Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Вчера е останал да се изказва само господин Михаил Михов, но не го виждам в залата. Няма други записали се за изказване. Не виждам други желаещи да се изкажат след станалите вчера разисквания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 902-01-75, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 51.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА, с вносител Министерският съвет; ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО, с вносител народният представител Лъчезар Тошев; и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛОВА, с вносител народният представител Христо Стоянов и група народни представители.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Има думата нейният председател, господин Владислав Костов, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Първо, бих искал да направя едно процедурно предложение, ако разрешите, господин председател. Моля да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и горите господин Милко Станчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Милко Станчев в залата.
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, благодаря.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената
реформа относно законопроект за лова и опазване на дивеча
№ 902-01-24, внесен от Министерския съвет на
5 април 1999 г.; законопроект за лова № 954-01-28, внесен от
Христо Николов Стоянов и група народни представители
на 18 март 1999 г. и законопроект за ловното стопанство
№ 954-01-11, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на
3 февруари 1999 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 29 април 1999 г., на което обсъди горепосочените законопроекти. В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Националното управление по горите, както и представители на вносителите по законопроектите, внесени от народните представители.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становища по трите законопроекта, както следва:
1. По законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът на Министерския съвет отговаря на съществуващата обективна потребност за приемането на нов закон, с който да се регламентира материята за лова и опазването на дивеча и да се отмени Законът за ловното стопанство, който е остарял и не отговаря на настъпилите промени в обществено-икономическия живот на страната. Същият е съобразен с изискванията на българската и световната наука и практика и цели запазването на ловната фауна, увеличаване и обогатяване на дивечовото богатство, осигуряване на равномерно ползване в рамките на прираста и осигуряване на възможности за развитие на частната инициатива в ловното стопанство, ползването и охраната на дивеча.
Основните принципи, които са залегнали в законопроекта, са: държавната собственост върху дивеча и стопанисването му по ловно-стопански райони на популационен принцип. Разработена е материята, свързана с опазването на дивеча и щетите, които той нанася на горската растителност и земеделските култури.
Нов момент в законопроекта в областта на лова е и регламентацията на търговията с дивеч и дивечови продукти.
Административнонаказателните разпоредби са обогатени с текстове, които създават гаранции за ограничаване на бракониерството.
2. По законопроекта, внесен от народния представител Христо Стоянов и група народни представители.
Принципите, заложени в този законопроект, се различават основно от принципите, заложени в законопроекта на Министерския съвет и в значителна степен не отговарят на обществените потребности към закона. Основно те са:
Първо, законопроектът на народния представител Христо Стоянов и група народни представители предлага да се създаде по силата на закона ловна организация, която съвместно с държавата да организира стопанисването на дивеча и упражняване на правото на лов. Конституционно право на ловните организации по места е свободно да се сдружават в едни или няколко съюзи на основание на общите правни принципи.
Второ, законопроектът възлага държавните функции по организацията, управлението, контрола и стопанисването на дивеча на областните администрации и местните органи на самоуправление. Областните администрации, още по-малко местните органи за самоуправление - общинските съвети, могат да осъществяват такива функции, което би довело до значителни затруднения в управлението, контрола и стопанисването на дивечовите ресурси в страната, които са държавна собственост.
С чл. 7 се предлага ръководството и управлението на ловното стопанство да се осъществи, като се изградят специализирани органи и към Министерството на околната среда и водите, Националния комитет по лова и дивата фауна и към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - Висш съвет по ловното стопанство, отделно и към областните администрации - ловни съвети.
С чл. 15, ал. 1 оперативното държавно ръководство на ловното стопанство се възлага на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, респективно на Националното управление по горите и Националната служба по лова.
Следователно, създават се ненужно още административни звена, което води до излишно и вредно бюрократизиране на системата и утежняване на управлението и контрола.
Тези факти правят законопроекта трудноприложим.
3. По законопроекта, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Народните представители, взели отношение по този законопроект, изразиха мнение, че същият систематично не е добре подреден и има текстове, които невинаги са ясно и точно формулирани и се приповтарят.
Законопроектът предвижда създаването на фонд "Развъждане на полезен дивеч", което е неприемливо, тъй като съществува Национален фонд "Българска гора", който ще осъществява тези функции. Изразено беше мнението, че принципно неправилно е правото на лов и ловният район да се отдават под наем, както е предвидено в законопроекта. Само стопанисването и ползването могат да бъдат обект на договор.


С чл. 13, ал. 1 на този законопроект се предвижда по силата на самия закон да възникват юридически лица, когато две или повече физически лица сключат писмен договор с цел вземане под наем на определен ловен район. Такава конструкция не може да бъде приета, тъй като е в противоречие с основни принципи на закона.
След станалите разисквания на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното
"СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за лова и опазване на дивеча № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 5 април 1999 г.
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за лова № 954-01-28, внесен от Христо Николов Стоянов и група народни представители на 18 март 1999 г.
Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за ловно стопанство № 954-01-11, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 5 февруари 1999 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има становища и от Комисията по опазване на околната среда и водите и Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Има думата господин Лъчезар Тошев - председател на Комисията по опазване на околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря господин председателю!
Комисията по опазване на околната среда и водите на своето редовно заседание, проведено на 12 май 1999 г., разгледа едновременно законопроектите, свързани с лова, опазването на дивеча и ловното стопанство.
На заседанието присъстваха господин Милко Станчев - заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа и началник на Националното управление на горите, господин Нено Димов - заместник-министър на околната среда и водите, господин Величко Величков - главен експерт в Националната служба за защита на природата, които представиха законопроекта, внесен от Министерския съвет, както и народните представители -вносители на другите два законопроекта.
След дебати комисията изразява становище, че такъв закон е необходим на страната.
Комисията предлага да бъде приет законопроекта, внесен от Министерския съвет, както и законопроекта, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, които да се обединят от водещата комисия в съответствие с чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Становището на комисията е прието с 6 "за", "против" - няма и "въздържали се" - 2.
При гласуването на законопроектите се получи следният резултат:
1. По законопроекта за лова и опазването на дивеча, внесен от Министерския съвет: за 10, против няма и въздържали се 2.
2. За законопроекта за лова, внесен от народния представител Христо Стоянов и група народни представители: за 3, против няма и въздържали се 5.
3. За законопроекта за ловното стопанство, внесен от Лъчезар Тошев: за 9, против няма, въздържали се 3." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще представи господин Михаил Карафезов.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ловното стопанство № 954-01-11,
внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 03.02.1999 г;

по законопроект за лова № 954-01-28, внесен от Христо Николов Стоянов и група народни представители на 18.03.1999 г. и
по законопроекта за лова и опазване на дивеча № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 05.04.1999 г.

На заседание, проведено на 26.01.2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа горепосочените законопроект.
В обсъждането участваха представители на вносителите, заместник-министърът на земеделието и горите и началникът на Националното управление по горите - г-н Милко Станчев, експерти от Министерството на околната среда и водите, от Националното управление по горите и от Съюза на ловците и риболовците в България.
Предлаганите законопроекти са в отговор на съществуващата обществена потребност за актуално регламентиране на материята за лова и опазването на дивеча, като се има предвид и синхронизирането с европейското законодателство в тази област.
По законопроекта, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, бе прието становището на експертите за недобро структуриране на отделните му части и неправилна формулировка на някои текстове.
В законопроекта се предвижда създаване на фонд "Развъждане на полезен дивеч", който дублира функциите на съществуващия понастоящем фонд "Българска гора". Дискутабилно е и предложението за отдаване на правото на лов и на ловния район под наем, както и създаването на юридически лица с цел отдаване под наем на ловен район.
По законопроекта, внесен от народния представител Христо Стоянов и група народни представители, се дискутираха основните принципи, залегнали в неговата философия, а именно: управлението на лова да бъде сведено до ниво общини, а организацията да бъде чрез ловните дружинки или колективи. В законопроекта е отделено място на ловния спорт, като се предлага освобождаването на държавата от тази дейност и предоставянето й на неправителствени организации - ловни комисии, сдружения, дружинки.
Изрази се съмнение, че областните администрации или органите на местно самоуправление - общинските съвети, биха могли да поемат и тази функция по контрол и стопанисване на дивечовите ресурси. Наложи се мнението, че конституционното право на ловните организации по места свободно да се сдружават не бива да бъде нарушавано.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, се изрази мнението, че той се различава принципно от другите два законопроекта. Общото в законопроектите е това, че дивечът е държавна собственост. В предлагания от Министерския съвет законопроект се запазват всички права на българските ловци, като същевременно българските ловни сдружения ще бъдат единствените партньори на държавата при наемане на ловните площи, които и до момента стопанисват. В този законопроект не се предвижда задължително членство в ловна организация, но не се и забранява такова членство и няма изискване за сдружаване на местно, регионално или национално равнище, т.е. основен принцип е ненамесата в неправителствените структури.
По-слабо е определен ловът като ловен спорт, а е отделено по-съществено разработване на лова като международен стопански туризъм и като екология, което от своя страна засяга не само ловуването, но и задълженията по възпроизводство и опазване на дивеча със съответните функции на Министерството на околната среда и водите. Дискусия предизвика и възможността за инвестиции и разширяване на частната инициатива върху ограничен процент от ловната територия на страната със съответните задължения за възпроизводство на дивеча.
Народните представители обърнаха внимание за уреждането на материята, свързана със собствеността на Съюза на ловците и риболовците и събраното имущество от всички негови членове за продължителен период от време, както и с изземването на редица функции от институциите, които действително би следвало да управляват българската гора. Народните представители препоръчаха Националното управление по горите действително да прецени ресурсните си възможности на настоящия етап - дали е в състояние да осъществява контрола, който е необходим за правилната организация на лова в българските гори.
Изразено бе становището, че е необходимо преразглеждане на законопроектите преди гласуването им в пленарната зала на първо четене.
Въз основа на проведените разисквания и гласуванията по трите законопроекта, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното
РЕШЕНИЕ:

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България:
1. С четиринадесет гласа "въздържал се", без "за" и "против", предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроект за ловното стопанство № 954-01-11, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 03.02.1999 г.
2. С шест гласа "за", двама "против" и шест "въздържали се", предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроект за лова № 954-01-28, внесен от Христо Николов Стоянов и група народни представители на 18.03.1999 г.
3. Със седем гласа "за", четири "против" и трима "въздържали се", предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за лова и опазване на дивеча № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 05.04.1999 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Карафезов.
Започваме разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания.
Преди това, от вносителите някой желае ли да се изкаже?
Господин Лъчезар Тошев има думата
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, законопроектът, който внасям е изработен от нашия бивш колега Невен Пенев, който беше депутат в Тридесет и шестото Народно събрание и който е специалист по тези въпроси. Аз лично не съм ловец и не изпитвам удоволствие от това да убивам животни, така че няма да говоря пристрастно по въпроса, а по принцип.
Смятам, че основната разлика между законопроекта, който внасям и законопроекта, внесен от Министерския съвет е в сдружаването на ловците. Това е главната разлика. В 80 на сто от текстовете двата законопроекта се припокриват.
По принцип в текста на Министерския съвет е залегнало изискване в едно населено място да има само едно ловно дружество, една ловна дружинка, така да се каже, докато в текста, който аз предлагам се препоръчва плурализъм на сдружаването, защото какво би се получило, когато един човек си купи ловния билет, а ловната дружинка на място откаже да го приеме? Това е нещо, което според мен ограничава правата на тези хора, които получават право да бъдат ловци. Затова аз смятам, че или трябва да се разреши да има повече от едно дружество в едно населено място или задължително този, който има билет, да бъде приеман в местното ловно дружество.
Също така смятам по някои изразени становища, че трябва да има горна граница на броя на ловците, това също би ограничило правата на тези хора, които си купуват ловните билети, съгласно внесените законопроекти, затова смятам, че това нещо не може да се приеме, освен ако не се анулират пък правата на старите ловци, които и досега са били, за да може да има равна конкурентност при кандидатстването за един краен брой ловци. Затова смятам, че в моя законопроект се гарантира плурализма на сдружаването на ловците.
Освен това бих искал да отбележа, че ловуването, примерно, с хрътки или с ловни соколи би трябвало да бъде забранено, тъй като ловът е спорт и би трябвало самият ловец да участва, докато хрътките са порода кучета, които сами хващат дивеча. Те биха могли да се справят отлично и без самия ловец и само да му донесат хванатия дивеч. Това смятам, че не е коректно и не трябва да бъде разрешавано, както и в предишния закон също се забраняваше ловът с хрътки.
Що се отнася до ловът с грабливи птици - с ловни соколи или други видове грабливи птици - аз смятам, че това е една вратичка да се допуска ограбване на гнезда на такива грабливи птици и пр., затова на второ четене ще внеса допълнително такова предложение към законопроекта на Министерския съвет да не се разрешава лов с грабливи птици независимо, че може да се каже, че това е традиция и пр., но контролът върху този процес не е достатъчен, така че смятам, че последиците биха били отрицателни.
Последната бележка, която имам е, че от списъка на дивеч за ловуване смятам, че трябва да бъде извадена дивата коза поради това, че нейната популация рязко намаля напоследък, поради бракониерското й избиване. Поне за известно време трябва да дадем възможност на дивата коза да възстанови своята популация и ще предложа да отпадне от списъка на видовете, определени за ловуване.
Искам да ви обърна внимание, че дивите кози в Рила и в други планини се избиват не само от ловци и с ловно оръжие. Те се избиват с бойно оръжие, с автомати от хора, които просто бракониерствата, злоупотребяват с това си право. Контролът е недостатъчен и затова смятам, че трябва също да се наложи такава забрана, поне за известно време, за да може да се даде шанс на природата да възстанови своя баланс.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата господин Христо Стоянов, също вносител на законопроекта. Заповядайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес разглеждаме един изключително важен въпрос и аз ще започна оттам, където господин Тошев каза, че трябва да потърсим повече демокрация, само че трябва да знаем, че този вид спорт, защото аз съм съгласен с онова, което той каза, че това е един истински спорт, но това не е спорт на момчетата от Долната или от Горната махала, които се събират, за да ритат топка. Това е дейност и организация на хората, които извършват този спорт с оръжие, така че не е зле, когато разглеждаме тези неща да имаме предвид, че носим една много сериозна отговорност в тази насока.
Уважаеми колеги, аз искам да представя пред вас основните принципи, които сме заложили с колегите Юнал Лютфи, Иван Зънзов, Христо Смоленов, Йордан Школагерски, Валентин Симов и Иван Колев в този проектозакон за лова.
Когато коментирахме и поставяхме въпросите за философията на закона ние изхождахме от един основен принцип - принципът, заложен в Директивата на Европейския съюз, а той е, че колкото се може властта да се дава на по-ниско ниво до ниво територии, до ниво кметства. Този принцип е заложен в нашия проектозакон, че нещата в областта на лова трябва да бъдат сведени на колкото се може по-ниско ниво на управление. Така искаме да обърнем конуса на управление на нещата и да го доведем до една по-близка гражданственост, по-близко до гражданското общество. Това гласи чл. 5, ал. 1, ал. 2 и 3, че всичко това се свежда до областните, до местните власти в държавата ни.
Разбира се, тук няма да коментирам как са поставени нещата в другия закон - правителствения закон, в който е заложен един монопол като всичко това се извършва от Националното управление по горите. Тук са нашите различия и това ще коментираме тук, с вас.
И понеже започнахме с това, че ловът е спорт, искам да отделя малко внимание на това, че ние по принцип не считаме, че този въпрос е комерсиален. Ние искаме да внесем в този закон историята ни, която е повече от 100-годишна в тази насока.
Спортът е една социална функция на обществото и е в основата на духовното, физическото възпитание и здравето на хората, искам да ви кажа как ние сме отговорили на тези изисквания. Всички знаем, че спортните организации в България... Държавата се е постарала... (Шум и реплики в залата.)
Колега, ще имате време да коментираме. Ще имаме време да коментираме! И аз ще Ви кажа на Вас, който се обаждате - излезте един път тук, та когато дойде време Вашият внук да Ви търси в записите, да Ви намери името, защото вече четвърта година започваме, а Вие не сте излезли на тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоянов, въздържайте се!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Разбирам, господин председател, но нека да слуша, тъй като той не излиза да говори тук, поне да слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължавайте!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Във всички спортни организации в България държавата се е освободила от принципа на ръководство и го е предоставила на неправителствени организации. Ето това е и нашата философия, а този спорт, който ние коментираме обхваща една голяма част от обществото ни. Този спорт обхваща около 100-120 хиляди души. И, повтарям, това е спорт, който ангажира най-вече онази част, която е динамична в нашето общество и когато коментирам за този спорт искам да ви върна назад, като кажа, че той е играл голяма роля и в нашата история, когато след Първата световна война ние сме без право на армия. Тогава този спорт и тази организация е обучавала нашите млади хора в дух и родолюбие.

Искам да ви кажа какво прави този спорт - само няколко цифри за 1999 г. - около 40 хиляди души са минали през различни състезания, 38 хиляди души са минали обучение и повишаване квалификацията в боравенето с оръжие, а това представляват някъде около 250-270 хил. лв., нови, и за това, уважаеми колеги, не е даден един лев от държавата и нито един път това не е било в работно време, и няма нито едно друго служебно действие няма, освен доброволния принцип. Ето това е същността на въпросите, които ние поставяме, че този вид дейност на тази организация, които принципи ние поставяме, е да извършва една неправителствена огромна масова дейност с хората в тази насока.
Искам да обърна внимание на тези колеги, които леко се подсмихват и да кажа, че разполагам със снимки, с материали, в което вие ще видите нещо, което ще накара всички ни да помислим. Тези снимки показват, че в тези сдружения, в тези дружинки от дадена територия, от дадено село присъстват хора с калпаци, с каскети, с фесове, с чепици и с бомбета. Това е нещо, което е събирало хората, освобождавали са се хората от тяхната политизираност, събирането е било в името на някаква тяхна идея или на нещо, което ги е увличало и ставали единни, така че тази организация, уважаеми колеги, води началото си от Възванието на 126 души. Това Възвание се води от Стефан Стамболов, от Димитър Петков, от Братя Прошекови, от Греков. Тази организация, която вие искате да я няма и не я поставяте в другия законопроект. Ето основата и мотивите, които ни карат да продължим традицията в 100-годишната история на Ловната организация в България.
И понеже става въпрос за спорт и то спорт с дивеч, значи трябва да има дивеч. И кой е този, който ще се грижи тогава за дивеча? Горското? Логично е този, който иска да спортува, нали затова върнахме земята на стопанина, защото стопанинът най-много се грижи за тази негова собственост или затова, с което ще си изкарва прехраната, в случая, в земеделието, а при този случай, в спорта. Ето логиката, според която ние продължаваме да искаме да убедим вас, че тази организация не е случайно създадена в историята ни преди 100 години! Не е случайно, че тези 126 души във Възванието, направено за организирането на тази организация, четири души са били министър-председатели на България.
РЕПЛИКИ: Включително и Тодор Живков! (Весело оживление в залата.)
ХРИСТО СТОЯНОВ: Не, той не влиза в тях. Аз говоря за тези 126... Той е роден по-късно!
Уважаеми колеги, това е и европейският подход. Това е подходът във въвеждането на тази система и законите в областта на лова.
Ние искаме и възприемаме принципа, който цар Фердинанд залага в 1898 г., че дивечът е държавна собственост, а организацията, ползването и опазването на лова, да се предостави на неправителствена организация, каквато е ловната организация. И точно този принцип е залегнал в неговия указ от 1904 г. Това са двата основни принципа - държавен дивеч и неправителствена организация, организираща лова, съхранението и грижите за дивеча.
Аз искам да ви попитам, уважаеми колеги, които в определена степен сигурно ще изкажете своето несъгласие по нашето предложение защо ние не внасяме в законопроекта и не приемаме арендния принцип. Защо? Логиката е следната - дивечът е държавен, държавата не извършва арендна схема за дивеча, защото дивечът се отглежда на земята, в горите на други собственици. Защо тогава тези, които са собственици на тази земя и гори не могат да извършват тази арендна дейност? Защото, дивечът е държавен.
А какво става, ако приемем философията, на която е изграден другият законопроект, дивечът да се арендува от юридическо лице? Държавен дивеч, отглеждан на земя и гори на други собственици, се предоставя да се арендува от физическо лице. Ето затова ние възприемаме принципа: дивечът държавен, а организацията по лова и съхранението да се извършва от неправителствена организация. И то на териториален принцип. Защо? Защото хората, които ще ловуват, са в региона, където са и техните земи, личните им земи, на тях се отглежда дивечът или косвената тяхна собственост в общинските земи, в читалищните земи, в църковните земи, в техния регион, в тяхната територия.
Някои колеги отправиха по време на разглеждането на законопроекта в комисиите една критика, че ние сме предложили да съществуват някакви допълнителни организации. Това е вярно -Съвет към Министерството на околната среда и водите, подобен Съвет в Министерството на земеделието и горите, към областните и местните управления, но никой не е отбелязал, че тези съвети са на доброволен принцип, за тях пари не се предвиждат. Те са своего рода граждански организации и ние ги търсим тези граждански организации като коректив, а защо не и косвено участващи в управлението, доближавайки обществото ни до едно гражданско такова? Така че нека в това отношение да не грешим или просто да не критикуваме това, че сме създавали допълнителни институции. Тези институции са на доброволния принцип.
И накрая ще спра вашето внимание върху един от най-съществените въпроси. Ние всички заедно, убеден съм, че искаме да отидем в Европа и всичко това можем да направим при едно единствено условие, че хармонизираме нашата законодателна дейност с европейските страни. И аз искам да спра вниманието ви в каква степен този законопроект, който ви предлагаме с колегите - група депутати, е хармонизиран със законите на европейските държави.

