Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода 4 - 10 юли за парламентарен контрол:
- питане от народния представител Евгени Кирилов към Надежда Михайлова, министър на външните работи, относно уволнения на специалисти с дългогодишен опит в дипломацията.
Днес във времето за парламентарен контрол ще отговарят:
Муравей Радев - министър на финансите, на актуален въпрос от народния представител Светослав Лучников относно увеличаване на данъка върху наследствата;
Вилхелм Краус - министър на транспорта, на актуален въпрос от народния представител Иван Иванов относно кадрови промени в "Пристанищен комплекс" ЕАД, Русе.
На основание чл. 76, ал.3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгени Бакърджиев - на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев - на актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Иван Симеонов и на питане от народния представител Васил Клявков.

"Решение N 279
на Централната избирателна комисия
София, 10 юли 1997 г.
На 9 юли 1997 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Пламен Франчешков Минев, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили - СДС, Демократическа партия, БЗНС, БСДП" в 4.многомандатен избирателен район - Великотърновски.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в 4.многомандатен избирателен район - Великотърновски, Николай Костадинов Згурев от коалиция "Обединени демократични сили".
Моля господин Згурев да бъде поканен за полагане на клетва. (Всички народни представители стават прави. Господин Николай Згурев застава пред микрофоните.)
Ако обичате, повтаряйте след мен (председателят господин Йордан Соколов чете клетвените думи и господин Згурев повтаря след него):
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
Ако обичате сега да попълните и клетвения лист. (Господин Згурев подписва клетвения лист. Ръкопляскания.)

Преминаваме към точката от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
Има думата по процедура господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен да присъства генералният директор на Българската телеграфна агенция господин Милен Вълков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой да се изкаже?
Направено е предложение да бъде поканен да присъства в залата генералният директор на Българската телеграфна агенция. Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: 57 за, 61 против, 31 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има думата господин Димитров по процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение да бъде поканен в залата господин Панайот Денев. Така или иначе решението е свързано с неговото име и моля да поканим господин Денев да присъства в залата по време на дискусията по отношение на това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 140 за, 5 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят господин Панайот Денев.
Господин Райчевски, вчера Вие прочетохте становището на Комисията по културата и медиите, което беше общо за трите избора. Ако нещо искате да добавите ...
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, на вчерашното заседание ние прочетохме становището на Комисията по културата и медиите. Но ако прецените, тъй като сега ще гледаме въпроса за Българската телеграфна агенция, аз мога да повторя текста, който се отнася именно за Българската телеграфна агенция.
"На извънредно заседание от 9.7.1997 г. Комисията по културата и медиите разгледа проектите за решения за промени в ръководствата на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио. В разискванията бе изтъкнато, че предлаганите промени се налагат с оглед на новите изисквания и условията, при които тези национални институти ще осъществяват своята дейност.
Както е отбелязано и в мотивите на вносителите, тревожат и многобройните сигнали за нарушения в Българската национална телевизия и Българското национално радио. Констатира се и лошо състояние на финансовата дисциплина и отчетност.
След проведените дискусии, бяха представени и новите кандидатури за директори на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио. Комисията по културата и медиите след гласуване взе следното
РЕШЕНИЕ:
Подкрепя проекта за решение за промяна на ръководството на Българската телеграфна агенция. Освобождаването на Милен Атанасов Вълков като генерален директор на БТА бе гласувано с 9 гласа "за" и 4 гласа "против".
Комисията предлага за генерален директор на Българската телеграфна агенция да бъде избран Панайот Владимиров Денев - 9 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се".
По време на заседанието господин Вълков имаше възможност да изрази своето становище и той направи кратко изложение за състоянието на Българската телеграфна агенция."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Пристъпваме към дебати.
Заповядайте, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, нямам нищо към драги ми Панчо против. Добре дошъл в залата и на добър час! Само че се нарушава законът и Конституцията. Вчера го декларирахме. И всички ваши медии излъгаха, че ние сме напуснали залата с БСП. Това, господа, е медиен терор срещу нас. Това е подла лъжа! Това е подла лъжа!
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това го пише във в. "24 часа"!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ние бяхме на среща с ОНС, което не ви е приятно. Всички от Бизнесблока бяха на среща са ОНС, което явно не ви отърва. (Шум и реплики от мнозинството.)
Второ, вашата телевизия снощи излъга подло и това е нарушаване на закона и на морала. Госпожа Екатерина Михайлова говореше тук винаги за доверието. Плюя на Вашата демокрация, госпожа! (Смях и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, ще Ви отстраня!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Второ, тази сутрин адресирах Вашата шефка на парламентарната група да се коригират. Тя продължи да се движи и не желаеше разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, прекъсвам Ви и няма да допусна лични нападки.
(Председателят изключва микрофоните, а Жорж Ганчев продължава да говори, което се посреща с освиркване от СДС.)
Определям по 30 минути за всяка парламентарна група за дебати. Има ли желаещи да се изкажат по проекторешението?
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа. На своето извънредно заседание в сряда Комисията по културата и медиите разгледа предложението на група народни представители за промяна в ръководството на БТА. Няма да коментирам жалкия фарс, който се разигра на заседанието, както и проваленото вчера пленарно заседание, но бих искал да изразя категоричен протест срещу начина, по който бе отразено от Българската национална телевизия заседанието. Изопачавайки фактите, незачитайки аргументите на опозицията, телевизията лиши българския зрител от информация за действителния характер на дискусията. Очевидно както през последните месеци, така и занапред ще бъдем потърпевши не само ние, но и обществото като цяло от поредния процес на съобразяване в угода на властващите.
В мотивите на вносителите на предложението се изтъква: "Промените в ръководството на агенцията обаче следват от положението, което БТА заема, както и от изискването за съществуването на доверие от страна на Народното събрание към БТА и към нейното ръководство". Сигурно това е постмодерният начин за контрол, а може би цензура и към агенцията от страна на мнозинството особено като се имат предвид възторжените твърдения на един от членовете на комисията от Парламентарната група на СДС, че в дейността си БТА е длъжна да отразява и се съобразява, като поставя акценти върху новото време, в което се намира българското общество и държава. Интересни съждения за свободата и обективността на информацията.
Да, наистина БТА трябва да е обществена, публична и национална институция. Но какво по-красноречиво доказателство за доверието към държавната информационна агенция може да има, след като над 100 български и повече от 20 чуждестранни абонати ползват информационните й емисии денонощно. Националните радио и телевизия, "Дарик" радио, радио "Експрес", радио "FM+", радио "Франс ентернационал", Нова телевизия, радио "Свободна Европа", всички национални всекидневници, десетки регионални вестници, радиа и телевизионни станции, световни и национални осведомителни агенции, Би Би Си, Гласът на Америка, Баварското радио, швейцарският "Ное цюрхер цайтунг", австрийският "Ди пресе", японският "Асахи шинбун", Федералната служба по печата към германското правителство, Американската федерална служба за разпространение на информация, Австрийската национална банка и десетки други български и чуждестранни институции ползват информационните емисии на БТА с доверие и разбиране към безименния труд на работещите журналисти и професионалисти.
Макар да не са канени официално, но всъщност неколкократно, едва ли някой от вносителите на предложението някога е прекрачвал прага на Българската телеграфна агенция, камо ли да познава професионалното и творческо всекидневие на журналистите. Дори и Вие, господин Димитров, не си направихте труда за това.
Редно е все пак да бъдат назовани и конкретните факти за ситуацията и мащабната дейност на БТА в резултат на безупречното ръководство на агенцията, факт, който не беше оспорен от нито един от присъствувалите на заседанието на комисията. Състоянието на Българската телеграфна агенция в момента е стабилно както във финансово, така и в кадрово и управленско отношение.
Няма никакви основания Българската телеграфна агенция да бъде поставяна на една плоскост с радиото и телевизията. Проблемите на агенцията са коренно различни. Те няма да бъдат решени с персоналната смяна на генералния директор. Всички, които се вълнуват от съдбата на Българската телеграфна агенция, знаят, че ръководството на агенцията информира Комисията по култура и медии към Тридесет и осмото Народно събрание за създаденото от известни интелектуалци и общественици сдружение "100 години БТА". То си поставя за цел именно широкия обществен дебат за ролята и мястото на БТА в демократична България.
През последните няколко години към БТА не са отправени претенции от нито една политическа сила или институция за цензура, разпространение на тенденциозна информация, манипулация или премълчаване. Напротив, именно поради факта, че единствена от националните медии БТА не бе обвинена в цензура, Националният център за изследване на общественото мнение издаде своето мащабно социологическо изследване на гражданските протести в началото на годината "Дневник на протеста", опирайки се главно на информационните емисии на агенцията.
Няколкото данъчни проверки и ревизии показаха, че финансовите дела на агенцията са чисти. БТА е изряден платец към държавата.
Интересни са обаче фактите, свързани с периода 1991-1993 година, когато генерален директор е Иво Инджев, а негов заместник сегашният кандидат Панайот Денев. Защото това е наследството, заварено от покойния вече Стефан Господинов и сегашния генерален директор Милен Вълков.

Българска телеграфна агенция беше доведена дотам, че едва ли не работеше сама за себе си. Поради крайно неадекватна ценова политика и поради съмнения в обективността на нейната информационна политика редица големи всекидневници се бяха отказали от услугите й. На практика бе ликвидирана редакция "Пресфото". Агенцията остана с един щатен фоторепортер. Липсата на снимки от България във фотоемисиите на БТА и архаичните технически способи, по които се предлагаха те, естествено улесни нашествието на чужди агенции в тази част на информационния пазар.
През 1992 г. по времето, когато наблюдаващ ресора е Панайот Денев, престава да излиза изключително популярното списание "Лик". Преди това са спрени "По света" и "Наука и техника". Единственото издание успяло да оцелее, е "Паралели".
Пак през 1992 г. за нуждите на печатната база е внесена четирицветна листова печатарска машина "Мар ролан", но без да бъде осигурено финансирането. Това доближава БТА до финансов колапс в средата на 1993 г. и става причина в продължение на повече от година заплатите в агенцията да останат на границата на социалния минимум.
Нещо много важно! Пак през 1991-1992 г. при управлението на гореспоменатите, когато за това отговаря пряко Панайот Денев, бе ликвидирана цялата кореспондентска мрежа на Българска телеграфна агенция в чужбина - 21 кореспондентски бюра. Имуществото е разпиляно и разграбено. Това е без прецедент за битността на една информационна агенция и ход, който остава без аналог в практиката на агенциите на бившите източноевропейски страни. Информацията на БТА е лишена от собствен поглед, информационните канали за присъствието на България в чужбина и за отношението на другите страни към българската проблематика - прекъснати. БТА принудително се превърна в ретранслатор на чужди гледни точки и интерпретации. Това, естествено, обуславя и намаляването на интереса на българските медии към информацията на БТА тогава.
Днес няма сериозна медиа в България, която да не е абонат на информационните емисии на БТА. Този факт е атестат за доверието към информацията на БТА и за нейното качество. Разширени са международните връзки на агенцията, сключени са договори за размяна на информация с редица национални агенции. Сред по-важните нови чуждестранни партньори са Американската федерална служба за разпространение на информация, световния информационен провайдер "Интернет секюрити лимитид" и южнокорейската агенция "Йон Ха".
През 1996 г. БТА изменя изключително неизгодните условия в договора си с австрийската информационна агенция АПА, като постига равностойна размяна на емисиите и добри условия за посредничество при продажбата на информация на трети клиенти.
През 1996 г. Българската телеграфна агенция получава и разрешение да разпространява своите издания в Република Македония.
През 1996 г. е възстановено също така и кореспондентското бюро на БТА в Белград, но поради икономическата и финансова криза, засегнала и медийния пазар, БТА не успя да осъществи добрите си намерения до края на 1996 г. да възстанови кореспондентските си бюра в Атина и Анкара.
Особено внимание заслужава англоезичната емисия на БТА. Поради финансови затруднения да бъде издаван със съвременна графика, печат и формат англоезичният бюлетин на агенцията "Дейли Нюз" през 1994 г. е почти изместен от конкурентно издание на чуждестранна агенция, което дори си позволява да заграби и името му. След реорганизации и технологическо обновление от началото на тази година "Дейли Нюз" излиза като минивестник - единственият англоезичен всекидневник в България.
Обособена е икономическа редакция, чиито информационни продукти бързо се наложиха на пазара.
През 1994 г. започва планирането, а от 1995 г. - осъществяването на коренно технологическо обновление на преносната среда за информационните емисии на Българската телеграфна агенция. Изградена е уникална мрежа за предаване на данни до абонатите на БТА в цялата страна на основата на арендовани комутируеми линии. Към тази мрежа в момента се включват кореспондентските бюра в страната. Възстановен е снимковият сервиз на БТА. Положени са основите на дигитализацията на снимковия архив. Разработена е и е в начален етап на осъществяване концепция за цялостното възстановяване на Пресфото.
Техниката в самата агенция е обновена, процесите на работа - електронизирани. Създадени са нови издания - "Сто на сто" и спортното списание "Шампиони", които се утвърдиха и са сериозен източник на приходи. Възстановена е дейността на Пресклуба на БТА.
По инициатива на сегашното ръководство на агенцията през май 1996 г. е разработен и приет Правилник за информационната дейност на Българската телеграфна агенция. Такива в Българското национално радио и Българската национална телевизия няма. Той се опира на документи, регламентиращи работата в световните агенции като Ройтер, Франс прес, Асошейтед прес. Неговите изисквания са изисквания както към всички агенционни журналисти по света тяхната информация да е обективна, балансирана, бърза. Това са критериите, по които се оценява работата на журналистите в агенцията.
Всички трудови договори в БТА са безсрочни. В агенцията не съществува дамоклевият меч на изтичането на договора и страх, че той няма да бъде подновен. Ръководството провежда редовни консултации с петте синдикални организации в БТА. Техен резултат са изключително социалният колективен договор, съвместно разработената антикризисна програма от февруари 1997 г., която позволи на агенцията да премине без сътресения през изключително трудното първо полугодие. Трудовите възнаграждения и начините им на изплащане се договарят всеки месец.
През изминалите две години от страна на синдикатите в БТА не е постъпило нито едно възражение срещу управленско решение, нарушило взаимна договореност, Кодекса на труда, колективния трудов договор или други права на работещите в агенцията.
През последните две години в Българската телеграфна агенция са съкратени около 30 души предимно нискоквалифициран обслужващ персонал. Новоназначените са около 10 души - по-голямата част от тях са млади хора с езикова квалификация и журналистически длъжности. Това е толкова по-важно, защото поради изключително ниското заплащане през 1993 г. и по други причини преди това десетки качествени журналисти напуснаха Българска телеграфна агенция.
Независимо от трудностите агенцията поддържа някои социални придобивки на своите служители - отстъпки в стол-ресторанта, безплатно нощуване в творческия дом на Витоша и отстъпките в храната там, добри условия в почивните бази в Шкорпиловци и Балчик.
От всичко казано дотук е видно, че не съществува нито един случай на упрек, недоволство или нерешен проблем от страна на ръководството на Българска телеграфна агенция, в резултат на което е и категоричната подкрепа и на петте синдикални организации в агенцията, изразена в отворено писмо до Народното събрание.
И накрая, дами и господа, в информационните общества информацията е най-важният ресурс за управлението. Но управление в името на какво? Нали то е тъкмо в името на утвърждаване на демократичните процеси в България. А демокрацията, господа, изисква професионални критерии при кадровите решения и стабилизация на институции като Българската телеграфна агенция, а не перманентно тичане след всеки каприз на политическите сили.
Някой от присъстващите тук би ли могъл да твърди, че ръководителят на Българската телеграфна агенция не е професионалист, че е наложил субективни и тенденциозни подходи в работата на агенцията, че я е дестабилизирал професионално, финансово или кадрово? Е, тогава, господа, върху какво градите своето доверие или недоверие при вашия кадрови подбор? Очевидно, върху политическата боя. Ето защо вие лишавате обществото от утвърждаване на новото, европейското, модерното бъдеще, а не някой друг.
Информацията е властта, дами и господа! Но информацията е и огромна заплаха особено за тези, които не умеят да си служат професионално с нея. Заплахата е за вас, господа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов. (Шум и реплики в залата.)
За изказване думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз искам да кажа няколко думи като съвносител на проекторешението.
Има два основни мотива - първият основен мотив това е институцията, която избира и освобождава генералния директор.
Аз ще ви прочета статута на Българската телеграфна агенция или по-точно само тази част от нея, която регламентира този въпрос, приет с решение на Народното събрание от 29 юни 1994 г., "Държавен вестник", бр. 56 от 12 юли 1994 г. В т. 2 на този статут е записано: Народното събрание осъществява правомощията си по отношение на Българската телеграфна агенция пряко като одобрява статута на Българската телеграфна агенция и в подточка "б" е записано, че избира и освобождава генералния директор на Българската телеграфна агенция.
Аз си давам ясна сметка, че левицата в момента реализира един смешен плач, бих казал, за информационното пространство в България.
РЕПЛИКА ОТ БСП: А-а, аз съм тук и не плача!...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Учудвам се. Изненадвам се. (Шум и реплики в залата.)
Демократичната левица... (Оживление в залата.)
Искам във връзка със същия мотив, тъй като ще стигна и до втория мотив, професионализма на господин Денев, да цитирам един кратък пасаж от Решение N 15 на Конституционния съд от 28 септември 1993 г. точно във връзка с освобождаването на господин Иво Инджев.
Та, в това решение на Конституционния съд N 15 е записано - цитирам - Народното събрание е носител на конституционното правомощие да избира и освобождава ръководители на някои институции. По отношение на главния директор на Българската телеграфна агенция това правомощие също произтича пряко от конкретен конституционен текст.
Тоест, няма никакви основания да мислим, че има нещо незаконно, нещо несвързано с нормативната уредба. Статутът на БТА, Решение N 15 на Конституционния съд отговаря на този въпрос.

По отношение на професионализма.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз се радвам, че господин Панайот Денев е тук. Само искам да ви кажа, че господин Панайот Денев от 1971 до 1993 г. работи в Българската телеграфна агенция. Над 20 години този човек работи в БТА. Забележете!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): И я съсипа.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Репортер във "Вътрешна информация"; протоколен репортер за делегации и централни ведомства в периода от 1971 до 1979 г.; репортер "Информация за чужбина" в културния отдел "Пропаганда на българското изкуство" от 1979 до 1989 г.; заместник-главен редактор и главен редактор на "Информация за чужбина" от декември 1989 и 1990 г.; заместник-главен директор на БТА, отговарящ за оперативните новинарски редакции.
Ако наистина е вярно това, че има някакво съсипване от негова страна, щеше да има реакция точно за тези 21 години. Антилогика, уважаеми господине. Не Ви знам името. Антилогика! Когато твърдите нещо, се дават факти.
През септември 1995 г. господин Денев е преподавател в Нов български университет в департамент "Масови комуникации". Говорим за професионализъм.
Господин Денев има над 1000 публикации във всекидневници, седмичници и т.н. Тук не искам да изброявам "Литературен форум", "Култура", "Век 21".
Аз мисля, че както по отношение на чисто творческата биография на господин Панайот Денев, така и по отношение на неговите управленски умения - мениджмънтът, който трябва да се осъществява в Българската телеграфна агенция, забележете, в условията на валутен борд.
Ето вчера например бях в програма "Христо Ботев" и виждам две служителки на БТА, които ме заговориха. Ще ви кажа хората какво казват, защото Вие споменахте за някакво открито писмо от пет синдиката.
Става дума за финансовото състояние на БТА. Разбира се, трябва да си даваме ясна сметка, че финансовото състояние на БТА във връзка, разбира се, с нейната дейност, е далече в по-добро положение, отколкото на другите две национални медии. Защото за Националната телевизия и Националното радио можем смело да кажем, че те са във финансов колапс.
Но в края на краищата тези жени казаха - "Ами не може ли БТК безплатно да дава инфраструктура на БТА?". Вижте на какво ниво се разсъждава. В условията на пазарна икономика, в условията на валутен борд тогава, когато разходната част на бюджета е силно ограничена, трябва да се мисли за нови форми на мениджмънт, за нови форми на управление. Ето това ще реализира господин Панайот Денев.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители. Аз ви призовавам да гласувате за господин Панайот Денев. Да гласуваме доверие на този човек, за да може наистина наред с другите две национални медии Българската телеграфна агенция да заеме достойно място в медийното пространство на България, на Европа и на целия свят. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Господин Димитров, явно на Вас не Ви отърват фактите през 1991-1993 г., когато - вече споменах в своето изказване - тъкмо по времето на господин Панайот Денев са съсипани всичките 21 кореспондентски бюра. Вие знаете за една телеграфна агенция каква ценност е. Факт, който няма аналог във всичките бивши източноевропейски държави. Съсипването на списанията - също. Купуването на машината. Получаването на заплати, близки до социалния минимум тогава за работещите в журналистиката. Нима според Вас това не са достатъчно факти?
Освен това, пряката политическа ангажираност на господин Панайот Денев и с вестник "Демокрация" достатъчно добре говори за неговата тясна политическа обвързаност. Това ни кара ние да се съмняваме в обективността и по-нататъшното ръководство на Българската телеграфна агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми колега, когато говорим за фактите, когато боравим с информация, още един път ви казвам, аз съм човек, който се занимава с информация - недейте селективно, недейте да филтрирате информацията!
Когато говорите за вестник "Демокрация" защо не говорите за вестник "Континент"?
Господин Панайот Денев - аз лично познавам от години, смея да твърдя, че сме в приятелски отношения - е един честен човек. Тук ще го потвърдят всички от Съюза на демократичните сили, вероятно и от "Народен съюз", и от Евролевицата, е един честен човек, който смело казва какво мисли. Това според мен е ценно качество, а не е някакъв ущърб за един управленец, за един общественик, за един журналист.
Още един път Ви казвам, ако имаше такива неща, за които Вие говорите, в периода от 1971 до 1993 г. тези неща щяха да излязат на мегдана. Защо чак сега ги казвате тези работи?
Позволявам си още един път да кажа - не селектирайте информацията! С информацията трябва да се борави наистина коректно, защото както Вие казвате, това е опасно оръжие. Аз мисля, че това оръжие ще бъде също опасно за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Уважаваният от мен господин Благой Димитров тук се позова на статута на БТА, където действително в правомощията на Народното събрание е да одобрява статута и съответно да избира и освобождава генералния директор на БТА. Това е вярно. Но мисля, че правото да извършиш определени действия никога в никой нормативен акт не е безусловно. То трябва да се основава на определени предпоставки, изпълнени или неизпълнени задължения. И, ако действително се взрем в този статут, там бихме могли да намерим евентуалните основания, по силата на които Народното събрание може да освободи генералния директор на Българската телеграфна агенция. Те са добре дадени в т. 5, 6 и 7.
И тук аз задавам въпроса. БТА станала ли е източник на клевети и неверни твърдения по отношение на държавните институции? Станала ли е източник за разпалване на политическа, етническа и религиозна вражда и ненавист сред обществото? Станала ли е източник за пропаганда на война или предоставяне на прояви на насилие и жестокост по начин, чрез който те биха се оневинили или възхвалени? Отразила ли е нервно поставено и необективно многообразието от политически, научни и художествени възгледи в обществото, без да внушава каквото и да е? Имало ли е случаи да не е защитила българския език, традиции и култура и да гарантира общонационалния български облик на своите емисии? Не е ли гарантирала тя в своите информационни емисии правото на отговор на личности, организации и институции, които се чувстват евентуално засегнати в материали на БТА? Развивана ли е в БТА политическа дейност, както е по т. 6, и агитирала ли е някой там в полза на една или друга политическа сила? При някакви случаи Българската телеграфна агенция имала ли е случаи за несъобразяване с влияния и въздействия, които могат да накърнят точността и обективността на информацията и т.н.?
В самия статут са дадени задълженията, правилата, по които трябва да работи тази институция. И ако действително Народното събрание може да се ползва от правата си по т. 2, буква "б" от статута, приет от Народното събрание също с решение на 12 юли, забележете, 1994 г. - това е датата, на която бе подписана Конституцията, преди 6 години - то именно и само в условията на спазване или неспазване на тези основни задължения на тази инстанция и на тази организация.
Тъй като не бе посочен нито един мотив, нито един случай, освен мотивът, че е дошло ново време - ами времето, господа, то се мени непрекъснато и аз забелязвам, че едни са на власт, други са опозиция, едни са в парламента, други са извън парламента - нека да помислим за целостта, за България.
Ето защо, аз няма да подкрепя подобно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата за реплика господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз искам да направя реплика по отношение на изказването на господин Гайтанджиев. Той говори за отговорности пред държавата. Аз също искам да попитам господин Гайтанджиев, след като те са толкова отговорни пред държавата, защо днес напуснаха своята лява част на залата?
Ние обсъждаме тук съдбата на една изключително важна институция - това е Българската телеграфна агенция. Тя представлява държавата пред света, а господата отляво, вместо да се включат активно в гласуването и обсъждането, оставиха трима човека, които от време на време да казват нещо и да казват колко лошо е било 1991-1993 г. Смятам, че това не е националноотговорна позиция и аз мога да кажа, че това не е позиция на една отговорна политическа сила, каквато според тях представлява БСП.
Затова мисля, че ако те смятат днес да останат само като едно присъствие, по-скоро това не е необходимо. Те по-хубаво е също да напуснат залата, за да мога да кажа поне от свое име, че действително днес е един хубав ден за българската демокрация, толкова малко комунисти с толкова символично присъствие. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Андреев. Първо, аз разясних мотивите, по които Парламентарната група на Демократичната левица, а и те ви бяха казани още вчера, няма да участва в този дебат и в това гласуване. Считаме, че, особено в решението за смяната на генералните директори на телевизията и радиото, то е противозаконно и противоконституционно, а за случая с Българската телеграфна агенция - немотивирано.
Разберете, аз не искам да кажа нищо лошо за господин Денев. Уважавам много дейността на господин Вълев досега. Тук не става дума за качествата на хората, а става дума действително за подхода и за мотивите. Всяко решение трябва да бъде мотивирано, за да може да бъде разбрано. Точно това вие не направихте убедително.
И второ, много Ви моля, господин Андреев, за разлика от някои хора от вашата част на залата аз не съм членувал в Българската комунистическа партия и в този парламент представлявам Политически клуб "Екогласност", а не Българската социалистическа партия. (Оживление в блока на СДС.)
Ползвам повода също и остатъка от времето да поздравя всички народни представители и ръководството на Народното събрание от името на Политически клуб "Екогласност" с утрешния празник - годишнината от подписването на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Николай Христов има думата.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Взимам думата от името на Парламентарната група на Народния съюз, първо, защото ясно трябва да прозвучи нашето становище в тази зала и второ, защото не бих искал да имам реплики. Не бих искал да имам реплики, защото присъствам в момента на нещо, което поне на пръв поглед е вече видяно, видяно е и през 1995 г. юни месец, имате стенограмата, господин Мерджанов, оттогава, видяно е и през 1996 г., мисля, че беше май или юни месец.
Колеги, всяка една аналогия с онова време е абсолютно безпочвена. Безпочвена е, защото тогава ние бяхме в съвсем друга ситуация от законодателна гледна точка, от политическа гледна точка, включително от вътрешнополитическа гледна точка на БСП. Смените тогава на шефовете на националните медии не бяха смени на шефове на национални медии, а бяха разчистване на вътрешнопартийни сметки в парламентарната група и във Висшия съвет на БСП.
Има присъстващи в тази зала, които много добре си спомнят това, които са живи участници точно в този процес. Тогава вие по същество подменихте един национален с вътрешнопартиен проблем. Явно не сте се научили на много неща, защото в момента от внасянето на проектите за решения вие отново измествате дискусията, измествате дискусията в личностен план. За всяка една личност могат да се кажат, това е съвсем естествено, и добри и лоши неща. Измествате дискусията по линия на конкретни мотиви.
Ние не искаме тук да излагаме конкретни мотиви за ситуацията в радиото, за ситуацията в телевизията, ние можем да донесем също много писма, жалби на журналисти и т.н. Но не това е смисълът на днешната дискусия. Днешната дискусия, както и вчерашната, няма за същност персонален проблем. И понеже искате да ви се даде мотив, мотивът е много ясен: тук не се сменят персони, тук се прави първата стъпка към смяна на една по същество заложена от БСП и нейните партньори през 1995 г. абсолютно порочна информационна система. Система, която замести националните медии, както казах, с вътрешнопартийни проблеми, която наистина наложи като институт мобифонното право в телевизията и радиото. Българската телеграфна агенция, за която аз не мога да кажа в момента конкретни неща и това не е моята цел, е елемент обаче от цялата тази порочна система, тя не може да не носи белезите на тази система.
И ние тук правим точно тази първа стъпка към промяната на тази порочна система и това е нашият основен мотив, а не някакви личностни качества или конкретни мотиви по дни и часове, които много спокойно можем да ви поднесем. Признавам, че аз нямах намерение да се изкажа в тази зала и точно по този въпрос, защото за мен е очевидно какво става. За мен е очевидно и понятието "ново време" и много моля да не се спекулира с него. Новото време означава просто, че в него наред с много други неща няма да има и порочни информационни системи. То е много просто. И ние ще го направим след 5 минути най-вероятно с нашето гласуване, ще завършим първата стъпка към промяната на тази цялостна порочна, подчертавам, информационна система и когато го казвам, знам какво говоря. И съм готов наистина конкретно да споря, но не искам да губя времето на парламентаристите. Точно това правим ние в момента.
Разбира се, ще се приеме и закон, но това няма да бъде смешният текст на закона, който е внесен от група народни представители от БСП. Чел ли го е някой от вас този закон? Какво става там? Там Националният съвет си избира по един представител от всяка парламентарна група към момента на регистрация на парламентарните групи. Е, добре, ами ако след две-три години или след четири години се разпусне Народното събрание, както става с този Национален съвет?
Кажете, господин Гайтанджиев, ако, не дай си Боже, на Нова година се разпуснем, значи ще се махне отново Националният съвет и отново парламентарните групи ще рекрутират от себе си хора в него. Ами, извинявайте, това са наистина смешни неща. Това е нов, за пореден път, опит да се подмени дискусията, да се изместят акцентите.
В заключение: Парламентарната група на Народен съюз е убедена, че това е първа стъпка към смяна на споменатата вече цялостна порочна информационна система, подкрепи промените в Българското национално радио и Българската национална телевизия и днес ще подкрепи промените в Българската телеграфна агенция. Ние ще подкрепим и подкрепихме тези промени с ясното съзнание, че предстои приемането на закон, един наистина демократичен закон, където политическите сили няма да имат възможност да диктуват своята политическа воля пряко върху националните медии. Но ние ще диктуваме нашата политическа воля като цяло върху създадените порочни системни образувания от Българската социалистическа партия и нейните сателити за щастие през тяхното кратко управление. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николай Христов.
Думата има господин Иван Куртев.

ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което правим днес, наистина не е една персонална подмяна. И аз искам да се обърна, за съжаление много малко са представителите на Демократичната левица в залата, за да попитам има ли някой в тази зала, който с ръка на сърцето да стане тук и да каже: "Аз съм доволен от продукцията на Българска телеграфна агенция в момента". Ако има такъв човек, очевидно критериите му са много ниски и се задоволява с много малко.
Има ли някой от опонентите на необходимостта да се извърши тази промяна да стане тук и да заяви от тази трибуна: да, аз проверявам бюлетините, които излизат от БТА, и съм много доволен от тяхното качество. Той тогава да вземе един бюлетин на "Ройтер" или на някоя друга агенция и да направи едно сравнение и ще види, че това, което ни поднася като продукция БТА, е под всякаква критика.
Призовавам ви след малко в реплика да ме оборите и да кажете: не сте прав, господин Куртев, ето, вижте колко висококачествена е работата.
И в същото време - за съжаление господин Мерджанов е един млад депутат, плаче по едно минало, което сигурно и не познава. Вие казахте, мисля, че 21 са съсипаните репортерски пунктове в света. 21 ли казахте? Те не са 21, те са 26. И знаете ли кои са тези "съсипани" репортерски пунктове, съсипани по времето, когато Панайот Денев, заедно с Иво Инджев управлявали? В Ханой! Имаме ли нужда в Ханой от постоянен пункт? В Хавана! Имаме ли нужда в Хавана от постоянен пункт? В Мексико! Имаме ли? Я вземете и направете една проверка, да видите страни като България - една Белгия или една Австрия, в колко държави поддържат репортерски пунктове. Направете тази проверка и тогава ще установите, че в нито една държава. Защото не могат да си го позволят държави като България - Австрия, Белгия, въпреки, че последните две са много по-богати от нашата страна - да поддържат един лукс. Това е лукс. И знаете ли колко струваше поддръжката на тези пунктове по времето, когато се чудеха с какво да плащат заплатите в БТА? Милион и половина долара годишно. Кому е нужно това нещо? Кому е нужно? И какво работеха, какво отразяваха? Правеха там съобщения, че в България бил националният празник или Първи май, или Девети септември!
Очевидно при новите условия, при които живеем, от такава БТА ние нямаме нужда. Очевидно хората, които ще трябва да променят БТА, ще трябва да имат друг начин на мислене. И това е причината да се стигне и до персоналната промяна. А господин Панайот Денев е точно човек, който е показал, че мисли по друг начин и може да направи тази промяна. Ако ще остане БТА със същата продукция и при ръководството на господин Денев, работата няма да е свършена и аз ще съм първият, който ще апелира да бъде сменен шефът на БТА. Но БТА в този си вид, с тази продукция, каквато е била досега, е нещо, което е бреме за държавата и с нищо не помага. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Мерджанов за реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Куртев! За мен лично не е изненада Вашата защита на господин Денев, тъй като не са тайна Вашите близки приятелски отношения с господин Денев.
Но аз искам да обърна внимание на няколко други факта. Първо, Вие явно не сте удовлетворен от продукцията на Българската телеграфна агенция. Продукцията е такава, каквото е битието на българските политически и национални институции. Няма нито един упрек в изопачаване на информацията от нито една от политическите сили, от нито една личност, от нито една партия. И това е факт. Това не може да бъде оспорено от никой.
По отношение на твърденията на господин Христов, само искам да добавя, че за разлика от Българското национално радио и Българската национална телевизия през 1995 г. господин Милен Вълков, който по това време беше председател на Клуба на Парламентарния журналист, беше назначен на мястото на покойния вече Стефан Господинов. Това са доста съществени разлики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
За реплика ли искате думата? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз по-скоро бих искал да изразя едно съгласие с това, което каза господин Куртев. Ако уважаемият господин Денев наистина издигне равнището на продукцията на БТА на равнището на "Ройтер" и го декларира дори само тук, аз ще бъда склонен да подкрепя неговата кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Куртев за дуплика.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Мерджанов! Не следите достатъчно политическия живот в страната. Ако го следяхте, щяхте да се съгласите с казаното от господин Благой Димитров, че господин Панайот Денев е един изключително почтен човек, който държи на собственото мнение и не клати шапка никому. И ако бяхте следили политическия живот, щяхте да видите, че той беше освободен от вестник "Демокрация" по времето, когато аз бях фактор в СДС. Така че последното, за което можете да ни обвините двамата, е в някакви приятелски чувства. Няма такива. Има отношение към професионализма. И аз ценя господин Панайот Денев изключително високо, с изключително добри впечатления съм от неговия професионализъм. И това ми дава основание да бъда убеден, че работата на Българската телеграфна агенция във всички случаи ще бъде по-добра като продукция от тази, която е сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започна моето кратко изказване искам да изразя своя протест от това, че от трибуната говорят депутати в небрежно и обидно за Народното събрание облекло. И аз Ви моля, господин председател, независимо от това дали в БСП има решение за създаване на партизански отряди, да не допускате повече хора като господин Шопов с партизански якета да говорят от трибуната на Народното събрание.
За смяната на шефа на БТА аз ще кажа няколкото изречения и ще повторя думите на господин Милен Вълков, които той каза пред Парламентарната комисия по културата и медиите. Господин Милен Вълков каза следното: "Аз не оспорвам решението на мнозинството да направи своя избор според статута на Българската телеграфна агенция и да избере човек, комуто има доверие. Аз се радвам, че на този пост ще бъде избран господин Панайот Денев, защото той е изключителен професионалист и аз с тези думи ще го посрещна в моя кабинет."
Смятам, че тази процедура е една съвсем нормална процедура. Тя ще протече съвсем цивилизовано след тези думи на господин Милен Вълков и действително Българската телеграфна агенция ще бъде оглавена от един човек, който знае за какво отива, който има волята да извърши решителните промени и върху чийто професионализъм не може да бъде хвърлен какъвто и да е упрек. И господин Милен Вълков каза и още нещо за този период, за който тук се говори така пространно - за ликвидирането на така наречените номенклатурни оазиси, защото какво са представлявали тези кореспондентски пунктове освен номенклатурни оазиси, създадени за наши момчета и момичета, да си живеят добре там. Той каза: "Господин Панайот Денев беше заместник-генерален директор в най-трудния момент в живота на Българската телеграфна агенция и той тогава достойно изпълняваше своите задължения."
Така че, когато самият генерален директор дава такава оценка за този период, аз смятам, че всички останали оценки просто са неверни.
Пожелавам на новия генерален директор на добър час и успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Мерджанов за реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Ляков, благодарение на Вашия журналистически стаж в изданието на ЦК на Комсомола Вие добре познавате партизанската униформа и аз не се учудвам от забележката, която направихте. Това първо.
Второ, искам също така да наблегна на безупречния професионален и журналистически стаж на господин Денев, който е трупан до 1990 г. в Българската телеграфна агенция.
Ами, след като е толкова добър професионалист, защо не си го държахте във вестник "Демокрация", на ръководно политическо място? (Шум и реплики в блока на СДС.)
А защо тук пропуснахте неговата перманентна смяна на месторабота? Защо пропуснахте неговата специализация по медийни манипулации в Щатите? Може би вие тъкмо на това разчитате в качеството на новата продукция на Българската телеграфна агенция? (Реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов. Господин Александър Йорданов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, понеже все пак има хора, които са от по-скоро време в политиката, преди това са били заети с други дела - бизнес, учене и т.н., искам да подчертая един факт от биографията на господин Денев през последните демократични години, които му правят чест, и което дава основание да кажем поне една добра дума и за тези народни представители, които сега го предлагат за директор на Българската телеграфна агенция.
Господин Панайот Денев практически напусна "Демокрация" в един момент, когато от него се искаше, така да се каже, да осъществява определена много теснопартийна политическа платформа, да бъде именно главен редактор на едно чисто партийно издание. Това беше периодът преди още вестник "Демокрация" да бъде независимо издание, както е сега, в момента. Тогава той беше директно орган на Съюза на демократичните сили, дори бих казал на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили. В определен момент господин Денев не се съгласи с това, не одобряваше това. Защо? Просто защото вътрешно, по характер, по традиция - в неговия род, в неговото семейство, той е един независим човек, вътрешно, духовно независим, със свой поглед към света, свои разбирания, който може именно да ръководи един колектив от независими хора, а не от партийно зависими служители. И прави чест на Парламентарната група на демократичните сили и на Обединените демократични сили, че предлагат точно независим човек, а не партийно зависим. Който при това не на думи е партийно независим, понеже сега е модерно да се казва така, а който в развитието на демократичния процес е показал, че може да проявява независима позиция дори към своите - тези, които са го сложили на работа. Ето, от такива хора вероятно има нужда България, за да върви напред именно като България, а не напред да върви БСП, СДС или някоя друга политическа сила.
Ето защо ви призовавам да прекратим дискусията, да изберем този добър професионалист и вътрешнонезависим човек и да го подкрепим с гласовете на всички парламентарни групи.
И добре би направило БСП, ако покани своите хора да влязат днес, да гласуват и да свършат една умна работа за деня. Поне в края на седмицата нещо умно да направят. Благодаря. (Смях и ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Няма ли да каже две думи господин Денев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стефан Нешев, заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа и дами народни представители. Заставайки на трибуната аз първо трябва да декларирам, че при предварителните разговори Парламентарната група на Евролевицата подкрепи кандидатурата на господин Панайот Денев. Подкрепи я, не защото търсеше вина в бившия ръководител, а защото добре преценява, че всяка политическа сила, която е поела отговорността да управлява България, да създава нейната вътрешна и външна политика, трябва да има доверие в ония, които могат да провеждат тази политика. Тя не бива да бъде притеснявана от една личност, която е била избрана с политическата воля и сила на една парламентарна група и сега да бъде под давлението на това да знае кой го е избрал преди това, имам предвид бившия ръководител на Българска телеграфна агенция.
Затова е съвсем нормално управляващата в момента парламентарна сила, нейното правителство и всички ония важни функции, които се изпълняват от институциите в България, да имат доверието на тази парламентарна група. Затова смятам, че това е естествен път на всички нормални демокрации и затова не трябва да търсим в това нещо черезвичайно.
Моля ви да прекъснем дебатите, да приемем решение, че прекратяваме дебатите по случая и да подложим на гласуване кандидатурата на господин Панайот Денев. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Господин Нешев, ясна е вашата позиция, тъй като вие очевидно никога няма да бъдете мнозинство в този парламент, в българския парламент. Така че за вас е удобно винаги да се прикачвате към мнозинството. Затова го подкрепяте. Междупрочем самият факт, че половината ви парламентарна група днес отсъства, достатъчно добре показва какво е отношението към дискусията. (Шум и реплики в блока на СДС: "А вие и малцинство скоро няма да бъдете", смях.)
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми колега, аз се ангажирах да Ви отговоря по две причини.
Първо, действително има членове от нашата парламентарна група, които отсъстват, но които в момента са на една научна конференция за развитието на социалдемокрацията в България като политическа сила, която утре може да поеме управлението на страната. Така че аз участвам в една партийна формация и парламентарна група, която има амбициите да управлява България, когато получи вота на народа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. Не мога да предложа прекратяване на дебатите. Има парламентарни групи, които не са взели отношение. Ако поискат да вземат отношение, те имат право на това.
Друг някой желае ли да вземе думата?
Господин Денев, Вие имате ли желание да кажете нещо? Добре.
Пристъпваме към гласуване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Защо не посмя да каже две думи поне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за промяна на ръководството на Българската телеграфна агенция

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България, чл. 2, буква "б" от Статута на Българската телеграфна агенция и Основните положения на Временния статут на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция

Р Е Ш И:

1. Освобождава Милен Атанасов Вълков като генерален директор на Българската телеграфна агенция.
2. Избира Панайот Владимиров Денев за генерален директор на Българската телеграфна агенция".
Моля, гласувайте за това решение.
Гласували 152 народни представители: 149 за, няма против, 3 въздържали се.
Решението е прието. (Ръкопляскания от страна на мнозинството.)
Позволете ми да честитя на господин Панайот Денев избора и да му пожелая от името на Народното събрание успех в неговата отговорна дейност.
Почивка до 11,00 часа, когато започваме парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата на господин министър-председателя Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми сънародници. Министерският съвет вчера реши и последните проблеми с хлебната пшеница. Осигурихме парите за изкупуването и гаранцията за тях. Вече можем да кажем: реколтата ще е достатъчна, хляб в България ще има, зърнената криза от миналите две години няма да се повтори. Но нека бъдем откровени, това не решава кризата в селското стопанство. Между изкупните цени на земеделската продукция и потребителските цени за населението има огромна разлика. За някои зеленчуци и плодове производителите получават 3-4 пъти по-малко, отколкото плащаме на пазара. Причината е, че между тези, които работят на полето, и потребителите има силови посредници, които контролират търговията на едро и дребно. За зърното например дават на зелено на кооперациите и частните стопани значително по-ниски цени, отколкото гарантира държавата.
Земеделците не трябва да приемат тези неизгодни условия. Кризата в селското стопанство ще бъде забравена само когато те получават справедливи цени за труда си, когато не се оставят да бъдат ощетени от силовите прекупвачи, когато имат пряк достъп до пазарите на градовете. Ако успеем в това, продаваната селскостопанска продукция ще бъде много повече, цените за потребителите ще бъдат значително по-ниски от досегашните, а доходите на земеделците - несравнимо по-големи.
Декларирам решимостта на правителството да използва всички законови и пазарни механизми, за да разчисти пространството за почтените производители и търговци. В Народното събрание вече се обсъждат законопроектите за борбата с организираната престъпност и корупцията. Усилията на изпълнителната и на законодателната власт да бъдат решени най-важните неща за нацията - проблемите с хляба и престъпността, са неразривно свързани.
Приканвам всички народни представители от всички парламентарни групи да използват своя личен авторитет и дадат на място подкрепата си на земеделците, на полицията, на общинската власт, на правозащитните органи. Нека те разберат, че политиците са на тяхна страна. Призовавам кметовете и общинските съветници да защитят земеделците на пазарите в своите градове от заплахи и принуда.
Целта ни е българските ниви да бъдат разорани и добре обработени. Това ще стане само когато производителите знаят, че ще продадат цялата си продукция и ще си получат парите за нея. В това сега е истинската грижа за хората. Силата на организираната престъпност е в страха на обикновения човек. Трябва да му дадем смелост да спре да се страхува. Ако сме единни за хляба срещу престъпността, ще успеем.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.

Преминаваме към ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има думата народният представител Светослав Лучников да развие актуалния си въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър Радев! Българската общественост е смутена от многократно правеното изявление на госпожа Андреева - заместник-министър на финансите, за драстично увеличение на данъка върху наследствата от 1 януари 1998 г. чрез прилагане на установените проценти в чл. 27 от Закона за местните данъци и такси към действителната пазарна цена на имотите. Данъкът върху наследствата по чл. 27 и без това е много висок, като се има предвид, че тази таблица е правена при едни съвсем, съвсем други цени на имотите.
Размерът на данъка с неговото, може би десетократно увеличение, с вашето предлагане и с това, което само се говори, че се предлага от госпожа Андреева, би представлявало просто една конфискация, частична конфискация на наследствените имоти. Вие знаете, че съгласно българския бит, апартаментът и имотът обикновено се прави не само за нуждите на този, който го прави, а и за неговото потомство. Той се прави с неимоверни усилия, лишения и спестявания. Няма никакво основание тази собственост да бъде облагана с такъв, пак Ви казвам, непосилен данък, който отговаря на конфискация.
Ето защо аз Ви моля, господин министър, да отговорите какво наистина има вярно в тези твърдения на госпожа Андреева, които предизвикаха паника сред обществото и масово прехвърляне на имоти между близки роднини. Смята ли правителството наистина да предприеме такава непопулярна мярка, неприемлива за обществото мярка за увеличение на данъка. И ако не смята, не е ли време да направите официално опровержение на изявленията на госпожа Андреева, или въобще да внесете някаква яснота, за да успокоите общественото мнение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.


МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа, уважаеми господин Лучников, аз Ви благодаря за този въпрос, защото ми давате възможност по този начин да изясня едно явно недоразумение и ако трябва да бъда по-точен, едно умишлено раздухвано недоразумение в част от българската преса.
Този случай е отразен 1:1 много точно във вестник "Пари" и онзи, който прочете какво е написано във вестник "Пари", ще разбере за какво става дума, а аз сега ще го повторя.
Първо, не е имало изказване на мой заместник-министър по този въпрос с "драстично увеличение на данъка върху наследството". Казаното е: "ще има увеличения на данъците и таксите в Закона за местните данъци и такси".
И това аз сега го повтарям пред всички вас и всички вие знаете, че Законът за местните данъци и такси миналата година през януари и февруари беше хитът в Народното събрание. Не преувеличавам като казвам "хит". Вие си спомняте, че тогавашната опозиция предложи два или три законопроекта за цялостна промяна на философията на този изключително остарял, бих казал, негоден данък, който датира от началото на 50-те години - Законът за местните данъци и такси. Тогава ни беше обещано, че до 2 - 3 месеца ще има нов закон, поради което моите лични предложения не бяха приети. Спомням си, че и Венцеслав Димитров беше направил много предложения, също и много други колеги.
Има данъчни и най-вече таксови величини, които са смехотворни към днешния ден. Казаното е, че те ще бъдат увеличени. Това казвам и аз сега.
В никакъв случай не мога да приема за меродавно твърдението и свързването на две други величини: това е данъчната оценка на имотите, на сградите и сега действащата данъчна ставка върху тях. Всъщност сегашната база на данъчната оценка да се казва, че утре ще бъде променена с една пазарна оценка на имотите и тази облагаема база автоматично да се свързва със сега действащата ставка, това никой не го е казал.
А точно с това се спекулира, защото вие добре знаете, че една днешна пазарна оценка е много, много, да не кажа стотици пъти по-голяма от данъчната оценка на един имот. Това е разминаването, което се използва, пак казвам, недостатъчно чистоплътно от някои среди, за да се създава точно този хаос, за който говорим.
Каква е истината? Тя е следната:
Министерството на финансите готви нов Закон за местните данъци и такси. Един закон, в който ще има нова философия на това данъчно облагане. Един нов закон, който във всички случаи ще доведе облагаемата основа до стойност, която е близка, да не кажа еднаква с пазарната оценка на тези имоти. Това се налага както от уeднаквяването на нашето законодателство с европейското, така и от това, че истинската пазарна оценка на тези имоти служи за много други цели и в изпълнение на много други закони. Трябва да има такава пазарна оценка. Нормално и естествено е да се плащат данъците върху тази пазарна оценка.
В никакъв случай обаче в сегашните ставки! В никакъв случай! Нашата философия е, че увеличаването на облагаемата основа и доближаването до пазарните стойности ще бъде съпроводено - сега вече мога да употребя думата - с драстично намаляване на данъчните ставки. Това първо.
И никой не е казал какво е съотношението между тези две величини, за да се правят изводите, че утре наследствата ще бъдат облагани с непоносими данъци. Като казвам наследства, имам предвид не само наследства, но отиваме и до сделка, когато по възмезден начин се прехвърля определен имот.
Ако искате, все пак да кажа два - три принципа, които ще залегнат в този бъдещ закон, за да бъде ясно, а и хората, които сега ни гледат и слушат да знаят, че такава опасност не съществува.
Но съществува нещо друго. Това е премахването на възможностите за спекулативно извличане на печалби, защото основното в този нов закон ще бъде, че при този променен принцип на облагане ще се търси една съвсем друга социална справедливост. Ние ще отидем към едно качествено променяне, което да отрази обема и качеството на самия имот, да отрази броя на недвижимите имущества на едно лице и да променим тази ставка. Отиваме към промяна не на дохода, който ще се облага - не да бъде нисък и равен за всички, а да бъде диференциран. И тази ставка, за която ви говоря, да бъде променлива величина в съответствие с истинското доходно състояние на хората, които притежават такива имоти. (Оживление.)
Вие знаете, че има немалко хора, които по един или друг начин придобиват повече от един, повече от два - по пет, по шест такива недвижими имоти. Ето там ставката ще бъде различна и аз смятам това за социално справедливо.
Отделно от това тя ще бъде силно занижена тогава, когато става дума за имуществени отношения между родители и деца. За най-близките роднини тя ще бъде много по-ниска, отколкото за другите. Ще порасне и ще става много по-висока за онези, които имат повече от няколко имота, т.е. те могат социално да поемат по-висока данъчна тежест.
Освен това ние предвиждаме възможности за освобождаване въобще от такова данъчно облагане тогава, когато става дума за прехвърляне на недвижими имоти на загинали за Република България български граждани. При наследяването на техните имущества техните наследници ще бъдат освобождавани въобще от такива данъци. Същото се отнася и за имущества, наследени от държавата и от общините, защото всъщност това са бюджетни средства, на Българския Червен кръст, български културни, научни, просветни и социални институции на бюджетна издръжка и има списък с още 15 или 20 такива случая.
Нищо от това, което е писано и разтръбявано, не е вярно. Точно обратното! С този законопроект ще се погрижим така, щото първо тази облагаема стойност да бъде близка до пазарната, и второ, социалната цена на данъчното облагане да бъде по-приемлива, като се подхожда диференцирано към имотното състояние на отдeлните данъкоплатци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, аз благодаря за отговора, но не смятам, че той е от естество да внесе необходимото успокоение сред българското общество. Вашите обяснения бяха твърде мъгляви, за да могат да гарантират на хората, че те няма да бъдат изправени пред частична конфискация на имуществата им при наследяване.
Независимо от това каква техника изберете за облагане, аз считам, че едно облагане на наследството с повече от 1-1,5 промили е вече в сферата на конфискацията. Вашето пледиране за справедливо облагане на имуществата би звучало по-убедително, ако излизаше от тази страна на залата (посочва лявата страна). Нашите концепции са за насърчаване на частната собственост, а не за нейното ограничаване. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Лучников, аз бях прекалено ясен. И ако на някой му се е сторило, че говоря мъгляво, то нека да слуша по-внимателно какво приказвам. Никъде не съм посочил, че става въпрос за такова драстично увеличение и не съм говорил за промили. Който го е измислил, да чете пресата, където това е записано. Аз отричам тези писания, прехвърлям ви да четете вестник "Пари".
Колкото до това кое е социално и кое не, Вие ще го видите, когато дойде законопроектът. Но сега да се говори, че ние трябва да нямаме данъци в България, това е просто безотговорно. Те ще бъдат справедливи - това казвам аз. Освен дето ще бъдат справедливи, те ще бъдат и необходими. Но те ще бъдат нормативно доказани и вие сте онези, които ще ги решите. Ние имаме единственото право да ви предложим, а вие, уважаеми народни представители, сте онези, които ще гласувате и със своят вот ще кажете кое как да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Иван Костадинов Иванов да зададе актуалния си въпрос към господин министъра на транспорта Вилхелм Краус.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър. Със своя заповед от 19 юни тази година сте освободил Съвета на директорите на Пристанищен комплекс Русе - ЕАД, включително и изпълнителния директор инженер Христо Градинаров. От момента, в който инженер Градинаров поема управлението на Пристанищен комплекс, дружеството реализира постоянно увеличаваща се ефективност от стопанската си дейност. Основните показатели през 1996 г. са следните:
- чувствително нарастване на товарооборота спрямо 1995 г. с 26,5 на сто по всички направления - внос, износ, крайбрежното;
- печалба 34 млн. 653 хил. лв., което е 4,63 пъти повече от 1995 г. и около 9 пъти повече от 1994 г. Докато през 1995 г. всички съставни пристанища без Русе реализират загуба, през 1996 г. и Свищов, и Сомовит, и Тутракан са на печалба;
- инвестиции и технологично модернизиране на дружеството: над 60 млн. лв. за обновяване на технологичното оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на модерен ро-ро терминал на европейско ниво, изграждане на нов граничен и митнически пункт, пътна връзка и предграничен паркинг;
- внесени са всички задължения към бюджета в законноустановените срокове;
- дружеството работи със собствени оборотни средства;
- липса на каквито и да са констатации от финансови проверки за нарушения и ощетяване на държавата.
Положителното развитие продължава и през първите пет месеца на тази година. Реализираната печалба вече е 273 млн. и 39 хил. лв., което е около 13 пъти повече от същия период на 1996 г. Явно, че това е много повече от влиянието на инфлацията през периода.
Като транспортен министър в правителството на Стефан Софиянски Вие посетихте Пристанищен комплекс, срещнахте се и не направихте никакви забележки по отношение на развитието на фирмата и неудовлетворение от работата на нейното ръководство. Като транспортен министър в правителството на Иван Костов Вие сменихте това ръководство.
Възникват някои въпроси, които си задават работниците и служителите на дружеството и много русенци, на които Ви моля, господин министър, да отговорите:
1. Какви бяха Вашите мотиви да смените досегашното ръководство на фирмата?
2. Каква е технологията на вземане на кадрови решения, която прилагате, и участват ли в тази технология местните координационни съвети на СДС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов. Да, действително с моя заповед от 19 юни е извършена смяна или по-точно промяна в състава на Съвета на директорите на Пристанищен комплекс - Русе. Още с поемането ми на длъжността министър на транспорта в служебния кабинет официално и публично обявих принципите, които ще ме ръководят при извършване на евентуалните промени в съветите на директорите в дружествата в състава на Министерството на транспорта. А те са:
1. Преобладаващ брой членове да бъдат местни кадри с оглед съветите на директорите да бъдат ефективно работеща структура.
2. Членовете на съветите на директорите да не са в трудовоправни отношения с изпълнителните членове.
3. Да бъдат професионалисти в съответната област.
4. По възможност във всеки един съвет на директорите да има един икономист или финансист.
Съветът на директорите на Пристанищен комплекс - Русе беше от 7 члена. Броят на членовете на Съвета на директорите се регламентира с Постановление на Министерския съвет N 139 от 2 април 1997 г. (цитирам): "Броят на членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на държавните предприятия - еднолични акционерни дружества не може да превишава 5 души" (край на цитата.).
Кои бяха членове на Съвета на директорите.
Александър Цонев - главен експерт в Министерството на транспорта, остава и в новия съвет;
Николай Колев - експерт в Министерството на транспорта, освободен;
Любомир Митев - директор на Дирекция в Пристанищен комплекс - Русе, тоест в трудовоправни отношения, освободен, естествено;
Тодор Копанков - бивш директор на Митница - Русе, в момента се води следствие, освободен и от митницата;
Иван Василев - парламентарен секретар на Българска народна банка, освободен;
Божидар Йотов - човек, който никога не е работил стопанска дейност, целият му трудов стаж е като организационен работник в съответните структури на БКП и БСП, освободен;
Христо Градинаров - от началото на годината е с тежко прогресиращо заболяване и няма възможност да изпълнява функциите си.
Смятам, че допълнителен коментар е излишен.
Относно финансовите резултати на Пристанищен комплекс - Русе. Данните, изнесени за печалбата на дружеството, са точни, но анализът на тези цифри дава друга представа за финансовото състояние на дружеството. Например за 1995 г. курсовите разлики са представлявали едва 2,46 на сто от положителния финансов резултат, а за първото тримесечие на тази година техният относителен дял е 58,79 на сто от положителния резултат. Има трайна тенденция за нарастване на вземанията и задълженията. За сравнение: през първото тримесечие на тази година вземанията нарастват над 5 пъти, а задълженията - над 4 пъти. Занижен е коефициентът на платежоспособност, който от 0,98 за 1995 г. и 0,90 за 1996 г. достига 0,85 за първото тримесечие на тази година. Всички тези данни сочат, че интересите на дружеството и държавата не се защитават ефективно.
Що се отнася до инвестициите и обновяването на дълготрайните активи на дружеството, това е въпрос, който се следи много внимателно и управлява от Министерството на транспорта. Цитираният от Вас ро-ро терминал влиза в експлоатация преди господин Градинаров да поеме длъжността изпълнителен директор, а модернизирането му до европейско ниво, изграждането на граничен и митнически пункт и предграничния паркинг се извършват по линията на ФАР, за което са отпуснати целево 1,2 млн. екю. За ваша информация всички проекти по линията на ФАР се ръководят пряко от Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иванов.

ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз все пак одобрявам нещо от това, което казахте. Не отговаряте, все пак, като един Ваш колега, така... ревностен последовател на Людвиг ХIV или министър-слънце и се стремите все пак да говорите по-обективно.
Но не мога да бъда удовлетворен от Вашия отговор, тъй като цифрите, които Вие дадохте, и мотивите съвсем не са по отношение на основната дейност на тази фирма.
Много ли са предприятията, уважаеми господин министър, във вашата система, които имат такива добри резултати в тази сложна икономическа ситуация, когато под ръководството на вашето правителство българската промишленост бележи от началото на годината повече от 20 на сто спад, в сравнение с лошата 1996 г.?
Аргументът Ви по отношение на заболяването на господин Градинаров. Един човек може да се разболее, след това да бъде здрав, какъвто той е сега в момента.
И винаги пред мен застава въпросът: кой има интерес в една успешно развиваща се държавна фирма да бъдат направени такива кадрови промени.
Вие не отговорихте на моя въпрос за участието на координационните съвети на СДС във вземането на кадрови решения. Защото, ето, пред мен е в. "Утро" от 20-и миналия месец, където член на Координационния съвет обяснява как е взето това решение, как са провеждали разговор с вас, как социалдемократите са искали един човек, други сами се натискали, но Координационният съвет е предложил еди-какви си хора и Вие после сте материализирали това във Ваша заповед.
Не Ви ли прилича поразително, господин министър, това на една практика от тоталитарното минало, която Вие отричате?
Аз разбирам желанието на тези хора да се реализират, след като студуваха през януари. Спечелиха властта и искат да я консумират веднага.
Аз разбирам и че е много добре да бъдеш член на борд, за едно участие в заседание на три месеца да вземаш около 1 млн. лв.
Но искам да Ви кажа, че системата за работа с кадрите на господин Евгений Бакърджиев все още е само лист хартия. И ако Вие не бяхте слушали СДС, нямаше в Борда на директорите да сложите племенника, например, на Свободка Стефанова, който няма хабер от тази работа. Или за изпълнителен директор да сложите началника на техническата работилница.
Но има нещо много по-важно, господин министър. Става въпрос за бъдещето на българската икономика. Политическата партизанщина никога не е носила нищо добро. И под каквито и благовидни предлози да се прикриват политическите уволнения, както Вие това се опитахте да направите днес, винаги остава тяхната порочност. И в крайна сметка това е допълнителен аргумент за политическа корупция.
И позволете един съвет, господин министър. Ако приемате принципа за националното съгласие, за излизане от кризата не като политическа демагогия, а като реална потребност, спрете политическите уволнения. Въведете обективността в управлението на фирмите и конкурсния характер. От това, уверявам Ви, ще спечелите и Вие, ще спечели и нашата страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в лявата страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
С това парламентарният контрол за днес е изчерпан.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Всъщност има внесени няколко законопроекти: законопроектът на Министерския съвет; два законопроекта пак за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от народния представител Георги Дилков; законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Михаил Миков, и законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народната представителка Татяна Дончева.
(Министър Васил Гоцев желае думата.)
Имате думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Моля да разрешите да присъства в залата заместник-министърът на правосъдието и евроинтеграцията доцентът по наказателно право Никола Филчев, който е специалист в материята, която ще третираме.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това предложение трябва да бъде направено от народен представител, а ти си министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да вземе становище?
Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз правя предложение да бъде допуснат в залата господин Филчев, заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега вече има предложение. Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: 127 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Филчев.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: На заседание, проведено на 8 юли 1997 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изпълнение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Васил Гоцев - министър на правосъдието и правната евроинтеграция, господин Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, господин Иван Татарчев - главен прокурор на Република България, господин Димитър Попов - заместник-главен прокурор на Република България, господин полк. Емил Карамфилов - прокурор на Въоръжените сили, господин Румен Ненков - от Върховния касационен съд, господин Владислав Славов - председател на Върховния административен съд, господин Бойко Рашков - директор на Националната следствена служба, и господин Никола Филчев - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Комисията изслуша представянето на законопроекта от името на вносителя, министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, господин Васил Гоцев, който аргументира неговата целесъобразност и необходимост за създаване на законодателни предпоставки за успешна и ефективна борба срещу престъпността.
По законопроекта се изказаха всички поканени представители на съдебната власт. Направени бяха някои принципни забележки по формулировките относно неизбежната отбрана, по продължаваните престъпления, по новите състави за рекета и мафията.
Общото мнение беше, че редица текстове трябва да се изяснят със съответни предложения за приемането на законопроекта за второ гласуване.
Всички членове на комисията се съгласиха, че законопроектът е необходим и следва да се подкрепи при предлагането му на народните представители за първо гласуване.
С оглед ускоряване на процедурата комисията прие да се включат като варианти към законопроекта на Министерския съвет двете предложения на народния представител Георги Дилков - също по изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
В заключение комисията реши с 15 гласа за, един въздържал се и нито един против да предложи на народните представители да приемат внесения от Министерския съвет законопроект с допълнение предложените варианти от народния представител господин Георги Дилков, на първо гласуване.
Освен това вчера комисията разгледа предложенията за промени в Наказателния закон, направени от народния представител госпожа Татяна Дончева.
Комисията приема по принцип предложенията на госпожа Дончева и предлага те да бъдат представени като предложения за второто гласуване на законопроекта. Те са съвсем малко и това няма да попречи на работата.
Госпожа Дончева се съгласи с това предложение, така че смятам въпроса за изчерпан.

Господин председател, аз си позволявам да Ви помоля разискванията по двата законопроекта - на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс - да станат общо и да ми позволите да прочета и становището на Комисията по Наказателно-процесуалния кодекс. Проблемите са абсолютно еднакви, проблемът е един и същ. Ако ги разглеждаме отделно, много неща ще се повтарят и само ще загубим ценно парламентарно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, това са две отделни точки в дневния ред. Ние вече сме гласували програмата за дневния ред и сега е невъзможно да направим промяна.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Както решите, аз правя своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Можехте в началото на заседанието евентуално да предложите промяна в дневната програма, но сега вече заседанието е в ход и правилникът не ни позволява да направим такова обединение на двете точки.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добре, щом така смятате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.

"СТАНОВИЩЕ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, N 02.01-16, внесен от Министерския съвет.

Днес, 9 юли т.г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, N 02.01-16, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 11 членове на комисията.
Присъстваха представители на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на правосъдиeто и евроинтеграцията в лицето на секретаря на МВР господин Атанасов и зам.-министър господин Филчев.
Бяха зададени редица въпроси по отношение на неизбежната отбрана.
Народните представители, членове на комисията, се обединиха единодушно около становището, че предвидените изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, са целесъобразни и отговарят на обществената необходимост във връзка с криминогенната обстановка в страната. Беше подчертано, че измененията доближават българския Наказателен кодекс до европейските образци.
Законопроектът бе подкрепен с гласовете на 11 членове на комисията, от участвали в обсъждането 11 народни представители.
Комисията предлага на народното представителство да приеме законопроекта на първо четене."
Като допълнение към становището искам да уведомя народното представителство, че в нашата комисия законопроектът е разглеждан само от гледна точка на права на човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля парламентарните групи да представят списъци на ораторите.
Най-напред давам думата от името на вносителите на господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители. Бих желал преди всичко да ви информирам, че предлаганото изменение на Наказателния кодекс е началото на една цялостна разработка, която е започната от преди години и която продължава в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Промените, които предлагаме, са тези, които са най-належащи във връзка с криминогенната обстановка в страната и във връзка с консенсуса, който имаме както тук, в Народното събрание, така и в обществото, да се направят абсолютно необходимите промени в законодателството за една успешна борба срещу престъпния свят.
Каква е причината, поради която се правят тези промени? Тези промени се правят, за да се защитят гражданите; да им се осигури спокоен живот; да се подпомогне развиването на една дейност на предприемачи, които да могат да работят непринуждавани за едно или друго действие, и да се създаде по-спокоен климат за привличане на чуждестранните инвестиции.
Съобразени са фактори, които увеличават престъпността. Съобразени са и разрешения в различни страни - европейски и извъневропейски, където има традиционни демократични стандарти, и там, където при наличие на демократични стандарти има увеличена престъпност.
Желая да ви уведомя за това, което вие всички знаете от медиите, а и в Комисията по правните въпроси аз го казах. Двата законопроекта бяха подложени на експертиза от Съвета на Европа и от американски представител на техните служби срещу организираната престъпност на високо длъжностно ниво.
Срещу двата законопроекта не се чуха отрицателни оценки, които да правят невъзможно приемането на един или друг от институтите, които ние предлагаме. Направени бяха някои бележки, които в Законодателната комисия, простете, че така я наричам, свикнал съм с това, ще бъдат внимателно прегледани. Те бяха стенографирани и стенограмата беше представена в Комисията по правните въпроси. Бяха направени препоръки за редакционни промени и препоръки за разширяване на някои от съставите, за да се обхванат повече случаи, в които престъпността наистина действа.
Някои от решенията, получих информация от страни извън Европа и Съединените щати, имам предвид южноамерикански страни, където има демократично управление, но където има силно развита престъпност, както е Индия, където има сходни проблеми, но заедно с това управлението в Индия е демократично, и в едната, и в другата страна ми посочиха, че решения, които имат, даже получих ксероксни копия от законодателите, разрешения, които съм изпратил на председателя на комисията, са сходни на нашите, а в някои случаи са по-строги от тези, които предвиждаме ние.
Аз бих искал да ви кажа, че различия, които се появяват в медиите, на едно или друго от ведомствата, на прокуратура или може би някъде от съда, са различия в хода на работата. Тези различия ще бъдат, разбира се, разгледани от комисията, която работи, и комисията сигурно в някои случаи ще намери по-добри редакционни разрешения или ще намери неща, които правно биха повече подхождали на обстановката, която имаме в нас - наличието на престъпност и борбата с нея.
За мен като адвокат от толкова дълги години не беше без значение становището на адвокатурата. Вчера помолих да дойдат председателят на Висшия адвокатски съвет и председателят на Софийския адвокатски съвет, които взеха участие в разглеждането, и имах удоволствието да чуя, че колегите адвокати подкрепят тези решения, които ние представяме. За мен като адвокат това е особено важно.
Аз искам веднага да кажа, че обвинения, които се чуват оттук-оттам, че държавата се превръщала в полицейска държава, са резултат на неосведоменост за отделните разрешения, които двата закона имат. Някъде дори се критикува решение, което е точно обратното на това, което се критикува, и това, което всъщност схожда с искането на една или друга медия. Сега, когато почна постепенно да говоря, ще се спра и на това.
В тази обстановка на подготовка на законите аз бих желал да изложа основните принципи, от които те изхождат, тъй като в настоящия момент вие ги разглеждате по принцип.
Целите: борбата срещу престъпността, във връзка с която да се подобри бързината на правораздаването; да се завишат санкциите на съществуващи сега престъпни състави; да се удари върху организираната престъпност, рекета, мафията - такива, каквито ги има; да прегледаме въпросите, свързани с финансови операции, банкови сделки, чрез които се извършва престъпление; да се погледне във връзка с недекларирането на данъци. Следващото е защита на личната неприкосновеност, защита срещу посегателства върху превозни средства, борбата срещу корупцията.
Това са основните принципи, върху които са изградени решенията.

