Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Рамадан Аталай. Не го виждам в залата, но му пожелаваме всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 5, ал. 3 от същия правилник правя предложение т. 1 от днешния дневен ред да бъде:
1. Разглеждане на искането за предсрочно освобождаване на председателя на Народното събрание.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 208 народни представители: за 185, против 23, въздържали се няма.
Предложението е прието.



Преминаваме към:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ИСКАНЕТО ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От вносителите има ли някой, който да иска да изложи аргументите?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Всеки от народните представители, когато полагаше подписа си под искането за оставка на председателя на Народното събрание, беше изправен пред дилемата дали днес, в последния ден от същинската работа на Народното събрание един такъв факт не е закъснял, дали е необходимо едно такова действие? И всеки от тези, около 80 народни представители, положил подписа си, намери отговора за себе си на този въпрос - отговор, който е доста тежък, особено сега, накрая на Тридесет и осмото Народно събрание, когато по-скоро би трябвало да се очаква да гърми шампанско.
За съжаление днес Народното събрание се ползва с изключително нисък рейтинг в обществото. Още по-голямо съжаление буди и фактът, че нашият председател - председателят на Народното събрание, също има рейтинг, който влече след себе си Народното събрание.
Тридесет и осмото Народно събрание ще остане може би в парламентарната история с ред случаи на потъпкване на парламентаризма, случаи, в които Конституцията и парламентаризмът заставаха на второ, на трето или някое друго място след политическото противопоставяне и след някакви други - партийни или лични интереси. Последните седмици от заседанията на Народното събрание за пореден път потвърждават, че в неговата организация и работа цари груба политизация и противопоставяне, политизация, която пречи за една нормална работа и за приемането на закони, които да бъдат справедливи и разумни, закони, които българското общество иска от нас и които Конституцията предполага да бъдат приемани от Тридесет и осмото Народно събрание.
Нашият председател има принос в тази насока. През последните седмици той демонстрира изключителна политическа пристрастност, която доведе до постоянно нарушаване на правилника и Конституцията. В негово присъствие бяха провеждани по три гласувания - нещо, което е абсолютно конституционно недопустимо. Последните заседания се провеждаха при отсъствието на кворум точно тогава, когато трябваше да се приеме избирателният закон, който да осигури на българските граждани условия за свободно изразяване на вота си.
Днес, когато обсъждаме този въпрос, ние трябва да си отговорим и на друг въпрос - дали Народното събрание, Тридесет и осмото Народно събрание, в своята работа успя да утвърди парламентаризма или то нанесе удар върху парламентаризма. Тези, които сложихме подписите си под това искане, отговаряме, че по-скоро Тридесет и осмото Народно събрание беше удар върху парламентарната демокрация в България.
Но има и един друг въпрос - въпрос, свързан с това дали председателят, който днес ръководи Народното събрание, може да изпълни онези функции, които му се възлагат от разпускането ни до провеждането на избори за Тридесет и девето Народно събрание - избори, на които народът отново трябва да изрази своя вот и да даде отговор на това кои ще бъдат неговите представители в следващото Народно събрание.
Конституцията предвижда в случай на война, военно положение, извънредно положение изключително тежка отговорност и задължения на председателя на Народното събрание - да свика Народното събрание по инициатива на президента, на Министерския съвет, на група народни представители или по собствена инициатива. Тези, които положихме подписите си под това искане, смятаме, че господин Йордан Соколов и в тези случаи може да прояви политическа пристрастност и качества, които, за съжаление, не са в унисон с духа на българската Конституция.
Ето, поради всички изложени дотук причини, ние решихме да предложим на вниманието на народното представителство това наше искане и народните представители с вота си да осигурят стриктното спазване на Конституцията оттук и до изборите за следващото Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още миналата седмица Председателският съвет към председателя на Народното събрание взе принципното решение днес да бъде последният работен ден на Тридесет и осмото Народно събрание. В рамките на седмичната програма са предвидени 22 точки, които в голямото си мнозинство засягат законодателни инициативи, които трябва да бъдат завършени в рамките на Събранието.
След вчерашното скандално и неоснователно напускане на залата от две парламентарни групи - Парламентарната група на Демократичната левица и Парламентарната група на ОНС...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ И ОНС: А вашата къде беше?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: ... Народното събрание прекъсна своята нормална работа за вчерашния ден и предстои разглеждането на близо 15 точки от дневния ред.
Предвид на това, господин председателю, и като имам предвид, че мотивите на вносителите по т. 1 от дневния ред бяха изложени ясно от господин Миков, аз предлагам да се премине към гласуване на проекта за решение (смях от ДЛ) и след това Народното събрание да изпълни своя върховен дълг, а именно да завърши своята законодателна програма в рамките на Тридесет и осмото си Народно събрание. Благодаря ви.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Къде бяха вашите вчера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Противно становище има ли?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Не знам как си представяте, че можете да подложите на гласуване забрана на дебати. Това, разбира се, това мнозинство с това ръководство би могло да направи като венец, като последното ярко доказателство за това, за което си говорихме и говорим в този вот на недоверие срещу председателя. Но Вие нямате процедурно право да забраните дебатите. Такава точка в правилника няма.
Вярно е, че на няколко пъти в рамките на ограничените възможности на опозицията да предлага дневен ред Вие правихте прекъсване на обсъждания, но с оглед отлагане на точки. Не е възможно по точка от дневния ред да се забранят дебати, независимо поради какви причини. Правилникът такава възможност не съдържа, поради което Ви моля, съгласно него и в негово изпълнение, да определите времето на всяка парламентарна група. Кой колко ще ползва от него и как ще се мотивира, това, разбира се, е негова работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иван Иванов.
Моля, гласувайте! (Шум, тропане и реплики на недоволство от ДЛ.)
Гласували 209 народни представители: за 128, против 78, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не работят апаратите - прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На кого не работи апаратът? Не може да не работи. (Шум и реплики.)
Кой не е гласувал? Иво Атанасов, ако не е гласувал, не виждам как ще гласува, след като не е в залата. (Шум и реплики.)
Преминаваме към гласуване. По процедурата за гласуване има направено предложение, моля да си го аргументирате. (Шум и реплики.)
Направили сте писмено предложение за тайно гласуване. Някой ще го направи ли тук, защото то се прави тук, от трибуната, а не в писмен вид?
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Ние много се надявахме, че позицията на председателя на Народното събрание и на няколко души, които формираха облика на мнозинството и въртяха камшика над главата на всички останали, не е убеждението на мнозинството за това как трябва да работи един парламент. Недейте допуска днес да ви водят като стадо, дами и господа. (Реплики на недоволство от СДС.) Не е редно това. Не е редно това, защото ние идваме тук и си отиваме, но оставяме някакъв отпечатък върху тази институция, която е била в темелите на съвременна България от Освобождението до наши дни.
Това, което правите, е повече от безобразно. Няма парламент, който си е позволявал да прави това в последните 10 години.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Това не е процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие, без да имате право да подлагате на гласуване, прекъснахте дебатите. Сега не искате да дадете, дори след като сте казали, че ще се гласува, думата, за да се обоснове друг вид гласуване.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Хайде, казвайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съжалявам за вас, господа. Ако някой не е разбрал какво е парламент и парламентаризъм, това е друг въпрос. Най-откритото, най-демократичното и най-съобразеното със съвестта на всеки от вас е тайното гласуване. Затова сме ви го предложили, защото много от вас, дами и господа, в последната седмица изразяваха в частни разговори категорично отрицание срещу председателя. ("Е-е-е!" и смях от СДС.)
И нашата идея, когато ви предложихме този вот на недоверие срещу него, не беше опозицията да си издига председател. Ние уважаваме вашето право да си го излъчите. Но това, което той прояви в този парламент към опозицията, го прави много повече по отношение на вас. Така че, съгласете се с тайното гласуване и да видим вота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Татяна Дончева гласуването да бъде тайно.
Гласували 224 народни представители: за 92, против 128, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Преди малко по една друга процедура чух едни смешни обвинения от страна на мнозинството - че вчера опозицията провалила кворума на Народното събрание. Уважаеми дами и господа, няма опозиция в света, която може да провали кворума на един орган. Ако тя можеше да го провали, тя щеше да бъде мнозинство. (Ръкопляскания от ДЛ.) Вчера самото мнозинство провали безумните текстове и план, който е предложено да се приеме за един ден. Самите вие разбрахте, че това не е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква Ви е процедурата сега?
МИХАИЛ МИКОВ: Моята процедура е още веднъж да останат народните представители от мнозинството сами със своята съвест и поради тази причина да осъзнаят, че само тайното гласуване е това, което малко може да очисти лицето на Народното събрание. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението на Парламентарната група на Демократичната левица за тайно гласуване.
Гласували 222 народни представители: за 93, против 127, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на 82-ма народни представители за освобождаване на председателя на Народното събрание.
Гласували 223 народни представители: за 92, против 130, въздържал се 1.
Решението не се приема. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господин председател, моля, заемете мястото си! (Продължителни ръкопляскания отдясно.)
Моля, заемете мястото си, господин председател!
Има думата за отрицателен вот господин Станилов.
ВАСИЛ СТАНИЛОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа, аз искам да обясня моя отрицателен вот с един исторически прецедент. В очакване на изявление на английската кралица има множество журналисти, които чакат комюникето, телефонът е само един. Кореспондентът на "Ню Йорк Таймс" изважда Библията и в продължение на един час цитира страници от Библията само и само, за да задържи телефона за себе си. След като излиза комюникето, естествено телефонът е в неговите ръце.
Очевидно е, че колегите отляво просто искат да попречат на гласуването на закон, който те не искат да бъде гласуван и всички тези техни манипулации са толкова очевидни, че им предлагам вместо такива манипулации днес, на Велики четвъртък, да извадят поне Библията и нея да четат, не по друг начин да пречат на гласуването на законите. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Продължаваме с второто четене на... (Шум и реплики от опозицията.)
За процедура?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа!
Това е последният Великден на този парламент! На този парламент това са последните великденски празници.
Господин Станилов каза да прочетем Библията.
Дами и господа, в Библията пише: "Не лъжи! Не кради!" (Реплики на недоволство от мнозинството.) Пише, ако имаш две ризи, да дадеш едната на ближния си.
Как, дами и господа, парламентът в тази легислатура внесе своя принос за утвърждаване на християнските ценности, на християндемократическите или на източноправославните, по избор?
Не може, дами и господа, четейки Библията, да не започнете с 10-те Божи заповеди. Десетте Божи заповеди, дами и господа, изискват чиста съвест. Има ли мнозинството чиста съвест, дами и господа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква Ви е процедурата, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Правя изявление от името на група, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не го казахте!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не си позволявайте за 1005-и път да нарушавате правилника и да тормозите опозицията! (Оживление в залата, реплики.)
Дами и господа, Тридесет и осмият парламент приключва за пореден път с най-нисък рейтинг и това е върху всички ни, дами и господа, независимо че опозицията във всичките й части нямаше кой знае какви механизми, за да внуши на мнозинството един достолепен парламентарен стил, който включва уважение помежду ни, уважение към правото на всеки да изрази и отстоява лично мнение.
Много парламентарни мнозинства могат да бъдат упрекнати, че по някакъв начин установяват диктат, но такова безогледно отношение, подигравателно, пренебрежително и унизително, не е имал никой от тези парламенти от 1989 г. досега. Това е приносът на мнозинството, и неговото ръководство, дами и господа!
И затова опозицията иска в днешния ден, който е последният работен ден на Народното събрание, да заяви на българската общественост, че присъствието на левицата в политическия живот на страната ще изисква безусловно издигане равнището на парламентаризма и утвърждаването му като дух в българското общество.
Уважението към парламента, към парламентарните институции, към правото на всеки човек на свое мнение, към зачитане на свободата му да го формира и изразява, ще бъдат водещи неща за днешната все още българска опозиция.
Левицата счита, че без проявата на такъв дух, че без отношенията на толерантност и взаимно зачитане правото на всеки човек да има политически убеждения, които се различават от тези на другите, са нещото, което е изконна ценност на демокрацията. Може да не го пише в Библията, дами и господа, дословно, но това е духът на едно демократично общество.
Надяваме се тези 10 години на лутане и безпътица, които насадиха омраза между хората, безсмислено идеологическо противопоставяне, които ги направиха врагове по идеологически признак, без това да е нужно, без това да е полезно и без това да допринася с нещо за развитието ни, ние трябва да сложим спирачка днес и трябва най-напред да го кажем ясно. Този дебат, който мина днес, даваше възможност и на мнозинството да изрази своя възглед по това как възнамерява да ситуира парламента оттук нататък, какво е участието на днешното мнозинство, какво ще бъде неговото отношение.
Уви, дами и господа, мнозинството показа, че ако някой го допусне до диктат и в следващия парламент, това ще бъде гибел за българската демокрация! Гибел, защото това са хора, които нямат задръжки, нямат спирачки, нямат мисъл нито за посока, нито за перспектива, нито за други хора. Хора, които не понасят различните от тях нямат място в управлението на политическия живот на никоя страна, нямат място, защото това е гибелно за тази страна. Те не могат да понасят самите себе си и тези от тях, които са различни, дами и господа, поради което вотът на 17 юни трябва да бъде един и категоричен: вън, докато не усвоят демократичните правила и не си прочетат Библията! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Има думата председателят на водещата комисия господин Никола Николов, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"§ 13. Създава се чл. 117а:
"Чл. 117а. Всички регистрирани оператори по обща лицензия заплащат първоначална регистрационна такса."
Няма предложения по този текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 13, който става § 14 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Новият § 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 14 на вносителя има предложение на нашите колеги Ганев, Октай, Папаризов и Местан, прието по принцип от комисията.
Предложение на комисията за § 14, който става § 15:
"§ 15. Член 118 се изменя така:
"Чл. 118. (1) Размерът на лицензионните, регистрационните и други такси, сроковете и начинът на плащането им се определят в тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия по далекосъобщения, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет.
      (2) Лицензионните и други такси, предвидени в този закон, се определят по реда на ал. 1 в съответствие със следните принципи:
1. равнопоставеност на операторите;
2. пропорционалност по отношение на административните разходи;
3. насърчаване на конкуренцията;
4. осигуряване на оптимално използване на радиочестотния спектър;
5. задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги.
         (3) Далекосъобщителните оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обем на лицензираната далекосъобщителна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 14, който става § 15, така както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Новият § 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 15 на вносителя има предложение на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан:
"В § 15, чл. 119, ал. 1, т. 1 думите "и допълнителната еднократна" се заличават."
Комисията не приема това предложение. Това е вчерашният спор.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 16:
"§ 16. Член 119 се изменя така:
"Чл. 119. (1) Таксите, предвидени в лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър се разпределят, както следва:
1. първоначална лицензионна такса и допълнителната еднократна такса:
а) 5 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
в) 90 на сто в приход на републиканския бюджет;
2. годишна лицензионна такса - по бюджета на  Държавната комисия по далекосъобщения;
3. годишна такса за ползване на радиочестотен спектър:
а) 50 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 25 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
в) 25 на сто в приход на републиканския бюджет.
      (2) Годишната такса за ползване на номерационен капацитет се разпределя, както следва:
1. 30 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;
2. 30 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
3. 40 на сто в приход на републиканския бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан.
Гласували 131 народни представители: за 20, против 109, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 15, който става § 16, така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 4.
Новият § 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 16 на вносителя:
"§ 16. Член 120, ал. 1 се изменя така:
         "(1) Таксите за осъществяване на далекосъобщителна дейност се заплащат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16, който става § 17, така както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Новият § 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 17 на вносителя има предложение на народния представител Ивайло Калфин, което е прието от комисията.
Предложение на комисията за § 17, който става § 18:
"§ 18. Член 127 се изменя така:
"Чл. 127. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране по реда на раздел втори, глава пета от този закон, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 10 хил. до 100 хил. лева.
      (2) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране по реда на чл. 51 от този закон, или продължи да я извършва след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лева.
         (3) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност - изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лева.
      (4) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева.
      (5) Който извършва далекосъобщителни дейности в нарушение на установения в § 10 от Преходните и заключителни разпоредби държавен монопол, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 17, който става § 18, така както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 8.
Новият § 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 18 на вносителя, който става § 19, няма предложения.
"§ 19. Член 129 се изменя така:
"Чл. 129. Който извършва далекосъобщителни дейности в нарушение на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, се наказва с глоба от 500 до 5000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 18, който става § 19, така както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 12.
Новият § 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 19 на вносителя има предложение на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан:
"В § 19, § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. Точка 2 и т. 3 се изменят така:
"2. "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за представяне на обществени далекосъобщителни услуги.
3. "Обособена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа за собствени нужди или за предоставяне на далекосъобщителни услуги за затворени групи абонати."
2. Точка 12 и т. 13 се изменят така:
"12. "Обикновена телефонна услуга" е свързване на абонати чрез фиксираната телефонна мрежа. Не се считат за такива информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата, изградена за осъществяване на обикновената услуга.
13. "Фиксирана телефонна мрежа" е обществена комутируема далекосъобщителна мрежа, предназначена за пренасяне на звукова информация в честотната лента 300-3400 Hz между неподвижни крайни точки на мрежата за осъществяване на:
а) обикновена телефонна услуга;
б) факс съобщения;
в) нискоскоростно предаване на данни чрез модем.
Достъпът до крайна точка на мрежата, предназначена за крайния потребител, е чрез номер/номера от Националния номерационен план. Системите за кабелна телевизия не са част от фиксираната телефонна мрежа."
3. Точка 14 да отпадне и следващите точки да се преномерират."
Комисията не подкрепя тези предложения.



