Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам промяна в днешния дневен ред: първа точка да бъде избор на подуправители на Българска народна банка; втора точка - да довършим всъщност работата си по Отчета за дейността на Сметната палата през 1996 г., има вече становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Ако остане време, ще продължим със Законопроекта за банките и от 11 часа - парламентарен контрол. След контрола също ще продължим с дневния ред.
Някой иска ли да вземе становище по това предложение? - Няма. Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 165, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
Да, госпожа Дянкова за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение преди избора да поканим в залата господин Гаврийски като управител на Българска народна банка, господин Мартин Михайлов Заимов, госпожа Емилия Георгиева Миланова и господин Валентин Петров Цветанов.
Моля да го подложите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на госпожа Дянкова. По това предложение няма желаещи да се изкажат. Моля, гласувайте.
От общо гласували 171 народни представители, за - 171, против и въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Светослав Гаврийски, господин Мартин Заимов, госпожа Емилия Миланова и господин Валентин Цветанов.
Господин Гаврийски, имате думата да направите предложението си.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно Закона за Народната банка следва да представя кандидатури за подуправители на Народната банка. Знаете, че съгласно новия закон и във връзка с въвеждането на валутния борд Народна банка се преструктурира като основните направления, които ще осъществяват дейността й в условията на паричен съвет, ще бъдат три. Те ще бъдат ръководени от трима подуправители, които аз трябва да предложа и да бъдат утвърдени от вас. Основните управления, които ще бъдат в Народна банка, това са Емисионно управление, Банково управление и Управление "Банков надзор".
Бих искал да кажа, че законът поставя много сериозни изисквания пред кандидатите, дори в известна степен те бяха доста сериозно предизвикателство, сериозна пречка за някои известни, уважавани от нас хора, които в една или друга степен са били ангажирани в предприятия, банки или други организации, съгласно закона обаче те не могат да бъдат членове на Управителния съвет.
Моето желание беше да има една сериозна подкрепа на предложените от мен кандидатури от всички политически сили, което означава от целия български народ. Моето желание беше да получа една такава подкрепа, която, благодаря ви, вие дадохте за мен. Проведох консултации с всички по-големи парламентарни групи, представени в Народното събрание, и бих искал да подчертая, че за мен няма значение коя група е предложила, нямам никакво отношение по това дали една или друга парламентарна група е предложила кандидатурите. Интересува ме предимно професионализмът на тези хора, техните възможности.

Аз ви предлагам днес, на основание на Закона за Българската народна банка, три кандидатури за подуправители на БНБ:
Господин Мартин Заимов за подуправител на Българска народна банка, който ще отговаря за управление "Емисионно".
Госпожа Емилия Миланова за подуправител, ръководещ "Банков надзор".
Господин Валентин Цветанов за ръководещ управление "Банково".
Може би за някои от вас тези кандидатури са по-малко познати. Преди малко казах, че Законът за Българската народна банка поставя някои условия, така че може би хората действително трябва да са малко по-познати, не съвсем широко известни в банковите среди. Въпреки това обаче смятам, че кандидатурите, хората, които предлагам в момента, имат достатъчно качества, за да поемат тази сериозна отговорност.
Раздадени са, надявам се, биографиите на всички кандидати, които си позволявам да посоча и да предложа на вашето внимание. Запознати сте с тяхната кариера, професионалните им качества. Мисля, че всички имат сериозни възможности, за да започнат тази изключително сериозна работа, която предстои пред Българската народна банка, особено в следващите дни и месеци за преструктуриране на самата банка и за въвеждане на валутния съвет.
Хората, които предлагам, имат опит в банковата дейност. Занимавали са се с проверки и одити. Господин Цветанов е в Банковата консолидационна компания, от дълги години се занимава с това, добре известен е и уважаван от международните финансови институции. Господин Мартин Заимов беше и заместник-министър в служебното правителство, човек, който има добра подготовка, добри знания. Госпожа Миланова е с опит в банковата сфера, с проверките, които извършва, с одитите в банковата система.
Затова си позволявам да предложа тези кандидатури и разчитам, че те ще бъдат подкрепени и от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гаврийски.
По направеното предложение има ли желаещи да вземат отношение? - Няма желаещи да се изкажат.
