ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 12 февруари 1999 г.
Открито в 9,10 ч.
12/02/1999
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Камен Костадинов и Ивалин Йосифов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от днешния дневен ред да бъде проект за решение за освобождаване на член и избиране на нов член на Висшия съдебен съвет.
Точка втора: проект за решение за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН И ИЗБИРАНЕ НА НОВ ЧЛЕН НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Има молба от Илияна Владиславова Вълчанова:
"Уважаеми господин председател, моля да бъда освободена от състава на Висшия съдебен съвет, тъй като поради постоянното пребиваване и работа на съпруга ми Николай Вълчанов в чужбина и моето често пътуване при него не съм в състояние да участвам редовно в заседанията на Висшия съдебен съвет."
Има предложение от народния представител Димитър Абаджиев:
"Уважаеми господин председател, с решение от 11 декември 1998 г. Народното събрание избра членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота във връзка с § 81 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Впоследствие един от избраните членове - госпожа Илияна Владиславова Ризова-Вълчанова по собствено желание напусна състава на Висшия съдебен съвет. На свое заседание от 10 декември 1998 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на Народното събрание разгледа 19 кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, като взе решение да предложи на пленарната зала да бъдат избрани 11-те кандидати, получили най-много гласове. След напускането на госпожа Ризова с най-много гласове е господин Боян Георгиев Магдалинчев - съдия във Върховния административен съвет.
Поради изложените по-горе обстоятелства, с оглед попълването на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет и на основание чл. 16, ал. 3 от Закона за съдебната власт, моля да поставите за гласуване в пленарната зала на Народното събрание решение за избиране на господин Боян Георгиев Магдалинчев за член на Висшия съдебен съвет."
Има приложена автобиография.
В проекта за решение обаче трябва да има още една точка и да гласи:
"РЕШЕНИЕ
за освобождаване и избиране на член
на Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3 и чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт
Р Е Ш И:
1. Освобождава Илияна Владиславова Ризова-Вълчанова като член на Висшия съдебен съвет.
2. Избира Боян Георгиев Магдалинчев за член на Висшия съдебен съвет."
Имате думата по проекторешението.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 123 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 4.
Решението е прието.
Днес рожден ден имат народните представители Ремзи Осман и Христо Войняговски. Да им е честито! Пожелаваме им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА КВОТАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 902-03-1 от 19 януари 1999 г. за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд, внесено от Министерския съвет
На заседание, проведено на 28 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди внесения от правителството проект за решение за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд. В мотивите към проекта и в изложените съображения при представянето бе подчертано, че Съветът на гуверньорите на Международния валутен фонд е приел Резолюция № 53-2 за "Увеличаване квотата на страните-членки на Международния валутен фонд - Единадесети общ преглед". С резолюцията се предлага размерът на квотите на страните-членки на Международния валутен фонд, да бъде увеличен общо с 45 на сто. На България е предложено да увеличи своята квота с 37,7 на сто или от 464,9 млн. на 640,2 млн. специални права на тираж.
Принцип на Международния валутен фонд при определяне на квотите на отделните страни е техният размер да отразява относителната тежест на съответната страна в световната икономика. Квотата е основен елемент, който определя правата на страната-членка, и нейния достъп до ресурсите на Фонда както по основните, така и по специалните механизми. С увеличаване размера на своята квота България ще получи по-голям достъп до ресурсите на Фонда. Ефективното влизане в сила на предложените нови квоти ще стане след тяхното одобряване от страните, имащи 85 на сто от общия размер на квотите във Фонда.
В резултат на проведеното гласуване, на което със 7 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме Решението за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд."
В добавка искам да кажа, че въпросната Резолюция № 53-2 е раздадена днес на народните представители, вчера имаше такова желание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще прочете господин Иван Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 902-03-1 за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд, внесен от Министерския съвет на 19 януари 1999 г.
На 4 февруари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за решение за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд и прие следното становище:
Комисията не подкрепя предложения проект за решение за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд.
При гласуването бяха получени следните резултати: "за" 7 народни представители, "против" 1 народен представител, "въздържали се" 9 народни представители.
Председател: Асен Агов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Раздадена е и Резолюция № 53-2 на Съвета на гуверньорите. Това беше предложение на господин Папаризов вчера - народните представители да разполагат и с този материал.
Вчера имаше разисквания, сега вече боравим с конкретните цифри. Предложено е на България да увеличи своята квота с 37,7 на сто или от 464 млн. 900 хил. специални права на тираж нейната квота става 640 млн. 200 хил. специални права на тираж.
Имате думата.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз не бих искал тук да отнемам време, но в случая се налага, тъй като вече ни е представена Резолюция № 53-2, да използваме присъствието на министъра на финансите, за да може допълнително да получим отговори на някои въпроси и, разбира се, убедено да гласуваме в една или друга посока.
Вчера стана ясно на всички, че опитите, особено от страна на господин Агов, да противопостави Демократичната левица на споразумението с Международния валутен фонд, се оказаха ялови, защото ставаше дума за съвсем друго нещо. И ратификацията, която всъщност е потвърждение на онова постановление на Министерския съвет от 1990 г., е факт и с нашите гласове. Така че това е един проблем, който вие се опитахте да противопоставите, използвайки присъствието на различни институции, да изкарате едва ли не БСП антинационална, ретроградна и т.н. Обаче днешният проблем вече има сериозни измерения.
Защо проблем? Защото под формата на добрата идея за увеличаване специалните права на тираж, тоест квотата на нашата страна в Международния валутен фонд, което й дава, разбира се, възможност в гласуването и в искането на заеми, се крият поне няколко въпроса.
На първо място, когато обсъждахме проекта за бюджет за 1999 г. на нас не ни беше докладвано това, което всъщност е било известно на правителството, а именно, че се готви такава ратификация, че става дума за 200 млн. долара, защото разликата между 440 и 640 - увеличението на квотата на специалните права на тираж, са 200 млн. долара. Това, повтарям, правителството го е знаело, но на нас не ни беше казано.
Второ, припомням на господин министър Муравей Радев, че когато трябваше да се спасява банковата система, той беше един от онези хора, които много упорито държаха на закона и ние тогава променихме Закона за държавния бюджет. Днес такава промяна не ни се предлага, а става дума за ефективна вноска от 25 на сто, която трябва да бъде реализирана до месец, вижте протокола, Резолюция № 53-2, т. 5. Това са 50 млн. долара и за други още 150 млн.
По същество става дума, на трето място, и за относително нарастване на дълга. И тук господин Цонев се опита да спаси честта на господин министъра на финансите, като миналата седмица на нашето настояване за справка за движението на външния дълг представи една справка за движението само на правителствения дълг. Ние, господин Цонев, искахме и настояваме, както се дава по линия на БНБ, колегите да получат справка за брутния външен дълг, а там нещата са по-интересни в лошия смисъл на думата. Има нарастване.
Така че тези неща - тук господин министърът на финансите, разбира се, ще изложи своята теза - нас ни безпокоят. Ние, независимо от това какви обяснения ще даде той, не можем да приемем за нормално, че когато се съставя проектът на Закона за държавния бюджет, от нас се крият такива неща, и то крупни суми. Аз поне нито в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, нито в залата съм чул подобно информиране и искане на такова съгласие за конкретно нещо, което, повтарям, се е знаело, защото става дума за документи, които са дошли. Ако това, повтарям, не е направено, трябва да има изменение на Закона за държавния бюджет за 1999 г.
Така че в заключение, за да си изпълня обещанието и да не отнемам време, ние с вас, уважаеми колеги отдясно, трябва да сме наистина много прецизни в своята взискателност към тези, които ни предлагат различни документи, да не се обиждаме, че разполагаме с две трети тук и да говорим за едно или друго, защото действително материята е много специфична, тя изисква внимателно оглеждане, а не претупване. На нас ни се наложи за много кратко време да приемем много документи. Дори господин Соколов каза, че е крайно време да понамалим темпото. Защото наистина некачеството, бракът е много голям. Аз специално не искам особено тук да допуснем брак, защото носим голяма отговорност.
Това е, което бих искал да чуя, преди да определя за себе си своята позиция и гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин Статков! Първо, съгласно Конституцията и законите всички народни представители имат достъп до информацията, която ги интересува. Аз отказвам, казал съм го и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, ще го кажа и от трибуната на Народното събрание - отказвам да бъда секретар на колегите от Демократичната левица. Всичко, което ви интересува, прекрасно знаете откъде може да го получите. Това, което правим по въпроса за информацията, която ви интересува, е само един жест. И недейте да искате непрекъснато аз или министърът да ви даваме информация. Знаете как да я получите. Никой не може да ви я откаже.
Така че недейте да злоупотребявате и с въпросната Резолюция № 53-2, и с въпроса за външния дълг, и с всичко онова, което всеки ден казвате: от нас крият, на нас ни издават и т. н. Това са неща, с които просто ставаме смешни пред хората, които ни слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз благодаря на господин Цонев за тази реплика. Защото тези дни на нас ни се втълпява и от мнозинството, и от Министерския съвет, че ние трябва да разбираме изпълнението на закона като знак на справедливост, когато ставаше дума за парното и за ДДС от господин министъра, че едва ли не спазването на закона и координацията между институциите било справедливост. Това е изпълнение на закона, господин министър. И не бива да лъжете, когато става дума за ДДС - използвам този повод, защото в залата аз предлагах нулева ставка, а Вие говорите, че едва ли не някой друг е трябвало да го направи, освен Вас като вносител.
Второ. Господин Цонев, Вие поехте многократно ангажименти към нас в комисията по осигуряване на много справки миналата година. В края на краищата видяхте, че и на Вас Министерство на финансите не Ви дава тези информации или дава такива, че после се излагаме. Защото за цената на цигарите и за акцизните стоки бяха дадени две справки, които ни злепоставиха. И аз не го направих като питане, но отидох в Министерството на финансите и помолих експертите в началото на януари да опровергаят това, че депутатите едва ли не са корумпирани и са мълчали тайно с Вас. Защото информацията, която се даваше или не се даваше, не ни позволява ние да разполагаме с най-точното, с онова, което да ни издига авторитета като Народно събрание, а не да ни прави смешни пред хората.
Така че благодаря и моля - не като знак на благодарност, не като добър жест, а като законово изпълнение онова, което трябва да правите, да го правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, като член на Комисията по външна и интеграционна политика, един от хората, които в комисията подкрепиха направеното предложение за увеличаване на нашите специални права на тираж в Международния валутен фонд, искам да заявя по един съвсем ясен и категоричен начин, че две са основните предпоставки да апелирам към вас за положително гласуване на направеното предложение.
Първо, увеличаването на специалните права на тираж в противоречие на това, което казва господин Статков, всъщност означава увеличено доверие от страна на Международния валутен фонд към България и нейното финансово състояние. Защото увеличените права на тираж дават възможност за по-голяма подкрепа от Международния валутен фонд за платежния баланс на страната и за покриване на външния дълг на страната.
На второ място, увеличените права на тираж дават по-голяма възможност на България да влияе върху взимането на решенията в рамките на Международния валутен фонд, защото решенията там се взимат на квотен принцип, които произтичат от правата на тираж.
И двете предпоставки означават, че разширяването на нашите специални права на тираж в Международния валутен фонд показва засилваща се финансова стабилност на България и подпомагането на този процес. Гласуването против предложеното решение реално означава забавяне на нашата финансова стабилизация и отдалечаването ни от международните финансови институции, процес, по който още в началото на Тридесет и осмото Народно събрание беше постигната единодушна договореност между политическите сили, представени в парламента, в рамките на декларацията за националното съгласие.
Ето защо аз апелирам за подкрепа на внесеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, вчера достатъчно ясно беше обяснено нашето гласуване, по-скоро въздържане от гласуване, по съвършено принципни съображения. Искам просто да стане ясно, че никой не е против това България да има възможност на увеличени права на тираж. И, от друга страна, както се изрази, това не е някакво специално отношение към България. Разширяват се квотите. Това е един съвършено тривиален въпрос.
Това, което нашите колеги вчера обясниха и изразиха, бяха принципните положения, свързани с начина и ратификацията на всички отделни споразумения, включително и на основния договор с Международния валутен фонд.
Искам това да стане пределно ясно. За начина и отказа, по времето, когато се обсъждаше този въпрос в комисията, да ни бъде предоставена юридическа справка. А от друга страна - информацията, че по този въпрос вече е даден отговор във Вашингтон, преди комисията да се е занимавала, преди и сега ние да се занимаваме.
Този въпрос трябва да стане ясен на всички. И да се спрат спекулациите, включително и, така, доста фриволните спекулации на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Друг желае ли да вземе отношение? Имате думата, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Използвам обстоятелството, че тук е господин министърът, да даде допълнителна информация във връзка с един пункт от схемата, по която ще бъде реализирана тази стъпка на увеличаване квотата на България в капитала на Международния валутен фонд.
В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол депутатите от демократичната левица подкрепиха както ратифицирането на Учредителния протокол, така и особено увеличаването на нашата квота в капитала на Международния валутен фонд.
Няма да привеждам тук аргументи и съображения. При вчерашната дискусия също казах някои неща.
Но по тази схема, господин министър, доколкото бяхме информирани, онова което трябва ефективно България да заплати като увеличение на капитала си във валута, именно тези 25 на сто, в случая ще бъде практически реализирано чрез получаване на заем под формата на специални права на тираж от друга страна - членка на фонда.
Аз повярвах на тази информация и за мен отпада по този начин един проблем, който би възникнал, че в момента ние трябва да се натоварим с 50 - 60 милиона ефективни плащания във валута.
Бихте ли съобщили на Народното събрание така ли е? Това е първо. Второ, с коя страна - членка на фонда сте се договорили? За да има пълна яснота по този момент от схемата, по която България ще реализира практически увеличението на своята квота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, министърът на финансите дължи още един отговор. След като тази схема, за която говори проф. Стоилов, ще бъде осъществена, за да се попълни нашата нова квота, би следвало правителството да е консултирало този въпрос с парламента преди искане на средствата, с които да се обезпечат специалните права на тираж, съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България.
Питам: кога правителството е поискало от парламента съгласието, консултирането на такова становище, преди да ангажира позицията на българската страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев. Заповядайте.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.Уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам опитите, които опозицията прави да намери начин едно много добро решение за България да бъде атакувано. Но ако тя наистина иска да бъде отговорна опозиция, специално по този въпрос е добре да остави опита за неглижиране на този, според нас, много полезен за България акт и най-после да надскочи малко партийните си пристрастия и да вземе едно отговорно национално решение. Защото откъдето и да погледнете, както и да разгледате въпроса, каквото и да питате, ще получите, разбира се, отговор на вашите питания, това, подчертавам, това е едно изключително добро и подходящо действие, което да извърши българският парламент, полезно за България и за българския народ откъдето и да го погледнете.
