Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Ивалин Йосифов и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител господин Илия Баташки от Парламентарната група на Демократичната левица. Честито, господин Баташки! (Весело оживление; лично поздравление от народния представител Йордан Цонев, посрещнато с ръкопляскания от залата.)
Вчера завършихме с т. 1 от програмата за работата на Народното събрание.

Продължаваме с втора точка от приетата вчера програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Моля господин Илиян Попов да заеме мястото си и да започне своя доклад.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Глава трета - "Планове за регионално развитие".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване глава трета със заглавие "Планове за регионално развитие".
Моля да гласуваме.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 5, въздържали се няма.
Глава трета със заглавие е приета.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 12. (1) Националният план за регионално развитие е съвкупност от инициативи за развитие на областите и общините в съответствие с целите по чл. 2.
              (2) Националният план за регионално развитие съдържа:
1. принципите, целите и приоритетите на регионалното развитие на страната;
2. районите за целенасочено въздействие: райони за растеж, райони за развитие, райони за трансгранично сътрудничество и развитие, райони със специфични проблеми и приоритети;
3. инструментите за постигане на целите на регионалното развитие;
4. инициативите за регионално развитие;
5. конкретните проекти за регионално развитие, включително проекти с междуобластно значение, програми за изследвания, обучение, областни и общински информационни системи. Проектите са главно за развитие на инфраструктурата, за икономическо развитие и откриване на нови работни места, както и за услуги, свързани с насърчаване реализацията на проектите;
6. необходимите ресурси за реализация на проектите за 6-годишния период, разпределени по години, области, общини, министерства и други ведомства и райони за целенасочено въздействие.
    (3) Националният план за регионално развитие се разработва за 6-годишен период с разбивки по години.
    (4) Годишното изпълнение на Националния план за регионално развитие се осъществява в съответствие със Закона за държавния бюджет. За целта министърът на регионалното развитие и благоустройството изготвя годишен доклад, който съдържа:
1. отчет за изпълнението на плана за предходната година и очакваните резултати за текущата година;
2. изменение и допълнение на Националния план за регионално развитие за следващата година."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
В чл. 12, ал. 4 да отпадне второто изречение и т. 1 и 2.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
В чл. 12, ал. 1 да придобие следното съдържание:
"(1) Националният план за регионално развитие е съвкупност от инициативите, произтичащи от областните планове за развитие и благоустройство, съобразени с националната икономическа, социална и благоустройствена стратегия на Република България."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Борисов:
В чл. 12, ал. 3 изразът "6-годишен" да се замени с "4-годишен" и ал. 3 да придобие следната редакция:
"(3) Националният план за регионално развитие се разработва за 4-годишен период с разбивки по години."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по ал. 1 и предлага следната редакция на ал. 2, 3 и 4:
"(2) Националният план за регионално развитие съдържа:
1. принципите, целите и приоритетите на регионалното развитие на страната;
2. районите за целенасочено въздействие: райони за растеж, райони за развитие, райони за трансгранично сътрудничество и развитие, райони със специфични проблеми и приоритети;
3. инструментите за постигане на целите на регионалното развитие;
4. инициативите за регионалното развитие;
5. конкретните проекти за регионално развитие, включително проекти с междуобластно значение, програми за изследвания, обучение, областни и общински информационни системи. Проектите са главно за развитие на инфраструктурата, за икономическо развитие и откриване на нови работни места, както и за услуги, свързани с насърчаване реализацията на проектите;
6. необходимите ресурси за реализация на проектите за 7-годишния период, разпределени по години, области, общини, министерства и други ведомства и райони за целенасочено въздействие;
7. за районите със специфични проблеми и приоритети може да се разработват национални програми, които се включват в Националния план за регионално развитие.
 (3) Националният план за регионално развитие се разработва за 7-годишен период с разбивки по години.
 (4) Годишното изпълнение на Националния план за регионално развитие се осъществява в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Илиян Попов.
По чл. 12 има ли желаещи да вземат думата? Господин Костадинов, имате думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това е 12-тото ми по ред предложение, което е прието от комисията. Правя обаче две редакционни предложения. Съгласен съм с текста, който комисията предлага.
В т. 5 според мен думата "конкретните" е излишна, тъй като става дума за това, че Националният план съдържа проекти за регионално развитие. От това, че е казано "конкретните проекти", нещата не се променят.
В същата точка второто изречение обяснява какви са точно проектите и според мен това не внася нито яснота в текста, нито е необходимо да бъде на това място. Достатъчно е, както е посочено в т. 5 да се каже, че Националният план съдържа проектите за регионално развитие и т.н. А че проектите са главно за развитие на инфраструктурата, за икономическо развитие и т.н., това няма сериозно значение и не му е тук мястото, тъй като този закон има цели, методи, форми и средства, които трябва да постигне. Затова обяснението, което има образователен характер, предлагам да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата народният представител Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз знам, че разговарям сам със себе си, тъй като това, което сте решили да приемете, едва ли мога да ви мотивирам да си промените мнението или инструкцията, която сте получили. Но притеснително е друго. Аз съжалявам, че бях извън страната и не можах да взема отношение още в началото по този закон.
Има един принцип, който трябва да бъде ясен - какво представлява Националният план за регионално развитие - инициативи, които идват от регионите и които се аранжират от принципите на националната ни политика и стратегия, или спуснати директиви от централното ръководство към регионите. Аз смятам, че трябва да бъде първото. Трябва регионалните структури - и то създавайки второ ниво на управление, регионално ниво - да консумират инициативи, които да предлагат на централната власт, а тя да ги аранжира съобразно приоритетите. Затова аз мисля, че е страшно сухо - какво вие предлагате и какво предлага комисията.
"Националният план за регионално развитие съдържа...". Що е национален план за регионално развитие? Къде е методологичното обяснение на това нещо?
Аз мисля, че това, което ви предлагам, е от методологическа гледна точка много по-издържано и го повтарям от трибуната, за да остане в историята. Нека аналите знаят, че ние от опозицията сме се опитвали да ви дадем един добър, разумен подход при решаването на нашето законодателство, за да не се чуди историята след това къде сме били. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, действително по чл. 12 аз имам предложение в ал. 3 изразът "шестгодишен" да се замени с "четиригодишен" и ал. 3 да придобие следната редакция: "Националният план за регионално развитие се разработва за четиригодишен период с разбивки по години". Естествено моето предложение не беше прието от комисията.
Уважаеми колеги, какви са моите съображения, за да направят това съображение. Аз мисля, че вие ще се съгласите с мен, че в България особено през последните години приемственост няма. Сменят се правителства, премиери, парламенти и всяка една от програмите, която някакво правителство е разработило, с идването на ново правителство се хвърля в коша, оплюва се по най-жестокия начин и светът започва отначало. Тоест приемственост никаква.
Считам, че периодът, който се предвижда тук - шест, а в последната редакция господин Попов прочете седемгодишен период, е един нереален период и това прави нашия закон, господин Попов, един неработещ закон. Моето мнение е категорично в това отношение и затова моля колегите народни представители да вникнем в това предложение и преди да гласуваме, да помислим.
Отново ще кажа, че когато обсъждахме този законопроект, ние отделихме много време за него в комисията, господин председателят беше любезен да ни дава по толкова пъти думата, колкото желаем, за да изкажем своите становища. Начинът, по който се гласуваха предишните 11 члена, ме кара да мисля, че нищо от направените предложения няма да бъде прието в Народното събрание и ще остане така, както е внесено от комисията. И все пак аз с най-добри намерения правя това предложение, с най-добрата цел да направим този закон работещ. Защото всички сме убедени, че потребност от такъв закон има.
Първото ми съображение е, че няма никаква приемственост и това няма да се промени от днес и от утре, и от влизането на закона в сила.
На второ място, когато правя това предложение и се опитвам да ви убедя, че трябва да го подкрепите, съображението ми е следното. Аз попитах в комисията настойчиво, многократно: господин председател, господа вносители - имаше и експерти - някой може ли да каже как се спряхме на цифрата 6? Имаше вариант 4, имаше и вариант 7, имаше и вариант 5. Вие от цифрата 5 се плашите, свързвате я с последните 45 години, петилетки и т.н. Тази цифра явно ви плаши. Петилетката е задраскана като термин, като понятие, не се приема.
В края на краищата аз считам, че ако ние приемем моето предложение и отидем на варианта периодът, за който се разработва регионалният план, да бъде четиригодишен, има логика и от тази гледна точка, че мандатът на Народното събрание, мандатът на кметовете е точно четиригодишен, дай Боже да се изпълнява докрай мандатът на кметовете, и това дава възможност със започването на мандата един регионален план да се гони докрай.
Аз повече няма да говоря. Още един път ви моля преди да гласуваме - да помислим. Моето предложение е да изменим цифрата "6", впоследствие коригирана на "7", на четиригодишен план. Пак казвам, в комисията не получих абсолютно никакъв отговор как тази цифра е получена - експериментално, на база на статистика, на база на пренесен опит отнякъде? Не получих никакъв отговор. Не си въобразявам, че такъв отговор ще получа на този въпрос и сега в залата. Така или иначе отнякъде тази цифра е спусната. Така спусната цифрата вероятно от "Раковски" 134 прави законът неработещ. И аз ви моля, преди да гласуваме, нека да вникнем.
Моля ви да подкрепите моето предложение - да стане "четиригодишен план за регионално развитие". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Борисов.
За реплика има думата заместник-председателят на Народното събрание акад. Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Цонев, малко за разведряване. Числото 6 е забележително и то е съвършено число, защото сумата от делителите му е равна на самото число. Такива числа са много малко и не се знае дали са краен брой или са безбройно много. Това е открит въпрос за математиката.
Второ, числото 6 е удобно, защото се дели и на 2, и на 3, тоест, може да има половината план, една трета от плана и т.н. Така че не обиждайте числата. Всичките са равноправни. Но аз смятам, че действително Вашето съображение за четиригодишен план е приемливо, тъй като то се вмества в мандата на съответните кметове.
Но има и нещо друго - че всъщност когато един кмет е избран, той не може да направи план в деня, в който е избран, ще го прави в някакво продължение, така че някакво застъпване също има. Така че аз смятам, че тук не трябва да се търсят някакви други натоварвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Сендов.
За втора реплика има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Борисов! Господин Сендов вече обясни да не обиждаме числата и даде логично обяснение защо този план така или иначе не може да съвпадне нито с мандата на избраните кметове и общински съвети, нито с мандата на парламента. Половината от нашия мандат вече наближава, така че за пълно застъпване с парламентарен мандат или с мандат на Министерския съвет не можем да говорим. Наистина логично е, че след като кметовете встъпват в длъжност, след като започнат да участват в областните съвети за регионално развитие и заангажират и общинските съвети с тези проблеми, ще започне едно обсъждане и изработване на областните планове и Националния план за регионално развитие. Така че тук за застъпване на мандат не можем да говорим.
Що се касае до цифрата 6 или 7. Вие сам виждате, че предложението, което внесе като вносител Министерският съвет, е за шестгодишен период. Комисията обаче след обсъждане стигна до извода, че е по-добре периодът да бъде седемгодишен, защото по-големият период дава възможност за изработване на един по-сериозен план с по-сериозни разбивки по години. И ако погледнем в чл. 12, ал. 2 какво съдържа Националният план за регионално развитие, аз съм ограничен от времето на репликата, така че няма да изреждам всички тези цели и задачи на плана, ще видим, че това действително е един план, който трябва да бъде разположен напред във времето за доста години, за да може да постигне своите цели.
Така че аз също подкрепям предложението на комисията за седемгодишен период на действие на плана с разбивки по години. А колкото до предложенията - част от направените предложения в комисията, включително и от народни представители от опозицията - са подкрепени и типичният пример е именно в чл. 12, където в ал. 4 е подкрепено предложението на народния представител Тодор Костадинов да отпаднат точки 1 и 2. Така че аз подкрепям седемгодишния период на плана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Цонев, имате право на дуплика, ако желаете.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Разбира се, аз няма да споря с акад. Сендов дали числото 6 или 4 е по-добро. Аз единствено от гледна точка на това, дали има приемственост или не в тези планове, отстоявам и сега, в момента, своето предложение и ще си позволя да дам пример. Още през 1993 г. беше подписано междуправителствено споразумение между България и Румъния за изграждане на Дунав мост. Много правителства се смениха. Всяко следващо правителство загърби подписаното от предното и по-предното и още по-предното. Ако имаше дори елементарна приемственост, досега да са изградени поне два или три моста. Няма такава. Ето това ме смущава, че един такъв дълъг период, какъвто е шестгодишният, а сега коментираме седемгодишен, просто ще направи едни планове, които ще бъдат загърбвани, ще бъдат забравяни от всяко следващо правителство. Разбира се, това е само мое мнение и аз съм длъжен да го изложа пред вас.
Ще дам и втори пример тук. Уважаеми колеги, на 19 декември миналата година ние приехме след 3-4 месеца работа в комисията и в Народното събрание в пленарната зала Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното деление - 19 декември м. г. Само след един месец - на 26 януари т. г., ние приехме изменение на закона, с което това, което ние, опозицията, в продължение на 3-4 месеца доказвахме, че не трябва да влезе в закона, за да бъде законът работещ, а именно название на области, свързани с исторически и географски места, вие тогава в комисията и в пленарна зала не искахте да ни чуете. Само един месец след приемането на закона - на 26 януари, ние приехме това изменение от два реда. Ето защо аз казвам - нека когато ги приемаме законите, да мислим повече, за да бъдат приети те така, че да бъдат работещи закони. И да не се налага толкова често да ги изменяме.
Разбира се, нищо не налага това, което днес видимо ще приемем - периодът да бъде седемгодишен, да бъде изменено, както при предния закон, след един месец. Но убеден съм, че ще дойде време, когато ще се умува по тази цифра и тя отново ще бъде коригирана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много моля да работите с Вашата карта, защото господин Пантелеев не беше на трибуната в момента. Господин Илиян Попов има думата за изказване.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да взема отношение по окончателния текст, който комисията предлага - разпоредбата по чл. 12 от закона. Както чухте колегите, които изказаха своите становища относно собствените си предложения, на мен ми се иска да отделя малко внимание точно на тези предложения.
Първо относно предложението на колегата Нешев - за ал. 1. Комисията счете, че подробното разписване на това що е Национален план за регионално развитие в крайна сметка не налага ал. 1 да има такъв вид, какъвто предлага колегата Нешев. Нещо повече - твърденията, че нямало регламентиран подход за изработване на плановете за регионално развитие не отговаря на истината, тъй като в самия закон много ясно е разписана цялостната процедура. И тук не става въпрос за спускане на каквито и да е планове. Става въпрос за изготвяне на съответни принципи, критерии, съобразно които ще се разработят плановете, след което те да бъдат разработени по една точна технологична схема от областите със съдействието на общините. Пак подчертавам - пряко съдействие на органите за местно самоуправление. Тази практика се е наложила в Европейския съюз, ние ползваме точно техния опит.
В тази връзка може би е редно все пак да припомня, че твърденията, които бяха изразени, че голяма част от предложенията на някои от колегите не са приети, отговарят на истината. Но те отговарят на истината именно заради това, че практически тези предложения бяха свързани с отпадането на голяма част от законопроекта. Аз не считам тези предложения за състоятелни. Нещо повече - считам, че някои от тях бяха подготвени по инерция и твърде тенденциозно.
А колкото до същината на дебата, който преди малко бе започнат относно срока на плановия период, искам да припомня нещо изключително важно, че окончателното оформяне на текста по чл. 12 бе следствие на проведената дискусия между двете четения по Закона за регионалното развитие. Дискусия, в която участваха и колеги народни представители, и експерти от Европейския съюз, и представители на местното самоуправление. Точно там стана ясно защо трябва да бъде седемгодишен периодът. И отговорът е много прост и въобще не е свързан с теорията на числата. Отговорът е свързан с това, че точно седемгодишен период е плановият период на Европейския съюз, когато там се разработват планове за регионално развитие. Нещо повече - началото на нашия планов период - 2000 г., съвпада и с началото на плановия период на Европейския съюз. И е съвсем естествено ние да съгласуваме и тези срокове, тъй като имаме желание така да разработим нашия план за регионално развитие, че да имаме по-пряка възможност да ползваме възможностите на структурните фондове на Европейския съюз за финансиране на проекта.
А пък, от друга страна, е съвсем нормално цялата тази технологична процедура на съгласуване между общините и правителството и държавата да бъде изготвяна на базата на обществена дискусия и на всичко останало, което чухме, тъй като, голяма част от тези регионални инициативи, свързани с реализирането на националния план за регионално развитие в крайна сметка се извършват чрез държавни помощи - тоест с целеви субсидии, които са насочени към реализиране на конкретни проекти. И на всички нас е ясно, че общините сами не могат да се справят с реализирането на такива големи инфраструктурни проекти или пък с проекти, насочени към развитие на местната икономика. Благодаря ви за вниманието. Предполагам, че всичко това, което говоря, ще стане още по-ясно, когато стигнем до края на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Илиян Попов.
Господин Нешев има думата за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Попов! Аз заставам на трибуната, защото има две принципни неща, които не отговарят на твърденията, които Вие поставихте.
Първото принципно нещо е, че в Хартата на Европейския съюз за местно самоуправление няма такава тенденция - да се спускат нормативи от централната власт към местното самоуправление. Това го твърдя най-отговорно и съм готов да разчетем хартата и да я разтълкуваме.
Второто твърдение, което искам да ви направя, е, че вие поставяте в противоречие основен закон на кибернетиката. Сензорите се поставят в периферията. Те събират информацията, довеждат я до управленското тяло, което я сравнява с еталона, който е поставен за постигане на някаква цел. И ако има отклонение от еталона, се правят съответните управленски корекции. Тоест се аранжират целите, които се поставят от периферията на системата. Това е основен принцип в кибернетиката. Тук имате специалисти, нека станат да ме оборят. Пък и акад. Сендов, който разбира от кибернетика, нека каже, че това, което казвам, е лъжа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика има думата господин Цонев.

ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, действително кратка реплика към господин Илиян Попов - председател на нашата комисия. Вероятно е така, както казвате - че в някои от европейските страни периодът за разработване на регионалните планове е 7 години, но моята информация, господин Попов, е, че във Франция този срок е 5 години и моята информация е, че там никак нелоши планове се разработват и още по-малко нелоши планове се осъществяват. Така че, когато цитираме такива цифри, нека да бъдем коректни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Други реплики няма.
Господин Попов, имате правото на дуплика.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Ще започна с отговор, господин председател, първо на въпроса, който господин Нешев зададе.
Господин Нешев, аз мисля, че е крайно време да се отърсим от миналото. Ако нямате възможност да го направите, мисля, че ние можем да Ви помогнем. Директивите приключиха много, много отдавна. Приключиха фатално за България преди около 10 години и неслучайно сме на това дередже. Говоря за директивите на правителството. По това време наистина нямаше и местно самоуправление и Вие знаете защо. Толкова за директивите.
В този закон изобщо не става въпрос за директиви. Става въпрос за определяне на критерии, става въпрос първоначално държавата да каже с какви държавни помощи ще може да подпомогне регионалното развитие и стъпвайки точно на тези възможности, общините да разработват своите планове за регионално развитие на областно ниво, естествено, под ръководството на областния управител.
А колкото до периода, господин Цонев, аз все пак се надявам, когато не присъстваме на комисия, поне да се опитваме основни неща да намираме начин да ги изчетем или поне да съгласуваме с колегите си. Тук става въпрос за плановия период на Европейския съюз, а не на някои държави някъде. А ние желаем да ползваме точно това - структурните фондове на Европейския съюз, а не на Франция или на някоя друга държава. И точно това надделя в комисията. Между другото, този текст се прие с единодушие. Може би Вие отсъствахте тогава.
А колкото до приемствеността, която засегнахте преди, искрено се надявам да не желаете по някакъв начин да реализираме приемственост от Виденов, защото всички знаем докъде стигнахме, говорейки за приемствеността между правителствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Илиян Попов.
Други желаещи да вземат думата няма.
Пристъпваме към гласуване на неприетите от комисията предложения.
Първото неприето предложение е предложението на господин Стефан Нешев.
Моля да гласуваме.
Гласували 135 народни представители: за 41, против 94, въздържали се няма.
Предложението на господин Стефан Нешев не е прието.
Следва предложението на господин Иван Борисов Цонев, което също така не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 89, въздържал се 1.
Предложението на господин Борисов не е прието.
Следват две предложения, които бяха направени в залата от народния представител господин Тодор Костадинов.
Първото предложение на господин Костадинов, направено преди малко, е в т. 5 на ал. 2, първата дума - "конкретните", да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 69, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Костадинов е пак в същата ал. 2, т. 5, второто изречение - "Проектите са главно за развитие на инфраструктурата за икономическото развитие, откриване на нови работни места, както и за услуги, свързани с насърчаване реализацията на проектите", да отпадне.
Гласували 128 народни представители: за 40, против 83, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на второто изречение в т. 5 на ал. 2 не се приема.
Изчерпахме неприетите предложения.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 12, което предложение означава ал. 1 на вносителя с алинеи 2, 3 и 4 на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 22.
Член 12 е приет.
Господин Попов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря.
"Чл. 13. (1) Областният план за развитие конкретизира целите, приоритетите, районите за целенасочено въздействие, инструментите и инициативите по чл. 12, ал. 2, т. 1-4 на територията на областта, както и съдържа проекти, разработени в съответствие с тях.
(2) Областният план за развитие включва и проекти, съдържащи се в общинските планове за развитие и финансирани изцяло или отчасти от общините, както и проекти на други юридически лица."
Комисията предлага чл. 13 да стане чл. 16 и съответно да се извърши следното преномериране: чл. 14 да стане чл. 13, чл. 15 да стане чл. 14, и чл. 16 да стане чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Попов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на вносителя и предложението на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се е 1.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 14. Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството одобрява основните параметри за изготвянето на Национален план за регионално развитие в срок до края на февруари на годината, предхождаща 6-годишния период на действие на плана."
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
В чл. 14 се правят следните изменения:
"Чл. 14. Министерският съвет по предложение на Съвета за регионално развитие одобрява Национална стратегия за икономическото, социалното и благоустройственото развитие на Република България в срок до края на февруари на годината, предхождаща 6-годишен период на действие на Националния план за регионалното развитие."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. Министерският съвет внася в Народното събрание предложения за актуализация на Националния план за регионално развитие през следващата година с проектобюджета."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. Министерският съвет внася в Народното събрание предложения за актуализация на Националния план за регионално развитие през следващата година с проектобюджета."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 14, преномериран на чл. 13:
"Чл. 13. Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството одобрява основните параметри за изготвянето на Национален план за регионално развитие в срок до края на месец март на годината, предхождаща 7-годишния период на действие на плана."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Попов.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Попов! Използвам случая да Ви кажа, че говорих за Директиви на Хартата на Европейския съюз, а не на Министерския съвет. Мисля, че това са различни неща.
Уважаеми колеги, не може един министър да внася в Министерския съвет Националния план за регионално развитие, защото той съдържа различни отраслови елементи и затова Съветът за регионално развитие е от различни министри, които защитават съответните отрасли, които ръководят. Затова аз смятам, че е коректно съветът да внесе един одобрен от съвета национален план, а не от отделен министър. Не говоря за качествата на министъра, говоря за принципите. И ако искате това да бъде отражение реално на комплексните интереси на стратегията на страната, не можем да поверяваме само на един министър да внася Националния план за регионално развитие, а трябва да бъде от колективния орган, който се явява Съветът за регионално развитие. И ако това не се разбира, Бога ми, на мен много ми е трудно да разбера вашата философия. Как може съществени интереси на отрасли да бъдат защитавани от некомпетентен професионално ръководител? Не може министъра на строежите да има компетенции в областта на финансите, в областта на търговията, на туризма и така нататък. Ломоносовият етап завърши! Няма енциклопедисти, има отраслово развити специалисти! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Тодор Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние все повече ще се сблъскваме в хода на второ четене със слабостите на този проект за закон - слабости, които са очевидни вече. Господин Нешев засегна един от принципните въпроси за ролята и мястото на субектите в планирането.
Аз ще продължа темата с това, че този план всъщност се прие от Министерския съвет, от органа на изпълнителната власт. Това е един 7-годишен план, който не се приема от Народното събрание и няма силата на нормативен документ. В края на краищата няма такъв орган в България, съгласно Конституцията, който да има 7-годишен мандат - нито изпълнителната власт, нито Народното събрание, нито органите на местната власт. И ще бъде направен така този план, че приет от Министерския съвет, той няма да има никаква стойност и никаква приемственост. Това е единият аспект.
Но, понеже вие отхвърлихте идеята Народното събрание да се ангажира с Националния план за регионално развитие и нещата се завъртат отново към Министерския съвет, аз ще се спра на два аспекта.
В тази процедура, макар че самият закон е пълен с процедури и с детайли, които не би трябвало, според мен, да бъдат в закона, не се предвижда актуализация на Националния план. Такава актуализация е крайно необходима и би трябвало част от актуализацията да се гарантира и със съответния бюджет за съответната година. В този смисъл беше предложението ми, направено по повод на досегашния чл. 14.
Второ, с приемането на чл. 12, ал. 4 се дава стъпката за утвърждаването на Националния план, първия отчет, последващите отчети, но не се дава стъпката за актуализация на Националния план, а той е 7-годишен. Би следвало да се актуализира всяка година, още повече, че в този план ще има и райони със специфични проблеми и те не могат да бъдат едни и същи в продължение на 7 години. Така че предложението, което се прави за окончателен текст страда от много недостатъци - първо е това, което тук подчерта колегата Стефан Нешев, че се предлага от един министър, независимо кой е той и какви качества има, а не от съответния съвет; второ, че този план не се приема от Народното събрание.
И, трето, че няма процедури, които да гарантират актуализацията на този план, съобразена с процедурите по приемането на бюджета.
Аз лично ще гласуваме против този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Не виждам други желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Нешев, неподкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 26, против 107, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Стефан Нешев не се приема.
Следва предложението на господин Тодор Костадинов.
Гласували 124 народни представители: за 31, против 91, въздържали се 2.
Предложението на господин Тодор Костадинов не е прието.
И третото неприето от комисията предложение е на госпожа Дора Янкова. Поставям на гласуване нейното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 91, въздържали се 3.
Предложението на госпожа Дора Янкова не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 14, който става чл. 13 с предложеното съдържание.
Гласували 113 народни представители: за 88, против 18, въздържали се 7.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 15. (1) Областните управители разработват областните планове за развитие на основата на параметрите по чл. 14.
              (2) В срок до 1 юни на същата година областните управители представят на министъра на регионалното развитие и благоустройството областните планове за развитие."
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 15, преномериран на чл. 14:
"Чл. 14. Областните управители организират разработването на областните проектопланове за развитие на основата на утвърдените параметри и ги представят до 1 юни на същата година на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата?
Имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз все пак искам да благодаря на комисията, че се съобрази с нашето предложение да промени формулировката "областният управител разработва плановете" и да приемем единодушно "организира разработването на областните планове".
Но струва ми се, че ние не си свършихме работата докрай. Ако се върнем в члена - съжалявам, че не мога да кажа точно кой беше, - където Министерският съвет ще приеме Правилник за работата на Националния регионален съвет, то тук при разработването на областните планове такъв правилник не се предвижда. Проблемът е, че към закона също не се предвижда цялостен правилник. Какво става при тази ситуация? Не е ясно какъв ще бъде регламентът при разработването на тези планове.
И аз отново ще попитам: по какъв начин общините пряко ще участват в разработването? Единствено с консултации, с предложения или съответно с определено право на глас и на сериозна позиция за защита на проектообластния план, както го приехме да се нарича оттук нататък?
Все си мисля, че по този начин, както е формулиран, чл. 15, който става чл. 14, няма да бъде от полза за развитието на местното самоуправление. Напротив, независимо че променихме формулировката от "разработва" към "организира", това ще бъдат едни планове за регионално развитие, които ще бъдат съставени единствено по волята на областния управител и неговите съветници от областната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Мутафчиев, какво предлагате? Ние сме на второ четене.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз изказвам своето становище, че независимо че е прието предложението ни за "организира", аз ще гласувам против този член, тъй като тук не са регламентирани функцията и правата на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, благодаря Ви.
Други колеги, които желаят да вземат думата?
Реплика на господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Към уважаемия господин Мутафчиев - тъй като се върнахме малко назад в текстовете по закона, в чл. 9, който фактически дава правната формулировка за създаването на областния съвет за регионално развитие, ал. 2 казва, че председател на областния съвет е областният управител, а негови членове - кметовете на общини в областта и по един представител от състава на общинския съвет на всяка община, т.е. те са редови членове на съвета, а не поканени за определени заседания. Те участват в съвета, което за мен поне категорично означава, че участват с право на глас.
Освен това в чл. 11, понеже тук вече говорим за правилника, чл. 11, който също вече е приет на второ четене, е казано, че организацията на работа на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие се определя с правилник, приет от Министерския съвет. Тоест, тук категорично вече имаме правилник, който ще даде организацията на дейността на Областния съвет за регионално развитие.
Това, което обсъждаме в момента, вече е разработването на проектоплановете. Най-напред беше предложено това да бъдат областните планове за регионално развитие, но по Ваше предложение, след една дискусия, в която се отчете, че е логично на този етап това да бъдат все още областните проектопланове, вече говорим, че областните управители само организират разработването на областните проектопланове въз основа на утвърдените параметри. Но де факто цялостното разработване на тези областни проектопланове - задължението на областния управител е само да организира неговото разработване - се извършва от Съвета за регионално развитие, в който участват кметовете на общини и по един представител на общинските съвети. Така че мисля, че тук въпросът е ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Мутафчиев, желаете ли да вземете думата за дуплика? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Величков, отникъде не става ясно, че след като те участват в дискусията, т.е. като членове на Областния съвет за регионално развитие, че те трябва да гласуват такъв план. Правила за приемането на плановете, на областните регионални планове, ние не сме приели в този закон. Категорично не сме приели. Дори, ако си спомняте, спорът в комисията беше: след като този план няма да се гласува, отникъде не е ясно каква ще бъде технологията на изработване, та включително и на това докога ще бъдат представени предложенията на всяка една община, до каква степен, какви ще бъдат критериите и т.н. Затова говорихме и за изработването на правилник.
Така че не е ясно все пак какви са им пълномощията. Това, което се разбира от закона в момента, е, че кметовете могат да направят предложения, да изложат своите виждания какво конкретно да влезе в плана като проблем, който се отнася за съответната община. Ясно е, че ще участват в някаква дискусия. Ясно е, че ще участват в организацията. Но на всички ни е ясно, че организацията при оформянето на плана вече ще бъде изцяло на самата администрация. И това е нормално да бъде така. Въпросът е до каква степен те ще могат да влияят върху изработването на този план. Това не е ясно. Това според мен е големият проблем, който законът не регламентира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 14 с предложеното съдържание от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 14, въздържали се 2.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 16. (1) Въз основа на областните планове за развитие министърът на регионалното развитие и благоустройството организира изготвянето на проект на Национален план за регионално развитие и го представя за съгласуване в Съвета по регионално развитие към Министерския съвет.
              (2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството внася съгласувания проект на Национален план за регионално развитие за приемане от Министерския съвет в срок до 1 септември на годината, предхождаща 6-годишния период на действие на плана.
              (3) Националният план за регионално развитие се предоставя на заинтересованите министерства и ведомства и на областните управители и се публикува от Министерството на регионалното развитие и благоустройството."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Член 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения:
"(1) Въз основа на областните планове за развитие Съветът за регионално развитие изготвя проект за Национален план за регионално развитие. Министърът на регионалното развитие и благоустройството координира и технически обезпечава изработването на проекта."
В ал. 3 се правят следните изменения:
"(3) Националният план за регионално развитие се публикува в "Държавен вестник" след приемането му от Министерския съвет."
Комисията подкрепя предложението по принцип в частта му за ал. 3.
Предложение на народния представител Иван Борисов:
В чл. 16 се създава ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Националният план за регионално развитие се приема и утвърждава от Народното събрание."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 16, преномериран на чл. 15:
"Чл. 15. (1) Въз основа на проектите на областните планове за развитие министърът на регионалното развитие и благоустройството организира изготвянето на проект на Национален план за регионално развитие и го представя за съгласуване в Съвета по регионално развитие.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството внася съгласувания проект в Министерския съвет в срок до 1 септември на годината, предхождаща седемгодишния период на действие на плана.
(3) Националният план за регионално развитие се съгласува с Националния план за икономическо развитие.
(4) Националният план за регионално развитие се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето предложение е чл. 16 да отпадне, тъй като не дава никаква информация и никакви норми, които да си заслужават мястото в закон.
Разбира се, в хода на дискусиите в комисията, част от тези предложения бяха коригирани и текстът, който предлага комисията, е малко по-различен и макар и малка, но все пак вече има някаква стойност.
Къде е неговата стойност? Това, че се определя срок 1 септември. Но това може да се определи и в Преходните и заключителни или в Допълнителните разпоредби. Записва се, че Националният план за регионално развитие се обнародва в "Държавен вестник". На пръв поглед това е една норма, която е задължителна за всеки нормативен документ, но тук се очаква, че Националният план за регионално развитие ще бъде с един много голям обем и дори и според мен този текст е необходим. Алинея 4 е необходима, за да може да се гарантира достигането на Националния план за регионално развитие до всички субекти, до всички органи.
Тук има един много интересен плавен преход, който се осъществи - беше отхвърлен чл. 3а, с който предлагах да се формират, да се посочат средносрочните задачи на този закон и на регионалното развитие. След това се появи обяснението, че се замества с така наречения Национален план за икономическо развитие. Това е една интересна идея, но това е все още идея и не зная кога управляващото мнозинство ще я реализира. Но така или иначе в този закон се появява за първи път идеята за Национален план за икономическо развитие.
За съжаление, обаче миналата година, когато приемахме Закона за общинските бюджети, имаше член, който предвиждаше фонд за регионално развитие. Тази година, когато стигнахме до текстовете за регионалното развитие, този фонд отпадна и изчезна. Сега се появява Национален план за икономическо развитие, който донякъде се опитва да мотивира отсъствието на същинските задачи на регионалното развитие и отсъствието им в самия закон. Страхувам се, че и този план ще бъде само едно добро пожелание. В края на краищата извършваме записи, които не гарантират нищо. Все пак има малко време. Да се надявам, че ще се появи и той. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, по чл. 16 имам предложение да бъде допълнена нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Националният съвет за регионално развитие се приема и утвърждава от Народното събрание."
Комисията не подкрепи моето предложение.
Ние коментирахме много подробно този въпрос в комисията и намирам, че не е нужно да повтарям тук, всичко казано там. Все пак, накратко това, което имам като мотиви, за да направя предложението.
Най-напред, реалният план за национално развитие включва много проекти. Понякога ще имаме проекти, които да засягат две или три, а може би и повече от новите области. Ще става дума за приоритети за един или друг регионален проект. Ще става дума за средства, за финанси. В края на краищата така, както е предвидено сега - се утвърждава от Народното събрание. Обикновено правителството е еднопартийно с всичките последствия за това.
Считам, че си струва само по тези съображения, които изложих досега, си струва да помислим още веднъж дали не е добре да променим това, което е записано като решение на комисията, и да бъде прието моето предложение, а именно да бъде създадена ал. 4 към чл. 16 със съдържание:
"(4) Националният съвет за регионално развитие се приема и утвърждава от Народното събрание."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
От правна гледна точка текстът не е много екзактен.
Има думата за реплика господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложената ал. 4 не може да се приеме, тъй като ние вече сме приели текст в закона, в който е казано как се конституира Националният съвет за регионално развитие.
Тук обаче бих искал да добавя и нещо друго. В предложението на колегите от опозицията се наблюдава една тенденция много от дейностите, които са предвидени по този закон, да бъдат прехвърлени към Народното събрание. Нека не забравяме, че Народното събрание е законодателен орган и той би следвало да съсредоточи дейността си в тази насока. Всяко прехвърляне на излишни функции към него е напълно необосновано. Тук би затруднило нашата работа, а и няма своето оправдание. Няма никакви аргументи в полза на една подобна теза.