По първия въпрос, управлението - свеждане на цялата система на организацията на лова и на ловностопанската дейност на ниво областна и местна власт, това, което ви казах. Така е във Франция, където шеф е префектът; така е в Полша, където войводата е шеф; така е в Австрия и в Германия, където кметът е шеф. Така че по отношение на управлението ние сме привели нашия законопроект близко, хармонизирано до онова, което имат тези страни, които ви изброих, и редица други, които са водещи в областта на лова в Европа.
По организацията на ловния спорт. Има една национална организация на ловците и този принцип е въведен от Русия до Португалия и от Финландия до Гърция - една организация, национална организация.
Какъв е обаче законовият статут при тези организации? В Полша, Финландия, Австрия и редица други, познати на нас като утвърдени страни с лова, в нашите съседи Югославия, Румъния, Гърция този статут, за който говоря - за единна организация, е влязъл в законите, законово е утвърден.
Във всички страни, в които дивечът е държавна собственост - моля ви да обърнете внимание! - както е във всички закони, които се предлагат тук, е възприето той да бъде държавна собственост. Ловните организации имат законов статут и задължителен членски внос. Повтарям, всички страни, които имат принципа "държавен дивеч". Ето, това е може би и големият принос на Фердинанд, който е предусетил още преди един век нещата, как ще бъде развит ловът, и е сложил началото на тези принципи в България. И неслучайно 1937 г. на Конгреса на ловците в Европа, когато се докладва историята на лова, на Българската ловна организация, българската държава получава поздравление за демократичния и самобитния характер на лова, организиран в България.
Уважаеми колеги, ако това ви затруднява, че повече говоря, имам правото и на изказване, но аз помолих председателя да съчетая представянето и изказването, за да не вземам втори път думата.
Предложението на вносителите на този законопроект, който представих, е, че е целесъобразно да приемем закона, който се предлага от правителството, да се приеме и законът, който ние предлагаме, да сложим един по-удължен срок и с една упорита работа да представим един наистина демократичен закон, в който да съхраним традицията ни от 100 години. И аз ви приканвам в този дух да постъпим днес. Нека всички заедно, искайки да отидем в Европа, взаимно да се уважим. Недейте да правите това, което често правим - да мислите, че другите не мислят искрено, честно да отидем в Европа и нашето законодателство да не бъде синхронизирано с тяхното. Аз мисля, че между двата закона, повтарям, аз съм един компромисен човек, може да се намери начин ние да ги доближим и да дадем един единен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДА СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Друг желае ли да се изкаже?
Да, има думата заместник-министърът господин Милко Станчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам пред вас да представя законопроекта на Министерския съвет в сравнение с останалите два законопроекта. Господин Костов достатъчно ясно представи основните мотиви, които бяха използвани или които съществуваха за създаване на нов Закон за лова. Основните мотиви са, че новите обществени отношения изискват и нови отношения в охраната, опазването на дивеча и ползването на дивеча.
За разлика от много европейски държави, в България дивечът е държавна собственост от Освобождението на страната, от 100 години. В нашия законопроект запазихме държавната собственост на дивеча. Точно този пункт създава доста различия в законодателството в Европа и в България. Дивечът в Европа принадлежи на собствениците на земи. Дивечът в България принадлежи на държавата. Затова в никой случай не бих могъл да приема мотиви държавата да се изтегли от стопанисването, опазването, развъждането и разселването на дивеч. Държавният орган е Министерството на земеделието и горите, респективно Националното управление по горите. Аз гарантирам на уважаемите народни представители, че Националното управление по горите ще се справи със задачата, която вие бихте поставили на тази организация, и ще може да опазим дивеча в България, ще може да развием дивечовите популации, ако бъде приет един разумен, един балансиран Закон за лова и опазване на дивеча.
Забележете разликите само в заглавието на трите предложени законопроекта. Съжалявам, че на много обсъждания както в комисиите, така и пред медиите, така се получи и днес в залата, голямо внимание и много време се отделя на организацията на българските ловци. Законът е за лова и за опазване на дивеча. Той ситуира площите и отношенията по отношение на опазване и ползване на дивеча. Други закони се занимават с неправителствената организация на българските ловци. И който е прочел задълбочено законопроекта на Министерския съвет, никъде няма да намери глаголи, като "ликвидирам", "конфискувам", "национализирам" или нещо от сорта. Никъде законопроектът на Министерския съвет не забранява съществуването на една неправителствена организация на българските ловци. А точно тук е страхът на някои шефове в Ловно-рибарския съюз, че техните подчинени, един вид, или хората, които са ги избрали, не са съвсем сигурни дали ще подкрепят точно тия сегашни служители в тази организация. Това е големият страх и затова са големите дебати и основните различия между двата законопроекта.
Министерският съвет не иска да регламентира със закон създаването на една задължителна и единствена организация на ловците в България. В същото време, ако ловците решат, че такава е необходима, той не им забранява.
Доста се спекулира с европейското законодателство, това е немският Закон за лова. Никъде няма такава ситуирана неправителствена организация в текстовете на немския закон. Там има неправителствени организации, свързани с лов, но повечето или по-важните от тях са организациите на собствениците на земи, тъй като без да се организират те в сдружения на собственици на земи, те не биха могли да отдадат ловните си площи на имащите право на лов. Това са сдруженията, които са регламентирани в закона. А ловците си имат свои клубове, по подобие на нашите клубове по интереси, които се занимават само с разяснителна и пропагандаторска дейност. Те не се занимават с контрол, охрана и други такива държавни функции.
Арендните такси - тук вече отговарям на въпросите на проф. Стоянов. Не може арендна такса, арендни наеми за държавна собственост. Дивечът е държавна собственост, а териториите са на различни юридически и физически лица. Не може тук да говорим за аренда. Ловните сдружения, а в някои територии юридически лица, ще ползват правото на стопанисване на дивеча, а не на площите.
В същото време законопроектът на Министерския съвет предвижда компенсации на собствениците на земи за евентуални пропуснати ползи от присъствието на дивеч в тяхната собственост. 30% от вноските, които българските ловци и юридически лица ще правят във Фонд "Българска гора", се връщат обратно за разпределение от една местна комисия на широк обществен принцип между собствениците на земи. Така че интересите на собствениците на земи по този начин ще бъдат защитени, а още повече има отделна глава в законопроекта за обезщетяване на собствениците, когато се появят щети от дивеча. В същото време има и обезщетения за щети върху дивеча, много подробно разработени в две глави в законопроекта.
Защо юридическо лице? Тук е моментът да стане ясно, че законопроектът на Министерския съвет разделя територията на страната на три различна статута. Териториите, които до днес са стопанисвани от Българския ловно-рибарски съюз и неговите поделения, си остават отново за българските ловци. Там няма да има търгове и конкурси. Това искам ясно да се разбере. Спекулира се и с това. Българският ловец няма да загуби никакви досегашни права и няма да се състезава с никого.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Това не е вярно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО СТАНЧЕВ: Аз чета законопроекта на Министерския съвет. Ако не е вярно, има възможност да бъда опроверган.
А в останалите 15% от територията? Българските ловци ще ловуват в 85% от ловните площи в България. Останалите 15%, досега са стопанисвани от държавата, само те ще бъдат предлагани на юридически лица, регистрирани в България за търг и конкурс. От тези 15% 1% държавата запазва територии за дивечовъдни станции, които ще бъдат бъдещите депа за улов на жив дивеч и за разселване във всички останали територии.
Освен това българският ловец няма повече да заплаща ежегодно своя ловен билет, а ловният билет, който в момента е притежаван от българските ловци, си остава валиден. Ще има ежегодно само една формална регистрация в държавните лесничейства, предвид текучеството на кадри от една дружинка в друга, от едно сдружение в друго или отпадането по естествен път на ловци.
Българският ловец ще има възможност да инвестира отново в дивеч от собствените си вноски, тъй като, както ви споменах, 30% от вноските, които той прави във Фонд "Българска гора", се връщат за стопаните на земята. Останалите 70% не остават във Фонд "Българска гора", нито в държавния бюджет, а се връщат обратно точно при ловците, от които са дошли. Но тези 70% ще трябва да бъдат изразходвани единствено за развъждане, разселване и за ловностопански мероприятия под контрола на държавата.
Юридическите лица ще бъдат допуснати само в тези 13-14% от територията на страната, в които и досега не са ловували българските ловци.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ, от място): Това също не е вярно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО СТАНЧЕВ: В законопроекта на проф. Стоянов сега беше споменато, че се предлагат няколко нови организации на обществени начала. Това е истина, но там се предлага и национална служба по лова, което е истинска нова администрация. Там се предлага и са прехвърлени отговорностите на Министерството на земеделието и горите в Министерството на екологията. Служителите и на двете министерства са единодушни, че това не е логично и Министерството на екологията би могло да изпълнява своите функции и по досегашния закон, и по бъдещия закон така, какъвто е интересът на държавата.
Предлагам да бъде приет на първо четене законопроектът на Министерския съвет. Действително, че би могло да се заимстват текстове и от двата други законопроекта между първо и второ четене. Дори вече имаме някои споразумения с господин Тошев за отпадане на един-два текста от законопроекта на Министерския съвет, точно по отношение на сдруженията - едно и само едно, за да има плурализъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз дълбоко съзнавам, че както в залата, така и сред нашия народ има хора, на които този закон им е малко неясен или пък нямат интереси към него. Аз обаче искам да кажа, че ние днес разглеждаме един изключително важен национален закон. Това е Закон за фауната в нашата страна. Този закон има огромно значение както за състоянието на фауната, така и за нейното бъдеще.
Вярно, че във всички законопроекти, които се предлагат, има някои рационални зрънца, които трябва да намерят място в окончателния закон, който ние ще гласуваме. Но най-съществен, най-пълен, най-съвременен е законопроектът, който внася Министерският съвет. Там се спазват основни принципи, които са залегнали и в нашата Конституция, а именно, че ловът е държавна собственост и собственик на лова е българската държава в лицето на нейните институции. По Конституция българската държава е собственик на дивеча в страната. И това е национална традиция, както се изрази и проф. Стоянов, още от освобождението на страната. Тази национална традиция е утвърдена от българската държава още от нейното създаване. И аз искам да припомня на аудиторията не да споменава Тодор Живков като най-големият ловец "донякъде", а нека си спомним за един от най-добрите ловци и пазители на дивеча в България Цар Борис III.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Хайде недей тук, бе!
ГРИГОР ШИШКОВ: Вярно е, господин Корнезов, че Вие трудно различавате вълк от заек и е хубаво днес да ме слушате, защото все пак аз съм ловец, а този закон, господин Корнезов, е от компетенцията на българските лесничеи, на българските ловци и на българските еколози. Това са хората, които разбират от дивеча в страната, неговото опазване, неговото развъждане и т.н. Така че, когато говорим за него, нека да бъдем внимателни както в собствените си познания по този въпрос, така и какво правим за бъдещето, също по този въпрос.
Значи, абсолютно всичко, което предлага законопроектът на Министерския съвет, е много точно, много добре съобразено. Дадено е право да има и свободни ловци. Това са хора, които могат да плащат и могат да ходят на лов. И по този начин с това, което те плащат, да подпомагат развитието на дивеча. Чудесно!
Ще кажа по въпроса за арендата. Тук ми се струва, че проф. Стоянов малко греши. По-малко, значи, под аренда ще се дават стопанства, чиито имоти - било горска или земна площ са изключително държавна собственост. Това също ще намери място и в бъдещия правилник за онези стопанства, които ще бъдат дадени под аренда. Това също е хубаво. Хубаво е! И оттук нататък настъпват вече едни проблеми, които аз бих нарекъл недостатък в законопроекта на Министерския съвет. Нещо, което ние всички заедно можем да поправим много бързо без да политизираме въпроса. Защото вие много добре си спомняте, че близо половин век Българският ловно-рибарски съюз, който беше държава в държавата беше абсолютно политизиран. Ако не си член на БКП много трудно можеш да бъдеш ловец. Много трудно! Почти невъзможно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ ( ДЛ, от място): Ами ти как стана ловец? Нали си ловец?
ГРИГОР ШИШКОВ: Аз искам да припомня, че станах ловец след 10 ноември, господин Корнезов. Преди 10 ноември даже не ми даваха да гледам пушка и на картинка, а камо ли да притежавам оръжие. Нека да оставим настрана този въпрос. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГРИГОР ШИШКОВ: Организацията, която беше нормална в България, национална организация, беше дружество "Сокол", който си спомня това дружество като такова национално дружество. И там имаше много членове на БКП преди 9 септември, които бяха ловци, и никой не им искаше партийна книжка. Но тук аз не искам по този въпрос да минаваме по тази плоскост. Аз искам да се движим конкретно и професионално по пътя на този закон. (Шум и реплики в опозицията.)
Абсолютно безмислено е да ме апострофирате, защото с апострофите няма да постигнете нищо. Така че моля ви да ме слушате внимателно.
В законопроекта действително българските ловци се организират на териториален принцип в дружества. По сметка на този законопроект в България ще се появят близо 3 хил. такива дружества. И сега ще ви кажа фигуративно какво се получава с тази картинка. Ако си представим българските ловци като една армия, а тя е доста голяма - между 100-120 хил. души, и пак ще отворя една скоба - на нито един член на БКП или на БСП не е отнет ловния билет, което говори колко демократична държава сме и колко демократично управление има в момента и този въпрос е абсолютно ясен и известен особено на ловците, които са между вас. Аз казах за армията и какво става? Значи, редниците, редовите ловци ние с този законопроект ги устройваме в близо 3000 дружества. Остават обаче генералите, старите генерали си остават като пълномощници на стария съюз и разпоредители на имуществото му.
Искам да ви обърна много сериозно внимание, че имуществото е събирано от българските ловци повече от сто години. Имуществото е за стотици милиони нови левове. Който е ходил да гледа какво притежава Българският ловно-рибарски съюз - неща, които са много отпреди 9 септември и след 9 септември, разбира се, е нещо огромно. И всичко това ние със законопроекта го оставяме в ръцете на тези генерали, известни вам кои са те, какво правиха половин век, как се разпореждаха с тази организация, кому служиха и че това имущество сега българският парламент от всякаква гледна точка, не само от гледна точка на ловците, а от гледна точка на целия народ по съвокупност не може да го остави в ръцете на тази шепа, която превърна Българския ловно-рибарски съюз в една политическа, а не спортна организация. Тази политическа организация обсеби лова в България и отне дори правото на държавата да контролира онова, което е нейно свещено право.
Оттук нататък, уважаеми колеги, има и един друг проблем. В законопроекта е казано, че при ловен излет винаги представители на горското стопанство на съответното лесничейство трябва да придружават или групата ловци, които са в дружеството, или отделния вече самостоятелен ловец по време на ловните излети. Много е трудно..., има такава клауза, господин Станчев, аз ще Ви я посоча, която трябва може би да изчистим между първо и второ четене за тези горски стражари, да ги наречем, или представители, които да придружават на ловен излет, просто е физически невъзможно такъв огромен щаб от хора горското стопанство да изпраща по време на ловни излети, но това вече е въпрос на конкретно изчистване между първо и второ четене.
От тази гледна точка, уважаеми колеги, трябва да помислим много сериозно за онези, които са ползватели на дивеча, а те могат да бъдат само българските ловци. В закона ясно е казано, че на лов може да ходи човек, който има документ за това нещо и който носи пушка. Значи не уста, господин Корнезов, а пушка и тази пушка стреля. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГРИГОР ШИШКОВ: Оттук нататък следват следните въпроси, които между първо и второ четене трябва да изчистим: как да бъдат организирани българските ловци по подобие на някоя от европейските организации, които съществуват в европейските страни, и как те с абсолютно свещено право, което имат, да станат наследници на цялото имущество на досега съществуващия монополизиран от БКП Ловно-рибарски съюз.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Сега ще стане на СДС.
ГРИГОР ШИШКОВ: Най-напред ще ви изключим вас от групата на ловците и тогава ще направим на СДС ловен съюз, ако това фактически ви задоволява. (Смях и ръкопляскания от ДЛ.) Но ние няма да вървим по вашия път, защото при българските ловци, общо взето, слава Богу, цветът го изчистихме, няма червен и син цвят, което е наше достижение, а не ваше.
Така че, когато помислим за такава структура, има няколко предложения от наши изтъкнати специалисти, от наши изтъкнати ловци, които са съгласували това както с еколози, така и с лесовъди по отношение на тази организация.
Защо говоря за организация? Защото, когато изграждахме здравната реформа, уважаеми колеги, правя този паралел на една държавна нова политика, ние създадохме и организация, макар и с граждански характер, на българските лекари и стоматолози, срещу която вие реагирахте непрекъснато тук, и която организация като контрагент се явява в здравната реформа. Така би трябвало да има и подобна организация контрагент на ползването на дивеча в страната.
Аз имам няколко предложения, които в едър план ще подметна, а след това с нашите специалисти, разбира се, заповядайте и вие да участвате в това обсъждане, то ще бъде много приятно. Ако този път вие участвате, ще покаже, че българският парламент мисли заедно и общо, а не цветово. Има няколко варианта, единият от които е тези сдружения да бъдат организирани в областни федерации, а те от своя страна да образуват една национална конфедерация на съвсем друг принцип на управление, а не както досега.
Второто нещо, ако трябва да спазваме традицията, но традицията преди 9 септември, истинската традиция, това е да възстановим правата на това дружество "Сокол", което след 9 септември знаете, че беше унищожено.
Има, разбира се, и други варианти, които нашите експерти и специалисти ще дадат между първо и второ четене. Аз тук в своето изказване правя едно предложение - ние да дадем максималния срок между първо и второ четене, за да могат предложенията да бъдат обсъдени и да бъде този закон изграден не само като модерен закон, но да бъде окончателно деполитизиран, както да бъде закон за българския народ и за българската фауна, да бъде закон за нашата държава, която влиза в Европа, и този закон да бъде полезен за всички нас. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
За реплика думата има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Шишков, аз разбирам, че от онова, което Вие коментирате, можем да отидем до наистина добро решение. Затова искам да помоля, ползвам случая може би малко формално, нека днес, уважаеми колеги, когато обсъждаме този закон, да постъпим по един аналогичен начин, по който постъпват ловците, когато се събират. Когато се събират забравят кой от коя махала е, кой от кой род е и кой от коя партия е.
Много ви моля днес да разсъждаваме по един друг начин - да потърсим решението, с което отново да съберем хората, както са се събирали още в началото на века, а не днес да го превърнем в една политизираност и в края на краищата да стане онова, което не е полезно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За изказване има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги ловци, риболовци и останалите, които може би един ден ще станат такива!
Обръщам се към вас и от името на парламентарния Ловно-стрелкови клуб, на който съм съпредседател, и в духа на казаното от господин проф. Стоянов, че днес, сега, тук можем да подходим надпартийно, свободно от запалянковски страсти. Ние не сме на мач ЦСКА - "Левски". Не сме по природа "сини" или "червени". Хората не се раждат партийци.
А що се отнася до лова, отношенията там са такива, че ние трябва наистина да сме на висотата на междучовешките отношения.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Ловците раждат ли се такива?
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Господин Христов, ловът е най-старото човешко право. Ловът е първата форма на човешки труд.
И ако погледнем сериозно на това, ние трябва да решим и въпроса за правата на това малцинство, което се нарича ловджии, права, които стигат и до трудовоправните отношения.
Аз тук сега няма да основавам български ловно-рибарски синдикат. Но и това може да стане един ден. Тук имаме задачата да направим синтез между три законопроекта, всеки от който има своите силни, добри страни и всеки от който има своите недостатъци. Нашата специфична роля на законотворци е тук да намерим оптималния вариант, който да урегулира отношенията между хора, които, първо, са добре организирани, второ, са въоръжени, трето, имат активно отношение към нашата Родина и могат да се разглеждат в перспектива като национална гвардия на тази страна, още повече, че армията й вече за съжаление е един стадион хора. Става дума за това, че в сериозните страни иегери и прочие въоръжени структури се разглеждат като съществена част от териториалната отбрана на страните. Това е едно.
Второ, в сериозни страни, на които ние сме давали пример по организация на ловно-стопанската дейност от началото на века и преди това, в подобни страни еколози и ловци работят ръка за ръка. Защото, ако еколозите с тяхната хуманитарно-абстрактна мотивация се сблъскат с добре организираната структура на ловците, не се знае кой ще бъде по-ефикасен. Целта е и едните, и другите да бъдат от едната страна на барикадата, от една и съща страна на бакирадата.
И като стана дума за ловните закони, господа от СДС, сред вас е правнукът на автора на първия ловен закон от 1880 г. - господин Сгурев, също съпредседател на парламентарния Ловно-стрелкови клуб. В нашия клуб има хора от всички политически сили. Аз ви предлагам да погледнете на този клуб сериозно като консултант при синтезирането на един разумен ловен закон на база на трите внесени варианта. Аз от името на този клуб ви обещавам, че всички наши участници ще бъдат активно въвлечени като мозъчен тръст в изграждането на един разумен, стабилен, мотивиращ хората, а не демотивиращ ги, не превръщащ ги в бракониери, закон.
В този смисъл - приемете това като ангажимент от наша страна и като предложение - да се изгради една тематична, проблемна експертна група, ако щете, с представителите на НУГ, с представители на парламентарния Ловно-стрелкови клуб, с хора като господин Васко Паница, например, който организира в Пловдив първото голямо сериозно мероприятие, обсъждащо предстоящия ловен закон, на което мероприятие възникна идеята да се структурират независимите юридически лица, наречени ловни дружества или сдружения. Да се обединят в регионални структури от федеративен тип и след това да се мисли за конфедеративно обединяване на тези структури. Но това да влезе в закона, за да има единна организация на българските ловци, естествено - демонополизирана, естествено - свободна от партийни пристрастия, но - подчертавам - носеща отговорно своето отношение като контрагент на държавата и като говорител, ако щете, на тези 150 000 - 200 000 души, които са организираните ловци в България.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Толкова много ли са ловците?
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Ами, жените и децата?! Това е електорат, това са 800 000 души. Колко политически сили могат да се похвалят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Уважаеми колеги, нека този път да сме надпартийни. Ловът изисква подобно нещо. Ловците не се делят на партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък, защото времето напредва.
Този закон категорично е необходим, защото действащият в момента закон е твърде остарял и по структура, и по правна регламентация.
На второ място, бих казал, че е много полезно, когато има по няколко законопроекта, защото, когато има няколко законопроекта, винаги може да се намери онова, което е най-доброто между тях.
Споделям категоричното виждане, че дивечът е държавна собственост. Така трябва да остане. Прав беше заместник-министърът в своето изказване в това отношение. Разбира се, за да бъдем по-точни, трябва да се каже не държавна собственост, а частна държавна собственост.
Имам няколко възражения и то от чисто правна гледна точка срещу предложения законопроект на нашия колега и приятел господин Тошев. Не бих могъл да приема - пак казвам, от правна гледна точка - отдаване на ловното право под наем. Не всяко право може да се отдава под наем. Тук аз лично не мога да го схвана - какво означава, какво би означавало, какви са правните последици, в каква форма ще се уреди и т.н. Може би ще трябва да се помисли дали е възможна такава правна конструкция.
На второ място, категорично бих помолил да оттегли чл. 13, господин Тошев, защото ловно дружество не може да бъде юридическо лице. Едното с другото просто не си схожда. Ако искаме да наименоваме някакво общуване - да, но не да преминем към това, че ловното дружество е юридическо лице. Защото, за да стане юридическо лице - колегите знаят - е нещо много сложно. Трябва да мине през регистрация, през окръжен съд, с права и задължения. Тук не му е мястото.
Чета термина "стопанисване на дивеча". Малко ме смущава, като имам предвид какво означава във вещното право "стопанисване". Дали можем да говорим за стопанисване, дали за управление, дали трябва да намерим някакъв термин. Просто поставям въпроса дискусионно.
В проекта на Министерския съвет има едно разминаване с някои правни принципи. Имам предвид чл. 38 - "Ползване на дивеча чрез ловуване" и се стига до убиване. Това е правната линия. Но като имам предвид какво означава - дивечът е частна държавна собственост - когато го обстрелвам, когато го убия, това е един оригинерен начин на придобиване, наречен "завладяване". Това е истинската правна конструкция и не само българска. Тя е възприета и в немскоговорящите държави в Европа. Затова тази конструкция би трябвало да бъде малко изменена. Че имаме завладяване - имаме завладяване, че не е ползване завладяването - в никакъв случай не мога да го приема. Нещата да се поставят в истинското правно русло.
Това са най-общо моите бележки. Разбира се, проектът на Министерския съвет е доста по-добър от другите. Отличава се със своето качество, със своето съдържание, със своето подреждане, със своята принципност. Но, пак казвам, когато има няколко законопроекта, винаги е по-добре, защото от няколко законопроекта ще се вземе онова, което е най-добро. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Имаме още 5 минути до почивката.
Има думата господин Баташки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колежки и колеги, днешните закони, които се обсъждат в момента, наистина не трябва да доведат до една политизация на дебата, защото тук наистина ще сгрешим. Тук става дума за едно огромно национално богатство, което всички ние сме заинтересовани да бъде запазено.
Но смятам, че моят колега д-р Шишков, уважаван от Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, направи леки забежки към политизация на този дебат. И не мога да не спомена, че не трябва да бъдем благодарни за това, че по демократичен път не се е приел Закон за обстрел на ловците-социалисти в България. А д-р Шишков е демократична личност и мисля, че няма да ни направи такива мишени!
На неговите тревоги за това, че имуществото на сегашния Български ловно-рибарски съюз е в ръцете на безотговорни личности мога да кажа, че този Български ловно-рибарски съюз от десетки години насам се е отнасял съвестно към своите имоти. И сега всеки опит на държавата да посегне към тях ще завърши печално.
Искам да поздравя хората, които са направили правителствения закон за това, че точно този проблем не са третирали в закона и той си е оставен като проблем на ловната организация и на бъдещите ловни организации, които ще се явят след разпадането или саморазпускането на Българския ловно-рибарски съюз. Така че, д-р Шишков, не бутайте дебата в такава посока и не карайте правителството да стъпва в нова грешна посока и да се занимава с имоти, а не да се занимава с права и с отглеждането на дивеча и съхранението му. Правителството, ако Ви послуша, за пореден път ще посегне на част от тези имоти, които засега, дали с акт или без акт, не могат да си докажат собствеността. И това е най-лесният начин да бъде ограбена една организация, която според мен не заслужава тази съдба.
Смятам, че двата закона - на правителството и на нашите колеги, които са представили такъв закон, са преди всичко отговорни. Но трябва да спомена, че моето мнение, хайде, аз не съм научен работник, но съм все пак човек, свързан малко с науката, и трябва да споменем, че академизмът на Закона за лова, представен от първите трима професори - проф. Христо Стоянов, Юнал Лютви и Иван Зънзов, има малко повече достойнства относно общата част, която засяга генералните постановки за отглеждането и стопанисването на дивеча в България.
Но пък другият закон, който предлагат колегите от Министерския съвет, има други достойнства - че практически някои неща той дава по-ясно и категорично. Това е например в главата "Правото на лов", където се дават по-ясни и категорични постулати; стопанисването и опазването на дивеча - също така.
Но аз искам да спомена някои слабости, които виждам в закона на правителството и по-конкретно в членове 22, 23 и 28 на същия закон.
Глава трета се отнася до правото на лов. В чл. 22 става дума, че билетът за лов се издава от държавното лесничейство по образец, утвърден от министъра и ловният билет се заверява всяка календарна година в съответното държавно лесничейство. Тук вносителите не са могли да избягат от това досегашно процедиране на нещата, че всяка година ние трябва да се преброяваме, един вид - като преброяване на питомните зайци. Този документ се издава за правото на лов и се потвърждава членски внос, без да ходи и да се презаверява еди-къде си и еди-къде си. Членският внос може да се внася, без да се изисква специално да се ходи до тази горска администрация. Там се правят едни фалшиви списъци. Аз съм убеден в това, защото там, където членувам, ме водят в една тетрадка, която всеки момент може да изгори някъде или да се изгуби! Затова смятам, че трябва да се създаде един регистър, както мисля, че по-нататък е писано - регистър на ловците в България, който да е основната книга, по която да се води тяхното членство.
Затова апелирам този член да се преразгледа и да се преработи.
В чл. 23 се дава право на завършилите висшисти и средни специалисти да упражняват правото си на лов. Но аз смятам, че тук се създава една привилегия. Примерно не всички лекари, както съм аз и колегите тук, имаме право да сме държавни санитарни инспектори, защото това е право, което се дава вече от друга комисия и друг вид лечебно заведение, каквото се явява ХЕИ. Затова аз смятам, че този член трябва да бъде огледан. И въпреки, че това ще бъдат хора, които контролират лова - ловните стражари, смятам, че те трябва да си добият правото на лов по съответния ред, какъвто се полага. Въпреки, че те са много големи специалисти и знаят всичко, което трябва да се прави за контрола на дивеча и за отглеждането му.
Затова смятам, че трябва сериозно да се погледне също и на този член.
И в чл. 28, ал. 3 - става дума за единните ловно-стопански райони, където се сформира само едно ловно сдружение. Тук виждам, че заместник-министър Станчев казва, че това ще отпадне. Аз съм съгласен, че по-нататък това на второ четене ще бъде регулирано. И смятам, че и двата закона имат право на съществувание, защото, както подчертах преди малко академизмът в единия е повече, а в другия практичните неща са повече. Но смятам, че е нужно двата закона да се гледат заедно.
Благодаря и извинявайте, че ви отнех повече от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата на председателя на Министерския съвет господин Иван Костов да изнесе
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОТЧЕТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА "БЪЛГАРИЯ 2001".
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! С това изказване искам да представя депозирания в Народното събрание отчет за работата на правителството до края на 1999 г. Ще започна с това, че Програма "България 2001" е първата цялостна програма на българско правителство след 10 ноември 1989 г. (Оживление.) Този факт сам по себе си доказва сериозните намерения, които правителството си постави и реализира във всички области на обществения живот.
Когато се прави отчет на програма, според мен трябва да бъде напомнен отново един много важен въпрос, а именно каква беше България през 1997 г. Без да си отговорим на този въпрос, ние не само няма да можем да разберем смисъла на направеното, да оценим неговата стойност, но дори няма да можем да отчетем това, което не успяхме да направим, защото днес, когато минималната работна заплата е 75 лева, може би малко от вас си спомнят, а още по-малко си дават сметка, че през м. януари 1997 г. минималната работна заплата беше равна на 15 лева (силни викове и смях от ДЛ), а инфлацията само за първите два месеца - 400 на сто. (Шум и реплики.) Тогава преговорите с Европейския съюз за хората бяха по-скоро не цел, а мечта.
Казвам тези думи с ясното съзнание каква реакция ще предизвикат те в парламентарната опозиция, но нека да ме прощава опозицията - те не са предназначени за нея, а за милионите българи, заради които и с които беше извървян целият път дотук и за който път от тази трибуна господин Романо Проди каза:
"В своя доклад Европейската комисия отбеляза съществения и непрестанен напредък, който България е постигнала след 1997 г. Политическата обстановка продължава да бъде стабилна през последната година. Ангажиментът за членство в Европейския съюз стои на преден план в правителствената програма и представлява една от ключовите външнополитически цели и основен стимул за осъществяването на вътрешните реформи. България също така продължава подготовката си за членство в НАТО. Ангажиментите за интеграция бяха отново подчертани по време на конфликта в Косово, където България се представи като стабилна страна, уважаваща принципите на демокрацията, върховенството на закона, пазарната икономика и твърдо подкрепяше всички действия на Европейския съюз, присъединявайки се към позициите на Европейския съюз и НАТО." Край на цитата от господин Романо Проди.
Тези думи на господин Романо Проди са признание и за изстраданата мъдрост как се защитават националните интереси при конфликтна ситуация в региона; как желанието да бъдем център за стабилност в региона се превръща в международно признат факт; как наистина да преговаряме, проявявайки твърдост при отстояването на българските позиции; как в рамките на този парламент, когато ясно е формулиран националният интерес, всички политически сили застават зад него. И това е успех не само на отделна политическа сила, а на парламентарното мнозинство и на цялата политическа система на България.
Представеният отчет по изпълнението на програмата категорично доказва, че само за периода 1997-1999 г. правителството изпълни повечето от своите ангажименти и намерения. (Шум и реплики от ДЛ.) България доказа на практика своята европейска и евроатлантическа ориентация и в резултат на това получи официална покана за преговори в Европейския съюз. Нашата регионална политика утвърди Република България като стабилизиращ политически и икономически фактор в Югоизточна Европа. Реформата в Българската армия е база за разширено партньорство с НАТО и другите структури за сигурност.
Финансовата и икономическата стабилизация на България е факт. Създадени са условия за развитието на частната инициатива. Спря катастрофалното обедняване на населението (смях от ДЛ), реформата в социалната сфера постави пенсионната система и социалното осигуряване на нова основа.
Преструктурирана е българската икономика. Вече около 70 на сто от активите са в частни ръце. Повече от две трети от брутния вътрешен продукт се създават в частния сектор. Раздържавени са почти всички големи промишлени предприятия, които генерираха значителни загуби за цялата икономика. Либерализирана е вътрешната и външната търговия. Над 95 на сто от земеделската земя е върната на собствениците, което е предпоставка за развитие на пазара на земята.
Постигнати са по-добри параметри от средноевропейските в намаляване броя на престъпленията и тяхната разкриваемост. Престъпните групировки са изтласкани от основните сфери на обществения живот.
По европейската интеграция.
Стремежът към пълноправното членство в Европейския съюз е суверенен избор на българския народ. България е решена да изпълни политическите и икономическите критерии за членство в Европейския съюз. Влизането в Евросъюза ще ни донесе много нови културни, социални и най-вече икономически възможности, а това означава създаване на нови работни места и по-добри условия за живот. Това са думи на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген.
Последователното изпълнение на Програмата на правителството на Обединените демократични сили е основна предпоставка за ускоряване подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз. Още в началото на своя мандат правителството положи основите на политическа и икономическа стабилизация и започна последователната политика за интегриране на България в Европейския съюз.
В своята национална стратегия за присъединяване към Европейския съюз, основана на критериите за членство, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген, правителството по недвусмислен начин определи приоритетите, принципите и задачите за успешното стартиране на преговорите за членство.
През м. юни 1999 г. българското правителство и Европейската комисия подписаха общ документ, наречен Съвместна оценка на приоритетите на икономическата политика на България, който представлява общата - подчертавам: общата позиция за постигнатите резултати и перспективите за развитието на икономиката на България.
Сближаването на българското законодателство със законодателството на страните-членки на Европейския съюз, намери конкретен израз в Националната програма за приемане постиженията на правото на Европейската общност, в която правителството ясно формулира законодателните си приоритети, институционалното и финансово осигуряване на процеса на сближаване.
С националните планове за икономическо развитие и за развитието на земеделието и селските райони, правителството изпълни основното изискване на Европейската комисия за усвояването на финансовата помощ, предоставяна от предприсъединителните фондове на Европейския съюз по програмите ИСПА, САПАРД и ФАР.
Решението на Европейския съвет в Хелзинки на 10 и 11 декември 1999 г. за започване на преговори за присъединяване с България, е най-важната оценка за дейността на правителството. В диалога си с институциите на Европейския съюз правителството неизменно поставяше акцент върху визовия режим. В резултат успяхме да формираме положително становище за ускорено решаване на този въпрос на българските граждани. Интегрирането на България към Европейския съюз е усилие не само на експертите, на преговарящите. То е усилие на всички българи, които трябва да са готови да посрещнат предизвикателствата на присъединяването. Тук не мога да не спомена отново думите на председателя на Европейската комисия - господин Романо Проди, от 14 януари 2000 г. Цитирам: "Видяхме една страна, която изцяло се е посветила на влизането в Европа с една обща мисия и една обща цел. Политически различия има, но пътят е започнат и през последните няколко години са направени много бързи крачки напред. Аз съм изключително доволен от това посещение - по-доволен не бих могъл да бъда." Край на цитата.
Националната сигурност.
За първи път в своята история България има Концепцията си за национална сигурност и военна доктрина. Политиката за гарантиране на националната сигурност на страната включва външнополитическите инициативи на правителството, които превърнаха България от нестабилна балканска страна в сериозен кандидат за членство и в надежден съюзник на Северноатлантическия съюз; активизиране на взаимодействието и оперативната съвместимост между Въоръжените сили на страната със силите на НАТО и ускоряване подготовката за присъединяването към НАТО. Успешно изпълняваме на набелязаните цели в Националната програма за подготовка и присъединяване към Северноатлантическия съюз. Усъвършенстваме законовата и нормативна база за съвременната българска военна политика и развитието на Въоръжените сили.

