Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Христо Димитров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение в днешния дневен ред като последни точки да бъдат включени два законопроекта за ратификации:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Срещу това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 179 народни представители: за 173, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преди да преминем към първата точка от днешния дневен ред ми позволете да честитя рождените дни на народните представители Ремзи Осман и Христо Войняговски. Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносители: Министерският съвет, Георги Божинов и група народни представители и народният представител Михаил Миков.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика да прочете становището на комисията по законопроектите.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин вицепремиер! Представям становището на Комисията по икономическата политика към Тридесет и осмото Народно събрание по Законопроект N 802011 от 28 януари 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, Законопроект N 854017 от 3 февруари 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Георги Божинов и група народни представители, и Законопроект N 854019 от 4 февруари 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Михаил Миков.
На заседанието си на 10 февруари 1998 г. с участието на вносителите и представители на заинтересовани институции Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, законопроекта за изменение и допълнение на същия закон, внесен от Георги Божинов и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на същия закон, внесен от народния представител Михаил Миков.
С предлаганите от Министерския съвет изменения и допълнения на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия радикално се променя моделът и съдържанието на масовата приватизация и се осигурява допълнителен платежен ресурс чрез емитиране на инвестиционни бонове. С тях може да се участва на общо основание във всички приватизационни сделки, чийто предмет е държавно имущество. По такъв начин масовата приватизация престава да бъде процес отделен от касовата приватизация. Създава се възможност за внасяне на инвестиционните бонове в работническо-мениджърски дружества и доброволни пенсионни фондове, която има освен икономически и социален ефект.
В дискусията по внесения от Министерския съвет законопроект народните представители поставиха въпроси относно влиянието на първата вълна на масовата приватизация върху инвестиционния климат в страната и необходимостта от задълбочен анализ на резултатите от нея и целесъобразността от продължаване на процеса на приватизация чрез инвестиционни бонове, очаквания обем компесаторни платежни средства по реституционните закони в процеса на приватизацията, липсата на законодателна уредба за доброволните пенсионни фондове, кадровото и техническото обезпечаване на приватизационния процес и мястото на Центъра за масова приватизация в него. Бяха направени предложения за усъвършенстване на законопроекта по отношение повишаване защитата на дребните инвеститори и осигуряване на възможност на работещите в бюджетната сфера за участие в работническо-мениджърските дружества.
Комисията по икономическата политика подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект и предлага на Народното събрание да бъде приет на първо четене.
В обсъждането по внесения от Георги Божинов и група народни представители законопроект беше посочено, че предложението всеки български гражданин да получи по 100 хил. инвестиционни бонове за всяка година трудов стаж генерира огромен бонов ресурс, който не съответства на предлаганото за приватизация държавно имущество, практически е трудно осъществимо и ще доведе до забавяне на приватизацията.
Народните представители подкрепиха идеята за корекция на чл. 25, ал. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като се увеличи минималният дял на работниците и служителите в приватизиращото се предприятие при учредяване на работническо-мениджърското дружество.
Комисията по икономическата политика не подкрепя внесения от Георги Божинов и група народни представители законопроект.
По законопроекта, внесен от Михаил Миков, народните представители обсъдиха идеята за ограничаване участието на осъдени лица в приватизационния процес и подкрепиха предложението да отпадне § 6а от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип внесения от народния представител Михаил Миков законопроект и предлага на Народното събрание да бъде приет на първо четене, като бъде обединен за второто четене с внесения от Министерския съвет законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
От името на вносителите на отделните законопроекти има ли желаещи да вземат думата?
По законопроекта на Министерския съвет има думата вицепремиерът господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлаганият нов законопроект за промяна на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е неразделна част от цялостната система от законодателни и изпълнителни действия по провеждането на структурната реформа в българската икономика. Той е логично продължение на първия комплект промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, които бяха приети през есента на миналата година. Тогава ние с вас, народните представители, се концентрирахме върху ускоряването, опростяването и увеличаването на ефективността на касовите сделки.
Днес вниманието ни се насочва към приватизацията чрез инвестиционни бонове. Ако се опитаме вече от дистанцията на близо две години да анализираме първата вълна на масова приватизация, ние не можем да отречем едно нейно голямо постижение - в относително кратък срок държавната загуби собственост и контрол върху приблизително 10 на сто от активите дотогава нейно притежание. Тоест първата вълна на масовата приватизация изпълни по-лесната, негативната част на процеса - извади контрола от ръцете на държавните чиновници.
Същевременно всички сме съгласни, надявам се, че избраният от Тридесет и седмото Народно събрание модел не предложи адекватно решение на втората, по-трудната и позитивна част от процеса - прехвърлянето на тези активи в отговорни ръце, в ръцете на индивидуални или корпоративни собственици с ясен публичен профил и с ясни задължения към обществото и в частност към предприятията, в които държавата загуби своята собственост.


Предлаганият днес модел на бонова приватизация се опитва да реши този проблем по един относително прост и разбираем начин, като запази основния положителен ефект от първата вълна - бързото прехвърляне на големи обеми собственост от държавата в частни ръце. Гражданите отново ще получат инвестиционни бонове. С това отново ще бъде изкуствено създаден у населението приватизационен ресурс, чиято цел е да бъде прехвърлена в частни ръце голям обем собственост за кратко време. Този път обаче държавата категорично се отказва да администрира процеса по придобиване на собственост, да го ограничава в тесните рамки на списъци, проценти, отрасли. Държавата се отказва и от нежеланата от хората кампанийност на процедурите, свързана с безкрайни опашки, с нелюбезно отношение на изтощени и немотивирани държавни чиновници, с преследването на административно определени и никому ненужни срокове.
С настоящия законопроект държавата предлага на българските граждани приватизационни пари и оставя българските граждани да изберат сами кога да си вземат от тези приватизационни пари, къде да пласират тези приватизационни пари, как да събират на едно място повече от тези приватизационни пари, дали с тях да станат собственици на реални обекти или да станат акционери в едно или повече предприятия, или пък да ги използват за допълнително пенсионно осигуряване.
Според настоящия законопроект държавата ограничава своите функции в емитирането на тези приватизационни пари, осигуряването на широк избор от възможности за реализирането им на приватизационния пазар и, естествено, в контрола на законосъобразното протичане на приватизационния процес.
При провеждането на тази бонова приватизация на българина няма да му се казва: "Ще си вземеш бонове само от тази до тази дата, ще купуваш само акции и то само от тези предприятия и то само в периода от тази до тази дата и ако не решиш в периода от тази дата до тази дата какво искаш да правиш - край, изгарят ти боновете!". Точно обратното. Сега ние казваме на българина: "Твоите бонове те чакат в пощата. Помисли си спокойно какви са твоите интереси - искаш да си осигуриш старините или искаш сам или с твои близки да си купиш магазин, цех или машини, или искаш с колегите си да купиш предприятието, в което работиш, или пък искаш да станеш дребен акционер в някоя голяма компания и да си чакаш всяка година дивидентите? Когато решиш, заповядай, вземи си боновете и си ги употреби по своя воля". Това е смисълът на новия законопроект.
Тук искам да отворя една скоба по един въпрос, който всеки път изниква, щом се заговори "бонове" и който отново беше обект на законодателна инициатива, този път от Георги Божинов и група народни представители. Това е въпросът дали количеството на боновете да бъде различно за различни категории български граждани, да зависи от трудов стаж, от възраст, класа, пол, занятие. И в контекста на стиховете на великия поет, отговорът на правителството на този въпрос е, че всякой ще участва в това предприятие. Това е някаква компенсация за минали усилия или минали заслуги. Това е една нова възможност на едно ново време, на един нов процес и никой няма право да дискриминира един български гражданин за сметка на друг при реализирането на тези нови възможности. С боновете българинът получава възможност оттук напред да стане собственик на нещо конкретно, на нещо доходоносно, рисково, малко несигурно, но потенциално привлекателно, събуждащо духа на предприемчивост, активност и отговорност - този дух, който съзнателно беше потискан и преследван в продължение на десетилетия. Всеки български гражданин има право да опита. Нека с този нов закон да му дадем това право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Георги Божинов, вносител на втория законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Дълбоко съм убеден, че Народното събрание разглежда един от най-важните законопроекти в тази сесия, а може би и за цялата година, тъй като днес се решава какви ще бъдат правните норми и какви ще бъдат механизмите, по които ще се трансформира огромната част от останалата държавна собственост; какъв ще бъде ресурсът, с който ще се участва; какъв ще бъде механизмът за вземане на решения и в каква степен ще се реализират философията и политиката на управляващото мнозинство.
Имам възможността да представя законопроект, внесен от народни представители на Демократичната левица. Нашият законопроект в известна степен е търсил съвпадение с формата на внесения от Министерския съвет законопроект. Търсили сме във възможните граници и съвпадение с някои от принципите на законопроекта на Министерския съвет. Избрахме този начин, за да можем да повишим степента на вероятност, че нашите предложения ще бъдат прочетени и ще бъдат интегрирани към основния законопроект, за да могат и тези идеи да обогатят внесения вариант.
Затова аз, първо, ще направя една кратка оценка на внесения от Министерския съвет законопроект. Разбира се, няма да подмина и това, което господин Божков изложи тук като допълнителни мотиви към законопроекта, за да може след това по-лесно да се разбере нашата идея и тя да бъде приета от мнозинството народни представители.
Първото и най-важното нещо, според мен, което е определило избраният от Министерския съвет вариант, господин Божков, е онова, което вие признавате в програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. Там на втора страница се посочва, че независимо от благоприятните условия за ускоряване на приватизационния процес на политическо, макроикономическо и законодателно равнище през 1998 г. ще продължи силното влияние на три фактора, които възпрепятстват този процес.
Първият фактор, това е все още сравнително слабият стратегически чуждестранен интерес към приватизацията на българските държавни предприятия. Второ, както вие го посочвате, и аз съм съгласен на 100 на сто, това е нестабилността на националната банкова система и ограниченията при осигуряване на кредитния ресурс за участие в приватизацията. И третият, много важен фактор - ограниченият финансов ресурс.
При високите цели, които правителството си постави - високият цифров израз на своите цели за процента на приватизирани предприятия в България, при тези ограничаващи фактори правителството е потърсило и намира изхода да емитира известен платежен ресурс, с който да постигне своите цели. Два са източниците и два са способите.
Тук господин Божков говори обстойно или по-точно се спря на единия от тези източници - правителството предлага всеки български гражданин, навършил 18 години, да получи по 250 хил. инвестиционни бона. Вторият ресурс, това е приравняване на всички компенсаторни инструменти по четирите реституционни закона към инвестиционните бонове.
По моя преценка, това ще бъде в пъти по-голям обем от емитирания ресурс в сравнение с първия източник. Тези 250 хил. инвестиционни лева, по мои пресмятания, са с три пъти с по-ниска покупателна способност от емитираните 25 хил. инвестиционни лева при първата вълна на масовата приватизация. При това положение, при този подход на правителството, се декларира един отказ от принципите на масовата приватизация.
Масовата приватизация, както пише в мотивите на Министерския съвет, престава да бъде един относително самостоятелен процес и така емитираният допълнителен финансов ресурс става равностойно платежно средство с парите в обращение, с което да се ускори процесът на приватизация.

Министерският съвет се отказва от решение и от яснота какво предлага и какъв платежен ресурс стои насреща. Аз смятам, че това е основната причина и основният фактор да се откаже Министерският съвет от досегашните правила на масовата приватизация, защото няма човек, включително министър-председателят и целият Министерски съвет, цялото мнозинство и който щете да приобщите към тази общност, който да ви отговори точно и компетентно на каква сума ще излезе емитираният платежен ресурс по второто направление. Никой не може да оцени към днешна дата на колко ще се равняват компенсаторните бонове, компенсаторните записи и каква част от тях ще бъдат усвоени по една от многото предвидени в другите закони възможности.
Така че това е обективна ситуация и аз не зная защо тя не беше съобщена от вносителя, тъй като съм убеден, че тя до голяма степен е предопределила това решение на колективния орган, наречен и наричан с право Министерски съвет на Република България.
В мотивите четем, че държавната администрация престава да бъде инициатор, организатор и изпълнител на този процес, наречен масова приватизация. Господин Божков го оцени като средство, с което държавата е загубила 10 на сто от своята собственост, че е излязъл от контрола на държавната администрация - 10 на сто от активите.
Аз искам да посоча още едно достойнство на масовата приватизация. Тя може да бъде оценявана различно в различни периоди, уважаеми дами и господа, но ние трябва да признаем, че това беше масовата школа за българския народ - какво представляват акциите, какво означава да се състезаваш на борсата. Българският народ повиши своята култура в участието си в първата вълна на масовата приватизация.
Използвам този повод, за да благодаря от името на Демократичната левица на всички държавни служители, които честно и принципно реализираха първата вълна и извършиха тази школа за обучение на българския народ.
Какъв обаче е крайният резултат и целта на тези промени в закона за приватизацията, обусловени от трудностите, които споменах, и изразяващи философията и намеренията на правителството?
Аз искам това да чуете, господин Божков. Моята крайна оценка е, че се предоставят изключителни функции на държавната администрация да предрешава адреса, на който ще премине държавната собственост. Вие я отнемате и целите да вземете управлението и конкретния мениджмънт на предприятията от служителите, от чиновниците и в същото време се делегират изключителни права на държавните служители да предрешават... (Реплики от мнозинството.) Ще ви обясня къде.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това изказване ли е?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Представям закона на Министерския съвет, за да изразя нашето отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, извинете, но имате думата като вносител. Хубаво е да развиете Вашия проект, а после ще Ви дам думата да се изказвате по другите проекти.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, всичко преминава именно в ръцете на органа по чл. 3. Когато вие отказвате на парламента да определи списъка на предприятията, които застават срещу емитирания ресурс, и останалите промени, които правите в закона, Вие създавате следната практическа възможност.
Аз твърдя, че с този закон, господин Божков, ви натоварват с неимоверни отговорности. Например, вие можете да продадете едно предприятие и за 20 млн., и за 1 млн., без да нарушите закона в този му вид, който се изменя. Как? Ако при вас кандидатства за едно предприятие един купувач и той ви предложи примерно 20 млн. лева, или кандидатства юридическо лице по реда на чл. 25, ал. 3 и ви предложи да плати първоначалната вноска от 10 на сто, т. е. 2 млн., и ако се възползва от новите изменения, които предлага Министерският съвет, при кандидатстване един инвестиционен бон да се равнява на 2 лв., това значи, че с четири бонови книжки на четири лица в дружеството по чл. 25 вие ще бъдете изправени пред дилемата по какви причини да решите дали да го продадете за 20 млн. или за 4 бонови книжки.
Това, господин Божков, вече е бягане от регламент и решение и създаване на възможности за субективни решения на администрацията, които раждат реални опасности за колосална корупция и прокарване на партийни интереси.
И така, ние предлагаме в нашия законопроект освен двата, регламентирани и в проекта на Министерския съвет, източници за емитиране на платежен ресурс, да се предвиди и трети източник. Третият източник е по 100 хил. инвестиционни лева за всяка година трудов стаж. Посочих, че проектът на Министерския съвет е отклонил принципите на масовата приватизация. Затова теорията и методологията на масовата приватизация не може да бъде използвана в аргументацията срещу нашето предложение. Второ, предвидени са промени и ние подкрепихме, според които се дават преференции на работещите в предприятията.
Първо, те имат право да закупят до 20 на сто от акциите на половин цена.
Второ, имат право по реда на чл. 25, ал. 3 да учредят дружества, с които да ползват преференциите по този ред.
С новите изменения им се дава право един техен инвестиционен лев да се равнява на два. Но аз питам: учители, лекари, стотиците хиляди български граждани, които работят в държавната администрация, те не могат и нямат законно право да ползват нито една от тези преференции, предвидени за работещите.
Ето защо, когато ние предлагаме да се отчете всяка една година трудов стаж, положен от всеки един пълнолетен български гражданин, ние внасяме една висока степен на справедливост и съзнаваме, уважаеми колеги,... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...че тази справедливост е само в една първа степен на приближение, тъй като хората са се трудили при различни условия, полагали са различна степен на интензивност на труд, получавали са различни възнаграждения.
Аз ви обещавам, че при една следваща вълна Демократичната левица в следващ законопроект, господин Божков, в който ще се опитаме да отчетем и приноса на носителите на патенти, на авторски права и внедрителите на технологии, които също трябва да получат своето преференциално участие. Ще използваме същия механизъм, който господин Лучников предложи и наложи, за оценка на относителния дял на собствеността, която не съществува днес. Експерти оценяваха колко и какъв е относителният дял на несъществуващите мощности и сгради в предприятията. Не работническата класа, а вие търсите добрия мениджмънт, вие търсите добрия стопанин, вие търсите добрия ръководител. Добрият ръководител, господин Божков, е и в средите на хората, които са на ти с научно-техническия прогрес, които са внедрили технологиите, които не получиха никакви преференции. (Реплики от мнозинството.)
Не подвиквайте, дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ : Защото аз твърдя, че вашият законопроект има една-единствена цел - вашата партийна администрация да има развързани ръце, с които да избере адреса, на който ще отиде националната собственост.
И тук преминавам към другата поправка в закона, който предлагаме. Това е нашият § 1. Ние наистина предлагаме да се отстранят последствията от поправката, която вие направихте в закона. Ако добре си спомняте, вие променихте в чл. 25 две неща: първо, поне 20 на сто от работещите в предприятията да членуват в юридическото лице, което има право да кандидатства по чл. 25, ал. 3.