Не на последно място не трябва да забравяме, че дейността по регионалното развитие е в сферата на изпълнителната власт, а не на законодателната. Затова тук приоритет трябва да имат Министерският съвет и областните управители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Има думата за дуплика господин Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, вероятно тук е мястото да кажа, че колегата Емануил Йорданов за мен е един от най-уважаваните специалисти в нашата комисия. Той взема рядко думата. Както виждате тази сутрин сега за пръв път взема думата и прави реплика. Уважавам това, което той прави в нашата комисия като специалист, като народен представител и моля и той в случая да ме разбере.
Господин Емануил Йорданов, правя единствено предложение само Националният план да бъде утвърждаван от Народното събрание.
Да, съгласен съм с всички Ваши мотиви. Все пак аз считам, че това, което имам като съображение, заслужава внимание и си струва да помислим по него. Това е единственото наше предложение, свързано с Националния план - да бъде утвърден от Народното събрание. Все пак имам предвид, че става дума за средства, става дума за бюджет, става дума за сериозни суми, става дума за приоритети. А тук е мястото, където обективно, справедливо, принципно бихме могли да дадем решение на всички тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да попитам как през тази година ще се реши въпросът, тъй като срокът за изготвяне на проекти за областен план е 1 юни и дотогава има твърде малко време. Аз, доколкото си спомням, в "Програма 2001" този закон трябваше да бъде много по-рано. Освен това, вероятно ще настъпят сериозни промени в самия състав на Съвета за регионалното развитие, такива поне са намеренията на Съюза на демократичните сили в тези избори, и се оказва, че планът ще бъде правен от едни и изпълняван от други, но това, което най-много ме безпокои, е този кратък срок, който остава, за изготвяне на проектите на областния план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложенията, които не са приети от комисията, по разглеждания текст.
Първото предложение е на господин Тодор Костадинов да отпадне чл. 16. Моля да гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 83, въздържали се 3.
Предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на чл. 16 не се приема.
Следва част от предложението на господин Стефан Нешев по отношение на ал. 1, което не е прието от комисията.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нешев го оттегля.
Следва предложението на господин Иван Борисов Цонев за създаване на ал. 4. Моля да гласуваме.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 82, въздържали се няма.
Предложението на господин Иван Борисов Цонев не е прието.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 15 с неговите четири алинеи.
Гласували 113 народни представители: за 96, против 15, въздържали се 2.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 13. (1) Областният план за развитие конкретизира целите, приоритетите, районите за целенасочено въздействие, инструментите и инициативите по чл. 12, ал. 2, точки 1-4 на територията на областта, както и съдържа проекти, разработени в съответствие с тях.
(2) Областният план за развитие включва и проекти, съдържащи се в общинските планове за развитие и финансирани изцяло или отчасти от общините, както и проекти на други юридически лица."
Предложението на народния представител Тодор Костадинов е чл. 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 13, предложен от вносителя, преномериран на чл. 16:
"Чл. 16. (1) Областният план за развитие конкретизира целите, приоритетите, инструментите и инициативите от националния план за територията на областта и съдържа проекти, разработени в съответствие с тях.
(2) Областният план за развитие включва и проекти, съдържащи се в общинските планове за развитие, както и проекти на други юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Попов.
Желаещи да вземат думата има ли?
Господин Тодор Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Този член слага точката на няколко процедури на различни нива и всъщност с този член се очертава характера на закона, който се приема. Този закон от претенциите за регионално развитие всъщност се превръща в един закон, който декретира от името на държавата и изпомпва бюджетите на общините. Всички процедури, които досега са предвидени, гарантират ролята и мястото на държавата и остават встрани и като пожелание мястото на общините. Той действително е директивен план, като съм съгласен с колегата Илиян Попов, че не трябва да се връщаме към директивите от този вид, всъщност с този закон даваме такава възможност десет години след започване на прехода. Тук дори на общините не се дава процедура кога могат да внесат своите проекти. Защото при отсъствие на такава процедура, при такъв конкретен закон, който се изравнява почти с правилник или инструкция, винаги областният управител може да каже, че срокът 15 април е крайният срок за представяне на проектите и с това да отпадне възможността конкретна община или всички общини от съответната област да не могат да си представят своите проекти.
Този закон, за да може да бъде изпълнен, колкото и да е дефектен и некачествен, все пак изисква един друг принцип - принципа за децентрализация на местните финанси. Този принцип беше отхвърлен миналата година през м. март, когато се прие Законът за общинските бюджети. Бяха отхвърлени предложенията на Демократичната левица и на Евролевицата, които бяха направени в духа на децентрализация на местните финанси.
Как ще може един кмет, един общински съвет, който има мандат четири години, но няма никаква яснота, никаква устойчивост за постъпленията в бюджетите им, как ще могат да правят проекти за планове за регионално развитие за 4-5-6-7-годишен период. Аз не говоря за 5-6-7-годишен период, а за 4-годишен период. Един общински съвет не знае какви ще бъдат постъпленията по Закона за данък печалба за общините, тъй като всяка година се определя със Закона за държавния бюджет. Сега е 10 на сто, догодина може да стане 12 на сто, но може да стане и 6,5 на сто.
Така че не може да се очаква от общинските съвети и от кметовете те да имат яснота за четиригодишен период, тъй като те самите нямат финансовата рамка, очакваните приходи, за да могат да извършат това планиране. А тези проекти ще залегнат в седемгодишния план. Тези проекти ще бъдат в основата на актуализацията всяка година на областния и националния план. Значи, един път - слабостта на закона; втори път - декретирането на държавата върху общините; трети път - отсъствието на децентрализация на местните финанси, фактически обрича този закон на бездействие.

Части от процедурите, които са предвидени в този текст и вече се приеха, също блокират действието на закона. Вие забелязвате, че фактически имаме само проектообластни планове. От областния управител не излиза план. Планът идва от Министерския съвет. Тоест, той се декретира на областния управител, като се използва проектопланът. Но областният управител или Областният съвет за регионално развитие нямат собствен план. Те имат декрет. В този декрет съвсем естествено е, че някои от проектите няма да бъдат приети. Въпросът обаче е кои проекти няма да бъдат приети, на кои общини? И тук възможността за субективизъм, за политическо решение е твърде голяма. Възможно е да бъдат отхвърлени от центъра 95 на сто от всички проекти като брой или повече от 50, или повече от 60 на сто като обем финансови средства. Възможно е да бъдат отхвърлени проекти на община А, защото нейният общински съвет или кмет не са подходящи по цвят от гледна точка на правителството. Аз говоря по принцип, а не за сегашния момент, тъй като този закон ще действа 7 години, т.е. той ще действа дълго време, но планът действа 7 години. И той тъкмо тук е несъвършен, защото позволява политически субективизъм и бих казал дори и волунтаризъм.
Това трябваше да се преодолее. Два пъти правихме опит да алармираме комисията, но колегите не успяха да реагират. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам на трибуната, за да подкрепя господин Костадинов. Излизам да го подкрепя не защото сме в един спектър на политическото пространство, а за да подкрепя и себе си като ви кажа: Държавният комитет за планиране го възстановихте. Каква децентрализация, каква инициатива на местното самоуправление? Цинично е записано: областният план за развитие конкретизира целите, приоритетите, инструментите, инициативите на Националния план на територията на областта. Значи вие пускате директивите, за които господин Попов говори, че са отпаднали от 9 години и ги възстановявате. Пускате ги и казвате: вие не ги изпълнявате. Нашият областен управител ще трябва да изпълни мот-а-мо това, което сме му наредили. Къде е децентрализацията? Къде е истинската инициатива на местното самоуправление? Къде е стремлението човек да овладее процесите и да ги ръководи? Няма ги. Убивате всичко това.
И когато ви говорих, че трябва да се строи обратно пирамидата - отдолу да се събират инициативите, да се качват горе и там да се аранжират съобразно националните приоритети, вие ме гледахте умно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за изказване господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние, движейки се по чл. 13, който беше преномериран на чл. 16, влязохме отново в една дискусия по принципите на закона и по цялата философия на закона. Мястото на тази дискусия беше на първо четене. Тогава аз много добре си спомням, че в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството само един народен представител - един-единствен от опозицията се въздържа от гласуване. Всички други подкрепиха законопроекта. Малко по-различна беше картината в пленарна зала, но това е нормално. Но тъй като влязохме пак в някаква дискусия, която обхваща смисъла поне на две трети от членовете на законопроекта, трябва да бъдем последователни, логични и достатъчно искрени и да кажем някои неща, т.е. дори да се върнем към неща, които вече гласувахме. Натам насочи дискусията господин Костадинов.
Господин Нешев казва, че инициативата трябва да бъде отдолу нагоре. Съгласен съм, господин Нешев, но ако се върнем само на миналия член, който гласувахме, ще видим, че инициативата идва точно отдолу. Аз ви чета какво вече приехме ние. Въз основа на проектите на областните планове за развитие министърът на регионалното развитие и благоустройството организира изготвянето на проект на Национален план за регионално развитие и го представя за съгласуване в Съвета за регионално развитие. Тоест, инициативата идва след внимателно обсъждане в областните съвети за регионално развитие с участието на кметовете на общините, на представителите на общинските съвети и чак след това министърът на регионалното развитие и благоустройството организира изготвянето на плана, внася го в съвета, а съветът може да не се съгласи. Съветът може да го върне за доработка на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Или когато имаме окончателен вариант на план и той след това влезе в Министерския съвет, там също може да има забележки по него. Тоест, за да работи министърът на регионалното развитие и благоустройството по този план и за да работи Съветът за регионално развитие по този план, най-напред трябва да има инициативата и мнението на областните съвети за регионално развитие, където участват хората, представляващи местното самоуправление. Така че няма никакви директиви отгоре надолу, а има една инициатива отдолу нагоре.
Друг е въпросът, че някои кметове на общини и някои общински съвети могат да проспят инициативата отдолу нагоре и после да кажат: "Е да, обаче сега вече като се гласува планът, не са отчетени нашите интереси". Достатъчно навреме трябва да се реагира и достатъчно навреме трябва да се защитават тези проекти в областните съвети за регионално развитие. И когато тръгне инициативата отдолу нагоре, вече Съветът за регионално развитие е органът, който трябва достатъчно отговорно да подходи към проектите и интересите на всичките областни съвети, които са изразили свое становище. Така че чл. 16 дава завършения вид, а именно, че областният план конкретизира целите, приоритетите и инициативите на Националния план, но Националният план е изготвен въз основа на тези инициативи, които идват от областните планове.
От своя страна господин Костадинов говори за това, че няма пари, няма бюджети и т.н. Нека да си припомним и този дебат в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, че в момента средният дял в бюджета на общините от собствени приходи е над 66 на сто. Говорим за собствени приходи на общините. Но нека, когато говорим за паричните средства и за осигуряването на регионалното развитие, да не забравяме, че след малко минаваме в глава четвърта "Ресурсно осигуряване на регионалното развитие". Тоест, изказвайки се по чл. 16, уважаемите народни представители от опозицията правят една компилация от вече гласувани текстове и от текстове, които предстои да бъдат гласувани и слагат целия проблем само в двете изречения на чл. 16.
И аз искам само да ви цитирам по-нататък, тъй като имам още 1 минута, че проектите, включени в плановете за регионално развитие, се финансират и от държавния бюджет, и от външни източници, и от извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации. А чл. 18 казва изрично, че при разработването на годишната план-сметка на извънбюджетните фондове с предимство се осигуряват проекти, включени в Националния план за регионално развитие. Нещо повече, в чл. 20 дори е записано, че държавата може да подпомага изпълнението на Националния план включително чрез поемането на държавни гаранции или чрез поръчителство пред външни финансови институции и български банки. Тоест, ресурсното осигуряване на тези планове - Националния и областни - е помислено в глава четвърта и нека да водим този дебат, когато стигнем там.
Но моята мисъл е точно такава - инициативата тръгва отдолу нагоре, горе трябва да бъдат подкрепени най-добрите инициативи и най-добрите проекти. Това е отговорността на Съвета за регионално развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за реплика господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Величков! Вие много правилно казахте, че някои кметове може би ще проспят това време, когато трябва да дадат своите инициативи. Явно и в законодателството, което сега съществува и което се мъчите да приемем, е точно кои кметове ще проспят тези инициативи.
И ще ви кажа, че на практика този закон в момента е вече в действие. Защо по инвестиционната програма, която е приета с републиканския бюджет за 1998 г., обектите, които трябва да се изграждат на териториите на отделните общини, не минаха по същия ред, за който говорим в момента? Къде се приеха тези програми? В координационните съвети на СДС във всички общини. Това ще мине ли на едно по-голямо обсъждане от хората, от общинските съвети, от общинските администрации или вие на практика показвате как ще действа този закон тогава? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За втора реплика господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, колеги! Велиславе, обръщам се към тебе с най-добри чувства. В правото има формална несъвместимост. За да не я коментирам, ще те моля в отговор ти да коментираш това, което ще прочета.
Ето например чл. 14: Областните управители организират разработването на областните проекти за развитие на основата на утвърдени параметри.
Следващият текст: Въз основа на проектите на областните планове за развитие министърът на регионалното развитие и благоустройството организира изготвянето на проекта на Националния план за регионално развитие.
И следващият текст: Областният план за развитие конкретизира целите, приоритетите, инструментите и инициативите на националния план за територията на областта и съдържа проекти, разработени в съответствие с тях.
На мене ми е трудно да компилирам като логична последователност това, което ти ми каза: че има инициативност от долу до горе и ранжиране на цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Величков, имате думата за дуплика.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Такоров, Вие казвате, че законът вече на практика действа. Не, законът не действа. Един закон не е влязъл в сила, докато не бъде гласуван в Народното събрание, докато не бъде подписан от президента, докато не бъде обнародван в "Държавен вестник". Така че аз много добре разбрах за какво става въпрос и ако искате действително да създадем сериозна правна уредба, при която да има задължителен елемент на съгласуваност от долу на горе на тези планове за регионално развитие и задължително уважаване на добрите инициативи, добрите проекти на общините, на органите на местно самоуправление, тогава подкрепете Закона за регионалното развитие. Вие казвате, че в момента ставало това и това... (Неразбираема реплика на господин Такоров.) Моля Ви, аз Ви слушах. В момента ставало това и това. Може и някъде да става, когато липсва тази правна уредба. Но този закон след влизането му в сила ще бъде закон, който ще бъде задължителен за изпълнение и за областните управители, и за органите на местното самоуправление, и за централната изпълнителна власт - за министъра на регионалното развитие и благоустройството, за Съвета по регионално развитие, за Министерския съвет. Затова нашето желание е именно да създадем ред - законов ред, почиващ на влязъл в сила закон и то закон, който в крайна сметка е с европейски дух.
Колкото до репликата на господин Нешев, аз доста подробно обясних нещата, а Вие ме връщате обратно. Да, има предварителни параметри на Националния план за регионално развитие, но това е най-широко скроената възможна рамка и Вие сам прочетохте текста, който казва, че Националният план за регионално развитие се изготвя въз основа на областните проектопланове за регионално развитие. Не може съветът да вземе и да започне да работи примерно по идея на министъра на регионалното развитие или на някой друг министър това, което си реши. Той трябва да стъпи на някаква база и тази база са областните планове.
Аз даже ще ви кажа, че тук ще има преплитане и конфликт на интереси дори между различните министерства. Някои министри ще спорят помежду си относно най-подходящите проекти и инициативи. Няма нищо лошо в това сблъскване на междуведомствени интереси. Именно тук е мястото на добрите областни инициативи, на регионалните инициативи, които да бъдат защитени и които да минат през Съвета за регионално развитие и през Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
За изказване думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Първо искам да продължа изказването на господин Величков и да не се съглася в определена степен, че независимо от сериозното право, че всеки закон е закон, когато бъде публикуван в "Държавен вестник" и утвърден с указ на президента. Има и закони, които се приемат и са публикувани в "Държавен вестник", но не се изпълняват. Това идва най-вече от хаоса, който ние създаваме в Народното събрание. Нека да си припомним Закона за административното и териториално деление на страната. Нима на два пъти не променяхме закона, включително както каза колегата Иван Борисов, един месец след като приехме основните текстове на закона, по отношение на преименуването? Тогава вие ни уверявахте, че президентът ще издаде указ за наименуването на областите, но доколкото съм информиран и от това, което виждам в "Държавен вестник", в момента, когато се касае до определена област, се публикува: област с административен център примерно Пловдив, Стара Загора и т. н. Следователно областите все още нямат имена и тези проблеми идват най-вече от обърканата философия на законите. За голямо съжаление и по този законопроект за регионалното развитие философията е объркана. И аз ще дам два примера, за да дойда до чл. 16.
Първо, когато говорехме за формирането и структурирането на Националния съвет за регионално развитие, казахме, че там не могат да участват областните управители, тъй като те са пряко заинтересовани лица. Същевременно в областните участват кметовете и представители на общините, независимо че също са заинтересовани лица. Твърдението в комисията беше, че видите ли те не приемат план, те само правят предложение и предлагат проектоплана на Националния съвет за регионално развитие.
Изведнъж обаче днес в пленарната зала вие говорите точно обратното - че точно кметовете ще имат право на глас и ще могат да изкажат своето становище, да одобрят или да не одобрят плана. Тоест, изведнъж се променя философията в порядъка на 15 дни!?
Начинът, по който се сформира националният план, и обратната връзка, която давате вече за утвърждаването на областния план, изцяло противоречи на един термин, който включвате в чл. 16. Вече започва да се говори за общински планове за развитие. След като следваме логиката, че националният план се изгражда от проектоплановете на областите, дайте тогава да се включи, че практически областният план се осъществява чрез предложенията за проекти на общинските планове за развитие. Защо това го няма? Защото по различен начин се мисли в зависимост от това органът какви функции ще изпълнява.
