Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
От името на вносителите някой желае ли да вземе думата?
Има думата господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, предложеният на вашето внимание законопроект е изграден върху основата на действащата вече у нас правна уредба. Ако направите справка, ще видите, че всички тези права, за които става дума, в една или друга степен, в един или друг нормативен акт вече са намерили своето място. Така че в случая нещо особено съществено ново ние не предлагаме.
И все пак какво наложи да внесем този законопроект заедно с господин Стефан Савов? Най-напред това е очевидната необходимост да се унифицира и кодифицира материята, защото сега, в този момент, правната уредба е поела множество нормативни актове, които не са достатъчно съгласувани и обединени. Необходим е следователно един нормативен акт, който да унифицира и кодифицира материята.
Освен това много съществено е обстоятелството, че в момента сега действащата уредба е на сравнително ниско нормативно равнище. Тя е, без съмнение, подзаконова правна уредба, което не е целесъобразно в случая.
Предмет на нашия законопроект са много съществени обществени отношения, важни обществени отношения, и е оправдано равнището на уредба на тези отношения да бъде високо, тоест да бъде на нивото на парламента, на законодателя. Тази материя, веднъж уредена от закон, става вече домен на законодателя, което означава, че други нормотворчески органи не биха могли да се намесват в уредбата, да отменят, променят или по друг начин изобщо да внасят промени в действащата правна уредба.
Това са двата основни момента в правната характеристика на нашия законопроект. Заедно с това искам да отбележа, че ние с господин Савов си позволихме да предложим някои промени в материалния статус на ветераните от войните. Те са много незначителни, просто в някои случаи съвсем незначително се повишават някои субсидии от страна на бюджета, така че, убеден съм, няма да бъде непоносимо за финансите на нашата държава да поеме тези минимални разходи, които се предвиждат в случая.
Аз естествено си представям, че не всичко в нашия закон е достатъчно добре уредено, може би някъде, в някои насоки ние сме допуснали увлечение, но всички тези непълноти, неточности, биха могли, според мен, да се уредят много лесно при едно второ четене на законопроекта.
Така че, уважаеми колеги, от името на господин Савов и от мое име, аз настоятелно моля да подкрепите този законопроект, който е необходимо проявление на дълбокото уважение, което изпитва нашата общественост към онези българи, които са жертвали и живота си, и здравето си за каузата на българската нация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата вторият вносител - господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не че е въпрос на някаква суета, но просто искам да кажа, че не съм втория вносител. Ние с господин Вълканов внасяме този законопроект заедно и това има някакъв смисъл, защото по този начин искахме да съберем колкото се може повече гласове. Но не затова идвам на трибуната.
Миналият път, когато господин Вълканов го нямаше, аз вече представих законопроекта. Но тъй като участвах в заседанията на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика, там се направиха някои много уместни забележки, които смятам, че ще намерят място при второто четене. Предполагам, че това ще бъде по реда, който се предвижда, а именно ще се направят писмени предложения, за да може да минат през комисията и след това вече на второ четене - в пленарна зала.
Ще ви кажа например нещо, което много отдавна на мен лично ми е правило впечатление. Това е, да кажем, противовъздушниците, противовъздушната отбрана, летците. Не знам по какви причини много от тях са изключени, едва ли те не са ветерани от войните, не са участвали като че ли. А те са участвали в някои случаи дори по-активно, отколкото да речем някои части от сухопътните войски или от морските войски.
Така че има какво да се поправи, какво да се пипне, за да бъдат всички доволни. И аз отново се обръщам с апел към вас колкото се може по-бързо да мине този законопроект. Казах и миналия път, тогава прочетох една, бих казал, трагична статистика, която показва до каква степен хората, които са участвали във войните, които са останали сравнително малко, с всяка година си отиват. Така че ако ние сега продължим да бавим законопроекта ще стане така, че в края на краищата може би ще бъде нещо като в моето детство, когато идваха по четирима, петима опълченци от Шипка, които бяха останали живи. Та да не стане така, че да чакаме, чакаме и в края на краищата да останат четирима-петима от нас, които сме били на фронта, да бъдат представяни и тогава вече да има много големи почести за тези, които са участвали във войните. Нека колкото се може по-бързо да направим всичко възможно и това е, пак повтарям, смисълът да направим предложението заедно с господин Велко Вълканов, за да покажем, че тук не е въпрос на политика, не е въпрос да правим партизанщина, а е въпрос да отдадем нужното на онези, които са изпълнили своя дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Определям по 30 минути на парламентарна група и на независимите депутати.
Кой желае думата?
Госпожа Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че днес, разглеждайки Закона за ветераните от войната, показваме, че българският парламент може да работи в консенсус по един такъв важен и значим за достойнството на България въпрос.
За съжаление малко късно поставяме този закон на дневен ред, тъй като България повече от 50 години не е участвала във военни действия и хората, които са дали своето здраве, своя живот, които са дали сили и енергия, младостта си за отечеството, са вече във възраст, в която за тях действително трябва да се полагат специфични грижи.
Заставайки на тази парламентарна трибуна аз искам от името на Парламентарната група на Демократичната левица да изразя готовността в максимална степен да подкрепим закона и същевременно да заявя, че ще направим необходимото между първо и второ четене да го дообогатим.
Какво имам предвид? Всички ние се стремим към модерните законодателства, всички ние се стремим към страните, в които в различни области има параметри, които защитават преди всичко достойнството на личността. Много ми се иска и се изкушавам да спомена пред нашата парламентарна зала, че имайки предвид и американското законодателство, че в Америка има дори Министерство на ветераните, че това министерство е четиринадесетото в администрацията на американското правителство и че това е второто по големина министерство, което всъщност решава проблемите, забележете, не само на ветераните, но и на вдовиците, на децата, на сираците, на близките на ветераните. Министерство, което окрупнява проблемите и решава проблемите, свързани със социалното осигуряване, със здравеопазването, със застраховането, с всичко онова, което е необходимо на ветераните от войните.
Струва ми се, че в нашия закон между първо и второ четене би могло да се помисли за осигуряване и компенсация на пенсиите на ветераните в по-различен размер от това, което ние гледахме най-общо. И господин Савов, и господин Велко Вълканов много плахо казват, че става въпрос за малки суми. Да, сумите действително са символични суми. Постарах се покрай този закон да се запозная със законите за ветераните и на други страни. След като в една Украйна могат да си позволят със специален закон безплатно получаване на лекарства, безплатно и с предимство разработване на различни протези, безплатно санаторно-курортно лечение, 50 на сто заплащане на наема на жилища, съобразно рамките, които са определени в съответното законодателство, 50 на сто заплащане на отоплението и т. н., аз мисля, че предвидените в този закон разходи, които са около 20 - 25 млн. лева, са символична сума. Имайки предвид и това, че тези хора са вече твърде малко, ние ще трябва между двете четения да дообогатим този закон и то в максимална степен да създадем по-благоприятни условия на ветераните от войната.
Моите колеги, които влязоха преди малко, видяха, че отвън на вратата имаше двама души ветерани от войната. Единия от тях аз поканих да влезе, той не е влязъл и затова си позволявам да кажа пред вас, че той показа списък за това какво купува дневно и с какво се храни. В този списък, който човекът си води в една тетрадчица, повече от две години няма месо. Това е човек раняван, човек, който има сериозни заболявания, човек, който е дал нещо за родината ни. Ние всички трябва да помислим в максимална степен, разбира се и в Комисията по труда и социалната политика, и разбира се в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол трябва да се съобразим, но смятам, че имаме възможност в тази насока, свързано с ветераните от войната, да бъдем малко по-прецизни, по-диференцирани и малко по-щедри.
Благодаря на колегите Вълканов и Савов, че внесоха този закон. Явно е, че след Закона за детето, който се внесе от четири представители на четири парламентарни групи, сега се внася друг от представители на две парламентарни групи. Това говори, че бихме могли да имаме консенсус по такива важни не само политически, но и човешки въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително този закон в съществената си част няма да предизвика, надявам се, никакви спорове, никакви оспорвания. Това е закон, от който нашата страна, нашият народ има нужда. И преди всичко това е закон, който дава справедливост на хората, които са се отзовали на зова на своята държава, за да участват като въоръжени лица в нейната отбрана и в задачите, които тя им е поставила. Именно тук искам да привлека вниманието ви само върху два текста, които могат да доведат до известна несправедливост.
Във формулировката на чл. 1 е казано, че законът определя правното положение на ветераните от войните за защита на националните интереси и териториалната цялост на България. На пръв поглед този текст не би трябвало да предизвика някакъв спор. Обаче формулата "защита на националните интереси" може исторически, морално и политически да бъде различно трактована. И например хората, които са участвали в отбраната на българското небе преди 9 септември 1944 г., т. е. преди да започне така наречената Отечествена война, тези хора са участвали по силата на война, която България е обявила на Съединените американски щати и Великобритания и обявяването на която война се смята, че не е отговаряло на националните интереси на страната. Това може да е така и така да бъде определено исторически, морално, политически, както щете, обаче това с нищо не отменя правото на хората, които са участвали в този период в тази война, да бъдат ветерани от войната.
Следователно, аз предлагам още отсега хората, които ще се занимават с прецизирането на текстовете, този текст да бъде: "от войните, които е водила българската държава". Тогава вече няма спор, защото българската държава задължава хората да се явят под знамената, да се явят в казармите, да участват с оръжие в задачите, които им се поставят от тяхното командване.
Тук сигурно ще възникне спор и за още една категория военнослужещи от тази епоха. Това са хората, които са участвали в първи и във втори корпус, в Ниш, в Пирот, включително в сръбски области и в Беломорието. Също може да се спори това участие на хората дали е било в защита на националните интереси. Но то е било по задача, поставена от българската държава, и е морално тези хора да бъдат в статут на участници във войните, да бъдат ветерани и да се ползват от онези, предвидени тук права, които законът дава на хората и по които, вярвам, няма да има никакъв спор.
И втори пункт, по който привличат вниманието ви, това е чл. 3, където се определя кой е ветеран. Ветеран от войните е военнослужещ, взел непосредствено участие в бойните действия в оперативната зона на фронта. Тази формула "оперативната зона на фронта" може да бъде различно тълкувана. Например, хвърля се диверсионен отряд някъде във вътрешността на страната. Това не е фронтът, но това е възникващ инцидентно фронт, в който се праща военна част, която да се справи с тази заплаха. И хората, които участват в тези действия, са също ветерани от войните, макар че не са непосредствено на фронтовата линия. Цялото въздушно пространство на България, колеги, а и на прилежащите до нея страни, също е оперативна зона. Ние имаме сега куриозен случай, когато летец-изтребител с пет победи до 9 септември е свален, жестоко обгорен и със счупени крака в болницата, не може да участва вече в тази фаза на Отечествената война. И той досега няма признат статут на ветеран от войните. Капитан Виктор Павлов. Това са единици, но справедливостта изисква да дадем на единиците докрай това, което им се полага. И по-добре е някои хора, даже незаслужено да бъдат включени в категорията "ветерани от войните", отколкото да лишим от това почетно и достойно престижно наименование хората, които са участвали във войните, които е водила българската държава.
Привличам вниманието ви към тези два пункта и вярвам, че между първо и второ четене текстовете ще бъдат прецизирани така, че да няма несправедливост в едната или в другата посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Джаферов.

ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде от името на Парламентарната група на "Народния съюз - БЗНС, ДП" и аз мисля, че в момента, когато разглеждаме този законопроект, не трябва да отиваме към популизъм.
Ние смятаме, че българският парламент е длъжник на ветераните - участници във войните. Така, както говориха и тези, които се изказаха преди мен, аз апелирам към всички вас ние да бъдем колкото се може по-щедри към участниците във войните в смисъл, доколкото е възможно за българския бюджет, ние да помогнем на тези хора, защото голямата част от тях действително са в много тежко материално състояние.
Пак апелирам към вас от името на Парламентарната група на Народния съюз да подкрепите този законопроект и колкото е възможно по-скоро той да влезе за второ четене в пленарната зала - ако е възможно още следващата седмица, защото, пак повтарям, че сме длъжници към участниците във войните.
Благодаря ви и от името на групата се надявам, че ще подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ветераните от войните N 854-01-2 с вносители народните представители Велко Вълканов и Стефан Савов.
