Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Благой Димитров. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ТЪРГОВИЯ.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред и да преминем към дебати и разисквания по точката - обсъждане на Националната енергийна стратегия на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на четвърта точка от седмичната програма.
Гласували 154 народни представители: за 126, против 18, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към точката, в Народното събрание е получен Указ № 69 на президента на Републиката господин Петър Стоянов.
"На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 24 февруари 1999 г."

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ОДОБРЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ ДО 2010 ГОДИНА.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата не за да правя пространно изказване и да представям Националната енергийна стратегия на страната, тъй като тя е разглеждана от народните представители и се познава от тях. Взимам думата, за да обясня сложното и деликатно положение, в което се намира България в настоящия момент, и да свържа два въпроса - днешното обсъждане и гласуване с приетата вчера резолюция, внесена от европейския парламентарист господин Гордън Адам, която се отнася до енергетиката на страните от Централна и Източна Европа, в частност третирайки въпроса за ядрената безопасност и закриването на ядрените централи. Всъщност трябва да разглеждаме днешния дебат във връзка с протеклите завчера и вчера дебати в Европейския парламент и във връзка със ситуацията, в която е поставена България.
Както ви е известно, през 1993 г. правителството дава съгласие и се взема безвъзмездна помощ от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 24 млн. екю, която отива за обезопасяване на реакторите 1 и 4, срещу което България се съгласява под условие да изведе от експлоатация реакторите 1 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" до 1998 г.
Кои са тези условия. Те са практически три.
Първото е да бъде приета енергийна стратегия и на основата на тази стратегия да се осъществи закриването.
Второто е да се извърши реконструкция и модернизация на блоковете 5 и 6, като за това, разбира се, се осигурят средства, заедно с пускане в експлоатация на ПАВЕЦ "Чаира". Това е третото условие.
Тези условия досега не са изпълнени и средствата за тяхното осъществяване не са били осигурени.
Разбира се, спорен е въпросът кой трябва да осигури тези средства. И аз искам да кажа как считаме, че трябва да се третира този въпрос и каква е връзката между Националната енергийна стратегия и въпроса за бъдещето на ядрената енергетика на България.
Искам да започна с това, че закриването на реакторите ще струва вероятно някъде около 700 млн. щатски долара. Специално средствата за извеждане от експлоатация ще бъдат около половината от тази сума, като другата половина трябва да отиде за модернизацията и реконструкцията на блоковете 5 и 6. В енергийната стратегия е предвидено средствата за осъществяване на тази модернизация и реконструкция да бъдат финансирани от два източника: единият източник са инвестициите на Националната електрическа компания и вторият източник са външни заеми. Външните заеми се вземат от Европейската комисия, в частност от Европейската инвестиционна банка или от Европейската банка за възстановяване и развитие. България не може да набере в близък срок от време такива крупни средства, ако не осъществи Националната си енергийна стратегия.
Въпросите са свързани с източниците на средства и опират до цената на електроенергията. Цената на електроенергията е тази, която извежда от загуби Националната електрическа компания, позволява да се формира печалба и тази печалба да се инвестира в реконструкцията и модернизацията.
Искам да отбележа, че през 1998 г. за първи път благодарение именно на ценовата политика и на фактическото реализиране на Националната енергийна стратегия около 33 на сто от инвестициите на Националната електрическа компания бяха насочени към АЕЦ "Козлодуй".
Сега, през 1999 г. трябва да знаете, че в Националната стратегия е предвидена инвестиционна програма, според която се реализира нова програма за повишаване на безопасността на блоковете 1 и 4 в размер на 28,5 млрд. лв. Като близо 20 млрд. от тях се инвестират от Националната електрическа компания, 8,5 млрд. се финансират с чужди кредити и помощи.
От друга страна, пак за 1999 г. в Националната енергийна стратегия са предвидени 71,6 млрд. лв. за модернизация и реконструкция на блокове 5 и 6. Като забележете, финансирането със собствени средства на тази инвестиция е 47 млрд. лв., а 24,5 млрд. пак трябва да бъдат получени с чужди кредити и помощи.
Същото се отнася и за отработеното гориво. За него е предвидено да бъдат изразходвани 21 млрд. 349 млн. лв., като половината се финансират от собствени средства на Националната електрическа компания и наполовина се получават от чужбина.
Казвам това, за да го свържа непосредствено с резолюцията, която вчера беше приета от Европейския парламент и която вероятно ще послужи като основа на политиката на Европейската комисия и на европейските банки.
Какво е казано в тези резолюции?
Първо, призовава България и Литва - направо цитирам резолюцията: "Да се съобразят със задълженията си по споразумението за ядрената безопасност, чието управление е поето от Европейската банка за възстановяване и развитие, касаещо затварянето под условие, подчертавам, на ядрени реактори, съответно Първи и Четвърти в Козлодуй". Те са от типа "ВВЕР 440-230" и Първи и Втори "РДМК" в Игналина.
Тук може би е мястото да отворя скоба и да кажа, че е напълно погрешно реакторите от първо поколение "ВВЕР 440-230" да бъдат третирани като чернобилски реактори. Това е съвършено друга система за охлаждане, едната е с вода, другата е с графити. Казвам го, защото все още продължава да се допуска тази грешка. И дори европейци твърдят, че козлодуйският реактор бил едва ли не чернобилски. Всъщност чернобилски тип реактор е този в Игналина, без да искам да казвам нищо друго, просто искам да направя това разграничение.
Много важно за нас е да се съобразим със следващата част от решението на резолюцията - точка 3: "Призовава Европейската комисия да съгласува енергийна стратегия за всяка от страните от Централна и Източна Европа, съгласно споразуменията за партньорство и сътрудничество, в която да залегнат мерки за затваряне на първото поколение ядрени реактори", към които принадлежат тези от Първи до Четвърти в Козлодуй. "Всеки план трябва да определя по какъв начин ще бъдат осигурени заместващи мощности. Неправителствени организации и местни представители трябва също да бъдат включени в изработването на тези планове". Ключовият момент тук е наличието на енергийна стратегия."
Сега ще ви запозная с един наистина много любопитен документ, който дойде от Министерство на външните работи. Това е една информация за четвъртото заседание на Смесения парламентарен комитет на Европейския съюз и Литва, проведено в Брюксел на 23 февруари тази година. Вижте какво се казва там за Игналина - цитирам: "Приветства интензивните разговори между правителството на Литва и Европейската комисия по енергийния въпрос". Подчертава се важността на приетата на 23 декември 1998 г. Национална енергийна стратегия и се призовава Сеймът на Литва да я ратифицира без отлагане. "Подкрепя усилията на Литва да осигури стабилност в енергийната си мрежа" и т.н., и т.н.
Отново въпросът за извеждането от експлоатация и въобще за политиката на Европейската комисия опира до наличието на енергийна стратегия.
Още един изключително важен, няма да бъде цитат, но напомняне, това е позицията на външните министри от Виена, в която се каза, че политиката на Европейския съюз по отношение на затварянето на ядрените централи трябва да бъде свързана с наличието на национални енергийни стратегии, които да бъдат икономически и екологически съобразени.
Значи отново и отново се показва, че позицията на Европейския съюз и на Европейската комисия съответно ще се опира на разглеждане на този въпрос през призмата на наличието или на отсъствието на енергийна стратегия.
Може ли да бъде реализирана Националната енергийна стратегия без подкрепата на Европейския съюз? Не може. Това е, за съжаление, краткият отговор. Както ви прочетох от извадката от Националната енергийна стратегия в частта й за инвестициите за Атомната електроцентрала в Козлодуй, вие се убеждавате, че са необходими около 42 млрд.лв., т.е. 42 млн. марки, само през 1999 г., за да бъдат реализирани мероприятията в АЕЦ "Козлодуй". За съжаление, в същата тази резолюция Европейският парламент казва следното, цитирам: "Призовава комисията и Европейската банка за възстановяване и развитие да не предоставят каквото и да е финансиране за реакторите първо поколение, тип "РБМК" и "ВЕРК-440-230", с изключение на подобрения в краткосрочен план, и да не предоставят заеми по линията на "Евроатом" за модернизация на други единици, без на първо място да се гарантира ясен ангажимент, че реакторите първо поколение, тип "РБМК" и "ВЕРК-440-230" ще бъдат закрити веднъж завинаги".
С други думи, реализирането на стратегията за реконструкция и модернизация на блоковете 5 и 6 е невъзможно без приемането на тази стратегия и без съгласуването, което и вие предлагате, без преговори с Европейската комисия, в която да се определи как точно ще бъде решен въпросът с извеждането от експлоатация на блокове 1-4. Това е връзката, на която аз исках да ви обърна внимание и която е изключително съществена.
Не е възможно, макар може би да изглежда примамливо, да се третират едни или други части така, както примерно изглежда приемливо за една или друга част в парламента. Става въпрос за една единна политика, към която ни тласка самият Европейски съюз и която изисква Европейският съюз от България. Не става въпрос за една или друга позиция. Не става въпрос да се защитава един или друг рубеж на тази позиция. Тя не може да бъде разграничена на части, тъй като по другия начин тя се възприема от нашите партньори от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Може ли България да си позволи да отлага модернизацията и реконструкцията на блокове 5 и 6? Според нас това е изключително рисково както за Националната електрическа компания, за производството на електроенергия, бих казал, така и за съблюдаването на бъдещите правила за ядрена безопасност. Впрочем, пак в същата резолюция е казано, че "Евроатом" ще изработи насоки, цитирам, "по стандартите за ядрена безопасност и разпоредбите за изграждане и експлоатация на атомни централи" и в т. 5, продължавам да цитирам, "предлага по време на преговорите за присъединяване със страните от Централна и Източна Европа да се осигурят гаранции за спазване на тези стандарти".
Ние нямаме друг начин да спазваме тези стандарти, освен да преминем през модернизацията и реконструкцията на блоковете 5 и 6.
Нарочно обърнах внимание на тази изключително важна, според мен, връзка, защото нейното разбиране е ключово за начина, по който ще протече тази дискусия в българското Народно събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
За процедура - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господа министри! Дискусията, която предстои, е изключително важна за българската нация, за българската държава. Аз разбрах, че в момента тече пряко предаване, но трябва да има санкция все пак на пленарна зала. Затова, уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение за решение на Народното събрание за пряко предаване по Българската национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Процедурното ми предложение е да бъде поканен в пленарна зала председателят на Комитета по енергетика господин Шиляшки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 160 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Шиляшки в залата.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по енергетика и енергийните ресурси - господин Кирил Ерменков да изнесе становището. То е общо становище на тази комисия, на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по енергетика и енергийни ресурси,
Комисия по икономическата политика, Комисия по
бюджет, финанси и финансов контрол
относно Национална стратегия за развитие на
енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.,
внесен от Министерски съвет на 12 февруари 1999 г.

На 24 февруари 1999 г. на съвместно заседание на Комисията по енергетика и енергийни ресурси, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика се обсъди внесената от Министерски съвет Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.
Стратегията беше представена от заместник министър-председателя господин Евгений Бакърджиев и председателят на Комитета по енергетика господин Иван Шиляшки. В заседанието участваха ръководители и експерти от Националната електрическа компания - ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД, Комитета по енергетика и др.
В хода на обсъждането бяха изслушани становищата на народните представители Кирил Ерменков, Димитър Иванов, Румен Овчаров, Никола Николов, Йордан Цонев, Атанас Папаризов, Петър Башикаров, Веселин Бончев и др.
Предлаганата Стратегия за развитие на енергетиката разглежда главно енергийните подотрасли и дейности, които са в системата на Комитета по енергетика - електроенергетика, въгледобив, топлофикация и газоснабдяване. За пълнота и отчитане на влиянието на общия енергиен баланс върху брутния вътрешен продукт на страната са взети под внимание и други енергийни ресурси, предимно течните горива, които не се контролират от Комитета по енергетика.
В условията на преход към пазарна икономика и породените от това сериозни икономически затруднения, оптимизирането на цялостната дейност и управление на енергийния комплекс придобиват изключително значение. Потреблението на първични и преобразувани енергийни ресурси, пътищата за техния добив, производство и разпределение трябва да бъдат подчинени на добре обоснована стратегия, която да отразява състоянието на отрасъла, а също на вътрешните и международни фактори, влияещи върху неговото развитие.
В хода на проведените разисквания беше констатирано, че представената стратегия съдържа основните насоки, действия и мерки за изпълнение на главната цел - осигуряване на непрекъснато и качествено снабдяване с енергия на икономиката и населението. Пътищата за нейното осъществяване са:
- ускорена структурна реформа и приватизация на енергийния отрасъл;
- оптимално използване на местните енергийни източници като необходимо условие за постигане на енергийна независимост на страната;
- максимално използване на изградените енергийни мощности с удължаване в разумни граници на техния експлоатационен срок, както и подобряване на технико-икономическите и екологичните им показатели, съобразно ограничените ни възможности за крупни инвестиции на този етап;
- формиране на енергийна пазарна политика, регулирана от държавата, посредством закони и регулаторни институции, чрез ценова и данъчна политика, осигуряващи в крайна сметка преход към пазарни цени;
- привличане на външни инвеститори.
Националната стратегия е разработена в условията на макроикономическа неопределеност за този период и е съобразена в основни линии със състоянието на енергийния отрасъл.
В резултат на преструктурирането на икономиката и брутния вътрешен продукт се очаква в периода до 2010 г. нарастване на енергопотреблението с около 60 на сто.
От друга страна е налице тревожно състояние на енергийния отрасъл, като най-съществени проблеми на този етап на развитие за енергетиката са:
- липса на достатъчно инвестиции в последните години, което обрича в известна степен отрасъла на криза с глобални последици за населението и съживяващата се икономика;
- провежданата ценова политика се основава на цени по-ниски от себестойността на енергията - за топлоенергията и брикетите или на цени, които водят до декапитализация на дружествата. Това е следствие на социални аспекти на енергийната политика. От друга страна обаче това крие реална опасност от финансов, а оттук от технически и технологичен срив, преодоляването на които ще изисква много повече средства;
- липса на алтернативни енергоизточници в съответствие с техническата и технологична структура в енергопроизводството в този момент. Това обективно налага да се извърши реалистична преценка съобразно глобалното развитие на отрасъла за осигуряването му с необходимите горива. В тази връзка трябва да се отбележи необходимостта от преоценка на всички наши източници на енергия, както и диверсификация на енергоносителите.
Отчитайки тези ограничителни условия комисиите считат, че в предложените основни насоки следва да се даде приоритет на следните мерки:
Първо - приемане на подробна инвестиционна програма по етапи въз основа на предложената стратегия за периода до 2010 г.
Второ - извършване на необходимата рехабилитация на съществуващите енергийни мощности и успоредно с това максимално снижение на емисиите и вредните въздействия върху околната среда.
Трето - непрекъснато повишаване на нивото на ядрената безопасност в АЕЦ и надеждността на ядрените съоръжения в съответствие с международните договорености и нашето вътрешно законодателство.
Четвърто - усъвършенстване на преносната и разпределителната мрежа с оглед адаптирането й към енергийната система на Европа като неразделна част от превръщането ни във важен енергиен център в обмена на енергия.
Пето - провеждане на държавна политика в областта на енергийната ефективност чрез закони и стандарти и реализиране на конкретни проекти за внедряване на нови технологии и производства на нискоенергоемки изделия.
Шесто - оползотворяване на възобновяеми и нетрадиционни енергийни източници - слънчева, вятърна и геотермална енергия, селскостопански и битови отпадъци, биогаз, като се разработят програми за енергийното и екологичното законодателство, отчитащи стимулиращи фактори, интереса на общините, личното земеделие и фермерство, индивидуалното и жилищно строителство и приватизацията.
Седмо - развитие на топлофикационните системи, преминаване на отоплителните централи към комбинирано производство на топло- и електроенергия, както и битовата газофикация.
Осмо - предвид необходимостта от заместващи и нови генериращи мощности да се извършат необходимите проучвателни работи за техническа и финансова обосновка, съобразно съвременните изисквания.
Девето - разработване на програми за развитието на въгледобива, ликвидация на последиците от уранодобива, както и закриване на неефективните въгледобивни производства.
