господа, разликата за четири години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожо Михайлова (ръкопляскания от блока на мнозинството).
Благодаря на госпожа Михайлова.
Пристъпваме към деловата работа.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20.12.2000 г. до 10.01.2001 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са Иван Иванов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, разпределен е на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството;
- Законопроект за занаятите. Вносители са народният представител Красимир Каменов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика, разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за регистрация на лицата, извършващи строителна дейност. Вносители са Илиян Попов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика, разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са народният представител Иван Димов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за ратифициране на Решение № 3 от 2000 г. на Съвета за асоцииране "Европейският съюз - България" за приемане на реда и условията за участието на Република България в програмите на общността в областта на обучението и образованието. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката, разпределен на Комисията по външна и интеграционна политика;
- Законопроект за ратифициране на изменение на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ и Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика, разпределен на Комисията по външна и интеграционна политика;
- Законопроект за защита на личните данни. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, както и на Комисията по национална сигурност;
- Проект за решение за забраняване производството, вноса, държането, транспорта и употребата на боеприпаси с обеднен уран. Вносители са народните представители Александър Каракачанов и Стефан Гайтанджиев, разпределен на Комисията по национална сигурност и Комисията по опазване на околната среда и водите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са Юрий Юнишев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Юрий Юнишев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите. Вносители са Юрий Юнишев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;

- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители - Юрий Юнишев и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност, разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители - Юрий Юнишев и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вносители - народните представители Георги Божинов и Емилия Масларова. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносители - Юрий Юнишев и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По дневния ред има следните предложения...
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин председателю, може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз не протестирам, защото смятам, че няма смисъл, но искам да констатирам нещо, свързано с хода на това заседание. Всичко това, което правихме тук досега, тоест допреди малко, то е недопустимо нито от гледище на правилника, нито от гледище на парламентаризма и на парламентарния дух.
Какво значи това? Председатели на парламентарни групи, министър-председател да правят изявление преди да се приеме всякакъв дневен ред? Ами, докато н яма дневен ред, по повод на който или вън от него в рамките на правилника някой да може да говори тук, всъщност няма открито Народно събрание! Това е сбирка на хора тогава! И го правим не за първи път.
Мисля, че най-после трябва да се разбере, че със съобщаването на това кой днес има рожден ден, не може да се счита Народното събрание за открито. Това е нещо, което е толкова елементарно, че даже се стеснявам да го произнеса с този тон. И аз не зная, президентът по Конституция има право на обръщение, но и той няма право, както е било тук, да дойде и вън от дневния ред и преди него да започне да говори. Кой му дава думата?
До този момент председателят няма никакво друго право, освен това да дискутира дневния ред, той да се приеме и оттам нататък по всичките посоки и възможности на правилника някой да започне да говори.
Смятам, че ние, господин председателю, не само че не спазваме същността на парламентарния режим, защото сме превърнали мнозинството в един колективен авторитарен орган, но всъщност не се стремим към привидностите на демокрацията поне пред изборите да кажем, че има някакъв парламентаризъм в България, ако не този, който Конституцията иска. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Трябва да заявя, че приемам критиката за основателна, само че господин Ганев забрави кой пръв поиска думата от името на парламентарна група. (Силен шум и възражения в блока на ДЛ.)
Има направени предложения за дневния ред по реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които не се гласуват.
От името на Парламентарната група на Евролевицата - да бъде разгледан законопроект за свободните икономически зони в България, с вносители Александър Томов и група народни представители.
И от името на Парламентарната група на Демократичната левица - законопроект за единството на Българската православна църква, с вносители народните представители Велко Вълканов и Гиньо Ганев.
По реда на чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложения:
- от народната представителка Станка Величкова точка от дневния ред да бъде законопроект за кредитиране на студентите и докторантите;
- от народната представителка Емилия Масларова точка от дневния ред да бъде законопроект за жената-майка;
- от народния представител Стефан Гайтанджиев точка от дневния ред да бъде проект за решение за забрана производството, вноса, държането, транспортът и употребата на боеприпаси с обеднен уран;
- от народния представител Георги Божинов точка от дневния ред да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи;
- от народния представител Георги Пирински точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията;
- от народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
И от Парламентарната група на СДС проект за седмична програма:
1. Законопроект за ратифициране на гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Тайланд за избягване на двойното данъчно облагане на доходите.
4. Законопроект за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право.
5. Законопроект за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
7. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за арест на кораби.
8. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Организацията на обединените нации за борба с опустиняване в тези държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка.
9. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония.
10. Законопроект за рибарството и аквакултурите.
11. Законопроект за електронния документ и електронния подпис.
12. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
13. Законопроект за Националния дарителски фонд "13 века България".
14. Законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи.
15. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
16. Парламентарен контрол.
По предложението за дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже? Както и могат да се правят предложения за отпадане или разместване.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На всички успех в новата година. И да ви призова като едно добро начало на този век, хилядолетие, година, десетилетие да подкрепите искането на разгледаме проект за решение за забрана производството, вноса, съдържането, транспорт и употреба на боеприпаси с обеднен уран. Това не е проблем от някаква значителна, съществена и съдържателна сложност, колкото и дебатите, които сега са популярни по пресата - европейската и нашата, да ме убеждават, че всъщност много от хората, които взимат отношение, като че ли не са учили физика за средния курс. Господин Панев е тук и само може да бъде удивен, че често пъти дори и началникът на Генералният щаб казваше, че за обеднения уран те изследват гамафона и няма нищо смущаващо.
Това са действително много невежествени произнасяния по някой път. Мисля, че проблем там по същество няма. Вреда от обеднения уран безспорно има - уран 238. Разбира се, зависи кой как го поглъща, в какви количества и по какъв начин.
И смятам, че България и без това не е производител на такова оръжие - с уранова обвивка, спокойно можем да разгледаме днес в Комисията по национална сигурност такъв проект за решение и утре, ако се намери време, да изразим нашата воля, с което не само България ще издигне своя международен авторитет, но смятам, че ще дадем пример и за едно може би международно договаряне за в бъдеще за забрана на това също така опасно, както и другите оръжия.
И нека да не правим така, тъй като Политически клуб "Екогласност" още на 17 май 1999 г. връчи текст с подобно искане за обеднения уран, а сега виждаме, че някои от управляващите го разглеждат едва ли не като витаминизиран уран и че той е много полезен.
Явно е, че такова отношение ще трябва да бъде елиминирано. И смятам, че едно решение на парламента в тази насока ще бъде от полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Честита Нова година и от мен на народното представителство!
Уважаеми дами и господа народни представители, преди малко слушах мажорните акорди от мнозинството и откъм кабинета, но, за съжаление, в тях звучеше и фалцет. Много неща от обещаните не бяха изпълнени за миналата година. И едно от тях е решаването на въпроса за специалните разузнавателни средства в България. Нещо, което премиерът обеща през м. август при дебатите за скандалните случаи с възможности за подслушване на главния прокурор и беше прието и като решение на Народното събрание за приемане на законодателни мерки. Ние, от Демократичната левица, сме представили на вниманието на събранието още през м. август - 5 дни след дебатите по темата, своето виждане за засилване на гражданския контрол при използването на специални разузнавателни средства от МВР, защото използването на тези средства е насочено срещу най-важните лични права на гражданите, гарантирани конституционно - неприкосновеност на личния живот, неприкосновеност на жилищата, на тайната на кореспонденцията. Премиерът още тогава, при дебатите обеща категорично, че ще бъдат приети промени, защото той призна проблемите, които съществуват при Закона за спецсредствата. Нищо от тогава до сега! Даже не знам защо нашият внесен законопроект отлежава трайно в долните чекмеджета на Комисията по национална сигурност. Новият й ръководител, с когото говорих през м. декември, той тогава разбра от мен, че има такъв внесен законопроект. Много тъжно за начина, по който се работи в това Народно събрание! Така че аз ви предлагам, тъй като срокът по правилник е изтекъл, няма пречка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Миков!
МИХАИЛ МИКОВ: Нашите предложения да бъдат разгледани в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Честита, мирна и кадемлия Нова година, ново столетие и ново хилядолетие на всички вас и на вашите семейства, на вашите деца и на вашите близки!
На прага на новото хилядолетие, което вече сме прекрачили, аз искам да поставя на вашето внимание един закон, който, може би, е един от най-човешките закони. Чудесно е, че ще гледаме закони за риболова, за електронния подпис, за гражданската авиация, но какво по-ценно от това, което не сме реализирали и не сме изпълнили в своя мандат, от един закон, защитаващ майката и майчинството, защитаващ детството и децата в страната?!
Вие си спомняте, че в края на миналата сесия ние даже дебатирахме по този закон, но, не зная защо, беше поискана почивка и дебатът и гласуването беше прекъснато. Уважаеми колеги, едва ли на вас трябва да обяснявам, че средната раждаемост на жените във фертилна възраст само за десет години от 1,8 е отишла на 1,2. Детските ни добавки стоят катастрофално на една и съща цифра, на една и съща сума, само че аз ще говоря в доларово изражение. Докато през 1997 г. те бяха 4,8 долара, днес те са 3,9 долара. Това е официалната информация. И тя е средногодишна, а не е средно по месеци, избрана селективно.
Искам да кажа и нещо друго: всички вие, обръщам се най-вече към мъжете в залата, защото не се съмнявам, че жените - мои колежки, ще подкрепят разглеждането и приемането на един такъв законопроект. Всички вие, уважаеми колеги, днес трябва да покажете на думи, че не само с физическа сила сте по-силният пол, но че имате и интелектуалния и моралния потенциал да подкрепите закона, защитаващ правото на вашите любими, на вашите дъщери да бъдат майки и на вашите деца да живеят по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Да държим децата в чужбина! Да забраним на децата да се връщат в България!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Моето дете е в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Станка Величкова има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): За разлика от някои други!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! (Неразбираема реплика от място на господин Стефан Нешев.)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Стига сте си говорили!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Господин Нешев! Много високо си говорите!
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Съжалявам!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес започна последната сесия на Тридесет и осмото Народно събрание. И искам да ви припомня, че в продължение на две години управляващото мнозинство отхвърля законопроекта на Георги Първанов и група депутати за кредитиране на студентите. Този законопроект е изключително необходим от гледна точка на това, че с поправките на Закона за висшето образование се въведе по същество всеобщо платено обучение. Ние сме в дълг на нашите студенти, затова защото издръжката на обучението непрекъснато расте. И щом като искаме и работим за присъединяването към Европейския съюз, то би трябвало да се следва европейска политика по отношение на висшето образование. В европейските държави има изключително развита кредитна система за студенти и докторанти. Там не се плащат такива такси, както при нас, а евентуално семестриални вноски до 10 на сто от средната работна заплата. Да не говорим това, че има страни, където държавата изцяло поема издръжката на обучението във висшето образование.
Ето защо аз поставям на вашето внимание този законопроект да се включи в дневния ред на Народното събрание. И ви подчертавам, че гражданските права на студентите не са само по време на изборите като гласоподаватели. Гражданско право е да се учи. И всеки трябва да се учи в зависимост от своето желание, а не поради икономически ценз и икономическа бариера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: И ако не искаме да я има тази бариера, за да може да просперира бъдещето на България в името на тези млади хора, моля да гласувате предложението ми, за да започне разглеждането на законопроекта за кредитирането на студентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На 23 юни 2000 г. група народни представители от Демократичната левица са внесли проект за решение на Народното събрание относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи. Правя формално предложение за включването на този въпрос в работата на парламента в периода 11-12 януари 2001 г.
Аргументи. Съществуваща практика в България е притежателите на компенсаторни записи да могат да постигнат около 10 на сто от сумата, която се компенсира. Какви са причините? Онези, които са получили компенсаторни записи за земя, която не може да бъде възстановена, не могат да се явят на пазара на земята, защото е създадена перфектна система за размяна на държавна и частна земя, с която се облагодетелстват около 20-30 фамилии, а истинските собственици на земя, повтарям, получават само 10 на сто от стойността на земята, която им е отнета.
Второ, констатирани са престъпления при издаването на компенсаторни записи. Няма яснота колко са емитираните записи в страната и колко са закритите партиди. При това положение правителството нарочно или е в невъзможност да представи активи, съизмерими с емитираните компенсаторни записи, и да установи една справедливост, каквато хората заслужават.

