Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 3 до 10 февруари 1999 г.:
- Законопроект за допълнение на Кодекса на труда. Вносители - народните представители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ловното стопанство - вносител е народният представител Лъчезар Тошев. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
- Проект за декларация във връзка с ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Вносители - народните представители Христо Иванов и Христо Петров. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика, Комисията по национална сигурност, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
- Отчет за дейността на Националния статистически институт за 1998 г. Вносител е Националният статистически институт. Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е народният представител Любен Корнезов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители - народните представители Александър Томов и Иван Бойков. Водеща комисия - Комисията по икономическа политика.
- Законопроект за кооперативните съюзи. Вносител - народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за промишления дизайн. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическа политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания ЕАД по проекта "Марица Изток-2" Осми блок. Вносител - Министерският свет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за топологиите на интегралните схеми. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по културата и медиите. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за храните. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
- Законопроект за марките и географските означения. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за държавния протокол. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисия по външна и интеграционна политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за политическите партии. Вносител - народният представител Александър Каракачанов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, както и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
- Проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Преди да пристъпим към дневния ред има две решения на Централната избирателна комисия, с които се обявяват за избрани народни представители. Ще започнем с това.
"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ № 300
София, 9 февруари 1999 г.
На 5 февруари 1999 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Иван Атанасов Колчаков, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 13.Пазарджишки многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 13.Пазарджишки многомандатен избирателен район Константин Христов Наплатаров от коалиция "Обединени демократични сили".
Председател: (п)
Секретар на комисията: (п)"

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ № 301
София, 9 февруари 1999 г.
На 5 февруари 1999 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Величко Георгиев Йонов, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 5.Видински многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 5.Видински многомандатен избирателен район Емил Тодоров Лилов от коалиция "Обединени демократични сили".
Председател: (п)
Секретар: (п)"
Моля квесторите да поканят господин Емил Лилов и господин Константин Наплатаров за полагане на клетва.
(Всички народни представители стават. Емил Лилов и Константин Наплатаров застават на трибуната и повтарят клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ЕМИЛ ЛИЛОВ, КОНСТАНТИН НАПЛАТАРОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!". (Ръкопляскания.)
По седмичната програма ще започнем с проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
Освен това са направени следните предложения.
От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се прави предложение за програма за работата на Народното събрание за периода 10 - 12 февруари, както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия.
3. Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд заедно с Първото, Второто и Третото изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж.
4. Второ четене на законопроекта за движението по пътищата - продължение.
5. Второ четене на законопроекта за държавния служител.
6. Парламентарен контрол.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков - на основание чл. 39, ал. 3 от правилника да бъде включена като точка от дневния ред: "Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс" с вносител народният представител Любен Корнезов за второ четене.
Има предложение от народния представител Иво Атанасов да бъде включена като точка от дневния ред "Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс" с вносител народният представител Любен Корнезов.
Има и предложение от Парламентарната група на Демократичната левица да бъде включена като точка от дневния ред: "Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с образците-декларации на основание отменения § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията". Това предложение обаче трудно може да бъде поставено на гласуване, защото е направено на основание чл. 39, ал. 7 от правилника. Такова предложение може да се прави само за първия пленарен ден в месеца и ще го разгледаме в първия пленарен ден на следващия месец.
По предложенията за дневен ред вносителите желаят ли думата, както и за предложения за отпадане или разместване?
Господин Иво Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, най-напред искам да споделя, че съм щастлив да се изкажа в деня, в който всички българи разбраха, че са станали полиглоти и само до вчера не осъзнаваха, че владеят поне по два езика - български и македонски.
Предложението ми е по законопроекта на господин Любен Корнезов за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс. Искам да кажа няколко думи по него. То е свързано с премахване на наказанието затвор за обида и клевета, извършено от журналисти. Законопроектът е внесен преди повече от десет месеца. Вярно е, че той беше отхвърлен от Правната комисия на Народното събрание, но вярно е също така, че според правилника за работата на парламента в срок от три месеца трябваше да бъде предложен на вниманието на пленарната зала. Така че, погледнато чисто формално, ние сме в нарушение на собствения си правилник.
Погледнато съдържателно, вече имаме изявления на министър-председателя Иван Костов, че лично той ще работи за това наказанието затвор за журналистите да отпадне. Вярно е, че Иван Костов има съпротива вътре в средите на СДС, ясно е, че министърът на правосъдието Васил Гоцев не споделя това становище, ясно е, че господин Светослав Лучников е на друго мнение, но на мен ми се струва, че Парламентарната група на СДС трябва да уважи становището на министър-председателя на България и да подкрепи предложения от господин Любен Корнезов законопроект, да гласува за това той да влезе в дневния ред. В противен случай всичко ще заприлича на едно упражнение, свързано с пристигането на двамата евронаблюдатели в България, но не и на стремежа да се реши въпросът с наказанието за журналистите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Атанасов, две корекции, за да не изпаднем в грешка: първо, става дума за законопроект за изменение и допълнение не на Наказателно-процесуалния кодекс, а на Наказателния кодекс (оживление), и второ - той е внесен не преди повече от 10 месеца, а на 20.VII.1998 г.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 854-01-86 с вносител Народният представител Любен Корнезов.
Гласували 181 народни представители: за 69, против 102, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): В знак на протест напускам залата, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 850-01-148 с вносител народният представител Любен Корнезов.
Гласували 153 народни представители: за 51, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за седмична програма, внесено от Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за програма.
Гласували 161 народни представители: за 122, против 22, въздържали се 17.
Седмичната програма е приета.
Пристъпваме към проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
"ЗАЯВЛЕНИЕ
от ПЛАМЕН ИВАНОВ ИВАНОВ - народен представител
от 9. многомандатен избирателен район Кърджали

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени поради назначаването ми на друга държавна служба.
С уважение Пламен Иванов."
Сега ще ви прочета и проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Пламен Иванов Иванов - народен представител от 9. многомандатен избирателен район Кърджалийски."
По проекта за решение някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 164 народни представители: за 117, против 27, въздържали се 20.
Решението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на водещата комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-3 от 11 януари 1999 г. за
ратифициране на Спогодбата между Република България
и Република Молдова за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 28 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 11 януари 1999 г.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Искра Славчева, началник отдел "Данъчни спогодби" на Министерството на финансите, която изтъкна, че на 15 септември 1998 г. в София е била подписана Спогодба между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Спогодбата е успешен резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитие между тях на стопански и културни връзки и сътрудничество във всички области на обществения и стопанския живот. Тя благоприятства решаването на проблемите, свързани с отстраняването на нежеланите последици на двойното данъчно облагане и за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави. В спогодбата се съдържат традиционните за този род международни договори текстове и разпоредби, уреждащи материята за избягване на двойното данъчно облагане.
Въз основа на проведеното гласуване, със 7 за, без против и въздържали се, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 15 септември 1998 г. в София."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Петър Башикаров да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-3 за ратифициране Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 11 януари 1999 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 15 септември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото № 902-02-3.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що приетия на първия четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Молдова за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 15 септември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН ФОНД МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-7 от 18 януари 1999 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 28 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 7 декември 1998 г. в София.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Стефан Сотиров, началник отдел "Европейски финансови институции" на Министерството на финансите, който изтъкна, че с подписания меморандум се урежда създаването на Национален фонд като централен съкровищен орган към Министерството на финансите. С протоколно решение от 24 септември 1998 г. Министерският съвет е определил министъра на финансите за национален упълномощен ръководител на фонда.
В Меморандума са залегнали основните направления на създаването и организацията на Националния фонд, както и задълженията на правителството на Република България и на Европейската комисия. Определени са правомощията и отговорностите на националния упълномощен ръководител на фонда по отношение финансовото управление на средствата, предоставени по програмата ФАР на Европейската общност. Определен е механизмът за предоставяне на средства от Комисията на Европейската общност на Националния фонд за разпределение на средствата, за трансфера на получените фондове от Европейската общност към съответните изпълнителни агенции на основа на предварително сключено финансово споразумение между Националния фонд и изпълнителната агенция.
Изисква се Националният фонд да открие специална банкова сметка към Българска народна банка или банкова сметка, гарантирана от правителството. Съответният финансов контрол ще се осъществява от националната Сметна палата по отношение на приложението на финансовите споразумения. Сметките и операциите на Националния фонд могат да бъдат проверявани от външни одитори и от Европейската сметна палата.
Арбитражното производство за уреждане на възникнали спорове е в съответствие с приложение Б към Рамковото споразумение между Европейската общност и Република България за съдействие по програмата ФАР, ратифицирано от Тридесет и седмото Народно събрание, "Държавен вестник" бр. 31 от 1995 г.
Въз основа на проведеното гласуване със 7 гласа "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 7 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-7 за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, внесен от Министерския съвет на 18 януари 1999 г.

На 28 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 7 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия № 902-02-7.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство за
създаване на Национален фонд между правителството на
Република България и Европейската комисия.

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 7 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД ЗАЕДНО С ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО ИЗМЕНЕНИЕ И НА ПРЕДЛОЖЕНОТО ЧЕТВЪРТО ИЗМЕНЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНО ЕДНОКРАТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНИ ПРАВА НА ТИРАЖ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-8 от 19 януари 1999 г.
за ратифициране на Учредителния договор на
Международния валутен фонд, заедно с Първо, Второ
и Трето изменение и на предложеното Четвърто
изменение за специално еднократно разпределение
на специални права на тираж, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 28 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд, заедно с Първо, Второ и Трето изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж, внесен от Министерския съвет на 19 януари 1999 г.
Както в мотивите към законопроекта, така и в изложените съображения при представянето му се подчерта, че Учредителният договор на Международния валутен фонд е приет в Бретън Уудс - САЩ, на 22 юли 1944 г. и влиза в сила на 27 декември 1945 г.
Досега са приети три изменения на Устава, които влизат в сила съответно на 28 юли 1969 г., на 1 април 1978 г. и на 11 ноември 1992 г. В момента тече процедура по приемане на предложеното с Резолюция № 52-4 от 23 септември 1997 г. на Съвета на гуверньорите на фонда Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж.

С Постановление на Министерския съвет № 97 от 12 септември 1990 г. България приема Учредителния договор с направените към него дотогава изменения и поема всички задължения, произтичащи от това членство.
Предложеното Четвърто изменение на договора е за специално еднократно разпределение на правата на тираж. Предложеното изменение на договора ще даде възможност на страните-членки на Международния валутен фонд, които към 19 септември 1997 г. участват в Отдела за специални права на тираж да получат на тридесетия ден след влизането в сила на предложеното изменение за разпределение на специални права на тираж в размер на 29.3 на сто от тяхната квота.
Досега нашата страна не е участвала в разпределение на специални права на тираж и с подкрепата на Четвъртото изменение на договора тя ще получи разпределение на специални права на тираж в размер на около 136 млн. Получаването на специални права на тираж от Международния валутен фонд има характера на предоставяне на активи на страната, които са признато международно платежно средство и могат да бъдат използвани по различно предназначение.
Ефективното влизане в сила на Четвъртото изменение на договора ще стане след приемането му с определено от фонда квалифицирано мнозинството от 85 на сто от общия брой на гласовете на Международния валутен фонд.
Въз основа на проведеното гласуване със 7 "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд, приет в Бретон Уудс, Ню Хемпшир на 22 юли 1944 г. заедно с Първо, Второ и Трето изменение, приети съответно въз основа на Резолюция № 23-5 от 31 май 1968 г., Резолюция № 31-4 от 30 април 1976 г. и Резолюция № 45-3 от 28 юни 1990 г. на Съвета на гуверньорите на Международния валутен фонд, както и Четвъртото изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж, съгласно Резолюция № 52-4 на Съвета на гуверньорите на Международния валутен фонд от 23 септември 1997 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за Закон № 902-02-8 за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд заедно с Първо, Второ и Трето изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж, внесен от Министерски съвет на 19 януари 1999 г. 

