Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Илия Петров и Иван Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Едно съобщение.
Днес ще се конституира ръководството на Интерпарламентарния съюз. Затова в 11,00 ч. ще се даде извънредна почивка от половин час, през което време да стане това конституиране, а от 11,30 ч. ще бъде редовната почивка.
Заседанието и конституирането ще станат тук, в пленарната зала.

Продължаваме със следващата точка -
ИЗБОР НА ПОСТОЯННИ ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.
Има думата за предложения председателят на Комисията по външна и интеграционна политика.
Заповядайте, господин Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа колеги! Както е известно, с конституирането на всяко ново Народно събрание се излъчват и делегациите на Народното събрание за различни международни парламентарни институции, на които България е член или е асоцииран член.
Господин председателю, ще чета проектите за решения по реда на организациите така, както са записани в документите на Народното събрание.
Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз от четирима народни представители в състав:
господин Стефан Савов - Народен съюз, БЗНС, Демократическа партия - ръководител на делегацията;
господин Иван Глушков - от Съюза на демократичните сили;
господин Георги Пирински - от Парламентарната група на Демократичната левица;
господин Иван Тодоров - от Евролевицата."
Предлагам Ви, господин председателю, да гласуваме този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения и желаещи да се изкажат по предложения проект за решение? - Няма желаещи.
Моля гласувайте за предложеното проекторешение!
От общо гласували 183 народни представители, за - 173, против - няма, въздържали се - 10.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Ако позволите, господин председателю, за да спестим време, ще спестя изброяването на членовете от Конституцията и Правилника на Народното събрание и ще чета само по същност текста на решението.
Не се приема моето предложение от ръководството.
Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Североатлантическата асамблея.
Едно пояснение за колегите - там имаме асоцииран статус.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира постоянна делегация на Народното събрание в Североатлантическата асамблея от петима народни представители в състав:
Асен Агов - ръководител, Парламентарна група на Съюза на демократичните сили;
Захари Холевич - Парламентарна група на Съюза на демократичните сили;
Димитър Стефанов - Парламентарна група на Народния съюз, БЗНС, Демократическа партия;
Иван Генов - Парламентарна група на Демократичната левица;
Арлин Антонов - Обединение за национално спасение."
Моля да подложите това решение на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения и желаещи да се изкажат по проекторешението?
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Уважаеми колеги! Както каза господин Агов, за да не губим народна пара и време, реагирам срещу елиминирането на професор д-р Нансен Бехар, който имаше само четири срещи с Уйлям Пери в последните две години, в НАТО е бил канен не знам колко пъти, доайен по национална сигурност - да бъде елиминиран от една такава комисия, за да бъдат поставени случайни тела в нея. Срамувам се от такова решение на господин Агов и комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, тъй като се води протокол на Народното събрание, искам да внеса едно пояснение по повод изказването на председателя на Парламентарната група на Българския бизнесблок и председател на Българския бизнесблок господин Жорж Ганчев.
Съставът на делегациите е резултат на дълги и сложни разговори между всички парламентарни групи, на консултации, в които участва и господин Жорж Ганчев. В резултат на тези консултации и въз основа на резултатите от изборите на 19 април 1997 г., такава, каквато е традицията, практиката и прецедентът на Народното събрание, квотите се определят именно от тези изборни резултати.
Искам да напомня на господин Жорж Ганчев резултатите от изборите, които той вероятно прекрасно знае. Освен това искам да напомня на господин Жорж Ганчев, че господин Нансен Бехар, уважаван учен, безспорно срещал се точно толкова пъти с Уйлям Пери и бил точно толкова пъти в главната квартира на НАТО, както каза господин Жорж Ганчев, един човек с безспорни експертни качества в областта на националната сигурност, беше предложен от господин Жорж Ганчев освен за тази делегация и в не по-малко важната делегация, която няма асоцииран статус, а пълноправен статус, наричана Съвместен парламентарен комитет на България и Европейския съюз. Тази молба и това желание на Жорж Ганчев бяха удовлетворени. И аз мисля, че когато се взима думата от трибуната, за да се оспорва това нелеко постигнато съгласие, съгласие, постигнато с отстъпки от всички страни, би трябвало да се отчитат всички фактори, а не само гласуването на една делегация.
Благодаря Ви, господин председател, и Ви моля да подложите на гласуване направеното предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов. Други желаещи за изказване има ли? - Не виждам. Моля, гласувайте.
От общо гласували 197 народни представители, за - 181, против - няма, въздържали се - 16.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на делегация на Народното събрание
в Съвместния парламентарен комитет
България - Европейски съюз
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Избира делегация на Народното събрание в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз от 12 народни представители в състав:
господин Асен Агов - председател, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Николай Апостолов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Благой Димитров от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Димитър Абаджиев от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
госпожа Юлия Берберян от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Моньо Христов от Парламентарната група на Народен съюз "БЗНС - Демократическа партия";
господин Атанас Папаризов от Парламентарната група на Демократичната левица;
господин Петър Башикаров от Парламентарната група на Демократичната левица;
господин Венцеслав Димитров от Обединението за национално спасение;
господин Николай Камов от Парламентарната група на Евролевицата
и господин Нансен Бехар от Парламентарната група на Българския бизнесблок."
Господин председателю, моля да подложите на гласуване това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения и желаещи да се изкажат?
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Господин председателю, процедурен въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Вземам думата по процедурен въпрос. Тук вече днес за втори или трети път слушам, а и преди в пленарна зала, говори се за Парламентарна група Народен съюз - "БЗНС - Демократическа партия". БЗНС не е в Парламентарната група на Народен съюз. БЗНС е в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Моля ви за корекция и повече да не се получава това. Може да има Парламентарна група Народен съюз, но БЗНС не е там вече и няма да бъде. Благодаря. (Шум, реплики, единични ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев. Други предложения по проекторешението има ли?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): Господин Соколов, явно господин Петко Илиев диктува на съдебната власт и знае предварително някои работи, които ние не знаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за предложеното проекторешение.
От общо гласували 198 народни представители, за - 192, против - няма, въздържали се - 6.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"Проект
решение
за избиране на делегация на Народното събрание
за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 25, б. "а" и "с" и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа,
РЕШИ:
1. Избира делегация на Народното събрание за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както следва:
Парламентарна група на Съюза на демократичните сили - 2-ма представители плюс 3-ма заместници;
Парламентарна група на Народен съюз - 1 представител;
Парламентарна група на Демократичната левица - 1 представител плюс 2-ма заместници;
Парламентарна група на Обединението за национално спасение - 1 представител;
Парламентарна група на Евролевицата - 1 представител;
Парламентарна група на Българския бизнесблок - 1 заместник-представител.
2. Избира състав на делегацията, както следва:
а) за представители:
господин Лъчезар Тошев от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Юлий Павлов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Борислав Китов от Парламентарната група на Народен съюз "БЗНС - Демократическа партия";
господин Евгени Кирилов от Парламентарната група на Демократичната левица;
госпожа Елена Поптодорова от Парламентарната група на Евролевицата;
господин Юнал Лютфи от Парламентарната група на Обединението за национално спасение;
б) за заместващи представители:
госпожа Мария Стоянова от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Гюнер Тахир от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
господин Иван Николаев Иванов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
господин Ангел Найденов от Парламентарната група на Демократичната левица;
господин Кирил Йорданов от Парламентарната група на Демократичната левица
и господин Яшо Минков от Парламентарната група на Българския бизнесблок.
3. Избира господин Лъчезар Тошев за ръководител на делегацията на Народното събрание на Република България."
Ако обичате, господин председател, да подложите това решение на гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Други предложения по състава на делегацията за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа има ли? - Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте за направеното предложение за решение.
От общо гласували 206 народни представители, за - 190, против - 3, въздържали се - 13.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество от 5 народни представители и 5 заместници.
Господин Христо Бисеров от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - председател на делегацията, и членове:
 Госпожа Юлия Янева от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
 Господин Благовест Сендов от Парламентарната група на Демократичната левица.
Господин Александър Лилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
 Господин Кемал Еюп от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
За заместници:
Господин Жорж Ганчев от Парламентарната група на Българския бизнесблок.
Господин Александър Праматарски от Парламентарната група на Народен съюз.
Господин Димитър Иванов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Госпожа Даниела Николова - от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Господин Иван Бойков от Парламентарната група на Евролевицата."
Моля, господин председателю, да подложите това проекторешение за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, забавлява ме фактът, че трябва да бъда воден и трябва да бъда поставен в резервите за черноморското сътрудничество, когато с много енергия, с много пари и с много мое присъствие там съм работил за България доста дълго време. Последния път беше преди два месеца в Анкара и в Истанбул.
Да бъда воден от политически трупове е обидно, но да бъда воден от хора, които светът не познава, наистина е контрапродуктивно за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Други желаещи има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за направеното предложение.
От общо гласували 196 народни представители, за - 191, против - няма, въздържали се - 5.
Решението е прието.
С това е изчерпана и първата точка от днешния дневен ред.
За процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето предложение е като поредна точка в дневния ред да влезе отчета на Сметната палата, господин председателю, и по-нататък да продължим по приетия дневен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението Ви е да се разменят двете точки - "Второто четене на Законопроекта за банките" с "Отчет за дейността на Сметната палата".
По това предложение има ли желаещи да се изкажат?
Господин Георги Николов е поканен да бъде на разположение. Той е вече тук.
Моля, гласувайте по направеното предложение.
От общо гласували 177 народни представители, за - 152, против - 12, въздържали се - 13.
Предложението е прието.
Следващата точка от днешния дневен ред е -
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ПРЕЗ 1996 Г.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, във връзка с приетото разменяне на точките от дневния ред, моето процедурно предложение е в залата да бъде поканен господин Георги Николов и придружаващите го членове от Сметната палата във връзка с разглеждането на отчета на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
По това предложение има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложението да бъде поканен в залата председателят на Сметната палата господин Георги Николов, както и останалите членове на Сметната палата.
От общо гласували 147 народни представители, за - 146, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Георги Николов, както и останалите членове на Сметната палата.
Давам думата на господин Георги Николов - председател на Сметната палата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам честта в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата и чл. 2 от Правилника за прилагане на Закона за сметната палата да представя на вашето внимание първия доклад за дейността на Сметната палата през 1996 г.
Бих искал да припомня, че Сметната палата на Република България като нова контролна институция, а по същество възстановена институция, действала у нас преди повече от 50 години, беше създадена със закон, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 27 юли 1995 г. На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избра председателя на Сметната палата, а на 24 ноември същата година - членовете на Сметната палата, с което се формира и нейното ръководство.
В чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България е определена основната задача на Сметната палата, а именно: да осъществява контрол за изпълнението на бюджета. С приетия от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за Сметната палата бяха конкретизирани нейните задачи, а по-късно с други закони - за фонд "Обществено осигуряване" се възложи и контрол на Сметната палата върху дейността на Националния осигурителен институт, а със Закона за държавните и общинските поръчки като задача на Сметната палата се постави да осъществява контрола за спазването на този закон.
Като висш държавен орган за независим външен контрол за изпълнението на бюджета, Сметната палата се отчита пред Народното събрание и аз отново искам да отбележа, че имам честта да ви представя този отчет. Тъй като отчетът за нашата дейност е раздаден преди повече от две седмици, бих желал да припомня някои основни неща от него, а конкретните оценки и резултати от нашата дейност през миналата година се съдържат в актовете за констатации за извършените проверки, в докладите, които сме изпратили до първостепенните разпоредители за констатираните от нашите контролни органи нарушения и съответно препоръките, които сме дали за тяхното отстраняване.
Изхождайки от анализа на изпълнението на консолидирания държавен бюджет за предходните три години, а именно установените тенденции за неизпълнение на приходите по консолидирания държавен бюджет, които предопределят и размера на разходите, съответно бюджетния дефицит, Сметната палата изведе през 1996 г. в своята дейност няколко основни задачи:
На първо място това беше проверката за изпълнението на приходите по бюджетите, приети от Народното събрание и от общинските съвети. Давахме си ясна сметка, че без достатъчно приходи както текущият за 1996 г., така и последващите бюджети ще изпитват трудности. Това беше и основният ни аргумент да организираме тази първа и комплексна проверка по изпълнението на приходите по бюджетите.
Като втора основна задача или втори приоритет във връзка с това ние изведохме анализа на нормативната уредба, свързана с приходите по съответните бюджети.
На трето място като приоритет изведохме проверката на управлението на имуществото на бюджетните организации за периода от 1991 до 1996 г., съответно до средата или деветмесечието в зависимост от обхвата на проверката.
На четвърто място организирахме проверка на състоянието на организацията, взаимодействието и координацията на бюджетните структури, които прилагат граничния режим на Република България.
В края на 1996 г. започнаха и проверки по разходната част на бюджетите и бюджетните сметки на съответните министерства и ведомства, като по-голямата част поради продължителността и процедурите за обжалване приключват през настоящата година.
Основната част от контролните органи на Сметната палата през 1996 г. бяха ангажирани с комплексната проверка по изпълнението на приходите за първото шестмесечие, като обхванахме републиканския бюджет, бюджета на съдебната власт, бюджета на социалното осигуряване и бюджетите на общините. Проверката обхвана 131 подконтролни обекта, за които са изготвени и съответни актове за констатации.
Извършени бяха също така през 1996 г. проверки за изпълнението на бюджетните, извънбюджетните и фондовите сметки на министерства и ведомства, на разходите по бюджетите на общините, на управлението на имущества на бюджетните организации.


Специално бих желал да подчертая, че проверката на граничния режим най-общо беше едно предизвикателство, специфична проверка, която обхвана функционирането на цялата система. По-нататък ще отбележа във връзка с реализацията на резултатите от проверката. Но още тук бих желал да подчертая, че при тази проверка бяха обхванати основните бюджетни структури, анализирано съответно спазването на граничния режим. Удовлетворени сме, че след нашата проверка бяха предприети действия по посока на подобряване на граничния режим, които действия ще увеличат приходите от мита, митни сборове и други данъчни задължения.
През 1996 г. със заповед на председателя бяха възложени 182 проверки, от които 47 на отделенията и 135 на областните поделения. Тази справка я има към приложението и аз няма да се спирам подробно. Бих искал само да подчертая, че към края на годината са приключени 115 проверки с връчени актове за констатации на ръководителите на подконтролните обекти.
Основната задача на Сметната палата е да установява причините, поради което не се изпълняват приходите в бюджетите, да предлага на парламента, на изпълнителната власт - централна и общинска, предприемането на съответни мерки за подобряване на приходите, за намаляване на разходите, за ограничаване на незаконосъобразните и целесъобразните разходи. Заедно с това в процеса на проверките Сметната палата разкри и редица нарушения, с които фактически са ощетени съответните бюджети. Искам да подчертая, че само за първото шестмесечие от проверените подконтролни обекти са установени нарушения за над 2 млрд. 200 млн., за около 16 млн. щатски долара и 620 хил. екю. По фиксинга на Българската народна банка за 4 юни установените от нас нарушения по съответните бюджети възлизат на 28,5 млрд. лв. при приходи по консолидирания държавен бюджет за 1996 г. 551 млрд. лв. А заедно с резултатите през тази година, ние допълнително през 1997 г. сме установили нарушения за още 53 млрд. лв. Това са резултати, над които трябва да се замислим както ние, законодателна и изпълнителна власт и в препоръките, които сме отправили тук, ще отбележа някои, засягащи пряко законодателната власт. Мисля, че може да се работи по посока на подобряване на бюджетната дисциплина и това ясно се осъзнава от нас.