Ето защо, налага се, уважаеми колеги народни представители, да приемем това решение - да преустановим временно практиката, да изясним ситуацията и да се формира една политика на справедливост, а не циничната политика, когато собственикът получава 10 на сто, а определен кръг, приближени до правителството, купуват активи на много по-изгодна цена в резултат на тази практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С гласуването си ще покажете много точно какво е вашето отношение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, обсъждаме дневния ред на първата работна седмица от последната сесия на Тридесет и осмото Народно събрание. В своето изложение министър-председателят ни предложи да се постараем да се съгласим по постигнатото и по пропуските. Как да го направим, господин председателю, ако нашият дневен ред не ни позволява това? Мнозинството ни предлага 9 ратификации и няколко първи четения и същевременно дневният ред бяга от най-актуалните и най-сериозните проблеми, които стоят днес пред България. Проблем на проблемите е приватизацията - и досега извършената, и тази, която предстои. Във вестниците се съобщава за две работни групи, които се създали тези дни - едната по приватизацията на БТК, другата - на "Балкан". В края на миналата година, когато се внесе Законът за изменение на Закона за приватизацията, правителството заяви, че приватизацията влиза в нов етап, че ще се приватизират енергетика, телекомуникации и други обществени услуги, че за тази приватизация в страната опит няма и че е необходимо да се ангажират всички държавни институции на балансирана основа. Нашето предложение е едно - да се създаде парламентарна комисия, която да анализира хода на приватизацията, неговата ефективност от гледна точка на националните интереси. Нито повече, нито по-малко! СДС ще има 6 представители, ние 3-ма, по-малките парламентарни групи по един и от независимите - 1. Нищо страшно и нищо опасно, ако щете даже за мнозинството.
Целият проблем е обаче, че вие сега се мъчите да замажете следите на най-големите провали в приватизацията, които допусна вашето мнозинство и вашето правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гаф на гафовете е БТК. Провалът в "Балкан" е очевиден. Само че вие не искате да има наистина съгласие, вие искате да диктувате волята си. Няма да стане! (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението за дневния ред на народната представителка Станка Величкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 78, против 86, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Господин председател, госпожи и господа народни представители! Преди малко ние реализирахме първото гласуване на Тридесет и осмото Народно събрание за новата година, за новия век, надявам се и за новото хилядолетие. За съжаление, това гласуване беше негативно, отрицателно по отношение на един законопроект, по който тук, в пленарната зала, и управляващото мнозинство се ангажира да вземе решение, да работи за осигуряване на финансови средства и в края на краищата той да бъде реализиран.
Затова, господин председателю, аз предлагам да подложите на прегласуване предложението, направено от госпожа Станка Величкова и се надявам, че колегите народни представители ще имат възможност с това прегласуване да демонстрират положителен градивен вот за решаването на въпрос, който е от изключително значение и за студентите, и за докторантите, и за системата на висшето образование в страната. Дължим това на студентите и младите хора в България и като Народно събрание, а управляващото мнозинство и като правителство, което е излъчило с конкретна програма, в която има този ангажимент, който трябва да бъде реализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народната представителка Станка Величкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 94, против 104, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова.
Гласували 193 народни представители: за 81, против 106, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев.
Гласували 180 народни представители: за 70, против 106, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Божинов.
Гласували 172 народни представители: за 64, против 107, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 172 народни представители: за 64, против 108, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, предстои да подложите на гласуване последното от предложенията, които сме направили, след което навярно ще предложите да се гласува седмичната програма така, както е предложена от мнозинството.
Бих предложил междувременно да поканите госпожа Екатерина Михайлова да присъства в залата поне при гласуването на нейното предложение, тъй като иначе наистина става прекалено очевидно какво е отношението на мнозинството към дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такава процедура няма, господин Пирински. Недейте да губите само времето на Народното събрание.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 167 народни представители: за 62, против 105, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за седмична програма на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Гласували 168 народни представители: за 118, против 40, въздържали се 10.
Седмичната програма е приета.
Преди да пристъпим към разглеждане на законопроекти, има две проекторешения за предсрочно прекратяване пълномощията на народен представител.
Има подадена молба от народния представител Пламен Стоилов:
"Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ми бъдат предсрочно прекратени пълномощията на народен представител."
Проектът за решение гласи:
"Проект

РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Пламен Димитров Стоилов - народен представител от 14.многомандатен избирателен район Пернишки."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 149 народни представители: за 120, против 9, въздържали се 20.
Решението е прието.
Има подадена молба от народната представителка Ева Димитрова Жечева:
"Моля на основание чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България да ми бъдат прекратени предсрочно пълномощията на народен представител поради назначаването ми за председател на Държавната агенция за закрила на детето."
Проектът за решение гласи:
"Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:
Прекратява пълномощията на Ева Димитрова Жечева - народен представител от 21.многомандатен избирателен район Сливенски."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Не.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 134 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 14.
Решението е прието.

Преминаваме към разглеждане на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СВОБОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗОНИ В БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Александър Томов и група народни представители.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
Господин Венко Вълчев има думата.
Впрочем, ние сме започнали по-рано разглеждането на този закон. Така че от името на вносителите не сте ли се изказвали?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): Изказвах се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласувано е прекратяване на разискванията преди това. Значи вносителите са се изказвали.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Нашата парламентарна група за трети път предлага на вашето внимание този законопроект, като за втори път той влиза в дневния ред. Ние се надяваме, че този път ще стигнем до гласуване. Предния път дебатът по същество беше прекъснат с отлагане по инициатива на парламентарната група на мнозинството, може би за да се подготви по-сериозно за този дебат. Ние се надяваме искрено, че този път готовността е налице и ние може да приключим, още повече че през това време се проведоха няколко публични обсъждания на този законопроект по наша инициатива в различни градове - потенциални центрове на такива свободни зони, на които присъстваха народни представители от различни парламентарни групи, включително и на СДС. Така че те имаха възможност да се запознаят и с нагласата, и с голямата привлекателност на тази идея.
През периода от отлагането постъпиха и някои официални становища на изпълнителната власт, на Главно управление "Митници", на Министерството на икономиката, подписано от вицепремиера Жотев. Това показва, че ние сме излезли от мъртвата точка. Досега имахме само едно ледено мълчание по този въпрос.
Сега ние по същество сме започнали този дебат и е редно да го приключим. Разбира се, тъй като най-вероятно позициите, изразени от министър Жотев, ще бъдат повторени тук, в тази зала, искам да подчертая, че те в никакъв случай не игнорират този законопроект, напротив, те са в един конструктивен дух, който показва в каква посока би могло да се усъвършенства този законопроект и къде той противоречи с действащи закони и особено със Закона за митниците, нещо, което е нормално. Една материя, която досега не е третирана от нашето законодателство, когато тя бъде оформена като закон, естествено е това да засегне и някои съществуващи законопроекти. Така че нас това не ни тревожи.
Ние внасяме законопроекта в същия вид, в който той съществуваше, с ясната мисъл, че неговото окончателно завършване в един добър вид може да стане само със съдействието на всички парламентарни групи, включително и на мнозинството, и на опозиционните групи, и на изпълнителната власт.
Нашата упоритост да настояваме този законопроект да бъде приет и той да бъде приет от това Народно събрание се дължи на факта, че ние сме дълбоко убедени в действеността на този законопроект. Той е една първа крачка, която ще отвори пътя към създаването на такива свободни зони, на такива институции, може би и такива частни дружества, зависи как ще ги третира законът. И тези зони са един голям резерв, един голям катализатор за икономическото развитие на всяка една страна.
Една от причините, поради които ние настояваме за този законопроект, е, защото считаме, че досегашната политика на правителството на страната, може би продиктувана от досегашните обективни икономически условия, има една доста едностранчива държавна политика, свързана с привличането на чуждите инвестиции.
Ние сме убедени, че приемането на този закон и създаването на тези икономически зони до голяма степен ще поправи тази деформация. Нашата държавна политика, свързана с привличането на чуждестранни инвестиции, досега се свежда главно до едно, до продажба на държавни предприятия и то по един доста спорен начин. Всичко останало, което ние правим, е половинчато или правено на някаква не много ясна основа - за едни има малко по-добри условия, за други няма тези по-добри условия, за тези изобщо няма условия.
Ние считаме, че приемането на едни общи правила къде в страната има добри условия за всички кандидати и къде няма тези условия ще внесе голяма яснота, ще премахне съмненията за тенденциозност, за корупция в държавната администрация и ще внесе голяма яснота в тази дейност. Ясно е, че докато ние не създадем по-добри от средноевропейските условия за инвестиране в България, никой инвеститор няма да дойде в страната. Имам предвид да дойде и да строи на гола поляна, както се казва. Ние имаме много малко примери за такова идване на чужди инвестиции. Освен в Севлиево има още една-две не толкова значителни инвестиции. А това е същността на привличане на чуждите инвестиции, не е въпросът в разпродажбата. Въпросът е да дойдат тук и да правят инвестиции на голо поле при ясно регламентирани държавно, със закон, условия.
Ние сме убедени в своята правота и вглеждайки се в това, което става по света. В момента изграждането на свободни зони е една изключително резултативна тенденция за разнообразяване на икономическата среда в страните, за даване на алтернативни възможности и бих казал за цялостно развитие и използване на възможностите на пазарната икономика. Струва ми се, че нашето общество, а и ние като депутати все още плащаме някакъв данък на тези внушения, които ни се правеха преди десетина години, когато тези зони се представяха като много съмнително място, едва ли не гнезда на престъпност, места със съмнителни капитали, места на типове и т.н. Уверявам ви, че едно сериозно вглеждане в това, което става по света, показва съвсем друго нещо. В момента изграждането на свободни зони е световна тенденция.
Аз не искам да давам известния пример с Китай, където 8 на сто от населението дава 25 на сто от промишлената продукция в тези зони и 50 на сто от износната продукция. Но далеч не е само Китай. В момента в около 90 страни по света има такива свободни зони. В 90 страни вече не се говори за това да изградят или да не изградят свободни зони, а се говори за развитие на тази идея, за изграждане на вериги от свободни зони. По цялата граница на Мексико и Съединените щати се изграждат вериги от свободни зони за използване възможността за инвестиции. И Мексико в момента е втората страна по привличане на чуждестранни инвестиции след Китай в такъв тип зони.
Отдавна вече представата, че такива зони са необходими за развиващите се страни е преодоляна. Ако погледнем картата на тези зони, се вижда, че всъщност най-големият бум и най-големият успех на такъв вид икономически структури се наблюдава в момента в най-развитите страни и на първо място в Съединените щати. Там за последните десетина години свободните зони са нараснали от десетина на над 100-150 и още толкова субзони, или това, което ние наричаме свободни митнически зони. В Съединените щати практически няма щат без свободна зона. Да не говорим за това, че там всъщност всички зони са частни дружества. Но това естествено е нещо, което ние можем да приемем много трудно и едва ли ще можем още в първия акт на законодателно уреждане на тази материя да отидем към даване на възможност частната инициатива да изгражда такива свободни зони. Там организацията на тези зони е на много високо ниво. Всяка година Сенатът изслушва доклад за развитието на тези зони. Има борд за управлението им с председател министърът на търговията, в който влизат още двама ключови министри - на финансите и, забележете, на отбраната. Фактически във всички големи европейски държави се развиват такива зони. Може би Германия е най-типичният пример, но и Англия, Португалия, Италия, Франция. На Балканите също. Аз не искам да давам примери. Различна е политиката в различните държави, но Балканските държави всички развиват тази теза.
Аз не знам откъде се промъкна тази представа, че някой в Европа забранява на България или на страните, стремящи се към Европейския съюз, да изграждат такива зони, че тази инициатива не се толерира. Ако има такива документи, аз предлагам който ги притежава да ги извади, за да ги прочетем. Нашите проучвания показват, че няма такова нещо. И фактически дейността в европейските страни не показва това. Напротив, държави, които се стремят към Европейския съюз, не само че имат такива зони, но и строят такива зони. Ето една Турция, която толкова години е кандидат за Европейския съюз, само преди няколко години откри втора зона в Истанбул, специализирана, високоефективна. Един Кипър, който е на крачка от Европейския съюз, по същество цялата му територия е свободна зона, той е офшорна зона.
Разбира се, има и друго. В Европейския съюз има много строго, много педантично, скрупульозно регламентиране на дейността на тези дружества. В повече от десетина европейски директиви тези изисквания към свободните зони са регламентирани, посочено е кой как би могъл да ги изгражда, посочени са техническите изисквания, свързани с устройството, режима на преференции, разбира се, тяхното картотекиране и следене на дейността.
Тук искам да подчертая и още нещо. С приемането на един такъв закон, който окончателно регламентира тази дейност, ние ще влезем и в европейската терминология по тази материя. Ето сега в нашия закон ние предлагаме термина "свободна икономическа зона", а в същото време в България масово се използва терминът "свободна митническа зона". Европейската терминология е една, това е "свободна зона". Оттук нататък ще отпаднат всички тези съмнения докъде съществуват възможности за вкарване на преференции в един или друг тип свободна зона и докъде не. Големият спор доколко тази зона е в митническата територия на страната или извън нея също може да се реши окончателно с този закон.
По отношение на рисковете. Разбира се, аз предполагам, че основните аргументи "против" са свързани с това доколко световната практика, европейската практика, добрата практика би могла да се изроди на българско почва в нещо, което ще носи повече вреда на икономиката, отколкото полза. Известната е фразата, че този тип стопански структури биха могли да се превърнат в дупки за изтичане на държавния бюджет. Аз съм дълбоко убеден, че стриктното вглеждане в това, което е регламентирано в европейските директиви, е една достатъчно надеждна преграда да успеем да се предпазим от такива опасности за побългаряване на модела "свободна зона". Неслучайно и предлаганият вариант на законопроект не отива дотам.

