Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Стигнали сме до чл. 257.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 257 ние го разисквахме, но имаше спор по размера на глобите. Аз ще го прочета с корекцията, за която настояваше колегата Миков.
Понеже вчера имаше дискусия по двата текста на чл. 257 и не сме отбелязали на кой от двата текста всъщност се спряхме, решихме накрая да се спрем на текста на вносителя, затова ще го прочета него с корекцията:
"Чл. 257. Данъчен субект, който не изпълни задължителни указания на данъчен орган за оказване на съдействие при извършване на данъчна ревизия или пречи за извършването й, се наказва с глоба от 250 до 500 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук става дума само при извършване на данъчна ревизия, а не изобщо, да не може да се осуети една данъчна ревизия, което е вече друго...
Моля, гласувайте чл. 257 в редакцията, която беше сега предложена.
Гласували 129 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 26.
Член 257 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 258. Данъчен орган, който извърши данъчна ревизия, без да му е възложено това или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е надлежно продължен, се наказва с глоба от 250 до 500 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 258 в редакцията, която сега е предложена.
Гласували 117 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 13.
Член 258 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 259. Вещи лица, които не извършват в определения от данъчния орган срок възложената експертиза и с това са станали причина за удължаване на срока за приключване на данъчната ревизия, се наказват с глоба до 250 лв., но не повече от определеното им възнаграждение за извършване на експертизата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 259 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 19.
Член 259 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, има предложение чл. 260 да отпадне, което е подкрепено от комисията. То е във връзка с това, че в чл. 256 вече е предвидена санкция за подобен род действия от данъчния орган, затова ви предлагам да гласуваме това предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 260 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 260.
Гласували 130 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 10.
Член 260 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 261 - тук вече ще върви преномерация.
"Чл. 261. Данъчен субект, който извърши нарушенията по чл. 113, ал. 1 от този кодекс, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.".
Предложение на комисията: чл. 261 става чл. 260 и в него думите "чл. 113, ал. 1" се заменят с "чл. 109, ал. 8", а деноминацията аз направих още по време на четене на текста.
Като прочетох чл. 109, ал. 8, тъй като и там са коригирани текстовете, тук трябва да се направи една редакционна поправка: по-точно е да се каже "данъчен субект, който не спази изискванията на чл. 109, ал. 8".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Текстът на чл. 261 става "Данъчен субект, който не спази изискванията по чл. 109, ал. 8 от този кодекс, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.".
Моля, гласувайте чл. 261 в тази редакция.
Гласували 134 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 22.
Член 261 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 262. (1) Данъчен орган, който пропусне да образува производство по издаване на данъчен акт или не се произнесе по жалба на данъчен субект в законоустановените срокове, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на данъчен орган, неоснователно отказал да допусне прихващане или връщане на недължимо платени данъци и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, както и когато е допуснал забавяне на данъчното производство и това е констатирано от горестоящия данъчен орган по реда на този кодекс."
Господин председател, би било добре да уеднаквим глобата с предходните санкции и да стане вместо "от 50 до 500 лв." - "от 250 до 500 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 262, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 глобата става "от 250 до 500 лв.".
Гласували 111 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 9.
Член 262 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 263. Данъчен орган, който е допуснал спиране на предварителното изпълнение на данъчен акт, без да е представено надлежно обезпечение, се наказва с глоба от 250 до 500 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 263, както беше предложен сега.
Гласували 131 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 15.
Член 263 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 264. Който не предостави информация за наличието на доходи, имущество и други активи на длъжник, като е бил задължен за това по този кодекс, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., но не повече от задължението на длъжника."
Предлагаме този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Чух, господин председателю, че докладчикът даже може би ще предложи този текст да отпадне, но аз на много висок глас искам да кажа, че непременно трябва да отпадне. Това е един спомен от недоносителството, от едно време и от едно законодателство, което се въведе от Вишински. Колкото и да се казва "задълженията по този кодекс", той е толкова дебел, че тук могат да се сложат извънредно много задължения. И като не кажеш, като не донесеш, ти просто ще бъдеш виновен.
И аз мисля, че поради този сантимент даже, за да не говоря по чистата правна и политическа логика, действително предлагам да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи нямаме различия.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 264.
Гласували 151 народни представител: за 145, против няма, въздържали се 6.
Член 264 отпада.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 265. Данъчен орган, който пропусне да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си, след като са изтекли законоустановените срокове за заплащането му, се наказва с глоба до 50 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 265 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 21.
Член 265 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За чл. 266 ще ви прочета окончателния вариант:
"Чл. 266. Орган на Агенцията за държавни вземания, наложил запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба до 250 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 266 така, както е предложен от вносителя с корекцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
Член 266 е приет.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпило питане в периода 5 до 12 ноември:
- Питане от народния представител Лъчезар Благовест Тошев към Марио Тагарински, министър на държавната администрация, относно приложението на текст от Закона за държавната администрация. Следва да се отговори писмено до 22 ноември.
Има за връчване един писмен отговор - от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народната представителка Донка Дончева.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Атанас Папаризов да развие своя актуален въпрос относно организацията в рамките на правителството за изпълнение на Закона за обществените поръчки.
Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Отправих към Вас този актуален въпрос, защото на основа на Закона за държавните поръчки, който парламентът прие, неговото изпълнение е възложено на Министерския съвет като цяло.
В рамките на закона са предвидени компетенции както на отделните министри и на всички първостепени разпоредители с държавния бюджет, така и на министъра на държавната администрация, който може да следи за изпълнението на закона, да дава указания, да координира дейността по закона, да се обръща, ако е необходимо, и до Държавния финансов контрол и други органи, за да осигури неговото спазване.
На 12 октомври в бр. 89 на "Държавен вестник" бе публикувана процедура за обществена поръчка, която предвиждаше в т. 3 да се извърши доставка на леки автомобили чрез директен внос и те да бъдат марки "Опел", "Фолксваген" и "ВАЗ", произведени през 1999 г. Такова ограничение противоречи на приетия закон, на принципите му в чл. 9 и в чл. 13 за общодостъпност на поръчките и също така противоречи и на специалното изискване на чл. 13 в ограниченията да не се включват търговски марки или определени предприятия.
Аз благодаря за това, че веднага - седмица след моя актуален въпрос - съответното съобщение за държавна поръчка бе изменено и действително в бр. 93 на "Държавен вестник" е премахнато това ограничение.
Но мисля, че въпросът за приложението на закона е изключително важен, не само заради това, че трябва да се установи една ясна практика в Министерския съвет, не само заради това, че той е свързан и с европейски задължения, но той преди всичко дава възможност на правителството най-ефективно да използва средствата, предвидени за изпълнителната власт и за другите разпоредители с държавния бюджет.
Освен това в закона има според мен една непълнота. Той, разбира се, дава възможност на всеки засегнат по Закона за административното производство да търси своите права. Но той не е предвидил ясна процедура, когато в процеса на държавните поръчки - обществените поръчки, както се казва по този закон - възникват проблеми, те да бъдат решавани и да бъдат спирани съответните процедури. Навярно това се очаква от нормативните актове, които ще приеме Министерският съвет или може би това вече е въпрос, който е решен в организацията на Министерския съвет.
Затова Ви моля да отговорите на моя въпрос именно в тоя му смисъл, независимо че конкретният случай вече е поправен.
Аз питах в моя въпрос в такива случаи кой е този министър, който трябва да внесе поправката: дали ресорният, в случая на вътрешните работи, или този на държавната администрация.
Мисля, че Вашият отговор ще бъде полезен от гледна точка на прилагането на закона и работата на Министерския съвет в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов! Вашият актуален въпрос по същество съдържа следните три подвъпроса:
Първият: утвърден ли е механизъм в рамките на Министерския съвет за осигуряване спазването на Закона за обществените поръчки от възложителите по чл. 4, които се разпореждат със средства от консолидирания държавен бюджет?
Вторият подвъпрос: утвърден ли е механизъм в рамките на Министерския съвет за внасяне на корекции или за отменяне на процедури за възлагане на обществените поръчки?
И третият подвъпрос: той е конкретен, свързан с констатирано нарушение на Закона за обществените поръчки от Служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" на Министерството на вътрешните работи, извършвано чрез обявата за провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 89 от 1989 г.
По първия подвъпрос. Законът за обществените поръчки отмени Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, като регламентира реда и условията за възлагането им въз основа на принципите за гарантиране на публичност и прозрачност, равни възможности за участие и свободна и частна конкуренция. Нормите му са в съответствие с европейските директиви и Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация. Механизмите за контрол по прилагането на закона се определени, както следва. Възможностите за обжалване на процедурите по възлагането на обществените поръчки, включително по съдебен ред, се уреждат в чл. 56 от закона. На второ място, задължението за контрол по изпълнението на закона се осъществява от Сметната палата и органите на Държавния финансов контрол по силата на чл. 57 от закона. На трето място, административнонаказателна отговорност е определена с чл. 59 до чл. 60 от Закона за обществените поръчки. При това положение Министерският съвет не следва да издава нормативни актове за определяне на механизми по прилагането на закона и още повече и самият Закон за обществените поръчки не предвижда това.
Що се касае до правомощията и задълженията на министъра на държавната администрация и Специализираното звено по обществените поръчки в администрацията на Министерския съвет, те са изчерпателно определени съответно с чл. 54 и чл. 55 от Закона за обществените поръчки. Съгласно цитираните разпоредби, министърът на държавната администрация дава методически указания по прилагането на закона и сезира компетентните органи за извършване на проверки по неговото изпълнение. С оглед на тези правомощия и задължения се извършва следното.
Първо, с новата структура на администрацията на Министерския съвет се предвижда създаване на изискващото се от Закона за обществените поръчки Специализирано звено по обществените поръчки в Министерския съвет. В ход е неговото формиране чрез набиране на необходимите кадри. Министерският съвет проведе конкурс за набиране на специалисти за изграждане и поддържане на регистъра на обществените поръчки. До създаване на Специализираното звено по обществените поръчки неговите задължения са разпределени със Заповед № 63 от 19 август 1999 г. на министъра на държавната администрация между кабинета на министъра на държавната администрация, отдел "Инвестиции" и отдел "Правен" на Министерския съвет.
Второ, по всички запитвания от възложителите на обществени поръчки във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки са давани указания, съгласно чл. 54, ал. 2 от закона.
Трето, Министерският съвет е приел решение за възлагане изработването на програмен продукт, с който ще се осигури съхраняването и ще се улесни ползването на базата данни към регистъра на обществените поръчки, включително и чрез ИНТЕРНЕТ.
Четвърто, изработен е проект на наредба по чл. 7, ал. 4 от Закона за обществените поръчки, чието съгласуване със заинтересованите ведомства е предстоящо. Тя ще фиксира условията и реда за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, като се предвидят мерки за осигуряване и насърчаване за участие на малки и средни предприятия.
Пето, в процес на изработване са образците на документацията за провеждането на процедурите по възлагането на обществените поръчки, които ще бъдат в съответствие с образците на Фидик и други международни консултантски организации. Образците ще имат методически характер. Целта е те да бъдат основен инструментариум за осъществяване процеса на координация и да съдействат максимално за ефективната работа на възложителите на обществените поръчки.
Шесто, организира се система за обучение и квалификация на експертите на възложителите. За целта ще бъдат привлечени чуждестранни експерти. В рамките на двустранното сътрудничество Министерството на външните работи е договорило с Обединеното Кралство техническа помощ по различните аспекти на обществените поръчки, като началото на реализацията на помощта ще започне през месец декември тази година.
Към днешна дата до министъра на държавната администрация са постъпили 108 писмени запитвания от възложители, свързани с прилагането на закона, на които своевременно е отговорено. При констатиране на нарушения и противоречия със закона в 14-дневен срок се дават писмени указания за отстраняването им. В резултат на своевременна намеса към настоящия момент решението за прекратяване на 10 процедури са взети от възложители, което представлява 4 на сто от общия им брой. В други случаи възложителите внасят промени в решенията и поканите в съответствие с изискванията на закона.
По втория въпрос. Механизмът за отменяне на процедури за възлагане на обществени поръчки или за отстраняване на нарушения чрез внасяне на корекции в процедурите е определен с чл. 56 на Закона за обществените поръчки, който предвижда това да се осъществява чрез механизма на обжалването по реда на Закона за административното производство. Правомощията за отменянето на незаконосъобразно проведените процедури или спиране на процедурите за внасяне на корекции в тях при установяване на нарушенията на закона имат органите, пред които се обжалва процедурата. Администрацията на Министерския съвет има задължението при установяване на нарушение или при постъпване на жалби за нарушаване на Закона за обществените поръчки да сезира съответните контролни органи. По изтъкнатите вече съображения Министерският съвет не е оправомощен да утвърждава други механизми за отменяне или внасяне на корекции в процедурите за възлагане на обществени поръчки.
По третия въпрос, свързан с нарушението на Закона за обществените поръчки от служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" на Министерството на вътрешните работи. Констатацията във Вашия актуален въпрос, господин Папаризов, по отношение нарушаването на чл. 36, ал. 3, т. 3 от закона с решението и поканата, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 89 от 1999 г. за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка на Службата за материално-техническо осигуряване и социално обслужване на МВР е правилна. След констатиране противоречащи на закона ограничения при изпълнението на обществената поръчка Звеното за обществени поръчки е изпратило писмо с указания до възложителя. В резултат на това нарушенията са отстранени и поканата с внесените корекции е публикувана в Бюлетина за обществените поръчки на "Държавен вестник", бр. 93 от 26 октомври. Съответно удължен е и срокът за подаване на предложенията от кандидатите.
Министерският съвет ще препоръча на Сметната палата и ще даде указания на органите за държавен финансов контрол за включване в обхвата на контрола по прилагането на Закона за обществените поръчки цялостната дейност по провеждането на процедурите за възлагане на обществените поръчки. Ще обърнем внимание и на необходимостта от подобряване на текущия контрол чрез проверка на законосъобразността на решенията за откриване на процедурите за възлагане на обществените поръчки и на поканите за участие в процедурите, които се обнародват в "Държавен вестник". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Като цяло, разбира се, аз благодаря за този подробен отговор, но все пак искам да изразя несъгласие по два пункта.
Вие изброихте всички компетенции на министъра на държавната администрация освен една, а тя е в т. 5 - "осъществява координация между възложителите по чл. 4, т. 1 по прилагането на закона". Това според мен не означава само позиция на наблюдател на министъра на държавната администрация и на мен ми се струва, че е редно и би било полезно за Министерския съвет да изгради един механизъм, който да дава възможност на самия Министерски съвет преди съдебната процедура да внася и корекции, и да осъществява контрол по съответните процедури. Това само би било полезно за изпълнителната власт.
На второ място, такава практика има и в редица страни. Разбира се, държавните поръчки са област, където правителството и българската държава поемат доброволни ангажименти. В рамките на Световната търговска организация, ако се прилагат самите правила, не е нужно да се прилага този режим за държавните поръчки. Прилагат го само държави, които доброволно са се присъединили към Споразумението за държавни поръчки и България с този закон по същество се нарежда сред развитите страни и само две развиващи се страни, едната от тях е Корея. Така че ние самите като държава, след като сме си поставили такива високи критерии, можем да си поставим и такива критерии по отношение по-бързото прилагане на закона.
Все пак в същия брой на "Държавен вестник", в който е поправено съобщението, по повода на който аз Ви зададох актуален въпрос, 3 страници по-напред отново има обявление за държавна поръчка, за обществена поръчка, където отново са определени конкретни марки автомобили. Само този случай ми показва, че е добре Министерският съвет да има и някаква форма на предварителен контрол. Става дума за стр. 93, а това, аз което Вие говорихте, е на стр. 96. Няма да цитирам конкретния случай, но Ви го давам като пример, където според мен известна дейност в областта, превантивната дейност на правителството, би била полезна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата за дуплика министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Господин Папаризов, тези два момента, които изтъквате, ме карат да уточня следното:
Първо, това звено в Министерския съвет, за което говоря, е Дирекцията по обществени поръчки, която ще води специализирания регистър и ще осъществява координацията. Точно това звено ще наблюдава и обявите, за които Вие говорите. Аз Ви благодаря, че сега насочвате вниманието ни към следващо нарушение. Вероятно такива нарушения ще има и по това ще кажа няколко думи след малко.
