Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Владислав Костов. Да му е честит! (Ръкопляскания.)
Новопостъпили законопроекти и проекторешения от 4 ноември до 10 ноември 1998 г.:
Програма за приватизация на държавни предприятия за 1999 г. - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за Селскостопанската академия - вносител е Христо Стоянов. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за нормативните актове - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 1998 г. - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за малките и средните предприятия - вносители са Христо Иванов и Христо Петров. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") - вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за малкото и средно частно предприемачество - вносители са Владимир Джаферов, Георги Манов и Калчо Чукаров. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По дневния ред са направени предложения от госпожа Екатерина Михайлова, от господин Велко Вълканов и от господин Георги Първанов. И трите предложения по дневния ред бяха приети от Председателския съвет да влязат в седмичната програма.
Чета ви проекта за седмичната програма за работата на Народното събрание от 11 до 13 ноември 1998 г.:
1. Второ четене на законопроекта за чужденците в Република България - продължение.
2. Първо четене на законопроекта за регионалното развитие.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
4. Второ четене на законопроекта за подземните природни богатства.
5. Първо четене на законопроекта за данък върху добавената стойност.
6. Ново обсъждане на Закона за радиото и телевизията, върнат от президента на Република България с Указ N 353.
7. Второ четене на законопроекта за държавния служител.
8. Първо четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
9. Първо четене на законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
10. Второ четене на законопроекта за ветераните от войните.
11. Парламентарен контрол.
По дневния ред има ли предложения за отпадане или размествания? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма за периода от 11 до 13 ноември 1998 г. така, както ви беше предложена.
Гласували 163 народни представители: за 146, против 4, въздържали се 13.
Програмата за работата на Народното събрание от 11 до 13 ноември 1998 г. е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - продължение.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 24. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:
1. имат разрешение за работа в Република България от органите на Министерството на труда и социалната политика по трудово правоотношение;
2. осъществяват търговска или друга дейност в страната по законоустановения ред;
3. са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения;
4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;
5. имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
6. са управители на представителства на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;
7. са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци;
8. са постъпили на продължително лечение в здравно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка;
9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;
10. са пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;
11. извършват дейност по Закона за чуждестранните инвестиции;
12. извършват дейност по поръчение и по искане на лица, които са извършили инвестиции в страната по реда на Закона за чуждестранните инвестиции;
13. са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание т. 2, 4, 5, 6, 9 и 11."
Има предложение на господин Гиньо Ганев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганев го оттегли в миналото заседание.

 

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Ганев оттегли предложението си.
"(2) Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. Нормативите за това се определят с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
1. от българска народност;
2. две години след сключването на граждански брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
3. малолетни и непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;
4. родители на български граждани;
5. пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните пет години, като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3 не се зачита;
6. инвестирали в страната над 250 хил. щатски долара по законоустановения ред.
Чл. 26. Отказва се продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10 и 11.
Чл. 27. (1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, нетърпящи отлагане, и на сключилите брак с български гражданин.
(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до шест месеца преди изтичане на валидността на националните документи за задгранично пътуване.
Чл. 28. (1) Чужденците, пребиваващи на територията на Република България, могат да обявяват пред службите за административен контрол на чужденците адреса, на който пребивават, когато е различен от обявения по чл. 18.
(2) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират в Министерството на външните работи.
Чл. 29. Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, удостоверяват самоличността си по ред, определен със закон.
Чл. 30. Чужденец, чийто документ за задгранично пътуване или заместващ го документ е изгубен или унищожен, е длъжен незабавно да уведоми за това службите за административен контрол на чужденците.
Чл. 31. (1) Документите за задгранично пътуване на чужденец могат да бъдат временно отнети:
1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;
2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;
3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;
4. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, принудително отвеждане до границата или екстрадиране от страната;
5. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на чл. 12, ал. 2;
6. от органите на Министерството на вътрешните работи на върнатите от друга страна чужденци.
(2) В случаите по ал. 1, точки 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.
(3) Документетът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.
(4) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с правото на дипломатически имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 32. Документите за задгранично пътуване на чужденците не могат да се дават или приемат в залог, както и да се преотстъпват или използват от друго лице."
По тези текстове няма направени бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове от 25 до 32 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 8.
Членове 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 33. (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, могат да постъпват на работа по реда, установен за българските граждани.
(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение само след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика."
Предложение на народния представител Гиньо Ганев:
В чл. 33, ал. 2 думата "продължително" се заменя с "трайно".
Комисията не подкрепя предложението.
"(3) Чужденците, получили разрешение за работа, могат да работят само при работодателя и за срока, определен с разрешението за работа."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Както досега, аз оттеглям предложението си, по-добре е да си остане текстът, както си е - с "продължително".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гиньо Ганев оттегли предложението си.
Моля, гласувайте чл. 33 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава четвърта - Напускане на Република България от чужденци".
Народният представител Гиньо Ганев предлага да се включи в закона положение, с което да се уредят възможности за чужденците (небългарски граждани) от български произход да влизат, пребивават и напускат Република България по облекчен ред и условия.
Комисията не приема предложението поради това, че не е предложен конкретен текст, а сега сме на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:Господин Ганев, преди да Ви дам думата, да гласуваме заглавието на главата, защото предполагам, че Вашето предложение не засяга заглавието.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта, така както е предложено от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава четвърта е прието.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Лучников току-що прочете мотивите, поради което моето разсъждение, без да е формулирано като предложение, беше изоставено от самата комисия.
Сега аз предлагам този чл. 33а - "Влизането, пребиваването и напускането на Република България от чужденец от български произход се урежда по облекчен ред и условия".
Съзнавам неудобството на предложението, което правя, но ще изложа първо два мотива.
Ние ще приемем законопроекта за българите, които живеят извън България, просто до броени седмици. И освен това в програмата на правителството "2001" се съдържа идеята за последователната защита на правата на нашите сънародници, които живеят в чужбина.
Не съм направил това предложение формално, за да се разгледа от комисията тогава, правя го сега. Съзнавам, че то е на ръба на правилника, който ни ръководи, но от друга страна пък систематичното място на този текст е тук. Ако се опитаме да го транспортираме в законопроекта за българите в чужбина, ще трябва по някакъв начин да го отнасяме на неговото естествено място и седалище, което е този закон. Правя това предложение и чакам един коментар от вас и от председателя на комисията - господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Други изказвания? Господин Светослав Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: За голямо съжаление предложението на народния представител Гиньо Ганев не може да се приеме по две причини.
Първо, защото не е направено в съответния срок и в писмена форма, за да може да се разгледа от комисията при приемане на законопроекта за второ четене, и второ, защото и сега не е формулирано като законодателен текст.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не, то е формулирано като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания?
Аз наистина, господин Ганев, няма да мога да го поставя на гласуване, защото създаването на нов чл. 33а не може в никакъв случай да бъде прието като редакционна поправка.
Затова ще помоля господин Лучников да продължи с докладването на следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 34. Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му.
Чл. 35. (1) Чужденец, краткосрочно пребиваващ, на когото документът за задгранично пътуване е заменен с нов, може да напусне страната след като уведоми за това службите за административен контрол над чужденците, освен ако друго е предвидено с международен договор, по който Република България е страна.
(2) Чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване, може да напусне страната и да се завръща в нея без виза до изтичане на разрешения срок за пребиваване.
(3) Чужденец, който има разрешение за постоянно пребиваване, може да влиза и напуска страната без виза.
Чл. 36. Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на документи за задгранично пътуване и други заместващи ги документи, които им дават право да напускат страната.
Чл. 37. Чужденец не може да напусне страната, ако спрямо него има взета принудителна административна мярка за ненапускане.
Чл. 38. Чужденец, който с превозно средство напуска Република България по суша, по въздух и по вода, трябва да притежава документите по чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3, както и разрешение за износ на превозното средство, ако това е необходимо.
Чл. 39. Предаването на чужденци за извършено престъпление се извършва при условията и по реда, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна."
По тези текстове няма направени бележки. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове от 34 до 39 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Членове 34, 35, 36, 37, 38 и 39 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава пета
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I
Принудителни административни мерки

Чл. 40. (1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица могат да отнемат със заповед правото на пребиваване на чужденец в Република България, когато:
1. са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1, с изключение на т. 1, и по чл. 25, т. 2 и 6;
2. са налице основанията по чл. 10 и 11;
3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;
4. бракът е прекратен преди изтичане на пет години от сключването му по чл. 25, т. 2;
5. в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, с изключение на случаите по чл. 25, т. 6.
(2) В заповедта органът по ал. 1 определя срок за напускане на страната, за което уведомява писмено чужденеца.
Чл. 41. Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица могат да издават заповед за принудително отвеждане на чужденец до границата в случаите, когато:
1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законно установения ред;
2. чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване;
3. чужденецът не е напуснал страната в определения срок след отнемане правото му на пребиваване по чл. 40, ал. 2;
4. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ.

Чл. 42. Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица със заповед могат да разпоредят експулсирането на чужденец, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
Чл. 43. (1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица със заповед могат да забранят на чужденец да напусне страната, когато:
1. срещу него е образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;
2. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание "лишаване от свобода";
3. има задължения към държавата и към органите на местното самоуправление;
4. има задължения към български юридически или физически лица, установени по съдебен ред.
(2) Принудителна административна мярка по ал. 1 не се налага в случаите по точки 3 и 4, ако вземането спрямо чужденеца е надлежно обезпечено.
Чл. 44. (1) Заповедите по този раздел се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците.
(2) Заповедта не се изпълнява преди изтичане на срока по чл. 41, т. 2 или преди да се е произнесъл компетентният орган, ако заповедта е обжалвана, освен в случаите, когато е постановено незабавно изпълнение.
(3) Ако се установи, че съществуват пречки да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в съответната полицейска служба по местопребиваването му при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) До принудителното отвеждане по чл. 41 или до експулсирането по чл. 42 по преценка на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица чужденецът може да бъде настанен принудително в специални домове.
Чл. 45. Разноските по извеждането на чужденеца от страната са за негова сметка или за сметка на лицето или организацията, осигурили влизането му.
Чл. 46. За издаването на заповедите по този раздел и за обжалването им се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.
Чл. 47. (1) Не подлежат на обжалване заповедите по този раздел, с които са наложени принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната.
(2) В заповедите по ал. 1 се посочва само правното основание за издаването им."
По тези текстове няма направени бележки. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава пета и раздел I, и членове от 40 до 47 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава пета и раздел I, и членове 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46 и 47 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел II
Административно-наказателни разпоредби

Чл. 48. (1) Наказват се с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв. чужденец, който:
1. е бил експулсиран и влезе в страната;
2. без съответното разрешение извършва трудова, търговска и друга дейност;
3. е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на физически лица, които са приели на работа чужденци без съответното разрешение, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 000 лв.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1 000 000 до 10 000 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция до 40 000 000 лв.
Чл. 49. (1) Наказва се с глоба до 3 000 000 лв. чужденец, който:
1. използва нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ;
2. изгуби, повреди или унищожи български документ за самоличност или документи, издадени от службите за граничен контрол;
3. като капитан или член на екипаж на плавателен съд не спазва установения граничен и паспортен режим на пристанищата и пристанищните градове;
4.  не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 2, 3 и 4 и по чл. 30;
5. дава или приема в залог или преотстъпва документ за самоличност.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 1 000 000 до 6 000 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 000 лв.
Чл. 50. (1) Наказва се с глоба до 500 000 лв. чужденец, който:
1. не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 3;
2. грубо е нарушил установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;
3. не спази срока за транзитно преминаване през страната.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 000 до 1 000 000 лв.
Чл. 51. (1) Наказва се с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв. длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 20, а на юридическо лице се налага имуществена санкция от 10 000 000 до 20 000 000 лв.
(2) Когато нарушението е за повече от едно лице, глобата по ал. 1 е от 1 000 000 до 10 000 000 лв., а имуществената санкция - от 20 000 000 до 40 000 000 лв.
(3) При повторност наказанията са:
1. в случаите по ал. 1 - глоба от 5 000 000 до 20 000 000 лв. и имуществена санкция до 20 000 000 до 40 000 000 лв.;
2. в случаите по ал. 2 - глоба от 10 000 000 до 30 000 000 лв. и имуществена санкция от 30 000 000 до 60 000 000 лв.
Чл. 52. (1) В случаите, когато за нарушение на този закон и на издадения въз основа на него правилник не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба до 500 000 лв.
(2) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 53. (1) Нарушенията по този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 33, ал. 2 - от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
По тези текстове няма направени предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове от 48 до 53 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II и членове 48, 49, 50, 51, 52 и 53 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
2. "Системно нарушение" е налице тогава, когато в продължение на две години чужденецът е извършил повече от две нарушения.
3. "Редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ" е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа препратки, зачертавания, заличавания, добавки и други в даннитие, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
4. "Експулсиране" е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея.
6. "Служби за административен контрол на чужденците" са нормативно определените държавни органи, които имат правомощия по този закон.
§ 2. За издаване на визи, разрешения за пребиваване и други документи по този закон се събират такси, определени с акт на Министерския съвет."
По тези два параграфа няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителни разпоредби" и параграфи 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" и параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Този закон отменя Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн. ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм. и доп. бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 120 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.).
§ 4. В чл. 14а от Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 38 от 1989 г. и бр. 7 от 1991 г.) се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Не подлежат на обжалване по съдебен ред временните ограничителните мерки, наложени от директора на Националната служба "Сигурност" въз основа на чл. 7, буква "г", когато те са непосредствено свързани със сигурността на страната."
