Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода 5-11 септември 1997 г.:
Питане от народния представител Румен Такоров към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно прекратяване на трудовия договор на председателя на Поземлената комисия в град Търговище.
Питане от народния представител Благовест Сендов към Иван Костов, министър-председател на Република България, относно документите за самоличност на българските граждани.
Постъпили са следните писмени отговори:
Отговор от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Тодор Костадинов.
Отлагане на отговори на актуални въпроси е поискала министърът на културата госпожа Емма Москова на въпросите на народните представители Елена Поптодорова и Иво Атанасов.
В днешното заседание не може да участва министърът на търговията и туризма Валентин Василев поради отсъствие от страната.
Народният представител Дора Янкова ще получи отговор на следващото заседание на 19 септември 1997 г.
Моля квесторите да поканят министър-председателя, който разбрах, че е тук.
Има думата народният представител госпожица Екатерина Михайлова да развие своето питане към министър-председателя на Република България господин Иван Костов относно борбата с престъпността и корупцията.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Питането ми към Вас, уважаеми господин министър-председател, е относно борбата с престъпността, особено организираната престъпност и корупцията.
Тридесет и осмото Народно събрание започна своята дейност с приемането на Декларация за национално съгласие, в която декларация бяха приети приоритетите, които вижда и правителството, а и Народното събрание, тъй като това е акт на Народното събрание, и сред тези приоритети като т. 4 в декларацията е записано: "Решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата". Аз искам да припомня нещо, което може би сме забравили - че тази точка е приета с 233 гласа за, нито един глас против или въздържал се, т.е. цялото Народно събрание демонстрира своята воля за решителна борба с престъпността и корупцията.
В резултат на това бяха приети и закони, които сложиха началото на промяна и на законодателната база. Тези закони бяха приети също с едно завидно мнозинство в парламента - става въпрос за промените и в Наказателния кодекс, и в Наказателно-процесуалния кодекс, също така Закона за изменение и допълнение на Закона за цените, спекулата, промени и нов Закон за Българска народна банка, банките, застраховането. По този начин парламентът демонстрира воля, че наистина приема нужните закони. Сигурно това, което е направено до този момент, не е достатъчно, но беше положено едно начало. Вярно е, че почти всички тези законопроекти бяха законопроекти и на Министерския съвет. Освен това знаем, че Вие, господин министър-председател и членове на правителството, проведохте срещи по места с представители на местните органи на властта, а също така срещи и с представители на съдебната власт, в това число и висшите магистрати, а и представители на съдебната власт по места, тези, които правоприлагат в съответните региони.
Изследванията, които имаме, данните, усещането, което има и в обществото, е, че е сложено едно решително начало в борбата с престъпността и с корупцията. Но в никакъв случай не можем да твърдим, че този проблем е приключил, че е решен, че можем да спрем дотук. Напротив, смятам, че ще трябва много още неща да бъдат направени и от изпълнителната власт, а сигурно и от законодателната.
Именно затова моето питане е следното: какви са Вашите наблюдения и данни за най-големите проблеми, с които се сблъсквате в борбата с организираната престъпност и корупцията, и какви действия смята оттук нататък да предприеме правителството в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата господин Иван Костов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаема госпожице Михайлова! Колеги народни представители!
Изключително важно е дебатът по състоянието на борбата с престъпността да бъде поставен отново във фокуса на общественото внимание. Тъй като опитите да се промени представата в обществото за основната задача, която решава държавата, ще бъдат насочени срещу изобщо напредъка, който ние очакваме в сферата на изграждане на демократично общество и пазарна икономика.
Аз веднага ще призная, че далече не сме решили задачата да овладеем и ограничим престъпността в страната, независимо от частичните успехи.
Ние можем да констатираме сега безусловно следните неща. Първо, че в политическата класа, в Народното събрание има ясна воля за борба с престъпността, която се демонстрира по такъв начин, че създава впечатление в страната, че всички политици са единодушно решени да не защитават престъпни групировки от действията на органите на държавата и на съдебната власт. Това е факт. Факт е също, че на централно ниво сред висшите магистрати и изпълнителната власт има единно становище, има вече образуван фронт срещу престъпността. Нещо, което, за съжаление, в годините на враждуването на институциите не се получи, което беше една от причините за разрастването на престъпността, в частност на организираната престъпност и корупцията.
Създава се, поне от страна на изпълнителната власт и висшите, ръководните магистрати нетърпимост и към явлението корупция, което така тежко е поразило българското общество. За съжаление, обаче, трябва да се констатира, че няма непосредствена бърза реакция спрямо административните нарушения от страна на местните служби на изпълнителната власт. Дори при опитите на местни органи да реагират на извършени нарушения при незаконно строителство обикновено процедурата се забавя и отива на административен съд. Започва дело, но в административния съд то се третира по начин, който не води до бързото му разрешаване, което пък създава у хората впечатление, че държавните служби са безсилни пред нарушителите на закона за строителството и неговия правилник. А това точно създава впечатление за слабост на местните правителствени служби и на местната власт като цяло.
Втората констатация е, че многобройните правителствени служби по места представляват несвързана помежду си мозайка, между чиито елементи липсва координация и съгласуваност в действията. Например няма координация между митниците, между данъчните служби, държавен финансов контрол, органите за наблюдение и контрол върху цените, икономическата полиция, следствието и пр., и пр.
Актовете на Държавен финансов контрол, които установяват извършени нарушения и които се дават за становища в прокуратурата, се връщат на Икономическата полиция и влизат в някакъв кръг на непрекъснато прехвърляне между службите, откъдето не произтичат никакви резултати. Често тези служби се занимават по-скоро с това да прехвърлят отговорността помежду си за едно или друго нарушение, за едно или друго престъпление и не действат организирано за неговото предотвратяване или наказание.
Третата констатация, която трябва да направим с тревога, е, че не се преследват тежки стопански престъпления, които най-често са извършени от организирани групировки. Оказва се, че следствието, дори и полицията и прокуратурата обикновено вземат дела, където има един извършител и които обикновено представляват посегателство срещу личността - грабежи, изнасилвания, убийства. Зад тези дела стоят интересите на засегнати близки хора. Обикновено следствието води тези дела под натиска точно на тези заинтересовани лица.
Когато става въпрос, обаче, за сериозни икономически престъпления, тогава се оказва, че няма кой да стои зад държавния интерес и да го отстоява пред службите. Причините за това вероятно са много по-комплексни и многобройни.
Четвъртата ни констатация е, че съотношението на силите от една страна между местните правителствени и местните съдебни органи и от друга страна организираната престъпност на места е в полза на престъпността. Най-често тази местна престъпност е част от национална структура или дори от международна престъпна мрежа. Съотношението на силите показва предимство точно на тази организирана престъпност и в материалните и финансовите възможности, в броя и компетентността на кадрите, в степента на организираност на престъпния свят, който се оказва често по-добре информиран и по-бързо готов за отпор, в сравнение с държавните служби.
Може да се чуе, например, такова оплакване от следствен работник. Казва: аз съм един, а отсреща са осем адвокати.
Много служби на държавата не изпълняват функциите си поради страх, корупция, ниски морални и слаби волеви качества. Това се отнася за редица служби, дори и за лица от изпълнителната и съдебната власт. В малките градове и не само в малките хората лесно се поддават на заплахи, лесно се поддават на изкушения. На много места няма обществено и морално разграничаване между местната власт и престъпния свят. Като че ли не разбират, че са от две страни на една барикада.
Организират се общи маси и гуляи пред очите на обществеността, поддържат се приятелски отношения, преки телефонни контакти и т. н.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Дайте пример.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Примери има много.
Добре щеше да бъде, господа отляво, да бяхте дошли на тези срещи, щяхте да чуете и многобройни примери. Аз в момента само обобщавам резултатите от това, което самите хора казват.
Главната прокуратура и Отделът за икономически престъпления в Националната следствена служба не са образували и не са извели докрай дело за крупно икономическо престъпление. В съзнанието на обществеността няма информация за наказани големи нарушители на реда и на законността. Най-честият въпрос на хората е: кого вкарахте в затвора?
Кои са причините за всичко това?
На първо място, безспорно това са икономически причини, нещо, което се признава от дълго време в страната. Но аз ще се опитам да ги поставя по малко по-друг начин. Сред тях основна причина е липсата на сигурност за стопанската инициатива и в частност за предприемачеството, заради което икономиката трудно излиза от кризата. Страната продължава да е в състояние на рецесия, няма достатъчно стимули за развитие на бизнеса, особено на семейния, на частния дребен и среден бизнес, който е най-силно изложен на рекета на организираната престъпност. Задържа се тежкото положение на големи слоеве от населението най-вече поради липса на работни места и препитание. Те пристъпват към битова престъпност поради липса на други средства за препитание. Например, известен е фактът, че най-масова е така наречената полска престъпност или престъпността в земеделието. Продължава ограбването на държавните и общински предприятия от успоредни или застанали на входа и изхода фирми. Всъщност това е част от стопанската престъпност, която обаче не може да попадне в полезрението на органите, на които е възложено да се борят с нея.
Втората група причини включва административни слабости или грешки и т. н. Тук на първо място ще трябва да признаем липсата на съгласуваност в изпълнителната власт, между изпълнителната и съдебната власт, особено по места.
Второ, липса на мотивация и дисциплина у служителите на правителствените и съдебни органи и явлението корупция. Можете да чуете, например, как окръжен прокурор обвинява свой районен прокурор-колега за това, как пред очите на обществеността се е държал съвършено неприлично. И да казва, същият окръжен прокурор: Не е за нас това, което вие сте решили в закона с несменяемостта. Това е казано може би пред 200 души.

Третата причина е липса на информация, занемарено обучение и квалификация на хората. Не се осъществяват поради липса на средства обучение, квалификация, преквалификация и информиране на кадрите за новите неща, за решенията, за актуалните проблеми и начина, по който те следва да бъдат решавани от съдебната власт. Част от кадрите по места нямат сигурност, а други са преосигурени според собствените им признания. Едните не знаят докога ще бъдат там и от чия воля зависи стоенето им на това място, а другите знаят, че са несменяеми и че могат да правят каквото си искат.
Третата група причини е в съдебната власт:
Липса на съгласуваност и координация между следствие, прокуратура и съд. Започва наистина да се прилага така нареченото "бързо производство". Там, където то се прилага, има координираност, има съгласуваност между структурите, но в момента най-често, при разговорите с местните съдебни органи, виновно излиза следствието.
Второто, не се разбират приоритетите в борбата с престъпността. Например на въпрос след оплакване на окръжен шеф на следствието, че "Пред един следствен работник стоят 250 дела. Вие по какъв начин избирате с кое дело днес в началото да се заемете?", отговорът е: "Делата, които имат един извършител и които са посегателство срещу личността". Тоест, това, срещу което обществото реагира най-бързо и най-чувствително. Не се разбира, например, че трябва да се отделят време и средства, специални части от това следствие и от тези органи, които да се заемат с тежките икономически престъпления.
Тук ще си позволя да кажа следното. Вярно е, че обществото изживява най-болезнено посегателствата срещу личността; вярно е, че те създават обществения скандал, но точно така вярно е, че те си създават представа за това кой е на власт в зависимост от успеха, с който държавата противостои на организираната престъпност в степента, в която държавата съумява да накаже крупните посегателства в сферата на икономиката. Вярно е, че хората изпитват болезнено ударите срещу себе си, но съдят за това кой е на власт в зависимост от това кой, примерно, дава разрешение да се построи хотел на пясъка на "Златните пясъци" и кой не може да го събори.
Не е достатъчна политическата опора за съдебната система. Под "политическа опора" тук разбираме убеждението на всички служители и служби в съдебната система, че зад тях има национално съгласие, има единство на политиците, които са решени да се справят с престъпността и решително са се отказали от това да толерират или прикриват стопански престъпления. На много места служителите и от Министерството на вътрешните работи, и от следствието, и от прокуратурата твърдят, че престъпниците продължават да бъдат закриляни, че продължава да има някакъв чадър. Дали той е от висши административни органи или магистратура в София, дали той е политически, но такова е усещането или по този начин се оправдава бездействието по места.
Не достигат материални и финансови средства. Казвам това тук, пред Народното събрание, месец и половина преди да бъде внесен бюджетът на страната, за да заостря вниманието на народните представители и да се опитаме да направим всичко възможно този остър недостиг на материални и финансови средства да бъдe преодолян с общи усилия. Факт е, че следствието не може да си позволи да прави финансови експертизи. Дори е срамно - недостиг на бензин, за да бъдат карани арестуваните на разпит. Факт е, че нямат пари да довеждат принудително свидетелите пред съда и много от делата се протакат с години. Факт е, че санкциите не са достатъчно убедителни. На много места следствието и съдът нямат сгради и срещат бездушието на местните органи. Има оплаквания, че по трима-четирима следователи работят на едно бюро в тесни стаи. И т.н.
За да се повиши съществено ефективността в работата на съдебната система и за взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт, следва да се обсъдят следните мерки:
Първо, трябва да целим бърз и непосредствен отговор на всяко административно нарушение от страна на местните правителствени служби и местното самоуправление. Затова е нужна и продкрепата на съдебната власт.
1. Необходимо е да се инвентаризират всички местни, контролни и други служби на правителството. На места има до 31-35 правителствени служби.
2. Да се анализират и преценят отново компетентностите и отговорностите им.
3. Да се отстранят неработещите и дублиращите звена.
4. Да рационализираме службите и съставите им.
5. Да създадем система на изпълнителната власт, система от мозайката служби чрез постоянни задължителни връзки, координация и обмен на информация помежду им.
6. Да обмислим и евентуално да създадем органи за общ контрол върху местните правителствени служби в лицето на областната управа или друга подобна структура. Евентуално да се мине, ако се направи териториално-административна реформа, и на друга система на координиране и контрол, тъй като, както ви е известно, много от най-важните служби на практика продължават да имат окръжна структура, което пък създава голямо разминаване и невъзможност за тяхното координиране и субординация.
По отношение на организацията и мотивацията на кадрите от правителствените и местни служби. Трябва да се създаде доверие помежду им и доверие на обществото към тях. Затова е необходимо:
- да се дискутира и евентуално да се приложи ротация на ръководителите на най-важните контролни служби на правителството по места, особено на тези, които са запазили окръжната си структура. Напомням пред народните представители, че такава е била практиката в миналото - един полицай, високоотговорен, не е можел да бъде от мястото, където служи. Така е било с митничарите, така е било и с другите важни държавни служители;
- да се осигури, разбира се, непрекъснато обучение и квалификация;
- да се сменят корумпираните кадри с още по-голяма енергия, като се организират конкурси за назначаване на нови кадри, за които предварително да се доказва, че нямат връзки със силовите групировки и местната мафия;
- да осигурим информационно, със специални издания на законови и подзаконови актове, всички правителствени местни служби;
- да обмислим и да приложим застраховане на живота на ръководителите на най-важните правителствени и местни контролни служби.
Предлагаме, на второ място, да се засили контролът на Висшия съдебен съвет върху кадрите от съдебната система. Опитът сочи, че където е прекъсната връзката между полиция, следствие, прокуратура, съд, например поради корумпиране на служител или поради ниски морални качества, или поради страх, на което и да е място да е прекъсната тази връзка, не се стига до производство и осъждане на виновните лица. Това означава, че трябва да се намери начин да бъдат заобиколени тези запушени места в съдопроизводството;
- да се дискутира и евентуално да се създадат национални структури в съдебната система за опасни и тежки крупни стопански престъпления, например от типа на италианските. Специално следствие, специално разследване, специална прокуратура и специален съд;
- да се предложи и застраховане живота на магистратите.
Специални грижи за местните съдебни служби от страна на Министерството на правосъдието и правната интеграция от същия тип за предоставяне на информация, непрекъснато обучение и квалификация. Може на много места да се види, че те не познават, примерно, последните изменения, които са направени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.

Да се направи необходимото за материално-веществено осигуряване на съдебната власт от изпълнителната и местните власти. Ако се стигне до това разбиране, още в проектобюджета за следващата година трябва да се заложи програма какво ще се прави през следващите години за отстраняване на тежките материални проблеми на съдебната власт. Необходимо е да направим нужното да привлечем обществеността и медиите в борбата с престъпността, да акцентираме общественото внимание и да гарантираме упражняване на обществен контрол върху най-нашумелите случаи на големи стопански престъпления, с които да се ангажират Главна прокуратура, Националната следствена служба, правителството дори.
Много важно е, за да се постигне това, да започне обсъждане в Народното събрание по темата, да се чуят и мненията на всички народни представители, които са наблюдавали този проблем, да бъде дискутиран открито и евентуално да бъдат взети решения от Народното събрание, като в тази посока смятам, че може да се обсъди и създаване на специална комисия, която да оцени ситуацията към момента, включително и да се запознае с причините за нефункциониране на системата. Надяваме се, че ако тази комисия бъде излъчена, ще може да установи най-точно слабите места, поради които не функционират ефективно съдебната система и местните правителствени служби.
Във всички случаи искам да кажа, че не трябва да се гледа на тази задача като на кампания. Това е задача на обществото, чието предварително решаване предполага възможността да се тръгне напред и в областта на структурната реформа, и в областта на привличане на чуждестранни инвестиции, и в приватизацията, и т.н. Ако си представим за миг, че има господство на структури на организираната престъпност в дадени региони на страната и ние с вас правим приватизация, или насърчаваме икономическото развитие, ние всъщност приватизираме в полза на организираната престъпност и насърчаваме развитието на същата тази организирана престъпност. Ето защо първата задача, която задължително трябва да бъде решена, това е подтискане докрай на тази престъпност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Думата има госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, аз имах два уточняващи въпроса, но ми се струва, че май в момента е излишно да ги задавам, тъй като частично ми беше отговорено. Въпросите бяха във връзка с това дали смятате, че е необходимо създаването на някакъв допълнителен орган и дали координацията по места съществува и в тази посока трябва ли да бъдат предприети конкретни действия. Но Вие в отговори си засегнахте тези въпроси. Затова мисля да не повтаряме едно и също днес.
Господин председател, искам да Ви уведомя, че сме внесли според изискванията на чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искане за провеждане на разисквания по това питане. И на това разискване, което според правилника трябва да се проведе следващия петък, в срок от една седмица, вече по-подробно да бъдат дискутирани от всички народни представители от всички парламентарни групи тези въпроси, които бяха повдигнати.
Господин министър-председател, въпросите ми бяха в тази посока - главно във връзка с това дали смятате за необходимо създаването на някакъв нов орган, който да подпомогне разкриваемостта на престъпленията и къде най-вече виждате проблемите за това да не се стига до приключване на започнатите дела, защо има толкова много дела започнати от години, тежки дела, нашумели дела срещу хора, на които цяла България знае имената, а в крайна сметка не се е стигнало до произнасянето на съда в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Съвсем накратко по въпроса за комисията. Независимо, че ние можем да констатираме, че на всички места поканените страни - местните правителствени служби и местната магистратура, се отзоваваха, идваха и открито дискутираха проблемите или създаваха превратна видимост пред нас, опитваха се със загриженост да казват, че няма никакви проблеми, но във всички случаи, ако вие намерите пред кого да поставите като законодател пред страната следния прост въпрос - може ли да се дадат сведения за всички случаи на прекъсната процедура на разследване в полицията, в следствието, в прокуратурата, няма от кого да се получи отговор. Невъзможността на която и да било инстанция в страната да проследи цялата тази верига, по която се стига до съд за стопански и други престъпления, изисква законодателят да си постави тази задача, да поиска тази информация, да анализира тази информация и да направи своите заключения. Никой друг освен законодателното тяло не може да направи това нещо. Никой не може да поиска от прокуратурата тази информация. Никой не може да я поиска от следствието. Никой не може да попита съда защо определени дела стоят там и не се гледат. Това може да направи само Народното събрание. Разбира се, аз вярвам, че законодателят ще направи това без да нарушава независимостта на съдебната власт. Но вие можете да проследите процедурата, да видите причините, поради които на едно или друго място тя се прекъсва. И аз съм убеден, че ако това се направи от законодателя, от всички народни представители, които ще участват, много точно ще бъдат установени причините за заболяването на българската административна система и на съда. По-опитните хора тук може би знаят причините. Аз също имам усещането вече, че имам представа за тези причини. Но нека тази комисия евентуално да се създаде, за да се създаде първо доверие между народните представители по отношение на темата, която се обсъжда, което е много важно. Да се създаде и единство в оценките. Защото едно е един да говори едно, друг да говори друго, трети да предлага трето и накрая да не можем да се разберем всъщност какво искаме. Защото аз не изключвам, че една комисия, която работи безпристрастно, може да стигне и до заключение, че самата Конституция не дава възможност за ефективно осъществяване и приложение на правото. Не изключвам да се стигне и дотам. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Демократичната левица подкрепя поставянето на въпроса за борбата с престъпността. Смятаме, че той е изключително актуален и че поставянето на доброто му решаване в този парламент би улеснило в голяма степен следващите години на България, включително и икономическия й просперитет. Признаваме наличието на проблеми в борбата с престъпността, които касаят изпълнителната власт, съдебната власт и законодателната власт. Отворени сме за обсъждане на всякакви идеи - и законодателни, и административни, и организационни, и други. Искаме обаче, подкрепяйки и създаването на такава комисия, и провеждането на дебат по проблема, да ви заострим вниманието на проблема, че този въпрос не може да се решава без независима съдебна власт.