Искам да обърна внимание на това, че средствата, които са в момента, за да бъде контролирана изпълнителната власт в ролята й на възложител на обществени поръчки, са достатъчни. Ще бъде много сложно, ако ние изградим система на контрол или възпиране, на прецизиране и дори с правото на спиране на дадени обяви от възложители от страна на Министерския съвет, защото по този начин Министерският съвет ще стане нещо като огромен контролен орган върху всички останали всъщност свои поделения. Това едва ли е рационално. Ето защо е по-добре да се вгледаме в този механизъм, който е в самия Закон за обществените поръчки. Там са механизмите, по които може да се възрази на администрацията, когато тя не изпълнява правилно своите задължения. В отговора си аз посочих тези механизми. Те са достатъчно убедителни, така че могат при познаване да свършат работа, а не да се създава нова администрация върху администрациите, която да им ограничава или отнема функциите да осъществяват свободно тези поръчки.
Освен това имайте предвид, че става въпрос за огромно множество от поръчки и възлагания. Имаме очаквания, че при тази инвестиционна програма, която реализираме и ще реализираме в следващата година, тези поръчки ще стават още повече. Затова една малка администрация в Министерския съвет едва ли ще бъде в състояние да пропусне пред себе си всички поръчки и да им даде оценка за това дали точно съответстват на изискванията.
В заключение ще кажа, че е по-добре да има повече свобода и да има механизми за убедително контролиране, отколкото да има повече ограничения в тази дейност, защото и без друго усвояването на средствата в инвестиционната програма вие знаете, че е основна слабост на всяка администрация, в частност и на нашата администрация, а това би забавило усвояването на средствата.
Що се отнася до това второ нарушение, за което Вие обръщате внимание, аз разбира се, обръщам внимание в момента с това си изявление веднага на администрацията и ние ще се постараем да отстраним това нарушение. Но искам да обърна вниманието ви върху следното обстоятелство, което вероятно кара възложителите да обявяват марките на желаните автомобили. Това е преди всичко наличната техническа мрежа за поддръжка, която е пригодена за обслужване на този вид автомобили и те вероятно, движени от тези мотиви, не разбират, че нарушават закона и си позволяват да правят тези малко местни редакции на възлагането на поръчките. Това показва, че те още нямат необходимата компетентност и аз заради това обръщам внимание на тази част на моя отговор, където казах, че ние ще организираме специална система за обучение и квалификация на експертите-възложители, за да могат да преценяват важността на едно или друго ограничение, на едно или друго изискване и да не попадат в такава ситуация, в каквато Вие два пъти сте ги заловили. Без да ги извинявам, смятам, че това е въпрос на недостатъчна компетентност в момента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Те боравят сега с коефициенти и това е по-добре.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Ангел Найденов, за да развие своя актуален въпрос относно разполагането на чуждестранни военни бази на територията на Република България.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! В средствата за масова информация по различни информационни поводи беше обстойно разглеждана темата за евентуално разполагане на чуждестранни военни бази или пребиваване на чуждестранни войски на територията на Република България. От страна на изпълнителната власт в лицето на отделни представители на правителството, господин премиер, последва известен коментар, който не съдържаше категорично опровергаване на твърденията и не внасяше необходимата яснота по един безспорно интересуващ обществото въпрос. Няма да коментирам дали и доколко твърде хаотичните изявления и според мен доста неумелите опити за опровержение са плод на съзнателно комуникационно поведение. Това очевидно е проблем на правителството, но в обществото трайно се загнезди убеждението, че българските официални власти разработват някаква позиция.
Съществува и очевидно трябва да се прави разлика във формите на военно присъствие и аз тук няма да коментирам одобреното от българското правителство споразумение за взаимното техническо обслужване при провеждане на военни учения. Но тези форми могат да бъдат военна база, опорен пункт на сили за бързо реагиране, контролен или комуникационно-разузнавателен център, склад за боеприпаси и пр. Разликата, уважаеми дами и господа, е в степента на ограничаване на държавния суверенитет на приемащата страна, както и в предмета и характера на двустранните правни инструменти и юридически процедури, които произтичат от действащото законодателство.
Вземането на политическо решение обаче трябва да бъде предшествано от провеждането на широка обществена дискусия и то на базата на повече достоверна информация за съответните намерения в региона, както и за намеренията и целите на българското правителство по този въпрос. Общият знаменател трябва да се търси в степента на формулиране и степента на защитеност на българските национални интереси.
Във връзка с гореизложеното, господин министър-председател, моят актуален въпрос е има ли провеждани предварителни разговори, има ли предварителни разработки или сондажни проучвания по евентуалното продължително пребиваване или дислоциране на чуждестранни войскови подразделения или за евентуално разполагане на чуждестранни военни бази на територията на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Този въпрос въобще не ме затруднява. Отговорът му е изключително кратък. С изключение на обсъжданите, дискутирани и вземани решения от Народното събрание - да не ги изброявам, няма провеждани "предварителни разговори, разработки или сондажни проучвания по евентуалното продължително пребиваване или дислоциране на чуждестранни войскови подразделения или за евентуално разполагане на чуждестранни военни бази на територията на Република България". Няма!
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: А ще има ли? (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Благодаря за кратичкия Ви отговор, господин премиер, но все пак ми се струва, че трябва да внесете определена яснота. (Оживление в СДС.)
Не някой друг, а Вие, господин премиер, във Ваше интервю по Би Би Си говорите за това, че се готви позиция на българското правителство по евентуалното разполагане на чуждестранни военни бази на българска територия.
Малко преди това един от заместник-министрите на отбраната говори, че в Министерството на отбраната те имат своята яснота във военно-техническо и, забележете, във военно-политическо отношение, както и своите оценки.
Очевидно е, че Вие в Народното събрание днес трябва да изясните позиция по това какво готвите, в отговор на какво и от какви цели и намерения е породена тази позиция.
Очевидно е, че позиция изобщо, независимо от това чие е военното присъствие, какво се ползва и с какви цели в страната или в региона, е нонсенс.
Следователно, необходимо е да се внесе определена яснота както по отношение на характеристиките на ситуацията, така и да се дадат отговори на редица въпроси от стратегическо, външнополитическо, военно-техническо, икономическо и, ако щете, юридическо естество. Не става дума за някаква научнопопулярна студия, очевидно, или за рекламен проспект, а българският министър-председател говори за позиция на българското правителство. Следователно тази яснота я дължите както на българското общество, така и на българския парламент днес.
Ние всички трябва да получим отговор на това какво в крайна сметка се разработва, за да може съответно и обществото да бъде наясно в каква степен и как са защитени неговите интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, всъщност се оказа, че Вие имате друг въпрос, а не този, който сте задали. (Смях в залата, неразбираеми реплики от Демократичната левица.)
ГЛАС ОТ ДЛ: Ти не знаеш отговора. (Шеговито.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз ще отговоря и на другия въпрос. Въпреки че бих желал въпросите да ми се задават предварително, аз и тук нямам нищо подготвено и отговарям сам на въпроса Ви, но все пак щяхте да ме ориентирате много добре, ако бяхте поставили втория си въпрос заедно с първия. Просто първи въпрос има ли и след това втори, какво сте имали предвид и т.н. Щеше да бъде много добре.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Няма никаква разлика. (Обаждания от ДЛ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Значи, първо, нека да повторя, защото ще стане спекулация, подозирам. Няма провеждани предварителни разговори и разработки или сондажни проучвания за евентуално продължително пребиваване или дислоцирани на чужди войски, чуждестранни военни подразделения или за евентуално разполагане на чуждестранни военни бази на територията на Република България. (Неразбираема реплика от народния представител Ангел Найденов.) Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Моля, господин Найденов!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Второ. Очевидно за публиката трябва да кажа повече. България е подписала "Партньорство за мир" и Споразумението за статута на войските. То е парафирано, в смисъл то е ратифицирано от Народното събрание преди доста години, от други правителства, от друго Народно събрание. Представлява траен ангажимент на страната. По същество в "Партньорство за мир" българската страна, и в този протокол за пребиваването на войските признава на тези страни, с които е подписала "Партньорство за мир" същия статут на войската или, грубо казано, почти същият, какъвто статут имат българските Въоръжени сили. (Обаждания от ДЛ.) Така е, горе-долу е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нарочно окрупнявам нещата, за да стане ясно в рамките на какво действа правителството, тъй като освен това "Партньорство за мир" имаше и допълнително подписани споразумения между българската страна и други страни, по силата на които на базата на този или на други документи през България преминават чуждестранни военни подразделения. Те участват в силите КФОР в Косово и са част от ангажимента на България по "Партньорство за мир".
В този ангажимент за преминаване на тези сили, между другото това са войскови поделения не само на натовски държави, това са и други войскови поделения, има клаузи и за временно пребиваване на територията на страната, тъй като при преминаването те не могат ... Това са големи ешалони, които пребивават известно време на територията на страната. За тези споразумения и за този механизъм Народното събрание е уведомено, то е дало своето разрешение. И по този начин съществува една процедура, която се използва от различни формирования.
ГЛАС ОТ ДЛ: Въпросът изобщо не е за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На второ място. Вие знаете, че българското правителство дава непрекъснато съгласие за пребиваване на чуждестранни военни формирования или предлага на Народното събрание да се съгласи да пребивават, особено за пребиваване в български пристанища. Тоест, ако говорим за евентуално продължително пребиваване на чуждестранни военни кораби в български пристанища, това нещо става, знаете, със срочно спазване на процедурите, които са предвидени в Конституцията и законите на страната.
Това е втори случай, който има, и който се разрешава по начините, които са предвидени точно от законите на страната.
Накрая има споразумение за международните мироопазващи сили, центърът на които е в Пловдив. И по силата на това споразумение в нашата страна пребивават чужди военни структури. (Обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз си мисля, че Народното събрание, давайки съгласие за всички тези пребивавания, за всички тези движения, е действало правилно още когато даже е ратифицирало "Партньорство за мир", защото това е бъдещето за осигуряването на националната сигурност на страната. Бъдещето е в България да има такова движение на чужди военни структури, да има пребиваване на чужди военни структури, български военни структури да пребивават в други страни, защото ние сме част от една колективна архитектура за сигурност.
ГЛАС ОТ ДЛ: За военните бази става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И сега отново ще повторя: няма водени предварителни разговори и разработки, защото аз чувам какъв е въпросът от лявата половина на залата, няма преговори и разработки за военни бази. (Обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И сега да обясня последно въпроса, който се поставя. За какво проучване става въпрос? Става въпрос за проучване на идея на президента, която ви е широко известна. Позицията на правителството по тази идея на нашия президент, която е изразена от него едностранно, като президент на Република България, тази позиция се проучва.
Това означава обаче, че с чиста съвест аз мога да ви кажа, че не са водени разговори, не са правени разработки, не са правени сондажни проучвания. Благодаря (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, умолявам Ви, въведете ред в къщата си! Не може министър-председателят да нарича народните представители публика. Това е абсолютно неприемливо, абсолютен скандал! Ние, господине, сме суверените на тази държава! Ние сме ви избрали на власт! (Ръкопляскания в ДЛ.) Ние ви гласуваме доверие, ние ви уважаваме и обичаме и ви поддържаме. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, браво!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Когато... (Шум в залата.) Когато нагазите лука, ние Ви критикуваме и Ви попържаме. Имаме това право. (Глас от мнозинството: Публиката е горе, на втория етаж!)
И второ. Господин председател на Народното събрание, девет седмици министърката на външните работи не се явява да отговори на актуален въпрос. Не може тя да ми се обажда по телефона и да ме моли да ми отговори писмено. Тя трябва да се яви пред народните представители и да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще се яви, когато е в България.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И Венцислав Върбанов ми се крие пет седмици.
Моля ви, изчистете къщата си и въведете ред! Благодаря. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ганчев, ако Вие присъствате в Народното събрание не само в часовете на парламентарен контрол, щяхте да чухте вчера, че министърът на външните работи отсъства, в чужбина е. И това е уважителна причина да не може да Ви отговори. А това, че Ви се е обадила по телефона, това е една добра постъпка, за да Ви информира.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вие не ме поучавайте, отговорете. Не сме Ваши деца или момченца, ние сме народни представители. Въведете къщата си в ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, малко сте възрастни да сте ми деца, какво да правя сега? Седнете си спокойно на мястото.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз може би не съм се изразил много точно, но казах "публика", защото повторих неща, които са отлично известни на народните представители, и ги казах за тези, които слушат дебата по телевизията. Само напомних на публиката, която слуша отвън, защото вие отлично знаете какво сте решавали, какви ратификации сте правили, какви споразумения сте подкрепяли и какво сте дискутирали. Заради тях дадох обяснението с известно неудобство. Просто отворих една скоба, за да разкажа за неща, които иначе са известни на народните представители. Благодаря. (Единични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос относно отдаването на честотата на "Ефир 2" на частен телевизионен оператор.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър-председателю, темата на моя въпрос е свързана с отдаването на честотата на "Ефир 2" на частен телевизионен оператор. А поводът е Ваш разговор с госпожица Екатерина Михайлова, публикуван във вестник "Монитор" от 29 октомври.
Известно е, че често и заслужено си служа с остър и дори хаплив език, макар че не съм си позволявал това по отношение на Вас, господин Костов, и Вие сигурно ще го потвърдите. В днешния случай обаче съм длъжен предварително да се извиня за думите, които ще използвам и които са взети от Вашия премиерски речник. Признавам, не мога достатъчно пълно, без да прибягна до Вашите думи, да изразя драмата и дори трагедията на премиер.
По отношение на шефа на Нова телевизия Вие казвате: "Стефан направо ме направи на маймуна. Ега ти негодника! А аз се правя на идиот. Как сега ще гледам Петьо в очите...", става дума за президента, и т.н., нека да не цитирам всичко. (Реплики в мнозинството.)
На мен ми е много обидно, че премиерът на моята страна може да се почувства маймуна. Шефът на Нова телевизия може и да е заслужил да го наричате негодник. Ако е успял обаче по някакъв неведом начин да Ви направи на маймуна, защо пък Вие на свой ред трябва да се правите на идиот? (Смях в блока на ДЛ.) Ако Вие сам се правите на идиот, защо негодувате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не си служете с такива думи! Правя Ви бележка. (Силен шум в залата.)
ИВО АТАНАСОВ: Съжалявам още веднъж за изразите, които използвам, но това са понятия, с които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да се извинявате, няма да ги употребявате. Втори път направо ще Ви отстраня от залата. (Силен шум в залата.)
ИВО АТАНАСОВ: Не разбрах какво става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя Ви бележка. Не може да се извинявате и след това да извършвате нарушение. Със или без извинение, нарушението си е нарушение. Въздържайте се от обидни квалификации.
ИВО АТАНОСОВ: Аз разбирам тази бележка като бележка към господин премиера.
Но какво общо има процедурата за лицензиране с темата за предателството? "Както ни предаде сега - заявявате Вие - така ще ни предаде и...". (Шум и реплики.) За предателство към СДС ли става дума или към България? Ако е второто, сезирахте ли главния прокурор? Както Ви е известно, Наказателният кодекс не позволява да се затаяват такива факти. Изразът Ви "утре ще се огъне и ще ни предаде" обаче подсказва, че Вашият гняв е предизвикан от предателство към СДС.
Но парадоксът е, че ако се направи един морфологичен анализ, ще се види, че най-скандалното изявление Вие правите с най-невинните думи, заявявайки: "Ние няма на кого да дадем телевизията". Кои са тия "ние", които до такава степен имат Националната телевизия за бащиния, че дори се притесняват, че няма на кого да я дадат? Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, аз прочетох целия въпрос, той е три страници, Вие не можахте да го изложите тук. Така че направих опит да намеря единствения въпрос в това пространно есе. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Въпросът е: "Ще бъде ли доведена докрай процедурата за честотата на "Ефир 2", като се защити и интересът на България?". Отговорът ми е категорично "Да".
