Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да информирам народните представители, че току-що получих писмо от господин Иван Попйорданов, с което излага мотивите за оставката си, изказва благодарност на Народното събрание и на председателя, че винаги са имали подкрепата и никога не е имало намеса в работата на Българската национална телевизия.
Позволете ми от ваше име да му изкажем благодарност за работата му досега като генерален директор на Българската национална телевизия.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 1 от днешния дневен ред да бъде: Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси").
Има доклад на водещата комисия.
Има ли някой против това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ФИНАНСОВ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ - ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ").
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"Д О К Л А Д
по проект за решение N 802-03-37 от 10 ноември 1998 г.
за даване на съгласие Министерският съвет да сключи
финансов договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка (проект "България -
защита на речните и морските брегове от ерозията и
абразията на водата и свързаните с тях свлачищни
процеси")

На заседание, проведено на 11 ноември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя проектът беше представен от господин Таушанов, началник на Главно управление на пътищата при Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В мотивите на правителството и в експозето на господин Таушанов бе изтъкнато, че в Република България има регистрирани 960 свлачища с обща площ над 200 хил.дка. За преодоляването им през 1998 г. са приети съответни национални програми.
Необходимите капитални вложения по мероприятията на геозащитната дейност възлизат на около 100 млн.щат.долара, които не могат да бъдат осигурени в рамките на бюджетните програми. Затова изпълнението на тези програми следва да стане чрез дългосрочни заеми от международните финансови институции при изгодни условия.
В резултат на проведени преговори с Европейската инвестиционна банка се е стигнало до споразумението за финансиране на съвместен проект в размер на 50 млн.екю. Финансирането на проекта ще бъде осигурено със заеми от Европейската инвестиционна банка - 25 млн.екю, от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа - 15 млн.екю и българско участие - 10 млн.екю. Финансовите условия на договора, предложени от Европейската инвестиционна банка, са:
- срок на заема - 20 години;
- гратисен период - 5 години;
- погасяване - равни полугодишни вноски в продължение на 15 години с начало 2004 и край 2018 г.;
- лихвен процент - равен на лихвения процент на банката в деня на отпускането на съответния транш.
Погасяването на заема ще се осигурява със средства от Националния фонд за опазване на околната среда, от фонд "Републиканска пътна мрежа" и от държавния бюджет.
С оглед необходимостта от изпълнението на националните програми, народните представители гласуваха за продкрепата на проекта с 14 гласа "за".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договора между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") в размер на 25 млн.екю."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да вземе отношение по проекта за решение?
Пристъпваме към гласуване.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие Министерският съвет да
сключи финансов договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка (проект "България -
защита на речните и морските брегове от ерозията
и абразията на водата и свързаните с тях
свлачищни процеси")

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") в размер на 25 млн.екю."
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносител - Министерският съвет.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Йордан Цонев да изнесе доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
по Законопроект N 802-01-59 за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 1998 г.

На две заседания, проведени на 4 и 5 ноември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за данък върху добавената стойност.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Дора Андреева. В мотивите на правителството и експозето на госпожа Андреева беше изтъкнато, че необходимостта от нов закон за данък върху добавената стойност има за цел да усъвършенства облагането с ДДС. Това се обуславя от няколко съществени фактора, а именно:
1. Необходимостта от синхронизиране с разпоредбите на Шестата директива на Европейския съюз за хармонизация в областта на облагането с косвени данъци.
С внесения законопроект се постига пълна синхронизация в предметен, териториален и субективен обхват, както и в определянето на видовете сделки, механизма на облагане при различни доставки, внос и износ. При постигането на синхронизацията с европейското данъчно законодателство се отчитат реалностите, проблемите и особеностите на етапа на икономическото развитие на страната ни. Създава се възможност за регистрация на чуждестранни лица.
2. Предлага се намаляване на данъчната тежест в рамките на възможното чрез понижаване на данъчната ставка от 22 на 20 на сто и въвеждането на нови механизми за облагане и регистрация чрез разширяване обхвата на сделките за износ; ползването на данъчен кредит за закупени преди датата на регистрация активи по Закона за данъка върху добавената стойност, както и за активите, обложени при предходното прекратяване на регистрацията по закона, ако са налични към датата на регистрация. Допуска се доброволна регистрация на лица - крупни инвеститори, с капитал над 1 млн. щатски долара и се позволява доброволна регистрация при определени условия при преобразуване.
3. Съобразяване с настъпилите изменения в цялостното законодателство на страната. Отчетени са новите митнически режими, процедури и постановки за освобождаване от мита при внос, установени в новия Закон за митниците, както и новите принципи и механизми, заложени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за туризма. Предвидени са необходимите текстове за осигуряване контрол върху облагането с ДДС. Едновременно с това с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат конкретни изменения и допълнения на Закона за митниците, с оглед максимално синхронизиране на данъчната и митническата процедури по облагане на вносните стоки. Предлага се допълнение и на Указ 2242 за свободните зони, за да се избегнат възможни данъчни колизии между двата нормативни документа по отношение на стоките в свободните зони и др.
4. По-подробно, по-точно и по-ясно са формулирани разпоредбите на закона с цел по-лесното му прилагане на практика. Отчетени са особеностите на комисионните сделки, сделките със стоки втора употреба, с произведения на изкуството, антикварни предмети и др. По-сполучливо са регламентирани формирането на данъчната основа, датата за възникване на данъчното събитие, документацията и отчетността на данъка и пр.
С новия закон се предвижда издаване на правилник за неговото приложение.
5. С предложения законопроект се отчитат поетите от страната ни ангажименти пред Международния валутен фонд за намаляване на обхвата на съществуващите освобождавания от данъка, като се запази единната ставка.
6. Срокът на действие на разпоредбата на сегашния § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, с който се освобождават от облагане с ДДС за срок от 5 години някои стоки и услуги, изтича на 31 март 1999 г. В законопроекта не се предвижда запазване на тази преференция. В процеса на прилагането тази разпоредба показа редица негативни отражения върху дейността на стопанските субекти. Например някои производители съзнателно работят за излизане от българския държавен стандарт само и само сделките им да не бъдат освободени от ДДС, защото губят правото на данъчен кредит.
При проведената дискусия се очертаха следните въпроси:
1. По стоките, включени в § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, чийто петгодишен срок на действие вече изтича.
Някои членове на комисията отбелязаха, че когато е определян този срок, се е предполагало, че след един период от пет години страната ще успее да влезе в други икономически условия. Тъй като това досега не стана, те предлагат да се продължи освобождаването от данък на същите стоки поне за още няколко месеца.
Предложи се също да се въведе нулева ставка за облагане на тези сделки, което ще позволи да заработи механизмът на ДДС и производителите им да имат право на данъчен кредит.
Изразено бе и предложение за облагане на същите с намалена данъчна ставка, примерно от 6%.
2. По данъчната ставка. По принцип се одобрява намаляване на данъчната ставка, като някои депутати предлагат да се върнем към първоначалната ставка от 18 на сто, без да представят достатъчно обосновани аргументи за такова предложение. Същевременно се изтъкнаха съображения, че намаляването на ставката на ДДС на практика не ще се изрази в снижаване на цените на дребно. Най-вероятно те ще останат непроменени и подвластни на общите пазарни условия в страната.
3. По намаляване срока за данъчния кредит се изказаха съображения, че сегашният срок от около седем и половина месеца е много дълъг, особено за дребния и средния бизнес.
Направено бе предложение сегашният шестмесечен срок за възстановяване на кредита да се съкрати на тримесечен.
Представителите на Министерството на финансите обясниха, че такава промяна няма да бъде изгодна за самите данъкоплатци, тъй като много често ще трябва да бъдат подлагани на данъчни проверки. От друга страна, ще се затормози работата на данъчната администрация, която не ще бъде в състояние да прави такива проверки и с това фактически ще се забавя възстановяването на данъчния кредит. В подкрепа на това бе посочено, че във Франция данъчен кредит се възстановява, само когато данъчно задълженото лице има данък за възстановяване през три последователни данъчни периоди.
По време на дискусията надделя становището, че шестмесечният период е технологически обоснован и е твърде изгоден за лицата, имащи за цел извършването на една нормална търговска дейност.
4. По отношение на спедицията. Предложеното със законопроекта освобождаване от данък на тези сделки, се оценява като положително. Изразени бяха искания това облекчение да се върне с обратна сила, като се приложи и за 1998 г.
5. Предложи се в закона да се регламентира връщането на данъчен кредит от чужбина на наши предприятия.
6. Предложи се за селскостопанските производители да се въведе по-нисък регистрационен праг, тъй като те трудно могат да достигнат праг от 75 млн. лв.
На всички поставени въпроси изчерпателно отговориха представителите на Министерството на финансите. Посочено бе, че проблемът с освободените сделки по § 14 може да се реши с удължаване на действието му до 31 март.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за данък върху добавената стойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение във връзка с първото четене на Законопроекта за данък върху добавената стойност, да поканим в залата госпожа Илонка Райчинова - началник-отдел "Косвени данъци" в Главно управление на данъчната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението госпожа Райчинова да бъде допусната в залата.
Гласували 128 народни представители, за 122, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля госпожа Райчинова да бъде поканена в залата.
И отново - имате думата.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата, тъй като искам да извадя и Вас от това малко неудобно положение - по един такъв законопроект да няма желание за изказвания в залата, след като данък добавена стойност е един от икономическите регулатори, които са най-съществени и за икономическата, и за бюджетната политика на страната. Така че изказването ми по-скоро ще бъде и опит да предизвикам дебат в залата и, разбира се, да изразя собственото мнение по въпроса.
И пред Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол заявих при гледането на 4 ноември, че според мен беше редно правителството да започне дебатите по тези въпроси с едно представяне на така наречената "Данъчна реформа-2", тъй като беше огласено, че с поправките в данъчното законодателство фактически се пристъпва към втория етап на реформата на данъчната система. И специално, струва ми се, че трябваше да обоснове варианта, който избра - да запази ставката на ДДС на 22 на сто и да търси известни намаления в другите данъци. И след това промяната в тази позиция - доста ненадейно, не стана ясно на обществеността защо, горе-долу за една вечер във връзка с водените преговори - и възприемането на обратния вариант.
Защо е важно да се изясни този въпрос? Защото дискусията е по това доколко е насочено към оживление и растеж основното в данъчните промени и доколко остава философията за пазене преди всичко на стабилност на бюджетните приходи, независимо от това какво става с икономиката.
Що се отнася до Закона за данък добавена стойност, господин председателю, знаете, че основните два въпроса, които бяха дебатирани и миналата година в тази зала, и сега са: отнемането на правото за доброволна регистрация на фирми за ползване на данъчен кредит и въвеждането на прага от 75, съответно 50 млн. лв. оборот за последните 12 месеца, с които фактически беше въведен един двоен стандарт, особено силно ощетяващ фирми, започващи своята стопанска дейност и преди всичко инвестиращи в първоначалния етап на своята дейност, и фирмите-износители. По този начин беше накърнена и тяхната конкурентоспособност спрямо другите по-големи фирми, които имат право да ползват данъчен кредит и беше създадена една сериозна бариера за развитието на това, за което се говори през цялото време - малкия и среден бизнес.
Втори двоен стандарт беше въведен със задържането на възстановаяването на данъчния кредит практически не за шест, а за седем и половина месеца, когато фирмите имат право да ползват такъв кредит и същевременно, когато те имат да издължават кредит, те да трябва да го правят до 14-о число на следващия месец след регистрираната такава сума за прихващане от бюджета.
Тези два основни проблема на сега действащия закон остават непроменени. Тоест онова, което най-много смущаваше фирмите през изминалите месеци, се запазва. В дискусиите в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в крайна сметка и председателят на комисията обоснова тези решения за зпазване на тези неизгодни за фирмите регулации с политически съображения, че това е политиката на правителството и толкоз.
Господин председателю, миналата година парламентарната група на левицата не подкрепи сега действащия защон преди всичко именно по тези съображения. Разбира се имаше и сериозни социални аспекти, свързани с възможна диференциация на данъка и така нататък, но нашето основно съображение беше, че той не е достатъчно обърнат към развитието на стопанската дейност на нови фирми. Този закон, който сега ни се предлага, запазва тези основни недостатъци. Ето защо лично не съм в състояние да подкрепя този законопроект и сега и ще гласувам против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема думата по обсъждания днес Законопроект за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет, за да изкажа своето задоволство основно в редицата облекчения в режима на облагане, който се предвижда в него. И именно заради тези облекчения аз мисля, че този закон е много по-добър от действащия в момента Закон за данък върху добавената стойност. Искам да изредя тези нови въведения, които облекчават режима в различните видове стоки, услуги и сделки.
Най-напред, разширява се кръгът на сделките, които се смятат за износ, а тези сделки, както вие знаете, имат нулева ставка с право на ползване на данъчен кредит. Това означава, че фирмите за разходите, които правят, се приспада данъчен кредит, а за приходите не се начислява данък, тъй като тези сделки са износ и се разширява техният кръг в следните параметри. За сделки износ вече се въвежда и международния транспорт на стоки, услуги и пътници от място извън страната до място извън страната. Това означава, че по всички отсечки, които не са само вътре в страната, тези сделки се признават за износ.
Освен това всички доставки на стоки и услуги, пряко свързани с международния транспорт, които са подробно изброени в чл. 17 на новия закон. Това нещо въобще не го е имало досега. Тук влиза цялото обслужване на кораби, самолети, влакове, които са свързани с международния транспорт, кетеринг, зареждане с гориво. Всичко това се признава за износ. Също така и обществените далекосъобщителни услуги в полза на чужди оператори, на чуждестранни лица. Това също е едно нововъведение, което разширява възможността за комуникации на населението. Специално при тези сделки, при които се освобождава международният транспорт и обслужващите го операции, се постига изравняване на условията на нашите туроператори, на нашите транспортни фирми, на нашите спедиторски фирми с тези отвън. Мисля, че това е една крачка напред. Това искаха от нас редица асоциации на такива организации още миналата година, тогава не можахме да го направим, но сега смятам, че ако гласуваме този закон, ще постигнем тези искания.
Освен това за сделки износ в новия закон се обявяват и туроператорските пакети за чуждестранни лица, които ще почиват и извършват туризъм в България. Според мен това е много положително нещо, което е залегнало в Закона за туризма, но и тук му е мястото - нека да си дойде и да си бъде в Закона за ДДС, с което ние ще направим по-конкурентноспособен нашия туристически бизнес, и дай Боже, той да започне да се развива с по-бързи темпове, тъй като ние имаме много добри условия за това.
Особени облекчения има и в режима на регистрация и дерегистрация. За пръв път вече могат да се регистрират чуждестранни лица, които извършват доставки на територията на България чрез специален представител, без да имат офис или друг обект у нас. По този начин ние разширяваме конкурентноспособността на тези фирми у нас. Също така се дава право на големи инвеститори с капитал над 1 млн. долара - било в уставен капитал, било в пари или в стока, да се регистрират доброволно по данък ДДС преди още да са започнали реално своята дейност и да имат необходимия оборот, за да могат да се регистрират по досега действащия режим.
Освен тези права, купувачите на регистрирани по ДДС лица или пък купувачите на клонове на регистрирани по ДДС лица - в момента сме в процес на приватизация и тази промяна ще бъде много положителна, тъй като тези процеси текат и бихме забавили много от новите юридически лица в този процес, да се регистрират, да ползват данъчните си кредити и бихме ги поставили в неравнопоставени условия.
Дава се също така право за доброволна регистрация на дружества, които се образуват чрез сливане на едно регистрирано лице с нерегистрирано или вливане на регистрирано лице в нерегистрирано. Това е разумно, защото се предполага, че новото лице няма да намали своя оборот и ще запази своята икономическа активност. Но това също е една преференция за тези данъчни субекти.
Също така по-благоприятен режим в новия закон има и в режима на дерегистрация или прекратяване на регистрацията на данъчните субекти. Най-напред се удължава срокът от 12 на 18 месеца, в който се следи дали оборотът на съответната фирма ще падне под 75 млн., под прага за регистрация. Това все пак е възможност: ако една фирма има временни затруднения, дава й се възможност в по-дълъг период да се отчитат тези затруднения, за да не се изключва тя от системата и да понесе загуби от това.
Удължава се и срокът, при който новообразуваните лица, които са с инвестиционен капитал над 1 млн. долара - до 3 години те да могат да имат оборот под 75 млн. Тук става въпрос за големи обекти, които не могат да бъдат построени веднага: започва се строителство на някакъв завод и той няма да стане за една година. Затова се дава възможност на тази фирма да се регистрира най-напред доброволно и в период на три години на инвестиции тя може да не извършва реална дейност и да тегли данъчния си кредит. Това според мен е много важно условие за привличане на чуждестранни инвеститори в България и то крупни, за да може икономиката ни да тръгне напред с тези промени в новия закон.
Създават се също така по-облекчени условия за регистрираните лица при ликвидация или при обявяване в несъстоятелност. Те имат право да не се дерегистрират, ако ликвидаторът поеме солидарна отговорност за данъка или съдът не спре дейността на предприятието и одобри производствена програма, оздравителен план, за да може то да се опита да се измъкне от това положение. Тези промени са особено важни в предстоящата структурна реформа, където вероятно ще има доста такива процеси.
Освен това с новия данък върху добавената стойност се създават и нови права за данъчните субекти. Най-напред правото да се приспада или възстановява платен ДДС преди регистрацията по ДДС на предприятието: регистрира се в момента едно предприятие, в момента е набрало 75 млн., минава прага и в този момент то може да изтегли данъчния си кредит за дълготрайните си активи и за краткотрайните си активи, които в момента са му налични по счетоводните сметки. Това е един много добър режим за тези предприятия. Същото се въвежда и за лице, което е било дерегистрирано и отново се регистрира.
Разширява се сериозно кръгът от внос на стоки, освободени от ДДС. Това е в чл. 59. Там има много въведения - мога да го изчета, но мисля, че колегите са добре запознати със закона и ще отчетат именно това облекчение, което правим за редица стоки от специална необходимост.
Ще се признава също и правото на данъчен кредит за получателите на стоки и услуги дори когато доставчикът им не може да бъде открит, не може да бъде проверен, ако обаче лицето даде информация за доставчика и докаже, че плащането към него е станало по банков път. Какъв парадокс наблюдаваме в този момент? Една добросъвестна фирма купува някаква стока, плаща си данъка, но този, от който е купила, се оказва фантом. Тази фирма не е виновна, но при положение, че доставчикът се окаже фантом, тази фирма не може да си изтегли данъчния кредит, а понякога става въпрос за големи суми. Тогава какво се прави? С този член ние даваме право, ако фирмата е извършила плащането по банков път и докаже, че действително е платила ДДС, а фантомът го няма, да се търси фантомът, а не да се търси разумният добросъвестен платец.
Вече няма да се извършва корекция на платен данъчен кредит на предприятията, които правят дарения. Какво означава това? Едно предприятие реши да даде един компютър на едно училище. То си го е приспаднало като данъчен кредит до момента преди да го даде, ако го е ползвало, тъй като той му е бил актив и когато трябва да излезе от предприятието, в момента се начислява данъчен кредит. Сега вече това няма да се прави за даренията, които са посочени в съответните текстове в Закона за корпоративното облагане къде има облекчен режим за дарения - само в тази област.
Създава се и нов режим за облагане на вещите втора употреба, като тук се стеснява данъчната основа. Ще се облага разликата между покупната и продажната цена на тези вещи, а не цялата стойност, което също е облекчение особено за физическите лица, които обикновено купуват такива стоки.
Най-накрая искам да подчертая, че се създава също така база за легално взаимодействие между данъчната администрация с този закон и чуждите данъчни администрации, така също в текстовете му са залегнали и добри възможности за взаимодействие с МВР и прокуратурата за преследване на данъчните престъпления.
С това ще завърша и апелирам към Народното събрание да подкрепи този законопроект, тъй като с него се правят именно тези добри нововъведения и смятам, че те ще бъдат полезни за бизнеса, тъй като вие разбрахте по какъв начин всяко едно от тези нововъдения ще се отрази положително върху него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол възникна и въпросът защо трябваше да се внася нов вариант на закона.

Аз съм склонен да приема, че с оглед на по-голямо приближаване към европейското законодателство в тази област, е по-целесъобразно наистина да се излезе с един цялостен вариант на закона, с оглед поне от гледна точка на технологията и структурата на закона да се приближим максимално до това, което са стандартите в тази област. Едновременно с това не може да се отрече, че има подобрение по отношение на по-голямата конкретност, на по-голяма точност и яснота. И експертите имат основание в оценките си, че всичко това прави закона по-работен.
