Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Любен Корнезов и Петя Шопова

Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ  (звъни): Откривам заседанието.
Едно съобщение:
Постъпили са заявления от народните представители Жеко Стоянов и Георги Пинчев, с които заявяват, че напускат Парламентарната група на СДС и стават независими депутати.

Точка първа от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА. Вносител - Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Не виждам никой от ръководството на комисията.
Има думата господин Валентин Христов, член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроект № 002-02-064 за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2000 г.

На заседание, проведено на 14 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка. От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Пламен Орешарски, заместник-министър на финансите, който информира за основните моменти на Гаранционното споразумение.
С решение от 20 юли 2000 г. Народното събрание е дало съгласие Министерският съвет да проведе преговори и сключи Гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка за предоставяне на държавна гаранция по финансов договор за заем в размер на 10 млн. евро между Европейската инвестиционна банка и Насърчителна банка АД. След проведени преговори и на основата на предоставения мандат на 6 октомври 2000 г. в София е подписан финансов договор между Европейската инвестиционна банка и Насърчителна банка АД.
Заемът се предоставя при изключително благоприятни условия. Срокът на кредитната линия е 12 години при тригодишен гратисен период. Освен обичайната практика на пазарен лихвен процент други такси и комисиони не се дължат. Заемът може да се усвоява на траншове във всякаква валута, което дава допълнителни възможности за защита от валутен риск.
По предоставения законопроект се проведе дискусия и се поставиха редица конкретни въпроси, на които представителят на вносителя даде съответни отговори.
При гласуването на законопроекта той бе подкрепен от всички присъстващи членове на комисията, без нито един "против" и "въздържал се". На това основание Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка в размер на 10 млн. евро.

София, 18.12.2000 г.

Председател на Комисията по бюджет,
финанси и финансов контрол (п) Хр. Христов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, имате думата.
Моля, гласувайте на първо четене Закона за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Валентин Христов.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като в комисията имаше единодушие относно Гаранционното споразумение, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли противно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение законът да бъде приет и на второ гласуване в днешното заседание.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Христов, моля да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционно споразумение
между Република България и Европейската инвестиционна банка

Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка за предоставяне на държавната гаранция по финансов договор за заем в размер 10 млн. евро между Европейската инвестиционна банка и Насърчителна банка АД, подписано на 6 октомври 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, няма въздържали се.
Законът е приет и на второ гласуване.
Точка втора от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКА, ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ.
Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Моля господин Симов да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН СИМОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по опазване на околната среда и водите
относно законопроекта за ратифициране на Международната
конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество
при замърсяване с нефт, № 002-02-60, внесен от
Министерския съвет на 27.11.2000 г.

На свое редовно заседание, проведено на 6 декември 2000 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт.
Според комисията тази конвенция дава възможност за създаване на ефективна организация и сътрудничество в борбата с аварийните разливи на нефт, които продължават да се случват, въпреки че съществуват редица международни договори, предвиждащи превантивни мерки за борба със замърсяванията на морските води (Конвенцията на ООН по морско право - ратифицирана от Република България; Международната конвенция за опазване на морето от замърсяване от кораби, по която България е страна).
С конвенцията се регламентират задълженията на крайбрежната държава за подготвяне на авариен план за противодействие на нефтени разливи, процедури за съобщаване и действия при получаване на съобщение за нефтени разливи, система за подготовка и обучение на персонал, двустранно и многостранно сътрудничество в борбата с нефтени разливи. Тя третира също така въпроса с установяването на разходите, извършени при борба с нефтен разлив от крайбрежната държава и държавата, помолена да окаже помощ.
Имайки предвид значимостта на чистотата на крайбрежните морски води за състоянието на специфичната морска флора и фауна, за използването на плажната ивица за рекреационни цели, за развитието на стопански дейности като туризъм и риболов, а също така отчитайки факта, че България разполага с ограничени ресурси за противодействие на аварийни разливи на нефт и възможностите, които предоставя конвенцията в това отношение, комисията предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт.
Становището е прието единодушно с 11 "за".
Председател Лъчезар Тошев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт на първо гласуване.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да приемем и на второ четене законопроекта, тъй като той е с особена важност за опазването на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Валентин Симов.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Симов, моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН СИМОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Международната конвенция за
подготовка, противодействие и сътрудничество при
замърсяване с нефт

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт, приета на 30 ноември 1990 г. в Лондон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен, както са предложени от вносителите.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Точка трета от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ТАЙЛАНД ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Христо Христов има думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 002-02-61 за ратифициране на Спогодбата
между Република България и Кралство Тайланд за избягване
на двойното данъчно облагане на доходите, внесен от
Министерския съвет на 27.11.2000 г.

На заседание, проведено на 14 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Тайланд за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 16 юни 2000 г. в София.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно сътрудничество.
След разискванията се проведе гласуване, в което законопроектът бе подкрепен единодушно с 9 "за".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Тайланд за избягване на двойното данъчно облагане на доходите." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Тайланд за избягване на двойното данъчно облагане на доходите.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Христов, имате думате думата за процедура.

ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Христов.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Христов е прието.
Моля, докладвайте закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"З а к о н
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Кралство Тайланд за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Тайланд за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 16 юни 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, както са предложени от вносителите.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Заглавието и законът се приети.

Точка четвърта от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА НА СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО.
Водеща е Комисията по културата и медиите.
Господин Райчевски, имате думата да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: 
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроекта за ратифициране на Договора на
Световната организация за интелектуална собственост за
авторското право, № 002-02-58, внесен от Министерския
съвет на 23.11.2000 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2000 г., Комисията по културата и медиите обсъди законопроект за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право, № 002-02-58, внесен от Министерския съвет на 23.11.2000 г.
Комисията се запозна с мотивите и ги прие за основателни. Бе подчертано, че бурното навлизане на модерните технологии обуславя необходимостта от нова правна уредба в областта на авторското право. Клаузите, предвидени в Договора за авторското право, са вече включени в националното ни законодателство чрез измененията и допълненията на Закона за авторското право и сродните му права, влезли в сила от 6 май 2000 г. Обсъдени бяха и различните аспекти на предимствата от ратифицирането на Договора за авторското право, който въвежда световните стандарти в тази област.
С 13 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по културата и медиите реши:
Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право, № 002-02-58, внесен от Министерския съвет на 23.11.2000 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът да бъде предложен и на второ гласуване, тъй като по тази материя има консенсус не само по време на работата в комисиите, но и в нашето общество, а освен това България спечели добри позиции в областта на авторскоправното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Стоян Райчевски.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господин Райчевски, докладвайте закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: 
"З А К О Н
за ратифициране на Договора на Световната организация за
интелектуална собственост за авторското право
Член единствен. Ратифицира Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право, подписан на 20 декември 1996 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, както са предложени от вносителите.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона и член единствен са приети.

Точка пета от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА НА СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЯТА И ЗВУКОЗАПИСИТЕ.
Водеща е Комисията по културата и медиите.
Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: 
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроекта за ратифициране на Договора на
Световната организация за интелектуална собственост за
изпълненията и звукозаписите, № 002-02-59, внесен от
Министерския съвет на 23.11.2000 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7.12.2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите, № 002-02-59, внесен от Министерския съвет на 23.11.2000 г.
Комисията се запозна с мотивите към законопроекта и ги прие за основателни. Бе подчертано, че Договорът за изпълненията и звукозаписите има за цел да допълни съществуващата международноправна уредба в областта на авторското право и сродните му права във връзка с навлизането на новите технологии в тази област. Клаузите, предвидени в Договора за изпълненията и звукозаписите, са отразени в Закона за авторското право и сродните му права чрез измененията и допълненията, влезли в сила на 6 май 2000 г. Ратифицирането на Договора за изпълненията и звукозаписите дава възможност за включване на най-съвременните стандарти при достатъчно свобода на националните законодателства в областта на авторското право и сродните му права.


С 13 гласа "за", без гласове "против" и "въздържали се" Комисията по културата и медиите реши:
Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите № 002-02-59, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2000 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене по същите съображения, по които направихме това и за предишния законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Няма противно становище.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Стоян Райчевски.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Райчевски, моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора на Световната организация
за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите


Член единствен. Ратифицира Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите, подписан на 20 декември 1996 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на закона и член единствен са приети.


Точка шеста от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Христо Христов има думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 002-02-57 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 14 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 12 ноември 1999 г. в Братислава.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно сътрудничество.
След разискванията се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 9 гласа "за". Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Няма противно становище.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Христов.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Христов, имате думата да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Словашката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 12 ноември 1999 г. в Братислава."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Седма точка от програмата е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА АРЕСТ НА КОРАБИ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Госпожа Николова ще докладва становището.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-02-49 от 06.11.2000 г.
за ратифициране на Международната конвенция за
арест на кораби, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 22 ноември 2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за арест на кораби, подписана на 27 юли 2000 г. в Ню Йорк.
На деветата дипломатическа конференция по морско право, състояла се в Брюксел на 10 май 1952 г., е приета Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила за арест на морски кораби, която влиза в сила на 24 февруари 1956 г. Конвенцията за арест на кораби от 1952 г. е заменена изцяло от нова конвенция за арест на кораби от 1999 г. Тя е изработена съвместно с Организацията на обединените нации и Международната морска организация и приета на Международната конференция за арест на кораби в Женева през март 1999 г.
Конвенцията се състои от преамбюл и 17 члена. Те уреждат някои основни определения в конвенцията, както и въпросите по правомощия за арест, упражняване на правото на арест, освобождаване от арест, право на повторен и многократен арест.
Конвенцията предвижда и защита на интересите на корабособствениците, беърбоут-чартьорите и собствениците на товари, като забранява арест на кораби за искове, които не са морски искове, докато някои национални законодателства разрешават арест за всякакви искове, независимо от характера им.
Ратифицирането на конвенцията от Република България няма да наложи изменения и допълнения в Кодекса на търговското мореплаване и в останалото вътрешно законодателство, както и необходимост от предоставяне на допълнителни финансови средства за прилагането на конвенцията.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за арест на кораби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Даниела Николова.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за арест на кораби.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Господин председател, колеги! Моето процедурно предложение е Законът за ратифициране на конвенцията да бъде приет сега и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Има ли противно мнение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Даниела Николова.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението на госпожа Даниела Николова е прието.
Моля, госпожа Николова, да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА:

"З А К О Н
за ратифициране на Международната конвенция
за арест на кораби

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за арест на кораби от 12 март 1999 г., подписана на 27 юли 2000 г. в Ню Йорк."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, така както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона и член единствен са приети.

Точка осма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА БОРБА С ОПУСТИНЯВАНЕТО В ТЕЗИ ДЪРЖАВИ, КОИТО ИЗПИТВАТ СИЛНА СУША И/ИЛИ ОПУСТИНЯВАНЕ, ОСОБЕНО В АФРИКА.
Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Има думата да докладва становището на комисията д-р Гърдев.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ГЪРДЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за ратифициране на Конвенцията
на Организацията на обединените нации за борба с
опустиняването в тези държави, които изпитват суша и/или
опустиняване, особено в Африка, № 002-02-46, внесен от
Министерския съвет на 27.11.2000 г.

На своето редовно заседание, проведено на 6 декември 2000 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват суша и/или опустиняване, особено в Африка.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Лукова.
Тази конвенция е една от трите неразривно свързани помежду си конвенции, приети след Конференцията на ООН по околната среда и развитието през 1992 г. в Рио де Жанейро. По другите две - Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията за изменение на климата, България е страна.
Комисията счита, че с ратифицирането на конвенцията ще се създаде възможност за достъп до дейности, свързани с изпълнението на съвместни планове и програми за решаване на проблемите с деградацията на земите, както и реална възможност за достъп и подкрепа на редица международни донори като Европейската икономическа комисия, Европейския съюз, Световната банка и др.
Като има предвид всичко това, а също така и факта, че на Конференцията на страните, която ще проведе от 11 до 22 декември 2000 г. в Бон, се очаква конвенцията да прерасне в Конвенция за защита на почвите и към нея да се добави специален анекс V, засягащ страните от Централна и Източна Европа, Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да подкрепи ратифицирането на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват суша и/или опустиняване, особено в Африка.
Становището е прието единодушно с 11 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата за изказване?
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата д-р Гърдев.
ПАНАЙОТ ГЪРДЕВ (СДС): Господин председателю, колеги! Предлагам предвид изразеното единодушие законопроектът да бъде гласуван на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против направеното предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да се премине към второ четене на законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Доктор Гърдев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ГЪРДЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията на Организацията на
обединените нации за борба с опустиняването в тези
държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване,
особено в Африка

Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка, приета на 17 юни 1994 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложения законопроект?
Моля, гласувайте предложения законопроект.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване единодушно.
Благодаря на д-р Гърдев.

Преминаваме към точка девета от гласувания вчера дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Има становище на Съвета по европейски въпроси и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Позволете ми най-напред да направя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението заместник-министърът на правосъдието госпожа Серкеджиева да присъства в пленарната зала при приемането на този законопроект.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля поканете госпожа Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за
ратифициране на Договора за правна помощ по
граждански дела между Република България и
Република Македония № 002-02-43, внесен от
Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 7 декември 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония № 002-02-43, внесен от Министерския съвет.
Към законопроекта е представено подробно становище на Комисията - Съвет по европейски въпроси. В това становище се аргументира пълното съответствие на предложения Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония с европейското законодателство.
На основание на това становище комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония № 002-02-43, внесен от Министерския съвет."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика, което също е положително.
Има и становище, както каза господин Лучников, на Съвета по европейски въпроси.
Ако желаете, могат да бъдат прочетени становището на Съвета по европейски въпроси, както и становището на Комисията по външна и интеграционна политика? Ако не е необходимо, да се задоволим с обобщаващото становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Учудващо мълчание.
След като няма народни представители, които желаят да вземат думата, моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моля току-що приетия законопроект да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Лучников за преминаване на второ четене.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Господин Лучников, имате думата.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Договора за правна помощ по
граждански дела между Република България и
Република Македония

Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония, подписан на 16 май 2000 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този закон? Няма.
Моля, гласувайте Закона за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към десета точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Заповядайте, господин председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам една процедура. Предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Кирилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Моля, поканете заместник-министър Георги Кирилов да присъства в пленарната зала.
Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа да докладва становището по законопроекта на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и
поземлената реформа
относно законопроект за рибарството и аквакултурите,
№ 002-01-35, внесен от Министерския съвет на
3 юли 2000 г.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 20 юли 2000 г., на което обсъди законопроекта за рибарството и аквакултурите. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Кирилов и експерти.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че законопроектът е необходим с оглед настъпилите промени в обществено-икономическите отношения, както и за провеждане на успешни преговори по тема № 8 "Рибарство" за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Законопроектът има за цел да осигури:
- възстановяване, обогатяване и опазване на биологичното равновесие и разнообразие във водните екосистеми;
- насърчаване развитието на стопанския и любителския риболов, рибовъдството и аквакултурите;
- прилагане на принципите на отговорно рибарство и на съвременните технологии и техники за отговорен риболов;
- повишаване потреблението на риба и рибни продукти.
Предлага се Министерският съвет да приеме Национална програма за рибарството и аквакултурите, която да се изгражда върху националните приоритети за развитие, като отчита традициите и международните договори, по които България е страна.
Управлението на рибарството и аквакултурите се възлага на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и горите.
Разработени са условия и ред за извършване на стопански и любителски риболов, за опазването, охраната и контрола на рибните ресурси, както и правила за търговия с тях.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за рибарството и аквакултурите № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2000 г.
Това становище е гласувано с 13 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Костов.
Има становище и от Комисията по опазване на околната среда и водите, подписано от нейния председател Лъчезар Тошев.
От Комисията по опазване на околната среда и водите, тъй като не виждам председателя, кой ще прочете становището?
Д-р Гърдев, заповядайте да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ГЪРДЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за рибарството и аквакултурите
№ 002-01-35, внесен от Министерския съвет на
3 юли 2000 г.
Комисията по опазване на околната среда и водите на своето редовно заседание, състояло се на 12 юли 2000 г., разгледа законопроекта за рибарството и аквакултурите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Марияна Лукова - заместник-министър на околната среда и водите, господин Георги Кирилов - заместник-министър на земеделието и горите, и доц. Николай Бояджиев - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури при Министерство на земеделието и горите, които представиха законопроекта от името на вносителя.
Предложеният законопроект отменя досега действащия Закон за рибното стопанство от 1982 г., който вече е непригоден, за да обслужва новите стопански реалности в страната, поради което много актуални въпроси в тази област досега се решават с подзаконови актове. В момента почти 95 на сто от търговската дейност с риба се извършва от частния сектор. Внесеният законопроект дава възможност за модерно регулиране на тази дейност и създава национална информационно-статистическа система за рибарство, съвместима с тази на Европейския съюз и ФАО.
В закона се регламентиран риболовните дейности, извършвани от български лица в чуждестранни или международни води по реда на международни договори, както и риболовната дейност на чуждестранни лица в нашите води. Урежда се ползването на малките язовири, които са общинска собственост.
Предвиждат се стимули за развитието на аквакултурите - нещо, което отдавна трябваше да бъде направено. Посочени са мерките за подпомагане на естественото възпроизводство на рибните ресурси и на мероприятията за изкуственото им възпроизводство чрез зарибяване, като се отчитат и генетичните фактори. Посочени са подробно мерките за подобряване на хигиената на търговията и първичната преработка на риба в съответствие с европейските стандарти.
Следва да се отбележи, че в копието на законопроекта, внесено в Народното събрание, е допусната техническа грешка, за която сигнализираха вносителите. В Приложение № 2 към чл. 36, ал. 1 от законопроекта - в таблицата, т. 4 следва да гласи: "Дънни тралиращи и драгиращи средства от плавателни средства". Допуснатата грешка следва да се коригира служебно преди второто четене на законопроекта, така че народните представители да имат предвид корекцията при внасянето на предложенията.
В заключение, комисията намира внесения законопроект за изключително необходим, който е нужен за страната, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
Становището на комисията бе прието с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Председател - Лъчезар Тошев."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доктор Гърдев.
Давам думата за разисквания на този народен представител, който желае, по правилата. Но законопроектът е много обемист, съществен. Тук народният представител господин Костов казва: на второ четене. Няма ли да бъде късно? Защото виждам, че с този Закон за рибарството даже променяте и Наказателния кодекс.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по този съществен законопроект? Необичайно!
Ако няма, трябва да го подложим на гласуване на първо четене.
И така, след като няма народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект, подлагам на гласуване законопроекта за рибарството и аквакултурите. Моля народните представители да гласуват.
Гласували 153 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата народният представител господин Владислав Костов. (Шум и оживление в блока на ДЛ.)
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Какво, искате да го предложа за второ четене сега? Няма да направя това.
Предлагам да бъде удължен с една седмица срокът за представяне на предложения от народните представители по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, едно разумно предложение от председателя на комисията.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте да се удължи срокът с една седмица, за да могат народните представители да направят по-спокойно и обмислени своите предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 147, против 4, въздържал се 1.
Срокът се удължава с една седмица.
И така, може би поставихме рекорд на Тридесет и осмото Народно събрание - за час и петнадесет минути приехме 10 законопроекта.

