Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова

Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Позволете ми да честитя рождения ден на народния представител Благой Димитров. Всичко най-хубаво му желая. (Ръкопляскания в цялата зала).
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера ние спряхме до дискусията по § 15. Пленарната зала е запозната с текста на вносителя, с предложенията, направени от народните представители, и предстои обсъждане на тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 15 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от комисията.
Отменете гласуването.
Предложението на народния представител Велко Вълканов е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Първото предложение обаче не е оттеглено. Професор Вълканов е направил две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има две предложения - в ал. 1 на чл. 24 думите "след завършен 12-и клас" да се заменят с думите "след завършен 11-и клас".
Искате ли думата? Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Предлаганата в законопроекта промяна всъщност е основният момент от обсъждания законопроект. Тя внася много съществено изменение в действащия режим на средното образование. От 11-и клас се проектира да преминем към 12-класно обучение. Аз намирам тази промяна за нецелесъобразна.
Първо, най-напред досегашната система с нищо не разкри недостатъци, които да налагат внасяната, проектираната промяна. Искам да припомня това, което всички знаете, че нашите млади хора, завършили средно образование, винаги са показвали изключително висока степен на образованост у нас и в чужбина. На различни конкурси те печелят винаги едни от първите места. Тази система - 11-класната, доказа себе си в цялото си действие досега. Но ако тя досега показа висок коефициент на полезно действие, толкова по-малко е необходимо ние да променяме системата днес, днес, когато в обществото съществуват извънредно много извънучилищни форми на образование на младите хора. Днес младите знаят твърде много още в предучилищна възраст и след това в процеса на своето обучение в училище те по много пътища успяват да повишат своят образованост. По този начин всъщност те компенсират много повече от една година, която сега се предлага да бъде добавена към средното образование.
Бих искал по-нататък да изтъкна и един такъв довод, който днес ми се струва твърде съществен. Една година още в обучението на младите хора ще струва твърде много на техните родители. Издръжката днес на учениците е непосилно висока и не виждам защо в това трудно време ние ще трябва да обременяваме семейството с разходи, които всъщност не се оправдават.
Предлаганата промяна се обосновава в много голяма степен със системи, които съществуват на запад. Но на запад съществуват твърде различни системи. Там няма единство в това отношение. Има и 12-и клас, има и 13-и клас.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Но няма 11-и клас.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Единадесети клас няма, това е съвършено вярно, но пък затова у нас има училища, в които се учи и дванадесет класа.
Така че аз смятам, че в редица случаи не ние трябва да следваме някои системи на запад от нас, но мисля, че би могло и някои западни държави да ползват огромния опит, който имаме в това отношение.
Ето защо, уважаеми колеги, аз настоятелно ви моля вие да подкрепите моето предложение да спрем до 11-и клас, както всъщност и досега е било, да не утежняваме образованието излишно, особено в днешното трудно време.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Друг някой желае ли думата?
Има думата председателят на комисията господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вълканов! Дали да има или да няма 12-и клас в нашето училище беше обект на една сериозна дискусия при първото четене на закона. Тогава бяха казани аргументи в подкрепа на 12-и клас. Подобна, може би още по-разширена и задълбочена дискусия имаше и в комисията. Комисията подкрепя предложението на вносителя в нашето средно училище да се въведе 12-и клас.
Съвсем накратко отново ще повторя основанията за това. Това не е самоцел, не е едно безкритично копиране на все пак нелошия опит на развитите страни. Не казвам, че нашето образование не е добро, напротив. Но има основания, продиктувани просто от времето, в което живеем и в което ще живеем.
Какво означава 12-и клас? Това означава 33 на сто учебно време в повече спрямо досегашното положение. За сметка на това допълнително учебно време могат да се направят няколко много полезни и необходими неща.
Първо, да се разсъсредоточи, да се декомпримира програмата, така че информационният натиск върху учениците да се намали.
Второ, България се интегрира с Европа и със света. Но България е малка страна. И колкото и да ни се иска, нашият език, както езикът на всяка малка страна, няма да бъде популярен, няма да бъде международен, няма да бъде употребим за международни контакти. Следователно, жизнена необходимост и за нас в момента, за нас самите, за нашите деца и особено за бъдещите поколения, е да владеят добре говоримо, на едно относително добро разговорно ниво един международен език. Допълнителното учебно време дава възможност да се задълбочи, да се разшири изучаването на чужди езици и то в един по-прагматичен план, а именно разговорното овладяване на един език.
На следващо място, САЩ вече почти са изградили така нареченото информационно общество. България е на прага на това. То ще стане. То е, така да се каже, не обществена, а бих казал планетарна необходимост. Значи информатика, компютри, знания по тези предмети са необходими. Ето, допълнителното учебно време предлага една допълнителна възможност за това.

Трето. На нашите деца и на самите нас, господин Вълканов, обръщам се неслучайно към Вас, тъй като Вие имате особен пиетет към тези теми в областта на духовното, в областта на душевното, всички ние и нашите деца сме лишени до голяма степен от така нареченото гражданско образование, от добре осъзнатия усет къде се намираме в обществото, какво можем да правим, какво се иска от нас и как можем да защитим интересите си. Тези елементи на гражданското образование ще бъдат въведени, те вече се въвеждат, пак за сметка на това допълнително бреме.
И на последно място, но, аз бих казал, за мен лично най-важно, това е, че спортът като превенция, като защита срещу физически и психически увреждания на децата, на младото поколение, на учениците трябва да намери своето точно място в системата на народната просвета. Няма друго лекарство срещу стрес, срещу кръвно налягане, срещу изкривявания на гръбначния стълб, срещу увреждане на костно-ставната система и пр., и пр. Доказано е, че спортът е не само превенция, той е и лекарство. По цял свят това е разбрано и спортните програми, спортните занимания в училищата са на едно много високо интензивно ниво.
Благодаря ви, колеги. Това бих искал само да споделя с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Какво беше това, господин председател, процедура ли? Само да уточним.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Реплика и становище на комисията.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Не, за да знаем как ние да постъпим. Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за дуплика, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, слушах внимателно доводите, които изтъкна колегата Панев. Има някои моменти, с които, естествено, аз ще бъда съгласен, но в по-голямата си част те не успяха да ме убедят в своята правота.
Най-напред искам да кажа, че наистина имам усещането, че в тази част законопроектът е доста самоцелен - да бъдем като Европа, без да се вижда какво всъщност ние уеднаквяваме, има ли смисъл това уеднаквяване.
Досега Европа, например, не отказва да признае нашите дипломи, дори и за висшето образование. В огромната си част страните на Европа признават всички наши дипломи.
Освен това не бива да се търси една унификация, изобщо унификация със Западна Европа, с Европа. Ние трябва да запазим в голяма степен и своята специфичност, своята особеност на страна, която има свое собствено развитие. В много голяма степен трябва да се боим от това уеднаквяване на света. Мисля си аз, единство - да, но да запазим това, което носи характера на нашата държава, на нашия народ, на нашата система. Иначе светът става твърде еднообразен и скучен за всички нас.
Освен това ми се струва, че се пренебрегва един много съществен момент. Мисля, че у нас има вече висока степен на обща образованост. Би трябвало да засилим повече вниманието си към специалното образование - това, което стои, което надгражда вече себе си върху системата на общото образование, да разгърнем именно висшето образование, аспирантурата, докторантурата, което вече наистина помага много съществено за развитието на обществото.
И най-после мисля, уважаеми колеги, че тук се забравя един довод, който остава все на последно място, но мисля, че не бива да го оставяме на последно място, особено днес. Една година увеличаване на средното образование означава армията ни да остане една година без попълнение. Няма да има такъв набор за нашата армия.
Все ми се струва, че допускаме грешка. Нямам никакви причини да настоявам за обратното, освен, ето на - тези поднесени доводи, извлечени от моето наистина дълбоко, искрено отношение към проблемите на висшето образование.
Моля ви, подкрепете внесения от мен проект за изменение на законопроекта в тази част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Велко Вълканов в първата му част. Във втората то е оттеглено.
Гласували 159 народни представители: за 54, против 101, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов, което гласи: в чл. 24, ал. 1, след думите "завършен 12-и" се добавят думите "или 13-и клас".
Господин Драганов иска думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Ние по принцип сме за 12-годишно обучение, противно на това, което току-що защитаваше колегата, само че има и сега училища, които осъществяват 12-годишно обучение. Защо на тези училища да им се отнема правото също да увеличат с една година своето обучение и да преминат в нещо като категорията на колежите?
Сега ние изравняваме 11-годишното обучение към тези училища, а на тях не им даваме възможност също да увеличат с една година своето образование.
Освен това обърнете внимание, че моето предложение не е императивно, не казва "13-и клас". То казва чисто и просто "или 13-и клас". Оставя една вратичка в закона, ако се направят съответните програми за сегашните 12-класни училища, те да могат, без да се притесняват от рамките на закона, естествено да увеличат своето образование. Нищо страшно, нищо лошо, макар че е предложено от мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
По това предложение има ли други изказвания?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 159 народни представители: за 32, против 70, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Второ предложение от същия народен представител - ал. 2 да придобие следния вид:
"(2)  Държавните зрелостни изпити са три и се определят с рамковия учебен план, като единият от тях е по български език и литература".
По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 146 народни представители: за 46, против 33, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова. Искате ли думата?
Има думата госпожа Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз ще кажа нещо подобно на това, което каза преди малко Драгомир Драганов. Няма нищо страшно в това, което съм направила като предложение. Това е още една алтернатива за българското образование и една възможност да се разширят формите на образование. Още повече, че в частният сектор това, което аз предлагам, вече го има. Не виждам логиката това да го няма в държавния сектор.
Колеги, слушайки изказванията и на господин Панев, и на другите от дясната страна, аз оставам с впечатлението, че едва ли до този момент ние сме имали образователна система, че всичко ще започне с корекциите и изменението в този закон. И откровено да ви кажа, просто не виждам смисъл да гласувам по този закон, който за мен лично, аз отговорно го заявявам пред вас, е една стабилна крачка към разрухата на българското образование в навечерието на ХХI век. Така че оттук нататък, господин председател, аз по моите предложения повече няма да взимам отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но не си ги оттегляте?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не ги оттеглям, но няма да вземам отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата за реплика господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Госпожо Масларова, няма да се спирам на основанията Ви за една тежка присъда по предложения законопроект, те са си Ваши. Дали ще бъдат разбрани или не от залата, това е отделен въпрос. Но аз искам да обърна внимание на това Ваше предложение и други подобни, че то, разбира се, далеч не е безсмислено, напротив, но не му е мястото тук, в този закон, тъй като според този закон в чл. 16, т. 6 е държавното образователно изискване за професионално образование, което, според закона, трябва да бъде прието със закон. Тоест ще има Закон за професионалното образование. И там вече подробностите на уреждането на професионалното образование ще бъдат дадени както трябва. Тук, в чл. 25 от закона, ако сте го чели внимателно, ще видите, че рамката за това как се получава професионално образование, е дадена. Оттук нататък подробностите са обект на отделния закон за професионално образование.
Това са основанията това Ваше предложение и някои други да не бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова в първата му част.
Гласували 152 народни представители: за 39, против 79, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Второто предложение на същата народна представителка - създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Държавните изпити (защита на дипломни проекти) за придобиване на квалификация се определят с учебния план за съответната професия, съгласно държавните образователни изисквания".
Алинеи 3 и 4 от проекта стават съответно алинеи 5 и 6.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 51, против 82, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов. Някой желае ли да се изкаже по него?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 139 народни представители: за 35, против 92, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Станка Величкова.
Има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! С предложения текст аз не изключвам идеята на вносителя да има 12-годишно обучение. Практиката в нашата страна е показала добри резултати в езиковите, профилираните гимназии и техникумите. Същевременно не мога да се съглася, че средно образование трябва да се придобива само и единствено след приключване и успешно завършване на ХII клас.
Защо съм против тази теза на вносителя? За мен това е преди всичко една изкуствено вдигната бариера, която, щом стане задължителна за всички ученици, има опасност принудително да се принизи качеството на образованието.
Второ, аз също смятам, както и проф. Вълканов, че това е една излишна и ненужна унификация и, бих казала, масовизация, които са несъвместими с различните възможности и предпочитания на учениците. За мен това е едно механично удължаване на срока на обучение без ясна представа за целите и най-вече за последиците от това. Мен особено ме безпокои факта, че и до ден днешен аз не зная какви са финансовите разчети за удължаване на срока на обучение с още една година. Не само че не сме получили отговор на този въпрос, но трябва да кажа, че се безпокоя, че евентуално отпуснатите средства за един задължителен ХII клас ще се дават без да има гаранции, че ще се повиши качеството на образованието, вместо, примерно, да се използват за подобряване на и без това тежката материална база в българското училище.
Няма да се спирам на това дали има опасност за набора в армията - това не е мой периметър, дали ще се намали приемът, поне за една година, във висшите училища. Но искам да подчертая, че действително семейният бюджет ще се утежни, особено след като учебниците в горните класове вече са платени и непрекъснато техните цени неимоверно много се увеличават.
Вие знаете, че семейните добавки се дават до 18-годишна възраст. Сега, когато се въведе ХII клас, което означава, че децата ще бъдат на 19, даже на 20 години, питам държавата ще даде ли допълнителни семейни добавки при този задължителен ХII клас или ще прехвърли тази тежест на и без това изтънелия семеен бюджет.
Особено ме безпокои фактът, че отсрочването, което предлага комисията до приемането на закона за учебния план и за професионалното образование, според мен не е достатъчно, за да се подготвят всички учебни програми по всички предмети, да се съобрази така наречената "стъпка", т.е. какво след 8-ми клас по всеки учебен предмет ще се надгражда, как ще се осъществят междупредметните връзки, каква ще е учебната документация, учебници, учебни помагала. И това, което е много важно - дали ще има време веднага да бъдат написани и сменени, бих казала, тотално всички учебници, защото се влиза в една нова схема на обучение.
Тези въпроси са много. Аз не искам да се спирам детайлно на тях, но искам да подчертая, че те са освен съдържателни, свързани с учебното съдържание, те са и организационни и в крайна сметка са условия, които предпоставят дали ще имаме един пълноценен, качествен учебен процес, за да е оправдан този 12-и клас.
Най-тревожно обаче искам да поставя въпроса, че според мен въвеждането на 12-и клас стана без необходимия обществен дебат, още повече, че ние ще натоварим семейния бюджет. И сега на мен не ми е ясно какво ще учат учениците в този 12-и клас. Погледнете колко версии има. Това, което се говори от страна на министерството, а и от господин Панев във връзка с репликата към господин Вълканов - беше ни казано, че всичко може да се учи до 12-и клас: езикова подготовка, компютърна подготовка, гражданско образование, конституционни права, че чак имаше и тезата до шофьорски курсове. В последна сметка какво ще се учи в този 12-и клас и как ще се надграждат знанията от 8-ми до 12-ия клас? С тези предмети или във връзка със старите учебни дисциплини?
Въпросът за учебното съдържание за мен е изключително важен. Защо? Защото в крайна сметка всичко, което ние смятаме, че трябва да се направи за 12-и клас, трябваше да бъде ясно на депутатите, трябваше депутатите да знаят, че това ще бъде, че то е оправдано и тогава вече да решим да гласуваме 12-ия клас. А сега става точно обратното. И стигаме до положение, че всъщност ние гласуваме, че всичко ще се реши чрез този учебен план, той става една всесилна панацея. А не знаем дали това лекарство няма да има странични ефекти.
Накрая ще кажа само едно - че според мен като няма яснота какво ще се учи в този 12-и клас, ние правим едно насилие, като забравяме, че в крайна сметка образованието трябва да дава право на избор, да не ограничава права. И нещо повече, че образованието има масов характер, че то не трябва да бъде елитарно и да не се създават изкуствено бариери пред учениците. Ето защо моят текст е всъщност подновяване на текста от Закона за народната просвета, чл. 23, т. 3. С други думи, да се даде една гъвкава, мобилна възможност на учениците да завършват средно образование и при 11-и клас, и при 12-и клас, а там, където има паралелки с 13-и клас, да учат, щом децата на добра воля са решили да правят това. Аз съм за един по-гъвкав текст, а не за стагниране на възможностите в това отношение.
Много ви моля да подкрепите моето предложение. Благодаря за вниманието и благодаря на господин председателя, защото всъщност аз се увлякох и говорих още една минута. Така че благодаря Ви не само от куртоазия, а сърдечно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви и аз.
Има думата господин заместник министър-председателят Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа! На практика до момента прозвучаха три тези, които влизат в дискусия с внесения проект. Аз няма подробно да излагам отново всички мотиви. Само искам да спомена няколко неща, които не се казаха.
