Председателствували: председателят Йордан Соколов и замесник-председателят Иван Куртев.

Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 4 юни до 10 юни 1997 г.
Проект за решение за даване на разрешение за участие на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО - вносител Министерският съвет.
Законопроект за Върховния административен съд - вносител Любен Корнезов.
Законопроект за защита на потребителите - вносители Драгомир Георгиев Шопов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда - вносител Министерският съвет.
Проект за решение за избор на управител на Българска народна банка - вносител Екатерина Михайлова.
Доклад по отчета за изпълнението на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г. - вносител Сметната палата.
Законопроект за изменение на Закона за висшето образование - вносител Георги Панев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното - вносители Христо Стоянов и Калчо Чукаров.
Предложение за дневен ред за работата на Народното събрание за 11 - 13 юни 1997 г.
1. Годишен отчет на Българската народна банка за 1996 г. (вносител: Българска народна банка) и доклад на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г. (вносител: Сметната палата)
2. Избор на управител на Българската народна банка.
3. Избор на подуправители на Българската народна банка.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата.
5. Избор на постоянни делегации на Народното събрание в международните организации.
6. Второ четене на Законопроекта за банките.
7. Отчет за дейността на Сметната палата през 1996 г.
8. Парламентарен контрол - по чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По дневния ред има ли желаещи да вземат отношение? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 213 народни представители, за - 196, против - 4, въздържали се - 13.
Дневният ред е приет.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Гайтанджиев, предупреждавам Ви, че втори път няма да Ви дам думата, ако излезете по риза.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Благодаря за предупрежде-нието.
Аз искам от името на моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица да предупредя Вас, господин председателю, като отговорен за дейността в този парламент, за едно по-внимателно прецизиране на някои Ваши заповеди и действия, които засягат цялостната организация на дейността на Народното събрание.
Още в 1990 г., когато и Съюзът на демократичните сили, и Българската социалистическа партия с идеята за действително осъществяване на национално съгласие влязоха в Седмото Велико Народно събрание, още тогава представителни групи от най-основните политически сили се споразумяхме професионализмът и компетентността в обслужващата и експертна работа на парламента да бъдат водещо начало. Още тогава ние съумяхме да запазим значителна част от хората, които със своите несъмнени качества съумяха и досега да закрепят парламента като една действително централна държавна институция в Република България.
С онзиденшната Ви заповед, господин председателю, в която Вие съкращавате много от служителите в отделите на Народното събрание, главно в постоянните комисии, "Обща канцелария", "Парламентарни изследвания" и редица други отдели, смятаме, че се нарушава този принцип на толерантност към представители на отделни формации, към професионално изявени специалисти, към хора, които толкова години наред са доказали, че могат без оглед на своите разбирания и предпочитания, въпреки сменянето на най-различни политически ръководства в парламента, да работят за българския парламент, защото те са доказали, че работят по този начин за България.
Ние Ви призоваваме, господин председателю, внимателно да подхождате към тези съкращения и към тези структурни промени, защото факт е, че досега много от достойните представители на експертната мисъл на България, хора, които с труда си толкова години са доказали, че могат да бъдат полезни на парламента, действително съумяха да направят това.
Българският парламент съвсем не е една институция, чийто представители - народните депутати, могат изцяло и напълно да се самообслужват. Разбира се и между нас има компютърни специалисти и можем да поемем дежурството от тези момичета. Този, който нищо не може, можем по ред тук да премитаме и пленарната зала, ако е необходимо. Но мисля, че една твърде демагогска и популистка позиция в името на ей така просто съкращения, дайте, нали, да намалим броя на работещите в парламента. Това е изключително неправилно.
Световните норми, както се показва за Европа, да не говорим за Съединените щати, са, че един народен представител се обслужва от 4 - 5 до 10 и повече експерти и специалисти, и технически персонал. Не може при 240 народни представители да се говори, че 400 човека персонал са страшно голямо бреме и тежест. Това могат да го говорят само хора, които искат да ликвидират и политическите партии, които искат да ликвидират възможността парламентът и неговите органи - постоянните комисии, да могат да осъществяват действително самостоятелно по съвест своята основна функция, която е в защита на народния интерес.
Ето защо, господин председателю, ние се убеждаваме колко прави бяхме, когато настоявахме в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да има раздел за административна комисия, да бъде установен статута на административния служител. Той не е обикновен държавен чиновник. Той е специален вид експерт, технически помощник и трябва да служи действително на народното представителство.
С безогледните уволнения, които сте започнали вече и в парламента, но и не само в парламента, смятаме, че се нанася удар върху идеята за национално съгласие, смятаме, че се пречи на работата на демократично избраните институции.
Призовавам и вас, уважаеми колеги, много от вас са нови в този парламент, но вие ще разберете значимостта на това, което ние твърдим, че професионалистът, та бил той технически секретар, бил той стенограф, бил той техник, бил той експерт, е изключително полезен на всички ни. Така ние по-добре ще можем да служим на България. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Жорж Ганчев от името на парламентарна група.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, драго ми е, че министър-председателят и вицепремиерът са тук. Ние много сериозно приехме вашата работа, продължаваме да ви подкрепяме и затова искам да обърна вашето внимание на три факта.
Първо, на председател на парламентарна група не му беше разрешено да отидe до Москва, до Бон и до Атина. Всички командировки са отказани от председателя на Народното събрание. Това за нас е неприемливо. Приех да си платя пътните разноски, но да се откаже кола и подслон в Москва, в Бон и в Атина в нашата легация, за да може един председател на парламентарна група да поставя мостове, да изгражда нещо, не да руши, за нас е неприемливо.
Второ, в Българската национална телевизия да се позволява да се гаврят с Българския бизнесблок и с правителството в сянка, поставяйки комуниста Спасов и правителството в припек, пред народа ни, мисля, че е една безвкусна шега. (Смях в залата и ръкопляскания)
Знаете Вие много добре, господин министър-председател, кои са в правителството в сянка. Много добре знаете ранга на Ганчо Ганчев, на професор Бехар, много добре знаете ранга на всички наши специалисти там. Моля, усмирете си гавазите в Българската национална телевизия. Слугинажът към СДС е нормален - към победителите. Но вие трябва да бъдете по-мъдри и да ги обуздаете о време. Мисля, че ще бъде в подкрепа на един добър баланс в това Народно събрание. Не дърпайте тигъра за мустаците без причина. (Смях в залата) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Ако ми позволите на мен по декларацията на Парламентарната група на Демократичната левица да кажа, че съкращенията са извършени в изпълнение на постановление на Министерския съвет за 10-процентно съкращаване на административните служби и ние считаме, че Народното събрание трябва да даде пример pа икономии в бюджета. Съкращенията се наложиха и от променената структура на една голяма част от постоянните комисии. Така че това, което беше казано в декларацията, според мен не отчита именно тези две положения.
Що се касае до изказването на господин Жорж Ганчев, то беше неточно от фактическа страна. Напротив, аз ви разреших командировка без заплащане обаче на средства затова, защото дори председател на парламентарна група не може да пътува когато и където си иска за сметка на Народното събрание. Аз самият пътувах като частно лице, макар че съм председател на Народното събрание, без да бъда дори командирован и без да получа една стотинка.
Така че, недейте да поставяте нещата по неверен начин. А дали вие ще получите съдействие или не в наши посолства, където отивате, напротив, дори аз съм сложил резолюция до Министерството на външните работи - нашето, че вие искате там да ви бъде оказано съдействие. Но аз използувам случая да кажа, че когато народен представител иска да пътува за някъде, добре е и да пише в молбата, която подава до ръководството на Народното събрание, не само къде отива, в какво качество отива, но и за какво отива. Вие бяхте подали една молба - даже три молби, в които казвате: моля да бъда командирован за три дни до Москва, за 5 дни до Атина и за не знам си колко дни - за къде и искате за сметка и с парите на Народното събрание това да стане.
Има предложение по т. 1 от дневния ред в пленарната зала да бъдат поканени да присъствуват:
От ръководството на Българска народна банка: господин Любомир Филипов, господин Димитър Димитров, господин Кольо Парамов и господин Здравко Бальозов.
От Сметната палата: господин Георги Николов и госпожа Сандолова.
От Министерството на финансите: заместник-министърът на финансите господин Светослав Гаврийски.
По това предложение някой желае ли да се изкаже? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 207 народни представители, за - 201, против - 2, въздържали се - 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят тези лица, като те ще заемат място отзад в залата.
По годишния отчет на Българската народна банката за 1996 г. от името на ръководството на банката давам думата на господин Любомир Филипов.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за това, че един месец, след като беше внесен отчетът в Народното събрание, то реши да го разгледа.
Преди това бих искал да попитам, господин председател, имаме едно резюме, което е готов да прочете господин Здравко Бальозов. Ако считате, че това е необходимо, сигурно то ще отнеме някъде около 10 минути и аз имам някъде около 7-8 минути нещо да кажа. По какъв начин да процедираме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Както Вие предпочетете. Ако искате, първо господин Бальозов да прочете, а след това Вие или в обратен ред.

ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Ами, понеже все едно аз съм взел думата, ми разрешете да кажа няколко думи. Естествено с отчета за миналата година се отчита една изключително трудна за българската икономика година, включително и за българския политически живот, също така и една изключително тежка година и за Българската народна банка.
Разрешавам си да напомня, че при моето назначаване в началото на миналата година имаше една непрестанна атака срещу националната валута и едно непрекъснато намаляване на валутния резерв на Централната банка. Освен това, около половината от банките бяха с ликвидни и даже проблеми по тяхната платежоспособност.
Сега благодарение на дейността на управителния съвет, разбира се, без да подценявам в никаква степен политическия фактор и дейността на служебното правителството, а така също и на настоящето, искам да кажа, че можем да отчетем една изключителна стабилност на националната валута, която ще ни подпомогне съвсем спокойно да преминем към фиксиране на националната валута към германската марка, и в една банкова система, в която практически няма банки с проблеми.
Не се изненадвам, че виждам иронични усмивки, тъй като веднага възниква въпросът на каква цена беше постигнато всичко това. То беше постигнато на една изключително висока цена. Българската народна банка беше принудена да поиска обявяването в неплатежоспособност на 16 банки, а най-големият отрицателен резултат това е, че на основата на голямата обезценка на националната валута спестяванията на населението бяха съкратени наполовина, а по други изчисления даже може би и с две трети.
Веднага възниква и другият въпрос - можеше ли да бъде избегната тази изключително висока цена? Да, можеше, ако страната не беше оставена изключително на вътрешните си ресурси, а можеше да разчита на външни ресурси и то главно ресурси, които са със средносрочен и дългосрочен характер. Това са най-главно на основата на приватизацията с чужди ресурси и евентуално, както споменах вече, привличане на по-средносрочни кредити.
За съжаление това не беше постигнато и всичко това доведе до тези резултати.
От многото обвинения, които се отправят непрекъснато към Българската народна банка аз си разрешавам да отговоря само на две от тях, за да не ви губя много времето. Първото, това е, че рефинансирането на Българската народна банка е спомогнало за дестабилизацията на финансовия сектор.
И второто, това е, че прекалено многото раздадени лицензи също са довели до това да бъдат раздадени прекалено много кредити и съответно това да дестабилизира финансовия сектор.
Искам да отбележа, че основният измерител за това дали са наливани, както казват някои, пари в икономиката, това е какъв е ръстът на паричната маса и на кредитната експанзия. Първият управителен съвет завари България със съотношение на паричната маса към брутния вътрешен продукт повече от 110 на сто, в края на миналата година той беше около 60 на сто, сега е още по-нисък. Това показва една изключително рестриктивна политика на Българската народна банка, така че аз като управител, а това е мнението и на управителния съвет, в никакъв случай не можем да се съгласим с това.
А да кажем специално по отношение на наливането на пари, аз казвам често, че БНБ е доливала пари, тъй като банките загубиха изключително много ликвидност. Само изтеглените валутни депозити от тях се равняват на основа на средния курс на около 150 млрд. лв., докато БНБ е увеличила рефинансирането през миналата година някъде с около 50 млрд.
Разбира се, основният въпрос е в това, че качеството на кредитите, въпреки относителното намаляване на кредитната експанзия, особено в началните години, беше лошо. Но в момента, както отбелязах, почти всички банки са внесли необходимите провизии, така че този проблем не съществува. Разбира се, тук възниква въпросът в каква степен управителният съвет и има непрекъснато обвинения, че е виновен, затова че неправомерно са раздавани кредити в търговските банки. Да, има такава вина, но аз мога да кажа, че той е точно толкова виновен, колкото е виновен един министър на вътрешните работи, по чието управление се увеличават кражбите на кабели, или кметът на София, затова че се пресича на червено и стават катастрофи. Е, вярно, че това е малко преувеличено, но иначе всички необходими регулации за банков надзор са били прилагани, са били внедрени от управителния съвет. Друг е въпросът, че може би има недостатъчен контрол по отношение на тяхното спазване, но както намекнах, това е проблем на всички наши контролни органи.
Естествено най-различни са оценките за дейността на управителния съвет през миналата година. Все пак аз ще си разреша да напомня тази оценка, която даде госпожа Макгърк на пресконференцията, а също в присъствието на уважаемия председател на Народното събрание и на председателите на Бюджетната и на Икономическата комисия по време на приема, който даде госпожа Макгърк. Тя даде една достатъчно положителна оценка за дейността на управителния съвет през изминалата година, включително и за дейността, извършена по подготовката на въвеждането на валутен съвет в страната. Подобна оценка вчера даде, доколкото ми е известно, и господин Вайнхолц.
В крайна сметка времето ще покаже в каква степен е работил правилно и в каква степен е бил виновен управителният съвет на Българската народна банка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Филипов. Да, давам думата на господин Здравко Бельозов за експозе по отчетния доклад на Българската народна банка.
ЗДРАВКО БЕЛЬОЗОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри!
В съответствие със Закона за Българската народна банка всяка година Централната банка се отчита за дейността си пред Народното събрание. В изпълнение на посочения закон имам честта да ви представя отчета на Българската народна банка за 1996 г. Отчетът на БНБ за 1996 г. следва установилата се през последните години традиция паричната политика на БНБ да се разглежда на фона на макроикономическата обстановка в страната и при отчитане на основните тенденции в развитието на световната икономика. В него се съдържа изчерпателен анализ на цялата дейност на БНБ, която включва: формирането и провеждането на антиинфлационна парична политика чрез прилагане на различни парични инструменти, осъществяването на банков надзор, насочен към регулиране и контрол на дейността на търговските банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, както и други дейности, свързани със създаването и нормалното функциониране на ефективни платежни механизми, развитието на банковата и платежната система, поддържането на активни контакти с международните финансови институции.

На фона на недостатъчно рестриктивната фискална политика и дълбоката финансова и валутна криза паричната политика на БНБ през 1996 г. беше със силно ограничена ефективност. Причините за това следва да се търсят не само в действието на Централната банка през отчетната година, но и в тенденциите и условията, очертали се през предходните години в резултат от фундаментални фактори, изразяващи се в закъсняло и забавено преструктуриране на реалния и банковия сектор.
Преходът на България към пазарна икономика, започнал през февруари 1991 г. с либерализация на цените, валутния пазар и външната търговия, бързо изчерпи възможностите за макроикономическа стабилизация чрез монетарни мерки, защото не бе подкрепен от ефективно преструктуриране на реалния сектор по пътя на ускорена приватизация. В условията на остър недостиг на вътрешни финансови ресурси и липса на достъп до световните финансови пазари след обявения мораториум по външния дълг страната стана изцяло зависима от международните финансови институции. Финансирането от тях постъпваше само при строго спазване на договореностите за развитие на реформата и бе прекъснато още в края на 1992 г. при първите колебания в следваната макроикономическа политика. Възстановяването на финансирането от официални източници през второто тримесечие на 1994 г. бе свързано със сделката с банките-кредиторки от Лондонския клуб, която бе важна стъпка за възвръщане на България към световните финансови пазари. Същевременно обаче стана ясно, че в резултат на забавената структурна реформа страната все още не е готова икономически да обслужва своя външен дълг, въпреки неговото редуциране. Наред с това вътрешният дълг бързо се увеличаваше както поради нарастващи дефицити в държавния бюджет, така и поради поемането на допълнителен огромен квазифискален дефицит чрез замяната на необслужвани кредити на държавните предприятия с дългосрочни държавни ценни книжа.
Голямата тежест на вътрешния и външния държавен дълг на фона на закъснението в структурната реформа силно ограничи възможностите за провеждане на независима парична политика, насочена към поддържане стабилността на лева. Първата валутна криза през март 1994 г. ясно показа, че монетарните мерки не могат да компенсират забавянето на приватизацията и преориентирането на националното стопанство към изискванията на световните пазари. Затова, въпреки относителното макроикономическо стабилизиране в резултат от затягане на паричната политика през втората половина на 1994 г., финансирането от международните финансови институции бе отново прекъснато.
През по-голямата част от 1995 г. БНБ се опитваше с рестриктивна парична политика да поддържа доверието в лева и чрез него - финансовата стабилност в страната. През първата половина на годината нейната лихвена политика бе насочена към създаване на лихвен диференциал, достатъчен да привлече приток на чуждестранна валута, за да се компенсира липсата на финансиране от официални източници в подкрепа на платежния баланс. Това обаче доведе до значително увеличаване на реалните лихви, което тежко засегна както бюджета, така и реалния сектор. Без съществени структурни промени в приходите и разходите натискът на фискалната политика за разхлабване на паричната рестрикция в течение на годината все повече се засилваше.
Същевременно при липсата на твърди бюджетни ограничения през целия период на прехода от 1991 г. държавните предприятия изцяло прехвърляха своите загуби върху банките, което бързо ги декапитализираше и подготви кризата в банковата система, която се разрази през 1996 г.
Забавянето в структурната реформа в реалния сектор отново се оказа решаващо. То бе и главната причина за безрезултатността на преговорите с Международния валутен фонд за подписване на ново стенд бай споразумение, което би възстановило външното финансиране за страната, а оттам и доверието в националната валута и банковата система. Така възможностите за провеждане на ефективна антиинфлационна парична политика бяха практически блокирани от нарастващия бюджетен дефицит и дестабилизирането на банковата система. Дълбоката криза, обхванала банковата система в страната през 1996 г., е отражение и следствие на продължилото в течение на години генериране на загуби в държавните предприятия в резултат от това, че те не се преструктурират по пътя на ускорена приватизация.
На този фон слабият положителен икономически растеж, регистриран през 1994 и 1995 г., не бе базиран на ефективна производствена структура и затова се оказа временен. Същевременно не следва да се подценява и неблагоприятният обратен ефект на финансовата дестабилизация върху реалния сектор. Банковата криза тежко засегна националната икономика и доведе до изостряне на социалните и политическите конфликти в обществото. По този начин се затвори порочният кръг, произтичащ от липсата на радикални икономически реформи.
Събитията през 1996 г. ясно доказват, че Централната банка не е в състояние само чрез своята парична политика да предотврати или дори да смекчи настъпващата криза. Опитите на БНБ за значително затягане на паричната политика и решителните й действия за изолиране на нежизнеспособните банки не бяха подкрепени нито от правителството чрез бързи и ефективни мерки за преструктуриране и приватизация в реалния сектор, нито от законодателната власт чрез своевременно създаване на адекватна законова база за принудително събиране на вземанията, обявяване във фалит на предприятия и банки и налагане по този начин на финансова дисциплина върху всички икономически агенти.
През 1996 г. дори и подписването на поредното стендбай споразумение с Международния валутен фонд нямаше очаквания стабилизационен ефект. Програмата за икономически реформи, която бе договорена с Международния валутен фонд пред юли, не бе изпълнена още на първия преглед през септември. Основните фактори, съдействали за този неблагоприятен резултат, са както забавянето на структурната реформа, така и разминаванията в очакванията по отношение на дълбочината на рецесията в реалния сектор и степента на възвръщане на доверие в лева и банките, измерена чрез реалния размер на търсенето на пари. Последното доведе до липса на приходи от приватизация и външно финансиране от Световната банка, които въпреки значителния първичен излишък в държавния бюджет не съдействаха за намаляване на прекомерния натиск върху финансовите пазари и паричната политика.
В крайна сметка главната причина за прекъсването на четвъртото стенд бай споразумение с Международния валутен фонд и провалът на икономическата политика през 1996 г. бе липсата на политическа воля за бързо и последователно провеждане на непопулярни, но неизбежни икономически и финансови мерки, осигуряващи скъсване с миналото и поемане на пътя на истинските реформи към пазарно стопанство.
В края на 1996 г. икономическата и финансовата криза прерасна в политическа, която бързо започна да застрашава националната сигурност. Най-яркото нейно изражение бе рязката обезценка на лева от началото на 1997 г., която за по-малко от месец и половина бе почти толкова, колкото за цялата 1996 г. Това доведе до бързо нарастване на социалната цена на прехода до непоносимо за по-голямата част от обществото равнище и наложи спешно и кардинално решаване на политическите, а оттам и на останалите проблеми. В началото на февруари бе постигнат консенсус за предсрочни парламентарни избори и служебно правителство с разширени правомощия.