Преминаваме към точка единадесета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Този законопроект беше разгледан в Комисията по икономическата политика като водеща. Навярно е разгледан и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но той създава много важни прецеденти за бъдещото развитие на техниката във връзка със сключването на сделки, разбира се, не сделки, които изискват квалифицирана писмена форма. И би било редно да се обсъди внимателно доколко законопроектът действително осигурява достоверността на електронния подпис. Редно е тук да вземат отношение и специалисти и да обсъждаме този въпрос в една по-нормална обстановка, а не в рамките на 15 минути - колкото остават до края на тази част от заседанието.
Затова предлагам да отложим законопроекта за сряда, за да можем действително сериозно да го обсъдим, да могат всички колеги, след като се консултират и със специалисти, да го разгледат не само от чисто икономическа и правна страна, но и от гледна точка на самата техника по прилагането на електронния подпис. Мисля, че има достатъчно специалисти в страната, с които бихме могли да се посъветваме, за да оценим дали този законопроект, който е една съвсем нова за нас материя, е достатъчно готов да осигури достоверността на електронния подпис в този оборот, който ще става все по-масов с развитието на информационните технологии.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване предложението за отлагане на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
Противно становище?
Ако предложението на господин Папаризов се приеме, следващият законопроект е за Гражданското въздухоплаване - също първо четене.
Имате думата за противно становище, господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз разбирам аргументите на колегата Папаризов, но мисля, че всички народни представители са наясно с гласувания вчера дневен ред. Има и би трябвало да има готовност залата да дебатира по закона, както е предвидено в дневния ред.
Така, че считам за неуместно и неудачно отлагането на разискванията по този закон и прехвърлянето му за бъдещи заседания. Предлагам да отхвърлим това процедурно предложение и да продължим разглеждането на законопроекта така, както е по програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отлагане на т. 11, а именно първо четене на законопроекта за електронния документ и електронния подпис.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 161 народни представители: за 78, против 74, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура народният представител Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, моля да подложите на прегласуване предложението на господин Папаризов, тъй като аргументите, които бяха изложени от колегите от СДС за преминаване към първо четене, според мен не са достатъчно състоятелни в смисъл не толкова, че е бил известен дневният ред. Да, той е бил известен. Но законопроектът поради особената му сложност - и правна, и, ако щете, технологична, техническа, наистина се нуждае от задълбочено обсъждане, от задълбочено вникване в него.
И доколкото тази сутрин и в пленарна зала като че ли законопроектите минават без дебати и навярно това в повечето случаи не е необходимо, тъй като въпросите са ясни - ратификации, но този въпрос специално не е такъв. Той изисква пълното внимание на колегите от пленарната зала и достатъчно сериозен дебат.
Ето защо аз бих помолил и господин Марков, и колегите от СДС да приемат това предложение - да прегласуваме предложението на господин Папаризов, да поставим закона на челно място в програмата за следващата седмица и да го обсъдим както трябва.
Моля Ви да подложите на прегласуване този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване внесения от Министерския съвет законопроект за електронния документ и електронния подпис.
Моля народните представители да гласувате за ... (Реплики от блока на ДЛ.) Да, за отлагане - това е процедурното предложение на народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 192 народни представители: за 87, против 104, въздържал се 1.
Предложението за отлагане на т. 11 не се приема.
За процедура има думата народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам 15 минути почивка.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не позволява. Шест минути имаме до почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколкото си спомням...
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Имаме редовна почивка след шест минути. Нека да прочетем поне становищата по законопроекта, а другата седмица ще продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже днес има някакво съгласие около това, може ли да прочетем поне становищата по закона и след това да си почиваме?
Виждам, че има мълчаливо съгласие в залата.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ, ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС. Вносител - Министерски съвет.
Има думата да докладва господин Папаризов от Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-55 от
13 октомври 2000 г. за електронния документ и
електронния подпис, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 22 ноември 2000 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за електронния документ и електронния подпис. Законопроектът осигурява модерна и съобразена с европейското право правна уредба на електронния документ и електронния подпис, чието значение за гражданския оборот непрестанно нараства. В него е закрепен принципът, че писмената форма се смята спазена, ако е съставен електронен документ. Понятието за електронен подпис се дефинира технологически неутрално. Очертава се и различието му от усъвършенствания електронен подпис. Уреден е и трети вид електронен подпис - универсалният електронен подпис, който единствено се прилага в публичната сфера. Регламентиран е и статусът на доставчика на удостоверителни услуги - лице, което издава удостоверение за електронен подпис и води публичен електронен регистър за тях, предоставя възможност на титулярите на електронни подписи за създаване на двойка ключове - частен и публичен, и предоставя на всяко трето лице достъп до регистрираните при тях удостоверения.
В законопроекта са уредени реквизитите на удостоверението като електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителни услуги, процедурите по издаването на удостоверение, по спиране, възобновяване и по прекратяване на действието на удостоверението. Формулирани са общите изисквания към публичните регистри на издадените удостоверения, като се предвижда устройството и дейността им да се уреди с наредба на Министерския съвет .
Регулирането и контролът на дейността по предоставянето на удостоверителни услуги се възлага на Държавната комисия по далекосъобщенията. Възприетият режим е регистрационен, а не лицензионен.
Законопроектът съдържа и правила за защитата на личните данни, както и за условията за признаване на удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за електронния подпис и електронния документ.
Председател на Комисията по икономическата политика:
Н. Николов"

Мисля, господин председател, че всички се увериха, че законът съдържа достатъчно много нови сложни термини и изисква присъствието на вносителите и затова е редно да продължим работата по него в достатъчно време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Да чуем все пак и становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за
електронния документ и електронния подпис № 002-01-55,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 19 октомври 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за електронния документ и електронния подпис № 002-01-55, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката и на Българската народна банка. Законопроектът беше представен от господин Стефан Кючуков - представител на работната група, която е подготвила законопроекта.
Господин Кючуков разясни подробно законопроекта и особеностите по неговото приложение.
Членовете на комисията поставиха редица въпроси във връзка с гарантиране автентичността на електронните документи и подписи и доказателствената им стойност.
Господин Кючуков обясни, че законопроектът е изготвен въз основа на Директива 1999-93-S на Европейския парламент и Съвета на Европа от 13 декември 1999 г. относно рамката на общността върху електронните подписи, в сила от 20 януари 2000 г., както и с редица от успешно прилаганите вече законодателни решения по тази материя в други страни.
Електронните документи и подписи могат да се прилагат не само в гражданско-правните, но и в административно-правните отношения.
След приключване на разискванията комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за електронния документ и електронния подпис № 002-01-55, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Точно 10,30 часа е.
Обявявам половин час почивка и дано вносителите на този законопроект следващата седмица, когато ще го гледаме, ще бъдат в пленарната зала.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 15 декември 2000 г. до 11 януари 2001 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно състоянието и бъдещето на Консервната фабрика в с. Оряхово, община Сливо поле - Русенска област. Следва да се отговори писмено до 22 януари.
Постъпило е питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изпълнението на ангажиментите по Договора за приватизация на "Оргахим" АД - Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 януари.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно незаконно строителство в заливаемата зона на язовирите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 януари.
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно незаконна търговия с цигари без бандерол от ЕТ "Русана 92" на ул. "Жолио Кюри" № 66 във Варна. Следва да се отговори на 19 януари.
Постъпило е питане от народния представител Донка Дончева към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно получаване права от учителите по Наредбата за служебно положение на държавните служители. Следва да се отговори на 19 януари.
Постъпило е питане от народния представител Кънчо Марангозов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно информационната система на Националната здравноосигурителна каса. Следва да се отговори в заседанието на 19 януари.
Получени са писмени отговори:
- от министър-председателя Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов - четири отговора;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Първият въпрос към вицепремиера господин Петър Жотев за днес отпада поради отсъствието на господин Александър Томов.
Ще продължим след това с въпроса на госпожа Дора Янкова.
От името на парламентарна група има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Вече сме в 2001 г. и съвсем естествено е, когато прекрачваме прага на едно хилядолетие, да се обърнем назад и да направим преценка какво сме свършили. Защото тук, в парламента, фокусира целият политически живот на България; защото тук, в парламента, се раждат и умните, и безумните закони и надеждите и упованията, и разочарованията на българските граждани, въпреки че ние много добре знаем кой дърпа конците, кой спуска управленческите решения и каква е псевдодемокрацията в нашия парламентарен живот.
Преди четири години нашите колеги от управляващото мнозинство започнаха с едно обръщение, с една програма, в която се казва, цитирам: "Всеки български гражданин ще бъде сигурен за днешния и утрешния ден". Само че, уважаеми колеги, вие избрахте не всеки български ден, а избрахте само един - Великден, вашият Великден, а утрешния ден, за съжаление, българските граждани го очакват с трепет, с тревога и с много, много съмнения.
Днес имаме, реално казано, една все още дива пазарна икономика, корупция и клиентелизъм, фамилни кланове и авторитаризъм, мизерия и разруха, срив на ценностите и една вихреща се престъпност.
Вчера в своето изказване госпожица Михайлова заяви, че Съюзът на демократичните сили ясно е определил своите цели, които са българският национален интерес, а той се изразява в най-доброто за държавата, което значи по-стабилна икономика, финансова стабилност, за да може България да продължи пътя, който вече е поела.
Уважаеми колеги, ако поетият път на България е поелите 1 млн. икономически емигранти на България извън страната, това сте го реализирали; ако икономическият път и сигурност на България е псевдоприватизацията и разрухата на българската икономика, като че ли и това сме постигнали; ако финансовата стабилност е вашата финансова стабилност и на вашите фамилии, и това сме го постигнали.
Що се касае до политическата стабилност, може би трябва да подискутираме малко, защото сме свидетели, че един прокурор заяви, че се подслушва незаконно в България и той беше пенсиониран; защото сме свидетели, че един лекар не се съгласи с наложена му диагноза, която трябва да подпише, и той беше наказан; защото сме свидетели, че едно момче съмнително се върна със заболяване от Косово и го обвинихме, че е изманипулирал документите.
Някой от вас съмнява ли се, че някой ще признае, че в България има радиация или увеличаване на фона на радиацията? Аз лично не се съмнявам.