Ще поставя на гласуване направените предложения. Има ли възражения да ги гласуваме заедно? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на управителя на Българска народна банка за подуправители на банката да бъдат избрани, както следва:
Мартин Михайлов Заимов за подуправител, ръководещ управление "Емисионно" за срок от 6 години;
Емилия Георгиева Миланова за подуправител, ръководещ управление "Банков надзор" за срок от 4 години; и
Валентин Петров Цветанов за подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банково" за срок от 2 години.
Моля да гласувате.
От общо гласували 207 народни представители, за - 180, против - 1, въздържали се - 26.
Решението е прието.
Позволете ми да честитя на новоизбраните подуправители на Българска народна банка избора и да им пожелая успешна дейност. (Ръкопляскания)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ПРЕЗ 1996 ГОДИНА.
По тази точка, ако си спомняте, станаха даже и дебати. Сега разполагаме със становището на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля председателят на комисията да прочете становището.
Моля квесторите да поканят господин Георги Николов и други членове на Сметната палата, ако присъстват, могат да влязат в залата.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Отчета за дейността на Сметната палата, взето на вчерашното заседание на комисията.
"Становище по Отчета за дейността на Сметната палата през 1996 година, N 24-00-1 от 15 май 1997 година, внесен от Георги Николов на 8 май 1997 година.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание, проведено на 12 юни 1997 година, в присъствието на председателя и членове на Сметната палата, обсъди Отчета за дейността на Сметната палата през 1996 година.
По време на дискусията членовете на комисията направиха изказвания и зададоха въпроси, свързани с цялостната дейност на Сметната палата, но особено внимание се обърна на някои констатирани противоречия в данъчното законодателство, създаващи проблеми при изпълнение на приходната част на бюджета; по недостатъчния контрол от страна на органите на изпълнителната власт по реализация на приватизационни сделки; контрола по управлението и обслужването на външния и вътрешния държавен дълг; по налагащи се изменения на нормативната уредба, свързана с прилагането на граничния режим на Република България.


Председателят и членове на Сметната палата отговориха на зададените въпроси и информираха, че тези констатации са доведени до знанието на съответните компетентни органи и по някои от тях вече има определени резултати.
Комисията изрази желание да получи по-подробна информация за обобщени констатации и резултати от проверките на приватизационни сделки.
Особено внимание се обърна на необходимата информация за блокираните средства по извънбюджетни сметки, както и привеждането им в съответствие с изискванията на Устройствения закон за бюджета.
Комисията беше информирана, че са извършени проверки на редица бюджетни фондове, като фонд "Републиканска пътна мрежа", фонд "13 века България", Националния екологичен фонд и други. Сметната палата информира, че при фонд "Републиканска пътна мрежа" "Нефтохим" - Бургас е начислил и събрал такси върху продаденото гориво в размер на 19 млрд. лв., а към същата дата е внесъл във фонда само 4 млрд. лв. Общо към 1 юни "Нефтохим" дължи на фонда над 30 млрд. лв. Това е нарушение на Закона за таксите върху течните горива и затруднява изпълнението на програмите за строителство, ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа, както и изпълнението на финансовите ангажименти на страната по външните заеми за транзитните магистрални пътища. Актът с тези констатации е предоставен на главния прокурор и с доклад е информиран министър-председателят господин Иван Костов.
Сметната палата информира за трудните условия, при които извършва своята дейност и поради неизпълнение на § 3 от Закона за Сметната палата, с който се възлага на Министерския съвет и на общините осигуряването на подходящи сгради.
Членовете на комисията поставиха въпроса за необходимостта Сметната палата да извърши проверки и да даде становища по неприетите от Народното събрание годишни отчети за изпълнението на държавния бюджет за периода 1992-1995 г.
След проведената дискусия комисията единодушно реши да предложи на Народното събрание:
1. Да приеме отчета за дейността на Сметната палата през 1996 г.
2. Да възложи на Сметната палата да извърши проверка и да даде становище по годишните отчети за изпълнение на държавния бюджет през периода 1992-1995 г.
3. Да препоръча на Министерския съвет, Столичната голяма община и общините, в които Сметната палата има свои териториални поделения, да изпълнят цялостно възложеното им задължение с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Сметната палата по осигуряването на подходящи сгради и работни помещения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да вземе отношение по становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и по проекта за решение, който ви е раздаден и гласи:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата реши:
Приема за сведение отчета за дейността на Сметната палата за 1996 г.