Моля, гласувайте!
Гласували 195 народни представители: за 195, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение, което е свързано с удължаването на срока между първото и второто четене на две седмици за постъпване на предложения по този законопроект. Мотивите ми се състоят в следното:
Аз не споделям съвсем всички изказани мисли, че българската държава е останала длъжник на хората, които са участвали във войните за защита интересите на държавата. Първите постановления и изменения на закони, с които българската държава се ангажира за подобряване статуса на тези наши бойци и участници във войните, датират от началото на 70-те години.
Освен това искам да кажа, че е въпрос на много ясен разчет за това какво като финанси ще струва на бюджета на държавата материализирането на всичките тези придобивки, които ние с вас решаваме законово да осигурим на ветераните от войните. Не е вярно, че на българския бюджет всички тези придобивки струват 20-25 млн.лв. На българския бюджет ще струва няколко милиарда лева осигуряването и материализирането на тези придобивки. Става дума за една доста голяма група от хора - нека да погледнем и на това: 96 650 човека са сега съществуващите ветерани!
Помолила съм Министерството на отбраната да се произнесе, ползвайки данните от Националния военен архив във Велико Търново, дали това са всички ветерани и има ли още. Това означава да се направи много задълбочена справка за броя на ветераните. Помолила съм и Министерството на финансите в съответствие с предстоящата финансова година да направят много точни разчети за това, което ще даде Министерството на отбраната и за това колко ще струва на българския бюджет издръжката на ветераните.
Разбира се, съгласявам се с това, че трябва да бъдем щедри и трябва да бъдем много прецизни в подобряването на законовите текстове, тъй като и на заседанието на комисията се разбра, че има още много да се направи по този на пръв поглед кратичък и ясен закон. Затова ви моля да се съгласите и да гласувате предложението срокът за приемане на предложения да бъде две седмици. Вместо една, две седмици да бъде този срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Срещу това предложение? Господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да благодаря за това, че стана нещо, което е толкова рядко в българския парламент: по този законопроект имахме консенсус, нямаше въздържали се и нямаше против. Радостно е събитието, че един такъв закон получи тези гласове.
Аз потърсих с поглед господин Вълканов, тъй като не сме говорили по този въпрос, но мисля, че и той ще бъдe съгласен. Тук става въпрос изключително за средства, които държавата трябва да отпусне и редица неща, които добре трябва да бъдат проучени. Затова мисля, че не е страшно, че срокът ще се удължи и вместо една седмица, две седмици ще могат да се правят предложения. Бих апелирал да се съгласим с това предложение, за да бъде всичко проверено и изпипано както трябва.
Това е моето мнение, но предполагам, че и господин Вълканов ще бъдe на същото становище. Като вносители ние имаме право да кажем нашето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване на две седмици на срока за предложения за второто четене.
Гласували 167 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.


Преминаваме към точка десета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията N 802-01-22, внесен от Министерския съвет. Проект за второ четене: "Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (Обн. ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 58 от 1995 г. и бр. 12 и 13 от 1997 г.)"
По законопроекта няма постъпили писмени предложения.
Комисията обаче счита за целесъобразно да се направи промяна в чл. 1 на закона, където в чл. 1, ал. 2 думите "Народната армия" и "Строителни войски" се заменят с "Въоръжените сили на Република България", който текст да стане § 1 на законопроекта, а следващите параграфи се преномерират.
В останалата част комисията подкрепя единодушно текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, разрешете ми да направя едно процедурно предложение: да бъде допусната в залата госпожица Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожица Златка Русева в залата.
Съобразно Правилника за организацията и дейността на народното събрание ще гласуваме закона глава по глава, така че господин Лучников може да прочете проекта до преходните и заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Позволете да забележа, че най-напред трябва да гласуваме предложението на комисията за промяна в чл. 1, т. е. § 1, който го няма в текста на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отделно ще го гласуваме.
Моля, гласувайте предложението на комисията за промяната в чл. 1 на закона.
Гласували 119 народни представители: за 118, против 1, въздържали се няма.
Промяната в чл. 1 на закона е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 2, ал. 1, буква "а" думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави".
§ 2. В чл. 4, ал. 1 думите "Закона за прокуратурата" се заменят със "Закона за съдебната власт".
§ 3. В чл. 8, ал. 2 думите "полуоткрит и открит тип" се заменят с "полуоткрит, открит или преходен тип".
§ 4. В чл. 10 ал. 2 се изменя така:
"(2) Положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража" се урежда с наредба на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, съгласувана с главния прокурор."
§ 5. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 3 и 4:
"(3) В трудовопоправителните общежития от преходен тип могат да се настаняват осъдени след изтърпяване на повече от половината от наложеното наказание при спазване на разпоредбите на чл. 12 и 15.
(4) Условията и редът за настаняване в общежитията от преходен тип и за изтърпяване на наказанието в тях се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
2. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 5 и 6.
§ 6. Създават се нови чл. 20, 20а, 20б, 20в, 20г и 20д:
"Чл. 20. (1) Служителите от Главното управление на местата за лишаване от свобода са част от администрацията на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и включват:
1. офицери;
2. сержанти;
3. гражданска администрация.
(2) За офицери и сержанти по ал. 1 се назначават само служители, които пряко и непосредствено осъществяват охранителна дейност.
(3) Офицерите и сержантите се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, а званията се присвояват съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, както следва:
1. за офицерите - от министъра на вътрешните работи;
2. за сержантите - от упълномощено от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция лице.
(4) За служителите по ал. 2 се прилагат разпоредбите относно личния състав на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 20а. (1) Служителите от гражданската администрация в местата за лишаване от свобода получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в местата за лишаване от свобода.
(2) Размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:
1. за висше образование - не по-малко от 1,35 средни месечни заплати;
2. за средно образование - не по-малко от една средна месечна заплата.
(3) Размерът на добавката за работа в местата за лишаване от свобода се определя от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(4) За работа при вредни за здравето условия и за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, служителите от гражданската администрация в местата за лишаване от свобода получават допълнителни възнаграждения, безплатна храна и противоотрови в размери и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 20б. На служителите от гражданската администрация в местата за лишаване от свобода се изплащат порционни пари и пари за облекло, които не подлежат на облагане с данък.
Чл. 20в. (1) Здравното осигуряване на служителите от гражданската администрация и на пенсионерите от местата за лишаване от свобода е за сметка на републиканския бюджет.
(2) Лицата по ал. 1 имат право на безплатна медицинска помощ в здравните заведения на Министерството на вътрешните работи и в държавните и общинските здравни заведения, а ползването на санаториалните заведения на Министерството на вътрешните работи се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл. 20г. (1) Служителите от гражданската администрация в местата за лишаване от свобода задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от служителите.
Чл. 20д. (1) Служителите от гражданската администрация в местата за лишаване от свобода могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в местата за лишаване от свобода.
(2) На служителите се дават следните награди:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност;
3. парична или предметна награда.
(3) Наградите се дават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция или от ръководни служители, определени от него."
§ 7. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) В Научно-методическия съвет по затворно дело се включват представители на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратурата и следствието, както и на обществени организации, които извършват дейност, свързана с местата за лишаване от свобода."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Към Научно-методическия съвет по затворно дело могат да се привличат и специалисти от различни научни области. Редът за привличане на специалисти и заплащането им се уреждат с Правилник за организацията и работата на Научно-методическия съвет по затворно дело."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 8. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Министерският съвет, по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, съгласувано с министъра на здравеопазването създава специализирани болници, болнични отделения и амболатории за лечение на лишените от свобода."
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
"При спешна медицинска помощ лишените от свобода имат същите права като останалите граждани и настаняването им на лечение се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
§ 9. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън по предписание от лекар на здравното заведение в местата за лишаване от свобода."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 10. В чл. 37 ал. 2 се изменя така:
"(2) Молбите и жалбите се изпращат незабавно до съответните органи. Тези от тях, които са подадени в запечатани пликове и са адресирани до Народното събрание, до президента на Републиката, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Министерството на вътрешните работи, до прокуратурата, съда, следствието и до органите по правата на човека към ООН и Съвета на Европа, не подлежат на проверка от администрацията."
§ 11. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В буква "б" думите "социалистическата собственост" се заменят с "имуществото".
2. Буква "д" се заличава.
§ 12. В чл. 61 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят, както следва:
"(1) Лишените от свобода могат да работят в търговски дружества, други юридически лица и еднолични търговци при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(2) Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да осигуряват за своя сметка охраната на труда, необходимите хигиенно-битови условия и условия за охрана на лишените от свобода."
2. В ал. 3 думите "в предприятия на други министерства и ведомства" се заличават, а думите "предприятието наруши" се заменят с "бъдат нарушени".
§ 13. В чл. 62 думите "Когато лишените от свобода работят в предприятия на други министерства и ведомства, последните" се заменят с "В случаите по чл. 61, ал. 1 юридическите лица и едноличните търговци".
§ 14. Създава се чл. 70а, 70б и 70в:
"Чл. 70а. (1) На лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползване на съответна литература.
(2) Удовлетворяването на религиозните потребности не може да нарушава реда в местата за лишаване от свобода.
Чл. 70б. (1) В местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица.
(2) Духовното лице може да се среща насаме с лишените от свобода.
(3) Лишените от свобода не могат да бъдат принуждавани да участват в религиозни служби и обреди.
(4) Изповядващите различни религии имат равни права.
(5) За традиционната религия могат да бъдат назначавани на щатна длъжност свещенослужители.
Чл. 70в. Разпоредбите на чл. 70а и 70б се прилагат само по отношение на религиозни общности, регистрирани в Република България."
§ 15. В чл. 75, ал. 2 думите "един път" се заменят с "два пъти".
§ 16. В чл. 94, ал. 1 думите "и отечественофронтовските" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще гласуваме наведнъж целия раздел до § 16, включително. Но за прецизност и за яснота при обнародването, гласуваното изменение, е чл. 1 да стане § 1, сегашният § 1 да стане § 1а и нататък вече следват параграфите със своята си номерация.
Моля, гласувайте § 1 до § 16, включително.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 1 до 16, включително, са приети.   
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Навсякъде в закона думите "министърът на правосъдието" и "Министерството на правосъдието" се заменят съответно с "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция" и "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция", "Комитета по труда и социалното осигуряване" - с "Министерството на труда и социалната политика", "министъра на народното здраве и социалните грижи" и "Министерството на народното здраве и социалните грижи" - съответно с "министъра на здравеопазването" и "Министерството на здравеопазването", "министъра на икономиката и планирането" и "Министерството на икономиката и планирането" - съответно с "министъра на финансите" и "Министерството на финансите"; думите "идейно-възпитателна" и "политико-възпитателна" се заменят с "възпитателна"; думите "изпълнителните комитети на" и "изпълнителния комитет на" се заличават.
§ 2. (1) Заварените служители, които към момента имат присвоени звания, но не отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 от този закон, преминават към категорията на служители от гражданската администрация, като запазват досегашните си права по Закона за Министерството на вътрешните работи относно: основното месечно възнаграждение за длъжност и звание; паричните добавки за прослужени години, за работа при вредни за здравето и специфични условия на труд; категорията труд; отпуските и заплащането за пътуване по време на годишен отпуск; порционите пари и парите за облекло, условията и реда за освобождаване от служба и получаване на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, при претърпяна телесна повреда или при смърт; социалния отдих, здравното осигуряване и медицинската помощ; застраховането; безплатното пътуване в обществения градски транспорт и ползването на жилища при условията на свободно договаряне. При уволнение те могат да ползват правото си по чл. 7 от Закона за пенсиите.
       (2) Правата по ал. 1 се ползват и от новоназначените на същите длъжности служители, с изключение на възнаграждението за звание.
§ 3. В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 224, ал. 3, след думите "Министерството на вътрешните работи" се добавя "и лицата по ал. 1 и 2".
2. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби думата "служителите" се заменя с "офицерите и сержантите"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По Преходните и заключителни разпоредби иска ли някой думата? Не.
Моля, гласувайте Преходните и заключителни разпоредби, § 1, 2 и 3.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 1, 2 и 3 от тях са приети, а с това и целият законопроект.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТУРИЗМА.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика - господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

по законопроект N 802-01-7 от 20 февруари 1998 г. за
туризма
(за второ четене)

На редовните си заседания на 6 и 13 май 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за туризма, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния Закон за туризма".