Първо, защото съдебната власт е наистина независима и равнопоставена на нас и на изпълнителната власт, и, второ, защото е властта, която най-пряко се занимава с тези проблеми и най-добре ги познава.
Така че ние ви предлагаме при дебатите да бъдат поканени представители на Висшия съдебен съвет. Ако счетете за възможно, бихме ви предложили тези дебати да се състоят не следващия петък, а по-следващия, защото заседанието на Висшия съдебен съвет е в сряда и то е едно-единствено и ще ги изправим пред сериозни затруднения да дойдат тук подготвени и с конкретни материали и цифри.
Освен това бихме ви предложили, когато става дума за правителствените местни служби и централа за дейността на Министерството на вътрешните работи по разкриване и доказване на престъпления парламентът да получи конкретни материали и ние да бъдем запознати преди това особено със статистиката.
Искаме отсега да заявим, че Демократичната левица смята решаването на проблема с престъпността свързано с укрепване и засилване на съдебната система, не в орязване на нейните правомощия, не във вмешателство в нейната работа, включително с цената на конституционни промени. За всякакви решения, които са полезни и необходими, които са работещи формули, сме отворени, но не за ограничаване и орязване правата на съдебната система и за нейното подчиняване на изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: При мен е постъпило искане, подписано от 50 народни представители на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да станат разисквания по отправеното питане към министър-председателя. Съгласно чл. 85, ал. 2 разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Разискванията се провеждат по реда, установен в глава пета на този правилник, и продължават един час.
С оглед на този текст от правилника и направеното искане насрочвам разисквания по питането на госпожица Екатерина Михайлова към министър-председателя и неговия отговор за следващия петък, 19 септември.
Изказването на госпожа Дончева, направено като процедура, аз го схванах като предложение да поканим на разискванията Висшия съдебен съвет или негови представители. Това трябва да стане с гласуване.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Предлагам да поканим целия Висш съдебен съвет, а нека той да прецени кои негови членове да присъстват или пък да дойдат тук в пълен състав.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 193 народни представители: 184 за, 3 против, 6 въздържали се.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Може ли да гласуваме и за промяната на датата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ви прочетох правилника. За разлика от други текстове на правилника, където се съдържат определени дати и е казано, че Народното събрание може да промени датата, тук такава възможност няма.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Това може да стане с решение на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С решение на парламента може да се промени правилникът. Така че внесете предложение за промяна на правилника, ще го гласуваме.
Има думата народният представител Яшо Минков да развие актуалния си въпрос към господин Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 18 август тази година в Балчик на Овчаровския плаж се случи една трагедия, при която загина малко дете. Аз не искам да се връщам и да коментирам тази трагедия, но това, което ме възмути и предизвика у мен желание да Ви задам въпрос, е Вашето заявление вечерта в новинарската емисия на Българската национална телевизия, където Вие буквално, цитирам, заявихте: ние отдавна трябваше да затворим този плаж.
Въпросът ми, господин вицепремиер, е какво Ви пречеше, защо след като сте очаквали, че е възможно да се случи подобна трагедия, Вие не сте предприели абсолютно никакви мерки? Не е имало никаква охрана на този плаж, не е имало никаква сигнализация, не е имало предупреждение, не е бил отцепен този район. Вие с Вашето бездействие сте създали предпоставка за тази трагедия.
Какво точно имахте предвид, когато казахте "Ние отдавна трябваше да го затворим"? Означава ли това, че поемате отговорността за тази трагедия? И ако е така, какво имате предвид под поемане на отговорност? Какви мерки оттук нататък Вие ще предприемете, какво ще бъде Вашето по-нататъшно поведение и отношение към подобни инциденти, какви ще бъдат Вашите превантивни мерки и последващият контрол след този инцидент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЕВГЕНИЙ
БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Минков, тъй като Вие имате и други въпроси, отправени към мен, искам най-напред да въведем един ред в този диалог. Когато отправяте въпрос, молбата ми е първо да проверите дали това, което питате, е вярно, за да не се получават разминавания, каквито има примерно в този актуален въпрос. Тук не става въпрос за това, че свлачището, тези 100 куб. м земна маса паднаха не на 18, а на 17, това няма никакво значение в случая. Става дума за това, че фразата, която Вие чудесно сте разбрали "Ние трябваше отдавна да затворим този плаж" беше отговор на конкретен въпрос, който Вие сте пропуснали. Аз бих затворил този плаж, ако той беше мой личен. Разбира се. Вие бихте го направили, ако е Ваш. Само че там няма плаж, господин Минков. Просто няма такъв плаж. Той не фигурира в нито един регистър, няма никакъв статут, той е отделна част от Черноморското крайбрежие. И, разбира се, че затварянето на една такава опасна местност, било то в планински район, било по крайбрежието, било в конкретния случай е работа на органите на местно самоуправление.

Разбира се, че след този трагичен инцидент се разтичаха и сложиха табелки и огради местните представители на властта там. Но аз мисля, че действително това трябваше да стане много по-отдавна. И тъй като в това, което имаше като писмен въпрос към мен, не фигурираха аргументите Ви в тази посока - аз за това и бях подготвил съвсем друго виждане, което имах и за ивицата, и за този регион въобще. Но да се върнем на темата - трагичния инцидент с това малко детенце, наистина е нелеп. Но недейте никога да упреквате някой в нечия смърт тогава, когато това не е вярно.
Само ще допълня. В същия ден - на 17-и, в Австрия стана едно огромно свличане на земни маси. Там буквално под земята останаха 20 къщи. Природните бедствия са нещо, с което човек не е намерил сила или средства да се справи. Иначе щяхме да спрем и земетресенията, и наводненията, и свлачищата и светът щеше да е различен. Аз мисля, че картината, която имаме - на близо 900 свлачища в България, от които по-голямата част активни и по-голямата част - години наред незаделяни като средства, да се извършва превантивната дейност по тях.
Ще дам един малък пример. В близкото свлачище, което е на "Панорама", има водопровод от 1956 г. Няма никаква канализация в целия район. Никъде няма канавки, водостоци, дренажни системи. И, разбира се, по времето на управление на Дончо Конакчиев това свлачище тръгна. Аз не бих упрекнал точно Дончо Конакчиев. (Неодобрителни реплики от блока на ДЛ.) Защото и да се беше опънал там, нямаше да може да го спре. Но ако управлението на БКП и БСП през тези 25 години си беше вършило работата, това нямаше да стане. (Неодобрителни реплики от блока на ДЛ.)
Господин Минков, аз действително предлагам, когато има такива въпроси, ние да бъдем по-конкретни, за да бъдем полезни и помежду си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата за реплика господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. За мен това не беше отговор. Вие казвате, че там няма плаж. Тогава какво сте щели да затваряте, господин Бакърджиев? Вие казвате - "трябваше да затворим". Плаж няма, има лагер. Има ли лагер там, господин Бакърджиев? - Има. И след като е в правомощията на общинските власти, какъв беше смисълът тогава на Вашата реплика: "Ние трябваше да го затворим". Вие щяхте да разпоредите или би следвало да разпоредите на общинските органи? Това не е отговор, господин Бакърджиев.
И тук в случая, когато се коментират наистина реални неща, нека да не си играем на подхвърляне на фрази, а да говорим какво трябва да се свърши, какво е трябвало, било ли е свършено. Оттук нататък ще се свърши ли? Нека да не си прехвърляме вината, че предишно правителство не си е свършило работата. Ами да си я е било свършило. Затова тук е имало опозиция и е атакувала. (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЯШО МИНКОВ: Озаптете си хората, господин председател, включително и господин Корчагин. (Весело оживление.)
Нека да говорим с конкретни факти, господин Бакърждиев. Не съм доволен от отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз пак ще се опитам да обясня, господин Минков, макар че при Вас явно процесът на разбиране е малко по-труден. (Неодобрителни реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бакърджиев, моля без лични нападки.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Местността "Овчаровски плаж" никога не е обявяван за плаж, поради следните причини - опасен и незащитен бряг и липса на подход по суша за хора и превозни средства. Това не е зона, предвидена за експлоатация за курортно-здравни цели и в тази връзка теренът не фигурира в регистрите на плажовете във Варненска област. За територията на този плаж не е предвиден търг поради липсата му на статут като такава част от крайбрежната ивица. Всичко това, господин Минков, аз Ви казах съвсем спокойничко и ясничко.
А колкото до затварянето, ако аз имах възможност да нареждам на вашите кметове да затварят плажове, щях да им го наредя, но законът не ми позволява. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата отново народният представител Яшо Минков да развие актуален въпрос към господин Бакърджиев относно аварията в мини "Бобов дол".
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Не бих коментирал процесите на разбиране и осмисляне на нещата. Тук по-скоро може би трябва да се коментират процесите и възможността за достойнство, за морал на някои от представителите на изпълнителната власт. Но изглежда пък именно тези процеси у Вас съвсем отсъстват, господин вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Минков, аз направих бележка на господин Бакърджиев.
ЯШО МИНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя и на Вас същата бележка и то с по-голямо основание, защото на Вас мога да Ви я правя и като народен представител.
ЯШО МИНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Приемам бележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въздържайте се от лични нападки.
ЯШО МИНКОВ: Дано и господин Бакърджиев я приеме.
По отношение на аварията в мини "Бобов дол", господин вицепремиер. Макар че многократно се говори да не се политизира този въпрос, всяко питане, отправено към Вас по един или друг начин чрез медиите, в интервюта и т.н., Вие обявявате за политизация на въпроса. Това, че на Вас някой е задал въпрос, това, че на Вас Ви се търси отговорност, Вие смятате за политизиране. Не е политизиране тогава, когато народни представители, когато обществеността иска да знае истината, иска да знае какво е направено и защо не е направено. Когато обществеността иска да знае какви мерки и какви отговорности ще се поемат. Тук не става въпрос за политически пристрастия, става въпрос за един конкретен, изключително неприятен, трагичен инцидент, господин вицепремиер.
Затова в моя въпрос основният акцент беше - какво е било направено, за да се предотвратят подобни инциденти? След като е във Вашия ресор, аз мисля, че Ваша е основната отговорност. И пак се връщаме към въпроса за отговорността. Само на думи ли ще се поема? Вие ще накажете няколко началници. Предполагам, че вече сте ги наказали. Вие продължавате в същия дух. Може би това е наследство от комсомолското ви минало - на предното мнозинство да създава комисии, да се удължава цялата процедура на установяване на истината и на фактите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Минков, досега времето Ви тече и нищо не сте направили, за да си развиете въпроса. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията.)
ЯШО МИНКОВ: Господин председател, моля Ви да не ме прекъсвате, защото все пак имам право да задам въпроса си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, аз имам право да Ви прекъсвам и ще Ви прекъсвам. Недейте сега Вие да казвате какво бил казал министърът, към който Вие отправяте питането. Развийте си въпроса така, както сте го поставили.
ЯШО МИНКОВ: Господин председател, може би трябваше Вие да ми напишете въпроса и да ми дадете да го прочета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма защо аз да Ви пиша въпросите. Ако ме помолите и това мога да направя.
ЯШО МИНКОВ: Развитите ми въпроси, господин председателю, бяха оставени в стаята, която Вие разпоредихте да бъде освободена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, правилникът така повелява.
ЯШО МИНКОВ: В правилника няма такава точка. (Неодобрителни възгласи и реплики от блока на опозицията.) Прочетете правилника, господин председател! Там никъде няма заложен текст, който да лишава народни представители от стая. Прочетете Вие правилника, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Народни представители не са лишени от стая.
ЯШО МИНКОВ: Лишени са от стая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лишена е парламентарна група, която не съществува.
ЯШО МИНКОВ: А коя е стаята на народните представители от бившата парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всеки народен представител има стая в другата сграда.
ЯШО МИНКОВ: А член ... от Конституцията, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нито един народен представител няма стая в тази сграда. (Неодобрителни възгласи и реплики от опозицията.)
ЯШО МИНКОВ: Господин председателю, явно се разминаваме в тълкуването на някои текстове, които даже според Вас отсъстват.
Но, господин вицепремиер, били ли са предприемани мерки по обезопасяването? Кой ще понесе конкретната отговорност, ако те не са били проведени? Какво сте направили оттук нататък, след този трагичен инцидент? Не мислите ли, че жертвите във Вашия ресор станаха прекалено много и елементарното чувство на достойнство и морал изисква най-после да си подадете оставката? Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Минков! Вашият актуален въпрос е зададен като "Яшо Минков - народен представител от Парламентарната група на Българския бизнесблок". Аз ще Ви отговоря точно като такъв, защото тогава имаше такава група и Вие бяхте народен представител от тази група.
Мисля, че въпросът с Бобов дол е прекалено сериозен и действително трябва да се обсъжда сериозно. И аз ще се опитам да бъда много изчерпателен и много ясен, както направихме с колегите от извънредната правителствена комисия в една обща среща с Постоянната комисия по енергетика и енергийните ресурси само преди по-малко от 48 часа.
Уважаеми господин Минков, Вашият въпрос, макар и търсещ отговор доста дни след трагедията в Бобов дол, в момента не е загубил своята актуалност и то не само за народните представители в тази зала, а аз мисля, че това е важно за всички българи. Независимо от широката публичност, която беше дадена на дейността на извънредната комисия и резултатите от нейната работа, аз мисля, че и парламентът е място, в което трябва да се даде пълна информация за ситуацията, причините, последиците и бъдещето на мини "Бобов дол" и конкретно за тази авария.
Затова, господин Минков, аз ще отговоря и на Вас, и на останалите колеги, които са задали своите актуални въпроси, свързани с Бобов дол.
Преди да направя обобщенията ще ви дам няколко цифри.
За периода 1990 - 1997 г. в мини "Бобов дол" са възникнали 1661 аварии, от които злополуките със смъртен изход са 42. През настоящата година авариите са 95. Затова пък през периода 1995 - 1996 г. са регистрирани 458 аварии, т. е. почти през всеки от тези 520 работни дни в мини "Бобов дол" е фиксирана производствена авария.
Всички вие, уважаеми колеги, знаете кой през тези години управляваше не само мини "Бобов дол", но и целия въгледобив и цялата ни държавна икономика. Цитираните цифри са едно от многобройните доказателства за това как се управляваше. Последицата от аварията в Бобов дол пък е една трагична илюстрация на резултатите от това управление.
Анализът на производствените аварии в мини "Бобов дол" и в целия въгледобив, който направи извънредната правителствена комисия, категорично доказва, че в отрасъла цари систематичен хаос - хаос, който е граден с години. Не са изпълнявани препоръките на Комитета по енергетика и на Инспекцията по труда. Санкциите са кампанийни, спорадични, в повечето случаи направени сами за себе си или за отчитане на дейност, а резултатът от тях е задълбочаване на хаоса.
Такава е констатацията не само на извънредната правителствена комисия, но и на 57-те проверки, извършени от началото на 1997 г. досега в мини "Бобов дол" АД от Комитета по енергетика и Главна инспекция по труда. Повтарям, 57 от началото на тази година само в мини "Бобов дол".
Основното, което прави впечатление при тях е, че всяка следваща проверка констатира същите нарушения на правилата и нормите на безопасност на труда, каквито е констатирала и предишната. По-характерни нарушения са: не се спазват технологичните паспорти за добивните и пробивно-взривните работи, не се спазват изискванията на Инструкцията за предотвратяване на обгазяванията и за проветряване на обгазени минни изработки във въглищните рудници, не се извършва задълбочена проверка при приемането на нови участъци от комисиите, назначени от изпълнителния директор на дружеството, назначават се неправоспособни лица за работа с машини и съоръжения, не се поддържат в безопасност работните и транспортните технически средства и електросъоръженията в рудниците, нарушава се трудовата и технологична дисциплина както от инженерно-техническия персонал, така и от работниците. Налице е професионална деформация, която води до подценяване на потенциалните опасности и на последиците от евентуалната им реализация. Впрочем точно същите са констатациите и при проверки, извършвани още през 1990 г. и през всяка от следващите години до 1997 г. И точно това е натрупването на грешките, довело до аварията на 1 септември 1997 г.
Аз ще си позволя накратко да повторя някои неща.
От 1 юли до 30 август в Шести участък на рудник "Иван Русев" не са извършени никакви производствени работи. Ръководството и работниците са били в платен годишен отпуск, участъкът е бил временно консервиран и изолиран за достъп на хора.
На 31 август електрозахранването на Шести участък е било изключено, което автоматично води до изключване на апаратурата за контролиране съдържанието на метан във входящата и изходящата струя на рудника.
На 1 септември главният инженер на рудника Бойко Димитров поставя само дата и подписва план за дегазация на Шести участък, който е разработен типово предварително заедно с плана за ликвидиране на аварии за съответното тримесечие. С плана за дегазация на Шести участък е запознат само началникът на същия участък, началникът на смяната в отдел "Вентилация", директорът и диспечерът на рудника. В пълно неведение за реализацията на плана за дегазация са началниците на Първи и на Трети участък, както и участък "Рудничен транспорт", които са се намирали по пътя на изходящата струя. Дегазацията на Шести участък е започнала без присъствието на началника на участъка и отговорника по вентилация за смяната и не е уведомен диспечерът на рудника. Така е отпаднала последната възможност да бъдат изведени на повърхността хората, работещи в района, на изходящия вентилационен поток.
В резултат на прекратеното проветряване в продължение на един месец в Шести участък на рудника се е отделил и натрупал газ - метан. Предприетите дегазационни мероприятия в участъка са довели до неконтролируемо изтласкване на метана, който увлечен от чистата вентилационна струя, се оказал в района между товарищата на Първи и Трети участък. За взривоопасното увеличаване на концентрацията на метана в този район е способствало и частичното отваряне на вентилационната врата на Шести участък, извършено най-вероятно от първа и втора смяна на 31 август.
Причината, установена дотук, за възпламеняването на метано-въздушната смес е неизправно техническо съоръжение на рудничния акумулаторен локомотив, намиращ се от страна на Трети участък. Той е бил допуснат в експлоатация с нарушена противозащита на контролера, породена от пълна липса на крепежни болтове на корпуса и незавинтване на болтовете на крепежната кутия. Така на практика частите под напрежение и искрящите части на контролера са се намирали в пряк досег с метановия газ.
Уважаеми колеги, такива, според паралелните експертизи, са причините, довели до аварията и трагичния взрив на 1 септември в рудник "Иван Русев". Веднага след аварията Комитетът по енергетика предприе конкретни мерки за предотвратяване на други подобни инциденти. Разработи се и се изпълнява план за ликвидиране на последиците от аварията. Подготвя се специален режим на работа по отношение на контрола в рудничната атмосфера в самия рудник "Иван Русев" като се преработва и вентилационният план на рудника. Извършва се технически преглед на всички инсталирани машини и съоръжения, както и на транспортния парк.
За елиминиране на последиците от аварията в рудник "Иван Русев" и с оглед повишаване на безопасността на труда и ефективността на въгледобивния отрасъл по предложение на извънредната правителствена комисия Министерският съвет прие 18 решения, с които предполагам, че народните представители вече са се запознали.

Допълнително само бих искал да ви информирам за мерките, които ще бъдат проведени в следващите седмици. Всички рудници задължително ще се снабдят със съвременни измервателни прибори за газов и вентилационен контрол и за глухите забои ще се осигурят преносими уреди за непрекъснат контрол на съдържанието на метан. Трябва, разбира се, да се проведе и курс и проверочен изпит на инженерно-техническите работници от рудниците и службите "Вентилации".
Стартират се изследователски програми за контрол и управление на метаноотделянето и условията за формиране на опасните газови ситуации, както и програмата за усъвършенстване на вентилационните системи на рудниците.
Днес в 13,00 ч. имам среща отново с посланика на Швейцария във връзка с поет между нас ангажимент - да ни съдействат с финансови средства и техническо оборудване специално за рудниците в мини "Бобов дол".
Тъй като това е чисто техническата страна на нещата, а има още два въпроса конкретно за този инцидент, аз ще спра дотук с моя отговор, защото има отдeлни въпроси и за управлението, за кадрите, за техническия и ръководен персонал, а и за целия въгледобив и енергетичния отрасъл. Така че, предполагам, ако нещо допълнително възникне, вие ще чуете моя отговор и на останалите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Минков за реплика.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви за отговора, господин Бакърджиев.
Сравнително съм доволен от него. Казвате, че доста дни след аварията е този въпрос. Да, но нека да припомним само, че Вие поискахте отлагане. Предполагам, че това е било, за да се получат резултатите от комисията, която назначихте.
