ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател и членове на Конституционния съд, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, ваши превъзходителства, дами и господа! Преди 50 години, на 10 декември 1948 г. Общото събрание на Организацията на Обединените нации прие Всеобщата декларация за правата на човека. Този документ е с непреходно значение. Той остави светла диря в световната история, в неугасващия стремеж на човечеството към демокрация, свобода и по-справедливо общество. С основание, по решение на Общото събрание на ООН, 10 декември влезе в съвременния летопис като ден за правата на човека.
Всеобщата декларация заедно с двата пакта, с които образува Международната харта за правата на човека, постави в действие принципа за зачитане на правата на човека, залегнал в основата на ООН. Идеите на Всеобщата декларация станаха истински и морален кодекс на човечеството и упражниха силно въздействие както в международен, така и във вътрешнодържавен план. Ние не забравяме, че те изиграха голяма роля в разпадането на тоталитаризма и развитието на демократичните процеси в много страни, в това число и в нашата страна.
Идеалите на Всеобщата декларация вдъхновяват развитието на съвременна демократична България. Те са в основата на нашата Конституция, на цялото законодателство за защита правата на човека. Те вдъхновиха и вчерашното важно решение на Народното събрание за отмяна на смъртното наказание, с което утвърдихме свещеното право на живот, провъзгласено в чл. 3 от декларацията. Всеобщата декларация е фар, който осветява и по-нататък нашия път към интегриране в обединяваща се демократична Европа.
С тези няколко думи откривам тържественото честване на 50-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека и давам думата на представителя на ООН в нашата страна господин Антонио Виджиланте.
Моля, заповядайте!
АНТОНИО ВИДЖИЛАНТЕ (посрещнат с ръкопляскания): Ваше Превъзходителство президент на Република България, Ваше Превъзходителство господин Соколов - председател на Народното събрание, уважаеми членове на парламента, ваши превъзходителства министри, Ваше превъзходителство господин Сталев - председател на Конституционния съд, ваши превъзходителства от Дипломатическия корпус и представители на международни организации в България, дами и господа!
Този тържествен акт, който парламентът организира днес, е от голямо значение и за мене е чест да бъда тук и да представлявам Организацията на Обединените нации. Аз бих желал да изразя моята адмирация към кардиналното решение на парламента, взето вчера, за отмяна на смъртното наказание, което е ясен сигнал за уважение към най-основното човешко право - правото на живот.
Много вече бе направено през последните години в страната за защита на правата на човека, но още предизвикателства са напред, както например прогресивната реализация на правото за развитие и свобода от бедност.
В новата Ялтенска конференция през миналия септември представителите на страните от този регион препотвърдиха своя ангажимент към гражданските, политическите, културните, социалните, икономическите права в Международната харта за правата. Аз съм щастлив, че мога да предоставя копие от този доклад на конференцията на българския парламент.
Аз съм убеден, че този акт днес символизира подтновяването на ангажимента на българския парламент и българското правителство да работят за реализацията на темата на 50-та годишнина. Всички права на човека за всички! Правата на човека не са благородни идеали, а общи цели. Правата на човека са това, което ни прави човешки същества.
За мене е чест сега да прочета посланието на генералния секретар на ООН Кофи Анан по този повод:
"Денят на правата на човека 1998 г. отбелязва 50-та годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека. Днес ние празнуваме половин век от този крайъгълен камък. Ние честваме човешката аспирация и възможността да поставим край на човешката жестокост. Ние даваме дан на умовете на тези, които създадоха правата на човека и паметта на тези, които загинаха за тях.
Ние препотвърждаваме нашата вяра в правата на човека - тази вяра, която поддържаше човечеството през най-тъмните периоди, което ни помогна да защитаваме правата там, където те са застрашени.
Денят на правата на човека е ден за всички нас, които се радваме на правата и които не можем да си представим живота без тях, ден на размисъл, за да помислим как да се борим, за да ги запазим. Ден за тези, на които са отнети правата - да могат да помечтаят отново за тях и да знаят, че техният копнеж е наш копнеж.
Това е фактически ден да си припомним не само постигнатите права, а и отречените права, да преследваме справедливостта от всички и за всички, да се защитаваме срещу нарушението на правата на човека с бдителност. Това е ден да подновим нашата ангажираност и съпричастност към глобализиращата справедливост във века на глобализацията.