Десето - разработване на програма за управление на радиоактивните отпадъци, отработеното гориво и диверсификацията на свежото ядрено гориво.
На основата на проведените дискусии по внесената от правителството Национална стратегия, Комисията по енергетика и енергийни ресурси, Комисията по икономическа политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлагат на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
1. Одобрява Национална стратегия за развитие на енергетиката и на енергийната ефективност до 2010 г., приета с Решение № 543 на Министерски съвет от 9 октомври 1998 г.
2. Министерският съвет в съответствие с Националната стратегия по т. 1 и разширеното финансово споразумение между Република България и Международния валутен фонд - Тригодишното споразумение:
а) да проведе преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, с Комисията на Европейския съюз и с други международни институции и да предприеме необходимите действия за постигане на взаимно приемливи условия за изпълнение на поетите ангажименти в областта на енергетиката;
б) да приеме технологичен план, обезпечен с конкретна финансова програма за изпълнение на ангажиментите по:
- цялостно завършване и влизане в експлоатация на ПАВЕЦ "Чаира";
- модернизация на блокове 5 и 6 на АЕЦ - Козлодуй;
- рехабилитация на ТЕЦ "Варна";
- рехабилитация и конверсия на ТЕЦ "София", ТЕЦ "Изток" и ТЕЦ "Република" към комбиниран цикъл за производство на електрическа и топлинна енергия.
3. Представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, европейските комисии и други да подкрепят позициите на Народното събрание.
Становището е прието по принцип от трите комисии."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Досега е даден списък на желаещите да се изкажат от СДС. Има записал се за изказване и независим депутат.
Има думата народният представител Йордан Цонев от Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
В продължение на няколко седмици три от специализираните комисии на българския парламент работиха по един въпрос, който е от изключително национално значение.
Аз искам да кажа, че съм впечатлен от изключително професионалния начин на работа на трите комисии и от липсата на каквато и да е политизация при обсъждането на този изключително важен за страната въпрос. Смея дори да твърдя, че това е първият случай, в който липсваха елементи на каквато и да е политизация и въпросът беше разглеждан само откъм неговото значение за интересите на страната.

Може би затова резултатът от тази дискусия е много впечатляващ, много обнадеждаващ. Може би затова и решението беше прието единодушно. Аз смея да се надявам, че този дух ще бъде повторен днес в залата, защото всички ние съзнаваме, че ядрената енергетика на страната е въпрос от национално значение не само за икономиката на страната, а и за националната сигурност. Не само за националната сигурност, а и за нашата интеграция с Европа и за диалога, който водим с Европейския съюз.
Но как се стигна до тази дискусия? Споразумението с Европейската банка за възстановяване и развитие, което Министерският съвет е приел през 1993 г., предвижда през 1999 г. да бъдат затворени някои от блоковете на Атомната електроцентрала в Козлодуй. В тази връзка Европейският съюз настойчиво поставя пред нас въпроса това споразумение да бъде изпълнено от наша страна. Ето защо ние се обърнахме към нов прочит на това споразумение, за да видим кое е довело до неговото неизпълнение и дали България е в състояние в момента да изпълни това споразумение така, както Европейският съюз настоява.
Аз твърдя, а и моите колеги, след внимателен прочит на всички документи по това споразумение и на другите преговори, които са водени, че изпълнението на това споразумение еднократно в този момент от страна на България е абсолютно невъзможно по много причини. Ще изтъкна някои от тях.
Първо, това споразумение е под условие, както каза министър-председателят в словото си преди малко. И кое е това условие? Ще цитирам пасажи от това споразумение, за да бъдем достатъчно ясни и коректни днес в тази зала, защото силно се надявам, че този дебат ще стигне до структурите на Европейския съюз, силно се надявам, че решението, което ще приемем, ще бъде основа за сериозни преговори с Европейския съюз и за една конструктивна позиция не само на българското правителство, но и на специализираните органи на Европейския съюз по този важен за България въпрос.
Цитирам споразумението: "Получателят (става въпрос за българската страна) трябва в съответствие с надеждите за околната среда и безопасността, стандарти и практика, които се прилагат в ядрената енергетика, да спре производството на електроенергия от блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй", след като влезе в експлоатация ПАВЕЦ "Чаира" и рехабилитацията на блок 5 или блок 6 на АЕЦ "Козлодуй", или на ТЕЦ "Варна" бъде завършена с цел повишаване на техните безопасност и надеждност, което се очаква да се случи не по-късно от 1 април 1997 г. При условие, че е осигурено необходимото финансиране - подчертавам този пасаж - правителството смята, че рехабилитацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" е осъществима до края на 1995 г.". И т. С от това споразумение: "Освен ако администраторът не се съгласи с друго (администраторът в споразумението е Европейската банка за възстановяване и развитие) получателят, т.е. българската страна в съответствие с надеждите за околната среда... да спре производството на електроенергия от блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй", когато енергийната обстановка позволява това. В срок, който трябва да се определи в светлината на консултациите в съответствие с § А, но във всеки случай след като блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" бъдат рехабилитирани и конверсията на отоплителните централи "София", "Трайчо Костов" и "Република" към комбиниран цикъл за производство на електрическа и топлинна енергия бъде завършен".
Всички тези условия не са изпълнени, уважаеми колеги. Нито ПАВЕЦ "Чаира" е пусната в действие, нито рехабилитацията на 5 и 6 блок е направена, нито за тях е осигурено финансиране. Не говорим за конверсията на трите топлоцентрали в София, не говорим и за рехабилитацията на ТЕЦ "Варна". Така че ние считаме, че това споразумение не може да бъде изпълнено в този момент поради факта, че условията, при които то трябва да бъде изпълнено, не са изпълнени предварително. Не е осигурено финансирането. Не са направени онези неща, които са условие за спирането на 1 и 2 блок.
Изхождайки от тази позиция, разбира се, ние стигнахме до извода, че без енергийна стратегия България не може да има силна позиция в преговорите с Европейския съюз не само по това споразумение, а изобщо по решаването на проблема с ядрената енергетика в страната в контекста на европейската политика в тази област. Ето защо предложената енергийна стратегия от правителството дава възможности за един по-далечен хоризонт в развитието на българската енергетика - не само на ядрената, но на ядрената в контекста на цялата енергетика, в контекста на изграждане на заместващи мощности, на рехабилитация на съществуващите и на всичко онова, което би трябвало да бъде извършено, за да може българската ядрена енергетика да бъде приведена в съответствие с интересите на страната и в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
В хода на дискусията се поставиха въпроси не би ли могло българската позиция да бъде силна и с една санкция на българския парламент, с едно решение само и относно въпроса за ядрената енергетика. Аз категорично смятам, че това не е възможно. Защото ядрената енергетика не е изолиран сектор, тя е част от целия енергиен баланс на страната, тя е част от цялата енергийна стратегия, която ние трябва да приемем. Не би могла да бъде силна позицията на никое правителство в отстояването на националния интерес по този въпрос в преговори с Европейския съюз без такъв документ, какъвто е енергийната стратегия. Там точно и ясно са описани процедурите, точно и ясно описани направленията, в които ще се развива цялата енергетика, в това число и ядрената. И аз смятам, че ние днес ще подходим така, както подходихме и в комисиите - ще приемем този много важен документ, който ще бъде база за едни преговори с Европейския съюз на нашето правителство, едни преговори, в които двете страни ще имат възможност за гъвкава, конструктивна позиция, позиция в интерес и на двете страни в решаването на този проблем, който е много важен.
Аз не вярвам, че след като ние приемем тази стратегия и след като българското правителство получи политическо доверие и рамо от българския парламент по този въпрос, след като получи одобрен този документ, аз не вярвам Европейският съюз да не отчете онези фактори, които са изключително важни за страната - факторите за икономическата стабилност и просперитета на българската държава във връзка и в контекста с евроинтеграцията. Не бих могъл дори да си помисля, че Европа има сериозни намерения към приемането на България за пълноправен член в Европейския съюз, не бих могъл дори и да си помисля, че Европа би могла да смята, че ние ще изпълним икономическите критерии, след като не отчетем такъв важен за икономиката на страната фактор, какъвто е атомната енергетика. И когато говорим за покриване на тези критерии, когато Европа поставя въпроса, че е по-важно ние да се съсредоточим върху покриването на тези критерии и тогава да искаме старт на преговорите, аз мисля, че Европа ще отчете това, че съществена част от покриването на тези критерии е ние да съхраним нашата ядрена енергетика. Защото България е съвсем естествено създал се енергиен център на Балканите и ако ние не развием този наш ресурс, ако не развием тази стратегия, аз не виждам как ще можем да развиваме стабилна и балансирана икономика.
Има и друга гледна точка. Ако говорим за геостратегически, политически и икономически баланс на Балканите, към какъвто Европа се стреми и какъвто Европа неведнъж е заявявала, едва ли може да се говори, че изваждането на българската ядрена енергетика от този баланс не би го нарушило. Смятам, че ние днес трябва да подходим конструктивно, да приемем стратегията и решението и да дадем възможност на българското правителство да защити българския национален интерес в контекста на политиката на Европа в тази област. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Давам думата на народния представител Веселин Бончев, след което обявявам 15 минути почивка.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Като гражданин, народен представител и член на Комисията по енергетиката, аз ще подкрепя тази стратегия.
Второ. Да не се обиждат колегите народни представители, но аз от тази зала може би с най-голямо задоволство ще подкрепя и позицията на българския министър-председател относно ядрената енергетика на България пред Европейския съюз. По две причини. Първо, аз се радвам, че тази позиция съвпада точно с моята позиция, изразена преди една година от тази трибуна, към господин Бакърджиев против терора, който се опитва да упражнява Европейският съюз срещу българската ядрена енергетика. И, второ, точно преди година и половина в присъствието на българския дипломат, госпожа Момчева в Европейската академия в Берлин пред господин Родхакер, който тогава беше главен инспектор по разширението на Европейския съюз на Изток в Брюксел, аз изразих същата тази твърда позиция против натиска на Европейския съюз срещу основата на българската енергетика, а именно АЕЦ "Козлодуй".
И като цяло аз ще подкрепя тази стратегия с две препоръки. В раздел "Оптимално развитие", аз споделих това и с уважаемия господин Бакърджиев, за динамиката на пазара и цените на вносните горива, са посочени само въглища и природен газ, изпуснато е, или може би допълнително не е направен разбор за другото вносно гориво - ядреното гориво.
И другата ми препоръка, която също съм споделил с господин Бакърджиев, в раздел "Структурна реформа" е посочено, че до 2001 г., тоест остават ни една година и девет месеца, ние трябва да приватизираме общо 74 водно-електрически централи. За тях трябват купувачи. Посочено е, че ние трябва да приватизираме ТЕЦ "Марица-3", ТЕЦ "Русе", ТЕЦ "Бобов дол". Аз познавам тези централи, те не са в завидно състояние и трябва да се намери сериозен купувач с много пари, а времето е малко. Това ми е препоръката. И особено за ТЕЦ "Марица-Изток 3", ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Марица-Изток 1", които също са в лошо състояние и трябва да се намери рехабилитатор с големи инвестиции и с голямо желание, с доста пари, защото времето е само една година и девет месеца. Ако това не го направим, ще опорочим тази стратегия, която се надявам, че единодушно ще бъде приета днес. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин Бончев, аз уважавам Вашето професионално мнение, Вие сте един от професионалистите енергетици, станали политици в нашия парламент. Хващам се за Вашия израз за необходимостта от приватизация на хидро-енергийния сектор. Като професионалист Вие вникнахте ли, че в Програмата за приватизация има гавра с водно-електрическия сектор в България. Защото обявените тези 74 обекта ще се продадат на средна стойност 26,5 млн. лв. - по-малко от стойността на леките коли на Шиляшки и на Шушулов. Не Ви ли обижда това като енергетик, за да пледирате? Не е проблем да се намери купувач при такава ниска цена. И, второ, господин Бончев, не Ви ли прави впечатление в Програмата за приватизация, че под забрана е приватизацията на високоволтовите мрежи, а е разрешена приватизацията на разпределителния сектор, на изхода. Как го виждате практически това нещо? И не е ли изпреварващо? И не е ли пак играта за поставяне на наши хора на изхода? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
За дуплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри! Господин Койчев, явно не сте ме разбрали. В моето изказване аз имах два акцента. Първо, моето задоволство, че тази стратегия на твърда защита на АЕЦ "Козлодуй", каквато аз изразих преди година и половина и се радвам, че тя е приета почти в същия вид от министър-председателя. И второ, за приватизацията наблегнах, че не е ясно кога за година и половина, на каква цена и дали ще се намерят тези купувачи. Така че просто вие не сте ме разбрали. Аз не желая българските съществуващи централи - и водно-електрическите централи и топло-електрически централи - да бъдат подарявани. Но да бъдат на тяхната реална цена в това състояние, в което те се намират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Поради изключителната важност на разглежданата в момента точка от дневния ред, а именно: "Проект за решение относно одобряване на Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г." и на основание чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение за отлагане на днешния парламентарен контрол, за да продължат разискванията по националната енергийна стратегия и да се гласува решение.
И същевременно правя второ процедурно предложение, за да не си помисли някой, че спестяваме парламентарния контрол, за извънредно заседание на Народното събрание на 16 март 1999 г., вторник, от 15,00 ч. с единствена точка от дневния ред - парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението да продължат разискванията в днешния ден по Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание на Народното събрание на 16 март 1999 г. от 15,00 ч. с дневен ред: парламентарен контрол.
Гласували 156 народни представители: за 144, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Давам думата на народния представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Прецедент е Народното събрание да обсъжда отраслови програми, но днешният прецедент е оправдан, защото обсъждаме националната енергийна политика на България. А енергетиката е фундаментален отрасъл за всяко национално стопанство. Той определя както икономическото и социалното равнище на една страна, така и нейния политически и икономически суверенитет.
Обсъжданият проблем е значим и не трябва да ни дели на управляващи и опозиция. Днес трябва да бъдем българи. Каква е целта на днешното обсъждане? Определено политическа. От нас се иска политически консенсус по енергийната политика на България. Ако трябва да бъдем откровени, външнополитическият интерес към България не е за цялостното състояние и перспективите за развитие на енергийния отрасъл, а конкретно за ядрения й сектор.
България има съвременна структурирана енергийна промишленост. Тя е атомноелектропроизводствена държава и ние трябва да се съобразяваме с това. България е на едно от първите места в Европа по нетен внос на енергоносители и ядрената енергетика на Република България няма алтернатива. И от тази гледна точка ние трябва да търсим искания от нас политически консенсус.
Можем ли да подкрепим стратегията за развитие на енергетиката и енергийната ефективност? Тук вече ще говоря не като политик, а като професионалист - икономист. Определено не. Защото порядъкът на внасяне на стратегия в нашия парламент е объркан. България все още няма структурна стратегия, структурна политика. В минали дебати ние сме задължавали правителството да внесе в парламента стратегия за структурата на националното ни стопанство. Поради липса на тази структура на националното ни стопанство, стратегията за развитие на енергетиката е абстрактна и откъсната от икономическите реалности сега и в чертаещата се перспектива за 11 - 12 години. Тези свои твърдения ще ги подкрепя с конкретни икономически показатели.
Нереален и самоцелен е планираният ръст на електропотреблението в Република България през 2010 г. Почти 1,5 пъти по-високо от най-високото електропотребление в България в добрите години, когато работеше цялата индустрия, при една явно очертаваща се деиндустриализация на страната и закриване на основни енергопотребители. Имам предвид преди всичко тежката химическа промишленост и неясните, бих казал, определено тревожни перспективи пред черната металургия. В друга една програма за енергийна ефективност има планирани ръстове на определени браншове от националната ни индустрия, които не си е позволявал дори ЦК на БКП от порядъка на 3 - 4 пъти.
Господин Божков, на какво основание Вие планирате увеличение на производството на цветни метали и сплави над два пъти, при положение, че даваме най-големите си рудни находища на чужди фирми и определено се знае, че концентратът ще се преработва и крайният продукт ще се добива извън страната? Аналогични разсъждения могат да се направят и за дискретните производства в лицето на машиностроене, лека промишленост, но те не са така големи енергепотребители.