Решението е прието от Тридесет и осмото Народно събрание".
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте проекторешението така, както беше прочетено.
От общо гласували 185 народни представители, за - 178, против - няма, въздържали се - 7.
Решението е прието.

По Закона за Българската народна банка действително се предвижда управителят и подуправителите да положат клетва пред Народното събрание. Ще помоля квесторите да ги поканят да влязат в пленарната зала, за да положат клетвата по чл. 76 от Конституцията на Република България.
(Всички народни представители стават, управителят и подуправителите на Българската народна банка застават на трибуната и повтарят клетвата след председателя на Народното събрание)
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ, ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА, МАРТИН ЗАИМОВ, ВАЛЕНТИН ЦВЕТАНОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито! (Ръкопляскания)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме с разглеждането на
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БАНКИТЕ.
Господин Цонев има думата за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, моля във връзка с второто четене на Законопроекта за банките в пленарната зала да бъдат поканени господата от Българската народна банка Борислав Стратев, Валери Димитров и Димитър Ананиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате да бъдат допуснати в залата посочените от господин Цонев господа.
От общо гласували 134 народни представители, за - 134, против и въздържали се - няма.
Моля квесторите да поканят представителите на банката.
Вчера стигнахме до гласуването на чл. 9. Има ли още изказвания? - Думата има господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата по чл. 9, защото ми се струва, че правим голяма грешка. В двата варианта на чл. 9, които са предложени, и в първия, и във втория, в ал. 1 е казано: "имат висше образование и необходимата квалификация в областта на икономиката, финансите или правото". Във варианта, който ни предлага комисията, редакцията е съвсем друга и там пише: "имат висше икономическо или юридическо образование". Презумпцията, която господин Венцеслав Димитров изясни, е, че, видите ли, няколкото инженери или лекари, които са били в управителните съвети на фалиралите банки, са ги довели до тези фалити. Искам да кажа, че тя по принцип е невярна, тъй като в тези управителни съвети имаше безкрайно голям брой и юристи, и финансисти. Това обаче не им попречи на банките да фалират. Тази презумпция е невярна по още една причина, господин Димитров, защото не е важно какъв си по образование, а какво можеш да направиш. Нали така? (Неразбираема реплика от Венцеслав Димитров) Ще ми кажете после.
Нека да бъдем наясно какво искаме да направим с този член. Искаме фактически да приемем по принцип, че всички лекари, всички юристи, всички икономисти са неподкупни, честни и квалифицирани още с излизането си, така да се каже, от университета, а всички инженери, физици, математици и всички останали не могат да влязат в управителните съвети, защото те, видите ли, са корумпирани, некадърни и неквалифицирани. Това разделение според мене, първо, е обидно и второ, абсурдно ние да се опитваме да предлагаме такава теза в Народното събрание. Защото нека да видим какво ще стане примерно с лозаро-винарска кооперация не знам коя си, която притежава 30 на сто от капитала на някоя от банките в България. Излиза така, че този управител, който е събрал парите, който е работил, или управителят на което и да е промишлено предприятие, което прави парите, не може да бъде член на управителния съвет на банка. Говорим за управителен, а не за изпълнителен член. Той ще трябва да намери някой от хората на господин Венцеслав Димитров, който да го представлява в тази банка. Това е абсурдна теза. Това е просто абсурдна теза. Нека все пак да бъдем наясно какво правим. Ако приемем...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Господин председател, къде е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, продължавайте. Не е процедура, прави изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Никаква процедура, аз се изказвам по същество. Вие по-добре внимавайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Защо прави изказване на второ четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължете, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател. И нека да бъдем наясно какво правим в момента. Ако приемем този член, излиза, че току-що гласуваният подуправител на Българската народна банка не може да бъде подуправител на Българската народна банка, тъй като неговото образование е инженерно. Господин Филипов, когото освободихме и който е математик по образование, също не може да бъде член на управителен съвет на банка. Не могат да бъдат членове и много други членове на управителните съвети, които в момента заемат тези длъжности. И ако това е целта - да сменим бордовете на директорите на всички банки и то на банките, които издържаха финансовата криза, нека да бъдем честни и да си го кажем: искаме да сменим бордовете на директорите на банките, които оцеляха през кризата, защото те не ни харесват, а не да се опитваме да правим тук някакви гимнастики и да се убеждаваме, че, видите ли, тези са некадърни, а ония са много честни и са много кадърни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди всичко искам на основание чл. 108 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя напомняне на господин Овчаров за това, че наруши правилника, като се отклони от предмета на разискванията. И за да няма по-нататък спорове по въпроса, ще ви го прочета, за да го чуете всички:
"Чл. 69. Ал. 2. При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и не се гласуват.