Бих искал да завърша с това, че предлаганият вариант на законопроект всъщност е един кратък закон, който има една основна цел - да покаже политическата воля, да даде зеления светофар за развитието на тази дейност, а всички останали неща, свързани с регламентацията на режима на икономическа дейност, с взаимоотношенията на държавните органи, на местната власт, на специфичните национални служби - полиция, противопожарна охрана и т.н., биха могли вече да се регламентират много подробно, както е на много места по света, в специалните устройствени правилници на тези зони. В една зона могат да бъдат едни, в друга - съвсем различни.
С това аз ви приканвам този път да дадем ход на дебата и да приемем на първо четене предлагания законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Госпожа Николова има думата за процедура.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата наистина е много сериозна, много националнозначима, смея да кажа, и като депутат от Варна твърдя, че е болезнена за варненския регион. Ето защо ние сме направили наистина предложение и очакваме становище на експерти по възможността за организиране на свободни икономически зони в нашата страна. Но, още веднъж повтарям, очакваме тяхното становище.
Затова отново ще помоля, колкото и да не ви е приятно, да отложим гласуването на закона, за да не стане така да отхвърлим един закон, който би бил полезен за развитието на икономиката в нашата страна, или пък да приемем един закон, който е без някаква реална приложимост за страната ни.
Това е процедурното ми предложение - отново да отложим за известно време дебатите по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
За противно становище има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Има вече писмо от заместник министър-председателя господин Жотев с отношение по този въпрос. Аз не знам колегите дали са се запознали, то е до вносителите на закона.
Аз считам, че е полезно в залата да протече дискусия по този въпрос, да чуем всички аргументи "за" и "против" и може би след това да отложим, ако считате за нужно, а не да прекъсваме дебата пак в началото само с мотивите за внасяне на закона. Защото това ще бъде полезно за разработването на този закон по принцип. Затова недейте да прекъсвате втори път дебата само на ниво вносител, нека да разменим аргументи "за", и "против", защото сигурно ще има и против и след това да търсим някаква такава процедура. Иначе отлагаме нещата във времето, защото нямаме и срокове за експерти, сроковете са неустановени, а законът стои.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС, от място): Нямаме готовност днес.
ИВАН БОЙКОВ: Готовност за приемане на закон е едно, а готовност за дебат у друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на разглеждането на този закон.
Гласували 152 народни представители: за 103, против 42, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Следващата точка по чл. 39, ал. 7 е по предложение на Парламентарната група на Демократичната левица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕДИНСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя две процедурни предложения, които се надявам, че ще бъдат подложени на гласуване поотделно.
Първото е във връзка с разглеждането на законопроекта за единство на Българската православна църква в пленарната зала да бъдат допуснати представители на Светия синод на Българската православна църква с председател Максим патриарх български и митрополит софийски.
Второто ми процедурно предложение е дискусията по този законопроект съгласно чл. 37, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде пряко предавана по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението в залата да бъде поканен патриарх Максим - нещо, което лично аз смятам, че нямаме право да правим. Не мога да поставя на гласуване представител, кажете име. Ако не патриарх Максим, кажете кой владика. Въпреки че ние нямаме право да каним, ако те не са изявили желание. Не виждам как ще ги поканим.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, моля да не преиначавате моето предложение. Аз предлагам да се подложи на гласуване възможността да бъдат допуснати в залата представители на Светия синод на Българската православна църква с председател Максим патриарх български и митрополит софийски. Смятам, че ако това решение бъде взето, Светият синод, който сега е в процес на заседание през тази седмица, той е тук и може веднага да излъчи от своите редици член на Светия синод - митрополит. Могат да го направят. И мисля, че не ние тук трябва да решаваме кой да присъства, ние трябва да вземем принципното решение съгласни ли сме или не представители на Светия синод да бъдат поканени в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Славов за разяснението. Изобщо няма да гласуваме! Защото българският парламент съгласно своя правилник кани определени лица тогава, когато смята, че ще бъдат полезни за работата на парламента. Беше хубаво да се свържете със Светия синод, да имате тяхното съгласие, вие сега не знаете имате ли съгласието на Светия синод и тогава да направите предложение за конкретно лице.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Ще направя такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете името на конкретното лице, за да можем да го гласуваме.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Тъй като, господин председател, аз смятам, че има определена последователност и здрава логика в подобни предложения, които се приемат и обсъждат от Народното събрание, вече конкретизирам, след като е воден разговор с представителите на Светия синод, да бъде допуснат в пленарната зала митрополит Натанаил. Това е конкретното предложение, което правя, след като искате то да бъде свързано и с конкретно име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов да бъде поканен в залата митрополит Натанаил.
Гласували 182 народни представители: за 76, против 74, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Пламен Славов за директно предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебата по този законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 66, против 87, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите господин Сунгарски да прочете становището на комисията. Няма ли го?
Има ли заместник-председател на комисията?
Господин Юсеин ще докладва становището.


ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за единството на
Българската православна църква № 054-01-120,
внесен от Велко Вълканов Иванов и Гиньо Гочев Ганев

На 20 декември 2000 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което разгледа законопроект за единството на Българската православна църква № 054-01-120, внесен от Велко Вълканов Иванов и Гиньо Гочев Ганев.
На заседанието присъстваха 11 народни представители, членове на комисията.
Народният представител Гиньо Ганев като вносител мотивира създаването на законопроекта с желанието да бъде предпазена Българската православна църква от възможността да я представляват паралелни ръководни институции с еднакви наименования. При разискванията бяха изказани противоречиви мнения от страна на народни представители. Повечето от присъстващите изказаха мнение, че конституционните разпоредби, предвиждащи самостоятелността на Българската православна църква, не дават основание за намеса на държавата в делата й чрез закон.
Беше констатирано разминаване между заглавието на проекта и декларираните намерения на вносителите.
При съществуващите решения на Върховния административен съд по отношение на Българската православна църква не е ясна ползата от подобен закон.
При проведеното гласуване 5 народни представители подкрепиха законопроекта, 4 бяха "против" и 2 се въздържаха.
На това основание Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да отхвърли законопроекта на първо четене.

Председател:

Иван Сунгарски"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
От името на вносителите има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Много кратко, какви са според нас, вносителите, обществените необходимости, които породиха нуждата от този закон? Схематично - с по едно изречение.
Първо. Неоспорена от никого е заслугата, историческата заслуга на източноправославното вероизповедание в България на Българската православна църква за запазване на българското национално съзнание и на българската народностна идентичност. Една заслуга през вековете, между които векове на духовно робство и на стремежа за национална асимилация за заличаване, но не с гумата на незабележителното, а с пресата на насилието.
Втората идея. Църквата е изиграла тая своя историческа роля само защото е била единна и неделима като дух, като вероизповедание, като практика. Тя винаги се е ръководила от свещеното писание, от каноните, от учението по-късно на Вселенската църква и, разбира се, от своя Устав оттогава, откогато го има.
Въпросът е в това, на трето място, че именно единна и неделима Българската православна църква има занапред същата роля при други исторически условия. И този път нейната роля за единението на българския народ, за укрепване на националното му самосъзнание ние трябва да видим и като една духовна част от конституционната повеля. В преамбюла на новата ни Конституция ясно се казва: необходимостта от съхраняване на държавното и на националното единство. И ето, деликатно говоря, че определени среди у нас вече десет-единадесет години правят опити да разцепят Българската православна църква. Това не са научни опити, а това е едно практическо приложение на една ясна политика на разделянето на едно цяло на части, за да бъде завладяно цялото чрез неговите части. Извървя се за тези всъщност не много години дълъг път, за да стигнем дотам, че днес имат официална държавна регистрация две български православни църкви. И, понеже се стигна дотам, мисля, уважаеми господин председателю, че трябва да на правим всичко възможно, за да спрем дотук.
Това породи идеята за този закон, за да се запази единството на Българската православна църква, да се спре нейното разединение. Разбира се, че с помощта на държавата и в рамките на нейните компетентности, без никаква намеса във вътрешните работи на православната църква, трябва да се заяви това на висок глас.
Така че при тези условия съдържанието на закона е много кратко. Никой не може да създава религиозна общност в България, като използва, което значи изземва, наименованието "Българска православна църква". И понеже такива общности не подлежат на регистрация, трябва да се обявят за недействителни всички подобни регистрации, направени досега, именно в духа на тази воля за единение на църквата.
В разискванията по законопроекта в Комисията по правата на човека, а и вън от нея, имаше гласове, сигурно още ги има, които трябва да бъдат приглушени, те просто са тонално неверни. Законът няма намерение той сам за себе си да прекрати по административен път разкола в Българската православна църква. Това не е възможно, никой няма такива намерения. Но защо не се попитаме: допустимо ли е с името "Българска православна църква" да има повече от едно сдружение на граждани?
Едно акционерно дружество днес не можете да направите с името на акционерно дружество, регистрирано преди това със същото наименование. Една фондация или друго сдружение с нестопанска цел, организация не е възможно да повтори името на друго, регистрирано преди това с това име. Даже се заплащат определени суми в съда, за да получите една официална справка, че името вече е употребено и че нямате право да го повторите. И ако сте направили една радио "FM", второто трябва да бъде "+", за да бъде различно. Мисля, че това е елементарно.
Изведнъж за църквата, за духовните стойности на която говорим тук и не само тук, това се оказва допустимо така, както то не е възможно и допустимо от гледище на правото у нас и в чужбина в търговския или в деловия оборот на държавата.
Мисля си, че имаше гласове даже в комисията - не цитирам имена, за да не кажа колко са погрешни - че някой правил опити да задължи по административен път църквата да бъде единна. Боже мой! Кой е прекратил пътя на разговори, на преговори, на аргументи - общи, канонични - кой е спрял църквата, за да извика своя най-висок форум по устав - Национален църковен събор, там да остави един патриарх, да смени друг? Но тава е съвършено друга тема и тя няма нищо общо с територията и пределите на този закон. Даже някой беше казал, че законът ограничавал - чуйте - конституционното право на гражданите да се сдружават, включително религиозно. Разбира се, кой е попречил на това да се сдружават, да правят сдружения, религиозни общности? Целият въпрос е да не повтарят това уникално, традиционно и изключително вълнуващо наименование.
И все пак, когато се сдружават религиозно, гражданите трябва да мислят с идеите, с ценностите и с духа на историята и на съвременния конституционализъм.
Спомням си още, господин председателю, че имаше едно малко насмешливо отношение към финалната фраза на законопроекта. Как така той се възлагал като изпълнение на българските граждани, освен на държавните органи? Защо не? Нали гражданите се сдружават? Нали те трябва да имат предвид, че като се събират да изповядват една вяра, една религия, не могат това сдружаване да го подчинят на търговското заглавие - според тях Българска православна църква. И чета и сега слушам в становището на комисията - това пък не знам защо - констатирано било разминаване - чуваш ли, Велко? - между заглавието и съдържанието. Че кой е казал, че заглавието трябва да бъде цялото съдържание? Имаше магазини за млеко, месо и риба. Всичко ли трябва да пише, което се отнася до това, което е вътре? Казано е за единството на църквата. Това не значи, че законът има претенция да възстановява той сам за себе си това единство.
За мен има нещо друго. Ще го кажа накрая по-открито. Имаше една литературна библиотека на времето. Тя имаше наименование "Библиотека на книги "Плащ и кинжал" - главно криминална и вълнуваща литература. Сега обаче ние прилагаме една практическа политика, именно политика на плаща и кинжала. Под плаща на Конституцията и нейните норми, идеи и ценности за свобода на сдружаването, свобода на общуването, на съвестта и пр., изведнъж административният кинжал на хора, вече трябва да кажа - на органи на държавната власт - които са подстрекатели или най-малко мълчаливи помагачи на този разрушителен процес на разединение на Българската православна църква. И затова питах преди малко един колега, защото не съм версиран в медицината, страдание, болест ли е раздвоението на личността? Болест е. Целият въпрос е, че тук става дума за здрави хора в администрацията на държавата, които имат способността да раздвояват това, което искат да завладеят. Това не трябва да стане и за това ратува този закон. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Позволете ми като един от вносителите на законопроекта да взема отношение по някои от основните въпроси, които се поставят.
Тази сутрин ние чухме много разумни призиви за преодоляване състоянието на конфронтация в нашето общество. Аз имам едно по-особено разбиране по този въпрос. Смятам, че наистина у нас има конфронтация и тя е неизбежна по много съществени въпроси. Разделят ни интереси, зад които стоят хора. И аз смятам, че избягването на конфронтацията изобщо не е възможно. Но си мисля, че има и такива въпроси, по които конфронтацията не бива да бъде приемлива. Тя трябва да бъде изключена. Един такъв въпрос например е въпросът за националното единство и на онези фактори, които осигуряват националното ни единство.
Без съмнение въпросът за Българската православна църква е един от тези въпроси, тясно свързани с проблема за нашето национално единство. Колегата Ганев вече говори по този въпрос. Искам от своя страна да подчертая, че наистина нашата Българска православна църква е една изключителна институция в нашата история и в нашето социално битие. Мисля, че няма друга църква в Европа, която да е толкова народностна и с толкова огромни заслуги за съхранението на българския национален дух.
Българският Великден беше велик ден на нашата Българска православна църква. Нашата църква осигури Възраждането и по тази причина смятам, уважаеми колеги, че нашата църква е църква на всички българи, а не само на онези, които изповядват източното православие. Тя е църква както на източноправославните, така и на протестанти и на католици, ще кажа дори - тя е църква и на атеистите, защото, подчертавам, смисълът на нашата църква е много по-голям от този, който се крие в едно вероизповедание.
Ето защо, уважаеми колеги, онзи, който държи на единството на нашата нация, не може да не държи и на единството на Българската православна църква. Подчертавайки това дебело, искам да внеса яснота по някои правни въпроси, които се поставиха при обсъждането на законопроекта в комисията.
Смята се, че законопроектът има наименование, което не може да бъде прието, защото не може да бъде цел и смисъл на закона. Не може, казват колеги, да се постига единство чрез закон.
Искам да поясня. Нашият закон не цели да постигне фактическо единство в църквата. Фактическото единство наистина е непостижимо с правни средства. Винаги в една обществена организация могат да се намерят хора, които носят бацила на разложението, на разкол, на ерес и т.н. Това е неизбежно. Това е явление, което не може да бъде възпрепятствано с един закон. Нашият закон обаче има друг смисъл. Той цели да осигури правното единство на Българската православна църква. Използва се един механизъм, много широко използван навсякъде, добре известен на цялата ни правна система, защото всъщност става дума за един принцип в случая. Никоя организация, която бива създавана сега, тепърва, не може да има наименование, което вече е използвано от друга, съществуваща организация.