При всяка проверка ние сме отбелязали в доклада типичните нарушения. Не бих желал с оглед на времето да се спирам подробно. Само ще маркирам, че нашите проверки показват незадоволителна бюджетна дисциплина, разхишаване на бюджетни средства, наличие на много извънбюджетни сметки, по които има средства в значителни размери, а в същото време бюджетът изпитва доста трудности. Установихме, че въпреки изрични разпоредби на подзаконови актове продължават да съществуват извънбюджетни сметки с отпаднало основание, което е нарушение на бюджетната дисциплина. Установихме също така безстопанственост при отдаване на държавно и общинско имущество под наем - това са неизползвани възможности за увеличаване на приходите на съответните бюджети, - остаряла нормативна база, противоречия между подзаконови актове и приети закони от парламента, което не би трябвало по-нататък да съществува. Надявам се, водени всички от разбирането, че трябва да се установи здрав финансов ред в страната, ще помогнем на съответните институции в това отношение.
По-важните препоръки, които сме отправили до първостепенните разпоредители за подобряване на бюджетната дисциплина, са отбелязани в този доклад. Аз бих желал да се спра само на някои от тях, които засягат главно парламента.
На първо място, ние предлагаме да се прецени целесъобразността за промяна на данъчния статут и въвеждането на патентен данък за лицата, осъществяващи търговска дейност в малки обекти. Смятаме, че при такова едно решение работещите в малки обекти ще бъдат освободени от задължението за купуване на касови апарати да си водят счетоводна отчетност. А всички знаем, че обикновено по чл. 13 накрая се показва отрицателен финансов резултат. С такова едно решение първо, се гарантират приходи на бюджета още в началото на годината, данъчната администрация ще има възможност да се съсредоточи към крупните фирми, които са основните невнасящи данъци в бюджета.
На следващо място, необходимо е да се актуализира законодателната материя, свързана с глобите, имуществените санкции съобразно динамиката на инфлацията. Нещо, от което сме удовлетворени, е че вече при доста от законите се подхожда от изпълнителната власт по този начин. Необходимо е:
- да се приведат в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет съществуващите извънбюджетни сметки, като при гласуване на закони не се допуска чисто бюджетни средства да бъдат насочвани предварително по извънбюджетни сметки, с което фактически става отклоняване на бюджетен ресурс;
- да се изгради информационна система за координация, взаимодействие и контрол между данъчната администрация, митническата администрация и останалите служби, действащи в районите за митнически контрол, както и информационна система на гранично-пропускателните пунктове за пълно обслужване на паспортно-визовия и митническия режим;
- да се уреди с нормативен акт изтеглянето от зоната за граничен контрол на всички държавни и частни структури, които нямат пряко отношение към задължителния контрол - това вече почти е изпълнено от страна на изпълнителната власт;
- да се разработи и приеме нормативен акт, с който да се въведе нов режим за продажба на стоки на излизащите от страната пътници в съответствие с практиката на западноевропейските страни;
- да се ускори приемането на Закона за облагане доходите на физическите лица, като се въведе принципът, че недекларираното увеличение на активите е в резултат на укрити от облагане доходи и имущества;
- да се приеме приоритетно нов Закон за митниците и се направят промени в Наказателния кодекс за засилване наказателната отговорност при нарушаване на митническия режим, данъчното и банковото законодателство, нещо, за което вече има изразена воля и в парламента;
- да се ускори приемането на Закон за устройство на бюджетите на общините, като се предвиди законодателно въвеждането на вътрешноведомствен финансов контрол в структурите на местната власт, който да се ръководи методически от Сметната палата - едно задължение, което произтича от приетия от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за устройството на държавния бюджет. Общините изпитват остра нужда от правна регламентация на техните бюджети и по-ясно разписване на полагащите им се приходи, съответно регламентиране и на разходите;
- да се разработи и приеме специален Закон за граничната полиция, който да уреди материята, свързана с охраната на границата и прилагането на контролно-пропускателния режим.
Втората част от нашия доклад е свързана с организационното изграждане и ресурсно осигуряване на Сметната палата. Накратко ще отбележа някои основни моменти, за да се добие представа и за условията, при които работи Сметната палата през първата година от нейното възстановяване или учредяване.
Основно внимание като нова контролна институция през 1996 г. бе отделено на нейното организационно изграждане и кадрово осигуряване. Ние започнахме - единадесетте, аз и десетте члена - по същество в началото на 1996 г. и с цената на много труд съумяхме да изградим структурата, а тя включва 11 отделения към Сметната палата, от които 9 отделения извършват контролна дейност, а 2 отделения осигуряват методологически и правно контролната дейност на Сметната палата.


На териториален признак са изградени 9 областни поделения със сектори в бившите окръжни градове, които осъществяват контрол на намиращите се на тяхна територия разпоредители с бюджетни кредити.
За 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание утвърди 440 души щатен персонал, от които 328 души или 75 на сто бяха контролни органи.
В края на първото шестмесечие нашият състав достигна 61 души, от които 46 души са контролни органи. Именно с тези 61 души контролен състав започнаха и първите проверки на Сметната палата.
Приключихме 1996 г. с 330 души персонал, от които 77 души в Сметната палата тук, а 179 души - в областните поделения. Около 80 на сто са контролен състав.
Кадровото осигуряване на Сметната палата все още не е приключило поради затруднения в сградно отношение, най-вече, за което ще спомена сега.
Министерският съвет, Столичната община и общините, които са центрове на области, бяха задължени със Закона за Сметната палата в срок от един месец от неговото обнародване, фактически до 15 август 1995 г. да осигурят подходящи сгради за дейността на Сметната палата.
Това задължение не беше изпълнено. Повече от една година ние разполагахме с някои стаи в парламента.
И аз искам тук да благодаря на депутатите, които бяха предоставили своите работни кабинети в сградата на пл. "Ал. Батенберг", за да може при тези ограничени условия ние наистина да организираме и осъществяваме своята контролна дейност.
В края на месец септември ни бяха предоставени три етажа в сградата на ул. "Екзарх Йосиф" 37.
В момента се съвместяваме и с други структури - синдикални, политически организации, което създава трудности при изграждането на информационната система, охранителната система.
Не е решен и въпросът със сградите в повечето от нашите областни поделения и сектори, което също създава определени трудности.
Със Закона за държавния бюджет за 1996 г., първоначалният приет в началото на годината, на Сметната палата бяха утвърдени 400 млн. лв., а впоследствие те бяха актуализирани в посока намаление 300 млн. лв.
Сметната палата от тези определени 300 млн. лв. е използвала 190 млн. или 63 на сто от утвърдените средства.
Стремили сме се да бъдем икономични и съобразно възможностите на страната да разходваме средствата, като неусвояването на част от средствата беше поради затруднение със сградите, невъзможност да си осигурим необходимата техника, обзавеждане на Сметната палата.
За нормалното осъществяване на контролната дейност беше необходимо и ние направихме това, да се приемат съответните вътрешни нормативни актове, документи, на основата на които да се осъществява контролната дейност.
Приет беше Правилник за прилагане на Закона за Сметната палата, обнародван по съответния ред.
Разработиха се и се приеха на редица заседания на Сметната палата Методически указания за обхващане на цялостната ни контролна дейност.
Като нова институция ние трябваше да приемем и редица документи, с които да уредим правилата за подбора, назначаване на персонала, формиране на работната заплата, деловодната дейност, организацията на работата по секретната дейност, длъжностни характеристики на контролния състав. Мога да заявя с чувство на удовлетворение, че Сметната палата, като новосъздадена институция, вече разполага с необходимата нормативна база за нормално функциониране и осъществяване на контролната дейност.
Отчитайки факта, че Сметната палата се отчита на парламента, ние организирахме нашата дейност така, че да създадем добри контакти с Народното събрание като цяло и с неговите парламентарни комисии.
Докладът за комплексната проверка, извършена от Сметната палата по приходите по изпълнението на бюджетите беше внесен в Народното събрание, макар и в последните дни, като заедно с това екземпляр от доклада беше предоставен на членове на предишното и на служебното правителство, на премиера, на ръководителите, на председателите на парламентарните комисии. Смятаме, че резултатите, които са плод на нашата проверка и препоръките могат да бъдат използвани при разработването на проектобюджета за 1997 г. и набелязване на мерки за финансова стабилизация на страната.
Установени бяха контакти с постоянните комисии в Тридесет и седмото Народно събрание и най-вече с Комисията по бюджет и финанси, тогава, Икономическата комисия, на които сме предоставяли актове за констатации за извършваните от нас проверки.
По същия начин подходихме с Комисията по национална сигурност, Комисията по труда, социалните и демографски въпроси.
Искахме да бъдем полезни на тези комисии, когато ще трябва да решават въпроса с определяне на съответните разходи или управленски решения на съответно равнише.
Изготвяли сме становища по Законопроекта за държавния бюджет за 1996 г., по законопроекти и подзаконови актове на отделни министерства и ведомства, както и по дела на Конституционния съд.
Като нова институция положихме усилия да установим и контакти с международните организации, най-вече с Международната европейска организация на висшите контролни институции ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ.
Бяхме приети за член на работна група към Европейската сметна палата, която работна група има за задача да координира работата на страните от Централна и Източна Европа за осъществяване на по-добър контрол, за разработване на инструментариум за контрол, който не е прилаган в отделните страни, съобразно изискванията на Европейския съюз. И за нас това е едно действително признание, че Българската сметна палата още в началото на своята дейност беше оценена положително и приета за член в работната група на Европейската сметна палата.
Бих желал накрая да спомена и още няколко момента, за да се добие по-пълна представа за дейността на Сметната палата.
Нашата контролна дейност фактически започна на 2 юли 1996 г., когато с моя заповед започнаха първите проверки. За по-малко от една година контролна дейност са издадени заповеди за извършване на 362 проверки до този момент, като са приети с решение на Сметната палата 161 акта за констатации, за установени данни за вреди при изпълнението на бюджетите или данни за престъпления, така както изисква Законът за Сметната палата, чл. 31. С решение на Сметната палата са изпратени на органите на Държавния финансов контрол 15 акта за констатации за търсене на отговорност по реда на Закона за Държавния финансов контрол и 16 акта за констатации на прокуратурата за търсене на отговорност за престъпления.

Също искам да изразя моето и на колегите удовлетворение, че по-голямата част от нашите предписания са приети от ръководителите на подконтролните обекти. Имаме съответната информация, че са взети мерки за недопускане на нарушения в изпълнение именно на нашите предписания.
Удовлетворение за Сметната палата е приетото Постановление N 213 на Министерския съвет от 15 май 1997 г. за изграждането, организацията, дейността и стопанисването на граничните контролно-пропускателни пунктове на Република България, в което изцяло са включени препоръките на Сметната палата, направени при проверката на граничния режим. Увеличени са от служебното правителство, а и от това започна, таксите, събирани от отделни министерства и ведомства, и глобите съобразно инфлацията.
Закрити са редица от установените при нас извънбюджетни сметки с отпадно основание за съществуването им, като средствата са внесени в съответния бюджет.
Разработени са и утвърдени вътрешни нормативни актове в отделните министерства и ведомства съобразно препоръките на Сметната палата за подобряване на бюджетната дисциплина.
Внесени са по принадлежност по-голямата част от установените от нас нарушения при изпълнението на бюджетите и бюджетните сметки, като някои от средствата не са внесени по понятни причини - поради липса на средства особено в края на годината.
В цялата си контролна дейност сме се стремили да бъдем принципни, обективни, да работим така, че да помагаме на институциите, които проверяваме, да не допускат нарушения. Естествено е при тези проверки винаги да има оспорвания, винаги да има съмнения. Уверявам ви, че нашият стремеж е бил: обективност в рамките на Закона за Сметната палата и съществуващите закони.
Мисля, че като нова институция Сметната палата заслужава подкрепа. Ние оценихме досегашната си дейност. Виждаме насоките, в които следва да се развива Сметната палата, особено в условията на паричен съвет. Ние бяхме една от първите държавни институции, която подкрепи въвеждането на паричния съвет. Предизвикателството паричен съвет постави пред нас нови задачи и аз само бих искал да ги маркирам, с което да приключа.
На първо място, ние ще засилим още повече проверките по изпълнението на приходите по бюджетите, включително приходите от приватизацията. Има решение на Сметната палата. В плана за нейната дейност през 1997 г. е включена комплексна проверка на всички приватизационни сделки през последните две години, за да видим дали договорените условия са спазени; дали съответните средства са постъпили по фондовете, които са регламентирани в закона; дали задълженията към бюджета и към социалното осигуряване от приватизираните предприятия са изпълнени.
На второ място, извеждаме като приоритет проверка на разходите за социални дейности, финансирани от бюджета. Съзнаваме, че разходите за здравеопазване, образование, култура, социални грижи, пенсии при новите условия трябва да бъдат контролирани, бих казал, ежедневно да бъдат непрекъснато под окото на Сметната палата, за да могат средствата да достигнат до своето предназначение.
Вие вече знаете, Сметната палата участва активно в проверка по спешната социална помощ и резултатите на първия етап, който отчетохме с доклад пред предишния министър на труда и социалните грижи, са обнадеждаващи. Ние ще продължим и на следващи етапи да контролираме тази спешна социална помощ.
Ще засилим проверките на разходите на бюджета по обслужване на външния и вътрешния дълг - една задача, която ни е възложена със Закона за Сметната палата; проверка на щата на бюджетните организации. Ясно съзнаваме и нашите проверки показват, че има доста дублиране, излишни бюджетни звена, с което да се помогне за по-безболезнено осъществяване и на реформата в бюджетната сфера.
Продължаваме да осъществяваме и контрола по управлението на имуществото. За наше голямо съжаление се установява, че през последните години начинът, по който е отдавано имуществото под наем, и приходите, които се събират, не са тези, които потенциално може да носи това имущество.
Засилваме и текущия контрол с оглед да не се допускат незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи, а не постфактум да бъдат констатирани от нас, а така също и засилен контрол за изпълнението на предписанията, дадени от Сметната палата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще приключа с това, че когато предлагах своите колеги, аз заявих, че ще положим усилия да възстановим една институция, която сме имали преди 50 години. За нас е удовлетворение, че вече се чувства в България присъствието на Сметната палата и много хора се съобразяват, обръщат се към нас за консултации. Мисля, че по този начин се дисциплинират отделните разпоредители с бюджетни средства. А ще има и недоволни - така е. Когато се упражнява контрол, винаги е възможно да има спорове. Но ние с моите колеги винаги сме апелирали: нека дискусиите, споровете да ги решаваме в хода на проверката, за да може наистина всички институции, от които зависи установяването на финансовия ред в държавата, да постигнем това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на председателя на Сметната палата господин Георги Николов.