Господин Статков не е много наясно по механизмите, които осъществява Международният валутен фон и съдържанието на квотите на отделните страни, тяхното естество и субстанция, затова вероятно се е заблудил, че подобен акт води до около 200 млн. задължения в бюджета. Едното няма нищо общо с другото. (Неразбираема реплика на господин Статков.) Но дълга тема е, господин Статков, сега едва ли трябва тук, от това място, да ви обяснявам. Може би, ако проявявате интерес, допълнително ще ви обясним, абсолютно ... (Руси Статков се обажда от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Статков!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не разбирате нещата, затова Ви ги казвам сега оттук. Като искате, ще Ви ограмотя след това. (Руси Статков продължава да говори от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, недейте се обажда.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Имаше въпрос за механизма, зададен от проф. Стоилов, по който това ще стане. И вероятно това, което ви кажа, ще бъде достатъчно, може би, за господин Статков.
Увеличението е около 175 млн. специални права за тираж. Или българската квота от 465 млн. специални права за тираж става 640 млн. специални права за тираж. Българската квота, квота, господин Статков! Разликата от тези 175 млн., с които се увеличава фактически квотата на България, ще бъдат уредени по следната схема: 25 на сто от тях, или това е прираст от около 43,8 млн. специални права за тираж, са платими в специални права за тираж или в друга приемлива за фонда валута.
Плащането ще бъде направено по следната схема. Тъй като валутните резерви на страната не позволяват изплащане на увеличението, ще поискаме от Международния валутен фонд, имаме такова съгласие, да уреди отпускането на заем в специални права за тираж от друга страна-членка в деня на плащането, в същия този размер от 43 млн. 825 хил. специални права за тираж. С тази сума се изплаща увеличението в неговата ефективна част.
Изтегляме така възникналият допълнителен резервен тираж, от специални права за тираж, срещу депозиране на полица в лева по сметка на Международния валутен фонд при Българската народна банка. Връщаме заема за който става дума, който е без лихви, такси и комисионни. Останалите 131,475 млн. специални права за тираж, около 318 млрд. лв. е обърнато по курса, са платими в национална валута. Или плащането се оформя чрез издаване на непрехвърляема безлихвена полица и кредитиране на сметка "Ценни книжа на Международния валутен фонд" в Българска народна банка. За поддържане на минималното салдо по сметка № 1 на Международния валутен фонд при Българска народна банка в размер на 0,25 на сто от новата квота, е необходимо същата сметка от сегашното си равнище да нарасне с около 1 млрд. лв. По-точната сума е 1 млрд. 61 млн. 130 хил. 307 лева. Това е фактическата сума, с която трябва да нарасне салдото по сметката на Международния валутен фонд в Българска народна банка.
В централния бюджет за тази година са предвидени ресурси за такова изравняване на салдото в позиция "Други разходи". Това, господин Статков, е единственият ефективен разход при така избраната схема за увеличаване квотата на страната. Това е, което засяга бюджета - 1 млрд. 61 млн. лв., които са предвидени в перо "Други разходи" за изравняване на нашата квота и салдото на сметката на Международния валутен фонд в Централната банка на България. Това е механизмът, за който питате.
Колкото до другия въпрос, българското правителство е съгласно да участва с увеличението на тази квота и то дава съгласие, което е валидно единствено, след като българският парламент ратифицира едно такова съгласие. Поради което аз Ви моля да упражните правото си и да гласувате подобно увеличение квотата на България в Международния валутен фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Муравей Радев.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване на проекта.
"РЕШЕНИЕ
за увеличаване на квотата на Република България
в Международния валутен фонд
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България,
Р Е Ш И:
Дава съгласие за увеличаването на квотата на Република България в Международния валутен фонд на 640,2 млн. специални права на тираж в съответствие с Резолюция № 53-2 на Съвета на гуверньорите на Международния валутен фонд - "Увеличаване на квотите на страните - членки на Международния валутен фонд - Единадесети общ преглед"."
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.
Продължаваме с:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Има думата господин Александър Праматарски. Стигнали сме до чл. 135.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 135. Пътниците са длъжни:
1. да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство;
2. да използват обезопасителните колани, монтирани в автомобила;
3. да поставят на главата си защитна каска, когато пътуват с мотоциклет или с мотопед."
Има направено предложение от народния представител Ремзи Осман, което Комисията по икономическата политика е приела.
Предложение за заместващ текст на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 135. Пътниците са длъжни:
1. да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство;
2. да използват обезопасителните колани, монтирани на предните седалки на автомобила;
3. да поставят на главата си защитна каска, когато пътуват с мотоциклет или с мотопед."
Една редакционна поправка в т. 2 - използването на обезопасителни колани, "монтирани на предните седалки на автомобила". Предложението е да бъде: "монтирани за предните седалки на автомобила", защото самите колани, първо, не са монтирани на самите седалки и чисто граматически да стане ясно, че са коланите, предназначени за предните две места - това на водача и мястото до него.
Така че с тази редакционна поправка моля, господин председател, да подложите на гласуване текста на Комисията по икономическата политика.
Даже още по-точната редакционна бележка, която трябва да направим тук, е не "монтирани на предните седалки", а "предназначени за предните седалки". Мисля, че така е по-правилно редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 135, както е предложен от комисията, с това граматическо уточняване:
"2. да използват обезопасителните колани, предназначени за предните седалки на автомобила".
Гласували 128 народни представители: за 125, против 2, въздържал се 1.
Член 135 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 136. Могат да не ползват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лица, чието физическо състояние на позволява употребата на колан;
3. униформените служители от службите за контрол по този закон - при изпълнение на служебните си задължения."
Има направено предложение от народните представители
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 136 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Гласуваме първо предложението на народния представител Нансен Бехар за отпадане на чл. 136.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 14, против 57, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков за създаване на нови точки 4 и 5 в чл. 136.
Гласували 107 народни представители: за 9, против 21, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 136 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 7, въздържал се 1.
Член 136 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 137. На пътниците е забранено:
1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;
2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;
3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;
4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда."
Няма направени други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 137 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 137 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Глава трета
ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 138. (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които отговарят на изискванията на производителя за експлоатация, на този закон и на издадените въз основа на него актове.
(2) Изискванията за експлоатация, определени от производителя, трябва да съответстват на условията за типово одобрение на Европейския съюз.
(3) Министърът на транспорта определя условията и реда за одобряване на типовете пътни превозни средства."
Няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета и чл. 138.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава трета и член 138 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:
1. технически изправни;
2. с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
(2) Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и превозването на опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на транспорта, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи."
По този член има направено предложение от народния представител Валентин Симов, който предлага в ал. 1 на чл. 139 да се направят следните изменения и допълнения:
Точка 2 на ал. 1 на чл. 139 се изменя така:
"2. със съдържание на въглероден окис в изгорелите газове при бензиновите двигатели или степента на димност при дизеловите двигатели, размери, маса и натоварване на ос в норми, определени с правилника за прилагане на закона."
Валентин Симов има и предложение да се създаде нова точка 3:
"3. учебните моторни превозни средства да са с двойни команди за преподавател - на спирачната система, съединителя, огледалата за обратно виждане и знака "У"."
Комисията не е приела това предложение на народния представител Валентин Симов и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 139 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 118 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл.139 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Член 139 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 140. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
(2) Редът за регистриране и за отчет на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и за тяхното маркиране се определя от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и с министъра на отбраната.
(3) Редът за регистриране и отчет на превозните средства - собственост на чуждестранни физически и юридически лица, се съгласува с министъра на външните работи.
(4) Моторните превозни средства от поделенията на Въоръжените сили се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър или ръководител на ведомството. Формата, размерът и видът на регистрационните номера за тези превозни средства се съгласуват с министъра на вътрешните работи."
Има направено предложение от народния представител Валентин Симов ал. 4 на чл. 140 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 140 някой желае ли да вземе отношение? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов за отпадане на ал. 4 на чл. 140.
Гласували 112 народни представители: за 10, против 61, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 140 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма въздържали се 4.
Член 140 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 141. (1) За всяко регистрирано моторно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.
(2) Дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация."
По чл. 142 има направено предложение от народния представител Ремзи Осман, което е възприето от комисията.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст на чл. 142:
"Чл. 142. Министърът на вътрешните работи определя ред за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните."
"Чл. 143. (1) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собствения по поставения от производителя идентификационен номер на рамата (шасито) на превозното средство.
(2) Забранява се изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на рамата (шасито) на превозно средство.
(3) Пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.
(4) Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(5) Снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство се извършва след отбелязване в свидетелството за регистрация, че табелите с регистрационните номера на това превозно средство са върнати в съответната служба, където то е регистрирано.
(6) С искането за снемане от отчет се представят доказателства, че пътното превозно средство е прието за разкомплектуване и съхраняване в определено за това място или в частен имот."
По чл. 144 има направено предложение от народния представител Ремзи Осман, което Комисията по икономическа политика е приела, и предлагаме заместващ текст:
"Чл. 144. (1) Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.
(2) При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.
Чл. 145. (1) При промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя.
(2) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на праводателя, когато отчуждаването е извършено чрез публична продажба.
Чл. 146. Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се извършва по ред, определен от министъра на транспорта."
Комисията по икономическата политика подкрепя тези текстове на вносителя, които прочетох, с изключение на онези, за които ние правим предложение за заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По членове 141 до 146 включително някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 141, както е предложен от вносителя, чл. 142, както е предложен от комисията, чл. 143, както е предложен от вносителя, чл. 144, както е предложен от комисията, и членове 145 и 146, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7.
Членове от 141 до 146 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 147. (1) Регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Редът за извършване на този преглед се определя от министъра на транспорта.
(2) Прегледът за техническа изправност обхваща комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на вредни газове от моторните превозни средства и изправността на шумозаглушителните им устройства."
По този член има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, който предлага ал. 2 на чл. 147 да се измени така:
"(2) Прегледът за техническата изправност обхваща комплектността и изправността на основните агрегати, уредби и механизми, които имат връзка..."
Комисията по икономическата политика не е приела предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 147 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 116 народни представители: за 4, против 71, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 147 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 7.
Член 147 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 148. (1) Министърът на транспорта определя условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, както и за извършването на ремонт и техническо обслужване срещу заплащане на пътни превозни средства, участващи в движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
(2) Подвижна автосервизна дейност за оказване на пътна помощ може да се извършва след получаване на разрешение, издадено от Министерството на транспорта."
Няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 148 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 26.
Член 148 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 149. Моторните превозни средства се делят на следните категории, означени с латински букви:
1. категория А - мотоциклети;
2. категория М - мотопеди;
3. категория В - автомобили, чиято максимално допустима маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
4. категория С - товарни автомобили, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
5. категория D - автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници, с над 8 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; към тази категория се отнасят и съчленените автобуси; прикачването на ремарке към тях е забранено;
6. категория В + Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:
а) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава 750 кг;
б) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
7. категория С+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
8. категория D + Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
9. категория Т - колесни трактори и тролейбуси; към тази категория се отнасят и трамвайните мотриси."
Има направено предложение от народния представител Валентин Симов в чл. 149 да се създаде нова т. 10:
"10. категория У - за всички моторни превозни средства, без тези по категории А и М."
Комисията не е приела това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 149 има ли някой да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 104 народни представители: за 11, против 44, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 149, както е предложен от вносителя.
Отменете гласуването. Нещо системата блокира. Стигаме до гласуването на чл. 149.
Половин час почивка. (Звъни)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 5 февруари до 11 февруари 1999 г.:
- питане от народния представител Петър Димитров към Иван Костов, министър-председател на Република България, относно събиранията на външните вземания на Република България;
- питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно спада на производството на държавна фирма "Дунарит" АД - Русе;
- питане от народния представител Руси Статков към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно състоянието и перспективите на държавния дял във фирма "БЕРГ Монтана Фитинги" ООД - град Монтана;
- питане от народния представител Михаил Миков към Валентин Василев, министър на търговията и туризма, относно защита на българските производители чрез налагане на защитни мерки;
- питане от народния представител Руси Статков към Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно мерките на Министерството на труда и социалната политика за осигуряване на средства за социално подпомагане в община Брусарци, област Монтана.
На всички тези питания следва да се отговори на 19 февруари 1999 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков;
- от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
Постъпила е бележка, че народният представител Ивалин Йосифов отсъства днес, защото е болен. От него има актуален въпрос към министъра на държавната администрация Марио Тагарински.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно евентуално участие на Република България в операции на НАТО.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председател! Поздравявам Ви, първо, с успеха на заместник-министър Райков от Министерството на външните работи по споразумението с Македония. Мисля, че това е добра стъпка в развитието на нашите отношения. Съжалявам, че вчера външният министър на Македония в 11 часа по радиото каза нещо различно - че конституцията им забранявала да нямат претенции към македонско малцинство в България. Точно цитирам думите му. Моля се Богу, че нашите съседи няма да се отметнат в този важен документ, който заместник-министърът Райков и неговият екип наистина постигнаха. Ние всички се радваме на техните резултати.
Тъй като ние не сме членове на НАТО, а Вашето правителство даде многократни коридори на НАТО през българска територия за евентуални нападения, тъй като президентът Стоянов смущаващо направи изявление в Германия, че ние ще бъдем солидарни с НАТО в техните бъдещи наказателни действия, ако има такива, срещу една самостоятелна държава. Наистина самостоятелна провинция Косово няма, тя е част от Република България.
Аз съм много, много разтревожен дали Вашето правителство смята, че ще се включи в една такава бъдеща акция.
Моля се Богу отговорът Ви да бъде не.
Знаем, че югославските комунисти Кардел, Джилас, Ранкович, Сталин, Тито, Димитров, както и коминтерновските им босове, направиха много поразии в нашия регион, специално в Република България. Господата от Белград са неразделно свързани с управата в Скопие. Всеки го знае това. Имат си техен президент в момента и господин Люпчо Георгиевски наистина е заплашен от дестабилизация и ние му желаем удача и се моля Богу, че Вие ще вземете това предвид в бъдещото развитие на отношенията ни с Македония и наистина няма даже и в най-розовите си сънища да мечтаете да включите България в никакви натовски операции, тъй като това ще ни коства бъдещи отношения с Македония.
Двата въпроса са абсолютно неразривно свързани. Моля Ви за Вашия много специфичен отговор.
Днес забелязах, че за първи път ние сме парламентарна република, тъй като председателят на Народното събрание Ви накара да чакате 10 минути. Много се радвам, че това е така. Много съм респектиран от неговото закъснение.