Имаме нова система за планиране и управление на отбраната на страната и Въоръжените сили. Преструктурирахме функциите и реорганизирахме Министерството на отбраната и Въоръжените сили с план за организационно изграждане на Въоръжените сили до 2004 г.
Увеличихме способността на Въоръжените сили да гарантират националната сигурност в условията на военния конфликт и на потенциала им за участие в управление на кризи.
В двустранното и многостранното военно сътрудничество, насочено към стабилизиране и сигурност в региона бяха направени решителни крачки.
На срещата на най-високо равнище на НАТО във Вашингтон през м. април 1999 г., политиката на отворени врати на съюза получи ново потвърждение в приетия план за действие за членство. Решенията на тази среща отговориха на българските очаквания. България е сред сериозните кандидати за членство. Съюзът пое ангажимент за периодична оценка на подготовката ни и предложи всеобхватна и координирана стратегия за членство.
По отношение на кризата в Косово.
През миналата година България беше изправена пред тежко регионално изпитание. Кризата в Косово, кулминирала през 1999 г. с първата от 50 години насам война, водена в непосредствена близост до българските граници, пряко заплаши основните и национални интереси, включително в областта на националната сигурност.
В период на постоянно покачване на напрежението, България успя да преодолее застоя в българо-македонските отношения и запази исконните български национални интереси. България повече от всякога направи заявка да бъде първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа с активен принос за преодоляване на възникващите кризи и стана генератор на сигурност и стабилност в региона. България стана част от решението на проблемите в Югоизточна Европа и Европа.
Взаимодействието между НАТО и фронтовите държави от Югоизточна Европа по отношение на кризата в Косово се превърна в тест за зрелостта на българските политици и за способността на България да поеме отговорностите на бъдещото членство в НАТО. Избухването на кризата в Косово пренасочи усилията ни към решаване на текущите проблеми. Дейността на правителството се основаваше на заявената от държавното ръководство категорична солидарност и подкрепа на Република България на усилията на международната общност и на НАТО за решаване на проблемите в региона. Сключихме споразумение с НАТО за предоставяне на въздушното пространство на страната по време на операция "Съюзническа сила".
В рамките на операция "Съвместен бранител" въведохме облекчен режим за логистично съдействие и транзитно преминаване на силите на НАТО през нашата територия. Създаденият Национален координационен център значително улесни бързото и навременно дислоциране на контингентите на КФОР в Косово.
Предприехме мерки за ограничаване на негативните последици от кризата върху икономиката на страната. Новите реалности и натрупаният опит ускориха приемането на Концепцията на Република България за управление на кризи и на Законопроект за управление на кризи.
В тези условия, благодарение на адекватната ни регионална политика, България успешно ускори процеса на интеграция в Европейския съюз и НАТО.
България участва на всички нива в инициативите на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и ясно заявява своите виждания за осъществяване на предвидените мерки.
Накрая, във връзка с Косово бих искал да припомня думите на президента Клинтън на 22 ноември м.г. в София: "Светът не прие в ХХ век да съществуват две Европи. Той няма да приеме две Европи - разделени и неравнопоставени, и през ХХI век. Във времето, когато това бе застрашено от бруталната кампания на президента Милошевич в Косово, вие подкрепихте НАТО. Знам, че ви беше трудно, но помислете си какво би се случило, ако не бяхме реагирали тогава - целият регион тук сега щеше да бъде залят от бежанци и всеки по света би си помислил - стой настрана от Югоизточна Европа, защото там диктаторите могат да се задържат на власт като експлоатират различията между хората и разбиват човешките съдби", край на цитата.
По икономическата реформа.
България постигна задължителен успех в икономическата стабилизация. На фона на общоикономическата криза, разтърсваща страната в началото на 1997 г. стабилността, която правителството постигна благодарение на провежданата икономическа политика е оценена високо от международната общност.
Въведеният у нас Паричен съвет и ефективното разпределение на ограничените финансови ресурси, както и решителността в провежданите структурни реформи възстановиха доверието в страната, в националната валута и в националната банкова система.
Основният фактор за изграждане на доверие в политиката на правителството е неговата решимост и последователност в изпълнението на своята програма.
В икономическия си обзор за България, публикуван в началото на 1999 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие определя постигната макроикономическа стабилизация и фискална консолидация като впечатляващи.
Европейската комисия в доклада си за напредъка на България от 1999 г. отбелязва, че "макроикономическата стабилност се поддържа от провеждането на разумна фискална политика и добре балансирана политика на доходите в условията на Паричен съвет. Независимо от неблагоприятната външна среда, правителството продължава изпълнението на амбициозната си програма за реформи", край на цитата.
И пак в същия доклад Комисията оценява високо прогреса на България в изграждането на функционираща пазарна икономика, който е постигнат благодарение на - отново цитирам - "макроикономическата стабилизация и стратегия за реформи, чийто център е Паричният съвет и разумната фискална политика, постигнатата висока степен на либерализиране на цените и външната търговия".
Разбира се, подкрепата на международните финансови институции, Европейският съюз и други европейски организации допринесе изключително за стабилността на българската икономика, но тази помощ беше предоставена под условие - изпълнението на тежките структурни реформи, които единствено могат да променят икономиката на страната ни по начин, който да я направи конкурентна и способна за самостоятелно развитие.
През 1997-1998 г. успешно изпълнихме едногодишното стабилизационно споразумение с Международния валутен фонд на стойност 510 млн. долара, което доведе до сключване на ново тригодишно споразумение за около 840 млн. долара.
България изпълнява структурните критерии по тригодишното споразумение. Това е гаранция за чуждестранните инвеститори, знак за стабилността в страната, знак за стабилността на икономиката ни и за прогнозираемостта на икономическите процеси в България.
През 1998 г. подписахме и тригодишна програма със Световната банка. "Стратегия за подпомагане на страната", се нарича тя. В тази програма се предвижда общо финансиране в размер от 300 до 700 млн. долара в зависимост от макроикономическата рамка и подкрепата на Международния валутен фонд, както и от прогреса на структурната реформа.
Споразуменията с най-влиятелните световни финансови институции се изпълняват успешно и подкрепят нашата икономическа програма за установяване на функционираща пазарна икономика и подобряване на жизнения стандарт.

