Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Давам думата на народния представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър. Съжалявам, че ще Ви досадим едни и същи оратори, но с оглед експедитивността, с която се работи - почти като в стахановското движение, надявам се да ни простите толкова честото гледане на физиономиите ни от трибуната.
Измененията на Наказателно-процесуалния кодекс са предназначени да оптимизират наказателния процес, да доведат до по-бързо разкриване на престъпления, до по-бързо наказване и до по-бързо стигане до истината. Предложеният проект, обаче, създава някои проблеми, които искам да направя ваше достояние в рамките на първото четене на законопроекта. Те се отнасят: до правомощията на прокуратурата и съда да връщат дела; до правата на различните съдебни институции върху мерките за неотклонение; до използването на специалните разузнавателни средства и тъй наречените "анонимни свидетели" и до правото на прокуратурата да разследва.
Никой не спори, че в научно-техническата революция на края на двадесети век ще започнем да използваме и специални разузнавателни средства. Вероятно времето и тяхното приложение ще ни доведе и до промени в регламента. Но е добре все пак да започнем отнякъде.
Анонимните свидетели, обаче, които се предлагат, като регламентация съдържат няколко непълноти. Така например за анонимните свидетели няма лимит от престъпления, за които да се използват. За разлика от специалните разузнавателни средства, които се използват за тежки престъпления, чийто кръг е специално очертан в закона, при анонимните свидетели такава регламентация липсва. Струва ми се, че е удачно регламентация да има, защото е прекалено скъпо на държавата да защитава анонимни свидетели по леки престъпления, примерно по кражби - маловажен случай.
Освен това в проекта се предвижда анонимните свидетели да не могат да бъдат подлагани на очна ставка, което ми се струва, че нарушава принципа на непосредственост, който е един от основните принципи в наказателния процес, залегнал и в Конституцията.
Другото, което смущава, е, че присъдата не може да се основава само на показанията на анонимни свидетели, само на специални разузнавателни средства и само на самопризнание, но в някакво групиране между тях може. Погледнете си текста, аз знам в какво ви уверяваха, защото и мен ме уверяваха в това на комисията. Ето! Позовете се на текста, аз чета за всяко поотделно.
Така че това ми се струва опасно и вероятно би могло да се отстрани.
Другата част, по която искам да се спра, е мерките за неотклонение - кой ги взема, как би могъл да ги обжалва.
За специалните разузнавателни средства, извинете, че се връщам назад по темата, сега е предвидено да се произнася председателят на окръжния съд, понеже тези мерки се искат в една много ранна фаза, когато даже може да не е образувано предварително производство, обикновено не е, във фазата на оперативното разработване. Може би не бива така механично да се пренася европейската практика, която е по друга правна система кроена, и би могло преди проекта за второ четене да се помисли дали не е добре окръжният прокурор да се произнася по тези мерки с оглед на възможността прокурорът да образува делото и да постанови привличане на лице като обвиняем. Казвам това неслучайно, не за да се търси самоцелно разширяване правомощията на прокуратурата, защото за всеки един окръжен прокурор е много по-удобно никой да не го безпокои, за да дава разрешение за такива мерки.
Мерките за неотклонение са болна тема и мисля, че предлаганите изменения изключително се базират на общественото впечатление, че прокурорите вземат подкупи за мерките. А пък аз знам, че в съдебната система подкупи може да взема всеки. И не само в съдебната система. И не бива това да бъде нещото, което да ни насочва към регламента.
Прокурорът образува делото; прокурорът по Конституция поддържа обвинението; по т. 2 на чл. 27 упражнява надзор върху наказателните и другите принудителни мерки, а му отнемаме правото сам да отмени мярката за неотклонение, която е взел. Той може да направи нещо много по-голямо - да образува дело и да го прекрати; да постанови привличане като обвиняем на едно лице и да отмени постановлението, а му отменяме правото да отмени мярката за неотклонение. В това има нещо много нелогично и то почива изключително върху оня случай, когато един прокурор разпореди пускане на известен бандит да си оправя зъбните редици. Обаче не може такъв един макар и драстичен случай да служи като основа на съдебна практика.
