Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Да честитим рождения ден на народния представител Пламен Марков! (Ръкопляскания.)
Нека преди да започнем работа в днешното заседание да пожелаем победно начало на българските футболисти днес във Франция! (Ръкопляскания.) И успешно и достойно представяне на цялото първенство. (Ръкопляскания.)
Приемам вашите аплодисменти като желание това да бъде пожелание от цялото Народно събрание и ще помоля нашия Международен отдел да уведоми българските футболисти, че сме започнали заседанието с пожелание за успех. (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване на три нови точки в началото на днешното заседание:
1. Проект за решение за имитиране на инвестиционни бонове.
2. Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи с бойна техника от Българската армия в многонационалното учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР'98".
3. Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "ПРОМЕТЕАС'98".
Има ли някакви изказвания по тези три предложения? Няма.
Моля, гласувайте в програмата за днешното заседание да бъдат включени тези три проекта за решение.
Гласували 155 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Първа точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЕМИТИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ БОНОВЕ.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика господин Николов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

по проект за решение N 802-03-12 от 8 юни 1998 г. за
емитиране на инвестиционни бонове, внесен от
Министерския съвет

На своето редовно заседание на 10 юни 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за емитиране на инвестиционни бонове.
Народните представители обсъдиха съществуващите разпоредби в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и изразиха становище, че внесеното от Министерския съвет предложение е навременно и напълно в съответствие с изискванията на закона.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно началната дата на емисията и срока на валидност, като предложението беше единодушно подкрепено.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да подкрепи предложението и да вземе следното

Р Е Ш Е Н И Е

за емитиране на инвестиционни бонове

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 48, ал. 1 и чл. 48а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

Да се емитират инвестиционни бонове със срок на валидност 31 декември 2001 г. за участие в приватизацията при условията и по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата по проекта за решение.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, защото се чувствам отговорен пред това решение, което трябва да влезе в сила и което смятам, че не е така добре изготвено от техническа гледна точка, както аз бих желал да бъде.
Какво имам предвид? Имам предвид, че това е едно продължение на социалната приватизация. Едно продължение на това всички, които са работили, да бъдат обезщетени за труда си с участие в приватизационния процес. Обаче го правим така, че то отново да бъде провалено, както провалихме и първия, така наречен етап за социалната приватизация.
Какво имам предвид? Решението не показва каква точно е големината или в ценово изражение съставната част на онези предприятия, които ще бъдат приватизирани чрез инвестиционни бонове. Тоест, каква наличност ние предлагаме на обществото да се приватизира чрез инвестиционни бонове. Не е направен и разчет от нея каква част ще бъде предоставена на реституцията по законите, които приехме. И реално какво ще остане, за да се направи една съпоставка между тези, които имат право да получат инвестиционни бонове какво точно ще могат да получат и къде ще го получат. Ние отново отиваме да правим нещо, за да има пропаганден шум, за да има някаква позиция. Правим политически манифестации. Това не е необходимо. Нека да се поучим от тези, които знаят какво правят и го правят както трябва и да го направим както трябва.
Години наред не чувам за баланса, а това е тип баланс. С какво разполага България, какво ще предостави България, какво от него ще бъде предоставено за тези, които имат някакви права по други закони и какво ще остане за онези, които реално ще го получат? Аз като получа книжки, които няма да имат никакво покритие, за какво са ми, като няма да зная какво да правя с тези книжки?
Стига сме правили политически шум. Нека да работим като технократи. Да работим като хора, които знаят какво искат и знаят пътя, по който могат да стигнат до него. Аз съм противник на такива политически манифестации, макар че знам, че това е един хубав момент за реституиране на труда на всички хора, които са участвали в изграждането на тази материална база. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има ли други изказвания?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Демократичната левица многократно и при приемането на измененията в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия предупреждаваше, че начинът, по който става всичко това, води до една непрозрачност по отношение на активите, които ще бъдат предложени, води до една несправедливост във висока степен, зависеща от органите по чл. 3, които днес са доминирани от изпълнителната власт при разпределение на имуществото в този тур или тази вълна на масовата приватизация. И на комисията в сряда за пореден път ние поставихме въпросите, че българският народ не знае какво ще му бъде предложено на втория тур, не знае срещу колко бонове, имитирани от Центъра за масова приватизация, ще се разпределя това имущество. В крайна сметка, очертава се една твърде неясна картина на това, което ще бъде приватизацията оттук нататък с инвестиционни бонове.
Не беше удовлетворено нашето искане за емитиране на един ресурс, който, след като се види след една година до каква степен е записан, похарчен и употребен, да се пусне една втора емисия. В крайна сметка ние смятаме, че това може да доведе и до обезценка на тези бонове и до инфлационни процеси в страната.
Всички тези наши предупреждения ще ни накарат да се въздържим по отношение на днешното решение и по отношение на резултатите, които ще бъдат постигнати с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Реплика от господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да припомня само на господин Миков какво решение взимаме днес. Ние взимаме решение за емитиране на права на българските граждани и създаване на възможност те да участват в приватизацията с тези права, които ще се породят за тях с вземането на днешното решение, а именно да ползват 250 000 безплатни инвестиционни бона за участие в приватизацията. Въобще не става дума за това, че срещу тези 250 000 инвестиционни бона ще седи някакъв списък. Става дума за възможност с тях те да участват в приватизацията. Това, че срещу тези инвестиционни бонове - и това е една от трите големи възможности, които съществуват - ще седи списък на акции от предприятия, които ще се продават на три търга до края на тази година, е една трета от възможностите, които има всеки български гражданин. Другите две трети са участие в работническо-мениджърско дружество или участие във фондовете за доброволно пенсионно осигуряване. Това са трите възможности, които съществуват и аз си мисля, че ако това е политическо решение на левицата да се въздържи от гласуване при вземането на решение за емитиране на инвестиционни бонове, ще й бъде доста трудно да го обясни на своя електорат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Дуплика на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председателю, аз мисля, че правата на българския народ не възникват от някакви бонове, а възникват от законите. Те възникват по силата на самия закон. Тук става въпрос за едно технологично решение, което по-точно трябваше да очертае какво точно и как ще получи българският гражданин в този процес. За съжаление, това не се получи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Получава правата да участва в приватизацията с 250 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване проекта за решение за имитиране на инвестиционни бонове.
Моля, гласувайте!
Гласували 193 народни представители: за 134, против 11, въздържали се 48.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С БОЙНА ТЕХНИКА ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО УЧЕНИЕ НА НАТО ПО ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР'98".
Моля господин Нансен Бехар да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:

"С Т А Н О В И Щ Е

относно проект за решение за даване на разрешение за
участие на военнослужещи с бойна техника от
Българската армия в многонационалното учение на
НАТО по инициативата "Партньорство за мир" -
"КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР'98" N 802-03-15, внесен от
Министерския съвет на 10 юни 1998 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, да разреши участието на 222 военнослужещи и бойна техника от Българската армия в състав: един механизиран взвод с щатното си въоръжение и снаряжение, три БТР-60ПБ, един транспортен автомобил, една подвижна авторемонтна работилница, два вертолета МИ-17, корветата "Решителний" с бордови N 13, ракетният катер "Мълния" с бордови N 101, средният десантен кораб "Антарес" с бордови N 702 и военнотранспортният кораб "Атия" с бордови N 302 без въоръжение в многонационалното учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР'98", в района на гр. Констанца и въздушното и морското пространство на Румъния за времето от 14 до 27 юни 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Имате думата за изказвания.
Ако няма желаещи за изказване, ще прочета проекта за решение преди да го гласуваме:

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на 222 военнослужещи и бойна техника от Българската армия в състав: един механизиран взвод с щатното си въоръжение и снаряжение, три БТР-60ПБ, един транспортен автомобил, една подвижна авторемонтна работилница, два вертолета МИ-17, корветата "Решителний" с бордови N 13, ракетният катер "Мълния" с бордови N 101, средният десантен кораб "Антарес" с бордови N 702 и военнотранспортният кораб "Атия" с бордови N 302 без въоръжение в многонационалното учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР'98" в района на гр. Констанца и въздушното и морското пространство на Румъния за времето от 14 до 27 юни 1998 г."
Моля, гласувайте този проект за решение!
Гласували 168 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 20.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО СУХОПЪТНО УЧЕНИЕ В ДУХА НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "ПРОМЕТЕАС'98".
Моля господин Бехар да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по национална сигурност относно проект
за решение за даване на разрешение за участие на
военнослужещи от Българската армия в
многонационалното сухопътно учение в духа на
инициативата "Партньорство за мир" - "ПРОМЕТЕАС'98"
N 802-03-14, внесен от Министерския съвет на
10 юни 1998 г.

Комисията по национална сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, да разреши участието на механизиран взвод от Българската армия в състав от 32 души с щатното си въоръжение и снаряжение в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "ПРОМЕТЕАС'98", в района на гр. Поликастро, Република Гърция, за времето от 20 до 29 юни 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Има ли изказвания по този проект за решение? Няма.
Преди да го поставя на гласуване, ще прочета проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на механизиран взвод от Българската армия в състав от 32 души с щатното си въоръжение и снаряжение в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "ПРОМЕТЕАС'98", в района на гр. Поликастро, Република Гърция, за времето от 20 до 29 юни 1998 г."
Моля, гласувайте за това решение!
Гласували 163 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 20.
Решението е прието.
Вчера с процедурно предложение беше прието да се отложи за днес точката за далекосъобщенията...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Няма такова нещо. Беше решено да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля ви се, аз не бях в залата. Беше академик Сендов и ще ви каже точно какво е гласувано. Предложението беше направено точно така: първото четене на законопроекта за далекосъобщенията да бъде отложено за днес... (Оживление.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин заместник-председателят Благовест Сендов има думата, защото пак ме обвинявате, че лъжа.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Няма никакви обвинения. Вчера беше направено предложение да бъде отложен за днес, без да бъде казано дали да се започне с него или дали да не се започне с този законопроект. И сега ние се намираме в следната ситуация: вчера започнахме разглеждането на законопроекта за културата, не беше приключено и днес сутринта на основание чл. 38, ал. 5 председателят предложи три нови точки.
Сега имаме две възможности: или да се предложи да се отложи разглеждането на законопроекта за културата, което мнозинството, ако желае, може да направи и да се продължи с отложената точка от дневния ред, или да се продължи със законопроекта за културата. Няма никакъв конфликт и ако мнозинството желае да се прекъсне разглеждането на законопроекта за културата, да го направи като предложение и да продължим с далекосъобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник-председателя господин Сендов.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като вчера започна дискусията по законопроекта за закрила и развитие на културата на първо четене, предлагам процедурно да се продължи с тази точка от дневния ред, като се отложи разглеждането на законопроекта за далекосъобщенията. Благодаря. (Оживление и единични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков. Предложението е много правилно, защото при последователността в дневния ред далекосъобщенията са преди културата. Вчера предложението за отлагане беше за днес, така че нека да поставим на гласуване предложението на господин Величков за отлагане разглеждането на законопроекта за далекосъобщенията, което означава, че продължаваме с културата.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 166, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с разглеждането на:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Вчера са се изказали двама народни представители - Борис Спасов и Жорж Ганчев.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Както е отбелязано в мотивите към законопроекта, предметът на закона е определяне на основните принципи на националната културна политика. Необходимо е да се изтъкне, че това са принципите на националната културна политика в период на преход, а не са принципи на закона, поради това не всички принципи, записани в чл. 2, могат да се открият детайлно разработени в законопроекта, защото това е общ, основополагащ закон за закрила и развитие на българската култура.
Законът цели да се преодолее хаотичността и неизяснеността в правния статут на културните организации, да създаде ред при управлението и финансирането на културните дейности, а така също да насърчи инициативата както на местните органи, така и на отделните творци и творчески организации. Бих искал съвсем накратко да се спра на някои от главите на законопроекта.
По глава втора - "Културни организации":
В тази глава за първи път в закон цялостно се определя правният статут и се дава класификация на културните организации с оглед собствеността, финансирането, създаването и териториалния им обхват. Поставя се ясно разграничителната линия между държавните културни институти, тези с национално значение, регионалните и общинските културни институти, регламентира се техният статут и конкурсното начало при назначаването на ръководителите им като една от най-демократичните форми. Предвидени са и подробни разпоредби относно начина на финансирането на съответните културни институти.
Тук трябва да се отбележат още няколко неща: частните културни организации и творческите съюзи, макар че се създават по друг ред - по Търговския закон и по Закона за лицата и семейството, като културни организации, които участват в културния процес, имат своето място в тази глава - именно глава втора на законопроекта. Подробната регламентация на техния статут обаче не е предмет на този закон, тъй като те се създават и регистрират съгласно Търговския закон и Закона за лицата и семейството, и тяхното устройство и дейността им, целите и задачите им зависят единствено от техните членове. Своята дейност, както е известно, тези организации осъществяват съгласно приетите и утвърдени от членовете управителни съвети, от учредителните договори или устава и намесата на държавата в тяхната дейност не е възможна. Тези организации са доброволни сдружения, които черпят правата си от уставите си или от решенията на техните управителни органи, финансират се от членски внос, дарения, завещания, от имуществото си и от други приходи съгласно уставите си. Те могат и имат за цел да защитават творческите интереси на членовете си, както е постановено в чл. 10, ал. 2 от проекта, да подпомагат материално отделни свои членове, да създават свои фондове, които да разходват за осъществяване на целите си и да създават свои еднолични търговски дружества за извършване на стопанска дейност.
Именно поради тези причини, а и защото все още няма закон за творческите съюзи, с проекта не се отменя изцяло Законът за творческите фондове, макар че той вече е твърде остарял. Целта е да остане правната възможност творческите съюзи да създават и да се разпореждат със свои фондове, а така също да придобиват и да се разпореждат с недвижими имоти, както и да ползват вече придобитите такива имоти.
На второ място, може да се говори, че в проекта липсва творецът, че не са ясни неговите права и не са посочени механизмите, по които да бъде поощряван. Трябва да отбележим, обаче, че това не е закон за отделния творец или творческите организации, а закон, полагащ основите на националната културна политика в условията на преход. Правата и облекченията, които получават отделните творци и организации, не могат да бъдат обект на този общ по характера си закон. Голяма част от техните права и облекчения се съдържат в различни други закони - Законът за авторското право и сродните му права, Законът за облагане доходите на физически лица.
На трето място, прави впечатление, че в закона не е ясно очертан начинът за поощряване на културната индустрия и пазара на български произведения на изкуството и културата. Разбира се, тези произведения, като своеобразен вид стока, макар от особен вид стока, са обект на различни сделки и не могат да бъдат отделени от пазара, в икономическия смисъл въобще.
Може по-детайлно да се поработи върху съответните текстове на проектозакона, където са заложени механизми за финансово подпомагане на различни културни програми и проекти от страна на националните центрове по изкуствата (чл. 14, ал. 3 от проекта) и от страна на Националния фонд "Култура" (чл. 29, ал. 2 и чл. 31 от проекта).
Нека се има предвид, че отделни разпоредби, влияещи пряко върху пазара на културни ценности и продукти се съдържат в други закони, именно в Закона за данък върху добавената стойност и вече споменатия Закон за авторското право и сродните му права.
Няколко думи по глава трета - "Органи и организации за закрила на културата". Тази глава урежда материята, свързана с органите и организациите, които осъществяват закрила на културата от страна на държавата и местната власт. Обхванати са структурите на централно и местно равнище, както и националните центрове по изкуствата към Министерството на културата.
И тук се налага, както междупрочем в доста други моменти от този проект, по-прецизна работа по някои от членовете и специално чл. 15, ал. 3. В чл. 15, ал. 3, уважаеми дами и господа, се казва: "Обществено-експертните съвети могат да дават мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал.".
Някои творчески съюзи и отделни личности приемат една подобна постановка, като едва ли не узаконена цензура, основавайки се на това, как може да се тълкува, по колко начина, този текст, именно "добри нрави и морал". Ясно е, че тук е необходимо едно прецизиране.
Според мен е излишен чл. 15, ал. 1, където се казва, че "при осъществяване на функциите си Министерството на културата и националните центрове се подпомагат от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творческите съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и творци и експерти.".
Според мен не е нужно да се създават такива съвети и комисии от експерти, защото става едно дублиране на дейността. И като че ли се създава впечатление, а може би не само впечатление се създава, а е така, може би се принизяват до известна степен функциите на отделните творчески съюзи.
По глава пета - "Финансово подпомагане на културата". Чрез създаването на Националния фонд "Култура", това е една от най-основните глави в този проект, се цели да се привлекат допълнително средства за финансиране на българската култура.
Искам да вярвам, че това не означава, че Министерството на културата няма да осъществява финансирането на различните културни дейности чрез бюджета. Напротив, това трябва да продължи, разбира се, и трябва да се подпомагат от страна на министерството всички тези културни инициативи и програми.
Не бива да се смята, че Националният фонд "Култура" ще измести или обезличи националните центрове по изкуствата, тъй като средствата, с които ще се извършва финансирането на проекти и програми от центровете, са преимуществено от бюджета, чрез Министерството на културата, а средствата за Националния фонд "Култура" са главно допълнително привлечени средства от източници, изброени в чл. 29, ал. 1 на предложения законопроект.
Освен приходоизточници (чл. 29, ал. 2), от проекта се определят ясно и точно и инициативите, за които могат да се разходват средства. Подробната институционализация на Националния фонд "Култура" и регламентацията на устройството, състава и дейността на Управителния съвет създават гаранция за неговата работа. А освен това се цели избягването на различни тълкувания и неясноти при вече конкретната работа на фонд "Култура".
Аз, уважаеми колеги, нямам за цел да се спирам по-подробно на отделни текстове. Това ще си позволя да направя между първото и второто четене на законопроекта. Искам да подчертая, обаче, че с някои от слабостите, които се забелязват в този проект, той е една сериозна основа, върху която може да се работи. Защото сега в момента има някои отделни неща, отделни части от този законопроект, които будят недоумение, или поради недостатъчно аргументирана разработка, или поради прибързани постановки, или поради неизяснени достатъчно добре тълкувания.
В този смисъл е спорна, според мен, цялата глава четвърта - "Закрила на националната културна идентичност и духовни ценности". Не че тя няма място, напротив, тя е също една от основополагащите в този проект. Но има редица неизяснени места.
Например, коя институция ще се заеме с изключително отговорната и много деликатна, като имаме предвид характера на творците и на творческите съюзи, задача да прави предложения за носители на годишна държавна награда. Това го има в текста.
Когато става дума за фонд "Култура", за Управителния съвет на този фонд "Култура", също има някои нелогични неща.
В чл. 25, ал. 3 за членове на Управителния съвет се предлагат трима представители на творчески съюзи. Това е ал. 3 на т. 3, редом с другите, те се изброяват. А в същия чл. 25, т. 5, ал. 3 се говори, да се прибавят още двама "изтъкнати интелектуалци". Значи веднъж трима представители на творчески съюзи и веднъж двама изтъкнати интелектуалци? Значи ли, че в творческите съюзи няма изтъкнати интелектуалци? Няма ли да се дублират някои неща и да се създаде просто смут?
Това е една деликатна материя. Ние трябва да имаме предвид всичко това и да си даваме сметка. Още повече, че тези интелектуалци, в голямото си мнозинство, може би всички, са също членове на съответните творчески съюзи. Така че става дума за едно прецизиране на закона.
Аз искам да завърша с това, че има неща в този проект, които предполагат и изискват необходимостта от една сериозна работа, която ние сме длъжни да свършим, за да създадем един действен и качествен закон.
И накрая искам да кажа, че такова нещо в България досега не е имало. Това е голямата заслуга на Министерството на културата, на екипа на министерството, че създаде този Закон за закрила и развитие на българската култура. Вижте как добре е помислено, не за защита, трябва да се говори и за това, а за закрила на българската култура. Действително, както се казва, извинявайте - "културата е деветата дупка на кавала", за съжаление в една цивилизована страна това е недопустимо. И аз много сериозно се надявам, ние всички, с общи усилия да работим така върху този закон, че действително да се получи един качествен продукт в името на поруганата днес в много отношения българска култура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Благодаря Ви за обективния начин, по който Вие приехте и анализирахте онова, което сме представили пред вас. Разбира се, че той има свои непълноти, че той може да бъде прецизиран. В хода на разговорите се откроиха добри неща, имам предвид предварителните разговори в комисията и извън нея.
Но аз все пак искам да дам няколко пояснения по отделни въпроси, които вие изключително коректно, от своята гледна точка, споменахте, но мисля, че има нужда от обяснение.
Пазар - аз чувам това от много места. Смисълът на онова, което ние правим, е да създадем, доколкото с един закон това може да се направи, нека не забравяме, че проблемите на културата дифузно проникнаха в други икономически закони, които вървяха преди него, тоест не е изпуснат този момент - данъчните закони. В един пазар трябва да има субекти. Ако тези субекти са ясни, ако те са мощни, пазарът ще съществува. Пазар не се прави със закон, с декрет. Затова това е част от философията на закона - да се създадат условия.
Известният член 15-и и най-вече понятията "нрави" и "морал". Най-напред искам да кажа, че съветите, за които става дума, не са конструирани, не са конституирани само за това. Те са нормално съществуващите - и не сега се създават - съвети в различните културни направления. Такива съвети има и в момента - това е за културно-историческо наследство, това е за музика и танц, това е Националният съвет за театър, всички те са национални, това е Съветът за читалища, за библиотеки и т.н.
Аз искрено се надявам, че не бихте искали да имате един министър - който и да е той - всезнайко, който без базата на тези експертно обществени съвети може да декретира, защото едноличната позиция във всички случаи свършва точно така. Затова те са една традиция в работата на министерството и мое дълбоко убеждение е, че всичко добро - онова, което обществото и управлението на държавата специално в областта на културата е създало - то би трябвало да бъде задържано. В тоя аспект това не е нещо ново, но ние поддържаме смисъла на наличието на такива съвети. Те действат и те помагат на онова, което министерството трябва да реши.
И така, нрави и морал. Вие знаете, а ако има някой, който не знае, по света има цели закони, които са базирани именно на норми, обществени норми в тази сфера - изключително деликатна сфера.
Ясно е, че когато България се отвори към света, заедно с ценностите на един друг свят влезе изключително много субкултура. Тя генерира и собствена субкултура. Това е едно обяснение и сигурно с времето нещата ще намерят своя баланс.
Сега, обаче, аз мисля, че не съм единствената, която изпитва изключително дълбока тревога от онова, което точно в тази сфера съществува в публичното пространство. Моето лично мнение, но после то се промени, беше не общите думи - много съдържателни сами по себе си - "нрави" и "морал", а съвсем точно показване на онова, към което тези съвети могат да имат отношение - насилие, дискриминация, порнография, вулгарност, грижа за чистотата на българския език, за чистота на интонационната среда. Съвет на юристи беше, че това е по-добре. Но аз ви моля, действително искрено се обръщам към вас: преценете и втората възможност, за която тук току-що говорих. Аз предпочитам конкретността на този текст. Може би тогава ще стане ясно, че не се движим в мъглявите граници на едни иначе добри и съдържателни понятия, а точно показваме какво е онова, към което тези съвети, забележете, имат право да изразят само мнение.
Какво значи "мнение"? Едно мнение може да породи размисъл или обществен дебат. А кой се страхува от това, че може да се говори и за тези изключително деликатни и важни неща в нашето публично пространство? Да, зная, това не на едно място се квалифицира като цензура.
Едно мнение не е цензура. То не е санкция, не е забрана. Но ако то се приеме за цензура, аз я приемам като цензура с обратен знак: на някого в това общество се забранява да говори, да мисли, да дебатира и по тези проблеми.
Аз призовавам към мъдрост в името на онова, което е изконни традиции на България в това отношение. България има добри традиции в сферата на добрите нрави и морала. Нека не ги забравяме!
Закрила на националната културна идентичност. Аз споделям мнението, че тази глава е недостатъчна за такава сложна материя. Първоначално тя беше много по-голяма, след това по ред причини - и ще кажа защо - тя се сведе до едно емблематично присъствие в този закон. И все пак, за първи път в един български закон говорим за закрила на националната културна идентичност.
Веднага искам да кажа, че успоредно и в момента работи екип - ще ви информирам периодично за това - за една концепция, не обичам думата, но тя е точно такава, именно за националната културна идентичност. Защото в законови текстове не могат да бъдат с пълнота обяснени онези много сериозни и много деликатни моменти, които една културна идентичност на една вековна нация трябва да пази. Затова тук ще дойде онова, което даваме с една друга разработка и вие ще бъдете уведомени. Затова аз се надявам, че ще влезе на вашето внимание и одобрение. Но фактът, че има едно емблематично за първи път присъствие дори на понятието "закрила на националната култура и идентичност" е, надявам се, нещо, което вие бихте приели. Времето ще покаже доколко моралните стимули, които ние сме поставили там - защото това е включено - са добре намерени.
Но точно тази част за морални стимули винаги може да бъде разширявана, стига да не се прекали с онова, което наричаме "награди за всичко". Ако тук е определена награда, една единствена държавна награда, това е също традиция. В закона от началото на века за моралните стимули ще видите това. Това е една единствена държавна награда. Това е позиция, която аз мисля, че можете мъдро да прецените - в нея има логика - за да не стигаме до девалвация на понятието "държавна награда", нещо, което има опасност да се случи, ако разчленим всичко това на ен броя награди във всички посоки на творчеството и на културните дейности.
Фондът, управителният съвет. Да, наистина там се повдигнаха много и много съображения и дори недоволство. Вижте, аз мисля наистина, че по своята подробност тази част от националния фонд е дори дебалансираща по отношение степента на подробност на останалите части от закона. Но това отново беше съвет, защото законът не е дело само на министерството и на неговите експерти, а на експерти от Министерството на финансите, от Министерството на труда и социалната политика. Действително бяхме посъветвани тук той да бъде в максимална степен подробен. Защото, ако един проблем не се покаже в целостта му, проблемът или проблемите, които големият проблем съдържа, ще се появят след това. Най-лесно беше да сведем нещата до: управителният съвет се създава съгласно правилник, който ще бъде еди-кога си съобразен. Това може да стане и сега, но ние искахме да прозвучи с цялата си проблемност.
Това, че начело на този фонд стои министърът на културата, обществена тайна е, че аз до последния момент се противопоставях на това, но аргументите бяха, и аз ги приех, че министърът притежава лостовете на държавата в тази сфера и във всички случаи може да бъде полезен с нивото, на което стои. Освен това той има информация за всички направления, не за отделни творчески или културни направления. Следователно в този смисъл може да се предположи, че той - който и да е той - ще има възможността за максимална обективизация.
Вие сте гласували множество фондове и за пръв път този е отделна юридическа личност. Това е стъпката, това е новият момент, който се прави. Това също имаше възражение. Аз се надявам, че в посока на децентрализацията това ще отбележите.
Да, фондациите могат - понеже има представител на третия сектор - те могат да излъчат свой представител. Ако те не го направят сами, разбира се, фондация в областта на културата, то съгласно действащия закон за фондациите в областта на културата министърът може да свика тяхно представително събрание, на което те да изберат свободно своите представители.
Представители на общините - знаете добре, че те имат механизми и формации, които могат да излъчат свои. Тоест, те го излъчват отново.
Творческите съюзи - изключително голямо количество, не могат всички да влязат, защото става неработещ този орган. Затова предложихме този начин на делегиране на права. Но не бива да се забравя, че предлагаме ротационния принцип. Той не е изписан тук, но това е нещо, което е казано на колегите от творческите съюзи и на техните представители и вероятно те ще изминат своя път. Не е моя работа да кажа как трябва да изминат пътя на представителност, но аз се надявам, че те точно ще го изминат. Освен това управителният съвет е мандатен, той е за две години.
Господин Шопов, още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на министър Москова за толкова подробния отговор на изказването на господин Шопов.
Давам думата на народния представител професор Димо Димов от Евролевицата.

ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Москова, уважаеми колеги! Най-после стигнахме до Закона за закрила и развитие на културата, който много естествено, вълнува творците, вълнува цялата сфера на културата и очакванията към този закон са изключително големи. Наш дълг е като народни представители да подкрепим усилията на Министерство на културата да създаде един инструмент за развитие на културата и предпоставките, които да подпомогнат хората на изкуството и културата в този тежък период на преход.
Предварително се казва, че този закон поставя едни общи рамки, в които се дава свобода за творческата дейност и съответно механизми, които да подпомагат материално.
Веднага ще кажа, че според мен, законът има увлечение в някои от своите раздели, които са изключително обемисти и същевременно някои от неговите членове, които според мен са капитално важни, са свити до възможния минимум.
Ще си разреша веднага да премина по моите разсъждения глава по глава, тъй като ми се струва, че от общи приказки никой от нас не печели.
Естествено е в глава първа "Общи положения" да се говори за основните принципи на развитие на културата, които за първи път се формулират. Изключваме това, че всяко правителство и всеки министър, когато встъпва в длъжност, формулира тези принципи. Ние познаваме това от годините на смените на правителствата и сме се убедили, че общите приказки, които се залагат там, всъщност никого не задължават и нищо не правят. Затова ще кажа, че тези основни принципи, които са заявени тук, са най-нормалните, които могат да са текстово изяснени, но за съжаление не всички от тези основни принципи в закона са достатъчно ясно защитени.
И се казва в чл. 2, т. 2 - "децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности". Според мен тази дейност не е достатъчно децентрализирана и бих казал даже, че въпреки изявленията в сравнение с един документ, който се наричаше 23-о постановление, от 1991 г., създаден от мен и моя екип, там имаше много повече децентрализация, отколкото тук. Целият режим за културните институции е подчинен, макар и условно, на Министерството на културата.
Създаването на организациите на практика, на културните институции, независимо с какво финансиране са, с изключение на частните, са подчинени на правителството.
Когато се говори за равнопоставеност на творците и на културните организации - т. 3, аз не мога да се съглася, че тази равнопоставеност съществува, защото отделният творец, за съжаление, не е достатъчно защитен. Защитени са организации, и то ще видим в каква форма, но този, който е носителят на творческия плам, този, който е част може би понякога от един колектив, но това е големият субект на културата, който в тези тежки времена трябва да бъде защитен.
Аз се срамувам от себе си, от всичко това, което тази държава до този момент не направи за отделния творец, защото не мога да срещам изтъкнати наши режисьори, художници и артисти, които да ровят по кофите за смет. Аз ги виждам, те вече не те гледат в очите, когато ги срещнеш. Но да оставим това настрана.
Точка 7 на чл. 2, гласи: "Поощряване развитието на културната индустрия и пазара на български произведения". За съжаление въобще този механизъм не е разработен в закона. Аз не виждам по какъв начин ние поощряваме културната индустрия, още по-малко пазарната.
Глава втора е за културните организации. Тук смятам, че има много хубави неща, които дефинират начините, по които се създават културните институции. Бих казал, че тук има едно увлечение, което за съжаление може да е нормално, може да не е, но като че ли от толкова много дефиниции ние стигаме до положение, в което вече няма свобода, по която да се развиват тези организации. Тук никъде не са посочени възможностите за нови форми на създаване на културни организации. Или, когато говорим за тяхното финансиране, изведнъж виждаме, че тези, които са държавни или са със смесено участие, се подчиняват на еди-какви си принципи, но изрично се казва, че частните културни организации се подчиняват на Търговския закон.
Когато създаваш един закон, който да е за развитие на културата, но и за закрила на културата, това значи, че този закон трябва да даде някакви преференции на творците. В този закон, господа, преференции няма! И това се вижда абсолютно в главата за финансирането, на която аз ще се спра малко по-късно.
Това, което ме смущава - в чл. 4, ал. 2, т. 1 се казва, че културните институции определят самостоятелно своите задачи и структурата, но не своите заплати, което съществуваше по Постановление N 23. Тази свобода е доста свита. Аз знам мнението на госпожа министърката, че всъщност тя е оставила на тези институции да си определят заплатите, но ние създаваме закон, господа! Днес е госпожа Москова, утре ще бъде някой друг. Трябва да го кажем.
Това, което ме смущава - пак правя аналогия с Постановление N 23 - ние бяхме казали, че държавата не се намесва в творческия процес. Аз смятам, че може би това да е рецидив на предишното мислене, но творецът има нужда да бъде заявено това в закон и той да знае, че никой няма право да се намесва в неговата творческа свобода. Тук никъде в основните принципи или другаде не е казано това.
Освен това в т. 2 на същата алинея се казва, че културните институции могат да извършват допълнителни дейности, свързани с основната им дейност, от които да получават средства. Това е вярно, но трябва да кажем, че всички тези дейности минават по Търговския или други закони, според които този режим е доста ограничен. И след това в т. 3 се казва, че те се отчитат по реда на извънбюджетните средства и се разходват, даже и средствата по международни програми и споразумения, но - и на няколко пъти това го има в закона - когато не е предвидено да постъпват в държавния бюджет.
За съжаление, това са пак ограничителни мерки. Тук аз бих искал да бъде: въпреки ограниченията, които се казват в който и да е закон, тоест тук, вместо преференции пак виждаме напомняне за ограничителния режим, който е изключително рестриктивен в този момент.
Знам, че ще ми се каже: да, ние се намираме в борд. Но именно защото сме в борд и именно защото тази държава до ден днешен не е заявила своята покровителствена роля, ефективна покровителствена роля за творците, аз бих искал в този закон... Казва се, че той е закон за прехода, казва се, че той иска да помага, ами, дайте да видим кои са тези преференциални мерки, които ще осигурят защитата и финансовото подпомагане на творците.
И още нещо. Когато говорим за творци, ние все гледаме да ги вмъкнем в някаква организация. За съжаление, аз бих пожелал да имаме една глава, в която да се говори за правата на твореца и всички закони - специално за авторското право, както и всички европейски закони, да бъдат съгласувани по такъв начин, че този творец да се чувства разкрепостен. И до ден днешен, въпреки че много неща се направиха, един художник трябва да има специално разрешение, за да може неговата творба да излезе в чужбина и ред други неща. Да не говорим за вносния режим, за лицензии и всякакви други права, които доста ограничават възможностите за това да се развиват нашите културни организации и фирми, както трябва.
Продължавам нататък. Бих искал да кажа, че тези институции, които се наричат "регионални културни институти", според мен това е нещо ново, възможно е да се създават, но това е едно увлечение, което само създава повече текст в тази глава, но това е излишно.
Искам да се спра на частните културни организации, чл. 10. Изрично е казано, че те се създават по реда на Търговския закон или по реда на Закона за лицата и семейството, имат се предвид сдруженията с идеална цел. Много добре разбирам защо министерството е включило тази спорна ал. 2, в която се говори за творческите съюзи - какво представляват те, че могат да създават свои тарифи. Аз смятам, че този поклон към творческите съюзи е абсолютно излишен. Тази алинея създава една неравнопоставеност. Ако преди творческите съюзи бяха единствените организации, които регулираха отношенията, и то знаем по какъв начин, в културата, то сега съществуват изключително много фондации и сдружения с идеална цел и те могат да претендират за същите права. Това значи ли, че всяко сдружение може да си създава собствени тарифи? Ами който не иска да членува в творчески съюзи, как той ще си създаде собствени тарифи?
Така че в никакъв случай аз не приемам за нормално това. Ако ще се създава специален преференциален режим за творчески съюзи, това трябва да влезе в отделен закон или в някакво решение на министерството, но ние трябва да създаваме предпоставките за равнопоставеност пред всички.
Стигаме до органите и организациите за закрила на културата. В ал. 2 се казва, че тази дейност Министерството на културата осъществява чрез и се изброяват шест точки. След като този текст е в глава първа, няма защо тук да се прави толкова много литература. Защото това са само пожелания. Само пожелания за една дейност, която е абсолютно нормална за едно Министерство на културата. Обаче чл. 14 говори за основния инструмент на Министерството на културата, чрез който то ще развива и покровителства изкуствата. И тук му е мястото да кажем, че в този закон, господа депутати, не е регламентиран делът, в който държавата ще защити професионалното изкуство и аматьорското, любителското изкуство. По-нататък ще ви кажа къде се създават тези предпоставки. Аз продължавам да държа на тезата, че любителското изкуство трябва да се покровителства, но със съвършено други механизми. Този закон аз бих желал на първо място да защити професионалното дело, професионалното изкуство, професионалната култура, защото тя е тази, която е подложена на ударите на сегашното време. И когато става дума за националните центрове, които знаете с какъв труд, с колко мъка бяха създадени и запазени, за съжаление, се люшкат при всеки министър ту назад, ту напред по своето подчинение или по правата, които имат. Но за съжаление тук виждам една отстъпка на Министерството на културата, която е много съществена. Вярно е, че при служебното правителство на господин Софиянски те бяха извадени от системата на Министерството на културата, както бяха преподчинени преди без никакви права, без собствени сметки, без да бъдат юридически лица, а само служби. Крачката, която направи министърът на културата Табаков от правителството на господин Софиянски, за съжаление тук се ограничава от една думичка с три букви. Казва се "Националните центрове са юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата". Това "към" никак не ми харесва. То създава абсолютната възможност на всеки министър да дирижира тези центрове.
Как аз съм виждал тези центрове? Те бяха създадени на режим на министерство с министерско постановление. Но опитът в целия свят показва, че ако тези институции не са напълно независими, но получават подкрепата на държавата, и то бюджетната подкрепа на държавата, и се създадат предпоставки за много по-широк режим на финансиране, то тогава те си остават винаги, и това е бил упрекът към мен през 1990 г., че, виждате ли, ние създаваме дублиращи структури. Трябва да се допусне една еволюционност за това като създадеш нещо, както едно дете, ти отначало ще се грижиш за него. Но малко по малко ще се погрижиш то да добие криле и да полети свободно и независимо, като твоят поглед върху неговото развитие винаги остава, но той е най-добрият пожелателен поглед, който може да има един родител към детето си. За съжаление за националните центрове тук се говори само в чл. 14 в шест алинеи. И съвсем не намирам за достатъчно ясно формулирани неговите функции за развитие на изкуството. Тук съвсем не е заявено на какъв принцип какъв дял от бюджета на министерството ще получават тези центрове. Развитието на киноизкуството изисква доста специфични особености. Тук беше мястото да е показано всеки център със своите права и задължения какви преференции ще получава от министерството и държавата за развитие на тези центрове. Иначе, ако остане така, както е, това са просто служби към министерството, които в никакъв случай нямат преференциален режим за развитие. Ще подчертая малко по-късно в главата, където се говори за финансирането, че има предпоставки в този закон за задушаване на националните центрове и то именно по единственият възможен път - чрез финансирането. Ще изпреваря малко в моето изказване, като ви кажа, че националните центрове са призвани да подпомагат финансово проектите. Новият фонд "Култура" има същият режим. Новият фонд "Култура" обаче има изключително големи пълномощия, които са развити много сериозно в този закон. По този начин утре, представете си, аз не успявам да получа от националния център средства, отивам да кандидатствам за фонд "Култура" при другата комисия и като получа оттам пари, извинявайте, съжалявам, че го правя, но ще им покажа един жест с някой пръст и ще кажа: вие нищо не струвате! Пак повтарям, съжалявам, че го казвам, но хората са много себични, особено творецът - той търси всякакви начини, за да си помогне и да осъществи своята цел в живота и своето призвание.
Тук беше мястото да се каже точно как, по какъв начин националните центрове по проекти, по международни програми, по договори, които министерството сключва, по връзките им с международни организации могат да подпомагат изкуството и културата. И, подчертавам пак, аз виждам тези национални центрове за всяко изкуство да имат функциите почти на министерството. Те трябва да развиват собствена международна дейност, естествено без да създават някакви огромни структури, те трябва да имат достъп до всички, не да минават винаги през разрешителния режим на министъра, да контактуват. Знам, че ще кажете, че те могат да контактуват, да, те могат да контактуват, даже имаме един пример, само че не бих искал да навредя на господин Дерелиев, който пръв се опита и разви тази международна дейност и видяхме как "ЕВРОИМАЖ" пристигна в България. Не казвам, че само той го е направил, но видях как инициативността на един човек, която не можа да бъде спряна, постигна нещо. И това трябва да влезе в закона, да бъде казано, че те имат тези, тези и тези възможности, че те се финансират точно по този начин, че техните експерти, когато решат къде трябва да отидат средствата, действително ще бъдат уважени от министъра. А това "към" Министерството на културата вече създава едни предпоставки за контрол, които никак не са хубави.
Да се спра малко на тези обществени експертни съвети. Това е нож с две остриета. Една възможност да се даде на професионалиста думата, за да прецени той кой проект е най-същественият, кой проект тежи, да сравни различните проекти и да даде възможност за подкрепа на най-добрия.
Дотук обаче, видяхме, че тези обществени съвети в центровете обикновено разпределят минималните средства на принципа на всекиго по лъжичка и всички гладни. Липсва тази отговорност, която трябва да бъде ярко изявена. Отговорността, разбира се, сега би могла да се поеме вече от тези, които разпределят средствата на фонд "Култура", но те там ще бъдат също разпилени и по-късно ще кажат: защо? Тоест, създаването на обществени съвети трябва да бъде до голяма степен приоритет на министъра. Приоритет на това министърът да прецени кои са тези творци, а не да се свалят от плещите на министъра всички конкретни решения.
В този закон се говори, че всичко трябва да бъде чрез конкурси, че националните културни институти също трябва чрез конкурси да избират своите директори и т.н. Аз бих искал да видя няколко пункта, в които самият министър да взема най-отговорното решение, за да видим, че той, аз разбирам, че госпожа Москова не би желала да създаде предпоставки утре министърът да бъде компетентен по всичко, но щом е министър, той трябва да има две-три отговорности, които са изключително големи и лични. И тук бих желал да не се играе на смехотворния принцип, че, виждате ли, ще го предложат творчески съюзи, другият член ще го предложи еди- кой си - това е псевдодемокрация, господа. Значи ние знаем принципа, по който се правят всички тези комисии, как се избират, включително и съветите към президента или всеки друг. И това е нормално, щом си на върха, ти ще си създадеш съвета, който искаш. Но да се знае, че това е министърът, който избира тези съвети.
И защо аз държа на такава отговорност? В частта за фонд "Култура" не трябва да се създават нови експертни комисии, а тези комисии, които са най-компетентни тук в центровете, би трябвало да решават въпроса за разпределение на средствата във фонд "Култура". Този механизъм го няма. И какво става? Създаваме си една експертна комисия към фонд "Култура", създаваме и други комисии другаде. Госпожа министърката в един разговор ми каза: ама, не, ние разбираме същите. Добре, заявете го. Дайте да видим този много важен механизъм, защото това са хората, които ще дават средствата.
Прословутата ал. 3 на чл. 15, която говори, че обществено-експертните съвети могат да дават мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал - според мен този текст трябва да отпадне.
Вижте, човекът на изкуството и културата е много морален човек. Той се води от висши принципи на живот и ще ви го докажа много лесно, като ви кажа, че той може да остави детето си гладно, но ще продължи да работи по начина, по който той е решил, ще продължи да създава. Всякакви изключения според мен говорят в подкрепа на това, което казах.
Така че нека да оставим на обществото да преценява кога негов индивидуален член, ако мога така да се изразя, е накърнил тези нрави и да не се спори повече по този въпрос.
Друг важен инструмент на българската култура са българските културни институти в чужбина.
Господа депутати, никой няма да оспори, макар че никой не прави нещо в подкрепа на тези твърдения, че българската култура е най-ценният продукт, който може да изнасяме в чужбина. Но бариерата, която преди беше политическа, после се превърна в икономическа, сега се превърна в шенгенска и официално, когато държавата има своите инструменти, наречени български културни институти, тя трябва да даде изключителни функции, но и да финансира тези културни институти. Не да вървим по инерция да финансираме тези културни институти чрез търговска дейност. Те правят всичко друго, повечето от тях, в миналите години особено правеха всичко, за да си пълнят джобовете, да получават заплатите си чрез търговска дейност, но не и да вършат културна дейност.
Аз съм преживял изключителни унижения по света като артист именно от такива добронамерени български институции, а злоупотребите са изключителни. Да не говорим за това, че директорът на всеки културен институт е като слънчоглед. Щом като еди-кой си държавник идва, значи всичко се подчинява, щом като еди-кой си държавник или негова съпруга каже, че трябва да прави изложба, естествено трябва да прави изложба или да покани еди-кой си.
Тук липсва един регламент. Аз не казвам, че това е ненормално. Нормално е. Но когато започне да се прави само това или нищо, да се произвежда нищо, защото точно това е в по-голямата част тяхната дейност, то тогава това не работи за държавата. Грижата за българската култура, за българския език, за българската литература, за това, че светът трябва да научи за нас именно от тези институти, и аз ви давам пример: вижте френския културен институт, вижте Бритишкансъл - на какви принципи работят те. Те се занимават с търговска дейност, но продават книги, списания, и то на специални цени.
Възможността да се докарва това френска или английска, или испанска култура, се използва максимално, макар че в моите връзки с тях непрекъснато се казва: ама те ни свиха бюджета. А нашият бюджет в това отношение е повече от мизерен.
Член 16 е крайно недостатъчен, за да дефинира българската културна политика в чужбина, а това е наравно с българската външна политика. Взаимоотношенията с Министерството на външните работи, където съществуват културни институции, въобще не са показани. Какво е това взаимодействие? Ние знаем, че точно в това взаимодействие се провалят нещата. Имало е години или моменти, когато отделът в Министерството на културата се конкурира жестоко с този и решенията, които са взети на едно място, се отменят на друго място, защото имаме преференциален режим кой да подписва културните спогодби.
Ето и тук друг начин, по който трябва да си взаимодействат двете министерства.
Член 17 е нещо ново и добро, в който се говори, че общините формират и реализират своята политика за закрила и развитие на културата. Но веднага ще изпреваря събитията: да, но във фонд "Култура" е казано, че общинските съвети може да създават свой фонд "Култура". Това "може" също не ми харесва. Те трябва да бъдат задължени да създават свой фонд "Култура" и тогава вече правото им да създават собствени организации ще бъде подкрепено по финансов начин. Иначе тези обтекаеми фрази спокойно ще дадат възможност на този кмет, който се грижи само за своя футболен отбор, да не направи свой фонд "Култура", а да направи свой фонд "Футбол", ако има право. И вярно е, че това е тяхно право, но все пак натискът на обществеността, когато е задължен да го направи и да го ползва, ще бъде много решителен, защото има избори.
В глава четвърта - "Закрила на националната културна идентичност и духовните ценности".
Уважаема госпожо министър, аз напълно Ви разбирам като казахте, че все пак трябва да има една държавна награда. Сърцето ми се свива като помисля за тази една държавна награда - кой ще я получи и колко онеправдани ще има.
Освен това, аз разбирам, че механизмът ще бъде създаден в друг документ, но ако Вие сте се постарали толкова много да говорите за регулирането на фонд "Култура", то постарайте се и тук да покажете точно механизмът, по който ще се решава.
Вчера във вестниците се появи искане на президента на България за въвеждане ред в духовното стимулиране, в системата за органи и медали. Аз бих бил по-склонен институцията на Президентството да определя тази държавна награда, а не изпълнителната власт. Според мен ще има предпоставки за ... не искам да го кажа, но знаете за какво мисля - за несъвсем безпристрастно даване на тази държавна награда. Нека да оставим върховната институция, на която и без това някои искат да ограничат пълномощията й, да получи нещо ново - поне да може да декорира най-добрите артисти на тази страна. Тази награда да бъде и парична - това никъде не е казано. Да бъде единствена - добре, но да бъде нещо много голямо, нещо, което действително да подпомогне артиста. Има нужда и от това. Ние знаем, че парите били мръсно нещо, но и политиката е мръсно нещо. Всичко зависи от начина, по който се дава, от начина, по който се прави. Тук е според мен мястото или в отделен закон.
Липсва концепция за духовното стимулиране и може би трябва да се помисли за това.
В чл. 19 са показани взаимоотношенията между Министерството на културата и Националната телевизия. Крайно недостатъчно и крайно условно! Защото това, което телевизията е задължена поначало, то е да създава приоритетно високохудожествена българска продукция. Това да се пише тук е излишно, защото те са задължени да го правят. След това - взаимодействията между Министерството на образованието и науката, министъра на отбраната, а спортът е забравен - също са нещо много условно.
В чл. 20 в културния календар липсва мястото на нашите фестивали като професионални институции за защита на изкуствата и културата. Това изобщо не е разработено. Не може да се пренебрегва това, което е създадено през годините. Ние сме една страна, която има изключително много фестивали и то на много високо професионално ниво.
Аз почти всичко казах за фонд "Култура", но ще заявя следното. Не съм съгласен министърът на културата да оглавява фонд "Култура". Не съм съгласен с механизма на назначаване на тези представители на фонд "Култура". Това ми напомня много начина, по който беше създаден Националния съвет за радио и телевизия и хората, които могат да влезнат в него.
Освен това аз смятам, че в чл. 29, където се показва начинът за събиране средствата за фонда, е пропусната - и това не е заради това, че министерството не го е искало, - но е пропусната единствената възможност, в която държавата да покаже своя приоритет и да даде поне един процент от своя бюджет за развитие на културата. Тук само се казва, че има субсидия, определена със Закона за държавния бюджет за съответната бюджетна година, която ще бъде дадена. Това е изключителна слабост на закона, да не кажа, че това е най-голямата слабост.
А в главата, чл. 29, ал. 2, където се говори как ще се разходват средствата за този фонд, извинявайте, господа и дами, обаче прочетете го и ще видите, че няма човек, който да не може да отиде да иска средства. И аз зная, че първо ще се получават средства за етнически проекти, за културно експериментални форми, за свобода на културни изяви, етнически и еди-какви си. Не, това е просто литература, която създава възможност за разпръскване на средствата по невероятен начин. Тук трябва да има едно много по-точно показване на приоритетите: първо - за професионално изкуство, второ - за културна политика в чужбина и трето - за отделния творец.
Накрая смятам, че допълнителните разпоредби, които бяха толко оспорвани, няма нужда да съществуват изобщо. Да изясняваме що е "култура", "културна ценност", "културна организация" и т.н. в този закон няма нужда. Всички ние, които ще ползваме този закон, знаем какво значат тези понятия.
И въпреки че съм толкова критичен, аз ще ви кажа: гласувах на първо четене за този закон, ще гласувам пак за този закон. Но се обръщам към колегите депутати и към госпожа министърката: дайте да направим от този закон действащ инструмент. Както сега е създаден, той е като едно красиво калиграфско произведение, но то ме държи хладен и то няма да топли никого. Дайте да сложим механизмите, които действително могат да помогнат на нашите творци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, професор Димов.
Следва половин час почивка. Точно в 11,00 ч. започва парламентарният контрол.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Иво Атанасов от името на парламентарна група.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, още на 13 февруари т.г. Парламентарната група на Демократичната левица в своя декларация предупреди обществото, че управляващите налагат повсеместна цензура. Най-напред СДС овладя националните електронни медии. Чрез начина, по който беше формиран Националният съвет за радио и телевизия - 6:1 в полза на управляващите - СДС направи от Медийния съвет не независим, а политически орган. Така управляващите си осигуриха пълен политически контрол върху Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Поддържайки високи цени на полиграфическите услуги, правителството постави под контрол и вестниците. На онези от тях, които са послушни, се намира начин да бъдат уредени дълговете. Към критично настроените отношението е друго. Дори вестникът на БСП "Дума", бе спрян, макар и засега само за един ден.
Чрез председателя Йордан Соколов бе наложена цензура и в парламента. Той връща всички депутатски въпроси и питания, в които се съдържат проблеми, неудобни за правителството. Но за да прави това председателят Соколов се позовава на точка в правилника за парламентарната дейност, нарушавайки по този начин Конституцията, която гарантира безусловното, независещо от никакви правилници право на депутатите да подлагат на парламентарен контрол министрите.
На почти всички частни радио- и телевизионни станции лицензите за излъчване са с изтекъл срок. Като бави месеци наред узаконяването на дейността им, правителството ги прави послушни. Сега правителството иска да установи пълен политически контрол и върху частните електронни медии. Това е предвидено да стане чрез включения в дневния ред на парламента Законопроект за далекосъобщенията.
Националният съвет за радио и телевизия може само да предложи определен кандидат да получи лицензия за производство на радио- и телевизионни програми. Самата лицензия се дава от правителството. Тоест с благословията на премиера Костов. Но това далеч не е всичко. За да се излъчва произведената програма, трябва да се получи концесия пак от правителството. Тоест отново с подписа на Иван Костов.
С други думи премиерът Костов ще решава чий радио- или телевизионен продукт да получи достъп до ефира и чий да събира прах в касетите. Но и това не е всичко. За многобройните братовчеди на правителството има още едно улеснение - те ще могат обратно на всички други да получат първо концесия, а едва след това лицензия за производство на радио- или телевизионни продукти. И то, забележете, без конкурс. Значи братовчедът на премиера първо получава тигана, а рибата после сама скача в него. И то не поради липса на море, а защото и при демокрацията, уви, имало втори начин, който все повече се превръща в първи.
Вярно е, че според Конституцията държавата упражнява суверенни права върху радиочестотите и позициите си на геостационарна орбита. Но едно е правото, друго е собствеността. Съществува т.нар. Женевски план, чрез който периодично се разпределят радиочестотите. Съществува и т.нар. Световна административна радиоконференция, на която се уточняват честотите и позициите ни на геостационарна орбита. Тази година те са едни, догодина могат да бъдат други. Те не са собственост на българската държава и поради това тя няма право да ги отдава под концесия. В цялата Европа се издават лицензии, а не концесии за радио- и телевизионни дейности. Единственото изключение е Швейцария, но и тя ще промени режима си. Второто изключение, а в перспективата и единственото, ще се окаже България, за съжаление.
Защо цяла Европа е на лицензионен режим, а само ние на концесионен? Защото лицензията може да се издава и от независим орган, което обаче не се харесва на СДС. А концесията се дава само от държавата, към което СДС всячески се стреми. Така вместо да ни води към Европа, Съюзът на демократичните сили ни тика в кривите сокаци на новия авторитаризъм.
Още не е късно за разумни действия. Знаем, че господата Аткинсън и Гелерод, докладчиците от Съвета на Европа по нашата готовност за евроинтеграция, изразиха желание да консултират България по Законопроекта за далекосъобщенията и Законопроекта за радиото и телевизията. Вчера получихме от Съвета на Европа, от секцията по медиите към Комисията по правата на човека становище по Законопроекта за далекосъобщенията, което не одобрява намеренията на СДС в областта на даването на разрешителни за радио- и телевизионна дейност. Смятам, че трябва да изчакаме консултациите от Европа и през това време с усилията на всички парламентарни групи да приведем проектозакона за далекосъобщенията в съответствие с европейските стандарти. Този закон е необходим. Но този закон не е необходимият. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Новопостъпили питания в периода от 5 до 11 юни до 1998 г.:
Постъпило е питане от народния представител Кънчо Иванов Марангозов към Петър Бояджиев - министър на здравеопазването, относно състоянието на стоматологичната помощ за България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юни 1998 г.
Постъпили са писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуалния въпрос на народния представител Венко Вълчев;
- от министъра на транспорта Вилхелм Краус на актуален въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Атанас Богданов;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос на народния представител Кирил Йорданов.

Преминаваме към:
парламентарен контрол.
Актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев към министър-председателя на Република България господин Иван Костов относно предложения от Европейския съюз към правителството на Република България да приютява бездомни и без специфично гражданство емигранти.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председателю, благодаря за Вашата готовност винаги да отговаряте на моите въпроси тук, което вече става традиция. И благодаря за Вашата сериозност по отношение на Вашата реакция по някои важни въпроси, които досега съм Ви питал.
Имало ли е Вашето правителство разговори с представители на Европейската общност по въпроса за подслон в Република България на емигранти без родина? Поставяно ли е условие за по-лесно влизане на Република България в Европейската общност, ако България приеме и тези условия на Европейския съюз?
Знаете ли горе-долу последствията, които грозят отечеството ни ако хора, свободни валенции, без паспорти или без родина, или търсещи по-добри условия на живот, финансирани от ООН и от други световни организации, цъфнат в Република България един хубав ден, получават си малката лепта от тези организации, докато нашето ромско население, например, продължава да върви надолу и да бедства, и други етноси в България продължават, както българо-мохамеданите и етническите турци в районите, производители на тютюн, продължават да вървят надолу. Какъв ще бъде резонансът в българското общество спрямо едно такова решение на българското правителство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин министър-председател, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Уважаеми господин Ганчев, уважаеми народни представители! Правителството не е имало разговори с представители на Европейския съюз. От нас не е искано да се осигурява подслон на емигранти без родина. Не ни е поставяно условие за уреждането или готовността за приемането на бежанци, като предварително условие за членство в Европейския съюз.
Значи отговорът навсякъде е - не! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Ганчев, имате право на реплика.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председателю. След като отговорът е директно "не!", Народното събрание ще го има предвид това. Не ми казахте за вашата готовност, ако това в бъдеще време бъде условието за по-лесно влизане в европейската общност. Тогава перифразирам въпроса си: каква ще бъде реакцията на вашето правителство по този въпрос?
Искам също да Ви алармирам, че това, което става в българската преса и тези информации, които пристигат, точно по този въпрос, за който Ви питам, не могат да бъдат случайни. А ако те са случайни, не намирам случайни лъжливите информации спрямо нашата съдебна регистрация, не намирам за случайно пълното блокиране на нашата партия и Жорж Ганчев по всички медии тринадесет месеца, не намирам за случайна заплахата, която тегне върху дребния, средния и семейния бизнес с одирането на пет кожи. Алармирам Ви, знам, че животът Ви е труден, знам какво преживявате и знам в държава в такова състояние какво значи, ако си на върха, но същевременно Ви алармирам: всички чуждестранни посланици, които говорят с мен и аз с тях през цялото време, ми представят един дълъг списък от огромни проблеми и те забелязват горе-долу какво става в България. Моля Ви, като министър-председател, реагирайте на нашите тревоги и моля във Вашия отговор сега, кажете ми в бъдеще време, ако ви бъде поставено такова условие, какъв ще бъде отговорът на вашето правителство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Ганчев, аз съм напълно съгласен с Вас, че е необходим дебат по уреждане статута на бежанците в Република България и това ще стане, когато се приеме съответният закон. Правителството гледа с надежди, че такъв закон ще бъде приет и тогава всички народни представители ще си кажат позицията и това, което реши Народното събрание, това ще бъде. Тогава ще се отговори и на всички въпроси, които си задава българското общество. Трябва да отговорим на тези въпроси като европейска страна, като страна, която иска да е член на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към Иван Костов - министър-председател на Република България, от народния представител Татяна Дончева Тотева относно случай на намеса на представители на изпълнителната власт в дейността на съдебната власт.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Преди около седмица стана известно, че вицепремиерът Александър Божков е изпратил едно писмо на директора на Националната следствена служба по конкретно дело, в което моли за съдействие за оневиняване на свой близък приятел, и то в качеството му на вицепремиер.
Не бих задала този актуален въпрос именно на премиера господин Костов, защото все пак това са действия, които е извършил негов заместник, но съм силно смутена от изявлението на правителствения пресцентър вечерта. Гаф може да направи всеки, в това число и член на кабинета, и то на всеки кабинет.
Вечерта обаче по повод на писмото правителственият пресцентър заяви, че господин Божков просто гарантирал почтеността и в заключение заявява: "Ако някой смята изказването на морална подкрепа за явен вид оказване на натиск, да поеме отговорността да обясни кой закон е нарушил Божков".
Надявам се това писмо да е известно на господин Костов, но ще използвам времето до двете минути, за да го прочета дословно на Народното събрание:
"Господин Рашков, моля за съдействие по дело N 96 от 1998 г. на СДВР-ОТПТ, следовател еди-кой си, срещу Илиян Ашламаджиев за причиняване на средна телесна повреда при пътно-транспортно произшествие.
Доктор Ашламаджиев е мой много близък познат, отличен млад лекар, има безупречно поведение и никога не е имал противообществени прояви, нито е участвал в ПТП.
Съпругата му е експерт в Агенцията за приватизация, а родителите му са уважавани лекари. Противно на записаното в акта не е употребил алкохол, което е доказала и отрицателната кръвна проба. Блъснатата жена е излязла от болница след по-малко от 20 дни и няма последствия, въпреки че без съмнение е получила средна телесна повреда.
Господин Ашламаджиев от един месец е напуснал болницата, в която работеше, с цел да премине изцяло на частна практика, заедно с майка си, която е изтъкнат специалист по клинична лаборатория и открива частна лаборатория."
Подчертано в курсив:
"Осъждането му, дори условно, ще му отнеме възможността да получи правоспособност за частна практика и ще обърка изцяло плановете на семейството му за бъдещето.
Моля за съдействие, още веднъж потвърждавам, че гарантирам за доктор еди-кой си. Кабинет на заместник-председателя на Министерския съвет Александър Божков, подпис."
Известно е отношението на хората към ходатайството. То винаги ги дразни и те винаги се питат: ако не сме братовчеди, ако не сме от Агенцията за приватизация, ако не сме близки на еди-кой си силен на деня, дали нас ще ни сполети същата участ? Пътно-транспортно произшествие е нещо леко, нещо, което може да се случи на всеки. Но ме интересува след този факс на правителствения пресцентър, какво е Вашето отношение към случая и известни ли са Ви други случаи на подобно "въздействие" на високопоставени лица от изпълнителната власт по конкретни наказателни и следствени дела и предварителни проверки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, аз съм облекчен от това, че Вие прочетохте писмото и така, както аз го чух, не чух никъде искане за оневиняване. Вие задавате въпроса, че господин Божков е искал съдействие за оневиняване на свой близък. Това, което прочетохте, беше една морална и лична характеристика на едно лице и неговото семейство. (Смях и оживление в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър-председател.
За реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря на господин министър-председателя. Изключително съм удовлетворена от неговия отговор. Мисля, че в него стана ясно, че той нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил. (Възгласи "Е-е-е" и изразено неодобрение в блока на СДС.)
Използвам случая да Ви върна 5-6 години назад по едно вече забравено дело, което се наричаше "Свилен Маринов" и което стана повод тук за остри дебати в парламента. Същината на оня стар случай беше, че част от членовете на кабинета бяха извикали близкия до доктор Тренчев финансов бос Свилен Маринов на разпит в Министерския съвет. Бяха му сложили една адвокатка - госпожа Коца Терзийска, която използвайки възможността за конфиденциални срещи на адвокат с клиент, беше се опитала да извади от него допълнителна информация, беше подала агентурно донесение до тогавашния министър на вътрешните работи и беше направена една хубава оперативно-следствено-министерско-съветска група за разследване и за вкарване в затвора на доктор Тренчев. Тя беше оглавявана от тогавашния министър на финансите господин Иван Костов. По случая все още се пази стенограма на Комисията по национална сигурност, пред която следователят по делото заявява:
"От 25 години съм следовател, работил съм само по криминални и стопански престъпления, но никога върху мен не е упражняван подобен натиск."
Тогава той уведомява писмено главния прокурор, че не желае да изпълнява политически поръчки. Тогава в този парламент е имало два дена слушане на тогавашната директорка на Националната следствена служба по случая. Защото отначало тя също доброволно и присърце е участвала в тази група.
Това, което днес направихте в този отговор по един прост случай, показва манталитет, господин Костов. Показва истинските намерения на вашето правителство и Вашето разбиране за отношения между изпълнителна и съдебна власт. Вие смятате за нещо нормално не само да вдигнете телефона, а дори със служебните си бланки и печати да искате определени действия от определени хора. Какво е "осъждането му, дори и условно, ще му попречи..." за еди-какво си, "моля Ви за съдействие"? Какво е това? (Шум и ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Актуален въпрос към министър-председателя на Република България господин Иван Костов от народния представител Евгени Кирилов относно отговори на правителството по доклада на представителите на ПАСЕ от декември 1997 г.
Има думата господин Евгени Кирилов.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, преди да се концентрирам на въпроса, използвам случая, че днес се виждаме, и по повод на въпросите ми от миналия петък към госпожа Михайлова, бих желал да Ви връча официално разпространения документ на Съвета на Европа с Вашата реч, да я разгледате, може би и да й се порадвате. И може би да направите някакъв коментар. Тъй като госпожа Михайлова се оправда с това, че този документ... Такъв бил даден на преводачите. Когато ние много добре знаем как се разпространяват официални документи. И може би да направим един извод, че външна политика на равнище преводачи не се прави. (Народният представител Евгени Кирилов връчва на министър-председателя Иван Костов този документ.)
Ние и досега слушахме редица въпроси, свързани именно с високите европейски стандарти, по повод нашето вече твърдо ангажиране с присъединяването към Европейския съюз. В тази връзка немалко се обсъждаха въпросите и по времето на посещението на двамата докладчици на Съвета на Европа, който, знаете, процедурно има ресурса да дава оценка за политическите критерии на Европейския съюз, на страните-кандидати.
В тази връзка, господин министър-председател, искам да Ви уведомя, че поставих няколко пъти въпроса в Комисията по външна и интеграционна политика на заседанието да се разгледат тези сериозни въпроси. Все още не срещам поддръжка от колегите от управляващото мнозинство.
И неслучайно отправям въпроса към Вас, разчитайки и на Вашето съдействие.
Конкретният ми актуален въпрос: уважаеми господин министър-председател, както Ви е известно, с писмо от 30 януари 1998 г., Вашето правителство бе помолено да изрази своето отношение по предварителния доклад за изпълнение задълженията на България като страна-членка на Съвета на Европа. Със същото писмо е изразено и желание да се получат и вижданията на опозицията.
За съжаление, до изтичането на крайния срок ние не бяхме уведомени за това желание, поради което правителството е изпратило само своите виждания.
Моля да ми отговорите, господин министър-председател - защо все още този отговор се пази в тайна? И кога ще благоволите да го споделите с другите политически сили?
Бих желал да добавя, че този въпрос на нас ни беше зададен и от докладчиците на Съвета на Европа.
Разполагате ли с отговора на правителството? Ние, естествено, бяхме принудени да отговорим честно и откровено: не. Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата министър-председателят на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители! С питането си Вие допускате сериозна фактологична грешка. Споменатото от Вас писмо от 30 януари 1998 г., придружаващо проектодоклада на Гелерод и Аткинсън, е адресирано не до българското правителство, а до Парламентарната делегация на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която, както е известно, има народни представители от опозицията. Затова предизвиква изненада и недоумение абсурдното твърдение именно на член на тази делегация, тоест Вашето, че опозицията не е дала своите виждания по проектодоклада, тъй като не е била уведомена.
От 30 януари насам опозицията, чрез своите представители в Парламентарната делегация, е имала достатъчно време да се запознае с доклада и да даде своето мнение. Освен това, според нейния печатен орган, тя все пак го е направила.
Що се отнася до въпроса: докога ще се пази "в тайна" становището на българското правителство по проектодоклада, отговорът се съдържа в разпоредбите на Резолюция N 1115 от 1997 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, с която се създава Комитета по мониторинга и с която се регламентира в частност и дейността на докладчиците Гелерод и Аткинсън.
В § 8 на мандата на комитета се казва, че проектодокладите са поверителни, подчертавам поверителни, до момента на внасянето на становище от компетентните власти на визираната държава. Това становище също е поверително до момента на обсъждането му от Комитета по мониторинга.
Не се съмнявам, че както господин Кирилов, така и другите депутати, членове на Парламентарната делегация на ПАСЕ познават и са длъжни да спазват тези разпоредби на Съвета на Европа.
Един път завинаги трябва да стане ясно, след съгласуването с българската страна, проектодокладът ще бъде представен за приемане от ПАСЕ, ще стане публичен и ще подлежи на разпространение. На него ще може да се позовава всеки, който оценява в каква степен България е изпълнила задълженията си на държава-членка на Съвета на Европа и страна по международните договори под егидата на тази организация.
Спекулациите и измислиците, които се появиха напоследък във връзка с мисията на докладчиците Гелерод и Аткинсън, са достойни за съжаление. Части от проектодоклада дори бяха публикувани в печатния орган на опозицията "Дума", преди да е станал публичен, по нормите на Съвета на Европа, въпреки ясния гриф "Поверително" на първата страница.
Едно списание пък смята за чест и претендира за първенство в съмнителната търговия с информация, позовавайки се на правото от информация.
Такива конюнктурни действия издават политическо късогледство и накърняват престижа на България пред света, от което носим последствията всички, включително и самата българска опозиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За реплика имате думата, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател! Няма как да изразя удовлетворение от Вашия отговор. Съжалявам, Вие сте подведен. И като гледам стила на написаното, което прочетохте, смятам, че е ясно откъде сте подведен.
Ние във всички случаи трябва да проведем този дебат. Не за друго, разберете, тук не става дребнаво заяждане, става дума за това, че в края на тази година България е реално изправена пред опасността да мине на поправителен изпит. Това е най-важното. Нека да не говорим за секретност. За вас самите, като правителство, ще бъде груба грешка да получите тази оценка.
Значи ние, като опозиция, би трябвало сега и да мълчим, и да се радваме, да чакаме това? Но ще пострада България, ще пострада темпът на нашата интеграция, господин Костов. Нека да погледнем нещата в очите.
Добре, аз даже съм готов и на това. И ние можем съвсем конструктивно да го направим. Както знаете, заседанията на Комисията по външна и интеграционна политика са закрити. Но това не се допуска даже и на такова закрито заседание. Разберете, става дума за сериозни неща! Става дума за нещо, което ние, като европейска опозиция, още сега ви предупреждаваме. Не е в наш интерес, не е в интерес и на управляващите да правят това.
Аз разбирам, че Вие може би се свените да споделите тези свои виждания като отговор по доклада. Но от това ние ще направим преценка колко сериозно правителството гледа на този сериозен въпрос.
Ами, ако с нас не можете да го обсъдите, може би ще потърсите част от реформисткото мнозинство поне? Нали разчитате и на него? Защо този въпрос се крие? И защо работим със секретност тук, у нас?
Да, разбира се, има поверителен характер, защото хората на този предварителен етап не биха желали да злепоставят страната си. Ако, обаче, правителството, управляващото мнозинство или заедно, като консенсус вземат отношение и се поправят тези сериозни изводи, които фигурират в доклада, това ще бъде от полза на всички. Заради това се държи поверително. Но рано или късно, ако не се поправят, той ще стане пределно ясен на целия свят, на цяла Европа.
Именно поради това, господин Костов, и съобразявайки се и с Вашите пожелания и въжделения да имаме една европейска опозиция, аз Ви поставям този въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Питане от народните представители Цветан Димитров и Кирил Баев към министър-председателя на Република България господин Иван Костов, относно незаконно разграбване на държавно имущество на ДФ "Винпром", Сухиндол, от страна на ЛВК "Гъмза", Сухиндол.
Господин Димитров ли ще направи питането?
Имате думата, господин Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! С писмо N 854-00-23 от 27 януари 1998 г. всички народни представители от Ловешка област на СДС, включително председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов, Ви уведомяват за нанесена крупна щета на държавното имущество на Държавна фирма "Винпром - Сухиндол" от страна на Лозаро-винарска кооперация "Гъмза - Сухиндол". От страна на вашата администрация отговарят с мълчание. Така, както пет години са били сезирани всички компетентни власти от областни управители и народни представители. Това мълчание - става въпрос за предишни правителства - може да се обясни само с две ключови думи: корупция и огромни финансови интереси за милиони долари.
Понякога се питаме кой стои зад феномена "Гъмза". Според пресата - законът "Омерта", според граждани - винената мафия, според нас - нещо по-силно от българските власти.
Но да се върнем на хронологията. На 31 октомври 1991 г. с решение на Великотърновския окръжен съд е регистрирано възстановяване на ЛВК "Гъмза", прекратена през 1948 г.
Със Заповед на министъра на земеделието N 2 от 5 февруари 1992 г. е възстановена Лозарска кооперация "Гъмза" и право на собственост върху една пета, 28 идеални части от основните средства на държавната фирма.
С решение от 1 април 1992 г. по фирмено дело N 33-33 от 1990 г. Великотърновският съд е регистрирал намаление на капитала на Държавна фирма "Винпром - Сухиндол" с 6 млн. 258 хил. 440 лева, съставляващи остатъчна стойност на всички промишлени основни средства, които се поемат от лозарската кооперация.
С решение от 16 октомври 1992 г. същият съд е регистрирал прекратяване на държавната фирма и увеличаване имуществото на лозарската кооперация с остатъчния капитал на фирмата.
Последните три решения на Великотърновския съд са отменени от Върховния съд на Република България с решение по фирмено дело N 151 от 18 ноември 1992 г., като е прието, че решенията са незаконосъобразни, а също и процесуално недопустими, тъй като молбата за прекратяване на държавната фирма произлиза от лозарската кооперация. С това решение е отменено намалението на капитала и прекратяването на държавна фирма "Винпром".
Независимо от решението на Върховния съд, с Писмо N 39-00-88 от 28 декември 1992 г., подписано от заместник-министъра на промишлеността господин Тодор Ненчев, не възразява Лозарска кооперация "Гъмза" да придобие остатъка от основните промишлени средства на ликвидираната, в кавички, държавна фирма.
Като обобщение е направен опит, засега успешен, за ограбване на държавата в особено големи размери. Един пример: само по едно вземане кооперацията е получила от "Винимпекс" сумата от 60 млн. лева. Освен това е съществувало такова голямо количество продукция в избите, селскостопанско имущество и материална част, които са много по-висока сума от възстановената от нелегитимната, според Върховния съд, кооперация. Ограбването на държавата продължава.
Кооперацията е закупила последователно: "Винпром - Павликени", "Винпром - Левски" и "Винпром - Чирпан". Обсебила е имущество на ЛВК "АПК - Сухиндол". Закупила е 30 на сто от акциите на Централна кооперативна банка. Закупила е над 70 магазина в страната, два от които в София. Създала е фонд "Северкооп гъмза", чрез който е взела акции в редица държавни фирми. Последно дело на кооперацията е създаването на смесени акционерни дружества на различни места в страната. Например създаването на АД "Ловико - Севлиево" с фирмено дело N 357 от 1997 г. на Окръжния съд в Габрово, направен е опит за ограбване на имуществото на обявеното в ликвидация АПК - Севлиево (става въпрос за агрофирма "Балкан"). Окръжна прокуратура - Габрово, е протестирала до Върховния съд на 4 юни 1997 г.
Всички цитирани действия са извършвани, защото се касае за изключително голям материален интерес. В цялата история са замесени имената на редица бивши министри, на бивши и настоящи депутати от различни политически сили.
Уважаеми господин Костов, нашето питане е: кога Министерският съвет ще изпълни предписанията на Главна прокуратура за възстановяване на справедливостта, а именно:
1. отмяна на Заповед РД 16-35 от 5 февруари 1993 г. на министъра на промишлеността и Заповед N 2 от 5 февруари 1992 г. на министъра на земеделието на основание чл. 107 от Конституцията на Република България;
2. отмяна на Писмо N 39-00-88 от 28 декември 1992 г. на заместник-министъра на промишлеността на основание на същия чл. 107 от Конституцията;
3. след горните две действия цялата преписка да се предостави за ново произнасяне на министъра на промишлеността;
4. министърът на финансите да предяви иск по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността и да разпореди извънредна финансова ревизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Баев, уважаеми колеги народни представители! Относно незаконното разграбване на държавното имущество на Държавна фирма "Винпром - Сухиндол" от страна на ЛК "Гъмза - Сухиндол", мога да отговоря следното.
Както сполучливо определят авторите на въпроса казуса "Винпром - Сухиндол", налице е засега успешен опит за ограбване на държавата в особено големи размери. А както знаете, пресичането на опитите за всякакъв вид ограбване е по силите най-вече на съдебната власт, особено когато такъв опит продължава вече седма година и е съпровождан с погазване на закони.
Преди да отговоря на питането Ви, искам да добавя още малко факти към това, което вече чухте.
През 1991 г. Лозарска кооперация "Гъмза - Сухиндол" предявява пред Министерството на земеделието и хранителната промишленост искане за връщане на кооперативно имущество, стопанисвано от Държавна фирма "Винпром - Сухиндол". Редът и условията за връщане на иззетото и одържавено след 10 септември 1944 г. кооперативно имущество са регламентирани с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите и Постановление на Министерския съвет N 192 от 1991 г.
Със Заповед N 2 от 5 май 1992 г. министърът на земеделието Станислав Димитров възстановява на кооперацията право на собственост върху една пета, 28 идеални части от основните промишлени средства на Държавна фирма "Винпром - Сухиндол", оценени на 4 млн. 862 хил. лева.
Днес е трудно да се разбере как е подготвена тази заповед и защо юристите на ведомството са проспали факта, че документът нарушава нормативни актове и не би трябвало да има никакви правни последици.
Ето защо с решение на Народното събрание от 8 ноември 1991 г. предприятията от хранително-вкусовата промишленост преминават на подчинение от аграрното ведомство към Министерството на индустрията и търговията. Следователно принципал на държавния "Винпром" тогава вече е бил министърът на индустрията и търговията, а министърът на земеделието просто не е имал никакво право да се разпорежда с имуществото на фирмата. Освен това според Закона за кооперациите имуществото се възстановява на кооперацията, от която е било иззето.
В нашия случай имуществото е било иззето по силата на Постановление на Министерския съвет N 236 от 1952 г. от една кооперация на име "Всестранна кооперация "Единство", а е било върнато на друга - въпросната Лозарска кооперация "Гъмза".
И още нещо. В нарушение на Постановление на Министерския съвет N 192 от 1991 г. е определено възстановяване в идеални части, вместо връщане на индивидуализирано имущество, терени, сгради и пр.
Нарушенията продължават с решението от 26 и 28 февруари 1992 г. на Управителния съвет на Общото събрание на Държавна фирма "Винпром - Сухиндол". Според тях държавната фирма безвъзмездно предава останалата част от имуществото си на Лозарска кооперация "Гъмза" и изчезва от правния мир. А съгласно Постановление на Министерския съвет N 192 от 1991 г. право да вземат подобни решения имат само ръководителите на държавни ведомства и кметовете на общини.
Нататък щафетата на незачитане на правото се поема от съдебната власт. Въпреки очевадните нарушения Великотърновският окръжен съд с три последователни решения от април - май 1992 г. регистрира прекратяването на Държавната фирма "Винпром - Сухиндол" и увеличаването с нейния остатъчен капитал на капитала на Лозарска кооперация "Гъмза".
Върховният съд е сезиран за скандала и на 18 ноември 1992 г. обезсилва и трите решения на Великотърновските магистрати като абсолютно недопустими и незаконни.
Но нарушенията не спират дотук. Следващия ход прави земеделският министър на промишлеността Тодор Ненчев. Без да зачита определението на Върховния съд и уведомлението на ловешкия областен управител до Министерството на промишлеността, в нарочно писмо от 28 декември 1992 г. господин Ненчев разрешава на Лозарска кооперация "Гъмза" да придобие остатъка от основните промишлени средства на ликвидираната Държавна фирма "Винпром - Сухиндол" в размер на 4 млн. 865 хил. лева.

В това писмо се нарушава вече споменатото постановление на Министерския съвет N 192. Капак на безобразието слага министърът на промишлеността Румен Биков, който със заповед от 5 февруари 1993 г. потвърждава незаконния акт на заместника си.
Ето как серия нарушения на практика "узаконяват" ликвидирането на държавния "Винпром".
Днес е изключително трудно да се възстанови правото и виновните да бъдат наказани. Възможностите на нашето правителство за това са твърде ограничени.
В първия принципал на държавната фирма "Винпром", Сухиндол в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа няма никаква документация по случая - нито в отделите "Държавна собственост" и "Правен", нито дори в архива. Всички папки са изчезнали. Вероятно гузни чиновници са се погрижили за това. Документи няма и в Министерството на промишлеността. Част от материалите, доказващи разсипването на държавната фирма се съхраняват в прокуратурата.
Това, което правителството днес може да направи и ще го стори незабавно е да отмени всички незаконосъобразни и неправилни актове на изпълнителната власт, които са направили възможно разграбването на "Винпром", Сухиндол. Това право ни дава чл. 107 от Конституцията.
Но това не е достатъчно! Необходима е решителна и енергична намеса на съдебната власт, защото са погазени законите на страната. Както става ясно от обилната кореспонденция и Окръжна прокуратура - Велико Търново и Главна прокуратура от години са сезирани за безобразията около Сухиндолския "Винпром" и от народни представители, и от областни управители. Само съдебната власт може да накаже виновниците за скритата приватизация на държавната фирма и аз апелирам тя да си свърши работата! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви господин министър-председател.
За два допълнителни въпроса имате думата, господин Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Аз неслучайно преди няколко дни казах на всички наши избиратели, на целокупното население от двете общини - Павликени и Сухиндол, че аз лично вярвам на своя министър-председател и че той никога няма да погази държавните интереси.
Аз днес бях убеден в това. Аз просто вярвам, че Министерският съвет и това, което казахте на трибуната; това, което всички го чуват и гледат днес по телевизията ще бъде изпълнено, ще бъде възстановена справедливостта и хората, които в момента вземат мизерни заплати, които взимат дивиденти в размер на 500 лв., най-после ще им бъдат защитени техните интереси и ще си получат заслуженото. А съдебната система, която вие призовавате, призовавам и аз: нека да си свърши работата и ако не си свършим работата ние, законодателите, ще вземем необходимите мерки, за да може тя да я свърши. Благодаря за вниманието.
Използвам случая да ви поканя на 55-годишнината от рождения ден на Павликени като град. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
Приключихме с актуалните въпроси и питанията към министър-председателя господин Иван Костов.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев от народния представител Венко Вълчев относно допускане на обществен контрол при провеждането на конкурси в образованието.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър, известно Ви е широко разпространеното мнение сред учителството, че подмяната на директорите на училищата беше по същество една акция на политически уволнения. Съществува нагласата, че и предстоящите конкурси за директорските длъжности ще бъдат формални и че бъдещите победители са вече известни.
Водени от искрения стремеж да се разсеят тези предубеждения и да се утвърждава гражданското общество чрез формите на гражданския контрол един широк кръг от интелектуалци и училищни деятели, синдикалисти, представители на кръга на образованието във Варна учредиха гражданско движение за честни конкурси в образованието. Учредителите имат идеята това движение да стане национално.
Аз съм сигурен, че всеки човек, на когото са близки демократичните идеи - идеите на утвърждаването на гражданското общество би подкрепил едно такова движение. Убеден съм, че и Вие като човек подкрепяте идеите, отразени в меморандума, който Ви беше връчен. Затова и моят актуален въпрос към Вас е следният:
Ще разпоредите ли да се даде достъп на представители на движението до всички документи, доказващи професионалната непригодност и длъжностните нарушения на уволнените учители и директори през последната година? Ще насрочите ли конкурси за заемане на длъжността "началник на регионалните инспектори" към Министерството на образованието, като изискването за заемане на тази длъжност бъде поне идентична с изискванията за заемане на длъжността "учител" или "директор" на училище? Ще разпоредите ли на регионалните инспекторати към Министерството на образованието да публикуват в местния печат списъци на допуснатите и недопуснати до участие в конкурса за директори учители, както и мотивите за това? Ще допълните ли наредбата за провеждане на конкурсите като се даде статут на наблюдатели при провеждането на конкурсите на членовете на Гражданското движение за честни конкурси в образованието? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Вълчев, известно ми е, че в медиите се появяват мнения, становища и се правят коментари свързани с предстоящите конкурси за директори на българските училища. Обикновено те се изразяват от политици или синдикални дейци.
Тук, в пленарната зала на българския парламент, аз съм давал отговори на въпроси, третиращи тази материя. Тя беше обект на сериозни дебати по време на обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, вече приет и влязъл в сила.
Трудно бих се съгласил с твърдение, изложено и във Вашия въпрос, че сред учителството е широко разпространено мнението за подмяна на директорите на училищата и че това по същество са политически уволнения. Поне на мен не ми е известно да са правени проучвания, независимо дали те са дело на дейци на българското училище или на хора на науката, от социологията, от политологията, където да се постигнати подобни обобщения.
Бих искал само да припомня на Вас и на всички, които следят историята на този проблем, че като министър на образованието и науката аз съм длъжен да спазя закона, той ми повелява да проведа не по-късно от седем години от влизането му в сила през 1991 г. конкурси за директори на училища съгласно изискванията.
Вашият актуален въпрос съдържа четири пункта и аз ще отговоря по реда на тяхното излагане.
На първия въпрос - да, ще бъде получен достъп до всички документи от упълномощени представители на граждански сдружения и движения, които желаят да си дадат отговор за един или друг случай при уволнение на даден директор.
В системата на българското образование поверителна информация няма, така че няма никакво основание за отказ за достъп до тези документи. Има едно изключение за документите при провеждането на изпити. Мисля, че за тях Вие не проявявате интерес. Доколкото зная гражданското сдружение, за което съм информиран от Вашия въпрос, вчера е имало среща в регионалния инспекторат в град Варна и са му предложили да се запознае с всички документи по конкретни случаи, които то изисква. Вчера те не са поискали конкретен случай. Другата седмица вероятно пак ще има посещение, ще се срещнат.
На втория въпрос - "да" е отговорът. Ще има конкурси за длъжността "началник на регионален инспекторат" и изискванията ще бъдат по-високи от тези за директори на училищата. В момента се намираме в процес на изработване на правилника за приложение на Закона за народната просвета, където се уреждат с текстове устройството, функциите, териториалната общност на регионалните инспекторати и естествено ще бъде уреден и този въпрос.
На третия въпрос отговорът е "да" и това е нещо, което вече е извършено. Разпоредил съм в регионалните инспекторати на министерството на подходящо място да се изнесат списъците на допуснатите и недопуснатите до участие в конкурси директори, както и мотивите за това. Всички медии, които проявяват интерес към тази информация са свободни да я огласят. Трудно е аз да въздействам върху регионалните медии, както върху националните, за огласяване на подобна информация, след като тя е видна и всеки, който желае може да я тиражира.
На четвъртия въпрос отговорът е не, защото това означава да променя наредба, която беше в процес на обсъждане в продължение на половин година - от октомври до март 1988 г., от октомври 1997 г. до март...
Това обсъждане беше проведено както в рамките на учителската колегия, така и тук, в пленарната зала. Така или иначе този документ имаше достатъчно много време да бъде оглеждан отвсякъде. Сега, в процес на провеждане на конкурсите да правя промени в него без решение на отрасловия съвет означава да не зачитам отрасловия съвет и да вляза в една нова процедура в момента на провеждане на конкурса да променяме правилата. Мисля, че това не е разумно от която и да е гледна точка.
Това не означава обаче, че няма да може всички лица, които са формирали подобни структури - граждански структури, структури на гражданското общество, да получат информация, както за резултатите от конкурсите, така и за всички изпити и документи. Те ще бъдат на тяхно разположение по реда, по който могат да получават и останалата информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
За реплика имате думата, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Благодаря, господин министър. Честно казано, аз очаквах да получа и на четирите въпроса отговор "да". За съжаление, на последния се получи едно нелогично "не". Оставям настрана, че очевидно информацията, която върви при Вас, се разминава с тълкуването на целия процес, който протече с подмяната на учителите. Все пак аз Ви съветвам да приемете насериозно тази нагласа и тази представа, че наистина този процес изглежда като един политически в средите на широкото учителство.
Разочарован съм, че няма да допуснете като наблюдатели представители на това сдружение. Не мога да приема като сериозен аргумента, че наредбата вече е готова и в нея не могат да се правят допълнения. Знаете много добре, че съществуват тълкувания, даже излязоха в пресата, че поначало конкурсите, така както са предвидени да се провеждат и както очевидно ще се проведат, са уязвими от юридическа гледна точка и че много от тях могат да бъдат отхвърлени. Цялата процедура би могла да бъде юридически оспорена. Мисля, че допускането на едни такива наблюдатели с обществен статут би спомогнало да се създаде представа, че се провеждат демократични конкурси. Последващото запознаване с изпитите и конкурсите е вече нещо съвсем друго.
Още веднъж Ви призовавам да помислите дали няма наистина възможност да се промени наредбата и да се допуснат представители като наблюдатели. Още повече, разбирам, че и учителският синдикат има искания в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едно уточнение, господин Вълчев. В правилата е записано, че учителският колектив излъчва свой представител, така че от гледна точка на това решение именно синдикатите настояваха за него и те бяха доволни, когато се изработиха правилата.
Така че не виждам там какъв проблем може да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към министъра на транспорта господин Вилхелм Краус от народния представител Иван Борисов Цонев относно намеренията на Министерството на транспорта за бъдещото развитие на теснолинейната ж.п.линия Червен бряг - Оряхово.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господа министри, колеги! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям актуален въпрос относно намерението на Министерството на транспорта за бъдещото развитие на теснолинейната ж.п.линия Червен бряг - Оряхово.
Уважаеми господин министър, железопътната линия Червен бряг - Оряхово е от изключително значение в икономически и социален аспект за повечето от общините на Врачански и Плевенски регион. Известно е това, че всяко българско правителство след 1989 г. включваше в разработките си закриването на теснолинейния път, обосновавайки се с недостатъчната му рентабилност. Истина е това, че тежката икономическа криза в промишлеността и селското стопанство закономерно доведоха до драстично намаляване на товаропотока в Българските държавни железници, в това число и ж.п.линията Червен бряг - Оряхово. Част от промишлените предприятия в този регион преустановиха работа, а други работят с много малка част от капацитета си. Производството на селскостопанска продукция през тези години рязко спадна и естествено товаропотокът по тази ж.п.линия намаля и то не в проценти, намалението е в пъти в сравнение с това до 1989 г. Не така обаче рязко спадна през тези години пътникопотокът по ж.п.линията Червен бряг - Оряхово. За голяма част от жителите на тези селища услугите на теснолинейката са и единственият транспорт там. Макар и да се движат с неголяма скорост влаковете, макар и да са силно разредени, те дават възможност на жителите от този край да се придвижат от едно до друго селище. А не бива да забравяме, че маршрутът на теснолинейката минава през градове, като Кнежа, Бяла Слатина, Койнаре и Мизия. Да не забравяме и това, че тенденцията в последните години е хората да се преместват да живеят от градовете в селата. А железопътната линия Червен бряг - Оряхово обслужва редица големи села, като Алтимир, Липница, Лазараво, Чомаковци, Бърница, Търнава, Калище, Крушовица, Войводово, Сараево. Не е тайна това, че автобусните линии в този регион са далеч недостатъчни, за да осигурят транспорт на хората, на които ежедневно се налага да пътуват. Макар и с условности, теснолинейката сега решава техните проблеми.
Незадълбочените анализи и прибързаните изводи относно рентабилността на ж.п.линията Червен бряг - Оряхово могат да доведат до решение за нейното затваряне. Това ще има фатални последици за икономиката на Врачански и Плевенски регион. Броят на жителите на общините, които обслужва ж.п.линията, е над 120 000 души. След като България на практика прие румънската позиция и постави под въпрос съществуването на "Еврокоридор 4", трасето Оряхово - Враца и Оряхово - Червен бряг оставя като хипотетична възможност в бъдеще страната ни отново да постави въпроса за мост над река Дунав. Обявяването на тези две трасета за нерентабилни заради икономическата конюнктура в момента ще бъде стратегическа грешка с катастрофални за региона последици. В последните два месеца въпросът за мост N 2 над река Дунав отново е актуален, но това е друга тема.
Господин министър, имайки предвид изложеното, моят актуален въпрос е: каква е Вашата концепция относно бъдещето на ж.п.линията Червен бряг - Оряхово? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, Вие поставяте за обсъждане един изключително важен въпрос - за бъдещето на железопътната транспортна система. В тежките условия, в които функционира железопътният транспорт, особено актуално е да се използват всички възможности за намаляване на разходите му, без това да ограничава социално-икономическото развитие на страната. Позволявам си да посоча някои данни от Националната компания "БДЖ". През 1997 г. извършената работа във второстепенните участъци е 1,7 на сто за железопътния транспорт. Във второстепенните линии загубите са 27 млрд.лв. годишно или по друг начин казано, тези загуби покриват приходите едва 12 на сто.
Конкретно за линията Червен бряг - Оряхово загубите за БДЖ са 2,276 млрд.лв. годишно. Среднодневно в участъка се натоварват и разтоварват около 130 т и заминават около 650 пътника. Линията е с дължина 104 км, в недобро техническо състояние и неотговарящо на критериите за безопасността, а подвижният състав е специализиран за тясно междурелсие 760 мм.
Воден от изискването за ефективно функциониране на железопътния транспорт, възложих на Националната компания да направи необходимите цялостни проучвания за второстепенните ж.п.линии и да предложи на междуведомствена работна група към Министерския съвет, назначена със Заповед N 20 от 25 март 1998 г., решения за техния статут. Решенията би трябвало да включват внедряване и използване и на автомобилен транспорт за обслужване, като се отчитат социално-икономическите потребности на районите, които обслужват.
В тази работна група са включени представители на всички заинтересовани ведомства, постоянните комисии към Народното събрание, включително и областните управители.
Конкретно на Вашия въпрос за концесията относно бъдещето на ж.п. линията Червен бряг - Оряхово Ви отговарям. При доказана неефективност и липса на благоприятна перспектива за нарастване на обема на превозите, линията би трябвало да бъде закрита. Като обслужване на района може да бъде осигурено от компанията БДЖ с автомобилен транспорт при условията и равнище на цени, както в железопътния транспорт, за един продължителен период от време.
Окончателното решение, разбира се, ще бъде взето след разглеждане в работната група, създадена със заповед, към Министерския съвет. И понеже материалът беше подготвен, за да бъде отговорено на Вашия въпрос на 8 април 1998 г., има и едно развитие, което не е записано тук, в отговора ми. Ще си позволя да импровизирам и да споделя с Вас, че на последното заседание на междуведомствената работна група, което се състоя преди два дни, решението за Червен бряг - Оряхово е следното: закрива се товарният трафик по линията, а засега остава пътническият трафик, като е възложено на компанията на БДЖ да се направят точните разчети само за пътническата част от трафика. И аз се надявам, че Вие, като народен представител от този регион, ще съдействате общините също да участват с някаква част в покриването на загубите при експлоатацията на пътническата линия или влакове занапред, за да отложим, ако е възможно, ако се намери такова компромисно решение, безусловно необходимото решение за закриване на линията. Просто не можем да си позволим експлоатация на линия с такива показатели.
Това е, което мога да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Ще си позволя да изложа още едно съображение в подкрепа на тезата, че не трябва да се говори за закриване на линията Червен бряг - Оряхово.
Става дума за неизбежните разрушения, които ще настъпят след евентуалното й спиране. Едва ли най-удачният пример за това са разрушените ж.п. гари и спирки от незавършената линия Враца - Оряхово. Вероятно, ако тази линия беше завършена, значително по-различно щеше да бъде развитието на въпроса за изграждане на мост над река Дунав между България и Румъния. Но защо да се връщаме десетилетия назад, когато пред очите ни се рушат сега, ежедневно, гари и спирки от линията София - Видин.
Вие вероятно знаете, господин министър, какво е състоянието на ж.п. гарата Враца-запад - абсолютно всичко е разрушено. Нима не сте убеден, господин Краус, че само дни след спирането на движението по линията Червен бряг - Оряхово тя ще бъде разрушена? Само след дни оттам ще изчезнат и дограмите, и стените. Няма и грам съмнение, че най-напред ще изчезнат релсите от теснолинейния път. И когато един ден тези съоръжения отново ни потрябват, ще констатираме, че те вече не съществуват, тях просто ги няма.
Така че анализите могат да показват, че тази линия засега е недостатъчно рентабилна, но едва ли най-правилното решение е тя да бъде спряна. Защото всички, които се намираме в тази зала, желаем и вярваме, че България ще излезе от икономическата криза, вярваме, че товаропотокът ще бъде увеличен и един ден линията отново ще бъде рентабилна.
И накрая, позволете ми, господин Краус, да Ви връча становището на кметовете на общините Червен бряг, Оряхово, Козлодуй, Хайредин, Мизия, Кнежа, Борован и Бяла Слатина относно намеренията на Министерството на транспорта за бъдещето на ж.п. линията Червен бряг - Оряхово.
Уверявам Ви, че становището на кметовете, както и моят актуален въпрос, са най-искрени и добронамерени. Уверявам Ви че това, което зависи от нас, ние ще го направим.
Аз Ви благодаря за това, че Вие оставяте вратата за диалог за търсене на решения и Ви уверявам, че това, което зависи от нас, ние ще го направим. Заповядайте. (Връчва документ на министър Краус.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Цонев.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Александър Пиндиков относно разхищението на минералната вода в курорта "Банкя".
Имате думата, господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги! През последните десетилетия тоталитарната власт своеволно се разпореждаше с минералната вода в Банкя. В резултат на това санаториумите на МВР, МНО, ЦК на БКП и резиденцията на Тодор Живков бяха снабдени с минерална вода - нещо, което се отрази неблагоприятно върху захранването с минерална вода на двете минерални бани, предназначени за лечение и широко обществено ползване.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А сега как е?
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Ще ви отговоря.
За жалост тази практика продължава и в наши дни. Само преди няколко месеца минерална вода бе дадена на ведомствена почивна база. Разхищенията в тази посока са още по-широки - с минерална вода се снабдяват и частни вили. Практически това означава унищожаване на природния ресурс, благодарение на който Банкя е курорт от национално и международно значение.
Моето питане към Вас, госпожо министър, е: известно ли е това на Министерството на околната среда и водите? Какво е становището на министерството по него? И какво предвижда то срещу подобна унищожаваща курорта агресия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Госпожо Манева, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пиндиков! Минералните и термалните води са важен и много ценен ресурс на нашата страна, който е носител на разнообразни полезни качества. Тези качества позволяват многостранно и комплексно да бъдат използвани за лечение и профилактика, за бутилиране като питеен лечебен продукт и като трапезна вода, за добиване от тях на лечебни профилактични и други елементи, съединения и деривати, за нуждите на отдиха, туризма и спорта, за геотермална топлофикация на парници, оранжерии и курортни и други обекти, за хигиенно-битово топлоснабдяване, за индустриални цели, а така също като стратегически ресурс за осигуряване на чиста питейна вода при природни бедствия, тежки промишлени аварии и други извънредни обстоятелства, при които се компрометира водоснабдителната система.
За да защити в най-висока степен минералните води Министерският съвет с решения NN 360, 464, 592 от 1992 г. и решение N 158 от 1997 г. е определил минералните води с национално значение. Една от тях е и минералната вода в находище Банкя.
През 1997 г. Министерството на околната среда и водите пое интегрираното управление на всички води, в това число и на минералните води, а с Постановление N 73 на Министерския съвет от 27 март 1998 г. ни беше възложено и подготовката на процедурите по предоставяне на концесии за води по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за концесиите.
Едновременно с това обаче по действащия Закон за водите чл. 8, ал. 3 и чл. 34 Министерството на здравеопазването все още запазва някои функции по отношение на минералните води с национално значение и към момента то ги стопанисва.
Във връзка с Вашето питане, господин Пиндиков, на 4 май, т.г., направихме проверка съвместно с органите на Регионалната инспекция на Министерството на околната среда и водите, с община Банкя и Санаторно-курортния комплекс "Банкя" към Министерството на здравеопазването и водите по изнесените данни във Вашия актуален въпрос. От проверката се установи, че минералната вода се използва основно за лечение и профилактика в заведенията на курорта - балнеолечебници, санаториуми, профилакториуми и почивни домове, а една част от тях - от сондаж 1 - Иваняне, и за бутилиране на натурална минерална вода и за производство на безалкохолни напитки.
По-конкретно беше установено, че обектите на МВР и МНО, Рехабилитационния център "Ясен" и Детския диабетен център - това е бившият почивен дом на ЦК, към Министерството на здравеопазването са санаториални здравни заведения и са снабдени с минерална вода за целите на лечебния процес.
Общо курортните балнеолечебници, една от които от старата баня не работи, в момента не изпитват недостиг на минерална вода за своята дейност. За почивния дом "Липите" на Дома на софийските телефонни и телеграфни съобщения е изграден водопровод за снабдяване с минерална вода в количество 1200 кубически метра годишно за нуждите на покрит плувен басейн, осигуряващ оздравителните дейности на почивния дом на основание съгласуван проект с Министерството на здравеопазването, но без надлежно оформено разрешение или без концесия съгласно изискванията на закона.
Действително към жилищна сграда на ул. "Шейново" N 13 - това са имоти 717 и 718 със собственик Васил Нинов, е направено отклонение от магистралния водопровод, захранващ санаториалните обекти на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването, при неговата реконструкция, която е била изпълнена през 1997 и приключва 1998 г. Сградата е в строеж и в момента водоползване в тази сграда не се осъществява. Собственикът на имота участва с финансов ресурс в размер на 7,5 млн. лв. в реконструкцията на водопровода в участъка на сондаж 3, до Санаториума на Министерски съвет. Изграждането на посоченото отклонение е съгласувано с община Банкя и Министерство на здравеопазването. Водопроводът обаче още не е приет от държавна приемателна комисия. Предстои собственикът да уреди въпроса за ползването на минерална вода в съответствие с действащата законова уредба. Концесията следва да се подготви от Министерството на околната среда и водите.
Не виждам убедителни основания да се предостави и концесия на частно лице за частен имот в този толкова натоварен санаториален комплекс.
Комисията, извършила проверката, не получи информация в други случаи да се ползва минерална вода в курорта Банкя за жилищни сгради и за частни вили.
Вече споменах, че предстои да се уредят всички проблеми по преминаване цялостното управление на минералните води към Министерството на околната среда, като едновременно с това се запазят интересите на Министерството на здравеопазването. В тази връзка е подготвен проект на закон за водите, в който ще предложим трайно да се уреди управлението на минералните води като част от общите водни ресурси на страната. Подготвяме също така проект на постановление на Министерския съвет, с което да се осигурят всички реални условия за изпълнение на възложените функции на министерството по концесионирането на минералните води, по тяхното опазване и ефективно ползване и контрол чрез използване регионалните структури на Министерството на околната среда.
Заедно с отговора, който сега Ви давам и мога да Ви го предоставя, мога да предоставя и всички документи по проверката и заедно с това да Ви уверя, че Министерството на околната среда ще използва всички правомощия, които има, за да не допусне разхищения и незаконно използване на минерални води. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Пиндиков се отказва от правото си на реплика.
Актуален въпрос към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова от народния представител Веселин Бончев относно преговорите за изваждането на Република България от ограничителния визов режим съгласно Шенгенското споразумение.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър на външните работи на Република България, драги колеги народни представители! Преди осем години цяла Европа ликуваше - и Западна и Източна, а може би и целия свят, когато беше съборена 3-метровата Берлинска стена. Но радостта на българите не беше много за дълго. След много кратко време пред България беше издигната 30-метрова Шенгенска стена.
Уважаема госпожо Михайлова, моля да ми отговорите на какво ниво са преговорите за изваждането на България от ограничителния визов режим на Шенген, който нанесе много морални и материални щети на България и българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бончев, Вие поставяте един въпрос, който ме интересува не само като член на българското правителство, като външен министър, но и като гражданин на България.
Позволете ми да прецизирам въпроса. Очевидно Вие се интересувате от това какви мерки се взимат, за да може България да отговаря на условията, при които ще са налице предпоставките за отпадането на страната ни от негативните визови списъци на Европейския съюз и страните, членки на Шенгенското споразумение.
Това уточнение на въпроса Ви е необходимо, тъй като от формална юридическа гледна точка Споразумението от Шенген е международен договор, сключен между страни, членки на Европейския съюз, за контрола на границите им, към който договор не могат да се присъединяват страни, нечленки на Европейския съюз и в който не е предвиден механизъм за водене на преговори по самия Шенгенски договор. Разбира се, с отделни страни по споразумението се водят преговори.
Важно е да се знае обаче, че проблематиката на Шенгенското споразумение ще стане част от Амстердамския договор веднага след неговото ратифициране от страните, членки, нещо, което се очаква да се осъществи в близката година, година и половина.
Мерките, които се предприемат, за да може България да излезе по-бързо от негативните списъци, обхваща дейности на различни институции, министерства и ведомства. Сред най-важните мерки, предприети през последната година, бих могла да посоча следните:
Първо, изготвянето и приемането от Министерския съвет на Законопроекта за българските документи за самоличност, Законопроекта за българското гражданство, както и този за чужденците в България.
Второ, предприемането през месец февруари 1998 г. на национална програма за борба с организираната престъпност, в която са предвидени конкретни мерки и са ангажирани всички компетентни министерства и ведомства.
Трето, подготовката за издаване на нови, отговарящи на европейските изисквания, документи за самоличност - лични карти, паспорти, шофьорски книжки и други, изготвяни в съответствие със стандартите на Европейския съюз, съдържащи всички степени на защита срещу подправяне, които ще бъдат машинно читаеми.
Следващата мярка е включването на реадмисионни спогодби за обратно приемане на граждани, незаконно влезли на територията на другата страна със страните - членки на Европейския съюз и с други европейски държави. До този момент имаме сключени такива спогодби с Германия, Франция, Испания, Португалия, Дания, Чехия, Швеция, Швейцария и Финландия.
Договорени са текстовете и предстои подписване на спогодби с Австрия, Италия, страните от Бенелюкс и Норвегия. На всички останали държави са изпратени наши проекти и очакваме провеждане на преговори.
Следващата мярка е създаването и функционирането на новата Национална служба "Гранична полиция" по модела на европейските гранични служби.
Следващата е организационното комплектоване на Националната служба за борба с организираната престъпност - НСБОП, имаща специални пълномощия в борбата срещу нелегалния трафик на наркотици, трафика на хора, крадени коли и други.
Следващата мярка е осъвременяване на визовата политика на страната в съответствие с тази на Европейския съюз и въвеждането на компютърна програма, контролираща издаването на визи за граждани от рискови държави.
И накрая, но разбра се, не по значение, активно участие на страната ни в различни форуми по линията на Европейския съюз, както и в различните форуми и договори за регионално сътрудничество, включително в областта на борбата срещу организираната престъпност, наркотрафика и други.
Всички тези мерки са насочени към цялостно синхронизиране на стандартите ни с тези на страните от Европейския съюз в областите миграционна и визова политика, паспортно-визов режим, контрол на границите и КПП-ата, статут на бежанците, борбата с организираната престъпност и нелегалния трафик на хора.
Що се отнася до конкретните мерки, които сме предприели на дипломатическо ниво, то мога да ви уверя, че сме постигнали немалко.
Правителството и Министерството на външните работи използват всеки по-значим контакт или среща на високо равнище за поставяне на нашите искания за изваждането на България от негативните списъци и за запознаване на партньорите ни с постигнатото в посочената област.
Без да влизам в детайли по водените преговори мога да спомена само проведени срещи специално по посочената тема през последните два-три месеца:
В края на м. март т. г. бе организирано посещение на Председателството на Шенген в София. Обърнете внимание, че това бе първото по рода си посещение на председателството в страна, асоцииран член на Европейския съюз.
Второ, през април беше организирано посещение на госпожа Анита Градин - член на Европейската комисия, пряко отговаряща за проблематиката "Правосъдие и вътрешни работи" на Европейския съюз, към която спада и визовият режим.
През м. май се проведе инспекционна мисия в България на експерти от Европейския съюз по проблематиката "Правосъдие и вътрешни работи", на които бяха набелязани конкретни мероприятия, които ще бъдат финансирани по линия на програмата ФАР.
И накрая, през април т. г. в София беше проведен международен семинар по въпросите на нелегалната емиграция, с участието на депутати от Европейския парламент, представители на Шенген и експерти от страните-членки на Европейския съюз.
По време на всички тези срещи чуждите представители дадоха високи оценки за извършеното от България в областта на борбата с нелегалната миграция и синхронизирането на визовия режим, които ни дават реални надежди за скорошно, благоприятно за България решение по този важен въпрос.
Последният доклад на Международната организация по миграцията отбелязва, че благодарение на предприетите мерки България вече не представлява заплаха като транзитна страна, през която да преминават граждани на трети рискови страни за страните от Европейския съюз.
С удоволствие напомням на почитаемите народни представители, че страните-членки на Шенгенското споразумение, в резултат и на нашата интервенция взеха решение да поканят на предстоящото си съвещание в Остенде - Белгия, на 24 юни т. г. министри от асоциираните страни. Така за първи път на подобно съвещание ще участва и български министър, в случая министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.
Един от председателите на работна група на посоченото съвещание в момента е на посещение в София по наша покана.
Искам да отбележа и положителната роля на народните представители, в частност на членовете на Комисията по външна и интеграционна политика, които успяха да спечелят доверието и подкрепата на своите колеги от Европейския парламент, благодарение на което очакваме скорошно решение за приемане на резолюция, с която се предлага отпадането на България и Румъния от Регламент 2317 от 1995 г. Окончателното решение за изключването ни от посочения списък ще се вземе от Съвета на министрите на Европейския съюз, като за това е необходимо да имаме подкрепата на квалифицирано мнозинство от страните-членки.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Това е моят изчерпателен отговор по отношение на това как ще излезем от негативния списък, но използвам повода да си зададем оттук и още един въпрос: защо България попадна в този негативен списък? И мисля, че на този въпрос и аз, и Вие, господин Бончев, знаем отговора. Остава да отговорят и тези, които са станали причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Искате ли реплика, господин Бончев? Имате думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора и данните, които ни дадохте и какво правите лично Вие и българското правителство за излизането на България от негативния списък и този унизителен визов режим.
Вие казахте, че тя трябва да отговаря на определени условия като нечленка на Европейския съюз. Тук искам да Ви припомня, че през 1992 г. страните от Вишеградската четворка - Словакия, Полша, Унгария и Чехия, които също не бяха членки на Европейския съюз и все още не са, а Словакия дори не е поканена в първата тройка, те от 1 януари 1993 г. без да им бъдат поставяни всякакви условия, тръгнаха като нормални бели хора от Европа, без ограничителен визов режим.
Искам също да Ви напомня, че през последната година износът на България падна с 30 на сто и немалък дял за това има и този унизителен и строг визов режим за българските производители и износители. Казвам Ви това, тъй като съм говорил и с чуждестранни партньори, които купуват от България, и с български производители и износители, които като чакат по един месец за виза, техният партньор отива и купува същото от Словакия, Полша и Унгария, които имат все още евтина работна ръка и износни цени.
По Вашата последна реплика, когато ми отговаряхте, че всички знаем защо България попадна в негативния списък. Преди две години също в тази зала в парламента имаше изказвания, че по Европа тръгнаха разбойници, цигани, крадци, наркомани и т. н. Но аз смятам, че не това е причината, уважаема госпожо министър. Преди две години аз също споделих тези мисли с един мой партньор от една мощна западноевропейска държава, който ми отговори следното: "Уважаеми господин Бончев, аз работя 25 години с Източна Европа, включително и България. Не е това причината! Не по-добри са словашките, полските, чешките, унгарските цигани и разбойници, които идват при нас. Търсете на друго място причината, но не и в българите!" Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, госпожо министър. Не са циганите, господин Бончев, а комунистите. (Възгласи: "Е-е-е!" и изразено неодобрение в блока на ДЛ.)
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Бончев, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно не съм била достатъчно ясна и аз използвам повода от вашия патриотичен риторичен въпрос, за да отговоря, че именно управленията на предишните правителства, включително и 45-годишното комунистическо управление постави България в изолирано положение спрямо останалия свят, към който в момента се стремим. За да не остане и сянка на съмнение върху това, което съм казала, аз държа да го повторя още веднъж.
Но нещо повече, не беше проведена политика в защита на националния интерес и по време на най-новата ни българска политическа история.
Вие ме питате защо Полша, Чехия, Унгария и Словакия са постигнали тези резултати и аз веднага ще Ви отговоря. Отношенията ни с Шенген, господин Бончев, датират едва от 1994 г., когато през периода 1990 - 1991 г. Централноевропейските държави, които ни изпревариха значително в това отношение, установиха контакти и подписаха реадмисионни спогодби и постигнаха безвизови режими до голяма степен благодарение на политическия климат, непосредствено след падането на Берлинската стена.
И когато ние говорим за професионализъм, аз искам още веднъж да кажа, че професионализмът се състои в това да бъдат решавани националните проблеми на България. И аз още веднъж повдигам този въпрос, който ми се струва, че е много важен за българското общество, което в момента наистина се реди по опашки, и защото визовият режим действително засяга най-почтените граждани на България, засяга хора, които са с научни степени, лекари, студенти, хора, които се занимават с бизнес. Непочтените хора, хората, които са от престъпни групировки, за съжаление очевидно намират начини все още да влияят за създаването на лошо отношение към страната ни.
И ако нашата активност и като правителство, и вашата като депутати е насочена в посока на облекчаването на визовия режим на България, то е именно защото се стремим да получим едно адекватно отношение към почтената българска общественост. Но това в никакъв случай не бива да става за сметка на премълчаване на истините от недалечното българско минало, когато българската дипломация за съжаление е проявила непростима немарливост и липса на активност по решаването на проблемите, които са били проблеми за българския национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов от народния представител Любомир Божков относно освобождаването на господин Георги Чобанов - председател на Поземлената комисия - гр. Тутракан, Русенска област.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, преди да отговоря на актуалния въпрос искам да се обърна към господин Върбанов. При миналия отговор на въпросите, които Ви зададох, господин Върбанов, Вие просто не казахте истината. Днес министър-председателят заяви, че цялата преписка, по която аз сигнализирах за приватизацията на Държавна мелница "Първи май" ЕАД - Силистра, е изпратена в Министерство на земеделието до Вас. Така че, справете се с вашите чиновници, ако те са я укрили.
По отношение на актуалния въпрос. Той е свързан с освобождаването на председателя на поземлената комисия Георги Петров Чобанов, който е председател на тази поземлена комисия от създаването й, като в мотивите на заповедта са посочени обстоятелства, че не са анкетирани хората и не са изготвени карти по чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, че не са изготвяни планове за земеразделяне, а ако е правено в някои землища, това не е документирано и не са разглеждани възражения срещу плановете за земеразделяне и не е отговаряно писмено. И последното основание - по предложение на областния управител.

Аз Ви питам, господин Върбанов, какви са мотивите за освобождаването на господин Георги Чобанов, защото това не са мотиви за освобождаване на един председател на поземлена комисия, тъй като не само от справката, с която разполагам, с която Вие също разполагате, но и от последната проверка на комисията, назначена от Вашето министерство, само седмица преди да бъдe освободен, му е дадена отлична оценка за работата. Само два плана за земеразделяне не са изготвени в тази община и то по вина на министерството, тъй като не са определили фирмата-земеразделителка, т.е. тази, която ще подготви плановете.
Аз, разбира се, не искам да бъда адвокат на господин Чобанов. Той е завел дело срещу обявяване нищожността на тази заповед и съдът ще прецени дали основанията са правилни или не. Но спокойно отсега мога да Ви кажа, че единствено вярното основание е това по предложение на областния управител във връзка с предложението на председателя наКоординационния съвет на СДС в град Силистра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Божков, Вие не сте адвокат на бившия председател на поземлената комисия, не бяхте адвокат и на предприятията, за които миналият път ми зададохте въпроси, но наистина въпросите Ви са само адвокатски. Смятам, че не е тук мястото да губим времето на народните представители и да се занимаваме с лични проблеми, които вече са отнесени в съда.
По въпроса, който ми зададохте във връзка с питането Ви от миналия път, тогава все още нямаше пристигнала преписка при мен. Сега преписката вече е в нашето министерство, пристигна от кабинета на министър-председателя. Но аз и тогава Ви обясних, че не съм правораздавателен орган. Така че преписката трябва да попадне в органите на прокуратурата, в съда и те да се произнесат дали трудовоправните взаимоотношения във въпросните предприятия са сключени законно или не.
На днешния Ви въпрос. Мотивите и причините за прекратяването на трудовия договор с господин Георги Чобанов са много, аз ще се спра само на някои от тях.
Направената проверка установи, че бившият председател на Поземлената комисия в град Тутракан е допуснал грешки при анкетиране на собствениците. Не е обръщал необходимото внимание на някои от основателните възражения срещу земеразделителните планове, като по този начин голямата част от тях са отхвърлени и са оставени без последствия. Това, заедно с проявената некоректност и неточност спрямо някои собственици, е създало проблем, който е можело да бъде разрешен още в поземлената комисия, а не да бъдат разкарвани хората в съда. Господин Чобанов не е проявил и необходимата настоятелност и категоричност, за да бъдат подновени договори с нови фирми-изпълнителки.
В землището на село Бреница, като резултат от съдебни решения за връщане на земя, сега не достигат около 2300 дка, за да бъдат задоволени реалните потребности и претенции на всички собственици. Същият проблем съществува и в село Преславци, където не достигат 1000 дка. В Старо село и Тутракан не са уведомени в съответствие собствениците за изменението по чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което доведе до създаване на социално напрежение. Поземлената комисия, ръководена от господин Чобанов, не е спазила и съвместния протокол с представителите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа относно държавната земя в селата Търновци, Пожарево и Дунавец. Неправилно е възстановена земеделската земя в землището на град Тутракан, която е актувана като държавна и по този начин са засегнати интересите на много хора.
При въводите във владение в някои землища не са присъствали служебни лица от поземлените комисии, вследствие на което местни председатели на кооперации и бивши ръководители на ТКЗС-та поголовно са унищожили колчетата и по този начин препятстват реформата.
По отношение на втория Ви въпрос защо е назначен бившият учител по литература господин Пейчев за председател на поземлената комисия, бих Ви отговорил с аргумента, че човешките способности и професионалните умения не се доказват само със съответния образователен ценз, а и с натрупания индивидуален опит. И цитираният от Вас председател на поземлената комисия господин Пейчев, освен че е бивш учител по литература, има завършено селскостопанско образование. Същият е работил 6 години като агроном-полевъд и е назначен, след като с него е проведено събеседване в Главно управление "Поземлена реформа" и колегите от Главно управление "Поземлена реформа" са преценили, че той отговаря на изискванията за председател на поземлена комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за реплика господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър.
Искам да Ви кажа, че това, което изнесохте, първо, не отговаря на истината, защото от 15 землища само в две не са влезли в сила плановете за земеразделяне. Тоест, никой не е атакувал тези планове повече. Те са влезли в сила още от 1994 г. И само в двете землища - за Пожарево и Преславци там по вина на министерството не са сключени договори с фирми-земеразделителки, които да изготвят съответните земеразделителни планове.
По отношение на компетентността на господин Пейчев, който е назначен сега за председател от Вашето министерство, разбира се, заповедта е подписана не от Вас, а от заместника Ви - заместник-министър Къркъмов, явно е, че Вие не го познавате добре. Той просто няма качества да заеме тази длъжност. Няма агрономическо образование. Той има завършен селскостопански техникум, а в закона все пак пише, че изискванията са за хора с висше образование със съответната специалност.
Искам да Ви кажа и нещо, което Вие най-вероятно не знаете и са Ви подвели. Господин Чобанов беше представител на Вашата политическа сила, на която Вие сте представител, излъчен като министър, а сега новозначеният председател на поземлена комисия е от БЗНС - Пинчев, който Вие сте назначили. Искам да Ви кажа това само за сведение. Но тези нарушения, за които Вие говорите, просто не са извършвани, защото в Тутраканска община всички планове, с изключение на два, са влезли в сила. Другите два, казах, бяха по вина на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата за дуплика господин министърът.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Божков, аз се радвам, че тук, от трибуната на Народното събрание Вие казахте, че ние не назначаваме по политически съображения. Току-що го казахте, така че аз, когато ми се предлагат хора за назначаване, не гледам от коя партия са, а какво могат да правят и какви задачи им възлагаме.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Вие не сте гледали, господин Къркъмов го е назначил.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Няма значение, че господин Къркъмов го е назначил. Все пак той е от моя екип и аз се надявам, че въпросният господин ще си върши добре работата като председател на поземлената комисия.
Но искам да Ви попитам Вас, като народен представител, как бихте обяснили Вие на Вашите избиратели тези 3300 дка сега на втория етаж ли ще ги раздаваме? Наистина плановете за земеразделяне са направени, те не са оспорени, но в момента собствениците имат решения от съда и искат от поземлената комисия да бъдат изпълнени тези решения на съда.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Вие ще отговорите как ще стане.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ние ще отговорим и точно затова махнах председателя на поземлената комисия, защото той е допуснал тези грешки. И сега на тези хора трябва да им даваме компенсационни бонове, за да бъдат обезвъзмездени по някакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Божков няма как да Ви отговори, защото за разлика от министрите, няма правото на думата тогава, когато я поиска.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов от народния представител Георги Пирински относно работата на Общинската поземлена комисия - град Гоце Делчев.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин Върбанов, сред гражданите на община Гоце Делчев и в самия град съществува остро недоволство във връзка с работата на Общинската поземлена комисия и дейността на нейния председател господин Костадин Радонов.
В края на месец май тази година Вашият заместник господин Къркъмов е посетил град Гоце Делчев и е бил запознат детайлно с конфликта от собствениците на земя. Заместник-министърът е признал, че е подведен от официалната информация и поема обещание в най-скоро време да разреши въпроса. Информиран ли сте за проблема и какви са Вашите намерения за разрешаването му?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Имате думата, господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Поземлената комисия - Гоце Делчев, обхваща 13 землища с обща площ на селскостопанския фонд 118 хил. 383 дка. До настоящия момент са завършени окончателно плановете за осем землища и собствениците са въведени във владение върху площ от 60 хил. 736 дка, което представлява 51 на сто от селскостопанската земя. Други две землища също имат изготвени планове за земеразделяне за площ около 43 хил. 292 дка, но в момента се намират в процедура на корекции и одобряване, след което ще бъдат връчени скиците на собствениците и те ще бъдат въведени във владение. По този начин след около един месец в цялата община ще бъдат възстановени около 80 на сто от земите.
Независимо от тези добри резултати има редица проблеми, които трябва да бъдат решени, за да се занижи градусът на общественото недоволство, който беше отчетен и при посещението на заместник-министър Каркъмов в края на май, както Вие цитирахте. Вследствие на това посещение Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Главно управление "Поземлена собственост" прави необходимите проверки, включително и с помощта на други ведомства, чиито интереси са засегнати, относно статута на някои спорни земи. След като окончателно бъде направена проверката и бъдат докладвани предложенията, ние ще вземем необходимите решения.
Що се отнася до работата на председателя на поземлената комисия господин Радонов, Главно управление "Поземлена собственост" разполага с определена информация, която след анализ ще послужи за оформянето на становище относно неговата бъдеща дейност.
В заключение мога да Ви уверя, че ние сериозно се отнасяме към проблемите на община Гоце Делчев, и се ангажирам тук пред Вас, че ще разрешим проблемите на гражданите на общината. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Аз приемам отговора на господин министъра като сериозен и особено в онази част, която засяга преразглеждането на спорни решения - и то еднолични, както се оказва, на председателя на поземлената комисия, тъй като това недоволство, което съществува вече повече от година в общината, се дължи именно на един както личи недопустимо едноличен авторитарен начин на поведение на председателя.
Също така разчитам, господин министър, че това, което казахте пред Народното събрание - че ще доизясните информацията за дейността на председателя и ще вземете съответните решения, е ангажимент, който очаквам да изпълните. Но дали все пак сте достатъчно добре информиран и имате ли увереност, че данните за възстановеното право на собственост върху земите формират вярната информация, с която разполагате? Както се цитира в едно от изложенията на Съюза на собствениците на земи, той самият е заявил на 22 май в Гоце Делчев, че това, което ми е донесено - че земята е възстановена 60 - 70 на сто, е лъжа. Цитирам думи, които се цитират от собствениците, с които той е провел среща. Ето защо наред с оспорваните решения и с разглеждането на поведението на председателя Ви моля да се запознаете лично още веднъж с обективната истина дали действително такъв е процентът на възстановеното право на собственост, който Вие цитирате.
Господин министър, Вие знаете, че нашата парламентарна група не е сторонник на разбирането, че връщането в така наречените реални граници е най-добрият начин за провеждане на аграрната, на поземлената реформа. Но такива, каквито са законите, те трябва да се прилагат точно и да се прилагат добросъвестно. Един започнал процес вече трябва да бъде доведен докрай възможно най-бързо и без натрупването на нови спорове, които ще го върнат назад и ще го блокират. Ето защо наистина очаквам от Вас това, което Вие заявихте пред парламента.
Господин председателю, бих искал да повдигна и един процедурен въпрос във връзка с Вашата интервенция по време на отговора на министъра на външните работи госпожа Михайлова, когато ставаше дума за това кои са причините или причинителите България да е под тези шенгенски ограничения. Вие казахте думата "комунистите". Ако бяхте казали Стоян Ганев, нямаше да повдигам въпроса, но именно по времето на предшественика на госпожа Михайлова, когато трябваше да бъдат сключени спогодби за безвизов режим с поне една страна от Шенген, за да можем, когато се въведе този режим, да кажем: ние имаме безвизов режим с една страна, ето защо не бива да се прилага към нас този режим, така както имаха Чехия и другите страни, през това време Стоян Ганев се занимаваше с уволнение на дипломати. Той уволни 200 души и нямаше кой да му каже какво да прави. Страхувам се, че и госпожа Михайлова с уволненията, които извърши, ще бъде жертва на още много такива гафове с тежки последици за България. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Пирински, разликата между нас е там, че когато споменат Стоян Ганев, аз изпитвам чувство на неудобство, а когато споменат думата "комунисти", вие не изпитвате това неудобство... (Оживление.)
Приключихме с парламентарния контрол.

Връщаме се към законодателната си работа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така, както са направени заявките, наред да говори е народният представител Васил Мандев от Съюза на демократичните сили. Заповядайте, господин Мандев.
ВАСИЛ МАНДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че точно в такъв момент трябва да застана пред вас по един толкова важен за българската култура въпрос - в напрегнатото време преди мача на българския национален отбор. Но все едно, работата не търпи отлагане.
Пред нас е един дълго чакан законопроект, който регламентира културната дейност, дава законови основи за развитие и защита на българската култура, урежда начините на нейното финансиране. Този закон гарантира демократизма в културната политика, децентрализацията на управлението и финансирането на културните дейности, равнопоставеността на творците и различните видове културни организации, закрилата и развитието на националната културна идентичност, поощряване развитието на културната индустрия и пазара на родните български произведения на изкуството и културата. И на мене много ми се искаше поради тези причини да чуя повече добри думи от досега изказалите се колеги. За съжаление, в изказването на уважавания от мене колега проф. Димов аз не чух нито една добра дума за този законопроект, не чух нито едно предложение, освен с пожелателен характер. Мисля си, че законопроектът в целостта си не е толкова лош и аз ще се постарая да изтъкна някои от добрите му страни и ще оставя възможността на опозицията да изтъкне слабите страни на законопроекта.
Този закон определя видовете културни организации и институти и дава според мене ясно очертание на тяхната дейност, на начините за откриване, функциониране и закриване на тези институти; формите и начините на тяхното финансиране; определен е редът за представянето на база за използване, за назначаване на директори на културни институти. За пръв път чрез този закон се определят еднакви права и задължения на държавните и на частните институции и организации - нещо, което досега го нямаше в нашето законодателство. Ясно и точно са регламентирани органите и организациите, задължени да закрилят културата, техните права и задължения, редът за назначенията в тях.
По време на дебатите, както беше изтъкнато и в изказванията на преждеговорившите, един от гвоздеите беше именно чл. 15 и особено неговата ал. 3. Ще си позволя отново да го прочета: Обществено-експертните съвети могат да дават мнение в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал.

И тук, от тази трибуна, проф. Димов отново си позволи да каже, че това е едва ли не една законово регламентирана цензура.
Не зная защо се смята, че там, където всички останали граждани имат някакви рамки, специално за културните дейци това е едно ограничение и една цензура. Културните дейци, хората на изкуството не са по-различни от останалите граждани на България. И не бива непрекъснато думичката "демокрация" да бъде смятана като своего рода свободия. Демокрацията също има своите законови рамки.
В този текст е казано, че обществено-експертните съвети могат само да дават мнения, те не могат да забраняват и не могат да свалят от екран или от предаване определени творби или определени изяви на творци.
Особено важна част е регламентирането на българските културни институти в чужбина. Законът отделя специално внимание на поощряването на творците и изпълнителите, а също така и на дарителите и спонсорите в областта на културата, както и начините за спонсорство и дарителство, нещо, което досега създаваше големи пречки в отделянето на средства за спонсориране на българската култура.
Може би най-важната част в закон е финансовото подпомагане на културата и най-вече създаването на Национален фонд "Култура". Дадени са ясни и точни правила за създаване на фонда, неговата работа, ръководство и набиране на средства.
Доста дебати предизвика формирането на Управителния съвет на фонда (чл. 25). Защо, например, фондът е под попечителството на министъра, като негов председател? Защо в този фонд са включени само трима представители на творческите съюзи? Проф. Димов също акцентира върху това. Отговорът е много прост - защото все още културата се финансира от държавата, а министърът на културата е нейният представител.
А по втората част на въпроса - защо са включени само трима представители на творческите съюзи - ами, защото в момента те, мисля, че са 16, ако греша, колегите нека да ме поправят. А при това явление в България, при тази склонност на българина непрекъснато да създава двойствени образи, ако утре те станат 30, трябва ли да включваме представителите на всички 30 обществени и творчески съюзи?
Иво Атанасов ме репликира. Аз, понеже зная какво ще каже той след мен, нарочно го провокирам с някои неща. Тъй като и той ще търси много слабости в този закон.
Мисля, че могат да се кажат още много добри неща за закона.
Опонентите, естествено, затова казах, че очаквам и господин Атанасов да бъде един от тези опоненти, ще намерят сигурно и много слаби страни, според тях.
Ще се направят много предложения между първо и второ четене, стига всички тези неща да са добронамерени и рационални. Стига в опитите си ние да се опитваме да намерим добрите страни, да не търсим само лошото.
По-важното обаче е, че пред нас наистина има един закон за защита на българската култура, за развитието на българската култура. И аз ви призовавам да го подкрепим на първо четене, тъй като той дава основата, законовата рамка, която да защити творците, да подпомогне преструктурирането на българската култура и да уреди най-трудния досега въпрос - въпросът с нейното финансиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Законопроектът за закрила и развитие на културата е вече факт. И този факт сам по себе си трябва да бъде оценен по достойнство. Всъщност при по-внимателен прочит се вижда, че най-голямото достойнство на проекта е тъкмо фактът на неговото съществуване.
Силна страна на закона, разбира се, е и отсъствието на някакви непреодолими логически или структурно-съдържателни особености, които да попречат между първо и второ четене той да бъде значително подобрен.
Не повече от петдесетина, според мен, са поправките, които ще са напълно достатъчни, за да придобие проектът приличен вид. Сигурен съм, че и самото мнозинство е в състояние да извърши по-голяма част от този безусловно необходим ремонт.
В сегашния си вид, както вече споменах, този сравнително малък по обем закон решава полезно сравнително малко въпроси. Но пък за сметка на това, сравнително точно отразява малките възможности на вносителя да произвежда добри закони, дори когато правилно е подбрал материята и добросъвестно е работил. Предполагам, причината за това е макрорамката, която Министерският съвет е наложил на Министерството на културата и поради това не се е получил този закон, който ние бихме желали да имаме.
Ето защо ще се спра по-обстойно на недостатъците на предлагания текст и на някои от посоките за неговото усъвършенстване, което не означава, че той няма и отделни плюсове.
Проектът оставя впечатление за известна съдържателна и методологическа недостатъчност. Не се долавя ясно разбиране за същността на културата като процес, като социален феномен и като система. И навярно по тези причини не е налучкан подходът за реално насърчаване на културните процеси и за ефикасна защита на културните ценности, на творците и на артистите.
Неубедителен и фрагментарен е опитът да се защити националното своеобразие на българската култура и духовност, като нещо не просто сътворено от българи, но и по български.
Почти изцяло остава неясен въпросът как точно и в каква степен този закон закриля българската култура от евтините продукти на чуждестранната масова индустрия, от инвазията на субкултурата, от нашествието на сектите, ако щете.
Парадоксално е, че законът остава почти безмълвен по проблемите на любителското изкуство, за което говори надълго и нашироко господин Димов, което е дълголетна традиция и представлява жива и непрекъсваща струя в нашата култура.
Още по-фрапираща е липсата на разбиране за значението, което сега повече от всякога придобива изкуството и културата за деца и юноши. Нима не е ясно, че в драматургията, която днес ни предлага животът, почти нищо или твърде малко неща можем да променим в по-възрастните поколения. Би било груба грешка, ако в условията на задълбочаващата се мизерия не разпределим разумно своите усилия и не съсредоточим обществена загриженост, финансови и всякакви други ресурси към децата. "Това, което става в детството, е един от апокалиптичните възли на живота, една от тайните на мирозданието" - заяви по време на миналогодишното си посещение в България Ролан Биков. "Ето защо - добави той - изкуството и културата за деца трябва да се превърнат в резерват, в духовен и нравствен смисъл." Това би било едно изключително изгодно вложение и си струва да се вслушаме в тези думи на големия артист и меценат.
Цяла верига от ключови за финансирането на културата въпроси са подминати с лека ръка. Няма и следа от намерение да се фиксира твърд процент от републиканския бюджет за финансиране на културата. Не са предвидени никакви преференции за дарителите, меценатите и спонсорите на българското изкуство.
Ако е вярно още някогашното твърдение на Илия Бешков, че "първото поколение чорбаджии трупа само лой", то тази дейност наистина се нуждае от специално законово регламентиране и насърчение.
Липсват каквито и да било облекчения - данъчни или социални, за творците и артистите, които са подложени на произвола на новото данъчно законодателство, както и обикновените търговци.
Искам да напомня, макар и да не е точно моя работа, че още цар Борис беше направил необходимото артистите да пътуват безплатно по българските железници.
Авторите на закона са пропуснали да помислят и за това как би могло да бъде улеснено потреблението на културни ценности от бедните слоеве, а те вече представляват трайно преобладаваща част от населението.
Разпространителите на българската култура също не се радват и на капка внимание.
В този ред на мисли ще спомена, че законът слабо и ненадеждно брани инфраструктурата на българската култура и нейната материална база. Възможностите за възмездяване при реституция, които са предвидени наистина в закона, са мизерни, поради главоломния спад на обществено строителство и ускорената приватизация на държавната и общинска собственост.
За сметка на това, в други отношения законът е абсолютно безапелацонен. Той твърдо закриля и творчески развива правата на министерските чиновници да администрират за щяло и нещяло къде що има някаква културна дейност. Всичко трябва да се съгласува, разрешава и пряко да се командва от министерството, без оглед на това дали става дума за фонд, местен културен институт или незначителен конкурс.
В престараването си авторите на законопроекта са стигнали до неща, които вероятно граничат с небрежност. Например, според чл. 2, ал. 4 ние май ще сме първата страна в света, която ще си опазва националните традиции и обичаи по законов път. Съхраняването на обичаите не може да бъде предмет на законов акт. Той носи етичен характер и стои извън юрисдикцията.
В чл. 7, ал. 1 пък, буквално е записано, че "държавните културни институти с национално значение създават исторически ценности, макар да са с национално значение, да са натоварени с общонационални и представителни функции". Аз просто не виждам те как могат да създават нещо, още по-малко ценности, които вече са били създадени в историята.
В чл. 13, ал. 1 пък е записано, че "Министерството на културата осигурява публичност при разработването и провеждането на културната политика чрез достъп до информация за всяка дейност по ред, определен чрез наредба, изработена от самия министър на културата".
Няма да открия Америка, като ви кажа, че наредбите и редът за достъп не гарантират нито достъп, нито публичност, а обикновено ги ограничават. Всичко това ми дава основание, както и в комисията, да предложа този законопроект да бъде оттеглен от вносителя и доработен в съответствие с действителните очаквания и потребности.
Другата не така обещаваща възможност е да се опитаме заедно да отстраним максимален брой от неговите несъвършенства между първо и второ четене.
Ако нито едно от двете неща не се случи, ще трябва да се задоволя с това издание на закона, което без да е толкова лошо, както спомена колегата Мандев, има твърде нисък коефициент на полезно действие. Хората край морето, откъдето съм и аз, обичат да казват, че "когато няма риба и цацата е риба". За съжаление, в законодателното меню на мнозинството през последните месеци преобладават предимно цаци. Но какво да се прави - това могат да хванат вносителите на закони от Министерския съвет, това сервират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплики няма.
Вие имате по всяко време възможност да говорите, госпожо министър, само нещо искам да Ви уведомя. Времето, което ни остава до 14,00 ч., е точно, за да се изчерпи времето на двете парламентарни групи, които имат записани говорители. След това ще моля да продължим, за да можем да завършим гласуването, тъй като и аз искам да се запиша с едно гласуване на закон.
Така че, госпожо министър, имате думата, но моля да се съобразявате с това, което казах.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Разбира се, всеки има право на своето мнение. Ако критикувате въобще самия факт, че този закон е такъв, а сте знаели как той трябва да бъде направен, имахте възможност да го направите. Но аз разчитам, че между първо и второ четене ще се случи онова, на което отдавна се надявам - на една съвместна работа.
Ще се спра само на един момент, защото другите звучаха по-скоро в името на нещо, но не в името на българската култура - спонсорството. Така е и това е позиция. Спонсорството в тесния му смисъл е една възмездна сделка. Тя е между този, който дава за култура, и онзи, който я прави. Например една изложба аз я спонсорирам, но тя ме рекламира. Тук държавата не е нужна.
Затова ние сведохме нещата и свързвайки се пак със старите традиции за истинското меценатство. Там, където има трайно поддържане на създаване на една творческа личност, там 100 на сто от облагаемата маса на данъците се сваля онова, с което спонсорирате; там, където има трайно поддържане на културна институция, тоест една продължителност на действието на подпомагането там 100 на сто се сваля от облагаемата маса. Другото е въпрос на едни договори, които могат да станат. А те са облекчени. Поредица от закони, бързам, с времето се съобразявам, за да съобщя всички закони, а много пъти съм го казвала, в които дифузно това е проникнало. Тук няма тези данъчни преференции, но те са там, където вие, уважаеми господа и дами народни представители, сте ги приели. Така че те стоят там. Но пределно ясно е, че държавата, която трябва да поддържа културата, както и цялото общество, ако изобщо премахне данъците в тази област, то какво би станало? Тоест няма да има и приход в хазната.
Ще спомена само, че Америка поддържа своята култура в голяма степен чрез спонсорство. Една Англия въобще не го допуска. В една Холандия това е 2% от дейностите на културата. Затова се спряхме на онова, което българите са носили със себе си. И когато са издържали българчетата навън от България в началото на века или в края на робството, тогава те не са мислели за сваляне на своите данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Жечева. Заповядайте.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, колеги народни представители! Аз няма да се спирам върху конкретни текстове от законопроекта за закрила и развитие на културата така, както направиха повечето от преждеговорившите мои колеги, защото, съгласете се, че това беше нашата работа в комисията и всъщност тук ние преповтаряме това, което казахме в Комисията по културата. Това ще бъде наше задължение между първо и второ четене. Няма да репликирам и колегата Пантелеев, достатъчно го уважавам и вярвам, че той ще направи всичко възможно да внесе предложения, които ще направят Закона за закрила и развитие на културата още по-добър и още по-мъдър. Но се надявам, че любовта към футбола няма да надделее в тази зала и загрижеността за културата отново да остане на заден план.
След приемането на герба на Република България Тридесет и осмото Народно събрание има още един уникален шанс - работа върху законопроект, който третира една от най-деликатните сфери - културата, и то законопроект, който няма аналог в българското законодателство. От това неговата отговорност не е по-малка. Напротив, още в проекция този законопроект бе кодиран с едно интензивно свръхочакване, породено от осемгодишно парламентарно снизхождение към културно законодателство и от ширещото се сред част от интелигенцията съмнение в загрижеността на българския политически елит към съдбата на културата.
Тук ще приведа само един пример от Естония. Само за пет години парламентът на Естония приема над 10 закона, имащи значение за развитието на културата и изкуството в страната.
Емблематичността на културата ни като единствен пристан за националната идентичност се използва доста често и то тук, в тази зала къде основателно, къде не, но и често придружено с песимистични нотки за загиващата българска духовност. Създаването на нормативна база в тази област произтича от извънредни обстоятелства. Създава се, за да регламентира ситуации и фиксира дейности, характеризиращи се с хаос и бездейно самодоволство.
Докладът на Съвета на Европа за културната политика на България започва със следните изречения: "България, подобно на всички страни в преход, страда от последиците на съветския тип социализъм. Това историческо наследство е оставило дълбок отпечатък върху нагласите на хората, формиращи културната политика, а също и върху творците, току-що скъсали с една епоха, в която функцията на културата е била дефинирана в съвършено различен политически, икономически и социален контекст и в която е упражняван изключителен държавен контрол. В резултат на това България е наследила екстензивна културна инфраструктура, която при намаляващи финансови фондове и нестабилна икономическа среда не може да бъде поддържана в дългосрочен план".
Именно тази диспропорция и неустойчивост налагат приемането на един рамков базисен закон, в който няма ограничителни текстове - и не може да има - за свободата на твореца. Достойнството на този законопроект е осъществяване на принципа на конкурсното начало в държавното финансиране, което води една относителна равнопоставеност на държавни и частни организации, на трупи и на отделни творци.
Тук искам само да вмъкна, че няма държава по света, колкото и богата да е тя, да има закон за грижата за отделния творец.
Чрез този закон се променя досегашното съотношение между субсидирането на институти и субсидирането на проекти. Трябва да се насърчава продуктивната културна дейност, а не да се издържат културните институти. Там трябва да се борави с пазарни категории, като: инициатива, риск и отговорност.
Държавното субсидиране, най-вече чрез фонд "Култура", ще следва принципите успеваемост, конкурсност, кредитиране - това, което вече беше заложено и осъществено в театралната реформа.
Протичащите днес в обществото културни процеси липсват в българското законодателство. И точно Вие, колега Атанасов, като председател на Комисията по култура в предното Народно събрание в интервю за вестник "Новинар" заявявате: "БСП няма културна стратегия". Първо, хаотичност в юридическия статус на културните организации, които в този закон получават идентификация. Второ, общините имат възможност за развиване на своята местна култура. Законодателните текстове им дават база и лостове за това.
Ще завърша краткото си представяне на законопроекта с думите на един добре познат интелектуалец - Георги Данаилов. Той казва: "Новият проектозакон за културата е точно такъв, какъвто ни е нужен сега. Най-сетне финансисти и икономисти трябва да проумеят, че от духовността днес зависи благосъстоянието утре".
Вярвам и апелирам към това този законопроект да бъде приет на първо четене с абсолютно мнозинство, но мисля,че това днес няма да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Иво Атанасов.
Демократичната левица разполага с 21 минути.
Това е последният записал се за изказване от Демократичната левица.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Ако не ми стигнат тези 21 минути, моля да ми дадете и другите 10, които ми се полагат по съответния член от правилника, не си спомням номера му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Те са заедно с тях. Заедно с продължението са 21 минути.
ИВО АТАНАСОВ: Аз искам да започна с думите на госпожа Ева Жечева, че БСП нямало културна стратегия. Не само БСП, госпожо Жечева, България няма културна стратегия! Ние с това се сблъскваме всеки ден.
Аз не искам да ви припомням какво беше по наше време - по времето на втория златен век на българската култура, само ще ви кажа, че от 400 фондации, интегрирани към ЮНЕСКО, двете наши бяха за пример. Но по-важно е каква е сега ситуацията, при която се приема законопроектът за закрила и развитие на българската култура.
Налице е например отказ от такъв символ на българската национална идентичност, какъвто е Паисиевата история. Върнахме я на Гърция, без дори тя самата да я иска. И на 10 януари, докато едни се редяха на опашка пред Народното събрание да честват годишнината от преврата, други се наредиха пред Националния исторически музей, за да се простят с Историята. Не след дълго ще образуваме нова опашка, за да се простим този път със самия Национален исторически музей, който отива в Бояна. Националната художествена галерия пък щяла да се настанява в Президентството, макар че Президентство по Конституция няма. Това го казвам на господин Костов, ако слуша отнякъде.
Кирил и Методий бяха обявени за чуждестранни шпиони, Ботев - за първия терорист и то в предаване на Българското национално радио, което още не е спряно, за разлика от едно друго предаване по Българската национална телевизия. Освен това гениалният поет-революционер се оказва съратник на правителството в борбата срещу кредитните милионери.
Няма да споменавам, макар че това е един печален факт, за загиването на такива традиционни огнища на българската духовност, каквито са читалищата, за проблемите, които има в театъра, киното, музиката и т.н.
Какво прави законът, за да ни предпази от всичко това, за да закриля културата?
В Комисията по културата и медиите всички представители на СДС подкрепиха философията на законопроекта, но нито един не можа да каже каква е тази философия, дори и П. Ляков не можа да я каже. Един по един ви питах - спомняте си.
Философията на законопроекта може да се изрази с няколко думи - държавата се оттегля от финансирането на културата. Това е философията, но защо държавата се оттегля? Тук имате две версии: първата версия - много ни била културата, много ни били културните институти. Според СДС това е лошо. Според мотивите към законопроекта това е наследен отрицателен фактор в развитието на българската култура. Ето го лошото.
Госпожо министър, в Дания половината покриви са сламени и то не защото датчаните си нямат керемиди. Такава е тяхната традиция и те си я следват. Нашата традиция е пък да имаме много културни институти. Интересно защо в Дания не се притесняват, че им е много сламата, а у нас СДС се срамува, че ни е много културата.
Втората ви версия: няма пари. В мотивите към законопроекта това е отбелязано по един разбираем начин, именно - диспропорция между свръхразвитата национална културна инфраструктура и икономическите ресурси за нейното поддържане. Кратко и ясно. Само не е ясно къде са парите. Как можеше народната власт десетилетия да издържа културата, която според вас ни идва много, да поддържа при това безплатно образование, безплатно здравеопазване и пр., а демокрацията, вашата демокрация, която уж е по-висша, не само да направи тези сфери платени, но дори да не може да ремонтира със свои средства една Национална художествена галерия. Излиза, че социализмът е по-прогресивен строй, след като е намирал пари за всичко.
Иван Костов ще трябва да ни управлява още 17 години, за да се върнем на нивото на 1989 г. И то средно! (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
Ако някой яде свинско, а друг яде зеле, значи средно ще ядем свинско със зеле. (Оживление в залата.)
Ето това е парадоксът на българския преход, оказал пагубно влияние и върху културата.
Кой ще финансира културата според правителствения законопроект? Няколко института, най-важните - от държавата, а почти всички останали - от общините. Но откъде общините ще намерят парите, след като държавата, която има много по-големи възможности, не може да го направи? Това не се казва. Сочи се примерът с отношението на кметовете към реформата в театъра. Тук е господин Николай Поляков, заместник-министърът, който предприе един воаяж из България и след който всички кметове обещаха общините да поемат част от разходите по издръжка на театрите. Но аз питам кой е този кмет, който ще каже: съгласен съм в моя град да няма театър. Не беше ли това едно извиване на ръцете на кметовете? И ако допуснем, че те ще намерят пари за театъра, не само за това са нужни пари на общините.
Ето, сега община Септември трябва да намери 220 млн., за да не се спре ж.п. линията Септември - Варвара. И други подобни. Правителството превърна кметовете във фокусници, които непрекъснато вадят пари от цилиндъра и не забелязват, че в цилиндъра вече няма нищо. Така че проблемите там неизбежно ще дойдат, ако не с театъра, то с музиката, ако смятате по същия начин да обиколите страните и да принудите кметовете да клекнат и да финансират и музикалните институти.
След като парите в държавния бюджет не достигат, би следвало законът да се занимава с това къде са парите в обществото и как поне част от тях да бъде вложена за култура. По цял свят това се прави по един и същи начин - спонсориране, дарения, данъчни облекчения. Законът не решава добре тези въпроси. Пет процента от годишната печалба се приспада, ако е дарена за култура и ред други дейности, но по друг закон. А в Унгария този процент е двадесет. Тоест, след като държавата не дава пари, защо не предоставя възможност културата сама да си ги набавя с регламентацията на спонсориране, на дарителство, с данъчните облекчения? Не се прави това или не се прави в достатъчна степен. А във всеки случай не по начин, по който да бъдат решени проблемите. Госпожа Москова каза, че тези въпроси са уредени, дифузирани в редица други закони, но тогава излиза, че проблеми няма. Но проблеми има. Никой не може да ги скрие и те са и финансови.
Освен това брутният вътрешен продукт на България според изчисления на експерти от самото Министерство на културата поне 20-25 години ще бъде такъв, че културата не може да се остави да се развива на така наречения преференциален принцип, тоест стопанските субекти да отделят от своите дивиденти за спонсориране на културата и тя да се издържа само или предимно от тях. Ето защо държавата не трябва да се оттегля шоково от финансиране на културата, но философията на законопроекта е тя да се оттегля. Значи, това не е добра философия нали, господин Ляков? Ето защо е нужен и твърд процент от брутния вътрешен продукт за културата.
Моите уважения към госпожа Москова, която настоя пред правителството да се фиксира 1 процент от брутния вътрешен продукт, който всяка година да се отделя за културата. Правителството отказа. Такова е отношението на това правителство към културата. Няма какво да се лъжем.
Държавата, според законопроекта, се оттегля от грижата да намира пари за културата. Но същевременно тя иска да разпределя и малкото пари, които се намират и набират чрез Националния фонд "Култура", да речем. Председателят на Управителния съвет и министърът на културата. Защо? Тя много пъти е отказвала, но накрая госпожа Москова се е съгласила. Защо? Такива фондове има вече в Унгария, в Румъния, в балтийските страни, за което говори госпожа Жечева. В повечето от тях обаче, госпожо Жечева, фондовете са независими. Вярно, инициират се от министерството, но изпълняват национални функции. При нас не е така. Защо?
Твърде подробен е например текстът за формирането на Националния фонд "Култура", но няма нито една дума за критериите, по които ще се разпределят парите. А тези критерии би трябвало да съдържат държавната културна политика. Може би такава няма. Може би не само БСП няма такава. Не са надеждни източниците за набиране на пари във фонда. Казва се 6 на сто от приходите от приватизация. И друг път съм казвал: какъв е механизмът, по който господин Александър Божков ще уведоми госпожа Москова, че са постъпили толкова и толкова милиарди, за да могат 6 на сто от тях да отидат в Националния фонд "Култура". Няма такъв механизъм. Предвижда се процента от наемите, получавани от търговските дружества с държавно участие в областта на културата, да попълват Национален фонд "Култура". Но как ще стане това, след като само преди един месец 52 такива търговски дружества бяха прехвърлени от Министерството на културата към Министерството на промишлеността, очевидно с цел бърза приватизация? Как ще се попълва този фонд?
Нищо не се споменава за контролен орган, който да следи как ще се разпределят средствата, а това е много важно. Има и нещо друго, което ме притеснява в много висока степен. Да допуснем, че даден творец не е симпатичен на правителството било по своята партийна принадлежност, било с творчеството, което създава. Той може да кандидатства пред Министерството на културата да получи субсидия за реализиране на творчески проект и да не я получи по тези причини на антипатия. Тогава какво може да направи? Може да отиде в Националния фонд "Култура" и там да кандидатства. Но и там е министърът на културата. Значи и там удря на камък. Тогава какъв е изходът? Да се обърне към структурите на гражданското общество, да потърси фондациите. Но кои фондации в България могат да дават пари? Това са близките до правителството "Отворено общество", "Бъдеще за България". Тоест пак опираме до правителството. Това е един много опасен феномен. Това е поглъщане на гражданското общество от държавата. И тук е застрашено самото функциониране на демокрацията. Държавата се оттегля от финансирането, но не и от управлението на културата.
За да се създаде, например, общински културен институт, който изцяло ще се издържа от общината, е нужно съгласието, познайте на кого? - На Министерството на културата. Ако общината реши да следва други приоритети в своята общинска политика и иска да закрие своя културен институт пак трябва да съгласува с кого? - С Министерството на културата.
Условията на конкурс за директор на общински културен институт също трябва да се съгласуват вече познахте с кого. - С Министерството на културата. Това противоречи на един от основните принципи, заложени в законопроекта, а именно принципа на децентрализацията. Да се децентрализира една дейност, означава да се дадат повече права и пълномощия на местно ниво за решаване на проблемите. Това в законопроекта липсва. Държавата се оттегля от финансирането, но не се отказва от централизацията в управлението на културата.
Въпросът за квотите. Квотите, които да охраняват българската култура чрез гарантираното й присъствие в електронните медии, в театъра, киното, издателствата и т.н. Многократно се изтъква в хода на подготовката на законопроекта, че Съветът на Европа не давал да имаме квоти. Това не е вярно. Квоти имат и други страни. Никой не ни е забранил да имаме квоти. В законопроекта се разчита ежегодно министърът на културата да сключва договори с ръководството на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Но ето какво се получава тази година например със "Златния Орфей". Иван Попйорданов смята, че "Златния Орфей" не трябва да се излъчва или смята, че трябва да се даде на запис, или че трябва да се даде най-много 1/3 от "Златния Орфей". Добре, след като такъв дългогодишен международно признат фестивал се подлага на такива изпитания, какво да си мислим не за министъра на културата, а за генералния директор на Българската национална телевизия?
Вие, госпожо Москова, като политическо лице, ще бъдете ли съгласна утре тези певци, които не са чалгаджии, да дойдат на вашия предизборен митинг и да изпеят не целите си песни, а 1/3 от тях? Смятам, че не може да се оставят на добрата воля на генералния директор на радиото и на телевизията присъствието на българската култура. Трябва да има квота, за да се избегнат такива постъпки като тази на Иван Попйорданов, който си е наумил, че "Златния Орфей" няма място на екрана и прави всичко възможно да не го допусне.
Това трябва да се предвиди в закона. Разберете, няма страна като България, в която да се прави национален фестивал под егидата на уискито "Паспорт" и да се дават първите две награди на англоезични песни. Неслучайно председателят на журито Кирил Маричков след два дни се разграничи от решението на журито. Можете ли да си представите, че такова нещо ще се случи в Гърция, където музика, която да не е гръцка, можете да чуете само след нула часа в 2-3 дискотеки в Атина? Може ли това да се случи в Германия? Може ли това да се случи във Франция? Защо в България се случва? И защо в този закон да не вземем мерки срещу това? Нали искаме да охраняваме българската култура.
Законопроектът не се интересува от статуса на твореца. Според нашето законодателство творците са или работници, или служители. Няма такава трета категория, която да разглежда особените условия за труд на творците. Единственото изключение е, то е налице в този законопроект, след като есента не мина в друг законопроект, е за обезщетенията при безработица. Творците, артистите в широкия смисъл на думата сега ще имат правото след 4-месечен ангажимент от последните 12 месеца да получават помощи при безработица. Друго няма.
Законопроектът не регулира цялото многообразие на културната действителност. За частните организации например има само два члена. Единият е констативен, а според другия частните организации могат да кандидатстват наравно с останалите за получаване на държавна субсидия. И толкова. А вие дойдохте на власт в името на частната инициатива.
Никъде в законопроекта не става дума за потребителя на културни ценности. Вярно, че той сега е в тежко положение, няма пари за културно потребление, но именно в такъв момент държавата трябва да му помогне чрез различни директни и индиректни методи за стимулиране на потребителите, както се прави в други страни.
В заключение, законопроектът не е добър. Тук колегата Мандев каза, че не е толкова лош. Не зная как госпожа министърката би се отнесла към такава оценка, но аз мисля, че господин Мандев е твърде предпазлив, като се изразява по този начин. Прав е господин Пантелеев, настояхме законопроектът да бъде преработен и да бъде внесен отново в Народното събрание, тъй като закони, свързани с културата, имат много ниска проходимост в тази зала при всички мнозинства, не само при това и не само при предишното. Беше отказано. Аз разбирам, това е един вид лоша оценка за труда на министерството. Никой министър не иска да направи такова нещо. Разчита се на второто четене - да се поправи законът между първото и второто четене. Няма такъв случай в сегашния парламент. Няма случай лош закон да е гласуван на първото четене и след това да е бил подобрен на второто четене. Казвал съм и друг път, че това не е и възможно. Това е все едно да искаме да разкрасим едно лице направо с руж, без преди това да сме нанесли фон дьо тен и пудра. (Весело оживление.)
Второ, спекулира се с националното съгласие. Ние ще гласуваме законопроекта и утре Иван Костов ще каже: в България е налице национално съгласие. Но ние гласуваме от немей къде, защото по-добре е да имаме един много лош закон, отколкото никакъв закон. Мисля, че никой няма да оспори това. Но това не означава, че имаме национално съгласие по въпросите за културната стратегия на България.
Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи законопроекта, госпожо Москова, ще се опитаме да го поправим на второ четене и затова процедурно моля, не зная дали е възможно поправките на досегашното изказване, срокът за даване на предложения за второ четене да бъде 3 седмици, да имаме достатъчно време за това. Ще гласуваме не защото сме убедени, че с този законопроект ще се решат въпросите. Той просто е едно безопасно хапче, което няма да излекува културата, но и няма да й навреди. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Атанасов. Ще гласуваме Вашето процедурно предложение след гласуването на законопроекта.
Има думата народният представител Костадин Дочев.

КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не исках да започвам моето изказване по този начин, след изказването на моя любим колега Иво Атанасов, но искам да Ви кажа, че всеки четвъртък ние се чувстваме като Одисей, привързан на мачтата, когато е минавал покрай Острова на сирените да слуша техните лъжовни песни. Това става всеки четвъртък. Ако остане време, ще отделя внимание на господин Иво Атанасов.
Уважаеми господа, имаме изключително важен закон, закон нетрадиционен за нашето законодателство. Тук е господин Гиньо Ганев, който вероятно ще вземе отношение, но това е извънредно нов закон за една сфера, както аз казвам, да се опитаме да обхванем в закон нещо, което е необхватно. Всъщност това представлява новият Закон за културата.
И аз искам да изразя благодарност на Министерския съвет, в лицето на госпожа Москова и на нейния прекрасен екип, както вероятно и труда на нашата скромна, работоспособна и ефективно действаща Комисия по културата и медиите.
Господин Иво Атанасов спомена каква е философията на този закон. Извинявайте, господин Атанасов, не си ме питал мен. Искам да кажа на останалите колеги, че когато става дума за култура, не можем да говорим за философия. И тъй като философията, всички знаем, е наука над науките, но когато говорим за култура, културата е преди писаната философия. Не знам дали ще създам трудности на уважаемите стенографки при моите изказвания, но все пак, господин Атанасов, дротопитека, астралопитека, неандерталеца, кроманьонеца оставят културни следи преди да пишат философия.
Така че културата и този закон се занимават с техните останки. Виждате какво огромно време обхваща този закон.
Така че да се върнем на това дали законът трябва да има философия или съдържание. Аз казвам, че този закон преди всичко трябва да бъде съдържателен, достъпен и резултативно-прагматичен, и подчинен на Конституцията.
Така че, ако се върнем отново, тъй като времето е много малко, аз искам отново да благодаря на екипа на министър Москова, както и на моите колеги, защото за пръв път в този закон, както това е основната идея на цялото законодателство на нашето мнозинство, както и на Министерския съвет, винаги в нашите закони да променим основното съдържание, а именно държавата да не бъде подчинена на обществото, а по-скоро държавата да бъдe подчинена на обществото, а не обратното - обществото - на държавата.
Виждаме в основната глава, която е най-спорна, когато става дума за финансиране, и вече ми омръзна да слушам едни хленчения, едни постоянни оплаквания, едни пророчества, че едва ли не нашата култура загива и ние с нея. Извинявам се! Както в този закон беше създаден фонд "Култура", както беше създаден фонд "Култура" в Закона за туризма, както ще бъде създаден фонд "Радио и телевизия", както беше създадено подобно нещо и в Закона за народната просвета, така ще бъде, уважаеми господа. Няма нищо страшно. Не знам защо, може би терминът "децентрализация" малко по-грубо звучи както във вашите уши, така и в почитаемите дейци на културата, което ги плаши, плаши ги също по подобен начин в Закона за радио и телевизия. Няма нищо страшно. Трябва ли пак отново да припомням, когато ставаше дума за Рилския манастир, изгорен през 1834 г. - възстановен само за 3 години. Това е най-огромната сграда, може би НДК да е по-голяма, с какви средства е създадена, почитаеми господа? От държавата или от българите?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Сега не може.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ: Защо да не може? Моля ти се, Иво, не споря с теб. Има си начин.
По същия начин вие казвате, че държавата изнемогва. Дай Боже това правителство, ако да е и друго след 17 години, нека да работи така, както ние работим, държавата ще се замогне и по този начин ще има достатъчно средства за култура.
Затова, когато се говори за фонд "Култура", не трябва да забравяме, както каза и госпожа Москова, за меценатството, спонсорството. Винаги ще имаме възможност да се отделят допълнително достатъчно средства не само от държавната субсидия.
Не подкрепям мнението на господин Атанасов, но законът наистина е приложим, вероятно се нуждае от малки допълнения, които са обективно задължителни.
Като моя препоръка вероятно трябва да се помисли дали достатъчно е отделено внимание в глава четвърта - "Закрила на националната културна идентичност и духовни ценности" - дали тези държавни награди ще бъдат достатъчни за стимулиране на разностранната дeйност в сферата на културата.
Също така вероятно трябва да се съгласува и с Министерството на финансите глава пета - "Финансово подпомагане на културата" - поощряване на дарителството, спонсорството, меценатството, аз съм си записал - с допълнителни косвени преференции чрез законодателна, финансова и данъчна политика.
Тъй като времето напредва, исках много неща да кажа, но искам да завърша с това, че все пак думата "култура" не означава само съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от нашето човешко общество. Все пак думата "култура", господин Атанасов, означава и "обработвам", "отглеждам".
Препоръчвам на хора като вас допълнително да поработят върху своето съзнание и да гласувате с нас за едни разумни и ползотворни закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Дочев.
Реплики има ли? Няма реплики.
Давам думата на народния представител Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Не мога да избягам от странното чувство, че когато се говори за Закона за българската култура, в залата от една определена страна струи агресия, струят слова, които напълно не подхождат на темата, включително и като гастрономически определения - едни от тях по-повърхностни като думата "цаца" или "законодателна цаца", други доста по-дълбоко от апокалиптични, като тези на господин Атанасов.
Всъщност опитвам се да разбера защо това е така, опитвам се да го разбера от цяла една година, в която ние се опитваме в областта на културата и медиите да направим нещо. Мога да си дам само един отговор: това е поради дълбоко неразбиране на цялата тази проблематика. Разбира се, задължението да бъдеш опозиция е ясно. Защо би трябвало да се говори, че в този закон няма същина, т.е. няма философия и защо би трябвало да се определя една философия, която доста свободно интерпретира онова, което е вътре в текста.
Същината на този закон е една и тя е много проста, и тя е спирането на онези процеси, които се свързват с понятието "аномия" в социалния свят и това е крайният момент, в който наистина би трябвало да се стигне дотам.
Затова и този закон си поставя тази ясна, кратка, добра цел. Оттам нататък следват вече други законодателни актове, които на една стабилна база биха могли да развият нещо друго. Затова и в този закон няма отказ от държавно финансиране, а има само отказ от онова държавно финансиране, което доведе и българската култура, и най-вече нейните дейци в това аномично състояние. Принципът на финансирането отива към изключително типичния европейски модел - финансиране чрез проекти. И аз не виждам откъде възниква този ужас от поглъщане на гражданското общество. Защото пред мен стои един друг, много по-голям въпрос: та какво направи Законът за читалищата, когато се опита да създаде възможност като свободни субекти читалищата да намерят свои средства, да намерят сили да съществуват? Те и до ден днешен седят и плачат на същите онези кметове, на които според вас някой друг извивал ръцете. Тези читалища просто загиват.
Големият проблем, който стои пред нашата култура и то точно наистина пред статуса на твореца, е това той да забрави колективистичното мислене, да забрави подаянията. Той да стане един субект, който вярва в своите сили, тоест да схване индивидуализма като тип поглед към света и да го реализира както в социални посоки, така и в икономически посоки.
Ето това този закон прави поне като първа крачка към сигурност, от която може да се тръгне нататък. И това вече е много.
Така че в този смисъл аз съм много далеч от мисълта изобщо да мога да приема, че - така, както беше определен, законът е немощно създание. Напротив, той много точно се ориентира в реалното състояние на българската култура, в реалните представи на българите, в реалните възможности. Защото към тях принадлежи и тази.
Един кратък пример, свързан с онзи плач за преференции и за спонсори. Едно момиченце казва: поканиха ме на един конкурс и ние тръгнахме да търсим спонсори. Значи, задължително условие за наличие на културен продукт - спонсорството. Търсихме, търсихме, търсихме, но те всички са толкова лоши и никой не ми даде. След това татко ми плати парите за път и толкова. Татко просто има възможност като частна инициатива да направи това, но някой е внушил и на това дете, че някой е длъжен да му дава пари, за да прави култура. Ето, това погрешно разбиране, просто ще си отиде, след като задейства този закон.
Поради тази причина и аз смятам, че той ще създаде първите добри крачки към нещо добро за българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следващият записал се от Съюза на демократичните сили е господин Бешков.
На СДС остават още 7 минути и 30 секунди.
Има думата господин Бешков
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, уважаеми колеги! Много съм учуден, и то приятно учуден от отношението на поета Драгомир Шопов и на колегата Любомир Пантелеев за едно добро отношение към нас, работещите в комисията, и тези, които ще приемем, надявам се, на първо четене този закон.
Прескачам политбеседата на колегата Иво Атанасов, но с много тъга бих искал да се обърна, макар че го няма в залата, към проф. Димов. Проф. Димов, уважаеми професоре, струва ми се, че с цигулката казвахте много повече, отколкото с думите.
Колебах се дълго около заглавието на този закон - "Закон за закрила на културата", и по-точно в смисъла дали държавата закриля културата или културата закриля държавността. Накрая реших, че както и да е, двете неща са важни - властта и културата едно без друго не могат. Смущаваше ме малко тази позиция. Но след това си отговорих, че всъщност философията на закона е двупосочна. Тук говорихме за философия. Отношението държава - културен процес - автори или обратното? Според мен няма никакво значение в какъв ред ще бъде: автори - културен процес - държава.
И като казах автори, мисълта ми се спира на така наречените "творчески съюзи". Слагам ги в кавички, тъй като творецът е един, всички ние останалите сме твари. Затова бих ги нарекъл гилдии, или синдикални, или някакъв друг синоним организации - това не е толкова важно. Тук пък в скоби се сещам какво казва Йовков, когато го канят да стане член на Дружеството на писателите. Той казва: "Дружествата са за некадърниците!"
Тези творчески съюзи, уважаеми дами и господа, ми приличат на онези поетични сборници, издавани преди 1989 г., които не напразно получиха сред колегите названието "братски могили". Който влезе там - ясно е. Защото, ако си мислех, че не могат тези министерства на културата, каквото беше Съюзът на писателите или министерството на художниците, какъвто беше Съюзът на художниците, със всичките му преки връзки с ЦК и така нататък, да отговарят и да има една тъга, че те вече не съществуват, че държавата не им обръща внимание, че не се грижи, че им отнема правата - не им отнема правата, отнема им привилегиите. И слава Богу, че им ги отнема, защото правата на авторите се създават и се дават от държавата единствено чрез неограничаване на свободите им. И тук ние наистина сме длъжници на създателите, разпространителите и консуматорите на творчеството.
И конкретно, защото времето наистина е много кратко, мисля, че в този законопроект ще трябва да се даде дефиниция на гилдийните съюзи и аз ви обещавам, че ще бъда съпричастен към това на второ четене. Благодаря ви, колеги, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да удължим заседанието до приемането на закона. Мисля, че няма да ни отнеме повече от 2 - 3 минути. Така, че нека да не го прекъсваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще съобщя, че Демократичната левица има 3 минути, Съюзът на демократичните сили 4 минути.
Така че е резонно предложението да приключим с този законопроект.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на заседанието.
Гласували 141 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Времето се продължава до гласуването на законопроекта.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Взимам думата за съвсем кратко изказване по няколко въпроса, касаещи закона.
Прави впечатление, че и в Закона за образованието, и сега, в Закона за закрила и развитие на културата се прокарва една идея за специално финансиране на тези дейности със създаване на фондове и извънбюджетни сметки. Известно е, че културата се прави с пари и свобода. И с можене, разбира се, на творците. Не става със закон. Но не знам дали е удачно да провеждаме като държавна политика, която съзирам в някой по ред закон, внесен от правителството, като създаваме възможности за безкрайно много извънбюджетни сметки на всекиго и като връзваме ръцете на министъра на финансите и на съответното министерство да разпределят пари съобразно нуждите.
Много съм скептична дали парите за фонда така, както сте ги уредили в закона в чл. 29, ал. 1, т. 1 до т. 14, ще ви свършат работа. Не знам колко са тези пари от глоби, колко са тези пари от приватизация, като от тая пуста приватизация ще плащаме на международните финансови институции, от нея ще плащаме на безработните и социално слабите.
Струва ми се просто, че този начин на регламентация само ще създаде възможности за злоупотреби, а няма да събере пари за културата.
Аз съм горещ почитател на културата. Ще гласувам за закона въпреки неговите несъвършенства и въпреки съзнанието, че между първо и второ четене кой знае какво няма да може да стане.
Второто, заради което вземам думата. Понеже тъй и тъй закриляме културата, не знам дали Ви е известно, госпожо министър, че тази хубава сградичка до Американското посолство, в която се помещава фондацията на госпожа Костова, и която доскоро беше публична държавна собственост, дадена в патримониума на Министерството на културата, от няколко месеца е провъзгласена за частна държавна собственост с възможности за приватизация. Ако Ви липсва акта, с който това е направено, ще Ви го предоставя, но ми се струва, че защитата на културата изисква и защита на материалната база, с която културата разполага.
Така че, моля Ви, вземете мерки в тази насока, за да не се налага след време да питаме някои фондации какво направиха с тези сгради.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, съкращавам изцяло изказването си, само с няколко думи искам да направя няколко акцента върху обсъждания законопроект.
Безспорно е, че това, което се предлага на нашето внимание, свидетелства за един абсолютно нов подход в регламентирането и развитието на културата. Този нов подход е преди всичко да се ратува за развиване на култура без окови, култура без царедворски характер. Защото под закрила на културата се разбира преди всичко даването възможност културата да се развива в един свободен климат. И в това отношение смятам, че всички колеги, които се изказаха и подчертаха това, са абсолютно прави. Абсолютно несъстоятелна е тезата, която мнозина, а и в тази зала прозвуча, изтъкват за бездуховността, която съществува у нас, в България. Нека, колеги, които виждате, че културата загива, да се хванем ръка за ръка и да обходим само столичните книгоиздателства. Всеки един, който е запознат с книгоиздаването, ще види, че и български, и чужди, но книгоиздателството от Освобождението насам не е имало такава фаза на развитие, в каквато е сега. Допреди година по неточни данни книгоиздателствата бяха 1040. Сега са неколкостотин, а да си спомним преди 10 ноември 1989 г. колко бяха! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Именно и за "Българска книга" с точност може да ви се каже.
Тук искам единствено, и с това ще завърша, да направя едно уточнение, по-скоро едно възражение на уважавания от мен проф. Димов. Той говори за българските културни институти. Радвам се, че законът е отбелязал и се грижи за тях. Българските културни институти, наричани доскоро български културни центрове, са оригинална форма и искам това да се знае, оригинална форма на културно сътрудничество. Тази година те отбелязват 50-годишнина. Благодарение на България и Чехословакия през 1948 г. беше намерена тази подходяща форма на културна политика. Вярно е, че тя има своите негативни страни, но вярно е и, че това бяха и продължават да бъдат институции за информиране на чуждите страни и пропагандиране на българската култура. А чрез тази търговска дейност, по чийто адрес беше хвърлен упрек от проф. Димов, дължа да кажа, че това преди всичко е дейност, свързана с пласирането на произведения на изкуството, благодарение на което хиляди български книги бяха преведени в чужбина и осъществени концерти. Редица подробности мога да посоча в това отношение.
И накрая, завършвам: нека да спрем с тази апокалиптична картина, която рисуваме за бездуховност. Няма бездуховност! Съществува нова ситуация, при която се развива българската култура в условията на пазарна икономика. И нека вместо да си тананикаме понякога, някои от нас чужди песни, с чужди мелодии, по-добре нека да си припомним хубавата песничка на дядо Цветан Радославов "Мила Родино".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Последен има думата Стоян Райчевски. Въпреки че са останали 15 секунди...
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Ще се опитам за 1 минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма за 1 минута. Имате 3-4 минути като председател на тази комисия.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моите очаквания, че този дебат ще бъде без особено противопоставяне, се оправдаха. И това не е случайно. Не са чести случаите, когато в тази пленарна зала всички политически сили са единодушни в подкрепата си на един законопроект. Защото ние в момента обсъждаме и дебатираме един законопроект, който защитава, закриля нашата българска национална култура.
Когато говорим за този закон, нека си припомним какви бяха нашите първоначални намерения. Ние решихме да създадем един закон, който да насърчи развитието на нашата култура в ограничителния период на валутния борд. По време на протеклия дебат обаче стана ясно, че този закон няма да е само временен. Появил се в нашето правно пространство той ни поставя тежка и отговорна задача - да го направим такъв, че да служи на българското поколение още десетилетия.
Затова моята молба към вас е: по времето между първо и второ четене да направите своите разумни предложения, освен тези, които изразихте тук, да участвате активно в нашата дискусия - и в комисията, и извън нея, и да дадете своята добра воля да завършим доброто дело, което започна Министерството на културата с внасянето на този законопроект.
Благодаря ви още веднъж за участието и ви пожелавам приятен уикенд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С това приключваме обсъждането. Изчерпано е времето на записалите се да говорят.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за закрила и развитие на културата.
Моля да гласувате.
Гласували 171 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 3. (Ръкопляскания в залата.)
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура за удължаване. Тя беше направена и от господин Атанасов.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата за изказване, за да подкрепя предложението на господин Атанасов да удължим срока за предложения до 3 седмици. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение - срокът за даване на предложения за второ четене да бъде 3 седмици общо.
Гласували 160 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Съобщения:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведe заседание на 18 юни от 15,00 ч. в зала 130.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Заместник-председатели:
    Иван Куртев
    Благовест Сендов

Секретари:
Калчо Чукаров
Иван Бойков