Но това, колеги, не е политическа стабилност. Това клони към политическа репресия и терор, към страх. Омраза и страх се насява в България през последните четири години. От омраза вие унищожихте, вие зачеркнахте, вие не ни позволявате да пренесем 50 години от ХХ век на България. Вие жигосахте, вие заклеймихте две поколения българи, които са ви създали, които са ви възпитали, които са ви образовали. За съжаление, това стана една традиция в нашата политика, една демагогия - демагогия за национално съгласие. Национално съгласие, когато е във ваш интерес.
Защо ние с вас, колеги, нямаме национално съгласие за комисия, която да разследва приватизацията? Защо ние с вас, колеги, нямаме съгласие за комисия Антимафия, която да разследва дейността на "Бъдеще за България"? Защо нямаме съгласие за това в Националния съвет за радио и телевизия да има паритетно представяне на политическите сили, както и в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация? Защото всичко там, ако се разрови не по партийному, а по парламентарному, ще мирише.
Уважаеми колеги, мисля, че никой от нас не може да отрече, а и никой от вас не би трябвало да отрече какво се случи през последните четири години. Защото е факт, че от 1997 г. до 2000 г. ние имаме най-мизерното жизнено равнище в Европа. (Реплики на недоволство от СДС.) От този период насам ние имаме най-отчайващата безработица, която реално е изхвърлила 20 на сто от трудоспособното население на България на пазара на труда. Ние имаме най-лошата характеристика на свиване на покупателните възможности на населението. Ние имаме най-жестокия срив на здравната система и, за съжаление, посягаме на най-важната система, която беше гордост за България - образователната. Това мисля, че никой от вас не би трябвало и не може да отрече.
Искам да цитирам, че вие непрекъснато говорите за досиета, за реванш, за бръмбари и разбира се, сега развяхте и една опасна карта - картата на етническото напрежение.
Уважаеми колеги, защо вие се мъчите да ни убедите, че днешният ден е по-добър от вчерашния? Аз искам да цитирам отново госпожица Михайлова, която вчера от тази трибуна се мъчеше да ни облъчи с вашето седесарско синьо, което за съжаление е по-страшно от облъчването на обеднения уран, и да ни дава сравнения отново с онази страшна 1996 г. (Шум и реплики от СДС.)
Да, уважаеми дами и господа, през 1996 г. работната заплата в България беше 66 600 лв. или деноминирани 66,60 лв., а днешната средна работна заплата е 242 лв. Това е факт. Но уважаеми дами и господа, тогава, с тази заплата се купуваха 372 л бензин, а днес с новата увеличена заплата се купуват 198 л бензин. Да, в сравнение с 1997 г. средната работна заплата е повишена близо четири пъти, но цената на електроенергията е повишена 11 пъти!
За ваше сведение, уважаеми колеги, когато правите сравнения, не забравяйте, че в ужасната 1996 г. вашите и нашите деца имаха безплатни учебници до 8 клас, имаха лекар в училище и ходеха в селските училища, а нашите родители - пенсионерите, можеха да си позволят лукса да си купят очила и да си поправят зъба. Сега това остана безвъзвратно в отминалото хилядолетие, за съжаление.
Отново искам да кажа още нещо, което вчера беше казано, за което ми се струва, че някой лошо беше подвел госпожица Михайлова. Това, че с 32 пъти са нараснали средствата за социални помощи в сравнение с 1996 г.
Госпожи и господа, методиката, по която ние определяме бедните, е една и съща. Това недвусмислено говори, че бедността в България се е увеличила с 32 пъти. И не се хвалете с това колко пари давате за социални грижи, защото социалната патерица не е стожерът, на който ще стои една прогресираща икономика. (Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Казахте и аз искам днес ние да разберем какво е добре за България. Уважаеми колеги, ние всички сме пред избори и трябва да разберем, че добре е за България това, което е добре не на определена политическа върхушка, а на целия български народ, който е тук. Това, което е добре днес на България, днес на българина.
Затова ние днес предлагаме една нова философия и ново управление. Едно ново управление, което променя логиката на участието на държавата, а не абдикирането. (Реплики от СДС.) Едно управление, което ще гарантира достъп до здравеопазване за всички социални категории и образование за всички български деца. Едно управление, което ще стимулира активна заетост на базата на висок икономически растеж. Едно управление, което ще гарантира минимална цена на труда, за да не може да се гаврят с хората с различни псевдозаплати и заплащане на трудовите договори. Една сигурна, надеждна и непоклатима от държавни финансови чиновници социална и разбира се, подпомагаща защитна осигурителна система.
Нашите управленски проекти разработваме, обсъждаме, консултираме с колеги от различни политически спектри от лявото, лявоцентристкото и либералното пространство. Ние ги съгласуваме и със структурите на гражданското общество, за да можем чрез едно коалиционно управление да дадем на България това, което вие отнехте: доходи, здраве и образование. България заслужава това. (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
От името на парламентарна група има думата господин Йордан Нихризов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Той не е в ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Позволете ми да знам кой на коя група е ръководител.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги отляво, които не знаете, че съм заместник-председател на Парламентарната група на СДС в продължение на една година. Очевидно тогава сте отсъствали от парламента. (Шум и реплики.)
Аз ставам да изразя становище не само като заместник-председател от името на парламентарната група, но преди всичко като социалдемократ, тъй като госпожа Масларова говори за силно развитата социална дейност на правителството на Жан Виденов през 1996 г. (Шум и реплики.)
Госпожа Масларова каза, че иска да пренесе в новия ХХl в. 50 години от ХХ в. Аз бих казал: да пази Господ от тези 50 години, които иска да пренесе. (Ръкопляскания от СДС.) Защото, ако иска да пренесе и управлението, и социалната дейност на господин Жан Виденов, аз искам да й напомня, че в една студена зима народът каза своето мнение за безвластието в България. (Реплики от ДЛ.)
Да, вярно е, дами и господа отляво, че тази година предстоят избори. Вярно е, че тази парламентарна трибуна още дълго време ще се използва от вас за предизборна агитация. Но моля ви, намерете аргументи, с които да защитите своята бъдеща позиция не от времето на Тодор Живков и не от времето на Жан Виденов. Защото вчера ви казаха: тази заплата, която получавахме тогава, се равняваше на 5 долара. Точно толкова, колкото в най-изостаналите африкански страни.
Днес, при лошото според вас управление, вече получаваме средна заплата от 242 лв. и не е необходимо да сте завършили висша математика, а обикновена аритметика, за да разберете кое число е по-голямо от двете. И не е необходимо да събирате всички неща, които са се случили в тази страна, зависещи или независещи от едно управление, за да можете да ги вкарате във ваша подкрепа.
Защото, госпожо Масларова, аз не знам колко е радиационният фон в България, но знам, че вследствие на това, че Господ е дарил България да има и уранови залежи, радиационният фон е малко по-висок оттам, където няма такива залежи. (Смях от ДЛ.) И тъй като Вие очевидно се движите с дозиметър в джоба, очевидно знаете, че това се дължи на факта, че управлява дадено мнозинство и има определен път на развитие на България...
Но аз бих ви казал нещо друго. Вие говорихте, че стабилността, която е била постигната от управлението на ОДС, е била мнима. Тази стабилност показва и фактът, че този парламент в продължение на 4 години не е заграден от ограждения, за да се пази от народа, както беше по времето на вашето управление. (Ръкопляскания от СДС.) Хората минават спокойно около него и никой не се опитва по никакъв начин да покаже своето недоволство от това, което вие заявявате.
Да, в едно управление може да има и добри неща, може да има и много грешки. И когато си честен и кажеш пред народа: да, ние имахме желание да го направим, както ние го казваме - да, ние имаме желание да постигнем и да утвърдим този път на развитие, но ние желаем и да се види, че не всичко може да бъде цветущо, защото е необходим труд и много труд от всички нас, това е честен начин на управление. А когато се опитваме да говорим на обратната страна, както дяволът чете Евангелието, това вече не е нова социална политика, не е нов начин на развитие на страната, независимо дали то се осъществява от някаква псевдокоалиция или новострояща се такава.
Обединените демократични сили е една широкоспектърна коалиция, в която бяха представени интересите и вижданията на доста хора в България. Вие, разбира се, игнорирахте това нещо. Но Европа показа, че не с правителството на Жан Виденов, при което се получи Шенгенската бариера, а именно с правителството на Обединените демократични сили работи и ще работи в бъдеще. Защото тази бариера, която вие построихте тогава, днес при това управление беше разрушена и България вече има европейски път на развитие. До вчера, тъй като очевидно голяма част от Парламентарната група на Демократичната левица е член на Клуб "Къса памет", аз ще припомня, вие бяхте срещу НАТО. Имаше и митинги, имаше речи, имаше и палаткови лагери. Да, тревата, която се намира срещу Народното събрание, беше отъпкана срещу НАТО. Сега вие ни карате да повярваме, че тогава ние сме били срещу НАТО, а вие сте били "за".
Много пъти от тази трибуна се е казвало, че посредством европейския път на развитие ние зачеркваме миналите си връзки на изток, че ние унищожаваме страната. Сега в момента вие се обръщате и казвате: не, ние говорихме обратното, а тези от другата страна бяха неправи. Вярно е, в политиката всеки може да изкара дивиденти от една или друга дейност, но нека преди всичко, господа и дами отляво, бъдем честни пред себе си, за да знаем кой какво направи в тази страна.
Вярно е, че историята много често се пише от силните. Вярно е, че историята много често минава през периоди, в които уж се преосмисля. Но така, както преосмисляхте 50 години историята на България, едва ли за българския народ ще бъде много добре да я преосмисляте и през ХХI век. (Ръкопляскания от СДС.) И ако вие очаквате през този ХХI век да внедрите бившите си 50 години, то тежко и горко на България, както Вие завършихте, госпожо Масларова.
Българският народ има желание да се присъедини към Европа. Ние всички трябва да работим за това, госпожо Масларова, без да се делим на едни или други. Защото в България има общи национални интереси. И когато вие атакувахте стремежа за национално съгласие, това беше вашата най-голяма политическа грешка. Защото, ако вие искате да замените стремежа за национално съгласие с национално противопоставяне по бои или виждания, то българският народ не печели от това. Смятам, че позицията, която беше търсена в тези 4 години от Обединените демократични сили за националните приоритети, за общото съгласие, успя да направи пробив в Европа. И вярвам, че българският народ на тези избори ще покаже, че европейският път на развитие е пътят, който той желае. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
За процедура има думата първо господин Румен Овчаров. (В същото време и господин Жорж Ганчев иска думата за процедура.) Надявам се, че и двете неща ще бъдат процедури, за да няма отстраняване от залата за нарушаване на реда.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам вълнението ви, някои неща не ви харесват, но така е в живота - хубавите неща завършват, започват лошите.
Процедурното ми предложение, уважаеми господин председател, е, тъй като сме в последната си сесия на последната година на това Народно събрание, явно от тази трибуна ще се изказват много хора, които така и не разбрахме защо са в този парламент - псевдосоциалдемократи, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отнемам Ви думата, господин Румен Овчаров, напуснете трибуната! Това какви хора се изказват не е процедура. Всеки народен представител има право да поиска думата. (Силен шум и реплики от ДЛ.) (Господин Румен Овчаров не напуска трибуната, а продължава да спори с председателя господин Иван Куртев.) Няма какво да Ви чуя, Вие не правите процедура, а се занимавате с партийната принадлежност на народните представители. Напуснете трибуната! Напуснете трибуната, правя Ви забележка! (Господин Румен Овчаров продължава да говори на затворен микрофон и не напуска трибуната.) Господин Овчаров, аз Ви помолих да напуснете трибуната, защото не правите никаква процедура, а продължавате предизборната кампания. Има още много време до изборите. Позовете ми се на кой член от правилника ще правите процедурното си предложение и тогава ще Ви дам думата. (Силен шум и реплики в залата.) Господин Овчаров, ако не напуснете трибуната, ще Ви отстраня от заседанието. (осГоГ Го иеишжоивнд4идз4иняааърариедГосподин Румен Овчаров не напуска трибуната.) Господин Овчаров, отстранявам Ви за едно заседание. (Господин Румен Овчаров продължава да иска да говори.) Свърши, Вие сте отстранен от едно заседание и не можете да правите повече никакви предложения, Вас Ви няма в залата. Отстранен сте за нарушаване реда на заседанието продължително време. Напуснете трибуната! (Господин Румен Овчаров продължава да стои на трибуната.)
Десет минути прекъсване. (Звъни.)
(След прекъсването.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: (звъни): Заседанието продължава.
За процедура има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председателстващ заседанието на Народното събрание! Преди десет минути Вие грубо нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вие нарушихте чл. 43 и чл. 112 от правилника. Отнехте думата на заместник-председателя на Парламентарната група на Демократичната левица, без да направите забележка за това, че не говори по процедура. Това е първото Ви нарушение.
Второто нарушение. Вие го отстранихте от заседание, без да наложите предвидените преди това четири наказания в нашия правилник.
Този стил на работа на мнозинството е от началото на Тридесет и осмото Народно събрание. Аз апелирам: ако Вие държите, че сте демократ, господин Куртев, а не човек с авторитарни прийоми на работа, да отмените наказанието на заместник-председателя на Парламентарната група на Демократичната левица, да му предоставите думата да направи своята процедура. И ако не направите това, апелирам към Вас да дадете на друг заместник-председател да води заседанието в стила на демокрацията, която бе приета в Конституцията на Република България, и демократичния начин на водене на заседанията на парламента, които са приети с нашия правилник. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев. Спазвам стриктно правилника и ако ми посочите текст, където да е казано, че трябва да се наложат всички наказания, за да се стигне до най-тежкото, ще Ви благодаря.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Извинете се поне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз призовавам председателството на най-висшия орган в България - Народното събрание, да вземе веднага отношение по скандалния факт вчера: един човек, осъден на шест години затвор за рекет, за кражби и за какво ли не, който заплашваше живота на нашата секретарка, която избяга чак в Канада, тук в Народното събрание, която беше работила за неговата фирма преди това и знаеше абсолютно всичко, заплашваше живота на хора, включително и моя и на моя заместник-председател... Вдигнахме скандал на ген. Бонев тук, в тази зала, когато той не реагира и не санкционира един човек, който открито заплаши живота на народни представители и на секретарка в Народното събрание. Вчера този човек беше допуснат в Народното събрание да става сензационна новина на всички вестници, телевизии и радиа, гладни за сензации. Това е абсолютно в противовес с духа на нашата Конституция, с цялото поведение на политическата класа към хората, които са осъдени за такива престъпления.
Този човек влезе с рекет в Народното събрание, заплашвайки депутат от Варна. Председателят на Народното събрание знаеше за това, имахме писмено изложение до него, но той не реагира, когато беше време за това. Този човек ръководеше една група от роми, които крадяха МДК "Пирдоп", и Филип Рамбо дойде и се оплака официално на председателя на Българския бизнесблок и го помоли да му помогне чрез министъра на вътрешните работи и шефа на Националната полиция. И този човек вчера дефилира в Народното събрание. Мои колеги, не знам с каква психика, знаеха, че той е "купил" свободата си, "купил" си е свободата чрез продажни следователи, полицаи, прокурори и съдии. Само така може да излезе, след като е осъден. И да размотава тази власт, която можеше да го вкара в затвора за няколко месеца, а година и половина тя се мотае из коридорите.
Умолявам Ви, вземете отношение, това е задължение на председателството на Народното събрание чрез правилника и Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Всеки народен представител, на когото не са прекратени пълномощията като народен представител, има право да участва в заседанията на Народното събрание, да гласува и да се ползва с всички права като останалите народни представители, независимо дали му е отнет имунитетът или не.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Той е осъден на шест години!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В Конституцията, господин Ганчев, е казано, че се прекратяват пълномощията при влязла в сила присъда. В случая още няма влязла в сила присъда, така че народният представител Цветелин Кънчев има всички права като останалите 239 народни представители дотогава, докато присъдата влезе в сила.
Господин Мутафчиев, нова процедура ли ще искате?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Да, във връзка с чл. 108 и чл. 112 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не. Няма да Ви дам думата за процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Прочетете чл. 108 и чл. 112 от правилника и ще видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чел съм достатъчно правилника.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър на икономиката, моят актуален въпрос към Вас е относно поети ангажименти от Вас към миньорите от родопските общини, тоест към живеещите в тези общини, защото имаше време, когато в близките три години те наброяваха над 8 хил.
Мотивите ми за този въпрос са следните.
Първо, безработицата в Смолянска област официално вече е над 36 процента, а реално е много повече - над 50. Което означава, че за две години от 10 хил. и 300 безработните станаха 24 хил. и 900. Факт е, че Смолянският район в това отношение е бедстващ и в това отношение родопчани не желаят нито приказки, нито съжаление, а искат реална политика и действия.
В този смисъл, господин Нихризов, искам да се обърна към Вас, ако сте тук в залата, като заместник-председател на консервативната десница, че не Ви прилягаше в този момент да бъдете говорител като социалдемократ точно по социално-икономическата тема.
Второ, господин Жотев, вашето правителство обяви рудодобива в ликвидация и приватизира част от минните дружества, като широко рекламира компенсацията за загубените работни места чрез строителството на каскадата "Горна Арда". Само реклама, едно показно мероприятие, дълго договаряне и мисля, че вече сме към края на невъзможността до края на мандата си да реализирате договора за "Горна Арда".
Реалността е, че миньорите загубиха работните си места и не заработи нито "Горна Арда", нито реално в момента рудодобивът. Останаха излъганите надежди.
Родопчани чакат, господин Жотев, отговор и на няколко въпроса, по които Вие публично се ангажирахте и моля днес от трибуната на Народното събрание да го направите по-официално.
Първо, турско-руският консорциум "Родопаинвестмънт" дали е стратегически инвеститор за Родопите?
Второ, държавата защо е оставила своите граждани без защита в Родопите? Знаете, че вече една година въпросният консорциум не изпълнява задълженията си към миньорите по договора, като не им изплаща дължимите обезщетения.
Стои въпросът, че пред обществото, а може би много по-често ще Ви се задава в тези четири месеца, кой контролира изпълнението на приватизационните договори и каква отговорност ще се търси, от кого и как?
Трето, проведе се в Родопите една широка дискусия между родопските общини със специалисти и с помощта на Минната камара за перспективите на ГОРУБСО, Златоград и Рудозем. Заявена е пред Вас волята на българските минни специалисти да работят в тази посока. Задавам въпроса: защо тогава продължава ликвидацията в този смисъл на тези две дружества?
Това са, господин Жотев, мотивите ми да Ви задам по този начин въпроса. Защото след посещението на един министър на икономиката, който е и вицепремиер, по повод празника на миньора, в разговорите и дискусиите, които се състояха, хората останаха с очаквания към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Янкова! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос Ви уведомявам за следното.
При посещението ми в гр. Мадан проведох среща с ръководството на "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ". На нея те ме уведомиха за проблемите на двете дружества при уреждане на техните публични задължения и поискаха моето съдействие за решаването на тези проблеми. От своя страна аз поисках от тях да изготвят график за изплащането на неполучените заплати и обезщетяването на работниците и служителите. Искам обаче да припомня, че тези сделки са на Агенцията за приватизация. Винаги съм имал резерви към тези сделки и към възможностите на купувача да изпълни ангажиментите си по приватизационния договор. Това го заявих публично още в началото на миналата година.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Вие отговаряте за тая агенция.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Разбира се, аз не бих искал и няма да коментирам как ще станат сделките, защото страна по договора е Агенцията за приватизация. Въпреки това Министерството на икономиката следи внимателно как се развиват дружествата и ще съдейства и в бъдеще в рамките на закона и в рамките на правомощията, които има.
След срещата ми в Мадан в Министерството на икономиката се получи подробно писмо от Съвета на директорите, в което те конкретизираха своите предложения за начините за погасяване на задълженията и за основните проблеми. Предложените схеми бяха погасяване на задълженията чрез прихващане и дълг срещу собственост. Министерството на икономиката подкрепи направените предложения, още повече че по този начин можеше да се освободи финансов ресурс за уреждане на старите задължения към работниците и към служителите без това да възпрепятства производствената дейност на дружеството, тъй като щяха да се използват дълготрайни материални активи, собственост на държавата, които не са свързани с непосредствената производствена дейност в рудодобива. Оказа се обаче, че проблемът не е в това как да се погасят публичните задължения, а в уточняване на техния размер. Представителите на новия собственик считат, че част от натрупаните задължения не са дължими от двете дружества. В тази връзка е и водената между тях и Министерството на финансите кореспонденция, която продължава и към настоящия момент. Министерството на икономиката не е страна по тези спорове и не може да бъде страна по тези спорове.
Що се отнася до другите две рудодобивни предприятия - "Горубсо - Златоград" в ликвидация и "Горубсо - Рудозем" в ликвидация, то с решение от 12 септември м.г. и с решение от 12 септември 2000 г. на Агенцията за приватизацията е открита процедура за приватизация на "Горубсо - Рудозем" в ликвидация и "Горубсо - Златоград" в ликвидация и е упълномощен министърът на икономиката да подготви и сключи приватизационни сделки. След вземането на тези решения работна група от Дирекция "Приватизация" на Министерството на икономиката се запозна подробно със състоянието на материалните активи на дружеството. Въз основа на това се проведе конкурс и беше възложено на екип от лицензирани оценители разработването на анализи на правното състояние, приватизационни оценки и информационни меморандуми за продажба на акции от капитала на дружествата и на техни обособени части. Представените разработки са приети от Министерството на икономиката. Обсъжда се стратегията за приватизация на дружествата чрез продажба на активите, свързани с рудодобива в двете организации, под формата на обособени части по Закона за приватизацията. След приватизацията на обособените части останалите материални активи на дружествата ще бъдат предложени за продажба от ликвидатора съгласно Търговския закон.
В процеса на подготовка на документите по приватизационните процедури беше установено, че за по-голямата част от недвижимите имоти на "Горубсо - Рудозем" в ликвидация и за някои от недвижимите имоти на "Горубсо - Златоград" в ликвидация не са издавани и не са актуализирани актовете за частна държавна собственост. Досега за двете дружества не са разработвани също така оценки за въздействие върху околната среда, което налага този въпрос да бъде допълнително решаван в самата процедура по приватизация. Това е причината да не се пристъпи незабавно към приватизация на обособени части от тези две дружества.
Също така предстои утвърждаване на стратегията и издаване на съответни актове за финализиране на процедурите за приватизация на "Горубсо - Рудозем" в ликвидация и "Горубсо - Златоград" в ликвидация.
По въпросите, които поставихте за Горна Арда, бих Ви помолил да отнесете този въпрос към министър Чачев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател!
За реплика има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев! Това като факти, като анализ, като изводи, е ясно на обществото. Аз исках да разбера конкретна стъпка на българското правителство и на Вас като министър на икономиката по контрола на приватизационния договор на "Горубсо". Вие имате такива права и не можем да говорим, че Агенцията само контролира. Този договор просто е порочно сключен и имате право на своите съмнения, както тези съмнения ги има и в Родопите, както тези съмнения ги има и между специалистите, защото е създадена възможност да се източва и държавен бюджет. И за това, което искат от Вас, тоест вие да купите отново от "Горубсо" собственост и да го дадете на община Мадан или пък нещо подобно. Затова аз настоявам и ще продължавам да настоявам пред Вас като заместник-председател на Министерския съвет да се отнесете с възможностите правителството да има контролните си функции.
Второ. Вие споделихте своите съображения по дружествата в ликвидация "Рудозем" и "Златоград". Настоявам да обърнете внимание на българските минни специалисти, защото тези нови собственици, които сега са там, на Мадан, това не са минни специалисти. Това може да са добронамерени хора, но те не знаят как да ръководят този отрасъл, те не знаят реално какво да правят.
И трето, вече като заместник-председател на Министерския съвет, искаме реална политика за Смолянска област. Факт е, че безработицата надминава 36 на сто. Всички министри поотделно говорите много добре. Аз не искам да питам министър Чачев. Проблемът с Горна Арда не е само на министър Чачев. Той е на българското правителство, той е на българското общество. Там или трябва да се поемат конкретни ангажименти, но е ясно, казах, че до края на мандата ви няма да стане. И пак ще повторя - стана така, че в Родопите миналата година един работеше и хранеше пет, а сега един работи и храни шест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Янкова! След изтичането на всяка календарна година Агенцията за приватизацията има правата да проследи как са изпълнени ангажиментите по приватизационния договор от "Родопа Инвестмънт". Това е консорциумът, съставен от руски и турски капитали. Изразих своите съмнения, но по времето, когато е сключван този договор, не съм имал възможност да се намеся с преценката си доколко този консорциум е стратегически инвеститор.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Така е.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не бих искал да коментирам какви са качествата на специалистите, които работят от името на "Родопа Инвестмънт". Мисля, че това не е коректно. Те не са тук в залата. Но имам своите съмнения и това го казвам публично.
Агенцията за приватизацията ще проследи през март, когато се приключи календарната година и се отчетат резултатите, и ще спази изискванията на приватизационния договор. Ако "Родопа Инвестмънт" не си спази ангажиментите и не удовлетвори неизплатените заплати на работниците и служителите аз ще настоявам господин Хампарцумян да вземе всички мерки, които му позволява сключеният вече приватизационен договор.
Нека да не объркваме обаче нещата, свързани с възможностите за приватизация на мините в Златоград и в Рудозем. Там "Родопа Инвестмънт" няма да бъде кандидат-купувач. Просто няма да бъде допуснат, тъй като Министерството на икономиката ще извърши тази приватизация или отново вече, като имам предвид възстановеното си доверие към Агенцията за приватизация, ще му бъдат прехвърлени тези две дружества. По-редното би било, спазвайки Закона за приватизацията, именно Агенцията за приватизация да извърши тези приватизационни сделки, тъй като активите и на двете дружества са далеч над 1 млн. лева. Тоест, прехвърлянето от Агенцията за приватизация в Министерството на икономиката, мога да кажа, че стана по принуда, просто защото ми се струваше, че е по-добре Министерството на икономиката, което контролирам по-добре, ще извърши една прозрачна подготовка и опит за приватизация. Сега доверието към ръководството на Агенцията за приватизация е възстановено, поне от моя страна, и аз смятам, че именно Агенцията би трябвало да приключи тези сделки. Но не е проблем, ако и специалистите на Министерството на икономиката продължат своята работа, тъй като почти всичко е направено.
Остава още един открит въпрос, а това е въпросът с концесиите. Може да се окаже така, че и в миналото е нарушаван именно принципът да се издават концесии за дружества, които работят в рудодобива. Може да се окаже така, че и дружеството, което сега се контролира от "Родопа Инвестмънт" не притежава концесията, за да разработва съответните находища.
Що се отнася до високата безработица и тежкото положение на региона, аз съм запознат с това. Няколко пъти съм посещавал този район и по моя инициатива ще започне подготовката на още една регионална индустриална програма. Тя ще бъде за Мадан и общините, които са с много висока безработица. Мисля, че това ще стане в рамките на този мандат на това правителство. Но, извинявайте за закачката, госпожо Янкова, смятам, че същото правителство или леко модифицирано ще довърши работата си по разработването и прилагането на тази регионална програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател!
Втори актуален въпрос от народния представител Дора Янкова към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.


ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Отново един неприятен случай от Родопите. Той е свързан със състоянието и перспективите на "Пилси" ЕООД, Неделино, област Смолянска. Говоря за неприятен случай, защото последно разбрах, че в края на месец декември има подадена молба в Окръжен съд - Смолян за обявяването й в несъстоятелност.
Искам да споделя с Вас няколко мотива относно този случай.
В община Неделино населението е 8928 души, от които са наети по трудови правоотношения 603 човека, от които 450 са в обществения сектор и 153 - в частния сектор, което означава, че в община Неделино от 15 човека жители работи един. Много тежък проблем, който не може, както споделихте, да не е бил проблем на дискусия и в Министерския съвет. Надявам се, че в една такава регионална програма, за която говорите, трябва да бъде включена и община Неделино.
И тук изводите са такива, че същият този управител в момента, който все още ръководи това предприятие, е поел предприятието със 104 човека, а сега в него се водят 45, или приносът му за безработицата в самата община е 10 на сто.
Много факти, които Вие знаете чрез две жалби на работещите в това предприятие има. По този въпрос работниците са се обърнали към Вас. Тъй като от двете ревизии след това те не са получили удовлетворяващ отговор, а те не са станали и публични, те се интересуват да чуят от Вас, като министър на икономиката, какво е състоянието и перспективите на това предприятие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Янкова! По повод на актуалния Ви въпрос относно състоянието и перспективите за развитие на "Пилси" - Неделино, Ви уведомявам за следното.
"Пилси" - Неделино, е с предмет на дейност проектиране, разработка, производство и търговия на пили и метални сита и резервни части за текстилната промишленост. От извършения анализ на дружеството към 30 ноември 2000 г. могат да се направят няколко извода.
Първият е, че дружеството е в много лошо финансово състояние. То се изразява в губеща основна дейност - загуба от около 6000 лв.; отрицателен финансов резултат в размер също на около 6000 лв.; големи задължения - в размер на 250 хил. лв. и невъзможност с краткотрайните си активи да се покрият краткотрайните задължения на дружеството.
Второ, в сравнение с отчетените данни за 1999 г. към края на ноември 2000 г. дружеството отчита подобрение на някои от показателите - намалява се загубата от основна дейност с 37 лв. на всеки 100 лв. приходи от дейността; подобрява се финансовият резултат - намаляване на загубата с 63 лв. на всеки 100 лв. приходи от продажби и подобряване на коефициента на общата ликвидност. Минимално подобрение.
На трето място, "Пилси" - Неделино, е намалило средномесечните си приходи от продажби с 10 200 лв. и е увеличило задълженията си с 23 000 лв. спрямо края на 1999 г.
И на последно място, дружеството е декапитализирано. Собственият капитал е отрицателна величина - минус 19 000 лв.
В резултат на инвеститорския интерес, който е бил заявен от "Пилси" N - Неделино, със заповед от април 1999 г. на министъра на промишлеността е била открита процедура за приватизация на това дружество. Със заповед от октомври 1999 г. министърът на промишлеността е утвърдил продажбата на 80 на сто от дяловете в капитала на дружеството чрез преговори с потенциални купувачи. До крайния срок не са подадени предложения, т.е., това е първият опит за приватизация на "Пилси".
В резултат на получено от Министерството на икономиката писмо за намерения от работническо-мениджърското дружество със съдружници работници и служители в обособена част със заповед от декември 1999 г. е била открита процедура за приватизация на цех в село Средец. Със същата заповед е закрита процедурата за приватизация на цялото предприятие - на тези 80 на сто от дяловете на дружеството. Независимо че се удължава крайният срок за подаване на оферти, отново няма подадено предложение. Това е вторият опит за приватизация.
След получено писмо за намерение от "Ситометал" в Неделино със заповед от април 2000 г. отново е открита процедура за раздържавяването на "Пилси". След многократно проведени разговори става ясно, че инвеститорският интерес отново не е реален, поради което с моя заповед от 25 юли 2000 г. процедурата за приватизация на дружеството беше прекратена.
Поради влошени финансови и икономически показатели на "Пилси" утвърдих доклад за включване на дружеството в списъка на предприятия за ликвидация или несъстоятелност. Активите на дружеството са под пасивите.
Комисията по ликвидация и несъстоятелност към Министерството на икономиката констатира, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни публично-правни задължения към държавата. За част от имуществото е наложена обезпечителна мярка, възбрана от Териториално данъчно управление - град Смолян, Данъчно поделение - град Златоград.
В тази връзка с решение от 19 октомври 2000 г. комисията взе решение за дружеството да се предприемат действия по откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 от Търговския закон.
С моя заповед от 28 ноември 2000 г. наредих на управителя на "Пилси" в 20-дневен срок да подаде молба до Смолянския окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност. В изпълнение на това управителят на дружеството е направил писмени уведомления по реда на чл. 20, ал. 4 и 5 от Данъчно-процесуалния кодекс до Териториална данъчна дирекция - Смолян, на 6 декември 2000 г., а до Агенцията за държавни вземания на 28 ноември 2000 г. След получаване на удостоверението по реда на чл. 20, ал. 5 от Данъчно-процесуалния кодекс от Агенцията за държавни вземания управителят трябва да подаде в Смолянския окръжен съд молба за откриване на производство по несъстоятелност. Това е факт, с който Вие разполагате.
Съгласно чл. 629, ал. 1 от Търговския закон молбата следва да се разгледа от съда незабавно в закрито заседание.
При открито производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 от Търговския закон може да бъде приложен план за оздравяване. Това е последният шанс за това дружество. Планът може да бъде предложен от длъжника, синдика, кредитори, които притежават най-малко една трета от обезпечените или необезпечените вземания, от мен, като министър на икономиката, в качеството ми на управляващ правата на едноличния собственик на капитала или от 20 на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника. Планът се предлага най-късно до един месец след датата на обнародване на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания. С плана може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието или извършване на други действия или сделки. Ако не бъде предложен план за оздравяване, съдът следва да постанови осребряване на масата на несъстоятелността на длъжника с получените средства, от което да бъдат удовлетворени кредиторите на дружеството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев! Безспорно е, че управлението досега на дружеството и вашето правителство ще носите отговорност за съсипването на това предприятие. Интересно е обаче как постъпвате в такива случаи, когато упълномощените от Вас лица трябва да си тръгнат? Дали Вие поемате цялата отговорност или, както казват родопчани, ги оставяте да си тръгнат по терлици? И тук искам да се ангажирате с отговор.
Изразявам съмнение относно приватизационната игра през миналата година. Защото лицето Митко Ангелов, който твърди за съжаление, че е ваш активист - на СДС, в периода си на управление довежда фирмата до несъстоятелност, като има месеци, ако проверите, в които от 22 дни 19 дни е в командировка. Той дори злоупотребява с Вашето име, че е бил и при Вас.
Ако тук се направи анализ на задълженията - сигурно ги имате в папката - те са най-вече към ДОО, към данъчна служба и 9 хил. лева към Агробизнесбанк мисля, че бяха. Като знам практиката, че в определени случаи, когато са приватизирани предприятия, вие дори сте опрощавали дългове, за да работи това предприятие, много е странна приватизационната игра и тръгването към несъстоятелност на "Пилси". Подлагаме на съмнение и лично аз - моля Ви, ако трябва да ме разубедите, но може би това ще бъде във времето, което ще бъде нужно - дали това не е новата Ви приватизационна схема - довеждане на едно предприятие до несъстоятелност и след това чрез синдика намиране на начин за приватизация.
Тук пак със съжаление искам да кажа, господин Жотев, че в една община като Неделино, където един работи и храни 15, където положението е бедствено и където може би следващото правителство само с едно ще се различава от сегашната ситуация - че то ще направи действително реална програма и това може би няма да е правителството на СДС. Връщам Ви закачката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, госпожо Янкова.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Янкова! Струва ми се, че смесвате процедурите по приватизация, ликвидация и несъстоятелност.
Когато пасивите на едно дружество са повече от активите му и то не е в състояние да извършва разплащания, тогава всеки един от кредиторите е в състояние, има правата по Търговския закон да инициира, да започне процедура по обявяване в несъстоятелност и съдът е длъжен да започне такава процедура.
Фактът, че това е станало по моя инициатива, искам да Ви уверя, че с това се дава последен шанс на дружеството. За какви игри говорите по време на опитите преди да бъда министър за приватизация, не мога да коментирам. Но общо взето, не виждам какви игри са водени, тъй като нито веднъж не е представена оферта - нито веднъж, от никого. Разбирам, ако е имало оферта, ако е сключен приватизационен договор и тогава да поставите под съмнение това как е избран кандидат. Добре, ще извърша проверката. Но тук просто няма подадена нито една оферта. Не виждам да са разгонвани кандидат-купувачи. Финансовото състояние е проверено внимателно от специалистите на Министерството на икономиката. Няма никакви съмнения, че дружеството трябва да бъде в процедура на несъстоятелност. Оттук започват всъщност нашите закачки с Вас - рекламната кампания за разработване на оздравителен план. Това може да стане от работници, може да стане от Министерство на икономиката, както казах, може да стане от някой, който вижда шансове да вземе някои от цеховете на дружеството или цялото дружество и да започне някакъв бизнес.
А това дали трябва да се разработва някаква друга програма, дали трябва да се подменя начинът, по който се приватизира дружество "България", смятам, че Вие току-що, съвсем наскоро с промените на Закона за приватизацията се произнесохте как трябва да върви процедурата по приватизацията в България оттук нататък - по-прозрачна и по-ефективна. Но тук приватизацията няма нищо общо. Единственият начин да се влезе отново в процедура по приватизация на "Пилси" е, ако се приеме оздравителен план, ако се подобри финансовата дейност, т.е. предприятието се оздрави, тогава е възможно отново да бъде прекратена процедурата по несъстоятелност и да бъде обявена приватизационна процедура. Това са клаузите на Търговския закон. Така се процедира. Това е правната рамка в България. Смятам, че тя е добра, хармонизирана с европейското законодателство.
На първата ми закачка и в отговор на Вашата закачка - нова закачка. Аз смятам, че тъкмо правителството на ОДС с или без мое участие - по-вероятно без - ще има възможността да разработи и да приложи програма за оздравяване на тези дружества, за които е останал някакъв бизнесшанс. А останалите - те просто ще трябва да бъдат ликвидирани или обявени в несъстоятелност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, уважаеми господин Жотев! През юни 1999 г. Агенцията за приватизация след решение на правителството продаде националния превозвач Авиокомпания "Балкан" за смешната сума от 150 хил. долара, като купувачът се задължаваше да погаси сериозни външни и вътрешни задължения и до края на 2000 г. да инвестира 20 млн. долара, а общо да направи инвестиции за 100 млн. долара. Към датата на продажбата авиокомпанията наред със сериозните си задължения имаше имоти и представителства в 45 страни в света, акции в СИТА за стотици милиони долари, недвижима собственост - хангари, инфраструктура, хотели - също за много милиони долари, добре обучен летателен и технически състав и права за полети - забележете - в 55 дестинации за срок от 12 години.
Какво стана след продажбата? "Зееви" наложи логото "Z" вместо националния трибагреник, започна трансформации и пререгистрация на компанията и до този момент никой не може да каже кой е юридическият собственик на "Балкан". Продадени бяха акциите на "Балкан" в СИТА за над 10 млн. долара, без да бъде уведомен продавачът, като парите от продажбата отидоха незнайно къде, никой не знае къде, но не и за погасяване дълговете на "Балкан". Рязко е съкратен авиационният парк и от 30 самолета към юни 1999 г. сега са само четири, господин Жотев, които не са собственост на авиокомпанията, а са наети на оперативен лизинг. Ръководството на авиокомпанията обяви, че фактически се отказва от най-печелившата си дейност - чартърните полети. Вие много добре знаете, че бяха съкратени 350 човека и се готви съкращение на още 950 човека и 120 елитни първокласни дейци. "Балкан" беше реално втората компания в Източна Европа след "Аерофлот". Сега собственикът я превръща в една нищожна обслужваща компания и ще бъде разпродадена на парче. Рязко се съкращава обемът на работата и броят на превозените пътници, това достатъчно красноречиво говори накъде отива "Балкан" и къде е ролята в този случай на държавата. И последно, господин Жотев, "Балкан" правеше чартърни превози за над половин милион пътници. Това вече го няма, а това е сериозна загуба за България и за българския народ.
Уважаеми господин Жотев, моля да ми отговорите кой защитава интересите на Република България в приватизацията на Авиокомпания "Балкан". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бончев! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос Ви уведомявам за следното.
Процедурата за приватизация на Авиокомпания "Балкан" е била изключително сложна поради кратките срокове, които са били поставени пред Агенцията за приватизация, както и поради големите задължения, които дружеството има. Преговорите с бъдещите тогава купувачи на авиокомпанията са били тежки и сложни. Те са били проведени от Агенцията за приватизация съвместно с Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията в условията на дефицит от време. На 30 юни 1999 г. е бил подписан договор за приватизацията на 75 на сто от акциите на авиокомпанията между агенцията като продавач и "Зееви" Холдинг Лимитид и Нафаим Атиа Холдинг Лимитид като купувач поради специфичната дейност на дружеството в договора за приватизация са били включени клаузи и задължения, обвързващи не само купувачите, но и продавача.
Искам да ви дам два примера.
Първият пример е, че българската държава в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията се е задължила да поддържа статута на Авиокомпания "Балкан" като превозвач, носител на националния флаг на Република България за 12 години.
Вторият пример е, че има клаузи в договора, които задължават българската държава да съдейства на купувачите за постигане на споразумение с различни кредитори на авиокомпанията с цел изплащане или разсрочване на дълговете на дружеството.
Има и други примери в договора в тази посока.