Това, на което искам да спра вашето внимание, са 4-5 въпроса, по които и широката бизнесобщественост, и икономистите, и финансистите в страната, а и голяма част от депутатите от този състав на Народното събрание очакваха решение. Толкова повече, че имаше и някои анонси от страна на правителството, на отговорни чиновници от Министерството на финансите, че се работи за постигане на такива решения. За съжаление в предложения проект тези решения отсъстват.
Първият въпрос е свързан с режима на регистрация, обрасъл с мустаци въпрос, дотолкова, доколкото в течение на 2 години малките и средните фирми бяха категорични в своето настояване у нас да се прилага режим, неизмислен от нас, а взаимстван от практиката на повечето страни, режим на свободна, на доброволна регистрация. Тоест, запазва се някакъв праг, за всички фирми с оборот под този праг съществува режим на доброволно регистриране. Всеки взема молива в ръка и си прави сметка изгодно ли му е, не му ли е изгодно. Държавата няма никакви проблеми и така нареченият среден и дребен бизнес няма да възразяват. Вярно е, че законът прави няколко стъпки по посока на промяна на досегашния режим - последващо ползване на механизма на данъчния кредит и за фирмите с голяма стартова инвестиция. Това е всъщност смисълът на коментарите по този въпрос, които продължават.
За малката фирма големият проблем е на старта, когато търси средства да инвестира. Две-три години за този, който разполага с ресурс, наистина не са проблем. Но за малкия инвеститор, толкова повече в обстановката, в която се намираме, банките трудно кредитират и дваж по-трудно кредитират малките и средните фирми, проблемът щеше да намери автоматично решение. Жалко е, че Министерството на финансите не откликна на тези настоятелни искания. А повтарям, имаше и признаци на определена склонност да се отиде към решаване на този въпрос. И в края на краищата оставаме там, където бяхме и където сме до този момент.
Изминалата година показа, че големите далавери се правят от крупните играчи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не с ДДС, защото ще ги хванат.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Правят се. Правят се и големите далавери. Така, както във вестниците се появяват информации, стремежът в тази област не се носи от малките и средни фирми. Толкова повече, че министерството направи енергични крачки по линията на изграждане на система, която все повече и повече свива възможността за използване на данъчния кредит за източване на пари от бюджета.
Втори въпрос. Много е добре, че министърът на финансите присъства днес на нашата дискусия. Като колеги в Комисията по бюджет и финанси от стария състав на Народното събрание, аз отлично помня неговите реакции за срока, в рамките на който се връщаше данъчният кредит. Вярно е, че сега има механизъм на прихващане, на приспадане. Но това, че стопанската общественост продължава да настоява - и по-голямата част от икономистите са на същото мнение - за необходимостта от намаляване на този срок, доказва, че тук трябваше да има решение. Шест месеца създават комфорт на министерството. За фирмите обаче и задържането на няколко десетки милиарда лева е факт, който им създава определени проблеми и затруднения. Не е тайна, че голяма част от фирмите се сблъскват с проблема за оборотни средства. Едно време министърът на финансите пледираше за това, че щом се задържат пари, държавата трябва да плаща лихва върху тях. Аз бих се ограничил даже само с тези претенции, с които той излизаше тогава, спрямо Министерството на финансите и не бих направил нито крачка по-нататък.
Не бива заради фискалния уют да бъдат мачкани фирмите по този начин. Най-малкото времето, тежестите в прехода на изграждането на тази система трябва да се поделят. И още нещо. Такава една система демобилизира, не стимулира към усилия. И после, нали се направи доста много по линията на изграждане на една система, която да позволява по-оперативно, по-бързо провеждане на проверките и т.н.
Следователно, ако настоятелно звучат исканията за намаляване на този срок, то това са искания, които ни приближават към една практика, която е преобладаваща в Европа, и няма защо да се сочи една-единствена страна като пример. Това е злоупотребяване с използването на сравнителния метод и неизползването му като метод на познание. Защото използването на сравнителния метод показва, че ние сме далеч от практиката на другите европейски страни в това отношение.
Твърде много се приказва напоследък за това, че е направена стъпка по посока на намаляване ставката на данък добавена стойност. Тук обаче възниква едно голямо "но". В България стартира този данък със ставка от 18 на сто и повишението й до 22 на сто знаете при какви обстоятелства стана през 1996 г. В условията, когато се задаваше една финансова криза, в рамките на сключеното 4-о споразумение с Фонда трябваше да се направи необходимото за осигуряване на по-големи приходи в бюджета. Добре, но вече имаме 2 години стабилизация. Обявено е, че ще влизаме в една траектория на стабилен растеж. Нищо по-подходящо като стъпка да се върнем към стартовата ставка на данък добавена стойност. Нищо по-подходящо. Най-малкото от две съображения, абсолютно неоспорими.
Първо, за икономистите, в това число и за правителството е ясно, че вътрешното потребление е един от факторите на растежа. Нещо повече, правителството, за разлика от част от икономистите, прекалено много разчита на вътрешното потребление, в това число и на инвестиционното, малко загърбвайки експорта и нарастващите активни салда по него като една помпа за поддържане на стабилни и високи темпове на растеж. Добре, намаляването на тази ставка при други равни условия неизбежно води до увеличаване на потреблението. Това е данък върху потреблението. И приказките, че пазарът, даже и да намалим с 4-5-процентни пункта данъка, щял да поддържа цените на това равнище, са несъстоятелни.
Второто съображение е свързано с това, че когато данъкът беше въвеждан за 1994 г. при една ставка от 18 на сто, в двете години бяха постигнати приходи спрямо брутния вътрешен продукт на равнище 7,4 - 7,1, когато се въвеждаше данъкът, когато се усвояваше тази система, при липса на опит. И внушенията на експертите, с които се работеше при въвеждането на този данък, за приемане на модел с една ставка бяха именно по посока на това да бъде облекчено неговото, така да се каже, внедряване в икономиката на страната.
Това, което Министерството на финансите ни дава като официална справка, показва, че през 1999 г., като се абстрахираме от това, което ще съберат като недобори от предишни години, е 7,2 на сто спрямо брутния вътрешен продукт. Тоест, не се прави никаква реална стъпка по посока на сенчестата икономика, на изкарване на допълнителни обороти на светло и облагането им.
Когато разискваме темата за ставката, много ви моля, имайте предвид още едно много важно обстоятелство. Също от тази справка личи, че потенциалната база за облагане се разширява с 3-процентни пункта. Заслуга за това в значителна степен има изкарването на десетината стоки от § 14 и превръщането им в облагаеми сделки.
Значи при една разширена база за облагане и при по-висока, отколкото стартовата ставка, ние ще отчетем приходи по този данък спрямо брутния вътрешен продукт на равнището, което имахме, когато стартираше този данък. Това са числови, количествени характеристики, които не говорят добре за системата на този данък такава, каквато в момента е и каквато се проектира за 1999 г. Тези числови характеристики не правят комплимент на министерството.
Тук искам да засегна един въпрос, който много се коментира в пресата. Има застъпници на тезата, че е целесъобразно да задържим данък добавена стойност на равнище 22 и рязко да намалим ставката на данък печалба, корпоративния данък. Разбира се, една такава стъпка е чисто дясна, рестриктивна стъпка по отношение на потреблението и на доходите. Защото реално разполагаемите доходи се намаляват, когато потреблението се облага с по-голям данък.
Трябва да се има предвид при обсъждането на тази теза, че 1-процентен пункт от данък добавена стойност носи със себе си 92 - 93 милиарда приходи на хазната, а 1-процентен пункт от корпоративното облагане носи 17,5 - 18 и няколко десетки милиона приход.
С други думи, щом се отива към ставка 20, то би трябвало, поради това, че ние намаляваме на 18, намалението на данък печалба да бъде 5 х 18. Тоест, имаше реална възможност данък печалба да бъде намален с 8 - 10-процентни пункта. Вземете молива и направете сметка, направете простата сметтка при това съотношение в ставките! Тоест, при задържането на ставката на ДДС на равнище 20 можеше да се отиде към намаление, което е едно широко застъпвано становище, на данък печалба по-енергично и щеше да има някакъв баланс, и щеше да се постигне сумарно по целия данъчен фронт наистина едно намаление, което, за разлика от сегашното символично с 3-процентни пункта, щеше да бъде оценено от бизнеса.
Някой ще каже: ама това създава допълнително напрежение на фиска. Да, разбира се, но данъчното бреме и фискалният уют не трява да бъдат главно и единствено преследваните цели. Толкова повече, че бюджетът две години плува в изкуствени тлъстини, като си залага занижени приходи, поддържа данъчното бреме на това равнище и всяка година отчита стотици милиарди излъшъци. Това не е нормалната, най-правилна фискална процедура. Самият факт, че европейските страни в редки случаи, по изключение демонстрират такива големи излишъци, показва, че това е янлъш прогнозиране.
Не можем да пренебрегнем и въпроса за това, че с проекта се предлага стоките по § 14 - и за това има формално основание, никой не може да го оспори - да се превръщат в облагаеми сделки. Завчера профсъюзите отново дадоха информация за инфлацията на базата на онази кошница, по която те работят - една далеч по-ограничена кошница, до която опира огромното мнозинство от българите. Обърнете внимание на тези десетина стоки или без малко десет, които са в § 14. Те са съдържанието на оная малка кошница, с която живеят 60 - 70 на сто от българите, при сегашните смачкани доходи. Не е нужно да се коментира смачкани ли са или не. Задграничните експерти заседаваха в България на семинар през пролетта. Установиха двата прага на бедност горе-долу и там попаднаха 70 на сто от българите. Не е виновно правителството за това, но при тези смачкани доходи, когато семействата живеят с тази малка потребителска кошница, трябва да бъдем чувствителни именно към тази група стоки.
Аз си позволих да кажа на възраженията в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че да, законодателят тогава е предвидил 5-годишен срок. Но той е имал предвид България да влезе в една по-различна от тази, която преживя, траектория на развитие, тоест да се постигне растеж, повишаване на доходите, макар и недостигайки фантастично високи равнища, все пак да стане по-поносимо облагането на тези стоки. Това не стана. Щом не е станало, Народното събрание е длъжно да се съобрази и да отиде към една от двете възможни мерки, господин министър: или да останат стоките необлагеми, или още по-добре - да отидем към превръщането им в една група от стоки, за които ще се приложи нулевата ставка. Тогава ще работи механизмът на данъчния кредит и съображенията, които се изтъкват, отпадат, в смисъл на възражения.
Ние сме една от страните, които работят с данък, прилагащ една ставка. Може би това е случаят, когато е целесъобразно да се помисли за въвеждането на метода на диференцираните ставки именно по отношение на тази група стоки. Но именно с оглед на социалното положение, на равнището на доходите, неоправдано е да се прави такава ревизия на закона.
Вие се съгласихте по-миналия петък - и аз по достойнство уважавам това - с моята оценка, че за разлика от популустките числа, които се появиха в пресата, трябва да се очаква увеличаване средното равнище на цените на тези стоки минимум с 8 - 10 на сто. И така е, сериозните оценки показват, че това наистина е минималното равнище. Това не е малко. Това е един проинфлационен момент. А се натрупват твърде много. И догодина никак не е изключено не само по тази малка кошница, но и по една по-голяма, разширена кошница реалната инфлация да бъде далеч по-висока от онова, което отчитаме на базата на голямата кошница, до огромното количество позиции, на които обикновеният българин почти не опира през последните години.
По тези четири въпроса струва си Народното събрание да помисли и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол между първо и второ четене на закона, да потърсим решения, които отразяват преобладаващите настроения, искания, да се постараем да обезопасим тази малка група от стоки, от повишаване на цените, което ще означава да се съобразим с реалната обстановка. Иначе обявените индекси за повишаване на номиналните доходи ще се превърнат в един пашкул.
Реално разполагаемият доход на хората идващата година ще претърпи едно символично увеличение, едно завъртане около нулата или близките числа около нулата. А, както всеки един от нас си дава сметка, това крие опасност от възникване на социално напрежение - най-нежелателното и за правителството като се има предвид, че това ще бъде година и на едно разгръщане на структурните реформи, и то в най-драстичната им част, когато те в най-висока степен ще удрят по хората и по техните доходи.
Затова аз моля, господин министър, да изкажете своето мнение специално по въпроса за тези стоки, които сега бяха в § 14 и да намерим едно решение, което от една страна не срива системата на данък добавена стойност от гледна точка на приходите за хазната, но същевременно да представлява едно, издържано от социална гледна точка, решение.
Ако по тези въпроси се прояви склонност от колегите от мнозинството да обсъждаме и да намерим решенията, които се очакват от икономическата общественост, аз съм склонен да подкрепя закона. Ако обаче продължава това нежелание и се смята, че запазването на тези решения е израз на политическа воля, аз не мога да подкрепя този закон.
В заключение, господин председател, следващата седмица ние започваме да работим по бюджета. Не може да се каже, че това е лош бюджет. Не това е подходящото прилагателно, но страхувам се, че този бюджет с втаканата в него данъчна политика, фискална политика, не може и няма да бъде ефикасен инструмент за осигуряване на растеж в темповете, които желаем, при обстановката в света, при условията вътре в страната. Когато вътрешните фактори трябва толкова по-активно да работят, за да има един компенсаторен ефект по отношение на влошаващата се външна среда, данъчната политика за съжаление, ни се представя като такъв силен, енергичен фактор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
За реплика думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Моята реплика е не към съдържанието на почти всичко, което каза проф. Стоилов, а към това, което в крайна сметка ще засегне както хората в стопанския сектор, така и масовите потребители.
Два са практическите ефекти от този закон - за стопанската дейност, че срокът за възстановяване на данъчния кредит остава 6 месеца и по този начин няма да се почувства никакво облекчение. И вторият проблем - това е за почти всички хора, особено за тези с ниски доходи.
Парламентът е държавен орган, но той е публична институция и нека тук да не говорим просто за § 14, а да кажем на хората, че сега необлагаемите стоки ще се облагат с 20 на сто данък добавена стойност и те са следните: хляб - пшеничен и ръжен, краве прясно мляко, кисело мляко, сирене бяло саламурено, вода, дърва за огрев, учебници, българска художествена литература, научна литература. Та нима за голяма част от българските граждани тези и още няколко стоки не изчерпват цялото потребление? И какво означава при спадащите доходи ние да не направим някаква стъпка, която да отчете тази реалност? Защото наистина преди 5 години се е предвиждала една ситуация, а сега обстановката е друга. Затова ние не можем да очакваме промяна при такива действия.
И защо да призоваваме мнозинството, като е ясно, че то ще подкрепи този закон такъв, какъвто е? И не виждам място тук за никаква условност. Още повече смятам, че левицата трябва да прояви една категорична позиция.
И мисля, че в дупликата, която може да направи проф. Стоилов, ще има основание още веднъж да бъдат прочетени тези стоки, за да могат хората да си ги запишат и да разберат какво ще означава за тях този закон през следващата година. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
За реплика думата има господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! По отношение на § 14 в своето изказване аз ще обоснова част от аргументите, които има мнозинството. Тъй като много уважавам проф. Стоилов, особено когато анализира факти, аз го моля да ми обясни с думи прости как е възможно след като инфлацията за 1999 г. ще бъде вероятно около 6 на сто, след като заплатите в бюджетната сфера ще се увеличат с 20 на сто, вероятно и пенсиите ще отидат в този порядък, както и заплатите в частния бизнес, как е възможно тогава да няма ръст на доходите или той да бъде около 0 процента? Значи, аз смятам, че номиналният ръст на доходите ще бъде поне 13-14 на сто, а той казва - нула. Вероятно професорите простите сметки ги правят по друг начин. Моля да ми го обясни господин професорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Стефан Стоилов има думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Колегата Янаки Стоилов е прав, но понеже няма предаване, това вероятно ме накара да спестя 20-30 секунди, неизброявайки тези стоки. Наистина, като се има предвид, че неколкократно подчертавах, това са стоки от малката кошница, до която опират голямата част от българите. Вероятно усмихнатите депутати от залата не живеят с тази малка кошница, но 60-70 на сто от българите живеят с нея. Тук е хлябът, тук е млякото, тук е сиренето, вода и разходите за отопление.
Господин Зеленогорски, Вие сте прав, ако аз не бях направил уговорката, че имам предвид малката потребителска кошница, която ще започне да я изчислява и Националният статистически институт, тъй като и той разбира, че има огромна разлика между двата индекса, които ще се получат, на инфлация, и още повече на базата на тези десетина стоки, повтарям, до които опират голямата част от българите. Следователно, когато аз говоря, че реалните доходи ще се завъртят около нулата или на близки около нулата числа, имам предвид доходите на тази категория граждани, чието потребление ще бъде ударено, т.е. доходите, чрез цените на тази категория стоки.
Имайте предвид и нещо друго, което вероятно моите колеги ще засегнат и което беше тема и през миналата година, господин министър, че отново се очертава, чрез заложените числа в макрорамката, действието на един специфичен данък като отрицателните реални лихви. Трета година българинът, за своите дребни и средни спестявания, не говорим за големите спестявания, ще бъде подяждан чрез тази разлика между реалните и номиналните лихви.
Могат да бъдат изброени и други фактори, които наистина водят до свиване на реалния доход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Обсъждаме на първо четене един закон, вярно е, че е нов закон, но той на практика се прави на база на стария закон, а старият има въпиюща необходимост от поправка и промяна.
Не бих казал, че в новия закон недостатъците на стария са отстранени, но това е все пак един от първите, първият закон, може би, в пакета данъчни закони, които някои наричат "данъчна реформа 2" или "данъчна реформа 3" и аз не знам за какво става дума!
Все пак мисля, че беше редно и в парламента, и в обществото да се проведе една по-продължителна и плодотворна дискусия за това какво да се прави с данъчните закони и данъчните ставки. Мисля, че твърде бързо, под влияние на външни фактори и най-вече от тези, които ни дават парите - Международният валутен фонд, нещата на бърза ръка бяха приети без подходяща дискусия и без да могат да бъдат чути различни мнения от тези на правителството.
Самият факт, че се пуска нов закон и то четири-пет години след като старият закон влезе в сила, показва, че нещо не е наред в България.
Друг такъв формален фактор. Тези закони, които е внесло сега правителството, за съжаление то ги внася заедно със Закона за държавния бюджет, с което повтаря порочната практика на предишния парламент, предишното правителство, предишния финансов министър. Аз не знам за какво беше тогава цялата тази патардия да се сменя правителството, да се сменя парламента. Нали защото другите се провалиха? И ние искаме тези, които са сега на власт, да не се провалят.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Няма такава опасност!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има опасност, защото се прави същото, господине. Вижте, самият факт, че държавният бюджет е направен въз основа на данъчни закони, които не са приети... Вземете изказванията на Муравей Радев от предишните години, вас ви нямаше в предишния парламент, горе са в Библиотеката на разположение. Ще видите, че това показва едно дълбоко неуважение на самия принцип на парламентаризма, че парламентът стои над правителството и че той го избира. Напротив, правителството ви хвърля тук и бюджет, и данъчни закони и казва: този бюджет е създаден при тези данъчни закони и ако не ги приемете, значи не приемате бюджета.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Ние ще ги приемем!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, вие ще ги приемете, но тогава за какво стоим всички ние тук? По времето на Тодор Живков също беше така. Хората се събираха един или два дена в годината и приемаха всичко накуп. За какво да се плащат толкова пари на толкова много хора, когато вие сте едно послушно мнозинство, което не може да каже нищо на правителството. И това не важи само за вас. Предишното правителство беше същото. Точно така беше. Аз говоря за един важен принцип, който съм повдигал няколко пъти. В устройствения закон за бюджета пише, че новият закон трябва да бъде направен въз основа на действащи данъчни закони, а не на все още неприети. Нали затова сме получили стабилизация, за да станем една нормална страна.
Знаете ли Германия кога си внася Закона за държавния бюджет? Внася го през месец юли, а се приема през месец ноември. През цялото това време се обсъжда. А данъчните закони, въз основа на които е създаден през месец юли, са приети преди това.