На 4 февруари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд, заедно с Първо, Второ и Трето изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Учредителния договор на Международния валутен фонд, приет в Бретон Уудс, Ню Хемпшир на 22 юли 1944 г. заедно с Първо, Второ и Трето изменение, приети съответно въз основа на Резолюция № 23-5 от 31 май 1968 г., Резолюция № 31-4 от 30 април 1976 г. и Резолюция № 45-3 от 28 юли  1990 г. на Съвета на гуверньорите на Международния валутен фонд, както и Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж, съгласно Резолюция № 52-4 на Съвета на гуверньорите на Международния валутен фонд от 23  септември 1997 г. ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Атанас Папаризов. Заповядайте!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Ратификацията на споразуменията с Международния валутен фонд, след като те досега са действали на основа на одобрения от правителството, защото такава беше през 1990 г. конституционната практика, изисква един цялостен анализ на всички договорености между България и Международния валутен фонд и с помощта на юристите да бъде преценено кои от действащите между България и Фонда споразумения, договорености, стенд-бай споразумения и т.н. трябва да бъдат ратифицирани.
На нас ни се предлага да ратифицираме само Устава на Фонда и неговите изменения, но с решение да променим квотата на България в Международния валутен фонд. Тези два документа в пакет се появиха във всички комисии. Специално в Комисията по външна и интеграционна политика ние поставихме въпрос пред ръководството на комисията, пред представителя на Министерството на финансите да получим юридическо становище по създалата се ситуация, тъй като това не е едно споразумение за покупка на картофи, а едно споразумение, което определя редица от най-важните отношения - финансови, ако искате, и политически на България през последните десет години. Това наше искане обаче беше отхвърлено и се наложи отново машината за гласуване, без да могат да се проучат и изяснят тези становища. След това в пресата чухме, че опозицията била не против това парламентът да се превръща в гумен печат, в какъвто ни превърнаха, а била против Международния валутен фонд, видите ли!
Всички наши опити да развием и нашата теза по въпроса не можаха да достигнат до пресата. Започнаха някакви странни заявления, че, видите ли, опозицията била против това България да има по-големи права.
За какво става дума всъщност? Става дума за това, че ако споразумението с Фонда сега се ратифицира, понеже има едно поредно изменение при условията на действащата Конституция, то трябва да се обсъдят още няколко въпроса - дали не трябва да се ратифицират и отделните споразумения стенд-бай, които не са просто и само покупка на валута срещу български лева. Това беше основанието досега те да не влизат в парламента и фактът, че споразумението с фонда е одобрено от правителството, а в същото време носят и лихви.
Най-странно беше, че наред със споразумението с Фонда и пренебрегването на стенд-бая ни беше представен един странен проект за решение, който ние също да утвърдим. С него се искаше не на основание на члена от Конституцията, който изисква парламентът да дава предварително съгласие, когато се поемат задължения, тоест не на основание чл. 84, т. 9, на основание чл. 86, който просто казва, че парламентът приема решения, декларации и закони, да дадем съгласие за увеличаване на квотата във връзка с чл. 85 - буквално чета това - ал. 1, точки 2,4 и 5, тоест да дадем съгласие във връзка с чл. 85, който изисква ратификация в случай на поемане на финансови задължения. Една такава много странна практика, която трябваше да бъде разгледана внимателно от юристи и се надявам юристите в тази зала да вземат отношение по това. Очевидно правителството, приемайки новата философия, че споразуменията с Фонда трябва да се ратифицират, правилно е решило, че и отделните нови финансови задължения трябва да подлежат на ратификация, но е пропуснало предварително да поиска от нас одобрението на тези свои действия на основание на чл. 84. Затова ни кара по някакъв много странен начин пост фактум да одобрим вече поетото задължение.
Нещо повече, в залата представителката на Министерството на финансите си призна, че този факт вече е извършен. Въобще ние се почувствахме, както в случая с Косово - вземат се решения от правителството, след това парламентът ги одобрява. Искахме задълбочен анализ на тази ситуация - не, гласува се в залата. Разбира се, ние бяхме против увеличението на квотата по този начин. Разбира се, че подкрепихме необходимостта да се ратифицира споразумението с Фонда, след като това го изисква новата Конституция. Но този дебат по същество, който ние искахме, този преглед на всички споразумения с Фонда беше, разбира се, прекратен и ние можахме да чуем в пресата от управляващото мнозинство едни обвинения спрямо тази безотговорна опозиция, която застрашава интересите на България.
Аз умолявам колегите юристи в тази зала действително с отговорност да погледнат на въпроса на отношенията с Международния валутен фонд, да се проведе една дискусия по другите споразумения. Разбира се, че ние сега ще ратифицираме основния договор. Но нека бъде добро правителството да представи пред нас, в светлината на новия подход към отношенията с Фонда, при действието на новата Конституция, един цялостен анализ на всички взаимоотношения с Фонда. И тогава ние да пристъпим към ратифициране и на другите споразумения.
Сега се намираме в абсурдната ситуация например, че не е предложено да се ратифицира и Устава на Световната банка. Това е също документ, одобрен от правителството. Значи пак 1990 г. и 1991 г.
Ние ще продължим пък със Световната банка да развиваме отношенията си по обратния на отношенията ни с Фонда път. Там споразумението да бъде одобрено на ниво правителства, а отделните заеми със Световната банка да се ратифицират в пленарната зала.
Виждате, че се намираме в момента в една практика, която би могла да наречена и абсурдна.
Ето защо предлагам с отговорността на изпълнителната власт в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и Комисията по външна и интеграционна политика тези сложни въпроси да се обсъждат. Да се обсъждат от гледна точка на интересите на страната, а не по пътя на евтините изявления в пресата и то чрез експониране на едно очевидно не толкова обосновано мнение. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги! Преди всичко искам да заявя, че Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи предложения проект за ратификация, както го подкрепи и в комисията.
Но второто и по-важно в случая е, че по един недопустим, според мен, начин беше представено невярно отношението към политическата сила, към която принадлежа, в отношенията на България с Международния валутен фонд.
Ораторът преди мен описа ситуацията, която наистина може да бъде наречена абсурдна в комисията, когато ви се заявява от представител на Министерството на финансите, че "дали вие ще гласувате или ще подкрепите становището, няма никакво значение, защото отговорът вече е даден". Някой си е позволил от името на България да направи това преди парламентът да се произнесе, включително и в тази зала, е нищо, в сравнение с въпросителната, която възникна с оглед на спекулациите в пресата.
Много често ние чуваме думи за безотговорно, в кавички, разбира се, бих поставил това, отношение на опозицията към националните интереси. Господа, как можем да наречем отговорно отношението на правителството по този повод, когато при една очевидна ситуация, пак казвам, описана току-що, се прави извод за отношения, които трасират развитието на България в един доста дълъг период от време? Мисля, че това не може да бъде наречено отговорно отношение на управляващите - на правителството и на колеги в парламента.
И аз Ви моля, господин председател, при подобни ситуации Вие лично, не някой друг, да се намесвате, когато те възникват и да предотвратявате подобни абсурди. Защото не веднъж или два пъти ние вече по инерцията на машината за гласуване се сблъскваме със ситуация, при която от България се излъчва лош сигнал.
Едва ли трябва да описвам тук ситуацията, която възникна и трескавите консултации с представителите на Фонда, за да се обясни вярното становище, в случая на Евролевицата, по този въпрос.
Но това, което каза и колегата преди мен, трябва да бъде извършено. И ако не е сторено досега по инициатива на правителството или на някой друг, моля Вие да проявите тази инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Аз не виждам голяма възможност председателят да обяснява поведението на една или друга политическа сила, още по-малко пък да реагирам на това как едно събитие се отразява в пресата и в масмедиите.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! В случая нямам за цел да обсъждам целесъобразността на въпроса за увеличаването на квотата на България в Международния валутен фонд. Дори може да се приеме, че изложените аргументи са основателни и участието на България в една такава международна финансова организация носи интереси, ако нашият дял съразмерно се увеличава с общото увеличение на капитала.
Тук обаче вносителите на този въпрос и от двете комисии - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по външна и интеграционна политика според мен са пропуснали или не са пожелали да разяснят логиката в действията, които трябва да бъдат предприети както от изпълнителната власт, така и от парламента.
Забележете, че сега на нас ни се предлага да разглеждаме само въпроса за ратификацията на Учредителния договор на Международния валутен фонд с неговите изменения и това, което е актуалното, с четвъртото изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж.
Но изменението за увеличението на квотата и за специалните права на тираж е свързано с един друг въпрос, който днес не е включен в дневния ред, с решението дали България да отпусне тези средства и да увеличи своето участие в Международния валутен фонд.
След като тези два въпроса са интегрирани в самия Закон за ратификацията, но те представляват два самостоятелни акта, би трябвало тези две предложения, след като са разглеждани от двете комисии, да бъдат включени заедно за обсъждане и решаване от парламента. Тъй като ако днес ние ратифицираме договора, включително с четвъртото изменение, ние предрешаваме въпроса и няма защо тогава да се гледа въпросът за решението, което двете комисии са обсъдили.
Но логиката е точно обратната - ние първо трябва да разгледаме решението, като преценим необходимо ли е България да отпусне тези средства за увеличаване на своя дял, след като тя евентуално отговори положително на този въпрос, тогава вече ние можем да ратифицираме договора, включително с последното му четвърто изменение.
Но за да се даде съгласие, тъй като явно това е едно финансово задължение на държавата, правителството предварително би трябвало да поиска такова съгласие от парламента. То явно е поело ангажименти без да се допита до парламента. И днес ни се предлага, т.е. в съпътстващите документи на самия ратификационен акт, едно странно предложение на правителството, което прави някаква симбиоза между закон за ратификация и решение. И ни се предлага по въпрос, по който се изисква ратификация, парламентът да приеме решение. Нещо, което говори твърде зле за компетентността на самото правителство. Или пък, ако то не е некомпетентно, тогава се отнася със значително пренебрежение към един толкова важен въпрос. Защото знайно е, че до голяма степен политиката на правителството и на българския парламент е ограничена от поетите ангажименти спрямо Международния валутен фонд и Световната банка.
И вместо да се отделя основно внимание на тези въпроси, те преминават като нещо подразбиращо се, като нещо, което трябва едва ли не скришом да бъде утвърждавано без последователността в юридическите действия. Тъй като процедурата по даване на съгласие за задължаване на държавата е съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията. В този текст се казва, че "Народното събрание дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми" - нещо, което не се оспорва, освен че специалните права на тираж по същество представляват един косвен заем. Това е една противоречива практика и в предишните народни събрания.
Мисля, че това е един общ проблем,който няма нужда да бъде адресиран към сегашното управление само. След като по тези специални права на тираж, със средствата, които са необходими текат лихви, съществуват обезпечения, ясно е, че може да се пристъпи към принудително изпълнение в случай на нарушаване на договорните задължения, то тогава е добре и стенд бай споразуменията да бъдат утвърждавани от парламента.