А ако ние оставим сегашния регламент, той крие две опасности. Първият, що се отнася до съдебното произнасяне. И сега има право съдът да се произнася, но ние даваме само право на следователя, освен на обвиняемия и на задържания, да го сезира, и то с предложение да измени мярката в по-лека. Какво прави тогава съдът? И попита господин Румен Ненков - заместник-председател на Върховния съд: "Ние в нотариус ли превръщаме съдията в този случай?". Може ли съдът, на който следователят е предложил да отмени мярката, да каже "не!" и ако каже "не!", тогава какво ще излезе, кой е взел мярката?
Мисля, че ако ние запазим и на второ четене сегашното разрешение прокурорът да бъде лишен от право да отменя мярката, ще влезем в противоречие с чл. 127, т. 2 от Конституцията.
Друго нещо, което не издържа житейски, е двумесечният срок, в който съдът няма право да отменя мярката дори при съществено изменение на обстоятелствата. Животът е богат на хипотези. Случва се рязко влошаване на здравословното състояние на обвиняемия, случва се промяна на фактическите обстоятелства, които правят делото доста крехко като доказателство. И ние рискуваме само един незаконен арест, достатъчно продължителен.
Що се отнася до мярката по чл. 202 и чл. 203 - чл. 202 досега предвиждаше 24-часов срок, в който може да се вземе мярка за задържане, известна под името "полицейско задържане". Сега предлагаме прокурорът да удължи това време. Забележете - не да разреши задържането, а да удължи срока. А Конституцията казва: никой не може да бъде задържан повече от 24 часа. (Министър Васил Гоцев и народният представител Светослав Лучников репликират от място.)
Освен това... Ама, съдът няма да се произнася. Ние сме в хипотеза на чл. 202. (Реплики.)
Добре, но следователят не е оня, който разрешава. Прокурорът, съгласно текста, който сте предложили, иска удължаване на срока. Не разрешава, а иска удължаване на срока! Тогава това не е мярка за неотклонение. Щом не е мярка за неотклонение - не може да се обжалва. Но това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, защото там е предвиждано всяко задържане да се обжалва, така че, мисля, че в тази насока по чл. 202 има за какво да се помисли.
Третата група въпроси е свързана с правото да се връща делото. Струва ми се, ще се съгласите, че задачата на всеки наказателен процес трябва да бъде да се разкрие истината. И ако ние не осигуряваме това, правим един лош процес. Досега имаше няколко хипотези за връщане на делото. Сега те са сведени само до две хипотези в чл. 234, т. 3 и т. 5 от стария текст: пълнота на събраните доказателства по повдигнатото обвинение и строго лимитиране на съществени процесуални нарушения, сведени до четири неща, които са толкова драстични, че рядко се срещат в съдебната практика - предварителното производство да е проведено в отсъствие на обвиняемия, когато присъствието му е задължително; да е проведено без участие на защитник, когато защитата е задължителна; когато на обвиняемия не е предявено обвинение; когато не са му предявени материалите по предварителното производство и когато е извършено от некомпетентен орган. Това наистина са рядко срещани, много груби съществени процесуални нарушения. Но остава един широк кръг съществени процесуални нарушения, които не са основание за връщане на делото - забележете - нито от прокурора, нито от съда. Това е изключително опасно нещо, защото води до няколко неща. Първото е, че когато тези съществени процесуални нарушения нямат последици за процеса, ние рискуваме да накараме онези, които осъществяват процесуалния механизъм, да не се съобразяват с тях, а само с онези, които са изрично основание за връщане на делото.
Второто, което постигаме, е никой да не може да оправи едни съществени процесуални нарушения до края на процеса - нито прокурорът, нито съдията-докладчик, нито съдът. Следствията от това могат две - едното е да постановим необоснован съдебен акт, да увеличим съдебните грешки, а другото е - на основание чл. 85 съдът да откаже да се съобразява с опорочените следствени действия и тогава да остане без доказателства или без достатъчно доказателства, което ще означава рязко увеличение на броя на оправдателните присъди. Значи, ние търсим бързина на процеса, а в същото време не даваме възможност да се стигне до истината, гаранция да се стигне до истината. Защото и при съдебните грешки, и при оправдателните присъди има достатъчно много недоволни, които считат, че наказателният процес не върши нищо по предназначение.