Даже аз бих казал нещо повече. Имаме горчив опит и в предишния парламент, и с предишното правителство, и със сегашното с най-простия данъчен закон - Закона за местните данъци и такси. Правителството се провали. Не бих казал правителството, а данъчната администрация, която беше същата и при предишното правителство. Не може да смели един закон, който е нов. И цяла година цялата данъчна администрация се занимава с това да събира данък "Сгради". А сградите са си там, няма къде да избягат. Това не е нещо като ДДС-то, което можеш да вземеш, след това да закриеш фирмата и да бягаш. Обаче всички финансови министри трябва да разберат, че и на данъчната администрация й трябва време, за да свикне с новите данъчни закони.
Като искате, господине, да отидете в Европа, и ние го искаме, дайте да правим това, което правят в Европа. Като се приеме данъчен закон, да му се даде график за влизане в действие. Да се каже, че тази ставка влиза след една година, другата влиза след година и половина и т.н. Така че всички да могат да се нагодят да работят. А то какво става? Не сме приели закона, а той е влязъл в държавния бюджет и влиза в сила веднага след като се публикува, след 1 януари. Ето затова не могат да се събират и приходи.
Но тук има и едно дълбоко неуважение, нарушение на принципа на демократизма, на субординацията - правителство - Народно събрание.
Още нещо. Това, което се прави, допринася за факта, който е известен навсякъде, особено сред чуждите инвеститори, че България е една страна с нестабилно законодателство. Да оставим корупцията, рекета и другите неща настрана. Да погледнем само законодателството, което е нестабилно. Защо? Защото като направиш инвестицията, всеки момент могат да ти изтресат нов данъчен закон, който да ти провали бизнесплана. Някой ако е правил, знае как се прави той, прави се въз основа на данъчните закони за пет-десет години напред. Вярно, че данъчните закони се изменят навсякъде, но не трябва да се изменят всяка година по два-три пъти. А специално този закон непрекъснато се изменя. Това е формалната страна на въпроса.
Пристъпваме към тотално поправяне на данъчните закони, данъчна реформа. Естествено, има голяма активност по отношение на данъците, не можем да кажем, че това е една сфера, в която всичко е застинало. Вярно е, че се работи. Вярно е, че високото ДДС е против растежа, допринася за лошия инвестиционен климат. Но спомнете си кой го направи. БСП въведе тези 22 на сто. Всички тук, заедно със СДС, казвахме, че е страшно висок процент, който ще пречи на растежа, ще доведе до криза. Ами сега го върнете. Какво по-добро от това: идвате на власт и премахвате това, което сте критикували. Това е най-простото нещо. А не едните да правят това, което са привили другите. А аз съм убеден, че това е така.
Уважаеми колеги, в България битува някакво мнение, че общо взето правителството събирало много малко данъци. Не виждам господин Койчев, той обикновено тук развива тази теза, макар че има такива и от страната на мнозинството. О, извинявайте, не Ви видях. Господин Койчев, данъчното бреме в България е страшно високо и то е по-високо от Европа. През 1986 г. в една страна като Германия са събрани в съотношение към брутния продукт - това да го чуе и господин Муравей Радев, и господин Йордан Цонев, защото когато говорим за данъци, трябва да изхождаме от макроикономическа гледна точка, - в Германия са събрани общо от всички данъци 23,5 на сто. Другото, господин Койчев, до 42 на сто това са социалните осигуровки, здравните осигуровки и т.н. А само от данъци са събрани 23 на сто. В България знаете ли колко иска да събере господин Муравей Радев другата година? 31,5 на сто от брутния продукт!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защо не извадиш социалните? Ако ги извадиш, ще останат 18-19 на сто.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 31,4 на сто от брутния продукт иска да събере като данъци.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Венци, засрами се!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ти се засрами, господин Радев, защото Ви казвам, че нито Вие, нито някой от правителството, нито някой от парламентарната ви група разбира от макроикономика. И сега ще ви докарам допълнителни аргументи. Моля Ви се, господин министър, Вие винаги можете да си се изказвате колкото време искате. Моля Ви се, не ми пречете.
Вижте от какви компоненти се формира българският вътрешен продукт. Ето, тук са ни дали: 14,3 на сто е условно чиста рента. Колко души в парламента знаят какво е това условно чиста рента? Това е доходът, който вие бихте получили, ако плащахте наем за жилището си. Това е доход, който вие не получавате, обаче ви се смята в брутния продукт все едно че плащате наем. Такъв компонент в развитите страни няма. Това ви заявявам съвсем отговорно. Нека министърът да каже колко процента е в Германия тази условно чиста рента. Там брутният продукт се състои от доходи.
Друго - 9,5 на сто. И аз ще ви кажа тази година откъде ще извадят растеж. Чисто и просто един такъв показател, като се екстраполира малко и ето ви растеж. Нищо чудно при тази статистика да имаме и 15 на сто растеж, ако ви кажат, че наемът ви вече се е увелил двойно в сравнение с миналата година.
Друго - 9,5 на сто потребена собствена продукция. Каква е тая собствена продукция в двора, дето си гледате чушки и домати, а може би и картофи? Това е собствената продукция. Това също го няма в западните държави, към които се стремим, където искаме да отидем в Европа. Общо взето, господин Муравей Радев, се получава около 25 на сто. Аз не казвам, че Вие сте направили това. Чисто и просто така се е наложила нашата статистика. Искаме да надуваме брутния продукт. Не знам защо и преди, и сега тези числа винаги са фигурирали по някакъв начин откакто започнахме да правим статистика по западен образец, обаче с незападни величини. 25 на сто кухи, които не плащат никакви данъци. Забележете, абсолютно никакви данъци, особено пък ДДС. Така че всичките данъци, които се събират у нас не са върху 100 на сто от брутния продукт, а са минимум върху 75 на сто. Можем да продължим и по-нататък.
Значи, ако сложим тези 31 или всичките данъчни приходи - 35 на сто към брутния продукт, ще видите, че надвишаваме Западна Европа по общосъбираеми данъчни приходи плюс социални осигуровки. Нека да каже нещо господин Муравей Радев. Нищо не може да каже, защото това е истина.
След това, тези 75 на сто. Винаги съм го казвал тук и не сега, а толкова години - в тези 75 на сто живее сенчестата икономика, която също не плаща данъци. Колко процента е тя? Аз не знам колко процента е тя, но примерно 25 до 30 на сто е сенчеста икономика, която също не плаща подоходни данъци. Може би част от нея плаща ДДС, защото по ДДС по-трудно можеш да излезеш. Обаче подоходен данък, нито печалба, нито върху общия доход работна заплата тя не плаща. Значи тези 35 на сто, които се събират, се събират върху много по-малко от 50 на сто от брутния продут. А кажете сега къде е натоварването?
И аз съм сигурен, спомням си и една дискусия на кръглата маса, не знам някои дали си я спомнят, която се проведе някъде през месец март 1990 г. Тогава им казах - не може държавата да събира 90 на сто от националния доход чрез държавния бюджет. Сега долу-горе, тъй като се събират данъци само върху бялата икономика, горе-долу толкова се събират. Затова ли беше цялата история десет години преход, за да се върнем също назад, при Тодор Живков? (Отделни депутати от ДЛ се смеят.)
Не се смейте, защото пък и вие допринесохте съществено за това с крайно некомпетентната си финансова политика в предишните две години и тая грамадна финансова криза, до която отидохме.
Имайте предвид, че сенчестата икономика е непрекъснато около нас. Ние въвеждаме повишени данъчни ставки. В момента това, което се прави в Закона за държавния бюджет, е повишаване на това, което държавата събира от хората. Тоест, държавата бърка с 5 на сто от брутния продукт по-дълбоко в джобовете на хората. Бърка!
Имайте предвид и още един много важен фактор - определени дейности излизат извън чадъра на държавния бюджет. Така ли е, господин Радев? Примерно здравното осигуряване. Започват ли хората и работодателите самостоятелно да плащат? Започват. Социалното осигуряване отделя ли се? Отделя се. Ще се увеличи ли цената на топлоенергията? Значи и отоплението да излезе. Вярно, че има субсидии, но не са чак толкова големи, колкото са преди. Електроснабдяването излиза ли, увеличава ли се цената на тока? Всичко излиза. Повишава ли се цената на бензина, а течните горива, които сигурно ще влязат след два-три дни също в залата? Да. И въпреки това държавният бюджет централизира повече пари. А тези, които са децентрализирани, също се увеличават. И искаме да правим растеж. Чисто и просто потреблението дотолкова намалява, че се явява съвършено контрапродуктивно по отношение на растежа. Не знам дали е ясно за всички, но растежът освен чрез инвестиции, трябва да се осигури и чрез потребление, а в момента се прави точно обратното. Винаги, когато се повишават данъчни закони те са контра против потребление и от гледна точка на теорията на икономическия растеж. Те не благоприятстват икономическия растеж. Напротив, дърпат икономиката надолу или по-скоро я задържат. А точно сега е моментът да се стимулира икономически растеж в България, защото иначе ще бъдем загубени.
Конкретно за ДДС. Събираемостта на ДДС по официалните статистики е 7,4, 7,2, 7 и нещо от брутния продукт. Аз ви казах обаче, че този брутен продукт винаги трябва да се коригира надолу. Като го коригираме до 75 на сто, се получава, че ние чрез ДДС събираме около 10 на сто от този реален продукт, който има пазарно измерение. Защото нито условната рента, нито домашното стопанство е пазарна икономика. Това е извънпазарният сектор. Нека така да го разглеждаме, нека да го приемем, че той съществува в продукт, но нека да коригираме винаги. От пазарната икономика в България или от пазарния сектор 75 на сто от брутния продукт, ние взимаме около 10 на сто под формата на ДДС. Къде сме ние в международно измерение? Ами двойно повече ДДС отколкото в развитите страни. Двойно повече! Защо? Защото сме по-богати ли?
Имайте предвид характера на ДДС като специфичен данък, че той е регресивен данък. Не беше обърнато достатъчно внимание, макар и въпросът на Янаки Стоилов да беше долу-горе в тая посока. Регресивен данък! Тоест, за разлика от прогресивните данъци, които колкото повече имаш или колкото повече доходи или имущество имаш, по-тежко те облагат, тук колкото по-малко доходи имаш, толкова по-тежко те облагат. Това е за госпожа Дянкова, която е председател на Комисията по труда и социалната политика. Трябва да си го запишете и да знаете, че, ако искаме да провеждаме социална политика, ние трябва да намаляваме ДДС и то значително или да направим такива корекции, които да водят до някаква социална политика в ДДС, които да водят до коригиране на тази регресивност.
Колеги, имайте предвид следното - колкото е по-беден човек, толкова облагането е по-голямо. Тоест, той е изключително регресивен в българските условия. Защо? Защото бедните хора няма как да не го плащат. Богатите, бизнесмените, тук виждаме далавери, това-онова, те могат да не го плащат. Но и нещо друго. По принцип за стоки, които казват, че са лукс, те не плащат нито акцизи, нито ДДС. Това са вносни цигари, вносни алкохоли и т.н. Наскоро получих една справка от Министерството на финансите и се оказва, че върху вносните цигари едва върху 1 на сто от вноса на цигари се събира акциз, ДДС, мита. Къде са другите 99 на сто? В сенчестата икономика.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо така бе?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И при вас беше същото, защото данните са от 1996 г. насам. Същото, макар че тогава примерно са плащани 2 на сто. Сега се плаща 1 на сто, господин Радев. И това е грамадният ваш резерв, защото примерно, ако се събира всичко върху вносните цигари, ще има още 100 млрд. лв. приход в държавния бюджет. Върху алкохола, сигурно още. Хайде, да не са 100, да са 50, 60, 70 да са, но това не е за подценяване.
Аз мисля, че някой изкуствено, който стои най-високо в изпълнителната власт и преди, и сега, не иска да се събират пари върху вносните цигари, защото това са парите с куфарчетата, които се разнасят. Това не са дребните полицаи и дребните митничари, които правят далаверите. Те правят и си получават по нещо. Но това са други, които не ги получават. Това са именно парите, които финансират организираната престъпност, мафията у нас. (Шум и неодобрителни реплики в СДС.)
Добре, вие не протестирайте, а накарайте вашия министър да си събира тия данъци. Защо никой не може да ги събира? Не знам защо, господин Радев?! Защо кафето се внася на една четвърт от международната му цена у нас? Защо? Затова ли защото един сегашен министър беше консултант на една фирма за внос и печене на кафе, питам аз, който трябва да се бори с престъпността? Питам аз - кои са тия, дето държат политически чадър над престъпниците? И оттук, те, ако взимат парите оттам, тогава ще можем да намалим ДДС, уважаеми дами и господа. За мен сега 7 на сто ДДС е непоносимо бреме за българския народ. 5-6 на сто биха били достатъчни, макар и в международен мащаб, в международно сравнение, би било твърде голямо бреме за българския народ.
Знаете, че една голяма част от българския народ е бедна. Така или иначе едва свързват двата края. Яде хляб, кисело мляко, от време на време и сирене. И сега ще им въведем допълнителен данък. Добре, че господин Радев не се изцепи като един негов колега заместник министър-председател да каже, че като въведем ДДС цените щели да се понижат. Поредната му изцепка, след като отрицателният растеж го приемаше за растеж и след като каза, че тази година щял да увеличи заплатите двойно.
Затова, колеги, ние в нашата парламентарна група подкрепяме следната позиция - или намалена ставка, или единна ставка. Ако има единна ставка, тя да бъде 16 на сто, което е долу-горе средното европейско равнище. И, забележете, за много по-богати страни, които могат да си разрешат този регресивен данък. Ако не се възприеме подхода за единна ставка, ако искате 18 на сто, тогава тези елементарни стоки, които бяха изброени тук, не искам пак да ги казвам, нека да отидем към ниска ставка. Тя е позната в много европейски страни и ниската ставка е в повече европейски страни, които имат единна ставка.
Вижте например една съседна страна, няма какво да ходим при богатите страни. Какво направи Турция? Започна с ДДС лека-полека от 11 на сто и сега обикновената ставка е 15 на сто, макар че имат и висока ставка. Колко е, господин Лютви, 20 на сто ли е за по-луксозни стоки?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): 20 до 25 на сто.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вярно, има разнообразие, но това не им пречи да живеят, да събират приходи, да привличат инвестиции за разлика от нас, за съжаление.
Така че нашата позиция е, ако има 18, да се върнем, но ние въобще не говорим за 20 на сто. Ако се връщаме към 18 на сто, поради това, че е регресивен данък и поради това, че най-сериозно засяга хората с най-ниски доходи, тогава да има и една ниска ставка, примерно 6 на сто, 7 на сто. Аз не знам, тук естествено може да правим дискусия, но за мен една ниска ставка от 6 на сто е нормално. Тогава търговците наистина, става дума за производителите, те наиситна се оплакват, че не могат да приспадат кредити, след като е осовободена последната фаза от продаването, да кажем, производството и продажбата на хляб и сирене. Но ако има една ниска ставка от 6 на сто, това е познато в Европа, аз съм сигурен, че много европейски страни ще ни помогнат експертно как да направим тази промяна, това ще бъде естествено по-поносимо за нас.
Казах ви, че има резерви за това, има достатъчно резерви и без това събираме много от този данък. Предполагам, че в близките дни ще стане дума и за другите данъци. Но мисля, че ние не можем да поставяме дилема - този данък ще го намалим, другият ще го увеличаваме, този ще го пипаме, другият няма да го пипаме. Когато един данък, господин Цонев, пречи на производството, пречи и на потреблението, пречи и на парламента. Нищо не пречи два - три данъка заедно да бъдат понижени, още повече, че виждаме, че сега се премахват извънбюджетни сметки. Ако се повиши събираемостта и на ДДС, ако се премахне тази контрабанда с цигари и алкохол, и така нататък, с маса други неща, които виждаме, че стават, мисля, че има едни сериозни резерви България да намали всички основни данъци - и печалба, и ДДС, и особено данък общ доход, и наистна да заприличаме на една европейска държава. И нека да изграждаме социалната мрежа тогава. Но социална мрежа с високи данъци, госпожо Дянкова, чисто и просто не може да се изгради.
Примерно казахме, че ще намалим данък общ доход, за да дадем възможност на хората да правят социално осигуряване. Какво правят? - Намаляват общ доход с 1,5 на сто и въвеждат 3 на сто за здравното осигуряване. Ами сега какво да направим?
Но аз не смятам, че това са възможностите на правителството. Смятам, че възможностите, които дава периода на финансова стабилизация, са много по-високи да могат да се намалят основни данъци, за да може да бъде стимулиран икономическият растеж в България, за да може да се подобри инвестиционният климат в нашата страна.
Естествено има и други проблеми, сериозни проблеми в закона, които трябва да бъдат решени, които пречат на бизнеса. Връщането например - спокойно може в закона да се каже: не 6 едномесечни периода, след това да бъде връщането плюс 45 дни, а да станат 3. И господин Радев е бил противник на трите месеца, казва: дайте след месец да го връщаме. Но хайде поне от 6, да отидем към 3, и после да отидем към месец. Защото срокът за връщане в Европа е от 7 до 22 дни, както ни казаха.
Мисля, че трябва да започне най-сетне. Аз направих предложение в миналия закон, обаче не знам защо, толкова време мина, това не се въведе - да се връща ДДС на чужденци, които купуват в България. Нещо повече, те не купуват кой знае колко в България, но за нас е по-важно, за нашите бизнесмени, защото тук има принцип на реципрочност. Когато чужденци идват в България, ползват хотел, примерно конференции, разни други услуги и така нататък, те трябва да имат възможност да си взимат това ДДС, както някои страни го дават на наши бизнесмени. Обаче имайте предвид, че една голяма част от страните, по памет мога да ви цитирам, примерно Германия, Италия и някои други, голяма част от европейските страни прилагат този принцип само на реципрочност. Тоест български бизнесмен може да си върне ДДС, платено върху хотела, вклюително и парламентът мисля, че може да си вземе ДДС-то, дето ние го плащаме, когато ходим в командировка в чужбина, само ако има реципрочност по отношение на чужденците в България.
Другото е да се връщат парите на чужденците, които купуват в България, както връщат, да кажем, в Европейския съюз, когато отидете и направите една по-голяма покупка.
Вярно е, че тук трябва да се поработи много сериозно, но мисля, че господин Радев би могъл да назначи специално звено в данъчната администрация, което да му разработи този проблем. Вярно е, че всички събираха данък сгради тази година, но би трябвало все пак някой да решава и проблемите, които Министерството на финансите е длъжно да върши по закон. За съжаление още не го е свършило, но да се надяваме, че ще свърши.
Стигаме до края - какво да правим с този закон, господин Радев? Ако не гласуваме за него, значи да действа старият. Ама той и старият беше много лош. Ако гласуваме - значи да пропуснем възможностите да намалим още. Аз не знам, но аз ви казах каква е нашата позиция. Ние бихме се съгласили, ако върнем ставката на 18 на сто с една намалена ставка или евентуално 16, унифицирана ставка, една и съща.
И аз апелирам към парламентарната група на мнозинството, към Министерския съвет и лично към господин Радев да забрави за момент емоциите, нищо, че аз говоря по-емоционално, да помисли малко по-трезво и да види наистина какво може да се направи още по отношение на този данък. Наистина ние много пари събираме от него, имаме много грамадни, неизползвани резерви.
Аз мисля, че даже в справката, която ни е раздадена от Министерството на финансите примерно, има дублиране на числа, тоест приходите ще бъдат събрани повече, отколкото са записани. Примерно това са стоки и услуги на лица под праг се дублира може би с потребяваната собствена продукция, така че дори това, което е заложено в бюджета, ще бъде преизпълнено с доста пари, а това в бюджета не е някакъв 5-годишен план, за да бъде преизпълняван. Защото в края на краищата приходите се одобряват от парламента. Благодаря ви, колеги. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Димитров, отдавна сме в спор за данъчните отношения в България. Сега в тази реплика може би за пръв път ще бъда частично и на страната на министър Радев по отношение на данъчната тежест в макроикономически план и по отношение на конкретните Ваши съображения по данък добавена стойност.
Неудобно ми е да обучавам един многогодишен председател на бюджетно-финансова комисия, че в данъчните приходи се включват и приходите за осигуряване. И в Европейския съюз, към който така силно сме се запътили, средният процент на приходи от брутния вътрешен продукт е 42,5 на сто за миналата година - данъци плюс осигуровки. Това означава, че има държави, които гонят данъчни приходи от порядъка на 50 на сто - Холандия, например.
В новия бюджет, който ни е представен, има едно придвижване към тези модели на данъчни отношения.