След подписването на договор за приватизация са възникнали проблеми, които са били разисквани своевременно в писмен вид или чрез вътрешноведомствени срещи от Агенцията за приватизация, Министерство на финансите и Министерство на транспорта и съобщения. Това са проблеми, възникнали след поемането на управлението на Авиокомпанията от новите собственици и са свързани с неизпълнение на задълженията от страна на купувачите по силата на договора за приватизация.
От друга страна, купувачите имат допълнителни искания към държавните институции основно във връзка със задлъжнялостта на компанията. Проблемите, които са възникнали във връзка с неизпълнението на задълженията на купувачите по приватизационния договор включват:
Първо, неизплащане на съществуващи преди приватизацията задължения на "Балкан" към български държавни институции, като летищни и въздухоплавателни такси.
Второ, разпореждане или продажба на финансови активи, собственост на Авиокомпанията, без уведомление. Вие говорихте по този въпрос, както е описано в приватизационния договор, и използване на получените средства за погасяване на текущи задължения, а не за погасяване на задължения, които са съществували преди приватизацията на Авиокомпанията.
На следващо място, не е представена банкова гаранция, обезпечаваща държавата в случай на неизпълнение на поетия ангажимент за инвестиции.
И още едно нещо, не е представен инвестиционен план в срока, описан в договора за приватизация. И тук могат да се дадат още примери в тази посока.
Всички посочени въпроси, и възникналите след приватизацията въпроси, са разисквани много пъти на срещи между представители на Агенцията за приватизация, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на финансите, от една страна, и представителите на купувачите, от друга.
От казаното по-горе става ясно, че българската държава се представлява в приватизацията на Авиокомпанията от Агенцията за приватизация, Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на финансите, като всички важни решения, свързани с Авиокомпанията, се вземат съвместно.
И тук искам да кажа, господин председател, че е време да не получавам въпроси, които излизат извън моите отговорности, независимо че съм заместник министър-председател. Има министър на транспорта и смятам, че по-подходящо би било той да отговаря на тези въпроси. В случая аз обобщавам информацията, която съм получил от Агенцията за приватизация и от Министерство на транспорта. (Неразбираема реплика от залата.)
Точно така, аз не съм ресорен министър на Министерство на транспорта.
Искам да се върна към отговора за "Балкан". В момента се обсъжда организирането на нова среща с представители на купувачите, от една страна, и с представителите на държавните институции - от друга, за да бъде решено бъдещето на приватизационната сделка. Развалянето на сделката е крайна мярка.
По въпроса за моето становище за това дали трябва да бъде развален договора, засега ще се въздържа от коментар, но може би от тона ми бихте могли да си направите заключения какви са моите претенции към "Зееви груп". Имал съм само една среща с ръководителя на тази фирма, не съм доволен от тази среща и едва ли ще проведа друга среща със собственика на тази Авиокомпания, докато не промени подхода си по изпълнението на приватизационния договор. И след това може да се наложи подписването на ново споразумение, което да отговаря на намеренията и възможностите на "Зееви холдинг".
Опитът от приватизацията на "Балкан" трябва да бъде и ще бъде отчетен в предстоящата приватизация на "Хемус еър", така че договорът да бъде съгласуван с изискванията на Министерството на транспорта и съобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Забележката Ви беше съвсем основателна, но и министрите имат пълно право в случай, когато смятат, че неправително сме адресирали въпрос на народен представител, да направят възражение и да коригираме нашата грешка. Никой не е безгрешен.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, драги колеги народни представители, уважаеми господин Жотев! Няма да коментирам дали въпросът е правилно отправен към Вас, Вие сте вицепремиер и министър на икономиката, Агенцията за приватизация е към Вас.
Но в отговора, уважаеми господин Жотев, може би Вие тези неща не ги знаете, не са стигнали до Вас, те са скрити от Вас....
Първо, можете ли да кажете с колко милиона долара е финансирала българската държава купувача?
Второ, не опрости ли държавата на купувача задължения за над 30 млн.?
Трето, където отидоха 6 млн. долара, които купувачът трябваше да приведе на "ЕСКРО" по т. 6.1. от договора? Няма ги и никой не знае къде са!
Държавата не разсрочи ли само преди един месец задължения за над 20 млн. лв., господин Жотев? Колко задгранични имоти, представителства и други имоти се продадоха и къде отидоха парите? Огромна сума, милиони долари! Никой не знае къде са парите от продажбата на тези имоти.
Знае ли българската държава колко дестинации и слотове на чужди летища бяха преотстъпени от купувача на чужди авиопревозвачи и срещу колко милиона долара? Никой не знае! Или ако някой знае, не се знае кой е той.
Знаете ли, че последните десет години преди продажбата бяха най-успешни за "Балкан" и тя извършваше само чартърни полети от Бургас и Варна - 2000 полета за чужди туристи?
Знаете ли, че най-ценният капитал на "Балкан" - летателният състав, инженерно-техническият състав, е свален на улицата и за него няма работа? А с това се ликвидира и българският превозвач.
Капсулиране дейността на "Балкан" и превръщането му в дребен регионален превозвач е в пълен контраст с правителствените усилия България да бъде интегрирана в Европа.
Тъй като времето свършва, уважаеми господин Жотев, искам да Ви кажа, че твърдението на господин Цви Франк - изпълнителен директор на "Балкан" е следното, цитирам дословно: "Правителството ни подкрепя, защото нищо не можете да ни направите". И при тази увереност беше извършен такъв погром.
И аз Ви моля, като човек, който разбира тези работи, думата приватизация да бъде в истинския смисъл, а не да се превръща в разграбване и ликвидиране на България и на българския народ.
Искам да Ви кажа, за втори път от тази трибуна ще Ви предам тази папка, в която се вижда, че България е ощетена с много милиони долари, и то безвъзвратно, както Ви предадох преди осем месеца за "Интерпред". Вие сам казахте, че има корупция, сам изпратихте писмо на господин Филчев, че е заведено дело в Главна следствена прокуратура, но още няма резултат. Защото ако има резултат, много бивши величия от правителството на господин Костов и от Агенцията за приватизация излязоха с подути с долари джобове от тази позорна сделка с фалиралата фирма "Деу". Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, хайде, минута и половина повече.
Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Това актуален въпрос ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, актуален въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Нямам какво да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате. Не искате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той се солидаризира.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Да, изцяло се солидаризирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, дами и господа народни представители! Питането, което съм отправил към господин Жотев, е част от всички онези въпроси и проблеми, които съм му поставял в годината, когато той беше министър, и то, бих казал, част, която касае изключително неговата работа.
Искам да уточня, че съм се стремил и то много пъти в разговор с господин Жотев, с неговите заместници, с неговите сътрудници, да търся решение на проблемите не от трибуната на Народното събрание. Казвам го, защото това е последната форма, която прилагам, тъй като съм много разтревожен от онова, което господин Жотев ми предостави като писмен отговор на мой въпрос във връзка със състоянието и перспективите на предприятията с държавно участие в област Монтана.
Можете да прецените сами: от 53 предприятия в област Монтана с държавно участие в системата на Министерство на икономиката, както е по отговора на господин Жотев от 6 ноември 2000 г., само 13 са предоставили счетоводни отчети за 1999 г. От тези 13 всички са с отрицателен финансов резултат.
И ако анализираме поотделно, там където държавното участие е сто на сто, ще видим например за предприятието "Прециз" в Монтана - модерно, със съвременна техника, че загубата през 1998-1999 г. се е увеличила два пъти. Или по-нататък - за "Компласт", за "Мир", за "Инком електроакустика", за "Ломска захар", и т.н., и т.н. - огромни загуби.


Мен ме разтревожи, от една страна, всичко това, като лошо финансово състояние, от друга страна, че само 13 от 53 предприятия, въпреки че в тези 53 предприятия трябва да има и държавни представители, разтревожи ме, че няма никаква реакция в отговора на господин министъра за мястото на хората, които са в ръководните органи. Защото господин министърът в своя отговор се е аргументирал с кризата във вътрешното потребление, с войната в Югославия и т.н., и т.н. - причини, които имат своето място, но най-същественото - за ролята на онези, които отговарят за управлението - нищо, нито ред! А същевременно многократно съм му поставял въпроси, свързани именно с тази отговорност: доколко, след като има ред за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, в едноличните търговски дружества само с държавно участие или в акционерните, където държавата има участие, или в другите, където тя има съдружество, тези хора са си свършили работата, като започнем от министерството, и свършим с тези, които са на място, в няколко посоки. Всеки един сключва договор за управление с принципала, в случая - с господин министъра, от тези, които участват в органите за управление. На него му се възлагат задачи. Възниква въпросът - от тези 13 предприятия, за които има отчети, защо оперативната им дейност е отрицателна? Ако те са заварили и така е сигурно, за част от тях - лошо наследство, защо в собствената си оперативна дейност нямат положителен резултат, нямат намеса?
По-нататък, защо се преминава от една форма на реорганизация в друга, без да се намери най-подходящата, а именно, отива се без да има несъстоятелност, в ликвидация. И това, което показва практиката, е, че именно отиването в ликвидация дава възможност на тези, които не са управлявали добре предприятието, да продължат като ликвидатори да го унищожават и да го разграбват. Примерите са много, господин министър. И в "Пима", за която много пъти сме говорили, и в мината в Чипровци, за съжаление, и в Смоляновци, където беше и продължава да съществува ликвидацията на уранодобива. А същевременно към хората имат огромни задължения. Става дума за хиляди хора, които не са си получили трудовите възнаграждения, нямат перспектива за работа, независимо от вашите обещания за индустриални програми.
Всичко това поставя въпроса има ли контрол, има ли действително политика на министерството спрямо представителите му в държавните предприятия? И специално за северозапада - има ли действително намерения да се прави пазарна икономика, инвестиции, развитие или всичко вече е отписано и продължава да се унищожава и разграбва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Статков! По повод на питането Ви искам да кажа, че контролът на Министерство на икономиката по отношение представителите на държавата в органите за управление на предприятията, за които говорите, се осъществява в следните насоки:
Първо, спазване на изискванията на членове 22, 23 и 24 и 33 от Правилника за реда за упражняване правата за собственост на държавата в предприятията, регламентиращи забрани за определени категории лица да бъдат назначавани за управители, контрольори, членове на надзорни, управителни и директорски съвети и ликвидатори на държавни предприятия - еднолични търговски дружества.
Второ, контрол по отношение законосъобразното упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията, съгласно сключените договори за възлагане на управлението и ликвидацията от органите за управление и ликвидаторите на държавните предприятия.
Трето, най-важните решения на органите за управление и ликвидаторите на държавни предприятия се вземат след задължително съгласуване с мен.
Четвърто, тримесечно се следи спазването на изискванията при разходване на средства за заплати и формирането на възнагражденията на органите за управление и на ликвидаторите на предприятия, където преобладава държавното участие. При констатирани отклонения от нормативната уредба незабавно се внасят налагащите се корекции и се налагат санкции. За периода от 1998 г. до настоящия момент са наложени парични санкции за допуснати нарушения в Наредбата за образуване на средствата за работна заплата на ръководителите на следните дружества от системата на министерството, които са на територията на област Монтана: "Огоста филм", Монтана, "Иви консерв", Монтана, "Аналитик", Монтана, "Ломска захар", Лом, "Чипровец", гр. Чипровци, "Огнеупорни елементи", Берковица.
Пето, анализират се всички постъпили в министерството ревизионни актове за проведени финансови ревизии от органите на държавен финансов контрол. В зависимост от резултатите се предприемат мерки в няколко направления: изпращане на задължителни предписания до органите за управление на съответните дружества за отстраняване на констатирани нарушения или налагане на парични санкции на членовете на органите за управление, ако са допуснали визираните в ревизионните актове слабости, или отстраняване на членове на органите за управление, отговорни за допуснатите нарушения, или завеждане на съдебни искове срещу директори на предприятия, които с действията си или с бездействието си са нанесли крупни вреди на управляваните от тях дружества.
На следващо място, министерството приема годишните счетоводни отчети на държавните предприятия заедно с докладите на експерт-счетоводителите, като въз основата на анализ на съответната документация се вземат решения за освобождаване или да не се освободят от отговорност управителните органи на съответното дружество за съответната година.
На следващо място, специално наблюдение и контрол на финансовото състояние на предприятията, включени в Приложение № 2 към чл. 1, ал. 2 на Постановление на Министерския съвет № 147 от 1999 г. Обект на специално наблюдение и контрол по това постановление например е "Балканкар - Дунав", гр. Лом.
На следващо място, контролът се допълва и с извършване на проверки по постъпили в министерството сигнали за проблеми в отделни предприятия, свързани с техния мениджмънт.
По-нататък, важен е и контролът, който се осъществява в рамките на тристранния диалог със синдикалните организации и със структурите на работодателите. Разглежданите в отрасловите съвети за тристранно сътрудничество към министерството проблеми в отделни предприятия позволяват решаването им да става по пътя на диалога със социалните партньори, позволява да се предприемат превантивни мерки за отстраняване на слабостите.
Бих казал още, че особено внимание се отделя на предприятията в ликвидация. За всяко такова дружество има определен персонален отговорник и обслужващ юрист от служителите в Министерство на икономиката, които наблюдават осъществяването на процедурите по ликвидацията.
Освен това всички действия на ликвидаторите по осребряване на активите на дружествата се съгласуват предварително с мен.
Искам да кажа, че краят на Съвета за икономическа взаимопомощ завари страната ни със структура на икономиката, която не можа да бъде ефективна при пазарни условия. Реално преструктуриране на мощностите, на работната сила и на собствеността до края на 1996 г. не беше осъществено. Спасяването на социалния мир с цената на запазването на много на брой неефективни предприятия доведе до продължаване на явното или скрито субсидиране на тези предприятия, до ежедневно произвеждани загуби и задължения, които всъщност бъркат в джоба на всеки един български гражданин и данъкоплатец.
Сегашното правителство беше първото, което се ангажира с мерки, които бих ги нарекъл решителни, за осъществяване на структурна реформа в икономиката. В това число и с ангажиране с ликвидацията на онези дружества и дейности, които формират трайни загуби от основната дейност. Това е болезнен процес, но без него икономиката ни не може да бъде оздравена. В този смисъл спирането на дейността на отделни предприятия не трябва да се възприема като наказателна акция. Това е крайна, обективно обусловена мярка за ограничаване на загубите и за спасяване на икономиката.
На територията на областта има 52 предприятия от системата на Министерство на икономиката. В 10 от тях държавата вече няма никакво участие. Изцяло държавни сега, на този етап, са 13 предприятия. С преобладаващо държавно участие са 4 предприятия, в останалите 25 дружества държавата се явява миноритарен акционер или съдружник. От предприятията с изцяло или преобладаващо държавно участие 7 са в ликвидация и 2 са в несъстоятелност. Това са "Пирин консерв", Монтана, и "Пима".

