Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Калчо Чукаров и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожденици са народните представители Александър Йорданов и Арлин Антонов. Честит рожден ден! Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Продължаваме дневния ред с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ, започнало вчера.
След това има и две ратификации.
Има думата председателят на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Цоньо Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вчера стигнахме до чл. 6а.
Това е предложение на народния представител Стефан Нинов - да се създаде нов член 6а със следното съдържание:
"Чл. 6а. (1) Целевите субсидии за придобиването на дълготрайни материални активи се предоставят въз основа на конкурса от министъра на финансите.
(2) Приоритетните направления за отпускане на субсидиите по предходната алинея, както и условията на конкурса се съобщават предварително на общините при откриването на бюджетната процедура за съответната година.
(3) Неусвоените до края на бюджетната година целеви субсидии за придобиване на дълготрайни материални активи остават в общината за финансиране на обекта, за който са получени, през следващата бюджетна година.
(4) Министърът на финансите може да разреши прехвърляне на целева субсидия от един обект на друг в обхвата на обектите, класирани в конкурса по ал. 1.".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Стефан Нинов.
СТЕФАН НИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Смисълът на това предложение е да се даде една видимост на процеса на разпределение на целевите субсидии с инвестиционно предназначение, да се въведат обективни критерии и, естествено, на тази база да се задоволяват потребностите на общините. Или замисълът е близък до Европейската харта за местното самоуправление, до практиката, въведена в Германия и Франция, а вероятно и в други европейски страни. Лайтмотивът на цялото това предложение - процесът на предоставяне на целеви субсидии от процес на субективните решения да се превърне в процес на обективните потребности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нинов.
По това предложение някой друг желае ли да вземе думата?
Има думата господин Цоньо Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Мотивите да не бъде подкрепено предложението бяха основно това, че обектите, по които се предлага да бъдат целево финансирани, са твърде разнородни. Второто нещо е, че много от тях са преходни обекти и това затруднява изработването на едни обективни критерии. Може би в бъдеще трябва да се търси друга практика, която не е задължителна да бъде описана в закона. Например националното сдружение на общините да бъде това, което да осигурява обективността на получаването на целеви субсидии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Не виждам други желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нинов за създаване на нов чл. 6а.
Гласували 163 народни представители: за 75, против 76, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 7. (1) При формиране на приходната част на бюджета общинският съвет определя:
1. размера на местните такси по видове, определени със закон;
2. финансовите условия за стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество;
3. размера на глобите за нарушение на наредбите, приети от него;
4. размера на цените на услугите, оказвани от общините на физически и юридически лица, за които не се дължи местна такса.
(2) Приходите в общинския бюджет, с изключение на целевите субсидии и субвенциите от Републиканския бюджет, се използват за покриване на всички разходи, одобрени с бюджета на общината от общинския съвет."
Предложение на народния представител Цоньо Ботев:
В чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 3 "размера на" да се замени с "постъпленията от".
Точка 4 да се измени така:
"4. постъпленията от неуредените със закон услуги и права, оказвани или предоставени от общините на физически и юридически лица".
Комисията подкрепя предложенията и предлага следната редакция:
"Чл. 7. (1) При формиране на приходната част на бюджета общинският съвет определя постъпленията от:
1. местните такси по видове, определени със закон;
2. стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество;
3. глобите за нарушение на наредбите, приети от него;
4. постъпленията от неуредените със закон услуги и права, оказвани или предоставяни от общините на физически и юридически лица.
(2) Приходите в общинския бюджет, с изключение на целевите субсидии и субвенциите от Републиканския бюджет, се използват за покриване на всички разходи, одобрени с бюджета на общината от общинския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 7? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 7 както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 138, против 2, въздържали се 5.
Член 7 е приет.



ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 8. В разходната част на общинския бюджет се предвиждат бюджетни кредити за:
1. здравни, социални, образователни, културни и спортни дейности на общината и дейности за развитие на децата и младежта;"
Предложение на народния представител Тодор Костадинов и народния представител Кирил Йорданов:
В т. 1 след думата "спортни" да се добави "и туристически", като след "културни" се постави, и се заличава "и".
Комисията подкрепя предложението и предлага следния текст:
"1. здравни, социални, образователни, културни, спортни и туристически дейности на общината и дейности за развитие на децата и младежта;
2. устройство и развитие на територията на общината, комунални и благоустройствени дейности;"
Комисията предлага да се приеме предложеният текст.
"3. стопанисване и управление на общинската собственост;
4. административно и техническо обслужване на населението;
5. дейности по опазване на околната среда;
6. дейности по опазване на обществения ред и на собствеността на населението и общината;
7. издръжка на общинския съвет и на общинската администрация;"
Предложение на народния представител Тодор Костадинов и народния представител Кирил Йорданов:
Създава се нова т. 7а със следното съдържание:
"7а. компютърни информационни мрежи и технологии;"
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага нова точка 7а със следното съдържание:
"7а. информационно осигуряване на административната дейност;
8. придобиване на дълготрайни активи;"
Предложение на народните представители Тодор Костадинов и Кирил Йорданов:
Създава се нова т. 8а със следното съдържание:
"8а. привличане на инвеститори, включително и чуждестранни;"
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага нова т. 8а със следното съдържание:
"8а. рекламно-информационни разходи за привличане на инвеститори;
9. съвместни мероприятия с други общини, предприятия и с държавата за дейности от взаимен интерес;"
Предложение на народния представител Цоньо Ботев:
Текстът на т. 9 да получи следната редакция:
"9. съвместни дейности с други общини, предприятия и с държавата от взаимен интерес;"
Комисията подкрепя предложението и предлага да бъде прието.
Предложението на народния представител Тодор Костадинов и народния представител Кирил Йорданов е оттеглено.
"10. влагане на имущество в стопанска дейност и подпомагане на предприятия за дейности, свързани с потребностите на общината и населението;"
Предложение на народната представителка Дора Янкова:
Да се създаде нова т. 10а със следното съдържание:
"10а. застраховането на общинската собственост и имуществото;"
Комисията не подкрепя предложението.
"11. дейности, свързани с отбраната на страната и с въоръжените сили;"
Комисията предлага следната редакция:
"11. дейности, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;
12. дейности по защита на населението при бедствия и аварии;
13. набиране на статистическа информация;
14. реализиране на международни програми на територията на общината;
15. погасяване на ползвани заемни средства;"
Комисията предлага следната редакция:
"15. погасяване на ползвани заеми;
16. вноски в републиканския бюджет, определени със Закона за държавния бюджет на Република България;"
Комисията предлага следната редакция:
"16. вноски в републиканския бюджет, определени със Закона за държавния бюджет за съответната година;
17. предоставяне на заеми на други общини;
18. други разходи, които не противоречат на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От всички предложения не е прието само предложението на госпожа Дора Янкова за създаване на нова т. 10а със следното съдържание:
"10а. застраховане на общинската собственост и имуществото."
Някой желае ли думата?
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направих това предложение за застраховането на общинската собственост и имущество с мотива за отговорностите, които имат общините за охраняването и за стопанисването и ползването на общинската собственост и след това нейното застраховане. Прави впечатление, че се губи много общинско имущество поради безотговорността, която някои общински съвети и някои общински кметове имат спрямо общинската собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата господин Тодор Костадинов. Заповядайте.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията, които правя, по принцип са приети и включително с мое съгласие, но аз си позволявам да обърна внимание на предложението, свързано с т. 7а, което в оригинал третира компютърни мрежи и технологии, а в хода на дискусиите в комисията стигнахме до яснотата, че става дума за информационни системи, мрежи и технологии.
Защо ми се иска тази точка да бъде отделна? Два големи аргументи има за това.
Първо, нашето общество, както и другите общества, отива към ХХI век, векът на информационното общество. Ние не можем да оставим без правно-нормативна възможност нашите общини да изграждат информационни системи, да внедряват информационни технологии. По този начин ще се гарантира едно по-бързо включване към структурите на Европейския съюз и постигането на критериите, които са заложени в Европейския съюз и практиката на общините от Европейския съюз. Това е принципният ми аргумент. Този аргумент, а също така и тази практика, ще подкрепи включително и декларацията на правителството, което то прие по повод на информационното общество.
Има също така и принципни практически аргументи, които бих искал да изложа накратко.
Промяната в законодателството, която става в последно време, ще наложи да се изградят редица регистри в общините, например регистри на имотите. Тези декларации, които ще се събират сега по повод на облагането на недвижимите имоти, те не могат да останат просто в папки. Те трябва да бъдат част от една информационна система, от една база данни. Само в София има около 480 000 жилищни имоти, а има достатъчно много парцели, дворни места, има държавни сгради, промишлени, има складове, има сгради, които тепърва ще се строят. А това са милиони обекти в страната, а и във всяка община има достатъчно много, и те трябва да влязат в съответния регистър. В съответния регистър трябва да влязат и данъчно задължените лица, при това в едно близко бъдеще - най-вероятно те ще бъдат обвързани на принципа на семейството, когато ще се направи следващата крачка по отношение на данъците. По същия начин би трябвало да се направят регистри, свързани с набирането на такси или данъци от различни дейности и сфери.
Всичко това изисква определени разходи за създаването на такива системи и за внедряването на такива технологии, както и разходи за поддръжката на тези системи и технологии.
И в тази връзка предлагам, господин председателю, ако не възразявате, да се подложи на гласуване предложението:
"7а. информационни системи, мрежи и технологии."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Сендов, заместник-председател на Народното събрание.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз напълно разбирам идеята на господин Костадинов и всичко това, което той каза, е вярно. Но има още едно съображение.
Всички тези компютърни системи и мрежи трябва да бъдат направени по един и същи начин в цялата мрежа в България, за да могат да бъдат използвани ефективно. И ако една община започне да изгражда една мрежа, друга започне да изгражда друга мрежа, след това тяхното обединение и съвместно използване може да бъде затруднено.
Въпреки че напълно поддържам, че такива средства трябва да бъдат дадени на общините, може един такъв текст да даде кураж на някои по-активни кметове и други да започнат самостоятелно изграждане на такива мрежи. Това, разбира се, е много добре, но ние вече минаваме действително в един нов етап, каквито са глобалните мрежи. И ако мрежата е локална само и няма тези стандарти, които се използват в цяла България или в цяла Европа, тази инициатива може да бъде свързана само с разходи, които не са оправдани.
От друга страна, никой не пречи с този закон да се използват такива средства за експерименти и пр. Но аз смятам, че не е целесъобразно и е излишно това нещо да се подчертава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Цоньо Ботев.

ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Аз напълно споделям казаното дотук. Ние много дълго обсъждахме този текст и всички бяхмe убедени, че трябва общините наистина да развиват съвременните компютърни технологии, включително естествено и връзка с ИНТЕРНЕТ, и електронна поща, и всички други постежения на науката и техниката.
Ние поощряваме тази дейност и затова търсехме един по-общ текст, който да обхване всичко това, което е необходимо, не само за закупуването, а и за изграждането, поддържането и развитието на тези системи. Точно затова търсехме един по-общ текст, какъвто е "Информационно осигуряване на административната дейност", защото решихмe, че той включва всички елементи, които са необходими за поддържането и развитието на тези системи, и поглъщат немалко разходи.
Тук имахме предвид включително дори застраховането и абонирането за сервизна дейност и всички други елементи, които са присъща част на тази дейност. И затова предлагаме този текст.
Що се отнася до предложението на госпожа Дора Янкова, ние го отхвърлихме, защото застраховането вече е доброволно, и ако запишем това в закона, излиза, че ние задължаваме общините да го правят. Това е задължение на общинския съвет - да вземе решение дали ще застрахова имуществото или не. Общинският съвет е в състояние да прецени кое точно и по какъв начин да бъде застраховано. Затова текстът беше отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Господин Костадинов, поддържате ли Вашето предложение или приемате редакцията? Заповядайте, имате думата още веднъж.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам напълно съображенията и на акад. Сендов, и на колегата Цоньо Ботев. Това обаче не измества потребността, според мен, да се запише на отделен ред такъв разход. Става дума да се гарантират общинските съвети и общинските администрации, че могат да правят такъв разход, тъй като засега има такава опасност - съответните контролни, финансови и счетоводни органи да санкционират общинските съвети и кметовете, когато правят такъв разход. А начинът, по който ще се изгради системата, е въпрос на следващия етап. Аз например ще покажа, ще в момента съществува такава система в лицето на ГРАО и тя действа по единни критерии, които са утвърдени централно, и тази система е изградена отдолу нагоре. Безспорно трябва да бъде на единни критерии, единна структура, да може да се глобализира и в европейски стандарти, но потребността да се запише като отделна точка за разход гарантира общинските съвети и кметовете, че могат да правят такива разходи. А технологията на правенето на разходите е следващата стъпка. Благодаря. (Уточнения между председателя Йордан Соколов, господин Тодор Костадинов и господин Цоньо Ботев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господата Костадинов и Цоньо Ботев се съгласяват т. 7а да бъде така, както комисията я предлага, но от нея да отпаднат думите "на административната дейност". Да бъде само "информационно осигуряване". Става ли, господин Сендов? Включва всичко. Добре.
Сега ще предложа за гласуване отделно предложението на народната представителка Дора Янкова - да се създаде нова т. 10а със следното съдържание:
"10а. застраховане на общинската собственост и имуществото".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 177 народни представители: за 72, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя с направените корекции от комисията, с посоченото вече съдържание на т. 7а, в която отпадат думите "на административната дейност" и като бъдат преномерирани всичките точки. Няма смисъл да бъдат 7а, 8а. Просто поредността им да бъде коригирана. Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 3.
Член 8 е приет.
С това тази точка за днес е изчерпана.



Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА БАХРЕЙН ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
Има становище на водещата Комисия по икономическата политика. Не виждам нейния председател. Моля някой от заместник-председателите или членовете на Комисията по икономическата политика да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 802-02-6 от 4 февруари 1998 г.
за ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и правителството на
Държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и
отвъд техните съответни територии, внесен от
Министерския съвет

На рeдовното си заседание на 11 февруари 1998 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата мeжду правителството на Република България и правителството на Държавата Бахрейн за въздушни съобщения мeжду и отвъд техните съответни територии, подписана в София на 5 ноември 1997 г.
Спогодбата дава възможност за благоприятно развитие на отношенията на България с арабските страни, тъй като Бахрейн е член на Лигата на арабските държави и на Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив. Държавата Бахрейн може да сътрудничи в дипломатическите ни отношения с Кралство Саудитска Арабия.
Спогодбата е разработена на основата на положенията на Чикагската конвенция, международно приетите стандарти и препоръчителната практика на Международната организация за гражданско въздухоплаване. Тя отговаря напълно на съвременните изисквания и се явява един по-висш етап на развитие и задълбочаване на сътрудничеството в областта на въздушния транспорт. Със спогодбата се дават редица облекчения мeжду двете страни при експлоатацията на въздушния транспорт.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии."
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Някой желае ли да вземе отношение по проектозакона за ратифициране на тази спогодба? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Моля да гласувате.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Димитров за процедурно предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Процедурното ми предложение е законопроектът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, да бъде гледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! "Закон за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии."
Това е заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 146 народни представители: за 145, против 1, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Бахрейн за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в София на 5 ноември 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен на закона.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
Има думата господин Димитров да прочете становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-02-5 от 4 февруари 1998 г. за
ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и правителството на
Република Беларус за въздушни съобщения
между и отвъд техните съответни територии,
внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 11 февруари 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в София на 16 октомври 1997 г.
С подписаната спогодба са уредени въпросите относно реда за назначаване на превозвачите, правата и задълженията им, освобождаване от митни сборове и такси, задължения при търговска дейност на предприятията, задължения за авиационна безопасност, начини за уреждане на спорове и т. н. Със спогодбата са постигнати редица положителни моменти - опростяване на митническия контрол при транзитни стоки, освобождаване от данъци на приходи и печалби, получени от въздуплавателните предприятия на всяка една от страните на територията на другата, безвизово влизане на екипажите на въздухоплавателните средства, справедливи и разумни такси при експлоатация на въздухоплавателните средства. Подписаните клаузи в спогодбата са в съответствие с Международните правила за въздухоплаване, приети от Чикагската конвенция.
Комисията по икономическата политика смята, че със Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии се задълбочават двустранните икономически отношения между двете държави на база на взаимноизгодни принципни положения и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да я ратифицира със закон."
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Някой желае ли да се изкаже по този законопроект? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Гласували 158 народни представители: за 156, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е законопроектът за Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, внесен от Министерския съвет, да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 151 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии" - това е заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 168 народни представители: за 164, против 4, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в София на 16 октомври 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен.
Гласували 158 народни представители, за 158, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Почивка до 11 часа. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):  Продължаваме заседанието.