Конкретно по данък добавена стойност. Вие бяхте председател на комисията, когато го прие парламентът, а сега го определяте като много калпав закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вие го направихте калпав.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Така, прав сте.
И тук не е за популизъм, нека да бъдем с претенции за една ясна макроикономическа и социална представа за състоянието на нещата в България. Аз възобновявам предложението си отпреди пет години да има ставка 0.
Господин министре, обърнете внимание - това не е популизъм - и стягам стоките, за разлика оттогава, в един минимален минимум. Това са хлябът, и то изрично упоменат стандарт хляб от типа "Добруджа", прясно и кисело мляко за консумация, телешко и свинско месо без кости и пилешко, краве сирене, да няма деликатесни, учебници и медикаменти. Мога да бъда симпатичен на българските избиратели да възобновя и оня списък: електрическо, вода за бита, отопление и така нататък, въглища, брикети, които също товарят бюджета на българина. След като тази държава не може да поеме едни реални помощи и работи с един измислен базов минимален доход, дайте да помогнем на тези хора в ежедневните им разходи. Разходите за храна са едни от най-високите в Европа - над 50 на сто средно за населението, това значи за нискодоходните групи - две трети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За втора реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Димитров, моята реплика по-скоро е в смисъл на това, че Вие не продължихте мисълта си докрай по повод на потреблението. Вие не споменахте и този момент, че правителството залага постепенно отпадане на 4-процентната импортна такса и същевременно залага един 3-процентов дефицит по текуща сметка, който според правителството ще означава инвестиционно потребление. На практика това ще е широко потребление на консумативни стоки от внос, което допълнително ще отнеме от реализацията на български фирми.
Господин Димитров, в продължение на Вашата логика на свързване на данъчната политика и с макрорамката, и с данъчната практика на събиране на данъци, въпросът е не само, че 1 на сто от цигарите се облагат с данъците, които се дължат, а допълнително правителството намалява приходи, които сега събира, по начин, по който допълнително ще удари българското производство и приходите в бюджета.
Ето защо напълно правомерни са възраженията и на господин Янаки Стоилов, ако щете, и на господин Койчев срещу облагането на стоките по § 14 и по тази причина - че се товарят най-беззащитните слоеве от българското население с непосилни данъчни тежести и същевременно правителството със своята икономическа политика дава максимално широко поле на сенчестата икономика и лишава от елементарна протекция българското производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Извинявам се на колегите, че няма да мога да им отговоря подробно, защото те наистина поставиха много сериозни въпроси - аз това го видях и от реакцията на господин Радев - които заслужават допълнителна дискусия.
По отношение на нулевата ставка. И сега има нулева ставка, господин Койчев, в закона и тя касае импорта - за износа. Вярно е, че ние не сме отишли на нулева ставка от гледна точка на това, което може да бъде прието и което не може. Затова смятаме, че една ниска ставка, примерно 6-7 на сто, би била приемлива за България.
Въпросът за социалните разходи. Господин Радев мисля, че с пълно право тогава реагира така, защото една голяма част от социалните разходи, след като е създаден вече Националният осигурителен институт, след като е създадена здравната каса, би трябвало да отидат независимо от бюджета. И по този начин се и приемат. Все още обаче по отношение на здравеопазването те тежат в значителна степен върху бюджета. Думата ми беше за друга тенденция - че те вече излизат от бюджета, започват вече самостоятелно да се финансират и въпреки това бюджетът се раздува. Аз поне защитавам друга теза - че бюджетът в такъв случай трябва да се свива. И тук е връзката с въпроса на господин Пирински. Аз винаги съм бил против импортната такса. Но в случая проблемът е друг. Проблемът, който и Вас ви вълнува, и мен е, че валутният курс прави българската икономика неконкурентоспособна, а вносът - конкурентноспособен и в състояние да убие родното производство и износа. Но тук курсът е виновен. И когато курсът е виновен, ние с каквото и друго да го натоварваме - с импортна такса, то чисто и просто само ще изопачи пазарните отношения.
По въпроса за дефицита. Аз съм съгласен да възприема два и половина процента дефицит в бюджета - между другото, има такава постановка в Германия - ако има заложени инвестиции за два процента и половина. Понеже те казват, че има в Закона за държавния бюджет, аз съм съгласен да приема такъв дефицит и не мисля, че този дефицит ще действа проинфлационно. Това е все едно, че взимате пари, за да строите нещо - да строите къща или нещо друго или да си правите бизнес. Не е лошо да взимате пари на заем. Защото без да вземате пари на заем, вашият строеж, вашето начинание ще бъде отложено.
Но нека да оставим тези дебати, когато разглеждаме Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз имах намерение, когато приключат всички изказвания, да се опитам да обобщя онези стойностни и ценностни предложения, които ще бъдат направени от вас. И вероятно ще го направя, но бях провокиран от изказването на господин Венцеслав Димитров по няколко пункта да кажа това предварително. Затова, защото според мен господин Димитров този път надмина себе си в няколко посоки.
Няма да коментирам това, че разглежда държавния бюджет - не зная, то ще му дойде времето скоро и на него, но по отношение на конкретните предложения, които той във втората част в своето изказване направи, ще ги коментирам накрая, тъй като те съвпадат с досега направените. Тогава ще се спра по-подробно на тях. Но върху 2-3 пункта съм длъжен още сега да взема отношение.
Най-напред това, което каза за тази порочна практика на предишните правителства и предишните финансови министри - да внасят едва ли не първо бюджета, а после данъчните закони, тук той обърна малко нещата. Искам много ясно да стане дума за какво точно иде реч.
Господин Димитров, аз бих Ви попитал: Вие спомняте ли си в последните 8-9 години някога, някое правителство да е внасяло бюджета за следващата година в рамките на текущата два месеца преди да изтече календарният срок? Вероятно не си спомняте такъв случай освен миналата година от същото това правителство, което днес така яростно критикувате. Възможно ли е, господин Димитров - Вие претендирате за определени познания в тази област - възможно ли е да се изготви бюджетът два месеца по-рано от м. декември - от края на м. декември, и данъчните закони, които обосновават приходната част на този държавен закон, да бъдат приети предишната година? Това просто е един абсурд и Вие чудесно го знаете.
Сега искам да Ви кажа още нещо, което Вие едва ли бихте могли да оспорите. Господин Димитров, правителството във всички случаи както миналата, така и тази година добре балансира промените в данъчните закони с държавния бюджет и тези две неща е вярно, че имат пълна комплексност. Те взаимно се обуславят. Правителството на своите заседания разгледа най-напред данъчните закони и едва след това бюджета. В същия порядък ги внася в Народното събрание - най-напред данъчните закони, след това държавния бюджет. Вие може би вече наблюдавате, че точно в същия порядък и Народното събрание ги разглежда - най-напред данъчните закони, след това държавния бюджет. И ако уважаемите народни представители направят едни или други промени в данъчните закони при тези две следващи разглеждания, то те по същия начин биха могли да транслират тези промени в държавния бюджет, който ще следва тези данъчни закони и с нищо не се отнема възможността, правото, ако щете, и задължението на народния представител. Моля Ви, не го поставяйте от тази трибуна по този начин, защото просто давате предимство на популизма. Вярно е, че аз съм протестирал много миналите години точно по този повод. Но нима Вие забравихте, че имаше възможни дебати тук за данъчните закони при приет вече държавен бюджет? Спомняте ли си това? Не обръщайте нещата обратно, надолу с главата, защото най-малко точно на Вас това не Ви прави чест. Това по този въпрос.
По отношение на тези няколко величини, с които си позволихте доста свободно да боравите от тази трибуна, господин Димитров, това също не Ви прави чест. Не може да обърквате точно Вие числата от 23 на сто в Германия, ама изчистени от социални плащания, от осигуровки, от фондове и т.н., и изведнъж да казвате: този министър и това правителство искат да съберат 33 на сто. Господин Димитров, смесвайки крушите, ябълките и конете в едно общо, в един чувал, смятате, че тези хора не знаят за какво става дума. Това, пак казвам, е далеч под Вашето интелектуално равнище. Не го правете, защото някога имахте пред самия мен, и пред тези хора, които ни слушат, съвсем друга представа. Съвсем друга представа давахте от тази трибуна, когато говорехте. Напоследък наблюдавам един невероятен стремеж към обратната част - към популизма, за сметка на онези претенции, които Вие до този момент сте заявявали не само от тази трибуна, но и в комисията, в която някога имахме честта двамата с Вас да представляваме тогавашната опозиция. Господин Димитров, не изневерявайте на тези основни начала, защото ако Вие имате претенции и хората Ви познават, те Ви познават в една светлина, която напоследък все по-малко свети.

Вие питате за следващия момент - защо ние не си събираме акцизите - за цигарите, за спирта или там за какво още беше.
Господин Димитров, правим всички усилия и все по-успешно, ако забелязвате. Но аз очаквам деня, когато най-после Вие от тази трибуна ще запитате едно нещо, което досега пропускахте - захарта, господин Димитров! Вносът на нeзаконната захар! Защо един път Вие не попитахте тази година или две насам точно за тази захар?
Надявам се, че така както за захарта пресякохме канала, така, господин Димитров, ще пресечем и всички останали, независимо от това дали на някой му харесва или не. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Това ще го направим, бъдете сигурни!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Пресякохте, за да я дадете на вашите приятели, господин Радев, което не Ви прави чест.
Смяташ ли да бръкнеш в джоба на генерал Бонев или те е страх? Бръкни му в джоба, вземи му кафето! Но те е страх!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Найден Зеленогорски. (Шум и реплики от страна на господин Венцеслав Димитров и депутати от БСП.)
Сега моля не пречете на господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Пред нас е един проект на нов закон за данък добавена стойност. След многократните промени в данък добавена стойност, очевидно съществуват неясноти, възможности за тълкувания, технически причини за недобро администриране на закона, така че аз мисля, че е съвсем логично, че се отива към един нов закон за данък добавена стойност, който ще усъвършенства материята, ще даде възможност за едно по-ясно тълкуване на закона, за едно по-точно прилагане от страна на администриращите органи и яснота от страна на тези, които подлежат на облагане.
От друга страна този проект е синхронизиран с европейското законодателство в тази сфера и по-специално с разпоредбите на Шестата директива на Европейския съюз за хармонизация в областта на облагането с косвени данъци.
Бих искал да спомена и някои от преференциите, които се налагат в новия Закон за данък добавена стойност, възможността за доброволната регистрация на лица - крупни инвеститори, с капитал над 1 000 000 долара, по-ясно и конкретно формулиране на разпоредбите на закона с цел по-лесното му прилагане на практика, разширяването на списъка на сделките за износ - това беше подробно коментирано от моя колега господин Клявков.
Позволява се използването на данъчен кредит за закупени преди датата на регистрация по Закона за данък добавена стойност активи и за активите, обложени при предходно прекратяване на регистрацията по закона, ако те са налични към датата на регистрацията.
Освен всичко останало, законът е съобразен с поетите ангажименти на страната пред Международния валутен фонд в 3-годишното споразумение за намаляване на обхвата на съществуващите освобождавания от данъка, като се запази единна ставка и аз ще поставя акцент в моето изказване точно по прословутия § 14 от сега действащия Закон за ДДС, според който една категория от стоки бяха освободeни от ДДС. Този списък включваше хляб, прясно и кисело мляко, краве сирене, вода и дърва за огрев на населението, учебници, одобрени от Министерството на образованието и науката, медикаменти, определени от Правилника за прилагане на Закона за данък добавена стойност.
Целта на законодателя тогава беше да се облекчи бремето на косвения данък върху потребителя на тези безспорно жизненонеобходими стоки и услуги. За съжаление обаче разпоредбата не постигна желания ефект, което се изтъква нееднократно както от експерти, така и от представители на браншовете, засегнати от разпоредбата.
Какво имам предвид? Част от мотивите за отмяна действието на чл. 14 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДДС могат да бъдат формулирани по отношение на това какво печели държавата, какво печелят потребителите, какво печелят производителите. Проблемът стои по следния начин: мотивите за наличието на преференциално третиране както при първия закон от края на 1993 г., така и при всяка следваща промяна, бяха свързани с така наречената социална цена от възможното облагане на тези стоки с данък добавена стойност. Твърди се, че населението няма да може да понесе увеличение на цената на тези продукти с размера на налога. По-внимателният прочит на закона, както и натрупаният практически опит обаче показват, че икономическият ефект далеч не е толкова благоприятен. Най-лесно това може да се анализира като се прецени кой и какво печели от премахването на данъчното облекчение. За държавата отмяната на облекчението ще бъде в унисон с декларираните намерения на правителството да премахне данъчните преференции.
Както е записано в 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд, данъчната политика трябва да се основава на неутралност, широка данъчна база, съчетана с ниски данъчни ставки, еднакво третиране и най-вече яснота и простота на облагателните процедури. Това означава, освен всичко друго, и равно третиране на различните видове дейности, сделките с различни стоки и услуги.
По отношение на потребителите според чл. 20, ал. 2 от сега действащия закон при освободени сделки данъкът не се начислява. Същевременно според чл. 24, ал. 3, т. 3 на ЗДДС, когато дадени стоки и услуги се използват за осъществяване на освободени сделки, не възниква право на данъчен кредит. Така например данъкът, начислен върху съставките на хляба, имам предвид мая, транспортни услуги, електричество, брашно и т.н., не подлежи на възстановяване за хлебопроизводителите. Икономическата логика, а и практиката показва, че търговецът, както и производителят, добавят начисления по покупките данък, за който не ползва данъчен кредит, към крайната цена на иначе освободената стока. Въпреки че върху крайната цена не се начислява ДДС, тя вече е увеличена с невъзстановимия данък за ползваните материали и услуги в производството. С данък не се облага единствено стойността, която е създадена в хода на преработката, имам предвид труд и печалба за предприемача, както и опредeлени финансови и административни разходи. Дори се създава парадокс, при който регламентираната надценка от 14 на сто за производители и търговци на хранителните стоки в списъка на освободените стоки, се начислява върху по-висока себестойност на продукцията, тъй като неподлежащият на възстановяване ДДС се признава за счетоводен разход.
Така се получава, че държавата се лишава от данъчно постъпление, което преотстъпва при определени условия на опредeлени данъчни субекти. Затова прекият ефект от евентуална отмяна на режима на освободените по силата на чл. 14 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, далеч не би се изразил драстично в 22-процентно или 20-процентно поскъпване на жизненопотребните стоки. Например експерти от млекопреработвателния бизнес твърдят, че за прясното и киселото мляко поскъпването ще бъде максимум 7 до 9 на сто.
Освен това цените в крайна сметка се определят от търсенето и предлагането на пазара, а не само от данъчната политика.
В дългосрочен план решението на проблема "високи цени" трябва да се търси в стимулиране на по-ефективно производство и по-голямо предлагане. Освен всичко останало не трябва да забравяме и трайната тенденция за намаляване на международните цени и увеличения внос за потребление на конкурентни стоки, които също ще се отразят на нивото на цените.
По отношение на производителите. За производителите данъчното облекчение крие няколко проблема.
На първо място, чувствително се затруднява счетоводната отчетност на засегнатите фирми. Единици са случаите, при които даден търговец извършва само освободени сделки. Така се налага да се прилага чл. 45, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона, който регламентира правото на частичен данъчен кредит. Освен че формулите за определяне на полагаемия данъчен кредит изискват сложни изчисления, при това за всеки данъчен период, съществуването на подобно непълно признаване създава възможности за субективни решения от страна на данъчната администрация. Това противоречи на принципа за яснота и еднозначност на данъчната система. Още повече самата дефиниция от освободените стоки предполага възможност за субективизъм, тъй като например не всички млека се освобождават от облагане, а само мляко краве прясно за консумация - Български държавен стандарт - 1187, и мляко кисело българско - Български държавен стандарт - 1282.
Тук поне три факта подлежат на доказване пред държавен орган, а следователно, открива се потенциална вратичка за корупция, дали стоката отговаря на стандарта, дали е българска и дали е за консумация. В крайна сметка няма гаранции, че преференции ще получат точно тези, за които тя е предназначена.
Вторият проблем е по-скоро технологичен. Оказва се, че за преработвателите и търговците с освободени стоки е по-евтино да купуват суровини и материали от нерегистрирани по закона лица, като така се изкривява пазарната среда. Така например млекопреработвателите са принудени да купуват мляко за преработка от нерегистрирани по закона търговци, тъй като само млякото за консумация е освободено от облагане. Последните обикновено са дребни селски стопани, които произвеждат в личното си стопанство. Това естествено води до непостоянство в изкупуването, липса на дългосрочни ангажименти и липса на постоянство в качеството на прясното мляко. В големите модерни ферми, които са регистрирани по закона, суровината е с 22 на сто по-скъпа. Не бива тогава да ни учудва фактът, че вътрешната цена на млякото е далеч над международната при ниското заплащане на труда. Освен това облекчението да стимулира използването на нови технологии, които естествено се облагат с данък добавена стойност. Най-елементарният пример е използването на сухо мляко. Ефектът от така наречената преференция е косвеното подпомагане на дребни и неконкурентни производители и създаване на сенчести, нерегистрирани по закона фирми. Така още дълго цените на основни селскостопански продукти ще са по-високи от международните при по-ниско качество.
И в заключение, бих искал да кажа, че изваждането на определен кръг от стоки от чл. 14 и облагането им с ДДС наистина няма да повиши тяхната цена повече от 5 до 7 на сто по оценки на производители, по оценки на експерти. Така че нищо толкова страшно и нищо толкова драматично няма да се случи. Нещата, които коментирах току-що, показват, че тази така наречена преференция, за съжаление, се използва за създаване на сенчеста характеристика на бизнеса и за други неща, но не и и за това, за което по принцип беше предвидено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Ивалин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Според мен законопроектът, който разглеждаме в момента, е един закъснял във времето законопроект. Наистина е спазена логиката първо да се разглежда законопроектът, който определя приходната част на бюджета, и след това да се приема бюджетът, но звучи малко несериозно оправданието, че това закъснение на разглеждането на законопроекта е свързано с по-късното подписване на споразумението с Международния валутен фонд. Ако искаме наистина да имаме някаква финансова стабилност, финансова самостоятелност, съвсем нормално би било ние да си определяме наши законопроекти, касаещи фиска, касаещи приходната и разходната част на бюджета и да работим като една нормална икономическа държава. Това е относно технологията и последователността за приемането на този законопроект.
Като цяло наистина законопроектът е един нов, модерен законопроект, добре структуриран с ясна и точна терминология, подробно тълкуване на понятията с цел облекчаване боравенето с този закон от хора със сравнително по-ниска икономическа и юридическа подготовка. Съобразен е с настъпилите цялостни изменения в нашето финансово законодателство и изменението на цялостните икономически закони, синхронизиран е с тях, облекчава някои сделки, което наистина е една положителна страна на законопроекта. И същевременно основното предимство, според мен е, че този законопроект не предвижда изработването на правилник за неговото приложение. Това са добрите страни на законопроекта.
Оттук нататък започват някои неща в законопроекта, които честно казано, мен ме смущават. Смущават ме от тяхната неяснота и от тяхната постановка, както е заложено тяхното развитие и впоследствие прилагане самата процедура на законопроекта. Честно казано, според мен дискусията по § 14 - дали да бъде нулева ставка, дали да бъде 6-процентна ставка или някаква друга ставка, различна от нулева или 6-процентната, по принцип е безплодна. Безплодността идва от това, че, за съжаление, в комисията поискахме от Министерството на финансите да предостави един подробен разчет с колко ще се повиши цената на стоките, които до този момент не се облагаха с ДДС, съответно да се направи едно изчисление какъв процент тези стоки представляват било то в малката, било в голямата кошница и какъв ще бъде реалният ефект за намаляване жизненото равнище на хората. Не мога да се съглася с колегата Зеленогорски, който каза: Да, по мнението на специалисти, производители вдигат се с 6 - 7 на сто. Това е несериозно. Има Министерство на финансите, има Национален статистически институт, който е длъжен да направи тези изчисления и да ги предостави на народните представители с цел да се внесе яснота.
Без да имаме такава таблица наистина ще бъде трудно да се каже какъв да бъде процентът на ставката за ДДС конкретно за тези стоки. Несъмнено е, че трябва да има някаква ставка - била тя нулева, 6 на сто или някакъв друг процент. Ако наистина трябва да изкажа моето собствено лично мнение, пак казвам, че дискусията не е аргументирана на някаква база цифри и данни, ако трябва да изкажа моето лично мнение и предчувствие на базата на някакви анализи, каквито съм направил, несъмнено покачването на ставката на ДДС от необлагаема на 20 на сто, значително ще повиши цената на тези стоки, които са от първа необходимост, и оттам ще намали като цяло жизненият стандарт на хората, които не могат да си позволят на този момент да купуват стоки, да се самозадоволяват с тези стоки.