Освен това отменихте изискването представителите на държавата в управлението на предприятията, в бордове на директори, надзорни съвети да имат поне една година трудов стаж, за да ползват всички онези преференции на работещите. Какво целяхте с тази промяна? Целяхте, когато взехте политическата власт и упражнявате контрола върху управлението на държавната собственост, да назначите своите партийни функционери на мениджърски управленски постове. Те, уважаеми дами и господа, започнаха да назначават техните партийни приближени и роднински свързани лица в предприятията. Заедно с тях учредяваха дружества, обръщаха се към съда и ги регистрираха, обръщаха се към господин Божков и той им разрешаваше да ги купят. Ще ви дам красноречив пример - Бирената фабрика в Мездра, уважаеми дами и господа. За шест месеца сменихте четири управители, докато намерихте най-верния си политически представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, 16 минути говорите като вносител.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Колкото искам, ще говоря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не колкото си искате. Говорете като вносител, защото сега имате думата като вносител на Ваш законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Обосновавам необходимостта от промяна на чл. 25, ал. 3 и промяна на числото "20" с числото "40" или "50". Когато числото е 20, уважаеми дами и господа, когато назначеният за мениджър партиен функционер използва това право, той елиминира истинските работници, създали предприятието. Той регистрира и купува предприятието и след това привежда числения списъчен състав на работниците в съответствие с новите изисквания и уволнява точно тези, които са го създали. Точно така е, господин Божков, в Мездра в бирената фабрика "Леденика".
За да отстраним този произвол, за да отстраним това пристрастие към разпределението на националното богатство, ние предлагаме: първо, да бъде повишено числото на 40. И съм доволен, че председателят на Комисията по икономическата политика обеща пред комисията, че ще го подкрепи и ще гони дори 60 на сто. Аз ви адмирирам за това.
Но дайте да въведем още едно ограничение: нито едно физическо лице да не може да има по-голям процент от 5 или 10 в това дружество, защото ще се повторят рецидивите от Русе и Дупница, където в Дупница кандидатката за кметица беше собственик на повече от 97 на сто от капитала на дружеството, а стотиците работници в Завода за хляб имаха трохите от собствеността. И за всичко това се използваше реда на чл. 25, ал. 3 - за придобиване на собствеността от работниците.
А как беше, господа, в случая в Русе с "Бирена мая"? Трима видни функционери на СДС - координаторът, местният ръководител и шефът на "Подкрепа" взеха повече от 95 на сто от собствеността на предприятието и приписаха една плеяда от работници, които да бъдат фон на използвания законов ред, за да придобият тримата собствеността на предприятието по тези преференциални условия.
Ако тук ще търсим прозрачност и ред, трябва да признаем тези негативни рецидиви и да ги отстраним. Иначе не може да има декларации за национално съгласие, за борба с корупцията и престъпността, когато в българския парламент се узаконява редът, по който безнаказано може да се граби продукцията.
Още два члена ви представям много кратко.
Ние предлагаме в нашия законопроект да бъде отстранена една несправедливост, уважаеми дами и господа. Според българското законодателство, когато родителите на едно дете са починали и те не са навършили 5 години трудов стаж, детето не може да бъде пенсионирано. Ние предлагаме, ако се приеме основната логика на идеята, която определя нашия законопроект - да бъдат емитирани инвестиционни бонове за всяка година трудов стаж, тези 5 години, които са границата и препятствието децата-сираци да не могат да получават пенсии, да бъдат точно онова число, по което да умножим стоте хиляди инвестиционни бона и тези деца да получат също дял.
Аз приветствам текста в законопроекта на Министерския съвет, който урежда и въвежда справедливост в една друга група сираци.
И последното. Ние предлагаме, разбира се, това в известна степен се покрива със законопроекта на Министерския съвет, онези земи, които не могат да бъдат върнати в реални граници или като земя...(реплика от господин Петко Илиев, която не се разбира) Това е решено, господин Илиев.
Но защо предлагаме и подчертаваме, че се ангажираме само с този аспект и този дял от онова, което внася като цяло Министерският съвет? Ние предлагаме земите, които са намалели в резултат на редукционния коефициент и на другите изменения, които настъпиха в Закона за земята, тези компенсаторни механизми да бъдат приравнени към инвестиционните бонове, емитирани по този закон.
Защо не поемаме отговорност за закона "Лучников" и за другите закони, които вие предлагате? Защото и тогава заявихме, уважаеми дами и господа, че предвиденият ред в тези закони за установяване на собствеността, която не съществува, с този елементарен ред да се поиска от министъра той да назначи двама души, които да определят имате ли право и на колко възлизат претенциите на хората, които са имали имоти, несъществуващи днес, създава условия за корупция. И в този закон, който предлага Министерският съвет, няма ред, няма орган, който да предвиди кой министър и всички министри, взети заедно, кой областен управител и всички областни управители, взети заедно, колко инвестиционни бона са емитирали.
Ето защо ние смятаме, че въвеждането в предлагания от вас § 27 обезщетяване на собственици с компенсаторни механизми по закона "Лучников" и приравняването им към инвестиционни левове създава реални предпоставки за разстройване на процеса. И това е истинската причина, господин Божков, а не това, което вие заявихте: че искате хората три години да си мислят къде да си вложат боновете и да си избират предприятията. Това е срокът, в който ще се реализира процесът на реституция и трансформация на тези компенсаторни механизми в инвестиционни бонове. И затова вие давате този срок. И защото не можете да го прецените на колко възлиза, затова бягате от регламентите на масовата приватизация и обслужвате с този закон реституционния интерес и го поставяте над онова, което го ползвате за прах в очите на хората - 250 хиляди инвестиционни лева на навършил 18 години български гражданин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам веднага да разсея някои от съмненията на господин Божинов, когото много уважавам и който мисля, че е малко заблуден от недобро познаване философията на закона.
В изказването на господин Божинов имаше няколко очевидни противоречия. От една страна, Вие смятате, че е необозрим ресурсът от бонове, който ще се получи чрез използването на компенсаторните бонове по закона "Лучников" или по закона за земята. Също така необозрим е обаче ресурсът, който се получи по Вашето предложение за това да се дават допълнително по 100 хил. лева на всяка година трудов стаж. Тоест, единият Ви аргумент практически отрича другия Ви аргумент. Или имаме ясно количество бонове, което ще предложим на българския народ, което е едната теза, която Вие защитавате, или нямаме, което е другата теза, която Вие защитавате. Решете последно дали искате да има ясен брой бонове или не искате да има ясен брой бонове.
Използвам един от Вашите аргументи, за да подсиля собствения си аргумент и аргумента на правителството: не защото искаме да го свържем с реституцията - това е общо взето безсмислен аргумент, а защото наистина има неяснота - и това никой не може да го отрече, по отношение на компенсаторните бонове за земята и за реституцията и защото не е ясно и колко бонове ще поискат да ползват българските граждани, включително и в рамките на тези 250 хил. лв., и понеже искаме да получим максимална възможност за избор и свобода на процеса, затова ние оставяме този период по-продължителен, в който българският гражданин има право да си избере кога и колко бонове да ползва.
По този начин се създава истинският пазар и аз не виждам тук никакво притеснение, нито пък виждам някаква задна мисъл. А аз не съм я видял, Вие, разбира се, сте много подозрителен и виждате задни мисли там, където няма такива.

Два други ваши аргумента спрямо законопроекта на Министерския съвет не мога да разбера. Единият е за това, че вие протестирате против възможността работещите в предприятията да ползват допълнителни преференции, за да закупят тези предприятия. Отказвате едно преимущество, което им дава законопроектът на Министерския съвет, и изведнъж прехвърляте своята закрила и обич към тези, които не работят в предприятията.
Искам да ви обърна внимание, че все пак една политическа сила трябва да има определена последователност на своите виждания. В продължение на няколко години, бих казал от 1991 г. насам, особено в периода 1992 г., след това в периода 1994 г. - при следващата промяна на закона, в периода 1995-1996 г., именно левицата беше тази, която непрекъснато защитаваше тезата, че трябва работниците да бъдат тези, които ще получат акции от своите предприятия. Тогава в един период ние много упорито се опитвахме да ви обясним, че освен работниците има и други хора в България и че не трябва да се дават прекалени предимства на работниците. Вие тогава твърдяхте, че този, който е работил в предприятието, той трябва да има най-големите права да ползва преференции. Днес вие излизате на трибуната и се обръщате точно на обратно - обяснявате, че даваме твърде големи преференции на работниците и че трябва да се сетим и за други, които не били работници, а били лекари, инженери и т.н.
И дори извън контекста на собствения си законопроект започвате да говорите за някакви неясни предложения в бъдеще време за това как ще подпомогнете рационализаторите, авторите на патенти и т.н. Тези хора, общо взето, работят в предприятията, така че няма сериозен проблем, ако наистина техните рационализации, патенти и авторски свидетелства донесат на предприятието допълнителни възможности да се развие, точно те да бъдат начело на работническо-мениджърските екипи, които евентуално ще вземат предприятията.
И с още една теза вътрешно си противоречите - тезата за това колко процента от работниците да участват в работническо-мениджърското дружество.
Вие се притеснявате от това, че след смяната на директорите на предприятията новите ръководни екипи на предприятията ще подменят по някакъв начин автентичния купувач, ще направят свое собствено дружество и с него ще купят предприятието. С вашето предложение да се вдигне процентът вие подпомагате една такава теза, защото очевидно е, че който в момента е директор на предприятието, той има по-силно влияние върху работещите и той би могъл да събере повече проценти - 40-50-60 до 100 процента може да събере, ако удари по-силно с ръка по масата.
Обратно, ние защитихме през есента и продължаваме да защитаваме тезата, че трябва да се даде възможност за конкуренция между работническо-менидъжърските екипи в рамките на едно предприятие. И затова настоявахме на по-малкия процент, на 20 на сто. В този момент сега дори и в едно предприятие да е подменен изцяло ръководният състав, и това обикновено става, защото старият ръководен състав просто не е ставал за нищо, когато е подменен изцяло ръководният състав, старият ръководен състав ползва всичките права, които има, да събере 20 на сто от работниците, и то даже не само сега работещите, тези, които са работили и преди това в предприятието, да събере работническо-мениджърски екип, да ползва всички права по закона, и ако предложи по-добри условия в конкурентна среда, да спечели конкурса за сделката.
Вие искате да отнемете точно тази възможност на закриляните от вас уволнени некадърни и корумпирани ръководители. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Защитавайте си ги, но поне вие им дайте възможността да участват. Вие искате с вашето предложение да им отнемете възможността да участват в приватизацията на предприятията. Представяте ли си, ако в момента защитавате тезата на 50 на сто от работещите да правят новото дружество? Това означава бившите директори, вашите приятели, членовете на БСП, които ограбиха предприятията, изобщо да нямат никакъв шанс да участват в приватизацията! (Шум и реплики в блока на левицата, реплика на Любен Корнезов от място: "Как може?!")
Аз не мога да разбера такава аргументация. Изглежда, че във вашата партия вече объркването е пълно. И вие наистина не знаете какво предлагате. Всеки си мисли да използва тук тази трибуна, за да заеме достойно място на утрешния конгрес, да получи повече гласове, но все пак мислете и за държавата, не само за партийния си конгрес. (Шум и реплики в блока на левицата, ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата вносителят на третия законопроект господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър Божков, уважаеми колеги! Твърде малко остават текстовете, които предлагам на вашето внимание, и затова ще бъда максимално кратък.
В тези текстове е заложена следната философия - философия, която аз мисля, че и досега беше прокарана в Закона за приватизацията и която от 1992 г. досега не е променяна. Само че тя не беше прокарана последователно - че не всички български граждани трябва да получат бонове за участие в приватизацията.
Кои са аргументите ми за това? Обръщайки чл. 4а, ал. 2, т. 2, ние установяваме, че преференциално участие в предприятията, става въпрос за касова приватизация, участие, при което се заплаща половината от цената на акциите с оглед съответния стаж, е изключена или там са ограничени от такова преференциално участие лицата, които са били дисциплинарно уволнени, или лицата, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, освен когато са били реабилитирани.
Ерго, там, където има преференциано участие, а тук, където има безвъзмездно получаване на платежни средства, тези лица не са изключени.
Аргументът ми точно сега да искам това е свързан с усилията, по които аз смятам политическите сили в този парламент нямат различия, ако не могат в крайна степен да решат проблема, да изкажат поне един морален укор и отношение към тези лица, които са извършвали престъпленията: подкуп, длъжностно присвояване, измама. Колеги, става въпрос за престъпници, доколкото аз визирам случаите на лица, осъдени с влязла в сила присъда. Нещо повече, пак по принципите на правото тези, които са реабилитирани, нека да получат.
Другата насока на предложението е свързана с това, че става въпрос за безвъзмездно получаване на някакво имущество, на част от някакво имущество. И моето мнение е, че ние трябва да сведем кръга на лицата, които получават безвъзмездна част от това имущество, до тези български граждани, които са днешните български данъкоплатци и които през последните 5 години, или ако искате друг да бъде този период, поемат тежестите на прехода тук и плащат своите данъци, получават своите заплати по българските стандарти, в България.
Аргументите и по първото, и по второто предложение имат и технологична обосновка, според мен. Трудно мога да си представя как ще упражнят правата си, дори да се предоставят такива на лицата, които са в местата за лишаване от свобода, или лицата, които живеят на хиляди километри от България, пък да не говорим и какъв ще бъде техният интерес към този процес. В тази насока е едната линия на моите предложения.
Третото предложение е свързано с едно изменение на закона от 1996 г., което предвиди, че когато едно предприятие е в процедура на приватизация, правото на иск на кредитора се погасява в 6-месечен срок след откриване на процедурата - нещо, което аз смятам, че е абсурдно не само по отношение на правото, а че създава сериозни проблеми пред всички онези кредитори, които поради недобросъвестност или немарливост на своите представители, са проспали този 6-месечен срок, и пак свързано с нашумялата тема за кредитните милионери. Сами констатирахме, че в този списък има и кредитори, и длъжници, и сами констатирахме, че там става въпрос за голям кръг държавни търговски дружества, които са получавали кредити от фалирали банки или в процедура на несъстоятелност.
Това изменение в § 6а преграждаше възможността на кредиторите, включително и за чуждестранни такива би ставало въпрос, да упражнят своите права на кредитори.
Аз мисля, че част от тези предложения са един наш отговор на проблемите, свързани с икономическата престъпност и това явление, което дълго коментирахме - кредитно милионерство. Разбира се в комисията обсъдихме с колегите въпроса евентуално текстовете да претърпят още някакви изменения, за да могат да обхванат и тези лица, за които напоследък в обществото се създаде една негативна обществена нагласа, която да бъде скрепена със съответна законова мяра от законодателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата народният представител господин Александър Хаджийски от Парламентарната група на СДС.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина господин Божинов в своето изказване каза едно много важно нещо - това е един закон, който за тази сесия може би ще бъде най-важният, който ние ще приемем. И понеже е на първо четене, не бих искал да се спирам на отделни текстове, а на идеята, която се внася с този законопроект на правителството.
Първо, той се предлага наистина след един анализ на досегашната масова приватизация с всичките й недостатъци. И най-важното, тя не донесе тази бърза приватизация, която ние очаквахме. Раздържавяването не стана по този модел, който се предлагаше.Очевидно е, че досегашният модел не работи, като започнем от това, че имаше много къси срокове, хората нямаха време да се ориентират, самите фондове станаха едни много странни и двойно дишащи образувания, не се знаеше холдинги ли са, инвестиционни дружества ли са, какви са точно. Всички тези недостатъци са отчетени в новия метод на раздържавяване.
Както казах, не искам да се спирам на отделни текстове и от закона за изменение на закона, и в самия Закон за приватизация, тъй като там, очевидно, като всяко човешко творение, има неща, които могат да бъдат поправени. Но, първо, смятам, че сумата от 250 000 инвестиционна бона, приравнени към 1 лев - тоест тези квазипари са много близко до истинските пари - е много добре подбрана.
Второ, искам специално да се спра на новите възможности за използване на тези бонове. Тези инвестиционни бонове могат вече да се използват за много неща навсякъде в приватизацията. Тоест, участниците няма да бъдат нито ограничени във времето, нито ограничени в това къде да участват в тази приватизация.
И двата най-важни момента - участието в работническо-мениджърската приватизация и внасянето в доброволни пенсионни фондове. Тук се казаха много неща за тях, но искам да наблегна само на няколко момента. Ако си спомняте, когато се представяше Програмата за приватизацията на правителството имаше цифри, които сега ще припомня съвсем накратко. В България има над 4000 предприятия, които ще бъдат раздържавени, с общ капитал 620 млрд. лв., разбира се преди ревалоризацията. Но искам да ви припомня, че има около 2000 малки предприятия, които съдържат 11 на сто от всички държавни активи. От тези 2000 предприятия, 1200 предприятия имат дълготрайни материални активи под 10 млн. Към такива предприятия не може да очакваме, че ще бъде проявен интерес от чуждестранни инвеститори. Естествено е, че към тях основно ще проявят внимание и интерес хората, работещи в тях. Те могат да си ги закупят. Но тук ефектът е двоен и на това искам да обърна внимание. Ако, както по-рано, хората не можеха да използват тези бонове в тази приватизация, се получаваше следния ефект: работниците, участващи в тази приватизация, трябваше да сложат своите свежи пари за закупуване на предприятието. Сега те имат възможност това предприятие да бъде закупено с тези инвестиционни бонове, а свежите пари да бъдат вложени в самото предприятие, тъй като трябва да признаем, че един от основните недостатъци на този вид работническо-мениджърска приватизация е липсата на свободни оборотни средства. По този начин те се осигуряват, което е една много голяма възможност, която съм сигурен, че ще бъде използвана от хората. Съчетано с второто нещо, че човек спокойно може да се огледа и да види къде да вложи тези бонове, да проучи свободния пазар, съчетано с фондовата борса. Всичко това, този пакет от дейности, които може да извърши един човек, ще му позволи той наистина с най-голяма полза за самия себе си да използва тези инвестиционни бонове, да използва тази възможност. Вярно е, че първата вълна на масовата приватизация беше като едно училище и за хората, които я правеха, и за хората, които участваха в нея. Надявам се, че хората, които участваха в нея са направили своите изводи и втори път няма да правят прибързани решения.
Това е по проекта, който предлага Министерският съвет.
Законопроектът на господин Миков е много близък до действителността. Той предлага едно значително подобрение и една социална справедливост. Той добре го защити и аз няма да се спирам на него.
По законопроекта на господин Божинов мъчно мога да намеря думи да изразя и отношението си към него, и самото представяне в този приповдигнат стил, който беше направен тук. А и самият текст е пълен с популизъм и демагогия. Едно противоречи на друго. Аз мисля, че те все още не искат да спрат тази фабрика за илюзии. Най-естественият въпрос е защо това нещо не е направено в първия транш, първата вълна на масовата приватизация, тези 100 000 бона. Ами, просто защото не могат. И всички знаем, че не могат. Няма откъде да се вземат тези инвестиционни бонове. Аз знам един метод и ще го предложа на господин Божинов - не по 100 хиляди инвестиционни бона, а по 1 милион да получат, но първо върнете парите, които вие изхарчите по време на вашето управление. (Реплики от Демократичната левица.) Да, точно така, не викайте "Да". Тези хора са работили честно и почтено. Те получаваха смешни заплати за своя труд. Вие през това време управлявахте и разпиляхте 12 млрд. долара. Върнете ги. Това е трудът на хората. Ще ги върнете и тогава хората ще получат по 1 милион инвестиционни бона. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Не зная колко мои колеги в тази зала си спомнят какво стана в Русия и как бандитите с чували с бонове експроприираха всичко, построено за 75 години, станаха милиардери и изнесоха парите в чужбина. Не зная на колко колеги им е ясно, че масовата приватизация наистина няма да тури в джоба на българина, бухал 40 години в едно предприятие, никакви дивиденти в скоро време или в неговия нормален биологически живот.
Цинизъм е да твърдим, че народът е станал по-богат с масовата приватизация. Аз предложих ценни книжа с падеж за тези, които са бухали 40 години, да видят нещо черно на бяло в джоба си. Никой не обърна внимание.
И сега искам само да напомня на червени и на сини, че разграбването, което продължава осем години, наистина трябва да спре, тъй като рано или късно нашият смирен народец ще ви бъде съдник и той ще бъде доста по-гневен от миналия януари. Това ви гарантирам. И оттук ние, които служим на тези хора, трябва наистина да седнем и да вземем най-кардиналното, най-достойното и най-вече най-ползотворното решение в полза на негово величество избирателят, който е бухал тези 40 години, за да ги има тези предприятия.
В момента се готви един скандал в "Оптикоелектрон" в Панагюрище. Работещ завод, внимавайте, ще дойдем до него много скоро след няколко седмици. Пак по партийни причини, пак червени и сини, пак конфронтация, пак наши и ваши. Давам ви просто един сигнал, за да знаете, че има хора, които вече не ги касаят цветовете ви тук, не ги касаят вашите боричкания кой бил крив и кой бил прав, и вашите конфронтации. Нас ни касае какво можем да направим за тези хорица, които при студ и глад един ден ще ни съдят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за дуплика господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, извинете, аз не схванах точно къде е репликата на господин Ганчев, но едно нещо много ме подразни - паралелът с Русия, където всичко беше изнесено навън по време на раздържавяването. Искам само да напомня, че при нас беше изнесено преди приватизацията, а не след.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Давам си сметка, че причината и целта на промените, които сега се внасят в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в основата си е да се замени досега провежданата масова приватизация и техниките, с които се провеждаше, с един нов тип масова приватизация - чрез инвестиционни бонове - форма, която ще замени администрирането на този процес с един по-пазарен механизъм. И аз приветствам това.
Заедно с това искам да направя няколко бележки във връзка с предложените промени, както и за някои пропуски, които очаквах да видя в законопроекта, който е внесен сега за промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - пропуски, които бяха отчетени както от заместник министър-председателя и министър на промишлеността, така и от представител на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в лицето на Захари Желязков.
Първото нещо, което искам да споделя с вас: след като изчерпахме функциите на Агенцията за приватизация - имам предвид Агенцията за масова приватизация, и ще работим с приватизационни фондове, където тези функции са вменени на Комисията за ценните книжа и фондовите борси, защо я оставяме все още като структурен елемент в нашата държавна администрация? Каква е ползата от това? Според мене ползата е единствено на определени хора, партийно заслужили, да им създаваме работни места...
Съвсем нормално е този вид дейност, която се вписва във функционалния модел на Комисията за ценни книжа и фондови борси, да се извършва именно от тази институция и изчерпалата се вече Агенция за масова приватизация да бъде ликвидирана, както се надявам, че след време - след изчерпване на функциите си, ще бъде ликвидирана самата Агенция за приватизация.
Аз ви приканвам към един такъв начин на мислене. Нека да намалим администрацията с излишни структурни звена. Господин Тагарински нека да има това предвид и когато прави тази реформа, да заложи този елемент - ликвидиране на един вече изчерпал се орган в държавата.
Във връзка с промените бих искал да споделя, че в закона са заложени много подзаконови нормативни актове, които да решат редица проблеми и то чрез актове, изготвени от Министерския съвет. За съжаление, не са упоменати сроковете, в които Министерският съвет е задължен да изработи тези подзаконови нормативни актове. Аз мисля, че тази фриволност в поведението на Министерския съвет не е общественополезна. Ние, като законодатели, трябва да поставим ясен и точен срок, до който Министерският съвет трябва да е готов и да публикува тези подзаконови нормативни актове. В противен случай ще разчитаме пак на субективния фактор, на бюрократичния апарат, т. е. на чиновниците.
Накрая искам да говоря за пропуски, които намирам в този закон. Когато предложих да се даде по-точна и по-функционална форма на работническо-мениджърската приватизация, господин Божков подкрепи, че такава форма е необходима и ефективна, но господин Желязков стана и каза: не, ние ще го дадем, когато му дойде времето... Аз мисля, че му е дошло времето. Явно, че не е дошло и аз пледирам пред вас...
Дошло е времето, господа! Дошло е времето, когато ние, българите, трябва да се грижим за собствените си интереси. И ако искаме да направим ефективна нашата промишленост, ако искаме да направим ефективна нашата икономика, трябва да дадем шанс на тези, които години наред са я изграждали, на тези, които сега работят, да поемат съдбата в своите ръце и да си решат проблемите.
За съжаление, колективите сами не са в състояние да създадат този подем в икономиката. Затова аз и тогава, а и сега предлагам следното: към тези колективи с преференции за закупуването на предприятията да бъдат кооптирани звена, които имат отношение към развой, нови изделия и технологии, финансирането на предприятията и реализацията на готовата продукция. Обединените усилия както на работещите в предприятията, така и на тези звена, може би ще дадат онзи ефект, който ние очакваме за подем на нашата икономика и за увеличаване на нейния брутен вътрешен продукт.
Каква трябва да бъде причинната връзка за взаимоотношенията между предприятията и тези допълнителни елементи, които трябва да се кооптират при приватизирането на предприятията? Договорите. Всяко предприятие, което е имало сключен договор за развойна дейност, доказва, че то има отношение към даденото предприятие. Няма субективизъм, няма рушветчийство - явни и точни документи. На всяко предприятие или финансова институция, която е била ангажирана с финансирането на предприятието, вложила е капитали, в договорни отношения е с това предприятие, може да се разреши да участва в предприятието. Всяка външнотърговска организация, която е била ангажирана с договорни отношения за реализацията на продукцията на това предприятие, също съвсем официално и документално, е ангажирана с предприятието и доказва своята принадлежност към това предприятие.
Именно затова аз се обръщам и към господин Николов като председател на Комисията по икономическата политика. Аз отново ще дам това предложение и Ви моля, господин Николов, мислейки за развитието на нашата икономика, да подкрепим една такава позиция, за да можем действително да дадем шанс България да има средна класа, хората да се чувстват социализирани чрез участие в собствеността и да има подем в нашата икономика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По три въпроса искам да споделя с вас някои съображения.
През всичките години от 1993 г. досега аз съм бил привърженик, когато става дума за бонова приватизация, да се прилага един по-опростен модел, изхождайки от съображението, че в социално-икономическата сфера опростените модели имат по-голям шанс да работят ефективно. Затова и след много обсъждания навремето, още при първата подготовка и особено при стартирането на първата вълна на боновата приватизация, се отиде към модела на предоставяне на еднакво количество инвестиционни бонове на всички, имащи право.
Има място, разбира се, да се обсъжда и другият вариант, предлагащ едно диференцирано разпределяне, изхождайки от допълнителни критерии. Предполагам, че повечето народни представители през тези години са се сблъсквали с широкоразпространените настроения в това отношение и един от предложените законопроекти отчита тези настроения.