Преминаваме към
ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ.
Има два писмени отговора: от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов и писмен отговор от министъра на транспорта господин Вилхелм Краус на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с декларация на Парламентарната група на Демократичната левица.
След преврата от януари - февруари миналата година (шум в блока на СДС) и успеха си в последвалите избори СДС направи колкото недемократична, толкова и категорична заявка за монопол върху медийното пространство. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ИВО АТАНАСОВ: Вече цяла година това намерение се реализира последователно, грубо, безцеремонно, с нарушаване на законите и Конституцията. Типичен пример беше смяната на генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио на 10 юли миналата година. Вместо да промени Закона за радиото и телевизията, ако наистина го намира за лош, или да приеме нов, СДС просто го прегази и изпрати свои комисари в тези две национални медии. На обществото беше внушено, че това се прави, за да се преодолее хаосът. Но истинската цел беше - и това се потвърди от развоя на събитията - да се овладеят ръководствата на радиото и телевизията и да се създаде благоприятна медийна среда за управляващите. В резултат хаосът вместо да намалее, доби нечувани размери, а в телевизията избухнаха незапомнени вълнения. А на 6 ноември 1997 г. Конституционният съд обяви смяната на генералните директори за противоконституционна.
Получили гръмка плесница, принудени все пак да се съобразяват със закона, силите, кой знае защо наричащи себе си демократични, безочливо си осигуриха предимство в Националния съвет за радио и телевизия в съотношение шестима на един. Така вместо да формира независим орган, мнозинството заедно с президента създаде политически щаб. С това синият политически контрол върху националните електронни медии бе гарантиран. Оттук до цензурата разстоянието бе само една крачка и тя безсрамно бе измината. Спрени бяха две популярни телевизионни предавания. На преден план, за залъгване на публиката, бяха изтъкнати съображения от художествено-естетически характер. Но предаванията на "кукувците", независимо как се наричат, от години провокират добрия естетически вкус. В художественотворческо отношение и "Каналето", и особено "Хъшове" не показаха нищо по-различно от онова, което демонстрират години наред.
Кое тогава е събитието, което предизвиква тази така истерична реакция на управляващите? Новото е само това, че се смени обектът на критиката. На прицел сега е управлението на СДС. Ето, това е истинската причина да се спрат предаванията.
Затова Демократичната левица предупреждава, че е налице цензура, при това не художествена, творческа, естетическа, а политическа цензура. Едва сега естетите в сините редици се сетиха, че предаванията са - цитирам - "просташки и кичозни", макар че миналата година благоговееха пред пародиите на възрожденски песни. Едва сега в синята партия се появиха привърженици на законността, които заявяват, че трябва да се пази авторитетът на институциите, макар те същите да громиха миналата година парламента с павета и железни пръти. Едва сега тези, които миналата година барикадираха и блокираха България, се сетиха, че трябва да се осигури спокойна атмосфера за реформата, включително чрез Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Пълзящата цензура превърна управлението на СДС в зона, забранена за критика. И тук въпросът не е само за спрените програми. Кои са предаванията в Българската национална телевизия и Българското национално радио, в които се критикуват действията на парламентарното мнозинство, президента и правителството? Отговорът е толкова тъжен, колкото и непривичен за една демокрация: единствените предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио, съдържащи критика към управлението, са преките включвания от Народното събрание в деня за парламентарен контрол.
Ако управлението на СДС е силно, защо се бои от критика? Ако ни управляват наистина демократични сили, защо въвеждат цензура? Устата на опозицията се запушва не само в медиите, това се прави и тук, в пленарната зала. Цензурата е наложена и в парламента. Председателят Йордан Соколов системно лишава депутатите от Демократичната левица от конституционното им право да задават въпроси и питания към министрите. Това не си е позволявал никой друг парламентарен шеф. Нека господин Соколов най-после разбере, че той може да регулира начина, по който депутатите да питат министрите, може да съблюдава времетраенето на въпросите, репликите и дупликите, но не може да спира въпросите на народните представители, не може да ги държи в ареста. Това го няма никъде в света. Действията на господин Соколов са груб произвол, драстично нарушаване на основния ни закон. Когато става дума за фиксираното в Конституцията право на министрите да говорят в парламента когато си пожелаят, председателят Соколов не прави никакви спънки, може би защото те са му съпартийци. Но когато става дума за фиксираното също в Конституцията право на депутатите да питат министрите, председателят Соколов се разпорежда като у дома си, може би защото не понася не само критиката, но и опозицията.
Цензурата винаги е била показател за слабостта на управляващите. Тя е насочена към опозицията, но е заплаха за цялото общество. Защото там, където има цензура, няма демокрация.
Ето защо призоваваме всички опозиционни групи, извънпарламентарните партии, интелектуалците, всички мислещи хора да подкрепят нашия протест срещу цензурата, за да не се стигне до поредния български парадокс - да имаме демократични сили, но да нямаме демокрация.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Преминаваме към отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов. Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно проблеми, създавани от правителството и затрудняващи подготовката на общинските бюджети за 1998 г.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че актуалният ми въпрос днес не е толкова лош атестат и само за правителството, а преди всичко една грижа за това, което става и ще става с общините. И мисля, че именно затова господин министър-председателят отговаря, а не министърът на финансите, въпреки че въпросът се отнася до бюджета на общините.

Става дума за следното. След много бързане да приемем пакет от закони, в това число и Закона за държавния бюджет, по същество не е продължен процесът и не се създават условия да се реализират бюджетите на общините като подготовка. В този смисъл формално постановлението на Министерския съвет, което трябва да бъде във връзка с изпълнение на Закона за държавния бюджет за 1998 г., все още до датата на моя въпрос не беше излязъл. А близо два месеца са минали от приемането на бюджета. И това не е толкова и най-страшното. По-важното е другото, че ги няма разчетите на Главното данъчно управление за собствените приходи.
Освен това, като цяло, в резултат на хаотичната и прибързана данъчна реформа, в това число не само законодателно, а и с данъчната администрация, има неразбиране по това кои приходи къде да се отнесат. Няма яснота. Застрашени са предварително разчетените данни, тъй като паралелно с бюджета се подготвяха и тези закони и няма отчитане на този процес.
И бих дал примери. Такива са местните данъци и такси, такъв е данъкът върху печалбата.
И тук въпросът не е само в ревалоризацията и не е само в некадърните ръководители, които бяха поставени. По същество данъчната администрация не е в състояние, след съкращенията, да извършва своите функции.
Заедно с това на общините се дават нови функции, които не са обезпечени с финансови разчети за тази година, функции, които изискват огромно насочване на кадри, да работят и в събота и неделя, както е по местните данъци и такси, например, от страна на техническите служби или за § 4.
И още нещо, господин министър-председател. Същевременно се приемат нормативни актове, които влошават досега действащи добре дейности и функции на общините. И по-скоро даже ги обезсмислят.
В този смисъл, като цяло, намалява общата рамка на субсидиите, независимо от твърденията на господин Муравей Радев. Защото 160, това число, което беше споменавано многократно, не е средното за малките и средните общини. Там 1,3 - 1,4 е доминиращият показател. Значи общата рамка, която е в резултат на валутния борд, като тежест за субсидиите се поема от общините. И независимо от уточненията, че имали пари общините, няколко големи общини имат такива пари. Всичко това в предварителната фаза, вече втори месец от началото на годината, поставя общините в изключително тежко положение.
И независимо от обявеното от Вас, че са дадени средства за една или друга дейност, тези средства реално не са обезпечени. По същество, господин министър-председател, вашите министри говорят различно, на различни езици. И с това се противопоставят още повече хората и се настройват срещу общинските администрации. Аз бих желал да чуя Вашия отговор по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Статков, всъщност по съдържанието на Вашия въпрос, който е вдъхновен от обстоятелството, че постановлението за изпълнение на бюджета не е прието, мога да отговоря така. Според срока, даден в устройствения Закон за бюджета, това постановление се приема от Министерския съвет в срок до един месец след приемането на бюджета. Този срок беше спазен. И онзи ден, доколкото зная, то излезе публикувано в "Държавен вестник". Това е всъщност отговорът на Вашия въпрос.
Що се отнася до другите, така, разхвърляни притеснения, които Вие споделихте тук с нас, по отношение на това какво става в общините. Аз искам да напомня няколкото неща, които са направени.
Първо, приемането на Закона за местните данъци и такси беше една огромна подкрепа за общините. Една подкрепа, която, ако е вярна тезата на БСП, че ние воюваме с общините, никога нямаше да дадем като правителство. Ние приехме този Закон за местните данъци и такси и по този начин укрепихме силно финансовата основа на общините.
На второ място. С изменението на Закона за облагане на доходите на физическите лица и в частност с приемането на патентния данък, ние отново дадохме възможност в бюджета на общините да се внесе половината от тази сума. Тоест и в това направление политическите рискове, които сме поели като управляващи и като правителство, бяха заради тези общини, господин Статков, които Вие искате да наричате червени или как? Всъщност общините са си български общини. И заради това е тази грижа на правителството.
По другите неща, които поставяте, аз да Ви кажа конкретно, не виждам никъде съществени въпроси, освен да си призная, че ме смущава степента на Вашето неразбиране на данъчната технология и на дейността на данъчната администрация. Ако сте в състояние ясно да формулирате въпрос, който да се отнася до конкретен случай или до конкретно явление, аз ще Ви отговоря веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
За реплика от две минути има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господа министри! Господин министър-председател! Аз ясно формулирах своите въпроси. А те бяха свързани с проблемите, които стоят при изготвянето на общинските бюджети. И това, че онзи ден сте приели постановлението, не е достатъчно. То беше след времето, в което трябваше да се направи. Но това е най-малкият проблем. По-важни са другите проблеми.
Вие поехте в "Програма 2001" ангажимента да спомагате за развитие на местното самоуправление. И аз, от една страна, искам да кажа, струва ми се, без да звучи грубо, поехте да го правите, но без да размислите, без да имате философия за данъчната реформа. Неяснотите са огромни, проблемите също. И не го казвам само аз, казват го всички експерти, казват го хората. И най-важното, което е, парите ги няма, господин министър-председател. И няма да ги има. Защото и това, което става в данъчната администрация, и това, което става с местните данъци и такси във времето, и тези опашки и напрежение в хората, ако не сте го почувствали, то какво да правя? Вие сте министър-председател на България, аз ли да Ви го внуша, след като не искате да го видите?
А същевременно Вие твърдите да говорим честно, да казваме истината. Ами да говорим честно и да казваме истината, защо я заобикаляте? Какво искате допълнително да Ви формулирам? Това, че не познавате проблемите на собствените си министри ли да Ви кажа?
И, тъй като в рамките на две минути трябва да разяснявам тези неща, ами, моля Ви се, вижте стенограмата, аз формулирах три кръга въпроси. И вторият кръг беше именно за тези неясноти за данъчното законодателство и приложението на законите, които резонират върху общините. Третият кръг беше върху функциите, които дадохте на общините без да са обезпечени със средства. Няма такива средства за много от функциите. Вие товарите общинските администрации, които вече са съкратени от миналата година, без те да могат да свършат тази работа. Вие ги противопоставяте на хората.
И какво искаме? Ами искаме да въведете ред в правителството си. Искаме ред, да промените нещата, за да може не хората да се противопоставят, не да нараства мизерията, не да ги няма безплатните лекарства, не да се обслужва некачествено населението, а да има много по-добри неща.
ГЛАС ОТ СДС: Това са общи приказки.
РУСИ СТАТКОВ: А това, което Ви се казва, господин министър-председател, наистина е от добри чувства, не е продиктувано от това да констатираме още веднъж, че имате слабости. Вземете мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Статков, аз много пъти съм показвал симпатиите си към Вас, така че чувствата са взаимни. Но разбрах какъв е въпросът. Всъщност Вие се притеснявате от набирането на приходите на общините в първия месец на годината.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): И не само това.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Добре. По този въпрос отговорът е следният. За м. януари са събрани 52 млрд. и 400 млн. лв. приходи на общините, което е 6,2 на сто от годишните приходи. За справка през 1997 г. са събрани около 9 млрд. лв., което е само процент и нещо от годишните приходи.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А знаете ли защо е така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се обаждайте, моля Ви, слушайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тоест в сравнение с управлението през януари на вашето правителство, когато бяха събрани само процент и нещо от приходите, през януари, сега са събрани 52 млрд. и 400 млн. лв., които са 6,2 на сто.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Това няма да продължава така. Това е резерв. И няма да продължава така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, не се обаждайте. Ние Ви слушахме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз Ви отговарям с числа.

Що се отнася до неяснотите и тези опашки, аз казах: опашките, усложнението в събирането на данъците вие трябва да го защитавате, ако сте националноотговорна сила, защото това се направи преди всичко заради общините.
Местни данъци и такси, господин Статков, знаете добре, се събират заради общинските бюджети. И тази усложнена система и тези гаранции, които ние въведохме, ги въведохме заради общините, не заради правителството. Ако Вие сте един почтен народен представител, какъвто безусловно сте, трябва да излезете тук и да кажете: "Правителството създаде напрежение в набирането на данъците и таксите, за да услужи или да реши проблемите на общините. Но защо, примерно, решавайки тия проблеми..." И там вече трябваше да следва Вашият въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Правителството не чу нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, моля Ви се!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Неясноти неминуемо има, когато се въвежда нова система за облагане. Може ли да въведете нови пет, шест данъка, огромни при това, и да няма неясноти? Че в коя страна всичко е ясно, господин Статков, от самото начало? Ами това са естествени неща! (Неясна реплика на Руси Статков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, колко пъти Ви правя забележка! Никой не Ви прекъсваше Вас.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Хората трябва да разберат, че за прилагането на новата данъчна система от тях са необходими допълнителни усилия. И аз се обръщам от тази трибуна към ръководителите на общините: помогнете в момента на населението, на данъчните органи в набирането на местните данъци и такси, защото това е във ваш интерес! Обръщам се към тях не за да всявам, или да ви помагам да всявате, хаос и неяснотите, които очевидно има и във вашите представи, а с един призив: помогнете в момента на всеки един обикновен гражданин, защото обстоятелството, че хората идват, означава доверие във властта. Те искат да си платят данъците. Помогнете им да го направят, защото това е във ваш интерес. Това казвам аз на общините. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своето питане относно нецелесъобразното разпокъсване на курортните ресурси в Република България. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, за разлика от Руси Статков, който е доброжелателен, аз съм Ваш недоброжелателен колега тук, тъй като Вие с всички сили и средства се опитахте да разбиете моята партия и парламентарната ни група (неодобрителна реакция в мнозинството), да ме разследвате из цял свят. Неуспешно. Затуй въпросите ми ще бъдат доста остри и желая никаква демагогия да не присъства във Вашите отговори, тъй като народът заслужава това. (Шум в мнозинството.)
Моля за тишина, тъй като ние ви слушаме много внимателно и ви уважаваме и имаме много наши приятели сред вас. Ние тук изпълняваме задълженията на тези, които са ни пратили. А техните задължения, първо, е оцеляване...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Кой го пусна този човек?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А въпросът "Кой го пусна този човек?" (весело оживление) на заместник-председателя на Министерския съвет на Република България - това е нивото ви, господа! Това е нивото ви! (Смях.)
Уважаеми господин министър-председател, да не губя време, тъй като текат секундите и след малко ще бъда апострофиран от Вашия добър приятел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, щом Ви изтече времето, Ви обещавам, че ще го направя.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Пет минути имам, господине.
Защо позволявате с подзаконови актове курортните ресурси на Република България - минерални води, морски плажове, лечебни калонаходища, биоклиматични ресурси и най-вече курорти - безхаберно, без законов акт да бъдат разпокъсани между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (т. е. плажовете), Министерството на околната среда и водите (т. е. минералните води), а останалите курортни ресурси - към Министерството на здравеопазването? Прост, точен и ясен въпрос.
Питам: защо вашите министри не запазиха и не назначиха доайените в курортните ресурси, а са назначили удобни хора за синята партия? И питам: не знаете ли, господин министър-председател, че по Закона за народното здраве всички курортни ресурси трябва да бъдат под управлението на Министерството на здравеопазването?
Ако правителството на Жан Виденов е допуснало някои от горните аномалии, които съм сигурен, че е допуснало, защо вашето правителство цяла година не ги анулира?
И започвам по същество:
Защо плажовете бяха нарочно иззети от лоното на Министерството на здравеопазването и предадени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, т. е. в ръцете на един от най-агресивните функционери на СДС? (Смях в залата.)
Ако искате да знаете що е то "икономически агресивен човек", ще ви предоставим малко кметското му досие, ако го нямате. Ще ви го предоставим.
Актовете за раздаване на плажовете (само за един офертата е 60 хил. долара) е в нарушение на действащата законова уредба. Това е право само на министъра на здравеопазването. Загубите на държавата по отношение на плажовете са минимум 50 млрд. лв. и може да се аргументираме, когато пожелаете.
Съгласен ли сте, че нетърпимото бездействие на министъра на здравеопазването в управлението на поверените му курорти, минерални води, морски плажове и други курортни ресурси не го освобождава от пълна отговорност пред закона, когато това министерство изобщо не се грижи за стопанисването и опазването на курортните ресурси в Република България? Пример: защо стотици минерални извори (а скоро водата и петролът в света ще имат равна цена) са захвърлени безстопанствено и са в окаяно положение? Повтарям: те са в окаяно положение!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Как може да захвърлиш извор? (Смях в залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Как може да говорим ли? Може да говорим по същество и още как, тъй като това е важно. Петролът и минералните води на България могат да донесат огромни средства.
Сега следи ми устните внимателно, колега (обръща се към средата на залата), ще ти дам цифри. (Весело оживление.) Ще ти дам цифри. Министерството на здравеопазването позволява безплатно курортните ресурси на България да се експлоатират по варварски, като че ли няма утре. (Реплика от залата.)
Защо не го предупредите да не ме апострофира господинът, а се борехте с Руси Статков? Питам. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, предупреждавам го. Вие..., сега Ви тече времето...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Няма "Вие сега"! Няма "Вие сега", приятелю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има, има "Вие сега".
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Има двоен стандарт. Жорж е "Буратино", а щом Иван Костов е на телевизията, изведнъж: хайде, "Хъшове", хайде "Каналето"! Двоен стандарт, брат ми! Двоен стандарт! (Весело оживление.)
Завършвам с въпроса си. Не смятате ли, че поради бездействието на някои ваши министри стотици милиарди левове не влизат в хазната на и без това опосканата ни държава? Бележка: три кубика на секунда загуба имаме на минерални води; 259 хил. и 200 куб. на ден; 94 млн. 348 хил. куб. на година. Сто и петдесет хиляди лева струва кубик минерална вода. Шестстотин лева е една бутилка в магазина, 150 лв. поне е водата. Това значи загубите (внимавайте!) безвъзвратно за Република България само от ресурс минерална вода са 14 трилиона 250 млрд. лева.
Приятелю д-р Игнатов, виждаш ли откъде можеш да си вземеш трилионите за здравеопазването? (Шум и реплики.)
Не, просто малко от малко вие да реагирате на нещо, което е специфично. Чакам Вашия отговор, господин министър-председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Високоуважаеми господин Ганчев, за разлика от Вас аз съм доброжелателен към Вас, защото съм и Ваш министър-председател. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Наистина ме слисаха някои неща от Вашето изказване. Те не са записани в текста. Понятия като "захвърлени извори" и "климатични ресурси" наистина са трудни за осмисляне от пръв път. Аз ще отговоря на въпроса така, както е зададен.
Вие поставяте въпроса за "нецелесъобразното разпокъсване", ние сме го сложили в кавички, "на курортните ресурси на Република България между Министерството на регионалното развитие и благоустройството - плажовете, Министерството на околната среда и водите - минералните води, и Министерството на здравеопазването - останалите курортни ресурси". Ние работим с понятието "курортни ресурси".
Министерството на търговията и туризма не е компетентно и не може да Ви отговори самостоятелно на въпроса. Но ние направихме сумарно обсъждане - всички, и съобразно действащата нормативна база на Република България ще отговорим на поставените въпроси за разпокъсването на курортните ресурси на страната.