Аз започнах тази година като препотвърждавах всеобщия характер на правата на човека, именно, че те не са чужди за никоя култура, а принадлежат на всички нации: от улиците на Азия до градовете да Африка, до съдилищата на Европа тази година беше година на протест и прогрес. Там където някога имаше режими, сега бяха утвърдени правата. Справедливост се раздаваше там, където имаше безнаказаност и паметта беше почетена там, където властимащите се радваха на имунитет. Ако всяка година можеше да предложи тази надежда и да докаже, че всички права трябва да бъдат постигнати, но това е нашето предизвикателство - да го постигнем, така че всеки ден да е от значение. Да е от значение в борбата за разширяване на хоризонтите на правата на човека, докато дойде денят, в който никой човек няма да бъде измъчван, никоя жена няма да стане жертва на насилие, на никое дете няма да бъде отречено правото на достойнство, където всички човешки същества ще се радват на своите права." Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Виджиланте.
Има думата господин Иван Сунгарски - председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.

ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин председател и членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа висши магистрати, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа! Всеобщата декларация за правата на човека, приета на Общото събрание на Организацията на Обединените нации на 10 декември 1948 г. оставя светла диря в историята на човечеството и на световната организация. Тя е впечатляващ жалон на непреставащите борби на човечеството за демокрация, за зачитане на правата и свободите и за по-справедлив свят. Всеобщата декларация за правата на човека бе провъзгласена като обща мяра, към постигането на която се стремят всички народи и всички държави, за да се осигури всеобщото признаване и зачитане правата на човека, изброени в нея.
Макар и приета във формата на резолюция на Общото събрание, която няма обвързващата сила на устава на ООН, Всеобщата декларация е негово продължение и допълнение. За да се придаде юридическа сила на провъзгласените в нея права и свободи, Всеобщата декларация бе последвана от три документа, заедно с които тя съставлява Международната харта за правата на човека. Това са Международният пакт за икономическите, социалните и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и факултативният протокол към него. По този начин бе поставен в действие основният принцип за зачитане правата на човека, залегнал в Устава на Организацията на Обединените нации.
През петте десетилетия след нейното приемане, Декларацията за правата на човека упражни в цял свят изключително силно влияние както на международна, така и на вътрешнодържавна плоскост. Нейните разпоредби вдъхновиха много от международните конвенции за защита на определени права на човека, включени в рамките на ООН и извън нея. Една внушителна система от международни норми за закрила правата на човека бе изградена от конвенциите, сключени под егидата на Организацията на обединените нации и на специализираните организации.
България е страна по 36 от 46-те универсални конвенции за правата на човека, но най-голям напредък в защита правата на човека бе осъществен на регионално равнище в рамките на Съвета на Европа, особено след сключването на Европейската конвенция за правата на човека, по която България е страна от 1992 г. и на Европейската социална харта, чието ратифциране надяваме се в скоро време предстои.
Всеобщата декларация упражни значително въздействие и върху конституциите и законодателствата на държавите-членки на Организацията на Обединените нации. Тя служи за критерий за преценяване до каква степен се спазват международните стандарти за зачитане правата на човека. Идеите и принципите на Всеобщата декларация за правата на човека вдъхновяват и демократичната правна реформа в България след събарянето на комунистическия тоталитарен режим.
Конституцията на Република България от 1991 г. издига зачитането на правата на личността като върховен принцип на държавата и обществото и съдържа обширен каталог от права на човека, в повечето от които се чувства влиянието на Международната харта за правата на човека. В същия дух е и българското законодателство по въпросите на правата на човека, оше повече, че то тясно се хармонизира с правото на Европейския съюз. Важна роля за зачитането правата на човека в България играят правомощията, предоставени от Конституцията и законите на Конституционния съд и на различните звена на съдебната система.
Осъществяваната реформа на съдебната система цели да засили тази защита на правата на човека. Съществена роля в нея играе и борбата срещу престъпността. Изградената вътрешноправна уредба за правата на човека в демократична България осигурява реално осъществяване и зачитане на тези права за разлика от периода на тоталитаризма, когато в много отношения те бяха фиктивни права, съществуващи само на книга. Нашето скорошно минало убедително доказа, че правата и свободите на човека трудно могат да се осъществяват извън плуралистичната парламентарна демокрация. Тази вътрешноправна уредба се съчетава с участието на България в повечето най-важни и универсални международни договори за закрила правата на човека, като в съответствие с чл. 5, ал. 4 на Конституцията тези договори са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В парламентарна република като България изключително важна роля за гарантиране правата на човека се пада на парламента. Народното събрание приема законите за закрила правата на човека. То ратифицира международните договори в тази област. Парламентът упражнява контрол над дейността на изпълнителната власт във връзка със спазването на правата на човека. Отстояването на достойнството на личността и на нейните права и свободи е конституционен дълг на Народното събрание и на българските парламентаристи.