На фона на общата картина за страната относителният дял на предприятията от област Монтана, които са в процедура на ликвидация или несъстоятелност, е значително по-висок. Поради тази причина през 2000 г. три от петте регионални индустриални програми за оказване подкрепа на райони с трайни икономически, социални и демографски проблеми, разработени от Министерството на икономиката, са за общини именно от област Монтана.
По програмата за община Чипровци са избрани 20 проекта по отделни сектори на обща стойност около 14 млн. лв., които биха могли да осигурят между 500 и 700 работни места. Допълнително са представени още 10 проекта. За 8 проекта от програмата вече е открито финансиране, господин Статков.
В регионалната индустриална програма за развитието на община Лом са избрани 24 проекта на обща стойност 13 млн. лв. Програмата може да осигури около 720 нови работни места. Допълнително са представени 4 нови проекта. Вече е открито финансирането по 5 проекта, господин Статков.
По програмата за развитие на община Монтана са избрани 16 проекта на обща стойност 9 млн. лв. Програмата може да осигури около 600 работни места. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата господин Руси Статков за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Моите два уточняващи въпроса, господин Жотев, са следните:
Първо, Вие считате ли, че наистина сте осъществили контрол като принципал и че осъществявате ефективен такъв? И по-конкретно, изслушвайки Ви внимателно, ще Ви попитам: само няколко ли от тези 40 или 53 представители на държавата в органите за управление не са изпълнявали своите договори за възлагане? Вие казахте, че сте ги наказали с някакво и то съвсем дребно финансово начитане. Само няколко ли?
Ние имахме среща във Вашето министерство по повод на "Инкомс електроакустика". Там бяха изнесени много примери от работниците и те не получиха отговори - за злоупотреби на управителя и то крупни. Вие ми отговаряте и работниците питат: след като е имало кола, защо той е ползвал например личната си кола? Но това е по-малкият проблем. По-големият е, че 1999 г. е изпълнена крупна програма, имало е пазари и всичко след това изчезва - няма ги парите, няма ги пазарите. А 2000 г., само за второто тримесечие, този човек е пропътувал 4000 км и е взел над 4 млн. стари или 4000 нови лв. за командировка. И той даже не е наказан никак, а е повишен в ликвидатор.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Кой е той?
РУСИ СТАТКОВ: На "Инкомс електроакустика".
Тоест, Вие, вече след като предприятието е преминало към ликвидация, вместо да накажете, възнаграждавате ликвидаторите да си закрият следите и да довършат онова, което са започнали, а именно разграбването.
Отчетите - от 53 предприятия имате само на 11. Къде са другите 40? Даже формално ги няма, господин заместник министър-председател. Какъв контрол е това?
По-нататък - по отношение на ликвидацията в Смоляновци. Вие ми отговаряхте за уранодобива преди една година. Оттогава, а и преди това, нищо не е направено, изтича си радиоактивна вода. Нищо не е рекултивирано. Хората не са си получили парите.
И второ, за програмите - открито е финансиране, обаче нищо не е започнато. Кога ще се прави и няма ли нужда от Вас да контролирате лично това, за да се ускори, защото краят загива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Статков, Вие зададохте два уточняващи въпроса. Първият беше свързан с "Инкомс електроакустика" и за неговия управител. На среща, в която Вие взехте участие в Министерството на икономиката, с представители на колектива на дружеството "Инкомс електроакустика" и изпълнителния директор господин Павлов, срещу когото отправяте обвинения, наредих след това да бъде извършена проверка. Резултатите от проверката не потвърдиха Вашите обвинения.
Нарушения и злоупотреби от страна на господин Иван Павлов не са констатирани и от двете финансови ревизии, извършени в дружеството от органите на Държавен финансов контрол за периода 1 януари 1996 г. - 31 декември 1998 г., и втората финансова проверка за периода 1 октомври 1998 г. - 31 март 2000 г.
По повод на втория Ви уточняващ въпрос - бих го обобщил за индустриалните програми, които се разработиха за общини от област Монтана - мога да кажа, че държавата разработи програмите в сътрудничество с ръководствата на тези общини, но държавата няма да осигури финансирането на тези програми. Тези програми ще бъдат финансирани от частен капитал в България и от програми извън България в рамките на предприсъединителните фондове, които ние ще получаваме.
Отново ще стане пагубно за дружеството от община Монтана и за всички държавни дружества в България, ако държавата възприеме погрешна политика да осигурява финансирането на текущата, инвестиционната дейност на държавните дружества. Този подход сме го виждали вече. Този подход не работи на нито една точка на земното кълбо, няма да проработи и в България, господин Статков. Затова, моля Ви се, не ратувайте за такова държавно участие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За оценка на отговора има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! От отговора, който получих дотук, мога да кажа, първо, че контрол липсва. Не може от 53 предприятия да имаш отчет, господин заместник министър-председател, - и като говорим за отчет, това е една от формите на контрол - само от 13, а от 40 да нямаш. И от тия 13 всички са на загуба. Отварям една скоба: загубата на "Балканкар" - Лом, е намалена, разбира се. Всичко друго е в пъти. Не може да няма санкции.
Аз Ви дадох пример за "Инкомс електроакустика", защото този човек разграбва, а Вашите служители го прикриват. Целият Северозапад и във Видин, ако щете, във "Видахим" има представители на Вашето министерство, на някои места са само те, и въпреки всичко се разграбва.
Значи, господин заместник министър-председател, това продължава при Вашето управление сега като министър. Аз неслучайно поставям тези въпроси, защото, както ги съобщихте - и вижте стенограмата - Вие по същество сте толерирали онези, които разграбват, защото говорите за работа със синдикалните органи. Ами, Вие не чухте тия хора от "Инкомс електроакустика". Те, като Ви слушат сега, и в момента ще ругаят, защото фактите, които изнесоха, Вие не ги опровергахте. Или "Прециз" - хората там не са получавали своите възнаграждения, два пъти е увеличена загубата, а Вие го държите този изпълнителен директор.
Господин заместник министър-председател, очевидно Вие не сте в състояние да спрете или по-точно Вие казвате, че имате отношение. Да, министерството има отношение дотолкова, доколкото ще се разграбва по-нататък. Разграбва се и ще се разграбва.
Затова, ако наистина има някой, който желае да работи, дайте му път. Но очевидно такъв няма, а искат само да крадат.
Що се касае до програмите, програми просто няма, няма инвестиционна политика - и това Ви го казват в доклада на Европейската комисия - както за България, така и за Северозапада. Има само "ще, ще, ще". А Вие сте готов и за Световната банка, както се казва, довиждане, само че не разрушавайте България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин заместник министър-председател, имате думата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Статков, Вие говорите за разруха през 2000 г. в индустрията. Това е лъжа! Вие в момента казахте лъжа, защото отчетът на статистиката е, че през 2000 г. спря разрухата в индустрията. Това беше последното, което трябваше да се случи. Най-трудното беше да се спрат негативните тенденции в промишлеността на България. Защото ви казах и преди малко, че индустрията в България преди 1997 г., преди промените през 1989 г. беше със структура, която не позволява лесно да се интегрира към развитите държави, да се осъществява търговия, която не почива на компромиси и братски чувства. През 2000 г. ръстът в индустриалното производство в България е над 5 на сто. Нямате право да говорите, че през 2000 г. има разруха или продължава разрухата в индустрията. Индустрията е била разрушавана по друго време, но не по времето, когато съм министър. За да има растеж около 5 и над 5 на сто през 2000 г., част от този растеж за първи път в 10-годишната история на България е генериран чрез индустрията на България.
Аз съм убеден, че през следващите години индустриалното производство на нашата страна ще изведе и ще гарантира висок икономически растеж. Това ще бъде в Програма "България 2005" и тази програма ще бъде изпълнявана от правителството на Обединените демократични сили. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател. Господин Статков не каза лъжа, а каза неистина.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз искам обяснение за това, че ме обвиниха в лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към отговори на министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
На първия въпрос, зададен от господин Иван Борисов, няма да отговаряте сега, тъй като той е пуснал писмо, че иска да му се отговори писмено.
Вторият въпрос е от народната представителка Донка Дончева.
Имате думата, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Съжалявам нашите данъкоплатци, че ще трябва да изхарчим средства за скъпо парламентарно време за нещо, което вече се състоя. Днес е последният ден на зимната ваканция. Аз не изтеглих своя актуален въпрос, защото своеволните, безсмислени промени в дейността на Министерството на образованието и науката вече са стил. Справка - летният прием на учениците в профилираните училища.
И второ, искам българската общественост да знае кой ръководи българското образование - просветният или финансовият министър. Апропо, дори да са икономисани някакви средства, какви са загубите, които ще се реализират в бъдеще от тези принудителни ваканции. Защото за нас, депутатите от Парламентарната група на Демократичната левица, е ясно, че бюджетът е мързелив - това неведнъж го казахме - и той трябваше да отчете всички натоварвания, които Конституцията на държавата стоварва като държавна политика.
Господин министър, учителите знаят, че последствията от безпардонните промени в графика на учебното време имат опасен ефект върху много закони. Вземам само този за учебния план и с основание се питам как ще регулирате другата ваканция, какви мерки ще вземете заради очакваното претоварване на учениците, а също и на нашите учители. Вероятно пропуснатият учебен материал ще остане непредаден и оттук идва недостатъчната подготовка на учениците във връзка с явяването им на тестове, а също и конкурсната кампания в края на учебната година, във връзка с покриване на държавните образователни изисквания и за всеки клас в българското училище.
Аз питам също: а как след три седмици и половина ненатоварване, не говоря за това, което стоварихте върху главите на родителите с издръжката на учениците им в този период, от понеделник децата ще влязат и ще се мобилизират да приключат първия учебен срок? Защото и с подписания от Вас либерален правилник за нашето училище са допустими много отсъствия. И искам да знам дали Вие отчитате въобще какъв хорариум учебни часове ще имат някои учители във връзка с това.
Знаете ли, че с това разтоварване, което започнахте в нашето образование с Вашия предшественик господин Методиев, Вие вече злоупотребявате. Учителите определиха Вашите действия, господин министър, като пълна недомислица, като произвол, а също питат Министерството на образованието и науката следва ли да спазва заповедите и наредбите, които пише, или само учителите са длъжни да правят това.
Ето защо чрез трибуната на Народното събрание искаме да чуем кои са мотивите за промяна на заповедта Ви № РД 09-520, раздел първи, от края на месец август за промяна в графика на ваканциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
За отговор има думата министърът на образованието и науката проф. Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, въпросът, който ми поставихте писмено, е от три реда, а Вие днес развихте вече серия от седем допълнителни въпроса. Ето как е формулиран въпросът, на който аз трябва да дам отговор, както ми е предаден от Народното събрание: "Уважаеми господин министър, във връзка с настъпилото напрежение сред учителската и родителската общественост по повод очакваното удължаване на зимната ваканция на учениците моят актуален въпрос е: кои са мотивите за промяна на Ваша заповед за промяна в графика на ваканцията?" Аз ще отговоря на този въпрос. Ако трябва, мога да отговоря и на другите въпроси.
Уважаема госпожо Дончева, в чл. 92, ал. 1, 2, 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета са регламентирани началото на учебната година, продължителността на учебните занятия, седмици и продължителността на учебната седмица. Съгласно разпоредбата на чл. 93 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета продължителността на ваканцията с изключение на лятната, както и дните за отдих на учениците от първи клас и други неучебни дни, се определят със заповед на министъра на образованието и науката. Така че с това отговарям и на първия Ви допълнителен въпрос.
В изпълнение на тази разпоредба със Заповед № 09-520 е определена следната продължителност на ваканциите в настоящата учебна година: коледна - 23 декември 2000 г. - 7 януари 2001 г.; срочната - 3 февруари - 6 февруари 2001 г.; пролетна и великденска - 31 март - 16 април 2001 г.; а за първокласниците допълнително от 11 до 15 ноември 2000 г.
Още през месец юли 2000 г. Националното сдружение на общините в Република България направи предложение до нашето министерство относно промяна в графика на учебното време в училищата на България за учебната 2000-2001 г. с цел намаляване на разходите им за отопление чрез увеличаване броя на учебните дни през по-топлото време и увеличаване броя на почивните дни през по-студеното време. Предложението на общините предвиждаше учебната година да започне на 1 септември вместо на 15 септември, а коледната ваканция да бъде увеличена с три седмици спрямо това, което ви прочетох току-що. Това е една стенограма, запазена в нашето министерство.
Предвид факта, че за такава генерална промяна в началото на учебната година се изисква значително технологично време за решаване на организационни, научно-технически и материални проблеми - провеждане на поправителни и зрелостни изпити, снабдяване на училищата с училищна документация, кадрово осигуряване, ремонти и други, Министерството на образованието и науката не прие направеното предложение за започване на учебната година от 1 септември и увеличаване на зимната ваканция на около месец и 10 дни.
За увеличаване на броя на учебните дни през по-топлото време коледната и срочната ваканция са увеличени общо с 4 дни - вместо до края на месец януари, до 14 януари, а пролетната и великденската ваканция - със 7 дни. Мотивите на министерството за промяна на тази заповед се обосновават от следното: в края на календарната година общините срещат известни финансови затруднения. Искам да добавя, че 80 на сто от училищата в България са на издръжка на общините, те са към общинските бюджети, само 20 на сто са към бюджета на Министерството на образованието и науката. Така че до голяма степен ние трябва да се съобразяваме със становището на общините в страната.
Увеличаването на продължителността на коледната ваканция ще доведе до намаляване на разходите за отопление чрез увеличаване на броя на учебните дни през по-топлото време. Удължаването на коледната ваканция със 7 дни няма да доведе до нарушаване на годишния брой на учебните седмици, регламентирани в учебните планове, предвид факта, че срочната ваканция ще бъде намалена с 2 дни, а пролетната - с 5 дни. Тоест, има пълна компенсация.