Ал. 3. Народен представител може да обоснове направено предложение в рамките на 5 минути за всяко предложение."
Така че оттук нататък думата ще давам за по 5 минути само на тези, които са направили писмени предложения, и на народни представители, които искат да направят редакционна поправка или да предложат отпадане на текст. И повече дебати няма да има. Ние сме на второ четене.
Има думата господин Венцеслав Димитров за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! След като не приехме предложението вчера да прекратим дебатите, мисля, че сега сме в режим на продължаване на дебатите. Аз не виждам какво толкова имаше в изказването на господин Овчаров, който на практика се противопостави на предложението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо не предложи, господин Димитров. Нищо не предложи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, той се противопостави на предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами да предложи отпадане на текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той предложи да не са юристи и икономисти. Аз за това искам да му направя реплика. Спокойно ще обсъдим нещата.
Най-напред, господин Овчаров, аз не съм направил това предложение, въпреки че го подкрепям. После, във втория вариант, който е приет на първо четене, пише: "имат висше образование и необходимата квалификация в областта на икономиката, финансите или правото". Вие преди малко казахте, че едва ли не всички юристи и икономисти в тази държава са мои хора. Тогава от мене по-могъщ човек няма. Дано да е така, но мисля, че се отклонявате малко.
Може ли аз като съм икономист, да отида да пиша рецепти, мога ли да лекувам хора, мога ли да оперирам - ми кажете? Ами не мога. Всеки каквото е учил, това ще прави в тази държава. Извинете, за разлика от акционерите ние с този закон искаме да защитим вложителите, които сме всички ние. Защото който не защити вложителите, после държавата ще трябва да плаща. Ами какво по-добро от това да сложим квалифицирани хора. Дори някой неквалифициран човек да има много пари и да вкарва хора в управителния съвет, нека да намери квалифицирани хора. Защото квалифицираните не работят само с неговите пари, те работят с чуждите пари и чуждите пари са много повече, отколкото парите на акционерите. Това е много просто. И аз не виждам... Мога ли аз да заемам една инженерна длъжност, да проектирам коли и т. н.? Ами чисто и просто не мога. А тъй като държавата, в случая ние, Народното събрание, трябва да определи кой може да управлява парите на публиката, ние казваме, че това трябва да са квалифицирани хора. Аз не виждам нещо лошо в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дуплика на господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Аз много се извинявам, но имам конкретно предложение - да се върнем към текста, който е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете го.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ето го, той е написан - чл. 9, вариант първи на т. 1 от ал. 1: "имат висше образование, необходимата квалификация в областта на икономиката, финансите или правото".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е предложение по същество, господин Овчаров. Предлагате да отпадне - конкретно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да се замени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не да се замени. Кажете какво предлагате да отпадне. Спазваме реда за приемане на второ четене.
РУМЕН ОВЧАРОВ: "Имат висше образование и необходимата квалификация". Значи отпада " ... или юридическо образование". "Имат висше образование и необходимата квалификация в областта на икономиката, финансите или правото". Вариант първи. Така, както го приехме за Българска народна банка. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Гиньо Ганев да предложи редакционна поправка.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа! Предложението ми е в чл. 9, ал. 1, т. 2 (цитирам) "притежават необходимата квалификация и професионален опит в банковото дело" да отпадне терминът "необходимата". Това не може да бъде добър пример за законодателство, ако никъде, какъвто е случаят, в територията на закона не се определя съдържанието на това "необходимата". Лош е примерът, още повече, че това се транспортира, много неясно защо, в ал. 2, където се казва: "сертификат, издаден от една комисия въз основа на допълнителна наредба". С това нещо не става по-ясно. Толкова време се отделя на подробностите на този законопроект. И ако необходимата квалификация - свършвам с тези мотиви - трябва да бъде по-ясно определена, това трябва да стане сега и тук.