Ето, това е целият въпрос. Нищо повече не искаме! Искаме новите структури - религиозни, вероизповедни и прочие, и прочие, да носят нови наименования. Да не се получава смесване със стари структури, със стари обществени организации, със стари верски структури. Това е, което всъщност цели законът.
Ще кажа така, малко грубо: разделяйте общности, организации, но не използвайте техните имена, защото тук се нарушава един основен правен принцип. Всяка юридическа личност трябва да има своя собствена физиономия, което значи и свое собствено име, което да не се смесва с имената на другите правни лица.
Беше отправен упрек, уважаеми колеги, че нашият законопроект, виждате ли, си бил позволявал да се намесва във вътрешните работи на Българската православна църква. Абсолютно невярно, абсолютно неточно! Обърнете внимание, нашият законопроект е адресиран към лица, които са вече извън църквата. Ние във вътрешните работи на църквата в никаква степен не се намесваме. Това си е работа на всяка църква.
Но онези вече, които не са в църквата, те са предмет на вниманието на нашия законопроект. На тях казваме: господа, вие имате право да се отделите, имате право да си направите собствена структура, собствена църква, но нямате право да взимате наименованието на старата, досега съществуващата и още съществуващата правна структура, наречена в този случай Българска православна църква. Това е то! Значи не може да става и дума за намеса във вътрешните работи на вероизповедните общности.
И сега, уважаеми колеги, заключавайки, искам да се върна към това, с което започнах. Ако ние държим на единството на нашата нация, как няма да държим на единството на нашата църква?
Искам да изкажа едно свое опасение, че нашата нация в днешната обстановка търпи много сериозни удари от различни места и ние се нуждаем от своите духовни опори. И една от тези духовни опори може да бъде Българската православна църква. (Реплика на Васил Мандев от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, господин Мандев!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Простете му, той не знае какво говори. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Да, аз много се съмнявам, че вие, колеги отдясно, ще подкрепите този законопроект. Опасявам се сериозно, но мисля, че вие ще направите една огромна грешка, ако в този случай гласувате против. Защото вие говорите за това, че не бива да има конфронтация, а ето, влизате в конфронтация с една от най-авторитетните наши институции - Българската православна църква. Мисля си, че не много мъдър е този, който ви дава съвети. Вие непрекъснато влизате в конфликт с различни структури, с различни организации, с различни слоеве. Сега влизате в конфликт без нужда с Българската православна църква. От това само вие ще загубите. Така че вашият собствен интерес изисква да проявите разум и да подкрепите този наш законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велко Вълканов.
За изказване се е записал господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз излизам с тежко сърце тук, тъй като се надявах първият работен ден да бъде много активен, да бъде много посетен, и най-вече да се пусне по радио и телевизия един такъв дебат, който касае нещо, крепящо духа на българите през вековете.
Връщам се към моя приятел Фори Светулката, с когото сме говорили още през 1989 г. на 7 декември в 8,00 ч. сутринта в Института по социология, където се учредяваше СДС. И аз му повярвах тогава. Сега вече не му вярвам - нито на него, нито на тези, които се крият от народа ни чрез отказа си този дебат да се транслира по радио и телевизия. Имате право да се срамувате, господа управляващи, тъй като мен не ме интересуват ни червени, ни сини, интересува ме Българската православна църква, интересува ме единството, интересува ме факта, че в средните векове ние единствени чрез богомилите стигнахме чак до Авиньон чрез нашата ерес и поставихме нещо прогресивно в Европа тогава, в най-тъмното Средновековие. Интересува ме, че някакъв фиктивно административно назначен софийски митрополит отива и осветява църкви, осветява бойни знамена. Следващата година от официалния Синод правят една, две или три функции, сблъскват се, идват хора от света, гледат ни и ни се чудят, и ни се маят, и ни се смеят, и ни съжаляват. Ние, които трябва да бъдем убедени, че най-близкият път до Бога е православието! Но уважавайки и хората, които вярват в Мохамед, и в Корана, уважавайки зенбудизма, уважавайки бахайството, уважавайки всички други религии по света. Пътят до Бога е различен, Бог е един! Без това уважение ние сме нищо, ние се връщаме назад.
И затуй аз с много тежко сърце заставам тук - започва дебат, няма го Иван Сунгарски - председателя на комисията, няма го заместник-председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите! На какво прилича това? Каква е тая сволоч?! Ние харчим народна пара тук! Това не е партиен дебат, това е духовен дебат! На какво прилича това? Вашата омраза ни омръзна. Червено-синя омраза издига в култ единоборството. Сега ще ни наложите и републиканизъм и монархизъм. Много скоро ще разделите отново народа ни и по други параметри.
И аз ви умолявам в този дебат, осъзнайте се, бъдете българи! Нашите народни будители и революционери направиха много за България, за българската държава и за българския език чрез облягане на Българската православна църква през вековете. Не забравяйте това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
През почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художника Георги Маринов. Поканени са народните представители да присъстват.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект за единство на Българската православна църква привидно има една много благородна цел - един от институтите, които са крепили и крепят българското национално самочувствие и съществувание, да бъде единно, престижно и защитено със закон от възможен разкол. Зад тази привидна цел фактически се крие съвсем явно целта да бъде укрепено сегашното ръководство на Българската православна църква и да бъде изключена възможността по волята на християните в България тя да бъде обновена и поставена на онова ниво - морално, християнски издържано и достойно национално, което заслужава.
Не може да бъде осъществено единство под егидата на хората, които осъществяваха десетилетия наред служителите на църквата, свещенослужителите, да бъдат доносници пред секретните служби за това кой християнин кръщава децата си, кой християнин кани на водосвет свещеник в дома си. Не може да бъде оглавявана православната църква от хора, които досега не са казали две думи за жертвите, които свещениците и владиците дадоха след 9 септември 1944 г. Една дума не е казана от патриарх Максим. И ние в това отношение имаме великолепния пример на нашите възрожденци.
Българският Великден, за който се спомена и от страна на вносителите. Да, българският Великден отхвърли недостойния патрика в лицето на фенерския патриарх и утвърди Българската православна църква като независима национална християнска институция и с това създаде предпоставките за подем в националното възраждане на нашия народ. Ние искаме този процес да стане и сега, защото сред хората, които са в клира на патриарх Максим, се намират владици, които публично оповестиха, че този акт на българския Великден бил един порочен, един противохристиянски и противонационален акт.
В този смисъл взимам думата, за да кажа съвсем накратко: не със закон ще се осъществи единството на Българската православна църква. Това единство ще се осъществи тогава, когато бъде свален порочният прокомунистически клир на патриарх Максим и Българската православна църква бъде оглавена от достойните християнски пастири. И не атеистите ще ни учат нас християните на това какво е християнски морал и кой трябва да оглавява Българската православна църква. (Ръкопляскания от СДС.) На това ще ни учат тези, които възрожденски подеха борбата, за да бъде отстранен този порочен клир, да бъде очистена църквата и да бъде изведена на онова състояние, което нашият измъчен народ заслужава. Толкова по въпроса. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Марков, Вие неведнъж от тази трибуна сте твърдяли, че сте човек-демократ. Има и особени мнения отляво, от други политически партии и в центъра, че не винаги изповядвате демократичните принципи. Днес от това слово, което Вие произнесохте от високата трибуна на Народното събрание, аз също започвам да се съмнявам, че Вие сте истински демократ.
Какво цели този закон? Този закон цели да не се меси държавата в делата на Българската православна църква, а всички останали проблеми, които приемам като лично Ваше мнение, са проблем на самата църква. Защо държавата и политическата сила, коалиция най-напред, към която Вие принадлежахте, започна една пряка намеса в църквата? (Реплики от залата.) Нека да не се спираме на конкретни личности. Защо се опитваме да разбием една-единствена институция, която в момента може да обедини православните християни от България, които са по-голяма част от българския народ, която може да създаде мостовете между различните религии? Ние трябва да кажем "Стоп!" на нашите действия, на политическите действия, без значение от коя страна са, да се месят пряко в делата на една независима институция, каквато трябва да бъде църквата. Но тук се отварят и други въпроси и аз не искам да говоря за тях.
Та нима Вие с Вашите президенти, с мнозинството, което имате в момента, създадохте независима съдебна система? Не. Защото мислите по този начин. Защото не можете да пречупите мисленето си, че държавата и политиците на са тези, които трябва да бъдат чистилището. Чистилището трябва да бъде самата институция. И че дори при комунистическо време, независимо че са се месили в делата на Българската православна църква, поне по Конституция и по закони се водеше независима.
Ако сте истински демократ, помислете по тези въпроси. В противен случай аз ще започна да мисля като една част от моите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам известна доза неприятност от това, че един проблем, който би трябвало да се решава много хладнокръвно, отново се прави опит да се политизира.
Считам, че тук въпросът не е за личностите, а въпросът е принципен. Разбира се, Българската православна църква ще намери сили в себе си да израсне, да включи най-достойните в нейните редове, в нейното ръководство и управление. Разбира се, трябва да се стремим да постигнем и по законодателен път пълна независимост на църквата от държавата.
Искам само да кажа тук в духа, в смисъла на това, което говори господин Марков, че бях на една международна конференция, на която една от точките беше за ролите на религиите в съхраняването на националната идентичност в условията на международната глобализация. И ми беше много трудно да обясня на колегите от Запад как в една страна, в една малка държава има с едно и също наименование две църкви, които се конкурират помежду си, да използвам най-меката дума, две църкви с едно и също заглавие. И аз виждам в замисъла на вносителите именно това - да не се допусне това наименование да бъде израз на едно разединение, защото ние говорим за това, че, наистина, с този закон няма да се постигне да се преодолее разединението. И това, естествено, не може да се постигне. Но това е един елемент, който ще допринесе в известна степен за единението на българския народ.
Аз лично смятам, че ние трябва да подкрепим една такава идея, която е чисто юридическа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Вземам думата, само за да се съглася с господин Мутафчиев, че той може да оспорва дали аз съм демократ или не. Това може всеки да го прави. Преди няколко години моят колега, също заклеймен като недемократ, покойният вече Васил Златаров внесе проектозакон за национално помирение. Нито видя място в залата, нито стана национално помирение. Има процеси, които не могат да бъдат декретирани със закон, и има събития, има роля на лица, които всеки един гражданин е в правото си да тълкува, както си иска, и да ги преценява, както си иска. От ваша страна, на левицата, чрез официоза ви аз бях наречен фашист, фашизоид, кръгла нула, брутален легионер и всички възможни такива подобни политически епитети. Това е ваше право на преценка.
Мое право на човек в края на живота си е всичко онова, което съм вярвал, че трябва да бъде достойнство на моя народ, да бъде осъществено.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Чрез сила!
ДЯНКО МАРКОВ: Специално за църквата то ще бъде осъществено тогава, когато слезе опороченият ръководен състав на Българската православна църква. А това - какво ще бъде наименованието и дали има две или три наименования, това е борба на българския народ за своята църква, която беше заличена като национална и като християнска институция във времето, когато управляваше страната ни Комунистическата партия. Това е моят отговор. (Ръкопляскания от блока на СДС. Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо има думата господин Пламен Славов. (Шум и реплики от блока на ДЛ. Неразбираема реплика на господин Петър Мутафчиев.)
Моля, господин Мутафчиев. Господин Дянко Марков, моля Ви се!
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! В своето изказване ще се постарая да обвържа това, което се предлага в законопроекта за единството на Българската православна църква, с работата на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите до момента по законопроекта за вероизповеданията, тъй като материята е една и съща. Тя е неразделна и ние при всички случаи не можем да избегнем сравненията, съпоставките и взаимната обвързаност между текстовете на този законопроект и на общия проект на Закон за вероизповеданията, който вече е предоставен на народните представители. Бяха направени предложенията и се разглежда на второ четене в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
За съжаление, аз лично с всеки изминал ден, с всяка изминала седмица и с приближаването на края на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание ставам все по-голям песимист, че ние ще успеем да приемем законопроекта за вероизповеданията на второ четене тук, в пленарна зала. Свързвам предложенията, направени от господин Гиньо Ганев и от господин Велко Вълканов, с текст, който вече съществува в общия законопроект на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, който беше резултат от много дискусии в комисията по първо четене, а след това и в създадената работна група. Смятам, че ако ние сме последователни, не би трябвало да изразяваме претенции за неуместност от предлагането на подобен законопроект за единството на Българската православна църква, главно що се отнася до текстовете на чл. 3, ал. 1, 2 и 3. Погледнете ги внимателно и се надявам, че никой няма да оспори факта, че в работата си досега Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и работната група се обединиха около становището, че на една и съща религиозна основа и на една и съща богослужебна практика не могат да бъдат регистрирани две вероизповедания. И тъй като Уставът на Българската православна църква е регистриран, съвсем естествено е, че текстът, който предлагат и господин Ганев, и господин Вълканов в алинеи 1, 2 и 3 на чл. 3, е в пълно съответствие с досегашната логика на комисията по подготовката и реализирането на общия проект на Закон за вероизповеданията. И ако ние сме принципни и последователни, не би трябвало да изразяваме нито съмнения, нито колебания по подкрепата на тези текстове.
На следващо място, аз ще подкрепя законопроекта, защото става дума за институция, каквато е Българската православна църква - институция не само на българското общество, но и на българската държава. И въпросът за Българската православна църква е въпрос от изключително значение за българската държавност. Народното събрание като законодателен орган на Република България по Конституция не може по друг начин, освен именно чрез законодателна инициатива и чрез законотворчество да защити и да съхрани духа на тази държавност. И затова смятам за напълно естествено предлагането на подобен законопроект, защото ние, като Народно събрание, по никакъв друг начин не можем да защитаваме, да отстояваме и да гарантираме държавността, освен чрез закони. Ако се обединяваме около мисълта, че Българската православна църква е институция с огромно значение за българската държавност, за нейното съхраняване и нейното по-нататъшно развитие, ние не би трябвало да изразяваме съмнения, подозрения или несъгласия с предлагането на законопроект за единството на Българската православна църква, с времето, когато е направено това предложение, или с мотивите, които го съпровождат.
На трето място, аз имах възможност, след като този законопроект беше раздаден на народните представители, да се срещна с членове на Светия синод на Българската православна църква с председател Максим, патриарх български и митрополит софийски. И мога да изразя пред вас тяхната подкрепа, тяхното удовлетворение и тяхното очакване, че с обсъждането на този законопроект и с неговата подкрепа Народното събрание действително ще демонстрира отговорна държавническа позиция, ще вземе отговорно държавническо решение.