Първо, българската практика - защото явно е, че в залата има хора, за които Европа е ценност, за други - не, но това е право на избор, - историята на нашето образование до Втората световна война е 12-класна, т.е. ние не правим нещо, което България, българското общество, българското образование не познават. Заслугите на това образование са и заслуги на това, че България в началото на нашия век беше страната на Балканите с най-доброто образование. Тоест, ние черпим от собствения си опит, не само стандартизираме срочността на средното образование с това, което е в цяла Европа.
Второ, около 40 на сто от българските ученици в гимназиалните класове на практика са в 12-годишен срок на обучение. И тук това, което каза госпожа Величкова, и това, което каза господин Вълканов, и защо влезе това в противоречие с това, което каза господин Драганов. Защото ние наистина до момента не сме проявили воля, желание, имаме различни мнения дали ще има 12-и клас. И се получават смешните случаи с това, че има 11-и клас, пък то е 12-годишно или има 4-и курс, а то е пак 12-годишно и прочие.
В момента именно в онази част, която госпожа Величкова нарече "масова", там, където търсим увеличаване на общообразователния минимум, нещо, за което говорихме, точно там търсим да повишим възможността за възприемане на информация и за по-голямо образование. Няма самоцел във всичко това.
И нещо за спокойствие най-вече на тези, които не са в Комисията по образованието и науката, тъй като там много дълго дискутирахме тези неща. Това, което комисията взе като решение и което го обвърза с учебния план, не значи, че учебният план ще бъде панацея. Панацеите са проблем на духовното и на религиите, те не са проблем на реалностите. Учебният план дава обаче истинската възможност да се въведе стабилна методика. В момента българските учители имат основание да се оплакват, че прекалено много са им промените, всяка учебна година им се правят и те трудно се ориентират. Стабилността на методиката идва именно от учебния план и от бъдещия закон. И след като 7 години не сме успели, аз съм дълбоко убеден, че тази Комисия по образованието и науката с нейния хъс и желание за професионализъм, ще направи и Закона за професионалното образование, и Закона за учебния план. От мен като министър можете да бъдете сигурни, че ще ги получите в сроковете, в които съм поел ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Методиев.
Има думата госпожа Граматикова.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Аз искам да започна с това, че с много голямо неудобство изслушвам такива изявления, като това на госпожа Масларова, а понякога и на господин Драгомир Драганов. Сигурно те знаят, че ние сме също достатъчно красноречиви и можем тук да произнасяме политически речи. Но ние знаем, че сме се събрали тук за друга работа. И затова аз ще говоря по повод на изказването на госпожа Станка Величкова.
За този 12-и клас, около който толкова много се шуми. Колеги, нашите ученици и сега учат 12 години. Просто ще ви дам пример с града, в който аз живея. В Сливен има само две СОУ, това са общообразователни училища, където учениците учат, по старата програма, разбира се, 11 години. Всички други ученици в другите училища учат 12 години. Във всички техникуми учениците учат 12 години, във всички техникуми е въведено езиково обучение. Ето ви нуждата от езиково обучение, наложено от практиката. В природо-математическите гимназии също се учи 12 години. Там също има езиково обучение. Да не говоря за езиковите гимназии, където, разбира се, традиционно от 20 и няколко години се учи 12 години.
За грижата за родителите, които едва ли ще издържат още една година децата си в училище. Ами много безпочвено е това, колеги. Аз 36 години съм била учителка по български език и литература. Не познавам през тези години родител, който да не иска детето му да учи повече в училище. Напротив, свидетелка съм на болезнената амбиция на родителите децата им да постъпват в езикови, в природо-математически гимназии, там, където се учи 12 години. Също сме свидетели на това как родителите дават пари допълнително, въпреки социалната обстановка в България, децата им да учат допълнително език. Просто времето налага изучаването на един европейски език.
Другият момент. Аз съм работила с ученици от всякаква възраст - с тези, които завършват СПТУ, значи три години учат в горната степен, с тези, които учат до 11-и клас, и с тези, които учат 12-и клас. И трябва да ви кажа, че най-завършените като личности хора, хора, които имат вече известен житейски опит, хора, които по-лесно могат да се впишат вече в живота, когато излязат от училищната скамейка, защото училището все пак ги покровителства, това са ученици, които завършват на 18 или 19 години. Тези ученици вече влизат в една възраст, в която могат да се преориентират. Ако, да кажем, са били в природо-математическа гимназия, те могат да продължат обучението си във висше училище, вече влизайки в друг университет, не математически, не физико-математически, могат да се обучават в хуманитарни науки. Просто е така. Просто това е една възраст, пак казвам, по отношение на възрастта, учениците, които завършват 12-и клас, са по-готови за живота. Тези ученици, смятам аз, по-лесно ще се адаптират и в казармата. Защото това е един много полезен преход - от училището, от семейството - в една друга среда.
Да не говоря за европейските стандарти, които също ни налага този 12-и клас. И тук госпожа Величкова каза, че ние насаждаме в учениците европейски скептицизъм. Аз искам да й се противопоставя категорично. Напротив, това ще са ученици, които ще бъдат подготвени с един европейски език, който много добре владеят, ученици, които ще имат знания по информатика, които ще могат да боравят перфектно с компютри. Ние ще помогнем на нашите български деца вече да нямат комплекси по отношение на европейските младежи. Защото те имат комплекси в момента, те не се чувстват равностойни, когато излязат на Запад.
И колкото и да говорим, че нашите ученици са умни, интелигентни българските деца, това е истина, но ние трябва да им помогнем в нашето училище, да се чувстват равностойни заедно с европейските младежи, да излязат на трудовия пазар не само в България, но и на Запад като знаещи, като можещи, като обучени хора, като подготвени да се интегрират в едно европейско общество.
Европейската комисия по образование се страхува от приспособяването на европейските младежи към новата среда, към това ново европейско общество, което знаем, че върви напред. Страхува се от тези три фактора, към които трябва да се приспособят младите хора - този информационен бум, тази икономическа интеграция, тези новости в науката и в техниката. А какво остава за нашите ученици, които все пак живяха в едно друго време и се обучаваха в една друга обстановка?
Аз не искам да говоря за времето, в което съм била преподавател по български език и литература, това е една друга голяма тема. Но много ви моля, не наричайте безумие тези малки поправки, които ние всъщност искаме да внесем в стария закон. Защото прочетох и нещо такова в един часови вестник, че това, което подготвяме в образованието, е "национално безумие".
Много ви моля, спестете тези силни думи на нашия народ, не го обърквайте с излишни плашила! Това, което е предложено в закона, е разумно. Дванадесеткласното обучение е необходимо за българското образование. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Граматикова.
Имате думата за първа реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо Граматикова, проблемът тук не е всъщност до красноречие, нито в колективното мнение на една или друга политическа сила. Нещата стоят така: какви са гаранциите, които министерството дава, че тези деца, които ще се учат с една година повече, ще получат по-качествено образование и ще бъдат подготвени, за да работят една по-добре платена работа? Няма никакви гаранции. Няма правени никакви изследвани какъв ще е пазарът на работна ръка след 3 - 5 - 10 години. От една страна е ясно, че ние ще губим, примерно, на година ако 30 или 40 хил. деца се учат повече с една година, ние ще губим 40 хил. години социално време, което прави трудовия стаж на 2 хил. деца, примерно, или вече възрастни, за 20 години.
И не е ясно какво получаваме, как тази работна ръка ще се вписва, примерно, в потребностите на нашия пазар, на международния или другия, тъй като учебното съдържание не е определено и не е ясно накъде вървим. Освен това ние не само ще ги учим с една година повече, но се оказва, че няма да им дадем дори свидетелства за това обучение, а твърдим, че те ще научат повече.
Аз се опасявам, че ако не дадем поне свидетелства на тези деца, след някоя и друга година същите тези зрелостници ще освидетелстват тези, които гласуваха този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За втора реплика има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз искам първо да се извиня на колежката Граматикова, че й правя реплика, това не ми е в стила и даже вчера по този повод помолих господин Димитров. Но всъщност аз правя репликата не за нейните тези, а само искам да направя едно уточнение, понеже тя персонално се обърна към мен, във връзка с европейския скептицизъм.
Госпожо Граматикова, аз го казах в друг контекст, ако си спомняте, че когато непрекъснато мотивираме необходимостта всички деца да учат 12-и клас и че това е задължение, вменено ни от Европейския съюз, защото знаете, че имаше такива постановки, казани от някои хора, аз се противопоставих на това и казах, че то не е вярно, че становището на Европейския съюз е такова, че не ни задължава. Това е въпрос на наша воля. И в този смисъл всеки, който непрекъснато се позовава на Европейския съюз, би трябвало да бъде много предпазлив и много точен, и много коректен, за да не насади европейски скептицизъм.
Така че, в никакъв случай не съм си мислила за децата, които в момента учат 12 години в езикови гимназии, в техникуми, да отричам техния труд и че това е вменено в дълг за всички или от Европа. В този контекст беше моето изказване. И всъщност репликата ми е, за да уточня по-скоро пред пленарната зала, че съм развила постановката в един друг разрез.
А, явно, ние с Вас стоим на различни позиции за необходимостта не дали да се учи 12 години, то и сега се учи, а дали всички трябва да учат 12 години и то през призмата на това, дали този въпросен учебен план, който ние очакваме, и се надявам да бъде един добър закон, ще даде възможност децата бързо да усвояват необходимото учебно съдържание, за да бъде ефективен, пълноценен и обективно необходим, а не субективно натрапен 12-ият клас. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За трета реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам правото си на реплика, за да задам въпрос на госпожа Граматикова. Тя се ангажира със становището, че в Сливен освен две училища, всички останали учат на практика 12-и клас.
Моят въпрос е: колко класа, колко години учат учениците в средните професионални технически училища в Сливен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата за дуплика госпожа Граматикова.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА (СДС): Може би, отговаряйки на господин Пантелеев, ще отговоря и на господин Славов. Разбира се, че в СПТУ не учат 12 години, всички знаят това и нямаше смисъл да го обяснявам. Ставаше въпрос за средните общообразователни училища, които в Сливен догодина ще бъдат две.
И отговарям на господин Пантелеев същевременно. Имаме ли право на тези ученици в общообразователните училища да не дадем възможност да научат език? Или да изостанат от всички останали ученици, които учат в нашия град? Имаме ли това право, да не им дадем възможност да имат еднакъв старт? Там остават все пак много добри ученици, които, да кажем, не са могли или не са искали да отидат в други училища. Но не са отишли в СПТУ, което значи, че няма да станат работници, а искат все пак да отидат към едно друго обучение над 12-и клас. Значи завършването на 12-и клас ще им даде възможност за език, ще им даде възможност сигурно да се реализират и в някой друг висш или по-висш институт по-нагоре. Това е истината.

Това за плана, за програмата, точно колегите от комисията много добре знаят, че ще има закон за учебния план и аз смятам, че е, как да кажа, много елементарно да се мисли, че програмите, които ще бъдат направени, няма да изпълнят с истинско и необходимо съдържание учебния процес и с това, което е необходимо на учениците, за да продължат обучението си по-нагоре, разбира се, в желаната от тях посока. Ако не се постигнат такива програми, то всичко се обезсмисля.
Аз смятам, че сме решили да правим разумни промени в образованието и ще ги направим. Аз просто вярвам в това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Граматикова.
Пристъпваме към гласуване на първото предложение на народната представителка Станка Величкова за създаване на нова ал. 1. Моля, гласувайте!
Гласували 148 народни представители: за 48, против 85, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Предложението за нова ал. 2 е оттеглено.
Моля, гласувайте предложението с нова ал. 3.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Но аз искам да говоря по ал. 3!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не можете да говорите. Това Ви е общо предложение - за целия текст.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има такова нещо. Вижте правилника!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Но вчера не работихме така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не зная вчера как се е работило, но днес така работим! Днес се работи по правилника! Вие имате предложения за чл. 24. Не може по всяка алинея да се изказвате.
Всеки текст си има едно предложение. В текста може да има една алинея, може да има три алинеи...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): И в такъв случай какво трябваше да измисля - нови членове ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам какво е трябвало, но това, което е сега, е, че имате едно предложение по чл. 24.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не е така! Дайте ми думата, за да се разберем!
Искам думата, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, да. Нека само да приключим с гласуването.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Кое гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме третата алинея.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Но дайте ми думата, за да мога да кажа две думи само. Може ли думата за процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отменете гласуването.
Давам Ви думата за процедурно предложение, а не две думи да кажете по Вашето предложение.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз съм коректна и няма да говоря по моето предложение, щом не ми позволявате, но просто аз не мога да разбера каква е логиката. Значи, излиза така, че за да мога да говоря по различни проблеми, макар че те са систематично в един член, аз не трябваше да ги разделя на алинеи, а трябваше да направя не знам колко члена. Извинявайте, дори това да го има в правилника - нещо, в което аз се съмнявам, но Вие сте човекът, който би трябвало перфектно да знае правилника - значи, това е аномалия. Това е алогизъм. Как така?! Значи, аз трябваше по всичките алинеи да направя членове... Мисля, че проблемите за членовете не са мои проблеми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте, госпожа Величкова - не е проблемът дали са алинеи или са членове. Ние разискваме сега чл. 24. Вие имате предложение по този чл. 24. Не може по всяко предложение Вие да се изказвате по 5 минути. Вие можете да направите двадесет предложения, да кажем, за двадесет променени думи.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Както виждате, не са просто променени думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля отсега нататък колегите, които имат повече предложения по един текст, да имат предвид, че разполагат с 5 минути по целия текст.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Значи, господин председател, ако така трябваше да бъде, трябваше да ми го кажете от самото начало. Уверявам ви, че вчера така не беше и никой не знаеше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама то се подразбира. Винаги така е било. Не знам вчера как е било...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: И на мен нищо не ми костваше, вместо да говоря наистина само за 12-ия клас, да кажа няколко думи и по другите въпроси, но щом като Вие не давате и смятате, че това е в полза на работата, а не на аргументите, защото трябва да бъдем догматици, правете каквото искате.
Тогава, за да пестите време, Ви предлагам - направо гласувайте целия закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, не! Сега пък... Емоционални изводи не са полезни.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, встрани от микрофоните): Така е! Вие пародирате! Това е пародия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Станка Величкова за създаване на нова ал. 3.
Гласували 163 народни представители: за 49, против 100, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Предложение на същата народна представителка за създаване на ал. 5.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 44, против 93, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Станка Величкова за създаване на ал. 6.
Гласували 143 народни представители: за 44, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров.
Има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, това предложение корелира с онова, което досега разговаряхме като смисъл и съдържание на провежданата реформа до 12-и клас. Имаме предвид една сериозна работа, която министерството в бъдеще ще свърши с въвеждането на Националния тестови център, по отношение на проблема с намаляване на претовареността на учениците, проблема, свързан с кандидатстването във висшите училища.
Аз допускам, че ако ние гласуваме сега за това да мотивираме учениците да учат стойностно и да бъдат освобождавани от зрелостни изпити, тъй като, съгласете се, в годината на кандидатстване за някои ученици ще се съберат повече от пет изпита, а това никак добре няма да се отрази на качеството. Това стимулира преписването, стимулира чиновническото отношение на хората от комисиите, които провеждат изпитите, защото аз не мога да приема това, че в цялата система ще се гарантира напълно безопасно и обективно провеждане на зрелостните сесии за хилядите училища в България и за десетки хиляди - над 90 хиляди са учениците, които завършват един випуск.
Мисля, че трябва да обмислим и да дадем възможност в закона, за да може да се проектира и в правилника, възможността учениците да бъдат освобождавани от изпити. То ще стимулира любознателността, сериозното отношение към учебния труд.
Освен това искам да ви кажа, че ние непрекъснато правим пропуски, като не отчитаме общественото мнение, а 92 на сто от родителите считат, че изпити трябва да има, но трябва да се стимулират техните ученици за самостоятелен учебен труд и са за това да има намален брой на изпитите. Три сесии като максимален размер за тези ученици, които ще завършат 12-годишен курс на обучение, със специалните изпити плюс кандидатските изпити в годината на кандидатстването - това е изключително много.