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 131 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 14.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Глава първа - "Общи положения".
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 1. С този закон се уреждат органите за управление на туризма, техните взаимоотношения с туристическите организации, финансовото подпомагане на развитието на туризма, условията и редът за извършване на туристическите дейности и контролът върху тях."
Има две предложения, които са приети по принцип от комисията: едното - на народния представител Илиян Попов, второто - на народния представител Иван Бойков, и са отразени в редактирания текст.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 1 се изменя, както следва:
"Чл. 1. Този закон урежда държавната политика в областта на туризма, органите и организациите в туризма, условията и реда за извършване на туристически дейности и контрола върху тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 2.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 2. Целта на закона е:
1. да осигури защита на потребителите на туристическия продукт;
2. да въведе съвременни критерии и изисквания за извършване на туристическите дейности и за туристическите обекти."
Има предложения, приети от комисията, на народните представители: Илиян Попов, Йордан Нихризов, Руси Статков, Христо Иванов, Даниела Николова и Никола Николов.
Предложението на Комисията по икономическата политика за нова редакция на чл. 2 е следното:
"Член 2 сe изменя, както следва:
"Чл. 2. Целта на закона е:
1. да осигури условия за развитието на туризма;
2. да въведе критерии и изисквания за извършване на туристическите дейности и за туристическите обекти;
3. да определи правата и задълженията на лицата, осъществяващи туристическа дейност, и условията за нейното подпомагане;
4. да осигури защита на потребителите на туристическия продукт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 3. (1) Туризмът е отрасъл на националната икономика, чиито дейности са насочени към създаването, предлагането и реализирането на стоки и услуги, формиращи туристическия продукт.
(2) Туристически дейности са:
1. хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската дейност и агентската дейност;
2. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
(3) Туристически обекти са:
1. хотелите и другите средства за настаняване, заведенията за хранене и развлечение;
2. туристическите агентски бюра, спортно-анимационните и рекламно-информационните центрове;
3. пригодените за туристическо ползване културно-исторически и природни забележителности."
Има предложение на народния представител Илиян Попов, което е оттеглено, и второ, което е прието.
Има предложение на народния представител Христо Иванов, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 3 се изменя както следва:
"Чл. 3. (1) Туризмът е икономическа дейност, която е насочена към създаването, предлагането и реализирането на стоки и услуги, формиращи туристическия продукт.
(2) Туристически дейности са:
1. хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
(3) Туристически обeкти са:
1. хотелите и другите места за настаняване, заведенията за хранене и развлечения;
2. туристическите агентски бюра, спортно-анимационните и рекламно-информационните центрове;
3. пригодените за туристическо ползване етнографски, културни, исторически и природни забележителности;
4. други обекти, осигуряващи развитието на туризма в съответния регион."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 3, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 130, против 13, въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Органи за управление на туризма. Туристически организации."
Има предложение на народния представител Илиян Попов и предложение на народния представител Руси Статков, които са приети по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Заглавието на глава втора се изменя както следва:
"Органи за регулиране на туризма. Туристически организации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли изказвания по заглавието? Няма.
Моля, гласувайте заглавието, както е предложено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 4. Министърът на търговията и туризма осъществява общото ръководство на туризма, като:
1. провежда държавната политика в областта на туризма и координира дейността на министерствата и другите ведомства за нейната реализация;
2. ръководи дейността на Националния туристически съвет;
3. лицензира туристическите дейности и категоризира туристическите обекти в случаите, определени в този закон;
4. организира контрола за качеството на туристическия продукт с оглед защитата на потребителя;
5. организира националната туристическа реклама;
6. организира информационното осигуряване, маркетинговите проучвания и анализите и прогнозите на туристическите пазари;
7. определя потребностите от кадри в туризма и съдейства за професионалната им квалификация;
8. осъществява международно сътрудничество в областта на туризма и представлява Република България в специализираните международни организации;
9. подготвя и представя в Министерския съвет годишни отчети за състоянието и развитието на българския туризъм."
Има предложение на народния представител Илиян Попов, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 4 да отпадне т. 1.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 4 се изменя както следва:
"Чл. 4. Министърът на търговията и туризма:
1. провежда държавната политика в областта на туризма и координира дейността на министерствата и другите ведомства за нейната реализация;
2. ръководи дейността на Националния туристически съвет;
3. лицензира туристическите дейности и категоризира туристически обекти в случаите, определени в този закон;
4. организира контрола за качеството на туристическия продукт с оглед защитата на потребителя;
5. организира националната туристическа реклама и съдейства на туристическите организации за популяризиране на дейността им на международния туристически пазар;
6. организира информационното осигуряване, маркетинговите проучвания и анализите и прогнозите на туристическите пазари;
7. съдейства за професионалната квалификация на кадрите в туризма;
8. осъществява междудържавно сътрудничество в областта на туризма и представлява Република България в специализираните международни организации;
9. подготвя и представя в Министерския съвет годишни отчети за състоянието и развитието на българския туризъм."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По неприетото предложение на народния представител Руси Статков? Оттегляте ли го? Да, благодаря.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 3.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 5. Териториалната структура на туризма включва:
1. на централно равнище - министъра на търговията и туризма;
2. на местно равнище - регионалните и местните туристически организации."
Предложение на народния представител Иван Бойков - чл. 5 се изменя така:
"Чл. 5. Териториалната структура на туризма включва:
1. на централно равнище - Национален туристически съвет;
2. на местно равнище - регионални и местни туристически съвети."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за отпадане на чл. 5.
Гласували 135 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието - чл. 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 6. Националният статистически институт съгласувано с министъра на търговията и туризма организира набирането, обработването и предоставянето на статистическа информация в съответствие с изискванията на Статистическата служба на Европейския съюз - ЕВРОСТАТ, и на Световната организация по туризъм."
Има предложение на народния представител Христо Иванов, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Никола Николов и Даниела Николова, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 6 се изменя, както следва:
"Чл. 6. Националният статистически институт включва в плана за статистическите си изследвания набиране, обработване и предоставяне на статистически данни за туризма в съответствие с изискванията на Статистическата служба на Европейския съюз - ЕВРОСТАТ, и на Световната организация по туризъм."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 6, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 7. Българската народна банка предоставя на Министерството на търговията и туризма ежемесечна информация за общия размер на закупената от чуждестранни физически лица валута."
Има предложение на народните представители Иван Бойков, Христо Иванов, Даниела Николова и Никола Николов за отпадане на чл. 7.
Това е и предложението на Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията и на народните представители Иван Бойков, Христо Иванов, Никола Николов и Даниела Николова чл. 7 да отпадне.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Член 7 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Национален туристически съвет".

Предложение на народните представители Даниела Николова и Никола Николов - заглавието на раздел II се изменя на "Национален съвет по туризъм" и навсякъде в текста на законопроекта думите "Национален туристически съвет" се заменят с думите "Национален съвет по туризъм".
Комисията по икономическата политика подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II, както е предложено от комисията, а също и навсякъде в текста на законопроекта думите
"Национален туристически съвет" да се заменят с думите "Национален съвет по туризъм".
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел II е прието, както и замяната навсякъде в текста на законопроекта на думите "Национален туристически съвет" с думите "Национален съвет по туризъм".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 8. (1) Създава се Национален туристически съвет като консултативен орган към министъра на търговията и туризма.
(2) Председател на Националния туристически съвет е министърът на търговията и туризма.
(3) Членове на Националния туристически съвет са:
1. двама представители на Министерството на търговията и туризма, определени от министъра на търговията и туризма;
2. по един представител на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на културата, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта, опредeлени от съответните министри;
3. четирима представители - по един от национално представените сдружения на туроператорите, туристическите агенции, хотелиерите и ресторантьорите;
4. представител на българските авиокомпании;
5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
6. двама представители на регионалните туристически организации;
7. четирима представители на местните туристически организации.
(4) Организациите по ал. 3, т. 3, 4, 6 и 7 определят представителите от своята квота на основата на писмено споразумение между тях. В случай, че те не постигнат съгласие в срока, определен от председателя на Националния туристически съвет, представителите им се определят от председателя измежду представените от тях кандидатури.
(5) Председателят и членовете на Националния туристически съвет не получават възнаграждение за участието си в работата на съвета."
Предложение на народния представител Илиян Попов:
1. Член 8, ал. 1 се изменя, както следва:
"Чл. 8. (1) Националният туристически съвет е консултативен орган."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Второто предложение на народния представител Илиян Попов е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Димитър Петров, което също е прието от комисията.
Предложение на народния представител Иван Бойков - оттегля се.
Предложение на народния представител Христо Иванов - в чл. 8, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. по един представител от национално представените браншови сдружения на туроператорите, туристическите агенции, хотелиерите и ресторантьорите.4
2. Създава се нова т. 8:
"8. представените в Националния туристически съвет местни и регионални организации участват в него най-много два мандата от по 2 години."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Има оттеглено предложение от народните представители Даниела Николова и Никола Николов.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 8 се изменя, както следва:
"Чл. 8. (1) Създава се Национален съвет по туризъм като консултативен орган към министъра на търговията и туризма.
             (2) Председател на Националния съвет по туризъм е министърът на търговията и туризма.
             (3) Министърът на търговията и туризма съгласувано със заинтересованите министри и ръководители на ведомства определя представителите на държавата в Националния съвет по туризъм. За участие в Националния съвет по туризъм се привличат и:
1. четирима представители - по един от национално представените сдружения на туроператорите, туристическите агенции, хотелиерите и ресторантьорите;
2. представител на българските авиокомпании;
3. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
4. четирима представители на регионалните туристически организации;
5. четирима представители на местните туристически организации.
            (4) Председателят и членовете на Националния съвет по туризъм не получават възнаграждение за участието си в работата на съвета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по неприетото предложение на народния представител Илиян Попов за първата алинея?
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се. Благодаря.
По неприетото предложение на народния представител Христо Иванов? Има думата господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Моето предложение е свързано преди всичко с това да се въведе принципът на мандатност при избора на местни и регионални туристически организации, които да бъдат представени в Националния съвет по туризма. Идеята е да се осъществява една определена циркулация, тъй като броят на местните и регионалните организации най-вероятно ще бъде доста голям, може би той ще бъде съизмерим с броя на общините в България, от целесъобразност да няма закотвяне на определени регионални и местни организации трайно в Националния съвет по туризма, а други да останат извън неговия обсег. Моята идея беше министрите от определените ведомства, които са изброени в предложението на комисията и в основния проект, да могат след изтичане на един двоен мандат от страна на представителите на местните и регионалните организации да подновят състава на Националния съвет по туризма.
Считам, че има резон в тази идея и затова ви моля да я подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Иванов.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 21, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 12.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 9. Националният съвет по туризъм съдейства за:
1. проучването, анализите и прогнозите на туристическите пазари;
2. набирането, обработването и разпространяването на информация за състоянието на туризма;
3. разработването на националната политика в туризма;
4. съгласуването на дейността на регионалните, местните и браншовите туристически организации;
5. изграждането на национална мрежа от туристически информационни центрове и бюра."
Предложение на народния представител Илиян Попов, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Иван Бойков...
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Оттегля го.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 9 се изменя, както следва:
"Чл. 9. Националният съвет по туризъм съдейства за:
1. проучването, анализите и прогнозите на туристическите пазари;
2. набирането, обработването и разпространяването на информация за състоянието на туризма;
3. разработването на националната политика в туризма;
4. осъществяване дейността на регионалните, местните и браншовите туристически организации;
5. изграждането на национална мрежа от туристически информационни центрове и бюра;
6. определяне на реда и критериите за категоризация на туристическите обекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 5.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 10. Министърът на търговията и туризма издава правилник за дейността на Националния туристически съвет."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 10 се изменя, както следва:
"Чл. 10. Министърът на търговията и туризма издава правилник за организацията и дейността на Националния съвет по туризъм."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 10, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 15.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 11. (1) Административното обслужване на дейността на Националния туристически съвет се осигурява от Министерството на търговията и туризма.
  (2) Държавните органи и органите на местната администрация са длъжни да оказват съдействие на Националния туристически съвет при осъществяване на неговата дейност."
Има предложение на народния представител Христо Иванов, което е оттеглено.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика чл. 11 да отпадне.