Има предложение на народния представител Велислав Величков, което се оттегля.
Предложения на народния представител Ивайло Калфин, които също се оттеглят.
Аз имам една редакционна промяна, която ще прочета направо за т. 2.
Предложение на комисията:
Параграф 19, който става § 20:
"§ 20. Параграф 1 на Допълнителната разпоредба се изменя така:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Далекосъобщителна мрежа" е съвкупност от взаимосвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения.
2. "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и/или на далекосъобщения за неограничен кръг потребители.
3. "Обособена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за осъществяване на далекосъобщения, по нетърговски начин, за вътрешните нужди на обособения далекосъобщителен оператор, включително и/или между неговите поделения, клонове или дъщерни дружества.
4. "Технологична мрежа" е обособена далекосъобщителна мрежа, предназначена да обслужва само националната линейна пътна, железопътна инфраструктура и инфраструктурата за въздушен контрол, както и националната линейна инфраструктура за предоставяне на газ и електричество с право да бъде свързана към фиксирана далекосъобщителна мрежа в единия край на повикването.
5. "Кабелна радио- и/или телевизионна мрежа" е обществена далекосъобщителна проводно-базирана мрежа, предназначена за предоставяне и разпространение на радио- и телевизионни сигнали. Кабелната мрежа може да включва и система за управление и контрол на мрежата.
6. "Вътрешна телефонна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, изградена в границите на едно населено място, свързана към обществена далекосъобщителна мрежа в единия край на повикването, за ползването на която не е необходим радиочестотен спектър и чрез която не се предоставят далекосъобщителни услуги.
7. "Крайна точка на мрежата" е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Държавната комисия по далекосъобщения и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането.
8. "Взаимно свързване" е физическо и/или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи така, че потребителите, свързани към една от тези мрежи, да получат възможност за достъп до потребители, свързани към други мрежи, или до услуги, предлагани чрез тези други мрежи.
9. "Линии под наем" са далекосъобщителни съоръжения, предоставени от далекосъобщителен оператор на друго лице, включващи преносни съоръжения и преносна среда, чрез които се осигурява прозрачен преносен канал с определен капацитет между крайни точки на мрежата (канал, който в крайните точки поддържа един и същи логически и електрически интерфейс) и които не включват комутация по заявка - комутационни функции, които потребителят може да контролира като част от предоставянето на линия под наем.
10. "Далекосъобщителна услуга" е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.
11. "Обществени далекосъобщителни услуги" са далекосъобщителни услуги, предназначени за неограничен кръг потребители.
12. "Гласова услуга" е далекосъобщителна услуга за пренасяне на говор в реално време по всякаква далекосъобщителна мрежа, независимо от използваната технология за пренос, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител. Не се счита за гласова услуга преносът на глас чрез Интернет с време на закъснение на сигнала над 250 милисекунди.
13. "Фиксирана гласова услуга" е гласова услуга по всякаква фиксирана далекосъобщителна мрежа или между фиксирани крайни точки на фиксирана далекосъобщителна мрежа или мрежи (включително и гласови услуги, осъществявани чрез фиксирана крайна точка на обществена далекосъобщителна мрежа, в който и да е край на повикването или веригата), независимо от мрежовата технология, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител.
14. "Гласова телефонна услуга" е обществена далекосъобщителна услуга за пряк пренос и комутация на глас в реално време по обществена фиксирана комутируема далекосъобщителна мрежа, което дава възможност на всеки потребител, ползващ устройство, свързано към крайна точка на тази мрежа, да осъществява повикване към друг потребител, ползващ устройство, свързано към друга крайна точка.
15. "Справочни услуги" са далекосъобщителни услуги, даващи възможност на осъществяващия повикване потребител да получи информация за телефонния номер на абонат по подадени данни за индивидуализация на абоната - име и, когато е необходимо, адрес.
16. "Услуги за осъществяване на спешни повиквания" са далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки потребител до службите на "Спешна медицинска помощ", "Полиция" и "Пожарна и аварийна безопасност".
17. "Далекосъобщителен оператор" е всяко лице, което осъществява далекосъобщения въз основа на лицензия, регистрация или свободен режим.
18. "Обществен далекосъобщителен оператор" е всяко лице, което въз основа на лицензия изгражда, използва и поддържа обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставя обществени далекосъобщителни услуги.
19. "Обособен далекосъобщителен оператор" е лице, което изгражда, поддържа и използва обособена далекосъобщителна мрежа въз основа на лицензия или свободен режим.
20. "Ограничен ресурс" е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини.
21. "Радиочестотен спектър" обхваща радиочестотите от 3 kHz до 3000 GHz.
22. "Радиосъоръжения" са предавателни, предавателно-приемателни или приемателни устройства, включително и антените, необходими за работата им, които служат за целите на радиото, или приемници за получаване на излъчени програми.
23. "Криптографска защита" са методите и средствата, предназначени за закриване (кодиране) на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица.
24. "Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване" и "информация за безопасност" са всички далекосъобщения, определени като такива в радиоправилата на международния съюз по далекосъобщения. Предоставянето на далекосъобщителни услуги за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност не представлява обществена далекосъобщителна услуга.
25. "Домакинство" са две или повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище, имат общ бюджет, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на разходите за задоволяване на своите потребности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 19?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, господин Николов току-що ни изчете 26 дефиниции. Признавам си, че с огромната част от тях аз не успях по никакъв начин да се справя. Но има две дефиниции отпред, по които у мен възникна въпросът защо всъщност се прави промяна. И може би господата от пощите и далекосъобщенията ще ни помогнат да разберем.
Сега предлаганата дефиниция на т. 2 е: "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на общодостъпни далекосъобщения и/или на обществени далекосъобщителни услуги". Имало е стара редакция, която гласи: "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги". Значи се повтаря "далекосъобщителна мрежа", повтаря се "предназначена за предоставяне", повтаря се "обществени далекосъобщителни услуги". Има една разлика - "за общодостъпни далекосъобщения". Бихте ли ми казали "общодостъпните далекосъобщения" и "обществените далекосъобщителни услуги" не се ли съотнасят към по-тясно понятие и дали старата дефиниция не е по-изчистена?
Вторият ми въпрос касае т. 3 - "Обособена далекосъобщителна мрежа". По новата дефиниция тя е: "Далекосъобщителна мрежа, предназначена за осъществяване на далекосъобщения, по нетърговски начин, за вътрешни нужди на обособения далекосъобщителен оператор, включително в и/или между неговите поделения, клонове или дъщерни дружества."
Старата дефиниция в досегашния текст гласи така: "далекосъобщителна мрежа за собствени нужди или за предоставяне на далекосъобщителни услуги за затворени групи абонати".
Общо-взето това разписване на четири реда за мен като юрист е направило дефиницията значително по-неясна. Ако някого е притеснявало употребата на думите "затворени групи абонати", аз не мисля, че става нещо много по-ясно като сложим "за вътрешни нужди на обособения далекосъобщителен оператор, включително в и/или между неговите поделения, клонове или дъщерни дружества" и т.н. Защото, вижте, Търговският закон не говори за дъщерни дружества. Там има разни холдинги, има други работи. Това "дъщерни дружества" беше от старата редакция.
Мисля, че дефинициите в досегашния закон са по-ясни, имат същия смисъл и идея и някаква промяна точно в тези две дефиниции просто ще затрудни прилагането.
Направих тази уговорка, защото аз не съм тесен специалист по далекосъобщения, но като юрист ми изглежда така.
Другият проблем - в т. 12 и 13 "гласова услуга", "фиксирана гласова услуга", където също има дефиниции в стария закон, и "обикновена телефонна услуга" от стария закон, който е нещо, което за прилагащия закона е по-ясно от това "гласова услуга", "фиксирана гласова услуга". Ако някой от колегите в залата проявява интерес, той има текста и може да направи някаква съпоставка.
Поначало този преходен текст от 26 точки, който е изключително важен за прилагането, защото съдържа само дефиниции, прави впечатление с много усложнени и много по-неясни по изказ дефиниции. Може би господата от пощите ще ни обяснят защо се налага въобще предефиниране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да обясня на госпожа Дончева за зададения въпрос по т. 2. Тя просто не чете текста, предложен от комисията, а чете текста на вносителя. В комисията сме обяснили доста точно какво значи "общодостъпни". Това е неограничен кръг потребители и по този въпрос сме постигнали съгласие.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Става въпрос, че Вие смятате, че едното не включва другото.
НИКОЛА НИКОЛОВ: От друга гледна точка "обособена съобщителна мрежа" е много по-подробно разписана сега, в тази редакция на закона, и става по-ясно - според нас като вносители и според комисията, която е приела този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда пределно кратък.
По отношение предложенията на четиримата депутати - Ганев, Октай, Папаризов и Местан, в т. 2, с което те атакуват съдържанието на т. 12 и 13 от така предложения проект, мисля, че нещата още във вчерашния дебат се изясниха и въпросът, свързан с Интернет услугите е напълно отразен в предложението на комисията.
Що се касае по тяхната т. 1 като при изменение, касаещо т. 2 и 3 от § 19 на вносителя, искам да подчертая, че основното различие, госпожо Дончева, не е в затворения кръг от потребители - това, което Вие твърдите, защото, въпреки че това наистина го няма в практиката на Европейския съюз, поради което е абсолютно нецелесъобразно да се използва такъв термин в нашето законодателство. Но тук най-важното различие, което се въвежда между "обществена далекосъобщителна мрежа" и "обособена далекосъобщителна мрежа" е, че при обществената далекосъобщителна мрежа се предоставят обществени далекосъобщителни услуги, т.е. срещу заплащане, докато обособената далекосъобщителна мрежа предоставя далекосъобщенията по нетърговски начин. Нещо, което в досегашния текст на закона и в предложението на четиримата депутати беше искано да се запази. Тоест, искаше се да се запази в обособената далекосъобщителна мрежа услугите да се предоставят по търговски начин.
В този смисъл предложенията, които се правят, са абсолютно ясни и категорични и разделят далекосъобщителните мрежи по един ясен принцип, който е и в европейското право.
Поради това предлагам да се гласува текстът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Иванов, ако имате един холдинг с 20 фирми и обща телефонна централа и това, което твърдите, че е разграничение между старата и новата дефиниция, бихте ли ми обяснили какво ги интересува далекосъобщенията как фирмите в холдинга ще си уредят финансово този въпрос?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не ги интересува.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защото, ако не ги интересува, няма нужда от разграничителна дефиниция. Това е някакъв търговски въпрос между тях. Той не е далекосъобщителен. Възможно е да греша. Аз затова помолих господата от пощите да го обяснят.
Как ми изглежда? Там си има централа, има си фирми и телефонни постове. За далекосъобщенията самите връзки и заплащането на цялата услуга на далекосъобщенията е ясна. Тя не е спорна. Какви ги интересува тях дали фирмите помежду си, които ще ползват общата телефонна централа, ще имат някакви финансови отношения във връзка с ползването на централата? Това е техен вътрешнофирмен въпрос. Защо трябва разграничителна дефиниция в закона? Вие може да дадете разграничение, но аз търся оправданието на законодателя да съществува такова разграничение във вашата дефиниция. Защото, за мен, трябва да има по-малко и по-ясни дефиниции по правно-технически причини.
Затова аз мисля, че ако се търси някакво разграничение, то трябва да бъде такова, което касае пощите и далекосъобщенията, казано най-общо. Значи оня, който ще даде, в най-общ вид, услугата, а пък вътрешнофирмените финансови отношения на един холдинг при ползване на телефонната централа си е тяхна работа. Тя не интересува пощите. Те могат да се интересуват технически от проблема и от глобалното заплащане на сумата, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Иванов, имам една молба към Вас. В изказа си не употребявайте думата "абсолютни". В реалния живот такива стойности няма, а в законодателството и правото - още повече. Това е наука, която има подчертано относителен характер и детерминираността Ви "абсолютно е така", "абсолютно правилно" малко ме притеснява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.
Няма трета реплика.
За дуплика има думата господин Иван Николаев Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен със забележката, която ми направи господин Нешев. Да, действително това е термин, който не би трябвало да се използва.
Що се касае до репликата, отправена от госпожа Татяна Дончева, искам още веднъж да бъда ясен. Когато говорим за обособена далекосъобщителна мрежа, госпожо Дончева, и между 10, и между 50 фирми това да е, не може да бъдат предоставени по търговски начин услугите. Ако те са предоставени по търговски начин, тогава те са с индивидуална лицензия и в този случай категорично се изисква те да се разглеждат като обществени далекосъобщителни мрежи. Тогава, когато една далекосъобщителна мрежа предоставя услугите си по нетърговски начин, може да бъде считана като обособена и това е разделителната граница в двата случая. При досегашните дефиниции определението, което беше дадено за обособена далекосъобщителна мрежа, тълкуванието на някои оператори беше твърде широко и те го използваха по начин, по който реално се нарушаваха принципите на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан.
Гласували 149 народни представители: за 30, против 114, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 19, който става § 20, така както е предложен от комисията, като т. 2 така, както беше прочетена от докладчика.
Гласували 135 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 11.
Новият § 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 20 на вносителя има предложение от народните представители Ганев, Октай, Папаризов, Местан:
В § 20:
1. Точка 1 и т. 2 да отпаднат.
2. В т. 4, § 11 от Преходните и заключителни разпоредби:
а) алинея 1 и ал. 2 да отпаднат;
б) досегашната ал. 3 става § 11 и се изменя така:
"§ 11. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат частта от мрежите си извън границите на едно населено място чрез линии под наем от Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г."
3. В т. 5, § 11а:
а) алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Българската телекомуникационна компания отговаря писмено на всяко искане за предоставяне на линии под наем в едномесечен срок от датата на получаване на искането. Липсата на отговор в посочения срок се счита за отказ. Освен в случай на отказ, Българската телекомуникационна компания предоставя поисканата линия под наем в двумесечен срок от датата на получаване на искането по изречение първо.
(3) Отказът на Българската телекомуникационна компания да предостави линия под наем дава право на поискалото такава линия лице да изгради собствена. В случай, че за изграждането на линията се налага използване на свободен радиочестотен спектър, той се предоставя без конкурс или търг."
б) алинея 4 и 5 да отпаднат.
4. Точка 7 да отпадне.
5. В § 13а ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема това предложение.
Предложение на народния представител Велислав Величков:
В § 20, т. 1 се прави следното допълнение:
В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби, изречение първо, след думите "Националната разузнавателна служба" се добавя "и Националния институт по метеорология и хидрология".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин.
В § 20, т. 8, § 13а ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Искам да уточня, че текстовете, които ще прочета, са в резултат на постигнато съгласие в комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 21:
"§ 21. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 7 се изменя така:
"§ 7. Този закон не се прилага по отношение на изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи и на радиосъобщенията на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техни собствени нужди и за нуждите на органите на изпълнителната власт за управлението на страната, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон."
2. В § 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в буква "а" думите "обикновена телефонна" се заменят с думите "фиксирана гласова";
б) създава се буква "в":
"в) осъществяването на презграничен пренос на глас в реално време за целите на предоставяне на международни гласови услуги от обществени далекосъобщителни оператори до 31 декември 2002 г."
3. Създава се § 10а:
"§ 10а. Задължението на Българската телекомуникационна компания за предоставяне на всеобщо предлагана услуга се определя в лицензията й и до 31 декември 2004 г. включва всички услуги по чл. 3, ал. 4."
4. Параграф 11 се изменя така:
"§ 11. (1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат наземната част от мрежата си чрез линии под наем от Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г.
(2) Обществените далекосъобщителни оператори, предоставящи гласови услуги са длъжни да изграждат мрежите си чрез линии под наем от Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г.
(3) Обществените далекосъобщителни оператори на кабелни радио- и/или телевизионни мрежи са длъжни да изграждат частта от мрежите си извън границите на едно населено място чрез линии под наем от Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г."
5. Създава се § 11а:
"§ 11а. (1) Всяко лице може да поиска да наеме линия, без право до 31 декември 2002 г. да я пренаема.
(2) Българската телекомуникационна компания отговаря писмено на всяко искане за предоставяне на линии под наем в едномесечен срок от датата на получаване на искането. Липсата на отговор в посочения срок се счита за отказ.
(3) Отказът на Българската телекомуникационна компания да предостави линии под наем на далекосъобщителен оператор му дава право да поиска от Държавната комисия по далекосъобщения разрешение за изграждане на собствени линии.
(4) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда искането по ал. 3 и становището на Българската телекомуникационна компания в едномесечен срок и дава разрешение, ако намери, че искането е основателно. В случай, че за изграждането на линиите се налага използване на свободен радиочестотен спектър, той се предоставя без конкурс или търг.
(5) Решението на Държавната комисия по далекосъобщения по ал. 4 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.
(6) За нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната Българската телекомуникационна компания предоставя с приоритет линии под наем на органите, компетентни по въпросите на отбраната и сигурността, в съответствие със заявения с искането срок, при наличие на техническа възможност и в съответствие с условията на лицензията на Българската телекомуникационна компания. При липса на техническа възможност Българската телекомуникационна компания уведомява органите, компетентни по въпросите на отбраната и сигурността, във възможно най-кратък срок.
(7) Българската телекомуникационна компания предоставя линии под наем в срок до 6 месеца от датата на искането при условия и ред, определени в наредба на Министерския съвет."
6. В § 12 след думите "Разпоредбите на" се добавя "чл. 3, ал. 5 и".
7. В § 13 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова ал. 2:
"(2) Плащанията, дължими на Българската телекомуникационна компания за предоставени далекосъобщителни услуги въз основа на лицензията, издадена от Комитета по пощи и далекосъобщения, до влизане в сила на Закона за далекосъобщенията, се събират по цени, определени от компетентните органи, в размерите и от датата, посочена в акта за приемането им."
б) Досегашната ал. 2 става ал. 3.
8. Създава се § 13а:
"§ 13а. (1) Българската телекомуникационна компания няма право да осъществява далекосъобщения като оператор на кабелни радио- и/или телевизионни мрежи до 31 декември 2002 г.
(2) При предоставяне на международни гласови услуги лицензираните обществени далекосъобщителни оператори са длъжни да осъществяват международно свързване чрез комутационните съоръжения на Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Просто това вече не знам на какво прилича - да се четат по 3-4 страници и да се иска народните представители да се изказват и да вземат отношение по текстовете.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Само ако имат предложения.
МИХАИЛ МИКОВ: Ако имат предложения, но не може така. Нека да се чете параграф по параграф. Много по-разбираем е старобългарският език в църквите, който тези дни се употребява. Въобще не можем да осъзнаем за какво става въпрос. Ако това е парламентарна работа, просто здраве му кажи.
Моля ви да се четат, обсъждат и гласуват параграф по параграф, не член по член, не алинея по алинея, но поне параграф по параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, нещо сте се объркали, извинявайте. Сега разглеждаме § 20 и се чете § 20.
МИХАИЛ МИКОВ: Сега се прочетоха пет параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграфът какво е? Това си е един параграф от законопроекта.
За втора процедура има думата господин Осман Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Господин председател, от името на парламентарната група искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам 10 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Обсъждаме § 20.
Има ли изказвания?
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз се обявявам, уважаеми господин председателю, против разширената редакция на § 7. В скоби, наистина твърдя, че това са извънредно много текстове, събрани в § 20 и че те трябва да бъдат анализирани поотделно, както и поотделно трябва да бъдат четени.
Този параграф е посветен на кръга от субекти, за които този закон не се отнася. "Не се прилага по отношение на изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи - чета, за да бъде ясно - и на радиосъобщенията на Министерския съвет, отбраната, вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техните собствени нужди и - чуйте сега - за нуждите на органите на изпълнителната власт за управлението на страната, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите, определянето на повиквателните знаци и т.н.".
Освен досегашните субекти, господин Николов, тези няколко министерства, се прибавя и Министерският съвет като цяло. И не само че се прибавя Министерският съвет като цяло, но и освен това изрично се предвижда да се изключат от орбитата на закона и органите на изпълнителната власт за управлението на страната. Нали Министерският съвет е самата изпълнителна власт? Какви други органи на изпълнителната власт във връзка с управлението на страната?
Този голям кръг от лица, които упражняват правомощията около управлението и правомощията на властта, като се изключват, те всъщност се изключват от контрола и прилагането на закона. И по този начин се увеличава неравноправното третиране спрямо другите участници на пазара.
Предлагам § 7 да запази старата си редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Има думата господин Петър Рандев от Министерството на транспорта и съобщенията.
ПЕТЪР РАНДЕВ: Сигурно присъстващите хора от Министерството на транспорта и съобщенията...
РЕПЛИКА: Моля, по-високо говорете!
ПЕТЪР РАНДЕВ: Искам да кажа, че по всяка вероятност не съм достатъчно компетентен за защитя този текст, тъй като той все пак има отношение към националната сигурност.
Въпреки това мога да изложа мотивите на тези, които поискаха да се вкарат тези текстове, които разширяват в известна степен обсега на изключваните от действието на закона мрежи.
Общо взето, тези неща се появиха във връзка с приватизацията на БТК и съвсем основателните опасения, че в такъв случай, ако контролът върху мрежите се поеме от субект, който е извън страната, какъвто беше случаят с консорциума "Кей Пи Ен - ОТЕ", а по всяка вероятност такъв ще бъде случаят, ако успеем да приватизираме БТК в някакво бъдеще, се счита, че по този начин се защитава националният интерес.
Мрежата на Министерския съвет в някои държави също е включена в такова изключение. Предполагам, че никой няма против това мрежите на отбраната и на националната сигурност да бъдат извън закона, тъй като те във всички държави се третират извън далекосъобщителния закон. Затова съществува и Съветът по националния радиочестотен спектър, който разпределя кои честоти са за ползване от страна на силовите министерства, т.е. на държавата, и кои са за разпределение на граждански нужди. Общо взето, това е една обща линия, която се счита за защита на националната сигурност особено в случаи на приватизация на БТК с привличане на чужд стратегически инвеститор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рандев.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Когато се обсъждаше преди много време приватизацията на БТК, аз бях един от тримата в тази зала, който говорех, настоявах, че онази форма на приватизация е опасна за националната сигурност. Тогава тук, в тази зала, министърът на отбраната твърдеше, че това не е така и че няма никаква опасност за националната сигурност.
Малко по-късно, малко, но достатъчно по-късно в същата тази зала министър-председателят потвърди, че вариантът на приватизация, който ние бяхме атакували, наистина е опасен за националната сигурност. Аз приемам казаните от колегата, който говори преди мен, забележки. И в този смисъл искам да апелирам, уважаеми колеги: когато някой в тази зала започне да твърди пред всички вас, че нещо не е опасно за националната сигурност, моля ви, не му вярвайте, какъвто и пост да заема! Аз просто не мога да разбера хората, които от позицията на някакъв пост с лека ръка твърдят, че нещо, което те не са осмислили докрай, не е опасно за националната сигурност.
Вижте какво става в Македония! Помните ли какви аргументи и факти се говореха за това, че България имала 15-годишен прозорец на сигурност и стабилност и безопасност от военна гледна точка? Това не е така!
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Така е!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: По същия начин, обръщам се и към вас като представители на Комисията по национална сигурност: когато някой в тази зала започне да говори, че нещо не е опасно за националната сигурност, бийте тревога! В този смисъл аз съм готов да уважа аргументите на преждеговорившия колега. И виждам, че всяко нещо, което може да бъде издигнато като пречка срещу торпилирането на тази национална сигурност, трябва да бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Господин Марио Тагарински има думата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин Смоленов, нека да не спекулираме с националната сигурност! Тук става дума за нещо, което е практика във всички нормални и развити страни - става въпрос за един процес, който тече в целия свят. При прехода от индустриалното към информационното общество се изграждат така наречените корпоративни мрежи, в най-общия случай, или комуникационно-информационни мрежи, или среда за развитието на комуникациите във всяка една отделно взета държава за целите на държавното управление и националната сигурност. И е естествено тези мрежи да бъдат независими от общопотребителските мрежи. Такава мрежа вече до голяма степен е изградена в България и може би е една от първите, които се изграждат в Европа в този й вид. Това е нещо съществуващо. Голяма част от тези неща са заложени в Програмата "План-2004" в модернизирането на комуникациите и на връзките на Министерството на вътрешните работи, на едно съвременно технологично ниво.
Освен това този въпрос има и една друга страна, свързана с бюджетните разходи, които държавата трябва да изразходва за осигуряването на нормални и надеждни комуникации, пак говоря с оглед на глобализацията и развитието на високотехнологичните средства за връзка. Така че преките резултати от това, за което става дума в § 7, от една страна, имат измерения в контекста на националната сигурност и осигуряването на надеждни комуникации във всяка една суверенна държава, а, от друга страна, съществено намалява преките разходи на държавата за осигуряване на тези комуникации. Също така е един от параметрите в световната теория и практика, които осигуряват доброто управление на държавата и доброто взаимодействие между всички органи на държавно управление. Това е смисълът. И не трябва да спекулираме с националната сигурност при приватизацията на БТК и т.н. Това са нормални процеси при развитието на една пазарна икономика - да се осигури една пазарна среда особено във високотехнологичната сфера и в информационните и комуникационните средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тагарински.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан.
Моля, гласувайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): По отношение на § 7 или въобще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Въобще, цялото предложение.
Гласували 129 народни представители: за 22, против 105, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Господин Величков, Вашето предложение? Оттегляте го.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 136 народни представители: за 19, против 108, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 20, който става § 21, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 12.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 21 на вносителя става § 22:
"§ 22. В срок до един месец от влизане в сила на този закон Държавната комисия по далекосъобщения приема решения за прекратяване на действието на лицензии за изграждане на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър, в случаите, когато техният титуляр или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, след провеждане на конкурс или търг е спечелил лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност с национално покритие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
По този текст няма предложения.
Моля, гласувайте § 21, който става § 22, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 22 на вносителя има предложение на комисията и той става § 23:
"§ 23. В срок до един месец от влизане в сила на този закон Държавната комисия по далекосъобщения привежда в съответствие с него издадената лицензия на Българската телекомуникационна компания като я преиздава, без търг или конкурс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 22, който става § 23, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 10.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 23 на вносителя има предложение на комисията и той става § 24:
"§ 24. (1) Заявленията за лицензиране на лицата, които са изградили, поддържат и използват обособена далекосъобщителна мрежа с използване на радиочестотен спектър въз основа на разрешителни, издадени от Междуведомствената комисия по радиочестоти до влизане в сила на Закона за далекосъобщенията, се разглеждат по общия ред като далекосъобщителната дейност на тези лица се привежда в съответствие със закона, съгласно разпоредбата на чл. 39.
(2) На лицата по ал. 1, чиято далекосъобщителна дейност подлежи на индивидуално лицензиране съгласно чл. 39, се издават индивидуални лицензии в срок до 12 месеца от влизане в сила на този закон.
(3) На лицата по ал. 1, чиято далекосъобщителна дейност подлежи на регистриране по обща лицензия съгласно чл. 39, се регистрират в срок до 12 месеца от влизане в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 23, който става § 24, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 11.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 24 на вносителя става § 25:
"§ 25. В Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се създава § 4б:
"§ 4б. (1) При предложение за приватизиране на държавно предприятие, което въз основа на закон чрез разрешение извършва дейност обект на държавен монопол, органът по чл. 3, ал. 1, т. 1-3 приема решение за приватизиране на предприятието след решение на Министерския съвет.
(2) Когато към датата на влизане на този закон в сила има прието решение за приватизиране на държавно предприятие, което въз основа на закон чрез разрешение извършва дейност обект на държавен монопол, решението за приватизиране изрично се одобрява от Министерския съвет.
(3) При извършване на приватизационна оценка на предприятието по ал. 1 се взема предвид дейността - обект на държавен монопол.
(4) Със сключване на приватизационния договор за прехвърляне на правото на собственост на приватизираното предприятие се предоставят изключителни права за извършване на дейността обект на държавен монопол след решение на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 24, който става § 25, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 15.
Параграф 25, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията е приет. (Ръкопляскания от СДС.)