Това са били моите мотиви и мотивите на господин Димитров, за да предложим възможност правилникът да регламентира освобождаване на учениците от всички зрелостни изпити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Думата има министър Методиев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Проблемът е изключително важен. В проекта е предвидено да има три държавни зрелостни изпита, или както популярно ги нарича обществото матура. От тези три само един законът задължава да се избере по какво да бъде и това е български език и литература. Другите два - и законът го предвижда - са въпрос на избор в рамките на учебното съдържание, това, за което госпожа Дончева говори и което е основателно притеснение. Напротив, не се получава натрупване на много изпити, а когато учениците в този клас, завършващите, имат идея да кандидатстват - произволен пример ще дам, защото аз съм историк - с история, и това е в хуманитарната част на висшето образование, тогава те могат спокойно да изберат за зрелостен изпит - и това ние заедно с вас ще го направим в следващите текстове - да изберат точно този предмет, така че тяхната подготовка, приемам, че ще започнат да се готвят от март до юли, когато са изпитите, той ще се готви за матурата си по български език и литература, а мисля, че по този въпрос нямаше спор в комисията, защото това трябва да бъде задължителната матура, и изборът вече да бъде върху историята, тъй като това е предметът, с който той тръгва. Същият проблем отпада, когато дискутирахме в комисията и когато се объркахме - три плюс две, пет, защото в професионалното образование моделът е различен, там отново тези два изпита, извън българския език и литература, ще бъдат по съответната професионална област, в която е професионалното образование.
И нещо за освобождаването, което коментирахме. Госпожа Дончева го знае като аргумент, но заради колегите в залата. Професионалното мнение, изказано пред мен по време на обсъждането, беше, че освобождаването ще засили системата на бележкарството, на гоненето на оценки, а не стремежа за добиване на повече образование и информация, и че това е една порочна практика, функционираща вече десетилетия, която не трябва да бъде свързана в момента със зрелостните изпити, тъй като бележкарството ще се увеличи. С това, с което започна обаче госпожа Дончева, ще се направи преградата към бележкарството. И това са тестовите системи. Всички знаем, че това не може да стане за две месеца, за шест месеца. Вече се работи трета година. Надявам се, че в близките една-две години наистина ще има изградени тестови системи, които ще помогнат тогава вече да мислим за реалното им приложение в учебната практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение по поставения въпрос да има ли или не освобождаване от изпити, включени в рамките на матурата, на зрелостния изпит, защото смятам, че това е един изключително кардинален проблем не само от гледна точка на интересите на отделния ученик, на бъдещия студент, но и от гледна точка на интересите на нацията с цел да се подготви един квалифициран потенциал, който да може да се заеме с ръководството, с управлението на тази страна на различните нива в една изключително отговорна ситуация за България, в която ние трябва да се докажем като конкурентноспособна страна и в сферата на културата, и на науката, и на икономиката.
За да не бъда голословен, ще си послужа с факти. И тези факти съвсем няма да бъдат от сегашната действителност, а факти, с които ще ви върна назад към 1964-1965 г. Аз имах честта да уча в едно елитно училище, където матурата беше задължителна. И мога да ви кажа, че два випуска, които завършихме със задължителна матура, регистрирахме един своеобразен рекорд: 47 на сто първата година и 57 на сто втората година от това училище постъпиха във висши учебни заведения и завършиха висше образование. Впоследствие матурата беше отстранена и успеваемостта на учениците от това училище при кандидатстване във висшите учебни заведения падна на 11 на сто, а следващата година спадна под 9 на сто.
В този смисъл аз подкрепям онези, които поддържат тезата, че ученето за бележки и оценки е един механизъм, който не е свързан с акумулирането и натрупването на знания и по съвсем друг начин се готви бъдещият зрелостник, когато трябва да докаже именно степента си на зрелост в определени дисциплини, и когато знае, че трябва неотменно да положи матура, тъй като там той е изправен пред обективни факти. Това, че комисиите ще бъдат натоварени и ще имат съответна работа, мисля, че далеч не е фактор, който трябва да бъде решаващ, когато обсъждаме този въпрос.
Така че аз изцяло отхвърлям онези идеи да се търсят системи за освобождаване на учениците от зрелостен изпит. Това ще влоши категорично качеството на тяхната подготовка, на тяхното образование. Те не могат да бъдат съответно и добри студенти. Ще падне нивото и във висшите учебни заведения. По този начин няма да направим услуга нито на бъдещото поколение, което минава през средните и висши учебни заведения, нито на страната ни като цяло.
Затова ви моля, нека да не обсъждаме един въпрос, който може дори, като се върнете назад в старата история, изминалите 50 години, и анализирате именно тези неща, за които говорих тук и които не желая да повтарям, ще видите, че експериментът доказва еднозначно необходимостта от въвеждането на матура в нашата страна. И това ще е нещо, което ще ни направи конкурентноспособни и ще ни приравни към изискванията в развитите страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз подкрепям този текст за задължителност на матурата. Подкрепям и изказванията на господин министъра и на господин Иванов. Ще ви кажа защо. С този текст ние защитаваме донякъде от корумпиране на учителите в средното образование. Знаем колко легенди се носят днес около висшето образование, около платеното образование. За учениците, добрите ученици, които ще искат да продължат своето висше образование, е полезна тази матура по тези три предмета, като задължителен за всички училища и ученици ще бъде изпитът по български език и литература, писмен изпит, и двата изпита, които ще бъдат определени в зависимост от профила на училището. Конкретен пример: в гимназиите повече от паралелките са профилирани. Приемете, че в 9-и или 8-и подготвителен клас влизат ученици, които се профилират примерно в химия и биология и тези ученици ще кандидатстват с химия и биология медицина или в университета. Този ученик или тези ученици като знаят, че няма да се освобождават, няма да атакуват своите преподаватели за високи оценки. В тези четири години - 9-и, 10-и, 11-и и 12-и клас, те ще бъдат наистина мотивирани да се подготвят така качествено и явявайки се на матурата, всъщност това е един предварителен кандидат-студентски техен изпит. Няма нищо страшно в тази матура. Спомнете си някогашната руска матура от шест изпита.
Освен това, госпожо Дончева, има и такъв момент - страх, че влизайки някакъв ученик в конфликт със своя преподавател, на матурата може и да получи не отлична оценка. Но тези моменти са по-малко, отколкото атакуването на всички учители от учениците, от техни родители.
Вие си спомняте, имаше и правото на увеличаване на оценката - повишаване. Имахме такива случаи - в 9-и клас тройка, родителят по някакви неведоми пътища прави така, че неговият син в 11-и клас на повишение получава шестици. Знаете до какво корумпиране довеждаше това на отдeлни учители и на самото училище. Благодаря ви.
Аз съм за запазването на матурата по тези три изпита. Това ще бъде полезно за нашите ученици. Добрите ученици, които ще искат да продължат своето обучение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Репликата ми всъщност е породена преди всичко от изказването на господин Иванов, но пропуснах момента, колегата беше много бърз. Така че репликата ще бъде към него.
Колеги, не знам какво мислите вие по въпроса и как тълкувате нещата, но доколкото разбирам госпожа Дончева, междупрочем това беше и мое предложение, макар и в друг план, ние не сме против матурата. Против сме, първо, изпитите да бъдат три, защото смятаме, че това е излишно натоварване на учениците. Второ, след като досега все пак е имало шанс да се освобождават ученици и вие този шанс го отменяте, значи във вашата хипотеза във връзка с бележкарството излиза, че всички учители са корумпирани и ще увеличават незаслужено оценките на учениците.
Питам аз: а какво ще направите и как ще решите въпроса, за да стимулирате учениците да учат за знания и тези знания да бъдат адекватно оценени, разбира се, както трябва с необходимите оценки? И само изпитът ли ще бъде този, който ще покаже адекватността на знанията на учениците?
За мен изпитът има значение, но ако той е комплексен. Защото в момента, в който ученикът се яви на изпит - може да е бил много добър през цялата година - този ден да е с температура, или да е болен и да се прояви по-зле, отколкото са били досегашните му възможности. По този начин ние ограничаваме неговите права и не оценяваме неговите реални знания.
И друго. Престанете да давате примерите с Европа. Вярно е, че твърде много някои шетат из Европа, но такива като мен, които не ходят из Европа, но четат книжките, свързани с практиката в Европа, ще ви кажат, че обикновено там изпитите "БАК", задължителни изпити, са в крайна сметка като възможност веднага за влизане във висшето училище без изпит.
Давате ли си сметка, че от психическа гледна точка децата също могат да бъдат натоварени? И след като пък дори си вземат всичките изпити успешно като матура, в деня, в който се решава реално животът им - кандидатстудентският изпит, именно от това над пределно затормозяване и безкрайно уморяване, те да не могат да се представят както трябва и в крайна сметка, независимо че на държавния изпит са изкарали петица или шестица, на конкурсния не могат да се проявят в реалните си възможности. Това е едно.
Второ, искам да ви заявя, че законодателят трябва да е наясно, пак ще повторя, аз съм от 1966 г. в тази система и съм си извлякла един извод-аксиома, че законодателят трябва да направи така, че училището да бъде широко отворено за всеки. И второ, че кодовата дума е "усилия", а не "насилие". Недейте да прилагаме излишно насилие. Взискателност - да, дисциплина - да, високи критерии за знания и за оценяване - да, но в крайна сметка недейте прилага насилие.
Господин председателю, искам да използвам случая да Ви кажа, че в началото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече доста просрочихте времето.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Свърших, но това е вече към Вас.
В началото, когато господин Драганов говореше, Вие му дадохте възможност - и го попитахте по ал. 2 той ще се изказва ли. Тогава приложихте един стандарт. След това мен ме ограничихте. А в правилника е казано, че народният представител може да обоснове направените предложения в рамките на 5 минути, забележете, за всяко предложение. И както всяко предложение се гласува, следователно всяко предложение се мотивира.
Ако Вие искахте да кажете, че за всички предложения по един член трябва да има едно мотивиране, трябваше да го кажете в правилника. След като няма абсолютно забранителен текст в това отношение, трябва да давате правото и свобода на дискусия. Вие нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не нарушавам правилника. Винаги така сме го прилагали.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 64, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Дора Янкова за отпадане на чл. 24. Всъщност, точното е за отпадане на § 15.
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз предложих да отпадне § 15 и в пленарната зала подкрепих предложенията на Станка Величкова. Но ще споделя с вас защо предложих да отпадне § 15 така, както го дава вносителят.
Първо, искам да споделя част от мотивите, които господин Панев каза.
За информационното общество - да, за гражданското общество - да, но споделям и аргумента, който каза Емилия Масларова, че ние от днес с приемането на този закон нито ще направим точно с този закон и с тези норми във времето учениците по-информирани и гражданското общество по-гражданско. Реално нашите деца живеят в това общество, в което сме и ние. Реално тяхното поведение и техният мотив в обществото и в живота се ръководи приблизително и близко до нашето.
Тук ни се споделя, че ще се учи информатика, за компютри, за езици. А сега какво е? Ние не влязохме в пленарна зала, дори комисията не беше информирана какво е състоянието в момента в сегашното българско училище, за това как се изучава информатика, компютри и езици. Не прави обструкция на това дали езиците трябва да се изучават или не. Безспорно - да. Но ние знаем практиката каква е в момента.
Тук, подкрепяйки мотива на господин Панев и съгласявайки се с това, а то е безспорен, че ние трябва да правим информационно общество и гражданско образование и все повече младите хора да са адекватни към българските европейски стандарти, няколко неща ме смутиха и впечатлиха.
Едно самочувствие на господин Иванов и мое също, че сме завършили едно нормално образование в зависимост от това кой къде е попаднал, и един нихилизъм да отричаме българското и да отричаме едни цели периоди. Като че ли не успях да разбера мотивите дотук.
Мотивите бяха такива - видите ли ценността Европа е много по-голяма, едва ли не от ценността България и българско образование. И като че ли ние не успяхме точно с този закон да кажем стойностите през този период от време на българското образование и като че ли се страхуваме, че това е бил един период досега, а казваме "началото на века". И аз тук искам да се разгранича от едни такива изказвания и искам да споделя, че българското образование е имало ценности и ако ние вървим сега с поправки, да бъдем коректни към тези ценности на българското образование и ценностите на българския ученик, на българския преподавател, на българския учител и на всички, които са ангажирани.
По-нататък, искам да споделя някои съображения. Макар че ние не успяхме да разберем, Величкова попита за това - ресурсно обезпечено ли ще бъде образованието в условия на борд? Синдикатите казват - да, ще има повече учителски места, ще задържим повече учениците в образованието. Но как ще се реализира това във времето, задавайки въпроса Любомир Панталеев може би съвсем аргументирано, вие го приехте на шега като реплика.
По-нататък искам да попитам - даваме ли си сметка от 7-годишни до 19 - 19 години и половина, аз споделих това и в комисията, какво е съжителството и това няма ли да бъде един педагогически проблем?
Всички знаем и сме съпричастни към младите хора как върви акселерацията. И не на шега ще кажа, че, може би вече в Закона за здравеопазване, в училищата ще трябва да има акушерки, а не лекари. И слава Богу за това, че ние не можем да направим всички деца еднакви и да спрем тяхното физиологично развитие. Но имам едно притеснение. Значи вие просто по интуиция не вникнахте в ал. 5, която предлагаше Станка Величкова - да се получават свидетелства за всеки завършен клас. И сега, когато отидем, че ще учим 12 години, защото е безспорно, че текстовете ще се подкрепят, не е ясно, ако някой ученик си направи семейство в 10-и или в 11-и клас и няма да е получил свидетелство за завършен клас, как по-нататък той ще успее да се включи, да завърши средно образование.
Ако ви прави впечатление, в следващия текст е ясно и свидетелството, и дипломата, и удостоверението. Тук, в този член за средно образование, това го няма. Пише само за дипломата и за изпитите. Ще има ли свидетелства, няма ли да има, пак не е ясно.
Искам да споделя към края на изказването си още едно съображение. Уважаеми колеги, вие сте прави като носители на една идея да имате право да правите реформа в образованието. Но когато правите реформа, дайте законите в комплект. Значи сега приемаме закона за изменение и допълнение, след това евентуално приспивно ни се говори, че ще приемем Закона за професионалното образование и след това Закона за учебния план. Значи този закон ще влезе в сила евентуално от догодина. Дайте трите закона в единство, да видим философията, да сме спокойни и да дискутираме нормално.
Имам чувството, че тук малко на парче, по един необоснован за мен начин, ни се предлага законът за изменение. Дали се бърза, дали е в реда на законодателството, или пък чух реплика, че законът точно през март има някакъв график. Не намирам логиката по този начин да ни се дават законите и ние доброжелателно да вярваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата за реплика председателят на комисията господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Много кратка ще бъде репликата ми, господин председател.
Не въвеждайте в заблуждение пленарната зала и хората, които ни слушат, с това, че законите се предлагат на парче, че не са взаимообвързани, че трябва да се чака някакъв бъдещ закон и т.н.
В Преходните и заключителни разпоредби, Вие много добре знаете това, госпожо Янкова, има член, който гласи, че въвеждането на така спорния в момента, според Вас, 12-и клас и всичко свързано с него, ще стане тогава, когато се приеме законът за учебния план. Така че бъдете така добросъвестна да излагате фактите в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата за реплика господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Господин председател, господин министър, дами и господа! Ще направя съвсем кратка реплика на госпожа Янкова.
Не сте точна, не сте права, госпожо Янкова, за отпадането на ученици. И сега в средното образование има такива случаи - в 8-и, 9-и, 10- клас отпадат ученици. Знаете, че тези ученици завършват с удостоверение или бележника. Има вечерни гимназии, вечерни училища и тези отпаднали ученици записват и завършват вечерна гимназия. Тъй че аз не виждам смисъла от този страх. Вие знаете от практиката, че съществуват тези училища и те ще бъдат запазени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата за трета реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Прав беше колегата за алтернативата за вечерните гимназии. Аз съм бил в такава, като най-бедното момче в София, и даже вечерна прогимназия. Работил съм от 12 години и половина в кооперациите в България.
Искам да бъда полезен в следващите една-две минути на колегите, тъй като не съм специалист в тази област. Най-важният момент е да се установи важността дали когато човек завърши, го чака някаква специфична възможност за работа там, където е наблегнал във всичките тези 12 години, без да има нуждата да ходи в университет. По цял свят хората не мислят непременно за университет, ако имат възможност и ако са се развили в тези 11 или 12 години в специфична посока.
В Англия и в Съединените щати толкова много хора изобщо нито могат да си позволят лукса, нито желаят да ходят в колежите, ако са се влюбили в нещо, докато са били в прогимназия и гимназия и след това започват или семейния бизнес, като продължители на техния род, и т.н., и т.н.
Мен ме тревожи ужасното отношение към българския учител. Тревожи ме липсата на неговото място в обществото и начинът, по който го третираме финансово ние. Тревожи ме отношението на ученик към ученика, дрогата, липсата на възпитание, липсата на уважение към физиката, която Бог е дал на тези ученици. Забелязвам ги и рахитични, забелязвам ги свити, прегърбени, демотивирани. Там е нашата трагедия в момента, плюс демографската ни криза.