И изобщо, господин председател, сякаш трябва отделно да се постави на гласуване, сигурно това е намерението Ви, тази ал. 2. Защото има предложение от народния представител господин Лучников тя да отпадне.
Тук ако са добре изброени критериите и изискванията, те могат просто направо и непосредствено да се прилагат от този, който има възможност и компетенция да направи това. Това е Централната банка.
Благодаря, господин председател. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Ганев.
Това предложение е направено и в писмен вид от господин Михаил Миков, така че то ще бъде подложено на гласуване. А за ал. 2 е направено предложение от господин Лучников. Така че ще бъде поставено на гласуване.
Ако искате, да ви обобщя до момента предложенията, които са направени, защото сигурно от вчера сте позабравили дебатите.
Направено е предложение за отпадане на т. 5 от ал. 1 в окончателната редакция, която предлага комисията.
Другото предложение е за отпадане на цялата ал. 2.
Третото предложение е за отпадане на думата "необходимата" в т. 2 на ал. 1.
Другото предложение на господин Миков е в ал. 2 думата "компетентния" да се замени със "съответния".
Пропуснал ли съм някое от предложенията? Това са предложенията, които съм си отбелязал. Защото предложението на господин Миков за нова ал. 2 е взето под внимание, то е включено, него не го съобщавам.
Започваме по ред.
Първото предложение е за отпадане на т. 5 от ал. 1. Говоря за окончателната редакция, последната, която ни се предлага от комисията, а не за вариант първи или вариант втори. Става дума за предложението за отпадане на т. 5 от ал. 1, едно предложение, което комисията не е подкрепила.
Моля, режим на гласуване.
За да бъде по-ясно, ще повторя още един път. Предложението е за отпадане на т. 5, която гласи: "не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банката в несъстоятелност членове на неин управителен или контролен орган".
Беше предложено този текст да отпадне и аз го поставям на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Значи всичките мошеници ще обират пак парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 148 народни представители, за - 29, против - 102, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за отпадане на ал. 2. Знаете за какво става дума. Предложението беше на господин Лучников и на още един народен представител.
Това предложение също не се подкрепя от комисията.
Моля, режим на гласуване за отпадане на ал. 2.
От общо гласували 146 народни представители, за - 43, против - 71, въздържали се - 32.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което направи господин Овчаров, преди малко пропуснах него да съобщя, е в ал. 1, т. 1 да остане само изразът "имат висше образование" и да отпадне изреждането на вида висше образование.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Каза и да имат квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, той не може да добави нищо, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той предложи да остане т. 1 на втория вариант от предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съгласни ли сте с това, което предлагам, за да облекчим гласуването, да минем с едно гласуване? Предложението на господин Овчаров е да отпадне изреждането на вида образование в т. 1 на ал. 1.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 179 народни представители, за - 68, против - 104, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Моля, обявете резултатите по групи.
Следващото предложение беше на господин Миков - в т. 2 на ал. 1 в окончателната й редакция да отпадне думата "необходимата".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията подкрепя тази поправка.
Моля, режим на гласуване за текста: "Притежават квалификация и професионален опит в банковото дело".
От общо гласували 163 народни представители, за - 153, против - няма, въздържали се - 10.
Предложението е прието.
И последното предложение, което също е от господин Миков, е в сегашната вече ал. 4 в края на изречението: "ако не бъде освободен от компетентния орган в посочения срок", думата "компетентния" да бъде заменена със "съответния". И текстът да стане: "ако не бъде освободено от съответния орган в посочения срок".
Комисията не възразява и на това предложение.
Който е за предложението думата "компетентния" да се замени със "съответния", моля да гласува.
От общо гласували 170 народни представители, за - 153, против - 2, въздържали се - 15.
Предложението е прието.
Моля, режим на гласуване за целия текст на чл. 9 така, както е предложен в последната редакция от комисията, с направените от нас преди малко корекции.
(От място иска думата Атанас Папаризов)
Моля, отменете гласуването.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Извинявайте, господин председател, но вчера тук господин Димитров направи едно предложение, а това бяхме приели и в другия закон, в т. 4 да отпаднат думите "ако са останали неудовлетворени кредитори". Мисля, че това нещо би съответствувало и на Закона за БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Папаризов, не е необходимо. Вчера съм си водил бележки и зная какво е предложил господин Димитров.