За Ваша информация ще Ви припомня, че съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията, до 30 ноември назначена от мен комисия трябва да излезе с предложение за издаване на лицензия, която в едномесечен срок да бъде одобрена с решение на Министерския съвет. В последващ 14-дневен срок Държавната комисия по далекосъобщения следва да издаде лицензия на спечелилия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството. Викове в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика, ако желае, има думата господин Иво Атанасов. (Шум в залата.)
Моля за тишина!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Аз не съм изненадан от умението Ви да отговаряте кратко и да не казвате нищо.
Не става ясно кои са тия "ние", които няма на кого да дадат телевизията. А както е известно, НСРТ поне по закон е един независим орган и той би трябвало да решава кой да получи програмния лиценз, а не тези неизвестни "ние".
След Вашето изявление, което представляваше пряка намеса в работата на НСРТ,... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИВО АТАНАСОВ: ... НСРТ показа послушание и даде програмния лиценз на трима оператори. Възможно е да се стигне до най-големия парадокс, заложен и в медийния, и в далекосъобщителния закон, един кандидат да получи програмния лиценз, а друг кандидат да получи далекосъобщителния лиценз. И на мен ми се струва, че Вие именно към такъв парадокс ще прибегнете, ще направите такова решение. След като Вие не отклонихте въпроса ми за днес, не го отложихте, това означава, че Вие вече сте наясно кой ще получи далекосъобщителния и програмния лиценз.
Аз си мисля, че е хубаво да се отстоява интереса на България, макар че не съм сигурен, че една телевизия, ако Вие визирате нея, макар че не го правите достатъчно ясно, дали може да се счита за българска, след като 70 на сто от капитала й вече е гръцки, и дали тази телевизия Вие имате предвид.
А що се отнася до реакцията на колегите от парламентарното мнозинство, аз ви моля да не реагирате така срещу премиера Костов, защото думите, които употребих, са взети от неговия речник. Ако вие не го харесвате, може да направите това на заседание на вашата парламентарна група, но не и в залата на Народното събрание. Аз предварително се извиних за това, че ми се наложи да ползвам премиерския речник. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие сте били, ако не се лъжа, в две или три комисии по радиото и телевизията. Вие работихте върху закона няколко пъти и познавате отлично материята в него. И точно затова аз се удивлявам, че Вие можете да влезете точно в такава абсолютно неуместна схема на разсъждения - че е възможно да бъде даден на един програмният лиценз, а пък друг да получи лиценза за излъчване. Това просто самият Вие знаете, че не е възможно и си беше една чиста спекулация от Ваша страна да го правите от трибуната. Благодаря. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Нансен Бехар да развие своето питане относно правителствената политика за икономически растеж. Заповядайте.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Първо искам да кажа, че може да адмирираме усилията на правителството в борбата с инфлацията и последователното прилагане на принципите на валутния борд, който поне през първите 2 години работи относително успешно. Също така може да подкрепим усилията на правителството за по-бързо приобщаване към Европейския съюз и неговите структури. Но в същото време не може да не ни тревожи факта и не може да не си задаваме въпроса какво се крие зад завоалираното условие на Европейската комисия, което трябва да бъде изпълнено, наред с "Козлодуй", преди започване на преговорите, цитирам самия документ, "Трябва да бъде потвърдено и постигането на съществен напредък в областта на икономическата реформа".
Струва ми се, че тук въпросът за постигнатите или непостигнатите темпове на растежа е изключително важен и затова моето питане към Вас, господин министър-председател, е свързано с тези проблеми.
Вярвам, че Вие, като макроикономист, не може да не сте разтревожен от буксуващия механизъм на икономически растеж и от невъзможността да се изпълнят обещаните в началото на годината темпове на растеж. Не се изпълняват и заложените в "Програма 2001" прогнозни темпове.
За настоящата година има различни оценки, но по всяка вероятност растежът се очертава да бъде с около нулев темп.
Статистиката отчита общо повишаване на реалните доходи и общите консумативни разходи на човек от населението, но зад този обобщен показател се крие рязкото повишаване на задължителните плащания - електроенергия, парно, данъци, жилища и др., значително увеличени през последните години. Налице е бърза поляризация на доходите и тревожно нарастване на броя на хората с нищожни доходи. Намалява масовата консумация на храна, дрехи, предмети за дълготрайна употреба, тоест вътрешният сегмент на търсенето, който макар и в определени граници, стимулира реалното търсене и съответно растежа.
Независимо от изказванията на един Ваш заместник - вицепремиер, че това намаляване може да се компенсира и се компенсира с износа, това по същество не е вярно. Износът не може да компенсира това намаляване на вътрешното търсене поради факта, че самият обем на износа, особено през настоящата година, драматично спада. Дори след изчистването на ценовия фактор, защото, знаете, че този показател се колебае и се движи също и под влияние на фактора "световни цени".
Драматично се увеличава отрицателното салдо на търговския, респективно на платежния баланс.
Капиталовият фактор и нормата на инвестиране са в тежко състояние. Голяма част от капиталовата база на икономиката е морално остаряла, физически изхабена и унищожена. Инвестиционният процес е вял, като е налице спадане на размера на вътрешните и външни инвестиции. Малък е делът на инвестиционните стоки в общия обем на вноса.
Уважаеми господин министър-председател, искам да Ви уверя, че всеки сериозен човек в нашата страна желае структурната и индустриална политика на всяко правителство да успее. Разбира се, високите темпове на икономическия растеж не могат да бъдат самоцел на една икономическа политика, но без икономически растеж няма икономическо развитие, не може да се провежда адекватна социална политика и, което е още по-страшно, страната ни се плъзга към последните места по произведен брутен вътрешен продукт на човек от населението в Европа, а с такъв показател трудно можем да влезем в Европейския съюз.
Това е статистическото лице на обедняването, накърняващо авторитета и престижа на България!
Моето питане към Вас, господин министър-председател, е какви мерки бяха предприети, също така какви краткосрочни и средносрочни мерки ще предприеме Вашето правителство, за да стимулира икономическия растеж? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бехар!
Отговорът ми относно правителствената политика за икономически растеж ще започне с това, че през последните две години в страната бяха изградени основите на пазарното стопанство. Провежданата от правителството икономическа политика, основана на принципите на валутния съвет, поддържането на строга фискална политика и подобряване на финансовата дисциплина в държавния сектор доведе до стабилизиране на икономиката.
Основните измерения на макроикономическата стабилност се изразяват в ниска инфлация, в положително бюджетно салдо, стабилен и нисък лихвен процент, увеличение на валутните резерви, възстановяване на реалните доходи и понижаване на относителното бреме на вътрешния и външния държавен дълг.
След постигането на макроикономическа стабилност се поставя въпросът за търсене на пътища за икономически растеж. По принцип съществуват няколко основни източника за икономически растеж - инвестиции в реалната сфера, като правителството инвестира в обществения сектор, в това число в инфраструктурата; нарастване на потреблението - вътрешно и външно, което да стимулира развитието на производството; притокът на чуждестранни инвестиции и накрая - връщам се към макроикономическата стабилност, защото самата тя е фактор за здрав и устойчив икономически растеж, за който ще приемем, че поддържането на макроикономическа стабилност, подобряване на финансовата дисциплина, ще бъдат и за в бъдеще поддържани като основни фактори, на които ще се разчита, за да стимулират икономическия растеж.
По инвестиционната програма - известно ви е, че стабилизационните мерки на правителството целят постигане на балансиран бюджет и редукция на външния дълг. Именно, когато бюджетните приходи превишават трайно предвидените разходи в условията на валутен борд, е възможно провеждането на активна инвестиционна политика. Наличието на бюджетен излишък позволява средствата да бъдат насочени както за инвестиции в производствената сфера и инфраструктурата, така и за социални цели, за повишаване на възнагражденията в обществения сектор като предпоставка за увеличение не потреблението.
Правителството прие инвестиционна програма за периода 1998-2001 г. с убеждението за изключителното значение на инвестициите за растежа на икономиката и за стимулиране на развитието на останалите сфери на социално-икономическия живот.
Сред основните акценти на тази програма са интегриране на страната в европейското пространство чрез приоритетно инвестиране в инфраструктурни проекти, които са част от трансевропейските мрежи от съоръжения, коридори и системи; превръщане на България във важен транспортен и енергиен разпределителен център в Югоизточна Европа и на Балканите; подготовка на страната за равностойно партньорство и участие в процесите, свързани с европейската интеграция; балансирано разпределение и разумна концентрация на публичните финанси.
Правителството утвърди национален план за развитие за периода 2000 - 2006 г., в който е предвидено общият обем на инвестициите да надхвърли 40 млрд. лв. - над 7 млрд. лв. ще бъдат осигурени от държавния бюджет.
Потреблението - по отношение на вътрешното потребление през първото полугодие на настоящата година е налице нарастване на доходите, за което споменахте и Вие във въпроса. Увеличава се и потребителският кредит, което води до активизиране на вътрешното търсене.
По данни на Националния статистически институт увеличението на паричните доходи е 18,7 на сто, като крайното потребление на домакинствата отбелязва темп на нарастване за първото полугодие от 11 процента. Огромната част от дългосрочните кредити се вземат от домакинствата. Запазва се тенденцията, очертала се от октомври м.г., паричните доходи на домакинствата да изпреварват паричните разходи.
Работната заплата като основен източник на доходи се увеличава в номинално изражение. Средната работна заплата в страната нарасна с 3,5 на сто в края на юни в сравнение с декември 1998 г. Правителството ще продължи да провежда такава политика на доходите, която да доведе до по-тясно обвързване на работната заплата с резултатите от труда. Стремежът е нарастването на работната заплата да се осъществява успоредно с увеличаването на производителността на труда и поддържането на добри финансови резултати. Ще се засилва контролът върху нарастването на заплатите в държавните фирми с лошо финансово състояние, като през юли беше въведено изискване държавните фирми монополисти, които произвеждат стоки и услуги, чиито цени са обекти на администриране, да повишават средната си работна заплата при изрично разрешение на правителството.
Друг положителен фактор е стабилизирането на равнището на цените. Налице е общо намаление на цените: от началото на 1999 г. до юни потребителските цени са по-ниски с 2 на сто, като значителен спад реализираха цените на хранителните стоки поради намаляване на международните цени на тези стоки. Впоследствие беше забелязана една по-ускорена ценова динамика, която, според моите преценки, не е опасна за българската икономика, напротив, ние по този начин ще постигнем редица други , много важни макроикономически цели, които няма как по друг начин да бъдат постигнати, в частност ще получим по-голям обем на брутния вътрешен продукт при фиксирана величина на външния дълг на страната, което ще намали още повече бремето на обслужването на дълга.

Тук искам да посоча и един друг важен фактор, свързан с потреблението, а именно намаляването - за което и вие споменахте - на относителния дял на разходите за храна в домакинските бюджети. Те бързо се доближават до нивата, които бяха характерни за страната от 1988-1989 г. Вярно е, че това става за сметка на заместване в домакинския бюджет на тези разходи с плащания за електричество, за транспорт и т.н. Вярно е. Но това е една прогресивна тенденция вътре в структурата на разходите и не можем да я оценим по друг начин. Тъй като една страна, в която домакинствата разходват огромната част, или 50 на сто от бюджета си за храна, е като цяло бедна страна. Над 50 на сто, вие знаете, световните сравнения показват, че страната е в крайна бедност. Ние се отдалечаваме от този показател много бързо.
Външното търсене.
В резултат на съчетанието на вътрешни фактори: процес на преструктуриране на производството, временни сътресения в резултат на приключване на програмата за изолация и ликвидация на държавни фирми в тежко финансово състояние, и неблагоприятни международни процеси - специално финансовата криза в Русия от август 1998 г. и събитията в Косово, българският износ намалява. Ние си даваме сметка, че в момента структурата на стокообмена и по-специално на износа, в който преобладават стоки с ниска степен на преработка, е неблагоприятна. Точно цените на суровините и слабопреработените суровини спаднаха най-много на пазарите през 1999 г. Тези стоки са значително по-чувствителни към промените на международната конюнктура. За да се разчита на външното потребление като източник на растеж е необходимо да се премине от сегашния ресурсно ориентиран, обусловен стадий на развитие към следващия - инвестиционно ориентиран или обусловен стадий.
В международен план намалява ролята на такива фактори като природни суровини и ресурси за сметка на капацитета на страните да въвеждат и реализират иновации. Иновационният потенциал като източник на растеж тепърва ще започне да действа в България. Необходимо е значително да се повиши техническото равнище на производството на страната, за да влезе той в действие. Необходим е внос на инвестиционно оборудване. Данните за структурата на стокообмена показват, че се увеличава вносът на инвестиционни стоки от 234 млн. и 100 хил. долара през първото тримесечие на 1998 г. до 269 млн. и 900 хил. долара през същия период на настоящата година. При това нарастването е главно за сметка на увеличения внос на машини и съоръжения - от 75 млн. и 300 хил. на 112 млн. и 700 хил. долара. Това е добър знак за търсене на възможности за обновяване на технологиите и производствения процес, въпреки че като размер е крайно недостатъчен.
Правителството оценява ролята на съвременните технологии за стимулиране на икономическия растеж и прие стратегия за развитие на високите технологии, както и ще внесе законопроект за създаване на високотехнологични паркове. Ние сме убедени, че протичащите процеси на преструктуриране на производството ще доведат до създаване на по-конкурентни, експортно ориентирани предприятия, които имат потенциал да произвеждат и изнасят стоки в условията на засилващия се конкурентен натиск на международните пазари.
За осъществяване експортно ориентиран растеж ще допринесе и активизирането на специализираните институции, които създадохме: Център за насърчаване на износа, Агенция за експортно застраховане, Българска насърчителна банка. В частност искам да кажа, че в момента съм възложил да се работи по една специална програма за стимулиране на износа, която министерствата в момента съгласуват помежду си.
Чуждестранните инвестиции.
По отношение на чуждестранните инвестиции данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции за първото полугодие сочат, че в страната са влезли близо 320 млн. долара преки инвестиции, 140 млн. долара през първото тримесечие. В резултат на приватизационни сделки са вложени 119 млн. долара. 67 млн. долара са получени чрез капиталовия пазар и 134 млн. долара като инвестиции на зелено и допълнителни вложения по вече започнати проекти.
Пренасянето на тежестта от вложенията чрез приватизация - около 37 на сто за полугодието, към инвестиции на зелено - 42 на сто, доказват макроикономическата стабилизация на страната и потвърждават очакванията за икономически растеж. Структурата на чуждестранните инвестиции започва реално да отразява степента на активност на инвестиционната среда и на различните отрасли. При нормално развитие на инвестиционния процес в края на годината и с отчитане на приватизационната сделка за БТК могат да се очакват общо около 1 млрд. и 200 млн. щатски долара външни капиталовложения в страната, което представлява двойно по-голям обем от регистрираните преки чуждестранни инвестиции през 1998 г.
Сега основна задача на правителството е привличането на високоустойчиви равнища на входящи инвестиционни потоци, достатъчни да осигурят растежа на икономиката и да балансират естествено очертаващите се при растежно развитие на преходната икономика външнотърговски платежни дефицити. Прогнозираните равнища на преките чуждестранни инвестиции, достатъчни за постигането на тази цел, са средногодишни обеми между 1 млрд. и 100 млн. до 1 млрд. и 600 млн. долара за периода 2000-2005 г. Същевременно ние трябва да се възползваме в максимална степен от ангажиране на вниманието на международната общност с проблемите в региона и търсенето на общи решения за съвместни проекти, финансирани от международната общност в подкрепа на икономическото възстановяване на страните, граничещи с Югославия, по пакта за стабилност.
Политика на правителството за стимулиране на икономическия растеж.
Търсенето на пътища за постигане на икономически растеж е свързано с максималното използване на сравнителните преимущества на българската икономика и повишаване на нейната конкурентоспособност както на национално, така и на микроравнище. Решаващо условие за това е запазването и поддържането на макроикономическа стабилност и подобряване на деловия климат в страната. Цялостната политика на правителството е насочена към създаването на условия за устойчив икономически растеж. Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд има за цел да съдейства за изграждането на пазарна икономика, способна да генерира високи темпове на растеж. То позволява на правителството да финансира по-голямата част от разходите си по обслужването на външния дълг чрез заеми от фонда, вместо да изземва вътрешни ресурси на икономиката или да задлъжнява при неблагоприятни лихвени проценти и матуритетна структура на заемите.