Мисля, че когато говорим за такива важни неща за един цялостен закон, ние наистина трябва да изпипаме и тези аспекти и да стимулираме тези млади хора, че университетът не е непременно панацея, че работните навици, които се създават, могат да бъдат благодат за тях и без да участват непременно с висше образование в бъдещия си живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за дуплика госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин Панев, прекрасно зная за разпоредбите, но аз имам право като народен представител да имам желанието вие да имате комплекта от закони по философията на промяната. Това е първо.
Второ, уважаваният колега може би не е разбрал. Аз зная, че може сега, съгласно стария закон, да се продължи образованието, ако се прекъсне. Но съжалявам, че Вие пропуснахте един текст, който да визира в закона, че като се завърши един клас, се дава свидетелство. Това ние не визирахме. Това беше едно разумно предложение. Моето предложение беше в този смисъл.
Споделям разсъжденията на господин Ганчев, които той сподели като реплика по темата, която предложих по чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Просто съм възмутен от някои неща и бих казал, че ако това се случваше в края на 1996 г. и началото на 1997 г., аз в такъв спектакъл просто нямаше да играя. И просто ще кажа на някои колеги: долу ръцете от образованието.
Процедурното ми предложение е следното. Господин председателю, не се спазва правилникът.
Първо, забелязах, че шест пъти времето се просрочва с по две минути за изказване на едно предложение.
Второ, репликите бяха по две минути и половина до четири минути.
След това не се спазва принципът за гласуване, а именно, че първо се подлагат на гласуване предложенията за отпадане на съответния текст, което трябва да се разгледа първо. Иначе се получава един популизъм в момента, който се развива. Някои хора искат чрез образованието да правят популизъм, без да разглеждат закона в неговата цялост, в неговия смисъл, в неговата логика и въпреки че в комисията казваха: да, да, съгласни сме, тук изведнъж се получават коренно противоположни мнения.
Моля да бъде спазван правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров. Бележката за реда за гласуване е правилна, но в доклада на комисията така са подредени предложенията.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Дора Янкова за отпадане на § 15.
Гласували 155 народни представители: за 58, против 91, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 96, против 52, въздържали се 10.
Параграф 15 е приет.
За отрицателен вот думата има господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Този текст, който преди малко гласува пленарната зала, беше един от основните и най-важните в предлаганите изменения и допълнения в Закона за народната просвета. С много от нещата, които се гласуваха и станаха вече окончателен текст, аз не съм съгласен. Но за невъзможността за получаване на свидетелство за средно образование аз искам да говоря специално, тъй като и госпожа Величкова нямаше възможност да обоснове това свое предложение, което е много правилно, много нужно и се подкрепя от всички експерти и специалисти, работещи в системата на средното образование, с които имахме разговори по време на работата върху този законопроект.
На практика, колеги, се получава така, че поради ред причини - те могат да бъдат обективни и субективни - ученик, който завършва средно образование, не положи зрелостните изпити и не получи диплома за средно образование, няма да получи свидетелство. Тоест, тези години след основното образование, които той е учил и които безспорно му дават едно друго качество на подготовка, различно от това на осмокласника, няма да бъдат отчетени в ситуации, в които той ще се изправи в живота. Най-често срещаната ще бъде кандидатстване за работа и, ако там се изисква документ за завършено образование, това, което ще предостави един дванадесетокласник, който не е положил държавни зрелостни изпити, няма да се различава от това, което предоставя един ученик, който е завършил успешно осми клас.
И затова аз гласувах "против", защото по този начин се ограничават на практика правата на учениците и правата на техните родители, и правата на техните настойници. На практика с този текст ние правим една огромна крачка назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю, но преди да премина към § 16, позволете ми едно обяснение по материала. Прави впечатление, че навсякъде, където са предложенията на народните представители, пише: предложение на народния представител еди кой си, което предложение може да съдържа едно или повече предложения. Просто аз съм спазил максимално предложените в комисията текстове, без да накърня волята на народния представител. Навсякъде народните представители са озаглавили своето предложение като "предложение", а не "предложения". А това предложение може да съдържа едно или няколко предложения по конкретния параграф.
Така че мисля, че възникналата преди дискусия след това обяснение вече губи своя смисъл. Всичко си е точно, както се казва.
"§ 16. Чл. 25 се изменя така:
"Чл. 25. (1) Придобиване на професионално образование се удостоверява с диплома съгласно чл. 24, ал. 1 и със следните документи за професионална квалификация:
1. свидетелство за професионална квалификация, което се получава след завършена професионална подготовка и успешно положени държавни зрелостни изпити;
2. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност.
(2) Завършено професионално обучение по чл. 22, ал. 4 се удостоверява със следните документи:
1. удостоверение за професионално обучение;
2. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност.
(3) Документите по ал. 2 не дават право за продължаване на образованието.
(4) Документите по предходните алинеи се издават само от училище, освен ако със закон е предвиден друг компетентен орган"."
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 25, ал. 1 след думите "съгласно чл. 24, ал. 1" да се добавят думите "и ал. 2".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
В чл. 25 ал. 1 да придобие следното съдържание:
"(1) Придобиване на професионално образование се удостоверява с диплома или свидетелство, съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 5 и със следните документи за професионална квалификация".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на госпожа Величкова:
В ал. 2, т. 1 и т. 2 да придобият следното съдържание:
"1. свидетелство за професионална квалификация;
2. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност".
Към ал. 2 се създава нова т. 3 със следното съдържание:
"3. удостоверение за професионално обучение, издавано след завършване на курс за усвояване на част от определена професия".
В т. 3 текстът след думата "обучение" се оттегля, тоест остава "удостоверение за професионално обучение".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров:
В чл. 25 ал. 3 да отпадне.
Извинявам се, но това предложение е оттеглено.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
Член 25 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 16:
"§ 16. Член 25 се изменя така:
"Чл. 25. (1) Придобиване на професионално образование се удостоверява с:
1. диплома по чл. 24, ал. 1;
2. свидетелство за професионална квалификация, което се получава след завършена професионална подготовка;
3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност.
(2) Завършено професионално обучение по чл. 22, ал. 4 се удостоверява с:
1. свидетелство по чл.23, ал. 4;
2. свидетелство за професионална квалификация;
3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност;
4. удостоверение за професионално обучение.
(3) Документите по ал. 2 не дават право за продължаване на образованието.
(4) Документите по предходните алинеи се издават само от училище, освен ако със закон е предвиден друг компетентен орган."
Позволете ми преди да преминем към дискусията, една забележка, господин председателю. Има една подробност, която ще трябва да решим тук, в залата. При съгласуването на текстовете, предложени от комисията, т.е. текстове, различни от текстовете на вносителя, в ал. 3, където е казано, че документите по ал. 2 не дават право за продължаване на образованито, тъй като допълнително в ал. 2 беше включено свидетелство по чл. 23, ал. 4, т.е. свидетелство за основно образование, което очевидно дава право за продължаване на образованието, ще трябва да допълним сега или после в ал. 3 и текстът да стане така:
"(3) Документите по ал. 2, т. 2, 3 и 4 не дават право...".
Но това ще стане така, както се реши процедурно.
Благодаря ви. Това е съдържанието на текста на вносителя и направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Първо - по предложението на народната представителка Дора Янкова за отпадане, пак за прецизност, на § 16.
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато започна парламентът, на заседание на комисията поставих един въпрос към министъра, че много по-важно е в тази ситуация, в която сме сега, ние да обсъждаме професионалните училища и средните училища доколко са адекватни към стопанството на България в момента. И ако аз предложих да отпадне този член, се водех от този мотив. Разбирам, че той ще бъде приет, че това е една нужна рамка за закона, но мен много повече ме интересува ние в момента какви професионални училища имаме. Готови ли сме да поемем риска за един такъв обществен дебат, тъй като те са пригодени към иконом
иката към 1989 г. и в много случаи ние учим децата на една лъжлива за тях теория, че ги учим на някакво образование и ги учим към някаква адекватност. Това е едно от съображенията ми.
Второто, водена от мотива, че ние отново нямаме Закон за професионалното образование, който да ни мотивира каква ще бъде неговата философия, за да подкрепим този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие оттегляте ли предложението си за отпадане?
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Не, остава си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не.
Господин министър Методиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожо Янкова, вярно е, че Вие поставихте така въпроса. Вярно е, че ние направихме кратка дискусия на тази тема, но ще кажа това за колегите в залата, за да бъдем коректни към тях.
Вярно е и още нещо, което трябва непременно да кажа, че тези училища са закотвени към плановата икономика и преходът към пазарна икономика изисква и промени в тях. Вътре в самия учебен процес на тези професионални училища се извършват още от 1990 г. такива промени в рамките на учебните планове. Но ето как се влиза в противоречие и донякъде емоционалното изказване на колегата Цветан Димитров, искам без емоция да го кажа и аз. Но разглеждаме в цялост, влизаме в някакъв детайл и там правим парламентарен дебат, държим парламентарна реч и право на опозицията е да търси всички тънкости на този парламентарен дебат. Но когато говорехме за националнозначимите училища в началото, никой не се сети да каже, че там е част от отговора на това, което вас ви вълнува. Никой не се сети да каже, че в комисията, говорейки примерно за състоянието на техникумите в Панагюрище, говорехме за състоянието на инфраструктурата на икономиката в Панагюрище. И това е подходът - да знаем кои ще бъдат към общините, кои ще бъдат към държавния бюджет, защо към държавния бюджет в момента са чисто общински нужди от образование, а от друга страна, към общинските бюджети са профилирани гимназии, в които учат деца от цяла България.
Тоест в закона вече се правят - и то според мен поне, много добри стъпки за дефиниране, изясняване към днешните реалности на страната на училищната мрежа и на българското образование. Няма крачки назад, няма апокалипсис, както се опитва да се внушава. И отговорът на Вашия въпрос е точно този - Законът за професионалното образование не можеше да предшества общия Закон за народната просвета. Защото в общия закон трябваше да се направят тези промени. Това е логиката на разумните промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Дора Янкова за отпадане на § 16.
Гласували 151 народни представители: за 42, против 100, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 38, против 99, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Станка Величкова в частта, в която комисията не го подкрепя.
Искате ли думата? Заповядайте.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Всъщност аз отново ви връщам на моята теза, за която господин председателят беше достатъчно нелюбезен да не ми даде думата, за да ви обясня, че освен диплома за средно образование, би трябвало да дадем и свидетелство за завършен последен гимназиален клас.
С това, че не искате да приемете това мое предложение, вие не си давате сметка, че правите една селекция спрямо младите хора. Но тази селекция, уверявам ви, че и от политическа, и от социална гледна точка е неприемлива. Защо? Първо, защото образованието - отлично знаете, е задължително условие за демокрацията и тя не само изисква грамотност, а такава грамотност, която да е полезна за хората в идващия век.
Второ, когато младите хора не получат сертификат за достигната си степен на образование, те просто не отиват на борсата на труда, те потъват в пазарната стихия и в нейната бездна.
Трето, ако не получат свидетелства за завършен последен клас на средно образование, младите хора губят и възможности не само за трудова реализация, но и за една квалификация, отговаряща на достигнатата до този момент степен на средното образование.
И четвърто, без свидетелство младите хора ще бъдат незаслужено и ненужно приравнени по образователен ценз и респективно по заплащане с тези, които завършват основно образование. Затова, доколкото си спомням, и господин Савов в своя отрицателен вот подчерта, т.е., ние правим една уравнивиловка, с която всъщност се стремим като парламент да бягаме от нея и което, в крайна сметка, след като ги изравним по образователен ценз и по заплащане, младите хора със завършен последен гимназиален клас в крайна сметка ще бъдат ощетени и се превръщат в една евтина работна ръка.
В заключение ще кажа, че ако сме отговорни пред младите хора, ние трябва да се обърнем с лице към техните проблеми - настоящи, а хубаво би било да предвидим и бъдещите им проблеми. И не бива да се надяваме, че само по пътя на саморегулацията всеки млад човек ще си реши проблема както може. Такъв подход би бил погрешен и ще ви кажа защо. Защото той би съдействал за една евентуална маргинализация и лумпенизация на обществото ни, което при всички случаи е бич за демократичността на която и да е държава, в случая на нашата държава.
Така че аз отново потвърждавам необходимостта, макар че знам, че няма да го гласувате, че при добиване на професионално образование трябва да се удостовери не само с диплома, получена като един документ с по-висок ранг, за да може да отиде и евентуално да следва във висшето училище, но и със свидетелство, което пък ще му даде възможност да получи професионална квалификация, отговаряща на достигнатата му средна образованост, получена от последния гимназиален клас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин министър Методиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съвсем кратко обяснение във връзка с училищната документация, тъй като проблемът е там.
Какви документи функционират в българската образователна система и каква е тяхната стойност?
Няма толкова страшни неща, които описахте, госпожо Величкова, в тази документация и невъзможност за признаване на завършен клас.
Училищната документация е една от най-добрите и това го казвам не като министър на образованието и науката, а като човек, който се занимава дълго време с документалното наследство в България. Една от най-добрите е училищната документация.
За всеки завършен клас, включително за ХI или ХII, отново има възможност да се удостовери това нещо с наличната училищна документация. Дори нещо повече, може да се удостовери и за времена доста отминали от днес. И това се прави.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Тогава го пуснете в закона!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много хора в момента получават подобен тип удостоверения.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): А, удостоверения!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това дали работодателят ще ги признае, което е втората тема на Вашето изказване, или няма да ги признае, е въпрос не на Закона за народната просвета. Той е въпрос на серия други закони и в крайна сметка въпрос и на самия пазар, който действа със своите регулаторни механизми. Дали ще имате ХII завършен клас и ще получавате по-висока заплата от този, който е с основно образование, дали ще сте си издържали матурата и ще получавате повече от този, който е с основно образование, в крайна сметка това ще го реши ръководителят на предприятието, в което вие работите, особено когато то е частно. Да не говорим, че и в държавните предприятия нещата вече са се сменили доста.
Така че тук основният проблем е, както казаха колегите: удостоверение има ли и има ли функционираща система за завършването на определените класове, когато човек има проблеми, а такива се описаха неколкократно и аз съм съгласен, да си продължи в следващата година или в следващия учебен срок своето образование. Това е истинският проблем и той е уреден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Методиев.
Има думата за процедура господин заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по процедура, защото госпожа Величкова преди малко искаше да се спазва правилникът. И ако трябва да спазваме правилника, сега не е редно изобщо да се гласува нейното предложение, защото то ни препраща към чл. 24, който вече беше приет и беше приет не така, както тя предлагаше - друга алинея 1 и създаването на нова ал. 5. Това, което предлага тя сега дори не е съобразено с вече приетия чл. 24.
Каква алинея 5, госпожо Величкова, когато ние сме гласували чл. 24 с четири алинеи?
Следователно дори Вашето изказване сега тук, ако аз водех заседанието, нямаше да Ви дам думата, защото този въпрос е изчерпан.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Този въпрос не го задавайте на мен. Аз не водя заседанието.
ИВАН КУРТЕВ: И се стига наистина само до популистки и политически изказвания тук, след като въпросът вече е решен с гласуване, чл. 24 е приет. И затова се обръщам към председателя - господин Соколов, да не поставя на гласуване предложението на госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Точно така! Абсолютно съм съгласна! Даже аз бях изненадана, че ми беше дадена думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Куртев.
Въпреки това аз поставям на гласуване предложението на народната представителка Станка Величкова. Моля, гласувайте частта, която не е приета от комисията.
Докато едно предложение не е оттеглено, аз съм длъжен да го поставя на гласуване, дори то да е неоснователно или вече да е загубило смисъла си.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): А, господин Куртев, ето да научите нещо ново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А пък на мен ми се струва, че народният представител, който е направил такова предложение, негово право е да го оттегли като вижда, че вече то е обезсмислено.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Защо, може да узрее някой и друг депутат?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съмнявам се!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): И аз вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 147 народни представители: за 33, против 109, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 16 с направената добавка от комисията в ал. 3 след "документите по ал. 2" да се добави "точки 2, 3 и 4".
Гласували 141 народни представители: за 105, против 17, въздържали се 19.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 17. Член 26 се изменя така:
"Чл. 26. (1) Училищата са:
1. начални - от I до IV клас включително;
2. прогимназиални - от V до VIII клас включително;
3. основни - от I до VIII клас включително;
4. гимназии - от VIII подготвителен или IХ клас до ХII клас включително;
5. средни общообразователни - от I до ХII клас включително;
6. професионални гимназии (или техникуми) - от VIII или IХ клас до ХII клас включително;
7. професионални - от VI или VII клас с продължителност на обучението до три години, от IХ клас - с продължителност на обучението до четири години или след завършено средно образование с продължителност на обучението до две години;
8. спортни;
9. по изкуствата;
10. специални.