Дължа едно пояснение на уважаемите народни представители. Съгласно чл. 91 от Конституцията "Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон".
Съгласно Закона за Сметната палата, чл. 8, председателят на Сметната палата:
"2. внася в Народното събрание доклади за резултатите от проверки, извършени от Сметната палата;
3. внася ежегодно в Народното събрание отчет за дейността на Сметната палата за предходната година, който след приемането му се обнародва в "Държавен вестник"."
Изхождайки от тези текстове, Правният отдел на Народното събрание застъпи становище, че отчетът на Сметната палата, която е контролен орган, може да бъде внесен направо в пленарна зала, без да минава през съответна комисия на Народното събрание. Целта е и Народното събрание, а и всички заинтересовани, след обнародването на този отчет в "Държавен вестник" да се запознаят с изводите и препоръките от дейността на Сметната палата. Ето защо аз не съм разпределил отчета на Сметната палата на нито една от постоянните комисии на Народното събрание и той беше внесен направо в пленарна зала.
Господин Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Вече имах възможност преди две седмици да пледирам, да помоля особено мнозинството за повече ред в нашата работа с оглед и качеството на тази работа. Днес се получава така, че е подведен и председателят на събранието. Господин Соколов, съжалявам, казахте преди малко, че не сте го разпределили. Разпределили сте този законопроект на Комисията по бюджет и финанси. Записано е изрично отзад на законопроекта. Следователно някой Ви подвежда и то е именно, защото стремежът е да се върши по-бързо работа, разбираемо, обаче не бива да допускате подобни неща.
И на следващо място, убеден съм, че публикацията в "Държавен вестник" не пречи въпросът да бъде разгледан по-обстойно в комисията. Защото аз лично смятам, че в Сметната палата има доста проблеми, които ние като законодатели трябва да ги решим. А в този смисъл водещата комисия трябваше и трябва да види тези проблеми, да ги докладва в залата, за да може да се вземе освен решението за приемане на отчета и друго, което е свързано с тези проблеми, които има Сметната палата.
Затова процедурно настоявам и се извинявам, разбира се, на представителите от Сметната палата, които са тук, настоявам да отложим разглеждането на този въпрос, докато се подготви подобно становище, за да бъдем наистина ефективни и да работи както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трябва да ви кажа, че лично аз не съм убеден, че не трябва да мине през комисията.
Така че поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков да отложим приемането на отчета на Сметната палата, като помолим Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да даде становище по него, след което ще бъде внесен отново в пленарната зала.
Моля, гласувайте за направеното предложение.
От общо гласували 160 народни представители, за - 121, против - 23. Въздържали се - 16.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БАНКИТЕ.
Господин Благой Димитров иска думата за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка със започване на второто четене на Законопроекта на банките, моля да поканите в залата, господин председателю, господата Борислав Стратев, Димитър Ананиев и Валери Димитров като представители на БНБ и експерти, които да вземат участие с експертни становища по дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение няма възражения.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 148 народни представители, за - 146, против - 2, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господата в залата.
Думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, напълно осъзнаваме аз и Парламентарната група на Демократичната левица, че Законът за банките трябва да бъде приет бързо. Да, действително той трябва да бъде приет бързо, но не и прибързано. Какво е положението в момента с този законопроект на второ четене? Всъщност имаме становище на Комисията по бюджет и финанси по 22 текста, а общо текстовете са 100. Нямаме становище за около 80 текста, а те са във връзка с предложените ни дотук.
Второ, господин председателю, с Вашето разпореждане Вие сте определили и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция да даде становище по направените предложения от народните представители. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция не се е събирала досега по този въпрос. Днес има заседание. Мисля, че има много важни правни въпроси, така че следва да има и становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция.
И в тази връзка предлагам: осъзнавайки необходимостта от бързото приемане на този закон, ако можем да отложим разглеждането му в момента, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция, а и другите комисии още сега да започнат да работят, за да можем действително утре да имаме един готов проект, който ще мине по-бързо в пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По една установена практика от Тридесет и седмото Народно събрание, която вече е практика изобщо на Народното събрание, когато един законопроект е твърде голям, съвсем нормално е, и това беше практиката, да се разглежда на части. Така че тук няма абсолютно никаква възможност да се противопоставим на това разглеждане на части на този важен законопроект.
А що се отнася до предложението на господин Корнезов Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция да се занимава с този закон преди второто му гласуване, това не съответствува на правилника. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция се занима със законопроекта преди първото гласуване, даде становище по него, а при второто гласуване предложенията на народните представители се разглеждат и докладват само от водещата комисия. Така че няма никакви пречки да продължим разглеждането на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение за отлагане. Поддържате ли го, господин Корнезов, след тези обяснения.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): Аз зная за практиката на предишния парламент, но тази практика не е добра. Не може на части да се разглежда един закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да не поставя на гласуване предложението на господин Корнезов за отлагане.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 50, против - 101, въздържали се - 17.
Предложението за отлагане не се приема.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол законът е минал до чл. 22.
Заглавието е "Закон за банките".
По наименованието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли предложения?
Поставям на гласуване заглавието "Закон за банките".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 140 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава първа. Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По наименованието на глава първа има ли желаещи за изказване? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на глава първа "Общи положения".
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против и въздържали се - няма.
Заглавието на глава първа "Общи положения" е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 1. Ал. 1. Банка е юридическо лице, което извършва по занятие публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.
Ал. 2. Банката може да извършва и следните търговски сделки:
1. покупка на менителници и записи на заповеди;
2. сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;
3. съхранение на ценности и съхранение и управление на ценни книжа;
4. сделки с ценни книжа за собствена и за чужда сметка;
5. гаранционни сделки;
6. извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;
7. управление на инвестиционни фондове по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;
8. покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);
9. финансов лизинг;
10. издаване и управление на банкови карти;
11. сделки с:
а) финансови фючърси и опции;
б) инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти;
12. предоставяне на банкови касетки;
13. придобиване и управление на дялови участия;
14. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;
15. консултации относно портфейлни инвестиции;
16. други сделки, определени от Българска народна банка, наричана по-нататък "Централна банка".
Ал. 3. Банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки извън посочените в алинеи 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.
Ал. 4. Сделките по ал. 1 и ал. 2 точки 1, 3, 5, 6, 10, 12 и 16, наричани по-нататък "банкова дейност", може да извършва само:
1. лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка;
2. банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон.
Ал. 5. Финансова институция е лице, което не е банка и чийто основен предмет на дейност е извършването по занятие на една или повече от следните сделки:
1. финансов лизинг;
2. придобиване и управление на дялови участия;
3. сделки с чуждестранни средства за плащане;
4. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;
5. консултации относно портфейлни инвестиции;
6. сделки с ценни книжа;
7. факторинг.
Ал. 6. Доколкото в закон не е предвидено друго, за извършването на сделки по ал. 5 не е необходимо разрешение. В срок от 14 дни от започване на дейността си финансовите институции уведомяват Централната банка за кръга на извършваните от тях сделки."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "по занятие" се заличават.
2. В ал. 2 точки 3 и 4 се изменят така:
"3. приемане на ценности на депозит;
4. сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа."
3. Ал. 5 се изменя така:
а) " Ал. 5. Небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните сделки: ..."
б) В точка 6 накрая се добавя "и съхранение и управление на ценни книжа";
4. В ал. 6 думата "финансовите" се заменя с "небанковите финансови".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков:
В чл. 1 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите "юридическо лице" се заменят с "акционерно дружество";
2. алинея 2 се изменя така:
"Ал. 2. Банката не може да извършва други търговски сделки освен:
1. приемане на пари и други ценности на влог (договор за банков влог);
2. предоставяне на парични заеми и на кредити (договор за банков кредит);
3. сделки с валутни ценности и с благородни метали;
4. сделки с ценни книжа, включително с менителници и други обезпечения (гаранционни сделки);
5. сделки по поръчителство, даване на гаранции и други обезпечения (гаранционни сделки);
6. безкасови плащания, включително с чекове и банкови карти;
7. събиране на парични вземания или други инкасови действия (банково инкасо);
8. придобиване на вземания и поемане на риска за събиране на тези вземания (факторинг);
9. сделки с отложено изпълнение (фючърсни сделки);
10. сделки във връзка с управлението на инвестиционни фондове;
11. придобиване и управление на дялови участия;
12. консултации на дружества по отношение на капиталовата им структура и инвестиционна дейност или във връзка с преобразуването на търговски дружества и придобиване на акции и дялове в тях (консултантски договори);
13. други сделки, определени със закон."
Ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Банките могат да извършват сделки, извън посочените по ал. 1, само когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията им по предоставени кредити."
 
4. В ал. 4, изречение първо се изменя така:
"Сделките по ал. 2, точки 1, 2, 5, 6 и 13, наричани по-нататък "банкова дейност" може да извършва само:"
5. Ал. 5 се изменя така:
"Ал. 5. Финансова институция, която не е банка, може да извършва по занятие сделки с валутни ценности, финансов лизинг, както и сделки по ал. 2, точки 4, 8, 11 и 12".
6. В ал. 6 думите "ал. 5" се заменят с "предходната алинея".
7. Създава се нова ал. 7:
"Ал. 7. За финансовите институции по ал. 5 се прилагат съответно разпоредбите на глави десета, единадесета и дванадесета".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов: в чл. 1, ал. 2, т. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя частично това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Просто процедурно предлагам да се гласуват първо поправките, а след това да се изчита цялостното предложение на комисията, ако се стигне до неговото гласуване.
Има направени предложения за промени, както бяха посочени. Някои от вносителите желае ли думата? - Да, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, народни представители. Накратко мисля, че се нуждаят от мотивиране предложенията, които сме направили с народния представител Михаил Миков.
По ал. 1 виждате, че е предложено терминът "юридическо лице" да се замени с другия - "акционерно дружество".
Тук аргументите са два.
Първо, че всеки един закон трябва да определя специфичните понятия, защото всеки един колективен субект е юридическо лице и с назоваването на банката "юридическо лице" ние не даваме никаква допълнителна информация за характера на нейната дейност.
Тук обаче има и един аргумент по същество, който се отнася до режима, прилаган към различните финансови и по-специално банкови институции. Досегашният закон определяше търговските банки като акционерни дружества или кооперации. Въпросът за кредитните и влоговите кооперации се нуждае от специално обсъждане, но това не е в рамките на чл. 1, затова аз сега няма да го поставям, но само искам да отбележа, че е необходимо да бъде по някакъв начин уредена тяхната дейност, докато се приемат законодателни правила, които да приложат към тях един нов режим, изключващ приложението на сега обсъждания закон.
Другият проблем е, че всички български банки могат да съществуват само като акционерни дружества и по това няма спор.
Каза се в рамките на дискусията в Комисията по бюджет и финанси, че по-широката формулировка - "юридическо лице", е използвана, за да се създадат по-големи възможности за регистрация на чуждестранни банки в България.
Искам обаче да отбележа, че и сега няма никаква пречка да бъдат установявани и да действуват клонове на чуждестранни банки, независимо от тяхната национална регистрация, тъй като ние сме длъжни да определим националния режим, който се прилага към банките. И заедно с това той трябва да бъде единен, за да осигурим по-голяма стабилност и равностойни условия за българските и за чуждестранните банки.
Това е една цялостна философия, която беше заложена и в сегашния проект, особено там, където се предлагаха по два варианта за решения, и аз мисля, че вторият, които изисква да се въведат принципите на реципрочност, да се създадат по-благоприятни условия както за чуждите, така и за българските финансови институции, трябва да бъде възприет, но забелязвам, че в крайна сметка специализираната комисия се е ориентирала към друга политика и отражение на част от тази политика е наглед редакционният спор за редакцията на ал. 1. Толкова по този въпрос.
По ал. 2 или, как предлагате, господин председател, да се извършва гласуването? Ако то се извършва алинея по алинея, може би аргументите по отделните текстове да бъдат давани след всяко гласуване, а не наведнъж. Преценете как е по-удобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, аз предлагам нека сега да чуем всичките ваши доводи, а пък след това гласуванията ще бъдат по алинеи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. По ал. 2. Тук се прилага принципът за ограниченост на сделките, които може да извършва банката. Философията на вносителите и нашата не е принципно различна. Ние сме се постарали обаче в ал. 2 да дадем една по-сполучлива юридическа редакция, защото, забележете, че това, което в момента вносителите наричат "банкови сделки" в някои случаи въобще не става дума за банкови сделки. Управлението на инвестиционни фондове не е сделка. Инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти - също. Консултациите за портфейлни инвестиции са част от общата консултантска дейност. Да не продължавам с това примерно изброяване, което да отнема повече от необходимото време. Това показва, че в тази редакция са съчетани някакви юридически и административни, чисто канцеларски понятия, и по този начин в своята ал. 2 законът предлага една влошена редакция на досегашния Закон за банките и кредитното дело.
Затова аз ви предлагам да подкрепите ал. 2, която по-обобщено съдържа всички други неща, които са казани в текста, подкрепян от вносителите и от комисията. Няма различия в предмета на банковата дейност, но в предложението, което правим, се съдържа една редакция, която е много по-близка до Търговския закон и мисля, че би правила известна чест на законодателя, за разлика от другия текст.
Същественото различие в последната точка, където ние предлагаме разширяване на кръга на търговските сделки, които да извършват банките, e да може да бъде правено само със закон. Иначе, ако се даде възможност на Централната банка да въвежда други сделки, то на практика това изброяване в ал. 2 губи съществената си роля, става само насочващо и по този начин цялата дискусия тук също става маловажна от гледна точка на очертаване на рамките на дейността.
По следващата - ал. 3, подобрението е в редакцията, затова няма да се спирам на нея.
Ал. 4 е производна от решението по ал. 2. Тук приемам един от аргументите на работната група, който беше изложен - сконтирането на ценни книги да бъде включено в изключителния предмет на банковата дейност, но това може да бъде направено като в ал. 4 се добави т. 4 от нашето предложение, а в ал. 5 то отпадне. Също няма различия в предметния обхват на тези дейности.

И накрая, приемаме редакцията, която съответства на нашата идея - дали ще се говори за финансова институция, която не е банка, или за небанкова финансова институция, това не е от значение. Затова в окончателния текст, който комисията предлага, ние можем да приемем ал. 5 по изложените съображения.
Алинея 6 е само прилагане на една законодателна техника, защото когато има позоваване на алинея в рамките на една и съща разпоредба, намерила място в един член, това позоваване трябва да се върши с оглед на възприетата традиция.
И накрая, ал. 7. Тук се води оживена дискусия дали да се промени изцяло философията на досегашния закон. Става дума за това, преминавайки от разрешителен към регистрационен режим на финансови институции, които не са банки, каквито са сега финансово-брокерските къщи, обменните бюра за валута, върху тяхната дейност все пак да бъде осъществяван някакъв контрол не само по режима на Закона за ценните книжа и фондовите борси, или Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол, но доколкото това е необходимо - и затова е казано "съответно" - да се запази режимът на глави десета, единадесета и дванадесета. Става дума за запазване на възможността на Централната банка да упражнява надзор върху дейността на тези институции. Защото те не са част, както се предвижда поне към момента, в повечето случаи от някакви финансови групи или финансови холдинги, за да разчитаме, че върху тях надзорът ще бъде на консолидирана основа, както се употребява този термин.