Това е мнението, което аз съм чул от членове на Светия синод и смятам, че това, което ви казвам, също дава възможност на този етап да се говори, че в Светия синод на Българската православна църква този законопроект се посреща с удовлетворение и със задоволство. И тъй като това има значение за нашето обсъждане и за нашето решение, аз бих искал да се има предвид.
В заключение ще кажа, че подкрепата и приемането на този законопроект за единството на Българската православна църква ще бъде много ясен сигнал за българското общество, че не е без значение за българската държава и българската държавност в какво състояние са традиционните вероизповедания. Това се отнася не само за Българската православна църква, но и за останалите традиционни вероизповедания, които са свързани с историята на българския народ и на българското общество от векове, тъй като тези традиционни вероизповедания са част не само от историята на българския народ и на българското общество, те са и част от създаването и развитието на съвременната българска държава и утвърждаването на съвременната българска държавност. И стабилността на традиционните вероизповедания означава стабилност на обществото, означава стабилност на българската държава и на българската държавност. Именно от тази гледна точка аз ще подкрепя законопроекта. Призовавам и останалите народни представители да направят същото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да говоря много дълго, защото много неща вече се казаха. Искам само в началото да призова към едно спокойствие при обсъждането на този проблем. Аз мисля, че ако не друг, то поне Българската православна църква и българското православие заслужават един спокоен дебат, един зрял дебат и неполитизиране. Искам да ви кажа, че в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, тук е и господин Сунгарски, тук са и много колеги от комисията, дебатът беше наистина дълъг, бих казал сложен, но при всички случаи спокоен и аз мисля доста конструктивен. Там нямаше политизиране на проблема. Много бих искал същото да се случи и в залата днес, макар че невинаги до този момент беше така.
Десет години след всичко това, което се случи в Българската православна църква и с неумелата, бих казал спекулативна намеса в делата и на политически сили, ние сме свидетели на това, което е състоянието й в момента. Разбира се, че този проблем ще се реши най-вече с приемането на Закона за вероизповеданията. И аз изразявам моята позиция и позицията на моята парламентарна група, че ние продължаваме да бъдем с надеждата, бих казал с настойчивата надежда, че този закон ще бъде приет в най-скоро време.
По това, което обсъждаме днес, повтарям позицията си в комисията, а това е, че с този до голяма степен символичен проектозакон, защото той в голяма степен има точно такъв характер, се регламентира поведението на държавата, а не на църквата. И мисля, че в някои от изказванията, прозвучали до този момент, беше направено точно това неправилно, бих казал ненужно смесване. Обяснявам си това с повече емоции и повече политизиране, но аз мисля, че държавата, без в никакъв случай да се намесвам в делата на църквата и не за това става въпрос в този проект, трябва да е наясно със своето поведение, когато трябва да изпълнява функциите си чрез своите институции. Имаме и конкретния пример, който беше споменат многократно в изказванията, че не е възможно да има две Български православни църкви с едно и също название и с различни водачи, както не е възможно, абсолютно съм на това мнение, да има два Съюза на демократичните сили с едно и също име, две Български социалистически партии с едно и също име и даже две Български Евролевици с едно и също име. За това става въпрос. Единствено и само! И за нищо друго. Нито за това кой ще е патриарх или кой трябва да продължава да бъде патриарх, господин Марков, нито Максим, нито Инокентий, нито който и да било. Това си е работа и дело единствено и само на Българската православна църква. Но тук държавата наистина не трябва да има думата и в никакъв случай не трябва да се намесва. Единственото нещо, което ме вълнува като българин, това е, че аз искам, както съм убеден и всички колеги, които присъстват в залата, в България да има една единна и неделима Българска православна църква с един патриарх. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В много отношения това обсъждане придобива характер на фарс, поне в моите очи е така. Защото твърде трудно мога да си обясня позицията както на вносителите на този законопроект, така и на изказващите се отляво с максимата, използвана и изповядвана от тях - максима на "великия" Карл Маркс: "Религията е опиум за народите".
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Това е на Ленин.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Да, добра корекция.
Искам да ви кажа съвсем откровено, че познавам твърде добре законопроекта. В църква съм израсъл още от дете и твърде трудно забравям това, когато не можехме на Великден да ходим без разрешение... (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Това сериозно ли го говориш?
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Абсолютно сериозно, господине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Там, където и при "Александър Невски", и при другите църкви стояха милиционери, господине! Нещо, за което вие и досега мълчите. (Реплики от ДЛ.)
Лично аз, когато кандидатствах за университета, две години не бях приет, защото имах бележка, че съм свързан с църквата. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Имам и досие. А тук се постигна дори този абсурд да се сравнява църквата с магазин за риба. Има ли по-голямо кощунство от това?
А искам да ви кажа, че аз дълбоко преживявам това разделение на църквата. Аз съм за единството на църквата! (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, правя Ви бележка!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Това единство е потребно. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Величкова и на Вас правя бележка!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Историческата обосновка, която беше направена, никой не може да я оспори. Но между другото искам все пак да изразя и моето лично отношение дори към термина "разкол". "Разкол" означава, уважаеми госпожи и господа, различен начин на извършване на религиозните обреди. Нещо, което в Българската православна църква няма.


В същото време искам да припомня и обосновката на Върховния административен съд, че съгласно свободата на личността, която е осветена и която е документирана в Хартата за свободата на човешката личност, всеки един човек има право да се приобщава към онази религиозна общност, която отговаря на неговите разбирания. (Реплики в блока на ДЛ.)
А аз дори бих си позволил тест, на който струва ми се, че някои от застъпниците тук не биха издържали, те дори не знаят как да се прекръстят. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
Аз говоря същевременно за това от нашата тревога, че Българската православна църква, която трябва да бъде фактор, стои напълно индиферентно - става дума с патриарх Максим Светия Синод - стои напълно индиферентна към много важни вътрешни и външни политически събития още от тоталитарно време. Какво отношение взема Синодът, когато повече от 200 свещеника бяха в лагерите; когато през 1947 или 1948 г. беше застрелян неврокопският митрополит Борис и нищо не се направи с неговия убиец? В момента дори ние сме свидетели на поредния абсурд - римският папа покани представителя и предстоятеля на Българската православна църква да посети Рим, след като София не покани римския папа, и нашият Синод реши да изпрати митрополит Галактион - най-младият митрополит по херотония в Стара Загора, и то да присъства само като слушател. (Реплики в блока на ДЛ.)
Просто недейте употребява думи, които не разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: В същото време добре ми е известно, и на цялата наша общественост, че подобните покани и срещи биха извинили измислената история с убийството на папата, а и досега над нас тегне омразата и ненавистта на католическия свят, че ние сме искали да убием папата. (Неясна реплика на Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина, господин Стоилов!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Искам същевременно да припомня, че доста достойни йерарси, какъвто е румънският Теоптист, какъвто е сръбският Павле, Теоптист покани папата, Павле е винаги, със своята крехка, слаба фигура, във върха и в напрежението на всички общественополитически събития там. Питам: ние къде сме? (Неразбираема реплика на Станка Величкова.)
Госпожо Величкова, бъдете малко по-спокойна.
Освен това на българското православие не пречат засега съществуващите два синода, тъй както не пречи и на още по-силно духовната и религиозна Гърция, която има пък няколко синода. И бих желал да кажа: когато се говори за тия два синода, нека да се прояви по-голямо разбиране и вникване в същността на православието. Канонични различия между двата синода не съществуват. Така както се извършва литургичната служба в "Александър Невски", без никакви различия, по същия начин тя се извършва и в "Света Параскева"; така както се извършват всички религиозни треби и обреди в "Света София", така се извършват и в "Света Неделя". Следователно, тук нека ние да не раздухваме излишно това разделение.
И пак повтарям: аз съм за единството. Аз съм за единството на Българската православна църква, защото от това тя се нуждае. Но тя не се нуждае от защитата на атеисти и на хора, които са свързани с преследването на източноправославните. Недейте се заблуждава в това! Хората, дори ако бяхме допуснали телевизионно излъчване, щяха да разберат кои искрено се застъпват за това и кои демагогстват с това.
Освен туй аз се учудвам, че вносителите на двата законопроекта - уважаваният от мен Гиньо Ганев, уважаваният Велко Вълканов - двама юристи, като Гиньо Ганев е човек, който особено много застъпва значението на Конституцията и спазването на Конституцията, аз питам: как ще бъде възприет от хората, от държавните институции, ако ние приемем този техен закон, с основната теза в Конституцията, че Българската православна църква е отделена от държавата? Естествено, това било нищо. Нищо подобно! По-голямо вмешателство от това в работата на Българската православна църква - да се декретират нейните отношения със закон, здраве му кажи. Аз така го разбирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Дора Янкова - за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Пиндиков, впечатлена от Вашето слово и особено от отношението Ви към папата, искам да Ви помоля да коментирате: на 25 декември м.г. по Българската национална телевизия съвсем малко се отдели време на нашето богослужение тук, на нашия християнски празник и видяхме цялата служба на папата. Аз имах вътрешно душевно смущение тогава. Тогава духовността на Българската църква, на българщината я нямаше и ние бяхме под прякото облъчване на папското представяне и на цялата му реч.
Искам да коментирате, искам да чуя, интересна е Вашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друга реплика няма.
За дуплика има думата господин Пиндиков.
Моля, тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаема колежке, искам да Ви кажа, че допускате една малка грешка. На 25 декември цялата литургия от "Александър Невски" беше предадена по Българската национална телевизия, коментирана от специалиста по религиозни предавания и редактор Горан Благоев.
А що се отнася до това, че е показана службата, в която участва папата, ако погледнете - и поискайте да Ви дадат справка от Българската национална телевизия, че това не е от тази година, а от много и много години, струва ми се още в първите години, от когато папата беше римски папа, още по тоталитарно време -неслучайно всички световни телевизии излъчват коледната служба, защото тогава папата, известен полиглот и познавач на много езици, приветства народите на техните езици, и това го прави също Българската национална телевизия - българските слушатели да чуят благослова на папата на чист български език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Никак не е приятно, че започваме тази година и тази сесия на Народното събрание с един такъв тъжен въпрос за обсъждане. Абсурдно звучи даже текстът на предложения законопроект - Народното събрание да осъществява някаква законодателна защита срещу опитите за вмешателство в самоуправляващата се Българска православна църква.