(2) Учениците могат да се преместват от едно училище в друго при условия и по ред, определени в Правилника за прилагане на закона."

Предложение на народния представител Драгомир Драганов - в чл. 26, ал. 1 т. 4 се изменя така:
"4. гимназии - от VIII подготвителен или IХ клас до ХII или ХIII клас включително;".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на господин Драганов - т. 6 се изменя така:
"6. професионални гимназии (или техникуми) - от VIII или IХ клас до ХII или ХIII клас включително;".
Комисията не подкрепя предложението.
Третото предложение на господин Драганов - създава се т. 8 със следното съдържание:
"8. средни професионални училища - от IХ до ХII клас включително;".
Точки 8, 9 и 10 стават съответно точки 9, 10 и 11.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов - в чл. 26, ал. 1, т. 4 да се замени със следния текст:
"4. гимназии - от подготвителен или IХ клас до ХI или ХII клас, съгласно учебния план;".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова - в чл. 26, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 се изменят, както следва:
"4. профилирани гимназии с интензивно изучаване на чужд език - от VIII подготвителен до ХI клас включително;
5. гимназии - от IХ до ХI (ХII) клас включително;
6. средни общообразователни - от I до ХI (ХII) клас включително;
7. професионално-технически - от VII или VIII клас с продължителност на обучението до три години и от IХ клас с продължителност на обучението до две години;
8. средни-професионални - от IХ до ХI клас включително;
9. професионални гимназии (техникуми) - от IХ до ХII клас включително;
10. професионални гимназии с интензивно изучаване на чужд език - от VIII до ХII клас включително".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на госпожа Величкова - създават се точки 11, 12 и 13:
"11. професионални гимназии с прием след завършено средно образование и с продължителност на обучението до две години;
12. по изкуствата - от I, IV, V, VII, VIII до ХI (ХII - ХIII) клас;
13. спортни - от VI, VII, VIII до ХI (ХII) клас."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов - в чл. 26, ал. 1 в т. 4 думата "подготвителен" да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Второто предложение на народните представители - в т. 6 скобите да отпаднат и текстът добива вида:
"6. професионални гимназии и техникуми - от VIII или IХ клас до ХII;".
Комисията подкрепя предложението, като след съюза "и" се добавя съюзът "или" с чертичка, разбира се.
Комисията предлага в т. 4 на ал. 1 да отпаднат думите "VIII подготвителен или" и да се добави нова т. 5: "профилирани гимназии - от VIII до ХII клас включително", като следващите точки се преномерират.
Предложение на комисията за § 17:
"§ 17. Член 26 се изменя така:
"Чл. 26. (1) Училищата са:
1. начални - от I до IV клас включително;
2. прогимназиални - от V до VIII клас включително;
3. основни - от I до VIII клас включително;
4. гимназии - от IХ до ХII клас включително;
5. профилирани гимназии - от VIII до ХII клас включително;
6. средни общообразователни - от I до ХII клас включително;
7. професионални гимназии и/или техникуми - от VIII или ХI клас до ХII клас включително;
8. професионални - от VI или VII клас с продължителност на обучението до три години, от IХ клас - с продължителност на обучението до четири години или след завършено средно образование - с продължителност на обучението до две години;
9. спортни;
10. по изкуствата;
11. специални.
(2) Учениците могат да се преместват от едно училище в друго при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона."
Това е съдържанието на § 17 с текста на вносителя и направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение е на господин Драгомир Драганов. Имате думата, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Всъщност първите две предложения отпаднаха, така че няма смисъл въобще да бъдат гласувани. Те отпаднаха още при предходния член.
В текста, който предлага комисията и който, предполагам, вие с присъщата си партийна дисциплина ще подкрепите единодушно, в т. 8 липсват средни професионални училища - от IХ до ХII клас включително. Става дума за съдбата на 80 хил. деца. Осемдесет хиляди ученици в момента се обучават в средни професионални училища. Както и да гледате т. 8 от предложението на комисията, там такова нещо няма. Там пише: "от IХ клас с продължителност на обучението до четири години". Но не става ясно влиза ли в това понятие средното професионално училище или пък ще бъдем приятно или неприятно изненадани с някакъв правилник на министерството, който ще каже: такова нещо няма.
Тъкмо заради това предлагам ясно и точно да се каже, в нова т. 8 да се впишат: "средни професионални училища - от IХ до ХII клас включително". Пак повтарям, става въпрос за съдбата на 80 хил. български деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Първите две предложения той съвсем коректно оттегли.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за създаване на т. 8 със съдържанието, което той предлага.
Гласували 143 народни представители: за 50, против 68, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Александър Каракачанов. То се отнася към ал. 1, т. 4. Предложението е за заместващ текст: "гимназии - от подготвителен или IХ клас до ХI или ХII клас, съгласно учебния план".
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 129 народни представители: за 24, против 82, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Госпожа Величкова, следващото предложение е Ваше. Имате думата.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Смисълът на моите предложения е първо, да покажат, че трябва да има по-голяма гъвкавост и право на избор децата да отидат да учат там, където желаят, и наистина да има и 11-и клас, за да завършат средно образование, и 12-и, и 13-и клас. Но в крайна сметка аз искам да пледирам за два момента.
Първо, да продължа предложението и мисълта на господин Драганов. Много съм обезпокоена, колеги, че всъщност вие ще елиминирате средните професионално-технически училища. Забележете, не става въпрос само за това, че те са някъде към 200 и обучават близо към 70 000 деца, но става въпрос и за обстоятелството, че средното професионално-техническо училище дава втората квалификационна степен, която е вързана със средното образование. Ако те бъдат закрити, ако така предложеният текст на вносителя и респективно на мнозинството от комисията бъде прието, а те ще бъдат закрити, питам тогава кой ще дава втората квалификационна степен. Защото за сведение на колегите искам да кажа, че има национален регистър и в този национален регистър в системата на средното образование има първа, втора и трета квалификационна степен. Първата квалификационна степен е свързана с рутинните действия и тя обикновено е свързана с основното образование. Втората квалификационна степен е именно свързана със средно образование и то в рамките на средните професионално-технически училища, а третата квалификационна степен е в техникумите. Оттам нататък вървят специалисти - бакалавър, магистър, доктор, т.е. вече в другата степен на висшето образование.
Така че това, което предлага комисията, мнозинството - от 9-и клас с продължителност на обучението от 4 години практически какво означава? Ако е 4 години, ние ги приравняваме до техникумите, ако е 3, евентуално можем да кажем, че ще се учи втора квалификационна степен, но тя изисква да има средно образование, такова, каквото вие всъщност решихте, че няма да се получава, като гласувахте чл. 24 със задължителния 12-и клас. Така че този въпрос стои открит. И аз смятам, че всъщност онези професии, които са свързани с чисто работническите професии - стругари, монтьори и т.н., всъщност вие ги елиминирате от една квалификация и среднообразователен минимум и направо вървите към третата квалификационна степен.
Няколко думи за езиковите училища. Премахва се подготвителният клас. Моето дълбоко убеждение е, че това ще нанесе вреда на езиковите гимназии. Защо? Затова защото, след като сега ще има само един 8-ми клас, който всъщност трябва да вземе материала на бившия подготвителен клас, и онова, което е свързано с общото образование, за да се приключи основното образование, то всъщност в една година трябва да се съвместят две години, които при всички случаи или ще осакатят общооброзователния минимум за основно образование, или езиковата подготовка.
Погледнете сега един парадокс. От една страна, всички ни казват, че трябва да се олекотява съдържанието, да не се натоварват учениците, като същевременно пък това ще се учи, онова ще се учи. А онзи клас, който дава гаранции, че ще се изучи един език, това е подготвителният клас. И всъщност там прескочи ли се, ограничи ли се материалът, по-нататък надграждането при всички случаи е осакатено. И всякакви версии, които се развиха в комисията, че ще има ранно езиково обучение, че това ранно езиково обучение ще може да даде възможност децата да научат езика до 7-ми клас, изобщо са несъстоятелни, защото става въпрос за нещо ново, което всъщност вие го правите, като осакатявате подготвителния клас и осакатявате езиковата гимназия. Тя ще се превърне в един хибрид, уважаеми колеги.
Трябва да ви кажа, че съм безкрайно изненадана. Разбира се, поводът ми беше от това, което прочетох в един вестник, и оттам нататък реших да проверя как е. Министерството на образованието и науката издава писмо до регионалните инспекторати, по силата на което се казва - цитирам: "В срок до 30 януари учителите по чуждите езици във Вашето училище да представят на съответните експерти в регионалните инспекторати обобщена информация за постигнатите конкретни резултати по олекотяване на учебното съдържание по чуждия език". И знаете ли какво казват учителите в езиковите училища - че олекотяването на материала в училище довежда до това, че те са принудени да ходят по разни други езикови школи по Тойфел, да плащат сума ти пари, пак със същите преподаватели, които можеха да им дадат знанията в самото училище. Тоест, ние с този текст не само осакатяваме езиковите гимназии, а подбуждаме комерсиализацията в средното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин министър, имате думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Каквото и да каже министърът, това е положението.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожа Величкова, много Ви моля, имайте уважение към всички професии. (Неразбираема реплика от Станка Величкова от място.) Защото аз не искам от трибуната да коментирам Вашата реплика, казана по пътя към мястото Ви.
Първо, за СПТУ. Текстът е с продължителност на обучението до 4 години. Да се говори с толкова силни думи за ликвидация, за отпадане, за закриване и прочие, това никъде го няма в текста на вносителя.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Докажете го!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: С факта, че не е 4 години, а е до 4 години. Момент, нека да не водим разговор, защото ние с Вас можем да проведем този разговор извън залата.
Професионално училище от 6-и или 7-ми клас с продължителност на обучението до 3 години е възможността на основното образование да създаде професионалната сръчност и умение, с която човек е решил, че това е неговият избор. След запетайката - от 9-и клас с продължителност на обучението до 4 години, е възможността отново на избор, която ще представи - дали ще е СПТУ или техникум, или съществуващите професионални училища, защото и такава мрежа има в момента, много малка, но съществува. Това вече е въпрос на избор на учениците. Задължение на Министерството на образованието и науката е да предостави тази възможност.
И накрая текстът - "или след завършено средно образование с продължителност на обучението до 2 години", това, за което мисля, че проф. Драганов спомена, нещо като колеж, мисля, че така го нарече и той, т.е. възможност за усъвършенстване. Всички елементи от основното образование до нещото като колеж в този текст са застъпени. Никой от тези елементи не е изолиран.
И за езиковите гимназии, за да не утежняваме дебата. Всички сме убедени, че това е едно от най-доброто, направено в българското средно образование през последните 40-50 години. Уеднаквяването на системата с 12 класа с нищо няма да попречи на съществуващите езикови гимназии. Това, което беше настояване на директорите на езиковите гимназии, беше да бъде поправен текстът. И аз много благодаря на комисията, че по време на дебата в комисията те бяха изведени в отделна точка, именно за да не се поставя под съмнение тяхната работа днес и занапред.
Що се отнася до писма, с които министерството събира информация за възможностите за олекотяване, именно това олекотяване се извършва на базата на отговорите на тези писма. А това как един учител умее да преподава и да ангажира децата, не е въпрос на закона. И защо децата решават или техните родители решават да получават допълнителна информация извън училището, това също не е въпрос на закона.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Липсва втората квалификационна степен. Ще умра за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Поставям на гласуване първото предложение на госпожа Станка Величкова, отнасящо се до точки 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
Гласували 127 народни представители: за 33, против 85, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Второто предложение на госпожа Величкова е за създаване на нови точки 11, 12 и 13.
Поставям на гласуване второто предложение на госпожа Величкова.
Гласували 127 народни представители: за 38, против 75, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на госпожа Дончева и на господин Димитров е оттеглено.
Предложението на народните представители госпожа Граматикова, госпожа Радкова и господин Иванов е прието.
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, въпреки, че по време на заседанието на комисията госпожа Дончева оттегли своето предложение и на господин Димитров, в тези текстове да се добави и "духовни училища", аз ви предлагам да се съобразим със следващи текстове в предложения материал от комисията, а именно, на стр. 80, където е § 28, ал. 2, където в предложението на комисията се казва: "Министерството на образованието и науката подготвя и поддържа регистър на държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващите звена на детските градини и училища по чл. 11 и чл. 12 и на духовните училища по чл. 30."
Член 30 в досегашния Закон за народната просвета, в който не се предлагат промени, гласи следното:
"Чл. 30. (1) Религиозните институции в страната, с разрешение на министъра на народната просвета, могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди за деца, завършили основно образование.
(2) Образованието, получено в духовните училища се приравнява към светското от Министерството на народната просвета, ако са спазени държавните образователни изисквания за съответната степен на образование."
Затова аз предлагам, въпреки направеното предложение за отпадане в комисията, отново на вашето внимание да включим и "духовни училища" в текста на чл. 26, като т. 12 към ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е редакционна поправка и след като е оттеглено от вносителите, друг не може да го предложи.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, имало е вече немалко случаи в пленарна зала, когато, ако народните представители преценят, че едно такова допълнение под формата на редакционна поправка е допустимо, са гласували. Затова аз смятам, че в случая няма да направим прецедент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По същество е, господин Славов.
Поставям на гласуване § 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 95, против 26, въздържали се 15.
Параграф 17 е приет.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Панев да докладва следващия параграф...
Чакаме председателят на комисията...
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Юлиян Буров: създава се § 17а:
"§ 17а. В чл. 31 да се добави точка 7: "дистанционни"."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, аз разбирам, че господин Цветан Димитров представлява ОДС, но в крайна сметка комисиите имат заместник-председатели. Тук е господин Местан, тук е госпожа Величкова. Недоумявам защо ги игнорираме да докладват предложенията.
Затова правя предложение един от заместник-председателите да докладва законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Това не е проблем. Няма ограничение. В правилника е казано: "и член на комисията", но по принцип сте права.
По предложението на господин Юлиян Буров, което е подкрепено от комисията, има ли желаещи за изказване?
Имате думата, господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Моето предложение в действителност цели разширяване на допустимите форми на обучение и е свързано с това, че към глава четвърта чл. 31 формите на обучение са - и да се добави точка 7: "дистанционни".
Мотивите за моето предложение са следните: дистанционната форма на обучение е образователна технология, която използва днес информационните и комуникационни технологии, за да предостави по нов начин групово или индивидуално учебното съдържание на предметите от програмите на детските градини и училищата.
Тази образователна технология като правило използва мултимедийни продукти, работещи в интерактивен режим, пренасяни от магнитни носители, CD-ром дискове, локални или глобални компютърни мрежи.
ВЕБ-сървърите, видео- и аудиоконференциите са също част от тази образователна технология.
Преимуществата на технологията, която предлагам, са следните: спестява разходите по написване на учебници и учебни помагала в сравнение със случая, когато тези помагала се написват на хартиен носител; изравнява качеството на образованието в големите и малките населени места; запознава и обучава от най-ранна възраст децата и учениците с технологиите на глобалното общество.
Техническите и кадрови ресурси у нас са достатъчни, за да бъде въведена тази технология. Нещо повече, известно е, че у нас успешно усвоеното производство на CD-ром дисковете предизвиква често дискусии дори и на най-високо политическо и държавно ниво. Нека това наше българско умение да използваме и за образователни цели. Тази технология цели и това.
Ето защо, дами и господа народни представители, ви моля да гласувате за това предложение с "да".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Юлиян Буров за създаване на нов § 17а, което е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 13.
Параграф 17а е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 18. Създава се чл. 33а:
"Чл. 33а. (1) Обслужващите звена са:
1. научно-информационни;
2. извънучилищни педагогически учреждения;
3. за управление на международни програми;
4. за организиран отдих и спорт;
5. със социално предназначение.
       (2)  Обслужващите звена организират дейността си съгласно правилници, одобрени от министъра на образованието и науката."
Предложение на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин:
В ал. 1 на чл. 33а се добавя точка 6:
"6. административно-стопански".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан - то е същото по съдържание.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров е същото по съдържание.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маргарита Петрова:
В чл. 33а, ал. 1 се добавя точка:
"6. народни астрономически обсерватории и планетариуми".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов - предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 18. Текстът е същият - мисля, че няма нужда да го чета.
Има само една редакция в ал. 2, където в предложения от вносителя текст беше казано: "правилници, одобрени от министъра", което не е точно. По-точното е: "утвърдени от министъра". Това е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Предложенията за нова точка 6 са от три групи народни представители. Желаете ли да обосновете предложенията си? Не виждам желание.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи, Ахмед Юсеин, Ахмед Доган, Лютви Местан, Донка Дончева и Димитър Димитров за създаване на нова точка 6 в ал. 1 на чл. 33а.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 42, против 82, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Госпожа Маргарита Петрова отсъства.