Както никога досега международните финансови организации са категорични в оценките си за нашите действия. В резултат на успеха на икономическата програма Световната банка само преди дни потвърди ангажимента си за изпълнение на максималните цели на стратегията за България на стойност 700 млн. долара.
Становището на Световната банка, изразено от директора й за България е, че само за три години България от страната контрагент на банката с най-нисък рейтинг се е превърнала в страната с най-висок рейтинг в региона. В резултат на това България вече се разглежда като добро място за инвестиции.
На последното си заседание за България директорите на Международния валутен фонд единодушно констатираха, че независимо от поредицата неблагоприятни външни шокове страната успешно е запазила макроикономическата си стабилност главно в резултат на разумната си бюджетна политика и на очевидния напредък на структурните реформи, което е гаранция за икономически растеж. Това са пак външни оценки. (Оживление в ДЛ.)
По отношение на макроикономическата стабилизация. Макроикономическата стабилизация, подкрепена от структурната реформа, подобриха икономическата среда за развитието на икономиката. За две последователни години икономиката генерира растеж 3,5 на сто през 1998 г. и очакван растеж от най-малко 2,5 на сто през 1999 г.
За сравнение по последни данни на бизнесцентрове останалите страни в преход успяха да постигнат макроикономическа стабилизация още през 1993-1994 г. и успешно провеждаха структурните си реформи. Те имаха следните темпове на растеж. Унгария - 4,9 на сто за 1998 г. и очакван - 4,1 за 1999 г.; Чешката република - минус 2,3 за 1998 г. и минус 0,9 за 1999 г.
ГЛАС ОТ ДЛ: Горките!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Полша - 4,8 през 1998 г. и 2,3 през 1999 г.; Естония - 8 на сто за 1998 г. и минус 3,9 за 1999 г.
Инфлацията спадна драстично, като от 578,6 на сто в края на 1997 г., натрупана основно през първите два месеца на годината до 1 на сто през 1998 г. и 6,2 на сто в края на 1999 г.
Повишаването на цените на горивата от втората половина на миналата година създаде временен инфлационен импулс, който започна да отшумява през последните два месеца на годината.
Икономическият растеж и ниската инфлация се отразиха благоприятно върху доходите и потреблението на населението.
Средната работна заплата за страната нарасна в реално изражение с 27,9 на сто през 1999 г. спрямо 1997 г., а средната пенсия за същия период се увеличи с 46,2 на сто.
ГЛАСОВЕ В ДЛ: "Еха-еха! Браво! Браво!"
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Показателни са и последните официални статистически данни за домакинските бюджети. Според тях доходът на едно лице от домакинство се увеличи с 11,2 на сто в реално изражение през 11-те месеца на 1999 г. спрямо същия период на 1998 г.
ВЪЗГЛАСИ ОТ ДЛ: "Браво! Е-е-е! Браво!"
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Данните за брутния вътрешен продукт показват, че индивидуалното потребление за 9-те месеца през 1999 г. се е увеличило с 8,7 на сто спрямо същия период през 1998 г.
ВЪЗГЛАСИ В ДЛ: "Браво! Браво!" (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Освен това през 1999 г. депозитите на населението в търговските банки за пръв път се увеличаха и то с 22 на сто.
ВЪЗГЛАСИ ОТ ДЛ: "Браво! Браво!" (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Консолидираният баланс на бюджета се подобри значително, като през 1997 г. дефицитът спадна от 2,5 на сто спрямо брутния вътрешен продукт.
ГЛАС ОТ ДЛ: В коя държава е това?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: През 1998 г. беше формиран излишък от 1 на сто, а за 1999 г. дефицитът се очертава на 1 на сто. (Оживление в ДЛ.) По-ниско, отколкото беше предвидено в програмата.
Съотношението правителствен дълг, общият правителствен дълг към брутния вътрешен продукт от над 110 на сто през 1997 г. спадна на около 93 на сто през 1999 г.
Добрите фискални показатели са резултат не само от разумна политика на разходите, но и на подобрена събираемост на данъците, съчетана с намаление на данъчните ставки, на данъка върху добавената стойност, корпоративния данък, облагането на доходите на физическите лица. (Оживление в ДЛ.)
От януари 1999 г. българският лев беше фиксиран към еврото в съотношение, напълно съвпадащо с фиксирания курс на германската марка спрямо еврото. През юли същата година деноминирахме българския лев, като бяха свалени три нули. И в двата случая фиксираният курс на лева към германската марка не се промени.
Сравнително плавната обезценка на еврото спрямо американския долар през 1999 г. оказва благоприятно влияние върху българската икономика за разлика от неконтролируемите колебания на лева в годините преди въвеждането на Паричния съвет, които разстройваха цялостното функциониране на икономиката и носеха краткосрочни печалби само на отделни икономически субекти.
Положителните резултати от макроикономическата и финансовата стабилизация получават признание не само от официални международни финансови институции - Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, а и от водещи инвестиционни банки в света. Редица от тях, като "Емърджин Маркес дет Стратеджилд" на Мерил Линч в своя доклад за 1999 г. посочва българския кредит като изключително сигурен и съветва свои клиенти инвеститори да заемат позиции в българските дългови инструменти.
Красноречива илюстрация за нарасналото доверие на инвеститорите в нашата страна е и трайното повишаване на ценовите равнища на българските брейди-облигации за последните две години.
Водещите рейтинг-агенции "Мулдис" и "Стандарт енд Пуърс" също замениха умерените перспективи за развитие в своите оценки с позитивни, което е положителен сигнал към капиталовите пазари.
Общото подобрение на макросредата се отрази благоприятно върху инвестиционната активност. От средата на 1998 г. инвестициите в основни активи нарастват с високи темпове. За деветте месеца на 1999 г. те се увеличиха с близо 30 на сто в реално изражение.
Преките чуждестранни инвестиции за периода 1992 г. - септември 1999 г. възлизат на близо 2,4 млрд. долара, като 70 на сто от тях са реализирани в периода 1997 г. - септември 1999 г.
Високият темп на растеж на инвестициите допринесе за влошаване дефицитите на търговския баланс. Този ефект беше отчетен в макрорамката за развитие на България през 1999 г. и правителството предприе необходимите мерки за компенсиране на отрицателния ефект на търговския дефицит върху валутните резерви на страната.
Договорихме финансирането на официални външни източници, които имаха готовност да предоставят допълнителни ресурси в случай, че икономиката не компенсира шока от кризата в Косово.
Мерките, които правителството предприе в областта на фискалната политика и приватизацията, спомогнаха финансирането на платежния баланс да се осъществи без допълнително външно финансиране. Притокът на чуждестранни инвестиции също балансираше нужните финансови ресурси за покриване на дефицита в търговския баланс.
Положителното салдо от туристическите услуги от близо 500 млн. долара компенсира дефицита на търговския баланс и не доведе до спада на депозитите в банковата система.
В резултат на синхронизираните усилия на правителството и международните финансови институции и Европейския съюз, валутните резерви на България в края на 1999 г. нараснаха със 101 млн. долара в сравнение с началото на годината.
По инвестиционната политика в обществения сектор. През изминалия период от своето управление правителството осъществяваше своята инвестиционна политика въз основа на ясно определени приоритети, конкретизирани в приетата средносрочна програма за публични инвестиции на страната за периода 1998-2001 г.
За периода на действие на програмата е предвидено за публични инвестиции да бъдат насочени значителни финансови средства в общ размер на 7 млрд. 106 млн. нови лева, в това число от източници по консолидираната бюджетна програма със средства от държавния бюджет, от централизираните и децентрализираните извънбюджетни фондове и сметки от собствени бюджетни средства на инвеститорите - 2 млрд. 409 млн. и 500 хил. лв. От източници извън консолидирания бюджет собствени средства на търговските дружества с държавно участие, кредити от търговски банки и гарантирани от държавата външни кредити - 4 млрд. 697 млн. и 300 хил. лв.
Освен проектите, осигурявани от национални публични източници на финансови средства, в програмата са разписани също така инвестиционни проекти, за които можем да кандидатстваме и съответно да получим от външни източници безвъзмездна помощ с инвестиционно предназначение, включително от програмите и фондовете на Европейския съюз.
Не на последно място в самостоятелен, съпътстващ материал към програмата конкретизирахме намеренията на правителството да търси финансиране чрез предоставяне на концесии на някои важни за страната ни инвестиционни проекти в сферата на енергетиката, пътната и транспортна инфраструктура.
Съществена черта на тази инвестиционна програма е разумната концентрация на съвкупните инвестиционни ресурси както от националните, така и от външните финансови източници. По този начин се осигурява ускорено изграждане и въвеждане в експлоатация на важни за страната ни обекти, преди всичко в областта на техническата инфраструктура, пътното и железопътното строителство, енергетиката, опазването и възстановяването на околната среда, интегрираното информационно обслужване на държавната администрация, питейното водоснабдяване и пр.
В същото време в рамките на програмата се осигуряват достатъчно средства за поддържане и развитие на функционалните характеристики, както и за значително обновяване на дълготрайните активи в социалната сфера, в здравеопазването и социалните грижи, в образованието, централните и местните органи на изпълнителната власт.
Първите две години от изпълнението на средносрочната инвестиционна програма потвърдиха правилността на възприетата от правителството политика на целенасочено и концентрирано разходване на публичните финансови ресурси за инвестиции. Още през първата година на периода - 1998 г., одобреният баланс на държавните финанси позволи на правителството да насочи за инвестиции средства в размер, значително превишаващ предвиденото в инвестиционната програма. В резултат на това, през годината са отчетени инвестиционни разходи в публичния сектор с общ размер от 1 млрд. 475 млн. 500 хил. лв. От източниците по консолидираната бюджетна програма бяха изпълнени инвестиции на стойност 807 млн. 600 хил. лв.
И през 1999 г. инвестиционната дейност на правителството продължи да бъде приоритетно ориентирана към ускорена реализация на програмите и проектите, включени в средносрочната инвестиционна програма. Отчитайки влошаването на функционалните характеристики на материалните активи в областта на техническата и социалната инфраструктура, впоследствие на допуснатата стагнация в разходите за публични инвестиции през предходните години, правителството договори с Международния валутен фонд завишен размер на публичните инвестиционни разходи, като квотата от източниците по консолидираната бюджетна програма беше увеличена от 2,5 на 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Това позволи на страната да продължи ускореното изпълнение на приоритетните инвестиционни програми и проекти с оглед по-бързото ни интегриране в европейските и инфраструктурни системи.
За да подчертая динамиката на тези процеси, искам да насоча вашето внимание към постигнатото на 7 февруари в Брюксел Споразумение между правителствените делегации на Република България и Румъния за изграждане на втори мост на Дунав по трасето на транспортен коридор № 4, както и за модернизиране на фериботните съоръжения между Видин и Калафат.
По структурната реформа и приватизацията. Основните резултати в областта на приватизацията са:
Раздържавените активи за периода от юни 1997 г. до ноември 1999 г. съставляват близо 40 на сто от стойността на дълготрайните държавни активи. Общо раздържавените активи от началото на процеса на приватизацията в края на ноември 1999 г. са 46,3 на сто или повече от 70 на сто от подлежащите на приватизация в средносрочен план държавни активи.
Завърши приватизацията на основната част на търговските дружества от сферата на промишлеността, търговията и услугите, селското стопанство и строителството. Сред големите приватизирани дружества са: Авиокомпания "Балкан", "Нефтохим", "Петрол", "Агрополихим", "Химко", "Антибиотик - Разград", "Ямболен", ОЦК - Кърджали, "Кремиковци", "Промет", "Асарел-Медет", ДЗУ - Стара Загора, "Алумина", "Арсенал-Бета" - Червен бряг.
От общо 48 предприятия от програмата за изолация, в края на юни 1999 г. са приватизирани 35, от тях 29 през 1999 г.
За периода от юни 1997 г. до декември 1999 г. са продадени дялове, акции или активи от 2649 предприятия, 1486 цели предприятия, в това число и 1163 обособени части.
Шестдесет и седем на сто от всички сделки с чуждестранно участие са сключени за периода 1997 - 1999 г. Общият финансов ефект от сключените сделки за отчетния период възлиза на 87 на сто от общия финансов ефект на всички приватизационни сделки от началото на процеса.
Въз основа на приетата стратегия за приватизация на българските банки бяха приватизирани: Обединената българска банка - през юли 1997 г., Българската пощенска банка - в края на 1998 г. През 1999 г. "Сосиете женерал" закупи Търговска банка "Експрес", а "Риджън пасифик" - Банка "Хеброс".
Ефективно използваме и инструментите за приватизация с инвестиционни бонове, като разширихме кръга от участниците в приватизацията. Регламентирахме възможността за използване на инвестиционните бонове като платежно средство за всички приватизационни сделки и при учредяване на пенсионните фондове като допълнително доброволно осигурявяне.
За преустановяване на натрупването на загуби над 200 държавни дружества преминаха в процедура на ликвидация. За развитието на ефективен капиталов пазар приехме програма за развитие на капиталовия пазар, включваща намаляване на държавното участие в Българска фондова борса - София АД, от 49 на сто на 37 и нов Закон за публично предлагане на ценни книжа.
От особено значение е присъединяването на Република България към ЦЕФТА и сключването на преференциални търговски споразумения с Турция и Македония.
По реда и сигурността на българските граждани. В съответствие с поетия ангажимент пред обществото за гарантиране на обществения ред и сигурността на гражданите правителството прие и изпълнява единната си Национална стратегия за противодействие на престъпността. В изпълнение на тази стратегия, през 1999 г. рязко ограничихме престъпността в страната с почти 42 на сто намаление в сравнение с 1997 г., а разкриваемостта се увеличи от 46,6 на сто през 1997 г. на 62,3 на сто през 1999 г.
Обновихме кадрово и привеждаме структурите и функциите на службите в съответствие с приетите изменения и допълнения на Закона за МВР. Разработихме закони и подзаконови актове, регламентиращи дейността на службите в съответствие с европейските стандарти. Засилихме борбата с корупцията.
По-значимите резултати, върху които искам да акцентирам, са: измененията и допълненията в Наказателния кодекс, които определят по-тежки санкции за престъпление, като рекет и пране на пари; диференцирани са престъпленията, свързани с наркотрафика, специфичните престъпления в данъчната и финансовата система, престъпленията срещу интелектуалната собственост и др. За първи път бе дефинирано понятието "мафиотска организация" и се предвиди санкция при организирането и членуването в подобна структура. С премахването на института на тъй нареченото "продължавано престъпление" създадохме условия за ускоряване на наказателното производство.
Силно ограничена е активността на организираните престъпни структури и силови групировки, възникнали в периода до 1997 г. Рекетът, упражняван от престъпните групировки върху дребния и среден бизнес, е пресечен. Разбити са канали и престъпни механизми, използвани за контрабанда и незаконни сделки с алкохол, захар, цигари, спирт, оръжие, крадени коли, антики и наркотици.
Ликвидирано е пиратското производство на компактдискове в страната и през месец април 1999 г. България беше извадена от списъка на държавите, нарушаващи международно признатите правила за защита на авторските права.
Предотвратени и възстановени са значителни щети на държавния бюджет. Извършени или в ход са около 4000 предварителни проверки и са образувани над 1000 следствени дела за отпускане на необезпечени кредити и неправомерно издаване на банкови гаранции, сключване на фиктивни сделки и неправомерно усвояван данък добавена стойност.
България се присъедини към някои основни международни документи за борба с корупцията: Конвенцията на ОИСР за борбата с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки - криминализирано е даването на подкуп на чужди длъжностни лица при извършване на международна търговска дейност; Наказателната конвенция на Съвета на Европа за корупцията и участието на България в Групата държави срещу корупцията (GRECO).
Бюрото за финансово разузнаване към Министерството на финансите е прието за член на съответната международна организация, което дава възможност за реален информационен обмен и ефикасно сътрудничество с мрежата от звената за финансово разузнаване на държавите от Европейския съюз.
Постигнати са конкретни резултати в противодействието срещу корупцията в държавната и местната администрация. За периода януари 1998 г. - юни 1999 г. органите на МВР са извършили проверка по 467 сигнала за нарушения и престъпления на длъжностни лица от териториалните общински администрации. Извършени са предварителни проверки по 490 прокурорски преписки. Документирани са редица нарушения и престъпления: превишаване на власт на длъжностни лица с цел лично облагодетелстване; изготвяне на документи с невярно съдържание; отклоняване на средства и използването им не по предназначение; получаване на комисионни и подкупи при осъществяване на функциите на длъжностните лица.
Постигнат е значителен напредък по усъвършенстването на граничния режим и противодействието на незаконната миграция. Въведени са строги изисквания при допускане на чужденци от рисковите държави на територията на страната и са ограничени възможностите за използване на България като транзитен пункт за нелегална имиграция на граждани от Третия свят към Европа.
Стартира процесът по издаването на новите български документи за самоличност. С тях България престава да бъде потенциален източник на емигранти и престъпници с фалшиви паспорти.
Постигнато е значително разширяване на договорно-правната основа за полицейско сътрудничество със страните от Европейския съюз, Балканския регион, Централна и Източна Европа, в това число за противодействие на трансграничната организирана престъпност, производството, трафика и разпространението на наркотични и психотропни вещества, прането на пари, трафика на оръжие и нелегалната миграция.
Правителството внесе проекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Гражданския процесуален кодекс. С влизането им в сила от 1 април 1998 г. бе въведено триинстанционното производство. Създадени са 6 апелативни съдилища в страната, които работят от м. октомври 1998 г. Приет е Законът за Върховния административен съд, приет е Законът за нотариуса, който създаде частен нотариат. Проведени бяха два конкурса през 1998 и 1999 г. за нотариуси. Структурата на прокуратурата е приведена в съответствие с тази на съдилищата. За по-ефективно противодействие на престъпността бяха окрупнени следствените служби. Предвидиха се правомощия на министъра на правосъдието, свързани с дейността на Висшия съдебен съвет по кадровите въпроси и дисциплинарната отговорност на магистратите. Разшириха се функциите на инспектората към Министерството на правосъдието по отношение на административната дейност на съдилищата, прокуратурата и следствените служби.
С измененията на Гражданско-процесуалния кодекс, които влязоха в сила през юли 1999 г., бяха въведени бързи производства, жалби за бавност и допълнение на първоинстанционното производство, касационното обжалване, начетното производство, които целят ускоряване и подобряване на правосъдието.
Новата административна система. Правителството започна изграждането на модерна административна система на Република България, като по този начин възстанови авторитета и доверието към държавните институции и повиши тяхната ефективност. Вече се прилага новата нормативна уредба в тази сфера - Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за обществените поръчки, Закона за административното обслужване на физическите и юридически лица. Реорганизирана е администрацията на Министерския съвет, министерствата и останалите структури на централната изпълнителна власт. Приет е Единният класификатор на длъжностите. Въведени са модерни форми за постоянен диалог с обществото чрез Интернет. (Весело оживление и ръкопляскания в ДЛ.) Изгражда се интегрирана информационна система. В държавната администрация постъпват вече предимно млади хора.
Съществено изменение в административното деление на страната бе направено със създаване на новите 28 области. Това създаде условия за подобряване на взаимодействието между централната, регионалната и местната изпълнителна власт.
По социалната политика. Правителството насочи своята социална политика в следните направления: доходи и жизнен стандарт. Вчера Министерският съвет определи минималният размер на работната заплата 75 лв. (Възгласи: "Ура-ура!" и ръкопляскания в ДЛ.) и това гарантира средногодишно увеличение на минималната работна заплата за 2000 г. с не по-малко от 16 на сто или увеличение на средногодишния размер на минималната работна заплата спрямо 1997 г. с 85 на сто. ("Браво! Браво!" от ДЛ.)
Същевременно в сравнение с 1997 г. средната пенсия в страната се увеличи с 46,2 на сто. (Възгласи: "Браво! Браво!", ръкопляскания от ДЛ.)
Заетост и пазара на труда. Разработихме национални и отраслови програми за заетост и повишаване на професионалните знания и умения на безработните лица, изплащане на парични обезщетения за безработица на всички освободени от работа лица. За последните две години еднократни парични обезщетения за освобождаване във връзка със структурната реформа са получени от около 35 хил. души като от 1 април 1998 г. размерът на обезщетението бе тогавашни 1 млн. лв.
В социалното осигуряване се провежда радикална реформа, която съчетава публичното и частното, задължителното и доброволното, общото и професионалното осигуряване.
В сферата на социалното подпомагане изцяло преструктурирахме системата и през 1999 г. с месечни и еднократни целеви помощи са обхванати около 2 млн. български граждани, а предоставените средства са в размер на 300 млн. лв.
По здравеопазването. Здравеопазването е част от цялостната социална политика на правителството. За преодоляване на катастрофалното състояние на здравеопазването предприехме бърза структурна реформа на здравната система. (Весело оживление, възгласи: "Браво! Браво!, ръкопляскане от ДЛ.) Националната здравна политика се реализира чрез новото законодателство, чрез структурни и институционални промени и радикалната промяна за системата на финансиране на здравеопазването. Относителният дял на разходите за здравеопазване от отчета за изпълнение на държавния бюджет през 1999 г. е в размер на 18%, което представлява с почти 8 на сто повече от изразходваните средства за 1997 г. и 11 на сто спрямо 1996 г.
Българското образование и християнските добродетели. Промените в националната образователна система са в посока на нейното усъвършенстване, приближаване към европейските стандарти и формиране на ценностна ориентация, свързани с българската национална идентичност и гражданска отговорност. В изпълнение на основните цели, определени от стратегията за развитие на системата на средното образование в Република България въведохме 12-класно обучение и три задължителни държавни зрелостни изпита. Разширихме чуждоезиковото обучение за всички ученици с изучаване на два чужди езика. Разработихме държавно образователни изисквания за оценяване постиженията на учениците на национално ниво при завършване на средно образование като стъпка към усъвършенстване на системата за прием на студенти във висшите училища. Разширихме обучението по религия, което формира сред младото поколение историко-философска и религиозно-нравствена култура, възпитава в толерантност и способност за ориентация в многообразния религиозен живот. Усилията по прилагане на правителствената политика се подпомагат от Световната банка с програма, наречена "Модернизация на образованието в Република България".
Хармонизирахме законодателството в областта на висшето образование с изискванията на Съвета на Европа и Европейския съюз и въведохме система за оценяване и акредитация на висшите учебни заведения. Работим по въвеждането на нов модел на финансиране на висшето образование, за да го направим по-достъпно за младите хора. Те и тяхното развитие е един от най-важните акценти във всяко наше решение и това е така, защото именно младите са най-активната част от обществото, те са нашето бъдеще.
Ние знаем от опит, че тази политика може да се реализира на широка основа и с ефективно взаимодействие между държавата и неправителствените организации и се възползваме от това.
По отношение на българската култура. Усилията на правителството са насочени преди всичко към създаването и реализацията на новия модел на културна политика, който да замени модела на централизирано управление и разпределение на ресурси с действие на автономни децентрализирани структури и да подпомогне създаването на адекватна среда за развитие на културните процеси, както и условия за създаване на пазар на културните продукти.
Приключи първият етап от изпълнението на програмата за развитие на театралната дейност в България 1997-1999 г. Въведено е конкурсното начало за получаване на държавна субсидия с двугодишен цикъл и смесено финансиране за някои театри на базата на сключени договори. В резултат на тези мерки всички сме свидетели на обогатения театрален афиш.
Дейностите по кинопроизводството и филморазпространението функционират изцяло на пазарен принцип. Книгоиздаването и книгоразпространението са предимно обект на частната инициатива и това обяснява бързите темпове на тяхното развитие. Участието на държавата тук се реализира чрез конкурсно субсидиране на проекти.
Започна преструктуриране на библиотечната система, технологичното й обновление и създаването на автоматизирана библиотечна мрежа. Националната библиотечна система работи по две дългосрочни програми - програма за българските библиотеки, наречена "Информационно общество за всички, 2000-2006 г." и Национална автоматизирана библиотечна информационна мрежа.
Обективната оценка налага да се посочи, че в сферата на културата за първи път се извършват основни структурни промени. Създадохме закони, които стабилизират структурните промени и създават условията за тяхното продължаване. Извършените решителни стъпки за отваряне на българската култура към европейските страни създават условия за пряк обмен.
Отчетът, който представих на вашето внимание, е опит за моментна снимка на свършеното до днес. Вие имате пълния текст на нашия отчет и сами разбирате, че не е възможно да направя пълен преглед на свършеното.
Накрая искам да декларирам волята на правителството на Обединените демократични сили да продължи работата си по изпълнение на задачите, очертани в "Програма 2001", като съобразим нашите бъдещи действия и с новите реалности в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Тук никакво отстъпление не може да има. Това налага преформулиране на приоритетите, промяна в стила на работата на всички институции и на обществото ни като цяло.
Първата важна задача на правителството е убедително да стартира преговорите с Европейския съюз за пълноправно членство. Създадени са структурите в изпълнителната власт за водене на преговорите. Още до края на 2000 г. си поставяме за задача да затворим разговорите по първите глави на бъдещия договор за присъединяване.
Второто предизвикателство - след официалното начало на преговорите с Европейския съюз за България е да погледне в по-далечен хоризонт, в сравнение с този от преди три години. Още през 2000 г. ние трябва да формулираме и да започнем реализацията на дългосрочни мерки за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и ефективността на функциониране на всички останали обществени сфери за постигане на устойчив икономически растеж.
Паралелно с това ние трябва да довършим изпълнението на Програма "България 2001". Вече отчетохме, че във всички области са направени решителни стъпки. До края на мандата на правителството те трябва да бъдат завършени, а там, където са допуснати грешки и забавяния, да бъдат предприети необходимите действия. (Реплики от ДЛ: "Няма грешки!".) Постигането на тези цели, отстраняването на грешките и забавянията ще бъде обект на актуализираната правителствена програма "България 2000-2001 г.", която правителството ще представи в началото на март на вашето внимание за дебати и одобрение. Там ще бъдат мерките, които ще доведат до устойчив неинфлационен икономически растеж като условие за повишаване на заетостта и жизнения стандарт на хората, и успешното ни интегриране в Европа, като основно средство за борба с бедността и създаване на заетост.
Ние правим и ще правим всичко, което е по силите ни, за да оправдаем доверието и подкрепата на Народното събрание и на най-широк кръг от сънародниците ни. Само с такова съгласие относно целите и действията ни ще можем успешно да отговорим на бъдещите предизвикателства.
Неслучайно неколкократно цитирах мненията на изтъкнати европейски и световни лидери за успехите на България. По този начин искам да подчертая, че е израз на политическо безумие и недържавническо мислене отричането на това, което Европа признава като наши постижения. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.) България избра своя път и той не може да бъде променен. Това, което трябва да направим всички ние, е да следваме историческия избор на страната си по начин, който прави живота на всеки българин по-добър, по-мотивиран, по-истински, защото България може да даде на Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството. Депутатите от ДЛ, станали прави, ръкопляскат с възгласи: "Браво! и "СДС-СДС!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Питам се: след всичко това защо беше необходимо да се изхарчи толкова много парламентарно време, повече от един час, за да може господин Костов да изрепетира доклада си за националната партийна конференция? (Ръкопляскания от ДЛ.) Впрочем, ако някой е имал съмнение доскоро в характера на мероприятието, което беше заложено от предишната седмица, то сега е ясно, че това е наистина предконгресно мероприятие. Всичко поразително напомня времето, когато петилетката завършваше в ускорени срокове. Начинът, по който се процедира с така наречения отчет на правителството, е поредната илюстрация за деформираните отношения между правителството и парламента, на разбирането, че всичко, което носи подписа на господин Костов, ще бъде дружно прието и гласувано от парламентарната десница.
В раздадения вече писмен материал може да се намерят дълги преразкази на закони, справочна информация за проведени заседания, даже за това кой авторски колектив с какъв ръководител е работил по отделната задача. Липсва, уважаеми дами и господа, само яснота по политиката. По-безсъдържателно и по-досадно четиво отдавна не съм срещал. След тези 208 страници и телефонният указател сигурно ще ни се стори увлекателен. (Ръкопляскания от ДЛ.) Да се надяваме, че след като приключи обсъждането, ако има обсъждане, господин министър-председателят ще прочете текста, защото, ако го беше направил предварително, едва ли щеше да се подпише под този механично обединяващ междуведомствените отчети и да поднесе материал в такова насипно състояние.
С внимание изслушахме и речта на министър-председателя и трябва да ви кажа, че от 1962 г. по-оптимистично звучащ документ не е имало в българската политика. (Ръкопляскания от ДЛ.) В тези 208 страници, както и в продължителната реч на премиера, никъде няма признание за несвършена работа, за нереализирани ангажименти, за грешки.
Материалът, чието изпълнение отчитате, уважаеми дами и господа, не беше подготвен като управленска програма. Това беше един еклектичен набор от принципи, пожелания и отделни законодателни идеи. В него липсваше управленска и законодателна философия. Затова той не се превърна в настолния ви документ. Защо изхвърлихте след толкова оптимистичен отчет повечето от министрите, ако всичко е било толкова успешно? Истината е друга и избирателят ви я показа. Изборите показаха, че народът отхвърля вашата политика. Очевидна беше необходимостта от ревизия на управляващия ви курс, в т.ч. и на Програмата.
Какви са реалните факти и изводи? Финансовата стабилизация и овладяването на инфлацията са безспорни, но те са за сметка на намаляването на икономическия потенциал на нацията и обедняването на голяма част от населението. Деиндустриализацията на България се разви с особено бързи темпове при вашето правителство. За 1999 г. спадът на промишленото производство е с 14 на сто; с 14 на сто е намалял и българският износ; вътрешнотърговският оборот се е свил със 7 на сто. Отчитате сериозен път, извървян в сферата на социалната политика. Припомням, че преди три години обещахте на всеки, подчертавам, на всеки български гражданин да се чувства по-сигурен за днешния и утрешния ден. По-сигурен ли е днес обикновеният човек, пенсионерът, чийто доходи стигат едва за хляб и кофичка мляко? Работниците и служителите с временни трудови договори, голяма част от които не са получавали доходите си месеци наред. (Шум и реплики от СДС.) По-сигурно ли е днес семейството, не семейството с главно "С", т.е. премиерското, а обикновените български фамилии? (Ръкопляскания от ДЛ.) Отговорът е категорично - не. Страхът за насъщния и борбата за оцеляване стават ежедневие.
Днес за съжаление, уважаеми дами и господа, България е най-бедната от всички страни - кандидатки за Европейския съюз. Шестдесет на сто от българите живеят в бедност, а 30 на сто - в мизерия. Двадесет и девет на сто от хората в продължение на една година не са си купили нито обувки, нито дреха, нито книга. Те не могат дори да помислят за недвижима собственост. (Шум и реплики от мнозинството.)
Много е смешно, господин Тагарински, защото за Вас този проблем не стои. (Смях и реплики от ДЛ.)
Същите тези два милиона български граждани не са ходили за последните няколко години нито веднъж на кино, на театър, на концерт или на екскурзия. Мнозина от тях дори не са напускали селището, в което живеят. Тези хора са на социалното дъно. Девет на сто от населението не консумира никаква друга храна, освен това, което произвеждат сами. Четиридесет и пет на сто разчитат преди всичко на домашно произведени храни.
Ситуацията е бедствена и причините не са там, където ги търси министър-председателят. Бедността е продукт, бих казал, че тя е закономерен резултат от политиката на правителството, от порочния начин на приватизация, от съсипването на земеделието, от корупцията и т.н.

Както отбелязват и други извънпарламентарни сили, например Обединеният блок на труда, чиято позиция днес изразяваме, бедността е основна характеристика на управлението на Съюза на демократичните сили. В последните години расте непрекъснато броят на децата, спрени или отпаднали от училище в най-ранна възраст. Най-малко 10 на сто от българските деца вече не ходят на училище. Очертава се едно ново разделение и противопоставяне в обществото на образовани и хора без образование. Освен всичко друго, тоталното властване на пазара в образованието и безпомощността на държавата лишава обществото ни от качествена работна сила. Разбрахме, че сте разширили чуждоезиковото образование. Това важи очевидно за вашите деца, които, както знаем, отдавна са в чужбина.
В раздела "Политика в подкрепа на младежта и децата" вие отчитате, цитирам: "Приета парламентарна делегация, подписан договор с НЦИОМ, съпоставен календарен план" - както в доброто старо време!
И още малко в този дух. Ето това получават, уважаеми дами и господа отдясно, младите хора за тези три години след януарските събития от 1997 г., когато те бяха в авангарда на вашия протест. Изводът е, че вие грубо излъгахте младите хора на България. Имаме ли днес професионална, ефективна и неподкупна администрация, както ни обещавахте преди години? Вие реализирахте административна реформа, в основата на която, включително и законодателно, беше поставена философията на лустрацията. За тези три години вие осъществихте пълно сливане на управляващата партия с държавата с назначаването на хиляди "сини" активисти, с част от тях обвързани и роднински, по всички нива на административната и стопанска йерархия. Такава шуробаджанащина новата българска история не познава.
Вие разбихте националния кадрови потенциал на реформата. Съсипахте най-скъпоструващата инвестиция - техническата и научна интелигенция. В земеделието в резултат на реформата българските селяни от производители се превърнаха в потребители на чужда продукция, средновековни ратаи и жертва на прекупвачите. След толкова много успехи в земеделието, аз се питам защо стигнахте дотам да купувате зърно от съседна Югославия, а хлябът поскъпва непрекъснато? Изводът е, че днес сме по-далеч от когато и да било от изискванията за конкурентоспособно, експортно ориентирано и екологично земеделие.
Много цитати чухме днес. Нека и аз да се позова на редовния доклад на Европейската комисия. Не е дипломатично отбелязано, цитирам: "Корупцията остава много сериозен проблем за България". Авторите на този доклад изброяват някои от най-засегнатите отрасли - митници, полиция, данъчни власти. Мнението на Международния валутен фонд, вие го знаете добре, е още по-тежко. А оценката на избирателите е направо убийствена. Огромното мнозинство от тях - 68 на сто - смятат, че СДС е партия на корумпираните. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.) Във Вашия отчет обаче няма нито ред за борбата с корумпираните, просто защото Вашето правителство издигна корупцията в държавна политика.
И накрая, намирам за проява на излишна скромност, уважаеми дами и господа отдясно, включително и от правителството, това, че в отчета липсват такива крупни събития, които най-ярко олицетворяват политиката на правителството -реабилитацията на фашистките военнопрестъпници, събарянето на мавзолея и т.н. Тези дни беше огласено поредното социологическо проучване. Доверието към управляващата партия е 17 на сто. Огромната част - близо 70 на сто - смятат, че управлението е неевропейско и некадърно. Само 10 на сто са на мнение, че СДС поставя националните над партийните интереси.
Аз питам: закъде сте с тези 10 до 17 на сто, господа от СДС?
Пожелавам на Националната ви партийна конференция да даде убедителен отговор на този въпрос. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, господин премиер, дами и господа! Аз не мога да си отговоря на въпроса каква беше целта именно в този ден, днес премиерът да застане пред нас и да обяви отчета на правителството. Но въпреки всичко тук мога да кажа, че каквато и да е била причината, аз се съмнявам, че тонът беше улучен.
Тонът на този отчет беше такъв, че, когато слушах, ми се стори, че от утре ще започне масова вълна от емигранти към България - шведи, германци, всички ще започнат да прииждат. Духът беше толкова оптимистичен, че ние не разбрахме какво трябва да се решава, кои ще бъдат проблемите, които са открити. Когато чух над 20 цитата на видни европейски политици, аз знам защо тези цитати са дадени и са прави в много отношения. Но ние не чухме цитатът, който за нас трябва да бъде най-важният - думите на българския народ. Мисли ли той по този начин? Оценява ли той действията на правителството, на всички ни по този начин или не?
Струва ми се, че разминаването е драстично. Тонът беше свръхоптимистичен. Но той няма да доведе до повече чужди инвестиции.
Затова аз ще посветя изказването си на откритите въпроси.
Позволете ми да кажа, различно от господин Първанов, две неща, които все пак това правителство прави и които трябва да запазим. Казвам го, не за да има цъкане, а защото трябва да има някакъв друг тон, да няма крайности и подскачания по трибуните. И единият тон, и другият тон са крайни тонове. Има две неща, които трябва да бъдат запазени. Едното е европейската и евроаталантическата интеграция, второто - финансовата стабилизация. И тези две неща не бива да бъдат прескачани.
Позволете ми обаче да не се съглася с почти нищо от това, което каза премиерът, за икономиката. Ще започна с макроикономиката. Две години ние сме свидетели на фактическа дефлация в страната. Свидетели сме на обедняване, което е обедняване и за фирми, и за хора. Свидетели сме на макроикономически показатели, които водят до стагнация и едва в последните няколко дни аз чувам от премиера и някои министри желание за умерена инфлация, желание за някакъв растеж, който обаче го няма. Валутен борд и стабилизация без растеж не водят до нищо. Растежът в момента е почти нулев и той не отговаря на това, което става около нас, в Европа и в големите страни.
Второ, беше отчетена почти блестяща приватизация. Но веднага мога да кажа: не е това приватизацията, която е ефективна приватизация. Вижте каква част от приватизационните сделки са с РМД. Това ще доведе до нова вълна на фалити в близките няколко години от хора, които получиха по братовчедска линия много и които в момента не са в състояние да финансират. Забогатяват само техните директори, но не и хората, не работниците, които не получават заплати, а бюджетът не получава своите пари.
Трето, мисля си, че с този тип приватизация се доведе до нова гигантска диференциация в българското общество. Българският народ не получи това, което получава в другите източноевропейски страни - имам предвид една Унгария, или една Чехия, или дори една Полша. Българският народ остана отчужден от процеса на приватизация. И мисля, че правителството е длъжник в това отношение.
На следващо място, влизам в "Програма 2001" - чуждите инвестиции. Те са значително по-малко от това, което е записано там като политика, като замисъл. И аз не мисля, че в момента това е случайно. Чуждите инвестиции в България са ограничени и само там - с едно-две изключения - където има природни изкопаеми и където могат много бързо да се получат печалби, а не там, където има нормална инвестиция, когато се строи на гола поляна, както се казва. Това са редки изключения и трябва да помислим защо е така.
На следващо място, аз мисля, че правителството генерално трябва да се замисли върху използването на вътрешните резерви на икономиката.
По земята, господин Върбанов! Голяма част от земята не се използва ефективно, а една част - въобще. Около 4-5 милиона тона жито повече могат да се получават, ако земята се използва ефективно. Има икономически лостове да подбудим хората да произвеждат, да ги стимулираме и да направим нормални изкупни цени.
На следващо място, аз мисля, че ако ние бяхме използвали по-добре индустриалните мощности, ако бяхме разчели структурната реформа не само като приватизация, а като пазарен замисъл, като конкурентоспособност, нямаше да има тези тежки икономически реалности в момента, защото нашето предвиждане е, че инерционната сила на икономиката ще доведе до задълбочаване през тази - 2000 г., на много от отрицателните тенденции.
На следващо място, простете ми, но няма да има ефективна икономика при толкова нисък праг на доходите. Не е вярно това, че ние трябва да сравняваме доходите само с тези, които Вие казахте, господин премиер, 4% увеличени пенсии. Ами, това е 2 лева. Какъв икономически смисъл имат за човека тези 2, 3 или 5 лева увеличение? Нека са 6. Те нямат никакъв икономически смисъл. Въпросът е дали генерално можем да увеличим потребителското търсене в страната и да мотивираме икономиката да произвежда. Ако това не го изчислим и не го разберем ние няма да можем да разберем, защо се закриват магазини, защо в момента е мрачно в нашите градове. А това идва точно оттук - от потребителското търсене. И аз говоря това със загриженост, защото се надявам, че ще направите промени през тази година.
Погледнете разликата. С господин Нейков имаме едно принципно различие. Той казва: "няма значение какво получават съседните страни". Има значение! Най-ниската средна заплата в северната ни съседка е 160 долара, срещу 115-120 долара месечно. Естествено нашите хора ще бягат. Вие казвате - ниска производителност. Но това са два свързани фактора. Не може да има при нискоефективна приватизация висока производителност на труда. Не може да има при липса на подкрепа за нашите производители и за конкурентоспособността на българските стоки висока производителност на труда. Не може да има, когато не се борим с нелоялната конкуренция на чужди вносители. И не е проблемът в това, че сме членове на СТО. А проблемът е, че няма достатъчно контрол по митниците, че чужди търговци вкарват продукти тук, а и български чужди стоки - продукти, без да се обмитяват, както трябва. И ние поставяме нашите собствени производители в много тежко положение.
В крайна сметка 62 на сто от българското население се чувства бедно в момента. И то също е мрачно. С немотивирано и бедно население не може да се направи богата и европейска страна! И ние го знаем това! Разбираме, че е тежко.
Но аз моля да дебатираме, когато говорим три години след старта на вашата дейност, да дебатираме за проблемите, за откритите въпроси как да ги решим. И мисля, че това е доброто!
Ето ви други данни - 62 на сто се считат бедни. Но реално, по европейските стандарти - над 80 на сто. От основните потребителски стоки - потреблението на месо - на равнището на 50-те години по данни на статистиката.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Петдесет и втора година.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Дали е 1952 г. или е 1955 - от 50-те години. С пъти по-ниска, отколкото в централноевропейските държави. Намалява потреблението на всички основни хранителни продукти. И личният сектор не може да компенсира това.
Или да вземем друг много по-принципен въпрос - кой забогатява в България? Защото средната заплата в България не е точният измерител, още повече, че статистиката не я мери чрез медиана, а я мери на базата на средна величина, както казват някои статистици. Ами естествено е, че 1-2% забогатяват колосално. А това са кои? Директорите, хората в бордовете, висшата бюрокрация, хората, които получиха собственост и преразпределят и продават в момента. И ако видите полюса на забогателите, ще разберете, че средната величина не показва проблема. Хората са бедни, много бедни и това се дължи на диференциация, която е ненормална! Следователно, не се нарушават принципите на финансовата стабилизация, а диференциацията е по-голяма, поради което полюсът на бедността е толкова висок!
Аз ви моля, нека вземем мерки. След малко ще дебатираме, за да се намали диференциацията в България и да се отиде към, макар и бавно, градене на средна класа в страната.
Следващият въпрос - беше поставен проблемът с корупцията. Аз мисля, че той трябва да се постави сериозно в този парламент, да се видят реалните проблеми и законите, които трябва да приемем, за да можем да решим този въпрос. Въпросът е не само, както беше цитиран от Първанов преди мен. Въпросът е и поради това, че самото население не вярва в това, че корупцията е преодоляна или че проблемите се решават. Това е масово разпространено становище, с което не можем да не се съобразяваме.
В крайна сметка, при тези данни, които изредих, няма растеж. Растежът е главният показател. Финансова стабилизация плюс растеж.
Ето изводите, които правя. Аз смятам, че трябва да се премине към нов тип политика - от политика на икономическа стагнация към политика на икономически растеж. От объркана аграрна политика - към приемане на правилата на общата селско-стопанска политика на Европейския съюз, включително в частта за субсидии, дотолкова, доколкото тя е застъпена и в Европейския съюз. От политика на най-ниски доходи в Европа - към постепенно повишаване на потребителското търсене. От безхаберно отношение към проблемите на бедните хора - към защита на най-ниските доходи със Закон за защита на най-ниските доходи.
И накрая, аз мисля, че в крайна сметка ние сме длъжни да цитираме по-често народа си. Не популистки, като обещаваме химери и печатим нови пари, но като осигурим на хората достатъчно възможности, за да могат да участват в този процес на приближение към Европа, в този процес на приватизация и на реформи, да бъдат част от процеса. Защото, ако не включим народа, ние няма да можем да успеем! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
От името на парламентарна група има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа министри, дами и господа! Аз и моите колеги също сме изненадани от това, което ни се поднесе като отчет или - по скоро някакъв набор от отчети за изминалия период от време. Аз познавам отдавна господин Костов и знам неговите аналитични способности. Той изневерява на своя стил, който демонстрира дори и в това Народно събрание - да поставя стратегически въпроси и да анализира проблемите, които са пред страната, както и проблемите пред правителството в един ясен и конкретен стил. Това не е неговият стил. И аз мисля, че това говори за известна неувереност, меко казано, в това, което се поднася.
Да, ние сме съгласни, че голямата задача, тема, големият въпрос на всички ни е интеграцията на България в Европейския съюз. Но ние поставяме въпроса как, по какъв начин и какво направи това правителство, какво ни поднася това правителство за нашето присъединяване към Европа, като каква държава? Това е големият въпрос. На нас ни се казва, че някой си чужд представител, комисар и т.н., и т.н. ни обещава, че като влезем в Европа, ще получим еди-какви си облаги. На нас ни се говори за потупване по рамото, хвалебствия, добри думи, добри оценки.
Господа, големият въпрос, който стои, е как влизаме в Европа? Като самостоятелна, независима държава, с конкурентна индустрия или някакъв индустриален капацитет, с конкурентно селско стопанство, земеделие на висока, модерна основа, със съхраняване традициите на образованието и нещо повече - мултиплициране на онези негови елементи, които са достижения на българското образование, наука и култура. Влизаме с граждани, които постигат постепенно по-добър живот, влизаме като България, като някакъв малък, но равноправен член, поне толкова, колкото Гърция, Португалия или някои други страни. И просто, както ще излезе, че си го представят някои хора, като слушаме, ще ни приемат, ще ни пуснат по нещо, ще ни дадат по някой и друг лев от разните там фондове, ще си понаправим някой път, ще има някоя и друга реконструкция, ще има нещо, което може да се изконсумира и нещо, което може да се спечели, т.е., като се качим във вагона на Европейския съюз и нещата горе-долу ще се наредят! Това е фундаменталният въпрос. И ако изходим от този фундаментален въпрос, аз искам да кажа с искрено съжаление, че правителството не си свърши основната работа през тези три години. Самият господин Костов призна пряко и косвено много неща. Например фактът, че ние и до ден днешен стартираме разговорите, поканени сме на разговори, стартираме и ние тепърва ще определяме приоритетите на нашата държава в процеса на интеграция. Може би затова си отидоха министрите? Не знам - тепърва.