Искам да Ви съобщя, че въпреки неговия отказ в продължение на 6 месеца като председател на Интерпарламентарната група България - Индия, отивам на лично приглашение от министър-председателя Ваджпай и това поставя нашия парламент в много конфузна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин Соколов, вземете си бележки. Не можете да ни спрете и сте... (Господин Ганчев продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
Благодаря на господин Ганчев.
Господин Ганчев, ние имаме половин час почивка. Вие идвате след като се наспите, обикновено към 11 часа, така че не знаете кога сме започнали почивката.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов за "специфичен" отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Отговорът не може да е специфичен, защото е чут от Вас вчера на заседанието на Комисията по външната политика и евроинтеграцията и е даден от външния министър на страната. Съвсем излишно е, разбира се, да питате тук отново и да чуете същия отговор, защото правителството може да има само една позиция и тя Ви е била съобщена. Позицията, която, отново повтарям, Вие знаете и аз се учудвам защо питате за нея, е, че България нито пряко, нито косвено, нито сега, нито в хипотетична ситуация няма да се намеси заедно с войски на НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Моят въпрос беше, за да чуят българските слушатели и българските телевизионни зрители Вашата позиция, тъй като те не присъстват в Комисията по външна политика. Те не знаят, че Вашето правителство кара външния министър на велика държава Игор Иванов да чака 20 минути президента. Те не знаят, че някой от това външно министерство казва по молба на Саша Авдеев, че Жорж е в чужбина и господин Игор Иванов не може да направи среща, за да чуе другата страна на медала, на опозицията. Те не знаят, те абсолютно не знаят, че в тази държава ние в този парламент нямаме право да ви коригираме, нямаме право да изслушаме подробни отговори, наистина базирани на една добра воля да кажете на народните представители и на българските граждани: да, ние сбъркахме с даването на многократен коридор на натовци да влизат в една самостоятелна държава, а само Бог определя съседите. Деца, внуци и правнуци живеят с тях. Това е причината за моя въпрос.
Моята ярост идва от друга посока. С тези съседи нашите деца и внуци ще берат ядове, ако направим най-малката грешка. И оттук нашата отговорност към не само днешните български граждани и поколенията. Толкова е важен този въпрос.
Говорихме вчера с вашата министърка на външните работи и тя призна, че аз съм един от видните амбасадори на България в чужбина, който си плаща винаги сам. И тя призна, че прекрасна работа свърших с председателя на парламента във Виена. (Смях и весело оживление в блока на СДС.) А вашият седесар в Лондон не ми даде даже брифинг за отношенията Великобритания - България. Другият ваш седесар - в Индия, няма да го видя даже, тъй като знам, че предварително разпространява слухове колко лош съм бил аз, вместо да признае, че съм учредител на СДС от първите 22 души. (Смях и оживление, възгласи в блока на СДС.)
Ето ви причините, по които искам тук народът да чуе, че Вие, който ми отнехте радио и телевизия 22 месеца...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Пак ли изтече времето, господине? Моето време идва! (Силен шум, възгласи и смях в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето време първо изтича, пък кога ще дойде, ще видим.
Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Въпросът, който ми задавате, господин Ганчев, има публичен отговор днес и във вестниците, аз слушам от сутринта и радиото, тази позиция, която е изразила госпожа Надежда Михайлова - българският външен министър, се цитира много често. Така че цялото българско общество знае какъв е отговорът на Вашия въпрос. Изглежда е прав господин Йордан Соколов за времето, когато Вие ставате, четете вестници и слушате радио. Затова аз очаквах, че ще се възползвате от възможността да си оттеглите въпроса. Няма нужда да се губи ценното време на Народното събрание с абсолютно едни и същи неща, които предварително са известни на обществото. Просто напънете се, проявете творчество и задайте въпрос, който действително не е бил задаван и отговорът на който не е известен. Иначе всички тук ставаме част от една нелепа ситуация. Аз лично се чувствам неудобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Дайте да го няма Народното събрание, разпуснете ни! "Вся власть советом!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тихо, тихо! Тихо, господин Ганчев. Вие сам се разпускате нещо много.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Тихо - само на детето си, не на мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народния представител Иван Цонев да развие своето питане относно развитието на еврокоридор Е-4 и изграждането на втори мост над река Дунав.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Вероятно нашите сънародници имат основание да ни упрекнат - нас, депутатите от Тридесет и осмото Народно събрание, за това че толкова късно внасяме питане за мост № 2 на река Дунав.
Всички знаем, че до железните врати има изградени 104 моста на реката, а на останалите почти 500 км - един-единствен мост - този при Русе. Проектите за изграждане на трансконтинентални транспортни коридори предизвикаха огромен интерес в съвременна Европа. Географското положение на България я прави кръстопът поне на четири от тях. Самото доброто географско положение обаче, не е достатъчно. Вече две години транспортните коридори си стоят на хартия. Те са основна тема на международни форуми, експертни консултации, балкански конференции.
Известно е, че съществуването само на един мост по общата ни граница с Румъния възпрепятства развитието на еврокоридор 4. Голяма надежда, че въпросът ще се реши даде нарочният текст в предизборната програма на Петър Стоянов, но тя просъществува само шест месеца. На Конференцията на страните от Европейския съюз през юли 1997 г. от българска страна бе заявено, че България е съгласна да не се строят нови мостове до 2015 г. Интересите на България бяха продадени.
Ще си позволя да напомня, че в правителствената програма на Вашето правителство, господин Костов, за присъединяването ни към Европейския съюз е записано: "България да се утвърди като трансрегионален център за инфраструктурни проекти до 2001 г.
Българското правителство обяви за свой приоритет развитието на еврокоридор 8 и посочи Видин и Лом като безалтернативен вариант. Специалистите добре знаят, че Румъния има сериозни възражения срещу този вариант. Засега смесената българо-румънска комисия няма становище за място на моста.
Проектът на мост отново излезе на дневен ред по време на срещата на външните министри на България, Румъния и Гърция на остров Санторини. И тези надежди обаче бързо изгаснаха. И това беше поредната имитация на дейност.
Изчисленията на международните консултантски фирми показват, че по направлението София - Солун - Будапеща дневно ще преминават по 3700 превозни средства. За направлението Истанбул - София - Будапеща предвижданията са същите. В случай, че обстановката в Косово се изостри и международната общественост сложи ембарго, очакванията са за преминаване на около 11 хил. превозни средства на ден. Заключението е, че действително има нужда от нов мост в западната част на страната.
През 1993 г. транспортните министри на Румъния и България се договориха вторият мост да бъде разположен при Видин - Калафат или Оряхово - Бекет. Наетата чрез търг английска фирма "Сър Александър Гип" потвърди, че и двете точки са приемливи. Според фирмата има и трети вариант - Лом. С най-големи разходи би било изграждането на втори мост при Никопол.
Намирам за нужно да припомня и това, че през 1996 г. парламентът на Румъния определени със закон местата на петте нови моста на река Дунав. Северните съседи декларираха в Брюксел на срещата на работната група по транспорта на страните от Г-24 своята политическа воля за изграждането на моста в северозападната част на общата ни граница.
Господин премиер, имам удоволствието да Ви информирам, че вследствие на активните действия на обществеността и местните органи за самоуправление в Оряхово и Бекет, на район Враца и префектурата в Крайова ние имаме готовност да предоставим предпроектни проучвания и идеен проект за шосеен мост на стойност 25 - 30 млн. долара. Той може да се изгради на принципа на концесията и след съответен период да стане държавна собственост. По предварителни изчисления мостът може да бъде изграден за 12 до 18 месеца. Благоприятна в случая е и възможността да бъде използвана в най-голяма степен изградената вече в Бекет и Оряхово гранична и митническата инфраструктура.
Господин премиер, моето питане е:
Първо, доколко сериозно и отговорно българското правителство е решено да постигне споразумение с Румъния по въпроса за втори мост на река Дунав преди 2015 г.?
Второ, имате ли информация за дейността на смесената българо-румънска комисия и на какъв етап е стигнала нейната работа.
Трето, в каква степен българското правителство е готово да предприеме по-гъвкава позиция за изграждане на моста в Северозападна България и предложи алтернативно място, например Оряхово?
И четвърто, ще подкрепи ли ръководеното от Вас правителство идеята на община Оряхово за изграждане на мост над река Дунав между Бекет и Оряхово на концесионален принцип? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! През нашата територия преминават трасетата на пет от десетте паневропейски коридори, които свързват страните от Централна и Източна Европа в обща транспортна мрежа със страните и държавите от Европейския съюз. Това са коридорите 4, 7, 8, 9 и 10. Общо европейските транспортни коридори бяха утвърдени на Втората и Третата паневропейски конференции на министрите на транспорта, проведени съответно в Крит и Хелзинки през 1997 г. Ето, показвам ви къде минават тези коридори и вие предполагам добре знаете това.
Факт е, че за тях дълго време се говореше и почти нищо не беше направено. Безспорно е значението на развитието на транспортната инфраструктура за страната. Както знаете това е един от стратегическите приоритети на политиката на правителството в "Програма 2001". В изпълнение на този приоритет важните обекти по българските части на паневропейските транспортни коридори са включени в приетата от правителството през м. юни 1998 г. Национална средносрочна инвестиционна програма, за която изглежда не сте информиран, тъй като твърдите във въпроса си, че нищо не се прави. Програмата определя ясно финансовите ангажименти на държавата за реализацията на тези проекти.
Вашето питане предполага да бъдат разгледани два въпроса, които наистина са свързани, но не са част от един и същ проблем. Става дума, от една страна, за развитието на коридор № 4 и от друга, за възможността да бъде изграден втори мост на р. Дунав в района Оряхово - Бекет. Тези два въпроса не са свързани, тъй като коридор № 4 не минава през Оряхово - Бекет.
По направлението на четвърти паневропейски коридор на българска територия през последните две години е извършена значителна работа. Тя е резултат на усилията ни за активизиране на програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция. Обявена е процедурата по избор на изпълнител за рехабилитация на пътя Дупница - Кулата.
На сесията на Смесената междуправителствена българо-гръцка комисия, която в момента се провежда в Атина, ще бъде разгледан въпросът да се ускори от гръцка страна изграждането на втори мост при граничния преход Кулата - Промахонас, за да може да бъде пуснат в експлоатация едновременно със завършването и рехабилитацията на пътя София - Кулата. Това е коридор № 4, за който питате. Предстои да бъде подписан договорът за модернизация и електрификация на железопътната линия Дупница - Кулата на стойност 32 млн. и 800 хил. евро от програма ФАР. Предстои да бъде обявен търг за автомагистрала "Струма" по същото направление, пак направлението на паневропейски коридор № 4.
По северната част е извършена рехабилитация на пътни участъци от отсечките Ботевград - Враца, и Враца - Монтана. Предстоящо е обявяването на търга за изграждане на северна дъга на околовръстния път София.
Коридор № 4 е изключително важен за интегрирането на нашата транспортна инфраструктура в европейската транспортна мрежа. Интерес от неговото развитие имат Гърция и Турция. В светлината на политическите и икономически процеси в Югоизточна Европа и особено на Балканите, конфликтът в Косово, спомените за загубите на страните от региона в резултат на югосанкциите са достатъчно основание да се търсят алтернативни транспортни връзки със страните от Европейския съюз и Централна Европа, които не преминават през територията на страните от бивша Югославия. На практика транспортен коридор № 4 на територията на страната ни е изграден. Необходимо е единствено да бъдат подобрени техническите параметри на неговите елементи. Липсващото звено обаче по трасето на коридора е мостът на р. Дунав.
Съвсем накратко ще разгледам хронологията на преговорите между България и Румъния по проблема. Въпросът за изграждане на нов мост над р. Дунав е предмет на разговори между България и Румъния още от 1993 г. Тогава е постигнато споразумение за съвместно проектиране и строителство на мост в района на Оряхово - Бекет, и друг мост при Видин - Калафат.
През 1995 г. двете страни са декларирали готовност да бъдат изградени два нови моста при Белене - Чоара, по предложение на Румъния и при Видин - Калафат, или Лом - Раст, по предложение на България, като всяка от страните осигури финансирането и изгради съоръженията на предложеното от нея място с ангажимент за развитие на адекватна инфраструктура. През декември 1996 г. двете страни са се съгласили да уведомят Европейския съюз, че одобряват първоначалните проучвания на фирмата "Александър Гип и партньори" и предлагат тя да продължи работата за по-детайлна разработка на местоположението на новите мостове при Видин - Калафат, и Белене - Чоара.
Мога да ви уверя, че от самото начало на нашето управление ние подходихме достатъчно сериозно към този въпрос и непрекъснато полагаме усилия да постигнем двустранно споразумение с Румъния за изграждане на втори и трети, а защо не четвърти и т. н. мостове над р. Дунав. Още на първата среща на транспортния министър господин Краус с румънския му колега през м. юни 1997 г. в гр. Гюргево проблемът за нов мост е основната тема на разговорите. Тогава за първи път на такова ниво е прието, че двете страни имат политическо съгласие за изграждането на нов мост в западната част на общата ни дунавска граница.
По предложение на румънската страна се договорихме мостът да бъде изграден при наличието на достатъчна икономическа и финансова ефективност. През април 1998 г. на о. Санторин, Гърция на тристранната среща на министрите на външните работи на България, Гърция и Румъния българският министър на външните работи отново постави въпроса за изграждането на нов мост на р. Дунав като неразделна част от транспортен коридор № 4. Постигната беше договореност да се създаде работна група от експерти, която да извърши проучванията и да направи предложения за перспективите за изграждане на нов мост на р. Дунав. В изпълнение на тази договореност министърът на транспорта два пъти отправи покани за срещи към министрите на транспорта на Румъния и Гърция, които бяха приети от гръцка и отказани от румънска страна.
Предложението на България въпросът за изграждането на втори мост на р. Дунав да бъде разгледан на Петата сесия на Смесената българо-румънска комисия през октомври 1998 г. отново не беше приет от Румъния. Непостигането на общо решение между България и Румъния за мястото на моста от 1993 г. досега донякъде може да се обясни с обстоятелството, че коридор № 4 се разклонява на две - на север през територията на Румъния до Черно море при Констанца и на юг през наша територия към Гърция. Във връзка с това по-значителният интерес на Румъния към северната част на трасето е очевидна. Позицията на България естествено се определя от националния интерес. Този интерес, за който говорих в началото, е развитието на коридор № 4 през наша територия. Бъдещият мост на р. Дунав в района Видин - Калафат, с възможен вариант при Лом - Раст е ключов елемент от този коридор.