Поставям на гласуване нейното предложение също за нова точка 6, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 30, против 54, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е оттеглено.
Поставям на гласуване § 18, така както е предложен от вносителя с една единствена редакционна корекция от комисията в ал. 2, вместо заместваме думата "одобрени" с думата "утвърдени".
Гласували 136 народни представители: за 108, против 18, въздържали се 10.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 19. Член 35 се изменя така:
"Чл. 35. (1) Министерството на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове и степени детски градини, училища и обслужващи звена.
(2) Териториални органи на Министерството на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета са инспекторатите по образованието.
(3) Инспекторатите по образованието са юридически лица. Устройството, функциите, общините, на чиято територия осъществяват дейността си, и седалищата им се определят с правилник на министъра на образованието и науката.
(4) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с началниците и експертите в инспекторатите по образованието."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
§ 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
В чл. 35, ал. 1 се изменя така:
"(1) Министерството на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на териториалните си органи и всички видове детски градини, училища и обслужващи звена."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин:
В чл. 35 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Регионалните инспекторати изпълняват контролните си функции спрямо общинските училища и обслужващи звена съвместно и в координация с местните общински власти."
Досегашната ал. 3 става ал. 4, а ал. 4 става ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Министърът на образованието и науката упражнява цялостен контрол върху дейността на началника и на ръководения от него регионален инспекторат на образованието."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан.
В чл. 35 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Регионалните инспекторати изпълняват контролните си функции спрямо общинските училища и обслужващи звена съвместно и в координация с местните общински власти."
Досегашната ал. 3 става ал. 4, а ал. 4 става ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Министърът на образованието и науката упражнява цялостен контрол върху дейността на началника и на ръководения от него регионален инспекторат на образованието."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
В чл. 35, ал. 2 да придобие следното съдържание:
"(2) Териториалните органи на Министерството на образованието и науката за контрол на системата на народната просвета са инспекторатите по образованието. Устройството и функциите им се определят с правилника за прилагане на Закона за народната просвета."
Комисията не подкрепя предложението.
Алинея 3 да придобие следното съдържание:
"(3) Общините, на чиято територия инспекторатите осъществяват дейността си, и седалищата им се определят от Министерския съвет."
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров:
В чл. 35, ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
В чл. 35, алинеи 2, 3 и 4 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Цветан Димитров е оттеглено.
Предложение на народния представител Пламен Славов:
В чл. 35, ал. 3 първото изречение да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение на господин Славов е оттеглено.
Предложение на народния представител Георги Панев:
В чл. 35, ал. 4 да отпаднат думите "и експертите", а предлогът "в" да се замени с предлога "на".
Комисията подкрепя предложението.
Създава се ал. 5:
"(5) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с експертите в инспекторатите по образование по предложение на техните началници."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов:
В чл. 35, ал. 1 думата "степени" да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага в ал. 1 на чл. 35 да отпаднат думите: "и степени" и в края на изречението да се добавят думите "и степени на образование".
Предложение на комисията за § 19:
"§ 19. Член 35 се изменя така:
"Чл. 35. (1) Министерството на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование.
(2) Териториални органи на Министерството на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета са инспекторатите по образованието.
(3) Инспекторатите по образованието са юридически лица. Устройството, функциите, общините, на чиято територия осъществяват дейността си, и седалищата им се определят с правилник на министъра на образованието и науката.
(4) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с началниците и експертите в инспекторатите по образованието.
(5) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с експертите в инспекторатите по образованието по предложение на техните началници."
Това беше съдържанието на § 19 с предложението на вносителя и направените предложения от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред предложенията за отпадане. Първото от тях е за отпадане на целия § 19 - от народния представител господин Драгомир Драганов, който има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз предлагам този параграф да отпадне по следните причини.
Първо, нещо не е ясно във вашата логика. Днес аз чета в един вестник от един ваш, доказано ваш политолог, във ваш вестник, защото отпред има реклама на "Булгаргаз", ето я, и той пише, че раздутата администрация мълчаливо спъва реформата. С този член вие какво правите? Вие узаконявате раздуването на администрацията. Досега това се правеше негласно.
Второ, вгледайте се внимателно в петте алинеи на чл. 35. Има ли някъде изискване за образователен ценз на началниците на регионалните инспекторати и на експертите в тях? Няма. Какво означава това? Че вие си създавате една партийна структура, ще я запълните с ваши верни партийни сподвижници, за които единственото изискване ще бъде дали са членове на Демократическата партия или на СДС, а не какви са по образование. Тоест там ще влязат, както през 1992 г. в ликвидационните съвети в селското стопанство, ще влязат фелдшери за експерти, ще влезе краварката Дуся, ще влезе не знам си коя красавица от еди къде си, може да е със средно образование, може да е с основно образование, може въобще да е без образование, важното е да е ваш симпатизант. Тоест вие създавате от регионалните инспекторати едни нови местни ликвидационни съвети в народната просвета.
Защо в чл. 37 се поставят ясни и точни изисквания какви да бъдат учителите, какви по образование да бъдат, а за техните началници такова изискване няма? Така ли ще правим демокрация? "Днес - тъй началник, я дурак, утре - я началник, тъй дурак!" Така ли ще стане.
И още нещо, забележете, един пълен абсурд, който ще направи закона ви наистина смехотворен. Тези началници на регионални инспекторати и тези експерти получават правата да провеждат конкурси за директори. Значи един, пак казвам, може да е агроном, може да е фелдшер, може всякакъв, той ще преценява кой може да стане директор и ще му предявява изискване за степен бакалавър или магистър. Това е не само смешно, не само несериозно, това е наистина срамно.
Тъкмо поради това аз предлагам целият член да отпадне. Знам, че няма да го приемете, но просто ни отваряте много работа в следващия парламент да се занимаваме с промяната на целия закон. И ще видите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Без заплахи.
Думата за реплика има господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа, колеги! Уважаеми господин професор, това, което говорите, просто не може да се случи. Вие сте професор във висше учебно заведение, Софийския университет. Приемете, че завеждащ катедра по най-нова обща история назначат краварката еди-коя си. Просто не може! Можеше в 1946, 1947 и 1948 г. Да, тогава можеше. Сега не може. Ще Ви кажа защо. Абсурдно е това, което казахте. Наистина политизираме нещата. Не може да се назначи инспектор по химия, по история, по биология, ако няма поне висше образование по специалността. Това не може да стане! Не е възможно, разберете! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата за дуплика господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Моята дуплика е проста. Много се опасявам, че с този закон вие искате да направите точно това, което са правели комунистите в 1946 и 1947 г. Просто защото вие действате по техния начин. А ако не е така, защо, кажете ми, беше оттеглено единственото разумно предложение, дадено от колегата Цветан Димитров - началниците на инспекторатите да имат някаква образователна степен, която е по-висша от тази на директорите и на учителите. Защо го оттеглихте? Защото нямате толкова кадри, с които да запълните тези структури.
Така че недейте наистина вие да се връщате в 1946 - 1948 г. Ще сгрешите! Просто ще сгрешите! А точно това правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин заместник министър-председателят Веселин Методиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам думата, за да бъда полезен на залата, когато някои неща поради емоции не се казват точно. В системата на българското средно образование работят около 180 хил. човека, от които 110 хил. са педагогически персонал. В Министерството на образованието и науката щатният състав е от 303 човека, а щатният състав на регионалните инспекторати е от 650 човека.
Така че просто прозвучаха неверни неща и аз се опитвам да помагам да не се наслояват в съзнанието на народните представители и в обществото.
Второ невярно нещо, което беше казано, е, че началниците на регионалните инспекторати ще провеждат конкурсите. Ако те имат да свършат организационна работа, то конкурсите се провеждат от комисии, тези комисии са с определени правила и тези правила са тема на разговор, дискусия, спор, както знаете вече, от няколко месеца. Отрасловият съвет онзи ден имаше свое заседание и излезе с поправки, работи се усилено, работи се професионално.
И няколко думи за още една манипулация. Законът за висшето образование през 1996 г., аз съм бил народен представител от опозицията тогава, провъзгласи, че всички ние, които имаме завършено висше образование до тази дата, автоматично станахме магистри. Така че бакалаври и магистри в момента системата на нашето висше образование тепърва уточнява и затова мисля, че сравнително в скоро време ще имаме възможност отново да дебатираме тук в залата.
Да се говори за възможности по висше образование да бъдат диференцирани длъжности в страната, просто си е демагогия, проф. Драганов, не е възможно, законът не Ви го позволява. Лъжете хората, не бива така, нали? Недейте. Защото Вие на истина на моменти дори и един спокоен човек като мен сте в състояние да го накарате да се занимава с политика. Защо го правите? Кому е полезно? На Евролевицата може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за отпадане на § 19.
Гласували 168 народни представители: за 57, против 108, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Другото предложение е за отпадане на алинеи 2, 3 и 4 от госпожа Дора Янкова.
Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложих да отпаднат 2, 3 и 4 алинея, визирайки ал. 1, където ясно е казано, че министерството упражнява контрол върху дейността на всички видове и степени детски градини, училища и обслужващи звена. Подобен е текстът в стария закон. Този текст в тази алинея е дори много по-чисто и много по-ясно казан. Знаейки, че в досегашната практика има правилник за инспекторатите, че по вертикалата това е ведомствено подчинено на министъра, не намирам логика алинеи 2, 3 и 4 да обременяват закона. Още повече, има няколко противоречия.
В подкрепа на част от аргументите, които споделя господин Драганов: значи териториалните органи ние ги правим юридически лица, а те ще сключват договорите с директорите по-нататък и може би само със секретарката и с шофьора си. Дори не им даваме доверие да си сключат договорите с експертите, с които те работят. Не случайно аз в комисията молих господин Панев да си оттегли предложенията, защото дори мотивът, че това юридическо лице ще бъде самостоятелно, че то ще контролира, че ще прави регионална политика, какъв е смисълът, като му нямаме доверие дори да си назначи експерта? Даваме му според мен възможности той да влезе само в трудовоправните спорове, които евентуално ще бъдат в съда по отношение на договарянето с директорите. И оттук излиза визията, че ние правим няколко правни текста, с които тези спорове да ги сложим на едно по-средно ниво - регионалните инспекторати. Това би могло да влезе и в самия правилник по-нататък към закона. Това би могло да си остане и в правилника, който, предполагам, министърът ще издаде за инспекторатите, те отново да функционират.
Така че не намирам никаква логика алинеи 2, 3 и 4, по-нататък допълнена и ал. 5, да съществуват в нашия закон. Колеги, нека бъдем коректни към нашето общество, да правим чисти закони и след това да дадем пълномощията на министъра по закон и по логиката на нашето законотворчество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на алинеи 2, 3 и 4. Не поставям на гласуване ал. 5, защото още не сме стигнали до предложението за такава алинея.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 49, против 100, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Още едно предложение за отпадане, този път само на ал. 3.
Госпожо Дончева, имате думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Понеже по-цялостно беше предложението на госпожа Янкова, изцяло заставам зад това, което каза. Единствено аз съм мислила и за по-малкото неизбежно зло, което се вижда в ал. 3 - не можем да изпълним със съдържание текста, че трябва да ги направим само с това, че даваме в закона право, делегираме по конституция правата, които са дадени на Министерството на образованието като държавен орган, който провежда държавната образователна политика, защото веднага в ал. 3 след това им даваме юридически статут и се вижда, че това нещо ще се регламентира в правилника.
Много сериозно моля Народното събрание, затова има такова богатство от направени предложения, за да имаме възможност да варираме: нека не предоставяме на политически институции, каквито са регионалните инспекторати, както каза господин Драгомир Драганов, такива големи права. Те просто няма да ги оправдаят.
Затова, моля да бъде подкрепено моето предложение да отпадне ал. 3 в предложения член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Донка Дончева.
Има думата за реплика господин Панев.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Репликата ми е много кратка и много по същество, госпожо Дончева, а също и господин Драгомир Драганов. Все пак тук е българският парламент, пленарната зала на този парламент и всеки трябва да бъде много отговорен за думите си и да говори сериозно по въпросите.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Абсолютно!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Регионалните инспекторати не са, не са били и не могат да бъдат политически органи. Вие казахте "политически органи". Моля Ви, мерете си думите! Мисля, че това се отнася за всеки един от нас. За мен - също. Не може да се говори така!
Какви бяха предположенията на господин Драганов - че заместник министър-председателят и министър на образованието, аз не визирам личността, който и да е той, е толкова безумен, че ще се назначи кравар за началник на регионалния инспекторат. Но това са глупости, които не трябва да звучат от този микрофон. Извинете за квалификацията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Няма да влизам в диалог с Вас. Наистина, ние носим отговорност за всичко това, което говорим. Но факта, че в момента с политически списъци са спуснати и работят като ръководещи тези регионални инспекторати, политически лица, и ние сега искаме да стабилизираме техния статут. Те ли са хората, които ще провеждат образователната реформа? Аз отправих такъв актуален въпрос към господин министъра преди три седмици и не получих адекватен отговор. В момента Вие искате да защитите конюнктурата, която наложихте след промяната, със закон. Това, което в момента правим, узаконява едно положение, което - тези хора в действителност в момента са политически лица и работят като такъв орган. Отидете по места!
Тук колегите имат десетки примери от цялата страна - от Русе, от Сливен имаше един пример миналия ден и колегата държи писмото от Твърдица. Десетки са случаите в страната. Трябват ли допълнителни доказателства, за да занимаваме с това Народното събрание, господин Панев? Стоя зад това, което съм казала и нося отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров за отпадане на ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 46, против 94, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение за отпадане - този път само за изречение първо от ал. 3.
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, това е следващият член, който предизвика много сериозни дебати и разгорещена дискусия в Комисията по образованието и науката. Неслучайно е и дебатът, който става тук, в пленарна зала. Той не трябва да учудва никой от вас. Въпросът е принципен и съществен.
В разискванията в Комисията по образованието и науката беше отстоявано не само от народни представители, членове на тази комисия, но и от представители на Националния съюз на работодателите в училищата в България, че не е наложително и не е необходимо инспекторатите по образованието да имат статут на юридически лица, а техните началници да назначават директорите на общинските училища и обслужващите звена. Отстояваше се досегашната практика министърът да запази правото, както и досега, да сключва трудовите договори с директорите на всички училища - и държавните, и общинските.
В този смисъл ние не получихме отговор на зададения въпрос към господин министъра - с какво съдържание се изпълва понятието "юридическо лице" за инспекторатите по образованието? Защото в самия закон, погледнете, липсват текстове, които да определят точно не само правомощията на инспекторатите по образованието, но и техните задължения, контролни и методически функции, както и начинът, по който те се ръководят и контролират от Министерството на образованието и науката.
Обърнете внимание в каква ситуация ще изпаднем, ако гласуваме предложените текстове на ал. 1 и 2.
"Министерството на образованието и науката упражнява контрол..." - единствено "упражнява контрол", докато неговите териториални органи имат правомощията да осъществяват не само контрол, но и да управляват. Значи на териториалния орган ние предоставяме възможността да управлява, а в текста, който визира отговорностите на министерството, оставяме единствено и само контрола.
Съществува противоречие и то трябва да бъде избегнато. Не трябва да се дава възможност за различно тълкуване на текстове, особено когато става дума за закон. Затова, когато се говори за юридическо лице, трябва да бъдем много внимателни и много точно да формулираме неговия предмет на дейност. Именно такава формулировка липсва в предложения текст. Затова предлагам това изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов за отпадане на първото изречение от ал. 3.
Гласували 162 народни представители: за 56, против 98, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
С това приключиха предложенията за отпадане.
Следващото предложение е на народния представител Александър Каракачанов, който предлага променен текст на алинея 1.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Александър Каракачанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 44, против 95, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, защото имаме абсолютно същото предложение с господин Доган, така че ще спестим и малко парламентарно време, излагайки нашата позиция по този въпрос.
Законът за народната просвета от 1990 г. според нас имаше една много сериозна слабост, изразяваща се в липсата на пряка и обратна връзка между училището и местните общински власти. Ние много се надявахме, че в проекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на този закон това бяло петно ще бъде запълнено по някакъв начин. Струваше ни се, че въпросното бяло петно се дължи по-скоро на факта, че законът беше приет далеч година преди да се приеме Законът за местното самоуправление и местната администрация. За съжаление, подобни текстове в този закон няма.
Идеята регионалните инспекторати да изпълняват контролните си функции спрямо общинските училища и обслужващите звена, съвместно и в координация с местните общински власти, преследва именно реализирането на ефективността на този контрол.