Нереален е и икономическият растеж. Средногодишно за 12-те години, уважаеми колеги, по над 7 на сто при липса на всякаква перспектива и яснота кой ще даде необходимите инвестиции за технологично развитие, за да обезпечим този 7-процентен среден годишен ръст.
И погледнато с конкретни факти. На основната графика, върху която се строи стратегията, според нея тази година брутният вътрешен продукт е от порядъка на 11 млрд. долара. Понеже единствен, който говори за макроикономически растеж от правителството към днешната дата е Муравей Радев, в бюджета, който вие от мнозинството приехте, брутният вътрешен продукт за тази година е 14 млрд. 600 млн. лв. Значи още тук имаме едно разминаване с основен макроикономически показател. И оттук нататък ни се строи една стратегия.
Затова току-що получихме, мисля, че от контактната група, един нов проект за решение. На мен в този проект ми допада това, че парламентът няма да се ангажира с приемането на тази невярна стратегия, а ще приеме само първата нейна страница, която определя целите и принципите на енергийната политика на България. И мисля, че това е от компетенциите на един национален законодателен орган и политическо средище на парламентарно представени политически субекти в страната. А отговорността, че кабинетът е приел тази невярна стратегия в решението прозира, че е негова отговорност.
И бих препоръчал на вицепремиерите, ако беше и премиерът тук, още един път правителството да се занимае и да приеме една вярна енергийна стратегия, професионалната ми препоръка, на база на вярна макроикономическа стратегия, модел, както се казваше националното стопанство в България, в средносрочен икономически план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, ние днес за първи път от девет години насам се занимаваме с един проблем, който наистина касае бъдещето на България. Тук правилно се каза от преждеговорившия господин Койчев, че енергетиката е основа на икономиката. Само с едно не съм съгласен, че този проблем не трябва да се обсъжда и като концепция в Народното събрание. По-скоро тъжното е, че 9 години откакто започнаха промените в България, нека да ги броим от 1990 г., всъщност въпросът за стратегията, която ние предвиждаме в развитието на енергетиката, се отбягваше съзнателно от всички правителства на България. Тя не се поставяше в нито един парламент, което говореше, че управляващите или имат някаква лична своя стратегия, която не искат да я споделят, или просто нямат такава, защото, както се разбра за последните девет години, ние се развиваме в един хаос. Нашето развитие е хаотично. А това, че някой си прокарва собствените цели, това е въпрос, който за съжаление не е в интерес на държавата.
Така че радостното е, че най-после виждаме самият факт, че се внася такава концепция. Тъжното е обаче, че този факт е по причина, че нас ни натиснаха, нека си кажем откровено, от Европейската общност. Това е тъжният факт. Две години и това правителство вероятно никога нямаше да внесе такава концепция, ако не беше поставено в ъгъла. Нека да си признаем, че това е така. Може би това е причината, че тази концепция е внесена набързо и самият факт, който може би малко от вас знаят, че тя въобще не е гледана на експертен съвет. Няма становище нито на институтите на БАН, писана е вероятно от група експерти, главно чиновници, което и отразява нечие чиновническо виждане.
Затова аз преди да развия моята теза, искам да кажа становището, което изразявам главно от името на Зелената партия, но становище, което подозирам, че се споделя от много хора, независимо дали те ще гласуват за тази концепция или не.
Първото, което ние казваме: "да" на експлоатацията на блок 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй" до сроковете, които позволяват технологическите характеристики. "Да" ние стоим твърдо зад позицията на правителството по този въпрос. Тук искам между другото, колкото и да не ми е приятно, но трябва да напомня, че навремето представители на СДС, някои псевдоеколози, много скачаха срещу АЕЦ "Козлодуй". Сега те вероятно са пратени на почивка в чужбина и може би затова тяхното мнение сега не се чува. Обаче ние казваме: "не" на строежа на АЕЦ "Белене". И ще обясня защо. Причините не са от общите ни съображения против атомната енергетика, а по чисто икономически съображения.
Също така искам да подчертая: "не" на тази стратегия. Категорично не! Тази стратегия е отражение на интересите на няколко ведомства, преди всичко на НЕК и на атомното лоби в България, може би в един по-мек вариант. Самият факт, който ви подчертах, че тя даже не е обсъждана на широк експертен съвет с мнение на институти, да не говорим, че обществеността де факто не знае нищо за нея, това говори, че всъщност това е една тясна ведомствена концепция.
Първо, няколко думи защо ние стоим зад това АЕЦ "Козлодуй" да бъде експлоатиран даже във варианта, който се предлага в тази концепция - до 2004 г. първите два блока и до 2010 г.
Ние изключително се радваме, че най-после в тази държава от името на правителството се чу думата "не", защото ние бяхме една държава "да". Искате ли това? Ще направите ли това? - Да. Онова? - Да. Всичко сме готови да направим, само ни приемете там и там, а пък дали като влезем ще имаме полза, това е вече друг въпрос.
Това, че се каза "не" аз не мога да бъда твърдо сигурен, защо е, но важното е, че това е правилна позиция, защото ние не можем пари, които сме хвърлили, независимо дали ги е хвърлило социалистическо правителство или не, но са хвърлени от името на държавата, от името на този народ, те да бъдат загробени само защото някой е имал мнение в Западна Европа - мнение, което отразява главно интересите на определени икономически групировки. Щом не могат да докажат - а това е наистина така, - щом те не могат да докажат, че те са опасни, нямат никакво основание да искат да бъдат закривани.
Защо не е нужно "Белене"? След малко ще се спра на него, но преди това то ще стане ясно в контекста защо Зелената партия сме изключително категорично против тази концепция.
В тази концепция се залага екстензивно развитие на енергетиката. И това, ако някой не е убеден, нека да прочете внимателно, най-лесно личи на стр. 8 от таблицата, която се дава. То си е написано и в текстовете, но в таблицата е очевидно, че брутния вътрешен продукт, който ние сме имали през 1990 г. и на неговото равнище сме имали еди-какво си енергопотребление, ние този брутен вътрешен продукт ще го постигнем 2006 г., но ще имаме още по-високо енергопотребление. Защо? На какво основание? Тоест, ние ще хвърляме милиарди долари за увеличаване на ресурсите за производство на електроенергия в името на какво? Няма отговор в концепцията.
Аз не говоря даже, че този критерий, който е взет - брутният вътрешен продукт, колко ще бъде необходимо за него електроенергия, е абсолютно оборим, защото при един и същ брутен вътрешен продукт вие може да имате различна нужда от енергопотребление. Но даже и да го приемем този критерий, възниква огромният въпрос защо ние ще трупаме още енергийни мощности при положение, че говорим в цялата концепция, че постоянно ще увеличаваме ефективността на енергопотреблението, че намаляваме енергоемкостта на производството и т. н. Значи някой иска да трупаме. Има някои от тези ведомства, които искат да строят. Това са доходи, това са плащания на пари за проекти и пр., и пр. Това е старо като света.
Но аз искам да разбера защо държавата иска да строи, защото се надявам, че не цялата държава иска да взима комисионни от това, че някой ще строи... Няма такъв отговор. Единственият отговор, за който се загатва в концепцията, е, че ние ще ставаме енергиен център на Балканите!? Много интересна постановка, но никъде не е обоснована сериозно.
Извинявайте, ние не станахме център на това, което ни е дадено от Господа - земеделие, туризъм. Ние разбихме земеделието. В туризма не е ясно дали ще прокопсаме в скоро време. Поне в близките десет години няма да станем туристически център в смисъла, в който искаме да бъдем, и не можем да оборим нашите съседи, които нямат такива природни данни. Но обявяваме, че ще станем енергиен център. Защо? Защото Турция се нуждаела от енергопотребление.
Ние в момента имаме мощности, които не можем да продадем на Турция. Кой ви гарантира, че в бъдеще това положение ще се подобри? Турция провежда една изключително целенасочена политика на строеж на собствени мощности. Каква ви е гаранцията, че след 15 години, хайде, не след 7, ние ще можем да изнесем въобще някъде? За мен няма гаранция, че това ще стане. Нещо повече - сигурен съм, че това няма да стане. Но това е мое мнение. Това нещо трябваше да се обсъжда сериозно от специалисти и не на закрити врати в НЕК и в някои ведомства. Защото за купуването и изплащането на тези мощности, които ние ще построим, ще са нужни 30 - 40 г., а само след 10 - 15 г. вероятно ще се окаже, че ние не можем да изнесем грам електроенергия от България, казано образно, естествено.
Добре, тогава каква е тази концепция? Ние ще трупаме милиарди долари, за да строим мощности, включително и АЕЦ "Белене", а след това ще се окаже, че това е поредната глупост, която сме направили. Аз се боя, че ние всъщност ще се превърнем в център на глупостта на Балканите, а не в нещо друго. (Оживление.)Казвам това без оттенък на политическа позиция, защото знам, че поддръжници на тази теза, която тук аз критикувам, има във всички групи. Но това е теза, която ние не можем да политизираме, а трябва да я представим на обществото и там да се чуе мнението на специалистите, което не е чуто в България.
За да не се превърнем в център на глупостта, дайте да не приемаме такава концепция, която е, меко казано, оборима. Но тя може да се превърне в опасна за България и за нейното развитие. Защото аз мога да ви дам един пример, мога да ви донеса и документи за развитието на такива стратегии. Само с 60 млн. долара за развитие на енергийната ефективност, което предлагат сериозни специалисти - тези концепции даже са публикувани, може да се получи същият ефект, какъвто би се получил, ако се построи АЕЦ "Белене". Само че там ще хвърлим няколко милиарда долара. Да не говорим за цената на електроенергията от АЕЦ "Белене". Говорим, че цената на електроенергията от АЕЦ "Белене" и по сегашните разценки е два пъти по-скъпа от това, което ние се опитваме да изнесем за Турция. Два пъти по-скъпа. Никой не гарантира, че тя е оценена правилно. Кой е доказал в България пред обществеността и най-вече естествено пред специализираната общественост, колко струва реално една АЕЦ?
Затова аз ви казвам, че не е проблем за Зелената партия включително опасността от една АЕЦ. Проблемът е в нейната икономическа ефективност в крайна сметка, защото парите, които ще се дадат после за загробване на тези реактори, могат да съсипят цялата ни икономика.
Пак повтарям: може би аз да не съм прав. Може в Зелената партия да не сме прави. Но някъде да е разискван този въпрос в нашата общественост? Няма такова нещо. Внасяме концепция, която е концепция на НЕК и на няколко ведомства. В техен интерес е това. НЕК има интерес да строи, естествено, но има ли обществеността интерес да строи енергийни мощности?
Аз тук се спрях на най-болните въпроси - на принципния въпрос за тази концепция и въобще как ще се развива нашето енергийно стопанство и нашата икономика, което между другото е въпрос наистина на Народното събрание. Това не може да бъде въпрос на едно правителство, което и да е то - червен, пембено, зелено или каквото и да било друго. Това е въпрос, който Народното събрание трябва да реши. Този въпрос в концепцията се опитват да решат по начин, който смятам, че меко казано е оборим, а ако говорим директно, според мен е опасен и вреден за България.
Там между другото нищо не се говори реално за монополите, които съществуват в енергийното стопанство: монопол върху газта, монопол върху производството на електроенергия и т.н. Споменава са малко за НЕК. По въпроса за газопроизводството реално нищо не се казва. Нещо повече, там се потвърждава, че монополът на практика ще продължи, което между другото е в противоречие - този монопол, начинът, по който в момента е организиран, е в противоречие с международни договорености, които ние имаме и сме подписали.
Има и много други неща, които могат да бъдат критикувани в концепцията, но аз няма да навлизам в подробности, защото още в началото казах, а също и на разговорите, които провеждахме тук между различните парламентарни групи, че ние разбираме, че проблемът е АЕЦ "Козлодуй". Ние разбираме, че на правителството е необходимо да има гръб. Ние сме готови, включително Зелената партия, по този въпрос да им дадем гръб. Но изключително некоректно е, изключително опасно е под това наше добро желание вие да се опитвате да пробутвате една концепция, която е вредна за България. Затова от Зелената партия сме готови да търсим компромис в решенията. Ние предлагахме различни гъвкави решения, по които да се получи подкрепа пред Европейската общност от страна на парламента. За съжаление, това трудно се възприе. Вярно е, че последният вариант за решение се приближава към едно такова решение, където Народното събрание да одобри принципите, които са на първа страница и по които никой не би възразил, тъй като те сами по себе си са прекрасни. Кой ще е против гарантирането на ядрената безопасност? Кой е против енергийната независимост и т.н.?
Но ние не можем да одобрим мерките, с които ще се постигне това. Нещо повече, ние твърдим, че тези мерки ще направят обратното. Затова, ако се намери формулата, според която да се даде гръб на правителството по въпроса за АЕЦ "Козлодуй", ние с две ръце ще гласуваме за такава формула. Но ако тази формула се опитва да прокарва тази концепция като цяло, ние категорично няма да гласуваме "за".
Надявам се, че ние ще намерим такава формула в интерес на страната и в интерес на консенсуса в този парламент по наистина болните и важните за нашето общество въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За реплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Каракачанов, ние гледаме в момента стратегия, а не концепция. От това, което направихте като изказване, Вие хвърлихте около четири тези, взаимнопротиворечащи си. Ако бяхте казали, че сте против ядрената енергетика, бих ви възприел като Зелена партия. Само че вие се опитвате да съчетаете АЕЦ "Козлодуй" с ядрената енергетика, а те не са различни неща. Изобщо не са различни неща.
Второто, което искам да Ви кажа, е, че обществена дискусия по този въпрос тече в България от може би 15 г. Това, което става в момента, е много добро, защото най-после виждаме стратегия за развитието на един отрасъл, върху която ние базираме нашите обсъждания.
Тезите, които подхвърлихте тук, не бяха обосновани с никакви цифри, с никакви аргументи.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): А тук има ли ги?
ИВАН БОЙКОВ: Това е стратегия за развитие, а не концепция, така че нещата в стратегическо направление са добре посочени и са обосновани. Разбира се, може да се спори по макроикономиката, но тази стратегия е отворена. Най-после имаме ред и начин на показване, на развитие на един отрасъл и това е похвално.
Колкото до вашето отношение към АЕЦ "Белене", то беше отношение и на правителството преди две години, когато в програма "България 2001" ядрената енергетика беше отречена. При тях обаче виждам едно позитивно развитие напред. При вас виждам меко казано несъответствие. Затова ще Ви моля в дупликата, която евентуално ще отправите към мен, кратко и ясно да кажете против какво сте и с какво сте съгласен, защото аз не разбрах какво искате да кажете с Вашето изказване. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За втора реплика - госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, господин Каракачанов! Взимам думата, за да изкажа моето становище относно необходимостта всички ние да подкрепим бъдещето на ядрената енергетика в Република България. Категорично. В тази връзка ще дам един цитат на един министър на Република България през 1991 г., когото съм убедена, че всички много уважаваме. Той не е от БСП, нито е с леви убеждения. Навремето, когато и вашият министър-председател беше в този министерски екип, този министър каза така: Който има една ядрена централа, държи златната патица в ръцете си; който има две, държи националната сигурност в ръцете си.
Така че аз съм повече от сигурна, че еволюцията, която изживяват и колегите от СДС от 90-те години относно ядрената енергетика, ще продължи за в бъдеще. И съм повече от сигурна, че тези близо 2 млрд. долара, които сме погребали вече или сме вложили в Белене, ще бъдат милиарди, които няма да бъдат хвърлени, а ще бъдат в полза на икономическата, националната сигурност на Република България и за просперитета на всички нас. Така че мисля, че в това отношение ние трябва да имаме една единна, стабилна, ясна и категорична позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За дуплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Аз много се надявам ние да не се отнасяме към енергетиката като броене на патици. Защото това, което отстояваме аз и Зелената партия, е развитието на енергетиката като цяло. А каква да бъде вътре тя като структура, това е втори въпрос, който аз считам, че в тази концепция сериозно не е обсъден и не е обосновано. (Шум в залата.)