По отношение на крайбрежната плажна ивица: съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България тази ивица е изключителна държавна собственост. На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, обнародван в "Държавен вестник", бр. 92 от 1995 г. и след това изменен в бр. 123 от 1997 г. морските плажове като част от крайбрежната плажна ивица са обекти, върху които се учредяват концесии. Съгласно Постановление N 138 на Министерския съвет от 18 юни 1996 г. морските плажове престават да бъдат на разпореждане на Министерството на здравеопазването. Предполагам, че чухте годината - 1996 г.! С Постановление N 147 на Министерския съвет от 26 юни 1996 г. за изменение и допълнение на Постановление N 236 на Министерския съвет от 1991 г. управлението и стопанисването на морските плажове, както и дейностите по реда на Закона за концесиите във връзка с ползването на морските плажове, се предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това, което в момента Ви е разтревожило толкова силно, очевидно е решено още в началото на 90-те години.
В Министерството на здравеопазването по силата на Закона за народното здраве и Правилника за прилагането му остават дейностите, свързани с контрола и съгласувателните процедури върху крайбрежната морска ивица. На основание чл. 1, ал. 1, т. 3 и чл. 3, т. 4 от Постановаление N 236 на Министерския съвет от 1991 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството само осъществява функции по провеждане на държавната политика в областта на стопанисването и управлението на морските плажове на територията на страната чрез изготвянето на предложения за предоставяне на концесии върху тях по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите.
Единият извод е, че редът за предоставяне на особено право на ползване на обекти, върху които държавата осъществява суверенни права на основание чл. 18, ал. 2 от Конституцията на Република България се урежда само в Закона за концесиите и Правилника за прилагането му.
Вторият извод е, че Вие сте имали същото основание да зададете въпроса и през 1995, и през 1996 г., тъй като такава е била практиката. Тогава обаче Вашата ярост нямаше да бъде насочена към Евгений Бакърджиев, а към господин Дончо Конакчиев. Пак щеше да бъде съвършено излишно според мен.
Второ, по отношение на минералните води и курортните ресурси. С влизането в сила на Закона за концесиите се въвежда нов режим на ползване на минералните води и морските плажове. В концесионен режим, съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България, водите, включително и минаралните с национално значение, са изключителна държавна собственост. С влизането в сила на Закона за концесиите в Министерството на здравеопазването е създадено и функционално звено по концесиите. Отново отбелязваме, че не съществуват подзаконови нормативни актове, които да "откъсват" минералните води от курортните ресурси. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, обнародван в "Държавен вестник", бр. 12 от 1997 г. законодателят прави основни изменения в чл. 6, отнасящи се за курортните ресурси. Нали се сещате кой е направил това изменение на Закона за здравето? Да не разберете, че е правено от това Народно събрание. Правено е от предишното. С чл. 46, ал. 1 законово се определят курортните ресурси, а такива са именно: минералните води, лечебните калонаходища и крайбрежната морска плажна ивица. На Министерството на здравеопазването вече са предоставени функции и задачи, свързани с режима на използване на минералните води и лечебните калонаходища. На министъра на здравеопазването се възлагат съгласувателни функции по отношение на минералните води да осъществява цялостен контрол върху тяхното стопанисване и експлоатация и съгласувателни функции във връзка с изграждането на обекти и съоръжения на основата на използването на курортните ресурси.
Охранителните зони, охранителният режим на опазване на курортните ресурси и курортите се утвърждават от министъра на здравеопазването съгласно чл. 46, ал. 3. С § 21, т. 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (бр. 85 от 1997 г.), е визирано правомощие на министъра на околната среда и водите съвмeстно с министъра на здравеопазването да утвърждават запасите на минералните води.
В заключение смятаме, че е необходимо да отбележим, че различните министерства в зависимост от своите функции и задачи имат различна компетентност по отношение на режима за стопанисване и управление на курортните ресурси. Смятаме, че е целесъобразно да се подчертае, че обхватът на природните курортно-рекреационни и туристически ресурси е много по-широк. Към минералните води, калонаходищата и морските плажове следва и е целесъобразно да се добавят водните площи: езера, реки, морска крайбрежна акватория, рекреационните гори, високопланинските територии над горите и др. Последните заемат значителна част от богатата на природно-рекреационни ресурси територия на България и се стопанисват, управляват и опазват от различни субекти, в това число и ведомства.
За подобряване на координацията и взаимодействието между отделните ведомства се подготвят и проекти на нови закони за защитените територии, за водите, за туризма, за регионалното развитие, за черноморското крайбрежие, планинското и т.н.
Аз вярвам, господин Ганчев, че Вие ще подкрепите законопроектите, които скоро ще влязат в залата на Народното събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Думата за два уточняващи въпроса има господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател! Съмнявам се във Вашата добронамереност към моята личност. Вярно е, че сте министър-председател и на мен, и на всички българи. Ако не действахте така йезуитско-византийски с удари в гърба на моята личност, щях да Ви повярвам. Подадах Ви ръка преди две седмици, Вие не я поехте, което значи, че Вие имате пълно неуважение към човек с 24 на сто от българския вот. Вашата мнителност и Вашата ехидност ще Ви провали, както провали Жан Виденов и много други. Това в личен план.
Подвъпросът ми. Досега Вие потвърдихте само, че с подзаконови актове и червени, и сини са управлявали 8 години тези ресурси, които Бог ни е дал. Вие точно потвърдихте това, което аз Ви питах, че само с подзаконови актове и червени, и сини досега са се разполагали с тези ресурси.
Много внимателно Ви слушам. Аз съм на 58 г., не съм човек от улицата. Бъдете така добър сега и Вие да ме изслушате. Законът за концесиите казва, че само възмездно е ползването на плажовете, а безвъзмездно са предоставени на "Златни пясъци", на "Слънчев бряг", на "Албена" и т.н. И не се знае отдолу кой е грабил, кой е раздавал, кой е разпарчосвал и кой е експлоатирал - 8 години.
И второ, равенство, казва Конституцията, и частният бизнес, и кооперативният, и акционерният, и държавният. Те имат равенство пред закона и тяхната конкуренция - едни с други. Това не е спазвано. Бъдете сигурен, че всеки в България го знае това. Вижда се.
Няма да Ви губя времето повече. Само ще Ви кажа едно за Вашата добронамереност. Когато Вие подписвате: да, дайте им помещения на тези, които ги разбихме, защото законът повелява, Вашият вицепремиер се гаври с нас вече 9 месеца. Когато трябваше да изгоните законно избрания заместник-председател на Народното събрание и сега вкарвате едно предложение, Вие нарушавате чл. 67 на Конституцията. Вие трябва да се вземете в ръце и да започнете да се вглеждате в законите и Конституцията. Иначе, със съжаление казвам, отново България ще стане една метежна, объркана страна и каквото стана през миналия януари, следващия път народът може би ще бъде петорно по-яростен към всички нас. Аз не искам това да стане. Аз желая искрено Вашия успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата народният представител господин Стефан Нешев да развие своето питане към министър-председателя относно нарастването на вътрешния и външен дълг на страната и отношението на общия дълг на Република България към брутния вътрешен продукт за 1998 г.
Заповядайте, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Господин министър-председател, в рамките на 38-ото Народно събрание вашето правителство е поискало ратифициране на четири закона и осем решения, чрез които е теглило заеми като външен дълг в размер на 519,3 млн. щатски долара и 350 млн. екю - приблизително 1 милиард долара.
Съгласно курса на Българска народна банка от 2 февруари 1998 г. това прави 948 501,45 млн. лв. за щатските долари и 692 335 млн. лв. - за екютата. Общата сума възлиза на 1 640 836,45 млн. лв. Получената сума като външен дълг може да се съпостави със заложения дефицит в Закона за държавния бюджет за 1998 г., възлизащ на 610 825,9 млн. лв. От съпоставката е видно, че плануваният дефицит за 1998 г. е значително по-малък от нарастването на външния дълг за 9 месеца. Или с данъчните приходи на същия бюджет, които са 3 338 051 млн. лв. и от което е видно, че нарастването на външния ни дълг за девет месеца представлява 1/3 от данъчните приходи за 1998 г.
Тази съпоставка е необходима, за да се илюстрира фактът, че чрез увеличаване на външния дълг правителството е извършило реално актуализация на бюджета, макар да се твърди обратното.
Подобна е ситуацията и с вътрешния дълг на страната. Само през ноември 1997 г. вътрешният дълг е нараснал с 5,9 на сто, като е достигнал величината 4 225 141,2 млн. лв.
Причините за ръста на вътрешния дълг са деноминацията на държавни дългосрочни облигации от 1993 г., по реда на чл. 4 и 5 от ЗУНК, емитирани за структурната реформа, както и дълга по държавни ценни книжа, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит. Към това можем да добавим и матуритетната структура на намиращите се в обръщение държавни ценни книжа, емитирани по Наредба N 5.
През ноември 1997 г. ръководенето от Вас правителство тегли нов заем по чл. 45 от Закона за Българска национална банка за специални права на тираж, с което увеличава с 11,9 на сто прекия дълг към финансово-кредитните институции. Информацията, която изнасям, е от в. "Икономически живот", бр. 3 от 1998 г.
Очакваният брутен вътрешен продукт за 1998 г. е 23 180 200 млн. лв. При подписване на договора от Маастрит, като основен показател за единната валута в Европейския съюз, бе заложено съотношението между общия дълг и брутния вътрешен продукт на страните-членки на Европейския съюз да бъде до 60 на сто.
Моето питане е - след като декларирате каква е сумата от вътрешния и външния дълг на страната и големината на двете събираеми към 1 февруари 1998 г., както и цифрата, която в проценти определя отношението между общия дълг на страната и брутния вътрешен продукт за 1998 г., да заявите какво ще направи ръководеното от Вас правителство за спиране растежа на вътрешния и външен дълг и достигане на показатели за единната валута в Европейския съюз, което е свързано с поставената от Вас първостепенна цел за влизане на България в Европейския съюз? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! В отговор на Вашето питане, относно нарастването на вътрешния и външния дълг на правителството и отношението на общия дълг към брутния вътрешен продукт за 1998 г. Ви представям данни, от които ще проличат положителни тенденции в движението на структурата на дълга на правителството.
Макар в абсолютен размер да е налице известно нарастване както на вътрешния, така и на външния дълг, то неговият относителен размер в процент към брутния вътрешен продукт, бележи забележително снижение и нашата цел е тази тенденция да се запази и през 1998, и следващите години, което е отразено в нашата прогноза за 1998 г.
При външен дълг през 1996 г. от - аз ще го казвам в долари и по отношение на брутния вътрешен продукт - 8 млрд. и 630 хил. долара; през 1997 г. - на 8 802 080 млн. долара, а през 1998 г. - на 9 млрд. и 200 хил.. долара и вътрешен дълг от 1 трилион и 52 милиона през 1996 г.;...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В лева вече.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ...  2 трилиона 685 - през 1997 г. и 3 трилиона 103 - през 1998 г., което е отчетено при брутен вътрешен продукт през 1996 г. - 1 трилион 660; през 1997 г. - 16 трилиона 875 милиона и през 1998 г. - очакван 23 трилиона 180 милиарда правителствения дълг в съотношение към брутния вътрешен продукт се получава така:
- през 1996 г. - 332 на сто;
- през 1997 г. - 108,58 на сто;
- през 1998 г. очаквано - 85,62 на сто.
Външните кредити...
Не му харесва на господин Нешев. Аз мисля, че трябва да сте щастлив от това, което прочетох.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Аз ще съм много щастлив, но се съмнявам в цифрите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Външните кредити, които правителството...
Съмнявате се, че ще има такъв брутен вътрешен продукт? - Ще има! (Неразбираема реплика от Стефан Нешев.)
Искам да ви зарадвам още повече.
Очакваното изпълнение на брутния вътрешен продукт за 1997 г. ще бъде по-голямо от това, което аз прочетох - някъде около 17 трилиона ще бъде.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): 10 милиарда долара.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Да, 10 млрд. щатски долара.
Външните кредити, които правителството има право да ползва в рамките на ратифицираните от Народното събрание закон и решение, не са усвоени изцяло - другата радостна новина за Вас. Следователно, увеличават външния дълг само с размера на усвоената част. За 1997 г. е получено ново външно финансиране в размер на 530 млн. щатски долара, като са изплатени общо 757 млн. щатски долара, в това число плащания по главници - 357 млн. щатски долара. Увеличението в абсолютен размер на външния дълг се дължи основно на траншове от Международния валутен фонд, получени в изпълнение на стабилизационната програма при и след въвеждането на новия монетарен режим - и тука е третата добра новина за Вас - в същото време преобладаващата част от тези средства не са изразходвани. Те формират фискален резерв и този резерв на правителството има решаващ принос за стабилизирането на финансовите пазари на страната.
За 1998 г. също планираме поддържането на солиден фискален резерв, гарантиращ всички плащания на правителството.
Вчера гледах данните по отчета на Българска народна банка. Брутните външни резерви на банката са 4400 млн. германски марки.
През 1996 г. най-голямо е увеличението на вътрешния дълг, възникнал в резултат на оздравяване на банковия и реалния сектор и управлението на Българската социалистическа партия.
През 1997 г. се наблюдава също значително нарастване на дела на дълга по гаранционните държавни ценни книжа, емитирани по Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговските банки. Тоест, ние плащахме безчинствата на предишните управляващи, за които БНБ поиска откриване на процедури на несъстоятелност. Процедурата на несъстоятелност и този закон - за гарантиране, водят до задължения на държавата. Така че съвсем ясно е откъде е станало. И в двата случая квазифискалните дефицити, възникнали в предшестващи периоди, доведоха до увеличаване на вътрешния дълг. Но правителството няма абсолютно никакво отношение към този процес.
Докато в края на 1996 г. се наблюдава влошаване на структурата на вътрешния дълг, включително и матуритетната структура, през 1997 г. е налице значително подобрение в структурата на вътрешния дълг в резултат на операциите по преструктуриране на портфейла на Българска народна банка преди въвеждането на валутния борд. Както ви е известно, мащабна операция по преструктуриране на портфейла имаше и в резултат на това се получи нова матуритетна структура на дълга. Търсенето на по-дългосрочни държавни ценни книги от юли насам пък е индикатор за повишена стабилност.
Към 31.ХII.1997 г. средната продължителност на вътрешния дълг е 11,5 години. Тоест, абсолютно неправ е водачът на вашата парламентарна група, като казва, че правителството насила занижава основния лихвен процент. Просто това се дължи на новата структура на дълга, на много по-малкото операции по пускане на държавни ценни книги на пазара, тъй като, както ви е известно, дефицитът не беше достигнат в планираните размери, а е значително по-малък. Тоест, това показва пазарът по отношение на лихвата.
Съотношението дълг - брутен вътрешен продукт е залегнало като основен показател в Маастрихсткия договор за единната валута в Европейския съюз. Редица страни, членки срещат трудности с достигане на заложените 60 на сто дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Основното е показателите да се стремят към тази величина. И тук е най-голямата радостна новина, която мога да Ви кажа. Правителството залага в средносрочната програма като една от целите - постигане на критериите на Маастрихсткия договор за членство в Европейския валутен съвет, което трябва да стане на хоризонта в началото на 2001 г. Изчислили сме, че имаме възможност да постигнем това. Добрата новина е, че на срещата на финансовия министър господин Муравей Радев в Международния валутен фонд и Световната банка неговото предложение, тоест предложението на правителството, беше прието и одобрено. Така че това сигурно ще залегне в нашата програма.
Другият ключов показател - бюджетен дефицит, е в маастрихстките критерии още през тази година. Вие знаете, че трябва да бъде по-малко от 3 на сто.
Наред с тези показатели за определяне финансовата стабилност на една страна се вземат предвид и редица други параметри, един от които е показателят "резерви" като процент от правителствения дълг. Ако се отчетат резервите на страната, респективно техния приръст за 1997 г., нетният размер на дълга значително намалява. За илюстрация: в началото на 1997 г. оперативните резерви на БНБ възлизат на 480 млн. щатски долара, докато в края на 1997 г. - 2 170 млн. щатски долара без монетарното злато.
Разбира се, тези сравнения имат аналитична стойност.
В заключение, аз мисля, че Ви казах твърде много добри новини в отговор на Вашия въпрос.
Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да се произнеса по правителствената политика по намаляване на дълга на държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За два уточняващи въпроса има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател, въпреки всичко, ще си позволя да Ви задам два допълнителни въпроса и след това да кажа становището си за изнесената от вас информация.
Тъй като смятам, че расте и външният и вътрешният дълг, а показателен е фактът, че вие платихте транш по външния дълг 1 млрд. щатски долара и взехте 1 млрд. долара, тоест не го извършихте от реално произведен брутен вътрешен продукт, а от заем, който консумирате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Друго казах аз.
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, как. Цифрите Ви го показват. Всеки казва нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да спорите, много Ви моля. Задайте си въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ: Ръководеното от Вас правителство не спря повишаването на вътрешния дълг на страната. Това явление, ако не бъде овладяно, ще принуди Вашето правителство, и за съжаление и всяко следващо, да се стреми да поддържа ниски лихви с цел ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина в залата. Господин Нешев, не се поддавайте на всичките реплики.
СТЕФАН НЕШЕВ: Искат да говорят, поканете ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя им бележки и на тях.
Задайте си въпросите спокойно.
СТЕФАН НЕШЕВ: За съжаление и всяко следващо правителство трябва да се стреми да поддържа ниски лихвени проценти, с цел обезпечаване без напрежение от бюджета, погасяване лихвите на тиражираните държавни ценни книжа. Тази политика на изкуствено снижаване на лихвените проценти води до стагниране на инвестиционната политика на финансовите институции и прави неизгодни вложенията на физически и юридически лица в български банки и стремежът им да изнасят капитали в чужбина.
Какво ще направи правителството и лично Вие, какви управленчески решения ще вземете, за да се премахне и това финансово явление и произтичащия от него негативен ефект?
Вторият ми въпрос, господин министър-председател, е следният. Ръководеното от Вас правителство не спря нарастването и на външния дълг на страната. При ниския и негарантиран ръст на брутния вътрешен продукт по моя преценка това обрича Вашето и всяко следващо правителство да сключва нови заеми, за да връща старите с верижно натрупване на дължимите лихви или да консумира по-голямата част от брутния вътрешен продукт, за да връща заемите от външния дълг. Такова решение обаче ще принуди изпълнителната власт да се откаже от заделяне от брутния вътрешен продукт на средства за модернизация на българската армия с цел влизането ни в НАТО, повишаване издръжката на полицията, социални действия в областта на образованието, стимулиране на раждаемостта, медицинското обслужване и така нататък.
Какво управленческо решение ще вземете за спиране растежа на външния дълг?
Благодаря Ви, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Нешев, разминаването между нас се получи затова, защото Вие не отговорихте на моя отговор, а продължихте да четете предварително подготвен текст. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
Ако Вие бяхте се вслушали в числата, които Ви дадох и ако бяхте разбрали информацията, която съм дал - а това са отчетни данни за 1997 г., Вие нямаше да ми задавате тези два въпроса. Просто ние с Вас отплувахме в различни посоки.
Вие например твърдите, че има нарастване на относителния дял на дълга. Аз Ви казвам, че няма. Напротив, има рязко спадане от 1996 за 1997 г. с очаквано още едно спадане през 1998 г. И това се дължи на прогнозата на макрорамката, на базата на която Вие тук приехте - всъщност Вие точно не приехте, но мнозинството прие бюджета на страната.
Така че аз не мога да отговоря на това нещо.
Така че аз не мога да отговоря на това нещо. Но мога да споделя с вас една друга информация, която се надявам този път да чуете. Министър Муравей Радев в Съединените американски щати, поставяйки условията за тригодишната програма, иска финансиране, подкрепа за платежния баланс в размер на 500 млн. щатски долара годишно. 500 млн. са значително по-малко от плащането. Вие употребихте тук едно число, което сигурно сте го взели от в. "Дума" или от пропагандата на Българската социалистическа партия, как ние сме взели този милиард, пък сме го изразходвали, или може би сте го прочели във в. "Сега", не знам, но това пак не отговаря на истината.
Подкрепата, която искаме, е 500 млн., обслужването е значително по-голямо, както ви е известно.
До хоризонта на 2001 г. плащанията по дълга са много тежки. Те са над 1 млрд. долара. Ние искаме подкрепа само за 500 млн.
Така че не се тревожете за нашето правителство. До 2001 г. ние сме направили така, че на себе си ще създадем затруднения, но ще намалим дълга, защото, ако ме разбрахте добре, ние си поставяме за цел на хоризонта накрая на тригодишната програма да изпълним критериите за членство в Европейския валутен съюз, което означава отношение на дълга спрямо брутния вътрешен продукт под 60%. Ако бяхте реагирали на това, което казах, щеше да има диалог. Сега просто диалог е невъзможен. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Има думата господин Нешев да заяви дали е доволен от отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател, в известна степен Вие сте прав, че аз продължих с предварително поставените допълнителни въпроси. И знаете ли защо? Защото Вие не оборихте нито една цифра, която аз Ви предоставих, и която е взета от статистиката и отговаря на реално завишения външен и вътрешен дълг. Вие ме успокоихте, като ни говорихте, както господин Живков, как хубаво ще живея след години. Аз Ви казах какво е сега положението и това как ще живея, не ме устройва. А дали Вие ще задържите властта, трябва да Ви кажа, че е Ваш проблем, но това не ме прави съпричастен към грешките, които допускате. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. (Реплика на депутат от блока на СДС: Този е най-големият лъжец в България.)
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Господин председателю, някой обижда личностно. Не е редно да го прави в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е редно, вярно е.
Има думата народният представител Кирил Йорданов да развие своя актуален въпрос към господин Васил Гоцев - министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в "Държавен вестник" бр. 123 от 1997 г. беше публикуван Законът за изменение и допълнение на Закона за нотариусите. Като общ принцип в него беше заложено общото конкурсно начало на всички кандидати.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за нотариусите, условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
Вие издадохте такава наредба и тя бе публикувана в "Държавен вестник", бр. 3 от 1998 г. Издадохте също така и заповед от 6 януари 1998 г., с която открихте 837 места за нотариуси в общо 112 съдебни района. Насрочихте конкурс за посочените места за нотариуси на 12 февруари 1998 г. - писмен, и на 13 февруари - устен.
Срещу тази Ваша заповед бе подадена жалба от Нотариалната камара чрез изпълнителния орган - Съвета на нотариусите, пред Върховния административен съд. С Решение N 264 от 9 февруари 1998 г. състав на Върховния административен съд отмени Вашата заповед от 6 януари 1998 г. и Вие заявихте, че приемате решението на съда и ще се съобразите с него.
В мотивите на решението на съда е посочено следното отменително основание, цитирам:
"Нотариалната камара като юридическо лице съществува. Съществува следователно в правния мир и нейният изпълнителен орган - Съвета на нотариусите. Доказателства за това се съдържат в разпоредбата на § 5, ал. 6 от Закона за нотариусите.
А щом Нотариалната камара и Съветът на нотариусите съществуват, съществува задължението по чл. 10, ал. 2 за министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да издаде заповед за откриване на места за нотариуси и насрочване на конкурс в определената от закона форма след вземане мнението на Съвета на нотариусите. Като не е поискал това мнение преди издаването на обжалваната заповед, министърът е допуснал нарушение на формата, което съставлява основание за отмяна".
Това бяха мотивите на съда.
При това положение нито вчера беше проведен писмен изпит, още по-малко днес - устен. Ето защо, на основание чл. 90 от Конституцията и чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви моля да отговорите на поставените от мен актуални въпроси, свързани с текущата работа на вашето министерство:
Как смятате да организирате следващите конкурси, в какъв срок и най-вече как ще гарантирате конституционните права на гражданите?
Очаквам да чуя информация от Вас относно броя на кандидатите, подали писмени заявления за участие в конкурса, тъй като когато за определен район не се явят кандидати за всички открити места, срокът се продължава с един месец, както и виждането Ви за едно евентуално изменение на закона минимум в частта му относно срока - 1 март 1998 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йорданов! Наистина издадената от мен заповед за обявяване на конкурсните дати е отменена от Върховния административен съд. Аз не желая да коментирам дали това решение е правилно или неправилно, защото ние винаги сме се подчинявали на разпоредбите на закона и на решенията на съдебните инстанции. Друг е въпросът тогава, когато за разлика от закона преди изменението, който предвиждаше, че министърът определя местата за броя на нотариусите, законът предвиждаше, че трябва да се пита и Камарата, дали сега трябва да се пита Камарата, когато броят е фиксиран от вас, от народните представители в закона. Аз лично, откровено казано, не съм питал Камарата, защото не виждах какво да питам. Да питам: съгласни ли сте да има толкова места, колкото Народното събрание гласува в закона?
Върховният административен съд обаче смята, че трябва и в този случай да се пита Камарата и ние това ще го направим, за да се съобразим с решението на съда.
Практически отменената заповед, както Вие правилно отбелязвате, води до блокиране възможността частният нотариат да влезе в сила от 1 март 1998 г., както беше предвидено. И ако аз не попитах Нотариалната камара за броя на нотариусите, които ги има в закона, беше именно, за да не трябва, ако разположа във времето всичко това, да не се изпълни разпоредбата на закона, че той влиза в сила от 1 март.
Днес внесох в Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, което Вие правилно казвате, че е единственият изход и което вие ще трябва да гласувате тогава, когато ви бъде представено и то във всеки случай налага да се отложи срокът, в който частните нотариуси ще действат.
За да се изпълнят всички онези срокове в закона, тъй като измененията, които се направиха от Народното събрание, не бяха сроковете, в които трябва да се извършват всички действия, не можеха да се разполажат така, че да се започне на 1 март, сега изменението на закона предполага това нещо да бъде разположено във времето, и ако искате аз мога да ви кажа и кога, но нотариусите ще могат да започнат да работят частно чак на 1 октомври 1998 г.