§ 5. В чл. 9, ал. 2 от Закона за чуждестранните инвестиции (обн. ДВ, бр. 97 от 1997г.; попр. бр. 99 от 1997 г.) след думите "министъра на вътрешните работи" се добавя "или от упълномощени от него длъжностни лица".
§ 6. Министерският съвет издава правилник за прилагането на този закон.
§ 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи, на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика."
По тези параграфи няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 са приети, а с това и целият Закон за чужденците в Република България. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Моля господин Попов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
относно Законопроект за регионалното развитие
N 802-01-52, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 7 октомври 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди Законопроект за регионалното развитие N 802-01-52, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Петко Евров - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Васил Гарнизов - генерален директор на Националия център по териториално-устройствено развитие и жилищна политика, представители на Министерския съвет и на Фондацията за реформи в местното самоуправление.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господата Петко Евров и Васил Гарнизов. Те отбелязаха, че законопроектът е съобразен с разпоредбата на чл. 20 от Конституцията на Република България и регламентира политиката в областта на регионалното развитие, институциите и инструментите за реализацията й, районите, обект на въздействие и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Върху проекта за закон са работили много експерти, проведени са и консултации с представители на Европейския съюз.
В законопроекта са заложени териториалната схема и териториалният обхват на районите за приоритетно подпомагане, райони за растеж, райони за развитие, райони за трансгранично сътрудничество и развитие и райони със специфични проблеми и приоритети.
Със законопроекта се цели създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на общините, областите и регионите, преодоляване на междурегионалните различия в сферата на заетостта, доходите, осъществяване на трансгранично сътрудничество и евроинтеграция.
Структурата на проекта за закон включва пет глави:
В глава първа "Общи положения" са изведени целите и значението на политиката в областта на регионалното развитие.
В глава втора "Управление на регионалното развитие" се регламентират правата и задълженията на Министерския съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, областните управители и представителите на общините, като основни институции на регионалната политика с оглед изпълнение на целите, изведени в глава първа. Предвижда се създаване на съвет по регионално развитие към Министерския съвет с координиращи и консултативни функции, и областен съвет за регионално развитие, който да подпомага областния управител в изпълнение на функиците му, възложени с този закон.
Глава трета "Планове на регионалното развитие" въвежда като основен инструмент на регионалната политика планирането. Основни планове за регионално развитие според проекта са националният и областният. Определя се съдържанието на плановете, както и процедурата по тяхното изработване, изменение и допълнение.
В глава четвърта "Ресурсно осигуряване на регионалното развитие" се уреждат финансовите източници за реализацията на предвидените мероприятия и проекти в плановете за регионално развитие. Предвидено е осигуряване на средства от Републиканския бюджет, ползването с предимство на други извънбюдетни фондове, възможност за ползване на общински бюджетни и извънбюджетни средства, също и средства от международни програми, чуждестранни организации и финансови институции.
Глава пета регламентира информационното обслужване на регионалното развитие, като се предвижда хармонизиране на статистическите данни на регионално ниво с изискванията на Статистическата служба на Европейския съюз ЕВРОСТАТ.
В станалите разисквания се подчерта, че със законопроекта се цели синхронизиране на регионалната политика на отделните министерства чрез Министерския съвет. Националният план за регионално развитие като 6-годишен план включва променящи се и непроменящи се елементи и по този начин се превръща в непрекъснато действащ план. Подчертана бе необходимостта от действащ областен съвет в помощ на областния управител с консултативни функции, който ще се състои от всички общински кметове и по един избран представител на общинските съвети.
Голяма част от членовете на комисията намират законопроекта за много добър като качество и изчистен и лаконичен изказ. За изпълнение на целите му не се създават допълнителни държавни органи, а участват представители от различни държавни институции, които трябва да съгласуват и координират действията си.
Изказани бяха мнения за необходимост от дефиниране на понятията "район" и "регион". Според някои от членовете на комисията принципите и целите на регионалното развитие трябва да се дефинират в Националния план, а не в закон.
Зададени бяха въпроси дали този закон би могъл да се впише в едно бъдещо съществуване на второ ниво на местното самоуправление в съответствие с основната препоръка на Съвета на Европа за реформа в законодателството с цел постигане на това второ ниво на местно самоуправление. Изказани бяха мнения и становища за даване на по-широки правомощия на областните съвети чрез прякото им избиране от населението. Направено бе предложение в чл. 4 от закона да бъдат посочени основните критерии за определяне на райони с целенасочено въздействие и територилния им обхват, като се предостави на Министерския съвет да ги допълни съобразно целите на Националния план за регионално развитие. Направени бяха и редица други предложения с цел усъвършенстване на материята, регламентирана в законопроекта.
След проведената широка дискусия и направените предложения, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 10 гласа "за" и 1 глас "въздържал се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект за регионалното развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
За изказване има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който разглеждаме днес, е логично продължение на цялата реформа в местното самоуправление и административно-териториалното деление на страната, която се осъществява чрез редица закони, приети от нас досега. Този закон е един от поредицата такива закони.
На първо място, законопроектът за регионалното развитие посочва какви са целите на регионалното развитие, а именно създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните райони на страната, намаляване на междурегионалните различия в заетостта и доходите и осъществяване на регионално и трансгранично сътрудничество и евроинтеграция. След това са посочени и средствата, чрез които може да бъде осъществено регионалното развитие, сред които са: създаване и развитие на трансгранична, национална и регионална инфраструктура, създаване на благоприятна регионална и местна инвестиционна среда, използване на местни национални и чуждестранни ресурси, реализация на стопански инициативи и др. Определени са точно органите, които ще бъдат ангажирани със задачи по отношение на регионалното развитие и тяхната компетентност. На първо място се посочва какви са функциите на Министерския съвет, а именно приемане на критерии за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват; второ, Национален план за регионално развитие и трето, годишен доклад за изпълнение на Националния план за регионално развитие.
По мое мнение едно от предимствата на този законопроект е, че не се създават нови държавни органи извън съществуващите. Така например Съветът за регионално развитие, който се предвижда да бъде към Министерския съвет, е съставен единствено от министри, а именно: министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, министъра на промишлеността, министъра на транспорта, министъра на търговията и туризма, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, министъра на околната среда и водите, министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката и министъра на културата. В заседанията на този съвет участват и областните управители със съвещателен глас.
Функциите на този съвет също са определени в закона, а именно да се оценяват инициативите на министерства и другите ведомства в областта на регионалното развитие, съгласуване на Националния план за регионално развитие, изразяване на становище по годишния доклад за изпълнение на Националния план и координиране дейностите с регионален характер.
Предвижда се при осъществяване на функциите на областния управител, които той ще осъществява в рамките на този закон, а именно организиране изработването, общественото обсъждане и изпълнение на областния план за развитие и представяне на областния план за развитие и годишния отчет за неговото изпълнение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да бъде създаден един областен съвет за регионално развитие, който се състои от областния управител като негов председател и членове - кметовете на общините в областта и по един представител от състава на общинския съвет за всяка община. Тук обаче трябва да подчертаем, че този орган на областния съвет за регионално развитие е консултативен орган. Той не взима решения, а подпомага областния управител при осъществяване на дейностите му. Именно затова тук отново ние не би следвало да говорим за второ ниво на местно самоуправление. Вече се забелязва една такава тенденция. Всеки един закон, който по някакъв начин касае местното самоуправление или териториалното деление на страната, се използва като повод за развиване на най-различни тези в насока на това дали се създават органи, чрез чиято дейност ние постигаме нещо като второ ниво на местно самоуправление. Нека да оставим този въпрос за момента, в който бъде изменена Конституцията, а ние всички знаем как Конституцията би могла да бъде изменена. Това е труден и един доста по-далечен въпрос. Още повече, че ние не бихме могли да съобразяваме сегашните закони с бъдещи и несигурни изменения на Конституцията.
Подробно в глава трета е определен начинът за изработване на плановете за регионално развитие, сроковете, в които тези планове трябва да бъдат изработени, органите, които следва да се занимават с тази дейност. Много положителна по мое мнение е разпоредбата на чл. 13, ал. 2, която гласи: "Областният план за развитие включва и проекти, съдържащи се в общинските планове за развитие и финансирани изцяло или отчасти от общините, както и проекти на други юридически лица".
Положителна е идеята да се ангажират по-пълно не само държавните органи и институции, които имат отношение към регионалното развитие, а и други структури на гражданското общество.
Точно е посочено в чл. 17 как се финансират проектите, включени в плановете за регионално развитие, а именно: от държавния бюджет, от общинските бюджети чрез целевата субсидия от държавния бюджет и собствени приходи, от външни източници и от други източници, включително извънбюджетните фондове на държавните органи, бюджетните организации и общините.
По отношение на чл. 18, ал. 3 в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството възникна един спор. Тази алинея гласи: "Областният управител изразява мнение по годишните план-сметки на общинските извънбюджетни фондове преди утвърждаването им от общинския съвет". Там колеги от опозицията изразиха опасенията си, че едва ли не областният управител се намесва в работата на общинските съвети. Това обаче не е така. Искам да подчертая текста на закона. Той гласи "изразява мнение". Това мнение може да бъде прието, а може и да не бъде прието от съответния общински съвет, така че няма абсолютно никаква опасност.
Положителна е и разпоредбата на чл. 21, която предвижда, че "за проектите, включени в плановете за регионално развитие, могат да се предоставят терени за строителство и незавършени обекти, да се учредява право на строеж или право на ползване, да се осигуряват проекти и планове за строителство, както и апорт на държавно и общинско имущество в съвместни дейности".
В Допълнителните разпоредби са дадени определения на това що е "район за растеж", "район за развитие", "район за трансгранично сътрудничество и развитие", "район със специфични проблеми и приоритети". Това, което е положителното при даването на тези определения, е, че при определяне на районирането законът не е поставил условието да се ограничаваме в рамките на съществуващото административно-териториално деление. И това е така, защото е съвсем нормално определени проекти да касаят територията на отделни общини, включени в различни области, както и съобразяване с трансграничното сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат по този законопроект?
Заповядайте, господин Костадинов.
Ако има други желаещи, моля да ми дадете списък. Времето е по половин час на парламентарна група.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз винаги много съм уважавал епиграмите на Радой Ралин и бих искал да започна с една, която мисля, че отговаря много точно на законопроекта, който започваме да обсъждаме. Той казва: "Погледнато формално, всичко е нормално. Погледнато нормално, всичко е формално."
Ние сме изправени точно пред такъв случай. Факт е, че за пръв път се поставя законопроект, който иска да реши един изключително важен въпрос - регионалното планиране, включително да го институционализира. Това е безспорно постижение. Факт е обаче, че подходът, който е приложен при подготовката на законопроекта, фактически компрометира идеята.
В "Програма 2001" е записано, че до края на 1997 г. ще бъде внесен Закон за регионалното развитие. Почти една година закъснение и въпреки това качеството на този законопроект не отговаря на очакванията и на потребностите, които има България в условия на преход, в условия на валутен борд.
Фактически няма стратегия за регионалното развитие. До този момент такава стратегия не е разработена. Отсъствието на стратегия се отразява и върху подхода, който е приложен при изработването на законопроекта.
Няма регионална политика. Отсъствието на регионална политика безспорно прави до голяма степен и най-добрия закон кух и неефективен.
Аргументът, че валутният борд, Международният валутен фонд и други финансови институции изискват да се ограничат извънбюджетни сметки, фондове и т.н. е верен, но този аргумент е формален и срещу този аргумент има достатъчно много изключения, които действат и в момента и се предвижда с новия бюджет да действат и в бъдеще.
Ние сме свидетели как един изключително важен проблем, важен и от гледна точка на интеграцията с Европа, се поставя фактически на едни формални начала.
Беше казано от експертите, които внесоха законопроекта, че няма практика, поне в страните в преход, политиката, насоките, опорните точки на една регионална политика да бъдат приемани от съответните парламенти. Оказа се, че не е така. Фактически само Естония до този момент няма приети насоки или регионална политика от съответния парламент. Всички други страни имат такива насоки.
България ще бъде втората, която няма да приеме тези насоки, а те ще бъдат разработвани за един правилно формулиран период от шест години само от изпълнителната власт. Това е първата опасност, която се залага в закона, че това ще бъде една политика, която няма да отговаря на интересите на България като цяло, а ще отговаря на вижданията и интересите на конкретната политическа сила, на конкретното правителство, което в момента е на власт.
Един шестгодишен период за развитието на България е твърде дълъг и твърде отговорен в един такъв период на преход. И тъкмо затова според нас - според мен лично и според нашата група - е необходима една широка обществена дискусия и е необходим един сериозен научен подход, една дискусия и в Народното събрание да се формира една ясна регионална политика, която да стане продукт на законодателната власт и след това което и да е правителство да следва логиката на тази потребност на нашата страна. Разбира се, всяка година би могло да се извършва едно актуализиране на тази политика и да се конкретизира със съответните проекти през текущата финансова година.
Този дефект, който ясно личи, всъщност дава основание на вносителя да предвижда една сложна процедура, в която централно място играе само правителството и съответният министър.