И след като се декларира и от правителството, и от парламента необходимостта да бъде повишавана финансовата дисциплина, аз предлагам Централната банка да не се оттегля от този свой ангажимент. Защото поне в следващите няколко месеца, или може би година, до промяна на режима на тези институции към тях, макар и в ограничена степен, трябва да се прилагат правилата на банковото законодателство и да се запази надзорът на Централната банка.
Това са нашите предложения. Благодаря ви за вниманието, с което ги слушахте. И накрая искам да призова те да бъдат подкрепени от тези народни представители, които разбират за какво става дума, от тези, които желаят да се повиши финансовата дисциплина и особено от юристите, които мисля, че трябва да са загрижени за законодателството, което се създава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам по направените предложения от народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков да поясня някои от мотивите по решението на комисията.
Първо, по чл. 1, ал. 2 ние не приехме тяхното наименование, защото това, което дава вносителят, наименованието на сделките, които изброява вносителят, възпроизвежда наименованието им, както е употребено в Анекс 1 към Втората европейска директива за кредитните институции. Това ни сближава с терминологията на европейското банково законодателство.
И по отношение на разрешителния режим, това, което говори в края на изказването си господин Стоилов, всъщност разрешителен режим е установен само за две от извършваните от небанковите финансови институции сделки. Това са сделките с чужда валута и с ценни книжа. И тук искам да кажа, че има контрол. Първата сделка се контролира по линия на валутния контрол, а втората - от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Тъй като това са небанкови финансови институции, те не попадат в обхвата на банковия надзор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм много доволен, че колегата Цонев се позова на европейските директиви и европейското законодателство. Някои от тези директиви са намерили място и по-нататък в текстове на закона ще видим, други не са. Но искам да обърна внимание, че законът ще се прилага в България. И идеите, духът на европейските директиви, идеите и духа на споразумението, на Бялата книга е чудесно, когато бъдат претворени в правни норми. Но нека не забравяме, че тези правни норми трябва да бъдат част от действащото българско право. Те трябва да кореспондират с езика, който, откакто има българска държава, още от миналия век, след Освобождението, се е налагал, постепенно утвърждавал в съдебната практика. И не би дал затруднения. Така че този аргумент едва ли може да ни накара по отношение на редакцията да приемаме директни преводи. Още повече, че при превода, знаете, винаги могат да се получат конфликти и всеки един превод тук ние трябва да изразим волята на законодателя, която да е в съответствие с духа на европейските директиви, но в никакъв случай ние да не търсим буквален превод. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Предложението на господин Стефан Стоилов е прието частично. Той иска думата. Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Най-добре би било да се приеме направеното предложение изцяло, тъй като тези дейности, които се имат предвид в чл. 1, ал. 2, т. 3 е определена като изключително банкова, тоест, може да се извършва само от банка, съгласно чл. 1, ал. 4 от проектозакона. Така формулираните сделки не биха могли да се приемат за изключително банкови. Съхранение на ценности извършват редица дружества и организации, заложни къщи, зони под митнически контрол и няма да изброявам по-нататък. Понятието "ценности" е много широко и не подлежи на точно дефиниране.
От друга страна, със съхранение на ценни книжа, като депозитар, се занимават освен търговските банки и Централната банка, и Централният депозитар. В един или друг момент със съхранение на ценни книжа ще се наложи да се занимават и различни структурни звена от клиринговата система на Националната фондова борса.
И един втори момент. Принципно неправилно е въпросът за съхранението и управлението на ценни книжа да се отделя от въпроса за сделките с ценни книжа - чл. 1, ал. 2, т. 4 от проектозакона. Разрешението за извършване на сделки с ценни книжа, в т. ч. и за тяхното съхранение, е въпрос на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Приемането на текста по чл. 1, т. 3 би създало редица проблеми и тълкувателни противоречия с други нормативни актове. Този текст, обърнете внимание, се дублира по принцип в значителна степен с чл. 1, ал. 2, т. 4 и 12, не урежда никакви сериозни обществени отношения, които не са уредени по друг начин, и е логично да отпадне. Във връзка с това следва да се коригира и чл. 1, ал. 4.
Така че аз поддържам предложението си за отпадане, но, ако в края на краищата това не се приеме, остава компромисното решение с това, което предлага комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Имам няколко текстуални бележки по чл. 1.
На първо място, не ми е ясно защо е трябвало да отпадне изискването банката да извършва по занаят показаните долу сделки. В Търговския закон изрично е казано, че едно лице, за да получи качеството на търговец, а едва ли някой се съмнява, че банката получава качеството на търговец, то трябва да извършва сделките си по занаят. Така че не виждам защо трябва да отпадне това, както го предлага господин Цонев и както е прието от комисията.
Сега тук искам да дам едно пояснение по отношение съхранение на ценности, което е заместено с "депозит на ценностите". В банковата практика съхранение на ценности е съвсем нещо друго. Това са така наречените трезори, трезорни каси, което е една специфична банкова дейност, отделна от другите, не трябва да се смесва и трябва да се посочи като техен предмет на дейност. Даже предлагам да стане "съхранение на ценности".
Иска ми се да поясня специално по отношение на сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа. Това е особено важно и трябва да се запази. В банковата практика приемането на съхранение и управление на ценни книжа е една много важна функция. Банките получават ценни книжа, с които участват в управлението на съответните акционерни дружества. Когато едно лице депозира своите акции в определена банка, то същевременно я упълномощава, разбира се не задължително, но може да я упълномощи и това е една важна част от банковата дейност, да управлява тези ценни книжа, тези акции, т. е. с тях да се явява вместо него в общото събрание на банката и да гласува. Това е една световна практика, която, разбира се, сигурно ще намери място и у нас и ние не бива да я прекратяваме.

Следователно моите конкретни предложения са: в ал. 1 да остане изразът "по занятие". В т. 3 да се каже изрично не "приемане на ценности на депозит", а "съхранение на ценности", тъй като това е специфичен термин. Разбира се, да остане изразът "съхранение и управление на ценни книжа". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания? - Няма.
Преминаваме към гласуване по алинеи.
По ал. 1 има предложение на народния представител Йордан Цонев думите "по занятие" да се заличат.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 167 народни представители, за - 117, против - 31, въздържали се - 19.
Предложението се приема.
Пак във връзка с ал. 1 има предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков: в ал. 1 думите "юридическо лице" се заменят с думите "акционерно дружество".
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз подкрепям предложението на народните представители Стоилов и Миков и ви моля много да бъдете по-прецизни, когато гласуваме юридическите текстове. Юридическо лице значи и събирателно дружество. Можете ли да си представите банка да е събирателно дружество? Ако вие пишете, че тя е юридическо лице, как ще й се откаже лицензия на това основание, че не е акционерно дружество, а събирателно дружество? Тя може да бъде събирателно дружество тогава.
Не можем да си играем така с основни текстове, когато и в Търговския закон пише, че банките трябва да бъдат акционерни дружества и има специални изисквания към тях, които, разбира се, се прецизират в Закона за банките. И това е задача на този закон, но не можем да разрешим на юридически лица, които не са акционерни дружества, да се занимават с банкова дейност. Пак ви казвам, че това би значело да дадем право и на събирателни дружества да вършат банкова дейност, което е просто нонсенс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Стратев иска думата. Заповядайте!
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Всъщност този проблем е решен в чл. 5, където се казва, че банки се учредяват като акционерно дружество, т.е. посочва се в каква правна форма може да бъде учредена банка в България. Алинея 1 на чл. 1 говори общо за юридическо лице, а това е и, което казва председателят на комисията: ако ние лицензираме чуждестранните банки за извършване на дейност в страната чрез клон, по националните законодателства теоретично е възможно в някои страни банки да имат и друга правна форма извън акционерно дружество. Така можем да се поставим в ситуация да не можем да лицензираме чуждестранната банка, която няма правната форма на акционерно дружество да извършва дейност в страната като клон.
Следователно проблемът, който всъщност се поставя от колегите юристи, е решен в чл. 5, а законът все пак би трябвало да се чете систематично. Юридическото лице е посочено общо в чл. 1, докато в чл. 5 вече се визира, че банките се създават като акционерно дружество. За клона по-нататък има специална разпоредба, че банкова дейност може да се извършва само от банка, лицензирана от БНБ и от чуждестранна банка, получила разрешение да извършва дейност чрез клон в страната, т.е. те се разграничават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стратев.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, тук става въпрос за нещо друго. Ние трябва да кажем, че българските банки са акционерни дружества. В Закона за банките, който ние ще приемем, става въпрос за два вида институции, да ги наречем условно, които ще извършват банкова дейност. Едното са банки, които са акционерни дружества. Другото са клонове на чуждестранни банки. Какви са тези чуждестранни банки, е въпрос на национална уредба на страните, в които те са регистрирани. Те там могат да бъдат и кооперации, но не е необходимо ние в закона да вкарваме израза "юридическо лице". Следователно има клонове, които са клонове на чужди банки, учредени по тяхното законодателство. Това е принцип в Европа, а и в европейските директиви е казано, че има задължителни изисквания, както и други, които се уреждат от локалното, от местното законодателство. Затова в България банка може да бъде учредена само като акционерно дружество. Това е същността и това е истината. Това, че ще има клонове на банки, които ще извършват банкова дейност в България, е съвсем друго нещо. Щом чуждестранните банки са си юридически лица и тяхното национално законодателство им е разрешило да извършват банкова дейност, разбира се, Централната банка ще им даде лиценз. В България наистина банка може да се създаде само като акционерно дружество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз не мога да се съглася с аргументите на моя приятел господин Стратев. Член 5 казва, че банката се учредява като акционерно дружество. Но ако акционерното дружество след това се преобразува в ООД или в събирателно дружество, което е възможно по Търговския закон, тогава какво ще стане? Нека да бъдем прецизни!
Аз съм съгласен с аргументацията, която изнесе тук колегата Миков, че наистина за чуждестранните банки това не важи. Чуждестранната банка си е чуждестранна банка - тя получава разрешение да върши дейност, а не се регистрира като наше, българско юридическо лице. Това са различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков в ал. 1 думите "юридическо лице" да се заменят с думите "акционерно дружество".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 89, против - 62, въздържали се - 21.
Предложението се приема.
Ал. 2. Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов за отпадане в чл. 1 ал. 2 на т. 3. Комисията частично е подкрепила предложението, като е отпаднала само част от текста.
От общо гласували 163 народни представители, за - 64, против - 63, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Предложение за промяна в ал. 2. Първо, предложението на народния представител Йордан Цонев: в ал. 2 точки 3 и 4 се изменят така:
"3. приемане на ценности на депозит;
4. сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа."
Моля, гласувайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Аз предложих да бъде само "за съхранение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето предложение към основния текст ли е?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Аз се връщам към основния текст - "приема ценности за съхранение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отменям гласуването. Господин Цонев, Вие приемате ли поправката на господин Лучников?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не я приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава отново поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев:
"В ал. 2 точки 3 и 4 се изменят така:
"3. приемане на ценности на депозит;
4. сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 171 народни представители, за - 135, против - 7, въздържали се - 29.
Предложението се приема.
По ал. 2 - предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков:
"2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Банката не може да извършва други търговски сделки освен:
1. приемане на пари и други ценности на влог (договор за банков влог);
2. предоставяне на парични заеми и на кредити (договор за банков кредит);
3. сделки с валутни ценности и с благородни метали;
4. сделки с ценни книги, включително с менителници и други обезпечения (гаранционни сделки);
5. сделки по поръчителство, даване на гаранции и други обезпечения (гаранционни сделки);
6. безкасови плащания, включително с чекове и банкови карти;
7. събиране на парични вземания или други инкасови действия (банково инкасо);
8. придобиване на вземания и поемане на риска за събиране на тези вземания (факторинг);
9. сделки с отложено изпълнение (фючърсни сделки);
10. сделки във връзка с управлението на инвестиционни фондове;
11. придобиване и управление на дялово участие;
12. консултации на дружества по отношение на капиталовата им структура и инвестиционна дейност или във връзка с преобразуването на търговски дружества и придобиване на акции и дялове в тях (консултантски договор);
13. други сделки, определени със закон."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 170 народни представители, за - 62, против - 96, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Предложение на същите народни представители по ал. 3:
"Ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Банките могат да извършват сделки, извън посочените по ал. 1, само когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията им по предоставени кредити."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 171 народни представители, за - 57, против - 91, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
По ал. 4 има предложение за промяна от същите народни представители:
В ал. 4 изречение първо се изменя така:
"Сделките по ал. 2, точки 1, 2, 5, 6 и 13, наричани по-нататък "банкова дейност", може да извършва само:"
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Това е излишно. Другите алинеи са функция от гласуваната вече ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отменям гласуването. Оттегля се предложението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не се оттегля, а става излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Все едно, че е оттеглено, щом няма да го поставям на гласуване.

По ал. 5 има предложение на народния представител Йордан Цонев, както следва:
а) "Ал. 5. Небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните сделки:"
б) В т. 6, накрая се добавя "и съхранение и управление на ценни книжа;"
Моля, гласувайте по това предложение.
От общо гласували 159 народни представители, за - 137, против - 10, въздържали се - 12.
Предложението е прието.
Предложение за промяна в ал. 6.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В ал. 6 думата "финансовите" се заменя с "небанковите финансови".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 166 народни представители, за - 152, против - 1, въздържали се - 13.
Предложението е прието.
По същата ал. 6 има предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков:
В ал. 6 думите "ал. 5" се заменят с "предходната алинея".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 156 народни представители, за - 59, против - 80, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков за създаване на нова ал. 7:
Създава се нова ал. 7:
"Ал. 7. За финансовите институции по ал. 5 се прилагат съответно разпоредбите на глави десета, единадесета и дванадесета."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 51, против - 97, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 1:
"Чл. 1. Ал. 1. Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.
Ал. 2. Банката може да извършва и следните търговски сделки:
1. покупка на менителници и записи на заповеди;
2. сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;
3. приемане на ценности на депозит;
4. сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа;
5. гаранционни сделки;
6. извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;
7. управление на инвестиционни фондове по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;
8. покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риск от събирането на тези вземания (факторинг);
9. финансов лизинг;
10. издаване и управление на банкови карти;
11. сделки с:
а) финансови фючърси и опции;
б) инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти;
12. предоставяне на банкови касетки;
13. придобиване и управление на дялови участия;
14. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;
15. консултации относно портфейлни инвестиции;
16. други сделки, определени от Българската народна банка, наричана по-нататък "Централна банка".
Ал. 3. Банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.
Ал. 4. Сделките по ал. 1 и ал. 2, точки 1, 3, 5, 6 ,10, 12 и 16, наричани по-нататък "банкова дейност", може да извършва само:
1. лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка;
2. банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон.