Гласували 130 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието и чл. 11 отпада.
За процедура думата има господин Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Правя следното процедурно предложение. Във връзка с второто четене на законопроекта за туризма, предлагам в залата да бъдат поканени заместник-министърът на търговията и туризма госпожа Мариана Асенова, както и госпожа Райна Димитрова - главен юрисконсулт в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 131 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Асенова и госпожа Димитрова в залата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Раздел III
Местни и регионални туристически организации

Чл. 12. (1) Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община.
(2) Кметът на общината:
1. организира информационното обслужване на туристите чрез туристически информационни бюра или центрове.
2. съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината;
3. организира събирането, съхраняването и предоставянето на Националния туристически съвет на информация за състоянието на туризма в общината;
4. категоризира туристическите обекти в случаите, определени в този закон;
5. организира контрол по спазването на нормативните актове в областта на туризма.
Предложението на народния представител Илиян Попов е прието по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Руси Статков, което също е прието по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Христо Иванов чл. 12 да отпадне. Предложението е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 12 се изменя, както следва:
"Чл. 12. (1) Общинският съвет може да приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община.
(2) Кметът на общината:
1. организира информационното обслужване на туристите чрез туристически информационни бюра или центрове;
2. съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината;
3. организира събирането, съхраняването и предоставянето на Националния съвет по туризъм на информация за състоянието на туризма в общината;
4. категоризира туристическите обекти в случаите, определени в този закон, съгласувано с предложенията на регионалните туристически организации;
5. организира контрол по спазването на нормативните актове в областта на туризма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 4.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 13. (1) На територията на една или повече съседни общини може да се създава местна туристическа организация.
(2) Местната туристическа организация се регистрира като сдружение с нестопанска цел.
(3) Местната туристическа организация:
1. координира дейността на членовете си;
2. представлява членовете си в регионалните туристически организации, в Националния туристически съвет и пред държавните органи;
3. участва в разработването на програма за развитие на туризма на територията на общината и съдейства за нейното изпълнение;
4. съдейства за рекламата на туристическия продукт на нейната територия;
5. подпомага контрола по спазването на нормативните актове и на професионалната етика в областта на туризма.
(4) Общинският съвет може да определи представител на общината, чрез който тя участва в местните туристически организации."
Предложение на народния представител Илиян Попов:
В чл. 13, ал. 1, т. 1 изразът "може да" да отпадне.
Предложението се оттегля.
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено от вносителя.
Има предложение от народния представител Христо Иванов:
В чл. 13, ал. 1 накрая точката се заменя със запетая и се добавят думите "съобразена със съответното райониране на окръжните съдилища".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Има предложение от народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 13 се изменя, както следва:
"Чл. 13. (1) На територията на една или повече съседни общини, както и в туристическите комплекси, може да се създава местна туристическа организация.
(2) Местната туристическа организация се регистрира като сдружение с нестопанска цел.
(3) Местната туристическа организация:
1. представлява членовете си в регионалните туристически организации, в Националния съвет по туризъм и пред държавните органи;
2. участва в разработването на програма за развитие на туризма на територията на общината и съдейства за нейното изпълнение;
3. съдейства за рекламата на туристическия продукт на нейната територия;
4. подпомага контрола по спазването на нормативните актове и на професионалната етика в областта на туризма.
(4) Общинският съвет може да определи представител на общината, чрез който тя участва в местните туристически организации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Илиян Попов се оттегля.
Следващото предложение е от народния представител Христо Иванов.
Има думата господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги, дами и господа народни представители! Мисля, че допълнителният текст, който предлагам, така или иначе не може да бъде избегнат при регистрацията на местните и регионални туристически организации, тъй като те са организации с идеална цел и тяхната регистрация става по съответните райони.
Разбира се, няма нищо страшно, ако този текст не бъде добавен, тъй като съдилищата автоматически ще спазят тази процедура.
Така че, за да не усложняване текста, аз оттеглям това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 14. (1) За осъществяване на дейности по развитието на туризма могат да се създават регионални туристически организации.
(2) Регионалните туристически организации обединяват не по-малко от пет местни туристически организации.
(3) Териториалният обхват на регионалните туристически организации се определя от границите на членуващите в нея местни туристически организации."
Има предложение от народния представител Илиян Попов, което се оттегля.
Предложението на народния представител Иван Бойков е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 14 се изменя, както следва:
"Чл. 14. За осъществява на дейности по развитието на туризма могат да се създават регионални туристически организации, които обединяват местни туристически организации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Член 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 15. Регионалните туристически организации:
1. представляват членовете си пред държавните органи и в Националния туристически съвет;
2. координират дейността на членуващите в тях местни туристически организации;
3. изготвят регионални концепции, стратегии и програми за развитие на туризма и съдействат за тяхното изпълнение;
4. осъществяват маркетингова дейност за региона;
5. подпомагат контрола по спазването на нормативните актове и на професионалната етика в областта на туризма."
Има предложение на народния представител Илиян Попов, прието от комисията.
Предложение на Иван Бойков, който току-що го оттегли.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 15 се изменя както следва:
"Чл. 15. Регионалните туристически организации:
1. представляват членовете си пред държавните органи и в Националния съвет по туризъм;
2. координират дейността на членуващите в тях местни туристически организации;
3. изготвят регионални концепции, стратегии и програми за развитие на туризма и съдействат за тяхното изпълнение;
4. осъществяват маркетингова дейност за региона;
5. подпомагат контрола по спазването на нормативните актове и на професионалната етика в областта на туризма;
6. предлагат за категоризиране туристическите обекти съобразно определените критерии от Националния съвет по туризъм."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 15, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 16. Държавните органи и органите на местната администрация са длъжни да оказват съдействие на местните и регионалните туристически организации за реализиране на техните цели."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 16, както е предложен от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 17. (1) В Министерството на търговията и туризма се води регистър на регионалните, местните и браншовите туристически организации, които отговарят на изискванията за представителност.
(2) Изискванията за представителност, условията и редът за воденето и съхраняването на регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на търговията и туризма."
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което току-що беше оттеглено.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 17, както е предложен от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - Финансово подпомагане на развитието на туризма".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 18. Държавата подпомага развитието на туризма, като осигурява средства за:
1. национална туристическа реклама;
2. маркетингови проучвания в областта на туризма;
3. информационно осигуряване;
4. анализи и прогнози за състоянието и развитието на туризма;
5. контрол върху туристическите дейности;
6. подпомагане изграждането и функционирането на туристическите информационни центрове и бюра, включени в национална мрежа;
7. други дейности по този закон, свързани с развитието на туризма."
Предложение на народния представител Илиян Попов, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 18 се създава нова т. 1.
"1. финансиране на регионални и национални програми за развитие на туризма."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
И предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 18 се изменя както следва:
"Чл. 18. Държавата подпомага развитието на туризма, като осигурява средства за:
1. национална и регионална туристическа реклама;
2. маркетингови проучвания в областта на туризма;
3. информационно осигуряване;
4. анализи и прогнози за състоянието и развитието на туризма;
5. контрол върху туристическите дейности;
6. подпомагане изграждането и функционирането на туристическите информационни центрове и бюра, включени в национална мрежа;
7. други дейности по този закон, свързани с развитието на туризма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По неприетото предложение на народния представител Руси Статков някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 39, против 96, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 18, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 114, против 12, въздържали се 4.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 19. (1) Средствата по чл. 18 се предоставят ежегодно чрез бюджета на Министерството на търговията и туризма, както следва:
1. субсидия от централния републикански бюджет за осъществяване на национална туристическа реклама;
2. приходи на Министерството на търговията и туризма от:
а) събраните глоби и имуществени санкции по този закон;
б) събраните средства от таксите за лицензиране на туристическите дейности и за категоризиране на туристическите обекти;
в) 50 на сто от подлежащата на внасяне в републиканския бюджет част от възнагражденията за концесиите, предоставени от държавата за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 7 - минералните води с национално значение, т. 10 и т. 12 от Закона за концесиите;
г) дарения и помощи;
д) лихви;
е) други средства, определени със закон.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват въз основа на годишна програма, предложена от Националния туристически съвет и одобрена от министъра на търговията и туризма."
Има направено предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е прието.
Предложение на народния представител Димитър Петров, което е прието.
Предложение от народния представител Иван Бойков, което е прието.
Предложение на народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 19 се изменя както следва:
"Чл. 19. (1) Средствата по чл. 18 се предоставят ежегодно чрез бюджета на Министерството на търговията и туризма, както следва:
1. субсидия от централния републикански бюджет за осъществяване на национална туристическа реклама;
2. приходи на Министерството на търговията и туризма от:
а) събраните глоби и имуществени санкции по този закон;
б) събраните средства от таксите за лицензиране на туристическите дейности и за категоризиране на туристическите обекти;
в) дарения и помощи;
г) лихви;
д) други средства, определени със закон.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват въз основа на годишна програма, предложена от Националния съвет по туризъм и одобрена от министъра на търговията и туризма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 20. (1) По решение на общинския съвет в общината може да се създава общински фонд за развитие на туризма.
(2) Приходите във фонда се набират от:
1. средства от курортните такси, събирани на територията на общината;
2. определена от общинския съвет част от възнагражденията за концесии, предоставени от общината за обектите по чл.69, т. 1 - минерални води, т. 2 и т. 5 от Закона за общинската собственост;
3. до 50 на сто от събираните от общината глоби и имуществени санкции по този закон;
4. до 60 на сто от таксите, събирани от общините за категоризираните от тях обекти по този закон;
5. средства, предоставени за изпълнение на целеви програми и проекти;
6. дарения;
7. лихви;
8. други източници.
(3) Средствата от общинския фонд се разходват за:
1. финансово подпомагане на дейността на местната туристическа организация, както и на регионалната туристическа организация, на която общината е член;
2. финансиране на дейности по поддържането и развитието на инфраструктурата със значение за туризма, включително поддържането на обектите по чл. 3, ал. 3, т. 3 на територията на съответната община;
3. изграждане и експлоатация на туристически обекти с общинско и регионално значение;
4. финансиране на туристическата реклама за общината и участие в регионалната и националната туристическа реклама;
5. набиране и предоставяне на информация за състоянието на туризма на територията на общината;
6. финансиране на проучвателни, консултантски и образователни дейности, свързани с туризма."
Предложение на народния представител Димитър Петров - чл. 20 се изменя така:
1. Алинея 2 отпада.
2. Алинея 3 се изменя както следва:
а) точка 1 отпада;
б) точка 3 се изменя така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той току-що го оттегли.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Иван Бойков, което е прието от комисията.
Предложение на народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 20 се изменя както следва:
"Чл. 20. (1) По решение на общинския съвет в общината може да се създава общински фонд за развитие на туризма.
(2) Приходите във фонда се набират от:
1. средства от курортните такси, събирани на територията на общината;
2. определена от общинския свет част от възнагражденията за концесии, предоставени от общината са обектите по чл. 69, т. 1 - минерални води, т. 2 и т. 5 от Закона за общинската собственост;
3. до 50 на сто от събираните от общината глоби и имуществени санкции по този закон;
4. до 60 на сто от таксите, събирани от общините за категоризираните от тях обекти по този закон;
5. средства, предоставени за изпълнение на целеви програма и проекти;
6. дарения;
7. лихви;
8. други източници.
(3) Средствата от общинския фонд се разходват по решение на общинския съвет, съгласно приетата програма за развитие на туризма."
Извинявайте, но в доклада е допусната грешка. Прието е предложението на народните представители Даниела Николова и Никола Николов, а аз сега го изчетох, защото го има в доклада, а именно да отпадне т. 2 от ал. 2 на чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 20 така, както е предложен от комисията с отпадането на т. 2 от ал. 2, която беше прочетена от господин Николов.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава четвърта - Условия и ред за извършване на туристически дейности".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за наименованието на глава четвърта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 21. (1) Търговците извършват туристически дейности по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този закон въз основа на лиценз, издаден от министъра на търговията и туризма.
(2) Лицата, които извършват повече от една туристическа дейност, трябва да притежават лиценз за всяка от тях.
(3) За туристическа дейност семейно хотелиерство се издава отделен лиценз.