Фактически и при подготовката на законопроекта, и при изпълнението на регионалната политика няма място за териториалните общности, за органите на местното самоуправление и органите на местната власт. Парадоксално е наистина, че при подготовката на законопроекта не е било взето мнението и становището на националното сдружение на общините. Били са отчетени отделни жалби, предложения и т.н. на отделни общини, на отделни общински съвети. Но това е пародоксално! Когато става дума за закон, който гарантира регионалната политика и регионалното развитие, и да не бъдат отчетени мненията на общините, мнението на националното сдружение на общините, струва ми се, че това не е израз на небрежност, а това е може би един израз на подценяване на органите на местното самоуправление, на декретиране от страна на изпълнителната власт на правила, които засягат техните интереси.
Аз мисля, че в законопроекта има много компрометирани идеи, които даже ми се струва, че трудно биха могли да се оправят между първо и второ четене.
В законопроекта, в сърцевината нещата, които той би трябвало да третира, са прехвърлени пак към Министерския съвет, който трябва да определи критериите за съответните региони - кой е с растеж, кой е със забавен растеж, кой е в дефлация и т.н.
От този законопроект не се вижда каква е връзката между регионалното развитие и физическото планиране, кой ще е реалният физически регион, който ще бъде предмет на този закон, обект на този закон: това ще бъдат бъдещите области, това ще бъдат географските региони, които традиционно са наложени в България, или това ще бъдат някакви социално-икономически региони, които и в българската регионистика има известни научни спорове, или това ще бъдат част от община или част от общини, както има в законопроекта и в мотивите?
Пълна неяснота как ще се реализира регионалната политика. В този законопроект се говори за регионална политика и регионално развитие, като се маркират включително няколко сфери. Тези сфери са много по-малко, отколкото е декларацията за регионализма и отколкото предполага Хартата за местното самоуправление и Хартата за регионалното самоуправление. Въпреки тази непълна, неизчерпателна декларация, фактически регионалната политика се схваща само като регионални инфраструктурни проекти. А една регионална политика, едно регионално развитие предполага безспорно и структурната реформа, и преструктурирането на реалния сектор, и развитието на трудовия пазар, и квалификацията на работниците, и развитието на образованието съобразно конкретните потребности на региона, и развитието на културния живот и културните институции, разположени на територията. Предполага развитие на социалните сфери, като се започне от подпомагане на старите хора инвалиди и се стигне до физкултура, спорт.
Това са регионални аспекти, които не могат да бъдат пренебрегнати и не могат да бъдат сведени само до инфраструктурни проекти, които на практика поради много причини - някои от които и обективни - ще се сведат до мост, чешма, отсечка от път. След това ще се пропагандира, че това е едва ли не фантастична инвестиционна програма и много сериозно регионално развитие.
Този законопроект предвижда неща, които противоречат не само на логиката, но и на закона. Предвижда се създаване на консултативен орган към областния съвет със закон - орган, който неизвестно как ще бъде формиран, но той няма да бъде продукт на пряк избор от населението. Той няма да бъде орган на местното самоуправление, макар и на второ ниво. Той ще бъде някакъв опосредстван консултативен орган. Предлага се, може би в лицето на кмета и представител на общинския съвет, на съответната територия, неясно коя, област или между две области, и те ще се консултират при областния управител, който може да зачете тяхното предложение, а може и да не го зачете. А има наистина регионални проблеми, които не могат да бъдат затворени в една област. Областта като териториална единица е едно, а регионалните проблеми са друго. При кого ще отиде кмета на община А, ако проблемите се решават едновременно и от област 1, и от област 2? В кой консултативен орган ще бъде този кмет или този председател на общински съвет? В края на краищата има и логика, има и практика, има и изисквания към нормативните документи.
И аз мисля, че не трябва срамежливо да подхождаме крачка по крачка към един жизненоважен въпрос за България и за българското общество - децентрализация на централната изпълнителна власт, предоставяне на компетенции, правомощия на органите на местното самоуправление, на местната власт, разкриване на второ ниво на самоуправление. Тази срамежливост трябва да я преодолеем, за да може и законът, който се подготвя за регионалното развитие и за регионалната политика да има ясен характер и да може да действа в реалната практика. В противен случай този закон само ще стимулира субективизъм, политически произвол и политическа воля на което и да е управление, на което и да е правителство. Даже този закон, ако не беше закъснял една година, сега предизборната кампания - през 1999 г., на кметовете, на общинските съветници така, както е предвидено в проекта, щеше да бъде подчинена изцяло на този национален план и на регионалните разбивки в бъдещите области. И кандидат-кметът от която и да е партия или коалиция, от какъвто и да е цвят, трябваше да бъде задължен да пропагандира идеите на областния управител и на министъра на регионалното развитие и благоустройството на това правителство, защото практически законът позволява политически волунтаризъм и политическо насилие и фактически ограничава органите на местното самоуправление и на местната власт.
Не са създадени механизми, които да гарантират потребностите на общината, да гарантират защитата на тези потребности на базата на местното самоуправление, на базата на хората, които са формирали изборния орган чрез пряк избор и затова този закон наистина ще донесе само повече нещастие, отколкото подпомагане на регионалното развитие на България.
Този проект не включва практически никакви европейски техники и методики за регионално развитие. Той е антиевропейски, въпреки че палиативно са взети от различни закони на различни страни или термини, или отделни постановки, които са сглобени механично, но законът не е органичен. Той е вътрешнопротиворечив и противоречи на практиката в Европейския съюз. И аз мисля, че една консултация с Европейския комитет на общините и регионите не е излишна. Експертите биха могли да подпомогнат много този проект, за да може да върши работа, да бъде ефективен.
Разбира се, има много въпроси, които просто законодателят, вносителят по-специално, не е искал да ги засегне, или ако ги засяга, ги засяга като декларация в мотивите, а не ги разработва в самия проектозакон.
Аз пак ще се върна на физическото планиране. Това не е въпрос, който трябва да се подценява и който трябва да се разглежда отделно от регионалното планиране. Разбира се, в Програма "България 2001" пишеше също така, че до края на 1997 г. ще имаме Закон за устройството на територията. Този закон видимо отива към 1999 г. Но ако тези два законопроекта не вървят заедно, ако не отчитат връзката помежду си, ще се получи така, че ние ще имаме, така да се каже, меката част и твърдата част, поставени в различни касети в различни направления. С този законопроект фактически не се знае какво ще се развива, каква регионална политика ще се води, какъв ще бъде реалният регион.
И това предполага при подготовката на местните избори догодина действително един произвол, защото малкото пари, които могат да се отделят за регионално развитие следващата година, могат да бъдат пренасочени към общини и към територии в страната, които са изгодни за съответните управляващи в момента. Малкото пари могат да бъдат изсипани на няколко места, с което да се гарантира изборна победа. Това обаче противоречи и на намеренията на всички, които сме в тази зала, на всички политически сили, противоречи и на интересите на българския народ и на българското общество.
Аз не мога да разбера как правителството, съответните регионални структури, ще успеят да балансират ресурсите за развитие на отдeлните региони в България. Кое ще развиваме по-напред - Западните покрайнини, Източните Родопи, Североизточна България, Северозападна България, Централен Балкан, планински и полупланински, селски райони или ще развиваме и ще дадем приоритет, примерно на развитите региони, за да може да се получи по-голяма мултипликация, по-голям ефект? Това не е ясно, тъй като няма регионална политика, тъй като и самият закон не гарантира един такъв траен и ясен подход.
Аз мисля, че и вносителят, и законодателният орган ще спечелят, ако не подкрепят този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Давам думата на народния представител Георги Пирински за процедурен въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, това е един от законопроектите, по които дебатът трябва да бъде лишен от политизиране и достатъчно сериозно да се разгледат по същество понятията, с които законопроектът борави и механизмите, които създава.
Народният представител Тодор Костадинов зададе редица твърде съществени въпроси - какво се разбира под "регион", какво е съдържанието на "регионална политика" и какъв е характерът на органите, които се създават съгласно този законопроект.
Моето процедурно предложение, господин председател, е непременно в дискусията по законопроекта на първо четене да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството, да участват експертите, които са работили по този законопроект. Не разбирам защо в началото на четенето на този законопроект не беше направено нито едно предложение, за да бъдат допуснати в залата някои от заместниците на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли конкретно предложение?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Конкретното ми предложение е да приложим изискванията на нашия правилник, който изисква едно до 10-минутно изложение на вносителя по законопроекта, като специално в този случай осигурим чрез Вашето съдействие стенограмата от изказването на господин Костадинов да бъде предоставена на господин Бакърджиев, да може той да се запознае с въпросите, които са поставени и да участва в по-нататъшните дебати по този законопроект.
Затова аз бих предложил да дадете известно време, да дадете почивка, в която да бъде поканен заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството да дойде в парламента. Той да прецени кои от заместниците му и други експерти би желал да участват в дискусията, да им дадем възможност да присъстват в залата и по-нататък дебатът да бъде наистина много конкретен и ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Ще обявя 10 минути почивка, през което време моля да се обадите в министерството, за да се покани заместник-министър или експерти, а министърът винаги е поканен.
Десет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Други изказвания?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да започна изказването си с една закачка, но тя всъщност е една тревога, която изпитвам. Преди известно време загубихме тук един ден и спорихме за неща, за които от нас почти нищо не зависеше. Бившият държавен секретар на Съединените американски щати Игълбъргър беше заявил, че последна България ще даде становище дали НАТО ще ползва коридор или не. Силно впечатление ми направи изказването на господин Марков, че те ако минат, ние какво ще правим? Няма да водим война с НАТО! Ами не можем, защото и да искаме, няма с какво да водим. Ама това, което ни интересува и от което зависи хлябът ни и утрешното развитие на България, когато го обсъждаме, вас ви няма в залата и изобщо никой не се интересува от този законопроект!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Вас пък като ви има!
СТЕФАН НЕШЕВ: Няма ни! Аз се обръщам към народните представители, не се обръщам към политическа сила! Защо реагираш, Велиславе? Ами няма интерес към собствената ни съдба, към това, от което зависи утрешният ни живот - хляба ни!
Продължавайки със закачката, искам да ви кажа, че за мен това е един важен закон, един закон, който ще подсили конкурентоспособността на интересите на отделните региони на България, една борба за налагане на самоуправление. Но за съжаление изглежда травмата, която носим от централно планираната система, продължаваме да я пренасяме и в утрешния си ден. Този закон не показва елементите, които трябва да доведат в една конкурентна позиция отделните региони - да доказват, да предлагат съобразно географските и икономическите си дадености къде трябва да бъде националният акцент, а именно правителството да преценява и в зависимост от конюнктурата на световната икономическа политика да дава акцент на една или друга политическа инициатива.
Казвам ви това неслучайно, защото аз смятам, че чл. 5 трябва да бъде създаване на Съвет за съгласуване и координиране на регионалното развитие, а не за изготвяне. Ние си имахме Държавен комитет по планиране, пак ли ще го връщаме? Това ли е формата, с която ще отидем в ХХI век?
За да не бъда голословен и да не кажа много думи, които ще загубят значението си, аз мисля, че Националният план трябва да бъде съвкупност от инициативи за развитие на отделните региони, които да бъдат съгласувани и координирани от този централизиран орган, който ще се изгражда. Но веднага идва чл. 14, който праща всичко това в небитието - Министерският съвет ще прави критериите, по които да се правят регионалните планове. Чиста проба тоталитарно планиране! Той ще казва на Варненския регион как да се развива. Защо? Не би ли могло местните ръководители, местното гражданско общество да изведе на предна позиция кои са му приоритетите, каква политика да се води в региона и да я отстоява. И ако успее да я защити - да я защити. Ето този момент липсва. Ние връщаме Държавния комитет по планиране. То е хубаво нещо, ама да има мярка и в това, да не го прилагаме 100 на сто такъв, какъвто беше, с което показа несъстоятелността си. Икономиката, изграждана по такъв начин, рухна.
Искам да взема отношение към една теза, която разви колегата Емануил Йорданов - за това, че Конституцията ни забранявала да изграждаме самоуправление от второ ниво. Аз мисля, че това е лъжа. Защото ако отворите Конституцията и ако прочетете внимателно чл. 136, ал. 2, ще разберете, че там ни задължават да назначим областния управител. А какви нива или как ще бъде изградено местното самоуправление там не е написано. Казват "и други". Щом казват "и други", значи ние можем да мислим по този въпрос, да създадем второ ниво на местно самоуправление, както е в развитите икономически държави, където именно се гради регионалната политика, където се търси конкуренцията между отделните региони, за да се изведе на преден план просперитетът на нацията. И аз ви моля тази теза да не я развивате. Аз не съм специалист в правото, лаик съм, но се доверявам на Конституционния съд, който единствено е оправомощен за това. А предварително да заявяваме, че това е невъзможно, мисля си, че е малко претенциозно.
Аз искам да ви кажа, че обезателно трябва да мислим за създаване на второ ниво на самоуправление. Това произтича дори и от едно решение N 45 от т.г., прието на Петата конференция на Европейския съюз по местното самоуправление. Този тезис е заложен в това решение. Не съм чуждопоклонник, но защо не се обърнем към документи, които са правно уредени, да кажем, в една Франция - голяма, развиваща се държава, където освен второ ниво, префектурата, има и регионали, т.е. те обединяват няколко такива като нашите окръжни центрове, които създават икономически обуловения регион. За България това е излишно естествено, но областните изборни управи именно това трябва да правят - да творят и да отстояват пред изпълнителната власт интересите на отделните региони.