Не искам да мисля, че Вас Ви успокоява фактът, че все още само 10-11 жертви има и се сравнявате с Вашия предшественик. Не бих искал да го изпреварите в тази насока. Казвате, че се констатират все същите нарушения във всички тези 57 проверки по отношение на безопасността на труда. Чухме констатациите за причините, които са довели до този трагичен инцидент. Това е добре. Но искам да знаем, да чуем всички народни представители, след като са били известни вече - казвате 57 пъти - нещо било ли е направено, за да се отстранят, конкретни мерки били ли са взети, след като толкова много пъти се вижда, установява се, доказва се абсолютно едно и също нещо. Вие сте знаели за тези пропуски. Вашите подчинени са знаели за тях. Какво точно е било направено и тези, на които, предполагам, Вие сте разпоредили да отстранят нарушенията и пропуските, дали са си свършили работата? Те ли са виновни?
След като вече има реалните констатации за причините за тази злополука, гарантирате ли, че именно в този район - аз не казвам, че навсякъде всичко може да се предвиди, но поне в този район, в тези рудници, в тези мини са взети абсолютно всички необходими мерки, доколкото е възможно, това наистина да не се повторя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Минков! Най-нелепото е, че последната проверка, извършена именно в мини "Бобов дол" и в рудник "Иван Русев", е протекла - говоря за Инспекцията по труда и контрола по безопасност и охрана, между 26 и 29 август 1997 г., т.е. сряда, четвъртък и петък в седмицата преди понеделника на злополучния инцидент.
Аз много обстойно се запознах с всичко, което е свършено през последните месеци и всичко, което не е свършено. В този рудник и в мини "Бобов дол" се е създал климат на липса на контрол и тъй като явно не само сега, явно във времето и не само миналата и по-миналата година, а самите миньори казват: ние от 1990 г. не знаем дали ще ни има или няма да ни има, дали ще ги има рудниците. Те самите са дезинтересирани. Те самите са с психика на обречени, които не знаят дали следващата година ще има там работа или не. Тази психоза вече до голяма степен е натрупана и, разбира се, че деформира мисленето. Оттам насетне, разбира се, пак казвам, за мен там, където има отговорности, те трябва да се реализират в някакви преки действия.
Аз съжалявам за това, че повторено един или два пъти в един вестник-ежедневник, някъде започна да се тиражира, че завеждам въгледобива в България. Това просто не е вярно. В системата на енергетиката всичките мини в България, обединени в холдинг "Въглища", все още се ръководят от Комитета по енергетика, който е един от многото комитети, които са в моя ресор. И, разбира се, ако някой очаква пряко да отговарям за един или втори участък в един или друг рудник, от една или друга мина, това е технически и практически невъзможно. И това за всеки разумномислещ е повече от ясно. По-лошото е, че и освободеното на 23 юни 1997 г. ръководство - в деня на предишната авария, когато обгоряха 11 и Олег почина, и в тази ситуация с новото ръководство, което е от 23 досега, абсолютното безхаберие е продължило. Ето това е проблемът.
И ако има някакъв начин да се промени мисленето и поведението в рудник "Иван Русев" и в мини "Бобов дол", то е според мен, абсолютно всички, които пряко не са си свършили работата, да си понесат съответната отговорност. Това са не само петимата, които пряко бяха фиксирани в решението на Министерския съвет. Това са и останалите 25 човека, които конкретно са нарушили всички изисквания, мерки и техника на безопасност и охрана.
Искам да ви призная, че при анализа, който извършихме при вече обобщената фактология късно в неделя вечерта, разговаряйки с колегите, стигнахме до извода, че половината от тези грешки да не бяха допуснати, в конкретния случай пак щеше да има авария. Това е страхотно натрупване на система от грешки и много лошо стопанисване на тези мини.
Аз вчера имах възможност да присъствам на едно събиране по повод 100 години от рождението на инж.Васил Радославов и 53 години от неговата трагична смърт. Един ръководител, който е направил от мини "Перник" действително показно преди японците да се сетят, че колективът трябва да управлява и да е съпричастен - това, което сега казваме: хайде да участваме като собственици. Тогава един наистина кадърен инженер е управлявал и издигнал мини "Перник". Сега явно в последните години некадърни хора управляваха тези мини. Затова смяната там ще бъде категорична. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: За Панчо нищо не каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
За Панчо може би ще каже при следващото питане.
Има думата господин Иво Атанасов да развие актуалния си въпрос към господин Евгений Бакърджиев относно управлението на мини "Бобов дол".
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин Бакърджиев, за разлика от свлачището в Балчик, което е природно бедствие, ние с господин Минков поставяме въпроса за едно управленско бедствие.
Естествено, злополуки в рудниците е имало и ще има и неслучайно тук се употребяват понятия като "мина" и "фронт". Ясно е, че условията на труд и техническата въоръженост в нашия въгледобив не са добри. Но при тези дадености действаха и всички предишни правителства.
Защо тъкмо сега е тази серия от аварии със смъртни случаи? Не ви ли подсказва това, че нещо в самото управление куца? Когато ние, от Демократичната левица, поехме властта, не сменихме изпълнителния директор на мини "Бобов дол" АД Венцислав Тодоров, независимо че той беше активист на "Нов избор" и дори беше абонирал всички рудници за вестник "Детайли" - издание на партията на господин Луджев. Не го сменихме, защото много добре съзнавахме, че един ръководител трябва да се чувства стабилен, а не да работи ден за ден.
Вие действате другояче. Промените, които правите са не само политически мотивирани. Остра е борбата вътре във вашата коалиция. Девет месеца вече не може да се реши кой да бъде главният кадровик на мини "Бобов дол" АД. Борбата се води между двете крила на СДС в Бобов дол и д-р Панчо Панайотов от Дупница. В края на краищата надделя д-р Панайотов, който сега не е в залата, а не е и отишъл в Бобов дол след аварията, макар че през януари ходеше всеки ден там. И чрез Вас, господин Бакърджиев, за изпълнителен директор беше наложен господин Милчо Лозанов. Не става дума за това, че той е бил кандидат на СДС за кмет на Бобов дол, не става дума и за това, че неговият син беше в предизборния щаб на Панчо Панайотов. Не става дума и за това, че заместникът на Милчо Лозанов господин Станко Станков живее в един блок с д-р Панчо Панайотов.
Въпросът е в това, че тези неспирни кадрови рокади демотивират голяма част от ръководителите в мините - нещо, за което и Вие говорихте преди малко. Незнаейки колко ще се задържат на поста си, те не предприемат нищо сериозно, работят ден за ден. Усетили нестабилността на своите шефове, мнозина от работниците загърбват трудовата и технологичната дисциплина и печалните резултати са налице.
Във връзка с това Ви питам: смятате ли, че критериите, по които подбирате кадрите, са адекватни на изискванията, след като тези кадри впоследствие, по Вашите думи, се оказват абсолютно неадекватни? Колко още злополуки трябва да се случат, за да се разбере, че панчопанайотовщината е вредна за България и за да приберете веднъж завинаги "синята метла" на "Раковски", 134? По какъв начин Вие, господин Бакърджиев, поемате отговорността? Вие не може през месец да сменяте шефовете, да назначавате все нови и нови и все друг да Ви е виновен. Очевидно и Вие имате някаква отговорност, и аз бих желал да чуя начина, по който я поемате. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Атанасов, аз за съжаление не съм от Дупница и не мога да бъда съвсем обективен, ако започна да коментирам кое е крило, кое - кълка, какво има в СДС или какво няма. Това са проблеми, които може би други ще коментират.
Но мога да коментирам случая с кадрите в ръководството на мини "Бобов дол" и на рудник "Иван Русев". Това мога да коментирам наистина.
Вие казахте, че предишният директор е бил запазен, независимо от това, че е бил от "Нов избор". Мисля, че лошо сте направили, че сте го запазили, господин Атанасов, по време на вашето управление, защото по време на неговото директорстване станаха серията от аварии, имам предвид включително и тази на 23 юни 1997 г. Той беше освободен именно в деня на аварията на 23 юни. (Шум и реплики в блока на левицата.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Не е вярно! Недейте да лъжете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: И ако някой не е наясно, ще ви дам написанко всичко точничко. (Реплики от блока на левицата: "Дайте го!" Недейте да лъжете от трибуната!")
Освобождаването на предишния директор е на същата дата на трагичния инцидент на 23 юни. И това е денят, в който Бордът на директорите определя новия директор господин Лозанов. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция.)
Разбира се, аз съм абсолютно съгласен с това, че не могат да се слагат за директори и заместник-директори хора, само защото са комшия на един или друг, или работят за един или друг. (Реплика от левицата: "Ама, така правите!")
Има обаче един проблем и той е много простичък. В случая става дума за хора, които десетилетия са били членове на БКП. (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на БСП.) Каква "синя метла", господин Атанасов? Господин Лозанов е бил член на БКП от 1971 г. (Смях и оживление в залата.) И аз не мога да разбера защо неговият заместник, който Вие казвате, че е комшия на Панчо Панайотов, е член на БКП от 1981 г., що за "синя метла", господин Атанасов?" (Ръкопляскания и оживление в блока на мнозинството, реплики от блока на БСП.)
Във връзка именно с това, че явно на места... (Реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... явно на места се слагат неподходящи кадри.
Първо искам да споделя, че аз смятам, че това ръководство беше абсолютно слабо. Това е мое лично мнение, отговаряйки за енергетика, не съм енергиен специалист. За мен е абсолютно слабо по действията, които проведе след самата авария. Некомпетентни хора!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Пожарни коли от София сте докарали. Как ще докараш пожарни в рудник?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: И аз мисля, че съветът, който мога да дам на останалите си колеги и в Министерския съвет, а и на всички директори по места, е да не се връщат и да се назначават хора, които са членували повече от 25 години в БКП. Резултатът ще е като в Бобов дол. (Единични ръкопляскания в блока на мнозинството.)
Колкото обаче до това кой как поема отговорностите, аз ще се върна на нещо, което казах и при предишен въпрос друг ден тук, пак в парламента. Не е логично това, което за 2 или 3 години не е направено, да се иска да се свърши за 3 месеца. Трагичните инциденти тази година, господин Атанасов, не са повече, отколкото миналата година.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Жертвите са повече.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Добре, ще Ви дам точните цифри. В отрасъл енергетика миналата година - 1996 г., са си отишли, за съжаление, 137 човека.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Сто тридесет и седем смъртни случая в енергетиката миналата година. А тази година за полугодието са 58.
Но аз не искам да броим загинали хора. Аз искам да говорим за принципи. И когато говорим точно за принципите, ще кажа, че средногодишно в енергетиката смъртните случаи са между 135 и 160. И това е от 1993 г. насам.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Просто не е вярно!? Заблуждавате!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Близо 650... Ще разговаряме, господин Овчаров, с Вас и всичките данни, които Вие имате, не могат да бъдат различни от това, което аз имам.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Някой Ви е заблудил. Тези цифри са абсурдни, за които Вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, моля Ви сега, не Вие сте направили питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Явно ние ще направим съпоставка на това, което има при единия и при другия. Но ние говорим за системата на управление на въгледобива.
При ситуацията, господин Атанасов, в която се намират мини "Бобов дол" и конкретно рудник "Иван Русев", който е с оборудване от 1951 г.,... Рудник "Иван Русев" е оборудван през 1951 г. и оттогава средства за негово преоборудване са заделяни съвсем символично. Мисля, че това е довело до действително много тежко наследство там. И едно от решенията, които ние взимаме сега, е да се затворят определени участъци, за да могат останалите да се рехабилитират, за да може да се развие примерно рудник "Бабино" с по-голям интензитет, за да може да се компенсират работните места.
Но, господин Атанасов, аз не мисля, че това става за три месеца. И ако на нещо, дай Боже, разчитам, е Господ наистина да е българин и при това окаяно състояние действително да не се получават повече такива грубосистематизирани нарушения, които събрани, дават ужасен ефект.
И понеже виждам, че Вие говорите загрижено, искам да Ви кажа, че общественодържавната комисия, която беше съставена сега, в понеделник, има срок края на месец октомври с конкретния пълен и точен анализ, ние го споделихме и с колегите от Комисията по енергетика и енергийните ресурси в парламента, до края на октомври конкретните предложения за целия отрасъл "Въгледобив". Но това е въгледобивът. А когато опрем и до АЕЦ "Козлодуй"? Когато опрем и до ТЕЦ-овете? Когато опрем до ВЕЦ-овете? Всичко това е една огромна и срутена до голяма степен система.
Ето това е, с което ние се занимаваме в момента. И това е, разбира се, нещото, което ще се опитаме, доколкото има възможности, да бъдe стабилизирано.
Мисля, че след като реализираме нашата стратегия в енергетиката, тогава ще носим и отговорността за собствените си действия. (Шум и реплики в блока на опозицията.) Но да носим отговорност за действия на хора, които дотук са съсипали цял отрасъл, това е непочтено от всяка една страна. Благодаря ви. (Реплика от блока на левицата: "Отивай си, Бакърджиев!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, със съжаление установявам, че единственият критерий на господин Бакърджиев е това дали някой е членувал в БСП или не е членувал... (Оживление.) Ами, съпругата на господин Костов - на премиера, е била партиен секретар и заявява, че не се срамува от това, така че не можете да се ръководите от този критерий при назначаването на кадрите... (Единични ръкопляскания и оживление в Демократичната левица.)
Аз не очаквах, господин Бакърджиев, че Вие ще лъжете директно тук, от трибуната на парламента. Много добре знаете, че Венци Тодоров не е изпълнителен директор от 3 май и че аварията на 23 юни стана при Милчо Лозанов, защото Вие дойдохте в Бобов дол, в 9 ч. назначихте Милчо Лозанов, а в 13 ч. стана аварията. (Оживление.) А предишният временен изпълнителен директор беше господин Димитър Ганчев и Вие това не може да не го знаете.
Но не може до безкрай да казвате, че управлението, ръководителите на мини "Бобов дол" АД са неадекватни. Вие това признахте на няколко пъти. И не може да търсите причините непременно и само в техническите условия, в техническата въоръженост. След като са неадекватни ръководителите, които Вие сте назначили, какъв е този, който ги назначава?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Същият. (Оживление.)
ИВО АТАНАСОВ: Колко пъти ще назначавате неадекватни ръководители, а този, който ги назначава, ще продължава да бъде адекватен и няма да си подава оставката?
Вашата оставка е нужна не за да се върнат загиналите миньори - това не е възможно, но за да няма повече такива случаи. (Единични ръкопляскания от Демократичната левица) И аз не мога да си представя какво ще стане в Атомната централа с новоналожените кадри от Вас, ако и те се окажат неадекватни. ("Браво!", ръкопляскания и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов. (Шум и реплики в залата.)
Много моля за тишина! Тези подвиквания не са достойни за народни представители. (Недоволство от Демократичната левица.)
Госпожо Дончева (сочи народната представителка Татяна Дончева), Вие непрекъснато се обаждате от място. Не ме принуждавайте да взимам мерки. Ако имате да кажете нещо, заповядайте - има трибуна. Аз досега почти не помня Вие да сте задали актуален въпрос. (Реплики от ДЛ.)
Има правилник, като опозиция разполагате с всички възможности. Знаете, че Тридесет и осмото Народно събрание нито веднъж не отложи парламентарния контрол и няма да го отложи, така че използвайте си законовите възможности и възможностите на правилника.
Има думата народният представител Атанас Богданов да развие актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на благоустройството и регионалното развитие. Заповядайте!
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Бакърджиев! Развитието на въгледобива в съвременна България има 120-годишна история. Едва ли друг отрасъл от нашата икономика заслужава такова уважение. Българският народ винаги се е отнасял с признание и почит към хилядите миньори, които добиват така нареченото черно злато на България. България разполага със значителен - знаещ и можещ технически, инженерен и научен потенциал, занимаващ се с проблемите на геологията и минното дело. Честно и всеотдайно поколение от потомствени миньори-въгледобивници изхранват семействата си с вложения нелек и непривлекателен труд.
Запасите на въглища, с които България разполага към 1 януари 1997 г., са около 4 млрд. 706 млн. тона, което при сегашния темп на консумация ще задоволява нуждите на страната ни още 100 - 150 години, така че миньорската професия ще я има и в бъдеще, българската минна наука и специалисти - също.
Само преди три години, в израз на уважение към миньорите и специалистите на България, София беше домакин на ХVI Световен минен конгрес. Аз присъствах на две от заседанията на Комисията по енергетика и там чух също някои отзиви на специалисти, които казаха: Затворена въгледобивна мина не се възстановява.
Ето защо моят конкретен въпрос, който отправям към Вас във връзка с аварията и трагичните последици в рудник "Иван Русев" на мини "Бобов дол" на 1 септември, произтича от репликата на господин Петър Стоянов - президент на Република България, впоследствие потвърдена и от господин Иван Костов, които направиха изявления за бърза оценка и вземане на решение за евентуално закриване на мини "Бобов дол".
Моля Ви в качеството на ресорен заместник министър-председател да дадете отговор каква е Вашата лична позиция и становището на Комитета по енергетика по този въпрос. Няма ли по този начин вместо да се реализират ефективни мерки за по-бързото техническо и технологично преструктуриране на мините и провеждането на налагащото се държавно регулиране в този отрасъл, да се ускори тяхното закриване? Това неминуемо ще доведе до появата на сериозни социално-икономически проблеми и напрежение не само в регионите на Бобов дол, Перник и Радомир, но и в други населени места, свързани с въгледобива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Богданов, моята лична позиция, както и становището на Комитета по енергетика е необходимостта от бързи оценки и вземане на решение не за закриване на мини "Бобов дол" АД, а за евентуално закриване на отделни участъци или части от рудници и от дружеството. И то само след задълбочен анализ на техническото, организационното и финансовото състояние на всеки конкретен обект, като задължително при това се прецени и се прецизират условията на труд и възможностите за обезопасяването му.
В този дух са и всички действия на правителството от 1 септември 1997 г. досега. Още на 2 септември с Протокол N 70 Министерският съвет взе решение да се сформира държавно-обществена комисия по проблемите на въгледобива. На 8 септември правителството утвърди тази комисия и й постави следните задачи:
- да разкрие и посочи причините за постоянните аварии и тежкото финансово състояние на въгледобива;
- да предложи на Министерския съвет решения за ефективна структурна политика;
- да препоръча радикална промяна в стила на работа на контролните органи в сферата на безопасността на труда във въгледобива.
Поставен е и срок за приключване на дейността на тази комисия - 31 октомври 1997 г.
Паралелно с това на 9.09.1997 г. в Комитета по енергетика е сформирана работна комисия, чиято задача е да извърши задълбочен анализ не само на състоянието и спазване на изискванията на безопасността в мини "Бобов дол", но и да провери прилаганите технологични схеми и състоянието на миннодобивната, транспортната и спомагателната механизация. Тази комисия в същия срок - 31 октомври - трябва да направи конкретни предложения за техническото и организационното преструктуриране на дружеството - говоря за дружество мини "Бобов дол" АД.
На трето място искам да спомена и спешните мерки, предприети за възстановяване на нормалния производствен ритъм в мини "Бобов дол". Втори участък на рудник "Иван Русев" ускорено се подготвя за откриване на нови работни места, с което ще се компенсират закритите в Първи добивен участък.
Разработен е проект за увеличаване на производителността на Пети добивен участък в рудник "Мламолово".
Работна група на Комитета по енергетика спешно замина за Германия, за да промени подписан още през 1994 г. и неизпълнен досега договор за рудник "Бабино". Задачата там е да се ускори доставката на резервни части на обща стойност 3 млн. 870 хил. дойче марки за четирите механизирани комплекса на рудника, с което чувствително ще се повиши производителността му и ще бъдат открити нови работни места.
В рудник "Бабино" започна работата по възстановяване и въвеждане в работа на Четвърти участък, с което също ще бъде увеличен добивът на въглища.
Ще се преоцени и е предложено да се съкрати 25 на сто от административно-управленския персонал в мини "Бобов дол" АД.

Искам днес да успокоя не само вас като загрижени към въпроса, всички колеги не само в тази зала, а и всички миньори от всички мини в страната, че правителството в никакъв случай няма да даде основание за поява на социално напрежение. Нещо повече, в решенията си от 8 септември т.г. Министерският съвет задължи Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика и Комитета по енергетика да разработят алтернативни възможности за откриване на нови работни места. В региона на мини "Бобов дол" и "Пирин" те са: магистралните пътища Софи - Кулата и Кюстендил - Гюешево, малките ВЕЦ-ове в дефилетата на река Струма - Земенско, Скринско и Кресненско и система за приемане, транспортиране, осредняване и складиране на въглища за ТЕЦ "Бобов дол". Още в предстоящия понеделник аз имам среща с председателя на Столичния общински съвет господин Николов и с главния архитект на София архитект Янев, за да говорим за съществуващия проблем - подхода за влизане в София на магистралния участък София - Кулата.