Международният проект на Европейският съюз "ТИНА", оценка на нуждите от транспортна инфраструктура в страните от Централна и Източна Европа, който се разработва от 1997 г. по програма ФАР, включва цялостно проучване на съществуващата и бъдещата транспортна инфраструктура по направленията на паневропейските транспортни коридори. Проучването ще завърши през м. октомври т. г., но вече окончателно е дефиниран гръбнакът на трансевропейската транспортна мрежа на територията на асоциираните страни. Трасетата са приети както от Европейската комисия, така и от асоциираните страни, включени в проекта "ТИНА", включително и от Румъния. По последните карти от проекта както пътното, така и железопътното трасе на транспортния коридор № 4 пресича Дунав между България и Румъния в района Видин - Калафат. На практика местоположението на моста вече е определено и то е именно при Видин - Калафат.
Българската позиция за мястото на новия мост се подкрепя и от проучванията, направени от най-престижни европейски консултантски фирми "Гип" - Великобритания, "Тийм", "Бонифика" и "Италфер" - Италия, по международно признати методики за доказване на финансовата и икономическата ефективност.
Друг аргумент за нас по отношение на икономическата и финансова ефективност е обстоятелството, че инфраструктурата на коридора на наша територия в района София - Видин, е добре развита и изисква по-малко инвестиции за изграждане на довеждащата инфраструктура. Позицията на България среща пълна подкрепа и от държавите Гърция и Турция, а по време на моите последни посещения и от Словакия и Унгария. В региона всички страни са заинтересовани от развитието на коридор № 4 и от Европейския съюз, и от международните финансови институции, и от Европейската комисия. В последните 1-2 години вече се говори не само за мост между България и Румъния, а за нов мост, от който се интересува цяла Европа.
Имайки тази подкрепа ние предложихме на тристранна среща на министрите на регионалното развитие, транспорта и околната среда на България, Румъния и Гърция през м. декември 1998 г., България изцяло да осигури финансирането, проектирането и изграждането на моста при Видин - Калафат. Както виждате, то е и в съзвучие с договореното през 1995 г. с Румъния.
Ние оценяваме настоящия момент като благоприятен за решаването на проблема, защото и България, и Румъния в качеството си на асоциирани страни могат да кандидатстват за финансова подкрепа по програмата "Инструмент за структурна политика за присъединяване" на Европейския съюз. Проектът може да бъде финансиран и по стартиращата програма също на Европейския съюз "За трансгранично сътрудничество между България и Румъния". Предварителните разговори с Европейската комисия показват, че би могло да получим финансиране в рамките на 50-70 на сто от общата инвестиция, която за комбиниран мост ще бъде 120 млн. долара.
От казаното дотук е ясно, че изграждането на нов пътен мост в района на Оряхово-Бекет не може да се разглежда като алтернатива на моста при Видин-Калафат. Такъв мост би имал регионално значение и не е от общонационален транспортен приоритет. Както вече казах, всички международни проучвания, извършени досега, показват, че стратегическата връзка по трасето на Четвърти паневропейски коридор между България и Румъния трябва да се осъществи чрез изграждането на комбиниран пътно-железопътен мост при Видин-Калафат. Вариантът Оряхово-Бекет нееднократно е разглеждан. Резултатът от проучванията по отношение на инженерно-геоложките и техническите показатели на тази площадка не е особено благоприятен. Местоположението е по-отдалечено от трасетата на европейските коридори и довеждащата инфраструктура е много по-слабо развита.
Безспорно ние сме заинтересовани от възможно най-широко развитие на транспортните връзки и трансграничните преходи, но във всички случаи трябва да отчитаме реалностите. Нашето правителство е готово да подпише споразумение. Готови сме да подпишем споразумение за изграждането на мост в района Оряхово-Бекет, но при условие, че се постигне съгласие и за изграждането на комбиниран мост при Видин-Калафат, като всяка от двете страни поеме ангажимента за осигуряването на финансирането и за проектирането, изграждането и експлоатацията на съоръжението, което предпочита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Иван Борисов Цонев за два уточняващи въпроса.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин премиер за изчерпателния отговор. (Министър-председателят дава на народния представител Иван Борисов Цонев схемата с транспортните коридори.)
През последната година към Вашето правителство беше отправена сериозна критика за това, че все още не е избрано място за новия мост. На форум в Брюксел България и Румъния бяха критикувани, че още не са се договорили за мястото на моста. При посещението на Джефри Сакс в края на януари т.г. той възкликна: "Може ли да има само един гранично-пропускателен пункт с Румъния? Това не е връзка - това е затруднение!"
Като търговски партньор на България на Балканите Румъния заема едва пето място в българския износ. Президентите на България и на Румъния на последните две срещи не дискутираха проблема за моста. Няма коментар за това. Всичко това създава впечатлението, че българското правителство симулира активност в усилията си за скорошно решаване на въпросите с новия мост, като периодичното му повдигане пред българската общественост носи по-скоро популистки характер и цели извличането на политически дивиденти. Обществеността остава с впечатлението, че финансова подкрепа за моста са готови да окажат и Европейският съюз, и Европейската банка за възстановяване и развитие, както и Турция, Гърция и Дания. Турция подкрепя проекта и е готова да го финансира, стана ясно на срещата на президента с турския му колега Сюлейман Демирел в Анталия. Еврокомисарят Ван ден Брук на срещата с президента пита за Дунав-мост № 2 и заяви, че Европейската банка има силни аргументи за финансиране строежа на моста. За Унгария Вие казахте - истина е това от Вашата среща и няма да го повтарям.
Създава се впечатление, че едва ли не всички ни подкрепят, че ако се договорим със съседите за мястото на моста, средства могат да се осигурят. Моите уточняващи въпроси са:
1. Ще разсеете ли впечатлението, че българското правителство симулира активност?
2. Считате ли, че са изчерпани всички възможности на българската дипломация за намиране на решение за мястото на мост № 2 между Румъния и България на р. Дунав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йордан Борисов Цонев.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Борисов, има хора, които вечно се съмняват. Те не могат да бъдат убедени с нищо и това разбира се е добре, защото такива съмняващи се винаги дават стимули на тези, които отговарят, за да се свърши нещо.
Аз мисля, че най-силно могат да разсеят съмненията позициите на правителството, които ние изразихме съвсем категорично на последните разговори, а именно, че българското правителство е съгласно да проектира, да осигури финансирането и изграждането на моста, като поеме само всички грижи по осигуряването на тези необходими елементи, които ще направят моста реалност. Едно правителство не може да се ангажира повече от това да обяви пълна готовност да извърши определен проект при едно-единствено положение, разбира се: че другата страна разреши строителните работи и приеме това предложение като уместно. Ние можем абсолютно всичко да имаме постигнато, можем да имаме отделени средства от нашата инвестиционна програма, както всъщност ние ще направим, ако има такова съгласие, за да направим сто на сто осигурено финансирането на изграждането на моста, защото и при най-добрите очаквания, отвън могат с кредити да бъдат получени не повече от две трети до 70 на сто от финансирането и е ясно, че българското правителство трябва да даде останалото.
Но останалото, което ние сме готови да дадем, е значително повече от това, което предлагаме да направи Румъния, ако държи на моста при Оряхово-Бекет. Вие самият казахте, че този мост би струвал около 20-30 млн. долара, докато българското правителство се ангажира с набавянето на около 30-40 млн. долара допълнителни средства, необходими за изграждането на моста при Видин-Калафат. Аз ви дадох схемата за коридорите, за да се убедите с очите си какви са взетите окончателни решения, откъде минава транспортен коридор № 4. В този контекст аз считам, че дипломатическите усилия на всички ни трябва да продължат до момента в който се постигне споразумение с румънската страна.
Намирам се в неловката ситуация да отговарям на въпроса Ви защо президентът нещо не е казал или е казал и т.н. Разбира се, аз не мога да отговарям вместо президента и Вие сам разбирате това. Аз искам да Ви уверя, че българското правителство, както Вие самият виждате, непрекъснато търси и увеличава международната подкрепа за изграждането на моста при Видин-Калафат на Паневропейски коридор № 4. Ние ще продължим дипломатическите си усилия в това направление.
Имахме една среща, за която се бяхме разбрали с господин Раду Василе и тя трябваше да стане през януари - февруари т.г., но поради събитията в Румъния знаете, че се отложи за март. Мога да Ви уверя, че през март аз отново най-сериозно ще поискам отговор на въпроса за нашето предложение. А нашето предложение е това, което Вие чухте: ние поемаме изграждането на моста Видин-Калафат, нека те да построят моста Оряхово-Бекет. Да подпишем, да се съгласим, но в момента те трябва да дадат отговора. Не сме ние на ход в дипломацията, ако мога така да се изразя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Иван Борисов Цонев да изрази отношението си към отговора.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин премиер, за разговора, който всъщност стана по големия проблем Дунав мост № 2.
Не съм съгласен с две неща от казаното от Вас: първо, че вариантът Оряхово-Бекет не е един от вариантите в еврокоридор № 4, и второ, с това, че аз не съм запознат с материалите, намиращи се някъде във Вашия кабинет. Действително тези програми, които стоят заключени някъде при Вас, аз не ги знам. Хубаво е, че ги има.
Неслучайно, господин премиер, засегнах въпроса за българската дипломация и Ви моля да чуете това. Имам основание и сериозни доводи да твърдя, че не всичко там е в ред. Много шум се вдигна по дейността на българската дипломация без това да има винаги реални измерения.
Има и примери за това. Например безалтернативното посочване от Евгений Бакърджиев, че мостът ще бъде при Видин. Вие днес много говорихте за това. Разберете ме добре, аз нямам нищо против това мостът да бъде при Видин. Напротив. Най-голяма е безработицата в Северозападна България, ако мостът бъде при Видин, ще пресече три от новите области - и Видин, и Враца, и Монтана. Нека да бъде при Видин, но при условие, че ние се договорим с румънците. Безапелативното посочване от Евгений Бакърджиев, че мостът ще бъде при Видин, за мен е един голям дипломатически гаф. Не може да се прави мост на реката с Румъния, без румънците да са съгласни с това. Това е дипломатически гаф. Това е силово решение, това е продължение от политиката на Евгений Бакърджиев да се атакува парламент, барикади, павета. Не може да се разбере все още, че да се управлява държава и да се атакува парламент не е едно и също нещо. Това трябва най-после да се разбере. Не може по този начин да се постигне договореност с Румъния.
Ако добре ме разбрахте, моето питане е с най-добронамерен характер. Аз в никакъв случай в моето питане не поставих въпроса, че непременно мостът трябва да бъде при Оряхово. Казвам - трябва да има по-голяма гъвкавост от наша страна, повече дипломация, за да се намери решението.
В края на краищата, господин премиер, аз мисля, че Вие си давате обяснение, че пред Вас стои уникалният шанс, златният шанс да влезете в историята на България и с нещо добро, заемайки се и с моста на р. Дунав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Казаното от Вас, господин Борисов, ми дава възможност още един път да обърна внимание на промяната в позицията на България, тъй като има развитие в позицията, която не е в тази посока, на която Вие акцентирахте. Това, което Вие казахте, не е някакво диктуване на условия от българска страна. Напротив. Ако внимателно слушахте моя отговор, щяхте да разберете, че решението паневропейският коридор № 4 да пресече р. Дунав при Видин - Калафат е общо решение на Европейската асоциация на транспортните мрежи. То не е на господин Евгений Бакърджиев. Това, изглежда, Ви избяга, докато аз обяснявах.
В каква посока ние направихме крачката напред? В посока, че българското правителство се ангажира да финансира, да проектира и да изгради моста. Това е много важна крачка. Всъщност ние по този начин снемаме голяма част от въпросите, примерно икономически съобразно ли е финансирането, възможно ли е, ще се откупи ли мостът. Всичко това поемаме ние на своя сметка, българското правителство. Трябва да оцените това като много силен политически ход, а не да твърдите, че дипломацията е слаба. Напротив, това е силното в дипломацията - когато правиш усилия, поемаш значителна част от рисковете по даден проект, разтоварваш съседа си от тези разходи и му предлагаш той да поеме същото за един проект, който не струва толкова скъпо.
И вторият момент, на който искам да акцентирам. Може би е било грешка от българска страна. През цялото време се говори за втори мост. Може би трябва да говорим за мостове над р. Дунав, повече мостове. Не втори мост и Румъния да счита, че това е едва ли не някаква фиксирана позиция на българската страна. Много мостове. Защо не пет моста? Нека да бъдат повече. И аз си мисля, че това е другата позитивна крачка, която правят двете страни в момента. И аз съм убеден, че тук много скоро можем да намерим решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Румен Овчаров да развие своето питане относно Постановление № 275 на Министерския съвет от 18 декември 1998 г.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Моето питане се отнася до Постановление № 275 на Министерския съвет от 18 декември 1998 г. То касае определянето на цените на цигарите на вътрешния пазар в Република България, един изключително важен аспект от политиката на правителството по отношение на тютюневата и цигарената промишленост в страната.
Когато се готвех за този въпрос, аз дълго търсих в Програма 2001 някакви думи, тезиси, насоки за развитие на тютюнопроизводството или на цигарената промишленост в България. Няма такова нещо там. А може би и справедливо няма. Защото под мъдрото ръководство на правителството на Съюза на демократичните сили тютюневата промишленост в България бавно, но сигурно си отива.
Аз обаче сега няма да се спирам на тази тема и няма да питам защо примерно през двете години на управление на Съюза на демократичните сили производството на тютюн в страната е паднало повече от два пъти; защо износът на цигари например е намален повече от пет пъти спрямо 1996 г., фаталната и катастрофалната; защо производството на цигари е паднало повече от два пъти, отново в сравнение с 1996 г. Няма да питам защо в дните, когато "Булгартабак" не изкупува и не плаща тютюна в цяла Южна България, започвайки от Златоград, Неделино, Ивайловград и Крумовград, ръководители на предприятия и на холдинга си купуват свръхскъпи джипове. Няма да разговаряме и на темата защо се спонсорират специални и избрани фондации, защо се плащат скъпи реклами в избрани вестници. Няма сега да разговаряме и за десетките, 52 на брой мобифони, някои от които се намират и в тази зала, раздадени на привърженици и активисти на Съюза на демократичните сили, както и за колите, които се ползват от регионалните ръководители на Съюза на демократичните сили. За всичко това ще говорим в бъдеще време. Сагата "Булгартабак" тепърва започва.