И сега накратко какви са решенията във връзка с това.
Едно от важните изменения е отмяната на чл. 26 от Наказателния кодекс - този, който за специалистите означава продължаваното престъпление. Характерно е, че органи, които в началото подсказаха за премахването на така нареченото продължавано престъпление срещаме в последствие обратни техни виждания, че е добре те да останат. Това означава за неспециалистите, че когато в един не много продължителен, но и не малко продължителен период от време при общо съзнание или умисъл, както се казва в правото, за извършването на едно деяние, се извършва повече от едно престъпление, наказанието е за всички престъпления като че ли е извършено едно единствено престъпление.
Съображенията да премахнем този текст, което означава, че за всяко престъпление да има отделно наказание са, че работещите в практиката ни осведомиха, че не са малко случаите, при които подсъдими, които знаят, че ще бъдат дадени скоро под съд, за да избегнат подвеждането им под отговорност съобщават, че са извършили в съизвършителство с други лица други престъпления някога, които изобщо не са извършили, а друг път не може да се открие някой от тях да са извършители и понеже трябва да се издаде, да се постанови съдебен акт за всички извършени във времето някога - на една година - престъпления, започва да се търси този, който го няма, започва да се разследва престъпление, което не е извършено. Това води до онова, което в езика на хората е: "А, бе, извърши се нещо, писа се във вестниците, след това потъна в безвремието". Това е причината, поради която се предлага отмяната на този чл. 26.
Другото нещо е завишаването на санкции по различни деяния, които са много наболели в обществото. Аз няма да ви повтарям навсякъде, където са завишени тези санкции, но те отговарят на повишената престъпност за едно или друго престъпление.
Големият удар, според мен, е срещу организираната престъпност, мафията и рекета.
Искам да ви кажа, че и аз преди години мислех, че в Наказателния кодекс има достатъчно санкции и за рекет, и за разните други прояви, с които нашата общественост се сблъсква. Но сега, когато гледам внимателно Наказателния кодекс виждам, че наистина това не е така. Ние имаме един текст от закона - чл. 214, който казва: който с цел да има своя облага или да навреди на друг и навреди на друг като го принуди към това да извърши нещо, наистина има наказание... Това не е достатъчно тогава, когато дойде някой и ме рекетира. Всъщност той никакъв резултат не постига, никакъв личен интерес няма от това, че ме рекетира и не ми нанася вреда с това, че ме рекетира, защото аз съм отстоял. Това нещо ние сега го въвеждаме в един отделен текст. Не желая да губя времето ви и ангажирам вниманието ви, като цитирам единия и другия текст, който е чл. 213а и който всъщност в различните свои алинеи и състави, които съдържа, може да се противопостави на различните форми на рекета - на рекета, ако щете, на един човек, който принудително ще ме застрахова; на рекета, който ще ме накара да направя една финансова операция; на рекета, при който на селскостопанския труженик ще му кажат: продай ни своето производство на жито не за 230 хил. долара, колкото е държавната изкупна цена, а за много по-малко...
В сравнителното право борбата с мафията става по различни начини. Някъде, какъвто е случаят с Белгия, например, има една обща дефиниция и един състав, че при тази дефиниция - ние му казваме фактически състав - е извършено престъплението и се наказва подсъдимия, но трябва за всеки конкретен случай да се установи, че влиза по този именно състав на тази дефиниция. Невинаги тя обхваща всичко.
На други места, и ние приехме този подход, вместо да правим дефиниции, ние търсим различните случаи на проява на онова, което значи мафия и онова, което значи организирана престъпност и рекет и тези различни случаи сме се стремили да ги обхванем. Там, в тези случаи, от Съвета на Европа ни казаха, че може още неща да вмъкнем, които да бъдат престъпления и това Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция, аз не се съмнявам, че ще го съобрази и ще го направи. Но подхода, който имаме е именно отделните случаи да бъдат обхванати.
Ние включваме не само извършването на такова едно престъпно деяние, но и неговото приготовление, за да се извърши, защото приготовлението в много честите случаи е предпоставката, която ако спрем при приготовлението, при едно по-занижено наказание, ще предотвратим и бъдещото извършване на по-тежко престъпление.
В тази насока са създадени текстове, за да предотвратят онова, което са финансовите пирамиди, за да предотвратят онези нередни финансови операции, чрез които се получават някога огромни богатства, които ние сега ги виждаме и се чудим по какъв начин те са били създадени. Заедно с това ние в проекта, който предлагаме сме включили и тези кредитни милионери, както ги наричаме, но не само кредитните милионери, но и тези банкови служители, които без да получат съответната банкова гаранция дават кредити. Това са различни отделни състави, които имат различни по видове наказания, завишени наказания, защото наистина е завишена опасността в това отношение.
Ние знаем, че има много случаи, при които не се декларират данъци. И тук не става въпрос, че не е декларирал данък този, който продава на "Женския пазар", на Драгоман, или че не е декларирал данъка този, който си е отворил едно малко заведение, в което е поприпечелил нещо в една обстановка, която е била тежка за всички. Става дума за тези данъци, които са в големи размери и за тези данъци, които са в особено големи размери. Недекларирането на тези данъци сега се криминализира и това не е нищо случайно и нищо изолирано от европейската практика, където наистина се предвиждат такива санкции.
Разбира се, ние сме дали едно определение за големите данъци - 50 минимални месечни заплати. Дали това е най-доброто или трябва да се даде по-малко или повече, вие сте тези, които ще решите, но текстът е такъв, от който всяка държава, която иска да отговори на нуждите на данъкоплатеца е длъжна да предвиди санкция срещу този, който не си плаща данъците, а ползва всичките облаги на държавата.
Отиваме към личната неприкосновеност, където също има нови състави на престъпление и завишени наказания.
Искам да спра вниманието ви върху нещо, което се събуди във вестниците и което събужда и несъгласие с някои правни среди. Това е така наречената самозащита. Аз ще употребявам правния термин "неизбежна отбрана".
Неизбежната отбрана е един състав в Наказателния кодекс, който всъщност помага на този, който е нападнат в един момент, когато държавата без да резигнира от своето задължение да брани своите граждани не може със своя репресивен апарат да бъде на мястото на нападението. И текстът предвижда в тези случаи при предпоставките, които са дадени, да може гражданинът да се самоотбрани. И тогава, когато той нанесе вреда с тази самоотбрана не се счита изобщо, че е извършено престъпление, защото деянието, както се казва, не е обществено опасно и не се носят и гражданско-правни последици от това, че той се е самозащитил и увредил един друг.
Една друга алинея на същия текст сега казва, че само превишаване на пределите на неизбежна отбрана не се наказва, но те не да не са общественоопасни, и това за нас юристите означава, че гражданскоправните последици от този, който е действал в превишение на пределите на неизбежна отбрана, ще ги понесе, т.е., ако е причинил гражданска щета, ще трябва да я поправи. Казано е, че това може да стане, ако обаче превишението на неизбежната отбрана е от уплаха или смущение.
Посегателствата върху гражданите в страната, знаете ги в тяхното многообразие, са много пъти, че нападението идва от въоръжени лица. Вечерно време се свалят по-скъпи палта от гърба на някого при един изваден пистолет, откъсва се чантата от ръка на някоя жена, като двама или трима души я заобиколят, дърпа се някакъв златен накит от нея. Или един случай, на който аз бях свидетел, не зная дали е тук председателят на Народното събрание, да, защото стана пред неговия дом: един наш дипломат в чужбина беше паркирал колата си пред дома на председателя на Народното събрание. Аз виждам паркираната кола и понеже я познавам, се сещам, че той е вътре. И в момента, когато влизам вътре, се чу една суматоха навън, поглеждаме през прозореца и установяваме, че двама души отварят колата, вземат шофьора, който вероятно е бил и въоръжен, нанасят му удар, изхвърлят го от колата и я взимат. В тези случаи трябва да има възможност за една самозащита, особено на този етап, в който е нашата действителност.
И в предложението се казва, че не се смята превишение на неизбежна отбрана, т.е. деянието, без да е спряло да бъде общественоопасно не се наказва в случаите, когато - да не ги изброявам подробно - запазва се заплахата или смущението, обаче се казва "и когато си нападнат от две или повече лица", когато тези, които те нападат, са въоръжени, тогава, когато са влезли в къщата ти или в превозното ти средство. А аз вече чувам доста възгласи от наши колеги, които казват: а защо не и върху имуществото. И най-накрая е казано "и тогава, когато не можеш да се отбраняваш по друг начин". На това ни се възразява от специалистите, че същото представлява един друг институт, който е крайната нужда, където се казва, че ако не можеш по друг начин. Но добрият юрист ще сравни едното и другото и ще види, че разликата между неизбежната отбрана във вида, в който я предлагаме и онова, което представлява крайната необходимост, не е едно и също.
По-нататък, новите текстове, които създаваме, са за охрана на половия интегритет или на сексуалното спокойствие на гражданите. Завишават се текстове за сводничество, за принуждаване към проституция. Създават се строги санкции за онзи, който принудително е изведен през граница не през съответните места. Знаете случаи, когато се продават жени и деца. За първи път текст от закона е поставен в съответствие с европейското законодателство за злоупотребяване с човешки органи, които се вземат не по съответния ред и някъде даже те се продават.
Още в Тридесет и седмото Народно събрание имахме една дискусия, в която участваше господин Георги Дилков, в която дискусия той искаше да няма текст за този, който ти отнеме моторното превозно средство. Всички знаят, че мнозина са хората, които отнемат превозното средство и след това казват, че са искали само да се поразходят с него, или пък го повреждат и ти го връщат. Ние приравняваме отнемането за ползване на превозното средство с кражбата на превозно средство. И санкцията е значително завишена.
Дами и господа, в момента съществуват текстове за незаконното притежаване на оръжие и боеприпаси, както и за фалшификация на парични знаци. Но и единият, и другият са несъвършени. Сега се наказва този, който до 3 дни не върне намереното огнестрелно оръжие. А вие четете по вестниците какво става: откриват го, намират го, а той казва, че се е канил да го върне, че вчера го е намерил. Текстът, който се предвижда тук, е наказанието да бъде тогава, когато незабавно не се съобщи за такова намерено оръжие.
А що се отнася до паричните знаци, в сегашния текст е, когато те са с цел да се поставят в обращение или са обърнати в обращение и ако намерят някому в къщи две стани пълни с долари или марки, които са подправени, да не може да каже, че той просто колекционира подправени парични знаци. Това също се наказва.
Корупцията е нещо, за което всички казваме, че го има навсякъде. Борбата срещу корупцията освен с икономическите лостове, към които правителството се стреми да подходи, трябва да бъде свързана и със съответното нормиране в Наказателния кодекс. В настоящия момент не се наказват за подкуп нито този, който е предложил, нито този, който е дал, ако това е така нареченото провокаторство, агент-провокаторство - един орган, който дава, за да провери лоялността на някого, отбелязани парични знаци и след това органите отиват, задържат го и виждат, че подкупът е станал. Не е изключение в законодателствата това нещо да бъде направено така, че провокацията за подкуп, активният, който дава, да се освободи от наказание и да бъде наказан само този, който приема подкупа.
Аз веднага искам да кажа, че съм разговарял с господин министъра на вътрешните работи и двамата мислим как да стане това, че по този начин да не се оправдае всеки, който предлага подкуп и когато го хванат да каже: ама аз му предлагах, защото имах намерение да го провокирам. Сигурно Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще трябва да помисли. И с господин председателя сме умували, че има начин текстът да се подобри като се каже, че хората, които могат да дават такъв подкуп, това трябва да бъде координирано със съответни места - въпрос на по-добра формулировка.
Дами и господа, това са основните промени, които се предлагат в Наказателния кодекс. Тези промени са продиктувани от нуждите на една действителност, в която живеем. И доколкото обществото ги разбира и не е превратна за тях представата, аз мисля, че ще ги подкрепи.
Ще ви кажа как често от неразбиране се създава настроение. Например в един от проектите е казано, че клеветата срещу длъжностно лице и от длъжностно лице вече се преследва по инициатива на потърпевшия, а не на прокуратурата. Ние се съгласихме това да стане така по две основни причини. Първото е, че това ще облекчи следствените власти, за да поемат тежките грижи по по-тежките престъпления, които съществуват. На второ място, за мен не съществува реалната опасност, че едно длъжностно лице ще бъде неоснователно оклеветявано и ще започне да води един процес до безкрайност, защото и започнатото дело от така наречения "частен характер" от едно длъжностно лице или срещу едно длъжностно лице, ще бъдe основание за съда да погледне внимателно, знаейки каква е службата на този, който е обидил или когото са обидили. Заедно с това обаче ние четем във вестниците, поради неразбиране медиите казват: ето на какво направихте, че сега всеки, който обиди, може да ни съди стига да е длъжностно лице. Аз се обръщам и към медиите, които слушат: досега винаги в такива случаи се занимаваше прокурорът, което е много по-тежко, отколкото преценката да бъде на този, който се чувства засегнат.
Дами и господа, аз мисля, че вие сигурно ще направите бележки, които ще бъдат полезни. Във вашата власт е да създадете бързо едно законодателство, което да отговори на нуждите на живота, да отговори на нуждите и потребностите на всеки един в тази страна, независимо за кого е гласувал, защото и отляво, и отдясно, и от центъра преди да дойдем тук от всекиго от нас се е искало да направим така, че да се пресече престъпността. И всички ние сме уверявали, че ще го направим.
Аз ви моля сега, проникнати от това национално съзнание, на основата на националния консенсус, който имаме, нека да отговорим на тези и на нуждите на тези, които са ни дали доверието и благодарение на което доверие всеки един от нас е в тази зала. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Гоцев.
Преминаваме към изказвания. Вносителите на другите законопроекти също фигурират в изказващите се, така че аз ще давам думата, съгласно установената практика. (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.)
Защото комисията приема другите законопроекти направо да бъдат като предложения за второ четене. Но вие ще имате възможност да се изкажете.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Преди да започна бих искал да кажа, че предлаганият законопроект е част от поетите ангажименти на всички нас, посочени в Декларацията за национално съгласие, Тридесет и осмото Народно събрание да даде решителен отпор на организираната престъпност в България. Мерки, които ще дадат безспорни основания на целия свят да признае, че в България вече не властват силата и страхът, а властва държавата, която защитава конституционните права на гражданите и непоколебимо ги отстоява със средствата на държавната принуда.
В този смисъл аз призовавам всички колеги при разискванията на този и на следващия законопроект да оценят важността на проблемите и тъй като те са на първо четене считам, че е справедливо изказванията да бъдат сведени до принципни въпроси. Безспорно на второ четене има неща, които могат да бъдат предложени, могат да бъдат преработени. Но важното е принципът, а той е, че с този законопроект се поставя началото на борбата с организираната престъпност.
Аз няма да оспорвам факта за една наложителност от нови кодификации както по отношение на Наказателния кодекс, така и по отношение на Наказателно-процесуалния кодекс. За съжаление, обаче, тези нови кодификации изискват усилена работа и колегите-юристи в залата знаят, че това не е възможно в рамките на 2, 3, 4 месеца, дори на една година. В същото време държавата и Народното събрание като законодателен орган е длъжно да отговори на обществените потребности, а те в този момент са за адекватна реакция на повишената обществена опасност от някои деяния, които или не са инкриминирани като престъпления, или макар инкриминирани, наказанията предвидени за тях не отговарят на тяхната пораснала обществена опасност.
В този смисъл аз ще се спра само на някои, според мен, важни институти в предлагания законопроект, които са нови, или които съществено променят съществуващите досега институти.
Безспорно на първо място това е институтът на неизбежната отбрана и по-точно промените, които се прилагат с изменението на чл. 12, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Съществува мнение, което казва, че този институт е добре уреден в сегашното законодателство и не е необходимо той да бъде променян. Аз съм от тези хора, които считат обратното. Аз твърдя, че този институт не е добре уреден в нашето законодателство и бих казал нещо още по-сериозно. Аз считам, че досегашното положение противоречеше и на конституционни текстове.
Не може Конституцията на Република България да провъзгласява частната собственост за неприкосновена, да прогласява личността на гражданина за неприкосновена и в същото време този конституционен принцип да не бъде прокарван в действащото законодателство. Тоест, по този начин той остава едно пожелание.
Съществуваше реалната опасност, тъй като в досегашният текст, за да бъде ненаказуемо деянието, свързано и с отблъскване на противоправно нападение, то следваше да бъде извършено с равни по сила и по начини средства, които са адекватни на тези на нападащия. Стигаше се до парадоксите тогава, когато нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато те са въоръжени примерно с хладно оръжие, а ти притежаваш огнестрелно, законно, да не можеш да го използваш. Защото използването на огнестрелно оръжие би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана.
Стигаше се до парадокса, че всеки гражданин при тези нападения следваше да владее някакви специални бойни изкуства, за да може да се противопостави на повече от едно лице или дори да е едно, но което силно го превишава по сила, за да не се стигне до превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Считам, че така предложеното изменение на чл. 12, ал. 3 изменя този институт по един адекватен начин и дава необходимата защита на гражданите и на частната собственост.
Веднага искам да оспоря един пример, който широко бе разпространен чрез средствата за масова информация - за превишаване на пределите на неизбежна отбрана в тези случаи, което би довело до тежки последици. Примерът с детето, което беряло плодове в градината на този човек и който можел да посегне на него.
Аз обявявам този пример за пример не на излизане или атакуване на този институт, който се предлага, а за пример на абсолютна демагогия. Това е така, защото всички знаят кое деяние е престъпление. Това е казано в чл. 9 от НК.
"Престъпление е това деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо."
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Мишо ще ти пише двойка.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Защо? Аз твърдя, че не съм студент на Мишо и той не може да ми пише двойка.
Аз искам да кажа, че този деец, който не извършва престъпления или който няма виновно поведение поради това, че е наказателно неотговорен, просто на това лице не може да бъде посегнато и да се счита, че не е извършено престъпление.
Действително, в този текст, който се предлага, има неща, които на второ четене биха могли да се погледнат. Например, това е т. 4 - когато нападението е върху жилището. Защото това е ограничително, а може да се поговори да се предложи да бъде "имота", а не "жилището", но за това ще бъде говорено на второ четене.
На второ място, искам да се спра на предложението за отмяна на чл. 307 от Наказателния кодекс, а именно, провокацията за подкуп.
Аз мисля, че преди малко министърът на правосъдието направи грешка, като каза, че се предлага да бъде отменен активният подкуп. Тук става въпрос да се отмени провокацията към подкуп, което по-точно означава, че няма да бъде наказателно отговорен деец, който създава обстановка, за да се даде или да се получи подкуп.
Предполагам, че на колегите е известно, че този институт на подкупа и това престъпление като цяло е много трудно доказуемо, тъй като при осъществяването на това деяние обикновено липсват документи, липсват свидетели и по този начин то се превърна в едно обществено зло. Нещо повече, то пряко кореспондира с ширещата се корупция в държавата.
Опасността идваше оттам, че дори когато имаше сигнали за даване или получаване на подкуп и органите на полицията осъществяваха съответни мероприятия с цел да бъде уличен този, който дава или най-вече този, който получава пари, бяха изправени пред реалната опасност да бъдат атакувани точно по този чл. 307, че те са създали обстановка, за да предизвикат даването на подкуп и по този начин деецът да остане ненаказан. Това е смисълът на предложението за отпадане на чл. 307.
Новото, което лично аз виждам в този законопроект, това е един нов раздел пет в глава шеста, наречен "Престъпление против данъчната система".
Аз считам, че това отдавна трябваше да се направи и се радвам, че този институт най-после ще влезе в Наказателния кодекс. Защото в цял свят неплащането на данъци е инкриминирано като престъпление. Разбира се, тук е предвиден определен размер, над който размер деянието става общественоопасно и се обявява за престъпление.
Също така друг спорен въпрос е предложението за отпадане на чл. 26 или така наречения институт на продължаваното престъпление.
Действително отпадането на този член предизвиква спорни моменти, свързано с тези маловажни случаи, които се извършват в непродължителен период от време и по своето същество представляват продължавано престъпление. Но в същото време искам да кажа, че в разговорите ми с колегите в цяла България беше изтъкната необходимостта за отпадане на този институт. Смятам, че няма юрист, който да не желае този институт да отпадне, защото противното би означавало, че той желае нещата да продължат както досега. Досега ставаше така, че деец, извършил едно престъпление, е пуснат под гаранция, извършва второ, трето, четвърто, пето, десето и по този начин той не може да бъде осъден и да излежава присъда поради факта, че извършва и други деяния.
Това се предлага да отпадне и по този начин всеки ще получи присъда за своето деяние и ще го излежава.
Също така за мен друго важно предложение е изваждането от института на съвкупността - чл. 23 - чл. 25 от Наказателния кодекс на престъпления, които са извършени повторно или представляват опасен рецидив. Това е вид санкция, като в тези случаи по същество ще се получи завишаване на определеното наказание.
Няма да се спирам на всички институти, тъй като вероятно и другите колеги ще искат да се изкажат по тях. Бих искал да кажа също така, че като краен извод в предлагания законопроект има две основни идеи - едната идея е да се даде по-голяма защита на частната собственост и на личната неприкосновеност на гражданите, а втората нишка е да се засилят или да се обявят с по-голяма степен на обществена опасност деяния, които в момента заплашват устоите на държавата. Това е смисълът на засилването на санкциите за така нареченото противозаконно отнемане на МПС и изравняването им с кражбата.
Това е смисълът за предвиждане на наказателна отговорност по чл. 282 и чл. 283, това са така наречените "престъпления по служба" на лице - ръководител на предприятие, който участва в приватизационни сделки или който отдава това имущество под наем, превишавайки правата си.
В заключение бих искал да заявя, че предлаганият законопроект е едно изпълнение на поет ангажимент пред нашите избиратели.
Действително на второ четене някои от предлаганите норми вероятно ще претърпят промяна, но това за мен не е важното, важното е, че правителството, представяйки този законопроект, със законопроектите на колегите, които се предлагат към него, изпълнява един обществен ангажимент. Ако ние сме народни представители в Република България и ако уважаваме декларациите, свързани с подписите под Декларацията за национално съгласие, и пред ангажиментите, които сме поели пред нашите избиратели, би трябвало всички да подкрепим този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Стоилов, народният представител Георги Дилков помоли да се изкаже, понеже е и вносител, ако не възразявате.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не, не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател, за дадената ми възможност, в качеството ми на вносител на два други законопроекта за изменение на Наказателния кодекс, да взема отношение към правителствения и, разбира се, към моите законопроекти.
Исках във форма на реплика към уважавания от мен министър на правосъдието да му подскажа, че много е рисковано предложението за въвеждане на така наречения от него "агент-провокатор" при подкуп. Като аналогия ще напомня два случая.
Единият, който е станал преди много години, който беше изнесен впоследствие в пресата, това е за служител на бившата Държавна сигурност, който беше провокиран, че едва ли не с него се създават контакти от американското разузнаване. От субективна страна той е съзнавал, че вече започва сътрудничество с американското разузнаване, но в действителност контактува с български разузнавачи. Тези разузнавачи го провокират и му поставят задачи, които той изпълнява - оставя първото сведение в една кола с дипломатически номер и, което беше най-драстично, аз си спомням изявлението на главния прокурор, този човек беше осъден на смърт и смъртната присъда беше изпълнена.
Разбира се, аз не правя аналогия, че за подкуп може да се даде такова тежко наказание, но от ново време имаме също прецедент, така и не стана ясно дали ръководителят на регионалната служба на ЦСБОП във Варна беше получил подкуп от този чужденец - украинец, ако не се лъжа, или така и не беше го получил.
Искам да бъда правилно разбран. Използвайки такъв агент-провокатор. Той би могъл да злоупотреби с неуредени имуществени, финансови отношения между него и провокирания. Би могъл да заблуди органите, които ще обработят сумите, дадени като подкуп, че те са получени като такъв, а в действителност, примерно, "получателят на подкупа", тоест пасивният извършител на престъплението да иска тези пари в заем, примерно, за лечение на своето дете, свой близък и пр. Или, повтарям, да съзнава, че получава парите като дълг от отсрещната страна, а в действителност впоследствие тези пари да се окажат обработени със специално, симпатично мастило и други способи, които съществуват за това, и на този човек, макар и да взима голяма или малка сума, може да бъде търсена наказателна отговорност, без реално да е осъществил състава на този текст от закона.
Ето защо аз ще предложа между първо и второ четене този текст да отпадне.
В останалата част не само че се солидаризирам със законопроекта на правителството, но се лаская от обстоятелството, че примерно при измененията на чл. 346 се приема тезата ми от миналия парламент. Аз имах две тези. Едната беше за отпадане на чл. 346, а другата беше за завишаване на наказанието за така нареченото противозаконно отнемане на МПС. Тъй като мотивите ми бяха доста пространни, с някои данни от полицията, от света, не може да се твърди, че има намерение да се ползва автомобилът, когато ежегодно десетки хиляди автомобили изчезват безследно. На третия час те са в Македония, на седмия - осмия час - в ОНД или в Западна Европа.
Така че наистина аз и сега в двата законопроекта за изменение на НК - в единия, продължавам да поддържам становището, че този текст може да отпадне, а в другия законопроект обаче искам онова, което желаех и в миналия парламент - да се завиши санкцията и в особено тежки случаи или квалифицирани състави, какъвто е примерно сговор да се вземе моторното превозно средство между две и повече лица, тоест група престъпна, която прави само това и благодарение на добрия адвокат впоследствие се оказва, че те, виждате ли, след като бъдат заловени, не са искали да откраднат, да присвоят, а само да ползват моторното превозно средство, санкцията беше до три години. А сега след изменението от миналия парламент, стана от две до шест години при квалифицирани случаи.
Ето защо аз отново и с около една седмица преди правителството съм депозирал този законопроект. Така че ние тук нямаме различие. Въпросът е до няколко години, които аз искам в повече, а правителството иска по-малко за този квалифициран състав.
По отношение на чл. 12 - той правилно подлежи тук на дискусия. И в изказването на министъра Гоцев, и в изказването на Петър Рафаилов бяха достатъчни според мен мотивите. Аз обаче отново повтарям, мисля, че по-прецизно съм квалифицирал този текст или по-точно съм дал една формула, по-приемлива, тъй като съм се отказал от правилото, възприето от Министерския съвет, да се изброят изрично случаите, в които няма да се носи наказателна отговорност, независимо че в случая има противообществено деяние, тоест причинена е вреда на нападателя, несъобразена с хипотетичното условие да се съблюдават и да не се превишават пределите на неизбежна отбрана. Само за пример ще посоча два от аргументите си в тази насока. В ал. 3, точка 5 е казано, че нападателят е въоръжен. Това съм предвидил и аз в моя законопроект, но в точка 4 е казано: "Нападението е върху или в жилището на дееца". Аз запитах и колегите от Комисията по правните въпроси а защо не в собствения ми магазин, в собствения ми офис или в хотела ми? Защо дори не там, където гледам птиците си, във фермата си, в кошарата си, ако щете? Иначе такъв избирателен подход - само в жилището, мисля, че за мен е неподходящ.
Затова съм дал наред с обстоятелството, че може отбраната да бъде провокирана от уплаха и смущение, аз съм допълнил: "както и ако противоправното нападение" - имам предвид върху живота, имота и пр. - "е извършено брутално чрез взлом или от въоръжени лица". "Въоръжено лице" или "въоръжени лица". Тук, разбира се, стои въпросът в какво може да се изрази това "брутално". Мисля, че каузите в живота са много. Една жена, която отваря вратата и нахълтват трима-четирима души, действат по най-брутален и груб начин, без да имат оръжие, разбира се, без да са разбили вратата или прозореца. Това вече е в другите казуси, мисля, че тя би могла по пътя за местото, където я водят - в хола или в кухнята, да успее да вземе оръжието на съпруга си, ловна пушка или нещо друго и наистина да се отбрани, без да се съобразява дали няма с действията си да превиши пределите на неизбежна отбрана.
Разбира се, това ще бъде между първо и второ четене. Аз мисля, че в комисията има едно съгласие по много от проблемите, поставени и тук, и там - в комисията, и мисля, че ще намерим най-оптималния вариант за формулирането на този текст. Но категорично не съм съгласен, че няма условие да изменяме този, наречен от много колеги в комисията, древен, показал своята перфектност, текст от закона. Зная, че и в много други държави наистина, когато посегнеш върху частната ми собственост, върху моя живот или на моето дете, аз не съм длъжен да се съобразявам, след като имам оръжие, законопритежавано, разбира се, че ти си с нож или просто владееш някакви източни бойни изкуства. Ако се приближиш до мен на достатъчно разстояние, не зная какво може да се случи на мен или на детето ми, за да се съобразявам с твоите намерения, че си разбил прозореца през нощта и си влезъл в жилището ми, в спалнята ми.
Тук бях и съм предвидил един текст, който предизвика известно напрежение в комисията. Между първо и второ четене аз наистина мога да се постарая и в особената част на Наказателния кодекс да посоча няколко такива текста, но мисля, че с приемането на чл. 38а, ал. 2 от миналия парламент, ние обхванахме само една от криминалогенните ситуации, тоест доживотният затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Само дотук стигна изменението и по-точно предложението за въвеждане на доживотния затвор.

Ето защо аз мисля, че, и в комисията това вероятно ще се приеме, трябва да се обсъдят и от гледна точка на извършителя дали няма условия, които позволяват на съда да налага такова най-тежко наказание, преди смъртното, разбира се, ако подсъдимият е бил обсъждан два или повече пъти за извършени умишлени и тежки престъпления и не са изтекли пет години от изтърпяването на наказанието по последната присъда.
Тук аз имам предвид и моя богат практически опит в борбата срещу престъпността. Има много случаи, когато един рецидивист, осъждан многократно за грабежи, изнасилвания, блудства и т. н., не спира престъпната си дейност. Веднага след излизането от затвора той върши ново престъпление. И това, че може да не е от същия характер, т. е. самото престъпление да не представлява такава тежест, мисля, че за такива опасни престъпници, повтарям, осъждани многократно за тежки престъпления, и по едни или други причини бързо освобождавани или твърде преждевременно освобождавани от местата за лишаване от свобода, на такива хора с оглед на личността на дееца, не само на квалификацията на деянието, да се прибягва към такава тежка присъда. Разбира се, това трябва да бъдат отново престъпления, за които се налага тежко наказание. Имам предвид визираните в закона до 15 - 20 години и пр. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков. Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри и народни представители. Променените условия в българското общество налагат съответни промени в Наказателния кодекс. Законодателните промени са важна, но само част от усилията на обществото и държавата за рязко ограничаване на престъпността. Редица други фактори влияят върху състоянието на престъпността. Към тях трябва да отнесем начина на разпределяне на компетенциите между правозащитните органи и взаимодействието помежду им. Качествата на политиците, магистратите и полицаите в значителна степен определят успеха на декларираните намерения за овладяване на престъпността. Парламентът, заедно с правозащитните органи, е призван да изяви и сплоти обществената воля за решителна борба срещу престъпността с компетентността и усилията на специалистите.
Отслабването на държавността, случаите на фактическо пренебрегване на Конституцията и приемането на решения, силно повлияни от конюнктурата на политическия интерес, се отразяват отрицателно върху ограничаването на престъпността.
В последните години сме свидетели на неимоверно за българската действителност увеличаване на престъпността. Създава се впечатление, че колкото повече нараства престъпността и корупцията, толкова повече като че ли се разчита, че тя ще бъде удавена в заканите за борба срещу нея. Времето и практическите действия на политическите сили, и особено на управляващите, ще покажат дали стремежът е към рязко ограничаване на престъпността и корупцията или към поставяне на организираната престъпност в услуга на користни интереси и под определен политически контрол.
Усилията за обновяване на наказателното право няма да дадат значителен резултат, ако не посегнем срещу социалните корени на престъпността. Рязкото влошаване на социално-икономическите условия, високата безработица и многобройните случаи на незаконно или крайно несправедливо забогатяване са неизчерпаем извор на престъпността. Установено е, не само тук в България и не от днес, че колкото по-голяма е бедността и мизерията, толкова повече нараства вероятността от масово антисоциално поведение. И оттук - от установяване на репресивни режими.
Поради това Демократичната левица свързва промените в наказателното законодателство с провеждането на солидна наказателна политика и с решаване на най-острите социални проблеми на българското общество.
Демократичната левица е за бързо, но не за прибързано приемане на сега обсъжданите промени, за да не се излъжат очакванията на хората и да не се затрудни работата на съдебната власт.
Демократичната левица е както за респектиращи ефективни мерки срещу извършителите на престъпления, така и за гарантиране и защита на правата на личността в различните й процесуални качества.
Принципната подкрепа за необходимостта от промени в Наказателния кодекс трябва да се съпровожда с различна оценка на отделните разпоредби на законопроекта. Едни от тях са необходими и обосновани. Други засягат реални проблеми, но предлаганите разпоредби са несполучливи. Трети са юридически недомислени или преследват главно пропагандни цели.
Заслужава подкрепа създаването на нов раздел "Престъпления против данъчната система" и по-специално избягването на плащането на данъци в големи размери, предоставяне на невярна информация за получаване на кредит или кредитни облекчения. Към тази група се отнасят и допълненията в главата за престъпления против паричната и кредитната система, създаването на нови състави за стопански престъпления, като пускане в продажба на големи количества стоки, които не отговарят на установените изисквания за качество, както и значителното завишаване на глобите за престъпленията срещу митническия режим и други изменения и допълнения.
Значителна част от предлаганите изменения са твърде спорни като идея и несполучливи като описание на фактическите състави. Това се отнася до промените в общата част, засягащи институтите на неизбежната отбрана и продължаваното престъпление. От една страна, изричното посочване на случаите, при които деецът не се наказва, когато превиши пределите на неизбежната отбрана, увеличава възможностите за защита при нападение. Но от друга страна, това ограничава възможностите на съдията за преценка в случаи, при които реално са налице основания за изключване на наказуемостта, но те не са предвидени.
Освен това в представения вариант законопроектът подтиква действащия при неизбежна отбрана към превишаване на нейните предели и дори към саморазправа и жестокост, която в някои случаи ще бъде напълно необоснована.
Необходимо е да се ограничи приложното поле на продължаваното престъпление, а оттук и на реалната съвкупност. Но почти пълното елиминиране на досегашния чл. 26 създава повече проблеми, отколкото решава с осакатената си редакция.
Недопустимо е подаването на декларация с невярно съдържание да се съдържа в два различни текста, след като става дума за едно и също престъпление и едно и също изпълнително деяние в частност.
Противозаконното пречене на данъчен орган е особен случай на пречене на държавен орган да изпълнява своите задължения, поради което то следва да се формулира като по-тежко квалифициран, а не като самостоятелен състав.
И накрая, на Наказателния кодекс не бива да се гледа нито като на полицейска инструкция, нито като наръчник на агитатора. Не е ясно какво е съотношението между съставите за принуда и тези по чл. 213а, 214 и 321а. Странно защо текст, който се отнася до рекета, е поставен в главата за измама, а не за изнудване. Освен това какви са гаранциите, че след като чл. 214 почти не се прилага на практика, ще се прилага сега създаваният нов чл. 213а.
Самият вносител посочва в мотивите, че чл. 321а е разновидност на случая за образуване и ръководене на група, която си поставя за цел да върши престъпление. Тук "приносът" е главно в това, че силата и заплахата са се превърнали в силата на заплахата.
Едва ли може да се очаква, че когато се използват тесноспециализирани характеристики на субекта на престъплението като охранител или застраховател, ще се засили реално наказателната превенция. Тогава тези категории лица вероятно ще започнат да се представят за строители, брокери и кой знае още какви други. И досега качеството "длъжностно лице" по Наказателния кодекс е достатъчно широко и следователно дава основание да се търси по-тежка отговорност. Това, че не се прави на практика, по-скоро трябва да бъде сигнал за неефективност в реалните практически действия срещу престъпността, а не толкова за качествата на нормативната уредба.
Една от хипотезите в текста за провокация към подкуп, независимо от действителните намерения, на практика би довела до толериране и безнаказаност на подкупа.