В този аспект аз се обръщам към Вас: не подценявайте този закон! Този закон трябва да ни даде правната уредба и инструментариума как ще развиваме държавата си върху основата на една конкуренция между отделните географски и икономически дадености на регионите, как тя ще използва тези дадености за най-добро концентриране на националните интереси. А това, че бездушно се отнасяме към него, имам чувството, че сме безотговорни за утрешния ден. Затова ви приканвам: нека бъдем отговорни на нивото, на мястото, на което ни е поставил народът, да бъдем негови народни представители, и да се отнасяме много внимателно към проблематиката, от която зависи какъв ще бъде животът на поколението, което идва след нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За изказване господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Някакси започнаха да се объркват понятията и вероятно нарочно се прави това. Първоначално от господин Костадинов, който говореше за това, че в този закон, виждате ли, нямало посочено онова, което щяло да се върши. Най-общо. В основата на неговата теза и в основата на господин Нешев изведнъж се оказа, че този закон не третирал въпросите за етажността в местното самоуправление. Нито в едната, нито в другата се посочи същността на този закон. Става въпрос за една институционалност в областта на регионалното развитие, за органите, които ще реализират този национален план, респективно, областните планове.
Господин Нешев май съзнателно вметна, че тук ставало въпрос едва ли не за централизирано планиране. В такъв случай всеки от нас, който е разгледал добре и внимателно проекта, ще си припомни глава трета, където много ясно е казано, че Националният план за регионално развитие е съвкупност от инициативи за развитие на областите и общините в съответствие с целите на чл. 2. Следователно ние можем да говорим само за реализиране на инициативи от долу на горе, от нивото на местно самоуправление към т.нар. централна власт. Но не и обратното. Което напълно изключва каквото и да е било централизирано планиране. Нещо повече, този закон гарантира и една публичност на процесите, които се развиват по отношение на регионалното развитие. Затова трябва да погледнем внимателно чл. 18, ал. 4 и цялата глава пета.
Що се отнася до опасенията, че едва ли не с този закон ще се получи така, че в края на следващата година, тъй като бяха вече изказани подобни опасения, ние ще си помогнем за местните избори, ей Богу, какво по-хубаво от това, когато съвсем законосъобразно направиш нещо съвсем полезно за обществото и то отново гласува доверие на управляващите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз излязох не за да търся дрязгата, говоря чистосърдечно. Напротив, ако проверите записа, ще видите, че съм казал, че националният план е съвкупност от инициативи за развитие. Но веднага чл. 14 ликвидира тази съвкупност от инициативи, защото казва, че Министерският съвет ще спусне критериите, по които трябва да се правят регионалните планове, а то е тип централизирано планиране. За това пледирах, ако искате да ме разберете. Не искам да правя евтин популизъм, но искам действително да правим онова, което ще бъде потребно за утрешния ден на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за дуплика господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Господин Нешев, ако не бяхме на първо четене, може би трябваше да си развием по-обстойно тезите и не трябва да четем парче по парче закона и респективно материята в него, извличайки онова, което ни е полезно само за секундата. Вие говорихте за чл. 14. Обърнете чл. 8 и ще разберете как се формират тези областни планове. На базата на тях, разбира се, след, да го наречем най-общо, конкурсно начало на проектите горе, в Националния съвет, едва тогава ще се изработят онези критерии, за които Вие говорите в чл. 14.
Много ясно и прецизно вносителят е разработил тази материя. Не обръщайте нещата просто излишно с главата надолу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, такъв закон за регионалното развитие е нужен на България, но дали точно в този му вид и дали е разписан, съгласно Декларацията за регионализма в Европа?
Започвайки от глава първа на Законопроекта за регионално развитие, в чл. 1 виждаме амбициозната задача, че този закон урежда планирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие.
По-надолу, в чл. 2, където са формирани целите ние виждаме и първата цел и особено амбициозната втора цел за намаляване на междурегионалните различия в заетостта и в доходите.
Колеги, има много притеснения съгласно тези цели, които се поставят, и практиката, която вие реализирате в момента в живота чрез изпълнителната власт, която е политическа и която е на СДС. Тук ще дам само един пример. В районите на "Горубсо" - Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки, където ситуацията е тежка - знаете с "Горубсо", където е приоритет за инвенстиране на Министерския съвет. Аз бих помолила да направите един анализ колко от безработните миньори са ангажирани в момента с инфраструктурните проекти. Защото де факто ние даваме някои неща, които са пожелателни и де юре уреждаме сродния бизнес и фирми, ангажирани около политическите централи.
По-нататък, където е записано "Управлението за регионално развитие". Бих искала да попитам вносителя, но тъй като него го няма, за съжаление, председателят на комисията сигурно ще брани закона, бихте ли могли да направите разлика между Министерски съвет и Съвета за регионално развитие? Така, както е сведен Съветът за регионално развитие, само министър Бонев не е включен. Включени са всички министри, членове на кабинета. А може би, точно когато има регионално развитие, би трябвало да добавим и неговото присъствие в този съвет? И бихте ли споделили този Съвет за регионално развитие какво по принцип ще прави повече от това, което в момента прави Министерският съвет? В момента ние реално казваме, че приемаме един устройствен закон.
По-нататък, в чл. 7 - "министърът на регионалното развитие провежда държавна политика за регионално развитие". Ами това ние му го записахме и то му е официално дадено като пълномощие, като функции, които той носи като министър. Аз не разбирам защо в този законопроект са записани пълномощията на министъра на регионалното развитие?
По-нататък, искам да споделя. В чл. 8 - "областният управител, организира - обаче той, колега, говорещ преди мене - изработването, общественото обсъждане и участва в изпълнението на плана". Висши чиновници, които участваха при внасянето на закона, а и ние, дискутирайки година и половина в съвместни дейности в Комисията по регионалното развитие, очаквахме фонд "Регионално развитие". Такъв фонд все още няма, няма да има и по-нататък ще видим, че нацоналният план ще се финансира от държавния бюджет. В крайна сметка какво получаваме ние? Получаваме един изискван от Европейския съюз закон с набор от понятия, които са извадени от европейското законодателство, с пълно разминаване с Декларацията за регионализма, където е записано що е регион, що е институционално устройство, какви са правомощията на регионите. Аз само мога да прочета от декларацията, че регионът е териториален орган на публичното право. По-нататък, създаден на ниво, намиращо се непосредствено под държавното и притежаващ правото на политическо самоуправление.
И тук нашите притеснения, вървейки двата законопроекта в залата, и Законът за териториалното развитие, и Законът за регионалното развитие. Нека не имитираме пред българското общество европейско законодателство! Нека поемем риска като парламент да го направим, ако желаем да го правим. На нас регионалното развитие няма да бъде дадено нито като пълномощия на бъдещите областни управители, тъй като те ще организират само изготвянето на областния план, нито то ще бъде постигнато чрез този Закон за регионално развитие. В момента ние, може да прозвучи грубо, правим закон за региона България и разписваме националния план в рамките на бюджета, чуждите инвестиции и другите активности, които са възможни. Това са разписаните неща. Това са нашите силни притеснения.
Аз искам да споделя моето разбиране. Искам да има такъв закон и бих подкрепила един нужен радикален европейски закон, който да инициира регионалните активности. А тук де факто няма да бъдат инициирани тези регионални активности. Те няма да бъдат свободно ръководени от местното регионално и друго самоуправление, а те ще бъдат администрирани. И пак ще ви помоля, колеги, както ви помолих, когато разглеждахме предишните закони, свързани с териториалното деление - нека със законопроекти да не стесняваме самоуправлението. Нека му дадем свобода и нека успеем да правим такива закони, които да бъдат трайно в сила и нужди на обществото в близките години, а не да бъде един закон, който ще бъде преходен и както казаха пак висшите чиновници, които внасяха закона - след това можем да помислим за действително европейски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата за реплика господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо Янкова, явно тук отново смесвате понятията. Записаното като пълномощие, тоест прерогативи на министъра на регионалното развитие в чл. 14 и в чл. 16, ал. 2, вероятно много добре Ви е ясно, че са свързани с неговите функции, определени в чл. 5, ал. 2 като председател на Съвета за регионално развитие, а не единствено и най-вече като министър на регионалното развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин Юнишев, ясно ми е какво е записано. Безспорно ми е ясно, но с този закон, дори ако грубо ние си заявихме позицията чрез господин Пирински, че няма силно да политизираме, но не измествайте властта от Иван Костов на Евгений Бакърджиев. За какво го правите този Съвет за регионално развитие в този му вид? Всички министри в крайна сметка вие ги събирате, за да може да се обсъди плана за регионално развитие.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Може ли да не се бъркате в нашите работи?
ДОРА ЯНКОВА: Ние няма да се бъркаме във вашите работи, госпожо Дянкова, но ние имаме право на мнение в събранието по законопроектите.
Така че това, което е записано, на мен ми е ясно. Но аз бих искала този закон, когато го приемем, да бъде закон, който действително да инициира регионалните активности, да има свобода, да има възможности за действително регионално развитие, а не да имаме набор от устройството на регионите, на областите и на Министерския съвет, записани в закон. Ние правим един устройствен закон и досегашното състояние така, някак си, уж по европейски го врамчваме в някаква рамка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата за процедура господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да гласуваме в залата да бъде допуснат заместник-министърът на териториалното развитие и благоустройството, господин Петко Еврев, който да участва при дебатите по този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Стефан Нешев.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз си мислех, че никой няма да се яви от името на вносителя и това би било една достойна позиция на срам от това нещо, с което занимават парламента. Но пък от друга страна е добре, че дойде господин Еврев, за да може да ни обясни някои неща, които силно ме учудват.
Всеки закон и всеки текст има хипотеза, диспозиция и санкции. И въпреки сериозните ми усилия, аз трудно откривам правни норми в този закон.
Обърнах отзад, ами няма нито една санкция за неизпълнение. Какъв е този закон, дето в него няма предвидена санкция за неизпълнение на неговите предписания? Няма такъв закон.
Или изводът какъв е: под помпозното наименование "Закон" се вкарва един манифест - политически или не, или замислен като някаква идея за бъдещето, и на народните представители трябва да им бъде внушено, че приемат закон. Защо се прави това? Това се прави, за да се разтовари отговорността по регионалното развитие и политиката по регионалното развитие, която и по Конституция е възложена на Министерския съвет. Министерският съвет трябва да прави тази политика, която е част от вътрешната политика на Република България. И Министерският съвет, ако иска, на господин Бакърджиев да възложи тази работа, може и на господин Бонев, може и на господин Божков, на който иска, да провежда тази политика. И на следващите избори избирателите да кажат: да, една чудесна регионална политика се проведе. Този Министерски съвет си свърши добре работата. Чудесно.
А сега какво? Несвършената работа по регионалното развитие и несвършената работа от Министерския съвет ние се опитваме да я вмъкнем в един измислен закон, без предмет. Защото, четейки Закона за регионалното развитие, като отворим отзад и видим, че регионалното развитие е процес, значи това е закон за процеса на постигане на устойчиво и балансирано развитие. Сами разбирате какъв нонсенс има в това писание.
И пак, ако има някой в тази зала, господин Юнишев, юристи сме, какъв е този закон, дето не предвижда нито една санкция за неизпълнение на негов текст? Какъв е този закон?
Но мислейки така и се чудя защо това нещо ни се внася, освен за прехвърляне на отговорност за нерешени проблеми в областта на регионалното развитие от изпълнителната власт към законодателния орган. Или аз тук ще репликирам госпожа Янкова. Тя каза: прехвърля се върху господин Бакърджиев. Прехвърля му се и отговорност, за да се каже утре: абе, господин Бакърджиев, ти не се справи с регионалното развитие, а не Министерският съвет не се справи, защото негова е отговорността за това. Това, ако са си някакви вътрешни игри в кабинета и в мнозинството, си е тяхна работа, но защо се ангажира законодателният орган?
Другото нещо, което аз виждам в този закон, е, че са създадени условия за извънбюджетни фондове, забележете, пък даже и общински извънбюджетни фондове. Сега в бюджета ние ще махаме извънбюджетните сметки и по препоръка на Международния валутен фонд, и за да не изтичат пари, и за да може да има едно по-голямо контролиране на държавната пара, а с този закон се създават едни сериозни условия тайно, тихо, там някакви съвети извън решенията на парламента по отношение харченето на бюджета. Защото вие там сте заложили едни големи резерви на Министерския съвет и явно сега си мислите да създадете някаква институционална възможност тези парички да изтекат. Ама така да изтекат, че законодателят много да няма представа къде изтичат. Министрите или този, или онзи областен управител да имат една оперативна свобода да харчат парата на данъкоплатеца. Това е една подложка за онова, което е в бюджета. Е, как тогава да гласуваме за това нещо? Казвам "това нещо", защото, пак ви казвам, ако има един човек в залата да стане и да ми каже какъв е този закон, дето няма нито една санкция за неговото неизпълнение?
Ами хубаво, казва кметът: не искам да участвам в областния съвет. Какво ще го направите? Червен областен управител и сини кметове. Те са по-буйни и барикади даже слагат. И казва: не искам, какъв е този областен съвет? Махайте ми се от главата. Пет лева глоба не може да му се наложи. Не може да бъде уволнен кметът, защото е избран.
И тук: "Може да, може да, може да, може да". Ами може, дами и господа, всичко може, стига да си вършат хората работата. Министрите да си вършат работата, кметовете, областните управители да предложат тези планове. Аз за разлика от някои мои колеги не съм против планирането. Да се каже: планира се, да се види в бюджета, да се заложи, да се разчете този план за шест години, ако искате, за десет и за пет.
Никой не пречи, но няма смисъл. Ние тук загубихме сума време с едни измишльотини. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На мен ми хареса в началото на заседанието, когато в процедурното си предложение господин Пирински каза, че въпросът не трябва да се политизира, тъй като това е въпрос, важен за цялата държава и за цялото общество, и този закон трябва да служи на гражданите, а не на конкретно управление.