Стремежът и подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз са допълнителен катализатор на процесите, които протичат в страната. Хармонизирането на законодателството и политиката на присъединяване към Европейския съюз аз разглеждам преди всичко и през призмата на стимул за постигане на икономически растеж за българската икономика. Тук ще отворя една скоба. Особен акцент поставям върху европейските програми от предприсъединителните фондове, с които да се финансират инвестиционни проекти в България и на български фирми.
Конкретните мерки за стимулиране на растежа са свързани с:
Първо, завършване на приватизацията на всички активи, предвидени за раздържавяване и преструктуриране на държавните предприятия и естествените монополи. Основните компоненти на тази стратегия са: засилване на законовата и институционалната рамка за пазарна икономика; насърчаване на конкуренцията чрез вътрешна и външна либерализация; засилване на ролята на частния сектор; привличане на чуждестранни преки инвестиции и създаване на среда, благоприятна за растежа на малките и средни фирми; налагане на финансова дисциплина в предприятията и подобряване на корпоративното управление, което най-много куца в България. В резултат на приватизацията в България към края на август са приватизирани 42.4 на сто от всички активи на държавния сектор, като до края на годината този дял ще бъде близо 50 на сто. Фактически, ако изключим активите, които на този етап не подлежат на приватизация - пътища, пристанища, АЕЦ и други, до края на годината ще бъдат приватизирани близо 75 на сто от възможните за приватизиране активи.
На второ място, решаване на проблема с държавните монополи. Правителството ще продължи да налага твърди бюджетни ограничения и обособяване на независими институции за регулиране на естествените монополи, приватизация на държавните монополи, включително отделяне на спомагателните дейности, за които е възможна приватизация или концесиониране, осигуряване на прозрачност и изчерпателност на информацията, предоставена от предприятията към регулиращите институции.
На трето място, провеждане на строга фискална политика с цел поддържане на широкобалансиран бюджет и намаляване на държавния дълг. Целта на фискалната политика е да осигури средносрочна устойчивост и макроикономическа стабилност, съпътствани с постоянно намаляване на времето на държавния дълг.

Съгласно тригодишното споразумение с Международния валутен фонд се предвижда дефицит от 2 на сто от брутния вътрешен продукт, като той се използва за покриване на разходите за структурната реформа през прехода и за по-големи държавни инвестиции. По отношение на данъчната политика в момента съществуват ограничени възможности за намаляване на данъчната тежест, които обаче ние използваме. И бих искал да подчертая, че това остава дългосрочна цел на правителството и вероятно през следващата година ще предприемем следващите стъпки в тази насока.
Усъвършенстване на банковия надзор. Структурирането и функционирането на съвременен финансов сектор предполага развитието на банковата система като основен финансов посредник между инвеститори и спестители, както и бързото създаване и развитие на небанкови и финансови институции. Ще се повишава ефективността на банковата система чрез приватизация и чрез по-нататъшно отваряне на пазара на банкови услуги за международната конкуренция. Ще се премахнат съществуващите пречки за банково посредничество чрез коригиране на законодателството за гаранциите и фалитите и по този начин очакваме, че банките ще започнат да вършат това, което отдавна всички очакваме в България, а именно да отпускат дългосрочни инвестиционни кредити.
На следващо място - укрепване на пазара на финансовите услуги и по-добро развитие на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор предстои да бъде доразвит по европейските стандарти. Надяваме се съвсем скоро парламентът да приеме на второ четене новия Закон за публично предлагане на ценни книжа. С международна подкрепа предстои модернизация на търговската информационна система на Българската фондова борса. Правителството не се е отказало и от стимулиране на капиталовия пазар чрез продажбата на държавни пакети акции от структуроопределящи дружества на портфейлни инвеститори чрез фондовата борса. И много е възможно да започне приватизацията на големи български фирми по този начин. Това се предлага поне от консултантите по сделките за тяхната приватизация.
На следващо място - поддържане и запазване на услугата за нормално функциониране на пазара на стоки и услуги. През последните години беше осъществена значителна ценова либерализация като по-голяма част от цените се определят на пазарен принцип. В момента само около 15% от цените са по определен начин административно зависими.
Подобряване на инфраструктурата. Правителствената инвестиционна програма предвижда модернизиране на националната инфраструктура. Програмата включва активно участие на частния сектор, а държавните инвестиции, финансирани от бюджета, да бъдат в рамките на 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт ежегодно. Тук ще отворя скоба, за да кажа, че този процент в момента е достигнат и дори надхвърлен през 1998 г. Тоест може да се счита, че ние форсирахме инвестиционната програма и успешно реализирахме и допълнителна инвестиционна програма като опит да неутрализираме последиците или да компенсираме последиците от кризата в Косово, за които вие сте информирани.
Облекчаване на административните бариери пред бизнеса. Правителството обръща сериозно внимание на проблема с разрешителния режим. Освен наличието на тромава, сложна бюрократична система множеството данъчни проверки, забавянето на връщането на данъчния кредит по ДДС и т.н., поставят сериозни бариери пред развитието на частния бизнес и пред притока на чуждестранни инвестиции. Резултатите са ограничаване на икономическите субекти, оскъпяване на бизнеса, монополни позиции. Последиците от съществуването на тези режими са особено негативни в сферата на строителството, телекомуникациите, дистрибуцията на газ, градския транспорт и т.н. По тази причина се предприемат сериозни стъпки за редуциране на съществуващите лицензионни разрешителни режими. До края на ноември ще отпаднат вероятно около 70 от тях, уредени с подзаконови норми от Министерския съвет или по друг начин, а впоследствие ние ще излезем и със специална законодателна инициатива за редуциране на такива режими, които са фиксирани или определени по друг начин в закон. Правителството подготвя доклад и програма за оптимизация на тези административни процедури, чието изпълнение трябва да приключи до края на април 2000 г. Съгласно тази програма всяко държавно ведомство трябва да предприеме конкретни мерки за преодоляване на съществуващите пречки.
В заключение бих искал да отбележа, че основната цел в разработения от правителството национален план за икономическо развитие за периода 2000-2006 г. е постигането на устойчив нискоинфлационен икономически растеж. Всички мерки, предвидени в плана, са насочени към изпълнение на този основен приоритет, към повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Ние сме убедени, че заложените темпове на икономически растеж от 4% за 2000 г. ще бъдат достигнати и запазени през следващите години, както съм убеден, че и коригираната прогноза за растежа през 1998 г. ще бъде постигната от нашата икономика независимо от всички отрицателни фактори, за които сме информирани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Бехар има думата за два уточняващи въпроса.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Господин министър-председател, аз очаквах като отговор на моето питане един действителен отговор, а не отчет на правителството за това, което е направило или което по-точно не е направило. Наброих, че към 90 пъти използвахте думата "ще" - тоест бъдеще време. Разбира се, едно правителство трябва да има визия за това какво ще направи в бъдеще, но ми се струва, и във връзка с това ще бъдат двата ми уточняващи въпроса, че има неща, по които действително може много активно да се спори за ефективността на взиманите управленски решения и на Вашия икономически екип, който лично аз считам, че не е най-блестящият.
Първо. Вие казахте, че са изградени основите на пазарното стопанство. Това едва ли е вярно при забавения темп на приватизация. Разбира се, има известни успехи в това отношение, но не са достатъчни.
Второ. Пълна липса на капиталов пазар.
Трето. Недостатъчно нормално структурно съотношение в инвестиционния процес, върху което Вие се стряхте, но не се спряхте върху структурата на инвестициите, върху преобладаващия дял вътре на отраслите, произвеждащи суровини и горива; продукти с най-ниско съдържание на добавена стойност; намаляващ дял на преработващата промишленост в резултат на ниското търсене и т.н.
Освен това считам, че едва ли е точно да се говори за възможностите за приближаване към европейска структура на потребление, ако имаме в момента положение, при което огромна част от потребителските стоки, особено храната, се внасят отвън. Това съвсем не стимулира икономическия растеж.
Моите уточняващи въпроси към Вас са:
Първо, каква програма имате за това България като страна с отворена икономика да компенсира чрез износа това спадане на вътрешното търсене?
Вторият ми въпрос е как ще се съчетае тази динамика в цените, която се очаква, с влошаващия се платежен баланс и оттук нарушаване на принципите на валутния борд? Защото много е притеснително това, че фактически ние в даден момент ще повторим световната практика, която и в Аржентина, и в Естония се получи, че след въвеждане на валутния борд имаме рязко спадане на националното производство, свързано, разбира се, с вторични ефекти като ефекта платежен баланс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Бехар, започвам отговора на Вашите въпроси, първо, с коментар по отношение на това съмнение, което изразихте - дали са изградени основите на пазарната икономика. Ще цитирам думи, казани от мисиите на Световната банка, от господин Каконен и Международния валутен фонд, от техните представители за България, които на въпроса има ли в България функционираща пазарна икономика, отговарят дефинитивно: в България има функционираща пазарна икономика. Това е тяхна констатация, не е моя, не е на правителството.
Вярно е, че Европейската комисия иска, както Вие поставихте още във въпроса си, да се направи потвърждение на напредъка на България в пазарните реформи, защото не е убедена, че срокът е достатъчно дълъг и развитието е устойчиво. И ние даваме точно тези доказателства в момента. Но по отношение на оценката на международните финансови институции за това съществува или не в България функционираща пазарна икономика, тоест основи на пазарното стопанство, отговорът категорично е: има такива основи.
Вие се позовахте на два факта - че няма достатъчно развит капиталов пазар в България. Вярно е, в България няма достатъчно добре развит капиталов пазар. Отдавна е внесен новият Закон за ценните книжа и фондовите борси в Народното събрание и ние се надяваме, че скоро той ще бъде приет от Народното събрание и на негова основа ще се оздрави българският капиталов пазар. Но от друга страна, нека си спомним и през какви драматични перипетии премина капиталовият пазар. Той изцяло загуби - на два пъти, доверие и то във всичките си форми. Така че тепърва остава задача за всички ни в бъдеще да се грижим за авторитета и доверието на хората към капиталовия пазар. Защото вие знаете, че хората не инвестират суми на капиталовия пазар, когато имат такива сериозни съмнения в качествата на ценните книжа или в процедурите, или в механизмите, които им гарантират инвестиции. Така че ние тук заедно сме в дълг. Правителството отдавна е внесло този законопроект.
Що се отнася до това какъв е процентът на недържавните участия в българската икономика, аз си мисля, че в това отношение Вие въобще не сте информиран и с последното развитие на нещата.
Достатъчно е да направите сравнителен анализ за относителния дял на приноса на частния сектор в България, Чехия, Унгария и Полша, за да видите в какво положение се намира България. Вие там ще видите, че относителният принос на частния сектор в България отстъпва с не повече от 4-5 на сто от останалите три водещи страни. При това положение не може да се говори, че в българската икономика няма налични частни структури. Ето, тук Ваш колега от Българската евролевица във въпрос към мен направи заключението, че все едно приватизацията ще приключи, той каза: "до края на тази година". Не може приватизацията да приключи до края на тази година, както казва депутат от опозицията, и в същото време да е вярно, че в България продължава да има много голям частен сектор, просто това наистина не е така. В България частният сектор има огромно присъствие. Вие можете да погледнете относителния дял на кредитите, които частният сектор е изтеглил, в сравнение с държавния, и ще видите огромната разлика. В момента по кредитна активност частният сектор е може би около пет пъти по-голям, отколкото държавният.
Това са реалностите в българската икономика. И точно заради това не можете да поставяте под съмнение, според мен, с достатъчно аргументи тезата за наличието на функционираща пазарна икономика в България и да твърдим, че в България няма основи на пазарното стопанство. Аз си мисля, че най-малко аргумент в тази посока е конкурентният внос. Точно конкурентният внос е доказателство, че в България има пазарна икономика. Щом има конкурентен внос, той принуждава българските производители да увеличават производителността и да постигат по-добри цени при предлагането на стоките.
Аз ще ви дам следния пример, с който се сблъсках съвсем наскоро. Примерът е свързан с едно изделие на кожарската промишленост. Българските фирми произвеждат най-простите кожарски облекла - такива елечета, характерни за българските жени, които ги носят, на стойност 150 лв. в момента. Сто и петдесет лева са 150 марки. Вие отлично знаете, че в южните страни, наши съседки, за 150 марки може да се купи кожух, а не кожухче без ръкави. Ако там кожухът е 150 марки, а тук кожухчето без ръкави е 150 марки, ясно е, че конкурентният внос не е зло за българската икономика, а това е инструментът, който ще принуди българските производители да произвеждат много повече и по-евтини стоки. В противен случай ние ще поддържаме едно наистина абсолютно нездраво положение на българския пазар.
И накрая, каква програма имаме за стимулиране на износа?
Ние приложихме няколко програми за облекчаване на последиците от кризата в Косово и вие сте информирани за това. Аз дори и в кратко резюме не бих могъл да изложа тези програми. Виждам, че има народни представители, които искат да зададат следващите си въпроси, очевидно дори и питане не е достатъчно за един такъв широк дебат. Но аз съм готов да дойда в Икономическата комисия или в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, ако бъда поканен, и подробно да дебатираме тези неща, за да не отнемаме времето на цялото Народно събрание. Готов съм за такъв дебат.
Но искам да обърна внимание на няколко момента по отношение на износа.
Вярно е това, което казвате за спадането на износа, но причините за спадането на износа са преди всичко в цените. Веднъж в цените на тези малко обработени суровини и материали, които се продават от България в чужбина, и, от друга страна, обстоятелството, че те се предлагат на пазари, които за съжаление се обезцениха, където цените се редуцираха по отношение на щатския долар. Вие знаете, че за първото полугодие еврото загуби около 13 на сто от стойността си в щатски долари и оттам се получава, измерено в щатски долари, едно второ значително снижаване на номиналното изражение на българския износ.
В момента правителството отново се занимава с този въпрос, независимо, че именно вследствие на стратегия и на идея за стимулиране на износа бяха приети и бяха създадени тези агенции, и тези банкови и финансови институции, за които говорихме, за гарантиране на износа, Насърчителната банка и т.н. Но тепърва ще търсим още допълнително средства, за да стимулираме износа.
Казах ви, че в момента се работи по една специална програма, която се съгласува между представителите на Министерския съвет. Аз си мисля, че авторите на програмата, преди да я представят, е добре да направят една публична дискусия, в която да поканят по-широк кръг заинтересувани институции, които да дадат своя принос в нейното конструиране.
Аз искам да кажа обаче, че в дъното на тази програма беше една инициатива на българско сдружение на бизнеса. Не си спомням сега точно, да не цитирам неправилно, но си спомням, че една от асоциациите на бизнеса в България излезе с един проект, върху който правителството работи досега.
И накрая, динамиката на цените и влошаването на платежния баланс.
Аз не виждам основание за притеснение по отношение на платежния баланс в контекста на това, което Ви отговорих на въпроса. Вие казахте, че съм използвал много пъти думата "ще", но аз там съвсем ясно Ви казах, че правителството е гарантирало един механизъм за финансиране и за подпомагане на платежния си баланс, който е свързан с черпене на средства от международните финансови институции, които позволяват добри, сравнително ниски лихвени плащания и маторитет на разпределение на тези задължения. По този начин ние не сме принудени да теглим пари от вътрешния пазар, нито сме принудени да излизаме на международния пазар, за да плащаме скъпо струващи лихви и да влошаваме структурата на българския външен дълг.
По този начин точно ние решаваме и въпроса със стабилността на платежния баланс. Пак ще напомня, ако това, което ние очакваме, е над милиард долара от приватизацията през тази година, но годината тепърва ще свършва, има още месец и половина, това означава, че заедно с натрупаните резерви и с фискалния резерв няма абсолютно никакъв риск България да се изправи пред проблеми в обслужването на външния си дълг и пред проблеми на платежния баланс. Така че няма такава опасност и тя по никакъв начин пък не може да произтече от вътрешните цени.
Що се отнася до вътрешните цени, една умерена динамика на вътрешните цени безусловно увеличава обема на брутния вътрешен продукт, увеличава постъпленията на бюджета и по този начин облекчава обслужването на външния дълг.