Жалбата, която даде Съветът, разбира се и решението на Административния съд, уврежда интересите на тези, които желаят да работят частно час по-скоро. Защото това, че не бяха питани, не им уврежда нищо, тъй като законът е определил техния брой. А сега, за да ги питаме във времето, трябва да не работят по 1 октомври. Това е резултатът от тяхната жалба.
Но, ако ви интересува защо чак 1 октомври, мога да ви кажа. От 2 март трябва да се изпрати за мнение, заповед за откриване на местата. До 9 март в Министерство на правосъдието трябва да постъпи становището на Съвета на нотариусите. От 10 март трябва писмено да съобщим същата заповед на Нотариалната камара. Тя трябва да влезе в сила на 25 март 1998 г. На 27 март 1998 г. трябва да се обнародва заповедта в "Държавен вестник". Взимам най-близките дати. От тази дата до 27 април ще тече срокът за подаване на заявления от кандидатите по еди кой си член от закона. От 28 април трябва да се обяви в сградата на Министерство на правосъдието списък на допуснатите до конкурса. В 7-дневен срок трябва да се поправят нередовностите и това ще стане до 5 май. На 18 юни трябва да се проведе конкурсният изпит, вероятно това ще бъде датата. На 21 юни трябва да се обявят резултатите от писмения изпит. Конкурсният устен изпит трябва да се проведе от 22 до 28 юни 1998 г. А на 2 юли 1998 г. да бъде обявено класирането на кандидатите. От 3 до 4 юли трябва да се изготвят заповедите на министъра за вписване в регистъра и да се съобщят по реда на ГПК. В 14-дневен срок ще тече обжалването. От 22 юли до 22 август ще тече срок за подаване на искане до Министерство на правосъдието за вписване. На 23 септември трябва да бъде свикано Общо събрание на Нотариалната камара. И всичко това да стане до 1 октомври.
Разбира се, би трябвало да ме попитате като е имало всичко това, защо издадохте тази заповед. Защото всичкото това нещо можеше да стане без всички тези срокове при условието, че Министерство на правосъдието действаше бързо, бързо обяви списъците, от Нотариата желаещите да работят бързо дойдат и проверят тези неща, не се чака изпращане сроковете да минават по ГПК, а те идват и ги получават. И този, който обжалва, законът дава право, ако жалбата му бъде уважена, да има друг конкурсен изпит, за да може наистина от 1 март да започнат да работят частните нотариуси. И поради това, че вие, народните представители, приехте, че на 1 март законът трябва да започне да действа. Но сега, след отмяната на заповедта, няма друга възможност. Нещо повече, за да имат възможност да се явят на изпит само с онова, което практически знаят нотариусите, аз отмених този конспект, който го има и разпоредих в тази заповед, че изпитът ще бъде само практически, без никакви теоретични въпроси дотолкова да се види може ли един нотариус да върши нотариална работа, за да няма нужда от някаква специална подготовка, а само онзи, който е годен, да може да стане нотариус. Сега, разбира се, нещата са променени, конспектът вече го готвим, той ще има теоретико-практично значение и наистина нотариусите, за да се явят успешно на изпита, ще трябва да положат повече грижи и повече старание.
Никакъв хаос не може да стане. Нямаше да стане хаос и ако от 1 март бяха започнали да работят не всички, а някои нотариуси, защото вече имахме готовност със съдиите по вписванията там, където няма частни нотариуси, да започнат да действат като нотариуси.
Питате за срокове. В пресата се появи, че договорите им били срочни до 1 март. Това просто е неосведоменост. Всички договори на нотариусите са безсрочни. Щом като се продължи срокът да започнат частните нотариуси от една по-късна дата, очевидно техните безсрочни договори продължават. Аз имам вяра в нотариусите, че те няма да резигнират и да не изпълняват своите задължения. Този, който не изпълнява своите задължения, ще бъде уволнен дисциплинарно за това, че не си изпълнява задълженията. И там, където останем без нотариус, ще има съдии, които да вършат нотариалната работа.
Питахте ме колко души има. По този въпрос не зная дали Вие или някой друг народен представител днес се е обадил в Министерство на правосъдието да попита колко кандидати има. Не съм в състояние да ви отговоря точно колко са кандидатите, но разпоредих всички сведения, които са нужни на който и да било народен представител, да бъдат давани най-подробно и най-точно. Така че ако Вие сте го поискали, ще получите цифрата. В момента не зная точно колко заявления са подадени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Гоцев.
Господин Йорданов, имате думата за реплика.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър. Ще си позволя да изразя становището си относно Вашия отговор, така че и незапознатите с проблема да разберат сложността му, както и да изразя опасенията си относно неговото срочно и законосъобразно решаване.
Цитирахме мотивите на съда и странно впечатление прави несъобразяването от един министър на правосъдието и правната евроинтеграция с императивна норма на закона. Това изрично е посочено в мотивите на съда. Касае се за императивно предписана от закона форма, която не може да бъде пренебрегната по никакви съображения за целесъобразност, защото спазването й е условие за законосъобразност на административния акт по този текст. Ако действително сте имали съображения за целесъобразност, интересно е те да бъдат изслушани.
Ще прилагате ли закона, съвместно с нотариалната камара? Видно е, че конкурсите в много райони нямаше да бъдат проведени поради липсата на достатъчно кандидати. Щеше да се наложи отсрочването с един месец. За предишния конкурс нямаше кандидати за 25 съдебни района. Към вчерашна дата писмени заявления за участие в конкурсите са подали 122 кандидати от София и 420 от цялата страна при 837 места, които Вие сте открили с Вашата заповед, с други думи, повече от половината от местата. Конкурс не би могъл да бъде проведен поради липса на кандидати.
Какви резултати се очертават при създалата се ситуация? Отлагане на реформата за едно доста дълго време. На второ място имуществени и морални щети за сегашните нотариуси, които трябваше да осигурят оборудване, помещения, продължават да плащат наеми. На трето място, имуществена отговорност за държавата по евентуални искове за щети от действията на държавни служители.
Пораждат се и други въпроси. С какво ще се мотивира Вашето изявление за корупция на уволнен нотариус? Кой е той и има ли заповед за уволнение? Във всеки случай не отговаря на истината, че нотариалните служби бавят издаването на документи за собственост на земята. Направих справка в София и Варна, от която се установи, че висящи преписки по този проблем няма. До 1 март трябваше да се осигури и гарантира приложението на Закона за нотариусите. Какво ще стане след 1 март? Какви ще бъдат те - държавни нотариуси? И как ще се урежда техния статут - по Закона за съдебната власт или по Закона за нотариусите? Вие потвърдихте, че от Вашето ведомство се иска нотариусите да продължат трудовите си договори, слава Богу не от безсрочни в срочни. Благодаря Ви за това уточнение, те също са благодарни да получат яснота относно своя статут.
Забавянето на реформата не компрометира ли усилията на България за приобщаване към европейските структури, едно от условията за които е частния нотариат. Как ще се отрази на чуждите инвестиции съществуващата система по вписванията, която не е единна към общините, областните управители и нотариусите. Ще продължи ли унизителната за всяко общество ситуация на опашки, несигурност и нерви.
Не е планиран бюджет за издръжка на нотариалната дейност, която вече е ясно, че засега остава държавна. Липсват дори регистри.
Аз ще Ви помоля да огледате още веднъж Наредбата за конкурсите, защото ми се струва, че е наложително отсега да се предприемат някои изменения в нея. 837 писмени работи не могат да бъдат проверени в едно денонощие, да бъдат оценени по шестобалната система и на другия ден тези хора да бъдат изпитвани устно. Смущава ме и друго, че писмения изпит на практика е елиминиращ. Скъсаният на устния изпит фактически може да стане нотариус, след като е издържал писмения изпит, но това не важи за скъсания на писмения изпит.
Това са въпросите, които вълнуват колегите нотариуси и колкото по-бързо ги решите, толкова по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за дуплика господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ЛЮБЕН ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Йорданов, вълненията на 110 души нотариуси са по-малко обществено значими от вълнението на хората, които ще вършат нотариални сделки. Вие, вероятно това е практика във вашата парламентарна група, изчетохте предварително написаното, но не зная, мисля, че не сте юрист и затова добре беше, ако някой юрист го беше написал.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Колегата е съдия. И баща му е заместник-прокурор и съдия.

МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз не съм длъжен да знам. Знам, че беше областен управител преди няколко години, но както и да е.
Във всеки случай това, което искам да ви кажа, е следното: Вие казвате, че законът не може да бъде пренебрегнат и тук сте съвсем прав. Целият въпрос е там, че на 1 март нотариусите трябваше да започнат. Законът съдържаше правилото да се търси мнението за броя на Нотариалната камара, тогава когато броят на Нотариалната камара след едно изменение на закона беше вече фиксиран и определен. Като колега юрист Вие знаете правилото, че там, където един закон противоречи на нещо, което е уредено в друг закон, а това важи и за норми в един закон, които се намират една след друга, по-новото правило отменя по-старото правило, а понякога законът се отменя чрез така нареченото "desuetudo", защото стара практика и на съдилищата е, че там, където свършва разумът на закона, свършва и самият закон. Но тъй или иначе поради решението на Административния съд, с което ние ще се съобразим, ще трябва да го направим.
Второто, което казвате, е за броя на нотариусите. Вие сега казахте датата - вероятно днес Ви е дадена, след като я поискахте. Аз нямах време да я взема. Не са малко тези, които са подали заявления. Онова, за което енергично протестираха тези 110 души нотариуси, беше, че се увеличава броят, защото се искаше нотариусите да бъдат колкото се може по-малко.
Законът каза: на 10 000 души - 1 нотариус. Но това не значи, че ако се явят кандидати на 10 000 души, няма да има нотариус. Нотариусите няма да бъдат толкова много, колкото законът ги предвиди. Тук имаше проекти и от Вашата парламентарна група да бъде неограничен броят на нотариусите. От Вашата група колегата Миков направи такова предложение - имаше писмено предложение. Ако бяха неограничен брой, това не означава, че всички юристи щяха да станат нотариуси. На 10 000 души - един и не по-малко от двама. Следователно има ли на всяко място по двама нотариуси с оглед на онова, което е поискано от конкурса, там, където има повече от двама, ще има конкурс и двама ще останат. Там, където няма и двама, съдията по вписването ще извършва нотариалните действия и това е посочено в закона. Затова никак не се притеснявам от това, че кандидатите за нотариуси са по-малко от предвидените в закона. Обратно, нотариусите - действащи кандидати биха се притеснявали, ако се явят двойно повече кандидати, отколкото предвидени места има, защото това означава, че всичките места ще се заемат и че тяхната конкуренция ще бъде наистина много по-голяма.
Другото нещо, което е свързано с въпросите, които задавате, е за наредбата. Да, и нея я промених. Само че ще изчакам и решението на Конституционния съд, и тогава ще я пуснем.
Могат ли да се явят толкова много в два дни? При късия срок на 1 март, това трябваше да стане и изпитната комисия трябваше да работи и денем, и нощем. Сега при този дълъг срок, разбира се, няма да стане за два дни, а ще се разположи във времето по-дълго, за да може да бъдат изпитани.
Дължа да Ви кажа нещо, което ще се повтори и в новата наредба: конкурсът изключително и категорично ще бъде анонимен. Така както е на конкурсен изпит за университета, при писмения изпит имената ще се отворят едва, след като се поставят оценките от членовете на комисията. Устният изпит ще става в присъствието освен на изпитания, още на 5 души кандидати, ще бъде заснет на магнетофон, ще има стенографски запис. Веднага след свършването на изпита на съответния кандидат и споразумението между комисията, председателят ще обявява резултата пред всички.
Новото, което ще бъде в наредбата е, че този, който получи по-малко от 4 средна оценка между писмения и устния изпит, просто няма да бъде допуснат.
Онова, което трябва да не стане - да не се случи нещо, за което ми казаха, че е случило, но аз не съм проверил дали е вярно: че един нотариус, който щеше да стане нотариус без конкурсен изпит, е направил ипотека на един обор с 20 крави... Просто няма нотариус за 3, нотариус за 4 и нотариус за 5. Нужен е един среден минимум от познания, които той трябва да има, за да не злепоставя интереса на хората.
Уверявам Ви, че и до датата, която ще бъде, ако Вие приемете 1 октомври, министерството ще има достатъчно средства, за да заплати възнагражденията на тези държавни нотариуси, които ще бъдат. Държавни нотариуси ще има и няма да има случаи хората да останат без възможност да регистрират своите сделки.
Аз благодаря, че поставихте този въпрос. Канех се да дам пресконференция, защото тревогата наистина съществува. Мисля, че обяснението ми е достатъчно обстоятелствено, за да няма нужда медиите да се осведомяват по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Гоцев.
Преминаваме към отговори на господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността.
Имат думата народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, за да развият своя актуален въпрос относно договора за покупко-продажба на 56 на сто от акциите на МДК Акционерно дружество"Пирдоп".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Нашият актуален въпрос е във връзка с приетото неотдавна от Народното събрание решение за даване на съгласие за водeне на преговори и сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие - проект "Екологични щети МДК - Пирдоп Юнион Миниер" в размер на 16 млн.щат.долара. Във връзка с този заем възниква следният въпрос:
Налице ли са в договора за покупко-продажба на 56 на сто от акциите на МДК - Пирдоп конкретни клаузи, които ангажират българското правителство, респективно продавача да финализира изпълнението на проект за почистване на замърсяването на околната среда?
Има ли в договора клаузи, които ангажират продавача да финансира изпълнението на екологичния проект чрез дългосрочен външен инвестиционен заем? Ако има такива клаузи, може ли приватизационният орган да се обвърже с подобни ангажименти в договора с чуждестранния партньор без предварителна санкция на парламента?
Третият ми въпрос е как чрез договора се обвръзва вторият транш от продажната цена в размер на 25 млн.щат.долара с ангажиментите на правителството за изпълнение на проекта за почистване на околната среда?
Позволяваме си да зададем този въпрос, защото въпросният документ за даване на съгласие не беше разпределен на Комисията по икономическата политика на парламента. Безспорно заемът, който се предлага, съответства на общата практика на Световната банка и безспорно екологичният проект от екологична гледна точка сигурно е изряден. Но възниква икономическият въпрос: от всички възможни проекти, които да финансира правителството, това ли е най-важният проект, заради който да се увеличи външният дълг на страната? Например проектите за подобряване на ефективността в АЕЦ "Белене" не са ли по-приоритетни?
Също така възниква въпросът дали в рамките на ограниченията, които имаме по стенд-бай споразумението за нови кредити, това са приоритетите на страната?
Второ, възниква въпросът дали това е единствената форма правителството да очисти въпросната област? Доколкото си спомням, по линия на "Джайка" беше подготвен проект, който щеше да се финансира от ОЕСF с много по-дългосрочен заем, с участието на "Мицубиши" също така за очистване на въпросния обект. Защо пред парламента не беше предложен сравнителен анализ на двата проекта например?
И третият въпрос, който възниква, е за цената на сделката. Ако е вярно, че ако правителството не подпише договора, фактически вторият транш от 25 млн. долара няма да се предостави на правителството и цената ще се намали с 25 млн. долара, все пак кое е изгодно повече за страната - да обявим, че продаваме за повече от 75 млн. долара и след това 25 млн. да плащаме заедно с лихвите, или да си обявим продажната цена от 55 млн., да не поемаме дългосрочни ангажименти за държавата и това, което правителството евентуално поеме в бъдеще, да го осъществи чрез нов търг и конкурс за почистване на района, като допусне и други изпълнители, освен фирмата "Юнион Миниер"?
Благодаря Ви, господин министър. Надявам се, че ще отговорите на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов. Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов! Съжалявам, че не виждам и господин Димитров. Преди това искам, ако ми разрешите, да направя един съвсем малък коментар относно смисъла на парламентарния контрол. Доста ми е неясно какъв е смисълът на парламентарния контрол в петък от страна на опозицията, когато в залата присъстват осем представители на опозицията. Но това е извън темата на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И един е достатъчен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Аз не говоря за правилата, господин заместник-председател, говоря за смисъла и морала при парламентарния контрол.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това се отнася и за мнозинството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: При изготвянето на всеки приватизационен проект се прави екологична експертиза. В случая тази на Медодобивния комбинат - гр. Пирдоп показа драстични изменения от законовите норми. В така наречената Синя лагуна са изхвърляни отпадните води на Медодобивния комбинат от момента на неговото създаване през 1958 г. и той е един сериозен източник на замърсяване. Нека да ви кажа няколко думи относно екологичното състояние на Пирдоп.
Пускът е извършен, както ви казах, през 1958 г. по съветска технология, без аналог в световната практика, която не решава основни екологични проблеми. Така например оползотворяването на сярата от суровините е около 50 на сто, а останалите количества се изхвърлят през комина в атмосферата.
През 1967 г. е извършено ново разширение по същата технология и отново не са инвестирани средства за екология, въпреки че производството практически се удвоява. Грубите разчети за този период показват, че в атмосферата се изхвърлят около 40 млн. кубически метра годишно серен двуокис.
През периода на 60-те години започва и преработката на концентрат от рудник "Челопеч". Характерно за този концентрат е освен сравнително високо съдържание на злато, така също и наличието на завишени количества арсен - средно 0,8 до 1,2 на сто при допустима норма за преработка без очистка 0,15 на сто. В цикъла на преработката арсенът се разпределя в изхвърлените газове, отпадните твърди продукти и водите. Данните показват, че през този период са изхвърлени през комина на предприятието от 4 до 7 кг арсен на час. В отпадните води, излизащи от комбината, съдържанието на арсен е над 100 пъти по-високо от допустимата норма. В резултат на това въпреки многократното разреждане на водите в р. Пирдопска съдържанието на арсен и тежките цветни метали в язовир "Тополница" нараства до 0,5 - 0,8 мг на литър при норма 0,05 мг на литър. Това наложи през 1990 г., ако си спомняте, забрана на използването на водите за мелиоративни цели и спиране на преработката на концентрата от Челопеч.
Трябва да се има предвид, че през цялата производствена дейност на МДК-Пирдоп инвестиции за екологично решаване на проблемите по очистка на водите и твърдите отпадъци почти не са правени. Състоянието в момента налага бързи действия за отстраняване на получените исторически замърсявания, включващи: хидротехническо укрепване на утаечното езеро Синята лагуна, съхраняващо около 500 хил. тона шлам, съдържащ 5 до 10 на сто арсен; решение за безопасно и екологично съхраняване на тези продукти, осигуряване на ново депо за твърди технологични отпадъци - сега се возят около 3000 тона дневно в открити коли на разстояние 30 км; бърза очистка на натрупаните отпадъци на територията на комбината от минали периоди, като ванадиево-контактна маса, арсеносъдържащи продукти, строителни материали, шлаки и др.
Мисля, че с това описание отговорих на въпроса Ви дали е приоритетен този проект или не е приоритетен. Питайте хората от Пирдоп, питайте хората от Златица, питайте хората от целия подбалкански район и ще ви кажат дали това е най-приоритетният проект. Очевидно е изключително приоритетен проект не само екологично, а и здравно, и за спасяване на живота на огромен брой хора и на природата в една от най-хубавите части на България.
Разбира се, това съвпадна и с процеса на приватизация на МДК-Пирдоп, и с очевидните изисквания, абсолютно законосъобразни, на потенциалния купувач правителството да извърши съответните действия за миналите замърсявания. В момента практически е невъзможно да се извърши каквато и да е инвестиционна дейност, да се вложат каквито и да било средства за нова рафинерия, за нови мощности, за ремонти дори, ако не се реши спешно въпросът с натрупаните замърсявания в района. Просто е невъзможно да се работи оттук нататък. Така че купувачът "Юнион Миниер" съвсем основателно постави въпроса правителството ще изпълни ли своите задължения по закона. А задълженията по закона са съвсем ясни и аз ще ви цитирам § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазването на околната среда, който казва: "При реституция, приватизация и инвестиране на обекти за ново строителство от чуждестранни и български физически и юридически лица същите не носят отговорност за екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия". Вие го знаете, бяхте министър, имали сте случаи с подобни обекти.
Имахме няколко възможности. Едната възможност беше да тръгнем да търсим, както и Вие споменахте, предишни варианти, схеми за друго финансиране, за участие на други фирми, което означаваше чисто технологично да разбием процеса на две - един изпълнител да извършва очистването, ремонта, поправката на съоръжения, които вече са собственост на друг, а друг изпълнител, който е и собственик на основната част от акциите на МДК-Пирдоп, да извършва пък новото строителство, нещо, което при всяко положение оскъпява работата. Мисля, че като икономист разбирате чудесно, че едно такова двойно действие от два отделни субекта в рамките на един и същи обект да си разделят работата - докъде ще върши единият, откъде ще почва да я върши другият и колко точно трябва да извърши единият, и колко точно трябва да извърши другият е очевидно неефективно.
За нас беше добре дошло предложението тези действия да бъдат извършени от собственика на мажоритарния пакет от акции "Юнион Миниер". Искам да ви обърна внимание, че проектът за решаване на старите екологични замърсявания не се изпълнява еднолично от "Юнион Миниер", той е проект, който е много дълго, продължително и съвсем експертно съгласуван с Министерство на околната среда и с Министерството на промишлеността. Така че там няма никаква опасност да бъдат надути някакви суми, в които "Юнион Миниер" да потрива доволно ръце и да взима български пари, за да върши своя дейност. Има съвсем ясна оценка, има доклад, има екологична оценка на старите замърсявания и на средствата, които са необходими за тяхното отстраняване.
На въпроса Ви има ли или не клауза в договора, която задължава българската държава да финансира почистването на екологичните замърсявания, нанесени преди приватизацията, отговорът ми е - не. Този проблем не се решава с какъвто и да е договор, а вече е решен със закон. Законът освобождава от отговорност лицата, придобили собственост при приватизационната сделка, отговорност за стари замърсявания.
На въпроса Ви продавачът, в случая Агенцията за приватизация, дали се е ангажирал предварително да финансира екологичния проект, като осигури дългосрочен инвестиционен заем, отговорът ми също е - не.
По време на преговорите беше обсъждана възможността да се иска заем от Световната банка или друга финансираща институция с цел очистване на минали замърсявания. Всички много добре знаем, че тези заеми обикновено се отпускат при много облекчени условия - дългосрочно изплащане и ниски лихви. Във връзка с това в договора е предвидена възможността за отпускане на подобен заем, само като възможност.
Освен това е открита доверителна сметка в размер на 25 млн. щатски долара. Ако до 30 април 1998 г. не бъде получено външно финансиране, средствата от тази сметка ще бъдат използвани за осъществяване на екологичния проект.