Коренният прелом в политическата обстановка, настъпил още в първите дни на служебното правителство бе изцяло подкрепен от действията на Централната банка. На затягането на фискалната политика от страна на правителството БНБ отговори с адекватни монетарни мерки, които не само пречупиха очакванията за ускоряване на инфлацията и обезценката на лева, но и осигуриха здрава основа за провеждане на бързи и плодотворни преговори с Международния валутен фонд за финансова подкрепа за започналите ускорени пазарни реформи.
Относителното поскъпване на лева, както и пресичането на хиперинфлацията в самото й начало, за сетен път показаха, че само координираните действия между правителството и Централната банка могат да имат положителен ефект, водещ до трайна финансова и икономическа стабилизация.
Договореното в средата на март пето стенд-бай споразумение с Международния валутен фонд включва пакета от икономически мерки, насочени към стабилизиране на националното стопанство, възвръщане на доверието в лева и банковата система, намаляване до поносими от обществото размери на изключително високата социална цена на прехода, произтичаща от дълбочината на кризата през изтеклата година.
Главното направление за постигане на посочените цели е решаването на структурните проблеми в реалния сектор по пътя на приватизация и налагане на строга финансова дисциплина.
Структурното преустройство в икономиката наред с въвеждането на паричен съвет в средата на годината ще позволи да се премине в средносрочна перспектива към умерен стопански растеж, стимулиран от експортно ориентирано производство, гарантиращо безпроблемно обслужване на външния дълг и укрепване на платежния баланс.
Рестриктивната фискална и парична политика на фона на политическото стабилизиране през последните месеци доведоха до относително укрепване на доверието в страната както у нашите, така и у чуждестранните инвеститори. Съществуващият лихвен диференциал макар и постепенно спадащ с падането на основния лихвен процент привлича значителен поток от чуждестранна валута, която е не само допълнителен ресурс за бюджета, но съдействува и за попълване на валутния резерв.
Формирането на ясно парламентарно мнозинство в подкрепа на реформата също има важно стабилизиращо въздействие. В създалата се обстановка нараства необходимостта от ускоряване на започнатата радикална реформа, за да не се пропусне отново благоприятния в политическо и финансово-икономическо отношение момент, както това е ставало преди.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! В заключение бих желал да използувам предоставената ми възможност да уверя Народното събрание, че Българската народна банка е в усилена подготовка за преминаване към режим на функциониране по правилата на паричен съвет от 1 юли 1997 г., както реши българският парламент.
Централната банка се надява, че новото ръководство ще продължи по поетия път на реформи и ще съдействува не само за своевременно преодоляване на всички оставащи трудности по въвеждането на валутния борд, но и за надеждното му функциониране, насочено към успешното изпълнение на целите и задачите на Българска народна банка за поддържане на финансовата стабилност в страната като основа за траен икономически растеж в средносрочна перспектива. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Здравко Бальозов.
По доклада на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г. от името на Сметната палата има думата госпожа Сандолова.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господа министри!
От името на Сметната палата бих искала да направя малка анотация пред вас на доклада, който е внесен съгласно чл. 30 от Закона за Сметната палата за извършена проверка по отчета на бюджетните разходи на Българска народна банка за 1996 г.
Материалът ви е представен и ще се спра само на най-основните пунктове от него.
Обхватът на проверката, който беше формиран от комисията обхвана начина на приемане, изпълнението и отчета на бюджетните разходи на БНБ за 1996 г., направи оценка по законосъобразност и целесъобразност на разходване на средствата по отделните шифри на бюджета на Българска народна банка, разгледа възникването на счетоводните записвания и тяхната достатъчност за извършване на оправдаване на разходите по първичните документи, разгледа ролята на вътрешния контрол при разходването на средствата по бюджета на Българска народна банка.
Бюджетът на Българска народна банка е съставен като структура в два основни раздела. Първият раздел това са разходи за издръжка на текущата дейност на Българска народна банка и втори раздел - инвестиции за материални и нематериални дълготрайни активи.
Бюджетът на Българска народна банка за 1996 г. е приет с решение на Пленарния съвет от 27 декември 1995 г. В него се съдържа следната забележка: валутните разходи са изчислени при курс на марката 60 лв. и курс на щатския долар - 80 лв. При превишение на заложените курсове на марката и на долара, както и на инфлационния индекс, заложените разходи в бюджета следва да бъдат приведени към фактическите нива на валутните курсове и инфлационния индекс.
С писмо на Управителния съвет на БНБ уведомява членовете на Пленарния съвет за извършена актуализация през декември 1996 г. само в частта за текущите разходи от 2 млрд. 185 млн.лв. нарастват на 3 млрд. 370 млн.лв. или се завишават с 54,17 на сто.
Управителният съвет на Българска народна банка не уведомява Пленарния съвет за промяната по раздел втори от бюджета на Българска народна банка, където предвидените разходи за 1996 г. се увеличават от 5 млрд. 840 млн.лв. на 12 млрд. 858 млн. 640 хил.лв.
Отчетът е даден в табличен вид в доклада и тъй като съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за Българска народна банка разходите на Българска народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Пленарния съвет на банката, за което няма решение за 1996 г. за актуализирането му, Сметната палата счита, че редът, по който е извършена актуализацията, е незаконосъобразен.
Докладът е структуриран, както виждате в два основни раздела. В първия раздел са посочени основни нарушения по Закона за счетоводството, по Кодекса на труда и по други основни закони на Република България.
Във втория раздел на доклада са посочени резултатите от проверката по отделните шифри на разходите на Българска народна банка, затова аз ще се спра най-накратко и на двата раздела.
В общата част по структурата на бюджетните разходи Сметната палата счита, че в нарушение на Национален счетоводен стандарт 6, Българска народна банка не е изработила Вътрешни правила за приемане и осчетоводяване на разходите за управление. Това прави невъзможен контрола по прилагането на изискванията на чл. 51, ал. 2 от Закона за Българска народна банка.
Българска народна банка не е разработила индивидуална счетоводна политика, собствен план за документооборота и план за амортизационна политика в противоречие с императивните разпоредби на Закона за счетоводството.
В нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за счетоводството, Българска народна банка не е начислявала амортизации за своите дълготрайни активи през периода на проверката. При съществуващите счетоводни записвания е променена формата и обхватът на отчета за приходите и разходите, което също е нарушение по законосъобразност на Закона за счетоводството.
В БНБ неправилно се осчетоводяват разходите с характер на външни услуги по шифъра за канцеларски материали, както се и извършват размествания на разходи между отделни шифри в противоречие на изискванията на чл. 17 от Закона за счетоводството.
По отношение на дейността на вътрешния контрол работата на комисията се затрудни от липсата на правилник за прилагане на Закона за Българската народна банка. Най-често срещаните обекти на проверка от вътрешноведомствения контрол се оказват клоновете, почивните станции и администрацията на банката. Не е извършвана цялостна проверка на бюджетните разходи на банката.
Беше разгледан ревизионен акт N 10 от 14 октомври 1994 година, при който няма потърсена отговорност от виновните длъжностни лица, след като той констатира нарушение. Извършената ревизия от органите на Обществено осигуряване за периода от 1994 - 1995 година констатира нарушение по чл. 50. Тя не е завършена. Същите нарушения бяха констатирани и от комисията на Сметната палата.
Много накратко ще спомена и някои отклонения по отделните шифри.
Шифър 2000 е разходи за труд и осигуровка. Бих искала да спомена, че тези примери, които са дадени по отделните нарушения на отделни трудови договори представляват само една подкрепа на констатациите на нарушения на трудовото законодателство. Те не представляват голяма вреда като сума, но фактически подкрепят самите нарушения. Искам да кажа, че в хода на проверката на шифър 2000 "Разходи за труд и осигуровки" срещнахме сериозни затруднения при получаване на информация от страна на Централната банка, която касаеше щатното разписание и ведомостите за заплатите. Това за съжаление до голяма степен допринесе резултатите от анализа на изпълнението на шифър 2000 да бъде непълен и в доклада е отчетено кои са тези непълноти.
В шифър 3100 "Канцеларски разходи" неправилно са отнесени разходите за международния одит на Българската народна банка. Тръжните условия са изменени при сключването на договор за извършване на международния одит с "Делойт и Туш", където има изрична клауза, даваща възможност за последващо договаряне на индексиране на цената вследствие на увеличаване на курса на щатския долар спрямо лева. Това увеличение на договорната цена е в размер на 1 млн. и 40 хил. лева и е изплатено от БНБ без да е сключен анекс към основния договор.
По шифър 3200 "Разходи за командировки" бих искала да спомена най-основно, че БНБ не е съставяла план за командировки в чужбина за 1996 година, с което са нарушени изискванията на наредбата за служебни командировки. Тя е нарушена и в тези й части, в които няма съставени 6-месечни, годишни отчети и анализи за командировките и специализациите. Наредбата допуска максимален лимит за командировки в чужбина от 45 дена. Тук също са констатирани отклонения - на определени служители командировките са за повече дни. Осчетоводяването на разходите се извършва с мемориален орден, без представяне на авансов отчет за валутата. Изплатени са суми за командировъчни над размерите, определени в приложения N 1 и    N 2 от наредбата за служебни командировки, без да бъдат обложени по реда на чл. 4 от Закона за данъка върху общия доход в месеца на тяхното получаване. Бих искала да кажа, че в хода на проверката тази сума беше внесена от страна на Българската народна банка.
Допуснато е ползване на кредитни карти, което не е въз основа на добре изработени вътрешни правила и е допуснато издаване на такива кредитни карти на лица извън определения от Управителния съвет списък.
По шифър 3860 "Разходи за информационно-образователни цели" комисията се натъкна на неправомерно разходване на средства за рекламна дейност на държавни ценни книжа, което е извършено от определен служител на Централната банка, който е бил оторизиран от Управителния съвет за 1 млн. лева право на подпис и задължаване на сметката на банката. Превишавайки своите правомощия, той е разписал по съответното перо разход от 26 млн. лева.
Шифър 4400 "Разходи за придобиване на технически средства за безопасността на БНБ" и шифър 4300 "Разходи за оборудване на печатницата". Господа народни представители, тъй като в пълния текст на анализа и проверката на разходите по тези два шифъра се съдържат факти и данни, които изпълват точки 20 и 27 от Списъка на държавната тайна, комисията беше задължена пълният текст по тези два шифъра да бъда засекретена и предадена в секретно деловодство на Народното събрание, където вие можете да се запознаете с този пълен текст. Това, което бих могла да отбележа по шифър 4300, е, че беше направен пълен анализ и пълна проверка на придобиване на собствеността за изграждане на обект "Печатница на БНБ", разходи за строително-монтажни работи и беше направен анализ на сключените договори за изпълнението на обекта. Изразходваните средства за 1996 година са в размер на 12 млрд. 713 млн. 564 хил. 773 лева. Проверката установи по този шифър нарушения, данни за вреди в размер на 56 млн. лева, 10 млн. 461 хил. швейцарски франка и данни за престъпление. Пълният текст по този шифър е предаден, съответно след решение на Сметната палата от 25 април, на Главната прокуратура, където текат съответните процедури.
Анализът на шифър 4400 "Разходи за придобиване на технически средства за безопасността на БНБ" установи отново нарушения, данни за вреди в размер на 100 хил. щатски долара и данни за престъпление. Респективно с констатациите по този шифър също е подходено законосъобразно съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за Сметната палата и след решение бяха предадени на прокуратурата.
В шифър 5000 "Разходи за социална дейност на БНБ" са изразходвани незаконосъобразно суми в размер на 6 млн. 389 хил. лева за застраховка "Живот", която не е направена по съответния начин с определено решение на събранието на пълномощниците в Българската народна банка.
Беше разгледан и шифър 6220 "Проект за картова система "Борика", но тъй като "Борика" представлява юридическо лице по Търговския закон със 100 на сто капитал на Централната банка, комисията сметна, че се налага по-задълбочена проверка, отделна проверка. По този шифър са направени само отделни констатации.
В заключение бих искала да кажа, че през 1996 година бюджетните разходи на БНБ възлизат общо на 19 млрд. 173 млн. лева, в това число за инвестиции - 15 млрд. 611 млн. лева. Преразходът е в размер на 11 млрд. 146 млн. лева, в това число за инвестиции - 9 млрд. 771 млн. лева.
През бюджетната 1996 година в рамките на републиканския бюджет са реализирани инвестиции в размер на 5 млрд. 944 млн. лева и е получена вноска от превишението на приходите над разходите на Българска народна банка в размер на 23 млрд. 544 млн. лева. Това налага извода, че през 1996 година Българската народна банка е трикратно по-мощен инвеститор от републиканския бюджет и че бюджетната политика, провеждана в Централната банка на Република България през 1996 година, не е съобразена с общата икономическа ситуация в страната. При изпълнението на бюджета на Българската народна банка е допуснат ред за приемане на актуализацията му през месец декември 1996 година, който е незаконосъобразен.
Допуснати са нарушения на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти, Закона за данък върху общия доход, Закона за данък върху печалбата и Кодекса на труда.
Възприетата структура на бюджетните разходи на Българска народна банка не позволява прилагането на изискванията на чл.. 51, ал. 2 от Закона за Българска народна банка.
Допуснато е разходване на средства по шифри, неотговарящи на характера на разхода.
Дейността на вътрешния контрол в Българска народна банка е едностранчива и недостатъчно ефективна.
Анализът на договори между Българска народна банка и външни за банката изпълнители, по които за 1996 г. са извършени разходи, сочи недостатъчна защита на интересите на Централната банка като страна по тях. Допуснато е сключване на договори без проведен търг или при нарушаване на тръжните условия.
Поради необосновано завишени цени са изплатени в повече 5 млн. и 500 хил. швейцарски франка, 100 хил. щатски долара, с което е нанесена вреда на бюджета на Българска народна банка за 1996 г.
Освен горепосочените са установени и данни за вреди на бюджета на БНБ в размер на 70 млн. лева и на републиканския бюджет в размер на 809 хил. 815 швейцарски франка и 3128 щ.д.
Докладът по отчета за изпълнението на бюджетните разходи на Българска народна банка за 1996 г. е приет на заседание на Сметната палата с протокол N 25 от 4 юни 1997 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Сандолова.
Преминаваме към дебати. Определям по 30 мин. за всяка парламентарна група. Моля да ми бъдат предадени списъци с желаещите да участвуват в дебатите.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да прочете становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол бяха разгледани тези два документа. Ще ви прочета становище и по отчета на Българска народна банка за 1996 г. N 07001, внесен от Любомир Филипов на 7 май 1997 г.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол при Народното събрание на заседание, проведено на 10 юни 1997 г., изслуша експозе по отчета на Българската народна банка за 1996 г., направено от господин Здравко Бальозов, и анотация по доклада на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г., изложена от госпожа Надежда Сандолова.
От направените експозета стана ясно, че проверката на Сметната палата е констатирала пропуски и нарушения в дейността на Българската народна банка. Част от направените констатации имат поверителен характер и с оглед запазването на държавната тайна са изпратени по съответния ред в Народното събрание за ползване от народните представители.
Резултатите от проверката са представени на ръководството на банката за становище.
В отговора на банката са оспорени около 99 на сто от направените констатации.
При тази обстановка на неизяснени позиции по констатациите за дейността на БНБ за 1996 г. и невъзможността комисията да вземе обосновано предложение за решение по отчета на БНБ комисията единодушно реши:
1. Предлага на Народното събрание да отложи гледането и приемането на отчета на Българската народна банка и доклада по проверката на Сметната палата, предвидено за 11 юни 1997 г.
2. Да избере работна група под ръководството на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол с участието на представители на Сметната палата и ръководството на Българската народна банка.
3. Работната група да се запознае с всички необходими документи и да изготви становище по отчета на Българска народна банка и доклада на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за процедура господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Може би вникнахте в това, което прочете председателят на нашата комисия. Вчера наистина ние се чудехме какво ще правим днес - дали ще дебатираме или трябва да се подготвим по-добре. Най-малкото, днес ни беше раздаден докладът, вчера наистина госпожа Сандолова докладва пред комисията, но докладът ни беше раздаден днес, за да се запознаем подробно с числата. Все пак числата, когато са написани, човек може да разсъждава по тях. Когато ги чуе - какво чул, какво недочул.
Освен това със секретната част от доклада мисля, че никой от комисията все още не се е запознал.
Така че в доклада на председателя на комисията прозираше желанието на цялата комисия в момента да не продължаваме с обсъждането както на отчета, така и на доклада, да отложим дебата, да се създаде една работна група, тя да разбере за какво става дума, да предложи становище на комисията и комисията, когато стане готова, тогава да приемем. А иначе сега трябва да разсъждаваме по нещо, което току-що четем.
С оглед на това работата ни да бъде по-полезна аз предлагам в духа на това, което прочете нашият председател, да отложим дебатите по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има предложение за отлагане на дебата.
Заповядайте, госпожа Дончева. За противно становище ли?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ние не възразяваме днес да не се провеждат дебати и подкрепяме идеята на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Но смятаме, че в предложението, което е направила и което току-що прочете нейният председател, има нещо, което може и трябва да се коригира.
Съгласно чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание то не може да създава работни групи, а само комисии - временни и постоянни.
Така че ви предлагаме в т. 2 на онова, което предложи Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да не е да избере работна група, а да избере временна комисия под ръководството на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Не може да се направи работна група, защото няма правно основание за това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние ще си я направим в комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но Вие не предлагате да си я създадете в комисията, а предлагате Народното събрание да избере работна група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Предложих ви да отложим дебата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, което преди това предложи господин Цонев, е Народното събрание да избере работна група. То не може да избере работна група, може да избере временна комисия.
Аз ви предлагам да дадете 5 мин. почивка, ако се консолидираме около това становище, да коригираме малко текста на предложеното решение, за да има разумен мандат, състав на тази комисия и отдолу да се допълни т. 3 - не просто да изготви становище по отчета, а и да го предложи на парламента.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, комисиите не могат да правят процедурни предложения. Те само дават становища. Има направено процедурно предложение за отлагане на дебатите. По това предложение ще попитам има ли някой "против", защото се оказа, че Вие взехте думата, а всъщност го подкрепяте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя процедурно предложение.
Аз смятам, че в закона точно и ясно е записано, че отчетът на Българската народна банка за изпълнението на бюджетните разходи се внася в Народното събрание, както и докладът на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджетните разходи. вие знаете, че в комисията бяха проведени дебати, от които стана ясно, че Българската народна банка не приема 99 на сто от направените констатации от Сметната палата, при което ние сме поставени в ситуация, когато се внасят два доклада, които очевидно не се приемат от двете страни.
Затова аз правя предложение ние по принцип да приемем доклада за сведение, като по този начин оставим противоречието, което се получава между двата доклада, да се решава от компетентните органи, каквито очевидно не сме ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отлагане на дебатите.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 200 народни представители, за - 79, против - 109, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Има думата господин Николай Апостолов от Парламентарната група на СДС.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата не за изказване по материалите, внесени днес за разглеждане, а по един въпрос, свързан с отчета на Българската народна банка за дейността й през 1996 година, тъй като господин Филипов заяви, че не е извършвано наливане на пари в търговските банки и не смята, че Управителният съвет и той самият носят някаква отговорност за сриването на банковата и финансовата система в страната.
Може ли Българската народна банка да ни представи по-точни цифри и сведения за това каква част от финансирането на търговските банки е върната обратно? Каква част се смята за трудносъбираема и каква част се смята за несъбираеми вземания от това финансиране на търговските банки? Кои от банките носят най-голяма тежест в това финансиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Апостолов.
Има думата господин Александър Томов, от Парламентарната група на Евролевицата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също ще направя едно съвсем кратко и принципно изказване, защото гласувах, а и всички от Парламентарната група на Евролевицата гласуваха за това днешният дебат да се отложи. Причините:
Приемаме документ, който е от особена важност за бъдещето на страната. Това не е само един регулярен отчет на Централната банка. Това е завършване или отчет, с който приключва едно състояние на Централната банка и чрез който ние подхождаме към ново състояние на Централната банка, а именно като имитатор на валутен борд.
Според мен, вчера в Бюджетната комисия трябваше да стане едно задълбочено обсъждане - обсъждане на цифри и факти, обсъждане на решения. Това, което вчера в Бюджетната комисия не стана. Излишно е бързането, защото тук могат да излязат неща, истини, проблеми, които са необходими за тези, които ще поемат щафетата по-нататък в Централната банка.
Втората причина, поради която искахме да се отложи обсъждането съвсем разумно, това е обстоятелството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Томов, извинете, че Ви прекъсвам.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз правя свободно изказване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не е Ваше свободно изказване. Темата е дебат по отчета на БНБ. Недейте сега да ни обяснявате какво сте искали, пък то не е станало. Има решение на Народното събрание. (Оживление сред опозицията)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин председател, струва ми се, че в този момент, което не ми се е случвало никога - поне не съм забелязал досега, Вие се опитвате да ми ограничите правата. Аз мога да говоря тук по всички въпроси, засягащи банката и отчета, независимо дали става дума за друга процедура или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е безспорно, но Вие не говорите по въпроси, засягащи банката, а говорите дали да се отложат дебатите или не, но вече имаше гласуване по този въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Предполагам, че не говоря по въпросите на цирка, а говоря за банката. Аз искам да обясня проблеми, които са важни за банката.
Искам да обясня на народното представителство моята теза, лична теза - имам право на това - как смятам, че трябва да стане обсъждането на отчета на банката. Това е съвсем разумно и смятам доброжелателно. Ако Вие смятате, че може да ми отнемете думата, направете го, но не виждам защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не бих искал да Ви отнемам думата, но по правилник председателят има право да напомня, ако изказващият се се отклонява от темата, която се разисква. Ние сега не разискваме отново дали да има дебати и дали беше хубаво дебатът да бъде отложен, а отчета на Българската народна банка и доклада на Сметната палата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ако прецените, че изказването не отговаря на дебата - аз ще продължа в духа, в който съм искал предварително да говоря, направете ми втора бележка и аз ще си седна.
И така: аз смятах, че обсъждането трябваше да стане по втора причина съвместно с едно крайно заключение, което народното представителство трябваше да има за заключенията на Сметната палата. Вчера в Бюджетната комисия по същество пак не стана обсъждане. Ние получихме обаче сериозни констатации, които не можехме да прескочим току-така.
Днес народните представители практически не познават детайлите на заключенията на Сметната палата. Има поне два нормативни документа, които задължават и Сметната палата, и Централната банка съвместно да приемат отчета на Централната банка и заключенията на Сметната палата. Аз се страхувам, че както миналата седмица направихме пропуски в Закона за Българската народна банка, така по същия начин импровизации и прибързани действия могат да доведат до грешки.
И накрая, третото нещо: ние получихме доклада относително късно. Да, имаме вече констатации, но аз искам да ви попитам възможно ли е да приемаме по такъв начин решение днес. Съвсем искрено вчера - и се надявах, че това ще стане - ние приехме в Бюджетната комисия решението, което господин Цонев прочете тук. Искам да ви кажа, че в него нямаше политически подтекст. Това решение беше решение професионално и аз не смятам, че в момента залата тук е готова да вземе сериозно отношение по отчета на Централната банка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искаме или не отчетът на Българската народна банка за нейната работа, за нейната политика през 1996 г. остава в значителна степен в сянката на резултатите от проверката, направена от Сметната палата. От това не може да се избяга, даже и с решение. Става дума за Централната банка при това във време, когато страната се насочва към режима на валутния борд. И ефектите, които се натрупаха от вчера до днес, според мен, почти изцяло отрицателни, ще се консумират не само вътре в страната и това е по-малката беда, а техният резонанс навън е по-голям и това е по-опасното.
Иначе що се отнася до работата на Централната банка през 1996 г. - и текущо през годината, и през последните 4-5 месеца, са правени доста оценки. Самите автори на доклада според мен доста самокритично се отнасят към направеното, отбелязват някои плюсове, онова, което не можаха да направят.
Аз съм привърженик на оценката, че на Централната банка й беше много трудно през 1996 г. и много от нещата, които тя искаше да направи, можеше да реализира, бяха възможни само при една по-друга политика на правителството, на изпълнителната власт. И тя, и финансовото министерство, дълго време през 1996 г. бяха оставени сами, в смисъл, че без осъществяването на някои неща, съмнително е дали те можеха да постигнат ефект в своята политика, по-специално в областта на паричната политика. Не че нямаше и погрешни ходове.
Има доста истина изглежда в критичните оценки, че в ранната пролет на 1996 г. може би по-икономично трябваше да бъдат разходвани части от валутния ресурс, тъй като безспорно беше, че голяма част от интервенциите не дадоха ефект. Както и ако се пренесем към есенните месеци на 1996 г. не можем да не споделим оценките, че повечето от онова, което се преследваше с драстичното увеличаване на лихвените равнища не беше постигнато и както и в предишните години високите лихвени равнища се превърнаха много бързо в проинфлационен фактор.
Но веднага отивам към настроението, което днес беше изразено в залата, че ако искаме да се отнесем сериозно като парламент към отчета на Централната банка, направеното от Сметната палата, уважавайки по този начин двете високи институции в страната, трябва да подкрепим с консенсус приетото вчера в Бюджетната комисия предложение да се опитаме за няколко дни да се ориентираме в резултатите и въпросите, които следват от проверката на Сметната палата.
Няма да скрия, че аз мисля, а и значителна част от колегите в залата, а още повече и извън тази зала, имат усещането, че сега така предложения отчет за резултатите от проверката на Сметната палата като че ли преследват дестабилизация на Централната банка тъкмо във времето, когато страната се насочва към валутния борд. Казвам това е едно усещане. То може да се потвърди, може и да се опровергае. Но и начинът, по който се започна с представянето на тези резултати, възражението, несъгласието да се отиде към разглеждането им в рамките на някаква комисия или работна група..., тук отварям една скобка, господин председател, нямам претенции на вещ познавач на правилника на събранието, но ако се бърза с избирането на новото управително тяло на Централната банка, нека тази процедура да започне днес или утре, а ние да свършим това, към което се насочи вчера Бюджетната комисия без особени възражения.
Някой търси ефекти, отрицателни ефекти безспорно, за които плаща страната. Във всеки случай не аз, и не парламентарната група отляво и тези депутати, които подкрепиха вчерашното решение на Бюджетната комисия, във всеки случай не те. Няколко месеца се пише и не са малко писанията, които звучат убедително, че в страната има сили, които все по-организирано и не знам дали с нарастващ успех, дано не е така, воюват срещу политиката на преминаване на страната към режима на валутния борд, към дестабилизация на централни структури, каквато е и банката без съмнение.
И едно противодействие на тези усилия би било да направим това, което вчера в Бюджетната комисия се сметна, господин председател, за съвършено естествено и неотнемащо кой знае колко време на парламента и на депутатите.
Така че ние ще постъпим по-правилно и обществеността ще ни разбере, ако отидем към приключване на този въпрос по начина, който вчера една от основните и авторитетни комисии на парламента възприе като естествен, бих казал, от само себе си разбиращ се.
Струва ми се, че някак си звучи несериозно - вчера една голяма група депутати, в това число и от мнозинството, без особени възражения, гласуваха "за", а днес в залата се получи нещо съвършено обратното. И тук забележките на някои колеги депутати от центъра на парламента бяха основателни.
Затова аз мисля, че можем да се върнем отново към този въпрос и след като се хвърли един такъв допълнителен поглед, господин председател, и върху секретната част от доклада на Сметната палата и се види наистина какво има там в тази секретна част, дали наистина се консумират такива вини, на основата на какви решения са правени тези разходи и дали наистина се консумират престъпни състави и така нататък, тогава да сложим точка над и-то и да приключим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В своето изказване проф. Стоилов, поне на мен така ми прозвуча, се опита да обвини Сметната палата, че едва ли не прави опит да дестабилизира банката. След това намесихте, господин Стоилов, и някакви тъмни сили, които не назовахте.
Сметната палата е направила проверка единствено на бюджетните разходи на банката и това Вие го знаете много по-добре от мен, защото сте финансист. И докладът на Сметната палата няма нищо общо със същинската дейност на банката. Става въпрос тук само за това как те са изпълнявали своя бюджет.
В момента подобна проверка тече и в Народното събрание от Сметната палата. И ако Сметната палата констатира нарушения в работата по бюджета на Народното събрание това съвсем няма да означава дестабилизация на българския парламент или пък оценка на нашата работа като народни представители.
И точно изказвания като Вашето, проф. Стоилов, фактически водят до дестабилизация, до създаване на някаква паника, на някакъв страх у хората. Нека да бъде ясно, аз само заради това взимам думата, без да съм финансист, без да съм специалист, да стане ясно какво точно представляват двете неща - едното е отчетът на банката, а другото - докладът на Сметната палата не коментира отчета на тази банка. Той се занимава само с бюджетните разходи и евентуално с констатираните нарушения.
И едното, и другото - ние не сме институцията, която може да каже: да, това е вярно, онова не е вярно. Има си ги органите, ако има нарушение, си има прокуратура, нещата ще си отидат където трябва и ще се получи накрая резултат, какъвто трябва да се получи.
И въпреки че е извън темата, позволявам си да кажа едно изречение по въпроса за отлагането. Добре, като отложим, после какво ще приемем? Какво ще приемем? Погледнете Закона за банката, погледнете Правилника на Народното събрание и ще видите, че единственото, което можем да направим, е да приемем за сведение и толкова. Нито можем да отменим отчета, нито да го върнем, нито да не го приемем, нито нищо. Просто за сведение го приемаме и това е.
Затова нека да си продължим работата и да не бъдем ние тези, които да създаваме настроения за някаква паника сред хората или за някакви изказвания, които да целят точно дестабилизиране на банката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Господин Лучников за втора реплика.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Какъв е характерът на отчета, който дава банката пред Народното събрание и какъв е актът на Народното събрание по този отчет? Тук не се касае за едно общо събрание на акционерно дружество, което приема отчета на неговите ръководни органи, за да може да става въпрос за търсене или освобождаване от конкретна материална отговорност. Народното събрание следи за работата на банката като политическа институция и я оценява с оглед на нейното политическо значение. В доклада на Сметната палата нищо подобно няма, не се третира въпросът банката защо е финансирала толкова много правителството, защо е отпускала или наливала и финансирала търговски банки - тези важни политически въпроси в този доклад не се намират. Както каза и господин Куртев, това е просто един анализ на бюджетните разходи на банката. С този проблем Народното събрание изобщо не се занимава и не му е работа да се занимава. Ако има някакви пропуски, ако има някакви нарушения, за тази работа си има съд, има си прокуратура, които ще вземат становище. Ние с тези неща не можем да се занимаваме. Какво бихме решили ние по този отчет, та трябва да чакаме да разглеждаме и въпросите, които повдига Сметната палата? Какво? Ние да освободим от отговорност? Та ние нямаме право да освободим от отговорност, защото там се говори за обвинения в престъпления. Ако някой от ръководството на Българската народна банка е извършил престъпление, никакъв акт на Народното събрание не може да го освободи от отговорност. Как си въобразяваме тази работа? И тогава защо? Какво ще правим? Само ще разискваме тук въпроса, ще раздрънкваме и по този начин наистина, раздрънквайки този въпрос тук и давайки храна на пресата, ние именно ще ударим по авторитета на Българска народна банка, авторитет, който в този момент сме длъжни особено много да пазим, защото ролята на банката в предстоящите събития по въвеждането на валутен борд е огромна.
Моля ви, да не се занимаваме с тези въпроси. Да приемем за сведение отчета и да си минем на дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Началото на сензацията беше поставено вчера, а не днес или утре. Това е едно.
Второ, за внимателно слушащите това, което аз казах, не би било трудно да се разбере, че не аз измислям някакви си зли сили. Това е в оборот в пресата, в медиите от няколко месеца и не отсам започнаха тези приказки.
И трето, ваша воля! За обществеността, за една значителна част от народните представители тези факти наистина не могат да бъдат избегнати, когато се гледа отчетът на Централната банка. Те създават една своеобразна атмосфера, една своеобразна рамка. От вчера се говори за престъпление, това беше тиражирано с дебели букви, с големи букви в заглавията на вестниците.
И накрая, ако наистина трябва да отидем днес или утре към избор на управително тяло, намерете начин в правилника това да стане и онова, към което се ориентира вчера Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да бъде направено. Вярно е, че в отчета за проверката на Сметната палата не се обсъжда политиката на банката. Има си хас, никой от нас - нито аз, нито Венцеслав Димитров си въобразяваме подобно нещо, за да ни се обръща внимание. Става дума за други неща. Става дума именно за неща, които са правени в Централната банка според отчета на Сметната палата и искате или не искате, те хвърлиха немалко елементи на компрометиране на тази централна институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като сме принудени да преминем към обсъждането, виждаме, че са налице два доклада - по-скоро един отчет и един доклад.
Интересното е, господин Куртев, не се обръщам лично към Вас, а към хората, които мислят по този начин, че това са две институции, които на практика са подотчетни на Народното събрание. Примерно, ако Сметната палата направи забележка за едно министерство, за някой комитет, отива се в Министерския съвет и там да се оправят. За съжаление, няма друга институция, пред която те да се отчитат, освен на нас. И Сметната палата, и Българска народна банка и ако трябва да има някой арбитър между тях - не става дума за съд. Който е сгазил лука, да си ходи в затвора, да го съдят. Обаче ето, има проблеми, които се оказват, че не са за съд. Даже аз съм много доволен от този отчет на Сметната палата, защото съм сигурен, че в което и ведомство да отидете, ни занимават с командировки и разни други работи. Законите са такива, че неминуемо ще има колизии. И хубаво е, че го поставят точно в парламента, защото парламентът е законодателният орган, където трябва да се ликвидират тези неща. И те ни указват къде трябва да продължим да работим.
Съгласен съм и с мотивировката на хората, които настояват сега да мине, защото нямаме много законодателно време до края на сесията. Но мисля, че би трябвало да отделим малко повече време и на обсъждането на отчета на Българска народна банка, и на доклада на Сметната палата, защото това е първият такъв доклад, който ни се предоставя тук. Да видим оттук нататък какво ще правим с подобни доклади, особено що се касае до Българска народна банка, особено що се касае до нейния бюджет, защото, доколкото знам, Законът за Българска народна банка влезе в сила и бюджетът на БНБ тук ще се дискутира, тук ще се дебатира. Какво по-добро от това да използуваме случая да видим какво става с бюджета от миналата година, да повдигнем въпроса за бюджета за тази година и какво ще става в БНБ.
Между другото, това са два съвършено различни проблема - отчета на Българска народна банка за цялостната й политика и доклада на Сметната палата. За съжаление, аз съм съгласен с това, днес ще се занимаем повече с доклада на Сметната палата, въпреки че е много по-важно за България и за бъдещата политика, за това, което сме направили, е да видим какво направи Българска народна банка, каква беше нейната съпричастност в крушението на нашата финансова система през миналата година. Защото нашата парламентарна група ще настоява да се създаде парламентарна анкетна комисия за вината за тази финансова катастрофа. Всички сме съгласни, че има финансова катастрофа. Тя доведе и до политическата криза, тя доведе и до предсрочните избори и т.н. Е, не трябва ли да видим какво се случи, каква е вината на Българска народна банка и на правителството, да се раздели и да се каже: да, тези и тези действия допринесоха за катастрофата. Следователно, те вече не трябва да се допускат.
За мен има какво да се говори и по отчета, но съвсем накратко. За мен основният проблем е политизирането на БНБ през изминалата година - миналата 1996 г., може би и 1995 г., когато доста слушаше правителството, особено 1996 г. Защото когато господин Филипов ни извика парламентарните сили, за да ни съобщи решението - мисля, че беше 23 септември - за увеличаване на лихвата на 1355 на сто и за затварянето на още поредица от банки, като ме питаха журналистите какво означава това, аз им казах така - това го има записано и по телевизията: това е началото на края.
За мен беше ясно, че българската финансова система си отива. И вие видяхте после какво стана - и курсовете, и бягството на депозитите от банките, и хиперинфлацията в началото на годината, и естествено, политическото развитие, но то би трябвало да е предмет на друг разговор. Политизирането не само на Българска народна банка, но и на самата банкова система, на редица банки, неадекватната бюджетна политика на правителството преди всичко, на финансовия министър, паричната политика, лихвената политика и т.н. - това, което се случи миналата година, включително и в БНБ и бих казал и подчинението й на политически цели, трябва да бъде обица на ушите на всички български политици, които се занимават с упражняването на властта - и в Министерския съвет, и в Българска народна банка, и никога повече това нещо да не се допуска.
Затова мисля, че би трябвало да отделим малко повече внимание именно на този отчет - за политическата страна, паричната и лихвената политика. Но мисля, че ако се създаде такава комисия, нека да се остави възможност на хората да поработят и да се излезе с една обективна оценка, да се разграничи точно вината чия е.
Преминавам към доклада на Сметната палата.
Мисля, че е хубаво пак две институции, подотчетни на Народното събрание, когато имат колизии, тук наистина да се разглеждат проблемите съвсем директно и естествено - пълно. Какво значи да ги приемем за сведение? Господин Лучников, като ги приемем за сведение, никой утре не може да им каже какво да правят, освен нас. Министерският съвет не може да нарежда на Сметната палата. Министерският съвет не може да нарежда на БНБ. Ние сме тук, които трябва да ги кастрим и да им кажем какво да правят.
За бюджета. Неслучайно повдигам няколко пъти въпроса за бюджета, когато разгледахме корекцията на Закона за БНБ. Винаги съм знаел, че той рано или късно ще изплува. Ето го, изплува в момента.
Сметната палата смята, че бюджетът не е бил коригиран правилно. Ами, как да бъде коригиран бюджета? Отидете в Министерство на финансите да видите какво става за миналата година. Мисля, че четири пъти тук ние разглеждахме корекцията на държавния бюджет за миналата година. И отидете да видите вие точно, Сметната палата, колко пъти министър Костов въпреки това го е нарушавал. Въпреки това го е нарушавал! Самият той си призна, че го е нарушавал. Примерно има един определен момент, когато превишаването на разходите над тези, които са му гласувани в парламента, е било с двадесетина милиарда. Не знам колко е, вие отидете и разкрийте. Вие отидете и вижте там какви други подобни нарушения има.
Вярно, аз също съм приемал този отчет като член на пленарния съвет, после сме го коригирали. Вярно, казвали сме, че за инвестиции много отива. Това са и мои думи, попитайте хората там, които са присъствали. Казвал съм, че те правят по-големи инвестиции, отколкото прави цялата държава. Държавата няма пари.
Но ако минем по-назад - за бюджета на БНБанка, ще видите, че тези инвестиции, които бяха направени миналата година, това са преди всичко оборудването на печатницата, са отлагани от година на година, именно поради това. И най-накрая се взе решение - или ще имаме печатница, или няма да имаме. И това решение, забележете, то се взе в края на 1995 г., когато като че ли инфлацията лека-полека тръгваше, но се очертаваше голямо печатане на пари. И впоследствие не беше оспорено. Защото тези пари се печатат в чужбина. Всяка банкнота струва центове, пфенинги и т.н. Не знам, десетина пфенинга ли струва? Толкова. Кое е по от полза за България - тук да направим печатница и тук да ги печатим или да плащаме на германците и те да ни ги печатат?
И сега забележете, направете един прост анализ, както ние правим в Бюджетната комисия, прост анализ на разходите в държавния бюджет от гледна точка на инфлацията. Забележете, бюджетът на БНБанка е приет още през 1995 г., с което не може да се похвали нито един държавен бюджет. Тогава прогнозата беше, че ще има 20% инфлация. Знаете каква беше инфлацията в края на 1996 г. - 300% ли, колко ли беше?
И въпреки това, забележете кои разходи са надвишени, кои са по-големи от процента на инфлацията. Напротив, оказва се, че текущите разходи са се увеличили със 183 на сто. Тоест те са се увеличили много по-малко, отколкото инфлацията. От гледна точка на разходите банката е икономисвала от гледна точка на гласувания й бюджет. Е, икономисвала не както всички държавни институции, но икономисвала въпреки това, независимо от гледна точка на държавния бюджет за разходите.
Къде са отишли парите? Парите са отишли преди всичко за оборудване на печатницата. Сега не знам, може ли това нещо да бъде икономисано, след като е взето решение. Още повече, че са сключени договори, в тях пише колко марки и колко долара струват и така се е получило, още повече че ние осъзнавахме този проблем, ако се увеличи инфлацията, и затова сложихме такава клауза в бюджета. Тоест не са надразходвани пари, а бих казал, че от другите пера са икономисани доста пари и което трябва вече за печатницата, аз не съм специалист, не знам дали не са взели примерно две машини повече. Не ги разбирам тези работи. Вие отидете там и кажете за кое.
Но преди всичко от тези 15 милиона, които са изразходвани за инвестиции, оборудването на печатницата е близо 13 млн. и другият един милион и нещо това е за новото строителство, което е във връзка именно с печатницата. И там е един милион и нещо, и като погледнете, почти няма нищо друго.
Така че, ако трябва да се даде с една дума характеристика на това харчили ли са повече пари или по-малко, отколкото трябва, аз бих казал, че те са се събирали в годината все по-малко и по-малко. И са харчили по-малко, отколкото са им отпуснати. Така че с тази констатация, че вие не признавате актуализирането на бюджета, от гледна точка на закона, който действа или от гледна точка на правилата, които са действали, това е ваша констатация. Но все пак вие сте икономисти и не знаете, че когато инфлацията е три пъти и парите растат, още повече че и приходите на банката са нараствали успоредно с инфлацията.
Така че аз бих оставил тази най-обща констатация - че са харчени много повече бюджетни пари, да тежи на съвестта на Сметната палата.
Виждате какви несъобразности има в самите закони. Ето примерно, че с амортизациите държавата продължава да конфискува собственост - било държавна, било частна. В България на практика инфлационно законодателство няма. И всяка една институция се чуди как да свързва двата края. Естествено пак опира до икономията, но вие да смятате, че повишените разходи от инфлацията това са грамадни нарушения - не.
Разбира се, има много други констатации, с които аз не мога да не се съглася. С някои мога, с други - не мога. Но общия разход, че са похарчили много пари, това не мога да го приема.
Вярно е, че има други неща, примерно за одита. Но, извинете, одитът беше гласуван някъде август месец. Общата сума, която е изплатена за одита ми се струва, че е около 27 млн. лв. Мисля, че сумата им е платена след като са завършили одита, след три месеца, знаете тогава курсът се повиши няколко пъти между месеците август и ноември-декември, не мога да си спомня точно датите, и вместо хората да искат два-три пъти повече пари, те са искали 1 млн. повече. Ами, значи трябва да се поздрави банката, че е държала така здраво и им е платила по-малко в долари, защото това е международна фирма. Тя не си прави сметките в левове. Тя си прави сметките в долари. Знаете, те не са чак толкова много, шест фирми са такива.
Значи трябва да им се каже "Браво!", че не са им дали парите в долари. Не са им дали 100 хил. долара, а са им дали 27 или 28 млн. лв. Затова те заслужават поздравления.
Е, отделен е въпросът, че сега същите тези ни искат повече пари, но, пак бих казал, това е тема на друг разговор.
Сега тук може би има вина главният ревизор, но от гледна точка на парите, с които се занимаваме, нека да се занимаваме с милиарди. Тук се занимаваме, че са дали 150 хил. или 220 хил. за изплащане на някакви възнаграждения на трудов договор. Това в края на краищата не чак толкова много, кой знае колко.
Сега за командировките. Вярно е, че има нормативна наредба за служебни командировки 45 дни, но аз мисля, че има хора, които пък сигурно пътуват повече. Вие обаче, Сметната палата точно, би трябвало да обърнете внимание на друго нещо - как пътуват тези хора. В първа класа ли пътуват? Пак подчертавам, там до вас седи бъдещият управител на БНБанка. Той си спомня миналата година, отива за Ханой, аз онзи ден го казах пак тук, с една делегация и се настаняват в "Луфханза" в първа класа. Спокойно могат да седнат в икономическа класа, а до Ханой цената е много голяма. Точно тогава ние си замразихме заплатите. И точно тогава започна една масова психоза, че всички трябва да си замразяват заплатите, а те харчат.
Между другото аз съм пътувал на разноски на чужди държави, примерно на Съединените щати. И те, когато ти дават билет, ти дават само за американска компания, а ние... (Реплика от блока на левицата, която не се разбира)
Това е отделен въпрос. Мога да ти разкажа, само че те такива като теб няма да вземат, защото те нямат работа в такава държава. Още повече, че там има един въпрос, на Сашо Томов съм го казвал: "Били ли сте член на комунистическа или друга терористична организация?" Вие няма какво да кажете, нали? Това е вметване.
Но за първата класа. Бих желал, господин министре, в новия Закон за бюджета, в една от последващите разпоредби, да има, че българските служители пътуват в икономическа класа и по възможност пътуват само с "Балкан". Защото се чудим как да спасяваме нашата компания, а наши висши служители пътуват с чужди компании. След като един час преди това имаше и полет на "Балкан", който беше празен.
Проблемът тук. Ами, има едни идиотски неща, които винаги сме ги повдигали тук и които знам, че ще тормозят и парламента. Това облагане с общ доход на дадените вповече пари за квартирни, когато отидете в чужбина. Предполагам, че сте се сблъсквали, когато сте ходили в командировки. Знам, че миналата година имаше един такъв сериозен проблем, даже го разглеждахме на Административна комисия. И тези идиотски закони трябва да бъдат оправени. Примерно ви дават 100 долара за хотел, а плащате 150. И тук казват: "Ама, те не са си платили данък общ доход или са го платили със закъснение върху разликата от 50 долара". Че какъв доход им е това, като е разход?