И тук стигам до въпроса за цифрите. Цифрите, господин Бойков, искам да Ви кажа, че ги няма в тази концепция и ги няма никъде. Искам да Ви кажа също така, че тази концепция не е обсъждана даже - забележете факта, ако Вие сте демократ, - не е обсъждана даже на експертен съвет, няма становище на основни институти в България за нея. Тогава за какви цифри ми говорите? Че аз да не съм повече от тези институти? В тези институти има обосновани цифри, това, което аз казвам. Но не е моя работа. Това трябва да го кажат специалистите. Дайте им думата на тях.
И понеже не сте ме слушали внимателно, още веднъж ще повторя какво сме дали и какво - не. "Да" за експлоатацията от 1 до 4 блок на АЕЦ до тези срокове, които са определени технологично, които са казани - от 2004 до 2010 г. и т.н. "Не" на строежа на АЕЦ, но не по-чисто екологични съображения, макар че и тях ги има, а поради това че това е икономически неефективно.
Трето, "не" на тази концепция, защото тя е отражение на интересите на Националната електрическа компания и на няколко ведомства. И може би Вие имате връзка с тях. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз искам просто да внеса няколко уточнения.
Енергийната стратегия е документ на правителството на Република България. Тя е публичен документ, който беше приет от Министерския съвет през октомври 1998 г. Няма, не може да съществува по никакъв начин забрана за обществена дискусия, разговори и становища и на институтите на Българската академия на науките, и на специалисти - и наши, и международни, по тази енергийна стратегия.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): След като я приемем или преди това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Каракачанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: В периода от октомври до днес, в средата на март, всеки, който е имал професионалната ангажираност, всеки, който е имал нуждата и желанието да изрази становище по тази стратегия, го е направил. Ние сме чули, прочели и видели становища по тази енергийна стратегия практически от всички, които разбират от енергетика.
Аз много съжалявам, че Зелената партия и по-точно нейният председател и вероятно малобройните й членове не разполагат с достатъчен експертен потенциал, за да изложат становище по тази стратегия. Но това е проблем на Зелената партия, не е проблем нито на българския парламент, нито на българското общество.
Днес, към тази дата, мисля, че Зелената партия беше крайно време да има експертно становище по тази стратегия, повтарям, а не концепция, и да си каже експертното становище на нейните експерти и политическото становище по тази стратегия. Днес да се твърди, че не е провеждан дебат в обществото, означава, че вероятно господин Каракачанов е отсъствал от това общество, както отсъстваше от българската политика в продължение на много години, случайно се върна в българската политика и това си е негов проблем. (Шум в блока на Демократичната левица.)
Аз искам да обърна внимание, че ако България ще се превърне в център на глупостта на Балканите, аз мисля, че това е едно изказване, което обижда България, изказвания от типа на това на господин Каракачанов бързо ще допринесат за превръщането на България в център на глупостта на Балканите. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Пак не каза защо нямаше експертен съвет. Това не е сериозно. Вие сте най-учените - излиза тогава! За какво са институтите на Българската академия на науките? Дайте да ги закрием.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Каракачанов, моля! Господин Каракачанов, за четвърти път Ви правя бележка. Слушахме Ви, изказахте се, разбрахме, че не е имало експертен съвет. Не разбрахме само защо трябва Вие да искате това. Като си го искате, направете си го. Който е изготвил стратегията, той си е преценил от какво има нужда.
Има думата народният представител Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, дами и господа, колеги! Аз не бих искал да започвам с отношение по това, което каза вицепремиерът господин Божков. Считам, че той не е принципно прав, поради това че Националната стратегия е внесена точно за обсъждане в Народното събрание не за експертни оценки, за изменения и допълнения, а за позиция. В това отношение много моля всички народни представители, в това число членове на правителството, да се съобразяват със становището на народните представители, тъй като следващата отговорна задача на Народното събрание е, след като приемем принципите или като цяло Националната стратегия, в рамките на парламентарния контрол да следим изпълнението на мерките и задачите, заложени в тази Национална стратегия.
Така че отговорната национална позиция и отношение към внесената от Министерския съвет Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. аз считам, че е задължителна както за защита на самата енергийна политика на Република България, уважаеми дами и господа, така и на националните интереси, на националната енергийна независимост на страната ни за един продължителен период от време.
Ето защо принципното становище на трите парламентарни комисии за подкрепа на Националната стратегия и готовността за постигане на положителен политически консенсус, за който говорим вече няколко дни и мисля, че го постигнахме, дава възможност ние да приемем основните цели, действията за реализация на Националната стратегия, основните направления за повишаване на енергийната ефективност, предвидените принципи на структурната реформа и приватизацията в енергетиката, тъй като това е един значителен според мен шанс за осигуряване на необходимите условия за реализация на политиката за модернизация на българската енергетика и в това число за защита на експлоатационната надеждност и ядрената безопасност на нашата Първа атомна централа - АЕЦ "Козлодуй". Естествено - подкрепяйки развитието на атомната енергетика, господин Каракачанов, в една по-далечна перспектива, една модерна, съвременна атомна енергетика.
За съвременна атомна енергетика и за производство на електроенергия на базата на съвременни атомни централи не само говорят, а се реализират и позициите на водещи в това отношение европейски и световни държави. Няма да говоря за Франция, за Германия и за други страни, но това е един факт. А другият факт, че България в момента е атомна страна или държава с атомна електроцентрала е много показателен. И аз смятам, че чест прави на правителството, че пое ангажиментите, включени в Споразумението от 1993 г., подписани с Европейската банка за възстановяване и развитие и за изпълнение на двустранно приетите условия. Всички знаем, че това споразумение не е ратифицирано от Народното събрание. И едно формално отношение към поетите ангажименти в него и евентуалното му внасяне за ратификация от правителството преди година и сега, би довело според мен до изостряне с негативни последици и взаимоотношения с Европейската банка за възстановяване и развитие, с Европейската комисия и Европейския съюз.
Уважаеми господа заместник министър-председатели, аз смятам, че тази врата, тази възможност за внасяне при необходимост на Споразумението от 1993 г. в парламента не е закрита. И това ние всички трябва да го имаме предвид. Това е национална позиция и тя трябва да се защитава. По тази причина ние възлагаме мандат на Министерския съвет за водене на преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Комисията на Европейския съюз и за предприемане на необходимите мерки, както вече ги коригирахме в проекторешението за постигане на взаимноприемливи условия за поетите двустранни ангажименти. Неслучайно повтарям няколко пъти - двустранни ангажименти. Не може да се притиска държавата за това, че е поела ангажимента да спира малките блокове - от Първи до Четвърти блок. И да не се прави оценка, че останалата, основната част, осигуряваща енергийния баланс на държавата не е изпълнена. Това е свързано със значителни финансови ресурси, които за съжаление на този етап не са осигурени. Не искам тук да отправям критика и да определям чия е вината, вероятно е двустранна, но така или иначе подкрепата на националната стратегия и мандата на правителството за водене на преговори е именно да се търсят добри условия за реализация на всички условия за надеждна експлоатация на атомната централа.
Аз не искам да се връщам назад година и половина, когато обсъждахме тук, в пленарната зала състоянието на енергетиката и когато мнозинството не прие нашето предложение да се разработи необходимата стратегия за развитие на енергетиката. Но така или иначе фактът, че тя е разработена и вече е внесена, приета от правителството и се обсъжда от парламента е едно убеждение, че правителството отчита приоритетното значение на енергийния отрасъл.
Всички ние сме убедени, че енергетиката е определена като национален приоритет и в програмата на правителството, и във всички програми, предполагам на парламентарно представените политически сили. Тя не е изолирана програма. Трябва да се отчете, че през този период от две години бяха разработени и приети важни документи за развитие на енергийния отрасъл: план за действие за преструктуриране, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на търговските дружества за периода 1998-2001 г., съгласуван с Международния валутен фонд, национална стратегия, за която сега говорим за отрасъла до 2010 г., проект на Закон за енергетиката и енергийната ефективност, който в момента се гледа за второ четене в Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Опитът на другите страни от Източна Европа показва, че наличието на добра концепция за реформата без подходяща законова рамка не води до добри резултати. И фактът, че тези условия, този пакет от документи вече е разработен, естествено ние имаме възможност да дадем конкретни предложения както по актуализацията на плана за действие в следващия период, както в момента всички активно участваме (или голяма част от народните представители) при обсъждането на проектозакона за енергетиката и енергийната ефективност, така че тази възможност за актуализация, за осъвременяване и съобразяване с европейските норми и стандарти е дадена.
Какво по-конкретно предлага стратегията и планът за действие? Практическа планираната реформа има три основни страни: структурна, търговска и институционална. Структурната реформа има за цел демонополизация на съществуващите монополни структури - Националната електрическа компания и "Булгаргаз". За Националната електрическа компания се предвижда мащабна децентрализация, това е включено в стратегията. Сегашната вертикално интегрирана електрическа компания, включваща дейностите: производство, пренос и разпределение ще бъде преструктурирана чрез отделяне на електропроизводствените клонове в самостоятелни електропроизводствени компании, на електроснабдителните клонове в самостоятелни електроснабдителни компании. Практически монополна ще остане само преносната мрежа, компания, която ще работи под строг регулаторен надзор. Чрез търговската реформа се предвижда да се извърши поетапен преход от административно ценообразуване и субсидиране към икономическо регулиране, дерегулиране и либерализация на търговията. Необходимо е естествено да се създаде и подходяща институционална основа за реформата в енергетиката.
Европейските директиви изискват узаконяването на специална институция за регулиране на енергетиката, тъй като децентрализираните структури, които ще се създадат на мястото на НЕК, а по-късно и на "Булгаргаз", ще трябва да бъдат подставени под силен регулаторен надзор, докато се създадат условия за конкуренция и дерегулиране.
Ключова роля за постигане на тези амбициозни цели в реформата на енергетиката ще има новият енергиен закон, за който вече говорихме. Планът за действие и националната стратегия налагат преосмисляне и евентуална актуализация на програмата на правителството в частта за енергетиката, уважаеми дами и господа, тъй като в настоящия момент разделът от Програма "България 2001" за модернизация на българската енергетика не съответства на обсъжданата национална стратегия.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Бих искал да не продължавам дълго с излагането на всички раздели, защита и критична оценка на част от разделите. Аз смятам, че ние сега трябва да приемем принципите, целите, задачите, мерките, ориентировъчно сроковете за реализация, а конкретните елементи могат да се актуализират, както казах и в един по-далечен период.
Бих искал още един път да ви обърна вниманието върху позицията, че ние подкрепяме основните цели, действия и направления за развитие на българската енергетика не за 1999 до 2001 г., не стратегията на Съюза на демократичните сили, а националната стратегия за развитие на българската енергетика. Ключовата дума, уважаеми колеги, за мен, предполагам и за вас, за днешния дебат е подкрепа - подкрепа за принципите, заложени в националната стратегия, подкрепа за основните направления за повишаване на енергийната ефективност, политическа подкрепа за експлоатационната надеждност на първите четири блока и първата централа и естествено модернизация на енергийните мощности и развитие на атомната енергетика. Това е позицията на Парламентарната група на Евролевицата. Благодаря. (Ръкопляскания от всички парламентарни групи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Възползвам се от това, че съм на трибуната, за да предложа на уважаемите колеги народни представители един проект на решение относно националната стратегия, роден след експертни и политически консултации вчера и днес. Мисля, че е подкрепен и от всички парламентарни групи, с които споровете, уважаеми колеги, бяха около одобряването на националната стратегия. Приехме една корекция, мисля разумна, в т. 1 на решението да одобрим принципите и необходимите мерки за постигане на основните цели за развитие на енергетиката и енергийната ефективност в националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., приета с Решение № 543 на Министерския съвет от 10.Х.1998 г.
Втората точка, както всички знаете, е задължението Министерският съвет да се упълномощи да води преговори при всички условия (не го чета целево, тъй като няма промени в него).
И в трета точка сме направили една промяна - да ни остане задължението представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, в европейските комисии и други да отстояват позициите на Народното събрание.
Много моля, уважаеми господин председател, да се има предвид това предложение, бих искал да го съобщя, съгласувано с всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
За реплика - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател! Скъпи приятелю Ерменков, аз съм напълно стъписан от Вашите думи да изградим една нова, модерна атомна енергетика. Кога и с какво? Това е просто цинизъм. Вие много добре знаете, че след като и червени, и сини нищо не сте построили в България и само сте разбивали в последните 10 години и сте лягали като изтривалки пред хора като Ван ден Брук и оставяхте на мен винаги боксовия мач с него точно в защита на тази енергетика (шумна реакция в блока на мнозинството), всеки път в Комисията по външна и интеграционна политика винаги Жорж трябва да адресира Ван ден Брук и да му казва, че това е невалиден договор с Европейската банка за възстановяване и развитие, за абсурдността да закриват нашите от 1 до 4 блок, когато не докосват нито в Словакия, нито в Чехия, нито в Унгария, нито във Финландия същите реактори, виждаме, че е водена една абсолютно слугинска политика от много правителства. Вашият председател господин Александър Томов е генезисът на заема 24 млн.екю от Европейската банка за възстановяване и развитие и господинът от СДС Карабашев подписа в правителството на Беров. Да си говорим в прав текст.
И оттук вече, ако желаехте вие да построите АЕЦ "Белене" - да, това е достойно; да потърсите сметка на комуниста Таджер къде са парите - това е достойно; да направите всичко възможно да дойдат хора специалисти и наистина да дадат достойна оценка на АЕЦ "Козлодуй", а не фалшива оценка - това е достойно; да направите така, че наистина да докараме инвестиции и да имаме не само атомна енергетика, а всяка друга и да не бъдем превърнати от атомна държава в каруцарска България - да, това е достойно, това е пробългарско поведение.
Вие не го направихте. Разбира се, господин Иван Костов ще го направи, защото е хитър и защото знае, че му трябва поддръжка вътре в България и то политическа. Аз го поздравявам за този му ход. Направо го поздравявам за този му ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А, благодаря. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Втора реплика - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! За залата е ясно, че нашата позиция на подкрепа е мотивирана главно от желанието да бъде защитена ядрената енергетика на България. Това е ясно. Но използвам случая, че господин Ерменков направи едно по-пространно изложение по концепцията и във връзка с казаното от господин Божков да ви обърна внимание върху следното. Този факт трябва да бъде ясен на цялата общественост. И във вчерашните, и в днешните разговори и преговори на това беше обърнато внимание - сериозни обсъждания на тази стратегия нямаше в България. И аз го казвам не за да набирам някакви точки, а затова, защото стратегия за енергетиката на България е достатъчно голямо нещо, за да бъде сериозно обсъждано в широките среди на специалистите.
Ще Ви дам два примера, господин Божков. Навремето, когато тръгнаха проектите за "Кремиковци" в рамките на академията - Вие тогава сте били още прогимназист вероятно - обсъжданията бяха толкова сериозни, че се стигна до оспорване на проекта. И по това има томчета в академията. Когато тръгна проектът за Радомир във варианта на Огнян Дойнов, академията отново се противопостави. И в моята библиотека даже има рецензии, които са смазващи за варианта, в който беше реализиран Радомир.
Аз бих искал в днешно време да има подобни обсъждания. Те работят за страната и няма защо така гладко, мазно Вие да заявявате "имаше достатъчно обсъждания" и да се противопоставяте на това основателно искане, изразено днес от господин Каракачанов, наистина да се обсъждат големите неща по един сериозен начин. Това работи за България, защото още в 60-те години сериозните икономисти при старата система заявяваха: един от факторите за загубата на голяма част от възможната ефективност е, че големите инвестиционни проекти се реализират, без да има конкуриращи се варианти.
Разберете, големият фактор за ефективност е сблъсъкът между варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, аз считам, че всеки народен представител има право, никой не го ограничава да мисли и да защитава една или друга тенденция. Аз бих поканил уважаемия народен представител Жорж Ганчев, а и господин Каракачанов, на едно от следващите заседания, когато обсъждаме и проблеми, свързани със стратегията, не цялата стратегия, нямаме такива правомощия, да обсъдим в рамките на експертната оценка състоянието, проблемите и на Атомната електроцентрала, и на атомната енергетика.