Следователно ние трябва да видим въпроса в неговия общ контекст, за да знаем какви действия трябва да извършва както изпълнителната власт, така и Народното събрание във всички подобни случаи. Но днес ние не можем да откъснем поне двата въпроса, за които споменах - ратификацията на учредителния договор във връзка с четвъртото му изменение и решението за увеличаване на квотата на България. Защото в противен случай се прави един опит да бъдат слети два различни във времето акта - даването на съгласие, което е предварително условие за водене на преговори и задължаване на българското правителство, и последващата ратификация на едно финансово задължение. И тъй като това, както посочих, не е извършено, сега се предлага под формата на решение да бъде извършена ратификация, която да даде и съгласието, която да въведе в действие съответните юридически изисквания - нещо, което юридически е недопустимо, а казах, че то не е и целесъобразно по такъв важен въпрос.
Затова, господин председател, аз предлагам разглеждането на този въпрос да бъде отложено, за да се включи и въпросът за решението за даване на съгласие България да увеличи своето участие в Международния валутен фонд, както е предложено, и след като бъде евентуално получено такова съгласие, тогава вече може да се пристъпи към ратификация на четвъртото изменение. Иначе ние пропускаме едно от действията, правейки се, че то се е случило, за да стигнем до финала, който може би няма да срещне значителни разногласия в пленарната залата.
Затова аз предлагам в края на тази дискусия, или когато прецените, да се гласува отлагането на този въпрос, за да бъдат съединени двата въпроса. И след като ние се произнесем по исканото решение, тогава вече да се пристъпи към ратификацията на четвъртото изменение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има направено предложение за отлагане.
Срещу това предложение има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Стоилов, аз правя противното на това предложение - да гласуваме ратификацията на тази точка от дневния ред, като решението за увеличаване на квотата идва вследствие, ако ние ратифицираме това четвърто изменение, идва вследствие от ратификацията или от нератифицирането на това четвърто изменение. Така че съвсем логично е първо да бъде ратифицирано това, което предлагаме в момента, и след това решението. Няма никаква пречка то да бъде гласувано.
Аз все пак забелязвам, че има еволюция в поведението и в начина на мислене на опозицията по този въпрос, въпреки че опитите това да бъде обвързано с правна еквилибристика едва ли са оправдани, тъй като когато сте разглеждали в комисиите всички тези неща, които днес разискваме ...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Вие сте ги разглеждали, ние не сме!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И ние сме ги разглеждали. И колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол от Демократичната левица бяха си направили труда да се запознаят много подробно с всички онези документи, които са приложени към съответните проектозакони и проекторешения, и гласуваха "за", и се изказаха "за". Знаеха за какво става въпрос и не им беше необходима допълнителна аргументация. Това, че в другата комисия не са се били запознали или не са искали да кажат, че са запознати, или са имали някакви други интереси... Особено голямо е учудването ми, че толкова вещ в отношенията ни с фонда човек като колегата Папаризов тук иска допълнителна аргументация и цялостно разглеждане на договори, на отношения с фонда, след като той е един от хората в тази страна, които прекрасно познават тези отношения и тези договори.
Така че аз мисля, че има разбиране по въпроса. Днес ще гласуваме това, а следващата точка ще бъде съответното решение за увеличаване на квотата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за отлагане разискванията по законопроекта, който разглеждаме.
Гласували 178 народни представители: за 53, против 104, въздържали се 21.
Предложението за отлагане не се приема.
Има думата господин Христо Смоленов. Заповядайте.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Тук се говориха две малко различни неща: едното, че става дума за ратификация на договора плюс четирите изменения, второ, че става дума за ратификация само на четвъртото. Аз искам да изясним на народното представителство дали сега се поставя въпроса за ратификация на договор, по който сме страна вече девет години. Ако това е така, то прави чест на правителството, че най-после иска от нас ратификация на един толкова важен документ.
Питам защо поне осем години, тоест отчитам, че през 1990 г. все още е била в сила старата Конституция, но от 1991 г. е в сила новата Конституция и толкова основен за стратегията на развитие на България документ едва сега се предлага за ратификация. Какво е ставало през изминалите години? Защо проблемите за нашите отношения с фонда са така табу, че не виждам особено желание някой да заеме критична позиция спрямо него?
Господа, дали Международният валутен фонд е нещо като великия Съветски съюз? Дали за критично отношение към него се обвинява, както едно време в антисъветизъм? Дали всичко, свързано с Международния валутен фонд, е така перфектно? Тогава защо Милтън Фридмън, нобелов лауреат, баща на неоконсервативната икономическа революция, учител на Маргарет Тачър и пр., има толкова критично отношение, че заявява, че не му е мястото на този икономически свят?
Питам ви, уважаеми колеги, дали нашите отношения с Международния валутен фонд имат характер на валутна окупация и до каква степен отношенията ни ще бъдат прозрачни, ясни на българската общественост, включително и на народното представителство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов. Той попита много неща, но по-важно беше да чуем неговото отношение. Защото не знам кого тук питате и кой ще Ви отговори на тези питания.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол наистина нямаше възражения. Това е така. Но особено съм чувствителен, когато се правят опити да противопоставят депутатите от левицата в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол с нашите колеги в Комисията по външна и интеграционна политика.
Трябва да се признае, че много по-внимателно е било отношението на нашите колеги в Комисията по външна и интеграционна политика в изискването на информации, които наистина са нужни в случая. Това от наша страна не беше направено. Някой може да го възприеме като самокритика. Това не е толкова важно. Важно е например това, че в момента нито председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, нито аз, нито председателят на събранието можем да отговорим на такъв един въпрос, който прозвуча в залата. Щом ратифицираме учредителния договор, това не означава ли, че възникват въпроси по отношение на стенд бай споразуменията, които са сключвани с фонда, и особено по отношение на тези, които предстои да сключваме? Отговор тук в залата никой не дава. Аз нямам компетенции. И нито един от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол няма такава компетенция.
И понеже днес се разглежда въпросът в зала, можеше даже в хода на нашия дебат да бъде поканен шефът на Правния отдел на Министерския съвет, плюс шефът на Правния отдел на финансовото ведомство да участват в нашата дискусия и да се опитаме да намерим решение на тези въпроси.
Като казвам тези неща, господин председател, искам най-малко да обърна внимание върху това, че днес, ако Вие все пак наложите да се гласува на първо четене тази ратификация, то от всякаква гледна точка е целесъобразно второто четене да стане в рамките на времето, което предвижда правилника и в комисиите тези въпроси да бъдат разисквани, и да получат ясни отговори.
И накрая. Особено неприятно е, когато позицията на една или друга парламентарна група от опозицията по даден въпрос се използва разширително и в залата, и извън нея се правят обобщения, които отиват далеч. Съвсем пресен е споменът, когато тук и министър-председателят си позволяваше да заявява, че който е против деноминацията, той повече или по-малко е против валутния борд. Това, според мен, са кръгли глупости, но те прозвучаха и вестникари, които много-много не се замислят, ги тиражират. Но виновни са не вестникарите, а този, който прави това широко обобщение, което не може да бъде защитено с нищо. Горе-долу така стоят нещата и с обсъжданата сега тема.
Затова аз ви предлагам, щом вече се гласува да не бъде отложено обсъждането, най-малко да приложим практиката на две отделни гледания на въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика, миналия четвъртък, така и днес личи най-малкото една изключителна некомпетентност на опозицията по всичките тези въпроси. (Смях и весело оживление в Демократичната левица.) Тя е правна, тя е финансова и тя е икономическа некомпетентност.
Ще припомня много точно как се развиха събитията в заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика, за да подкрепя това свое изказване. Същите аргументи, които чухме от господин Папаризов тук, за необходимостта да се направи правен анализ, за това дали трябва последващите споразумения с фонда като стенд бай и прочие, които бяха споменати тук, бяха използвани, за да се бламира друга точка, която днес не фигурира в нашия дневен ред. И тогава опозицията, с аргументация по друг въпрос и без аргументация по въпроса за решението за увеличението на квотата, твърде произволно гласува, нанасяйки, продължавам да твърдя, твърде тежка щета върху една много базова конфигурация от отношенията на България с международните финансови институции. Да, това беше щета. И не беше излишно всичко онова, което беше казано, и аз съм доволен, че част от опозицията намери време да се срещне с представителя на Международния валутен фонд и да го увери в това, че тя подкрепя финансовите споразумения, които днес спомагат за финансовата стабилизация на България. Радвам се за това. Радвам се също, господин председателю, че днес чувам глас на разум тук от изказалите се от опозицията с едни малки изключения.
Аз съм против това да се политизира един може би фундаментален за България въпрос. Да се задават въпроси, които да сравняват Международния валутен фонд с братския Съветски съюз, когато именно братският Съветски съюз беше онзи, който блокира навремето участието на България и на другите страни от източния, комунистическия блок в Международния валутен фонд и в Световната банка. Именно този братски Съветски съюз. И тези неща е добре да се помнят. Сигурен съм, че твърде много хора си ги спомнят тук, в тази зала.
Наред с другото смятам, господин председателю, че е абсолютно удачно днес ние да подкрепим Учредителния договор. Обърнете внимание, това е Учредителният договор на Международния валутен фонд от Бретон Уудс, 1944 г. И всички изказали се дотук, господин председателю, пропускат обстоятелството, което беше ясно обяснено в комисията, че сегашната ратификация се налага поради промяната в българското данъчно законодателство и това е свързано с чл. 9 на Учредителния договор. Тоест, работата в комисиите е свършена перфектно.
Отгоре на всичко, господин председателю, и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и в Комисията по външна и интеграционна политика, тази ратификация беше одобрена. Тоест, всички възражения, които чувам тук за първо и второ четене, просто са несъстоятелни.
Призовавам към съгласие в този парламент по този фундаментален документ на отношенията на България с Международния валутен фонд.
Естествено, че когато има такива противоречиви гласувания, ще има и политически реакции и никой не бива да се засяга. Но тези политически реакции, уважаеми госпожи и господа, доведоха до това, първо, че мнозинството още веднъж декларира ясно и категорично своята привързаност към това България да продължава по пътя на финансовата стабилизация и към нормализиране на живота и стандарта на всеки българин.
На второ място, благодарение именно на тези събития, се изясни, че Евролевицата, другата част от опозицията не намери време да стори това, но Евролевицата подчерта своята привързаност към тази политика. Мисля, че това е крачка напред. Следващата крачка напред, господин председателю, е сега ние да подкрепим ясно и категорично с едно декларирано мнозинство учредителния договор с въпросните изменения.
Пледирам за това и моля за това народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата за реплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Първо, не се чувствам задължен да доказвам, че нямам сестра, дори когато това твърдение идва от устата на господин Агов.
Но, по същество. Вижте, ние тук водим един сериозен диалог не за това дали да ратифицираме или не Споразумението с Международния валутен фонд. Не подменяме два отделни въпроса, защото самите те са две точки от едно и също решение на правителството. Това е Решение № 23. В първа точка ни предлага ратификацията, във втора - отпадналата от днешния дневен ред, увеличаване на квотата. И сега да се опитваме да разделяме, да противопоставяме два въпроса, които фигурират неслучайно в един и същи документ на правителството - вие може да отворите този документ, той е при вас, в ратификацията - да правим всякакви такива особени инсинуации и твърдения е недостойно вече за този парламент. Такива думи можехме да слушаме във Великото Народно събрание. Такива думи можехме да слушаме вчера от един от председателите. Но стига сме принизявали дискусията в този парламент! Мен това просто вече ми е нещо, което не мога да търпя. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата за втора реплика господин Смоленов.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Когато говорих за отношението ни към Международния валутен фонд, аз изрично подчертавам, че става дума за отношение на народни представители, политици, държавници на една все още суверенна държава, дай Боже винаги да бъде така. И когато става дума за равноправни отношения с една международна финансова институция, която има характер на банка... Един известен български икономист, специализирал там, казваше шегата, че разликата между Международния валутен фонд и Световната банка е, че фондът е банка, а банката е фонд. Точно това е реалното положение на нещата.
Когато става дума за една такава банка, с такова огромно влияние, трябва да запомним следната тъжна констатация. В борбата си срещу родната бюрокрация има опасност да изпаднем под влияние на международната бюрокрация. Колегите от фонда, някои от тях с огромен опит и огромно състояние, по принцип изпращат тук хора, които не са, подчертавам, на равнището на творчески изследователи на нашата специфика. Те са обикновено високопоставени бюрократи - имат стандартни предписания, стандартни рецепти за излизане от икономически кризи, някои от които стандартно създавани, и налагането на тези стандартни рецепти, без оглед на спецификата на една или друга страна, води тези страни до задълбаване на проблемите.
Има шанс, подчертавам, има рядък шанс България да бъде едно изключение. Това е в интерес и на България, и на Международния валутен фонд, защото за него ще бъде един от малкото примери на успешно проведена икономическа реформа във взаимодействие с фонда, един от малкото примери в световен мащаб. Следователно те са също така заинтересовани от успеха на нашата реформа, както и ние. Но за да бъде тази реформа успешна, моля, отчетете, че нашата позиция трябва да бъде критична, трябва да сме свалили наколенките, трябва да сме готови да им предоставяме активно, сериозно разработени гледни точки, нашата гледна точка, нашия интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Времето изтече, господен Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Госпожа Сабине Ридел от Мюнхенския институт за... (Христо Смоленов продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Благодаря на господин Смоленов.
Трета реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Квалификациите на господин Агов за компетентност показват, че той не е пожелал да се вслуша в дискусията, която тук се води. Аз само ще ви отправя към това, което Министерският съвет предлага във връзка с другото решение, за което говорихме. Там той се позовава на чл. 85 и иска чрез една ратификация да се даде съгласие за увеличаване на средствата на България във фонда. Но тази процедура се извършва от друг конституционен ред - този на чл. 84. И след като самият министър-председател и министър на държавната администрация изразяват една некомпетентност, мисля, че Вашата некомпетентност просто само превъзхожда тяхната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика - господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, искам първо да се обърна към многоуважавания от мен колега Папаризов по повод принизяването на дебата в този парламент. Аз разбирам неговия афект, но той не е по-малък от моя афект. И вероятно този афект се дължи на обстоятелството, говоря за моя, защото за Вашия не мога да отговарям, че наистина на онова заседание на комисията миналия четвъртък се искаше някой друг да свърши работата на опозицията. И ако чувам сега от моя колега Йордан Цонев, че представителите на опозицията са отишли в Комисията по бюджет и финанси, прочели всички онези документи, необходими, за да се вземе едно разумно, осмислено и просветено решение по въпроса за ратификацията на тези два много важни документа, разбирам, че при нас нещата са били просто една ураджийска работа. Опозицията дойде на ура, просто за да гласува против, защото се вживя в ролята си на опозиция. Аз също, господин Папаризов, съм срещу това принизяване на нещата, защото съгласете се, ако ние искахме да имаме един просветен дебат в нашата комисия, тогава аз исках да чуя всички онези юридически справки, които се изискват от някого, да бяха подготвени от съветниците на опозицията, за които тя получава две трети върху заплатата си. Нали за тези съветници се получават тези две трети от заплатата? (Шум и изразено неодобрение в блока на СДС.) Ами, поискайте от тях тези юридически справки и оборете с аргументи. Вие казвате: ние искаме юридически справки и затова ще гласуваме "против". Ама, моля ви се, използвайте си заплатите, които получавате, и тези допълнителни средства, точно за да получавате съветите си. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
АСЕН АГОВ: И още нещо ще кажа. Аз мисля, че трябва да сложим точка на този афект и на това наистина принизяване на дебата. И нека да ни послужи за урок онова, което се случи миналата седмица. Нека да не си поставяме на карта интересите на своите избиратели, само и само защото трябва да политиканстваме тук, в този парламент.
И още нещо ще кажа - по повод на критичното отношение и бележките на господин Смоленов. Виждам, че той не е в залата. Правителството и аз ще бъда адвокат с абсолютното съзнание и увереност, че трябва да бъда адвокат на действията на правителството.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Времето, времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето е три минути, научете правилника.
АСЕН АГОВ: Господин Смоленов, ако правителството не отстояваше интересите на България и ако не беше махнало наколенките, които дълго време се носеха, нямаше да имаме днес тригодишното споразумение, при условия, които ние извоювахме, и при условия, които ние знаем, че ще отстояваме и занапред. Аз съм за тази позиция, която Вие отстоявате, но съм сигурен, че тя днес се отстоява от българското правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Сега ще дам думата на господин Цонев, но преди това искам да си позволява да изчистим някои неща.
Разбирам, че няма възражения по отношение на Учредителния договор и на трите изменения. Спорът е за Четвъртото изменение. Така ли е?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Спорът е за увеличението на квотите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега, един момент. Така, както чета Доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол Четвъртото изменение предвижда изменение за разпределение на специални права на тираж в размер на 23,3 на сто от тяхната квота.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Никой не е против това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Оттук нататък въпросът, който наистина сега не е поставен, е колко да бъде нашата квота - дали тя да се увеличи или не.
Добре, каква е пречката ние сега да ратифицираме това, включително четвъртото споразумение - специални права на тираж в размер на еди-какъв си процент от квотата, а квотата дали ще бъде увеличена - ще го решим утре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): То се предрешава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се предрешава. Защо да се предрешава? Тук се поставя въпрос за една квота от участието на всяка страна. Ако ние си увеличим участието, квотата си остава. Ако нашето участие, колкото е досега - четиристотин и няколко милиона, ще имаме 29,3 на сто от тези четиристотин и няколко милиона. Ако утре решим, когато разглеждаме този въпрос, нашата квота да стане 640 млн., както тук някъде чета, пак ще бъде това съотношение - 29,3, само че от 640 милиона. И тогава вече, утре или когато му дойде редът, ние ще преценяваме има ли България интерес да си увеличим участието, т. е. нашата квота, а иначе процентите си остават същите. И нещата поне за мен стоят съвсем просто. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Процентът, така както аз разбирам, не се променя. Той си остава този... (Реплика от блока на ДЛ.) Вдига се квотата, ама ние утре ще решим. Ако не вдигнем квотата, ще вземем този процент от по-малка сума, ще имаме право на специални права на тираж. Ако вдигнем квотата, ще имаме същия процент от по-голяма сума.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и за тези уточнения, които направихте, защото всъщност така влизаме в съвсем професионален план и мисля, че е абсолютно излишно и вредим на отношенията си с фонда с този дебат, защото по мое лично мнение или се получава неразбиране, или е опит да се политизира нещо, по което очевидно имаме съгласие.