И ето тук наистина виждаме, че един закон трябва да се оправи. Кажете, че този закон е неадекватен, че не е нормален и че това пречи на всички.
Един джип - някаква банка, Агробизнесбанк, знаем я каква е. Сега и това е в констатациите. С такива работи ли трябва да се занимаваме? Тази банка няма пари. И пак добре, че БНБанка се е сетила - вместо да й вземат парите са и взели джипа. Лошо ли е това? Иначе нищо. По-добре ли е джип или нищо? И после го дали джипа на някаква друга институция. Отидете в тази институция и вижте и там как харчат парите. Ама на кой са го дали, на някое частно лице ли са го дали? - Не, на държавата са го дали. От държавата в държавата отишло. Къде отишло - вие трябва да кажете защо е отишло. Но аз мисля, че всички държавни институции имат право на живот, щом са създадени по някакъв начин.
Уважаеми колеги, не искам повече да ви занимавам с подробности. Тук има още доста интересни неща. Предполагам, че в секретната част от отчета също ще има интересни неща. Но не ми се иска с днешния дебат да приемем и доклада, и отчета за сведение и да затворим страницата. Напротив, иска ми се поне в Бюджетната комисия да ги разгледаме задълбочено - както този доклад, така и секретната част, и оттук нататък да видим какво трябва да направим, трябва ли да кастрим някой. БНБанка вече ни е подчинена и по отношение на бюджета. Сигурно новото ръководство ще трябва - господин Гаврийски, дано да Ви изберат, аз ще гласувам за Вас, новото ръководство нека да бъде така добро и да представи проекта за бюджета. Не се притеснявайте, че е средата на годината. И бюджетът на държавата още не е представен, така че този път ще бъдете заедно. И нека да го обсъдим тогава и да видим какви разходи още трябва да се направят, за да работи банката така, както трябва, и да осигури финансовата стабилност.
С това искам да завърша пак с тази препоръка - нека да не затваряме страницата, още повече че и двете институции са ни подотчетни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Една реплика към господин Венцеслав Димитров. Вие говорите за преразхода в бюджета, който е приет на 27 декември 1995 г., във връзка с фактическата инфлация и имате предвид вероятно целесъобразност при направените разходи. Но тук става въпрос освен за целесъобразност и за законосъобразност, тъй като Управителният съвет на БНБ не уведомява пленарния съвет за промяната по раздел втори от бюджета на БНБ, където предвидените разходи за 1996 г. се увеличават съответно от 5 на 12 и т. н. - вие това го имате в отчета.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за БНБ разходите се извършват съобразно годишния бюджет, приет от пленарния съвет на банката. А няма решение на пленарния съвет за утвърждаване на промени в бюджета. Тоест в случая, без да има ред за прехвърляне на правомощията, бюджетът е променен съответно неправомерно.
Освен това когато говорим за някои от тези разходи в бюджета, искам да ви обърна внимание и върху нещо друго, посочено в доклада на Сметната палата. Без търг или конкурс е подписан договор с фирма "Перил" на 16 февруари 1996 г. за външна реклама на държавни ценни книжа. А на 13 септември се подписва нов договор при същите условия за нови 6 месеца, вместо да се подпише анекс само за удължаването на срока, като се коригира и цената, с което има данни за нанесена вреда на БНБ. 12 хил. 240 щатски долара е договорът, който е сключен. Същевременно договорената цена е много по-висока от предлаганата цена примерно от Столична голяма община - от 50 до 300 лв. на квадратен метър на месец. Става въпрос за реклама на държавни ценни книжа.
Също така говорим за тази прословута печатница. Но тук пише, че банката е сключила два договора за печатна брошура, отново за държавни ценни книжа. Вместо това да стане в тази печатна база, без да е проведен търг или конкурс за възлагане на отпечатването на брошурите, е потърсен външен изпълнител на тази поръчка.
Тук не искам да говоря за тези инвестиционни разходи, които са направени. И времето ми изтече. Само върху тези неща исках да ви обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Панайотов за втора реплика.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа! Съжалявам, така вече стана практиката. Четох го много кратко, по диагонал.
Господин Димитров, развихте тезата за нарастване на инфлационните разходи и прочие. Не става въпрос за това. Става въпрос за друго. В момента цялата ни социална система би трябвало да работи по една дванайсета, но тя не работи, защото болници и т. н. Това не е аргумент, това не е място за атака. Въпросът е друг.
Не става въпрос за разходи на гориво, което е нарушение, за командировки. Вижте "Услуги". Резюмирам това, което беше казано. От консултантски, рекламни, инвестиционни услуги се правят без конкурс, без договор. Това, уважаеми дами и господа, се нарича далавера. Същата далавера я има в стопанските предприятия, които са застанали, фирми или приближени, на входа и изхода. Това, уважаеми дами и господа, е примерът на Българската народна банка. Парите от бюджета си... Има едно правило - Закон, господин Димитров, за провеждане на конкурси и търгове. Това е далавера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика. Ако има далавера, който я е правил да отговаря. Още повече че оттук нататък всички ние ще се занимаваме с бюджета на БНБанка, така че всеки ще може да се произнесе.
По въпроса за държавните ценни книжа. Тук е господин Филипов. Онзи ден го видях. Викам: господин Филипов, кой Ви даде право да слагате реклами - или на Стратев ли казах, не знам, - да слагате реклами по улиците? Аз, доколкото знам, ние гласувахме допълнително - това беше още преди две години - реклама на държавни ценни книжа само в средствата за масова информация, а не и по улиците. Мисля, че такава беше формулировката. Естествено това и мене ме изненада, че са дали на някаква частна фирма, дали й пари там. За мене рекламите по телевизията и по вестниците са достатъчни.
Другият въпрос. Аз съм все пак член на Пленарния съвет, вече не, защото се разпусна с влизането на закона в сила. И аз мисля, че приехме и разходите за инвестиции като корекция на бюджета. Защото тези цифри поне са ми познати - за увеличаване на парите, инвестиционните разходи за печатницата. Тази печатница, доколкото знам, не е за брошури, тя е за пари. Не знам, не съм специалист по печатане, може би там, където се печатат пари, може да се печат и брошури. Но нека да кажат специалистите. Това е подробност. Но искам да ви кажа друго. Аз не влизам в тези подробни пера. Основата за атаката в момента към БНБанка е, че бюджетът, видите ли, не бил актуализиран съобразно закона. Мисля, че е актуализиран. Мисля, че още в самото начало Пленарният съвет е дал правото разходите да се извършват в зависимост от промяната на курса за перата, които зависят от курса.
Кои са тези пера, които зависят от курса?
Първо, това е даже печатането на пари, защото не се плаща в лева, а се плаща в марки. Другото са машините. И другото са още някои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на финансите, уважаеми дами и господа народни представители! Доста вече беше казано по темата от господин Димитров и господин Стефан Стоилов. Аз няма да се спирам върху доклада на Сметната палата. Но целта на годишния отчет за 1996 г. - и затова се предлага в парламента - е да се обсъди политиката на банката през изминалата година.
Аз силно се притеснявам от наименованието "Годишен отчет". Това прилича на опит за оправдание на политиката на банката и може би така трябва да бъде озаглавено. Защото от доклада или от годишния отчет съвсем ясно личи опитът на ръководното тяло на банката да се дистанцира от финансовата политика на правителството през 1996 г.