И накрая - за правото на прокурора да разследва. Досега от много години, откакто съществува наказателен процес в свободната българска държава след Освобождението от турско робство, прокурорът е можел да разследва. И сегашната Конституция в тази редакция на чл. 127 също му дава такова право. И това никога не е било спорно. Ако я тълкувате по начин, който да ви води до извод, че прокурорът няма такова право, вие няма на какво основание да му дадете допълнителните следствени действия да извършва. А вие не само, че не му отричате това, ами го товарите с нещо много допълнително. Ако по досегашната редакция на чл. 177 от НПК прокурорът можеше да провежда предварително разследване или допълнителни следствени действия по преценка, той сега не може да го извърши по преценка. Давате му право да разследва обаче, след като е минало през следствието, но това означава само едно нещо, че прокурорът сам не може да разследва едно дело.
Това има един съществен негатив - смисълът на правомощията между различните магистратски институции не е просто да ги разделим тези правомощия като пита кашкавал. Понякога те се препокриват, за да може да се осигури един баланс и едно равновесие между различните части и ако вие сте си осигурили следствието и то няма да ви разследва, да има някой друг, който би могъл да направи това.
Сега какво ще накарате прокурорите? - Да ви образуват едно дело; да превъртят едно фиктивно следствие, след което като се върне делото в прокуратурата да го обърнат с хастара нагоре - това е нещо, което сме правили по тоталитарно време, за да гоним някои началници и мога да ви разкажа как става практически... (Реплики и оживление сред мнозинството.)
Обаче, това ли се цели? От една страна ние забраняваме на прокурора сам да разследва неща, които прецени. В момента прокуратурата върши това за 2 - 3 на сто дела. Никога това правомощие на прокуратурата не е създавало проблеми в рамките на правната система. Единствено по мегаделата в началото на 90-те години прокуратурата беше малко по-ангажирана. Защо сега се повдига въпросът за това разследване? Защото някой не иска прокуратурата сама да разследва. Някой, който вече си е осигурил следствието и МВР. Няма смисъл в това, защото понякога то се обръща срещу оня, който го е замислил. А с това, което се прави като невъзможност за второ връщане на делото дори при съществени процесуални нарушения, прокуратурата ще бъде принудена освен с другата си работа, да отделя значителна част от времето, за да доразследва дела, които не може да върне на следствието.
Големият проблем за правната система в момента наистина е разкриването и доказването на престъплението и бързината на процеса в огромна степен се определя от това какъв продукт постъпва на следващия етап, какво от МВР постъпва в следствието и какво от следствието в прокуратурата, и какво от прокуратурата в съда. Когато едно дело е чисто разработвано, чисто разследвано и чисто внесено в съда, съдът го гледа като на партитура за нула време. Когато обаче доказателствата не се връзват, когато има процесуални нарушения и непълноти, съдът започва да връща, прокурорът започва да връща, да отлага делото. В момента нашите проблеми наистина са в МВР и в следствието, а това, което се предлага сега, само ще прехвърли един обем работа от следствието върху прокуратурата. Все едно, този обем ще стои във времето и пространството. Прокурорът какво по-напред ще прави - ще ходи на дела в съда, ще упражнява другите си правомощия по надзора за законност или ще се обърне в следовател? Това няма да доведе до повишаване бързината на процеса. Това само ще доведе до това, че вместо едната институция да си отчита минуси, ще си ги отчита другата, но с нищо няма да подобри положението. А онова, което най-много ме притеснява обаче е възможността в крайната фаза на процеса да постъпват дела, които не стават за съд, защото, ако и прокурорът не може да върне при съществени нарушения и при непълни доказателства, и съдът не може, значи ние допускаме едни съдебни актове, които са основани на процесуални нарушения, груби при това, и на непълнота в доказателствата.