(4) Чуждестранно лице или негов клон може да извършва туристически дейности по чл. 3, ал. 2 на територията на Република България след регистриране като търговец, лицензиране по реда на Закона за дейностите по чл. 3, ал. 2, т. 1 и при спазване изискванията на Закона за чуждестранните инвестиции.
(5) Лицензите по ал. 1 са безсрочни.
(6) Условията и редът за издаването и отнемането на лиценз за туристическа дейност се определят с наредба, издадена от Министерския съвет."
Има предложение от народния представител Илиян Попов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Димитър Петров, който го оттегли.
Предложение на народния представител Руси Статков - ал. 5 на чл. 21 да се измени така:
"(5) Лицензите по ал. 1 са за срок от 3 години."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на народния представител Иван Бойков - оттеглено е от вносителя.
Предложение на народния представител Христо Иванов:
"В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се създава ново изречение: "Не се издава лиценз за извършването на туристическа дейност в заведения за хранене и развлечения с категории "една", "две" и "три" звезди, които са разположени извън хотелите и другите средства за настаняване".
2. В ал. 6 в края на изречението точката се заменя със запетая и се добавят думите: "в която изрично се определят задължителни срокове за удовлетворяване на заявките за лицензиране по реда на тяхното постъпване."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, по Вашето предложение желаете ли думата?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 40, против 88, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Христо Иванов.
Имате думата господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Що се отнася до предложението ми в ал. 1, това фактически е едно изясняване на текстовете, заложени така или иначе в закона. Защото при един точен прочит става ясно, че за определени заведения, упражняващи туристическа дейност, действително законът не отрежда необходимостта от издаването на лиценз. Така че аз предлагам ал. 1 да бъде оттеглена.
Що се отнася до ал. 6, аз имам подобно предложение и в по-нататъшните текстове. Затова ще използвам възможността да се аргументирам тук. Струва ми се, че в интерес на туристическите субекти ние трябва да задължим съответните ведомства, в определен срок след подаване на заявката за лиценз, да се излиза със становище. Да не се получават ситуации, при които молбите за лиценз се затлачват за неопределено време, което може да внесе и определени съмнения за субективизъм.
Ето защо идеята ми е да препоръчаме в наредбата да бъдат заложени такива срокове от страна на министъра, в рамките на които заинтересованите лица да получават отговори на своите заявки. Затова ви моля действително ал. 6, чл. 21 да подложите на гласуване в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване неговото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 39, против 8, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 8.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 22. (1) Лиценз за туристическите дейности хотелиерство и ресторантьорство може да бъде издаден след представяне на удостоверение за категория на обектите по чл. 3, ал. 3, т. 1, в които ще се осъществяват тези дейности.
(2) Министърът на търговията и туризма издава лиценз за извършване на туристическа дейност ресторантьорство във всички видове категоризирани заведения за хранене и развлечения, които са разположени в хотели и други средства за настаняване, и в заведенията за хранене и развлечения извън тях, с категория "четири" и "пет" звезди, определени в наредбата по чл. 23, ал. 1.
Има предложение на народния представител Илиян Попов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Христо Иванов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 22. (1) Лиценз за туристическите дейности хотелиерство и ресторантьорство може да бъде издаден след представяне на удостоверение за категория на обектите по чл. 3, ал. 3, т. 1, в които ще се осъществяват тези дейности.
(2) Министърът на търговията и туризма издава лиценз за извършване на туристическа дейност - ресторантьорство във всички видове категоризирани заведения за хранене и развлечения, които са разположени в хотели и други места за настаняване, както и в заведенията за хранене и развлечения извън тях, с категория "четири" и "пет" звезди, определени в наредбата по чл. 23, ал. 1.
(3) Министърът на търговията и туризма издава лиценз за извършване на туристическа дейност - туроператор. Туроператорът осъществява не по-малко от 50 на сто от годишния си оборот от туроператорска дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 22 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 137, против 4, въздържал се 1.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 23. (1) Категоризирането на хотелите и другите средства за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения се извършва по ред, определен с наредба на министъра на търговията и туризма.
(2) Кметът на общината категоризира:
1. хотелите и другите средства за настаняване, определени в наредбата по ал. 1;
2. семейните хотели (пансионатите);
3. частните квартири;
4. планинските и ловните хижи;
5. туристическите спални;
6. ученическите и младежките почивни лагери;
7. заведенията за хранене и развлечения, определени в наредбата по ал. 1, с категория "една" и "две" звезди.
(3) Министърът на търговията и туризма категоризира хотелите и другите средства за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, определени в наредбата по ал. 1, с категория "три", "четири" и "пет" звезди.
(4) Хотелите и другите средства за настаняване и разположените в тях заведения за хранене и развлечения трябва да бъдат с една и съща звездна категория."
Предложение на народния представител Илиян Попов, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Димитър Петров. Току-що той го оттегли.
Предложение на народния представител Христо Иванов.
Оттегля го.
Предложение на народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 23:
"Чл. 23. (1) На категоризиране подлежат хотелите и другите места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, условията и редът за които се определят в наредба на министъра на търговията и туризма.
(2) Съгласувано с регионалната туристическа организация кметът на общината категоризира:
1. хотелите, мотелите, къмпингите и бунгалата с категория "една звезда";
2. семейните хотели (пансионите);
3. частните квартири, обявени за настаняване на туристи;
4. заведенията за хранене и развлечения извън хотелите и другите места за настаняване с категория "една" и "две звезди";
(3) Обектите по ал. 2, т. 2 и 3 могат да бъдат "една", "две" или "три звезди".
(4) Министърът на търговията и туризма категоризира хотелите, мотелите, ваканционните селища, къмпингите, бунгалата и вилите с категории: "две", "три", "четири" и "пет звезди".

(5) Министърът на търговията и туризма категоризира заведенията за хранене и развлечение с категории "три", "четири" и "пет звезди", както и заведенията за хранене и развлечение, разположени в хотелите и другите места за настаняване, независимо от тяхната категория.
(6) Хотелите и другите места за настаняване, както и разположените в тях заведения за хранене и развлечения, трябва да бъдат с една и съща категория.
(7) Удостоверението за категория се издава за срок от три години и срокът му се продължава или се издава ново удостоверение при условия и ред, определени в Наредбата по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 11.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 24. Лицата, лицензирани за извършване на туристически дейности, са длъжни да представят в Националния статистически институт статистическата информация по чл. 6."
Предложение на народния представител Христо Иванов:
Чл. 24 отпада.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов го няма в залата, за да вземе отношение.
Поставям на гласуване предложението на господин Христо Иванов за отпадане на чл. 24.
Гласували 134 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 53.
Предложението на господин Христо Иванов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 5.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 25. Туроператорът формира собствени туристически пакети, които предлага пряко или чрез агентска мрежа."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 26. (1) Туроператорите и туристическите агенти съобразно мястото на предоставяне на туристическите услуги могат да бъдат:
1. изпращащи;
2. приемащи;
3. изпращащи и приемащи.
(2) Изпращащият туроператор е длъжен да организира обслужването на своите туристи в приемащото място чрез свои представители и контрагенти - приемащи туроператори и агенти.
(3) Приемащите туристически агенти предоставят една или няколко допълнителни услуги, които са включени в предварително закупения туристически пакет или се заплащат отделно.
(4) Туристическите агенти и лицата, предоставящи допълнителни услуги, задължително предоставят на клиента достоверна информация за вида, качеството и цената на услугата под формата на брошура, листовка, ценоразпис или друг материален носител."
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 26. (1) Туроператорите и туристическите агенти съобразно мястото на предоставяне на туристическите услуги могат да бъдат:
1. изпращащи;
2. приемащи;
3. изпращащи и приемащи.
(2) Изпращащият туроператор е длъжен да организира обслужването на своите туристи в приемащото място чрез свои представители и контрагенти - приемащи туроператори и агенти.
(3) Приемащите туристически агенти предоставят една или няколко допълнителни туристически услуги, които са включени в предварително закупения туристически пакет или се заплащат отделно.
(4) Туристическите агенти и лицата, предоставящи допълнителни туристически услуги, задължително предоставят на клиента достоверна информация за вида, качеството и цената на туристическата услуга под формата на брошура, листовка, ценоразпис или друг материален носител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 9.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 27. За извършване на туристическа дейност на територията на страната туроператорът може да сключва търговски договори само с лицензирани хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти, както и с превозвачи, притежаващи разрешение за извършване на обществен превоз по чл. 7, ал. 1 от Закона за движението по пътищата."
Има предложение на народния представител Христо Иванов, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 27:
"Чл. 27. За извършване на туристическа дейност на територията на страната туроператорът може да сключва търговски договори с лицензирани хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти, както и с такива, които не подлежат на лицензиране по този закон, и с превозвачи, притежаващи разрешение за извършване на обществен превоз по чл. 7, ал. 1 от Закона за движението по пътищата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 9.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 28. (1) Услугите, предлагани в туристическия пакет на изпращащия туроператор, трябва да бъдат подробно и достоверно описани в туристическа брошура или листовка.
(2) Туристическата брошура или листовка съдържа информация за условията на предлагания туристически пакет, посочени в наредбата по чл. 21, ал. 6."
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов - прието от комисията.
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 28, след думата "изпращащия" се добавя текстът "и приемащия".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 28. (1) Туристическите услуги, предлагани в туристическия пакет на изпращащия туроператор, трябва да бъдат подробно и достоверно описани в туристическа брошура или листовка.
(2) Туристическата брошура или листовка съдържа информация за условията на предлагания туристически пакет, посочени в наредбата по чл. 21, ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков има думата.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма логика, след като в чл. 25 вече приехме, че туроператорът формира собствени туристически пакети, т.е. приемащият и изпращащият, да не са описани и услугите в този туристически пакет и на приемащия туроператор. Затова съм предложил към "изпращащия" да се добави и "приемащия". Или пък, ако в чл. 28 махнем думата "изпращащият", тогава услугите, предлагани в туристическия пакет на туроператора, трябва да бъдат подробно и достоверно описани. Аз не виждам защо едните услуги трябва да са в пакет - ясни и точни за потребителя, а другите да не са описани по същата схема. В този смисъл е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков.
Гласували 142 народни представители: за 40, против 68, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 108, против 10, въздържали се 17.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 29. При внасянето на депозит и при покупка на туристически пакет на клиента се издава резервационна бланка, съответно ваучер, за предплатена услуга от туроператора или туристическия агент.
Чл. 30. (1) Туристическият ваучер е документ, издаден от лицензиран туроператор или агент за индивидуални или група туристи, който удостоверява съществуването на договор между туроператора или агента и туриста като потребител на туристическата услуга, потвърждава нейното плащане и е основание за търсене на отговорност за неизпълнение на договорни задължения.
            (2) Ваучерът съдържа задължителни реквизити, посочени в наредбата по чл. 21, ал. 6."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за чл. 29 и 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 29 и 30 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 13.
Членове 29 и 30 са приети.
С 1-2 минути по-рано ще започнем почивката, защото по време на нея Интерпарламентарният съюз ще проведе заседание тук, в залата. Както всички знаете, госпожа Василка Добрева беше освободена като народен представител, а тя беше заместник-председател и ще трябва на нейно място да бъдe избран нов народeн представител.
Половин час почивка, а госпожа Мозер да си проведе заседание с Интерпарламентарния съюз. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
От името на парламентарна група има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ):
"Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Парламентарната група на Демократичната левица за мирното решаване на кризата в Косово

През последните години конфликтите на територията на бивша Югославия са предизвикателство за новата външна политика и националната сигурност на страната. Кризата в Косово създава допълнителни заплахи за мира и стабилността в Югоизточна Европа. Негативното развитие на ситуацията изисква ясна, принципна и балансирана позиция на Република България в съответствие с дълготрайните национални интереси.
Във връзка с това Парламентарната група на Демократичната левица смята:
Първо. Народното събрание да препотвърди същностната позиция от декларацията си от 29 април 1993 г. за ненамеса на Република България във военни действия в бивша Югославия, в това число и по повод на ситуацията в Косово, под каквато и да било форма - нито пряко, нито косвено, включително и под егидата на Организацията на обединените нации.
Народното събрание да призове и останалите балкански страни да се придържат към такава позиция.