Следващата точка от днешната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Велислав Величков има думата да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България".
Комисията подкрепя заглавието на закона, както е предложено от вносителя.
"§ 1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:
"(2) Чужденец е лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
"§ 2. В чл. 8 се създават алинеи 3, 4 и 5:
"(3) Не се изискват визи за краткосрочно пребиваване или за транзитно преминаване от чужденци, законно пребиваващи в страна, с която Република България има безвизов режим, когато са ученици, пътуващи в рамките на училищна екскурзия и съпровождани от учител, който разполага със списък на учениците, изготвен от съответното училище. Списъкът съдържа:
1. данни, индивидуализиращи всеки участник в екскурзията;
2. цел на пътуването;
3. актуална снимка на всеки ученик, който не притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, съгласно законодателството на страната, от която влиза.

(4) Виза не се изисква от чужд гражданин, който притежава и българско гражданство, при представяне на чуждия си документ за пътуване и лична карта по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за българските документи за самоличност.
(5) На чужденците по ал. 3 може да се откаже влизане в страната при липса на някое от законоустановените основания за влизане или пребиваване в Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
"§ 3. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Визата е разрешение за влизане, пребиваване или транзитно преминаване през територията на Република България.
(2) Видът на визите се определя от целта на посещението, от броя на разрешените влизания, от срока, за който се издават, и от местоиздаването.
(3) Визите са:
1. за летищен трансфер;
2. за транзитно преминаване;
3. за краткосрочно пребиваване;
4. групови;
5. за дългосрочно пребиваване;
6. издадени на границата.
(4) Срокът за пребиваване в страната въз основа на виза не може да надвишава 90 дни.
(5) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България, а тези за дългосрочно пребиваване се издават след съгласуване със службите за административен контрол на чужденците.
(6) По изключение, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, както и в случаи, нетърпящи отлагане, или ако това е предвидено в ратифициран международен договор, който е в сила за Република България, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат съгласувано със службите за административен контрол на чужденците или с Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи, да издават еднократни визи за:
1. летищен трансфер;
2. транзитно преминаване;
3. краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни.
(7) Условията и редът за издаване на визи се определят от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
"§ 4 В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 14 се изменя така:
"14. е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци, поддържан от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на външните работи;".
2. Създава се т. 15:
"15. кандидатства за входна виза с документ за окончателно напускане територията на друга държава, в която до този момент е пребивавал"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
"§ 5. В чл. 11 се създават точки 6 и 7:
"6. при предишно пребиваване в страната е бил социално подпомаган от държавата;
7. не е в състояние да обоснове достоверно декларираната цел на пътуването."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5.
"§ 6. В чл. 12 ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Виза за летищен трансфер се издава на чужденец, който пътува с въздухоплавателно средство, сменя полета си в Република България и продължава пътуването си с първия следващ полет по маршрута."
2. В ал. 2 след думата "граничен" се добавя "паспортен"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6.
"§ 7. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България от една държава и напуска страната в срок до 24 часа на път за друга държава."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 7.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Моля Ви, Вие прочетохте целия закон! Като няма предложения, ние имаме изказвания по текстовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, чете закона! Като спре да чете закона, дал съм му думата, но тогава ще ви дам думата за процедура. Продължете.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "§ 8. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната еднократно или многократно за срок до 90 дни в рамките на шест месеца, считано от датата на първото влизане. Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, доколкото не е предвидено друго в международни договори, които са в сила за Република България или в акт на Министерския съвет." (Шумни реплики на народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, седнете си на мястото! Не пречете!
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8.
"§ 9. Създава се чл. 14а:"... (Шумни реплики на недоволство от народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, правя Ви забележка! Седнете си на мястото!
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "Чл. 14а.  Групова виза се издава за транзитно преминаване или с право на пребиваване до 30 дни на чужденци - граждани на една държава, които са формирали групата преди заминаването си, притежават групов паспорт и при положение, че влизат, пребивават и напускат територията на Република България като група."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 9. (Шумни реплики на народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, втора забележка Ви правя и накрая ще се принудя да Ви отстраня... Седнете си на мястото!
Продължете, господин Величков.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "§ 10. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Виза за дългосрочно пребиваване се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в страната на едно от основанията, посочени в чл. 24 и 25."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на чужденеца да влезе еднократно в страната с право на пребиваване до 90 дни. Валидността на тази виза не може да надвишава шест месеца."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "ал. 1" се заменят с "ал. 2"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 10.
"§ 11. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "граничен" се добавя "паспортен".
2. В ал. 4 след думите "могат да" се добавя "анулират издадена виза или да".
3. Създава се ал. 5:
"(5) В случаите по ал. 2 и 3 органите за граничен паспортен контрол анулират издадената виза, за което незабавно уведомяват Министерството на външните работи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 11.
"§ 12. В чл. 17 ал. 2 и 3 след думата "граничен" се добавя "паспортен"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 12.
"§ 13. В чл. 18 текстът след думите "посещението си" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 13.
"§ 14. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. Длъжностните лица от авиокомпаниите, туристическите и транспортните дружества или други представителства, които превозват до и/или от Република България чужденци или български граждани, преди да извършат услугата, са длъжни да проверят:
1. редовността на документите за задгранично пътуване на чужденците, а по отношение на българските граждани - наличието на визи за държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими;
2. наличието на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3;
3. наличието на останалите изисквания на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 14.
"§ 15.В чл. 21, ал. 3 след думата "граничен" се добавя "паспортен"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 15.
"§ 16. Създава се чл. 21а:
"Чл. 21а. (1) Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10 и 11.
(2) Условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи и от министъра на външните работи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16.
"§ 17. В чл. 24 ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1.  Точки 1 и 2 се изменят така:
"1. имат разрешение от органите на Министерство на труда и социалната политика за работа по трудово правоотношение в Република България;
2. осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани;".
2. В т. 6 думите "управители на представителства" се заменят с "представители".
3. Точка 12 се отменя;
4. Досегашната т. 13 става т. 12 и се изменя така:
"12. са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване."


5. Създават се т. 13 и 14:
"13. са родители на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28, ал. 5 ;
14. имат разрешение от органите на Министерство на труда и социалната политика за осъществяване на дейност на свободна практика в Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 17.
"§ 18. Създава се чл. 24а:
"Чл. 24а. (1) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната, като представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. молба по образец, определен от Министерския съвет, в която се посочват целта на пребиваването и видът дейност на свободна практика, която лицето жела да упражнява;
2. легализиран документ, установяващ притежаваната от лицето квалификация;
3. документ, установяващ наличието на достатъчно финансови средства по смисъла на чл. 24, ал. 2, необходими за издръжката на него и на семейството му, ако то го придружава;
4. други документи, които се изискват по силата на нормативните актове, регламентиращи съответния вид дейност на свободна практика, ако такива са необходими.
(2) Дипломатическите и консулските представителства издават виза за продължително пребиваване с цел осъществяване на дейност на свободна практика след съгласуване със службите за административен контрол на чужденците и при наличието на предварително разрешение, издадено от Министерството на труда и социалната политика.
(3) Условията и редът за издаване на предварително разрешение по ал. 2 се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1-12."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 18.
"§ 19. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на три години от припознаването или осиновяването;".
2. Създава се т. 7:
"7. които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 19.
По всички тези параграфи досега няма направени предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона и параграфи от 1 до 19 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 18.
Заглавието на закона и параграфи от 1 до 19 включително са приети.
Имате думата, господин Величков.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Комисията предлага да се създаде § 19а със следното съдържание:
"§ 19а. Създава се чл. 25а:
"Чл. 25а. Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте § 19а така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Параграф 19а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "§ 20. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
"(2)  Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко шест месеца и един ден.
           (3) Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.
            (4) Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:
1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;
2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;
3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;
4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;
5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата;
6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;
7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.
(5) Данните по ал. 4 могат да бъдат установявани от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 20.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Трябва да спрете. Има изказвания.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Има изказвания.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "§ 21. Създават се чл. 27а и 27б:
"Чл. 27а. Държавните органи, които по силата на нормативен акт извършват регистрация на чужденци или на дейности, осъществявани от чужденци, са длъжни да проверяват вида и основанието на визите, издадени на чужденците. При констатиране на несъответствия между исканата регистрация и вида и основанието на издадената виза регистрацията не се извършва и незабавно се уведомяват службите за административен контрол на чужденците." (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще се изкажете, когато ви дам думата и когато отнема думата на господин Величков. (Шум и реплики в ДЛ.)
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "Чл. 27б. (1)  Длъжностните лица, които в резултат на извършваната от тях дейност констатират промяна в правното положение или в дейността на чужденците, са длъжни незабавно да уведомят службите за административен контрол на чужденците." (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, правя Ви и на Вас забележка.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "(2) В случаите на отнемане или прекратяване на правото на постоянно пребиваване на чужденец службите за административен контрол на чужденците незабавно уведомяват органите за гражданска регистрация."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 21.
"§ 22. Член 28 се изменя така:
"Чл. 28. (1) Чужденец, влязъл на територията на Република България, е длъжен в срок до 48 часа след влизането си в страната да декларира писмено адреса, на който пребивава, пред службата за административен контрол на чужденците по местопребиваването си.
(2) По реда и в срока по ал. 1 чужденецът е длъжен да уведомява службата за административен контрол на чужденците по местопребиваването си за всяка промяна на адреса, на който пребивава.
(3) Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 48 часа след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.
(4) Лице, осъществяващо хотелиерска дейност, или негов служител при настаняване на чужденец го регистрира незабавно в специален регистър. Информацията за настанените чужденци се предоставя ежедневно от това лице в срок до 06,00 ч. в службата за административен контрол на чужденците или в районното полицейско управление по местонахождението на хотела.