Искам обаче сега да спра вниманието ви върху Постановление № 275 от 18 декември 1998 г. Сигурно, господин министър-председател, знаете, че дистрибуцията на цигари в България се реализира от над 120 фирми, за които всяко правителство при идването си на власт казва, че ще въведе ред, че ще въведе определени правила на играта. И нито едно от правителствата досега не въвежда тези правила. И това съвсем не е случайно. Не ги въвежда, защото тази система, която в момента съществува, позволява на тези фирми освен обикновените 15-20 млрд. лв. печалби от търговската отстъпка, която те получават, да реализират в смутни времена като тези в края на 1998 г. огромни допълнителни печалби. Точно такива печалби бяха реализирани от определен кръг фирми и в края на 1998 г. Всъщност тези печалби се реализират в момента.
Кои са тези фирми, господин министър-председател? Кой стои зад тези фирми, господин министър-председател? Защо правителството на Република България с това постановление даде специални облекчения и позволи на тези фирми да реализират огромни печалби до 15 март 1999 г.?
Моят конкретен въпрос към Вас е: какво наложи подобно облекчение в цитираното постановление и как са защитени държавните интереси в този случай?
Но все пак бих искал, ако знаете нещо, разбира се, или ако благоволите, да кажете нещо повече за фирмите, които се облагодетелстваха от тази афера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, отговарям директно на Вашия конкретен въпрос.
Във връзка с промяната на начина на облагането на тютюневите изделия, произтичащи от Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и приетия нов Закон за данък върху добавената стойност, се наложи да бъдат актуализирани фиксираните цени за продажба на тютюневите изделия на вътрешния пазар. Това беше извършено с Постановление № 275 на Министерския съвет от 18 декември 1998 г. на базата на направените предложения от производителите на тютюневи изделия и ценовите разчети на Министерството на търговията и туризма. Промените в двата закона влязоха в сила от 1 януари 1999 г. Данъчно задължени по Закона за акцизите са производителите на тютюневите изделия, които прилагат фиксираните цени и внасят дължимите косвени данъци, включени в тези цени, в това число и акциза. Данъчните органи осъществиха контрол при инвентаризациите, които извършиха производителите на тютюневите изделия, по отношение на наличните количества тютюневи изделия към 31 декември 1998 г. и правилното начисляване и внасяне на дължимите акциз и данък добавена стойност, включително за тези количества.
При промяна на продажните цени на тютюневите изделия, съгласно разпоредбите на правилника за прилагането на Закона за акцизите, производителите и вносителите доплащат разликата между вече платения и дължимия акциз за наличните установени количества.
При извършените проверки от страна на данъчните органи не са установени случаи на нарушения.
За наличните тютюневи изделия при търговците, които са облепени с бандероли, на които са означени старите фиксирани цени, постановлението предвижда гратисен период за тяхната реализация до 15 март 1999 г. Това е период от време, който се дава за реализация на наличните в търговската мрежа тютюневи изделия.
Следва да се има предвид, че това са тютюневи изделия, за които са платени дължимите косвени акцизи от производителите и вносителите им при тяхната реализация, преди влизане в сила на промените в данъчните закони и новите фиксирани цени.
Освен това следва да се има предвид, че търговците на дребно не са задължени по Закона за акцизите. Акцизът е данък, който се плаща еднократно от производителите и вносителите, докато търговците са данъчно задължени по Закона за данъка върху добавената стойност, при реализация на тези тютюневи изделия по новите, по-високи цени. А освен това те реализират по-висок собствен приход, който се облага с данък върху печалбата.
Въпросът Ви за това кои фирми търгуват с цигари, трябваше да бъде зададен в питането, за да мога да направя необходимата проверка. Вие не можете да очаквате от мен, че аз зная наизуст името на, както Вие твърдите, 120 фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Румен Овчаров за два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател! И до края на януари 1999 г. цигарените фабрики в България продължават да произвеждат цигари със стария бандерол. Проверете го. Досега няма постановление за изменение на цените, което да дава такъв огромен гратисен период. Няма такъв случай до сега.
Така че, това постановление е издадено така неслучайно. Може би то Ви е предложено и Вие сте заблуден.
Но нека да видим все пак кои са фирмите, господин министър-председател. "Български тютюни" -Хасково. Само през смутните дни около Коледа на 1998 г. цигарената фабрика в Хасково произвежда... (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какви смутни дни?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Смутните. В 1998 г. (Оживление и смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз разбирам, че Ви е интересно, ако ми позволите, ще продължа. Та, значи, само в смутните дни около Коледа на 1998 г. цигарената фабрика в Хасково произвежда 550 т цигари "Шипка". През октомври тя е произвела само 150. И ги продава със стария бандерол. Само от тази ценова разлика фирмите, за които сега ще Ви кажа, реализират печалба, това не е печалба, това е чист приход за джобчетата - над 3,4 млрд. лв.
Кои са фирмите? Запомнете ги, защото те ще се повторят няколко пъти оттук нататък. Фирма "Евротранс" - Варна, фирма "Триаком" - Пловдив, фирма "Симеон II" - София, фирма "Аскент" - Стара Загора.
В Благоевград, отново за смутните дни около Коледа на 1998 г., се произвеждат от марките "Мелник", "Виктори", синьо "Виктори", "Лайт", "Фемина" - над 300 т. Ако бяха произвеждали така през цялата година, те за около двадесет дни щяха да преизпълнят годишната си програма.
Фирмите са: "Симеон II", "Зора", "Евротранс", някои от тях се повтарят, нали забелязвате?, "Аскент"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Овчаров, Вие въпроси не задавате.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, по въпросите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нямате време вече. После ще си кажете отношението.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Само два въпроса искам да задам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само два, но за две минути. Вие две минути говорите и въпрос не чухме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами Вие ме прекъснахте три пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, аз не Ви прекъсвам.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Само да си кажа въпросите към господин министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама само ги казвайте в определеното от правилника време. Вие въпроси цял ден може да си казвате.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. Та значи, горе-долу са същите фирмите и във фабриката в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега задайте въпроси или направо ще Ви изключа микрофона.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чии са, знаете ли чии са тези фирми, господин Костов, и кои политически фигури стоят зад тях? И второ, имате ли представа, господин Костов, какъв е обемът на консумираните в България цигари през 1998 г., вътрешно производство? И каква е разликата между 1998 г., обемът, и 1996 г. и 1997 г.? Имате ли представа, просто питам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е вече трети въпрос.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На първия въпрос ще Ви отговаря писмено. Ще прегледам внимателно стенограмата, ще направя необходимата проверка, ще установя кои са собствениците на фирмите и Вие ще получите информацията. Въпреки, че Вие самият можете да направите това като народен представител и направо да ни кажете какви са резултатите.
Разбира се, аз не мога по памет да зная какво количество тютюн се изпушва в България. От обща култура зная, че около 17 хил. т. Зная и нещо друго, което си спомням от отчет на "Булгартабак", а именно, че се е увеличила консумацията на цигари с около 1500 т за сметка на намален контрабанден внос на цигари през 1998 г. Това е информацията, която мога да Ви дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Овчаров, за да изрази отношението си към отговора.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Разликата между продадените и произведени количества е 5 хил. т, господин Костов. Тези количества още не са излезли на българския пазар, макар че са произведени и продадени на дистрибуторите през 1998 г. Тук и Вие, и господин Бонев имате широко поле за дейност. Пет хиляди тона, а не 1500.
Фирмите. Господин министър-председател, фирмите "Симеон II" и "Зора", също така и фирмите "Евротранс" и "Спектър инженеринг" - Варна, се свързват пряко с двама министри от Вашия кабинет. Аз няма да си позволя да кажа кои са тези министри, така както те са си позволявали да ме обвиняват в какви ли не неща. Ако Вие се интересувате, ще Ви ги кажа лично на Вас.
Останалите фирми. Няма да говоря за трите фирми на господин Огнян Кръстев - Гунди, който е реализирал над 80 млн. печалба само за тези три дни и който е спонсор на Съюза на демократичните сили в Благоевград.
Няма да говоря за безкрайно многото фирми на господин Петко Търпанов, един от ръководителите на "Булгартабак" холдинг. Няма също така да ви изброявам и фирмите на господин Текелиев, също директор. Или на господин Бойко Кишков. Искам само да спомена още две фирми. Фирмата "Табак трейдинг" - София, свързана пряко с господин Красимир Стойчев и господин Кишков, която е получила за тези три дни 6,5 т цигари и е реализирала около 50 млн. лв. чист приход. Фирмите "Смит" и "Лъки" от Велико Търново и Стара Загора, които пряко се свързват с господа регионалните ръководители в Благоевград на Съюза на демократичните сили и Велико Търново. Фирмите "Лави-7" и "Точи" от Шумен, които пряко се свързват с един ръководител на Комисията по икономическата политика в Народното събрание и също един регионален председател. Мога да продължа с изрежданията, господин министър-председател.
Искам само да Ви кажа, че това постановление, възможността, която правителството даде на определени фирми да се обогатят, е пряко доказателство за това, че Вашето правителство не само не се бори с корупцията, напротив, Вашето правителство е пряк проводник на корупцията в България. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак изтече времето, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Пряк проводник на обогатяването на определени фирми и тези фирми са ваши фирми, господин Костов. (Ръкопляскания в опозицията и възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз искам да Ви благодаря, господин Овчаров, за изнесените факти и искам да Ви уверя, че абсолютно всичко, което казвате, ще бъде проведено. Ще бъдат потърсени тези връзки. И ако тези връзки наистина съществуват, ще действаме така, както повелява законът. Така, както повелява законът. (Одобрителни ръкопляскания в цялата зала.)
Що се отнася до това, което Вие казахте, просто на свой ред Ви приканвам да проучите внимателно отговора, който дадох, за да си съставите действителна представа за това какви са последиците от решенията на Министерския съвет. Защото се боя, че не сте напреднали дотолкова в следването си по икономика (шеговито), че да установите кой дължи акциза, как се установява и каква е процедурата по събирането, кой дължи данък добавена стойност и пр. Не разчитайте тук на общата си култура и интелигентност. Благодаря. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Костов.
Има думата народната представителка Дора Янкова, да развие своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, относно задължаването на членовете на Българския ловно-рибарски съюз да се явят на психопреглед.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри!
Уважаеми министър Бонев, моят въпрос е относно задължаването на членове на Българския ловно-рибарски съюз да се явяват на психопреглед за издаване на удостоверение от Института по психология на МВР и поделенията му в страната за психологична пригодност на ловците. На какви законови разпоредби се позовават Вашите поделения в страната, за да си позволяват да задължават цели ловни дружинки по места да преминат през такъв преглед? В тази връзка с мен се споделиха от ловни дружинки и ловци опасенията, че след отпразнуването на 100-годишния юбилей на Българския ловно-рибарски съюз има заинтересовани страни и среди народностният характер на съюза да се промени. Те не възразяват към новоприетите ловци да се прилагат разпоредбите на новоприетия от нас Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите на 29 октомври 1998 г., който не ми е известно да е съпроводен с целия пакет решения на Министерския съвет. Жалко е, че на места Вашите поделения работят по някакви особени критерии с ловците и те остават с впечатлението за недобронамереност към тях. Не е редно за такава ситуация между двата закона да се вини, според мен, Министерството на вътрешните работи.
Господин Бонев, споделям и на шега, и много сериозно, че преминалите психотекста, особено възрастните ловци, остават с впечатлението, че критериите за реакция в стресово състояние е отношението към секса. И не на последно място, ловците се притесняват, че може би през 1998 г. от петте злополуки, които са станали с хора по време на ловни излети, Вие може би сте решили да задължите всички ловни дружинки - или пък по места Вашите поделения сами са го решили, Вие след малко ще кажете - да минат през този тест.
Но в крайна сметка какво споделят ловците? Те споделят, че от тези 5 злополуки един от тях съпричастен е министърът на търговията и туризма Валентин Василев. И те казват, че ако някой е отговорен, то 20 на сто в този процес се падат на правителството.
Казах "и на шега, и много сериозно", тъй като мисля, че не е нужно по такъв въпрос спрямо 124-хилядната членска маса на Българския ловно-рибарски съюз у тях да остава горчилката от Вашите поделения. А те всичко това, естествено, го свързват и с Вас, свързват го и с правителството. И тъй като бих искала доброжелателно тук да изясним този въпрос сега с Вас, аз Ви моля, основно зададения от мен въпрос. А исках да направя тези пояснения към Вас, защото този шум в страната го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, позволете ми преди да Ви отговоря на въпроса, да направя все пак едно уточнение. Нас ни гледат голям брой зрители и като чуят това, което изразихте във въпроса си, че са масови протестите на цели ловни дружинки и че 124 хил. въоръжени хора масово протестират в страната, тоест повече от българската армия, ще си помислят кой знае какво за държавата. Това изглежда гротескно - тези "масови протести". Няма такива масови протести в страната и ще Ви кажа конкретните цифри.
Конкретно на въпроса - какво е правното основание. Правното основание доскоро беше Наредба № 15. И конкретните текстове, ако искате: чл. 20, ал. 2, т. 2; чл. 23, ал. 3, т. 8 от Наредба № 15 от 1997 г. Членовете на Ловно-рибарския съюз като притежатели на огнестрелно оръжие подлежаха на преценка за психологическата пригодност да носят оръжие, подобно на всички останали хора, които искат да носят оръжие. Това важи включително и за депутатите. Депутатите, които поискаха оръжие, също се явиха на такъв преглед. Тоест, законът е бил спазен за всички. Ние не можем само за тези, които искат да станат ловци, да прилагаме закона по друг начин.
Искам да уточня тук, че прегледи са правени само с тези, които са новоприети в Българския ловно-рибарски съюз, тоест не са цели ловни дружинки. Това са 3022 изследвания. От тях само 218 души или 7,2% не са получили положителен резултат.
За Ваше сведение, в Смолянския регион са преминали 180 броя новоприети ловци. Само 28 лица са получили отрицателни оценки.
Тоест, изводът за масови протести просто не е коректен.
В момента, преди внасяне в Министерския съвет, е готов Правилникът за приложение на новия закон за контрол върху взривните вещества. Там отново е предвидено министърът на вътрешните работи да определи реда, по който се прави оценка за психологическата пригодност.
Искам да уточним тук нещо много важно. Предварителният анализ на редица инциденти, които са свързани с неправомерно използване на ловно оръжие, показват, че те възникват в резултат на негативни личностни особености, свързани с недостатъчен личен самоконтрол, асоциални нагласи, неовладяна агресивност, психопатност и емоционална волева лабилност. Ловното оръжие, в това число ловни карабини, ловни автомати или полуавтоматични пушки, пушки тип "помпа" и други са много по-опасни от късоцевното оръжие, за което ние изискваме психологическа пригодност. Когато попадне в ръцете на лица с нисък интелектуален потенциал, психични отклонения, показно-демонстративни тенденции в поведението или с интелектуално възрастови проблеми, това става особено опасно.