Аз обаче, за съжаление от всичките изказвания на представителите на Демократичната левица, виждам само едно-единствено нещо - политизиране на закона. Аз даже съм изненадан, че господин Миков, който винаги говори конкретно по текстове на закона, днес направи една чисто политическо изказване.
Може би, господин Миков, Ви извикаха да го направите, не знам как е.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Поръчка е.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Да, може и така да е.
Но, господин Миков, в колко закона в страната въобще няма санкции? Вие много добре знаете, че има такива закони, в които санкции няма. И защо бъркаме Закона за регионалното развитие примерно със Закона за движение по пътищата или Закона за административните нарушения и наказания? Защото излизаме и хвърляме едни обвинения на ангро, без въобще да гледаме същността на законопроекта.
Истина е, че материята е сложна за нас като народни представители и непозната досега в България. Тъй като досега за съжаление проблемите на регионалното развитие не са поставяни в закон, не са нормативно уреждани. Няколко български парламента подред действително гледаха централизирания поглед върху нещата - как Министерския съвет определя, спуска едни пари, спуска едни планове и всичко се развива. Сега обаче, в тенденцията на хармонизиране на нашето право с европейското, в тенденцията да развием действително силна регионална политика, се прави първият опит със Законопроекта за регионалното развитие.
И тук се говори: имало си Министерски съвет, имало си министри, защо се дърпало килимчето на единия, давало се на другия, те си отговаряли, те да си го правели.
Ами, господин Миков, знаете много добре в колко европейски страни има специална нормативна уредба на регионалното развитие. Това много добре се знае.
И тук да кажа нещо и към госпожа Янкова. Да, 10 души министри участват в Националния съвет за регионално развитие. Първо, това не е пълният брой на министрите, и Вие го знает; и, второ, няма нищо по-лошо от това, че със закона се дава един изключителен ангажимент на Министерския съвет да разглежда най-важния акт, който урежда този закон - 6-годишният национален план за регионално развитие.
Това показва една пълна ангажираност на Министерския съвет по въпроса.
Обаче хайде сега да тръгнем и да видим дали става въпрос за централизирано планиране и за спускане отгоре надолу и т.н. Защото силната регионална политика се гради тогава, когато има силни инициативи отдолу, добре защитени, добре аргументирани и добре мотивирани.
И преди да стигнем до националния план за развитие много добре законът посочва какво става малко преди това - този прословут чл. 14, за който и господин Нешев говори. Министерският съвет одобрява само основните параметри за изготвянето на този национален план за регионално развитие в срок до края на февруари на годината, предхождаща шестгодишния план. Оттам вече процесът тръгва отдолу. Областните съвети за регионално развитие, където участват кметовете на общините и по един представител на всички общински съвети отиват и защитават аргументирано своите позиции за проекти в съответните областни планове. Естествено преди това трябва да има една дискусия в общинските съвети, трябва да има много предложения и много инициативи в рамките на съответната община, а не просто да чакаме някой да ни спусне парите и да ни каже: тук това ще строим, там това няма да правим, след което кметът и представителят на общинския съвет отиват и аргументирано в този общински съвет защитават своята позиция. Да, областният съвет е с консултативни функции, но и господин Миков се надявам, че ще каже, че той не може да бъде с други функции и че ако може да има второ ниво на местно управление, то не може да бъде областно ниво. Защото Конституцията е поставила рамката така и по този начин. Но областният управител след провеждането на това заседание на Областния съвет за развитие взима тези добри предложения, които е получил, и въз основа на тях изготвя областния план за регионално развитие. Въз основа на тези областни планове министърът на регионалното развитие и благоустройството организира изготвянето на проект на национален план и го представя за съгласуване в Съвета по регионално развитие към Министерския съвет.
Тоест за пръв път законодателно се дава правото на пълна инициатива отдолу нагоре, на добрата, обмислена и аргументирана инициатива, която да бъде защитена от представителите на местните власти, чиито права никой не ограничава, защото този закон не прави никакви промени в законите за местно самоуправление. Така че няма как да се ограничават правата на местните власти. Напротив. Дават се по-големи права. Дават се права на местните власти да участват конкретно в дебата по изработването на бъдещия национален план за регионално развитие. И тогава вече областният управител трябва да защити тези най-добри проекти, тъй като той участва също в националния съвет, когато тези въпроси се разглеждат. Планът затова е шестгодишен, защото той трябва да бъде стабилен, а не кампаниен. Но изрично е казано, че може всяка година да настъпват промени в националния план за регионално развитие. Неслучайно е казано, че годишния отчет за изпълнение на плана се разглежда заедно с проекта за Закон за държавния бюджет. Защото е дадено първостепенно значение на този национален план, защото действително Министерският съвет желае да превърне регионалната политика в основна политика на правителството, а аз се надявам, че и парламентът работи в тази посока.
По-нататък. Тук има няколко много важни неща, които се съдържат в закона, но досега не беше говорено по конкретните му текстове. Примерно в чл. 18, ал. 1 се казва:
"При разработването на годишната план-сметка на извънбюджетните фондове с предимство се осигуряват проекти, включени в националния план за регионално развитие."
Тоест, той става основен фактор в политиката на властта.
На второ място, годишната план-сметка на извънбюджетните фондове, колкото и да бъдат съкратени те, на държавните органи и бюджетните организации се утвърждава от Министерския съвет след задължително съгласуване със Съвета по регионално развитие.
Много важна е също ал. 4. Тези извънбюджетни фондове всяка година обявяват публично процедурата за кандидатстване за финансиране на общински областни проекти. Тоест дава се пълна публичност и откритост за кандидатстване към тези проекти.
А за чл. 20 аз твърдя, че е направо качествено нов текст въобще в нашето законодателство с оглед подпомагане политиката на местните власти. Държавата подпомага изпълнението на националния план за регионално развитие, включително и чрез поемането на държавни гаранции или чрез поръчителство пред външни финансови институции и български банки.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Прочетете текста коректно!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Да, държавата може да подпомага изпълнението на националния план - чл. 20 ви чета, както е в закона.
Да, естествено, може. Ние не можем да кажем, че всички проекти, които бъдат представени, сто процента ще бъдат държавно гарантирани или ще се осигури поръчителство пред банките. Тук вече е въпрос на преценка и, господин Миков, съгласете си, че е точно така. Сто процента не могат да бъдат държавно гарантирани проектите.
Освен това тук се каза, че едва ли не, че това било изхвърлено и несинхронизирано с европейското право. А по този закон е работила Фондацията за местно самоуправление и именно на база на Европейската декларация за регионалистика. Становището на Европейската комисия от 1987 г. е отчетено в този закон. Но въпросът за извънбюджетните фондове, за техния брой и за тяхното съществуване е въпрос на финансовата стабилност на държавата, а не само на регионалното развитие. Една държава, която все пак е в условия на валутен съвет, налага известно ограничение в съществуването на тези фондове. И вие знаете, че това е друг дебат, това е икономически и финансов дебат, а не дебат по Закона за регионалното развитие.
Именно в становището на тази Европейска комисия, което е съобразено в закона, се иска въвеждане на принципа на това интегрирано регионално развитие и осигуряване на финансови източници за регионалното развитие. Казано ли е откъде се осигуряват в закона? Казано е - и от държавния бюджет, и от общинските бюджети, включително и чрез целевата субсидия от държавния бюджет, и от външни източници. Тоест това нещо в закона също е уредено и оттук нататък то ще бъде основна част от държавния бюджет още за следващата година - надявам се.
Така че тези обвинения, които бяха хвърлени, включително и тук беше казано от някои от изказващите се за създаване на консултативен орган със закон. Това едва ли не било незаконно. Колко консултативни органа, чисто консултативни органи действат в момента в държавата и са нормативно уредени и кой каза, че е незаконно създаването на консултативен орган със закон? И защо това да не е предмет на третиране от закона? Защото оттук нататък задължение на областните управители ще бъде законово регламентирано да създадат тези областни съвети. Да се съберат кметовете и председателите на общинските съвети и да съгласуват с тях, за да тръгне действително инициативата отдолу нагоре.
Освен това, другото, което може да се каже, е, че с този закон се правят промени в няколко сега действащи закона, а именно в Закона за подпомагане на земеделските производители, в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, в Закона за горите и други с едно-единствено изречение, което става приоритетно в тези закони: "Финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие".
Тоест, за пръв път едно правителство, а надявам се - и един парламент, поставят въпроса за балансираното устойчиво регионално развитие, за преодоляване на междурегионалните различия и в растежа, и в политиката по заетостта и доходите на вниманието на българското общество с конкретно желание да реши този въпрос.
И нека да говорим това как да направим закона по-добър между първо и второ четене, а не да отчитаме абсолютна необходимост от този закон и добрите идеи, които се съдържат в него.
Аз призовавам всички колеги да подкрепим регионалното развитие в България чрез този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ние всички подкрепяме регионалното развитие. Пак Ви казвам, господин Величков, след като изслушах Вашето високопрофесионално изказване и по същество на закона, аз пак разбрах, че просто съм прав.
Аз Ви питам след всичко това, което Вие досега изложихте тук от тази трибуна: кой му пречеше на Министерския съвет, на областните управители, на общините да събират кметовете? И сега ги събират да обсъждат бюджетните и накрая от това, което са обсъдили, тук влиза нещо съвсем друго - осмо. Кой пречеше досега? Има ли някъде законова пречка за всичко това, което е написано тук?
А Вие казахте, че сме мислили за дърпането на черджетата. Ама въобще не ни интересува - ние не сме подкрепили кабинета - как вътре се дърпат черджетата. Нас ни интересува парламентът да не си губи времето с дърпането на черджета между министри.
Второ, за плана на Министерския съвет, за който казвате. Кой му пречи? Има ли забрана той да направи 6-годишна или 16-годишна и пр. програма и като внесе бюджета тук, да каже: ей, господа народни представители, по осъществяването на регионалната политика и балансираното развитие, което е конституционно изискване, предлагаме такъв и такъв бюджет за еди-коя си част на страната. Такъв и такъв бюджет - там. Кой пречи на всички тези фондове отзад, които тук записвате, при харченето на парите да държат сметка за тези приоритети? Кой? Или не можете да си контролирате чиновниците, които харчат извънбюджетните сметки и искате да го запишете в закона, та дано да стане по-добре. Ами няма да стане.
Така че дават се права на местните органи да предлагат на областния управител, но на областния управител всеки гражданин може да му напише едно писмо и да му каже: "Байко областен управител, аз живея в твоята област, положението е лошо - безработица и пр. Вземи мерки да видиш какво да направиш".
Кой му пречеше на областния управител да изготви план? Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Втора реплика - госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Величков! Различаваме се в разсъжденията по този закон, защото ние носим друга философия.
Първо, ако забележите, отзад, в записа е записано регионалното развитие като понятие, но никъде не е записано що е регион. А по-нататък е конкретизирано що са райони. Районите са както сте ги записали. И оттам нашето разбиране - ние искаме регионите да се саморъководят и там да има самоуправление, не намесваме областния управител. А вие смесвате регионите с областното управление и оттам насетне идват нашите различия. Затова просто е спорът, ако вие не сте вникнали.
И второ, искам да ви попитам и да ви помоля, тъй като вие пламенно ратувате за този закон, защо сте против Народното събрание да утвърждава плана, а държите той да бъде утвърждаван в Министерския съвет? След като ние носим мандата на страната и на регионите реално, Съветът за регионално развитие да го подготви този план, да го даде в Народното събрание, да го обсъдим и да го изпълняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Трета реплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително ние трябва да законодателстваме, обаче това законодателство трябва да не бъде на парче, а да бъде осмислено и в края на краищата един необходим закон и да решава определени проблеми.
Това, което правите в момента, е на парче. И тъй като се цитират заключителните разпоредби, ще кажа: когато обсъждахме Закона за защита при безработица, аз говорех за друга философия на този закон - философия за насърчаване на заетостта чрез регионални програми. И тогава ми казахте, уважаеми колеги: не, това не може да стане. Днес господин Величков го изтъква като предимство на този закон. Питам кога сте прави: тогава или сега? И имате ли наистина някаква последователност и разбиране по тези неща?
Мисля, че хаосът е пълен, защото вие сега ще изместите въобще смисъла на онзи закон и начина на събиране на средства. Вие трябва да увеличите сега събирането на средства там, за да може да се финансират програми. Така е по другите закони, които предлагате. Трябва да се подходи по друг начин по тези, които променяте.
Мисля, че е най-добре да си създадете едно Министерство на икономическото развитие и да тръгнете да решавате нещата по друг начин, а не по този, по който предлагате, защото влизате наистина в противоречие с онова, за което говорите - европейска харта за местно самоуправление, европейска харта за регионализъм, за всичко онова, което казвате, че се присъединяваме към Европа.
И не е нужно да идват европейските комисари да ви кажат, че правите административно управление или по-скоро авторитарно управление. Разберете го и сложете край на тези глупости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков, няма да правим Министерство на икономическото развитие. Имаше едно такова, а неговият титуляр се казваше Румен Гечев. Това министерство и държавата много добре се развиваха. Наистина тогава се боравеше без закони, със здравата ръка и с поразяващата уста на другаря Гечев. Ние втори другар Гечев няма да правим.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Какво правите тогава?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Така че от друга страна виждам, тъй като господин Миков и той се занимава с въпроса с черджетата, вие не сте гласували за настоящото правителство на Република България, но много силно ви интересува какво става в това правителство. Това ваше нездраво любопитство не знам как ви помага в партийните конгреси, но, не се безпокойте, има кой да се интересува за правителството, до вас не сме допрели още.