Уважаема госпожо Дончева, в заключение искам да Ви уверя, че промяната на графика на учебното време и ваканциите за 2000/2001 г. гарантира необходимото учебно време за осъществяване на задължителния брой учебни часове в училище. В своята политика по отношение на организацията и управлението на учебния процес в училищата Министерството на образованието и науката се ръководи от необходимостта за постигане на качествен учебен процес дори и в условията на ограничен финансов ресурс. Затова както при промените в нормативната уредба, така и при взаимодействието с общините и с Министерството на финансите и в бъдеще ще бъдат търсени най-разумните и балансирани решения, свързани с дейността на училищата.
Искам тук да добавя нещо към този отговор, който е написан - че вземането на решение за удължаване от 7 до 14 януари с една седмица на ваканцията тази година беше направено не само по наше виждане в Министерството на образованието и науката, а ние свикахме инспекторите от цялата страна, свикахме директорите на столични училища. Тоест, това не беше само наше лично становище, ние се допитахме много сериозно до редица училищни власти, които управляват учебния процес в страната.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Нали Вие сте ги назначили!
МИНИСТЪР ДИМИТРЪ ДИМИТРОВ: И те бяха съгласни именно с това увеличение с една седмица. Но аз Ви казах, че тази седмица, с която е увеличена ваканцията, се компенсира с намаляване на пролетната ваканция с една седмица, при което учебното време не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз благодаря на господин министъра за този отговор. В развиването на мотивите, това е наше задължение като парламентаристи, господин министър, да поднесем аргументи за формулирането в едно изречение на един въпрос. Аз мисля, че Вие имате вече достатъчно практика в Народното събрание, за да не задавате тези въпроси. А самата същност на този въпрос, че след като се прави промяна в графика на ваканциите, се пипат много други същностни страни в цялостния учебно-възпитателен процес, Вие най-добре като министър знаете. Но с въвеждането на този стил на колективната отговорност, последното, за което съобщихте - че регионалните инспекторати са взели заедно с Вас това решение за въвеждане на допълнителни дни за ваканция, Вие търсите начин да избягате от същинската отговорност като министър. А Вие сам сте подписали собствената си заповед, която не изпълнявате.
Но, господин министър, страшното е, че тази стихийност говори, че не се отчитат същностните черти, че има педагогически, методически, организационни и други последствия. Те не са в същинския смисъл финансови в момента. Икономиите са нищожни вероятно заради тези дни, които сте направили. Защото по простата логика не прилича на министъра на образованието да отговаря така. Ами щом трябва да икономисваме от бюджета заради това, че са бедни общините, защо тогава българската държава не затвори училищата? Така наистина ще направим голям реверанс към финансовия министър, който съобщи в едно от изказванията си, че децата имат нужда от почивка. Вие като министър трябва да защитавате обратното. Ние знаем, че децата желаят да имат ваканция. Знаем, че за чиновниците е по-добре спокойствието в коридорите и когато не пуши коминът в българското училище. Но аз питам: ще направим ли българските ученици опитни зайчета на експеримента на невъзможност да управлява българското Министерство на образованието? За кой път изводът е един и същ: като не можете да управлявате, подайте си оставката! Защото Вие не ни посочихте как до края на годината ще изпълните тези 16 въпроса, по които на 15 септември отговаряхте, че всичко е отчетено, че България тръгва към Европа с изградени училища, взехме заем от Световната банка, въвеждаме десетки подобрения в учебната година? Как Вие ще отговорите, когато при първите четири месеца криза Вие се огънахте!
Така че аз не мога да бъда доволна от този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Следващият народен представител, който ще зададе актуален въпрос на министъра на образованието и науката, е господин Александър Каракачанов.
Заповядайте, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос беше актуален през месец ноември и е зададен още на 14 ноември. Той наистина беше с актуално звучене. Отнасяше се до един много неприятен проблем в Годеч, където в училището "Проф. д-р Асен Златаров" се стигна до протест и не на някого друг, а именно на родителите на учениците, които масово не допускаха своите деца на учебни занятия, протестирайки срещу практически политическото уволнение на тогавашния директор госпожа Елина Николова, и искаха ако не друго, най-малкото да не се остави за директор назначената на нейно място активистка на Съюза на демократичните сили госпожа Янка Александрова.
Тоест, въпросът има две страни. Първо, доколко Вие считате, че уволнението на госпожа Николова има някакви основания, най-малкото, погледнато от административна гледна точка?
И втората част на въпроса е във връзка с това, че стачката, която практически провеждаха родителите, протестът имаше един положителен край, за което аз искрено се надявам, че може би принос има и вашето министерство, което се е вслушало в техните протести. А те бяха наистина масови за едно малко градче, каквото е Годеч. Те успяха да постигнат исканото и във всеки случай госпожа Янка Александрова, заместник-председателка на СДС и назначена за директор на това училище, практически едно политическо назначение, си подаде оставката, с което духовете в града се успокоиха.
Затова моят въпрос, макар и вече не толкова актуален, в първата си част е какъв закон е нарушила госпожа Николова, след като е добре известно, че с писмо от 10 октомври 2000 г. до началничката на регионалния инспекторат кметът на община Годеч инж. Методиев изрично уведомява, че всички договори с имущество на училището, които са всъщност общинска собственост и заради които е уволнена директорката, са сключени със съгласие на общината, някои от тях са подписани от кмета и общината като цяло, и общината като цяло застава зад инициативата на госпожа Николова. Това е първата част от въпроса.
Втората е: ще гарантирате ли Вие като министър, и аз си мисля, че е логично, че ще го гарантирате, защото имам впечатление за Вас като един толерантен и надпартиен човек, но ще гарантирате ли, че след успешния протест на родителите, който доведе до оставката на назначената по политическа линия госпожа Янка Александрова, няма да се търсят някакви реванши от представителите на инспектората или други заинтересовани лица с цел да не се стигне до ново напрежение в града?
Това са моите два въпроса, господин министър. Надявам се чуя Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Каракачанов.
Думата за отговор има проф. Димитър Димитров - министър на образованието и науката.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Каракачанов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително това, което каза в началото господин Каракачанов, е така. Въпросът беше актуален преди два месеца. Днес мисля, че въпросът е решен в полза на справедливостта. Искам да кажа на господин Каракачанов, че заслуга за това има и нашето Министерство на образованието и науката, което своевременно след Вашия въпрос изпрати комисия начело с директора на Главна училищна инспекция и с четири от най-добрите инспектори, които разследваха случая в Годеч и наложиха съответните санкции към госпожа Цолова, която беше уволнила неправомерно дотогавашната директорка.
Разбира се, тук в моя отговор е дадено точно от протокола какви мерки бяха взети в Годеч, срещите с общинската управа, с кмета на града, с родителите на децата. И след като тази комисия завърши своята работа, учебните занятия бяха възстановени, а директорката, която беше назначена, беше освободена по нейно желание.
Искам да кажа само в добавка, че ние сме обявили през месец ноември и декември 1100 конкурса за директори на училища в България. Назначен е временно експерт от Софийския регионален инспекторат за изпълняване длъжността директор. През месец януари, тоест през този месец, се провежда конкурс за директор на училището в гр. Годеч.
По повод на първата част на въпроса искам да добавя, че за предишната директорка има сигнали, че тя е дала доста части от училището под наем на едно варненско училище, за което е получавала солидни суми. Нашата комисия, която направи проверката на тези изнесени данни, констатира, че това не е така. Бяха проведени и срещи с кмета на Годеч, който потвърди, че няма никакви финансови нарушения. Това е изложено в протокола на нашата комисия. Тоест тези данни, които са били основание за уволнението на предишната директорка, не са достоверни. Всичко това е отразено в нашите протоколи.
Така че в Годеч вече от два месеца е възстановен нормалният ритъм на учебните занятия. Мисля, че този случай дава достатъчна гаранция не само аз като министър, но и Столичният инспекторат, и други колеги в министерството да бъдем по-внимателни при такива случаи, свързани с уволнения на директори, без да бъдат проверени достатъчно данните, които се изнасят.
Освен това е обърнато внимание на областната инспекторка госпожа Цолова лично от мен, че при подобен втори случай ще бъде разследвана и тя във връзка с нейните действия, които често пъти не могат да бъдат оправдани.
Това е, което мога да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Димитров.
Има думата за реплика господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Господин министър, аз съм изключително доволен от Вашия отговор. Мисля, че това е един от малките примери в практиката и на това Народно събрание, когато може да се види как по сигнал от опозицията управляващите могат да допринесат за справедливостта и за нормалната работа в държавни и учебни заведения. Затова аз приветствам Вашия подход. Радвам се, че не съм се излъгал във впечатлението ми към Вас.
Бих искал само още веднъж да подчертая, че при положение, че е установено, че госпожа Елена Николова е неправомерно уволнена, доколкото ми е известно от нея все още не е снето това дисциплинарно уволнение, и на практика тя не може да участва в този конкурс, който ще се провежда за директор. Ако е така, ще Ви помоля да се свърши работата докрай, в което не се съмнявам, че Вие ще го направите, ако моята информация е точна.
И другото, също една информация, за която Ви моля да проверите. Имам сведения, че някои от учителите са били наказани дисциплинарно след протеста, който е бил проведен там. Може би това е информация, която не е съвсем точна. Възможно е да са били наказани и по други причини.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Пет човека.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: От залата казват: пет човека.
Но, ако все пак са наказани поради тази причина, мисля, че справедливостта изисква тези наказания да бъдат снети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Каракачанов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Каракачанов! За втория от фактите, които изнесохте, че са били дисциплинарно наказани пет учителя - не знам. Но ще проверя до понеделник и ако трябва ще Ви дам допълнителен отговор. Също ще видя, чрез началника на Главна училищна инспекция, дали предишната директорка, вследствие на наказанието няма право да участва в конкурса. И ако действително има право да участва и са снети обвиненията спрямо нея, ще дам нареждане да участва в конкурса. Искам само да добавя, че поначало това не е конкурс, който е обявен специално за Годеч, за да се отървем от неудобен човек. Това е обща практика за цялата страна от месец септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Димитров.
Следващият народен представител е господин Ивалин Йосифов, който ще зададе актуален въпрос на министър Димитров относно финансирането и издръжката на СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" - Варна.
Заповядайте, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с финансирането и издръжката на Средно основно училище за деца с нарушено зрение в град Варна.
Уважаеми господин министър, интеграцията на инвалидите в обществото е едно от приоритетните направления на Европейския съюз. През последните години българските институции и гражданските сдружения и формирования положиха немалки усилия за реализиране на това направление, а именно интеграция на инвалидите и хората с увредени здраве и зрение да се интегрират в обществото. Но, за съжаление, не така стои конкретно задаваният от мен въпрос, свързан с училище, което е специализирано и се намира на територията на Варна, но обслужва цяла Северна България, а именно където се обучават и възпитават деца с увредено зрение.
Дефицитът и недостигът в областта на образованието вече е традиция и ако българската общественост по някакъв начин е свикнала с този дефицит, то финансирането на подобен род училища не трябва да остава на заден план. Още повече, голяма част от финансирането, конкретно на това училище, се осъществява посредством спомоществователство от фондации, сдружения, програми на западните държави, а Министерството на образованието и науката трябваше да подсигури - говоря за миналата година, където има неиздължени суми към училището - трябваше да подсигури суми, съответно за подсигуряване на нормален жизнен процес на тези деца, а именно за отопление и храна.
Моите конкретни въпроси към Вас са:
Какви мерки ще предприеме ведомството, което Вие оглавявате, за да предотврати създалата се ситуация?
Преведени ли са средства от "Бюджет 2000" - понеже въпросът е зададен доста отдавна, но поради технически и други причини нямаше възможност да се отговори досега - преведени ли са средства от "Бюджет 2000", предвидени в този бюджет и предвидени за издръжката на това училище и съответно, какви средства са заделени от "Бюджет 2001" за съответното училище?
Молбата ми е, ако има възможност, а такава възможност трябва да намери министерството, да не се допускат подобен род прецеденти относно издръжката на тези училища. Говоря конкретно за тези училища, където наистина положението при тях е малко по-специфично, отколкото в останалите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Йосифов.
Думата има министърът на образованието и науката проф. Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Йосифов! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос от миналата година разпоредих да бъде извършена проверка за финансирането и състоянието на СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" - град Варна, при което се установи - имам доклад на началника на Инспектората във Варна госпожа Елена Николова, както и наша проверка.
Въпреки затрудненията, които има Министерството на образованието и науката при осигуряване на необходимите средства за издръжка на училищата, приоритетно в нашето министерство се финансират специалните училища и обслужващи звена, домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. Като потвърждение на това, конкретно за случая, за който Вие поставяте въпроса, издръжката е увеличена почти двукратно през 2000 г. спрямо тази за 1999 г. За сравнение през 1999 г. за СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" - град Варна, е получило издръжка 33 860 лв., а към 30 ноември 2000 г. са осигурени 63 305 лв., в това число 4500 лв. за основен ремонт. От началото на учебната 2000/2001 г. субсидията за издръжка досега - това е към месец ноември, тъй като тогава беше подготвен отговорът - е в размер на 18 285 лв., като се предвижда и следващо финансиране за издръжка.
Освен това, по Вашата бележка, училището е получило и парични дарения в размер на 30 240 лв., които по волята на дарителите са използвани предимно за издръжка. В представените отчети за касовото изпълнение на бюджета към 30 октомври са посочени неразплатени разходи за това училище за 6310 лв., които са преведени на 27 ноември 2000 г. Известно ми е, това беше и в становищата на госпожа Дончева, че бюджетните средства за издръжка на училища, в това число за храна особено на такива специални училища, са недостатъчни. Но Ви уверявам, че нашето министерство ще спазва и в бъдеще приоритетите на тези училища и специално за "Д-р Иван Шишманов" да няма неправомерно изразходвани средства. Ние сме дали известно обещание тогава.
Министерството на образованието и науката, със съдействието на Министерството на финансите, ще направи всичко възможно да осигури до края на годината допълнителни средства от държавния бюджет за издръжка на училищата. Това е изпълнено. Осигурени са допълнителни средства.
Мисля, че беше направена една, втора и трета корекция в общинските бюджети, с които допълнително бяха предоставени средства за училищата, главно за отопление в края на годината.
Проектът на бюджета на Министерството на образованието и науката за тази година е изготвен на база представени в министерството проекти на всички второстепенни разпоредители и включва всички предложения на училищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата народният представител Ивалин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър! Несъмнено за Бюджет 2000 средствата за образованието са повече, отколкото за Бюджет 1999 г. Ако направим сравнението със средствата за Бюджет 2001 спрямо Бюджет 2000, ще видим, че наистина средствата за образование са още повече, отколкото предния бюджет. Това е несъмнено така. Но моят конкретен въпрос е свързан към датата, когато е зададен и той търпи развитие съответно за 2001 г.
Осигурените средства, които са от бюджета, изплащат ли се регулярно, след като има прецедент вече конкретно за това училище? Към датата, към която е зададен въпросът, те не са получили съответните субсидии, които са предвидени от министерството. И другото - да не се допускат подобен род дефицити в бюджетите на училищата и неплащане на субсидиите.
Що се отнася до даренията, не трябва да ги коментираме, защото така или иначе те са получили тези дарения и те не трябва да се разглеждат в общия бюджет като задължение и функция на държавата да подсигурява съответните средства.
Това е конкретният ми въпрос. Общините в случая нямат отношение, както Вие казахте, нямат отношение конкретно към това училище и специализираните училища. Те директно се финансират като второстепенни разпоредители от бюджета от министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Йосифов.
Думата има министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Йосифов, бележките, които направихте, са справедливи и коректни. Аз ги приемам. Не мога обаче да Ви дам 100-процентов отговор, че това, което Вие искате, през тази година ще бъде изпълнено, тоест непрекъснато, регулярно да се доставят на всички училища в страната за всеки месец необходимите средства. Имаме известни трудности и тези трудности са констатирани през 2000 г., когато за известни общини в страната, Вие знаете много добре, в известен брой училища учителите не бяха получавали заплати по няколко месеца и станаха натрупвания. Но в резултат на известни мерки, в които участва и Министерство на образованието и науката, мисля, че годината завърши добре и всички учители си получиха заплатите.
Надявам се, че тази година, поне докато съм министър, ще се стремя да осигуряваме средствата навреме за училищата. Имам известно уверение, че Министерството на финансите ще има грижата да ни помогне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Димитров.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Лютви Местан относно причините, поради които не се провежда обучение по свободноизбираема професия "Религия - Ислям".
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През учебната 1998-1999 г. в изпълнение на указание на министъра на образованието и науката започна обучението по СИП - "Религия" в общинските училища. Първоначално идеята бе тематичното съдържание на обучението по религия да се основава на принципите на сравнителното религиознание и на тази база да се напишат учебни помагала по обща история на религията. Ние подкрепихме тази идея, защото тя води до така необходимата религиозна търпимост, предпоставя взаимодействието между различните етнорелигиозни култури и е мощен механизъм за интегриране. За съжаление Министерството на образованието и науката замени този европейски подход с подхода на балканския консерватизъм, като издаде учебни помагала само по източно- правнославно християнство и съответно организира и финансира обучението по религия само на представителите на източноправославното мнозинство в Република България.
Така още в зародиш бе нарушен духът на чл. 18 от Международния пакт за граждански и политически права. С разяснителния коментар върху този член Комитетът за правата на човека към ООН поощрява изучаването на предмети като обща история на религиите в обществените училища при условие, че това се прави обективно и неутрално и ако някоя страна все пак реши да въведе като предмет една отделна религия, следва да гарантира алтернативна възможност, съобразно желанията на изповядващите други религии. И когато, макар и със закъснение, се направи опит тази дискриминация спрямо мюсюлманите в частност да се преодолее със специалното указание за експериментално изучаване на СИП - "Религия - Ислям" редица текстове в него се оказаха в противоречие както с Пакта за граждански и политически права, така и с други международни договори и договорености. Указанието е ярък пример за политика на дискриминация, защото нарушава основни човешки права.
Първо, ограничението СИП - "Религия - Ислям" да се изучава задължително и само на български език нарушава чл. 16 от Заключителния Виенски документ, задължаващ страните, цитирам: "Да зачитат правото на всеки да получава религиозно образование на език по свой избор, както и редица принципи на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства."
Второ, с т. 8 от указанието на министъра на Главното мюфтийство се възлага да осигури финансирането на часовете по СИП - "Религия - Ислям". Това поражда неравнопоставеност, тъй като СИП - "Религия" на мнозинството се финансира от държавния и общински бюджет, но, което е по-опасно, стига се до прецедент орган на изпълнителната власт във Ваше лице да издава разпореждания на една гражданска институция, каквато безспорно е Главно мюфтийство.
Припомням Ви чл. 13, ал. 2 от Конституцията, която гласи, че държава и религии са разделени.
И на трето място, в указанието има и други дискриминиращи текстове, но, което е по-лошо, през учебната 2000-2001 г. обучение по СИП - "Религия - Ислям" не се провежда, въпреки желанието на ученици и родители.
Моят актуален въпрос е: какви са причините, какви мерки ще предприемете, за да започне един нормален процес на обучение по СИП - "Религия - Ислям" и смятате ли, че това е възможно със сега действащото указание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лютви Местан.
За отговор има думата министърът на образованието и науката проф. Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Преди да Ви прочета отговора, който аз лично съм гледал и редактирал, искам да Ви кажа, че обвиненията в дискриминация на нашето министерство и на българския народ е абсолютно безпочвено. Ние сме доказали на цяла Европа, че българският народ е един от най-толерантните народи. Никаква дискриминация няма спрямо населението, което изповядва исляма в България. И това е доказано по редица причини и по редица факти, които даже и в Народното събрание се виждат ежедневно.
Така че по отношение на принципното изявление, че има дискриминация не съм съгласен категорично - нито в нашето министерство, нито спрямо хората, които изповядват религията Ислям в България.
Уважаеми господин Местан, от втория срок на предишната учебна 1999-2000 г. по искане на Главното мюфтийство, аз лично имах среща с главния мюфтия на страната, а мисля, че и Вие присъствахте тогава, на мюсюлманското изповедание в страната започна експерименталното изучаване на "Религия - Ислям" в населени места с компактно мюсюлманско население в учебни часове за свободноизбираема подготовка - СИП. Всички дейности, свързани с организацията на обучението по "Религия - Ислям", се осъществяват от Министерството на образованието и науката. Не по наше нареждане, а съвместно с представители на Главното мюфтийство и бившия Ислямски институт. Съвместно! Все пак ние отговаряме за обучението в страната, независимо кой каква религия изповядва.
За осигуряване на обучението по "Религия - Ислям" са утвърдени концепция за обучението на мюсюлманските деца по предмет "Религия" в общообразователните училища, което включва мотиви, цели и учебно съдържание на предмета "Религия"; учебни помагала и методическо ръководство; издаване, разпространение и система за ползване на учебните помагала.
Втоор, учебни програми по предмета "Религия" за обучение на ученици и мюсюлмани от 2 до 8 клас в общообразователните училища.
Трето, указание за експериментално изучаване на Ислям в часовете по СИП - "Религия" през втория учебен срок на учебната 2000-2001 г. в общинските училища на Република България.
И четвърто, учебник за 2 клас.
Така че религията ислям ще бъде изучавана през срока, който сега предстои. Указанието, за което Вие говорите, е съгласувано с представителите на Главното мюфтийство в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, включително и финансирането на обучението през втория срок на настоящата учебна година. След приключване на експерименталния период излизането на новия учебен план за учениците от началния етап на основното образование ще настъпят промени в начините на финансиране на свободноизбираемата подготовка и на обучението по религия ислям.
За да може реално да се осъществи обучението, Министерството на образованието и науката разшири кръга от учители, които могат да преподават религия ислям. Не само завършилите Висшия ислямски институт, но ние допуснахме и завършилите Полувисшия ислямски институт, завършили средни ислямски училища, както и студенти, завършили първа година на Ислямския институт. Това са изключително големи възможности за набиране на учители в тези училища. Контролът на обучението е възложен на директорите на училищата и на експертите по религия, които съществуват към всеки инспекторат по образованието на МОН. Към 20 март на учебната 1999/2000 г. религия ислям са изучавали 297 деца в 16 училища в 9 области на страната, в 19 групи с 14 учители. През настоящата учебна година през втория срок обучението по религия ислям не е прекратено и ще продължи в много по-голям обем - вместо в 16 училища - в 107 училища, разположени в 105 населени места, в 18 области на страната, със 72 учители, а не както до предишната година - с 14 учители. Главното мюфтийство и Висшият мюсюлмански институт са в процес на доставяне на необходимите учебни помагала.
По другата Ви бележка - че обучението трябва да бъде на турски език. Обучението по религия ислям се осъществява на български език на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за народната просвета, според който в детските градини, училищата и обслужващите звена на Република България официалният език е българският.
Споделям мнението, че принципът за запознаване с различните религии, включително и с исляма като една от световните религии, дава възможност за възпитаване на религиозна търпимост и уважение и този принцип е отразен в учебните програми и учебниците по религия за 5-и, 6-и, 7-и и 8-и клас.
Искам да добавя нещо, което го няма в писмения отговор. Имахме съвещание в края на м. октомври в Краков на министрите на просветата от Европа. Една от главните точки там беше за толерантността и религиозната и етническа търпимост. България беше една от страните, които, общо взето, служеха за добър пример в тази насока. Нямаше никакви резолюции или критики от страна на Конференцията на европейските министри на просветата по тези въпроси.
Също така искам да добавя, господин Местан, че по мое лично мнение - това вече го казвам като мое мнение, което не е подсигурено с мнението на цялата учителска колегия и на нашето министерство - че обучението по източноправославна религия, по вероучение в нашите училища е изключително слабо, даже бих казал по-слабо, отколкото по исляма. Нашите ученици в страната почти не са учили източноправославната религия, която също е една от световните религии. И аз настоявам именно да се усили, както е с исляма, така и източноправославната религия, които проповядват еднакви морални ценности - уважение към човечеството, към хората и те трябва още от 1-и клас да се дават като много важни знания.
Това са моите отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър! Положих усилия да проявя максимално снизхождение към отговора Ви. Но съжалявам, ще заявя, че съм изключително огорчен от отговора Ви.
Първо, не получих конкретен отговор на конкретните си въпроси. Вие продължавате ли да твърдите, че е нормално един министър на образованието да издава разпореждания на една гражданска институция? Защо Главно мюфтийство ще финансира изучаването на СИП - религия, след като това би трябвало да бъде държавна политика? Това е скандално. Това е нарушение на Конституцията. Това е нарушение на основни принципи на гражданското общество.
Второ, поставяте ли чл. 8, ал. 1 от Закона за народната просвета над Виенския заключителен документ, над международните договори и договорености, по които България е страна?
Аз бих Ви посъветвал в министерството си да назначите специален чиновник, който да проверява съответствието на вашите актове с международните договорености, с които България се е задължила. В противен случай ще продължавате да отговаряте на такива въпроси.
И това, че министрите на образованието от страните на Европейския съюз не са Ви направили подобна забележка, все още нищо не значи.
Освен това аз мога да посоча редица текстове от това указание, които са, повтарям, не просто пример за дискриминация, а ярък пример за дискриминация. Плащате с охота работата на членовете на комисиите по изработването на държавните изисквания за СИП - религия, когато става въпрос за източноправославното християнство.
Много Ви моля, децата из страната учат. Защо обучението ще започне отново през втория учебен срок? Какви са причините да не се изучава през първия учебен срок?
Аз Ви моля малко да влезем в час. Не ми се иска да Ви припомням научно-философските трактати на Константин Кирил Философ, който още през IХ в. в беседата против триезичниците е решил този въпрос за правото на всеки да изучава своята вяра, да изповядва религията си на езика по свой избор - на майчиния си език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Местан.
Желаете ли, господин министър, думата? Заповядайте.
Думата има проф. Димитър Димитров, министър на образованието и науката.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Местан, отправихте тежки обвинения спрямо указанието, което е дадено от МОН. Заповядайте в понеделник да ги обсъдим точка по точка и ако се окаже, че Вашите твърдения са неверни, искам да се извините пред Народното събрание. Нека първо да ги обсъдим.
Второ. Вие твърдите, че нашият закон противоречи на Европейската конвенция. Законът в България трябва да се спазва от всички граждани на България. Там изрично е казано, че на български език се водят занятията в нашето училище. Толкова по въпроса. Може да противоречи или не. Ние можем да го изменим. Можем да искаме корекция, но ние имаме хора, които се занимават точно с хармонизиране на нашето законодателство с европейското и може би има десетки закони, които са в тази посока направени, защото главата за образование и обучение е закрита временно, което говори, че общо взето, сме изпълнили всички законодателни мерки, които се налагат от Европейския съюз. Но ако сме направили пропуск, специално по това указание за религията ислям, ние сме готови заедно с Вас да потърсим решение на въпроса. Но не искам да смятам, че провеждаме дискриминация. Това е много тежко обвинение, господин Местан. Много тежко обвинение. Не бива чак дотам да стигате в полза на някаква политическа идеология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Искам да напомня на господин Местан, че основният закон в средното образование е Законът за народната просвета.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов. Господин Славов ще го развие.
Заповядайте, господин Славов.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! По повод разискванията на законопроекта за ратифициране на взаимното споразумение "Проект за модернизация на образованието между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие" Вие заявихте, цитирам дословно от стенограмата на това заседание: "Аз съм готов да извадим досиетата на тези хора", става дума за работещите в регионалните инспекторати по образованието, "и да видите колко членове на Българската социалистическа партия са в момента в регионалните инспекторати в България".
Днес, господин министър, Вие трябва да дадете по-обстойно обяснение за това, което заявихте тогава от трибуната на Народното събрание, а именно: по какъв начин събирате информация за това каква е партийната принадлежност на работещите в регионалните инспекторати по образованието, и по какъв начин Вие сте изчислили колко от работещите в инспекторатите по образованието в страната в момента са членове на Българската социалистическа партия? Защото това на практика доказва, че в Министерството на образованието и науката подобен подход е определящ в кадровите дела, в кадровата работа и при подбора на работещите в инспекторатите по образованието в областните центрове.
Още веднъж искам да повторя това, което тогава заявих, господин министър, че Вашето изявление е скандално, и че днес на Вас Ви се налага да дадете обяснение отново от парламентарната трибуна, по какъв начин водите тази статистика и по силата на какви нормативни актове, текстове от Закона за народната просвета или други закони, които са в сила в Република България.
Ето защо аз, заедно с моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица - госпожа Станка Величкова и госпожа Донка Дончева, задавам следния актуален въпрос към Вас: горепосоченото означава ли, господин министър, че партийната принадлежност на служителите от инспекторатите по образованието е част от информацията, която съхранявате в техните досиета и считате ли това за правомерно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на ПГДЛ, които ми задавате този въпрос!На нито един човек от инспекторатите в страната министърът на образованието не е видял никакво лично досие, нито документ, господин Славов, още миналия път Ви казах. Ако Вие се занимавате с подобни търсения и изисквания, аз не съм този човек. На нито един човек в страната аз не знам партийната принадлежност. На нито един от инспекторатите. Искам да ви кажа нещо повече.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): А кой знае?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Кой знае, ще Ви кажа, искам да Ви отговоря пълно.
Аз не искам да обвинявам БКП, нито ПГДЛ, аз казвам за себе си и отговарям на въпроса: на нито един член на регионалните инспекторати в България министърът на образованието и науката не е виждал никакво лично досие, никакъв документ. И не съм искал за никакъв човек от тези 622 човека. Само преди четири дни бяха връчени книжките за държавни служители на всички експерти в инспекторатите в България. Преди това не са правени абсолютно никакви проверки.
Също така не са правени проверки в "Личен състав" на Министерството на образованието и науката за партийна принадлежност.
Искам да ви уверя, че моето становище е, че хората трябва да се избират по няколко принципа. Първо, професионален принцип, второ, морален, да бъдат достатъчно морални, да им вярват другите и след това и партийния принцип. Но при нас поне, когато бях и ректор на Техническия университет, за осем години не съм искал на никого досието, господин Славов. На нито един преподавател, професор или друг. Същото продължавам и тук.
Така че не става дума за нещо, което Вие се опитвате едва ли не да изкарате, че се търсят някакви специални начини, по които да се определят хората - по партиен принцип. Такова нещо в нашето министерство, аз ви гарантирам, няма.
Но сега ще Ви прочета точно, тъй като и аз имам също стенограмата. Вие прочетохте първата част, а аз след това отговорих два пъти. Вие не прочетохте тази - втората част от моя отговор, който е записан в стенограмата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Аз нямам такова време като Вас.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, недейте така. Защото втората част още тогава Ви отговори и нямаше нужда да поставяте днес въпроса.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): То по правилник и министърът има десет минути, но председателят не го спазва.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: "Искам също така да кажа още за това, че тук аз съм бил казал нещо, за което ще трябва да давам отчет пред народа, пред комисиите и т.н. Чудна работа, какво казах, за да мога аз да давам отчет за това кои са еди-кои си, кои са еди-кои си и какви аз съм ги предвидил. И аз съм правил проверка и ще трябва да доказвам такива неща. Аз изобщо не съм казал такова нещо. Ние не сме се занимавали със служебните документи на нито един инспектор в страната. Ние не знаем кой какъв е, така че вътре могат да бъдат хора от всякакви партийни направления."
И това Ви беше подчертано миналия път. Вие, както се казва, търсите под вола теле.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): И намери.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Нищо не сте намерили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. (Шум и реплики в залата.) Моля за тишина!
Господин Славов, искате ли реплика?
Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз неслучайно цитирам стенограмата на Народното събрание, което е официален документ, и още веднъж прочитам думите, които тогава казахте. Вие говорите: "да извадим досиетата на тези хора и да видите колко членове на БСП са в момента в регионалните инспекторати на България".
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да им извадим досиетата, а не че сме ги извадили. (Реплики от ДЛ.)
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Какво означава? Вие говорите за досиета, първо.
Второ, Вие казвате, че на практика в тези досиета може да се види колко са членовете на БСП, които работят в инспекторатите. Ето Ви стенограмата. (Смях и оживление в блока на ДЛ.)Прочетох Ви я.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не съм казал такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, въпрос на тълкувание. Изслушайте го.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Абсолютно невярно тълкувание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо, нека си го каже.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: "Аз съм готов да Ви приема, да дойдете при мен, да извадим досиетата на тези хора и да видите колко членове на БСП са в момента в регионалните инспекторати на България". (Ръкопляскания в блока на ДЛ.) Стенограма от заседание на Народното събрание на 7 декември 2000 г., казах по повод обсъжданията на кой законопроект.
Господин министър, в тая стенограма има и още едно интересно съждение, изречено от Вас. На следващо място, когато взимате думата, Вие заявявате и казвате за някои виждания, които Министерството на образованието и науката в противовес на тях назначило други хора. По този начин Вие косвено потвърждавате нещо, в което ние като народни представители от Комисията по образованието и науката се убедихме в резултат на многобройни срещи в цялата страна - че в конкурсите за началници на инспекторатите беше осъществен политически натиск от управляващото мнозинство и комисиите, които бяха създадени, работиха по поръчка, така че конкурсите да бъдат предизвестени.
Аз приключвам със следното: предстоят конкурсите за директори на училища. Не повтаряйте тези политически грешки, които допуснахте с определянето на началниците на инспекторатите по образованието! Ние внимателно ще следим как ще преминат и тези конкурси и си запазваме правото да реагираме отново тук, от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Искате ли дуплика, господин министър?
Значи някой все пак води на партиен отчет просветните дейци. Щом ги знае кои са негови и кои не са. Това е интересно.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Славов, аз не съм бил с Вас, когато Вие сте ходили по провинцията и сте проверявали как там са били назначавани инспекторите. Аз бях в София и не съм участвал в комисията. Там бяха 7 човека. Имаше хора и извън министерството - двама много известни преподаватели на Софийския университет, единият от които е декан на Педагогическия факултет, другият е бивш заместник-министър, един от най-добрите - госпожа Шишманова.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Мнозинството са от министерството.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Един момент сега. По правилника всички трябваше да бъдат от министерството. Аз наложих няколко човека отвън, за да има малко по-голяма обективност.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Те нямат решаващ глас.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Славов, не е вярно, че нямат решаващ глас, първо.
Второ, за всяко място, което беше обявено за регионален инспекторат, се явяваха от 5 до 7 човека. Така че конкурсът беше проведен на базата на доста хора. Но на никой, аз Ви казвам отново, там се казва, че можем да извадим досиетата, но аз не съм ги вадил. Ако Вие искате, това може да стане, но не аз да ги вадя. Аз не искам да ги вадя и не ме интересуват. (Неразбираема реплика от залата.) Не, но аз казвам, ако ги поискате.
ГЛАС ОТ ПГДЛ: Значи ги има.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз не знам дали ги има. Не съм ги проверявал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля ви, без диалог!
Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на образованието и науката Димитър Димитров от народния представител Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е продиктуван от тежкото финансово състояние, което управляващите сте отредили на науката. Всеизвестно е, че най-точният показател за отношението на всяка държава към дадена сфера е какво тя дава в процентно изражение от брутния вътрешен продукт. За българската наука и в "Бюджет 2000" и в "Бюджет 2001" се дава 0,19 от брутния вътрешен продукт. Така науката е с най-силен спад на финансиране сред всички отрасли, което означава, че тя е антиприоритет във вашата политика. А това, както много добре разбират хората, ни приравнява към най-слаборазвитите страни.
Друг показател за финансовото състояние на науката са разходите ни за един учен. Те са 57 пъти по-ниски от тези в европейските страни и до 18 пъти по-ниски от сродните нам държави. С тези нищожно малки 0,19 на сто от брутния вътрешен продукт научните институти не могат да покрият разходите си дори за парно и осветление, а за научноизследователска работа не са предвидени никакви пари за тях. Ето защо учените в България разчитаха много на създадения още през 1991 г. Фонд "Научни изследвания". Този фонд беше една добра възможност на конкурсен принцип да се печелят проекти, тези проекти да бъдат финансирани и да се създават нови научни продукти. Но в крайна сметка фондът беше ликвидиран под предлог, че това го иска Международният валутен фонд. Само че с тази разлика, че Международният валутен фонд говореше за извънбюджетните фондове, а Фонд "Научни изследвания" беше бюджетен фонд. Сега той се превърна в една дирекция и носи сравнително доброто име, но само име Национален съвет "Научни изследвания". В този смисъл въпросният Национален съвет за научни изследвания получи в 2000 г. от гласувания от мнозинството бюджет една мизерна сума от 860 хил. лева. За тази година същият този фонд получава пък още по-мизерни нищожни пари от 265 хил. лева.
Ето защо моят актуален въпрос е следният. Искам да знам как бяха усвоени гласуваните в "Бюджет 2000" 860 хил. лева на Националния съвет за научни изследвания и какъв процент е изпълнен от бюджета на МОН за 2000 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Величкова! Първо, да Ви честитя Новата година, тъй като Вие сте ми постоянен опонент и трябва все пак да Ви поздравя по този случай.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Правилно! Благодаря Ви!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Сега на Вашия въпрос. Бюджетът, накрая, това, което казахте за 2001 г. - тази година има структурни изменения в бюджета и са предвидени 3 млн. и 700 хил. лева само за финансиране на научните изследвания на висшите училища.
От 60 хил. лева през миналите години. Сега са 3 млн. и 700 хил. лева. И сега ние със Съвета на ректорите ще видим по какъв начин ще ги разпределим. Това е значително повече за тази година от данните, за които Вие говорите.
Освен това бюджетът на БАН е увеличен със 17 на сто, където се извършват голяма част от основните научни изследвания на страната.
Трето, което искам да добавя и да знаят уважаемите госпожи и господа народни представители, е, че в края на 2000 г., към 30 декември, Българската академия на науките, за разлика от други години, както и Софийският университет, и всички медицински висши училища, и Югозападният университет получиха не 90 на сто, а 100 процента от бюджетната субсидия, тоест, бяха напълно компенсирани за разлика от миналите години, когато получаваха 90 на сто. И това, можете да говорите с акад. Юхновски и с редица други представители на БАН, но те бяха доволни както от започването на настоящата година, така и за приключването на предишната.
Разбира се, Вашите забележки са прави - за съотношенията между сумите за научните разходи, които се дават в България, и сумите, които се дават в напредналите държави. Аз също знам, че ние, българските хора, които се занимаваме с наука, с изследвания и технологии, правим неимоверно тежки усилия, за да можем да догонваме в някои области европейските изследвания. Но лично моето мнение е, че миналата година ние не сме били по-зле, отколкото през 1991, 1992, 1993 г. Аз имам точни данни, като ги сравнявам с инфлацията и стойността на лева, трябва да се види за висшите училища, и то по време на някои финансови министри, няма да цитирам кои, как бяха рязко намалени парите за научни изследвания. Но нека да отговоря само за 2000 и 2001 г.
По първата част на поставения от Вас актуален въпрос - какъв е процентът на изпълнение на бюджета на МОН за 2000 г., Ви уведомявам следното. Субсидията по бюджета на Министерство на образованието и науката за 2000 г. е изпълнен 99,9 на сто за цялото министерство. Приоритетните плащания по бюджета, съгласно чл. 11 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г., които включват заплати, говоря за приоритетни плащания, заплати, осигурителни плащания, обезщетения и стипендии, са изпълнени 99,92 на сто, тоест, няма нито един лев неправомерно изразходвана субсидия.
С останалите средства, в това число и част от предвидените за научни и научноизследователски изследвания приоритетно са финансирани разходи по издръжката на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и в специални училища за осигуряване на учебния процес в професионалните учебни заведения. Това е по отношение на първата част на въпроса Ви за начина, по който е изразходван бюджетът през 2000 г.
По втората част - какъв е процентът на изпълнение на средствата за научни изследвания, Ви информирам следното. Съгласно Устройствения правилник на Министерство на образованието и науката дейността за научни и научно-програмни изследвания се осъществява от две дирекции: "Научни изследвания" и "Научно-приложни изследвания". Вие сте права, че сега такъв фонд не съществува във връзка с изискванията на Международния валутен фонд. Въпреки тези трудности, които преди малко казах, при осъществяване цялостната дейност на министерството за финансиране само на научните изследвания са изразходвани средства в размер на 422 хил. 268 лева от първоначално предвидените 850 хил. 362 лева. Тоест, изразходени са около 50 на сто от предвидените в бюджета средства за научни изследвания. Присъединявам се към Вашето становище, че тези средства не могат да задоволят нуждите за осъществяване на научни изследвания, но разходите за тези изследвания не бива да се разглеждат отделно от основните разходи по бюджета на министерството, както и от всички бюджетни разходи за наука, които включват и тези за участие в международни научни програми, издръжката на научни организации с национално значение, за които преди малко Ви казах.
Следва да се отбележи, което също е добавка към нашите научни програми, че за изплащане на членски внос за участие на Република България в международни научни програми през 2000 г. сме превели следните средства: програма "Леонардо" - 90 хил. 343 лева членски внос; програма "Сократ" - 649 хил. 120 лева; програма "ЦЕРМ", която аз не съм я подписал, това е програма за ядрени изследвания в Изследователския център в Женева, сме превели 626 хил. и 100 лева, или повече от 1 млн. 122 хил. 563 лева, които би трябвало също да бъдат отнесени към средствата за подпомагане на образованието и науката.