Но, господин Ганчев, позицията на България по отношение на бъдещото развитие на икономиката, връзването на енергийния баланс не с икономиката, която в момента действа, и с това намалено енергопотребление, а, казвам, след 10-12 години, ни задължава да мислим отсега какво ще модернизираме, какво ще развиваме като нови мощности, естествено и ползвайки максимално вътрешните енергоносители. Това е заложено в стратегията.
Така че аз считам, че противоречия в това отношение няма. Не бива емоции да предизвикват различни от писаните принципи и, мисля, приети от мнозинството с това проекторешение, което съгласувахме.
Професор Стоилов също мисля, че е по принцип прав. Много ви моля да разбирате документа - аз предполагам, че и Министерският съвет, правителството разбира по същия начин документа, който ще приемем или принципите, които ще приемем - в кратък период от време, година, две, три, наложат ли се принципни промени в направленията, в насоките, в условията, в инвестиционната програма, която е много тежка и жестока, евентуално ще има актуализация.
Така че много моля още веднъж това да се има предвид от всички. Това е демократичният начин на развитие и свързан в крайна сметка с националните интереси, господин Ганчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! Днес наистина дискутираме един много важен документ. За Национална стратегия за развитие на енергетиката в България се говори доста години, но едва днес е влязъл в пленарна зала за дискусия този въпрос. В това няма нищо чудно. Днес се дискутира по този въпрос, защото вече близо 2 години има демократично мнозинство в този парламент, има демократична изпълнителна власт и няма нищо чудно, че именно сега това правителство и това мнозинство в парламента внесе и приема именно Националната стратегия по енергетика.
Чудното е друго - хора, макар и от опозицията, професионалисти като уважавания от мен господин Койчев, да излязат и от тази трибуна да говорят, че стратегията била слаба или ненужна само заради това, защото не се очаквало потребление на електроенергия в България, защото нямало да има развитие на индустрия, на промишленост и т.н.
Господа отляво, вие изглежда много се вживявате в това, че скоро ще ви дойде време да управлявате и затова имате мрачна прогноза, че няма да има развитие на икономика, на индустрия... Бъдете сигурни и се успокойте! Развитие на икономика ще има. Потребление - вътрешно, в страната за битови и промишлени нужди на електроенергия ще нараства. Ще нараства нуждата и от сключване, ще бъдат сключвани договори за износ на електроенергия. Затова, че макар и малко закъснял този документ, но той е важен за развитието на един от най-основните отрасли, бих казал, най-основният отрасъл в икономиката на България, защото електроенергията е навсякъде и без нея не може, именно да се обсъди. И аз вярвам, че той ще се приеме от парламента.
Може би господата от опозицията виждат трудни постановки за изпълнение в тази стратегия, но няма вие да ги изпълнявате. Пак това правителство и това мнозинство в парламента ще ги изпълнява, затова също бъдете спокойни.
Защо този документ е нужен? Защо този документ е силен, бих казал? Защото в него за първи път се дават научнообосновани постановки за развитие на енергетиката в България. Всичко е систематизирано, всичко е прогнозирано, всичко е съобразено с реформите, които стават и ще стават в България - и структурни реформи, и приватизация.
Тук аз очаквах господин Каракачанов да вземе отношение дали достатъчно е залегнал в стратегията онзи въпрос, който, дето се казва, най-близко стои до него и неговата партия - екологията при производството на електроенергия. Аз смятам, че доста обширно е засегнат този въпрос, респективно при производството на електроенергия от "Марица-изток" с предвидените сероочистителни инсталации. Вече се мисли поновому за опазване на околната среда в този регион.
Аз нямам нищо против ядрената енергетика, но лично аз смятам, че ако трябва да говорим за някаква слабост в тази стратегия, то е именно фактът, че не е отбелязан точно и ясно един основен принцип. Нека най-напред да дадем приоритет за развитие на енергетиката в България, но базираща се на наши вътрешни енергоносители за производство. И ако те не достигнат, тогава да търсим разширение и внос. (Шум и реплики в залата.)
Какво имам предвид? Потенциалните възможности на "Марица-изток" могат в близкото време да задоволяват не само 40, но и 50 на сто от нуждите за електроенергия в нашата страна. И вместо да даваме милиони долари за ядрено гориво отвън, нека тези пари да влизат като инвестиция в развитие на въгледобива, а оттам и на електроенергия от ТЕЦ-овете. Това е свързано и с националната сигурност на България.
Тук една госпожа каза, че някой си министър казал, че който държал две атомни електроцентрали, държал националната сигурност. Не е вярно. (Шум и реплики в залата.) Всички знаем, че горивото за атомната енергетика се внася отвън - значи, кранчето е вън. Не се знае дали от Запада, дали от Изтока, няма значение откъде го внасяме, но в даден момент това кранче може да спре. Затова, когато ние имаме осигурено от вътрешни източници производство на електроенергия и не сме зависими отвън нито от газ, нито от ядрено гориво, нито от внос на въглища, аз смятам, че България може да води независима национална политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
За реплика имате една минута, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър!
Имам реплика към члена на комисията - господин Петко Илиев.
Господин Илиев, не се обиждайте, но съвсем неправилно е да оставяме на второ място развитието на ядрената енергетика в България, която е най-чиста и най-евтина. "Марица-изток", дето казахте Вие, както и всички български въглища - първо, са много лоши; второ, са недостатъчни и трето, не забравяйте, че ТЕЦ "Варна", която е 1300-та мегаватова работи на вносни въглища.
Не забравяйте, че въглищата на "Марица-изток" не са достатъчни да покрият нуждите на България, а да има и за износ, защото те са с много ниска калорийна стойност и с много голямо съдържание на сяра и на азотни окиси. Ненапразно в момента тече търг. Ние ще дадем луди пари за така наречените сероочистки. Затова много моля да не се изключва приоритетът на ядрената енергетика.
Ненапразно румънците вече купиха два реактора от "Уестинг хаус" и се надяват да спрем нашите, български реактори, за да може те да печелят от износа на електроенергия, а не България. България без атомна енергия няма да има износ на електроенергия, а дори ще има недостиг, ако разчитаме само на маришките въглища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми колега Бончев, изглежда малко сте чели и малко знаете! (Весело оживление в залата.) Най-евтината електроенергия, можете да си направите справка, е от "Марица-изток". Като прибавиш погребенията на отпадъчните материали от ядреното гориво и ще видиш, че атомната електроенергия е по-скъпа от тази, която произвеждат ТЕЦ-овете в "Марица-изток". (Шум и реплики в залата.)
Нищо, хайде, ще спорим на друго място! Но да се подценява именно производството на електроенергия и да се слага като вторично, когато ние имаме собствени енергийни ресурси за производството й, аз смятам, че това не е отговорно политическо мислене, защото въпросът не е само икономически, въпросът е и социален, въпросът е и политически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
Да се готви за изказване след почивката народният представител Иван Костадинов Иванов от Парламентарната група на Демократичната левица.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес ние обсъждаме един от най-важните въпроси за нашата страна - Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност. Това формално е темата. Но от анонса на министър-председателя, от единственото му посещение досега в АЕЦ "Козлодуй" през последните дни е ясно, че от нас се иска да се произнесем по въпроса за бъдещето на нашата ядрена енергетика, на Атомната ни централа, която през последните години знайни и незнайни европейски политици се опитват да превърнат в Баба Яга за Западна Европа. Ясно е, че това не се дължи на неверието, че толкова малка страна е в състояние да експлоатира висока технология като ядрената. Ние отдавна сме разсеяли тези съмнения. Натискът върху нашата страна е политически и икономически мотивиран. Ние направихме много, за да разсеем и тази опасност на АЕЦ "Козлодуй". Тук няма да говоря за приноса на едно или друго правителство. Това не е важно. Ние вложихме досега повече от 200 млн.долара само за усъвършенстване на системите за сигурност и контрол на спорните 4 блока. Направихме нашата централа най-откритата и най-често посещаваната от чужди специалисти в Европа. Дори си спряхме блоковете и пристъпихме към рядко срещаната практика вземане на части от корпусите за изследване. Направиха го специалисти от най-известните фирми и стана ясно, че блоковете ни разполагат с изключителен запас от сигурност. Започнахме модернизацията на хилядниците.
Многобройните проверки на международните институции, включително и последната мисия ОСАРТ на Международната агенция за атомна енергетика показаха, че АЕЦ "Козлодуй" включително и нейните четири малки блока са достатъчно безопасни, за да продължат да работят още дълги години.
Но на всички нас трябва да ни е ясно, че въпреки усилията ни, натискът за спиране на ядрените ни мощности ще продължи. Затова е особено важно не само да показваме мускули днес, а да обсъдим и вътрешните си проблеми - дали ние самите с непоследователните си действия не отслабваме своите позиции. Защото не е далеч времето, когато някои политически сили организираха митинги, шествия, живи вериги срещу изграждането на АЕЦ "Белене", когато убеждаваха, че "Козлодуй" е втора Чернобил. Дори чрез това стигнаха и в политиката. Определено мога да кажа, че това не бяха партиите, съставляващи Демократичната левица. Дори и Стефан Гайтанджиев винаги е бил за бъдещето на ядрената енергетика.
С голям интерес се върнах през последните дни към програмата на сегашното ни правителство, "Програма 2001". В тази програма правителството определено не изпитва симпатии към ядрената енергетика. Ще дам само няколко примера. Цитат: "Доизграждането на АЕЦ "Белене" е технически неиздържано и икономически неефективно". Окончателна присъда, без право на обжалване от свикан набързо експертен съвет, незнайно от кого.
Втори пример: "Обществото трябва да се отърси от илюзията за ниската себестойност на електроенергията от АЕЦ "Козлодуй". Опит да се внуши на обществото нещо друго - дали наистина ни е необходима, след като електроенергията там струва скъпо.
Трети пример: "Налага се преоценка на програмите за модернизация и реконструкция на АЕЦ "Козлодуй". Експлоатацията на старите реактори - забележете, старите, а специалистите енергетици в България винаги казват малките реактори - може да продължи само при икономически приемливи подобрения на безопасността." Тоест, не е ли по-добре да ги затваряме?
В "Програма 2001" се дава приоритет на възобновяемите енергийни източници: биомаса, слънце, малки ВЕЦ, вятър, геотермални извори. Енергийната ефективност можела да спести електроенергия толкова, че да затворим старите блокове на "Козлодуй" или ТЕЦ "Варна" и "Русе" едновременно. Аз разбирам, че тогава председател на Комитета по енергетика беше господин Георги Стоилов, известен противник на използването на ядрената енергия за производство на електроенергия, но това все пак е правителствена програма, това е програма за управление за един, както обещавате, период до 2001 г.
Това е повод да спомена само мимоходом един друг, но много важен проблем - управлението на енергетиката. Според мен премиерът Иван Костов допусна в него да влязат на възлови места не просто слаби специалисти, а дори и откровени недоразумения. Проблем, който ние като българи ако не решим, няма да засилва българската позиция пред Европа.
Няколко думи по стратегията. Вече колеги изразиха мнение, че тази стратегия е икономически необоснована и не е необходимо тя да бъде приета от българския парламент. Аз имам само два допълнителни мотива за това.
По отношение на макроикономическата прогноза. Пак ще цитирам каква е оценката за обстановката в България: "Нараства интересът на чуждите инвеститори към България". Това вярно ли е, отговаря ли на реалната обстановка? Второ: "Очаквано превишаване на износа на вноса". Това вярно ли е? Тенденцията по-скоро е обратната. Още с държавния бюджет за тази година вие, господа от мнозинството, утвърдихте едно завишение на вноса на стоки за потребление с 50 на сто. Трето: "Възстановяване и разширяване на някои от международните пазари за българските стоки". И тази тенденция е обратна за съжаление. И въпреки че тук господин Петко Илиев, чувал съм го и от господин Александър Божков, твърди, че нашата икономика върви добре, факт е, че за миналата година спадът в икономиката е близо 10 на сто. Факт е, че за месец януари този спад е 20 и се очаква да бъде такъв и за първото тримесечие на 1999 г.
Не можеш да изградиш правилна стратегия за енергетиката, когато стъпваш на неверни и неправилни твърдения. Ще ви дам само един пример за консумацията на електроенергия в страната. Дадено е, че през 1997 г. сме имали 38 309 Гвтч, през 1998 г. трябва да имаме 42 500 - приблизителен ръст с 10 на сто. Това не беше постигнато през миналата година. Данните показват, че спадът в производството на електроенергия и на консумацията, естествено, е около 7-8 на сто. Затова не бива тази стратегия да бъде подкрепена.
И вторият сериозен мотив за моето мнение е свързан с факта, че в стратегията са записани конкретни срокове за закриване на 1 и 2 блок - 2004 г., и на 3 и 4 блок - 2010 г. Аз не бих подкрепил официален документ на българското Народно събрание, в който се поемат такива ангажименти. Не може, след като световната практика показва, че в Англия и в Съединените щати проектните срокове многократно се удължават, ние сега с един документ на парламента да кажем: не, ние поемаме този ангажимент и ще го спазваме. Според мен експлоатацията на ядрените ни мощности трябва да продължи дотогава, докато икономически това е целесъобразно и безопасно за страната. И никакви години, фиксирани в официални документи на нашата страна.
Уважаеми колеги, въпреки критичните бележки, които споделих дотук, ние предлагаме парламентът да подкрепи целите, заложени в енергийната стратегия, а не стратегията като документ. Това е пътят, който ние изминаваме, за да постигнем така необходимото национално съгласие. Когато вие се обръщате към Демократичната левица по въпроса за бъдещето на ядрената енергетика и подкрепата й, смятайте, че винаги сте чукали на отворена врата. Сега направете тази стъпка през прага на тази врата. Приемете нашето предложение и националното съгласие ще бъде факт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Не виждам господин Жорж Ганчев в залата.
Има думата народният представител Веселин Чолаков, от Парламентарната група на СДС. И него не го виждам в залата.
Има думата господин Георги Пирински, Парламентарна група на Демократичната левица. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Всички сме съгласни, че въпросът, който се обсъжда днес в парламента, е от възможно най-голяма важност за страната и за всеки неин гражданин. Но все пак, как се стигна до дебата по този въпрос днес в парламента? Както личи и от мотивите, внесени от председателя на Министерския съвет, адресирани до Народното събрание, причината е, че предстоят преговори с европейските институции, от които звучат становища, които не съответстват на позициите, които споделя и правителството, а и другите парламентарни групи, другите политически сили в страната.
Именно затова беше внесена стратегията за разглеждане в парламента, а не защото правителството поначало счита, че такъв документ трябва да бъде внесен и обсъждан в парламента. Стратегията е приета на 9 октомври м.г. от Министерския съвет. Както личи от мотивите, решението да бъде внесено за разглеждане в Народното събрание е от 11 февруари т.г. Тоест четири месеца правителството не е считало, че е нужно да занимава парламента със стратегията. Но виждайки че предстоят трудни и много отговорни преговори, решава, че е добре да се получи съгласието и на парламента. За този ход министър-председателят получи похвала от най-яростния му критик от тази трибуна днес като майсторски политически ход. Аз ще дръзна да се разгранича от тази оценка. Смятам, че не по този начин трябва да бъде поставен въпросът за енергийната стратегия и енергийната ефективност пред Народното събрание - под пресата на един предстоящ контакт с приоритетен външен партньор и просто като едно усилие да се осигури едно рамо от парламента.
Какво показа Народното събрание през тези няколко дни в заключителния етап на работата по този документ? - Че ние сме способни да се държим отговорно, да търсим решение именно в съответствие с националните интереси, с интересите на цялата страна, на националната икономика, когато всяка от страните е готова да извърви своя път. Решението, което господин Ерменков огласи от трибуната преди два часа и половина - три, според мен отразява именно такова движение от отделните позиции на различните парламентарни групи към общата позиция.