Това е едно абсолютно съзнателно действие на българското правителство, което гарантира с тази сметка, така нареченият "ескроакаунт", с тази сметка гарантира, че ще осигури, съгласно закона и съгласно ангажиментите си към жителите на Пирдоп средства за отстраняване на старите замърсявания. Нещо, което е в критично състояние и критично положение към днешна дата, което ще позволи и обновяването, модернизирането на комбината, създаването на нови работни места, създаването и на допълнителен продукт и, увеличаване, разбира се, на данъците, които "Юнион Миниер" ще плаща за своето производство в Пирдоп.
При достигане на изгодни решения по отношение на заема със Световната банка, Вие вече разрешихте ние да водим преговори. Ако постигнем добри условия, ние ще получим един 20-годишен заем с 5-годишен гратисен период и ниска лихва. По този начин ще можем, заедно с Министерството на околната среда и водите, с Агенцията за приватизация, с Доверителния екофонд и с "Юнион Миниер" да уточним технологично как най-добре да бъде осъществен контролът по изпълнението на екологичния проект и съответно изразходването на средствата.
Ако не успеем да се договорим със Световната банка за подходящ договор, аз мисля, че това е само теоретична възможност, тъй като преговорите са много напреднали и имаме добри вести, но ако има такава теоретична възможност и ако тя се случи, тогава ще използваме, разбира се, част от приходите, които са заделени в отделна сметка, за да решим наболелите проблеми на Пирдоп. И аз мисля, че това е и логично, и обяснимо, и правилно решение. Дай Боже и за други обекти да се случва това с приватизацията, с преструктурирането на съответните големи предприятия, да решаваме и техните екологични проблеми.
Искам да ви обърна внимание на още един факт, който, предполагам, че не е неизвестен за Вас, но за народните представители и за тези, които ни слушат и ни гледат в момента може би не е известен. Ние в момента със Световната банка подготвяме създаването на специален екологичен фонд за България, където няма да е необходимо за всеки отделен случай да подписваме отделни споразумения, договори, заеми, които да се одобряват от Борда на банката, а ще бъдат заделени средства от Световната банка за един фонд. И във всички случаи, когато имаме тежки екологични проблеми, когато се налага ползването на средства за решаването на тези проблеми, ще имаме възможност да ползваме средства от този фонд при изключително изгодни условия. Знаете, че по отношение на екологията всички международни финансови институции са особено щедри. Така е и в този случай.
И аз мисля, че неслучайно Агенцията за приватизация е изключително горда със сделката за МДК "Пирдоп" през тази година, тъй като се получи и най-добрата комбинация - стабилен партньор, възможности за много сериозни инвестиции, решаване на екологичния проблем, който години наред беше само натрупване, не беше направен никакъв опит да се решава и много изгоден заем от Световната банка.
Мисля, че свършихме една добра работа. И ние всички трябва да сме горди, като българи, с една такава хубава сделка. Дай Боже и на следващите правителства оттук нататък да сключват такива хубави сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Божков.
Има думата господин Папаризов за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър! Разбира се, че аз като икономист, никога не приемам нещо за очевидно преди да видя сметките за това. Не смятам, че е очевидно, че двама поддоставчика или подизпълнители винаги са по-скъпи от един. Такава икономическа аксиома аз не познавам.
Второ. Много съм учуден, след като отговорът на третия въпрос е "да", а на другите два е "не", не е ли заобиколен законът и Конституцията?
Вие казвате, че, разбира се, в доверителна сметка се събират 25 млн., ако правителството не сключи заем, то да очисти обекта. Но в самия договор то не е задължено да сключи заема. Това е една възможност. Просто правителството казва: "Да, аз осигурявам 25 млн., дори и да намаля цената, но не поемам този ангажимент. Затова не трябва предварително да дойда с договора в парламента."
Смятам, че трябва да помислим, тук от принципна гледна точка, какъв ще бъде редът да спазваме Конституцията? На какъв етап правителството трябва да получава съгласие за водене на преговори за сключване на заеми? Очевидно е намерена формула, която формално не нарушава Конституцията. Но мисля, че по същество беше редно да поставите въпроса за заема преди подписване на сделката.
Благодаря ви за доста подробната информация. Надявам се, че ще получим с господин Димитров и договора. Знаете, че сме Ви поканили чрез председателя на Комисията по икономическата политика да обсъдим един такъв важен договор с прецедент за в бъдеще в комисията. Разбрах, че сте дали това съгласие. И, предполагам, че там в рамките на един диалог ще можем да уточним много продробности. Защото ние нямаме основание да твърдим, че сделката е лоша. Но бихме искали една сделка, когато включва толкова различни елементи, да се обсъжда от всичките й страни предварително. И затова ще продължи нашият интерес към въпросната сделка. И ще се надяваме, че в резултат на диалога ще се намери и тази процедура, която ще бъде най-оптимална за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин министър Божков за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз искам да благодаря на господин Папаризов за здравословния интерес. Наистина е добре и аз съм напълно съгласен, не отказвам, даже приветствам възможността да обсъдим с Комисията по икономическата политика хода на договора и всички действия по МДК "Пирдоп", защото смятам, че той дава един добър прецедент за в бъдеще и за подобни сделки. Нека да го гледаме заедно.
Ако вие, като законодатели, намерите някои слабости, чудесно, повече няма да ги допускаме. Но аз продължавам да мисля, без да съм излишно самонадеян, че големият екип от юристи, който работи по тази сделка, специално за юристите говоря, едва ли е допуснал някакво нарушение на закона и Конституцията. Но все пак с удоволствие бихме работили заедно с Комисията по икономическата политика и със законодателите, да прегледаме целия договор и да видим дали можем да използваме тази схема и в бъдеще. На мен много ми се иска да можем да я използваме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Тоест, Комисията по икономическата политика ще го проучи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ще седнем заедно и ще го гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Станимир Калчевски, да развие своя актуален въпрос относно кадрови промени в "Геомашремонт" - гр. Балчик. Заповядайте, господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Божков! Наистина залата опустя и не е много приятно да се работи в такава зала. Но такива са обстоятелствата, трябва да свикваме с тях.
Моят въпрос е с понижена трудност. През месец юли 1997 г. беше сменен директорът на "Геомашремонт" в град Балчик.
Причините за извършената замяна може би и аз, и Вие ги знаем. Малко по-късно, обаче, през есента на 1997 г. или по-точно през месец ноември 1997 г., са уволнени трима специалисти от предприятието - заместник-директорът по производството, началникът на Конструктивно-технологичния отдел, началникът на отдел "ОТК".
През това време Комитетът по геология е вече закрит, а "Геомашремонт" - град Балчик е пренасочено от системата на Комитета към Министерството на промишлеността.
Всички уволнени господа са висшисти с над 20 години стаж в предприятието и e просто самоубийство то да се лиши от тях в такъв отговорен, според мен, момент, освен ако не се изпълнява някаква определена поръчка.
Например лицето Петър Андонов, началник на отдел "ОТК" е уволнен, след като трудовият му стаж от 1974 г. непрекъснато е в "Геомашремонт".
Какво става в това предприятие? Дали това е някаква административна прищявка? В един малък китен български градец, какъвто е град Балчик, изключително спокоен и Вие много добре го познавате, едно такова събитие си има своя резонанс. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Калчевски, бих могъл да отговоря на Вашия въпрос чисто формално, с едно изречение, и то е, че съществува Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятието и съгласно този правилник назначаването и освобождаването на всички служители и работници е право и задължение само и единствено на управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност и че нито ми е работа, нито пък на Вас Ви е работа да ме питате тук за това кой бил уволнен в някакво предприятие.
В случая става дума, обаче, за гр. Балчик. Както Вие, така и аз сме емоционално свързани с този прекрасен крайморски град; както Вие, така и аз имаме много приятели, повечето не по партийна линия, в този град; както Вие, така и аз само преди около месец хвърлихме огромни усилия, за да предотвратим една голяма несправедливост, която беше надвиснала над Балчик, и двамата с общи усилия успяхме да свършим добра работа на балчиклии. Затова се чувствам задължен не толкова към Вас, а към хората от Балчик, които в момента ни гледат и слушат, да отговоря ясно, категорично и с факти на Вашия въпрос.
Ето какви са фактите:
На 6 юни 1997 г. председателят на Комитета по геология и минерални ресурси, в качеството си на едноличен собственик на капитала на "Геомашремонт" ЕОД, освобождава от длъжност управителя Тодор Денев и назначава на негово място Иван Иванов.
С разпореждане на Министерския съвет от 2 юли 1997 г. дружествата, между които и "Геомашремонт", чиято дейност има промишлен характер, са прехвърлени от Комитета по геология и минерални ресурси към Министерството на промишлеността.
Данните за финансово-икономическото състояние на "Геомашремонт" към момента на смяната на управителя налагат няколко основателни извода:
1. Резултатът от основната дейност на предприятието е загуба.
2. Отчита се фиктивна печалба, реализирана от курсови разлики вследствие продажба на валута.
3. Печалбата е трансформирана без основание в работна заплата, вследствие на което не са отделяни никакви средства за реинвестиране и обновление на производствените мощности. По същата причина са платени значително по-малко данъци на държавата и на община Балчик.
И още няколко факта: голяма част от машинния парк е много силно амортизирана, друга част от машините и съоръженията са напълно негодни, транспортният парк е на границата на физическия си живот и поглъща огромни средства за ремонт и поддръжка. Същевременно годни машини и транспортни средства са били продадени на безценица. Те са изключително необходими на предприятието и сега се налага да бъдат отново закупувани аналогични машини, но на много по-високи цени.
Действията на бившия управител много напомнят познатата схема как едно елитно предприятие се довежда до разруха с цели, до болка познати на цялото ни общество.
Новият управител на "Геомашремонт" за краткото си управление успява да осигури поръчки от Химически заводи, енергетиката, Български морски флот - Варна, Кораборемонтния завод "Одесос" - Варна и "Соловей-Соди" АД - Девня. Един от основните възложители - "Соловей-Соди", освен другите си поръчки, възлага на "Геомашремонт" изработване на нестандартно оборудване - два транспортьора. Поръчката е по конструктивна документация на "Соловей-Соди", с изключително изгодна за "Геомашремонт" цена. Единственото изискване е двата транспортьора да бъдат изработени качествено и в срок.
Основната отговорност за изпълнението на тази поръчка се падна на следните длъжностни лица: инж. Лефтер Драгнев - директор по производствените въпроси, Петър Андонов - началник отдел "Конструктивно-технологичен", и Димка Казакова - началник отдел "Технически и качествен контрол".
Поръчката от "Соловей-Соди" е най-обемната и най-важната за 1997 г. Но тримата ръководители допускат редица нарушения: в производството се влагат стари и нестандартни материали и детайли; правят се конструктивни промени без съгласието на възложителя; използва се непрецизна технология. В резултат на тези действия срокът на поръчката не е спазен. А направените изпитания показват, че някои детайли и възли са изработени некачествено, а други са напълно негодни.
Заради лошото и забавено изпълнение управителят уволнява по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда Драгнев, Андонов и Казакова - трите длъжностни лица, които са най-пряко ангажирани и отговорни за поръчката. Назначена е и техническа експертна комисия, която извършва детайлна проверка. Ще ви предоставя протоколите и заключенията на комисията. Тя потвърждава вината на тримата и установява, че вследствие на техните недобросъвестни действия на дружеството са нанесени щети за над 13,6 млн. лева. Комисията излезе с предложение уволнените виновници да бъдат и материално санкционирани, което се прави от директора с негова специална заповед. И обърнете внимание, само седмица след освобождаването на тримата "специалисти" всички дефекти са отстранени, изпитанията са проведени успешно и двата транспортьора предадени на възложителя по съответния ред.
Да се твърди, че уволнението на такива "специалисти" е самоубийствено за предприятието, е нелепо. Истинско самоубийство щеше да бъде, ако те не бяха освободени.
Господин Калчевски, не е вярно Вашето твърдение, че Петър Андонов е работил само в "Геомашремонт". Вие, изглежда, забравяте, че той е бил партиен работник и началник отдел в Градския народен съвет в Балчик.
Лефтер Драгнев пък още от началото на миналата година е нахвърлил пенсионна възраст. Да се твърди, че освобождаването след навършване на пенсионна възраст е административна прищявка или политическа поръчка, просто е несериозно.
Поради липса на професионални качества като инженер Димка Казакова навремето е била преназначена от Конструктивния отдел като началник отдел "Труд и работна заплата". Последната длъжност, както знаем, обикновено се заема от икономисти, а не от инженери.
Разбирам, господин Калчевски, защо се тревожите и защитавате тримата уволнени. Аз затова ви казах, че нашите приятели там, в Балчик - и Вашите, и моите - не всички са партийни, но в случая става въпрос за господин Андонов, който е бивш партиен секретар на "Геомашремонт", председател е на Общинския съвет на БСП и председател на групата общински съветници на БСП в Общинския съвет в Балчик.
Госпожа Казакова е бивш първи секретар на Градския съвет на ДКМС в Балчик, инструктор в Градския комитет на БКП и партиен секретар в завода.
Тези факти, обаче, не могат да бъдат причини за освобождаването им. Искам да ви уверя, че и в момента в дружеството работят и бивши, и сегашни активисти и лидери на БКП и на БСП, както и бивш партиен секретар. Само че те просто си вършат съвестно работата и затова никой не ги заплашва нито с уволнение, нито с репресии.
В заключение повтарям, че единствената причина за освобождаването на Драгнев, Казакова и Андонов са техните организирани действия с цел да се провали подемът в производството на завода, нарастването на доходите на работниците и на служителите на "Геомашремонт". И за да разсея изцяло Вашето безпокойство, ще Ви съобщя, че на мястото на уволнените "безценни кадри" са назначени специалисти с висше образование, с голям производствен опит, стаж по специалността и са работили в дружеството повече от 10 години. Това са: инж. Байчо Баев, който вече е заместник-директор, с 23 години стаж, от които по специалността 19 години, а в завода - 13 години; инж. Надежда Димитрова с общо трудов стаж 31 години, от които по специалността 23 години и в завода 14 години, и инж. Надежда Стефанова - с 11 години трудов стаж, от които 11 по специалността и 11 в завода.
Мисля, че отговорих подробно на Вашия въпрос, нещо, което правя, отново повтарям, само заради нашите общи много приятели в Балчик. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Божков.
За реплика има думата господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Господин Божков, има на руски език една приказка: "Новая мителка поновому митет". Значи: като смениш един човек и след него започва по верижна реакция.
Аз не се съмнявам в това, което казахте, и знам, че този, новият господин Иван Иванов, не го познавам, става. Не знам къде е старият директор, не съм се интересувал, но нещата, които стават в гр. Балчик, не са лицеприятни.
За Ваше сведение, и може да си го запишете това нещо, от м. декември 1994 г. до м. февруари 1997 г. нито едно лице, нито един стопански кадър в община Балчик не беше пипнат. Нещо повече, на всички, без оглед на цвят и принадлежност, им беше помагано. Не искам сега в кратко време ние да наваксваме изпуснатото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Преминаваме към отговори от господин Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието.
Имат думата народните представители Станка Величкова и Велко Вълканов да развият своя актуален въпрос относно правила за провеждане на конкурси за заемане на длъжността директор на държавно или общинско училище или детска градина, дом за деца и юноши и дом за деца от предучилищна възраст.
Госпожа Величкава има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги, уважаеми господин министър! В утвърдените от Вас Правила за провеждане на конкурси за директор в различните видове училища и детски градини, към общите изисквания сте посочили, че съответният кандидат трябва да не е навършил 50 години в годината на кандидатстване.
В Закона за народната просвета, а така също и в законопроекта, който мина на първо четене, подобна ограничителна мярка не съществува. Нещо повече, в досегашната практика такова ограничение не е прилагано. Сега сме свидетели, че с един подзаконов акт вие прилагате подход, който изменя духа и смисъла на закона и накърнява човешки права. Припомням на колегите, че по силата на § 9 от Закона за народната просвета предстоят да се проведат конкурси за директори в близо 2500 учебни заведения. Същевременно вече към шест години в над 750 учебни заведения не се явяват кандидати за директори. И за мен се очертава тенденция на хроничен дефицит поради нежеланието на преподавателите да кандидатстват на тази длъжност. С други думи, в над 3200 учебни заведения и структури трябва да се проведат конкурси, което безспорно е една много трудна задача на министерството и лично на господин министъра. Тази задача обаче не може да бъде решена успешно с утвърдените от вас правила при наличието на това изкуствено ограничение. За обществеността е ясно, че се създаде напрежение в колегията и както вие знаете Съюзът на работодателите в сферата на средното образование изпрати по този повод обръщение до президента, до парламента, до синдикатите.
Не мога да си представя, че не сте наясно, господин министър, че едно такова ограничение нарушава конституционни права на гражданите, Конвенцията за правата на човека и Кодекса на труда.
Ето защо актуалният въпрос от мен и от господин Вълканов е да ни обясните кои са Вашите мотиви, за да включите изискването кандидатът за длъжността "директор" да не е навършил 50 години в годината на кандидатстване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова. Аналогичен въпрос има и от народната представителка Донка Дончева. Моля и тя, ако желае, да развие своя актуален въпрос, за да може министър Методиев да отговори едновременно, съгласно утвърдената вече практика.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, въпросът ми не е точно аналогичен, но се отнася фактически до същата наредба. Значи ще мотивирам поставянето на моя актуален въпрос с постановката, че по досега действащия Закон за народната просвета - чл. 37, както и Правилника за приложението на този закон - в чл. 107, се регламентират правата на министъра по отношение на провеждането на конкурсите за назначаването на директорите, това, което Вие в наредбата, в чл. 15, възлагате на регионалните инспекторати. Тъй като за мен не е ясно какъв е правилникът, с който се дава, и друг подзаконов акт, с който досега да сте регламентирали дейността на регионалните инспекторати, за нас те са спомагателно методическо звено към министерството за осъществяване на контрол. Известна е голямата чистка, голямото политизиране на тези органи. И нашата общественост е изключително чувствителна как орган, който е назначен без конкурс, хора с опит от 5 - 6 месеца могат да организират тази огромна дейност, за която госпожа Величкова каза, в рамките на 2500 конкурса. На кое основание възлагате правомощията?
Така че бих желала да мотивирате в отговора си, отделно от отговора на госпожа Величкова, защо регионалните инспекторати ще провеждат конкурсите, обявени за назначаване на директори на училища, на домове за деца и юноши и на домове за предучилищно възпитание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Величкова, уважаема госпожо Дончева! Ще се постарая в реда, в който бяха повдигнати въпросите, да дам и съответните отговори.
Съгласно изискванията на чл. 37, ал. 3 от Закона за народната просвета и чл. 107, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета директорите на училища, детски градини и обслужващи звена заемат длъжността с конкурс при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Във връзка с прилагането на тези изисквания след влизането на закона в сила през м. октомври 1991 г. изцяло в изпълнението на разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от Кодекса на труда министърът на образованието и науката утвърждава правила за провеждане на конкурси и за заемане на длъжността "директор". Въпреки многобройните промени на тези правила, правени през последните шест години, винаги е било налице съгласие относно присъствието в тях на изрично изискване относно възрастта на кандидатстващите за заемане на тази длъжност.
Мотивите, които са продиктували и продължават да диктуват налагането на това изискване, са свързани с текстовете от Закона за народната просвета, които задължават кандидатите да представят проектопрограми за развитието на конкретното училище или обслужващо звено. Ако говорим за някаква по-съществена разлика от практиката в предходните седем години, то тя е в това, че в утвърдените от мен правила изискването, отнасящо се до възрастта, е уеднаквено по отношение на кандидатите независимо от това дали те са жени или мъже.
Основният мотив, който е бил през всичките тези години, е свързан с пенсионната възраст. По време на обсъжданията в Отрасловия съвет заедно със синдикатите и Съюза на работодателите към Министерството на образованието и науката в ресор "Средно образование" тази тема беше обсъждана на два пъти. Отношението на синдикатите и на Съюза на работодателите тогава беше, че може да се възприеме една обща предпенсионна граница с цел да се подмлади директорският състав в българското училище, от една страна, и от друга страна, да се поставят жените и мъжете кандидати в едни и същи условия. Аз приех това тяхно мнение.
В последните два месеца един след друг институтите, участващи в Отрасловия съвет, се отказаха от своето мнение. Само преди 20 дни направихме споразумение със Съюза на българските учители и аз зададох тогава въпрос на госпожа Такева: "Защо, госпожо Такева, Вие се отказахте от мнение, на което настоявахте преди два месеца?" Нейният отговор беше много добър: "Защото, господин министър - ми каза тя, - когато се публикуваха правилата за конкурси в края на м. ноември във в. "Учителско дело", никой не ги прочете. А сега, когато става дума, че трябва вече да се насрочат датите, те се сетиха да ги прочетат. И затова моите структури повдигнаха наново тази тема."
Уважаема госпожо Величкова, уважаеми господин Вълканов, в отговор на вашето питане мога да ви уверя, че съм поел ангажимент към Отрасловия съвет до края на м. февруари и във връзка с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета да проведем ново заседание на Отрасловия съвет, където изрично и само да коментираме поставения от вас въпрос. От моя страна има пълно съгласие да се прегледат в предходните години какви са възрастовите ограничения, наложени в правилата, и да се потърси вариант, който отново да задоволи всички страни от Отрасловия съвет.
На въпроса, поставен от госпожа Дончева. Съгласно чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от Закона за народната просвета Министерството на образованието и науката провежда конкурси за директори на училища, детски градини и обслужващи звена. Регионалните инспекторати са органи на Министерството на образованието и науката за осъществяване на държавната политика в системата на народната просвета в отделните региони на страната - с Постановление на Министерския съвет N 56 - чл. 2, ал. 2. Основните им функции и задачи са регламентирани с Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати от 1994 г., изменен и допълнен през м. юни 1995 г. Съгласно чл. 22, ал. 3 от правилника регионалните инспекторати изпълняват задачи, възложени и с потвърдени от министъра на образованието и науката правила за провеждане на конкурси за длъжността "директор". Представянето на пълномощия на началниците на регионалните инспекторати за провеждане на конкурси е в съответствие с действащата нормативна уредба и с действащата практика. Досега по подобен начин са постъпвали и други мои колеги, работили в други правителства. В правилата, които са утвърдени от мен, е разпределена отговорността между Министерството на образованието и неговите експерти, началниците на регионалните инспекторати и техните експерти и учителските колективи. Това са органите, които на практика формират комисиите за провеждането на конкурсите.