Тук се каза, че Министерският съвет в едно решение предлага двете неща, което очевидно доказва тяхната неразривна връзка. Никой не отрича, че има неразривна връзка между двете неща, но решението на Министерския съвет след това вече е облечено в законопроект за ратифициране и в решение на Народното събрание, като точка 2, за даване съгласие за увеличаване квотата. Тоест, в два съвсем различни акта на Народното събрание е предложението на Министерския съвет.
Ние преценихме, че тъй като по първия акт има абсолютно съгласие, първият акт - законопроектът е гласуван в двете комисии, които са водеща и поддържаща, ако мога да кажа така, или втора комисия, и двете са гласували с пълно единодушие, ние решихме да влезе по този начин - първо да гласуваме този законопроект и след това решението. Защото по решението има някакво разногласие. Очевидно сега разбирам от колегите от опозицията, че то не е принципно, а е процедурно, което ме радва и което искам да кажа и за журналистите, които слушат, а и за протокола, че това означава, че ние нямаме разминаване по въпроса за увеличаване на нашата квота и за вземане на подобно решение, въпросът е бил процедурен. Значи още веднъж се убеждавам, че сме постъпили правилно, вкарвайки първо законопроекта за ратифициране на измененията в Устава, в това число и на Четвъртото, което касае еднократно увеличаване на нашата квота за увеличаване на специалните права на тираж и решението да се вкара в следващото заседание.
Значи, ако погледнем съвсем професионално на въпроса, постъпили сме правилно. Изяснихме си позициите, гласуваме сега законопроекта за ратифициране на тези изменения, утре вкарваме решението за квотата и по него, ако има някакви процедурни проблеми, някакво изясняване, ще поканим и колегите от Министерство на финансите да дадат допълнителни разяснения, да не остане грешно впечатление в българската общественост, както може би остава, че някой е против тези споразумения и против договореностите на България по тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за реплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Използвам повода за репликата първо, за да потвърдя най-накрая това, което каза господин Цонев, че след 15 минути отиваме към реална дискусия по същество и много се радвам на това. Въпросът, който постави господин председателят, е изключително важен. И точно това шеше да запита всеки от нас. Ако правителството беше приложило към тези две решения не само това листче, че увеличава квотата, а и самото решение на борда на директорите за увеличаване на квотата, там е записано, както каза и господин председателят, че всяка страна до една определена дата има право да вземе решение дали да си увеличи квотата и съответно да получи по-големите права на тираж. Именно затова ние процедурно поискахме този въпрос да бъде представен пред комисията - не правителството да ни каже пост фактум, че ни дава въпроса за сведение. Ако е така, то правителството трябваше да постъпи, както каза господин Янаки Стоилов - първо, веднъж да дойде да поиска съгласие да поеме задължения, след това, като го бяхме дали, наведнъж да ни даде да ратифицираме споразумението, изменението на споразуменията и увеличението на квотата. За това става дума и този въпрос ние поставихме в комисията.
Сега аз предлагам, използвайки случая, защото никой не е против ратифициране на споразумението, може би да се съгласим да приемем на първо четене споразумението с фонда. Между второто четене тези допълнителни разговори - за да не се създава впечатление, че сме против нещо, което не сме - преди второто четене да доизясним всички документи, свързани с квотата, формата на решение и в едно и също заседание на парламента да приемем както на второ четене изменението в споразумението, така и увеличението на квотата. Между другото, така е предвидено и в документа, който не ни беше раздаден от правителството - за увеличаване на квотата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Как да не е раздаден?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако е раздаден документът в Бюджетната комисия, във Външната комисия не е раздаден. Това е документ на 20 страници. Самото решение, а не само таблиците с новите квоти. Това е друг документ.
Вижте сега какъв е проблемът. На нас ни е раздадено всичко до Резолюция № 52.4, която фигурира в т. 1, но не ни е раздадена Резолюция № 53.2, която фигурира в т. 2 и в решението за квотата. За това става дума. Този документ не е раздаден на народните представители - Решение и Резолюция № 53.2 на Съвета на гуверньорите. Всичко друго, изброено в т. 1 на проекта на решение на Министерския съвет ни е раздадено - споразумението с фонда и резолюции №№ 23.5, 31.4, 45.3 и 52.4. Оттук нататък идва целият този проблем.
И на въпроса има ли срок. Действително срокът 18 януари, който е споменат от правителството, е първият срок. Но правителството на всяка една страна има право след това в течение на 30 дни след този срок да направи съответното уведомление. Така че няма никакъв проблем до 18 февруари ние да решим цялостно въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това означава, че срокът е другия четвъртък.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата за дуплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз използвам правото на дуплика, за да кажа, че тази процедура, която предлага господин Папаризов, мисля, че не ни удовлетворява и ще утежни изпълнението на ангажиментите, които имаме и желанието ни тази квота да бъде увеличена, за да имаме по-голям достъп до финансовите ресурси на Международния валутен фонд. Още повече, че ние от няколко дни, от една седмица забавяме реализацията на това, за да се произнесе Народното събрание. Няма абсолютно никаква пречка да бъде приет законопроектът на две четения, иначе влизаме в процедура за следващата седмица и няма да можем изобщо да се вместим в тези срокове.
Още повече, че в последната страница от това, което имаме, е дадено приложено Четвъртото изменение на Учредителния договор на фонда, където в приложение "М" са указани по-точно нещата, дадена е и Резолюция № 45.2 на борда. То е пред вас и можете да го прочетете. Така че аз не виждам някакви съществени пречки този законопроект ние да го приемем днес на две четения, а евентуално утре да разгледаме проект за решение и да поканим, разбира се, и Министерство на финансите да отговори на въпросите, които поставя господин Папаризов. Въпреки, че аз смятам, че на тези въпроси е отговорено в документите, които ние сме разгледали. Но това е друга тема, може би ще спорим по нея по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност, доколкото разбирам, ако ще има спорове, те ще бъдат утре, когато се разглежда проектът за решение с конкретната ни квота.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): То не е включено в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го включим, има правилник.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Тогава какво пречи утре да се гледа законопроектът на второ четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това, което е безспорно, какво ни пречи да го приемем и да не правим спор там, където от всички изказвания, ако не се брои това на господин Смоленов, което не беше по същество, разбирам, че няма спор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд заедно с Първо, Второ и Трето изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж № 902-02-8.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председателю, правя процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд заедно с Първо, Второ и Трето изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю! Аз правя противното предложение. Както се разбра, днес след обяд и двете комисии - и бюджетната, и по външната политика, имат заседание. Господин Цонев заяви, че има добра воля да се разглеждат въпросите по същество и парламентът да не се поставя пред свършен факт. Възможно е на това заседание след обяд правителството да представи отсъстващата Резолюция № 53-2, за която именно става дума, за да могат двете комисии да разгледат в пълен обем информацията във връзка с увеличението на квотата и утре да гласуваме и второто четене на ратификацията, и решението, за което се изисква едно четене.
Предлагам, господин председателю, да отложим за утре гласуването на второто четене на споразумението с Международния валутен фонд и всичките му изменения до Четвъртото, като междувременно двете комисии проведат заседания и получат необходимата информация, досега непредоставена от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване направеното предложение да преминем към второто четене на законопроекта.
Гласували 181 народни представители: за 115, против 65, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд заедно с Първо, Второ и Трето изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж

Член единствен. Ратифицира Учредителния договор на Международния валутен фонд, приет в Бретон Уудс, Ню Хемпшир на 22 юли 1944 г., заедно с Първо, Второ и Трето изменение, приети съответно въз основа на Резолюция № 23-5 от 31 май 1968 г., Резолюция № 31-4 от 30 април 1976 г. и Резолюция № 45-3 от 28 юни 1990 г. на Съвета на гуверньорите на Международния валутен фонд, както и Четвъртото изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж, съгласно Резолюция № 52-4 на Съвета на гуверньорите на Международния валутен фонд от 23 септември 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по второто четене на законопроекта. Някой желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Пристъпваме към второ гласуване на законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд заедно с Първо, Второ и Трето изменение и на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж № 902-02-8.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преди да пристъпим към четвърта точка, вчера чествахме няколко рождени дни, но има истински новороден - това е синът на господин Йордан Цонев. Да му е жив и здрав! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, продължение.
За процедура има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, във връзка с второ четене на законопроекта за движение по пътищата предлагам да бъде допуснат в залата Илко Милушев, заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Илко Милушев в залата.
Има думата господин Александър Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Продължаваме с чл. 67.
"Чл. 67. Водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при небходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. Това не освобождава водачите на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да вземат необходимите мерки за безопасност."
Има направено предложение от народния представител Кирил Йорданов чл. 67 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Йорданов го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Йорданов за отпадане на чл. 67.
Гласували 109 народни представители: за 3, против 96, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Преди да поставя на гласуване чл. 67, искам поне на присъстващите в залата председатели на групи за приятелство да им напомня, че по време на заседания срещи на групите с посланици или с когото и да е не е редно да се правят. Причината да я няма Демократичната левица в залата е, че в момента имало срещи с интерпарламентарни групи. Абсолютно недопустимо е. Във времето от 9,00 до 11,30 и от 12,00 до 14,00 ч. никакви срещи с никого не могат да се правят. Народните представители трябва да са в залата. (Реплики в блока на СДС.)
Поставям на гласуване чл. 67, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Член 67 е приет.
Има думата господин Румен Такоров.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Не вземам думата по повод законопроекта, но ако искаме да бъдем коректни спрямо себе си, би било редно да кажете, че освен хората от Парламентарната група на Демократичната левица в залата от другите парламентарни групи също има по един и по двама представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Абсолютно прав е господин Такоров. И от други групи има само по един и по двама души. Абсолютно прав е. И наистина крайно време е народните представители да разберат, че тяхното място е тук, а не в кулоарите и не в срещите и политически разговори, срещи с делегации и т.н. по времето, когато заседава парламентът. И когато завчера беше отворен парламентът, когато бях тук, най-много хора ме спираха и ми казваха: защо ви няма в пленарна зала? Това беше най-често задаваният въпрос.
Моля, господин Праматарски, продължете да докладвате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател!
"Чл. 68. (1) Когато спирките са оформени със специално уширение на плътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение.
(2) Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.
(3) Качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от него е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.
Чл. 69. На спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници други пътни превозни средства могат да спират за слизане или качване на пътници само ако не пречат на превозните средства, за които е предназначена спирката.
Престоят на таксиметрови автомобили с цел очакване на пътници е забранен."
По тези два текста няма предложение на народни представители.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги! Искам просто господин Ганев или господин Милушев да направят едно пояснение: в чл. 68 в категорията на превозните средства за обществен транспорт попадат ли и маршрутните таксита? Защото те не всякога спират на определените за тях спирки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганев, можете ли да отговорите на въпроса дали попадат в това число и маршрутните таксита?
Има думата господин Ганев от Националната комисия по безопасността на движението към Министерския съвет.
ДИМИТЪР ГАНЕВ: Уважаеми господа депутати! Маршрутните таксита не влизат в тази категория, защото те не престояват там продължително време. Маршрутното такси минава, спира, слиза или качва пътник и продължава да се движи. В текста става въпрос за таксиметровите автомобили, които стоят и чакат пътници и по този начин затварят достъпа на превозните средства - автобусите, най-лесно казано. Пречат на нормалното спиране на автобусите на тези спирки.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Е, как ще спират?
ДИМИТЪР ГАНЕВ: Ще спират, няма проблем да спират. На тези спирки те могат да спират. Даже там за тях е най-безопасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване членове 68 и 69 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 7.
Членове 68 и 69 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"Раздел седемнадесети
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СВЕТЛИНИТЕ

Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
(2) Използването на дългите светлини е забранено:
1. при разминаване - в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключване на светлините;
2. при движение по осветени участъци от пътя;
3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние по-малко от 50 метра."
Има направено предложение на народния представител Кирил Йорданов: т. 2 на ал. 2 на чл. 70 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Валентин Симов да се създаде нова ал. 3 на чл. 70. Това предложение на народния представител господин Симов е прието.
Комисията по икономическата политика прави предложение за заместващ текст:
Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
(2) Използването на дългите светлини е забранено:
1. при разминаване; в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините;
2. при движение по осветени участъци от пътя;
3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние по-малко от 50 метра.
(3) За подобряване видимостта на автомобилите и осигуряване безопасността на движението през деня те могат да се движат с включени къси и габаритни светлини."
Това е заместващият текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Господин Симов, Вие сте удовлетворен от последната редакция?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кирил Йорданов за отпадане на т. 2 от ал. 2.
Гласували 132 народни представители: за 27, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 70 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Член 70 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 71. (1) Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.
(2) Всяка ръчна количка теглена или бутана, при движение през нощта и при намалена видимост трябва да има най-малко една бяла или жълта добре различима светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад. Източникът на тези светлини може да е един, който да бъде разположен от лявата страна на количката. Светлините не са задължителни за ръчни колички с широчина по-малко от един метър."
Няма направени предложения по този текст.
"Чл. 72. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад."
Комисията по икономическата политика подкрепя направените предложения от вносителя. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 71 и 72 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Членове 71 и 72 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 73. През нощта и при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и неговото ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини. Тези изисквания не се прилагат, когато превозното средство е спряно на осветен път в населено място."
Има направено предложение от народния представител Кирил Йорданов - чл. 73 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение, но приема предложението, направено от народния представители Ремзи Осман.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст на чл. 73:
"Чл. 73. През нощта и при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и неговото ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини. Тези изисквания не се прилагат, когато превозното средство е спряно на осветен път."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Поставям на гласуване предложението на господин Кирил Йорданов за отпадане на чл. 73.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 10, против 101, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 73 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Член 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 74. (1) Допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно.
(2) Допълнителна задна светлина за мъгла с червен цвят се използва само когато видимостта е намалена под 50 м.
Чл. 75. През деня мотоциклетите се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.
Чл. 76. Забранено е използването на други светлини, освен предвидени в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове.
Чл. 77. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре."
По чл. 78 има предложение на Комисията по икономическата политика за заместващ текст:
"Чл. 78. При движение през нощта и при намалена видимост извън населените места водачът на стадо, придвижващо се по платното за движение, трябва да го обозначи откъм страната на движението със запален фенер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля, гласувайте членове от 74 до 77 така, както са предложени от вносителя и чл. 78 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Членове 74, 75, 76, 77 и 78 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Раздел осемнадесети
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ УЧАСТНИЦИ
В ДВИЖЕНИЕТО
Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
1. спирачки;
2. звънец и да няма друг звуков сигнал;
3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел осемнадесети и членове 79 и 80 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Членове 79 и 80 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 81 няма направени предложения от народни представители. Има заместващ текст, предложен от Комисията по икономическата политика:
"Чл. 81. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:
1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте член 81 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Член 81 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 82. Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка, ако пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Няма друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 82 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Член 82 е приет.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието със Закона за движението по пътищата.
Моля господин Праматарски да заповяда и да продължи с докладването на закона.
Квесторите да поканят народните представители в залата, за да не се наложи поименна проверка.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 83. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление.
(2) Тегленето на повредено моторно превозно средство с максимално допустима маса над 5 т и на седлови влекач с полуремарке се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил.
(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигналът за спиране."
Има направено предложение от народния представител Ремзи Осман, което комисията приема и прави предложение за заместващ текст:
"Чл. 83. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се извързва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление.
(2) Тегленото на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 т се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил.
(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигнала за спиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Последно повикване на депутатите, преди да преминем към проверка на кворума.
Моля, гласувайте чл. 83 така, както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 84. При теглене разрешената максимална скорост на движение е 40 км/час, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала - 70 км/час."
Няма направени предложения по текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 84 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 85. (1) При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 м и да е оцветен напречно с червени и бели ивици. Тегленото моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.
(2) При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 м и поне на едно място да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба."
Има направено предложение от народния представител Ремзи Осман, което е възприето от Комисията по икономическата политика, и правим предложение за заместващ текст:
"Чл. 85. (1) При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 м и да е оцветен напречно с червени и бели ивици. Тегленото моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.
(2) При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 м и поне на две места да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Предложението на господин Ремзи Осман е прието.
Моля, гласувайте чл. 85 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 86. По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник. При движение през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата страна червена светлина."
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на вносителя.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 86 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 103, против няма, въздържали се няма.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 87. Забранено е:
1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;
3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;
4. тегленето при намалена видимост под 50 м;
5. тегленото с гъвкава връзка по хлъзгав път."
Има направено предложение от народния представител Ремзи Осман в чл. 87 да се създаде нова т. 6 със следното съдържание:
"6. успоредно движение на мотоциклети в една пътна лента."
Тоест, предложението е в забраната да попадне и успоредното движение на мотоциклети в една пътна лента.
Комисията по икономическата политика е приела по принцип предложението на Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така, както гледам аз предложението на господин Осман...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Може би някакво пояснение трябва да дадат тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма го него в залата, но тук, в чл. 87 се говори за забрани при теглене на моторни превозни средства, а той говори за "успоредно движение". Да не би да се отнася към друг някой член и затова комисията да го е приела по принцип и някъде другаде да е отразено.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Точно това е, че по принцип сме възприели, но систематичното място не е тук, в този текст. Така че не бива да го приемаме като т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма нужда от обяснения. Аз съм длъжен, понеже го няма господин Осман, ...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Предложението е към чл. 81.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Към член 81? Да, в чл. 81, т. 1 е възприето това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, значи е прието фактически предложението на господин Осман.
Поставям на гласуване чл. 87 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 88. Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на компетентните власти и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи".
Има направено предложение от народния представител Румен Такоров:
В чл. 88 думите "компетентните власти" да се заменят с думите "стопаните на пътя".
Комисията по икономическата политика е възприела това предложение.
Комисията по икономическата политика прави предложение за заместващ текст на чл. 88:
"Чл. 88. Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на стопаните на пътя и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля, гласувайте чл. 88 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Член 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 89. Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от широчината на една пътна лента за движение."
Комисията подкрепя текста на вносителя, няма други предложения.
"Чл. 90. Забранява се на останалите участници в движението да пресичат шествието."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, няма други направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 89 и 90 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Членове 89 и 90 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал.
(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.
(3) Моторни превозни средства със специален режим на движение ползват: Спешната медицинска помощ, Противопожарната охрана, Националната полиция, други служби от Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Националната служба за охрана и службите за контрол по този закон на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната."
Има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов:
Алинея 1 на чл. 91 да се измени така:
"Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си при осъществяване на неотложни оперативни действия подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал."
Комисията по икономическата политика не възприема това предложение.
Има направено предложение от народния представител Румен Такоров:
В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 отпада думата "едновременно".
Комисията по икономическата политика не е възприела това предложение.
Има второ предложение, което е направено от народния представител Румен Такоров. То е възприето от Комисията по икономическата политика.
Има направено предложение от народните представители Никола Николов, Даниела Николова и Йордан Цонев, което Комисията по икономическата политика е приела.
Има направено предложение и от народните представители Борислав Китов, Николай Христов и Владимир Джаферов, което Комисията по икономическата политика е приела.
Има направено предложение от народния представител Иван Бойков, което е възприето от Комисията по икономическата политика.
Има предложение от народния представител Георги Манов:
Член 91, ал. 3 се изменя така:
"(3) Моторни превозни средства със специален режим на движение ползват: Спешната медицинска помощ, Противопожарната охрана, Националната полиция, други служби от Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Националната служба за охрана, Националният статистически институт и службите за контрол по този закон на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната."
Комисията по икономическата политика не е възприела това предложение.
Има предложение на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст на чл. 91:
"Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.
(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.
(3) Моторни превозни средства със специален режим на движение ползват: Спешната медицинска помощ. Противопожарната охрана, Националната полиция, Народното събрание, други служби от Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Националната служба за охрана и службите за контрол по този закон на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Аз ще поискам думата и ще оставя господин Джеров да председателства, за да ми я даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз вземам думата, за да предизвикам всеобщо недоволство сред по-голямата част от народните представители, като се обявявам против предложението, направено от много народни представители, с такъв специален режим да се ползват и колите на Народното събрание. (Шум и реплики в залата.)
Ето, че вече пръв господин Корнезов вдигна ръце сигурно в знак на несъгласие с това, което казвам, но аз съм дълбоко убеден, дълбоко убеден съм, че такъв режим не е необходим за колите от Народното събрание. Колите, в които пътуват народните представители, ще се ползват и е редно да се ползват със същия режим, с който се ползват и останалите коли, както на Министерския съвет, така и на обикновените граждани.
Няма никаква гаранция, че няма да се стигне до злоупотреби, ако се въведе един такъв специален режим и за колите на Народно събрание, защото освен в случаите, в които в тях ще има народни представители, много често тези коли се движат и със служители на Народното събрание или изобщо без пътници и във всички тези случаи ще се разчита единствено на добрата воля на шофьора на тази кола да не надува клаксон, да не пуска звуков сигнал, да не пуска светлините.
От доста време аз съм обект на Националната служба за охрана и ползвам такава кола вече четвърта или пета година. До момента буркан на колата, с която пътувам, не е имало и звуков сигнал не е бил използван. Не съм имал никакви проблеми. Не сме нарушавали и правилника. Най-малкото и аз не съм позволявал на шофьорите ми да се ползват с някакви привилегии.
Искам предварително да направя уговорката, че това не е никакъв популизъм и сега да се покажем пред хората: вижте сега, този иска да се направи на симпатичен и затова се обявява против подобно предложение. Но аз съм дълбоко убеден, че ще сбъркаме като Народно събрание, ако прибавим и Народното събрание в този списък.
Не случайно вносителят, когато е направил закона, не е имал предвид колите на Народното събрание. И затова въпреки убеждението ми, че най-вероятно няма да бъда подкрепен в това мое предложение, аз отсега искам да кажа, че ще подкрепя текста на вносителя и няма да гласувам за предложението да се ползват и колите на Народното събрание със специален режим.
И понеже трябва и формално да направя предложение, предлагам в текста на комисията, окончателната редакция на текста, който се предлага, да отпаднат думите "Народно събрание".
РЕПЛИКИ: И НСО!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Куртев за направеното предложение.
За реплика или изказване искате думата, господин Корнезов?
Господин Корнезов има думата за реплика.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Не споделям становището на уважаемия господин Куртев. Разбира се, в рамките на тази реплика аз не мога да развия цялата теза и тук не е въпрос до популизъм. България е парламентарна република. Всяка държава има коли, които са на специален режим. Въпросът е кои. Ние не трябва да разширяваме. Разбира се, когато и мен са ме возили шофьорите от Народното събрание, не са нарушавали никога правилата или не са използвали специалния режим.
Но вижте, ние даваме специален режим на редица институции - на Министерството на вътрешните работи, на други институции, които в държавната йерархия стоят по-долу от парламента, и би следвало колите на парламента също да имат този специален решим. На какво основание примерно Министерският съвет или Министерството на вътрешните работи, респективно Националната служба за охрана да имат, а парламентът да няма такъв статут? Просто според мен по Конституция му се полага. Тук въпросът не е до злоупотреба, а да намерим най-рационалното средство. И, разбира се, че тези, които са на специален режим, първо те трябва да спазват закона, а не да го нарушават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Куртев, аз също изпитвам искрено уважение към Вас и действително съм изненадан от това, което казахте, не за това, че предлагате да се отнеме привилегия, ако това го тълкувате като привилегия.
Давам ви действителен казус, който е съвсем пресен. В Девня се открива разширението на завода на "Солвей-Соди". Народните представители сме поканени за участие в откриването. Блокирана е магистралата Девня - Варна и стои полицай с не толкова висок чин, който не ни пуска да минем. Показваме му депутатски карти, но не ни пусна. Не пусна и депутатите от СДС. Една изключително унизителна ситуация. Каква република сме все пак, ако и колите на Народното събрание няма да могат да минават през полицейските кордони на изпълнителната власт? Дайте тогава да си кажем нещата каквито са, да разпуснем парламента, да си създадем познатия тип администрация и няма защо да реализираме парламентарни процедури.
Още нещо. Аз съм депутат от Варна. Кажете ми по стандартния, гражданския режим, за който ратувате, за колко време се ходи до Варна и от Варна до София? Ако ние трябва да спазваме всички правила за движение, просто е абсурдно да изпълняваме задълженията си като народни представители. Като човек ви говоря. Това е абсурдна ситуация. Не ратуваме за привилегии.
Вие казвате, че някои ще злоупотребяват. Ами стотиците полицаи, които ползват полицейски коли, не могат ли да злоупотребяват? Докъде докарваме нещата? Не могат ли да злоупотребят служителите от НСО? Да не би Вие непрекъснато да сте в колата? Уважавайте народния представител! Не затова, че ние сме някакви изключителни, не, върху нас са възложени отговорности, които ние трябва да изпълняваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Давам думата на господин заместник-председателя Иван Куртев за дуплика.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, чл. 91 гласи: "Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал". Какво искате сега, 40-те коли на Народното събрание да вият по софийските улици или по пътищата и да светят лампите ли? (Силен шум и реплики.) Аз съм против това и моята дуплика е точно тази.
Господин Димитров, стига сте правили опити от мухата да правите слон. От чл. 91, който наистина Ви дава някакви привилегии като народен представител, отидохте пак до едноличния режим, до минали управления и до не знам си какво. Тук нещата са съвсем прости. Аз съвсем съзнателно провокирам народните представители по този въпрос, защото предварително знаех каква ще бъде реакцията. Но и моето дълбоко убеждение е, че в никакъв случай не трябва колите на Народното събрание да бъдат с бурканите отгоре, при движението им да вият сирените и т.н. Защото и полицията злоупотребява. И това е истина. Има и други. Снощи на приема по случай годишнината на Народното събрание видях коли, които правеха същото. Това нещо най-малкото дразни хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Куртев.
Думата за изказване има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Сигурен съм в добрата намереност на господин Куртев. Нямам страхове за злонамереност от негова страна. Господин Куртев, само преди две години вашите хора правеха демонстрации и барикади, през които не можеше да мине не кола, не моя джип, а имаше цели завардени магистрали към Солун. И "Жорж вън от Владая!" - спомнете си. Оттук вече ние сме се напатили. Имаше заплахи за вдигане във въздуха на джипове, отдолу с взривни устройства, какви ли не тъпотии се случиха.
Много е важно да разберете, че когато дискретният син сигнал е в колата - аз не се возя никога в тези коли, така че не съм лично засегнат, но моите колеги, - когато сините лампи при струпване на трафик, при катастрофи и т.н. става суетня по шосетата, народният представител, който е тръгнал от точка А до точка Б да служи по народните дела, трябва да пристигне навреме и трябва да си свърши работата. Това е причината за целесъобразността на тези сини лампички. Моля ви, не оспорвайте това нещо, тъй като това наистина е в полза на работата по народните дела на всички нас тук, в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Няма изказвания. Продължаваме нашата работа с гласуване на неприетите от комисията предложения по чл. 91.
Първото предложение е на господин Драгомир Драганов за паралелен текст на чл. 91, ал. 1.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 90, въздържали се 6.
Предложението на господин Драгомир Драганов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров, което не е прието от комисията.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Отменям гласуването. Господин Румен Такоров оттегля предложението си.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Манов за паралелен текст на ал. 3 в чл. 91, което не е прието от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 3, против 85, въздържали се 9.
Предложението на господин Георги Манов не се приема.
Предложението на господин Симов е оттеглено.
Моля, гласувайте предложението на заместник-председателя на Народното събрание господин Куртев - в предложения от комисията текст за чл. 91, в ал. 3 думите "Народното събрание" да отпаднат.
Гласували 192 народни представители: за 10, против 164, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 91, ал. 1, 2 и 3 без никаква промяна.
Гласували 181 народни представители: за 177, против 1, въздържали се 3.
Член 91 с трите алинеи, предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 92. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може:
1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;
2. да надвишава разрешената максимална скорост на движението дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;
3. да не се съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;
4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон; през това време той може да подава само светлини сигнали.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин."
Има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, който предлага ал. 1 на чл. 92 да се измени така:
"Чл. 92. (1) При движение за осъществяване на неотложни оперативни действия и подаден светлинен и звуков сигнал водачът на моторно превозно средство може:"
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има направено предложение от народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя така, както е направен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 92? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов, което не е прието от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 4, против 96, въздържали се 8.
Предложението на господин Драгомир Драганов не е прието.
Предложението на господин Валентин Симов е оттеглено.
Поставям на гласуване чл. 92 така, както е предложен от Министерския съвет и подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се няма.
Член 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Раздел деветнадесети
ПРЕСТОЙ. ПАРКИРАНЕ