Тези противоречия не идват от друго, а идват точно от основната цел: да се администрира, тоест изпълнителната власт да бъде тази, която ще определи каква регионална политика ще има в страната, тоест да се игнорира изцяло местната власт, да се игнорира изцяло местното самоуправление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За реплика господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, аз даже нямаше да правя тази реплика, ако не бяхте казали, че има някаква логическа непоследователност в това, което аз съм казал. Аз пак продължавам да твърдя - поне такова е моето становище, че в областните съвети всички кметове и представители на общинските съвети ще имат право не само да изказват своите становища, но и да осъществяват своя глас при изработването на областните проектопланове. Завършеният план за регионално развитие е големият Национален план за регионално развитие. Действително той дава рамките и неслучайно се казва, че областният план за развитие - вече окончателният областен план, а не проектопланът, конкретизира целите, приоритетите, инструментите и инициативите от националния план. А в чл. 12 е казано, че Националният план за регионално развитие е съвкупност от инициативи за развитие на областите и общините в съответствие с целите на закона. Тоест, когато се формират областните проектопланове, участват пълноправно кметовете и представителите на общинските съвети, но когато става въпрос за гласуването на окончателния национален план, който дава рамките, който дава параметрите, действително би се получил конфликт на интереси, ако областните управители участват с редовно право на глас.

На тях им е дадено право на съвещателен глас. Те ще могат да защитят инициативите на своите области. Но въпросът е кой носи отговорността. На областно ниво я носят съответно и областните управители, и членовете на Съвета за регионално развитие. Но на национално ниво я носят националните лица от Националния съвет за регионално развитие.
Това е фактически, което исках да кажа, и разликата. Може би просто сте ме разбрали по различен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Аз искам да Ви благодаря, господин Величков. Вие защитихте Вашата логика. От Вашето изказване разбирам, че Вие също сте убеден в това, че вносителят е с объркана философия, с объркана логика в този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С тази разпоредба практически се завършва главата, която конкретизира цялостната технология и същината на законопроекта. Съвсем естествено е желанието на колегите от опозицията все пак да правят и обструкции, и да си изказват мнението по такъв начин. Непосредствено след като приключим работата по тази глава, в глава четвърта ще бъдете свидетели на това и какви предложения са направени пак от колегите от опозицията, където много ясно става вътрешното противоречие не във философията на закона, а точно в тяхното мислене.
За какво става въпрос. Относно цялостната технология аз мисля, че дебатът в голяма степен изясни кой какви права и отговорности има. И тук каквато и да се коментира, както и да се поставя като обструкция от страна на колегите от опозицията, в никакъв случай не мога да се съглася, че нямат място органите на местно самоуправление.
Нещо повече, за първи път в историята на България се дават такива права на общините. И точно този проблем, който някой се опитва да внуши едва ли не на несъществуващи органи, че те се занимават с развитие на инфраструктурата, се решава точно чрез този закон. Основното, най-важното, което се прави, е да се прекрати практиката някой чрез различен ред на лобиране, чрез осигуряване на своите възможности, чрез лични контакти - било с депутати, било с министри, било със заместник-министри, да реализира инфраструктурните инициативи или други инициативи на място в съответната община. Тук вече става въпрос за една ясна технология, която дава възможност да се конкурират възможностите вече на местните администрации, на областните администрации да правят нещо друго. Не да лобират, да търсят връзки и контакти, а именно да правят проекти и то проекти, съобразени с критериите и на Европейския съюз, и с възможностите, които държавата предварително е заявила за това какви държавни помощи, какви целеви субсидии може да отпусне за реализирането и за ресурсното осигуряване на регионалното развитие.
Колкото до мястото на местното самоуправление, то е безспорно. Нещо повече, ако не беше тази грешна философия в Конституцията на Република България, която колегите от опозицията са гласували по това време - цялата глава седма, местното самоуправление щеше да има много по-големи възможности, да речем, да води и местна, и икономическа политика чрез възможности, които да се дадат на самото местно самоуправление да формира ставки на местни данъци и такси, нещо, което очевидно Конституцията не позволява. И вследствие на намесата на същите колеги от опозицията, Конституционният съд - много добре си спомняте - отмени тези разпоредби.
Колкото до децентрализацията, тя е очевидна и стана реалност в последните две години. Нещо повече бих добавил - именно чрез философията, която се залага в този закон, се дава възможност местното самоуправление на място да реши какви програми и дали изобщо да си прави програми за развитие, а не да ги задължаваме чрез внушението, което вие искате да направите - едва ли не, че се спускат директиви. Всяка община има право да реши дали за нея е приоритет регионалното развитие. Нещо повече, на общините се дава право да участват вече с право на глас при формирането на областния план за регионално развитие, нещо, което досега не е правено.
На мен ми се иска все пак, връщайки се на основната тема, да ви насоча в перспектива в следващата глава. Там ще стане ясно, че държавата в никакъв случай чрез този закон, както мнозинството, така и правителството, не желае да задължава общините да отделят конкретни ресурси за реализиране на регионалното развитие. Това право се предоставя единствено на местното самоуправление да реши по какъв ред да го прави.
Нещо повече, мнозинството чрез този закон задължава държавата да осигури ресурсно регионалното развитие и чрез държавни помощи, и чрез много по-големите възможности на държавата да осигурява и външно финансиране чрез защита на съответни проекти в международни финансови институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Попов.
За реплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Попов. Философията е ясна, тя е написана в закона и категорично е сложена. Въпросът е друг - спорът върху философията, така ли да бъде или да не бъде така. Вие сте последователни, в закона сте написали точно нещата. Но недейте да говорите за местно самоуправление в случая, защото цялата логика, цялата пирамида е изградена върху централното управление. Областните управители са представители на централната власт, параметрите за плана се спускат от централната власт, местните кметове имат само съвещателен глас. Те имат право да решат да бъдат или да не бъдат в този план за регионално развитие, обаче това право е смешно за тях. Защото всъщност финансовите възможности на местното самоуправление пак зависят от централната власт. И всичко това се затваря в един порочен кръг на схема - фонд, а решенията ги взима министърът на регионалното развитие и областните управители.
Така че правилно сте заложили такава философия, ваше дело си е, ваше право си е, но недейте да прехвърляте нещата и не говорете за местно самоуправление. В този закон просто няма местно самоуправление. Има централно управление. И един фонд - да участвам или да не участвам в нещо, което другите ми казват, а не аз да инициирам нещо или аз като кмет да имам право да върша нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Попов за дуплика.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): От репликата на колегата Бойков ми става ясно, че в крайна сметка се държи на една твърда непоследователност дори и на разбирането на Конституцията. Колега Бойков, прочетете добре глава седма и ще видите, че дори и кметът е представител на централната власт на място. Местното самоуправление е общинският съвет, колега Бойков, колкото и да Ви е смешно. Това е философията. Заповядайте, каня Ви на всички семинари, които се организират от Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, и мисля, че ще Ви стане по-ясно.
Колкото до финансовите възможности на общините, в резултат именно на тази децентрализация, за която говорих, се стигна дотам собствените приходи средно за общините за тази бюджетна година да бъдат повече от 66 на сто, нещо, което е над средното дори за Европейския съюз, колкото и да Ви е смешно. Да, това са фактите.
От друга страна, аз искам да отбележа и нещо друго важно. Предстои ни да навлезем в най-важната част - точно ресурсното осигуряване, глава четвърта. Там ще видите много добре за какво точно става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Попов.
За изказване има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямаше да се изказвам, но колегата Попов ме провокира с някои цифри.
Вярно е това, което казвате, че 66 на сто са приходите, защото държавата не им дава в обратна посока другите приходи. Субсидиите тя просто им ги оряза. Това е същото, както с брутният вътрешен продукт, който от услугите е еди-колко си, а пък от другото е по-малко. По тази схема на брутния вътрешен продукт сме на челно място в Европа. Смешно е, разбира се, че е така.
Вие и колегите правили ли сте изследване как се движат приходите на общините в момента от данък общ доход? Знаете ли как стоят нещата в редица големи градове, където тези приходи просто са паднали с по 30 - 40 на сто? А това са основни приходи на общините. Правите ли си сметка, че приватизацията, която също е приход в общините, вече е почти изчерпана като възможност?
Откъде ще им дойдат приходите на тези общини и във връзка с това, което гледаме в момента - как те ще правят своята инвестиционна програма? На база на какво? И вие давате формулата, матрицата, по която трябва да се правят регионалните инвестиции. И отреждате на местното самоуправление, в лицето на кметовете, което аз съм съгласен, че е част от държавната власт в страната (по това няма никакъв спор, вие цитирате Конституцията), давате им правото да стоят на фон, да се съвещават. И то го давате под формата - ако искат, или ако не искат. Ами как да искат, като нямат финансов ресурс.
Колко пъти говорим, че тази местна дейност, това местно самоуправление, трябва да има финансов ресурс, а финансовият ресурс го държи бюджетът, централната власт. И какво право им давате - какво да решават, къде да участват? Колко общини в България в момента имат собствено финансиране. В бюджета ги знаете колко са - четири или пет са. Аз вече точно не ги знам, как е сумата и как се движат във времето, които дават на бюджета. Всичко минава през централния бюджет надолу. Какви приходи имат тези общини, за да развиват собствена инвестиционна политика? Какви - местни данъци и такси и приватизацията? Да са показали тенденция за увеличение? И като ги вкарате по системата да се пускат параметрите от държавата надолу, областният управител с кметовете пълнят тази програма въз основа на спуснатите отгоре параметри и в обратна посока се връщат и се утвърждава. В тази схема как очаквате да сме съгласни като опозиция, че може да се развива симбиозата между централната власт и местното самоуправление по отношение на регионалното развитие? Не може, естествено. Получава се диктат - който дава парите, той поръчва музиката. Вие не сте предвидили компесаторния, обратния вариант на тези неща. И казвате, че опозицията опонирала по принцип. Ами как по принцип? Философията просто ви е такава! И тя се покрива между другото с цялостната ви философия по отношение управлението на страната. Централизация на средства и в обратна посока връщане надолу.
Аз разбирам, че държавата е инвеститор, най-големият инвеститор за съжаление в момента в страната. И чрез данъци, такси и други средства централизира в бюджета огромни средства. И след това през областните управители ще ги разпределя както тя си иска, защото областните управители се назначават от правителството, а то се избира от парламентарната сила. И в тази схема, най-голямата, се получава изключителна пирамида, пирамида. За какво местно самоуправление говорим? Това, че ги има органите, не означава, че има местно самоуправление. Има го фона, но той не е напълнен със съдържание. И вие по тази схема точно това правите. Кажете ми как в тази схема ще се реализира местното самоуправление по отношение на инвестиционната политика и в областното, регионалното ръководство? Те с какви финансови ресурси ще участват в тази история? Всичките са консуматори на държавен бюджет по сегашната структура на страната. Като сте ги вкарали в един съвет, какво от това? Те правят фон на областната администрация. Просто логиката, която показвате в този закон, дава една последователност на вашата политическа воля. Аз това го отчитам, но не мога да го приема, защото просто не се съгласува с местното самоуправление и с европейските критерии за местно самоуправление, по които пък имахме спор по другия закон. Що е това местно самоуправление и къде е границата между централната власт и местното самоуправление, които трябва да работят иначе в едно цяло. И сега превръщаме политическата борба... Там я вкарваме, понеже има местни избори. Това не е стабилно законодателство.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Декорация.
ИВАН БОЙКОВ: Това не е стабилно законодателство, а конюнктурно законодателство - към днешна дата, към тази година, към следващата година. Знаете, че и в Конституцията пише тези неща, вярно, така е. Въпросът е, че тя трябва да се чете позитивно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков. Да приключим дебатите по този текст. Има само едно предложение, което не е прието - предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на чл. 13. Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов.
Гласували 150 народни представители: за 49, против 101, въздържали се няма.
Предложението на господин Костадинов за отпадане на чл. 13 не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 16 с две алинеи.
Гласували 137 народни представители: за 97, против 34, въздържали се 6.
Член 16 е приет.
Господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Глава четвърта - Ресурсно осигуряване на регионалното развитие".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата? Няма. Поставям на гласуване глава четвърта и заглавието.
Гласували 114 народни представители: за 97, против 17, въздържали се няма.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 17. Проектите, включени в плановете за регионално развитие се финансират от:
1. държавния бюджет;
2. общинските бюджети чрез целевата субсидия от държавния бюджет и собствени приходи;
3. външни източници;
4. други източници, включително извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации и общините."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов.
В чл. 17 да отпадне т. 2. Вносителят оттегля предложението си.
Комисията предлага следната редакция на чл. 17:
"Чл. 17. Проектите, включени в плановете за регионално развитие, се финансират от:
1. държавния бюджет;
2. общинските бюджети чрез целеви субсидии и собствени приходи;
3. международни програми, проекти и споразумения и други чуждестранни източници;
4. други източници, включително извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации и общините."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата? Няма. Неприети предложения тук няма. Поставям на гласуване чл. 17.
Гласували 122 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 21.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 18. (1) При разработването на годишната план-сметка на извънбюджетните фондове с предимство се осигуряват проекти, включени в Националния план за регионално развитие.
(2) Годишната план-сметка на извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации се утвърждава от Министерския съвет след съгласуване със Съвета по регионално развитие.
(3) Областният управител изразява мнение по годишните план-сметки на общинските извънбюджетни фондове преди утвърждаването им от общинския съвет.
(4) Извънбюджетните фондове всяка година обявяват публично процедурата за кандидатстване за финансиране на общински и областни проекти за развитие."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов. Член 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Борисов.
В чл. 18 ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 18:
"Чл. 18. (1) При разработването на годишната план-сметка на извънбюджетните фондове с предимство се осигуряват проекти, включени в Националния план за регионално развитие.
(2) Извънбюджетните фондове всяка година обявяват публично процедурата за кандидатстване за финансиране на общински и областни проекти за развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата? Господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! И този на пръв поглед не с голямо значение член показва, че има противоречия в законопроекта, а не противоречия в позицията на опозицията и който и да е представител от нея.
Нека да погледнем какво декретира този член. Фондове, които са приети със закон, трябва да бъдат съгласувани с някакъв съвет, който има само съвещателен, консултативен и т.н. глас, нищо че е от 11 министри. Значи законът се явява нещо по-малко от мнението на съвета, какъвто и да е той.
Противоречието е в закона действително, в неговата философия, но противоречие между необходимостта да се развие територията на страната и да има регионално развитие и практиката на управляващото мнозинство, която иска да декретира и да управлява едва ли не с укази.
Ние сме изправени пред наистина един декретивен закон, в който има бутафорни органи. А в тези органи - областният съвет за регионално развитие - са задължени да присъстват органи на местната власт и на местното самоуправление, които са изборни съгласно Конституцията, която е достатъчно съвършена, включително и по отношение на седма глава.
Значи кметът, който е избран, при това мажоритарно, трябва да присъства в един бутафорен съвещателен орган, за да играе ролята на паж около областния управител, който в края на краищата еднолично ще подпише проекта за областен план. Представител на общинския съвет, също орган на властта съгласно Конституцията, вероятно е избран с отделно решение на общинския съвет, избран макар и пропорционално, ще участва също в този театър. Така че бутафорията идва от закона.
По-нататък. И чл. 17, макар и с някои малки предпазни клапани, предвиждаше в оригиналния си вариант да се изпомпват всички възможни ресурси на общините. Тук ограничението поне слезе до отделни целеви субсидии. Изпомпването е и тази година - в бюджета за 1999 г. изчезнаха средства за ремонт и се появиха в рубриката "Капитални вложения", а това не са никакви капитални вложения, само че това е едно надуто число, което даже по отношение на миналата година за капитални вложения излезе, че е 214 на сто повече. Всъщност това е един маньовър, който парите за ремонт ги вкара в капиталните вложения. Парите за четвъртокласна пътна мрежа изчезнаха яко дим и тези пари отидоха в т.нар. "инвестиционна програма" на правителството. Повече от 6 млрд. лева, които се полагат на общините, тъй като в повече от 90 на сто от общините имат четвъртокласна пътна мрежа, влязоха в една абстрактна програма на правителството за капитални вложения. Къде са тези пари?
По-нататък. Вие твърдите, че не е съвършена Конституцията. Напротив, съвършена е, но вашето отношение към проблемите на местното самоуправление са несъвършени. Защо миналата година, когато вечерта в сряда комисията работи до 20 часа и имаше 14 гласа "за" към чл. 2, ал. 2 да имат права районните съвети и кметовете на кметства да имат собствен бюджет, защо вечерта бяхте съгласни, тъй като опозицията има 7-8 гласа в тази комисия, а сутринта в 9,10 часа представител на мнозинството стана и предложи да отпадне чл. 2, ал. 2, тоест да нямат районните кметове и кметовете на кметства собствен бюджет? Пречи ли ви Конституцията? Не. Явно шепотът през нощта отнякъде на някого докара това предложение в залата и вие много дисциплинирано го изпълнихте. И сега районните съвети и кметовете на кметства нямат собствен бюджет. И вие си правите извода, че те не си изпълняват функциите. Естествено, че ще бъдат затруднени да ги изпълняват, въпреки че повечето от тях - от районните кметове в София, Пловдив и Варна - са сини. И вие правите тези изводи на базата на сини кметове и на несъвършена уредба.
Собствените приходи били образец за Европейския съюз, едва ли не. Това, че има 66 на сто собствени приходи говори само за състоянието на мизерията, в която поставяте местното самоуправление. Нима Франция, където общината има собствени приходи 48 на сто, е по-бедна като местно самоуправление или по-несъвършено? Собствените приходи, изразени в проценти, не дават гаранция, че нещата са по-добре. Напротив, прехвърлянето на тежестите върху собствените приходи, без да се гарантират тия приходи реално, е спънката пред местното самоуправление.
Защо трябваше правителството да наруши Закона за общинските бюджети и с повече от един месец да закъснее с приемането на постановлението за прилагането на Закона за общинския бюджет? Защо трябваше Министерството на финансите да забави събирането на някои такси и данъци до 25 февруари? За да може да оставите общинските бюджети два месеца да стоят без яснота за собствените си приходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Имате думата за реплика, господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че уважаваният от мен колега Костадинов говори за създаване на бутафорни органи. Дори и да приемем този термин, бутафорният орган идва от Конституцията, която вие сте приели и Вие самият го осъзнавате, защото говорихте макар и по заобиколен начин за това.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: За тази Конституция.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Да, именно, за тази Конституция говорим.