Като напълно неясен и излишен следва да отпадне досегашният текст за създаване на организация, която не извършва дейността, за която е регистрирана. Абсурдно е да отпадне предаването на обществено поръчителство, а да останат, както това е в случая, последствията, ако лицето не оправдае доверието към колектива.
В заключение, ние запазваме критичното си отношение към съществените недостатъци на законопроекта. Изразяваме също опасенията си за резултатите от прилагането на закона в този му вид. Но поради наложителността от промени в Наказателния кодекс и като цяло в наказателното законодателство и в съответствие със заявената от нас воля в Декларацията за национално съгласие, с редица резерви Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи на първо четене, по принцип обсъждания законопроект. Той би могъл да съдейства за ограничаване на престъпността, но само при неговото значително подобрение. В работата между двете четения трябва отново да се привлекат представители на всички органи на съдебната власт и други специалисти и да се обърне сериозно внимание на множеството предложения, които ще бъдат направени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители. Необходимостта от ново наказателно законодателство съществува в нашата страна още от 1989-1990 г., тогава, когато обществените отношения, вследствие на резките политически промени в България, се промениха. Наказателният кодекс, по който сега работи нашата правна система, е от 1968 г. Вярно е, че ние започнахме със създаване на нова българска Конституция, но българският парламент изостана в приемането на другото законодателство. Тук вероятно ще спорим дали законодателството е основно средство за борба с престъпността и специално наказателното законодателство. За мен то е основно средство и основно лекарство в борбата с престъпността. Ние не можем да обвиняваме нито съдебната, нито изпълнителната власт, че не са свършили това, което се полага по закон тогава, когато законите са остарели.
Освен това в тази зала в Тридeсет и шестото Народно събрание и в кулоарите беше развивана тезата, че не се нуждаем от ново наказателно законодателство, че от такова законодателство сме щели да се нуждаем след 5, 6 до 10 години, че старият кодекс вършел работа. Тези тези, развивани през 1993 г., се оказаха много несъстоятелни и много общественовредни. Обществото беше готово много преди нас за новото наказателно законодателство.
Искам да напомня, че през 1993 г. в пленарната зала бяха внесени два проекта за нов Наказателен кодекс, за нов материален закон. Единият проект беше направен от двама автори - специалисти в областта на теорията и практиката и ние, тогава независими народни представители на Гражданското обединение на републиката, внесохме този проект, защото смятахме, че новите обществени отношения се нуждаят от ново регулиране. Едновременно с това Министерството на правосъдието създаде сериозни работни групи и направи свой проект за Наказателен кодекс, съгласуван и съответстващ на европейските стандарти, който също беше внесен през 1993 г. Тоест, Тридесет и шестото Народно събрание имаше огромната възможност да направи това, което трябва да направи сега Тридесет и осмото Народно събрание дори не в този обем. Но явно политическите сили не бяха узрели за необходимостта от ново наказателно законодателство.
Какви са вредите, които се нанесоха на обществото? Вредите са много сериозни, защото не бяха криминализирани някои деяния в областта на банковата сфера, в областта на икономиката, в областта на кредитите - изобщо криминализиращите се сега деяния и така останаха ненаказани много лица, чиито деяния от обществена гледна точка са с изключително висока степен на обществена опасност, а законодателите стояха и съзерцаваха тяхното поведение. Затова в обществото се създаде впечатление, че политическият елит, народните представители в съответните народни събрания, като че ли не желаят да осъществят наказателно-правна защита на техните интереси. Те, като че ли забавят приемането на това наказателно законодателство, защото имат и нещо друго предвид. Вероятно и затова доверието на гражданите към съответните парламенти и към съдебната и изпълнителна власт, които се занимават с борбата с престъпността, рязко спадна. Българският гражданин днес се пита може ли държавата да го защити, или той сам, лично трябва да се защитава. И затова много тежка, много важна е мисията и на Тридесет и осмото Народно събрание, и на правителството да възстанови това доверие.
Когато се задава въпросът трябва ли да бъдат подкрепени предлаганите сега изменения, отговорът е: категорично да. Първо, защото за първи път се изразява ясна политическа воля и от парламент, и от правителството това да стане. Второ, защото промените са наложителни. И трето, което много моля да се има предвид и да се подчертае, това е първата стъпка към приемането на новото законодателство. Тоест, в късната есен, или през зимата ние всички заедно, разбира се, заедно с правителството, трябва да приемем нов Наказателен закон на Република България.
От тази гледна точка и от името на Парламентарната група на Евролевицата, аз заявявам, че ние ще подкрепим предлаганите промени, като ще изразим становище както на първо четене по принципните въпроси, така ще направим и своите предложения за второ четене.
Какво бих искала да кажа от гледна точка на предлаганите промени сега в проекта за изменение на Наказателния кодекс? Ние приветстваме това, че се въвеждат наказателни състави за престъпления в сферата на икономиката. Дори ние смятаме, че обществената дискусия като че ли е изместена към някои други въпроси. Най-важното, което ние трябва да разбираме и да предадем на обществото е, че предлаганите сега изменения осъществяват наказателно-правна защита на българските граждани, свързана с новото пазарно стопанство и с престъпленията, които се извършват в сферата на икономиката. Те са както по отношение на организираната престъпност и корупцията, така и в данъчната сфера, в банково-кредитната система, във външнотърговската сфера. Също така за много тежките престъпления по служба, тогава, когато длъжностни лица във връзка с тяхната дейност са извършили престъпление, свързано с приватизацията, с даване под наем или аренда на държавно или обществено имущество, те ще носят наказателна отговорност за тези свои деяния.
Също така в проекта се предлагат много сериозни изменения, свързани със завишена наказателна отговорност за отвличане на деца. Много сериозна и завишена е наказателната отговорност и при противозаконното отнемане на моторно превозно средство - едно престъпление, което, за съжаление, става все по-интензивно напоследък и за което, естествено, наказанията трябва да бъдат съответстващи на тези при престъплението кражба. Разликата между двете престъпления е сериозна. Тя е видима за юристите и затова не трябва да се отказваме от текстовете на чл. 346, а трябва да ги направим съответстващи на тяхната обществена опасност, както се предлага от вносителите.
Също така въвежда се отново и то в модифициран вариант един текст, свързан с незаконния трафик на хора през граница. Нещо, което стана много характерно за нашата страна, за съжаление.
Завишава се икономическата принуда при митническите престъпления. Дори от многобройните разговори, които имах с колеги от всички сфери на съдебната система, те предлагат въобще и за останалите престъпления, свързани с икономиката, да се завиши тази принуда и затова за второ четене ние ще направим съответните предложения.
Аз подкрепям и предложенията на народния представител Георги Дилков при престъплението блудство, тогава, когато става дума за много тежки последици, защото между блудството и изнасилването от психическа гледна точка, от гледна точка на пострадалите, а понякога това са и малки деца и това е едно много сериозно престъпление, тогава, когато блудството е свързано с тежка или средна телесна повреда, или с опит за убийство, наказанието да бъде завишено. Това е едно разумно предложение, което трябва да бъде прието.
Що се отнася до двата дискутирани най-много от юридическата общественост текста на продължаваното престъпление на неизбежната отбрана, тук аз ще изразя личното си становище, предполагам достатъчно внимателно, но и достатъчно ясно. Най-напред по продължаваното престъпление.
Уважаеми колеги, още когато заедно с проекта, който ние внесохме през 1993 г. и с този на правителството, аз обикалях страната и се срещах с много мои колеги от съда, прокуратурата, следствието, МВР, още тогава колегите от практиката предлагаха да отпадне чл. 26. Тоест, съществува едно обществено мнение, че той повече пречи, отколкото помага. Същевременно обаче не можем да твърдим, че всички юристи, особено тези от правоприлагането, са за отпадането на чл. 26.
Може би най-вярната теза е тази, че продължаваното престъпление, така както сега е записано в кодекса и каквато е съдебната практика, се е отдалечило много от онова, което се е разбирало в класическото Наказателно право, дори в понятието, което е влагал проф. Долапчиев. Класическото продължавано престъпление е имало много по-малък обсег. Така както казва професор Долапчиев, ставало е дума за това, когато този, който работи на чекмедже, както той се е изразявал, всеки ден е крадял от чорбаджията непрекъснато и в края на краищата се вижда общият престъпен резултат, за който той ще носи наказателна отговорност.
За съжаление, и в теорията, и в практиката приложното поле на продължаваното престъпление беше така разширено, че то пречи на практика на органите на разследването, тогава когато не е доказано едното деяние или когато извършителите са няколко, да се стигне до наказание за общия престъпен резултат. Затова вероятно има два варианта: или да бъде стеснено приложното поле, или, ако бъде отменен чл. 26, много внимателно да се види съотношението със съвкупността и да се прецени как на практика и при висящите производства, и в бъдеще ще бъдат санкционирани лицата, чието деяние може да се квалифицира като продължавано престъпление.
Някои колеги от практиката се притесняват, че и при делата по така наречените пирамиди, тогава когато става дума за много пострадали лица, отпадането на института може да доведе до много сериозни проблеми в правоприлагането. Затова предлагам на вносителите още веднъж заедно със специалистите от теорията и практиката да обмислят, ако отпадне чл. 26, точно с какво ще бъде заменен.
Що се отнася до неизбежната отбрана, аз съм от юристите, които са категорични за това, че ал. 3 на чл. 12 не трябва да се изменя. Както ви казах, проведох консултации с много колеги. Вълненията са много сериозни сред юридическата общественост по измененията и на двата закона, а що се отнася до неизбежната отбрана, ще ви кажа нещо, което ми каза моя приятелка - юрист, която много разбира Наказателното право и която каза нещо достатъчно ясно на популярен език: "Ако приемете тези изменения, страхувам се неизбежната отбрана да не се превърне в неизбежното убийство...". Тоест, гражданите на страната да не разберат или по-точно недобросъвестните граждани, тъй като добросъвестните граждани и досега са ползвали закона в рамките, в които той съществува... - да се почувстват стимулирани към извършване на престъпление от гледна точка на отпадане на наказаумостта по ал. 3 на чл. 12.
Веднага ще обясня какво имам предвид. Институтът на неизбежната отбрана е много добре познат в нашата страна на правоприлагащите органи. Има постановление на Върховния съд от 1973 г., което детайлно разработва тази материя. Искам да кажа на колегите, които не са юристи, че и досега всеки гражданин може да защити личността и имуществото си тогава, когато има непосредствено противоправно нападение, в рамките на необходимите предели, като под "рамки на необходимите предели" се разбира да има съответствие между характера на опасността на нападението и защитата.
Много естествено е, че тогава когато е заплашен животът на лицето, което е нападнато, и то отвърне с умъртвяване на нападателя, лицето ще действа в състояние на неизбежна отбрана и ще действа в пределите на неизбежната отбрана. И съдът трябва да го оправдае. Съдът естествено оправдава лицата, които са в това състояние. Това се отнася и за третите лица, страничните лица. Третото лице, виждайки едно такова нападение, може да спаси нападнатия, като нанесе вреда, съответстваща на характера на опасността на нападението.
Тук трябва да се има предвид и от гледна точка на практиката, и от юридическа гледна точка следното: тогава когато лицето действа в рамките на необходимите предели, неговото поведение не е общественоопасно, не е противоправно и съответно неговото поведение се счита дори за общественополезно, ако то помага на друго лице.
Когато ние приемем, че при превишаване пределите на неизбежната отбрана то няма да бъде наказано - значи деянието му ще бъде общественоопасно, ще бъде противоправно, съответно виновно, ще носи имуществена отговорност, но няма да бъде наказано в така изброените хипотези, има следните опасения, които аз ще изкажа гласно, макар че въпросът е твърде деликатен.
Самите колеги от съдебната власт се опасяват, че тогава когато тези хипотези са изброени като извънредни, като хипотези на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, дори и човекът да е действал в рамките на неизбежната отбрана, съдът с оглед на това да удовлетвори и двете страни, може да приеме, че ще има превишаване. И хората, които досега са били оправдавани и не са носили имуществена отговорност, оттук нататък, действайки в подобна ситуация, могат да бъдат засегнати чрез една имуществена отговорност, както някои колеги се изразяват, да изплащат щети твърде дълго време, ако не и цял живот.
Освен това хипотезите, които се дават при превишаването, са такива, които са в рамките на необходимите предели. Естествено е, когато едно въоръжено лице ме нападне и аз, отбранявайки се, му нанеса тежки телесни повреди или го убия, да не нося наказателна отговорност. Защо трябва да се извежда тази хипотеза? Или тогава, когато той е в моето жилище, тогава когато явно съществува опасност и за имуществото ми, за моя живот и за живота на моите близки, аз да го увредя много сериозно, пак е в рамките на необходимите предели.
Извода, който правят специалистите от теорията и практиката, е, че ако ние искаме да бъдем полезни на гражданите, да им създадем самочувствието, че те трябва да се ползват все повече от неизбежната отбрана, най-добре е в чл. 12, ал. 1 да уредим още по-внимателно въпроса за пределите на неизбежната отбрана, за да са сигурни хората, че действат в тези предели, а не да извеждаме една хипотеза на излизане извън тези предели, която не се наказва, но по която се носи имуществена отговорност и, извинявайте, при която досега само при уплаха и смущение не се носеше отговорност, а сега при хипотези, при които, както казват моите колеги, хладнокръвно може да се стигне до убийство. Защо трябва да бъдат стимулирани хората, които са безскрупулни, хората, които могат да плащат и могат да си позволят, позовавайки се на тази алинея, да извършват деяния, които в края на краищата ще бъдат обществено вредни?
Идеята на вносителите е много хубава, но според мен тя трябва да бъде осъществена с друга правна техника. Има специалисти, които са готови за това. Можем да вземем както германския, така и опита на други страни и в ал. 1 да опишем подробно и ясно пределите на неизбежната отбрана, без да влагаме превишаването пределите на неизбежната отбрана в ал. 3.
В заключение искам да предам вълнението и очакванията на моите колеги от системата на правораздаването. Те се надяват, че ние ще бъдем много мъдри при приемането на измененията на наказателното, а след това и на процесуалното законодателство, че внимателно ще отчетем всички техни предложения.
Използвам възможността да направя процедурното предложение между първото и второто четене да има достатъчно време, поне седем дни, и тези хубави идеи, които са вложени в предложенията за изменения на Наказателния кодекс, да бъдат осъществени с най-добрите правни техники, които да помогнат на правораздавателната система да работи по-добре, а не да усложнят работата на нашите колеги, които съзнателно, както и досега ще прилагат онова, което ние сме приели като правна норма.
Затова ви призовавам да не отхвърляме априори предложенията, които се правят и за отпадане, и за изменение на текстовете, а много внимателно и колегиално, така както и досега сме работили, да направим такива текстове, които да удовлетворяват всички страни в спора, защото едва тогава ще бъдем сигурни, че законът отговаря на обществените изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, предлаганите промени в наказателното законодателство са отдавна назрели и необходими за нашето общество - факт, който всички колеги, които взеха думата преди мен, констатираха.
Сега действащият Наказателен кодекс бе изработен в една различна обществено-икономическа и политическа обстановка, при различно държавно устройство и различна Конституция. Залегналите в основния ни закон сега принципи на свободната стопанска инициатива, на неприкосновеността на частната собственост, на гарантиране живота, достойнството и основните права на гражданите се нуждаят от съответната адекватна законова защита.
Освен това с оглед промените в нашия икономически и обществен живот се породиха и нови видове престъпления и престъпност, престъпления и престъпност, които с особена сила започнаха да застрашават нашите граждани, като една от най-големите заплахи е тенденцията към организираност на престъпния свят. Именно за да се предотврати тази тенденция, са и предлаганите промени в наказателното законодателство. Те целят бързата и необходима намеса на държавата в борбата с престъпността, целят гражданите на Република България да се отърсят от чувството на страх от извършване на посегателства спрямо тях и спрямо тяхното имущество, целят да гарантират свободното развитие на стопанската инициатива. Тези, които желаят да вършат законен и честен бизнес, да бъдат спокойни, че няма да бъдат притискани и принуждавани от престъпни групировки и образувания.
Аз няма да повтарям кои са новите институти, предлагани в промените на Наказателния кодекс, тъй като господин министър Гоцев доста изчерпателно ги изброи. Само искам да припомня, че се предлага една много по-ефикасна защита срещу рекета, една реална защита срещу посегателствата на организираните престъпни групировки, една защита на подрастващите срещу сексуалното посегателство, една защита срещу отвличане и незаконно изнасяне през граница, защита срещу търговията с човешки органи, разширяване възможността на индивида да се самозащити.
Разбира се, предлаганите промени не са най-идеалният вариант. Аз също имам някои забележки по тях, но те не се отнасят до основните принципи, залегнали в предлагания законопроект. Така например аз съм на мнение, че чл. 26, който отдавна се дискутира в правните среди у нас, трябва да бъде премахнат. Такъв текст не съществува нито в законодателството на Германия, нито в законодателството на Русия. Може би повечето колеги не знаят, че този текст е заимстван от едно постановление на Върховния съд на Съветския съюз. Освен това наличието на продължавано престъпление изключително много затруднява и затормозява съдебния процес у нас. Продължаваното престъпление създава нестабилност на постановените съдебни актове. Защото при откриването на едно ново деяние, което е от състава на извършената престъпна дейност, винаги се създават основания и предпоставки за отмяна на постановения съдебен акт. А си представяте до какво води това нещо - отново се завъртява цялата съдебна машина, отново процеси, дела, да не говорим за разноски по тези процеси, разкарване на свидетели, въобще затормозяване на съдебната машина и ограничаване на възможността за налагане на ефективно наказание на престъпника.
По отношение на института на неизбежната отбрана. Според мен предлаганият текст от вносителите е стремеж да се отговори на потребностите и на основните принципи, залегнали в Конституцията, а именно неприкосновеност на частната собственост и гарантиране на живота и достойнството на гражданите. В този смисъл аз при второ четене бих предложил да се разшири приложното поле на ал. 3 на чл. 12, като думата "жилище" бъде заменена с "имота", тъй като трябва да бъде охранявано не само жилището на дееца, но и неговият имот, неговата собственост. Защото по този начин ще лишим от възможност хората да опазят своите вили, своите лозя, своите градини. А знаете, че голяма част от посегателствата и нападенията са именно върху тези имоти на гражданите.
Изразявам известно съмнение относно предлаганата корекция на чл. 93, т. 14, а именно да фиксираме понятия като "големи" и "особено големи размери" с конкретни суми. По този начин ще нарушим една утвърдена досега практика у нас.
Освен това не съм убеден, че престъпленията обида и клевета, когато са извършени от или срещу длъжностно лице, следва да се преследват по тъжба на засегнатия, тъй като степента на обществена опасност от тези престъпления не е малка.
Според мен е необходимо за престъплението, визирано в чл. 253 - пране на мръсни пари, както е популярният израз, да бъде предвидено наказание при неговото извършване не само при пряка, но и при евентуална умисъл. Но това са проблеми и редакции, които ще бъдат внесени и разглеждани на второ четене на законопроектите.
По принцип основните институти, които са ни предложили вносителите, мисля, че са адекватни на потребностите на обществото. Затова в заключение искам да добавя, че тези изменения са продиктувани именно и само от необходимостта да се защитят гражданите и обществото от посегателствата на престъпния свят. Но за да бъдат доведени докрай тези промени и тази борба с престъпността и за да бъде тя успешна, в нея трябва да се включат и органите на изпълнителната и законодателната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Велислав Величков за процедура.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Във връзка с изключителната важност на разглежданите днес въпроси и на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на работното време на днешното заседание с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това възражение има ли някой да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 119 за, 28 против, 6 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, колеги. Днес ние за пореден път в последните 7 години ще последваме примера на нашия законодател, който обявява, че почва да се бори с престъпността или че ще се бори с престъпността. На всички нас трябва да ни е ясно, че законодателят не може да се бори с престъпността. С престъпността се борят други органи. Законодателят трябва да им даде законодателство, което законодателство да ги направи силни в тази борба. Лошото е, че това законодателство не може да ги направи умни в тази борба, грамотни и интелигентни. Но да се надяваме, че и това постепенно ще стане.
Ако днес тук, в залата като че ли има единодушие по въпроса, съгласие за това, че всички трябва да се борят срещу престъпността, ясна е обществена воля за борбата с престъпността и сила на тази борба, във внесения законопроект липсва силата на разума. Сигурно думата е много тежка, но съществува сериозната опасност нескопосани промени в законодателството не да облекчат тази борба, а да я затруднят, да доведат до хаос в една консервативна система, каквато е наказателното право. Само вземам повод от думите на колегата Димов, че обществените условия са се изменили, че има нова Конституция, ново обществено устройство. Да, това е така. Но, колеги, знайте, че 100 години - от 1896 г. досега има институти, има престъпления, класически, в които никой законодател не е имал самочувствието да пипа с лека ръка. И това наше пипане трябва да става изключително внимателно.

Едва ли може да приемем за удачно решението на неизбежната отбрана. Един институт, който съществува от римското право, познат ни като Вим ви репеллере лицет, преминал през Каролината и познат на модерните законодателства. Един институт, който Бобчев, Ников, Шахроманов, Долапчиев, Иван Ненов, никой от тях не е посмял да пипне от вида му, приет в нашето законодателство през 1896 г. Един институт, който германците имат в същия вид, въпреки отразеното в мотивите към законопроекта. Аз го твърдя тук от тази трибуна, нося и текста. Един институт, който има нещо подобно на това, което се предлага само във Франция и то там е казано "нощем", "през нощта", и то пак, за да се потвърди това, че става въпрос за уплаха или смущение, някакво особено състояние, в което лицето, което се защитава, субективно не е в състояние да прецени интензитета на нападението и евентуално би могло да превиши пределите на неизбежната отбрана. Един институт, който в крайна сметка, дори в други континенти се приема само тогава, когато има рядко населени територии, където държавата не може да упражнява защитата на гражданите.
И аз съм крайно учуден защо в правителствения законопроект не виждам нещо, обещано от министър-председателя тук, от тая трибуна, защо не е уреден института на залавяне на престъпник? Институт, който беше декларирано от него, че ще бъде уреден? Институт, който много повече би помогнал на органите на полицията в преследването на престъпници. А остава старото положение, че полицията ще действа при условията на неизбежна отбрана, само че се създават ред случаи за възможност за превишаване на нейните предели.
И още нещо, колеги. Когато приемаме този текст, ние трябва да имаме предвид, освен всичко казано от преждеговорившите колеги, че срещу действия, извършени при превишаване на неизбежната отбрана е възможно да има неизбежна отбрана. Защото тези действия са противоправни и са обществено опасни. Простичко обяснено.
Когато вие тръгнете да стреляте по крадеца, който краде радиото от колата ви и той извади пистолет и започне да стреля по вас, възможно е съдът да кредитира едно твърдение на неговата защита, че той е бил поставен в ситуацията на неизбежна отбрана. (Неясна реплика от залата.) В правото е така.
Въпросът, който стои по отношение на неизбежната отбрана е свързан с това, че когато ние тръгваме да защитаваме имуществото на гражданите, трябва да държим сметка за конституционните ценности, за здравето, за живота на хората. Аз разбирам колко ми е трудно да казвам тези неща от вас, когато в обществото и медиите са напомпали една непримиримост към борбата с престъпността. Но непримиримост с фрази, а не непримиримост с реални и разумни законови решения.
Аз много добре разбирам, че утре мога да бъда обвинен, че защитавам престъпниците.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Днес.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, днес, а утре ще го кажем.
Но трябва да ни е ясно друго, колеги, че всякакво неразумно решение в такива сериозни неща, след една, две, три или четири години ще се отчете като грешка.
По отношение на продължаваното престъпление. Аз се съмнявам в това, че то е познато само на българското социалистическо право. Колегата Шопова спомена нещо, казано от Долапчиев, а Долапчиев едва ли е най-големият сторонник на социалистическото право въобще. Друг е въпросът, че текстът в този му вид създава проблеми на практиката.
Но представете си какви проблеми ще създава новоприетият текст. И за каква процесуална икономия можем да говорим тогава, когато за всяко отделно деяние на лицето ще бъде налагано отделно наказание, в отделни процеси, с призоваване на отделни свидетели, за да се стигне до крайната цел - наказанието.
И още нещо. В продължаваното престъпление е вложен и един друг принцип. Доколкото едно лице не е наказвано и по отношение на него не е видяно как се постигат целите на наказанието, тогава законодателят е бил по-мек в наказването.
Днес тук се чува за това, че ние трябва да приемем англосаксонският модел за комулиране на наказанието. Къде отиват целите на наказанието по чл. 36? Ако някой случайно си е взел Наказателен кодекс, когато се обсъжда този важен въпрос, нека си отговори и на този въпрос.
По отношение на текстовете в особената част. Аз не ще коментирам увеличенията на санкциите. Да, особено що се касае до имуществените санкции. Там това е необходимо.
По отношение на текстовете от особената част. Ще се спра само на няколко от тях, които особено ме фрапират със законовите формулировки. Защото за мен като юрист не е без значение текстът на закона. За мен законът не е някаква абстрактна идея. Когато съм влизал в Народното събрание, не съм си оставил дипломата отвън. И аз може би на никого няма да поставям бележки в тази зала. Но ще си направя труда да взема протоколите от днешното заседание и да ги раздам на студентите от Юридическия факултет, за да ги прочетат как законодателят се отнася към такива важни проблеми, като борбата с престъпността чрез средствата на наказателното право.
По отношение на престъплението "подкуп". Това, което се прави в текста на чл. 306-307 аз се опитах да разбера. Може би поради неособено познание на идеите, които са вложени тук, може би поради, ако щете, наречете го политическо нежелание, може и в това да ме обвините, но аз не можах да разбера какво ще допринесе това за борбата с корупцията. До момента, вижте текста, при който ненаказуемостта се отнася само за лицето, което дава подкуп. В момента ние предвиждаме такава ненаказуемост за длъжностните лица. Каква е идеята тук? При определените предпоставки.
Аз моля ако не съм точен и не разбирам правилно текста, някой да ми го обясни. Моля ви се, вижте текста на чл. 307 и чл. 306. До момента има ненаказуемост за онзи, който е дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това и ако доброволно е съобщил на властта. В момента не се наказва онзи, който е дал или получил подкуп. Освобождаваме длъжностните лица от наказателна отговорност при определени предпоставки. И се борим с корупцията. Така ли се борим?
По отношение на провокацията към подкуп. Лично аз преди 7 - 8 години имах същото виждане, че провокацията към подкуп, ако се премахне от закона, ще облекчи или най-малкото ще накара държавните чиновници, които вземат подкуп, да треперят повече, когато го получават.
Какво се оказва? Че в Русия, която е една класическа страна на това явление, при всяко утежняване на наказателната отговорност и при всякакви опити за пречки по отношение на корупцията рязко са се увеличавали цените на подкупите. Да не направим това.