Второ. Косовската криза е вътрешен и вече регионален проблем със своите последици. Той следва да намери решението си в рамките на Сърбия и Съюзна република Югославия. По-нататъшното разпадане на федерацията не е в интерес на съседите и на международната общност. Възникването на минидържави на Балканите може да се превърне в постоянно огнище на напрежение. Локализирането на кризата в Косово, нейното трайно и справедливо решение без промяна на международно признатите граници е условие за стабилността на страните от Югоизточна Европа и за цялостното интегриране на региона в обединена Европа.
Трето. Насилието и тероризмът, независимо откъде произтичат, заслужават най-остро осъждане. Мирното уреждане на косовския конфликт, зад което стои Демократичната левица и цялото българско общество, извежда на преден план преките преговори между властите на Сърбия и Югославия и представителите на албанската и другите общности. То предполага също добри услуги и посредничество на европейските структури и позитивна роля на САЩ и Русия.
Военната намеса и употребата на сила срещу Съюзна република Югославия по повод на Косово няма да доведе до трайно решаване на конфликта. Съседните страни следва да се въздържат от военни призиви и инициативи. Налагането на пълномащабни санкции неизбежно ще предизвика трудно предсказуеми щети за нашата страна и региона. Те никога не са били ефективен метод за преодоляване на проблемите.
Четвърто. Народното събрание в най-скоро време да се ангажира с отговорна позиция, която ще гарантира Република България в никакъв случай и под никаква форма да не става част от кризата в Косово. С цялостното си поведение нашата страна би могла да съдейства само за нейното политическо уреждане. Основните държавни институции у нас следва да се придържат към единна, последователна и непротиворечива външнополитическа линия за мирното решаване на конфликта. Нито една основна политическа сила не трябва да бъде изключвана от участие в нейното изработване.

София, 11 юни 1998 г."
Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Господин Николов, моля да продължите с докладването на законопроекта за туризма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 31. Туристическият агент извършва продажба на дребно на туристически пакети, формирани от туроператора и хотелиера, резервира, продава и реализира хотелски, информационни, екскурзоводски, анимационни, транспортни и други туристически услуги."
Има предложение на народния представител Димитър Петров, което е прието от комисията.
Предложението на народния представител Иван Бойков също е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"Чл. 31. Туристическият агент извършва продажба на дребно на туристически пакети, формирани от туроператора, резервира, продава и реализира хотелски, информационни, екскурзоводски, анимационни, транспортни и други туристически услуги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 32. В туристическите и агентски бюра се извършват само дейности, свързани с предлагането на туристически услуги, посочени в наредбата по чл. 21, ал. 6.
Чл. 33. (1) Туроператорите и туристическите агенции носят отговорност пред клиентите си за продадените от тях туристически продукти и услуги и за верността и пълнотата на предоставената информация по чл. 26, ал. 4, като за неизпълнение на договорни задължения съобразно Гражданското законодателство.
(2) Недостатъчното познаване на условията по пътуването и престоя, които не са предварително отразени в брошурите или листовките, не освобождават от отговорност туроператора и туристическия агент."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По членове 31 и 32 няма направени предложения.
Моля, гласувайте за тях така, както са предложени от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Членове 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 34. Туроператорът задължително се застрахова за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задължения по договорите, които сключва при осъществяването на туроператорската си дейност. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от министъра на търговията и туризма по предложение на национално представените сдружения на туроператорите."
Комисията по икономическа политика предлага чл. 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 34 да отпадне.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието - член 34 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 35. За издаването на лицензии и удостоверения за категория по този закон се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от вносителя. Той става чл. 34.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 5.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава пета - Контрол, принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте наименованието на глава пета, както е предложено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 36. (1) Контролът по този закон и по издадените въз основа на него нормативни актове се осъществява от Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма и от контролни органи към общинските администрации.
(2) Контролните органи по ал. 1 имат право:
1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
2. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролните лица;
3. да изискват писмени обяснения от проверяваните лица."
Комисията по икономическата политика подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 36, който става чл. 35, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 37. (1) При неизпълнение на изискванията за извършване на туристически дейности длъжностните лица на Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма могат да налагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект".
(2) При неизпълнение на изискванията за извършване на туристически дейности длъжностните лица на Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма могат да предлагат на министъра на търговията и туризма налагането на следните принудителни административни мерки:
1. отнемане на лиценза за туристическа дейност;
2. понижаване категорията на туристическия обект.
(3) При неизпълнение на изискванията за съответната категория на обект, категоризиран от кмет, длъжностните лица от контролните органи на общинската администрация могат да предлагат на кмета налагането на принудителна административна мярка понижаване категорията на туристическия обект."
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е оттеглено.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 36.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 38. Търговец, който извършва туристическа дейност, без да притежава лиценз, се наказва с имуществена санкция от 1 млн. лв. до 30 млн. лв."
Има предложение от народния представител Христо Иванов, което е прието по принцип.
Предложението на комисията е следното:
"Чл. 38. Търговец, който извършва туристическа дейност, без да притежава лиценз, когато такъв се изисква по този закон, се наказва с имуществена санкция от 1 млн. лв. до 30 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 38, който става чл. 37, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 39. Който предоставя туристически услуги в некатегоризирани туристически обекти, се наказва с имуществена санкция от 500 хил. лв. до 5 млн. лв."
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 39, който става чл. 38, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 40. Хотелиер или ресторантьор, който не предоставя изискваните за съответната категория на неговия обект услуги, се наказва с имуществена санкция от 500 хил. лв. до 5 млн. лв."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 40. Хотелиер или ресторантьор, който не предоставя изискваните за съответната категория на неговия обект услуги, се наказва с имуществена санкция от 5 млн. лв. до 10 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 40, който става чл. 39, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Член 39 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 41. Търговец, който съзнателно не извърши действия по предоставянето на документи и информация или не допусне или не предостави необходимите писмени документи за извършване на проверка от длъжностни лица на контролните органи по този закон, се наказва с имуществена санкция от 500 хил. лева до 3 млн. лева."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 41. Търговец, който съзнателно не извърши действия по предоставянето на документи и информация или не допусне или не предостави необходимите писмени документи за извършване на проверка от длъжностни лица на контролните органи по този закон, се наказва с имуществена санкция от 5 млн. лева до 10 млн. лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 41, който става чл. 40, така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 42. Туроператор, който при осъществяване на своята дейност сключва търговски договори с нелицензирани превозвачи, хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти, се наказва с имуществена санкция от 1 млн. лева до 10 млн. лева."
Има предложение от народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 42. Туроператор, който при осъществяване на своята дейност сключва търговски договори с нелицензирани превозвачи, хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти, за които съществува задължението за лицензиране по чл. 22, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 1 млн. до 10 млн. лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 42, който става чл. 41, така, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 43. Туроператор, чиито туристически брошури или листовки не съдържат задължителните реквизити, посочени в наредбата по чл. 21, ал. 6, се наказва с имуществена санкция от 50 хил. лева до 1 млн. лева."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 43 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 43 да отпадне.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Член 43 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 44. Туроператор или туристически агент, който издава туристически ваучер, несъдържащ задължителните реквизити, посочени в наредбата по чл. 21, ал. 6, се наказва с имуществена санкция от 200 хил. лева до 2 млн. лева."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 44. Туроператор или туристически агент, който издава туристически ваучер, несъдържащ задължителните реквизити, посочени в наредбата по чл. 21, ал. 6, се наказва с имуществена санкция от 20 млн. лева до 50 млн. лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 44, който става чл. 42, така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 45. Туристически агент, който в бюрата на туристическата агенция извършва и други търговски дейности, несвързани с предлагането на туристически услуги по чл. 32, се наказва с имуществена санкция от 500 хил. лева до 5 млн. лева."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 45 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 45 да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Член 45 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 46. (1) Търговец, който предоставя непълна или неточна информация съгласно изискванията на чл. 26, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 200 хил. лева до 500 хил. лева.
(2) Физическо или юридическо лице, което предоставя допълнителна туристическа услуга и не я изпълнява в оферираното й съдържание и качество, се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 хил. лева до 1 млн. лева. То е задължено да изплати на потребителя обезщетение, равняващо се на стойността на неизпълнената част от услугата."
Има предложение от народния представител Йордан Нихризов, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Даниела Николова и Никола Николов, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 46 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 46 да отпадне.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Член 46 отпадна.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 47. При повторно нарушение по чл. 38 до 46 имуществената санкция и глобата по чл. 46, ал. 2 е в двоен размер."
Има предложение от народния представител Иван Бойков, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 47. При повторно нарушение по чл. 38 до чл. 46 имуществената санкция и глобата по чл. 46, ал. 2 е в двоен размер и се отменя лицензът."
Член 47 става чл. 43 и се преномерират членовете в самия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 47, който става чл. 43, така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
В текста - господин Николов каза, но аз пак ще повторя, за да се чуе и за протокола, че в текста трябва да бъде "по чл. 38 до чл. 42", а не чл. 46, както беше прочетено от докладчика.
Моля, докладвайте следващия текст.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 48. (1) Актът за установяване на административното нарушение се съставя от длъжностни лица на Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма или на общинската администрация, определени от кмета на съответната община.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на търговията и туризма или от упълномощеното от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 48, който става чл. 44 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Христо Иванов - създава се нов чл. 49:
"Чл. 49. (1) Органите по контрол са длъжни да се легитимират при изпълнение на служебните си задължения.
(2) Служителите в контролните органи са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.
(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 служителите подписват декларация по образец, в която изрично се отразява отговорността им".
Комисията по икономическа политика не подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Иванов за създаване на нов чл. 49, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 27, против 43, въздържали се 64.
Предложението на господин Христо Иванов не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Турист" е лице, което предприема краткотрайно или дълготрайно пътуване с цел почивка, лечение, спорт, участие в конгресни прояви, делови разговори, познавателни и хоби-дейности и други. За статистически цели се ползват понятията за турист и международен турист, определени от Световната организация по туризъм и приети от Статистическата комисия на ООН."
Предложение на народния представител Димитър Петров: в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби отпада думата "лечение".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега ние няма да гласуваме точка по точка. Докладвайте целия параграф, ще се направят изказванията и след като гласуваме предложенията, ще гласуваме целия параграф.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "2. "Туристически продукт" е комплекс от хотелски, ресторантьорски, транспортни, екскурзоводски, анимационни и други услуги, предоставени на туриста.
3. "Хотелиерство" е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по този закон средства за настаняване.
4. "Семеен хотел (пансионат)" е помещения и сгради за хотелиерска дейност с добро архитектурно оформление от жилищния или вилния фонд на гражданите (до 10 стаи търговска площ), предоставяни за настаняване на туристи."
Има предложение на народните представители Никола Николов и Даниела Николова, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"4. "Семеен хотел (пансион)" е помещения и сгради за хотелска дейност от жилищния или вилния фонд на гражданите до 15 стаи търговска площ или 30 легла, предоставени за настаняване на туристи, като организацията на работа и туристическото предлагане са на семеен принцип.
5. "Ресторантьорство" е предоставянето на услуги в категоризирани по този закон заведения за хранене и развлечения.
6. "Туроператорска дейност" е формирането и продажбата на едро чрез туристически ваучер или по договор на пакетни услуги, включително предварително заплатени пътувания и ваканции, екскурзии в страната и чужбина, застраховки, резервации на хотелски, екскурзоводски, транспортни и пътнически услуги.
7. "Агентска дейност" е извършването на продажби на дребно чрез туристически ваучер и резервации на туристически, хотелски, резервационни, екскурзоводски, транспортни и пътнически услуги за единични и групови пътувания, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване (живот, медицинска и други подобни)."
Предложение на Комисията по икономическа политика по т. 7:
"7. "Туристическа агентска дейност" е извършването на продажби на дребно чрез туристически ваучер и резервации на туристически, хотелски, резервационни, екскурзоводски, транспортни и пътнически услуги за единични и групови пътувания, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване (живот, медицинска и други подобни).
8. "Туристически агент" е търговец, лицензиран по реда на този закон за извършване на агентска дейност.
9. "Основни туристически услуги" са настаняване, хранене и транспорт.
10. "Допълнителни туристически услуги" са екскурзии и развлечения с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и други рехабилитационни дейности, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, яхтинг, сърф, ски-училища и други."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"10. "Допълнителни туристически услуги" са екскурзии и развлечения с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и други рехабилитационни дейности, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, яхтинг, сърф, ски-училища и други услуги, способстващи за развитието на туризма.