Естествено, правилно е намаляването на ставката от 22 на сто надолу. Но тук възниква следващото обезпокоение, лично в мен, гледайки таблицата. Намаляваме ставката, увеличаваме продуктите, които са подложени на облагане с данък добавена стойност, и оттам в таблицата, която беше представена от Министерството на финансите възникват някакви икономически парадокси и противоречия. Или икономиката ни не работи нормално, или съответно Министерство на финансите има скрити резерви относно събираемостта на данък добавена стойност или някакви пропуски и слабости съществуват в Министерството на финансите. На това наистина трябва да се обърне внимание и между първо и второ четене да се отчетат достатъчно подробно тези забележки и съответно тези данни, които са дадени в таблицата от Министерство на финансите.
Друго, което трябва да се разглежда, пак повтарям, данък добавена стойност наистина трябва да намалее. И с колко процента трябва да намалее този данък добавена стойност? Ако се направи наистина едно грубо изчисление, може да се види, че тези 2 на сто от 22 на 20 на сто не зная дали ще постигнат необходимия икономически ефект. И пак казвам, може би се търси повече демагогия, повече популизъм. В крайна сметка, познавайки психологията на търговците и производителите, няма да се постигне реално намаляване на цените. Нито пък от друга страна ще се постигне желаният резултат във фиска на бюджета, а именно събираемостта на данъците, увеличаване на приходната част и фиска в бюджета. Това наистина е казано в разчета, в таблиците, които бяха раздадени в комисията.

Това е относто ставката. Според мен наистина ставката трябва да бъде намалена с 4 на сто: от 22 на 18 на сто, за да има някакъв реален резултат.
От специалист от Министерство на финансите беше обяснено, че практически е невъзможно срокът за връщане на ДДС от реално 7,5 месеца да бъде намален на по-малко - в рамките на 1 или на 3 месеца. Може човек да се съгласи с тяхната аргументация, че в момента нямат достатъчна готовност, компютризация, организация и други организационни мероприятия, но тук възниква един наистина сериозен проблем. По данни на Министерството на финансите 18 млрд. е невърнатият кредит по ДДС. За съжаление тези 18 млрд. основно са натоварили дребния и средния производител или фирмите с едностранна, еднопосочна дейност. Големите фирми, които имат голям предмет на дейност и са с голям оборот, съответно си прихващат данъка върху добавената стойност и това не се отразява в крайна сметка на техните икономически резултати. Тук се товарят малките, средните фирми и фирмите, които основно са ориентирани към експорт. Това затормозява тези фирми в момента, когато знаем, че има стагнация на експорта в България поради световната криза и основно кризата в Русия. Смятам, че съвсем нормално може да се говори за някакъв друг механизъм, който наистина между първото и второто четене може да бъде предложен от нашата парламентарна група по отношение на данъка върху добавената стойност.
Другото, което също е обезпокоително и пак казвам, че ще направим предложение между първото и второто четене, се отнася до фирмите, които в момента правят инвестиции. Не мога да си обясня съпротивата от страна на колегите на Съюза на демократичните сили и защо не се съгласяват след като са направени инвестиции над 75 млн. и е преминат прагът за регистрация, автоматично тези фирми да не влязат в регистрация по ДДС и съответно този данък върху добавената стойност да бъде върнат на фирмите. Не виждам някаква логика, не виждам затормозяване като цяло на работата на Министерството на финансите. Това ще бъде едно облекчаване на прохождащия бизнес и то бизнес, който прави едни нормални инвестиции, разчитащ на нормално стартиране в бизнеса, тъй като тогава наистина инвестициите са винаги повече от 75 млн.
Другото, по което подкрепям внесеното предложение от колегите от Съюза на демократичните сили, е за известно намаляване на прага по регистрацията на производителите на селскостопанска продукция. Седемдесет и пет милиона за мен наистина е един много висок праг. Аз ще подкрепя това предложение.
Като цяло бих казал, че законопроектът ще бъде подкрепен. Наистина нормално е да се подкрепи един такъв законопроект. Пак казвам, съжалявам, че доста късно се внася за разглеждане в пленарната зала, но между първото и второто четене ще бъдат направени предложения за конкретни изменения и се надявам, че ще имаме съответното разбиране от страна на мнозинството те да бъдат подкрепени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Други изказвания? Господин министър Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм много облекчен от днешното заседание, от изказванията на народните представители както от ляво, така и от дясно, защото имаше и разбиране по отношение на законопроекта, имаше и пунктове, които бяха разисквани достатъчно задълбочено. Като махнем популизма - ще се постарая да го отстраня от това, което се опитвам да ви кажа, т.е. няма да го коментирам, защото той е повече от явен, но ако добре се вслушате в това, което казаха народните представители от дясно в днешния ден и ако не сте го чули, бих ви посъветвал да прочетете стенограмите, за да видите, че на всеки един от поставените въпроси имаше един много балансиран, точен и много полезен отговор. Затова аз съм много облекчен в това, което сега ще ви кажа, защото ще се опитам само най-общо да обхвана тези 5 или 6 проблема, които бяха поставени преди всичко като че ли от професор Стоилов. Мисля, че той постави най-обхватно и най-комплексно нещата.
Преди това имаше няколко неща и в изказването на господин Пирински, които не бяха конкретни. Той говори за данъчна реформа-2. Вижте, искам да сме наясно по този въпрос. Няма данъчна реформа-2, няма данъчна реформа-3, няма десета или петнадесета реформа. Има една-единствена реформа. Миналата година тя започна и тогава ние говорехме поне за две фази. Миналата година имаше една фаза, тази година - втора фаза и казваме, че това е последната фаза. Следователно, една данъчна реформа с две фази. Втората фаза приключва сега. Надявам се, изразявам се ясно.
Господин Пирински постави въпроса за двата варианта: защо два варианта, как така два варианта, защо няма дискусия по тези два варианта?... Направете дискусия за три варианта, ако искате. Но защо? Този въпрос едва ли би трябвало да се отправя към нас, въпреки че той има право да пита, учудва се... Господин Пирински има свойството, наистина поради прекомерна заетост да задава въпроси и след това да не изчаква отговора им. Дано неговите колеги да му предадат това, което ще ви кажа сега.
Това е така, защото е последователна политика на управлението на Обединените демократични сили да поставя въпросите за обсъждане и пълна прозрачност в онова, което правим. Ние си позволихме действително да изнесем дебата в публичното пространство. Имаше достатъчно време и много хора се произнесоха по този или онзи вариант. Ние обобщихме всичко ценно и полезно, което казаха хората и въз основа на това предложихме според нас най-добрия балансиран към настоящия момент вариант. Това съвсем не отнема възможността и правото на народните представители да дебатират за каквото желаят.
Господин Стоилов, защо нов закон? Трябва да ви кажа, че можеше да бъде наистина и старият. Можеше и в стария да има изменения и допълнения, които да внесат също толкова елементи, колкото и сега с новия законопроект, но ние преценихме, че е по-чисто да има нов закон. Още повече, че един закон като Закон за данъка върху добавената стойност, е много тежък, сложен, много сложен закон наистина. От 1994 г. насам за първи път провеждаме в България това, няма го опитът, няма го стажът на закона, както е при много други. Преценихме, че тези промени, които настъпиха досега, а и онези, които в момента внасяме, е по-подходящо да бъдат облечени в една нова форма и тази форма да остане много години по-нататък в същата си структура, като можем да говорим вече само за данъчните ставки - нещо, което правим всяка година и без друго.
Прагът на регистрацията - висок, нисък и да го има ли изобщо, както и доброволната регистрация. Да, господин професор Стоилов, и всички колеги, които говориха по този въпрос, прагът за регистрация е нещо, което е временно. Той е една мярка, която стабилизира възможността за елиминиране на всякакви злоупотреби, нарушения или поне за тяхното максимално ограничаване. Това е причината. Временната мярка ще отпадне тогава, когато имаме тази възможност. Надявам се това да не е по-нататък, а още с въвеждането на една сериозна информационна система и довършване на структурата в данъчната администрация това да стане възможно.
Срок на връщане на данъчния кредит: тук някой каза, че аз съм бил противник на дългия срок преди. Вярно е, че бях противник и продължавам да мисля като преди, но това, което сега в този закон и в предишния от миналата година действа, е много по-добро от предишното за онзи, който работи, за онзи, който наистина работи, който не само купува, но и продава. Когато някое предприятие пълноценно произвежда стоки и услуги, то купува, но то и продава и за него е много по-облекчен този режим, защото той е едномесечен. Няма да се връщам на тази дискусия, тъй като миналата година я провеждахме, тази година я провеждахме, но не бива така черногледо да се поставя този въпрос. И пак казвам: дори и този срок ще намалим и то рязко ще го намалим тогава, когато подготвим тази система, за която ви говоря, а това е именно пълна комплексна информационна система на данъчни, на митници, на държавна администрация. Надявам се това през следващата година да стане факт.

Ставката да стане по-малка от 20 на сто. Аз не мога да разбера, точно хората, които така ясно обосноваваха преди няколко години необходимостта от 18 да стане 22 на сто, как така същите тези хора сега не намериха малко доблест поне да не се произнасят по този въпрос, поне да бяха замълчали, поне да бяха приели това, което правителството извършва след своите обещания да намали данък добавена стойност. Ама били малко тези 2 на сто, ама било популизъм! Как може да се говори така от тази трибуна? Тези 2 на сто знаете ли какъв огромен фискален минус дават?
Тук се говореше за изчисления. Близки са тези величини, проф. Стоилов, не са верни, малко са надценени, но са близки по отношение на всеки един процент колко фискален минус дава.
Така че да се говори така, пак казвам, това е абсолютно безотговорно. Правителството обеща и намалява данък добавена стойност, намалява го с цели 2 на сто. И тези цели 2 на сто са едно нищо според вас! И това, казвам ви, е нечестно, когато точно вие, вашето правителство направи същия този данък от 18 на 22 на сто и по едно време се засили - трети път казвам от тази трибуна - да го направи 26 на сто. Забравяте ли това нещо? Смятаме, че при възможност по-нататък можем да разглеждаме и други ставки, но за следващата година това е най-балансираното предложение.
Има предложение за намаляване и на двата данъка в много по-сериозни размери, както от проф. Стоилов, така и от редица други народни представители - да се намали ДДС на 18 на сто, защо не на 16, да се намали печалбата на 22, защо не на 20 и така нататък.
Вижте какво, ако има как да няма въобще данъци, вероятно би било най-добре. Но няма как на този етап това да го направим. Ако можеше опозицията да провали приходната част на държавния бюджет чрез такива искания, ако бъдат гласувани от Народното събрание, какво по-добре за опозицията? Ами защо - то това си е, как да ви кажа, един стар навик отляво. Защо не? Ако провалим приходната част на бюджета, защо да не си спомним онази обичайна практика на неколкократното актуализиране на държавния бюджет? Защо не се върнем отново към онази несигурност, защо не бъде така или иначе?
Аз трябва да ви кажа, че нито ще се върнем към онази несигурност, нито ще позволим приходната част на бюджета да бъде разбалансирана от едни непремерени предложения. Смятам, че онова, което обеща правителството и мнозинството, чрез този данък го изпълнява и го изпълнява в една достатъчно премерена степен, поради което бих могъл наистина да проявя разбиране към опозицията. Много е трудно наистина да се критикува нещо, което е добро. Лесно е, много е лесно слабото и лошото законче да бъде критикувано, но силният и добре балансиран закон може само от популистична гледна точка да бъде атакуван. А това става все по-ясно на всички, които ни гледат и ни слушат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! В рамките на оставащите пет минути бих искал да спра вниманието ви на няколко въпроса. Първо, господин министър, за данъчната реформа. Аз мисля и продължавам да твърдя, че ние продължаваме данъчния хаос. Именно, господин министър, по ДДС това е седмата поправка по време на вашето правителство. Седма поправка, която цели да ни убеди, че имаме срещу себе си нов данък. Няма време, за да обосновавам надълго и нашироко, че това просто не е така. Това - първо.
Второ. Не е истина онова, което твърдяхте, за приемането на бюджета по време на правителството на Демократичната левица. Същата практика за съжаление беше, каквато и сега вие прилагате - между първо и второ четене да се приемат данъчните закони. Защото няма да имаме възможност, уважаеми колеги. Вие ще видите Данъка за корпоративното облагане, в който са променени 20 закона. И аз ви нося три торби със закони, защото всеки един е обвързан с другия. Няма, уважаеми колеги, да имаме време да осмислим всеки един от тези данъци, които са изключително важни и от икономическа, и от социална гледна точка. За всичко това отговорност носи човекът, който теоретизира данъчните реформи - едно, две, три, четири, пет, шест и ен.
По-нататък. Аз мисля, господин министър, че Вие отново си вкарвате много права в този закон. На шест места имате право да освобождавате, имате право да приспадате от данъчната основа, имате права, които влизат в противоречие с вашите твърдения, че този данък вече е най-съвършен. И предишните пъти господин Зеленогорски и другите колеги говореха за Европейската общност, за присъединяването и беше окончателно решен въпросът с данъка, но виждате, че не е. И тогава ние ви казахме, че вашите субективни права влизат в противоречие с това законодателство, а вие отричахте.
На следващо място, господин министър. Вие отново в тази връзка предлагате правилник. И не само правилник, а няколко наредби. Не се уточнява този правилник кога ще се приеме. Значи може във времето да имаме закон, който няма да се прилага, както и досега беше с вече два закона.
По наредбите, господин министър. Има няколко наредби, които действат. И аз ще Ви попитам, господин министър, защо вече две години на Вашето бюро стоят варианти на наредбата, с която се определя редът за разпореждане с отнети в полза на държавата стоки. Защо, господин министър, за няколко милиарда или повече лева стоки стоят в помещенията на Главно данъчно управление, на държавния резерв в Негушево? Това са цигари, това е алкохол. Защо Вие, господин министър, проваляте, Вие саботирате Закона за ДДС?
По-нататък, за регистрацията. Не е вярно твърдението Ви за доброволната регистрация. Господин председател, отново господин министърът се забавлява и говори, когато се поставят съществени въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, и Вие малко говорите по Закона за ДДС!
РУСИ СТАТКОВ: Говоря по същество. Законът за ДДС, ако Вие слушате, се проваля и се саботира от министъра именно с това, че тази наредба не е приета вече две години, а са му внесени пет или шест варианта от експертите. И той разиграва експертите да му правят какви ли не варианти за неща, за които има международен опит. И милиарди се задържат в тези складове.
Искам да ми отговори: защо, след като многократно правихме предложения, тези предложения бяха захвърлени в шеста глуха? Защо, след като в парламентарния контрол му посочихме примери, той се забавляваше? Кой ще плати милиардите, които трябва сега данъчната администрация да даде на една или друга фирма, с които пари можеше да се купи не един, а хиляда компютъра и информационно да се подсигури такъв срок, че да може да се възстановява и данъчният кредит, че да може да става всичко онова по регистрацията, за което говорихме, а не да се изолират малките фирми. Защото те се изолират. Защото на тях като на краен потребител им се начислява ДДС до този момент, до който са били. И никой досега не е отговорил на този въпрос. Защо?
Защо, господин министър, ви с цялата си дейност, за която отоговаряте, сте оставили престъпно небрежни действия и не реагирате на сигналите? Нима господин председателят на комисията Христо Бисеров ще опази "ПИМА" в Монтана, за което аз Ви сигнализирах, където се извършват престъпления? И много други въпроси, които днес се поставиха и на които Вие пренебрежително, бих казал, с безотговорно вдигане на рамене се отнасяте.
Уважаеми колеги, нямах време да се спра по другите аргументи, които имам, но между първо и второ четене ще направя обстойни предложения. Но искам да разберете, че действително един некомпетентен и безотговорен министър днес отново пред нас се опитва да донесе от девет кладенеца вода. На това според мен трябва да му се сложи край. И вие сте длъжни като мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Тридесет минути почивка (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, знам, че живеем в трудни времена, знам, че и на Вас не Ви е лесно. Моето изказване ще бъде най-добронамерено, но моля Ви, бъдете внимателен с надменното държание на много ваши колеги. Ако го видя това във Вас, просто ще ме наскърбите до такава степен, че без причина ще бъда агресивен на утрешното си питане в Народното събрание.
Първо, ще започна с елементарната логика. Повечето напреднали държави имат диференциация по отношение на ДДС. Това го знаят и учениците на село. Защо ние не може да приложим тази схема и тази тактика? Толкова ли е трудно да диференцираме, за да не бъркаме в джоба на изтерзания ни народ и най-вече на нашите баби, дядовци, бащи и майки, по отношение на млякото, на хляба, на сиренето - най-елементарните неща, с които те оцеляват? И те се борят ден за ден, те не се борят вече седмица за седмица.
Интересно ми е защо има хаос и постоянни промени в данъчните закони. Къде му е краят? Каква е причината постоянно да има тези промени и този хаос, за да не се чувстват долу бизнесмените комфортно, да не се чувстват сигурни в държавата си? Чужди инвеститори като дойдат тук, постоянно, първото нещо, което чувам, е натякването: имате непостоянност, имате несигурност, имате постоянни изненади във вашите данъчни закони. Не може ли този проблем да се реши безболезнено с наемането на всички достойни специалисти в държавата и по-точно във вашето управление, на ОДС? Решете го един път завинаги, ние ще ви бъдем много благодарни.
Долу моите хора - дребният, средният и семейният бизнес - наистина са на ръба. Постоянно получавам писма, постоянно получавам телефонни обаждания, постоянно свързвам хора да им помагам в последния момент, кредитите са им трудни. Но данъците - просто не издържат много хора, които са членове на Българския бизнесблок.
Защо заменихте Информационния център към министерството, например Главно данъчно управление, и дадохте обработката на частна фирма с малко държавно участие? И къде е за един и половина милиона долара електронноизчислителната машина, която имаше центърът? Центърът си я имаше, работеше си спокойно. Къде е тази машина и защо - много ми е интересно да знам - тя имаше само 30 на сто натоварване? Народът ни плаща милион и половина долара за тая машина - 30 на сто натоварване! Това ми се струва като едно предателство на тази инвестиция на народна пара. Вместо анализ, се правят фалшиви протоколи и наистина се плащат милиарди, 6-7 милиарда, вместо да се купят компютри за 28 данъчни управления по места - да кажем, 100 компютъра - и решавате проблема. И нямаше да има хаос и негодувание на хората от местните данъци и такси.
Аз, например, си ги получих почти навреме, някъде септември - октомври, и за Резово, и за Владая. Но пълен хаос е долу. Толкова хора ми се оплакват, толкова хора седят по опашките, толкова хора наистина пострадаха от този абсурден хаос, който вие можехте да го превъзмогнете. Можехте да го предположите и да го парирате, имахте цялото време.
А технически по ДДС щеше да бъде ускорено върнат данъчният кредит. Нашите хора негодуват постоянно, че чакат до безкрай за връщането на данъчния си кредит по ДДС. Каква е причината ние да ги антагонизираме, вместо да ги поощряваме, да седят в България, да работят, да плащат данъци, да въртят дребния и средния семеен оборот, а оборотът да пълни хазната и така да нямаме дефлация, а да имаме консумация, тоест да имаме поощрения за българското производство и българския износ? "Елементарно, Уотсън!" - казва Шерлок Холмс.
Ще продължа с елементарни неща. Втора година не се пуска наредбата за разпродажба в полза на държавата на задържаните стоки. Това са цигари, алкохол, това са игрални автомати. А няма пари за студентските стипендии, например! Ами то е просто абсурд! Ами разпродайте ги тези неща, решете бързо, ударете по масата, направете нещо! Стоят си в складовете на "Държавния резерв" в Негушево или в мазето на Софийското данъчно управление. Там си висят, там стоят. Аз Ви питам най-добронамерено: защо не се намесите, какво Ви пречи? Мен не може да ме изкарате враг, тъй като аз казах, че вие сте осъдени да управлявате. (Неразбираема реплика на Благой Димитров.)