След това четох по въпросите за провокацията към подкуп и установих, че този текст е въведен след времето на Вишински. Днес сме 44 години след Берия. Нека много внимателно да преценим дали е необходимо отпадането на текста "провокация към подкуп", за да не се превърне той в едно средство, което се използва от полицейските органи в определени случаи за решаване на други проблеми. Защото и днес, вие също четете вестници и знаете, че няма пречка изнуденият да даде подкуп да отиде при длъжностното лице и да му даде белязани банкноти. Поне последните 2 - 3 месеца 4 - 5 пъти прочетох за такива случаи. Къде е тогава пречката? Защо е необходимо да се премахва "провокацията към подкуп"?
По отношение на предлагания чл. 259 и въобще текстовете, свързани с така наречените "организации", "групи" и пр. Аз разбирам, че медиите създадоха една обстановка на обществено очакване за борба с организираната престъпност. Но нека на всички да ни е ясно, че това очакване ще остане излъгано само с някакви текстове, които включват елементи от журналистически изявления. Журналистите не са длъжни да мислят за последиците на законодателството, но тук тия, които сме избрани, трябва да мислим за тези последици. Аз съжалявам, че в тая зала няма повече народни представители. Даже навън се пошегувах пред колегите, че когато премиерът каза, че 60 на сто са в престъпността, то в залата сме останали само ония 40 на сто, които се интересуваме от този проблем.
В крайна сметка аз съм учуден защо не видях в правителствения законопроект един нов текст за длъжностното присвояване - основен текст, отменен през 1995 г. от Конституционния съд и сега частично действащ. Позволих си да го внеса в моя законопроект.
Така че, колеги, аз лично на първо четене ще се въздържа. Няма значение за мен десницата, средницата или левицата какво ще гласува. Ще се въздържа и ще изчакам второто четене и конкретните текстове, защото нашите учители по наказателно право са ни учили, че то е във висша степен позитивно право и право, в което съюзът, в което най-малката дума или запетая имат огромно значение, и то значение не само за правораздаващите органи, а значение за реализиране на наказателната политика, на такава наказателна политика, която реално да доведе до удар срещу престъпността. Не казвам премахване на престъпността, не казвам и намаляване, защото в Русия от 1 януари т. г. има цялостен нов наказателен кодекс, но той не доведе до решаването на проблема с престъпността.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Искате хаос в България да има.
МИХАИЛ МИКОВ: Хаосът е обективно състояние. Колегите юристи, аз най-вече към тях се обръщам, много добре знаят, че обективните състояния не се регулират от закона; че обществените отношения се развиват обективно, господин Димитров. И мераците на законодателя да пипа в тях, когато са удачни, водят до правилното развитие на тези обществени отношения. Когато са като слон в стъкларски магазин, именно те поощряват хаоса в страната.
Оставам с надеждата, готови сме да работим, че малко повече разум ще има в измененията на Наказателния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители. Аз ще повторя нещо, което казах при откриването на това Народно събрание като констатация - че един от най-дискредитиращите белези на българския преход към пазар и демокрация е неговият криминализиран характер. През седемте години на прехода националната икономика беше подложена на невиждан грабеж. Заедно с другите ресурси бяха изсмукани и спестяванията на българските семейства и изнесени от изобретателни люде извън пределите на страната. Въпросните хора и групировки, които се обявиха за национален капитал, всъщност съвсем не обичат пазарната среда и конкуренцията. Те винаги са предпочитали с протекциите на правителствата директно да се закачат за вимето на държавата.
Престъпността у нас не е просто съпътстващо явление. Тя се впи в плътта на държавата, проникна в нейната администрация и нагло и открито се опита да моделира както икономическия, така и политическия живот в страната.
Ескалацията на престъпността беше улеснена от няколко фактора:
- от донякъде наивното, но според мен в много по-голяма степен програмирано оттегляне на държавата от контрол върху националната икономика;
- от липсата на съвременна законова база за борба с новите форми на организираната престъпност;
- от оскъдния финансов ресурс и ниската техническа въоръженост на органите на реда и сигурността.
Със своята наглост и въоръженост бандитите разколебаха вярата на обществото във възможностите на държавата. Вместо властта да респектира престъпния свят, като че ли на колене беше поставена държавата. Уплашени от мафията, хората започнаха да търсят защита при нейните кръстници и се превърнаха в донори на силовите структури. Рекетът парализира икономическата инициатива на гражданите, а криминалната престъпност роди новия архитектурен стил на посткомунизма в България - железните решетки, бронираните врати и двуметровите дувари. Българските къщи заприличаха на зандани. Вместо бандитите да са зад решетките, в къщите си се затвориха почтените хора.
Големият въпрос е ще успее ли днес властта да пречупи гръбнака на престъпниците. Това е жизненоважно за България. Това почувствахме и тия дни, защото вратите на НАТО и Европейския съюз ще бъдат само полуотворени за нас, докато в България върлува тази престъпност.
Преди известно време уважаваният от мен министър Бонев почти ми се обиди, когато го призовах да не чака гущерите да си откъсват опашките, а да им смачка главите. Сега виждаме неговото ведомство в настъпление срещу бандитите и тази борба трябва да се води ежедневно и ежечасно. Върху престъпността трябва да се стовари цялата сила на закона. В тази връзка промените и осъвременяването на Наказателния кодекс са наложителни и сигурно малко закъснели.
Народните представители от Българския бизнесблок Георги Дилков и Димитър Дичев внесоха още в Тридесет и седмото Народно събрание някои належащи промени в Наказателния кодекс, за които стана дума и днес, но тогавашното мнозинство надменно ги подмина.
Какво ни предлага обсъжданият законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс?
Първо, създава се възможност гражданите сами да защитят живота и имуществото си срещу нападение. В чл. 12 се разширяват условията, при които въпреки превишаване на пределите на неизбежната отбрана, бранещият се не се наказва, ако върху него е извършено противозаконно нападение. С това се отговаря на едно отдавна формирало се обществено очакване.
Второ, в новия проект най-после рекетът намери място като специален състав. В съчетание със завишените наказания при изнудване се създава защита срещу най-честите и най-брутални престъпления, извършвани у нас.
На трето място, като особено актуални считам предложените наказателни мерки срещу организираната престъпност. Тежестта на наказанията е логично степенувана в съответствие с агресивността и обществената опасност на различните форми и нива на организираната престъпност.
От изключителна важност в борбата срещу корупцията и престъпността е да се прекъсне връзката между длъжностни лица и силови групировки. В добавката на т. 6 към чл. 142, ал. 2, с тази добавка в целия текст и при всички видове престъпления наказанието на извършителя е завишено, ако същият се занимава с охранителна или застрахователна дейност, или действа от името на такива структури.

На това място аз ще предложа към застрахователите и охранителите, казано малко лежерно, в т. 6 да се включат и лицата от състава на Министерството на вътрешните работи.
Няма да се спирам на мерките, предвидени в случай на незаконно упражняване на банкова, финансова и застрахователна дейност, както и на такава, свързана с митническия контрол. Убедени сме, че те са належащи и очевидно също доста закъснели.
Уважаеми колеги, в заключение бих желал да погледна на разглеждания проект от един специфичен ъгъл, а именно защитата на децата, на непълнолетните срещу престъпността.
Вчера бяха публикувани смазващите прогнози на Института по статистика за 2020 г. Тогава ще имаме 850 хиляди български деца срещу 3 милиона пенсионери, а населението ни до 2020 г. ще спадне с почти цял милион. Една тъжна перспектива, едно доказателство, че българският ген се топи застрашително. Ето защо аз няма да се уморя да пледирам от тази трибуна за насърчаване на раждаемостта като приоритет на държавна политика и за защита на младото поколение срещу насилието, блудството, наркотиците, отвличането, проституцията и сектите.
Искам да изразя удовлетворението си, че в чл. 142 се предвижда засилена защита при отвличане на непълнолетни лица и бременни жени, както и в случаите, когато отвличането е извън границите на страната. Очевидно разговорите, които проведохме с министър Бонев и тревогите на родителите, които споделихме, не са стимулирали допълнителни мерки за закрила на децата срещу престъпността.
В проекта на Георги Дилков в чл. 149 се предвижда завишение на наказанието в случай на блудство с малолетни, но заедно с това остават още много казуси, при които е целесъобразно да се засилят защитните мерки, при престъпления върху малолетни, непълнолетни лица, в това число и новородени. Такива са случаите, когато майката или другият родител умъртвяват рожбата си непосредствено при раждането си. От защита се нуждае и плодът в майчината утроба. Тук визирам случаите, когато плодът се умъртвява от трето лице, с цел отстраняване, при това със или без съгласието на майката. Ще пледирам да се увеличат наказанията за лица, които знаейки, че страдат от венерически болести и СПИН, заразяват непълнолетни лица. Същото се отнася и за наказанието на лица, склоняващи малолетни към блудства и проституция.
Всички тези предложения ще бъдат внесени във водещата комисия в съответния писмен вид.
Уважаеми колеги, разрешете ми да отворя една скоба, касаеща смъртното наказание. В закона всички виждаме, че в извънредно тежки случаи, при извънредно тежки престъпления се предвижда, включително и смъртно наказание. От друга страна, все още е валиден мораториумът на Великото Народно събрание върху изпълнението на смъртните присъди. Аз мисля, че законодателят - Народното събрание, най-после трябва да излезе от тази двулична позиция и да вземе еднозначно решение - или отмяна на мораториума или сваляне на смъртното наказание от Наказателния кодекс. Тази отговорност сме длъжни да поемем.
Междупрочем в стария Наказателен кодекс все още се срещат различни архаични изрази, в това число и изразът "народна власт". И в рамките на шегата мога да кажа - всички знаят, че народът вече няма власт, тъй като партиите му я взеха. (Весело оживление.)
Казвам това на шега само за да намекна, че в Наказателния кодекс са наслоени наистина безчет поправки, включително и много анахронизми и има опасност отделните кръпки да не са вече в съзвучие, тоест назряла е необходимостта от един Наказателен кодекс, който наистина да отговаря на реалните условия в страната и на утвърдените международни стандарти.
Независимо от това, съзнавайки необходимостта от решителни и спешни мерки срещу престъпността в страната, смятам, че се налага да поемем отговорността и приемем на първо четене внесения от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Действително днес започнахме обсъждането на един изключително важен въпрос за нашето общество и затова даже е учудващо, че някои от колегите и цели парламентарни групи отсъстват от залата.
Действително, безспорно е, че престъпността като обществено явление е това явление, което на практика през последните години спира развитието на нашето гражданско общество. Това е явлението, което на практика спира осъществяването на структурната реформа, привличането на чужди инвестиции. Ето защо несериозно ще прозвучи изявлението и изразената готовност да се извършват реформи, ако ние действително не покажем ясна воля и не предприемем ясни мерки за намаление и туширане на това явление. Не за неговото унищожаване, действително, както се изрази правилно колегата Миков, а за удар срещу това явление.
Вярно е също така, че с престъпността ние не можем да се борим само чрез законодателни промени и не парламентът е органът, който се бори срещу престъпността. Вярно е, че това обществено явление зависи от редица фактори. То зависи и както от работата на самата изпълнителна власт, зависи от икономическите условия в страната и действително от социалните условия. Но именно тези условия през последните 2 - 3 години предизвикаха развитие на престъпността до такива размери, че тя прерасна в организирана престъпност от мафиотски тип.
Аз считам също така, че основна предпоставка за ефективни резултати в борбата срещу престъпността, това е политическата воля на правителството, политическата воля на държавната власт да се бори с престъпността като обществено опасно явление. Не само законодателните промени, не само структурата и синхронът на отделните органи в съдебната власт, но най-вече политическата воля на държавната власт, особено в страна като нашата - липсата на такава политическа воля обезсмисля всички останали мерки, обезсмисля и реформата в съдебната власт, обезсмисля и промените в законодателството. Това според мен е основното, което беше проявено от излъченото правителство на новото парламентарно мнозинство на Обединените демократични сили - волята да се предприемат ефективни мерки против това обществено явление.
Вярно е, че измененията на материалния закон не могат сами по себе си да решат в това отношение проблемите и за всички е ясно, че ние се нуждаем от нова наказателно-правна политика, от нов Наказателен кодекс, който да отговори на съвременните условия и на новите появили се отрицателни обществени явления. Но е вярно също така, че този процес изисква един по-дълъг период във времето, през който законодателят и Народното събрание не може да не отговори на потребността да се реагира срещу тези отрицателни обществени явления, защото без такава реакция изпълнителната власт няма да има пълната възможност да действа ефективно, а също така и съдебната власт. Ето защо особено в контекста на първото четене на предложените изменения и допълнения на Наказателния кодекс аз считам, че ние трябва да обърнем внимание на основните принципи на тези изменения, основните насоки на предложения законопроект, а те са следните: измененията са насочени първо срещу новите общественоопасни явления в нашето общество като организираната престъпност, рекета, корупцията, срещу постоянните посегателства върху частната собственост на българските граждани и върху личността на българските граждани.
Тези са основните намерения според мен, които са ръководили правителството да внесе предложените изменения и допълнения на Наказателния кодекс. И аз смятам, че с гласуването на този законопроект на първо четене ние ще отговорим именно на тези намерения - дали ги подкрепяме или не ги подкрепяме.
Друг е въпросът какво трябва да се направи от нас, най-вече от юристите, между двете четения на законопроекта и как трябва да се подходи от чисто правно-техническо естество по отделните текстове. Действително това е моментът, в който ние трябва да пипнем, както се изрази колегата Миков, така, че да не затрудним още повече съдебната власт при приложението на тези изменения. Но тук, при първото четене ние действително трябва да отговорим на тези основни принципи.
Вярно е, че по отделните състави, както премахването на продължаваното престъпление по чл. 26, както институтът за неизбежната отбрана има моменти, в които може да се помисли и в които може да се помогне те да бъдат действително реално приложими. Аз съм съгласен, че при премахването на чл. 26 - за продължаваното престъпление, трябва да се помисли за случаите, когато има множество маловажни престъпления, при които ще има трудности от съдебната система и съм съгласен с колежката Шопова, че по този въпрос трябва да се помисли. Съгласен съм също така, че при неизбежната отбрана също трябва да се помисли - при самите формулировки, но е ясно действително, че институтът за неизбежната отбрана е класически и че той се прилага дълги години. Но е ясно също така, че този институт у нас няма ефекта, който трябва да има един такъв институт. Това е основната причина, която налага неговото изменение. И действително това изменение трябва да води до това, че той наистина да намери приложение в реалността.
Много важен е също така текстът на чл. 213 "а", в който се въвежда именно като изпълнително деяние заплахата, т.е. деянието, което предхожда самото изнудване, чистата форма на рекет, което деяние е най-често използваното през последните години и което е едно от обществените явления, които пречат най-много на свободната инициатива.
Много са важни също така и текстовете, с които се променят по принцип въпросите за подкупа. Тук действително се декриминализира даването на подкуп, когато са създадени преднамерени условия за това, но трябва да се има предвид, че в чл. 306, ал. 3 се предлага изменение в такава насока, че не само да няма наказателна отговорност този, който получава подкуп при такива условия, но и този, който дава. Действително идеята е такава, че да се засили акцентът върху обществения отзвук от деянието, което са направили тези, които са получили подкупа. Това е основната идея на предложеното изменение. Не става въпрос за това, че се декриминализира по принцип активният или пасивният подкуп, декриминализира се деянието, когато са създадени специални условия за това. Това е смисълът на предложеното изменение по този текст.
Накрая искам да завърша с това: интересно е, че направените правно-технически обструкции от колегите се отнасят именно за тези най-важни състави, в които се предлагат изменения, съставите за неизбежна отбрана, съставите по чл. 26, съставите за рекета, съставите за организираната престъпност и съставите за корупцията. Правенето на такива обструкции и показването на нежелание тези изменения да се приемат, показва действително, че има едно неразбиране към обществената нагласа в момента, има едно неразбиране към тенденциите и намеренията на правителството, които са го ръководили при предлагането на тези изменения на Наказателния кодекс. Ето защо аз смятам, че ние трябва да подкрепим на първо четене тези изменения, с което ще създадем условия между двете четения действително да се създадат още по-добри условия за реална борба с престъпността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
Да се готви Велислав Величков от Парламентарната група на СДС.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Господин председател, времето на СДС изтече и ние не искаме продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Още не е изтекло.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа. Внесли сме един от очакваните с най-голям интерес от обществото закони и го гледаме днес очевидно с разбирането, че нещо ще допринесем. Казвам ви направо, че ангажиментът към моите избиратели не е да приема какъвто и да е Наказателен кодекс. Ангажиментът към моите избиратели е да участвам в намирането на адекватно решение на обществените проблеми. И ще гласувам днес "за" или "против" в зависимост от това дали намирам адекватно решение на огромния обществен проблем с борбата с престъпността в предлагания ни законопроект.
Неслучайно досега дебатите гравитираха върху няколко текста, на първо място неизбежната отбрана. Предлагат се пет хипотези, в които деецът няма да се наказва при превишаване пределите на неизбежната отбрана. В тези пет хипотези на преден план е извадено нападението и невъзможността да се отблъсне нападението по друг начин. Напълно се игнорира засегнатият интерес. За юристите обаче е известно, че неизбежната отбрана е допустима срещу всяко противоправно нападение - не само срещу заплаха за убийство, а срещу всяко противоправно нападение. И то включва не само тежко престъпление, не само леко престъпление, не само административно нарушение, каквото е това по чл. 218 "б", а дори и при деликт. Така че при административно нарушение и деликт можеш да убиеш, действайки при сегашната редакция на чл. 12, ал. 3, която се предлага. Аз мисля, че вие нямате предвид да направим точно това. Не е вярно, че нормата е реципирана от немското право. В немското право се съдържа такава фраза, за да очертае необходимите предели за неизбежната отбрана, а не се оправдава всякакъв ексцес. Сега става възможно за защита на дребен интерес да се засягат жизненоважни интереси. Самата неизбежна отбрана се обезсмисля, защото при тези пет нови хипотези всяко нанасяне на вреди е ненаказуемо и следователно позволено. А досега беше разрешено само при уплаха или смущение.
Предлагат ни се пет хипотези и моля ви да ги видите в тяхното практическо прилагане. Какво означава нападнатият да установява, че нападащите го лица са наказателноотговорни? Как ще установи това? Ами, ако бъде нападнат от луди? Ако някой противозаконно проникне в чуждо жилище, държавата го наказва до 3 години лишаване от свобода, ако е въоръжен - по чл. 170. И вместо това предлага на своите граждани да убиват при този случай.
Моля ви да помислите върху още един въпрос. Най-лесно ще използват превишаване пределите на неизбежната отбрана въоръжените с огнестрелно оръжие лица. Но кои са въоръжени с огнестрелно оръжие? Преимуществено - полицията и хората с дебели вратове, а не беззащитните бедни български граждани, които са огромна част. Тогава за кого правим тази норма? За онези, които ще пренасят трупове в жилищата си, симулирайки, че някой им е нападнал жилището? За онези, които защото някой им е счупил фара на колата ще го убият, твърдейки, че той е посегнал върху фара? И това законът ще им го позволи? Освен това това означава да се развържат ръцете на полицията. Да, тя ще има възможност за много по-свободно интервениране срещу хора с дебели вратове, но и срещу други хора.
Така че ви моля, когато мислим текстовете, да си представяме и добрия полицай, и онези полицаи, които убиха Христо Христов в VII районно, и онези, които бяха онзи ден в дискотека "Нерон", и онези, които стреляха срещу "Волвото" на свободни граждани в Деня на полицията миналата седмица и което обществото не приема.
Така че нека не караме държавата да абдикира от задълженията си да пази частната собственост на гражданите и да стимулираме саморазправа. Малолетните лица, които не могат да бъдат осъждани по този закон, могат да бъдат убивани, защото чл. 12, ал. 3 в сегашната редакция им дава право на това. Така че дори държавата, която в момента поради мораториума не може да осъди никого на смърт, дава правото на своите граждани да осъждат на смърт други лица.
Затова аз съм против тази предлагана промяна на ал. 3 на чл. 12, защото съдебната практика е изработила добра правна практика, която и сега покрива онези хипотези, които са посочени в изменението и които са точно действия в рамките на необходимите предели и при зачитане на интерес.
Член 26 - продължавано престъпление - може да бъде променено малко в самата съдебна практика, но до какво води сега предлаганото изменение ви илюстрирам с пример.
При премахване на сегашната редакция на чл. 26, ако един човек, неосъждан, извърши 15 кражби на стойност 200 хил. лв. всяка, колкото горе-долу е едно видео, той ще отговаря за всяка кражба до 8 години лишаване от свобода. По сегашните правила на чл. 23 - 25 на него някога ще му бъде наложено общо наказание в рамките на 8 години лишаване от свобода. Ако това лице бъде съдено по досегашния текст на чл. 26, т. е. обсъждайки съвкупния престъпен резултат, то ще бъде наказвано от 10 до 30 години лишаване от свобода за кражба в особено големи размери.
Аз мисля, че не е наша цел да поощряваме тежките престъпления и има много разум в това да бъде преследван един съвкупен престъпен резултат. До какво обаче води новата редакция на чл. 26, която се предлага?
Едно осъждано веднъж лице, което е лежало в затвора около година и е било осъдено за престъпление, за което законът е предвиждал повече от 5 години лишаване от свобода, а има много такива случаи и което е откраднало три пъти от супермаркета по един хляб за 500 лв. всеки, на обща стойност 1500 лв., ще му бъде наложено наказание 6 години лишаване от свобода. Ако при някои от тези случаи той случайно разбие нещо, ще има още по година отгоре. Има много несправедливости в такава трактовка, защото не всеки опасен рецидивист по сегашния текст е изверг, за който се говори. Животът е прекалено богат, няма нужда от този чл. 26 в това, което се предлага сега. Правим несполучлива рецепция на англосаксонската система, която няма нищо общо с нашите необходимости и с необходимостите на съдебната практика.
Новите текстове, които се предлагат и за които говориха и колегата Миков, и колегата Шопова, и на които аз ще се спра, когато ги обсъждаме на второ четене, не са по-добри от сега съществуващите. Но аз няма да ви преча по никакъв начин да ги приемете, защото след една година сами ще се уверите колко нови дела има и има ли въобще нови дела. Защото нашият голям проблем не е, че няма текстове в наказателния закон, а че не можем да ги разкриваме и доказваме.
Между другото, обаче, прави впечатление, че в новите законодателни решения на 4 - 5 места законодателят е инкриминирал по-тежко престъпление, извършено от длъжностно лице, без оглед на това дали то е действало в това си длъжностно качество. От това например има следните практически последици.
Рекетът, за който се говори, по чл. 213а, се наказва от 1 до 6 години лишаване от свобода. Но ако деецът е сервитьор, който е длъжностно лице по сегашния наказателен кодекс, наказанието, което ще му се наложи, е от 5 до 15 години лишаване от свобода.
Това се отнася за много други текстове, което аз мисля, че е доста недалновидно и доста погрешно.
Член 255 - необходим текст, но в сегашната му редакция предвижда наказателна отговорност за бездействие, което го няма никъде. Освен това създава възможност обективно да се вменява престъпление без оглед на субективната страна, което също е абсолютно погрешно и го няма никъде.
Член 307, който е провокацията към подкуп, е превантивен текст за полицията и цели да избегне умишлено създаване на обстановка, в която подкуп да бъде вменен на лице. И досега, ако едно лице, от което е поискан подкуп, е уведомило властта, то не носи отговорност и могат да бъдат белязани парите.
С изменението, което се предлага с чл. 307, не се печели нищо.
Така че от прегледа на предлаганите изменения могат да се направят няколко извода. В желанието да защитим частната собственост, личността и правата на гражданите въздигаме саморазправата, като средство за постигане на това, вместо държавната закрила, което не може да бъде наша политика.
Чрез изменението на чл. 26 правим слабонаказуеми тежките престъпления, даже и ненаказуеми, защото например кражбите на непълнолетни обикновено са много дребни и ако не ценим съвкупния престъпен резултат, ние дори можем да ги извадим от кръга на лицата на наказателно преследване. Оскъпяване на процеса, защото всяко отделно дело ще струва много пари и защото оня с 15-те кражби, за който ви говорих, ще трябва да му напишете 15 пъти диспозитива и да му направите 15 дела. И то не става дума за адвокатски разноски, а става дума за заплати на съдии, на следователи, на съдебни заседатели и т. н.
Така че процесът ще бъде умишлено забавен още веднъж в желанието да го ускорим.
Въвеждане на неясни субекти на наказателната отговорност, неприсъщи за българското и европейско континентално право. Като слагаме на толкова места организация, мисли ли някой, че няма дефиниция за организация в Наказателния кодекс и сега ни я дава.
Въвежда се обективно вменяване на престъпление без оглед на субективната страна, каквото това е по чл. 255. Допуска се безнаказано провокиране към престъпление, каквото е чл. 307, и като цяло разчита на засилване на наказателната репресия.
Четири изменения в Наказателния кодекс са правени всички за засилване на мерките за процесуална принуда. Какъв е ефектът от това? Същият, какъвто един лекар е да дава безкрайно много лекарства на пациента си без резултат.
Осемдесет на сто от нашия проблем за борба с престъпността е разкриването и доказването на престъпленията, а не тежките наказания. Неотвратимостта прави борбата с престъпността ефикасна. Никога престъпникът, вършейки престъпление, не смята, че ще бъде тежко наказан, а той смята, че няма да бъде разкрит. И особено днес това е много силно.
Но аз ви моля да помислим и върху още нещо. Не вярвайте на опозицията, но вярвайте на магистратите, особено след като част от тях бяха ваша квота в ЦИК и на други места. За първи път адвокатура, съд и прокуратура са срещу едни изменения.
И моля, господин Гоцев, не ни казвайте колко е готова адвокатурата, защото господин Борилков беше тук преди началото на заседанието и защото на нас ни е добре известно, че проектът, който беше направен в смесената работна група, е отхвърлен от правителството и е приет проектът на Вътрешното министерство. Не вярвайте, че школата в Симеоново подготвя по-добри кадри по наказателно право. Не вярвайте на опозицията, на вашите хора в магистратурата повярвайте и ни дайте възможност с едни разумни работни групи да направим нещо по-добро от това, защото сега ще се създадат само допълнителни проблеми. Не са важни добрите намерения. Добрата политика става с добри практически решения, иначе не става нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин министър Гоцев има думата.

МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители. Не бих взел думата, ако не беше заявено от господин Стоилов, вероятно от името на парламентарната му група, че парламентарната група ще гласува на първо четене този законопроект, който впоследствие от представители на тази парламентарна група, беше окачествен като правен от хора без разум. Беше казано, че стенограмата ще се вземе, за да се даде за смях на студентите. И тогава питам - защо тази група на Демократичната левица ще гласува за този законопроект? Отговорът е много прост - ще гласува, защото я е страх пред хората в България да гласува против. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Ще гласува на първо четене, а на второ четене, когато хората няма да знаят кой какво е гласувал, ще гласува един след друг против отделните текстове. Но кои са тези текстове, които сега се атакуват?
Атакуват се основно текстовете, които са срещу мафията, срещу рекета, срещу корупцията. Аргументите просто не са и верни. Дава ни се за пример, че някой можело да бъде даден под съд, незнам си колко години затвор. Сервитьорът, който бил длъжностно лице.
Няма нужда да си специалист по наказателно право. Не зная дали колегата е специалист по наказателно право. Но като отвориш текста на наказателния кодекс, който ти казва какво е длъжностно лице, там сервитьора няма да го намерите. Но ще намерите кмета, областния управител, някой началник-отдел в администрацията. Ще намерите всички тези, които могат да те рекетират и които, ако те те рекетират, наистина трябва да понесат тежка отговорност.
Говори се за неизбежната отбрана. И ако се говореше само срещу нея, сигурно нямаше да стана и сигурно нямаше да си задам въпроса защо като се атакуват наред текстовете срещу мафията - това е целия цикъл от текстове, които се критикуват - се критикува и текста на неизбежната отбрана?
Не искам да отговоря, защото още не съм готов с отговора. Но макар да мисля много неща, които може би и тези, които ни слушат ще ги помислят. Но ето това, което се казва като пример и не е вярно. И, ако цитирам закона, то е не за тук, в залата, защото май че са останали само юристи, които знаят от страна на левицата и другите групи, извън групата на СДС, която изцяло присъства. (Смях и весело оживление в блока на Демократичната левица.)
Да, тя изцяло присъства. Преди малко преброих и левицата, че беше 10 души.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Ще поискаме да се провери кворума.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: По-нататък, какво има в чл.12? В чл. 12 е казано:
"Не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана. За да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго след причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели."
Значи тук не става въпрос, че като дойде детето ще го застреляш. Този текст е непроменен, той остава.
Променена е втората алинея, която казва, че когато се превишат пределите на неизбежната отбрана - сега е казано, че не се наказва пак, ако се дължи на уплаха или смущение. Какво казват новите текстове? Да го чуят тези, които ни слушат.
Първо, възпроизвежда това, което го има и сега в закона - тогава, когато се дължи на уплаха или смущение. Дете ли ще бъде, друг ли ще бъде. И сега е така. Няма никаква промяна в проекта.
Когато нападението е от две или повече лица. Ами, разбира се, когато няколко души те заобиколят, очевидно е, че дори и да го няма този текст, уплахата и смущението ще са налице, но сега се диференцира малко по-подробно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това са различни хипотези, господин Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: След това - нападат въоръжени. Казвате: "Кой ще те нападне въоръжен?".
Аз вярвам, че полицията, когато те напада въоръжена, тя няма да бъде този, който ще стреля. Ще те нападнат тези въоръжени, които имат незаконно оръжие и срещу които ще можеш да се браниш, най-вероятно без да имаш оръжие. Ще търсиш друг начин. Защото, който има оръжие пък едва ли ще бъде нападнат, тъй като тези, които нападат знаят това.
И след това, нападението върху жилището и прочем за това, за което говорихме.
Още в началото на моето изложение аз казах - не казвам, че приетите разрешения в отделните текстове са най-добри. Не казвам, че не може да има юридическа формулировка, при която да се подобри това, което е в текстовете. Но казвам, че ако категорично се противопоставяте на текстовете, както го направиха от Демократичната левица, си задавам въпроса: "Защо ще гласува за този законопроект на първо четене?". (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев. (Татяна Дончева иска думата за реплика.)
Нямате думата за реплика. На министър реплика не се прави. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили има още 5 мин. Парламентарната група на Демократичната левица има 1 мин., но съм обещал едно удължаване от три минути, защото измежду нейните членове, които се изказаха, има и вносители.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Обръщам се към вас днес с една молба да подходим по повдигнатите въпроси за изменение и допълнение на Наказателния кодекс действително държавнически и с оглед интересите на България, а не с оглед интересите на една или друга политическа сила. Тук място за политическо противопоставяне просто няма.
В Декларацията за национално съгласие, която ние приехме във втория работен ден на 38-о Народно събрание, точка 4 буквално гласи, че ние подкрепяме борбата с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата. Нито един народен представител не е гласувал против този текст и аз предлагам днес ние да дадем конкретната гаранция, че ние ще спазваме този основен документ за 4-годишната работа на 38-о Народно събрание.
Така или иначе ще бъдат разглеждани нови проекти за нов Наказателен и нов Наказателно-процесуален кодекс. Ние сме съгласни, че се нуждаем от тази нова законодателна разпоредба. Но същевременно ние не можем да позволим в момента, когато престъпността е придобила едни големи размери, когато тя се е настанила на мястото на държавата, когато в обществото ни цари страх и несигурност, ние да се предадем пред тази престъпност.
В момента ние имаме едно решително правителство, което аз поздравявам за така бързо вкараните промени в Наказателния кодекс, което има волята да се справи с тази престъпност при наличието съответно на едни законодателни промени, които ще отчетат реалните нови обществено-икономически условия.
Имаме обаче и нещо друго. Имаме несигурността в обществото. Имаме страхът сред хората, които виждат, че на мястото на държавната власт са се настанили престъпниците. И затова тези хора ги е страх да се оплачат от това, че ги изнудват, че ги бият, от това, че жените ги изнасилват. Просто тези хора ги е страх. Ние трябва да възвърнем доверието на тези хора и в Народното събрание чрез адекватните промени за наказателното ни законодателство, и в изпълнителната власт чрез решителната дейност на Министерския съвет, и в съдебната власт чрез подобряването на нейната дейност. Защото действително организираната престъпност се е настанила на една територия, която не е нейна - на територията на държавността.
Във връзка с това, за предлаганите промени, аз искам да ви попитам-можем ли да отречем наличието на организираната престъпност в България? Можем ли да отречем, че това е факт, който вече съществува от няколко години и трябва ли ние законодателно да уредим тези въпроси? Не да си говорим дали имало или нямало дефиниция на организирана престъпност, а да видим какво ще стане с групите организирани престъпници, които чрез сила, заплаха, изнудване и така нататък извършват наказателно-правни деяния. Можем ли да отречем наличието на рекет? Колко години съдии и прокурори се оправдаваха с липсата на понятието рекет в наказателното ни право? И можем ли да не кажем, че разликата с изнудването тук е, че не е необходимо намерението за имотна облага или причиняването на имотна вреда, а е необходима реалната заплаха, че човекът ще бъде бит или имотът му ще бъде запален, или семейството му ще бъде тормозено, за да може този човек да понесе своята реална наказателна отговорност за тези действия?


Може ли да отречем престъпленията против данъчната система, воденето на невярно счетоводство с цел укриване на данъци в особено големи размери? Можем ли да отречем участието на длъжностни лица в организираната престъпност в България?
Именно затова е съмнението на хората в държавните институции. Защото те видяха корумпираността, видяха, че висши държавни служители и длъжностни лица действат ръка за ръка с престъпниците. И завишените наказателни санкции и квалифицирани състави тук са необходими, за да ни повярват хората, че ние най-напред ще се преборим с корупцията в собствените си редици.
Може ли да отречем, че трябва да търсим отговорност на лице, което без съответно разрешение извършва банкова, застрахователна или финансова дейност и колко хора пострадаха точно от тази незаконна дейност през последните години?
Затова аз ви призовавам в заключение днес ние да гласуваме за своята държава, да гласуваме за нейното бъдеще, за сигурността и за гарантирането на конституционните права на българските граждани и най-важното - за възвръщането доверието на тези граждани в българската държавност, защото без държавност държава няма! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ние имаме най-добрите намерения! За съжаление само с добри намерения не става нищо. Аз приветствам патоса на четвъртокурсника от Юридическия факултет, който още не си е взел процесите и държавните изпити, но като човек, който 12 години стои там и, живот и здраве, като свърши този парламент, там ще се върне, ви казвам: не питайте нас, на нас ни нямайте вяра, питайте вашите хора във Върховния съд, в прокуратурата, в адвокатурата. Защото те са и ваши представители, поне в ЦИК, ваши консултанти, питайте ги тях защо е тяхната тревога, че това, което се предлага, не става.
Никой не отрича проблемите, но никой не може да ме застави да изкривя професионалната си съвест, че това, което предлагате, ще свърши работа. Защото, колкото и да ви е смешно за този сервитьор, господин Гоцев, този сервитьор е просто длъжностно лице по чл. 93, т. 1, буква "б".
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Прочетете текста.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: "Лице, извършващо работа, свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация..." Моля ви, тук има и наказателни съдии, нека те да ви кажат. Няма защо аз да ви го казвам. Ето и колегата Абаджиев казва, че е така. Питайте хората, които се ползват с вашето политическо доверие, но имат и професионално доверие. Защото аз познавам много други и от моето правителство в предишния парламент, които опропастиха една част от нещата, защото се ползвали с политическо доверие, но професионално не разбирали. Знам, че сме малко юристите в този парламент, знам, че може би не можем житейски, убедително, логично и достъпно да го предадем на останалите, знам, че действа онова недоверие между политическите сили, но въпросът е изключително деликатен. Могат да се нанесат големи поразии с това.
Вярвайте ми, питайте онези, които се ползват с политическото ви доверие и имат професионалната квалификация, за да го чуете и от тях.
Аз няма да гласувам за този законопроект. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата за дуплика господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Госпожо Дончева, както ме подсетиха и колегите, Вие също присъствахте на това заседание на Правната комисия, където висшите магистрати имаха доста забележки по Наказателно-процесуалния кодекс, но подкрепиха категорично предлаганите промени в Наказателния кодекс.
Искам да Ви кажа още нещо, госпожо Дончева: това, че се интересувате от моята личност, Вие и вашата парламентарна група, мен може само да ме радва. Интересът никога не е случаен. Щом имате интерес, значи има защо. Ако имате нещо против студентите, си го кажете.
Колкото до тези квалификации, които давате, ако на някой човек му липсват първите седем години, е лошо, но е поправимо; ако му липсват първите двадесет е фатално. Благодаря ви. (Смях и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата иска заместник министърът Филчев. Заповядайте.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Няколко думи по повдигнатите спорни въпроси.
Така нареченото продължавано престъпление е всъщност начин, форма на извършване на престъпното деяние. С отмяната на чл. 26 относно продължаваното престъпление всъщност не се забранява едни или други престъпления да бъдат извършени под формата на продължавано престъпление. И няма никаква законова пречка те да бъдат наказани, да бъдат третирани и квалифицирани тъкмо като продължавани престъпления.
Какви са обаче съображенията, за да се предлага отмяната на чл. 26 относно продължаваното престъпление? Тогава когато едно лице извърши в група от съучастници под формата на продължавано престъпление по чл. 26 много престъпни деяния и след като присъдата влезе в сила и бъде открит един друг такъв престъпен акт, който влиза във веригата на продължаваното престъпление, има две възможности - или това лице да не бъде наказано за извършения и новооткрит престъпен акт, или пък по предложение на окръжния прокурор Върховният съд да възобнови делото, да отмени влязлата в сила присъда, да възобнови делото и всичко да започне отначало. Ако се касае за 20 кражби, следователят започва всички да разпитва отначало, за да може да прибави и 21-ата кражба към продължаваното престъпление.
Вие сами разбирате колко висока е социалната цена на едно такова юридическо решение - свидетели, пострадали, обвиняеми; целият този скъп апарат на държавата - следствие, прокуратура и съд, започва да функционира отново и единственото предназначение на това е да бъде наказан деецът за този акт, който се явява новооткрит.
Поради това именно се предлага да бъде отменена разпоредбата на чл. 26. Впрочем, за да бъда точен, трябва да ви кажа, че за понятието продължавано престъпление се говори в края на миналия век от немските юристи и проф. Долапчиев всъщност го е заимствал от Франц фон Лист, 15-ото издание на когото е преведено в началото на века, и там проф. фон Лист говори за случая, когато един слуга краде всеки ден по една папироса от господаря си, какво върши той - той трябва да бъде наказан за съвкупния престъпен резултат. Само че в Германия няма такава разпоредба относно продължаваното престъпление. Защото то е един начин на извършване на престъпление и не е нужно разпоредбата относно продължаваното престъпление да бъде залегнала в закона.
Тази разпоредба, която днес се съдържа в л. 26, е заимствана от едно постановление на пленума на Върховния съд относно съвкупностите от престъпления от 1928 г. В Русия впрочем също няма законова дефиниция и не е имало никога относно продължаваното престъпление.
Практиката обаче е, която ще очертае белезите на продължаваното престъпление и тогава когато онези престъпления, които по своя характер предразполагат към извършване под формата на продължавано престъпление, деецът ще бъде наказан за съвкупния престъпен резултат. Но отпадат строгите изисквания на чл. 26 от Наказателния кодекс и с това отпада задължението на съда да отменя една влязла в сила присъда, когато отделен престъпен акт бъде новооткрит и влиза във веригата на продължаваното престъпление.
Що се отнася до неизбежната отбрана, въпреки всички възражения, които срещат предложенията, впрочем имаше и предложения да се разширят пределите на неизбежната отбрана, с едно всички трябва да се съгласим: че в този вид институтът на неизбежната отбрана е мъртъв. Хората не се чувстват защитени от Наказателния закон, от възможностите, които тази форма на неизбежната отбрана им предоставя. Затова те се въздържат да реагират срещу нападенията, да реагират по един адекватен начин. И предложените изменения представляват израз на стремежа да се разшири приложното поле на неизбежната отбрана.

Аз няма да влизам в правно-технически анализи, но тук в едно от възраженията например се възразяваше, че от една страна, прекалено се разширяват пределите на неизбежната отбрана, а от друга страна се твърдеше, че тези хипотези, които сега се предлагат, всъщност влизали в рамките на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1. Основните опоненти на предложенията си служеха винаги с един казус - какво ще стане, ако отбраняващият се в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана, които ние предлагаме, убие нападателя си? Ами сега какво ще стане, ако отбраняващият се убие нападателя си поради това, че се е смутил? Защото това е сега съществуващата формула. Превишаването на пределите на неизбежната отбрана поради смущение също изключва наказуемостта на деянието. Какво ще стане? Е, това е досегашната формула. И кой е факторът? Един субективен фактор - смущението. Какво се предлага сега? Предлагат се няколко обективни фактора, какъвто е нападението от две или повече лица, каквото е нападението от въоръжено лице, каквото е нападението в дома на отбраняващия се. Аз не искам да твърдя, че това е едно абсолютно решение. Като всяко правно решение, срещу него може да има възражение.
Подобно е положението и с провокацията към подкупа. Ясно е, че сега съществуващата уредба не създава достатъчно добри възможности за борба срещу корупцията. Две са възможностите - провокацията към подкуп да се наказва по чл. 307, както е досега. Очевидно е, че това положение не е много благоприятно за борбата срещу престъпността. И какво се предлага? Провокацията към подкупа да не се наказва. Идеята е, че по този начин ще се създаде една по-добра обстановка, едни по-добри условия за борбата срещу корупцията.
С пълното съзнание съм, че това представлява един правен и социален експеримент, че предстои изготвяне на новия Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, при които резултатите от прилагането на тези разпоредби ще бъдат отчетени.
И накрая бих искал да кажа две думи за съотношението между разпоредбите на чл. 213а, чл. 214 относно изнудването и предлаганата сега обща формула на чл. 321а от Наказателния кодекс. Първо, вярно е, че предлаганият сега чл. 213а прилича в известна степен на изнудването по чл. 214. Но внимателният прочит позволява да се заключи, че формулата на чл. 213а, която сега предлагаме, е по-широка. И освен това изтегля се по-напред фронтът на наказателно-правната защита. И по такъв начин стремежът е да се създаде една по-жизнена формула за наказване на проявите на рекет, на изнудване. При това, забележете, предлага се тази разпоредба не към измамата, а тя да бъде включена към глава пета, раздел пети, т.е. към изнудването. И тогава възниква въпросът: какво е съотношението пък на един такъв случай на рекет по чл. 213а, ал. 3, т. 3, ако рекетът е извършен от организация или група, или по поръчение на организация или група и съотношението между общата формула на чл. 321а, която сега предлагаме.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Има ли разлика между рекет и изнудване?
НИКОЛА ФИЛЧЕВ: В чл. 321а от Наказателния кодекс се предлага една обща формула, която ще даде един инструмент на правозащитните органи да се търси наказателна отговорност от големи престъпни организации, които могат формално да извършват и правомерна дейност, но които по силата на факта на съществуването, които със страха, който внушават, мотивират едни или други граждани към нежелани от тях сделки, към нежелани от тях правни действия. И как ще се установява, че една организация има такъв характер, че е такава по своята природа? Тъкмо като отдeлни нейни членове бъдат наказани за прояви по чл. 213а, ал. 3, т. 3. Бъдат ли наказани няколко от членовете на тази организация за рекет по чл. 213а, ал. 3, т. 3, това ще бъде една индиция, това ще бъде едно доказателство за престъпния характер на организацията. Става дума за една много специфична форма на изнудване по чл. 321а. По силата на факта, че една организация е мощна, че за нея се знае, че е престъпна, може да мотивира отделният гражданин да сключи, да кажем, застрахователен договор тъкмо с представителите на тази организация.
Днес престъпността заема нови, по-гъвкави, по-съвършени форми, по-перфидни форми и на тези обществени нужди наказателното законодателство трябва да отговори, като предвиди съответни правни възможности за реакция на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Филчев.
Господин Школагерски, ще се изказвате ли? Имате 2 минути.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): За две минути нищо не може да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, приемам, че за 2 минути нищо не може да се каже.
Пристъпваме към гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: 164 за, няма против, 14 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка, последна, от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа. На своето заседание, проведено на 8 юли 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция, господин Богомил Бонев, министър на вътрешните работи, господин Иван Татарчев, главен прокурор на републиката, господин Димитър Попов, заместник-главен прокурор, господин полк. Емил Карамфилов, прокурор на Въоръжените сили, господин Румен Ненков от Върховния съд, господин Владислав Славов, председател на Върховния административен съд, господин Бойко Рашков, директор на Националната следствена служба, господин Никола Филчев, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
От името на вносителя - Министерския съвет, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев представи законопроекта и обоснова неговата целесъобразност и необходимост, с оглед създаване на законодателни предпоставки за ефективна борба срещу престъпността.
Отношение и съображения по законопроекта изказаха всички поканени представители на съдебната власт.
Основните разисквания станаха около новите институти за охрана на свидетелите и за използване на данни, добити чрез специални разузнавателни средства като доказателства в наказателния процес. Особено внимание бе отделено също така на проблема по задържането на заподозрения под стража, вземане на мярка за неотклонение и възможностите за обжалване на тези мерки. Изявиха се известни разногласия по ролята на прокуратурата и следствието и възможностите за връщане на делата за допълнителни следствени действия.
Всички изказали се подкрепиха идеята за приемане на законопроекта с оглед ускоряване на наказателния процес, но изказаха съображения за намиране на достатъчно справедлива средна линия между ефикасността на съдебното производство и защита правата на заподозрения и подсъдимия.
За ускоряване работата по законопроекта комисията прие представения от народния представител Георги Дилков законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс да се прибави като вариант към основния проект, внесен от Министерския съвет.
В заключение комисията реши, внимавайте, с 11 за и 3 въздържали се и нито един против да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, заедно с допълненията по предложенията на народния представител Георги Дилков. На вчерашното заседание на комисията бе разгледан и законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народния представител Михаил Миков. Комисията прие по принцип предложенията на господин Миков и предлага те да бъдат представени като предложения за второто гласуване на законопроекта. (Единични ръкопляскания.) Вносителят, господин Миков, се съгласи с това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Искам да обясня и още едно нещо. Има внесен законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс от народния представител Любен Корнезов. Всъщност това е законопроект пак за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, но за други негови раздели. Става дума за триинстанционното производство. Затова този законопроект днес няма да бъде разглеждан.
От името на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, становището ще представи нейният председател господин Иван Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, на 9 юли т. г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание като разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс N 02.01-17, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 12 члена на комисията. Като гости бяха поканени господин Никола Филчев - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, и господин Атанасов - секретар на Министерството на вътрешните работи.
По законопроекта се изказаха поканените представители на вносителите в лицето на господин Филчев и на господин Атанасов. Бяха зададени редица въпроси от членовете на комисията, на които беше изчерпателно отговорено.
Комисията се обедини около становището, че в законопроекта на Министерския съвет е предвидена по-добра възможност за защита на гражданите в наказателния процес. С оглед ускоряване на процедурата комисията прие да се включи като вариант към законопроекта на Министерския съвет и предложенията на народния представител Георги Дилков.
Народният представител Любен Корнезов изпрати писмо до комисията, с което помоли неговият законопроект да не бъде разглеждан дотолкова, доколкото той касае триинстанционния съд.
Беше взето решение да бъде подкрепен законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет. При проведеното гласуване с 10 гласа за и 2 въздържали се, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да бъде приет законопроект N 02.01-17 на първо четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
От името на вносителя има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги юристи, тъй като вие струва ми се с най-голямо внимание ще разгледате и с добронамереност всичко онова, което се прави.
Каза се тук и аз го споделям, че за да има ефикасност в борбата с престъпността, трябва да има закон, разбира се - материален, трябва да има обаче и добър процесуален закон, и трябва да има ефикасна изпълнителна власт, която да разкрива престъпленията. Следователно, едно от трите звена е законопроектът, който представяме.
Законопроектът, който представяме, е пак изменение и допълнение, нещо временно. В момента, от вчера в Министерство на правосъдието се сформираха групи за правене на един нов наказателно-процесуален кодекс, или по-точно за такива изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, които, като въведат триинстанционното производство и да направят онези допълнителни поправки, които не се съдържат в това, което предлагаме тук.
Каква е целта на предлагания законопроект? Целите са две - ускоряване на производството, скъсяване момента, откогато е открит престъпникът, до неговото санкциониране с влязъл в законна сила съдебен акт. И второ, по-голяма разкриваемост на престъпленията. Накрая вие ще видите, че има дадени допълнителни разпоредби във връзка с екстрадицията и правната помощ от чужбина, които са свързани и възпроизвеждат конвенции, които имате. Аз на тях няма да се спирам, смятам, че те едва ли ще събудят някакъв интерес.
Какви са големите промени във връзка с ускоряването? Най-напред ние бихме желали да функционират по-добре чл. 409 и следващия от НПК - това са бързите производства, които засега не функционираха, освен тук-там, и които функционират само при делата, които са подсъдни като първа инстанция на районните съдилища. По тази причина някои от престъпленията сега от подсъдност на окръжния съд се предлага да бъдат свалени в подсъдност на районния съд, за да може по-скоро да се стигне до крайния резултат.
Втората промяна е свързана - може би не точно с бързината, а по-скоро с разкриваемостта, но аз ще се спра на него - със задържането под стража и то е в две насоки. Това е едно от нещата, около които се вдигна шум и в медиите. В настоящия момент има конституционна разпоредба, че никой не може да бъде задържан без разрешение на съдебната власт повече от 24 часа. Това остава непроменено. А се променя това, което го има сега, че при следствието, преди да е повдигнато обвинението, сега се дава едно разрешение, за да бъде заподозреният задържан до една седмица. Това не означава, че се нарушава Конституцията, защото то не става без разрешение на съдебната власт, става с разрешение на следствието, което веднага уведомява прокуратурата.
Съображенията, които се дадоха от следствието в тази насока, са, че тогава, когато този, който на самото място се хване и бъде пуснат веднага след 24 часа, той започва да върши в много случаи нови престъпления, а за 24 часа не е възможно следствието да разбере дали трябва да се повдигне срещу него обвинение или не трябва, като дадоха пример дори, че кървави петна по дрехата трябва да бъдат изследвани, някои други експертизи трябва да се направят.
Следващото е във връзка с това кой трябва да определя мярката за неотклонение. Досега мярката за неотклонение се определя от прокуратурата и прокуратурата може във всеки момент да измени определената от нея мярка за неотклонение. Промяната, която се съдържа, е, че веднъж определената мярка за неотклонение от прокуратурата не може да бъде изменяна от самата нея, а трябва да бъде обжалвана от недоволния пред съда и съдът е този, който ще реши дали тази мярка да остане, или да бъде променена.
Ново е, във връзка все с бързината, за която говоря, възможността да се връща делото за доразследване. В настоящия момент делото може да се върне за доразследване както от прокуратурата на следствието, така и от съда отново на следствието. Промяната, която се прави, да може прокуратура и съд да връщат за доразследване само в тези случаи, където наистина има много тежки процесуални нарушения и те са лимитативно изброени в закона. За да няма парадоксалния случай, който като пример ми се даваше, че няма в делото свидетелство за съдимост и съдията вместо да помоли или да нареди на своя служител да вземе това свидетелство за съдимост от съседната канцелария го връща за доразследване отново на следствието. И това създаде тази обществена нагласа да се казва: Хванат го, започват да го съдят и след това пропадат нещата и не се знае какво става. Аз мога да ви осведомя, че има хора, които именно във връзка с това, седят в предварителното следствие задържани повече от няколко години, което мисля, че е недопустимо.