Уверявам ви, че едно са намеренията, които искаме да осъществим с една или друга правна норма, а съвсем друго е реалната практика по осъществяването на тези намерения. Практиката показва, че ефективността на контрола върху дейността на учебните заведения е почти нулева.
Регионалните инспекторати, чиито седалища са бившите окръжни центрове, са с щат средно от около 20 души и те отговарят в много случаи за 1500-2000 общински училища. Разбира се, контролните функции на този регионален инспекторат биха били достатъчно ефективни, ако ние имахме волята да изградим система от обективни, резултативни критерии както за работата на директорите на училищата, така и за учителите. Но за съжаление, вие вече отхвърлихте едно много удачно предложение в тази посока на народния представител Младен Влашки. Опасяваме се, че училищата, отдалечавайки се именно от контрола на регионалните инспекторати, именно защото те като щат при отсъствието на други възможности за контрол, било чрез система на тестове и т.н., постепенно се превръщат в една черна кутия. Днес никой от нас не знае какво става в учебния час. От това страда именно качеството на учебно-възпитателния процес.
Струва ми се, че на общините не трябва да се гледа като на заплаха за училищата. Напротив, просветната система се крепи именно на общините. Те не могат да имат само задължения, без права за обратна връзка и координация с училищата.
Очаквам да бъда репликиран, така както и в хода на разискванията по време на разглеждането на предложенията за второ четене в Комисията по образованието и науката, че, видите ли, понеже кметовете са политически лица, ако на тях им се признаят права съвместно с регионалните инспекторати чрез свои специалисти да осъществяват някаква контролна дейност, а ние искаме това да е съвместно и в координация, едва ли не те ще политизират просветната система, че ще има политически произвол върху дейността на директорите.
Аз бих се съгласил с тези аргументи, ако днес именно в този проект не залагахме перфектен, за съжаление, перфектен механизъм, по който наистина ще превърнем регионалните инспекторати в политически. Защото принципът на назначаемостта на регионалните инспекторати ще доведе именно до това. Аз не знам по какъв начин министърът на образованието и науката, който и да е той, ще може да преодолее политическите си пристрастия при назначаване на шефовете на регионалните инспекторати, след като няма да има обективни критерии, най-надеждният от които е проведен конкурс за назначаването им.
В тази връзка ви призовавам да подкрепите нашето предложение, защото от това ще спечелят именно училищата и системата като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лютви Местан.
За реплика господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз се смутих само от думите на господин Местан, че "не се знае какво става в часа".
Господин Местан, говорим за контролни функции от страна на инспектората. Там са инспекторите, които оказват методически контрол върху всички училища в окръга.
Аз не знам какво пледирате, какви правомощия искате да дадете на кметовете? Представете си в едно село училище с учители, които са с висше образование, и кметът със средно образование, и ако дадем на кмета именно тези правомощия, започне да се бърка в учебния процес, ако съм Ви разбрал правилно.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: За общинските кметове става въпрос.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не влизайте в диалог със залата.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: За общински кметове? Той просто не може да извърши този контрол. Финансов контрол извършва чрез своите... Освен това във всяка община има назначени двама души, които отговарят за образованието и те също оказват контрол в училищата в общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Господин Местан за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Джолев! Става въпрос за координация и съвместен контрол с местните общински власти. Разбира се, тук не говорим за селски кметове или за някакви други общински служители. Вие по-добре от мен знаете, че във всяка община има специализирани звена и управления по образование.
Искам във връзка с първата част от Вашата реплика, че има специалисти към регионалните инспекторати, които осъществяват контролно-методически функции спрямо всички общински училища, да Ви кажа само следното. Един експерт, примерно по български език и литература, в регионален инспекторат Кърджали трябва да осъществява контролно-методическа помощ на неколкостотин, на 500-600 души учители по български език. Разберете, че при най-добро желание той ще може да посети всеки един от тези учители максимум един-два пъти през годината. Ако това наричате контрол, би било чудесно.
Още веднъж ви припомням, че ако имаше обективни, резултативни критерии за работата на този учител, чрез системата на тестове и т.н., той може да осъществи тези функции. Но аз не виждам воля ние да работим в тази посока.
И второ, много ви моля малко повече уважение към финансиращия орган. Оказва се, че по този закон местните и общинските власти, кметът на общината, общинският съвет имат само задължения да финансират, без даже вие да им признаете правото да контролират как се разходват тези финансови средства. И ще видите, че ние имаме предложения в тази посока и дано тях поне не ги отхвърлите. Ние поставяме кметовете и общинските власти в положение на слуги. От това ще пострадат именно училищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Думата има госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като моето предложение отпадна, намирам логика в предложението на Ахмед Доган и Лютфи Местан и не от някакви други съображения, а за да се изгладят едни противоречия. Мисля, че господин Местан от опит го казва това. Ако се направи един анализ на взаимоотношенията, където има регионални инспекторати и как те работят с общините, на много места вие ще срещнете противоречия.
Тъй като тук господин Местан предлага координация с местните власти, няма никаква пречка вие да подкрепите това предложение, тъй като на по-широка основа, по-безспорни ще бъдат функциите на шефа на инспектората. Просто той ще е обсъдил тези неща. Тук никъде не пише, че местната власт ще упражни някакви пълномощия - освен министърът, върху регионалния инспекторат. Тук просто се дава едно предложение за едно партньорство в посока община там, където регионалният инспектор има функции.
Затова ви моля да вникнете - в крайна сметка понякога опозицията от опит има разумни предложения, и допълнете закона с едно разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин и абсолютно идентичното с това второ предложение на народните представители Ахмед Доган и Лютфи Местан за създаване на нова ал. 3 в чл. 35.
Гласували 160 народни представители: за 63, против 77, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение за създаване на нова ал. 6 също е дублирано: един път това предложение е направено от господата Емин, Хаджи и Юсеин и втори път - от господата Доган и Местан.
Господин Местан, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Господин председател, министърът гласува от Народен съюз, защото трима души са гласували. Кажете му поне той да не гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И от ОНС видяхте, че не са петима гласували, нали?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ние нямаме министър, обаче. Поканете министърът да си седне на своето място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров е абсолютно прав, между другото.
Имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Съгласно Конституцията орган на управлението е не Министерството на образованието и науката, а министърът на образованието и науката. В тази връзка нашето предложение - "Министърът на образованието и науката упражнява цялостен контрол върху дейността на началника и на ръководения от него регионален инспекторат на образованието", изхожда от необходимостта да се допълни съдържанието на чл. 35, ал. 1: "Министерството на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове и степени детски градини, училища и обслужващи звена". Защото в тази алинея, ако приемем, че орган на управлението е не цялото министерство, в това число и инспекторатите, а министърът на образованието и науката, функциите на министъра да упражнява контрол върху регионалния инспекторат отсъстват от тази норма на чл. 35, ал. 1. Като прибавим към това състава на ал. 3, че инспекторатите по образованието са юридически лица, се създава едно усещане не само за относителната самостоятелност на регионалните инспекторати, а за известна независимост на тези регионални инспекторати от министъра на образованието и науката. И това в реалната практика на приложение на тези правни норми може да създаде известни проблеми и противоречия, поради което смятаме предложението си за напълно удачно и се надяваме това предложение да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Поставям на гласуване предложението за създаване на ал. 6, направено от народните представители господата Емин, Хаджи, Юсеин, Доган и Местан.
Гласували 143 народни представители: за 44, против 73, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Госпожо Величкова, на ред е Вашето предложение.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Много неща се казаха за териториалните инспекторати като органи на Министерството на образованието и науката. Аз не искам да повтарям много от аргументите, които бяха приведени тук. Само искам да подчертая следното. Ако трябваше да се направи изменение във връзка с управлението на структурата на системата на образованието, трябваше да се помисли, според мен, върху един твърде съществен въпрос. Кой е той? Той е свързан с обстоятелството, че не се получава необходимата пресечна точка между вертикалните и хоризонталните структури. Териториалните инспекторати са вертикалните структури на министерството. Същевременно вие знаете, че към общините има отдел "Просвета". При областните управители имаше - сега не знам как е, извинявайте, нямам точна информация, но все пак имаше някакви хора, които също следяха тези процеси. В градовете с районно деление - София, Пловдив и Варна, във всеки район също има представители на просветата. И примерно директорите на училищата в тези районни градове - София, Пловдив и Варна, се намират в една изключително утежнена ситуация, защото веднъж те "козируват" - извинявайте за израза, на регионалния инспекторат, но те са в пряко взаимодействие и се съобразяват на ниво община - например София, Софийската община, с отдел "Просвета", и респективно с районните отдели "Просвета".
Питам аз: не беше ли по-добре да се създаде една възможност не само за взаимодействие между тези изключително много звена по вертикала и по хоризонтала, но и да се направи една стройна структура така, че управлението в крайна сметка да бъде ефективно?
Второ, аз още на първо четене подчертах, че имам изключително големи претенции към регионалните инспекторати да стават юридически лица. Няма да повтарям моите аргументи, някои от колегите също изложиха в своите изказвания такива. Аз няма да казвам, че териториалните инспекторати ще бъдат политически органи. Не. Аз обаче искам да знам ще имат ли гаранции нашите учители и нашите директори на училища, че именно експертите и началниците, както вече се въвежда този термин, на регионалните инспекторати, са истинските, действителните професионалисти, всеки в своята област по съответния учебен предмет, но и същевременно като педагози, които в крайна сметка, за да контролират, те трябва да имат с един ранг знания повече и възможности повече, и професионализъм повече от тези, които са директори и учители в съответните училища.
Ето тук аз нямам тези гаранции, защото вие знаете, че за регионалните инспекторати се провеждаха конкурси. Сега конкурсът се свежда само до директорите на училищата. Аз не абсолютизирам ролята на конкурса. Във всеки конкурс може да има субективизъм, включително и в един такъв, ако се предвиди за регионалния инспекторат в закона. Но все едно, няма никакъв защитен механизъм и никакъв ясен доказателствен текст, по който ние ще бъдем убедени, че в регионалните инспекторати ще бъдат професионалистите и няма да се създават противоречия от нов ранг.
Преди малко се пошегувах с господин министъра. Вярно, че беше конфиденциално, но мисля, че той няма да сметне, че аз злоупотребявам с нашия разговор. Попитах го: като направим регионалните инспекторати юридически лица, няма ли в управлението "Регионален инспекторат" в министерството със съответните организатори, инспектори и т.н. в даден момент, ако някой началник реши да бъде суперначалник, да не допусне своя колега от по-високия ранг, тоест от министерството?
На пръв поглед, колеги, това изглежда като шега. Но ние сме длъжни да помислим и върху тази хипотеза не заради друго, а заради това, че обличаме с ненужни права, без никакви ясни гаранции за професионализъм съответните регионални инспекторати.
Това е, което исках да кажа и много съжалявам, че онзи конфликт, който реално съществува между отделите "Просвета" на общините и регионалните инспекторати, които ще ги направим юридически лица, не беше решен в този закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка госпожа Станка Величкова.
Гласували 135 народни представители: за 49, против 76, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Останалите предложения са или отхвърлени, или възприети от комисията. Поставям на гласуване § 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 97, против 41, въздържали се 5.
Параграф 19 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Току-що узаконихте идеологическите органи на образованието в България.
Гласувах отрицателно, против, защото с различен аршин, казано на български език, и не само на български, мери правителството, когато предлага законопроекти и постановления.
Преди месеци беше публикувано едно постановление за териториалните органи в системата на здравеопазването, където се изискваха три специалности, за да се заеме длъжността директор на този териториален орган, а по закон в България три специалности доскоро никой нямаше. Това беше с цел да се махнат ръководителите на тези органи и следващите да се назначат с временни заповеди, до намирането на такива кандидати, които няма да се намерят.
Сега директорите на териториалните органи на Министерството на образованието се назначават без конкурс. През 1992 г. всички, които бяха уволнявани по някакъв повод за некадърност, бяха пратени, направете справка, в териториалните органи на Министерството на образованието и бяха върли, тогава, привърженици на "Подкрепа". Сега не знам чии привърженици ще бъдат, когато бъдат назначени, но при всички случаи ще бъдат активни политически дейци, за да провеждат политиката на СДС.
И всеки министър, който идва отсега нататък, ще назначава на тези органи този, който му е угоден, а той от своя страна пък ще си играе непрекъснато да сменя ръководителите на училищата, обявявайки конкурси и т. н.
Така че искам съвсем да бъдем наясно с въпроса - провежда се политическа репресия в образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Димитров има думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах против изменението в чл. 35, което вие подкрепихте и с което смятам, че се създават реални законови предпоставки за бъдещо продължаване и реализация на класово-партийния подход на управляващата политическа сила в такива важни структури на образованието, каквито са териториалните инспекторати.
С предложеното изменение се дадоха изключително големи права на инспекторатите в областта на цялостния контрол, в областта на оценката и конкурсите на педагогическите кадри. Същевременно аз не чух нито един смислен и членоразделен довод и аргумент против предложенията, които бяха направени тук, за фиксирането на точни и ясни критерии, за професионалните, образователните качества на ръководителите и състава на инспекторатите и начина на техните назначения. Такива отговори не бяха дадени, защото няма. Или единственият отговор, който беше даден, че такива критерии не са нужни, тъй като просто това не може да стане.
Господин Джолев, не бъдете песимист, не казвайте: "Не може да стане!" Може, бъдете оптимист!
Не само че може да стане, а то е факт в момента и аз ще ви дам един конкретен пример от моя избирателен район - Старозагорски избирателен район.
С натиск и рекет от страна на министерски чиновници беше принуден да напусне началникът на регионалния инспекторат, който е доктор по педагогика и преподавател в Педагогическия институт. По предложение на местния координационен съвет на негово място беше назначен електроинженер.
Така че може и това е типичен класово-партиен подход. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Продължаваме с § 20.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"§ 20. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите "общинските съвети" се заменят с "общините".
2. Създава се нова т. 4:
"4. средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 17 и 18, както и за финансовото осигуряване на всички раздели на учебния план за общинските детски градини, училища и обслужващи звена;"
3. Досегашните точки 4 и 5 стават съответно точки 5 и 6."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - в чл. 36, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маргарита Петрова: в чл. 36, в досегашната т. 3 да се добавят думите "и обслужващи звена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Панев, прощавайте за момент. Колеги, искам да ви помоля да запазите тишина в залата. Аз не чувам добре господин Панев, вероятно и вие. Затова ви моля да запазим търпение още 40 минути.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Комисията подкрепя предложението на госпожа Петрова, като в § 20 се създава нова т. 2.
В чл. 36, в т. 3 се добавят думите "и обслужващи звена".
Предложение на народния представител Младен Влашки - чл. 36 се изменя така:
Предложеният текст става ал. 1 и се създават алинеи 2 и 3:
"(2) Общините определят броя на паралелките по класове, профили и професии в общинските училища.
(3) Общините контролират целесъобразното и нормативно обосновано изразходване на финансовите и материалните средства, предоставени на общинските детски градини, училища и обслужващи звена, както и за опазването и стопанисването на предоставените сгради и терени.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов. То е оттеглено.
И второто им предложение също е оттеглено.

Предложение на комисията за § 20:
"§ 20. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите "общинските съвети" се заменят с "общините".
2. В т. 3 да се добавят думите "и обслужващи звена".
3. Създава се нова т. 4:
"4. средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 17 и 18, както и за финансовото осигуряване на всички раздели на учебния план за общинските детски градини, училища и обслужващи звена;".
4. Досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6."
Това е съдържанието на § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: По предложението на народния представител Драгомир Драганов? Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Драгомир Драганов в чл. 36 т. 1 да отпадне.
Гласували 132 народни представители: за 37, против 86, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Маргарита Петрова е взето предвид.
Преминаваме към предложението на народния представител Младен Влашки. Има ли желаещи да коментират това предложение? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народния представител Младен Влашки за изменение на чл. 36.
Гласували 134 народни представители: за 37, против 24, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Следващите предложения са оттеглени.
Пристъпваме към гласуване на предложението на комисията така, както беше прочетено от господин Панев.
Моля да гласувате § 20.
Гласували 137 народни представители: за 99, против 26, въздържали се 12.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 21. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се изменят така:
"(2) Директорите на детските градини и училищата следва да имат диплома за завършена степен на висшето образование - "бакалавър" или "магистър", и учителски стаж. Директорите на обслужващите звена следва да имат диплома за завършена степен на висшето образование "бакалавър" или "магистър".
 (3) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена.
 (4) Началникът на инспектората по образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена.
 (5) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини.
 (6) Длъжността "директор" на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 3, 4 или 5.
 (7) Административните актове на директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката, на директорите на общинските училища и обслужващи звена - от началника на инспектората по образованието, а на директорите на общинските детски градини - от кмета на общината."