Не, напротив, Вие ме кастрите на всяка крачка. И вчера 28 посланика - не отразихте в Националното радио и Националната телевизия нищо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, прекъснете!...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Тъй че Вие не може да регистрирате симпатия към мен. Вие гледате да погубите Българския блок и Жорж. Но аз не отговарям на удара с удар, аз отговарям на удара с отговорност. Като народен трибун аз съм пратен тук като ваш контрапункт, като ваш коректив да ви дам най-доброто от себе си - това, което съм научил в 52 държави за 25 години, за да може вие по-лесно, по-ефективно да управлявате. За това става дума тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, аз благодаря за Вашата добронамерена, предпазлива, както казвате Вие, критика. И по всеки един от Вашите въпроси бих могъл отново да отговоря, но на тези въпроси вече дадоха отговор тук и народните представители, и аз самият, само че Вие не бяхте в залата и едва ли би било сега най-подходящо отново, само заради Вас, поради прекомерната Ви заетост, да повторим дебата от сутринта до този момент.
Единственото ново нещо, което Вие казахте, различно от това, което Вашите колеги преди това споменаха и на което получиха отговор, това е диференцираните ставки. Да, до този момент те не бяха дискутирани.
Диференцирани ставки по данък добавена стойност е възможно да има малко по-нататък - тогава, господин Ганчев, когато системата на събиране на данък добавена стойност, с възможните действия, които предприемаме сега, в момента, и които вече бяха предприети от миналата година, дадат онази степен на сигурност, че точно фирмите-фантоми, че точно онези разбойници, които непрекъснато източват данък добавена стойност и по този начин отнемат парите на данъкоплатеца, който е превел парите си на държавата, а те му ги отнемат, заставайки насред пътя между държава и данъкоплатец - точно тези опити ще бъдат преустановени в резултат именно на тази система, за която говорите и която ние ще въведем още през следващата година, и която именно обхваща и много по-добро функциониране на цялостната данъчна администрация. Господин Ганчев, това предстои да стане. Тогава не само това, тогава и срокът за връщане на данъчния кредит ще получи друго решение; тогава много вероятно е да се преразгледа в съвсем друга светлина и прагът за задължителна регистрация и дерегистрация по ДДС. Всичко това ще получи отговор, но това е много сложна данъчна реформа и материя. Тя не може да стане изведнъж, от раз, ад хок.
Затова ние не говорим за хаос, ние не говорим, както Вие преди малко се изразихте, за непрекъснати данъчни промени. Ние говорим много ясно за една данъчна реформа, ориентирана към пет, шест или десет принципа, за които в това Народно събрание тази година говорихме най-малко десет пъти.
Така че не става дума за промени, става дума за завършване на данъчната реформа сега, тази година с точно тези промени. Няма повече да се променят принципите на данъчното облагане в България за дълъг период от години напред и това е добрата новина, която имам честта да споделя днес с вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Нямате право на реплика (обръща се към господин Жорж Ганчев), защото имате 5 минути, които изчерпахте. Всеки път трябва да напомняме правилника. Първо, реплика на министър изобщо не съществува. И добре е пак да научите правилника.
Има думата народният представител Стефан Нешев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Не може министър да не отговаря на човек, който е водач на опозицията с 24 на сто... (Силен смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може. Господин Ганчев, освен правилника, трябва да научите и Конституцията.
Заповядайте, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз действително твърде се колебах да взема отношение по законопроекта за данъка върху добавената стойност, който разглеждаме.
Господин министър, аз много добре Ви разбирам. В правителството Вие сте единственият човек, който трябва да отстоява твърдата фискална политика и данъкът върху добавената стойност да бъде основният елемент при събирането на средствата в бюджета, т.е. при формирането на приходната част. Малката справка, която направих показва, че 40 на сто от приходната част на централния републикански бюджет се събира чрез данъка върху добавената стойност.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Четиридесет и осем.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Цонев ме коригира и казва 48 на сто, но аз се притеснявам, че ако тази цифра продължи да върви към стоте процента, това означава пълна стагнация в икономиката от моя гледна точка: създаване на една спираловидна форма на ликвидиране на българската икономика и не подем, а още по-голяма стагнация ни очаква.
В този аспект, господин министър, аз се притеснявам Вие как сте успели да проведете това в Министерския съвет, защото поне двама или трима от Вашите колеги би трябвало остро да реагират срещу такъв подход на фискална политика. Подход, който не им позволява да развиват собствените си отрасли и оттам да се получат съответните елементи на характеристики за техните министри, защото ако аз съм примерно министър на промишлеността, остро ще реагирам срещу такъв тип политика. Тя ми пречи да покажа, че мога да бъда способният министър, който да даде развитие на промишлеността, който да даде действително поставяне на началото на малките и средни предприятия, за които тук господин Божков говори и които в стратегията, която сте приели, са посочени, че ще имат и преференциална данъчна политика.
Представяте ли си, когато 56 или 60 на сто от разходите на семействата са за храна, ние сега да въведем в тази група, освободена от данък върху добавената стойност, самия данък? Колко ще станат тогава разходите за храна? И какво ще остане от приходите на семействата да създадат онова потребителско търсене, което да даде развитие на икономиката? Онова вътрешно търсене, като имам предвид и ограничените ни възможности в експортната политика. И къде отиваме ние?
Освен това трябва да ви кажа, че с притеснение гледам на този глобално поставен данък върху добавената стойност в размера, който е посочен, защото си давам сметка, тъй като имах удоволствието в Брюксел да слушам един голям политик на Европа - Кол, който тогава декларира, че данъците, които се събират чрез отнемане на икономическата възможност на потребителя, т.е. на населението, не са социални данъци и те трябва да бъдат намалявани или премахвани в политиката на Европейския съюз. Той тогава пледираше, че единственият социален данък или данък, върху който трябва основно да се гради приходната част на един бюджет, е данъкът върху печалбата. Изобщо аз имам усещането, че ние имаме доста притеснително разминаване във философията си как да градим нашата данъчна политика с оглед изграждането на една съвременна социална политика.
Притеснява ме и това, че утре, когато трябва да застана пред обществото и да обяснявам какво е било моето поведение като политик и като народeн представител по отношение формирането на политиката на доходите на населението и на неговата социална защита, аз трудно мога да отговоря, ако подкрепя един данък върху добавената стойност, който поне не е диференциран, в който определени стоки не са с малка данъчна ставка. Тези, които са изключително необходими. Вие знаете, че данъкът върху добавената стойност се плаща от населението, от хората. И за онези стоки, без които хората не могат и които ги притесняват за оцеляването им, поне да им дадем някакви занижени данъчни ставки, за да знаем, че имаме виждането за социално ангажирана държава и политическа класа. Именно поради това аз ще се въздържа при гласуването на този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председателю.
Аз наистина наруших изцяло това правило, което бях възприел - да се опитам да обобщя всички изказвания, но така протече днешния ред на изказванията на господа народните представители.
Господин Нешев, нали точно това правим. Та нима не забелязвате, че ние намаляваме данъците? Правителството отляво непрекъснато увеличаваше този данъчен елемент в годините, в които управляваше, а ние именно това правим: намаляваме реално, ефективно, относително - как щете погледнете, данъчната тежест. При това миналата година започнахме този процес, когато беше много тежко на правителството. Тогава намалихме данъка върху печалбата. Тогава въведохме ускорената амортизация. Забравихте ли това? Тогава дадохме възможност точно на индустрията, за която Вие днес, в момента се кахърите, да има възможност отново да капитализира своето производство чрез ревалоризацията, която никой преди нас не посмя да направи. Тази година, ако не забелязвате, за сетен път Ви казвам, че ние намаляваме данъчната тежест и данъчните ставки. Вярно е, че в ДДС - с 2 на сто. Вярно е, че при данъка върху печалбата - с 3 на сто, но Вие говорите за покупателна способност на населението.
Господин Нешев, ако възприемем един емпиричен подход, би следвало всички производители и търговци да намалят цените на дребно в търговската мрежа с тези 2 на сто. Тогава ще има сериозно облекчение на покупателната способност на населението, независимо от реалната стойност. При 20 на сто увеличаване на заплатите през следващата година и само 6,3 на сто годишна инфлация, това означава реално увеличаване на доходите с 12-13, а може би и 14 на сто. Нещо, което в последните 5-6 години беше забравено в България. Това е едното.
Второ, Вие бихте опонирали: вярно, но едва ли ще намалят цените на стоките с тези 2 на сто съответните търговци. Ако това не стане, тогава ефектът ще излезе в бизнеса, в производителя, в търговеца, защото той като собственик, ненамалявайки цените, но плащайки по-малко ДДС на изхода, ще прибави тези 2 на сто към онези 3, с които се намалява данъкът върху печалбата, а всеки един процент от данъка върху добавената стойност е равен поне на 3 на сто от данъка върху печалбата. Ха сега съберете тези 2 на сто, които са равни на 6 плюс онези 3 ефективно намалени и ми кажете какво се получава. Елементарна е сметката. Бъдете по-балансирани и гледайте нещата комплексно, а не едностранчиво. Прочетете това, което Ви казаха колегите отдясно днес в стенограмите и ще видите всичко това колко ясно е разписано вътре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Последен записал се е господин Йордан Цонев. Имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз лично съм удовлетворен от дискусията. Според мен по този нов изключително важен закон - важен и за бюджета, важен и за икономическата активност на стопанските субекти, важен, разбира се, на първо място и за потребителите, смятам, че и в комисията, и тук, в залата, се проведе един много сериозен и професионален дебат, който, със съвсем малки изключения по моя лична преценка, не беше политизиран. Изтъкнаха се аргументи, които аз лично уважавам, моите колеги също уважават и ние излязохме от рамките на нашето общо желание да създаваме все по-добри условия за бизнес в страната и да увеличаваме покупателната способност на българските граждани.
Три или четири са основните различия, които се изтъкнаха днес тук. Ние не сме изненадани. Ние самите имаме приблизително еднакви оценки като тези на опозицията, но 3 или 4 са основните пунктове, по които има различни мнения по този законопроект и те ясно се очертаха. Разбира се, първият е задължителната регистрация - по-точно липсата на доброволна регистрация за фирмите с под 75 млн. оборот - нещо, което беше въведено през миналата година. Мисля, че по този пункт всички имаме еднакво мнение. Това не е добро за малките фирми и никой не го отрича и от икономистите в мнозинството. Но смятам, че от проведeния този път дебат и опозицията, както и българските бизнесмени са наясно с това, че тази мярка е временна и че с подобряването на събираемостта, на информационната система на първо място, която аз дълбоко вярвам, че през 1999 г. ще бъде напълно завършена и в действие, имаме уверението и на Главно управление "Данъчна администрация", и на самия министър на финансите, ще имаме възможност тази изключителна рестриктивна мярка към малкия бизнес да отменим от следващата година.
Вторият пункт, разбира се, е срокът за възстановяване на данъчния кредит. Тук мисля, че мненията ни се различават и аз лично смятам, че макар и да има известно основание, има и голяма доза неразбиране или по-точно нежелание да бъде разбран проблемът. Проблемът е ясен и прост. Проблемът се заключава в онези едномесечни периоди, в които фирмите са получили право на приспадане на задълженията си от данъчния кредит. Онова, което те нямаха при предишната поправка на закона, онова, което действително работеше в рамките на 3 месеца, но със задължителна ревизия и в рамките на тези 3 месеца те само внасяха и чакаха да им бъде направена ревизия, за да си възстановят данъчния кредит.
Да, имаше такива предложения, че този механизъм е по-добър, но би станал още по-съвършен и още по-добър, ако тези ревизии ставаха не на шест, а на три месеца. Аз споделям това искане, но смятам, че наистина нямаме готовност да го направим. Нямаме готовност и като информационна система, и като реформа на данъчната администрация. Съвсем очевидно е, че в такава мащабна реформа, каквато правим в данъчното законодателство, и не само в него, не можем да искаме данъчната администрация да се реформира за 5 - 6 месеца.
Аз тук ще припомня и във връзка с многото критики, които бяха оправени към хаоса при събирането на местните данъци и такси, и други неуредици във връзка с данъчните процедури през тази година - ще припомня моето становище, което изказах преди няколко месеца от тази трибуна - основна причина за това е, че през март не беше довършена реформата в състава на данъчната администрация. Тогава и профсъюзите, и опозицията попречиха да бъдат изгонени така наречените "добри професионалисти и специалисти", за един от който мога да ви покажа - няма да цитирам, само ще го кажа като пример - за един от които има при мен писмо, което предадох на госпожа Дора Андреева, че с подписа си обяснява как се дължи ДДС за наем. А той е шеф на Данъчно управление - от тези, които не можаха да изгонят...
Аз смятам, че тази реформа ще продължи през тази година и паралелно с въвеждането на информационната система ще може този срок да слезе от 6 на 3 месеца, въпреки че тогава фирмите ще започнат да имат други оплаквания. Аз съм сигурен в това. На никой не му е приятно всеки три месеца да му влизат данъчните във фирмата и да правят ревизии, но това е отделна тема.
Третият основен пункт, бих казал, че той е първи, това е за стоките от § 14. Мисля, че тук ясно всички казахме, че това е един 5-годишен срок, който изтича в края на март и който ние можем съвсем спокойно да не променяме и от 1 април тези стоки да си минат на облагане.
Съгласен съм с аргумента на проф. Стоилов, че когато е слаган този 5-годишен срок се е имало предвид, че страната ще влезе в една друга траектория на икономическо развитие, при което след пет години няма да представлява проблем за хората да плащат този данък върху най-масовите стоки. Да, но не се е имало предвид, че страната ще бъде докарана до действие на принципа на валутния борд, така че когато разсъждаваме върху променените условия трябва да разсъждаваме и върху това, че все пак правителството няма възможност чрез кредити от Българска народна банка, както беше преди въвеждането на валутния борд, да компенсира липсата на достатъчно приходи в бюджета.
В заключение бих казал, че моето впечатление е, че по закона има съгласие, и че между първо и второ четене би могъл да бъде оптимизиран в някои аспекти и да бъде продължена тази дискусия. Разбира се, има спор и по отношение на ставката, която предлагаме да бъде намалена с два пункта. Има предложение за 4, за 6 и така нататък. Аз мисля, че по-важно за българския народ, за българския бизнес е, че ние правим намаление. Да, хубаво е, а и нашето желание е такова - да бъде свалена тя с 6 или с 8, но както добре е известно на всички ви, отговорност за управлението на страната носим ние, управляващото мнозинство. И като управляващо мнозинство ние счтаме, че това е разумният баланс между желанието ни да подобряваме условията за бизнес, желанието ни да намаляваме данъчната тежест и отговорността, която носим за издръжката на всички бюджетни системи.
С тези думи завършвам.
Призовавам ви да подкрепите на първо четене Закона за данък върху добавена стойност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика по някои от пунктовете: първо, че има намаление. Намаление на ставката има, обаче има увеличение на основата, така че едното компенсира другото. Даже аз мисля, че го компенсира повече, отколкото трябва!
Исках да направя реплика за процедурата свързана с връщането. Значи, три месеца също не трябва да е цел, господин Цонев. Цел трябва да е това, което става в Европа - от 7-ия до 22-я ден, както казват бизнесмените.
И кой е казал, че трябва да има непременно данъчна ревизия? Данъчна ревизия беше въведена в закона, затова защото самата данъчна администрация не вярва на своите служители, които текущо наблюдават работата на фирмите и затова казват - данъчна ревизия. Там си има констатации, печат и отговорност, а сега ние утежняваме работата на бизнесмените, защото нямаме свястна данъчна администрация.
А знаете ли вие колко пъти през 1992 г. се обръщахме към тогавашния министър на финансите - знаете го кой е, да махне този или онзи данъчен служител или шеф на данъчно управление, защото толерира комунистически фирми да не си плащат данъците? Е, тези хора са същите сега! Не са различни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпдин Димитров.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право и на процедура - времето ви е изтекло. Съгласно правилника процедурните предложения влизат във времето на парламентарната група. (Шум и реплики на неодобрение от опозицията.)
Не! Нямате право! Свършихте си времето. Научете правилника.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Господин председател, прочетете чл. 41 , ал 2 от правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте чл. 44! (Шум и реплиик в залата.)
Пристъпваме към гласуване.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Как така ще пристъпваме към гласуване?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По най-простия начин, както се пристъпва към гласуване! Нямате право на процедура, защото има друг текст - правилникът се чете целия, а не само отделни текстове!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Страх Ви е, господин пресдедател! Защо министърът не отговори на въпросите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно сега!
Вижте какво гласи чл. 44, ал. 3: За времето на парламентарните групи по ал. 1 и ал. 2 се смята времето - т. 3 - за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси. (Шум и реплики от опозицията.) Не, нямате право! Трябвало е да си оставите време, щом искате процедура. Няма какво да чета нещо, което го знам. Вие го четете!
Поставям на първо гласуване Законопроект за данък върху добавената стойност.
Моля, гласувайте!
Гласували 211 народни представители: за 127, против 51, въздържали се 33.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, върнат от президента на Република България с Указ N 353.
Има думата председателят на Комисията по културата и медиите.
Съгласно правилника процедурата е като за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! "На свои заседания от 3 и 5 ноември 1998 г. Комисията по културата и медиите във връзка с Указ N 353 на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за радиото и телевизията, в който се оспорват разпоредбите на членове 24; 29; 30, ал. 5; 49, ал. 2; 93; 96; 105, ал. 2; § 5, ал. 1 в частта относно мандата на Националния съвет за радио и телевизия и § 9 от Преходните и заключителни разпоредби, в процедура на второ четене разгледа постъпилите предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията по оспорените от президента разпоредби."
По чл. 3...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Член 3 не е върнат и не можете да правите предложения. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Член 3 и чл. 6, уважаеми господин председател, са във връзка с върнат член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не можете да правите предложения по тези членове.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 24 има предложение от Стоян Райчевски, което се приема от комисията.
Алинея 1 на чл. 24 се изменя, както следва:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет члена, от които пет се избират от Народното събрание и четири се назначават от президента."
Предложение от народните представители Димитър Луджев, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Ахмед Юсеин и Мюмюн Емин - в чл. 24 се правят следните изменения:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет члена. За неговото съставяне се изгражда Обществен съвет за националните електронни медии, наричан накратко по-нататък Обществен съвет.
(2) Общественият съвет се състои от по двама представители на граждански сдружения, синдикатите на журналистите и художествено-творческите професии от БАН, СУ "Климент Охридски" и други научни институции, имащи отношение към материята, които са легитимно избрани от техните ръководства.
(3) Общественият съвет предлага кондидатури за членове на НСРТ, измежду които Народното събрание избира петима, а президентът назначава четирима. По един представител от квотата на Народното събрание и президента се посочва пряко от Обществения съвет.
(4) Изграждането на Обществения съвет става по инициатива на Комисията по културата и медиите на Народното събрание до един месец от обнародването на настоящия закон."
Комисията приема предложението за броя на членовете на НСРТ. Останалите предложения не се приемат.
Предложение от народния представител Димо Димов - чл. 24, ал. 1 и 2 се изменят така:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет членове, от които пет се избират от Народното събрание и четири се назначават от президента на републиката.
(2) Петима членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание се избират чрез квалифицирано мнозинство."
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията по културата и медиите приема предложението по ал. 1. Останалите предложения не се приемат.
Предложение от народния представител Любен Корнезов - чл. 24 да има следното съдържание:
"Чл. 24. Националният съвет за радио и телевизия се състои от седем членове, които се избират за срок от три години от Народното събрание с мнозинство повече от две трети от гласувалите народни представители."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков - ал. 1 на чл. 24 се изменя, както следва:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет членове, от които Народното събрание избира пет, а президентът на Република България назначава четири."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов - чл. 24 да придобие следния вид:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от единадесет членове, от които трима се избират от Народното събрание, двама се назначават от президента на Републиката, по двама се избират от работещите в БНР и БНТ и двама се избират от лицензираните частни радио- и телевизионни оператори.
(2) Изборът на БНР и БНТ е редовен, когато в тайно гласуване са участвали повече от половината от работещите в тях. Изборът на частните електронни медии е редовен, когато в тайно гласуване са участвали по един упълномощен представител от повече от половината лицензирани радио- и телевизионни организации.
(3) Членовете на НСРТ стават двамата с най-много гласове в избора по ал. 2, но с не по-малко от 50 на сто плюс един от участниците в гласуването. Изборът може да бъде оспорен в едноседмичен срок от една пета от имащите право на глас. В такъв случай в едномесечен срок се провежда втори избор, резултатите от който са окончателни."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов - то е идентично с предложението на Стоян Райчевски.