Ние не може да създадем съвет към областния управител, който да наподобява общинския съвет и да бъде едва ли не второто ниво на местното самоуправление, тъй като Конституцията не ни дава тази възможност. И именно заради това областният съвет за регионално развитие има този вид.
Що се отнася до това, че кметовете и общинските съветници били пряко избрани - да, те са пряко избрани, но поради този факт имат правата, които са им дадени отново от Конституцията и съответно от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Други права на този етап не могат да им бъдат дадени, защото преди малко говорих за това - регионалното развитие е нещо, което касае повече изпълнителната власт, много по-близо е до областните управители и съответства на техните функции, които са дадени от Конституцията. Нека не я забравяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други реплики?
Имате право на дуплика, господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ) Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Йорданов! Ние сме водили достатъчно коректна и творческа дискусия в комисията и познаваме нашите си аргументи един на друг и на групите. Не мога да се съглася, че Конституцията е виновна за този хаос в проекта и за бутафорния вид на органа, който предлагате. Категорично не мога да се съглася! Още повече, че чл. 132, ал. 2 на Конституцията дава права за други органи на местното самоуправление и други териториални органи и т.н. Вие такъв опит не направихте. Вместо да се опитвате да нарушавате Закона за административно-териториалното устройство и да стигате до положение, че вчера президентът има указ за произвеждане на частични избори и продължава да пише "област с административен център Пловдив", тъй като областите още нямат имена - вместо с това да се занимавахте, да бяхте се занимали с второто ниво на местното самоуправление.
Аз искам обаче да напомня, че хартата за местното самоуправление е ратифицирана от българския парламент и тя е част от вътрешното законодателство. А хартата казва, че "всеки орган на централната изпълнителна власт трябва да съгласува винаги, когато е възможно и в каквато степен е необходимо, с общините мерките, които приема централният орган - но винаги да ги съгласува - като дава достатъчно време и възможности на съответния орган на местното самоуправление да реагира по предложенията".
Така че законова рамка има. Няма воля да се даде едно рамо на местното самоуправление, а има желание да се декретира и да се налага волята на управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Желаещи да вземат думата?
Господин Цонев има думата.

ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е ал. 2 от обсъждания чл. 18 да отпадне. Тя гласи: "Годишната план-сметка на извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации се утвърждава от Министерския съвет след съгласуване със Съвета по регионално развитие".
Моите мотиви бяха приети от Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Предложението беше прието от комисията. За да пестя парламентарно време, аз няма да го обосновавам сега отново.
Искам да кажа, че поддържам своето предложение. Вярвам, че вие ще ме подкрепите, за което ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Борисов, чета тук, че комисията е подкрепила Вашето предложение.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че в последните 30-40 минути ние не провеждаме дискусия по второ четене на законопроекта за регионалното развитие, а минахме на първо четене на закони, отдавна приети.
В изказванията на уважаемите колеги от опозицията има една странна компилация и смесица от бюджетни, данъчни закони и конституционни текстове, които, изглежда се иска ние да тълкуваме при положение, че ние нямаме право на това. Има си орган, който тълкува Конституцията. Говори се какво станало в комисията миналата година, коя вечер какво било гласувано, а на другата сутрин какво станало в пленарна зала...
Аз предлагам все пак да се върнем към текста на Закона за регионалното развитие и да си спазим Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който казва, че се говори по същество по текстовете на второ четене, а не дори даже по философията на целия закон.
Радвам се, че господин Костадинов оценява изключително добрата работа на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Това е един комплимент за всички нас. И тъй като там наистина тече ползотворна дискусия, наистина доста често седим до 19-20 ч. вечерта, в резултат на това някои текстове, дори предложени от вносителя, пък бил той според вас, директивният Министерски съвет, са претърпели значителна промяна, а някои от тях са и отпаднали. Типичният пример е, както в чл. 17, т. 2, която цитира господин Костадинов относно целевата и целеви субсидии, така и в чл. 18, където алинеи 2 и 3 комисията предлага да отпаднат при окончателното гласуване на текста. Тоест, в момента, господин Костадинов, ние отваряме отворени врати.
Господин Цонев беше най-коректен, когато каза, че благодари на комисията, че предложението му е прието и го поддържа. Аз също поддържам това негово предложение, но искам да напомня все пак, че няма нужда да обсъждаме ал. 2 и как трябва годишната план-сметка да се утвърждава от Министерския съвет след съгласуване със Съвета по регионално развитие, тъй като комисията просто предлага алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Колкото до ал. 1, в нея се казва, че при разработването на годишната план-сметка на извънбюджетните фондове с предимство се осигуряват проекти, включени в Националния план за регионално развитие. И тук няма никакво противоречие със законодателството, тъй като Законът за регионалното развитие в тази му част ще се яви специален спрямо всички други закони, така че няма никакъв проблем този текст, който казва, че с предимство се осигуряват проектите. Напротив, това е един от най-добрите, според мен, текстове в закона и аз категорично поддържам това, че този текст трябва да остане точно в този му вид.
В заключение, предлагам ви наистина оттук-нататък да говорим по Закона за регионалното развитие. Обръщам се и към господин Бойков, тъй като ние в момента, за съжаление, не обсъждаме нито бюджетните, нито данъчните закони на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Това беше изказване, не е реплика.
Господин Костадинов има думата за реплика.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Величков! Тематиката на регионалното развитие е твърде сложна и твърде много гранични проблеми има, така че няма нищо чудно, че се обсъждат различни аспекти.
Аз обаче искам да ви задам такъв въпрос, като се съгласявам с факта, че комисията преодоля твърде много различия помежду си и овладя твърде добре част от проблематиката на регионалното развитие, която се различава много от секторните комисии - защо все пак обаче вносителят, на който отпадна членът, вносителят по чл. 18, направи предложение по ал. 2 и ал. 3 или направи тези алинеи? Аз само ще насоча вниманието на всички колеги, че ал. 3 предвижда областният управител да изразява мнение по годишните план-сметки на общинските извънбюджетни фондове преди утвърждаването от общинския съвет. Ето я философията на правителството! Ето я философията на вносителя на законопроекта - да декретира, да контролира, да ограничава местното самоуправление. Кой е областният управител, с цялото уважение към тази институция, и към конкретните хора, които са в момента, но кой е областният управител, та ще дава мнение по план-сметки на извънбюджетни фондове и т.н., на общинските съвети? За това си има закон, има си ред, по който се действа. И мястото на областния управител въобще го няма тук. И е хубаво, че комисията вече е узряла за това и го е осъзнала, но защо вносителят, който вие сте задължени да подкрепяте, защо вносителят изповядва тази философия и тази вяра и непрекъснато внася такива текстове, които по-рано не са проличали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бойков има думата за втора реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Величков. Аз формално искам да Ви отговоря, понеже изрекохте моето име - ами, разбира се, този закон касае и бюджета, и много други неща. Вижте чл. 18, по който след малко ще искам думата, за да говоря по същество - той касае боравене с бюджетни средства, с извънбюджетни сметки и т.н. Разбира се, че ще говорим по това. Там са заложени централизирани механизми, които дават друга философия според вашата политическа воля. Тук обаче се преобръщат нещата. И аз съм объркан. Затова си изяснявам някои неща в ход - какво искате да направите, защо го правите така.
Значи, имате законодателство, което се подчинява на днешния ден, и принципно законодателство, което го правите за дълъг период. Тук виждам законодателство към днешния ден. Законът за днес ли е или е по принцип закон за устройство? Такъв спор тече, затова имаме забележки и по други закони, които пряко кореспондират с този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
За трета реплика думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми господин Величков. Аз съм съгласен с Вас, че комисията работи добре в голяма част от своята дейност, но има един сериозен недостатък в работата на комисията - това, че мнозинството приема каквито и проекти да му се предлагат от вносителя. И, за голямо съжаление, резултатът в пленарна зала е плачевен.
Връщам се към Закона за административно-териториалното деление. Сега говорим вече и по Закона за регионалното развитие. Аз не знам какъв е интересът на мнозинството на Обединените демократични сили в комисията да приема и да се съгласява с каквито и да било проекти, предложени от Министерския съвет, включително. Смятам, че това не е във ваш интерес и в проевропейската политика, който доскоро афиширахте, затова нека да бъдем малко по-разумни и наистина в комисията да се работи така, че когато предлагаме закони, те да бъдат в полза на България. Пък и все пак да изпълняват отчасти вашата програма "България 2001". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Величков има думата за дуплика на трите реплики.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз все повече разбирам, че си правим тук дебат заради дебата, а не по закона. Отново, въпреки моето напомняне, че сме на второ четене, минахме и се върнахме към Закона за административно-териториалното устройство. Той пък няма абсолютно никаква връзка с този закон точно в частта, в която говорите... (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, без реплики от място!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Все пак ще трябва малко да ви освежа паметта. На въпросния текст за наименованията, господин Мутафчиев, вносител не беше Министерският съвет, а бяха народни представители, така че нека да не виждаме навсякъде дългата ръка на Министерския съвет.
Колкото до алинеи 2 и 3, съгласяваме се, че комисията е предложила те да отпаднат и пак започваме да говорим, че те трябва да отпаднат. Отворена е вратата, господин Костадинов. Няма да се сблъскате с нея, но понеже за ал. 3 изразихте мнение - казахте, че областният управител... Как така... Директива ... Общинските съвети... В ал. 3 пише просто: "изразява мнение", а органът на местното самоуправление, господин Костадинов, общинският съвет, ако иска, може да се съобрази, ако иска, може да не се съобрази с това мнение. Това не е някакво задължително становище, с което общинският съвет вдига ръце послушно и казва: щом областният управител е казал, значи е така.
И не виждам какво толкова страшно има, че областният управител можел да изрази мнение. Ами, те, господин Костадинов, и неправителствените организации могат да изразят мнение. И аз, като народен представител, мога да изразя мнение, но това си остава просто мнение. Значи, между мнение и директива има една голяма разлика. Аз се надявам, че я схващате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Иван Бойков има думата за изказване.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние сме на чл. 18. Той дава разработка на годишните план-сметки и начина на употреба на извънбюджетните фондове. И аз съм изненадан, защото извънбюджетните фондове щяхме да ги закриваме. Сега ги вкарваме в закона императивно. Освен това извънбюджетните фондове са четвърти източник за финансиране съгласно чл. 17, т. 4. Мисля, че този текст няма място в този закон.
Как ще си финансирате програмите за развитие е работа на органа, който ги финансира, и не виждам смисъл да определяме как да работят фондовете.
Аз съм напълно съгласен с мнението, което се изрази миналата година, когато правихме държавния бюджет, че извънбюджетните сметки и фондове трябва да се закриват. Защото това е един източник на финансиране, който е доста слабо контролируем и там се получават съмнителни резултати. Освен това като говорихме миналата година по бюджета се оказа, че извънбюджетните сметки са втори бюджет на страната, само дето ние не го контролираме. И само дето средствата там се разпределят по неясни критерии, по-скоро по ясни критерии. Така че не виждам защо, макар че към днешна дата, уважаеми господин Величков, понеже с Вас влизаме в един колегиален диалог, виждам защо е вкарана тази точка. Но тя е за днес. Защото фонд "Регионално развитие", както говорих с уважаемия представител на правителството, не работи. Но дайте да направим фонд "Регионално развитие" да работи, а не да бъркаме във всички извънбюджетни фондове, които имат някакъв смисъл по финансирането на тези проекти. Иначе вие си противоречите. От една страна, пледирате за закриване на извънбюджетните сметки и закривате някои извънбюджетни сметки, а някои оставяте - по какви критерии, един Господ знае. Например остава фонд "Радио и телевизия", макар че тогава имаше спор. А тук не можем да напълним фонд "Регионално развитие", който съществува, който не сте закрили, и говорим за всички извънбюджетни сметки - как ще преливаме средства оттам към програмите.
Освен това чл. 18, ал. 2 - ние сме пред приемане на Закона за обществените поръчки. Начинът, по който ще се осъществяват обществените поръчки, трябва пряко да кореспондира с чл. 2. И тук е написано, че обявяват публична процедура за кандидатстване за финансиране. Процедура за кандидатстване за финансиране има в Закона за обществените поръчки, който се надявам, че ще приемем до лятото. Значи нещата трябва да се комбинират и да бъдат коректни като законотворчество.
Затова аз ви предлагам чл. 18 да отпадне от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много дебати имаше по този текст.
Има предложение от народния представител господин Тодор Костадинов, което не е прието от комисията, чл. 18 да отпадне.
Поставям на гласуване предложението.
Гласували 125 народни представители: за 37, против 88, въздържали се няма.
Предложението на господин Тодор Костадинов не е прието.
Поставям на гласуване чл. 18 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 89, против 32, въздържали се няма.
Член 18 е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да продължим по-нататък работата по закона, искам да напомня, че вчера председателят на Народното събрание отстрани от вчерашното заседание и от днешното заседание господин Любомир Пантелеев. Господин Пантелеев вчера е продължил да гласува и след като беше отстранен. Днес също гласува, въпреки че го няма в залата. Аз приемам, че някой е злоупотребил с неговата карта, за да не го наказвам за още едно заседание, защото това означава прекалено много да загуби и от заплатата си.
Искам да напомня и за протокола, че съгласно чл. 114, ал. 2 за вчерашното и днешно заседание господин Пантелеев не трябва да получи възнаграждението си. Иначе, ако беше в залата сега, щях да приема, че се държи като футболист от ЦСКА - след като му вдигнат червен картон, той да остава на игрището. За щастие го няма в залата.
Господин Попов, моля продължете.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 19. Средствата по чл. 17, т. 1 и 2 могат да се разходват за съвместно финансиране на съгласувани проекти по програми, осигурявани от външни източници по чл. 17, т. 3."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
В чл. 19 след израза "т. 1 и" се добавя "т. 4", а изразът "т. 2" се заличава.
Вносителят оттегли предложението си в частта му "а изразът "т. 2" се заличава".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 19.
"Чл. 19. Средствата по чл. 17, т. 1, 2 и 4 могат да се разходват за съвместно финансиране на съгласувани проекти и програми, осигурявани от източниците по чл. 17, т. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Господин Костадинов, приемате ли текста така, както се предлага от комисията? Да, добре.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
Едно съобщение:
По време на почивката Групата за приятелство България - Индия има среща в зала "Изток".
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря.
"Чл. 20. Държавата може да подпомага изпълнението на Националния план за регионално развитие чрез поемането на държавни гаранции или чрез поръчителство пред външни финансови институции и български банки."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - в чл. 20 след думата "държавата" думите "може да" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението си ще защитя кратко. "Може да подпомага" - държавата винаги може да прецени кога, кой проект, за кой район може да извърши това подпомагане чрез съответните гаранции или поръчителство. Според мен не е необходимо да се записва условно, че "може да". Достатъчно е, че нейните органи могат да преценят кога и за какво. И текстът би бил съвсем по-приемлив и не така обтекаем като отпаднат думите "може да".
Настоявам за това предложение. Това няма да промени ролята на държавата, но пък няма да допусне евентуални случаи на субективизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви предложа една редакционна поправка и мисля, че имам основание за това.
В чл. 14 вие говорите: Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и т. н. одобрява основните параметри, а тук говорите за едно понятие, което не е точно - "държавата".
Мисля, че думата "държавата" трябва да бъде заместена с "Министерският съвет" подпомага изпълнението на Националния план за регионално развитие чрез поемане и т. н. Това е вече едно конкретно съдържание. Държавата е едно имагинерно понятие. Държавата съм и аз, държавата сте и Вие като парламентарист, държавата е всичко, а институцията е Министерският съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Тодор Костадинов след думата "държавата" да отпаднат думите "може да".
Гласували 114 народни представители: за 42, против 70, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Нешев думата "държавата" да се замени с думите "Министерският съвет".
Гласували 120 народни представители: за 40, против 64, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 95, против 25, въздържали се 9.
Член 20 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Чл. 21. За проектите, включени в плановете за регионално развитие, могат да се предоставят терени за строителство и незавършени обекти, да се учредява право на строеж или право на ползване, да се осигуряват проекти и планове за строителство, както и апорт на държавно и общинско имущество в съвместни дейности."
Комисията предлага следната редакция на чл. 21:
"Чл. 21. (1) За реализирането на проекти, включени в плановете за регионално развитие, могат да се предоставят недвижими имоти и незавършени обекти на строителството - частна държавна или общинска собственост, както и да се учредява право на строеж или право на ползване върху имоти - частна държавна или общинска собственост по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
(2) Когато за реализирането на проектите по ал. 1 се учредява търговско дружество, държавата и общините могат да участват в него и с апортни вноски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам редакционна поправка. Алинея 2 на този член не дава нищо ново, тъй като права да правят апортни вноски общините имат и съгласно други действащи закони. Тази алинея се явява по-скоро образователна, преповтаря права, които има в други закони. Ние обсъждахме този въпрос. Струва ми се, че не е необходимо и в този закон да се записва, още повече че са посочени и Законът за общинската собственост, такива права има и в Закона за общинските бюджети, отчасти и регламентирани в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Така че редакционната поправка, която предлагам, е ал. 2 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов ал. 2, предложена от комисията, да отпадне.
Гласували 140 народни представители: за 50, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 105, против 9, въздържали се 17.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Глава пета - Информационно осигуряване на регионалното развитие".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Чл. 22. Националният статистически институт включва в плана за статистическите си изследвания набиране, обработване и предоставяне на статистически данни за регионалното развитие в съответствие с изискванията на статистическата служба на Европейския съюз - Евростат."
Предложението на народния представител Тодор Костадинов е чл. 22 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на господин Костадинов, подкрепено и от комисията, чл. 22 да отпадне.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 12, въздържали се 10.
Предложението е прието и чл. 22 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Чл. 23. Националният статистически институт предоставя събраната информация по чл. 22 на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на заинтересованите областни управители и кметове на общините."
Комисията предлага чл. 23 да стане чл. 22, поради отпадане на чл. 22, със следната редакция:
"Чл. 22. Националният статистически институт набира, обработва и предоставя статистическите данни за регионалното развитие на Министерския съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, областните управители и общините."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако има по-безсмислен текст от този, който го записваме в закон, здраве му кажи. Ами той и в момента това го прави. И по Закона за статистиката, и по новия закон пак ще го прави.