Отрицателни заключения получават лицата с определени дефицити от индивидуално-психологическо естество, които обикновено могат да застрашат себе си, сигурността на другите граждани и обществения ред като цяло.
Процедурата за психологическото изследване в Института на МВР няма категоричен забранителен характер, а позволява на кандидатите, получили отрицателна оценка, след шест месеца да се явят на ново психологическо изследване. Тази възможност се дава поради вероятността кандидатите да са ситуативно разконцентрирани или в недобра психична и физическа кондиция по време на първото изследване. Методиката, по която се прави изследването и за която Вие използвахте една саркастична забележка, е призната в европейските страни, това не е измислица на Института по психология, много е модерна и дава много точна преценка за това кой може и кой не може или при кого има застрашеност да борави с огнестрелно оръжие.
Практиката преди Наредба № 15 изискваше да се вземе бележка от психодиспансера дали лицето се води на отчет там. В психодиспансера се водят на отчет лица, които не могат да носят отговорност за своите действия и постъпки. Те не разбират свойството и значението на постъпките си. Тоест, наказателно неотговорни лица.
Съвсем друга е преценката, която се прави в Института по психология. Това е оценка за психологическата пригодност. Може един човек да бъде напълно нормален, но да има черти в характера си, които при определена ситуация да доведат до вреда за самия него и за други хора. Това беше причината да се предвиди в Наредба № 15 оценка в Института по психология на МВР.
Между другото, искам да припомня, че Наредба № 15 беше подготвена през 1995 и 1996 г. Аз я подписах буквално първите дни, когато постъпих на длъжността министър. Наредбата беше вече готова, нея я заварих от министър Добрев и я подписах с ясното съзнание, че е необходима приемственост за добрите неща, които са свършени преди това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин Бонев, споделих с Вас горчилката на ловно-рибарски дружинки и ловци, че след като ние приехме Закона за контрол над взривните вещества и огнестрелните оръжия и боеприпаси, в крайна сметка действително през тези три месеца, докато Вие готвехте правилника, той не е приет, има още няколко решения, които трябва да приеме Министерският съвет, Вашите поделения на места, които не искам от тази трибуна да споделя, ще ви ги споделя лично, злоупотребиха. И ако аз питах по принцип за цялата страна, Вие може би, тъй като съм от Смолянския регион, сте взели цифрите само за Смолянския регион, има такива задължения с часове, с дати, определени за ловно-рибарски дружинки да отидат и да се явят на този психотест. И бяха определили дори минималната работна заплата.
Аз поставих въпроса тук пред Вас, за да може всички тези писаници в пресата, всичко това, което като притеснение идва от страна на членовете на Ловно-рибарския съюз, днес с Вас да го изчистим.
Аз Ви благодаря за този отговор. Много разчитам, че Вие като министър, който основно работи по документите за прилагането на този закон, ще създадете едно спокойствие в членовете на Българския ловно-рибарски съюз и особено сред възрастните, които са реалните хранители на дивеча и се грижат за българската природа като те не бъдат унизявани. Вие ще създадете тези правила законово. Надявам се, те ще бъдат с облекчение за ловците и този, който е носил пушката, дето се казва, 20, 30 години, той да бъде един свободен ловец, а за новите да се приемат всички строги мерки. Ваше право е Вие да ги приложите.
Благодаря за отговора. Надявам се, че Вие действително ще бъдете гарант за едни добри документи, съпровождащи този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо Янкова, аз подчертавам, че цифрите, които съобщих са от цялата страна и се отнасят само за новоприетите кандидати-ловци. Така ще бъде и занапред.
Що се отнася до това, че през времето, през което действително е съществувал правен вакуум, т.е. Наредба № 15 е била мълчаливо отменена с приемането на новия закон и това не е съобразено в някои поделения на МВР, аз Ви уверявам, че проведените прегледи ще се зачетат, т.е. хората, които са ги минали сега няма да се налага да ги минават отново. Ние ще санираме тези резултати сега, с новия текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков от народния представител Иван Борисов относно консервирани плодове и зеленчуци, разпределени в общинските социални центрове.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! През миналата година Министерството на труда и социалната политика изкупи продукцията на 14 консервни предприятия в страната и я предостави на центровете за социални грижи. Замисълът на тази акция е дълбоко хуманен - предприятията се освободиха от консервите, за които вече няма пазар, а социално слабите граждани получиха храна.
Всичко щеше да бъде чудесно и за двете страни, ако не бяха някои подробности, които заплашват да опорочат добрата идея.
През ноември миналата година общинските социални центрове във Врачанския регион получиха като разпределение 200 тона консервирани плодове и зеленчуци. В общините, които имат социални заведения, старчески домове, интернати за деца и т.н. социално слабите работници не бяха особено затруднени. Където, обаче основният консуматор на консервите е само социалният патронаж възникнаха сериозни проблеми. Получените количества са 5-6 пъти по-големи от необходимите за патронажа за цялата година. На 2/3 от консервираните домати срокът на годност изтича до края на март т.г.
Разбира се, изход има - количествата, които не се поемат от патронажа могат да се раздадат на социално слабите, които имат право на месечни парични помощи. Тук обаче отново възникна проблем - някои от консервите, предимно сладка, конфитюри, лютеници имат фабрично-заводска цена, която е с 300 лева по-висока от цената на същите консерви в кварталния магазин. Така, получавайки социалното си подпомагане в натура, крайно нуждаещите се граждани се ощетяват, защото ако си бяха получили парите биха могли да си купят от всеки магазин няколко консерви повече, отколкото им дават "Социални грижи".
Истина е и това, че някои се нуждаят повече от пари, отколкото от консерви. Например, социално слабите граждани в община Оряхово заявяват, че повече не желаят консерви, а тези, които са получили ще предадат на магазини, за да си получат срещу тях пари.
Господин министър, моят актуален въпрос е: как Министерството на труда и социалната политика ще постъпи при създалата се ситуация с 200-те тона скъпи консерви, намиращи се в социалната мрежа на Врачанска област? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков за отговор.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Борисов, уважаеми народни представители! В изпълнение на Решение № 414 от 14 август 1998 г. на Министерския съвет, Министерството на труда и социалната политика проведе преговори с над 70 консервни предприятия в страната и закупи не от 14, а от 40 консервни български предприятия за нуждите на системата за социално подпомагане плодови и зеленчукови консерви на обща стойност 9 млрд. 202 млн. лева.
Тези консерви са предназначени за заведенията за социални услуги, домашния социален патронаж, обществените трапезарии, както и за подпомагане в натура на нуждаещите се семейства.
За Врачанския регион, който включва 11 общини са разпределени 175 тона различни по вид зеленчукови и 53 тона плодови консерви, които са предназначени за 2216 социално слаби лица и семейства и за социалните домове в региона. Тези консерви ще се употребят през настоящия зимен период. Разчетите са направени при дневна потребност на едно лице от 600 грама плодове и зеленчуци и изцяло покриват тази норма. На тази база е изчислена потребността във Врачанския регион.
От 11-те общини в региона, в 7 има заведения за социални услуги, които изцяло са снабдени с консервите, предвидени за региона. В 4 от общините, а това са Криводол, Оряхово, Мизия и Роман няма разкрити заведения за социални услуги. Независимо от това в община Мизия и в община Роман, пак казвам - независимо от това, че нямат социални заведения, поради добра организация от страна на общинското ръководство и рационално използване на разпределените консерви вече сме получили заявки в Министерството на труда и социалната политика за допълнителни количества консерви и в двете общини - и в община Роман, и в община Мизия. Това показва, че в тези общини разпределените количества не само не покриват потребностите, а има необходимост и от допълнителни количества, които ние ще предоставим.
С писмо на министерството до общинските служби за социално подпомагане бе препоръчано на ръководителите да използват част от предоставените консерви за подпомагане в натура на лица и семейства, които имат право на социално подпомагане. И Правилникът за социално подпомагане позволява това да се извършва в натура. Като се има предвид, че тези консерви бяха закупени със средства изцяло от Републиканския бюджет, това помогна на много от общините, включително и на тези от Врачанския регион да намалят своите разходи, които иначе те би трябвало да направят за социално слабите лица.
Едновременно с това беше необходимо и да се разкрият и обществени трапезарии така, както беше направено в община Враца. За съжаление, в община Криводол, където има и неразпределени в момента помощи, и в община Оряхово, където също имаме неразплатени помощи, до ден-днешен няма разкрити обществени трапезарии. Аз отново се обръщам към общинските ръководства и на община Оряхово, и на община Криводол, да разкрият такива обществени трапезарии, както да предоставят и част от консервите като подпомагане на нуждаещите се лица.
От така изнесената информация се вижда, че не е налице извънредна ситуация и разпределените количества плодови и зеленчукови консерви отговарят на потребностите на подпомаганите лица и ще бъдат употребени през настоящия зимен период.
С решението на Министерския съвет бяха постигнати няколко ефекта - от една страна цялата система на домовете беше обезпечена с храна през зимния период - нещо, което в последните 5-6 години беше непознато. Обратно, във всеки един момент тези домове можеха да изпаднат в състояние да няма с какво да хранят хората. Освен това бяха подпомогнати българските производители от хранително-вкусовата промишленост. Създадоха се около 6000 нови работни места само от средствата, с които разполагаше Министерството на труда и социалната политика и бяха подпомогнати общинските бюджети.
Накрая искам да ви кажа нещо, което малко може да бъде прието като търговска тайна, но надявам се, че няма да ми се разсърдят ръководителите на консервните предприятия, с които водихме преговорите и от които купихме консервите. Попитайте ги, те ще ви кажат колко трудни ни бяха преговорите за цените на продукцията. Не само ги накарахме да свалят от онези цени, на които продават на пазара, а обратно, много от продукцията, която купихме, я купихме на цена, която на практика е цената директно на производителя, на себестойност. От тази гледна точка използвахме най-ефикасно бюджетните средства, за да купим колкото си може повече храна и няма никакви основания твърдението, че сме похарчили бюджетни пари, за да купим скъпа храна, след което да създадем някакъв комфорт на консервните комбинати. Обратно, аз не помня един да излезе неизпотен от преговорите, които водихме в Министерството на труда и социалната политика, за да постигнем най-изгодната цена на продукцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви за отговора, господин министър.
Господин Борисов има право на реплика за две минути.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, не мога да скрия това, че отговорът, който получих, не ме удовлетворява. Аз всъщност не получих отговор на нито един от въпросите. Аз попитах: знаете ли, че на две трети от тези консерви срокът на годност изтича след няколко дни, през месец март? За това не стана дума. Вие посочихте някои общини и е хубаво това, че най-после от управляващите чухме от тази трибуна, че някоя община с червен кмет си е свършила работата. Но Вие не казахте нищо за това, че в някои от общините изпратените консерви са няколко пъти повече от това, което могат реално да разпределят до края на годината.
Вие не казахте нищо и за това, че тяхната цена е с 300 лв. по-висока от цената на същите консерви в кварталната бакалия.
Аз нямаше да поставям този въпрос, ако пред мен не беше едно писмо, изпратено от Вас до наша община във Врачанска област във връзка със запитване за неизплатени социални помощи. Вие отговаряте дословно: "Поставените от Вас искания в частта, отнасяща се до Министерството на труда и социалната политика, са удовлетворени, а именно:
- минималната заплата е увеличена два пъти от началото на годината и предстои ново увеличение с 5 на сто;
- размерът на пенсиите е увеличен два пъти през тази година - не коментирам;
- помощите за социално слабите и безработните са увеличени пропорционално с увеличаване на минималната работна заплата.
Само тези няколко факта - пишете Вие - са достатъчни да Ви убедят, че въпреки стопанската разруха, която наследи, правителството винаги е с лице към проблемите на своите граждани. Ако средствата за социални помощи не достигат, това означава, че избраните от вас общински съветници не са с лице към проблемите на социалната сфера."
Колко неистини има в това, би трябвало да коментираме отделно. Сега времето няма да стигне.
В днешното питане аз не поставих въпроса как от стотиците консервни предприятия в България бяха подбрани именно тези. Сигурно от мен ще чуете това, че много широко се говори отново за комисионни. И ако Ви поставят въпроса как са били подбрани, по същия начин със самоувереност вероятно ще ми кажете: жена ми заслужи тези 30 млн., затова тя си ги получи. Така проведохме и подбора на предприятията, от които да вземем консервите.
Така че въпросите остават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Борисов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Борисов, за Вас това няма значение, но искам да Ви кажа, че се чувствам лично обиден като човек от приказките Ви, които нямат никакво основание. Никакво основание! Попитайте 70-те директора, с които съм разговарял лично, и 40-те, с които съм сключил договори, при какви условия сме сключили сделката. Ако някое протеже, което някой е пробутвал и не съм го удовлетворил, то е било, защото цената, която е искал да вземе, не е отговаряла на онези цени, на които ние искахме да купим. Обратно, ако на такива цени, на каквито министерството купи консервите, консервите се продават на пазара, това означава, че покупателната способност на социално слабите щеше да е още по-висока.
А ако в някои от магазините, за които Вие твърдите, има цена по-ниска от тази, на която ние сме купили консервите, това означава, че или продава самият производител, който е излязъл на пазара, или има нещо нередовно в тази цена. Няма толкова ниска цена на хранителни консерви, колкото постигнахме ние по време на преговорите.
Колкото до твърдението Ви, че консервите са излишни, попитайте си кметовете. Попитайте ги искат ли да продължим тази програма. Попитайте директорите на консервните предприятия, които непрекъснато ми звънят, че искат отново да сключат сделка с Министерството на труда и да ни продадат продукция. Ако ние - както Вие твърдите - сме ги принуждавали да сключват с нас договорите, те сега нямаше да дойдат.
Всяка една от стоките, които сме купили, отговаря на всички изисквания на стандарта. И всяка една от тези стоки ще бъде реализирана в рамките на срока за годност. Вие деформирате Вашия въпрос. Прочетете си въпроса, където пишете, че на две трети от доматите щял да им изтече срокът през месец март. Първо, това е стоката, която се употребява най-бързо. А не всички консерви са със срок на годност до март.
Второ, ние искахме да помогнем и на консервните комбинати за продукцията от 1997 г., за да ги освободим, за да им помогнем да излязат на пазара. Защо не попитате директорите на консервните предприятия имаха ли нужда от тази програма или нямаха нужда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра. С това завършихме неговия актуален въпрос.
