Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Да си честитим победата на Националния отбор по футбол вчера! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
За процедура има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради отсъствието на министър Върбанов и заместник-министър Къркъмов, моля да се гласува в пленарната зала да влязат господин Ангел Янакиев и господин Иван Станоев - заместник-началници на Главно управление "Поземлена реформа" в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: 125 за, 16 против, 11 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Янакиев и господин Станоев.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа колеги народни представители! Изправени сме пред поредната промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Естествено е, когато се започне обсъждането на промяна в един закон, първо да се отговори на въпроса дали са налице юридическите предпоставки за такава промяна, т.е. дали е налице промяна в обществените отношения, които са предмет на регулиране от този закон или дали са налице обществени отношения, които не са регулирани с приетия вече закон и с приетите в него изменения.
На всички е известно, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е един специален закон, който регулира специфични обществени отношения - обществени отношения, свързани с възстановяването на пълните права на собствениците на земеделски земи и на техните наследници, техните права на собственици в тяхната цялост, а именно правото им на владение, на разпореждане и на ползване върху тези земеделски земи. Тези обществени отношения са свързани с това, че тези права на собствениците са били прекъснати по определен начин без фактически да е имало акт, с който да се отнеме самото право на собственост.
Основната идея на закона естествено беше да се възстановят реалните права на собствениците, но още при приемането на закона и след това, особено в приетите изменения, постепенно центърът на тежестта се измести, като основният принцип да се възстанови правото в реални граници, беше заместен с фактическото положение на признаването на възстановяване на собствеността на собствениците чрез план за земеразделяне.
По този начин постепенно процесът се забави и правоимащите бяха вкарани в един затворен кръг - затворен кръг между доказване на тяхното право, приемането на плановете за земеразделяне и съдебните процедури, тъй като в по-голямата си част отрицателните решения на поземлените комисии бяха обжалвани и докато течаха бавните съдебни процедури, бяха приети и плановете за земеразделяне. Това от друга страна направи така, че собствениците след доказването на техните права по съдебен път, получаваха реално своята собственост вече не там, където тя е била.
Това създаде от своя страна голяма група от хора, на които е признато именно правото им на възстановяване на собствеността, а не беше възстановено самото право. От друга страна това фактическо положение пък създаде възможността да се създадат тези организации, наречени кооперации, които не са земеделски кооперации, а са сдружения от такива хора, т.е. не от реални собственици. И последиците са ни известни.
Следователно аз действително считам, че са налице предпоставки за промяна на закона, тъй като целите му не са изпълнени и не са регулирани тези обществени отношения, които трябваше да бъдат регулирани напълно. Ето защо внесеният проект за промяна е напълно необходим, макар и вече закъснял, тъй като голяма част от отрицателните последици според мен са безвъзвратно извършени. Но вярно е също така, че ние трябва да отговорим на целта на закона и в най-бърз срок да приемем изискващите се промени. В този смисъл считам, че внесеният проект е носител на основни тенденции, които са положителни, отговарят на тези нужди и той трябва да бъде подкрепен на първо четене.