В какво се състои тази обща позиция за мен и защо смятам, че тя е приемлива? Преди всичко защото се изразява недвусмислено съгласие по онова, което всички споделяме и с което всички сме съгласни - това, което спомена господин Иван Иванов. Какви трябва да бъдат целите на енергийната стратегия на България? Те са отразени на първа страница в самата стратегия. Според мен те се свеждат до пет ясни постановки: първо, устойчиво задоволяване на енергийните потребности на страната с минимални разходи за обществото при повишаване на енергийната ефективност; второ, повишаване на енергийната независимост на страната и интегриране на българската енергийна система и енергиен пазар към европейските; трето, гарантиране на ядрената безопасност; четвърто, екологосъобразно развитие на енергетиката; пето, развитие на вътрешен конкурентен енергиен пазар. Както се изрази и господин Каракачанов тази сутрин в консултациите, това е образът на една красива енергетика. Никой не може да спори с тези цели и е важно те да бъдат фиксирани, защото все пак те отразяват философията на развитието на енергетиката в България. Тоест един мощен развит отрасъл, способен да задоволява една растяща икономика, способен да изнася и запазващ всички опции на видовете енергия, които ще произвежда, включително и ядрената.
Именно в тази светлина изразяваме с т. 1 от проекторешението одобрението си за тези принципи, които са в основата на тези цели, и за онези необходими мерки в стратегията, които водят до реализацията на тези цели и принципи. Тук, от трибуната, а и в комисиите трябва да е ясно на всички, че бяха изразени твърде съществени, сериозни, обосновани критики и съмнения не по отделни детайли на стратегията, а, ако щете, по макроикономическата рамка, в която тя е поместена, в нейни отделни съществени части. И според мен не бива да се отива към подход, който загърбва тези различия, който приключва дискусията преди тя да се е състояла по същество и под напора на момента да кажем: да, всички сме съгласни с всичко това. Не от любов просто към спора, а защото в един или друг вариант са заровени милиарди долари, трилиони левове разходи и са пряко или косвено засегнати интересите на всяка българска фирма и на всеки български гражданин.
Господин Ерменков заяви, че е имало запознаване със стратегията, че е имало едни или други обсъждания. Всички разбираме, че един такъв документ, един такъв проблем, за да бъде осмислен, изисква съвсем различен начин на разглеждане и дебатиране по същество. Но за целите на онова, което предстои на правителството, имайки предвид позицията, която и вчера Европарламентът е възприел по същия този проблем, позиция, която според мен усложнява задачата на правителството, защото поставя под условия развитието на четирите малки реактора в зависимост от ангажимента за тяхното прекратяване. И нещо повече, за второто поколение реактори също се поставя под условие финансирането им в зависимост от това какви са ангажиментите ни по първите четири блока. И тук според мен ние трябва достатъчно ясно и категорично да вземем с единодушие решението, което се оформи в резултат на консултациите, и съвършено ясно да застанем на позицията, която и господин Иванов спомена: сроковете трябва да се диктуват от съображенията за безопасност на реакторите, а не от други съображения - защо тази година, а не догодина или хайде още две години, за да сме малко по-гъвкави. Една страна, инвестирала милиарди в енергийния си отрасъл, не може да се очаква да се откаже от тези икономии, които са икономии за днешния и за утрешния ден, просто защото някой има интерес да завладява пазар или да ограничава производителя. Единственият валиден аргумент е аргументът безопасност и ние сме най-заинтересувани безопасността да бъде гарантирана. Защото нарушенията й първо ще се стоварят върху българското население. И никой не бива да счита, че в България някой с лека ръка подценява този проблем. И оттам нататък, ако има споделени разходи, програми, които да позволяват по-нататъшно повишаване на ефективност, на рентабилност на енергийния отрасъл, без загуба на способност да задоволява потребности на страната и за износ, нека да се реализират заедно, нека да се съчетават стопански, фирмени и всякакви други интереси в реализацията на такава програма. Но не България да бъде поставена в положението на ответник, на едва ли не полупровинил се, на когото се дава възможност още малко да поживее.
Ето защо в случая предлагам и считам, че имаме всички основания Народното събрание днес да приеме с единодушие предлаганото решение, без да считаме, че с това е изчерпан въпросът за енергийната стратегия на страната, без дори да считаме, че той в основни линии е решен, а напротив, с разбирането, че същинската дискусия тепърва предстои. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
За реплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАТАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, уважаеми колеги! Моята реплика към господин Пирински е, че наистина никой не смята работата по стратегията за окончателно приключила. Винаги в изказванията и в обсъжданията в трите комисии се подчертаваше както от страна на правителството, така и от страна на уважаемия господин Шиляшки, че стратегията е отворена. И за да ви убедя в това, ще ви дам само един пример. В раздел шести - "Добив на горива", т. 2 "Развитие на проучването на добива на нефт и газ", който е съвсем кратко засегнат, се казва, че има прогнозни оценки за значителни запаси на нефт и газ покрай нашето Черноморие. Ако те се потвърдят и там се окаже, че действително има такива значителни запаси, Вие сам разбирате каква промяна веднага ще настъпи в тази стратегия. Защото когато внасяш 70% от енергийните суровини и това съотношение се променя, явно че стратегията ще изглежда по съвсем друг начин. И значителни средства, които сега са насочени може би не по най-добрия начин, т.е. там, където имаме нефт, ще бъдат пренасочени и оттам даже и социалната цена на тази голяма реформа ще бъде различна. Освен това има етапи на стратегията, знаете, три етапа, на всеки етап ще се извърши оценка и съответно ще настъпят съответните промени. Важното е, че ние подкрепяме една отговорна национална политика за защита на националните интереси и принципите, които са заложени в стратегията. И аз ви благодаря за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Пирински за дуплика.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Аз се радвам, че Вие също заявявате, че стратегията е отворена, че тя е документ, който търпи еволюция и промени, но искам да уточня, че не е въпрос само до един или друг детайл, за който Вие споменахте. Тук от самото начало на дебата беше поставен въпросът дали тази стратегия е ориентирана към енергоикономен или енергоекстензивен вид развитие на икономиката, като цифрата или числото 60 на сто ръст на потреблението за периода на стратегията възбужда много сериозни смущения, защото няма резонна прогноза или достоверна, която да говори поне за същия темп, ако не по-висок, то поне същия ръст на брутния вътрешен продукт за този период.
Възниква впечатлението, че ние ще генерираме растеж с растящ разход на енергия на единица продукт. Оттук тръгват всичките въпроси, които бяха зададени. Но в случая аз отивам към подкрепа на редакцията: "Подкрепя принципите и необходимите мерки за реализиране на целите", защото в целите енергоекстензивност не личи. И за мен едва ли правителството върви към тази ориентация, но това предстои да се докаже и да се покаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата народният представител Никола Николов от Парламентарната група на СДС.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа вицепремиери, колеги! Аз искам да погледнем към енергийната стратегия през интересите на българската индустрия. Основният дял от българския износ, предполага се, че това са били най-конкурентните български производства, се дължи главно на енергоемки отрасли. Това са химическа промишленост и металургия. Следователно цената на електроенергията и енергоносителите, на газа са жизненоважни за българския износ.
Основното преимущество са били ниските цени на енергоносителите, които до голяма степен до този момент са били субсидирани пряко или косвено. Следователно най-голямото според мен предизвикателство на трансформиращата се българска икономика е проблемът за намаляване на енергоемкостта на българската индустрия. Очевидно възможността за привличане на инвестиции в българската индустрия, стабилната енергетика, даваща възможност за либерализация на цените и енергоносителите без това да води до скок на цените, са в основата на решаването на този проблем.
Ярка илюстрация на това, което аз казвам, са няколко цифри, които аз ще споделя с вас.
Световните показатели за енергоемкост в черната металургия са 350 до 400 квтч на тон стомана, а в България са 600. В цветната металургия разходи за производство на електролитна мет, например, е 350, а в България са 670. В химическата промишленост, например в производството на амоняк - 6,2 - 7,2 Гкал, а в България са 8,8 - 13,5. В леката промишленост, например разходите в текстила - квтч на 1000 кв. м са 150 - 200 квтч на кв. м, а в България са 265 ч. на 1000 кв. м.
Тези цифри са притеснителни за българската икономика и след направени анализи препоръчителните възможни икономии в тези споменати от мен различни индустрии са: в стоманодобива възможност за икономия от енергийна ефективност са 25 до 30 на сто при сегашното ниво на технологии и на инвестиции в българската индустрия; в химическата - 10 до 45 на сто; в стъкларската са 35-45 на сто; в текстилната - 10 до 40 на сто; в целулозно-хартиена - от 12 - 48 и накрая хранително-вкусова - от 15 до 30 на сто.
Тези цифри са доказателство, че ние трябва да разглеждаме енергийната стратегия в контекста на конкурентността на българската икономика. И ако приемем, че монополите, особено в енергийния сектор, държавната собственост, са пречки пред пазарното поведение и конкурентното присъствие на пазара на производителите на енергия, то дейността в сектора при пазарно обособените условия изисква частните инвеститори, а не държавните субекти, да поемат все по-голям дял от пазарния риск. От своя страна стратегията трябва да създаде ясни и прозрачни, стабилни законови, политически и нормативни структури, които ще сведат до минимум рисковата премия, свързана с частния инвестиционен капитал, така че надеждното предлагане на енергия да се осъществява при най-ниска себестойност.
Кои са основните принципи и цели, залегнали в стратегията, които ще превърнат в ефективен стимул за гарантиране на енергийната независимост на България, превръщането на България в енергиен център на Балканите, цена на тока, която осигурява конкурентност на българската икономика? Макар че преди мен господин Пирински ги цитира, аз още един път ще ги повторя, защото те са цели, които са залегнали в стратегията, която се надявам, че ние ще приемем днес.
Това е непрекъснато и сигурно задоволяване на енергийните потребности на страната с минимални разходи за обществото, гарантиране на ядрена безопасност, повишаване енергийната независимост на страната, повишаване на енергийната ефективност, екологосъобразно развитие на енергетиката, развитие на вътрешен конкурентен енергиен пазар и интегриране на българските енергийни системи и енергиен пазар в европейските.
За постигане на посочените цели се предвиждат съответните действия, които ясно са разписани, включително и план за действие. Според мен енергийната стратегия, която е предложена на нашето внимание, е гаранция за изпълнението на тези цели. Консолидирането на мненията на парламентарните политически сили, приемайки предложението за решение, което беше обогатено от господин Ерменков с неговите предложения, е онази подкрепа на българското правителство, според мен, която ще направи неговата позиция убедителна и категорична в преговорите му с европейските институции.
Аз считам, че ние трябва да подкрепим това решение, въпреки очевидните забележки, които вие имате и нюанси за подкрепа на енергийната стратегия, защото това е истинската национална позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Златко Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз от тази отговорна трибуна искам да кажа, че малко съм смутен и учуден от липсата на интерес сред народното представителство към тази дискусия. Мисля си за значимостта на този проблем и за съпричастността на всеки един от нас към решаване проблемите на българската енергетика.
Своето кратко изложение съм систематизирал в три части: първата е за необходимостта от разглеждане на въпроса за енергийната ни стратегия; втората - за момента на обсъждане и третата е по същество.
Първо, за необходимостта. Споделям принципното становище, че дългосрочните намерения на българските правителства трябва да търсят и във всички случаи да получават подкрепата на Народното събрание. Това е така, понеже те са дългосрочни и заради това особено значими. Повече от година обаче, сме свидетели на факта, че българското правителство не се ангажираше със стратегии, доктрини и концепции и явно беше нежеланието му да ги предлага за обсъждане в пленарна зала.
В крайна сметка положителното е това, че стигаме до ден като днешния, притиснати от много сериозни обстоятелства, свързани с нашата независимост, за да започнем обсъждането на енергийната стратегия.
По втория аспект - за момента на внасяне. Смятам категорично, че сме закъснели доста. Очаквахме през мандата и на служебното правителство, и до този момент при сегашното правителство да се случат много съществени неща в този отрасъл. Първо, тук аз не виждам господин Георги Стоилов - бившия министър на енергетиката. Той със своя Заповед № 212 формира работна група, която в края на 1997 г. трябваше да изработи проектозакон за енергетиката. В крайна сметка ние сме вече на второ четене на този проектозакон, но през това време, въпреки че не се случи приемането на закона, също и на стратегията, се случиха важни неща, които според мен имат стратегическо значение за българската енергетика. Става дума за започналото раздържавяване сред крупни производствени обекти от енергетиката. Практически вече раздържавяването е започнало в комплекса "Марица-изток", но тук прави впечатление малко смущаващия подход при решаване на този проблем. На едно място проблемът се решава с търг, на друго без търг, през това време се решават проблемите на строителство на каскада "Горна Арда" - аз не оспорвам потребността, но то не е в резултат на задълбочено стратегическо мислене.
И на трето място, по същество. Няма да говоря, че очаквах в обществото да се развие такъв дебат за енергетиката, преди той да бъде финализиран тук. В документа няма да коментирам и обстоятелството, че поради предстоящите структурни промени в този подотрасъл ще настъпят съществени промени от социално естество и за намеренията в тази сфера, в този документ не става въпрос. Ще се спра на няколко момента.
Първо, направената прогноза за брутното електропотребление по дефинираните сценарии в таблица № 4 на с. 4 е нелогична. Потреблението по основния енергоефективен сценарий е по-високо от инерционния и енергопоглъщащ със 7,5 на сто. Липсата на логика в прогнозите за електропотреблението изпъква на фигура № 1, отразена на с. 8. При деклариране на няколко места активна политика за повишаване на електроенергийната ефективност в икономиката и бита и предвиденото намаление на електропоглъщаемостта на брутния вътрешен продукт спрямо 1996 г., по основния сценарий 31,3 на сто, и при минималния - 25,8 на сто, от графиките на фигура № 1 се отчита, че при изравнени стойности на брутния вътрешен продукт, отнасящ се за 1990 г. и 2006 г., електропотреблението, вместо да е по-ниско или равно на това от 1990 г., то е с 11 пункта по-високо за основния сценарий и с 6-7 пункта по-високо по минималния сценарий. От характера на графиките става ясно, че тази констатация се отнася и за 2010 т. Тоест, енергопоглъщаемостта на единица брутен вътрешен продукт се повишава с времето, вместо да се понижава.
Второ, как хипотезата, отразена на с. 8, че: "При появата на благоприятни икономически условия индустриалното производство, респективно индустриалното електропотребление, може много бързо да порасне", би се реализирала при задържане на цените на електроенергията на това равнище, за да се постигне конкурентност поне на българския пазар. Това обстоятелство, уважаеми госпожи и господа, е противоречащо на ценовата политика на Националната електрическа компания и на нейните интереси. Тоест тезата практически няма смисъл и не би могла да бъде в основата на обективна прогноза и вземане на решение за развитие на електропроизводствените мощности.
Какъв е изводът? Прогнозираните стойности на електропотреблението над 50-56 тераватчаса след 2005 г. са необосновани, а оттам и съответно мотивираната потребност от изграждане на нови мощности.
Трето, в документа неаргументирано се залага висока годишна използваемост на електропроизводствените мощности. За термичните централи от комплекса "Марица-изток" и за атомната ни електроцентрала в Козлодуй се предвижда годишна използваемост между 6 и 7 хил. часа. Това не съответства на реалните потребности и не е съобразено с особеностите на товаровия график, свързани със сезонността. Например в диапазона между 15 април и 15 септември потребността през последните години е в границите между 3500 и 2500 мегавата. Сега от инсталирани 2490 мегавата в "Марица-изток" работят не повече от 20 на сто, именно поради липса на потребление. При договаряния с чуждестранните инвеститори Националната електрическа компания не би могла да не се съобразява с тази реалност, тъй като в противен случай ще трябва да плаща неустойки.
Четвърто, предвижданата нова топлоелектрическа централа с 600 мегавата на вносни въглища към 2010 г. не може да бъде конкурент на която и да е западна централа, тъй като по всички показатели те ще си съответстват. Единственият конкурентен показател - по-ниските работни заплати у нас, влияе незначително върху себестойността на произвежданата електроенергия. В същото време електроенергията, доставяна от местни горива, ще остане конкурентна поради значително по-ниската цена на суровината. Като се имат предвид потенциалните възможности на въгледобива в района на "Марица-изток", би могло тази мощност, ако е обоснована, да се предвиди на площадката на ТЕЦ "Марица-изток 1".