Накрая, моля за едно уточнение на числата, за да не се създава излишно настроение срещу конкурсите. Това, с което аз разполагам, съм готов да ви го предоставя с документите в Министерството на образованието, ако искате, заповядайте специално на тази тема - 1050 са случаите на директори на училища по § 9, а 790 са случаите на временно изпълняващи длъжността.
Тези числа, които Вие съобщихте, може би включват или са преплели и едното и другото, за да се получи числото 2000, което каза госпожа Величкова, или пък включват обслужващи звена, които в случая не са вълнуващите нито за обществото, нито за синдикатите, нито за Съюза на работодателите. Така или иначе основната задача е да изпратим учебната година с приключен процес на конкурси, за да не създаваме допълнителни затруднения в провеждането на учебната 1998-1999 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Има думата за реплика госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Благодаря, господин министър. Безспорно мотивът за пенсионната възраст е интересен, но трябва да припомня, че пенсионната възраст за учителите е като втора категория труд. Те могат на 52 години и респективно мъжете - на 57 да се пенсионират. Но пък тяхно право е да ползват условията на трета категория труд.
Нещо повече. Ако си спомняте, когато се създаваше учителският пенсионен фонд, един от мотивите беше, че една много голяма част, даже преобладаващата част от тези, които можеха да се пенсионират при условията на втора категория труд, не ползваха това право. Следователно, явно ние ще бъдем пак в тази ситуация.
Аз се надявам, Вие да преосмислите този въпрос, както междупрочем в общи линии разбрах Вашето добро желание и добра воля да разсъждавате по този проблем.
Същевременно искам да кажа, че приемам за сведение позицията на синдикатите, която не искам да коментирам, защото в случая не съм синдикален член. Същевременно Вие добре разбирате, че отговорността за тези правила и за същността на конкурса, за качеството на конкурса, това е Ваша отговорност, господин министър. В крайна сметка Вие трябва да решите как ще действате, независимо че безспорно ще се съобразите и ще разговаряте, ще имате диалог със синдикатите.
Накрая, позволете една малка шега. Младостта, сигурно е привилегия. Но, същевременно, уверявам ви от моя житейски опит, че и 50-годишната възраст не е лоша. Тя не е порок.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И 60.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: А тук господин Сендов подсказва и за 60. Тя не е порок. Въпросът е в едни подзаконови актове да няма ограничителни, дискриминационни, порочни мерки, които в крайна сметка, разбира се, че накърняват човешки права.
Затова с господин Вълканов, като приемаме Вашия отговор, разчитаме, че Вие ще преосмислите позицията си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин вицепремиерът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, само едно изречение. Благодаря Ви.
Госпожо Величкова, точно този плаващ период на пенсиониране между 52, на практика, и 63 години за мъжете и жените беше темата на разговор, че когато човек заеме конкурсна длъжност и може да се пенсионира фактически след две или три години, той не представя програма за управление на училището в дълъг период от време за стабилност на училището. Това бяха мотивите, които аз споделих, за да се премине към една обща граница. Тъй като даването на тези възможности - за трите години, да ги кажем предпенсионни - преди 55 и след 60 за мъжете създава тази голяма зона от 52 до 63-годишна възраст. И там вече е въпрос на субективно решение и желание на съответния директор на училище, как той ще постъпи, тъй като кодексът му е дал тези заслужени социални придобивки. Това беше логиката. Тя беше разумна - да се търси обща възраст, за да не се нарушава непрекъснато училищния ритъм. Защото един директор може да реши, както вече казахме, в 12-годишен период от време да се пенсионира, в зависимост за мъжете или за жените.
Повтарям, няма проблем предишните правила, последните, няколко пъти е коментирана тази възрастова граница. Информиран съм, прочел съм ги. Там има 52 и 57-годишна възраст за мъже и за жени. Тази възраст може да се разгледа отново за мъжете и жените. Отворен съм към диалог, поемам отговорностите пред парламента като министър, но ще продължавам да водя диалога със синдикатите, защото смятам, че тяхното мнение заслужава да бъде уважавано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Разбира се, аз Ви благодаря, господин министре. Вие имате право да прехвърлите своите правомощия на регионалните инспекторати. Единствено не мога да отговоря пред себе си на въпроса защо една практика, която не е дала резултат - Вие се позовахте, че досега така е било в рамките на съществуващите инспекторати - Вие не се поучавате от отрицателните грешки?!
Аз ще остана с отворени очи към един логичен отговор на този въпрос, защото Вие просто скривате, че този политизиран орган не е в състояние да организира тази огромна, целокупна дейност. Вие ще го отклоните от огромната му работа. По срока на провеждането на конкурсите, Вие сам признахте в един разговор с нас преди две седмици, че отива някъде към октомври. Тоест, вие ще натоварите регионалните инспекторати с несвойствени функции единствено само с провеждането на политическата чистка, защото това е демонтирането на втория стадий - демонтиране на директорската система в нашите училища. Във връзка с това вие ще го отклоните от главните му цели, защото допускам, че Законът за просветата ще бъде приет и вместо те да моделират предварителната огромна подготовка, която правилникът им предвижда със започването на новата учебна година, те ще се занимават с политически конкурси. Ето защо аз не мога да бъда удовлетворена от този отговор и най-отговорно Ви предупреждавам, че носите голяма отговорност, защото обществена тайна е, че регионалните инспекторати са кадрувани в 90% от кадри на Демократическата партия. Така че и в личен план Ви предупреждавам, че това ще има много сериозни последствия за Вашето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Методиев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо Дончева, няма да водя политически дебат с тази тема, но пък и няма да премълча, когато създавате фалшиви представи на хората и откровено неверни.
Аз съм един от хората, за които поне тези, които се интересуват от политика, знаят, че съм помогнал с всички усилия за изграждането на една коалиция на Обединените демократични сили. Това, което твърдите за присъствието на членове на Демократическата партия в ръководствата на регионалните инспекторати, много съжалявам, е абсолютна лъжа. Аз нямам тясно партийна политика в работата си като министър на образованието и науката. (Ръкопляскания от СДС.)
Искрено съжалявам, госпожо Дончева, тъй като с Вас се познаваме от предишния парламент, когато Вие бяхте в мнозинство, а аз - в опозиция, затова, че на Вас, един толерантен човек, се пада да твърдите такива неверни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов относно подготвено освобождаване на директори на училища от Русенски регион.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Учителството в Русенски регион е разтревожено от информация отпреди десетина дни за изпратено предложение от регионалния инспекторат на министерството до Вас, за освобождаване на 56 директори на държавни и общински училища. Това представлява близо 50% от училищата в региона и то от най-добрите.
В предложенията си за освобождаване по чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда, във връзка с изтичане на срок, постановен от § 9 на Закона за народната просвета. Този срок изтича на 18 октомври 1998 г. Успоредно с това се правят предложения за назначаване на временно изпълняващи длъжността до провеждане на конкурс. Действието се извършва от регионалния инспекторат в пълна тайна. Не се уведомяват общините, въпреки че те са финансиращи органи за по-голяма част от училищата. Да не говорим за училищните настоятелства, които въпреки намеренията за тяхното утвърждаване, научават всичко последни.
В момента се извършва планирането на следващата учебна година и ми е много трудно да определя този период като подходящ за извършване на кадрови промени.
Искам да отбележа, че като цяло въпреки всичките безумия през последните седем години в различни сфери, както например в областта на земеделието, въпреки ниския социален престиж на учителската професия, въпреки унизителното заплащане, въпреки честите реформи системата на народната просвета успя да се запази досега сравнително цяла и действаща. Все още българчетата печелят конкурси за елитни учебни заведения в развитите страни, челни места в международни олимпиади и състезания. Това според мен се дължи в най-голяма степен на духа на приемственост и традиции, чийто носители са българските учители и същите тези директори, които започнахте вече да уволнявате.
Запознавайки се с мотивите на последните ви предложения за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, чета, че досегашният закон съдържал несъвършенства на управленската структура, както и при подбора и назначаването на директори. Аз не коментирам, защото вече вие отговорихте за идеята 50-годишните да не могат да бъдат директори, сякаш ще правите конкурс за танцьорки в Гърция, а не за училищни директори. Но оставам с впечатлението, че въпросът кой и как уволнява и назначава директори сякаш е кардиналният в политиката на управляващите в областта на образованието.
Затова ви моля, господин заместник министър-председател, да отговорите на следния актуален въпрос. По Ваше ли указание се правят предложенията за освобождаване на директори на държавни и общински училища? Защо тези въпроси не се съгласуват с общините като финансиращи органи? Какви ще бъдат Вашите бъдещи действия по освобождаването и назначаването на училищни директори и в какви срокове?
В дух на коректност искам да ви кажа, че разполагам с документи, които съдържат предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов? В съответствие с разпоредбите на чл. 37 от Закона за народната просвета директорите на училища, детски градини и обслужващи звена се назначават след проведен конкурс. Параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народната просвета урежда въпроса за директорите, назначени преди влизането му в сила - "Държавен вестник" бр. 86 от 1991 г. Цитирам текста:
"Заварените на длъжности директори на училища, директори на детска градина и конкурсно обслужващо звено запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но за не повече от 7 години", а старият текст от 1991 г. е пет години, действащият текст е "седем години от влизането в сила на този закон".
Седемгодишният срок на действие на тази разпоредба изтича на 10 октомври 1998 г.
От направената справка по региони, за която вие използвате политически епитети, се разбира, че конкурс не е обявяван в регион Русе за 53-ма училищни директори.
В изпълнение на законовите разпоредби трябва да бъдат обявени конкурси за тези училища по утвърдените правила. Крайният срок за провеждането им е фиксиран в Закона за народната просвета и аз пак го повтарям, това е 18 октомври 1998 г.
Тъй като Вие казвате, че разполагате с документи, заповядайте при мен, аз ще Ви дам възраженията на абсолютно всички синдикати, Съюз на работодателите за увеличаването от 5 на 7 години. Никой не е бил съгласен този срок да се увеличава, защото всяко увеличаване на този срок води до задълбочаване, а не до решаване на проблема. Това е категоричното становище на Съюза на работодателите, на синдикатите в 1996 г., когато е взето решението за увеличаване на този срок.
Така че, пред мен като министър стои проблемът за изпълнение на закона и за решаване на въпроса, който излишно е протакан във времето, за да стигне до тези трудности.
Не приемам Вашите твърдения, че не е най-подходящото време, защото ми се струва, че вие тук изпълнявате само популистка задача. Ако се започнат тези конкурси от 15 септември - в началото на учебната година, да ги свършат до 18 октомври, господин Иванов, в състояние ли сме да го проведем? Ако ги започнем от 15 юни и да ги проведем до 15 август, в състояние ли сме да ги проведем? - Не. Единственият реален срок след много съгласувания, включително с експерти от Регионалния инспекторат, включително с експерти, които работят в отделите "Просвета" на общините, разумният срок, към който сме се ориентирали, е между 5 и 6 месеца, за да не създадем излишни сътресения вътре в самата образователна система за един въпрос, който изцяло е наследствен, към който аз като министър или политическите сили, които представлявам, нямат нищо общо.
Така че, обявяването на конкурсите и този проблем, който беше създаден около 50-годишната граница, този отказ от съгласие, който се надявам, че ще приключи до края на февруари и началото на март, ще ни даде възможност да направим графици за всеки регион в съответствие включително и с намеренията на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Методиев.
Има думата за реплика господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, вероятно не сте разбрали много ясно моя въпрос. Никой не е против конкурсите, а против този начин, по който се подхожда сега.
Искам да ви кажа нещо, което не може да не знаете или би трябвало да знаете. Навсякъде местните координационни съвети на СДС се занимават с кадруване. В Русе в областта на образованието това се прави от лицето Лука Аркалиев, което е регионален координатор на синдиката "Промяна", член е на Координационния съвет на СДС и председател на партийната Комисия по образование. Не му пречи това, че няма никакъв управленски опит, че е достигал най-много до учител по практика и че няма дори висше образование. Той прави списъци на директори, които трябва да бъдат уволнени и прави съответните предложения. Меко казано, странни. Например безработна учителка до осми клас - за директор на Техникум по обществено хранене, бивш моряк - за директор на "Дойче шуле", учителка по математика - за директор на Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура. Общото между тях обаче е членството им в синдиката "Промяна".
Началникът на Регионалния инспекторат, разбира се, придвижва към Вас тези предложения, защото Вие сте го назначили преди няколко месеца също по предложение на СДС. И в същото време Вие се каните да предоставите на тези началници на инспекторати правото да уволняват и да назначават директори.
Ето това е схемата, господин министър. Мислите ли, че този механизъм ще изведе в управлението на българските училища най-добрите и от това децата ни ще станат по-умни и по-добре подготвени?
Лично към Вас, господин Методиев, изпитвам чувство на симпатия като към един умерен политик. Не ми пречи на това чувство дори и факта, че не разбирате много от образование. Той и колегата Ви Евгений Бакърджиев не разбира нищо от енергетика и природен газ, но вижте как формулира национално-отговорна политика и успешно води преговорите.
Затова искам да ви призова, господин Методиев, не допускайте политическата партизанщина и в българското училище. Не заменяйте кадърните и способните с политически заслепените. Става дума все пак за бъдещето на българската нация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър Методиев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съжалявам, господин Иванов, че днес ме карате два - три пъти да говоря неща, които изобщо нямам желание да говоря. Но Вие се държите като репортер на вестник "Дума". Там ме наричат "мракобес", с някакви такива тежки думи като човек, който е съсипал българското образование и прочие. Първо, нямам такива възможности като човек. Второ, в българското образование е имало партиен период и той завършва. Според мен до края на века ще свърши окончателно.
Вие хвърляте политически обвинения, Вие се стремите да политизирате въпроса. С всички тези примери, които давате тук, сръчно или несръчно, като политик Ви го казвам, Вие единствено и само целите да създадете напрежение сред хората. Вие не помагате на българското образование. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Методиев.
Следващият въпрос е към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов.
Има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес е 13-и, петък, и затова реших, че не е необходимо да критикувам министъра, още повече в неговия ресор винаги може да се намери за какво да се критикува човек, независимо по кое време на нашето демократично развитие.
Искам да задам един въпрос, който по-скоро цели да изясни едно съществуващо положение, според мен, в селското ни стопанство, и по-скоро положение за дребните собственици на земя и да потърсим начин да излезем от това положение, в което те са поставени.
Понятията "арендатор" и "арендуване на земя" получиха широка популярност в селското ни стопанство, но анализите показват, че в повечето случаи те не се покриват с тези, уредени в Закона за арендата. Земята се дава от собственици за стопанисване от други лица по най-различни начини, които от правна гледна точка не могат да се квалифицират като договор за аренда. Най-често това става под формата на заплащане на наем - в пари или в натура, като договор за изработка и пр., и пр.
Често в тези случаи лицето, което наема или обработва земята, се нарича арендатор, макар че в никакъв случай то не е арендатор по смисъла на закона за арендата в земеделието.
Този закон от юридическа гледна точка е добре формулиран, има се предвид Законът за арендата, и е съобразен с европейската практика и законодателен опит. Сега се поставя въпросът за известни изменения и допълнения към него. Преди да пристъпим към това ние трябва да сме наясно колко разпространен е този вид договор, реално колко фактически се използва този закон, така както е регламентиран законът, и дали вместо него не са предпочитани други правни форми, които в по-голяма степен са съобразени, поне в този период, с действителните икономически условия в нашата страна. И ако това е така, наред с договора за аренда ще е целесъобразно да се съобразим с условията в селското ни стопанство и тези други правни форми.
Ето защо моля Ви, господин министър, да ми отговорите на следния въпрос:
Първо, колко договора за аренда са вписани в нотариалните книги и регистрирани в поземлените комисии, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието и какъв е общият размер на арендувана земя по договори, сключени съгласно изискванията на същия закон?
Второ, регистрират ли се в поземлените комисии и други видове договори за обработка на земята и какво е процентното съотношение на арендни договори към всички договори, с които собствениците предоставят на други лица обработката на земите си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Александър Каракачанов.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата договори за арендата се вписват в нотариалните книги в районните съдилища и след това се регистрират в поземлените комисии, както Вие казахте.
Относно регистрирането на други видове договори за обработка на земеделска земя в закона не е казано нищо. Явно законодателят е преценил, че на този етап това просто не е необходимо. В землищата, където не са приети техническите дейности по земеразделянето земята, се ползва по чл. 18 от Правилника за приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и там просто Законът за арендата не е приложим. Никъде в закона и подзаконовите нормативни актове поземлените комисии не са задължени да дават пред аграрното ведомство справка за размера на арендованата земя. По тези причини в Главно управление "Поземлена собственост" естествено няма данни колко договори за аренда са регистрирани. Няма казус, който задължава поземлените комисии да контролират дали договорите се вписват и в нотариалните книги. Досегашната практика показва, че предпочитаният начин за предоставяне на земя за обработване не е арендата, а отдаването й под наем. Договорът за аренда е с минимален срок от четири стопански години и естествено е собствениците да се възползват от правото си да не се обвързват с толкова големи срокове. Явно за тях е по-изгодно, а и по-практично отдаването под наем на земята за една или две години.
И последно, относно задълженията на поземлените комисии по Закона за арендата, Главно управление "Поземлена собственост" е дало указание с писмо N 9100152 от 18.09.1996 г., в което е поместен информационен бюлетин N 37. Тъй като това указание едва ли интересува всички народни представители, сега аз няма да го чета. Ако Ви интересува Вас, можете да се запознаете с него.
Уважаеми господин Каракачанов, отмина времето, когато държавата, респективно Министерството на земеделието, администрираше начините на стопанисване и обработване на земеделските земи. Министерството вече не може, а и не иска да налага на собствениците под каква форма те да стопанисват и обработват земята си. И досега с действията си ние сме доказали, че поставяме при равни условия всички форми на собственост и начините на ползване на земеделски земи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Върбанов. За реплика има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): А на два допълнителни въпроса имам ли право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не. По процедурата на актуалния въпрос имате право на реплика.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин министър, аз съм малко учуден, затова че Вие не сте могли да съберете данни от структури, които са подчинени на министерството колко такива договора са регистрирани. Това е напълно във Вашите възможности, но аз разбирам, че даже и да бяхте успяли да ги съберете, щеше да се установи, че те са нищожно число - вероятно десетки или най-много стотина по цяла България, защото договорът за аренда, и аз се убеждавам от Вашия отговор, че Вие го потвърждавате това, реално не се използва в българското земеделие. Нещо повече, в момента, както Вие самият казахте, се предпочитат договори за наем. Но истината в момента за дребните и средните стопани е, че тези хора именно по тези причини биват масово изнудвани. Те са изнудвани да сключват договори на минимална цена - по 3-4-5 хил. лв., не казвам, че няма изключения, има и положителни, или по една десета или една двадесета от събирания добив върху земята - нещо, което е, бих казал, чисто изнудване и е благодарение на хаоса, който цари в нашето законодателство. Ние приемаме закони, като Законът за арендата, който сам по себе си е много хубав, но е неприложим в момента и затова и не се прилага. Защо не е приложим може дълго да се изясняваме, но това е фактът
Затова аз по-скоро бих поставил репликата ми така, по-скоро бих попитал: не смятате ли, че е необходимо тези изисквания, които са в Закона за аренда, може би в по-мек план, да се поставят към изискванията за договорите за аренда - те да бъдат регистрирани в някоя държавна или общинска институция, да се поставят към всички договори, които се прилагат към землеобработването. Защото аз съм народен представител в земеделски район и при мен идват много хора, които ми казват: нас ни излъгаха, ние направихме някакъв договор, между другото в много случаи чисто хвърчащ договор, нямащ абсолютно никаква законна стойност, използваха нашата земя, сега си отидоха и ние не получихме никаква аренда, никакъв наем.
Е, какво ще направим от тази гледна точка? Нали трябва нещо да направим, за да защитим тези хора?! И най-малкото, което можем да направим, е да има такава регистрация, да има наказателни мерки, и другото, което е - да се сложи един минимум от 25 на сто от добива върху земята, който се получава като задължителна аренда, под което да не може да се слиза в нито един договор. Това е мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Каракачанов. За дуплика има думата министър Върбанов.

МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Каракачанов, аз съм съгласен с всичко, което Вие казахте, но в крайна сметка правото на собственика е да сключва договори и той сам да прецени да сключи този договор, който му се предлага от наемателя на земя, или да не го сключи. Така че не виждам по какъв начин ние можем да се намесим в тези двустранни взаимоотношения, в тези договорни взаимоотношения.
Доколкото това, че има много ползватели на земя, които ползват незаконно земеделски земи, в поправките на закона е регламентирано и там е указан редът, по който всеки един собственик може да поиска от кмета на общината да бъде изваден ползвателят от неговите земи. Може да бъдат регламентирани и други механизми, но до момента това, с което ние разполагаме, не позволява да се намесим във взаимоотношенията между собственици и ползватели на земя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата народният представител Петър Мутафчиев да зададе актуален въпрос към министъра на транспорта Вилхелм Краус.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! През изминалата 1997 г. от системата на Български държавни железници бяха уволнени или преместени на други места голяма част от специалистите, заемащи възлови и ръководни длъжности в Централното управление, железопътните управления и други поделения на Националната компания. Уволнени бяха началниците на железопътните управления в Пловдив, София, Горна Оряховица, ръководителите на локомотивни депа в Стара Загора, Пловдив, Горна Оряховица, на железопътните райони в Дупница, София, Бургас, Русе, директорите на ж.п.заводите в София, Септември, Самуил. Сменен бе и временно изпълняващият длъжността директор на ЗСС в град Първомай. На тяхно място, господин министър, по предложение на местните координационни съвети на СДС и областните управители бяха назначени политически верни кадри, безспорно с Вашата благословия и с тази на председателя на Управителния съвет на БДЖ Иван Иванов. В много от случаите не бе зачетено дори становището на генералния директор на Българските държавни железници. Парадоксални са случаите при смяна на ръководители, като уволнението на началника на Железопътно управление - Горна Оряховица, където за един месец по предложение на местния СДС беше назначен от Вас Марин Маринов, след това освободен и на негово място, по предложение на същите лица, назначен Стефан Белчев. За директор на най-големия железопътен завод в Националната компания - Железопътния завод в София, назначихте, господин министър, началник-цех от ВРЗ - Карлово, вероятно поради липса на кадри в завода, а може би и на територията на София. Смяната на временно изпълняващия длъжността директор в ЗСС - град Първомай, бе извършена от председателя на Управителния съвет на БДЖ в присъствието на народен представител от СДС и известтни активисти на същата политическа сила от града и областта. Това еднозначно говори за политическия характер на назначението.
Трудно ми е да приема, господин министър, че подобен подход към кадрите в Български държавни железници ще бъде полезен при решаването на сериозните проблеми, които стоят пред Националната компания - структурната реформа, оздравителната реформа и поетите ангажименти към Световата банка. Затова, господин министър, моят въпрос към Вас е: колко ръководни кадри бяха уволнени през 1997 г. и смятате ли, че новоназначените кадри имат необходимата компетентност и качества да изпълняват тази длъжност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Във Вашия въпрос се съдържат два подвъпроса. Първият е колко ръководители бяха уволнени през 1997 г.? На него отговарям така: да, през 1997 г. бяха уволнени лица, заемащи ръководни длъжности на различни нива, общо 22-ма служители. Уволненията бяха мотивирани: за нарушение на безопасността на движение; кражби и злоупотреби; за неспазване на правилниците, които регламентират дейността на БДЖ. Няколко примера. За неспазване на правилниците бяха освободени Вълчо Богойчев - началник-отдел "Железен път" Железопътно управление - София, Натанаил Спасов - началник-гара Волуяк, Георги Начевски - началник-гара Калояново, Марин Дончев - началник-отдел в Локомотивно депо - Пловдив, Илко Христов - началник-отдел Локомотивно депо - Пловдив и т.н., списъкът е 22-ма. Уволнени за кражби и злоупотреби са: началник "Вагони" на район Горна Оряховица Илия Джермански, за нарязани около 200 броя годни коловози; началник-ж.п.район по експлоатация и маркетинг Мездра Димитър Пашов; началник-ж.п.район по експлоатация и маркетинг в Бургас Милков - за сключени некоректни договори; началник-гара Бургас - разпределителна Таньо Христов Янчев за нанесени щети в размер на 10 млн.лв. и т.н.
Освен това в изпълнение на програмата за преструктуриране и оздравяване на Националната компания "БДЖ", Управителният съвет на компанията с Протокол N 3 от 26 март 1997 г. прие нова управленска и производствена структура. Това наложи промяна на функционалните задължения на всяко едно от структурните звена на компанията. След дългия период на отлагане и нерешителни действия, ние смятаме, че най-накрая стартира структурната реформа в БДЖ. Разбира се и съвсем естествено е оперативното ръководство на компанията да извърши подбор сред действащите ръководни кадри. Основен принцип при извършване на подбора бе да бъдат освободени навършилите пенсионна възраст. Като за сведение категорията ръководители наброява 1759 души. От тях 2,4 на сто бяха пренасочени. Длъжен съм да заявя, че никой от новоназначените ръководители не е застрахован от освобождаване при допускане на нарушения на нормативните документи, регламeнтиращи дейността на БДЖ, както и при констатиране на факти, които нанасят икономически вреди.
На втория Ви подвъпрос - смятате ли, че новоназначените кадри имат необходимата компетентност и качества да изпълняват тези длъжности, отговарям: категоричното ми мнение е, че с няколко изключения издигнатите на по-високи ръководни нива ръководители притежават необходимите качества и компетентност да изпълняват функционалните си задължения. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
Има думата за реплика господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): С цифрата, която посочихте, господин Краус, за уволнените 22-ма ръководители, честно казано ме успокоявате, защото моите сведения са, че бройката на освободените ръководители в системата на БДЖ е 43. Но аз искам да кажа и няколко неща така, както Вие казахте, по втората част на въпроса. И ще Ви дам няколко примeра. Дано тези примери да са изключението, за което Вие говорите.
Най-напред за това какви ги върши директорът на Завода за спирачни съоръжения в град Първомай Димитър Тонев. При проверка от Български държавни железници беше установено, че същият е направил преразход на средства от порядъка на 57 млн. За това има информация и при Вас. След като направи прочистване на неудобните кадри в Офертния съвет, не закъсня да сключи договор с фирма "Вегас" - Бургас, с авансово плащане за доставка на чугун. Времетраенето на договора за доставката е един месец. До момента чугунът не е доставен и директорът не е потърсил начин, за да върне средствата, които са преведени авансово.
В завода се закупува чугунен скрап от фирми без лиценз на цени 40 долара по-високи от изкупните цени на "Стомана" - Перник и "Феникс ресурс". Същият директор продължава да изпълнява програмата си за политически уволнения, с което непрекъснато създава напрежение в завода. През последната седмица бяха уволнени още две служителки. Но това не му попречи да назначи през 1998 г. за обслужващ стоматолог в завода шефа на СДС в град Първомай и то с три пъти по-висок хонорар от предшественика му. Същият възстанови на работа и своята съпруга, като секретарка на директора. При формирането на акционерното дружество за приватизация на завода, той и неговата съпруга си извоюваха 56 на сто от акциите.
Ще Ви дам и втори много кратък пример и приключвам. Новозначеният началник на Железопътно управление в Пловдив Стефан Желев. Инициативен човек, който наистина успя да пусне градската железница в Пловдив, разбира се, без разрешение на Управителния съвет. Не зная кой е подкрепил тази инициатива. Дотук всичко добре, но тази железница в момента носи 36 млн. загуба на Български държавни железници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Мутафчиев, има правилник.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам.
И в заключение, господин министър, надявам се, че Вие наистина ще предприемете сериозни мерки, за да не се допускат подобни финансови решения. В противен случай проблемите на БДЖ няма да бъдат решени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на народния представител Мутафчиев.
Искам да предупредя колегите, че репликата е от 2 минути. Може би някои са въведени в заблуждение от стари правила.
Министър Краус, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Длъжен съм да благодаря за информацията, която получих, господин Мутафчиев. Заявявам, че ще извърша проверка по изнесеното, особено за личното участие, ако има такова, това е много неприятно.
Искам да кажа, че заводът си има директор и това сте Вие, временно в парламента. Така че там има временно изпълняващ. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
Искам да се обърна към народния представител Илия Петров: в петте минути, които остават, явно не може да се отговори на актуален въпрос. Затова ще бъде отложен за 20 февруари. Съжалявам, че отново ще каним в залата министър Нейков.
Сега думата за лично обяснение има народният представител Руси Статков. (Недоволство от СДС.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Използвам трите минути не заради себе си, а заради българския парламент. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля за тишина в залата, за да изслушаме господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Особено заради Вас, колега, и хора като Вас отдясно. Защото днеска българският министър-председател се опита да принизи ролята на българския парламент...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Стига бе! Не те ли е срам вече?
РУСИ СТАТКОВ: Опита се безсрамно и подкрепян от вас да каже много неистини, да излъже.
Не е вярно това, което той каза, че общините трябва да събират данъците. Има данъчна администрация. Аз се чувствам професионално засегнат, а и вие също, които правите законите. Записано е ясно, че данъчната администрация е тази, която се занимава със събирането на данъците и призивът на министър-председателя общините да ги събират е несериозен, защото нито те са създали хаоса в законодателството, който се направи, нито те правят така, че с данъчната администрация да се блокира нейната дейност. Защото съкращенията, защото опитите за срочни трудови договори объркаха данъчната администрация и сега не може общините със съкратен персонал да извършват дейност, която трябва да извърши администрацията.
На следващо място, уважаеми колеги, ако наистина държите на авторитета си, всички проблеми резонират в общините. И ние трябва заедно с вас, както наистина ходим на срещи с избирателите, да поемем тази отговорност за проблемите на хората и да искаме и от министър-председателя, и от министрите да си вършат работата. А това не става. Не става, защото се внесоха данъчни закони, в които беше записано, че министерствата ще направят определени наредби - конкретно Министерството на финансите. Вие ги гласувахте, въпреки нашите възражения, въпреки нашите предупреждения, че с тези права, които се дават, ще се поеме една огромна отговорност, която не може да бъде носена от министъра на финансите и от другите министерства. Не ни послушахте.
Сега, днес министър-председателят казва, че трябва да подпомогнем този процес. Е, как да го подпомогнем? С кого? Да искаме от общините да направят нещо, което е дело на нас, законодателя или на министерствата?
Уважаеми колеги, нека да размислите още веднъж и вие, и министър-председателят нужно ли е да се продължава тази война с общините, защото тя тече вече осем месеца? Да им се възлагат функции, които те не могат да изпълнят, да се иска от тях да изпълняват закони, които не касаят техните задължения?
Уважаеми колеги, моля ви за едно разбиране, защото наистина всичко това пада върху нас с вас. И когато пляскате, разберете за какво пляскате. И когато някой се опитва да иронизира, помислете за това, че на другия ден хората ще ви ругаят, а този, който иронизира и който се смее, както казва народът, може и шапка на тояга, но ще бъде късно...
И още нещо: мисля, че що се касае до другите проблеми, които господин Костов се опита да отхвърли, ние с вас трябва много сериозно в следващите дни и седмици да се обърнем към общините, за да им помогнем, а не да ги натоварваме. И разчитам на вас. Благодаря ви. (Реплики на недоволство от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Колеги, нека да запазим спокойствие. Парламентарната процедура е за това всеки да се ползва от нея и да я познава.
Съобщения:
Комисията по национална сигурност ще проведе редовното си заседание на 18 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала N 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе редовното си заседание на 18 февруари, сряда, от 15,00 ч. и извънредно заседание на 19 февруари, четвъртък, от 16,00 ч. в зала N 142 при дневен ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета - второ четене.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 19 февруари, четвъртък, от 14,30 ч., в зала N 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при дневен ред: обсъждане на законопроекта за устройство на общинските бюджети - второ четене.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 18 януари, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Петя Шопова

Секретари:
         Калчо Чукаров

        Свилен Димитров