(5) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират в Министерството на външните работи." (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, правя Ви втора забележка!
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "(6) Престоят в Република България на лицата по ал. 5 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Величков, благодаря Ви.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Сега по кой член да се изкажем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако имате предложения за отпадане или редакционни поправки, заповядайте. Ако не, продължаваме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): По кои членове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези, които са докладвани. Човек, който е бил в залата, знае кои са били докладвани. Госпожо Дончева, след като се разхождате по кулоарите, няма да знаете кое е гласувано и кое е докладвано. Ако искате думата, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, не за честта на парламента и не за нашата собствена, а на тези деца, които гледат отляво (сочи децата, които наблюдават заседанието на Народното събрание от балкона) и на които някой трябва да каже...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се занимавайте с децата отляво, а говорете по същество.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... че тече второ четене на закон. Така се приемат законите в България, деца! Така ви продават...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, отнемам Ви думата. Напуснете трибуната! (Народният представител Татяна Дончева продължава да говори на изключени микрофони.)
Госпожо Дончева, напуснете трибуната! Госпожо Дончева, напуснете трибуната преди да съм Ви отстранил! (Народният представител Татяна Дончева продължава да говори на изключени микрофони.) Когато не говорите по същество, имам правото да Ви отнема думата. Напуснете трибуната! (Силен шум от ДЛ.)
Господин Миков, искате ли думата? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин Куртев, и Вие, и ръкопляскащите ви отдясно в последния ден на Народното събрание се подигравате с българския парламент и с българския народ, както го правехте 4 години. Кажете ми по кой текст, след като Вие водите заседанието, да се изкажа, защото сме на второ четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текстовете, които е докладвал господин Величков.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Величков прочете на второ четене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да Ви помогна.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, кажете ми по кой параграф ми давате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Последното гласуване беше по § 19а. След § 19а, ако искате да се изкажете, да направите предложение за отпадане или редакционна поправка, имате думата. И да Ви помогне още малко - от § 20 до § 22 включително.
Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Какво означава "чужденци, които имат заслуги към Република България"? Кой е органът, който ще преценява заслугите на тези чужденци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, това го пропуснахте. Докато го гласувахме, Вие си разговаряхте с госпожа Шопова.
МИХАИЛ МИКОВ: Този параграф не е гласуван, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За кой параграф говорите?
МИХАИЛ МИКОВ: За § 19а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласуван е, аз Ви казах, че е гласуван. Сега са докладвани параграфите от 20 до 22. Вие не следите какво става в залата.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз много добре следя, че този параграф не е гласуван. Защото възникна простият въпрос кой е органът, който преценява заслугите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този параграф приключихме с гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие приехте един параграф и се пита кой е органът, който преценява заслугите на чужденците? Това трябва да се уреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Параграф 20 казва, че в чл. 26 се създават нови четири алинеи, които предвиждат субективното право на администрацията да отказва продължаване на срока на дългосрочното пребиваване на чужденец в страната или отнемане на дългосрочно пребиваване, за когото е установено, че е извършил, не бих казала, нарушение, а някакви простъпки по ал. 4, описани в 7 точки. Едното от тях е липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака. Ако администрацията, държавният чиновник могат по някакъв начин да съберат доказателства, че съпрузите не живеят заедно, което също е много спорно, защото те могат да се регистрират заедно на един адрес, но никой не може да ги контролира колко дълго време трябва да живеят заедно и колко време да прекарват заедно в жилището си - по този начин, по който даже народните представители отсъстват от семействата си в дните, в които парламентът заседава. Когато хората са в командировка, когато не се прибират всяка вечер в къщи, не можете да ги инкриминирате и не е редно да им се забранява продължаване на местопребиваването. Това е една чисто субективна преценка на държавния чиновник - кога съпрузите не живеят заедно. Но да речем, че би могла да се вади косвено, ако лицата нямат адресна регистрация на един адрес, ако дълго време по данни на домоуправител, на съседи те не са заедно.
Но т. 2, която ви предлагам да отпадне, е нещо съвсем несъстоятелно - липса на принос към задълженията, произтичащи от брака. Какво значи това? Идеята да се отнема правото на пребиваване или да се гони някой чужденец трябва да бъде, когато той застрашава с нещо държавата, а не когато застрашава брака си. Ако има проблеми в брака, за това има съд и развод. Но той не застрашава брака си от липса на принос към задълженията, произтичащи от брака. Това е изключително широко за тълкуване. Излиза че примерно, ако той не изхвърля кофата за боклук, ако той не дава достатъчно пари, ако той не изпълнява някои други съпружески задължения, административен орган, не другият съпруг, ще трябва да каже по чисто субективна преценка, че трябва да напусне страната. Извинявам се, но ние сме се устремили към Европа и трябва да направим някакво сносно законодателство. Смисълът на ограниченията за пребиваване на чужденци е да не застрашават вътрешната ни сигурност, а не да се измислят такива фалшиви критерии.
Затова аз ви предлагам т. 2 да отпадне от чл. 26, ал. 4, което е изписано в § 20 на страници 10 и 11.
"Даване на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг" - извинете, но има хора, които са известни с едно име в обществото, а с друго име са записани в един документ за самоличност, с трето име - някъде другаде. Такива има и между нас. Не може да искате другият съпруг, на когото не сте казали всички тези имена, да знае тези данни. Понеже става дума не за някакви обстоятелства, които са формирали мнението на държавния чиновник да ви даде разрешение. Ако става дума за набор от данни, които са нужни на държавния чиновник да даде разрешение и се окаже, че в тях има непълнота или подвеждане, тогава би могло да се мисли за налагане на такава санкция. Но когато са данни за името или за адреса, извинявайте, но какви точно данни искате от другия съпруг за адреса на съпруга му, за да му кажете, че е нарушил това свое задължение, че е дал някакви неверни данни, поради което сега другият съпруг ще бъде изгонен от страната?
Обстоятелството, че съпрузите не говорят на езика, да речем... Макар че за мен възниква следният проблем: ако вие сте им разрешили пребиваването независимо от това обстоятелство, защо в зависимост от него ще отнемате правото на пребиваване?
Така че аз предлагам да отпаднат т. 2, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Имам предложение ал. 4 да отпадне. Какво означава "службата за административен контрол въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, ..."? Бракът може да бъде сключен с цел да се получи виза, с цел да се получи дългосрочно пребиваване, но не може бракът да бъде сключен с цел заобикаляне на нормите. Целта е съвсем друга, а заобикалянето на нормите е средство. Друг е въпросът, че по този начин вие поставяте под въпроса брака като институт на семейното право. Семейното право има начин, по който се установява нищожността на един брак. Има презумпция, че щом не са налице предпоставките за нищожност, този брак е действителен. И приемайки такава, не знам какво е, фикция ли тук - "брак, сключен с цел заобикаляне на нормите", в правото се поставя следващия въпрос: този брак нищожен ли е или не? Ами някоя от страните утре в съдебно заседание, при водене на бракоразводно дело, при претендиране на една от страните за нищожност на брака, може да тръгне да се позовава на това, което вие създавате в тоя закон. Въпросът е, че, решавайки проблема за чужденците, вие създавате огромен проблем, който е семейно-правен. Създавате предпоставки за оспорване на бракове, като се използват тук тези хипотези. Ще бъдат ли допускани те в гражданския процес? Какви ще бъдат тия бракове? Нищожни ли ще бъдат? Прекалено голям въпрос, за да може по начина, по който сега обсъждаме нещата, да го решим.
Затова ви предлагам ал. 4 да отпадне. По-добре е да има такива бракове, които са сключени с такава цел, отколкото утре някоя от страните да се позовава на тия текстове и да търси разваляне на брака. Разберете това! Адвокатите, откривайки тия текстове, веднага ще започнат да ги ползват в семейното право. Така не може да се прави законодателство - четене на дълги пасажи, без обсъждане, без текстове.
Предлагам цялата ал. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане на ал. 4 от т. 2.
Гласували 132 народни представители: за 36, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева за отпадане на т. 2, 4 и 5.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да ги гласуваме поотделно.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Няма поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поотделно гласувахме току-що отпадането на цялата ал. 4, което означава за всички, и беше отхвърлено. Въпреки това сега поставяме и Вашето предложение.
Не ме карайте да правя коментари, че има и комисия, в която сте участвали и изобщо не сте се обадили.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Аз не съм участвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сте се обадили или не сте присъствали. Сега откривате този закон в пленарната зала.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 132 народни представители: за 26, против 102, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 20, 21 и 22 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 21, въздържали се 2.
Параграфи 20, 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "§ 23. Създава се чл. 28а:
"Чл. 28а. (1) На чужденец, ненавършил 18-годишна възраст, който е влязъл в страната на законно основание без придружител - родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, или с придружител, но е бил изоставен от него и не е поискал статут на бежанец, може да бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България. Фактическите и правните действия във връзка с получаването на разрешението се извършват от Агенцията за бежанците.
(2) Агенцията за закрила на детето временно осигурява на чужденците по ал. 1 необходимата материална подкрепа и грижи за задоволяване на основните им жизнени потребности, медицинска помощ и надлежно попечителство, включително юридическа помощ и представителство, както и достъп до безплатно образование в български държавни и общински училища до окончателното решаване на въпроса за пребиваването им в страната, но не и след навършването на 18-годишна възраст.
(3) В случаите, когато на чужденците по ал. 1 не бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България, те се връщат в държавата си на произход, в трета държава, готова да ги приеме, или в държава, задължена да ги приеме, по силата на Спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие, че там животът и свободата им не са застрашени и те не са изложени на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 23.
"§ 24. Създава се чл. 39а:
"Чл. 39а. Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. принудително отвеждане до границата на Република България;
3. експулсиране;
4. забрана за влизане в Република България;
5. забрана за напускане на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има ли желаещи за изказване по § 23 и 24? Няма.
Моля, гласувайте § 23 и 24 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 110, против 15, въздържали се 6.
Параграфи 23 и 24 са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Имате думата, господин Величков.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: "§ 25. Член 40 се изменя така:
"Чл. 40. (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
1. са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, точки 2 и 6;
2. са налице основанията по чл. 10;
3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;
4. бракът е прекратен преди изтичането на пет години от сключването му в случаите по чл. 25, т. 2;
5. в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, т. 6;
6. се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко шест месеца и един ден.
      (2) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 25.
"§ 26. Член 41 се изменя така:
"Чл. 41. Принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато:
1.  чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;
2.  чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в седемдневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване;
3.  се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 26.
"§ 27. Член 42 се изменя така:
"Чл. 42. (1) Експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
      (2) С налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 27.
"§ 28. Създава се чл. 42а:
"Чл. 42а. (1) Забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10.
      (2) Забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.
         (3) Забраната за влизане в Република България е за срок до 10 години.
      (4) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2, по чл. 40, ал. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10 или 11."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 25, 26, 27 и 28 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 25 до 28 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 със следната подобрена редакция:
"§ 29. Член 43 се изменя така:
"Чл. 43. (1) Забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който:
1.  е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание "Лишаване от свобода";
2.  има задължения към държавата или към органите на местното самоуправление, които са установени от съответните централни или местни органи по предвидения в закона ред и не са надлежно обезпечени;
3.  има задължения към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени.
      (2) Мерките по ал. 1 се прилагат и спрямо чужденци, които притежават и българско гражданство.
         (3) Забранява се напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Моля, гласувайте § 29 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 4.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 30 със следната подобрена редакция:
"§ 30. Член 44 се изменя така:
"Чл. 44. (1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директор на национална, териториална служба на Министерството на вътрешните работи, на началник на регионален граничен сектор или началника на направление "Документи за самоличност и чужденци". Екземпляр от заповедта се изпраща на Агенцията за бежанците при Министерския съвет.
      (2) В заповедите за отнемане правото на пребиваване в Република България се определя срок за напускане на страната, след изтичането на който чужденецът се извежда принудително от страната.
         (3) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен паспортен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.
      (4) Подлежат на незабавно изпълнение:
1.  заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2.  заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3.  заповедите за експулсиране.
      (5) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в полицейската служба по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадането на пречките.
      (6) Органът, издал заповедта за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадането на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Моля, гласувайте § 30 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
"§ 31. Създават се чл. 44а и 44б.
"Чл. 44а. Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.
Чл. 44б. Когато е невъзможно незабавното експулсиране или принудителното отвеждане на чужденец до границата или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 31.
"§ 32. Член 46 се изменя така:
"Чл. 46. (1) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Закона за административното производство, като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред - пред съответния окръжен съд.
      (2) Не подлежат на обжалване по съдебен ред:
1.  заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2.  заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3.  заповедите за експулсиране.
         (3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.
      (4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 32.
"§ 33. Създава се чл. 46а:
"Чл. 46а. Държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденците, си сътрудничат с компетентните органи на другите държави в борбата с нелегалната миграция и при осъществяването на експулсиране."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 33.
"§ 34. Член 47 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 34.

"§ 35. Създава се чл. 48а:
"Чл. 48а. (1) Наказва се с глоба от 200 до 2000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28.
                (2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
                (3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на служител на едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по ал. 1 и 2.
                (4) Когато нарушенията по ал. 1-3 са извършени повторно, се налага глоба от 500 до 5000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 35.
"§ 36. В чл. 49, ал. 1, т. 2 след думата "граничен" се добавя "паспортен"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 36.
"§ 37. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 след думата "държава" се поставя запетая и се добавя "в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава".
2. Създават се т. 6, 7, 8 и 9:
"6. "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин.
7. "Случаи, нетърпящи отлагане" са налице тогава, когато по причина на влошено здравословно състояние, смърт на близък или по други причини, възникнали не по вина на чужденеца и които той не би могъл да предвиди и да предотврати, е наложително неговото оставане на територията на Република България.
8. "Училище" е общообразователно учебно заведение по смисъла на законодателството на държавата, в която пребивава ученикът.
9. "Дейност на свободна практика" означава всяка дейност, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател или възложител."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези параграфи някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 31 до 37 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 31 до 37 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 38. В Закона за българските документи за самоличност се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15 се създава ал. 3:
"(3) Условията и редът за полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на стикерите с българска виза се определят от Министерския съвет."
2. В чл. 35:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 и 3:
"(2) Гражданите на Република България, които притежават и друго гражданство и които постоянно живеят в чужбина, могат да получат паспорт по чл. 38, т. 2 след установяването си на постоянно местожителство на територията на страната.
 (3) Лицата по ал. 2, които притежават паспорт по чл. 38, т. 2, могат да го запазят, ако представят доказателства, че живеят постоянно или имат намерение да се установят постоянно в Република България."
3. В чл. 78 след думата "лица" се добавя "да упражняват правомощията по този раздел".
4. В чл. 79:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите "чл. 78" се добавя "освен тези, издавани по чл. 75, т. 1 и 3";
б) създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) При издаването на заповедите по чл. 75, т. 1 и 3 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от Закона за административното производство.
 (3) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
 (4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 38.
"§ 39. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 38 и 39 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 38 и § 39 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 38 и § 39 са приети.
С това е приет и целият закон.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИЛЕПИТЕ В ЕВРОПА.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Има думата господин Румен Такоров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за ратифициране на Изменението
на Споразумението за опазване на прилепите в Европа,
№ 102-01-21, внесен от Министерския съвет на
9 април 2001 г.

С предложеното от Министерския съвет за ратифициране Изменение към Споразумението за опазване на прилепите в Европа, № 102-02-21, се увеличава силата и обхватът на споразумението, като по този начин се предвижда да бъдат предприети мерки за опазване и защита на всички популации и видовете прилепи не само в Европа, но и в неевропейските държави в района.
Ратифицирането на това изменение ще даде възможност за по-пълното участие на България в програми и инициативи за сътрудничество с неевропейските страни в региона.
Комисията по опазване на околната среда и водите приема мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да ратифицира Изменението на Споразумението за опазване на прилепите в Европа." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по този законопроект? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за опазване на прилепите в Европа, № 102-02-21, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Станилов.
ВАСИЛ СТАНИЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението за опазване на прилепите в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението за опазване на прилепите в Eвропа.
Има думата председателят на водещата комисия господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател!

"ЗАКОН
за ратифициране на Изменението на Споразумението за
опазване на прилепите в Европа

Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за опазване на прилепите в Европа, прието на Третата сесия на Срещата на страните, проведена от 24 до 26 юни 2000 г. в Бристол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона и член единствен са приети, а с това и целият закон.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА ООН СРЕЩУ ТРАНСНАЦИОНАЛНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ, ПРОТОКОЛА СРЕЩУ НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА МИГРАНТИ ПО СУША, МОРЕ И ВЪЗДУХ И ПРОТОКОЛА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И НАКАЗВАНЕ НА ТРАФИКА С ХОРА, ОСОБЕНО ЖЕНИ И ДЕЦА, ДОПЪЛВАЩИ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН СРЕЩУ ТРАНСНАЦИОНАЛНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата нейният председател господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на извънредно заседание на 11 април 2001 г., бе обсъден законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващи Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, № 102-02-22, внесен от Министерския съвет на 9 април 2001 г.
Изказани бяха съображения в подкрепа на ратификацията. Комисията приема за основателни мотивите на Министерския съвет и с единодушие прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващи Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващи Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, № 102-02-22, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предлагам да пристъпим към второ гласуване на току-що приетия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Лучников да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу
транснационалната организирана престъпност, Протокола
срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и
въздух и Протокола за предотвратяване, противодействие и
наказване на трафика с хора, особено жени и деца,
допълващи Конвенцията на ООН срещу
транснационалната организирана престъпност

Член единствен. Ратифицира Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващи Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, подписана на 13 декември 2000 г. в Палермо."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Заглавието и член единствен на закона са приети.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Искам почивка от името на парламентарна група. Благодаря ви. (Шум и реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Десет минути почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към точка осма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател!

"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 102-02-24 от 10 април 2001 г. за
ратифициране на Споразумението за заем между Република
България и Банката за развитие на Съвета на Европа,
внесен от Министерския съвет

Заемът е в размер на 5,4 млн. евро и е предназначен за изграждане на жилища на ромското население в община Пловдив, подписано на 4 април 2001 г. Основната му цел е подобряването на условията на живот и интегрирането на малцинствата в града. Условията на заема от Банката за развитие на Съвета на Европа са изключително благоприятни, тъй като се предвижда 10-годишен срок на изплащане на заема с 5-годишен гратисен период и приемлив лихвен процент, ориентиран около EURIBOR. Банката е изразила съгласие по този проект да субсидира лихвения процент с 1 на сто от специалната й доверителна сметка.
Законопроектът бе подкрепен с 12 "за".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 5,4 млн. евро за изграждане на жилища за ромското население в община Пловдив, подписано на 4 април 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа № 102-02-24, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте!
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурното предложение законопроектът да бъде обсъден и приет и на второ четене Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата господин Христов да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за заем между
Република България и Банката за развитие на Съвета
на Европа, внесен от Министерския съвет

Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа, подписано на 4 април 2001 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Заглавието и член единствен са приети, а с това и целият закон.

За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение за удължаване на днешното заседание с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка девета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА УСТОЙЧИВИТЕ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ ОТ 1979 ГОДИНА.
Има думата председателят на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители!
"Внесеният за разглеждане в Комисията по опазване на околната среда и водите Протокол за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. цели предотвратяване или, когато това е невъзможно, ограничаване емисиите на органичните замърсители в атмосферния въздух и техните трансгранични потоци. Тази мярка се налага поради факта, че устойчивите органични замърсители, продукт на горивните процеси в промишлеността и изгарянето на горива в транспорта, освен със своята устойчивост, се характеризират с висока токсичност и имат способността да се натрупват в живите организми и да се пренасят на далечни разстояния в атмосферата.
С ратифицирането на протокола ще се осигурят възможности за получаване на международна финансова помощ директно от предприятията - източници на емисии, а освен това ще се изпълнят съответните задължения на страната във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз.