Кои са според мен основните положителни тенденции на закона? Това са няколко групи въпроси. Първо, отменя се чл. 9а, който въвеждаше ограничения при продажбата, които не отговаряха на каквито и да било юридически принципи. Отменя се ограничението земите да са били включени в ТКЗС, което създаваше огромни трудности при доказването на правата както пред поземлените комисии, така и пред съда. Възстановяват се правата и на собствениците и техните наследници върху земеделски земи, които са отнети по силата на присъди. Отменя се ограничението по чл. 11, ал. 3 да се предявяват искове по чл. 11, ал. 2, което също е справедливо, с оглед на постоянното намиране на нови доказателства. Облекчава се възможността да се променят плановете за земеразделяне, което също е нещо, което се изисква от хората, с оглед на изключително тежката процедура досега, която на практика преграждаше пътя за промяна на тези планове. Регламентира се ред за обезщетения, когато собствеността не може да бъде възстановена. Прецизират се отношенията между собствениците и ползвателите по силата на актове на Министерския съвет. Създава се срок за дейността на лицата, определени от общите събрания на правоимащите, и се създава също така фонд "Поземлена реформа", който ще помогне за финансирането на самата реформа.
В този смисъл, с оглед на тези основни насоки на проекта, смятам, че той отговаря напълно на изискванията за промени на този закон и трябва да бъде подкрепен на първо четене. Между двете четения считам, че ние трябва да насочим своите усилия в няколко основни насоки, които според мен не са достатъчно разработени във внесения проект. Те са няколко въпроса.
Смятам, че трябва да се помисли за улесняване на производството по чл. 14, ал. 3 и да се отмени възможността поземлените комисии да променят решенията си, освен в случаите на явни фактически грешки, тъй като останалите възможности се използват недобросъвестно от поземлените комисии и те ги използват по всяко време и по всякакъв повод. Това отново вкарва гражданите в производства пред съда, когато вече на тях са им били признати правата.
Също така смятам, че следва да се създаде изрична възможност за възстановяване на правата на хората, които са започнали владение на земеделските земи по силата на писмени договори, по които не е изтекъл давностният срок за придобиване правото на собственост, тъй като има големи групи хора, особено преселници от Родопите и от други краища, които са закупили земи през 1948 и 1951 г. по силата само на писмени договори, и до образуване на ТКЗС не е изтекъл давностният срок, на които реално не може да бъде признато правото на собственост. Смятам също така, че следва да се прецизира въпросът относно неизтеклия давностен срок върху имуществата по § 29, тъй като след прекратяване на дейността на тези упълномощени лица този въпрос ще остане висящ.
Това са въпросите, по които смятам, че следва да насочим своето внимание. Но като цяло следва да подкрепим проекта с оглед на тенденциите, които изброих досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Разглежданият от нас закон безспорно е един от най-важните в структурата на българската икономика. Затова е обяснимо вниманието на всяко ново българско правителство през последните 6-7 години към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Измененията в този закон, колкото и да са отговаряли на обективни потребности, толкова са били и политически поръчки. И сега предлаганите изменения и допълнения са действително обективна необходимост. Но има моменти в тези предложения, които очевидно имат политическа привкусица и които ще пречат на изработването на един добър Закон за земеделските земи. Впрочем, когато попитали великия руски писател Толстой доколко той поправя своите произведения, той отговорил: Дотогава, докато усетя, че започвам да ги развалям. И ние с вас би трябвало да имаме това чувство на поправки дотогава, докато усетим, че законите започват да се развалят.
Взел съм думата, за да спра вниманието ви на някои моменти от проекта. Известно е, че сега в страната ни има твърде много запустели, изоставени, нестопанисвани земеделски земи, независимо че те съгласно разделителните протоколи са въведени в собственост. За малката ни страна това е бедствие с тежки последици както за икономиката ни, така и за изхранването на населението. Конституцията в своя чл. 21, ал .1 казва (цитирам): "Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото". Тоест, собственикът на земята е националноотговорен за нейното стопанисване. В структурата на нашата икономика и сега, и в бъдеще земята ще е основно средство за производството както на хранителни продукти, необходими за изхранването на нацията, така и за производството на технически култури, ползвани като суровина в леката ни промишленост. Като вземем предвид и факта, че България е страна с многообразна по структура и качество земя, което предполага и многообразие в произвежданите земеделски култури, то очевидно към ползването на земеделските земи обществото и държавата трябва да се отнасят твърде сериозно. В този смисъл смятам за необходимо чрез този закон да се предвидят санкциониращи мерки срещу всеки собственик, който не стопанисва земята си. Известно е, че технологично понякога е нужно земята да не се засява една година, т.е. това са така наречените угари. Допустимо е стопанинът по различни причини да не може да обработва част или цялата си собствена земя още една година. Недопустимо е обаче земята да не се обработва повече от две години. В такъв случай законът трябва да предвиди съответни санкции и аз ще направя своето предложение при второ четене.
Следващият въпрос, на който искам да се спра, е свързан със заплащането на трайните насаждения, придобити с плана за земеразделяне. Вече е ясно, че получилите такива земи в най-голямата си част не са в състояние да заплатят трайните насаждения в тях. Сега се предлага те да не се заплащат. Очевидно и сега съществуващото положение в закона, и предложението, което сега се прави в проекта, не са работещи. В първия случай собственикът не е виновен, че е получил междувременно подобрение на имота си, тъй като не го е искал, и следователно не иска да го заплати. Във втория случай не е справедливо, а и рационално направени инвестиции в трайни насаждения от цялото население да се ползват безвъзмездно от хора, които нямат нищо общо с тези инвестиции. Това несъмнено ще доведе до напрежение в съответното землище. Затова тук трябва да се търси не само рационалност, но и справедливост. Смятам, че казусът може да се реши, като земите, заети с трайни насаждения, се разпределят пропорционално между собствениците на земя в съответното селище, а собственикът на земята с трайни насаждения се овъзмезди със същата по качество и количество земя. Разпределението, делбата и оземляването по описания по-горе начин да се извършва съгласно действащия сега чл. 7 от закона.
Искам да изкажа своето мнение и по предлаганото изменение на чл. 3, ал. 3 от действащия закон, където се прави предложение юридически лица с чуждо участие да могат да закупуват земеделска земя. И Конституцията със своя чл. 22, ал. 1, и здравата логика показват, че това предложение поставя бомба със закъснител. Защото както е вярно, че земята не може да се изнесе извън България, така също е вярно, че тези чужденци, които ще купуват земеделската земя, след това могат да я заселят, да създадат колонии и тогава вече е ясно какво следва. (Шум в залата.) Впрочем, самата Конституция със своя чл. 22, ал. 2 дава отговор на проблема, т.е. чужденците могат да добиват право на ползване, право на строеж и други вещни права, а ние в закона можем да уточним, че те, чужденците, могат да я ползват под аренда примерно за 40, 50 години или колкото сметнем за нужно.
И накрая по проблема за раздробяването на земята. Известно е, че този проблем е по-скоро технологичен, отколкото политически, защото на всички е известно, че окрупнената земя се обработва по-добре и естествено ражда повече и аз се учудвам, че окрупненото земеделие се свързва само с кооперациите и още повече се учудвам, че кооперациите се свързват единствено с Българската социалистическа партия. Впрочем, действително е добре да се свързва Българската социалистическа партия с всичко напреднало, но е известно на всички аграрници, че само окрупненото земеделие може да направи развито животновъдство, а развито животновъдство значи месо, значи мляко, значи млечни продукти, иначе ще има бяло саламурено сирене от Дания за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
За реплика, заповядайте, господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Искам да кажа само на уважавания от мен колега от БСП, който говори досега, че кооперациите не са панацеята на българското село и трябва да ви кажа, че в района, в който съм избран - Пловдивски окръг, имам постоянно оплаквания от членове на такива кооперации за кражби срещу тях. (Шум на неодобрение от опозицията.) И ако мислим, че земеделието ще върви с кражбите, жестоко се лъжем. Това е. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика имате думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Господин председателю, господин Клявков! Аз няма да отговарям. Само искам да Ви попипам: къде няма кражби в България сега и защо заради една бълха трябва да изгаряме целия юрган? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата има господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние разглеждаме един закон, който както тук се спомена многократно е поредната промяна на една концепция, тръгнала още от Великото Народно събрание, доколкото въобще и тогава е имало такава.
За съжаление, казвам неслучайно: "доколкото е имало такава", защото съм убеден, че и да е имало тогава някаква що-годе някаква ясна концепция постепенно тя изчезна във вихъра на политически борби и доказателство за това е включително и това, че продължава все още да се спори имат ли кооперациите почва у нас или нямат те почва у нас и що е то ...
Аз не искам да се включвам в този спор, защото той просто се превърна в чисто политически, но все пак, понеже се занимаваме с политика, не мога да пропусна да кажа, че кооперации би трябвало да има, но ако досега не са създадени като хората наистина по-голямата част от вината носи Социалистическата партия. По-голямата част, като не пропускам, че има и друга част, която я носят и други политически сили.
Все пак обаче, когато ние говорим за проблемите на земята нека да се опитаме да говорим от гледна точка на някаква концепция - какво смятаме да правим. Ако бъдем откровени това, което в момента се предлага - аз разбирам, че това е желание продиктувано от желанието нещата да се придвижат по-бързо, обаче очевидно е, че и този законопроект няма да ускори процесите на връщане на земята. Той не излиза от парадигмата на досегашните начини на действие в тази насока. С нищо не могат да се ускорят реално процесите по този начин. Това е истината. Естествено, те могат да бъдат ускорени, ако министерството прояви достатъчно сила, аз бих казал даже административна, ако е необходимо, и да притисне фирмите, включително и поземлените комисии. Говоря за фирмите, които се занимават със земеразделяне и които досега нарочно бавеха, но може би сега те вече ще имат интереса да си получат останалата част от парите и ще ускорят процеса, но това пак трябва да стане с някакъв натиск, целенасочено от изпълнителната власт.
Естествено има и други начини, за да се ускори връщането на земята, но те наистина биха излезли от парадигмата на закона и в голяма степен биха влезли в колизия с него. Примерно, един такъв начин, който аз само предлагам за обсъждане и може би ще го предложа и в писмен вид в комисията - това е даже включително да се даде правото на собственици с временен въвод - мисля, че в чл. 17 беше, да си изкарат нотариални актове. Безспорно, това води до много други проблеми, по които веднага може да се възрази, но ето ви един начин, който излиза от парадигмата и би ускорил процеса. Но все пак нека да не забравяме, че връщането на земята е част от цялостните проблеми на нашето земеделие. Аз бих казал, че те в момента са четири основни. Съвсем накратко ще се спра на тях, доколкото естествено ги засяга и закона. Ще се спра и на няколко други, които ще ги спомена в края на моето изказване.
Безспорно това което казах, връщането на земята, е първият основен проблем, със създаването на пазар на земя, който все още реално го няма.
Второ, това е оземляването. Това е един голям, по-скоро социален проблем.
Третият голям проблем това е стимулирането на производителя. Той е всъщност и основният проблем от всички, ако вземем по някакъв начин да ги подредим по важност. За съжаление по този проблем няма ясна политика. Мисля, че от седем години насам абсолютно никаква ясна политика няма как стимулираме и най-вече последователност и приемственост в това стимулиране.
И последният проблем, който е наистина повече с политически оттенък, но той е много показателен, що се касае до стимулирането на селското ни стопанство - това е въпросът за продажба на земята.
Има няколко други дребни, но аз накрая казах, че ще се спра на тях. Първо, за основните.
Споменах за връщането на земята, което е пряко свързано със създаването на пазар на земя и неговото ускоряване. Единият начин е административен, а другият е да се излезе от парадигмата на закона. Съмнявам се, че това ще ни се отдаде да го направим, защото ние не можем да се говорим за по-дребни неща, пък камо ли за такива големи, които опират и до политически интереси.
Оземляването. Искам да подчертая, че това е предимно социален въпрос, защото касае малоимотните. Те не са малко в България. Той има и естествено своето политическо отражение. Аз бих казал следното - именно липсата на цялостна концепция какво правим в земеделието показва, че ние по този въпрос не сме последователни. Ще ви дам само един само един пример. Говорим за оземляване, междувременно в Добричко, в Разградско и в Силистренско се пуснаха хиляди декари земя за аренда за 10 години. Нещо повече, пускането на аренда беше направено преди още да завърши процеса на даване на земя на малоимотни. А внасянето на искания за такова оземляване беше, ако не се лъжа, до 31 август, а няколко дена преди това вече търговете бяха направени. Е, добре, къде е логиката, с която ние работим? Значи, ние тези хора ги лъжем. Аз разбирам, че примерно министерството е имало желание в тази връзка да търси може би пари от една страна, а от друга страна да търси някакъв начин на уедряване, но дайте тогава да кажем на хората, че политиката ще бъде много по-жестока по този въпрос, щом сте решили така, че няма да има реално оземляване, а ще има едно уедряване на земеделието с едни, бих казал, мерки от края на миналия век и даже още от по-рано, когато се е вървяло към първоначално натрупване на капитали и да очакваме, че тези хора, в крайна сметка ще се изселят от селата и ще дойдат в градовете и тук ще търсят работа. Но управляващите трябва да са подготвени за тази политика, да поемат буфери, да направят някакви буферни зони, с които това да стане - в политически смисъл казвам "буферни зони". Но, пак подчертавам, че няма реална политика по този въпрос.
Стимулирането на производителя - казах, че няма цялостна политика и това е ясно. Мисля, че никой няма да го отрече, но споменах също така, че това е свързано с въпроса за връщането на земята, който се политизира по един, бих казал, варварски начин според мен, защото не може да се каже, че някой ще дойде и ще ни изкупи земята и едва ли не ще направи тук в България друга държава. Това е несериозно от политическа гледна точка. По-скоро нека да се спрем на това какви интереси в крайна сметка ще защитим, давайки възможност за продажба на земята.
Аз ще направя следното разграничение. Представете си, че продаваме земя за земеделски нужди и земя за промишлени нужди. Предварително ще кажа, че Зелената партия и лично аз сме абсолютно против продажбата на земя за земеделски нужди. Но коренно различно е нашето мнение за промишлени нужди. Защо?
Мисля, че въпросът е сравнително прост, в крайна сметка. Инвестицията върху земеделска земя в сравнение със земя за промишлени нужди, тоест построяване на завод, на фабрика или даже оборудването на съществуваща вече такава, са огромни като разлика. Едните практически са малки, а другите са много големи.
Честно казано, аз не вярвам, че някой чужденец ще дойде тук да инвестира, да закупува земеделска земя и да работи. Практически такива случаи няма да има. Но да предположим, че наистина някой канадец, арабин или турчин дойде тук, закупи хиляди декари земя и започне да я обработва. Добре, инвестициите, които той ще вложи в нея, са сравнително малки за неговия джоб, но са много по-конкурентноспособни от тези, които живеят реално на тази земя.
И тогава аз задавам въпроса: ние кого ще стимулираме? Тези, които живеят тук и на които можем да им помогнем с държавна земя с не толкова големите инвестиции или ще дадем възможност отвън да влезе чужд капитал? Значи да не използваме свободната работна, да не търсим работа на хората и въобще да не развиваме българския производител.
Ето, аз затова давам пример, че ние нямаме концепция за реално стимулиране на българския производител, а говорим така на ангро. Затова ние сме категорично против продажбата на земеделска земя на чуждестранни лица именно от гледна точка чии икономически интереси ще защитаваме.
И мога да добавя, че в случая от продажбата на земеделска земя ще има полза само в отделни случаи на спекулация. И мога да ви дам пример включително с крайбрежната зона. В момента там има множество парцели земеделска земя, които граничат буквално с плажната ивица, която се изкупува масово. Макар че тя все още се води земеделска, но всички знаят, че в крайна сметка тя ще бъде вкарана в регулация и на нея ще може да се построят вили, малки хотели и тъй нататък.
Ето, тази земя наистина ще бъде засилено изкупувана от чуждестранни инвеститори.
Но каква е ползата за нас от това? Това, че примерно си настроят вили чужди лица по крайбрежието, аз мисля, че от това нито ще влезат някакви особени инвестиции, нито ще се отворят работни места. Значи в крайна сметка ние, вие, и въобще българският народ, най-малкото средният гражданин, имам предвид като икономически възможности, ще бъде отхвърлен от тази възможност. Затова ние сме против продажбата на земеделска земя.
Друго е обаче, когато става дума за промишлена земя. Да, нека да допуснем това право, макар че искам тук да ви напомня, че известната фирма "Роувър" не напусна, защото не беше продадена земята или не дойде защото пък й беше дадена възможност да я купи. Тя напусна, защото й правеха политически рекет от изпълнителната власт и никой не мислеше за тяхното стимулиране. Така че и това няма да е основно решаващо нещо, но наистина нека да покажем, че имаме желание да вкарваме инвестиции, да се допусне продажбата на промишлена земя. Казано условно, мисля че не е точното наименование, но в промишлените зони е в регулация. Това е по-различно.
И тук аз бих препоръчал горещо това да се направи чрез смесени дружества, за да може чуждият капитал да бъде иницииран, да привлича и български капитал в това, което ще прави на наша земя.
Толкова по тези така важни за нашата политика въпроси.
Аз бих завършила по тези четири основни проблема със следното. Пак се връщам към кооперациите, има и друг начин да се решават проблемите с тях, ако ние като политическа линия помислим за превръщането им, тоест стимулирането им най-малко или законовото стимулиране, за тяхното превръщане в акционерни дружества. Но това е един друг въпрос, по който би трябвало по-скоро да има обща политическа воля, да седнем и да разсъждаваме.
Спирам се на няколко малки допълнителни проблема в предложения законопроект, аз ще внеса и писмено нашите предложения. Един от въпросите, който поставям на първо място, това е предложението за реституция на земите, които се намират в защитени територии. Става дума за народни паркове и други.
Напълно разбирам, че има много хора, които вероятно преди са имали земи там, които очакват с голямо желание да могат да си върнат там земите. Защото това са едни много хубави земи, на много хубаво място и вероятно няма да бъдат ползвани за земеделски нужди, а там ще се направят вероятно различни вили и даже хотели за туризъм. Но всичко това ще бъде в защитени територии.
Ако допуснем това, аз мисля, че ще бъде един варварски подход. Защото навсякъде по света тези територии се разширяват, а ние, напротив, ще започнем да пускаме навътре да навлизат частни лица.
Мисля, че има много начини да бъдат обезщетени тези хора, но не и по този начин. Ето защо не само като личност, но и като представител на Зелената партия искам да кажа, ние считаме, че това е нещо недопустимо и категорично сме против. Друг е въпросът дали мнозинството ще се вслуша в нашето мнение по този въпрос.
Да не говоря, че възникват и допълнителни проблеми, че земи, които са самозалесили се или са залесени, не се обяснява в закона как се връщат. С гората ли се връщат, дали той може да изсече гората, или се връщат като горски фонд. И това не е ясно.
Така че, бидейки против този въпрос, ние подсещаме, че даже и да не се съобразите с нашето мнение, възникват много допълнителни въпроси.
Искам да поставя и два последни проблема. Много внимателно моля вносителите да обяснят, става дума за § 4, няма защо да обяснявам за какво става дума, става дума за хората, успели да си построят върху дадена за временно ползване земя недвижимо имущество. Много моля да се обясни точно какво предвижда вносителят. Защото не става ясно най-малкото дали хората, които сега вече са си получили и са си извадили нотариален акт за собственост, дали това остава тяхно право? Дали на практика не се отнема това тяхно право? И макар че те вече да имат и нотариални актове за собственост, фактически законът да отмени това състояние.
Ето защо препоръчвам и моля вносителят да помисли, защото в крайна сметка това са прекалено много хора и те не са само избиратели нито на БСП, нито на която и да е друга политическа сила, а ги има във всички политически сили. Това са общи интереси.
И последното нещо. Искам да напомня също така на вносителите за прословутия чл. 10, също за възстановяване на земи, ал. 7, също така и чл. 10б, че той беше, ако не се лъжа, трикратно или поне неколкократно отменян в този си смисъл даже, който е написан от Конституционния съд. Така че ние, естествено, няма да повдигаме този въпрос пред Конституционния съд, но да не се получи неудобство. Защото в крайна сметка не бива Народното събрание за четвърти път да внася подобен текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Заповядайте, господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Аз искам да оспоря господин Каракачанов и страхът, че даването на чуждестранни юридически лица за съвместно обработване на земи е опасно за България. Ще ви дам конкретен пример.
Аз съм от Пиринския край, Благоевград, Санданско-Петричкия район, където земята е твърде много малко за обработване, но там се отглеждат интензивни култури. Хората отглеждат по две-три реколти.
Но конкретно за този страх, господин Каракачанов. Наскоро по Пиринския край мина посланикът на Израел. Израел има едно от най-модерното земеделие, по отношение обработването на земята. Имат интерес към земеделието в нашия край.
Вие си спомняте, че в 1991 г. със закона трайните насаждения, особено лозята, не бяха раздадени на лицата, а бяха раздадени по редове. Хората знаеха, че тези лозя не са тяхна собственост и в продължение на няколко години бяха унищожени над 60 на сто от трайните насаждения в лозовите масиви.
Ако аз искам да създам едно лозе, това ще ми струва милион и половина инвестиции. Тези милион и половина в продължение на 4 години, защото лозето ражда след 4 години, направете сметка колко един частник може да инвестира в създаването на едно лозе. Така че ние никога не можем да създадем отново тези лозя. И ако, дай Боже, например една страна като Израел инвестира в нашето земеделие, то ние ще възстановим тези трайни насаждения, особено лозовите масиви. И няма нищо страшно в това, че ще дойдат чужди инвеститори и в земеделието. Така че аз не виждам такъв страх. Това ще бъде полезно за цялото наше земеделие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джолев.
Думата за дуплика има господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Аз благодаря на господин Джолев най-вече за тона, с който направи тази забележка, защото наистина ние трябва да направим един цивилизован разговор по тези въпроси. Затова най-вече му благодаря.
Искам да подчертая, че това не е само мой страх, а е страх на много хора и то обикновени хорица. Ние трябва наистина тогава да ги убедим, че не са прави да се страхуват.
Искам също така да подчертая, че аз не се страхувам за България. В България ако ще да дойдат сумати инвеститори, няма да изчезне от картата, нито пък ние ще загубим властта. Нека да му отговоря така по-грубо. Мен ме е страх за българските производители, за българските икономически субекти. За това ме е страх. И в случая става въпрос за дребните и за средните производители. Едрите ще се оправят. Така наречените групировки ще излязат от положението, имат достатъчно пари.
Вие дадохте един много хубав пример - милион и половина за едно лозе. Но аз ще Ви задам въпроса какво е милион и половина? Милион и половина в момента са три депутатски заплати, а ако сложим и двете трети - по-малко. Извинете, ако българската държава не може да стимулира поне 1000 такива, с 1000 милиона, значи въобще не сме държава и тогава няма наистина за какво да се борим. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Думата има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във вчерашния ден на дебати се засегна доста историята на този закон. И ще ми позволите да кажа няколко думи именно по историята и по това дали законът е бил работещ или не е бил. Смятам, че особено с поправките от 1992 г. законът беше работещ. И като казвам това, не го говоря само като думи, а фактите, които има за възстановена земя, и то дори с нотариални актове през 1993 г. Това обаче да не се върне земята до този момент трябва да кажем, че се дължи на няколко субективни и политически причини - незаинтересованост и нежелание да се върне земята. И тук трябва да кажем, че именно тази незаинтересованост и опит за задържане на този процес доведоха до това, че именно българските собственици, а това е голяма част от българския народ, бяха лишени от възможността не само да получат земята си, а да разполагат с нея и да я използват като средство за участие в приватизацията.
И ако с нещо ние сме виновни, аз бих казал не точно ние, а тези, които бяха в управлението през 1994-1995-1996 г., това е голямата им вина - това, че лишиха хората от възможността да оперират с тази земя. Защото не бива да разглеждаме земята само като собственост и като възможност за производство, а като земя, за която собственикът решава какво точно ще прави с нея. Така че вината за този период от време и за промените, които бяха направени, вината за това, че поземлените комисии не работеха, вината за това, че се правиха промени в насока да не се връща земята, трябва някой да я поеме.
И когато днес се правят промени в аспект не само ускорено връщане на земята, а стабилизиране и запазване на собствеността, както е записано в Конституцията, аз съм в недоумение, че се отправят критики към този законопроект, който наистина спазва Конституцията, където е записано, че частната собственост е свещена и неприкосновена.
Ще започна с това, за което се говори преди малко. Много се спекулира с това какво ще стане, ако дойдат чуждестранни лица и закупят земя. Защо не се замислите, че има други български лица, които също могат да закупят големи количества земя на базата на ниската стойност на вътрешния пазар? Защо не се замислите, че в момента банките не дават кредити въобще и не могат да се теглят кредити при ипотека на земя? Какво ще направим ние, ако не допуснем чуждестранни лица и по този начин повишим наистина стойността на земята? В миналия парламент имаше депутат от БСП, който, когато се прие този текст да отпадне, каза, че е против отпадането на този текст, защото ще бъдат отрязани именно чуждестранните инвестиции. Това беше господин Папаризов. Аз мисля, че той достатъчно добре тогава осъзна нещата. И днес тези, които осъзнават за какво става дума, ще подкрепят този текст. Така че именно разширяването на възможността за участие на чуждестранните лица е една придобивка за българския производител и собственик, а не е нещо, което го ощетява.
Основната възможност, която днес ние защитаваме, това е наистина да разширим възможността собствениците да получат и тази част от земя, която досега законът не позволяваше да получат. За какво става дума? Известни са споровете, които се водеха миналата година за представките "при" или "преди", за текста "включени по време на ТКЗС" и т.н. Това, че днес се дава тази възможност е добре. Това означава, че ние възстановяваме една справедливост.
Но един от важните въпроси е друг - справедливо ли връщаме земята? Тоест не ние, а законът и поземлените комисии. Тук се спомена, че наистина има много жалби срещу плановете за земеразделяне. Наистина жалби има. Но ние трябва да дадем възможността собствениците, от една страна, да могат да се жалват, но, от друга страна, да им бъде ясно, че днес и за в бъдеще време с този закон се възстановява тази собственост. И оттам нататък той като собственик вече носи отговорността и задълженията за собствеността си. И че второ връщане на земя безплатно от държавата няма да има.
Ето защо ние трябва да направим ясни текстове именно по този въпрос. Става дума за възможността при явна и фактическа грешка собствениците да се жалват. Вярно е, че това е записано в правилника, където е създаден някакъв ред. Българското законодателство прие един маниер на работа да се правят правилници към законите, които правилници много често вместо да доизяснят закона, насочват нещата в съвсем друг аспект. Именно затова аз смятам, че в самия закон при този текст трябва да поясним реда и какво е явна и фактическа грешка, а също така и възможността на колко процента или колко души от собствениците могат да се жалват, за да се поиска преразглеждане на плана за земеразделяне. Информацията, която собствениците имат, е много слаба. Те не познават закона, камо ли да се заинтересуват от правилника. Така че, ако ние искаме да помогнем нещо, трябва да дадем повече яснота и по-голяма принципност в този аспект.
Другият важен въпрос това е стабилизирането на частната собственост. Мисля, че административно-наказателните санкции, които са внесени в закона, са ниски. Какво е това наказание от типа на 150 000 лв. за самоуправство? Че то е по-ниско от това, което самият собственик, когато са му заличени трайните знаци, трябва да плати на фирмата, за да бъде възстановено къде му е била собствеността. Така че 150 хиляди лева за самоуправство, за нанесена щета, е нещо съвсем нищожно. И в този аспект минималната административно-наказателна санкция трябва да бъде поне 500 000 лв. По този начин ще утвърдим и самата собственост. По този начин този, който тръгва да прави това, да знае, че посяга на собственост, на чужда собственост, която не е негова.
Същевременно трябва да засилим и нещата към самата местна власт, говоря за кметове както на общини, така и на села. Много често проводниците за унищожаване на трайните знаци, тези, които провокират това, е именно местната власт или една част от така наречената селска номенклатура, която няма желание собствеността да влезе в хората и да започнат самостоятелно земеделие. Така че отговорност и санкции върху тях също трябва да има.
Големият проблем, свързан не само с възстановяването на земята, а и на имуществото на така наречените организации по § 12. Трябва да признаем, че там нещата не са в ред. Създаде се наистина една предпоставка определена част или група от хора, направили кооперации и сдружения, да вземат цялото имущество и от името на другите да го управляват и да си пълнят гушите. На всички нас ни е ясно, че по селата и в малките градчета има два типа престъпници - едните са тези, които крадат и препродават, за да живеят, а другите, които крадат именно от тези сдружения и кооперации, за да си увеличат богатството и заради това нямат никакво желание да се разделят или да правят общи събрания, пред които да дават нещо като отчет.
Мисля, че трябва да се възстанови текстът от 1995 г. за правото на областния управител да обявява за нищожни сделки, които не са перфектни - става дума за търгове, за разпределение и т.н. Нарушенията именно в този аспект са много големи и ние няма да можем да решим проблема изцяло справедливо, но ще можем поне там, където има най-фрапиращи случаи, най-тежки случаи, да помогнем да бъдат отстранени.
Ползването на имуществото, особено в последните дни от властта на БСП голяма част от имуществото на тези организации по § 12 е прехвърлено на кооперации, общини и т.н. И затова именно трябва да вкараме текст, който да анулира тези сделки.
Освен това днес много хора желаят да напуснат част от кооперациите. Не че са орсовки, не че са колхози, просто искат да се заемат със земеделие самостоятелно. Какво обаче им се казва отсреща? Да, напускайте, ще ви дадем дела от копюрите, изчислени от 1992 г. Това означава, че ще им дадат 10-12-15 хил. И когато започнат да напускат всички тези, които имат желание да напуснат и от една кооперация от 200 души останат 30 души, на кого ще остане имуществото? Имуществото ще остане на тези, които са в кооперацията. После те ще си го разделят и ще станат много добре. А другите ще пият една студена вода.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Предложи закон за кооперациите.
МОНЬО ХРИСТОВ: Знам, че трябва да се направят промени в Закона за кооперациите. Но и в този закон има възможност да направим корекции, свързани именно с дяловете, които са получили като правоимащи. Да бъде нещо като делба, за да могат да си получат дяловете. Иначе наистина даваме възможност определена група от хора да се облагодетелства.
Възможността трайните насаждения да бъдат безплатно получени е добра. Вярно е, че ще ощетим една част от хората. И ние ще ощетим тези, които навремето, преди 9 септември 1944 г. са имали трайни насаждения. Това не беше записано в закона нито в 1991, нито в 1992 г. и когато им се смятаха дяловете, това не беше изчислено. А тогавашните трайни насаждения трябваше да бъдат изчислени, защото те са ги притежавали. Но принципът от гледна точка да запазим трайните насаждения, принципът от гледна точка да развием трайните насаждения, лозарството, овощните градини и т.н. е много важен и трябва да бъде подкрепен.
Последно, спирам се на § 4. Доволен съм от това, че се възстановява един текст, който казва, че този, който след 1991 г. е построил нещо като ползвател, този, който използва връщанията от Конституционния съд на закона, поправките в закона, ще бъде санкциониран. В смисъл, дават се права на собствениците да си възстановят всичко, което е построено незаконно до 1991 г. и след това. Това е една, бих казал, голяма придобивка на този закон, една голяма справедливост. Но тук трябва да се запитаме възможно ли е общините да се справят с § 4? Общините се натоварват с цялата дейност и ще бъдат контролирани от двете министерства. Но възможността им от финансова гледна точка да се справят е много слаба. Първо, те ще го отлагат като процес, който е дълъг, в смисъл, че има няколко периода, няколко дейности, които трябва да се извършат по § 4 - установяване на собствеността към датата преди образуването на ТКЗС, установяване на собствеността след покупката на ползвателите и собствениците и накрая кадастралния, парцеларния план, който да бъде ясен и да е вече с отношение към действителното положение. Това изисква много средства, от една страна, а от друга страна - изисква желание. Общините при финансовите им затруднения едва ли ще вземат присърце тази дейност.
Второ, кои работят в общините, особено в част от по-малките градове? Оказва се, че хората, които са заинтересувани като ползватели, именно те движат този въпрос. Така че каква администрация ще придвижи този въпрос? Този, който е заинтересуван, този, който де факто е ползвателят, той няма никакво желание да си мръдне пръста да се придвижи законът. И това е почти навсякъде така.
Смятам, че в закона трябва да заложим по-големи функции на двете министерства. Даже ако е възможно, цялата тази отговорност и тежест да бъде прехвърлена на двете министерства, за да се приключи с § 4. Иначе § 4 ще остане и за други народни събрания.