Фирмата, която предлага Министерският съвет, има своите предимства, има своите силни страни, има нещо, с което тя привлича. Това, че се разширява възможността за участие, образно казано, на всички гишета за приватизация, е положителен момент. Същевременно обаче - убеден съм - във времето до второто четене трябва сериозно да помислим тази схема да не доведе до твърде голяма неопределеност, да се получи някаква степен на размазване на тази практика на боновата приватизация, къде и в каква степен наистина ще бъдат конкурентни тези инвестиционни бонове, какво ще предлагаме на публичните търгове и т.н., и т.н. Ако всички ние с вас изхождаме и от съображението да обезопасим боновата приватизация и участниците в нея, да не допуснем ни най-малко възможността за далавери, за ощетяване на участниците, трябва да помислим и върху тази страна на въпроса.
Вторият въпрос, по който искам да споделя няколко съображения, е свързан с номинала на боновете, които се предоставят на участниците в боновата приватизация. От всякаква гледна точка е ясно, че увеличението, което се прави, е недостатъчно. Ако тръгнем от критерия каква обезценка през това време имаше място, ще стигнем до извода, че този номинал трябва да бъде по-голям. Ако тръгнем от един срещуположен критерий, свързан със съображенията да бъде ускорен процесът на приватизация, което е заложено в програмата на мнозинството, на правителството - аз не обсъждам въпроса колко е бърза приватизацията и каква трябва да бъде, но ако това е така и във всички отчети досега в страната и пред нашите международни партньори винаги се посочва като важен елемент на постигнатото досега - частта на раздържавена собственост чрез боновата приватизация, този критерий много по-енергично заставя да се отиде към увеличаване на номинала. И ако са верни - даже да ги приемем за приблизителни - сметките на Министерския съвет, че държавното имущество към момента е някъде около 18 трилиона лева, едно участие на около 3 млн. граждани при номинал от 1 млн., което е едно число някъде по средата на онова, за което пледира вариантът на диференцирано участие, и това, което предлага Министерският съвет, дава една допълнителна специфична покупателна способност, която осигурява около 15-16 на сто раздържавяване, една енергична стъпка в общия процес, при това стъпка, която всички ние уважаваме като такава, която води към създаване на корпоративна собственост, към привличане на гражданите в този процес на преструктуриране на собствеността. И като се има предвид, че проектът на Министерския съвет предлага две допълнителни възможности - първата, пенсионните фондове, получавайки този инструмент, удвояват спрямо номинала му възможността за участие в процеса на раздържавяване, същото важи и за схемата на работническо-мениджърската приватизация по чл. 25, тоест увеличавайки номинала, веднага давате един допълнителен стимул в постигане на по-висок темп за осъществяване на работническо-мениджърската приватизация, давате допълнителен инструмент в ръцете на колективите, увеличавате тяхната покупателна способност.
Както виждате, има един първи, има и втори, и трети ефект от такова едно решение. Откъдето и да тръгнете, не искам да ви губя времето, от каквито и критерии да оценявате едно такова предложение за увеличаване номинала на предоставените бонове, вие ще видите, че ефектите са само положителни. И аз ви моля сериозно да помислим, особено колегите в Икономическата комисия, за такова едно увеличение. Да не говорим за това, че то ще стимулира гражданите, ще ги накара по-сериозно да се отнесат този път и аз съм убеден, че това ще увеличи кръга на участниците. Разбира се, цената на количеството бонове малко може да бъде увеличена, но не много, тъй като не това преследваме ние - събирането на приходи, на постъпления от боновата приватизация. Но даже и да увеличим в някаква степен цената на тези бонове за получателя им, аз съм убеден, че ще има разширяване на кръга на участниците. Тоест ние ще постигнем и по тази линия един ефект, повече български граждани - активни участници в този процес.
Третият въпрос накратко - за чл. 25, ал. 4, в която миналия път числото "50 на сто" беше заменено с "20 на сто". Не искам да политизирам. Но ако дадем думата на доктор Тренчев, а той е един от създателите на СДС, вие може да му се сърдите на едно, но за две или за три неща не можете да го упреквате, тъй като вероятно той много повече от вас има грижата за неща, за които и вие смятате, че имате като първостепенна грижа. Но той, както и хиляди в страната тези дни като шеф на един от двата основни синдиката прави своята оценка, че при тези промени СДС допуска една от основните свои грешки през тези девет или десет месеца - именно в кадровата политика. Неговите думи са силни, но така справедливи, както през 1992 г. (Шум и възражения в блока на СДС.) Той заявява, че при тези смени на директорски места, а и в администрацията, както той се изразява, попадат и криминалисти, и престъпници, и кретени. Предупредих - думите са силни, приемете ги наполовина.
Когато се гледаше промяната на закона преди няколко месеца, аз ви обърнах внимание и в разговори с колеги от СДС установих, че в някаква степен и те споделят: ако искаме работническо-мениджърската приватизация да бъде такава, каквато е замислена, при това вие имате сега в ръцете си инструментите си за контрол чрез всички структури, които наблюдават пряко или косвено приватизацията, нека в тези колективи наистина да попадне основната част. Затова в закона беше предвидено 50 плюс 1. И това беше консултирано с хора, които в европейските страни са били консултанти по прилагане на системите на ЕСОП. Един вариант на прилагане на ЕСОП е нашата схема на работническо-мениджърска приватизация. Да се върнем към това число. Добре, нека да не бъде 50, нека да бъде 40, както подсказваха някои колеги, но наистина основната част от колектива да попадне в новото дружество. И ако наистина начело на това предприятие стои почтен човек, а не менте, неговите интереси ще бъдат в посоката, в която са интересите на колектива. Това е идеалният случай, в който тази схема работи и дава и икономически, и социални резултати, които преследват авторите при нейното създаване, а и ние с вас.
Защо трябва да се грижим тази форма на приватизация да бъде чиста. Аз съм дълбоко убеден - във всички състави на парламента е имало като преобладаващо убеждението, че между многото форми - оставям настрана чисто касовата приватизация, тя, ако я приемем в някаква степен на социална приватизация, най-много работи за икономиката, най-много, при условие, че не се допусне замърсяване и че интересите на ръководството и на колектива са били в една посока. Така се получава ефектът, който, образно казано, експертите на Запад наричат колективът "захапва езика си" и даже в трудни условия може да изкара предприятието на силни, конкурентни позиции, защото се усеща като ефективен собственик.
Това са няколкото съображения, които исках да споделя с вас. Убеден съм, че те преследват, смея да твърдя това, намеренията на вносителите да бъдат реализирани по начин, който наистина да направи така, че и да има темп в приватизацията, но особено важно е тя да бъде чиста, тя да бъде прозрачна и в максимално възможната степен да работи за икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За първа реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Може би не отговаря на нашия правилник аз в началото на своята реплика веднага да се съглася с казаното от господин Стоилов. Но аз правя реплика наистина, за да му обърна внимание, че ние даваме възможности, в значителна степен реализираме неговата идея за това не в ръцете на малко хора да бъде работническо-мениджърското дружество, когато казваме, че чрез своите инвестиционни бонове при участие в работническо-мениджърско дружество членовете на колектива ще увеличат своето участие. Значи за това ще служат тези инвестиционни бонове. Тогава директорът, ако има 1 милион инвестиционни бона и работниците имат по 1 милион, това е доста изравняващ механизъм на тяхното участие в работническо-мениджърските колективи.
Моля, обърнете внимание върху това, тъй като вероятно няма да има време в следващи изказвания върху това да бъде обърнато внимание. Но това е едно от големите достойнства на този механизъм на участие в работническо-мениджърските колективи чрез инвестиционните бонове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За втора реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Господин професорът, разбира се, има право да използва и да цитира думите на д-р Тренчев. Но добре познавайки хората, които бяха назначавани в 1992 г., хората, които бяха назначавани по време на вашето управление и участието им в приватизацията, както и хората, които се назначават сега, поне за моя регион мога категорично да ви кажа, че всички директори, които "Подкрепа" назначи през 1992 г., се оказаха абсолютни бандити и мошеници. ((Реплика от малцинството: "Така ли?") Така е, да. Така че най-малко д-р Тренчев има право сега да прави някаква оценка за качеството на хората, които се назначават.
Високите професионални критерии, които е поставило нашето управление пред ръководителите, ги задължава, между другото, да бъдат справедливи и почтени. И предприятията, които в момента се приватизират точно по тази схема на работническо-мениджърска приватизация, аз за моя регион поне мога да ви гарантирам, че се прави по абсолютно справедлив, почтен и открит начин. Три предприятия са в процедура на приватизация и в трите предприятия има равно участие на колективите, включително и на ръководния екип. Всички останали ... (Реплика от малцинството: "90 на сто".) Няма такива. Равен дял на работниците, ръководния екип и директора. И всички останали колективи, които досега бяха включени в някаква схема или бяха подали заявление, начело с вашите директори, процентът на директорите, който заемаха като дял от предприятието, варираше от 40 до 80 на сто. (Глас от малцинството: "90 на сто".) Ето, това не е справедливо.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: А в Дупница, колко бяха? - 97 на сто.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Затова когато изказвате някои обвинения, аз винаги желая те да бъдат подкрепени с конкретни факти. Благодаря ви за вниманието.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Колега, чети вестниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, вземам повод от Вашето изказване, за да изкажа моите възмущения от този тип изказвания по отношение на директорския корпус. Не вашето (обръща се към първите редове на малцинството), а на някои хора. Тези хора винаги са били потърпевши от смяната на политическата система. А ако забележите, тези хора изкарват брутния вътрешен продукт на страната. И така се получава, че в повечето случаи са потърпевши от тези политически промени. Но това е по отношение на пиететите и по отношение на съмнителната кадрова политика, която в някои случаи вие, уважаеми колеги отдясно, допускате да върши "Подкрепа".
Недейте да правим тук комбинации кой кого назначава, как назначава, по кое време е назначавал хора. Мисля, че трябва да излезем от тази политика.
Второто, което искам да кажа, е по отношение на работническо-мениджърската приватизация. Уважаеми колеги, абсолютно никакво значение няма дали ще бъдат 20, 30, 40 или 100 на сто. В тази обстановка, в която живеем, когато има безработица и страх в хората, един директор може да си направи дружеството и със 100 на сто от работниците. Не е това въпросът.
Аз в моето изказване по-широко ще наблегна върху това. Въпросът е кой финансира, кой е истинският приватизатор и какво е бъдещето на този тип предприятия след тяхната приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз не исках да политизирам изказването си и вие ще потвърдите, че е така. Но, започвам отзад напред. Господин Бойков, лидерът на вашата парламентарна група направи в близките седмици една оценка, че от около 3000 назначения, огромната част са именно на такава партийна основа. И той говори за една синя партийна олигархия. Аз не съм правил такива изявления. Александър Томов ги направи.
С други думи, в обществото има едно силно не усещане, а констатиране на тези факти. От едната страна е д-р Тренчев, от другата страна е Томов. И ние си правим своите изучавания и тези числа се потвърждават.
Не е случайно, че мои колеги от СДС още преди ваканцията, през месец юли виждаха опасността, именно в тази посока. И често сме разисквали тази тема. И безспорен факт е, че тук се крие голяма опасност. Тъй като икономиката плаща и косвено хората.
И господин Ляков говори за това къде какъв е назначен. Да, под слънцето всичко има. Някои неща от този род имаше и през двете години. Става дума за едно сравнение, за интензивността на този процес на партийно-политически назначения, които освен в другите посоки, много пречат и при приватизацията.
Господин Николов, Вие сте прав, че този инструмент сега може да бъде използван и по чл. 25. Но, продължавайки Вашата мисъл, аз ви предлагам да увеличим още тази специфична покупателна способност в ръцете на колективите, като увеличим номинала от 250 на 1 милион.
И аз мисля, че общо-взето успях да намеря аргументи и от позицията на процеса на приватизация, и във връзка с ревалоризирането на дълготрайните материални активи, и какво представлява сега един номинал от 1 милион. Толкова повече като се има предвид, че с този инструмент вие отивате на всички гишета за приватизация и там ще участвате при една пазарна цена. Не както беше на първата вълна, когато се работеше с оценката на активите от 1992 г. - 30 - 40 - 50 - 100 пъти по-ниска, отколкото е сегашната ефективна пазарна цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би с риск да повторя някои от тезите, които до момента се изказаха, ще си позволя да направя съвсем кратък обзор на това, което се предлага и от Министерския съвет, и от колегите от Парламентарната група на Демократичната левица.
Преди това обаче ми се иска да кажа няколко думи за това какво почувствахме като ефект от масовата приватизация досега. Като цяло всички добре знаем, че това е един опит, който до голяма степен припокри чехския опит в масовата приватизация. Основните недостатъци, които там се проявиха като следствие, предполагам, че и тук в такава остра степен ще се проявят. А те са следните:
- администриране на процеса от държавата. Администриране до такава степен, че в един момент като че ли на практика се правеха списъци на обречени предприятия, било такива, които не работят или такива, които след това започнаха да не работят;
- изкуствено разделяне на практика на масова и касова приватизация, което доведе и до липса на свеж паричен ресурс в продадените предприятия;
- липса на реална връзка между собствениците на акции и управлението на предприятията;
- съществени проблеми при поведението на приватизационните фондове в инвестиционния процес. Законовата база допускаше едновременно дейности като инвестиционно дружество и като холдинг по Търговския закон;
- съществуващите ограничения за инвестиционните дружества от отворен тип, забрана за получаване на кредити и инвестиране на свежи пари доведе до една пасивна тяхна роля на пазара и като ефект - една порочна практика, на която бяхме свидетели много дълго време и в резултат на която нашата икономика е именно в това състояние, в което я чувстваме всички на гърба си;
- лансиране на фирми на входа и на изхода на предприятията и продължаващо налагане на неизгодни сделки.
Искам да кажа няколко думи и за предложението на колегите от Парламентарната група на Демократичната левица. Преди всичко от основната идея, която се коментираше в Комисията по икономическата политика като че ли изкристализира най-големият проблем - това, че е много неясен инвестиционният ресурс. Господин Божинов пое ангажимент тук, пред нас да каже точни цифри или поне приблизително точни. Надявам се да го направи и едновременно с това съм сигурен, че ще му е доста трудно.
В крайна сметка тази идея довежда до две неща - отново липса на свежи инвестиции в предприятията и много голяма сложност на процеса, което води и до трудната му реализация. По мои груби изчисления инвестиционният ресурс, предложен така от колегите от Демократичната левица, е съизмерим с повече от половината от стойността на държавната собственост след ревалоризация.
Освен това, макар че бе отбелязано, аз ще си позволя да повторя, че тези предложения повтарят в основни линии предложенията на Министерския съвет.
По дълго дискутируемото предложение за повишаване на изискуемия процент на участие на работници и служители в работническо-мениджърските дружества от 20 на 40 на сто, аз считам, че това би създало огромни проблеми и то най-вече с вече регистрираните такива дружества, а не са малко. Нещо повече, възможността за конкуренцията между няколко работническо-мениджърски екипи би дало възможност в крайна сметка в тези предприятия наистина да се осигури възможност за вливане на свеж паричен ресурс.
По предложението на Министерския съвет - в предложения законопроект на практика е реализирана основната идея, която ние лансирахме в общественото пространство преди повече от 3 месеца - говоря за Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на СДС - държавата престава да бъде администратор; емитират се инвестиционни бонове, с които може да се участва само в приватизационни сделки на общо основание; масовата и касовата приватизация престават да бъдат отделени.
На практика с емитирането на този платежен ресурс около 5 до 10 на сто от държавната собственост след ревалоризация ще може да бъде приватизирана. Съществува и правна възможност да бъдат прехвърляни боновете и апортирани в дружества било то работническо-мениджърски или пък търговски дружества, които ще бъдат регистрирани като пенсионни фондове. Премахва се едно важно условие, което беше част от администрирането на предишния процес - премахват се сроковете за ползването на инвестиционните бонове и се дава пълна свобода за преценка и избор.
Дава се възможност и за увеличаване на покупателната способност на боновете в пропорция 1:2 за работническо-мениджърските дружества и пенсионните фондове, когато те участват в приватизацията.
Едно предложение, което отдавна също лансирахме в публичното пространство е отмяната на действието на Закона за приватизационните инвестиционни фондове като те се задължават в срок от 3 месеца да се пререгистрират като инвестиционни дружества от отворен тип или холдинги по Търговския закон. Това означава, че изкуствено създадените приватизационни агенти ще се приведат към стандартите в страните с пазарна икономика.
Засилва се и контролът върху произхода на средства в Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона, ограничават се средствата с криминален произход за участие в приватизацията.
И не на последно място - уеднаквяването на компенсаторните бонове от различни закони като платежно средство на практика ще даде възможност тези закони да бъдат изпълнени.
В заключение аз искам да кажа няколко думи за нещо друго - не пряко свързано с дебата в момента - за духа, който като че ли напоследък започва да се чувства и в Комисията по икономическата политика, а и в залата. Най-вероятно той е по традиция е свързан с това, което се коментира отдавна - предстоящият конгрес на БСП. Затова господин Божинов, към Вас и към Вашите колеги искам да кажа няколко други думи. Мисля, че предконгресните ви речи тук, в тази зала, няма да ви помогнат за това кой да стане лидер на БСП, както и цитатите от Тренчев, но в помощ би ви било това - да се помъчите да се включите в делегацията за Москва. Там консултациите биха помогнали на всеки един от вас, който би желал да стане лидер.
Аз ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет, ще подкрепя и законопроекта на господин Миков. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания и от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
За реплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаем господин председател, уважаеми господин Попов! Вашият анализ за масовата приватизация, разбира се, в крайната му оценка е правилен. Но ако сте влезли в начина на прилагане на самия процес и ако знаете какво стана в Чехия, ще видите, че и в Чехия той извърши своята дейност и в Чехия вече са приватизирани предприятията, а в България са приватизирани 18 на сто, от които 15 на сто с масовата приватизация. Три цяло и не знам какво си тук по оценката беше касово... Така че двустранно може да се гледа на този процес. Още повече, че той беше заложен така, че да не стане. Ако си спомняте закона, който се прие от предишното правителство - става въпрос за правителството на Жан Виденов - и цялата схема, по която се проведе, със силната му администрираност и корупция, с цялата невъзможност да се реализира процеса на приватизация на предприятие - знаете, че бяха заложени 34 на сто. Знаете, че беше заложен 6-месечен срок, в който нямаше право да се продават акции. Кой инвеститор можеше да дойде в България и да финансира предприятие, в което не се знае кой е собственикът.
Цялата тази схема, която беше заложена тук не беше на масова приватизация, а на нещо друго. Така че в крайната си оценка сте прав, че всичко това нещо трябва да се закрие. И аз поддържам новия начин, който се предлага, но трябва да си направим извод и от това, което стана, за да не повтаряме тези грешки занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От многото въпроси, които бяха поставени от досега изказалите се народни представители, смятам за най-важен и актуален въпроса, който беше поставен от господин Хаджийски - защо сега Демократичната левица предлага изменение на Закона за приватизацията, според който се предвижда за всяка година трудов стаж гражданите да получат право върху 100 хил. инвестиционни бона. Този въпрос е стар. Спомням си, че социалдемократите го лансираха като идея във Великото Народно събрание. Много и различни групи анализатори, изследователи, общественици и граждани лансират тази идея в различна форма и в различни моменти от нашата най-нова история.
Защо обаче сега ние предлагаме този закон и тази стара на пръв поглед идея? Защото точно сега правителството предлага компенсаторните механизми по действащите, влезлите в сила реституционни закони - приравняват се на инвестиционни бонове с право да участват в приватизационния процес. Ако е вярно, че онова, което е било национализирано, онова, което е било отнето, е оплодено от труда на българина и България от страна на дървеното рало стана страна с атомна енергетика, ако България от галошената фабрика на Бакиш, която с право ще се върне на собствениците, е България на високите химически технологии, ако България е страна на електрониката, това не е станало, уважаеми дами и господа, единствено с онова богатство, което е отнемано, национализирано, конфискувано и което е било основата, която признавам, че е оплодена, за да има България днешния си вид. Следователно няма човек, който може да опровергае факта, че през изминалите години средно и приблизително около 25 на сто от годишно създадения национален доход се е насочвал чрез инвестиции към фонда натрупване. Има ли някой, който да опровергае това? Наречете го както щете от идеологически позиции, но тази част от труда на българския народ е отивала, за да се създаде България такава, каквато днес я раздържавяваме.
И щом точно в този момент парламентът решава да възстанови справедливостта и правото на хората, на които е върната собствеността, ние подновяваме и смятаме, че е актуален въпросът за труда.
Този въпрос обаче има още едно измерение. И нека никой да не ми се сърди, ще смятам на глас. Отменихме параметрите на аграрната реформа от 1946 г., отменихме консенсуса, който беше, че има таван на собствеността върху земята. Сега има български граждани, има семейства, които ще получат 5 хил., 10, 12 до 17 хил. декара. Нека да смятаме на глас. Ако допуснем, че 5 хил. декара се връщат по средно 500 хил. лева пазарна цена, това означава, че определен човек ще получи 2500 млн. инвестиционни лева. И вие казвате на другия български гражданин, навършил 18 години, че той като вземе 250 хил. лева ще отиде да се конкурира с първия на пазара. Нека да е ясно на българските граждани за какво става дума и какъв е относителният дял на двата ресурса, които се емитират по тази схема. И обичаме да говорим за първия, за да ни харесат хората, а същността е, че целият механизъм, уважаеми дами и господа, на масовата приватизация се трансформира с цел да се създадат предпоставки за реституционния капитал.
Ще посоча и още един, социален момент. Тук уважаваният от мен народен представител Стефан Нешев говореше в петък в питането си до министъра на труда и социалните грижи за това как живеят пенсионерите и даде пример с пенсионер-инвалид първа група. Мрачен и тъжен, труден за слушане беше този анализ, според който този човек може да консумира на ден по 30 г сирене. Този човек, който се е трудил 25 години. И в същото време, не искам да конфронтирам, не искам да противопоставям, но не мога да премълча факта: "Биохим" е под наем в една сграда на "Батенберг" N 2. Тази сграда е била национализирана и сега е реституирана. Тя е ремонтирана, направени са стъклени тераси, цветни градини, мрамори. Днес собствениците на този имот получават, уважаеми дами и господа, 50 млн. лева на месец наем от тази сграда. За каква справедливост при разпределение на тежестите на реформата говорим ние с вас, когато се подписваме в различни варианти на споразумения за национално съгласие и обещаваме на българския народ, че ние ще се грижим да разпределим тежестта на прехода, че ние ще се опитаме да разпределим цената на прехода? Нали става дума за справедливост, уважаеми дами и господа, или става дума въобще за преход, или за какво? Оня, на когото му изчислихме по 30 г сирене без да смятаме транспорта и топлината му и то направено от депутат, който добре смята, защото е водил статистиката на България, и оня, който ще получава 50 млн. на месец от реституиран имот!
Ето защо сега, в този момент, и ако днес не ни стигне съвест и воля да подкрепим нашия законопроект, смея да твърда, че никога в скоро време и в близките години ние няма да можем да възвърнем тази справедливост.
Три въпроса ми зададе като вносител уважаемият господин Божков. Аз наистина смятам, че той е един от сериозните политици от мнозинството и технократ, но малко свикнаха нашите министри да говорят последни. Ето защо сега ще се възползвам от възможността да говоря след него. Той намери някаква вътрешна противоречивост в нашата позиция по чл. 25. Истината е следната: индивидуален автор на този текст е отсъстващият в момента от залата проф. Стефан Стоилов. Идеолози и колективни автори на този текст на работническо-мениджърската приватизация е мнозинството в предишния парламент. С ясното съзнание и воля ние регламентирахме принципите и механизма, по който работниците, когато желаят, ще се ползват от преференции. Те не са лоши преференции. Ако ние днес предлагаме изменение на чл. 25, различен текст от текста, предложен от правителството, това е само и единствено в случай, че се приеме нашата идея за 100 хил. инвестиционни бона на година. Само тогава един лев, внесен в дружество по чл. 25 при кандидатстване да се брои за един лев. В противен случай, ако вие не приемете нашата основна идея, която е свързана с този текст, ние ще подкрепим, разбира се, принципа две към едно, когато инвестиционните бонове отиват в пенсионни фондове или отиват в инвестиционни дружества по реда на чл. 25, ал. 3.
Но къде е нашата тревога? Кое беше основанието да дам пример на господин Божков, когато присъстваше? Ние бихме били доволни като последователни радетели на идеята за работническо-мениджърска приватизация, ако мнозинството има волята да запишем, че винаги, когато кандидатства колектив по работническо-мениджърската линия, той ще получи право да закупи предприятието си. Нашата тревога е не, че се дават преференции, не че се увеличават преференциите, а че господин Божков ще решава в кой случай работническо-мениджърският колектив ще се възползва от тези преференции и в кои други случай той няма да присъди това право на колектива. Тук е основанието ни за основната критика към законопроекта на Министерския съвет. Защото ако в принципите на масовата приватизация с решение на парламента се определяха предприятията и активите, които се слагат на пазара, тук няма такова нещо. Тук решава администрацията. Тя назначава мениджърите. Тя приема техните заявки. Тя избира кой от колективите. Тя решава целия въпрос: кой е адресът, на който отива собствеността в Република България. И това българският народ не може да не забележи, уважаеми дами и господа.
Първият въпрос на господин Божков беше за ресурса. Мога ли да сметна? Да, мога да сметна, уважаеми дами и господа. И всеки, който може да смята с по-мощна техника, може да пресметне. Пред мен е книгата на Националния осигурителен институт, наречена "Анализ на състоянието и тенденциите в разпределението на осигурените лица и пенсионерите по категории труд".