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет членове, от които пет се избират от Народното събрание и четири се назначават от президента на Републиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 24. Предимство имат вносителите на предложенията.
Думата има господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Обединението за национално спасение оценява по достойнство предложенията, направени от президента относно чл. 24, с оглед да се гарантира независимостта и свободата на действие на Националния съвет за радио и телевизия. Когато слушахме президента, всъщност от неговото слово се разбра, че от изключителна важност е да се гарантира със закон конституирането на един независим орган, който да гарантира наистина независимост на обществените медии - на радиото и телевизията. Същевременно с това членовете на НСРТ, независимо колко те са на брой - дали са седем или девет, дебело беше подчертано, че те трябва да бъдат изтъкнати дейци с компетентност по отношение на радиото и телевизията.
С оглед на всичко това Обединението за национално спасение предлага нови четири алинеи към чл. 24.
Първо, Националният съвет за радио и телевизия да се състои от девет члена, като за неговото съставяне да се изгради Обществен съвет за националните електронни медии, наричан по-нататък Обществен съвет.
Защо ние предлагаме Обществен съвет? Целта е наистина да бъдат избрани достойни, независими, признати от обществото авторитети в сферата на културата и по-специално в сферата на радиото и телевизията. Именно заради това Обединението за национално спасение предлага тези девет души да бъдат избирани от художествено-творчески съюзи и синдикати.

Вярно е това, което казва президентът, че такива субекти в нашето гражданско общество не са много или, ако ги има, то техният предмет на действие не е съвсем ясно обозначен. Но въпреки всичко, смятаме, че именно оттам трябва да започне и съставянето на така наречения от нас обществен съвет. И по-специално ние посочваме, че това могат да бъдат художественотворческите синдикати и професии от БАН, СУ "Св. Климент Охридски" и други научни институции, имащи отношение към материята, които са легитимно избрани от ръководствата.
Ние предлагаме общественият съвет да предлага кандидат-членовете за Националния съвет за радио и телевизия, като именно от тях квотата от 5 души да бъде избрана от Народното събрание и четиримата да бъдат назначени от президента. Същевременно предлагаме по един човек от тези две квоти да бъдат пряко насочени в пленарната зала за избор в НСРТ.
Убедени сме, че за всичко това като медиатор може да изиграе конструктивна роля и Комисията за културата и медиите към Народното събрание.
Накрая, уважаеми колеги, наистина ние трябва съвсем сериозно да подходим към НСРТ - неговото конституиране и неговия състав. Наистина нека да потърсим най-правилната форма, която дава независимост и свобода на действие. Нека наистина да изберем една формула, един механизъм, който да издигне НСРТ и да не позволява НСРТ да бъде ръководено или повлияно от едно или друго мнозинство във времето. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Бих започнал с това, с което завърши господин Юнал Лютфи - трябва да подходим много сериозно към този въпрос. Защото текстът, който сега разглеждаме - чл. 24, всъщност е най-важният текст, най-спорният текст и има защо. Касае се за този орган и неговото конституиране, наречен Национален съвет за радио и телевизия, който всъщност ще ръководи националните медии.
Както Конституционният съд, а така и самата Конституция, нейният дух, изисква този орган да бъде политически безпристрастен, неутрален. Мисля, че тук всички говорим за това, но въпросът е как да бъде конституиран този орган. Защото въпросът за конституирането на органа означава ще продължава ли да има цензура в средствата за масова информация, включително и в държавните медии, или няма да има цензура? И то не само за днес, но и за в бъдеще.
Защото текстът, който ни предлага и комисията, а и ветото на президента, ни най-малко решава този въпрос. Дали членовете ще бъдат 7 или 9, начинът на тяхното конституиране означава всъщност една политическа сила, която в момента, разбира се, има мнозинство, да си осигури това мнозинство в НСРТ до 2006 г. Това практически означава, включително и с ротацията, която се предлага. (Реплики от Янаки Стоилов.) Да, точно така е.
И затова кое е предложението ми, на базата на което трябва да стъпи изграждането на този орган като неутрален. Защото това означава и авторитетът на самия орган и на неговите членове, като личности и като функции, които имат те да изпълняват.
Тук се дават различни варианти. Вариантът, който ви предлагам аз, е тези седем члена, както в момента са също седем члена, и не е необходимо да бъдат повече според мен, да се избират от българския парламент. Това - първо. Защото България е парламентарна република и парламентът, ако мога така да се изразя, стои като най-висш орган, наред, разбира се, с другите органи, най-представителният орган, в който има представители от всички политически партии. И авторитетът на Националния съвет за радио и телевизия би бил по-голям, ако той се избира действително от парламента, а не се назначава, независимо от кой, включително и от президента, а се избира от парламента. Но въпросът е как да се избира от този парламент? Дали с обикновено мнозинство, което практически означава, че този, който има мнозинство, ще си наложи тези седем, девет или няма значение колко члена, или ще бъдат членове, избрани от целия парламент с едно съгласие, за което говорим, уж все говорим за национално съгласие. Нека да го направим.
И сега, аз добре осъзнавам конституционния проблем, който стои. Неведнъж съм се ровил и не само по този повод. Вярно е, че чл. 81 от Конституцията, ал. 2 казва, че "Народното събрание приема законите и другите актове с обикновено мнозинство". И това е така. Това е конституционният текст.
Мисля, че той е преодолим и разбираем. Приемайки ние Закона за радио и телевизия, включително и чл. 24, ще го приемем с едно обикновено мнозинство. Оттам нататък органът, който избира въз основа на чл. 24, този парламент може да бъде от друго мнозинство. Това е един избор. Това не е приемане на закон.
Затова предлагам в моя текст Народното събрание да избира тези 7 члена на Националния съвет за радио и телевизия, но с повече от две трети от гласувалите народни представители. Следователно, ако две трети от гласувалите народни представители, не от всички, подкрепят една кандидатура, а тя ще бъде подкрепена, когато има съгласие между всички нас, тя ще бъде избрана. Това не е закон. Това е избор, самият избор на личности.
Мисля, че това е единственият, за мен, най-разумният, най-точният път да намерим и да изградим ние като парламент Националния съвет за радио и телевизия такъв, какъвто поне го иска и Конституционният съд, и Конституцията, и демокрацията, за да спре тази цензура, която де факто съществува в медиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, няма да се уморя да повтарям, че според четирите решения на Конституционния съд и според демократичната логика основното при избор на независим орган, какъвто е НСРТ, е спазването на принципа на политическия неутралитет. Това означава никоя политическа сила, която доминира в политическото пространство, да не може да пренесе своя превес в ръководството на независимия орган, а оттам в ръководствата на БНТ и БНР. Не става дума за политически симпатии, както някои от вас опростяват разговора. Всеки може да има своите политически симпатии, но става дума за това кандидатурите на членовете на НСРТ да не се одобряват нито на "Раковски" 134, нито на "Позитано" 20, нито на "Дондуков" 1, нито на "Дондуков" 2.
Предложението, което комисията е одобрила, не осигурява спазването на този принцип. Квотата на Народното събрание е по-голяма от половината от членовете на НСРТ. Дори само това е достатъчно СДС да пренесе превеса си в този независим орган. Отделно от това президентът е идентичен с управляващата политическа сила, политически идентичен. И особено като имаме предвид как му натрихте носа миналия вторник, той отново ще представи кандидати, които ще бъдат близки до СДС.
Вярно е, че в Западна Европа, с малки изключения, медийните съвети се назначават от правителството или от председателя на парламента. Но това са страни с десетилетна и дори столетна демократична практика. Ние нямаме такава.
Това, че определени сили се наричат демократични, още не означава, че действат демократично. Фактът, че съотношението на силите в сегашния НСРТ е 6:1, е достатъчно красноречив в това отношение.
Аз ще ви припомня предаването "Екип 4" във вторник, когато на въпроса на Елена Йончева дали оставката на Попйорданов означава, че мнозинството е свалило политическото си доверие от него, председателят на НСРТ казва: "Не, не вярвам." За какво политическо доверие става въпрос в случая? И нима председателят на НСРТ е политически говорител на мнозинството?
Смятам, че това е грубо нарушаване и на действащия закон, и на Конституцията. При това положение, при това побългаряване и поседесеряване на демокрацията в България ние нямаме друг изход, освен чрез законови гаранции да постигнем онова, което в Западна Европа се реализира не благодарение на закона, а благодарение на демократичната традиция.
От тази гледна точка моето предложение - заедно с колегите Шопов и Мерджанов, очевидно е най-сполучливо. То предвижда политизираните органи на държавната власт да дават по-малко от половината от членовете на НСРТ. Това гарантира политическата независимост. И досега не съм чул смислени критики в това отношение.
Тук е господин Сашо Стоянов, той вероятно ще репликира след малко, че не било ясно кои са работещите в БНТ и в БНР. Зная, че там хаосът е голям, но чак пък да не се знае кои работят в тези две институции, не ми се вярва. Може би господин Стоянов стъпва на знаменитата фраза на още по-знаменития ни колега П. Ляков, казана от тази трибуна, че в държавната администрация освен хора, работят и компютри. Ние, господин Стоянов, имаме предвид хората. Нямаме предвид компютрите като работещи в БНТ и БНР. Компютрите ще ни служат да преброяваме гласовете, а не за гласуване. Може би ще кажете, че не бива чистачката в БНТ да избира членовете на НСРТ. Но тази чистачка, уважаеми колеги, избира и президента на Република България. Дали пък тъкмо затова не му смачкахте фасона миналия вторник!
Може би Сашо Стоянов ще каже за пореден път, че не е било ясно кои частни медии могат да избират свои представители в Националния съвет за радио и телевизия, тъй като едни били с изтекъл срок на лиценза, други били в откриване на процедура за лицензиране. Ще му кажа, че тази бъркотия, първо, я създадохте вие, като чрез вашите хора в Конституционния съд отменихте редица членове на действащия закон.
И второ, така както е ясно коя жена е бременна, коя има намерение да стане бременна и коя вече е родила, по същия начин е ясно кой оператор е лицензиран, на кой оператор срокът на лицензията е изтекъл и кой е влязъл в процедура за лицензиране.
Така че убедително ви моля да подкрепите нашето предложение като възможно най-доброто за момента при условията, в които функционира демокрацията в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
За реплика има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! От изказванията на господин Корнезов и на господин Иво Атанасов аз по някакъв начин се обърках. Вие и двамата, от една парламентарна група, имате диаметрално противоположни предложения. Ако аз подкрепя господин Корнезов, няма да може господин Атанасов да получи необходимата подкрепа и обратното.
Господин Корнезов предлага 7 човека само от Народното събрание. В същото време господин Атанасов предлага 11 човека, като има съответно квота на президента и съответно избор от Народното събрание. Значи - диаметрално противоположни предложения, казвам.
Уважаеми колеги, моят съвет е внимателно да прочетете Указа на президента. И в словото на двамата не беше засегнат важният елемент на ротация, на приемственост в избора. Именно това гарантира, от една страна, този принцип, впрочем, господин Корнезов, както и принципът на избора на Конституционния съд - просто 1:1 залагаме същите принципи на избор в Националния съвет за радио и телевизия.
Аз мисля, че това не е вярната схема, верния механизъм за избор. Това, от една страна, дава консерватизъм на самия орган, с една плавна приемственост и смяна съответно на квотите и, от друга страна, дава възможност наистина за една промяна вътре в състава на Националния съвет за радио и телевизия.
Иначе не виждам никакъв друг механизъм. Казвам ви, диаметрално противоположни са предложенията на двамата. Не си цепете групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Димитров! Ако обичате, да ме чуете, защото няма какво да научите от господин Стоянов. Излишно е да говорите с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! Господин Стоянов, седнете си.
ИВО АТАНАСОВ: Аз зная, че Вие сте специалист по математика и по електромагнитн експанзии. Експлозии или експанзии - не зная точната дума, тъй като не аз съм специалистът. Но двата текста само аритметично изглеждат различни и може би Вие като математик сте схванали някаква разлика, каквато не съществува. Зщото и двата текста предлагат едно и също нещо - спазване на принципа на политическия неутралитет при формирането на този орган, тоест, спазване на този принцип по два начина. Ние като хора, които сме по-големи демократи от вас, ви предлагаме вие да изберете начина, по който да спазим този принцип. И аз ви гарантирам, ако вие подкрепите предложението на господин Любен Корнезов, аз ще оттегля нашето предложение. И обратно - ако вие подкрепите нашето предложение, господин Корнезов ще оттегли своето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не можете да се изказвате от името на господин Корнезов.
ИВО АТАНАСОВ: И двете предложения водят към храма, господин Димитров, и позволете да извървим този път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Първо има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна като баща, дядо, като човек и след това като политик. Заставам, защото телевизията и радиото формират не само политическото мислене, формират и нравствеността, моралът на многото зрители, които гледат и слушат радио и телевизия. И това кой ще формира тази медийна политика, е много важно.
Заставам от една друга гледна точка. Искам да споделя с вас защо искам да подкрепя становището на господин Корнезов. В този съвет не трябва да попадат фанатици, особено политически фанатици. А за съжаление сега се забелязват такива тенденции и за съжаление и в този съвет има такъв политически фанатик. Не забравяйте, че когато Джордано Бруно е бил поставен на кладата, една баба отишла и хвърлила съчки дърва към огъня. Тя може би не е била лош човек и не го е направила с лоши намерения, но е била фанатик - религиозен. Не забравяйте, че отец Ередиа от произведението на Димитър Димов също не е лош човек, но е един също политически и духовен политик. Те не могат да дават формирането на такива институции, които правят масовата култура.
Заради това трябва да се създадат такива предпоставки, че ние като политици, а и следващите поколения политици и народни представители да не допускат фанатици, особено политически фанатици в такъв тип институция. Това е опсано за нацията. Това е опасно и за поколенията, които идват след нас.
Ето тук е нашата отговорност. И аз ви приканвам да създадем такъв принцип и такова правило, което да позволява на държавниците и на политическата класа в Народното събрание да не допуска фанатици и политически фанатици в този орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Петко Илиев за реплика.

ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Нешев, не обърквайте хората с Вашия пример. Бабичката е сложила съчките, защото не че е била фанатик, а е видяла, че някой слага съчки там и тя се наредила. Както и Вие направихте. Видяхте, че господин Корнезов, господин Иво Атанасов слагат барут тук и Вие тръгнахте и сложихте барут. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Илиев, Вие не ме притеснихте, че не сте ме разбрали какво съм искал да кажа. Действително може би стилът ми беше по-висок, но ме притесни, че Ви ръкопляскаха от Вашата парламентарна група. (Смях и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз съм отново дълбоко смутен от политизирането, за кой ли път, на един въпрос, който е от общонационално значение. Просто съм стъписан! Много съм омерзен от цялата безкрайна, скучна битка между червени и сини в този парламент. (Шум и реплики в залата.)
Да приемем 11 души, да приемем, че във Франция съветът е от 14 души, да приемем, че нито един политик във френския съвет не участва, нито един политик в Съвета на Би Би Си не участва!
Вие какво? Измисляте колелото ли, топлата вода ли?
Ето моят приятел Петко Илиев говори за ченгета. Ами, прав си, брат ми, ти лежа и с тебе се гавриха и мръсната Държавна сигурност на Тодор Живков днес е най-богатата и никой не ги е наказал. Никоя не ги е наказал! (Шум и оживление в залата.) Ченгето от Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов прави партия и гледа да покори БСП и да открадне Георги Агафонов от Бизнесблока, за да има телевизия и радио. И никой не го наказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, пак се отклонявате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не, напротив! Цитирам ви неадекватността на някои политически сили в тази зала.
Аз бях председател на тази комисия, когато всеки имаше право да говори по пет минути по временния статут. Това е демокрацията!
Вчера 28 посланика в България бяха на среща с Бизнесблока и с мен, и нито радиото, нито телевизията го отразиха. Какво значи това? Гьобелс, Хитлер и Сталин не са си позволявали такова нещо!
По времето на Гьобелс имаше великия писател Томас Ман, имаше Стефан Цвайг, имаше Бертолд Брехт, имаше огромните художници-архитекти Йозеф Аберс, Ханс Хофман. Те надодоха глас. А тук, в България, кой надава глас?
Тази опозиция на Георги Седефчов Параванов, който е ваш слуга... (Смях и оживление в залата.)
Оттук вече ви казвам, 11 души, хора, несвързани с политиката, трябва да съставят един обществен съвет и никога да не клякат нито пред червена, нито пред синя олигархия. Всичко друго е порнография.
И какво, ще излъжете народа ни? Всеки ден ще отчитате вашите "велики водачи" за големите им успехи, а човекът си бърка в джоба и вътре няма нищо. И вие мислите, че този човек е толкова наивен да ви държи на власт добезкрай, ако не се коригирате, ако използвате това за ваше оръжие в бъдещи избори.
Вие по радиото и по телевизията правите едно престъпление с днешна дата и долу вашите хора от всички постъпления на организации в помощ на България отиват и казват на ромите и на други: "Това е от СДС!" Това не е от СДС, това е от хора, които са спомоществуватели на бедстващи в България. Това правите вие и вашите медии го отразяват като ваш успех. Това е престъпление, според мен!
Когато червените хленчат за какво ли не тук, вие, господа, дадохте власта без бой, вашата некадърност, на тези хора, които не са готови да управляват в много степени и да се учат с всеки ден, с всеки месец. (Шум и реплики в залата.) Учат се! Учат се!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): На какво? На какво?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И в много случаи, както виждате, са малко по-ефективни от едно ваше правителство неотдавна, и много по-ефетивни от Андрей Луканов през 1990 г., когато направи мораториума на плащанията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Вземат и повече, да.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: По отношение на корупцията не съм тук, не е точката за разговор.
Но по отношение на спиране на политизирането на нещата в тази зала, уважението към хората, които ни слушат и гледат, хората, които вадят от джоба си, за да платят за това Национално радио и тази Национална телевизия, те, данъкоплатците, я издържат.
Когато щях да вкарам в затвора много хора като председател на комисията, защо ме спряхте и червени, и сини? Щяха да лежат за милиони долари. (Смях и оживление в залата.)
Един Краси Гергов, на който в момента приятелят му господин Сашо Стоянов е тук, какви пари направи от тази телевизия? Кой потърси сметка на шефа на рекламата на телевизията тогава? Питам! Питам!
Когато аз бях готов да докарам тук прокурорите, кой ме спря в това Народно събрание, за да не взема документацията? Питам и червени, и сини. Това ти е отговорът, Сашо. (Силен шум и реплики в залата.)
Анжел Вагенщайн от БСП си отдръпна вота и още двама от СДС, за да не мога да докарам тук прокурора. Ето, това сте вие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, трудно ще докарате Вие прокурор тук. (Силен шум и реплики в залата, Жорж Ганчев продължава да говори от място.)
Много моля сега за тишина. Вече ви чухме тук.
Има думата народният представител господин Димо Димов, който също е вносител на предложение.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гвоздеят на днешното обсъждане не за първи път е пораждал емоции. Аз ще се постарая да бъда с малко по-хладен разум.
Искам само да ви прочета текста, който обсъждаме:
"Националният съвет за радио и телевизия се състои от седем членове, от които четири се избират от Народното събрание и трима се назначават от президента на републиката".
Предложението на комисията: "Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет членове, от които пет се избират от Народното събрание и четири се назначават от президента на републиката".
Какво се променя, господа? Нещо променя ли се?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ротацонен принцип. Съществено се променя!
ДИМО ДИМОВ: Ротационният принцип, да. Ние сме съгласни. Ние го предлагахме и преди, вие не го приехте.
Но той не променя начина на избор, доминирането на мнозинството в начина на избор.
Затова го върна и президентът, само че той ви го подсказа с подтекст. Това ви го казаха специалистите от Съвета на Европа. Там едно към едно беше казано, че президентът не е неутрална фигура в политическото пространство. Днес, ако ние гласуваме за този текст, не променяме философията на закона - начинът на избор е решаващ.
Затова и господин Корнезов, и господин Атанасов, и аз ви правим предложения, които целят едно: да изберем най-добрите, които трябва да влязат в този Национален съвет, за който сме убедени, че трябва да съществува, но този Национален съвет, по начина, по който го избрахме и действа, видяхме, че той не е независим орган.