Твърде нескопосан, бих казал, неумел опит. Има наивни тези, има на моменти и смешни тези в него. Мисля, че по-достойно беше хората, които са писали отчета, да напишат съвсем ясно и категорично: да, ние изпълнявахме тази политика, защото бяхме послушни на правителството.
На страница 126, тоест 123, четем дословно следното: без съществени структурни промени в приходите и разходите, натискът на фискалната политика за разхлабване на паричната рестрикция с течение на годината все повече се засилваше. Същевременно при липсата на твърди бюджетни ограничения през целия период на прехода от 1991 година държавните предприятия изцяло прехвърлиха своите загуби върху банките, което бързо ги декапитализираше и подготвяше кризата в банковата система, която се разрази през 1996 година.
Уважаеми господин Филипов, ако си спомняте добре за тази политика апелираше не друг, а член на правителството на Жан Виденов, наречен Климент Вучев. Той призоваваше дори от екрана на телевизията губещите предприятия да не плащат своите дългове. И аз питам след като вие като ръководство на банката бяхте свидетели на този процес, защо не се опълчихте тогава срещу него? Ако не с друго, поне можехте да напуснете банката и да заявите, че вашата професионална съвест не приема такъв подход, защото той руши банковата система. Точно обратното! Вие продължихте да изпълнявате послушно тази политика, а в момента се опитвате да поднасяте оправдания и извинения с политиката на правителството, което съвсем ясно е разписано на страница 61 в раздел "Парична политика".
Не искам да го чета. Доста дълго е, но ще започна само с това: причините за това следва да се търсят не само в действията на Централната банка през текущата година, но и в тенденцията и условията, очертали се през втората половина на 1995 година, когато се зароди бъдещата банкова и валутна криза в резултат на фундаментални фактори, свързани със закъснялото преструктуриране на реалния и банковия сектор.
Е, хубаво, всички тези неща за вас изобщо не са били тайна! Вие прекрасно сте ги виждали, прекрасно сте ги съзнавали и същевременно в продължение на една година тази политика продължаваше да бъде развивана и поддържана.
Кой, ако не банката, рефинансираше губещите предприятия през 1995 година? Извинете... Банките... Извинявайте...
Защо се получи така, че веднага след като банките, които бяха в особено тежко положение, бяха подпомогнати, рефинансирани от Централната банка, в следващия момент вие лично поискахте тяхното закриване? Какъв беше ефектът върху вложителя? Кой пострада от това? Банкерите ли, управленията ли на съответните банки или вложителите в тях? И каква перфидна разправа беше извършена с вложителите, когато беше приета поправката в закона, че вложителите ще получат своите пари след като съдът вземе решение за това. Кога? Когато инфлацията им изяде парите ли? Това беше резултатът!
Питам - тази пагубна политика не беше ли пагубна политика на правителството, която банката спокойно изпълняваше, а сега вие плачете. Откровено казано: плачете от начина, по който управлението на държавата се е отнасяло към банката.
Е, да, но никой от вас не беше закопчан с белезници там! И ако професионалната му съвест се е бунтувала срещу този процес, трябваше тук, когато вие на няколко пъти се появявахте миналата година, да го заявите и да си подадете оставката, ако правителството не се съобразеше с вашите възражения, а не сега. Сега е лесно на всички.
"Не бий падналия!", казва една поговорка. Аз съм много съгласен с нея, но все пак днес сме изправени пред решението за смяна и на управителя, и на Управителния съвет на банката. И това нещо трябва да се мотивира и не трябва да изглежда в очите на българския народ като политическа разправа.
Тук, в много от текстовете, особено в раздел "Парична политика", съвсем откровено се признава, че политиката на банката не е била добра.
Чета: При засилващото се теглене на депозити БНБ увеличи необезпечено рефинансиране на търговските банки с нарушена ликвидност, за да съхрани целостта на разплащателната система.
Няколко реда по-късно вие признавате, че това не е довело до желания ефект и твърдите, че сте опитали да закупите поредното временно финансово стабилизиране, по време на което да се стигне до договореност с МВФ за ново стенд бай споразумение. Това е признание, че не са били нещата така, както сте ги искали.
И аз бих казал: слава Богу, че не пристигна поредният транш, защото той за пореден път щеше да бъде излят в кацата без дъно. Той нямаше да има оздравителен ефект нито за банките, нито за българската икономика. И това са неща, които стават съвсем очевидни.
Бих се спрял на още един момент. Това е на страница 64: през декември, след оставката на правителството, страната влезе и в политическа криза, която бе последният тласък за преминаване на границата на хиперинфлацията. За това съдейства и решението на Народното събрание в края на декември БНБ да отпусне пряк кредит на правителството в размер на 115 млрд. лева за покриване..., и така нататък.
За пръв път в отчета се прави едно признание, че - не искам да използвам прилагателното, което заслужава тази политика - в страната наистина беше се развихрила хиперинфлация. За съжаление, не без съдействието и не без влияние от точно тези деяния на Българската народна банка, за които споменах. И това е точното, така че без да коментирам твърденията на Сметната палата, по които вероятно ще се произнесат други органи, аз смятам, че дори в този отчет, който, пак подчертавам - според мен е опит за оправдание, има достатъчно основание да се твърди, че банката не е управлявана, както трябва.
Банката не е работила в интерес на българския народ! Банката е изпълнявала послушно политическата поръчка, но това не е било добре за България. И именно, когато се търсят мотиви за освобождаването на ръководното тяло на банката, те трябва да бъдат търсени тук, в този отчет.
И като последно, защото има и други колеги, които желаят да се изкажат, ще се спра на казаното на страница 74 в раздел "Рефинансиране в левове".
"Предоставените от Българската народна банка средства за рефинансиране на търговските банки в края на 1996 г. са в размер - няма да чета точната цифра, защото е излишно, - което е 3,24 пъти повече в сравнение с 1995 г." Така е написано.
Същевременно по-надолу е дадена схемата, в която се вижда структурата на заемите, предоставени на търговските банки и се вижда, че за разлика от декември 1995 г., когато необезпечените кредити са 56,7 на сто, в края на 1996 г. необезпечените кредити са 90 на сто. Това не е било тайна за вас.
Одеве бяха изказани съмнения, че в момента с този дебат се цели да се нанесе удар върху институцията БНБ. Аз мисля, че целта на дебата е съвсем друга: да се каже тук в залата какво не трябва да прави БНБ и то на база на изстрадания опит, който и парламент, и ръководство, и всички финансисти в България имат вследствие на изминалата тежка 1996 г. Това не е опит за удар срещу банковата институция БНБ. Това е опит срещу попълзновенията или намеренията на една или друга сила да ръководи в пагубна посока финансовата система на страната. И аз мисля, че и вие самите сте изживели определени катаклизми заради това, че професионалната ви съвест е трябвало да влиза в конфликт с това, което ви се възлага.
Заявявам, че ви съчувствам и ви разбирам. И сигурно не ви е било лесно. Но за съжаление, като народен представител не мога да ви оправдая не в позата на съдник, а в позата на обикновен български гражданин, данъкоплатец. И смятам, че искането за смяна на ръководството на Българската народна банка е абсолютно мотивирано. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Сривът на банковата система и свързаната с това финансова криза в страната се нуждаят от сериозно проследяване и разследване. Щедрото раздаване на лицензи и последвалото отпускане на несъбираеми кредити, и то в особено големи размери, имаха един ясен резултат - изстраданите спестявания на българските граждани отидоха в ръцете на днешните големи длъжници, а те вероятно превърнаха част от тези спестявания в твърда валута и я изпратиха извън границите на страната. Ето защо на мен ми е странно, че ние много малко говорим за това ужилване на българските граждани, на българската държава, защото то застраши устоите не само на финансовата ни, но и на цялата ни национална сигурност. А толкова много внимание отделихме на ужилените от пирамидите и техните фараони български граждани. Но аз се надявам, че това ще бъде една тема, която ще бъде актуална в следващите месеци, включително и в работата на Народното събрание.
За мен е трудно да се предположи, че Българската народна банка няма свой принос в срива на банковите институции. Разбира се, затова имаше и най-различни причини. Аз съм съгласен и с често изтъкваната от господин Филипов, разбира се, обективна причина за състоянието на реалната икономика, за липсата на структурни реформи в страната. Но тази причина не може да бъде обяснение за всичко онова, което се случи в банковата система на страната и което доведе до настъпилата финансова криза.
Несъмнено е, че старият Закон за БНБ съдържаше достатъчно провизии, за да може да се провежда един строг финансов контрол и се осъществява нужната дисциплина. Тоест БНБ имаше на базата на стария закон всички шансове да изиграе ролята на един макар и частичен валутен борд в страната. Тя, разбира се, не остана адекватна на ролята си на Централна банка, не реализира онази парична и лихвена политика, която трябваше да доведе до стабилизиране на националната валута. Това не е въпрос, който поставям за първи път. Аз съм го отправял многократно и към бившия управител на Българската народна банка господин Тодор Вълчев от тази трибуна.
Мисля, че трябва да отдадем заслуженото на господин Филипов за неговата смелост на няколко пъти, включително пред масмедиите, да заяви, че една от причините Българската народна банка да не може да осъществява своята политика на независима институция е упражнявания върху нея политически натиск, натиск както от страна на изпълнителната власт, така и на хора от парламента, които частично са суспендирали суверенитета на тази национална институция.
Ето защо аз имам конкретен въпрос към господин Филипов: "Какъв конкретно натиск е упражняван върху него по време на неговия мандат, в това число и лично от господин Виденов, който ръководеше българското правителство по време на мандата на господин Филипов. Въпросът ми е как е упражняван този натиск - дали с писмени документи, дали устно или по мобифон. Въпросът ми е подал ли се е господин Филипов или други членове на ръководството на Българската народна банка на това давление.
Аз подкрепих новата структура на Българската народна банка, утвърдена със Закона за БНБ, който приехме, именно и по тази причина, че старата структура не успя да осъществи ролята, която трябваше да изиграе Българската народна банка и в този смисъл има и вина за състоянието на цялостната ни финансова система днес. Аз се надявам както в полза на тези дебати, така и по силата на един нов метод на работа на базата на новия закон да се възстанови авторитета и доверието към Българската народна банка и смятам, че ние не трябва да допускаме днес от тази парламентарна трибуна да се създават съмнения за по-нататъшната дейност на Българската народна банка, тъй като доверието към националната банка е по-важно, отколкото доверието дори към правителството.
Във връзка с изложеното мнение, че единственото, което ние можем да направим като Народно събрание, е да приемем за сведение отчета на Българската народна банка, се присъединявам към това становище. Смятам, че това е действително единственото, което можем да направим. Заедно с това обаче ми се струва, че ще бъде много по-целесъобразно, ако ние приемем този отчет едва след като набелязана работна група от Комисията по бюджет и финанси излезе с конкретно становище, след запознаване, разбира се, и със секретната част от доклада. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, присъединя-вам се към изразеното тук становище да приемем за сведение доклада на Управителния съвет на БНБ. Той ни беше даден отдавна, имахме възможност да се запознаем с него. Вярно е, че в пленарната зала прозвучаха малко анализи, като се изключи може би изказването на господин Венцеслав Димитров, а би било добре едни задълбочени анализи да ни доведат до законодателни решения и в Закона за банките, който предстои да приемем. Много се надявам обаче, че тесният кръг специалисти, които работят детайлите на Закона за банките, са направили това.
По-подробно обаче искам да се спра на втората част от предложението да се приеме за сведение доклада на Сметната палата. Благодарим на Сметната палата, защото тя отскоро е създадена реално, отскоро функционира и несъмнено нейните специалисти са положили сериозни усилия, за да го изработят. Но този доклад ни беше даден тази сутрин. Не само аз, но и голяма част от пленарната зала го е чела на диагонал, като най-щекотливите моменти в него са ни напълно неизвестни. Този доклад съдържа оценка за дейността на БНБ, а оценката не се поставя по принцип, независимо дали става дума за оценка в част по трудово обучение или става дума за оценка за начина, по който БНБ е оперирала с бюджетните си пари.
Не съм съгласна да приема тази оценка по принцип, без дори да сме прочели онова, за което става въпрос.
В самия доклад има доста дребни неща. Не знам как се отнасяте към това. Поначало счетоводителите са пунктуални хора и обичат да се занимават с детайли. Но прекалените детайли в един доклад, касаещ дейността на БНБ, води понякога до грешни вестникарски изводи, които само нагнетяват ситуацията. Погледнете какво пише във вестниците, включително е посочено и това, че тъй като не си поставила своевременно електромер, БНБ била глобена. Там се занимават например с изплатените възнаграждения за квесторите. Добре, но нима през декември 1995 г. парламентът е знаел колко банки ще бъдат затворени, от колко квестори ще има необходимост, как ще им се заплаща?
Нека да вложим малко житейски разум, когато преценяваме деянията на хората и когато се явяваме техен съдник. Защото този доклад изобилства от дребни неща. Дори за командировките. Има 3 по-интересни пера. Най-голямото, разбира се, са разходите за строителство и оборудване на печатницата и за охрана, командировъчните разходи, разходите за консултантски услуги и, разбира се, рекламните разходи. Знам, че по принцип това са пера, в които стават далавери. Но когато нещо не е доказано в достатъчна степен, да се изнася в пресата, винаги има вреден ефект.
Знайно е, че Наредбата за командировки е писана за всякакви случаи. Но може ли когато Централната банка е ангажирана с важни преговори, да правим проблем, че нейният председател си просрочил с два дни командировъчния лимит? И това не е само за него, останалите са членове на Управителния съвет.
Другото, с което ни е занимала Сметната палата, е, че използвали таксита. Ами аз не съм съгласна управителят на БНБ да го командироваме във Вашингтон и да искаме от него да пътува с градски транспорт. И мисля, че такова ще бъде моето отношение независимо кой е посочил този председател на Централната банка. Същото ще бъде и моето отношение към разходите на министрите. След като не можем да им осигурим коли и след като е ясно, че не можем да ги пратим в шесто разредни хотели, защото Наредбата за командировки в чужбина им дава такъв лимит, ние просто ще изглеждаме зле. И никой няма да може да покани един служител от Международния валутен фонд на кафе в подходяща обстановка. Не бива да изпадаме до такива дреболии.
Що се отнася до консултантите. "Делойт и Туш" и"Киршенкорпорейшън" са измежду най-авторитетните компании. Ние сме в ролята на тежко болни хора, които си търсят лекари. Прощавайте, но кой ще дойде с търг! Ние трябва да ги молим, за да ги ангажираме за нашата кауза, а не да се хванем за търг, като че ли става дума за изграждане на плод-зеленчук в последното софийско село. Не може така! Ние трябва да имаме на разположение най-сериозните консултанти. Очевидно не само ние сме им на главата и когато ги молим да ги ангажираме, не можем да им направим търг. И не може за това да виним управата на БНБ. Дай Боже и новото ръководство на БНБ да има най-сериозните консултанти. И очевидно е, че те си знаят цената. След като ние сме на зор, те ще ни я увеличат. Не бива да правим от това проблем. И не бива след това въз основа на този проблем да лепваме на първата страница на вестниците тези заглавия. Защото не дестабилизира банковата система изказването на някого от нас в парламента, но едно изказване, че там е пълно с далавери и злоупотреби, излязло тази сутрин във вестниците... Аз извадих 4 вестника: "Демокрация", "Континент", "Новинар" и "Труд". И това е на първата им страница, погледнете с какво започват: "Българската народна банка е злоупотребила с милиони левове от хазната през 1996 г.". Така не се гради име на БНБ. Днес в нея влизат други хора. Но това ще тежи и върху тях, защото те не са някакви извънземни. И когато ние формираме едно негативно обществено мнение за Централната си банка, след време международните финансови институции, чуждите инвеститори, ако щете, и нашите граждани няма да кажат, че това е оценката на Иван Петров, а ще кажат, че това е оценката на Българската народна банка. По този начин ние предопределяме общественото мнение за това готови ли сме да преодолеем финансовата криза, в която се намираме, и какво е реалното състояние на БНБ.
А трите неща, които касаят строежа на печатницата и охранителната система, мисля, че има достатъчно много зрели хора, които са видели много неща, били са ръководители на някакво ниво и знаят кое с колко се прави. Не може разходите за строителство в края на 1995 г. да се пренасят в края на 1996 г. Материалите поскъпнаха неимоверно. Щом ще правим печатница за пари, нека да я направим възможно най-модерно, няма да я правим през 5 години. Нека да й сложим най-модерната охранителна техника. Лошо нещо в това няма. Казвам ви като бивш прокурор: ценете дали някой лично се е облагодетелствувал с тези средства, а не дали са превишени разходите. Когато те са разумни, когато са необходими и оправдани, не бива от това да се прави сензация.
Затова аз смятам, че не можем да приемем доклада на Сметната палата за сведение. Няма оценка "за сведение". Има оценка и тази оценка я дава парламентът, приемайки доклада за Сметната палата. И тази оценка е на първа страница на вестниците - че в БНБ са извършени колосални злоупотреби! Не бива да се съгласяваме с това.
Разумно е предложението на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да си направят работна група, ако искат, в рамките на комисията и за няколко дни да докладват. Защото прокуратурата ще се произнесе има ли, няма ли престъпления, но пак ви казвам от собствения си опит: десетки ревизионни актове съм прегледала и всички са били от кичест явор сведени до клечка за зъби. Много цифри и много големи, много напомпани. А накрая, когато започнеш да търсиш престъпление, няма. Защото няма ли корист, няма ли лично облагодетелствуване, не бива да преследваме.
И накрая искам да завърша с една препоръка към всички: приехме новия Закон за БНБ, той съдържа 5-6 вратички, които, нека да не ги коментираме нашироко, ще създадат проблеми и по отношение на рефинансиране на бюджета, и по отношение на рефинансиране на търговски банки. Хората, които са чели детайлно закона, са ги приели. Голямата част от усилията ни за успех, за успешно излизане от финансовата криза ще бъде да осигурим на новия Управителен съвет нормални условия за работа. Никой не може да избяга от политическия натиск и от изкушенията в страната. Не си въобразявайте, че правителството, което сега сме избрали, когато почувствува финансови затруднения, няма да притисне БНБ. Мисля, че голямата отговорност на мнозинството тук ще бъде вие да не го позволите. Защото вашите средства ще бъдат много повече от нашите. Не позволявайте на правителството да притиска БНБ. Осигурете нормални условия за работа, за да стане този борд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата за реплика господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Ще направя реплика на колежката не заради друго, а защото одобрявам част от нейното изказване, но не одобрявам друга част.
Безспорно споделям и нейното убеждение, че докладът следва да бъде приет по принцип. Но не мога да разбера втората част от изложението й във връзка с това, че не следва да приемаме доклада на Сметната палата. Искам да поясня, че тук Сметната палата представлява един контролен орган. Нещо повече, в чл. 49 от Закона за БНБ, който действува от вторник, тя е задължена да представи своя отчет едновременно с този на БНБ. Така че Народното събрание няма друга правна възможност освен да приеме и двата доклада за сведение. Това обаче не означава, че приетите за сведение доклади не подлежат на по-нататъшна проверка било чрез работна група от комисията, било чрез решение на Народното събрание за анкетна комисия. Приемането за сведение не означава, че Народното събрание спира да работи по този въпрос. Напротив, оттам нататък може да се работи.
Но аз искам отново да попитам: в правен аспект какво друго може да направи Народното събрание, освен след като провери всичко, да излезе с декларация, решение, становище, а през това време компетентните органи са тези, които ще определят какво е станало.
Другата част от репликата ми е свързана с този договор. Вярно е, че това е известна фирма. Но, колежке, в доклада се казва, че липсват елементи на договора, като пълно описание на предмета, конкретен размер на стойността на договора, срок на изпълнение. И понеже Сметната палата представлява контролен орган и като такъв тя не би могла да публикува неверни данни, ако това е вярно, Вие като колега юрист знаете, че липсата на тези реквизити правят този договор абсолютно недействителен. Ако това е вярно, разбира се.
Така че това са доста сериозни данни, макар и за такъв известен консултант като тази американска фирма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Найден Зеленогорски има думата за втора реплика.

НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Бих искал да направя реплика на госпожа Дончева като човек, който е работил като финансов ревизор в Държавен финансов контрол.
Вие се опитахте да принизите стойността на доклада на Сметната палата, но като човек, който е бил прокурор, аз не искам да има разграничение между плод-зеленчука и Българската народна банка по отношение на спазването на законите в България. Не може да е изписано, че в тоя договор с консултанта липсва елемент като например начина на прекратяване на договора, неустойки и т. н. И ако договорът не беше осъществен в пълната си цялост, неустойки няма...
Да не говорим за това, че Вие направихте едно изказване в смисъл, че ако Министерският съвет и правителството на България отново имат известни проблеми, те ще притиснат Българската народна банка. Това вече не може да става, след като се гласува Законът за Българската народна банка, и аз смятам, че Вие сте наясно защо. Това именно е един от елементите на въвеждането на тая строга финансова дисциплина и на въвеждането на валутния борд.
Затова Ви моля наистина да не се изказвате като адвокат на Българската народна банка, защото в края на краищата Законът за счетоводството и останалите закони са еднакви за всички в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господи Зеленогорски.
Има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Госпожо Дончева, когато отправихте предупреждението към парламентарното мнозинство да не си позволява неща, които си позволи вашето парламентарно мнозинство и правителството на Жан Виденов, мисля, че трябва да знаете, че ние винаги сме били демократи и за нас демократичните принципи са нещо свято. Ние уважаваме и независимостта на институциите, и разделението на властите и никога няма да отстъпим от тая позиция. Престанете да ни обвинявате в тези несъществуващи грехове.
Колкото до Вашата защита за нарушенията, които са установени в тоя доклад, аз просто недоумявам как е възможно в такава институция да бъдат констатирани такива нарушения. Действително законът не трябва да прави разлика между бакалница, магазин и БНБ. Но ако това може да се случи в една бакалница, никога не трябва да се случва в Българската народна банка.
Ще ви дам само един пример: не са представили поименното длъжностно разписание до края на проверката. Все едно в БНБ не се знае колко хора работят, на какви длъжности, какви отговорности носят... Това е пълен абсурд! Да не говорим за това, че не са представили навреме ведомостите за работни заплати, за да се провери дали законосъобразно са изплатени допълнителни възнаграждения по Кодекса на труда, обезщетения по Кодекса на труда, социални осигуровки и т. н.
Българската народна банка трябва да бъде безупречна във всяко отношение и ако има някакви нарушения, нека те да бъдат много дребни и детайлни. Но това са изключително тежки нарушения според мене и в Българската народна банка новият Управителен съвет, новата управа по никакъв начин не бива повече да ги позволява. И те трябва много строго да бъдат контролирани както от Сметната палата, така и от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Против съм да приемаме по принцип и без принцип становище за една институция въз основа на доклад, който не сме прочели. Докладът на Сметната палата ни беше даден тази сутрин и има три най-важни пункта, които се намират в секретната секция и които не е чел нито един от нас. Затова смятам, че ние не бива да приемаме нищо. Може да дадем един ден и днес следобед да имаме възможност да се запознаем. Можем да създадем комисия в рамките на Бюджетната комисия, работна група или както желаете, но нека да приемем утре нещо въз основа все пак на запознаване с тези материали.
Що се отнася до това дали принизявам доклада, един доклад не може да бъде нито принизен, нито възвеличен. Той има една стойност, която се определя от неговото съдържание. Мисля, че това съдържание, когато се прави за междуинституционна консумация, трябва да бъде такова. Това е редно. Те трябва да оправят всички грешки, които са написани вътре.
Но когато парламентът се занимава с това и когато се определя отношение към една институция, нашите парламентарни изисквания към тази институция, не бива да се занимаваме с дреболии. Това е моето разбиране по въпроса.
Що се отнася до консултантския договор с "Киршман корпорейшън", когато господин Соколов, Лучников, е, сигурно и аз сключим договори, за да консултираме някакъв проблем, а мисля, че това се отнася и за колегата Рафаилов, и това консултиране ще бъде текущо за 6 месеца, никога не се изписва всяка среща точно с какво се занимава. Не бива да искаме това и от Българската народна банка. Още повече, когато става дума за консултанти, които са 5-6 в света!
Начин на прекратяване на договора. Ами, с консумиране на услугата. Това не е някакъв обект, който да изисква да го контролираш по етапи, по изпълнение, да му правиш рекламации и т. н. Така че изискванията просто са различни към различни договори.
Но накрая за демократичното мнозинство и за вашите възможности върху правителството. Дай Боже, да имате такива, но аз ви казах онова, което ви казах накрая с най-добро чувство, защото покойната ми баба ми казваше: не се чуди, не се чуди, баби! На каквото съм се почудила, ме е стигнало!... (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес ние обсъждаме Отчета на Българската народна банка за 1996 г. и Доклада на Сметната палата по Отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г. Искам да напомня на тези, които твърдят, че не са могли да се подготвят, че отчетът на Българската народна банка ни беше предоставен преди около един месец, така че е трудно да се приеме тезата, че не е имало време този доклад да бъде прочетен и да се проведе пълноценен дебат в комисиите и в Народното събрание. Просто според мене нещата са абсолютно ясни в този доклад. Затова и нямаше по същество дебати.
Абсолютно ясно и безспорно е, че работата на Българската народна банка и нейната парична политика бяха подчинени на политическа поръчка. И до какво доведе това, е ясно за целия български народ. Те доведоха цялата финансова система на България дотам, че да приеме валутния съвет като единственото възможно средство за финансова дисциплина в цялата система.
Затова този отчет може да ни послужи само за поука - поука, която ние вече използвахме при приемане на новия Закон за Българската народна банка и естествено ще ни послужи при приемането на Закона за банките.
Същевременно в комисията стана ясно, че по Доклада на Сметната палата по Отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г., Българската народна банка не е съгласна и оспорва 99 на сто от направените констатации. Това е записано и в доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, който беше представен тук. Очевидно е, че не сме ние тези, които трябва да решим кой е крив, кой е прав, при условие, че докладът на Сметната палата напълно не се приема от Българската народна банка.