Ал. 5. Небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните сделки:
1. финансов лизинг;
2. придобиване и управление на дялови участия;
3. сделки с чуждестранни средства за плащане;
4. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;
5. консултации относно портфейлни инвестиции;
6. сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа;
7. факторинг.
Ал. 6. Доколкото в закон не е предвидено друго, за извършването на сделки по ал. 1 не е необходимо разрешение. В срок от 14 дни от започване на дейността си небанковите финансови институции уведомяват Централната банка за кръга на извършваните от тях сделки".
Моля, гласувайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Прочетохте стария текст, а не поправката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Чл. 1. Ал. 1. Банка е акционерно дружество..."
Моля, гласувайте текста с тази корекция.
От общо гласували 161 народни представители, за - 142, против - 10, въздържали се - 9.
Текстът на чл. 1 е приет.
Преди да обявя почивка ще направя едно съобщение.
Моля да останете по местата си, за да се конституира Интерпарламентарният съюз.
Обявявам половин час извънредна почивка. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с второто четене на Закона за банките.
Господин Цонев има думата да докладва чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. Централната банка, чиято дейност се урежда с отделен закон.
2. Застрахователните институции - относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон.
3. Пощенската система - относно паричните операции, характерни за нейната дейност.
4. Институциите по социалното и здравното осигуряване.
5. Сдруженията за жилищностроителни спестявания и заеми, чиято дейност се урежда с отделен закон.
6. Лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи) по ред, установен от Министерския съвет (министъра на финансите).
7. Инвестиционните посредници, инвестиционните и приватизационните фондове - относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон."
Предложение на народния представител Венко Вълчев: в чл. 2, т. 5 се изменя така:
"5. Сдруженията за жилищностроителни спестявания и заеми и влогово-кредитните кооперации, чиято дейност се урежда с отделен закон."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Васил Клявков: в чл. 2 се създава нова т. 8:
"8. Взаимоспомагателните кредитни асоциации на частни земеделски стопани по схемата за земеделски капиталов фонд."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов: в чл. 2 се създава нова т. 8:
"8. Кредитните кооперации, чиято дейност се урежда с отделен закон."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков: в чл. 2 т. 1 се изменя така:
"1. Централната банка, доколкото нейната дейност се урежда от Закона за Българската народна банка."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 8:
"8. Взаимоспомагателните каси към кооперациите, които предоставят заеми само на член-кооператори за сметка на направени от тях вноски."
2. В т. 6 думите "(министъра на финансите)" да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Думата има господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, по тази точка в комисията се състоя доста обширна дискусия и това не е случайно. Не е случайно и това, че няколко народни представители предлагат допълнение към т. 2 и то главно във връзка с един съществен пропуск. В изброените стопански субекти, към които този закон няма отношение, са пропуснати тези формирования, образувани на кооперативна основа. Казвам формирования на кооперативна основа, защото те са различни по вид и дейност и различните предложения на народните представители третират по различен начин тези образувания. Очевидно е, че ще има допълнение в закона с цел той да стане по-пълен. Въпросът обаче е във формулировката.
Искам да обърна внимание на това, че изброяването в чл. 2 на стопанските субекти означава, че тяхната дейност не се регламентира от този закон, че те са извън този закон, а не означава, че те по някакъв начин се легализират с този закон. И според мен заради това формулировката трябва да има максимално обобщен вид, за да може тя да обхване колкото се може по-голям кръг стопански субекти. И затова аз смятам, че тази формулировка "влогово-кредитни кооперации" най-добре отразява тези стопанки субекти на кооперативна основа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велко Вълчев.
Думата има господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз все пак трябва да благодаря на комисията, че се вслуша в настоятелните ми предложения за това да не бъдат отрязвани кредитните кооперации като институция посредством изваждането им от финансовата система с този закон, тъй като се опасявах основно евентуално да не бъде блокирана дейността на правителството във връзка с предвидения в неговата програма Закон за кооперациите и неговото изменение, където е написано: "Основната дейност ще бъде регламентирането, създаването на кооперации по обслужването, производството, реализацията, преработката и финансово-кредитната дейност".
Допълнителен аргумент, който мога да изтъкна, е, че на този пазар, където са сравнително дребни кредити, фактически в момента монополист е Държавна спестовна каса. По една ирония на съдбата ДСК през 1951 г. фактически превзе всички популярни банки и ги ликвидира. По този начин се ликвидира конкуренцията на този тип пазар.
Във връзка с изменението, предложено от комисията, аз смятам, че това е един вид мутиране на няколко общи предложения - на господин Вълчев и моето, в което все пак има нещо, което ме смущава. Докато текстът, който аз предлагам, е изчистен, тъй като в него пише, че дейността се урежда с отделен закон, в предложенията на комисията се прави опит да се бръкне в отделен закон и със запетайки и "който", "които", "която" да се уредят неща, които по принцип са предмет на отделно законодателство, много по-обширно и много по-точно казано.
И все пак във финален аспект искам да благодаря за този текст, защото по-добре да го има, отколкото да го няма и ние отсега да затръшнем вратата в една област, в която в България трябва да има необходимото развитие за в бъдеще и в която нашата страна има съответните традиции. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Думата има господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм направил своето предложение по чл. 2, искам да бъде създадена нова т. 8, която да регламентира взаимоспомагателните кредитни асоциации на частни земеделски стопани по схемата на земеделски капиталов фонд. Това е във връзка с измененията в Закона за банките, които, ако така предложените текстове останат, тази дейност няма да бъде регламентирана. Тя е много важна, защото тези кредитни асоциации, които са регистрирани по Закона за кооперациите, са създадени с помощта на "ФАР" и Европейската общност, по която линия са отпуснати 7 млн.екю. Ако ние не предприемем законови мерки в тази посока, рискуваме тези пари да не бъдат получени. Те са в България, но да бъдат върнати в Европейската общност и да не бъдат използувани от нашата страна. До този момент около 1 млн.екю са усвоени от тази програма.
Аз оттеглям своето предложение по този член, защото след консултации с работната група и Програма "ФАР" разбрах, че има официално предложение за създаване на нов § 18, който ще регламентира тази дейност. Предполагам, че той ще бъде подкрепен от комисията, а надявам се и от Народното събрание. Затова аз оттеглям своето предложение по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съществува надежда в Тридесет и осмото Народно събрание да се обединим около разбирането, че възраждането на българското селско стопанство трябва да бъде един от приоритетите на националната ни политика. Оптимистично е и това, че такъв елемент е заложен и в програмата на българското правителство. Интересите на селскостопанските производители и съживяването на селскостопанското производство са немислими обаче без създаването на съответна банкова инфраструктура, която реално да партнира със селскостопанските производители.
Ето защо в правния и в икономическия мир трябва да имат място влогово-кредитните кооперации. Те са действително една икономическа необходимост днес.
Трябва обаче да признаем, че в момента съществуват така наречените популярни банки, много от които компрометират влогово-кредитните кооперации, тъй като тези понятия се приемат като единтични. Някои от тези популярни банки са си присвоили несвойствени за взаимоспомагателни институции функции, а една голяма част от тях, трябва съвсем откровено да кажем, са си пирамиди от чист вид. Новото законодателство в банковата сфера, а този закон е една част от него, трябва да регламентира статута на влогово-кредитните кооперации и то така, че понятията "популярна банка" и "влогово-кредитна кооперация" да станат наистина синоними.
Разбира се, днешният закон, който разглеждаме, не урежда статута на влогово-кредитните кооперации, а от друга страна, неговите провизии не трябва, както колегата много образно се изрази, да затръшват вратата зад тези икономически нужни структури.
Ето защо аз по принцип подкрепям едно такова предложение - чрез съответни промени и допълнения, както обсъждахме вчера в Комисията по икономическа политика, в чл. 2 и 3 на този закон да се ангажира периметър за тези въпросни кооперации, тоест те да не бъдат изключвани от правния мир, с едно препращане към един последващ закон. Но в комисията аз направих едно друго предложение, което е рационално от гледна точка на това, че няма да се затормозят същинските текстове на сега разглеждания закон - този периметър да се ангажира в Преходните и заключителните разпоредби на закона. Това би било също един възможен вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Преди да се спра накратко на предложението, което сме направили по точка първа, за да следваме логиката на дискусията, искам да добавя няколко неща във връзка с уреждане на дейността на тези кооперации, които извършват финансово-кредитни операции.
Предложението, което е направено от господин Цонев, мисля, че до известна степен решава този въпрос, но то не изчерпва целия проблем. Защото там се говори само за взаимоспомагателните каси към кооперациите, а не за кооперациите, които извършват влогова и кредитна дейност. А този въпрос трябва също да бъде уреден.
Също така внимателните читатели на проекта за закона и предложенията са видяли, че ние сме направили предложение именно към Преходните и заключителните разпоредби за нов параграф, който да гласи, че дейността на кооперациите, които извършват финансово-кредитни операции, се урежда с отделен закон. Но и това е само част от проблема. Ние с това заявяваме намерението си, че те ще бъдат подложени на специален режим, който няма изцяло да се покрива с режима, който предвижда Законът за банките.
Затова трябва да се намери по-сполучливо решение, което наистина още сега да уреди запазване на дейността на тези институции, макар и с премахване на някои от възможностите, с които те разполагаха и които дадоха отрицателно отражение върху финансовата система.
Затова ви призовавам този въпрос да не бъде заобикалян и точно ръководството на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол би трябвало да изрази ясно своята позиция - какво е нейното намерение, как да се извърши този преход от сегашната уредба на тези кооперации към бъдещето състояние.
И накрая по другия въпрос - за точка 1. Там ние предлагаме Законът за банката поне субсидиарно да се прилага и към дейността на банките. Затова е казано: "Централната банка, доколкото нейната дейност се урежда от Закона за Българската народна банка". Вярно е, че националната банка е особена институция, която дори в известен смисъл само е банкова институция. Тя е и особен държавен орган. Но мисля, че по някои от операциите, които се извършват в нея, по някои от нейните връзки с чуждестранни партньори могат, макар и допълнително, да се прилагат разпоредби от Закона за банките. И винаги при прилагането на законите възниква проблемът дали единият от тях може да бъде възприеман като общ или специален закон. Ние трябва да дадем някакъв знак, че Законът за банките е общата уредба, Законът за Българската народна банка дава изцяло режима на нейната дейност, но тъй като по отделни въпроси той самият едва ли съдържа разрешения, разрешенията, които дава Законът за банките и които не противоречат на другия закон, могат допълнително да бъдат прилагани.
Затова е трябвало комисията да възприеме това наше предложение, а именно, че този закон не се прилага за Централната банка, доколкото нейната дейност се урежда от Закона за Българска народна банка. Но доколкото пък не се урежда, би трябвало допълващо някои от тези разпоредби да бъдат задължителни и за Централната банка.
Това са предложенията. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз заставам изцяло зад тезата, която разви господин Нихризов. Само че мисля, че ако я приемем в този си вид, в който той я предлага, ще извършим една социална несправедливост.
В чл. 49 ние забраняваме да има спомагателни каси в промишлените предприятия. Аз мисля, че това бяха едни добри форми за социална защита и социално подпомагане. Аз редица битови въпроси съм решил с тези взаимоспомагателни каси. Не съм бил в кооперативното движение, уважавам го много, бил съм в промишлеността, но те подпомагаха да си решавам социални проблеми. Ако ние лишим промишлеността от такава възможност - да създават социална осигуровка, защо на кооперативното движение разрешаваме? Не е ли едностранчива формата, с която ние застъпваме една такава социална дейност?
Обръщам се към председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, нека да размисли добре дали това диференциране не би довело до отраслови конфликти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Не знам защо, може би тук с основание се повдига въпросът за популярните каси или популярните банки, каквито е имало в българската история. Сега, трябва да се знае, че историята на банковото дело не започва от този закон. Преди имаше един закон, който сега действа, и който предвиждаше, че в един добър ден, който така и не можа да се случи, ще се приеме специална глава, която ще регулира популярните банки или популярните каси. Това беше предвидено още когато приемахме Закона за банките и кредитното дело през 1992 г. В следващия парламент най-накрая беше създадена една работна група и тя заедно с Централната банка направи предложение за нова глава за регулиране на популярните каси, за създаване на съюз на популярните каси. Сега обаче се оказа, че хората, които са подготвили този законопроект, това са преди всичко специалистите от БНБанка, които бяха подготвили естествено и предишния законопроект, казват, че такива каси няма да има. Аз не съм обаче този, който казва, че такива каси не трябва да има. Ние трябва да си оставим една вратичка, че такива каси ще има. За съжаление ситуацията е такава, че те отпаднаха от този закон. Нека тук поне да изкажем, ако не друго... Няма как вече да го предложим. След като приехме, че са акционерни дружества, другите отпадат. Този закон не може да регулира такива, дори и да сме направили перфектни предложения за цяла глава. Поне да изкажем тук надеждата, че те ще бъдат регулирани с някакъв друг закон.
Според мен не е голяма трагедия това, че няма да пишем, че популярните каси не се движат по този закон. Явно е, че те няма да се регулират от този закон. Когато направим друг закон, те ще са регулирани от него. Но все пак аз призовавам Централната банка, специалистите, дано да останат утре същите, пък и други, и по-добри, да работят в нея, все пак да подготвят... Тук, в предишния парламент, мисля, че и в този парламент, от различни парламентарни групи са изказвани и сигурно ще се изказват мнения, ще се поддържа, че популярните каси имат традиция в България и може би имат и бъдеще. Нека тези, които не се съобразяват с българските тенденции, да бъдат убедени, че все пак България има нещо интересно в традиция, в история от гледна точка на разнообразяване развитието на финансовата система. И всички да не забравяме, че тези каси съществуват. Сега отделен въпрос е дали работят добре или зле, дали правят нарушения или не. Може би причината за това е, че те не са регулирани.
Имайте предвид обаче, че те работят. Имайте предвид, че от този закон следва, че те ще бъдат закрити, няма да им бъде дадена възможност оттук нататък повече да работят. Ако в момента е имало някаква търпимост, то е благодарение на това, че в парламента имаше разбиране, че те трябва да бъдат регулирани. Идвали са много пъти преди в Комисията по бюджет и финанси и им е казвано: "Чакайте малко, сега ние подготвяме закон". И те като чуят днешните дебати, ще кажат: "Ами, ние какво да правим? Да се закриваме ли?" Не знам и аз.
Не знам дали трябва да се запише в Преходните и заключителни разпоредби, не знам, но там може би има един срок, който казва в какъв срок банките, предполага се и тези институции, които няма да бъдат признати вече за банки, т. е. популярните каси, трябва да преустановят дейността си. Може би в този непродължителен срок трябва да се направи всичко възможно, за да се регулира или да се направи предложение, законопроект, който няма да е толкова дълъг, още повече че той е готов, да се регулира тяхната дейност. За да останат да съществуват като някаква институция, която наистина допринася, пак казвам, не толкова за развитие, колкото за разнообразяване на финансовата система.