Какво правихме 3 години точно? Къде е нашата секторна политика? Един бивш вицепремиер заяви, че нямаме нужда от секторна политика, нямаме нужда от балансови анализи, нямаме нужда от средносрочни прогнози и специални разработки, институции и т.н. Той, пазарът, щял да уреди всичко... А де го пазара? Де го пазара?
Тук се говори за стабилизация. Вижте, стабилизацията не е съществената дума на една икономическа система. Стабилизацията може да бъде някакъв начален елемент, може да бъде елемент на търсене в хода на развитието, но тя не е съществената дума. Моят колега Венци Димитров обича да казва "стабилизация на ръба на мизерията". Самият господин Костов спомена на няколко пъти в интервю за дефлация, спомена, че парите на България са в чужбина, спомена, че вътрешният бизнес не работи в нормални условия. Защо се случва всичко това? Какво е станало в България? Къде е българската кредитна система?
Имали сме валутен борд. Че валутният борд е най-точното признание за недоверие към това правителство и неговата икономическа политика. Това е най-точното признание. (Недоволство от СДС.) Една държава, която не може да има самостоятелна банкова система 100 години след нейното Освобождение, която не може да има самостоятелна кредитна политика, която не може сама да разполага със своя валутен резерв, която не може сама да определя своята данъчна политика, сама да напише своите закони за банки, за индустрия, за кредитиране, която няма фондова борса, която запазва монополите си в още по-развит вид, отколкото преди, каква е тази държава? За какво говорим ние? Че идват тук някакви чиновници отвсякъде си да ни дават акъл какво да направим и какво да не направим. И ние не можем нищо да кажем. Изглежда не можем. Изглежда не можем да докажем, че можем. За това става дума.
Имали сме валутен резерв. Е, и какво като имаме този валутен резерв? А тези над 3 млрд. долара в чужбина какво правят точно? Искате ли да ви кажа определението за "чужда инвестиция", което наскоро ми каза един мой приятел? "Чужда инвестиция" са българските пари в чужбина". (Оживление.) Защото и българските граждани - и обикновените граждани, не фирмите, започнаха да си правят офшорни фирми и т.н., а защото така им е по-изгодно - по-малко плащат като данъци, по-малко ги крадат, по-малко ги рекетират, по-малко ги шантажират. За това става дума.
За каква средна класа говорите? Ние просто нямаме нормални пазарни условия. Ние се върнахме дори назад спрямо 1994 г. Върнахме се назад от това, което правехме заедно през 1991 - 1992 г.
Правили сме били административна реформа. Ние не правим административна реформа. Ние създаваме един нов грамаден бюрократичен апарат от чантаджии, както казваше народът през 60-те и 70-те години, от хора, господин Тагарински, които консумират благата на тези, които ги произвеждат и ги преразпределят по съответни пътища. Ние създадохме един огромен разрешителен режим, лицензионен режим, а той е майката на корупцията. Всичко останало са приказки. Може да правите комисии, антимафии, мафии, не знам какво си, определения, дефиниции. Големият държавен апарат, лицензионният режим, данъчните условия - ето този безсмислен Данъчно-процесуален кодекс, който в момента е атакуван пред Конституционния съд по 38 члена! Ето това е майката на корупцията.
И какво? Ще изкорените това с касовите апарати на дребните търговци?
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Забогатяват от тях.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: По кой начин ще стане това? Питам се аз накрая - не разбрах: каква е целта точно на нашата държавна политика и икономическа политика. Един бивш предводител на четата на Международния валутен фонд в България заяви, че първата цел на нашата 3-годишна програма е да си изплащаме дълга. Искам да знам това ли е нашата цел? Или ние като самостоятелна държава имаме своя цел? Да осигурим защитата на своята индустрия, на своята земя и да дадем възможност на нашите граждани като стопански субекти и като граждани да правят пари, да замогват, да бъдат конкурентоспособни и държавата да ги подкрепя. Има ли такава държава?
ОБАЖДАТ СЕ: Няма.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Няма в момента. Българската държава и нейното правителство абдикира от своята основна задача, дефинирана от строителите на новата българска държава, да подкрепят своя бизнес, своите занаяти, своята търговия, своето земеделие. Това са думите на господин Петко Каравелов. Това е целта на нашата държава, а не просто да слугува на този и на оня, за да може да го вкарат през задния вход някъде си. Така никъде няма да стигнем. Ще стигнем до задния двор на Европа. А ние искаме да не бъдем в задния двор на Европа и да се гордеем, че сме българи. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група има думата господин Моньо Христов. (Силно недоволство сред Демократичната левица.)
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Представеният пред Народното събрание отчет на правителството, за изтеклия период, който изслушахме - някои с голямо внимание, други с голямо нежелание и бих казал и с лошо държание, е важна стъпка да разберем какво сме направили, докъде сме стигнали и същевременно да си дадем и отговор какво ни предстои.
За съжаление, начинът на изслушването досега от парламентарните групи от страна на Българската социалистическа партия, също така и от Евролевицата, а аз съм много изненадан и от разсъжденията на господин Димитър Луджев, показват, че ние вървим като парламент с различни представи, с много различно мислене, а и с окончателно различни похвати по това какво трябва да се направи за България, за българския народ занапред, за да постигнем общите цели, национални интереси и националния идеал.
Струва ми се, че казвам тези думи, въпреки че в част от нещата, които бяха изнесени тук, има това, от което се нуждаем. Но, обърнати по този начин, перефразирани с тази насока, обърнати с една лоша демотивация към българския народ, изречени от Вас, наистина трябва да се замислим помагаме ли ние всички на своя народ, когато поставяме нещата... Най-точно казано: впрягаме каруцата пред коня.
Аз съм съгласен, господин Луджев, господин Томов, с нещата, които поставихте. Аз съм съгласен, че Вие искахте да изкажете своето мнение, своето виждане. Но винаги трябва да изхождаме от българската реалност и действителност, от това, което завари управляващото мнозинство и откъде тръгнахме. И това, което трябва да направим.
Вярно е: кой ще приеме една държава в Европейския съюз с тези доходи? Няма да я приемат, просто това е ясно. Но какво ни остава? Остава ни да работим, за да стигнем до този момент, в който нашата икономика, нашите български граждани имат този стандарт, икономиката - това качество, за да отговаря наистина на семейството в европейските народи.
Иначе, просто си говорим, само, за да се намираме тук на дебат без да изтъкваме, наистина, какво е реалното, какво е свършено и какво ни предстои да извършим. Та значи, тръгнахме от позиция под нулата, дето се казва. И не бива вие да се обаждате от лявата страна, защото това под котата нула вие го докарахте на два пъти преди 1989 г. Няколко пъти! А след 1989 г. още два пъти! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.) И под тази кота нула тръгвайки, се извървяха стъпки, които бяха много трудни.
По време на вашето управление направихте такова законодателство, толкоз закони натрупахте, които не решиха никакви проблеми, та едва ли днес имате основанието да претендирате, че нещо добро сте направили, но не искам да се отклонявам по тази тема.
Искам да продължа по-нататък именно върху това, че често и аз споменавах думата "народ". Да, народ, обаче това, което ни предстои е да поговорим в обратната насока - да говорим за това, че оттук нататък е да поговорим необходимо да помислим за тези, които са двигателите на българското общество в икономиката и тези като двигатели, които ще направят и частта в социалната политика. Става дума за българския предприемач. Става дума за създаване на тези условия на българския предприемач. Ето, това е важното. Става дума за онази активна част от населението, която осъзнавайки своето място, осъзнавайки първо своето място самата тя и осъзнавайки нуждата на държавата от самите тях, ние тогава ще тръгнем напред.
И, когато говоря за българския предприемач имам предвид именно това, че в тези три години на базата на извършеното законодателство, на базата на извършеното законодателство, на базата на извършените от правителството мерки, на базата на сключените международни програми, на базата на програмите САПАРД, ФАР и др., ние все пак - не мога да кажа, че сме направили чудо и не чух такова нещо и в доклада на министър-председателя, но ние вече имаме хората. България разполага с хора, които работят и модерно, и европейски, въпреки скапаната социалистическа технология, която взеха. Говоря за предприятия, бази и т.н. (Ръкопляскания от мнозинството.) Въпреки това, защото е много лесно да се говори, че българската индустрия е такава, че изоставаме, че индустриализацията, че икономиката ... С каква икономика разполагаме на равнище - дайте да си отговорим на този етап? Какво имаме в отделни отрасли - да, но в по-голямата част не е така. И нека това да е пределно ясно!
Когато говорим за производителност на труд, тя е свързана и с технологиите. Защо се заблуждаваме да говорим? Свързани са с инвестициите. И вие чухте тук колко инвестиции са направени. Значи, не можем да поставяме, още един път казано, каруцата пред коня! Трябва да извървим този път!
И второто, което искам да кажа, е в тази връзка - господа, нека сме наясно. Всички сме декларирали - спомнете си 1997 г. Тогава правихме една декларация, а по това нещо и господин Томов сега говори - Европейският съюз и НАТО. Всичко това мисля, че без БСП, които нещо за НАТО го смотаха, но всички сме декларирали, че ще работим.
Да, важно е като какви ще отидем, господин Луджев, много е важно! Важно е нашата подготовка и аз съм съгласен с това. Важно е каква структура ще има нашето стопанство, когато отиваме в Европейския съюз. Наистина е важно, но нека това, което е свършено досега, да не се отрича, защото това предстои - да видим с каква структура отиваме, да видим, отваряйки мерките по отделните преговори какво ще правим, какво сме постигнали.
И е жалко, когато се цитират само извадки от мнението на Европейската комисия. Там пише за корупцията, че България трябва да продължи борбата с корупцията. Но защо не сте прочели за Румъния, където пише, че основен проблем за Румъния това е корупцията? Защо не сте прочели за Чехия, където пише, че има проблем в икономиката, и в земеделието, и т.н.? Същото се отнася и за Полша, която трябва да свали своите селскостопански производители от 25 на сто на 8 на сто. И този път имаме да го вървим и ние. И не се заблуждавайте, че ще ни бъде толкова леко.
Нахвърлям ги тези неща, свързани с другите държави, кандидат-членки за Европейския съюз, защото трябва да бъде ясно, че ни предстоят тези предизвикателства. Но, с държанието си, и с поведението си, и с усилията на всички можем да го направим по-бърз този път. И по-точен и ясен. Но не и с подхода, който днес ни беше предложен от вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Взех думата, защото наистина след отчета, който представи министър-председателят чух невероятни неща. Чух неща, които наистина ме карат да се питам дали Българската социалистическа партия трябва да има отпред определението "българска". Дали това, което твърдеше, че е за Европейския съюз, е наистина нещо, което е казвала?... (Шумни неодобрителни реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Такоров, правя Ви бележка!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И дали нещо иска да направи в тази посока?
Ужасявам се от това, което чувам днес в тази зала, от изявленията на господин Първанов.
В определена степен и господин Луджев имаше толкова странни неща, които каза.
И се питам ние като български народни представители отговаряме ли си на основната задача, която имаме, когато дойдем в българския парламент, независимо от това от коя политическа сила сме - на първо място да работим в името на интересите на българските граждани, а не да размахваме партизанско-комунистически знамена, защото просто това ни е удобно, защото искаме да атакуваме правителството?
След това, което казахте, господин Първанов, аз се питам наистина дали можем да говорим за реформиране на БСП и след това днес чувам и това, което чета във в. "Дума"? Такъв войнстващ комунизъм. (Щумни неодобрителни реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Калчевски! ...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Какъв войнстващ комунизъм! Дори, стигайти дотам във в. "Дума" да се твърди, че Хайдер бил по-добър от българските политици, които управлявали. Това пишете вие!
Отговорете ми, наистина, в час ли сте? (Реплики от ляво.)
В час ли сте, господин Велко Вълканов? Може би не четете в. "Дума"? (Оживление в залата, ръкопляскания от мнозинството.)
Във в. "Дума", във вашия вестник има тези неща, господин Първанов. В другите вестници пише пък, че ще пращате делегати на конгреса на господин Милошевич, който предстои. (Оживление в залата.)
РЕПЛИКИ ОТ ЛЯВО: Но сега за какво говорим? Днес за какво говорим?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За това, същото говорим, уважаеми дами и господа! Защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Моля, господин Марангозов!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото 1997 г. ние заварихме една разсипана държава от управлението на Българската социалистическа партия! (Шумни реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, отстранявам Ви за едно заседание.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това заварихме! И го заварихме, защото българският народ каза вие да си отидете от властта, защото разсипахте държавата.
И това, което започнахме да правим с усилията не само на демократичните сили, но и на целия български народ, който иска нормално да се развива България е да стъпваме на краката си, да започнем малко по малко да градим, да измъкваме страната си от това дъно, в което вие я набутахте!
Много е трудно, искам да ви го кажа! Много е трудно! (Ръкопляскания от дясно.) И много е трудно с такава опозиция като вас. Още по-трудно! Още по-трудно, защото вие нито за момент не поискахте да помогнете България да започне да се движи по-бързо, да може наистина да влезе по-бързо и в Европейския съюз, и в НАТО.
Всичко това, което направихме, го направихме въпреки вас -пречейки ежедневно, саботирайки ежедневно.
Вие твърдите, че сте за европейски съюз. Е как сте за европейски съюз с това, което говорите? Как сте за европейски съюз, като отричате и това, което казват най-видните европейци? Може би и те са от СДС? Може би и Проди е от СДС, може би и господин Робъртсън е от СДС, нали? По вашата логика. Господин Ферхойген и той сигурно е от СДС? И сигурно всички тези неща, които ни казват тук е, защото на СДС му предстои конференция. Това е вашата логика. Но това е вашата логика и ваш проблем. Но не е само и ваш проблем, защото е проблем и на България. Защото България може да се движи по-бързо, ако обединяваме усилията си.
Защото, господин Луджев, валутен борд има в България не като оценка на правителството на ОДС, а като оценка за това, което направи БСП и ни разсипа всички нас (ръкопляскания в мнозинството), затова има валутен борд! (Възгласи в СДС: "Браво!") Затова има валутен борд, затова има!
А освен това, хайде да си кажем какво е и Европейски съюз, защото нали ще влизаме с гордо вдигната глава? Но трябва да знаем какво е Европейски съюз и НАТО. Това означава да работиш, да работиш ежедневно, да знаеш да се справяш с трудности, да понасяш удари, да плащаш и политическа цена, но да заведеш хората и да им дадеш възможност да се развиват.
ГЛАС ОТ ДЛ: Къде да ги заведеш хората?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И пак ще ви кажа - много трудно беше в тези три години. И това, което днес четем, е свършено, това е отчетът.
ГЛАС ОТ ДЛ: Ами!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това е само свършената работа. Разбира се, има и много несвършена. Все пак някой трябва да върши работа, нали?, а не само да пречи и да вреди.
Аз искам да ви кажа, че оттук нататък... Да, господин Първанов, няма да се върне комунизмът, няма да се върнат вашите мечти! (Ръкопляскания в мнозинството.) Няма да излъжете българския народ.
И когато цитирате изследванията на "Алфа Рисърч", цитирайте ги коректно. И кажете колко получава БСП в момента там? Колко?
ГЛАС ОТ ДЛ: Кажи го ти!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Колко? Едва-едва е закрепила десетина процента. Колко получава?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Е, хайде на избори тогава да отидем!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще отидем и на избори, господин Корнезов, и на тези избори, мога да Ви кажа, че пак ще спечелят проевропейските, пронатовско настроените демократични сили в България, защото това е бъдещето на България, колкото и да е трудно! (Ръкопляскания в мнозинството.) И това ще се случи, колкото и да съжалявате, и колкото и да искате да пречите на развитието на България.
Наистина, единственото, което искам да Ви помоля днес, е: недейте да пречите толкова много! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 4 февруари до 10 февруари 2000 г.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Нямам право на дума ли? Нямам право на дума ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Питане от народната представителка Елена Поптодорова към Петър Жотев, министър на икономиката, относно фалита.
Отстранявам Ви за едно заседание, навън ще имате правото (към Жорж Ганчев).
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Една политическа институция няма право на дума ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не сте институция, нито не сте, освен народен представител.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз съм институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте институция.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз съм институция, господине, представлявам институция. И ще си припомните само след една година, че сме политическа институция, която е истинската опозиция тук. И Вие ми взимате думата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. И политически трупове има в България, господин ...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вие сте сатрап! Вие сте Берия! Плюя на тази демокрация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, взимам Ви я. Вие никога не сте били в демокрацията, така че може да плюете.
Питане от народните представители Иван Борисов и Руси Статков към Антони Славински - министър на транспорта и съобщенията относно промяната на разписанието на влаковете от 16 януари 2000 г.
Питане от народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация, относно събирането на външните вземания на Република България.
Питане от народната представителка Татяна Дончева към Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи, относно насилието, прилагано от служители на МВР по отношение на свидетели и обвиняеми при разследване на убийството на Андрей Луканов.
Има за връчване писмени отговори.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Също писмен отговор от министър Жотев на актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов.
Писмен отговор от министър Жотев на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова и на питане от народния представител Панчо Панайотов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Ангел Балтаджиев, както и на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - също на актуален въпрос на господин Бойко Великов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народната представителка Мариела Митева. (Народните представители получават писмените отговори от председателя.)
Преминаваме към разисквания по питането на народния представител Александър Томов. (От място желаят думата за процедура народният представител Венцеслав Димитров и народният представител Драгомир Драганов.)
Преди да ви дам думата за процедура искам да припомня някои неща.
Съгласно нашият правилник разискванията продължават един час. По питането се приема решение. Вносителят на предложението предлага проект за решение - има предложен такъв проект. Проекти могат да предлагат и народните представители. Също има още два проекта.
Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 7.
Този един час, така както е по нашия правилник, се разпределя съобразно големината на парламентарните групи. Това означава 25 минути за Парламентарната група на СДС, 15 минути за Парламентарната група на ДЛ, по 5 минути за останалите парламентарни групи, както и 5 минути за независимите народни представители.
Има думата за процедура господин Венцеслав Димитров. Имайте предвид, че процедурата ви влиза във времето, влиза в 5-те минути. Така е по правилник.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Засечете обаче не цяла минута, ами засечете секунда.
Аз Ви предлагам удължаване на дебата до изчерпване на въпроса с парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте, сега.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз Ви казвам, че още не сме в тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние сме в тази процедура. Сложете си картата, иначе никаква процедура няма.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тогава някой друг. Вие ми давате 5 минути, затова. Аз искам да изслушаме и министрите за питанията. Това няма нищо общо с дебата в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А с какво има? Да изслушате министри, няма нищо общо с дебата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Питанията, питанията. Искам да предложа да продължи заседанието до изчерпване на питанията. Да се удължи заседанието с не повече от два часа. Това искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, кажете го. Сложете си картата, защо я държите в ръката си?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обаче Вие сте такъв педант, че ще ми вземете времето за дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каквото казва правилникът, това правя аз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето, това предлагам, да удължим заседанието с не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Предлагам да се удължи работното време до изчерпване на питанията. Дошли са министрите тук, трябва да ги изслушаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 191 народни представители: за 81, против 87, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Процедурата вече я обясних - след изчерпване на изказванията направо преминаваме към гласуване на трите проекта за решение по реда, който е определен от правилника, по реда на тяхното постъпване, като проекторешението на вносителя на питането се смята за основно.
Имате думата.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, дами и господа! Аз няма да изкажа съжаление за това, че министър-председателят го няма и че при такъв важен дебат в залата има по-малко от необходимото народни представители. Аз смятам, че по-важен е друг въпрос - дали ще се промени нещо в политиката по доходите на сегашното правителство или тя ще бъде запазена същата; дали можем да докажем пред нашия народ, че без да стимулираме инфлацията и да печатим пари можем да направим нещо по-добро за благосъстоянието на нашия народ.
Ситуацията е тежка и затова първият текст на нашето решение е, че ние се намираме като страна в особено тежка ситуация по отношение на доходите на българското население. Веднага ще кажа: над 30 на сто от домакинствата - и това е доказано и от статистиката, и от собствените ни проучвания - се намират в състояние на нищета и мизерия; над 80 на сто по критериите на Европа се намират в състояние на фактическа бедност.
Рязко нарасна тежестта върху домакинствата и населението по отношение на данъчното облагане. Общата тежест за работещите по трудовоправно отношение е около 60 на сто, а за самоосигуряващите се и свободните професии е 54-55 на сто.
Имотните данъци, данък върху печалбата, ДДС, смяната на личните документи, шофьорските книжки, патентите, лицензиите, таксите смазаха всичко, което можеше да се смаже. Аз се съмнявам, че всички министри знаят точно колко много различни такси плаща населението. И както господин Жотев подготви скоро доклад за лицензиите и за първи път се видя, че те са над 550, аз моля и се обръщам към министрите да направят точен преглед на всички такси, които различните министерства и държавни служби налагат на населението.
На следващо място. Голяма част от нашето население вече се прехранва предимно от личен сектор. Възниква натурална форма на обмяна - нещо, което говори за крайна бедност и нещо, което показа, че не може това да бъде пазар и пазарна икономика.
Оттук - ние не предлагаме просто едно отделно решение. Евролевицата предлага пакет от мерки, които могат да променят нещата. И ние наричаме направо това "Алтернативна програма за европейска по характер политика на доходите и борба срещу бедността".
Какви са основните елементи на тази различна политика, която предлагаме?
Първо, ние предлагаме категорично да се определи нов праг на бедност като управленски механизъм с горна граница 90 лв. и долна граница 63 лв. Като искам да кажа, че в края на изказването си ще дам и пояснение откъде могат да дойдат парите и как да се преразпределят.
На второ място, днес аз подписах и внасяме отхвърления по-рано закон, блокирания Закон за минимално почасово заплащане на труда, като нов закон, преработен закон, който наричаме "Закон за минималната часова работна заплата".
Искам още един път да обясня. Става дума за това, че както господин Радев справедливо от гледна точка на закона изисква всеки да си плаща данъка, осигуряването, тока, трябва да има за всеки частен работодател, за всеки държавен работодател долен праг, под който той не може да плаща, и човекът да може да се защити в съда, да има защита на човека, на правото на човека не само на труд, но и на достоен доход. Няма да стане с контрол отгоре, 6 пъти повече бюрокрация и данъчни и контролни служби да създадем, ако няма автоматизъм на системата. И само този автоматизъм е адекватен на пазарната система.
Ние предлагаме минималното почасово заплащане да бъде лев на час, включително минималният доход, което означава минимална месечна заплата от 110 лв. И веднага искам да кажа, че за бюджета това не струва практически нищо, защото само 3000 души попадат в тази граница. Това струва на частния сектор около 250 млн. (Реплика от Светлана Дянкова.) Двеста и петдесет милиона! Седемнадесет милиона да струва, това са нищо пари, госпожо. Нищо пари! Това няма да доведе до дефицит на бюджета и това на фонда трябва да се обясни.
Вашето решение от вчера за 75 лв. минимална заплата е недостатъчно, то е символично. Трябва да се покаже на фонда, да се докаже, че има откъде да се вземат тези пари.
За частния сектор - 250 млн. е очакваният разход за частния сектор. Частният сектор обаче е в състояние да плати тези пари, защото не може по друг начин.
Третото нещо, което предлагаме. Ние предлагаме задължително увеличаване на детските надбавки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: ... и казваме на бюджета откъде може да вземе парите.
Аз съжалявам, че за такъв важен въпрос, като вносител на всички тези нови решения ми се дават само 5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът не го дава.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Оплаквах се пред хората за това. Правилникът, господин председателю, Вие сте прав. Но само мога да кажа едно: пакетът от промени, който включва и 10 нови закона, поправки към законите, което включва ново вътрешно съотношение и води към средна класа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: ... и, мога да кажа, струва генерално от порядъка на 422 млн., които ние предлагаме да се вземат от намаляване на парите за бюрокрация, по-голямо намаляване,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Томов, приключвайте.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: ... и от митниците, като посочваме начина, по който това да стане. Още четири източника посочваме. Тоест, парите има откъде да се вземат. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Томов като вносител на проблема за дебата! Ще си позволя да прочета четири изречения. Това е доклад от 7 юни 1999 г. на Световната банка, който анализира България. Няма причини да се смята, че е правен, да речем, от Министерството на труда и социалната политика. Искам да прочета буквално тези няколко изречения.
"Преходът от планова към пазарна икономика в България никак не е лек. Макроикономическите показатели са по-лоши от средните за Централна и Източна Европа. Спадът на производството е по-голям, а инфлацията е по-висока в сравнение с другите страни от региона. В резултат стандартът на живот на домакинствата се понижи рязко. Едва през 1998 г. започна съживяване на производството и едновременно с това бе овладяна инфлацията. Това дава надежди за обрат в процеса на влошаване на жизнения стандарт. Днес едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено правителството, е възстановяването на стандарта на живот, като по този начин се намали и бедността чрез укрепване на положителните макроикономически тенденции, съчетано с паралелна структурна реформа и разгръщане на програми за облекчаване на бедността."
Това е анализ на Световната банка относно момента, в който опасните тенденции за България са пречупени.
Много е удобна, много е атрактивна темата за доходите. Едва ли ще има един човек в България, който да каже: на мен ми стигат доходите, не ме интересува този проблем, повече няма да се занимавам с него. Но това, което колегите, всички ние в правителството, това, което в момента социални партньори, това, което в момента експертите на Министерството на труда и социалната политика очакват от този дебат, аз се надявам, че това очакват и хората, които ни слушат, е да отговорим на въпроса: можеше ли да има друга ситуация с доходите в България, различна от тази, която имаме днес? Можеше ли да има друга ситуация? (Реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Можеше - това беше ситуацията от 1997 г. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Друг въпрос, на който трябва да отговорим: кое е онова, което трябваше да направим според тези, които смятат, че неправилно сме действали, а ние не сме го направили?
Аз тук от началото, от 11,00 ч. много внимателно слушам всичко и си записвам. Досега чух две неща, които бяха предложени, които не сме направили. Едното е да бъдат печатани пари. Едното беше точно това - да бъдат печатани пари. Да се намерят сухи пари и да се дадат заради това, че има бедност. И второто, което беше предложено, това беше да изяждаме резерва. Тоест, да не печатаме пари, но да взимаме от резерва и да го наливаме като доходи. Засега чух две неща. Очаквам нови предложения, които да си запиша.
Друг въпрос, на който очаквам отговор в днешния дебат - кое е онова, което сме направили, което сме направили - досега казвах онова, което не сме направили - кое е онова, което сме направили и което не е трябвало да направим.
Преди малко чух три неща и си записах три неща, което сме направили, което всъщност не сме направили, а е трябвало да направим. Едното нещо, което чух, беше да спрем плащането на външния дълг. Имаше такова предложение и го записах. Второ предложение: да спрем приватизацията. Трето предложение: да спрем реформата в социалното осигуряване.
Съвсем коректно, опитвам се абсолютно професионално да подходя днес към дебата, и очаквам предложения в тази посока. Кое е онова, което не сме направили и кое е онова, което сме направили и не е трябвало да правим, за да има друга ситуация по отношение на доходите? Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Казано е: седмо - кради по-малко!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да спрете да крадете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Господин Атанасов, правя и на Вас бележка - недейте се провиква! Пък особено за кражбите, най-малко вашата група има право да говори.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги, господа министри! Бих желал да засегна доходите не само от социален аспект, макар че хората ги мори социалният аспект, а преди всичко от макроикономически аспект, в смисъл, може ли да се провежда някаква макроикономическа политика, която да увеличи доходите. Този проблем като че ли остана малко настрана. И аз съм готов да отговаря на поставените от господин Нейков въпроси, защото не е само външният дълг, но има възможност и правителството да работи в тази насока.
Съжалявам, че трябва да защитавам това, което защитаваше министър Нейков, а той под натиска на фонда се отрече после от него и трябва да защитава обратната теза. Но сега какво да се прави - така е.
Вярно, че бедността в България е голяма. Вярно, че детските надбавки са мизерни - 8 лв. Ами то е смешно. Можете ли Вие, господин Нейков, да се примирите с това положение - при 200 лв. заплата 8 лв. детски надбавки? Може ли да гледате едно дете с 8 лв.? Какво ще му купите? Даже един пакет памперси не може да вземете на бебето. Виждам господин Муравей Радев. Без данъчни облекчения, семейни - знаете как е в Европа - навсякъде има облекчения по някакъв начин, дали за деца, дали за жена, дали за нещо друго.
Какво виждаме, че става в последните години? - Субсидираните сектори лека-полека се ограничават, което не е лошо. Обаче заедно с това цените се увеличават, данъчното бреме също се увеличава и за хората паричните доходи вече имат по-голямо значение отколкото преди. Мисля, че по това никой не може да спори.
Същевременно обаче някои искат да изкажат, че е популистка тезата за увеличаване на доходите. Може би на пръв поглед изглежда да е популистка, но е популистка и не само за това. Не става дума за всички доходи, нали? Става дума за идентифицираните от господин Радев, неговото ведомство - Министерството на финансите, може би и от социалното, доходи, върху които се плащат данъци и социални осигуровки.
Господин Нейков, вярно, че ние сме последна от страните, които кандидатстват за Европа по равнище на доходите, въпреки че като видите, аз не виждам защо, да кажем, Прибалтийските страни трябва да имат двойно по-висока средна работна заплата от нас. Или защо румънците трябва да имат по-висока средна работна заплата от нас? Но това, бих казал, че е един резултат от последователно провежданата от всички правителства политика на ограничаване на доходите досега, тези 10 години. Все някой си мислеше, че като ограничим доходите, ще увеличим конкурентоспособността на българския износ или на българското производство, даже и на вътрешното. Въобще не е така. Според мои разчети, доходите имат резерв да растат най-малко 50% и въпреки това да останат по-ниски отколкото с тия, с които се конкурираме. А тук, искам да кажа, че има и други страни около нас, които не кандидатстват за Европа, обаче които са с доста по-високи доходи.
Ето и вашият министър-председател Ви каза миналия път. Искам да разберете за какво става дума - брутен вътрешен продукт на глава от населението и изоставането ни въобще не е толкова голямо, колкото средната работна заплата. Там изоставането е двойно по-голямо. Защо? Защото в нашата страна има една грамадна част от деидентифицирани доходи от Министерство на финансите и от социалното министерство. Доходи, които не плащат никакви данъци. Вижте! Брутният продукт, нормално е за една страна, макар и в преход, 50-60% от него да е под формата на работна заплата. Хайде, сложете там и печалба, и рента, и не знам какви си работи и пак. При нас е 25-30%. Това е срашно малко.
Въпросът сега е такъв - поставен е, мисля, че правилно е поставен - може ли правителството по някакъв начин да направи нещо такова, че да увеличи този относителен дял. И мисля, че това, което се предлага, и то се предлага отдавна, мисля, че е и предложение на самия министър Нейков - да се увеличи с нормативен акт минималната работна заплата. Тогава хората, които получават само минимална работна заплата и получават нещо от страна, върху което не се плащат нито данъци, нито социални осигуровки, ще получават по-голяма реална заплата. А това сигурно ще увеличи и средната заплата. Но за това правителството няма да се грижи.
Но мисля, че това, което не направи правителството, вашето правителство, господин Нейков, е когато след 1997 г. тръгнахме да излизаме от кризата, когато пазарът, така да се каже, увеличи своя относителен дял, заедно с европейските цени ние не получихме съответно увеличаване на доходите, поради криворазбран авторитет на Световната банка - именно, които вие слушате - и Международния валутен фонд, които, за съжаление, няма как да не слушате.
И аз така виждам нашия дебат тук, господин Соколов. Ако всички застанем зад едно такова предложение, включително и мнозинството, тогава и господин Муравей Радев, и господин Нейков ще имат по-стабилни позиции и пред фонда, и пред банката да договарят други параметри. Защото ние знаем, че сме зависими от тях. Но от тази гледна точка има такава политика на доходите, които могат да увеличат и минималната работна заплата, и средната работна заплата без това да е в ущърб на обществото. Даже, напротив, то ще увеличи и данъчните приходи, и социалните приходи, и ще реши маса проблеми. Благодаря ви.
ПРЕСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днес ще говорим по един тежък, бих могла да кажа, кървящ за българското общество проблем - бедността и мизерията на България, устремена към Европа. Защото това е проблем на над 80% от българското население, което, за съжаление, не може да се задоволи единствено и само с европейска ориентация. Обедняването на една страна е в резултат на много фактори, преодоляването на всеки от който е тежък и сложен проблем. Наше дълбоко разбиране е, че хората се раждат и живеят на земята само веднъж и затова трябва да бъдат цел на реформите. За съжаление, днес ние можем да твърдим, че в българския преход към пазарна икономика на широките слоеве от населението е отредена ролята да бъде средство за постигане целите на определена група от хора, които се различават много от насъщните потребности на целокупния български народ. В резултат имаме една малка група много богати и една огромна група мизерстващи.
Преди време титанът на финансовата политика на правителството тук от тази трибуна, съобщавайки темповете на растеж на брутния вътрешен продукт от 2,6 на сто, проплака: защо всички вие не можете да се зарадвате на нищо? Защо искате всичко да омаскарите и т.н.? Ами защото средният темп на растеж на брутния вътрешен продукт през 80-те години е бил 3,4 на сто; до 1998 г. е бил 3,3 на сто, а миналата година гордо сме достигнали 64 на сто от онова, което сме имали през 1989 г. Защото по произведен брутен вътрешен продукт на човек от населението България е на 131-во място, след Македония, след Казахстан. Защото в макрорамката на Бюджет 2000 е предвидено брутният вътрешен продукт на България да достигне 11 милиарда долара, а в 1980 г., преди 20 години, сме произвеждали 20 милиарда долара. Защото, ако претеглим спада на реалните доходи на човек от населението в сравнение с 1989 г., сме на равнището едва на 40 на сто от онова, което сме имали тогава. Защото рязко се влоши съотношението между минималните и средните плащания - затова няма да говоря. Защото средната заплата през м. декември осигурява само 87 на сто от необходимата издръжка за живот, а средната пенсия - едва 28 на сто. Защото през 1999 г. абсолютната граница на бедността у нас се равнява на около 79 лева, а минималният доход за социално подпомагане е 37,30 лева. Тоест, той е с 52 на сто под линията на бедността. Апропо, може би гарантираният минимален доход се определя не по международните стандарти от потребителната кошница, а от щедрото съдържание на кофите за боклук в България. Защото задължителните плащания за данъци и осигуровки, които в 1990 г. бяха 11 на сто, сега са вече 23 на сто и тенденцията е те да стигнат до 35 на сто.
Това значи, че ще се увеличи силно разликата между номиналния и разполагаемия доход, уважаеми дами и господа. Има и такъв. И защото прокламираният ръст на средната работна заплата и на доходите в никакъв случай не може да покрие всички тези плащания. Защото по европейските критерии, за които непрекъснато става реч, ако хората отделят от средствата си около 40 на сто за храна, тогава те са бедни, то целокупният български народ през 1999 г. е отделял между 48 и 55 на сто за храна и живее във всеобща бедност. Защото ще ви дам един елементарен пример само от три стоки.
През м. декември за един човек 15 кг хляб по 60 ст.; 2 кубика вода по 0,80 лв.; стойността на минималната електроенергия, която му е необходима от 29,34 лв. и всичко това прави 45,50 лв. Да ги сравня ли с минималния доход 37 лева? Или с пенсиите на онези 460 хиляди пенсионера, които взимат до 45 лева? Защото потребности от пълноценна храна не получават 78 на сто от българските деца. Защото 30 на сто от населението в България е върнато в началото на века. През 1999 г. 2 млн. 430 хил. души са били извън пазара и не са си купили нито един банан, нито един дезодорант, нито една риза.
Защото вие, господа, в разрез с Конституцията на страната комерсиализирате услуги като образованието, като здравеопазването и бъркате в отънелия джоб на българина. България е единствената страна в света, в която гражданите правят вноски за здравно осигуряване без да получават насрещни услуги. Защото близо 600 хиляди души са с развалени зъби, но нямат пари да си ги поправят. Защото 3 млн. 970 хил. души през последните години не са ходили на почивка. И защото 3 млн. и 800 хил. българи през 1999 г. не са напускали селището, в което живеят. Защото днес потреблението на България е такова, каквото е било преди 44 години - в 1956 г. Защото през последните две години се задълбочи тенденцията на намаляването на заетостта и само за една година безработицата хвръкна със 150 хиляди души. Ние вече реално имаме безработица от над 22 на сто, от които за съжаление 31 на сто са млади хора до 30-годишна възраст. Защото сривът в икономиката, разрухата в реалния сектор доведе до абсурд икономическите възможности на общините и там хората са поставени в условия на средновековни лишения.
Още колко "защо" трябва да задам? Аз зная, че днес вие ще ми кажете, очаквах, че господин Костов ще е тук, и ще ми изброи причините. Зная причините.
Първата причина беше огромен натрупан външен дълг. Само че този външен дълг е направен за инвестиции, за развитие на българската икономика, за създаване на работни места, за благополучието на хората. Или може би искате да ви кажа, че в 1990 г. хората имаха с по 20 лв. повече, отколкото беше необходимо за издръжка, а днес не им достигат по 110 хиляди.
Освен това, уважаеми дами и господа, по данни на Българска народна банка 9 хил. 595 милиарда долара е бил брутният вътрешен продукт през 1996 г. Забележете, през 1998 г. той вече е 10 хил. 101 милиарда долара и за съжаление през 2000 г. ще расте с нови 400 милиона долара. Къде отиват парите, които всички ще връщаме?
Вторият аргумент на министър-председателя - че тези пари, които са взети, с тях се създава нерационална икономическа структура.
Уважаеми колеги, още продавате и ядете от тази нерационална икономическа структура. Още пълните партийни каси с тези пари. И за съжаление от това, което продавате, не може да вземете и една трета от неговата стойност.
Третата фундаментална причина, която изрази министър-председателят - загубихме си пазарите на Изток. Да, при смяната на системите много страни загубиха от източните си пазари. Но толкова ли не помните безобразните усилия на активистите на СДС да разрушат всички връзки със страните от ОНД? Спомняте ли си Стоян Ганев, който щеше да съди Русия и който беше ваш министър на външните работи?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМОТРОВ (ОНС, от място): Тогава беше Съветският съюз, а не Русия. Бъди точна.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Извинявам се.
Имало и друга причина и тя била, че България няколко пъти плаща санкции, с които международната общност наложи един или друг режим. Да, това е вярно. Но точно толкова вярно е и това, че задължение за всяка страна, за всяко правителство, което управлява страната си, е да направи всичко необходимо, за да вземе необходимите компенсации за своя народ, а не да бъде слугинаж или привито да навежда гръб и глава и потупвания пред строя от "чужди и наши специалисти".
Имало и четвърта причина и тя била вътрешното недоверие - оплака се министър-председателят.
Да, господин министър-председател, унищожено е доверието на народа, след като обещаваш едно, а вършиш друго. Защото престанете да говорите кой е виновен. За 10 години управление министър-председателят беше министър на финансите в две правителства и три години министър-председател. Това е отговорна задача.
Защото не може да се вярва тогава, когато купувате самолет за толкова пари, колкото давате за културата в страната. Защото купувате три леки автомобила за милион и петстотин хиляди долара, а не давате 400 хиляди долара за левкозно болните деца.
Да продължавам ли и с тези "защо"?
В същото време искам да кажа, че споделям становището не само на нашата парламентарна група, а споделям и становището на извънпарламентарните партии - на Обединения блок на труда, на синдикатите, на вашите симпатизанти, уважаеми дами и господа.