Законът, който ни е предложен - някой спомена, че той не довежда до ускоряване на процеса - обаче довежда до една, пак казвам, справедливост. Има и моменти на ускоряване по отношение и на сроковете. И най-важното, поема се една политическа отговорност чрез един по-стегнат контрол, чрез едно по-голямо желание да се извърши самата поземлена реформа. Защото в разговорите, които съм имал със стари председатели на поземлени комисии, основното, върху което те наблягаха, беше следното - през тези четири години промени и противоречиви писма и нареждания постоянно от Министерството на земеделието. От друга страна, нежелание на самото министерство да се извърши тази дейност.
Мисля, че сега чрез този екип, чрез правителството, чрез този бюджет, в който ние заложихме достатъчно средства, чрез по-големия контрол и санкции върху поземлени комисии и фирми, поземлената реформа наистина ще получи своя тласък. Обаче това, което ние всички имаме като виждания и като мисли по този закон, трябва да ги предложим на второ четене, за да стане той още по-добър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов. С неговото изказване времето на парламентарната му група изтече.
Има думата народният представител Христо Стоянов - независим.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, съжалявам, че вчера не присъствах и нямах възможност да изслушам дебатите. Пред страха, че може би ще повторя някои неща реших повече от нещата, които имах да кажа, аз да представя в своите допълнения, които ще направя по време на периода между първо и второ четене.
Една рекапитулация ми показва и аз считам, че в предложения законопроект към двадесет параграфа могат да се приемат без допълнения и изменения. В една втора група от два параграфа считам, че има нужда от уточнения и плюс два параграфа с допълнително уточнение. Считам, че към пет параграфа е целесъобразно да се направят някои нови предложения за решение.
В този смисъл искам да кажа, че това ми дава основание да изразя общо становище по законопроекта, че вече са използвани грешките и опита, които натрупахме през тези шест-седем години и повече от нещата са намерили отражение в положителен смисъл. Вярно е, че този закон беше може би най-много политизиран в резултат на което не искам да скривам, че в държавата ни, в собствениците на земеделски земи се получи една нагласа, че няма оправия в тази насока.
Аз искам да помоля всички този път да се освободим максимум от тази политизация, за която пряко или косвено всички сме виновни и в тази промяна да намерим ония решения, които в знак и на компромис, в това число и политически, но да се освободим от тази психология и да създадем една увереност у всички хора, които в бъдеще ще се занимават със земеделие, че то е едно производство, което може да даде на хората хляб и самочувствие.
Има неща, които ме учудват в някои параграфи и един от тях е този, в който се казва, че едва ли не ще се дават служебни бележки. Ние сме взели земята на хората и вземаме решение да им я възстановим. След като ще възстановим земята, ще възстановим тяхната собственост, каквато те са имали, а тя е била с нотариални актове. Ние приемаме, че един от проблемите ще бъде пазарът на земята, а той ще се съпътства с необходимостта от нотариалния акт - било то земя за вътрешен пазар, било то земя, продавана под един или друг начин и на външни инвеститори. Така че по този въпрос аз мисля, че правим един сериозен пропуск, който аз не мога да си обясня вносителите на каква основа го представят, като си представим само обстоятелството, че направеното възражение от Софийския съюз на адвокатите и Висшия административен съд е решил и отхвърля това тяхно предложение. И на второ място, след като главният прокурор е направил протест във връзка с това и отново този върховен съд е решил, че няма право и че трябва да се правят и да се възстановява земята с нотариални актове, на какво основание вносителите могат да допуснат такова грубо предложение?
Аз лично не искам да спекулирам, но само мога да кажа, че за да си вземе човек земята с две или три-четири места на настоящия етап трябва да плати 1400-1500 лв. А ако трябва да получи и нотариален акт, за всеки нотариален акт се взема по 20 хил. лв. Или този човек, който примерно трябва да плати 1500 лв., ще трябва да плати 100 хил. лв. Ето защо считам, че към този въпрос не трябва да има никакъв компромис.
Искам да отбележа и едно мое лично безпокойство към един принципен въпрос, който законопроектът не решава. Ние всички сме убедени, че в българското земеделие ще намерят място кооперациите, арендната система и фермерската система. Настоящият закон не дава перспективи на фермерството в България. То спира дотук - делим земята от наследниците, а в следващите години - на следващите наследници. Няма страна в света, утвърдила се с фермерско земеделие, в която по този начин да се дава земята или по-скоро да се дели и непрекъснато да се привежда в малки и по-малки блокчета или изобщо собствени граници с невъзможност на развитие на такова земеделие. Този проблем, учудвам се, че поне в този етап трябваше да намери край - след връщането на земята и получаването й, да се сложи едно начало за едно бъдещо фермерско земеделие, каквото особено в някои отрасли нашето земеделие дава много, много силни предпоставки.

Ще се възползвам от случая да кажа още, че наред с другите неща, които този закон не реши, и още в началото и сега не го даже и загатна, това е, че една голяма част от собствениците на земя, които бяха водещи в българското земеделие, продаваха своята земя и купиха едър земеделски инвентар. С този едър земеделски инвентар те са явиха като новатори, като хора, които дадоха перспективи за развитие на земеделието чрез трактори в онзи период, с вършачки и изобщо с механизиране на процесите.
Получи се така, че тези хора, дори продали земята си и купили трактори, днес те не могат да получат нищо, за разлика от тези, които не са си продали земята, си получават земята. Този проблем имаше място в този законопроект, защото, ако този беше решен и както бяха решени други въпроси, най-малко 2 хил. и 500 трактора са били на кредитните кооперации и към 500 трактора са били в частниците, което беше една реална предпоставка за механизираните услуги на дребните наши фермери сега.
Един от болните въпроси, който третира законопроектът, е отново § 4. Така както е поставен, аз се надявам, че ще намери решение, но съм обезпокоен от това как започва законът. Погледнете внимателно и ще разберете, че като че ли почваме отново.
Навярно колегите, които предлагат законопроекта, имат предвид § 31, който казва "че хората запазват правата си по силата на този закон". Но ако вие внимателно погледнете по-нататък, ще разберете, че не е така. Защото в този закон от 1995 г. тази част е на практика отменена от Конституционния съд. Аз се безпокоя дали така сложен и така неизяснен § 31 уточнява и дава тези възможности, за които и колегата Моньо Христов каза, че въпросът е уреден. Тоест това изисква едно прецизиране на проблема.
Уважаеми колеги, в заключение искам да кажа, че в продължение на тези 6 - 7 години ние направихме 14 поправки и 3 поправки на Конституционния съд или 17 и сме на път да направим 18-ата. Американската конституция в продължение на 100 години е претърпяла само 21 поправки.
Да се постараем този път при подготовката на законопроекта за второ четене да направим всичко възможно онова, което казах в началото, е било в определена степен една политическа изява, да се освободим и да внесем повече национален дух и повече интерес на земеделския производител и на собствениците на земеделска земя с оглед да създадем предпоставки за интереси и хъса на младите хора към българското земеделие.
Аз ще подкрепя законопроекта и ще направя своите предложения в онази насока, която казах в началото, в петте параграфа за допълнителни решения и в двата за уточняване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На терена на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи във всичките му вариации и промени си дават среща две политически тенденции. От една страна, носталгията на бившите колхозни ръководители към облагодетелстващите ги колхози и, от друга страна, желанието на собствениците да получат своята собственост. Под разни форми прикрито тези две тенденции се борят помежду си и взема превес или едната, или другата.
Във вчерашното изказване на господин Кръстьо Трендафилов се очерта положително първата тенденция. Той обвини за неблагополучието в нашето селско стопанство промените в закона, които се направиха през 1992 г. от тогавашното мнозинство на СДС. Вярно ли е това, защото от тази констатация зависи нашето отношение към бъдещето на този закон.
Той попита красноречиво да му кажем: "Вярно ли е, че тогава е имало 8 млн. овце? Вярно ли е, че тогава се е произвела повече зърнена продукция от сега?"
Вярно е, господин Трендафилов. Но 8 млн. овце в България имаше и в 1911 г. при 4 млн. население. Тоест през 1911 г. на всеки българин се падаха по 2 овце. По него време се падаха и на двама българи по един добитък, по едно говедо. Какво стана в 1990 г.? На 6 българи се пада по едно говедо и по-малко от на един българин се пада една овца.
Ето какво направи вашето колхозно земеделие.
По зърнопроизводство на глава от населението в 1911 г. са произведени по 663 кг; в 1989 г. - 880 кг. Тук наистина има известен напредък. Но на каква цена, господа! Производствените фондове в селското стопанство за 1989 г. спрямо 1939 г. са нараснали цели 16 пъти, а производството е пораснало около 2 пъти. Това се казва: "Замъчила се планината и родила мишка".
Другите синтетични резултати от 1986 г. до 1989 г. селското стопанство реализира средно по 500 млн. лв. загуба. А неиздължените кредити към банковата система към 1989 г. възлизат на 2,5 млрд. лв. в тогавашен курс.
Освен това вашата колхозна система обезлюди селата. От китни градини, огласяни от кръшен детски смях, те се превърнаха в старчески домове, където умираха, оставени на доизживяване, стари хора. Не вярвате ли? Между 1947 и 1956 г. вече смъртните случаи на село са повече от ражданията, докато преди войната 15 на сто бяха повече ражданията от смъртните случаи. Това нещо расте прогресивно, за да стане в 1985 г. минус 7,6 на хиляда, значи със 7,6 на хиляда смъртните случаи превишават ражданията, и да стигнат до 1995 г. до 11,9.
Ето докъде доведохте вие селското стопанство.
Затова ние тук по принцип трябва да решим, да дадем окончателно решение на въпроса, като възстановим собствеността на хората и да я възстановим напълно, в пълните размери, включително и тези, които са отнети по Закона за трудовата поземлена собственост от 9 април 1945 година.