Така че нека всички да го имаме като задължение и най-вече хората от банката да подготвят такова нещо. Може и ние, в комисията, да се съгласим, че трябва да се направи една работна група, която заедно с тях да подготви един кратък законопроект, още повече че, господин Цонев, той е почти готов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моля Ви да спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Господин Димитров нито предложи нещо писмено, което да разискваме, нито предложи да отпадне текст.
Ако всеки от нас започне да говори тук и да изказва общи съображения, ние просто разпиляваме парламентарно време, което господин Ганчев знае колко струва. Той е най-големият защитник на това да не се пилее напразно парламентарно време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Съвсем основателна беше забележката му. Нарушението, което направих с господин Димитров, преди това направих с господин Христо Иванов и господин Стефан Нешев и наистина ще моля да продължим да работим стриктно по правилника.
Господин Ганчев, имате думата от името на парламентарна група.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Моля да бъдат уважени предложенията на господин Димитров, господин Нешев и Христо Иванов, тъй като ние сме тук да градим закони и винаги един бюрократичен пропуск може да уязви един бъдещ добър закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Предложения по чл. 2 не прозвучаха в трите изказвания, господин Ганчев.
Първото предложение, което ще гласуваме, е на народния представител Венко Вълчев в чл. 2, т. 5 да се измени така:
"5. сдруженията за жилищностроителни спестявания и заеми и влогово-кредитните кооперации, чиято дейност се урежда с отделен закон".
Това е предложение, което не е намерило подкрепа от комисията.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Венко Вълчев.
От общо гласували 144 народни представители, за - 28, против - 92, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Господин Васил Клявков оттегли предложението си. Господин Нихризов не е оттеглил предложението си. Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов в чл. 2 да се създаде нова т. 8, която да гласи:
"8. кредитните кооперации, чиято дейност се урежда с отделен закон".
Комисията не е подкрепила предложението. Моля, режим на гласуване за предложението на господин Йордан Нихризов.
От общо гласували 154 народни представители, за - 57, против - 52, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков - в чл. 2, т. 1 се изменя, както следва:
"1. Централната банка, доколкото нейната дейност се урежда от Закона за Българската народна банка".
Комисията не е подкрепила предложението. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 159 народни представители, за - 51, против - 88, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова т. 8, която гласи:
"8. взаимоспомагателните каси към кооперациите, които предоставят заеми само на член-кооператори за сметка на направени от тях вноски".
Комисията е подкрепила предложението на народния представител Йордан Цонев.
Това вече влиза в основния текст с добавката "и средства на кооперацията".
Моля, режим на гласуване за предложението на народния представител Йордан Цонев.
От общо гласували 163 народни представители, за - 155, против - 4, въздържали се - 4.
Предложението е прието.

И второто предложение на народния представител Йордан Цонев, в т. 6 думите "(министърът на финансите)" да отпаднат. Комисията е подкрепила предложението.
Моля да гласувате за предложението на народния представител Йордан Цонев.
От общо гласували 150 народни представители, за - 141, против - 3, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
Господин Цонев, когато докладвахте, прочетохте ли окончателния текст, който предлага комисията?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. Централната банка, чиято дейност се урежда с отделен закон.
2. Застрахователните институции - относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон.
3. Пощенската система - относно паричните операции, характерни за нейната дейност.
4. Институциите по социалното и здравното осигуряване.
5. Лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи) по ред, установен от Министерския съвет.
6. Инвестиционните посредници, инвестиционните и приватизационните фондове - относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон.
7. Взаимоспомагателните каси към кооперациите, които предоставят заеми само на член-кооператори за сметка на направени от тях вноски и средства на кооперацията."
Седмо е, защото комисията предлага т. 5 от текста на вносителите да отпадне и е приела това предложение. Затова точките са преномерирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 146, против - 3, въздържали се - 4.
Член 2 е приет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Нямаше да вземам думата по процедурния въпрос, ако бележката на господин Лучников по процедурен въпрос не се повтаря вече за трети път спрямо мое изказване. Освен това вие я и подкрепихте. Така че имам амбицията да отправя към вас една малка забележка - да не подкрепяте такива забележки на господин Лучников, особено към мен, разбира се, и към колегите, но засега са отправени само към мен.
Господин Лучников, господин председателю, това, което аз казах за популярните каси, популярните банки се съдържа в едно предложение, което Вие преди малко подложихте на гласуване - предложението на господин Нихризов. И когато съм взел думата по същество, да ми се прави забележка, че аз говоря едва ли не излишни неща тук, аз това не мога да го разбера. Тук е и господин Йордан Цонев, той знае каква дискусия стана в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на последното заседание. Аз зная от миналия парламент какви дискусии са ставали по популярните банки. Аз зная колко хора са си сложили парите в популярни банки, или каси и как треперят днес какво ще стане с техните пари. Това е моята бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Забележката на господин Лучников не беше към Вас, а към мен, че аз нарушавам правилника. И аз наистина го наруших, защото в правилника много ясно е посочен какъв е редът на гласуването и обсъждането при второ четене на законопроектите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз се изказах по повод на предложението на господин Нихризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Единственото, което може да се направи, е да се предложи отпадане на текст или редакционни поправки. Всички останали предложения се правят в писмен вид, комисията ги обсъжда и ги докладва.
СТЕФАН НЕШЕВ (от място): Нали това предложи - да се допълни "и популярните каси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добавки по същество се правят в писмен вид. Излишно е да спорим сега, а да продължим да работим по текста на чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и за банки, създадени с отделен закон, доколкото в него не е предвидено друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по чл. 3? - Няма.
Моля да гласувате за текста на чл. 3.
От общо гласували 143 народни представители, за - 143, против и въздържали се - няма.
Член 3 е приет.
Член 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 4. Ал. 1. Централната банка осъществява надзор на консолидирана основа спрямо банки, банкови групи и финансови холдинги по реда на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове.
Ал. 2. Банкова група е налице, когато банка има за дъщерни дружества по смисъла на чл. 277 от Търговския закон други банки или банки и финансови институции.
Ал. 3. Финансов холдинг е налице, когато предприятие има банка за дъщерно дружество."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 4, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Банкова група е налице, когато банка има за дъщерни дружества по смисъла на чл. 277 от Търговския закон други банки, небанкови и финансови институции или банки и небанкови финансови институции."
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 4, ал. 1 да се конкретизира терминът "консолидирана основа".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков:
"В чл. 4, ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Централната банка осъществява надзор спрямо банки и други финансови институции, банкови групи и финансови холдинги по реда на този закон и на издадените от нея наредби за неговото приложение."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете и окончателния текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Окончателният текст така, както го приема и подкрепя комисията:
"Чл. 4. Ал. 1. Централната банка осъществява надзор на консолидирана основа спрямо банки, банкови групи и финансови холдинги по реда на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове.
Ал. 2. Банкова група е налице, когато банка има за дъщерни дружества по смисъла на чл. 277 от Търговския закон други банки, небанкови и финансови институции или банки и небанкови финансови институции.
Ал. 3. Финансов холдинг е налице, когато предприятие има банка за дъщерно дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по докладвания член.
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Разликата в редакцията на направеното предложение не е голяма, но тя е по същество. Трябва да обърнете внимание върху това, че нашето предложение има за цел да разпростре надзора на Централната банка и върху други финансови институции, а именно върху небанковите финансови институции. Още по-конкретно - става дума за дейността на сегашните финансови-брокерски къщи, обменни бюра, които бяха включени в този надзор. Няма съществена разлика между досега действащия Закон за банките и кредитното дело и сега приемания Закон за банките по отношение обхвата на дейността на тези институции. Вярно е, че те не извършват банкова дейност, че имат много по-ограничени възможности от самите банки. Но също така е вярно, че при преминаването към режим на регистрация отпада и досегашната възможност на Централната банка да упражнява контрол. Повечето от тези организации не са включени в структурата на банкови групи и финансови холдинги, така че върху тях не може да се осъществява и надзорът на консолидирана основа.
Забележете от какви възможности сега се лишава Централната банка - на свободен достъп в служебните помещения на тези лица, възможността да изискват документи и да събират сведения във връзка с техните задачи, да назначават експертизи и т.н. Мисля, че без да ограничаваме и да подценяваме другите възможности за контрол, които съществуват по останали законодателни актове, Централната банка в условията, когато се претендира, че ще се повишава финансовата дисциплина и контрол, не може да се оттегли от тази дейност поне до времето, докато не се уреди по-подробно по законодателен ред дейността на тези спомагателни, да ги наречем, финансови институции. Затова е направено предложението и мисля, че то съществено се отразява върху съдържанието на обсъждания и приемания законопроект.
Накрая обаче не ви призовавам, поне повечето хора, принадлежащи към мнозинството, да го подкрепите, защото отхвърлихте включително и предложения, които подобряват закона, без да приемат неговата философия. И тук става дума или за недостатъчно разбиране, или според мен за недостатъчна отговорност в това, което трябва да представлява българската финансова и банкова система. Затова аз призовавам колегите от Демократичната левица да го подкрепят и с това да окажат своя принос за подобряване на закона. Не съм убеден, че по-нататъшната работа върху закона като че ли достатъчно отчита аргументите. Просто се приемат нещата такива, каквито са в по-голямата си част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Представителят на банката господин Стратев иска думата.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Уважаеми народни представители, просто ще ви помоля да предложа на вашето внимание някои допълнителни пояснения. Става дума за следното.
Това, което предлага народният представител Янаки Стоилов, действително е съвсем друго, не е това, което е залегнало в проекта на вносителя. Не е точно това, което се каза, че досегашният Закон за банките и кредитното дело има същия обхват като този. Изобщо не е вярно това. Небанковите финансови институции не могат да извършват две от сделките, заради които се упражняваше надзор - това са сконтови и гаранционни сделки. Това са сделките, които представляват риска. Става въпрос, че се работи вече с чужди пари и има опасност от влогонабиране. Сегашните сделки, които ще извършват небанковите финансови институции, са съвсем различни по обхват и от тях риск за държавата представляват само две, а именно сделки с чуждестранни средства за плащане, доколкото в страната има валутен режим, и на второ място, сделки с ценни книжа, доколкото върху тях се упражнява контрол от Специализираната комисия за сделки с ценните книжа и фондовите борси.
Освен това искам да привлека вниманието ви към чл. 61 от проекта и чл. 63 от проекта. Чл. 61, ал. 3 казва, че в предприятия, за които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват банкова дейност без разрешение, а тези небанкови финансови институции, ако извършват гаранционни и сконтови сделки, значи извършват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на Централната банка при поискване необходимата информация и документи. За целта упълномощените лица могат да извършват проверки на място. И веднага отиваме към "проверки на място".
В чл. 63 се казва - свободен достъп да избират и да изискват документи, да назначават експерти, насрещни проверки и т.н. Освен това извършването на такава дейност вече по занятие, доколкото тя е банкова дейност, без разрешение се криминализира и затова съответните лица, които я извършват физически, ще носят наказателна отговорност съгласно действащия Наказателен кодекс. Тоест Централната банка не бяга от осъществяване на надзор, а просто осъществява надзор само върху банките поради риска от тяхната дейност и в защита интересите на вложителите. Ако някога и в нашето законодателство има закон за защита интересите на потребителя, там вече биха могли да се постановят и други ограничения в рамките не само на небанковите финансови институции, а на всички други търговци, защото ще има възможност да се предоставят кредити и от магазини например, както има търговски вериги в цял свят. Това не е уредено тук, но рано или късно трябва да се уреди, тъй като това са вече уредби в защита на потребителя. И ние като ще се асоциираме към Европейския съюз, в нашето законодателство трябва да се уреди и такава защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурно предложение на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, аз бих могъл да възразя на господин Стратев, но предполагам, че няма такава процедура на репликиране на експерти и затова не искам да навлизам по същество в своята аргументация. Моето процедурно предложение е след като експертите на банката ще участват в дискусията, то тогава да преценим дали можем да водим диалог с тях. Но аз препоръчвам нещо, което е по-чисто от парламентарна гледна точка - те да убедят в своите идеи членове на Бюджетната комисия и те да ги отстояват. Защото иначе диалогът ни няма да е равностоен. Тук не можем да се позоваваме и на текстове от закона, които са още в частта, необсъждана от самата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол, които частично да подкрепят идеите, които са отхвърлени, и да се дават като аргумент за противоположната теза.
Затова моето настояване, без да подценявам тяхното участие, защото то наистина беше много полезно, е да се излагат идеи от народните представители и диалогът да се води между нас. Иначе той няма да бъде истински диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Напълно прав сте, господин Стоилов. За съжаление правилникът не е регламентирал добре тези тези неща. Но това, което казахте, е основателно.
Господин Йордан Цонев иска думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз приемам това, което по процедурата каза господин Стоилов, и мислех да се изкажа, тъй като имах и реплика по неговото изказване, че недостатъчно отговорно и задълбочено се отнасяме към предложенията. Може би господин Стоилов ще каже как протичат дискусиите в комисията, дали на всяко предложение не отделяме достатъчно време и не го оглеждаме отвсякъде. Това, че в крайна сметка надделява едно или друго мнение, не означава, че е безотговорно. Просто така преценява мнозинството - че това е по-правилно от онова. Но бихме възприели Вашата теза, господин Стоилов, само при положение, че тези предложения, да речем, в комисията, защото за там ставаше въпрос, се гледат - има предложение да гласуваме "за" или "против". А Вие няма да отречете, че ние много задълбочено и отвсякъде ги обсъждаме.
И аз искам да Ви кажа защо надделя тезата да не приемем тази постановка, която Вие предлагате, за ал. 1 на чл. 4. Защото с регламентацията на това какво са небанкови финансови институции на практика не остават сделки, които да представляват внимание за надзора или за Комисията по ценни книжа. Тези сделки, които се извършват с валута, са под лицензионен режим. Няма такава небанкова финансова институция, която може по занятие да извършва сделки с валута. Тя иска разрешение да си отвори обменно бюро. И в момента, в който получи тази лицензия, тя попада в обхвата на банковия надзор и започва да бъде наблюдавана. Ако тя започне да извършва другата част от сделките, които са рискови и заслужават вниманието на банковия надзор, въобще на специализиран надзор, това са сделките с ценни книжа. Там също се иска лиценз от Комисията по ценните книжа и фондовите борси и също моментално с получаването на лиценза попада под специализирания надзор на тази комисия.
Така че тук, в полето на небанкови финансови институции на практика не остават такива сделки. След като им отнехме сконтовите сделки и гаранционните сделки, не остават такива сделки, които действително да бъдат специален обект на надзора.