11. "Туристически пакет" е предварително организирана програма, включваща най-малко две основни или допълнителни услуги, продавани с пакетна цена.
12. "Туристическа организация" е сдружение с нестопанска цел, независимо от неговото наименование, създадено с цел развитие на туризма.
13. "Браншова туристическа организация" е туристическа организация с цел развитие на определен вид туристическа дейност.
14. "Национално представено сдружение" е браншова туристическа организация, имаща национална и регионални или местни структури и обединяваща най-малко 30 на сто от лицата, лицензирани за съответната туристическа дейност."
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"14. "Национално представено сдружение" е браншова туристическа организация, имаща национална и регионални или местни структури и обединяваща най-малко 20 на сто от лицата, лицензирани за съответната туристическа дейност, които реализират не по-малко 20 на сто от съответния вид услуги.
15. "Изпращащи туроператори и туристически агенти" са тези, които предлагат туристически пакети на международните и вътрешните туристически пазари по предварително сключени договори с лицата, предоставящи туристическите услуги."
Има предложение от народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
И предложение на Комисията по икономическата политика:
"15. "Изпращащи туроператори" са тези, които предлагат туристически пакети на международните и вътрешните туристически пазари по предварително сключени договори с лицата, предоставящи туристически услуги.
16. "Приемащи туроператори" са тези, които извършват цялостното обслужване на клиентите в мястото на потребление на услугите директно или чрез агентска мрежа."
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"17. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение."
Комисията по икономическата политика подкрепя онези текстове на вносителя, за които няма алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Петров, имате думата по Вашето предложение.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че не можем да наречем едно лице "турист", което идва конкретно с цел лечение. Разбира се, една част от дейностите попадат под този знаменател, но не може, например, един чужденец, който е дошъл в клиниката на проф. Чирков да се оперира, да го наречем "турист".
Поради това аз уточнявам: вместо "лечение", да запишем "балнеолечение и рехабилитация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Подставям на гласуване предложението на господин Димитър Петров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 37, против 18, въздържали се 70.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване заглавието, само че няма да бъде в множествено число, защото разпоредбата е само една, а в единствено число "Допълнителна разпоредба" и § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 112, против 6, въздържал се 1.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Заключителни разпоредби".
Предложението на народните представители Даниела Николова и Никола Николов е прието по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Христо Иванов, което е оттеглено от вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1а. В ал. 1 на чл. 8 от Закона за данък върху добавената стойност се създава нова т. 8 със следното съдържание:
"8. Продажбата от лицензиран туроператор на туристически пакет, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 1а така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 108, против 12, въздържали се 13.
Параграф 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В Закона за местните данъци и такси се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 93 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) В общините, в които е създаден Общински фонд за развитие на туризма, по решение на общинския съвет в този фонд се внася определен процент от средства, събрани от курортни такси."
§ 3.  Член 49 от Закона за народното здраве се изменя така:
"Чл. 49. (1) Националните курорти, техните граници, условията и редът за тяхното управление и развитие се определят с наредба, издадена от Министерския съвет.
              (2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с другите компетентни държавни и общински органи, определя максималния капацитет на курортите по ал. 1.
              (3) Изграждането и експлоатацията на обекти и съоръжения на основата на използването на курортните ресурси се съгласуват с министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 2 и § 3 няма направени предложения.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за § 2 и § 3.
Гласували 127 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 21.
Параграф 2 и § 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. В Закона за корпоративното подоходно облагане се създава чл. 61а:
"Чл. 61а. (1) На лицата, извършващи туристически дейности, хотелиерство или ресторантьорство, данъкът върху печалбата се преотстъпва при следните условия:
1. изграждане на нови туристически обекти с минимален капацитет 10 легла или 20 места за срок 2 години от въвеждането им в експлоатация;
2. инвестиране на средства за повишаване категорията на действащи обекти за срок 1 година от тяхната прекатегоризация.
                 (2) Средствата от преотстъпения данък по ал. 1 могат да се използват за инвестиционни цели и за покриване на кредити за придобиване и ремонт на дълготрайни материални активи."
Има направено предложение за отпадане на § 4 от Иван Бойков, Никола Николов и Даниела Николова.
Комисията по икономическата политика подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложението на комисията § 4 да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 13.
Параграф 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§  5. В Закона за концесиите чл. 25, т. 1 се изменя така:
"1. осемдесет и пет на сто в приход на Републиканския бюджет, а в случаите по чл. 19, ал. 1, т. 2, буква "в" от Закона за туризма - след като се направи съответното отчисление."
Предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на Иван Бойков също е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Никола Николов и Даниела Николова също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 5 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 16.
Параграф 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. Министерският съвет приема наредбата по чл. 21, ал. 6 и Тарифата по чл. 35, а министърът на търговията и туризма - наредбите по чл. 17, ал. 2 и по чл. 23, ал. 1."
Предложение от народния представител Йордан Нихризов, което е прието от комисията.
Предложението на Даниела Николова и Никола Николов е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 6. Министерският съвет приема наредбата по чл. 21, ал. 6 и Тарифата по чл. 35, а министърът на търговията и туризма - наредбите по чл. 17, ал. 2 и по чл. 23, ал. 1 до 2 месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 6 така, както е предложен от комисията, а след това ще бъде извършена преномерацията.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 11.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: " § 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на министъра на търговията и туризма."
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. Този закон влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 4 от Заключителните разпоредби, който влиза в сила от 1 януари 1998 г."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 8. Този закон влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 113, против 6, въздържали се 3.
Параграф 8, а заедно с това и целият Закон за туризма е приет. (Единични ръкопляскания.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за процедура има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля на основание чл. 50, ал. 2 от правилника от името на Парламентарната група на Демократичната левица да дадете половин час почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Имате думата за процедура, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, моето процедурно предложение е точка 12 за Закона за далекосъобщенията да се отложи за утрешния пленарен ден и да преминем към точка 13 - Закона за културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 154 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.

Преминаваме към тринадесета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Имате думата за процедура, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да поканим и заместник-министъра господин Поляков, който е тук, тъй като е взел активно участие в подготовката на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате това предложение. Вярвам, че няма никой против такава процедура.
Гласували 138 народни представители: за 124, против 14, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Поляков да заповяда в залата.
Преминаваме към представяне на становища.
Най-напред от водещата Комисия по културата и медиите давам думата на нейния председател господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по културата и медиите
относно законопроект за закрила и развитие на          културата, внесен от Министерския съвет

На заседания, проведени на 19 и 26 март, 2, 9 и 15 април 1998 г., Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта за закрила и развитие на културата, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от министъра на културата госпожа Емма Москова.
На заседанията присъстваха представители на Министерството на културата.
В дискусията взеха участие и представители от: Съюза на Българските художници, Съюза на филмовите дейци, Съюза на артистите в България, Съюза на българските композитори, Съюза на музикалните и танцовите дейци, сдруженията на българските писатели, Съюза на архитектите в България, Съюза на преводачите в България, Българската национална асоциация на производителите на звукозапис, които представиха свои писмени предложения към законопроекта и бяха изслушани в комисията.
В своите изказвания народните представители бяха единодушни в необходимостта от законопроекта, чието приемане ще бъде основа за развитието и усъвършенстването в областта на културата. Изтъкна се и трудността при неговото създаване, тъй като е пръв от подобен род в нашето законодателство.
Направени бяха редица предложения и допълнения към отделни текстове, целящи тяхното подобрение.
Изказа се виждане, че е необходимо повече време, за да се оформят тези текстове. Но мнението на преобладаващата част на депутатите бе категорично, че парламентарната процедура е достатъчна, за да се прецизират дискусионните моменти.
По-широк дебат се проведе около проблемите на творческите съюзи, културните организации, центровете на изкуствата, децентрализацията около фонд "Култура" и ръководните му органи за конкурсното начало, наградната система, допълнителните разпоредби и някои други проблеми.
Изразените различия не промениха и не променят идеите, заложени в проектозакона.
Народните представители изразиха готовността си стойностните конкретни предложения, направени по време както на заседанията, така и на обществените дебати, да бъдат обобщени и предложени от тях на второ четене.
След обстойната дискусия и проведеното гласуване с 11 гласа "за", 2 "против" и 1 "въздържал се" бе прието следното

С Т А Н О В И Щ Е:
Комисията по културата и медиите предлага на народните представители да подкрепят и приемат на първо четене законопроекта за развитие и закрила на културата, внесен от Министерския съвет." Това е становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников тук ли е? Няма го. Кой ще го замести? От тази комисия има ли представители?
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за закрила и развитие на културата N 802-01-18, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 май 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за закрила и развитие на културата N 802-01-18, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Емма Москова, министър на културата.
Създаването на такъв закон е необходимо, за да се преодолеят някои наследени отрицателни фактори в развитието на българската култура, несъответствие между културните процеси и нормативната база за тяхното регламентиране, неточност в юридическия статут на културните организации, диспропорция между свръхразвитата национална културна инфраструктура и ресурсите за нейното поддържане, диспропорция в разпределението на държавните субсидии за издръжка на културните институции, творческите проекти и програми.
Проектозаконът предвижда адекватни мерки за преодоляване на тези несъответствия и диспропорции.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за закрила и развитие на културата, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Министър Москова, желаете ли от името на вносителя да кажете нещо? Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря на всички вас за това, че този закон е вече в пленарната зала.
Някои от мотивите, които бяха наша опора в това да решим да има такъв закон и какъв да бъде той, вече бяха посочени. Аз ще посоча, разбира се, още някои от опорните точки, които ни позволиха с убеденост да предложим на вашето внимание един подобен базисен рамков закон, който, отчита, а ние всички го отчитаме, че не е възможно в един закон да се обхване спецификата на всяко едно от направленията в тази сложна сфера, която обикновено наричаме култура, и която вътре в себе си съдържа много различни, понякога противоречиви процеси, то нашата позиция беше за създаването на именно един такъв базисен рамков закон, който да може да служи за основа на всички следващи закони, които ще регламентират онова, което е специфично за отделните направления на културата.
Смея да мисля, че това е началото на едно сериозно законодателство в тази област, законодателство, което по ред причини е изоставало във времето. В правния мир на България липсва такъв закон и ние се надяваме, че той ще запълни една празнина като, повтарям, даде база за онова, което следва.
Аз ще спомена само, че от страна на Министерството на културата ще бъдат предложени в Министерския съвет и след това, надявам се, пред вас Законът за музеите, галериите и разпространение на ценности, Законът за фолклора - едно предизвикателство, което от години ЮНЕСКО предоставя като възможност на всички страни, Закон за недвижимите паметници на културата, промени в Закона за авторското право. За тази година това е законодателната програма.
Що се отнася до отделните творчески направления - кино, театър, музика и танц - министерството заяви, че творческите съсловия, творческите общности ще решат дали такива закони, които са специфични и характерни само за една област и влизат в дълбочина на техните проблеми, са необходими или подзаконова база би могла да разреши тези проблеми. Министерството няма да натрапи, по-скоро да наложи на тези творчески общности закон, но ще подкрепи, както и подкрепя в момента група, която работи върху един специфичен закон за българското кино, ще се присъедини към подобни начинания на творческите общности.
Аз мисля, че това е един добър подход спрямо онези, които са носители на българската култура. Те трябва да имат правото самите те да направят това, ако желаят. Затова предлагаме на вашето внимание този закон, който, отново повтарям, е рамков и базисен.
Това, че няма подобен закон в правния мир на България, разбира се, създаде специфична трудност, но подобен закон е една препоръка и на Съвета на Европа. А всички наши усилия, усилията на всички вас е една точна кореспонденция с онова, което европейското законодателство прави.
Разбира се, спецификата на тази материя предполага, и нашите проучвания доказаха това, че всяка държава влага в тази препоръка на Съвета на Европа свое мислене. И това е така, защото националните култури имат право не само да поддържат, но и да създават собствена законова база на онова, което наричаме култура.
Няма да изчерпя този въпрос, може би няколко думи за самото заглавие. Когато ние приехме решението това да бъде закон, аз трябва да споделя, че лично аз имах своите колебания дали това трябва да бъде закон или харта за културата, както това е в други страни. Една харта би се написала може би по-блестящо, без юридически ограничения, без изисквания. Юристите - а вие сте много в това Народно събрание - знаете, че поставят своите ограничители в законовите текстове, защото другояче това не би могло да бъде, това е юридически правов документ.