Преминаваме към два актуални въпроса към господин Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
Първият актуален въпрос е на господин Пинчев относно неправомерното уволнение на д-р Милен Иванов.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (НС): Уважаеми господин министър, на 28 септември м.г. със Заповед № 348 на Националната ветеринарномедицинска служба, която е на Ваше подчинение, подписана от д-р Лафчев, дисциплинарно е уволнен директорът на районната ветеринарномедицинска служба в гр. Видин д-р Милен Иванов. Това става след дълги компроматни процедури от тогавашния областен управител на Монтана Доно Тошев, от началника на Вашия кабинет Димитър Чукарски, който е главният режисьор на цялата тази история, както и от работещия във Вашето министерство тогава д-р Иван Лалев, Ваш състудент, момче за тъмни поръчки, който, както вече е известно, бе уволнен от вашето министерство за корупция по личното разпореждане на министър-председателя господин Иван Костов.
Компроматните процедури, за които споменах, са реализирани чрез уволнените от д-р Милен Иванов лекари в РМС - Видин: Валери Велков, Любомир Иванов и Матей Матеев. Същите като ветеринарни инспектори в Гранична инспекция - Видин, са допуснали внос на животински продукти с общо тегло 92 т 917 кг в грубо и съзнателно нарушение на Наредба № 1 за граничния ветеринарен контрол и карантина, публикувана в "Държавен вестник" бр. 41 от 1990 г. и допълнена в бр. 31 от 1993 г.
Срещу компроматите и уволнението на д-р Милен Иванов се обявяват в специална подписка десет народни представители от Парламентарната група на СДС в сегашното Народно събрание, а именно: Александър Маринов, Величко Йонов, Илия Петров, д-р Красимир Каменов, Виктория Василева, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Иван Иванов, д-р Раденко Пресолски, Димитър Иванов. В подписката си те пишат: "Д-р Милен Иванов е от най-активните реформатори във ветеринарномедицинската дейност в страната с оказан висок професионализъм и лоялност".
Господин министър, за беззаконията по случая говори и документацията, която прилагам. В края на месец октомври миналата година дойдох при Вас с молба да спестим настоящия ми актуален въпрос. Съобщих Ви, че директорът на Националната ветеринарномедицинска служба д-р Лафчев ме е уведомил, че Вие сте му наредили да уволни д-р Милен Иванов въпреки оневиняващите го ревизии и проверки. С Вас се уточнихме на следващата седмица в уречен ден и час с личното Ваше участие и с това на потърпевшия д-р Милен Иванов да направим общо обследване по случая. Уви, в уреченото време шефът на кабинета Ви Чукарски се опита да излъже, че Ви няма. Вие обаче излязохте и, отказвайки се от срещата, наредихте все пак тя да се проведе веднага с участието на заместник-министър Димитър Димитров. Последният заяви в нейния край, че д-р Милен Иванов е невинен. Всички участници тогава, включително и народният представител Димитър Божанов, бяхме впечатлени от позорната финална сцена. Подчиненият Ви служител, въпросният д-р Иван Лалев заяви разтреперан, че му е наредено да участва в цялата тази компроматна операция, свързана с уволнението на д-р Милен Иванов.
Многоуважаеми господин министър, въпросът ми е пределно ясен: ще върнете ли невиновният д-р Милен Иванов на заеманата от него длъжност до уволнението му на 28 септември миналата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Георги Пинчев.
Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пинчев, въпросът, който поставяте, а именно дали ще върна д-р Милен Иванов на заеманата до уволнението му длъжност, не би следвало да бъде поставен към мен. Аз не съм работодател, тоест нямам право да назначавам и да уволнявам директори на районните ветеринарномедицински служби. Техен работодател е Националната ветеринарномедицинска служба, представлявана от генералния й директор. И въпреки че нямам отношение към уволнението на д-р Милен Иванов, бих искал да Ви запозная само с някои факти, които аз не смятам, че са някакви компромати.
Първо, с Решение № 276 от 14 юли 1997 г. Върховният касационен съд на Република България утвърждава присъда № 140 от 7 март 1996 г., постановена по наказателно дело от общ характер № 537 от 1996 г. на Видинския районен съд, с която д-р Милен Иванов е признат за виновен и е осъден по чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс на шест месеца лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок.
Второ, по данни на Ревизионен акт № 366 от 28 декември 1998 г. през граничния пропускателен пункт ферибот Видин е допуснат внос на 300 кг деликатесна риба, вписан под № 201 от същата дата. В нарушение на Наредба № 1 за граничния ветеринарен контрол и карантина е допуснато в страната да бъде внесена пратка без редовно оформени документи за това. Освобождаването на стоката за фирмата-получател е станало след устно разпореждане на д-р Милен Иванов, което е записано от дежурния ветеринарен инспектор Христина Николаева Петкова. Д-р Иванов е издал разпореждането си с мотива, че пратката представлява мостра. Разрешеното количество мостра е от 5 до 10 кг, а в случая става въпрос за пратка 300 кг. Колко ли мостри, господин Пинчев, са влезли в страната по същия начин?
Съгласно посочения ревизионен акт на основание чл. 36, ал. 1 от Закона за държавен финансов контрол за причинени от Милен Иванов вреди на същия следва да се потърси административнонаказателна отговорност. Пак по данни на ревизионния акт ревизията констатира, че в нарушение на длъжностните си задължения и на одобрените работни графици за проверявания период от служители на пункт "Ферибот" са извършени промени в дежурствата и смените. Допуснато е в нарушение на Кодекса на труда да се изготвят графици с дежурства през два поредни смени. Ревизията констатира, че вина за допуснатото има д-р Милен Иванов, който одобрява изготвените работни графици и е нарушил съответните разпоредби на Кодекса на труда.
По преписка на Националната служба за борба с организираната престъпност изх. № 547 от 1998 г. е образувана по сигнал на служители на Районна ветеринарномедицинска служба - Видин, за нетаксуване на всички автомобили, преминаващи през ГПП - Брегово, ферибот и Връшка чука, се констатира следното. През тези гранични пропускателни пунктове за периода, през който Милен Иванов е бил директор, или от 1993 до 1998 г. са преминали 209 хил. 398 автомобила, а са отчетени 155 хил. 483 автомобила. Разликата е 53 хил. 903 автомобила. Тук е мястото аз да Ви задам един въпрос, господин Пинчев: кой е прибрал парите от таксите на близо 60 хил. автомобила? Става дума за нанесени щети на държавата стотици милиони левове. Проверката на НСБОП продължава.
Справката за влезлите моторни превозни средства през м. април 1998 г. показва, че от таксите, които е трябвало да бъдат събрани за дезинфекция, липсват 11 хил. 817 германски марки. През този месец също директор е бил д-р Милен Иванов.
Колко още факти са Ви необходими, господин Пинчев? И това ли е човека, който Вие ме карате да защитавам и да върна на работа? И пледирате в тази зала, че той е най-честният човек в страната! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря за вашия отговор.
Господин Пинчев, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Аз не зная, господин министър, на кое да вярвам. На това ли, което казахте сега, или това, което казахте по телевизията през м. ноември - че д-р Милен Иванов, син на политически затворник, след това емигрант, със семейство от десет години репресирано и изселвано от родния му край, бил комунист? Същата стойност имат и сегашните Ви приказки. Защото тъкмо уволнените, които са нарушили Наредба № 1 за дезинфекция на моторните превозни средства, са върнати обратно на работа.
После, Вие заявихте тук една неистина - "Аз не съм работодател". Кой не знае в България, разбира се, от хората, които са вътре в управленските дела, че Националната ветеринарномедицинска служба е на Ваше пряко подчинение, господин министър! Че вие уволнихте д-р Людмил Халачев, за да назначите удобния Илиян Бъчваров! Когато казвате една неистина, би трябвало да си спомните, че една от десетте божи заповеди е да не се лъже.
Що се отнася до д-р Милен Иванов, за дезинфекцията на моторните превозни средства, на Вас ли да казвам, че въпросната наредба не задължава в зимния период и не винаги да се събират такси от тези моторни превозни средства? Времето просто не ми стига да Ви кажа някои неща.
Но аз искам да ви обърна внимание на следното. Д-р Милен Иванов е член на Висшия ветеринарномедицински съвет на Република България - консултативен орган на министерството, което Вие оглавявате. Второ, член е на Изпълнителния съвет на Съюза на ветеринарните лекари в България. Трето, член е на комисията, която ви изготви законопроекта, които предстои да влезе в тази пленарна зала. Един достоен човек, уважаеми господин министър, е репресиран с Вашата пряка благословия! И аз това не мога да го разбера. Приложил съм Ви документи, в които са дадени компроматите на лекарите, върху които Вие се основавате, за да го освободите в крайна сметка. Там пише, че той бил член на Българския земеделски народен съюз и че бил служител на Държавна сигурност и пред журналисти трябвало да докаже, че не е служител на тайните служби. Това са хвърчащи истории!
Настоявам решително да се възстанови справедливостта и прекрасният професионалист д-р Милен Иванов да бъде върнат на работа и да се спрат произволите в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Пинчев, за разлика от Вас аз не си служа с компромати, а с документи. И тук Ви прочетох документите, които, първо, показват, че въпросният доктор е осъден на лишаване от свобода. Документи от ревизионен акт, които показват неговата вина. Защо ме предизвиквате тук от тази трибуна да казвам неща, които просто не бих искал да кажа? След като Ви отделих два часа и Ви представих папката с документи, които Вие лично разгледахте! Където Вие също видяхте едно писмо от централата на БСП и някои други неща. Защо ме предизвиквате оттук да изваждам неща, които не са във Ваша полза? Ще Ви икономисам това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Пинчев, имате думата за втория актуален въпрос относно неправомерното уволнение на д-р Красимир Караджов.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Видинската история продължава в нови издания. Не знам какво ще ви изкара господин министърът, но аз ще ви изкарам нови факти!
Уважаеми господин министър, след д-р Милен Иванов за директор на Районната ветеринарномедицинската служба - Видин, от СДС е предложен и утвърден д-р Красимир Караджов. Член на СДС, приет е добре от ветеринарната колегия заради отличните си професионални качества, чистосърдечието си и най-вече за това, че е мобилизирал колектива на службата за изпълнението на задачата по имунопрофилактиката и диагностиката на заболяванията и оборудването на районните лечебници с лекарства и биопродукти. Съвсем изненадващо обаче на 28 декември миналата година новият генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба д-р Илиян Бъчваров уволнява д-р Караджов от поста директор на Районна ветеринарномедицинска служба - Видин, чрез механизма непродължаване на договора. На новия генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба му е ясно, че няма право да назначава на мястото на д-р Караджов д-р Валери Велков. Първо, защото д-р Валери Велков е уволнен дисциплинарно за груби нарушения на въпросната Наредба № 1; второ, Велков не е доказал невинността си. Вярно е, че е оправдан за част от допуснатите нарушения, но на делото не са се явили представители на Районната ветеринарномедицинска служба - Видин, нито юристът е присъствал на това дело. Оправдан е за част от допуснатите нарушения, но делото е обжалвано от Районната ветеринарномедицинска служба в гр. Видин и следователно съдът още не се е бил произнесъл окончателно, присъдата не е била влязла в сила, когато той е бил назначен на този пост. Друг е въпросът, че присъдата е влязла в сила едва на 5 февруари тази година.
Още с назначаването си д-р Велков започва комбинации: връща на работа нарушители на въпросната Наредба № 1 като д-р Любомир Иванов на длъжност инспектор на Ферибота, тоест там, където стават митническите далавери. Прави един забележителен криминален маньовър - урежда мястото му, неговото, на д-р Велков, директор на Районната ветеринарномедицинска служба - Видин, по болест да се заеме само, забележете, за един ден от д-р Боян Цолов с благославящата заповед, разбира се, на новия генерален директор д-р Илиян Бъчваров. Целта е да се застрелят с един куршум в един ден два заека: първо, да се изтеглят от Районната ветеринарномедицинска служба - Видин, 1 млн. 284 хил. и 40 лева въпреки още невлязлото в сила съдебно решение на Видинския съд и, второ, еднодневката-директор Цолов да изтегли от името на Районната ветеринарномедицинска служба - Видин, тъй като е неудобно самият Валери Велков да го направи, обжалваното решение на съда за възстановяване на работа на д-р Валери Велков. Хитричко, нали господин министър!
Господин министър, уволнението на д-р Милен Иванов и д-р Красимир Караджов е било за това на мястото им да бъде назначен закононарушителят д-р Валери Велков - син на героиня на социалистическия труд, член на БСП до 1998 г., а след това член на Българския земеделски народен съюз - Народен съюз. Целта е на входа и изхода на Република България - на граничен пункт Видин ветеринарно-карантинният контрол - една доходна работа, същинска солунска митница, да бъде в ръцете на вашата партия в лицето на д-р Валери Велков. Друго обяснение за случая няма - икономическо обяснение, икономически мафиотски интереси.
Аз Ви питам: ще върнете ли на работа невинно уволнения д-р Красимир Караджов? И как допуснахте да бъде извършен този произвол, уважаеми господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! Вие трябваше още от първия си въпрос да разберете, че не аз назначавам и уволнявам въпросните доктори.
Случаят с Красимир Караджов наистина е пряко свързан със случая Милен Иванов. Доктор Караджов е назначен за директор след дисциплинарното уволнение на д-р Милен Иванов. Трудовият му договор, забележете, е сключен със срок 3 месеца изпитателен срок на 28 септември 1998 г.
Със заповед № 154 на 24 септември Милен Иванов разрешава 6 месеца неплатен отпуск на д-р Караджов. С Допълнително споразумение към трудов договор № 144 от 28 септември 1998 г. бившият директор Иванов назначава със задна дата от 1.9.1998 г. д-р Караджов на длъжността "главен ветеринарен лекар". Последва дисциплинарното уволнение на д-р Милен Иванов със Заповед № 348 на генералния директор от същата дата 28 септември 1998 година. На негово място е назначен д-р Красимир Караджов по срочен договор.
Последният същия ден - 28 септември 1998 г., сключва нов трудов договор под № 25 с уволнения д-р Милен Иванов, като го назначава на длъжността "ветеринарен лекар - ординатор".
На практика ефектът от дисциплинарното уволнение се свежда само до понижаване в длъжност, тъй като д-р Иванов се превръща в редови служител на Районната ветеринарно-медицинска служба, а именно лекар-ординатор.
Нещо повече, на следващия ден - 29 септември 1998 година, с допълнително споразумение към неговия трудов договор д-р Караджов в качеството си на директор преназначава Милен Иванов на длъжността "главен ветеринарен лекар". Преназначаването е временно, в определен срок до завръщането на титуляра. Забележете, титулярът на тази длъжност е самият д-р Караджов. Около месец по-късно с допълнително споразумение към трудовия договор Караджов отново връща Милен Иванов на длъжността "ветеринарен лекар - ординатор".