Пето, наличие на груби фактически грешки в документа. Например, на с. 11 има текст: "В съответствие с това потребностите от въглища от мини "Марица-изток" за производство на електрическа енергия от 23 млн. т в 1998 г. достигат до 38 млн. през 2010 г." По същия повод на с. 16 се достига до 41 млн. т годишно.
На с. 11 е записано, че ще се разчита на 600 мегавата за новата ТЕЦ на вносни въглища, за които стана дума. Същевременно след няколко страници, на с. 15, е записано по същия повод, че след 2006 г. се очертава необходимост от нова ядрена мощност с 600 мегавата.
Шесто, налице е вече прецедент с неспазване на изискванията на този документ. На 10 ноември миналата година се сключи споразумение за разработване на проект за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 2", която в момента разполага с инсталирана мощност от 1450 мегавата със западна компания. Но на с. 31 от този документ е записано: "През втория етап Националната електрическа компания постепенно ще остане собственик само на електропреносната система с централно диспечерско управление, на ПАВЕЦ, на основни системно регулиращи хидроенергийни мощности, на АЕЦ и на една базова централа - ТЕЦ "Марица-изток 2"." Какво се случи през последните три месеца и какво му е стратегическото на този документ? Енергийната стратегия, отбелязвам, е приета на 9 октомври, това, което се е случило, става на 10 ноември. Тоест при приета вече от българското правителство енергийна стратегия.
Приключвам с характеристиките на този документ, което ми дава основание да не го подкрепям като документ, но уважавам целите, които са застъпени, намеренията, които са застъпени в този документ, и затова ще гласувам като националноотговорен политик за тяхното реализиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
Досега Парламентарната група на СДС разполага с 14 мин., Парламентарната група на ДЛ изчерпа точно времето си, ОНС има 25 мин., Евролевицата - 25 мин., Народен съюз разполага с цялото си време.
Заповядайте.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин председател, господин заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Евролевицата бих искала да заявя, че дискусията, която се води днес в Народното събрание на Република България, е дискусия за националната политика. И ние всички сме със съзнанието за това и смятаме, че всички колеги в пленарната зала разбират, че решаваме един от най-важните въпроси на националната политика.
На първо място бих искала да кажа, че стратегията за развитието на енергетиката и енергийната ефективност е наречена национална. Тя била могла да бъде наречена национална и само с приемането на акта на правителството, защото това е правителството, излъчено от парламента. Но тя става в много по-голяма степен национална, когато и Народното събрание, което е излъчило това правителство, приема стратегията като стратегия на Народното събрание и стратегия на правителството. Тя ангажира българския парламент и българското правителство до 2010 г., което означа, че ангажира всички следващи парламенти и правителства до 2010 г. По този начин нашата парламентарна група смята, че се реализира действителна национална политика.
Освен това бих искала да отбележа, че по въпроса за Националната стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност се произнесоха три парламентарни комисии: Комисията по енергетика и енергийни ресурси, Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси. Не са много случаите, когато в този парламент три комисии са се занимавали с такъв национален въпрос.
Решението, което предложиха комисиите, беше обсъждано на консултации между всички парламентарни групи и вчера бяха направени много усилия, а днес се стигна до обединения текст. Какво дава обединеният текст на решението на Народното събрание?
Той посочва, че основният ангажимент по стратегията е на правителството и аз мисля, че самото правителство разбира това, желае това и затова е създало стратегията. Едновременно с това се посочва, че Народното събрание одобрява принципите, както и мерките, които ще бъдат вземани за постигане на съответните цели. И тук възниква огромната възможност на Народното събрание със средствата на парламентарния контрол да коментира, да дава предварително становище, а също така да изказва своето мнение по това дали мерките съответстват на целите, поставени в Националната стратегия - една великолепна възможност за парламентарните комисии и за цялото Народно събрание да работят в сътрудничество с правителството и като коректив на правителството.
Освен това нашата парламентарна група смята, че по този начин ние имаме единна национална политика и единна национална позиция пред нашите партньори за преговори. Смятаме това за изключително важно, защото въпросът, който днес разглеждаме, е въпрос на националната сигурност.
Бихме искали да кажем от името на Парламентарната група на Евролевицата, че приветствайки този подход на правителството, ние ще се радваме и по други въпроси правителството да постъпи по същия начин: например, да внесе в парламента въпроса за подготовката за присъединяването към Европейския съюз и Националната програма, която е приета с правителствен акт и която би могла да стане национална програма и с подкрепата на Народното събрание като се проведе сериозна дискусия по този въпрос, както и по други жизнени за страната въпроси.
В заключение бих искала да кажа, че това е важен ден за развитието на парламентаризма, за развитието на националната политика и всъщност това е действителното национално съгласие. Нека си пожелаем успех в преговорите с нашите партньори на базата на това национално съгласие. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам повод от думите на госпожа Шопова и изпитвам истинско удовлетворение от тези констатации, защото фактът, че това, което става днес в Народното събрание, и това, което предхождаше това заседание, дискусията, отношението на всички политически сили по националноотговорни позиции действително говори за политическа зрялост, за възможност добре да се формулират националните позиции и да се намери оптималният вариант, в който те да се отстояват. И то да се отстояват по начин, който да бъде приемлив, цивилизован за нашите партньори, така че нашето мнение вече да тежи и в наше лице да виждат партньор, който знае какво иска и знае как да го постигне.
Днес дискусията донесе много полезни и ефективни мнения. Също така се чуха критики, които съдържат в себе си основания, но най-важното е, че в изказванията на колегите и от лявата страна и на всички, които говориха, се търси някакъв общ интегрален подход, търси се това, което ни обединява, защото този проблем не може да бъде политически експлоатиран, а не се търси това, което ни разделя. Това, което е общото и значимото, а не частното.
Нека да видим обаче по-общо в каква политическа формула, с каква обезпеченост ние разглеждаме енергийната политика. В момента господин Ерменков в своето изказване изрази и аз тука искам да повторя, че ние разполагаме с няколко документа, които дефинират една добре осмислена и балансирана енергийна политика. Ние приемаме и разглеждаме стратегия, нейните аспекти и цели, след като преди девет месеца Народното събрание утвърди един тригодишен план за действие, който е съвсем конкретен и ясен. В този план за действие са определени тези цели, тези крачки, тези параметри на развитие на отрасъла, които са част от споразумението ни с международните финансови институции, което е пък значителна част от нашето икономическо поведение, от философията на нашата икономическа политика през периода на мандата на нашето Народно събрание.
Броени дни ни делят от времето, когато в пленарната зала ще се гледа второто четене на Закона за енергетиката. Това е документът, който гарантира и на външните партньори, и на външните инвеститори, и на действащите вътре в страната бъдещи икономически субекти, частни субекти, конкурентни субекти в енергетиката стабилност и предвидимост. Този закон ще превърне монополизма, ще превърне тази практика, която получи много критики през последната година - практиката на естествените монополи, практиката на администрирането на отрасъла ще превърне в един преструктуриран, конкурентен пазар. Тогава интересите и на производители, и на потребители ще могат балансирано да се отстояват и да се дефинират.
Ето с тези ясни документи ние можем да застанем в диалога, който ще бъде много тежък, който ще бъде един много сложен диалог за сближаване на позиции по спорните въпроси от нашето стратегическо развитие. Но ние днес ще материализираме ясното изискване на Европейския съюз, на нашия основен политически партньор, да имаме стратегически глобален подход по проблемите. Самата европейска нагласа е не една или друга част от енергетиката, не едно или друго виждане да се развиват така, както съответните персони, които управляват било дружество, било концерн или отрасъл.
Изискванията са категорични: обща европейска стратегия, съгласуване на стратегиите на всички страни, които се интегрират с Европейския съюз. Самата идея за присъединяване към Европейския съюз в себе си съдържа една много важна част - това е присъединяването към енергийната система и към принципите на енергийната система на Европейския съюз.
Днес в този документ, в който действително се събират много сериозни проблеми, стои и проблемът за фактическото преструктуриране на отрасъла. Тук стои проблемът в една сложна икономическа конюнктура и намалената консумация и последващ от този ефект инвестиционен интерес, цени и възможности да се реинвестира в отрасъла, за който откровено трябва да си кажем, че през последните 8-9 години беше силно декапитализиран: изкуствени ниски цени, плащане на един политически интерес за ниска социална цена, но същевременно и декапитализиране на отрасъла. Много от неговите производства не са в състояние да обезпечат спокойно и дълго бъдеще на системата или да гарантират независимост и стабилност на страната.
Нуждата от пари за това е остра. Ние трябва да намерим доверие в нашите външни партньори, които финансово могат да подпомогнат да бъдат реализирани всички необходими действия в нашия енергиен сектор. Това са огромните нужди от модернизация в ядрената централа, от създаване на едно ниво на безопасност, което действително е приемливо.

И не само това. Това не е момент, който започва от днес. През последните години там беше сторено много. И това ние днес ясно трябва да го покажем и в нашия диалог и спор да отстояваме. Ядрената ни енергетика не е това, което беше преди 6 - 7 години. Тя е много по-отговорна, много по-стабилна и много по-европейска от това, когато получи острите критики и заплахи през 1992 г. от Г-7. Но без ядрена енергетика се разпада и не е възможно в близките години ние да извършим стъпките на преструктуриране и на икономическа защита. Ние не сме в състояние нито да бръкнем в джоба на българина за по-високи цени на битово потребление, нито да натиснем цените на производителите, за да можем да поддържаме системата. Това просто не е възможно. Това просто е дискредитация на цялата идея на реформата. И този подход, и тези големи проблеми разбирам, че се знаят и разбират от всички. Това доведе до днешния ден да протече един дебат, който ще въоръжи правителството и нашата делегация в преговорите, които ще бъдат много тежки и които предстоят. Това не са преговори само за доказване на необходимостта за продължаване на работата на Атомната централа. Това са преговори за нашите бъдещи икономически и финансови отношения на взаимно разбиране, на разбиране на партньори, които вървят в един общ процес. Затова нещата са много сложни.
Вътре в документа може да съществуват критични бележки относно цифри и виждания. Когато се гледаше новият закон на второ четене, с голямо убеждение включихме текста, че във всяка една енергийна стратегия промени ще съществуват. Няма вълшебници, които знаят и могат да прогнозират следващите 3, 5 или 10 години с абсолютна точност. Нашето правителство е направило това, което е известно и което се знае.
Тази стратегия съдържа в себе си основни принципи от стратегията преди 5 - 6 години. Не може да има различни стратегии в България. Нашето развитие, нашите неща са такива, че сериозни алтернативи не могат да съществуват. Разбира се, има нюанси, има виждания, но те са приемливи. Това, което ще се прави и ще става тук, се знае от всички. Въпросът е ние да го направим по начин, който да гарантира стабилното ни развитие.
Аз съм много удовлетворен от сближаването на позициите, че не е необходимо да изведем проблемите на ядрената енергетика и развитието на ядрената енергетика самоцелно. То не само че не би било толкова полезно, то не е необходимо, защото не би следвало и не е разумно да се направи. Ядрената ни енергетика е важна част от нашата система на електропроизводството, много важна. Но тя все пак е част от цялата система. Моделът на нейното бъдещо развитие до голяма степен ще определи всички други насоки на развитие на цялостната енергийна система, в някаква степен ще определи и цялото качество на извършване на структурната реформа в отрасъла. Защото когато едно производство съдържа 40 - 45 на сто от производството, то не може да не даде отражение върху цялата структурна реформа, която ще се извърши. Прекалено е голямо и прекалено е мощно, за да повлияе на всички процеси и на конкуренцията вътре.
Искам да кажа нещо друго важно. Миналата седмица в един от лидерите на деловия свят - в. "Файненшъл таймс", имаше една много голяма статия относно развитието на ядрената енергетика въобще в Европа и в света и там се правеше един анализ, който напоследък го има в много сериозни издания. Там ясно се казва, че има явен стремеж неядрените страни - производителки на електроенергия, да съхранят своите производства и да удължат живота на действие на своите мощности. Тази тенденция се забелязва в последните 5 - 6 години в Европа и в света. В Европа, която произвежда 30 на сто - говоря за глобалното европейско число - от своята електроенергия от ядрени централи, също се забелязва, че там, където може - извършените инвестиции за сметка на по-малки инвестиции, се опитва да се удължи животът на реакторите. Търсят се нови технологии, търсят се нови познания относно възможностите технологично животът на реакторите да бъде удължен. И това се вижда в глобален план. И това е за сметка на изграждането на нови мощности, за които се счита, че ядрената промишленост като нови мощности в последните 5 - 6 години е в криза. И това е един анализ, който действително присъства.
Ето, това е световната и европейска тенденция. Ние в никакъв случай не извършваме нещо анормално или различно от процесите, които протичат като обективни процеси на целия континент и в целия свят.
Ето защо аз считам, че нашите позиции, начинът, по който ние ги конструираме, е много полезен и много радващ. Ние можем да направим това, ние можем действително да изразим своите виждания, които са доста балансирани и полезни. И на мен ми се иска в рамките на този мандат и с ясната мисъл на подкрепата на правителството да пожелая този успех и да се сбъднат нещата такива, каквито всички днес ние тук искаме. И това е много важно за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Обсъждаме в момента един изключително важен проблем - Енергийната стратегия на България. На практика го обсъждаме, защото е наложително парламентът да вземе единодушно решение относно бъдещето на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй". И мисля, че това всички го разбираме.
Кой знае защо обаче ни се предлага да обсъждаме цялата енергийна стратегия, която е приета от правителството, до 2010 г. Ако тази група, която е предложила това решение, беше предложила само проблема с "Козлодуй" да бъде обсъден в парламента, мисля, че нещата нямаше да бъдат така сложни.
От една страна, ние всички не искаме, мисля, че има само един представител в този парламент, който се е изказал, и то не в този парламент, за това малките блокове да бъдат закрити. В момента го няма и хубаво, че го няма. В предишния парламент мисля, че имаше още един - той беше пратен на отговорна държавна работа като посланик. Това бяха противниците вътре в страната. Така е.
Аз съм вече в продължение на втори парламент член на Съвместния комитет "България - Европейски парламент". И мисля, че там ние си свършихме тази работа. Така че последното изречение мисля, че не трябва да бъде насочено така - виждате ли, който ходи в чужбина, да защитава интересите на България. Ние даже не знаехме. Тук е господин Папаризов, съжалявам, че не виждам господин Агов, даже мислех, че той ще вземе думата, за да се изкаже по въпроса. Доколкото знам, за края на месец март също е предвидено заседание на Съвместния парламент и там също има една точка за обсъждане на енергийните проблеми на България в контекста на нейното бъдещо присъединяване към Европейския съюз и в частност - ядрения проблем.
Мисля, че на последното заседание в Брюксел, което беше в края на ноември, ако не се лъжа, ние направихме всичко възможно и желанието на депутатите от Европейския парламент да сложат някъде ограничения по отношение затварянето на малките блокове беше премахнато от съвместния документ, който мисля, че е достъпен за всички.
Така че това, което е направено като трета точка, като че ли кой знае колко много делегации са ходили от парламента в чужбина и не дай си Боже някой да се изкаже, е безсмислено на практика. Чисто и просто единодушието в момента го има. Нали ви казвам, имаше проблем с един от народните представители. Предполагам, че вътре в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили може много по-просто да се реши, отколкото да налага едва ли не едно такова решение, сякаш всички парламентарни групи са хукнали насам-натам и лобират за закриването на АЕЦ "Козлодуй".
Естествено е, че всички искаме да не се случи нищо в АЕЦ "Козлодуй" и затова всички настояваме за повишаване на безопасността. И това се опитваме да обясним на европейските парламентаристи - че ние сме тези, които са най-много заинтересовани от това АЕЦ "Козлодуй" да е безопасна. Но все пак също така сме заинтересовани от това в България да има ток, а не да почне да се спира токът.