Така че още един път ще синтезирам: опасност от затваряне на мини "Бобов дол" няма и няма да има. Закриване на цели рудници в близките години не предстои, но определени участъци, които са действително опасни и са участъци-убийци, ще бъдат затворени, а останалите - рехабилитирани, с възможност за разкриване и на нови участъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин Бакърджиев, за отговора. Въпреки всичко бих искал да обърна внимание върху следното.
В програмата на вашето правителство "2001 - бъдещето на България" беше заявено много категорично (цитирам): "Тя не просто определя нашите намерения, но и документира ангажимента, който поема пред българския народ, да постигнем конкретни неща в конкретни области." (край на цитата). Документираните ангажименти в областта на енергетиката с изключителна конкретност се отнасят до модернизация на българската енергетика, до постигане на национална енергийна независимост, пряко свързана с националната сигурност на страната. Приоритетите на енергийната политика са приемането на специален закон за използване на подземните богатства и приемането на закон за енергетиката.
Смятам, че тези мерки, които се предприеха след 1 септември, нямаше изход да не се приемат. Но тук искам да се върна малко в тези шест месеца, които не бяха продиктувани от това, което е записано във вашата програма. Защото действията, които извършихте през това време, във всички случаи водеха до тези процеси, които наблюдаваме днес.
Мини "Бобов дол" през 1994 - 1995 - 1996 г., включително и въгледобивът, имат едно повишаване на производството на въглища. Имаше едно стабилизиране, особено след като беше решен и въпросът с освобождаването на цените. В процеса на това, което се случи след поемането на властта, бих казал, че един приоритетен въпрос не може да се решава примерно с промени в структурата на правителството, създадено Министерство на енергетиката да се закрие. Сега един холдинг, който трябва да управлява инвестициите и развитието, също се взима решение да се закрие. Тези многократни смени на ръководители, които се извършваха непрекъснато през този период, не можеха да не дадат това отражение. И трябва да ви кажа, че резултатът в това отношение - излизането на печалба на мини "Бобов дол" и сега неговото неизпълнение с около 21 на сто на производството на въглища, не вещае тези неща, които смятам, че трябваше да бъдат предмет на грижата на правителството за модернизация. Защото тези 4 млн. долара, за които Вие говорихте, трябваше действително да бъдат дадени, а през първото полугодие задълженията на НЕК надхвърлят 30 млрд.
И накрая, за да завърша, бих искал да кажа само това. Структурните промени в сектора в никакъв случай не са завършили. Идващите от Европейския съюз призиви за нови регламенти са постоянна покана за известна либерализация. Тази либерализация ще се извърши в сянката на принципа на субсидирането, с което всяка държава дава възможност да организира своя сектор в зависимост от собствените и националните цели и приоритети. "Европа е многостранно изображение. В това е нейното богатство" - цитирам думите на Жорж Люсне, изпълнителен директор на Международния съюз на производителите и разпределителите на електрическа енергия и генерален директор на "Електрисите дьо Франс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Румен Овчаров да развие питане към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър-председател! Първо, бих искал да Ви информирам, че въпреки поетия от Вас ангажимент онзи ден на заседанието на Парламентарната комисия по енергетика материалите, които ние поискахме от Комитета по енергетика, не ни бяха предоставени, въпреки декларациите и на министър-председателя, и Вашия личен ангажимент. Не знам каква е причината за това, но аз лично го разглеждам като поредното разминаване между думите и делата. От една страна, декларираме готовност за съвместна работа, за откритост, за обсъждане на проблемите, а от друга страна, не правим нищо за нейното реализиране. Напротив, препятстваме.
В този смисъл, господин председател, разглеждаме и чисто формалния повод, по който Вие отложихте моя въпрос към министър-председателя. На него трябваше да бъде отговорено днес, още повече, че беше много елементарен и просто нямаше нужда да пазите толкова много министър-председателя.
Уважаеми господин Бакърджиев, България беше в траур за пореден път. Причината бе трагичният инцидент в мини "Бобов дол" на 1 септември, отнел десет човешки живота с десетки пострадали, много от тях тежко. Ние изказахме най-дълбоки, човешки съболезнования на семействата и близките на загиналите миньори, ангажирахме се да помогнем на пострадалите. Надяваме се те да оцелеят и бързо да се възстановят.
Междувременно правителствената комисия обяви виновниците за катастрофата. Отново поредният ръководен екип на мината ще понесе цялата отговорност. Смятам обаче определено, че това не е достатъчно. Безспорно преките виновници трябва да поемат своята наказателна отговорност. Същевременно ние като парламент сме длъжни да разгледаме коренните причини за този трагичен инцидент. Защото всъщност става дума не за случаен инцидент, а за една твърде тревожна тенденция. Само за последните шест месеца той е пети по ред, като общият брой на загиналите е седемнадесет само в мини "Бобов дол".
Парламентарната група на Демократичната левица още в първия ден на новата сесия на парламента явно заяви дълбокото си убеждение, че причините за поредицата тежки аварии се коренят преди всичко в безотговорното и некомпетентно управление на енергийния отрасъл. Какви са нашите основания:
- първо, без сериозен анализ и съвсем прибързано Министерството на енергетиката и енергийните ресурси беше превърнато в комитет;
- беше закрита Инспекцията по безопасност на труда в отрасъла;
-  многократно бе променяна административната подчиненост на ключови за енергетиката и въобще за страната дружества - "Булгаргаз" и др.
Вече половин година в отрасъла цари кадрови и управленски хаос. На всеки три месеца се сменяха ръководствата на Министерството на енергетиката, Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, Националната електрическа компания, "Нефтохим"; извършват се повсеместни политически и криминално мотивирани уволнения и назначения. Политкомисарските набези при кадровите кадрили в мини "Бобов дол", "Марица-Изток", даже в "Козлодуй" и други не можеха да не доведат до занижаване на трудовата и технологичната дисциплина, до дестабилизиране на управлението и за съжаление бяха дадени човешки жертви. Няма виждане нито за стратегическото развитие на енергетиката, нито за решаване на текущите проблеми. Некомпетентните изказвания на бившия министър на енергетиката по повод атомната електроцентрала активизира искането за спиране на блоковете, за които съвсем наскоро се доказа, че могат да работят безопасно още осем години. Нещо повече, в резултат на тези изказвания в мнението на Комисията на Европейската общност за присъединяването на България спирането на блоковете се постави като условие за започване на преговорите с България.
Без да се вземат предвид реалните икономически условия, възможностите за износ на електроенергия, електропотреблението на страната, беше взето решение за прекратяване на строителството на АЕЦ "Белене". Решението е в изгода само на определени политически и икономически ангажирани кръгове в страната и евентуални конкуренти на енергийните пазари извън нея.
Въпреки декларираната подкрепа за развитието на местните енергоизточници и изкуствено раздухваното противоречие между ядрената енергетика и въгледобива, в основните въгледобивни дружества "Марица-Изток" и "Бобов дол", производството е намаляло в сравнение с шестте месеца на миналата година с 11 и 21 на сто съответно.
Провежда се икономически безсмислено и технически вредно разделяне на топлофикационните дружества на производители и дистрибутори. Подготвя се превръщането им в общински фирми, с което отново ще прехвърлим и тази отговорност на местните органи за самоуправление.
Станахме свидетели на няколко международни гафа, последиците от които тепърва ще се проявяват. На практика беше провалено увеличението на транзита на руски газ за Турция през 1998 г. Постави се под въпрос доставянето на газ за есенно-зимния период. Значително се изостриха икономическите взаимоотношения с Русия.
Предприемат се стъпки, които могат да провалят отпускането на заем от Японския фонд за международно развитие за заместваща мощност на ТЕЦ "Марица-Изток 1", за модернизацията на Пети и Шести блок "Козлодуй".
Като връх на управленска немощ разглеждаме "идеите" за решение на проблемите на въгледобива не по друг начин, а чрез закриване на самите мини.
Господин министър, моето питане е: има ли политическа отговорност за състоянието, проблемите и управлението на енергийния отрасъл? В какво се състои тя и кой я носи? Кои са конкретните виновници не за катастрофата в мината, за тях вече слушахме няколко пъти, а за проблемите, за които току-що говорих? И каква е Вашата лична отговорност? Благодаря.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Той няма лична отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Овчаров! По конкретното състояние на мини "Бобов дол" ние онзи ден разговаряхме надълго на заседанията в самата комисия, затова няма да се връщам на тази тема. Не бих се връщал и на темата за кадрите и кадровата политика, тъй като вече във въпроса и в отговорите, които зададе господин Иво Атанасов, говорихме и за кадрите. Аз, разбира се, ще проверя точно на 23 юни, изпълняващият длъжността, дали не е бил сменил по-рано, март месец, директора там.
Виждам, че има разминаване и в цифрите, които получавам, и които Вие имате. Разбира се, това са само детайли от целия проблем и от, според мен, хаоса, който цари в енергетиката в страната.
Не мога да кажа, че енергетиката е толкова зле, че не може да функционира в момента. Мога да кажа, че състоянието е такова, че всеки един момент дава повод за много сериозна тревога.
Вашите конкретни въпроси са и за АЕЦ "Козлодуй", и за АЕЦ "Белене", и за топлофикационните дружества, и за въгледобива, и за ВЕЦ-овете. Това е цялостната политика на едно управление.
Първоначално мислех да отговарям на всеки един от подвъпросите Ви отделно и да говорим отделно за "Козлодуй", за състоянието там, отделно за Пети и Шести блок, отделно за договорките за ремонта от първи до четвърти. Или за АЕЦ "Белене", който е спрян още от 1991 г., а не сега от три или шест месеца, или от миналата година. Защото нямаше средства, господин Овчаров. И Вие го знаете. И се направи един чудесен анализ, в който се видя, че ако там продължават да се хвърлят пари, те наистина се хвърлят, а не се инвестират. Още повече, че блокове с мощност 1000 мегавата не могат да се вграждат режимно в електрическа система. И изобщо куп от неща, които така или иначе вече са ясни и на експертите, и на по-голяма част от политиците.
По-важен е въпросът, който Вие задавате, господин Овчаров, кой носи отговорност за всичко това.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Няма такъв!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: И аз мисля, че точно тук търсим отговора. И мисля, че ще го търсим много дълго. И ще го търсим, докато не го намерим.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Докато си отидеш!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз вече казах: отговорност за енергийната политика, говоря за политика, а не за грешката на един или друг служител в един или друг рудник, за енергийната политика. Да, разбира се, ще носи отговорност и нашето правителство, и аз лично. Но не мога да приема, че ще носим отговорност за това, което е направено дотук и за ситуацията, която заварваме в енергетиката. Може би на някого му се ще да прехвърли наследството много лесничко за трите или, няма още четири месеца, нашето управление.
Аз не мога да кажа, че в последните седем години редуването на много и различни политически сили във властта доведе до анархия не само в енергетиката, а изобщо в стопанския живот на страната. Но не мисля, че една политическа сила трябва да поеме отговорностите на всички останали, които в последните седем години дебалансираха съвсем България.
И затова краткият ми отговор е следният: конкретните действия по енергийната политика в нашата страна ще се носят и от ръководството на Комитета по енергетика, и от ръководството на НЕК, и от мен пряко. Но тогава, когато говорим за нашата политика и за нашите конкретни действия, а не за това, че на базата на наследство се случват и тежки инциденти.
Аз мисля, че след края на месец октомври на едно съвместно заседание на постоянната парламентарна Комисия по енергетика и енергийните ресурси и на обществено-държавната комисия трябва да разгледаме и ще предложа да се внесе в парламента обсъждането на енергийната политика на България. Енергетиката не е нито на СДС, нито на БСП, нито на друга политическа сила, енергетиката е на държавата. И точно затова мисля, че в тези неща ние не трябва да търсим разликите, детайлите или политически елементи. Тук всеки трябва да е загрижен. Дали става дума за транспорт, дали става дума за енергетика, дали става дума за българските училища, ангажиментът трябва да е общ.
И мисля, че все пак, ще го кажа, защото това трае дни наред, четейки всеки ден вестник "Дума" ...
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): И днес.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... си помислих, че ... Днес не съм чел, не ми е останало време.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Чети го, има нещо важно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... си помислих, че интелектът, духовността на една нация, или на една политическа сила се определя от отношението й към мъртвите. И мисля, че ние, българите, трябва да бъдем в тежки моменти заедно и в радостни моменти заедно. В останалото време нека да се занимаваме с нашите различия. Но тогава, когато има трагични инциденти, или тогава, когато, примерно, нашите футболисти се котират за световно първенство, тогава трябва всички да бъдем заедно. Останалото вече е политика. Това, което чета във вестник "Дума", не е дори и политика, разбира се. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Овчаров за два уточняващи въпроса, ако желае, разбира се.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Да, имам. (Господин Овчаров излиза на трибуната.)
Аз, господин Бакърджиев, смятам, че постъпихте правилно, като не започнахте да отговаряте на конкретните въпроси, тъй като смятам, че има нужда да се запознаете все още с тях. И ще говорим по тях по-подробно на дебата, който ние, от името на нашата парламентарна група и на още няколко депутати от други парламентарни групи внасяме, господин председател, за дебат по проблемите на енергетиката. Тогава ще можем по-спокойно и по-подробно да обсъдим всички тези неща, включително и тези, които говорихте тук за АЕЦ "Белене", които аз просто не приемам за верни.
Но, тъй като имам право на два уточняващи въпроса, ще Ви ги задам, те са съвсем конкретни.
Първият ми въпрос е следният: Вие, господин Бакърджиев, и Вашият колега господин Божков, широко лансирате, според мен, абсолютно невярната теза, че оставката Ви се иска заради Вашата, видите ли, героична борба с националните и международни икономически групировки, това е цитат от предаването в "Панорама", в енергетиката, транспорта и телекомуникациите.
Въпросът ми е: кои са тези групировки? Кои техни договори са прекратени? С кои политически сили са свързани тези групировки? Кои пипала на групировките отрязахте, както Вие се изразявате?
Вторият ми въпрос. На 14 февруари 1997 г., в 19 часа стана авария в мина "Бобов дол". Ако си спомняте, имаше правителствена комисия. Тази правителствена комисия установи ред недостатъци и предписа ред мерки.
На 23 юни имаше отново авария. Тогава отново имаше комисия, която я разследва. И отново комисията предписа ред мерки.
Конкретният ми въпрос към Вас е: какво направихте Вие като наблюдаващ отрасъла и контролиращ изпълнението на решенията на правителствените комисии за тяхното изпълнение и какво лично направихте с оглед осигуряване безопасната работа на мините?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Най-напред искам да кажа, че се радвам за внесения иск за дебат по темите за енергийната политика.
Двата въпроса. Единият - за икономическите групировки, техните пипала и реакцията тогава, когато стигнем до засягане на интересите им.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кои са?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз мисля, че най-малко членове на БСП трябва да задават въпрос кои са групировките (шум и реплики в блока на Демократичната левица), защото друга политическа сила, имам предвид дясната и средната част на залата, няма такива групировки. Но ако искате да кажа точните имена, ще го направя с удоволствие, когато ме поканите на един от вашите среднощни пленуми. Тогава ще го направя с удоволствие. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
Колкото за доставките на природен газ. Мисля, че е ясно какво значи за 1000 куб. метра природен газ да се плащат близо 105 долара. Лятото тази цена падна до 99,98. Това не са цените, на които България може да издържи. И това не са цените, именно защото има междинни звена между "Газпром" и българския "Булгаргаз".
Ето, това беше конкретен повод за позиция на нашето правителство - така както всяка една от съседните страни има преки търговски отношения с "Газпром" и, разбира се, смесено търговско дружество при съотношение 50 на 50, ние да изразим и тази наша категорична позиция. Естествено, това беше свързано с продължаване на преговорите в другите две точки - транзитирането на природен газ през България за Турция и Македония или Гърция и за изграждането на нови газопроводи за транзитен пренос.
Аз, господин Овчаров, разбирам, че Вие сте загрижен за евентуално усложняване на тези доставки, но мога да Ви кажа, че, първо, ние ще реализираме доставките и, второ, убеден съм, на изгодни за България цени и условия. Защото ако имаме грижа, тя е точно да спестяваме всеки един долар, всеки един цент и всяка една марка, които държавата трябва да плаща. Иначе бихме стигнали до това цялата химическа промишленост да завърти спиралата на цените на собствените си производства и да тръгнем веднага в спиралата на инфлация.
Инфлация в условията на борд е убийство за една държава. Ето защо нашата позиция в отстояване на цените и интересите на България спрямо "Газпром" са съвсем добронамерени и, естествено, съвсем принципни.
Колкото до втория въпрос - комисията от 14 февруари и комисията от 23 юни. За съжаление, страшно много комисии и, за съжаление, никаква промяна. Надявам се след тази комисия, която сега мина, не защото е поредна, не защото е по време на нашето правителство, а защото действително там трябва да се променят нещата, ще има резултат.
Не бих коментирал това, че в България, така върви приказката, като искаш нещо да не се свърши, направи комисия и го остави във времето.
Вие, господин Овчаров, знаете от участието Ви в правителството миналата година, че при всеки един такъв сериозен инцидент се създава комисия и си давате сметка, че независимо какво се предписва от тази комисия, ако не се изпълни от конкретните длъжностни лица, ефектът не се постига.
Какво може да направи в тази посока заместник министър-председател, който пряко отговаря за три министерства, няколко комитета и агенции? Разбира се, да възложи на тези, които пряко контролират енергетиката, имам предвид Комитета по енергетика с неговия председател и заместник-председатели, които да упражнят необходимия контрол, защото там, където няма ред, трябва да има засилен контрол, за да се решат действително веднъж завинаги проблемите със ситуацията в мини "Бобов дол".
Аз имам още едно предложение, господин Овчаров: Вие като ръководител на енергетиката, на бившето министерство, сега комитет, да излезете с един сериозен анализ заедно със сегашния председател на Комитета по енергетика господин Иван Шиляшки, да се разбере къде са различните виждания на бившия ръководител и сегашния ръководител на комитета, да се види точно кой, с кого, за какво не е съгласен. Това ще бъде един добър елемент към дискусията, която предлагате в този парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Бакърджиев, аз предполагам, че няма да се учудите, ако Ви кажа, че не съм доволен от Вашите отговори. Не съм доволен, защото на конкретни въпроси Вие отговорихте с, грубо казано, общи приказки, тъй като приказките за борбата с една или друга групировка, Вие даже не казахте с коя групировка се борите, чии пипала сте отрязали, коя цена на газта намалихте, примерно ако говорим за газта, кои договори с групировки прекъснахте. Аз това питах. Исках да науча нещо конкретно.
Цената на газта е такава, каквато е по договора, подписан още миналата година. Нищо не е променено по цената на газта. Досега ни залъгвате само с намерения. Аз затова се притеснявам, че ще си останем само с намеренията.
А що се отнася до връзките с политическите сили, за който въпрос Вие въобще не говорихте, опитвайки се елементарно да политизирате, искам само да Ви припомня, че фирмата "Овъргаз" беше направена официален доставчик на газта за България не от правителството на БСП, а от правителството на господин Софиянски и Вие много добре го знаете.
Така че ако имате някакви противоречия вътре в себе си, просто се разберете кой за коя фирма се бори. Не спекулирайте с националните интереси на България по този начин! Не ги поставяйте на риск! (Реплики в блока на ДЛ: "Браво!". Ръкопляскания.)
Що се отнася до втория въпрос, аз ще ви кажа: от четирите решения на комисията от 23 февруари не е изпълнено нито едно. Едното е било за Комитета по енергетика, другите три - за ръководството на мината. От шестте решения на комисията от 23 юни е изпълнено само едно - проведен е инструктаж. Нищо друго не е изпълнено, а на едното от решенията още не е изтекъл срокът.
Казвам тези примери, защото те са, така да се каже, илюстрация на управлението, на способа на управление, който се прилага. Един отрасъл като енергетиката не може да се ръководи по този начин. Това е една система, една система взаимнообвързана.
И накрая, тъй като ме предупреждават, че ми е изтекло времето, ще ви кажа само две неща.
Абсолютно не са верни цифрите, които казахте за авариите. Седемнадесет жертви в "Бобов дол" не е имало от 1955 г. Седемнадесет жертви са повече, отколкото в целия отрасъл "Енергетика" през 1995 г. Те са повече, отколкото в целия въгледобив през 1996 г. Проверете ги тези неща! И много Ви моля, цифрите, които казвате тук, с порядъци се различават. Те са просто неверни. Ето, това са справките.