Какъвто искате срез на информация можете до получите - за броя пенсионери, за броя осигурени, за годините, в които са се пенсионирали, за годините, с които са осигурени по категории труд, и т.н., и т.н. Никакъв проблем няма в ресурсното осигуряване на варианта, който ние предлагаме. Проблемът е друг - че Министерският съвет, както казах в основното си изказване, и нито един от вас не е в състояние да каже какъв ресурс ще дойде в близките три години по линия на реституцията да кандидатства за приватизацията в България. И затова нашият принцип и нашата идея е нека да се срещнат тези два потока и третият, който е по 250 хиляди на всеки пълнолетен гражданин, нека да се срещнат на пазара според това, което правителството предлага на тезгяха на приватизацията, и да определят неговата цена. Този принцип вие не можетте да отречете и затова не можете да отклоните нашия законопроект, без да кажете на българския народ защо не искате да признаете неговия труд, когато признавате овеществената и национализирана част и създавате такива благоприятни възможности тя без конкуренция да се реализира пълноправно.
И знаете ли какво ще стане в края на краищата? Реституционният капитал ще получи собственост и после той ще стане продавачът на това, което днес продава държавата. Такъв ще бъде дългият и мъчителен път на разпределение на собствеността към истинските мениджъри и собственици. Но едни ще ядат през това време по 30 грама сирене, а другите ще се чудят какво да правят по 50 милиона лева наем на месец. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Аз не отричам позитивните неща, предложени от господин Божинов, но ме вбесява старата теза на БКП, че вие, светците, забравяте, че отрязахте главите на хората притежатели, цвета на нацията, умовете, които построиха тези фабрики, хората, които наистина създадоха тази техническа интелигенция тогава, хората, които наистина поставиха и изправиха на крака България от 1934-1935 г. до момента, в който вие я заграбихте, и сега изведнъж ще ми говорите за 50 милиона лева наем, че ви били много. Ами вие гледате в чинията на другия! Какво, ще ни връщате 200 години назад ли? Страната тръгна в посока на частната собственост. Създаде се национално споразумение за това. Откъде накъде ще ни връщате и ще гледате в чинията на другия? Член на политическия съвет Добри Калпазанов, фабриката за платове в Габрово, баща му работи до 1954 г., защото това, което е построил той, не желаеше да го остави да се разпадне. Само че като васал, само че като подозрителен тип, като врага на народа. Цвета на нацията! Откъде накъде ще ми държите тук менторски тон! Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за дуплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Ганчев, слушах с много голяма концентрация на вниманието аргументите, които Вие изложихте. Без да познавам фактите, за да възразя по същество на случая Калпазанов, ще ви помоля да се съгласите с мен, че в така посочените реституционни закони имаше и случаи, в които се отмениха влезли в сила присъди, включително за извършени престъпления, за неплатени данъци, за укрити данъци и недадени пред държавата декларации. Така че, дайте да преценяваме по-сериозно, да не търсим ефекта. Аз не възразявам по правото на тези хора, но никога няма да се откажа да се боря за правото на тези, които с труда си направиха България. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Иван Бойков за изказване.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има много голямо разминаване между това що е социално справедливо между нас и онова, което каза Георги Божинов. Между нас като социалдемократи и това, което каза Георги Божинов. И това е голямо разминаване - да се даде на всички поравно или да се даде възможност на хората с труда си да получат възможности в живота да забогатеят. Онова, което каза Георги Божинов, ние сме го гледали.
Освен това искам на уважаемия господин Божинов, с извинение, че сега вземам думата, да му кажа, че работническо-мениджърската приватизация може някой да я е записал, но въпросът е кой как ще я осъществи и кога се осъществява този процес.
И сега на темата. Може би това е законът с най-много изменения и допълнения, който ние гледаме, и това е нормален процес, тъй като никой не е правил в света приватизация, а национализация са правили много. И това е процес, който е динамичен, тече и има необходимите корекции. Колкото повече го поправяме според мен, толкова по-добре ще бъде. Защото ние ще се съборазяваме с това, което става в живота. А в живота нещата се променят.
Извън редакционните поправки, които са нормални, в закона има три групи важни въпроси, върху които аз ще се спра.
Първата група е за така наречената работническо-мениджърска приватизация. Чуха се доста изказвания. Уважаеми колеги, аз ще се повторя. Няма никакво значение дали ще бъдат 20, 30, 40, 60 или 100 на сто работници в колектива с мениджъра заедно. Това се постига. Въпросът е кой плаща, кой ползва преференциите и в края на краищата има ли полза от този тип дейност в сегашната ситуация, както е поставена. Получават ли реална собственост работниците и мениджърите? И тук беше нашата критика към управляващото мнозинство и по-скоро към правителството по отношение на смяната на мениджърите, по отношение на рецидиви в този процес. И тези рецидиви са ясни на обществото. Аз няма да вляза в примери, не е тук мястото. Въпросът е друг, въпросът е на подход - дали ние ще решим, че трябва да се приватизира на всяка цена бързо и по тази причина ще разрешим точно по този начин ли ще тече приватизацията, както е сега в момента, няма да излизат наяве хората, които финансират колективите. Защото, съгласете се, че един колектив при сегашното състояние на банковата система, при сегашното състояние на финансите в страната много трудно ще намери свободни средства, с които да изкупи дори и 10 на сто от дела на това предприятие. Значи тук стои въпросът и аз на второ четене ще внеса моето предложение дали тези хора, които финансират, трябва да влязат в този работническо-мениджърски колектив по някакъв начин или не трябва да влязат. Такова предложение имах миналата година, ако си спомняте, когато внесохме поредното изменение на закона. Тогава господин Божков каза, че е много революционно и той не е готов за това. Аз ще предложа на колегите от Икономическата комисия сериозна дискусия по този въпрос.
Второто, което искам да кажа, е, че се натрупват необосновано много преференции върху този тип приватизация. Всички можем да разсъждаваме защо се получи така, но аз ще предложа също ограничение тези 10 на сто, които се плащат в колективите, да не се плащат с инвестиционни бонове, тъй като тази възможност е предвидена вътре и аз я адмирирам.
Третото, което се получи в работническо-мениджърската приватизация. Приватизират се обекти, които имат сериозна касова стойност. Явяват се инвеститори. Явява се инвеститор отвън, има такива случаи, господин Николов, това е "Родина", да кажем, това е "Ривиера" и много други примери мога да ви дам, в които се явява чужд инвеститор и дава хипотетичната сума от 7 милиона долара. Явява се работническо-мениджърският колектив и казва: аз давам 10 милиона. Дават ги, но с каква отговорност ги дават, господин Николов? Искам от този пример да изведа общия случай, че Агенцията по приватизация като страна по договора като че ли няма никакви ангажименти за следдоговорния период. Поне така е поставено в момената. Защото 10 процента се плащат лесно. А после, в 10-те години, които ние гласувахме, какво става? Какви са възможностите на агенцията да развали договор? Има ли такъв случай, получава ли се някакъв контрол? В момента - не. Ние трябва да предвидим възможност да се развалят този тип договори.
Това, което предлагат в момента неофициално и което се дискутира по вестниците за някаква редукция в зависмост от това 10-годишно разплащане, както и един коефициент, с който ще се намали сумата, която предлагат, също не е решение. Това е някаква база. Ние трябва да освободим Агенцията по приватизацията от някои догми, които съществуват там по отношение на брой запазени работни места, по отношение на необходими инвестиции и да ги извадим от състоянието на търговец, а да ги направим орган, който води политика на приватизацията, така че това предприятие след като се приватизира, да работи. Защото процесът на приватизацията, винаги съм го казвал, не свършва с продаване на предприятието, а започва тогава и ако искаме да имаме някаква индустрия по-нататък, някаква работеща система на предприятия и индустриална политика, ние именно по тази схема чрез приватизация трябва да я защитаваме. За съжаление, вече за трети път говоря по този въпрос, няма яснота от правителството какво ще направи, след като приватизира предприятието. Има една програма, с господин Николов сме говорили, за металургията и това е.
Тук има голям възел от въпроси по отношение на работническо-мениджърската приватизация. Затова за мен не е важно, още един път казвам, колко хора ще участват в работническо-мениджърския колектив, макар че когато спорихме предишния път, като приемахме закона, беше казано, че ще има конкуренция. Ако може някой да ни каже на колко места са се явили на конкурс конкурентни работнически колективи, аз ще бъда доволен. Мисля, че няма такъв случай, не съществува такъв случай.