Поставя се въпросът за приближаването ни към европейските стандарти. Това е в темата на днешния дебат. Само че в тези критерии за доходи и обедняване ние сме на светлинни години от Европа. Защото там критерият за бедност е 4 долара на ден, т.е. с 240 хил. лева на всеки българин. Там критерият за оптимална безработица е 6 до 8 на сто. У нас само 6 общини от 260 имат такава безработица. Там, уважаеми госпожи и господа, ресурс за устойчиво развитие, цитирам, "е свободен от глад, нужди и унижения човек". Такъв ли е българинът? Никога през последните 50 години българинът не е бил по-беден и по без кураж.
Този път ние няма да се крием, защото нямаме вина. Това е резултат най-вече на пагубната ви икономическа политика, на неудачите ви в преструктурирането, на трайната деиндустриализация.
Три години в страната върви криминална приватизация, братовчедовска приватизация. Ами корупцията? Трябваше отвън да поставят въпроса, за да се съгласите и вие с този бич на нашето общество. Защото корупцията вече не е престъпление, а политика.
Всичко това доведе до масова, до национална мизерия, без специална политика, без дори стратегия за смекчаване на бедността!
И добре е да не говорите от името на милионите хора. Хората сами говорят. Вие вече не сте в състояние да направите нищо. За обедняването и мизерията в България ние смятаме, че трябва не парламентарен, а национален дебат. Трябват усилията на цял един народ, народ, който не иска да бъде употребен като средство за вашето обогатяване, а народ, който знае как да работи и да се отблагодари, когато цел на промяната е благополучие на чадата му.
Ние вярваме не на вас, а на този народ. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! След това патетично слово на бивш министър именно в социалната сфера в едно от правителствата на БСП аз нищо лично, госпожо Масларова, не мога да кажа. Но да говорите с такъв патос за неща, в които и Вие имате участие, улеснявате ме в изказването ми. Улеснявате ме страшно много и ще Ви кажа защо. Защото се спряхте на причините за обедняването, тъй като ние признаваме, че бедността е голям проблем и по пътя ни към присъединяването ни в Европа, и изобщо в битието на българина и е основен проблем в управлението на страната ни, с който се сблъскваме всички. Но изглежда, че едни искаме да го решим, а други искат да правят от това популизъм, искат да правят от това елементарна политика. Да, наистина, когато един проблем трябва да се реши, трябва да се види какви са причините. Точно така. Основна причина за бедността България - една от основните причини - е огромният външен дълг, който ние обслужваме сега. Вие сега го изтъкнахте тук. Казвате, да, има външен дълг, но тези пари бяха дадени за инвестиции.
Сега аз ще ви кажа за какви инвестиции е направен този външен дълг, защото хората ни слушат и гледат и трябва да преценят. Защото ние продаваме продукта на тези инвестиции сега, в последните три години, и се сблъскваме с този феномен. Ще ви кажа. Ето една инвестиция от моя избирателен район - един металургичен комбинат, един гигант - "Промет", за който са похарчени стотици милиони долари, повтарям, стотици милиони долари, който въобще не зафункционира и който няма абсолютно никакъв шанс в пазарни условия, който и вие, и вашето правителство, и ние не можахме в продължение на години да продадем дори за един долар. Сега го дадохме за един долар. Същото е с гиганта "Агрополихим", същото е с "Химко", същото е с всички онези продукти на така наречените ваши инвестиции. Защото няма кой да ги купи. Защото в условията на пазарна икономика, а не на измислената командно-административна социалистическа икономика, тези гиганти нямат никаква стойност. Авиокомпания "Балкан" също я продадохме за един долар. Колко пари са похарчени за нея? Кой я разсипа? Защо? Защо не отговорите на тези въпроси тук, когато хората искат да знаят защо са бедни? Защо? Защо не им кажете резултатите от дело № 3 - че част от тези заеми ги дадохте на терористични организации в Никарагуа, в Ангола? (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Вместо да се изправяте сега и да защитавате бедността с фарисейско лицемерие, вие трябва да се изправите и да кажете къде дадохте тези 10 млрд. долара. Да кажете, защото само с 1/3 от тези 10 млрд. долара българската икономика ще бъде приведена в такова съответствие, щото ще бъдем приети в Европа веднага и доходите ще пораснат.
Аз не Ви прекъсвах и Ви слушах много внимателно.
Зная, че ви е страшно неудобно, когато се връщаме назад. Но аз съм ви обещал и продължавам да го правя. Всеки път ще се връщам назад. Когато вие от тази трибуна се опитвате да мамите българския народ и да правите с неговата трагедия, с лишенията, които българският народ търпи благодарение на вас, само и единствено благодарение на вас, всеки път, когато се опитвате да правите с трагедията и с бита на българина политика, всеки път ще получавате винаги един и същи отговор - да обясните на българския народ къде са тези пари и да обясните кой трябва да ги върне.
Ще ми говорите за инвестиции. С 20 млн. долара американците от "Видима идеал" построиха предприятие, образец за Европа. Само с 20 млн. долара преди една година! Това е предприятие, госпожо Дончева, от Вашия избирателен район, дава работа на много хора. Похарчени 10 млн. долара и вие ставате от тази трибуна да кажете, че са похарчени за инвестиции. Похарчени са за глупости и за терористични организации и българският народ - аз това му се чудя - вместо да ви изпрати да събирате парите от терористичните организации, ви е пратил в парламента да губите парламентарно време, да пречите и да го занимавате с глупости. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Изказване ли беше това или реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изказване! Никога не е имало 4 минути реплика в българския парламент в последните 10 години. Как "откъде да знаете"? Трябва да знаете. Може ли за такива неща да ме питате и да се учим? Винаги, когато е реплика, казвам.
За реплика ли искате думата? За изказване.
Има думата за изказване госпожа Дора Янкова.
Имате 2 минути и 20 секунди.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! Дебатът днес е за дълбочината на обедняването, която не е изследвана. Експертите и специалистите, учените в България са дали такава методика на нашето правителство, но то, за съжаление, не я е приело. Това означава, че днес ние професионално не можем да говорим за дълбочината на бедността в България, а камо ли да я съпоставяме с европейските критерии.
Но в крайна сметка какво е ясно? Каква социална политика правите вие? От всичко, което прозвуча тук - и от словото на министър-председателя, и от това, което се чу в страната - цяла България вече чувства, че вашето управление е в противоречие с основния закон на страната - с българската Конституция. Вие не сте решени да създавате социална държава, дами и господа, и това си има своята логика. Вие просто сте десницата на България. И както и да се опитвате да прикривате същността на водената от вас политика, всичко си има обяснение.
Три години философията ви за развитието на страната е свързана с разпределението на националното богатство. Но помежду ви. А с красиви фрази и сълзливи речи на народа обяснявате това, което ще правите, както и днес правите, и това, което предстои.
Затова днес трябва да говорим за същността на вашата политика. Защото благодарение на нея българският народ и обедня, и огладня. Навсякъде от българското ежедневие, господине - от трапезата, от облеклото, от очите на хората - говори за социалната нищета, за бедността, за безперспективността и за вашето управление отново. Вашето правителство просто не поставя в центъра стопанството, но стопанството така, че да има развитие и перспектива за България.