Аз съм съгласен с колегата Иван Тодоров, че става дума не толкова за вътрешното състояние на Българската православна църква, колкото за отношенията между Българската православна църква и българската държава. Въпросът всъщност е от доста време. Не искам да влизам в исторически подробности. Аз бях един от първите през 1992 г., който се обяви срещу вмешателството от страна на тогавашното правителство в делата на църквата в подкрепа на една от страните. Българската православна църква е самоуправляваща се и никой външен светски фактор няма право да съди коя страна, кой неин член, коя позиция в тази църква е права или неправа, кой имал исторически такива или онакива грехове или заслуги. Именно това вмешателство в църковните дела, в делата на Българската православна църква доведе до нейното, меко казано, тежко положение, не искам да използвам друга дума, но доведе до нещо много по-голямо, доведе до тъжния факт, че България, днешна България, е лишена от една от основните опори на духовността и морала, каквато е Българската православна църква.
От близо две години се прави опит да се изработи Закон за вероизповеданията. Аз съм пряко замесен в дебатите като представител на моята парламентарна група. На два пъти влизаме в рязък конфликт с представителите на управляващото мнозинство, както и с представителите на Социалистическата партия. Причината е само една. Разбира се, че има много проблеми, но основната причина е, че непрекъснато се предлага и непрекъснато се настоява за разширени правомощия на държавни органи, по-специално на Дирекцията на вероизповеданията, да не говорим за всички останали стъпала и етажи, по тълкувания, определения, оценки по повод легализацията, по повод съществуването и по повод имуществени и други въпроси, касаещи всички вероизповедания, не само Българската православна църква. И в тази постоянна тенденция от страна на основните вносители на този тип законопроекти се вижда една неизличима от времето на комунизма болест - желанието държавната институция да определя кой крив, кой прав в сферата на вероизповеданията, в тази най-гражданска, най-интимна, най-деликатна, най-човешка сфера. Дирекцията за вероизповеданията трябва да бъде ликвидирана като институция. Може да има всякакви консултантски и прочее органи, но институции, които да казват кое вероизповедание има право и кое няма право да съществува, коя общност има право да присвоява едно или друго име или няма право, държавни институции, държавни чиновници - извинете, но това вече влиза в разрез с всички демократични идеи, за които сме се борили. Това, господин Пиндиков, доведе през 1948 г. до унищожаването на Българската православна църква като независима институция отвътре.
Най-доброто, което българската държава може да направи, е да остави църквата на мира и да остави църквата да реши сама своите въпроси, тъй като не искам да влизам в подробности, които касаят различните противоречащи си страни. Но пускането на фитили от една или друга страна, подаването на едни или други анонси и пр., доведоха до тези дрязги, до тези борби, които обезсиляват и обезкръвяват Българската православна църква. Тя трябва да бъде защитена. В момента тя трябва да бъде защитена преди всичко от вмешателството на българската държава.
Аз считам този законопроект за абсурден. Но той се налага в една абсурдна ситуация. Аз разбирам вносителите и уважавам тяхното становище. Те искат да предотвратят по-нататъшния разкол, по-нататъшното разпадане на Българската православна църква. Най-редно би било действително със Закона за вероизповеданията да се уточнят ясно и точно едни модерни, демократични, либерални съвременни основи за самостоятелността, самоопределението на вероизповеданията, разбира се, на Българската православна църква. Но след като в нашата Конституция е заложен текст за Българската православна църква, след като вие самите настоявате, че тя трябвало да има особен статут, аз тогава намирам разум в този законопроект поне в този пункт, в който се казва, че никоя друга религиозна общност от какъвто и да е характер няма право да присвоява по външна оценка - било то на съд, било то на държавна институция, просто да присвоява името Българска православна църква. Бих добавил, че би трябвало да има текст, че това е право на самоопределяща се, саморешаваща се българска православна общност, на Българската православна църква като самоуправляваща се автокефална от самото си създаване институция.
Пак казвам, разбирам, че законопроектът е абсурден, но дълбоко съм убеден, че в този момент Българската православна църква се нуждае от защита. Просто се нуждае от защита от страна на Народното събрание, защита по отношение на възможностите да бъдат провокирани едни или други действия за нейното разцепление. И в този смисъл не може би точно този текст, но някакво подобно решение в подобна посока се нуждае, ако щете като продължение на конституционния текст, който е заложен в българската Конституция.
Още веднъж ви призовавам, естествено, че могат да се подхвърлят всякакви обвинения, обвинения могат да се отправят дори към самия Свети синод, към самото настоятелство на църквата, но нека да направим един жест, да приемем едно решение, с което да предотвратим по-нататъшния процес на разпад, борби, разлагане на Българската православна църква - институция, в която лично за мен е заложена една от основните сили, които биха могли да спасят от упадък и българския дух, и българската култура, и българския морал, и българската държава. Аз мисля, че подобно решение на Народното събрание е необходимо. Необходимо е като държавнически акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Луджев! С интерес изслушах изказването на господин Луджев. Много от нещата, който той каза, са верни. Тук аз бих желал само да добавя нещо към неговите думи. Когато аз лично още при обсъждането в комисията се изказах и възразих срещу законопроекта, гласувах "против", аз се ръководех от това, че ние не можем да възприемаме лозунгово въпроса за единството на Българската православна църква. Твърде добре са ми известни причините за разделението. Тук бих искал да съобщя, без да ангажирам когото и да било, че разделението до голяма степен има в корените си имуществено-икономически отношения, които са толкова дълбоки, че дори да допуснем, че всички единодушно се обединим и гласуваме за този закон, за това единение, фактически това ще бъде оная лакирана корица отгоре върху тези отношения, които всъщност дълбоко ще тлеят и няма да бъдат преодолени. Аз мисля и тук в някои от изказванията беше подчертано, аз също така дебело ще подчертая: нека да оставим въпроса за единението на Българската православна църква на самите клирици от единия и другия синод, които да се срещнат и да се разберат.
Лично аз правя не малко контакти по своя собствена инициатива, без някой да ме е натоварил, а доколкото знам, и други наши колеги имат контакти с отделни членове на Светия Синод. Нека ние да се насочим към това тях да подкрепим, тях да подбудим към едно събиране, разглеждане, обсъждане на взаимоотношенията. Защото неслучайно в Библията пише на въпроса на учениците на Христос как трябва те да прощават един на друг, той казва: "70 пъти по 7". Точно въпросът за опрощението липсва сега в отношенията и на едните, и на другите. А ние трябва да искаме това и да го подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Нансен Бехар се е записал, но не в залата.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, Ваше Високо преосвещенство, уважаеми дами и господа народни представители!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Къде е това Преосвещенство?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: На балкона.
СТЕФАН НЕШЕВ: И Бог е на небето и се обръщам към него, господин Пиндиков, без да го търся тук в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, не се обръщайте към Ваши колеги...
СТЕФАН НЕШЕВ: Понеже пита, искам да му обясня. Не му стига акълът.
Скъпи колеги отдясно! За съжаление фанариотството не е нов процес в българското общество. И преди го е имало в нашите държавни отношения. Но за съжаление не е стигало до толкова високо ниво, колкото днес в България. Защото за да бъде днес България държава, го дължим единствено на църквата си. И причинността да се крием, че ние не можем да дадем жизнена среда на църквата си, в която тя да изпълни функциите, защото сме държавни институции, е грешка. И тази грешка не е била допускана в едни много важни за това дали да бъдем силна държава или не времена, като времето на княз Борис l, когато, разбирайки че трябва да имаме силна държава чрез силна църква, той създава тази силна църква, дава й жизнена среда. А днес ние правим точно обратното - ние лишаваме църквата си от жизнена среда под благовидното прикритие, че тя трябва сама да си реши проблемите, когато ние създаваме конфликти в тази църква с нерешени от държавна, институционална гледна точка средства, за да си реши тя проблемите.
Вторият голям момент. Много големият български държавник Стефан Стамболов отива в Константинопол и взема самостоятелността на българската църква като държавник, а не като духовно лице. И взема тази самостоятелност от султана на Турската империя! Защото е разбирал каква голяма потребност има България да има своя църква, една-единствена църква. Защото няма кой да реши морала на българския народ, ако църквата не е активна страна в процеса. Законите създават законовата база, морала на обществото го създават моралните институции. А църквата е такава институция.
Няма да отнемам повече време. Ако вие откажете да дадем жизнена среда на църквата и тя да бъде единствена църква, за да имаме единствена държава, вие отивате и срешу държавата си. Но в последно време често го правите.
Имам една претенция и към вносителите на този проект и тя е много голяма: не два подписа, господа, а 70 подписа трябваше да стоят под него, за да бъде показана волята на мнозинство от хората тук да имаме една държава и една църква. Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На приема за Коледа при президента пред мен сегашният папски нунций в София изрази изключителното си недоумение от обстоятелството, че в България са създадени юридически предпоставки, юридически основания за две български православни църкви. Той каза, че не може да си представи това и неговото съзнание не може да го побере.
Въпросът не е какво отношение имаме към сегашния клир на българската църква, дали той ни харесва или не, считаме ли неговото съществуване за проблем и как смятаме да го решаваме. Аз смятам тази позиция на СДС за дълбоко погрешна, която доведе СДС до война в църквата, до абсурдна война в църквата! При една ситуация, в която най-естествено беше именно СДС да се ползва със симпатията на църквата. Но осем години да се продължава една и съща грешка е трагично нещо.
Защо е нужен закон, макар да изглежда абсурдно със закон да решаваме въпроса за единството? Защото ние създадохме юридически основания за създаване на различни православни църкви с едно и също име. Ние ги създадохме фактически и юридически ги закрепихме. За това в България се работи осем години и днес то е постигнато. Ако ние решавахме въпроса преди три години, преди шест години, тогава този закон нямаше да бъде нужен. Защото юридически имаше една Българска православна църква и беше въпросът фактически да се преодолее разделението. Фактическото преодоляване на разделението е въпрос на църквата и на вярващите, но юридическото преодоляване на това разделение е въпрос на законодателство.
Каква намеса в работата на църквата е текстът на чл. 3?
"Чл. 3. (2) Никой не може да създава религиозни общности, като използва името на Българската православна църква. Такива общности са недействителни и не подлежат на регистрация.
(3) Недействителни са и не подлежат на регистрация и религиозни общности, отделили се от Българската православна църква и присвоили си нейното име."
Каква намеса има във вътрешните й работи и какво желание има според вас ние да решим фактически въпроса с разделението? Няма да решаваме фактически въпроса с разделението, но юридически трябва да го решим. При това решение на Върховния административен съд, което има доста благовидна правна подплата, то почива на разбирането, че има свобода всеки човек да се присъедини към някаква религиозна общност. Има право всеки човек, ама тук не става дума за правото на всеки човек да се присъедини към една общност. Даже не става въпрос и за свободата на част от една религиозна общност да се отдели и да се обособи в нещо друго. Но това юридически и канонично трябва да бъде под друго име, а не да бъде под същото. Защото се създава абсурд!
С какво фактически се укрепи разделението и защо смятам, че не е достатъчно само да декларираме, че ние сме "за" единството? Какво като сме "за" единството? Как така ние сме "за" единството, обаче на приема на държавния глава са поканени Инокентий, титулуван софийски митрополит, и приближените му, заедно с патриарх Максим и Светия синод. Когато става дума за мероприятия, на които управляващата партия прави нещо, в което желае да изрази своето религиозно отношение, то се прави обезателно в "Св. Параскева". От 1997 г. по никакъв начин вие, господа управляващи, не сте присъствали в "Св. Александър Невски". Какво по-нормално считате от това службата за Великден и за Коледа с първите мъже на държавата да започне? Вие не сте атеисти. Поне не сте се манифестирали като такива. Няма да обсъждаме кой даде кръста на президента. Но вие започнахте управлението си в църквата "Св. Параскева". А в същото време, когато трябва да се ходи в чужбина, когато трябва да се уреждат междуцърковните отношения с Македония и Ватикана, там присъства митрополит от каноничния синод, за който тук вие казвате: вън този клир. И кога сте искрени вие? С кой всъщност вие общувате и защо? Кой създаде тази регистрация на софийски митрополит, след като по каноните на църквата, откакто църквата съществува, българският патриарх е софийски митрополит? Като какъв го създадохте този отделен софийски митрополит? Като какъв Столичната община построи тези административни сгради до църквата "Св. Параскева"? Като какви вие помагате на всичко това да се създава като една административна, сградова и всякаква структура? Как се решава този въпрос? Той не е въпрос на отношения за разделение в една нация, в една църква или в нещо друго. Вие създавате нова институция. Не можете да ни успивате днес с твърденията, че вие сте за единството. Няма такова "за единството".
Аз няма да се занимавам с гоненията срещу църквата 1992 г.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо? - И тази...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тази и миналата година - отделно.
Няма да забравя как господин Агов, в качеството си на ръководител на телевизията - митрополит Натанаил ни гледа от балкона и ще си спомни този случай - отказваше да излъчи касета за един вандалски акт в "Св. Александър Невски". Добре, но считаме, че това е минало 1992 г. Ако някой е имал своите заблуди, своето разбиране, че в църквата може с революция, може да й се свика нещо като конгрес в Софийската опера, може да се обяви за избран някакъв свети синод, пълен в миряни, може да бъде и така наречен свети, може и някой да се самоназове някъде, считаме, че това е минало. И че поне от 2-3 години насам, поне от началото на управлението на СДС, когато май месец СДС трябваше да отиде официално в Москва и официално във Ватикана и когато обясниха и на отец Камен Бараков и на този, който бяхте пратили в Рим, че те трябва да си приберат расата в куфара, че те могат да пребивават в другата държава като членове на делегацията, но като частни лица, като миряни, а не като духовници, за вас вече въпросът би трябвало да бъде ясен. Нали е ясно, че българо-македонските отношения не могат да бъдат решавани без българо-македонските църковни отношения.
Признаването на македонската църква. Вие също разчитате като един много голям фактор за уреждане на българо-македонските междудържавни отношения. За тази работа ви беше необходим каноничен висш духовник и канонични висши духовници, и акт на каноничния свети синод. Но ние сме единствената държава, в която се проведе православен събор. Дойдоха главите на православни църкви и казаха: това е синодът, това са нашите решения.
Аз лично питах министър-председателя признаваме ли ние тези решения и като държава какво ще направим, без да се намесваме в делата на църквата, въпросът да бъде регулиран. Разбира се, че въпросът не беше допуснат въобще, под предлог, че не бил от компетенция на министър-председателя. На кой са тези компетенции? И след като ние сме на края на мандата на това Народно събрание, след като сме единодушни, че единството на Българската православна църква е проблем в държавата, проблем, който трови държавата, който трови гражданите, независимо дали те са вярващи, атеисти, много вярващи, фанатично вярващи или просто хора, които уважават институцията, които ходят да се черкуват на важни празници, които кръщават децата си, които желаят все пак да бъдат причастни към тази институция, че ние трябва по някакъв начин като държава да помогнем за неговото решаване, пак казвам, юридически. Първо, като премахнем онези юридически предпоставки, които сме създали за обстоятелството в България да съществува този абсурд под името на Българска православна църква да се подвизават две православни изповедания. И правителството, президентът и пр. държавни институции да си контактуват по желание с който си желаят. Това нещо трябва да бъде коригирано и това, което се предлага, е най-простият начин за правене на тази корекция.
Фактическата част от задачата, която ще стои и в следващия парламент, и за която също смятам, че всеки народен представител трябва да даде своя принос, е друга работа, но тя не е предмет на този закон. Но тя също, разбира се, трябва да присъства като едно толерантно и разумно отношение. Въобще не може да се поставя тук въпросът за намеса с този законопроект в работите на църквата. Намеса, разбира се, беше когато влиза полиция някъде.
Някои неща не могат да се декретират, да се обичат духовниците - висши и нисши, не може да се декретира, но да се премахнат тези юридически предпоставки за съществуването на две български православни църкви с едно и също име, представлявани от различни лица, разделящи имотите, правещи си администрация, контактуващи с държавата под различно име, това трябва да се направи. Иначе ние ставаме за кашмер пред света. И нека да не си говорим тук кой отишъл в Рим, кой не отишъл в Рим, защо не отишъл в Рим, защото това не е въпрос за трибуна на парламента. Това се дискутира в църковните среди - в игуменическите среди, в католическите, в православните, в други, но това е тяхна работа.
Така че аз ви предлагам да приеме този законопроект като единственият възможен сигнал, който да даде парламентът, че ние бихме подкрепили единението на църквата с премахване на юридическите основания, които сме създали за съществуване на две БПЦ с едно и също име и с различни физически лица в него и смятам, че това ще бъде и полезно. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят на Народно събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Ваше Високопреосвещенство митрополит Натанаил! Законопроектът, който предлагат колегите Гиньо Ганев и Велко Вълканов, е законопроект, който е с добра воля. Но за всички юристи в тази зала е, мисля, ясно, че идеите, които са вложени в този законопроект, няма да могат да постигнат целите си. Защото правните норми, създадени по този начин, не могат да постигнат целта. А целта, към която ние всички се стремим, надявам се искрено, или поне част от народните представители в тази зала, е да създадем такива законодателни предпоставки, при които самостоятелната българска православна църква да може да решава своите въпроси така, както предвижда Конституцията.
Когато станаха инцидентите в Благоевград, в Гоце Делчев, тогава, когато разбрахме, че прокуратурата и полицията се намесва, за да каже, че Негово Високопреосвещенство митрополит Натанаил не е митрополита на Неврокопската митрополия, а някой друг, ние, Българската евролевица, заедно с колегите от ВМРО, се включихме в публичните протести и на представителите на църквата, и на представителите на гражданството, което е ужасено от това, което се случва.
Аз си позволих тогава да попитам: нима това ще стане утре в Русе? Някой ще дойде и ще каже на Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит, че той не е Доростоло-Червенският митрополит или може би след това ще отиде във Видин и ще каже, че Негово Високопреосвещенство митрополит Дометиян не е Видинският митрополит. Така ли ще бъде? Това е единият въпрос.