Защо ще възразявате на това? Нали вие пледирате тук за едро стопанство? Ами, именно като възстановим земята в пълни размери, ние ще запазим едрите селски стопанства. Защо сте против това?
Аз съм против обаче преработването на плановете за земеразделяне, освен, разбира се, в крайни случаи на явни грешки. Защото, ако ние започнем сега отново да преработваме плановете за земеразделяне, ще върнем реформата там, откъдето тя започна. Това не трябва да го направим.
Но ние трябва да подчертаем правото на всеки собственик, който може да установи реалните граници на притежаваната от него земя, да си възстанови по съдебен ред правата, независимо в чии ръце е попаднала неговата земя. По този начин, без да правим промяна на земеразделянето, ще въздадем необходимата справедливост. И не само това, ще намерим едно рационално икономическо решение.
Единствената грешка, която смятам, че направи мнозинството на Съюза на демократичните сили в Тридесет и шестото Народно събрание, е, че допусна собствеността да се доказва с така наречените декларации.
Защо обаче след това две народни събрания с ваше мнозинство не промениха това нещо? Защото именно бивши номенклатурчици и техни приближени се възползваха от тази възможност и взеха маса неоправдана земя.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Точно така!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Точно така беше, аз не говоря случайни работи. Защо не го отменихте? Защото ползваше вашите хора. Ето затова не го отменихте.
Така че по този начин като дадем възможност на собствениците да си възстановят правата по съдебен ред, ние отстраняваме и тази несправедливост.
Безспорно има случаи, когато земята не може да се върне и тя трябва да се компенсира. Тук отново в законопроекта се прокарва една ефектистична тенденция обезщетяването да става по цени, определени от Министерския съвет. Винаги такова бюрократично определяне е обезличаващо, не се съобразява с конкретните условия и не може да бъде справедливо. Затова аз ще предложа оценката на земята да става от специални оценители, лицензирани от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, ползващи се с Методическите указания от същото това министерство.
Обезщетението ще стане с компесаторни бонове. Откъде накъде, кой ги измисли, господа, тези компесаторни бонове да не бъдат ценни книжа и да не могат да бъдат прехвърляни и залагани? Откъде накъде вие ще лишите хората, които са си получили компесаторните бонове от това да ги продадат или да ги заложат, ако, разбира се, намерят някой, който да ги приеме в залог. Защото те ще си бъдат с точно определено предназначение. С тях може да се купуват само земеделски земи и да се участва в приватизационни сделки. Но в тази рамка защо да не дадем възможност на хората да разполагат свободно с тях?
Някой казва, ама, видите ли, щели да ги излъжат и да им ги купят. Абе, недейте смята, че българските граждани са малолетни и невменяеми, та трябва непременно да им пазим правата повече от самите тях. Ние даваме право на българския гражданин да избира правителството на страната, а не му даваме право да се разполага със собствените бонове и да ги продава на когото иска!
В това отношение също ще настоявам да се възприеме пълна възможност за гражданското обращение на тези компесаторни бонове.
Този закон, както е представен, макар и с тези несъвършенства, за които аз казах, трябва да бъде подкрепен и аз ще го подкрепя. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Реплика, да, имате думата, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Аз Ви благодаря за сравненията, които направихте. Или не ги разбирате тези неща, или просто не искате да ги разберете. (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на мнозинството, реплика: "Вие много ги разбирате!")
Изслушайте, ще ви кажа за какво става дума.
Господин Лучников казва така: през 1911 г. - 600 кг на глава от населението при 4 000 000 души население. В годините на колхозното, както господин Лучников казва, земеделие 880 кг на 8 500 000. Извинявайте, обяснението е ненужно.
Господин Лучников, ако Вие наистина пледирате в тази зала да се върнем на ниво 1911 г., аз съжалявам. Но още нещо - демографският срив. Ами, четете икономическата политика на европейските страни и на Европейската комисия в момента. Обезлюдяват масово. Масово обезлюдяват селскостопанските райони. Масово! Там не е имало комунизъм, не е имало социализъм.
Нещо друго. Вие говорите за раждаемост и смъртност. Да, това са факти. Вие ги цитирате точно. Но през 1911 г. близо 90 на сто от населението живее в селата. Там е целият така наречен фертилен контингент, който ражда. Сега в селата са само възрастни хора. Фактите са драстични, те са страшни. Има села, които са намалели за последните 50 години 3-4 пъти. И това са факти. Но те се нуждаят от една нова политика, която в никакъв случай няма отново да върне всички млади хора в селата. В никакъв случай! Това не могат да го направят и тези, към които се стремим.
Не бих искал повече да пледирам, просто исках да кажа тези две-три неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Втора реплика - господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Нужно е да се връщаме и към предишните десетилетия, господин Лучников, но Вие ще се съгласите, че главното ни внимание трябва да бъде свързано с решаване на проблемите сега. Ако се абстрахираме от подробностите, от второстепенните неща, не можем да не признаем това, което сегашният президент по време на предизборната кампания заяви пред българските граждани. Голямата грешка на СДС през 1992 г. е свързана с това, че при разрушаване на едни работещи структури не бяха създадени други работещи структури. И всъщност кучето там е заровено. Тази грешка не беше допусната от другите страни в преход. Аз с много неща съм съгласен, аз съм върл привърженик на това колкото може по-бързо да бъде върната земята, както искате го направете, тъй като сме тръгнали по този път.
Но голямата грешка, повтарям, недопусната от другите страни, непреживели това съсипване на плантации, на производство, на потенциал, е свързана тъкмо с това - че те намериха начин да минат от едни работещи структури със своите проблеми, със своите дефекти, каквито имаше системата, към други форми на стопанисване без загуба. Ето това трябва да признаем и на тази основа ние наистина ще можем с вас да търсим и да намираме работещи решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Имате право на дуплика.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Трендафилов, аз наистина искам да се върнем към 1911 г. по броя на овцете и говедата на глава от населението.
По отношение на застаряващото селско стопанство - в нормалните, модерни държави със селско стопанство се занимават не повече от 7-8 на сто от населението. У нас сега се занимават 19 на сто. Но тук не става въпрос за количеството, а за качеството. У нас на село останаха хора на пенсионна възраст, а тези 10 на сто, които могат да се справят със селското стопанство в нормални условия, са на трудоспособна възраст.
Уважаеми господин Стоилов, в 1992 г. ние бяхме създали условия за приключване на земеделската реформа и връщането на земеделските земи най-късно до края на 1993 г. Затова, когато нас ни свалихте с помощта на тогавашния президент, министър Танев от правителството на вашия сламен човек - Любен Беров, обеща да върне земята до 31 март 1993 г. Това беше "излитане", но до края на 1993 г. имаше пълни възможности тази земя да бъде върната. И ако вие не бяхте замразили реформата с правителството на Любен Беров и с последващото ваше правителство, досега проблемите в нашето земеделие щяха да бъдат зад гърба ни и ние щяхме да бъдем една наистина страна, справила се със своите проблеми. Вие не го направихте и затова не се справихте с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Любомир Божков - не го виждам в залата.
Има думата господин Димитър Божанов.
ДИМИТЪР БОЖАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поредното 18-о изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е продиктувано от необходимостта да се ускори процесът на възстановяване собствеността върху земята и до края на 1998 г. окончателно да приключи земеразделянето. Промените, които се предлагат на нашето внимание, имат редица положителни страни. Възстановява се правото на собственост върху земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други формирования. Възстановява се собствеността върху земи, предоставени с нормативни актове на Министерския съвет и бившия Държавен съвет. Възстановяват се земи, отнети чрез присъди, които са отменени и т.н. Дава се възможност на пропусналите сроковете за подаване на жалби, в едномесечен срок от влизането в сила на промените да сторят това. Дава се възможност на министъра на земеделието да отмени влезли в сила земеразделителни планове при явни грешки. Внасят се редица корекции в чл. 4, като се конкретизират правата на собствениците. Не се обявява план за земеразделяне, ако не са анкетирани поне половината от правоимащите. Създава се глава пета "Обезщетяване", като се определя и съответният ред. Създава се глава шеста "Административно-наказателни разпоредби", като се фиксират глоби за нарушения по този закон и т.н.
Всичко това води до разширяване правата на собствениците, което е едно добро дело и цел на промените.
Освен това промените, които се предлагат, неминуемо ще ускорят поземлената реформа, защото се слагат конкретни срокове за приключване на разпределението на имуществото на заличени организации и прекратяване дейността на тричленки и т.н. На окръжните съдилища се прехвърлят делата, свързани с възстановяване на собствеността, което ще ускори съдебната процедура. Създава се финансово обезпечаване на поземлената реформа със създаване на Фонд "Поземлена реформа" и пр.
Не на последно място се създава и възможност за пазар на земята, което ще подобри, от една страна, инвестиционният климат у нас и ще доведе до ускоряване на естествената комасация на земята.
Във всички случаи обаче, когато се говори за ускорено връщане на земята, трябва да се има предвид, че освен ускорено, земята трябва да се върне по възможно най-справедлив начин. Трябва да се предпазим от опасността, бързайки да върнем земята, да узаконим предишни беззакония при земеразделянето. Защото въоръжена със закон, несправедливостта е наистина опасно нещо.
В това отношение поправките не визират такива важни моменти като връщането на земята с така наречените клетвени декларации. За мен това е един несправедлив и непочтен начин, защото се възползваха определени хора да се сдобият с чужда земя, а длъжностните лица от поземлените комисии - да раздават селективно земята, тоест, на свои хора. Парадокс е, че в дадени населени места, където са признати земи с клетвени декларации, сега земята не стига, за да се възстанови на правоимащи, доказали собствеността си със съдебно решение. Има случаи, когато наследниците на бившия собственик са получили по-малко земя отколкото неговите ратаи и пр.
Промените в закона не уреждат този въпрос. Неуредени са в достатъчна степен и въпросите около така наречените замянки и подарени земи, особено когато липсват опис-декларации. Или пострадалите при отнемането на земите сега отново са потърпевши при възстановяването им.
Посочените в глава пета "Обезщетяване" поименни бонове, които не са ценни книжа, не могат да се продават. Следователно, компенсацията е частична, защото говорим за пазар на земята, а компенсационните поименни бонове за същата тази земя са без пазар. Макар и значителни да са глобите, които се предвиждат на длъжностни лица за нарушение по този закон - от 50 до 500 хил. лв., то те са напълно недостатъчни. Ако направим сравнение между предвиденото наказание и нарушение на длъжностните лица, ще видим, че няма съответствие между тях. Ако собственикът е ощетен от длъжностното лице примерно с 20 дка по средна цена 300 хил. за декар, щетата възлиза на 6 млн. Или съответно длъжностното лице е подарило на друго тези 6 млн. За мен това е престъпление, което освен че трябва да се наказва с глоба, правоимащият трябва да има възможност да заведе и персонално съдебен иск за щетата, нанесена му от длъжностното лице. Отделно може да се разсъждава и върху злоупотребите с качеството на връщаната земя, сроковете за възстановяване и т.н.
С настоящите промени, които ни се предлагат, естествено, не могат да се изчистят всички неща. Но аз ще гласувам за тези промени, като си запазвам правото да внеса редица поправки преди второто четене, защото тези промени са значителна крачка във вярна посока към ускоряване хода на поземлената реформа и справедливо връщане на земята на нейните собственици.
Ще гласувам за промените в закона, защото съзнавам, че законотворчеството като висша проява на човешката мъдрост този път и с тези промени ще съдейства за срочно и справедливо приключване на поземлената реформа и България ще направи една сериозна заявка към Европейския съюз и европейските ценности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божанов.
Има думата господин Петър Рафаилов.

ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми ще бъде принципно изградено в две части. Първата част ще включва моите изводи, свързани със законопроекта, който се предлага от вносителя, а във втората част - съответни мои забележки или искания, които ще предложа за второто четене с цел налагане на волята на законодателя, която е прокарана в този законопроект.
По отношение на предложения законопроект искам да кажа, че той е плод на едно национално съгласие, което ние постигнахме тук, в тази зала, и изразихме в Декларацията за национално съгласие, а също така почива на безспорното искане на всички политически сили в ускорени срокове да приключи поземлената реформа и да се върнат земите на собствениците. Това е принцип, който никоя от политическите сили не отрича. В този смисъл моите суперлативи към вносителите са свързани с предложените изменения със законопроекта, свързани са с проблеми, които се поставят отдавна от всички без изключение избиратели по места.
Става въпрос за възможността влезлите в сила планове за земеразделяне да бъдат променяни при определени условия от министъра на земеделието и поземлената реформа - нещо, което отдавна трябваше да стане, тъй като на много места поради незнание или поради непоставяне на проектите за планове на видно място, голяма част от хората не са имали възможност да оспорят тоя проектоплан, вследствие на което им е нарушено правото на собственост и се разминава връщането на земята им в размери и местности по решението на поземлената комисия. Това е предвидено в законопроекта да се реши и аз напълно го одобрявам.
Вторият проблем, който в действителност е разрешен успешно в представения законопроект, е свързан с възможността изтървалите срока да предявят искове в съдилищата за възстановяване на собствеността си, да могат да сторят това. Това е вторият фундаментален въпрос, който се поставя по места от всички граждани.
Безспорно следващият момент е свързан с възможността да се възстановят горите по начини, посочени в законопроекта.
Тези три фундаментални въпроса, както и духът на предложения законопроект обуславят моето твърдо убеждение да призова народните представители да гласуват законопроекта на първо четене.
В същото време ще си позволя да посоча моменти, които според мене не са достатъчно добре детайлизирани или не са предвидени в този законопроект. Това са правни моменти, които аз считам също за изключително важни, за да може веднъж завинаги ние да разрешим въпроса с реформата по връщането на земята по един окончателен начин.
За какво става въпрос?
В чл. 10, ал. 1 се заличават думите "и включени в тях", т. е. премахва се несправедливостта да се възстановяват само тези земеделски земи, които са отчуждени или са притежавали собствениците преди образуването на ТКЗС, но задължително би следвало тези земи да са включени в ТКЗС. Тази несправедливост се премахва, като с предложеното изменение тези земи се възстановяват преди образуването на ТКЗС.
В същото време обаче нищо не се казва за тези земи, които са отчислени и причислени към държавния поземлен фонд по Закона за трудово-поземлената собственост от 1946 г. Такъв израз съществуваше в първоначалната версия на този закон, но през 1995 или 1996 г. с поредното изменение на закона тази категория собственици по същество бяха лишени от възможността да възстановят земите си. Аз смятам това за несправедливо и ще пледирам на второто четене да се включи текст в чл. 10, ал. 1: "Собствеността се връща на собствениците преди образуване на ТКЗС и на тези собственици, на които са отчуждени земи по Закона за трудово-поземлената собственост от 1946 г. и са включени в държавния поземлен фонд", защото тези хора към момента на образуване на ТКЗС вече не са притежавали тези земи.
Оттук преминавам към един много важен според мене въпрос, а това е Законът за трудово-поземлената собственост от 1946 г. Като принцип искам да кажа моето категорично мнение, че този закон не отговаря нито на духа, нито на правната логика на приеманите от нас закони, свързани с поземлената реформа. Напротив, този закон е архаичен, остарял и влиза в непрекъсната колизия със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Бих дал пример с чл. 21, т. 14 от Закона за трудово-поземлената собственост, който е в сила и не е отменен, където се обявяват за нищожни през 1946 г. всички сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, на земеделски земи със задна дата - от 1944 г. И се получава парадокс: ако човек е купил с нотариален акт земеделска земя през 1945 г., този нотариален акт е нищожен и той сега не може да претендира за възстановяване на собствеността. Разбира се, аргументът на законодателя през 1946 г. е бил, че видите ли, това са сделки, с които се цели да се заобиколи ограничението за големината на притежаваните земеделски земи и умишлено са прехвърлени земи, за да се намали техният размер.
Аз обаче искам да ви кажа, че не може човек през 1944 или 1945 г. да е бил толкова далновиден, че да знае, че през 1946 г. ще влезе закон, който ще обяви за нищожни всички сделки от 1944 г. Според мене тези хора са изключително онеправдани. Те имат документ за собственост, който е валиден в нашата държава, и това е нотариален акт за собственост. Те също трябва да имат право да получат тези земи, разбира се в границите, в размерите, които ние с вас сме определили.
Всички тези текстове поставят един много важен за разрешаване въпрос и това е Законът за трудово-поземлената собственост. Според мене има два начина за разрешаването. Първият начин - и аз декларирам, че ще го направя за второто четене - е да внеса предложение в Преходните и заключителните разпоредби да бъде отменен Законът за трудово-поземлената собственост от 1946 г. Второто алтернативно предложение, което мога да направя, е да се прегледат текстовете и тези текстове, които влизат в колизия със сегашния закон, да бъдат отменени в Закона за трудово-поземлената собственост поименно. По този начин според мен ще се разреши големият проблем с колизията между тези два закона.
На следващо място, забележките ми са свързани с чл. 17, ал. 2 от съществуващия закон, където не се предлага промяна с настоящия законопроект. Става дума за така наречените доброволни делби, които могат да се правят преди влизането в сила на плана за земеразделяне. Аз предлагам на вашето внимание за размисъл следното: не е необходимо дадена земя при подготвен план за земеразделяне поради наличието на доброволна делба да води до допълнително раздробяване на парцела, до прекарване на нови пътища, поради това че е налице предварителната делба между роднини. Това само забавя реформата.
Предлагам подходът да бъде, както е в Закона за териториално и селищно устройство, в застроителните граници: дава се един парцел, възстановяват се наследниците с прокараните пътища и тези наследници се освобождават от съдебни такси по делбите, както е предложено от вносителя. Оттам нататък обаче те могат да делят тоя парцел без проблем, стига обаче той да отговаря на условията: да има излаз на път, а не сега допълнително да се правят пътища.
Другите ми забележки, свързани с предложения законопроект, обхващат недостатъчните санкции според мене за тези лица, които разорават вече съществуващи пътища и унищожават трайни знаци. Считам, че тези санкции би трябвало да бъдат завишени, защото държавата хвърля много средства, за да прокарва тези пътища.
Тези и други промени само биха превърнали това изменение на закона в едно действащо изменение и ще доведат до действителен тласък на реформата. Аз ви предлагам да гласуваме на първо четене тоя законопроект, като на второто четене добавим и тези неща, които предложих на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Владислав Костов има думата.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще погледна на въпроса от друг ъгъл, защото моите колеги от всички парламентарни групи много обстоятелствено разгледаха предимствата и някои неща, които според тях трябва да се променят в така предложения законопроект. Затова няма да ги повтарям. Искам да изтъкна някои неща, които мисля, че трябва да прозвучат в тази зала, а това е, че вече седем години възстановяването на собствеността върху земеделските земи си остава неосъществена мечта на българския народ.
Българското земеделие, лишено от основата си - собствеността на земята, е в тежко състояние. Хора, които принесоха земеделието в жертва на своите политически амбиции и идеологически заблуди, които по административен и законодателен път се опитаха да отдалечат българското земеделие от естествения път на неговото развитие, нанесоха огромни и трудно преодолими щети. Нашето земеделие няма друг път - и се надявам, че няма човек в тази зала, който да мисли иначе, - освен пътя, доказал се във всички развити, демократични, икономически развити държави в света. Опитите да се преиначи или дори да се спре реституцията и реформата на земеделието и да се реанимира под една или друга форма чуждият и отречен път на развитие на земеделието като някакъв модел на колхозна форма на стопанисване и организация, се провали с гръм и трясък отново. Той се провали и в неговата родина. Провалиха се и апологетите на тази политика и политическата сила, която провеждаше тази политика. Голяма част от тези апологети, разбира се, отсъстват от тази пленарна зала, но за съжаление констатираме, че все пак техният дух продължава да обсебва известна част от колегията и по-специално ще визирам, да ме извинят, от лявата третина на залата. И това е печалното.
Законопроектът е резултат от работата на голям и авторитетен екип от специалисти, резултат от изстрадан опит. Взети бяха предвид стотици предложения и жалби от граждани, организации, съюзи и т.н. Аз лично подкрепям този законопроект и се надявам, че той ще бъде подкрепен и от едно значително мнозинство от народното представителство, за да може действително един нов и амбициозен екип в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и реорганизиращите се по места състави на поземлените комисии, активно подпомагани от местните общински и областни администрации, да се справят с нелеката задача да възстановят бързо и справедливо собствеността на българските селяни, на българските земеделци. Те искат това от нас, те искат това от всички нас, защото ние всички се срещаме с тях и знаем техните болки и несгоди, за да можем да тръгнем напред, за да не се срамим от недоимъка и от просията.
Аз поемам лично с цялата отговорност на човек, занимавал се 40 години със земеделие, че ние трябва да приемем този законопроект и ви призовавам да надмогнем всичко, за да дадем път в живота на този закон. Този закон е сътворен от хора, които ще го прилагат в края на краищата, за да има в България истинска земеделска собственост, преуспяващи земеделски производители, просперитет на българското село и на българската икономика.
Аз съм съгласен, че в този законопроект има някои неща, които трябва да се променят между първото и второто четене с предложения на народните представители, които ще бъдат много обстойно разгледани в комисията. Все пак искам да кажа само две неща. Това не е основен закон, това е законопроект за изменение и допълнение на съществуващ закон. Към 20 август вече са върнати 54 на сто с окончателни решения на поземлените комисии, с протоколи за въвод и със скици. Тоест етапът е преполовен. Някои предложения може да звучат много добре и много справедливо, но това не значи да седнем и да върнем нещата от нулата. Ние много внимателно трябва да видим кое е полезно, кое е рационално и кое ще способства действително да бъде бързо възстановена собствеността върху земята.
И второто, което е - заедно с мръсната вода да не изхвърлим и бебето, тоест с добрите си желания да подобрим този законопроект да не създадем основната предпоставка да отложим приключването на тази задача, която е приета в програмата на Обединените демократични сили, до края на 1998 г. в основни линии - това значи над 95 на сто, това значи основни линии - да бъде възстановена собствеността върху земята. Ето, това е водещото, което ние като политически дейци, ние всички тук сме политически дейци, трябва да свършим.
В името на тази родолюбива цел, в името на бъдещето, в името на българското, което трепти в сърцата на всички ни, аз не правя изключение тук за никого, този закон е необходимо да го приемем, за да се възстанови бързо и справедливо земята на нейните собственици, да им дадем шанса да се разпореждат със собствената си земя. С това, уверен съм, ще изпълним своята мисия като законодатели и поколенията ще ни бъдат благодарни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз нямам време за по-дълго изказване. Искам само да подкрепя казаното от господин Лучников с някои допълнителни мисли.
Не зная защо във внесения законопроект от Министерския съвет въпросът с клетвените декларации не се визира, за да се преразгледа узаконената кражба на земеделска земя с тъй наречените клетвени декларации. Става дума за близо 4 млн. дка земя в най-плодородните, равнинните райони на страната.
Не съм юрист и не зная как е в другите държави по света, някъде другаде разрешено ли е с клетвени хартийки да се придобива собственост в такива огромни размери. В редица случаи чрез клетвени декларации е заграбена толкова много земя, както например в село Бресник, Пловдивско, че на реалните собственици няма как да се върне земята. Има и куриози. Сутринта един човек от Кермен, Сливенско ми каза, че в съда той е предоставил нотариален акт при спор за една нива, но клетвената декларация на неговия опонент е призната наравно с неговия нотариален акт и нивата е разделена на две. Това са абсурди.
Може да се възрази, че е твърде късно законът да се коригира по отношение на клетвените декларации, както и да се възрази, че в чл. 12 е предвиден механизъм в случай на лъжлива клетвена декларация да има наказание. Неотдавна в Комисията по земеделието, горите и аграрната реформа инженер Динков съобщи, че в България има само един осъден човек за фалшива, за лъжлива клетвена декларация. Така че този механизъм просто не работи. Не е късно да измислим корекция на закона, свързана с клетвените декларации.
В стотици селища общинската земя е обсебена с клетвени декларации. Особено са се надпреварвали да присвояват земя с клетвени декларации първите, подчертавам това, доброволни съоснователи на текезесетата по места. Това бяха предимно малоимотни хора. Сега с клетвените декларации някои от тях са на път да станат, ако им позволим, разбира се, поземлените първенци в съответните селища.

Аз ще кажа, че в моето родно село Малево, Хасковско, от 3 хил. дка общинска земя са останали само 800 дка. Другите 2 хил. и 200 дка са придобити чрез фалшиви клетвени декларации. А имаме 200 човека, които чакат да бъдат оземлени.
С една дума, едни са се награбили, а други ще стоят с празни ръце, затова защото някой е имал глупостта през 1992 г., както посочи господин Лучников, да внесе тази поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но знаете, че не е луд този, който изяжда зелника. Въпросът е ние ще имаме ли достатъчно воля като законодатели, достатъчно решимост, да поправим сторената грешка, сторената глупост, ако щете, узаконеното престъпление, да се краде хубава земя с нищо незначеща клетвена хартийка.
Зная, ще се възрази на това, че това означава огромен труд на поземлените комисии, задържане на поземлената реформа. Но в крайна сметка кажете ми, колеги, аз го казах и в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, защо трябва да водим борба с криминалната престъпност, с кражбите, с уличните, с нощните крадци, когато ние узаконяваме едно престъпление? А поземлената реформа и без това е забавена.
Нека да поправим радикално допуснатия правен абсурд - Народното събрание да узаконява кражба на поземлена собственост. Изобщо, дайте да се съобразим с масовото недоволство на хората, което касае не само въпроса с клетвените декларации, но и проблемите, свързани с § 4. Хората са недоволни в цялата страна и атакуват 90 на сто от влезлите в сила земеразделителни планове, по реда на чл. 17, ал. 8, т. 2 от закона и чл. 26 от правилника за неговото прилагане заради явни наличия на фактически грешки и допуснати закононарушения. Земята трябва да се върне в реални граници, но да се върне справедливо.
Практиката в министерството на земеделието, горите и аграрната реформа показва, че комисиите на това министерство удовлетворяват едва около 40 на сто от молбите за частична ревизия на влезли в сила земеразделителни планове и само в 5 - 6 на сто от случаите се допуска пълна преработка на тези планове.
Според някои пресмятания ще трябва да бъдат поправени около 1000 - 1200 земеразделителни планове в цялата страна, което наистина е огромен труд. Но това са исканията на хората. А тези хора, уважаеми колеги, нас са ни избирали за народни представители. Ние в това Народно събрание сме се клели в Конституцията на Република България, в която в чл. 17 е заявено, че "частната собственост е неприкосновена".
Дайте да изпълним желанията на хората! И наистина чрез този ремонт, нека той да се окаже последен, да направим един хубав закон, за да се върне поземлената собственост на хората така, както това е нужно да бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Предстои гласуване. Моля, поканете депутатите в залата.
Предстои да гласуваме два проектозакона. Ще ги поставя на гласуване по реда на тяхното постъпване. Най-напред е постъпил проектозаконът, внесен от народния представител Златко Златев, на 25 юли 1997 г.
Моля, режим на гласуване за проектозакона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Златко Златев.
Гласували 173 народни представители: 73 за, 46 против, 54 въздържали се.
Проектозаконът не е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерския съвет на 27 август 1997 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 204 народни представители: 149 за, 18 против, 37 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурни предложения? Няма.
Има думата господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Известно е, че всеки народ има своите избрани народни представители, но и всеки народ има своите призвани народни представители. Такъв истински народен представител бе големият български публицист, писател и журналист Георги Марков. В неговата книга "Задочни репортажи за България" той още през 70-те години разкри антинародната и антибългарска дейност на управляващата тогава Българска комунистическа партия.
На 11 септември, на днешния ден през 1978 г., Георги Марков почина в Лондон, четири дни след като бе станал обект на покушение от страна на български и съветски тайни служби.
Убийството на Георги Марков потресе всички честномислещи български хора, всички истински демократи и творци по света. Убийството на Георги Марков премахна физически един противник на комунистическия режим в България. Но остана словото на писателя, остана силата на неговото гражданско поведение в онези години. И това слово, и това поведение е живо и днес.
Поклон пред светлата памет на големия български писател, и истински народен представител Георги Марков. (Одобрителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за процедура.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! При дебатите по измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бяха направени от няколко народни представители процедурни предложения за удължаване на срока за предложения за второ четене на 14 дни. Не зная защо председателят не подложи това на гласуване.
Моето предложение е, имайки предвид сериозните предложения и критиките към определени текстове, този срок да бъде удължен на 14 дни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Председателят не постави на гласуване, защото не беше направено такова предложение. Има ли възражения против това предложение?
РЕПЛИКИ: Има! Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да се изкаже възражението.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Законът не е толкова обемист. Той е отдавна между вас и вие сте имали възможност добре да се запознаете с него. Не намирам никаква необходимост да продължаваме срока, което само ще забави неговото приемане. Вие знаете, че на нас една от основните ни цели е да ускорим аграрната реформа. Затова възразявам против продължаването на срока. Седем дни са достатъчни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има искане за процедурно предложение. Изказа се противно мнение. Моля, гласувайте.
Гласува се предложението за удължаване на срока. Изказа се противно мнение. Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители, 42 за, 114 против, 14 въздържали се.
Предложението не се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРЕЗ 1995 Г. Вносител - Министерски съвет.
Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев, председател на Комисията по опазване на околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, почитаеми дами и господа народни представители! Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите по внесения годишен доклад за състоянието на околната среда на Република България, внесен от Министерския съвет с вх. N 02-03-8 на 15 юли 1997 г., е следното:
Комисията по опазване на околната среда и водите на свое заседание на 29 юли 1997 г. разгледа внесения от Министерския съвет Годишен доклад за състоянието на околната среда на Република България за 1995 г.
Докладът беше представен от госпожа Евдокия Манева, министър на околната среда и водите.
В дискусията взеха участие неправителствени екологични организации, които представиха своите становища.
Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на околната среда на Република България за 1995 г.
Становището на комисията е прието единодушно.
Тъй като съгласно чл. 4 на Закона за опазване на околната среда Министерският съвет един път годишно изготвя и внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда и след приемането му го обнародва като годишник за състоянието на околната среда, следва да се приеме решение от Народното събрание, което предлагаме да има следния вид:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на
околната среда за 1995 г.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда,
РЕШИ:
Приема годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда на Република България през 1995 г."
Това е предложението за решение. Вие, господин председател, трябва да го подложите на гласуване.
Аз бих искал да отбележа, че става въпрос за състоянието на околната среда през 1995 г., т. е. преди две години, и една от устните препоръки, които бихме направили по-скоро към Националния статистически институт, отколкото към Министерството на околната среда и водите, е да се внасят по-рано съответните данни за състоянието на околната среда, за да може да съвпадат предложенията за мерки с мандата на съответните правителства. През 1995 г. беше на власт правителството на БСП, на Жан Виденов, така че мерките, които това правителство е предложило в края на този доклад за състоянието на околната среда, в някои отношения не съответства с новите виждания на кабинета на Обединените демократични сили, кабинета на Иван Костов, ето защо ние предлагаме там, където има нови виждания, да се отбелязва становището на кабинета, който в момента управлява страната, със специална забележка.
В подробности няма смисъл да влизам. Докладът е раздаден. Комисията го е разгледала подробно, в т. ч. и неправителствените организации имаха възможност да направят бележки по този доклад.
Това е становището на комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Имате думата по внесения доклад. Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз благодаря на господин Тошев, че той подчерта за това, че докладът е от 1995 г., но искам да отбележа няколко неща, които радват на пръв поглед. Дано тази тенденция се засили.
Първо, според нас е налице една комуникация между държавните институции - нещо, което досега ние не забелязвахме поне в действията по опазване на околната среда.
Второто, което искам да подчертая, е, че е налице вече добрата воля на Министерството на околната среда и водите за решаване и поставяне за решаване поне на тези проблеми, които стоят пред нас, а те са огромни.
Това, което ме смущава тук, е, че все още ние не можем от този доклад да добием пълни впечатления за данните и дали наистина има подобряване или данните са отрицателни. Все още е голям броят на количествата отпадни води, които се вливат в Черно море без пречиствателни станции. Те са приблизително над една трета от тези, които се заустват.
Именно от тази гледна точка искам да благодаря на министерството и на Комисията по опазване на околната среда и водите, която е допринесла за това този доклад да достигне до нас и като една препоръка - в следващата година в началото ние да видим наистина един доклад, по който можем да направим сравнение с данните и да набележим съответните мерки, които предстоят да се взимат с оглед на преструктурирането на нашата икономика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Аз смятам, че важността на този доклад е голяма, особено в развитието на нашата страна, и трябва да се изкаже съжаление, че няма представител на Министерството на опазване на околната среда и водите. Нашето обсъждане минава твърде формално - само Зелената партия реагира професионално.
Има ли други желаещи да се изкажат? Да се надяваме, че следващият отчет за състоянието на околната среда, който също ще се отнася за доста отдавна минал период, ще бъде разгледан с по-голямо внимание.
Ако няма други желаещи да се изкажат, предлагам да гласуваме следното решение.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на
околната среда за 1995 г.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда,
РЕШИ:
Приема годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1995 г."
Моля, гласувайте!
Гласували 154 народни представители, 154 за, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Решението е прието.