Последните справки по отношение на външния дълг, които внесе министърът на финансите в моя кабинет, бяха свързани с констатацията, че в момента външният дълг на страната е под 9 млрд. долара. Това, разбира се, няма да може да се поддържа дълго, тъй като ние очакваме новите траншове, но тенденцията на понижаване на относителния размер на външния дълг в долари по отношение на брутния вътрешен продукт е ясна именно благодарение на тази тенденция - в момента само 5 на сто от бюджетните разходи са за обслужване на лихви по кредити. Само 5 на сто, докато бяха 20 на сто от брутния вътрешен продукт - вие си спомняте през 1996 г., което беше голямата беда на тази страна и на тогавашния бюджет на страната.
Ето защо тези процеси в никакъв случай не са опасни за платежния баланс на страната.
Така мога да отговоря на двата Ви въпроса. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Бехар да изрази становището си от отговора.

НАНСЕН БЕХАР (независим): Господин министър-председател! Вашият отговор още един подчертава необходимостта от една широка дискусия, дискусия, в която да бъдат привлечени специалисти и експерти не само от всички парламентарни сили, от всички парламентарно представени партии, но и външни експерти, които стоят извън партийните структури, от които е излъчено Вашето правителство. Защото е явно, че има нужда от известен коректив.
С редица неща, които Вие споменахте, аз съм съгласен. Не мога да се съглася, че пазарната реформа едва ли не вече е осъществена. Не е въпросът има ли я или я няма, а въпросът е как функционира една пазарна икономика.
На второ място, смятам, че доста неоправдано порочен е един подход, който понякога се използва. Това е: нека първо бъдем поканени за преговори в Европейския съюз, а след това ще започнем структурна реформа, нека първо завършим процеса на приватизация, а след това ще отделим внимание на структурната реформа.
Аз мисля, че правителството загуби доста време, правителството загуби един сериозен отрязък от време, за да осъществи чрез данъчната система, чрез директни мерки, чрез различни други лостове на икономическия механизъм, да осъществи една, що-годе, технологизация на производството, една индустриална политика, която може да изведе страната ни в известна степен от тези затруднения, свързани с българския износ.
Вие казахте, че няма никаква опасност от това, че се внасят стоки, дори консумативни стоки във връзка с отношението платежен баланс - икономически растеж. Аз смятам, че има опасност, когато тези стоки са субсидирани от външна страна. Вие споменахте за кожухчетата. Проверете и ще видите, че това е една субсидирана стока и изобщо производството на кожи е субсидирано.
В този смисъл искам да Ви кажа, че има още много неща, но тук правилникът е доста несъвършен, когато няма баланс между отговора и реакцията на съответния народен представител. Но това е друг въпрос.
Смятам, че този дебат - той не е дебат сега, но това трябва да продължи като един дебат и смятам, че правителството трябва да се вслушва в редица доброжелателни критични бележки, защото това е единственият път за реална реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Все пак трябва да продължи тази дискусия, макар и с една кратка реплика.
В критериите от Копенхаген, за който ние говорим абстрактно, хората едва ли знаят точно какво разбираме, има два записа по отношение на икономическия напредък. Единият е: има ли функционираща пазарна икономика в страната, и вторият - може ли тази икономика да издържи конкурентния натиск от присъединяването си към Европейския съюз. Така се нарича това, което Вие казахте за съществуваща и функционираща пазарна икономика.
В това отношение аз искам да кажа, че България няма претенции да има икономика, която да може да издържи конкурентния натиск при влизането си в Европейския съюз. Но по моето скромно мнение от всички страни-кандидатки, едва ли има страна, която в момента да е твърдо убедена, че икономиката й може да издържи конкурентния натиск от включването й към общия пазар на Европейския съюз. Заради това се водят тези преговори, за да се адаптират икономиките и те да получат тази конкурентоспособност, която да може да им помогне, първо, да произведат тази евтина продукция, второ, за да произведат тези високи доходи, този икономически растеж, за да могат да бъдат решени и проблемите с жизнения статус на хората.
Що се отнася до Вашия упрек, че правителството се е заело само с приватизацията и е оставило без внимание останалите направления, аз просто ще бъда абсолютно непочтен към колегите си, ако не реагирам на него веднага. Не е вярно, че структурната политика - и Вие добре знаете - не е била обект на внимание и не е оставена зад гърба на правителството, особено в най-трудните й мерки. Това стана, разбира се, с предприятията от групата за изолация - А и Б - и Вие знаете, че нашето правителство беше това, което преди изборите приключи този въпрос.
Тоест, ние не сме поставяли акцент само на приватизацията. Ние се справихме със задачата за бъдещето на несъстоятелните длъжници. Сега в момента да се твърди, че само приватизацията е отвлякла усилията ни и заради това ние не сме направили нищо друго, просто няма да е честно.
Освен това Вие не бива да оставяте без внимание - и аз тук не съм чул наистина нито един народен представител да спомене една добра дума за това, че правителството успя да създаде инвестиционна програма. Успя да направи пълна инвентаризация на всички инвестиции, да мобилизира средствата, да ги рационализира, да ги насочи точно към решаване на определени инвестиционни приоритети на държавата, на общините. Вие знаете каква огромна работа беше свършена за това нещо.
И ако това нещо сега не се забелязва, и този огромен инструмент - впрочем инвестиционната програма на правителството е толкова голяма, че надхвърля числата, за които аз говорих за чуждестранните фирми, около 3-4 пъти. Така че една програма, която правителството е създало, за да стимулира икономиката на страната, впрочем това беше направено и от общинските управи в страната - това са усилия, които също не могат да останат без последствие. Напротив. Ако ние отричаме инвестиционната политика на правителството и по този начин не концентрираме вниманието на народните представители върху тази изключително важна част на държавната политика, ние няма да си вършим добре работата, вие няма да упражнявате достатъчно пълноценен парламентарен контрол върху една от най-важните сфери на обществената дейност.
Така че по-скоро не отричайте това, което е направено, а се ориентирайте към неговия контрол, към наблюдаването и т.н.
В никакъв случай не мога да се съглася, че правителството е било пасивно по отношение на данъчната система. Аз съм съгласен, че по много неща трябва да взема думата, но специално за данъчната система, която беше създадена и фиксирана вече окончателно, че тази година не се пипат данъчните закони по същество, че се коригират само данъчните тежести, че в момента вие приемате Данъчно-процесуалния кодекс, с който слагаме край въобще на данъчната реформа, да се твърди, че ние и това не сме направили, а сме насочили вниманието си само към приватизацията, наистина ще бъде абсолютно несправедливо към усилията на правителството. Дори само тези три неща, които казах, са достатъчни, за да покаже, че Вашият извод за това, че правителството едва ли не се занимаваше само с приватизация и изостави всичката си друга работа, е наистина абсолютно необоснован. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Следва питане от народните представители Велко Вълканов и Стефан Нешев относно условията, при които предстои да бъде продадена Българската телекомуникационна компания.
Питането ще бъде развито от господин Стефан Нешев.
Имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители!
Господин министър-председател, аз съм напълно убеден, че Вие знаете, че застрахователната стойност на Българската телекомуникационна компания е 5 млрд. долара, а цената, за която ще се продаде, е 520 млн. долара, като в това число влиза и правото да се лицензира втори JSM-оператор, докато в Унгария и Чехия това право не беше дадено на купувача. Чехия е продала 27 на сто от телекома си за 1 млрд. 450 млн. долара. Португалия разви собствен национален субект, който приватизира телекомуникацията на Португалия.
Тоест, те се отнесоха с голяма отговорност към националните интереси на държавата. Дойче телеком е предлагал 1 млрд. и 200 млн. долара за 30 на сто през 1996 г. и тогава тази цена е била приета за ниска и не е бил удовлетворен купувачът.
България от Централна и Източна Европа има най-гъста телефонна мрежа и то добре модернизирана. Имам предвид, че е с оптични кабели. В това отношение ние изпреварваме и Чехия.
Вие, надявам се, си давате сметка, че след приватизацията ще изтичат средства от трафика при международните разговори и те ще формират брутен вътрешен продукт не в България, а в друга държава.
Би трябвало да си поставим въпроса какво ще стане след приватизацията със специалните обекти и съоръжения, които обслужват Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, разузнаването и контраразузнаването, които се поддържат и са собственост на Българската телекомуникационна компания. Тук използвам случая да се обърна към Вас и в отговора си към проф. Бехар Вие казахте, че сте готов да се дебатира това в комисиите на Народното събрание. Не смятате ли, че този въпрос, който съществено засяга националната сигурност, трябва да бъде комплексно дебатиран в Комисията по национална сигурност към Народното събрание, имам предвид приватизационния договор.
В договора за приватизация с гръцката фирма ОТЕ има клауза за инвестиране на 150 млн. долара. Но в "Държавен вестник" излезе обявление, че е насрочено общо събрание за вдигане на капитала на БТК. В такъв случай даваме ли си сметка с колко ще участва държавата във вдигането на капитала или чрез вдигането на капитала ОТЕ вече купува не 51 на сто, а 85 на сто от компанията, с което нанася съществени вреди на националната ни икономика.
В сделката влизат и 76 почивни станции, които са съставна част на материалните активи на БТК, които вече по Закона за приватизацията, като обособени обекти, могат да се продадат от купувача и чрез тях те да получат цената, която ще платят по сделката.
Приватизационната цена защо е изградена само върху телефонията, а сделката обхваща и радио-телевизионната преносна мрежа? Чехия, Унгария и Португалия отделиха преди приватизацията радио-телевизионната си мрежа и не я продадоха на купувача. Изчисленията, които правим, показват, че само от радио-телевизионните такси за 8 години държавата, т.е. България, ще възстанови на купувача парите за закупуването на БТК.
Продажбата на БТК при тези неизгодни цени на гръцката - и тук подчертавам - държавна фирма, защото тя не е частна фирма...
Пет минути минаха ли, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Минаха.
СТЕФАН НЕШЕВ: Ще ми разрешите ли още 30 секунди? Мога ли да завърша?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, продължавайте.
СТЕФАН НЕШЕВ: Означава ли, че се загърбват националните интереси само и само, за да се запълни дупка в бюджетния дефицит? Вие си давате сметка, господин министър-председател, че на пазара на световната конкурентна същност този тип услуги ще бъдат продукт № 1 през ХХI век. Вие си давате сметка, че тези технологии ще бъдат продукт № 1 на световния иновационен продукт. Това си даде основание с проф. Вълканов да Ви попитаме няма ли да бъдат накърнените националните и икономически интереси на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Вълканов и Нешев! Ето колко голямо е питането (показва питането) и чухте пространното изложение на господин Нешев, в което се появиха много нови и допълнителни детайли от темата, което щеше да бъде много коректно, ако бяха поставени в самото питане. Аз не мога да разбера защо не се постави питането такова, каквото то е към министър-председателя, за да може да бъде подготвен и съответно сериозен отговор на въпроса, който се задава. Искам да отбележа, че това е некоректно.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не, не е от некоректност.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз съм разграфил въпросите, които сте ми подали в този писмен въпрос и отговарям на тях.
Какъв дял от БТК-ЕАД е предложен за продажба? На основание Решение № 322 на Агенцията за приватизация от 1996 г. за откриване на процедурата за приватизация на БТК-ЕАД. С Решение № 654-II от 7 август 1998 г. Агенцията за приватизация обявява процедура за предлагане на оферти за 51 на сто от капитала на БТК-ЕАД.
Как е защитена националната сигурност? Във връзка с приватизацията на БТК-ЕАД и проблемите на националната сигурност със заповед на Министерския съвет Р-31 от 9 май 1997 г., допълнена с Р-1 от 19 януари 1998 г. е определена специализирана работна група по проблемите на националната сигурност във връзка с приватизацията на БТК-ЕАД. В работната група са включени ръководители и експерти от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Комитета за пощите и далекосъобщенията и БТК-ЕАД.
На заседание на 17 август 1997 г., с протокол № 66, т. 2 Министерският съвет променя състава на работната група по приватизацията на БТК, създадена на заседание на Министерския съвет от 9 юли 1996 г., протокол № 46, т. 4. С цел създаване на условия за защита на националната сигурност при приватизацията на БТК в работната група са включени представители на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи. В резултат на почти двугодишна работа на работните групи и на специализирани експертни групи с прякото участие на вицепремиерите Бакърджиев и Божков, на министър Бонев и главен секретар на МВР генерал-майор Попов, на началниците на служби в МВР, на заместник-министрите Шаламанов и Радонов от Министерството на отбраната, на генерали и офицери от Министерството на отбраната и Генералния щаб бе изградена защитата на националната сигурност при приватизацията на БТК-ЕАД, която аз не намирам много уместно да бъде публично дебатирана, за разлика от вас. Но все пак има Комисия по национална сигурност в българското Народно събрание. Ако прецени комисията, нека излезе с тази инициатива.
Тази система е основана на съответните договорни и технически условия - това мога да кажа.
Закон за далекосъобщенията. Освен предвидените в Закона за далекосъобщенията норми, свързани със защитата интересите на националната сигурност в далекосъобщенията в хода на подготовката на приватизацията са подготвени допълнителни законови мерки в рамките на Закона за далекосъобщенията, които в най-скоро време ще бъдат предоставени на вниманието на Народното събрание. Предложените промени целят преди всичко: първо, детайлизиране и усилване правата на държавните органи по отношение на националната сигурност; второ, осигуряване на незабавното изпълнение на предписанията на държавните органи, свързани със защитата на националната сигурност; и трето, определяне на специални задължения по националната сигурност на БТК, като основен далекосъобщителен оператор.
Следват предложените промени на Закона за далекосъобщенията, свързани с националната сигурност, като за илюстрация могат да се отбележат следните текстове:
"Чл. 61. (1) Изпълнението на дейности по лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с решение на Държавната комисия по далекосъобщенията:
1. по мотивирано искане на председателя на Комитета по пощите и далекосъобщенията по чл. 93 - военно положение, положение на война и криза;
2. при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат на изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията.
(4) Решенията на Държавната комисия по далекосъобщенията по ал. 1 и 2, свързани с националната сигурност и отбраната на страната подлежат на незабавно изпълнение."
"§ 23. Чл. 93 се изменя така:
"При обявяване в страната на режим на военно положение, положение на война или криза, определен в действащото законодателство, когато потребностите го изискват, председателят на Комитета по пощите и далекосъобщенията може да поиска Държавната комисия по далекосъобщенията да спре временно дейностите по издадени лицензи, както и да забрани използването на радио-съобщения на радио-честотен спектър за граждански нужди за периода, за които е обявено военно положение, положение на война или криза."
Предлага се също:
"За нуждите на управлението на отбраната и сигурността на страната Българската телекомуникационна компания предоставя с приоритет линии под наем на органите, компетентни по въпросите на отбраната и сигурността в съответствие със заявения в искането срок при наличие на техническа възможност и в съответствие с условията на лицензията на БТК. При липсата на техническа възможност БТК уведомява органите, компетентни по въпросите на отбраната и сигурността във възможно най-кратък срок."

Подзаконова нормативна база. С Постановление на Министерския съвет № 19 от 8 февруари 1999 г., се решават въпросите, свързани със структуриране и финансиране на далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение в състава на БТК ЕАД. С постановлението в рамките на БТК ЕАД се изгражда специализирано поделение, осигуряващо основните мирновременни и военновременни връзки на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Поделението е организирано, създадено и функционира. С това се решава въпросът за ограничен достъп до всички чувствителни за националната сигурност обекти на мрежата на БТК ЕАД. На бъдещите собственици се предоставя само обобщена финансова отчетност и друга финансова информация. Промени в структурата, броя на заетия персонал и ръководството на специализираното поделение се правят само с писмено съгласие на съответните държавни органи.
Договорите, свързани с продажби и новият устав на БТК ЕАД. По проблемите на националната сигурност, както междупрочем и по други, свързани с националния интерес проблеми, са договорени права на вето на представителите на българската страна в органите на управление на БТК ЕАД. Един пример от договора на съдружниците е ветото на представителите на държавата в БТК в случай на разпореждане с активи за изпълнение на задълженията на дружеството във връзка с националната сигурност и отбрана по силата на лицензията. В новия устав на БТК ЕАД се ограничава правото на съсобственика на БТК да продава повече от 5 на сто от акциите на дружеството сумарно на едно физическо или юридическо лице без одобрението на българската страна.