И каква е разликата между министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерския съвет? И защо да записваме тук, че трябва да предостави информация на народните представители? За какво ви е този текст? Кого обслужва и за какво става въпрос? И в момента тази информация тече. Ако искаме да предостави друга информация по друга система, по някаква различна номенклатура, това го разбирам. Но това е едно пожелание, което не обслужва никого. В момента това работи и винаги ще работи. Това си е задължение на института и той предоставя тези данни.
Какво различно правим от това, което в момента действа, съгласно законите на страната, или искаме да има записан някакъв текст?
Същата е историята и с чл. 20, който, така или иначе, гласувахме вече, където "държавата подпомага и дава гаранции". Гаранции в страната за банкови заеми дава само Народното събрание и никой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За изказване думата има господин Илиян Попов.

ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Искам все пак да дам една информация, която се надявам всички колеги да имат предвид, когато се стигне до гласуването на текста. Досега Националният статистически институт в България не е имал практика и методология да събира и обработва информация, свързана с регионалното развитие така, както се прави в Европейския съюз. Казвам това за сведение на господин Бойков. Очевидно тази информация и като набиране, и като използване е абсолютна необходимост и е свързана с изработването на националния план за регионално развитие, от една страна. От друга страна е свързана и с изработване на годишните отчети и евентуалните корекции за следващата година.
Аз смятам, че този текст е абсолютно необходим и не случайно в комисията ние го приехме с единодушие, като компилирахме двата текста от двете разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към мнението на господин Бойков, тъй като целият закон е изпълнен с такива или полубезсмислени текстове, или текстове на ниво инструкция. Факт е, че в комисията се съгласихме да има подобен текст, но той произтича от други съображения. И аргументите, които поне тогава надделяха бяха, че тези субекти, които са записани, ще получават безплатно тази информация. Но окончателният текст, който гледаме сега не показва, че ще се получи безплатно, тъй като това ще бъде един голям обем информация.
Това, което каза господин Попов, е вярно, но донякъде, тъй като когато влезе в плана на статистиката задължението да прави регионални статистически проучвания и да дава регионални разрези, естествено е, че статистиката ще дава информация и по тази част от плана. Смущаващ в този текст е и фактът, че ние приехме може би за първи или втори път, че структури на гражданското общество се явяват субекти на плановете за регионално развитие. А в този текст на тях не им се предоставяме информация. Ние приехме, че източник за финансиране на регионални проекти ще бъдат и други инвеститори - чуждестранни и български, местни, които обаче не са от този регион. С така записаният текст, който не дава безплатна информация, няма информации за инвеститорите, които биха могли да участват в съответен регионален проект. И тогава всъщност се затваря, първо, едно почти безсмислено дело, второ, то ще е платено, и трето, затваря се в рамките на институции, които ще си прехвърлят папки и проекти.
И ако сме коректни към принципите на изграждане на норми, които да залегнат в закон ми се струва, че не трябва да гласуваме чл. 22, както и чл. 22 при предното номериране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искам да взема отношение по чл. 22 и вероятно да му дам още една интерпретация във връзка с това, което споменаха господин Костадинов и господин Бойков.
На регионалните ръководства им е необходима точно такава информация, за да могат, примерно, да участват в насочването на правителствените програми за публични инвестиции регионалните програми. Има такива и в момента, както и за миналата година. Миналата година от бюджетните излишъци. Трябва такава информация. Без такава информация не може коя да е управленска регионална структура да посочи, примерно, на правителството къде да бъдат насочени такива средства.
Безплатно разбира се се предоставя информацията, защото Статистическият институт е бюджетна организация, той по закона за статистиката е такава и там е указано. Даже аз ще ви кажа, в Икономическата комисия неколкократно сме водили разговори по отношение на това как да се въведе режим за заплащане за поръчка от страна на различни структури на гражданското общество и институции, тоест да се комерсиализира тяхната дейност. Няма нужда, в Закона за статистиката е казано. Но при всички положения чл. 23 трябва да остане. Той не е пожелателен. Аз не мога да се съглася с господин Бойков, че текстът е пожелателен, защото във връзка с това, което казах, на областните управители и на кметовете на общините им трябва такава информация, ако не е заложена априорно като текст. На тях им трябва за пренасочване на инвестициите. Въобще в общия управленски процес на регионите и на общините им трябва точно такава информация. На практика управлението е дистрибутиране на информационни потоци.
Така че аз апелирам към народното представителство да подкрепим чл. 23. Исках да се чуят и тези разсъждения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега! Аз не съм поставил въпрос, че не трябва да има такава информация. Има я и в момента и господин Попов не е прав. Тази информация излиза. Има регионални бюра на статистиката във всеки окръжен град, които именно такава информация събират. Въпросът е по какъв ред, по каква методология и тук е записано, сега е отпаднало, се събира информация, която да обслужва тези цели. Нея просто я има. Хубаво, ще я запишем и в закона, но този текст нищо не дава. Не че имам нещо против това, за което говорим.
Аз съм против обаче да се изброява на кого трябва да се дава информацията. Нека запишем: "на заинтересованите лица", ако мога да предложа това като поправка, защото иначе ще изпуснете някой, на който трябва да се дава тази информация. А от тази информация могат да се ползват и народните представители. Тук не ги пише.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Те и сега имат право.
ИВАН БОЙКОВ: Но и тези хора, които са написани тук, винаги имат право, ако говорим така. Министерският съвет винаги има право. За какво го пишете тогава? Просто текстът не е коректен и затова ви казах, че нищо не ни дава. А за това, че трябва да има, няма спор. Всичко се базира на база данни и се вземат решения. Естествено че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за дуплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Още един път става дума за това пожелателен ли е текстът на чл. 23, господин Бойков, и има ли нужда той да бъде записан. Аз още един път казвам, че има смисъл да бъде записан поне по две съображения. И не само това, трябва да бъдат записани субектите, на които трябва да бъде предоставена такава информация. Защо? Защото този информационен поток и базата данни имат съответни нива. Едно е нивото на информационната база данни за министъра на регионалното развитие, друго е на областните управители и трето е на кметовете.
Не може само на заинтересованите лица, защото примерно може чешкият турист еди-кой си да поиска такава информация. Ще му даде ли Статистическият институт такава информация. Казвам примерно. Значи не може да не е записано. Статистическата информация има определена, особено за регионалното развитие, има определена конфеденциалност. Има определена конфеденциалност. Особено в сферата да речем на специалните производства. Значи аз като говоря общо за регионално развитие това нещо може да има различни разрези.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Замислете се за какво говорите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз ще ви помоля, господин Нешев, да не правите реплика от място, а се замислете върху текста на чл. 23, както Вие винаги пледирате да се замислим. И Вие се замислете.
Трябва да са изредени субектите и аз мисля, че тук текстът въобще не е спорен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на чл. 23.
Гласували 134 народни представители: за 42, против 89, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 23, който става чл. 22, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 89, против 26, въздържали се 3.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Допълнителни разпоредби".
Комисията предлага заглавието "Допълнителни разпоредби" да стане "Допълнителна разпоредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението за промяна в заглавието има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте заглавието, както е предложено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 2.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" е прието.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Предложение на народния представител Стефан Нешев:
В § 1 от Допълнителните разпоредби в т. 3, 4 и 6 думите "територията на община или на групи общини към голям град" да се заменят с "територия на област или група от съседни области".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага към § 1 да се създадат т. 12 и 13 и § 1 да добие следната редакция:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Регионално развитие" е процес на постигане на устойчиво и балансирано развитие чрез насочване на ресурси, инфраструктурно изграждане и икономически дейности в определени райони.
2."Политиката за регионално развитие" е елемент на структурната политика, осъществена чрез целенасочени, планово и финансово осигурени въздействия на държавата и общините върху регионалното развитие.
3. "Район за растеж" е район за целенасочено въздействие, обхващащ територията на община или на група общини към голям град с развити икономически функции, техническа и социална инфраструктура, избран да бъде стимулиран с оглед реализирането на устойчив икономически растеж с общонационален ефект (в размер над два пъти средния темп на нарастване на брутния вътрешен продукт в страната). Районът за растеж може да обхваща територията на област или групи от съседни области.
4. "Район за развитие" е район за целенасочено въздействие, обхващащ територията на община или на група общини към град с наличие на техническа и социална инфраструктура, избран да бъде стимулиран за постигането на икономическо развитие (нарастване на брутния вътрешен продукт в размер над средното на страната), с оглед решаването на регионални проблеми. Районът за развитие може да обхваща територията на област или група от съседни области.
5. "Район за трансгранично сътрудничество и развитие" е район за целенасочено въздействие, обхващащ крайгранична територия на група общини, в който се осъществяват проекти за трансгранично сътрудничество с оглед подобряване на икономическото развитие и решаването на регионални проблеми. Районът за трансгранично сътрудничество и развитие може да обхваща територията на област или група от съседни области.
6. "Район със специфични проблеми и приоритети" е територия за целенасочено въздействие, обхващаща територията на община или на група общини, която е определена за регионално въздействие или подпомагане с оглед решаване на неотложни регионални проблеми и/или ограничаване на деградационни процеси в икономическата и социалната сфера (район в индустриален упадък, изостанал селски район, планински район). Районът със специфични проблеми и приоритети може да обхваща територията на област или група от съседни области.
7. "Инвестиции" са разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, в това число за сгради, земи, гори, трайни насаждения, машини и съоръжения.
8. "Инструменти" са инвестиционни субсидии, поемане на част от лихвения процент, преки инвестиции, държавни и местни такси, гаранции и обезпечения.
9. "Инициативи" по чл. 12, ал. 2, т. 4 са обосновани мерки и действия в областта на подобряване на инфраструктурата, повишаване на икономическата активност, създаване на нови работни места, повишаване качеството на човешките ресурси, развитие на трансграничното сътрудничество и други действия с оглед решаване на регионални проблеми в икономическата, социалната и културната сфера.
10. "Инфраструктура" е:
а) "техническа инфраструктура" - съвкупност от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, съобщенията, електроснабдяването, водопровода и канализацията, газоснабдяването, хидромелиорациите, пречистването на твърди битови отпадъци и брегоукрепването с национално и регионално значение;
б) "социална инфраструктура" - система от обекти с национално и регионално значение за осигуряване на общественото обслужване, гарантирано от държавата, в секторите образование, култура, здравеопазване и социални услуги;
11. "Услуги" включва изготвяне на финансово-икономически анализи, технико-икономически проучвания, проекти за реализация на инвестиции, маркетинг и информационно осигуряване.
12. "Незавършен обект на строителство" е строеж, който не е приет от приемателна комисия и за който не е издадено разрешение за ползване по установения в Закона за териториалното и селищното устройство и Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищното устройство ред.
13. "Националният план за икономическо развитие" е съвкупност от секторни и регионални програми, основани на анализ на цялостното развитие на страната и обща стратегия за развитие. Планът се разработва по ред, определен от Министерския съвет в съответствие с договореностите с Европейския съюз във връзка със Специалната подготвителна програма за структурните фондове в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
По Допълнителната разпоредба има ли изказвания? Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че е станала или текстова грешка, или искам да ми се обясни какво е това "инфраструктура пречистването на твърди битови отпадъци"? Как може един процес да бъде инфраструктура? Или трябва да е площадки за твърди битови отпадъци, или нещо друго, но пречистването да бъде инфраструктура, просто не мога да го проумея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Попов има думата.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): В резултат на питането на господин Такоров давам обяснение. Определението, част от което той прочете, всъщност се отнася - четете началото на определението, господин Такоров - за "съвкупност от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на..." и след това се изброяват транспорт, съобщения и т. н. и се стига до пречистването на твърди битови отпадъци. Тоест, става въпрос за съвкупността от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи, отнасящи се до пречистване на твърди битови отпадъци в тази част на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Неминуемо се налага отново да се върнем към неща, които отсъстват и които безспорно затрудняват работата. Факт е, че няма стратегия за регионално развитие; факт е, че няма политика за регионално развитие; факт е, че още в т. 3 - "Район за растеж" - започват да се проявяват отново противоречия. Ние приемаме закон за регионално развитие и изведнъж се появяват райони - не региони, а райони. Малко по-надолу ще се види, че се появява "област или група области". Тоест, тогава, когато вие миналата година ентусиазирано, донякъде смехотворно приехте поправките в изменението и допълнението на ЗАТУРП и се появиха тези 28 области, вие всъщност сложихте точка на възможността да се формират региони по един от критериите, разбира се, и да има известно приближение или съвпадение между област и регион. И сега започва една малка гимнастика - приемаме Закон за регионално развитие, но дефинираме що е това "район". И дефиницията на "район за растеж", както и "район за развитие" започва от едно до "n", където, "n" е достатъчно голямо цяло число. Значи "район" е това, което е една община или група общини, но "район" е също така територията на област или група от съседни области. Е, тръгваме от Долно Камарци като община и възможност да бъде район и стигаме до група съседни области, тоест областите в бившата Софийска област - Благоевградска, Пернишка, Кюстендилска.
Ето, това има и практическа стойност, тази дефиниция има своята стойност в практиката. Как например статистиката, Националният статистически институт ще започне да прави статистически изследвания, профили, разрези, след като тази дефиниция предлага законодателят? Как ще си организира той набирането на тази информация за една община, която тази година е община "А", догодина обаче този район ще бъде община "А" и "А-1", третата година ще бъдат и съседната област към община "А". Просто е неразумно! Ние трябва да гледаме закона от гледна точка на реалната практика. Аз не мога да си представя как Националният статистически институт ще се справи с тази задача. И в един момент естествено е, че органите, субектите на регионалното планиране няма да могат да получат актуална информация, която, безспорно съм съгласен с колегата Благой Димитров, е крайно необходима. Тя е необходима горещо. Но как да има гореща информация, подадена от статистическия институт, която да е представителна и достоверна, след като даваме такава дефиниция в закона?
Естествено, същите аргументи се отнасят и за т. 4, където се говори за "район за развитие". Отнася се и за района за трансгранично сътрудничество, макар че там вече идеята за област или група области не подлежи на критика, тъй като става дума за... Това не е и трансгранично, това е трансрегионално. Но може да има и трангранично в рамките на него.
По-нататък, т. 7 - след като уважаемият колега Илиян Попов четеше, го констатирах, съжалявам, че малко късно, но все пак по-добре късно, отколкото никога - тук се дава дефиниция на инвестициите, която дефиниция на дълготрайните материални активи е дадена в Закона за счетоводството и в други закони. Ние не даваме никаква нова дефиниция на дълготрайни материални активи, специфични за Закона за регионалното развитие, тъй като тук се говори: "в това число за сгради, земи, гори, трайни насаждения, машини и съоръжения". Ако инвестициите и дълготрайните материални активи под формата на среден, голям или малък инфраструктурен проект, магистрала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Свърши времето, а не съм чул предложение.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Ами предложение... То не може да се направи предложение, господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ама ние не правим дебат на първо четене, господин Костадинов. Конкретни предложения.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Конструкцията на закона е такава, че не може да се подобри - това е проблемът - и се приемат дефиниции, които не могат да бъдат изпълнени, примерно от статистическия институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов, но всички тези термини, след като ги има в закона, сега сме в допълнителна разпоредба, очевидно трябва да стане ясно кой термин какво означава в този закон. Той в друг може да означава съвсем друго нещо. И затова моля изказванията да бъдат конкретни, с някакви предложения. Иначе се връщаме към нещо, което е било преди няколко месеца.
Господин Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че тук има пропуск в чл. 10. Не е "водопроводът", а "водоснабдяването и канализацията", защото водопроводът е част от съвкупност. Просто не е коректно написано и моля да го приемете. Не е "водопроводът", а "водоснабдяването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Иване, не си прав. Щом е инфраструктура, ще си бъде точно "водопроводът". А "водоснабдяването" е друго.
ИВАН БОЙКОВ: Не, не, съвкупност от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи. Извинявайте, обаче водоснабдяването включва и сгради...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А може и да си прав, защото предполага и електроснабдяването.
ИВАН БОЙКОВ: И газоснабдяването е в същия смисъл, и електроснабдяването, не е само далекопроводът. Мисля, че това може да се поправи.
И предлагам да отпадне т. 12. "Незавършен обект на строителството" толкова подробно е регламентиран в другите закони, че не виждам смисъла и тук, в нашия закон да го регламентираме. Но това е ваша воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Момент, т. 12...
ИВАН БОЙКОВ: Точка 12 - Незавършен обект на строителството - предлагам да отпадне, тъй като ясно и категорично е регламентирано в Закона за териториалното и селищното устройство, в правилник за приложение и т. н. Само повтаряме термини, но както решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков. (Неясна реплика от място на господин Румен Такоров.)
Не Ви чувам, господин Такоров. Вашето предложение беше по т. 10, буква "а" и предлагате текстът след "хидромелиорациите" да отпадне, нали?
Заповядайте да си доуточните предложението.
РУМЕН ТАКОРОР (ДЛ): След обяснението, което направи господин Попов, мисля, че за да се разбере смисълът на това, което той каза, след думите "сгради, съоръжения, линейни инженерни мрежи на", да се сложи точка и запетая и да се изброят другите. Две точки просто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нито две точки, нито точка и запетая, явно последователността се отнася за всички, няма проблем.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя конкретно предложение: т. 12 - Незавършен обект на строителство - да отпадне, тъй като текстът, който е написан, не дава ясна и точна формулировка какво наистина означава "незавършен обект". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев. Това вече беше направено от господин Бойков преди малко.

Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Бойков думата "водопровода" да се замени с "водоснабдяването".
Гласували 117 народни представители: за 110, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме второто предложение на господин Бойков, подкрепено от господин Мутафчиев, т. 12 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 74, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1, както е предложен от комисията, с корекцията, която направихме в т. 10, буква "а".