Ще използвам последните 10 минути до почивката за следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА БАНКОВАТА ТАЙНА ЗА ЛИЦА С НЕСЪБИРАЕМИ КРЕДИТИ.
Най-напред давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! "На заседанието си, проведено на 17 юли 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроекта за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити N 54-01-36 и взе следното решение:
Комисията одобрява по принцип предложения от господин Каракачанов преработен вариант на законопроекта, който не противоречи на конституцията и действащото законодателство и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Каракачанов желае ли да вземе думата като вносител? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да изразя благодарност на цялата комисия, както и лично на господин Лучников за отношението, което те демонстрираха към закона. Това отношение беше най-вече делово и бяха направени много полезни и добри добавки. За мен най-важно от всичко беше, че в комисията пролича желанието и разбирането този закон да мине и да бъде приет от Народното събрание и най-вече в смисъл, че с този закон ние наистина ще направим една решаваща крачка към борбата с организираната престъпност. Казвам това без да пренебрегвам действията на Министерството на вътрешните работи и всички органи, които работят както се казва на поле, на място, но техните действия няма да бъдат много ефективни, ако борбата не се започне именно от Народното събрание и именно чрез законодателни мерки, защото в момента нашето законодателство за съжаление в много случаи дава възможности на лица, които съвсем откровено са грабили от държавата и в крайна сметка от всички нас, да се прикриват. А изхождайки и от това, че в нашата държава има за съжаление в момента едно настроение на нежелание да се борят с организираната престъпност, особено от чиновниците имам предвид, то естествено тези лица ходят безнаказани. И затова именно смисълът на този закон е ние да ги посочим, именно като народни представители, кои са тези лица и не по принцип, а като имена, за да попитаме след това съдебните органи, органите на МВР какво правят те срещу тези лица и защо досега не са взели мерки срещу тях.
Моето дълбоко убеждение е, че организираната престъпност в България е стигнала до такова равнище, че единствената борба с нея е, ако ние излезем открито и посочваме имена. Знам, че това е неприятно. Знам, че в много случаи това може да засегне нечии интереси, но твърдя, че това е в интерес на страната. Защото борбата с организираната престъпност може да бъде ефективна само ако тя се води открито и зад нея стои общественото мнение. Общественото мнение в момента е съгласно по принцип, че трябва да има борба, но то не знае срещу кого се води конкретно. Аз искам ние най-после да посочим срещу кого конкретно трябва да се борят и общественото мнение, и органите на сигурността. Така че това е целта на този законопроект. Той, твърдя, ако има политическо отражение, то ще бъде в интерес на всички политически сили. И затова ви призовавам да го подкрепите.
Искам да добавя нещо съвсем конкретно. Има по-скоро една малка грешка и аз за второ четене ще внеса текст за добавка. В изречението в чл. 1, където се казва, че "Не са банкова тайна сведенията относно факти и обстоятелства, засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на физически и юридически лица, получили левови и валутни кредити след 1 януари 1987 г. от търговски банки и Държавна спестовна каса и класифицирани като несъбираеми (безнадеждни), когато размерът на неиздължената главница е над размера на 5 млн. лв.". Аз предлагам тук да се добави към неиздължената главница и лихвите. Съвсем кратко искам да обясня защо. Безспорно 5 млн. лв. са една граница, която в момента е естествено минимална. Но нека да си спомним, че 5 млн. лв. през 1987 г. бяха огромна сума. Ако не се лъжа Първа частна банка даже беше основана с 3 млн. лв., но във всеки случай с не повече от 5 милиона. Така че начинът да се излезе от това положение, без да се влиза в подробности в закона, е да се добавят и лихвите. Защото все пак, ако тази сума е взета през 1987 г. и ако са спазвани законите на държавата, съответната банка би трябвало да начислява лихви и тогава отдавна тези 5 милиона са надскочени. Така че мисля, че тази малка забележка ще уравновеси нещата. Надявам се, че тя ще бъде приета на второ четене.
Още веднъж благодаря за съдействието на всички, които помогнаха да направим този закон и се надявам, че той ще бъде приет единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли желаещи да вземат думата. Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, внесен от народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 179 народни представители: 178 за, няма против, 1 въздържал се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Половин час почивка - до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме работата.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, който приехме в сряда, ще ви запозная с актуалните въпроси и питания, включени в заседанието за парламентарен контрол утре, петък, 12 септември 1997 г.
1. Министър-председателят на Република България господин Иван Костов ще отговори на питане от народния представител госпожица Екатерина Михайлова.
2. Заместник-председателят на Министерския съвет и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев ще отговори на актуални въпроси от народните представители господата Яшо Минков, Иво Атанасов и Атанас Богданов и на питания от народните представители господата Румен Овчаров и Яшо Минков.
3. Министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос и питане от народния представител госпожа Емилия Масларова.
4. Заместник-председателят на Министерския съвет и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител госпожа Донка Дончева.
5. Министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител господин Валентин Симов.
6. Министърът на здравеопазването доцент Петър Бояджиев ще отговори на питане от народния представител професор Иван Зънзов.
7. Министърът на финансите господин Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител господин Кънчо Марангозов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на културата госпожа Емма Москова е поискала отлагане със 7 дни на отговорите на актуалните въпроси от народните представители госпожа Елена Поптодорова и господин Иво Атанасов.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на търговията и туризма господин Валентин Василев поради отсъствие от страната. Народният представител госпожа Дора Янкова ще получи отговор в заседанието на 19 септември 1997 г.
Понеже министър-председателят на Република България господин Иван Костов ще заминава, предлагам на уважаемите колеги народни представители да гласуваме едно решение, с което да приемем утре парламентарният контрол да започне вместо в 11,00 часа в 9,00 часа.
Предлагам да гласуваме следното решение:
"На основание чл. 86 от Конституцията на Република България Народното събрание
Р Е Ш И:
Парламентарният контрол на 12 септември 1997 г. да започне вместо от 11,00 часа от 9,00 часа".
Моля колегите да гласуват така предложеното проекторешение.
Гласували 142 народни представители: 107 за, 29 против, 6 въздържали се.
Решението е прието.

Продължаваме с точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ.
Вносител е Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да прочете становището на ръководената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Законопроект N 02-01-26 от 30 юли 1997 г. за изменение на Закона за държавните такси.
На заседание, проведено на 9 септември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение на Закона за държавните такси. От името на правителството законопроектът беше представен от представител на Министерството на финансите.
При излагане на мотивите бе изтъкнато, че причините за предлаганото изменение са доказаните в практиката неудачни решения, произтичащи от противоречие между текстовете на чл. 1, ал. 1 и на изречения трето и четвърто на ал. 2 от чл. 2 на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 1, ал. 1 държавните такси се събират по размери, определени в тарифи, одобрени от Министерския съвет.
С изречение трето на чл. 2, ал. 2 се определя такса от 500 лв. за случаите, когато не е указана цената на документа или услугата или когато не може да се определи пазарната цена. Този размер на таксата е определен през 1991 г.
С изречение четвърто също от 1991 г. е определена такса от 200 лв. по искове, които не подлежат на оценяване.
Горните размери на таксите отдавна не съответстват на променящите се пазарни условия и би следвало периодично само за това да се изменя законът, което според вносителя не е целесъобразно.

Със закона по принцип се определят само видовете държавни такси, без да се фиксират техните абсолютни величини. Не е оправдано изключението, което се прави за тези два случая за определяне на абсолютните величини на таксите. Правилно е тези размери също да се определят със съответни тарифи, утвърждавани от Министерския съвет.
Народните представители единодушно подкрепиха внесения законопроект, поради което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение на Закона за държавните такси на две четения в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев, за доклада.
Има ли желаещи да вземат думата по така внесения законопроект?
Всъщност законопроектът е елементарен. Той има един-единствен параграф - "В чл. 2, ал. 2 изречения трето и четвърто се заличават".
Има думата по процедура господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Предлагам процедурно по тази точка в залата да бъде поканен заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция госпожица Златка Русева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението в залата по време на първото четене на законопроекта да бъде поканена и да присъства госпожица Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: 120 за, 8 против, 4 въздържали се.
Предложението се приема.
Моля, госпожица Русева да заповяда.
Има ли желаещи да вземат думата? Госпожица Русева, ако желае да вземе думата?
След като няма желаещи да вземат отношение ще поставя на гласуване за първо четене Законопроекта за изменение на Закона за държавните такси с параграф единствен, който гласи: "В чл. 2, ал. 2 изречения трето и четвърто се заличават".
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 142 за, няма против, 6 въздържали се.
Законопроектът за изменение на Закона за държавните такси е приет на първо четене.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да направя процедурно предложение - да преминем към второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавните такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли различно становище от изказаното? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Цонев - да преминем към второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавните такси.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 151 за, няма против, 4 въздържали се.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля, господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за изменение на Закона за държавните такси
(Обн. Изв. бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., Изв., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г, бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г.,              бр. 69 и 87 от 1995 г. и бр. 37, 100 и 104 от 1996 г.)

Параграф единствен. В чл. 2, ал. 2, изречения трето и четвърто се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли желаещи да се изкажат?
Поставям на второ гласуване Законопроекта за изменение на Закона за държавните такси с прочетеното от господин Цонев съдържание в смисъл:
"Параграф единствен. В чл. 2, ал. 2 изречения трето и четвърто се заличават."
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 152 за, няма против, няма въздържали се.
С това Законът за изменение на Закона за държавните такси е приет и на второ четене.
Благодаря и на госпожица Русева за присъствието.
Съгласно гласуваната програма, това беше точка четвърта от дневния ред.

Преминаваме към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, РЕГУЛИРАЩО ДЕЙНОСТТА НА ЕИБ В БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Моля, господин Цонев, като председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроект N 02-02-9 от 30.07. 1997 г. за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България, внесен от Министерския съвет, е следното.
На заседание, проведено на 9 септември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България, подписано на 14 юли 1997 г. в София.
От името на правителството законопроектът беше представен от представител на Министерството на финансите. При излагане на мотивите на законопроекта се изтъкна, че през последните шест години Европейската инвестиционна банка работи активно с нашата страна. Съгласно статута на Европейската инвестиционна банка, за да може банката да оперира в страна - нечленка на Европейския съюз, е необходимо тя да получи мандат от Европейския парламент и да сключи Рамково споразумение с нея.
Досега с банката са сключени две такива споразумения за периода 1991 - 1993 г. и 1994 - 1996 г. На основата на тези споразумения нашата страна е сключила с Европейската инвестиционна банка кредитни и гаранционни споразумения на обща стойност 286 млн. екю.
Новото Рамково споразумение, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България, подписано на 14 юли 1997 г., е безсрочно и регулира цялостната дейност на банката в България. То е важна стъпка във финансовите отношения на нашата страна с Европейската инвестиционна банка и с Европейския съюз като цяло.
Текстът на споразумението отразява статута на Република България като асоцииран член на Европейския съюз и съответства на заявеното желание за пълноправно членство в Европейската общност. На банката се предоставят данъчни облекчения за дейността й в България, които изключват освобождаване от непреки данъци. Същите или подобни привилегии са предоставени и на представители на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Предвижда се при уреждане на финансови и юридически спорове да се признава юрисдикцията на съда на европейските общности в съответствие с българските закони. Това води до необходимост от прилагането на чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, което пък изисква ратификация на Рамковото споразумение.
Народните представители единодушно подкрепиха внесения законопроект, поради което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България, на две четения в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Желаещи да вземат думата, становище? Друга комисия няма. Ако няма желаещи за изказване, да пристъпим към гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители да влязат с оглед предстоящото гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на ЕИБ в България, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 152 за, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Искам да направя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли друго становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Цонев да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: 136 за, против няма, 3 въздържали се.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, РЕГУЛИРАЩО ДЕЙНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА В БЪЛГАРИЯ.
Господин Цонев, ако обичате да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:  "Закон за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: 155 за, 1 против, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Член единствен. Ратифицира Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България, подписано на 14 юли 1997 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване член единствен в съдържанието, което току-що беше прочетено от господин Цонев.
Гласували 158 народни представители: 158 за, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към точка шеста:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по икономическа политика господин Никола Николов, някой от заместниците или членове на комисията.
Моля, квесторите да потърсят господин Николов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение преди точката, която обявихте, да преминем към точката, която е следваща в дневния ред. Това е Проект за решение за участие на Република България в увеличаване капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 27 август 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Какви са мотивите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако искате, да подложа на гласуване предложението на господин Цонев за разместване на точките? Докато дойде представител на Комисията по икономическата политика, да заменим тази точка със следващата точка. Да минем следващата, която е точка седма - за увеличаване капитала на Европейската банка.
Вие ли ще четете предложението?
Предложението за гласуване отпада.
Моля, заповядайте, господин Апостолов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Комисията по икономическа политика ще ви прочета становището във връзка с внесения Законопроект N 02-02-10 от 29 август 1997 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
"На своето редовно заседание, проведено на 3 септември 1997 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическа политика обсъди законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 21 февруари 1996 г. в София.
Договорът е в аналогия с договорната практика на България в инвестиционната област. Той е елемент от политическия курс към възстановяване и задълбочаване на търговско-икономическите отношения с държавите от ОНД. С този договор се създават условия за осъществяване на инвестиции от физически и юридически лица, както и от инвеститори, които не са юридически лица, от държавата на едната договаряща се страна на територията на държавата на другата договаряща страна.
Комисията по икономическа политика смята, че в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите са заложени условия на равнопоставеност, взаимна изгода и добра воля в инвестиционния процес и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон този договор.
3 септември 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Това беше становището на Комисията по икономическа политика.
Има ли представител в залата на Комисията по външна и интеграционна политика?
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Комисията по външна и интеграционна политика предлагам този въпрос да се отложи ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ... поради липса на становище на комисията. Не е представено становище. Председателят на Народното събрание е определил като постоянна комисия, която трябва да гледа законопроекта и да даде становище, и Комисията по външна и интеграционна политика.
При това положение предлагам на уважаемите народни представители да гласуваме за отлагане разглеждането на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували общо 147 народни представители: 120 за, 23 против, 4 въздържали се.
При това положение се приема предложението за отлагане разглеждането на законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Благодаря ви.