И второ. Тогава, когато се провеждат различни прояви, свързани с празници в България, с това, когато българските институции - държавни и местни власти, канят някого, кого легитимират те?
За мен беше много приятно да видя на новогодишното тържество за хилядолетието на президента Светия синод начело с патриарх Максим. Но винаги ли се постъпва така? Пита се: кой е митрополитът софийски и патриарх български?
Питам вас, колеги народни представители, участвали в различни ритуали, питам и себе си, питам и всички представители на държавните институции - на централната и местна власт: не сме ли ние тези, които със забавянето на Закона за вероизповеданията, сме дали възможност на местните власти да регистрират съответните митрополити, твърдейки, както прави господин Софиянски, че поправят вредата, нанесена от предишния кмет?
Не съм аз човекът, който най-добре познава юридическата материя, нито църковната. Господин Сунгарски е човекът в този парламент, който великолепно владее тази материя. И затова, когато започнаха демонстрациите и пожелаха представителите на Светия синод да се срещнат с нас, аз, като заместник-председател на Народното събрание, организирах среща, на която негово преосвещенство митрополит Натанаил и варненският митрополит Кирил се срещнаха с нас, ние бяхме с господин Каракачанов и господин Сунгарски, и поставихме въпросите искрено истински: искаме ли ние, като български народни представители, да създадем такава законодателна основа, която да не допуска двояко тълкуване за това как трябва да се развива самостоятелната Българска православна църква. При добрите текстове на Конституцията и при стария закон за вероизповеданията кога ще приемем новия закон на второ четене?
Тук има и още малко подробности. Законопроектът е даден за експертиза, разбираме ние на срещата с господин Сунгарски. Аз не съм член на тази комисия и затова не знам подробности и се чака експертизата. Добре, нека дойде експертизата. Но искам да кажа, че законопроектът такъв, какъвто е, не засяга лошо никое вероизповедание. Всяко вероизповедание намира своята регламентация, а Българската православна църква като традиционно вероизповедание. И затова по най-внимателния, по най-добрия начин трябва да се приемат от Народното събрание такива норми, които да не дават възможност за двусмислие. Защото всяко двусмислие ще породи двувластието, което съществува.
Да сложим ръка на сърцето си и да кажем, че след 10 ноември по политически причини се започна това, което нашият бивш колега Христофор Събев направи. След това, надявам се, политическите сили се сепнаха. Надявам се. Надявам се, че в управляващото мнозинство има много хора, които отдавна са свързани с църквата и желаят искрено единството на Българската православна църква.
Но, скъпи колеги, аз искам да ви кажа нещо, което на мен ми каза митрополит Неофит и което смятам, че ние като законодатели трябва да помним. Той каза: канонът е вечен и ние трябва да спазваме канона. В законопроекта на колегите това се казва като текст, който трябва да имаме предвид.
Освен това Българската православна църква има своя устав. Този устав е регистриран съдебно. Какъв е тогава казусът? Тя съществува такава, каквато е.
Проведе се Всеправославният събор. Дойдоха главите на всички източноправославни църкви. Дойде вселенският патриарх Те казаха: ето, това е църквата, ето, това е Синодът. На останалите дадоха възможност, общувайки със светската власт, защото светската власт все пак поставя законодателните рамки, дадоха им възможност да се покаят. Някои се покаяха, върнаха се. И оттам вече реакцията: да, значи, някои се върнаха, но други продължават да упорстват. Тоест, канонът е казал как трябва да стане. Това е нормата на църквата. Това е вековната норма, която църквата спазва. И ние като законодатели трябва да си даваме сметка. И дойдоха тези, които казаха: ето, такъв е вековният канон, ние го прилагаме, прилагайте го и в България. Моля ви, съобразете се с този канон. И дадоха възможност на всеки, който желае това, да се съобрази с него.

Аз вярвах, че може да се постигне съгласие, защото Всеправославният събор даде тази възможност, след което обаче открих, че това не е така. И искрено да ви кажа смятам, че провокацията е от светската власт в немалка степен. Да, вярно е, че има икономически интереси, но, извинявайте, те ще бъдат следствие на статута на Българската православна църква.
Господин Куртев беше вносител на законопроекта за Рилския манастир. Църквата трябва да вземе своето имущество, както и другите вероизповедания. Сигурно господин Ахмед Юсеин ще говори за това. Но как така ние ще предопределяме въпроса? Ще казваме: те имат икономически интереси, затова се държат така. Това е крайно некрасиво, крайно неетично, неморално и невярно.
Аз вярвам, че хората, които в момента са в Българската православна църква, вярвам на Светия синод, вярвам на свещениците, които са се посветили на това дело. Познавам някои от митрополитите не особено добре, но знам тяхната сложна съдба. На 17 г. са станали монаси, те са посветили живота си на тази църква. И когато днес изведнъж им казват, че те били политизирани, за тях това е пълен абсурд. Защото, когато аз не съм била кръстена, защото такова е било разбирането на моите родители, атеистично разбиране на моя баща, тогава те са отстоявали Българската православна църква. След 10 ноември започна един подтик на българския народ да се опре на църквата. И аз се кръстих преди няколко години с убеждението, че това е моя вътрешна необходимост, че аз съм християнка не само по ритуалите, не само по народопсихологията, а по необходимостта от тази вътрешна опора, така както е била баба ми, така както е майка ми. И го направих. И много хора го направиха. Започнаха да се правят много ритуали в църквата. Започнаха църковните ритуали при сключването на гражданския брак, започнаха църковните ритуали при кръщаването и църквата не беше догматична да иска всички да бъдат бебета, така както предвижда канонът. Тя раздвижи канона.
И какво? Да си затворим очите пред всичко това и да кажем, че това не се е случило? Аз смятам, че не можем да си затворим очите. Смятам, че в тази зала трябва да кажем, че Дирекцията по вероизповеданията доста навреди и особено нейният директор. Доста навреди. И ако има нещо, в което светската власт е виновна, ето в това е виновна. Това не трябва да се случва.
Затова, разбирайки, че този закон няма да реши въпросите, аз ви предлагам, уважаеми колеги, да го приемем като текст на тези, зад които ние можем да застанем. Погледнете го като декларация, погледнете го като проект за решение на Народното събрание. Не може да възразите срещу тези тези и не трябва да възразяваме.
Господин Сунгарски се усмихва скептично - не можем със закон да провъзгласим единството на църквата. Но ние можем да осигурим условия, при които това единство да се осъществи.
Затова, съзнавайки цялата сложност на въпроса, от свое име и от името на нашата парламентарна група аз ви предлагам да приемем този дебат като първи разговор по това как Народното събрание трябва да се отнесе към единството на Българската православна църква и да подкрепим законопроекта на първо четене. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата има господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, доста дълго време слушам и думи на загриженост, слушам и някои бисери, които дълбоко обиждат в мен усещането за православен християнин, дълбоко обиждат Българската православна църква, на която аз имам честта да бъда мирянин и неин вярващ, и неин последовател. Бисери, които ме карат да застана с чувството, едва ли не, на омерзение, защото това, което се предлага в залата, ни повече, ни по-малко унижава Българската православна църква. Унижава я дълбоко, затова защото публично я обявява в невъзможност да реши проблемите, които има да решава, като духовен лидер на нацията и ние искаме със закон да й дадем тази сила, която тя не може да намери в себе си.
Едва ли има много последователи на идеята за единение в Българската православна църква не само тук, но и сред обществото. Разделението е съвсем, съвсем очевидно. Аз обаче съм един от тези, които наистина искат единението. Но искам това осъзнато единение, минало през опрощението, което провъзгласява нашата вяра, а не единение, закрепено със закон. Защото такъв тип единение ще предизвика всичко друго, но не и това, към което се стреми.
Болно ми е затова, защото дори йерарсите са се подвели, че може това нещо, което и те самите искат, да се постигне по този начин. Защото, ако юристите в залата - за съжаление някои от тях вносители - четяха внимателно решенията на Върховния съд, едва ли щяха да предложат на пленарната зала този законопроект. Защото не се знае при приемането на този закон коя от двете спорещи страни ще се възползва от него. И тук ви карам много внимателно и сериозно да се замислите. И пътят към ада бил постлан с най-добри намерения. Обикновено това се постига от хора, които не знаят какво точно искат, защото материята им е чужда.
Тук се задаваха много въпроси, започващи с "кой". Кой, кой? Кой преди известно време и то доста време, наруши принципа на цезеропапизма и отдели църквата от държавата, лишавайки я от социалните й, от държавническите й функции като част от българското общество в продължение на 11 века? Кой - питам аз? И същият този или същите тези, които го направиха, днес задават въпросите "Кой и как разедини и кой и как трябва да обедини?". Това е цинизъм. Това е цинизъм, повтарям. Хора, които не са прекрачвали прага на Българската православна църква, не могат да предлагат нито рецепти, нито матрици за нейното единение. Защото те я докараха в това унизително положение - да се опитваме със закон да обявим нейната едва ли не инфантилност. Наистина дълбок цинизъм се крие във всичко това. И той е оправдан затова, защото хората, които го предлагат, никога не са познавали вярата в Бога.
Аз няма да хвърля никога камък върху Българската православна църква и върху нейните служители затова, защото аз знам, че всеки камък, хвърлен към отделна личност, рефлектира върху институцията. А тя за мен стои далеч по-високо от стремежите, които ни мотивират в една или друга посока.
Тук се каза, че Българската православна църква е тази, която е осъществила и осъществява наличието на българската държавност. Какво прозрение, господин Нешев! Къде беше това прозрение тогава, когато я мачкахте така, че да не съществува? Къде бяха Вашите политически усилия, когато правителството и на Луканов, и на БСП можеше да я едини със закон, без никой да може да му попречи? За какво точно говорим, освен за един елементарен и дълбоко лаически по своята същност популизъм в това, което ни предлагате? Не може да направиш от едно нещо по-различно нещо, като му залепиш един етикет.
Дълбоко погрешно е и схващането, че в църквата има две спорещи страни, защото те са три. Защото има църква, която не прие решението на Синода от преди много години за въвеждането на новия календар. Едва ли някои от вас дори подозират за това. Тя си има свое ръководство и тя също по православному, единствено обаче приемайки стария календар, изпълнява ритуалите на православието. И аз се питам при едно такова дълбоко неразбиране и унизително отношение към темата "Българска православна църква" можем ли дори да влезем в конфликт с Конституцията? Защото за разлика от ръководството на църквата от началото на 40-те години, което остро и с цената на жертви се е борело за отделянето й от държавата, сегашното ръководство на Българската православна църква иска тя да бъде отделена от държавата и същевременно като че ли търси в държавата възможността да бъде такава, каквато трябва да бъде. Не може да се получи всичко това. Това ще бъде един, пак повтарям, унизяващ достойнството на църквата акт - ние да я единяваме със закон.
И обърнете внимание на финалния ред на закона - на кого се възлага неговото изпълнение? Заедно с държавните институции като субект, изпълняващ закона, е предвиден българският народ. Хайде де! Хайде де!
И тук става въпрос за юристи. Нямам нищо против добрите намерения, пак повтарям. Уважавам всеки порив, стига той да е искрен, разбира се, за да подкрепи някой българското православие. Но някои хора объркват вярата в Бога с това къде се молиш - дали в "Свети Александър Невски" или в "Света Параскева". Е, уважаеми колеги, с такива аргументи трудно можете да ме убедите. Аз се моля и в "Свети Александър Невски", моля се и в "Света Параскева" в зависимост от това какво пожелава душата ми. Аз ще се моля в "Света Параскева" повече пъти, защото в този храм съм израснал. Но не желая да получавам препоръки от хора, които не са влизали нито в едната, нито в другата от тези църкви - къде да правя моите молитви или къде да отправям взора си и духа си към Бога.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Имаш ли такъв?
ИВАН СУНГАРСКИ: Срамно ми е ми е неудобно да слушам подмятания. Знаете ли защо? Защото в доста църкви съм влизал и в нито една от тях не съм ви видял - тези, които подмятате. Подмятайте колкото искате. За мен ще бъде много срамно за Тридесет и осмото Народно събрание, ако се опита дори по този груб начин да удари за пореден път достойнството на Българската православна църква, обявявайки я едва ли не под попечителство. Един път вече го направихме като държава със своите безумни управленчески решения да поставим страната във валутен борд. Сега и църквата ли искаме да направим по същия начин несамостоятелна, когато я обявяваме за единена със закон?
Аз знам, убеден съм и дълбоко вярвам, че Българската православна църква ще намери своето единение и то точно по пътя на канона, т.е. по своите вътрешни правила. Нито отричам, нито омаловажавам допуснатите грешки по отношение на взаимоотношенията с Българската православна църква. Но нито за момент няма да забравя, че тя сама допусна със своето раболепие и със своята послушност и с липсата на готовност да излезе пред българския народ и да признае своето послушание като грешка и да заклейми тези, които я унижаваха, да попадне в положението наистина да бъде слаба. Сигурен съм, че у народното представителство ще се намери достатъчно разум да отхвърли тези ненужни за нашето православие патерици, които са заложени в този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
За реплика има думата господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Сунгарски, аз нямам право да Ви обвинявам в лукавост като християнин, защото това там е грях. За съжаление при политиците лукавството е добродетел. И след като дълго говорихте тук за църквата, за нейното единение, всъщност Вие изместихте темата на въпроса. Никой с този закон не иска да обединява или разделя, или нещо да прави за църквата. Искаме изпълнителната власт и другите държавни органи, които с действията си допринасят за разединението на Българската православна църква, да спрат да се месят в нейните дела. И е много странно, когато Вие сега сте съдник и на нас - дали имаме право или нямаме право да внасяме такива закони като народни представители, и на правителството на Луканов, какво е могло да прави или не е могло да прави за църквата, защото Вие като християнин много по-добре знаете кой може да бъде съдник - никой от нас тук, в тази зала.
В крайна сметка текстовете на този закон искат само едно: да не се меси никой в делата на Българската православна църква. И всъщност това мнозинство прие един много по-ясен текст за един международен разбойник, тълкувателен закон, за да реши някакъв проблем.
Тук става въпрос за констатиращи норми и норми, които да задължат тези, които са извън църквата и й създават проблеми, да я оставят намира, за да реши делата си. А не с такива актове като на чиновника от Комисията по вероизповеданията или на административния съд да се разбива тази църква.
Така че Ви моля да бъдете толкова почтен, какъвто сте като християнин, и като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Трябва да призная, че доста се колебах дали да стана, но ми се струва, че днес, когато обсъждаме единството на Българската православна църква, е добре да ви припомня символа на вярата:
"Вярвам в един Бог отец - съдържател, творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Исус Христос - сина Божи, единородния, който е роден от Отца преди всички векове - светлина от светлина, Бог истинен, от Бог истинен роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез когото всичко е станало, който заради нас - човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от духа Светаго и Дева Мария и стана човек. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда, и бе погребан. И възкръсна в третия ден според писанията. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца, и пак ще дойде със слава да съди и живи, и мъртви, и царството му не ще има край.
И в духа Светаго Господа - животворящия, който от Отца изхожда, комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и който е говорил чрез устата на пророците. В единната Света вселенска и апостолска църква."
Тук искам да ви припомня, когато гласуваме да не забравяме, че вярваме в една света вселенска и апостолска църква. Нека да приемем този закон като декларация, като израз на нашето отношение, като израз на нашата вяра - за едната вселенска, апостолска църква.
Моля да ме извините, ако смятате, че неуместно се намесвам, но мисля, че въпросът е важен и бях длъжна да припомня символа на вярата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Това е светотатство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, времето на Вашата група изтече.
Неуместно беше, госпожа Митева. За четене на веруюто си има определен ред, на определено място, така че наистина допуснахте грешка. Но както и да е.
За дуплика има думата господин Сунгарски.
После питайте дядо Натанаил да Ви каже как са нещата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Ще започна отзад напред. Въпреки позицията, която господин Куртев съвсем коректно спомена, все пак имаме и конкретна полза от този законопроект, защото колежката Мариела Митева си даде труда да прочете символа на вярата, а това в края на краищата е нещо добро. И аз й благодаря за положеното старание и усилие да го издири и да го прочете. Много е важно да се знае символът на вярата.
Що се отнася до политическото лукавство, господин Миков. Не може да бъде обвиняван в политическо лукавство този, който е бил мачкан за това, че вярва. Не може да бъде обвиняван в лукавство от тези, които са го мачкали. Така че аз стоя с високо вдигнато чело затова, че съм жив, затова, че съществувам, въпреки усилията да бъда смачкан, затова че вярвам. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Ще Ви дам думата, само едно пояснение. Има спор за времето от страна на Демократичната левица. За да не прекъсвам господин Гиньо Ганев като вносител, на десетата минута не го прекъснах, оставих го да продължи, но той говори 12,5 мин. и тези 2,5 мин. вече са от времето на групата. Така че нямате основание да недоволствате.
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моля да бъда разбран като един мюсюлманин, който страда от това, което става в Българската православна църква.
В комисията, за изненада на колегите, аз гласувах "за", защото сме за единството на Българската православна църква. Може би в тази зала няма нито един, който не е за това единство. Рецептата е една - провеждане на църковен събор.
Може би най-добре ще бъде и отляво, и отдясно, да се обединят усилията на отделните парламентарни групи, без да има някакво чувство за намеса във вътрешните работи на Българската православна църква, за да се помогне и да се излезе от това положение.
Като народен представител и като заместник-председател на Комисията по правата на човека имах срещи със свещеници от Българската православна църква, които споделяха своите болки.
Българската православна църква, както сега, така и преди 1989 г. е имала свои структури по места, имало е митрополити в отделните епархии, както и сега. Но преди 1989 г. са ставали много неща, за които тези митрополити и Светия Синод са мълчали. И затова някои от свещениците, които са отдали своя живот и продължават да отдават своя живот за светата вяра, не могат да се примирят, че тези митрополити в отделни региони са мълчали.
Аз например си спомням, че един мой съученик, който се казваше Илия, затова че отишъл да пали свещи, едва ли не щеше да бъде изгонен от училище. А свещеникът и митрополитът мълчаха.
Има редица такива случаи. Бях на тържествата в Белене, където участваха бивши свещеници, които си казваха болката.
Но трябва да имаме предвид и следното: когато църквата не е единна, когато най-голямата в дадена страна вяра не е единна, държавата не е единна, не е силна, нацията не е силна.