Няма държава, която да иска това. И няма държава, която да го поиска като политика. Не бива да се робува на бройки и не бива с измененията в този закон да станем пленници на междуинституционната война, която се наблюдава. Защото в момента превес взема институцията, чийто пресцентър е по-силен, който може повече да надъха обществото в една или друга посока и друга институция, която примерно в момента е правителствено по-симпатична. От това няма да решим нашите проблеми, защото тези изземвания на правомощия всъщност отразяват отношение към една личност, а не към институция. И се пипат неща, които нито са създавали практически проблеми, нито ще доведат до някакво оптимизиране на процеса.
Накрая искам да се спра върху чл. 285, който касае правото на съда да връща делото, когато по време на съдебното разследване установи данни за друго престъпление, което е съществено различно от внесеното. И аз дадох един пример на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, който ще дам и на вас: когато съдите шофьор за подправка на пътни листи, делото издиша отвсякъде, но един свидетел каже, че той е извършил пътно-транспортно произшествие, при което е причинил средна или тежка телесна повреда, с новото изменение на чл. 285 съдът няма право да върне делото в предварително производство дори по искане на страните. И трябва съдът да започне да разследва, съдът да назначава експертизи и да си търси свидетели. Това постига точно три неща: ограничава правото на защита, ограничава възможността за търсене на истината в процеса и рискува да се постанови един съдебен акт, който е негоден. Мисля, че не е това целта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Не бива да ставаме проводници на разни напъни от различните магистратски институции да си променят правомощията.
Приветствам борбата с престъпността и още веднъж отправям своята молба към залата, защото наказателният процес вече е още по-тясна материя и още по-житейски несмилаема. Магистратите са по-близо до истината, отколкото Министерството на вътрешните работи, което и не работи пряко с тази материя. Попитайте съдиите от Върховния съд, прокурорите от Главна прокуратура, адвокатите и следователите как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Димитър Абаджиев има думата за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Вземам думата за реплика по няколко въпроса във връзка с изказването на колежката Дончева.
Първо, действително мнението на всички магистрати, което беше изразено в комисията, беше принципна подкрепа на това, което се прави в момента. Естествено, че има много предложения и аз искрено се надявам, че те ще бъдат обсъдени между двете четения.
Що се отнася до принципа за непосредственост, който смятате, че се нарушава: преди всичко трябва да се има предвид, че този принцип действително се отнася за органа, който извършва самите действия по чл. 17 от Наказателно-процесуалния кодекс. Именно съдията е този, който трябва непосредствено да се запознае с доказателствата, така че този принцип не се нарушава. Освен това този принцип не е абсолютно изведен в нашия Наказателно-процесуален кодекс. Нека да си спомним за възможностите по чл. 279, които дават възможност на съда при определени случаи да чете показанията на свидетелите. Тоест този принцип не е абсолютен и досега също имаше възможности за изключение от този принцип.
Що се отнася до предложенията по чл. 236, вярно е, че е премахната хипотезата на съществено процесуално нарушение, но са изведени хипотези, които по същество представляват съществено процесуално нарушение, само че сега те са конкретизирани, което ще даде според мен много по-голяма яснота в практическата работа. Известно е, че досега в практиката много често тази формулировка се използваше в много широк смисъл и много често необосновано тя се използваше за връщане на дела.
Що се отнася до измененията по чл. 48 от Наказателно-процесуалния кодекс, аз мисля, че те дават едно ново начало на изменение по принцип на концепцията за прокуратурата у нас. И се надявам тази концепция да бъде напълно изградена в новия наказателно-процесуален кодекс. Това изменение на практика хармонизира нашия Наказателно-процесуален кодекс с разпоредбата на чл. 127 от Конституцията. И възможността за извършване на отделни следствени действия от прокурора се запазва по чл. 177, след като приключи предварителното производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Думата за дуплика има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Понеже по същество колегата Абаджиев не опроверга онова, което казах, само ще му припомня нещо за четенето на свидетелски показания. И когато ги четем, знаем за кого става въпрос и можем да направим простите преценки в какви отношения са свидетелят и подсъдимият, ерго и обвиняемият. Сега не знаем, защото...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Как да не знаем?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нали свидетелят е анонимен?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Съдът го знае.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съдът го знае, но съдът не може да се сети за всички въпроси, които трябва да зададе. Затова е защитата и затова и господин Костов каза - състезателното начало. Когато не можеш да направиш очна ставка с него, когато не можеш да установиш като страна в процеса този свидетел бил ли е там, могъл ли е да види това, за което говори, и т. н., това вече създава съмнения в процеса и те не са добри за истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Последен записал се за изказване е господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа. Нека да отделим спорното от безспорното. Какво е безспорно в сегашния момент? Безспорно е, че наказателното преследване е ужасно мудно и неефикасно. В това е убедена цялата българска общественост, в това са убедени и всички безпристрастни и честни юристи. На какво се дължи това? Безспорно се дължи на недостатъци в работата както на следствието, така и на прокуратурата, така и на самия съд. Това също е нещо, по което не може да се спори.