По-нататък, тъй като аз почти нищо не чух по същество, включително и в репликите, но на господин Миков ще отговоря така: за много неща може да се каже: "Какво ви пречи нещо да правите?". Но много любопитно е тогава защо съществува поне половината нормативна уредба в страната ни. Ние можем да си кажем: няма нищо лошо, даже аз не знам защо е нужно и от парламента, избираме си Министерски съвет, той си прави каквото иска, народът го избира, народът го сваля, имат желание да го правят, някой дошъл и казал на областния управител: "Това го включи" и той го включва. Няма кметове, няма общински съвети, аз така разбрах.
Значи вие протестирате против това, че нормативно се урежда правото общините и местното самоуправление да участва реално в регионалното развитие чрез своите иницативи и се задължават областните управители да съгласуват тези инициативи и да поддържат най-добрите от тях. Само че вие така не помагате на местното самоуправление. Местното самоуправление действително трябва да бъде интегрирано в регионалната политика, а не изолирано от нея. И аз мисля, че този закон, който сега приемаме, дава началото именно на това нещо, което в годините назад наистина липсваше. Само че не липсваше по наша вина, господин Миков. Празнотите, примерно, в Закона за местното самоуправление и местната администрация не са по наша вина. И този закон също трябва да бъде променян, но именно в посока на по-силното местно самоуправление, с по-ясни и точни компетенции и правомощия.
Така че нека не прехвърляме проблемите на Закона за регионалното развитие в проблемите на много други закони, които касаят местното самоуправление, и да гледаме това, което днес е на дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За процедура има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Васил Гарнизов - генерален директор на Националния център по териториално устройствено развитие и жилищна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Емануил Йорданов.
Гласували 123 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Гарнизов в залата.
Други изказвания има ли? Ако няма, можем да гласуваме.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Има! Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иван Борисов. Разполагате с пет минути.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, кратки бележки по този законопроект. Според мен този законопроект във вида, в който е предложен, има по-скоро характер на намерения, а не на законопроект. Единствената цел в него е да се създаде Съвет за регионално развитие към Министерския съвет. И веднага моята реплика: защо не Държавен комитет по планиране към Министерския съвет, така добре известен в миналото?
И второ, създават се областни съвети за регионално развитие. Питам: защо не отдел "Планов" към новите областни администрации, които сега ние със законопроекта изграждаме?
Съставът на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет буди недоумение, според мен. Това е Министерски съвет без министър-председателя, без силовите министерства и без Министерство на външните работи. Къде е разликата? Това е нелогично и неработещо предложение, което вие правите.
В глава трета. Нали цели девет години ние ругаехме държавната планова икономика и сливането на партията с държавата? Да, казвам общо "ние". Ругаехме държавната планова икономика и сливането на партия и държава. Защо тогава се връщаме към нея? Как ще се вмести идеята на вносителите в пазарните принципи?
На следващо място, сроковете, които вие предлагате, вече не са петилетки, както в изминалите десетилетия, а са шестлетки. Не е трудно да се предвиди какви ще бъдат резултатите. Смело казвам: никакви!
На следващо място аз поставям и такъв въпрос - ще се съгласуват ли плановете за регионално развитие с Международния валутен фонд и с Европейския съюз? Не го коментирам, а само поставям такъв въпрос.
По глава четвърта. Един поглед върху източниците за финансиране обрича плана за перспектива да се превърне в едно пожелание, защото първият източник е държавният бюджет. Той, според мен, не е източник. Вторият източник са общинските бюджети. Не го коментирам, знаем в какво състояние са те. Третият източник са външните източници. Те са просто едно пожелание. И на четвърто място, други източници, включително извънбюджетни планове, фондове на държавните органи и бюджетните организации и общините. Практически такива фондове в четвъртия раздел няма.
На следващо място, регионалното развитие означава преди всичко развита икономика. Как ще обяснят вносителите на законопроекта една перспектива на инвестиции - държавни и общински, в условията на: първо, заявената 100 процента възможно най-бърза приватизация; второ, сега провежданата държавна политика, че държавата е лош стопанин, но в същото време да създаваме държавни и общински производствени структури, това е в пълно противоречие; и трето, в законопроекта няма конкретност, например защо държавните приходи от някои общини и региони не остават на място там, без да се променя субсидията.
Следващото съображение е по Допълнителните разпоредби. Уважаеми вносители, според мен това е по-скоро един речник за изясняване на терминология, отколкото Допълнителни разпоредби.
По Заключителните разпоредби. Фактът, че се добавя по едно изречение към вече приети закони, показва, че и този закон ще бъде поредният, който няма да подпомага осезателно общините и регионите. Не е ясно това, което сега коментираме - още колко щатни бройки ще се разкрият, кой ще плаща, някоя друга държава или нашият бюджет, и докога това ще продължава?
На базата на това, което накратко изложих, мисля, че законът в този си вид трябва да се върне, за да се дообработи. Действително това е един нужен на общините и на новите области закон, но в този си вид той няма да заработи, а само ще създаде голяма книжнина, ще създаде "светли перспективи" и ще остане един закон на книга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Преди да Ви дам думата за реплика, искам да кажа на господин Борисов, че Допълнителните разпоредби винаги са своего рода тълковен речник.
Имате думата за реплика.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз, между другото, това исках да кажа.
Господин Борисов, в Наказателния кодекс има чл. 93, който е един огромен речник. Само че без този речник Наказателният кодекс отива на кино, казано на нашенски.
Освен това, сега вече разбирам защо няма да подкрепите закона. През цялото време тук се говори на два различни езика. От едната страна говорим за регионално развитие, съобразено с европейското законодателство и говорим за пазарен тип демократични отношения. От другата страна, постоянно говорите за държавна планова икономика и че нямало нищо лошо, обаче дайте поне да си я върнем. Огромна разлика има, господин Борисов. Това, че на Вас някои неща Ви звучат като държавна планова икономика е нормално. След като не се познава добре пазарната икономика, някои неща звучат като държавна планова икономика, но това е основната разлика, аз вече си я обясних. От едната страна искате да гласувате за държавна планова икономика, от другата страна - за европейска пазарна икономика. Сега разбрах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Искате ли думата за дуплика, господин Борисов? Не.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет.
Гласували 166 народни представители: за 120, против 41, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
И едно съобщение:
Ще се състои заседание на Комисията по културата и медиите от 14,00 ч. в зала "Запад", т.е. веднага след приключване на заседанието.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

Трета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
Вносител е Светослав Лучников.
Моля да докладвате становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение
на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени
имоти N 854-01-111

На заседание, проведено на 5 ноември 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти N 854-01-111. Законопроектът беше докладван от вносителя, който обясни, че се е получило съвпадение между срока за подаване на исканията по чл. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и този за обжалване мълчаливите откази по тях.
За избягване на това несъответствие се предлага срокът за обжалване на мълчаливите откази да се продължи до 31 януари 1999 г., което съвпада с изтичане на двумесечния срок за обжалване на мълчаливия отказ на евентуалните искания, направени в последния ден.
Народният представител Емануил Йорданов предложи да се добави още един - § 2:
"§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепи единодушно предложения законопроект с допълнението на народния представител господин Йорданов." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодря на господин Лучников.
Имате думата.
Вие, като вносител господин Лучников, искате ли думата?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето казусът, за който одеве спорихме с господин Пирински - за това, че вносителят не е задължен и господин Лучников, въпреки че го помолих да вземе думата казва: "Не, благодаря".
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има нулево изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз знам, че господин Сендов ме подкрепя в моята теза. (Смее се.)
Ако няма други изказвания, поставям на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за обезщетяване собственици на одържавени имоти.
Гласували 119 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 32.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура - господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Поради елементарния характер на законопроекта, моля той да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лучников законопроектът да бъде гласуван в това заседание и на второ четене.
Гласували 123 народни представители: за 90, против 28, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за изменение на Закона за обезщетяване собственици на одържавени имоти (обн. ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., бр. 30 от 17.03.1998 г., Решение N 4 на Конституционния съд от 1998 г., изм. бр. 45 от 21.04.1998 г. и бр. 88 от 31.07.1998 г.).
§ 1. В чл. 6, ал. 6 думите "изтичането на преклузивния срок по ал. 1" се заменят с "31 януари 1999 г.".
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона, § 1 и § 2 така, както са предложени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 22.
Законът за изменение на Закона за обезщетяване собственици на одържавени имоти е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА.
Господин Николов, моля да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-01-25 от 9 април 1998 г., за
подземните природни богатства, внесен от Министерския
съвет - за второ четене

На редовното си заседание на 9 юли 1998 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за подземните природни богатства, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния
З А К О Н
за подземните природни богатства"

Предложение на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров: В заглавието на закона, както и навсякъде в текстовете на закона да отпадне думата "природни".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона? Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз считам, че предложението, което правят господата Богданов, Овчаров и Такоров, точно отговаря на формулировката на Конституцията, а именно "подземни богатства" и ви предлагам да гласуваме за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз подкрепям предложението на вносителите за заглавие на закона, тъй като има и други подземни богатства, които не са предмет на разглеждане от този закон. Знаете, че освен геолозите и минните специалисти с подземни богатства се занимават и археолозите, както и за съжаление в България все по-често се занимават и иманярите. А този закон се занимава единствено с подземните богатства, които са минерални образувания, които са създадени от природата. Има други богатства, които са следствие от дейността на човечеството. Така че дори мога да предложа на колегите да оттеглят своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Аз ще си позволя да прочета чл. 18, ал. 1 от Конституцията, за да стане ясно, че няма проблеми с археологическите резервати. Чета чл. 18, ал. 1: "Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологически резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост". Мисля, че нямате основания за страхове, господин Чолаков, защото археологическите резервати са посочени в Конституцията.
Господин Николов иска думата за реплика на господин Чолаков.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Току-що чутата мотивация на господин Чолаков беше и тази, която накара комисията да гласува против това предложение. Но се оказва, че подземните богатства са само природни и археологическите находки или заровени съкровища не могат да бъдат считани за подземни богатства. Така че има категорично разминаване.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Те са заровени.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Те са заровени, а не подземни.
Това е моето предложение - да приемем предложението на нашите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Клайн в залата да бъде поканен заместник-министърът на околната среда и водите Нено Димов.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Димов в залата.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако случайно не съм съвсем точен, моля да бъда извинен, защото идвам от една пресконференция. Мисля, че, влизайки, навреме взимам думата.
Говорим за заглавието на закона. Говорим за основното понятие, с което се борави в този закон. Предложението на уважаемата Комисия по икономическата политика е "Закон за подземните природни богатства".
И при първото си изказване, което направих при първото четене, казах, че в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, където се изброяват обектите на изключителната държавна собственост, не е казано "подземните природни богатства", а се говори за подземни богатства. Тук вече се поставя въпросът: имаме ли право със закон да променяме едно понятие в неговото название, така, както то е определено в Конституцията?
Затова моето предложение е, спазвайки, разбира се, правилника, от понятието "подземни природни богатства" не само в заглавието, но и в текстовете на закона думата "природни" да отпадне. При това положение ще говорим само за подземни богатства или ще имаме пълен синхрон между понятието, определено в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, и този закон. Още повече, че пак в чл. 18, ал. 1 от Конституцията е казано - само онези обекти, които са определени като такива със закон. Или законът по чл. 18, ал. 1 може да доуточни съобразно общественото значение, национално значение и т. н. видовете, но основното понятие, основните обекти си остават и трябва да бъдат наименовани така, както го прави Конституцията. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Тази дискусия, уважаеми господин Джеров, вече се състоя в комисията. Наистина Вашите разсъждения са в насока директно проектиране на конституционния текст по чл. 18, където се дефинират обектите на изключителна държавна собственост, в закона. Но съгласете се, че понятието "подземни богатства" например включва и някъде закопано имане. Това е пак едно подземно, но не е природно богатство.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): То е съкровище. Отделно е уредено.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Съкровище, но то пак е подземно богатство. Вероятно волята на конституционния законодател иска едно по-прецизно тълкувание. Но според мен ако изпуснем прилагателното "природни", ние отиваме в по-широкия смисъл на думата, точно във връзка с това, което споменах преди малко.
Аз мисля, че не е некоректен текстът на заглавието, още повече че оттук нататък вие ще видите в процеса на второто четене, че това понятие "подземни природни богатства" се използва многократно.
Бих искал да изразя и една друга мисъл. Просто думата "природни" детерминира понятието "подземни". В малко по-тесен смисъл говорихме. Даже разсъждавахме и за това такова богатство ли са подводните термални води. Но тогава стана дума, че ще има един специален закон, който да урежда проблема с водите. Тоест още по-широк смисъл има това понятие. И вече като отидем на този законопроект, там ще се регулират нещата за подземните водоизточници. Тоест може би трябва да се обединим около това понятие "подземни природни богатства", макар че то е в малко по-тесен смисъл от смисъла, вкаран от конституционния законодател.