Комисията по опазване на околната среда и водите приема мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да подкрепи внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г., № 102-02-23 от 10 април 2001 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г., № 102-02-23, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, процедурно предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта за ратификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 115 народни представители: за 114, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Лъчезар Тошев, за да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.

"З А К О Н
за ратифициране на Протокола за устойчивите органични
замърсители към Конвенцията за трансгранично
замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г., подписан от Република България на 24 юни 1998 г. в Орхус, Дания." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Заглавието и член единствен са приети, а с това и целият закон.

Преминаваме към точка десета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ИТАРИЯ ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕ НА ИТАЛИАНСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Има думата господин Иван Глушков, за да прочете нейното становище.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност относно
законопроект за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България и правителството
на Република Италия относно провеждането на учение на
италиански въоръжени сили на територията на
Република България, № 102-02-25, внесен от
Министерския съвет на 10 април 2001 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия относно провеждането на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 5 април 2001 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия относно провеждането на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, № 102-02-25, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение като предлагам законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия относно провеждането на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България да бъде обсъден и приет и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата господин Глушков, за да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Република
Италия относно провеждането на учение на италиански
въоръжени сили на територията на Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия относно провеждането на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 5 април 2001 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Заглавието и член единствен са приети, а с това и целият закон на второ гласуване.
Преминаваме към точка единадесета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА КОЛЕЖА ПО МЕНИДЖМЪНТ, ТЪРГОВИЯ И МАРКЕТИНГ С ДАТСКО УЧАСТИЕ - СОФИЯ, В СТРУКТУРАТА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - ГАБРОВО, В САМОСТОЯТЕЛЕН ЧАСТЕН КОЛЕЖ.
Има думата председателят на водещата Комисия по образованието и науката господин Георги Панев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги!
"На заседание от 10 април 2001 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение № 102-03-20 за преобразуване на Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие - София, в структурата на Техническия университет - Габрово, в самостоятелен частен колеж, внесен от Министерския съвет (става въпрос за проекта).
Проектът за решение е в изпълнение на § 60, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, съгласно който заварените частни колежи, включени в структурата на държавните висши училища, се преобразуват в самостоятелни колежи по реда на чл. 9, ал. 2 от Закона за висшето образование след оценка на проект по реда на чл. 15. Проектът за преобразуване е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Комисията по образованието и науката с 10 гласа "за", 1 глас "против" и 1 глас "въздържал се" приема мотивите за основателни и предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Не.
Поставям на гласуване:

"РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Колежа по мениджмънт, търговия и
маркетинг с датско участие - София, в структурата на
Техническия университет - Габрово, в самостоятелен
частен колеж

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, във връзка с § 60, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование

РЕШИ:

Преобразува Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие - София, в структурата на Техническия университет - Габрово, в самостоятелен частен колеж с наименование "Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг" със седалище София."
Моля, гласувайте!
Гласували 140 народни представители: за 136, против 4, въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2000 Г. И ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" ЗА 2000 Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател!
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по
проект за решение № 150-06-54 от 27 март 2001 г. по Отчета
за изпълнението на бюджета на Народното събрание за
2000 г. и по Отчета за изпълнението на извънбюджетната
сметка на "Държавен вестник" за 2000 г., внесен от
господин Йордан Соколов

На заседание, проведено на 29 март 2001 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение № 150-06-54 от 27 март 2001 г. по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2000 г. и по Отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2000 г., внесен от Йордан Соколов.
След обсъждането се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно - с 9 гласа "за".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага следното

РЕШЕНИЕ
по Отчета за изпълнението на бюджета на
Народното събрание за 2000 г. и по Отчета за
изпълнението на извънбюджетната сметка на
"Държавен вестник" за 2000 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 от бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник"
РЕШИ:
1. Приема доклада на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2000 г. и за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2000 г.
2. Приема отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2000 г. (Приложение № 1).
3. Приема отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2000 г. (Приложение № 2)."
Уважаеми господин председател, предлагам приложенията да бъдат приложени към стенограмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е докладът, с който внасям Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2000 г. и Отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2000 г.
С чл. 4, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. бяха определени разходи в размер на 13 млн. 571 хил. 584 лева. В сравнение с бюджета за 1999 г. този бюджет в разходната му част беше с 5 млн. 480 хил. лева по-малко от бюджета за предходната година. С оглед на това и за да бъдат покрити необходимите разходи в течение на финансовата година, субсидията на Народното събрание за 2000 г. беше увеличена с 2 млн. 924 хил. 246 лева. Всъщност, това е сумата, която е икономията, реализирана от Народното събрание по нейния бюджет от 1999 г.
Отделните пера са на вашето внимание. От тях е видно, че почти навсякъде, с изключение на вътрешните командировки, са реализирани отново едни значителни икономии, които по всички параграфи възлизат общо на 3 млн. 520 хил. 104 лева. С това смятам, че ние осъществихме едно добро изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2000 г., като покрихме всички необходими разходи и реализирахме една значителна икономия.
По отношение на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" приходите, които са отчетени, са в размер на 4 млн. 7 хил. 649 лева. Разходите са в размер на 2 млн. 856 хил. 183 лева. При това положение, финансовият резултат възлиза на 1 млн. 151 хил. 466 лева.
Този финансов резултат за 2000 г., заедно с наличността на 1 януари 2000 г. в размер на 4 млн. 387 хил. и 8 лева, формират наличните средства по извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" към 1 януари 2001 г. на 5 млн. 538 хил. 474 лева.
Тук отново смятам, че дейността на "Държавен вестник" беше успешна, доведе до добър финансов резултат и общо по тази извънбюджетна сметка има значителни натрупвания, които могат да бъдат използвани от следващия парламент по възможния най-добър начин, който той ще намери за добре. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Изслушахме доклада. Вие сте запознати и със становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Бих искал да насоча вашето внимание на два въпроса във връзка с отчета.
Първият - мисля, че е редно в края на този мандат на Народното събрание да се каже, че ние в голяма степен реализираме своите функции благодарение на персонала, на администрацията на Народното събрание. В този смисъл също така ще кажа, че сме и длъжници на този персонал. Една част от него стана държавни служители, друга - не. Очевидно този въпрос трябва да бъде обсъден по-внимателно. Защото считам, че голяма част трябва да са държавни служители.
Второ, онези звена, които най-много са атакувани от нас - Библиотека, Деловодство, Машинописно бюро, хората работят не по 12 часа, а по 16-18 часа, за да ни обслужват. Обръщам се и към сегашното ръководство, може би тук трябва да се помисли и за допълни щатове, за да може да се направи по-нормален режим на работа на тези служители. Защото наистина работата на тези хора, поне от моите впечатления, е 12-16 часа.
И на следващо място, по отношение на техническата въоръженост на всеки един от народните представители. Аз съм поставял този въпрос при обсъждането на предишни бюджети. Ние не можем да извършваме сериозна законодателна дейност без компютризиране, в това число и с персонални преносими компютри.
Така че считам, че ние отчитаме икономии на бюджета на Народното събрание, но същевременно тези проблеми трябва да бъдат решени. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания?
Има думата господин Йордан Соколов, председател на Народното събрание.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на господин Статков за поставените въпроси. Приемам, че ние сме длъжници на служителите в това Народно събрание и предполагам, че винаги ще си останем такива. Истината е, че един значителен брой от тях станаха държавни служители след влизане в сила на Закона за държавния служител. Всъщност държавни служители не станаха тези, които предимно нямат необходимия ценз.
По отношение на допълнителните щатове - ние можем да си го позволим, стига това да не нарушава финансовата дисциплина.
По отношение на техническата въоръженост мога да кажа, че с тези средства, с които разполага Народното събрание, следващият парламент ще може да осъществи една реална и необходима програма за преоборудване, която по предварителни изчисления възлиза на повече от 1,5 млн. лв.
По отношение на реализираните икономии - такива бяха реализирани и по линия на неизвършено капитално строителство, което аз се надявам, че ще извърши следващият парламент. Става дума за предвидени като проекти и изпълними със средствата, с които разполага Народното събрание, постройка на един нов ресторант в сградата на "Батенберг", който да отговаря на изискванията, каквито трябва да притежава един ресторант на българския парламент; една реконструкция на фасадата на онази сграда откъм частта на Ларгото и евентуално, ако следващото Народно събрание - има и такива виждания - извърши един ремонт и едно строителство, като във вътрешния двор на сградата на "Батенберг" в приземната част бъде изграден един гараж, а над него - една модерна заседателна зала, остъклена, както има такава възможност. Вижданията са, че това ще облекчи до голяма степен и ще направи по-резултатна работата на следващото Народно събрание, защото по този начин ние ще можем да съберем на едно място кабинетите на народните представители, пленарната зала и всички заседателни зали на постоянните комисии. Разбира се, там ще бъдат и другите спомагателни звена, като библиотека, Информационен център, а има място и за служителите от администрацията на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте решението по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2000 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2000 г.
Гласували 121 народни представители: за 113, против 7, въздържал се 1.
Решението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2001 г.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христов за прецедура.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Йордан Христосков, управител на НОИ, и Христина Митрева, експерт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят в залата господин Йордан Христосков и госпожа Христина Митрева.
Има думата да докладва законопроекта господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, както е предложено от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 2, няма въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение от народния представител Руси Статков заглавието "Заключителни разпоредби" да се измени и да стане "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението като § 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 на законопроекта - "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 1. В § 1 на Заключителните разпоредби отпада числото "2000 г.".
Комисията подкрепя предложението като § 2 със следната редакция:
"§ 2. В § 1 думите "2000 и" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2, така както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение от народния представител Руси Статков за създаване на нов § 1а.
Комисията подкрепя предложението по принцип, с изключение на ал. 1, т. 2.
Същото предложение е направено от народния представител Васил Клявков - за създаване на нов § 2.
"§ 2. (1) Лицата, упражняващи дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на глава ХIV от Закона за облагане на доходите на физическите лица, формират окончателен годишен осигурителен доход за 2000 г., както следва: доходът от дейността, определен по реда на глава II от Закона за корпоративното подоходно облагане, с изключение на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 11, 19, 20 и ал. 3, т. 8 от същия закон или по избор на лицето - общия годишен доход от дейността, намален с 60 на сто.
        (2) Окончателният годишен осигурителен доход за 2000 г. се преизчислява служебно по реда на ал. 1 при наличието едновременно на следните условия:
1. лицата по ал. 1 са изчислили и декларирали окончателен размер на годишния си осигурителен доход за 2000 г. до влизането на този закон в сила и
2. изчисленият и деклариран окончателен размер на годишния осигурителен доход за 2000 г. по т. 1 е по-неблагоприятен за лицето от образувания по реда на ал. 1 окончателен годишен осигурителен доход.
        (3) Размерът на служебно преизчисления годишен осигурителен доход по ал. 2 и дължимите осигурителни вноски за 2000 г. се определят в срок до 10 декември 2001 г. с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложен контролът по приходите и разходите на Държавното обществено осигуряване. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване."
Комисията подкрепя предложението като § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! От доклада на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол стана ясно, че едно от предложенията ми е прието. То е аналогично с това на господин Клявков, но другото не е.
Длъжен съм да припомня, че има и внесен законопроект от мен точно за диференциране при решаването на този проблем и, по-конкретно, даване възможност за признаване присъщите разходи и тяхното приспадане на дейността шофьори на таксиметрови автомобили. И, без да се засяга никой в тази зала, искам да кажа, че всъщност една справедливост, която беше забравена, и ако не беше нещастният трагичен случай, може би вие като мнозинство нямаше да се вслушате в исканията на шофьорите на таксита - тази справедливост трябва да бъде доведена докрай.
Съвсем накратко. Още месец февруари Българската стопанска камара е изпратила писмо до председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и до председателя на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание с мотивирано искане на базата на изчисления на Браншовата камара на шофьорите на такси, които са 85 000 от онези 200 000, които въобще са се регистрирали на патент и подлежат на социално осигуряване. Поне до този момент цифрите, с които разполагаме, са такива. Аргументите на таксиметровите шофьори, подкрепени от Българската стопанска камара, и от тяхната Браншова камара, са, че действително разходите, които са присъщи за дейността им, са някъде около 80 на сто. При разговора в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол заместник-министърът на финансите и експерти, които участваха в работата на комисията, признаха, че става дума за 73 на сто от разходите, които междупрочем Браншовата камара документално е предоставила, че са действителни. Това още веднъж ме мотивира да предложа диференциация. Една диференциация, която се основава на признаването и от Министерството на финансите за такъв процент на присъщи разходи. Аз малко съм ги намалил - предлагам 70, а не 73 на сто.
Важно ли е това? Разбира се, тъй като тези 85 хил. шофьори на таксита хранят семейства, те трябва, за да продължат своята дейност, да плащат и много от тях са застрашени да преустановят дейността си, ако по най-справедливия начин не бъде решен този проблем.
Аз съм убеден, че тези спорове ще продължат по отношение на останалите разходи, които се признават за отделните дейности по патент. Предложи се да се осредни това признаване на 60 на сто. Длъжен съм да кажа от тази трибуна, че за някои от дейностите това е много завишено число на признаване и тук се накърняват финансовите интереси на Националния осигурителен институт. Но в края на краищата се достигна до разбирането, че тази година, тъй като определени институции не са си свършили работата - Министерството на финансите, и впоследствие Националният институт е затруднен, има обществено напрежение, трябва да се отиде на такова решение. Говоря за втората група, които са 60 на сто.
Считам, господин председател, че е необходимо да извършим разделно гласуване. Моля Ви да се гласува отделно неприетото ми предложение за 70 на сто да бъдат признати като присъщи разходи за дейността и да бъдат приспадани от онзи осигурителен доход, който трябва да бъде облаган за шофьорите на таксита.
Не приемам репликите от отделни народни представители от мнозинството, дори и в момента, за 100 на сто, защото е несериозно, защото в момента по същество ние оправяме бакии, които са и на мнозинството, извинявайте, това е точното.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Не се хващай.
РУСИ СТАТКОВ: Не, аз не се хващам, обаче съм длъжен, след като някой не мисли, след като някой не чува, да му го кажа още веднъж от тази трибуна.
В заключение, държа на разделното гласуване, диференцираното и се надявам, че мнозинството, ако е чуло исканията на шофьорите на таксита, и Министерството на финансите, ще гласува в подкрепа на това 85 хил. шофьори да имат признати присъщи разходи 70 на сто.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Слушах внимателно моя колега Руси Статков и неговите предложения, които обсъждахме и в комисията. По принцип, що се касае до таксиметровите шофьори, донякъде може би да са оправдани по-големи разходи, да бъдат отчетени. Но все пак точната цифра като разчет никой не може да я направи.
От друга страна, в самата комисия особено силна аргументация имаше от господин Стефан Стоилов, че на много други пък дейности реалните разходи са по-ниски от тези 60 на сто.
Предложението на господин Статков за разделно определяне на нормативно признатите разходи донякъде е справедливо, но то не е приложимо реално в момента. В самата комисия представителите на НОИ заявиха, че в краткия срок - от приемането евентуално на законопроекта до самото администриране на този закон, просто имат броени дни и те това трябва да направят служебно, което е невъзможно да бъде въведено в този момент за миналата година разделно определяне на тези нормативно признати разходи, въпреки че по принцип идеята не е лоша. Това просто е невъзможно да стане.
Що се касае до аргументите на господин Статков, че това сега било претупване и дайте да го направим, както трябва, аз искам да кажа друго. Все пак Законът за задължително обществено осигуряване е приет в началото на 2000 г. Въпреки че по медиите това не е било добре оповестено, но все пак, който се интересува, би трябвало да знае какви точно законодателни промени са станали и да си съберат съответните документи за отчет на тези разходи. Много фирми наистина това не са го направили, особено занаятите, особено таксиметровите шофьори, които не са задължени по закон да водят счетоводство. Поради това незнание ние правим един реверанс към тези видове дейности, като определяме тези нормативно признати разходи за социалните осигуровки на 60 на сто. Това е един компромис между най-високите разходи в тези дейности и най-ниските - нещо по средата.
Трябва да кажа и друго. В разговорите между представителите на правителството и таксиметровите фирми и самите таксиметрови фирми са се съгласили, като са били удовлетворени на ниво 55 на сто признати разходи. В моето предложение към комисията и самата комисия, след като прие числото "60", достигнахме до по-високо ниво от това, на което те са се съгласили. В крайна сметка, разбира се, че още по-голямо ниво - 70 на сто, за определена дейност би било по-добре за тях, добре дошло, но в крайна сметка ние трябва да направим така, че този закон да може да се приложи реално, да няма сътресения, да няма неразбории между хората и гражданите и в същото време да не ощетим пък и държавата с намаляване на нейните приходи, по-точно в бюджета на общественото осигуряване. Това не бива да допускаме. Нека да гласуваме нещо разумно.
Комисията, господин Статков, когато обсъждаше Вашия текст, се обедини около това, че по принцип добре са Ви направени предложенията, но на този етап това е невъзможно. От следващата година подобни текстове няма да важат. Всеки вече е предупреден и ще си води счетоводство за съответните разходи. И ако ще и 90 на сто да бъдат, ще му бъдат отчетени по документи. Но нека сега да направим един работещ закон и той да върши работа на всички, а не да се опитваме в последните дни на Народното събрание да се харесаме на хората, без да си даваме сметка дали това може или не може да се случи реално. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители!
Господин Клявков, аз не мога да приема твърдението ви, че ще се харесваме. Ако Вие искате да се харесвате, аз искам да има справедливост, искам да има отчитане на реалните проблеми и уреждане на отношенията действително така, че да не се срамуваме.
В онова, което аргументирах, казах изрично, а междупрочем го има и във вашите мотиви, че не по вина на шофьорите на таксита се случва това, което те изказват като протест. Не е по тяхна вина. Законова основа няма за отчитане на разходите им. Това - първо.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Как да няма законова основа?
РУСИ СТАТКОВ: Няма такава законова основа, повтарям, господин Христов, и те го твърдят също и в подписаното от Стопанска камара писмо до Вас. В това твърдение нямаше опровержение от страна на Министерството на финансите. Напротив, в разговора в комисията, вижте стенограмата от заседанието на комисията, се призна, че 73 на сто от исканите 80 на сто разходи за присъщи по калкулацията, която беше изложена, действително са такива. Има стенограма от заседанието на комисията. Господин Николай Георгиев беше заместник-министър и хора експерти от Министерството на финансите.
Трето, не е вярно, че има техническа трудност. Не е вярно. Напротив, техническа трудност има и в момента, ако става дума за това, че имат присъщи разходи за дейността 30 на сто, а сега с гласуването на още 30 на сто пак ще се създават затруднения. Следователно проблемът не е в техническото решение.
И при положение, господин Клявков, че действително се признават за присъщи тези разходи, доказани са, 73 на сто, а аз предлагам 70 на сто, не виждам с какво се харесваме, като признаваме обективните факти.
Така че настоявам от тази трибуна да се гласува диференцирано, убеден, че така трябва да се постъпи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Статков, искам да отбележа още веднъж и да подчертая, че тези промени в Закона за задължителното обществено осигуряване, върху които се изравнява общата осигурителна тежест към НОИ за цялата година, са в сила от средата на миналата година. Те са приети от това Народно събрание и Вие това трябва да го знаете.
Всеки, който чете "Държавен вестник", а това е начинът да бъдат оповестени законите, трябва да се е информирал. Вярно е, може би много граждани не са го направили, но за това не сме виновни ние, народните представители.
Другото е, че специално патентните дейности са задължени да водят поне едностранно счетоводство, за да се отчитат тези разходи. По желание може да водят и двустранно счетоводство. Така че, ако тези 70 или 80 на сто разходи, колкото и да бъдат те, ако те са искали да ги направят, трябва да са си водили счетоводството. Това те са го знаели и са могли да го направят. Ние в момента правим компромис с това, че те не са спазили тези закони. С този компромис се опитваме да решим техните проблеми, за да не настройваме една голяма част, все пак коректни данъкоплатци към държавата в един такъв момент. Но да отиваме вече в една друга крайност - ние тук да правим техните сметки и да стигаме до въпроса колко е точно сметката и да започнем дейност по дейност да правим тези сметки - няма да е възможно. Срокът за подаване на тези декларации изтича в средата на м. април - на 16 или 17 април. Може би ще се удължи, но едва ли повече с десетина-петнадесет дни. А в този период и броени дни след това трябва служебно НОИ да преизчисли всички тези декларации, да изчисли точните разходи и съответно вноските на тези граждани.
Друго нещо, което представлява голяма трудност, е, че в самите декларации няма ред, който да казва: ти си таксиметров шофьор, ти си занаятчия, ти си строител, ти си търговец или еди-какво си, за да може по различен ред да се отчитат различните видове разходи за различните видове дейности. Това на този етап е невъзможно да се осъществи, господин Статков, колкото и справедливо и добро да би било това начинание, невъзможно е да стане. И ако искаме ние да помогнем на тези хора, трябва да направим възможното. Ако искаме да направим невъзможното и да ги объркаме и съвсем нищо да не стане, да бъдат подложени те на един хаос и рекет от чиновниците по-нататък, нека да им направим тази мечешка услуга. Но аз не съм съгласен с подобен ход и подобно мислене и действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Бланкетните, общите решения винаги съдържат у себе си определени минуси. Така е и в случая. Но вземани в движение, те са по-доброто, отколкото опитите да се отиде към някакво диференциране, без един спокоен анализ, оценка, за което аз многократно съм говорил в комисията и тук в залата съм ви губил минути. Това е нужно да се направи. Доволен съм, че представители на Министерството на финансите на последните заседания на комисията поеха този ангажимент - да огледат територията на патентния данък, да направят оценки, тъй като освен всичко друго, възниква и един такъв въпрос, по който мисля, че веднага ще се съгласите с мен. Има групи, плащащи патентен данък, които го заработват за броени дни, за седмица-две, а вие заработвате своя данък за около три месеца, да не говорим за хората на средни доходи, под средните доходи и т.н.
Така че, казвайки тези неща, аз именно поради изложените съображения подкрепям едно такова решение за обща норма на признаване на присъщите нормативни разходи.
Обръщам се към моя колега Руси Статков, който е особено чувствителен именно по въпросите, когато трябва да се премери, да се претегли и да се постигне по-справедливо и по-точно решение, сега да отидем към това общо решение, а наистина в следващия парламент трябва да бъде огледана тази материя, тъй като не може в републиката едни граждани да изработват своя данък за броени дни, за седмици, а други да работят месеци. Това е крещяща несправедливост.
За да бъда верен на принципите, от които съм изхождал винаги, когато говоря в парламента, не мога да не призная и сега, че цялата тази работа се прави в дните преди изборите, когато можеше да бъде направена по един много по-мъдър начин, по-справедлив начин, доста по-рано. Но явно е, че във вашия календар за натрупване на предизборни точки и това е било предвидено.
Аз подкрепям това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Стоилов! Аз съм признателен за добрите думи и също така искам да кажа, че винаги съм се вслушвал във Вашите съвети и предложения като един от най-добрите икономисти, който работи в Народното събрание, работил е преди и се надявам, че ще работи и в следващото Народно събрание.
Но в случая става дума за следното.
Първо, има доказани разходи и те се подкрепят от Браншова камара, от Стопанска камара и не се отричат от Министерството на финансите.
Второ, става дума за 85 хил. от 200 хил., които 85 хил. наистина хранят и семейства, и всеки процент от тези разходи, които трябва несправедливо да се облагат, е важен за хората.
Следващият аргумент е, че не е вярно, че технически не може да стане. Може, ако хората, шофьорите на такси са готови да си подадат допълнително, разделно декларация, само и само този въпрос да се реши справедливо.
В заключение приемам, че наистина трябва да се осмислят нещата за следващи години. Вие знаете, че аз поддържам тази позиция, която Вие многократно сте поставяли в комисията.
Просто напомням, че решението е само за тази година. Така че подновявам молбата си към мнозинството и към всички в залата да гласуваме диференцирано и по този начин да решим наистина по-справедливо и по-точно останалите от нас като законодатели проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин професор, напълно се солидализирам с Вашето изказване, но бих Ви посъветвал да обуздаете Вашия и мой колега Руси Статков, защото той не се вслушва в професионалистите. Плюс това и не чете законите. В Закона за облагане доходите на физическите лица е казано в чл. 34, ал. 2, госпожо Масларова, чуйте: "Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен патентен данък, водят едностранно или двустранно счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството."
Аз мисля, че тези членове и тези закони ние трябва да ги знаем и когато ставаме от тази трибуна да доказваме, че действително са ни ясни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Щях да спестя тези минута и половина - две, но в дискусията бяха включени моменти, които аз имах предвид по време на заседанието на комисията и се обърнах към представителите на Министерството на финансите. Господин Христов, те признаха, че в самия закон са предвидени тези неща, но няма санкции, които ефективно могат да бъдат наложени. Това беше едно срамежливо признание от тяхна страна - че има норма, уж предвиждаща водене на счетоводство, но няма санкция, което означава, че законът е беззъб, той не хапе.
Така че господин Руси Статков има основанията да пледира. Мнозинството застава зад това число. Аз по съображения, които правят технологично по-приложимо това решение, го подкрепям, толкова повече, повтарям - и с това искам да приключа - че има твърде много елементи на несправедливост в системата на патентния данък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване т. 2 от предложението на народния представител Руси Статков, тъй като тя не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 148 народни представители: за 52, против 84, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Клявков за нов § 2, който става § 3.
Гласували 126 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 10.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 2. Създава се нов § 3:
"§ 3. Освобождават се от данък върху добавената стойност, от такси и мита стоките, внесени за изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване, а услугите по проектите - от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или от заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
Комисията подкрепя текста като § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 на вносителя, който става § 4, така както е предложен от него.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Новият § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 3. Досегашните параграфи 2 и 3 стават съответно параграфи 4 и 5."
Комисията подкрепя текста като § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 на вносителя, който става § 5, така както е предложен от него.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Новият § 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 4. Създава се нов § 5 със следното съдържание:
"§ 5. Измененията по § 1 и 2 от настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. влизат в сила от 1 януари 2001 г."
Комисията подкрепя предложението по принцип като § 6 със следната редакция:

"Заключителна разпоредба

§ 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и § 6 така, както са предложени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Заглавието "Заключителна разпоредба" и § 6 са приети, а с това и целият закон.

Преминаваме към точка петнадесета от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОРУПЦИЯТА.
Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата господин Светослав Лучников да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на извънредно заседание на 9 април 2001 г. бе обсъден законопроект за ратифициране на Наказателната конвенция за корупцията.
Изказани бяха съображения в подкрепа на ратификацията. Комисията приема за основателни мотивите на правителството и с единодушие прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Наказателната конвенция за корупцията, подписана на 27 януари 1999 г. в Страсбург."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Наказателната конвенция за корупцията № 102-02-14, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предлагам току-що приетият законопроект да бъде приет и на второ гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Лучников да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ЗАКОН
ратифициране на Наказателната конвенция за корупцията

Член единствен. Ратифицира Наказателната конвенция за корупцията, подписана на 27 януари 1999 г. в Страсбург, със следните резерви:
"В съответствие с чл. 37, ал. 1 от Конвенцията Република България си запазва правото да не обявява за престъпления съгласно вътрешното право деянията по чл. 6, 10 и 12, както и пасивния подкуп по чл. 5."
"В съответствие с чл. 37, ал. 1 от Конвенцията Република България заявява, че деянията по чл. 7 и 8 съставляват престъпление съгласно вътрешното право само доколкото съответстват на престъпните състави, установени в Наказателния кодекс на Република България."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен?
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Много бързо премина гласуването на първо четене, но аз искам да изразя становище във връзка с член единствен. Докато изречение първо може да бъде подкрепено, с изречение второ аз трудно бих могла да се съглася. В изречение първо се казва, че в съответствие с възможността страната да има резерви по някои от текстовете на Конвенцията, ние няма да обявяваме за престъпления съгласно нашето вътрешно законодателство случаите на чл. 6, 10 и 12, както и пасивния подкуп по чл. 5. Тук става дума за чл. 6 - подкуп на членове на чужди публични събрания. Наистина в нашето вътрешно законодателство не сме стигнали до криминализирането на тези текстове. Също така чл. 10 - подкуп на членове на международни парламентарни събрания, и чл. 12 - търговия с влияние. Моето лично мнение е, че от гледна точка на развитието на нашето наказателно законодателство ще се стигне и до тази криминализация, но в момента на гласуването на закона това не е необходимо.
Във второто изречение обаче се казва, че пак в съответствие с възможността за резерви България заявява, че деянията по чл. 7 и 8 съставляват престъпления съгласно вътрешното право само доколкото съответстват на престъпните състави, установени в Наказателния кодекс. Но ние всички знаем - погледнете чл. 7 и чл. 8, че в нашия Наказателен кодекс не сме криминализирали деянията активен и пасивен подкуп в частния сектор. Тоест, ние въвеждаме и тази резерва за изключване от криминализацията на активния и пасивния подкуп в частния сектор. Моето лично убеждение е, че към момента на ратификацията ние бихме могли да направим връзка между чл. 7 и 8 на Конвенцията и да криминализираме тези деяния съгласно нашето вътрешно право.
Не ми остава нищо друго, освен да предложа изречение второ на член единствен да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще бъда кратък.
Първо, по наименованието: "Наказателна конвенция за корупцията". Тук не убегна от вниманието и на председателя и заместник-председателите това, като говорих с колегите. Аз не зная точния превод, тъй като не разполагам с оригинала, но разберете, на български под израза "наказателна конвенция за корупцията" разбирате какво значение се придава. Според мен трябва да бъде "наказателна конвенция против корупцията". Именно това е смисълът. Даже имаме и закон против корупцията, против изпирането на мръсни пари и т.н. Мисля, че това е по правилото и макар терминологично, все пак е и важно.
Що се отнася до това, което преди мен говори госпожа Шопова относно второто изречение или втората резерва - относно чл. 7 и 8 от тази конвенция, аз изразявам друго становище. Изхождам от това, че за да бъде едно деяние престъпление, то трябва да бъде обявено като такова в нашия Наказателен кодекс. Няма ли текст от Наказателния ни кодекс, по-точно даже в специалната му част, това деяние не може да бъде престъпление, независимо има ли го този чл. 7 и 8 в Конвенцията и т.н.
Следователно трябва да има една такава резерва, а когато дойде време и надявам се това ще дойде, в нашия Наказателен кодекс - имам предвид специалната част, след като дефинираме по някакъв начин или по друг начин активния или пасивния подкуп, няма никакъв проблем този активен и пасивен подкуп да стане престъпление по Наказателния ни кодекс и тогава ще се носи и тази наказателна отговорност по нашето българско право. Затова смятам, че и тази втора резерва е коректна и би могла да остане в параграф единствен, с който ратифицираме тази все пак необходима конвенция за нашето българско право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще прочета текстовете на Конвенцията, които казват какво представляват активният и пасивният подкуп в частния сектор. Ако приемем тезата на господин Корнезов, някога в бъдещето ние ще криминализираме тези деяния. Ако приемем моята теза, ние ще го направим много скоро.
Текстът на чл. 7 гласи: "Всяка страна приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, съгласно вътрешния закон, когато са извършени умишлено при осъществяването на търговска дейност, на обещаването, предлагането или даването, пряко или косвено, на каквато и да е неследваща се облага на лице, което ръководи или изпълнява работа в частно юридическо лице, за него или за някой друг, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения."
В чл. 8, е когато такова лице приема подкуп.
Доскоро в нашето наказателно право и в практиката се коментираше престъплението подкуп само тогава, когато става дума за длъжностно лице, което е субект на пасивния подкуп и когато всяко лице дава на длъжностното лице този подкуп. Ние като че ли не обръщахме внимание на частния сектор може би, защото той бавно се развива в България. Но все пак той е достатъчно развит, за да търсим корупционни елементи в него. Затова според мене е дошъл моментът, в който трябва да се криминализира това деяние. Затова и предлагам да отпадне втората резерва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще отговоря на госпожа Шопова. Проблемът е в това, че в чл. 7 и 8 от тази конвенция, дори я приемем и без резервите, не може нито един български гражданин да бъде осъден по чл. 7, респективно по чл. 8 от конвенцията против корупцията. Това е въпросът. И това е ясно за всеки.
Няма никакъв проблем в нашия Наказателен кодекс, ръководейки се от тези идеи на тази конвенция, да дадем съответните текстове в специалната му част. Затова казвам, че тази резерва, която е към настоящия момент, е напълно нормална. Ако ние примерно в нашия Наказателен кодекс въведем съответните текстове, разбира се, резервата ще бъде оттеглена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз мисля, че в състоялата се преди малко дискусия между госпожа Шопова и господин Корнезов позициите се сближиха. Поддържам становището, че е по-добре ние да ратифицираме конвенцията с отпадане на втората резерва. Никой от нас не се колебае, че не може да бъде въведена наказателна отговорност само въз основа на една международна конвенция, на един международен договор. Наистина българската Конституция предвижда, че международните договори, които са ратифицирани от България, при противоречие с вътрешното законодателство имат приоритет. Но заедно с това самата българска Конституция в чл. 5, ал. 3 казва, че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването. Тук се има предвид закон в точния, в специалния смисъл на думата и у нас никакъв друг акт освен Наказателния кодекс не може да предвиди наказателна отговорност.
Следователно, дори и да ратифицираме конвенцията без резервата, това не означава, че автоматично лицата могат да носат отговорност според текстовете на конвенцията. Но приемането на конвенцията без тази резерва създава едно пряко задължение на българската държава да приведе в съответствие своето наказателно законодателство и следователно тя ще подкрепи в по-голяма степен този международен акт, поемайки вече такова задължение, а е на просто имайки общата възможност да въведе нови текстове в наказателното право.
И смятам, че наистина нашето наказателно право в това отношение трябва да се развива, колкото понякога и да е деликатна разликата между комисионна и подкуп, но все пак комисионната е едно търговско, едно гражданско понятие, а подкупът е един начин да се предотврати възможността не само длъжностни лица, но и от други лица, които работят в частния сектор, да поставят условия на тези, които очакват някакви услуги да получат нещо, което не им се следва или пък да не извършат определена работа.
Затова аз поддържам становището.
А, във връзка с наименованието, без да знам как е формулиран текстът в оригинала и без да се смятам за специалист в тази област, ако там е употребено наименованието "абаут корупшън", то тогава... (Шум и реплики в залата.)
Да, тогава сме в малко по-трудна ситуация, но смятам, че конвенцията все пак можем да я ратифицираме като Наказателна конвенция относно корупцията. Относно корупцията, защото това не е агенст или нещо, което ни дава възможност буквално да се придържаме към такъв текст. И тогава ще се разбере, че ние приемаме акт, който е противодействие на корупцията, а не я стимулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иван Николаев Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително доволен, че в последния ден от пленарните заседания преди заключителното ние ратифицираме и Наказателната конвенция за корупцията, което беше една от препоръките на Съвета на Европа към България в доклада на господата Аткинсън и Гелерод.
Що се касае до първата част от изказването на господин Корнезов, което предизвика и определен дебат как да бъде озаглавен законът, първо, ние имаме прецедент, защото ние вече ратифицирахме Гражданската конвенция за корупцията.
И, второ, ние не можем да изменим наименованието на документа, който ратифицираме, защото той е по този начин формулиран и в Министерството на външните работи, и в Министерството на правосъдието са се съобразили с това.
И, действително, с господин Тошев можем да ви потвърдим, че на двата официални езика на Съвета на Европа - английски и френски, това е точно Наказателната конвенция за корупцията, поради което аз поддържам, първо, да има единство по отношение на другата ратифицирана от нас конвенция и, второ, да спазим оригиналния текст такъв, какъвто е на Съвета на Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Първо, ще гласуваме заглавието отделно все пак: "Закон за ратифициране на Наказателната конвенция за корупцията".
Имаше, наистина, предложение да е относно корупцията, на мен също ми се струва, че по-добре отговаря на съдържанието "относно", а не "за".
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Аз поддържам предложението си все пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте тогава заместващ текст: "Закон за ратифициране на Наказателната конвенция относно корупцията".
Гласували 117 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 7.
Значи, заглавието става "Закон за ратифициране на Наказателната конвенция относно корупцията".
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По отношение на т. 2 аз съм напълно съгласен с аргументите, които приведе господин Любен Корнезов. Наистина, сега в момента в нашето право няма състави за частен подкуп и при това положение ние не можем да ратифицираме една конвенция, което ни кара да търсим наказателна отговорност за такива състави.
Още, когато разглеждахме въпроса в комисията представители на Министерството на правосъдието обясниха, че в момента, в който ние въведем тези състави, веднага ще оттеглим резервата, затова моля да бъде гласуван законът така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на заместник-председателя госпожа Петя Шопова за отпадане на втората резерва.
Гласували 119 народни представители: за 29, против 35, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте член единствен така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Член единствен е приет, а с това и Законът за ратифицирането на конвенцията.