И накрая, трябва да се разбере, че в енергетиката се разчита на висока квалификация, на трудова и технологична дисциплина и на нищо друго. Никакво политизация, никакво политкомисарство няма да оправи отрасъла. Напротив! Напротив, ще го провали. Това, което вече направихте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, отдавна изтече времето! Много Ви моля!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Вие съсипахте държавата, а сега гледате времето. (Шум и други реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се обаждайте! Аз ще спазвам правилника. Има право на 2 минути. В момента са изтекли 3,15 мин.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, завършвам в такъв случай. Та исках просто да ви кажа, че в енергетиката политкомисарството е фатално. Още носим следите от това, което беше направено през 1992 г. Сега вече направихте много повече. И ако продължаваме по този начин - да политкомисарстваме - примерите, вече за частните аз говорих, мога да продължа с "Козлодуй", с "Марица-Изток", с "Раднево"... (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, сега вече ще Ви прекъсна. (Председателят господин Йордан Соколов изключва микрофоните. Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)

На основание чл. 85, ал. 2, тъй като получих искане за разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров относно състоянието, проблемите и управлението на енергийния отрасъл, подписано от 50 народни представители, насрочвам разисквания за 19 септември 1997 г. във времето за парламентарен контрол.
Господин Бакърджиев, към Вас има още едно питане от народния представител Яшо Минков.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Най-напред искам да благодаря на министър Методиев за писмения отговор, който получих на питането си за въпросите във Великотърновския университет.
Въпросът ми към господин Бакърджиев е по отношение на така наречените гаранционни вноски, които Българската телекомуникационна компания събира за евентуална в бъдеще извършена услуга. Господин Бакърджиев, аз предполагам, че Вие сте добре запознат с Решение N 122 от 26 май 1997 г. на Върховния административен съд, което официално обявява събирането на тези гаранционни такси за незаконосъобразно. Въпреки това БТК продължава да събира същите до месец септември тази година. Отделен е въпросът дали тези гаранционни вноски са услуга или фирмен кредит на фирмите към БТК и трябва ли върху тях да се начислява ДДС. Това няма да коментирам.
Искам да чуя Вашия отговор защо продължават да се събират тези гаранционни вноски, след като отдавна са обявени с решение на съда за незаконосъобразни. Толерирате ли това действие на Българската телекомуникационна компания, която продължава да използва монополното си положение? Какво бихте отговорили на евентуален въпрос от фирмите, чието основно средство за производство в тяхната дейност са именно телефонните и факсовите услуги? И какво ще им препоръчате: дали да заплатят тези вноски и да освободят останалите свои работници, защото няма да има с какво да им се плати, или съответно да не плащат гаранционните вноски, вследствие на което техните комуникации ще бъдат прекъснати и хората им пак ще останат без работа? Какво ще кажете на хората, които по вина на държавния монопол, който има БТК, биха останали без работа? Е не мислите ли, че БТК с тези си постъпки ще насочи фирмите, които ползват телекомуникации, към чужди оператори, чиито цени са много по-ниски от тези на БТК и по този начин съвсем законно ние отново ще имаме изтичане на капитал от страната, вместо тези средства да си останат в България? Защото знаем какви са цените и на чуждите оператори. И бъдете сигурен, а аз мисля, че го знаете, че много от фирмите вече ползват чужди оператори. Ако това е целта, ако целта е утвърждаване на монопола на БТК или изтичането на капитал, то поне нека да бъде заявено. Аз искам да чуя Вашия отговор на тези въпроси и по-специално защо, след като вече има решение на съда, то не се спазва в този Ваш ресор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Минков, аз мислех, че няма да се наложи да отговарям на този въпрос, тъй като конкретните неща, които са направени, според мен отдавна доведоха до отпадане на актуалността му. Така или иначе покрай ваканцията, покрай питането, което е от 18 юли, спирането на работата на парламента, измина доста време. И аз мислех, че Вие вече сте в течение на това, което конкретно е предприето.
Питането е относно законосъобразността на гаранционната вноска за телефонни разговори, събирана от БТК въпреки решението на Върховния административен съд. Аз мислех, че Вие сте наясно, давайки си сметка, че хората от бизнеса още в началото на месец юли видяха резултата от нашите действия. Аз обаче Ви благодаря, господин Минков, за това, че ми давате възможност да представя част от свършеното от правителството в областта на телекомуникациите.
В тази връзка ви уведомявам, че на 20 август 1997 г. Министерският съвет прие Постановление N 334, с което бе отменен чл. 3 от тарифите за вътрешните и международни телефонни, телеграфни и радиофикационни услуги. Така правителството отмени задължението за внасяне и поддържане на гаранционна вноска за провежданите телефонни разговори, с което на практика бе изпълнено и определението на Върховния административен съд. Това всъщност е краткият, но напълно изчерпателен отговор на Вашето питане.
Аз обаче бих искал да допълня, че от месец юли, господин Минков, БТК реално е преустановила събирането на гаранционната вноска. Последната не е включена в юлските телефонни сметки, с които се събира таксата за водените през месец юни телефонни разговори. На практика още май - юни повечето фирми, чужди представителства и консулства преустановиха плащането на гаранционната вноска. И докато към 15 юни по сметките на Българската телекомуникационна компания , ЕАД има близо 7 млрд. лв. гаранционни вноски, включително с начислен ДДС, в момента тези остатъци са нищожни. Огромната част от гаранционните вноски бяха възстановени на клиентите на БТК при плащането на сметките до края на месец юли. На фирми и представителства с депозит по-голям от юлската сметка остатъкът бе възстановен при плащането през месец август като компенсация.
За да елиминира възможността за некоректни отношения от страна на клиентите си, БТК е разработила общи условия за взаимоотношения с потребителите. Въз основа на тях БТК като търговско дружество, предоставящо телекомуникационни услуги, на равноправна основа ще договаря с клиентите си различни обезпечителни способи. Дали ще бъде незабавно инкасо, банкови гаранции и така нататък.
На края бих искал да отбележа, че освен законосъобразно, решението на правителството, което цитирах, за отмяна на чл. 3 от Тарифите за телефонните, телеграфни и радиофикационни услуги е и целесъобразно, тъй като с него бе преодолян един чисто административен подход с акт на Министерския съвет да се уреждат търговски взаимоотношения между субекти на гражданското право. Така мисля аз, господин Минков, правителството е изпълнило добросъвестно тези специфични свои задължения не само към Конституцията и основните закони на страната, но и към бизнеса и бизнесмените у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Минков има думата за уточняващи въпроси.
ЯШО МИНКОВ (независим): И аз Ви благодаря, господин Бакърджиев. Благодаря Ви за отговора. Радвам се, че вследствие на моя въпрос от месец юли към края на август все пак Министерският съвет е взел това решение. Радвам се, че Вие заявявате от тази трибуна, че тези вноски повече не се събират. И затова аз съм доволен от отговора, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата народната представителка госпожа Емилия Масларова да развие актуалния си въпрос към господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин Нейков, в рамките на периода, в който Вие сте министър на труда, а Вие не сте министър на сто, а на малко повече дни, само в мини "Бобов дол" станаха 7 тежки аварии, довели до смъртта на 17 души, на над 25 тежко обгорели, а именно: на 15 февруари 1997 г. загинаха 5 души, на 12 март 1997 г. загина един, на 23 юни 1997 г. бяха обгорени 11 човека, на 17 юли загина още един и всички ние сме свидетели на трагедията след 1 септември т.г.
Моят въпрос към Вас е: какви изводи е направило и какви практически действия е предприело Министерството на труда и социалната политика с оглед провеждането на бързи и ефикасни мерки за подобряване на условията и безопасността на труда както в мини "Бобов дол", така и в другите отрасли, както самостоятелно, разбира се, така и съвместно с Комитета по енергетика?
И в тази връзка защо вместо укрепване на контролните органи по безопасността на труда се отива към тяхното намаляване или закриване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Периодичността на проверките на Главната инспекция по труда в подземните минни предприятия по спазване изискванията за безопасните и здравословни условия на труд е съгласно утвърдената методика за контрол. От началото на т. г. до 31 август в общо 75-те подземни минни обекти са извършени 178 проверки. Констатирани са 1300 бр. нарушения на нормативните документи по безопасни и здравословни условия на труд, за срочното отстраняване на които са направени задължителни предписания. Спрени са от работа 61 работни места, машини и съоръжения, спрени са 8 подземни участъка, спрени са 3 рудника, като на един рудник е предписан и специален режим на работа. Наказани са 135 длъжностни лица, в т. ч. 19 ръководители на рудници и минни предприятия.
В мини "Бобов дол" за същия период са извършени 16 проверки, констатирани са 176 нарушения, направени са 180 предписания. Спрени са от работа 13 съоръжения, 2 подземни участъка и един рудник, на който е предписан специален режим на работа. Наказани са 73 длъжностни лица.
Основните нарушения, които най-често се констатират, са следните: не се спазват технологичните паспорти за добивните и за пробивно-взривните работи, не се уплътняват кабелни въводи в електрическите руднични взривозащитени машини и съоръжения, не се поддържат в изправност обезопасителните устройства на гуменолентовите транспортьори, назначават се на работа с машини неправоспособни лица, на рудничните площадки има магазини, в които се продава алкохол, и не е ефективен контролът върху употребата на алкохол преди и по време на работа, както и за внасянето на цигари и огън за тях в рудниците. Не се спазват изискванията на Инструкцията за предотвратяване на обгазявания и за проветряване на обгазени минни изработки във въглищни рудници.
Освен тези редовни планови проверки в рудниците и проверките, които се извършват при разследване на случаи на аварии и трудов травматизъм, регионалните инспекции по труда при всяка проверка осъществяват и срещи с ръководството на рудника, на самото минно предприятие, на които се обсъждат констатациите и се определят конкретните мерки, които ръководството трябва да изпълни.
Освен това в началото на всяко тримесечие специално Районната инспекция по труда в Кюстендил провежда срещи със специализираните контролни органи по безопасността на труда в предприятията, в т. ч. и в мини "Бобов дол", на които се дават указанията по прилагане и спазване на действащите и на новоутвърдените нормативни документи за безопасност и здраве при работа. На тези срещи са участвали и рудничните ръководства от системата на мини "Бобов дол".
За решаване на конкретните проблеми, свързани със системата за разработване на въглищните пластове и безопасния добив в рудник "Мламолово" е възложено извършването на цялостен проект от "Минпроект". Във връзка с направените констатации, свързани с аварията в рудник "Мламолово" е започнато реализиране на ефективна система за контрол на подземните води както по отношение на количеството, така и по отношение на техния състав.
За изпълнение на нормативните изисквания за периодичност на обучение и провеждане на изпит на определени категории работници с участие на специалисти от системата на Главна инспекция по труда, Комитета по енергетика и мини "Бобов дол" е проведено обучение на участъковите ръководства и подземни работници към отделите "Вентилация" за методите за дегазиране на минни участъци. Преминали са обучение и работниците, извършващи технологични взривни работи и е проведен изпит на тези работници.
Във връзка с актуализирането на нормативната уредба в областта на безопасността на труда Министерството на труда и социалната политика утвърди през тази година нов Правилник по безопасността на труда при извършване на взривни работи. Този правилник по същество е технологията за извършване на взривни работи в подземията и преди всичко в газовите рудници, каквито са тези от системата на мини "Бобов дол".
Главната инспекция по труда активно участва при създаването на комисиите по условия на труд в предприятията, в т. ч. и в мини "Бобов дол", във връзка с Постановление N 87 на Министерския съвет от 1997 г. и е провела едноседмично обучение на членовете на комисиите по условия на труд.
Районната инспекция по труда в Кюстендил води на постоянен отчет мероприятията на самото дружество, на ръководството за подобряване на безопасните и здравословни условия на труд. Тези мероприятия се изготвят и периодично се актуализират от самото ръководство на мината, като се държи сметка и за тяхното изпълнение.
Във връзка с подобряване на качеството и ефективността на вътрешния контрол в системата на мини "Бобов дол" е възложено и се осъществява анализ на структурата и ефективността на контрола, провеждан от специализираните звена по безопасността на труда в дружеството.
Към тези мерки, които досега е взела инспекцията, искам да добавя и възложените с решение на Министерския съвет задачи от 8 септември, които изискват от министъра на труда и Министерството на труда и социалната политика да разработи предложение за създаване на самостоятелно звено за осъществяване на контрол по спазване на изискванията за осигуряване на безопасността и опазване на здравето на работещите в мините, минното строителство, кариерите, производството и дейностите с промишлени взривни материали, като определи функциите, задачите и структурата му и необходимите ресурси за осъществяване на контрола. След като бъде обсъдено в Националния съвет по условия на труд това предложение за така наречената Минна инспекция, то трябва да бъде внесено в Министерския съвет до 15 октомври 1997 г.
Освен това министърът на труда и социалната политика след обсъждане в Националния съвет по условия на труд заедно със социалните партньори до 15 декември трябва да утвърди единни правила за създаване на система за управление на дейността за осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините и подземните строителни обекти, като се конкретизират правата и задълженията на длъжностните лица и работниците и свързаната с неизпълнението им дисциплинарна отговорност. Тези разпоредби трябва да бъдат отразени в Правилника за вътрешния трудов ред в мините.
Освен това министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, след обсъждане заедно със социалните партньори в рамките на Националния съвет по условия на труд, до 20 септември трябва да внесат в Министерския съвет проекта на закон за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Работата по този проект практически приключи, в момента върви последното съгласуване и аз съм убеден, че следващата седмица ще мога да внеса в Министерския съвет проекта на закон за безопасни и здравословни условия на труд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата госпожа Масларова за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз съм доволна от констатациите, които дадохте. Но не съм съгласна от отговора, който ми дадохте, тъй като съгласно чл. 275, ал. 2 от основния трудов закон - Кодекса на труда, а Вие сте министър на труда, министрите са длъжни да съдействат за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а не за констатирането им.
На 12 март т. г. с Постановление N 87 на Министерския съвет беше създаден към Министерския съвет Национален съвет по условията на труда, на който национален съвет председател е министърът на труда и социалната политика. В чл. 2, т. 1 на това постановление се вменяват Ваши задължения не само да обсъждате, а и да предлагате конкретни мерки и да съдействате за тяхното реализиране с оглед подобряване на условията на труда.

Освен това, на трето място, господин Нейков, имайки предвид Вашата изключително богата дейност и опит като синдикален лидер и Вашето образование в тази насока, считам, че не може да не познавате Конвенцията за безопасност и хигиена на труда, приета в Международната организация на труда на нейната 67-ма сесия. От тази гледна точка ми се ще да поставя и въпросът, тъй като много цифри се дадоха днес тук, че трудовите злополуки от началото на годината, към което категорично становище и мнение, и отношение, и ръководство, и контрол, и съдействие има Министерството на труда и социалната политика, общо са 4256. За смъртните случаи вече се каза много и не ми се иска да говоря за тях.
Господин Нейков, Вие доста често излизате по медиите и говорите в областта на социалната политика, но проблемите на безопасността на труда в никакъв случай не са Ваш приоритет или Ваша любима тема. Те въобще не съществуват във Вашите изказвания. Не мога да си обясня къде отиде Вашата съвест като синдикален лидер, който поставяше много остро и в Бобов дол, и на други места проблемите за условията и охраната на труда? Сега категорично мога да заявя, че държавните функции на контрола по безопасност са преустановенr. Назначават се псевдосиндикални и псевдоспециалисти в условията на труда, а в същото време се съкращават инспекциите на труда и те се обезкръвяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Масларова, времето Ви изтече.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Имам предвид и това, че сега в отношенията, в създаването на частната собственост, в развитието на частните фирми нито Вие, господин Нейков, нито аз можем да покажем една фирма, в която има назначен щатен инспектор по труда. Нещо, което се прави във всички цивилизовани и развити държави. Категорично е моето становище, че трябва да има безкомпромисност относно тези условни параметри за спокойна, нормативно обособена и регламентирана дейност. Разбира се, такава категорична отговорност трябва да носи и председателят на Националния съвет по охраната на труда.
И още нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, не, вече Ви прекъсвам. (Председателят изключва микрофона. Госпожа Масларова довършва дупликата си на изключен микрофон.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Досега никой не прекъсвахте, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напротив. Цяла минута и половина говорихте извън двете минути.
Господин Нейков има право на дуплика, също 2 минути.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Искам да обърна внимание и да се спра, разбира се, на Вашите допълнителни въпроси. Но не Ви ли прави впечатление, някак си не се ли чувствате некомфортно с това, че се опитвате да критикувате политиката на министерството, обвинявайки го, че има Национален съвет по условия на труд, че няма ратификация на конвенции? В края на краищата това беше волята на социалните партньори, това беше волята на правителството в продължение на много години. В продължение на много години се искаше да има реално участие в безопасността на труда на всички, които работят в предприятието - на работодателите, на работниците, на държавата. Всъщност трябваше да минат толкова времена и толкова правителства, за да се разбере, че това е част от отговорността на всички. Затова беше създаден Националният съвет по условия на труд. Аз съм изумен как може да бъде използвано това, за да бъде обвинявано правителството за това, че няма политика по отношение на безопасността на труда.
Колкото до ратификационната политика, уважаема госпожо Масларова, по време и на Вашия мандат като министър на труда, аз лично съм внасял десетки искания за ратификация на конвенции. Това продължи много години след това. До ден-днешен България не ратифицира нито една от модерните конвенции, включително и тези по условия на труд. Сега започнахме това нещо. Сега има и решения за ратификация на конвенциите за безопасността на труда в мините, има решение за ратификация на Конвенцията за социалния диалог - за трипартизма. И това ли е вина на правителството?
Вие говорите за псевдосиндикалисти. Не мога да приема това обвинение към хората, които поемат своята част от отговорността в индустриалните отношения. България има индустриални отношения благодарение на това, че има работодатели, че има синдикати, че има хора и в управлението на държавата, които признават тези стандарти. Тогава отново като слабост на правителството ли ще оцените решението да бъде създаден така нареченият "работнически инспектор" в предприятието? Във всяко едно предприятие с повече от 50 души ръководителят на системата от страна на работниците, това е заместник-председателят на Комитета по условия на труд, ще бъде със статут на инспектор. Ще бъде така нареченият "работнически инспектор". И това отново е воля и предложение на социалните партньори, на синдикатите и работодателите. Това също е прието от правителството. И това ли е слабост на правителството?
Уважаема госпожо Масларова, аз наистина бих го спестил, както навярно всеки уважаващ себе си мъж, би спестил тези думи към една жена, но Вие ме принудихте да Ви го кажа, говорейки за моята съвест - на синдикалист. Аз имам една съвест. Няма значение какви функции изпълнявам в един или друг момент. Моето отношение към проблема не е променено. Но искам да Ви попитам как се чувствате с Вашата съвест, когато в периода 22 септември 1990 г. - 8 ноември 1991 г. - Вие знаете защо фиксирам тези дати, през това време Вие бяхте министър на труда - в България загинаха от трудови злополуки 232 души? Как е Вашата съвест, госпожо Масларова? (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нейков.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме с парламентарния контрол.
Има думата народният представител госпожа Емилия Масларова да отправи своето питане към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Най-напред искам да кажа, господин Нейков, струва ми се, че недостатъчно внимателно сте слушали моят отговор относно Вашето изложение. Аз приветствам създаването на институции в условия и охрана на труда и най-вече на трипартитна основа. Но не съм съгласна с това, че не се изпълняват вътре заложените ангажименти на тези институции.
А що се касае до моята съвест, тя е съвсем спокойна и чиста и Вие чудесно знаете защо.
Обръщам се към Вас по един друг много актуален и много сериозен въпрос, който само след дни може би, или месец, ще бъде въпрос на много и много хиляди граждани в нашата страна.
Господин министър, с Постановление N 42 на Министерския съвет от месец февруари 1997 г. за реализация на Програмата на Европейския съюз за спешна социална помощ на Република България и Наредба N 1 от 11 февруари 1997 г. на Министерството на труда и социалните грижи са регламентирани условията и реда за предоставяне на спешна социална помощ на домакинства с ниски доходи и социални заведения на бюджетна издръжка именно по тази програма за спешна социална помощ.
Съгласно горецитираните нормативни актове помощите, отпуснати чрез общинските центрове за социални грижи на домакинствата, които са обхванати в системата, т.е. такива помощи се отпускат на домакинствата, които са обхванати в системата за целева социална защита по Постановление N 205 на Министерския съвет и Наредбата за целево подпомагане на домакинствата с ниски доходи и на социални заведения на бюджетна издръжка при ползването на електроенергия, на горива и вода за битови нужди.
В "Държавен вестник" от 25 март 1997 г. е публикувано и Постановление N 110, с което се изменя и допълва Постановление N 205 от 1996 г.
На 28 март 1997 г. Министерството на труда и социалните грижи изпраща до общинските центрове на "Социални грижи" указания, подписани от Вас, относно прилагането на Постановление N 110 на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за целево подпомагане на домакинствата с ниски доходи и на социалните заведения.
В т. 3, буква "д" на горните указания се казва дословно следното, цитирам: "Не се подпомагат с целеви помощи домакинства, които притежават земя в размери, определени в § 1, т. 6 от Правилника за социално подпомагане. А именно: в планинските и полупланинските райони над 10 дка или общо за домакинствата, когато се състоят от повече от 1 член, които притежават земя над 15 дка; в равнинните райони над 8 дка или общо за домакинството, когато то се състои повече от 1 член - над 10 дка".