Затова аз ви предлагам да прекратим дебатите, особено ако са свършили тези, които желаят да се изкажат, и да приемем за сведение безспорно и двата доклада, а от това да произтече, разбира се, и препоръка към Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която, ако иска да си състави работна група, ако иска цялата комисия, да прегледа и внимателно да обсъдят в комисията или в работната група отчета на Българска народна банка и да ни внесат за решение в Народното събрание своето становище по този отчет.
Същевременно искам да ви кажа, че тезата за отлагането на дебатите, каквато прозвуча, и приемането на тези отчети, е теза, която ще зареди с много негативно очакване българското общество.
Вие знаете, че се появиха миналата седмица, пък и в началото на тази седмица, много публикации, които твърдяха, че в Българска народна банка има извършени огромни далавери и това е нещо, което обществото очевидно ще приеме за абсолютна истина, ако ние се откажем да приемем отчета на Българска народна банка. Това е нещо, което ние не трябва да правим. Разбира се, ако има далавери, ако има нарушение на закона, затова си има органи, но тези органи не сме ние. С това искам да завърша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Филипов иска думата. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да отговоря на някои от въпросите, включително и на някои от бележките, ако не възразявате.
На първо място по отношение на рефинансирането, левовото рефинансиране, което всичкото е трудно събираемо или несъбираемо, макар че все още има събирания по някои от тях, затова казвам "трудно събираемо" е в размер на 54 млрд. в края на миналата година. Това изглежда е една огромна сума. Напомням обаче, че това е 1,5 на сто от балансовата сума, т.е. от всички активи на Българската народна банка към днешния ден и сумата е същата в момента.
Много моля още веднъж, както помолих в началото, да не се спекулира с абсолютни цифри, а цифрите да се гледат в относителния им вид.
По същия начин искам да отбележа, че към края на миналата година това е било някъде към 3,5 на сто.
Що се касае до най-големите деносители, те общо взето са известни, това са най-големите банки, които са поставени под особен надзор, а именно Първа частна банка, Банката за земеделски кредит и ТSБанк.
Във връзка със следващите въпроси, това увеличение възникна в началото на миналата година именно поради това, че действително БНБ се опита първо да помогне на банковата система и второ, тя нямаше други възможности, тъй като, както е известно, до март не съществуваше нормално законодателство за обявяване на търговските банки под особен надзор и съответно в несъстоятелност.
Така че фактически ние бяхме принудени в определена степен да извършваме това рефинансиране.
Искам да отбележа, че всичкото това рефинансиране, особено това е типично за Първа частна банка, е отишло за връщане на депозити, изтеглени от граждани. Тоест, ако то не беше дадено от БНБ, то щеше да бъде включено сега в закона като изплащане от бюджета, тъй като Българската народна банка въобще не допусна за тези банки да увеличават своята експанзия през този период.
По отношение на прословутата политическа зависимост.
Категорично отричам от името на Управителния съвет на Българската народна банка обвиненията, че Управителният съвет е работил през миналата година в условия на политическа зависимост, включително от правителството.
Всички вие, поне тези, които бяха в предишното Народно събрание, си спомняте, че тук, ето на това място, на два пъти съм възразявал, но парламентът прие бюджета да бъде финансиран с пряк кредит от Българската народна банка. Това винаги е било заявявано от БНБ.
А ако говорим за надзорната дейност, специално, е смешно, тъй като единствената банка, която по мое време е лицензирана, се казва Столична общинска банка.
Извинете, господа, според вас от БСП ли съм получил за тази банка инструкции да й дам лиценз? (Ръкопляскания от опозицията)
Що се касае до останалите неща, които спомена господин Сунгарски, за Климент Вучев ние открито възразявахме както и господин Димитров, така и аз, поставяли сме този въпрос пред господин Виденов и общо взето официалната политика на правителството беше против това да не се изплащат кредитите към българските банки.
Така че още веднъж искам да кажа, че Българската народна банка не е работила в условия на политическа зависимост, не е изпълнявала политически поръчки. Затварянето на банките беше в резултат на споразумението с Международния валутен фонд и в никакъв случай не е било на основата на натиск от правителството. Вярно е, че аз отидох в правителството и попитах: ще подкрепите ли тези държавни банки или не? Отговорът беше: не. И съответно ние бяхме принудени да извършим това, но това в никакъв случай не е политически натиск.
Според мен от изказването на господин Сунгарски, да ме извинява, тъй като на два пъти великолепно ми е регулирал жигулата, според мен тук се изпълни една политическа поръчка, както и от господин Николов, да се каже, че с отчета на БНБ се доказва, че Българската народна банка, Управителният съвет, по-точно, е работил в условия на политическа зависимост, не си е изпълнил своите задачи и затова въобще не е политическо окуражение това, че сега ще бъде изцяло освободен.
По отношение на печатницата като основен елемент на бюджета искам просто да ви информирам, че печатницата вече работи пробно с фиктивни, така да се каже, отпечатъци на банкноти, нямаме още матриците. Действително това е най-голямата инвестиция, която е извършена в България.
Господин Гаврийски онзи ден ме попита: а бе, защо нямате климатични шкафове в кабинетите и в Управителния съвет? Ами, казвам му: нашите капитални вложения отиват другаде, тъй като основната част от целия бюджет на БНБ е известно, че е свързан с паричното обращение.
По отношение на първия въпрос на господин Иванов, аз отговорих вече за рефинансирането - твърдо това не е източник на влошаване в банковата система. Друг е въпросът, че това рефинансиране, както казах и в началото, не е било използувано правомерно от търговските банки. Аз вече говорих за това.
Специално за конкретния натиск, който е бил оказан, искам да кажа, че от господин Виденов никога пряк натиск не съм имал. Вярно е, че особено когато БНБ беше принудена да увеличава лихвения процент, имахме определени разговори, големи проблеми в това отношение. Фактически БНБ беше атакувана най-силно пряко, си спомняте, от министъра на икономическото развитие, но такъв натиск виждате, че се осъществява и във Федерална република Германия. Виждате Тео Вайгел как се опита, даже там, да окаже натиск върху Централната банка.
Всъщност имаше един случай, в който високопоставен член на Народното събрание чрез общи приятели ми каза: абе Любчо нещо не помага на правителството, така да му кажеш. Но това са неща, които аз не мога да считам, че са в голяма степен силен натиск.
Накрая, категорично възразявам за начина, по който тук се мина по същество към обсъждане на доклада на Сметната палата, тъй като, както е известно, по огромното болшинство от констатациите ние имаме нашите възражения и съображения. Ние сме готови също своевременно да ги дадем, тъй като за съжаление аз вчера вечерта получих доклада. Но възраженията ги имаме, тъй като всичко това е на основата на акта за констатациите. И ние не възразяваме по съответен начин - вече казахме, че сме готови моментално да отговорим по нещата, за които се твърди, че са с характер на престъпление, да съдействаме на следствието и прокуратурата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Филипов.
Раздаден е проект за решение по Годишния отчет на Българска народна банка за 1996 г. и Доклада на Сметната палата по Отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г.
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 1, ал. 2 и чл. 51 от Закона за Българската народна банка и чл. 30 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
Приема за сведение Годишния отчет на Българската народна банка за 1996 г. и Доклада на Сметната палата по Отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1996 г."
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Няма раздадено такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този проект за решение някой желае ли да вземе отношение?
Чухте проекта за решение. Някой желае ли да вземе отношение?
Има думата госпожа Дончева за процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Такъв проект за решение не е раздаден. Не сме давали почивка и без това. Дайте 10 минути почивка и поне да бъде раздаден проектът.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Хайде да гласуваме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Каква процедура на гласуване по проекторешение, което дори не е раздадено. То в момента не се съдържа и у вас, не само у мен. Ако ще показвате големи постижения на някой началник, показвайте ги, но няма смисъл. Има процедура и правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Давам половин час почивка.


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Сега вече разполагате с проекта за решение, който прочетох. Някой желае ли да вземе отношение по него? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение по годишния отчет на Българска народна банка за 1996 г. и доклада на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджетните разходи на Българска народна банка за 1996 г.
От общо гласували 180 народни представители, за - 167, против - 1, въздържали се - 12.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА.
Има внесен проект за решение с вносител госпожица Екатерина Михайлова.

"РЕШЕНИЕ

Относно: избор на управител на Българска народна банка.

На основание чл. 84, ал. 8 от Конституцията" ..., ако обичате допълнете, "чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българска народна банка, Народното събрание на Република България

РЕШИ:

Избира Светослав Велиславов Гаврийски за управител на Българска народна банка".