Точка шестнадесета е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс".
Комисията предлага заглавието на закона да се измени така: "Закон за допълнение на Наказателния кодекс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Тома Деспотов предлага:
"§ 1. В Наказателния кодекс да се добави нов чл. 107а със следното съдържание:
"Чл. 107а. Ако се установи по надлежния ред, че лице, ползващо се с конституционен имунитет в съответствие с чл. 70, 132 и 147 от Конституцията, взема подкуп или умишлено нарушава Конституцията или законите на страната, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 10 години."
Комисията не подкрепя предложението. То не е формулирано в съответствие с изискванията на наказателното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по предложения § 1? Няма.
Моля, гласувайте предложения § 1, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като предлага следната подобрена редакция:
"§ 1. Създава се чл. 284а:
"Чл. 284а. Длъжностно лице, което предостави невярна или непълна информация, която е задължено да даде по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Разбира се, ще бъда кратък. Но когато правим наказателни текстове, трябва да бъдем много прецизни и внимателни. В края на краищата това са човешки съдби, които ще бъдат поставени на подсъдимата скамейка.
За мен е ясно, но дали утре на съдията, който ще правораздава, ще му е ясен този текст? "Длъжностно лице, което предостави невярна или непълна информация..."
И веднага се поставя въпросът: каква е формата на вината? Когато едно длъжностно лице умишлено предостави невярна или непълна информация, ясно е - наказателна отговорност по чл. 284а. Ами, ако е по непредпазливост - другата форма на вина, ще носи си наказателна отговорност? Според мен - не.
И още нещо. Едно длъжностно лице може да предостави една информация на този орган по специалния Закон за досиетата, защото такава информация има, такива документи има и ги предоставя. Тези документи, тази информация, обаче, е невярна. Може ли да носи наказателна отговорност? Разбира се, повтарям: не.
И затова деянието по чл. 284а винаги трябва да бъде според мен - нека и тези, които са го писали, да се изкажат - винаги умишлено, с пряк умисъл. Само в този случай може да се носи, според мен, наказателна отговорност. И нека тук колегите да се изкажат. Знам, че не е много прецизно, но за да бъде поне ясно в тези нови текстове, може би е по-добре да кажем: "Длъжностно лице, което умишлено предоставя невярна или непълна информация". Тогава текстът ще бъде съвсем ясен. В противен случай има опасност, разбира се, да поставим на изпитание и правоприлагащите органи, съд, прокуратура, следствие, различни възможности за тълкуване. Формите на вината винаги трябва да бъдат ясно определени в едни наказателно-правни норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Светослав Лучников за реплика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Съгласно общото основно правило на наказателното право се наказват само умишлени деяния, а непредпазливите деяния се наказват само тогава, когато това изрично е предвидено в закона. Затова няма нужда да се прави никакво допълнение. Явно е, че ще се наказват само умишлените деяния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя и го предлага със следната редакция:
"§ 2. Създава се чл. 284б:
"Чл. 284б. (1) Длъжностно лице от действащите служби за разузнаване или сигурност, което не прекрати незабавно взаимоотношенията си по служба с щатен, нещатен или секретен сътрудник, които заемат публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(2) Длъжностно лице, което привлече за щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби за разузнаване или сигурност лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По § 2 кой желае да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Отново ще бъда кратък и ще предложа на господата народни представители отпадането на ал. 2 на този текст.
Първата алинея е задължение на длъжностното лице да прекрати отношенията си с щатен или нещатен сътрудник, който заема публична длъжност. Значи, едно заварено положение. Има свой нещатен примерно сътрудник, определено длъжностно лице. Длъжностно лице - това ще бъде от службите за сигурност, офицер ли ще бъде там, съответната длъжност. Досега той му е донасял някаква информация. Сега трябва това длъжностно лице, значи този от службите, да прекрати тези отношения. Защо? Защото законът изисква това. Друг е въпросът дали това е целесъобразно или не. Добре, това ми е ясно.
Втората алинея, обаче, казва: длъжностно лице, което привлече за щатен или нещатен сътрудник, също ще носи наказателна отговорност, даже по-тежка - до три години лишаване от свобода. И аз веднага се питам: примерно, имаме офицера Х, от службите за сигурност, който, разбира се, в своите си задължения трябва да има съответната информация и да си изпълнява задълженията. И едно лице, което заема някаква публична длъжност, отиде и действително веднъж или два пъти му дава някаква информация и то добросъвестно, защото счита, че се нарушават някакви национални интереси. И сега какво ще прави това длъжностно лице? Ще каже: а-а-а, запушвам си ушите, не искам да слушам! Ами, нали тези служби за сигурността и по националната ни сигурност са именно тези служби, които трябва да знаят какво става във всички държавни органи основно, когато се взимат такива важни решения, за да не бъдат, разбира се, злепоставени тези държавни органи или отделни длъжностни лица да изпълняват поръчки, примерно, на чужди разузнавания или някакви действия, които са насочени срещу държавата! И когато това длъжностно лице получи такава информация, то какво - ще трябва да я скрие ли? Ами, разбира се, че трябва да я придвижи по съответния канален ред и службите да вземат съответните мерки.
Аз не виждам как може длъжностното лице, когато му се даде такава информация!...
Вижте, аз, доколкото разбирам от тази работа, не съм специалист, нека някой друг тук, който по ги разбира тези работи... Ами, длъжностното лице нито издава заповед, нито го зачислява, особено за нещатните сътрудници. То си получава някаква информация и тази информация отива по съответния ред. Аз поне така мисля....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, господин Корнезов, казано е "привлече".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, как да привлече, ако той стои на масата и си пият кафето и онзи му разказва някаква информация! Какво е това привличане? Аз разбирам, когато длъжностното лице, тоест разузнавачът, хайде така да го нарека, съвсем умишлено, целенасочено вербува една публична личност - да, но когато публичната личност сама отиде при него, няма да го върне и никой няма да го върне, предполагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Корнезов, аз мисля, че ал. 2 на предложения чл. 284б, първо, е в пряка връзка с ал. 1, където изрично става въпрос за взаимоотношения по служба на длъжностно лице от действащите служби за разузнаване или сигурност с щатен, нещатен или секретен сътрудник. И тук ние уреждаме това положение от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб, което касае несъвместимостта на заемане на публична длъжност с работа за съвременните тайни служби, така да ги наречем, това са службите за разузнаване и сигурност.
В ал. 2 се предлага квалифициран състав, тъй като в случая длъжностно лице от тези служби за разузнаване и сигурност, на което е безспорно известен фактът, че дадено лице заема публична длъжност по смисъла на закона, съвсем целенасочено и умишлено го привлече, тоест установи взаимоотношения по служба и го направи на практика щатен, нещатен или секретен сътрудник. Тоест, тук дори не можем да говорим за небрежност или незнание. Съвършено ясно му е, че това лице заема публична длъжност. Не става въпрос той на някоя маса, пиейки кафе, да получи някаква информация, а съвсем умишлено го привлича, прави го щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби и установява с него взаимоотношения по служба. Именно за това тук се предлага този квалифициран състав. На практика вече ще има правоотношения между длъжностното лице и привлечения за сътрудник човек, който се намира на публична длъжност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз също подкрепям отпадането на ал. 2 с едни други мотиви. Приемането на един такъв текст ще рече, че българското Народно събрание нито има представа, нито някакво доверие към българските служби за сигурност. (Неразбираема реплика от народния представител Владислав Костов.) Господин Костов, можете да се изкажете от трибуната. Не става въпрос за глупости.
Ако шефовете на тези служби не могат с една вътрешна заповед да кажат на своите служители: няма да вербувате в Народното събрание, няма да вербувате в Министерския съвет, няма да вербувате еди къде си и еди къде си по списъка, спазвайте закона, ако те това не могат да им кажат, как тогава ние ще разчитаме, че с наказателна репресия ще ги ограничим? Какво излиза? Че щом той стане щатен или нещатен, остава следа в документите на тези служби, остава писмен документ. Щом той е нарушил забраната, следва автоматически уволнение, изгонване и пр.
Какво правим с този текст на Наказателния кодекс? Презумпцията е следната: въпреки забраната на онзи закон, допускаме, че служителите на службите през главата на вътрешния си ред и на своите шефове... Атанас Атанасов и Димо Гяуров знаят ли кого вербуват техните сътрудници? Излиза, че законодателят е тръгнал с наказателноправни мерки да обуздава разпасалите се служители на службите за сигурност, които вербуват народни представители, министри и пр. длъжности. Така излиза. Това е признание за неспособност шефовете на тези служби да ограничат своите служители да вербуват Народното събрание, та ще вкарваме наказателноправна репресия. Разбирате ли за какъв абсурд става въпрос? Това означава само едно: или че държавата няма други средства да се справи с разпасалите се служители на службите, които шетат в тези важни ведомства, че прибягва до наказателноправна репресия. Ако ви чуе някой от друга държава, ще умре от смях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За изказване има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се чудя защо така реагирате. Може би по навик, че освен вас никой друг не знае и няма право да каже нещо. Когато слушах дебата, аз се притесних, че се изместват целите и ценностите в организацията и управлението на държавата. Аз мисля, че тези служби - контраразузнаването и разузнаването, са основен източник на информация за управлението на държавата в полза на самата държава. И това, че ние ги обвиняваме априори като грешни служби и те нямат право да набират информация и от служебни лица, за мен е притеснително. Представете си, че около един областен управител има създадено ядро, което по една или други причина работи срещу държавата или иска да работи срещу държавата. Как държавата ще защити интересите си ако нейните специализирани служби няма да имат възможност да потърсят информация и да проверят дали там действително се работи срещу държавата или е само съмнение?
Вие сега искате да изкорените възможността, от една предварителна нагласа, че те са вредни, тези институции, те да работят в полза на държавата. И аз се обръщам и към Вас с най-добри чувства, господин Лучников, и към други специалисти. Аз не съм специалист, но се страхувам. Навремето Червенков писа на Зарев, когато той написа критика за големия роман на Димитър Димов "Тютюн": "Дайте заради бълхата да не изгаряме юргана". Дайте заради това, че е имало вредни послеследствия към определени личности от дейността на тези служби, да не унищожаваме самите служби и функциите, които трябва да изпълняват. Това е притеснителното от това, което слушах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че този въпрос за несъвместимостта ние уредихме още с приемането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Тук въпросът е много прост - може ли публичните длъжности по смисъла на този закон, хората, които са избрани пряко от народа, от Народното събрание или назначени с акт на Министерския съвет, които де юре и де факто са публичната власт в държавата, да имат взаимоотношения с нейните тайни служби и откъде произтича техният мандат - от народа чрез прекия избор, от Народното събрание в смисъл на представителната демокрация или от техните началници от действащите служби за разузнаване и сигурност. Тук не става въпрос, че в една областна управа не може да има служител на тези служби, който да работи в полза на държавата, в полза на националната сигурност, но става въпрос, че това не може да е областният управител.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Защо?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Защото областният управител е назначен с акт на министър-председателя и той има много ясен кръг от задължения. Тук принципът е много прост: не се смесва публичната и тайната власт в една държава.
А колкото до това, което каза господин Миков, господин Миков, ние не правим закон, който в момента да урежда положението в действащите служби, когато шефове са ген. Атанасов и ген. Гяуров. Тези служби съществуват отпреди тези свои шефове, ще съществуват и занапред с други свои шефове. Тук става въпрос за закон, който урежда едно принципно положение. И ако вие разсъждавате, според мен, не много свързано с правото, че не може да презумираме, че длъжностното лице може да извърши престъпление, тогава вие отричате цялата глава "Престъпления по служба" в Наказателния кодекс. Защото всеки един шеф ще каже: моят човек, когото съм назначил, не може да извърши престъпление по служба. Тогава трябва да отменим цялата глава "Престъпления по служба" от Наказателния кодекс.
Много е ясен смисълът на текста - ако в нарушение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност длъжностно лице привлече като щатен, нещатен или секретен сътрудник лице, заемащо публична длъжност по смисъла на този закон, то носи наказателна отговорност, защото го е извършило абсолютно умишлено, на него му е било известно, че това лице заема публична длъжност. Логиката е много проста и е свързана пряко със закона, който ние приехме в Народното събрание, въпреки че Вие не сте гласували за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Величков, правилно сте разбрали, че ако нарушат заповед за привличане на такива лица, ще отговарят за престъпление по служба. И никакъв специален състав не е необходим. Аз се радвам, че сте разбрали това по този начин.
На второ място, за тайните служби. Господин Величков, четири години вие не приемате закони за тези служби. Вие хем искате да са тайни, хем сега се сърдите, че се смесвала тайната с публичната власт. Ами приемете закона, позитивен, не наказателноправен, кажете им с какво се занимават, какво вършат, за да регулираме тази дейност. А не сега да ми говорите за тайните служби. Тайни са, защото не искате да ги извадите на светло.
И последния въпрос. Като казвате тайните, ще бъдат тайни, ако са секретни сътрудниците. И това е само в третата хипотеза. Ами ако е явен щатен сътрудник, както е в първата хипотеза, или явен нещатен сътрудник? Защото има щатен, нещатен или секретен. Георги Дилков-Лорда ни казваше да бъде само за секретните. Ама вие не сте го ограничили само за секретните. Един човек отива на тази длъжност и се знае, че е в някакви отношения със службите. И не го крие. Представете си, че не го крие. Трябва автоматически да се прекратят отношенията с него. Не става въпрос за никакви тайни служби. Така че недейте тук да будалкате аудиторията, тя и без това вече е позаспала, пооредяла. Нека този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Величков, Вие завършихте с думите "логиката е много проста". Ама работата е много сложна, разбирате ли? И много деликатна и тънка. И понеже Вие сте вносителят на този законопроект, просто Ви питам: да вземем ЦРУ ли, Федералното бюро за разследване ли, МОСАД ли, ще бъде, МИТ ли, една от тези служби, каквито всяка държава има, имат ли забрана тези служби да вербуват тъй наречените от Вас публични длъжности? Тоест лица, които са на съответните длъжности в държавата. Доколкото съм информиран, не, не може да има такава забрана. Има ли, питам ви, в някоя европейска държава или отвъд океана наказателна отговорност на длъжностно лице, тоест един служител, офицер от ЦРУ примерно, когато вербува един щатен или нещатен сътрудник, да е заплашен с три години затвор? Ако има, кажете ми, покажете ми текста! (Неразбираема реплика на народния представител Пламен Марков.) Който е вербувал чужд разузнавач ли? Това е друга работа, тези работи ги четете из криминалните романи.
Добре, приехме за мен един и противоконституционен закон, Конституционният съд ще се произнесе по Закона за досиетата, ама ние да въздигаме в наказателна отговорност, да правим наказателни текстове, включително да наказваме до три години затвор български разузнавачи, които добросъвестно евентуално в бъдеще ще си вършат работата, струва ми се, че прекрачваме границата на нормалното, не на тази квазидемокрация, за която вие ми говорихте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Величков, това, което каза господин Корнезов, почти изчерпа това, което исках аз да ви кажа. Само с две думи искам да допълня. Тези неща, които определят и големите интереси на държавата, могат да бъдат увредени от среди, които имат достъп или до вас, или до сериозна информация. На Женския пазар хорицата не могат да създадат такива предпоставки, които биха увредили интересите на държавата, защото техните възможности и инструментите, с които работят, са много малки. Именно в кръгове на властимащите, независимо в кой кръг от властта, се решават онези въпроси, от които може да има голям ущърб за държавата. И там трябва да има достатъчно информация, за да може да се вземат превантивни мерки.
И второто, което искам да ви кажа. Аз си спомням думите на Хувър, който каза: "Ако бяхме уредили убийството на Хитлер, щяхме да спечелим живота на 50 милиона". Сложна е диалектиката на ценностите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Освен да броим Хитлер за публична личност.
СТЕФАН НЕШЕВ: А каква личност е бил? Канцлер на една държава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, точно.
За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че бях много ясен. Тук не става въпрос за позитивен или наказателен закон, тъй като въпроса с несъвместимостта ние вече сме уредили в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Обаче искам да се обърна към всички, които ми направиха реплики, и най-интересно, че те всички бяха от една парламентарна група, на Демократичната левица, която много лесно приема съвместяването на тайните и явните работи. Както в своята история, така и сега.
Господин Нешев, България е република с парламентарно управление, цялата държавна власт произтича от народа и за народа. И аз ви питам тук за какъв мандат можем да говорим на един народен представител, който се явява едновременно щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащи служби за разузнаване и сигурност? И как това съответства с Конституцията, където изрично е казано, че народните представители действат въз основа на Конституцията и законите и в съответствие със своята съвест и убеждения. С чия съвест и убеждения? С тези, които получават като заповеди от действащите служби за разузнаване и сигурност? Ето това е въпросът за смесването на публичната и тайната власт. И ако за вас е нормално някой път от трибуната примерно, понеже е явен щатният сътрудник, според господин Миков, да се каже "даваме думата на народния представител щатния сътрудник на еди коя си служба еди кой си", за нас това е ненормално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Боя се, че навлизаме в една доста хранителна за въображението тема. Започнаха да се разиграват даже етюди как се пие кафе и се вербува и т.н. Още повече, че законът е на второ четене. Моето мнение е, че се чуха вече основните становища, затова правя процедурно предложение да прекратим дебатите и да пристъпим към гласуване по този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой на противно становище?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 139 народни представители: за 113, против 21, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 118, против 15, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. Създава се нов чл. 313б:
"Чл. 313б. Който затаи истина или потвърди неистина в писмена декларация, която дава по силата на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода от една до три години или глоба от 5 хил. до 30 хил. лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 3, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 със следната редакция:
"§ 4. Създава се чл. 357б:
"Чл. 357б. (1)  Който противозаконно държи документи или съхранява данни по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от 3 хил. до 10 хил. лв. Деецът не се наказва, ако в 14-дневен срок от влизането на този закон в сила доброволно уведоми комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб за наличието на съхранявани от него документи по същия закон.
(2) Който използва документи или данни по ал. 1 с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 г. и глоба от 5 хил. до 30 хил. лв."
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 4, така както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 123, против 19, въздържали се 10.
Параграф 4 е приет.

Седемнадесета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Валентин Христов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 102-01-7 от 28 февруари 2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за статистиката,
внесен от Министерския съвет

Комисията по икономическата политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Предложените със законопроекта изменения и допълнения в приетия през 1999 г. Закон за статистиката произхождат от необходимостта да се постигне съответствие между този закон и впоследствие приети закони, сред които основно Законът за администрацията, Данъчният процесуален кодекс и измененията в Закона за счетоводството, тъй като редица техни разпоредби пряко засягат структурата и дейността на Националния статистически институт.
С предлаганите промени се решават конкретни въпроси, съществени за функциониране на Националния статистически институт като:
- осигурява се законовата основа за административното управление на ведомството чрез втори заместник-председател;
- предвидени са норми за защита на индивидуалните данни при статистически изследвания;
- въвежда се задължение за предоставяне на статистическа информация от отчетните единици по Закона за счетоводството.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Министерския съвет.
София, 3 април 2001 г.
Председател на Комисията по
икономическата политика:
           Никола Николов".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Имате думата.
Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христов.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, поради това че няма никакви предложения за допълнение към така предложения законопроект, моля да бъде разгледан и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Валентин Христов.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Христов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли желаещи да се изкажат?
Моля, гласувайте заглавието на закона, така както е предложено от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: "§ 1. В чл. 3, ал. 1 думата "текущи" се заличава.
§ 2. В чл. 5, ал. 1 думата "потребители" се заличава.
§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "заместник-председател" се заменят с "двама заместник-председатели".
2. В ал. 2 думите "заместник-председателят" се заменят със "заместник-председателите".
3. В ал. 3 думите "заместник-председателят" се заменят със "заместник-председателите".
4. В ал. 4 думите "заместник-председателя" се заменя със "заместник-председател".

Параграф 4. В чл. 9 т. 2 се изменя така:
"2. изготвя плана за статистически изследвания на Националния статистически институт и внася ежегодно в Министерския съвет проекта на Национална програма за статистически изследвания за следващата календарна година."
Параграф 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 първата запетая се заменя със съюза "и", след думата "изследвания" се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. Създава се ал. 3:
         "(3) Средствата по ал. 1, надвишаващи планираните със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, се разходват за стимулиране на служителите на Националния статистически институт по ред, определен от Министерския съвет."
Параграф 6. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят с "Министерството на земеделието и горите", "Министерството на транспорта" с "Министерството на транспорта и съобщенията", а думите "Министерството на промишлеността" и "Министерството на търговията и туризма" се заменят с "Министерството на икономиката".
2. В ал. 4 т. 4 се изменя така:
"4. утвърждава списък на структурните звена в държавната администрация, които са органи на статистиката по смисъла на чл. 3, ал. 2, както и правилниците за тяхната работа."
Параграф 7. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
         "(3) Годишните счетоводни отчети, изготвени по реда на Закона за счетоводството, се представят в Националния статистически институт до 31 март следващата година, а съставените консолидирани счетоводни отчети - до 15 юни следващата година."
2. Досегашната ал. 3 става съответно ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става съответно ал. 5 и в нея думите "ал. 3" се заменят с "ал. 4".
Параграф 8. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като в т. 3 числото "75" се заменя с "85".
2. Създава се ал. 2:
      "(2) Статистическата информация за икономическото състояние или за състоянието на околната среда, събрана от стопански и други субекти, може да бъде предоставяна в случаите по ал. 1, точки 2 и 3, когато това е необходимо за осигуряване на обществено значима базисна информация и е предвидено в Националната програма за статистически изследвания".
Параграф 9. Създава се чл. 27а:
"Чл. 27а. Правилата за поверителност на данните и за опазване на тайната са задължителни за всички изследвания, провеждани по реда на този закон от органите на статистиката."
Параграф 10. В чл. 32 т. 6 се изменя така:
"6. други субекти извън посочените в т. 1-5, които са осигурители или чуждестранни лица, осъществяващи стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база."
Параграф 11. В Допълнителната разпоредба се създава т. 12:
"12. "Обществено значима базисна информация" е информацията от постоянно провежданите изследвания, включени в Национална програма за статистически изследвания и необходима за изготвянето и отчитането на Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие на страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Имате думата. Няма изказвания.
Моля, гласувайте от § 1 до § 11 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграфи от § 1 до § 11 включително са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
За процедура господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Позволете ми да направя две процедурни предложения.
Първо, в съответствие с чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат отложени разискванията по точки 18, 19 и 20 от дневния ред и да се пристъпи към разглеждането на т. 21 - второ четене на законопроекта за занаятите.
Второто ми процедурно предложение, господин председател, е да се свика извънредно заседание на Народното събрание днес, четвъртък, 12 април, от 16,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за занаятите - продължение очевидно.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Благодаря на господин Иванов.
По първото процедурно предложение за отлагане на точки 18, 19 и 20 има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение точки 18, 19 и 20 да бъдат отложени.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Иван Иванов за насрочване на извънредно заседание днес, 12 април, от 16,00 ч. с дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за занаятите.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 111, против 12, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към двадесет и първа точка:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
по законопроекта за занаятите, внесен от Красимир Каменов и група народни представители

ЗАКОН ЗА ЗАНАЯТИТЕ

Глава първа
Общи положения

Чл. 1. Този закон урежда упражняването на занаятите, организацията на занаятчийското и занаятчийското обучение."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на закона, на глава първа и чл. 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта и на глава първа и чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 2 има две приети предложения - на господата Михайлов, Данаилов и Карабашев и на Иван Бойков.
Предложение на комисията за чл. 2:
"Чл. 2. (1) Целта на закона е стимулиране развитието на занаятите чрез осигуряване на условия за разгръщане на предприемчивостта, защита на интересите на занаятчиите и защита на потребителите на занаятчийски услуги.
(2) Държавата подпомага и насърчава занаятчийските предприятия и организации за повишаване на тяхната конкурентоспособност и трудова заетост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов и Георги Карабашев.
Гласували 123 народни представители: за 62, против 59, въздържали се 2.
Предложението на народните представители Михайлов, Данаилов и Карабашев е прието.
Поставил съм на гласуване предложение, което е прието. Извинявам се. Излишно е било гласуването.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 3 има предложение на народните представители Георги Михайлов, Антон Данаилов и Георги Карабашев:
Член 3 отпада и се създава нов чл. 3:
"Чл. 3. Занаят е онази стопанска дейност за преработването или изменението на материали и услуги, свързани с бита на човека, ако се води по начин, отговарящ на занаятчийските принципи и е в списъка на занаятите."
Комисията не приема това предложение.
Предложение на народния представител Георги Шишков:
В чл. 3 се създава ал. 3:
"(3) Списъкът на занаятите, както и неговото актуализиране, се одобрява от Министерския съвет по предложение на Националната занаятчийска камара, внесено от министъра на икономиката."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 3. (1) Занаят е производството на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно Приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин.
(2) Предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги, посочени в списъка на занаятите, е организирано по занаятчийски начин, когато една или няколко от следващите характеристики е определяща за облика му:
1. работният процес не е автоматизиран във висока степен или е силно разчленен на отделни операции и за работниците е необходимо занаятчийска квалификация;
2. ръководителят на предприятието познава детайлно целия работен процес до степен, че може да го осъществи сам и работният процес е организиран така, че той може да го наблюдава и контролира пряко;
3. броят на наемните работници в предприятието е в рамките на определения от Националната занаятчийска камара за съответния занаят и производство и е с такъв обем, че не се изисква регистрация по данък добавена стойност;
4. изделията се изработват и услугите се предоставят по поръчка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, към този текст е и Приложение 1, което може и да не го четете, но при дебатирането е редно да се има предвид, че приемайки чл. 3, ние ще приемем и Приложение № 1. Така че, ако има някакви предложения по приложението, е редно сега да бъдат направени.
Имате думата.
Има думата господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Даденото определение за занаятите, прието от комисията, според нас е твърде описателно и в него има неща, които, така да се каже, ограничават извършването на занаятчийска дейност.
Например т. 2: "Ръководителят на предприятието познава детайлно целия работен процес до степен, че да може да го осъществи сам и работният процес е организиран така, че той да може да го наблюдава и контролира пряко", според нас е излишно като определение.
Освен това: "изделията се изработват и услугите се предоставят по поръчка", значи, че само по поръчка може да се извършва услуга и т.н.
Затова ние предлагаме едно по-кратко, но иначе точно определение "що е занаят", като смятаме, че в Преходните и заключителни разпоредби може да се добави "що е занаятчийски принципи", а именно:
"Занаятчийски принципи са:
1. работният процес се извършва непосредствено от човек, с помощта на инструменти, съоръжения и материали, без той да е автоматизиран;
2. в работния процес се влагат лични идеи, сръчност и технологии;
3. произведеното изделие не подлежи на стандартизиране и модификация."
Предлагаме ви да гласувате нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има ли други желаещи за изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да взема отношение към Приложението. Най-напред по нещо, което е по моята специалност. В Приложението в раздел Vl, т. 85 е казано: "изработване на слухови апарати". Последното, което е занаятчийство, е изработването на слухови апарати." "Сименс", "Отиком", "Видекс" и т.н., световноизвестни фирми с изключително сложна технология произвеждат слухови апарати, което е нещо много сложно. Това не може да го изработи занаятчия. Това не е тръбата, която преди 100 години са използвали. Така че тук евентуално би трябвало да бъде в най-добрия случай ремонт на слухови апарати, поддържане на слухови апарати, всичко друго, но не и изработване.
Освен това изпитвам известни притеснения от някои други неща. Тук виждам "корабостроителство". Лодки - да, но корабостроителство? Това е т. 46. "Корабостроителство и лодкостроителство". Ако корабостроителството беше занаят... Аз поне не мога да си го представя как занаятчия ще направи кораб и как се какво се разбира под "кораб".
Така че, очевидно трябва и тук да има известно прецизиране.
Известно смущение изпитвам и по отношение на изработването на музикални инструменти.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Защо не? - Кавали.
ИВАН КУРТЕВ: Кавали може, да, но тук чета органи, хармониуми, пиана...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой номер е това от приложението?
ИВАН КУРТЕВ: Това са съответно 55, 56, дори ако щете - изработването на акордеони. Изработването на цигулки - да. Цигулките знаем, че е нещо, което го правят майстори. Но не мога да си представя като занаят изработването на пиано или на орган? И не знам какво е имано предвид, но смятам, че трябва известно прецизиране в текста.
Сигурно има и други, които не съм забелязал, но при най-бърз прочит сега тези ми спряха вниманието. Затова и по тях не правя конкретно предложение, но за слуховите апарати предлагам да бъде заменена думата "изработване" с "поддръжка на слухови апарати", за да има смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинете, господин Куртев, само да уточним за № 85: "поддръжка на слухови апарати"? Добре.
Други желаещи за изказване?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предлагам да се приеме предложението на господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на комисията поддържа становището на господин Куртев по отношение на 85-а позиция относно слуховите апарати.
А относно изработката на органи? Вие не направихте процедурно предложение, но все пак?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това е изцяло занаятчийска работа. И в България е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И в България е занаятчийска работа, но изработването на кораб?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Изработването на кораб се води над 10 бруто регистър тона, което означава, че също се прави по занаятчийски начин. (Реплики от залата: "Така е!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сме на чл. 3. Ще го гласуваме заедно с приложението.
Нека най-напред да преминем към гласуване предложенията на народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов и Георги Карабашев, което не е подкрепено от комисията относно дефиницията на занаят.
Поставям на гласуване предложението на тези трима народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 44, против 87, въздържали се 3.
Предложението на тези трима народни представители не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Григор Шишков - за създаване на ал. 3.
Предложението не е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 32, против 37, въздържали се 52.
Предложението на народния представител Григор Шишков не се приема.
Преминаваме към гласуване предложението на комисията за чл. 3 заедно с Приложение № 1. Предлагам ви и 85-а позиция така, както беше предложено от заместник-председателя на Народното събрание господин Куртев. Виждам, че има съгласие и на председателя на комисията, и на народното представителство. По-прецизно е. Редакционна е бележката: "Поддържане на слухови апарати".
Моля, гласувайте чл. 3 заедно с Приложение № 1 и тази редакционна поправка.
Гласували 121 народни представители: за 92, против 7, въздържали се 22.
Член 3 заедно с Приложение № 1 е приет.
Преминаваме към чл. 4.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Упражняване на занаят".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на главата.
По чл. 4 има предложение на народния представител Иван Бойков, което е прието.
Има предложение на народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов и Георги Карабашев, което не е прието.
В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "занаятите" се добавя "и притежава майсторски сертификат (свидетелство), издаден от Занаятчийската камара".
2. Алинея 2 се изменя така:
      "(2) Регистрираният занаятчия е длъжен да постави на видно място в работното помещение издаденото удостоверение за вписване в регистъра и майсторското свидетелство."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за чл. 4:
"Чл. 4. (1) Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
      (2) Регистрираният занаятчия е длъжен да постави на видно място в работното помещение издаденото удостоверение за вписване в регистъра, както и да го показва при поискване от потребителите на предоставяните стоки и услуги и от контролни органи.
         (3) Упражняването на занаят е несамостоятелно, когато извършваният по занаятчийски начин работен процес обслужва или е подчинен на основния работен процес в предприятието, който не се извършва по занаятчийски начин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Колеги, тъй като в предложения чл. 4, ал. 1 просто е пропуснато да се добави "и притежавания майсторски сертификат", ние предлагаме да се добави, тъй като по-нататък - в чл. 23, ал. 1, т. 4 е казано, че занаятчия може да се регистрира, след като представи своето майсторско свидетелство.
И по този повод ние предлагаме още тук - в чл. 4, ал. 1 да бъде добавено, че самостоятелното упражняване на занаята е разрешено само, ако собственикът на занаятчийското предприятие е вписан в регистъра на занаятчиите и притежава майсторски сертификат (свидетелство), издаден от занаятчийската камара.
Казвам това, защото по-нататък това нещо ще го има в чл. 23, ал. 1, т. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Поставям на гласуване предложението, направено от народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов и Георги Карабашев.
Гласували 103 народни представители: за 32, против 65, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на глава втора - "Упражняване на занаят", предложен от вносителя, и чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 17.
Наименованието на глава втора и чл. 4 са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 5 има предложение на народния представител Георги Шишков, прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 5. (1) Работата на занаятчийското предприятие може да бъде продължена след смъртта на занаятчията от наследниците му, изпълнителя на завещанието или управителя на незаето наследство. Продължаването на работата се разрешава от съответната регионална занаятчийска камара.
(2) След изтичането на една година от смъртта на занаятчията, работата на занаятчийското предприятие може да бъде продължена само ако ръководството му бъде поето от майстор. Регионалната занаятчийска камара, Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация могат да изискват предприятието да бъде ръководено от майстор и преди изтичането на едногодишния срок.
(3) Продължаването по ал. 1 може да трае до две години, ако работата се продължава от низходящ на починалия, който се обучава за занаятчия, но не е навършил 27 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 5, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 6.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 6. Работата на занаятчийско предприятие, притежавано от дружество с ограничена отговорност или кооперация, може да бъде продължена за срок до една година, след като регистрираният майстор престане да го ръководи. Продължаването на работата се разрешава от Регионалната занаятчийска камара. Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация може да изискват предприятието да бъде ръководено от майстор и преди изтичането на едногодишния срок."
Има предложение на народния представител Иван Бойков чл. 6 да отпадне.
Има и предложение на народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов и Георги Карабашев да отпадне третото изречение на чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин Бойков е оттеглил своето предложение.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): И ние оттегляме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов оттегля тяхното предложение.
Моля, гласувайте чл. 6, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 7. За прехвърлянето на занаятчийското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения се прилагат съответно разпоредбите за предприятието на предприятието на едноличния търговец, като вписването на прехвърлянето се извършва в регистъра на занаятчиите, а публикация не се извършва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 7, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 13.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - организация на занаятчийството.
Раздел I - Регионални занаятчийски камари".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще гласуваме заглавието на главата.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета, както е предложено от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По заглавието на раздел I има предложение на народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов и Георги Карабашев думата "регионални" да се замени с думата "областни".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю!
Колеги, в комисията беше обсъдено дали да бъдат регионални или областни. Ние предлагаме занаятчийските камари да бъдат областни. Имаше доводи, че може в 2-3 области да се създаде една регионална занаятчийска камара, но ние предлагаме да бъдат областни, за да може във всяка област да има областна занаятчийска камара, тъй като в България вече има регистрирани над 300 хил. занаятчии и очевидно техният брой ще расте. Редно е във всяка област да има структура на занаятчийската камара, тъй като е очевидно, че занаятчиите, малките и средни предприятия, семейният бизнес ще бъдат в основата на развиващата се българска икономика.
Ние смятаме, че не е целесъобразно да се обединяват три, четири или дори две области и да създават една регионална структура, тъй като областите в края на краищата са специфични и интересите на едната е възможно в определени случаи да противоречат на интересите на другата област. Затова смятаме, че е по-целесъобразно наистина във всяка област да има структура на занаятчийската камара, което означава този раздел да се нарича "Областни занаятчийски камари" и навсякъде думата "регионални" да се замени с думата "областни". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Михайлов, Данаилов и Карабашев в заглавието на раздел I и навсякъде в текста думата "регионални" да се замени с "областни".
Гласували 118 народни представители: за 45, против 61, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел I, както е предложено от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 10.
Заглавието на раздел I е прието.
За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение като точка трета в извънредното заседание, което насрочихме днес от 16,00 часа, да бъде включено разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като точка трета?
РОСИЦА ТОТКОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Моля, гласувайте предложението... (Силен шум и реплики от ДЛ.) Ако сте против, гласувайте против. (Шум и реплики от ДЛ.) Процедурата е за извънредно заседание и предлагат конкретен дневен ред. Или се приема, или се отказва. (Шум и реплики от ДЛ.)
Поставям на гласуване предложението точка трета от извънредното заседание да бъде второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Гласували 152 народни представители: за 97, против 54, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя процедурно предложение за прегласуване.
Господин председател, Вие нямахте право да поставяте на гласуване включването на още една точка от дневния ред. Има извънредно заседание. То е гласувано. Това е и по правилника, и по традицията на това Народно събрание.
Само преди два дни, само че тогава председателстваше господин Соколов, ние направихме предложение в извънредното заседание да се включи нова точка. Той отхвърли предложението като каза, че дневният ред, тъй като е извънредно заседанието е гласуван и не може да има промени в него.
Затова, господин председател, чрез прегласуване, друг изход нямаме, моля да отпадне това искане за включване на нова точка в извънредното заседание. Ако искате, можете друго извънредно заседание да насрочите, но не и в днешното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Ще поставя на прегласуване, но преди това искам да прочета ал. 3 на чл. 34... (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Моля за тишина малко, за да чуете... (Шум и реплики на недоволство от блока на левицата.)
Господин Миков, чл. 34, ал. 3 казва, че Народното събрание може да проведе извънредно заседание по предварително обявен дневен ред. Точно така! Предварително обявеният дневен ред, след като започне заседанието не може да бъде променен, но ми намерете текст, където да пише, че преди да е започнало извънредното заседание, не може да бъде променян дневният ред. (Шум и реплики на недоволство отляво.)
Не, няма процедура! Има прегласуване, поискано от господин Корнезов, което съм длъжен да поставя...
Поставям на прегласуване предложението на госпожа Росица Тоткова като т. 3 в извънредното заседание да бъде второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказатлено-процесуалния кодекс.
Гласували 217 народни представители: за 114, против 103, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Закривам...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Защо не ми давате думата? Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Закривам заседанието.
Следващото заседание ще започне в 16,15 ч., защото има хора, които не са мърдали от залата от 9,00 ч. сутринта. (Звъни.)



(Закрито в 16,00 ч.)




Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Любен Корнезов


Секретари:
        Васил Клявков

      Калчо Чукаров