Това беше една възможност, но успоредно с нея се появиха идеи това да бъде една концепция за развитие на културата. Това бяха възможни стъпки, но аз поех - и моите колеги, разбира се - отговорността това да бъде закон, веднъж, защото в България има глад за закони, бих казала, глад за законност и, втори път, защото всичко останало, колкото и блестящи да са текстовете, винаги имат един относително пожелателен характер. Това и други съображения наложиха в нашето съзнание необходимостта от работа именно върху този закон.
Впрочем мисълта за такъв закон не е била чужда в българското обществено пространство, имала е намерения. За съжаление, не намерихме дори начало на започване на този закон. Зная, че е имало намерения, дори самата аз съм водила разговори. Сега обаче тези намерения са облечени във формата, която ние счетохме за най-целесъобразна на този етап.
Повтаряйки, че е пръв по характер в нашето публично пространство, ще прибавя, че той не е сам. Ако този закон е бил направен преди време, може би спънките, които ние срещнахме, защото много и много закони вече са гласувани, щяха да бъдат по-малко. Очевидно е, че този закон не можеше да се изправи срещу всичко, което урежда обществените отношения в други сфери. Това създаде допълнителна сложност и ние се помъчихме да бъдем максимално коректни по отношение на онова, което вие, уважаеми дами и господа народни представители, вече сте решили, че трябва да съществува като правови норми.
Защо е закрила? Защото предложението да бъде защита счетохме за по-неадекватно. Човек се защищава срещу някого и срещу нещо. Не мисля, че точно това е позицията на българската култура. Българската култура има нужда за закрила, а се закриля нещо, на което създаваме условия за развитие. И това е основната философия на този закон.
Аз действително не мисля, че в българското общество има нужда от защита на това. Културата на България е на всички нас. И спирайки дотук, защото вашите въпроси и всичко онова, което вие ще изразите като ваши позиции, разбира се, ще имат и моите конкретни отговори, аз се обръщам към вас с дълбока искреност за това, че става дума за българската култура. Всичко онова мъдро и добро, което няма да промени този базисен характер, рамков характер на закона, е добре дошло в неговите текстове. Аз дължа да го заявя, защото за българската култура мислим всички. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо министър.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля ръководителите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат.
Кой желае пръв думата?
Има думата господин Борис Спасов. Заповядайте.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Българската култура ще има свой закон, важен и необходим, който с принципите, залегнали в него, гарантира грижата на държавата за опазване на едно от най-ценните й достойнства - националната култура. В този преходен момент законът е нужен, защото сега се решават основните функционални и устройствени проблеми на нашата култура. Затова законопроектът като замисъл е общ. Всички културни дейности намират своята опора, без да съществува изискването те да бъдат строго регламентирани. Този закон е първо начинание и отключва врати към множество допълнителни законодателни инициативи, бъдещи закони за отделните културни дейности, съпроводени с подзаконови актове.
Законопроектът определя основните принципи на националната културна политика - демократизъм, децентрализация, равнопоставеност на творците и културните организации, опазване на културно-историческото наследство и фолклора и много други. Регламентирането на отделните културни организации и тяхната дейност, конкурсното начало, даване статут на националните институти с представително значение разкрива многообразието от жизнеспособни форми за съществуване в новата икономическа среда на отделните видове културни институти - държавни, общински, към ведомствените извън Министерството на културата, регионални, частни, институти със смесено участие.
Разгледано е и участието на творческите съюзи при подпомагането на своите членове със свободни професии.
Това многообразие налага и различните видове финансиране. Законопроектът идва по време на реформата в театъра и в сферата на музиката. Наблюдаваме ясен модел на смесено финансиране, осъществявано от изпълнителната власт и местната власт едновременно. Така общинските съвети имат възможността да участват във финансовото подпомагане на своите културни институти.
Спазен е принципът за равнопоставеност на частните културни организации, на тези със смесено участие и всички останали при кандидатстване за субсидии по творчески проекти и програми. Така политиката за закрила и развитие на културата е насочена главно към финансиране на отделни културни инициативи и проекти, грижа за професионалното израстване и заетост на отделни творци и специалисти, както и прозрачност в действията на Министерството на културата в тази насока.
Всред органите за закрила на културата се открояват и националните центрове по изкуствата. Те бяха създадени в началото на 90-те години. По-късно бяха включени в структурата на министерството.
Служебното правителство създаде възможност националните центрове по изкуствата отново да станат юридически личности извън структурата на Министерството на културата. Сега този законопроект урежда изцяло техния статут, а това е още една съществена крачка към децентрализация, а именно: финансовото подпомагане на отделни културни програми при участието на всички културни организации и отделни творци.
За подпомагане функциите на министерството и националните центрове се създават общественоекспертни съвети. Някои от тях вече съществуват, като: Съветът за музика и танц, Съветът за културно-историческото наследство, Съветът за читалищата, други ще се създават занапред.
Те са консултативни органи, създадени за определени културни направления. Те не произвеждат култура. Те само създават условия за нейното развитие. Обществено експертните съвети дават мнение, когато някои произведения накърняват добрите нрави и морал, пропагандират насилие, дискриминация, порнография или уронват чистотата на българския език. Но тези съвети само дават мнения и не могат да налагат цензура или санкции.
В законопроекта е залегнал и принципът за стимулиране на отделни творци и изпълнители с учредяване на държавна награда. Правителството и спонсорството също се поощряват за учредяване на награда. Законопроектът предвижда и договор, сключен между министъра на културата и директорите на Националното радио и националната телевизия, съгласно който те се задължават да представят приоритетно високохудожествените български произведения.
Ежегодно в Министерския съвет се внася културно-образователна програма за децата и младежта от министъра на културата, министъра на образованието и министъра на отбраната. Това е важен момент в културното възпитание на младите хора.
Особен акцент при финансирането на културата е създаването на национален фонд "Култура", който е самостоятелно юридическо лице, не е в структурата на министерството и неговото създаване е консултирано с експерти от Съвета на Европа пак в духа на един от основните принципи на този закон - децентрализацията. Този фонд подпомага развитието на културата, като набира и управлява средства, предназначени за провеждане на националната културна политика. Отразени са и начините за събиране на средствата във фонда, както и посоките на тяхното разходване. Това са проекти и програми с високо национално, международно или местно значение, програми за защита свободата на културните изяви на етническите, религиозните и езиковите общности, програми за развитие на любителското изкуство, творчески стипендии и други.
Законът дава възможност и за създаване на общински фондове "Култура", съгласувани от общинските съвети. Този вид фондове финансират културни програми на местно ниво, подпомагат любителското изкуство и осигуряват стипендии за даровити деца и младежи.
Законът за закрила и развитие на културата не е самостоятелен, изолиран закон. Неговата философия е съзвучна с другите закони в юридическото пространство. Той е насочен към по-бързата демократизация в културата и обществото като цяло. Този закон посочва и механизмите, по които ще заработят впоследствие законите за отделните културни дейности.
Българските творци имат нужда от този закон и той идва навреме. Българските творци са и този културен фонд, който никога не се е изолирал от европейските и световни културни процеси. Затова да създаваме хора на изкуството, които да не напускат страната ни и да продават таланта си някъде, а да творят спокойно и същевременно много амбициозно, защото само тогава добрият резултат ще бъде високо оценен.
В заключение ще добавя, че заставам изцяло зад законопроекта и апелирам за неговата широка подкрепа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следващият записал се е народният представител господин Жорж Ганчев. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема министър Москова! Аз съм дълбок поклонник на българската култура. Страхотно много уважавам постиженията на нашия народ в тази насока. Поклонник съм на всички български гении, които прославиха, прославят и ще прославят България по света. И затова в този законопроект извънредно много ме притеснява Вашият фонд, който ще бъде шапка на националните културни центрове. Притеснява ме структурата и как този фонд под Ваше ръководство кадрово и финансово ще може да определя работата на националните културни центрове. Аз съм един човек, който не вярва в централизация, не вярва в шапката на държавата, а вярва в духа на състезанието, на конкуренцията, на сблъсъка на таланти. И тогава вярвам, че искрата дава резултати.
Най-добросъвестно ви моля да вникнете в тези мои вътрешни тормозения и да направите така, че хората долу, по националните културни центрове, да се чувстват с развързани ръце, да имат хъса и желанието да направят нещо за своя регион и за своя град.
Много ме тревожи трагедията в театъра, защото величието на българския режисьор, на българския актьор, на българския сценограф е толкова голямо, толкова международни фестивали печелим в последно време, такова голямо уважение имам към тях - познавам Теди Москов от раждането му, аз съм приятел на Рада и на Стефан, - познавам много, много други театрали, които толкова много дадоха в последно време за репутацията на България по света, но същевременно познавам прекалено много гладуващи, прекалено много обезкуражени хора из провинцията, из провинциалните театри, които се нуждаят от рамо, нуждаят се от поощрение, нуждаят се от разбиране от държавата.
Знаете, че в Щатите "Екшън корпорейшън" и "Форд мотър корпорейшън" и други помагат на културата, а не Министерството на културата дава бюджети или специално рамо на артистите в Съединените щати. Но там ситуацията е друга, тъй като лобито на културата е огромно.
Аз съм готов Българският бизнесблок и моя милост да помогнем в създаване на лоби на културата сред бизнессредите. Ето, едно такова взаимодействие би било успешно за България. То не трябва да бъде политизирано, не трябва да бъде партизирано, то изобщо трябва да бъде поставено само на взаимно окуражителна основа - данъчна основа за бизнеса и касова реципрочност към културата.
В заключение ще ви кажа следното. Онзи ден говорих със стария Марин Големинов, който ми каза: "Жорж, аз съм оптимист". На неговата възраст той ми каза: "Жорж, аз съм оптимист". Много млади композитори ми говорят обратното. Тъй като аз не вярвам на Плачковци и не вярвам в хора, които се оплакват, а вярвам в хора, които сами се справят с проблемите, Ви моля, колкото се може повече децентрализирайте културата и дайте възможност за самостоятелно развитие на хората по места.
Българското читалище е болка и камък на сърцето ми. В Свищов прекрасното читалище от 1865 г. - отличният му хор и неговият диригент в момента бедстват. Умолявам Ви, с някаква схема в този закон за читалищата нещо трябва да се направи. Това е искрицата в историята на Българското възраждане - българското читалище.
И най-вече народните артисти, даже и трио "Българка" някак си се чувстват забравени. Защо? Трябват им импресариа, менажери, трябва им рамо в чужбина. Уверявам ви, импресариото на Гена Димитрова, на Гяуров беше мой приятел - старият Горлински. Умря на 80 години на "Довър стрийт" в Лондон с чаша уиски и с една голяма пура. Щастлив човек! Но Горлински ми казваше на мен: "Жорж, защо вашите таланти нямат представителство по целия свят с импресария като мен от ниския и средния ешелон, от младите хора?" Помня Мишо Хаджимишев през 1961 г., като дойде да продуцира в Англия на "Влаймборн" "Дама пика" със Селимски и с всички други. Те бяха гордост за България, но той имаше импресарио в Лондон. Сега някои от най-големите български артисти нямат сериозно импресарио в чужбина. Дайте да им помогнем, дайте да им намерим, дайте да направим нещо. Не казвам по комунистически: "Дайте да дадем!", но казвам: "Дайте на национално ниво да се обединим и да им подадем ръка". Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съобщения за парламентарния контрол утре, петък, 12 юни 1998 г.:
1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Жорж Ганчев, Татяна Дончева и Евгени Кирилов и на питане от народните представители Цветан Димитров и Кирил Баев.
2. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Венко Вълчев.
3. Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев.
4. Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Пиндиков.
5. Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.
6. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представитли Любомир Божков и Георги Пирински.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев и на питане от народните представители Йордан Бакалов, Методи Андреев и Здравко Зафиров;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуални въпроси от народните представители Иван Борисов Цонев, Михаил Миков и Руси Статков;
- министърът на отбраната Георги Ананиев - на актуален въпрос от народния представител Станимир Калчевски;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев - на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народния представител от заседанието се отлага отговорът на актуалния въпрос от народния представител Георги Пинчев към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов.
Други съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес, 11 юни, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 17 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Благовест Сендов

Секретари:
Виктория Василева

Атанас Мерджанов