Следващата точка седма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В УВЕЛИЧАВАНЕТО НА КАПИТАЛА НА ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Председателят на Народното събрание е възложил законопроекта на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Постъпило е писмено становище.
Моля председателят на комисията - господин Йордан Цонев, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по Проект за решение за участие на Република България
в увеличаването на капитала на Европейската банка
за възстановяване и развитие, внесен от Министерския
съвет на 27 август 1997 г. и заведен в Народното събрание
под N 02-03-13

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание, проведено на 9 септември 1997 г., разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за държавните такси. От името на правителството законопроектът беше представен от представител на Министерство на финансите. При излагане на мотивите към законопроекта се изтъкна, че Европейската банка за възстановяване и развитие финансира в България проекти както в държавния, така и в частния сектор. Подписани са шест кредитни споразумения с Република България за финансиране на проекти на обща стойност 169,1 млн. екю.
В частния сектор са одобрени проекти на стойност над 190 млн.екю. Банката участва като акционер в големи и средни предприятия чрез покупка на контролни пакети от акции, привличайки и чуждестранни съинвеститори. Тя ще се включи в постприватизационни фондове, осигурявайки свеж капитал в приватизираните предприятия.
Европейската банка за възстановяване и развитие съдейства за укрепване на финансовия сектор чрез консолидиране на създадените с участието на банката финансови посредници. На 15 юли 1997 г. бе одобрена инвестицията в капитала на Обединена българска банка в размер на 16,8 млн.щат.долара.
На годишната среща на Съвета на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие през април 1996 г. в София бе приета Резолюция N 59 за увеличаване на уставния капитал с още 10 млрд.екю.
На 15 март 1996 г. Съветът на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие подкрепи предложението на ръководството за удвояване на първоначалния капитал на банката, което й позволява да извършва своята дейност, без да е необходимо отново да се набира капитал през следващите 5 години. Това решение бе подкрепено и от правителството на Република България.
С увеличаването на капитала ще се създаде по-голяма гъвкавост по отношение инкасирането на издадените полици в сравнение с условията при първоначалното набиране на капитала. При това увеличаване на капитала 40 на сто от дължимата за периода сума ще се внася в наличност и 60 на сто ще бъде под формата на полици, които от своя страна трябва също да бъдат издължени на 5 равни годишни вноски. Първата вноска е през 1998 г., която ще се осигури с държавния бюджет за същата година.
Увеличаването на акционерното участие на Република България в Европейската банка за възстановяване и развитие е свързано с допълнителна тежест за Републиканския бюджет след 1998 г. То представлява изменение на финансовото участие на Република България в международна организация. Поради това е необходимо Народното събрание да приеме решение, с което да одобри участието на Република България със 79 млн.екю в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие.
След станалите разисквания народните представители единодушно подкрепиха внесения законопроект, поради което комисията предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, да приеме проекта за решение за участие на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие едновременно на първо и второ гласуване в едно заседание." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Изказвания? Някой да желае да вземе думата? Ако няма желаещи, в такъв случай ще поставя на гласуване направеното предложение.
Трябва да имаме предвид, че пред нас е проект за решение, което означава, че съгласно правилника имаме само едно четене.
Господин Цонев, много моля да докладвате проекторешението, защото е само едно четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Р Е Ш Е Н И Е
за участие на Република България в увеличаване
на капитала на Европейската банка за възстановяване
и развитие

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Република България да участва в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие със 79 млн.екю, представляващи увеличение със 100 на сто на дяловото участие на Република България в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие".

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Поставям на гласуване, пак повтарям, то е само едно гласуване, първо заглавието на проекторешението. Моля да гласувате първо за заглавието.
Гласували 142 народни представители: 141 за, против няма, 1 въздържал се.
Поставям на гласуване съдържанието на решението, както беше прочетено от председателя на комисията господин Цонев. Моля, колеги, да гласуваме.
Гласували 148 народни представители: 145 за, против няма, 3 въздържали се.
При това положение проекторешението за участие на Република България в увеличаване на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие, така както беше предложено от господин Цонев, е прието.

Сега преминаваме към следващата точка от нашата програма. Това е точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Присъства и министърът на околната среда. Благодаря за присъствието.
Има думата председателят на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев. Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю. Докладът по второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда е приет на вчерашното заседание на комисията със становище по различните предложения, които са постъпили, и моля първо да подложите на гласуване заглавието:
"Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, обнародван в "Държавен вестник", бр. 86 от 1991 г., поправен в бр. 90 от 1991 г., изменен в бр. 100 от 1992 г., бр. 31 от 1995 г., бр. 63 от 1995 г. и бр. 13 от 1997 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Пред нас всъщност е шестото изменение на закона. Подлагам на гласуване заглавието, което е стандартно, но все пак моля да гласуваме.
Гласували 134 народни представители: 134 за.
Господин Тошев, моля Ви за § 1.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз бих искал да прочета първите три параграфа, тъй по тях има вече прието предложение да се преместят като преходни разпоредби в края на закона, след § 17
§ 1. Навсякъде думите "Министерство(то) на околната среда и "министъра(ът) на околната среда" се заменят съответно с "Министерство(то) на околната среда и водите" и "министъра(ът) на околната среда и водите".
§ 2. Навсякъде думите "районна(и)" съответно "районната (ите) инспекция(и) по околна среда" се заменят с "регионална(и), съответно "регионалната(ите) инспекция(и) по околна среда и водите".
3. Навсякъде думите "районна(та)", съответно "районни(те) инспекция(и)" се заменят с "регионална(та)", съответно "регионални(те) инспекция(и)".
Това са трите параграфа.
Предложение от народния представител Лъчезар Тошев, регистрирано с вх. N 54-04-152 от 9 септември 1997 г., което гласи:
"Параграфи 1, 2 и 3 от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда се обособяват като преходни разпоредби и се преместват след § 17, преди заключителните разпоредби, със съответното преномериране."
Комисията прие предложението единодушно с 15 гласа "за". Това е съгласувано и с Правния отдел на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В § 3 има предложение, което е оттеглено от вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение по § 3, с регистрационен N 54-04-163 от 10 септември 1997 г., е оттеглено от вносителя, така че по първите три параграфа няма друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Поставям на гласуване § 1, § 2 и § 3 от законопроекта, както и обособяването и преместването на съответните разпоредби.
Моля да гласуваме.
Гласували 146 народни представители: 145 за, 1 против, въздържали се няма.
Приема се.
Моля, господин Тошев, да докладвате § 4.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 4. В чл. 15 досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със следния текст:
"Ал. 2. Редът за събирането на информация за състоянието на околната среда и за правото на достъп до тази информация се определя с акт на Министерския съвет".
По този параграф няма постъпило предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, народните представители да гласуват докладваното предложение на комисията.
Гласували 152 народни представители: 152 за, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: § 5. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
"1. проектите по списък съгласно приложението";
б) точка 3 се изменя така:
"3. проектите за разширение и/или преустройство с промяна на производствената дейност на обекта в случаите, когато тя попада в обхвата на приложението по т. 1".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Общинските органи преценяват влиянието върху околната среда на проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, по ред, определен със Наредба на министъра на околната среда и водите".
Предложение на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов, регистрирано с вх. N 54-04-147 от 8 септември 1997 г., което гласи:
"Ал. 2 се изменя така:
"(2) За обектите, които попадат в областта на приложението по ал. 1, т. 1, но не подлежат на задължителна оценка на въздействие върху околната среда, задължително в проектосметната документация се включва част "Опазване на околната среда", изготвена от експерти, лицензирани по ред, определен с наредба на Министерство на околната среда и водите".
Създава се нова ал. 3:
"(3) Общинските органи съгласуват част "Опазване на околната среда" по ал. 2".
Алинеи 3 и 4 стават съответно ал. 4 и ал. 5".
Комисията не приема предложението. То е подкрепено с 4 гласа "за", 5 народни представители са били "против" и 4 са се въздържали.
"3. В ал. 3 след думите "по чл. 27" се добавя изразът "които се произнасят по предложението в срок до 30 дни от постъпването му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев. Както виждате, тук имаме предложение на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов за ново съдържание на ал. 2 и нова ал. 3, промени в алинеи 3 и 4 - предложения, които комисията не приема. Предложителите желаят ли да защитят тяхното предложение? Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Както виждате, комисията е разделена по този текст, тъй като четирима са подкрепили предложението, петима са против, четирима се въздържат.
Аз искам да направя обосновка за текста на предложението, тъй като в залата има народни представители, които са се занимавали с тази материя - били са на работа в общинските администрации и знаят колко трудности се срещаха със закона, който беше приет през 1992 г. и където всеки един обект задължително подлежеше на оценка за въздействие върху околната среда. Дори имаше и куриозни случаи: за една детска площадка се искаше обществено обсъждане...
Аз предлагам, тъй като обектите по приложение N 1 са строго прецизирани, но в тях има обекти, които не започват от минимума, а от определена граница на стойностите, които се предлагат, да се прави оценка на въздействието върху околната среда. Смисълът на този текст е именно: тези обекти, които попадат в приложение N 1, задължително в проектосметната документация да имат част по опазване на околната среда, което съществуваше и в Закона за опазване на околната среда до 1992 г.
Аз мисля, че ако веднъж сме сгрешили и от практиката се вижда, че това е действало добре, няма нищо лошо ние отново да се върнем към този начин на процедиране при одобряването на проектите, защото именно оценката за въздействие върху околната среда и частта, която предлагаме за опазване на околната среда в проектосметните документации, са необходими за издаване на строителните разрешения, които се разглеждат от архитектурните комисии към общините. И за да съкратим процеса на съгласуване и одобряване на проектосметните документации, мисля, че този ред е по-добър от предложения, защото не може една общинска администрация да преценява, както е записано, влиянието върху околната среда.
Поддържам становището, което сме дали, и ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, аз бих искал само да обясня, че този въпрос беше много подробно обсъден в комисията и на господин Такоров беше отговорено, че по друг начин се решават въпросите, които той предлага. Може би госпожа министър Манева също ще вземе отношение. Мисля, че комисиите са точно за това, за да не се връщаме отново към някои изяснени вече въпроси. Така че поддържам предложението на комисията да не се приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на околната среда госпожа Манева
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което направиха господата Ангел Такев и неговите колеги, наистина е мотивирано със загриженост да се опрости процедурата по оценка на въздействието върху околната среда и по произнасянето върху нея на компетентните органи. Именно по тази причина ние значително подобрихме Приложение N 1 и извадихме от него редица малки обекти, по които не е необходимо да се прави оценка на въздействието върху околната среда. Става дума обаче за процедурата за изискванията за минимална информация, която трябва да се предоставя на органите, които се произнасят по въпроса, в случая общинските органи, и това в никакъв случай не може да бъде част "Опазване на околната среда" към проекта. Който е имал някакъв досег с процедурите до 1992 г. знае, че това е една формална, декларативна част, която никога не е давала представа за това как се решава проблемът с инвестицията, по която се произнася съответният общински орган.
Нещо повече, тези формални части към проектите обикновено съдържат декларации за нещо, което въобще по същество не се съдържа в проекта. Именно новата процедура за оценка на въздействието върху околната среда, която отразява европейската практика, изисква цялостно оценяване на проекта от гледна точка на съответствие с нормативните актове за опазване на околната среда, без това да се съдържа в една обособена част. Затова ние предвиждаме да се издаде наредба на министъра на околната среда, с която ще облекчим общините, ще ги насочим към необходимата информация, която трябва да се съдържа към документите, които се представят в общината за съгласуване, и тази минимална информация, на базата на която може да се вземе решение, ще бъде регламентирана с въпросната наредба, а няма да се връщаме към един атавизъм. За съжаление трябва да подчертая този факт, това е отхвърлена практика за обособяване на такива части не само от нашата практика и опит, а и във всички европейски страни. И възстановявайки тази част, ние практически ще се върнем и ще се отречем, поне частично за малките проекти, от ангажиментите, които сме поели с директивата за оценка на въздействието върху околната среда и с конвенцията, която сме подписали в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа министър.
Преминаваме към гласуване. Първо ще поставя на гласуване предложението на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов относно ново съдържание на алинеи втора и трета и промяна в ал. 3 и 4, предложение, което не се приема от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: 43 за, 95 против, 19 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 5 така, както беше докладван от господин Лъчезар Тошев. Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 118 за, 29 против, 8 въздържали се.
Предложението на комисията за промяна в § 5 се приема.
Господин Тошев, моля Ви, продължете с § 6.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 6. В чл. 21, ал. 1 след думите "експерти" се добавя изразът "лицензирани по реда на наредба, издадена от министъра на околната среда и водите". По този параграф няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението за промяна в § 6. Той е един-единствен. Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 152 за, против и въздържали се няма.
Предложението за изменение в § 6 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 7. Член 23г се отменя". Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване докладваното предложение за § 7 - чл. 23г се отменя. Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: 117 за, 5 против, 27 въздържали се.
Параграф 7 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Преди това, господин председател, госпожо министър, позволете ми да изразя своето голямо удовлетворение от отмяната на чл. 23г. Това е нещо, за което се бориха депутати и неправителствени организации. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.) Изразявам своето удовлетворение от приемането на този закон. (Шум в блока на Демократичната левица.) Това беше една двегодишна епопея по отмяната на чл. 23г, което беше наложено от вашата парламентарна група - на левицата, и съм много доволен, че Народното събрание с такова огромно мнозинство отмени този абсурден чл. 23г от Закона за опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към § 8.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 8. В чл. 24, ал. 1, т. 7 думите "с министъра на здравеопазването, министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост и министъра на териториалното развитие, жилищната политика и строителството" се заменят със "със съответните заинтересовани министри". По текста нямам предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте § 8.
Гласували 152 народни представители: 148 за, против няма, въздържали се 4.
Параграф 8 се приема.


ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предлагам, господин председател, да прочета текста от § 9 до § 15, тъй като по всички тях няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И ако няма допълнителни предложения, може да ги гласуваме заедно.
"§ 9. В чл. 26 се създава нова точка 7 със следния текст:
"7. могат да създават екоинспекции на обществени начала, които съставят актове по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.".
§ 10. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изразът "от 1000 до 150 хил. лв." се заменя с "от 50 хил. до 3 млн. 500 хил. лв.".
2. В ал. 2 изразът "от 3 хил. до 300 хил. лв." се заменя с "от 100 хил. до 7 млн. лв.".
3. В ал. 3 изразът "до 1000 лв." се заменя с "до 50 хил. лв.".
4. В ал. 4 изразът "в размер до 30 млн. лв." се заменя с "по реда на § 7, ал. 2 от този закон".
§ 11. В чл. 33 изразът "от 1000 до 10 хил. лв." се заменя с "от 50 хил. до 500 хил. лв.".
§ 12. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "фирми и предприятия" се заменят с "юридически лица и еднолични търговци", а изразът "от 5000 до 350 хил. лв." се заменя с "от 250 хил. до 10 млн. лв."
2. В ал. 2 изразът "от 20 хил. до 2 млн. лв." се заменя с "от 1 млн. до 25 млн. лв.".
3. В ал. 3 изразът "от 1000 до 10 хил. лв." се заменя с "от 50 хил. до 150 хил. лв.".
§ 13. В чл. 35 изразът "от министъра на околната среда или упълномощени от него лица" се заменя със "съответно от министъра на околната среда и водите, кметовете на общините или упълномощени от тях лица.".
§ 14. В § 1, точка 8 от Допълнителната разпоредба се отменя.
§ 15. В § 7 се създава нова ал. 4:
"(4) Редът за създаването и дейността на екоинспекциите по чл. 26, точка 7 се определят с наредба на общинските съвети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Това са безспорни текстове, по тях няма предложения.
Поставям на гласуване докладваните от господин Тошев параграфи 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15.
Моля да гласувате.
Гласували 159 народни представители: 159 за, въздържали се и против няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 16. В § 8 от Преходните и заключителни разпоредби съществуващият текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със следния текст:
"(2) За извършване на преценката по чл. 20, ал. 2 общинските органи събират такси, определени с акт на Министерския съвет, които постъпват в съответния общински фонд за опазване на околната среда."
По този текст има предложение на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов, регистрирано с вх. N 54-04-147/08.09.97: § 16, ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението. За него са гласували 2 народни представители, 10 са гласували "против" и 2 "въздържали се".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Тошев.
От името на предложителите има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! По принцип оттегляме предложението, тъй като то задължително трябваше да бъде гласувано, ако бяхме приели измененията по § 5, ал. 2. В момента няма никакъв смисъл да се гласува това предложение, тъй като не се прие предишното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
В такъв случай няма предложение за допълнителни промени. Остава в сила предложението, докладвано от господин Тошев, като предложение одобрено и от комисията.
Моля да гласуваме за § 16.
Гласували 161 народни представители: 156 за, 5 против, въздържали се няма.
Предложеният § 16 е приет.
Господин Тошев, следва някаква огромна таблица.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, следва § 17 със следния текст:
"§ 17. Приложения N 1 и 2 се изменят, както следва:"
Следва една много дълга таблица, която е раздадена на народните представители в обобщения вариант на трите законопроекта, приети на първо четене, съгласно чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вх. N 53-11-12/31 юли 1997 г.
Предлагам да не чета цялата таблица, а само предложенията за изменение по нея, тъй като е раздадена на народните представители и да приемем измененията, които народните представители смятат за нужни. След това да гласуваме § 7, както е променен с приетите изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, аз смятам, че това е най-правилното, защото таблица от четири страници няма как да се чете. Всички народни представители своевременно са получили тези таблици и са в течение. Имаме и направени предложения във връзка с тях. Бих предложил на господин Тошев да докладва по ред самостоятелно всяко едно предложение, свързано с тези 29 точки от таблицата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря.
Искам само да допълня, че под таблицата следва забележка със следното съдържание: "За всички дейности, за които изрично не е посочено Министерството на околната среда и водите, компетентен орган за вземане на решение по оценка на въздействието върху околната среда е съответната Регионална инспекция по околната среда и водите".
Първото предложение е на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов, с вх. N 54-04-147/08.09.97:
"Към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени следните промени: "В т. 1.3. графа 2 вместо "над 5 хил. бр.", да стане "над 2 хил. бр.".
За народните представители, които в момента нямат яснота по предложението, става въпрос за хиляди броя гъски.
Комисията не приема предложението.
"За" са гласували 3 народни представители, 10 "против" и 1 се е "въздържал".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
От предложителите някой желае ли думата? Поддържате предложението. Добре.
В такъв случай поставям на гласуване предложението на народните представители господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов, така както беше докладвано от господин Тошев и не е прието от комисията.
Моля ви, колеги, да гласуваме.
Гласували 172 народни представители: 54 за, 101 против, 17 въздържали се.
Не се приема предложението на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов във връзка с чл. 20.


ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз пропуснах да прочета, че в § 7, приложение 1 и 2 се изменят, както следва: в приложение към чл. 20, ал. 1, т. 1 - таблицата е към него и затова тези предложения касаят директно чл. 20, ал. 1, т. 1.
Предложение на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов с вх. N 54-04-147 от 8 септември 1997 г.: към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени следните промени:
В т. 12.1 в графа 2 вместо "над 30 хил. тона годишно" да се запише "няма", в графа 3 да се запише "до 30 хил. тона годишно", а в графа 4 да се запише: "над 30 хил. тона".
Предложението е оттеглено от вносителите по време на заседанието.
Следващото предложение е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи това предложение няма да го поставяме на гласуване, защото е оттеглено.
Моля за следващото предложение, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение е също от народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов със същия вх. N 54-04-147 от 8 септември 1997 г.:
Към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени следните промени:
В т. 12.2 в графа 2 вместо "над 100 хил. тона годишно" да се запише "няма", в графа 3 да се запише "до 100 хил. тона годишно" и в графа 4 да се запише "над 100 хил. тона годишно".
Комисията не приема предложението. За са гласували 3 народни представители, 8 са били против и 2 са се въздържали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От страна на предложителите ще има ли защита на предложението?
Заповядайте, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз искам да запозная присъстващите в залата с мотива, за това, което предлагаме специално по раздел 12. Става дума за производство на продукти от неметални, минерални суровини. Тъй като в самата таблица предишният § 2 "Минно дело" третира въпросите за добива на тези минерални суровини, от които се осигурява производството на минералните суровини, за който в таблицата навсякъде ограничителни критерии за извършване на оценка за въздействие върху околната среда няма, нашето предложение е в тези посочени от нас графи, в които се касае за производството на огнеупорни изделия, за производството на тухли, керемиди и строителни изделия от печена глина, за производството на вар и гипс, както и за производството на изделия от бетон, гипс и цимент, също да няма такива ограничителни условия, ограничителни критерии за извършване на ОВОС.
Имам предвид, че не само добивът на тези неметални суровини изисква това нещо, но и при самото производство на посочените изделия, транспортирането, складирането на тези суровини, а не по-малко значение има и тяхната термична обработка, именно изпичането им, при което задължително се използват горива, създава предпоставки за една усложнена обстановка, при която ние считаме, че трябва преди да бъдат приемани такива проекти, да се подлагат на задължителна оценка за въздействие на околната среда, което ще даде възможност да се изключи, примерно в това, което сега е посочено в таблиците, е възможно при създаването на няколко такива подобни предприятия в крайна сметка да се създаде доста обременяване на околната среда в района, в който се създават. Бих искал да посоча за пример това - обикновено такива предприятия се строят близо до източника на суровината и ако се разреши да се изграждат без задължителната оценка на критериите за оценка на въздействие върху околната среда, е възможно да се получи натрупване и концентрация на вредни въздействия, които в случай на пропускане на този критерий бихме могли да допуснем едно допълнително обременяване на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Богданов.
След като тримата колеги поддържат предложението, го поставям на гласуване. Става дума за предложението, което преди малко беше прочетено от господин Тошев към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени промени в т. 12.2. Комисията не е приела предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 164 народни представители, 47 за, 103 против, 14 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Тошев, моля да докладвате следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има поредица от предложения на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов. Следващото е към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени следните промени:
В т. 12.3 в графа 2 вместо "над 100 хил. тона годишно" да се запише "няма", в графа 3 да се запише: "до 100 хил. тона годишно" и в графа 4 да се запише: "над 100 хил. тона годишно".
Комисията не приема предложението. За него са гласували 3 народни представители, 7 са против и 3 са се въздържали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще имаме ли защита на предложението от някой от тримата колеги? - Добре, тогава поставям на гласуване предложението на народните представители господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов за промяна в т. 12.3. Моля, гласувайте!
Гласували 168 народни представители, 48 за, 110 против, 10 въздържали се.
Предложението на тримата колеги не се приема.
Господин Павлов има думата за процедура.

ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Процедурното ми предложение е да поканим началника на Правния отдел към Министерството на околната среда госпожа Катюша Димитрова да присъства в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: 147 за, 5 против, 5 въздържали се.
Моля, колежката Димитрова да заповяда в залата и да заеме своето място.
Заповядайте, господин Тошев, да продължим.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов: към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени следните промени:
В т. 12.4, графа 2 вместо "над 100 хил. тона годишно" да се запише "няма"; в графа 3 да се запише "до 100 хил. тона годишно" и в графа 4 да се запише "над 100 хил. тона годишно".
Комисията не приема предложението. Трима народни представители са гласували "за", 10 "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев. Има ли желание някой от предложителите да се изкаже? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов за промени в т. 12.4.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: 49 за, 101 против, 12 въздържали се.
Не се приема предложението за промяна в т. 12.4.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов: към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени следните промени:
В т. 12.7, графа 2 вместо "над 50 хил. тона годишно" да се запише "няма"; в графа 3 да се запише "до 50 хил. тона годишно" и в графа 4 да се запише "над 50 хил. тона годишно".
Комисията приема предложението. "За" са гласували 11 народни представители, 1 "против" и 1 "въздържал се". Така че комисията подкрепя приемането на това предложение на депутатите Такев, Такоров и Богданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От страна на вносителите на предложението ще има ли изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов за промени в т. 12.7.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: 150 за, 2 против, 2 въздържали се.
Предложението на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов за промяна в т. 12.7 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов: към чл. 20, ал. 1, т. 1 да бъдат направени следните промени:
В т. 12.8, в графа 2 вместо "над 50 хил. тона годишно" да се запише "няма"; в графа 3 да се запише "до 50 хил. тона годишно"; в графа 4 да се запише "над 50 хил. тона годишно".
Комисията не приема предложението. "За" са гласували 3 народни представители и 10 са били "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От страна на предложителите има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов относно промяна в т. 12.8, която комисията не приема.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: 41 за, 104 против, 14 въздържали се.
Не се приема предложението на господата Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов за промяна в точка 12.8.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват две предложения на народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов, които са оттеглени. Това са предложения по т. 16.1, графа 1 и по т. 16.2, графа 1. Двете предложения са оттеглени и не следва да бъдат подлагани на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това предложение минаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Ангел Малинов, регистрирано с вх. N 54-04-140 от 5 септември 1997 г.: в приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 в т. 28.5, колона 2 от таблицата изразът "с над 500 паркоместа" да се запише в колона 3 "до 500 паркоместа".
Към същия текст има още едно предложение, което е на народния представител доктор Николай Згурев, регистрирано с вх. N 54-04-144 от 5 септември 1997 г.: приложението към чл. 20, ал. 1, в т. 1, т. 28.5, колона 2 от таблицата изразът "с над 500 паркоместа" да отпадне и да се замени с "над 50 паркоместа".
Комисията прие по принцип и двете предложения и предлага следния обобщен вариант, впрочем и Министерството на околната среда изрази съгласие с този обобщен вариант.
Предложението на комисията е следното: в приложението към чл. 20, ал. 1, в т. 1, в т. 28.5, колона 2 от таблицата текстът "с над 500 паркоместа" да се замени с текста "над 50 паркоместа". В колона 3 се записва текстът: "до 500 паркоместа", а в колона 4 се записва текстът "над 500 паркоместа".
Предложението е прието от комисията единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Някои от предложителите ще вземе ли думата?
Поставям на гласуване предложението на комисията, което е прието единодушно, така, както беше докладвано от господин Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 153 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Сега трябва да се гласува целият § 17, така както е променен вече с приетите поправки.
Приложение N 1 и 2 се изменят както следва:
Приложение към чл. 20, ал. 1, т. 1 - проекти, подлежащи на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) по глава четвърта (следва цялата таблица със забележката, която трябва да бъде гласувана в момента от народните представители).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1, така както е раздадено на народните представители, заедно със забележката, която гласи: "За всички дейности, за които изрично не е посочено Министерството на околната среда и водите, компетентен орган за вземане на решение по оценка на въздействието върху околната среда е съответната Регионална инспекция по околната среда и водите".
Освен това имаше и няколко промени, които бяха гласувани.
Поставям на гласуване таблицата, забележката и целия § 17 с приетите вече промени.
Моля, уважаеми колеги, да гласуваме.
Гласували 157 народни представители: 152 за, 1 против, 4 въздържали се.
Параграф 17 е приет.
Господин Тошев, моля да докладвате заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Заключителни разпоредби.
От § 18 до § 21 включително не са постъпили предложения, така че ще ги прочета наведнъж.
"§ 18. В Наказателния кодекс (обр., ДВ, бр. 26 от 1968 г., попр. бр. 29 от 1968 г., изм. и доп. бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 8 и 9 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. и доп. бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г., попр. бр. 80 от 1985 г., изм. и доп. бр. 89 от 1986 г., попр. бр. 90 от 1986 г., изм. бр. 31, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г., попр. бр. 90 от 1991 г., изм. бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 235, ал. 1 думите "две хиляди" се заменят с "четиридесет хиляди".
2. В чл. 236 думите "пет хиляди" се заменят със "сто хиляди".
3. В чл. 237:
а/ в ал. 1 думите "петстотин до пет хиляди" се заменят с "десет до сто хиляди";
б/ в ал. 2 думите "пет хиляди" се заменят със "сто хиляди".
4. В чл. 238, ал. 1 думите "пет хиляди" се заменят със "сто хиляди".
5. В чл. 239, ал. 1 думите "пет хиляди" се заменят със "сто хиляди".
6. В чл. 278в:
а/ в ал. 1 думите "от петстотин до пет хиляди" се заменят с "от десет хиляди до сто хиляди";
б/ в ал. 2 думите "до хиляда" се заменят с "до двадесет хиляди";
в/ в ал. 3 думите "от десет хиляди до сто хиляди" се заменят с "от двеста хиляди до два милиона";
г/ в ал. 4 думите "до пет хиляди" се заменят с "до сто хиляди".
7. В чл. 352, ал. 1 думите "от пет хиляди до двеста и петдесет хиляди" се заменят с "от сто хиляди до пет милиона".
8. В чл. 352а, ал. 1 думите "един милион" се заменят с "двадесет милиона".
9. В чл. 353а думите "от пет хиляди до петдесет хиляди" се заменят с "от сто хиляди до един милион".
§ 19. В Закона за защита на природата (обн. ДВ., бр. 47 от 1967 г., изм. бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г.) навсякъде думите "Министерство(то) на околната среда" и "министъра(ът) на околната среда" се заменят съответно с "Министерство(то) на околната среда и водите" и "министъра(ът) на околната среда и водите".
§ 20. В Закона за опазване на водите и почвите от замърсяване (Обн. ДВ., бр. 84 от 1963 г., изм. и доп. бр. 26 от 1968 г., бр., 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 45 от 1996 г.) навсякъде думите "Министерство(то) на околната среда и министъра(ът) на околната среда" се заменят съответно с "Министерство(то) на околната среда и водите" и "министъра(ът) на околната среда и водите".
§ 21. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (Обн. ДВ. бр. 45 от 1996 г., попр. бр. 49 от 1996 г.) навсякъде думите "Министерство(то) на околната среда" и "министъра(ът) на околната среда" се заменят съответно с "Министерство(то) на околната среда и водите" и "министъра(ът) на околната среда и водите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По тези текстове не са постъпили предложения, поради което предлагам на уважаемите колеги да гласуваме заглавието "Заключителни разпоредби" с параграфи 18, 19, 20 и 21 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 148 за, против и въздържали се няма.
Колеги, часът е 13,50, а ние имаме доста работа по § 22, което ще ни отнеме твърде много време. Предлагам да преустановим работата си по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, като оставим за утре § 22.
Благодаря на господин Тошев.
Две съобщения:
Обявеното за днес, 11 септември 1997 г., четвъртък, от 15 ч. заседание на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа се отлага.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес, 11 септември, четвъртък, от 15 ч. в зала 232 в сградата на пл. "Батенберг" с дневен ред:
1. Законопроект за чуждестранните инвестиции.
2. Конституционно дело N 9 от 1997 г. за установяване на противоконституционност на чл. 3, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Позволявам си да напомня на народните представители, че гласувахме утре парламентарният контрол да започне от 9 ч. След това ще продължим с работата по законодателната програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Александър Джеров

СЕКРЕТАРИ:
Виктория Василева

Камен Костадинов