Лицензията на БТК ЕАД. В лицензията на БТК ЕАД са уредени детайлно и напълно задоволително проблемите на националната сигурност, както следва:
1. развиването, поддържането и подготовката на мрежата за използване при кризи;
2. пренасянето на информационния трафик за нуждите на органите на държавното управление, отбраната и сигурността на страната, като БТК ЕАД създава условия за неговото надеждно и устойчиво протичане;
3. създаването на условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху мрежата на предоставяните услуги от страна на компетентните органи;
4. осигуряването и опазването на държавната тайна.
На каква цена се смята да се продаде 51 на сто от БТК ЕАД? Договорената цена от 510 млн. долара включва цената на държавните дялове в БТК и тръжната цена за втори GSM лиценз. Цената на втория GSM лиценз за условията на България варира между 20 и 30 млн. долара. Преди месец трети GSM лиценз в Република Чехия беше продаден също по-малко от 25 млн. долара - това за справка. А трябва при това да се има предвид и фактът, че операторът на втория лиценз ще плати начална лицензионна такса, ежегодна лицензионна такса за дейност, такса за ползвани честоти, номера и т.н.
Доколко 510 млн. долара съответстват на цената на БТК ЕАД? Що се отнася до съответствието на предложената цена с реалната цена на БТК, може да се отбележи следното:
1. Известната истина, че цената на компанията се определя от това, което се дава за нея, важи и в този случай. При наличието на единствен участник в търга вдигането на цената от 415 млн. на 502 млн. щ. долара може да се счита за изключително постижение.
2. При наличието на ефикасна защита на свързаните с продажбата проблеми на националната сигурност за България, цената на компанията във финансов аспект, както междупрочем и на всяко друго държавно предприятие се определя от: първо, възпроизводството, включително квалификацията на заетата работна сила; второ, свързаните с това данъци и осигурителни вноски; трето, генерирания вторичен производствен пазар на контрактните дейности. На следващо място - плащанията по ДДС и на последно - разпределението на печалбата, ако има такава.
Продажбата на БТК намалява бюджетните приходи единствено с 51 на сто от печалбата. И само с тях! Печалбата като обем е съществено по-малка и по-несигурна от останалите компоненти - тези, които изброих по-горе: ДДС, данъците, плащанията за работниците и т.н.
Освен това през следващите три до четири години с договорените инвестиционни ангажименти на купувача се очаква пълно реинвестиране на дивидентите, доколкото се декларират такива. От друга страна, с планираните инвестиции и договорения ноу-хау в областта на управлението, маркетинга и технологиите очакваме сериозен ръст на всички финансови резултати на компанията.
Каква оценка можем да направим на предложените над половин милиард долара от купувача? Финансовият съветник на Агенцията за приватизация по сделката - Дойче банк, направи оценка на БТК ЕАД по два метода: сравнителен с други приватизации в Централна и Източна Европа, и по дисконтирани парични потоци. Двата метода дадоха сходна оценка според Дойче банк за цялата стойност на БТК ЕАД: между 650 млн. и 1 млрд. за сто на сто от компанията. От тях 51 на сто са съответно 331 млн. и 510 млн. щ. долара. С получената цена попадаме в горната граница на получената оценка, направена за БТК от Дойче банк.
Агенцията за приватизация поръча на независима консултантска фирма да оцени БТК и получи оценката от 1 млрд. и 30 млн. щ. долара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Два уточняващи въпроса ще бъдат зададени от господин Велко Вълканов. Имате думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин министър-председателю! Както можа да се разбере, макар че нашите въпроси бяха много кратко формулирани, те не Ви попречиха да дадете своя твърде подробен отговор. Аз имам все пак някои уточняващи въпроси, които ми се струват твърде съществени.
Не искам да скривам своето дълбоко смущение от факта, че нашата БТК се продава в своята мажоритарна част - 51 на сто. Разбрах, че Вие сте обмислили много сериозно този въпрос за нашата национална сигурност, но си казвам, че нашите национални интереси не могат да бъдат търсени единствено и само в състояние на война и военно положение. Нашите национални интереси, мисля си, се проявяват и извън това време на война и военно положение и ми се струва, че тук нещата не са добре премерени, добре оценени.
И във връзка с тези мои опасения и страхове искам да попитам, господин министър-председателю и това е първият мой уточняващ въпрос: бихте ли казали дали Ви е известно някои други държави около нас или по-далече от нас да са продавали именно такава мажоритарна част от своята телекомпания? На мене поне това не ми е известно. Във всички случаи фактът, че някой държи мажоритарния пакет означава, че той е господар на цялото наше информационно пространство. (Оживление.)
На второ място искам да поставя и този въпрос, господин министър-председателю: Вие не смятате ли, че и този път нашата страна е била поставена в една ситуация, неблагоприятна за нея? Как си обяснявате този факт, че застрахователната цена е да кажем 5 млрд. долара, а пък ето на, се оценява от някакви други структури едва на 1 млрд.?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кой я е застраховал за 5 млрд.?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Такава е цената, която съобщи колегата Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Това са реални цифри, господин министър-председател. (Оживление.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не е застрахована за 5 млрд.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Моля, не влизайте в диалог - имайте после уточняванията си с него.
Аз искам да Ви попитам: аз разговарях много внимателно с хора, които са вътре в системата и те твърдят, че реалната стойност на нашата БТК е не по-малко от 4 млрд. долара. Годишната печалба, която се получава, е някъде към 530 млн. долара, но това са някакви брутни суми. Искам да получа точна информация от Вас каква е годишната печалба от БТК миналата година например? Бихте ли ми казали?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Трябваше да ми зададете този въпрос предварително.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Бихте ли ми казали макар и най-общо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов и господин Нешев! Доколкото ми е известно, Българската телекомуникационна компания не е застрахована за 5 млрд. щ. долара.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): За два.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не е застрахована и за 2 млрд. щ. долара. И е много некоректно към мене да се цитирате един друг с една фалшива информация и да се позовавате. Моля ви се, как може такова нещо?
Вярно е, че човек, който работи в една организация, има по-висока представа за нейната стойност. Примерно, запитайте хората в Козлодуй и те ще ви кажат невероятно високи числа за това как те оценяват стойността на активите. Същото се отнася за всеки, който притежава нещо. Но аз ви дадох обективните оценки на консултанта по приватизацията на БТК. Това е една изключително уважавана фирма, именно Дойче банк, която не е кой да е в Европа. Те казват, че е между 650 млн. и 1 млрд. Те го казват, а не го казват работещите вътре в БТК. Освен това независим консултант прави оценка и отново стига до цената 1 млрд. Как може при това положение ни да приемем сериозно да дискутираме оценки от 3 млрд., 2 млрд., 6 млрд. и т.н.?
Аз категорично отхвърлям като абсолютно неоснователно, че доходността на Българската телекомуникационна компания е 540 млн. или там колко, каквото число казахте Вие, не го запомних точно, но беше над 500 млн. Няма такава доходност в никакъв случай, категорично! Нещо по-лошо, Българската телекомуникационна компания дълго време беше в изключително тежко финансово състояние. Тя произвеждаше загуби и беше декапитализирана, вървеше към декапитализация. В 1996 г. ние заварихме компанията с огромни загуби, с огромни задължения. Две години ние спасяваме БТК от нейните неизплатени задължения и постепенно с общи усилия оздравяваме компанията. Тя излезе едва миналата година, даже, ако не се лъжа, тази година или за пръв път на някаква минимална печалба. Но това в никакъв случай не е 500, може би 50 млн. ще бъде някакво число близко до реалността. Но категорично доходността й не е такава! И точно лошата предистория, точно лошото досие на БТК и състоянието й в миналото пречат тя да се продаде добре.
Ако БТК 3 години наред носеше по 500 млн. марки доход годишно, Вие мислите ли, че ще има някой в България, който да се подпише под такъв договор за продажба? Разбира се, че няма да я продаде така. Как нещо, което снася златни яйца, по 500 млн. злати яйца годишно, да бъде продадено за 500 млн.? Ами ние трябва да сме луди, трябва да ни заклеймите като национални престъпници! Но това очевидно не е така. БТК беше в много тежки условия. Тя имаше огромни неразплатени задължения. Три години ние се борим да я поставим на крака.
Сега това хората в БТК, разбира се, не го виждат. Хората, които работят в БТК, не знаят какво е финансовото отражение на тяхната дейност. Хората знаят, че си вършат честно работата, че произвеждат услугите, че са ежедневно на работа. И аз им благодаря и за огромния труд, който влагат, всеки един от хилядите служители в БТК. Но те не могат да знаят, че финансовото отражение на тяхната дейност поради цени, поради най-различни други условия, занемарени инвестиции и т.н., са довели до това състояние на Българската телекомуникационна компания. Заради това сега условието е такова. И за нас това условие е добро.
Аз Ви казах, за 3 години ще се реинвестират печалбите, щом е обещано, че ще бъдат инвестирани 150 млн. щат. долара в БТК, по силата на договора за продажба. Това показва, че сегашната доходност е някъде между 50 млн. марки и 50 млн. щат. долара, надяваме се да достигне. Така.
И накрая, за контрола върху информационното пространство. Без да съм подготвян, поради Вашата некоректност, специално с всичките отговори на Вашите въпроси, а ако Вие ги бяхте поставили, аз щях да имам списък и на доходността за предишната година и за по-предишната. Аз съм принуден да отговарям изцяло, осланяйки се на собствената си памет. Вие видяхте, че отговарях на 5 въпроса. Колкото и да е широка паметта и капацитетът на един министър-председател, той не може да знае каква точно е печалбата в числа. Все пак аз съм близо до числото, което е реално.
И накрая, мажоритарният пакет и контролът върху информационното пространство. Господин Вълканов, понеже зная, че тревогата е Ваша, аз искам да Ви уверя, че не съм по-малко патриот от Вас по отношение на защитата на българските интереси и специално по отношение на това какви правомощия ще даде собствеността на 51 на сто върху контрола на информационното пространство, както Вие го нарекохте.
Няма да има контрол върху българското информационно пространство. Това веднага Ви го казвам и напълно убедено го твърдя. Защото ние продаваме излъчвателните способности, ние продаваме мрежата за излъчване на информационни сигнали. Това продаваме ние. Всеки собственик, независимо кой е той, е заинтересован да излъчва сигналите на всеки, който плаща за това. Всеки е заинтересован. При това е заинтересован да ги излъчва по начин, който съответства на договор, сключен между него и този, който ще ползва неговите услуги.
Ако Българската телевизия или някакъв телевизионен канал иска определени условия за излъчването на сигнала, той ще ги получи от системата, която излъчва сигнала. И тя няма как да му ги откаже, защото това е пазар. Иначе как ще му вземе пари, как ще сключи с него договори? Същото е с Министерството на отбраната. Същото е с Министерството на вътрешните работи. Тъй като във Вашия уточняващ въпрос имаше и тази тревога, непогасена от моя отговор напълно, аз искам да Ви кажа нещо, което Вие сигурно сте чули и което, така, все едно, не е кой знае каква държавна тайна.
Българската система за национална сигурност има няколко дублиращи системи за информация, които не са свързани с БТК. И те гарантират, че каквото и да се случи на Българската телекомуникационна компания, системите за национална сигурност ще продължат да функционират в страната. В това можете да бъдете абсолютно убеден и да не се притеснявате по този въпрос, тъй като това нито е решавано сега, нито е решавано с договора за лиценз, с договора за продажба. Така постъпват всички страни. Те се прегарантират в това отношение. Така че в това отношение може да сте сигурни.
Що се отнася до информационното пространство. За да няма никой контрол върху него, трябва да има свобода, да има много клиенти, които да излъчват сигнали в информационното пространство. Трябва да няма монопол върху информационното пространство. Това е въпрос, който ще получи отговор точно с приватизацията.
И аз тук, макар да не съм инженер по далекосъобщения, макар да нямам визията за това какво ще стане в следващия век, но като обикновен потребител, наблюдавайки процесите, които стават в сферата на информационния бизнес, в сферата на информацията, искам убедено да Ви кажа, че тази техника или тази технология за излъчване на сигнали, която е БТК, ще бъде съвсем скоро само един от вариантите по силата или чрез който българското общество, българските фирми, както всяко развито общество и фирми ще получават информация.
Няма да бъде монопол БТК, в това нещо съм абсолютно сигурен. Ще има сателити, ще има космически връзки, ще има всевъзможни други алтернативни средства за свръзка. Много скоро никой няма да има монопол не само върху това какво се излъчва. Това, разбира се, една страна с уважаваща се демокрация трябва да го гарантира, т.е. трябва да има много конкуриращи се сигнали в обществената среда, в обществената информационна среда, но няма да има монопол и от страна на този, който излъчва сигнал. В това нещо аз съм абсолютно убеден. Ние сме на прага на една голяма революция и тя всъщност в момента избухва, революцията. Така че, в това отношение не бива да има никакво притеснение.
Аз мисля, че резултатите от мащаба на тази революция, ИНТЕРНЕТ-технологиите, технологиите за свръзка посредством други кабелни системи, освен тези, които са телекомуникационни, спътникови и всякакви други, каквито хората ще измислят, ще ни позволяват в бъдеще да разменяме звук, образ и текст, свободно всеки ще може да го прави, срещу, вярвам, една минимална такса. А това ще бъде основата на прогреса на България.
В това отношение Ви приканвам ние не да споделяме точно тази визия, а да подкрепим една добра сделка. Защото аз се опасявам, че ако революцията ни задмине, ние утре и това няма да можем да получим от системата, която продаваме. Всеки, който познава тази материя в дълбочина, ще изкаже и тези притеснения. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Вълканов, да заяви становище по отговора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Костов, благодаря Ви за отговора, но, знаете ли, не сте много убедителен. Аз наистина не мога да разбера в последна сметка какво наистина диктува на нашето правителство да се съгласи да продаде мажоритарната част от БТК? Защо не примерно 49 на сто, а 51 на сто? Защо, какво толкова налага да се откажем от контрола върху цялата тази наша компания? (Шум в мнозинството.) Нищо не го налага. Това са 2 на сто, но които решават много съществени въпроси, свързани с националната сигурност.
И тогава, при запазването на този контролен пакет, стават излишни много от тези мерки, за които Вие говорите. Те просто се обезсмислят. Защото в крайна сметка ние запазваме контрола върху цялата компания.
На второ място - относно цената. Аз моля да ме извините за неточността. Просто ставаше дума тук за една десетична точка, става дума за 53 млн. и 900 хил. долара печалба. Това е цифрата, която ми съобщиха специалисти от съответното ведомство. И не напразно се твърди, че за 8 години това, което ще бъде платено сега на нашата държава като цена, ще бъде изплатено, ще бъде погасено.
Освен това искам да направите някои съпоставяния. В Румъния, например, са продадени 35% от телекомпанията за 675 млн. долара, а там тази система, румънската, е далеч по-неразвита от нашата система.
Извинете, дали е вярно това, което ми казват колеги специалисти, че у нас имаме 3 млн. и 200 хил. телефона, 33% и повече от населението имат телефони? Освен това имаме висока степен на кабелизация. Всичко това повишава крайно много цената на БТК.
В Сърбия 20% са продадени за 400 млн. долара. В никой случай не е по-добра тяхната система от нашата, а ето, ние продаваме повече от половината за по-малко от това, което други са получили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: И сега има една тенденция, която тук смущава. Ние ликвидирахме оръжейната промишленост, ликвидирахме карното производство, ликвидирахме фармацевтичната промишленост, "Козлодуй" ликвидираме, сега ликвидираме БТК. Питам Ви: какво остава в края на краищата за нас? Нищо не остава. Е, това вече не е национална политика, това е нещо друго. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълканов, трябва да Ви отговоря наистина на този въпрос, така както Вие го поставяте, защото вероятно много хора го поставят точно така. Защо продава България? Ами, защото трябва непременно да се осъществи модернизацията на БТК. Трябва някой да вложи 150 млн. щ.д., за да модернизира БТК, за да не се окажем изпаднали от прогреса, а да можем да го следваме. Това е отговорът. Ние не можем сега да съберем 150 млн. долара и като правителство да ги инвестираме в бъдещето на Българската телекомуникационна компания.