Именно поради това надделя становището да подкрепим другия текст, а не Вашия, не с нежелание да оставим някого извън надзора. Просто там, където трябва да има надзор, той си влиза автоматично поради това, че се иска лиценз за такива рискови сделки. Това е просто аргументът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Няма спор за времето - то ще бъде достатъчно. Самият господин Цонев заяви, че отправя реплика, затова аз ще приключа дискусията по този проблем със следните две бележки:
Първо, не мога да отрека наистина, че в специализираната комисия тези предложения са обсъждани, но аз казах: след като дори не е направена във всички случаи разлика между това къде предложенията ни променят по същество законопроекта, а тук спорим по същество и къде тези подобрения, къде тези предложения просто подобряват закона в предложения вид, то тогава ми остава да приема, че част от хората, които дори са участвали в тази специализирана дискусия, като че ли не преценяват точно за какво става дума. Но това също не е много добра атестация за парламента, дори и да приемем, че чувството за отговорност е достатъчно, но компетентността не достига, за да се решат по най-добрия начин въпросите.
Втората бележка: дано да се окажете прави като смятате, че по същество небанковите операции, които в по-голямата част осъществяват тези институции, няма да наложат намесата на Централната банка и ще бъдат достатъчни контролните функции, предвидени по останалите закони. Никой обаче не е забравил как се люшкаше българският финансов пазар. Част от причините само са заложени в тези небанкови, периферни иначе институции, но със значителна роля и аз не пожелавам ние отново да се справяме в подобна ситуация, защото тогава наистина отговорността ще бъде ваша, гласувайки този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев в чл. 4, ал. 1 да се конкретизира терминът "консолидирана основа"... Не, това не мога да поставям на гласуване, господин Вълчев, защото Вие не сте направили конкретно предложение, а искате тук да се конкретизира.
Затова поставям на гласуване следващото предложение - на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков чл. 4, ал. 1 да се измени така:
"Ал. 1. Централната банка осъществява надзор спрямо банки и други финансови институции, банкови групи и финансови холдинги по реда на този закон и на издадените от нея наредби за неговото приложение".
Моля да гласувате предложението на господата Стоилов и Миков, което не е подкрепено, както разбрахме, от комисията.
От общо гласували 155 народни представители, за - 55, против - 86, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както беше докладван от председателя на комисията господин Цонев.
От общо гласували 150 народни представители, за - 118, против - 25, въздържали се - 7.
Член 4 е приет.
Моля да докладвате глава втора.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава втора. Учредяване и управление"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате наименованието на глава втора "Учредяване и управление".
От общо гласували 145 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 4.
Наименованието на глава втора е прието.
Моля да докладвате чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 5. Ал. 1. Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, се прилага Търговският закон.
Ал. 2. Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително по седалището си."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 да отпадне.
2. Ал.2 става алинея единствена и се изменя така:
"Ал. 2. Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място".
Комисията подкрепя предложението по точка 2.
Предложение на народния представител Неделчо Беронов:
В чл. 5 след думите "акционерно дружество" се добавя "или кооперация", а накрая да се добави "съответно Законът за кооперациите".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 5, ал. 2 се добавя изречение второ: "те могат да имат клонове в чужбина след разрешение от Българската народна банка".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 5. Ал. 1. Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, се прилага Търговският закон.
Ал. 2. Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Авторите на предложенията желаят ли да ги обосноват? - Господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е свързано с възможността банките да имат клонове в чужбина и тъй като това предложение по същество го има в по-нататъшните разпоредби, аз ставам да аргументирам и да настоявам да се вземе предвид именно в тази разпоредба, защото считам, че систематично мястото му е тук. Ние подходихме така и в Закона за българската народна банка. Именно в тези разпоредби решихме този въпрос, а не в последващите разпоредби. Мисля, че би било правилно така да се подходи и при сегашния законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Забелязах, че има едно опущение в текста - може би трябва да се добавят една-две думи. Аз още на първото четене казах, че трябва внимателно да се прочетат текстовете и да се видят.
Текстът е следният: "Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, се прилага Търговският закон". Тук каква е връзката между двете изречения? - Банка се учредява като акционерно дружество и се прилага Търговският закон!?
Връзката трябва да е, че Търговският закон се прилага за банките. Би трябвало да се добавят още една или две думи. Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, за нея прилага Търговският закон. Трябва да има връзка между банката и Търговския закон. Иначе Търговският закон си се прилага, но да се каже, че се прилага за банките.
Мисля, че като редакционно това би могло да се предложи на второ четене: "Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, за нея се прилага Търговският закон".
ОБАЖДАТ СЕ: Ясно е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мислите, че е ясно, но за мене не е ясно. Аз не знам, може би филолози да има, но все пак има опущение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров и тъй като той спомена филолози, съвсем прав е - изречението досега беше неясно, а сега вече става ясно за какво се прилага Търговският закон. Неговата бележка е основателна.
Други изказвания няма.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Михаил Миков: "Ал. 1 да отпадне".
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля режим на гласуване за предложението на господин Михаил Миков.
От общо гласували 140 народни представители, за - 37, против - 91, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Миков е съобразено от комисията и е намерило отражение в окончателния текст.
Предложение на народния представител Неделчо Беронов:
В чл. 5 след думите "акционерно дружество" се добавя "или кооперация", а накрая да се добави "съответно Закона за кооперациите".
Имате думата.
НЕДЕЛЧО БЕРОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги дами и господа народни представители.
Първоначалната редакция на проект на Закон за банките елиминираше изцяло търговските организации в участие във влогонабирането и предоставяне на кредити. Това беше просто в разрез със същността на кооперативните институции, още така, както са създадени от техните първи създатели преди век и половина, така както и нашата икономическа действителност ги познаваше и в историята ни и сега. Затова се предизвикаха много предложения, включително и моето.
Но след като днес вече ние гласувахме предишните текстове, в които се предвиди една корекция на редакцията на чл. 2, където се създаде възможността да се извършат именно тези две дейности - влогонабиране и предоставяне на кредити, макар и в рамките само на членския състав в една кооперация и като се прояви тук, диспут имахме, и волята на законодателя, може би в Преходните разпоредби да предвидим създаването в бъдеще на един закон, който да продължи нашата традиция кооперативни сдружения да могат да извършват тези дейности, аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Принуден съм отново да направя една забележка във връзка с правилника. Оттегляния може да направите по време на дебати. В процедура на гласуване никакви изказвания не могат да се правят.
Така че днес и аз нарушавам за пореден път правилника.
Следващото предложение е на господин Руси Статков.
В ал. 2 да се добави второ изречение, което да гласи: "Те могат да имат клонове в чужбина след разрешение от Българската народна банка".
Комисията не е подкрепила предложението.
Моля режим на гласуване за предложението на господин Руси Статков.
От общо гласували 156 народни представители, за - 45, против - 96, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля режим на гласуване за текста на вносителя с редакцията, която е дала комисията и с добавката, която направи господин Венцеслав Димитров, така че ал. 1 гласи: "Чл. 5. Ал. 1. Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, за нея се прилага Търговският закон".
Ал. 2 остава така, както беше добавено от господин Цонев.
Моля, гласувайте текста на ал. 1.
От общо гласували 154 народни представители, за - 142, против - 2, въздържали се - 10.
Текстът на чл. 5 е приет.
Моля да докладвате текста на чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 6. Издадените от банката акции са поименни и се регистрират в книгата на акционерите."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 6 се правят следните изменения:
Първи вариант: чл. 6 да отпадне.
Втори вариант: чл. 6 се изменя така:
"Чл. 6. Ал. 1. Учредителната емисия на банката е само от поименни гласни акции с право на един глас. Притежателите на акциите се регистрират в Централния депозитар и в книга на акционерите, като получават поименно удостоверение.
Ал. 2. Банката може да емитира и други ценни книжа, съгласно българското законодателство."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Чл. 6 се изменя така:
"Чл. 6. Акциите на банките са поименни."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Чл. 6 да добие следната редакция:
"Чл. 6. Всяка акция на банката е поименна и с право на един глас."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, видът на акциите, които емитира едно дружество, са предмет на висшата политика на упълномощените лица. Аз нямам амбицията да правя политика в тази сфера.
Смисълът на моето предложение беше само това да заостря вниманието на вносителите, че с така предложения текст, както беше предложен досега, той за мен не изразяваше нищо. И затова предложих той да отпадне. Като в същото време предложих някакъв вариант на внасянето на известна регламентация.
След станалата дискусия и приемането на нов вид редакция на този текст, който въвежда, според мен, някакъв вариант на регламентация, аз оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господи на Вълчев.
Останалите предложения са намерили отражение в текста, който остава, със следната редакция:
"Чл. 6. Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас."
Моля режим на гласуване за текста на чл. 6.
От общо гласували 156 народни представители, за - 155, против - 1, въздържали се - няма.
Текстът на чл. 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 7. Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за банковите сделки, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 7 думите "банковите сделки" се заменят с "сделките".
Комисията подкрепя това предложение.
Тъй като няма други предложения, комисията предлага следната редакция на чл. 7:
"Чл. 7. Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли бележки по този текст?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам редакционно предложение. Ако не възразявате, да запишем "данни за обстоятелствата". Защото в законите се визират обстоятелства. И в устава не се съдържат данни, а се отразяват тези обстоятелства. Това ще даде само една прецизност на текста, нищо повече. Бележката е редакционна, а ако прецените, че е необходима, да се запише "данни за обстоятелствата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие предлагате уставът на банката да съдържа освен "данни, предвидени в съответните закони" и "данни за обстоятелствата".
МИХАИЛ МИКОВ: В законите не се предвиждат данни, в законите се предвиждат обстоятелства, а в устава се съдържат данни за тези обстоятелства. Законите съдържат изискванията и условията. Това е редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, кажете къде точно да се запише.
МИХАИЛ МИКОВ: "Уставът на банката трябва да съдържа освен данните за обстоятелства, предвидени в съответните закони, и данни за сделките, които тя ще извършва."
Моля някой от колегите юристи, ако иска, да вземе отношение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това, което предлага господин Миков, е: "Уставът на банката трябва да съдържа освен данните за обстоятелствата, предвидени в съответните закони, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представяне на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката".
Има ли възражения по тази редакция на текста?
Председателят на комисията държи на текста на вносителите. Добре. Господин Миков го оттегля. Тогава остава да гласуваме текста, предложен от вносителите, с единствената корекция, предложена от господин Цонев и приета от комисията - "банковите сделки" да се замени със "сделките".
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 157 народни представители, за - 136, против - 12, въздържали се - 9.
Чл. 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 8. Ал. 1. Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат постоянно местоживеене в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.
Ал. 2. При двустепенна система на управление разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Търговския закон не се прилага.
Ал. 3. За членове на Управителния съвет или на Съвета на директорите не могат да се избират юридически лица."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
По чл. 8 се правят следните изменения:
"1. В ал. 1 думата "местоживеене" се заменя с "местожителство".
2. Ал. 2 отпада."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"В чл. 8 думата "постоянно местоживеене" се заменя с "местопребиваване в страната"."
Комисията подкрепя предложението.
Искам да поясня защо тези термини. Имаше дискусия в комисията и се прие "местопребиваване", тъй като клоновете на чуждестранните банки се управляват обикновено от чуждестранни граждани, които трябва да имат постоянно местопребиваване, не могат да имат "местоживеене".
Комисията предлага следната редакция на чл. 8:
"Чл. 8. Ал. 1. Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.
Ал. 2. При двустепенна система на управление разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Търговския закон не се прилага.
Ал. 3. За членове на Управителния съвет или на Съвета на директорите не могат да се избират юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Много шумно стана в залата. Моля за повече внимание.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Миков иска думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Искам да поясня за уважаемите колеги, че "местожителството" е правно понятие, "местоживеенето" е фактическо понятие, а "местопребиваването" е понятие от Закона за пребиваване на чужденците. Местопребиваването в страната се отнася само за онези лица, които са в режима на чужденците и тяхното пребиваване в България. Тоест излиза, че българските граждани могат и да нямат постоянно местожителство, ако се приеме текстът в предложената редакция. "Местожителство" е правната връзка, "местоживеене" е фактическа. Жителство - там, където се регистрираш в управлението и поставят на еди-коя си страница на паспорта печат. Това е правна връзка. "Местожителство" - за българските и "постоянно пребиваване" - по Закона за пребиваването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще си позволя обаче да поспоря с Вас. Местожителство в страната. "Местожителство" е нещо много по-конкретно, в определено населено място. Така че и Вашата формулировка не е много точна. Потърсете съдействие от юристите. Може би точно това, което предлага господин Цонев - "местоживеене" - в случая по-точно отговаря, защото става дума за страната.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дайте да направим една редакция, защото спорихме в комисията и не можахме да направим коректната редакция.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Значи "местожителство" за тези, които са български граждани, и "постоянно местопребиваване", както е предложил господин Цонев, за тези, които са чужденци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете, господин Цонев, сега какво ни предлагате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, така го приемаме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Оттам нататък - както го прочетохме целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова е хубаво вносителите да идват на комисия, за да можем просто там да го правим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за чл. 8.
От общо гласували 151 народни представители, за - 151, против и въздържали се - няма.
Чл. 8 е приет.
Моля да докладвате чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чл. 9, първи вариант:
"Чл. 9. Ал. 1. Членовете на Управителния съвет или на Съвета на директорите трябва да:
1. имат висше образование и необходимата квалификация в областта на икономиката, финансите или правото;
2. притежават необходимия професионален опит в банковото дело;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;

Втори вариант: "Чл. 9, ал. 1. Членовете на Управителния съвет или на Съвета на директорите трябва да:
1. имат висше образование и необходимата квалификация в областта на икономиката, финансите или правото;
2. притежават необходимия професионален опит в банковото дело;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;
6. не са съпрузи или роднини до втора степен включително по права или съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.
Ал. 2. Лице, което не отговаря на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката - и в чл. 8, ал. 1, се освобождава от Централната банка, ако не бъде освободено от компетентния орган в посочения от нея срок."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 9 (първи вариант) в ал. 2 след думите "по определен в наредба ред" се добавя "чийто състав се съгласува с Асоциацията на търговските банки".
Комисията не подкрепя това предложение с аргумента, че така ще се институционализира Асоциацията на търговските банки, която е сдружение с идеална цел.
Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 9 да остане втори вариант със следните промени:
1. В ал. 1, точки 1 и 2 думите "необходимата" и "необходимия" да отпаднат.
2. Алинея 2 става ал. 3, като думата "компетентния" се заменя със "съответния".
3. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Обстоятелствата по т. 4, 5 и 6 на предходната алинея се установяват с декларация. За неверността на данните в декларацията се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс."
Комисията подкрепя само предложението по т. 3, без изречение второ на ал. 2.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 9, ал. 1 да се приеме вторият вариант.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 5 се изменя така:
"5. не са лишени или лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;"
2. Създава се нова т. 7:
"7. не са били членове на органи за управление на банки, обявени в несъстоятелност в последните 5 години."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
По чл. 9 се подкрепя вариант първи със следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
"1. имат висше икономическо или юридическо образование;
2. притежават необходимата квалификация и професионален опит в банковото дело."
б) в т. 4 думата "изпълнителен" се заменя с "управителен";
в) в т. 6 думата "втора" се заменя с "трета"."
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по т. 2 на ал. 1 се удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежат на обжалване по съдебен ред."
Комисията подкрепя предложението.