Каква е целта на тези рокади не е трудно сами да се досетим, господин Пинчев. Явно, че игрите и номерата във видинската Районна ветеринарна медицинска служба не са от вчера и тандемът Караджов - Иванов не искат да изпуснат такава "доходна" работа, както Ветеринарно-карантинния контрол.
Тук ще си позволя да ви прочета само няколко изречения от две жалби - едната е изпратена до мен, а другата - до Видинската прокуратура. Цитирам:
"Господин министър, сериозно сме обезпокоени от начина, по който се опитва група от ветеринарни лекари около дисциплинарно уволнения д-р Милен Иванов да се задържи на власт в Районната ветеринарно-медицинска служба - Видин. Осъждаме непочтените методи, с които си служат - принудителни подписки, лъжи и инсинуации, дезинформация в местните медии, политически натиск върху колегите.
Смятаме, че извършената проверка от министерството и от НСБОП и течащата в момента ревизия потвърждават груби финансови и професионални нарушения и пропуски на управляващите в момента.
Синдикат "Подкрепа", РВМС - Видин, подпис: Вълчев."
И следващото е до Районната прокуратура:
"До Районна прокуратура - Видин.
На 4.1.1999 г. в кабинета ми в сградата на Районната ветеринарно-медицинска служба във Видин в 9,30 ч. влезе Красимир Караджов, бивш директор на РВМС - Видин, придружен от двама непознати. В присъствието на госпожа Ирена Александрова, д-р Любомир Иванов и д-р Цветан Вълчев, с които водих разговор, той ме прекъсна и пред тях започна да ме заплашва да не говоря по негов адрес, защото ще съжалявам. Държа се нагло и арогантно, а доведените от него двама души само ни наблюдаваха.
Моля с оглед на правомощията Ви да бъде предупреден доктор Караджов да преустанови да пречи на нормалната ми работа като директор и да не ми отправя заплахи, както и да посещава кабинета ми, придружен от други лица."
Господин Пинчев, това ли са подходите според Вас, с които трябва да се търси справедливост?
Нека да се върнем на още някои факти.
На 10 декември 1998 г. д-р Караджов сключва договор за съвместно ползване с едноличен търговец "Теди - Пролетка Петкова" - Видин. Съгласно този договор Районната ветеринарно-медицинска служба - Видин предоставя за ползване на посочената фирма две помещения на ул. "Цар Симеон Велики" № 66. Помещенията и складът се предоставят с наличното оборудване и имущество в тях. Договорът явно е изгоден за Районната ветеринарно-медицинска служба. Прикрива договор за наем и е сключен в нарушение на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение. По тези причини е започната процедура за неговото разваляне.
Изложените обстоятелства са дали основания на генералния директор да не продължи трудовия договор на д-р Караджов след изтичането на тримесечния изпитателен срок.
По отношение на твърденията Ви, че д-р Валери Велков е закононарушител бих искал да заявя, че това Ваше мнение явно не се споделя от съда обаче. С решение № 263 на Видинския районен съд от 28 септември 1998 г. се отменя Заповед № В-07 от 20 май 1998 г. на директора Иванов, с която е уволнен дисциплинарно Валери Велков и възстановява същият на заеманата от него преди уволнението длъжност. Освен това, със същото решение се осъжда Районната ветеринарно-медицинска служба - Видин да заплати на Валери Велков обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 1 287 400 лева.
Уважаеми господин Пинчев, в заключение искам да Ви кажа, че трибуната на Народното събрание не е място, където трябва да си решавате партийните проблеми. В работата си неведнъж съм доказвал, че оценявам хората по техния професионализъм, а не по тяхната партийна принадлежност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика, имате думата, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз бих казал на министъра, че Министерството на земеделието не е мястото, където да се разрешават също тези въпроси и да се воюва, при това, срещу съюзници в една коалиция. Пак компромати срещу д-р Караджов. Нямам намерение дори да им отговарям.
Що се отнася до Валери Велков всички чуха - за един ден е назначен негов заместник, за да изтегли висящото дело, обжалвано от Районната ветеринарно-медицинска служба във Видин в местния съд, защото съвсем не е ясен изходът. А защо не е ясен?
Ето Ви, господин министър, извадки от въпросния дневник, който е изчезнал, където са документирани, ще Ви ги дам да ги видите, макар че Ви изкарах ксероксно копие, където са документирани закононарушенията на всички тези лица, които под Вашата егида, с благословията на Илиян Бъчваров са върнати обратно на работа.
И аз ще настоявам пред ръководството на Съюза на демократичните сили и лично пред господин Иван Костов да се извърши цялостна проверка. Предполагам, че този дневник ще попадне където трябва, в чийто ръце трябва, за да се види какво наистина става и защо става. Защото ние трябва да бъдем правова държава, а не да се разправяме едни с други, не да вършим нарушения, когато сме дошли в името на нещо свято и чисто, в което аз дълбоко вярвам, уважаеми господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
За дуплика има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Пинчев, след като пледирате да сме правова държава, трябва да изпълняваме и решенията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на държавната администрация господин Марио Тагарински от народния представител Татяна Дончева относно декларациите, изисквани от работещите в държавната администрация служители за членство в БКП.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, коленопреклонно Ви благодаря за това, че най-накрая, след известни усилия, се съгласихте да отговорите на този мой въпрос. Както се казва, по-добре късно, отколкото никога.
Вашият патрон - министър-председателят, получи от мен един въпрос преди няколко месеца, но, както виждам, той вече е изваден и от "Деловодството". Значи няма намерение да ми отговаря. Вие получихте въпроса. Първия път председателят го върна, защото не му бил ясен въпросът: кой - Вие ли - е автор на въпросните декларации, кой е поръчал тяхното отпечатване и тяхното разпространение. Аз мисля, че това е прост въпрос, но не се оказа така.
Втория път Вие бяхте сложен под № 11 в парламентарния контрол и трябваше още три контрола, за да Ви дойде редът, след което бяхте няколко пъти в чужбина. Някои колеги се опасяват, че въпросът бил загубил своята актуалност. Аз обаче не мисля така. Иначе щях да го оттегля.
Известно е, че в средата на декември във всички учреждения в България плъзнаха декларации с текст и с формуляр, много еднакъв, който съдържаше въпросите: "Декларирам, че:
1. съм бил/била член на БКП до февруари 1990 г.;
2. съм заемал длъжност в апарата на БКП - щатна и нещатна;
3. съм работил към бившата Държавна сигурност."
Понеже възникна въпросът кой е изпратил тези декларации от Министерството на отбраната на Министерство вътрешните, на Министерство на външните работи и на всички останали - до териториалните данъчни управления, до поземлените комисии, до службите за социални грижи и до всичко, що може да бъде вкарано в държавната администрация, тогава ние Ви попитахме кой създаде тези декларации, кой ги изпрати и на какво основание искате всички тези лица да ги попълват.
Тогава излезе едно съобщение на пресслужбата на Министерския съвет и едно Ваше интервю, в което Вие казвате:
"Не, ние сме пуснали писмо, че чакаме мнения и становища по прилагане на структурните промени в администрацията. Не знам защо е този шум, не знам за каква декларация ми говорите. Не съм видял нито един документ. Вестник "Дума" публикува абсолютен фалшификат" и т.н.
Сега, към днешна дата, 12 февруари, след като поискахте толкова много време за отсрочки, след като мина решението на Конституционния съд, след като казахте, че ще устройвате клади за горене на декларации, Ви питам:
Кой създаде бланката за декларация, която Ви прочетох?
Кой организира нейното отпечатване?
Къде ги поръча и колко плати и кой организира разпространението по всички служби, за които Ви казах?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаема госпожо Дончева! Още първия петък, след като Вие зададохте въпроса, аз присъствах тук, в тази зала и чинно чаках да ми дойде редът да отговоря, за разлика от Вас, която отсъствахте от залата. Това, първо. Вие отсъствахте от залата, за това има свидетели, достатъчно на брой.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Като не Ви е дошъл редът, защо трябва да бъда в залата?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Но аз няма да се връщам на това.
Странно е един юрист с дълъг стаж да употребява "известно е". Известно е само това, което се съдържа във факти и документи.
На 20 януари 1999 г. чрез председателя на Народното събрание Вие сте ми задали актуален въпрос относно декларациите, изисквани от § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията. След публикуването в "Държавен вестник" на Решение № 2 от 21 януари 1999 г. на Конституционния съд Вашият въпрос вече наистина не е толкова актуален и не би могъл да се квалифицира като такъв.
Що се отнася до подготовката на декларацията, която утвърдих по решение на Министерския съвет, текстът цитира точно § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията, който бе приет от това Народно събрание и се отнася само за ръководителите в администрацията.
Още веднъж повтарям, че в декларацията, която утвърдих, няма такава графа "били ли сте член на БКП".
Колкото до технологията, и в този случай, както винаги, когато се подготвя някакъв типов документ с вътрешноорганизационен характер, администрацията на Министерския съвет използва стандартна процедура, описана в съответните правила за организацията на документооборота, до която Вие, като народен представител имате достъп.
Накрая искам да Ви уведомя, че веднага след публикуване на решението на Конституционния съд в "Държавен вестник" изпратих писмо по силата на § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията, в който е записано, че отговарям за изпълнението на закона, до всички ръководители и административни структури от системата на изпълнителната власт за незабавно връщане на подадените декларации по § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията.
Като хора, които са се заклели да спазват българската Конституция и уважават законите на страната, ние изпълняваме стриктно своите задължения, произтичащи от решенията на Конституционния съд. В това можете да бъдете убедени. До момента на решението на Конституционния съд § 1 от Преходните и заключителните разпоредби беше част от правния мир на Република България, съгласно който трябваше - Вие знаете текста дословно - определени лица, заемащи ръководни длъжности в българската администрация, да попълнят тези декларации в едномесечен срок от влизането в сила на закона. Аз, като човек, призван или като длъжностно лице, по-точно, призвано от българския парламент, по решение на българския парламент, приемайки този закон, да изпълнявам този закон и го изпълнявам до момента, в който Конституционният съд отмени тези разпоредби, след което - това, което Ви казах - е изпратено съответното писмо, с което декларациите са върнати на подателите им.
До този момент искам да Ви кажа, че не е постъпило нито едно оплакване от нито един служител по административен ред или по някакъв друг - по реда на жалбите и молбите на гражданите, с което да бъдат накърнени неговите права, за които Вие така скърбите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър! Както можете да се досетите, аз не говоря за бланките, които разпространихте впоследствие с малкия печат и Ваш подпис, а за първоначално разпространените декларации, които съгласно писмо № 93.06-116 от 4 декември 1998 г. на администрацията на Министерския съвет, е разпратена по ведомствата. Съгласно нея те са издали заповеди, цитирам Ви например заповедта на Олег Чулев, шеф на службата по заетост:
"Нареждам в срок до 17 декември - 17 декември, господин Тагарински - всички служители, заемащи длъжности съгласно списъка на длъжностите, да подадат декларация по § 1 от Преходните и заключителните разпоредби съгласно образец, както следва..."
И вижте:
"2. Организацията на подаването на декларациите възлагам, както следва... За целта да се осъществят следните дейности:
а) изготвяне на списък на всички служители. В списъка се включват и тези, които са в дългосрочен отпуск, титуляри на длъжността;
б) предаване на декларацията по списък;
в) събиране на готовите декларации по списък, в който се отразява:
- поименно служителите, които са подали декларацията;
- поименно, които не са подали" и т.н.
Господин Тагарински, има някаква лъжа и Вие разбирате, че този, който я извършва, сте Вие. Слушат Ви дори всички хора, които сте накарали да подават тези декларации и няма нужда да казвате при този текст, че искате от ведомствата и министерствата нещо да съгласуват, защото Вие сте им го наредили. И недейте да казвате, че сте призван. Вие сте само зван, господин Тагарински. За призван ще видим, след като спрете да сте там, където сте и след като слезете от този стол. И като твърдите, че прилагате Конституцията, не знаете ли, че всеки има право на лична свобода и неприксновеност и че всеки има право да бъде привърженик на своите убеждения и никой не може да бъде задължаван и принуждаван да дава сведения за тях или за чужди убеждения! Защо искате този формуляр?
И пак Ви питам: кой пое разноските за това? Какво ми говорите, че сте им върнали декларациите, като събрахте информацията? Какво го интересува един дребен служител от поземлената комисия на Горно нанадолнище дали ще го уволните от работа заради изтичане на срочния му договор или по § 1 от Закона за администрацията? И защо Ви беше това бързане, като знаете, че Конституционният съд бърза и че вероятно ще бъде отменен текстът поради конфликтите Ви с президента? Само заради информацията, господин Тагарински!
Но аз мисля, че СДС има достатъчно възможности, за да си попълни партийните компютри и по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Госпожо Дончева, Вие отново не се позовахте на никакви факти. (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да Ви ги дам ли, господин Тагарински?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Съгласно Закона за администрацията в Преходните и заключителни разпоредби § 1, ал. 3 е записано следното: "Лицата, заемащи ръководни длъжности в администрацията в 30-дневен срок от влизането на този закон в сила са длъжни да представят пред органа на държавната власт, който ги е назначил, декларации за наличието или отсъствието на обстоятелства по ал. 1, точки 1 и 2."
Отново Ви повтарям, няколко пъти казах от тази трибуна, задълженията на лицата, които заемат ръководни длъжности. И отново Вие не показахте нищо, освен да размахвате един брой на вестник "Дума".
ТАТАНЯ ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ето Ви ги, господин Тагарински! Искате ли да Ви ги дам?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Много е странно хора като вас да ме учат на конституционализъм и на права на българските граждани. Вие, които в продължение на повече от 50 години отнемахте правото на труд, на свободно слово, правото на живот и на образование на българските граждани. (Смях и оживление в блока на ДЛ, реплика: "Най-вече на труд!")
Вие, и вашата партия, които избихте без съд и присъда над 10 хиляди български граждани. Още много от тях и техните близки минаха през комунистическите лагери на смъртта. Съсипахте много съдби и животи. (Смях и оживление в блока на ДЛ, реплика на Янаки Стоилов от място: "Кажи още нещо за правото на труд.")
В крайна сметка, каквото и да правите, вие повече никога няма да бъдете на власт в тази държава, аз ви го обещавам и моите колеги от Съюза на демократичните сили и от Обединените демократични сили. В крайна сметка има правда на този свят, има Господ, ние сме християни и той ще ви накаже. (Ръкопляскания от блока на СДС, смях и възгласи в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тагарински.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 17 февруари, сряда от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 18 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 17 февруари от 9,00 ч.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,07 ч.)
Председател:
Йордан Соколов
Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров
Секретари:
Камен Костадинов
Ивалин Йосифов