Отделен е въпросът и вече Вие като юрист трябва може би да кажете не е ли оборимо евентуално това в Конституционния съд. Защото все пак ние трябва да направим едни текстове, които да работят. Тук става дума за национален геофонд, става дума за информация, свързана конкретно с тези подземни природни богатства и с концесиите, разбира се, които оттам нататък следват, тъй като те са изключително държавна собственост. Тоест може би трябва малко да поразсъждаваме върху прецизирането. Но повярвайте ми, ако махнем думата "природни", вече много широкият смисъл на думата разширява смисъла на понятието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Николов, ще Ви дам думата, но преди това искам да Ви задам въпрос и на Вас, и на останалите. След като в чл. 2 се изреждат в 8 точки метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми и т.н., и т.н., не е ли достатъчно и не предотвратява ли тези страхове, за които говорят господин Димитров и господин Чолаков? Защото, ако там ясно е казано: "Подземни богатства" по смисъла на закона се групират в..." и следва това изреждане в 8 точки, става много ясно, че не се говори за съкровища, за закопани иманета и т.н.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Истината е, че в Комисията по икономическата политика доста се спори върху точната формулировка на "подземни богатства" или на "природни подземни богатства" и надделя становището, че "природни подземни богатства" по-точно описва предмета на този закон. Но въпреки това и аз, и няколко колеги оставаме на становището, че "подземни богатства" е по-точното. Защото, например в пояснението кои са по-точно по смисъла на този закон подземнитне природни богатства, ние описваме и някои, които не са природни, например са следствие на човешка дейност - например технологичните отпадъци.
Така че сега, като възобновяваме спора в пленарна зала, според мен по-правилното определение - моето становище е такова - е "подземни богатства".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Тук по-скоро целта е да стигнем до единомислие и да бъдем съвсем прецизни, за да не получим на елементарно основание атака от Конституционния съд.
Изслушах много внимателно господин Благой Димитров. Той е точен, само че в правото съкровището е нещо съвсем друго. То не е богатство, то не е и подземно богатство. То е нещо, до което може да се стигне, но нека сега да не развиваме тази теза.
Ако възприемем заглавието съобразно чл. 18, ал. 1 - т.е. "Закон за подземните богатства", в какъвто смисъл и господин Николов, председателят на комисията, се изказва - няма нищо опасно, защото в чл. 1 може да дефинираме Вашата мисъл, господин Николов, и продължавам: "Този закон урежда условията и реда за...". И тук вече ще бъде точно дефинирано какво е в приложното поле на закона и какво е извън приложното поле.
Или с други думи, моля уважаемите народни представители да приемат заглавието и по-нататък да се работи с понятието "подземни богатства". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Димов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ако това заглавие, което ние като вносители считаме, че най-точно описва темата на закона, действително противоречи на текст от Конституцията, то положението е ясно - ние не може да сложим заглавие. Но в такъв случай би трябвало много точно да се разшири и в чл. 1 - върху кои обекти този закон не действа. И може би да се даде една дефиниция кое не е природно подземно богатство. Да се даде накрая в Заключителните разпоредби.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): Алинея 2 го казва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Алинея 2 казва "в групите". Но в тези групи може да се попадне, ако има злато, което е закопано от някой, имането, за което говорим. То е метал, то попада в тези групи, но не е природно, то е след обработка.
Така че, ако се счита, че не трябва да има "природни", то да се дефинира, да се разшири следващият член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Струва ми се, че спорът не е излишен, разбира се, но можем лесно и ясно да го решим.
Това, което каза проф. Джеров - дайте да стъпим на Конституцията и да употребяваме термините там. Това, първо.
Второ. Предметът на този закон, т.е. обществените отношения, които той регулира, са ясно формулирани в чл. 1 и в чл. 2. И е казано в чл. 2 какво означава "подземно богатство" по смисъла на този законопроект.
Така че няма никакво юридическо опасение, ако законът звучи: "Закон за подземните богатства". И казваме кои са подземните богатства по силата на този закон. Изброили сме ги в 9 точки. Включително чл. 1 казва каква дeйност извършва.
Мисля, че това е най-разумното и най-точното от юридическа гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Да, под формата на реплика, но идеята ми е просто да отправя един въпрос. Ако навсякъде надолу в тялото на закона и в легалните дефиниции употребим "природни подземни богатства", това не е ли оборимо също?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): Това е също оборимо.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това също е оборимо. Тоест, аз съм съгласен, ако наистина волята, замисълът на конституционния законодател е бил по чл. 18, ал. 1 мисля, че беше в Конституцията, точно всички ресурси, свързани само с геотермалната и прочие процесия, тогава - да. Но има - когато говорим примерно за подземни богатства - и по-широк смисъл. Аз преди малко споменах, примерно частен случай, съкровище. Аз ще ви кажа, че има например такива ресурси под земята - защото "подземни" значи под земната повърхност - които са резултат на човешка дейност. Те попадат ли в тази графа? Ето например отпадъчна дейност - примерно в Пирдоп има такъв случай, под земята се намират. Те попадат ли?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това го има в т. 9 на чл. 2.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тоест, трябва може би наистина да се каже, че става дума само за ресурси, които са резултат от дейността на природните процеси. Това е изключително важно, иначе компрометираме замисъла на вносителя.
Тоест, за да свърша, господин председателю, въпросът ми е: в тялото на закона и в легалните дефиниции навсякъде ли отпада оттук нататък?...
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Такова е и предложението на господин Джеров - в целия закон да се приеме еднаква терминология. Но за отпадъци, както тук в т. 9 на чл. 2 е дадено - за отпадъци от миннодобивната дейност... Така че не става дума само за геотермални процеси, създадени разни подземни богатства.
Имате думата, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Аз съм един от вносителите на това предложение и трябва да ви кажа, че наред с конституционното изискване, което ни накара да направим предложението, в процеса на предварителното обсъждане на закона ние се срещнахме с редица специалисти от страна на геофизичната наука, на браншовите камери и ни убедиха, че по принцип Законът за подземните богатства не само в България, а и като цяло в останалите страни - и в Европа, и в други страни на света - навсякъде е възприето да се използва терминът "подземни богатства". Това е възприето в почти всички страни и считам, че няма да направим грешка, ако това нещо го изключим от заглавието, включително и във всички текстове на закона, тъй като има достатъчно определения, които дават възможност да се уточнят нещата - кои са от природен характер и кои са в резултат на продукт от природата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Богданов, Овчаров и Такоров да отпадне думата "природни" в заглавието и то да бъде само: "Закон за подземните богатства".
Гласували 164 народни представители: за 126, против 32, въздържали се 6.
Заглавието е прието: "Закон за подземните богатства".
Сега ще помоля обаче председателят на комисията господин Николов при приемането по-нататък на всеки текст там, където има думата "природни", докладвайки да докладва термина така, че да бъде в съответствие със заглавието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Част първа - Общи разпоредби".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на част първа.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на част първа е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава първа - Предмет и обхват".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за:
1. търсене, проучване и добив на подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море;
2. опазване на земните недра и рационално използване на подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море.
(2) Законът не се прилага по отношение на дейности, свързани с:
1. научни изследвания, учебна и преподавателска работа;
2. търсенето, проучването, ползването и опазването на подземните води;
3. събирането на скални, минерални и почвени образци от земната повърхност;
4. добив на злато от руслата на реките чрез ръчно промиване".
Предложение на народния представител Никола Николов:
В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) Точки 2 и 3 се изменят така:
"2. търсенето, проучването, ползването и опазването на подземните води, включително и геотермалната енергия, на която са носител;
3. събирането на скални, минерални и почвени образци от земната повърхност с нетърговска цел;".
б) Създава се нова т. 5:
"5. добив на соли и елементи от морската вода".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров:
В чл. 1, ал. 2 да отпадне т. 2.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на народния представител Жулиета Калчева:
В чл. 1, ал. 1, т. 2 думите "рационално използване на подземните богатства" да се заменят с думите "рационалният (ефективният) добив на подземни природни богатства".
В чл. 1, ал. 2, т. 1 след думата "научни" да се добавят думите "и комерсиални геоложки геофизични".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:


"Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за:
1. търсене, проучване и добив на подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море;
2. опазване на земните недра и рационално използване на подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море.
(2) Законът не се прилага по отношение на дейности, свързани с:
1. научни изследвания, учебна и преподавателска работа;
2. търсенето, проучването, ползването и опазването на подземните води, включително геотермалната енергия, на която са носител;
3. събирането на скални, минерални и почвени образци от земната повърхност с нетърговска цел;
4. добив на злато от руслата на реките чрез ръчно промиване;
5. добив на соли и елементи от морската вода."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Искам да обоснова нашето предложение за отпадането на т. 2 от ал. 2 на чл. 1. Мисля, че трябва да се съгласи залата - аз направо съпоставям нещата - "добив на соли и елементи от морската вода". За съжаление, уважаеми дами и господа, и в подземните води също се съдържат в определени случаи соли и елементи, които могат да бъдат получавани. Считам, че независимо от това, че ще има Закон за водите като подземно богатство водите също са един възможен източник за тези природни богатства и затова настоявам да бъде изключена точка втора от предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Други изказвания има ли?
Има думата господин Димов, заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин председател. Мисля, че не е уместно подобно изключване в момента, тъй като се прави закон за интегрираното управление на водите, който включва и подземните води. Не можем да го включим тук, тъй като ще се получи дублиране. Аз разбирам, че в подземните води има соли и минерали, но в края на краищата това са повече води отколкото соли и минерали. Те ще бъдат разгледани в закона за интегрираното управление на водите. Той е готов и се внася в Министерския съвет, така че съвсем скоро се надявам, че ще имате възможност да го гледате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Поставям на гласуване предложението на господата Богданов, Овчаров и Такоров за отпадане на т. 2 от ал. 2.
Гласували 131 народни представители: за 34, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Жулиета Калчева, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 15, против 33, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 11.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 2. Подземните богатства по смисъла на закона се групират в:
1. метални полезни изкопаеми;
2. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали;
3. нефт и газ;
4. твърди горива;
5. строителни материали;
6. скално облицовъчни материали;
7. скъпоценни и полускъпоценни камъни;
8. геотермална енергия;
9. произведените технологични отпадъци от миннодобивната дейност, които не са собственост на физически или юридическа лица."
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а/ Точка 8 отпада.
б/ Точка 9 става т. 8 и се изменя така:
"8. производствени, технологични отпадъци от миннодобивната и преработваща дейност, които не са собственост на физически или юридически лица."
Комисията по икономическа политика приема предложението.
Предложение на народния представител Жулета Калчева - в чл. 2 т. 9 да отпадне.
Комисията по икономическа политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков - текстът на чл. 2 да добие следната редакция:
"Чл. 2. Подземните природни богатства по смисъла на този закон се групират в:
1. метални полезни изкопаеми;
2. неметални полезни изкопаеми;
3. каустоболити и
4. геотермална енергия."
Комисията по икономическа политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 2, т. 8, думите "геотермална енергия" да се заменят с думите "суровинно-промишлени подземни води".
Комисията по икономическа политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Валентин Симов, Касим Дал и Хасан Адемов - към чл. 2 да се прибави нова т. 10 със следното съдържание:
"10. суровинно-промишлени води и газове."
Комисията по икономическа политика не приема предложенето.
Предложение на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров - чл. 2 се изменя както следва:
"Чл. 2. Подземнмите природни богатства по смисъла на закона се групират в:
1. метални полезни изкопаеми;
2. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали;
3. енергийни полезни изкопаеми - твърди, течни и газообразни;
4. строителни полезни изкопаеми;
5. подземни води - пресни, минерални и промишлени;
6. геотермална енергия;
7. произведените технологични отпадъци от миннодобивната дейност, които не са собственост на физически или юридически лица;
8. морска вода за соли;
9. колекционни материали."
Вносителите оттеглиха предложението си по точки от 5 до 7 на чл. 2.
Комисията по икономическата политика не приема останалата част от предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"Чл. 2. Подземните природни богатства по смисъла на закона се групират в:
"1. метални полезни изкопаеми;
2. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали;
3. нефт и гази;
4. твърди горива;
5. строителни материали;
6. скалнообличовъчни материали;
7. скъпоценни и полускъпоценни камъни;
8. производствени технологични отпадъци от миннодобивната и миннопреработващата дейност, които не са собственост на физически или юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Богданов оттегля тяхното предложение.
Други изказвания има ли?
Най-напред поставям на гласуване предложението на госпожа Жулиета Калчева т. 9 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 7, против 18, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Михаил Миков.
Моля, гласувайте!
Гласували 109 народни представители: за 16, против 90, въздържали се 3.
И това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Ангел Малинов.
Гласували 109 народни представители: за 42, против 12, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Валентин Симов, Касим Дал и Хасан Адемов за нова т. 10.
Гласували 124 народни представители: за 14, против 66, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е прредложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 3. (1) Подземните богатства са изключителна държавна собственост.
(2) Общинска собственост по смисъла на Закона за общинската собственост са подземните богатства по чл. 2, т. 5, когато се използват за задоволяване на строителните нужди на населението и се добиват по кариерен способ в обеми, не по-големи от 10 000 куб.м годишно."
Предложение на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров - в чл. 3, ал. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Валентин Симов, Касим Дал и Хасан Адемов - в чл. 3, ал. 2 се добавят думите "... и по чл. 2, т. 6, когато се добиват по кариерен способ в обеми, не по-големи от 5000 куб.м годишно".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 3, ал. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Жулиета Калчева - в чл. 3 да се направят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1 след думите "богатства" да се добавят думите "на територията на Република България и в териториалното море".
б) Алинея 2 да отпадне.
в) Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Подземните природни богатства извън териториалните води на Република България в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море са предмет на суверенните права на Република България."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като и в двете алинеи отпадне думата "природни".