Крайната редакция на чл. 9, както го предлага комисията, е:
"Чл. 9. Ал. 1. Членовете на Управителния съвет или на Съвета на директорите трябва да:
1. имат висше икономическо или юридическо образование;
2. притежават необходимата квалификация и професионален опит в банковото дело;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, членове на нейн управителен или контролен орган;
6. не са лишени или лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;
7. не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.
Ал. 2. Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по т. 2 на ал. 1 се удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежат на обжалване по съдебен ред.
Ал. 3. Обстоятелствата по точки 4, 5, 6 и 7 на ал. 2 се установяват с декларация.
Ал. 4. Лице, което не отговаря на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката - и в чл. 8, ал. 1, се отстранява от Централната банка, ако не бъде освободено от компетентния орган в посочения от нея срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, аз подкрепям последната редакция на комисията. Тя е в резултат на един задълбочен дебат, който се проведе вчера, а и предишните дни, включително и по повод Закона за Централната банка, тъй като има елементи и от него. Мисля, че това добре отразява становището на народните представители към ролята на управителните органи на търговската банка в момента, че трябва да се затегне режимът. Между другото и през 1992 г. имаше идея да се издава професионален сертификат на тези, които ръководят търговските банки, но тогава не беше възприета. Мисля, че от гледна точка на това, което стана с търговските банки в последните години, тезата, която е застъпена в новия закон, е правилна. Нека да имаме професионален сертификат и нека да има ограничение за определени хора да не могат да ръководят една търговска банка. Най-напред, естествено, трябва да имат образование, не трябва да са осъждани и т. н.
Много е важно, че в т. 4 на финалното предложение на комисията се възпроизвежда текст от Търговския закон, обаче хубаво е, че не се спира само дотам. Защото нюансът е следният: ако останем само с т. 4, тя завършва с изречението "ако са останали неудовлетворени кредитори". За съжаление процедурата по това да се приключи със съществуването на една банка може да трае години, юристите казват, че може да трае и 10 години. Така че евентуално тези хора, които ние искаме да отстраним от банковата система, могат да продължат да ръководят една банка в продължение на тези 10 години, докато се установи има ли неудовлетворени кредитори или не. И заради това ние се ориентирахме и приехме допълнителна т. 5, т. е. ако някои са участвали в ръководните органи в последните 5 години преди банката да е обявена в несъстоятелност, те да нямат право да получат професионален сертификат. И то не само към момента на несъстоятелност, а и преди това, най-просто, изхождайки от предположението, че състоянието на една банка е функция не само на последното ръководство, но и на предишните. И сме взели един период от 5 години.

Тук обаче искам да направя следната важна уговорка. В последните години Централната банка предприе определени мерки спрямо банки, които бяха попаднали вече в извънредно тежко състояние и тя прати хора в ръководните органи. Същото направи, доколкото знам, и Банковата консолидационна компания. Те бяха израз на държавата да помогне в управлението на тези банки. Обаче състоянието на някои се оказа толкова тежко, че те не можаха да бъдат спасени. Може ли ние да виним тези хора, че те са виновни именно за крушението на тези банки?
Аз мисля, че тук могат да се правят уговорки. Специално знам един професор, който допринесе за задълбочаване тежкото състояние на една банка, но нека с него да не се занимаваме толкова. То е ясно. Представете си един лекар, изпратен да помага на един пациент, който е попаднал в катастрофа. Прави всичко, каквото е необходимо, обаче пациентът почива. Може ли ние да виним лекаря за смъртта на пациента? Не. Точно затова на тези хора не би трябвало да им се взимат по принцип сертификатите, ако имат такива, и мисля, че ние се уточнихме с вносителите, защото днес гледам, че има спекулации и в пресата въз основа на това, което дебатирахме вчера в комисията, че по-нататък в закона в Преходните и заключителни разпоредби тази категория банкови ръководители ще бъдат извадени от ограниченията. Тоест, ако имат, разбира се, другите качества, те ще получат банков сертификат.
Така че с тази уговорка, без тук да има допълнителни членове, аз призовавам колегите да подкрепят този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Аз очаквам от останалите автори на предложения, тъй като са адресирани към двата варианта, да вземат отношение и да кажат мнението си - господин Вълчев, господин Миков. Но тъй като в крайна сметка ни е предложено нещо общо, да се обединим около него, може би.
Има думата господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, аз приемам аргументите на вносителите, че предлаганият от мен текст е по-добре да влезе в наредбата на БНБ, отколкото в закона. Затова оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз продължавам да поддържам моето предложение - да се приеме вторият вариант за изисквания към управителите на банките. Каква е разликата между първият и вторият вариант? Разликата е в този проклет сертификат. Вие искате да създадете някаква затворена класа от лица, които участват в управлението на банките и тази затворена класа да се определя от сертификата, който те ще получат от Централната банка. Влезте в положението на реалността. Банките са акционерни дружества. Те избират своите управителни съвети или бордовете на директорите си на своите общи събрания. Какво трябва да направят те? Предварително трябва да имат един списък на лицата, които са получили сертификата и да могат да изберат за свои управители само хора, включени в този списък на хора, удостоени със сертификат. Ами ако има хора, други, които отговарят на същите условия, но не са включени в този списък? Те не могат ли да ги изберат? Могат да ги изберат. Е, какво трябва да стане, като ги изберат? Трябва да поискат допълнително да им се издаде сертификат и отново да чакат колкото си искат, докато се получи този сертификат. Защо е необходимо да се прави тази тежка и неприятна процедура, когато банката, същата тази банка и без това има право да иска да се отстранят хора, за които смята, че не отговарят на изискванията да заемат тези длъжности? Няма никакъв смисъл да усложняваме работата, щом като възможността и без това съществува.
Но в своето особено желание да гарантирате особена почтеност и неопетненост на лицата, които управляват банките, вие, уважаеми господа, автори на законопроекта, или от комисията, която го е разглеждала, сте изпуснали да ограничите възможността да заемат управителни функции еднолични търговци, обявени в несъстоятелност, неограничено отговорните членове на дружества. Те могат да бъдат! Разбирате ли? Те могат да бъдат, а членове на контролния съвет на едно дружество, което е изпаднало в несъстоятелност, не може да бъде.
Аз съм съгласен с господин Димитров и бих го подкрепил да не се изисква да се установи дали са останали неудовлетворени кредитори, защото това наистина отнася въпроса в едно отдалечено и неопределено бъдеще. Но трябва по всякакъв начин да се помисли да бъдат лишени от възможност да участват в управителните органи на банката и еднолични търговци, които са обявени в несъстоятелност, защото обикновено те са най-съмнителните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, искам да направя кратка реплика на току-що изложеното. Аз пак подчертавам, че през 1992 година ние имахме дебат дали да има професионален сертификат или да няма. Доколкото знам, има страни, в които се изисква да има професионален сертификат. Мисля, че в Австрия се изисква. Това, че ще има списък с определени хора, които ще имат сертификат, не пречи Централната банка да издаде и на други хора, които се класират, сертификат. Обаче нека да си имат тапия, както му казваме ние. В това няма нищо лошо, още повече, че днес ние искаме да затегнем режима на управление на банките. Именно затова, защото когато се издава сертификат, аз мисля, че органите, които го издават, ще прочетат биографията на този човек, ще разберат дали е фалирал, дали е съмнителен или не. Защото може маса хора да не са фалирали като еднолични търговци и въпреки това да са съмнителни, да са участвали в някакви далавери или не знам какви си такива работи, даже дори да не са осъдени. Това е доброто име в обществото. На хора, които не се ползват с добро име в обществото, сертификат няма да им бъде издаван. И вие казвате една хипотеза - да, утре може да се появи друга, трета, четвърта, пета. Хората, които издават сертификат, точно с това се занимават - да преценят тези хора стават ли за управление на банка или не стават.
Затова аз настоявам този път вече да има сертификат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние вече допуснахме една груба грешка в Закона за БНБ и сега тук виждам, че искаме да я повторим и в Закона за банките. Това е чл. 9, ал. 5:
"Ал. 5. Не са били през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, членове на нейн управителен или контролен орган."
Интересно на какво основание е взет срокът пет години. Защо не седем или двадесет? Защо не до живот да ги лишим? Какво значи, може би пет години е срокът, в който те ще бъдат ... Извинете, колега, ако си бил двадесет дни, когато банката е била цветуща и си освободен от отговорност...?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е по Търговския закон.
ИВАН БОЙКОВ: Точно по Търговския закон, да. Ние лишаваме една група хора от право, без да са виновни за нещо, да участват в тези структури. Категорично не съм съгласен и предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Димитров за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, аз се извинявам, че само аз взимам думата, но мисля, че изразявам преобладаващото мнение на колегите от комисията.
Господине, това, срещу което Вие възразявате, се съдържа в точка 4 от ал. 1, а това го пише в Търговския закон. Това е общото правило. Лошото е, че при Търговския закон трябва да чакаме цялата процедура за изчистване на кредиторите да премине. А могат да минат може би десет, може би и петнадесет години.
Така че, щем - не щем, ние току-що гласувахме, че банката се подчинява на Търговския закон, включително и за избора и на ръководство. По Търговския закон тя не може да избере за член на управителния или контролния съвет лице, което е било в ръководството на такова дружество, което е било обявено в несъстоятелност с тази подробност, че трябва да се изчаква удовлетворяването на кредиторите.
Защо пет години? Защото преди пет години, доколкото знам, банки не са фалирали. Масирано в последната година фалираха банките. Въпросът е такъв, опашката, така да се каже, пет или десет, или петнадесет години да не го чакаме да мине, а сега да кажем, че от последните пет години тези хора да ги отстраним временно. Разбирате ли? Ако се окаже, че са били честни, те впоследствие ще могат да заемат каквато длъжност искат. Но сега мисля, че ние не можем да чакаме Търговския закон. Да оберат други банки ли? Знаете ли каква е опасността? Когато оберат едно търговско дружество, нищо не става. Когато оберат банки, всички плащаме - държавата плаща, бюджетът плаща. Колко милиарди се изляха по повод на тези банки?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Давам думата на господин Миков с една молба - да направим възможното преди 14 часа да гласуваме, защото иначе ще остане за утре сутринта и ще забравите дебатите и ще ги повторите отначало.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Дано това бързане да не се отрази зле на решението, което ще вземем.
Искам да обърна внимание на всички вас, уважаеми колеги, че става въпрос за лица, които ще изпълняват функции в управителни, контролни, надзорни съвети, на търговски дружества, на частни търговски дружества. Между тях и акционерите, които ще ги избират, има едни особени отношения, отношения на доверителност.
Да, аз разбирам разумното намерение на вносителя във висока степен да защити акционерите, пък и вложителите, от банкери, както каза колегата Цонев, най-вече от банкери, но това става и по друг начин, които няма добре да управляват делата на банката и тя ще фалира. Но въпросът е принципен. Докъде администрацията ще влезе в тези частноправни отношения.
И добре е лимитивното изброяване, въпреки че се поставя въпросът да имат необходимата квалификация в областта на икономиката, финансите или правото. После е станало - "висше икономическо или юридическо образование". Моите уважения към колегите юристи, но аз се страхувам, че някой, който е завършил друго образование, а има възможност, по този начин ще бъде упражнен. Тоест, цели професионални кръгове излизат от банковата сфера. Ако така смятате, че трябва, нека така да го приемем, но знаете, че ние ще ограничим ред хора по тази линия. Това първо.
Второ, в закона са изброени... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата.
МИХАИЛ МИКОВ: ... обективни критерии - висше образование, това, това, това. Законът ги изисква. И накрая се появява някакъв сертификат. Вижте, това е най-същественото нарушаване на човешките права, господин Димитров. И ако Вие поставяте въпроса, ако той е съмнителен, ами, за Вишински много хора са били съмнителни. На всичкото отгоре накрая сме премахнали и възможността за обжалване по административен ред. Или в закона да предпишем всички изисквания към тези хора - и образование, и квалификация, и стаж, и да не е осъждан, и всичко останало, но само в закона. Какво ще съдържа този сертификат? Какво повече от тези обстоятелства? Кой ще преценява?
Отваряме вратата за един пълен субективизъм на администрацията. Аз се надявам в нейната добронамереност, но разберете, че този субективизъм може да влезе в колизия с интересите на акционерите, на частните акционери. Така че и аз като господин Лучников съм внесъл предложение за другия вариант на текста. Нека да вкараме обективно още обстоятелства в закона, но въпросът със сертифицирането - изпитвали го на държавен изпит, имал квалификация, имал всичко, е, какво повече ще му сертифицират?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има, има! В Австрия го има!
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, то може да го има някъде, но поне тази административна процедура да я свържем с установяване на някакви твърди обстоятелства, комисията да установи тези обстоятелства.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Ясно е, колега! Вие като че ли сме на първо четене.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, не е първо, но май не е ясно, защото и в комисията ви го говорих същото и не го разбрахте. Приемете си го така.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Разбираме го, но не го приемаме.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви, че ме изтърпяхте. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Процедурно предложение - господин Димитров. И Вие ли процедурно?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, моето процедурно предложение е да прекратим дебатите по чл. 9 и да подложим на гласуване окончателната редакция, предложена от комисията, с оглед на това, че в момента е 13,59 ч. може би и наистина може да се случи, уважаеми господин Ганев, това, което председателят каза преди малко - утре да започнем същите дебати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно предложение на това, което направи господин Димитров? - Господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз предлагам да удължим времето до приемането на чл. 9. И правейки това предложение, искам отново да прозвучи в залата следната позиция на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол: трябва да се мисли за акционерите. Но онова, което преобладаваше като настроение, като разбиране и тогава, когато се правеше законът, и сега, когато приемаме новия Закон за банките, е да бъдат защитени преди всичко, главно, вложителите. На няколко пъти прозвуча - и когато гледахме Закона за Централната банка, толкова повече сега, някои норми... (Шум и реплики в залата) Много ви моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека след туй да вземете думата, за да можем да гласуваме процедурното Ви предложение.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, да не губим време... някои норми, които звучат по-строго, някои казват драстично. След 2-3 години могат да бъдат либерализирани. В сегашната обстановка тези текстове, дълбоко сме убедени, ще работят за решаване на проблемите по възстановяване на доверието в банковата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Най-напред поставям на гласуване неговото процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на чл. 9 - този, който в момента...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Нямаме право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо да нямаме право? Може до 2 часа да се удължи. (Шум и възражения в блока на СДС)
Той направи предложението малко по-рано. Режим на гласуване, за да свършим работата.
От общо гласували 166 народни представители, за - 77, против - 75, въздържали се - 14.
Предложението не е прието.
И докато излизате, да ви съобщя, че утре министър-председателят Иван Костов ще отговори на Любомир Божков, Веселин Методиев ще отговори на Пламен Славов и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на Донка Дончева.
И пак докато излизате, още няколко съобщения:
Отлага се заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика ще се проведе от 15,00 ч. в зала 238.
Заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще се проведе от 15,00 ч. в зала 248.
А във вторник, 17 юни 1997 г., ще има заседание на Комисията по опазване на околната среда и водите от 14,00 ч. в зала "Запад".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
     Илия Петров
     Иван Димитров