Чл. 93. (1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
(2) Паркирано е пътно превозно средство, спрямо извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение."
Има направено предложение от народния представител Кирил Йорданов - ал. 2 на чл. 93 да се измени така:
"(2) Паркирано е превозното средство, спряно за неограничено време."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Няма направени други предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски. Гласуването ще го разграничим на две.
Първо, заглавието на раздел деветнадесети със заглавие "Престой. Паркиране", по което няма постъпили предложения.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Заглавието: "Раздел деветнадесети - "Престой. Паркиране" е прието.
По чл. 93 е постъпило предложение от господин Кирил Йорданов, което не е прието от комисията.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кирил Йорданов, което не е прието от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 89, въздържали се 6.
Предложението на господин Йорданов не е прието.
Поставям на гласуване чл. 93 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Текстът на чл. 93 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 94. (1) За предстой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.
(2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.
(3) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци.
(4) На пътно платно с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства."
Има направено предложение от народния представител Румен Такоров:
В чл. 94 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 да отпадне второто изречение.
2. В ал. 4 думите "пътно платно" се заменят с думата "улици".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има направено предложение от народния представител Валентин Симов:
В края на ал. 3 на чл. 94 да се добавят думите "освен ако общинският съвет реши друго".
Комисията по икономическата политика не е възприела и това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Господин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Става въпрос за следното. Вижте каква е презумпцията. На тротоарите, които са по-малки от метър и половина, паркирането следва да бъде абсолютно недопустимо. Аз ще бъда много радостен, ако органите, които изпълняват този закон, успеят да разчистят тротоарите не само в столицата, разбира се, и във всички градове от паркирани там превозни средства, тъй като това е масово явление.
Но тук, забележете, става въпрос за тротоари, чиято широчина допуска да бъдат по-големи от 2,5 метра, тъй като около метър, метър и нещо ще заеме съответното превозно средство и метър и половина трябва да бъде свободно.
Веднага искам да ви призова към два момента:
Първо, колко от вас напоследък минават през пл. "Св. Неделя", когато е валяло дъжд или в зимно време, за да видят, че всичките плочки на площада са изпочупени до една? За чия сметка е това? Разбира се, за сметка на българския данъкоплатец, защото там се разхождат около 15 - 20 автомобила. Площадът е превърнат в паркинг, незнайно с чие разрешение. Може би наистина има такова. Но това е площад, той е предназначен за пешеходците. Това е центърът на нашата столица. Той е в окаяно положение. Не зная какви пари общината ще трябва да даде и пак питам - за чия сметка - за да се възстанови този площад? Същото ще стане сега и с тези по-големи тротоари в нашите големи градове, където ще започне масово паркиране на автомобили, понеже законът допуска това. За чия сметка ще бъде това? Пак за сметка на данъкоплатците, защото общината няма да може да вземе нито един лев от този, който е счупил плочките, паркирайки на тротоара.
Затова аз предлагам текстът да бъде "ако общинският съвет не реши друго", за да има общинският съвет възможност по някакъв начин да санкционира или да каже, че там паркирането е забранено. Иначе по-крайният текст е въобще това да отпадне. Значи ние да не допуснем никакво паркиране върху тези по-широки тротоари и презумпцията е, че тези по-широки тротоари са правени специално за пешеходците, за да имат възможността те да се разхождат там. Може би за по-големите градове като Варна, като Пловдив, като Бургас, където има такива булеварди, ще започне масово паркиране върху тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Такоров има думата да защити предложението си.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Моето предложение, както каза господин Симов, е малко по-крайно от неговото. Той ме улесни в това, което аз искам да кажа, защото наистина тротоарът е направен за пешеходци, а не за паркиране на автомобили.
Тъй като тези, които разбират от градоустройство, знаят, че за да се направи един застроително-регулационен план на всеки един град, всички улици имат своята категория. Всяка една улица със своята категория има своя профил. И ако трябва да отиваме да намаляваме тротоарите и да увеличаваме местата за паркиране, трябваше това нещо да го решим с промяна на нормите и правилата за проектиране. Да увеличим пътните платна, да покажем къде ще остане място за паркиране и да направим навсякъде по метър и половина тротоар.
Но аз мисля, че ако наистина остане метър и половина тротоар, питам ви за каква екология, първо, ще говорим? На този метър и половина ще може ли да се засади едно дръвче? Това е първото нещо.
Второ, ако остане метър и половина, ние в индийска нишка ли ще се движим в двете посоки? Всички от нас са минавали по ул. "Граф Игнатиев" и всички знаят, че когато има една кола, спряла за зареждането на магазините, и минава трамвай, просто е невъзможно да се движи пешеходецът свободно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС от място): В индианска нишка.
РУМЕН ТАКОРОВ: Индийска нишка е, господин Димитров, и това е известно на всички, които са туристи. Но може би Вие не сте турист.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС от място): Аз съм чел.
РУМЕН ТАКОРОВ: Чели сте! Вие сте морски човек, Вие от туризъм не разбирате. (Смее се.)
Аз също искам да подкрепя колегата Симов, тъй като съм работил седем години в областта на благоустройството и наистина знам колко е скъпо да се изграждат именно тези тротоари. Ние сега с лека ръка ще бъдем принудени да си затваряме очите и те да бъдат разрушавани поголовно. Не знам дали да го кажа, че може би този текст е продиктуван и от това, че господин Краус, знаем, беше заместник-кмет на Софийската община и на практика и господин Стефан Софиянски не можа да си изпълни предизборното обещание - да реши проблема с паркирането в София. Именно това, ако иска да му върне като жест, аз го разбирам. Но ние не трябва да вървим в тази посока, каквато е дадена тук в законопроекта.
По второто предложение - за ал. 4 - мисля, че също това е една недомислица, защото с този текст единствено се е целяло в по-големите градове, където има еднопосочно движение и има магазини, да може колата да спре в лявата част, за да се извършат някакви товаро-разтоварни работи. Но както е направен записът, господин Ганев и какво е записано "пътно платно", това значи в най-лявото платно, което е за най-високите скорости, ние да позволим спирането на автомобили.
Онзи ден имах един такъв случай пред "Плиска". Просто авариралата кола беше в най-лявото платно. Не че беше спряла за нещо друго, а беше аварирала. Добре, че колата беше с добри спирачки и успяхме да спрем.
А тук да го пишем това като норма в закона, според мен е недопустимо. И затова предлагам и съм направил текста така, за да има някакъв компромис - това да не се отнася за скоростните автомагистрали, а само за улиците, тъй като и в определенията, които са дадени накрая на закона, улица се приравнява към път. А към пътното платно, както е записано, се разбира "широчината с банкетите, тротоарите, платното за движение, островите на платното за движение".
Така че, аз ви предлагам, ако правим компромис, да го правим поне само за улиците в населените места да се спира в лявата част. В противен случай мисля, че е абсолютно задължително това да отпадне като норма в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Такоров, поотделно ли искате да гласуваме предложенията Ви?
РУМЕН ТАКОРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, благодаря.
Заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! По чл. 94, ал. 3. Откакто работи този парламент няма ден България да не се стреми да влезе в европейските структури. Аз смятам и предлагам въобще да отпадне паркирането на тротоарите. Защо? Някои от колегите казаха, че се чупят и повреждат. Но това е едно наръка. Вие виждате, че в София вече освен леките автомобили колко много джипове и микробусчета с по 8-10 места има, които са по 3-4 т празни. Значи няма да остане здрав тротоар. И всичко това е за сметка на данъкоплатеца.
Второ, което е по-опасно, когато са паркирани и започне снеговалеж, дори и да желае собственикът на магазина, на жилището или на входа да почисти, той няма да има възможност, понеже преспата е между стената и големия джип. Той не може да почисти.
Смятам, че може би много колеги са запознати с немския закон. В Германия нека да каже някой дали може да се види паркирана на тротоара кола колкото и ще да е тесен или широк той.
И второ, в техния закон, и това го носи общината, аз няколко път съм чел във вестника, че ако тротоарът не се очисти от общината и гражданин се подхлъзне, само с медицинско от болницата общината плаща обезщетение. Имах случай, прочетох за една жена, на която са платени 8 хил. марки.
Така че, ако искаме София да бъде чиста и приветлива, и хубавите тротоари, които са от скъпи мрамори, и толкова много труд, освен здравето на хората, когато завали сняг..., предлагам въобще да отпадне текста за паркирането на тротоара, независимо колко е широк той и какво разстояние има от стената до паркираното превозно средство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бончев, само моля да се уточним. Вие правите предложение за отпадане по ал. 3 на чл. 93. Добре, паркирането да отпадне. Да, благодаря.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване първо предложенията, които не са приети.
Първото предложение на господин Румен Такоров - в ал. 3 да отпадне второто изречение. Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 49, против 66, въздържали се 11.
Първото предложение за отпадане на второто изречение в ал. 3 не е прието.
Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Румен Такоров - в ал. 4 думите "пътно платно" се заменят с думите "улици", неприето от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 7.
Второто предложение на господин Румен Такоров, не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Валентин Симов в края на ал. 3 да се добавят думите "освен ако общинският съвет реши друго".
Комисията не приема предложението.
Гласували 113 народни представители: за 29, против 76, въздържали се 8.
Предложението на господин Валентин Симов не е прието.
Поставям на гласуване чл. 94 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 89, против 26, въздържали се 2.
Член 94 е приет.
Имате думата, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 95. Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението."
По този текст няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 96. Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения.
"Чл. 97. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него.
(2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането или извън платното за движение.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.
(4) Предупредитителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 м от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 100 км/час предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 м.
(5) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.
(6) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук имаме няколко безспорни текста. Това са членове 95, 96 и 97. Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване докладваните от господин Праматарски членове 95, 96 и 97.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Членове 95, 96 и 97 са приети в редакцията, дадена от вносителя.
Господин Праматарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страна на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние по-малко от 5 м преди тях;
6. на кръстовища и на по-малко от 5 м от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 м или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавно движещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак;
(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. пред входовете на паркове, училища, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници."
Има направено предложение от народния представител Кирил Йорданов - т. 2 на ал. 2 на чл. 98 да отпадне.
Комисията не приема това предложение.
Комисията приема предложението, направено от народния представител Валентин Симов и предлага заместващ текст:
"Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние по-малко от 5 м преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 м от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 м или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавно движещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. пред входовете на паркове, училища, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. на места, определени за инвалиди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има само едно предложение, което не е прието и то е на господин Кирил Йорданов за отпадане на т. 2 на ал. 2 на разглеждания чл. 98.
Поставям на гласуване предложението на господин Кирил Йорданов.
Гласували 116 народни представители: за 42, против 60, въздържали се 14.
Предложението на господин Йорданов не се приема.
Предложението на господин Симов е прието.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на чл. 98, докладвано от господин Праматарски.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Член 98 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 99. (1) В населените места стопанинът на пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Това време не може да бъде по-малко от 30 минути и повече от 3 часа.
(2) Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
(3) Съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при условията по ал. 1."
По този текст няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя. Само че аз имам един въпрос към вносителите за второто изречение на ал. 1 на чл. 99. Става въпрос за времето, в което могат да бъдат определяни сроковете за паркиране - не може по-малко от 30 минути, това е ясно, но защо да не може за повече от 3 часа? Примерно на тези апарати, ако са до 8 часа, това влиза ли в тази забрана?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Илко Милушев - заместник-министър на транспорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО МИЛУШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Имали сме предвид, че при паркиране в големите градове, да не се престоява дълго време на едно място, за да може да има оборот на автомобилите, които паркират, тъй като тези зони за паркиране са главно в центъра, да могат хората да отидат да си свършат работата и да напуснат мястото, за да могат други да паркират след тях. За това сме ограничили времето за престой в тези зони за паркиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Милушев за направеното изяснение.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения от вносителя текст на чл. 99, подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Член 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"Раздел двадесети
Задължения на водачите на пътни превозни средства