Гласували 119 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 14.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В двумесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет да приеме:
1. критерии за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват;
2. Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Параграф 2 се изменя така:
"§ 2. В 9-месечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет внася в Народното събрание Национален план за регионално развитие."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, се отклони, тъй като не се прие идеята Народното събрание да утвърди плана. Но с риск да се повторя, ще насоча още веднъж вашето внимание към същината на проблема. Вместо чрез закон, вместо от Народното събрание, такива важни въпроси на сърцевината на този закон всъщност се предоставят в ръцете на Министерския съвет.
Погледнете т. 1 - Министерският съвет определя критериите на районите за целенасочено въздействие, териториалния им обхват. Значи, зависи от субективната воля на органа на изпълнителната власт.
Аз затова направих предложението, за да се избегнат всякакви такива прояви на субективизъм. Разбира се, вие преценихте друго, но това ще се отрази на практиката по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Други желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Тодор Костадинов за друга редакция на § 2, докладван от председателя на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 13, против 99, въздържали се 2.
Предложението на господин Костадинов не се приема.
Поставям на гласуване текста, предложен от комисията, с което всъщност се подкрепя текста на вносителя за § 2.
Гласували 132 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 15.
Параграф 2 е приет.
За процедура има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): От името на Парламентарната група на Демократичната левица моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължава заседанието.
Има думата господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря, господин председател!
"§ 3. В чл. 14, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители се създава т. 4:
"4. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
"§ 4. В чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се създава т. 13:
"13. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 3 няма направени предложения.
Моля, гласувайте предложените от вносителя § 3 и 4.
Гласували 125 народни представители: за 105, против 7, въздържали се 13.
Параграфи 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"§ 5. В чл. 1, ал. 1, изречение второ от Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, накрая се поставя запетая и се добавя: "както и за финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие".
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. В чл. 1, ал. 1, изречение второ от Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, накрая се поставя запетая и се добавя: "както и за финансиране на проекти и дейности, свързани с изграждането и поддържането на републиканската пътна мрежа, определени в плановете за регионално развитие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 24.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"§ 6. В чл. 95 от Закона за горите се създава т. 25:
"25. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
"§ 7. В чл. 20, ал. 1, т. 6 от Закона за далекосъобщенията се правят следните изменения:
1. Точка 6 се изменя така:
"6. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие."
2. Досегашната т. 6 става т. 7."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 6 и 7 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 8.
Параграфи 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"§ 8. В чл. 31 ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи се изменя така:
"(4) План-сметката за прихода и разхода на средствата по Националния фонд "Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи" се одобрява ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. В план-сметката се определят размерът на средствата, които ще се използват за покриване на част от издръжката на органите по прилагане на закона, и разходи за ресурсно обезпечаване на проекти по чл. 12, ал. 2, т. 5, изречение второ от Закона за регионалното развитие."
Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложението на комисията § 8 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 113, против 6, въздържали се 2.
Параграф 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"§ 9. Член 39 от Закона за общинските бюджети се отменя."
Комисията предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложението на комисията § 9 да отпадне.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 9 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Комисията предлага поради отпадане на § 8 и 9 да се извърши преномериране на следващите параграфи и предлага създаването на нов § 8 със следното съдържание:
"§ 8. В чл. 3, ал. 2, изречение първо от Закона за териториално и селищно устройство след "Върховен експертен съвет за териториално и селищно устройство и архитектура" се добавя нов текст "и регионална политика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте новия § 8 така, както е предложен от комисията. В писмения текст на комисията са посочени и съответните изменения в държавните вестници. Да се имат предвид при изготвянето на протокола.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Параграф 10 се изменя така:
"§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, преномериран на § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Тодор Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Настоявам предложението ми да се приеме. Мотивите ми са следните. По смисъла на Конституцията задължението за регионалното развитие е на Министерския съвет. Вие не приехте идеята Народното събрание да приеме Национален план. Сега тези задължения се прехвърлят на Министерския съвет, на конкретен министър, независимо как се казва той. Право на Министерския съвет е и на министър-председателя да делегира задължения и права на член на кабинета. Но това го прави той по своя преценка и на своя отговорност. Мисля, че не е необходимо и е неправилно да се записва в закона, че "изпълнението на Закона за регионалното развитие се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството".
Многократно беше подчертано в тази зала днес, а и всички специалисти по регионално развитие много добре знаят, че тук става дума за един друг тип политика и управление, където се съчетават секторните политики на територията на определен район или регион. И не зависи само от един министър регионалното развитие.
Така че, настоявам да се подложи на гласуване текста, който съм направил като предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя Костадинов с още един аргумент - в Конституцията е записано: "Вътрешната и външната политика на държавата се формира от Министерския съвет", но не е записано: "от отделни министри". И ако искате да бъдете в корелация с Конституцията, не можете да си пишете каквото ви дойде на акъла! Трябва да се пишат текстовете такива, каквито са правно издържани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов § 10 да изглежда така:
"§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет".
Гласували 147 народни представители: за 44, против 98, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10, който става § 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 103, против 15, въздържали се 9.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Създава се нов § 11 със следното съдържание:
"§ 11. Законът влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на преномерирания § 10:
"§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 10, а с това и целият Закон за регионалното развитие, е приет. (Ръкопляскания.)

Точка трета от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител е народният представител Теодосий Симеонов.
Моля господин Лучников да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за допълнение
на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-25,
внесен от народния представител Теодосий Симеонов

На редовно заседание, проведено на 25.02.1999 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 954-01-25, внесен от Теодосий Симеонов.
На заседанието присъства госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Госпожица Русева обясни, че предлаганите допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс са наистина необходими, защото липсата на достатъчно съдебни заседатели пречи за довършването на последните осем наказателни дела, по които Висшия касационен съд трябва да се произнесе като първа инстанция.
Появи се спор между народните представители за това дали съдебните заседатели трябва да се назначават от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд по предложение на Народното събрание или да се избират пряко от последното. Господин Гиньо Ганев защити тезата, че съдебните заседатели трябва да се избират пряко от Народното събрание. Той се аргументира с прецедента от Великото Народно събрание и от факта, че се касае за еднократно избиране и то с ограничени правомощия - само за довършване на висящите наказателни дела, по които Висшият касационен съд действа като първа инстанция.
Реши се предложението на господин Теодосий Симеонов да бъде прередактирано в този смисъл, както следва:
"Параграф единствен. В § 36 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 6:
"(6) До приключването на заварените първоинстанционни наказателни дела, които се разглеждат по реда на ал. 5 при недостиг на налични съдебни заседатели могат да бъдат избрани допълнително такива от Народното събрание."
Комисията прие да се направи предложение за гласуване на предложения законопроект с направената корекция от народните представители.
Решението се взе с 9 гласа "за" и 2 "въздържали се"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата за изказвания.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Явно има проблем в живото правораздаване, проблем пред Върховния касационен съд за тези висящи дела, които са от няколко години. Този проблем трябва да бъде решен по някакъв начин. Въпросът е обаче по какъв начин. Трябва да бъде съобразен, някак си да бъде в хармония с правото и с принципите. И в тази връзка аз и в комисията, когато се разглеждаше този въпрос, не подкрепих законопроекта, внесен от уважаемия колега.
Първо, този законопроект е законопроект ад хок - само за случая. Той ще има, бих казал, еднократно действие, докато висящите дела в края на краищата приключат. Но ние сме правили и в световната практика има тези закони - ад хок - само за случая, така че тук няма някакъв юридически проблем.
Защо обаче аз не мога да подкрепя този законопроект?
Първо, от фактическа страна, колеги. Поне на мен, пък и в комисията, не ни дадоха точни факти относно висящите към този момент първоинстанционни дела пред Върховния касационен съд. Ако има представител на Министерството на правосъдието или пък друг колега, просто да дойде да ни каже за кои дела става реч, за да знаем и горе-долу да се ориентираме какъв проблем решаваме - дали са 7, дали са 8, дали са 10 и горе-долу за какво става дума.
Второ, колко съдебни заседатели към този момент има във Върховния касационен съд. Те може да са избрани преди години, но 5 ли са, 10 ли са, 20 ли са - колко съдебни заседатели има в момента? Защото законопроектът, който ни се предоставя казва: "при недостиг на съдебни заседатели", но колко е този недостиг? С други думи, ние трябва да знаем, примерно, 10 дела и колко съдебни заседатели за тези 10 дела трябва да има и евентуално колко трябва да изберем ние или пък органът, който ще трябва да ги избира. Без да знаем тези факти ясно и конкретно, трудно бихме могли да направим един закон, който действително да постигне целта си.
Това са моите възражения от типично фактическата страна, ако мога да се изразя по този начин.
Второ, имам известни юридически възражения. Колегата - вносител, пък и комисията, предлагат това да стане с една допълнителна алинея на § 36 от Наказателно-процесуалния кодекс. И първият въпрос, който се поставя е дали систематичното място на този проблем, който искаме да решим и който, разбира се, нашата парламентарна група не е против да бъде решен, дали е Наказателно-процесуалният кодекс? Струва ми се, че не. Поне тук съм категорично не!
Защо? Защото, колеги, наскоро даже отново ремонтирахме основно Закона за съдебната власт. И в Закона за съдебната власт - това е раздел втори от този Закон за съдебната власт, има специална глава: "Съдебни заседатели". От чл. 43 до чл. 51 се дава правния статут на съдебните заседатели, как става избирането, как става назначаването им, освобождаването им и така нататък, и така нататък. Следователно, материята със съдебните заседатели е уредена в Закона за съдебната власт. И ако ние трябва да направим определена правна норма, за да решим конкретния проблем на Върховния касационен съд, систематичното място безспорно е Законът за съдебната власт, а не както ни се предлага - Наказателно-процесуалният кодекс. Това - първо.
Второ, как е уреден въпросът за избирането на съдебните заседатели в този момент, за да следваме принципа, макар и за тези 8, 10 или 15 дела? Член 45 ни казва, че съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети: за районните съдилища - от общите събрания на окръжните; за окръжните - от общите събрания на апелативните. Дали този принцип е най-рационален е другата страна на въпроса, но имаме някаква обвързаност между общински съвети и общи събрания на съдилищата.
И сега се поставя въпросът: безспорно Народното събрание е законодателен орган, той не е общински съвет - с всичките ми уважения към органите на местната власт, - та от тази страна Народното събрание, ангажирайки се, да предлага на Върховния касационен съд. И в тази връзка е и виждането на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Но има и един друг проблем във връзка с това, което предлага Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - пряко да се избират съдебните заседатели от парламента. За мен това не е противоконституционно, разбира се, в края на краищата ние сме парламентарна република и парламентът може да реши това. Но вижте, поне аз се опасявам политическите ни пристрастия да не вземат да надделеят и в този случай и при избирането на съдебни заседатели, които ще имат съдебна власт, а те имат съдебна власт точно толкова, колкото има и съдията при гласуването на една присъда, та по този начин, чрез избор на съдебни заседатели пряко от парламента, да не се политизира деполитизираната съдебна власт. Ако ние постъпим хладнокръвно, бих казал професионално при избора на съдебните заседатели за тези дела, няма нищо страшно. Нека тези хора съобразно съвестта си и познанията си да решат делата като съдии. Но ако се залитне, както често в тази зала се залита при избора на разни органи, то в такъв случай няма да имаме съд, а ще имаме едно назначаване на хора, които трябва да правораздават по политически съображения.
Тези мои разсъждения исках да споделя пред вас. И затова аз няма да гласувам против законопроекта, защото проблемът стои, но лично аз, без да ангажирам парламентарната си група, ще се въздържа при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Като вносител господин Теодосий Симеонов има думата.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смисълът на тази норма е твърде значителен, тъй като неведнъж при среща с мои избиратели аз съм получавал въпроси защо генералските дела, делата по възродителния процес и други такива значими за нашето общество и за справедливостта на държавата ни дела са неразгледани. Причината основно се корени в това, че има починали съдебни заседатели, които бяха определени за тези съдилища.
Аз не виждам от какво трябва да се притеснява колегата Корнезов, тъй като той сам започна с аргумента, че нормата е създадена ад хок. Да, именно, ад хок е създадена точно за тези дела. Не виждам от какво той трябва да се опасява, след като се знае кои са тези дела. В последна сметка едва ли е необходимо отново и отново да бъдем връщани всички ние към тях, да се посочат персонално делата, защото ще се търкулне лавина, която не се знае докъде може да стигне.
Аз категорично поддържам становището, че мястото на този текст - ал. 6, е именно в НПК, а не бива да бъде в Закона за съдебната власт, тъй като се касае за една гъвкава норма, една процесуална норма, и мястото й е в процесуалния закон.
Що се отнася до това, че отново ще политизираме някои процеси, аз смятам, че няма такава опасност, тъй като в текста съвсем ясно е записано: "До приключване на заварените първоинстанционни и наказателни дела, които се разглеждат по реда на ал. 5, при недостиг на налични съдебни заседатели при Върховния касационен съд могат да бъдат назначени допълнително (могат - алтернативна възможност) такива от общото събрание на съдиите при Върховния касационен съд и по предложение на Народното събрание". Значи е дадена възможност и Върховният касационен съд да назначи съдебни заседатели по предложение на Народното събрание. Така че аз не виждам причина за опасенията на колегата Корнезов.
Ще ви моля да подкрепите проекта, тъй като тези дела повече не могат да отлежават. Хората чакат справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на тази точка - законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния процесуален кодекс, с вносител народният представител Теодосий Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има ли противно становище? Не.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Благой Димитров.
Гласували 117 народни представители: за 86, против 30, въздържал се 1.
Предложението е прието и работното време е удължено до приключването на работата ни по тази точка, в рамките на два часа.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа! Аз мисля, че от този въпрос не трябва да се прави криза. И мисля, че предложението на комисията, не защото се позовава на едно мое становище по време на заседание, е по-точно. Говоря за принципа. Не говоря за фактическата страна, на която господин Корнезов справедливо се спря - кой да посочи и кой да избере тези съдебни заседатели. В цялата конституционна йерархия на органите несъмнено Народното събрание не е този орган, който прави някакви предложения и пред някого. В Конституцията има много случаи, в които по предложение на Министерския съвет някой решава нещо, включително президентът. Но Народното събрание да бъде сведено до един орган, който предлага някому, който би могъл и да не се съгласи с това, мисля, че това е едно слизане по една стълбица на органната система, което не трябва да бъде подкрепено.
И не защото така е било във Великото Народно събрание, но аз нямам друго опасение, че тъй като ще избира Народното събрание, което е политически орган, спор няма, че несъмнено този, който Народното събрание ще избере, понеже съставът на парламента е политически, той трябва да слуша един или друг партиен шепот. Защо? Ти го избираш, но той влиза в дефиницията на статута, който носи. Щом съдебният заседател е деполитизиран, независимо от това кой го избира, той вече ще бъде деполитизиран.
И даже при тази логика, с факта, че парламентът ще го избере, и в мига, в който го избира, той получава една своеобразна индулгенция на политическа невинност. Нали така? И тогава няма никакво съмнение, че той, ако е верен на статута, на правото, на изискванията на закона...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Даже и на съвестта си.
ГИНЬО ГАНЕВ: ... той не може да слуша една или друга партийно-политическа позиция. В това отношение нямам колебание и принципно ще подкрепя избор на съдебни заседатели от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, мисля, че няма спор между управляващи и опозиция, че делата, които са висящи, трябва да се приключат, независимо какви са пречките за тяхното неприключване. Ако те са от законодателен характер, парламентът трябва да ги отстрани. В това отношение няма никаква разлика между управляващи и опозиция. Но другите разлики са доста съществени. Не може в Наказателно-процесуалния кодекс да се урежда нещо в Преходните разпоредби, което го няма в самия процес. Това просто не може да стане.
Аз понятие "гъвкава норма" чувам сега за първи път, но ще бъда много щастлива, ако някой ми каже какво съдържание влага в това "гъвкава". Това, което искате да се уреди, трябва да се уреди, но то трябва да се уреди там, където е систематичното място. Не може в една Преходна разпоредба, която касае постъпили жалби и протести, заварени и висящи дела да сложим и избор на съдебни заседатели, независимо как го уреждаме.
Изборът на съдебни заседатели даже ад хок трябва да бъде там, където му е мястото, където въобще се урежда. То е в Преходните разпоредби на Закона за съдебната власт, поради кратковременността на прилагането, но не и на НПК. Вижте си НПК! Не само колегата-вносител, а всички, които все пак имат дипломи за това. Ако искате ще ви изчета раздел по раздел систематиката на НПК. Там няма нито едно място, където може да сложите избор на съдебни заседатели. Нито едно! Който иска да си направи справка ще му дам текста. Така че, ако нещо не сте догледали, това е друг въпрос, но мястото на такава една разпоредба, срещу чиято необходимост никой не спори, не може да бъде НПК.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Къде трябва да бъде?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може да бъде в Закона за съдебната власт.
Второто нещо. Това, което предлага господин Лучников, е по-разумно. Онова, което предлага вносителят, почива на една грешка, която ние днес не можем да продължим. Когато е направен НПК е направен при действието на старата Конституция, която не познаваше разделението на властите. Тогава можеха да се правят такива превръзки - еди-кой си съвет да предлага на еди-кой си съд. Тук не може да стане така. Това са разделени власти. Народното събрание може да избира съдебни заседатели. Нищо против това.
Но, моля ви наистина дайте броя на делата. Те са 8, 10, 12, няма значение. Да видим колко съдебни заседатели да се избират и да се приключва въпросът.
Приемаме риска, че при това мнозинство, при този начин на работа, като искате да си изберете и партийно прононсирани съдебни заседатели, ще го направите. Но трябва да стане по някакъв ред, който за мен е конституционно неоспорим. А той е - такъв текст в Закона за съдебната власт в Преходни разпоредби и със съдържание, че ги избира парламентът.
И, разбира се, с много голямо улеснение, все пак това е дребна справка, да ни кажете за колко души съдебни заседатели става въпрос. И не "може". Защото вие знаете, че в процеса има и други изисквания и не може да вкарвате нов съдебен член при вече започнал процес. Да не си обясняваме тук пред другите неща, които са "а"-"б"-то на процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Длъжен съм да благодаря на представителите на опозицията, че също осъзнаха необходимостта да се попълнят липсващите съдебни заседатели във Върховния касационен съд, за да могат да се довършат делата.