Аз ще разгледам закона по-общо. Сега е възможността извън това, което предлага Министерският съвет, да предложим и някои други поправки. Не ми е ясно какво ще бъде мястото на Центъра за масова приватизация в момента. Ако този център ще направи само търгове, а така се оформя, и ще създаде някакъв брой нормативни документи, аз просто не виждам мястото на този Център за масова приватизация. Според мен това е работа или на агенцията, или на комисията, даже и на двете. Едната, като орган, който ще прави търговете и втората - като контрол. Мисля, че сериозно трябва да се замислим върху този въпрос - за мястото на този Център за масова приватизация.
Има един голям въпрос, който мислех да поставя накрая, по който имахме дискусия с колегите Миков и Рафаилов, и по който имаме съгласие. Това са нашите роля и място за изключване на недобросъвестни кредитополучатели в системата на приватизация. Това е нов момент, който възникна след приемане на закона. Ние се ангажираме, тъй като материята е сложна, на второ четене да внесем такива текстове в закона, с които да изключим възможността на фирми и лица по този списък да участват в процеса на приватизация.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Трябва да внимавате.
ИВАН БОЙКОВ: Точно така е, господин Димитров. Ще внимаваме. Затова в момента не казвам как ще стане. Обмисляме го. Но трябва да се изключат тези хора, да се създаде обществена нетърпимост към тях. Ние не трябва да допускаме с откраднати пари да се получава собственост. Това е деликатен въпрос, наистина, но мисля, че ще намерим необходимата форма, тъй като има общо съгласие между всички политически сили в момента.
Третият въпрос е по отношение на така наречената масова приватизация. Тази дума аз не я обичам. Това няма да бъде масова приватизация.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Тя свърши вече.
ИВАН БОЙКОВ: Масовата приватизация свършва с последния параграф на този закон - закриването на приватизационните фондове и преобразуването им в холдинги, което между другото приветствам.
Това ще бъде приватизация с инвестиционни бонове и много правилно са намерени начините, по които трябва да става това. По принцип това са търговете, в които може да се участва чрез инвестиционен посредник; това са дружествата по чл. 25. Но, както е записано в текста на закона, излиза така, че те могат да събират бонове - тук трябва да има корекция. Аз изрично попитах в комисията. Там хората могат да участват само със своите си бонове, а не с инвестиционни бонове, както е записано. Иначе ще станат скрити приватизационни фондове.
Третото, което се предвижда, това са пенсионните фондове. Ние знаем, че в света или поне колегите, които се занимават по-отблизо с икономика знаят, че това са най-големите инвеститори. Те са много по-мощни от банките. Там има свободен капитал. Но тук ме притеснява факта, че в закона го няма и още не се дискутира. Хубаво е да се предвиди тази възможност в настоящия закон. Но трябва да се работи много бързо, така че в момента, в който се емитират инвестиционните бонове, да имаме готов, влязъл в действие Закон за доброволното пенсионно осигуряване за тези фондове, за да може да се даде равен старт. Знаем какво се получи преди с масовата приватизация в някои случаи.
Няколко думи по двата законопроекта. Изцяло подкрепям законопроекта на колегата Миков. Той е съобразен с реалностите и аз мисля, че се прие по принцип и в комисията, и ще намери своето място в този закон.
Няколко думи по това, което предложи господин Божинов. Считам, че начинът, по който е предложен в момента, няма да донесе нищо на хората, на които ще се начисляват по 100 хил. бона за трудов стаж. Моята проста сметка показа, че в България има около 2 млн. и 500 хил. пенсионери - по 100 хил., по 28 години трудов стаж - не искам да ви казвам цифрата колко излиза. Това са само пенсионери. Вземете и работещите в момента, и децата, и вижте каква сума се получава, уважаеми колеги. Имаме един обем, който трябва да разпределим. Дали срещу тоя обем от другата страна - собственост, ще сложим трилиони, хиляди трилиони и милиони трилиони, все тая. От тази страна няма да се променят нещата. Трябва да се генерира инфлация, да се направи стойността на тия обекти, равна на тези милиони и трилиони от тая страна и пак ще се получи същото.
По начина, който предлага колегата Божинов да се емитира този тип бонове, хората ще получат едни хартии и е илюзия, че са получили нещо. Това не е социално справедливо. Социално справедливо е да могат по тази процедура, която е предвидена в закона, да получат възможността да спечелят пари, а не да се раздават пари. Тук е голямата разлика между този тип разсъждения и това, което се предлага в закона и така наречената социална справедливост, както се третира у тях. Не трябва да се спекулира в тази тежка ситуация, в която се намират нашите съграждани, с такъв тип изказване. Това генерира само напрежение и нищо друго. От това няма никаква полза. Никаква пряка икономическа полза за всеки човек няма и аз го заявявам от тази трибуна.
Аз ви предлагам да приемем законопроекта на господин Миков и този на Министерския съвет. Аз ще ги подкрепя. Нашата парламентарна група ще подкрепи тези законопроекти, но имаме огромно количество работа между първо и второ четене, за да може голяма част от тези предложения да намерят своето място в окончателния вид на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за реплика господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, репликирам господин Бойков, тъй като на два пъти - в една негова реплика и сега, в изказването си, постави въпроса, че няма никаква разлика и въобще не е пречка да бъдат 20, 40 или 60 на сто на работническо-мениджърската приватизация.
При един процес на структурна реформа, при един процес на раздържавяване на собствеността, считам, че процентът не би трябвало да бъде по-малък от 50 плюс 1, тъй като обикновената аритметика показва, че могат да се явят пет колектива, които да са в участие в конкурса за работническо-мениджърска приватизация.
Репликата ми е - какви ще бъдат тогава критериите, по които ще се определи на кого да бъде решен въпросът по работническо-мениджърската приватизация и това няма ли да създаде възможности в едно търговско дружество, в едно предприятие, хората вместо да се занимават с укрепване на дружеството и с неговото преструктуриране, да се занимават с процеси, които явно няма да доведат до добър край?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата за втора реплика господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бойков, аз няма да отправя типична реплика, тъй като с удоволствие констатирам, че голяма част от това, което Вие казахте, съвпада и с моите виждания за това как трябва да изглежда Законът за приватизация. Можем с удоволствие да седнем и да поработим по текстовете за второ четене.
Категорично не мога да се съглася с изказаната от Вас теза, че едва ли не в случаите на работническо-мениджърска приватизация, след плащането на първата вноска от 10 на сто никой вече не следи какво става там, вътре, със сделката и едва ли не с плащането на тази вноска сделката приключва. Това изобщо не е така.
Вие знаете много добре, че не само Агенцията по приватизация, а и всички органи по чл. 3 имат специализирани звена по следприватизационен контрол, на които в края на краищата това им е работата - да гледат как се изпълняват условията, включително и графиците за разсрочено плащане.
Освен това би трябвало да знаете, че в действащия Закон за приватизация има специален текст, ако се не лъжа това е ал. 4 на чл. 25, в която се казва, че в случаите на разсрочено плащане по чл. 25, ал. 3 задължително се обезпечава неизплатената част от цената. В предишния вариант на текста беше, бе в тези случаи се учредява законна ипотека, а след това по предложение на органите по чл. 3 се прие, че може да се практикува не само ипотека, а и всички други обезпечителни способи. В момента най-вече се практикува залог върху закупените дялове или акции. И дори тук се получава едно противоречие, на което хората, които разбират от приватизация, обръщат внимание, че в случаите, когато органът по чл. 3 тръгне да реализира своето обезпечение, той вече го реализира по общия ред и излиза извън Закона за приватизация.
И можем действително да помислим за този текст на второ четене дали да остане в сегашния си вид или да отидем на класическия вариант - разваляне на сделката.
С интерес приемам вашата идея да помислим за мястото на Центъра за масова приватизация. Според мен категорично неговото място не може да бъде в Комисията по ценните книжа, тъй като тя не действа нито като емитент, нито като агент по продажбата на ценни книжа. Центърът за масова приватизация действа като една своеобразна изключителна борса и дали трябва да остане самостоятелно звено или да бъде някъде другаде, би трябвало наистина сериозно да се помисли.
В кръга на шегата обръщам внимание, че той може би вече не трябва да се казва "Център за масова приватизация", след като неколкократно категорично заявихме, че повече масова приватизация, подобна на тази от първата вълна, няма да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
За трета реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Божков, репликата ми е във връзка с Вашия основен аргумент, че съображенията в законопроекта на господин Божинов са несъстоятелни и популистки. Въпросът е в това, че с тези промени в режима на масовата приватизация фактически хората с право да реституират труда си в собственост силно влошават своите възможности да получат реално такава реституция.
Господин Божков, който за съжаление не уважи тази дискусия с присъствието си, обоснова смисъла на закона, философията с това, че всеки получава едва ли не равен шанс оттук нататък да участва, че всички ще участват в това дело. Но както изтъкна и господин Божинов, това далеч не е така на практика. Хората с право на реституция, въз основа на собственост в миналото, получават колосално предимство.
Нещо повече. Тези централизирани публични търгове, за които се говори, предвиждат участие и в лева. Представете си хората с тези 250 хил. лв. инвестиционни бона на каква основа ще се конкурират на тези търгове с хора, които разполагат с милиони и милиарди!
Неговият основен аргумент беше да се създаде сравним по икономическа мощ поток, както той се изрази, който наистина вече да се наддава за едни или други активи на реално пазарна равнопоставена основа.
И тук още един момент заслужава внимание, което беше засегнато и в изказването на господин Попов и други, Вие се съгласихте с него в една от Вашите предходни реплики. Досегашната система за масова приватизация наистина създава един привилегирован затворен пазар за активи, но забележете, не от фалирали или фалиращи предприятия, а от предприятия с изключително висока печелившост. По най-общи сметки става дума за активи от около 3 млрд. долара, до които имаха достъп, привилегирован, 3 млн. граждани и много от тези хора получиха реален дял от печеливши предприятия, които са едни от най-атрактивните и за чуждестранните инвеститори.
Вие сте прав, че имаше проблем с ефективното управление, с изясняването на собствеността и оттам тези неясноти създадоха сериозни проблеми, но ако ние бяхме адресирали тези въпроси, а не да зачеркнем самата система, която беше несравнимо по-справедлива за хората с право на реституция на труда си, то тогава ние наистина щяхме да се занимаваме реално с това, което трябва да се поправи.
Ето защо за разлика от вас аз няма да подкрепя законопроекта на Министерския съвет. Смятам го за несправедлив, за много силно ощетяващ всички онези, които реално през тези години са влагали труда си и, както каза господин Божинов, от този труд 20 на сто е бил реинвестиран. Това ми е репликата.
Само едно предложение: да се замислим всички, ако тази схема, която предлага господин Божинов, и ни е прекалено сложна, нека да видим дали да останат 250 хил. тези инвестиционни бонове или да са 500 хил. или да са 1 млн. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
За дуплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Аз казах, че този закон е най-често поправяният и той подлежи на поправки и в бъдеще. Така че, ако се вкара разумна система и схема, по която може да се получи такъв тип работеща схема, разбира се, че може да го обсъждаме и да се внесе закон. Но в момента твърдя, че това, което е внесено от господин Божинов, няма да работи, то ще забави нещата напред в годините.
Освен това аз лично смятам, че социално справедливо е да се направи да работи икономиката, да плаща данъци и оттам да се плащат пенсии, а не е социално справедливо да се раздава нещо, което няма да работи и което няма да генерира работеща собственост.
И да се върна обратно на това, което каза господин Желязков.
Господин Желязков, аз знам, че има контрол. Въпросът е има ли след този контрол действие. Има ли възможност Агенцията по приватизация да върши някакви действия? Аз не съм чул досега да има такъв тип действия. Напротив, виждаме във веригата на договаряне, че има несъответствие и това се признава от шефа на Агенцията по приватизация, вижда се от някои сделки, например с "Девня-цимент" и т. н. За това говоря аз, не че няма контрол. Въпросът е, че след контрола трябва да има действие и то трябва да има строги действия. Какъв път ще избере агенцията - да разваля сделката ли, да влиза в нова процедура по приватизация ли?
Вие много добре знаете, че се получава в момента така, че стои анонимен или явен собственик, т. е. кредитодател за този работническо-мениджърски колектив, който му дава пари под условие и вие по закон сте длъжни, след като се внесат 10-те на сто, не вие, извинявайте, Агенцията по приватизацията да джироса акциите, т. е. колективът става собственик и оттам нататък вече може да ги залага и т. н. Въпросът е обаче, че договорът, който се сключва между този, който дава кредита, и работническо-мениджърския колектив, измества сделката, измества титуляра. За това говоря аз, този процес трябва да овладеем. Или ще изкараме наяве този, който дава кредитите в тази система, или ще му попречим да става собственик, нали за прозрачност говорим.
За това ми беше мисълта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков. До почивката остават 5 минути, а следващият оратор е господин Венцеслав Димитров и вероятно няма да му стигнат, затова ще дам почивка. Но преди това две съобщения само.
Парламентарната група за приятелство с Украйна ще проведе среща с посланика на Украйна в България господин Воробьов от 11 ч. в зала "Изток".
В пленарната зала по време на почивката Групата за приятелство България - Холандия, ще проведе заседание.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
До момента СДС е използвал 21 минути, Парламентарната група на Демократичната левица - 29 минути, Евролевицата - 24 минути и независимите - 3 минути. Останалите парламентарни групи не са използвали от времето си.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Макар че от колегите няма много, хубаво беше поне господин Захари Желязков, който ще става шеф на агенцията, да бъде тук. Хубаво беше господин Николов да влезе - виждам го, че влиза, господин Йордан Цонев. Аз съжалявам все пак, че министри не присъстват, че не присъстват хора, които се занимават с процеса на приватизация, които на практика ще изпълняват това, което предстои ние да решим. А това, което ние решим, е изключително важно за бъдещия процес на приватизацията, защото по общо мнение приватизацията засега, независимо от правителство, независимо от хора, куца и не върви.
Преди малко нашата парламентарна група приключи срещата си с мисията на фонда. За съжаление, и тяхната констатация е такава. Не са особено ласкави и за темповете, с които правителството върши приватизацията.
Така че, колеги, резонно е да се опитаме да променим Закона за приватизацията, макар че не е хубаво, че го променяме толкова често. Аз си направих труда и проверих промените, които сме направили в закона в течение на това непродължително време от май месец 1992 г., когато приехме първия му вариант. Тази промяна, която в момента дебатираме, е 15-ата поред. Е, кажете ми кой нормален чужд инвеститор - хайде, ние българите сме свикнали с всичко, ние сме свикнали законите да ни ги сменят всеки ден със задна дата, но кой нормален чуждестранен инвеститор ще дойде в една страна, в която Законът за приватизацията се сменя средно по три пъти годишно? Естествено, няма да дойде. И като се прибави корупцията, като се прибавят подкупите, като се прибави тромавата държавна администрация, като се прибавят и другите нерешени проблеми, за които сигурно и ние като законодатели имаме вина, се вижда защо не идват чуждестранни инвеститори и защо ние преливаме от пусто в празно и се мъчим да правим приватизация, след като няма средства за това.
Това общо взето прави страната, заедно с данъчните закони и някои други, страната с определено най-лошия инвестиционен климат в страните от Централна и Източна Европа. А това са страните, с които ние се състезаваме за чужди инвестиции, за фондове, за програми и така нататък. И после се чудим защо нещата не вървят. Някои ще кажат: правим революция. Обаче имайте предвид, че в Куба революцията продължава 50 години вече и виждаме какви са плачевните резултати. Затова господа революционерите от мнозинството да забравят думата революция и да седнат на задника си и да работят и да не се опитват да прекрояват всичко, все едно че животът започва от тях.
Недейте ги оправдава, господа, помогнете им да работят. Защото цяла България има интерес не друг, а точно парламентарното мнозинство да работи и то да работи така, както трябва. И ако работи както трябва, и ние ще го подкрепяме.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС, от място): И с "Мултигруп" ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И с "Мултигруп", и с Българо-руската банка, и с всички други. Щом ви пречи "Мултигруп" ... толкова ви пречи.
Пречи на чуждестранните инвеститори! Пречи на господин ... Щом ме питате, господин Зеленогорски, пречи на "Хардланд инвест", за да вземе целия бизнес. И това е проблемът на госпожа Елена Костова да си напълни гушата. Това е проблемът. Защото ме подкачате, извинявайте за отстъплението.
Продължавам със закона. Забравете това, което казах. То беше провокирано.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Провокирано от гузна съвест!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: От каква гузна съвест?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да преустановите диалога.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Направете ми реплика и кажете за какво ми е гузна съвестта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това вземете думата и му направете реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук в продължение на осем години в четири парламента аз защитавам частния бизнес. Най-различни революционери комунисти и други, които пак по своята същност са си комунисти, с болшевишко мислене, смятат, че животът започва от тях и започват да се борят не с друг, а с частния бизнес. Който иска да каже, че са престъпници, щом са престъпници, да ги вкара където им е мястото. Но за това има съдебна система и така нататък. Ние тук правиме закони. Имаше едно правителство, което направи закон против "Мултигруп". Знаете, че Конституционният съд с пълно единодушие го отмени. И аз се радвам, че съм бил против този закон. Оттук нататък аз не съм говорил нищо от парламентарната трибуна точно в тяхна полза, а в полза на всеки един вид бизнес. И ви призовавам и вас да подкрепите бизнеса, защото държавата сама вече никакви инвестиции не може да направи. Единствената ми надежда - и това беше констатацията в разговорите с фонда, е да дадем свобода на пазарната икономика и на частния бизнес, да станем наистина една стабилна страна и да се инвестира и вън, и да се мобилизира и вътрешния резурс, а не да се плаши този или онзи с война. Защото, господа, война може да обяви само президентът и парламентът. Нито един министър сам няма право да обявява война. И това му го кажете на важия министър.
Минаваме към Закона за приватизацията.
РЕПЛИКА ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ЗАЛАТА: Кажете чии са парите на "Мултигруп"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господине, защо не станете да се изкажете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да престанат обажданията от залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо ми пречите да говоря по закона? Нали искаме да ви помогнем на вас да направите по-добър закон? Не Ви познавам Вас, господине, извинявам се. Ако бяхте добър специалист, щях да Ви сваля шапка. Но не Ви познавам като такъв, а и народът не Ви познава, за съжаление. И галерията е празна, защото не се пускат хора, за да се види кой как работи в този парламент. Защото Вашият председател на парламента го е страх.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, преминете най-после към темата, ако не искате да Ви отнема думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Куртев, няколко пъти се опитвам да премина към темата, но хората от Вашата парламентарна група непрекъснато ме провокират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако продъжат и те по този начин, ще отстраня и тези, които Ви пречат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Преминавам, разбира се. Колеги! Много е важно да поправим така Закона за приватизацията, че той да стане веднъж завинаги работещ закон. Последните съществени промени бяха направени от комунистическото-социалистическо правителство на Жан Виденов с техните, знаете какви, експерти - Димитър Костов, Румен Гечев и така нататък. И аз се изненадвам защо в предложенията на правителството не са засегнати най-важните техни поразии в закона? Защо вие с лека ръка се съгласявате с онова, което направиха те? Нима одобрявате това, което направиха - разпределението по чл. 6, става дума. Категорично съм против, защото съм участвал в създаването на първия вариант на закона и знам, какъв беше смисълът на разпределението на приходите от приватизация. Това, че те ги разпределиха по един комунистически образец, не значи, че и СДС, пък и ние, трябва да се съгласяваме сега. И сега е моментът, точно когато дебатираме този закон, да оправим тези поразии, които те направиха. Иначе се получава същото. Те направят - вие нищо не правите, както и с данъчните закони.
Аз говорих с фонда сега. Фондът не настоява тези промени, които направи комунистическото правителство, непременно да останат.
За какво става дума? Става дума за разпределение на приходите от приватизацията, които аз смятах още тогава, и сега продължавам да смятам, че трябва да отидат по две главни направления - за социалните фондове. Това е изключително важно - за пенсионния фонд, за здравния фонд, който предстои да бъде създаден. Много е важно, че това някак си непрекъснато се свива и сега са останали 20 на сто за обществените фондове. Нека така ги разбираме - пенсионен и здравен фонд - 20 на сто, вместо да са, да кажем, 80 на сто или 70 на сто. Преди нямаше експлицитно разпределение между двата фонда, но нека да им дадем по-голяма възможност тези фондове да взимат приходи от приватизация. Вместо господин Муравей Радев да ходи оттатък океана и да търси пари - не че не трябва да търси пари, трябва да търси, но нека да видим ние самите от нашето богатство дали не можем да отделим нещо за здравния фонд, д-р Игнатов. Защото здравният фонд не може да започне да функционира, без да има някаква странична помощ. Само от тези вноски, които ние ще плащаме, няма да може. Затова дайте част от приходите от приватизацията да ги насочим и към пенсионния, и към здравния фонд.
И аз бих се съгласил за обезщетяване на бивши собственици - и това беше предвидено така в първия вариант на закона, нека и това да остане. И по новия закон, знаете, има стари собственици да се обезщетяват, но най-вече чрез новия закон - земи и така нататък, които не могат да бъдат върнати, нека да бъдат обезщетявани хората по този начин. Но да се дават, примерно от ДФРР 33 на сто, за какво бяха тези 33 на сто в ДФРР? Да покриват стари бакии или да покриват загубите на предприятията? Нали това нещо би трябвало да го забравим. Дайте да го насочим към смислени неща. Да давате пари на ДФРР, е все едно да изливате вода в пустинята. Отива и нищо не става. Наистина.
Затова аз ви предлагам да променим и да сложим нов вариант на чл. 6 - да отиват средствата преди всичко за пенсиония фонд, за здравния фонд и за обезщетяване на бивши собственици. И тук да приключим. Е, може 2 - 3 на сто, дето се казва, за култура и за нещо друго да се датат, за фонд "Тютюн", за фонд "Земеделие", макар че ще търсим друго решаване, а не само за сметка на приходи от приватизацията. Знаем, че приходите от приватизацията в последните няколко години бяха като една пожарна, която се намесва - тя трябваше да покрива най-различни дупки.
Нека да погледнем дългосрочно и да видим как тези приходи ще ни помогнат да покрием основните дефицити на досегашното развитие и да се попълнят по някакъв начин.
Другият сериозен въпрос, на който искам да обърна внимание, това е проблемът с така наречената "масова приватизация". Между другото на тези, които не знаят, ще им кажа, че в първоначалния вариант на закона, когато СДС имаше мнозинство, не присъстваше такова чудо - масова приватизация, въпреки че много хора ни натискаха, включително и отвън и ни казваха: вижте с Чехия какво стана! Е, сега видяхте ли в Чехия какво стана? Успешна ли е масовата приватизация?
Няма една страна, в която масовата приватизация да е успяла, т.е. да помогне да се достигне целта на приватизацията, да се смени собственикът не само, но и предприятията да се осигурят с инвестиции така, че да станат жизнеспособни, да станат конкурентоспособни, да могат да произвеждат, да могат да изнасят.
Масовата приватизация не осигурява приток на свежи пари, приток на нови технологии. И не само това, напротив, нещо много повече: масовата приватизация пречи на притока на свежи пари, на реални инвестиции, на чужди инвестиции, на нови технологии и т.н.
Ще кажете: да, масовата приватизация помага нещо, разпределя се собственост. Но какъв е нашият опит? Онзи ден в Комисията по икономическата политика попитах: имате ли положителен опит от масовата приватизация? Отговорът съвсем не беше положителен, съвсем не беше утвърдителен. Даже напротив, там, където има масова приватизация, там са създадени проблеми.
Дори нещо друго, масовата приватизация създава една специфична прослойка от хора, които живеят въз основа на нея. Хайде, да не говорим за държавните агенции. Естествено, ако питате шефа на Агенцията за масова приватизация, той ще ви каже: това е много хубаво, това, това, това. Ясно е, защото това му е работата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не агенция, а Център за приватизация.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, център. Обаче, господин Димитров, тези хора, които яхнаха приватизационните фондове, образувани благодарение на масовата приватизация, откъде се препитават според Вас?
Препитават се, първо, от парите на хората, които бяха излъгани да ги вложат в масовата приватизация, и второ, от държавната собственост, която беше прехвърлена там. Те не са създали нищо ново. Не са инвестирали някакви нови пари. Само преливат от един джоб в друг. Е, кажете вие, трябва ли да поддържаме тази тенденция? Хайде, аз разбирам преди 3-4 години, когато се заговори за нея, когато се смяташе, че в Чехия долу-горе има позитивен опит. Сега виждаме обаче, че това не е позитивен опит, а той е негативен опит, с отрицателна черта. Добре, трябва ли пак да продължаваме да раздаваме ваучери? Някой казва: не! Да, не, обаче в закона пише, че да, т.е. ще раздаваме ваучери на стойност не 25 000, а 250 000. Ще кажете: Виденов раздаде 25 000, ние сме по-ларж, обаче не е така, защото ако видите каква е инфлацията междувременно, тя беше минимум 20 пъти, някои казват и 30, т.е. трябва да дадете 500-600-700 000, за да сте на равнището на Виденов.
Но аз ви препоръчвам нещо друго, на всички народни представители: да не раздаваме нищо. Нищо няма да дадем, за да не създаваме пак такава специфична прослойка, да не затормозяваме инвестиционния климат във всяко едно предприятие, да не отблъскваме чуждите инвеститори. А най-простото е: да ги дадем на здравни и пенсионни фондове, примерно можем да напишем 5 на сто за здравен фонд, 10 на сто за пенсионен фонд от всяко едно предприятие и ето, масовата приватизация е приключила. Защото обикновеният български човек, който си купува ваучерите, той не иска непременно да участва в собствеността. Това не е негов проблем - че нямал собственост. И самата собственост, която ще му се даде, няма да е толкова голяма.
Хайде, за жизнения стандарт да не говорим. Насъщният проблем е, че във времето на прехода той няма нормално социално осигуряване. И това всички го знаете: няма нормална пенсия, няма нормално здравно осигуряване.
Е, не е ли по-просто да отделим здравния и пенсионния фонд, каквото е намерението и на това правителство, и на предишното, да ги отделим от държавата и да им се прехвърлят акции, вместо да се раздават на хората и те да се чудят какво да ги правят?
Даже, доколкото знам, има идеята в момента тези бонове да се използват за пенсионното осигуряване, да се слагат в доброволните пенсионни фондове, което не е лошо. Ами, направо ги дайте и всички хора ще бъдат осигурени.
Аз Ви питам, господин Николов, и хората от мнозинството, че и от малцинството, защото и те са поддръжници на масовата приватизация - и СДС, и БСП поддържат масовата приватизация, въпреки че не знам защо СДС я поддържа. СДС вярва ли на тези бонове? Ако им вярва, да им се вярва докрай и да каже: с бонове могат да се плащат данъци. Ще отидете ли дотам? Не! Защото знаете, че боновете това е уж нещо, но не съвсем. Не съвсем! И, разбира се, аз съм категорично против да се участва в плащането на данъци, но ако са последователни, ще кажете: да, могат да се плащат всички държавни вземания, което естествено ще бъде пълна глупост. Но това показва до каква степен вярвате на боновете.
Опасността, която споделихме и с фонда сутринта. Както и досега уж е забранено на боновете да влизат в другия оборот, т.е. да се продават. Но на един определен етап видяхме такива случаи: ходят, дават се бележки, пълномощни, разни такива. Който притежава бон-ваучер, той може по определен начин да го осребри. И когато го осребри, боновете са предназначени за инвестиции, тези пари вече отиват на пазара и срещу тях, забележете, не е произведено нищо. И щом не е произведено нищо, те автоматически генерират инфлация. И това е извънредно опасно, колкото и ограничения да правим. Между другото тук, в новия закон, ограниченията са по-малко, отколкото в стария. Колкото и ограничения да правим, рано или късно, до известна степен една част от боновете се монетизират и отиват на потребителския пазар, а не на инвестиционния. Защото нормалният човек е притиснат. Той няма пари за парно, както каза даже и премиерът Иван Костов за неговите родители. Тези хора, ако могат да си осребрят боновете, ще ги осребрят на много по-ниска цена, за да си платят парното, да кажем, за този месец или за следващия, да си купят хляб или мляко, или нещо друго. Да не говорим колко пенсионери има.
Този проблем наистина е много сериозен. Рано или късно ще увеличи инфлацията и после вие ще се чудите откъде ви е дошла, откъде се е натресла на главата ви.
Другият проблем, сега се смесват истински пари в процеса на инвестициите на боновете, с тези пари, които са квазипари. Естествено, ако аз имам истински пари и някой ми идва с бонове, какво мога да направя аз? Най-напред ще се постарая преди тези бонове да се появят в крупен инвеститор.. А как те ще се появят в крупен инвеститор? Когато крупният инвеститор им дава някакви пари, морковчета дава на притежателите на бонове, за да им ги вземе на по-евтина цена. И като се появи крупен инвеститор с такива бонове, и аз съм с истински пари, какво мога да направя? Нищо не мога да направя, освен да се конкурирам с него, т.е. аз да отида и да предложа повече на собствениците на бонове, за да ги вземат.
Добре, инвестиция ли са тези бонове? Никаква инвестиция не е! Никаква инвестиция! Инвестиция е, когато дойдат свежи пари, когато с тях се купуват технологии, когато се влагат в производството машини, съоръжения и т.н. и се разкриват работни места. Затова, с извинение за характеристиката, масовата приватизация беше комунистическо-социалистическа измислица, обаче аз знам, че има и мислещи хора измежду тях, които не биха подкрепили такава тенденция.
Уважаеми колеги от мнозинството, не се плъзгайте по плоскостта на инерцията! Забравете за масовата приватизация, дайте да я заместим с нещо по-смислено, нещо по-просто, ви казвам. Въпросът е да се трансферират тези средства или тези акции на предприятията в пенсионния и в здравния фонд така, че пенсионният и здравният фонд обаче да не управляват самите предприятия. Те да се ползват от това, че свестни хора ще управляват предприятията, и примерно могат да продават, да купуват и т.н., но на тях да им се забрани да притежават примерно повече от 10 на сто от едно предприятие, както е нормалната практика. Те пасивно ще си управляват средствата, но няма активно да управляват предприятията. Нека да се оставят на мениджърите.
Третият проблем - за така наречената работническо-мениджърска приватизация. Това е също нещо, едно предложение, което носи със себе си големи рискове. Работниците ви казах какъв им е интересът, сигурно и вие го знаете. Естествено е, че работниците в едно предприятие много лесно могат да бъдат манипулирани от ръководството, даже и да не е от ръководството, даже и от група, която иска да завземе ръководството. Знаете, че там се свръзват с най-различни други фирми, с наистина реални инвеститори, което не е чак толкова лошо, но тъй като на тях им се дават преференции и се получава така, че хора, които са изнесли парите си в чужбина, каквито, знаете, реални проблеми има и тук, в България: укрили са парите си в чужбина, регистрират офшорна фирма, не ги знаете какви са, работят с директора. Вие ще кажете: ще дадем залагане, ипотеки и т.н. Значи те много лесно могат да влязат в предприятието и много лесно могат да го купят при преференциални условия, ползвайки работническите преференции. А работниците пак остават на сухо.
Вярно е, че е хубаво всеки, който има пари, да ги внесе в България, да не се противопоставяме на обшорните компании, но защо пък ще им даваме точно на тях чрез работническо-мениджърската приватизация такива преференции, каквито не им се полагат? Нека да дойдат на общо основание и да инвестират в България.
Колеги, в новопредложения закон наистина съществуват много проблеми, които би трябвало да бъдат дискутирани. Зная, че има народни представители, за съжаление не познавам техните проекти, които също са направили законопроекти, които също ще искат техните възгледи да бъдат отразени в новия закон. Но бих апелирал към господин Николов, към хората от мнозинството: дайте малко повече време за работа между първото и второ четене, за да бъдат направени предложенията, да бъдат дискутирани, но да бъдат дискутирани задълбочено. На мен не ми се иска, уважаеми колеги, да приемем набързо Закона за приватизацията, както беше обсъден, между другото, на първо четене. Няма го господин Соколов, но този закон по традиция винаги се разпределя и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Този път не дойде в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но той предвижда значителни ангажименти по отношение разпределението на средства, които биха засягали и държавния бюджет, да не говорим за финансите. Но нека между двете четения наистина да бъде направен един добър закон, който да ускори процеса, да го направи по-прозрачен и да лиши онези, които искат да ловят риба в мътна вода, от такава възможност. А такива възможности в законопроекта има достатъчно. Моля Ви, господин Николов, осъзнайте тези неща, ако искате приемайте моето предложение, аз съм готов да го защитавам, не е толкова невероятно, колкото ви изглежда. Още повече, че не в предишното, а в по-предишното Народно събрание го подложихме на дискусия и то имаше шанс да бъде прието, ако беше предложено навреме. Говорете и с господин Костов. Той няма такова негативно отношение, каквито имат някои от новите народни представители, специално към моите предложения.
Благодаря ви, колеги. И пак ви призовавам да осъзнаете важността на работата, която предстои да свършим, и наистина сериозно да се отнесем към нея, за да направим закона така, че да не трябва след един месец да го поправяме. Защото сега Данчо Цонев ми даде една папка от Министерство на финансите колко опрощения били направени в Закона за корпоративното облагане. Сигурно има. Всеки закон, който се приема набързо, води до опрощения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Мога да дам само три реплики, а желаещите са повече. Първо господин Божинов, след него господин Николов и господин Димитров. На останалите се извинявам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): В изказването на господин Димитров имаше много интересни идеи. Аз искам да подкрепя една от тях и да му предложа да я дискутираме между първо и второ четене.
Приемаме идеята и да разсъждаваме върху възможността да се прехвърлят директно или ан блок, или по волята на получателите на инвестиционни бонове техните дялове и активите, които стоят срещу тях, на управление на пенсионните фондове. С това ще се избегне опасността, за която Вие ни предупредихте, че ще се появи непременно инфлационен натиск в резултат на това прехвърляне и препрехвърляне на инвестиционните бонове. Така че тази идея ние я приемаме, ще разсъждаваме върху нея и предлагам да внесем общо предложение, тъй като в нея има нещо рационално. Тя, разбира се, косвено приема и идеята за това да се получават инвестиционни бонове, било то на глава или срещу трудово участие. По този въпрос вероятно спорът ще продължи. Но ако се приеме в едната или другата форма, ние приемаме Вашата идея да се трансформират ан блок към пенсионните фондове. С това ще се затвори и възможността за спекула.
Малките, минетарните дялове представляват огромен интерес, господин Димитров, и Вие го знаете, за оня, който търси мажоритарния дял. И когато тези пакети са в пенсионния фонд и той добре ги управлява, той ще осигури ресурса за онези хора, които се надяват на някаква пенсия от това, че са внесли своите инвестиционни бонове. Вашата идея ще бъде обсъдена от нашата група и ние ще излезем с конструктивни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За втора реплика има думата господин Никола Николов.
никола николов (сдс): Аз признавам, че съм объркан от това, което каза господин Димитров, тъй като той постави три проблем, които са абсолютно конкретно и ясно решени в законопроекта, който предлага Министерският съвет.
Истината е, че връзката между реформата в нейната част за приватизация и социалната реформа я има в този законопроект и тя е във възможността инвестиционните бонове да бъдат прехвърляни, да се участва в доброволен пенсионен фонд.
Другият голям проблем, който беше поставен, за възможността да се получи инфлация при прехвърлянето на боновете, също е решен. Сега тези инвестиционни бонове ще могат да бъдат използвани само като съдружниците в работническо-мениджърските дружества участват и имат възможност да увеличат своето участие в тях със своите инвестиционни бонове. Втора възможност - споменатата преди тази, в доброволно пенсионно осигуряване. Трета възможност - чрез инвестиционни посредници. И няма никаква друга възможност те да бъдат прехвърлени. И не е вярно, че се разширява тази възможност, което би предизвикало наистина те да бъдат купувани и срещу заплащане да бъдат прехвърляни някъде.
Така че според мен, господин Димитров, проблемите, които ти постави, са много важни. Същото важи и за работническо-мениджърската приватизация, но ти го каза в друга форма. Тези проблеми, които ти поставяш, според мен по един добър начин, са решени в правителствения законопроект. Разбира се, между първо и второ четене можеш да направиш предложения, за да усъвършенстваш тези текстове, но генералното решение просто го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За трета реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Димитров! Аз съм също за частния бизнес и винаги съм бил за него. Обаче аз съм изненадан и никога не бих си позволил да каня за съветник човек, който е теглил близо 100 млрд. долара чрез своята компания и не може да си ги върне. Значи или той Ви съветва зле, или Вие него. Аз мисля, че по този начин петните доброто си име на специалист и аз високо Ви ценя.
По отношение на това, че повече от 20 на сто от приходите от касовата приватизация в социалните фондове това е нерегулярен процес. Ние можем да направим да отиват и повече от 20 на сто, но в момента, като говорим с говорим с господин Игнатов за това как да попълваме Здравноосигурителния фонд, ние говорим как да стане това до края на лятото, за да може да стартира фондът. Тоест има един преходен период. И точно за това говорим - за горещи пари, които в момента трябва да се осигурят. Затова министър Радев в момента говори зад океана за тези пари. Значи ние не трябва да излизаме пред обществото с инсинуации и да генерираме фалшиви тези.
За масовата приватизация, абсолютно съм съгласен по отношение на инвестиционните бонове, тъй като те са квазипари, както каза преди малко господин Луджев. Абсолютно, това са виртуални пари. Но нещо друго е важно, процесът вече е тръгнал. Миналото мнозинство стартира процеса и всички сме свидетели на прегрупиране на пакети и пр. Даже аз мисля, че в момента сме изправени пред неприятния факт на фондове-пирамиди. Точно така нареченият Център за масова приватизация. И всички тези неща, които се предлагат от правителствения проект, целят оптимизиране на този процес. Тоест вкарване на пазарни механизми на този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата за дуплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, аз исках да ви кажа, че каквито и ограничения да правите пред масовата приватизация, тя ще породи такива явления, на каквито бяхме свидетели. Масовата приватизация, както и да правите ограниченията, господин Николов, официално може да нямат право да прехвърлят, но неофициално ще ги прехвърлят. Примерно, ние двамата, ако сме мениджъри и правим две определени групи, знаете ли за какво се състезаваме? Кой да даде повече пари на работниците, за да влязат в неговия екип. То е толкова просто. И тези пари работниците ще отидат да ги изкарат на пазара и ще породят инфлация. Това е едно просто нещо, което трябва да разберете.
Господин Благой Димитров ме закача за моя съветник. Господин Димитров, аз сега написах на главния секретар, че той трябва да ми каже, че моят съветник е кредитен милионер и да каже не толкова нескопосано, Вие не сте юрист, но предполагам, че него го съветват юристи или юристки, се оказва, че примерно, ако участвате някъде с едно на сто, Вас ще Ви обявят за кредитен милионер. Тук господин Лучников е великолепен юрист и той ще Ви каже, че участник в капиталово дружество освен с капитала си, отговаря за дейността на дружеството само ако е в надзорния съвет или в управителния съвет, или евентуално ако има мажоритарно участие. Но от гледна точка на съда той може да бъде привлечен под отговорност, ако с действията си е допринесъл за определена вреда, а не че някой... В Първа частна банка знаете ли колко акционери имаше? Хиляди. И тези акционери всичките ли ще ги гонят сега да си търсят дълговете от Първа частна банка? То за това е измислено дружеството с ограничена отговорност, или капиталовото дружество, като акционерно дружество. Така че, господин Благой Димитров, посъветвайте вашия председател на парламента да си прецизира документите, които издава неговият главен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата господин Йордан Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди почивката няколко пъти беше споменато за социалдемокрация и социална справедливост, така че аз съм длъжен за протокола да се представя като Йордан Нихризов - член на Българската социалдемократическа партия, Парламентарна група на СДС.
Като социалдемократ и като парламентарист аз не мога да не приветствам измененията в закона, които разширяват кръга на участниците в масовата приватизация, възможностите да се влагат инвестиционни бонове в пенсионните фондове, измененията, които се правят във връзка с така наречените приватизационни фондове, но доста мои колеги говориха по въпроса.
Пространното изказване на господин Божинов ме кара да се спра на въпроса за предложенията в неговия законопроект. Аз благодаря на господин Божинов за това, че той се сети, че през 1990 г. действително предложенията за реституиране на неплатения труд бяха направени от представителите на Българската социалдемократическа партия във Великото Народно събрание. Идеята беше съвместна - заедно със законите за реституиране на отнетите материални ценности, заедно с идеята за парична реформа.
Тогава беше 1990 г. Тогава ние разсъждавахме необходимо ли е в този социално справедлив процес да участват примерно лица, които през годините са полагали обществено безполезен и дори обществено вреден труд, като например тези, които бяха масовици, общественици, партийни дейци, служители на политическа полиция и т.н., защото гледахме нещата от чисто социалната им страна.
Да, тогава беше 1990 г. и Българската социалистическа партия не възприе тези идеи, които бяха напълно релизуеми. Не ги възприе може би, защото от идеологическа страна се чувстваше засегната, че при развития социализъм може да има експлоатация. Това не пасваше на тогавашната доктрина. Не ги възприе може би и затова, защото някои то тези служители, които ние мислихме да ограничим в правата им да получават бонове, активно трябваше да влезат в мулти, макси и т.н. компании, които тепърва щяха да се явят на сцената и да участват в приватизацията.
Аз искам да бъда честен. Да, вярно е, че в този процес, господин Божинов, спомогнаха и хора, които днес не са в редиците на ОНС, но тогава активно защищаваха, че масовата приватизация, както и днес я защитават, е безсмислица. Може би, защото те имаха точно такива съвпадащи идеи.
И когато аз гледах вашия законопроект - а сега сме 1998 г. - открихме съвместно някои дефекти, които вече не могат да бъдат поправени. На първо време над половин милион български граждани вече са други - 500 000 са починали, 500 000 са хората навършили 18-годишна възраст. Вие не можахте в комисията да отговорите на въпроса към коя дата да бъде тази реституция на труда: към 1989 г. или към днешна дата...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Към днешна дата...
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Защото иначе ще се получи пак елемент на несправедливост от следващото положение. В този период на осем години много хора започнаха собствен бизнес, те работеха за себе си. Други бяха в държавни предприятия. Ето следващият момент също за въвеждане на нова несправедливост.
И накрая третото, най-важното нещо. Никой в момента, включая и Вие, който показахте книгата със статистическите данни, няма понятие какво количество собственост срещу какво количество инвестиционни бонове ще се приложи. В този случай ще се получи така че ние ще излъжем българските избиратели. Аз не желая да лъжа своите избиратели като ги въоръжа с една хартия - нещо подобно на облигациите от 1952, 1954, 1955 г., което те да предават на внуците си и да ругаят независимо от това кое правителство в момента управлява, защото те ще бъдат измамени от всички нас. Измамата ще бъде от факта, че предлаганото е много по-малко, отколкото наличното. Измамата ще бъде и от това, че вече са приватизирани и се приватизират голяма част от предприятията и тази собственост, с която ние разполагаме, намалява.
Но аз се уплаших и от нещо друго. До последния момент в комисията вие знаете, че търсех златното рационално зърно във Вашия законопроект. Уплаших се от Вашите финални думи. Вие ги повторихте и днес. Вие искате просто да противопоставите един процес на друг процес. Така приватизация не се прави, защото ние ще получим големия сблъсък на хора, които ще държат хартии в ръцете си - едни получени по едни закони, а други получени по други закони - и ще се чудят какво да правят тези хартии. Това не е рационален метод. Затова аз не подкрепих Вашия законопроект.
Друг е въпросът със законопроекта на господин Миков. Да, без да знаем, ние двамата мислихме по един и същи начин. В петък аз от тази парламентарна трибуна предложих санкции в Закона за приватизацията срещу участниците кредитни милионери. Да, той е заложил същата идея в своя законопроект. И аз мисля, че рационалното в този проект може да бъде използвано, като между първото и второто четене бъдат възложени на органа по чл. 3 допълнителни задължения за разследване на списъците от кредитни милионери. Да, в Закона за приватизацията могат да се направят и други изменения във връзка с предложението на господин Миков, които ще допринесат за прозрачността, ще премахнат някои спънки на процеса. Затова парламентарното мнозинство и в комисията подкрепи този проект.
В заключение искам да кажа: да, приватизацията е един необходим процес. Да, всички предложения, щом са рационални, щом са в интерес на нашите избиратели, в интерес на народа трябва да бъдат реализирани. Да, прозрачността и честността трябва да бъдат нашето основно начало. Но много моля всички, които мислят да заложат бомби в този процес и мини, избухващи в бъдеще, да бъдат също така добронамерени към процеса на приватизация, към процеса на бъдещото на България и към своите избиратели. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам най-напред да изкажа моите съжаления за това, че хората, които провеждат приватизацията, отсъстват при обсъждането на законопроекта. Такова безпрецедентно неуважение към законодателния процес в общи линии поне през изтеклите години според мен не е имало. Тъй като времето, което ни остана е съвсем малко, ще се спра само на някои, според мен най-важни неща.
Първият въпрос вече се дискутира. Това е за броя или размера на инвестиционните бонове, които се дават. Дават се бонове за 250 хиляди лева. Признавам си, че като чух цифрата първоначално, реших, че това е цифра подигравка. След това, анализирайки истинските причини разбрах, че няма да е подигравка. Зад тази цифра се крие повод и се крият сериозни икономически интереси.
За какво става въпрос? С 250 хиляди лева по пазарни цени можете да купите половин квадратен метър в жилище средно. Половин квадратен метър! Сто човека, които са работили 20-30 години в едно предприятие, могат да купят един апартамент! Ако това не е издевателство към тези хора, на мен ми е трудно да кажа кое е издевателство.
Следователно масова приватизация няма. Търси се повод да се дадат бонове в един нищожен размер, за да може по друг повод да се даде огромно количество бонове. И тук нееднократно беше казано, че с това, което се прави, с тези промени в закона масова приватизация няма. Съжалявам, че Венци Димитров излезе. Масова приватизация няма - тя свърши. Но още имаме реституция под формата на масова приватизация. Това е простата истина.
Ясна е тревогата да не се даде повече от 250 хиляди. Колкото повече се даде на всеки български гражданин, той ще се яви на пазара и там ще има сблъскване на пари - квази пари, но сблъскване на пари. И е ясно, че за да може реституционният капитал да получи по-голям дял, купчинката на тези 250 хиляди трябва да бъде максимално малка.
През 1995 г. дадените 25 хиляди са 356 долара. Сега тези 250 хиляди са 140 долара. Но там ставаше въпрос за една определена маса. Там на третия кръг от масовата приватизаиця можеше с един бон да купиш едно предприятие, понеже купчината беше определена. Тук горе-долу не можеш да купиш абсолютно нищо.