По това предложение някой желае ли да вземе думата? Госпожица Екатерина Михайлова като вносител.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, взимам думата като вносител на това проекторешение въз основа на приетия от Тридесет и осмото Народно събрание Закон за Българската народна банка, който беше публикуван вчера в "Държавен вестник", бр. 46 от 1997 г. и имаме вече нови правила, които действат за Българска народна банка, тъй като по силата на текстовете законът влиза в сила веднага. Тоест от днес законът е в сила и по силата именно на текстовете на Закона за Българска народна банка с това се прекратява мандатът на досегашния Управителен съвет на Българска народна банка.
Текстът на чл. 12 от Закона за Българска народна банка посочва, че Народното събрание, тоест ние, народните представители, трябва да изберем управителя на Българска народна банка и след неговия избор той може да направи предложения за тримата подуправители, които Народното събрание избира. Останалите хора от Управителния съвет са от квотата на президента.
Затова ние внесохме това проекторешение за гледане в Народното събрание и предлагаме кандидатурата на господин Светослав Велиславов Гаврийски за управител на Българска народна банка.
Господин Гаврийски е добре известен на българската общественост и на хората, които работят във финансовите среди. Но просто няколко думи за него, макар че на всички вас е раздаден към проекторешението и материал, в който се съдържа кратка автобиография с данните на господин Гаврийски.
Това, което бих могла да добавя, са изискванията на самия Закон за Българска народна банка, а именно, че човекът, който ще оглави Българска народна банка, и останалите членове на Управителния съвет трябва да са хора с високи професионални качества и висок морал. На тези изисквания именно отговаря господин Светослав Гаврийски и затова сме се спрели на неговата кандидатура, защото знаем какво представлява Българска народна банка, колко е важна за България, още повече след приемането на новия Закон за Българска народна банка в бъдеще всъщност точно тези хора, които ще изберем ние, а разбира се и тези, които президентът ще посочи, ще упражняват строгия финансов контрол и във висока степен ще разчитаме именно на финансовата и икономическата стабилизация на новия управителен съвет.
Затова предложението ни за господин Гаврийски смятаме, че отговаря на всички тези условия. Човек, който е безспорен авторитет, уважаван сред хората, с които е работил, а и с неопетнено име сред обществеността.
Това е нашето предложение и вярвам, че всички народни представители ще подкрепят кандидатурата на господин Гаврийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Екатерина Михайлова. Други желаещи за изказване по тази кандидатура? - Няма.
Има думата господин Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, искам да взема отношение не към кандидатурата на господин Гаврийски, която напълно подкрепям, а към една редакционна поправка, която очевидно е изпусната.
Очевидно става въпрос за избор на председател на Българската народна банка. Няма няколко български народни банки. Правилата на българския език са категорични, в такива случаи членуването е задължително.Така че предлагам в двата текста, където се споменава, да бъде добавен членът "та" и да стане "Българската". Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бележката е основателна, защото законът е Закон за Българската народна банка.
Беше прочетен проектът за решение.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 214 народни представители, за - 186, против - 6, въздържали се - 22.
Господин Светослав Гаврийски е избран за управител на Българската народна банка. (Продължителни ръкопляскания)
Позволете ми да му честитя от името на Народното събрание и да му пожелая успешна дейност в името на България, за да бъде Българската народна банка наистина Централната банка на Република България, ползваща се с авторитет и у нас, и в чужбина. (Ръкопляскания)
Аз съм готов да предложа на господин Гаврийски думата.
(Преди да се качи на трибуната, господин Светослав Гаврийски е поздравен от госпожа Екатерина Михайлова, министър-председателя Иван Костов и министър Муравей Радев)
УПРАВИТЕЛ СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ (посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително съм развълнуван от резултата, който видях на таблото. Благодаря за доверието, което ми оказвате.
Искам да ви благодаря и за това, че предишната точка от дневния ред беше приета също с голямо болшинство - за утвърждаване отчета на Българската народна банка. Аз съм от тези, които не вярват, че в тази институция има големи проблеми и големи нарушения. Естествено субективни грешки могат да бъдат допуснати. Надявам се, че в работата в този период, който следва, един сериозен ангажимент, едни сериозни проблеми, които стоят пред държавата, ще бъдат посрещнати и ще бъдат реализирани добрите намерения съвместно с правителството за постигане на сериозна стабилизация в страната. Мисля, че има възможности за това.
Искам да благодаря и на управителите на Българската народна банка, които бяха досега, в последните няколко месеца в кризата, която мисля, че успяхме да преодолеем по време на служебното правителство и сега. Аз лично съм работил много добре с Българската народна банка, с всички управители, с всички служители в нея. Не мога да отправя никакви обвинения поне в тези периоди. Пак казвам, имало е по всяка вероятност и субективни грешки, но те не могат да бъдат окачествени като грешки на националната банка.
Разчитам на подкрепата от ваша страна. Бих искал да кажа, че изискванията на закона за тези, които ще бъдат членове на управителния съвет, бяха доста сериозна пречка за много хора в България. Те трябва да бъдат действително с много положителни качества и с доста сериозни необвързаности от всички страни. Бих искал да помоля изборът на подуправителите да бъде след един или два дни. Все още съм готов с всички от вас да направя последни консултации по кандидатурите за подуправители.
Много внимателно слушах всички изказвания по предишната точка. Радвам се, че от всички политически сили беше заявено, че няма да бъдат правени опити за влияние върху ръководството на националната банка. Бих искал да кажа, че аз ще се опитам да отхвърля всякакви опити. Надявам се, че това няма да се случи, тъй като общата задача - нашата, на Народната банка и на правителството, и на всички политически сили ще бъде да стабилизират България. А това може да стане само чрез изпълнение на програмата, която е заложена, на много сериозните предизвикателства, които ще има при валутния борд. Но мисля, че засега основата е добра. Банковата система в последните месеци благодарение на общата политика се стабилизира. Това е отбелязано и в последните отчети на Международния валутен фонд и на Световната банка. Засега няма банка, която да има сериозни проблеми и да не може да влезе спокойно във валутния борд. Това ще бъде една от основните задачи, които Българската народна банка ще изпълнява чрез банковия надзор - да стабилизира финансовата система и да не допусне всякакви нови кризи в нея.
Искам да ви благодаря отново на всички за това, че с голямо мнозинство ме избрахте и ми гласувахте доверие. Надявам се, че няма да се посрамим - както аз, така и хората, които ще бъдат предложени за подуправители. Ще разчитаме много както на правителството, така и на парламента в бъдещата дейност.
Благодаря ви. (Ръкопляскания. След като слиза от трибуната, господин Гаврийски е поздравен от група депутати)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА.
По тази точка има предложение да присъства госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите.
Има ли против? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 150 народни представители, за - 141, против - 6, въздържали се - 3.
Приема се.
Моля госпожа Дора Андреева да бъде поканена в залата.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На предишното заседание гласувахме § 11, чл. 41. Сега сме на § 12.
"§ 12. В глава шеста се създава раздел III "Данъчно третиране при приватизация" с чл. 41а.
"Раздел III
Данъчно третиране при приватизация

Чл. 41а. Ал. 1. Лицата, при които след приватизация държавното или общинско участие се намалява под 50 на сто, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от влизането в сила на вписването на промяната в търговския регистър или от датата на прехвърляне на акциите.

Ал. 2. Данъчната декларация по предходната алинея се подава по установения образец за авансови вноски. В срока по ал. 1 се внася: разликата между декларирания данък върху печалбата и данък за общините от началото на годината и авансово внесените; дивидентът за общините за текущия период и неизплатеният дивидент за предходен отчетен период."
Предложение на народния представител Йордан Цонев по § 12:
В § 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Данъчната декларация по предходната алинея се подава по установения образец за годишна данъчна декларация. В срока по ал. 1 се внасят: разликата между декларирания данък върху печалбата и данък за общините от началото на годината и направените авансови вноски; дивидентът за държавата или общините за текущия период и неизплатения дивидент за държавата или общините за предходен отчетен период."
2. Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. Данъчно задължените лица, при които държавното или общинско участие се намалява под 50 на сто в резултат на масова приватизация, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от датата на обявяване на резултатите от тръжната сесия в съответния месец, както следва:
1. ако резултатите от тръжната сесия са обявени до 15 число на съответния месец, за дата на обявяване на резултатите се счита края на предходния месец;
2. ако резултатите от тръжната сесия са обявени след 15 число на съответния месец, за дата на обявяване на резултатите се счита краят на текущия месец."
Комисията подкрепя предложението.
Ще ви прочета и окончателния текст, който се получава с това предложение, което комисията подкрепя:
"§ 12. В глава шеста се създава раздел III "Данъчно третиране при приватизация" с чл. 41а:

"Раздел III
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПРИ ПРИВАТИЗАЦИЯ

Чл. 41а. Ал. 1. Лицата, при които след приватизация държавното или общинско участие се намалява под 50 на сто, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от влизането в сила на вписването на промяната в търговския регистър или от датата на прехвърляне на акциите.
Ал. 2. Данъчната декларация по предходната алинея се подава по установения образец за годишна данъчна декларация. В срока по ал. 1 се внася: разликата между декларирания данък върху печалбата и данък за общините от началото на годината и авансово внесените; дивидентът за държавата или общините за текущия период и неизплатеният дивидент за държавата или общините за предходен отчетен период.
Ал. 3. Данъчно задължените лица, при които държавното или общинско участие се намалява под 50 на сто в резултат на масова приватизация подават данъчна декларация в 30-дневен срок от датата на обявяване на резултатите от тръжната сесия в съответния месец, както следва:
1. ако резултатите от тръжната сесия са обявени до 15 число на съответния месец, за дата на обявяване на резултатите се счита краят на предходния месец;
2. ако резултатите от тръжната сесия са обявени след 15 число на съответния месец, за дата на обявяване на резултатите се счита краят на текущия месец."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания по § 12?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): С този текст, който в момента е предложен, отново се прави опит за решаване на процедурни въпроси на данъчната администрация по отношение на събиране на данъците в материалния закон. Но тук стои един принципен въпрос - тук стои въпросът за дивидента като такъв, дивидент на търговските дружества, когато по време на годината е настъпила някаква промяна в собствеността на акциите, т.е. от държавни или общински те са станали частни - независимо дали ще бъде на фондове, на някакви юридически лица или на физически лица. С предложения текст ние ще извършим едно национализиране, отнемане на дивидента, който още не е определен, защото дивидентът подлежи на разпределение, едва след като се подаде данъчна декларация и се види дали дружеството има печалба, така че може да стане с предлагания текст, ако той бъде приет, едно дружество да изплати дивидент, а в края на годината да се окаже на загуба.
Приемането на един такъв текст несъмнено е сигурно необходимо за пълнене на бюджета, но приемането на един такъв текст, още повече, че в пресата преди 6-7 месеца се появиха такива въпроси и след първата тръжна сесия, поставя генералния въпрос за отношенията между държавата и търговските дружества, макар и акциите от тези търговски дружества да са били държавни, тези дружества са частноправни субекти.
След едно такова решение ние ще нарушим принципа за свободна икономическа и стопанска дейност - принцип, който е заложен в Конституцията.
В този смисъл на мен не ми се ще и не подкрепям текста, що се касае до отнемане на един дивидент, който не е дивидент в средата на годината. За дивидент може да се говори чак след приключване на съответната икономическа година.
Сигурно ще се противопостави въпросът, че до този момент тези търговски дружества са функционирали като дружества с държавно имущество. Да, това е така, но това не е основание да презюмираме, че в края на годината тези търговски дружества имат печалба, респективно от тази печалба държавата да вземе нещо. Ние трябва да сме наясно, че това не е дивидент, най-малкото, ако се приеме този текст, а тук става въпрос за едно законово наложено вземане, конфискуване на определено имущество, в случая пари, доколкото дивидентите се плащат в пари, от държавата.
Затова аз ще гласувам против приемането на този текст. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
И това, че ще гласувате против, ще го изразите после с начина си на гласуване. Сега сме на второ четене. На второ четене единственото, което може да се направи, е да се предложат редакционни поправки или отпадане на текста. Не сме на първо четене! Вие не предложихте нито едното, нито другото.
Моля, режим на гласуване за текста на § 12.
МИХАИЛ МИКОВ (от място): Това предложих. Вижте стенограмите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Достатъчно време говорихте. Не прозвуча в залата, чухме, не прозвуча никакво предложение за отпадане на никакъв текст. Само казахте, че ще гласувате против.
Моля, режим на гласуване.
Моля да се правят конкретни предложения, каквито са те на второ четене, а те са само за отпадане на текст и за редакционни поправки, иначе трябва да са в писмен вид.
От общо гласували 148 народни представители, за - 113, против - 29, въздържали се - 6.
Параграф 12 е приет.
Моля, докладвайте § 13.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 13. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица е в размер на 26 на сто, когато облагаемата печалба с натрупване от началото на годината при определяне на авансовите и годишните вноски е до 2 млн. лв."
2. Създава се нова ал. 3.
"Ал. 3. Размерът на данъчната ставка може да се променя в течение на годината при определяне на авансовите вноски от данъка върху печалбата."
Предложение на народния представител Димитър Луджев: чл. 42 се изменя така:
"Чл. 42. Ал. 1. Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица е в размер на 32 на сто.
Ал. 2. Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица е в размер на 26 на сто, когато облагаемата им печалба е до 70 млн. лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Не виждам господин Луджев в залата. Други предложения по този текст няма.
Моля, режим на гласуване за предложението, направено от господин Димитър Луджев.
От общо гласували 131 народни представители, за - 11, против - 108, въздържали се - 12.
Предложението на господин Луджев не се приема.
Моля, режим на гласуване за текста на § 13 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 129 народни представители, за - 122, против - 3, въздържали се - 4.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 14. В чл. 44 и чл. 46, ал. 1 думите "и другите доходи" се заличават.
Комисията подкрепя този текст. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата. Няма желаещи за изказване.
Моля, режим на гласуване за приемането на § 14.
От общо гласували 148 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 6.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 15. В чл. 49, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Надвнесените данък върху печалбата и данък за общините по годишната данъчна декларация се прихващат от следващи авансови годишни вноски за същите данъци."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам и желание от народните представители за изказване.
Моля, режим на гласуване за приемането на § 15.
От общо гласували 146 народни представители, за - 145, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 16. Член 51 се отменя.
Комисията подкрепя това предложение. Няма други предложения за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за § 16.
От общо гласували 154 народни представители, за - 153, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 17. В чл. 54, ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. За дължимите месечни авансови вноски по ал. 1, точка 1, които се правят въз основа на фактическите резултати за съответния отчетен период и тримесечните авансови вноски по ал. 1, точка 2, се попълват данъчни декларации по образец, утвърден от министъра на финансите. Декларациите се представят в съответната данъчна служба до сроковете за плащане на авансовите вноски."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на § 17 както е предложен от вносителя.
От общо гласували 150 народни представители, за - 150, против и въздържали се - няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 18. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а/ точка 1 се отменя;
б/ точка 2 става точка 1 и след думата "дружество" се добавя "в случаите, когато по приватизационния договор няма задължение за инвестиции";
в/ точка 3 става точка 2;
г/ точка 4 става точка 3 и се изменя така:
"3. изпълнение на задълженията към бюджета и Държавното обществено осигуряване, начислени от данъчно задълженото лице."
2. Ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Преотстъпването на данъка на търговските дружества се преустановява при преобразуване, поради вливане и сливане, по реда на глава 16 от Търговския закон."
Предложение на народния представител Георги Пирински: предложението за промяна по чл. 58 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Никола Николов: в чл. 58, ал. 1 думите "до 33 на сто включително" се заменят с "по-малко от една трета от капитала на дружеството".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 58, ал. 2, точка 2, която става точка 1, се изменя така:
"1. В случаите, когато по приватизационния договор няма задължения за инвестиции или дружеството е приватизирано чрез масова приватизация."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има направени три предложения. Някой от вносителите иска ли думата?
Господин Пирински има думата.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председателю, аз поддържам предложението си в ал. 2 на чл. 58 да не се правят предлаганите промени, т.е. т. 1 да бъде запазена и т. 2 да остане без редакционната добавка, която фигурира в предложението.
Мотивите са онези, които изложих и на първо четене, а именно, че в чл. 58 се дава една много силна данъчна преференция - за освобождаване от данък печалба за 3 години и за 50 на сто изплащане на данък печалба за следващата 4-та и 5-та, когато се приватизират фирми, при които държавното или общинско участие остане под 33%.
Мотивите за това мое предложение да не се правят промени в условията, които се изискват, са ясни и очевидни.
Първо, да се избегне отварянето на една вратичка или врата за отбягване на дължимия данък печалба и едновременно с това задължението на фирмите, когато искат да ползват тази данъчна преференция, действително да насочват преотстъпените суми по дължимия данък печалба за развитие на предприятието, за реинвестиране в основния капитал на предприятието.
В хода на дискусията в Бюджетната комисия, предполагам, че и председателят ще потвърди, по принцип не бяха оспорени тези съображения и в комисията беше направен опит да се намери една по-приемлива редакция специално на текста на т. 2, в смисъл, беше прието за целесъобразно в текста на сега действуващия закон да не се говори само за дълготрайни материални активи, а да се предвиди възможността за реинвестиране и в дълготрайни нематериални активи. И там редакцията би могла да стане: реинвестиране в дълготрайни активи.
Второ, беше признато за целесъобразно да се отчете, че така, както е предложено, в случаите по приватизационния договор няма задължение за инвестиции, би могло в приватизационния договор да има задължения, които са далеч под 50 на сто от преотстъпената печалба, така че с някакво символично задължение по приватизационния договор за реинвестиране отново да се избегне задължението или за издължаване на данъка, както се следва, или за сериозно реинвестиране в предприятието.
Така че, господин председателю, бих предложил да се подложи на гласуване предложението ми да не отпада т. 1 от ал. 2.
Що се отнася до т. 2 от ал. 2, комисията според мен, по една или друга причина, имаше и много друга работа, не успя да си свърши работата и да намери онзи текст, който би бил точно отражение на преобладаващите мнения в комисията.
Затова предлагам, ако прецените, да се възложи на комисията, доколкото едва ли днес ще завършим гласуването по целия текст на закона, да се направи още един опит за доуточняване на тази редакция. Ако прецените, че това не е възможно и че отиваме към приключване на гласуването, то в края на този текст, който сега се предлага като т. 2, а именно в случаите, когато в приватизационния договор няма задължение за инвестиции, да се добави изискването "като при всички случаи се спазва условието за 50 на сто реинвестиране на преотстъпената печалба". Мисля, че разбирате смисъла на предложението ми - с тази добавка към т. 2 да не се отваря вратичка за отклоняване на дължимия данък печалба тогава, когато той не се реинвестира в 50 на сто от преотстъпената сума.
Отново казвам, че поставям въпроса, защото той е от първостепенна важност за мен и за осигуряване на дължимите приходи в бюджета от данък печалба, и за целесъобразното и оправдано насочване на преотстъпените средства за действително оправдани разходи за реинвестиране в капитала на фирмите.
Най-малкото, господин председателю, предлагам в сега действуващия закон да отпадне думата "материални" и да остане само "дълготрайни активи", за да могат фирмите да реинвестират и в дълготрайни нематериални активи.
Така че правя три предложения:
първо, да остане т. 1 от ал. 2, да не бъде отменена;
второ, в предлагания текст на ал. 2 да се добави условието "като при всички случаи се спазва изискването за 50 на сто реинвестиране в дълготрайни активи";
трето, ако това отпадне и не бъде прието, да отпадне думата "материални" в сега действуващия текст на закона, който, предполагам, го нямате пред вас, но той сега звучи "дълготрайни материални активи". Това е чл. 58, ал. 2, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИкОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Подкрепям предложението на господин Пирински със следните мотиви.
Досега съществуващият в чл. 58 критерий в ал. 2, т. 1 за ежегодно нарастване обема на нетния размер на приходите от продажби показва само едно: че законодателят чрез структурната реформа и приватизацията и чрез тази привилегия е изразил своето положително отношение към увеличаването на производството. Не приватизация заради самата приватизация, заради промяната на собствеността, а привилегия и преотстъпване на данъка печалба тогава, когато той произвежда повече. С отпадането на този текст, на това задължение на субекта, който ще ползува данъчната преференция, ние показваме едно и също отношение на законодателя, на държавата и към онзи, който е приватизирал и е повишил приходите, повишил е обема на нетния размер на приходите...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Ние сме на второ четене.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, на второ четене и аз подкрепям предложението на господин Пирински с тези допълнителни мотиви.
Предлагам текстът да остане в сегашния вариант.
И следващият въпрос - въпросът за различното третиране, свързано с т. 2. Различно ще се третират едни субекти, които са договорили инвестиции, и различно други, които не са договорили, но ги правят. В крайна сметка обективният критерий е един - инвестиции в дружеството за подновяване на материалната база. Това е смисълът на приватизацията. Ако приемем предложените изменения, това значи, че целият смисъл на структурната реформа, целият смисъл на приватизацията си остава някак си единствено приватизация заради самата приватизация.
Подкрепям предложението на господин Пирински да остане текстът в сегашния му вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря.
Останалите вносители желаят ли думата? Поддържате ли, господин Цонев, вашите предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение на господин Пирински беше за отлагане на гласуването.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
Следващото предложение на господин Пирински беше в чл. 58, в ал. 2 да не се правят промени. С други думи, т. 1 да остане, да не се отменя.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 167 народни представители, за - 61, против - 98, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Пирински, което беше алтернативно, е след думите "приватизационен договор" да се добавят "като при всички случаи се спази изискването за 50 на сто реинвестиране в дълготрайни активи".
Моля, гласувайте това предложение на господин Пирински.
От общо гласували 151 народни представители, за - 56, против - 78, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.