И затова аз като човек от друга вяра ви препоръчвам заедно да обедините усилията си, за да се излезе от това положение. За това, защото ние като мюсюлмани ние се чудим и Главното мюфтийство се чуди с кого да има контакти. Трябва да има контакти между отделните ръководства на отделните вероизповедания, защото отделните вероизповедания имат празници.
Казах го и в комисията - към вносителите имам претенции. Когато се говори за ненамеса от страна на държавата в делата на дадено вероизповедание, когато тази парламентарна група беше на власт, много добре трябва да си спомняте за решението на господин Шиваров, който изгони Фекрис Али и настани друг. Фекрис Али спечели делото в Страсбург, но сега няма кой да плаща борча. Трябва да плаща държавата, трябва да плаща цялото население за това решение на господин Шиваров.
Щом трябва да бъдем принципни и последователни, както призоваха всички колеги от тази трибуна, аз съм солидарен и съгласен с тях. Но когато се приема и ще се приеме новият Закон за вероизповеданията, нека да бъдем последователни и принципни, затова защото и двете страни, когато се обсъждат текстовете за правомощията на Дирекцията по вероизповеданията, се обединяват. Тази дирекция трябва да има много малко правомощия. Сега вие сте на власт. След това ще дойде друга парламентарна група на власт. Но ако със закон не отнемем тези правомощия както на дирекцията, така и на местните власти, това ще продължава.
Днес като материал от вашите изказвания аз съм удовлетворен, защото всички казвате, че не трябва да има намеса. Ще бъда много щастлив по-рано да дойде този закон, за да видя тогава как ще постъпите.
Искам да кажа нещо за Светия синод. Тези дни отново е на мода възродителният процес. Наскоро у мен попадна един документ. Аз не знам дали преди 1989 г. Българската православна църква е била независима? Но от този документ с подписа на патриарх Максим е видно, че Светият синод през 1989 г. е провел заседание, където е взето решение за пълно взаимодействие с Българската комунистическа партия за оказване на съдействие по време на възродителния процес. И тези преименувани вече мюсюлмани да бъдат навити да бъдат християни. Това ме учуди много. И тъй като държавниците на нашата страна се извиниха за много неща - и председателите на парламентарни групи, и министър-председателите, и президентите, ние като мюсюлмани очакваме от Светия синод да се разграничи от този свой акт, защото тя тогава действително не е била независима.
А що се отнася до предложението на колежката от Българската социалистическа партия за тези предавания, ние когато от тази трибуна пледираме за присъствие на представители на малцинствата и на отделните религиозни общности в някои постове, някой път нямаме консенсус по въпроса. Ами, вижте, мина Рамазан Байрям. На 27 декември по случай този Байрям нямаше нито един кадър на Българската национална телевизия, а ние също сме данъкоплатци!
Благодаря ви за вниманието, но аз още веднъж пледирам, направете всичко възможно, не може така да се излагаме като страна Българската православна църква да има две отделни крила. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Не се иска много голяма прозорливост, за да се разбере скритият смисъл, който се влага зад този законопроект. Целта е да се легитимира настоящият Синод, настоящият официален Синод. Кой ви каза на вас, че този Синод е легитимен? Много добре се знае, има документи, че Политбюро на Българската комунистическа партия е формирало състава и на Синода и е подействало за избора на неговия патриарх, и то неведнъж! (Ръкопляскания от блока на СДС.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: А втората църква я прави Иван Костов!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Максим се мъчи да се легитимира, като свиква някакъв събор на главите на православните църкви в света. Трябва да знаете, че за Българската православна църква е света не Вселенската църква, а нашата схизматична Българска православна църква, защото тя е създадена в борба с Вселенската църква, в борба с Вселенския патриарх за отстояване на нашето национално верско достойнство.
Така че престанете да се прикривате зад някакво фалшиво, зад някакво Тартюфско богослужение, зад някаква Тартюфска вярност към Българската православна църква. Най-малко вие, които винаги сте отричали всяка религия. Оставете Българската православна църква да изживее дълбоката болест, в която се намира, като намери сама пътя за своето спасение и своето пречистване. Това обаче ще стане не чрез законодателна намеса, защото законите са безсилни, когато липсват нрави. Законите са безсилни, когато липсват убеждения. Оставете църквата сама да намери своя път.
Ние като властваща партия имахме възможност да се намесим, ако искахме да се намесим. Ние не се намесихме. Ние оставихме нещата да вървят така, че да намерят своя естествен път на разрешение.
Аз ви призовавам да отхвърлите този представен Тартюфски законопроект. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС, възгласи: "Браво!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Тъй като приближава гласуването, аз правя процедурното предложение то да се осъществи съобразно изискванията на чл. 52, ал. 2, т. 3, а именно - явно гласуване чрез поименно прочитане имената на народните представители. (Шум и реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов.
Гласували 177 народни представители: за 69, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Да каже дали е кръстен!
МИХАИЛ МИКОВ: За сведение на господин Христо Христов, кръстен съм, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля!
МИХАИЛ МИКОВ: Вижте, някои от вас се кръстят отдясно наляво, за да покажат християндемократическите си разбирания. (Шум и реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата!
МИХАИЛ МИКОВ: Процедурното ми предложение, господин председател, е да дадете малко повече време при прегласуването, на което, предполагам, че ще подложите законопроекта, за да може малко да спадне еуфорията в управляващото мнозинство, което днес се чувства съдник на всичко, даже и на църквата и на всички български граждани.
Така че Ви моля да прегласуваме и да дадете малко повече време на народните представители да гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, Вие не сте разбрали какво гласувахме. Не сме гласували законопроекта, а гласувахме процедура за начина на гласуването. (Шум и реплики в залата. Неразбираема реплика от място на господин Миков.) Не, ние може и това да прегласуваме. Но Вие искахте да прегласуваме законопроекта. Ние още не сме го гласували?! (Неразбираема реплика от място на господин Михаил Миков.)
Искате да прегласуваме за начина на гласуване?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов за явно поименно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 201 народни представители: за 82, против 117, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на първо гласуване законопроекта за единството на Българската православна църква, № 054-01-120, внесен от Велко Вълканов и Гиньо Ганев.
Моля, гласувайте!
Гласували 194 народни представители: за 84, против 109, въздържал се 1.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Съобщения за парламентарен контрол на 12 януари 2001 г.:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Александър Томов, Дора Янкова - два въпроса, Веселин Бончев, и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на седем актуални въпроса - от народните представители Иван Борисов, Донка Дончева, Александър Каракачанов, Ивалин Йосифов, Лютви Местан, Станка Величкова, Донка Дончева, Пламен Славов, Станка Величкова, и на питане от народния представител Димитър Абаджиев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Лютви Местан, Велислав Величков, Георги Пирински и Стефан Нешев, и Петко Проданов и на четири питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков, Михаил Миков и Кемал Еюп, и Арлин Антонов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Бойков и Красимир Каракачанов и от Анатолий Величков и на две питания от народните представители Лъчезар Тошев и Руси Статков.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Джолев и на две питания от народните представители Татяна Дончева и Велислав Величков, Йордан Бакалов, Младен Влашки, Тома Деспотов, Мария Кунчева и Юлий Славов.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители: Александър Каракачанов - два въпроса, от Васил Клявков и Руси Статков - два въпроса.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители: Руси Статков - два въпроса, Дора Янкова и Петър Башикаров.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Велко Вълканов, Кънчо Марангозов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Бойко Великов и Панайот Ляков и на питане от народния представител Свилен Димитров.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министър-председателят на Република България Иван Костов, министърът на външните работи Надежда Михайлова и министърът на транспорта Антони Славински.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, 11 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 142.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Христо Димитров

Ивалин Йосифов