Затова моята позиция е категорична: или трябва с коефициента на ревалоризация да увеличим тази сума и да бъде поне 1 млн., а според мен трябва да бъде поне 1 млн. 250 хил., или просто няма смисъл да разкарваме хората в пощите, отново да получават тези бонове и да им създаваме илюзията, че участват в процес на някаква приватизация. Това, което ще получат, няма да бъде абсолютно нищо.
Две думи искам да кажа за работническо-мениджърската приватизация. Съгласен съм, че това, което се прави, също е издевателство. Работниците и служителите не получават нищо. Много често не получават и мениджърите. Получават ги хора, които са си изнесли парите и сега ги носят с куфарчетата. Дайте да опростим механизма, дайте хората вместо да регистрират отделно дружество, което трябва да са закачи на входа и на изхода, ако иска да живее, да им дадем възможност директно да получат акциите на предприятията. Работиш - по номинал имаш право да си получиш директно акциите. С това, което се прави в момента, ние правим най-лошото - дори парите от куфарчетата, които се появяват, ги пускаме на реалния пазар, а на фондовия пазар ще пуснем квазипарите, ще пуснем тези инвестиционни бонове, които се емитират, което е най-страшното.
Така че освен това, че аз съм за това да променим 50-те процента, дайте да го опростим, да го направим реално. Това беше идеята - хората да станат собственици на акциите на реалното предприятие, на реалното юридическо лице. Всеки посредник е посредник, който иска да убие реалното предприятие или да го изсмуче. Дайте да потърсим разумно, да не говорим за ляво, за дясно, да потърсим добро решение за България.
Две думи за доброволните пенсионни фондове. Ще се радвам, ако някой от вносителите ми обясни по какво тези фондове ще се отличават от създадените приватизационни фондове. Нещо повече, те са в още по-тежка ситуация, те трябва да плащат пенсии. Така че те ще трябва да доят предприятията, които получават, и да ги доят жестоко, тъй като иначе няма какво да плащат. Ако си мислим, че хората, които внасят пенсионните си осигуровки, от тях ще се инвестира, в една нормална ситуация това би могло да стане. Сега това е абсурд. Ще създадем действително пенсионни пирамиди, с което ще ударим точно най-възрастната част на населението. Затова аз съм категорично против това автоматично пренасяне в тази сфера.
Централизираните публични търгове. Добре звучи поне 5 на сто от акциите на предприятията да се пускат на тези търгове. Защо 5? Дайте поне 40 на сто, да остане доброто от българските предприятия у българите. Значи, даваме бонове, само че казваме - от най-добрите предприятия ще вървят чрез инвестиционни посредници и ще ги изкупи чужденец. Вие изобщо няма да имате достъп до тези акции. Хайде контролният пакет да го дадем на западния капитал, но да вкараме поне 40 на сто да остане за българите. В това число 40 на сто и от банките, които продаваме, да са български, да не е тотално всичко чуждо.
Завършвам с две думи за прозрачността. Много се говори на политически форуми за това колко ни е прозрачна приватизацията. Нищо не остана от прозрачността Прозрачността е само в петък, когато министрите дават информация за сделки по времето на кабинета "Виденов". Когато сега ние искаме информация, на нас ни се отговаря: това е търговска тайна. Народните представители нямат достъп до тази информация! А това, което го изнася министър Божков, не е ли търговска тайна? Може ли да има търговски тайни от народните представители? Че кой тогава контролира този процес? А да не говорим за това, което става чрез инвестиционните посредници. Инвестиционният посредник прави всичко - и договора, а след това нашите органи го одобряват. Че те не знаят какво са предложили другите клиенти! Никаква информация! Каква е тази прозрачност? Обратното, тъмнината е абсолютна, тъмнината е пълна, само че виждате, че няма икономика, няма реални инвестиции, няма структурна реформа, няма промени в нашата икономика. Обратното, вървим към по-зле. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Рафаилов. СДС разполага с още 8 минути, така че си направете сметката за репликите и изказванията.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз нямаше да се изкажа, тъй като съм записан отделно за изказване. Но си позволявам да направя реплика, защото бях предизвикан от началото на изказването на колегата, който каза, че масовата приватизация по същество е свършила. Аз не съм от тези хора, които си позволяват да говорят политически и то с популизъм, но този път съм предизвикан и ще ви кажа.
Уважаеми колега, масовата приватизация не че е свършила, нея никога не я е имало, не я е имало като процес в България. Вие забравяте, че именно масовата приватизация претърпя този крах благодарение на конструкцията на масовата приватизация, която беше въведена от вас. Искате да ви кажа за начина за създаване на комисията, която лицензираше пирамидите, наречени приватизационни фондове, искате да ви кажа за единственото им назначаване от Министерския съвет и от правителството на БСП, искате да ви кажа за невъзможността техните откази да бъдат обжалвани по съответния ред, искате да ви кажа, че вследствие на тази първа вълна хората придобиха акции или дялове, или ценни книги - от кое? - не реално от собствеността на предприятията, а придобиха акции от едни предприятия, така наречените фондове, които са кухи! И в момента пред този, който има акции от приватизационни фондове, възниква един реален проблем - какво да прави с тези ценни книги. Та това за мен е несериозното и това е пълният провал на масовата приватизация.
В същото време Вие сте прав. Да, вярно, че е малък делът, който се дава по този начин. Но съгласете се, че квазипарите не представляват реални инвестиции и предложението на вносителите не е нищо друго, освен хората да получат това, което на първия тур на масовата приватизация не го получиха, тоест макар и малко - една реална собственост. Аз твърдя, че с първия тур на масовата приватизация те не получиха това.
Така че моля да ме извините за малко по-острия тон, но мисля, че в тази част на изказването си не бяхте достатъчно обективен. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За дуплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Рафаилов, съжалявам, че действително професионалният разговор го превръщаме в политически. Вие сте прав за това, което казахте за тези квазипари. Прав сте. Но възниква въпросът защо увеличаваме тяхната маса, за да ги дадем на реститутския - то не е и капитал, то е същото. И не казвате какъв ще бъде размерът на тези квазипари. Това е най-страшното. Ами че дайте да го направим по-просто. Казваме: масовата приватизация беше дотук, оттук продължаваме реституция и ще раздаваме компенсационни бонове само на тези, които се занимават с реституция.
Така че това, което правите вие, е политически популизъм, съчетан по много деликатен начин с огромни икономически интереси. Тези интереси не са тези, които назовавате Вие, те са на онези, които искате да станат собственици почти на всичко. (Частични ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Важността на обсъжданите въпроси, които са свързани със стратегията и техниките на приватизацията, е повод според мен да се обърнем към трите основни задачи, които стоят за решение пред изпълнителната власт и пред нас като законодателен орган. Според мен това, което трябва да решим, за да изпълним мандата, който получихме от нашите избиратели, е първо, да осъществим решителна трансформация на собствеността, на държавната собственост в частност и то чрез бърза и качествена приватизация.
Втората ни задача е създаването на инвестиционен климат и на кредитна активност, без които е немислимо да се повиши производителността на труда в България. А всички сме наясно, че именно производителността на труда ще бъде критерият, който ще определи и растежа на заплатите и доходите на българските семейства като цяло.
И третата ни задача е преминаването към една съвременна, ефективна система на здравно и пенсионно осигуряване, защото без такава съвременна система дори един съществен икономически ръст няма да доведе до подобряване на здравното и социалното състояние на нацията.
Аз ще си позволя именно в рамката на тези три стратегически вътрешнополитически задачи да се спра на направените предложения на първо четене за промяна на Закона за приватизацията, казано накратко.
И така, отговарят ли предложените изменения и допълнение на закона на целите за ускоряване на приватизацията и за генериране на допълнителен ресурс за тази цел.