Ние всички ви предлагаме, дали ще е квалифицирано мнозинство, дали ще е две трети, дали ще се разпределят квотите в повече организации, но ние ви предлагаме диалог, за да избрем най-достойните, и хора, които няма да казват непрекъснато: "Ама, ние не бяхме готови, ние тук сбъркахме, ние не бяхме подготвени". Затова трябва да изберем най-подготвените. А това може да стане единствено чрез широко обсъждане. Това широко обсъждане може да стане в диалог. Защото да се казва: те са предложени от общестевните организации, вижте, ние знаем как се предлага от обществени организации и това го виждахме 45 години, този начин на избор.
Ние ви предлагаме тук, в Народното събрание, не да търсим някакъв неполитически начин на уреждане на този избор, защото ние сме политически орган, ние ви предлагаме политическите партии да се съгласят за лица, които са достойни, знаят за какво са избрани и как да работят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпдин Димов.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има една поговорка или правило в политиката да не се спори с човек, чиято коса е по-къдрава от мозъка. Аз от време на време го нарушавам.
Бих искал специално по този член да напомня, че ние се връщаме към един, според мен, безсмислен спор. Явно е от Конституцията, че има две институции, които са пряко избрани от народа, и само те имат пълномощията според мен да избират членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Предложението на господин Корнезов е антиконституционно, тъй като в Конституцията ясно са записани случаите, когато Народното събрание гласува с две трети от състава си. Този случай не спада към тях. А колкото до предложението на Иво Атанасов, това е същото като примерно ръководството на Народното събрание, господин Соколов, неговите заместници да бъдат избирани от работещите в Народното събрание.
Така че правя процедурно предложение да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това процедурно предложение има ли някой?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз имам реплика. Той изрази становище. Имам противно становище.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Никакъв дебат не направихме. Само вносителите се изказаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя обратно процедурно предложение, господин председател. Това е най-важният, най-основният текст. Нека да чуем всеки, който, разбира се, има какво да каже. Е, мнозинството при гласуването ще реши. Но защо се отнема думата даже по един такъв основен, кардинален въпрос?
Що се отнася до това, което господин Ляков каза, че предложението ми било противоконституционно, мога да кажа следното. Има гласувания и във Висшия съдебен съвет, и в Конституционния съд, където решенията се взимат с квалифицирано мнозинство или по друг начин, а не с обикновено мнозинство. Така че нека господин Ляков си запази познанията в рамките на неговата специалност и да не се бърка там, където вероятно не му достигат познания.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): По кой член?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Конституцията не е готварска книга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
Гласуваме предложението за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 127, против 58, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За процедура има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм учудена, че първо, господин Ляков така леконравно от гледна точка на парламентарния морал и парламентарните процедури предложи прекратяване на разискванията. И второ, учудена съм, че юристите в парламентарната група на мнозинството не възпират колеги, които вероятно нямат достатъчно знания и разбирания, да постъпват по този начин.
Президентът на републиката с вето е върнал един закон, който ние обсъждаме. От гледна точка на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание текстовете от правилника, с които се борави днес, с членовете 71, 69 и 55. Там няма процедура, която да предвижда точно по този въпрос прекратяване на разискванията.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че никой народен представител в това Народно събрание не би могъл да предложи процедура за прекратяване на разискванията тогава, когато става дума за обсъждане на президентското вето. И моля колегите по-нататък и Вас, господин председател на Народното събрание, да не се злоупотребява с някои от възможностите, които уж съществуват, да четем стриктно правилника и ако не искаме да обиждаме самите себе си и президента на републиката, да не постъпваме по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Шопова, не разбрах какво Ви е процедурното предложение.
ПЕТЯ ШОПОВА: Да не се подлагат на гласуване такива процедурни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те не само са подложени, те са и приети. Така че Вие, изглежда, не внимавате какво става в залата.
Започваме гласуването.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Луджев, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Ахмед Юсеин и Мюмюн Емин.
Гласували 197 народни представители: за 57, против 108, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов.
Гласували 196 народни представители: за 75, против 96, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 185 народни представители: за 61, против 117, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Иво Атанасов, Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов.
Гласували 189 народни представители: за 51, против 120, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложенията на народните представители Стоян Райчевски и Панайот Ляков са приети от комисията.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от комисията.
Гласували 200 народни представители: за 130, против 64, въздържали се 6.
Член 24 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Гласувах против, тъй като в продължение на година и половина този член е ябълката на раздора в медийното законодателство. Мотивите на президента, с които той върна този член, наистина звучат сравнително смислено, но предложението, което той прави, и което в крайна сметка бе подновено от господин Райчевски и господин Ляков, и бе прието от комисията, и сега гласувано от парламента, е по-лошо от онова, което приехме миналия път. То е не само по-лошо, но е по-недемократично и ни отдалечава още повече от европейските стандарти, на които ние уж робуваме. Мнозинството непрекъснато декларира своята непреодолима предразположеност към Европа, но на практика прави тъкмо обратното.
Тази формулировка за формиране на Националния съвет е по-лоша, тъй като принципа на назначаемостта придобива още по-голяма сила в сравнение с принципа на избираемостта. Освен това българският президент с досегашното си поведение, с назначенията, които направи в миналия Национален съвет за радио и телевизия, доказа, че той не може да прави политически безпристрастни, професионално солидни назначения. Единственото, което той косвено направи, е да се погрижи за братовото си благополучие.
Освен това не смятам, казал съм го и друг път, че българският президент, получавайки такава квота, се превръща в един генералисимус на българските национални медии, което право той няма по Конституция.
Нашите основни възражения срещу тази формула се свеждат до следното. Сега, с тази формула, мнозинството и неговият президент получават правото безпрепятствено да изберат и назначат всички хора в Националния съвет за радио и телевизия, без оглед дали са членове на СДС, на Евролевицата или са политически безпристрастни. Това право в момента има единствено мнозинството и неговият президент. И опозицията, и обществеността, гражданските структури не получават никакви права да се вмесват в назначаването и избора на хора в Националния съвет за радио и телевизия.
Колкото до широко прокламираната ротация, тя наистина е солиден демократичен принцип, но начинът, по който тя е заложена, противоречи на нейния смисъл, тъй като през първите две години, когато парламентът ще има право да смени двама души от своята квота чрез жребий, се предполага, че все още ще имаме мнозинството на Съюза на демократичните сили. Тоест, никаква съществена промяна в политическото оцветяване на Националния съвет за радио и телевизия няма да има. Но очевидно Съюзът на демократичните сили счита, че след 2001 година няма да е на власт и тогава предлага само един човек да бъде сменен на ротационен принцип от Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата за обяснение на втори отрицателен вот госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Учудена съм, че се постъпва по този начин, че не се ползва президентското вето, за да се подобри законът и гласувах против, защото не се спазват, първо, препоръките на наблюдателите на Парламентарната асамблея на Европа, които казват, че този орган трябва да бъде неутрален.
Второ - решение на Конституционния съд и мотиви на президента, свързани с тази неутралност. Тя може да се осигури само тогава, когато в Народното събрание този орган се избира с такова квалифицирано мнозинство, което изразява интересите на много по-голяма част от обществото, отколкото прави това едно мнозинство. По този текст съществува и теоретичната възможност, която в момента е практическа, президентът и мнозинството да бъдат от една политическа сила. Смятам това за недалновидно.
И както съм казвала още от 1990 г. на моите колеги в различни части на политическия спектър, една норма не е нито добра, нито лоша за една политическа сила. Тя е еднакво добра и лоша за всички. Не разбирам защо всяко мнозинство е късогледо и смятам, че демократичните принципи трябва да се спазват, защото те осигуряват еднакво добри възможности на всички граждани в страната.
Смятам, че в момента мнозинството не се легитимира като демократична сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за трето обяснение на отрицателен вот госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Моите мотиви не се различават в основната си част от тези, които бяха изложени от колегите, говорили преди мен. Ще добавя и един личен мотив. За мен това гласуване беше и въпрос на лична политическа последователност.
От 1990 г. защитавам една и съща позиция по отношение на регламентирането на националните електронни медии. Мога само да съжалявам, че за 9 години тази регламентация все още продължава да бяга далеч от демократичната уредба на електронните медии в Европа. Това също се каза като аргумент, така че няма да навлизам в него.
Не бих си позволила да проявя политическа непоследователност, дотолкова доколкото всеки от нас е обект на преценка и критика от своите избиратели.
Имах още една причина да гласувам против. Това е, че едно добронамерено предложение, което и аз, и моите колеги от Евролевицата лансирахме, не беше дори обсъждано, а беше отминато с мълчание. Това беше предложението за поправка в Конституцията, която, както казах по "Неделя 150" още преди седмици, можеше да бъде наречена първата поправка в българската Конституция в името на свободното слово.
Очевидно мнозинството има определени критики към Конституцията. Отнася се избирателно към нея, така както започна пълното й отрицание, така виждаме, че те са по-големи защитници от тези, които я създадоха и подписаха. Считам, че този подход, за съжаление, е твърде конюнктурен, защото материята, по която работим сега, няма да обслужва само текущо мнозинство. Аз продължавам, може би и идеалистично, да се надявам, че ще дойде денят, в който политическите сили, събрани в Народното събрание, ще знаят, че има и време след тях и че това, което правим в момента, е регламентация, която би трябвало да бъде в услуга, първо, на гражданите, а след това и да бъде равномерно в полза на политическото представителство в страната за дълги години напред, а не само в мандата на едно правителство и на едно мнозинство.
Повтарям, Евролевицата отново ще настоява първата поправка в Конституцията да бъде поправка в името на свободното слово. Надявам се един ден това да стане и този ден да не бъде далеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Райчевски, имате думата.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Член 29, алинеи 1 и 2.
Предложение от народния представител Стоян Райчевски - в чл. 29, ал. 1 числото "3" се заменя с числото "6". Създава се второ изречение в ал. 1 със следното съдържание: "Съставът на Националния съвет на радио и телевизия се обновява през две години от всяка квота."
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 29, ал. 1 цифрата "3" да бъде заменена с цифрата "6". И в ал. 2 след думите "повече от", текстът да стане "един мандат".
Комисията по културата и медиите приема предложението по ал. 1.
Предложение от народния представител Любен Корнезов - чл. 29, ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Панайон Ляков - в чл. 29 ал. 1 да придобие вида:
"Чл. 29. (1) Мандатът на Националния съвет за радио и телевизия е 7 години. Членовете му се избират или назначават на ротационен принцип."
Предлага нови алинеи 2, 3, 4 и 5 със следния текст:
"(2) Трима от членовете на НСРТ (двама от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента) отпадат чрез жребий след първите три години.
(3) Трима от членовете на НСРТ (един от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента) отпадат чрез жребий след две години.
(4) Трима от членовете на НСРТ (двама от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента) отпадат чрез жребий след две години.
(5) След всяка ротационна смяна съставът на НСРТ се попълва по процедурата по чл. 24."
Предишната ал. 2 става ал. 6.
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов - чл. 29 да придобие следния вид:
"Чл. 29. (1) Членовете на НСРТ се избират или назначават за срок от 3 години."
Комисията не приема предложението.
"(2) Едно лице не може да бъде член на НСРТ повече от два последователни мандата."
Алинея 2 се съдържа в текста на закона.
Предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов - в чл. 29, ал. 1 числото "3" се заменя с числото "6". Създава се второ изречение със следното съдържание: "Една трета от състава на Националния съвет се обновява през две години от всяка квота."
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 29. (1) Членовете на Националния съвет за радио и телевизия се избират или назначават за срок от 6 години. Съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява през две години от всяка квота.
(2) Едно лице не може да бъде член на Националния съвет за радио и телевизия повече от два последователни мандата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз се изказвам в поддръжка на нашето предложение текстът на чл. 29 да остане в досегашната си редакция. Вярно е, че по принцип по-дългосрочния мандат дава по-голяма независимост на членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Вашата цел обаче не е такава. Тя е друга и аз ще я докажа.
Националният съвет за радио и телевизия по новия закон ще бъде избран в началото на следващата година - 1999 г., и при мандат шест години той ще функционира в този си състав до 2005 г. Другият много важен орган в сферата на радиото и телевизията - Държавната комисия по далекосъобщенията, която беше назначена тази година, 1998 г., има мандат от 7 години. Или мандатът й изтича отново в същата 2005 г.
Вашият парламентарен мандат ще приключи за вас в най-добрия, а за нас в най-лошия случай през 2001 г. Ние ще управляваме от 2001 до 2005 г. Значи вие си осигурявате мнозинство и в Държавната комисия по далекосъобщения, и в Националния съвет по радио и телевизия през целия мандат, за който ще бъдете в опозиция. Извинявайте, ама стига с тези балкански хитрини.
Така че друга е вашата цел и по-демократичното при това положение е да остане мандатът от три, а не от шест години.
Освен това ротацията, която предлагате, сама по себе си не означава нищо по-добро, тъй като бихме могли да допуснем, както вашите сродни партии, да речем християндемократите, макар че не виждам какво християндемократическо има у вас, но нека приемем, че е така, управляваха в Германия 16 години. Консерваторите управляваха във Великобритания 14 години. И нека бъдем много черногледи и допуснем, че СДС ще управлява 3, 4, 5 мандата. За каква ротация тогава става дума? Кого ще ротирате? Ще заменята един седесар като Димитър Коруджиев с друг още по-тъмносин седесар като Йосиф Сърчаджиев ли? Тоест ротацията сама по себе си в условията, в които вие я поставяте, е само едно хвърляне на прах в очите и не прави с нищо закона по-демократичен.
И накрая искам да изкажа едно съображение по едно предложение, което комисията не подложи на гласуване, защото го възприе за несериозно, но аз ще го повторя в пленарната зала, защото смятам, че има дълбоки основания за него. Предлагам членовете на СДС да не могат да бъдат членове на НСРТ. Правя това във връзка с новия устав, който беше избран на последния конгрес или конференция на синята партия. Според чл. 20, ал. 2 от този закон, който не е върнат от президента, Националният съвет за радио и телевизия се съобразява в своята дейност с интересите на обществото. Според вашия устав обаче, според вашия нов устав, членовете на СДС не само нямат право публично да критикуват политическата линия на своята партия, но са длъжни да не противодействат на реализирането на партийната линия. Но когато партийната ви линия влезе в противоречие с интересите на обществото, членовете на СДС в Националния съвет за радио и телевизия ще бъдат задължени с действията си да нарушават условията на нормата на чл. 20, ал. 2 от действащия закон.
Ето защо според мен трябва изрично да се запише, че при този устав член на СДС не може да бъде член на НСРТ, тъй като той ще бъде поставен в едно състояние на постоянна колизия между неговия професионален и партиен дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Атанасов, това предложение не сте направили писмено. А писменото предложение, което сте направили, също не е коректно, но за това като стигнем до гласуването.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Преди мен говори господин Иво Атанасов и в някои пунктове не съм съгласен с него. Той каза, че този текст, пък и този закон хвърляли, цитирам - прах в очите. Господин Иво Атанасов, това не е прах, това е само прахоляк. Защото в края на краищата и този текст на чл. 29 всъщност е една синя илюзия за някаква квазидемокрация. Това е игра на демокрация. Аз съм направил предложение да отпадне този текст, защото какво ново ни дава той? Досега беше три години, текстът казва - шест години.
Говорихме и за ротацията. Всъщност единственият орган в България, който за първи път беше на този принцип, е Конституционният съд със Закона за Конституционния съд. И тази ротация ни най-малко и в никакъв случай не може да гарантира и не гарантира, а напротив, даже бетонира политическата окраска на един орган. Въпросът е как той се сформира. Така че не става въпрос за прах или прахоляк, а за едно грубо потъпкване на Конституцията, на принципите на демокрацията. Разбира се, че тези текстове ще ги отнесем до Конституционния съд, но въпросът е, че ние тук, като парламент, не си вършим работата така, както трябва, или поне така, както говорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Петя Шопова.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз с удоволствие винаги изслушвам всички вносители на предложения. Но тъй като виждам, че господин Ляков не иска думата, искам да ви кажа, че аз подкрепям предложението на народния представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Искам думата.
ПЕТЯ ШОПОВА: Радвам се, че искате думата.
Направих известни изчисления по предложенията за ротация, които той предлага във връзка с ветото на президента и по аналогия на конструирането на Конституционния съд. Ето какво се получава:
Ако през 1998 г., сега бъде избран новият съвет за Националния съвет за радио и телевизия, през 2001 г. ще бъде първата ротация, през 2003 г. - втората ротация, през 2005 г. - третата ротация.
Аз смятам, че това е един текст с перспектива. Дотогава и бъдещото Народното събрание в новия си състав може да узрее за демократичните принципи. Ако към този текст се прибави текстът на чл. 24, в който Народното събрание да избира с квалифицирано мнозинство своите представители, смятам, че новият демократичен орган ще работи демократично и затова се учудвам, че комисията предлага нещо друго.
Комисията взема част от предложенията на проф. Димо Димов мандатът да бъде 6 години. Това значи изборът сега да важи до 2004 г., след което да се ротират на 2 години. Смятам, че той стагнира възможността Народното събрание и президентът да влияят и отнема възможността за едно движение, което би гарантирало в известна степен по-различния състав, който може да го направи по-демократичен, на Националния съвет за радио и телевизия.
Тоест, аз подкрепям текста на господин Ляков и предлагам на залата да подкрепи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също мисля, че моят текст е по-добър, но все пак това е преценка на комисията и на Народното събрание.
Бих искал да се спра върху текста, който предлага комисията. Аз мисля, че в този текст трябва да има малко повече подробности специално за смяната или ротацията на членовете на Националния съвет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Параграф 5, господин Ляков!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, защото тук е записано само, че съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява през 2 години от всяка квота. Как става това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В § 5, ал. 2, 3 и 4.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, прочетох го, добре. Значи там е указано това. При това положение ще оставя Народното събрание да прецени кой от двата текста ще предпочете.
Не искам да споря за това, което казаха колегите от Парламентарната група на БСП, тъй като това е пак един много стар спор, който според мен е напълно изчерпан. Така че нека да гласуваме и да решим как да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Преди да започнем гласуването обаче, трябва да изчистим някои неща.
Господин Корнезов, Вашето предложение е ал. 1 да отпадне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това означава ал. 1 от приетия закон да отпадне, а не от предложението на комисията - така, както сте го формулирали. Затова казах, че не е много коректно. Излиза, че от приетия вече член, защото ние имаме приет закон с чл. 29. Ако отпадне ал. 1 - "Членовете на Националния съвет за радио и телевизия да се назначават за срок от 3 години" - остава само ал. 2, която гласи: "Едно лице не може да бъде член повече от 2 мандата".
Затова Ви питам: държите ли да гласуваме така, както сте предложили или може би имате предвид от предложения от комисията текст...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Тогава поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на ал. 1 на чл. 29.
Гласували 177 народни представители: за 41, против 118, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 165 народни представители: за 5, против 49, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов - в ал. 2 текстът да стане "един мандат", а не както е в предложението - "два мандата".
Алинея 1 е приета. Гласуваме само предложението по ал. 2 на господин Димо Димов.
Гласували 164 народни представители: за 30, против 102, въздържали се 32.
И това предложение не се приема.
Господин Иво Атанасов и господата Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов... И тук има малък проблем с гласуването, господин Атанасов. Вие предлагате текст, който вече сме приели и който е действащ, докато не бъде променен. Затова не е ли по-добре да го гласуваме като заместващ текст на предложения от комисията, за да бъдем по-коректни? А второто Ви предложение се съдържа...
При това положение, на предложения от комисията текст гласуваме заместващото предложение, което прави господин Атанасов за ал. 1 - предложението на господин Атанасов като заместващ текст на ал. 1.
Гласували 177 народни представители: за 51, против 104, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 119, против 57, въздържали се 2.
Член 29 е приет.
Съобщения за парламентарен контрол на 13 ноември 1998 г., петък:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Георги Пирински и на питане от народния представител Юлиян Буров.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на питане от народния представител Елена Поптодорова.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Пламен Славов, Драгомир Драганов, Петър Башикаров и Донка Дончева.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на четири актуални въпроси от народните представители Стефан Нешев, Татяна Дончева, Жорж Ганчев и Янаки Стоилов.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Маргарита Петрова и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос от народния представител Красимир Каменов;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Ангел Балтаджиев.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Надежда Михайлова поради отсъствие от страната.
Поради служебен ангажимент извън столицата в заседанието не може да участва министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов.
Поради служебен ангажимент в заседанието не може да участва министърът на транспорта Вилхелм Краус.
Извънредното заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, насрочено за днес, се отменя.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 16,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 13 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председател:
 Иван Куртев


Секретари:
         Илия Петров

        Калчо Чукаров