Законът предвижда да не може следствието да продължи повече от една година. Следователно, ако до една година прокуратурата, следствието не могат да установят, че е извършено престъпление, просто този, който е задържан, ще трябва да излезе, а да не стои в ареста 2, 3, има и случаи с повече години, освен в случаи на тежки престъпления, където по изключение прокуратурата може да продължи този срок, но наистина в случаи като изключение и само за деяние, при което това е абсолютно необходимо.
Една нова промяна, която става, е във връзка с извършването на следствените действия. Съобразно Конституцията прокурорът упражнява надзора. Това означава, че всяко следствено действие на следователя се следи от прокуратурата, прокуратурата има право да нареди на следователя какво да извърши и да контролира, но досега прокуратурата има право и да изземе следствието от следователя и да извършва следствената работа. В този проект, който ние предлагаме, се казва, че прокуратурата ще може да упражнява през цялото време следствения си надзор. Прокуратурата ще може след завършване на следствието от следователя сама да почне и да извърши всякакви следствени действия, които смята, че са необходими, но не може да прекъсне извършеното от следователя, за да извърши тя някое действие, пък после пак следователят да продължи да бъде друго, или тя да довършва следствието, преди то да е било довършено от следователя.
Цели се и аз ще бъда съвсем откровен, да не би в някои случаи някой прокурор, който поради свои съображения на незаинтересуваност, да изземе следствието от следователя, който иначе би го довел до край, в който ще се даде под съд и ще има обвинително заключение срещу заподозрения, а да го гледа по-небрежно и да го прекрати. Но това не отнема правото на прокуратурата, ако смята, че следствените действия от следователя не са били извършени както трябва, сама да извърши всички следствени действия след това.
По отношение на разкриваемостта има две нововъведения, които са съществени. Едното е въвеждането като доказателствено средство на доказателства, събрани със специалните разузнавателни средства. Законът за специалните разузнавателни средства казва, че те могат да бъдат използвани само с разрешение на прокурора. Това не се променя. Когато обаче специалното разузнавателно средство се представя като доказателство от съда, иска се и разрешение на председателя на окръжния съд. При това специалното разузнавателно средство не може да бъде абсолютно и единствено доказателство. Подсъдимият не може да бъде осъден само при наличието на данни от специално разузнавателно средство. То трябва да бъде ценено заедно с всички други доказателства, както и самопризнанието. Нещо повече, не може да бъде осъден със самопризнание и специално разузнавателно средство. Трябва да има извън тях други традиционни доказателствени средства, каквито съществуват.
В Наказателния кодекс, който току-що приехте на първо четене, има и текстове, които санкционират злоупотреба и неправилно използване на специални разузнавателни средства, което е една гаранция.
Другото нещо, което е важно, това е въвежданият режим на защита на свидетеля. На всички вас, струва ми се, е известно, че има две системи в света. Едната е т.нар. "скъпа система", така свикнахме да я наричаме. Това е американската, където на свидетеля, за да бъде защитен, дори му се сменя самоличността. Това нещо за България е невъзможно да стане, то е свързано с разходи, пък и дали в бита на българина би било някой да се подлага на операция, за да му се сменя самоличността, аз лично се съмнявам.
Ние приемаме втората система, която е свързана с по-малко разходи и която е възможно да се въведе в България. Разбира се, сигурно няма да е лесно започването на нейното функциониране: свидетелят да бъде разпитван от съдия, който единствено ще знае кой е този свидетел. Тук се иска и добросъвестност от страна на съдията.
Оттам нататък никакви видео- и никакви аудиозаписи няма да бъдат предоставяни в залата, където се разглежда делото, или ако е следствието - там, където ще бъдат материалите. Ще се дава само дешифриран протокол, писан от това, което е казал свидетелят, без да се съобщава неговото име и самоличност. Няма да бъде невъзможно за защитата да упражни своите права, защото и по време на самия разпит защитата ще има право да задава въпроси на този свидетел и този свидетел по същия начин да отговаря. При нужда свидетелят ще има право и на охрана за определен период от време след неговия разпит. И тези показания от такъв анонимен свидетел също не са абсолютно доказателствено средство. Те могат да се ценят като доказателство, заедно с всички останали.
Другите промени са терминологични, такива, каквито се споменаха и тук, някъде може би е изпуснато със стара терминология, те са сменени така, както бяха направени поправките в Наказателния кодекс.
За да приключа, искам да ви кажа какви бяха проблемите, които събудиха дискусия по време на приемането на тези материали. Аз използвам случая не за някакво оправдание, а просто да ви кажа - няма един проект, който да е бил на Министерския съвет, или на Главна прокуратура, или на работна група на вътрешните работи. Имаше различни варианти, които бяха предоставени и различията за този закон се свеждаха до няколко пункта, които ще ви кажа.
Едното е за връщането за доразследване. Прокуратурата смяташе, че тя трябва да може неограничено да връща за доразследване, а съдът изобщо да не може да връща за доразследване. Ние смятаме, че да се отнеме правото на съда да върне за доразследване ще даде възможност много престъпни деяния или да останат ненаказани при едно ново общо следствие, или, ако те са по-тежки и може да се предяви ново обвинение, отново да бъде започнато следствие за въвеждане на следствието вече по едно ново обвинение. И затова се приеха тези лимитативно изброени, ограничително изброени случаи, при които в еднакви случаи прокуратура и съд да могат да връщат.
Второто нещо беше във връзка с изменение на мярката. Прокуратурата настояваше да може тя да изменя мярката, проектът предлага решението, което ни посъветваха и експертите, тъй като навсякъде се предпочита намесата на съда и заради това ние приехме европейското решение - съдът да има думата по мярката след като веднъж тя е наложена.
Другото беше за следствените действия от прокуратурата. Както ви казах, прокуратурата и сега стои на становището, че трябва да може във всеки момент да изземе от следователя, да извърши определени следствени действия и да приключи тя следствието или да го върне отново. Сметна се, че след като прокуратурата във всеки момент може да даде нареждане на следователя и след като при приключило следствие тя може да извърши отново всички следствени действия, няма нищо, което да накърнява нейните права, ако се даде възможност започналият следовател да довърши докрая следствието.

По отношение на специалните разузнавателни средства, просто по време на работата нямаше различия. Различията повече ги виждам в медиите сега.
Специални разузнавателни средства има навсякъде в европейските страни и ако в нещо има различие между прокуратурата, то е, че се предпочиташе тя да дава разрешението за използването им към доказателствата. Всички експертизи, които получихме - и от Съединените щати, и от Съвета на Европа, и сравнителната справка, която направихме, показват че разрешението за специалните разузнавателни средства се дава в последна сметка от съда, макар някъде да минава през много фази, докато се стигне до разрешението на съда.
По отношение на защитата на свидетеля, възражението, което се правеше от прокуратурата, е, че защитата ще бъде ощетена, защото няма да може да задава въпроси. На това аз отговорих, че тя ще може да задава въпроси. И второто, че все пак свидетеля може да го е страх, тъй като съдията ще знае кой е. Но ако нямаме тази защита и свидетеля го е страх, уважаеми дами и господа, той може просто да не даде показания. Това все пак е някакъв начин да го накараш да говори.
Колкото се касае до тези неща, свързани с конвенциите, те не предвиждат нищо особено. Мога да ви кажа, относно експертизите, които станаха, че в областта на процедурата ни бяха направени само две бележки. Едната беше във връзка със 7-дневния срок за задържането преди възбуждане на наказателното постановление, където казаха, че в различните страни на Европа е решено различно, че някъде отива до 10 дни, но се смята, че този въпрос трябва добре да се огледа.
Други възражения в това отношение ние нямахме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Гоцев.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група. Моля парламентарните групи да изготвят списък на желаещите да се изкажат народни представители.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Има думата госпожа Михайлова за процедура.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Взимам думата, за да поискам да започнем от 16,00 ч. извънредно заседание с една точка от дневния ред - законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Това е единствената точка от дневния ред. От 16,00 ч. да започнем заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: 160 за, 1 против, 3 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, това, което ще кажа, е кратко и дори можете да го впишете в рамките на нашето парламентарно време за дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. То е предизвикано от едни изводи, които направи министърът на правосъдието и правната евроинтеграция преди почивката, и тъй като нямаше възможност да реагираме, използвам сега тази възможност.
Критичните, даже острокритичните бележки, които бяха направени във всички наши изказвания, особено в някои от отделните пунктове, които засегнаха колегите, са продиктувани от искрения стремеж не само на думи да се декларира решимост за борба с престъпността и корупцията, а да се създаде законодателство, което може да подпомогне реално тези действия. Същата ми е позицията по Наказателно-процесуалния кодекс. Защото много от измененията са в области, които се налагат, но ако те не бъдат подобрени, може да се окаже, че дори ще затруднят допълнително дейността на правозащитните органи. Не би трябвало да се правят такива изводи критичните бележки, които винаги от наша страна са били съпровождани и с конструктивни предложения за изменения, да бъдат по някакъв начин отнасяни към други мотиви, към стремеж да бъдат подпомогнати тези лица и групи, които са свързани с престъпна дейност.
И второ, господин Гоцев би трябвало да бъде коректен. Защото виждате, че в този момент най-много представители има от двете най-големи парламентарни групи. Затова ние не се противопоставяме сега този въпрос да бъде разглеждан. И мисля, че неговото достойнство на представител на изпълнителната власт изисква, тъй като той е още в Народното събрание, да направи по някакъв начин това заявление. Защото нашите думи трябва да бъдат последвани от реални действия.
Само като илюстрация искам да припомня, че преди около година господин Гоцев, в качеството си на народен представител, от тази трибуна, по повод едно предложение на господин Дилков за изменение в чл. 12 на Наказателния кодекс, отнасящо се до неизбежната отбрана, е казал дословно следното - само в едно изречение ще прочета: "Колкото се касае до това, което се нарича неизбежна отбрана, то има трайно установено понятие и ако ние пипнем този закон - не става дума за конкретната промяна, - ще създадем нещо, което се отклонява от общоприетото и няма да бъде полезно. Не би трябвало да се приеме това предложение".
Ако господин Гоцев е променил по същество своята позиция като професионалист, в това няма нищо недопустимо. Но казвам тези неща, за да бъдем коректни. И нека, след като ние полагаме общи усилия в една дейност, наистина съобразно вече декларирани намерения, с това да не се злоупотребява по никакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Този път ще бъда по-кратък, тъй като според мен става въпрос за един законопроект, който допълва предишния, т.е. той определя правилата на производствата, които ще определят дадено лице и ще завършат с една присъда относно това дали то е виновно или не. И това са начините за самите производства.
Ще маркирам само основните институти, които, пак искам да кажа, че са свързани с поставяне на нови начала, на нови институти, които ще променят качествено нашето производство, както предварително, така и в съдебната му фаза и водят основно до неговото оптимизиране.
Предлага се за първи път в България новият институт на защита на свидетеля. Този институт поради факта, че за първи път се въвежда в България, буди основателни въпросителни или най-малкото поражда размисли. Но важното е да се каже следното. Въвеждането на този институт има една цел. Тази цел е да се приеме съвременното разбиране за това, че един свидетел в определени случаи би трябвало да има такива условия, че той да не се страхува за своята сигурност, заявявайки пред съда или посочвайки обстоятелства, които могат да ползват обвинението или защитата. В този смисъл считам, че е избран сравнително евтиният и възможен вариант за България, тъй като е неприложим американският модел на защита на свидетеля.
В комисията беше изтъкнат основният аргумент против този институт - че се нарушавал принципът на непосредственост. Това е основният аргумент против този институт. Аз искам само да ви цитирам чл. 17 от Наказателно-процесуалния кодекс, който казва, че "съдът и органите на предварително производство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс". Аз твърдя, че при наличие на този институт ние нямаме анонимност на свидетеля, неговата самоличност е известна за органите на предварителното производство и за съда. Неговите показания ще бъдат проверявани лично. Неговата самоличност ще бъде засекретена само по отношение на останалите участници в производството, но не и за съда, не и за органите на предварителното производство. В този смисъл не е налице нарушаване принципа на непосредственост, нито е налице фигурата на анонимен свидетел.
На второ място, се цели оптимизиране на предварителното производство, като тук е вторият спорен момент, а именно, че сравнително се ограничават възможностите на прокуратурата да връща по няколко пъти преписки. Искам предварително да кажа, че не отговаря на истината твърдението, че прокуратурата е лишена от възможността да извършва следствени действия. Аз твърдя, че разпоредбите на сега действащия Наказателно-процесуален кодекс, уреждащи дейността на прокуратурата, са правени в съответствие с Живковската Конституция, която казваше, че прокуратурата е призвана да организира и води борбата срещу организираната престъпност. Сега действащата Конституция на Република България твърди, че прокуратурата е този орган, който поддържа държавното обвинение и извършва контрол за законност. Изрично е казано кой извършва съответните следствени действия, кой извършва разследване - това са органите на предварителното производство, това е следствието.
В този смисъл предложението за това изменение просто поставя една разграничителна линия между прокуратура и между следствие. Прокуратурата може да следи за законност, когато реши и не внесе обвинителен акт или го внесе, когато счете, че са налице достатъчно доказателства. Също така не е вярно, че тя няма право да връща. Напротив, тя има право да връща производството, като дава задължителни указания и се извършват допълнителни следствени действия. Но това може да стане еднократно.
При втория акт на връщане прокуратурата вече не може да прави второ връщане, а законът й дава право сама да извърши тези следствени действия, които счита, че не са извършени по съответния ред.
По този начин се оптимизира производството и се разделят функциите на прокуратура и на следствие. Също така се избягва порочната практика прокурори да четат отчасти материалите по едно дело, да го връщат, след което да отварят нова страница, да го връщат втори път и така до безкрай.
Също така във връзка с това оптимизиране е приет и канадският модел за срокове за задържане под стража. Приема се този срок да бъде максимално определен на една година, като над този срок могат да бъдат задържани хора само за деяния, които се наказват с лишаване от свобода повече от 20 години или смърт.
По този начин ще се избегне също така досега порочната практика хора без съд и присъда да бъдат следствени в продължение на 2-3 години.
В заключение искам да кажа, че тези изменения, както и предложението да отпадне чл. 152, ал. 3, който не даваше възможност на съда за преценка относно отпадане на мярката за неотклонение задържане под стража, имат единствено и само за цел да оптимизират наказателното производство и да превърнат наказателното производство в едно стройно производство, което едновременно да не дава възможност за протакане и въвежда началото, че този, който събере достатъчно доказателства и внесе в съда и докаже виновността, лицето се осъжда. В противен случай действува презумпцията за невиновност.
Призовавам ви да подкрепите този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Рационално беше предложението на господин Светослав Лучников да обсъждаме два законопроекта едновременно. Сигурно и в правилника трябва да приемем такива норми. Затова моля да ни извините, ораторите, че се явяваме за втори път, но така сме се готвили по двата проекта.
Бих искала да кажа в допълнение на онова, което казах по Наказателния кодекс, че ние се нуждаем от цялостно наказателно законодателство, като под това разбираме освен Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс и Закон за изпълнение на наказанията.
Днес и в следващите дни ние няма да говорим за него. Но това са трите закона, които са взаимно свързани помежду си. И ако няма една обща наказателна политика, която да е вложена в тях, една хармония и логика във връзката между трите закона, то тогава ние няма да сме си свършили работата. Затова се надявам през зимната сесия да обсъждаме трите законопроекта в тяхната взаимност и всеки от тях поотделно.
Второ. Бих искала да кажа, че нашият Наказателно-процесуален кодекс е толкова изостанал от нуждите на живота, че това се чувства както от обикновените граждани, така и от тези, които са обвиняеми или подсъдими по наказателните дела. Обикновеният гражданин знае, че съдебната система "не работи". Колегите от съдебната система се тревожат, че съществува такова мнение. А трябва да признаем, че Процесуалният кодекс не стимулира един ритмичен процес. Затова измененията, които се предлагат, са наложителни и те трябва да бъдат подкрепени, като едновременно с това трябва да се каже, че триинстанционното производство, което беше въведено със Закона за съдебната власт трябва да бъде вложено и в процесуалните закони. От тази гледна точка аз смятам, че вероятно щеше да бъде разумно да разглеждаме и проекта на господин Корнезов. Но като приемаме, че времето няма да ни стигне за това, явно при приемането на цялостния процесуален кодекс ние ще можем всички идеи да обсъдим заедно.
Първият въпрос, на който бих искала да се спра от гледна точка на подкрепата на проекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи този проект, аргументите за това са следните. Ние смятаме, че трябва да има един нормален ритъм в наказателния процес. В какво се състои парадоксът сега? В това, че гражданите искат престъпникът да бъде наказан. Но не само гражданите искат това, а и самият той иска това.
Искам да ви кажа от гледна точка на адвоката, тъй като в момента аз не адвокатствам, но такава е моята професия, че половината от задържаните в Централния софийски затвор са лица с мярката за неотклонение задържане под стража, някои от които са там 3-4-5 години и единствената им мечта, моля да не възприемате това метафорично, буквално е да има съд. Повечето от обвиняемите просто мечтаят да бъде насрочено наказателното дело.
Не може обществото да е довело и по-специално законодателят, нещата дотам, самият обвиняем, който би трябвало да се страхува от наказанието, да мечтае за това да бъде насрочено делото.
Това е толкова драстично нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, че само то да беше, днешните изменения щяха да бъдат жизнено необходими.
Затова ние подкрепяме първо, срокът за произнасянето на прокурора да бъде едномесечен. Имам предвид третия стадий в предварителното производство, като този срок може да бъде удължен до 3 месеца. Това е много сериозна гаранция за времето, което ще бъде отделено за предварителното производство, съответно за подготовката на делото за съдебната фаза.
Съществуват идеи да се постави срок и по време на съдебната фаза. Аз в момента не бих се ангажирала с такъв срок. Но не съм далече от идеята, че вероятно и това трябва да стане, за да видим точно в какви времеви граници ще се простира наказателният процес.
Освен това смятам, че въвеждането на срок за мярката за неотклонение задържане под стража е нещо много полезно. Смятам този срок за разумен.
В себе си имам предложения от името на Главна прокуратура, в които се предлага за останалите случаи, когато наказанието е над 15 години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт, максималният срок за мярката да бъде 2 години. Вероятно и господин Гоцев, и господин Филчев притежават тези предложения на Главна прокуратура.
Аз смятам, че за второ четене тези предложения могат да се имат предвид.
Втората група въпроси, които бих искала да коментирам, това са радикалните предложения, действително радикалните, и те са две, за въвеждането на специални разузнавателни средства и защитата на свидетеля.
Трябва да признаем, че юридическата общественост бавно узря за въвеждане на специалните разузнавателни средства. Най-напред съмненията бяха разсеяни чрез приемането на самия закон за специални разузнавателни средства, който показа, че тази материя не е толкова тайна, че тя може да бъде уредена със закон, че може да има процедура и да се проследи законосъобразността на тяхното използване.
Второ. Лично аз, а също и моите колеги имахме възможност да разберем какъв е опитът в другите страни. И установихме нещо, което трябва да заявим. Няма друго средство, по-сериозно средство за борба с организираната престъпност, отколкото използването на специалните разузнавателни средства, а по-специално на информацията, придобита от тях, тази информация да има доказателствена стойност.
Зная, че това създава съмнения от гледна точка правата на човека. Но тук се поставя големият въпрос, който ние като законодатели трябва да решим - съотношението между правата на човека и обществения интерес, и второ - кой човек.
В момента, когато има бум на престъпността в нашата страна, когато явно има налице организирана престъпност, когато тази организирана престъпност е едно явление, което е и европейско, и световно, и са измислени методи за борба с тази престъпност, явно общественият интерес изисква в този смисъл правата на обвиняемите, ако смятаме, че те ще бъдат ограничени, да бъдат ограничени, затова защото ще бъде обществено полезно.
Освен това толкова сериозни са правилата, особено чрез съдебния контрол при използването на информацията от специалните разузнавателни средства, че смятам, че това няма да накърни никого.
Имах възможност при едно посещение в Израел да разговарям с мои колеги адвокати. Бях в техните кантори и видях, че по такива тежки наказателни дела информацията, придобита например чрез звукозапис, тъй като там само това средство се използва, се предоставя на адвоката в разшифрован вид. Той се готви за наказателния процес, като използва и тази разшифровка. Но самите адвокати ме увериха в едно. Вие съзнавате, че те са защитници на обвиняемите и на подсъдимите, разбира се - няма по-добро лекарство. Така че англо-саксонската система, която съществува в Израел, а и контитенталната, която познава това средство показват, че то трябва да бъде използвано. Но навсякъде колегите казват едно: при много строг съдебен контрол.
Затова аз изцяло подкрепям идеята информацията, придобита със специалните разузнавателни средства, изобщо тяхното използуване да подлежи на съдебен контрол. Това е класическата практика. Нека прокуратурата да не се обижда, няма нищо лошо в това - на съда да бъде предоставен този ангажимент.
Има обаче един трети въпрос, който ние не третираме, но който ще засегне много сериозно Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Това е въпросът за техническото осигуряване. Трябва да имаме предвид, че тези специални разузнавателни средства струват доста пари, че, първо, трябва да бъдат осигурени тези средства, за да могат да бъдат използвани самите те. И, второ, трябва да има възможност правораздавателната система да прави сериозни експертизи, ако това се наложи по повод на самите специални разузнавателни средства.
Така че тепърва ще трябва да бъдат отделяни средства за борба с престъпността, ако искаме тя да бъде качествена.
Второто радикално предложение по защитата на свидетеля също така предизвиква дискусии. Аз смятам, че то е разумно, рационално, но трябва да се види как максимално информацията, която се придобива по този начин, да бъде вписана в наказателния процес.
Удовлетворена съм от това, което чух от господин Гоцев. Аз смятах да го направя за второ четене - протоколът от разпита на този свидетел, чиято самоличност се знае само от следователя или от съдията, да се предоставя веднага на защитата, като по този начин ще могат да бъдат задавани допълнителни въпроси и изобщо свидетелят да бъде разпитан почти по начина, по като се разпитват останалите свидетели.
Използването на физическа охрана и специални разузнавателни средства в такива случаи е съвършено логично.

И третият въпрос, по който си позволявам да взема отношение с риска да предизвикам гнева на някои от моите колеги от съдебната система, е за мястото на следствието в предложените изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Аз смятам тези предложения за справедливи, защото сега действащият Наказателно-процесуален кодекс е правен при старата Конституция и при старото разбиране за съотношението на различните фактори в съдебната система. Новата Конституция и новият Закон за съдебната власт всъщност променят това съотношение. Искам да кажа, че ролята на следствието става много по-сериозна. Дори бих си позволила да предположа, че ние вървим повече към ролята на съдията-следовател, отколкото да се връщаме към следствието, свързано с МВР. Поне такова е моето разбиране.
Не разбирам защо се тревожат магистратите от прокуратурата. Не би трябвало да се тревожат, тъй като техните възможности не се накърняват. Прегледах внимателно чл. 127 и чл. 128 от Конституцията и смятам, че предложенията, които се правят, съответстват на тези текстове и в никакъв случай не нарушават някакво съотношение, което е прието с предидущи нормативни актове, още повече с Конституцията. Така че нека се дадат тези по-големи възможности на следствието, които съответстват на новия Закон за съдебната власт и на Конституцията на страната.
И последното, което бих искала да кажа и което има повече практическа стойност, отколкото е свързано с проекта. Аз смятам, че тази престрелка между институциите, особено между Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, не е полезна за никого. Смятам, че именно чрез закона, който трябва да приемем по най-добрия начин, ние трябва да създадем условия, при които всеки от елементите на съдебната система, съответно на изпълнителната власт, да знае какви са неговите задължения и да няма противоречия, които да се пораждат по силата на претенциите кой да има по-големи възможности в борбата с престъпността. След като всички сме ангажирани в борбата с престъпността, аз смятам, че тези отношения трябва да почиват на закона. А законът ще бъде такъв, какъвто ние ще го приемем. Така че призовавам отново, имам и бележки, които не искам да правя сега, ще подготвя предложение за второ четене, също така внимателно да бъдат обмислени предложенията за второ четене и да бъдат запазени балансите така, както са вложени като идея в законопроекта на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Закривам редовното заседание на Народното събрание. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Христо Димитров
Свилен Димитров