Аз няма да скрия от вас своите принципни резерви към масовата приватизация. Но трябва да оценим, че с ограниченията, които са наложени в представения от правителството проект, се създава един синхрон между двата процеса на касовата и на бонова приватизация.
Чрез процедурите на централизираните търгове се отваря и пътят на външните купувачи за участие в процеса на приватизацията. А това според мен отговаря на целите на раздържавяването.
Уважаеми колеги, аз смятам, че беше логично днес въпросът за приватизацията да се свърже с въпроса за социалната справедливост. Независимо дали това се правеше пропагандно или се правеше искрено, смятам, че социалният аргумент днес трябва да присъства в обсъждането на стратегията и техниките на приватизацията.
В този смисъл не може да не оценим насочването на инвестиционни бонове към пенсионните фондове, тъй като това е един значим социален акт. По своята същност пенсионните фондове благоприятстват това, защото те са най-близки като вътрешен механизъм до инвестиционните фондове. А попълването на пенсионните фондове, всички сме съгласни, трябва да бъде приоритет на социалната политика на държавата.
Разбира се, ние сме изправени пред проблема спешно законодателно да регламентираме създаването на доброволни пенсионни фондове. И тук съм съгласен с онези колеги, които апелираха и за търсенето на много по-пряк път на инвестиционните бонове към доброволните пенсионни фондове.
Заедно с това, уважаеми колеги, трябва да бъдем много предпазвали пред опитите да се предозира боновата приватизация. Защото ефективността на това, което наричаме масова приватизация, зависи от това доколко разумни са нейните мащаби. Всяка хипертрофия на този елемент на приватизацията ще се отрази негативно върху качеството на раздържавяването.
Независимо от социалното звучене на идеята на господин Божинов, която аз бих нарекъл трудова реституция, тя ще запуши инвестициите към тези предприятия и в крайна сметка ще сложи прът в колелото на раздържавяването и преминаването към частна собственост.
В момента, уважаеми колеги, активите на държавните предприятия се изчисляват на около 15 милиарда долара, като стратегическа цел на раздържавяването са определени 70 на сто от тези активи, т.е. сумата от грубо 10 милиарда долара. Предстои като програма да бъдат раздържавени.
Аз си направих труда чрез Министерството на социалните грижи да направя една справка за общия брой човекогодини, които трябва да бъдат реституирани със 100 000 бона на година трудов стаж. Значи общият брой години водят до една тотална сума от 121 милиона и 300 хиляди години. Това би означавало, уважаеми колеги, че активите, които трябва да стоят срещу тази маса от непарични средства, възлиза на около 6 милиарда долара. Това означава, че трудовата реституция ще покрие 60 на сто от активите, предвидени за приватизация. Това означава, че с непарични средства ние ще преминем от държавна, практически, към един вид общонародна собственост, тъй като 60 на сто от активите означават точно общонародна собственост.
С други думи ние се връщаме към едни икономически релси, които са ни отдавна познати, връщаме се към една логика на социализма. А мисля, че няма тук някой в залата, който да оспори факта, че социализмът се провали не по други причини, а поради своята ясна и категорично доказана икономическа несъстоятелност. Така че в крайна сметка може би благородно замислената цел на господин Божинов ще се превърне в един антисоциален акт, защото ще доведе до една икономика, която няма да може да даде необходимия нито брутен вътрешен продукт, нито социален ефект, господин Божинов.
Аз мисля, че масовата приватизация беше актуална в България веднага след 90-те години. При сегашната анемия на икономиката, при нейното обезкръвяване, при сегашната кредитна леност, липсата на инвестиционен климат в страната, масовата приватизация ще бъде пагубна. И затова аз апелирам към разум и свеждането й до един разумен и поносим за българската икономика, а оттам и за социалната ни система минимум.
Колеги, създаването на анонимна собственост ще задълбочи, а няма да реши нито икономическите, нито социалните проблеми в страната.
Аз смятам, че пътят към социалната държава, и тук може би е сериозното разграничение в този парламент, не се състои в преминаването към колективна анонимна общонародна собственост, а се състои в ясно раздържавяване, създаването на ясни собственици с ясни отговорности, защото само така ще създадем социална среда и жизнен стандарт, в който да се реализират всички български граждани.
В този смисъл, уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепим рационалните идеи, заложени в правителствения проект и тези, заложени в проекта на господин Миков на първо четене. И се присъединявам към онези колеги, които апелират за достатъчно междинен срок до второ четене, с оглед на това законът много внимателно да бъде изработен, да бъдат обсъдени всички рационални идеи и да не ни се налага в спешен порядък да преминаваме към промяна на този закон в близко бъдеще. Защото това наистина разтрогва и вътрешния приватизационен процес и, разбира се, обезсърчава външните инвеститори в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Пред нас са три проекта за промени в Закона за приватизацията. Тъй като разполагаме с ограничено време, аз ще акцентирам върху проекта на Георги Божинов и народни представители от Демократичната левица. Преди това все пак искам да кажа, че проектът на Министерския съвет и проектът на господин Миков според мен са проекти, които трябва да бъдат приети на първо четене, които трябва да бъдат обсъдени внимателно, ако се наложи да бъдат коригирани и да бъдат приети и на второ четене.
Защо аз смятам, че проектът на господин Георги Божинов и други народни представители от Демократичната левица не отговаря на необходимите в момента технологични процеси за раздържавяване?
Първо, очевидно е, особено след това, което каза и господин Христо Иванов, аз смятах точно същата сметка да направя, че просто не съществува такава държавна собственост за приватизация в България. Просто активите в момента за приватизиране са 18 трилиона лева. А идеята на господин Георги Божинов ще сумира 1,5 пъти, а вероятно и два пъти над тази сума инвестиционни бонове. Този проект е един неприкрит, според мен, популизъм. Отново се отива към едно разделяне на хората. Да разделяме тези, които са работещи в предприятието, и тези, които са в интелектуалната сфера, здравеопазване, учители и т.н.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Обединяваме ги, не ги разделяме.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Това е един подход, който вие използвате и сте използвали и в миналото.
Аз искам да кажа, че съм категорично против това да се променят от 20 на 40 на сто работещи и служители за създаване на работническо-мениджърски екип. Защото според мен по този начин се насърчава конкуренцията, създават се възможности две или три такива дружества да участват в процеса на приватизацията на предприятието.
Логични са и доводите и на моите колеги, че това наистина е във ваша полза и в полза на процеса, а не в полза на нашите нови директори, както вие смятате.
В заключение, защото наистина времето е съвсем малко, аз няма да подкрепя вашия проект. Смятам, че уравниловката, за която говорите, че евентуално ще бъде премахната, това е един малко циничен извод. Значи вие искате хората, които са работили, наистина дълго са работили за създаване на тази собственост, сега да могат да участват активно в приватизацията с милиони бонове. А младите хора, които ще изплащат външния дълг на България...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това са техните бащи.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: ... и пред които стои бъдещето, на практика са поставени в съвсем, така, лоша позиция. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това са техните бащи, това са бащите и майките им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Бих искал да кажа действително само няколко думи по един въпрос - не е възможно да се предлага от правителството нарушаване на правата на едни граждани за сметка на конкретна политика в два случая. Това са случаите, когато някой избере да участва със своите бонове в пенсионен фонд или в мениджърската приватизация и той да получи повече бонове от другите граждани и вие да твърдите, че не може в същото време да се приеме предложението на господин Божинов, което също така нарушава правата на определени граждани за сметка на други - една определена категория, които са работили определен брой години, но поне е по-справедливо, защото то се прилага за всички форми на приватизация. Това ще е първият прецедент след този на господин Лучников, когато ние ще приемем закон, когато една политическа сила си решава политическите цели за сметка на равнопоставеността на гражданите.
Забележете, че както отбеляза и господин Димитров, по-рано реституцията се осигуряваше с приходите от кратната, ясна приватизация, от специален фонд. Сега вие създавате една неясна допълнителна маса от бонове, която ще измени и цената и ще създаде проблеми за приватизацията като цяло.
Аз призовавам своите колеги от Икономическата комисия да откажем всякакви преференции за всякакви категории хора, както ние отказахме в предишната Икономическа комисия. Тогава проблемът беше зърното, помните. Искаха се допълнителни бонове. Сега може би лекарите ще поискат допълнителни бонове, за да утвърдим единственият им Лекарски съюз. Дайте да не постъпваме така. Модерна е мениджърската приватизация на сменените директори, всички да отидат там и да си решим конкретния въпрос. Ако така правим реформата, просто ние се връщаме десет години назад най-малко и ще е жалко политическата сила, която е дошла на власт, за да прави реформата, да я върне преди самото й начало.
В този смисъл аз ви призовавам или да удовлетворим всички такива предложения, както това на господин Божинов и на правителството, или да увеличим дела, да направим 500 хил. или милион, но за всички български граждани, независимо дали те ще участват в харесаната от нас мениджърска приватизация, дали ще си дадат парите в пенсионния фонд, който ние искаме да създадем, или пък искат сами да направят своя избор. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
И последните три минути са за господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Признавам, че ми е изключително лесно след това изказване, което направи господин Папаризов, да продължа в духа на това, което ние правим в Икономическата комисия, дух, в който високият професионализъм е над политическите краткосрочни цели. Няма да хваля, разбира се, правителственият законопроект, защото беше казано доста за него. Той е такъв, какъвто го е предложило правителството. Той решава проблеми, които са насъщни и които се счита, че са изключително важни и беше подкрепен от значителна част от мнозинството. Косвено беше подкрепен и от част от опозицията, но с последното изказване господин Папаризов наистина ме подпомага в това, което аз исках да кажа и без това.
Значи, малко се говори за законопроекта, внесен от господин Божинов за обезщетяване на хората, на които не им е плащан труда. За мое, обаче голямо съжаление, тук имаме много категорично разминаване. Той счита, че не е плащан труда на хората, които 50 години са работили в предишната система, не е плащан достатъчно. Аз обаче считам, че има наистина неизплатени задължения и ние трябва да изплатим тези работни задължения. Този ангажимент е приет от правителството на Република България в Социалната харта.
Сегашният Министерски съвет прие една Социална харта, при която бяха поети ангажименти за изплащането, за обезщетяването на тези работници, които не са получили през последните години своите трудови възнаграждения, което възлиза на 140 млрд. лв. Това е цялата сума на неизплатените задължения. За голямо съжаление обаче не беше подписана Социалната харта в момента, в който мина през Министерския съвет този закон, затова не е отразено в сегашната редакция на закона това. Аз вече съм изпреварил събитията и като народен представител съм предложил с инвестиционни бонове да бъдат обезщетени и хората, на които не са изплатени трудовите възнаграждения.
Ето тук е нашата разлика - аз считам, че обезщетенията със 100 хил. лв. на година на работилите - очевидно става дума за преди 1989 г., защото не можем да обезщетяваме някой, който е работил в собствената си фирма и там е трупал стажа си. Става дума само за тези, които са работили преди 1989 г. - само те да бъдат обезщетени. По-справедливият, по-правилният и въобще по-професионалният подход е да изплатим онези трудови възнаграждения, за които държавата в момента има задължения. Те възлизат на 140 млрд. лв., затова и логиката, която беше казана от господин Папаризов, значи да приемем и това, което може би господин Божинов има като мисъл - да обезщетим и да приемем това изключение за работническо-мениджърските колективи. Там е ясно. Това е в момента процесът в икономиката, който реално тече, защото имаме 372 сделки през последните шест месеца, а от тях 252 са работническо-мениджърски колективи. В моя избирателен регион от четири работническо-мениджърски сделки, три са на бившите директори. Това трябва да е ясно. И да приемем, че ще обезщетим и за неизплатените трудови възнаграждения. Мисля, че това е законопроектът, около който бихме се обединили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Преминаваме към гласуване на трите законопроекта.
Най-напред поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет.
Гласували 185 народни представители: за 133, против 14, въздържали се 38.
Законопроектът на Министерския съвет е приет.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от господин Георги Божинов и група народни представители.
Гласували 183 народни представители: за 59, против 116, въздържали се 8.
Законопроектът на господин Георги Божинов и група народни представители не е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от господин Михаил Миков.
Гласували 185 народни представители: за 163, против 1, въздържали се 21.
Законопроектът на господин Миков е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
За процедура думата има господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Предполагам, че и господин Николов би подкрепил едно такова предложение: след като възникнаха толкова много идеи, особено към края на дискусията, да дадем възможност две седмици народните представители да правят своите предложения по двата, приети на първо четене, законопроекта и да има достатъчно време в Комисията по икономическата политика да се подготви един общ законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Някой желае ли да изрази противно становище? Не.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Атанас Папаризов.
Гласували 179 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Срокът за подаване на писмените предложения преди второ четене е удължен на две седмици.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
Моля господин Цоньо Ботев да докладва на второ гласуване законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството предлага на вашето внимание доклад относно законопроект за устройството на общинските бюджети.
"На 19 декември 1997 г. Народното събрание прие на първо гласуване законопроект за устройството на общинските бюджети с вносител Министерският съвет, законопроект за местните финанси с вносител народният представител Александър Томов, законопроект за местните финанси с вносител народният представител Цоньо Ботев и законопроект за местните финанси с вносител народният представител Стефан Нинов и група народни представители.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството изготви един общ законопроект. Той беше предоставен на вниманието на народните представители за писмени предложения по него. Комисията разгледа направените в установения срок предложения и предлага на Народното събрание да приеме на второ гласуване следния Закон за устройството на общинските бюджети."
Комисията не подкрепи предложеното наименование на законопроекта, тъй като постъпиха и други предложения.
Предложение на народния представител Стефан Нинов и народния представител Руси Статков: наименованието на закона да стане "Закон за местните финанси".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев: заглавието на закона да стане "Закон за общинските бюджети".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следното наименование на закона: "Закон за общинските бюджети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желание някой да се изкаже?
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! След законопроекта за изменение на Закона за приватизацията преминаваме към един закон, който би трябвало да събере на базата на гласуването на първо четене от няколко законопроекта всичко най-добро и да обедини нашите усилия. Не бих искал да внеса в посока на аргументите си такива, които да предизвикат несъгласие. Ще се опитам да припомня това, което обсъждахме при първото четене във връзка с наименованието на закона.
Нашето предложение беше законопроектът да бъде за местните финанси. Ние го аргументирахме с онази част от Конституцията, която има и директно действие и която говори не само за общински бюджети, а и за други средства, за други единици, които би трябвало да бъдат съответно развити в определена законодателна материя. В случая обаче в комисията е натежало да се уреди законодателно въпросът само за общинските бюджети. При това положение ние трябва да правим допълнително закони, които да уреждат останалата материя. Защото иначе остава само това, което е указано в Конституцията, без да се уреждат тези части от финансовите отношения, касаещи местното самоуправление.
Затова, още веднъж аргументирайки нашето предложение, ние смятаме, че е по-добре, макар и с непълноти, освен общинските бюджети да има уреждане и на другите проблеми, които сме посочили в нашия законопроект. В една част от тях има съвместимост с това, което предлагат и господин Ботев, и други колеги. Поддържаме своето предложение законопроектът да бъде за местните финанси, а не за общинските бюджети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? Няма.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Статков и господин Стефан Нинов наименованието на закона да бъда "Закон за местните финанси". Предложението не се подкрепя от комисията. Моля да гласувате.
Гласували 130 народни представители, за 39, против 87, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате следващото предложение, на народния представител Цоньо Ботев, заглавието на закона да бъда "Закон за общинските бюджети", което се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 10.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ:
"Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат съставянето, приемането, изпълнението, приключването и отчитането на общинските бюджети, бюджетните взаимоотношения между общините и Републиканския бюджет и режима на извънбюджетните средства на общините."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 1 и заглавието на глава първа? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 1 и заглавието на глава първа са приети.

ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам чл. 2 да бъде гласуван по алинеи, тъй като по първа алинея няма предложения, а по втора има много.
"Чл. 2. (1) Общинските бюджети и извънбюджетните средства се управляват от органите на местното самоуправление и местната администрация в съответствие с разпоредбите на закона.
(2) Кметствата и районите имат право да съставят самостоятелен бюджет по ред, определен от общинските съвети. Бюджетите на кметствата се приемат от общинските съвети, а бюджетите на районите - от районните съвети, и се включват в бюджета на общината, без да губят своята самостоятелност".
Предложение на народния представител Цоньо Ботев - в чл. 2, ал. 2 изразът "имат право да" да се замени с думата "могат".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Симеонов - да отпадне второто изречение на чл. 2, ал. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова - в чл. 2 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"Чл. 2. (3) Районите и кметствата съставят и управляват бюджети:
1. Правото на кметството да състави и управлява бюджет се предоставя по искане на кмета му от общинския съвет, като се отчитат: величината на трайните финансови потребности на кметството, удовлетворяването на които е в компетенциите на местните органи в рамките на съвкупните финансови потребности на общината; крайните приходни възможности на кметството за постъпления от физически и юридически лица и от управлението на общинската собственост на неговата територия; наличието на кадри с необходимата подготовка във връзка със съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на кметството.
2. Приходите по бюджета на района и кметството са приходите от неговата територия по чл. 6, ал. 2 и части от всички останали приходи по ал. 7, определени от общинския съвет, като се отчита общият баланс на общината."
Предложението за трета и четвърта точка е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението в останалата част.
Комисията предлага следната редакция:
"Чл. 2. (2) Кметствата и районите могат да съставят самостоятелен бюджет по ред, определен от общинските съвети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По съдържанието на чл. 2.
Имате думата, господин Хубенов.
ГЕОРГИ ХУБЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам ал. 2 на чл. 2 да отпадне. И досега кметствата и районите в големите градове съставят предварително своя бюджет и общинските съвети, съобразявайки се с това, правят своя общ бюджет. По този начин ще избегнем доста бъркотии в съставянето на общинските бюджети по райони и кметства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В подкрепа на предложението на колегата Хубенов искам да кажа следното. Всички политически сили твърдим, че сме за самостоятелност на местното самоуправление, а същевременно, волю или неволю, с доста закони орязахме правата им. Тук дори се опитваме да ги съветваме. Нека да ме извини председателят на комисията, но какво означава "могат да съставят"? Естествено, че могат.
Не приемам и предложението на вносителя - "имат право да съставят". Щом с никой закон не им е забранено, естествено, че имат право. И там, където е необходимо, те го правят. Нека да оставим на общинските съвети сами да решават. Те дори могат едно отделно перо да го разбият на съставните му части. Например "Канцеларски разходи" могат да го разбият и да определят колко средства трябват за кламери, колко за факс хартия и т. н.
Настоявам да отпадне ал. 2 на чл. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята да отпадне предложението районите и кметствата да съставят свой бюджет е връщане назад и то с много. Тук става дума за два типа кметства и ако се имат предвид само кметствата, които са в районите в София, ограничаваме възможностите на кметствата, които са извън София, респективно Пловдив и Варна. И районите, и кметствата са съставни елементи на общината. От тази гледна точка доколкото общината е орган на местното самоуправление, нейните елементи също би трябвало да имат качествата на местно самоуправление. Не може да има местно самоуправление, ако не се спазят поне три условия: първото е бюджет, включително собствени приходи, второто е собственост и третото е съществуване на собствени структури. Това нещо поне е залегнало ясно и точно и в Хартата за местно самоуправление, която още в 1995 г. българското Народно събрание е ратифицирало и е приело, така че това е част от вътрешното законодателство. Аз се учудвам защо трябва да се връщаме назад, след като в комисията толкова подробно и творчески се обсъжда този въпрос, . Нещо повече, този проект не можа да постигне една пълнота по отношение на формиране на бюджети на кметства и на райони.
Разбира се, ние в комисията отчетохме етапа, в който се намират общините, кметствата, финансовите възможности и затова се даде възможност общинският съвет да прецени, а не директивно да се запише, че непременно трябва да се приемат бюджети. Още повече, че има кметства, които са примерно със 100 или 130 жители.
Така че аз моля, както комисията предлага след една дълга и аргументирана дискусия, ал. 2 на чл. 2 да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Хубенов.
ГЕОРГИ ХУБЕНОВ (СДС): Ако общинският съвет има добрината да разпредели, т. е. да постанови кметствата и районите да имат свой бюджет, той ще има добрината да приеме и проекта, който те предлагат, както и досега. Преди малко за това говорихме.
Така че няма да има никакви проблеми, ако тази алинея отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Хубенов, добрината на общинския съвет е нещо много хубаво, но успехът ще бъде по-категоричен и траен, когато има правна норма и правна възможност. На базата на тази правна норма ще се регламентират и допълнително правила от съответния общински съвет по отношение на съответния районен съвет или съответните кметства.
Така че добрината е една морална категория, а моралът започва да действа там, където спира действието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Няма.
Преминаваме към гласуване. Най-напред се гласува предложението за отпадане.
Моля, гласувайте предложението на господин Хубенов, подкрепено и от други народни представители, да отпадне изцяло ал. 2 на чл. 2. Предложение за отпадане може да се направи, без да е дадено писмено.
Гласували 146 народни представители: за 105, против 34, въздържали се 7.
Алинея 2 отпада.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Дора Янкова да се създаде нова ал. 3, която сега става ал. 2, състояща се от две точки.
Гласували 132 народни представители: за 32, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Тъй като отпадна ал. 2, остава да гласуваме съдържанието на чл. 2, без алинеи.
Гласували 145 народни представители, за 111, против 31, въздържали се 3.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Глава втора. Общински бюджети."
Комисията подкрепя предложението за наименованието на глава втора.
"Чл. 3. (1) Общината има самостоятелен бюджет.
(2) Общинският бюджет е самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите на общината за една бюджетна година.
(3) Бюджетната година съвпада с календарната година."
Комисията подкрепя предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 3? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 146 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 3.
Член 3 и названието на глава 2 са приети.


ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 4. С общинския бюджет се определят и предоставят парични средства, които общината може да изразходва за изпълнение на своите задачи и функции при спазване принципите на законосъобразност, икономичност, целесъобразност, публичност и в интерес на населението на общината."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Текстът на чл. 4 да се замени със следния текст:
"Чл. 4. С общинския бюджет се определят и предоставят парични средства, които общината изразходва при спазване на принципите на законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност, публичност и в интерес на населението на общината".
Комисията подкрепя предложението и предлага следното съдържание:
"Чл. 4. С общинския бюджет се определят и предоставят парични средства, които общината изразходва при спазване на принципите на законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност, публичност и в интерес на населението на общината".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по предложението?
Господин Костадинов, Вашето предложение е прието - нямате бележки.
Моля да гласувате текста на чл. 4 така, както се предлага от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 146, против няма, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 5. Общинският бюджет е публичен и се контролира от населението чрез общинския съвет и от определените със закон компетентни органи."
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев:
В чл. 5 да отпаднат думите "и се контролира от населението чрез общинския съвет и от определените със закон компетентни органи".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Смисълът на това предложение да отпаднат думите "и се контролира от населението чрез общинския съвет и от определените със закон компетентни органи", тъй като в закона сме предвидили глава, която специално третира контрола, който може да бъде осъществен спрямо общинския бюджет. Там ясно и точно са посочени органите и лицата, които могат да извършват този контрол.
Аз мисля, че след като имаме такава отделна глава в този закон, не е необходимо в тези общи положения да се третира кой точно контролира бюджета. Това са мотивите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Петър Мутафчиев за отпадане на текста, който беше прочетен, и чл. 5 остава само:
"Чл. 5. Общинският бюджет е публичен".
Гласували 147 народни представители: за 47, против 85, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 16.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 6. (1) Приходната част на общинския бюджет се формира на основата на собствени приходи и преотстъпени на общината държавни приходи, субсидии и субвенции от Републиканския бюджет."
Комисията предлага да се приеме текста на вносителя.
"(2) Собствени приходи са:
1. местни и други данъци, определени със закон:
а) данък върху недвижимите имоти;
б) данък върху наследствата;
в) данък върху даренията;
г) данък при възмездно придобиване на имущество;
д) данък върху превозните средства;
е) данък за общините;
ж) данък върху печалбата от лицата с над 50 на сто общинско участие;
з) други местни данъци, определени със закон;
2. местни такси за:
а) битови отпадъци;
б) ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични платна;
в) ползване на детски ясли, детски градини, лагери, общежития, домове за социални грижи и други форми на социално обслужване;
г) курортни такси;
д) добив на кариерни материали;
е) технически услуги;
ж) административни услуги;
з) кучета;
и) откупуване на гробни места;
к) охрана и опазване на земеделски имоти;
л) други такси, определени със закон;
3. приходи от отдаване на концесии;
4. глобите и имуществените санкции, събирани въз основа на наказателни постановления, издадени от орган на местната администрация, освен ако със закон е предвидено друго;
5. лихвите;
6. други собствени приходи."
Предложение на народния представител Иван Симеонов:
В чл. 6 да се добави, че наемите са бюджетен приход.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев.
В чл. 6, ал. 2, т. 1 се създава нова буква "е" със следното съдържание: "Патентен данък", като следващите изброени данъци стават "ж", "з" и "и".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:

В чл. 6 ал. 2 да се промени по следния начин:
"(2) Собствени приходи са:
1. пълният размер на корпоративния данък върху печалбата на общинските предприятия;
2. 70 на сто от териториалния контингент на данъка върху дохода на физическите лица;
3. 10 на сто от печалбата на стопанските субекти, които не са общинска собственост, съгласно Закона за корпоративния данък върху печалбата;
4. 8 на сто от териториалния контингент на данък добавена стойност;
5. приходите от санкции, глоби и конфискации, събирани въз основа на наказателни постановления, освен ако със закон не е предвидено друго;
6. приходите от дивиденти, наеми, концесии, продажба и други форми на икономическа реализация на обекти - частна общинска собственост, освен ако не е предвидено друго;
7. приходите от лихви за закупени на финансовия пазар ценни книжа, от лихви по депозити на общински и бюджетни средства и от лихви по закъснели плащания на физически и юридически лица към общината;
8. преходните остатъци от приключили бюджети;
9. други, определени със закон".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6, ал. 2:
"(2) Собствени приходи са:
1. местни и други данъци, определени със закон:
а) данък върху недвижимите имоти;
б) данък върху наследствата;
в) данък върху даренията;
г) данък при възмездно придобиване на имущество;
д) данък върху превозните средства;
е) данък за общините;
ж) данък върху печалбата от лицата с над 50 на сто общинско участие;
з) други местни данъци, определени със закон;
2. Местни такси за:
а) битови отпадъци;
б) ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични платна;
в) ползване на детски ясли, детски градини, лагери, общежития, домове за социални грижи и други форми на социално обслужване;
г) ползване на курорт;
д) добив на кариерни материали;
е) технически услуги;
ж) административни услуги;
з) кучета;
и) откупуване на гробни места;
к) охрана и опазване на земеделски имоти;
л) други местни такси, определени със закон;
3. приходи от отдаване на концесии;
4. глобите и имуществените санкции, събирани въз основа на наказателни постановления, издадени от орган на местната администрация, освен ако със закон е предвидено друго;
5. лихвите;
6. наеми и други собствени приходи".
"(3) Преотстъпени държавни приходи, определени със закон."

Предложение на народния представител Цоньо Ботев, но аз съм го оттеглил и няма да го чета.
Предложение на народния представител Стефан Нинов в чл. 6 ал. 3 да отпадне и текстът да придобие следната редакция:
"(3) Преотстъпени държавни приходи са:
1. 70 на сто от териториалния контингент на данъка върху доходите на физическите лица;
2. Други държавни приходи, определени със закон."
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията предлага следната редакция:
"(3) Преотстъпени държавни приходи са определените със закон.
(4) Субсидии и субвенции от републиканския бюджет са:
1. общите субсидии, определени по обективни критерии, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;
2. целевите субсидии - в конкретни случаи за придобиване на дълготрайни материални активи и за изпълнение на регионални програми и на проекти от национално значение;
3. субвенциите - в конкретни случаи суми, предоставени целево от държавния бюджет под определени условия."
Комисията предлага да се приеме предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на предложението по чл. 6.
По ал. 1 няма предложения.
По ал. 2 има предложение на народния представител Симеонов да се добави, че наемите са бюджетен приход, което е прието.
Господин Петър Мутафчиев желае ли да обоснове своето предложение, което не се подкрепя от комисията? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всички ние, които сме в тази зала, на предизборните ни събрания в нашите платформи обещавахме, че ще се застъпим за силно местно самоуправление. А силно местно самоуправление може да има единствено тогава, когато общините са финансово самостоятелни. Всички ние знаем в момента какъв е делът на държавната субсидия в по-голямата част от бюджетите на общините.
Затова аз предлагам патентният данък да премине като приход на общината.
Безспорно тук има някои спорове, които в комисията бяха дадени като довод - това, че той не е включен в Закона за местните данъци и такси, а е включен в Закона за подоходното облагане.
Този закон, който днес ние приемаме за общинските бюджети, ще влезе в сила от 1999 г. Това ни дава възможност ние, като законодатели, да поправим тази грешка.
Със Закона за подоходното облагане и по-точно частта му - патентен данък, ние възложихме на общините да определят в определените по закона граници тежестта на този данък. Нормално е след като те ще бъдат органът, който ще определя тежестта на данъка, да бъде като приход на общината. Ако отхвърлим едно такова предложение, това означава, че сме съгласни с мнението на главния прокурор на Републиката господин Татарчев, който точно това в момента оспорва, че не може един такъв данък да бъде определян от общините.
И наистина ще ви помоля, аз го предложих и на комисиите, ако не подкрепим това да бъде част от приходната част на бюджета на общините, то тогава да подкрепим искането на главния прокурор до Конституционния съд. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Мутафчиев.
Гласували 158 народни представители: за 55, против 86, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
По ал. 2 има предложение на госпожа Дора Янкова. Има ли желаещи за изказване по нейното предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Янкова по ал. 2.
Гласували 158 народни представители: за 49, против 100, въздържали се 9.
Предложението на госпожа Янкова не се приема.
По ал. 2 имате думата само за предложения за отпадане.
Господин Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Един от най-сигурните приходоизточници, като данък за общините, това е поземленият данък. Сега в момента такъв данък не се плаща и няма да се плаща вероятно още пет години от влизането в правото си на собственост със законни документи. Но след това, ако разчитаме, че този закон ще действа, той просто е пропуснат. Не може за собственост ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващото Народно събрание ще го измени.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Щом така предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След пет години.
Господин Ботев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Тъй като такъв данък в момента наистина няма, но е предвидена точка "з", където пише "други местни данъци, определени със закон". Ако със закон бъде приет такъв данък, то не противоречи на това, което приемаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложение има господин Нинов за ал. 3. Заповядайте, господин Нинов.

СТЕФАН НИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Само с две изречения искам да поясня. Известно е, че сега голяма част от общинските съвети имат малка част от бюджета си собствени приходи и по-големият дял се явява субсидии и субвенции. С това предложение, което се внася, се цели да се увеличи делът на собствените приходи, като от съотношението 50:50 на сто в момента, се предлага 70 на сто от данъка на доходите на физическите лица да остане в общините. Това също не изчерпва проблема и не решава въпроса, но това е една стъпка, бих казал, по-нанатък към увеличаване делът на собствените приходи и естествено, намаляване делът на субсидиите и субвенциите, които ежегодно с приемането на държавния бюджет трябва да се предоставят на общините.
Приканвам ви да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нинов.
Гласували 154 народни представители: за 46, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 6 така, както се предлага от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 141, против 4, въздържали се 7.
Член 6 е приет.
Дотук приключваме с този законопроект.
Съобщения за парламентарния контрол утре, 13 февруари, петък.
1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговаря на актуален въпрос на народния представител Руси Статков и на две питания от народните представители Жорж Ганчев и Стефан Нешев.
2. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговаря на два актуални въпроса на народните представители Атанас Папаризов, Петър Димитров и Станимир Калчевски.
3. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговаря на три актуални въпроса от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Донка Дончева и Иван Костадинов Иванов.
4. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кирил Йорданов.
5. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Александър Каракачанов.
6. Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Петър Мутафчиев.
7. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос на народния представител Руси Статков;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос на народните представители Веселин Бончев и Илия Петров;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос на народния представител Стефан Мазнев;
- министърът на финансите Муравей Радев - на актуални въпроси на народните представители Дора Янкова и Петър Башикаров;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев - на актуални въпроси на народния представител Татяна Дончева.
Поради отсъствие от страната в заседанието на парламентарния контрол не могат да участват и не могат да отговарят:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуални въпроси на народните представители Александър Каракачанов и Михаил Миков;
- министърът на финансите Муравей Радев - на актуален въпрос на народния представител Велко Вълканов.
Едно съобщение, което е не само за народните представители:
Прякото излъчване на Българската национална телевизия на парламентарния контрол на 13 февруари 1998 г., петък, ще се осъществи по Ефир 2 от 11,00 ч. във връзка с прякото излъчване по Канал 1 на ХVIII-те зимни олимпийски игри в град Нагано.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
                     Йордан Соколов

Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев

                                          Благовест Сендов

Секретари:
                  Христо Димитров

                  Камен Костадинов