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, ако прочетем чл. 3, ал. 1 и 2, ще видим противоречието. На базата на Конституцията всички подземни богатства са изключително държавна собственост. В ал. 2 ние записваме, че общинска собственост по смисъла на Закона за общинската собственост са природни богатства, така и така, които се добиват по кариерен способ в обем, не по-голям от 10 000 куб.метра. Добре, как ще бъде тази собственост изключително държавна и след това част от нея ще бъде общинска?
И нещо друго, което ме смущава в този текст. Ами, ако нуждите на населението станат повече от 10 000 куб.м годишно в даден период, тази собственост автоматично ли ще стане изключително държавна? Как става това нещо на базата на добив на инертни материали да се променя собствеността на дадена кариера? И другото нещо - аз не виждам кой ще тръгне от общините да прави кариера за добиване примерно до 5000 или до 10 000 куб.м годишно, което е, помислете си, едно мижаво количество от 200 куб.м на ден за добиване и при всички положения себестойността на този добиван инертен материал ще е много по-скъп от другите кариери държавни ли, частни ли, каквито и ще да са те. Защо населението да не отиде да си купи оттам, а ние ще ги закрепостяваме с една такава норма, която сме записали в чл. 3?
Именно заради това ние предлагаме ал. 2 на чл. 3 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): И в момента тези кариери по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация са в разпореждане на общинските съвети. Мен ме изненадва позицията на политическата сила, която има 90 на сто от общинските съвети. Мнозинство - 90 на сто от тези съвети и кметове. Просто трябва да го обясните много трудно на своите кметове как ще им отнемете онези кариери, като тук обяснявам за какво става дума. Наистина, става дума за кариерни материали, за глини, които се ползват за местно производство на тухли, на керемиди. За това става дума. Не става дума за някакви индустриални минерали. Това и сега е така. Просто се обърнете към вашите колеги, които имат повече опит, и ще разберете, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за втора реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Такоров, и в момента наистина има такава практика. Това е един работещ механизъм. Но, съгласете се, че малки кариери, от които общините си имат някакъв доход, разбира се, те са лимитирани, не става дума за подземни богатства, да речем, мрамор и прочие, които са скъпи облицовъчни материали. Вие предлагате в момента тези малки доходи на населените места да ги отнемем. Това по никакъв начин не се вписва и във вижданията на вашата политическа сила.
Предлагам да се гласува становището на комисията и да се подкрепи текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, това, за което говориха господин Николов и господин Благой Димитров, има едно противоречие. Какво е "природни богатства"? Всичкото това, което се намира под земната кора. Именно и глините, и мергелите, господин Николов, са подземни богатства. Така че това също противоречи на текста, тъй като вече казах, че по Конституция всичките подземни богатства са изключително държавна собственост. Знам, че в момента някои общини имат собствени кариери, но болшинството от общините ползват кариери, които те ги наричат така, именно за добив на баластра и на пясък по руслата на реките. Нито една друга община, където няма примерно мрамор или някой друг ценен подземен материал, няма да има икономическата ефективност да прави тази кариера. Никой от населението няма да отиде да си купи инертния материал от тази кариера, а ще отиде - от другата.
Но аз искам да ви кажа друго. Не можем да променяме собствеността на базата на количества добиван инертен материал, както е записано в тази точка. Аз ви казвам - добре, 10 000 кубика. Съществува такава кариера, но с течение на времето потребностите на населението стават по-големи. Добивът за година става 11 000 куб.метра. Какво, тази кариера автоматически ли става държавна? Вие това не можахте да разберете. А не, че тези работи за добиването, за общините, наистина, те може да имат някъде, говоря, из Кърджалийския регион, наистина някои от кариерите там печелят, могат. Но аз ви казвам в Северна България единствено общините и то малките общини, където нямат източници на кариерни материали и те са преди всичко от Разградския, Силистренския и Добричкия регион. Там, където на практика няма никакви инертни материали, годни за производство на бетонови, на асфалтови разтвори.
Аз пак ви казвам, нека да помислим реално. Не може една норма за количество да променя собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата по този въпрос заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Първо, бих искал да успокоя, че ако няма икономическа полза, никой няма да развива нещо, което губи. В края на краищата, ако му е по-евтино да си го купи от съседната община, ще си го купи оттам. Това са нормални икономически взаимоотношения.
Що се отнася до собствеността, има Решение N 11 по дело N 4 от 1997 г. на Конституционния съд, което препоръчва да има икономически критерии за разграничаване на общинските и националните кариери с оглед разширяване правомощията на общините. В края на краищата, след като Конституционният съд ни е посъветвал така, ние няма защо да се притесняваме, че противоречим на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заместник-министърът преди малко в своето изказване всъщност каза нещо, което е точно така. Ал. 2 на предложения чл. 3 е eкзактна и от гледище на Конституцията, и от гледище на Решение N 11 от 1997 г. по конституционно дело N 4 от 1997 г. на Конституционния съд.
При това положение мисля, че по чл. 2 не би трябвало да правим каквито и да било дебати, защото той е съобразен с изискванията на Конституционния съд.
Ще си позволя само едно малко предложение към ал. 2 на чл. 3.
Комисията възприема текста на вносителя, а текстът гласи: "Общинска собственост по смисъла на Закона за общинската собственост са подземните богатства..." Аз бих предложил да отпаднат думите: "по смисъла на Закона за общинската собственост". Защото това означава да повтаряме нещо, което е факт. Общинската собственост се регламентира от Закона за общинската собственост. И да искаме друг закон - няма.
В такъв случай според мен ще бъде излишно да останат в текста тези думи "по смисъла на Закона за общинската собственост".
Съобразно правилника, господин председател, предлагам да поставите на гласуване въпросът за отпадане на тези думи в ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Валентин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще пледирам към колегите от БСП да си оттеглят предложението, защото моето предложение по чл. 3, ал. 2 е да се добави даже и т. 6. Ще мотивирам защо.
В редица общини има малки кариери за строително облицовъчни материали, които са от порядъка на две, даже и 1000 куб. м производство. Ако ние приемем сега закона, по този начин ние ще лишим една община, в чиято територия има такава малка кариера, а примерно има такива, да речем, примерно около Петрич, Тополовград, Сандански, мисля, че имаше в десетина общини, не са много. И тук не става въпрос за това дали там примерно се добива един мрамор или някакъв друг вид скално облицовъчен материал, а става въпрос за това, че общините ще бъдат лишени от тези средства. А на фона на новия бюджет, който ни предстои да приемем, там забелязвам, че редица фондове ще бъдат закрити, т.е. общините ще бъдат принудени да се свият максимално в бюджета, който им се отпуска.
Мисля, че това е един допълнителен начин те да получат едно облекчение от наша страна. Предлагам, колеги, да ме подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
За реплика думата има господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, аз след като чух това, което каза господин Димов - заместник-министър на околната среда и водите, и господин Джеров, под формата на реплика се съгласявам с предложението, което направи господин Джеров.
И по принцип, господин Симов, няма да има нищо противоречащо на това, което казвате, ако в чл. 3, ал. 2 след думите "добиват по кариерен способ" отпаднат думите "в обеми не по-големи от 10 хил. куб. м годишно". Да не налагаме ограничения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз съм впечатлен как за три минути точно от едната крайност се отиде в другата.
Значи Вие предлагахте и смятахте, че нарушение на Конституцията е да се променя собствеността в зависимост от границата на добива и начина на добива, а сега казвате да отпадне това, сиреч всичко без тази граница да бъде определяно като общинска собственост. Това е абсолютно несериозно. Аз ви предлагам да чуете мотивите, когато не сме приели Вашето предложение в Икономическата комисия.
Първо, аз считам, че трябва да продължим онази традиция общините да имат местни кариери, защото това е нещо, което е направено със Закона за местно самоуправление и местната администрация 1992 г., ако не се лъжа, както казах. Така че те вече са собственост на общините.
По никакъв начин тук не става дума само за скални и кариерни материали, а става дума включително и за глини, които ги има навсякъде, и навсякъде населението добива от такива находища на глини бяла пръст - популярен термин, който се използва. Няма село, където да не се копае бяла пръст. Всички, които са ходили на село, го знаят. Ако не го запишем в този закон, означава, че ще им забраним добива на тази глина. Нали за това става дума? (Реплики от малцинството.) Е, как ще е незаконна дейност, като си е абсолютно законна дейност и ние го правим това в закона. Така че нямате никакви основания да смятате, че става дума само за кариерни материали.
От друга страна, не мога да се съглася с предложението на господин Симов, който предлага да се включи и т. 6 "скално облицовъчни материали", тъй като обемът е на най-големите наши кариери за ценните скално облицовъчни материали - гранитите и мраморите, са долу-горе до около 5 хил. куб. м годишно. Сиреч абсолютно всички кариери, които са държавни в момента, трябва да преминат към общините - нещо, което очевидно не е целесъобразно.
И понеже тук наистина става дума за логиката, която ние търсим, за задоволяване нуждите на населението, значи очевидно населението няма тази възможност да задоволява своите нужди, като се извличат от тези кариери такива качествени скално облицовъчни материали.
Предлагам да не приемаме това предложение, което беше направено от господин Симов, и в края на краищата да приемем предложението, което е направено от вносителя - Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров след думата "способ" да се сложи точка и да отпаднат думите "в обеми не по-големи от 10 хил. куб. м годишно".
Гласували 157 народни представители: за 45, против 99, въздржали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Валентин Симов, Касим Дал и Хасан Адемов да се добави към ал. 2: "и по чл. 2, т. 6, когато се добиват по кариерен способ в обеми не по-големи от 5 хил. куб. м годишно".
Гласували 158 народни представители: за 55, против 92, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Сега ще гласуваме предложението на господин Михаил Миков, което беше редно да гласуваме най-напред, тъй като е за отпадане на цялата ал. 2. Грешката е моя.
Моля, гласувайте предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 135 народни представители: за 25, против 99, въздържали се 11.
Предложението на господин Миков не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Жулиета Калчева за изменения в чл. 3.
Гласували 115 народни представители: за 5, против 4, въздържали се 106.
Предложението не се приема.
Последното предложение беше направено от господин Александър Джеров за отпадане на думите "по смисъла на Закона за общинската собственост" в ал. 2, нещо, което според мен е съвсем логично предложение, тъй като не е необходимо да се цитира.
Поставям на гласуване предложението на господин Джеров и тогава текстът ще бъде:
"Общинска собственост са подземните богатства по чл. 2..." и т. н.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя, като и в двете алинеи думата "природни" отпада, тъй като вече в заглавието приехме това, и с корекцията, която вече приехме по предложение на господин Джеров.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 123, против 8, въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 4. (1) Търсенето или проучването на подземните богатства се извършва чрез предоставяне на разрешение за:
1. търсене;
2. проучване;
3. търсене и проучване.
(2) Добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия."
Предложение на народния представител Жулиета Калчева:
Член 4 се изменя, както следва:
"Чл. 4. Права за търсене, проучване и добив на подземни природни богатства на територията на България, в българските териториални води, контитенталния шелф и изключителната икономическа зона на Черно море се предоставят чрез:
1. разрешения за търсене и/или проучване;
2. концесии за добив."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров:
Член 4 се изменя, както следва:
"Чл. 4. (1) Търсенето или проучването на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесии и на площ за:
1. търсене;
2. проучване;
3. търсене и проучване.
(2) Добивът на подземните богатства се извършва чрез предоставяне на концесия за находище."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Богданов, имате думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение да се отложи гласуването на чл. 4, поради това че другите материали по следващите членове, които имат връзка с този член, бихме искали да ги разгледаме заедно. Не е предоставен още материалът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, разбрах. Благодаря на господин Богданов.
Противно становище има ли?
Господин Богданов предлага да отложим гласуването на чл. 4.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Богданов.
Гласували 138 народни представители: за 40, против 77, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Жулиета Калчева за изменение в чл. 4.
Гласували 101 народни представители: за 8, против 7, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров също за изменение на чл. 4.
Господин Богданов иска думата преди това.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение беше направено във връзка с някои от текстовете и на следващите членове, които за съжаление още не са раздадени на народните представители. По същество нашето предложение е да се разрешава концесията както за проучване, така и за добив чрез концесионен принцип, тъй като в противен случай се получават много съществени пропуски, които в момента не можем да ги обосновем поради липсата на останалите членове от законопроекта.
Затова аз предлагам да се подложи на гласуване нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата заместник-министърът господин Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Като вносители ние правим разграничение между правото за даване разрешение за търсене и проучване и даване на концесия. Това са два различни етапа.
Именно поради тази причина не можем да се съгласим с предложението на господата Богданов, Овчаров и Такоров - доколкото се отнася до първата алинея.
Що се отнася до втората, искам да кажа, че концесията се дава за обекта, а не за дейността. Така че не можем да приемем, че се дава концесия за находището. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Поставям на гласуване предложението на господата Богданов, Овчаров и Такоров за изменение в чл. 4.
Гласували 120 народни представители: за 29, против 82, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя, като и в двете алинеи думата "природни" отпада.
Гласували 128 народни представители: за 97, против 16, въздържали се 15.
Член 4 на този законопроект е приет.
Други подготвени текстове няма.
А по следващата точка още не е изтекъл необходимият срок от 24 часа от раздаване на становището, поради което за днес приключваме работа.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре - 12 ноември 1998 г. от 9,00 ч.
Само две съобщения:
Комисията по културата и медиите няма да има заседание днес.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще има заседание от 15,00 ч. в зала 248.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,27 ч.)


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Благовест Сендов


Секретари:
         Виктория Василева

        Ивалин Йосифов