Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник- председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
На § 21 сме - предложенията на народния представител Ахмед Юсеин.
Първото предложение е за ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на детските градини, общинските училища и обслужващите звена".
Господин Юсеин не го виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ахмед Юсеин.
Гласували 132 народни представители: за 45, против 75, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Ахмед Юсеин е в ал. 6 да отпадне думата "или". Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Ахмед Юсеин.
Гласували 126 народни представители: за 42, против 77, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин. Желаят ли да го обосноват?
Господин Местан, тъй като и Вашето предложение е идентично по ал. 6, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Именно защото и нашето предложение е идентично, ще взема съвсем кратко отношение по предложението ни.
Смятаме, че това е точката на най-малкото съпротивление, на която може именно в този закон да заложим някаква координация между регионален инспекторат и местни общински власти.
Искането ни в конкурсните комисии за директори на общински училища, финансирани именно от общините, задължително да участват и представители на финансиращите органи, е съвсем нормално.
Мотивът, че е излишно да се включи такава норма в закона, защото и без това практиката е такава, смятаме за недостатъчно сериозен, защото при това положение въпросът би имал отношение към идеята за добрия министър, който сега не създава никакви проблеми и наистина във всички конкурсни комисии и без това участват представители на финансиращия орган.
Но нека допуснем, че може един или друг регионален инспекторат, именно защото не е в добри отношения, да прецени, че може да провежда този конкурс без представители на аргументиращия орган, което вече не би било много редно.
И затова няма нищо по-естествено от това да подкрепите едно подобно предложение и очаквам да го сторите.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лютви Местан.
Поставям на гласуване предложението за второ изречение в ал. 6, направено от народните представители господата Емин, Хаджи, Юсеин, Доган и Местан.
Гласували 137 народни представители: за 45, против 77, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, направено от същите народни представители, е ал. 7 от действащия закон да остане.
Господин Панев ми подсказва, че вчера е гласувано и това.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): Да, няма смисъл. То мина вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложение на народната представителка Станка Величкова за нов текст към ал. 2.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Аз по същество го обосновах вчера с този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това вчера е минало по същество с другия текст.
Още едно предложение имате за ал. 6 - да отпадне.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Да, то остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, това не сме го гласували за ал. 6. Нямам спомен.
Също предложение за отпадане на ал. 6 има и госпожа Дора Янкова.
Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение да отпадне ал. 6 е мотивирано със следните съображения. Длъжността директор на държавните и общински детски градини и обслужващите звена се заема въз основа на конкурс, проведен по Кодекса на труда и от органите по ал. 3, 4 и 5. Имайки предвид това, че ние не въведохме конкурс за регионалните инспектори, имайки предвид и това, че според мен, след като регионалният инспекторат ще има доверието на министъра, той за определените райони и места да определя по негова преценка къде трябва да има атестиране, къде трябва да има конкурс, да се даде една по-либерална форма за назначаването на директори според мен в този смисъл, в който вие ще обвържете доверието си към регионалните инспектори.
Поради тази причина, имайки предвид и училищната инфраструктура в цялата ни страна, аз правя предложението ние да не рамкираме със закон провеждането на задължителните конкурси. Това е предложението ми по ал. 6. Ако разрешите, мога да говоря и по ал. 7 или след това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това.
Поставям на гласуване предложението по ал. 6 на народните представителки Дора Янкова и Станка Величкова.
Гласували 143 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
По предложението на госпожа Величкова по ал. 2, тя вчера се е аргументирала, остава само да гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка госпожа Станка Величкова за допълнителен текст към ал. 2 на чл. 37.
Гласували 125 народни представители: за 35, против 79, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров за ал. 3. Няма да го обосновават. Предложението е след думата "държавните" да се добавят и думите "и общинските".
Комисията не е подкрепила предложението.
Моля да гласувате за това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 48, против 84, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложение на госпожа Янкова за отпадането на ал. 2 в чл. 37.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението е оттеглено.
Имате още едно предложение, госпожо Янкова, за изменение на ал. 7. Имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, макар че мисля, че няма нужда да мотивирам ал. 7, след като не сте подкрепили предложението на господин Ахмед Юсеин, каквото е и моето предложение, но като право да защитя предложението си, ще споделя защо направих това предложение.
Мисля, че след като на държавните училища министърът ще бъде работодател и той ще сключва трудовите договори с директорите, в рамките на общините мажоритарно избрани са кметовете на общини. И като ангажиране със споделените си отговорности да финансират и да носят отговорност и по Закона за местното самоуправление и администрация, можеше Народното събрание да делегира тези пълномощия на общинските кметове по назначаването на директорите на общински училища, детски градини и обслужващи звена.
В случая вие в правото си на мнозинство, в крайна сметка дадохте тези пълномощия на административните служители, евентуално юридически лица по вертикалата, подчинени на министъра. Това е ваше право, това са вашите политически ангажименти. Затова мисля, че ал. 7 губи логиката си, след като ал. 4 не е гласувана. Но това бяха нашите мотиви с колегата Ахмед Юсеин. След като ние имаме гражданско общество да партнираме и да се доверяваме на местните власти, а не на тях само да им изземваме пълномощията и да им делегираме тежести.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложението трябва да се подложи на гласуване, защото се различава от другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител госпожа Дора Янкова за изменение в ал. 7.
Гласували 150 народни представители: за 48, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение от народната представителка госпожа Маргарита Петрова. Няма я госпожа Петрова. Предложението й е в чл. 37, ал. 2, след думата "магистър" се добавят думите "и три години учителски стаж". Комисията не е подкрепила предложението.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Петрова.
Гласували 143 народни представители: за 12, против 63, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Второто предложение на госпожа Петрова е в ал. 5 думите "кметът на общината" да се заменят с думите "началникът на инспектората по образованието".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля да гласувате.
Гласували 140 народни представители: за 1, против 87, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Третото предложение на госпожа Петрова е в ал. 7 след думите "общинските училища" да се добавят думите "общинските детски градини", а думите "а на директорите на общинските детски градини - от кмета на общината" да отпаднат.
Комисията не е подкрепила предложението.
Моля да гласувате предложението на госпожа Петрова.
Гласували 149 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Пламен Стоилов и Маргарита Борисова. Предложението се оттегля.
Следващото предложение е от народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов. Става въпрос за ал. 2 на чл. 37.
Госпожа Радкова, имате думата.
МИРА РАДКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Ние поддържаме нашето предложение, като разчитаме, че при гласуването ще се съобразите с аргументите, които сте имали предвид, когато сме го правили. Ние смятаме, че при така предложената и приета вчера структура на българските учебни заведения по вид и степен на образование би следвало да се подходи със същия диференциран подход по отношение на изискванията за степен на висше образование от страна на директорите. Също така смятаме, че това е и в интерес на авторитета и престижа на тази институция, а също така в интерес на качеството на управлението на българското образование, защото за нас това първо ниво на управлението на българското образование е от изключителна важност. Считаме също така, че ако бъде прието това предложение, има достатъчен кадрови потенциал, който да обезпечи смисъла, който е заложен в този текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Радкова.
Има думата господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Подкрепям предложението на колегите народни представители Кети Граматикова, Мира Радкова и господин Иванов. Искам да се върна малко в историята. Преди 100 години в годишника, който публикува държавният бюджет, и днес можем да видим заплатите от министъра до гавазина, точно подредени. И на мен ми направи впечатление следното. Докато един доцент във висше учебно заведение е получавал 4600 сребърни български лева, един директор на гимназия е получавал 5600 сребърни български лева. Това говори, че нашите строители на новата българска държава са били наистина мъдри хора, като са отдавали голямо значение на директорите на гимназиите. И отбележете, завършили в Западна Европа с докторати са ставали учители в тези гимназии.
Затова аз подкрепям внесеното предложение, за да се издигне по-високо летвата за тези, които ще кандидатстват за директори в средните учебни заведения и най-вече в гимназиите. Затова защото тези директори трябва да имат много качества, защото те ще работят с 30 или 50 учители, а учителите много трудно се управляват, защото те имат самочувствие, и разбира се, собствено мнение.
Затова моля колегите - подкрепете предложението, внесено от Мира Радкова, Кети Граматикова и господин Иванов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Реплика от господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам загрижеността на колегите за това училищата да бъдат управлявани от действително компетентни, с професионална тежест хора. И това естествено трябва да бъде така. Но бих искал да обърна внимание върху някои следствия от така предложения от уважаемите колеги текст.
Първото, което прави по-особено впечатление в текста, е, че групите училища се разделят на две, т.е. имаме детски градини, общообразователни основни и специални училища, на които директорът може да бъде бакалавър, а на останалите, именно средните общообразователни, професионални училища и прочие, не може да бъде бакалавър. Но бих попитал, а и колеги с основание биха попитали: нима е по-лесно и по-безотговорно и от методическа, и от всяка друга гледна точка да управляваш едно основно училище, а да управляваш едно средно общообразователно е по-трудно? Не може да се каже това. На който и стадий от образованието, в която и степен да се намесите, трудностите естествено са еднакви. И пред методика, и пред качества на учителя предизвикателствата са едни и същи. Нима е по-лесно - даже бих казал, по-трудно е - човек да възпитава и обучава малки деца, отколкото вече почти зрели личности? Така че тази на пръв поглед разлика, която не изпъква в текста, според мен е много съществена. Освен това, така да се каже, се стесняват възможностите за заемане на директорски места там, където поради обективни обстоятелства има кадърен човек, но той не е магистър, примерно в едно професионално училище. Така че нека да помислим върху тези неща, преди да гласуваме, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За дуплика има право господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Аз приемам доводите на господин Панев, но бих помолил и господин министърът да обясни кои ще получат магистърска и бакалавърска степен от висшите учебни заведения. Аз имах предвид именно това, че в гимназиите и техникумите 90 на сто, 100 на сто от учителите ще имат магистърска степен.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Мислиш си!
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: Мисля, така е. Господин министърът сигурно ще обясни точно кои специалисти, завършили висши учебни заведения, ще имат двата вида степени.
Приемам доводите на господин Панев, но аз исках с моето изказване и поддържането на внесеното от колегите, да се издигне наистина летвата, в тези учебни заведения да отидат много добре подготвени директорски кадри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Господин министър, имате думата, въпреки че въпросът на господин Джолев ни препраща към един закон, който сме приели преди доста време, доколкото си спомням.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Джолев, аз ще се опитам да помогна на този дебат, въпреки че имам доста ясно мнение, че текстът няма да помогне на закона. И то се базира на факта, че от 1996 г. всички завършили висше образование сме магистри.
В момента учебните програми, и това е една от почти ежеседмичните дейности на министерството, има стремеж да бъдат всичките магистърски. В този стремеж се влагат повече организационно-управленски и финансови мотиви, отколкото чисто научни и учебни.
Не смятам, че е много лесно да се преодолее тази инерция, създадена в нашето висше образование, в резултат на закона от 1996 г. И мисля, че този текст е актуален за обсъждане не по-рано от 2005-а година. До този момент просто може да се сътвори един текст, който звучи добре, има своите аргументи, но ще остане мъртъв, той просто няма да започне да работи. По-големият проблем ще бъде в момента, в който започнем дискусията що е бакалавър и що е магистър, и по закон това само осем и десет семестъра ли е. И тогава вече тези неща ще излязат на дневен ред и ще можем да ги коментираме. И това ще стане при промени в Закона за висшето образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз искам да успокоя господин Джолев и вносителите. По принцип ми харесва да има по-високи изисквания. Но в случая предложението на комисията е по-гъвкаво, по-мобилно и дава възможност, според наличните кадри и тези, които се явяват на конкурс, съответно да се предпочете. Естествено, ако има магистър и бакалавър, които се явяват на конкурс, при всички случаи, предполагам, доколкото трябва да има в крайна сметка покритие между образователно-квалификационната степен "магистър" и подготовката и доказалите качества на конкурса, ще се предпочете магистърът.
Затова аз моля, ако колегите не оттеглят това предложение, наистина залата да подкрепи предложението на комисията.
Междупрочем, моето предложение беше още по-гъвкаво в това отношение. Но по същество не го поддържах особено и в комисията, и тук в пленарната зала не говорих именно от тази гледна точка, че съм съгласна, че с предложението на комисията ние имаме един екзактен текст и няма нищо страшно в това отношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 61, против 16, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Христов.
МИНКО ХРИСТОВ (СДС): Господин председател, позволете ми да направя едно предложение за редакция. В чл. 37, ал. 2 думата "следва" да бъде заменена с думата "трябва". Първо, така текстът става по-ясен и навярно волята на вносителя е била задължителност на ценза при заемане на длъжността "директор". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов. Предложението Ви е съвсем уместно.
Поставям на гласуване § 21 с текста на вносителя и редакцията на ал. 2, предложена от народния представител Велко Вълканов, и редакционната поправка, която направи господин Минко Христов.
Моля, гласувайте за § 21.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Поотделно трябваше да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кое поотделно да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Искат да гласуват предложението на господин Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искахте да се гласува отделно предложението на господин Христов?
Моля, отменете гласуването. Има възражение от господин Пламен Славов.
Поставям на гласуване редакционното предложение на господин Минко Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 84, против 48, въздържали се 6.
Предложението на господин Христов е прието.
Моля, гласувайте за § 21 така, както е предложен от вносителя, с редакцията на ал. 2, предложена от господин Велко Вълканов, и поправката, която току-що гласувахме, предложена от господин Минко Христов.
Гласували 146 народни представители: за 102, против 40, въздържали се 4.
Параграф 21 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Държа да обясня своя отрицателен вот и то не само заради аналите на Народното събрание. Гласувах против направеното предложение, мотивирано от текста на ал. 4. Вие обяснявате с мотивите към този законопроект, че искате да има децентрализация на дейността. Всъщност такава не се постига. Звеното "Регионален инспекторат" си е поделение на министерството. Ако искахте реална децентрализация, би трябвало да предоставите правото на работодател на общините. И без това е много труднообяснимо защо финансиращият орган не може да има отношение към едно звено, за което отговаря, не може да назначава и да освобождава директорите на училища.
Не се безпокойте, че сега в 80 на сто от общините кметовете са избрани с червената бюлетина. Нали смятате, че след година и нещо ще спечелите местните избори? И от тази гледна точка много конюнктурно се решават проблемите, колеги.
И, второ, гласувах "против", защото в момента почти всички началници на регионални инспекторати са назначени от вашия министър по предложение на местните структури.
Ясно е, че има вече и подготвени списъци. И искате ли да позная от първия път от кой списък ще бъдат имената на общинските директори, които ще назначат началниците на регионални инспекторати? Оставям настрана въпроса, че началниците, вече го решихте това, ще могат да се назначават без конкурс. Защо им е конкурс, като политическата сила вече се произнася за техните качества?
От тази гледна точка, уважаеми колеги от мнозинството, това гласуване и това ваше решение е политически мотивирано и мога да кажа конюнктурно. С това не помагате на българското образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За второ обяснение на отрицателен вот има думата господин Кънчо Марангозов.


КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах "против" и моят отрицателен вот е следният. Вие назначихте директорите, началниците на регионалните инспекторати, министърът си ги назначи, и предстои те вече да започнат своята работа, да си определят конкурсите и по Кодекса, те могат да бъдат и по документи.
Ще ви дам един пример. Заместник-председателят на регионалния Координационен съвет на СДС в Бургас вероятно вече спокойно ще може да си сменя директорите в общините, тъй като заместник-председателят на Регионалния съвет на СДС в Бургас е и началник на регионалния инспекторат в Бургас. Това си е съвсем ясна политическа конюнктура, както каза и моят колега господин Иванов. Но има и нещо друго - вие дори няма да атестирате тези директори.
Когато точно преди една година вие отвън подскачахте срещу едно мнозинство тук, то прие един закон, по който например моите колеги-лекари, директори на здравни заведения, на 3 години ще бъдат атестирани. Подскачахте срещу това мнозинство, защото то било ретроградно. Ясно е сега кой проявява ретроградност, но на това аз му казвам "елементарен седесизъм".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Моля господин Панев да докладва по-нататък закона.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народните представители господин Тонев и Минко Христов:
Създава се § 21а:
"§ 21а. 
1. В чл. 38, ал. 2 да отпадне.
2. В ал. 3 думите "и на училищния съвет" да отпаднат."
Комисията подкрепя предложенията.
"3. Създава се ал. 4:
"(4) Училищното настоятелство е обществен орган за подпомагане на училищата и детските градини. Устройството и дейността му се определят със специален закон."
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на вносителите текстът добива вида:
"Училищното настоятелство е обществен орган за подпомагане на училището и детската градина. Устройството и дейността му се определят с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката."
Предложение на комисията за § 21а:
"Създава се § 21а:
"§ 21а. 
1. В чл. 38, ал. 2 да отпадне.
2. В ал. 3 думите "и на училищния съвет" да отпаднат.
3. Създава се ал. 4:
"(4) Училищното настоятелство е обществен орган за подпомагане на училището и детската градина. Устройството и дейността му се опредeлят с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Господин Христов, имате думата.
МИНКО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В училищата сега има няколко съвета: педагогически съвет, училищен съвет, ученически съвет.
Какво представлява всеки един от тези съвети? Педагогическият съвет е специализиран орган за управление на училището. Училищният съвет е консултативен орган, който приема отчети и дава предложения. А ученическият съвет е органът, който изразява волята на ученическата общност.
Ние предлагаме да отпадне изискването за създаване на училищен съвет към всяко едно училище. Защо?
От какви членове се състои училищният съвет? От представители на учителите, представители на родителите и обществеността и от ученици. Представителите на учителите участват в педагогическия съвет, който не само обсъжда отчети, а и взема решения, приема правилници. Родителите и обществеността намират своето място в предлаганите от нас училищни настоятелства. Те и сега са факт. През 1995 г. беше създаден Правилник за организацията и дейността на училищните настоятелства, а представителите на учениците, както вече споменах, са в ученическите съвети.
Аз лично и господин Тонев смятаме за неразумно да продължи съществуването на тези фиктивни, уверявам ви, училищни съвети. Затова ви моля да подкрепите нашето предложение. Навярно ще бъдем обвинени в недемократичност. Предполагам, че аргументите ми бяха достатъчно ясни, за да се разбере, че всеки един, всяка една група от училищния съвет намира своето място в другите органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз много се надявах, че досега в пленарна зала ние ще успеем с общата воля на всички народни представители, не само с членовете на Комисията по образованието и науката, да разсъждаваме трезво и разумно по отделни текстове, които бяха спорни в комисията, продължават да бъдат спорни и в пленарна зала, но с общата воля на всички народни представители да стигнем до решение, различно от това на заседанието на комисията. За съжаление, досега това мое очакване не се оправдава и в обсъждането да отпаднат или не училищните съвети аз отново долавям тази нотка на нежелание съображенията, казани по време на заседанието на комисията, да бъдат ясно чути и от останалите народни представители.
Какво имам предвид, тъй като господин Христов предварително направи уговорката, че ще има обвинения в определена посока?
Какви са текстовете в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, уважаеми колеги? Идеологическият съвет е специализиран орган за управление (обърнете внимание!), докато училищният съвет е консултативен орган. Разликата е достатъчно голяма. Освен че се включват представители на учителите, които по право участват и в работата на педагогическия съвет, представители на родителите и обществеността, не е без значение да се знае, че в училищния съвет учениците в един разумен и градивен диалог с учителите, с родителите и представителите на обществеността могат да отстояват и да защитават своите интереси. Функциите на педагогическия и на училищния съвет са съвсем различни, за да бъдат тук така произволно коментирани от господин Христов.
Настоятелствата и сега имат място в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Не бива в никакъв случай с очакваното обсъждане на такъв проект за закон за общински и читалищни настоятели да се стремим да заменяме една форма, която по право досега имаше място в българското средно образование, с други. Не искам тук да се противопоставят идеологическият съвет на училищния съвет и на училищното настоятелство. Всеки един от тези органи има своите функции.
Отново повтарям нещо, което казах вчера за Висшия учебен съвет: ако един законов текст или текст в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета досега не е успял да се реализира на практика по ред обективни или субективни причини, по вина на няколко ръководства на Министерството на образованието, това не означава, че този текст е лош и че той не може да остане.
Говорейки за гражданското образование, на което ще обърнем толкова сериозно внимание - 12-и клас, и на подготовката на българските ученици за гражданското общество, ние на практика с премахването на училищните съвети ги лишаваме от една форма именно за пряко участие в демократичните органи на управление на българското училище.
И, господин Христов, не изпадайте в ситуацията "гузен - не гонен бяга". Аз и досега твърдя, че ако Вие последователно отстоявате демократичните принципи на управление и развитие на средното образование, би трябвало да оттеглите това Ваше предложение. Училищните съвети имат своето място и те трябва да го запазят в системата на средното образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата за реплика госпожа Граматикова.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА (СДС): В тези дни, в които ние подготвяхме промените в Закона за народната просвета, аз прочетох законите за народна просвета от 1880, 1900, 1909 и 1936 г. Там наистина има училищни съвети и преди години някой е погледнал в тези закони, но е взел само това - училищните съвети, и никак не се е вгледал в съдържанието. В тези училищни съвети участват: областните управители, директорите на болници, председателите на съдилищата, участват архитектите на града. Тези училищни съвети заседават веднъж месечно и оглеждат обстановката в училище от тези различни страни. Ето такъв е бил смисълът на училищните съвети във времето преди нас. Така са го виждали и гласували депутатите от миналите народни събрания.
Тези училищни съвети, на които аз бях свидетел в своята педагогическа практика, бяха едни излишни, много лошо построени форми на някакво уж управление или консултации, или подпомагане на учебния процес.
Аз, разбира се, подкрепям колегите и ако някога има училищни съвети, те трябва да изглеждат много различно от тези, които сега съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Граматикова.
Думата за дуплика има господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Госпожо Граматикова, според мен Вашите думи доказват необходимостта от запазването на училищните съвети и търсенето на възможност, може би чрез правилник за тяхната дейност, да се изпълни по един отговарящ на обективните потребности начин съдържанието на тази форма, на този консултативен орган в българското училище. Повтарям, че по никакъв начин ние не би трябвало да търсим противопоставяне между педагогически, училищни съвети и училищните настоятелства. Тези органи за управление и за взаимодействие в българското училище биха могли да бъдат много по-полезни, ако взаимно допълват своята работа, взаимно се подпомагат и по този начин действително гарантират съхраняването и развитието на демократичните принципи в българското училище още от ХIХ век.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Грешката, която допуска господин Славов, е от принципно естество. Става дума за държавнообщественото начало. Ние коментирахме това в комисията. Държавнообщественото начало е една форма на взаимодействие между държавата и обществото в условията на тоталитарната държава и е доказало своята непригодност.
Това, което в момента защитава господин Христов, е разделение на отговорности, права, задължения и компетентности именно, от една страна, на институции, които са свързани с държавата, и, от друга страна, на институции, които те изграждат от гражданското общество. Преплитането на едното с другото до момента непрекъснато е водило до такива конфликти, че е спирало функционирането на съответните институции. И не само в случая с образованието. Мога да дам и други примери.
Много разумно и много добре ще бъде да се ситуират правата и отговорностите именно по разделянето на институциите на държавни и тези, които са на гражданското общество. Едно училищно настоятелство безспорно е институция на гражданското общество и то трябва да бъде такова. Не трябва да се позволява преплитането на присъствие на представители на държавните институции и обществените организации, защото се размиват отговорностите. Ето защо и в практиката през последните седем години това се е видяло ясно.
И още нещо. Когато говорим за това, че даден текст от закона не е работил седем години, а виждаме, че текстове от правилник, които ги няма в закона, са проработили и са дали добри плодове, какъвто е случаят с училищните настоятелства, днес просто е наше задължение практиката да я направим нормативен текст в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин заместник министър-председател.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Господин Тонев и Минко Христов за създаването на § 21а с текста, който комисията ни докладва.
Гласували 157 народни представители: за 112, против 35, въздържали се 10.
Параграф 21а е приет.
Думата за отрицателен вот има госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Мисля, че основното, заради което гласувах "против", трябва да се знае от всички. Мисля, че това са позиции, които изпускаме. Демократичното начало сериозно беше застрашено досега в закона и сега окончателно не дадохме възможност да получим подкрепа и в някои други черти в учебно-образователния процес, който го има в българското училище.
Нека не забравяме, че е засегната и мисията на образованието. А мисията на образованието е подготовката на младото поколение за пълноценен живот, за дейност в условията на плуралистично общество, нещо, което получава възможност чрез изявата на личността.
На второ място, ние засегнахме и социалната роля на образованието, а тя е свързана с това да се получи подготовка на гражданите с широка обща култура, приобщени към националните и общочовешки ценности. Как постигаме всичко това, като лишихме участниците в този процес, учениците, в тези форми? Няма приемственост и с това, което нашата практика има в момента чрез Закона за висшето образование. Там тези форми са налице.
Също искам да подчертая това, което каза господин Минко Христов, че никога досега училищните съвети не са били орган за управление, орган в образованието. Той просто подведе Народното събрание и всички гласувахте за нещо, от което направихте по-бедно българското училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Панев, можете да продължите с докладването.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров:
Създава се § 21а:
"§ 21а. В чл. 39 да се създаде ал. 5:
(5) Учителите получават работна заплата, не по-малка от средната работна заплата в бюджетната сфера."
Комисията не подкрепя предложението.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Моля в момента да не гледаме това предложение, тъй като систематичното му място не е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, чухте ли за какво става дума?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложението, направено такова, каквото е, е поставено тук. Щом вносителката желае да се разглежда след няколко члена, където е систематичното му място, аз не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие не възразявате, обаче аз ще възразя. Сега ще го гледаме, а вече устно ще предложите текста на другото място, защото предложението е направено тук, тук е гледано.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Направено е тук от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, обосновете се и ще го гласуваме.




ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз ще се съобразя с практиката, която е полезна в работата ни като парламентаристи. В момента оттеглям предложението си, там ще работим с предложението, което съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Панев, моля да докладвате § 22.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 22. В чл. 40 се създава ал. 4:
"(4) Не могат да заемат длъжността директор, помощник-директор или учител лица, осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, лишени от право да упражняват професията или страдащи от заболявания, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на здравеопазването."
Предложение на народния представител Велко Вълканов - в ал. 4 на чл. 40 след думите "умишлено престъпление" да се добавят думите "от общ характер".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев - в чл. 40 ал. 4 се изменя така:
"(4) Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на здравеопазването".
Комисията подкрепя предложението.
Създава се ал. 5:
"(5) На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов - в чл. 40 ал. 4 добива следното съдържание:
"(4) Не могат да заемат длъжността директор, помощник-директор, учител и възпитател лица, осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, лишени от право да упражняват професията или страдащи от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието".
Комисията подкрепя предложението.
Въз основа на предложенията на народните представители Георги Панев, Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов и с тяхно съгласие комисията предлага ал. 4 да добие вида:
"(4) Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването".
Предложение на комисията за § 22:
"§ 22. В чл. 40 се създават алинеи 4 и 5:
"(4) Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването.
(5) На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо."
Това е съдържанието на § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георги Панев.
По първото предложение на господин Велко Вълканов думата иска госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението на народния представител Велко Вълканов, тъй като за първи път виждам текст, който да бъде по-строг към учителите, отколкото към другите категории професии. Ако не се добавят думите "от общ характер" към "умишлено престъпление", това означава, че ако един учител бъде осъден за обида, клевета, лека телесна повреда или друго престъпление от частен характер, той повече не може да упражнява своята професия, т. е. той няма да отговаря на условията на ал. 4. При другите професии, които също така са свързани и с общуването, и с възпитанието, винаги ограничението е свързано за умишлени престъпления от общ характер, т. е. тогава, когато престъплението е такова, че обвинението се повдига от прокуратурата от името на държавата. Смятам, че не бива по отношение на учителите да се проявява по-голяма строгост.
Успях да разменя няколко думи с министър Методиев, той ми каза, че ал. 5 е била свързана с това, че трябва да се дължи уважение на учителя. Да, но тя се отнася за обратното - когато той е потърпевш от обида и клевета. Няма обаче никакви гаранции, че той не може да изпадне в качеството на обвиняем, да бъде осъден, но това не трябва да го лишава от възможността да заема тази професия. Смятам, че това е прекалена строгост, която към другите професии не се отнася, и смятам, че предложението на господин Велко Вълканов е напълно основателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика има думата господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо Шопова, с пълен респект към Вашата юридическа практика и подготовка, но в текста е казано "осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда". Едва ли за обида се наказва с лишаване от свобода. Това - едно.
Второ, господин Вълканов беше така любезен в комисията подробно да обясни какво означава престъпление от общ характер, защото ние не сме специалисти, това е ясно. Например не е престъпление от общ характер, когато в резултат на нанесен, да кажем, не побой, но физическо посегателство на дадено лице, нямаме тежка или средна телесна повреда, просто лека телесна повреда. Представете си следната ситуация: учителска среща, невъздържан, невъзпитан, груб учител, каквито за съжаление все пак има, не можем да си затваряме очите, а не трябва да има, защото тук става въпрос за един особен обществен статус, статуса на учителя, просветителя, апостола, възпитателя, примера за ученици и всички нас, и един такъв учител удря 5 - 6 шамара на един родител, който го е предизвикал с нещо. Това е лека телесна повреда, то даже не е и телесна повреда. Е, такъв учител може ли да се отърве без една сериозна санкция? Като добавям веднага, пак според сведенията на господин Вълканов, ако не се лъжа, или от юриста, който ни е в помощ на комисията, наказването с лишаване от правото да упражнява професия варира от два месеца до години.
Така че съществува един минимален срок, който може да изиграе превенцията като наказание и който да не ощети интересите на учителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Госпожа Петя Шопова има думата за дуплика.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Първо, искам да ви кажа, че наказанието лишаване от свобода е свързано и с така наречените условни присъди. И обикновено при обидата, клеветата и леката телесна повреда присъдите са условни. Наказанието е примерно една година лишаване от свобода с изпитателен срок три години.
Второ, по отношение на леката телесна повреда това, което казвате, от юридическа гледна точка е вярно, но нима има някъде забрана за това, когато един учител се е държал по този начин и се приема, че неговото поведение е непристойно, той да бъде освободен? Трябва ли да има абсолютно изискване, поднесено по този начин в закона? Аз мисля, че и сега, когато има такова драстично поведение, учителите се освобождават.
А по отношение на обидата и клеветата искам да ви кажа, че това привличане към отговорност може да бъде свързано с отношения, които са вън от училището. Никой от нас не е застрахован от такова нещо. И фактически, повтарям, и затова настоявам да се гласува предложението на господин Велко Вълканов, ние поставяме учителите в по-тежко положение, отколкото другите професии. Не смятам, че това е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Велко Вълканов след думите "умишлено престъпление" да се добавят думите "от общ характер" в ал. 4 на чл. 40.
Гласували 139 народни представители: за 66, против 19, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 22.
Гласували 135 народни представители: за 116, против 7, въздържали се 12.
Параграф 22 е приет.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Издръжката за всяка година на дете и на ученик в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се определя от Министерството на образованието и науката, съгласувано с Министерството на финансите в съответствие с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 17".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Министерството на образованието и науката осъществява контрол по целесъобразното разходване на средствата за работна заплата и издръжка".
3. Алинея 5 се отменя."ф
Предложения на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин:
1. В чл. 42, ал. 1 след думите "изискване по чл. 16, т. 17" да се добави "като освен това Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите разработват допълнителен финансов механизъм, отчитащ специфичните регионални особености на различните общини".
Комисията не подкрепя предложението.
2. Алинея 4 да придобие следния вид:
"(4) Контролът по целесъобразното разходване на средствата за работна заплата и издръжка се осъществява от министъра на образованието и науката и/или от съответния финансиращ орган".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията на народните представител Ахмед Доган и Лютви Местан са същите, но ще ги прочета:
1. В чл. 42, ал. 1, след думите "изискване по чл. 16, т. 17" да се добави "като освен това Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите разработят допълнителен финансов механизъм, отчитащ специфичните регионални особености на различните общини".
Комисията не подкрепя предложението.
2. Алинея 4 да придобие следния вид:
"(4) Контролът по целесъобразното разходване на средствата за работна заплата и издръжка се осъществява от министъра на образованието и науката и/или от съответния финансиращ орган".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народния представител Станка Величкова:
Първото предложение на госпожа Величкова е оттеглено.
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Средната брутна работна заплата на педагогическите кадри не може да бъде по-ниска от средната за страната".
Алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
2. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Средствата за издръжка и за работна заплата се посочват на отделен ред за просветата в бюджета на общините и на съответните министерства и ведомства. Изразходването им се осъществява чрез самостоятелните счетоводства в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена".
Алинея 4 става ал. 6.
Изречение второ на предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като със съгласието на народния представител Станка Величкова думите "съответните министерства и ведомства" се заместват с думите "Министерството на образованието и науката".
3. Създава се ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Професиите, както и училищата, детските градини и обслужващите звена, обучението в които се финансира изцяло от държавния бюджет, се определят от Министерския съвет".
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на народния представител Станка Величкова предлага текстът да добие вида:
"Професиите и специалностите, които се придобиват в училищата, се определят по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано със съответните министри и ръководителите на ведомства".
Предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров е оттеглено.
Предложение на народния представител Пламен Славов - в чл. 42 да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Средната брутна работна заплата на педагогическите кадри в средното образование е не по-ниска от средната брутна работна заплата за страната".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев т. 2 да придобие следното съдържание:
"2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Министерството на образованието и науката осъществява контрол по разходването на средствата за работна заплата и издръжка".
Комисията подкрепя предложението като думата "министерството" се заменя с думата "министърът".
Второто предложение е т. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Уважаеми колеги, господин председателю, тук ще си позволя един малък коментар, тъй като предложението ми е, така да се каже, юридически закодирано, а по същество означава, че се запазва текстът от сега действащия закон, според който средствата за училищата и прочие се посочват на отделен ред в бюджетите на общините и в държавния бюджет. Това означава закодираното предложение.
Предложението на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов е оттеглено.
С това докладвах съдържанието на § 23 с текста на вносителя и направените предложения от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Предложенията на народните представители Емин, Хаджи и Юсеин са еднакви с тези на народните представители Доган и Местан.
Имате думата, господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! С проекта на Министерския съвет за изменение на чл. 42, ал. 1, фактически се абсолютизира един критерий, по който може да се формират бюджетите на отделните общини или училища на базата на държавното образователно изискване по чл. 16, т. 17, а това е издръжката на един ученик.
Искам откровено да ви кажа, че това е твърде опасно и ще постави в неравностойно положение отделни общини и училища. Защото по-добре от мен знаете, че има редица общини, в които общият брой на учениците е равен на броя на учениците в едно голямо софийско СОУ. Ще ви дам няколко съвсем точни цифри, които поисках преди да започне това заседание.
- В цялата община Момчилград към днешна дата учат 2682 ученика.
- В община Джебел техният брой е под 2000.
Но тези около 2000 деца са разпределени в близо 3 от между 30 и 50 общински училища. И това се дължи на разпокъсания характер на населените места в тези общини.
Редно ли е цяла община да има издръжката на едно средно голямо софийско СОУ? Защото, ако се гласува Вашия проект, точно до това ще се стигне. Разбира се, софийските училища не познават изключително тежките проблеми, пред които са изправени училищата в планинските и полупланински райони. Не познават допълнителните разходи за ученически автобусни превози, поддръжка не на една сграда, а на 50 учебни сгради, изключително по-утежнения размер на режийните разноски за ученическо столово хранене и други подобни.
Фактът, че в § 24, в чл. 44, ал. 5 има норма, която гласи: "Средствата от държавния бюджет и от бюджетите на общините се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите системата звена въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган", ни отнася към друг проблем и към друга материя. Защото чл. 44 има отношение вече към вторично разпределение на бюджетните средства при опредeлена бюджетна рамка на базата на чл. 42, ал. 1. При определена бюджетна рамка това, че можем да измислим критерии, по които да уточним размера на издръжката на конкретното учебно заведение, не е нещо, което може да промени размера на бюджетната рамка.
Затова, изхождайки от дълбокото разбиране, че образованието не е само София, Пловдив, Варна и Бургас, а образованието е и училището в най-отдалеченото планинско село, аз ви моля наистина да подкрепите това предложение за разработване на допълнителен финансов механизъм, който да отчита специфичните регионални особености на различните общини. По този начин ние ще допринесем в значителна степен да съхраним най-голямото постижение на образователната система в България - наличието на училище като огнище на просветата и на възпитанието.
Казвал съм го много пъти, имаме училища в населени места, в които даже нямаме кмет поради недостатъчен брой жители на съответното населено място и знамето пред началното училище се явява единственият символ на държавността.
Убеден съм, че ако ние абсолютизираме критерия "издръжка на един ученик", практически общините независимо от наличието на чл. 44, ал. 5, няма да бъдат в състояние да заделят средства за малките училища и фактически ще се стигне до тяхната ликвидация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
За да има яснота в окончателния текст, който предлага комисията, понеже направихме един пропуск - не беше прочетено предложението на комисията, ще предложа господин Панев да докладва и него и ще продължим разискванията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Извинявам се за пропуска, колеги и господин председател!
Предложение на комисията за § 23:
"§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Издръжката за всяка година на дете и на ученик в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се опредeля от Министерството на образованието и науката, съгласувано с Министерството на финансите в съответствие с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 17."
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Министърът на образованието и науката осъществява контрол по разходването на средствата за работна заплата и издръжка."
3. Създава се ал. 6:
"(6) Професиите и специалностите, които се придобиват в училищата, се определят по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства."
Това е предложението на комисията за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! В подкрепа на предложенията на колегите и мотивите, които изложи господин Лютви Местан, аз искам да помоля мнозинството да вникне в следното.
Текстът, който се предлага от вносителя, се запазва. Но при едно отношение на Министерския съвет ние ще отворим една врата на министъра на образованието и науката да се даде един допълнителен финансов механизъм, където при специфичните регионални особености - особено в Родопския регион, а предполагам, че и другите колеги познават добре училищната инфраструктура, министърът да има малко по-развързани ръце. Това е позволено и съгласно чл. 20 от Конституцията, където е записано, че държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционна политика.
И ако действително кабинетът има желание към тези региони да има отношение, да запазва българщината, както каза господин Местан, където са българските училища, аз мисля, че с едно такова допълнение и продължение ние, като народни представители само ще бъдем в полза на министерството и на регионите.
Затова ви моля да подкрепите това предложение. То е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За колегите, които не са членове на комисията, ще кажа, че се чука на отворена врата. Тя беше отворена с Постановление на Министерския съвет от месец януари тази година и в това постановление - аз помолих колегите да се запознаят, то има изцяло финансов характер, са създадени тези условия за отчитане спецификата на регионите. Под регион разбирам дори не само общината, а регион в смисъл на няколко населени места, които имат много тежки специфични условия за поддържане на мрежата от училища и въобще на образователния процес.
В рамките на Програмата ФАР е разработен в продължение на четири години проект, който е наречен с работно заглавие "Делегирани бюджети", той представлява точно това, което се иска. Тоест, без наличие на този текст, той не е необходим, текстът е достатъчен като закон, вече това е направено. Четирите общини са стартирали. Това са Несебър, Силистра, Благоевград и Кюстендил.
Ако положим усилия - и тук бих призовал народните представители от всички парламентарни групи да бъдат активни в общуването с кметовете на общините, да се включат в тази работа. Министерството на финансите за 1998 г. е дало съгласието си за пълна подкрепа в провеждането на делегираните бюджети. С това бихме могли още в 1999 г. да постигнем нещо, от което с основание всички колеги се притесняват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи, Ахмед Юсеин, Ахмед Доган и Лютви Местан.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 64, против 59, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Ще продължим с приемането на закона след парламентарния контрол.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 6 март до 12 март 1998 г.:
Питане от народния представител Иван Николов Иванов към Георги Ананиев - министър на отбраната, относно окомплектоването на Българската армия със съоръжения и бойна техника, техническо състояние на наличното въоръжение и бойна техника и състояние на боеготовността на армията.
Питане от народния представител Жорж Ганчев към Надежда Михайлова - министър на външните работи, относно критериите за назначаване и продължаване срока за задгранична работа на наши посланици в чужбина.
Министър Муравей Радев има думата за изявление. Заповядайте.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да направя едно изявление, свързано със, бих казал, доста безразборните квалификации напоследък, давани от различни лица, фигури, някои от тях и политически, по отношение на данъчната реформа в България. Смятам за свой дълг да изясня няколко основни момента по този въпрос.
Някои хора казват, че такава реформа не била започнала, други казват, че била прибързана и неуспешна, а трети казват, че тя била провалена. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз смятам, че... (реплики от Демократичната левица) ще бъдете така любезни да изслушате това мое изявление, което е изключително важно и е добре да знаете за какво става дума.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Какво е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, това е изявление на министър, който винаги има право да го прави, така че излишно е да питаме какво е това. Ако не може да разберете, за следващия път един актуален въпрос задайте и да Ви стане ясно.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Бъдете все пак малко по-любезни и да изслушате нещо, което е много важно според мен за вас самите, като народни представители, освен за тези, които ни слушат и гледат. Защото не е важно, че някой е казал нещо, не е важно дали този някой твърди това или онова без да го доказва, та бил този някой и самият Красимир Ангарски, примерно казано, или е бил един виден политически деец от опозицията, днес народен представител, член на бившия кабинет на БСП на Виденов, онзи кабинет, който увеличи ставката на ДДС от 18 на сто на 22 на сто. (Неодобрителни възгласи от опозицията.) Същият онзи кабинет, който имаше идеята да направи ДДС 26 на сто. Та забравихте ли това?
Вие, уважаеми народни представители отляво, и Вие, господин Овчаров, който бяхте член на този кабинет, който се опита да го направи 26 на сто, а днес казва, че 22-процентната ставка е убийствена.
Аз обаче искам да ви кажа, че е добре, когато се дава оценка за нещо, дали е успешно или неуспешно, да се тръгне от резултатите на това нещо, а не от оценката на някой, който казва, но не доказва нищо.
Какви са резултатите от данъчната реформа в България?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Липса на растеж.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Добре е да ги запомните и ме слушайте внимателно.
За 1997 г., уважаеми дами и господа народни представители, изпълнението на данъчните приходи е 125 на сто към заложените в бюджета. Знаете ли какво означава това? Това означава 650 млрд. приходи повече, отколкото са заложени в държавния бюджет. Това ли е, питам ви аз, признак за неуспех на данъчната реформа? Питам ви!
Знаете ли вие, че 411 млрд. бяха дадени на общините, на здравеопазването, на образованието, на сигурността и отбраната извън бюджета, който беше за първи път сто на сто раздаден? Питам ви: това ли е критерият да кажете днес, че данъчната реформа е била неуспешна?
Знаете ли вие, че дефицитът миналата година беше наполовина намален по отчет спрямо заложения в бюджета и всичко това се дължи на събираемостта на данъчни приходи. Аз бих отишъл и малко по-нататък, за тази година два месеца вече са отчетени. Знаете ли колко е събираемостта на данъчните приходи тази година тези два месеца по отношение на заложения обем за цялата година? Ами 18 на сто е събираемостта при средна събираемост за миналите няколко години в порядъка между 4, 5 до 6 на сто най-много. Тази година са 18. Ами това е резултат точно на данъчна реформа.
Знаете ли колко е дефицитът понастоящем, уважаеми дами и господа народни представители? Няма дефицит. Няма дефицит. Има излишък в държавния бюджет. Това нещо не се е случвало в България от 8 години насам и това е плод точно на тази данъчна реформа, която вие критикувате. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Има няколко много силни страни тази данъчна реформа. Преди всичко това, че тя успя да запуши твърде много пробойни, от които изтичаше с много мъка събраният данък от данъкоплатеца в България. Много силна страна е и това, че данъчната реформа миналата година, която бе приета, е обърната с лице към стимулиране на инвестициите в България. Та нима забравихте, че данъкът печалба реално е намален спрямо предходните периоди! Та нима забравихте ефекта от ревалоризацията, който ефект поставя под съмнение приходите от данъка на печалбата, но в същото това време дава една огромна възможност да се рекапитализира икономиката в България. Това обаче не е интересно, това не е важно. Важното е да говорим това, което ние си мислим, че трябва да казваме. Но, което се каже, пак казвам, трябва да се докаже.
Има ли слаби страни данъчната реформа? Разбира се, че има. Че кое нещо, сътворено от човешката ръка, няма слаби страни? И това има, разбира се.
Аз отчитам за слаба страна например това, че някои величини в някои патентни данъци не са най-подходящо подбрани. Ами какво ни пречи да ги нормализираме и да ги осъвременим? Това зависи от вас и ние ще го предложим.
Данък добавена стойност - разбира се, че е необходим нов закон. Това е принцип в последното ни законодателство - не кърпени, а нови закони и тази година ще ви поднесем такъв.
Някои неблагополучия, свързани с имуществените данъчни декларации, ами то е видимо, ами това е една много тежка система. Вярно е, че е малко сложна действително. Вярно е, че е трудно обработването и събирането на данните, но това, разберете, е крайно необходимо, защото се създава един нов имуществен регистър на страната, при това на пазарна основа, с пазарни оценки. Ами че това е един, бих казал, нов данъчен регистър, не, а кадастър на имущественото състояние на българина. Ами то си заслужава усилията, които правим.
И накрая, ние сме сигурни, че ще постигнем с взаимни усилия тази необходима финансова стабилизация, ще я затвърждаваме по-нататък. Защото това е необходимо изискване в условията на валутен борд. Но, разберете, стабилността, сигурността на приходната част на бюджета е единственото условие и най-сигурната гаранция да говорим по-нататък за намаляване на данъчните ставки. И когато постигнем това, ще направим и другото.
Аз съм убеден, че точно този парламент, че точно вие, че точно това правителство, че точно това мнозинство ще постигне тези крайни цели. Благодаря ви. (Ръкопляскания от групата на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За процедура думата има господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю! Имам процедурно предложение предвид на дебата, който откри господин министърът.
Господин министър, аз съм съгласен да направим един дебат по данъчната реформа във времето на парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не влизайте сега в диалог. Кажете си процедурното предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Искам 10 минутки от името на парламентарна група по въпрос, който не е в дневния ред. Точно такъв въпрос повдигна господин Радев. Затова ми позволете да се изкажа от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще се постарая в рамките на 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не. Не ме разбирате. Нищо не мога да Ви позволя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не разбирам защо. Защо на него разрешавате, а на мен не разрешавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото е министър и защото има Конституция. Хубаво е да я прочетете. Хубаво е и правилника да прочетете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Конституция е хубаво и е хубаво и Вие да я прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз я чета и я знам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не я четете, защото България е парламентарна република, а не република на изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: България си е това, което Конституцията е казала. Освободете трибуната.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз ще я освободя, но това не говори добре за Вас, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това си е Ваше мнение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И Вие, ако сте на място, ще отстъпите на заместник-председателя да води оттук нататък парламентарния контрол. Дайте възможност и ние да отговорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои сте вие?
Господин Димитров, нямате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие отказвате да ми дадете 10 минути съгласно правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какви 10 минути съгласно правилника? Прочетете ми кой текст на правилника предвижда това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Извън дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извън дневния ред - от името на парламентарна група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Но не да правите разисквания. Ако имате изявление от името на парламентарна група, може.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно това пожелах да правя в момента.
В момента пожелах 10 минути от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не пожелахте 10 минути. Вие не знаехте какво желаете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Казахте, че искате 10 минути дебати.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е вярно.
Аз се обърнах към господин Радев и му казах, че с удоволствие ще участвам в един дебат по данъчната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но това не е дебат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И след това пожелах процедурно да ми дадете 10 минути от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не. Аз Ви казах, че имате право на това и Ви го подсказах, защото изглежда, че и това не го знаете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Ще се постарая да не изпълня тези 10 минути от името на парламентарна група по въпроси извън дневния ред. Но въпросът очевидно е данъчната реформа, господин Радев.
Винаги в този парламент - четвърти път съм вече народен представител, съм за това да се прави данъчна реформа и да се събират данъците. За съжаление това, което се прави в момента, не е данъчна реформа, която ще ни заведе към пазарно стопанство. Това е данъчна реформа от комунистически тип и аз затова се изненадвам, че БСП противоречи на господин Радев. Какво прави господин Радев? Не се смейте. Той направи точно това, което Вие заложихте в предишните две години, благодарение на което българската икономика беше свалена на дъното на една дълбока икономическа криза. Вие и Димитър Костов, възпитаникът на сегашния министър-председател Иван Костов - не се смейте, той беше ваш министър, той увеличи ДДС от 18 на 22 на сто. Ние всички тук и заедно с групата на СДС протестирахме категорично срещу това. За съжаление нито парламентарното мнозинство, нито Министерският съвет намериха за необходимо този данък да бъде намален въпреки нашите предложения, когато се гледаха поправките, господин Радев? Точно така е, господин Сунгарски. Точно така е, господин Сунгарски. Господин Лучников беше направил изявление, че това е една "левичарска" данъчна реформа, че данъците са левичарски, комунистически, които няма да ни заведат там, където ние искаме - в условията на пазарно стопанство. Ние искаме по-ниски данъци, господин Радев. Вижте една Испания. Дори вашият министър Валентин Василев казва, че ДДС за туризма щял да падне и Вие се чудите как. Е, и аз не знам как до края на годината ще падне, въпреки че е хубаво да падне. Защото българските туристически обекти се лишават от клиенти. Идете в Испания. Върху ядене и пиене, върху хотелите ДДС е 7 на сто при нормален данък 16 на сто. И това е Испания. А защо ние да го държим на 22%? Кой ще дойде при нас? Идете в Турция. В Турция превозите със самолети са много по-ниски, отколкото до българските курорти плюс тези 22%, които се дават. Това ли е данъчната реформа?
Да не говорим за проблемите, които създадохте с местните данъци и такси. Винаги съм бил за нов Закон за местните данъци и такси. Хубаво е, че има такъв закон. Обаче трябваше да се даде възможност и на данъчната администрация, и на населението, и на всички онези, които го съветват, да се подготвят за това. Вижте сега какво става в данъчните служби. Може ли един човек да отиде и за един час да подаде данъчна декларация? Да отиде и да иска да си плати данъка? Не може. Трябва да ходи сутрин, да се записва, да чака четири-пет часа и един господ знае дали той ще може да попълни правилно това, което се дава. Недейте, защото това, което го казвам, е от полза и за Вас, и за всички, и за държавата.
Данъчна реформа - да, но тя трябва да се подготви, трябва да се подготви добре и най-вече да не бъде в ущърб на данъкоплатците и да не създава излишни процедурни затруднения, господин Радев. Ето това искаме ние. Искаме и по-нисък данък общ доход, искаме и ред при въвеждането на патентните данъци. Знаете какви са проблемите.
Най-просто, господин Радев, но аз няма да падам дотам, да се върна на Ваши изказвания. Знаете, че заедно се борехме срещу комунистическата данъчна напаст в последните години и да ги цитирам. Защо да го правя? Дайте всички заедно да се захванем и да видим какво може да се поправи в данъчните закони. Там има още доста какво да се поправи.
От името на нашата парламентарна група аз искам да изкажа следната оценка за данъчната реформа, която се провежда в страната. Това не е реформата, която ще ни заведе, пак повтарям, в пазарното стопанство, там, където искаме. Благодарение на тези високи данъци България се превърна в страната с най-лош инвестиционен климат и това по времето на бившото комунистическо или хайде да кажем - управлението на БСП, и сега нещата въобще не са се променили, макар че естествено има прогрес върху данъка върху печалбата и т.н. Но тези неща трябва да се развиват по пътя на даване на облекчения за инвестициите.
Тук виждам и господин министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Защо бяха премахнати преференциите за земеделските производители? И това не мога да го разбера.
Вижте, данъчната реформа не е тази реформа, която трябва да се направи от някакви чиновници, които, господа, бяха в преобладаващата си част - и това е така и за другите законодателни области, инициатива на правителството. Чиновниците не бива да надделяват над политиците. Нека политиците да им задават ясни задачи и те да ги изпълняват. Иначе се оказва, че чиновниците - и това беше и преди, и сега, се качват на главата на политиците и започва една незнайна сила да управлява. Напротив. Аз ви казвам, дайте да се съберем всички и да направим това, което предстои да бъде направено в областта на данъчното законодателство. А това наистина е необходимо и е необходим консенсус. Не става дума за консенсус с онези, които искат да ни върнат при социализма или при комунизма, а става дума за консенсус в името на пазарното стопанство. Вижте какво става в една държава като Германия. Въпреки мнозинството на една политическа коалиция, в техния Бундестаг, в техния парламент те непрекъснато правят консултации с основната опозиция - не става дума с партията на демократичния социализъм, която сигурно съответства на нашето БСП, а става дума за социалдемократите, които нищо чудно утре да дойдат на власт. Но и да дойдат, те няма да направят коренна данъчна промяна, без да се съветват с опозицията.
Така че, колеги, господин председател, господин министър, предлагам ви да отделим време за истинска дискусия по проблемите на данъчната реформа. Винаги има протокол, който може да се прочете. Аз знам от други министри, че те много внимателно следят това, което става в парламента, даже следят кой как гласува. Както и да е.
Така че апелирам към всички - и към Министерския съвет, заедно да направим една дискусия по проблемите на данъчната политика. Да видим къде куца. Защото има и други области, където куца, господин Радев. Например: колко пари събрахте от акцизи върху вносните цигари? Знаете, че това е проблем, който тормози България от осем години насам. Дайте веднъж завинаги да се реши! Кой взима парите от незаконен внос на вносни цигари, а вносни цигари има навсякъде, даже и с бандероли. Обаче бандеролите сигурно са фалшиви или са истински, обаче не е платено за тях. Все пак вие във вашето министерство трябва да имате една статистика колко пари са постъпили в Министерството на финансите от бандероли върху вносни цигари. Сигурно много по-малко, отколкото сте продали.
Ето тези и други проблеми наистина съществуват и аз съм готов да ви съдействам наистина да повишим събираемостта на данъците.
А това, което Вие говорихте, колко в предишни години се било събрало за първите два месеца, не Ви прилича,  господин Радев. Един добър икономист винаги знае, че когато има голяма инфлация, в първите месеци се събира малко, а когато се натрупа инфлацията, се събира повече. Недейте прави такива съпоставки!
Другото, че сте преизпълнили бюджета. Не се хвалете за това! Бюджетът не се преизпълнява, той се изпълнява. Който преизпълни бюджета и се хвали с това, значи хвали своята собствена некомпетентност. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на ДЛ.)
И вие сте същите! И Димитър Костов е същият и затова му изхвърлих и бюджета!
Защото миналата година ви казах, че сте заложили доста по-малко приходи. И сега има същия елемент, макар и не в такъв процент. Аз ви пожелавам да съберете 100 процента от приходите, даже и повече, защото като съберете повече, ще знаете наистина, че може да заложите и повече разходи за следващата година. А тази година, с приходите, които събирате в повече, вие решавате как да ги харчите, а не целият парламент. Ние сме все пак парламентарна република, не сме дали такава пълна власт, че вие, в Министерския съвет, да разпределяте разходите.
Така че, господин Радев, това, което казвам, е напълно добронамерено и винаги съм защитавал тезата, че ние трябва да се движим по пътя на създаване на благоприятен инвестиционен климат, с едни нормални данъци, за да стане България наистина привлекателен пункт за чуждите и за родните инвеститори. За съжаление, това сега не може да се каже. Чуждите инвестиции виждате, че те са повече за смяна на собствеността, а не за технологично обновление на нашето производство, за увеличаване на производството и за увеличаване на износа.
Благодаря ви за вниманието, колеги. Нямах намерение днес да правя такова изявление, но бяхме, в добрия случай все пак, провокирани от изказването на господин Радев.
Но нека пак направя своето предложение - да направим една плодотворна за цяла България дискусия по въпросите на данъчната политика. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Муравей, иди си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин министър Радев. Заповядайте.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, Вие или не сте ме чували, или не сте разбрали какво казах и защо го казах. И напълно обяснимо е да се правите, че не разбирате за какво става дума, господин Димитров. Една добросъвестна, такава, каквато Вие предлагате, дискусия - от това по-добро няма, господин Димитров. Но в момента, когато резултатите от точно тази данъчна реформа в България са ясни и аз исках да ги подчертая, за да ги чуят онези хора, които не разбират за какво става дума, и най-после да разберат, Вие, господин Димитров, да излезете от тази трибуна и по начина, по който се обърнахте и към нашето желание за реформи, и към това, че реформата е процес, а не еднократен акт, и към това, че има слабости, които аз изтъкнах и съм готов да отстраним, Вие с тази тирада, господин Димитров, знаете ли какво направихте в момента?
Ами, ако някой има съмнения, вече предполагам, че никой по-нататък не може да се съмнява. Бих казал само следното нещо: когато фактите говорят и боговете мълчат. Това обаче явно не се отнася за някои простосмъртни. И не само за тях, аз бих казал, че никога не е късно човек да се доомаскари окончателно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС, възгласи "Е-е-е" в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата от името на парламентарна група господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Бих искал от името на Парламентарната група на Демократичната левица да възразя за начина, по който спекулирате и изразходвате абсолютно неправомерно времето за парламентарен контрол. За втори път позволявате на министър Муравей Радев от тази трибуна да се занимава с най-елементарна демагогия, при това демагогия от толкова ниско равнище, че е просто недостойно да разговаряме на тази тема.
Позволихте му миналия път оттук, в отсъствието на председателя на парламентарната група Георги Първанов, да прави оценки, да раздава оценки, да сипе констатации...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, Конституцията, когато позволява нещо, аз не мога да го забраня.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм чел какво пише в Конституцията, но интересно защо така четете Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички сме чели и винаги говорим против Конституцията.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим от място): Не го прекъсвай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Председателят винаги има право да прекъсва, господин Ганчев. И това не Ви е ясно.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим от място): Не е етично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължавайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин председател, че ми позволявате да продължа. В Конституцията също така пише, че министрите са длъжни да отговарят на депутатите. А министрите не отговарят на депутатите, господин председател. Вие тая Конституция не я следите. Следите само това, което Ви отърва.
И аз оставям настрана факта, господин Радев, че най-малкото не е достойно да говорите зад гърба на един човек, когато той отсъства тук, а сега си позволявате да давате оценки, които пък нямат нищо общо с проблематиката, която дискутираме.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Него непрекъснато го няма. Трябва да чакаме един месец.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Мога ли да говоря, господин председател, или ще дадете думата на госпожица Михайлова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Можете, да. Много моля да не се прекъсваме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Кой Ви пречи?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожица Михайлова ми пречи, господин Димитров. Все пак имам ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, заповядайте, господин Овчаров. И много моля да не се пречи на народния представител, който се изказва.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам също така, господин Радев, да Ви обърна внимание върху един елементарен факт. Ако ще говорим за данъчната реформа, дайте да говорим за нея. Аз ще си кажа оценката и ще повторя тук: никаква данъчна реформа в България няма. Ако искате да говорим по този въпрос, внесете си отчета за бюджета за 1997 г., за да го обсъдим тук, в Народното събрание. И да направим този дебат, за който Вие говорите, да видим какви са реалните резултати от този бюджет.
Внесете също така и бюджета за 1996, и за 1992 г.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Внесени са.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами, хайде, внесете ги! Държите ги вече три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Внесени са.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Внесени са, но ги няма в залата.
Та, искам, господин председател, да завърша с това, с което започнах. Нека да не губим времето за парламентарен контрол в елементарна демагогия и изместване на темата. Тук и министрите трябва да отговарят на въпросите на депутатите, а не да заблуждават общественото мнение и хората, които наблюдават в момента парламентарния контрол. Тук те са дошли да отговарят, а не да се занимават с елементарна политическа демагогия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министрите винаги имат право на изказване и това право, след като им е дадено от Конституцията, ще им бъде винаги зачитано.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: За жалост, като станеш пак министър, ще говориш, когато искаш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина!
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие актуален въпрос към господин Муравей Радев - министър на финансите, относно резултатите от тематичната проверка в "Оптикоелектрон" ЕАД - гр. Панагюрище. Заповядайте, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Все пак аз, господин председателю, мисля, че Вие направихте едно много сериозно нарушение на процедурата. Известно е, че министърът може да взима думата по всяко време, само не и в петък от 11 часа, когато е точно определеният час за парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов, развийте си въпроса. В Конституцията пише "по всяко време", не освен...
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Не може да се използва фактът, че от 11 часа има пряко предаване по радиото и телевизията и, видите ли, тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов, или си развийте въпроса, или недейте се отклонява.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Аз имам право на становище като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право, когато взимате думата...
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Имам право като народен представител. Вие сте пръв сред равни, не сте началник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате право по процедурни предложения.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Уважаеми господин Радев, на 27 февруари, тази година, от тази трибуна в отговор на въпрос на колегата Петър Башикаров Вие заявихте, че когато тематичната финансова ревизия за "Оптикоелектрон" ЕАД - Панагюрище, приключи своята работа, и когато имате нейните резултати, цитирам буквално "когато анализирам процесите и събитията, които там са станали, потвърждавам онова, което казах: аз или ще отменя заповедта, която беше предмет на протест, или ще я потвърдя".
На 7 март 1998 г. е изготвен ревизионният акт от тази така наречена тематична финансова ревизия.
Моят актуален въпрос към Вас е: какви са резултатите от тази ревизия, и ако те са положителни, ще отмените ли заповедта си за уволнение на изпълнителния директор на "Оптикоелектрон" ЕАД господин Иван Чобанов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Вашият въпрос е малко по-дълъг и аз много моля, когато ми задавате въпроси, задавайте ги в цялата им дълбочина и многообразие, за да мога да Ви отговарям съвсем точно. Защото Вие питате по един начин писмено, след това изменяте въпроса и невинаги, казвам го съвсем добронамерено, на някои от нещата, за които питате в момента, би могло да бъде конкретно отговорено. Иначе аз съм човекът, който никога не се е отклонявал от отговор на какъвто и да било въпрос.
Та Вашият въпрос беше какви са мотивите, въз основа на които подписах заповед за уволнение на инж. Чобанов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Просто Вие сте отговорили на господин Башикаров, така че аз Ви задавам втори въпрос.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Точно така. Това щях да Ви кажа. Много подробно съм отговорил там. Ако искате, запознайте се със стенограмата и ще видите какви са били тези мотиви. Държа да стане много ясно, че в никакъв случай тази тематична проверка няма пряко отношение към заповедта за освобождаване на господин Чобанов. Тя е следствие, след това. Разбира се, че 17 дни по-късно. Твърдя, че няма никакво отношение към тези мотиви. Тя имаше отношение към изясняване на някои процеси, които протичат в това предприятие и които много дълбоко ме притесняват като представител на собственика в лицето на държавата, собственик на "Оптикоелектрон". Така че толкова за тези процеси.
Каква е тематичната проверка, как е завършила и какви са резултатите от нея? Аз смятам, че Вие ги знаете. Или ако не Вие, може би онзи, който Ви е помолил да зададете този въпрос, сигурно ги знае. Аз обаче няма да Ви ги кажа днес. И аз няма да Ви ги кажа днес не за друго, а затова, защото ревизионният акт не е приключен. И до момента на приключването му той няма право да бъде огласяван. В момента тече 7-дневният срок, в който лицата, които са засегнати, са длъжни да дадат обяснение, опровержение и т.н. След което ревизионният акт ще бъде приключен по съдържание и по същество. И едва след това той става официален документ. Преди това никой не може да огласява неговото съдържание. Това е отговорът на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата за реплика господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Радев! Аз Ви поставих този въпрос, тъй като разполагам с екземпляр от ревизионния акт, който е приключил на 7 март 1998 г. И аз имам едно много сериозно притеснение.
Съгласно Вашата Заповед N 62 от 18 февруари Вие нареждате да се извърши тематична ревизия на четири лица - главен финансов експерт, двама финансови експерти и един финансов ревизор. Оказва се, че под временния, нека го наречем така, ревизионен акт, няма подписа на ръководителя или по-скоро на контрольора, както е по Вашата заповед. Контрольорът за изпълнение на заповедта Ви Теодор Петков - главен финансов експерт от Главно управление.
И другото, което се оказва, че фактически тематичната проверка се извършва от трима души, двама от които са Пловдив - едно доста странно съвпадение, доколкото зная и Вие бяхте депутат оттам. И третият, който е Ваш подчинен - ревизор от Министерството на финансите.
Извинявайте, четейки акта, да го наречем временния, или междинния акт, аз виждам, че в него, примерно, упреците са, че виждате ли изпълнителният директор бил разсрочил плащанията или задълженията на предприятието. Това било голям грях. Или, че похарчил по-малко от 1 на сто от приходите си за представителни цели. И това било голям грях. Просто се учудвам. Ако така ще правите обективни проверки, то резултатът горе-долу е ясен. Значи тук не се прави проверка, за да се види истината, а тук се прави проверката, за да се докаже Вашата предварителна правота. Това не е нормално в една правова и демократична държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата за дуплика министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще започна с думите на един велик герой на Илф и Петров. Господин Драганов, ледът се пропуква и, истината излиза наяве и се вижда все по-ясно и по-ясно кой какво защитава, кой какво върши, кой кому слугува в това Народно събрание. Тази теза, която Вие в момента развихте, е последното нещо, което Ви прави чест. Знаете ли защо?
Първо, един народен представител от Вашия ранг не би трябвало от тази трибуна да се съмнява в достоверността на една такава институция, каквато е Държавен финансов контрол. Абсолютно безпочвено, абсолютно произволно да хвърля обвинения върху добросъвестността и професионализма на тези хора, които работят в Държавен финансов контрол. Аз не зная как си позволявате да вършите това от тази трибуна в Народното събрание и то по една ревизия, протекла в един обект с ненормално създадена обстановка за работа. Знаете ли, аз не исках да Ви казвам това, първо, защо този акт е при Вас, това е друга работа. Второ, че Вие този акт, който не е приключен... Ами, има един закон, наречен Закон за държавен финансов контрол. Има там един член, намерете го, прочетете го, ако не аз ще Ви го дам, за да разберете, че това, което казвам, е така. Но тази обстановка, която бе създадена, това е обстановка на заплахи, обстановка на терор върху държавни служители, които осъществяват своето държавно задължение. Този човек, за който Вие говорите, е подал молба. Той е бил непрекъснато заплашван дори с физическа разправа. Заради това не е в състава на тази финансова ревизия. Това е трагичната истина точно за този случай, който Вие не се посвенихте да разбутате по един, според мен, недостоен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Актуален въпрос от Драгомир Драганов и Стефан Нешев отново към министъра на финансите господин Радев, относно размера на задълженията на "Булгаргаз" към държавния бюджет.
Има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Господин председател, аз съм изключително изумен как Вие допускате от тази трибуна да се отправят обиди към един народен представител от страна на изпълнителната власт. (Ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ и независимите депутати.) Как може Вие да не реагирате срещу доста бруталните обвинения, които се отправиха, само защото аз съм дръзнал да се възползвам от конституционното си право на парламентарен контрол. Ако искате да си правите премиерска република, кажете го направо. Докато сме парламентарна република, аз ще питам и никой няма право да ме обижда! (Ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ и независимите депутати. Възгласи "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-спокойно.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: А сега на въпроса.
Уважаеми господин министър, този път ще чета със запетайките втория въпрос. В обширно интервю за столичен ежедневник на 9 март 1998 г. изпълнителният директор на "Булгаргаз" споделя, че само от 1 януари насетне торовите заводи дължат на дружеството над 70 млрд.лв., че такава е била практиката и в предходните години, поради което дружеството, цитирам буквално от интервюто: "трупа се ДДС към бюджета плюс наказателна лихва".
Нашият актуален въпрос към Вас - тъй като го задаваме с господин Стефан Нешев - е: какъв е финансовият резултат от това трупане на ДДС към бюджета плюс наказателни лихви? Тоест, какъв е размерът на задълженията на "Булгаргаз" към държавния бюджет за 1997 г. и към днешна дата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Драганов, ни най-малкото не съм имал намерение да обиждам Вас или когото и да било. Просто изваждам едни факти, които са абсолютно неоспорими факти и те самите говорят за себе си. Ако някой се засяга, моля да приеме моите лични извинения. Не съм имал намерение личностно да засягам нито Вас, нито когото и да било от народните представители в това Народно събрание. Но ще продължа да давам тези констатации, които - казвам - са безспорна истина. Оборвайте тях, ако можете.
Вие казвате във въпроса си, че сте чели едно пространно интервю, дадено в някакъв вестник. Аз за съжаление не съм го прочел и все по-малко имам възможност да правя това, за съжаление. Но не бих могъл да коментирам тази статия по тази причина, не за друго, разбира се. Вашият въпрос е много точен и ще се постарая да му отговоря също така много точно.
"Булгаргаз" ЕАД е регистрирано по Закона за данък добавена стойност и като овластен представител за продажба на природен газ начислява данък добавена стойност на своите клиенти съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност. Задълженията към бюджета за данък добавена стойност на "Булгаргаз" по данъчнооблагателни актове като главница само са около 63 млрд. лв. Значи 63 млрд. лв. има по данъчнооблагателни актове, това е главница, и лихва върху тази главница от порядъка на 44 млрд. лв. Освен това по справки-декларации за данък добавена стойност, които към момента не са преведени в бюджета, задължението е около 107 млрд. лв. Това обхваща най-вече периода декември миналата година и януари тази година, а предишната сума от 63 млрд. лв. и 44 млрд. лв. са натрупани задължения за предишни години, включително до месец март 1997 г. Това са 107 млрд. лв. Значи почти наполовина е сумата до средата на март 1997 г., със заден период, и след това до този момент. Общото задължение е около 214 млрд. лв. Тук за месец февруари не са посочени данните, защото на 14 март, утре, ще изтече срокът, в който съответната данъчна декларация ще бъде представена и тогава може да се смятат и задълженията за месец февруари какви са.
Бих искал да обърне по-сериозно внимание върху един проблем, който съществува в тези сметни отношения на това дружество специално, който е съществувал твърде отдавна във времето, още от началото на неговото функциониране. Това е свързано със задълженията на клиентите на "Булгаргаз" към него самия по изплащане на определени финансови задължения, най-вече за покупка на природен газ от "Булгаргаз". Твърде голяма е сумата, която тези клиенти по една или друга причина не издължават, и то не издължават не вчера, не днес, не завчера, а години наред, натрупвайки едно много сериозно задължения към самия "Булгаргаз". Към този момент, понастоящем задълженията към "Булгаргаз" са около 289 млрд. лв., в това число главници са 258 млрд. лв. и лихви - 31 млрд. лв., натрупани до този момент.
Интересното е, че това задължение е концентрирано в 5 - 6 големи структуроопределящи предприятия в България - това са "Стомана" - Перник, "Топлофикация" АД - София, "Кремиковци" АД, "Нефтохим" АД, "Агробиохим" АД - Стара Загора, "Китка" - Нови Пазар и "Агрополихим" АД - Девня. От тези общо седем предприятия почти 80 на сто от тази сума, за която ви казах, че се дължи към "Булгаргаз", не е издължена.
Твърде много усилия положихме и миналата година, продължаваме и сега по няколко различни способа да намалим задълженията на "Нефтохим" към бюджета. Това са някои триъгълни операции, това е прихващане на данък добавена стойност, който държавата трябва да възстанови на онези клиенти, които пък дължат средства на "Булгаргаз". И по този начин една част - и то не малка, от порядъка на около 26 млрд. лв. миналата година е намалена от задълженията на "Нефтохим" и тези дни предстои да се приключи процедурата с още 16 млрд. лв. Но това са възможностите на държавата в момента чрез прихващане да успее да намали задълженията на "Булгаргаз" към държавния бюджет.
Друг е въпросът, че е крайно време да разберем, че финансовата дисциплина, за която аз говорих преди малко, че е вече факт в страната в много сфери, някои предприятия по много причини, по редица причини, поради особеностите, които имат тези предприятия, не са в състояние веднага и бързо да извършат своите задължения. Съществуват разсрочени плащания, за които погасителни планове самият "Булгаргаз" е осъществил на своите основни длъжници, и когато тези погасителни планове излизат от нормалното си обслужване, са предмет - още веднъж пак казвам - на допълнителни мерки, които трябва да се вземат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев. За реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Радев, аз Ви благодаря за тази информация. Разбира се, цифрите малко ме плашат, защото се оказва, че държавните предприятия имат задължения към "Булгаргаз" почти за толкова пари, колкото всъщност правителството има тази година за структурна реформа, ако не се лъжа - около 300 млрд. И това наистина е много страшно. Поздравявам усилията на Министерството на финансите с всякакви възможни законни способи и средства да организира - дали чрез прихващане или по някакъв друг начин - връзването на тези доста големи задължения.
Все пак спирам вниманието ви на това, че държавното дружество "Булгаргаз" дължи на държавата 214 млрд. лв. държавни пари. Искам просто да ви попитам: смятате ли за редно при такова огромно задължение ежемесечно "Булгаргаз" да плаща на един партиен вестник - ето му рекламата тук (показва) и да плаща на един казионен, да го наречем, ужким частен вестник - ето му рекламата, суми, които по мои изчисления се равняват на 3000 пенсии месечно? Това са държавни пари, които ние взимаме примерно от социалната сфера. Защо? За да купува изпълнителният директор политическа подкрепа или пък да кара да съществуват едни чисто партийни, чисто политически издания. Докога българската държава и данъкоплатците в българската държава ще захранват само този, който е на власт? Няма ли най-сетне да изградим тази наистина правова държава, в която да се знае, че който има задължения към бюджета, няма защо да ги прехвърля върху своите граждани, които и без това изнемогват, за да гледаме картинки тук и пространни интервюта? Защото интервюто беше ей в този вестник. (Показва вестник "Стандарт".) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
За дуплика има думата господин министърът.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Едва ли такъв въпрос, господин Драганов, е правилно да задавате точно към мен - за това дали някой дава реклама някъде някому. Има закони в тази страна, има търговски закони, има и държавен финансов контрол, който, бъдете сигурни - ще установи тогава, когато се извършват такива нецелесъобразни разходи, ако ги има. Но това не е моя работа днес. Това е моя работа тогава, когато съответната институция си свърши работата и при съответния ревизионен акт или записка аз бъда сезиран за подобно нарушение.
А иначе за това - ами отворете и други вестници и вижте кой къде какви реклами прави в тях например. Защо не направите един по-подробен анализ, а правите една извадка за един или за друг вестник от едно или друго рекламно съобщение? Аз съм сигурен, ако вие като научен работник добросъвестно вземете да направите този анализ, ще срещнете много интересни, любопитни неща. Нека да поговорим, когато направите този анализ, а не днес така избирателно. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Преминаваме към отговори на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Има думата народната представителка Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос относно програма JSM-102 на Министерството на земеделието на Съединените щати.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз се опасявам, че интересът към днешния парламентарен контрол сега рязко ще спадне, след тази интересна размяна на мнения между изпълнителната власт и народните представители, но все пак трябва да задаваме и по-прозаични въпроси. И моят въпрос наистина е прозаичен, но той е предизвикан от проявен интерес от представители на моя избирателен район - Добрички избирателен район, най-вече хора, които се занимават със селско стопанство и животновъдство, ще кажа.
Очевидно е широкоизвестна възможността, която предоставя една експортна, кредитна програма, под наименование "JSM-102 и 103". И именно защото има интерес към нея, не са известни възможностите, нито пък намеренията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за оползотворяването на тези възможности, аз поставям сегашния актуален въпрос. Може би е добре да се съобщи, че, за съжаление, пропуснахме като страна, като държава говоря, участието си в една предходна подобна програма "JSM-103", която беше и с по-дълъг период - 10-годишен период, максимален, за ползване. Така че сега реално, практически свеждаме във вероятностите и възможностите до програмата "JSM-102", с максимален период три години.
Това, което интересува хората, обърнали се към мен, е най-вече готовността на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да се включи в тази програма, което означава, разбира се, и осигуряване на държавни гаранции, и то най-вече по отношение на внасянето на разплоден материал. Става дума за заплодени юници.
Аз бих искала да чуя от господин министъра за тези намерения. Надявам се те да не са само намерения, а да има реална подготовка за такива дейности, дотолкова доколкото истината е, че без осигуряване на такъв разплоден материал няма да може да се възстанови животновъдството в обеми, достатъчни за пазара на страната, както и за участие в търговски операции, които без съмнение са от интерес за България.
Ще кажа също и още нещо, че този въпрос може да изглежда изолиран, сам по себе си, но той би трябвало да ни отведе към един по-широк разговор все пак за стратегията - и на министерството, и на правителството, относно и осигуряване, и разпределяне на фондове.
Използвайки времето, което ми дава правилникът, искам да изразя едно свое становище и бих казала дори тревога. Не мисля, че е ясна стратегията на правителството относно средствата, които трябва да бъдат осигурявани за развитие на земеделието, вървим като че ли от година за година без един по-дълъг поглед към стратегическото развитие на отрасъла. А без такова отношение и без такъв поглед се опасявам, че ще бъде още по-трудно за страната да се впише в един изцяло нов процес на формулиране и на провеждане на селскостопанската политика в Европейския съюз.
Така че, господин министър, аз очаквам този конкретен отговор. И след това се надявам, че ще имаме и по-обширен по темата, която поставих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Поптодорова, аз искам, първо, да Ви кажа, че вече Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа прие своята стратегия за развитие на животновъдството до 2001 г., където всички данни са обвързани със срокове и със съответните необходими средства. За съжаление все още не са уточнени източниците на тези средства. И ние се надяваме, че ще можем да кандидатстваме за получаване на средства както от такива програми, каквито Вие посочвате във Вашия актуален въпрос, така и от европейските фондове за преструктуриране. Но в крайна сметка, за да искаме някакви средства, а може би и за следващата година ще поискаме средства от бюджета, ние трябва да имаме необходимите разчети. Вече ги имаме, така че стратегия по този въпрос имаме.
По въпроса Ви за правителствената програма на САЩ "JSM 102" и "JSM 103". Те са управлявани от Стоковата кредитна корпорация на Департамента по земеделие на САЩ за отпускане на експортни кредитни линии, с цел подпомагане търговското финансиране на експорта на селскостопански продукти от САЩ.
Програмата "JSM-102" предоставя кредит при срок на изплащане три години. Важно е да се знае, че Стоковата кредитна корпорация не осигурява финансирането, а само гарантира плащанията, които чуждестранните банки дължат. Страните-вносителки, които се избират за участие в програмата, обикновено се определят в зависимост от тяхната необходимост за отпускане на кредит, с оглед създаването и поддържането на пазари.
Но, забележете, уважаема госпожо Поптодорова, че най-важното условие е финансовите условия в тези страни да позволяват извършването на плащанията срещу отпускането на тези кредити.
На 19.09.1997 г. Американският департамент по земеделие гласува отпускането на 25 млн. щатски долара кредит за България за закупуване на селскостопански продукти по програмата "JSM-102". Кредитът бе използван за закупуването на соев шрот, тъй като производството му в нашата страна е крайно недостатъчно за задоволяване на вътрешните ни потребности, от около 80 хил. т годишно.
Фирмата "Техноекспорт-импорт" сключи договор за доставка на 12 хил. и 500 т соев шрот на цена 305 щатски долара за тон. За реализирането на тази доставка беше издадена държавна банкова гаранция пред обслужващата банка - Юнионбанк. Необходимостта от използването на останалите средства по програмата ще зависи до голяма степен от развитието на земеделското ни производство като цяло. За целта е необходимо цялостното проучване и анализиране на пазара на селскостопанските продукти и при възникване на остра нужда от внос на даден продукт, да се пристъпи към реализация на програмата.
Относно въпроса Ви: Предвижда ли се използването на програмата за внос на бременни юници? Засега такива преговори не сме провели с американската страна. Но по тази програма бременни юници не могат да бъдат внесени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър. Аз се радвам, че са оползотворени, все пак, поне част от тези средства. Очевидно обща е била информацията за тази програма, специално що се отнася до възможностите за внос на разплоден материал. Но в интерес на истината, това беше и мнението, което беше изразено от представителя тук на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, и съответно отговорна за реализацията на тези програми, госпожа Ротшилд. Така че, може би е добре да се изяснят възможностите и за такъв вид внос. Повтарям, има интерес за придобиване на точно такъв вид разплоден материал сред производителите.
А що се отнася до големия въпрос за стратегията и най-вече за фондовете, това имах и предвид, когато говорех за неяснотите, а именно за средствата. Защото стратегията все пак остава по-лесната част, по-трудната е реализацията.
И тъй като идната седмица ще влезе в пленарна зала, надявам се, Законът за защита на селскостопанския потребител, тогава вероятно ще можем и в детайл да обсъдим все пак какво наложи свалянето на защитните цени, свалянето на преференциите в този нов законопроект и доколко това ще се окаже от полза именно за тази стратегия и това стратегическо развитие или пък може да се окаже "препъникамък" в установяването на една стабилна основа, от гледна точка на селскостопанска дейност и производство.
Засега Ви благодаря. И довиждане до идната седмица, предполагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов да развие своя актуален въпрос към министър Върбанов, относно жалба от собственици на земя в с. Девене, община Враца. Заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър! Позволявам си да задам този актуален въпрос след доста разговори, които са водени на различни нива по проблема за земята на селяните от с. Девене, община Враца.
Аз смятам, че трябва да се ускори наистина процесът за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. И това е наша обща грижа. Но това в никакъв случай не трябва да става за сметка на един или друг собственик на земя, на едно или друго селище, в чието землище има признато право на собственост на гражданите.
В община Враца, между селата Девене и Чирен, има един спор за около 700 дка земя, призната от Общинската поземлена комисия във Враца на 201 собственици от с. Девене. Тази земя през 50-те години, с решение на тогавашния областен съвет, е предоставена за ползване на с. Чирен, а по-късно на ДЗС, Враца, като за сметка на това от землището на с. Чирен са предоставени земи на държавния горски фонд.
Селяните от Чирен оспориха това решение на поземлената комисия по исков път. Районният съд, Враца, отхвърли този иск. Искът беше отхвърлен и от окръжния съд в 1994 г. В 1997 г. беше потвърдено решението и от Върховния съд.

Въпреки това, обаче, на основание на разработен вече план за земеразделяне на село Чирен от "Агропроект" - Враца, започва въвод във владение, включително на земя, която вече е засята и е предоставена в собственост на гражданите от Чирен.
Позволявам си да задам този актуален въпрос, защото и на последните оплаквания, които постъпиха в повереното Ви министерство в управление "Поземлена собственост", беше отговорено, че тъй като има вече влязъл в сила план за земеразделяне, това решение на съда не може да бъде уважено. Заради това моля да отговорите от трибуната на Народното събрание ще се намеси ли управление "Поземлена собственост" и Вие лично, за да се реши този конфликт, който всъщност е решен с присъда от съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Трендафилов, Вие като политик, който много добре познава проблемите в българското земеделие, сте наясно колко е важно да приключим най-после с тия междуселищни междуособици и тия спорове. Затова аз Ви благодаря за въпроса, защото ми давате една възможност оттук, от трибуната на Народното събрание, да отговоря за конкретния случай и по този начин да се разбере по принцип как стои въпросът, когато, след като един план за земеразделяне вече е влязъл в сила, а отсрещната страна е осъдила и съдът е преценил, че тази земя е била на другото землище, просто какви мерки и как се процедира по принцип, защото това е регламентирано нормативно.
Конкретно за случая с жалбите на собствениците на земя в село Девене, община Враца. Състоянието на плановете за земеразделяне в двете села - Чирен и Девене - които са засегнати във въпроса Ви, е следното. В село Чирен има влязъл в сила план, обявен в "Държавен вестник", бр. 74 от 1994 г., а в село Девене има изработен и предаден в поземлената комисия проектоплан през месец декември 1997 г. Същият не е обявен все още в "Държавен вестник" и поради това предстои частично променяне на плана, защото все още се гледат жалбите и всъщност се обобщават анкетите от съответното анкетиране.
Между двете села е имало съдебен спор, както Вие вече казахте, за изменение на землищната граница, резултатът от който е потвърден от Върховния съд с Решение N 467 от 2 май 1997 г. Забележете, след като в землището на село Чирен планът вече е бил приложен в действие!
По време на съдебния спор гражданите на село Чирен спечелват делото и сега се иска да се измени границата между двете землища. Но преди това на територия от 396 дка са настанени жителите на село Чирен, в останалата част от землището на село Девене, което е законосъобразно по тогава действащия закон.
Съгласно § 3, ал. 4 от закона землищата, за които имат сила влезли планове за земеразделяне, не се отразяват на възстановените права на собствениците. Фактически положението ще остане неизменено. Затова не следва да се анулира настаняването на спорната територия, като се лишават жителите на село Чирен да притежават там земя. Необходимо е да се запази вече изграденият, влязъл в сила план за земеразделяне на село Чирен, извършеният въвод във владение, който е съобразен с принципите и изработването на плановете за земеразделяне, указани в чл. 23, буква "а" от Правилника за приложение на закона. По този начин ще бъде ускорено и възстановяването на собствениците на земеделски земи на местата, отговарящи на заявените от истинските им собственици и приложените от тях доказателства и документи.
Вследствие на така изложените обстоятелства в бъдещата спорна територия, тя ще принадлежи към село Девене, като за целта ще бъде внесена необходимата корекция на плановете и на балансите на земя в съответните две селища.
Отново подчертавам, че върху част от нея ще останат всички собственици, жители на село Чирен, с обща площ 396 дка. По този начин, въз основа на нашата законова нормативна база, е решен и съответният проблем, който Вие поставяте.
Нескончаемите спорове конкретно и исканията от лицата, които са засегнати в село Девене, са неоснователни и просто забавят поземлената реформа. В местността "Рушильовото", която е част от спорната територия 667 дка, ръководството на местната кооперация извършва незаконна обработка без временен въвод и по този начин тя става и автор на целия този конфликт, който в момента се разразява.
Смятам, че тук вече кметът на община Враца може да използва своите правомощия съгласно чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и да възстанови правото на ползване на законните собственици на точно тая територия, където кооперацията в момента обработва незаконно.
Аз се надявам, че с Ваша помощ и с помощта на кмета на община Враца този проблем ще бъде решен и социалното напрежение, ако въобще има такова, ще бъде свалено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата за реплика господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Използвам правото си на реплика само да внеса едно уточнение и аз много моля, господин министре, да проверите това, което ще кажа.
Решението на районния съд и на Окръжния съд - Враца, е от 1993 г., а потвърждението окончателно е от 1997 г. Така че хората, които са работили плана на село Чирен, много добре са знаели, че има решение на съответния съд. В този смисъл не би трябвало да пристъпват към възстановяване право на собственост на земя, която реално чиренци не притежават. От заявленията, които са подадени, са признати 46 дка на 12 души, които са кандидатствали тогава, и тази земя им е призната. В същото време 800 дка са дадени на горския фонд, които просто стоят и ще останат ничия земя. Тогава би трябвало да препоръчаме на девенци да вземат тези 800 дка, които ще останат от землището на Чирен в Държавния горски фонд.
Иначе аз наистина ще съдействам и с кмета на общината да решим бързо този въпрос. Но много моля Управление "Поземлена собственост" наистина да се съобрази с всички документи, които притежаваме. Аз съм готов да ги предоставя на съответните специализирани органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За дуплика има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Трендафилов, взимам отново думата, защото съм сигурен, че в момента жителите на двете села с нетърпение очакват какво ще им бъде казано от тази трибуна.
Жалкото е, че когато е извършен въводът във владение в този план, просто тогава не са съобразени тези неща. Но сега нещата стоят така, както Ви ги казах. Може би е трябвало още по Ваше време да се отреагира и да бъде спрян въводът във владение. Явно те просто са изчаквали решението на Върховния съд и след като е излязло решението на Върховния съд, въводът вече е изпълнен. Така че единственият начин за решението на проблема е, ако имате някакви допълнителни документи, да ни ги представите и отново да ги анализираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Втори актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов към министър Върбанов относно разпоредения въвод във владение по плана за земеразделяне на село Бели Извор - община Враца.
Заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Случаят със село Бели Извор - община Враца, е сериозен от гледна точка на това, че там се създава наистина сериозно напрежение след обявяване на въвод във владение по плана за земеразделяне, разработен от софийска фирма по договор, подписан от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
На основата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, публикуван през октомври 1997 г. - говоря за последните изменения - собствениците на земя от село Бели Извор са оспорили влезлия в сила план за земеразделяне поради допуснати явни фактически грешки, с които са ощетени собствениците на земя, за сметка на съседни селища и разместване в землището на самото селище.
В законноустановения срок са подадени повече от 60 жалби до министерството, а отделно са сезирани общинската поземлена комисия и фирмата, изработила плана за земеразделяне.
Досега няма отговор ще бъдат ли уважени жалбите на хората от селото, а е обявен срок за въвеждане във владение и вече се канят хората, има направен график, по който те трябва да отидат на място, за да получат окончателно в реални граници земята, с която разполагат.

Аз моля, господин министър, да отговорите ще разпоредите ли преработването на плана за земеразделяне, тъй като официален отговор досега няма, или ще останат без последствие жалбите на ощетените собственици?
Проблемът там наистина е много сериозен, защото село Бели Извор е заградено между двойната ж.п.линия София - Видин от едната страна, от другата страна е пътят Е-79, първокласен път, така че землището е разделено на три. Те просто са ограничени и нямат никакви възможности да маневрират вътре в тази заградeна площ, с която разполагат. Освен това със строителството на циментовия завод и с инфраструктурата около циментовия завод земята е крайно недостатъчна и всякаква несправедливост се отразява болезнено върху собствениците на земя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата министър Венцисав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Позволявам си още в началото да възразя срещу твърдението Ви, че в село Бели Извор, община Враца е възникнало остро социално напрежение във връзка с обявения въвод във владение по плана за земеразделяне. Имам сведение, че всички собственици, които са се явили на място в определените по график дни, са получили съответните документи без възражение, което ми дава основание да мисля, че няма допуснати съществени и явни фактически грешки, както Вие твърдите.
В бр. 32 на "Държавен вестник" от 18 април 1997 г. е обявен проектопланът, по който са постъпили 40 възражения, като 26 от тях са уважени от поземлената комисия, а останалите са отхвърлени поради тяхната незаконосъобразност. Спазена е определената процедура, като освен членове на поземлената комисия, са присъствали представители на фирмата-изпълнител, жалбоподателите и кметът на селото. Впоследствие е назначен нов председател на поземлената комисия в град Враца, който е провел общоселско събрание преди обявяването на коригирания план и е изяснил възможностите за обжалване на същия по чл. 25, ал. 6 от закона.
В обявения в "Държавен вестник", бр. 92 от 14 октомври 1997 г. вече коригиран план, няма нито една подадена жалба в законосъобразния срок - 14 дни. Това си го обяснявам и поради новите възможности, които дава § 31 от новия закон - от 1 ноември до 30 ноември да бъдат обжалвани влезли в сила планове и решения на поземлената комисия. За целта са направени нужните обявления, които са поставени на подходящи места.
В новоприетия от закона срок подадени са не 60, както Вие твърдите, а само 20 жалби, от които 8 са уважени. Това означава, че се предвиждат съвсем незначителни корекции на плана и тези корекции ще бъдат, разбира се, направени в срок.
В "Държавен вестник", бр. 109 от 21 ноември 1997 г. е направено обявление на основание чл. 32, ал. 2 от закона за извършване въвод във владение, като е изготвен график по дати и е изложен в поземлената комисия на кметството в село Бели Извор. На всички стопани, идентифицирани при специално направената анкета, е обяснено, че щом са притежавали земя под циментовия завод, те ще бъдат обезщетени по реда, който повелява законът, а именно или със земи от общинския поземлен фонд, или с поименни компенсационни бонове.
Уважаеми господин Трендафилов, аз смятам, че при така съществуващите данни, ако става въпрос за засегнати интереси само на няколко души, това не е проблем и може да бъде разрешен. Не е необходимо допълнително да се нагнетява някакво напрежение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Господин Трендафилов, имате думата за реплика.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Господин Върбанов, ние пак се разминаваме с информацията. Аз бях на събранието, на което присъстваха 85 граждани от село Бели Извор, присъства кметът на селото и заместник-кметът на община Враца. Аз притежавам техните изложения и ще Ви ги предоставя. И това всичко след последната среща, която са направили с председателя на поземлената комисия.
Най-малко бих искал да създавам напрежение. Напротив, обещал съм на хората и сега като се прибера отново ще отида на място. Бих искал наистина да приключи бързо този процес, но официално на мен са ми представени тези 60 жалби, изработени от местния юрист Николай Григоров в съответните срокове. И неговото изявление в присъствието на кмета плюс възражението на самия кмет на общината са на разположение и аз ще ги представя на Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Преминаваме към отговори на министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
Има думата народната представителка Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос относно използване на Социалния фонд на Съвета на Европа.
Заповядайте, госпожо Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Въпросът ми е наистина актуален, още повече, че съвпада с работата по бъдещия Закон за закрила на детето.
Що се отнася до самия Социален фонд, иска ми се да кажа няколко думи за обща информация. Този фонд е създаден от Комитета на министрите на Съвета на Европа още преди 40 години за подпомагане на бежанци. Фактически Фондът за социално развитие на Съвета на Европа е най-старата европейска многостранна банка за развитие. Днес вече, разбира се, дейността е много по-широка от първоначално предприеманите действия.
Аз установявам през последните 7-8 години, че България някак си не е успяла да се възползва достатъчно пълноценно от възможностите, които този фонд предлага, и по тази причина отправям днес въпросът си към господин министър Нейков.
Бих дала за пример най-напред, обаче, последни три проекта на фонда, за да си дадем всички сметка, че можем да го ползваме достатъчно широко. Новите територии на Германия ползват два проекта от фонда на обща стойност 500 млн.екю или 1 млрд.германски марки за създаване на нови работни места - 3000 нови работни места в новите територии и съхраняване на 56 000 съществуващи вече. Литва ползва 10 млн.екю за социално строителство, за литовски граждани, които са били депортирани в Съветския съюз по време на комунистическото управление и сега желаят да се върнат обратно. Румъния - и това е най-важният проект, върху който искам да спра вниманието ви - през юли 1997 г. подписа договор с фонда за един проект за защита на децата в Румъния. Това е за подпомагане, най-общо казано, на самотните деца, безпризорните деца. Проектът е на стойност 10 млн.екю от фонда и други 10 млн. по Програма ФАР.
Какъв е моят конкретен въпрос към господин министър Нейков: дали има готовност самото министерство, а оттам и правителството на България, да се възползва от конкретна програма, по подобие на румънската, за преобразуване на сиропиталищата, най-общо казано, в страната, т.е. тези домове за деца?
Известно е състоянието на тези домове. Това по правило са едни изолирани институции с липса на адекватни условия, не само здравни и терапевтични, но и образователни възможности. По същество там почти няма спазване и съблюдаване на личните нужди, на личните интереси на децата. И това е общо взето така наречената държавна грижа, както е съществувала досега.
В консолидирания, окончателния вариант на нашия законопроект за закрила на детето, ние предлагаме децентрализация на тези дейности и прехвърляне на права и отговорности на местно равнище, т.е. на общините. Общо взето това е и философията, която подкрепя Фондът на Съвета на Европа. Така че, когато ставаше дискусия и в рамките на работната група, и в съответните комисии, които са отговорни за окончателното приемане преди пленарна зала на този законопроект, винаги излизаше на преден план, разбира се, финансирането.
Мое дълбоко убеждение е, че Социалният фонд за развитие на Съвета на Европа може да реши един от тези открити въпроси за финансиране на цялостната дейност по защита правата на децата и да облекчи, макар и първоначално, тези грижи, които несъмнено ще трябва да бъдат поети от различни местни финансови източници.
Искам веднага да кажа, че финансовите условия на тези заеми са добри, доколкото те се дават за 15 години с 5-годишен гратисен период и считам, че е разумно да се възползва правителството от тази възможност. Но за това бих искала да чуя отговора на господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата министър Нейков.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Поптодорова, благодаря Ви много за въпроса. Тъй като Вие малко разширихте информацията, която се съдържа във Вашия въпрос, ще ми разрешите и аз малко по-широко да отговоря на въпроса Ви.
В България децата са обект на грижи и на внимание от страна на четири институции, имам предвид от централната изпълнителна власт: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи. Но във Вашия въпрос Вие концентрирате вниманието върху децата, ползващи социални услуги. Децата, ползващи социални услуги, са на възраст от 3 до 18 години и по принцип това са деца с различна степен на умствена изостаналост, различни физически увреждания или пък са с комбинирана патология.
Домовете за деца са в тази система, те са със статут на заведения за социални грижи, който е утвърден с Правилника за организация и ръководство на заведенията за социални грижи. А самите домове се делят на домове за деца с умствена изостаналост, на домове за деца с физическа изостаналост, социално учебно-професионални заведения и детски селища. Тези заведения, тук искам да внеса малка корекция във Вашата информация, са на пряко подчинение и на издръжка от общините. Огромната част от заведенията са на пряко подчинение и издръжка от общините, на чиято територия са разкрити. Върху тях Министерството на труда осъществява методическо ръководство и контрол.
Към момента Министерството на труда и социалната политика е в процес на преструктуриране на мрежата от социални заведения, на преразглеждане на нормативната база за подготовка и въвеждане на нови методики и програми, за възпитание и социализация на децата. При разрешаване проблемите на материалната база ние се стремим да постигнем едно преразпределение на детските заведения за социални грижи на територията на страната, като по този начин да се постигне по-равномерно разпределение. Заложено е ново строителство, ремонт, пребазиране. Особено важно е в момента да пребазираме много домове в зависимост от физическото състояние на сградите. Едновременно с това приоритетно осигуряваме средства за обзавеждане, включително с помощта на неправителствени организации, Агенцията за чуждестранна помощ. Въвеждат се нови програми за обучение, нови методики за рехабилитация.
На базата на тази обща информация искам да се върна към Вашия въпрос. В Министерството на труда и социалната политика, специално в Националния център за социални грижи от два месеца се разработва проект за преструктуриране на мрежата от детски заведения заедно с английска фондация. Подготвяме проекта, който ще бъде представен пред Социалния съвет на Европа. Ако ми позволите, искам да ви запозная с основните съдържателни части на самия проект, това, което предвиждаме да предложим на Социалния фонд на Съвета на Европа.
Идеята на проекта е насочена към деца с физически и умствени затруднения, към техните семейства и въобще към обществото като цяло. Целта на програмата е да стигнем до намаляване на броя на децата, които се настаняват в стационарни заведения, т. е. грижите да са от стационарен тип, а да се увеличи броят на децата, отглеждани при домашни условия или близки до домашните условия. По този начин искаме да дадем възможност чрез специфични програми тези деца да бъдат обучени в дейности или в професии, в резултат на което повече да не бъдат в тежест на семейството си или на обществото. Стремим се в тази програма да създадем механизми, чрез които обществото да бъде възпитавано в отношение на толерантност към възможностите на тези деца, към техните проблеми, т. е. децата да бъдат социализирани и интегрирани в обществото.
Програмата ще се реализира поетапно. Има конкретни идеи за разкриването на дневни домове, на консултантски бюра, центрове за социална рехабилитация и интеграция. Самите етапи бих ги разделил, макар че те са етапи не само във времето, но и за отделните фази на проекта, са: първият етап е маркетингът, изследването на децата, които трябва да бъдат обхванати, степента на увреденост, териториалната разпределеност на тези деца, действащите в момента домове и възможностите на общините; на втория етап изготвяме програма за работа според вида на увредеността, според броя на децата в определен регион или пък броя на рисковите семейства; етап на реконструкция и модернизация, пребазиране, ново строителство и изграждане на детски заведения; етап на обучение на персонала и на семействата в работата с увредените деца. Целият проект, така както предлагаме той да бъде реализиран, е за около пет години, а ефектът, който очакваме от проекта, бих го разделил на две. От една страна, социален, тъй като децата остават в семейството или са много по-близко до семейството и се надяваме, че обществото ще намали негативизма, с който гледа към семействата с такива деца. Едновременно с това искаме да повишим значимостта на детския дом като социална институция. Искаме да подпомогнем общините в реализиране на тяхната социална политика, както и да насърчим неправителствените организации. И тук изцяло споделям тази част от Вашата теза за разширяването на субектите, които ще извършват тези услуги. От друга страна, има икономически ефект, а именно новите форми за социални услуги, които предлагаме в проекта, са по принцип по-икономични и по-ефективни, отколкото съществуващите. Създава се и конкуренция, която ще повиши качеството на самите услуги.
Проектът е национален, на територията на цялата страна.
Ако ми разрешите, ще допълня Вашата информация за Фонда за социално развитие, защото той наистина е банка за социални проекти, но специфична, особена банка. Този фонд винаги кофинансира, т. е. не финансира сам обектите и максимумът, до който може да стигне, е 50 на сто. Това означава, че при разработването на проекта и специално в неговата финансова част ние трябва да се съобразим с възможностите да осигурим останалите средства за един такъв проект, тъй като само от фонда не може да бъде финансиран. Аз вече имах средства с господин Райнер Стекан, генералния директор на направление "Заеми" на Социалния фонд, обсъждахме възможностите и за този проект. Имаме принципната готовност на фонда тогава, когато имаме и друга финансираща институция, да получим подкрепата от фонда.
Затова смятам, че в случая Вашето предложение съвпада с дейността на министерството. Бих отправил една покана към Вас, за министерството ще бъде полезно, а за мен лично ще бъде приятно, ако Вие се включите в работата по този проект, за да можем заедно да го реализираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): И аз благодаря за отговора. Благодаря и за поканата и ще се възползвам от нея, дотолкова доколкото самата аз също поддържам контакт с Фонда по линия на членството си в Социалната комисия на Съвета на Европа и мисля, че можем да направим полезни работни срещи.
Аз се надявам, че ще има финален завършек това намерение. Защото, отново се връщам към законопроекта, който в момента работим, без съмнение грижата на Народното събрание като законодател е да види реализирани на дело актовете, които напускат тази зала. И финансовата част не е за пренебрегване. Тъй че за да не увисне този закон, който предизвика много високо обществено внимание и, бих казала, обществени очаквания, ние непременно трябва да сме гарантирани и от изпълнителната част на неговото приложение.
Тъй че аз само мога да апелирам за по-интензивни усилия за осигуряване на кофинансирането, все пак 50 на сто са по-малко от 100, и да имаме уверенията, когато в скоро време пристъпим тук към дискусия в залата, че можем да отговорим и на въпросите, свързани с финансиране на дейностите, които предвиждаме като законодатели в този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата народната представителка Емилия Масларова да зададе своя актуален въпрос към министър Нейков относно публикация в пресата за разпределение на средства по Програмата ФАР.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Нейков, на 19 февруари в публикация във в. "24 часа" излезна информация за разпределението на част от средствата на ФАР за финансиране на проекта "Социален диалог". Там е посочено - цитирам:
"Пари от ФАР отиват у съпруги на министър".
Става реч за Вашата съпруга, господин Нейков, която, според авторката на статията, е получила 15 хил. 400 европейски екюта за дейността си като външен консултант. Екипът, в който е била включена Вашата съпруга е имал за задача да подготви промени в Кодекса на труда. Посочва се също, че чрез индивидуални договори активисти на двата синдиката - КНСБ и "Подкрепа", са работили също усилено и са получили по 90 хил. екю.
Като имам предвид какъв отзвук получи този материал сред гражданите и хората, с които ние се срещаме, както и факта, че за социалното партньорство от Министерския съвет Вие сте отговорният министър, аз Ви моля, господин Нейков, да коментирате изнесения факт и да чуя становището Ви относно реда, начина и критериите за разпределението на така наречените "големи пари".
Поставям този въпрос, тъй като след приключването на този проект правителството на България има намерение да поиска още 2 млн. екю за стимулиране на тристранния диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин председател! В хода на прехода в Централна и Източна Европа Европейската комисия чрез Програма ФАР създаде специална програма "Социален диалог", която беше реализирана в Полша, в Румъния, в Унгария. Такава програма, такъв подобен проект, през 1995 г. стартира и в България.
Главната цел на проекта е да бъде подкрепено развитието на социалния диалог в България като средство, което да способства за подобряване на трудовите отношения в периода на преход към пазарна икономика. Непосредствените цели на проекта, както са формулирани от Европейската комисия са, първо, да развие вътрешноведомственият капацитет на Националния съвет за тристранно сътрудничество, да действа като център на социалния диалог и трудовите отношения.
На второ място - да усъвършенства действието на социалния диалог на местно равнище и в отраслите на икономиката.
На трето място - да помогне на социалните партньори да подобрят дейността на своите организации и качеството на услугите, които предоставят на членовете.
И на четвърто място - да подпомогне Министерството на труда и социалните грижи - тогавашното му име, и Националния съвет за тристранно сътрудничество да разработят законодателство за трудовите отношения и трудовата заетост.
Програмата "Социален диалог" се състои от пет отделни проекта:
- първият проект е "Обновяване, развитие и разширяване на структурите и процесите в Националния съвет за тристранно сътрудничество";
- вторият проект е "Социалният диалог на браншово и регионално ниво";
- третият проект е "Подкрепа на структурите на социалните пратньори";
- четвъртият проект, това е "Правна уредба на социалния диалог, помирение и арбитраж";
- петият проект е "Информационна и ресурсна база".
За изпълнението на проектите, по предложение на Европейската комисия, е подписано през 1995 г. Рамково споразумение и финансов меморандум между Европейската комисия и правителството. С международен търг Европейската комисия е избрала за контрактор консултантска фирма, която се занимава с управлението на проектите. Именно контракторът е сключил договори с изпълнителите по отделните проекти, в това число и с представителните организации на работодателите и синдикатите, които са имали този статут към 1995 г., както и с Европейската конфедерация на профсъюзите и Европейската организация на работодателите.
Ако Вие желаете информация за финансовата страна на техните договори е необходимо да се обърнете към тях.
Но Вашият интерес е насочен към участието на моята съпруга в програмата, макар че тя не е виновна, че ми е съпруга.
На 1 май 1996 г., искам да Ви обърна внимание на датата, контракторът сключва договор за изпълнение на проекта "Правна уредба на социалния диалог, помирение и арбитраж". Координатор на експертния екип от български юристи е проф.д-р на юридическите науки Васил Мръчков, а като член на неговия екип работи и адвокат Светлана Нейкова. В продължение на няколко месеца е направен критичен анализ на действащото българско законодателство по социалния диалог в следните му пунктове:
- тристранно сътрудничество;
- колективно договаряне и сключване на колективен трудов договор;
- участие на работниците и служителите в управлението на предприятието;
- доброволно уреждане на колективните трудови спорове;
- непосредствени преговори;
- непосредствени преговори с елемент на помирение;
- доброволен трудов арбитраж;
- доброволно уреждане на колективните трудове спорове по време на стачка.
Екипът предложи основни насоки за подобряване на правната уредба на социалния диалог в следните аспекти:
- тристранно сътрудничество;
- колективно договаряне;
- участие на работниците и служителите в управлението на предприятието;
- колективни трудови спорове.
Заедно с това бяха разработени подробни проекти за изменение на Кодекса на труда и Закона за уреждане на колективните трудови спорове в частта им, касаеща социалният диалог.
Всички тези материали са предоставени на социалните партньори за обсъждане във връзка с дискусията за създаване на усъвършенствано трудово законодателство. Но помоему, от въпроса Ви личи, че не и това Ви интересува. Всъщност, Вас Ви интересува допуснат ли е греха да са получени пари за свършения труд.
Госпожо Масларова, аз мисля, че мина времето, когато интелектуалният труд беше най-евтиното нещо в България. Още повече, когато става дума за висококвалифициран труд, какъвто е нормотворческият труд.
За изпълнението на проекта международно одобреният контрактор е сключил договор с експертния екип и след приемане на извършената работа е направено заплащане.
Накрая искам да Ви кажа, че ще полагам максимални усилия все повече български експерти да работят по международни програми и да получават възнаграждение за това.
За да мога да събудя у Вас интерес към свършената работа, позволете ми да Ви предоставя краткия вариант на доклада, заедно с проектите за изменение на закона, за да се запознаете за свършената работа. (Министър Нейков предава доклад на госпожа Масларова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата за реплика госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Аз благодаря на министър Нейков за предоставения материал, с който да се запозная.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Далеч съм от мисълта да поставям под съмнение качествата на Вашата съпруга, като юрист, тъй като аз отлично я познавам. Тук става въпрос за една морална страна. Морална страна, която е свързана именно с Вашето място в обществено-политическия живот и на най-високия етаж на изпълнителната власт - министър на труда и социалната политика. Министерство, което се занимава с проблемите на много хора и когато става реч за нормотворчески труд, аз ще поставя въпроса - по какви хонорарни таблици и как се оценява този труд, тъй като мога да кажа за един такъв труд на професор какво се плаща по хонорарната таблица.
Тук става въпрос за едни пари, които са над 30 млн. лв., които са екютата за 3850 души, господин Нейков. Властта не е само удобство. Тя създава и своите неудобства, които всички трябва да спазваме и да се съобразяваме. Това е въпросът за нашето морално поведение, когато сме на най-високото място. Защото с тези над 30 млн. лв., които сте получили във Вашето семейство, аз не оспорвам това, може да се купи 8 т натрошено сирене, господин Нейков. Може да се купят 60 хил. хляба, които ако се консумират по два на ден в едно четиричленно семейство ще стигнат за 82 години.
Аз говоря неща, които всички нас ни касаят. И когато всяка сряда пред парламента застават хиляди пенсионери, които имат пенсии до 51 хил. лв., а това са над 1 млн. 338 хил., те ще получат тези пари за 48 години. Говорим за едни морални категории.
Тъй като Вие ми предадохте материал, аз ще Ви предам писмото на един Ваш симпатизант от Пловдив - господин Пламен Воденичаров, което е написано до мен, но то е със съдържание до Вас. Искам да Ви го предам официално.
Аз зная, че по правилник ние имаме право на 2 минути, а министрите имат право да говорят много. Вие говорите дълго и упоително и аз не се съмнявам, че ще ми отговорите. Но в случая тук става въпрос за поговорката: "Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата за дуплика министър Нейков.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Масларова, следващият въпрос, който касае моята спалня или нещо друго, нека да не бъде предмет на обществен интерес, защото това, което задавате, в основата си не е морално. Не е морално да апелирате към това трудът да не се плаща. В цял свят точно експертната правна дейност е скъпоплатена. И нека да направим отново преглед на данните, които Ви казах и които Вие не искате да чуете. Става дума за международен проект, по който плаща международна организация, проект, по който се е работило преди да бъда министър. Това, изглежда, е без значение за Вас, но не искам това да коментирам.
Искам да завърша с това. Вие сте млада жена, завършете право, аз мога да Ви посъветвам за кои факултети да кандидатствате и 5 години, след като завършите, и още 10 години, след като се специализирате и станете експерт, аз бих Ви препоръчал Вас като експерт на различни международни програми и съм убеден, че Вие ще получите заслужаващо възнаграждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Има думата господин Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос относно ръста на престъпността през 1997 г.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бонев! Изминаха вече 2-3 месеца от новата 1998 г. и предполагам, че вече разполагате с обобщени данни за ръста на престъпността през изминалата 1997 г. Освен това Вие вече почти една година носите отговорността за преодоляване на престъпните прояви в нашата страна. Трябва да се предполага, че вече сте в състояние да направите някои изводи и да констатирате някои тенденции както в развитието на престъпността, така и в борбата срещу нея.
Ето защо си позволявам да Ви запитам, господин Бонев:
Първо, какъв е ръстът на престъпността през изминалата 1997 г.? Има ли тя увеличение спрямо 1996 г. и какво е това увеличение в абсолютни цифри и проценти, както и на 100 000 души от населението?
Второ, какъв е ръстът на някои от най-тежките престъпления у нас отново в цифри и проценти в сравнение с 1996 г.?
Трето, каква е разкриваемостта на престъпленията общо и за убийствата в частност? Убийствата специално интересуват всички нас, защото те са много тежка форма на престъпна дейност.
И четвърто, ако престъпността през изтеклата година се е увеличила, къде според Вас трябва да са причините за това - дали във Вашата незадоволителна работа или във фактори извън самия Вас? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Полицейската статистика е основана на регистрираните жалби на граждани, така наречения регистриран заявителски материал. Тази статистика не е и не би могла да бъде точно и огледално отражение на действителната картина на престъпността. Това се дължи на следното.
Една значителна част от дребните престъпления остават неизвестни на полицията, защото потърпевшите не са счели за нужно да се оплачат. В това отношение най-важният фактор за количеството подадени жалби за дребни случаи е доверието в полицията. Колкото по-ниско е доверието, толкова по-малко са хората, които си правят труда да ангажират полицията. Недоверието в полицията и изкривяването на статистиката се дължи и на политиката на полицията по заявителските материали. За да се покаже по-розова картината в миналото, масово се укриваха заявителски материали. Регистрираха се преимуществено жалби за престъпления с известен извършител. Така в годините на социализма разкриваемостта се докарваше с молив до фантастичните 90 на сто.
При проверка на Дирекция на Националната полиция през миналата година беше установено, че само в едно районно полицейско управление през 1996 г. са били укрити над 700 преписки. При това положение преценка за истинската картина на престъпността може да се прави по-скоро по социологически, отколкото по статистически критерии.
Другият характерен момент, който прави недостатъчно точна полицейската статистика, са заявителските материали, при които след проверка се оказва, че няма престъпления. Те са между 15 и 20 на сто за миналата година от регистрираните жалби, около 40 000 случая са това.
При това положение полицейската статистика може да служи като извод по-скоро за натовареността на полицията, отколкото като източник на данни за картината на престъпността, и ние това добре го разбираме. Дори случаите, в които няма престъпления, изискват да се работи и да се проверява, т.е. натоварва се полицията и затова те за нас също са важни и ние ги включваме в общата статистика.
Провежданата от Министерството на вътрешните работи политика за установяване на действен контрол за завеждане на всички постъпили заявителски материали създава условия за увеличаване доверието на гражданите към органите на МВР. Възникна тенденция за превъзмогване на страховия синдром от уличната и силова престъпност. Обективен показател са не само социологическите проучвания, но и постъпилите в МВР сигнали, молби и предложения от граждани, фирми и други ведомства. За 1997 г. техният брой е 5475 или с 83,2 на сто повече в сравнение с 1996 г.
Отчитайки условностите в достоверността на регистрирания заявителски материал като отражение на престъпността, трябва задължително да уточним, че престъпността не е единствено и пряко функция от работата на полицията. И Вашите експерти многократно са подчертавали това.
Прекалено много са криминогенните фактори, за отстраняването на които усилията на полицията не са достатъчни. Особено неблагоприятно на картината на престъпността се отразява ръстът на разкритата и ненаказана престъпност. В това отношение българското правораздаване е рекордьор по неефективност и няма аналог в света. На 100 разкрити престъпници се наказват едва 4. Разкритите и ненаказани 96 на сто от престъпниците продължават да извършват престъпления, увеличават неразкритата престъпност, демотивира се полицията и в обществото се затвърждава убеждението, че държавата е безсилна пред престъпността. Всичко това се отразява крайно отрицателно на общата криминогенна обстановка.
Като имате предвид всичко това, Ви предлагам и самите данни от полицейската статистика.
Началото на 1997 г. е характерно с рекорден ръст на престъпността. През месец януари нивото на криминалната престъпност надмина с 35,7 на сто стойностите за предходната 1996 г., месец януари. Казвам просто каква е статистиката.
През месец март увеличението е значително - със 75 на сто. Този процес с малки колебания продължава до май, след което се появяват и първите положителни резултати.
Всъщност статистиката показва, че неблагоприятните изменения в ръста на престъпността започват още през 1996 г. Краят на 1996 г. завършва с ръст от 120 на сто на регистрирания заявителски материал в сравнение с началото - декември спрямо януари 1996 г. Но кривата става особено стръмна в началото на 1997 г., когато практически липсваше държавност. В средата на годината регистрираната престъпност започна да намалява. След месец септември престъпленията за първи път намаляват спрямо 1996 г., като през декември вече е регистриран спад от 17,7 на сто, по-ниско, отколкото през декември 1996 г. Тази тенденция се запази и през първите месеци на настоящата година - през януари и февруари нивото е вече 23 на сто по-ниско, отколкото същият период предишната година.
Такава е динамиката на регистрираната престъпност. Тя може да се илюстрира и с коефициента на престъпност на 100 000 жители от населението, отчетен за 6-месечие. Обръщам внимание 6-месечният коефициент, а не годишният, защото точно наполовина може грубо да се сметне разликата. Знам, че Вие имате други цифри и аз ще ги коментирам след малко.
За 1996 г. за първото полугодие, само за 6-те месеца, коефициентът е 1087 на сто на 100 000.
За второто полугодие вече става 1259.
За първото полугодие на 1997 г. скача на 1594.
За второто полугодие става 1297 на сто или почти се изравнява с второто полугодие на 1996 г.
Въпреки положителната тенденция от месец септември насам, изоставането от първите няколко месеца на 1997 г. с превишение от над 75 на сто не можа да бъде компенсирано докрай и в годишната статистика се отчита ръст спрямо 1996 г. на 23,2 на сто.
Отново напомням, че тази цифра не носи информационна стойност, ако се приеме механично. Много по-важни са тенденциите, а те, както показват цифрите от няколко месеца, са благоприятни. Важно е, че в този ръст са отчетени и икономическите престъпления, а това прави неточна, до известна степен, цифрата от 23 на сто.
Всъщност икономическите престъпления имат латентен характер. Ние не знаем колко са извършените икономически престъпления, за тях няма заявителски материал, ние знаем само колко са разкрити.
През 1997 г. са разкрити с 20 на сто повече икономически престъпления и те автоматично, по инерция от предишните години, се включват в статистиката на регистрираната престъпност. Без това да е правилно, казвам това за онези повърхностни анализатори на полицейската статистика, които имат навика да правят изводи за тенденции в престъпността на база разкрита престъпност, която по своя характер е латентна. Това не е само за икономическата. Така не можем да кажем дали има увеличение на икономическата, защото няма обективен източник на данни. Тя е скрита. Можем да кажем само дали полицията е работила по-добре и е разкрила повече.
Не можем да правим извод дали се увеличават престъпленията, извършени от рецидивисти. Можем само да кажем, че сме разкрили повече рецидивисти.
Същото е и с детската престъпност. Няма обективни данни за истинската картина. Може да има само предположения на базата на разкритата престъпност, при това с голям коефициент на неточност. Правят се опити чрез социологически проучвания да се види приблизително тази картина. Но с такива точни данни за латентната престъпност нито една полицейска статистика в света не разполага.
Годишната интензивност на разпространение на криминалната престъпност на 100 хил. души за 1997 г. е 2891. Това е с 544 престъпления повече от 1996 г., годишно. Увеличението се дължи изцяло на статистиката от първото шестмесечие.
За сравнение, все пак е добре да го знаете, в най-спокойния град на Германия - Мюнхен, този коефициент е 8000 на 100 000; в Берлин е 18 000. Във всички източноевропейски страни коефициентът е по-висок. За нас това изобщо не е успокоение, уверявам ви, защото за нашата действителност подобна престъпност е непозната.
Обективният анализ показва, че пиковото ниво на посегателствата в икономиката е достигнато в предходни години, когато целенасочено създаденият дисбаланс в стопанското и финансово законодателство позволи на лица и фирми незаконно да приватизират значителна част от активите и доходите на държавните и общинските предприятия. Бяха източени значителни капитали по разработени схеми за заобикаляне на банковото законодателство. В този период се създадоха и предпоставките за мащабно разгръщане на организираната престъпност чрез мълчаливо толериране изграждането на силови структури и използването им при осъществяването на контрабандни операции.
Увеличението на престъпността се дължи преди всичко на имуществените посегателства и най-вече на кражбите, които за годината са 177 117, чийто ръст е 29,6 на сто, в абсолютни цифри с около 40 000 повече.
Увеличението в ръста спрямо предишната година е изцяло за сметка на кражбите. При останалите видове престъпления няма такъв феномен. Това увеличение все пак, и това е важно за самите полицаи да се знае, се дължи и на създадената организация за стриктно завеждане и целенасочена работа по тези деяния, част от които, като кражби на селскостопанско имущество, джебчийски кражби, дребни части и вещи от МПС - чистачки и така нататък, в предишните години се третираха като маловажни и изобщо не се регистрираха.
Динамиката на регистрираните имуществени престъпления е определяща за динамиката изобщо на регистрираната престъпност. Пиков момент в първите месеци на годината и след това постепенно намаление. Всъщност имуществените престъпления имат същата крива, каквато е общата регистрирана престъпност. През септември те намаляват вече и тенденцията досега върви надолу спрямо 1996 г.
Същевременно, с това отговарям и на другия Ви въпрос, при някои от най-тежките престъпления против личността е налице спад. Така например умишлените убийства са намалели с 8,6 на сто. Тенденция на намаляване се наблюдава и при извършените взривявания - от 166 за 1996 г. на 123 за 1997 г. Регистрираните отвличания на хора са по-малко с 11,7 на сто в сравнение с предходната година. Въоръжените грабежи се запазват на нивото от предходната година - 281, цифрата е същата. С 12,8 на сто са намалели изнудванията. Значителен спад от 17 на сто, или от 2085 броя е отчетен при посегателствата срещу моторни превозни средства. Тук са включени грабежите, кражбите и противозаконните отнемания на МПС. Особено голямо е намалението при противозаконните отнемания на моторни превозни средства през 1997 г. спрямо 1996 г. Това е важна информация за онези, които пророкуваха, че отлепването на застрахователните стикери ще доведе до ръст на подобни престъпления.
В резултат на проведени оперативно-издирвателни действия полицейските служби са установили 113 517 лица, като извършители на престъпления. В сравнение с предходната година са разкрити и заловени извършители в повече 22 463 в сравнение с 1996 г. И това вече е тази част от дейността на полицията, към която аз имам пряко отношение и мога да отговарям - разкриваемостта.
Въпреки усложнената криминогенна обстановка, постигнатите резултати от полицията по линия на разкриваемостта са следните: разкрити са 104 164 криминални престъпления или 45,6 на сто от общо регистрираните. Статистиката показа, че това е най-високият процент на разкриваемост през последните седем години.
В абсолютни цифри са разкрити 21 067 престъпления повече, отколкото през миналата - 1996 г.
И един много важен показател - допълнително от предходни години са разкрити около 4000 престъпления, извършени преди 1997 г.
За сравнение би могло да се посочи, че в Германия се разкриват около 49 на сто от престъпленията, във Франция - 34,9 на сто, в Швеция - 30 на сто, в Италия - 25,5 на сто, в Испания - 24,8 на сто.
Очевидно е, че резултатите ни са съизмерими с тези на повечето европейски страни. Разликата обаче е в това, че там се осъждат 80 - 90 на сто от разкритите престъпници, а при нас, както вече споменах, едва 4 на сто.
Ръст на разкриваемостта се наблюдава при почти всички структуроопределящи престъпления. Разкрити са 91 на сто от изнасилванията; 92,2 на сто от блудствата; 86,2 на сто от тежките телесни повреди; 83,9 на сто от изнудванията; 79,2 на сто от отвличанията; 77,5 на сто от убийствата; 50,9 на сто от грабежите; 38,7 на сто от кражбите. Процентът на разкриваемост при взривяванията е нараснал от 8,4 на сто за 1996 г. на 17,1 на сто за 1997 г. Това са едни от най-трудните за разкриване престъпления.
С цел адекватно и ефективно противодействие на масовата престъпност чрез своевременното изолиране на извършителите, активното прилагане на чл. 409 от НПК бе изведено като приоритетна задача в нашата работа. Тези правомощия бяха дадени на полицията с поправките в Наказателно-процесуалния кодекс от месец май 1993 г., но на практика до края на 1996 г. не бяха използвани ефективно. За този период - 1993 - 1996 г., са образувани едва около 30 - 35 преписки. През 1997 г. образуваните по чл. 409 от НПК преписки са вече 3993, около 4000. От тях на прокуратурата са предадени 3840, а броят на осъдените лица е около 3000 - 2994 точно.
В резултат на проведени реализации са иззети значителни количества наркотични вещества на стойност 68 млн. дойче марки. Това е цифрата, която е значително по-висока от предходни години. Унищожени са над 200 декара канабис, разкрити са и няколко нелегални лаборатории за промишлено производство на значителни количества амфетамин, който за информация на неосведомените, съгласно легалното определение на два български закона също е наркотично вещество.
В сферата на икономиката разкриваемостта е нараснала с 2304 престъпления - от 11 264 на 13 568. Установените щети по разкритите престъпления са се увеличили около осем пъти, като си даваме сметка за инфлацията. Съпоставката на увеличението на разкритите престъпления и това на нанесените щети е доказателство, че полицията се ориентира към истинските престъпници, а не само към дребните риби.
С 16,8 на сто са повече разкритите документни престъпления, с 15,3 на сто повече са длъжностните присвоявания, с 11,3 на сто повече документните измами, със 7,4 на сто повече престъпленията по служба. Иззети са значителни количества, да не ги цитирам, защото в медиите достатъчно се говори за това, нелицензирани компактдискове, видео- и аудионосители, 400 матрици за незаконно производство на компактдискове.
Въпреки започналите през изминалата година позитивни промени в икономиката, върху състоянието на престъпността оказваха влияние множество криминогенни фактори. Сред тях с особена сила се открояват нерешените проблеми със собствеността и пазара на труда; значителният спад на брутния вътрешен продукт през 1996 г.; сривът в банковата система и последвалата хиперинфлация в началото на 1997 г.; продоволствената и в частност зърнената криза. Тези криминогенни фактори придават силен инерционен момент на ръста и динамиката на престъпността и затова би било утопия да се очаква светкавично затихване на тези инерционни импулси. В своята съвкупност тези фактори доведоха до рязко обедняване на по-голямата част от населението, което по същество има значителен криминогенен заряд. В същото време се появяват и нови фактори - конфликтите в Косово и евентуалните санкции. Те биха били мощен катализатор на криминална активност в целия регион.
Увеличението на престъпността не е функция единствено от работата на МВР, както и намалението не е единствено функция от нашата работа. В нормалните държави, когато се увеличава престъпността, не се упреква полицията, а се увеличава бюджетът й. Вярно е, че с по-ефективна работа може да се влияе косвено върху ръста на престъпността и през миналата година това бе доказано.
Политиката на Министерство на вътрешните работи е ориентирана към оказване реална защита на гражданските права и свободи и държавните интереси. За целта - и ние призоваваме към това - е необходимо постигането на широк обществен консенсус, консолидиране и единение на нацията за решителен отпор на престъпността. Необходима е широка дискусия върху статистиката на престъпността и мерките, които трябва да вземе държавата, включително и реформа в съдебната система. Обществото трябва да е наясно, че борбата с престъпността изисква средства, много повече от това, което се даваше досега. Трябва да ви е известно, че бюджетът на МВР, въпреки увеличението, не е обвързан с около 25 млрд.лв. За поредна година няма и една стотинка за техническо обновление. Това е старата техника, която непрекъснато излиза от строя. Не могат да се предвидят средства за назначаването на пет хиляди полицаи, въпреки постановление на Министерския съвет от 1994 г. По брой полицаи на 100 хиляди жители от населението България е на едно от последните места в Европа. Това за сведение на тези, които твърдят, че сме превръщали в полицейска държава. Няма пари и за хиляда бройки за създаването на така необходимата съдебна полиция.
Така че, уважаеми депутати, когато решите да използвате полицейската статистика за политически дивиденти, имайте предвид всичко, казано дотук, защото зад тези цифри и факти стои тежкият, неблагодарен и недооценен труд на хора, които се опитват да направят от нищо нещо.
Господин Вълканов, предоставям Ви този материал, заедно със статистиката от Дирекция на полицията, има няколко графики, които можете да използвате за в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата за реплика господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бонев, благодаря Ви за данните, които ми предоставихте. Ще си позволя да кажа, че това, което се съдържа в моя въпрос, и това, което сега ще кажа, не е насочено срещу Вас. Напротив, аз предполагам, че Вие имате добрата воля да съдействате за решението на проблема. Моята идея е друга, че всъщност ние сега се намираме при една система, една обстановка, която обективно ражда тежка престъпност и с която не само Вие, но и други на Ваше място не биха могли да се справят.
Сега позволете да Ви опонирам по някои допълнителни, но все пак и съществени въпроси.
Вие казвате, че картината преди 10 ноември 1989 г. е неясна, защото тогава са се укривали много престъпления. Нека приемем, че това е така. Но от 1990 - 1991 г. насам вече няма никакво укриване на данните. А тези цифри, които аз имам от Съвета за криминологически изследвания при Главна прокуратура, сочат това бурно нарастване именно след 1989 - 1990 г. И ето, през 1990 г. има 68 000 престъпления. Следващата година - 176 000. Следващата година - 224 000, 220 000, 222 000, 206 000 и през 1996 г. са 195 000 и за миналата 1997 г. престъпленията са вече с 23 на сто повече - 241 732 престъпления. Извинявайте, това е една тенденция, която трябва безкрайно много да ни смущава. И никакви тези за някакви лоши хора, които скриват данните, не могат да спасят погледа от тази мъчителна и неприятна ситуация.
Отново Вие използвате един подход, който ми се струва неприемлив. Сочите, например, за някакъв спад на тежки престъпления, като изхождате от някакви помесечни периоди - шест месеца, за декември, за януари. Мисля, че този подход също е некоректен. Ако Вие например вземете един по-голям отрязък от време, а това е необходимо, защото само в този случай се очертава тенденцията, Вие ще видите, че например при убийствата кривата също сочи стръмно нагоре.
Добре, вярно ли е, че например през 1997 г. са извършени 369 престъпления - убийства. Това повече ли е, отколкото преди 7 - 8 години?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Горе-долу същото е.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не, мисля, че те са два пъти повече от това, което е извършено през периода преди седем - осем години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашият актуален въпрос е за 1996 - 1997 г.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, но искам да очертаем тенденцията. Очевидно, трябва да се направи поглед и върху останалите години.
Освен това, господин Бонев, искам да посоча едно безкрайно смущаващо явление напоследък - детеубийствата. При раждането на децата майките убиват своите деца във вече не един случай. Миналата година това са 29 убийства на деца, родени току-що, а през 1996 г. са били 34. Ще кажете, че пак има спад, но това е незначително. Това безкрайно трябва да ни смущава като явление.
Виждам, че времето изтече. Моля ви за още малко време, господин Соколов. Аз рядко взимам думата. Моля ви да имате търпение.
Аз съм съгласен с това, което казвате, че на Запад има много по-тежки форми на престъпна дейност, с достигнат много по-висок процент на престъпност. И ще посоча в допълнение на това, което казахте, че например в Съединените щати през 1992 г. са извършени 14 млн. 438 хил. престъпления, което прави 5660 престъпления на 100 000 души - два пъти повече, отколкото у нас. И това е, което мен ме тревожи. Тенденцията, която се очертава в тези развити страни, които са ни уж пример за подражание, там престъпността е два или три пъти по-тежка, отколкото у нас. И аз свързвам всичко това не с отделни неуспешни действия на този или онзи кабинет, или на този или онзи отделен министър, а с действието на системата. И при тази система ще има тежка престъпност, ще има убийства, ще има наркомания, ще има проституция, ще има всичко това, което е характерно за така нареченото нормално общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Вълканов, аз Ви благодаря за доброжелателния тон, с който провеждаме тази дискусия, но тя е важна. Искам да уточня, че данните на Съвета за криминологически изследвания към Главна прокуратура са данни от полицейската статистика. Не само там, но те имат данни и от съдебната статистика. Аз имам техния доклад за миналата и за по-миналата година. Нашите специалисти по анализ на престъпността имат различни виждания, има различия между нас и Съвета за криминологически изследвания, и Института по криминалистика и криминология - неща, които вероятно на една кръгла маса в Института по криминалистика и криминология ще ги уточним. Така например те продължават една за мен порочна практика да смятат, че разкритите икономически престъпления са регистрирани престъпления, при положение, че няма заявител на материала, няма тъжител. Освен това, в техния анализ липсва тази динамика, която наистина е важна за очертаване на тенденцията. Неслучайно разглеждам по месеци, а не само глобално цифрите за годината, защото няма да можем да видим картината. Тоест, няма да можем да направим управленски извод, а не друго.
И от тази гледна точка засега - и то не само благодарение работата на МВР - тенденцията е благоприятна. Аз, както Ви е известно, съм работил в тази система, занимавал съм се със статистиката на криминалната престъпност от дълги години. Всъщност най-ниската точка на престъпността беше през 1985 г. Оттогава всяка година има ръст. Всяка година. Даже ние до 1990 г. говорехме за забавяне темповете на растеж. Можете да си представите по какъв начин са се преценявали нещата. Искам да уточня, без да е била толкова висока престъпността, колкото е сега, че методиката за отчитане беше коренно различна. Тогава не се отчитаха заявителски материали. Това е всъщност тенденцията - беше вкарана в употреба 1991 г. - която я има в европейските страни. Ние всъщност тогава синхронизирахме отчетността си с тази в европейските държави.
Не искам аз да правя изводите при демокрацията и при тоталитарния режим каква е престъпността. Не е моя работа това. Аз съм министър от февруари м. г. Казвам ви каква е тенденцията. Лично аз съм благодарен на служителите на МВР за по-високата разкриваемост. Като, ако обърнете внимание, аз не спекулирам с това, че са разкрити повече в абсолютни бройки престъпления. Когато се извършват повече, се разкриват и повече, процентът на разкриваемост е по-висок. Заслуга за това имат тези хора, които всеки ден са на улицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос към министър Богомил Бонев относно погрома върху еврейските гробища в гр. Кюстендил.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, министърът на транспорта го няма, но искам да знае, че снощи около 30 клиенти на БГА "Балкан" два пъти излитахме от Варна и два пъти не можехме да кацнем в София поради повреда на самолета и се връщахме обратно на аерогара Варна. При третия опит за летене ни беше казано, че самолетът не може да се поправи и останахме да се спасяваме поединично. Така че нека господин министърът не бърза да обявява протестните действия на транспортните работници за незаконни, а да се стяга и да подобрява условията на труд и заплащането в транспорта.
Уважаеми господин министър Бонев, актуалният ми въпрос е свързан с погрома върху еврейските гробища в Кюстендил, извършен неотдавна, при който бяха натрошени 76 надгробни плочи. Това става преди датата 9 март, когато преди 55 години кюстендилското гражданство излъчва четирима свои представители, които идват в София и се свързват с тогавашния подпредседател на Народното събрание, кюстендилеца Димитър Пешев, организира се широка обществена реакция, благодарение на което решението за депортирането на българските евреи и изпращането им в лагерите беше спряно. И сега президентът Петър Стоянов, когато отива в Съединените щати, има с какво да се похвали като български принос. В навечерието на тази дата става вандалският акт. Става по време, когато се чества 50-годишнината на държавата Израел и в момент, когато в тези чествания участва официална делегация на община Кюстендил начело с кмета Валентин Вълков.
Политическите сили в община Кюстендил изразиха негативното си отношение към този вандалски акт - и Българската социалистическа партия, и Българският антифашистки съюз, и другите политически сили, и общинският народен съвет. Интересува ме каква е Вашата оценка за злодеянието и установени ли са извършителите му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Атанасов, вярвам, ще се съгласите, че едва ли има политик в България, който може да приеме един такъв вандалски акт. И възмущението, което аз изпитвам, е не по-малко от възмущението, което Вие самият изразихте преди малко.
Информацията, която имаме от Регионалната дирекция на вътрешните работи в Кюстендил, е следната. През изминалите 4 - 5 години на два пъти бяха извършвани вандалски актове над еврейските гробища в гр. Кюстендил. През м. май - юни 1997 г. редица паметници в еврейските гробища бяха изпочупени отново. По случая бяха проведени многократни срещи със Сабат Исаков, председател на дружество "Шалом" в гр. Кюстендил, както в общинския народен съвет, така и в РДВР. В резултат бяха отпуснати 1 млн. лв., които обаче се оказаха недостатъчни и не всичко беше възстановено тогава.
От проведените оперативно-следствени мероприятия и действия стана известно, че случаен свидетел на престъпния акт е видял един от извършителите, който се оказа циганин, лице от цигански произход.
Общинският народен съвет - Кюстендил, по наше настояване, направи редица предложения както пред представители на дружеството "Шалом", така и пред представители на циганското присъствие в града за ограждане на гробищата, тъй като двете гробища - еврейските и тези - Вие по-добре от мен знаете - в циганската махала ги дели само един път, те са едно до друго. Те самите пък са на отстояние около 1 км извън християнските гробища на града в посока на Дупница. В резултат на това циганските гробища бяха заградени, а еврейските - не.
Отчитайки тази близост, както и факта, че в града съществува сектата "Децата на Сатаната" с около двадесетина гравитиращи членове, при всяко съвпадение на вторник или петък 13-то число, каквото е днес, ръководството на регионалната дирекция организира полицейска охрана в района на гробищата с цел предотвратяване на подобни инциденти. Охраната е на пътя, така че да не идват лица.
На 13 февруари 1998 г., отново петък, отново е имало полицейски наряд в района на еврейските гробища, който не е констатирал разрушения. Тогава нарядът е задържал други лица от цигански произход, които бяха извършили кражби във вилите към принадлежащата местност извън гробищата. По оперативни данни, на 19 февруари 1998 г. на някои представители на организацията "Шалом" в гр. Кюстендил е станало известно за някои разрушени, но тогава те не са го споделили пред органите на МВР. Едва на 27 февруари Сарикат Давид Лазова от София при отиване на гробищата за изнасяне на три години от смъртта на баща й констатира разрушения и тогава тя подава заявителски материал при нас. Дежурната оперативна група посещава еврейските гробища и констатира, че неизвестни лица са повредили общо 76 паметни плочи, а част от тях били разхвърляни. Двата каменни саркофага са отворени. Тоест не е установен точно денят на извършване на престъплението, не е точно в навечерието на 9 март. Ние не можем да установим кога точно е извършено и дали това е еднократен акт. Данните от огледа на местопроизшествието показват, че това не е извършено само за един ден. И на този етап не бихме могли да кажем дали са с един и същи мотив различните разрушения.
От обяснение, което е взето от управителя на Траурен парк на Обреден дом - Кюстендил, става ясно, че самата управа и лично той не са посещавали еврейските гробища през последните седем месеца. Щетите, които са нанесени, се оценяват на около 2 млн. и 700 хил. лева.
Предприети са мерки между Общинския народен съвет и регионалната дирекция, мерки, които да опазват от следващи вандалски актове гробищата. Кюстендил е посетен от делегация от Информационна агенция ЕФА.
Мога да Ви кажа само по какви версии работим в момента.
Първата е, че това е извършено от лица от цигански произход, мародери, търсещи оставени ценни предмети или накити.
Втората версия е, че това е извършено от преминаващи през района цигани, които поради ниската си култура и морал не отчитат отрицателния обществено-политически ефект както в страната, така и извън нея.
Третата, макар и с по-малка степен на вероятност според специалисти в Кюстендил, е, че това може да е извършено от група на скин-хедс.
Четвърто, независимо от липсващите традиционни белези и схвастики, оставени на място, това да е дело на сектата "Децата на Сатаната". При другите нарушения, които те са извършили и които сме разкрили, винаги има схвастики, оставени знаци, а този път няма нищо. И затова има различни версии.
Отчитайки отрицателния ефект от това деяние и подготвения за целта план, бяха конкретизирани задачите за установяване по оперативен път на извършителите на деянието, както на оперативните работници от звено "Полиция", така и звената "Сигурност" и "Борба с организираната престъпност". За съжаление, поради отдалечеността и обезлюдеността на района на еврейските гробища в момента свидетели не са установени. Няма нито едно лице, което да даде някакви данни за престъплението. Не са получени и сигнали, касаещи случая, от работници, които обслужват циганската махала. Работата по случая продължава.
Във връзка с днешния петък, 13-и, както и предстоящите такива, в Кюстендил е разработен план за осигуряване на полицейско присъствие в района на еврейските гробища. Включени са сили от звената "Полиция", "Сигурност" и "Борба с организираната престъпност" при Районната дирекция на вътрешните работи - Кюстендил. Ако успеем да стигнем до извършителите, поемам ангажимента веднага да Ви уведомя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
За реплика има думата господин Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Вярвам ще се съгласите, че по наше време такова явление не беше възможно. И то може би нямаше да бъде възможно и сега, ако не беше подхранвано, все пак (обаждания от мнозинството)... От нашето общо време, когато с него имахме един и същи билет, и с много от вас. Ако не беше подхранвано от многобройни актове срешу комунистически паметници още от 1990 г. И след това и върху други паметници.
Тогава, когато се провеждат акции върху евреите, върху комунистите, а това винаги напомня за едно явление, и аз съм сигурен, че господин министърът се сеща за кое явление, и няма да го споменавам, защото то е "фашизъм", и то винаги създава предпоставки за обществена тревога. И това е смисълът на моя въпрос - да събудя тревога в обществото по повод на факти от този тип.
Благодаря за мерките, които сте взели за днес.
Очаквах и едно извинение от Ваша страна към еврейската общност, във връзка с този акт. Но, позволявам си да го поднеса аз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Последният за днес актуален въпрос е от народния представител Ангел Найденов към министъра на отбраната Георги Ананиев, относно реформа в Българската армия и състояние на ракетните войски и артилерията.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър! Уважаеми дами и господа народни представители! В последно време в медиите се изнесоха достатъчно тревожни данни относно състоянието на Българската армия, в това число и от началника на Генералния щаб, генерал-полковник Михов.
На 9 март тази година, началникът на Управление "Ракетни войски и артилерия" към Главния щаб на Сухопътните войски, генерал-майор Ангел Марин, на пресконференция по случай празника на войските изрази становището си за осъществяващата се в Българската армия реформа, и в частност преценката си за последиците от нея за ракетните войски и артилерията.
Споменавайки името на този високоуважаван офицер, бих искал да кажа, че моята оценка е, че това е едно достойно, честно, професионално изразено мнение, че това е едно ангажирано към личния състав и като цяло към Българската армия поведение.
Имаме една преценка не просто на експерт, а преценка на един висш офицер, командвал ракетните войски и артилерията през последните десет години и вече нееднократно изразявал своето становище за реформата. Подобна отговорна позиция пред националните интереси, отговорна пред България и пред българското общество, а не престо пред силните на деня, е достойна за уважение.
Какво повече от предупреждение за неблагоприятните последици за Българската армия съзирате в мнението за ускорената интеграция в НАТО? А и да не би НАТО като тема да е табу за всички останали, освен за мнозинството? Или пък за първи път да се чуват трезви гласове, които трябва да ни накарат да се замислим за цялостната осигуреност на този процес, а не да ви карат да мачкате всяко мнение, различно от вашето?
Като цяло изразеното мнение, за съжаление, не единственото и толкова по-значимо, е то при напрегнатата обстановка в съседство с нас. Именно пред тази реалност днес трябва да имаме мъжеството и доблестта да не се крием зад формалните основания, а да се занимаем със същината на проблемите.
Аз съм загрижен, че без ясна логика и идея за промени в Българската армия не биха могли да се реализират задачите, произтичащи от разработените стратегически планове и като цяло стратегическият план за Българската армия.
Всичко това мотивира, господин министър, моят въпрос към Вас: В какви направления е планирана и се извършва реформата в ракетните войски и артилерията на Българската армия? И какви мерки се вземат, за да се поддържа бойната готовност и боеспособността на съединенията и частите от този основен за Българската армия род войски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата министър Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, въпросът който поставяте, е изключително сериозен, защото като цяло касае изграждането и развитието на Българската армия в новите реалности на нашето съвремие и е свързан с подготовката на националната отбрана по защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната.
Досега за работата в тази насока се е давала пълна гласност в средствата за масова информация, относно състоянието на армията и задачите, които произтичат от плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г. Доколкото си спомням, такава възможност беше дадена и на членовете на Комисията по национална сигурност и външна и интеграционна политика във Военна академия към Генералния щаб.
За подготовката на този план беше сформиран работен колектив под ръководството на първия заместник-началник на Генералния щаб. В него бяха включени офицери от управленията и самостоятелните отдели на Генералния щаб и главните щабове на видовете въоръжени сили.
В процеса на разработването планът беше задълбочено обсъждан в основните структурни звена на Българската армия, като в окончателния му вариант бяха отчетени и включени всички целесъобразни предложения.
Същият беше обсъден на заседание на Съвета по отбрана и след съгласуване със заинтересованите министерства и ведомства беше внесен и утвърден от Министерския съвет, така както задължава Законът за отбраната и въоръжените сили.
При разработването на плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г. беше отчетено влиянието на следните фактори: новите военнополитически реалности в света и региона и произтичащите от тях промени в изграждането на Българската армия, нарастващата в световен мащаб тенденция за изграждане на армии с малочислен състав, но с висока боеготовност, реалното икономическо състояние на страната и невъзможността да се заделят необходимите финансови и материални средства за поддържане на армията в досегашния й състав, поетите ангажименти на Република България по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, структурните промени във всички родове и специални войски, произтичащи от преминаването от армейско-дивизионна към корпусна бригадна организация.
Въздействието на посочените фактори обективно наложи планирането и провеждането и на реформа в ракетните войски и артилерията, която се извършва в следните основни направления:
Първо. Снемане от въоръжение на определен брой тактически ракетни комплекси. Реално това вече е извършено през периода 1994-1997 г.
Второ. Създаване на нова, по-целесъобразна структура и групировка на артилерията в Сухопътни войски, която да позволява нейното по-ефективно използване на различните театри на военните действия.
Трето. Приоритетно окомплектоване на артилерийските поделения на силите за бързо реагиране, съгласно плана.
Общо тези съединения ще разполагат с необходимото количество артилерийски дивизиони, които ще бъдат в състояние с мирновременния си състав да изпълняват бойни задачи, без доокомплектоване с личен състав от запаса.
И четвърто, редуциране на личния състав на артилерийските поделения на корпусно подчинение.
От анализа за състоянието и перспективите за развитие на Ракетни войски и артилерията, извършен от специалистите от Генералния щаб на Българската армия и Главния щаб на Сухопътните войски, могат да се направят следните изводи:
- Ракетните войски и артилерията като цяло запазват приоритета си в рамките на Сухопътни войски. В процентно отношение намаляването им е два пъти по-малко в сравнение с това на Сухопътните войски като цяло.
- Реформата предвижда обективен процес на концентрация на подeленията на Ракетни войски и артилерията, изразяващ се в намаляване броя на гарнизоните, в които са дислоцирани в момента. За Сухопътните войски този процес ще доведе до икономия на значителни финансови и материални средства, които ще се пренасочат за повишаване на тяхната боеготовност и боеспособност.
Считам, че планираната реформа е добре обмислена и целесъобразна. Залог за нейния успех е ежедневният труд на много, квалифицирани и достойни военнослужещи и служители от войските и ръководните органи на Министерството на отбраната и Българската армия.
Уважаеми господин Найденов, настъпилите тенденции в световен мащаб, реалното икономическо състояние на държавата и възникналите проблеми по финансовото и материално-техническото осигуряване на армията наложиха актуализиране на концепцията за реформа на Българската армия, която беше приета през 1995 г., и приемането на план за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г.
Считам, че този план, приет от Министерския съвет, внася единство в разбиранията и целенасоченост в действията на компетентните органи от държавната власт за изграждането на съвременна, ефективна и боеготова армия, такава, каквато всички желаем и мисля, че заслужаваме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Георги Ананиев.
Господин Найденов има думата за реплика от 2 минути.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, но аз бих казал, че съм изумен от този отговор на министъра на отбраната. Той не само не разсея моята загриженост и тревога, които изпитвам като народeн представител и като член на Комисията по национална сигурност, а напротив - той ги задълбочава. С този отговор се утвърждава и убеждението, което нееднократно съм изразявал, че при липсата на една ясна конструкция и логика на политиката за национална сигурност - тоест, пирамидата доктрина за национална сигурност, военна доктрина, план за организационно изграждане, стратегически отбранителни планове - това, което се осъществява в Българската армия, не носи нищо успокоително.
Да, всички ние сме за реформа. Но каква реформа, при каква логика, посока, направление, ресурсна осигуреност и дали има осигурени условия за тази реформа?
Аз мисля, че отговорът на въпроса дали всичко това е налице преди всичко трябва да бъде даден от политиците, а не от военните. И затова споменавам, че в редките случаи, когато се чуват гласовете на професионалистите, ние трябва да изтрезнеем, а не да търсим начин как да ги накараме да замлъкнат.
Вярно, че постъпката на генерал Марин е дръзка. Но тъкмо затова е достойна за уважение, защото идва в момент, в който трябва да си дадем ясна сметка каква е бойната готовност и още по-важно - каква е боеспособността (аз такова нещо не чух от Вас) на ракетноартилерийските части и съединения.
Всъщност, ако към Вашия отговор прибавим един скромен анализ на процеса на превъоръжаване, на доставка на ново въоръжение и техника, на степента на осигуреност на наличната техника, на професионалната натренираност и на готовността на личния състав и като цяло на Въоръжените сили и на Българската армия да изпълняват поставените от Конституцията и от законите задачи, ние в случая ще видим, че генерал Марин е само изразител на тревогата, която съществува у всички офицери. А те безспорно са с развито чувство за дълг и отговорност и именно затова възприемат действителността с болка. А тази болка трябва да доминира преди всичко тук, в тази зала на Народното събрание.
Завършвам, господин председател, но мисля, че това е изключително важно.
Убеждението ми, че Вие нямате ясна представа и намерения за преструктурирането като последователност и като логика, което в крайна сметка да доведе до по-добро състояние на групировките, силите и на средствата като цяло, ме карат да изразя още веднъж дълбока неудовлетвореност и безпокойство от Вашия отговор. И дотолкова, доколкото тези чувства се споделят от моите колеги от групата на Демократичната левица, аз заявявам, че ние ще търсим всички парламентарни средства, за да стигнем до същината на този толкова болезнен за националната сигурност въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте вече, защото два пъти си използвате Вашето време!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Но все пак, ако ползвате времето си за дуплика, бих искал да Ви помоля да изразите отношението си към позицията на генерал Марин и какво все пак ще предприемете спрямо явно изключително обективната преценка на този офицер. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министърът на отбраната Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Найденов, аз нямам основание да не вярвам на всички генерали и офицери, които са работили по плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия. По отношение на генерал Марин ще бъде предложено от мен на Министерския съвет генерал Марин да бъде освободен от редовете на Българската армия. (Ръкопляскания от мнозинството, недоволство от ДЛ.) Така ще бъде постъпено с всеки един офицер, та макар и генерал, който не спазва законите, разпорежданията и уставите в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министъра на отбраната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме със:
ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Стигнали сме до второто предложение на господата Емин, Хаджи и Юсеин, което е идентично с това на господата Доган и Местан. Не виждам никой от тях.
Поставям на гласуване предложението на споменатите от мен народни представители за промяна в ал. 4.
Гласували 122 народни представители: за 22, против 77, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Следва предложението на госпожа Станка Величкова за нова ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: То съвпада с това на господин Славов и на госпожа Донка Дончева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, това предложение е идентично с предложението на господин Славов.
Вие ли ще вземете думата, господин Славов? Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че господин министърът отсъства в момента от залата, защото аз ще обоснова пред вас предложението, което съм направил заедно с други мои колеги, предложение, което беше обсъждано в комисията в няколко варианта.
На практика пред вас аз трябва да обоснова предложението си за средната брутна работна заплата за педагогическите кадри в средното образование да не е по-ниска от средната брутна работна заплата за страната. В комисията за съжаление бяха оттеглени предложения да се разсъждава и върху възможността средната брутна работна заплата за образованието, за средното образование, да бъде не по-ниска от средната брутна работна заплата за бюджетната сфера. И аз смятам, че когато говорим за материалното възнаграждение на българския учител, ние не можем и не трябва да бъдем безразлични, още повече, че в залата, надявам се, има достатъчно народни представители, свързани с българското образование.
За мое голямо съжаление комисията не прие нито един от предложените и оттеглени варианти. И смятам, че когато говорим за бюджетна година, следваща, каквато ще бъде 1999 г., при едно добро желание, демонстрирано от българския парламент, за българските учители и не само за тях, за работещите в системата на българското средно образование ние трябва да направим това, което българският парламент вече е направил за други работещи в бюджетната сфера. Имам предвид следното: работните заплати в Министерството на отбраната, в Министерството на здравеопазването и в Министерството на вътрешните работи са обвързани с постоянни величини. И това дава възможност в зависимост от инфлацията и промяната или на минималната работна заплата, или на средната за бюджетната сфера заплатите на работещите служители на бюджетна издръжка веднага да се променят адекватно.
След консултации със специалисти и финансисти, в чиято компетентност аз не се съмнявам, на практика се оказва, че ако днес българският парламент се вслуша в доводите и аргументите за възможността да бъде увеличена средната брутна работна заплата в средното образование, равностойно на средната брутна работна заплата за бюджетната сфера, или средната брутна работна заплата на педагогическите кадри спрямо средната брутна работна заплата за страната, съобразно разчетите, които са направени за 1998 г., при 204 хил. души близо заети в системата на средното образование, това означава за 1998 г., повтарям, разчети около 30 млрд. лв. допълнително, които биха гарантирали едно минимално нарастване на средната брутна работна заплата от около 10 хил. лв. за работещите в системата на средното образование.
Аз много добре разбирам, че това увеличение е малко. За мен е по-важен принципът, който ние бихме защитили, принцип, който вече е защитен за други, работещи в бюджетната сфера: обвързването на средната брутна работна заплата в системата на българското средно образование с една постоянна величина независимо дали става дума за минимална работна заплата или става дума за средна работна заплата за бюджетната сфера.
Обръщам се към всички колеги от мнозинството, защото в техни ръце на практика стои съдбата на това решение: нека предложението на господин Панев, което вече беше прието от Народното събрание, за тази почит и уважение, която се дължи на учителите от учениците, административните органи и обществеността, българският парламент да я материализира с едно решение, което ще отговори на интересите на всички, работещи в системата на средното образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Госпожо Дончева, искате ли и Вие думата или приемате този вариант, който се предлага от господин Славов? Приемате го.
Думата за реплика има господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин Славов, наистина ще Ви направя една много кратка реплика. Невъзможните за случване неща, които вие тук представихте, популизмът, който разгърнахте, просто няма граници. Аз само ще Ви кажа това: Вие твърдите, че обвързвате с една постоянна величина. Средната работна заплата не е постоянна величина, защото за следващия бюджет средната работна заплата ще се изчисли и с повишените заплати на още 200 хил. души и ще стане още по-висока. За по-следващия бюджет - още по-висока и така нататък. Мисля, че съм достатъчно ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов има думата за дуплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Панев! Аз мисля, че тук не става дума за популизъм. След като българският парламент в предишни закони чрез законов текст е обвързвал заплатата на бюджетни служители, работещи в други министерства, с величина, която се променя веднага в зависимост от процесите на инфлация, аз не виждам причина защо не направим същото и за работещите в системата на Министерството на образованието, в системата на средното образование. Това не е популизъм. Това е просто движение в посока на една логика, която вече българският парламент е успял да демонстрира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Клайн има думата.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Просто си направих труда да направя една сметка за това какво би означавало средната заплата на педагогическите кадри да се обвърже със средната заплата и да бъде по-голяма от средната заплата в бюджетната сфера. Ще си позволя един прост числен пример. Да кажем, че 10 души получават заплата от 100 лв, 10 души - от 200 лв. и 10 души - от 400 лв., в бюджетната сфера. Средната заплата тогава е 233 лв. Но групата от тези, които получават 100 лв., това са да кажем учителите, които действително имат една от най-ниските заплати в бюджетната сфера, тогава би трябвало да стане 240 лв. Но обърнете внимание, това е по отношение на досегашната база. И така, получава се нова картина: 10 души - 200 лв., 10 души - 240 лв., 10 души - 400 лв. Средната заплата вече обаче е 280 лв. Значи отново трябва да се коригира. Тогава заплатата трябва да стане 330 лв., за да може при новата корекция тя да остане по-висока от средната заплата в бюджетната сфера.
Това, от една страна, първо е една корекция, която изисква много повече средства, отколкото господин Славов е сметнал, и, от друга страна, всяка промяна, на която и да е от групите, които влизат в бюджетната сфера, задължително ще изисква промяна и на учителските заплати, тъй като ще се наруши законът.
В момента, а предполагам, че и още дълго време в бюджета няма да може да се осигурят такива средства с такъв процент увеличение. Много по-точно би било да се отнесе по отношение на минималната работна заплата, тъй като минималната работна заплата е много по-устойчива. Но това пък не би трябвало да бъде избирателно по отношение само на педагогическите кадри, а трябва да има отношение и към останалите участници в бюджетната сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Думата за реплика има госпожа Величкова.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Клайн, няма проблем в тези изчисления, аз съм абсолютно сигурна, че са по-точни, отколкото на колегата, който е историк. Все едно аз да направя тези изчисления, сигурно няма да са верни. Но по моему проблемът е друг. Проблемът се свежда до това, че след като други съсловия, най-общо казано, всички тези придобивки, които те получават на базата на средномесечната заплата и измененията, които настъпват, и те са в бюджетната сфера, защо да не бъдат и за учителите? Какъвто труд ще се приложи, за да се изчисляват заплатите на другите представители в бюджетната сфера, такъв труд ще се вложи и за учителското съсловие. Те заслужават това. Така че това за мен не е аргумент.
За мен е по-важно дали ние като законодатели бихме имали политическата воля от новата бюджетна година да дадем необходимото на учителите. Защото в крайна сметка оттук искаме да разберем дали ще има България Министерски съвет, правителство и законодатели, които най-накрая ще сложат на по-висок етаж положението на българското образование и наука като пари, като средства не само за заплати, а за поддържане на всички дейности. Тоест ще направим ли ние като законодатели една стъпка за приоритет в българското образование, пак повтарям, както за заплати, така и за поддържане на дейност. Ето това е големият въпрос. Аз нямам нищо против текста на господин Панев за запазване достойнството на българския учител. Съгласна съм, трябва. Но трябва този текст да го подплатим с материален израз, а именно с повишаване на заплатите на българското учителство.
И пак повтарям, колегите не са максималисти, ние знаем, че не може да бъде от тази бюджетна година. Естествено. Но за следващата може. И тук можехме да мислим повече по този въпрос и да дадем своята дан като законодатели за оттласкване на положението на българското учителство от това ниво, на което за съжаление все още се намира. Но вече трети парламент, в който съм, такава воля няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам, че господин Клайн споделя разбирането, че трябва да има едно по-стабилно повишаване на възнагражденията в тази сфера. Отлично! И ако има воля сред народните представители, няма защо да измисляме велосипеда, а можем да възприемем модерната европейска, бих казал даже и световна практика, която прилагаме и за заплатите на депутатите. В 1990 г. отидоха няколко човека в Европа, донесоха като информация на събранието системите, които се прилагат, и възприехме решение, което ви е известно, толкова повече, че получаваме и аз, и вие заплатите си по него.
За да се избегнат онези усложнения, основание за което вие имате в известна степен, спокойно можете да решите и в рамките на онзи ресурс, с който ще разполагате за годината, да вържете заплатата на педагогическите кадри към средната за страната заплата, която Националният статистически институт всяка година ви дава, и вие можете да решите, това е воля на парламента, сто на сто, 80 на сто, 90 на сто от средната работна заплата. И работи безотказно простичкият механизъм, който работи за вашите и за моята заплата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: А колко души са депутатите?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Момент, аз казвам с бюджета. Вие трябва да предвидите ресурс. Разбира се, това е предварителният въпрос, това е въпросът пред скоба. Така както когато се прави бюджетът на парламента, всяка година се предвижда заложена инфлация, ръст на работните заплати, с които ние работим, господин Панев, в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, винаги има прогнозни средни заплати, по тях се правят и бюджетите на съответните сектори. Щом вие вържете със средната заплата заплатата на тези хора - край. Това се предвижда като ресурс в бюджета на министерството, което ще плаща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за процедура господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение: тъй като сме на края на приемането на § 23, да се удължи работното време до приемането на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, с оглед на предложението на проф. Стоилов, на мен ми се иска след репликата, която ще направи господин Лютви Местан и евентуално дупликата на господин Клайн, ние да не гласуваме този параграф. Тъкмо и господин Панев като председател на комисията и господин министърът ще могат да направят допълнителни консултации и разчети и гласуването по този важен параграф да остане за сряда в началото на пленарния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов, приемам това предложение като противно на първото, защото преди да сме гласували една процедура, не можем да гласуваме втора.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Панев.
Гласували 154 народни представители: за 94, против 52, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Трета реплика - на господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Убеден съм, че Вашата коректност и прецизност са извън всякакво съмнение, поне доколкото Ви познавам от 10 месеца. Сигурен съм също така, че изчисленията Ви са абсолютно точни. Убеден съм същевременно, че един подобен механизъм наистина би взривил всеки един бюджет. В този смисъл тук не става въпрос за популизъм, но аз съм длъжен да кажа своето голямо но, защото цялата тази Ваша логика срещу едно подобно предложение би трябвало да важи и по посока на вече създадените прецеденти именно от Тридесет и осмото Народно събрание. Аргументът, количественият аргумент, че подобно обвързване на заплатите в системата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи е възможно именно защото старшините и офицерите в системата на Министерството на вътрешните работи са 20 хиляди, а учителите са близо 200 хиляди на мен категорично не ми изглежда сериозен аргумент. Защото днес ние сме изправени пред реалността един сержант със средно образование да получава по-голямо възнаграждение от учител с висше образование. И това е факт. Защото в тази страна образователният ценз трябва да се цени. И ако начинът не е чрез обвързването със средната заплата, нека да потърсим друг, но честта и достойнството на учителите освен с една нищо незначеща норма като специален текст, който вече гласувахме, ние наистина трябва да защитим и с адекватно възнаграждение. Учителят не може да продължава да бъде на последното място в социалната стълбица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Дуплика на господин Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, госпожо Величкова, разбира се, че имам доброто желание учителят най-сетне да заеме своето достойно място в обществото, като това се отрази върху неговото възнаграждение. Колегите, които присъстват в залата и бяха на заседанията на комисията, все пак си спомнят, че и министърът изрази тази воля от името на правителството, като при последните увеличения на заплатите в бюджетната сфера изрично беше казано, че заплатите на учителите изпреварваха по отношение на тези увеличения останалите заплати в бюджетната сфера. Това беше обявено.
На господин Местан веднага ще кажа: да, има значение групата, която получава определени заплати или заема определено място в бюджетната сфера. Колкото тази група е по-малка, толкова повече увеличението на заплатите на тази група не се отразява върху средната заплата общо в сферата. Това може да се докаже просто, математически, няма нужда от друго доказване.
На господин Стоилов: да, така е, ако се обвърже по някакъв начин със средната заплата в страната, тогава същият този ефект на обратната връзка се намалява. Но смятам, че мястото на тези корекции е действително при обсъждането на следващия бюджет, а не на фиксиране в този закон. Защото това може да доведе или до прехвърляне, или до подценяване на възможностите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Има думата за процедура господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение гласуването по този текст да се отложи за сряда сутринта. Надявам се, че действително времето, което остава дотогава, може да бъде използвано допълнително за срещи, разговори и консултации, включително с Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Пламен Славов за отлагане на гласуването на § 23.
Гласували 142 народни представители: за 50, против 83, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Станка Величкова и на господин Пламен Славов за създаване на нова алинея, която третира въпроса за средната брутна заплата на педагогическите кадри.
Гласували 141 народни представители: за 54, против 52, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Предложенията на госпожа Величкова и на господин Панев са приети от комисията, така че поставям на гласуване § 23 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 101, против 37, въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че действително човек, който стои в залата тези дни, не може да се сдържи и да не постави принципно два въпроса.
Първо, заместник-председателят на Министерския съвет и министър на образованието и науката днес се опита да ни убеди, че с Програма ФАР и други подобни програми ще се реши българското образование. С това се опита да подведе българския законодател и да го оттегли от неговото задължение да обезпечи действително такова образование, каквото е нужно, за да отидем и в Европа, и където и другаде да отидем. А по този начин ние отиваме към нищото.
Уважаеми дами и господа, вие днес унижихте българския учител! С това, което гласувахте днес и неподкрепата на предложенията на Демократичната левица, вие показахте ясно своето отношение към българския учител, а то е негативно - веднъж към децата на България, към учениците на България с другите предложения, които не гласувахте, и втори път, към българския учител.
Аз мисля, че не от позицията на пропагандата, а от позицията на реалното действие вие направихте онова, което сигурно не би направил и един враг на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Съобщения:
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание на 18 март, сряда, от 16,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание в сряда, 18 март, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 18 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 18 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е на 18 март.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председател:
 Иван Куртев

Секретари:
         Христо Димитров

        Калчо Чукаров