На това основание от списъците за подпомагане за месец март отпадат домакинства, които притежават земя над горните размери. Това създаде недоволство сред населението в общините, тъй като:
1. Голяма част от хората все още не са снабдени с нотариални документи за земя и не са легитимирани като реални собственици.
2. Наследствените земи са в собственост, без да са реално поделени между наследниците.
3. Проверката на декларираната собственост на хората, живеещи в градовете, е много трудна да се извърши по населените места, откъдето имат собственост земя.
4. По-голяма част от земеделските земи се обработват в кооперации, срещу което собствениците получават единствено рента.
С писмо от 6 юни 1997 г., подписано от министъра на труда и социалната политика, до общинските центрове за социални грижи министерството прави нови разяснения по приложение на чл. 5 от Правилника за социално подпомагане, като в края на писмото се уведомява за отменяне приложението на т. 3, буква "д". Тоест, следва текст, съгласно който направените откази за целево социално подпомагане на основание цитираната по-горе т. 3 по възможност следва да бъдат преразгледани.
В резултат на тези противоречиви указания, дадени веднъж през месец март, веднъж през месец юни тази година, не беше установена единна практика във всички общини по отношение на разпределението на спешна социална помощ. Обстоятелството, че едни и същи домакинства ту бяха включвани, ту бяха изключвани от системата на подпомагане, доведе до загуба на всякакво доверие към работещите в системата на "Социални грижи" и породи сериозни съмнения относно принципността и справедливостта на разпределението на помощите. Разпределението на средствата от първия транш на Програмата за спешна социална помощ - предвидените 20 млн.екю, почти вече приключи, тъй като са изразходвани, доколкото ми е известно, 18,5 млн.екю. Но съгласно договореностите с Европейския съюз, очакваме да получим още 40 млн.екю.
В този смисъл моето питане е:
Първо, потърсена ли е отговорност от съставителите на указанията, довели до създаване на предпоставки за сериозни слабости в прилагане системата за целева социална помощ на населението и до съответно възникналото напрежение в общините?
И, второ, смята ли Министерството на труда и социалната политика да упражни в близко време законодателната си инициатива, за да се установят нормативно ясни и точни критерии за определяне на категорията "социално слаб", както и за създаване на ефективни механизми за проверка на декларираните доходи от гражданите, кандидатстващи за социално подпомагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! През периода февруари-май 1997 г. беше реализирана специалната Програма на Европейския съюз за спешна европейска помощ за България. Реализацията на тази програма беше едно истинско предизвикателство както за Министерството на труда и социалната политика, а това беше предизвикателство към цялата система на социалните грижи. Бих споделил с вас дори становището на хората от Европейския съюз, специално от Програма "ФАР", които наблюдаваха тази програма. Те признаха, че тя е предизвикателство и за самите тях. В такива мащаби "ФАР" не беше провеждала програма за спешна помощ никога от началото на своето създаване. А мащабите наистина са впечатляващи.
Благодарение на тази помощ от Европейския съюз бяха подпомогнати над 550 000 домакинства и над 250 социални домове.
От днешна гледна точка определено може да се каже, че тази помощ наистина стигна в един много труден момент до тези стотици хиляди хора в условията на хиперинфлация през януари и февруари, катастрофата на доходите на хората. Много от тях успяха поне малко да си помогнат с тази европейска помощ.
Тук бих искал да кажа и да се възползвам от трибуната в парламента и да кажа, че благодарение на добрата воля на европейския данъкоплатец ние получихме една нова представа за европейското сътрудничество, за европейското партньорство. Тези пари, отново повтарям, от европейските данъци, от европейските данъкоплатци, дойдоха при българските граждани.
Анализът на тази неколкомесечна работа по разпределението на помощта показа, че системата на социални грижи беше неподготвена за работа в такива мащаби. Недостатъчна и то много недостатъчна беше техниката, с която се работеше. Недостатъчен беше и самият брой на социалните работници, недостатъчна се оказа и квалификацията на много места на самите социални работници. През цялото време на осъществяването на Програмата за спешна европейска помощ бе упражняван контрол от няколко институции върху процеса. Сметната палата непрекъснато наблюдаваше процеса. Министерството на труда и социалната политика контролираше раздаването на помощите. Едновременно с това самата Програма "ФАР" и екипът, който менажираше програмата, упражняваше контрол.
Може да се каже вече приключиха заключенията на всички тези институции, и че има обща позитивна, положителна оценка за свършената работа. Това е становището, повтарям, и на самата Програма "ФАР".
Ползвам Вашия въпрос, за да благодаря отново на социалните работници в страната, които работиха в една много тежка атмосфера, в много конфликтни ситуации, които работиха месеци без почивни дни, за да успеят в максимална степен да реализират програмата.
Разбира се, имаше и пропуски. Констатирахме и редица нарушения както при определянето на хората, които получават помощите, така и по самия начин на раздаването на помощите. Имаше, бих казал, дори трагикомични случаи, когато се твърдеше, че тези помощи се раздават от Русия, защото ФАР било руска организация или нещо от този род. Но какво да се прави, не достигаше навярно информация навсякъде до обществото. Липсата на опит да се работи с такива мащаби се отрази и върху някои от действията на ръководения от бившия заместник-министър на министерството госпожа Евгения Спасова Национален център за социални грижи, в това число този недостатъчен опит се отрази и върху отчитането на земеделските земи като източник на доходи и то в контекста на определянето на критериите за ползване на тези помощи. Явно в продължение на много десетилетия обществото беше учено, че земята е само природа, но не и източник на доходи.
В хода на изпълнението на програмата болшинството от работещите в Центъра за социални грижи полагаха усилия за непрекъснато усъвършенстване на условията за получаване на тези помощи. А тези от колегите, които не полагаха такива усилия, вече не работят в Националния център за социални грижи.
Много важен е въпросът, който Вие поставяте - за категорията социално слаби и за определянето на параметрите на тази категория. От 1990 г. пред Министерството на труда непрекъснато беше поставян въпросът за установяване на категорията "граница на бедността" в България. Да бъде създаден механизъм, по който можем обективно да приемем - и то цялото общество, а не един министър или едно министерство, да приемем критериите на този толкова важен елемент на социалната политика, какъвто е границата на бедността. Единствено днес, сега Министерството на труда и социалната политика взе предвид предложенията на социалните партньори и започна работа по създаването на методиката за периодично установяване на прага на бедността в България. Беше проведена много широка консултативна среща с участието на синдикати, работодатели, академични среди, представители на Световната банка, на ПРООН, на медиите. Вече има формиран екип, който започна работа и в следващите няколко месеца на обществото - не само на Министерството на труда, а на цялото общество, ще бъде предложен модел на установяване на прага на бедността в България.
Тук искам още веднъж да благодаря и за активното съдействие от страна на мисията на ПРООН, на мистър Виджиланте като ръководител на мисията и на екипа на Световната банка в България.
Едновременно с това започна работа по приемането на нов правилник за социално подпомагане, въз основа на който ще бъдат определяни критериите или по-скоро ще бъдат определяни категориите български граждани, които ще ползват различните месечни, целеви, еднократни помощи, както и помощите от новата спешна европейска помощ. Проведох среща с представители на Националното сдружение на общините, както и с различни представители на академични среди, въз основа на които беше разработен вариант на правилник, който е предоставен на синдикатите, на работодателите, предоставен е на центровете за социални грижи по места, които ще работят с него, и очаквам в следващите няколко дни последните предложения от тях за усъвършенстване на този проект за правилник. Следващата седмица надявам се, ако окончателно пристигнат предложенията, този проект ще бъде съгласуван и внесен в Министерския съвет.
Бих искал да се спра на един от важните моменти в този правилник, тъй като Вие визирате и този момент във Вашия въпрос, а именно създаването на ефикасен контрол върху информацията, която кандидатстващите за помощи предоставят на центровете за социални грижи с искане да получат такава помощ. Проблемът е много сложен, тъй като трябва да бъдат взимани под внимание много критерии за имущественото и доходното състояние на хората. Не бива да се отчита единствено размерът на заплатата или размерът на пенсията при вземането на решение дали един гражданин трябва да получи помощ или не. Проблемът се усложнява и от един такъв обективен момент, какъвто е наличието на влогове на хората. Вие знаете, госпожа Масларова, за така наречената банкова тайна. Това създава проблеми. Ние вече констатирахме случаи, когато хора, притежаващи немалки влогове, използват именно принципа на банковата тайна, за да не декларират тези влогове и да претендират за помощ. Благодарение на усилията на центровете за социални грижи - бих дал пример с Добрич, бяха установени случаи, когато хора, които претендират за социални помощи, имат стотици хиляди, и то доста стотици хиляди, лева влогове.
Нов момент е това, че установихме контакти с много институции, от които бихме могли да получим информация за доходите на хората от тяхната земя. И тук искам отново да се върна на проблема със земята. Това, което искаме в тазгодишния правилник за социално подпомагане да установим, е, първо, да бъде взимана предвид само земя, която може да даде доходи на хората, и второ, да отчетем реалните доходи, които те са получили тази година от зърно, от тютюн, от зеленчуци и т.н.
Много важен нов момент, според нас, именно по посока на създаването на механизми за една достоверност на информацията, която постъпва от гражданите в центровете за социални грижи, е максимално да използваме обществения контрол. Министерството предлага в правилника - и аз виждам, че досега и общинските съвети и кметовете, с които съм се срещал, и социалните партньори приемат това предложение, да бъдат създадени и обективно и ефективно да започнат да действат така наречените обществени социални съвети. Тези съвети ще могат, за разлика от съществуващите досега, които имаха доста символични функции, ще могат на практика да упражняват право на вето върху решенията на центровете за социални грижи за отпускане на една или друга социална помощ. В тези обществени съвети ние предлагаме да влезнат представители на неправителствени организации, на благотворителни организации, на църквата, на общините, хора, които населението на селата или на градовете уважава. Тези обществени съвети ще се произнасят по положителните решения, тоест по разрешенията на центровете за социални грижи да бъде отпусната социална помощ на един или друг гражданин. Тези хора познават своите съграждани, своите съселяни. Те най-добре знаят какво е тяхното материално положение и когато един човек, който немного добросъвестно претендира за социална помощ, знае, че по неговото искане в края на краищата ще се произнесат и хората, с които той живее, навярно това ще упражни един сдържащ, превантивен контрол върху подобни недобросъвестни претенции.
Механизмът, както и тези нови институции, които искаме да създадем с правилника за социално подпомагане, ще служат като основа и за разпределянето на новата социална помощ от Европейския съюз, новата спешна помощ, която, ако ми разрешите да Ви коригирам, за съжаление няма да е 40 млн. екю, а ще бъде около 20 млн. екю. Част от тази помощ ще бъде използвана за подпомагане на домакинствата, друга част за социалните домове, а надявам се една немалка част - в момента водим преговорите за установяване на окончателния размер, ще бъде използвана за създаване на работни места през зимния период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Масларова, за допълнителни въпроси в рамките на 2 минути.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря. Лично аз съм изненадана, че 40-те млн. екю са станали 20 млн., тъй като ние ги приехме с основния закон - бюджета. И ми се струва, че тук може би трябва да имаме и някакви други преразглеждания. Но добре е все пак, че тази информация идва навреме.
Господин Нейков, вярно е това, че въпросът е изключително важен. Вярно е това, че над 750 хил. домакинства получиха такава помощ по изпълнение на програмата на Европейския съюз и че де факто общият брой, подпомогнати лица, надхвърли 1 590 000. Тоест една голяма част от българския народ се допря до тази помощ.
За да мога да Ви помогна в това да ми дадете по-точен и по-конкретен отговор, тъй като това, което Вие казахте, е добре, но то по-скоро би могло да послужи за една обща представа, характеристика на картината и някои насоки за хора, които не са запознати в тази област, аз искам да задам въпроса си по друг начин.

Имайки предвид това, че в крайна сметка базовият минимален доход от м. май до този момент стои на цифрата 23 хил. и 460 лева и че реално в доларово изражение от м. май този базов минимален доход от 15 долара в момента е вече на 12 долара, и че с него могат да се купят далеч по-малко продукти, отколкото тогава са се купували, искам да попитам има ли някакъв набор от стоки или някакви критерии, на базата на които е определен точно този базов минимален доход, и какъв ще бъде следващият, и какъв ще бъде критерият?
И още нещо, което ми се струва, че е изключително важно, което се поставя на дискусия, когато се срещаме с нашите избиратели. Много от общините, много от кметовете, много от представителите на неправителствените организации, тези хора, които са получили такава помощ, поставят въпроса: не е ли възможно, след като сегашната система на разпределение показа доста несъвършенства, създаде доста напрежение, получиха се доста дори и политически конфликти, съвсем несправедливо относно разпределението на тази помощ, не е ли възможно тя да се предостави целево в различните общини с оглед поемане на определени потребности, било то отоплението за детските заведения, било то за безплатни лекарства. Защото ние никога с вас няма да стигнем до онзи ясен критерий или много трудно ще стигнем, много трудно ще отворим банковите сметки и много трудно ще кажем кой реално е социално слаб и винаги ще има конфликти и напрежение на Министерство на труда и социалната политика към социалните работници, и разбира се, към местните органи на държавната изпълнителна власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо Масларова, искам да Ви уверя, че никога не са се водили преговори с Европейския съюз за 40 млн. екю. Четиридесет милиона може да стане спешната европейска помощ в двата й транша - тази, която раздадохме, и тази, която сега ще получим, но никога Европейската комисия и въобще институцията на Европейския съюз не са говорили за 40 млн. екю през периода есен - зима 1997 - 1998 г.
Базовият минимален доход е един от инструментите, чрез който се провежда социалната политика в момента, и този инструмент ще бъде използван вероятно до момента, в който ние вече имаме законно установената и най-вече признатата от обществото методика за определяне на прага на бедността. Този квазипраг на бедността, който в момента наричаме базов минимален доход, се определя заедно с останалите минимални плащания, които правителството периодично определя, като минималната работна заплата, размера на детските надбавки и т. н.
В момента провеждаме преговори между Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Следващата седмица, вероятно в сряда, ще имаме среща с представители на Националното сдружение на общините. Може би в същия ден или някой от другите дни на седмицата ще започнем разговорите и с експертите на синдикатите и работодателите, за да можем на базата на възможностите на бюджета да определим новия размер на базовия минимален доход за следващите месеци.
Колкото до Вашето предложение спешната европейска помощ II, ако мога така да я нарека, т. е. новата помощ от европейските данъкоплатци към България, тя буди много въпроси, много трудности както за тези, които я дават, така и за тези, които я получават, както за Европа, така и за България. Защото аз трудно намирах отговора на въпроса, който ми беше поставян по някой път от експертите на Европейския съюз как става така, че европейски данъкоплатци, болшинството от които нямат собствени жилища, трябва да дават пари от своите данъци, за да бъдат подпомагани гражданите на България, които са социално слаби, но имат свои жилища. Това е наистина един сложен въпрос и той отново е свързан с прага на бедността.
Аз бих бил много радостен, ако можехме спешната европейска помощ II да я раздадем, поне 80 на сто от нея, за създаване на работни места, за създаване на заетост. За съжаление, вие добре знаете, че от огромно значение при разпределянето на една помощ е волята на дарителя. Тази воля на дарителя, в случая на Европейския съюз, изисква помощта да бъде предоставена, с изключение на тази, която е в социалните домове, директно на семействата, директно на гражданите. Това не позволява, поне на настоящия момент на преговорите, да отидем на едно по-централизирано предоставяне на тези средства за конкретни, да речем енергийни нужди или за някаква друга помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Масларова, можете да изразите отношението си към отговора.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри, уважаеми господин Нейков! Чудесно разбирам затруднението от това, че действително волята на дарителя е закон тогава, когато получаваме определени средства в определен труден за страната ни момент, но аз неслучайно поставих въпроса, тъй като преговори с нашите европейски партньори се водят непрекъснато, все пак, имайки предвид ситуацията в страната, мисля, че това е възможно да се постави като начин за обсъждане и дискусия в тази насока.
Освен това в доста Ваши изказвания Вие, господин Нейков, казахте, че част от помощта ще отиде за млади семейства. Имахте желанието да се даде за млади семейства. Но ние и тук нямаме критериите и неслучайно аз поставих въпроса за базовия минимален доход, за прага на бедността. Струва ми се, че не е нужно сега, в този момент, извинете ме за израза, да откриваме топлата вода, защото чудесно знаете, че този праг на бедността, жизненият и социален минимум са категории, които непрекъснато се изследват в системата на Министерството на труда и социалната политика, и практика е, която се базира на световната практика, той да се определя в съотношение със социалния минимум на работещ. А социалният минимум на работещ е предвиден в социалната харта, която ние също сме парафирали, знаете, това е от миналата година, и този базов минимален доход се равнява на 65 на сто от социалния минимум на работещ.
В тази връзка, разбира се, мисля, че ще има много по-точни и по-ясни критерии, още повече че се декларира от Ваша страна една готовност да се поеме част от отоплението на населението за електроенергия през зимния период. Но фактически 54 на сто от населението в страната ползват твърдо гориво, 23 на сто ползват топлоенергия, 23 на сто ползват електроенергия. Приоритетно ще подпомогнем само тези, които ползват електроенергия, или те ще трябва да декларират, че се отказват от топлоенергията, за да преминат на подпомагане от електроенергия?
Ето, виждате колко много и много въпроси са, които стоят за разрешаване. И мисля, че в това отношение е необходимо, и настоявам от тази трибуна, всички ние, заедно с вас - от министерството, и народните представители, да направим всичко възможно и Законът за социални грижи да не остава за м. декември, а да го изтеглим колкото се може по-напред, защото ми се струва, че ако той остане за декември, ние няма да има за кого да се грижим следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова. Господин министърът иска думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо Масларова, всъщност с Вашето становище като че ли влизаме в друга тема, затова, а и за да не омръзнем на останалите народни представители, само искам да Ви споделя, че принципите, които съм изложил в своето изказване и които Вие цитирате, са изцяло защитени в проекта за правилник. Предвиждат се много по-високи коефициенти, а оттук и повече възможности за социално слабите семейства, които имат деца. Само един пример искам да Ви дам. Коефициентът, с който ще се ползва едно дете в семейството на социално слаби, е с 50 на сто по-висок, отколкото на възрастния. По същия начин с по-висок коефициент са защитени интересите на инвалидите, както и на самотните социално слаби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата госпожа Донка Дончева, за да зададе своя актуален въпрос към вицепремиера и министъра на образованието и науката господин Веселин Методиев.

ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми господин министре, дами и господа народни представители! Специалните училища са темата на моя актуален въпрос. Те са най-уязвимото звено в системата на образованието, най-проблемната структура. Те поставят сложни въпроси пред Министерството на образованието. В тяхната мрежа в момента влизат 299 възпитателни заведения, които са от 11 различни типа: социално-педагогически интернати, възпитателни училища-интернати, училища за деца с умствена изостаналост, училища за деца с увреден слух, училища за деца с нарушено зрение, логопедични училища, оздравителни, санаториални и болнични домове за деца и юноши, домове за деца в предучилищна възраст. В тези учебни заведения се обучават и възпитават 27 000 деца-ученици, някои от които са сираци, полусираци, изоставени деца на социално слаби и болни родители, деца с умствени увреждания и психични заболявания, деца с отклонения в поведението.
Поради острия недостиг на средства, храна, медикаменти - всичко онова, което е нужно за учебния процес плюс преструктурирането на мрежата, което се предлага сега, ние сме много обезпокоени и затова искаме да получим отговор на въпроса за подхода при закриването на тези специални училища без нормативна уредба във връзка с това, че там обучението е интегрално.
Държавата - да напомним конституционното им право, следва да отделя специфични грижи и внимание за тези деца във връзка с тяхното социализиране. Училището трябва да осигури и задължителната общообразователна подготовка, и професионалната им подготовка, защото са в неравностойно социално положение.
Ето защо ние питаме как след преструктурирането на тези специални учебни заведения министерството вижда възможностите не само да бъдат настанени 800 деца от закритите заведения, които претърпяха тези размествания, а също и да се създадат нормални условия във връзка с тяхното образование и възпитание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин вицепремиер, имате думата в рамките на 10 минути да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, пошегувахме се преди малко с господин Куртев, че с този въпрос взимаме част от неговата професия, тъй като той е човек, свързан дълги години с проблема на специалните училища.
Първо, искам да благодаря за парламентарната коректност в поставянето на въпроса, тъй като това е много важно и е необходимо тук, от тази трибуна да се даде точен и ясен отговор на проблема за специалните училища. Благодаря за подхода, който имате към тази тема.