Искам да Ви кажа, че между 20 декември и 30 декември процентът на изпълнение на заплащанията на редица научни колективи от БАН и от Софийския университет бяха много ниски - под 20 на сто. В последните 10 дни имаше и много сериозни оплаквания от някои научни колективи от БАН в областта на математика, биология и други за неплатени пари. Тези най-неотложни наши задължения бяха решени до края на месец декември.
Така че в момента нямаме просрочени задължения за плащане за научни програми. Но пак отговарям на Вашия въпрос, че средствата за научни изследвания през миналата година са 50 на сто от това, което е било предвидено по бюджета.
Аз се надявам, че през първото тримесечие на тази година ще бъдат отпуснати допълнително средства за някои целеви програми. Само че искам да ви кажа за фонда за научни изследвания, за който Вие говорите. Този фонд, при положение, че има Международен валутен фонд, че имаме международни споразумения, много трудно може да се организира в нашата страна. Ние имаме определени споразумения.
Аз още в началото, когато станах министър, имах идеята да създадем два такива фонда, от които да се събират средства от най-различни възможни източници. Даже част от средствата на Спортния тотализатор да се дават за научни изследвания, даже и от продажбите и пр., по 1-2% да се натрупан пари за научни изследвания. Но вследствие на нашите задължения, които имаме пред Международния валутен фонд, такива фондове ние не можем да разкриваме сега.
Но все пак, аз и в началото Ви казах, че освен тези пари тази година са предвидени само за висшите училища към 3 млн. 680 хил. лв., плюс по-големия бюджет за БАН и някои други работи. Разбира се, това е недостатъчно, аз го знам. Дармщатският технически университет, с който ние имахме много сериозни връзки, има годишен бюджет около 300 млн. марки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Величкова, имате думата за реплика, ако искате.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз се радвам, господин министър, че разбирате, че безкрайно малко са парите за наука и точно затова съм Ви задала въпроса. Все пак разбрах, че като цяло министерството почти 100 на сто е получило субсидията си, за да я употреби за необходимите плащания. При това положение би трябвало тези планувани 860 хил. лв. за научни изследвания да бъдат също дадени, а всъщност Вие сам казахте, че сте дали до 50 на сто.
Следователно, извинявайте, но за мен МОН е един недобросъвестен първостепенен разпоредител. В крайна сметка еднолично министърът решава къде ще дава парите и по този начин удряте науката. Не само че тези 860 хил. лв. са крайно недостатъчни, но Вие си позволявате да преразпределяте тези пари, което е невъзможно, защото Вие нарушавате Закона за бюджета. Тук е гласуван Законът за бюджета, тук е гласувана разпечатката на Вашия бюджет, на министерството, респективно, че тези пари трябва да бъдат дадени за научни изследвания. Дали сте 50 на сто. Питам аз: като нарушавате този Закон за бюджета и решението на Народното събрание, защо по същество поставяте самата наука в колапс, унижавате българските учени? Ето, вижте какво става с цялата десета конкурсна сесия! Пропускливостта на научните проекти са 1:10 - на най-ниската летва сме стигнали.
Ето защо, господин министър, много искам да настоявам пред Вас да бъдете на висотата на отговорностите си, защото за тази година е вярно - 265 хил. лв. за научни изследвания, безкрайно малко, но 275 хил. лв. за командировки. Извинявайте, тогава махнете науката от абревиатурата на министерството и го обявете "Министерство на пътешествията". Не става така, не става!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За дуплика има думата господин министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Величкова, да, това е факт, аз го признах, преди Вие да ме заклеймите сега, че съм дал 50 на сто от парите.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Но това не са Ви бащини пари! Как ще ги давате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Величкова, моля Ви!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, това са пари, които трябваше да бъдат отделени за наука. Само че, ако искате, все пак да отговоря, ако ми разрешавате, да кажа и аз няколко думи. Давате ли ми възможност?
Госпожо Величкова, става дума за следното нещо. За разлика от другите разходи, които прави Министерството на образованието и науката, където трябва ежемесечно, ежеседмично да бъдат доставяни средства - става дума за средното образование главно, защото висшите училища са отделни и второстепенни разпоредители, ние сме длъжни да им даваме 90 на сто от бюджета им и ректорите бяха доволни за пръв път миналата година...
Сега искам да Ви кажа за науката как стои въпросът. Вие вероятно знаете, че проектът се сключва за една, две, а имаме проекти за три години. Ние платихме всички авансови задължения към края на годината за миналата година. Но ние имаме много задължения по някои от проектите, които продължават и тази година, и следващата година.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): А защо имате задължения?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Защото самият проект не е отчетен, за да може... Момент само, нека да Ви отговоря, госпожа Величкова! Ако обичате, оставете ме за малко...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Тя само Ви насочва.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, нека, аз много се радвам, че ме насочва, защото много добре е това. Винаги съм обичал да ме насочват в живота.
Госпожо Величкова, проектите завършват след 2-3 години, защото такава е технологията. Не може да бъде завършено едно изследване за шест месеца или за една година. Правят се за две, за три години, за шест месеца има някои кратковременни изследвания. И искам да Ви уверя Вас, а и останалите депутати в залата, че всички наши задължения по научните проекти, по които аз съм подписал договорите, ще бъдат изплатени в съответните срокове. Но част от проектите, които се финансират в началото авансово, често пъти завършват недобре. Ние не приемаме някои проекти, които нямат никакви научни резултати, и не може да плащаме за нищо. Така че ние не можем, примерно, ако един проект е 30 хил. лв., да ги дадем предварително, след като не знаем какво ще получат след шест месеца или една година. Така че това са известни обективни причини.
Разбира се, пак повтарям, парите от тази гледна точка, които са били предвидени, са усвоени 50 на сто за научни изследвания, тук сте права, но само исках да поясня детайлите на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключваме за днес парламентарния контрол.
Господин Руси Статков ще иска лично обяснение. Аз направих забележка на министъра, господин Статков, и мисля, че не е необходимо.
Съобщения:
Комисията по национална сигурност ще заседава в сряда, 17 януари, от 15 часа.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще има заседание също на 17 януари, сряда, от 15 часа.
Следващото заседание на Народното събрание е на 17 януари от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)


Заместник-председатели:


Иван Куртев


Любен Корнезов


Петя Шопова



Секретари:

      Анелия Тошкова


     Свилен Димитров