И неслучайно задавам въпроса тук на представителите на Министерския съвет - как през тези години вие използвахте човешкия потенциал на страната? Къде отидоха 10-те милиона екю от програмата "Консенсус"? Дайте малко информация в Народното събрание! Много са примерите за бедността, особено в моя избирателен район - Смолянския. Колко работни места разкрихте? Нула. Колко съкратихте? Около 2000 само от рудодобива. Около 18 000 станаха безработните - цял един град!
И всичко това - само благодарение на вашата политика - на политиката на СДС.
И затова днес няма решение. Просто вие трябва да си ходите, за да има друга политика в страната. (Ръкопляскания от блока на ДЛ, смях от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Темата, която днес занимава българския парламент, е болезнена. И мисля, че трябва да бъдем умерени в тона и в желанията си. И същевременно да направим един реален разчет какво е направено, къде сме и какво може да бъде направено. Струва ми се, че през тези три години от страна на правителството и на българския парламент бяха положени усилия в законодателно и нормативно отношение поне законите, необходими в социалната част, в осигуряването - здравно и пенсионно, българската държава да стъпи на едни здрави основи и същевременно да заложи за вбъдеще, не само за днешните поколения, а и за бъдещите поколения едни системи, които наистина ще работят.
Вярно е, че за тези неща бяха направени точно миналата година тези законопроекти. Вярно е, че ние като нация се забавихме, но важно е, че са направени и че вървим в правилна стъпка.
Обаче вярно е и другото, че въпреки желанието ни, възможностите ни са слаби - на държавата. И същевременно отсега нататък трябва да помислим за вкарване на социалния аспект, когато говорим освен за икономика, да мислим и за социално развитие в тази икономика.
Аз искам да се спра съвсем накратко, че пенсионното осигуряване, с приемането на закона, на Кодекса за задължително обществено осигуряване, а също така и със Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване просто вече се вдъхва една сигурност и стабилитет, а също така се прехвърляме към една система, от приходно-разходна система към капиталова система. Това е нещо, което е революция в България. Аз мисля, че моите колеги от всички парламентарни групи ще се съгласят. Това е нещо, което правим за бъдещите 50 години и трябва да отдадем необходимото, че го направихме - заедно, всички. Участваха всички парламентарни групи и направихме един добър закон.
Що се отнася обаче до ефекта от закона спрямо пенсиите, не можем да кажем, че той ще подейства с магическа пръчка. Просто нещата, които трябва да извървим, ще ги извървим.
Да, доходите са ниски. Ние тук не можем да вземем да се хвалим и да казваме, че сме някъде много напред в това отношение. Моите колеги от СДС изтъкнаха и аргументираха причините защо е така. Но въпросът е, че полека-лека ние издигаме равнището както на пенсиите, така и на минималната работна заплата. Сега спорът, дали ще трябва да увеличим доходите, да се увеличи потреблението, за да се стигне до увеличаване на икономиката и на някакъв икономически растеж или обратно аз мисля, че е излишен спор. Важното е в икономиката да заложим и социален аспект, когато се откриваме, когато насочваме икономически растеж да казваме, че трябва да има също така откриване на нови работни места, квалифициране на работници и т.н.
Искам да напомня още едно нещо. Какво се получава на практика? Ние наистина въведохме в ред много неща в социалното и данъчното законодателство. Запушихме известен брой кранчета, където изтичаха средства и пари. Отпушихме обаче други артерии, които дават възможност по различен начин да функционират, т.е. системите да функционират на пазарен принцип. За това обаче е необходимо да направим и още неща. И тук ще си позволя да кажа нещо. Общата селскостопанска политика, господин Томов, наистина изисква субсидиране в земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте.
МОНЬО ХРИСТОВ: И това ще бъде цел и наша работа от тази година нататък, защото иначе не може да има конкурентоспособно земеделие в България. Благодаря ви.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Три години това правите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! В нашия български парламент често звучат противоречиви становища за битието ни като европейска нация. Някои твърдят, че отдавна сме в Европа, като черпят аргументи от несъмнено богатото ни културно наследство. Но европейската цивилизация обхваща и други ценности, които определят качеството на живота. И не на последно място тази цивилизация означава и висок жизнен стандарт. И тук е основният дефицит на българския преход. Демокрацията все още не е доказала своите предимства на трапезата на българина, в неговия хладилник и в неговия джоб. Ето защо всички български политици - и от ляво, и от дясно, сме в дълг към обществото.
Днес, когато към нас е отправена официалната покана за преговори по присъединяването на България към Европейския съюз, е много уместно да дебатираме темата за социалния старт на нацията, да търсим възможности за ускорено социално развитие. Не може да се отрече постигната стабилизация след срива през 1996-1997 г. И не съм съгласен, че в нашия жаргон думата "стабилизация" не е ключова дума след този главоломен пропадък, който преживя българската финансово-икономическа система. Но едва ли някой от тук присъстващите български политици и тези, които взеха участие в българския политически живот досега, са доволни от днешното ниво на доходите, от нивото на безработицата, от съществуващата бедност. Естествено е, че във фокуса на социалната и икономическата политика са доходите на българските домакинства, тяхната реална покупателна способност, възникналата трайна безработица сред част от нашето население. Несъмнено минималната работна заплата е един от важните инструменти в политиката на доходите и този инструмент се прилага в 7 от страните - членки на Европейския съюз. От 1990 до 1997 г. минималната работна заплата преживя един постоянен, монотонен спад и едва през 1998-1999 г. нарасна съответно с 23 и 27%, за да достигне днешните 67 лева. С това тя изостава с цели 67 на сто от нивото си през 1990 г. Знаем, че от следващия месец минималната работна заплата става 75 лева, т.е., тя е 30 на сто от средната работна заплата за страната. Същата величина в Европейския съюз варира от 40 до 60 на сто от средната работна заплата. Ако възприемем пропорциите на страните Бенелюкс, това означава, че минималната работна заплата у нас трябва да е 150 лева при средна работна заплата от 250 лева. И това, разбира се, би било чудесно. Но аз се съмнявам в административни мерки, които могат да постигнат чудеса. Ако не се обвърже ръстът на пенсиите, заплатите, в т.ч. на минималната работна заплата, с растежа на производителността, ще минираме икономиката, влошавайки нейната конкурентоспособност.

Не може да се гарантира стабилен икономически растеж, да се създават работни места, без да се поддържа нужната конкурентоспособност на родното производство. Това е възможно само чрез реално стимулиране на българските производители, а това означава намаляване на тяхната данъчна тежест, означава облекчаване на бюрократичния лицензионен режим, означава създаване на позитивен кредитен климат в страната.
Трябва най-после да отстраним абсурдния факт инвестициите да не се признават за разход на българските фирми. Нужно е разкриването на нови работни места, защото проблемът с безработицата е един от основните проблеми и препятствия по пътя ни към Европейския съюз. Нужни са мерки земята да се превърне в реален източник на доходи за селскостопанските производители - нещо, което днес не е факт.
Смисълът на всяка съвременна икономическа политика е социалният напредък. Смисълът са по-високите доходи, по-високото качество на живот. Но ние не трябва да се заблуждаваме и трябва ясно да си дадем сметка, че всяка политика на социално развитие, която не е обвързана с икономическите реалности, която не е съобразена с производителността на труда, ще бъде не само неуспешна, но нещо много по-лошо: тя ще дестабилизира икономическия растеж в страната.
Нужна е решителна дясна либерална икономическа политика към създаване на икономическа свобода за стопанските субекти. Това е според мен пътят към разширяване на работната заетост, към нов ръст на заплатите и пенсиите, това е пътят за преодоляване на бедността.
И в заключение ми се ще да перефразирам част от думите на лорд Робъртсън вчера пред нас: "Опасно е да се заиграва с темата национална сигурност, но още по-опасно е да се заиграва политически със социалната сигурност на българския народ". Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение за удължаване на нашето работно време днес по тази точка - по провеждането на дебат по питането на господин Александър Томов, с не повече от 2 часа.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Нали гласувахме вече?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ние сме в точката Парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак сте се объркали: ние сме в точка Разисквания - вътре в парламентарния контрол.
Вие не искате ли да приключим с тази точка?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Нали спазваме правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спазваме го. Има предложение да продължим разискванията по тази точка до приключването. Ако не искате, изкажете се и ще гласуваме.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Искате ли или не искате? Кажете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението за продължаване на работното време до изчерпване на точката Разисквания по питането на господин Александър Томов към министър-председателя, но с не повече от 2 часа.
Моля, гласувайте!
Гласували 168 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Съжалявам, че ще говоря в отсъствието на някои от най-активните питащи преди малко, които се интересуваха от някои въпроси, на които може би ще се даде отговор и с моето, и след моето изказване от моите колеги, защото това са много важни въпроси за целия български народ и е добре да ги разискваме в един почтен най-малкото тон, в един тон, който се базира на факти, а не на представи. И затова аз ще се концентрирам върху доказателствената част на това, което казвам, с цифри, които могат да бъдат проверени в съответните институции, които боравят с тях.
Господин Венцеслав Димитров засегна въпроса за това, че работната заплата в другите страни е по-висока от тази в България. Вярно е. Този факт е общопризнат. Но не е достатъчно да видим само, че фактът е такъв. Трябва да видим защо нашата работна заплата като номинална величина е по-малка от тези държави, с които се сравняваме.
Отговорът е много прост: защото там продуктът, който се създава, е много по-голям, а работната заплата може да бъде равна или по-малка от продукта, в който тя се съдържа. Това е толкова елементарна истина. Не може работната заплата да бъде като обем повече от продукта, в който тя се съдържа. По-голям продукт - по-голяма част от него за работна заплата.
И ако говорим за доходите и за работната заплата въобще, трябва да разграничим поне на две съставни части: работна заплата в бюджетната сфера, бюджетния сектор - хората на бюджетна издръжка, и работна заплата в стопанския сектор. Заетите в бюджетния сектор са много, много пъти по-малко от тези в стопанския сектор. Правителството може да влияе директно върху тази заплата в бюджетния сектор. Това е повече от ясно. И като казвам може да влияе, пак казвам, че бюджетът е онзи източник на работна заплата, който би могъл да увеличи тази заплата, ако приходите в него са повече, т.е., ако нашият данъкоплатец плаща по-високи работни заплати на заетите в бюджетната сфера. За това става дума.
Може ли да си го позволи бюджетът? Разбира се, че може. Може тогава, когато събере повече приходи, тогава, когато има повече пари в държавния бюджет. А ако ги няма тези необходими ресурси, можем да дадем такава работна заплата, каквато възможност има държавата. Това е желязно правило в целия свят.
В стопанския сектор работната заплата е на пазарен принцип. Има предприятия, които работят много добре, имат продукция, която реализират, имат услуги, които продават достатъчно рентабилно и дават високи заплати. Има други, които не могат да правят това. Има други, които не могат да покрият разходите си дори от обема на продукцията и цената на тази продукция, която продават. Естествено е там работната заплата да бъде малка.
И като вземем всички тези неща и ги уравновесим, говорим вече за тази величина средна работна заплата. Тази средна работна заплата би могла да порасне, ако тези фактори, за които преди малко споменах, бъдат налице. И аз ви уверявам, че правителството прави всичко възможно в тази посока - да увеличава факторите, от които зависи възможността на държавата да увеличи работната заплата в бюджетната сфера, а това е функция от икономиката като цяло.
И не е може би съвсем коректно да сравняваме днешното положение, равнището на средната работна заплата в България с другите страни, ако не видим темповете на нарастване. Да видим и тези страни, които имат висока заплата, колко бързо постигнаха този размер на висока заплата. И дали това, което ние правим в годините е равно, повече или по-малко от тях.
Поне в периода, в който това днешно правителство отговаря - в мащаба на две години и половина назад, 350 на сто е увеличило средните работни заплати в страната. 350 на сто! И то в доларово изражение. (Оживление сред ДЛ.)
Да, в началото на 1997 г. средната заплата беше 30 долара, а пенсията - 10. Средната! Сега е 110. Триста и петдесет на сто. Това малко ли е, много ли е? Хайде да си отговорим на този въпрос? Може ли да има по-висок темп? Не съм убеден, че може. Не съм убеден, без да създадем отново предпоставки за икономически срив. Защото този въпрос е много комплексен. Той опира и в конкуренцията, и във възможността нашите стоки да бъдат конкурентоспособни. Това е един много сложен цикъл от преплетени и взаимно свързани фактори, за които трябва да държим сметка. Не можем да ги отделяме и да ги разглеждаме отделно - сам за себе си един от тях, както например този за работната заплата, колкото и социално значим да бъде той. Защото отново ще сгрешим.

Има в голяма част от неидентифицирани доходи, необхванати, каза господин Венцеслав Димитров. Вярно е, че има. И ние го казахме, че го има. И непрекъснато се стремим да намалим тази част на необхванатите доходи. Та, това е тя, сивата икономика. Та, за тази сива икономика говорим тук твърде често напоследък. Дори и само като вземем този епизод - скоро стана дума за него - за касовите апарати. И това е елемент и то много съществен елемент за изваждане на тези доходи от цялата верига на светло.
Сега, за госпожа Масларова, тя говореше за брутния вътрешен продукт и както винаги, тя и този път беше много права, но забрави да отбележи, че брутния вътрешен продукт в България непрекъснато намаляваше от 1990 г. насам и едва през 1998 г. отбеляза реален ръст, а през 1999 г. ... Първо, през 1998 г. - 3,5 процента, а миналата година - от 2,5 процента в една изключителна сериозна международно усложнена обстановка.
За 2000 г. този ръст планираме да бъде 4 процента. И, бъдете убедени, всичко възможно ще се опитаме да направим да бъде и над 4 процента, защото това е единственият изход за България - по-голям икономически растеж и нищо друго! И това е стремежът. И всички усилия правителството ще направи в тази посока. Уверявам ви в това.
Искам да дам възможности на други хора да говорят, затова ще се опитам да бъда много по-кратък.
За това, че българският народ е беден. Вярно, никой не отрича това. Вярно! И все пак, нека да погледнем числата какво говорят. Той е беден, но е значително по-малко беден отпреди няколко години. Това е безспорен факт. Дори, ако сравним 1999 г. и 1998 г. Вижте само няколко индикатора и след това помислете.
Потреблението, онзи елемент, който говори за възможността с доходите човек да задоволи своите нужди - потреблението за 9-те месеца на 1999 г. се е увеличил спрямо предходната година с 8,7 на сто. По-високо потребление - 8,7!
В същото време спестяванията или депозитите на населението в банковата система са нараснали през миналата година общо с 22 на сто - левови и валутни депозити. Те са нараснали с 22 на сто!
Как стана така, че хем обедняхме миналата година, хем спестяванията с 22 процента - повече от една пета се увеличиха и в същото време потреблението нарасна с 8,7 процента? Тези величини просто не се връзват!
А Вие говорите, госпожо Масларова, за структурата на това потребление, че по-голямата част 48-58 на сто били за храна.
Тази тенденция беше валидна точно за вашето управление - за управлението на вашето правителство. Тогава 60-70 на сто отиваха за храна. През 1998г., госпожо Масларова, структурата на потреблението показва, че 48 на сто отива за хранителни продукти, а през 1999 г. този процент вече е 38 на сто. Разбирате ли това?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Откъде взехте това?!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами, аз не мога да Ви разбера. Вие понякога, и господин Томов също така, се позовавате на данни от статистиката, като говорите за намаляване на промишлени продажби, намаляване на износа, увеличение на дефицита на търговския баланс, текущи сметки... Той цитира, и Вие също, статистиката. И в един момент казвате: да, те, но онези данни, които Вие казахте от статистиката не са верни. Значи, няма растеж 2,5 на сто! Няма реално повишаване на дохода от еди-колко си! ... Поне и статистиката го казва, а тя не била правилна. В същото време цитирате точно статистиката, за да мотивирате своите доводи.
И аз ви моля, ако цитирате статистиката, цитирайте статистиката във всички онези данни, които тя официално публикува. И тогава можем да говорим на един и същи език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Темата на настоящия дебат е много чувствителна за обществото и за всеки отделен негов член - това са безработица, доходи, бедност, социална политика и в частност политиката по доходите.
Поставено е под съмнение или изобщо наличието на системна политика в тези области, или реализацията и декларираните програмни ангажименти на правителството и на подкрепящото го парламентарно мнозинство.
Аз няма да се спирам на тези законодателни мерки, които бяха предприети още през 1997 г. в областта на безработицата, тъй като съвсем естествено се очакваше, че структурната реформа ще породи така наречената структурна безработица и затова беше приет специално Законът за закрила при безработица.
Няма да се спирам и на тези мерки, които правителството предприе въз основа на свои актове по изпълнение на този закон.
Всичко това, разбира се, е част от една целенасочена политика и това не бива да се отрича. Фактът, че безработицата е още висока не значи, че не се провежда политика в тази насока.
Нека сега се вгледаме обаче по-задълбочено в тези решения, които ни се предлагат и за които се предполага, че ще бъдат бърз и лесен начин да се преодолее действително голямата бедност в страната.
Причините и обстоятелствата, довели до тази бедност са добре известни и аз изобщо няма да се спирам на тях. Става въпрос да се установи минималната работна заплата чрез закона, а не както досега - с акт на Министерския съвет и, естествено, да се увеличи значително нейната стойност, както беше съобщено - до 1 лев на част вместо досегашната й стойност около 45 стотинки на час.
Според мен приемането на минимална заплата със закон само ще утежни процедурата по нейната актуализация, но не в това е същността на въпроса. По-важното е да си отговорим на другия въпрос - дали рязкото повишаване на минималната работна заплата ще облагодетелства бедните слоеве от населението. Ако минимумът на работната заплата, който се установи не е по-висок от това, който вече работодателите реално плащат, то това увеличение изобщо няма да има ефект. Известно е, че в бюджетната сфера на минимална заплата работят около 17 хиляди души. В частния сектор на минимална заплата се водят хора, които в действителност получават по-големи от минималната работна заплата доходи. Тук проблемът е в "икономисването" на осигурителни вноски, което е действително една от причините за бавния ръст на пенсиите и другите осигурителни плащания, но това е друг въпрос, на който аз няма да се спирам тук.
Ако вдигнем чувствително минималната работна заплата, както предлагат инициаторите на тези разисквания, то най-вероятно работодателите ще пристъпят към освобождаване на работна ръка. Твърдението, че единствените възможности пред работодателите в този случай са или да плащат по-високата установена заплата, или да закрият дейността си, популистко. То не отчита факта, че при увеличаване на минималната работна заплата ще се увеличи предлагането на работна сила, т.е. повече хора ще се конкурират за наличните работни места, а в същото време работодателите рязко ще намалят търсенето на работна ръка. В действителност едно значително увеличаване на минималната работна заплата ще има за следствие по-високи доходи за някои, но същевременно ще доведе до безработица и лишаване на значителен брой хора от всякакви доходи.
Друга неблагоприятна последица ще бъде повишаването на ценовото равнище в отговор на рязко увеличената минимална заплата, което би анулирало ефекта от увеличаването на дохода на тези, които ще запазят работните си места, а също така ще се получи увеличаване на инфлационния натиск.
От този анализ става ясно, че рязкото увеличаване на минималната работна заплата не е панацея срещу бедността, както се опитват да ни убедят.
Тъй като не бих си позволил да заподозря в икономическа некомпетентност авторите на предложението за рязко повишаване до 1 лв. на час на минималната работна заплата, си задавам естествения в случая въпрос каква е целта на това предложение. Фактите, както и времето, избрано за повдигането на този въпрос, към който обществеността, както вече казах, е много чувствителна и нетърпелива, ме карат да заключа, че целите са политически, а именно:
Първо, много е удобно да предложиш нещо, което на пръв поглед е добро за хората и ако управляващите не го приемат, да ги обявиш за безразлични към участта на бедните, а себе си - за добър и загрижен за тях.
Второ, голямо е изкушението с тази постановка да се сложи начало на предизборна кампания и да се даде заявка за потенциал за бъдещо управление.
Трето. В случай, че управляващите се впечатлят от тази популистка теза за 1 лв. на час, около 170 лв. минимална заплата при средна около 210 лв. и я приложат, за инициаторите ще бъде много "интересно" да видят резултата от експеримента и последиците от него за управляващите.
Както показа анализът, който направих преди малко, резултатът ще бъде нарастване на безработицата, съчетано с дестабилизация на стоковия пазар и реално намаляване на доходите. Всичко това ще се случи, ако мнозинството се отклони от последователната си политика на трайно, неинфлационно повишаване на реалните доходи и с това подложи икономиката на резки смущения, които могат да ликвидират устойчивото й равновесие и да ни доведат, не дай Боже, до онези състояния на срив, които преживяхме на няколко пъти, известно по чия вина.
От друга страна, не трябва да има никакво съмнение, че управляващото мнозинство би приело действително разумни предложения за намаляване на бедността, но това не може да стане с мерки, откъснати от реалния ръст на производителността на труда, мерки, несвързани с разкриването на работни места, с траен икономически растеж и свързаното с него увеличаване на брутния вътрешен продукт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ние започнахме работата си в Тридесет и осмото Народно събрание, приемайки един основен принцип, а именно справедливото разпределение на тежестите на прехода. И доколкото ни позволява състоянието на икономиката, да облекчим страданията на хората, причинени от прехода, да насърчим тяхната адаптация и да подпомагаме тези, които сами не могат да се справят в тези трудни дни.
Във връзка с това и отчитайки всичко, което казаха колегите, аз искам да се спра на един въпрос, който според мен е много важен, и по който ние трябва много ясно, открито да говорим, а именно това са формите, чрез които се проявява икономиката в сянка в областта на заетостта. Една от тези форми и най-често срещаната форма е сключването на трудови договори на минимална работна заплата, такава каквато е определена с акт на Министерския съвет, а в същото време осигуряването се извършва също на тези минимални доходи, а в същото време една част, и то немалка част, значителна част от работещите получават доходи по-високи, отколкото са сключените по трудов договор. Това става чрез плащане по така наречените втори, трети и други ведомости или така наречените черни ведомости.
Аз разполагам с документи при мен, заловени такива ведомости. И това е едно явление, което за съжаление съществува и срещу което ние трябва да положим много усилия да се борим.
Бих могла да ви посоча и конкретни примери, с конкретни имена на хора, на които им е изплатено заплащане за положен от тях труд в размер, например, на 200 лв., на 150 лв., на 300 лв. В същото време тези хора отиват в бюрата по труда и се регистрират с официален доход в порядъка на 70-80 лв.
Казвам това, защото ние днес отчитаме равнището на доходите. Казвам това, защото ние днес отчитаме дълбочината на обедняването - къде е истината и каква точно е тя?
Но аз казвам и това, защото този факт има различни измерения, защото хора, които имат очевидно по-високи доходи, получават от ограничените ресурси на службите за социално подпомагане. Казвам това и защото този проблем ще се появи след години, когато същите тези хора ще получават ниски пенсии.
Но аз казвам това най-вече, защото ние трябва да намерим начин да осъществим ефективен контрол. Ние, законодателите, изпълнителната власт със своите органи за осъществяване на контрола, съдебната система със своите механизми за бързо установяване на нарушенията на закона. Защото този случай, за който и днес ви говорих, е внесен в прокуратурата и той се разследва. Но тези явления трябва да бъдат пресичани и то час по-скоро.
Така че, ако ние се справим с тази малка част от проблемите, имащи отношение към бедността, тогава бихме могли да намерим хармонията в разпределението на ресурсите между тези, които отиват за икономически растеж и тези, които отиват за хора, които наистина не могат да се справят сами в днешните трудни дни - за инвалидите, за продължително безработните, ако щете за пенсионерите и за всички останали социални рискове.
Накрая искам да кажа, че не можахме и днес да избягаме от популизма на тази тема, която най-много се поддава на популизъм, но която най-малко заслужава популизъм. Защото това, което каза госпожа Масларова, беше обидно за българските граждани, обидно, защото ние тук трябва да вземем решенията и да направим така, че хората да живеят по-добре.
Аз искам да завърша, госпожо Масларова, с една латинска поговорка: "И митата врана е като немитата - черна". Каквито европейски дрехи да обличате, каквито и атлантически доспехи да обличате, вие си оставате там, в социализма, което е вашата трагедия. (Ръкопляскания в мнозинството и възглави: "Браво!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Очевидно проблемът за доходите вълнува широк кръг от хора и аз очаквах от инициаторите на дебата интересни решения и виждания, още повече, че никой не казва, че в България хората живеят богато и охолно. На среща обаче - лозунги, заклинания и популизъм.
Хубаво е, че стана въпрос за причините, довели до състоянието през 1990 г. Нека да видим по какъв начин вървяха нещата оттам нататък. В 1991 г., месец март, господин Томов е вицепремиер - средната работна заплата е 33,8 долара, 28,7 долара е минималната работна заплата, курсът на долара вече е пазарен. И за да не бъда обвинен, това се равнява на 258 и съответно 305 хляба. Оттам нататък - в 1992-1993 г. - тенденция на нарастване, в 1994 г. - спад, в 1995 г. - нова тенденция на нарастване и оттам нататък през 1996 г. главоломно лющене надолу, за да се стигне през месец януари до африканските нива на минималната работна заплата 3,4 долара, средна работна заплата 12,1 долара.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): А бензинът, а здравните услуги?! Недейте да разсъждавате като в първобитнообщинния строй.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: За госпожа Масларова ще кажа, че това се равнява на 33 хляба, което означава по хляб на ден - долу-горе също.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): А парното? Измервай ги в киловатчаса електроенергия или в пенсии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Днес стойностите, обаче... Оттам нататък започва тенденция на нарастване. И днес стойностите, които показва статистиката, са съответно 36,1, 107,6 долара, съответно в хлябове - 118 и 306.
Никой не казва, че това е много. Малко е, по европейските критерии - действително още по-малко.
Но възникват два въпроса. Първият - какво щеше да се случи и къде щяхме да бъдем, ако тези тенденции не бяха съпътствани със съответните сривове? И вторият, още по-главен въпрос - на какво пък се дължаха тези сривове?
Ще бъда кратък, само с едно изречение. Това е една неадекватна икономическа политика, решения, свързани с носталгия по миналото, страх от реформа, опити за популизъм в икономиката. И ще прибавя още едно нещо - всички тези сривове бяха свързани с изяждане на натрупания валутен резерв.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Нищо не разбираш!