И последното предложение на господин Пирински е в ал. 2, т. 2, думата "материални" да отпадне.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 168 народни представители, за - 53, против - 90, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Никола Николов в чл. 58, ал. 1, думите "до 33 на сто включително" да се заменят с думите "по-малко от една трета от капитала на дружеството".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 152 народни представители, за - 29, против - 49, въздържали се - 74.
Предложението на господин Николов не се приема.
Третото предложение е на народния представител Йордан Цонев: в чл. 58, ал. 2, т. 2, която става т. 1, да се измени така: "В случаите, когато по приватизационния договор няма задължение за инвестиции или дружеството е приватизирано чрез масова приватизация".
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев.
От общо гласували 153 народни представители, за - 28, против - 70, въздържали се - 55.
Предложението не се приема.
Господин Цонев, не прочетохте окончателното предложение на комисията за § 18.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма промени в предложения от вносителя текст, следователно поставям на гласуване текста на § 18 така както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 159 народни представители, за - 126, против - 21, въздържали се - 12.
Приет е текстът на вносителя за § 18.
Давам думата на господин Пирински, защото той имаше предложение, изказа се по предложението и би следвало да има и право на отрицателен вот.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, гласувах против направеното предложение, защото оставам дълбоко убеден, че тези поправки в закона ще създадат възможности за неправомерно отклоняване на дължим данък печалба и едновременно с това няма да осигурят реинвестиране на преотстъпените на фирмите суми за развитието на самите фирми. Не чух никакъв довод по същество, който да оспорва тези мои мотиви. Не мога да направя и друго заключение освен това, че в случая се гласува по неикономически причини. Смятам, че това е един от лошите примери за гласуване в това Народно събрание. Дано да не се повтаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
За второ обяснение на отрицателен вот има думата господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против, въпреки че съм лично заинтересован от приемането на текст с такова съдържание, с каквото беше приет (оживление и единични ръкопляскания от СДС), затова защото уважавам намерението ви за баланс между бюджетни приходи и преференции в случаите, когато се създават допълнителни и нови производствени мощности. Това, което приехме, ще създаде проблеми, ако щете и за данъчните служби, тъй като по инвестиционните програми, които са преди май миналата година примерно, са посочени суми, които днес изглеждат смешни. По какви критерии ще оценявате? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Цонев, моля да докладвате следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 19. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "дължимият" се добавя "за внасяне в бюджета".
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Данъчно задължените лица, на които се преотстъпва 100 на сто данък върху печалбата, не правят вноски във фонд "Мелиорации".
3. Създават се нови ал. 3 и ал. 4:
"Ал. 3. Данъчно задължените лица, извършващи дейности, освободени от данък върху печалбата, не правят вноски във фонд "Мелиорации", за печалбата от тези дейности.
Ал. 4. Вноските за фонд "Мелиорации" се правят в сроковете на тримесечните авансови годишни вноски за данък върху печалбата".
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
Чл. 61, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Данъчно задължените лица, на които се преотстъпва пълният размер на данъка върху печалбата, не правят вноски във фонд "Мелиорации".
Комисията подкрепя предложението, което дублира предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли бележки?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, по някои чисто процедурни причини комисията не можа да разгледа, гласува и изрази становище по някои предложения по този законопроект, направени от мен. Затова съм ги предложил в писмен вид на председателя на Народното събрание.
Специално за чл. 61 предлаганата от мене корекция по ал. 3 има чисто редакционен характер. Тя не отразява същността на заложените идеи, а има чисто практически аспект и е във връзка с взаимоотношенията на тези субекти с данъчните служби.
Много често, независимо от текста, данъчните служби изискват допълнителни доказателства на фирмите, с което им създават ненужни според мене усложнения и главоболия. Текстът, който предлагам, има характер на редакционна поправка и звучи така:
"Чл. 61. Ал. 3. Данъчно задължените лица, извършващи дейности, освободени от данък върху печалбата, правят вноски във фонд "Мелиорации", ако дължат данък върху реализираната печалба от неосвободени от данък дейности".
По този начин според мене нещата изглеждат: докато предлаганият текст означава, че субектите по принцип внасят данък "Мелиорации", освен ако ..., в текста, който аз предлагам, основната идея е, че лицата, които са освободени от данък върху печалбата, по принцип не внасят данък "Мелиорации", освен ако данъчните служби докажат, че има и някои други дейности. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венко Вълчев.
Други изказвания има ли? - Не виждам.
Текстът на господин Луджев е намерил отражение, а това, което предлага господин Вълчев, е заместващ текст на ал. 3 в чл. 61.
Така че най-напред ще подложа на гласуване заместващия текст, предложен от господин Венко Вълчев, който гласи:
"Ал. 3. Данъчно задължените лица, извършващи дейности, освободени от данък върху печалбата, правят вноски във фонд "Мелиорации", ако дължат данък върху реализираната печалба от неосвободени от данък дейности".
Моля, режим на гласуване за заместващия текст, предложен от господин Вълчев.
От общо гласували 163 народни представители, за - 31, против - 91, въздържали се - 41.
Заместващият текст не е приет.
Моля, режим на гласуване за параграф 19 - текстът, предложен от вносителя.
От общо гласували 141 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 10.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 63 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. За нарушения по чл. 37, ал. 8; чл. 41, ал. 2; чл. 49, ал. 1 и чл. 50 на данъчно задължените лица се налага санкция в размер на невнесения данък."
2. Ал. 3 се отменя.
Комисията подкрепя това предложение като параграф 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Изказвания има ли? - Няма.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Цонев, което да бъде прието като параграф 20.
От общо гласували 159 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 15.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 64 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. За неподаване на декларация по чл. 37, ал. 7; чл. 47, алинеи 2, 3, 4 и 6 и чл. 54, ал. 3 в предвидените срокове на данъчно задължените лица се налага глоба от 100 хиляди до 300 хиляди лева".
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Числата "10 хиляди" и "50 хиляди" се заменят с "200 хиляди" и "500 хиляди".
Комисията подкрепя предложението като параграф 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на параграф 21 така, както беше предложен от господин Цонев.
От общо гласували 158 народни представители, за - 156, против - 1, въздържал се - 1.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев: чл. 65 се изменя така:
"Чл. 65. Данъчно задължените лица, които не уведомяват съответните данъчни служби по реда на чл. 39, се наказват с глоба от 100 хиляди до 500 хиляди лева".
Комисията подкрепя предложението като параграф 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? - Няма.
Моля, режим на гласуване за приемането на параграф 22, както е предложен от народния представител Йордан Цонев.
От общо гласували 170 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - 6.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев: чл. 66 се изменя така:
"Чл. 66. За неиздаване на фактура за отчитане на приходи се налага санкцията по чл. 56, ал. 3 от Закона за счетоводството".
Комисията подкрепя това предложение като параграф 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за текста на параграф 23 така, както е предложен от господин Цонев.
От общо гласували 155 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев: чл. 67 се изменя така:
"Чл. 67. В случаите на нарушение по членове 63, 64, 65 и 66 на представляващите данъчно задължените лица се налага глоба от 1 до 3 месечни работни заплати или възнаграждения".
Комисията подкрепя предложението като параграф 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на параграф 24.
От общо гласували 164 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 25 става по новата номерация: в параграф 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
"6. "Авторски и лицензионни възнаграждения" означава: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кино-филми или записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, промишлен образец или полезен модел, план, секретна формула или процес, или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит".
2. В точка 8 се добавя изречение второ:
"Пазарната цена на услугите се определя според условията на пазара, от който произлизат, а на стоките - според условията на пазара, на който се реализират".
3. В точка 11 се правят следните изменения и допълнения:
а) буква "а" се изменя така:
"а) определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, включително: място на управление, клон, търговско представителство, регистрирано в страната, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг обект за извличане на природни ресурси";
б) в буква "б" думите "втора и трета" се заменят с "шеста".

4. В точка 12 се създава изречение второ:
"Даден вид разход се признава като социален, когато се ползва по право от всички лица по трудов договор."
5. Точка 14 се изменя така:
"14. Разходи за подобрение, реконструкция и модернизация, водещи до увеличаване стойността на дълготрайните активи, са разходите, в резултат на които се променя функционалното предназначение на актива или водят до цялостна или частична промяна на технологичното оборудване и обзавеждане на производствени и обслужващи сгради и съоръжения."
6. Създават се точки 17 и 18:
"17. Етапи, отчитани по съответния ред са:
1. За строителни обекти - приемането на етапа съгласно изискванията за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България, както и покупката на сгради, които се разширяват или преустройват с утвърден архитектурен проект.
2. За останалите материални дълготрайни активи - въвеждането им в действие с акта на държавно приемане, а когато такъв не се изисква - въвеждането с вътрешен акт на предприятието.
18. "Облекчения" по смисъла на чл. 20, ал. 1 са тези по: чл. 16, ал. 3, точка 1, 2, 6 и 10; чл. 18, ал. 2; чл. 26; § 3, ал. 1, точка 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на действащия закон да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя като § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз при разглеждане на законопроекта на първо четене обосновах по-обстойно аргументите за това предложение, което съм внесъл, а именно да отпадне § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби.
Отново в комисията го защитавах и бих искал съвсем накратко да кажа, че по същество голяма част от членовете на комисията подкрепиха идеята да се търси законодателно решение в тази посока, в която аз съм го предложил, а именно преотстъпването на данък печалба по чл. 58 да се отнася и за предприятия, които се приватизират от колективите по различни способи. Беше поставено пред мен такова изискване от страна на комисията, че ако аз мога да намеря текстове и разпоредби, които да гарантират необратимостта на приватизационната сделка, тъй като тези способи, по които колективите купуват отделните предприятия, са различни, то в залата би могло да внеса такова предложение и то да бъде подкрепено.
Мисля, че днес мога да предложа такова решение и то е свързано именно с този аргумент, който най-много опасяваше колегите от комисията.
От трите способа, които досега в Закона за приватизацията позволяваха колективите да закупуват предприятията, по чл. 34, ал. 1, а именно даване под наем с възможност за разсрочено плащане и откупуване, предлагам да отпадне. Фактически разпоредбата, която сега е записана в Преходните и заключителни разпоредби да се отнася за нея, да се запази. А за другите два способа - чрез разсрочено плащане и чрез закупуване от колективите, фактически да се премахне и да може чл. 58 за преотстъпване на печалбата да важи и за тях при условията, в които сега ние приехме, че се отнася за другите приватизирани предприятия.
Мисля, че по този начин отпадат опасенията, които бяха изразени в комисията, и същевременно ние със своя глас даваме възможност за малките и средни предприятия и особено за колективите, които са поели, бих казал, отговорността и риска в тази конюнктура, която рязко се промени в последната икономическа година, да продължат да развиват тези производства, да разкриват работни места.
Въпреки че остава малко време, предлагам да вземат отношение и заместник-министърът на финансите, а и председателят на комисията и ако все пак в оставащото време се налага и допълнително уточнение, предлагам като изход да не го решаваме днес. Да не го предрешаваме, за да може да се помисли по това, което считам, че определено би повлияло и положително на настроенията на хората, още повече че, знаете, с валутния борд има и един сериозен недостатък - това е увеличаване на безработицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания?
Предложението на господин Статков е § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия закон да отпадне.
Моля, гласувайте за предложението на господин Статков.
От общо гласували 172 народни представители, за - 52, против - 102, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 25 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 164 народни представители, за - 118, против - 14, въздържали се - 32.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 26 - това, което е раздадено от миналия път.
В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 5а:
"§ 5а. Министерският съвет определя условията и реда за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки?
Моля, гласувайте за текста на § 26 така, както беше докладван от господин Цонев.
От общо гласували 162 народни представители, за - 145, против - 1, въздържали се - 16.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби
§ 21. Финансовите разходи за 1997 г. по реда на чл. 31 от Закона за счетоводството се отнасят в разходи за бъдещи периоди."
Предложение на народния представител Георги Пирински:
В началото се добавят думите "една втора от".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя като § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, аз поддържам предложението си текстът да започне с думите "една втора от" и по-нататък продължава текста с "финансовите разходи".
Отново бих искал да привлека вниманието на народните представители, че този текст третира един от двата принципни въпроса, които се съдържаха в целия този законопроект за изменение на Закона за данък печалба. Първият принципен въпрос беше по чл. 58. По него вече стана, макар и според мен несъдържателна дискусия.
Другият въпрос е в този преходен текст. Междупрочем това отбеляза, ако си спомняте, тогава заместник-министърът на финансите господин Славков, който в края на дебатите на първо четене на този законопроект прие и призна, че има място за уточняване на текста в този параграф.
Няма да се впускам в подробности, господин председателю, но най-резюмирано за какво става дума, тъй като от текста не е съвсем ясно, тъй като се препраща към други закони.


Става дума, че търговските дружества търпят съществени допълнителни разходи за 1997 г. в резултат на рязкото обезценяване на лева в частта на разходите, които са задължения към чуждестранни доставчици. Така както е редактиран този текст сега, тези допълнителни разходи не се признават за текущата 1997 г. и изцяло се прехвърлят за 1998 г. Тоест бремето на този допълнителен разход изцяло ляга върху търговските дружества.
Моето предложение е бремето да се раздели между търговското дружество и бюджета. Тоест дължимият данък печалба да се намали с половината от този допълнителен разход, който търпят дружествата.
Убеден съм, че с който и да е търговец да проведете консултация по този въпрос, ако не сте го направили досега, ще ви потвърди, че този текст много сериозно влошава тяхното финансово положение.
И имайте предвид, че Законът за данък върху печалбата, така както той е редактиран и действа, предвижда 100 на сто от този допълнителен разход в резултат на курсови разходи да бъде отнесен за текущата година. Така че с този текст сега ние изцяло го прехвърляме за 1998 г.
Моето предложение е бремето да бъде разделено наполовина. Наистина бюджетът да не бъде ощетен изцяло, като се признае целият разход, но в същото време да не натоварим изцяло дружествата с този допълнителен разход. Моля да подложите това мое предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пирински в § 27, новата номерация, изречението да започне с "Една втора от" и следва "финансовите разходи ..." и така нататък.
От общо гласували 169 народни представители, за - 53, против - 94, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Моля, режим на гласуване за § 27, така както е предложен от вносителя.
От общо гласували 164 народни представители, за - 120, против - 24, въздържали се - 20.
Параграф 27 е приет.
Моля да докладвате § 28.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Господин председателю, отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Обяснение на отрицателен вот. Имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, при предишното гласуване изразих една надежда - че когато гласуваме Закона за данък печалба, няма да изхождаме от политически съображения. Очевидно надеждата ми е била безпочвена. Съзнавам, че в мнозинството като че ли липсва желание да се гледа по същество на текстовете, които гласуваме, и се изхожда от това кой ги предлага.
Убеден съм, че онези, които следят тази дискусия, а те са и всички стопански субекти, и гражданите, ще могат да направят своя извод дали по такъв начин може сериозно да се приема стабилно законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Моля да докладвате последния параграф.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Времето изтече, 14 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, засече го точно в момента, в който е на трибуната.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 22. Този закон влиза в сила от 1 януари 1997 г.".
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"§ 22. Измененията и допълненията на Закона за данъка върху печалбата се прилагат от 1 януари 1997 г., с изключение на параграфи 12, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от 1 юни 1997 г."
Комисията подкрепя този текст като § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Не виждам желание за изказване.
Моля, режим на гласуване за текста на § 28.
От общо гласували 179 народни представители, за - 132, против - 26, въздържали се - 21.
Параграф 28 е приет, а с това и целият закон.
Отрицателен вот на господин Миков. (Реплики от залата: "Времето изтече")
Времето е изтекло, но трябва да си довършим работата. Ще изслушаме и 3-минутно обяснение на господин Стефан Гайтанджиев.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, с това гласуване беше сложен един венец на етатисткото и фискалистко отношение към структурната реформа - чрез данъчния закон. Но само ви питам: онези, които са решили все пак да приватизират и са си направили някакви сметки на базата на едно действащо данъчно законодателство и неговата стабилност, как ще изпълнят инвестиционните си планове, погашенията по вноските и как те ще разчитат, че след един, два или три месеца на държавата няма да й хрумне отново да промени правилата на играта? Къде е стабилната правно-икономическа среда? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. (Шум и реплики в залата)
Господин Стефан Гайтанджиев е поискал да се ползва от правото си на лично обяснение. (Шум и възгласи в блока на СДС) Точно, за да обясни отсъствието на сако и направената от господин Соколов забележка по този случай.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви много, господин председателю. Днес действително председателят на парламента ми направи бележка и предупреждение за неприсъствието на сако на моите рамене.
Дълбоко уважавам този стремеж на ръководството на парламента и лично на господин Соколов да се спазват някои общоприети в страната норми на обличане. Българският парламент е уважавана институция и както много от вас знаят в повечето случаи аз съм се придържал към този стандарт.
Но, господа, знаем, че не малко от парламентите в различни страни с оглед климатичните особености могат да покажат и една по-друга картина. Нормално е в израелският Кнесет, например, да видите хора само по ризи и къси ръкави. Много често сме виждали как в парламента на Република Китай, остров Тайван или дори в японската Диета, парламентаристи си разменят крушета, облечени само по бели ризи с къси ръкави.
И в този случай смятам, че господин председателят тук не беше и прав, защото в дипломатическия церемониал и протокол е възприето, господа, това за всички да го знаете, след 1 юни в северното полукълбо костюмът и вратовръзката не са задължителни. Господа, можете да направите справка с едно от фундаменталните изследвания в тази област - "Дипломатически церемониал и протокол на Улт и Сюре". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев. Няколко съобщения.
Заседанието на Комисията по образованието и науката ще започне в 15 часа, вместо обявения преди това начален час 16,30.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще има заседание от 15 часа в зала 248.
Комисията по икономическа политика ще има заседание от 14,30 часа в зала "Запад".
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще има заседание от 15 часа в зала 356.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има заседание от 15 часа в зала 238.
Комисията по външноинтеграционна политика ще има заседание утре от 15 часа в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще има заседание утре, четвъртък, от 15 часа в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 12 юни от 9 часа сутринта. Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,05 часа


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
Васил Клявков

Камен Костадинов