Чл. 100. Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория;
2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява;
3. документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за моторното превозно средство, което управлява;
4. превозните документи, определени от министъра на транспорта."
Комисията подкрепя текста, няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване раздел двадесети със заглавие и чл. 100 с текста на вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Раздел двадесети със заглавието и чл. 100 с докладваното съдържание са приети.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 101. (1) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.
(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
(3) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат при следните повреди или неизправности:
1. по основната спирачна уредба - при изтичане на спирачна течност или въздух или когато ефективността от работата на спирачната уредба не отговаря на нормативните изисквания, при което се нарушава устойчивостта на превозното средство или на състава от пътни превозни средства и при спиране се удължава спирачният им път;
2. по пневматичната спирачна уредба - когато освен посочените в т. 1 неизправности, компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата;
3. когато по кормилната уредба има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени, с нарушена цялост, части и възли;
4. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване, когато:
а) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад; тази разпоредба не се отнася за превозните средства, които имат директна видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла;
б) не работят стъклочистачките по време на дъжд или снеговалеж;
в) неизправно е теглително-прикачното устройство на теглещото превозно средство или на ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето;
5. по силовото предаване - ако не работи съединителят, липсват или са повредени закрепващи елементи на карданния вал или полуваловете;
6. джантата на едно от колелата е повредена, с нарушена цялост, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;
7. изтичане на гориво;
8. липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта."
Има направено предложение от народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков, което Комисията по икономическата политика е приела.
Има и предложения на народния представител Ремзи Осман:
1. В чл. 101, ал. 3, т. 4, буква "а" да се заличат думите "или са повредени".
2. В чл. 101, ал. 3, т. 6 да се заличат думите "или е повреден".
Комисията по икономическата политика не е приела предложението.
Предложение на комисията за заместващ текст:
"Чл. 101. (1) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.
(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат при следните повреди или неизправности:
1. по основната спирачна уредба - при изтичане на спирачна течност или въздух или когато ефективността от работата на спирачната уредба не отговаря на нормативните изисквания, при което при спиране се нарушава устойчивостта на превозното средство или на състава от пътни превозни средства или се удължава спирачният им път;
2. по пневматичната спирачна уредба - когато освен посочените в т. 1 неизправности компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата;
3. когато по кормилната уредба има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени, с нарушена цялост, части и възли;
4. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване, когато:
а) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад; тази разпоредба не се отнася за превозните средства, които имат директна видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла;
б) не работят стъклочистачките по време на дъжд или снеговалеж;
в) неизправно е теглително-прикачното устройство на теглещото превозно средство или на ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето;
5. по силовото предаване - ако не работи съединителят, липсват или са повредени закрепващи елементи на карданния вал или полуваловете;
6. джантата на едно от колелата е повредена, с нарушена цялост, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;
7. изтича гориво;
8. липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Желаещи да вземат думата? Господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да се опитам да защитя предложението на колегата Ремзи Осман.
Става въпрос за т. 4, буква "а". Съгласен съм, че ако липсват предписаните огледала за гледане и виждане назад и отстрани - да, но примерно допускам хипотезата, че моята кола няма странични огледала, а само вътрешно огледало за виждане назад, с което аз се движа. Ако то ми е пукнато, би следвало в случая да се тълкува повредено, по силата на тази разпоредба аз не мога да си придвижа колата до съответния технически пункт, където единствено мога да го сменя. Излиза, че заради тази причина аз ще трябва да наема кола-влекач, която да ме завлече дотам, да си платя солено, за да сменя едно огледало, което примерно ще струва 20-30 хил. лв. Мисля, че именно в такъв дух е направено предложението на господин Осман: само ако липсва, да бъде императивно заложено в закона и тогава колата да не може да се придвижи на собствен ход, тъй като наистина има предпоставки за създаване на опасност при самото й движение. Но ако е повредено и има възможност да се вижда, защо колата да не се придвижи на собствен ход? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Симов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложенията, направени от господин Ремзи Осман.
Първото предложение е по чл. 101, ал. 3, т. 4 буква "а" - да се заличат думите "или са повредени".
Моля да гласуваме това предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 15, против 60, въздържали се 30.
Първото предложение не се приема.
Второ предложение е свързано с т. 6 на ал. 3.
Моля, гласувайте второто предложение на господин Ремзи Осман, неприето от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 50, против 42, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 101, докладван от господин Праматарски.
Гласували 107 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 7.
Член 101, докладван от председателя на комисията, се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 102. (1) Водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, са длъжни да ги използват.
(2) Могат да не ползват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;
3. униформените служители от органите за контрол по този закон - при изпълнение на служебните си задължения;
4. водачите на таксиметрови автомобили;
5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
(3) Водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са длъжни да поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания.
Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Чл. 104. (1) При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.
(2) Забранено е на водачите на пътни превозни средства да се движат непосредствено зад превозните средства със специален режим на движение или зад придружаваните от тях автомобили.
Чл. 105. Забранено е ограничаването на видимостта през стъклата на предните врати и на задното стъкло. Ограничаването на видимостта през стъклата на задните врати се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
Чл. 106. Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя."
По тези текстове, които изчетох, няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля, гласувайте членове от 102 до 106 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Членове 102, 103, 104, 105 и 106 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"Раздел двадесети и първи
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ПЕШЕХОДЦИТЕ

Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:
1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина по-малка от 1 метър;
2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;
3. инвалиди, които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.
Чл. 108. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
Чл. 109. Инвалидите, които се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 110. Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близко до дясната му граница.
Чл. 111. (1) Група пешеходци с водач, военна колона, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:
1. през деня - отпред и отзад с червен флаг;
2. през нощта - отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина; когато дължината на образуваната колона е над 20 метра, вървящите от лявата страна на всеки 10 метра носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.
(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.
Чл. 112. Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета и задължително се води най-малко от две лица на възраст над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е длъжен своевременно да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца!" с червен флаг или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.
Чл. 113. Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:
1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;
2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
3. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Чл. 114. На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на платното за движение."
Всички текстове, които прочетох, се подкрепят от Комисията по икономическата политика и по тях не са направени други предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля, гласувайте заглавието на раздел двадесет и първи и членове от 107 до 114 включително.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел двадесет и едно и членове от 107 до 114 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 115. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета.
(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства."
Има направено предложение от народния представител Рамзи Осман в чл. 115, ал. 1 да се заличат думите "или на местата, очертани с маркировка".
Комисията не приема това предложение и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Осман го няма, но ще поставя на гласуване неговото предложение.
Поставям на гласуване предложение на господин Ремзи Осман.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 69, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 115, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Член 115 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Раздел двадесет и втори
ПОВЕДЕНИЕ НА ВОДАЧИТЕ КЪМ ПЕШЕХОДЦИТЕ
Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора."
Има направено предложение от народния представител Кирил Йорданов - чл. 116 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Кирил Йорданов за отпадане на чл. 116.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 75, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел двадесет и втори и чл. 116 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел двадесет и втори и чл. 116 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 117. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно и да средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост да спре."
Няма направени предложения по този текст.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 117 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 117 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 118. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка, водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата."
Има направено предложение от народния представител Румен Такоров - в чл. 118 думите "с червен флаг в ръка" да се заменят с думите "или червен флаг".
Комисията не е приела това предложение и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 16, против 87, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 118 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Член 118 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
(3) Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение."
По този член не са направени предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 119 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Член 119 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 120. (1) Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътното превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.
(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине през платното за движение, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца."
Има направено предложение от народния представители Драгомир Драганов - ал. 2 на чл. 120 да се измени така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението е прието по принцип.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Да, това предложение е прието.
Правим предложение за заместващ текст от името на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 120. (1) Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3.  да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека, след подаване на сигнал, който забранява преминаването.
(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля, гласувайте чл. 120 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Член 120 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 121. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.
Чл. 122. Водачът на пътно превозно средство при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да спре, за да осигури безопасността на децата."
По тези два текста няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 121 и 122 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Членове 121 и 122 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Раздел двадесет и трети
Поведение при пътнотранспортно произшествие


Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието;
в) до пристигането на представителя по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и за превозното на пострадалите при произшествието до съответното здравно заведение;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на представителя на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до здравното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
(3) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност", а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.
Чл. 124. Водач на моторно превозно средство, който не е участник в пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта е длъжен:
1. да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и за превозване на пострадалите до съответното здравно заведение;
2. да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието."
Комисията по икономическата политика подкрепя всичките тези текстове, които са на вносителя.
Не са правени други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля, гласувайте заглавието на раздел двадесет и трети и членове 123 и 124 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел двадесет и трети и членове 123 и 124 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътно-транспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;
5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Въоръжените сили; в този случай се уведомява и Военната полиция."
По този член е направено предложение от народния представител Димитър Луджев, което е прието от Комисията по икономическата политика, и предлагаме заместващ текст на чл. 125:
"Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътно-транспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;
5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Въоръжените сили; в този случай се уведомява и Военната полиция;
7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля, гласувайте чл. 125 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член 125 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Раздел двадесет и четвърти
Особени правила при превоз на пътници и товари

Чл. 126. При превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава максимално допустимата маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Чл. 127. (1) Превозваните товари трябва:
1. да не създават опасност за участниците в движението;
2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;
3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;
4. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.
(2) Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.
(3) Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с повече от 0,20 м, а отпред или отзад - с повече от 1 м, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта - с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад.
Чл. 128. Когато по време на превозването товарът падне изцяло или частично на пътя, водачът е длъжен да вземе необходимите мерки за сигнализиране на товара и на пътното превозно средство и за почистване на пътното платно.
Чл. 129. Опасните товари се опаковат, етикират, маркират и превозват съгласно изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), публикувана в "Държавен вестник", бр. 73 от 1995 г.
Чл. 130. (1) Максимално допустимата скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар в населено място, е 40 км/ч., извън населено място - 50 км/ч., и по автомагистрала - 70 км/ч.
(2) Паркирането на пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се извършва само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива - извън платното за движение, най-малко на 200 м от населено място или от обозначена вододайна зона.
Чл. 131. На водача на пътно превозно средство, което е извънгабаритно или превозва опасен товар, е забранено да престоява на платното за движение и да се движи при намалена видимост под 50 м.
Чл. 132. При превозване на пътници водачът е длъжен:
1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;
2. преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване;


 


3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;
4. да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
Чл. 133. (1) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Допуска се в лек автомобил да се превозва допълнително на задната седалка още две деца до 7 години или едно до 14 години.
(2) Превозването на деца до 10-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.
Чл. 134. (1) Забранява се превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети.
(2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от осем. Тези изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на отбраната".
Всички тези текстове до чл. 134 се подкрепят от Комисията по икономическата политика. Няма направени други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Преди да поставя на гласуване текстовете искам да обърна внимание само за една редакционна корекция - в чл. 130, ал. 1 господин Праматарски прочете: "максимално допустимата скорост", а е редно да бъде "допустимата максимална скорост".
Моля, гласувайте заглавието на раздел двадесет и четири и членове от 126 до 134 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел 24 и членове от 126 до 134 са приети.
Съобщение за парламентарен контрол на 12 февруари 1999 г., петък:
- министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев и на две питания от народните представители Иван Борисов и Румен Овчаров;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на питане от народния представител Румен Овчаров;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Георги Пинчев;
- министърът на държавната администрация Марио Тагарински ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ивалин Йосифов и Татяна Дончева.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков на актуални въпроси от народните представители Иван Бойков, Михаил Миков, Стефан Стоилов, Яшо Минков, Петър Димитров и Руси Статков и на две питания от народните представители Стефан Нешев и Румен Такоров;
- министърът на финансите Муравей Радев - на актуални въпроси от народните представители Иван Бойков, Дора Янкова и Руси Статков.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев поради отсъствие от страната.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва и заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков поради служебен ангажимент извън столицата.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала № 42.
Комисията по икономическата политика също ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе извънредно заседание днес от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала № 142.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 12 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров

Свилен Димитров