2. Алинея 8 се отменя."
По този параграф има направени осем страници предложения, от които нито едно не е прието, с изключение на една редакция. Коментарът - извън доклада.
Предложение на народния представител Велко Вълканов:
Алинея 2 на чл. 37 да придобие следната редакция:
"(2) Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена следва да имат диплома за завършена степен на висшето образование - "бакалавър" или "магистър", а директорите на детските градини и училищата - и учителски стаж."
Комисията подкрепя предложението. Става въпрос всъщност за една редакция.
Предложения на народния представител Драгомир Драганов:
В чл. 37 ал. 3 да придобие следния вид: "Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини, държавните и общински училища и обслужващи звена".
Комисията не подкрепя предложението.
- Второ предложение на господин Драганов: ал. 4 да отпадне и ал. 5 да стане ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
- Трето предложение на господин Драганов: ал. 6 става ал. 5 и придобива следния вид: "Длъжността "директор" на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 3 и 4".
Всъщност това са съставни части на едно общо предложение. Комисията не подкрепя предложението.
- Четвърто предложение на господин Драганов: създава се нова ал. 6: "Министерството на образованието и науката периодично и задължително на всеки 5 години атестира директорите на държавните детски градини, на държавните и общински училища и обслужващи звена".
Комисията не подкрепя предложението.
- Пето предложение на господин Драганов:
Алинея 7 да придобие следния вид: "Административните актове на директорите на държавните детски градини, на държавните и общински училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката, а на директорите на общинските детски градини - от кмета на общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народния представител Александър Каракачанов:
Член 37 ал. 3 се изменя така: "Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини и всички училища и обслужващи звена".
Комисията не подкрепя предложението.
- Второ предложение на господин Каракачанов - ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
- Трето предложение на господин Каракачанов - ал. 7 се изменя така: "Административните актове на директорите на държавните детски градини, всички училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката, а на директорите на общинските детски градини - от кмета на общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народния представител Ахмед Юсеин: в чл. 37 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
- Второ предложение на господин Ахмед Юсеин - ал. 5 става ал. 4 със следното съдържание: "Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на детските градини, общинските училища и обслужващите звена".
Комисията не подкрепя предложението.
- Трето предложение на господин Юсеин - в ал. 6 отпадат думите "или 5".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин - в ал. 6 на чл. 37 се добавя второ изречение: "В конкурсните комисии за заемане на длъжност "директор" на общинско училище или обслужващо звено, финансирани от общините, задължително участват представители на финансиращия орган по чл. 36, т. 4".
Комисията не подкрепя предложението.
- Второ предложение - ал. 7 от закона да се запази, а ал. 7 от проекта става ал. 8.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан - в ал. 6 на чл. 37 се добавя второ изречение: "В конкурсните комисии за заемане на длъжност "директор" на общинско училище или обслужващо звено, финансирани от общините, задължително участват представители на финансиращия орган по чл. 36, т. 4".
Комисията не подкрепя предложението.

Второто предложение - ал. 7 от закона да се запази, а ал. 7 от проекта става ал. 8.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народната представителка Станка Величкова - в чл. 37 към ал. 2 да се добави следният текст: "Директорите на детските градини и училищата следва да имат диплома за завършена степен на висше образование и учителски стаж. Директорите на обслужващите звена следва да имат диплома за завършена степен на висше образование".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на госпожа Величкова - ал. 4 се изменя така:
"(4) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващите звена по предложение на общинските съвети".
Комисията не подкрепя предложението.
Трето предложение на госпожа Величкова - ал. 6 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Четвърто предложение на госпожа Величкова - създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6)  Министерството на образованието и науката на всеки пет години атестира директорите на училищата, държавните детски градини и обслужващите звена. Кметът на всеки пет години атестира директорите на общинските детски градини".
Комисията не подкрепя предложението.
Пето предложение на госпожа Величкова - създава се ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Административните актове на директорите на държавните детски градини, държавните и общинските училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката, а на директорите на общинските детски градини - от кмета на общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров - в чл. 37, ал. 3 след думата "държавните" да се добавят думите "и общинските".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на госпожа Дончева и господин Димитров - ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова - в чл. 37 ал. 2 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Второ предложение на госпожа Янкова - алинеи 4 и 5 се преобразуват в ал. 4:
"(4) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини, общинските училища и обслужващите звена".
Комисията не подкрепя предложението.
Трето предложение на госпожа Янкова - ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Четвърто предложение на госпожа Янкова - ал. 7 се изменя така:
"(7) Административните актове на директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката, а на директорите на общинските училища, обслужващи звена и директорите на общински детски градини - от кмета на общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветан Димитров, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Маргарита Петрова - в чл. 37, ал. 2 след думата "магистър" се добавят думите "и три години учителски стаж".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на госпожа Петрова - в ал. 5 думите "кметът на общината" да се заменят с думите "началникът на Инспектората по образованието".
Комисията не подкрепя предложението.
Трето предложение на госпожа Петрова - в ал. 7 след думите "общинските училища" се добавят думите "общинските детски градини", а думите "а на директорите на общинските детски градини - от кмета на общината" - да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Пламен Славов - в чл. 37, ал. 4 придобива следния вид:
"(4) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена по предложение на общинския съвет и кмета на общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на господин Славов - ал. 7 придобива следния вид:
"(7) Административните актове на директорите на държавните детски градини, държавните и общинските училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката, а на директорите на общинските детски градини - от кмета на общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Трето предложение на господин Славов - създава се ал. 8:
"(8) Министерството на образованието и науката периодично и задължително на всеки пет години атестира директорите на държавните и общинските училища, обслужващи звена и детски градини".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Стоилов и Маргарита Борисова - в чл. 37, ал. 4 след думите "общинските училища" се добавят думите "с директорите на детските градини".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов - в чл. 37 ал. 2 се изменя така:
"(2) Директорите на детските градини и училищата следва да имат учителски стаж и диплома за завършено висше образование "бакалавър" - за детските градини, общообразователните основни и за специалните училища; "магистър" - за средните общообразователни и професионални училища, за спортните и за училищата по изкуствата. Директорите на обслужващите звена следва да имат висше образование - "бакалавър" или "магистър"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 21 - комисията подкрепя текста на вносителя с редакцията на ал. 2, предложена от народния представител Велко Вълканов.
Това беше съдържанието на § 21 с предложенията на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тъй като предложенията са много, има предложения за отпадане на отделни алинеи, за да не пропуснем нещо, ще нарушим малко реда и ще вървим по реда на предложенията, за да облекчим работата си.
Първото предложение е на господин Вълканов и то е прието.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето предложение е много ясно и просто. Такава е била практиката през цялото съществуване на българската държава. Фактът, че министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудови договори с директорите на всички видове училища е едно своеобразно уважение към това наистина благородно звание "учител". Виждам, че вие искате да се откажете от уважението си към тази професия и предполагам, че заради това няма да подкрепите предложението ми, както не го е подкрепила и комисията.
Абсолютно логично, ако гласувате против ал. 3, абсолютно логично отпадат и другите две предложения по ал. 4 и по ал. 5, тъй като вие сваляте равнището на хората, които ще сключват договори с директорите на общинските училища и обслужващите звена. Тоест, вие продължавате вашата линия на политизация на средното образование, на ръководния състав.
Може би трябва да спра дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Най-напред по ал. 3.
Идентично, поне така, както виждам аз, с много малка разлика, е предложението на господин Пламен Славов, което той е направил по ал. 4.
Господин Славов, намирате ли съществена разлика, или да ги гласуваме едновременно?
Имате думата, господин Славов.
Господин Драганов, понеже има някои предложения, които дори и текстуално са съвсем еднакви, няма да възразите за това да ги гласуваме заедно.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, принципно съществува еднаквост в предложението на господин Драганов и моето предложение за запазването на досегашното положение, че министърът на образованието и науката е работодател на всички директори на училища в България - и държавни, и общински - както и на обслужващите звена.
Разликата между предложението на господин Драганов и моето предложение е, че в отговор на желанието на една част от членовете на Комисията по образованието и науката, финансиращите органи в лицето на общините чрез общинския съвет и кмета на общината също да участват в процеса на определяне на директори на общински училища. Затова и аз предлагам това да става от министъра на образованието по предложение на общинския съвет и кмета на общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Тъй като има малки различия, ще гласуваме двете предложения поотделно. Най-напред ще гласуваме предложението на господин Драганов, а след това ще гласуваме предложението на господин Славов.
Моля, гласувайте за предложението на господин Драгомир Драганов.
Гласували 133 народни представители: за 54 против 62, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следва предложението, което е направил народният представител Пламен Славов. Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 50, против 71, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Драганов е за ал. 4. При това положение да го гласуваме ли?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Другите три са общи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото предложение е за ал. 6 да стане ал. 5.
Има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): При това положение ал. 6 също отпада по простата причина, че остава регионалният инспекторат.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Вие искате нова ал. 6, така че си предлагайте.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: По новата ал. 6, да. То е много просто. Какъв ще бъде контролът върху директорите на държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващи звена? Аз предлагам на всеки пет години те да бъдат атестирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Става дума преди това за конкурса.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: То автоматически отпада, тъй като е във връзка с ал. 3. Връщам се на ал. 6. Ако Вие се откажете от това периодично атестиране на директорите, значи вкарвате две хипотези: първата хипотеза е, че един директор, след като спечели конкурс, защото се надявате, че това ще бъде по време на вашето управление, той остава до края на живота си директор. Може да ходи на четири крака, може да идва пиян на работа, може всичко, но той е директор, защото няма атестиране; и второто е, че ако случайно направите някаква кадрова грешка и назначите свестен човек за директор, като махнете атестацията, вие можете да го атестирате още на петия месец, а не на петата година. Това са двете хипотези.
Защо, какво ви притеснява така, както е навсякъде, така, както вероятно ще бъде и в Закона за държавния служител, да има на всеки пет години една атестация за работата на директора? Какво страшно има в това? Така беше и досега. И както виждате, образованието, слава Богу, се запази сравнително нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Преди да дам думата за реплика, искам само да напомня на залата, че аналогично е предложението на господин Славов, само че той предлага друга номерация, N 8 на алинея, но текстуално е същото.
Желаете ли думата, господин Славов? Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, за тези от вас, които не са се запознали с текста на досега действащия Закон за народната просвета, мога да кажа, че такъв член съществуваше и той задължаваше досега Министерството на образованието периодично на пет години да провежда подобна атестация.
В хода на разискванията в Комисията по образованието и науката беше споделено от тези, които не възприемат атестирането, че поради факта за невъзможност да се реализира един такъв законов текст, съвсем логично е той да отпадне.
Не само за този текст, но и за други по предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, аз имах възможност вече да споделя, че ако един законов текст досега не е успял да бъде реализиран по една или друга причина, включително и по вина на Министерството на образованието и науката, независимо кой е бил министър и какъв екип е ръководил средното образование в страната, това не означава, че този законов текст не може да заработи и че не би трябвало да остане.
Затова и аз просто ви предлагам на практика да бъде съхранен досега действащият текст в Закона за народната просвета, а именно: "Министерството на образованието и науката периодично и задължително всеки пет години да атестира директорите на държавните и общинските училища, обслужващите звена и детските градини". Защото този път и този начин за атестация също позволява в случаите, когато директори не се справят със своите задължения, да бъдат освободени от длъжността, която заемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Макар и текстуално да има известни различия, иначе като проблематика е и предложението на госпожа Станка Величкова за ал. 6. То е в същата посока. Така че ако искате и Вие да аргументирате предложението си, госпожо Величкова, и след това да ги гласуваме.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин министър! Колеги! Аз правя това предложение неслучайно. Затова защото смятам, че би трябвало действително да има една постоянно действаща система, която чрез ясни правила и критерии да се грижи за ефективния контрол на директорите на всички учебни звена, а и същевременно да се даде един шанс за кариерното развитие на добрите директори на училища.
Същевременно искам да използвам случая и не зная, господин председател, дали, за да не ставам втори път, да обоснова и предложението ми по ал. 4, пак на стр. 54, за да аргументирам и тезата си за атестация или да спра дотук. Как предлагате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз както гледам, текстът, който предлагате за ал. 4, не се различава от това, което вече гласувахме и отхвърлихме.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Да, за общинските училища.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Добре, добре. Разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така че, този въпрос сме го приключили. Текстът Ви е абсолютно еднакъв с предложения от господин Драганов.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Да, разбрах. В такъв случай само още едно изречение и ще завърша. Аз съм убедена, че една система на атестиране е трудно да се направи, не подценявам този въпрос, но тя може да се направи. И ако се направи, тя може да бъде полезна.
И в този смисъл, за да не се създава противоречие, след като инспекторатите от началника им до експертите, никой не може нито с конкурс, нито да ги атестира, те се намират под чадъра на министъра, има защитен механизъм за тях, същевременно директорите се назначават с конкурс. Аз предлагам да няма такъв конкурс, за да не се получи противоречие и различни изисквания между инспекторатите и директорите, и залагам единствено на системата за атестиране. Това е смисълът на идеята ми не само заради самата атестация, тук искам да бъда коректна към колегите си, а и заради това, че не приемам да има конкурс за директор, след като няма конкурс за регионалните инспектори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Драганов, на господин Пламен Славов и на госпожа Станка Величкова. Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 58, против 66, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Господин Драганов, следващото Ваше предложение е за ал. 7. Имате думата.


ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз мисля, че предложението ми по ал. 7 също се повтаря с предложението на доста колеги дотолкова, доколкото и то е взето фактически от стария закон, но не знам дали въобще следва да бъде гласувано.
Всъщност, да, би трябвало да бъде гласувано отново със същата аргументация, която имах по ал. 3, макар че очевидно е - вие вече с гласуването си по предходното ми предложение, въведохте партийно-административната диктатура в образованието и няма смисъл повече да се говори ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте ли предложението?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, встрани от микрофоните): Не! Ще гласуваме ... Не се знае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще се гласува.
Същото предложение е направено и от народните представители Александър Каракачанов, Станка Величкова, Дора Янкова и Пламен Славов.
Иска ли още някой думата по това предложение?
Госпожа Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, моето предложение е свързано с ал. 4, която предлагам да се обедини с ал. 5, така че предлагам да не го гласуваме сега ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам предвид предложението Ви за ал. 7.
ДОРА ЯНКОВА: Да, но тук аз предлагам, че директорите на общински училища и директорите на детски градини - от кмета на общината...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, отделно ...
Поставям на гласуване предложението, което защити господин Драганов. Същото предложение е направено от господин Александър Каракачанов, от госпожа Станка Величкова и от господин Пламен Славов.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 65, против 89, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Стигаме до предложението на народния представител Александър Каракачанов. Първото му е за изменение на ал. 3.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов за изменение в ал. 3.
Гласували 161 народни представители: за 55, против 84, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Другото предложение на господин Каракачанов е за отпадане на ал. 4. То е направено и от господин Ахмед Юсеин и от госпожа Донка Дончева и от господин Димитър Димитров.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на ал. 4.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ (встрани от микрофоните): То вече е гласувано с предложението на господин Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го гласуваме още един път, въпреки че е гласувано преди това. Наистина, прав е господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Толкова много са предложенията, дайте да ги гласуваме, за да не стане грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И една забележка към комисията. Молбата ми е друг път текстовете да ги систематизирате при подготовката на следващия закон, който ще предлагате, по алинеи, защото така се затруднява работата.
Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 63, против 71, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
И ще трябва дотук да прекратим работата, защото господин Ахмед Юсеин има две предложения...
Съобщения за парламентарния контрол утре, 13 март 1998 г.:
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Драгомир Драганов и Стефан Нешев;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални
въпроса от народните представители Елена Поптодорова и Кръстьо Трендафилов;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Елена Поптодорова и Емилия Масларова;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов и Иво Атанасов;
- министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
-министър-председателят Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народните представители Дора Янкова и Петър Мутафчиев;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Арлин Антонов;
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на актуален въпрос от народните представители Тодор Костадинов и Иво Атанасов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народните представителите от заседанието се отлагат отговорите на актуален въпрос от народния представител Георги Манов към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов и актуалния въпрос от народния представител Калчо Чукаров към министъра на търговията и туризма Валентин Василев.
Комисията по икономическа политика ще заседава извънредно днес, 12 март, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 18 март, сряда, от 15 часа в зала 130.
Комисията по национална сигурност ще заседава на 19 март, четвъртък, от 15 часа в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 13 март, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

      Йордан Соколов

Заместник-председатели:

       Иван Куртев

       Петя Шопова


Секретари:

Васил Клявков

Иван Бойков