Съгласно плана за работата на колегиума на министерството и решенията му за актуализация на мрежата - това е протокол от 10 юни 1997 г., на регионалните инспекторати в страната бе възложено да разработят конкретни предложения за закриване и/или преместване на посочените от Вас специални заведения, съобразно следните показатели:
- обща демографска характеристика на населеното място;
- взаимовръзка между специални училища, обслужващи звена, с ученици от съответното селище;
- подлежащи на обучение в общообразователните училища;
- медицинското обслужване на територията на съответното населено място;
- състоянието на материалната база на специалното училище или обслужващото звено;
- правомерно или неправомерно приети деца и ученици;
- пътуващи, редовни и нередовни учители.
С моя заповед от 16 юни, тоест шест дни по-късно, беше сформирана комисия от експерти на министерството, представител на областната управа, началниците на районните инспекторати, която да анализира направените предложения по график в министерството в срок до 15 юли 1997 г.
На свое заседание две седмици по-късно - на 5 август 1997 г., колегиумът на министерството въз основа на направения анализ взе решение да бъдат закрити 22 от тези училищни институции.
Уважаеми колеги, обръщам се към всички и искам да кажа, че съм бил максимално толерантен към всяко едно искане на народен представител, който молеше да не се закрие точно това заведение, да бъде друго; да не е точно от това населено място, откъдето той е избран, а да бъде от друго; да не е от това селище, от което той е родом, а да бъде от друго..., тоест съобразил съм се с волята на всички вас, независимо дали сте представители на мнозинството или на опозицията и по отношение на вашите задължения към избирателите, които сте поемали по време на кампанията и които поемате сега, бидейки народни представители.
Тези 22 институции са разделени по следния начин: 1 дом за деца от предучилищна възраст, 7 дома за деца и юноши, 4 социално-педагогически интерната, 5 оздравителни училища, 1 болнично и 4 помощни училища-интернати.
За децата и учениците от закритите домове е осигурено настаняване при добри условия - не мога да кажа по-добри условия, съгласно разчетите за свободния капацитет на съществуващите специални училища и домове за деца, в зависимост от предпочитанията на родителите и настойниците.
Тук също така искам да споделя, въпреки че малко ще изляза от темата, че има един проблем, който вече започва да става практика. Там където се закрива едно училище, се оказва, че то има хубава сграда, има добра материална база, но няма деца. Там където се запазва едно училище, понеже демографски срив няма, понеже има достатъчно ученици, има подготвени учители - сградите са в тежко състояние. Като че ли някакъв лош пророк така е разместил в годините нещата в страната - разбира се, това е абсурдно, но това е реалността, че там където има добра материална база, няма дечица, а там където са селищата с училищни сгради в тежко състояние, има деца. Този проблем рефлектира между другото и тук, но той е общ, засяга цялата система.
Предприетите промени - това е част от Вашия въпрос, кореспондират със заявеното в програмата на правителството само в едно изречение, но ясен за всеки, свързан с българското училище проблем - това е така нареченото оптимизиране на училищната мрежа. Аз съм имал възможност и друг път да отговарям на въпроси, свързани с оптимизацията и искам да кажа, че зад този термин на практика се крият всички проблеми. Този термин е възприет професионално в министерството през последните две-три години и аз не намерих за нужно да сменям самото наименование, но винаги, когато го използвам, изрично го обяснявам: че зад това се крие на практика една национална драма на демографски срив, зад това се крие необходимост от закриване на училища, зад това се крие необходимост от съкращаване на бройки на заети български учители. Това означава думичката оптимизация. Иначе тя звучи по малко по-друг начин. Но зад нея се крие цялата тази драма на българското образование.
Известно е, че основна задача в работата на правителството в областта на средното образование е успешното функциониране на цялата система и осигуряване на нормална работа в българското училище.
Завършвайки, на датата 12 септември 1997 г., искам да уверя ръководството на парламента и вас, уважаеми колеги, че поставената преди три месеца пред нас задача да съхраним оцеляването на учебната година, е факт. Много съм благодарен на служителите от системата на българското образование и ще бъда много благодарен на българските учители, защото върху тях сега ще падне голямата тежест на тази учебна година. Необходимите учебни пособия и помагала във всичките им разновидности са налице. Необходимите средства за оцеляването - също. Необходимото за съхранението най-вече на отоплението в рамките на системата на българското училище е направено. Надявам се, че 15 септември ще бъде един от хубавите дни на България, както е бил винаги, с големите трудности, които ни чакат през цялата учебна година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Имате думата за реплика.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз благодаря за този отговор. Също използвам повода да получим пълни гаранции в Народното събрание за това, че съдбата, особено на сираците от тези специални училища, които са 80 от цифрата на преместените в оптимизираните заведения 800 ученици, ще бъде гарантирана. И понеже е време, в което Народното събрание, участвайки съпричастно към тези проблеми, ще гледа в бюджета статута на тези училища и по-нататъшното участие в оптимизирането, ми се иска отсега да поемем ангажименти тази социално много важна прослойка в нашето общество да получи пълни гаранции за социализирането й. Така че нека това да бъде наша обща грижа - на министерството и на парламента.
Използвам повода да се присъединя към всички оценки, които давате за подготовката на учебната година, че това, което направихте за преструктурирането на специалните училища, ще бъде така и в цялата система на образованието. И дано това, което казахте сега и преди три месеца, да можем през учебната година заедно да го констатираме.
От все сърце честитим на всички ученици, на родителите, на всички работещи в системата на образованието настъпващия след три дни първи учебен ден и желаем "На добър час!" на България, на нейното младо поколение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата народният представител Валентин Симов да зададе своя актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Уважаема госпожо министър, аз искам първо да Ви благодаря, че ми отговорихте писмено на повдигнатия от мен въпрос. Във връзка с него искам да отправя към Вас няколко въпроса.
Първият въпрос, който ще третирам. В отговора на Вашето писмо аз не виждам кога ще бъде обхваната отпадъчната вода 100 на сто от съществуващата сега пречиствателна станция, тоест в какъв период това ще бъде направено - две, три или последващи години.
Вторият въпрос, който искам да засегна, е, че всъщност замърсяването на реката идва освен от това, че пречиствателната станция има капацитет едва 30 на сто, който обхваща отпадъчните води на северната промишлена зона, според мен идва и от малкия приток на прясна вода в реката. Това довежда до дисбаланс в отношението между седемте на сто отпадъчни води, които влизат директно, и притока, който идва. Какво може да бъде направено по този въпрос, се интересува обществеността от засегнатите села.
Следващото, което ме тревожи. Преди известно време постъпиха до мен сведения, че от ежемесечните санкции, които са в размер на 2 млн. и 400 хил.лв., частта за общиския екофонд в размер на 720 хил.лв. не постъпва в него, цялата санкция отива в Националния екологичен фонд. В такъв случай не зная дали чл. 3 на Закона за опазване на околната среда би следвало да се спазва.
Другото, което за нас е по-важно, е да изясним на обществеността предмета на санкциите възможно ли е да бъде насочен изцяло към изследване състоянието на реката, почистването, възстановяването на биологичното равновесие, зарибяването и други мерки? И ако това е възможно, кой ще поеме това и кой ще бъде контрольорът - община Хасково, Районната инспекция по околната среда и водите - Хасково, или респективно Министерството на околната среда и водите?
В тази връзка искам да Ви кажа, че няколко дни преди Вашето писмо за съжаление отново в реката е изпуснато, пак поради ремонт на пречиствателната станция, голямо количество замърсени води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Симов! Въпреки че Вие вече сте прочели моя отговор, аз се чувствам задължена да направя достояние на всички народни представители това, което е направено по повод ситуацията в река Банска и да отговоря и на допълнителните Ви въпроси.
Причина за замърсяването на река Банска в участъка от село Клокотница до Димитровград в периода 4 -6 юни т.г. е авария в пречиствателната станция за отпадъчни води, собственост на акционерно дружество "Астика", когато поради повреда на тръбопровода към биобасейните отпадъчните води са изпуснати без биологично пречистване. Незабавно от страна на Районната инспекция по околна среда и водите в Хасково е реагирано, извършена е проверка на пречиствателната станция на реката, дадени са предписания за отстраняване на аварията и за допуснатото замърсяване на реката са съставени актове на началника на пречиствателната станция, на директора, наложена е еднократна санкция и е актуализирана месечната санкция, за която споменахте и която е в размер 2 млн. и 400 хил.лв. Едновременно са извършени проверки и в предприятията на северната индустриална зона - гр. Хасково, чиито отпадъчни води се пречистват в пречиствателната станция на акционерно дружество "Астика". Производствената дейност в тези предприятия е силно намалена и основният поток води, които се пречистват, се формира в акционерно дружество "Астика". На фирмата са дадени предписания за намаляване на количеството и замърсеността на отпадъчните води и за подобряване работата на пречиствателната станция.
Във връзка с предписанията са извършени редица дейности, които значително са подобрили работата на пречиствателната станция. През месец юли е доставена активна утайка за биостъпалото от сродна пречиствателна станция в град Стамболийски, което подобрява значително биологичното пречистване. От 20 юли се отделя отпадъчният кисел гур след филтриране на пивото и по този начин се намалява количеството на отпадъчните води и натовареността на станцията по БПК5. От месец август, съвсем наскоро, се преустанови изхвърлянето на отпадъчната бирена мая в канализацията, тя се събира и се транспортира към изсушителни полета. В резултат на тези действия работата на станцията значително е подобрена. Същото се отнася и за река Банска.
На този етап не се предвижда изграждане на нова пречиствателна станция. Ще се извършва реконструкция - е се извършва в момента - и модернизация на съществуващата станция, след което практически ще се гарантира при сегашната мощност на предприятията от промишлената зона и на акционерно дружество "Астика" пълно пречистване на отпадъчните води. Във връзка с това е разработена програма в краткосрочен план. До юли месец 1998 г. ще приключат всичките дейности по реконструкцията на станцията и ще бъде въведена в експлоатация със значително по-големи възможности.
Предвижда се да се въведе в действие изравнителен басейн с възможност за допълнително инсталиране на аератори, почистване и пускане в действие на утаителното езеро като съоръжение за допречистване на отпадъчните води, монтиране на нова решетка на входа на пречиствателната станция, реконструкция на вторичните утаители, въвеждане в действие на всички аератори в биобасейните и монтиране на контролно-измервателна апаратура, която би гарантирала безаварийната работа на станцията. Тези мерки ще гарантират пълното пречистване на промишлените води.
До момента, към днешна дата, е извършено пускане на всички аератори, прокарана е нова водопроводна тръба към станцията, пуснат е буферът в действие, с което се постига допълнително захранване с кислород на аерационните басейни, инсталиран е оксиметър и в момента приключва изваждането на утайката от езерото, с което ще се намали съдържанието на ХПК и неразтворени вещества в потока. Заедно с това Районната инспекция за околната среда и водите извършва непрекъснат контрол в дейността на станцията и състоянието на водите в реката, така че мисля, че на този етап предприетите действия ще гарантират едно нормално състояние на реката.
По повод въпросите, които ми зададохте допълнително, единият касаеше мощността на станцията, данните ви за 30-процентното пречистване на водите в зоната вероятно са малко остарели. След мерките, които бяха взети, и извършените допълнителни мероприятия процентът на пречистените води е значително по-висок. Практически с реконструкцията се осигурява 100-процентово пречистване на отпадъчните води, които в момента се формират от промишлената зона.
Споменахте за едно нарушение, което е допуснато за отклоняване на тези 30 на сто, които се полагат да общината. Това е недопустимо нарушение. Практически в заповедта за налагане на санкция директно е описана сметката на общината, по която се превежда 30 на сто от сумата и сметката на Националния фонд, по която се превежда 70 на сто от сумата. Няма пречки, ако е допуснато такова нарушение, сумата на общината да бъде възстановена незабавно. Това просто е някакво недоразумение.
Предложихте санкциите, които се налагат, да се насочат към възстановяване на равновесието, един проект за проучване и предприемане на мерки за възстановяване на равновесието на реката. Едно такова директно насочване на санкциите не е възможно, тъй като нормативната уредба не предвижда такъв механизъм. Но няма никакви пречки да бъде предложен такъв проект и той да бъде финансиран със средства от Националния фонд.
Мисля, че независимо че пречиствателната станция касае промишлената зона на град Хасково, инициатор на такъв проект следва да бъде общината. Тя също има участие в разработването и проследяване изпълнението на един такъв проект. Тъй като по принцип по правилата на фонда дарения или безвъзмездна помощ се отпускат само на общината. Тоест от всякаква гледна точка това е по-добрият вариант и няма пречки наистина един такъв проект да бъде реализиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Искате ли реплика, имате думата, господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Госпожо министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор. И се радвам, че го получих днес, тъй като в понеделник вечерта съм канен на общо събрание в село Добрич. Там с удоволствие ще разясня на жителите на селото мерките, които трябва да се вземат. Проблемът идва единствено от това, според мен, че реката е на територията на две общини и те не могат да се разберат, като че ли засега, кой да поеме инициативата по пречистването и по възстановяването на реката. Загрижени сме, защото опасността тя да се превърне в един отводнителен мръсен канал е много голяма. Тя е, знаете, река с много малък дебит чисти струи води които се вливат в нея. И това е единственото ни огромно притеснение.
Благодаря Ви още един път за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата за питане народният представител господин Иван Зънзов, към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри! Колеги народни представители!
Моето питане към министър Бояджиев е следното.
Господин министър, през последните два или три месеца в средствата за масова информация се оповестява, че в ръководеното от Вас Министерство на здравеопазването има тенденция за закриване на здравни заведения.
Ако това е така, както се пише във вестниците, моля, съобщете кои са критериите за закриване на многопрофилирани болници, на специализирани болници, санаториални бази. И вярно ли е, че смятате да приватизирате доболничната помощ и стоматологичната помощ? И кое Ви принуждава да правите това? И дали кореспондира с Конституцията на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането на народния представител.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зънзов!
Има известна разлика между писмено зададения въпрос и това, което сега Вие поставихте устно. Но независимо от това, аз ще се постарая да отговоря и на тази част от въпроса Ви, която не е зададено писмено.
И така, известен е фактът, че в нашата страна структурата и организацията на здравната система не отговарят на реалните потребности на населението и на финансовите възможности за издръжката й. Разкрити са много болнични заведения, общо 289 на централно, общинско, университетско ниво и в структурата на други ведомства здравни заведения, които са неравномерно и неправилно разпределени в страната. Броят на леглата в тях възлиза на 89 190, като е постигната една висока осигуреност - 106 легла на 10 хил. души население. Със значителна по-ниска осигуреност с болнични легла са редица страни, като Германия - 101, Унгария - 96, Франция - 93, Чехия - 79,2, Украйна - 62,5 и т.н.
Подобно е състоянието и със санаториумите. Общо те са 151 на брой. Говоря за санаториумите, които са към Министерството на здравеопазването. Броят на леглата в тях е 18 206, а осигуреността на населението с този вид легла е 22 на 10 хил. души население.
Материалната база и оборудването с апаратура на една немалка част от болниците и санаториалните здравни заведения са амортизирани и не съответстват на съвременните изисквания. Налице са неефективни дублиращи звена, леглови фонд с много ниска използваемост и незадоволително качество на медицинските услуги.
Тези и други констатации, както и провежданата цялостна икономическа реформа в страната, налагат извършването на структурна реформа и в здравеопазването.
Структурната реформа в болничните здравни заведения ще се провежда въз основа на тяхната акредитация. Разработена е схема с критерии, показатели и методика, по които започна акредитацията на общинските болници.
Аз няма да се спирам тук подробно на тези критерии и показатели, тъй като те бяха добре обсъдени във Ваше присъствие на заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
На районно ниво акредитацията на общинските болници ще приключи до около 15 октомври на настоящата година. А до края на месец октомври Националната комисия към министерството ще обсъди резултатите от акредитацията на общинските болници по райони и ще направи конкретни предложения на съответните общини.
През 1998 г. акредитацията ще обхване и обединените районни, университетските болници и националните центрове.
Чрез акредитацията ще се постигне обективно определяне на реалните потребности на населението от болнична медицинска помощ в даден район, както и нивото и качеството на оказваните медицински услуги.
За преобразуването или закриването на здравни заведения е необходимо, на основание чл. 11, т. 4, чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за народното здраве съответните общински съвети да вземат решение.
Предвид на това Министерството на здравеопазването предложи на общините закриване, например, на работническите здравни заведения и преобразуване на някои от тях в общински или частни. За да не стане недоразумение, искам да кажа, че под частни се разбира собственост на предприятията.
В резултат на това в Министерството на здравеопазването постъпиха предложения от общинските съвети на пет общини - Бобов дол, Мадан, Рудозем, Раднево и Гълъбово за преобразуване на работническите им болници в общински, а така също и на редица лабораторно-поликлинични здравни заведения.
Получиха се и предложения за закриване като здравни заведения на редица профилакториуми на предприятията.
Въз основа на тези предложения Министерството на здравеопазването подготвя проект за постановление на Министерския съвет. Подготвен е и проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, което по дневен ред трябва днес да разгледате, където ние предлагаме да се отмени чл. 25б, ал. 1, съгласно който частно здравно заведение се учредява с предмет или цел само за извършване на медицинска дейност.
По този начин ще се улеснят предприятията, и то големите предприятия, да регистрират свои здравни заведения.
По този начин се започва премахването на съществуващото паралелно оказване на медицинска помощ на работниците по местоживеене и по месторабота от публични здравни заведения, за което липсват средства в бюджета.
В ръководството и колегиума на министерството се обсъдиха анализи за състоянието и предложения за преструктуриране на легловия фонд на специализираните пневмо-фтизиатрични и психиатрични болнични и някои санаториални заведения. Те бяха подготвени от комисия, съставена от водещи специалисти в съответните области, и са съобразени с тенденциите и прогнозите в динамиката на заболеваемостта и потребностите от болнично и санаториално лечение.
Отчетена бе необходимостта от привеждане на специализираната пневмо-фтизиатрична и психиатрична доболнична и болнична медицинска помощ до реалните потребности на населението, оптимизиране използваемостта на легловия й фонд, до ефективно използване на финансовите ресурси и премахване на дублиращите структури.
Обсъдени бяха и потребностите от внедряване на нови форми за специализирана пневмо-фтизиатрична и психиатрична доболнична и болнична помощ, разкриване на структурни звена, например, в общопрофилните здравни заведения, както и от подобряване на бита и санитарно-хигиенните условия в стационарите.
На тази основа бяха взети решения за закриване на някои специализирани болници: за белодробноболни - в Омуртаг, Харманли, и за психичноболни - в Любимец, Радна, Мурино и Лом, а така също и на белодробните санаториуми в Ракитово, Чепеларе, Смолян, Левочево и Шипка. Нуждаещите се болни от санаториално лечение ще се насочват в Болницата за белодробноболни - Радунци. Направено беше предложение в общопрофилните болници на Омуртаг и Лом да се създадат съответно пневмо-фтизиатрично и психиатрично отделение, но общинските съвети в тези общини категорично отказаха.
Предложено е на Министерството на труда и социалната политика сградите на някои от болниците и санаториумите, които се закриват, да се използват за задоволяване потребностите от социални заведения, а други могат да бъдат трансформирани в друг вид болнични заведения, например за хроничноболни, за долекуване на болни, за онкологичноболни в терминална фаза и други подобни.
Що се отнася до приватизация на поликлиниките, това е една информация от последните дни, която не отговаря напълно на нашите намерения. Ние привършваме работата върху модела за доболнична помощ и когато този проектодокумент бъде готов, ние ще го обсъдим заедно с вас и с всички членове на Комисията по здравеопазване, младежта и спорта.
За стоматологичната помощ мога само накратко да ви кажа, че продължава работата. Принципната идея, все още решение няма, е да се запази напълно сега съществуващата схема, или система по-скоро, за стоматологично обслужване на децата до 18-годишна възраст, това значи всички училища и детски градини. Второто нещо - обслужването на населението да стане в частните стоматологични кабинети, които са много, достатъчно на брой и добре оборудвани.
За населението се предвижда, на базата на един изработен, все още обсъждащ се пакет от стоматологични услуги от различен вид и различен брой, с определена цена, да бъде създаден един фонд "Стоматология" към бюджета на общините, в който да бъдат заделени средства за обезпечаване на така очертаната рамка на безплатните услуги. Целта на това нещо е, първо, да се запази възможността от достатъчна безплатна (безплатна в кавички, защото това е от бюджета, както разбрахте) стоматологична помощ, а също така да се намалят разходите за стоматологичните заведения, да се използва добрата база на вече създадените частни стоматологични заведения, да се създаде възможност за конкуренция между стоматолозите, да се създаде възможност за широк избор на стоматолог от пациентите и в края на краищата от всичко това да произлезе една по-евтина, по-добра и по-качествена стоматологична помощ. Когато се приготви този проектодокумент, също ще бъде предложен на дискусия не само в парламентарната комисия, а сред цялата наша общественост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Зънзов, ако искате, можете да зададете два допълнителни въпроса.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, ще изразя несъгласие с Вас, че съм говорил това, което не съм писал в питането. Мога да го прочета. Почти не съм излязъл от рамките на това, което съм писал. Разликата е тази, че не го четох. Може би трябваше да го прочета мот а мо, за да няма това недоразумение.