Оттук за предложенията, които чух до момента. Отнася се до нов закон за почасовото заплащане. Много добре, обаче фактически в момента този въпрос е уреден с постановление. Чисто теоретичен е спорът какъв да бъде нормативният акт. Очевидно нещата вървят в нещо друго - вървят в разликата между 45 стотинки почасовото заплащане и предложения 1 лев. Много добре би било, ако предложението за лева беше свързано със съответните икономически разчети. Но аз чух нещо друго - че умножен този лев по съответните часове, които човек изработва на един месец, дава 110 лева работна заплата. Значи, работата е свършена по теладово-подовата система, елката е била грешна, тъй като би трябвало да дава резултат поне 178 лева средна работна заплата.
И оттук нататък си задавам следния въпрос: А какво би довело, ако направим този експеримент, няма ли да се повиши инфлацията; ще се продават ли стоките, които ще се произвеждат с тази цена; няма ли да имаме нов ръст на инфлацията?
И понеже стана дума за инфлация, чух в предния момент, че много лошо е, че имаме ниска инфлация. И се чудя, добре, приемам, в България нямаме икономисти, нищо не разбират от въпроса. Защо пък тези прости американци не вземат да си спретнат една 1000-процентова инфлация, за да вземат да си оправят и икономиката, и всичко останало? (Шум в блока на ДЛ, реплики.) Много простичко! Ами, защото това е като ядрената реакция - в момента, в който не я хванеш, оттам нататък тя се превръща в Чернобил.
И понеже въпросът върви нататък и чух и такива предложения: дайте да защитим родната икономика; дайте да сложим мита; дайте да забраним вноса на някои стоки... Защото ако вървим по този път, ние можем да предложим примерно следното: средната работна заплата почасово да стане 2, 5, 10 лева например, поне за един месец да се почувстваме като немци. Оттам нататък по български - тръгваме от началото, за да видим докъде ще стигнем.
И понеже тези неща се наслагват, ние стигаме до стария филм, който вече сме гледали - филма "Светло бъдеще", с това, че имаше опашки за маслини, че имаше 88 стотинки измислен курс на долара и "Магурата", 15 години чакане за кола, дънки само в "Кореком" и т.н. И най-лошото е, че този филм видяхме, че не свършва с хепиенд.
Очевидно е, че без повишаване на производителността на труда всички тези предложения звучат много добре за ухото, но дават отрицателен резултат.
И сега още две думи за едно друго предложение - да затворим ножицата между средната и минималната работна заплата. Междупрочем, това съотношение, което съществува днес - 36,2 на сто, се е оформило през 1995 г. И веднага възниква следният въпрос: а няма ли да отидем към уравниловката? И много ли добре ще бъде примерно, когато някой счита, че комшията му получава не повече от него, дали двамата ще станат по-богати? Защото тогава младите хора, за които плачехте, не само ще бягат, а направо ще летят през границата.
Значи, опитът се оказва следният: не съществува панацея с бързо и ефектно решение на въпроса с доходите. Във всички случаи трябва да съществува икономически разум. А този икономически разум е със съхраняване на тенденциите, които съществуват. Ако искаме винаги да работим така, както повеляват правилата, ако искаме да не почваме от нулата, а за това аз вярвам всички се уморихме, е нужен разум, точни разчети, обединяване на усилията на всички, за да може българинът със своите доходи да стане един достоен член на обединена Европа. В противен случай ще слушаме само политически дебати и заклинания и хората у нас няма да станат по-богати. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата госпожа Светлана Дянкова. Разполага с три минути.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Рискът на последния, който говори.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз обаче искам тук да започна с това, че има действително две неща, с които ще се съглася с всички, които говориха тук.
Първото, с което искам да се съглася, това е: безспорно, необходим е такъв дебат. Безспорно, разискванията по социалната политика, която води правителството, равнището на бедност и мерките срещу нея - безспорно, всичкото това е необходимо и полезно. И наистина, след три години трябваше да се състои този дебат.
Второто, с което искам веднага да се съглася, е, че Народното събрание обаче трябва да приеме решение, с което да натовари правителството със задачи, свързани с решаване проблемите на бедността. И мисля, че тук никой няма да ме оспори. Защото едно такова решение трябва да даде оценка първо на това, което е свършено досега, и оттам нататък, в следващата една година какво трябва да направим ние като парламент и правителството като изпълнителна власт.
Тази оценка, разбира се, както виждам, е различна в решенията на трите парламентарни групи. Но защо нашето предложение, ако сте забелязали, е във вида, в който ви го предлагаме? Защото - искам да го заявя за хората, които ни слушат - ние имаме ясна оценка за степента на обедняването на българите. И никой не го отрича това. Причините за това обаче не са от вчера и предполагам, че никой от вас няма да отрече, че не от три години са проблемите на бедността. Много повече са годините, в които българинът и българската икономика слизат надолу.
Причините - разбира се, всички говорим за тези причини. Но има ли някой, който ще отрече, че нарастването на доходите в тези две години е факт, макар и малко, госпожо Масларова? Но ние бяхме на нулата и тръгнахме от нулата нагоре. Това е факт.
Безспорно е, че все още това нарастване на тези доходи е крайно недостатъчно. Безспорно е и никой пак от нас няма да каже: българите станаха много богати. Безспорно е това. Но, моля ви, не истеризирайте това, няма да се случи по-добро за всеки един българин, когато ние тук, народните представители, вместо разумни, балансирани и нормални решения да взимаме за това как да подобрим равнището на доходите и какво да се случи с нашата икономика, ние истеризираме това.
Целта на така провежданата политика е ясна: да се запази тенденцията на траен, умерен ръст на доходите; да се провежда целенасочена програма за защита на групите, които попадат в крайна бедност.
Има факти, които вие също няма да отречете и едва ли хората ще отрекат. Но все пак искам да се обърна към господин Томов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Впрочем, господин Томов, в България през всичките години от 1989 насам имаше настроения за бързи резултати от прехода и много по-слаб интерес към процеса на този преход. И вие се включихте точно в това очакване. Затова ние разбираме, че няма да е лесно да достигнем стандартите на страните на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, госпожо Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Приключвам, господин председател. Но за да продължим напред в изпълнение на програмата си, са необходими няколко фактора: първият фактор сме ние - това е капацитетът на всички народни представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, госпожа Дянкова!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Вторият фактор е цялото общество. И само така наистина можем да се борим с бедността. По друг начин, с популизъм няма да стане. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, госпожа Дянкова.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Дебатът, който водим, е дебат, който всеки един от нас води вкъщи, срещаме се непрекъснато с хората. Това е тема, която присъства в ежедневните ми разговори навсякъде - и в министерството, и по пазарите. Хората разбират, че не трябва да спираме. Хората разбират, че смисълът на всички жертви, които направихме, изисква да продължаваме напред, че трудните крачки, част от които вече направихме, трябва да продължат.
Но в същото време хората искат да бъдат чути и за друго. Хората не искат корупцията, хората не искат бюрокрацията, хората не искат нарушаването на законите - точно това, което не иска и правителството.


Хората ми задават въпроса: добре, всичко е ясно, трудно е, не може изведнъж, не може със скокове. Опитвахме се да прескачаме, видяхме какво се получи. Но питат докога, какво всъщност ще прави правителството, за да се промени по-скоро това положение. Какво ще направи, за да усетим промяната по-бързо вкъщи. Да, ние виждаме цифрите, ние разбираме, че преломът е настъпил, но аз искам и вкъщи да усетя по-бързо тази промяна.
Навярно много хора няма да приемат, няма да подкрепят това, което сега ще ви кажа, но съм абсолютно убеден в това нещо. Не става дума за теория, става дума за най-дълбокото ми човешко убеждение: не може да има успех, не можем да имаме трайни резултати чрез изкуствено повишаване на доходите. Бих бил безкрайно щастлив, ако може просто един ден правителството да вземе едно решение да направим 1000 лева заплатите, да го напишем във вестниците и от този момент да тръгнат нещата. Ние ще продължаваме политиката на икономически обоснован ръст на доходите на хората, но на заработените доходи. Всички искаме да има по-добри заплати и по-добри пенсии. Някой задава ли си въпроса откъде ще дойдат парите?
Изходът, категоричният изход не е в налятите пари, а в заработените пари, в заработените доходи. Ето това ми казват през цялото време и работодателите, с които се срещам. Правителството има категоричната политическа воля да намали бедността. Ако ми разрешите, тук бих искал да кажа нещо, което нека да не звучи като отклонение или оправдание. Бедността не е проблем само на България, бедност има и в богатите страни. И това е феномен на развитието на цивилизацията. И не е коректно да се сравняваме с Европейския съюз, това ще е същата история да се сравнява едно 10-годишно момче с възможностите на 20-годишния си брат. Сравнението никога няма да бъде в негова полза. Но когато се прави такова сравнение, нека да се виждат нещата такива, каквито са в действителност, да не мислим, че от едната страна са само плюсовете, от другата страна са само минусите. Защо не искаме да кажем, че България е една от много малкото страни в Европа, където няма данъци върху пенсиите, няма данъци върху социалните помощи, няма данъци върху обезщетенията? (Шуми реплики в ДЛ.) Казвам това нещо, за да се сравняваме коректно. Защото голяма част от онези страни, които се посочват като примери за високи доходи, имат данъци върху всички тези доходи. Ако искаме да сме коректни в сравнението, нека да се сравняваме с тези, с които се движим заедно. Нека да се сравняваме с Румъния. Тук пред мен е последният анализ на Международния валутен фонд относно покупателната способност на един долар в нашите страни. Това е един измерим показател -какво може да се купи с един долар в България и в Румъния. И тези данни сочат категорично, че покупателната способност на минималната работна заплата в България е с 65 на сто по-висока от покупателната способност на минималната работна заплата в Румъния. Според мен това ни дава основание да потвърдим, че посоката, в която се движим, е правилната. Тоест, ние вече сме успели да надминем по ръст една държава, с която заедно се движим. Това според мен е коректното сравнение.
Искам да отговоря на въпроса, който сам си задавам и който всеки ден ми задават хората: какво ще правим по-нататък? Няма един отговор, няма една панацея, няма едно действие, което да бъде направено и нещата да тръгнат от само себе си. Категорично ще продължаваме политиката на траен умерен ръст на доходите чрез тази връзка, която вчера правителството направи със своето постановление между минималната и средна работна заплата. Оттук нататък увеличаването на средната работна заплата на базата на производителността на труда ще води до увеличаване на минималната работна заплата. В момента вървят преговорите със социалните партньори, приемаме, че трябва да бъде определен официален праг на бедността в България. Приемаме, че трябва тази наша трайна политика, която правителството изповядва, да бъде отразена и в Програма "България 2001", и в Националния план за развитие, за да се превърне наистина в ангажимент.
Ние приемаме и това, че е изключително важно да не се допусне да се развият регионални аспекти на бедността, да не се допусне формиране на развити и неразвити региони. Затова разработихме и приехме Националния план за регионално развитие, затова има десетки програми за субсидирана заетост. Искам да знаете и една друга цифра: в 1997 г. чрез бюрата по труда бяха настанени на работа 122 хиляди безработни лица; в 1998 г. на работа са настанени 187 хиляди безработни лица; в 1999 г. са настанени 217 хиляди безработни лица. Това според мен също е израз на политика.
Бедността има и друг опасен момент, бедността маргинализира хората, бедността пречи на бедния човек да участва във вземането на решения, които го засягат. Затова правителството насочва вниманието си към най-уязвимите групи. Правителството обяви своите приоритети - това са децата, това са групите на трайно безработните хора.
Обръщам се към народните представители, обръщам се към политическите формации извън парламента, към социалните партньори, към неправителствените организации. Аз имам право по Закона за администрацията като министър да създам съвет. И аз ще създам такъв обществен съвет по проблемите на стандарта на живот. Каня ви да участвате в този съвет, където искам да има истинска дискусия. Не дискусия черно-бяла, а там заедно да обсъждаме въпросите, които касаят всички хора. Всяка общинска служба за социално подпомагане ще има свой обществен съвет, който ще решава кой от хората, имащи нужда от социални помощи, ще получава помощи. Проблемите на децата като една от най-засегнатите групи от населението също стоят на вниманието на министерството.
Към министерството ще бъде създаден съвет по проблемите на децата, в който ще влязат хора на изкуството. Искам тези хора, които са призвани да ни възпитават, които са призвани да формират българския дух, да участват в Съвета по проблемите на децата към министерството.
Накрая, искам да приключа с нещо, което не съм казал аз, но звучи наистина много актуално за България. През 60-те години един министър на финансите на Германия каза: "Стабилността не всичко, но без стабилност всичко останало е нищо". Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката и туризма господин Петър Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Днешният дебат, бих казал, премина естествено от отчета на правителството по изпълнението на "Програма 2001". Навлезе в чувствителните дебри на минимална работна заплата, стандарт на живот. И мисля, че в повечето от изказванията бяха давани добри отговори каква е панацеята. Може би не останаха минути на господин Томов, за да съобщи тези 3 или 4 източника, откъдето да дойдат допълнителните средства за минимална работна заплата и за увеличаване на средната работна заплата.
Няма нужда, госпожо Масларова, не заслужавам иронията във Вашите думи, когато казахте, чу някакъв икономически гений се опитва да твори чудеса. Няма гений!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Нямах предвид Вас, господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Радвам се, но понеже споменах 2,5% растеж като нещо съвсем реално и пледирах...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Обект на моето изказване беше господин Радев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Кои са възможностите на нашата страна? Няма чудо. Единственият фактор, който генерира по-високи средни работни заплати, който успешно решава проблемите на бедността във всяка една страна, това е икономическият растеж. За какъв икономически растеж говорим? - За нискоинфлационен икономически растеж, при който не се счупва, не се деформира вече формираната макрорамка на стабилизация.
Много съм изненадан, че един бивш министър говори косвено срещу Валутния съвет в страната. Без Валутен борд нямаше как през 1995 и 1996 г. да се узапти краха на цялата финансова икономическа система, да се узаптят крадците, които изпомпваха национален доход от държавата, от всички нас, от джобовете на всеки един от нас. В края на 1996 и началото на 1997 г. държавата ни беше пред срив. Бандити от цял свят идваха тук, за да се възползват от политиката на Централната банка и на няколко търговски банки, манипулирайки валутния курс, за да достига до рекордни нива, които са били характерни в миналото за Бразилия, Боливия и т.н.
Не бива да забравяме, че с жертвите, с които всеки един български гражданин, парите, които трябваше да загуби, за да могат фараони да излязат безпрепятствено от държавата и сега, когато идват кандидати за приватизация, да се чудим на кой остров някой е лицензирал някаква офсорна компания, за да може да върне парите.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Божков не се чудеше много, а продаваше!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Валутният борд е този елемент, който трябва да остане до края на преговорите на България за присъединяване към Европейския съюз. И който говори срещу Валутния борд може би се надява, че в някаква друга ситуация отново ще се върне безхаберието и безобразието в страната. Аз смятам, че това е приключило. Нека да оставим правителството да реализира своята Програма за развитието на страната през 2000 и 2001 г.
Не бих могъл да се съглася с тезата, която в началото господин Томов каза, че правителството не прави средносрочни анализи, не разработва средносрочни програми. Нямам нищо общо с "Програма 2001", но това на практика е една средносрочна програма. Всяко нещо, което се отнася до анализ за 2-3 години означава средносрочна програма.
За съжаление, при финансовите безобразия в страната преди години банките все още продължават да дават кредити, които са само до три месеца, до една година. Защото ние в България сме създали негативни печални рекорди.
Изкушавам се да кажа нещо за инвестициите, които са били генерирани и са били използвани за създаването на индустрията на страната преди десетилетия. Последствията от тези инвестиции, като министър на икономиката сега, аз ги чувствам всяка събота и неделя. Когато трябва да отида в региони, които разчитат на предприятия, създадени в една изкуствена система. Трябва ли до добавя към това, което каза господин Цонев? - ТЕЦ "Марица изток", където България има един печален рекорд по използване на нискокачествени въглища, в които сярата и влагата са с рекордни проценти? Ако добавим към този рекорд "Кремиковци", където желязната руда е под 30". А в същото време има държави, където просто да поискаш и веднага фирми ще докарат 50% съдържание на рудата.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Няма други в България.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Има още, господине, има още.
Ще продължа с Чипровци. (Неразбираема реплика от народния представител Станимир Калчевски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Калчевски!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не е вярно!
Тези печални рекорди създадоха такава ситуация, че сега трябва да се мисли за бързо превъртане на икономиката, за спадане, за прекратяване на срива в индустрията. Съгласен съм с господин Томов, когато водихме дебат на една от предишните срещи, които имах с вас, че икономиката продължава да слиза надолу. Но това е много тежък процес - спирането на индустрията. Но мисля, че вече има добри резултати в някои от приватизираните предприятия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Растеж ли има или надолу?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Индустрията в България продължава да пада надолу. Само индустрията, не говоря за цялата икономика. Индустрията или промишлеността носи онези белези в дълготраен аспект, които много трудно се преодоляват.
Но нека да погледнем примерно какво става в някои предприятия на цветната металургия. Ние говорим за 75% минимална заплата и за съотношение на минимална към средна работна заплата в порядъка на 28-30 на сто, но има вече приватизирани предприятия, в които средната работна заплата е 500 лева. С удоволствие бих казал кои са тези предприятия, но нямам разрешението на новите частни собственици. Ако го получа, с удоволствие бих ви дал десетки примери в областта на успешна приватизация.
Същевременно съгласен съм с обвиненията по така наречените РМД-та. Действително, позволих си вече да обявя, че за Министерството на икономиката и за Агенцията по приватизацията, надявам се, ако постигнем по-добра координация, на са добре дошли в приватизацията тези РМД-та, които с дейността си са съсипали предприятията. Няма такъв феномен, при който едно предприятие се развива добре. Идва времето, когато започва неговата подготовка за приватизация и настъпва чудо - финансовите резултати се влошават, след което същите хора, ако успеят, го закупуват и отново връщат финансовите резултати до предишната квота преди приватизацията.
Приватизацията е груб инструмент, вече го казах пред вас, ще трябва да го повторя. Този инструмент обаче трябваше да бъде приложен, за да може да се откачат от държавата, от държавния бюджет онези огромни предприятия, които трупаха загуби и без които и Валутният съвет не би могъл да помогне на страната. За голяма радост бих казал, че тези тежки процеси, негативни процеси в нашата икономика са в голяма степен зад гърба ни.
Прословутото сравнение докога ние се сриваме надолу и дали сме постигнали най-накрая до онова дъно, от което може да се оттласне нашата икономика смятам, че това е факт. Дали е 2,5% ръстът на брутния вътрешен продукт през миналата година или е 2, както прецените вие, политиците. Аз не съм доволен от тези резултати. Ще бъда недоволен дори ако ръстът през 2000 г. е някъде около 4%, защото нашата икономика има сериозни възможности. Има много неизползван потенциал по отношение на високи технологии. Учените на България са забравени. Това е безспорна истина. И много рядко учените на България имат шанса, имат трибуната на говорят.
Финансовият сектор все още е далеч от реалния сектор, и това е задача и на тези системи - и на икономиката, и на финансовия сектор, може би и на вас, парламентаристите, за да се преодолеят онези затруднения, които правят прекалено предпазливи нашите банкери да предоставят кредити. Те са се напатили през 1995 и 1996 г. и затова са прекалено предпазливи. От друга страна обаче бизнесмените не могат да се надяват все още, че давайки 10% този и онзи ще могат да се взимат кредити, за които още в самото начало си мислят, че няма да бъдат върнати.
Цялата магия на този дебат е икономическият растеж не бива да бъде насилван. Този растеж трябва да продължи в условията на макроикономическа стабилизация и много бързо ще направим решаваща крачка ако си помислим, че всички трудности са зад нас. Много голяма грешка ще бъде, ако си помислим, че влизайки в Европейския съюз можем да не се вглеждаме внимателно в показателя, който е задлъжнялост на държавата към брутния вътрешен продукт. Много ще сгрешим, ако не се опитаме още през тази година, до 6-месечието да направим бизнессредата, средата за българския бизнес много по-добра.
Правилно, господин Томов, казахте, че сме прегледали над 500-526 регистрационни разрешителни и лицензионни режими. Аз не съм казал обаче, че ще ги премахнем всичките.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Четиридесет и девет само.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Четиридесет и четири ще бъдат премахнати веднага. Още стотина - след това. Ще прегледаме заедно с общините в страната, заедно с бизнесасоциациите, заедно със синдикатите всички онези бариери пред българския бизнес. Засега фокусът ни е към българския бизнес. Разбирам, че това не е всичко. Има много други сектори, където чиновниците имат шанса си да разрешават, да преценяват субективно.
В Министерството на икономиката много често постъпват жалби. Вероятно скоро ще имам възможност да отговоря на въпрос, който ми беше зададен за корупцията. Нека обаче да обединим усилията си не в посока да се вглеждаме в миналото! Важно е да се знае кой е носителят на грешката и този, който носи грешката, според мен, трябва да говори по-скромно. По-важното обаче е да използваме тези години - 2000 и 2001 т., да не пречим на правителството с предложения за съкращаване примерно на валутния резерв, с предложения за рязко повишаване на минималната работна заплата без да има връзка с икономическия растеж.
Какво ще се случи за България, ако примерно 1 или 2 млрд. долара или евро, или марки бъдат използвани за повишаване на минималната работна заплата? Да, факт ще бъде - веднага чрез механизмите на пазарната икономика тези пари ще бъдат изгорени, ще загинира повече инфлация, след което резултатът отново е същият, но вече примерно с милиарди или 2 млрд. долара олекнали от хазната на Българска народна банка. Нека да бъдем реалисти!
Очаквам в скоро време правителството да приключи с актуализацията на "Програма 2000-2001". Политиците, които подкрепят това правителство, ще обсъдят, след което тази програма ще бъде дадена за изпълнение на правителството. И аз мога да ви убедя и искам да ви гарантирам, че ще насоча всичките си сили към изпълнението на тази програма. Дванадесет часа на ден е средното ми работно време. Ако трябва ще го увелича, всичките ми служители ще работят, за да може постепенно икономическият растеж да стане една трайна тенденция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя господин Жотев.
Преминаваме към гласуване на проектите за решения. Те са три и са раздадени на всички народни представители.
Поставям на гласуване проекта за решение относно равнището на доходите, обхвата и дълбочината на обедняване на населението в България и тяхната съпоставимост със социалните критерии на Европейския съюз, внесен от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Шопов, Михаил Миков и Дора Янкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 79, против 119, въздържали се 2.
Проектът не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение относно дебат по политиката на доходите, проведен на 11 февруари 2000 г., внесен от народните представители Светлана Дянкова, Ангел Балтаджиев и Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 125, против 76, въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.
За отрицателен вот господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Гласувах "против" това решение, защото днес Народното събрание по този дебат работеше като една фабрика за илюзии на много бързи обороти. На една модернизирана фабрика за илюзии, която се превърна във фабрика за лъжи. И всъщност проблемът на бедността, който днес бе разискван тук, имаше и една друга страна, която никой не засегна в дебатите - страната на богатството на онези 22 на сто, които според господин министъра са увеличили спестяванията, за да се види кои са те. Защото винаги, когато има бедни, има и богати.
И твърде лицемерно е, когато се говори, че Българската социалистическа партия е против европейското присъединяване, когато така самоотвержено вие отхвърлихте нашето предложение, което не предлагаше нито повече, нито по-малко, да се съобразяваме с Европейската харта за социална политика - нещо повече, да я ратифицираме.
Прекрасните ви приказки днес тук не струват нищо без конкретните действия. И когато вие говорите за Европа, трябва да имате смелостта и доблестта поне да си признаете, че вие днес отхвърлихте едно решение, което трябваше да задължи правителството да внесе за ратификация в Народното събрание Европейската социална харта.
В крайна сметка партизанско-комунистическите знамена ги вяхте вие отдясно и ги вяхте, защото имате само знамена. Нямате факти и доказателства. А по-голямата част от българския народ знае как живее днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот думата има господин Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа, господа министри! Гласувах "против" това решение, тъй като основният аргумент на правителството в цялата днешна дискусия бе за това, че българите имат ниски доходи, тъй като има голям външен дълг. Нищо подобно. Може да видите много ясните примери на Унгария, Словения и редица други държави, с които можем да се сравняваме, тъй като те преминаха през същия период на преход и които при по-висок външен дълг имат значително по-високи доходи. Тоест, това е становището на Евролевицата, която предизвика дебата. Това, което беше представено днес от господин Томов като проект за решение - друга политика, уважаеми дами и господа. Друга политика на доходите в рамките на всички тези ограничения, които България търпи.
И понеже гласуването тук е отрицателно по нашето решение, ние сме убедени, че българите ще гласуват положително и ние ще направим всичко, за да стигнем до всеки човек. (Ръкопляскания от Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
За трети отрицателен вот думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, господа министри! Гласувах "против" това проекторешение, защото то оневинява една дълбоко погрешна политика на правителството.
Уважаеми колеги, ако вие бяхте предложили решение в духа на онова, което каза господин Жотев, а именно, че проблемът се състои в липсата на достатъчно растеж, че няма създаване на работни места, че проблемът е и в РМД-та и други практики на вашето правителство, които разрушиха капацитета да се произвежда, и бяхте поканили парламента да подкрепи такова решение, това щеше да е израз на отговорно поведение, на желание наистина да не се политизира, на търсенето на подкрепа от целия парламент за решаването на драстичната бедност и мизерните доходи в сравнение със заплатите. Защото да се демагогства на тази тема е по-тежко, отколкото на всяка друга.
Вие, уважаеми дами и господа, днес демонстрирахте отново вашата неспособност да поемате отговорност и да се снишавате. Ако вие искахте отговорно да дискутирате този въпрос, с него трябваше да започне господин Костов тази сутрин. Не да ни чете тази басня в продължение на един час, с която стана за смях, а откровено да заяви къде е сбъркал дълбоко предишният негов екип, който се изниза по терлици и сега господин Жотев ще трябва да отговаря какво е правил и не е правил господин Божков, а господин Божков ще ходи да ни вкарва в Европа! По-голяма подигравка от тази не може да сервирате на хората.
А що се отнася до външния дълг, аз съм от тези, които, първо, смятат, че наистина този въпрос иска отговорен подход, не подхода, който направи днес господин Цонев. Защото господин Цонев си позволи ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... същата демагогия, вместо да подходите както трябва, професионално, господин Цонев. И един съвет от мен: не правете това, което казахте оттук - всеки път да скачате и да поставяте по този начин въпроса, защото вие ще станете за смях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съобщение на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 16 февруари, сряда, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 16 февруари от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,56 ч.)

Председател:
Йордан Соколов
Заместник-председател:
Иван Куртев
Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов