Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като ноторно известен факт е, че има натрупани доста актуални въпроси и питания, отправени към министри от правителството на ОДС, правя процедурно предложение утрешният ден да бъде посветен изцяло на парламентарен контрол и мисля, че от това ще бъде доволна и опозицията, тъй като тя най-много е настоявала за това да й бъде отговорено на въпросите. Има зададени въпроси и от наши колеги от управляващото мнозинство.
Мисля, че ще бъде полезно денят да бъде посветен на парламентарен контрол. Ето защо правя такова процедурно предложение и моля да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Има ли противно становище? Няма.
И госпожа Станка Величкова ще остане доволна, защото министър Димитров сме го сложили напред, така че да може да й отговори.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 195 народни представители: за 194, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Парламентарният контрол утре, 14 април, ще започне от 9,00 часа.
Вчера започнахме разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Беше докладвано становището на комисията. Чухме и аргументите на вносителя. Имате думата.
Давам думата на господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Разглеждаме поредното изменение на Закона за съдебната власт, устройствения закон, който трябва да бъде стабилен, а не да се променя, както за съжаление става, тоест разглеждаме поредното изменение на Закона за съдебната власт.
Този законопроект на колегите народни представители господин Рафаилов, госпожа Калчева и господин Юнишев, аз бих го оприличил като закон-светкавица. Или пък може би закон-бумеранг, който, след като няма да улучи пак целта, ще се стовари върху главите на тези автори.
Защо казвам "закон-светкавица"? Защото законът е внесен на 5-и този месец, тоест преди една седмица. Веднага след това на извънредно заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, даже без да е включен в дневния ред, се разглежда и се приема.
На същия ден, тоест на 11-и, се прави предложение да се включи и в дневния ред за пленарна зала. И както виждаме, днес го разглеждаме. Следователно, за седем дни - от датата на постъпването на това законопроектче, то ще стане и факт. Следователно ние сме изправени пред един законодателен рекорд. Но този рекорд е доста съмнителен, защото в него има един политически допинг.
И аз питам: каква е тази бързина - за седем дни този проект за закон да стане закон, когато десетки, стотици закони отлежават с няколко години и не се допускат до пленарната зала? Защо се бърза?
Тук, в този текст, който ни се предлага, има и няколко парадокса. Кои са тези парадокси? Ето, пред мен е проектът на Закона за съдебната власт, който беше внесен преди година от Министерския съвет. И именно Министерският съвет и мнозинството в тази зала гласуваха чл. 171, ал. 1 в сегашната му редакция. Включително и колегите вносители, които вече споменах, не само подкрепиха текста, но и ни проглушиха ушите как чрез него ще се справят с магистратите, които не си вършат работата. Те отстояваха тази позиция и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и в пленарната зала.
И сега се питаме: защо преди известно време те поддържаха една теза, а сега искат и ни предлагат тъкмо обратната теза? Кога говорят истината или кога изповядват това, което носят в себе си - вчера или днес?
Явно обаче колегите, които са подписали законопроекта, разбира се те са формалните вносители, зад тях стои политическата сила, и в този смисъл явно гласът на СДС мутира. И това, което ни предлагат вносителите, всъщност се връща на старото положение по Закона за съдебната власт, което си действаше преди промяната.
И веднага се питаме: защо са тези светкавични, бих казал, законодателни действия? Кое кара с всичко това така да се бърза и да се приемат текстове, които са действали преди това? Ами защото искат да се вържат ръцете на една дама. Ясно е. Защото тази дама, която за мен е един много уважаван юрист и съдия, член на Висшия съдебен съвет, е направила предложение за дисциплинарна отговорност на някой прокурор. И затова толкова се бърза да се променя един закон. Прави се закон ад хок - пак за случая, специално за някаква личност.
Е, явно е, че не може така да се законодателства! Но, колеги, освен това по същество това, което ни се предлага, е и вътрешнопротиворечиво. Защо е вътрешнопротиворечиво? Ами, защото всеки член на Висшия съдебен съвет, а те са 25, има еднакви права, еднакъв статут, еднакъв глас. И ако изхождаме от равнопоставеното положение на всички членове на Висшия съдебен съвет, логично е да дадем възможност и на всеки един от тях да прави предложения, включително и в областта на дисциплинарната отговорност.
Второ, въпросът е за ведомствеността. Вие знаете, че в съдебната система, съдебната власт всъщност има три звена - съд, прокуратура, следствие - и ако се даде възможност само на председателите на съответните ведомства - съд, прокуратура, следствие - те да правят и да постигат дисциплинарна отговорност, е възможно, поради ведомствени интереси или някакви други интереси, да не се повдигне такава дисциплинарна преписка, респективно отговорност на магистрати, които явно не си вършат работата. Плюс това, повдигането на дисциплинарната отговорност още не значи дисциплинарно наказание. Всички членове на Висшия съдебен съвет гласуват, даже и тайно гласуват дали да се наложи едно или друго наказание.
И още едно противоречие в това, което ни се предлага. Казва се, че вече само председателят на Върховния касационен съд, респективно Върховния административен съд, може да поиска дисциплинарна отговорност за съдиите от Върховния административен, респективно касационен съд или апелативните съдилища, за да нямало намеса. Ама, прочетете докрай изречението, което сте ни дали! Вие давате право пък на главния прокурор да повдига дисциплинарна отговорност пред Висшия съдебен съвет - обърнете внимание! - на всички прокурори в страната, от младшия прокурор до неговите заместници. И още нещо давате - че главният прокурор може да преследва дисциплинарно всички следователи.
Е, чакайте, бе - следствието не е подведомствено на прокурора, ако не ви е известно! Разбира се, че има наказателен процес, процесуалните връзки между прокуратурата, следствието, респективно съда са нещо съвсем друго, но главният прокурор не е началник в този административен смисъл на думата на следователите. Защо тогава давате на главния прокурор тези правомощия, а отнемате правомощията на председателя на Върховния касационен, респективно Върховния административен съд?
Двоен ви е аршинът! А оттук - с този двоен аршин, няма да постигнете даже и целите, които сега се преследват. Е да, с този закон може, ако стане закон, ще вържете ръцете за известно време на един или друг член на Висшия съдебен съвет да си кротува там, да няма права, но няма да се справите със задачите и целите, които Конституцията и законът поставят пред този най-висш орган на съдебната власт - Висшия съдебен съвет.
И приключвайки и обръщайки се не само към вносителите, които в лично качество аз, разбира се, уважавам като колеги: стига сме политиканствали със съдебната власт и стига сме я притискали десет години, за да я стъпчем! И това законопроектче също е в тази насока. Затова Парламентарната група на Демократичната левица не може и няма да подкрепи този законопроект, който е поредният законодателен фарс на този парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Преди да продължим, моля да ме извините за един пропуск, който направих в началото на заседанието. Днес има рожден ден нашият колега Борис Спасов. Да му е честито! И му желаем всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Винаги съм поддържал становището, че не трябва на един закон да се гледа като на една природна даденост. Още повече, ако някой от вас си направи труда да погледне текста на чл. 171 на Закона за съдебната власт в предходната редакция, а не в онази, в която беше приет миналата година, ще видите, че той е почти идентичен на този, който приемаме сега.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо гласувахте?
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Сега ще се опитам да Ви обясня, господин Корнезов. В крайна сметка Вие тогава поддържахте неистово този текст едва ли не да се запази абсолютно непроменяем.
Ние действително променихме текста на чл. 171, с цел да увеличим правата на членовете на Висшия съдебен съвет. Но се получава така, че те пак остават неравнопоставени. Мисля, че господин Корнезов няма да отрече обстоятелството, че председателят на Висшия съдебен съвет има съответните права вътре, но няма право на глас. Това така ли е? Да.
Следователно, не можем да говорим за една абсолютна равнопоставеност на членовете на Висшия съдебен съвет. В крайна сметка, ако обърнете внимание на чл. 171, ал. 1, в останалите точки вие ще видите ясния разпис на това, че всеки председател на окръжен съд, всеки председател на апелативен съд и така нататък може да прави предложения за съдиите в съответния съд за съответно дисциплинарно производство.
Следователно, не е необходимо тук в нормата на т. 1 да се дават тези правомощия, както Вие твърдите, че сме допуснали едно противоречие в текста.
Що се отнася до обвинението, че се променя един законов текст с оглед да се ограничат правата на едно конкретно лице, това не е вярно. Но аз лично поддържам становището, че когато един магистрат започне да се изживява като бог, на него мястото му не е в съдебната система по простата причина, че, ако той в даден период от време смята себе си за независим или по-скоро за зависим само от закона, оттук нататък започва да бъде зависим от някакви собствени критерии и от някакви собствени еталони за поведение и за преценка изобщо. Нека не забравяме, че и Хитлер е дошъл на власт с едни чудесни социални лозунги и за правов ред.
Така че, уважаеми колеги, това, че ние си позволяваме да коригираме един текст от Закона за съдебната власт, който почти връща една стара разпоредба, не е никак лошо. Нещо повече, ние продължаваме да синхронизираме правните норми вътре в себе си за самите тях и да направим закона все по-добър, все по-употребяем и полезен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Реплика от господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз не можах да разбера, господин Юнишев, каква е връзката между Хитлер и Вашето членче 171.
Второ, Вие казвате, че съдията се вживявал като Бог. Вижте, над съдията е само законът. А с Вашето предложение Вие искате министърът на правосъдието да бъде над Бога. Министърът на правосъдието, първо, не е член на Висшия съдебен съвет, няма право на глас, но му давате право за всички магистрати - съдии, прокурори и следователи, да прави предложения, а отнемате правата на председателя на Върховния касационен съд, на най-висшата юридическа длъжност в България. Защо? Моля да ми обясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата за дуплика има господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Корнезов, Вие знаете, че министърът на правосъдието има механизми, чрез които прави оценка на цялата дейност в областта на магистратурата чрез своя Инспекторат. В тази връзка докладите, които той получава, са една оценка за работата в неговата система. И той може да прави съответните предложения съвсем обосновано. А един съдия, за да направи едно предложение за дисциплинарно производство на прокурор, трябва да бъде наясно с цялостната негова дейност, а не само с взаимоотношенията им на базата на някаква казуистична основа по отношение на едно дело, което е внесено за разглеждане при този съдия. Както и твърдя обратното.
Що се отнася до примера ми с Хитлер, жалкото е, че поне Вие не сте го разбрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз не се учудвам, че господин Юнишев твърди така и обратното. Така и обратното твърдеше цялата Парламентарна група на СДС преди 2 години, твърди го и днес. Но хората трябва да получат отговор, защо тогава те гласуваха тази промяна, а сега искат да гласуват обратното. Защото Съюзът на демократичните сили има едно болшевишко разбиране за отношенията си със съдебната власт, едно разбиране, при което той си представя, че с някакви законопроекти-еднодневки ще решава проблеми, които са вътрешни проблеми, проблеми на статут, на отношение вътре в съдебната власт.
Каква е разликата отпреди 2 години и днес? Тогава СДС имаше своите фаворити в съдебната власт, имаше един главен прокурор, който беше недолюбван, но главен прокурор, който беше кадруван преди години пак от СДС - господин Иван Татарчев.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Той е от ВМРО, при това от едно от крилата му!
МИХАИЛ МИКОВ: При това всичко се правеше, за да бъде ударен главният прокурор. И след като трябваше да бъде ударен главният прокурор, бяха направени промените в закона. Днес СДС също има нови фаворити, нови фаворити в съдебната власт, фаворити, които могат да прекратят делото "Сапио", фаворити, които могат да не търсят наказателна отговорност за явни престъпления. И тези техни фаворити трябва да бъдат защитени, защитени от евентуална опасност от повдигане на въпроса за дисциплинарната отговорност на хора от прокуратурата. И ето това е единствената и само това е причината, поради която господин Рафаилов, господин Юнишев ни обясняват как са се променили нещата в съдебната власт. Нищо не се е променило. Най-константно е останало трайното политическо, трайното философско разбиране на СДС към подчинения на съдебната власт, към заиграване с една или друга нейна част, към фаворизиране на една или друга част и вкарване на разделителни линии и скандали в съдебната власт.
И всичко това би могло да се разбере, ако това голямо желание за властване върху независимата магистратура водеше до някакви резултати. То не води до никакви резултати, уважаеми дами и господа. То създава отношения вътре в съдебната власт, които я правят по-уязвима, воюваща помежду си и несправяща се с онези големи задачи, които й възлага обществото. Защото, когато ние днес обсъждаме Закона за съдебната власт, трябва да си поставим този същностен въпрос. След големи скандали се промени Законът за съдебната власт. Какви резултати постигнахте с тези промени, уважаеми дами и господа? Днес вие самите твърдите, че в съдебната власт се шири корупция, самите вие твърдите, че престъпността не е наказана, виждаме от вестниците, че тя даже расте. Тази съдебна реформа, която вие тогава се заканихте на цялото общество, че ще извършите, днес ясно се вижда, че беше провал, провал не само на законодателните ви действия, провал и на кадровите ви подходи, когато трябваше да промените Висшия съдебен съвет, за да устроите един човек, когото днес фаворизирате. Утре може би той ще бъде най-гоненият от вас човек, когато ви стане неудобен.
Без разбиране, категорично и трайно, че законите по отношение на съдебната власт и въобще законите са устойчиви, трайни правила за поведение без значение кой е днес вашият фаворит, вие, уважаеми дами и господа, създавате само една привидност на парламентарно и законодателно отношение към нещата. Това, че днес със закона ще фаворизирате прокуратурата, не значи, че утре вие няма да тръгнете да търсите някакво друго хаотично решение. Защото без трайна философия за проблемите на съдебната власт, за отношенията между отделните части на магистратурата, вие и самите тях ги вкарвате в едни нескончаеми войни, от които няма победител, а винаги има един победен - българските граждани, които страдат от престъпността и корупцията.
Аз се надявам, че в скоро време българските граждани ще ви кажат какво мислят за успехите ви в тази реформа, съдебната реформа, както и за останалите реформи. Ще ви го кажат с бюлетини. И тогава останалите сили в бъдещия парламент наистина ще изработят една сериозна философия и отношение към съдебната власт, едно сериозно балансиране вътре на силите в тази съдебна власт, така че тя да може да функционира, а не да изпада в нескончаеми раздори и да попадаме в днешната ситуация министърът на правосъдието да им боядисва кабинета и те не могли да си проведат заседанието. Позорно е всичко това за една политическа сила, която кичи във фирмата си думичката "демократични". Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз ще се опитам да представя своите разсъждения по законопроекта не само с оглед на конкретните мотиви, които са предизвикали неговото внасяне и които не са изцяло посочени от вносителите, но и да се постави принципно въпросът за това какви да бъдат правомощията на отделните членове на Висшия съдебен съвет. Наистина каза се, че това предложение цели да се направи връщане към предишния модел, по който всеки един от ръководителите на отделните звена в съдебната система може да иска налагането на дисциплинарни наказания за магистратите, които работят в съответното звено. Вече се каза, че промяната на основни закони през няколко месеца, които имат за отправна точка противоположни разрешения, не само да стабилизират законодателството, но те издават твърде силната политическа конюнктурност, която води до една или друга промяна. Не е неуместно човек или политическа сила да променят своето мнение и понякога това даже е положително, когато тази промяна е продиктувана от изменения в условията, от промяна в целите, които се поставят. Но когато това става не само в рамките на един парламентарен мандат, а на последователни парламентарни сесии, добре разбирате, че трудно може да бъде убедено както обществото, така и професионалната гилдия, че такива изменения целят да подобрят нейната дейност и да отговорят на някакви изменения в обстановката, при която те работят.
Аз смятам, че това предложение трябва да бъде отхвърлено или заради некомпетентността, която проявяват неговите вносители, или заради тяхната предубеденост. Нека те самите да изберат една от тези квалификации. Когато аз правя тази квалификация, не я правя за да ги уязвя, а защото те самите са дали основание чрез едно изречение в своите мотиви за подобен упрек. Забележете, изменението се мотивира с това, че досегашният текст създава възможност един следовател, който не е доволен от решението на съдията по дело, което той е разследвал, да възбуди дисциплинарно производство срещу този съдия. Някои от вас мисля, че са работили в магистратурата или поне са имали досег с нея и трябва да знаят, че един следовател не може да внесе някакъв акт пряко в съда, той комуникира с прокурора. Следователно може да има противоречие между становището на следователя и прокурора, но няма как пряко да възникне противоречие между тезата на следователя и на съдията, защото съдията преценява материалите в тяхната съвкупност и той се произнася по едно искане на прокурора. Така че от една страна може да бъде противоречието между съда и от друга - между следствието и прокуратурата. Но не толкова между следователя или прокурора, защото такива противоречия са възможни в хода на предварителното производство, но тогава е трябвало да запишете в мотивите, че един следовател може да внесе предложение срещу прокурор, който, да речем, е прекратил съответното производство. Това издава наличието на някакви други мотиви, които съвсем не са от принципен характер.
Освен това, когато днес корупцията прониква във всички сфери и във всички етажи на властта, включително и съдебната, като се започне от звена на съдебната администрация и се стигне до високите етажи на съдебната власт, вие по този начин като че ли искате да ограничите потенциалната възможност магистрати, които искат да бъде отстоявана и независимостта на тази институция, и да се противопоставят срещу корупцията, да внасят предложения във Висшия съдебен съвет. От друга страна, вие не предлагате да се отнеме възможността същите тези членове на Висшия съдебен съвет да правят предложения за кадрово развитие. Тъй като този текст остава. Но според мен много по-силна е възможността за членовете на съдебния съвет да искат възбуждане на такива дисциплинарни производства, защото това повишава вътрешния контрол в рамките на съдебната власт. Дори аз бих ви подсказал една друга идея - да се увеличат възможностите на министъра на правосъдието пряко да санкционира не магистрати, тъй като това би засегнало независимостта на съдебната власт, но лица от съдебната администрация, които очевидно не изпълняват своите служебни задължения. Тези хора се назначават от председателите на съответните органи в структурата на съдебната власт, но понякога те не са достатъчно взискателни към техните действия и в много случаи се проявява безхаберие по придвижването на такива чисто административни, технически въпроси. Или пък корупцията е проникнала там и те работят понякога заедно с магистрати и по този начин се създава една система, в която в редица случаи се включват и органи от полицията, и политици и т.н. Затова министърът на правосъдието дори би могъл да санкционира такива лица от администрацията на магистратурата, когато те очевидно нарушават служебните задължения, които са им разписани. Но вие не предлагате това нещо, не предлагате да се запази възможността всеки един от членовете на съдебния съвет да иска образуването на подобни производства вече по отношение на магистратите, а се връщате към предишния модел, който едва ли ще доведе до подобряване на състоянието в съдебната система.
Поради тези причини аз смятам, че няма основания да бъдат приети предложенията и най-добре е те да бъдат не само оспорени от нас, което правим в момента, главно поради мотивите, които ги съпътстват, неявно съществуващите мотиви, но това би трябвало да накара и мнозинството да се замисли и наистина да прояви резервираност и въздържаност към извършването на подобна промяна. Защото вие правите промени в законите, смятайки, че една институция не отговаря на вашите виждания. След като подмените нейния състав, по силата на естествената логика след определен период тези институции започват да се еманципират и независимо че са се ползвали с вашето политическо благоволение, в някаква степен да търсят своето собствено институционно положение. И когато този процес започне, вие отново прибягвате към възможностите за външен политически натиск. По този начин се възпроизвеждат процеси, които текат вече десет години, в резултат на което съдебната власт в своята цялост действа по-мудно, тя е в някои случаи по-малко безпристрастна и компетентна и това в крайна сметка засяга правата и законните интереси на гражданите. Ето това е действителността днес. И затова мярката, която предлагате, вместо да подобрява състоянието, тя може да бъде един от елементите на неговото по-нататъшно влошаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата за реплика господин Юрий Юнишев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде са другите вносители?
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин Стоилов, аз все пак не можах да разбера ние когато предложихме новите текстове през 1998 г., Вие бяхте ли против тогавашния текст на 171 или бяхте съгласен с тази промяна? За да си изясним позицията с Вас в крайна сметка по отношение на този текст, който предлагаме сега ние.
И второ, Вие отричате ли възможността на всеки от магистратите - членове на Висшия съдебен съвет, да правят своите предложения до министъра на правосъдието, тоест представителят на следствието да направи предложение до министъра на правосъдието за възбуждане на дисциплинарно производство на някой от съдиите? След като и министърът на правосъдието има тази възможност да направи една цялостна проверка по отношение на неговата дейност. (Шум и реплики в ДЛ.) И ако сте съгласен с това, това тогава значи ли, че му е отнето това право индиректно да поиска и той да възбуди едно дисциплинарно производство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): На първия въпрос. По принцип са възможни двете решения, за които днес спорим, но те се разглеждат в конкретен контекст. Тогава, отговаряйки на Вашия въпрос, ще Ви кажа, че ние не гласувахме по това предложение, тоест не сме го подкрепили или отхвърлили, защото имахме доста категорични възражения срещу някои от другите, предлагани от Вас, изменения. Така че този проблем не беше предмет на някакво противопоставяне и не беше той възловият въпрос в тогавашната дискусия. Така че мисля, по този текст, че ние не сме изразили отношение с гласуване, защото спорът вече беше пренесен върху други проблеми, които имаха ключово значение и които предшестваха предложения от правителството текст, който тогава беше подкрепен и приет с вашето мнозинство.
По втория въпрос. Смятам, че Вашата теза е неправилна - членове на Висшия съдебен съвет да представят материали, доказателства на министъра на правосъдието, който да иска възбуждане на дисциплинарно производство. По този начин вие правите така, че всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет, който е член на независимата магистратура, да може да предизвика някакви процесуални действия, само преминавайки през преценката на представителя на изпълнителната власт. Защото министърът на правосъдието председателства Висшия съдебен съвет, но той е представител на друга власт, участвайки в този съвет. При него се съчетават различни качества, но основното е, че той е представител на изпълнителната власт. И затова ние сме против един от членовете на изпълнителната власт да преценява основателността на тези предложения и само от неговата воля да зависи тяхната реализация. Именно затова поддържаме всеки един от магистратите да има тези права, които са му дадени и в момента, за да може като член на Висшия съдебен съвет да засилва контролните функции на тази висша кадрова институция на съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители на предложението за изменение на Закона за съдебната власт! Ако по всеки казус, който възниква в живота, започваме да изменяме законите, аз бих предложила на господин Юнишев, на госпожа Жулиета Калчева и на другите вносители Народното събрание да заседава непрекъснато във всички дни от седмицата и във всички тези дни от седмицата, вместо да приемаме правни норми, които да уреждат общата ситуация, да приемаме правни норми, които да решават казуси. По този начин ще вдигнем изключително авторитета на Народното събрание и особено на юристите, които и без това не са много в това Народно събрание.
Аз разбирам защо внасяте това предложение. Вие изпълнявате една поръчка. Но не мога да разбера смисъла на тази поръчка. Тя не е полезна за никого, а най-малко за Народното събрание, а още по-малко за мнозинството, което вие представлявате. Освен това не мога да разбера защо в комисиите на Народното събрание се прави едно и се говори едно, а в пленарната зала се говори друго. Както вчера се опитах накратко да обясня и мисля, че вносителите поне ме разбраха, в Комисията за противодействие на престъпността и корупцията, наречена "Антимафия", започна разговор, който може би щеше да се превърне в разговор по същество за това накъде върви съдебната власт и какви са проблемите в нея. В онзи разговор участваха представителите на всички институции. Днес го няма и министърът на правосъдието, защото му е неудобно да слуша всичко, което става в тази зала, и същевременно не му е удобно да възрази срещу своите колеги.
В заседанието на комисията "Антимафия" участваха министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи и главният секретар, председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор, директорът на Специализираната следствена служба. И в тази дискусия, която, разбира се, имаше своите напрежения и своя смисъл, стигнахме до общия извод, че трябва да се въведат баланси в съдебната власт, че измененията на закона, които ние приехме, които вие приехте преди известно време, не са били измененията, които са полезни достатъчно за съдебната власт, че в НПК все още някои неща не работят добре и трябва да се измени и наказателно-процесуалният кодекс. И какво виждаме? (В залата влиза министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов.) Радвам се! Знаех, че господин Симеонов ще влезе, след като го спомена.
И какво виждаме в момента? Вместо да си говорим по проблемите на дисбаланса, по това колко много още изменения са необходими в Закона за съдебната власт от гледна точка за балансирането, днес ни се предлага инцидентно изменение, което няма толкова голям практически смисъл, освен че е свързано с един казус във Висшия съдебен съвет. Това е, разбира се, нещо, което никога няма да одобря като маниер, но е въпрос на преценка на вносителите.
Другото, което искам да ви съобщя, уважаеми колеги, макар че заседанията на нашата комисия не са открити. В дискусията на нашата комисия и в дискусиите, които сме водили досега по дисциплинарните производства, се оказва, че представителите на отделните части на съдебната власт не се ползват достатъчно от възможностите, които те имат. От една статистика се оказва, че най-много предложения за дисциплинарни наказания е правил господин Бойко Рашков като директор на специализираната тогава Национална следствена служба. Правени са и някои други предложения, свързани с другите части на съдебната власт. Не всички са минавали вследствие на това, че Висшият съдебен съвет е преценявал, че не всяко основание е било достатъчно подкрепено с доказателства, свързани с искането. И големият проблем на Висшия съдебен съвет не е в това кой да предизвиква дисциплинарните производства. Големите проблеми са на друга плоскост.
След като има една обща норма, която дава възможност на въпросните председатели на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да правят тези предложения, би било много интересно колегите - вносители на предложението, да кажат колко пъти те са правили тези предложения и колко пъти не са ги правили, защото общата норма не им дава тази възможност. Това е толкова несериозно, че мисля, че няма защо да го обсъждаме.
Другият въпрос обаче, който поставят колегите, е свързан с главния прокурор. Да, има дисбаланс по отношение на главния прокурор в изменения закон и той е свързан с предложенията, които се направиха от мнозинството и бяха гласувани в тази зала. Разбира се, че има дисбаланс. И той може да се поправи, но той няма да се поправи по начина, по който се предлага днес, защото това е инцидентно. И без това главният прокурор има правомощията за предизвикване на дисциплинарно производство.
И възниква другият въпрос: защо колегите са добавили в компетенциите на главния прокурор и следователите? С този щрих ние ще променим изцяло конституционни норми или решения на Конституционния съд, или Закона за съдебната власт? Много е несериозно! В Наказателно-процесуалния кодекс прокурорът безспорно има надзорни функции, но хайде тогава да добавим, по силата на парадокса, че главният прокурор ще предлага за наказание и дознателите или полицаите, които водят полицейско разследване, и т.н. Можем ли ние, юристите в тази зала, които съзнаваме за какво става дума, да правим подобни предложения? Разбира се, че това предложение е противоконституционно. Разбира се, че има решение на Конституционния съд, в което се казва, сигурно го казвам за десети път в тази зала, че съдебната власт се състои от три равнопоставени части - на съдиите, прокурорите и следователите, на съда, следствието и прокуратурата. Дисбалансира мнозинството този принцип във вреда на прокуратурата, във вреда на следствието и изведнъж сега на главния прокурор искаме да придадем функции в дисциплинарно производство, които той просто не може да притежава, тъй като Конституцията не допуска това. И тези думички "и на следователите" ще отпаднат при едно дело пред Конституционния съд.
Пита се: защо трябва да употребим толкова енергия? Защо трябва да изговорим толкова много думи по Закона за съдебната власт, който безспорно трябва да обсъждаме, но по друг начин, и с предложения, които са осмислени, имат ролята да балансират онова, което е било дебалансирано, и толкова много енергия само заради един-единствен казус - за това, че един член на Висшия съдебен съвет, който е съдия, е предложил да се образува дисциплинарно производство по отношение на магистрат, който не е от състава на съдиите? Ами ако беше от състава на съдиите?
Стигам до извода, уважаеми колеги, че някои от вас не разбират смисъла на новата Конституция. Не разбират какво представлява Висшият съдебен съвет. Не разбират, че Висшият съдебен съвет е онзи орган, който се занимава с кадровите въпроси и оттам с въпросите на дисциплинарната отговорност и там има действащи магистрати. И след като тези магистрати са действащи, те са действащи в битността си на магистрати тогава, когато правораздават. А когато са членове на Висшия съдебен съвет поради квотите и начина на съставянето му, те имат съвършено други функции и те са органът, който гарантира онзи баланс между съдебната, законодателната и изпълнителната власт, който е характерен за демократичните правни системи. И министърът на правосъдието е онази връзка между изпълнителната и съдебната власт, която позволява без да се упражнява натиск, но като се следи процеса, представителят на изпълнителната власт да ръководи заседанията на Висшия съдебен съвет. А той няма право на глас, защото самите магистрати, като професионално независими и като хора със съответния морал и подготовка, трябва да решават кадровите въпроси на съдебната система.

Трябва ли да се обучаваме и ограмотяваме в тази зала? Трябва ли за пореден път да си припомняме онова, което е очевидно за цялата правна общественост от 1991 г.?
В заключение бих искала да ви кажа, че маниерът, с който се постъпва в изменението на Закона за съдебната власт, аз в никакъв случай не мога да одобря. Нормата, която предлагате, е ограничителна. Тя може да мине в частта си до главния прокурор за всички прокурори, но добавката "следователи" дори да мине в пленарната зала, няма да остане в този закон.
Затова аз смятам, че ако сме сериозни законодатели, колегите биха могли да оттеглят законопроекта си, да се откажат от него, да кажат, че всички въпроси, свързани с дисциплинарното производство ще разгледат по-късно, когато Министерският съвет, както разбирам, ще прави предложение по изменението на Закона за съдебната власт, и да си признаят, че са постъпили недостатъчно обмислено и по този начин сме изразходили излишна енергия в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Петя Шопова.
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! При разглеждането на този законопроект вносителите се опитаха да ни върнат 10 години назад. Опасявам се, че годините са много повече. Никога при действието на тази Конституция главният прокурор не е имал единствено и само той възможност да възбужда дисциплинарни производства срещу следователи. На всички е ясно, че се цели решаването на един конкретен казус. Колегите от мнозинството искат да накажат един бивш заместник-министър в правителството на Филип Димитров, настоящ председател на Софийския окръжен съд и член на Висшия съдебен съвет, не защото не си върши работата, не защото проявява безгрижие, безразличие, седи там, без да знае защо, а защото е достатъчно отговорен и иска да оползотвори конституционните си правомощия пълноценно. Това за мен е безотговорно.
На второ място, този законопроект въвежда необосновано разделение сред членовете на Висшия съдебен съвет и им отнема конституционно предоставени права на всички. Увеличава централизацията в съдебната власт и премахва демокрацията, превръща магистратите в послушни пионки. За да расте в йерархията, един магистрат сега трябва да се подмазва на началника си. Това противоречи на обществените интереси и на достойнството на всеки един от тях, защото необходим критерий за растежа трябва да бъде не доколко някой се подмазва на началника си, а доколко той е добросъвестен в работата си. Много често тази преценка се прави много по-обективно от съсловието, от техните колеги, а не толкова от техните началници.
В този смисъл вие допускате груба грешка, отнемайки правото на членовете на Висшия съдебен съвет за възбуждане на дисциплинарни производства. Преценката на съсловието е не по-малко обективна, а понякога и повече от тази на началника.
Предоставяйки на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор правото на единствена инициатива за дисциплинарно наказание, вие увеличавате възможността за нерегламентирано влияние върху магистратите при решаване на делата. Компромисите ще бъдат за сметка на законността и по този начин ще поставите някои от магистратите пред избор между хляба и съвестта. Недопустимо, противоконституционно и нецелесъобразно е преценката за работата на следователите да се прави от главния прокурор, а не от техните преки ръководители и колеги, които имат непосредствени впечатления от тяхната работа. Това ще доведе до излишно напрежение, интригантство, недопустими компромиси със законността и в крайна сметка - до демотивация.
В заключение, предложените промени ограничават демокрацията, унижават достойнството, отнемат свободата и убиват инициативността, увеличават разделението и непоносимостта в колектива на магистратурата, стимулират недопустимите компромиси със закона и потъпкват независимостта на магистратите.
Ето защо съвсем сериозно моля колегите да оттеглят законопроекта си и да предложат други, по-смислени предложения, съобразени и със закона, полезни и за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мариела Митева.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина нямах намерение да влизам в тази зала. Аз не съм вносител на този законопроект. Вносители са група народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Но аз съм длъжен да дам някои пояснения, които, струва ми се, че биха дали една по-добра светлина на предложения и така аплодиран от мен проект за изменение на Закона за съдебната власт.
Госпожо Шопова, искам да Ви кажа, че е доста некоректно в тази зала, при положение, че има един приет регламент още тогава, когато аз бях член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията - изявления от нейно име да прави само председателят й. Срещата, която беше в комисията, беше продиктувана наистина от една необходимост да се потърсят причините защо съдебната система не работи нормално, защо тя понякога буксува.
Бяха направени много изводи, но не бяха взети решения още тогава да бъдат внесени законодателни промени. Уточнихме се, че трябва да направим един много внимателен анализ на това, което става, на причините за буксуването на съдебната система. Но не са вземани абсолютно никакви решения за промяна нито на Наказателния кодекс, нито на Наказателно-процесуалния кодекс, нито на Закона за съдебната власт. Всички абсолютно единодушно - тук е и господин Корнезов, един човек, когото аз безкрайно много уважавам, тук е и господин Школагерски, с тях много загрижено обсъждахме проблемите - и абсолютно всички стигнахме до едно-единствено заключение: наистина промени трябва да има, но трябва да се направи един внимателен анализ защо това е така.
Аз искам да ви кажа още няколко неща.
Учуден съм, тъй като в декларацията, която няколко члена на Висшия съдебен съвет са прочели - то става някаква мода да си четат по някаква декларацийка - един от мотивите е бил, че, видите ли, народните представители е трябвало първо да запитат членовете на Висшия съдебен съвет дали могат да внесат това предложение или не. Кой от вас би приел едно подобно унижение? Върховният орган да пита Висшия съдебен съвет дали може да направи законодателна промяна - това е недопустимо. Това не бива да бъде разрешено по никакъв начин.
Уважаеми госпожи и господа! Наистина съдебната система е пред колапс. По лично мое настояване и по настояване на главния прокурор във Висшия съдебен съвет беше внесен докладът на господин Филчев за тези 62 дела от особена обществена значимост. Българският народ иска да знае какво става с тези, които го окрадоха. Българският народ иска да знае престъпниците в затвора ли са или не. Аз имам у себе си десетки писма, които мога да предоставя на всеки от вас, който е любопитен, да ги прочете.

Ужилените хора от пирамиди и от фалирали банки са стотици хиляди. Наред с другата нищета на българина, бяха изядени и последните му спестявания от един куп мошеници, които, за много голямо съжаление, или се разхождат извън границите на България, или тук битуват много по-добре от всички останали.
В арестите има стотици хора, има драстични случаи по 9-10 или 11 месеца задържан да е воден веднъж или два пъти на разпит. В затворите има хора с приключили следствия, на които не е връчен обвинителен акт повече от година. (Неразбираеми реплики от блока на ДЛ.)
Има случаи, при които в затворите престояват хора две години и два месеца без делото им да е приключило. Маса случаи има, в които прокуратурата прекратява дела поради изтекла давност.
Кой би могъл да отговори защо това е така? Иска ли някой да се наеме с този тежък отговор.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Аз ще отговоря.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Госпожице Дончева, Вие често пъти отговаряте, но повечето - несполучливо. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Добре.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Известно ли ви е, че България е втората страна след Франция, която отговаря по жалби в Страсбург и то повечето случаи са от хора, задържани много повече време, от определеното в закона, в арестите и в затворите. В момента има 268 случая. Само от Нова година досега са постъпили 68 дела.
Вчера имах разговор с госпожа Ботушарова. (Неразбираема реплика на Кънчо Марангозов от място.)
Господин Марангозов, Вие от тези неща не разбирате. Четете си "Дума"-та спокойно! (Ръкопляскания от блока на СДС.) От тези неща разбира колегата Корнезов. От тях разбира господин Школагерски. Оставете тези хора, които разбират, те да кажат нещо. (Реплики от блока на ДЛ.)
Всичко това е плод на неефективно работеща съдебна система. Имаше невероятна съпротива срещу моето предложение вчера да се вземе решение, което въпреки всичко беше прието - ежемесечно апелативните прокурори и председателите на апелативни съдилища да докладват за тези затлачени случаи. Хиляда триста и осемдесет души в момента има в арестите и в затворите с висящи дела. Хиляда триста и осемдесет!
Аз ще поискам от председателя на Народното събрание да ми разреши да внеса един материал, с който абсолютно всички вие да се запознаете - точно номерата на делата, имената на лицата, които са задържани, кой кога е привлечен за обвиняем, кой кога е задържан, колко време стои в ареста и в затвора и колко следствени действия срещу него е имало досега, колко дела са отложени абсолютно неоснователно, поради възможно най-формалните причини.
Уважаеми госпожи и господа! Аз не намирам нищо лошо в предложената промяна. Тази промяна е наложителна, защото никой не знае по-добре състоянието на своя сектор. Може ли един съдия да знае точно какво става в прокуратурата? Може ли един прокурор да знае точно какво става в съда? (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
Оставете наистина тази разпоредба да бъде приета.
Наистина законът беше променен през 1998 г. Оказа се, че тази разпоредба не работи добре. Нищо лошо няма в това тогава, когато видим, че една разпоредба не работи добре, да я заменим с друга или да върнем старата, която е работила добре. Образно мога да се изразя така: логиката ми не може да приеме, че след като един автомобил е спукал гума, ние ще продължим да се движим с нея, вместо да я сменим. (Неразбираема реплика на Янаки Стоилов от място.)
Затова моят апел към вас е: приемете тази промяна, тъй като тя е необходима. Не се касае за никаква козметична промяна. Касае се за необходима промяна. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Бих искала да започна с думите на колегата Стоилов, за да ги чуят радиослушателите и телевизионните зрители: "Защо вие все искате да пукате гумата и все вие да я оправяте, господин Симеонов?"
Ако това, което ни казахте, е вярно, а то е вярно, и даже е вярно и още по-драстичното, Вие знаете ли, че в България се плаща, за да арестуват конкурент в бизнеса? Знаете ли, че се плаща, за да бъдат рекетирани хората, които имат пари и да плащат до безкрайност мерки за неотклонение и рушвети? Знаете ли, че има цяла мафия в съдебната система, която започва от районното и свършва на върховно касационно ниво?
И ще ни внасяте тази поправка, за да ни обясните - какво? Че се решава някой от проблемите, които казахте и които не казахте с нея? С нея се решава само един проблем: Вашата приумица в момента да защитите един кръг около главния прокурор, който си назначихте.
Проблемите, които тук не казахте, са много пряко свързани със сегашната управляваща сила - СДС. Те започват през 1992 г., когато вие разсипахте съдебната система, и имат пряко действие в сегашното Народното събрание, на сегашното управляващо мнозинство.
Вие прекроихте десет пъти закона и ще го прекроите още 110, ако имате време и желание, за да решавате преки кадрови въпроси. А те са следните: да си сложите прононсирани хора във всички възлови постове; да им поръчвате независимо от всичко изхода по всяко дело, което прецените.
Интересува се българският народ какво е станало с парите му, интересува се какво стана с аферата "Сапио" и защо това беше първото действие на сегашния главен прокурор - прекратяването на делото. Да не би да си мислите, че материалите са изчезнали и няма да се появят по-късно?!
Също тъй се интересува от парите на господин Христо Бисеров и известната му къща до Военна академия. Интересува се дали човекът ММ... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, правя забележка. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.) Правя Ви забележка, нямате право да нападате или да използвате имената на Ваши колеги по такъв непочтен начин. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Интересува се дали човекът от касетата ММ или човекът с шапката, за който си говорим от две години на парламентарен контрол, е Мишо Михайлов или Марин Маринов. И няма защо да си прехвърляте с премиера топката и да търсите нещо в касетата.
Интересува се от сметката в Бърклис банк на Таушанов, за която давате вече година и половина нелепи обяснения. Интересува се от пребитите свидетели по делото да убийството на Луканов, по което голям актив се прави и не случайно всеки ден вестниците пишат: "Поредният убиец на Луканов беше намерен".
Нали знаете, че това е престъпление, което вече три месеца не се търси, господин Симеонов? И е Ваше задължение като министър на правосъдието да видите какво се разследва и извършено ли е въобще нещо.
Вашият проблем е един: вие първо режете и после мерите. Вие никога не отъманихте какви точно поправки ви трябват, какъв точно състав на Висшия съдебен съвет. Ами, вие след като човек по човек си подбирахте този Висш съдебен съвет, пак се оказа, че не сте го уцелили. Защо не сте го уцелили? Ами, там са някои от хората, на които вие като политическа сила трябва да благодарите за подкрепата им във всичките тези години в изключително важни моменти.
Какво искате в момента? Да стане Спартак Дочев по-голям професионалист, отколкото е? Ами, той е просто полицай, който в момента заема висша длъжност в Главна прокуратура. Той и да се скъса не може да ги инспектира, защото не знае какво да им проверява.
Като накарате господин Филчев, който е въвел мракобесни порядки в системата? Знаете ли това Вие? Че ги проверява в 8 часа дали не са в тоалетната!
Искате ли да Ви кажа още допълнителни неща, които са известни на Вас? И защо членовете на Висшия съдебен съвет си създадоха такива отношения? Защо той се разправи с всички ония, които бяха абсолютно верни на вас, абсолютно верни!? И той започна с конкурентите, които вие му посочихте - започна със заместниците си и замерянето им с папки, започна с Огнян Атанасов, който беше ваш кадровик и който ви помага във вашите дела във Върховния административен съд. Започна с конкурента си Васил Миков, който също се ползва с политическото ви доверие.

И всичко това - заради разправиите, които сервира на съвета.
Вие ли бяхте този първи правосъден министър, който заключи залата? Какво смятате, че с рогата напред, едни срещу други ще решим някои от проблемите, за които говорихте? Или смятате, че като докарате Плевен в Министерството на правосъдието ще стане нещо? Няма да стане нищо, господин Симеонов.
Ще стане следното - те ще Ви направят на смешен, както са направили всеки правосъден министър, който е тръгнал така срещу системата. Защото, не е въпросът дали ние трябва да съгласуваме тези промени с членовете на съвета. Разбира се, че е наше суверенно право да го решим. Но е въпрос на елементарна толерантност, когато решаваме тези въпроси, да се консултираме. И е деболоочие да привикваме тези хора в комисията "Антимафия", след което на следващия ден да се правим, че не знаем за какво става дума. И да внасяме извън това, за което е говорено, и в противоречие с него, поправки.
Така че, когато внасяте поправки, каквито и да било, първо ги претеглете и помислете и тогава ги внасяйте! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин министър Симеонов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): За Несторов да каже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, ако искате думата, заповядайте, не подвиквайте от място!
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Госпожице Дончева, Вие често използваме парламента за театър на абсурда. Но защо пропускате някои малки, но много важни подробности? В кой период бяха източени банките, госпожице Дончева? (Реплики и шум от блока на ДЛ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Дайте да ги обсъдим!
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: В кой период? По времето на вашето Жан-Виденово правителство. (Шум и реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина и отдясно, и отляво.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: В кой период бяха създадени разни финансово-брокерски къщи? Във вашия период, в периода на вашето управление. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) В кой период бяха разиграни разни игри на щастието? От кого бяха разиграни?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Осъдете ги тези хора.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): В кой период и в коя страна министър участва в приватизацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Госпожо Дончева, господин Стоилов, моля ви!
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Господин Стоилов, поне Вас Ви ценя като един възпитан и интелигентен човек. Недейте така, от мястото си. Ако имате нещо да ме питате, има законен ред, по който това може да стане.
Но недейте да прехвърляте нещата от болната глава на здравата. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
Недейте, защото всички тези престъпления са вършени по времето на управлението на вашето правителство. А сега за зла врага негативите трябва да обере нашето правителство. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
Там е тъжното. Там е трагедията. И нито един от тези хора не е бил вкаран в затвора по ваше време. Обратно - тогава те бяха цъфтящи бизнесмени. Сега някои са с раирани костюми. Сменили са ги!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ама, дайте да ги вкараме в затвора тези хора!
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: И още по-лошото е, че преди вие да загубите властта, им дадохте възможност да се измъкнат. Една голяма част от най-големите крадци на България се измъкнаха от границите на България. И вие им дадохте тази възможност. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Формално образувахте следствия и им дадохте възможност да напуснат страната заедно с парите.
А това, което трябва да стане, живот и здраве, максимално ще стане. Но, недейте вие по този начин да раздвоявате народа. Не го раздвоявайте. Няма да го раздвоите. Той е по-мъдър от вас! Никога вече няма да го излъжете! Бъдете сигурни! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Други изказвания? Господин Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги! Струва ми се, че нещата са много сериозни, за да изпадаме в такива състояния на взаимни подмятания и на взаимни закачки.
Повод да се изкажа действително е изказването на господин министъра, и то първото негово изказване, където пролича загрижеността му - такава загриженост, каквато аз професионално се блазня да кажа, че може да прояви само един адвокат. Ние сме колеги с колегата Симеонов и затова аз мога да го кажа това.
Но ми се струва, че нападките, които се ширят и които се обострят, са неоснователни. Хайде да ги приключим със следния израз, защото аз не искам да влизам в политически дискусии. Недейте да обвинявате левицата за това, че по време на управлението си тя не е променила нещата и не е задържала никого. Тя никога не е имала свой главен прокурор и свой председател на Върховния съд и председател на останалите. В тази насока никога не е имало промяна.
Затова, хайде да го оставим настрана и да говорим за закона.
Уважаеми колеги, има железни принципи. И аз подкрепям това, което каза министърът, че нещата у нас са наболели, и то са наболели много тежко. Но аз мисля даже, че колегата Теодосий Симеонов малко ни спести от грозната картина. Но съм убеден, че той би направил това в неговото изложение, което той говори, че ще направи пред Народното събрание.
Нещата са изключително тежки. Но тези тежки неща започнаха много отдавна, не отсега.
Аз съм първият човек, който се изказа против Конституцията през 1992 г. по радио "София". Бяхме с колегата Лучников, той се стъписа. Несполучливо композираната част на Конституцията, в която по необясними причини се намират вътре прокуратурата и следствието, които във всяка демократична Конституция са органи на управление, а не са органи на съдебна система, тоест, те стоят от едната страна и от името на режима, от името на политическата власт преследват престъпността, дават лицето на тази политическа власт в момента, в който тя управлява с оглед на тази своя дейност, са вмъкнати вътре в съдебната власт. И искам само с това да приключа, с едно изречение, за да разберете, колко е тежко положението и откъде тръгват тежките неща: тежко му и горко му на българина, който търси правосъдие. Защото, ако се касае до негово нарушение, той се разследва от следователя - член на съдебната власт. Той се обвинява от прокурора - член на съдебната власт. И се съди от съдията, който е член на съдебната власт. Срещу това какво има той? Един адвокат, който стои зад него. И който би могъл със знания и логика да го защити, ако има кой да го чуе. Ето това са неща, които оттука започват, оттук започват моментите, които са много тежки.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): И ако има пари да плати.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Но конкретно за вашия закон. Аз се надявам, че материалът, който ще даде господин министърът, ще даде възможност на Народното събрание да разсъждава и по тези основни въпроси.
Първият принцип по новия закон: когато има инициатива да се внася предложение за решаване от двама човека ли е по-демократично или ако имат двадесет човека тома право? Двама или трима човека могат да надникнат или може да надникне всеки, който е ангажиран и който е ангажирал своето име като член на Висшия съдебен съвет? Не е основателно, според мен, и вие се отделяте от принципа на демократичността с това, че елиминирате правото на членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат лишени от възможността да възбуждат дисциплинарни преследвания. Това е тяхно задължение. Те не са фигуранти, те са действащи лица. Това, първо.

Второ, ако съпоставим правата, които вие имате и които сте дали в този закон навремето, тези права могат да се характеризират със своята непосредственост. Вижте, председател на окръжен съд, на неговия ранг и на районните съдии, той има прекия поглед. Председателят на апелативния съд, председателят на Върховния съд - на неговите и на апелативните съдии. Той има погледа към нарушенията. Сега какво правите с това предложение? То е непълно, господин министър, и аз мисля, че би трябвало да помислите върху това да го оттеглим и да се внесе едва след като се преработи. Защото вижте какво се получава. Тук в новия законопроект е дадено право на председателя на Върховния съд за всички съдии и е определено: от апелативни съдилища и от Върховния касационен съд. Питам: а окръжните съдилища? А районните съдилища, където вие знаете много добре, че там е масовото нарушение, на кого се дават? Значи те не се дават по йерархията на системата на съдилищата, те се изваждат от тази йерархия. Следователно тук е една пълна несполука по отношение редакцията на текста.
Второ, тук бяха прави колегите, особено заместник-председателката на парламента, когато говореше, че по конституционност е дефиниран съставът, според мен, пак ще ви кажа несполучливо, за съдебната власт, където се казва, че тя се състои от съдилищата, прокуратурата и следствието. Не може на една конституционно регламентирана съставка на съдебната власт - "Дура лекс, сед лекс" (лош закон, но закон), от римляните са ни го завещали досега - не може на една конституционно регламентирана съставка да й се отнеме правото тя да предлага дисциплинарно преследване на своите членове. И да се прехвърли към прокуратурата, когато самият господин министър знае много добре, и всеки практикуващ юрист знае много добре, как малко се изкривиха проблемите на контрола на прокуратурата върху следствието. Така че това е доста деликатен въпрос. И на този въпрос не може да се отговори с някаква цел, която да подобри нещата или която да бъде цел, която да въведе някакъв принцип на демократичност. Отнемането на една трета съставна част е недемократично и не е точно по отношение на това, което е.
Следващият момент. Тук се даде едно обяснение, за което аз мисля, че то няма място в залата и трудно би могло да се чуе от вас, че всеки член на Висшия съдебен съвет би бил с права да прави предложения за възбуждане на дисциплинарни преследвания чрез министъра. Такова право на министъра сам да прави му е дадено в ал. 2. Но в стария текст, нито в новия текст няма ангажимента на министъра, че направеното до него предложение той ще го внесе. Следователно, предполагам, че и на господин Симеонов му е неприятно да бъде поставян в положението на един филтър по отношение на предложенията за дисциплинарно преследване и да поема върху собствените плещи отговорност да отклонява предложения на членове на Висшия съдебен съвет, които се правят чрез него, за да не бъде направено преследване. Аз мисля, че министърът на правосъдието не заслужава, поне с досегашните си прояви, да бъде товарен по един такъв начин и да му се възлагат такива задачи, които, според мен, са несъответстващи и неконституционосъобразни.
Завършвам със следното, мисля, че времето ми изтича. Господа, има някаква идея в текста. Това не може да се отрече. Може да се мисли върху една идея, която съдебният контрол върху съдилищата да бъде канализиран от горе до долу, без излишно разчленяване. Може да се тръгне за контрол по отношение на следствието от горе до долу с възможността за възбуждане на дисциплинарно..., но да бъде посочено в текста, да го има в текста. И тогава да се даде възможност на главния прокурор, включително дайте му и тогава възможност да възбужда за следствието, нищо страшно. Но не отнемайте права, които конституцията е дала.
Следователно моето процедурно предложение е следното - моля да отложим разглеждането на този текст и да дадем възможност, съгласувайки се нашата законодателна, изпълнителната и съдебна власт във връзка с тяхното становище, становище на всички, да бъде внесен един текст такъв, какъвто е полезен и какъвто действително би позволил, господин министър, да се направи крачка напред. И то решителна крачка напред, защото никъде в тези текстове - и с това завършвам, господин председателю, изтърпете едно изречение - вижте, за да работи един законов текст, има освен права и задължения, които, ако не са изпълнени, носят до своята отговорност. Ако в тази линия ние анализираме работата на досегашните съвети - висши съдебни съвети, вие ще видите до тях колко много постъпления от граждани са постъпили, в които се сочат конкретни нарушения. Къде в тези текстове има отговорността на тези членове и пред кого, за да може да се завърши кръгът и да се каже, че не може да се прикриват нарушения и престъпления, и че те са отговорни.
Пред кого да бъдат отговорни, ако искат да бъдат отговорни? - Пред министъра, нямам нищо против, но да се завърши веригата на правната норма, за да има своята достатъчна конкретност на условията на основата на предложенията с правата и на отговорността, ако не се отговори. Даже да се въведе текст, в който на направените оплаквания до Висшия съдебен съвет да се отговаря в двуседмичен срок и тези отговори да се публикуват в пресата - все пак е някакъв контрол. Но така редактиран, отворен текст, в който само се влиза и спокойно се излиза, той не работи. И аз мисля, че в тази насока това е последното основание да ви помоля да отложим разглеждането на този текст. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Не направих забележка на господин Школагерски, след като му свърши времето и говори седем минути повече, защото говори по същество, а не хули никого. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Има думата госпожа Жулиета Калчева.
ЖУЛИЕТА КАЛЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да направя реплика така, както е по процедура и по нашия правилник, на господин Школагерски относно неговото изложение във връзка с предложения от нас законопроект. Искам да направя реплика, защото в неговото становище бяха изказани някои твърдения, които аз не приемам.
На първо място, той каза, че след като сме предвидили председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство за съдиите от техните съдилища, а председателят на Върховният касационен съд и за съдиите от апелативните съдилища, къде остават след това предложение съдиите от окръжните съдилища и съдиите от районните съдилища?
Господин Школагерски, ние сме направили предложение за изменение само на т. 1, ал. 1 от чл. 171, а в т. 2 и в т. 3, които са сега действащи и ние не ги променяме с нашето предложение, е казано: "Председателят на окръжен съд прави предложение за съдиите от съответните районни съдилища", и съответно т. 3: "Председателят на апелативен съд - за съдиите от съответните окръжни съдилища". Значи тези хипотези си ги има, тези норми ги има и в сега действащия закон и ние не предлагаме изменение в тези две точки.
Бяхме обвинени вносителите, като се започне от нарушаване на Конституцията и се стигне до абсолютна некомпетентност, след като сме предложили главният прокурор да има право да възбужда дисциплинарно производство както по отношение на всички прокурори, така и по отношение на следователите. И на второ място, че сме пренебрегнали самостоятелността, която Конституцията предвижда на следствените служби.
Господин Школагерски, пак искам да Ви прочета текста на т. 6 и т. 7, по които ние не правим предложения. Дисциплинарно производство за следователите от окръжната следствена служба прави директорът на окръжна следствена служба. За следователите от Специализираната следствена служба прави директорът на Специализираната следствена служба. Значи тези възможности и по вертикалата на следствените служби и в тяхната съвкупност като самостоятелно звено от съдебната власт са запазени. Ние не правим предложение за промяна на тези две точки.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това изказване ли е или реплика?
ЖУЛИЕТА КАЛЧЕВА: Сега ще стигнем и дотам. По отношение на главния прокурор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, моля Ви, недейте. (Шум и реплики на недоволство от ДЛ.)
ЖУЛИЕТА КАЛЧЕВА: По отношение правомощията на прокурора, които сме предвидили, съгласно чл. 30 от закона, единствено главният прокурор прави предложение за назначение на директора на Специализираната следствена служба и директорите на окръжни следствени служби. Съвсем логично сме предвидили да прави и предложение за възбуждане на дисциплинарно производство и за всички следователи. Така че аз не виждам, господин Школагерски, че Вашите твърдения - преди малко изказани - са правилни, обосновани и че с нашето предложение ние сме проявили некомпетентност или с този текст сме нарушили конституционните принципи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Калчева.
За дуплика - господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Господин председателю, аз ще бъде по-кратък, така че ще се опитам да наваксам.
Уважаема колежке, когато правите реплика, не посаждайте в устата на тоя, който е говорил, думи, които той не е изказвал. Моето ниво на мислене не е това да Ви казвам некомпетентност и т. н. Ето Ви протокола. Аз не съм Ви обвинявал. Аз съм се изказал добронамерено с оглед развитието на текста. Ако Вие сте се почувствали обвинена, аз Ви моля: недейте се чувства така, а се чувствайте загрижена към текста. Това е първото.
Второто: всичко това, което казвате Вие, е вярно и аз го приемам. Не приемам само тона, с който говорите. Всичко останало е вярно и аз го приемам. Но Вие бихте ли могли да ми отговорите коя е Вашата висша логика, по която вие лишавате членовете на съдебния съвет от правото да имат инициатива за внасяне на дисциплинарно преследване? Кое е това Ваше съображение? Това са хора, които са влезли там с отговорността си и те имат право - извинявайте - да внасят предложения за дисциплинарно преследване и за върховни съдии, и за всички останали членове на съдебната власт. Форма на контрол ли е?
Когато вие отнемате и слагате още едно друго - само на един специализиран орган, това не е разширение на демокрацията, съжалявам. Вашият принцип - това беше казано от мен и го повтарям - не е демократичен. Даже възложете, дайте право и на главния прокурор, но не отнемайте на членовете на Висшия съдебен съвет. Това бяха моите думи.
По отношение на предложенията за следствената служба и за другото: защо не разширите тогава правото на председателя на Върховния касационен съд, за да може той да внася за всички съдии? Това е един независим човек. Аз не говоря за личност, а говоря за длъжност, която може да стои над местнически съображения, за да внесе. Тогава защо не го изравните заедно с главния прокурор? Както главният прокурор може за всички прокурори и следователи, дайте възможност на председателя на Върховния касационен съд също да има правото по същата ваша логика на демократичността за всички съдии, включително и за следователите. Ха, тогава да видим дали ще имате баланс и дали ще има някой от залата, който ще стане да говори против? И аз мисля, че би се създал един много по-работещ текст, който би помогнал на господин министъра и в неговата усърдна дейност, за да я извърши.
Така че, когато се репликира, недейте приписва неща, които не съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Други изказвания има ли? Господин Веселин Бончев има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Имаше процедурно предложение от господин Школагерски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Школагерски направи процедурата не по реда, по който трябва. (Шум и реплики от ДЛ.) В края на изказване да се направи процедура, след 12 минути изказване!? (Шум и реплики от ДЛ.) Ще гласуваме и процедурното предложение, но нека да се изкажат всички желаещи, ако не възразявате.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Моето кратко изказване беше провокирано от изложението, което направи господин министърът. Може би тези думи, които каза той, са зарадвали стотици хиляди българи.
Господин министър, мене като човек, който не е юрист, Вашите думи ме провокираха, понеже почти десет години това тормози българския народ. Вие казахте, че фалирали пирамиди, банки, окрадени хора, влогове и тези, които го направиха, се разхождат на свобода извън България и в България и няколко правителства не го правят...
Уважаеми господин министър, като неюрист аз смятам - след един месец стават три години на това правителство, в което Вие сте министър, че те са достатъчни тези хора да бъдат сложени на подсъдимата скамейка. Затова сме член на Интерпол, има бюра на Интерпол, а Вие казвате, че се разхождат на свобода и в България, и в чужбина.
Второ, Вие знаете много добре, господин министър, че от 1 януари тази година пресата и в Европа, и в България гърми за тази корупция. Примерно, аз самият дадох една папка на господин Жотев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, точката, която обсъждаме, е изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Това не е парламентарен контрол. Въпроси към министъра сега няма да отправяте. Вие говорите не по същество. Затова ще Ви моля да говорите по същество.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Моето обяснение, господин министър, е, че точно в тая точка, която обсъждаме в момента, за всичко това, което не става с тези нарушения в България, има нещо слабо и в закона, и в съдебната система. И Вие като министър моля да направите всичко, за да може това, което Вие казахте, най-после да бъде под ударите на закона и хората да получат справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 054-01-27, внесен от Петър Рафаилов, Жулиета Калчева и Юрий Юнишев.
Не в други групи поне! С чужди карти в своята група - как и да е, но в други групи... Отменете гласуването. Обявявам ново гласуване и на госпожа Татяна Дончева й правя забележка за използване на чужди карти и то от друга парламентарна група. Отменете гласуването! (Силно оживление в залата, смях и реплики.) А господин Еюп да си пази картите... (Смях.)
Гласували 188 народни представители: за 103, против 67, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля, господин председател, за прегласуване, тъй като не бяха изтекли трите минути за самото гласуване. Даже част от нашата парламентарна група не можа да гласува. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Няма никакво време указано в правилника...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Има традиция, която е по-силна от правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма и традиция. (Весело оживление.)
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. (Шум и реплики в залата.)
Да, прегласуваме!
Гласували 216 народни представители: за 128, против 68, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Моето процедурно предложение - тъй като става въпрос за изменение в един единствен текст на Закона за съдебната власт, срокът между двете четения да бъде съкратен на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има ли противно становище?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Вярно е, че е един текст, но е един съществен текст - за правомощие на най-висшите магистрати, затова нека да бъде нормалното, както е по правилника, седем дни. Който желае да направи предложение, да си го направи. Моето предложение е да не се приема този скъсен срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пламен Марков срокът за писмените предложения за второ четене да бъде намален на три дни.
Гласували 200 народни представители: за 123, против 70, въздържали се 7.
Предложението се приема. (Реплики от ДЛ.)
Господин Миков, после господин Сендов ще Ви обясни, че сте изпуснали момента. Вече направихме друго гласуване, нямащо нищо общо с предишното обсъждане. Нямате право на отрицателен вот.
Приключихме работата по тази точка.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЕМЕЕН КОДЕКС.
Моля заместник-председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Джеров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преминаваме към второто четене на Семейния кодекс.
В началото първо трябва да... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Момент, господин Джеров. Прощавайте, но за процедура иска думата господин Юрий Юнишев.
Заповядайте, господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждането на законопроекта за Семеен кодекс правя процедурно предложение да допуснем в залата заместник-министъра в Министерството на правосъдието госпожа Златка Русева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Някой има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение да поканим в залата заместник-министърът на правосъдието госпожа Златка Русева.
Моля, гласувайте по-интензивно, колеги!
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят в залата госпожа Златка Русева. Заповядайте, госпожо Русева.
Господин Джеров, заповядайте и Вие.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Започваме второто четене на Семейния кодекс.
Господин Корнезов предлага да се създаде нова глава първа с наименование "Общи положения". Ще докладвам цялото предложение на господин Корнезов, тъй като то не е прието от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и по него евентуално господин Корнезов има правото да вземе думата.
Господин Корнезов предлага да се създаде нова глава първа с наименование "Общи положения". Всеки член от Кодекса има заглавие:

"Предмет

Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничеството и попечителството.

Цели

Чл. 2. Целите на този Кодекс са: закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитаването им; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство.

Принципи

Чл. 3. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи: закрила на брака и семейството от държавата и обществото; равноправие на мъжа и жената; доброволност и трайност на брачния съюз като основа на семейството; всестранна защита на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; зачитане на личността; грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Функции на семейството

Чл. 4. Основни функции на семейството са: раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие; полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството.

Закрила на семейството

Чл. 5. Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защитават и поощряват майчинството и подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачния живот."
Това е предложението на господин Корнезов за една авансова, предварителна част, която не е подкрепена от комисията.
От своя страна господин Янаки Стоилов също така предлага да се създаде в началото нова глава първа със заглавие "Основни положения" със следното съдържание:

"Предмет

Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.

Цели

Чл. 2. Целите на този Кодекс са закрила и укрепване на семейството, защита на правата и интересите на децата и на поставените под настойничество и попечителство.

Принципи

Чл. 3. Семейните отношения се регулират съобразно с принципите на равноправие между мъжа и жената; доброволност на брачния съюз; защита на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; взаимно зачитане на личното достойнство между съпрузите; грижа и подкрепа между членовете на семейството; закрила на брака и семейството от държавата."
Комисията не подкрепя и това предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Предлагам най-напред да гласуваме заглавието "Семеен кодекс" и след това да започнем обсъждането.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте заглавието на закона - "Семеен кодекс".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Което е безспорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Което е безспорно, както каза господин Джеров.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Спорно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Спорно ли е? Моля, отменете гласуването. След като има спор, ще гласуваме накрая.
Започваме обсъждането на заглавието и предложенията на колегите Любен Корнезов и Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Преди да взема отношение конкретно по глава първа, искам да кажа следното. Разбира се, аз съм за това да се нарича "Семеен кодекс". Но че въпросът не е безспорен, не е безспорен. Защото "кодекс" като термин го няма в Конституцията. Народното събрание приема закони, а не кодекси.
Второ. Въпросът е в този кодекс какво ще остане, тъй като има проблем с така наречените приемни семейства и т.н. Ако отпаднат отделни глави от този кодекс, то вече няма да бъде кодифицирано, а ще бъде закон. Така че въпросът не е безспорен. Но се е наложило в практиката - Семеен кодекс. Така че, нека да не превръщаме този въпрос за наименованието в главния проблем на днешната дискусия.
Затова реагирах от място, не че съм против наименованието. Междупрочем, въпросът за наименованието се поставяше в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията неведнъж или два пъти.
Предложил съм нова глава първа. Нямам никакъв принос в нея. Защото практически това са текстовете, които и сега действат в нашия Семеен кодекс. Въпросът е за така наречените общи положения в глава първа - това, което всъщност е направил и Янаки Стоилов.
И аз предлагам, ако не приемете моите, приемете на Янаки Стоилов предложението. Вече има утвърдена практика в този парламент, а и не само в този парламент, всеки един закон, нека да кажем кодекс, защото кодексът е закон, винаги има общи положения. Тоест, в тази глава първа на общите положения се дават принципите и целите, върху които се гради целият закон.
Обърнете внимание, даже в нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание глава първа също е "Общи положения".
Така че, ако има нещо по същество в тези текстове, които сме ви предложили, аз, респективно господин Янаки Стоилов, което вие да оспорвате, разбирам. Но те не се оспорват по същество, а трябва да падне цялата глава и по сега действащия Семеен кодекс.
Защо се дават тези общи положения, т.е. принципите? Защото тук и по Закона за нормативните актове е необходимо във всеки един закон, респективно нормативен акт, да се посочи кой кръг от обществени отношения регулира. И именно това е чл. 1. Тези правоотношения, които са основани на брак, родство, осиновяване, настойничество и попечителство - това е кръгът на обществените отношения, които трябва да влязат в този Семеен кодекс.
Освен това се дават и съответните цели на закона. И това не са само общи приказки, колеги. Те имат и съществено значение както за теорията, така и за правоприлагането. Особено ние, юристите, знаем, че при приложението на всяка една правна норма се тълкува. Затова е и съдът. Съдът се занимава с тълкуване на правните норми към конкретния казус. Тълкуването, което се прави в практиката, ежедневно, даже и днес, в тази минута, защото съдии постановяват решения, тълкуването на конкретното приложение на правната норма става чрез принципите, изложени в глава първа - общите положения на всеки един законопроект.
Така че въпросът тук е принципен и ни най-малко маловажен, за да отпадне с лека ръка тази глава първа, която ви предлагаме. Пак повтарям, идеите, които Янаки Стоилов и аз, разбира се, малко по-подробно съм ги изложил, са едни и същи. И, моля ви, приемете това, което и юридически, и практически е разумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо председател, господа народни представители! Господин Корнезов вече представи част от мотивите, които поотделно са ни накарали да направим предложение за създаване на нова първа глава в Семейния кодекс.
Мисля, че в правно-технически план спорът за това дали Народното събрание може да приема кодекси, е излишен, тъй като кодексът е вид закон. Така че в родовото понятие, което е използвала Конституцията, тя е дала възможност, и това е вече преценка на законодателя, според степента на обобщеност на регулираните отношения, и ако се съобразява със Закона за нормативните актове, да приема както кодекси, така и обикновени закони.
Но след като се претендира, че това наистина е кодекс, той би трябвало да урежда основни отношения в цяла сфера на обществения живот. И затова дори ние имахме предложение в хода на обсъждането на този законопроект да бъдат включени много и от проблемите, които сега се намират в обсъждания и приет на първо четене Закон за детето.
Един кодекс в още по-голяма степен от един закон трябва да съдържа основни положения, които да подпомагат правоприлагащите органи при тълкуване на отделните разпоредби. Такава е и традицията - повечето от законите да включват такива уводни текстове.
Моето предложение се е постарало да осигури приемственост на досегашната уредба, без да я възпроизвежда. Това е един по-кратък, синтезиран вариант, който е съобразен и с днешните условия. И затова съм сметнал, че е достатъчно да бъдат отделно уредени въпросите за предмета на регулирането, за целите и за принципите.
Хората от юридическата практика няма да възразят на включването на такива разпоредби, а в областта на правната теория те категорично се отстояват. Защото в нашата правна система е необходимо да се увеличи ролята на принципите на правото, защото те не само подпомагат процеса на тълкуването на отделните разпоредби, но, макар и рядко, правоприлагащите органи могат да се натъкнат и на празноти в законодателството. А няма друго средство, освен принципите на правото и на морала, които да служат при аналогията на правото. Докато при аналогията на закона тези принципи, в съчетание с някои други разпоредби, могат да улеснят преодоляването на такива празноти.
Ето, по тези причини е необходимо да се приеме такава глава и за да се оправдае претенцията, че се създава нов Семеен кодекс, и за да се отговори както на нуждите на правоприлагането, така и на по-добрата систематика.
Мисля, че тези мотиви са достатъчни, за да намери подкрепа това предложение, за да не се смята, че освобождаването на кодекса от определени разпоредби само по себе си подобрява неговото качество и повишава възможностите за неговата приложимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегата Корнезов постави въпроса дали е правилно да продължаваме с практиката да се гласуват кодекси. На мен ми се струва, че възражението, което беше направено, не е точно. Кодекси в закона не се различават като качество, като вид нормативен акт. Разликата е дадена в Закона за нормативните актове. Кодексът е пак закон, който обхваща цял дял, цял клон от правото, докато законът е нормативен акт, който обхваща по-малък дял, по-конкретна част.
В Конституцията не е казано, че не може да има кодекси. Това, че е казано, че Народното събрание гласува Конституция, закони и решения, не създава никаква пречка. Нека да имаме предвид, че Законът за нормативните актове, който действа и днес, съдържа понятието "кодекси". Освен това в нашата правна система има поне около 9 или 10 кодекса. И затова аз не виждам пречка нормативният акт, който започваме да гласуваме, да бъде назован така, както сме свикнали, така, както е практиката - семеен кодекс. Или думата "кодекс" мен не ме смущава от гледище на Конституцията. Имаме кодекси, ще имаме кодекси и би могло съвсем спокойно заглавието "Семеен кодекс" да бъде гласувано. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
За реплика думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз подчертах, че не съм против наименованието "Семеен кодекс". Но изрично, ако трябва да бъдем прецизни - а трябва да бъдем прецизни - чл. 86 от Конституцията казва, че Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. И аз много добре си спомням, когато се правеше този текст във Великото народно събрание, че дискутирахме дали да вкарваме кодексите или не.
Разбира се, че "кодекс" означава кодифициране на една материя - това е ясно. Що се отнася обаче до Закона за нормативните актове, както знаете, този Закон за нормативните актове е преди повече от 20 години - да, 27 години, ако точно смятам сега, в момента. Следователно, Законът за нормативните актове имаше предвид едни други обществени отношения и друга Конституция. Междупрочем, поне до промяната 1944 - 1947 г. (говоря в юридическия смисъл) българското Народно събрание и българското право боравеше със закони, а не с кодекси. Кодексите дойдоха след 1947 г. като наименование не само от Русия, а, знаете, и от Франция, и т.н. Така че, ако говорим за някаква традиция в българското право, няма такава традиция, тъй като от Търновската конституция също се е започнало само със закони. Но не най-главният въпрос е това, пак казвам, не най-същественият въпрос е това. Тук се поставяше въпроса, бих искал да чуя и от проф. Джеров, разбира се, ако той желае: защо това, което сме предложили - господин Янаки Стоилов или аз - трябва да отпадне, когато традицията и на сегашното Народно събрание е винаги да има общи положения в един нормативен акт, който има и практическо значение.
Нека колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да кажат защо трябва да падне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Желаете ли дуплика, господин Корнезов? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, госпожо председател.
Тук всъщност ние не спорим с колегата Корнезов, просто разменяме мисли относно понятието "кодекс". Съвсем точен е, че до 1944 г. в България кодекси не е имало, че те след това възникват в правната система, в обективното право на България. Но кодексът е нещо известно от началото на по-миналия век. Наполеон въвежда кодексите около 1813 г., когато влиза в сила Сodе civil за процедурата и т.н. Германия преминава в една по-друга система, германското право не приема кодексите - говоря за "Гезетцбух", тоест за законници. Същото го имаме в Австрия, в Швейцария, поради което мисля, че никаква пречка няма да има, след като България не е въвела "законник" или друго понятие, а е въвела кодекс, независимо при коя система, да продължаваме.
Аз лично считам, че кодексът е едно полезно наименование, което характеризира вида и обема на нормативния акт. Защото иначе не бихме могли да направим разлика между кодекс и закон. Има огромна разлика. И затова, ако гласуваме "Семеен кодекс", няма никаква пречка в тази насока.
А по отношение предложението на колегите Корнезов и Янаки Стоилов няма правна пречка да се приеме тяхното предложение. То не противоречи на същността, на смисъла. То е един преамбюл, бих казал. Въпрос на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой друг от колегите да вземе думата по текстовете, които разглеждаме? Не виждам.
Най-напред поставям на гласуване наименованието на закона "Семеен кодекс".
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Любен Корнезов за глава първа и чл. от 1 до 5, свързани с общите положения на Семейния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 61, против 37, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте наименованието и текстовете от 1 до 3, свързани с общите положения.
Гласували 109 народни представители: за 56, против 46, въздържали се 7.
Предложението е прието.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И сега какво ще правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, грешката вероятно е моя. Тъй като едното предложение е по-малко от другото, затова предложих и двете на гласуване.
Господин Стоилов, дали бихме могли да изтеглим Вашето предложение с оглед на това, че то е част от другото?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз смятам, че е по-добро. Ще се разберем с колегата Корнезов и ще ви предложим как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Илия Петров - за процедура.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да се прегласуват предложенията - както предишното, така и по-предишното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Петров. Не мога да подложа на гласуване предложението Ви в такъв обем. Мога да предложа на прегласуване само предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Моля за прегласуване на предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 138 народни представители: за 62, против 73, въздържали се 3.
Предложението не се приема, за което съжалявам.
Моля господин Джеров да докладва по-нататък текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: После ще направим преномерацията, както направихме със Закона за кадастъра. Затова няма да означавам глава първа или втора, а това ще остане при техническата страна на подготовка на закона.

"СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
Форма на сключване на гражданския брак

Чл. 1. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, урежда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Религиозният обред няма правно действие."
Предложение на Юрий Юнишев:
1. От заглавието на чл. 1 да отпадне думата "граждански".
2.Член 1 да се измени така:
"Чл. 1. (1) Брак може да бъде сключен с граждански и/или религиозен ритуал, съобразно реда по този закон.
(2) Брак, сключен само с религиозен ритуал, поражда правно действие след вписванията по чл. 8."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от госпожа Емилия Масларова: в чл. 1 ал. 2 да се измени така:
"(2) Религиозният брачен ритуал няма правно действие."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на господин Любен Корнезов: в чл. 1 да се създаде ал. 3:
"(3) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз знам каква ще бъде съдбата на моето предложение, но въпреки това искам да изкажа становището си. Да, ние с този Семеен кодекс отиваме една крачка напред към демократично регламентиране на семейните взаимоотношения, но според мен можем да направим и още една. Какво значи това мое предложение? Просто искам да равнопоставя църковният ритуал, или религиозният ритуал, по който се сключва един брак, равнопоставен на гражданския брак, който се сключва пред едно лице по гражданско състояние. И няма нищо лошо в това, защото съм регламентирал, ако прочетете по-внимателно предложенията ми по-нататък, абсолютно прецизно и конкретно как бракът, сключен с религиозен ритуал, ще породи своето правно действие.
Разбира се, когато направихме един сравнителен анализ с европейското законодателство, се констатира, че няма унифицирана система в тези закони, свързани с брака и семейството, където да е равнопоставен религиозният обред и гражданският брак в чистия му вид. Например в Испания се позволява сключване на граждански брак само с религиозен ритуал, но след като държавата е уредила своите взаимоотношения само с три от църквите на съответните вероизповедания. Разбира се, там режимът е еволюирал, защото до 70-те години е било точно обратното, държавата е приемала само и единствено религиозния обред за сключване на брак. Горе-долу е подобно положението в Италия. Но както и да е.
Ако, колеги, се обърнем назад в нашата история, ще констатираме едно много любопитно обстоятелство: в крайна сметка в онези 500 години турско робство какъв е бил легитимният брак на българина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Обичайният.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Да, обичайният. Религиозният обред е бил онзи, който е споявал това семейство. Как тогава българинът 500 години е живял в една устойчива семейна патриархална среда, а ние сега в цивилизована България, в двадесет и първи век, решаваме, че само дотолкова, доколкото един понякога полуграмотен чиновник, изпявайки фриволно един заучен текст пред двама бъдещи съпрузи, в една стая на кметството, понякога нямаща дори тържествен вид, бракът придобива една едва ли не непоклатима основа?
Да, църковният ритуал може да бъде оспорен като легитимен за сключване на граждански брак тогава, когато самото вероизповедание няма легитимност на територията на нашата държава. Но аз съм посочил тук условието, че става въпрос за религиозен ритуал само от легитимно вероизповедание, тоест онова, което е признато от Закона за вероизповеданията. И едва тогава, когато влезе в сила такъв закон на територията на държавата ни, този брак може да бъде равнопоставен на гражданския.
В крайна сметка заявявам, че тъй като в комисията надделя един просоциалистически дух тогава, за разлика от съгласието ни по много други текстове от закона, аз оттеглям своето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Недейте, нека да гласуваме!
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Ще запазя правото си в бъдеще при една по-нормална, демократична обстановка, свързана с възприемането на различните вероизповедания в нашата страна след регламентацията им съобразно Закона за вероизповеданията, да направя едно предложение за изменение и допълнение на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Корнезов, заповядайте, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви! Като човек на перото, чиито книги чета с удоволствие, господин Юнишев и със словото си искаше да ни убеди, че трябва да има религиозен брак. Само че от юридическа, ако щете от историческа гледна точка, уважаемият господин Юнишев не е прав. Защото той каза, че неговото предложение, цитирам: "е крачка напред". Не, господин Юнишев, това Ваше предложение е крачка назад към Средновековието.
Вижте първо Конституцията, чл. 46, ал. 1 - "Законен е само гражданският брак". Край! Така че, всички други предложения, които се правят в тази насока, са противоконституционни и даже не могат да бъдат поставени на гласуване.
Но има и друг проблем, аз няма да се спирам, това е една тема, която е моя слабост, ако се даде възможност в бъдеще, както каза господин Юнишев, да се сключва религиозен брак, в България обаче няма само Източно православие, няма само католицизъм, протестантство и т.н. Има ли мюсюлманство? Да, разбира се. Какво разрешава Коранът? Разрешава четири жени на един мъж. Е, кой ще храни тези жени при тази обстановка? (Смях.) Казвам го в кръга на шегата, но е така.
Плюс това, разбира се, че преди 1947 г. е имало само църковен брак в България, но тогава е имало Екзархистки устав, който е предвиждал не само сключването на брак, но според него сте имали право да се разведете седем пъти. Но разводът е бил само църковен, а не граждански и т.н.
Така че на този етап това, което предлага уважаемият господин Юнишев, не може да се възприеме.
За ал. 3, това, което аз ви предлагам. Предлагам ви: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Точно така! Защото и в Семейния кодекс трябва да кажем първо какво е бракът и кои са страните в брака. И тук трябва категорично да заявим, че брак може да има само между мъж и жена, а не между еднополови същества. (Шум и реплики.) Защото и онзи ден четох, че някакви травестити сключвали бракове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не разсъждавате демократично, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, може да съм старомоден, но вие знаете, че и в някои страни в Западна Европа има така наречените групови бракове. Има ли ги? Има ги!
РЕПЛИКА ОТ СДС: А защо да няма?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колега, елате и предложете бракът да бъде групов в България. И тогава ще се върнем в първобитното общество, когато действително бракът е бил групов.
Затова нека да погледнем сериозно. Според мен юридически точно е: брак може да има само между мъж и жена. Тоест, този, който се чувства мъж, е мъж и може да сключва брак с ребро Адамово, т.е. жената. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Той не довърши определението на римското право. Римското право казва "Общение на божественото и човешкото право".
Желае ли някой друг да вземе думата? Не виждам други желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на раздела "Сключване на брак".
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, което не се подкрепя от комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): То е същото като на вносителя, сменена е само думата "ритуал" с "обряд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Гласували 105 народни представители: за 5, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за ал. 3:
"(3) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена."
Гласували 135 народни представители: за 50, против 50, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя процедурно предложение за прегласуване. Разбира се, в своето изказване аз се спрях на този въпрос в малко по-лековата форма, но той не е никак за подценяване. И това не е чл. 2, за който ми говорите Вие, госпожо Тоткова. Въпросът е първо в това какво е бракът - доброволен съюз или един договор? Това са теории. Самият брак, не говоря за брачния договор, самото сключване на договора договор ли е или съюз?
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Договор е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, договор! Елате и кажете, че е договор. Не трябва да гледаме материалната страна, аз говоря за духовната страна между мъжа и жената.
Второ, разбира се, че трябва да определим, че страни в този договор могат да бъдат двата пола. И само двата пола.
Така че моля да бъде прегласувано. Другото - не знам как да го определя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 61, против 78, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието и текста на чл. 1 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля квесторите да поканят господин Александър Джеров.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожо председател, стигнахме до чл. 2.
Член 2 има заглавие "Съгласие на встъпващите в брак".
Вносителят - Министерският съвет, предлага чл. 2 да има следното съдържание:
"Чл. 2. (1) Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Сключването на брак се извършва в присъствието на двама свидетели."
По предложението на вносителя е постъпило предложение на господин Юрий Юнишев - в чл. 2, ал. 1 накрая да се добави "или пред свещеник на легитимно вероизповедание".
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на госпожа Емилия Масларова - в чл. 2, ал. 1 да се измени така:
"(1) Бракът се сключва по лично, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, изразено взаимно пред длъжностното лице по гражданското състояние."
И това предложение не се подкрепя от комисията.
Третото предложение е на господин Любен Корнезов - в чл. 2 да се създаде ал. 3 със съдържание:
"(3) По изключение бракът може да се сключи в отсъствие на един от встъпващите в брак с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя без никакви промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по текстовете на чл. 2?
Тъй като господин Юнишев оттегли предложението си по чл. 1 и с това имат логическа връзка смятам, че не би следвало да подлагам на гласуване предложението му. За останалите, разбира се, можем да направим обсъждане.
Не виждам желаещи да се изкажат по чл. 2.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова.
Гласували 134 народни представители: за 53, против 78, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за нова ал. 3.
Гласували 86 народни представители: за 5, против 77, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 2, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложената редакция на вносителя със заглавие "Документи за сключване на брак" и съдържание на чл. 3:
"Чл. 3. (1) Желаещите да встъпят в брак, представят пред длъжностното лице по гражданско състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 4 и 5;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3.
(2) Ако желаещите да встъпят в брак, са избрали законовия режим на разделност, те представят за това писмена декларация с нотариална заверка на подписите, а ако са сключили брачен договор - удостоверение за сключения брачен договор от съответния нотариус с данните по чл. 7, ал. 2."
По така предложената редакция от вносителя са постъпили три предложения.
Първото предложение е на господата Петър Рафаилов и Христо Таракчиев - в чл. 3, ал. 1 да се добави т. 3 със следното съдържание:
"3. декларация, в която всеки един от съпрузите заявява:
а) че е осведомен за здравното състояние на другия;
б) че е осведомил другия за своето здравно състояние;
в) че му е известно, че бракът би бил недействителен, ако не е осведомил другия съпруг за здравното си състояние и последиците от него за живота или здравето на другия съпруг или на поколението."
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Второто предложение е на госпожа Емилия Масларова - в чл. 3, ал. 1 да се измени така:
"(1) Желаещите да встъпят в брак заявяват това в общината на длъжностното лице по гражданското състояние. Всеки от тях представя:
1. документ за самоличност;".
Точки 1 и 2 - на вносителя, стават съответно точки 2 и 3 в текста, предложен от госпожа Масларова.
Комисията не подкрепя предложението.
Следва друго предложение пак на госпожа Емилия Масларова - в чл. 3 да се създаде ал. 3 със следното съдържание:
"(3)  Желаещите да встъпят в брак представят на длъжностното лице по гражданско състояние данни за самоличността на избраните от тях двама свидетели, които ще изпълняват функции, аналогични на традиционните кумове."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение?
Думата има народният представител Христо Таракчиев.

ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смисълът на нашето предложение е, че не всякога медицинското заключение, медицинското свидетелство, което се представя при сключване на граждански брак, може да посочи истинското здравно състояние на кандидатите за сключване на брак.
Какво имам предвид? Това е въпрос, който се среща в практиката и всички педиатри го знаят при разглеждане на подобни казуси. Примерно, съществува едно епилептично състояние, един птимал. Разбира се, това не е отразено в документацията на пациента, на гражданина и той може да скрие този факт. Но утре този факт се повтаря в семейството и може да създаде наистина пречки за съществуването и за осъществяването на този брак.
Ето защо с една подобна декларация, когато всяка страна от брака, като имам предвид, че бракът не е нищо друго, освен сключването на един договор между две страни - и тук да ме извини господин Корнезов, но аз смятам, че бракът е договор, че съюзът между двете страни се осъществява или преди брака, или след брака - но самият брак е договор, който се сключва пред лицето по гражданското състояние. Именно този сключен договор би могъл след това да се оспори, ако двете страни не са били достатъчно честни една към друга, ако двете страни по принцип са преминали към сключването на този договор на една фалшива основа.
Това имаме предвид и затова включваме като изискване тази декларация, която безспорно ще укрепи един брак, тъй като ако двете страни знаят защо сключват договора и какви са евентуалните последици от този договор, те просто ще могат да вземат предварително своите мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Таракчиев.
Желае ли някой друг от колегите да вземе отношение по текстовете на чл. 3? Не виждам.
Започваме гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев, което току-що чухте в обосновката на господин Таракчиев и което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 47, против 19, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова за заместващ текст на ал. 1. Поотделно ще гласуваме двете предложения на госпожа Масларова.
Гласували 107 народни представители: за 25, против 75, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на госпожа Масларова - текст за нова ал. 3. Госпожа Масларова предлага да се създаде нова ал. 3, свързана с кумовете.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 3 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 9.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заглавието на чл. 4 гласи: "Възраст за встъпване в брак".
Съдържанието на вносителя по чл. 4:
"Чл. 4. (1) Брак може да сключи лице, навършило 18 години.
            (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило 16 години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различно местожителство, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
            (3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по местожителството му."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Сега ще докладвам четири предложения, които са направени във връзка с този текст.
Първото предложение е на господин Любен Корнезов. Той предлага в ал. 1 числото "18" - т.е. възрастта за сключване на брак - да се замени с "16".
Второто предложение е пак на господин Корнезов, който предлага в чл. 4, ал. 2 числото "16" - т.е. изключението - да се замени с "14".
Комисията не подкрепя това предложение.
Третото предложение е на господата Петър Рафаилов и Христо Таракчиев. То гласи:
Текстовете на чл. 4, ал. 2 да се допълнят по следния начин:
1. В първото изречение след думите "навършило 16 години" да се добави "или поставено под ограничено запрещение".
2. Във второто изречение след думите "са непълнолетни" да се добави "или ограничено запретени".
3. В третото изречение след думите "изслушва непълнолетния" да се добави "или ограничено запретения".
Комисията не подкрепя предложението.
Четвъртото предложение е на госпожа Емилия Масларова. В чл. 4 последното изречение на ал. 2 думата "може" да се замени с "трябва".
Комисията не подкрепя и това предложение.
Както в началото казах, комисията подкрепя предложението на вносителя за трите алинеи на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Думата има народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Колеги, става дума за брачната възраст. Както ви е известно, и сега, и това, което всъщност се предлага в новия Семеен кодекс, е да може да се сключва граждански брак от лица, навършили 16 години с разрешение и над 18 години без разрешение на съдията.
Да, но ние трябва да изхождаме от реалностите на живота. И аз в своята съдебна практика като съдия съм давал редица разрешения за сключване на граждански брак и при мен са идвали деца.
Фактическото положение в българското общество е такова, че една част от това общество, преди всичко около малцинствата, започват своя фактически брачен живот чувствително под 16 години. Даже до 16 години обикновено имат по 1-2 деца. Това реалност ли е? Ами, реалност е.
Защо не дадем възможност на тези деца да могат юридически да оформят своето съжителство, когато те живеят и раждат деца? При мен са идвали бременни момичета, искат да сключат граждански брак, но аз гледам - няма 16 години и никой не може да даде разрешение. Даже има и наказателен текст пък за тези, които под 16, респективно под 14 години, извършват контакти от такъв характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Разделът "Разврат".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да, и започваме с полиция да ги разделяме. Това е парадокс!
Затова разумът изисква да се даде възможност, когато, разбира се, това ще стане и с медицински удостоверения, и с разрешения на съдията от районния съд, лица над 14 години да могат да сключват граждански брак. Защото, несключвайки граждански брак, децата, които се раждат, са извънбрачни деца. Това не е само да може да сключи брака. Има и правни последици, имуществени последици и т.н.
Вижте, брачната възраст в света е различна. Колкото се отива по на юг, брачната възраст, т.е. възможността да сключи граждански брак, намалява. Даже има държави, в които има възможност да се сключи брак на 12 години. По-бързо се развиват. Колкото отиваме по на север биологическите процеси се развиват по-бавно. Тоест зрелостта става в по-напреднала възраст.
Така че, ако искате, сключете брак и на 16, и на 17, ако искате сключете на 20, на 30, или на моите, примерно, 50. Но трябва поне минималната възраст да е определена съобразно всеки един конкретен случай.
Затова мисля, че е разумно да дадем възможност на една голяма част от българското население, което и фактически живее на съпружески начала, да може да оформи своето съжителство съобразно новия ни Семеен кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Кой друг от колегите желае да вземе думата?
Господин Таракчиев, желаете ли думата?
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттегляте предложението.
Други желаещи няма. Започваме гласуването.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов към основния текст на ал. 1 числото "18" да се замени с "16". Тоест бракът да бъде сключван на 16 години като правило.
Гласували 141 народни представители: за 27, против 84, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на господин Корнезов - в ал. 2 числото "16" да се замени с "14" за разрешението за сключване на брак. Моля, гласувайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Безпредметно е вече, след като 16 не се прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не се изключват двете предложения, затова го подлагам на гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не се изключват, но не са в хармония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Гласували 98 народни представители: за 17, против 70, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Господин Таракчиев оттегли и тяхното предложение.
Пристъпваме към гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова в ал. 2 думата "може" да се замени с "трябва". Моля, гласувайте. Става дума за съгласието в писмена нотариално заверена форма.
Гласували 94 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на текста на чл. 4, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

"Пречки за сключване на брак

Чл. 5. (1) Не може да сключи брак лице:
1. което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
 (2) Не могат да сключват брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри;
3. други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
4. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри."
Това е предложението на вносителя, което се подкрепя от комисията.
Постъпили са две предложения.
Първото на господата Петър Рафаилов и Христо Таракчиев - по чл. 5, ал. 1, т. 2 текстът след думите "пълно запрещение" до края на изречението да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение - на госпожа Емилия Масларова - в чл. 5, ал. 1 да се създаде т. 4 със съдържание:
"4. което явно се намира под въздействието на алкохол или на други упойващи вещества по време на сключването на брака по чл. 7".
Комисията не подкрепя и това предложение.
Както казах, комисията подкрепя предложението - текста на вносителя със заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой от колегите думата по чл. 5?
Господин Таракчиев, желаете ли думата?
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттегляте предложението си.
Друг желае ли думата? Не виждам.
Започваме гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова.
Гласували 120 народни представители: за 29, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 5, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Член 5 е приет.


ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 6. Имаме основния текст на вносителя и пет предложения от народни представители.
Вносителят, Министерският съвет, предлага следното съдържание на чл. 6:
"Място на сключването на брака
Чл. 6. (1) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(2) Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви на определеното място, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място."
Това е текстът на вносителя.
Комисията подкрепя този текст.
Ще ви докладвам подред предложенията, които са направени от колегите.
Първото предложение е на колегата Юрий Юнишев: в чл. 6, ал. 1...
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Господин Юнишев оттегля предложението си.
Другото предложение, господин Юнишев?
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте.
Следва едно предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 6 да се измени така:
"Подготовка за сключване на брака
Чл. 6. (1) Желаещите да встъпят в брак се явяват лично пред длъжностното лице по гражданското състояние и му представят документите по чл. 3.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на желаещите да встъпят в брак, както и представените от тях документи по чл. 3.
(3) Ако няма пречка за сключване на брака длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за сключване на брака.
(4) В акта за сключване на брак длъжностното лице по гражданското състояние отразява наличието на брачен договор, датата на договора, регистрационния номер и района на нотариуса, който го е изготвил, или избрания законов имуществен режим на разделност."
Комисията не подкрепя предложението.
И още едно предложение по чл. 6. Автор е госпожа Емилия Масларова.
Член 6 да се измени така:
"Чл. 6. (1) Бракът се сключва публично и с ритуална тържественост в специализирани общински помещения, определени от кмета на общината.
(2) По изключение при уважителни причини, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място."
И това предложение не се подкрепя от комисията.
И последното предложение е на господин Руси Статков - в чл. 6 да се създаде ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Когато встъпващите в брак желаят да го сключат на избрано от тях място, бракът може да бъде сключен при заплащане на държавна такса и заявяване два месеца преди желаната от тях дата."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията поддържа предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Думата има народният представител Руси Статков за обосноваването на едно много интересно предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): То е европейско!
Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги! Мястото на сключване на брака във връзка с разпоредбата, която обсъждаме, ме накара да потърся допълнителна консултация с практикуващи юристи, а и да направя едно проучване в международния опит. И без да нарушавам конструкцията, която е предложена в тази норма на чл. 6, освен ал. 1 и 2, които са на база на досега действащия Семеен кодекс, предлагам и трета алинея. И тази трета алинея именно да обхване онези случаи на встъпващи в брак, които желаят да го сключат на избрано от тях място.
Може би една голяма част от колегите са срещали в медиите необичайни места за сключване на брак в различни страни - някои под водата, други над водата, във въздуха. Разбира се, при положение че се заплати съответна такса.
И на трето място, се заяви предварително два месеца преди това. Така че в края на краищата да се получи една пълна завършеност на всички онези възможни, така да се каже варианти на място за сключване на брак.
Така че аз поддържам своето предложение, уважаема госпожо председател. Повтарям, то не противоречи на логиката на вносителя. Напротив, допълва възможностите, при положение че, разбира се, затова се направи и заплащане, и съответно предварително два месеца стане уведомяването.
Обръщам се към колегите от мнозинството, които са европейци по дух. Това е част от европейската практика - да подкрепят това предложение. Разбира се, не най-сериозният критерий, но един от критериите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Статков. Лично аз ще Ви подкрепя. За колегите не мога да гарантирам.
Друг желае ли думата? Не виждам желаещи.
Пристъпваме към гласуване. Най-напред моля, гласувайте предложението на господин Лучников за заместващ текст на чл. 6, озаглавен: "Подготовка за сключване на брак", което не се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 25, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова за заместващи текстове на двете алинеи на чл.6.
Гласували 89 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за създаването на нова ал. 3 за сключване на брак на избрано от младоженците място.
Гласували 115 народни представители: за 38, против 70, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на чл. 6 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Член 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 7 предложението на вносителя за заглавие е: "Ред за сключване на брака".
Господин Юрий Юнишев предлага...
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям предложенията си по всички точки от чл. 7.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, разбрах Ви.
В такъв случай комисията предлага самостоятелна редакция на чл. 7, подобрена редакция спрямо предложението на вносителя:
"Ред за сключване на брака
Чл. 7. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на желаещите да встъпят в брак, както и представените от тях документи по чл. 3.
(2) В акта за сключване на брак длъжностното лице по гражданското състояние отразява наличието на брачен договор, датата на договора, регистрационния номер и района на нотариуса, който го е изготвил, или избрания законов имуществен режим на разделност.
(3) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брака. Актът се подписва от страните, от двамата свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние."
По чл. 7 има постъпили предложения.
Господин Юрий Юнишев оттегли предложенията си.
Предложение от господин Лучников за ново съдържание на чл. 7:
"Сключване на брака
Чл. 7. (1) Встъпващите в брак избират свободно дали да сключат официално брака чрез граждански или религиозен ритуал.
(2) Гражданският ритуал се извършва публично на място, определено от кмета на общината. Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви на определеното място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място.
(3) Религиозният ритуал се извършва според установените обреди на някое от редовно регистрираните вероизповедания в страната.
(4) Съставеният акт за сключване на брака по чл. 6, ал. 3 се подписва както при гражданския, така и при религиозния ритуал от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние или от съответното религиозно лице.
(5) Независимо от избрания граждански или религиозен ритуал встъпващите в брак трябва да заявят публично недвусмисленото си желание да сключат брака."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на госпожа Масларова - в чл. 7 се включва и нова ал. 1.
"(1) Бракът се сключва не по-рано от 15 дни след заявяването в общината. С разрешение на длъжностното лице по гражданско състояние брак може да се сключи и по-рано, ако важни причини налагат това.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява документите за самоличност на желаещите да встъпят в брак и свидетелите им, както и представените останали документи по чл. 3."
Алинея 3 е без промени, остава текстът на ал. 2 от проекта.
"(4) Ако няма пречка за сключване на брака, длъжностното лице по гражданско състояние запитва и удостоверява последователно свободно изразеното съгласие на желаещите да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак. Актът се подписва от бракосъчетаващите се, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията излиза със самостоятелно предложение, което в началото ви докладвах по чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 20, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 15, против 85, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 15.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Действие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 8. Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние."
Това е предложението на вносителя, което се подкрепя от комисията.
Постъпили са няколко предложения.
Първото предложение е от господин Лучников - чл. 8 да се измени така:
"Действие на акта за сключване на брака
Чл. 8. (1) Бракът е сключен с подписването на акта от встъпващите в брак, от свидетелите и от длъжностното лице по гражданското състояние или от съответното религиозно лице.
(2) Религиозните лица, които извършват ритуала и подписват акта за встъпване в брак, трябва да бъдат регистрирани в службата по гражданското състояние на съответната община или кметство."
Предложението на господин Лучников не намери подкрепа в комисията.
Предложение на господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И предложение на госпожа Емилия Масларова - в чл. 8 след думите "от встъпващите в брак" да се добави "от двама свидетели".
Комисията не подкрепя предложението. И, както казах в началото, комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги народни представители, ако прочетете внимателно чл. 8, а след това прочетете внимателно чл. 9, вие ще разберете същността на моето предложение, а именно размяната на текстовете такива, каквито са, разбира се, но размяна на местата им. Защо? Систематичното подреждане на тези членове се изисква от обстоятелството, че фиксираното в чл. 9 посочване на фамилното име при съставянето на гражданския брак, не може да следва обстоятелството, след като самият той е подписан и съставен така, както е визирано в чл. 8.


Ако направите едно сравнение с текста в сега действащия Семеен кодекс, то текстът на чл. 8 там съществува като алинея на чл. 7. Чисто механично вносителят го е пренесъл със самостоятелно заглавие, превърнал е алинеята в самостоятелен член, след което се е запазил и чл. 9 със сега формулирания текст. При това механично пренасяне на текстовете от сега действащия Семеен кодекс към този законопроект, е допусната тази систематична несъобразност. Това е моето редакционно предложение, което следва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разместване на номерацията на чл. 8 и чл. 9. Благодаря на господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Вносителят приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за заместващ текст на чл. 8, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 15, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова.
Гласували 104 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8, както е предложен от вносителя, който става чл. 9.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст, който е раздаден като чл. 9 и който ще стане чл. 8:
"Фамилно име на съпрузите
Чл. 8. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави бащиното име на другия съпруг, с което той е известен в обществото."
Господин Юрий Юнишев предлага чл. 9 като съдържание и заглавие да отпадне...
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 на вносителя, която става чл. 8, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Глава втора
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Равенство между съпрузите
Чл. 10. Съпрузите имат равни права и задължения в брака."
Комисията подкрепя текста на вносителя по заглавията и по съдържанието на чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора и чл. 10, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава втора и чл. 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Взаимност между съпрузите
Чл. 11. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност."
Господин Юнишев предлага....
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 11, както е предложен от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Право на свободно придвижване
Чл. 12. Всеки съпруг има право свободно да се придвижва в страната и в чужбина."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 12.
Народният представител Янаки Стоилов предлага чл. 12 да отпадне. Комисията не възприема неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Стоилов го няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов чл. 12 да отпадне.
Гласували 99 народни представители: за 32, против 48, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 7.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Свобода при изповядване на религия
Чл. 13. Всеки съпруг има право свободно да изповядва своята религия и да изпълнява своите религиозни обичаи.
Семейно жилище и съвместно живеене на съпрузите
Чл. 14. Съпрузите имат равни права при избора на общото семейно жилище и живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.
Свобода при избор на образование, професия и работа
Чл. 15. Всеки съпруг свободно избира своето образование, обучение, професия, вид и място на работа.
Грижа за семейството

Чл. 16. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването, образованието и издръжката на децата."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по членове от 13 до 16 включително.
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте членове от 13 до 16 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Членове от 13 до 16 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 17 имаме текста на вносителя. По текста на вносителя господин Юрий Юнишев предлага да отпадне ал. 2. Той оттегля предложението си.
Следва предложението на господин Лучников.
В чл. 17, ал. 2 между думите "солидарно за" и "задължения" да се прибави "обикновените".
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение на господин Лучников и предложението на господин Корнезов съвпадат:
В чл. 17 в редакцията на вносителя, ал. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя техните предложения.
Народният представител Янаки Стоилов направи предложение за промяна в ал. 4 на чл. 17.
Комисията подкрепя предложението.
Въз основа на приетите предложения от народните представители, комисията предлага следната редакция на чл. 17:

"Разходи и задължения на семейството

Чл. 17. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи в зависимост от възможностите им.
 (2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, които единият или и двамата са поели за задоволяване на нужди на семейството.
 (3) За задълженията, произтичащи от непозволено увреждане отговаря само съпругът, причинил непозволеното увреждане.
 (4) Всеки съпруг осведомява другия съпруг за имущественото си състояние."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Поддържам предложението си ал. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И в новия й вид?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И в новия, и в стария й вид. Тя е насочена срещу мъжа! (Весело оживление в залата.) Така е!
Всеки съпруг е длъжен да дава сведения на другия съпруг за имуществото си и влоговете си - а имуществото какво е? И парите, които нося тук, в портфейла си, и това е имущество. И какво, аз ще давам сведения за финансите си? Нали уж си има от стари времена фонд "и аз съм човек"?
И още нещо - вместо "сведения" сега се казва "всеки съпруг", тоест мъжът, да информира, да осведоми жената. Че мъжът, ако е мъж, да не е информатор на своята съпруга? (Весело оживление в залата.)
Затова, моля ви, ал. 4 трябва да отпадне и в стария, и в новия си вид! Как е възможно това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников към ал. 2 между думите "солидарно за" и "задължения" да се прибави "обикновените", което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 6, против 19, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на господин Светослав Лучников и на господин Любен Корнезов за отпадане на ал. 4 - за защита на правата на мъжете и тяхната еманципация, така ли? (Шум и реплики в залата.)
Гласували 153 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията без ал. 4, която вече отпадна.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Член 17 е приет.
Господин Пламен Марков има думата за процедура.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение - тъй като достигнахме до една много деликатна материя от Семейния кодекс - имуществените отношения между съпрузите, да спрем дебата по тази точка и тъй като няма готовност да бъде разглеждана следващата точка от дневния ред, а именно Закона за управление на кризи, тъй като е необходимо едно допълнително уточнение с Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, поискано от Комисията по национална сигурност, терминологично, аз предлагам да преминем към разглеждането на предпоследната точка от дневния ред, която беше приета вчера. Това е точката за изменението и допълнението в Закона за уреждането на жилищните въпроси на граждани с дългогодишни жилищно-спестовни влогове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Противно становище има ли? Не.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Пламен Марков.
Гласували 150 народни представители: за 128, против 17, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ЖИЛИЩНИТЕ ВЪПРОСИ НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ.
Моля господин Джеров да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 3 юни 1999 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове № 902-01-48, внесен от Министерския съвет.
Председателят на комисията докладва законопроекта.
След станалите разисквания комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове № 902-01-48, внесен от Министерския съвет."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Имате думата. Няма изказвания.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове на първо гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене, тъй като беше приет единодушно и няма какво да се предложи по него. Ето защо ви призовавам да подкрепите предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Стефан Нешев.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ разглеждане на законопроекта.
Моля господин Джеров да докладва.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заглавието на законопроекта е: "Закон за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове". Следва датата и броевете на "Държавен вестник" - обнародвани и изменения.
"Параграф единствен. В чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 думите "150 хил. лв." се заменят с думите "15 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има ли изказвания?
ОБАЖДАНИЯ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Законът е внесен преди деноминацията - 15 млн. лв. са 15 млрд. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, отменете гласуване.
Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, господин председател, тъй като законопроектът е внесен миналата година преди деноминацията, текстът ще гласи:
"Параграф единствен. В чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 думите "150 хил. лв." се заменят с "15 хил. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Няма да пишем "деноминирани", в момента имаме едни левове и те са си деноминирани, и те са си в сила. Но що се отнася за другото число - 150 хил. лв., според мен не трябва да има промяна, защото това са си старите. От Правния отдел са се обадили, явно и те не са разбрали, че тук става дума за 150 хил. лв. отпреди 1991 г., даже, и се превръщат в 15 хил. лв. днешни.
Поставям на гласуване заглавието на закона и параграф единствен така, както беше прочетен от господин Джеров, с корекцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Ако има някаква грешка, утре ще прегласуваме.
Имаме една отложена точка, която става последна. Имаме ли готовност за нея? Това е проектът за решение за приемане на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Господин Йордан Цонев е председател на водещата комисия.
ГЛАСОВЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Отсъства. Няма ги и двамата министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава някой да поеме инициативата, аз не мога да я поема.
Има думата за процедура господин Бакалов.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам отлагане на тази точка, тъй като министър Радев отсъства. А също и заместник-министърът Радев отсъства. Затова предлагам да се отложи тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Бакалов.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това изчерпахме законодателната седмична програма.
Утре парламентарният контрол ще започне от 9,00 ч.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Меглена Плугчиева, Драгомир Драганов, Ева Жечева, Иво Атанасов и Лютви Местан и на две питания от народния представител Станка Величкова.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Георги Божинов, Иван Борисов, Методи Андреев, Стефан Мазнев и Валентин Симов и на три питания от народните представители Ангел Малинов, Валентин Симов и Лъчезар Тошев.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Лъчезар Тошев и Пламен Славов и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Кънчо Марангозов и на три питания от народните представители Венцеслав Димитров, Татяна Дончева и Яшо Минков.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Атанас Лозанов, Илия Баташки, Михаил Миков и Хасан Адемов и на пет питания от народните представители Ева Жечева, Иван Костадинов Иванов, Илия Баташки, Велислав Величков и Панчо Панайотов.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Иван Борисов и Веселин Бончев.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Георги Михайлов, Веселин Бончев, Юлия Берберян, Методи Андреев, Росица Тоткова, Илия Баташки и Велко Вълканов и на три питания от народните представители Лъчезар Тошев и Руси Статков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Велислав Величков и Руси Статков и на две питания от народните представители Иван Борисов и Димитър Абаджиев.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов на питане от народния представител Емилия Масларова;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев на актуални въпроси от народните представители Жорж Ганчев и Руси Статков и на питане от народния представител Александър Каракачанов;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов и на питане от народния представител Васил Клявков;
- министърът на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров;
- министърът на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков;
- министърът на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
На основание чл. 76, ал. 4 и чл. 81, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народни представители от заседанието се отлагат:
- отговорът на министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на питане от народния представител Дора Янкова;
- отговорите на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на питане от народните представители Елена Поптодорова и Дора Янкова;
- отговорът на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Станимир Калчевски;
- отговорът на министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на питане от народния представител Елена Поптодорова;
- отговорът на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Станимир Калчевски.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват и не могат да отговарят:
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков на актуални въпроси от народните представители Александър Томов, Хасан Адемов и Лютви Местан и на питане от народните представители Елена Поптодорова и Асен Христов;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов и на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- министърът на отбраната Бойко Ноев на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 19 април, сряда, от 15,00 ч. в зала № 42.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 19 април, сряда, от 15,00 ч. в зала № 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 14 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,27 ч.)

Заместник-председатели:
            Иван Куртев

Петя Шопова
Секретари:
       Анелия Тошкова

      Свилен Димитров