Аз съм доволен от Вашия отговор, независимо от това, че няма да се съглася сега да има под каквато и да е форма платени здравни услуги. Това може да стане, когато влезе в Закона за здравното осигуряване, защото иначе ще е неконституционно.
Аз искам с най-добри чувства да Ви кажа, че тези Ваши изказвания създават известно напрежение. Хората нямат пари да плащат. И това, което говорите за стоматологичната помощ - че ще се подобри качеството - аз се съмнявам в него.
Второто. Вие имате стратегията на българското здравеопазване, която е приета от миналото правителство. Но тя не е на политическа почва, защото е работена от специалисти към Световната здравна организация и е одобрена от Световната здравна организация. Аз смятам, че Вие трябва да се съобразявате с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Господин министър!
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми колега Зънзов, никъде не съм казал, не съм споменал, особено пък за стоматологичното обслужване, че ще има платено стоматологично обслужване. Аз Ви говоря за рамката, за начините и методите, по които ще се осигури именно безплатното стоматологично обслужване.
Що се отнася до това дали Вие сте съгласни с това или не, е въпрос на дискусия.
А що се отнася до това дали аз трябва да се съобразявам със стратегията, която е възприело бившето правителство, първо, аз не съм съгласен с тази стратегия, тя е коренно погрешна, тя не е конкретна. В нея има ценни неща, които обаче са твърде общи. Като една стратегия въобще е добра. Що се отнася до здравето, опазване здравето и подобряване здравето на народа - да, но тя не е стратегия, която предвижда някакви толкова конкретни стъпки и мерки, каквито се налага, и ние, смятам, че започнахме да осъществяваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Желаете ли, господин Зънзов?... Благодаря Ви.
Последният актуален въпрос за днес е на народния представител господин Кънчо Марангозов към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Имате думата господин Марангозов.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес много общини в Република България са в тежка, задълбочаваща се финансова кома без и ни най-малки признаци за оживяване. В моя избирателен район това важи за почти всички общини. Дори и Бургас е също бюджетно пренебрегнат град, независимо от големия дял, който има във формирането на брутния вътрешен продукт.
При приемането на държавния бюджет аз и моите колеги от Демократичната левица господин Първанов и господин Пантелеев направихме предложение за увеличаване субсидията на общините: Бургас, Айтос, Карнобат, Средец, Камено, Царево, Созопол, Малко Търново и Сунгурларе, като посочихме откъде да дойдат парите. Уви, гилотината на мнозинството отсече нашите предложения.
С декларация от 31 юли 1997 г. общинският съвет, кметството и политическите сили в град Айтос са внесли декларация до господин Иван Костов, министър-председател, господин Муравей Радев, министър на финансите, господин Йордан Цонев, председател на постоянната Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Бойко Георгиев, началник-управление "Местни бюджети" в Министерството на финансите и господин Христин Петков, областен управител на Бургас, относно субсидията от Републиканския бюджет, определена за община Айтос. Нарастването на субсидията за общината е само 668 на сто в сравнение с 1996 г., докато има общини, където този процент е между 800 и 1000, дори някъде 2950. В сравнение с 1996 г. работната заплата в бюджетната сфера на общината е нараснала с 1200 на сто, енергийните консумативи - с над 1200 на сто, изплащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта и социалното подпомагане - с 1750 на сто. Увеличава се безработицата. Субсидията от Републиканския бюджет е 63 на сто, от местни приходи - 37 на сто.
Към 31 юли 1997 г. е преведена 39,9 на сто от субсидията, а считано от 1 септември 1997 г. само за фонд "Работна заплата" в образованието не достигат 230 млн.лв., в здравеопазването - 84 млн.лв., да не говорим какво ще правят тези две сфери - там не са само заплатите. За социалните грижи не достигат 127 млн.лв., което представлява сумата за социални помощи за 4 месеца. Спряно е сметоизвозването. След него следват епидемиите. Нощното осветление в града работи само 3 часа и то само с 20 на сто от капацитета си.
Това, господин министър, аз определям като политическа репресия на правителството към община Айтос, с население 43 500 души по данни на ЕСГРАОН.
Моят актуален въпрос към Вас е: какво отношение сте взел като министър на финансите по внесената декларация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Вие поставяте един въпрос, който неведнъж и два пъти е бил разискван от тази трибуна, включително и обяснявано защо положението в България и най-вече положението на общините на България не е онова във финансово отношение, каквото всички ние бихме желали.
Вашият въпрос е малко по-конкретен. Става въпрос за една община, община Айтос. Става въпрос за една декларация от кмета на община Айтос и председател на общинския съвет, придружена с подписите на няколко политически сили от този район. Не искам да коментирам съдържанието на тази декларация, която е изпъстрена според мен с известни ненужни, бих казал, емоционални квалификации и отклонения. Защото въпросът и без друго е достатъчно сериозен.
Каква е фактологията? Действително между двете четения, съгласно закона, няколко народни представители внасят, в резултат на искане на кмета на общината, предложение до Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за увеличение на субсидията с около 700 млн.лв. над онази, която е била определена по предложение преди това на Министерството на финансите и на Министерския съвет. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не е приела мотивите и е отхвърлила като становище това предложение. След нея това е направено и от Народното събрание, от вас, уважаеми народни представители, изцяло по реда и условията на действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Ние в Министерството на финансите имахме среща с кмета на общината и постигнахме няколко определени договорености. Аз не казвам, че тази субсидия е голяма. Далеч съм от подобно нещо и моля добре да бъда разбран. Няма община в България, която да има достатъчна субсидия тази година. Просто няма такава.
Искам да отхвърля това, как да го квалифицирам, обвинение в геноцид към тази община. Просто аз декларирам най-отговорно от тази трибуна, че няма никакъв геноцид към нито една община, към нито едно населено място от сега действащия бюджет, защото субсидията е опредeлена на базата на една методика. Тази методика представлява определен аритметичен израз, в който се подреждат определени величини и като резултат се получава абсолютната сума на субсидията, на общата субсидия на съответната община, всичките взети заедно.
В този смисъл субсидията, определена на община Айтос, с нищо не се различава от всички други и съвсем не може да се твърди, че това, което е действало като мотиви за тази община, се различава, да кажем, от община Монтана или някоя друга, която и да било произволно избрана община в България, още повече, че онези 21 абсолютни, пак казвам, обективни критерии, заложени в тази методика, дават абсолютно равенство по отношение на изчисляването на субсидията на тези общини. И това, което е направило министерството, е, че то е изпратило натуралните показатели, които са включени и които изграждат съдържанието на тези 21 натурални показатели. Значи натуралните стойности, т.е. числеността на населението, броят на болничните легла, всички тези 21 показателя в конкретни, натурални величини, са изпратени в тази община. До този момент няма никакво опровержение на тези величини.
Така че аз съвсем категорично от тази трибуна отхвърлям обвинението в някаква избирателност по отношение на определянето размера на тази субсидия конкретно за община Айтос.
С кмета на община Айтос имаме опредeлени договорености, които, твърдя, че до този момент се изпълняват и преизпълняват от страна на Министерството на финансите. И това е моят отговор на Вашия въпрос дали правим нещо по този случай. С кмета на общината е договорено, че субсидията, която наистина е малка, бих казал, в абсолютни величини, съпоставимо малка на фона на всичко друго, но пак казвам, няма избирателност, това е плод на конкретна разработка на тази методика. И това, което сме поели като ангажимент за тази община, е да се превежда субсидията във всеки един момент през годината в размери не по-малки от тези на община Бургас и на останалите общини в България.
Аз мога да Ви кажа как до този момент се изпълняват конкретните величини.
Към 10 септември на община Айтос, както всяка друга община получава до 95 на сто по Закона за бюджета от годишния си размер, са преведени средства, както следва: обща субсидия 59,7, почти 60 на сто при средна за страната 57 на сто, с 3 процента повече; целева субсидия за дълготрайни материални активи - 47,4 на сто при средна за страната 41,8 на сто; целевите средства, които се предоставят на общините от републиканския бюджет - на тази община са преведени 39,7 млн. към 10 септември, средно за страната са 30,6 млн.
Искам да видите, че няма избирателност или ако има, тя е в обратна посока на твърдението на тази декларация.
Аз бих желал да се отбележи и още нещо: не е само и единствено въпросът за размера на субсидията, който трябва да тревожи ръководителите на местната администрация. Те би трябвало да се разтревожат и за ефективното разпределение на тези средства по отделните разходни пера. И тук бих дал един пример отново с община Айтос. Средната работна заплата на здравните работници в община Айтос е почти 90 хил.лв. - с 10 хил.лв. повече от разчетите на министерството за страната. Значи, ако търсим някаква ефективност, би трябвало да започнем и оттам. Съвсем не искам да кажа, че тази заплата е охолство, че тя е висока. Но в момента България изживява финансово много трудни моменти и не може на фона на тази картина да искаме един район чувствително да се различава от друг. Поради което моята препоръка е да се разгледат внимателно всички разходни пера, така щото те да бъдат оптимизирани до степента на средствата, с които могат реално да разполагат тази година.
Аз бих ви казал, че ще направим всичко възможно тази календарна година онова, което е предвидено в бюджета за 1997 г. като средства за общините, да се отпусне в размер до 95 на сто от планираната, тези 95 процента да станат 100 процента.
И накрая, нещо, което хората, които се занимават с общинските бюджети и общинските средства трябва да знаят, ако наблюдават картината в страната, това е едно много високо преизпълнение на собствените приходи на общините. Това е едно много добро постижение, защото чрез по-високите собствени приходи бюджетите на общините стават до голяма степен по-малко зависими от бюджетната субсидия на държавата. Това е един процес, който е много положителен и аз се надявам по-нататък той все повече да дава възможност за една по-голяма независимост на общините в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Марангозов, имате право на реплика от две минути.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, само преди минути получих и писмен отговор, за което Ви благодаря. Не съм го прочел задълбочено. Но, откровено казано, на мен ми се струва, че когато бяхте в опозиция, Вие изнасяхте достатъчно лекции. Време е да минете към практическо приложение на лекциите и на тази, която ни изнесохте сега в момента.
Тази декларация на община Айтос е подписана от седем политически сили в града, участници в местния парламент. Не е подписана само от представителите на СДС, които са я гласували в общинския съвет, но изглежда след това под действието на демократическия централизъм не са я подписали.
И аз искам да Ви кажа, че социалното напрежение расте.
Колкото до заплатите, то това превишение е било само за три месеца. Аз познавам този проблем. А заплатите в здравеопазването зависят от това каква е структурата на здравеопазването в дадена община. Превишението не е много голямо. През месец май те са влезли в постановлението на Министерския съвет. Там в момента наистина положението е изключително тежко. И за мен тази декларация, която е тук, е едно национално съгласие, господин министър, в една община с 40 хил. души население. Подписана е и от опозицията, и от управляващите, и от всички, с изключение на СДС, както казах. Ако там се появи социално напрежение, вероятно то няма да е по площадите и улиците на този малък град, защото едва ли някой ще ги чуе. Те ще излязат по пътищата между Бургас и София. Но аз ви уверявам, няма да излязат с бюра, защото бюрата са излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин Марангозов, аз се опитвам да си върша работата като министър точно толкова добре, колкото си я вършех като опозиция. И се надявам други хора да оценят това в крайна сметка, а не точно вие, които от тази трибуна се опитвате да насаждате в хората някакви бъдещи настроения към излизане на улицата за нещо, за което точно някои хора като Вас биха могли от тази трибуна най-напред да се извинят и след това да задават такива въпроси. Защото, за да ми говорите Вие за това колко средства кой има и кой няма да има, най-напред трябва да отговорите на няколко други въпроса, чийто отговор Вие избягвате вече почти една година. Но това е ваш проблем, той не е наш.
Аз бих Ви помолил просто да не квалифицирате моята дейност. Това, което аз правя, казвам Ви, че го правя с ръка на сърцето си в името на България, в името на българския народ така, както разбирам, че трябва да му служа. Има един закон - Закон за държавния бюджет; има един член в него 12, има една алинея 1, която казва, че разходите в държавния бюджет и субсидиите в общините се извършват до размера на постъпилите приходи. Тези приходи са толкова, колкото българската държава съумява да отдели. Те не са моя или нечия прищявка. И затова всички ние тук с вас вместо да търсим конфронтация и начин да изваждаме това, което не бива и не би Ви подхождало точно на Вас, на вашата политическа сила да изваждате, и тази декларация, подписана от фантомни организации, част от които не съществуват, просто аз Ви моля, много е важен въпросът, национално е отговорен въпросът, заявяваме, че ще дадем 100 процента от тези субсидии, не превръщайте нещата в политически там, където трябва с тревога и загриженост да гледаме националните интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Парламентарният контрол приключи.

Продължаваме с точката от дневния ред, която вчера не завършихме:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Стигнахме до § 22.
Заповядайте, господин Тошев, да продължите доклада си.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Параграф 22 е последният параграф от този законопроект:
"§ 22. В Закона за водите, обнародван в "Държавен вестник" бр. 29 от 1969 г., изм. бр. 3 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 36 от 1986 г. и бр. 24 от 1987 г., се правят следните изменения:
1. Чл. 3 се изменя така:
Чл. 3. Министерството на околната среда и водите разработва и провежда държавната политика по използване и възпроизводство на водите, както и по осъществяването на водностопански мероприятия.
2. В чл. 4 и чл. 5 и в чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 5, чл. 10, ал. 1 и ал. 2, в чл. 13, ал. 1, в чл. 15, ал. 1, в чл. 20 и чл. 27 ал. 4 думите "Националния(те) съвет по водите при Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет" се заменя с "Министерство(то) на околната среда и водите".
3. В чл. 8, ал. 2 думите "окръжните народни съвети" и "Министерството на народното здраве" се заменят съответно с "общинските органи" и "Министерството на здравеопазването" и "Министерството на околната среда и водите".
4. В чл. 8, ал. 4 думите "Държавната планова комисия" се заменят с "Министерството на околната среда и водите".
5. В чл. 16, ал. 1 думите "Министерството на народното здраве" се заменят с "министъра на здравеопазването" и "министъра на околната среда и водите".
6. В чл. 21а думите "Комитетът по опазване на природната среда" се заменят с "Министерството на околната среда и водите".
7. В чл. 23 думите "от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство, съгласувано с Министерството на народното здраве, Комитета по опазване на природната среда и Националния съвет по водите при Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите".
8. В чл. 24, ал. 2 думите "от министъра на строителството и селищното устройство и председателя на Комитета за опазване на природната среда, съгласувано с Националния съвет по водите при Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет" се заменят с "на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите".
9. Чл. 25 се изменя така:
а/ в ал. 1 думата "въздуха" и запетаята се заличават;
б/ в ал. 2 думите "Министерството на народното здраве" се заменят с "министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите".
10. В чл. 28:
а/ в ал. 2 думите "от министъра на строителството и селищното устройство и председателя на Комитета за опазване на околната среда, съгласувано с Националния съвет по водите при Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет" се заменят с "на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите съгласувано";
б/ в ал. 3 думите "Съветът по горско и селско стопанство при Министерския съвет" се заменят с "Министерството на околната среда и водите".
11. В чл. 30, ал. 2 думите "Асоциация "Национален аграрно-промишлен съюз", Националния съвет по водите при съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет и изпълнителните комитети на съответните окръжни народни съвети" се заменят с "Министерството на околната среда и водите и съответните общински органи".
12. Чл. 34 се изменя така:
"34. Запасите на пресни подземни води и на дълбоки подземни води за добиване на компоненти за стопански нужди се утвърждават от министъра на околната среда и водите, а на минералните води и от министъра на здравеопазването."
13. В чл. 37:
а/ в ал. 1 думите "300 лв." се заменят с "от 30 000 до 300 000 лв.";
б/ ал. 2 се изменя така:
"(2) Нарушенията се установяват с актове на органите на Министерството на околната среда и водите и на общинските органи.";
в/ в ал. 3 думите "председателят на Националния съвет по водите, ръководителите на съответните ведомства и организации и председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или упълномощените от тях длъжностни лица" се заменят с "министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица";
г/ ал. 5 се отменя.
14. Членове 38 и 41 се отменят.
Това е текстът на § 22. Към него има постъпили известен брой редакционни предложения, които съм направил аз, съгласувано с Правния отдел на Народното събрание и които бяха подкрепени от комисията.
Първото предложение с входящ N 54-04-152 от 9.IХ.1997 г. е:
"В § 22, т. 2а, в чл. 7, ал. 2 думите "изпълнителните комитети на окръжните народни съвети" да се заменят с "кметовете на общините".
Комисията подкрепя единодушно предложението с 14 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля да гласувате за тази редакционна поправка, която е подкрепена от комисията.
Гласували 136 народни представители: 136 за, няма против, няма въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение е също мое - § 22, т. 3, касаеща чл. 8, ал. 2 - текстът "общинските органи" се заменя с "общинските съвети".
Комисията подкрепя предложението и предлага вместо "общинските органи" да се запише "общините".
Вносителят е съгласен със становището на комисията и така изменения текст е подкрепен с 14 гласа "за".
Следователно, следва да се гласува текстът на § 22, т. 3, касаеща чл. 8, ал. 2 - текстът "общинските органи" се заменя с "общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте и за тази поправка, подкрепена от комисията.
Гласували 133 народни представители: 133 за, няма против, няма въздържали се.
Поправката е приета.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение, което съм направил е в § 22, т. 10, в чл. 28а, ал. 2 текстът "от министъра на строителството и селищното устройство" се заменя с "от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство".
Поправката цели правилно цитиране на един текст, който се замества с друг.
Комисията подкрепя предложението единодушно с 14 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате и за тази поправка.
Гласували 135 народни представители: 135 за, няма против, няма въздържали се.
Прието е и това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение, пак внесено от мен, е в § 22, т. 10, в чл. 28б, в ал. 3 думите "Съветът по горско и селско стопанство" се заменят с "Съвет по селско и горско стопанство". Сгрешено е във внесения вариант.
Комисията подкрепя предложението единодушно с 14 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте и това предложение.
Гласували 132 народни представители: 132 за, няма против, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Последното предложение за промяна!
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Последното предложение, също внесено от мен, е в § 22, т. 11, текстът "и съответните общински органи" се заменя с "и кметовете на общините".
Комисията подкрепя единодушно предложението с 14 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля гласувайте последната поправка, предложена от господин Тошев и приета от комисията.
Гласували 132 народни представители: 132 за, няма против, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване целия текст на § 22 с направените в него корекции от господин Тошев и приети междувременно от нас.
Моля, гласувайте за § 22.
Гласували 140 народни представители: 140 за, няма против, няма въздържали се.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: С това всъщност можем да смятаме, че законът е приет.
Бих искал да съобщя, че са постъпили предложения от народния представител Валентин Симов с входящ N 54-04-145, касаещи чл. 3 на закона и след това подкрепени с подписи от народните представители Александър Каракачанов и Иван Бойков.
Постъпило е и предложение от народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов, също касаещи чл.3.
Комисията смята, че предложенията не могат да бъдат подложени на гласуване, тъй като не отговарят на процедурните изисквания.
1. В изменящия закон няма параграф, засягащ чл. 3 и такъв не е въведен от вносителите на предложенията.
2. В приетите на първо четене законопроекти не фигурира текст, касаещ чл. 3 и следователно не може да се смята, че Народното събрание по принцип е одобрило на първо четене предлаганите промени.
Правният отдел на Народното събрание също изразява становище, че предложенията на народния представител Валентин Симов и народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов не могат да бъдат подложени на гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
То е много просто - когато са правили предложенията, трябвало е да ги предложат като параграфи. Има си начин. Не отговарят на изискванията, тъй че няма смисъл да гласуваме.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Те не са гледани на първо четене. Те не касаят нещо, което е минало на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ясно. Въпросът е ясен. Да приемем, че с това сме изчерпили програмата, защото в малкото време, което остава трудно можем да започнем Закона за здравеопазването.
Благодаря на господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: С това законът е приет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Законът е приет. Няколко съобщения:
1. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 17 септември, сряда, от 15 часа, в зала N 356 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
2. Комисията по опазване на околната среда и водите ще има заседание във вторник, 16 септември, от 15 часа в зала N 248 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
3. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 17 септември, сряда, от 15 часа в зала N 142 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
4. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 17 септември, сряда, от 15 часа в зала N 248 на пл. "Ал. Батенберг" N 1 и на 18 септември, четвъртък, от 15 часа в зала N 232 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
5. Комисията по икономическата политика няма да проведе извънредно заседание във вторник, 16 септември, а ще заседава на 17 септември, сряда, от 14,30 часа в зала "Изток".
6. Комисията по труда и социалната политика ще заседава в сряда, 17 септември, от 15,30 часа в зала N 238 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
7. Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 17 септември, сряда, от 16 часа в зала N 232 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
Следващото заседание е на 17 септември, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Анелия Тошкова

Иван Бойков