За какво става дума? Става дума за седем дела.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Категорично ли е това?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Седем дела, само седем дела, категорично. Вчера имах разговор с председателя на Върховния касационен съд и с него се разбрахме така - щом като Народното събрание приеме по принцип, че то ще избира тези съдебни заседатели, той ще даде писмо за необходимите му бройки, за да можем да ги изберем според потребността.
Колкото за тази чисто формална, не искам да употребявам по-тежка дума, забележка по отношение на това с кой закон трябва да стане това, понеже се касае за ад хок избор, в ал. 5 на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби към Наказателно-процесуалния закон именно там, в ал. 5 е казано, че тези дела се довършват по досегашния ред от Върховния касационен съд. Много естествено е веднага след това да решим въпроса с недостига на съдебните заседатели. Така че тук ние не променяме режима на избор на съдебни заседатели изобщо, а само ад хок приспособяваме нашите действия към необходимостта.
Моля да приемете законопроекта, както е предложен от комисията, за което също срещнахме подкрепата от опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията аз не подкрепих този законопроект с основния аргумент, че ако парламентът избира съдебни заседатели, с които да бъдат попълнени съдебните състави, след като се знае, че става дума за ограничен брой дела и техният предмет, то неминуемо това ще политизира избора и до голяма степен ще обвърже тези съдебни заседатели предварително с изхода от делата.
Вносителят на законопроекта сам каза кои са основните от тези дела. Мисля, че почти всички без изключение обвиняеми по тях са лица, които имат военно звание и поради това те трябва да бъдат съдени от лица, които имат равно или по-високо от тяхното звание.
Затова смятам, че тук не трябва да се отива към създаване на една извънредна процедура, а към попълване на съставите с лица, които отговарят на посочените изисквания, но по предвидения досега ред, съществуващ в чл. 44, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Ще ви го прочета.
"Съдебните заседатели" - тук е по аналогия - "във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от Общото събрание на съдиите от Военноапелативния съд."
Защо тогава да не се приеме една процедура, по която по съответния ред да бъдат направени такива предложения за действащи и лица от запаса, които да постъпят във Върховния съд. Тук вече бих предложил не Върховният съд да ги избира, а даже от предложения списък в необходимия брой по жребий да бъдат определени тези лица, които да попълнят съставите.
Един такъв подход би говорил за обективност и безпристрастност, а не за създаване на една специална процедура. И ако това тук бъде споделено, тогава вече в по-нататъшната процедура между първото и второто четене могат да бъдат направени и предложения, могат и да бъдат споделени някои от първоначалните идеи за осигуряване на необходимите условия за развитие на съдопроизводството.
Това са предложенията и мотивите ми. Затова предлагам да бъде принципно преформулирана идеята, за да се стигне до такова обективно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 954-01-25, внесен от Теодосий Стефанов Симеонов.
Гласували 164 народни представители: за 109, против 26, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа! Моля да разгледаме и гласуваме законопроекта и на второ гласуване, поради неговата спешност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За противно становище думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз изрично протестирам от името на парламентарната ни група, тъй като по този начин вие лишавате от възможност народните представители да направят своите предложения. Аз тук ви казах, че ние се ориентираме към друг начин на решаване на проблема, а това няма как да бъде направено.
Така че вие съкратете целия законодателен процес до едно изчитане и гласуване, въпреки че това не ви позволява Конституцията. Но де факто с тези ваши систематични предложения вие нарушавате духа на Конституцията и потвърждавате, че искате да превърнете парламента в някакъв трибунал, прикачен към дела, които по-нататък ще бъдат разглеждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лучников.
Гласували 172 народни представители: за 108, против 58, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Господин Лучников, моля да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс".
Следват указания за държавните вестници, в които е публикуван законът и неговите изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека най-напред гласуваме заглавието на закона.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 103, против 27, въздържали се 2.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Параграф единствен - текст на вносителя:
"(6) До приключването на заварените първоинстанционни наказателни дела, които се разглеждат по реда на ал. 5, при недостиг на налични съдебни заседатели при Върховния касационен съд могат да бъдат назначени допълнително такива от Общото събрание на съдиите при Върховния касационен съд по предложение на Народното събрание."
Комисията приема текста на вносителя със следната редакционна поправка, която реши да предложи на народните представители за гласуване:
"В § 36 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 6:
"(6) До приключването на заварените първоинстанционни наказателни дела, които се разглеждат по реда на ал. 5, при недостиг на налични съдебни заседатели могат да бъдат избрани допълнително такива от Народното събрание."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Ако никой не иска думата, ще поставя на гласуване.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю! Изразявам протест за грубо нарушаване на правилника и Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Правилникът не е нарушен, господин Корнезов. Говорете по същество. Правилникът не е нарушен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да не е нарушен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законите, господин председателю, по силата на Конституцията се приемат на две четения. Само по изключение, господин председател, правилникът позволява, ако няма предложения, направени в изказванията, да се приемат на две четения по изключение. Конкретният случай какво е? Прие се на първо четене и сега от името на комисията се предлага тук текст, който ние трябва да гласуваме. Всеки един от изказалите се от нас направи предложение, когато обсъждахме по принцип. Ние можем ли сега да направим предложения? Ами, не можем да направим предложения.
Какво ще стане, ако за една седмица огледаме този проблем, който безспорно трябва да бъде решен?
Янаки Стоилов каза, да не ставам негов говорител, че този въпрос е решен в Закона за съдебната власт, примерно за военните съдебни заседатели. Те се правят по предложение на командира на съответното поделение. Може да бъде от Генералния щаб, ако е за генерали, тъй като явно става дума за генералски дела.
Затова, господин председателю, правя предложение за отлагане на гласуването по силата на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов и ще го поставя на гласуване точно в изпълнение на правилника, както и преди това поставих на гласуване другото процедурно предложение на господин Лучников. И парламентът решава, а не председателят на парламента.
Противно становище има ли на предложеното от господин Корнезов? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отлагане разглеждането на този закон.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Господин председателю, всеки път ни карате да гласуваме нещо, което го има в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В правилника също пише, а дали е изключителен случай или не, го решава парламентът, а не председателят на парламента и то с гласуване. Елементарно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо приемаме правилник, като Вие всеки път си го тълкувате както искате и ни карате да го гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, всяко едно предложение ще поставя на гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Имате мнозинство и гласувайте каквото искате. Карайте на половин четене, даже на четвърт четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 178 народни представители: за 67, против 107, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Имате думата.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Стилът, който налагате в ръководенето на това заседание днес, говори, че изглежда са били илюзии на някои наши колеги представите за Вашата добронамереност в решаването на някои позакъсали наказателни дела. Фактът, че точно когато следобед ще обсъждаме измененията и поправките в НПК, една наистина професионална работа за съдебната система, можеше да намери място и едно решение на този проблем, но вие бързате, страшно бързате днес, което говори само едно: че политическият ви мерак надделява над разума, който трябва да ръководи народните представители, когато са в тази зала. По-лошото е, че политическият ви мерак надделява над конституционни разпоредби, в които всеки от вас в тази зала се е клел. Не за първи път, разбира се, и може би вече сте свикнали, страшно е първия път, втория, след това се свиква. Но е хубаво всички, които седите сега меко тук на тези столове и се усмихвате, да осъзнавате какъв прецедент ще създадете с де факто дерогираната с това ваше гласуване Конституция най-вече в частта й, че властта се разделя на три, че съдебната власт е независима. Когато Народното събрание почва да избира съдебните заседатели и когато същото Народно събрание прави законите, по които се произнасят тези състави, знаете, че дали ще е в легислатурата на Тридесет и осмото, Тридесет и деветото или Четиридесетото Народно събрание, тях ще ги има, нас може да ни няма, все ще се намери някое мнозинство, което бързо под натиска на народа, на гражданите да потърси някакво такова решение, каквито решения в нашата практика в последните 100 години е имало доста - и преди 9 септември, и след 9 септември.
Така че сигурно вие ще си приемете този текст, но нека да сте наясно с цялата отговорност при натискането на копчето спокойно, ясно и хладнокръвно да създадете този прецедент, от който вие сигурно ще се ползвате следващите два-три месеца, а българските граждани, за съжаление, сигурно ще се ползват след известно време от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за изказване господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този законопроект беше разгледан в комисията много хладнокръвно и много професионално. Капацитетът на опозицията по конституционните въпроси господин Гиньо Ганев заяви, че този начин, който той предложи и който ние възприехме - да бъдат избрани заседателите от Народното събрание, е напълно конституционосъобразен. Това сега той потвърди и в изказването си от тази трибуна.
С какво да си обясня вашето поведение, господа? Защо вие винаги искате да пречите на деловото решаване на проблемите на тази страна? Ние не бързаме, понеже на нас ни се бърза. Ние бързаме, понеже на мен всеки ден ми се обажда по телефона председателят на Върховния касационен съд, който се тормози от висящите дела и иска най-после да му дадем възможност да ги реши. Ето затова бързаме ние и затова настояваме да бъде приет законопроектът на две гласувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за реплика госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников! Ние така и така този парламент сме го превърнали в придатък на кой ли не. За правителството вече няма никакво съмнение, дайте да го направим и в придатък на Върховния касационен съд.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Придатък на народа е.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие си внасяте законопроект в лицето на колегата Симеонов. Правната комисия, която на първо четене трябва да гледа по принцип, но не и да се занимава словесно с текста, променя текста. На какво основание? Кога го е имало това? Прави такава промяна в текста по идеи, дадени в самото заседание, след което го внася на първо и на второ четене едновременно. И по време на днешния дебат господин Лучников поддържа от името на комисията един текст, който не е текстът на вносителя, стана самият вносител от вашата група и си поддържа текста в друга редакция и в други правила, стана колегата Стоилов и даде трети вариант на въпроса. И вие ме питате какво искаме? Пише в Конституцията, че се приема на две четения. Право, криво - на две четения. Ако сме за бързината, не ща да ви напомням какви ги ражда бързата кучка. (Реплики от мнозинството.)
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС, от място): Имай малко срам от годините му!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Като има две четения - две. И като има на първо четене... Колега Карафезов, няма нужда. Няма нужда от никакъв срам. Имате законопроект, гласува се по принцип. Той е на колегата Симеонов. Във вид, без вид - на колегата Симеонов. Гласува се, дава се възможност за внасяне на предложения, като искате го внесете в този вид, в който го докладвахте между първо и второ четене, като иска някой друг да предлага друго - да го предлага. Ако искате, дайте тридневен срок, който изтича в неделя и съберете комисията в понеделник. Това е друг въпрос. Но недейте да казвате защо в Конституцията пише на две четения и дайте набързо...
Това, което правите днес, е абсурд. Колегата Симеонов има друго предложение. На първо четене вие можете да гласувате само законопроекти и нищо друго. А не предложения на Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата за втора реплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев.
За съжаление плахо развиващата се дискусия доказа само, че съм прав. Как мислите, господин Лучников, защо господин Румен Янков не поиска някои спешни промени, които се налагат в НПК, които много повече пречат не на осем, а на осем хиляди дела. Примерно 116 президентът ги отрази в становището си по ветото. Е, защо точно за тези осем дела се е загрижил толкова господин Румен Янков да се комплектува по този начин съдебният състав? Е, как ние да ви вярваме, че в този списък и тези съдебни заседатели ще бъдат безпристрастни, като видяхме как избрахте състава на Висшия съдебен съвет? Хайде, ние да не ви вярваме, но как да не вярват гражданите, че това няма да станат политически процеси?
Защо е това бързане и този зор? Или ще ми каже господин Благой Димитров, че може би Добри Джуров ще предложите? Откъде да знам.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ти го каза.
МИХАИЛ МИКОВ: Как да ви вярваме? Не ви вярваме и ние, не ви вярва и обществото. (Възгласи от мнозинството: "Е-е-е!".) И стигаме до извода, че търсите започването на политическите процеси, след като изчерпахте... Ами, оправете приватизацията, оправете другите неща. Бързаме сега тук за тези осем дела.
Колко престъпници има ненаказани в България, та тези осем дела и то по този начин. Хубаво, да приключат тези дела. Всички сме да приключат. Но вие искате да ги завъртите на политическите релси тези дела и да сте сигурни, че точно така ще минат, сакън да няма някакво съмнение. За всички е ясно. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Лучников се отказа от дуплика.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, в хода на дискусията по така нареченото първо четене аз направих предложение и като идея поддържам това предложение, но вие искате да ме направите почти гениален да направя в ход за няколко минути една идея в прецизен юридически текст. Мисля, че такива претенции нито ние самите трябва да имаме по отношение на себе си, нито пък ръководството на Народното събрание. Затова аз искам още веднъж да посоча, че тази чрезвичайщина, която налагате, е много лош тон за парламента. Защото може да се иска ускоряването на разглеждането на определени дела, но това не трябва да бъде в разрез с принципите на правото. Още повече, че става дума за наказателни процеси, където точно обективното, безпристрастно и справедливо правосъдие трябва да стои на преден план. Не е ли много смущаващо, че по същия бърз начин прекратявате делата, които се водят срещу всякакви ваши представители, включително срещу министър-председателя и съответно пък бързате да задвижите процесите, които текат от години, които в момента далеч не предрешават въпросите за икономическото и за социалното състояние на страната.
Вие сте протестирали в някои случаи не без основание, че в този парламент, включително и наши предшественици, са приемали закони, които са най-малкото със спорна демократичност и които са нарушавали установени преди това принципи на правото. Вие защо правите същото? И утре пак ли ще се извинявате с миналото, ако някой спрямо вас постъпва по този начин? Защото една несправедливост често предизвиква друга несправедливост, само че противоположна по своята насоченост и съща по своето съдържание. Защо наистина не се постараете да демонстрирате пред обществото поне привидно стремеж към обективност и съобразяване с по-широки обществени интереси. Защо? Аз не мога да си отговоря на този въпрос. Или смятате отново да обясните задълбочаващата се икономическа криза, стагнацията във всички области на обществения живот с това, че е имало някакви нерешени дела от 1990 г. Е, мислите ли, че тази песен вече може да бъде подета на нов глас? Чак такива наивници не вярвам да има сред вас, дори и сред по-елементарните и сред по-безскрупулните. Не вярвам, не вярвам.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ние не сме казвали такова нещо.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, вие с действията си го показвате, независимо дали сте казали или не сте казали.
Затова ако, господин председател, Вие продължите да действате при започнатата процедура, нашата парламентарна група не може да участва в този фарс, тя ще направи опит по-нататък да реагира и с други допустими от закона средства, но мисля, че Вие поемате една голяма тежест не само спрямо хората, които ще се окажат пряко засегнати от подобни репресивни действия, но и спрямо исконните основания на правото, които ние тук поне трябва да уважаваме, ако не винаги съвсем последователно да изпълняваме. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Преди да ръкопляскате на господин Стоилов, тъй като бяха отправени упреци - най-напред към ръководството, а ръководството го виждам само в мое лице в момента, а след това и лично към мен: отворете си Конституцията на чл. 88 и ще видите, че Народното събрание може да реши по изключение в едно заседание да бъдат проведени двете гласувания, а не председателят на Народното събрание. Той може да постави това искане на гласуване. Народното събрание е приело това решение и оттук нататък всякакъв упрек към ръководенето на това заседание ще бъде некоректен, защото аз изпълнявам волята на Народното събрание и това, което е решило. (Шум и реплики от ДЛ.)
Нямам право да не зачитам решението на Народното събрание. Точно това щеше да бъде нарушение на правилника.
Други изказвания има ли? Господин Теодосий Симеонов иска думата.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък.
Господин Стоилов, господин Миков, готов съм с моя личен автомобил да ви закарам на панахидата в Ловеч в памет на убитите жертви и следващата в Белене. Ако смеете, там произнесете тия популистки речи, които се опитвате тук да внушите на народното представителство. (Бурни ръкопляскания от мнозинството, реплики от ДЛ.) Заповядайте!
Аз съм забравил всичко от лекциите и от учебниците по научен комунизъм, които ни бяхте заставили да учим наред с вас, но не съм забравил една: правото е въздигната в закон воля на управляващата класа. Вие ни научихте на това. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това ли показвате сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
За реплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Симеонов, благодаря Ви за транспорта. Мисля, че по-често съм в Ловеч и по по-съществени поводи от този, който ми предлагате... ("У-у-у!" и реплики на недоволство от мнозинството), защото хората днес трябва да живеят освен с миналото, и със своето настояще. И ние ви казахме, че въпросите на миналото трябва да бъдат решавани от гледна точка на принципите на днешното време, а не на принципите на миналото, за което се отнасят.
Що се отнася до учебниците по научен комунизъм, тази фраза, която накрая цитирахте, предадохте точно. Но какво друго вие правите, освен да възпроизвеждате силата на това определение, към което ние днес не държим да се придържате, но вие безпрекословно ни налагате? Вие може да се наричате демократи, но действайки по подобен брутален начин, се вписвате в същите тези овехтели корици. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Втора реплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Към уважаемия господин Симеонов: наистина при такива добри учители като Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Иван Кръстев само такава дефиниция за правото се полага на управляващото мнозинство. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграф единствен, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Параграф единствен е приет.




Съобщения за парламентарен контрол на 12 март 1999 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев, Руси Статков и Велко Вълканов.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на две питания от народните представители Стефан Нешев и Петър Димитров.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Донка Дончева, Станка Величкова и Драгомир Драганов.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Петър Мутафчиев, Свилен Димитров и Георги Божинов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на питане от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на две питания от народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Руси Статков, Любен Корнезов и Евгени Димитров и на две питания от народните представители Ивалин Йосифов и Руси Статков.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Валентин Симов и Георги Пирински.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговор със седем дни са поискали:
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на питане с писмен отговор от народния представител Петър Димитров.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус - на два актуални въпроса от народните представители Кирил Ерменков и Ивалин Йосифов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народния представител Елена Поптодорова от заседанието се отлага отговорът на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на нейния актуален въпрос.

Съобщения:
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 17 март - сряда, от 15 часа в зала 248.
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание в петък - 12 март, от 14 часа в зала 232.
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание на 17 март - сряда, от 15 часа в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 12 март 1999 г., от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,24 ч.)


Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Ивалин Йосифов

Камен Костадинов