Ако числото, което Вие казахте, 53 млн. щ.д., е доходността, това означава, че в случай, че това бъде печалбата, която ще получи новият собственик, 51% от нея, въпреки че той има данъци, има приспадания и т.н., но да допуснем, че е 50 млн., това означава, че 26 млн. ще получи новият собственик. А той се ангажира да инвестира 150 млн. сега в БТК, което означава, че в следващите години той 6 години ще реинвестира печалбата си и то ако печалбата е 51-52 млн., ако е регулярна такава печалбата и ако това е разпределяната печалба между акционерите. Значи 6 години ОТЕ и другият собственик ще реинвестират парите, които ще вложат допълнително. И след това правете сметка за това кога ще си откупят инвестицията в размер на 500-510 млн. щ.д. Това означава 10 години.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Много сте загрижен за тях, а не за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не се обаждайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не, говорим за интереса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е загрижен за тях, ами Ви обяснява.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Напротив, аз съм загрижен за бъдещето на модерната Българска телекомуникация. Аз съм загрижен като министър-председател за това България да има модерни и евтини системи за размяна на звук, говор и данни. Това е целта на правителството, за да вървим напред. (Ръкопляскания от мнозинството.) И това ще се постигне с тази сделка. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Нешев, само ако е наистина процедура. Ако ще правите изказване, на каквото нямате право, направо ще Ви накажа.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, взех процедура, за да Ви се извиня, че действително изложението на нашето питане не беше обстоятелствено. Но това е поради причината, че председателят на Народното събрание ни връща питания, които са обстоятелствени, под предлога, че не са актуални (шум и реплики в блока на мнозинството) и че не се вместват в определен мащаб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такова нещо. Пак казахте нещо съвсем измислено, подобно на 5-те милиарда застраховка. (Смях в блока на мнозинството.) Изглежда имате обичай да преувеличавате нещата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Ако Ви донеса документ, че за толкова е застрахована, какво ще направите, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Донесете ми документ, че съм Ви върнал питане, което е дълго.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Много са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, донесете ми го да го видя и аз най-после.
Пристъпваме към отговори на министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
Има думата народният представител Ангел Малинов да развие своя актуален въпрос относно изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в страната.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Към момента в страната има изградени 52 броя градски пречиствателни станции за отпадни води, които обслужват 47 населени места и 35,3% от населението на страната.
От 97 населени места с над 10 хил. жители едва 24 имат пречиствателни станции за отпадни води. Тревожно е състоянието на градовете с над 50 хил. жители, които са 28 броя, а само в 13 от тях има изградени градски пречиствателни станции за отпадни води.
Съгласно изискванията на Директивата на Европейския съюз № 91271 за третиране на отпадните води от населените места, страните - членки на Европейския съюз, трябва да гарантират, че до 31 декември 2005 г. отпадните води, включени в канализационните системи на населените места с над 10 хил. еквивалентни жители, ще бъдат предмет на вторично пречистване преди заустването им във водоприемниците.
Строителството на редица градски пречиствателни станции е необходимо да се извърши и във връзка с ангажиментите на страната ни по Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав и Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
Моят въпрос е следният: какво прави Министерството на околната среда и водите и общините за изграждане на нови, довършването на строящите се в момента и реконструкция на някои съществуващи градски пречиствателни станции за отпадни води?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Малинов, безусловно се съгласявам с Вашите твърдения за задълженията, които произтичат за нас от директивите на Европейския съюз в областта на водите и няма да ги коментирам. Нещо повече, ще потвърдя и ще подчертая, че за изпълнението на тези задължения през 1999 г. Министерството на околната среда и водите разработи Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции от населени места с над 10 хил. еквивалентни жители, която беше одобрена от Министерския съвет през месец юни т.г.
Съгласно тази програма в страната трябва да се изградят нови 71 пречиствателни станции, да се довършат 10 станции, които в момента се изграждат, и да се направи разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите пречиствателни станции - 23 на брой, които са най-големи замърсители на водите в страната. Тази мащабна задача ще се финансира усилено до края на 2002 г., като през тази година ще започне реализацията на последните обекти от програмата.

По предварителни разчети необходимата сума за изграждане на приоритетните обекти е над 630 млн. лв., поради което е предвидено програмата да се изпълни със съвместно финансиране от всички възможни финансови източници, а именно държавния бюджет, Националния фонд за опазване на околната среда, средства на общините, средства на фирмите, експлоатиращи пречиствателните станции, и, разбира се, външни финансови средства.
Особено важно е ефективно да се използват новите финансови инструменти на Европейския съюз и най-вече структурните фондове в предприсъединителния период за страната ни. Отговорност за реализацията на отделните обекти са съответните общини и ВиК-дружествата, които ще бъдат и собственици на станциите.
Със средства от Националния фонд за опазване на околната среда в момента се финансира и разширението и реконструкцията на градските пречиствателни станции за отпадъчни води в София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Габрово, Дупница, Разград и се довършва строителството на пречиствателните станции в Казанлък, Шумен, Самоков, Обзор, Бяла, Поморие, Стражица, Кубрат, Исперих, Дулово и др.
Със средства на държавния бюджет и Националния фонд за опазване на околната среда ще продължи и през следващата година строителството на пречиствателни станции. Списъкът на обектите, които ще се финансират със средства от държавния бюджет, е на вашето внимание с проекта за държавния бюджет за следващата година.
Освен това искам да подчертая, че Министерството на околната среда подготвя и предлага за външно финансиране редица приоритетни обекти, като активно подпомага общините и следи стриктното спазване на процедурите по Закона за възлагане на обществени поръчки.
След продължителни разговори и многобройни срещи с кметовете на общините в Царево и Велики Преслав през годината се проведоха конкурси за възлагане проектирането на градски пречиствателни станции в градовете Царево, Ахтопол и Велики Преслав. За съжаление обаче мудност и незаинтересованост на редица на общински администрации не дадоха възможност за започване проектирането и изграждането на редица важни обекти, сред които са пречиствателните станции за отпадъчни води в Созопол, в Ловеч, в Попово, Монтана, Смолян, Рудозем, Златоград.
Искам обаче да ви уверя, че Министерството на околната среда ще направи всичко необходимо да активизира новите кметове, за да изпълним задълженията, произтичащи от програмата.
В заключение ще отбележа, че ни предстои да извършим изключителна по обем работа. Видяхте броя на пречиствателните станции, пък и сумите са големи и аз се надявам, че в този процес всички - и местната власт, и Министерството на околната среда, и Вик-дружествата ще поемат своята отговорност, за да можем да изпълним тази мащабна програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Малинов, имате думата за реплика.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз бих искал да задам два допълнителни въпроса на госпожа Манева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Допълнителни въпроси - не, за реплика можете да вземете думата, защото не е питане.
АНГЕЛ МАЛИНОВ: Да, това е във връзка с въпроса ми.
Госпожо Манева, смятате ли, че може строежът на тези пречиствателни станции и неизпълнението на задачата ни да се превърне в едно препъни камъче от рода на АЕЦ "Козлодуй" при приемането ни в Европейския съюз? Може ли да се привлекат допълнителни чуждестранни инвестиции, тъй като всички знаем, че инвестирането в опазване на околната среда за европейските страни в една страна от Европейския съюз е опазването на здравето и живота на цяла Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам съвсем категорично да заявя, че проблемите на околната среда, които съществуват в страната, в никакъв случай не могат да бъдат някаква пречка за започване на преговори с Европейския съюз. Твърде това, като се основавам и на резултатите от кренинга, който се проведе през т.г. Ако проследите материалите, които бяха публикувани за България - за България има много добра оценка, дадена е изключително висока оценка за напредъка, който постигнахме в областта на законодателството, така също и по прилагането на това законодателство както в институционално отношение, така и за изпълнение на конкретните обекти.
Националната програма за изграждане на пречиствателни станции и Националната програма за изграждане на депа за отпадане на отпадъци са два документа на правителството, в които е демонстрирана ясната воля да намерим всички възможни ресурси, които съществуват в страната, да привлечем максимално средства отвън, за да изпълним в един кратък срок изискванията на Директивите - нещо, което малко страни са направили и мисля, че ние ще успеем да се справим с този въпрос.
Средства осигуряваме не само по предприсъединителните програми. Ние сме благодарни на донорите. Това са различни страни - Холандия, Швейцария, Дания и други страни, които отпускат средства специално в областта на водите, за да бъдат изградени градски пречиствателни станции и в сроковете, които се предвиждат в Директивите, ние да отговорим на изискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:Благодаря, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Лъчезар Тошев относно общински програми за опазване на околната среда.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, моят актуален въпрос беше зададен преди повече от месец, но той все още е актуален.
Аз Ви питам по въпроса за общинските програми за опазване на околната среда, тъй като на основание чл. 26 от Закона за опазване на околната среда като задължение на общинските органи е вменено задължението да съставят свои програми за опазване на околната среда, съгласувани с компетентните органи на Министерството на околната среда и водите.
Въпросът ми е: има ли разработени такива общински програми и в кои общини? Министерството подпомага ли общините в този процес и с какви практически действия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев!
През последните две години Министерството на околната среда и водите осъществява целенасочена политика за активизиране на партньорството с общините в сферата на опазване на околната среда. Освен чрез Националния фонд за опазване на околната среда, чрез който финансираме инвестиционни обекти, оказваме и конкретна методическа помощ на общините и то в частност в областта на разработване на програми, на ясна политика на общините с ясно определяне на приоритетите в областта на околната среда.
Ще отбележа, че България беше избрана в Регионалния център за околна среда за Централна и Източна Европа за една от четирите моделни страни от Централна и Източна Европа за осъществяването на проекта за разработване на указания за общините за структурата и съдържанието на общински програми за опазване на околната среда.
Целта на тези указания е да подпомогнат методически и да улеснят общините при разработването на програми за управление на околната среда, да информира общините за основните изисквания към тези програми и, разбира се, да подпомогне самото изработване на тези програми. Указанията вече са готови и предстои да бъдат приети от колегиум на министерството и разпространени сред общините.
По предложение на министерството чрез серия от семинари ще бъдат обучени представители на всички общини за подготовката и прилагането на общински програми за опазване на околната среда. В този процес активно ще бъдат ангажирани и нашите регионални инспекции.
Ще отбележа, че в момента само отделни общини имат съставени такива програми. Това е общината в Кърджали, в Добрич и Разград. Тези програми са разработени с външно финансиране и, за съжаление ще отбележа, че в повечето случаи тези програми в момента не отговарят на българското законодателство и на европейските изисквания в тази област, което ще наложи тяхното актуализиране.
Ще отбележа също така, че за съжаление в общините няма активност, просто няма вкус към разработване на подобни програми и като че ли този процес се подценява. Това е една от причините в общините да се привличат малко инвестиции от външни донори, независимо че съществува голям интерес специално към проблемите на околната среда Причината за това е, че донорите изискват, за да финансират конкретен обект, да има ясна общинска програма, в която да са определени приоритетите в областта на околната среда.
Ще кажа, че една от основните задачи на нашето министерство през следващата година е да изиска от общините да подготвят такива програми, като ние се ангажираме с много активно съдействие, за да могат тези програми да бъдат наистина база специално в областта на инвестициите за една ясна инвестиционна политика в общините. Наличието на такива програми ще бъде задължително изискване и за отпускане на средства от Националния фонд за опазване на околната среда, а също така и за съдействие, което ние оказваме за кандидатиране за външно финансиране на общините.
Ще отбележа, че на този етап имаме напредък само в областта на отпадъците. Във връзка с инициатива на министерството беше създадено ръководство за разработване на общински програми за управление на отпадъците и бяха осъществени серия семинари в тази област. В резултат над 90 на сто от общините разработиха свои общински програми за управление на отпадъците. Това беше база и за разработване на Националната програма за управление на отпадъците, също така една солидна предпоставка за привличане на инвестиции. Холандия, Дания и Испания отпуснаха средства за разработване на проекти за депа, които ще се финансират по-нататък по схемата за съфинансиране от няколко източника. Съдействаме и чрез ежегодни конкурси за реализиране на тези програми, конкурси между общините и неправителствените организации и училищата в рамките на националната кампания за чиста околна среда за най-екологичен проект за очистване от отпадъци и озеленяване на отделни терени. Това позволи през тази година да реализираме няколко много големи проекта: да финансираме проекти в 18 общини на стойност 260 хил. нови лева, 13 проекта на неправителствени организации по 26 хил. лв. на всеки, на 15 училища са отпуснати общо 30 хил. лв. Тези проекти дадоха добри резултати и през следващата година ще продължим да обявяване конкурси, с които ще подпомагаме общините в осъществяване на техните програми в областта на отпадъците.
Имаме основание да се надяваме, че през следващата година общините ще активизират своята дейност по разработване на програми за опазване на околната среда, още повече че вече ние имаме всички предпоставки за това. Нашата цел е програмите за опазване на околната среда на регионално равнище да бъдат приведени в съответствие с европейските изисквания и новото българско законодателство и да бъдат една сериозна база за реализиране на амбициозните ни инвестиционни програми в областта на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Тошев, имате думата за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Госпожо министър, благодаря Ви за отговора! Разбира се, аз също не съм удовлетворен от нивото на активност на общините при изработването на общински програми за опазване на околната среда.
Бих искал да отбележа, че при настоящото гледане на бюджета на Република България е отбелязано голямо увеличение на целевите субсидии за екологични проекти в общините, близо с 50 на сто, даже и повече, така че би трябвало на тази база общините да могат да бъдат много по-активни.
Специално бих искал да обърна внимание на това, че във връзка с програмите за опазване на р. Дунав и Черно море би трябвало дунавските общини от Видин до Силистра да бъдат включени много по-активно в такива общински програми и те самите да проявят много по-голяма инициативност, за да имат възможност да оползотворят и други възможни средства, източници, които могат да дойдат по други програми. Също така и общините, намиращи се около трите национални парка, тъй като за нас това би трябвало да бъде голям обществен приоритет.
Благодаря Ви за отговора и се надявам, че вашето министерство все така активно ще продължи да сътрудничи с общините. От тях очакваме същата активност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Валентин Симов относно обгазяването на община Никопол.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е свързан с това трагично обгазяване преди десет дни на гр. Никопол. Преди малко аз не бях съвсем убеден дали община Никопол има програма за опазване на околната среда. Сега вече, като чух от Вас отговора на предишния колега, съм убеден 100 процента, че там няма такава програма.
Какво прави впечатление? Вероятно Вие ще ми кажете какви мерки е взело сега Министерството на околната среда и какви мерки ще вземе за в бъдеще. Но това, което се появи в средствата за масова информация, в мен логично доведе до мисълта, че в момента в община Никопол няма никаква корелация, никаква връзка между отделните връзки, които осъществяват защитата на населението. Защото в крайна сметка чл. 2 от Закона за опазване на околната среда гласи, че намаляването на риска за човешкото здраве и околната среда и неговото отношение към претърпените вреди и пропуснати ползи са основата за формиране на екологична политика.
Аз искрено се надявам, че Министерството на околната среда ще приведе в действие всички тези необходими мерки, като се позове точно на чл. 2 от този закон, за който ми се струва, че през 1991 г., когато го приехме, Европейският съюз го похвали като един от най-добрите закони в Източна Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, по повод на Вашия актуален въпрос, ще Ви информирам следното:
На 2 ноември в Министерството на околната среда и водите беше получена информация от районната инспекция в Плевен за обгазяване на гр. Никопол. От анализираните 32 проби в 8 са измерени превишения на концентрациите за амоняк до 20,4 пъти над ПДК, а за сероводород - за 4 проби до 2,3 пъти над ПДК. Обгазяването беше установено и органолептично и визуално (гъста мъгла).