Какво трябва да се направи, за да се излезе от този омагьосан кръг? Първо, трябва да престанем да робуваме на нашите правни предразсъдъци. Навремето като деца на село вземахме и очертавахме на хармана един дебел тебеширен кръг около една кокошка. Кокошката се засили, засили, стигне до чертата на кръга и се върне. Отиде на другата страна, стигне до чертата на кръга, пак се върне. Защото с нейния кокоши ум не може да разбере, че може да прескочи тебеширения кръг, в който е поставена. (Ръкопляскания от СДС.) Също и ние юристите много често изпадаме в такива предразсъдъци към някои норми, с които сме свикнали, и не можем да ги преодолеем. А ние, уважаеми дами и господа, сме длъжни да ги преодолеем. Ние сме длъжни да направим решителна крачка за подобряване ефикасността на нашето наказателно преследване, ако искаме наистина да имаме успехи в борбата с престъпността, ако ние наистина искаме да победим тази престъпност и да спасим държавността, и да спасим, ако щете, цялото наше общество, което е жертва на необикновено организираната и силна престъпност.

Аз бих си позволил да кажа, че нашата държава и нашето общество се намират в момента в едно положение на крайна необходимост. Те трябва да се справят с престъпността, защото иначе престъпността ще се справи с тях. Ние трябва да направим някои решителни крачки. Недейте забравя, че според Конституцията ние имаме и друга възможност - да прибегнем до обявяване на извънредно положение, защото наистина може да стане нетърпимо състоянието на борбата с престъпността и да се наложи извънредно положение и с това извънредно положение наистина да се наложат съществени ограничения върху правата на гражданите. Ние не искаме да правим това. Ние искаме да съчетаем борбата за ефективност с престъпността с правата на човека, със защитата на основните човешки права и свободи.
Аз съм убеден, че това, което се предлага в законопроектите на Министерския съвет, именно е един опит да се намери една най-добра, оптимална средна линия между ефикасността на борбата срещу престъпността и защитата на човешките права и свободи, на основните човешки права.
Ние сме длъжни да подкрепим добросъвестно и честно тези усилия на правителството и във всичките си работи по второто гласуване на този законопроект да се ръководим само от мисълта как наистина да направим борбата с престъпността успешна. Всичко друго, всяко робуване на предварителни позиции, било на прокуратурата, било на съда, ама да не ги засегнем, ама да им ограничим правата - това са несъществени неща, това са само пречки за нашата основна задача: да се справим, да убием, да обезглавим тази ламя, която се нарича организирана престъпност и която заплашва нашето общество. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Гласували 180 народни представители: 164 за, няма против, 16 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания.)
Съобщения:
Комисията по външна и интеграционна политика на 15 юли 1997 г., вторник, от 18,00 ч. в зала "Запад" ще има среща с д-р Мате Границ - вицепремиер и министър на външните работи на Република Хърватска.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще има заседание на 15 юли 1997 г., вторник, от 11,00 ч. в зала 348 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 16 юли 1997 г., сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 16 юли 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по национална сигурност ще проведе редовно заседание на 16 юли 1997 г., сряда, от 16,00 ч. в зала 232 и на 17 юли 1997 г., четвъртък, също от 16,00 ч. в същата зала на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Следващото заседание на парламента е в сряда, 16 юли 1997 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. Благодаря на всички народни представители за успешната работа. (Звъни.)


(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

СЕКРЕТАРИ:
    Христо Димитров

    Свилен Димитров