И от тази гледна точка няма как да не подкрепяме усилията не само на това правителство, а на всяко едно правителство в тази насока. Проблемът обаче възниква, защото ние обсъждаме цялостна национална стратегия. Това е един доста солиден документ, по който всеки един от народните представители, било то специалист в една или друга област, особено в областта на енергетиката и икономиката, може да има маса бележки. Примерно, след като България е една от страните с най-висока енергоемкост на брутния продукт, на производството, трябва ли да отиваме натам, след като нямаме собствени енергоносители? След като за всичко това плащаме? Аз мисля, че не трябва. И тук проблемът е какво да правим. Аз мисля, че този проблем не може да бъде преодолян в рамките на 3-4 месеца или 2 години, както някои от правителството си мислят, че може да стане структурната реформа, като поддържат този нереален курс и казват: "Дайте да повишим ефективността." По същата тази логика можем да кажем: "Хайде да намалим енергоемкостта." Но това не става толкова просто. Това става с грамадни инвестиции, това става с нови технологии и т.н. (Неразбираеми реплики от блока на СДС.) И аз съм сигурен, че само с нашите възможности ние този проблем не можем да го решим и в рамките на този парламент или на това правителство, да си изкара целия мандат, живот и здраве, пък и на следващото правителство. Не е толкова просто, естествено.
Ние сме имали възможност по отношение на други закони, особено данъчните, да се произнесем какво мислим за облагането на енергопотреблението от крайните потребители с данък добавена стойност. Има ли такова нещо в енергийната стратегия? Лека полека ще се намалява ли или не? Или някой ни го е наложил? А защо в другите страни има ниска ставка за облагане? А защо ние сме с висока, или нещо друго?
Аз предлагам сега на тези преговори да изпратим господин Бакърджиев. И ще раздадем фанфари на всички народни представители, ще отидем да го посрещнем, ако завършат успешно преговорите. (Откъслечни ръкопляскания в залата.) Така е, господин Бакърджиев. Ние ще Ви похвалим за това. Но иначе какво остана от онези фанфари? Ами хората не могат да си плащат парното. Един кмет - Софиянски - иска да внася евтин природен газ. Не можело. Защо? Защото природният газ се използва и за енергопроизводство, и за топлопроизводство, използва се и като суровина. И понеже онези заводи закъсват... Миналата седмица бях във Враца и знам какво е. Приходите на общината от 50 на сто отчисление на данък общ доход са намалели 3-4 пъти. Защо? Те са главно оттам: от "Химко", от Циментовия завод. Чисто и просто се оказа, че тази схема не може да работи. Не може населението в България да плаща неефективността на тези производства. И един скъп природен газ - защо да не може общината да си го внася директно? Сега аз чета в енергийната стратегия, че това може да стане евентуално чак в 2010 г. - либерализацията на пазара. Тоест има, промъква се мнението, че либерализацията е хубаво нещо, но нека да я отложим, след като ние си отидем и т.н. Аз така ли да го разбирам това - 2010 г. Ако е хубаво нещо, защо не го направим по-скоро? Защо да плащаме тези грамадни сметки? Ако може той наистина да го осигури? Не става дума само за него. Утре може господин Бакърджиев да стане кмет или някой друг - и него ще го подкрепяме в тази област, защото подкрепяме хората, които искат да плащат по-малко парно. И трябва всичките тези възможности да бъдат решени. Така че, колеги, ние настояваме за по-скорошна либерализация на този пазар.
От друга страна, господа, аз преди година и половина имах една среща в Международния валутен фонд и там ме попитаха каква е според мен тази цена на електроенергията, при която енергопроизводството у нас ще бъде на печалба. Моят отговор е и ще бъде такъв винаги: докато то е държавно, за спецификата на България, за българския модел на преход, един партийно олигархичен тип модел на преход (аз съм го казвал и друг път), цената ще е винаги по-ниска от разходите, защото разходите имат свойството при този модел на преход да набъбват повече, отколкото е цената.
Един познат от СДС наскоро ми каза (няма да го казвам кой е) "искам само две неща да взема, едното е енергетиката, другото е пътното". Неслучайно те се преплитат във ведомството на господин Бакърджиев. Нищо не казвам, нали!
Но ето, излизат по вестниците разни работи - дали 1 млн. марки на някаква хърватска фирма да проверява безсмислено безопасността в Козлодуй. Като че ли тя е... Не знам, не съм специалист в тази област, но това съм чул, това съм прочел и не съм намерил отговор - защо точно на нея, нали и други канихме, и т.н. Но истина е, че има грамадно прахосване на средства във всички тези области. И докато те са държавни. Не казвам, естествено, че ядрената енергетика трябва да стане частна от утре, това едва ли ще е възможно. Нали не може да стане? Но други неща биха могли да станат. Така че, колеги, доколкото мога да заключа становището на нашата парламентарна група, естествено ние сме една коалиция, примерно Зелената партия изказ своето становище, аз също не съм много склонен да го подкрепя 100%, имаше и други възражения, но общо взето трябва да се подкрепи това решение но с уговорката, че трябва министър-председателят, или който ходи там на преговори да има пълната подкрепа на парламента по този проблем.
И нещо друго. Защо се достигна до този проблем в този определен момент? Аз бих казал това: нека господин Костов да си погледне вътре в своето правителство. За мен това е един признак, че българската външна политика в тази област е слаба. Българската външна политика не можа да мобилизира всички ресурси, за да блокира изострянето на този проблем в международните институции. Не, не критикувам директно никой, но това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Затова е хубаво да има другата точка в спора, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така, и аз нали затова казвам: парламентът си е свършил неговата работа. Няма какво да се обръщаме, ние ще я свършим, даже ще направим нещо мнимо нашата воля - ще подкрепим всичко. Но искаме и вие така да свършите вашата работа, че в бъдеще да не се гасят пожари на бърза ръка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата господин Христо Иванов.
Преди това има думата за реплика Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, тъй като господин Димитров, говорейки за енергийната стратегия, даде един пример, свързан с моя избирателен район, а именно въпросът, свързан с "Химко" - Враца.
Господин Димитров, хубаво е, че сте били скоро във Враца, но има някои хора, които живеят и постоянно там. И би трябвало да знаете, че проблемът с "Химко" - Враца не е свързан изцяло и само с цената на газа. Цената на газа не е малък компонент, но той не е компонент, който може да направи "Химко" - Враца конкурентноспособен. В "Химко" цената на карбамида падна от 160 под 100 долара и цената на долара, дори и да падне под тази цена, която е в момента, "Химко" пак няма да може да бъде конкурентен в тази международна конюнктура. Въпреки това "Химко" е натоварен с 50 на сто от мощностите си, продаде за 11 млрд. карбамид на външния пазар, така че "Химко" си има своята съдба и тя ще бъде решена, така или иначе. Но не смесвайте проблема с газа с проблема с индустрията. Просто измествате темата от стратегията към частни примери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каменов.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Не съм имал желание да измествам темата, но като че ли Вие имате желание да я измествате.
Проблемът с "Химко" наистина е сложен, ние се занимаваме с него и в миналия парламент, и в този. Истината е, че нито предишното правителство, нито това правителство искаха да приватизират "Химко", когато можеше да вземат пари. Ей сега и един лев не могат да вземат, не става дума за един долар. Това му е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз смятам, че беше крайно време в българския парламент да бъде обсъдена Националната стратегия за развитие на енергетиката в България и смятам, че нямаше да изпълним основната цел, свързана с реформата в България, ако бяхме тръгнали фрагментарно да разглеждаме въпроса само за ядрената енергетика и още по-частно проблема да има или да няма ядрена централа в Козлодуй, тъй като това са въпроси, които независимо от политическия си контекст изискват и много сериозна експертна оценка.
Как може България да се лиши от това да има своя ядрена и най-общо казано енергийна стратегия тогава, когато енергетиката е най-всеобхватната област от икономиката, която предполага развитието по-нататък и на българската индустрия, на българското производство и не само това, а въобще качеството на живота, на бита на всеки български гражданин!
Ето защо основните проблеми, свързани с енергийната обезпеченост, свързани с ефективността на енергопроизводството, свързани със сигурността на енергетиката, са проблеми, които трябва да бъдат и са, според мен, основен елемент от тази енергийна стратегия, която ни се предлага и по която българският парламент трябва да се произнесе.
Изключително важно е да има една обща национална позиция, която да даде мандат, включително на изпълнителната власт, във връзка с аспекта на ядрената енергетика, който очевидно има и своите външнополитически измерения. Тъй като вие знаете, че статутът на ядрените държави е много специфичен не само от енергийна гледна точка, а и от стратегическа гледна точка.
Много правилно колегата Иванов каза, че има известна еволюция във виждането за сигурността, живота и надеждността на ядрените централи. Това беше една авангардна технология - ядреното производство - и специалистите много правилно се преосигуриха с определени срокове, свързани с амортизацията на ядрените централи, тъй като липсата на опит изискваше една такава предварителна осигуреност. Знаете какви са размерите на пораженията, които могат да възникнат при една злополука, при една авария в една ядрена централа. Това е един удобен момент, в който при мандат, даден от българския парламент, упълномощените органи, българското правителство ще могат да отстояват оцеляването на ядрената енергетика в старите й мощности, разбира се, не за сметка на тяхната сигурност, а до оня период, в който те могат да дават надеждно енергопроизводство.
Намирам, че основните принципи, които са заложени в тази енергийна стратегия, трябва да бъдат подкрепени от българския парламент. Не е възможно да нямаме енергийна стратегия, когато през цялото време говорим, че ни липсва стратегия за развитието на българската икономика, за развитието на българското производство. Ами всичко това почива и се базира върху енергийната стратегия! Тя обезпечава и подхранва развитието на цялостния икономически и социален живот в страната.
Ето защо аз ви умолявам, колеги, да подкрепим предлаганата от правителството стратегия. Има, разбира се, определени елементи в нея, които подлежат на дискусия и които са отворени, но основните цели са тези, които трябва да бъдат заложени в бъдеща програма за развитие на енергетиката, а оттам и за развитието на цялостния икономически и социален живот в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев.
След това пристъпваме към гласуване. Квесторите да поканят народните представители в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се на този добър тон и добър дух, който днес е от особена важност в залата на Народното събрание на България. Радвам се и на това, че в последните дни беше постигнато много за това да се обединят различни мнения, да се обединят позиции, които касаят една национална тема. Радвам се и на това, че представителите от всички политически сили проявиха сериозната ангажираност да изразят волята си на представители на българския народ по начин, който подобава и който е достоен.
Зададени бяха много въпроси и в комисиите, и при консултациите, и днес тук, в тази зала. Темата за енергетиката, разбира се, че е и политическа, и национална, и чисто експертна. И затова трябва да разделяме усилията на тези, които работят в отделните й части.
Действително до 1997 г. по Национална енергийна стратегия не се работеше. Осем години преход, девет правителства и никакво усилие да се погледне стратегически напред.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не е вярно това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: От 1997 г. до 1999 г. е период, в който действително се дава възможност и на стабилизация на страната, и възможност да се погледне стратегически напред. Ето защо и от 1997 г. ние започнахме разработката на тази Национална стратегия. Ето защо тя беше разглеждана и на два пъти връщана за доработване, за пресъгласуване с всички министерства, ведомства, комитети, агенции, комисии, органи, които имат конкретно отношение по темата. Ето защо есента на 1998 г. тази Национална енергийна стратегия беше приета от Министерския съвет.
Успоредно с това се работеше и по законопроекта за енергетиката. След внасянето в Народното събрание на законопроекта дойде време да се внесе и самата стратегия. Аз не мисля, че нейното внасяне е закъсняло. Аз мисля, че то е своевременно и именно преди гледането на второ четене на Закона за енергетиката може и трябваше да се отдели време за стратегически дебат по Национална енергийна стратегия. Затова и смятам, че никой не може да говори за насилствено внасяне на тази стратегия за разглеждане, нито за принуда от външни фактори. Външните фактори са тези, които провокират, според мен, отношението днес в тази зала на отделните политически групи, а професионалните ангажименти са тези, които доведоха до обединяване върху основата в енергийната стратегия.
Мисля, че последните няколко седмици, в които имахте възможност да се занимавате и в комисиите, и поотделно с материята, която предлагаме, бяха използвани съвсем пълноценно. Това личи и от проекта, който днес ще гласувате след малко.
В този проект за решение нещата са много ясно казани и много различно поднесени за отделните ангажименти. Българското Народно събрание одобрява на практика принципите, всички необходими мерки, за да се постигнат основните цели в енергийната стратегия. Това е вашата политическа воля и подкрепа за правителството. Оттам насетне - ангажиментите на Министерския съвет по преките преговори, по изпълнението на стратегията, по осигуряването на енергийния баланс на страната, по това да запазим позициите на България такива, каквито са, и да ги развиваме занапред.
Особена важност аз придавам на трета точка - на ангажиментите българските народни представители в участието си и в делегации, и в комисии, и, бих казал, в личното си участие като български политици да отстояват позициите, които България трябва оттук насетне да налага и в собствените си контакти, и като политика в региона, и в Европа. Защото аз мисля, че ако днес тук всички като голямо изключение от българските традиции и нрави постигнем единодушие и вие гласувате единодушно подкрепата и одобрите Националната стратегия, то ще докажете, че българският политик е български ангажиран.
Аз призовавам да не се чувстваме българи само в България, а всяка една от политическите групи и сили да направи необходимото със своите партньори и колеги в европейските структури, с политическите партии на европейските държави, за да се получи именно този авторитет, от който нашата държава има нужда, от който правителството и Народното събрание имат нужда, за да можем действително да постигнем целите, които сме си поставили.
Аз съм оптимист за това, че всеки един народен представител ще направи необходимото от себе си и в парламента, и в Европа, и със своите колеги. Оптимист съм и за това, че националната стратегия ще постигне целите, които ние сме си поставили. Разбира се, тук ще има и други правителства, и друг състав на Народното събрание. Важното е да знаем къде отиваме, през какъв път минаваме, какви са етапите и какви са конкретните мерки.
Благодарейки ви за доброто отношение, за добрия тон и - убеден съм - за полезния резултат от днешния дебат и предстоящото гласуване, искам да пожелая на всички по-често в тази зала да се вземат единодушни решения. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя господин Евгений Бакърджиев.

"ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ
относно Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., приета с Решение № 543 на Министерския съвет от 9 октомври 1998 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Одобрява принципите и необходимите мерки за постигане на основните цели за развитие на енергетиката и енергийната ефективност в Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., приета с Решение № 543 на Министерския съвет от 9 октомври 1998 г.
2. Министерският съвет, в съответствие с Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., приета с Решение № 543 на Министерския съвет от 9 октомври 1998 г., и Разширеното финансово споразумение между Република България и Международния валутен фонд (тригодишно споразумение):
а) да проведе преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Комисията на Европейския съюз и с други международни институции и да предприеме необходимите действия за постигане на взаимно приемливи условия за изпълнение на поетите ангажименти в областта на енергетиката;
б) да приеме технологичен план, обезпечен с конкретна финансова програма за изпълнение на ангажиментите по:
- цялостно завършване и влизане в експлоатация на ПАВЕЦ "Чаира";
- модернизация на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй";
- рехабилитация на ТЕЦ "Варна";
- рехабилитация и конверсия на ТЕЦ "София", ТЕЦ "София-изток" и ТЕЦ "Република" към комбиниран цикъл за производство на електрическа и топлинна енергия.
3. Представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, европейските комисии и други да отстояват позициите на Народното събрание."
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 197, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието. (Бурни ръкопляскания.)

Съобщения:
- Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 17 март, сряда, от 15 ч.;
- Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 17 и 18 март - сряда и четвъртък - от 15,00 ч.;
- Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 17 март, сряда, от 15,00 ч.;
- Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе извънредни заседания на 16 и 18 март - вторник и четвъртък - като вторник е от 14,30 ч., а в четвъртък - от 15,00 ч.

Следващото заседание на Народното събрание е извънредно - на 16 март, от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,50 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
       Илия Петров

   Атанас Мерджанов