Както при всички случаи на обгазяване на гр. Никопол, така и при последното още в същия ден Министерството на околната среда изпрати остро протестно писмо до господин Ромика Томеску, министър на водите, горите и опазване на околната среда на Румъния, с искане на информация за изясняване на причините, довели до високите концентрации на горните замърсители, както и на мерките, които румънската страна ще предприеме за преустановяване на обгазяването. В отговора на господин Томеску, получен на 4 ноември, се признава за наднормени концентрации на амоняк и сероводород, но с далеч по-ниски стойности от измерените от нас.
Нашето становище е, че разликата в резултатите на българската и румънската страна се дължат на атмосферни условия и преди всичко на схемата на разпространение на въздушния поток. Това е типично трансгранично замърсяване с цикличен характер, за чието отстраняване се изискват не само инвестиционни, но и вътрешнопроизводствени и организационни мерки, които не могат да бъдат извършени от българска страна поради това, че става въпрос за територия и съоръжения на чужда държава.
Имайки предвид, че в отговорите на румънската страна както обикновено се декларира готовност за предприемане на мерки за прекратяване на замърсяванията, които очевидно обаче са само временни, ние изпратихме второ писмо до румънското Министерство на водите, горите и защита на околната среда, в което предложихме следните мерки:
1. На място в завода в Турну Мъгуреле да бъде монтирана система за контрол и непрекъснато следене състоянието на атмосферния въздух.
2. Да организираме съвместна работна група, включваща представители на двете министерства, а също така на специалисти - технолози от наши заводи с подобно производство. Знаете, че преди години ние имахме подобни проблеми в заводите във Враца и Стара Загора, които са решени благодарение на нашите специалисти. Така че ние сме убедени, че можем да бъдем полезни на румънците с идеи в това отношение. За да се определят най-подходящите опитни специалисти за участие в тази работна група, е поискана информация от завода в Турну Мъгуреле за произвежданите от тях видове химически вещества и торове. Работната група ще извърши преглед на проблемите на завода и ще изготви конкретни съвместни предложения за отстраняване на технологичните причини за периодичните обгазявания.
За решаване на проблема ще съдейства и изпълнението на споразумението, подписано при моето посещение в Румъния през миналата година, в резултат на което се разработи и прие проект за "Съвместна мониторингова система за управление качеството на въздуха в българо-румънските градове по Долен Дунав". Проектът вече е включен за финансиране, в рамките на 2 млн. евро в Програма ФАР "Трансгранично сътрудничество" за 1999 г., а самото финансиране ще се осъществи през 2000 г.
В изпълнение на този проект в градовете Никопол и Турну Мъгуреле ще бъдат доставени четири автоматични мониторингови станции, по 2 за всеки град, за контрол в реално време на серни и азотни окиси, на озон, амоняк, сероводород, прах и фини прахови частици, както и 4 метеорологични станции. Цялата информация в реално време ще бъде предоставена на населението на електронни табла в двата града, както и на съответните компетентни органи.
Мерките за контрол и това, което ще предприемем незабавно, ще бъдат обсъждани и на среща на 17 ноември между експерти на българското и румънското Министерство на околната среда и освен това на предстоящото посещение на румънския министър на околната среда Томеску на 22 и 23 ноември в България. Този проблем ще бъде поставен с цялата му острота. И независимо че, както споменах, от следващата година ще има станции в двата град за следене на състоянието на въздуха, ние ще насочим усилията си към предотвратяване на замърсяването, т.е. на допускане на замърсяване. А вече контролът очевидно е осъществен.
По отношение коментираните от Вас недостатъци във връзката между отделните органи, бих казала, че в момента по отношение оповестяване на населението има много добра връзка между органите на Гражданска защита и органите на Министерството на околната среда. Но все още е недостатъчна връзката между всички институции в общината за полагане на усилия за решаване на проблема. Затова Вие сте прав, че трябва с една добра програма в общината и конкретни мерки в нея да се опитаме заедно с местните власти да решим този проблем. Знаете, че има подобен опит в Русе, в Силистра. Там се предприеха мерки с участието на Министерството на околната среда и с активното съдействие на местните власти проблемите там вече отшумяха. Така че мисля, че опитът, който имаме досега, ще ни помогне да решим и проблема за Никопол.
След посещението на министъра на околната среда Томеску и изясняване на мерките, които ще предприемем, аз ще посетя Никопол, ще се срещна с населението и с местните власти, за да предприемем наистина едни действени мерки този проблем да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Симов, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, доволен съм от Вашия отговор във външнополитическия план, но трябва да призная, че не съм доволен от това, което пряко касае в момента населението, и ще Ви кажа защо.
Вие казахте, че връзките са добри. Аз не съм сигурен. Това, което прочетох в средствата за масова информация, просто ме потресе. Вашата служителка, която е шеф на лабораторията там, казва, че Гражданска защита имат перфектни модерни уреди, които те обаче не използват, а лабораторията, която тя използва, не й позволява в момента да извърши оценка на състоянието на въздуха и веднага да алармира тревога.
Това какво значи за мен? Това значи, че там Гражданска защита, кмет на община, респективно Министерството на околната среда, лабораторията не функционират заедно. Обгазяванията са започнали около 8,00 ч. сутринта, а Гражданска защита едва в 11,00 ч. почва да бие тревога. И след като този проблем там е от години, а не е от днес, на едни са раздавани противогази - явно, може би не стигат за всички поради някаква пак незнаеща причина, някой субект е решил, че са им достатъчни, да речем, 500 противогаза, а не 1000.
И другото, което ме смущава. Един предприема мерки и казва: децата ще останат в училището и е най-добре. На следващия ден в средствата се появява друг служител и казва: не е вярно това, което вие направихте. Децата трябваше да бъдат изведени от училището. И хората полудяват. Направо Ви казвам, че ако продължава в тоя дух, намесете се и Вие. Тук виждам, че до Вас е и господин Бояджиев. Съвместно с Министерството на здравеопазването издайте някакви заповеди тези органи там да се съберат заедно и да започнат да работят. В крайна сметка това го касае населението.
Във външнополитически план аз разбирам, че е достатъчно трудно. Министърът на Румъния сигурно ще усуква? Те имат интерес вероятно този завод да работи. Ние имаме интерес този завод да не ни трови и да не трови нашите граждани. Това може би ще се проточи доста във времето, но аз очаквам от Вас да издадете някакви заповеди и час по-скоро да има единомислие и единодействие на хората, които в крайна сметка отговарят за нашето здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
За дуплика има думата министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да Ви уверя, че точно това ще бъде една от задачите ми при посещението в Никопол. Очевидно става дума за недобре свършена работа от нашите представители, защото Русенската инспекция и Плевенската инспекция са инспекциите, които са оборудвани с най-добрата техника. Така че те могат да си съдействат в този град, който се намира близо до двете инспекции и да си помагат. А също да работят и много добре с Гражданска отбрана. Очевидно тези прехвърляния на отговорности ще престанат.
Ние сме във връзка с медицинските власти на града. Установено е, че при последното обгазяване в деня не е имало оплаквания и не са се обръщали към Общинска болница. На следващия ден е имало оплаквания от три деца, но педиатърът не може да твърди категорично, че това е свързано с обгазяването, тъй като оплакванията са били от общ характер. Но независимо от това очевидно е необходимо да има абсолютна еднопосочна информация в случай на обгазяване как трябва да постъпи населението и в това отношение ние сме се уточнили с представители на Министерството на здравеопазването какви мерки трябва да се вземат. Разбира се, децата е трябвало да останат в сградата, а не да се извеждат. Това е съвсем точно. Благодаря ви.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Безспорно, но след като се получава такова двупосочно мислене, населението започва да се паникьосва.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да. Това ще бъде един от проблемите, които ние вече като потърпевша страна, трябва да решим адекватно, за да реагираме адекватно на такива ситуации, за които целта е да не се повтарят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Следващите въпроси по програма трябваше да зададе господин Иван Борисов към министъра на транспорта. Господин Борисов отсъства от днешното заседание и се е обадил, че няма да може да дойде до края.
Затова преминаваме към актуалния въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев от народния представител Илия Баташки относно някои аспекти на Заповед № РД 09-501 на министъра на здравеопазването.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колежки и колеги! Уважаеми господин министър, дойде време да поговорим малко и за здравето на народа, въпреки че тук ще се занимаваме с административни мерки.
Моят въпрос касае точно някои аспекти на Заповед № РД 09-501 от 28.10.1999 г. Изминаха вече 3 месеца от публикуването в "Държавен вестник", бр. 62 от 9 юли 1999 г. на Закона за лечебните заведения, в който се визират начините на управление на лечебните заведения и тяхното преструктуриране. С министерско Постановление № 103 от 31 май 1999 г., публикувано в "Държавен вестник", бр. 52 и по-късно с министерско Постановление № 150 от 6 юли 1999 г. се визира преобразуването на здравните заведения в системата на здравеопазването като лечебни, според Закона за лечебните заведения.
С регулярни писма до общинските ръководства на здравеопазването районните центрове по здравеопазване даваха указания за цитираното преобразуване. Директорите на районните центрове по здравеопазване ми представиха предложения за ръководители на новите звена. Според Закона за лечебните заведения - чл. 102, тези звена се управляват от медицински специалисти, които сключват трудови правоотношения с кмета на съответната община по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, като общините организират и осъществяването на първичната извънболнична помощ на територията си и осигуряват издръжката и условията за работа на медицинските специалисти.
В т. 5 на Приложение № 2 на гореспоменатата заповед Вие визирате следното: "Правата на собственост на общината, като едноличен собственик на капитала в лечебното заведение, се упражняват от общинския съвет". И по-долу, в т. 6 назначавате за срок от 2 години д-р еди-кой си, някой си, защото Вие сте изпратили, мисля, до много места тези заповеди регулярно, и определяте месечното възнаграждение на 230 на сто от средната работна заплата за здравното заведение.
В ролята на какъв сте извършили назначението на колегите-директори по места? Това е моят въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки! Струва ми се, че погрешно тълкувате смисъла на визираните във Вашия въпрос постановления на Министерския съвет. С постановленията, които Вие споменахте, № 103 от 31 май т.г. и № 150 от 6 юли Министерският съвет със съгласието на общинските съвети преобразува здравни заведения на основание на чл. 2, ал. 2 от Закона за народното здраве. С тези постановления не е извършено преобразуване на здравни заведения в лечебни заведения в смисъла на глава тринадесета от Закона за лечебните заведения, а разделяне на съществуващи здравни заведения по действащия Закон за народното здраве, като разделя болничните здравни заведения от поликлиниките. Това беше необходима стъпка, за да се премине към следващата фаза по силата на Закона за лечебните заведения.
И както Вие отбелязвате, на основание чл. 102, ал. 1 от Закона за лечебните заведения министърът на здравеопазването е органът, който преобразува съществуващите публични здравни заведения за извънболнична помощ в лечебни заведения - еднолични търговски дружества.
В тази връзка моята заповед по чл. 102, ал. 1 от Закона за лечебните заведения следва да отговаря на изискванията пък на чл. 114, ал. 3 и чл. 172 от Търговския закон в зависимост от правно-организационна форма - ЕОД или ЕАД. Поради това моята заповед държа всички реквизити на учредяването на търговско дружество, а именно: наименование, седалище, адрес на управление, предмет на дейност, размер на капитала, управление и начин на представителство, лицата, представляващи дружеството, и т.н. В този смисъл е и съдебната практика, заповедта на министъра има правната сила на учредителен акт. След регистрацията във фирменото отделение на съответния съд правата на принципал се поемат и упражняват от съответния общински съвет. Тоест общинският съвет добива пълни права на принципал на съответното дружество, а именно, да преобразува, увеличава или намалява капитала, приватизира, да определи управляващия орган, спазвайки, разбира се, изискванията на Закона за лечебните заведения.
Що се отнася до цитирания от Вас член на Кодекса на труда, тук нещата трябва да се разграничат. В Закона за лечебните заведения се упоменава, че до влизане в сила на договорите, сключени между съответните лечебни заведения с Националната здравноосигурителна каса, трябва да се запазят трудовите взаимоотношения между персонала и общинския съвет или респективно кмета.
С други думи, тъй като Вашият въпрос беше насочен и към това защо определям управителя и му определям възнаграждение и защо за две години, няма никакво значение, разбирате вече сам, какво съм определил, за колко години. Кодексът на труда, пък и Търговският закон, дават това право, но това право се прекъсва в същия момент, в който общинският съвет си определи него или някой друг за управител на дружеството, което е станало лечебното заведение.
Така че ние поехме ангажимента да свършим голяма и важна част от работата на общинските съвети. Мина много голяма информация в министерството, отделиха се много време и много сили - придставяте си за всяко едно такова лечебно заведение в страната да се прегледат всички документи, всички баланси, собственост, документи за собственост, а вие сигурно подозирате какъв хаос съществува в това отношение. Така че всичко се сложи в ред, инициирахме този процес и трябва да ви уверя, че той тръгна.
Още нещо искам да ви кажа. Ние умишлено предвидихме това нещо в закона, за да избегнем този неколкомесечен луфт в работата на общинските съвети, свързани с изборите за общински органи на власт.
Така че след регистрирането общинският съвет като принципал си упражнява всички права, както ви казах, включително и за ръководството на лечебното заведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Баташки, искате ли реплика? Имате думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Това, което чухме тук, мен ме радва, защото виждам, че министърът след всяка грешка на неговата администрация започва да разбира грешките си и ги признава публично пред нас. Това ме радва, защото той е поставен в много трудно положение наистина от една администрация, която за пореден път визира едно административно безумие, с което в никакъв случай не издига авторитета на заведението, което представлява тук уважаемият министър. Още повече пък накърнява неговия авторитет като министър и това е за жалост в нашата цялостна администрация на България в момента.
Това наистина е превишаване на правата на един администратор, защото са Ви подвели, господин министър, като са Ви накарали да посочите имената на директори, които сменят допреди един месец други назначени директори. А тези пък директори, които сега ще бъдат назначени от Вас, ще бъдат сменени точно след два месеца, защото, както Вие казахте, принципалът е този, който ще води на места ръководството на здравните заведения. И не бива да се достига до куриози, в които самозабравили се директорчета на здравни заведения по места, които Ви подведоха, както и директорчета на районните центрове по здравеопазване Ви подведоха и Ви дадоха имена, които в никакъв случай не са съгласувани с общинските съвети или кметовете. По този начин Ви поставиха отново в неудобно положение. Такъв е случаят с Плевен, такива са случаите в Пловдив, в Пазарджишко и на много места. Това е излишно обременяване на административната и без това лошо работеща машина на здравеопазването.
Аз Ви моля за извинение, че така казах: че за пореден път Вие сте поставен в такова положение, но то е истина и Ви моля да се отървете от некадърниците край Вас, защото те наистина Ви вършат лоша услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
За дуплика има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки! Категорично не приемам голословните Ви оценки за това как работи администрацията, дали съм подведен или не. Аз твърдя, че тази заповед от юридическа гледна точка е перфектна.
В никакъв случай не мога да се съглася и с квалификации за мои колеги, които Вие наричате "директорчета на здравни заведения" или "директорчета на РЦЗ".
Аз винаги съм считал, че една от причините да девалвира доверието към лекарите в ценностната система на обществото е това, че ние сами не уважаваме себе си, за разлика например от юристите.
Така че бъдете спокоен, това е един административен акт, който е един кратковременен и точно определен акт. Трябва някой да свърши тази работа, нали, и формално, и неформално трябва да я свърши.
Така че не се нарушават нито правата на общините като собственик, нито на работещите там. Вие знаете, че след два месеца няма да има главни лекари и по съвсем друг принцип ще протичат нещата. Така че всичкото това се прави, за да върви реформата напред. И аз знам, че Вие знаете това много добре. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Съобщения за заседания на комисии:
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе заседание на 17 ноември, сряда, от 16 ч. в зала 456.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание на 16 ноември, вторник, от 13,30 ч. в зала 238.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще заседава на 17 ноември, сряда, от 15 ч. в зала 134.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе своето заседание на 15 ноември, сряда, от 15 ч. в зала "Запад".
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 17 ноември, сряда, от 15 ч. в зала 142.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание на 17 ноември, сряда, от 15 ч. в зала 42.
Следващото заседание на Народното събрание е на 17 ноември от 9 ч.
Закривам заседанието (звъни).

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
  Анелия Тошкова

   Атанас Мерджанов