Един от ориентирите при изпълнението на този дълг е Всеобщата декларация на правата на човека. Тя е резултат на едно изстрадано прозрение. След края на Втората световна война човечеството осъзнава, че ако не постави правата на отделната личност в центъра на общественополитическото развитие, преодоляването на ужасните й поражения както върху икономиката, така и върху моралните ценности, би било невъзможно. В резултат на Ялтенските решения страните от така наречения комунистически блок бяха лишени от правото самостоятелно да избират своя път на развитие. Близо половин век за нас, българите, съдържанието на декларацията беше табу.
След 1989 г. без да водим война, ние сме принудени да преживеем тежестите, които останалият свят преживя в края на 40-те и началото на 50-те години, да възстановяваме морални ценности и рухнала икономика. Ето защо ние разчитаме на разбирането и на солидарността на демократичния свят.
В дните на този тържествен юбилей Народното събрание на Република България потвърждава своята привързаност към Всеобщата декларация за правата на човека и изразява готовността на българския народ да сътрудничи с международната общност за осъществяване на благородните идеали на декларацията. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Давам думата на председателя на Конституционния съд проф. Живко Сталев. (От Парламентарната група на Демократичната левица настойчиво искат думата, шум и реплики.)
Има думата проф. Живко Сталев.
ЖИВКО СТАЛЕВ: Уважаеми господин президент, уважаеми председател на Народното събрание, уважаеми представител на Обединените нации господин Виджиланте, госпожи и господа народни представители, ваши превъзходителства, госпожи и господа министри!
Идеята за човешки права присъства още в Устава на Организацията на обединените нации. Но Всеобщата декларация е първият международен акт, който в световен мащаб прокламира обширен каталог с права на човека. Тези права бяха доразвити от двата международни пакта, сключени през 1966 г. - единият за граждански и политически, а другият за икономически, социални и културни права, както и от ред конвенции, сключени също под егидата на Организацията на обединените нации, като например тези срещу расовата дискриминация и геноцида.
На регионално ниво бяха сключени и влязоха в сила Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Американската конвенция за правата на човека, както и Африканската харта за правата на човека и народите. Така прокламираните права и свободи бяха до голяма степен възпроизведени от приетите след Втората световна война нови конституции на много държави. Така възникна една сходна по съдържание международна и национална уредба на човешките права и свободи, основана на Всеобщата декларация от 1948 г. Възникването на тази уредба представлява огромна заслуга на декларацията. След хилядолетия на нехуманно право и неописуеми жестокости спрямо човека бе постигнат - и то в световен мащаб - апогей на хуманизиране на правото чрез правата и свободите на човека.
Всеобщата декларация се вдъхновява от убеждението, че правата на човека са му присъщи в качеството на най-висше творение на природата. Затова те предхождат държавата, която е длъжна да ги признае и зачита като висша ценност. Те са наистина такава ценност, защото само на тяхната основа могат да бъдат изградени свободни, независимо мислещи граждани, преодолели многовековния страх от всемогъщата държава и затова способни да създадат демократично общество.
Добре е известно, че човешката мисъл е създател на цялата материална и духовна култура, тя е опората на прогреса. Ето защо обществата, в които няма свобода на мисълта и нейното разпространение, са осъдени да изостават в сравнение с обществата, в които тя съществува. В това се състои дълбокият смисъл и изключителната ценност на правата и свободите на човека. Затова е наложително те да не останат на книга, а да се превърнат в обществена действителност, тоест в трайно и масово тяхно зачитане, а нарушаването им да стане рядко изключение.
Този процес не е лек и бърз. Той изисква усилията на цялото общество. Важна роля в него играят правозащитните механизми. С тях правата се възстановяват, когато са били нарушени. Тези механизми са международни и национални, те са твърде различни и не малко на брой. Затова ще се спра с няколко думи само на два от тях.
Единият е Европейският съд в Страсбург. Той брани правата и свободите, прогласени от Европейската конвенция. Другият защитен механизъм е Конституционният съд. Той брани не само правата и свободите, прогласени от Конституцията, но и тези, прогласени от международни договори, по които България е страна, по-специално двата международни пакта и Европейската конвенция.
В ред свои решения - тълкувателни или по атакуване на закони, Конституционният съд е изяснил съдържанието и пределите на съответните права или ги е защитил, когато те са били нарушени от закон, противоречащ на Конституцията или на международен договор. Такава е била и ще бъде занапред линията, която Конституционният съд ще следва, имайки предвид изключителната ценност и важност на тези права не само за техните носители, но и за бъдещето на нашата страна и нейния престиж по света.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на проф. Сталев.
(Георги Първанов настойчиво иска думата.)
С това закривам тържественото събрание. Каня всички на чаша шампанско в Клуба на народния представител.

(Закрито в 10,28 ч.)