Моля, режим на гласуване за целия текст на чл. 9 с направените от нас корекции.
От общо гласували 151 народни представители, за - 117, против - 17, въздържали се - 17.
Член 9 е приет.
Моля да докладвате чл. 10. (От място желае думата Иван Бойков)
За отрицателен вот желае думата господин Иван Бойков, въпреки че той взе отношение в дебатите вчера.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз смятам, че допуснахме груба грешка пак приемайки ограничителните условия от 5 години за условията, възможността колегите, работили в сферата на банковата дейност да изпълняват длъжността управител.

Стеснявайки правата на една голяма част от това професионално съсловие без да имат вина, ние вменяваме предварително със силата на този закон такава. Затова аз гласувах "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Цонев, моля да докладвате чл. 10.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 10. Участието в управителен или контролен орган на банка се прекратява, ако лицето:
1. бъде осъдено за умишлено престъпление от общ характер;
2. е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. е съпруг или роднина до втора степен, включително по права или съребрена линия, на друг член на управителния или контролния орган на банката."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"В чл. 10, точка 3 думата "втора" се заменя с "трета".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков. Член 10 придобива следната редакция:
"Чл. 10. Член на управителен съвет или контролен орган се освобождава, когато:".
Точки 2 и 3 да отпаднат и се заменят с нова точка 2:
"2. по отношение на него се установят обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, точки 4, 5 и 6."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. Участието в управителен или контролен орган на банка се прекратява, ако се установи, че лицето не отговаря на някои от изискванията на чл. 9, ал. 1, точки 3, 4, 5, 6 и 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и на господин Цонев за проявеното разбиране.
Колеги, все пак молбата ми е, и ако господин Цонев прецени, за приемане на тази по-скоро редакционна бележка: замяната на "участието" със "се освобождава". Знаем, че става въпрос за акционерни дружества. Управителните органи и членовете на тези управителни органи се избират и се освобождават, а след техния избор следва вписване в съда.
Така че когато кажем "участието", какво значи "участието"? Той може да участва в заседания и след това спира да участва в заседания, но иначе остава вписан в съда.
Ако оставим текста така - участието се прекратява - не е съвсем ясно. Кой ще предприеме процедурата по вписването на това обстоятелство, че лицето престава да бъде член на съответния управителен или контролен орган? Именно в тоя смисъл съм предложил текста в тоя му вид, той да бъде "освобождаван", да има едно законово задължение към органа, който го е избрал, било то към надзорния съвет, било то към общото събрание, за прекратяване на членственото правоотношение в съответния управителен и контролен орган. Защото във вида му "участието" като че ли не даваме най-доброто, което е като идея на законодателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Налага се да поясня, защото той не прочете в крайна сметка и не чухте това, което предлага. Той предлага: "Член на управителен или контролен орган на банка се освобождава, ако се установи, че лицето..." и така нататък по текста.
Други желаещи да се изкажат?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Мисля, че е добре.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако текстът придобива вида...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Току-що го казах: "Член на управителен или контролен орган на банка се освобождава, ако се установи, че лицето не отговаря на никои от изискванията на чл. 9, ал. 1, точки 3, 4, 5, 6 и 7". Това е предложението на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласни сме. Не възразяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли? - Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на чл. 10 така, както го прочетох преди малко.
От общо гласували 166 народни представители, за - 165, против - 1, въздържали се - няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава трета - "Издаване и отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на банкова дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на главата има ли изказвания? - Няма.
Моля, режим на гласуване за наименованието на глава трета - "Издаване и отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на банкова дейност".
От общо гласували 155 народни представители, за - 155, против и въздържали се - няма.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 11. ал. 1. За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка.
Ал. 2. Към заявлението се прилагат:
1. уставът и другите учредителни актове;
2. данни за записания капитал и направените вноски;
3. план за деловата дейност на банката;
4. имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет (съвета на директорите) на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и професионален опит;
5. сертификати по чл. 9, ал. 2 за членовете на управителния съвет (съвета на директорите);
6. данни за лицата, записали 5 и над 5 на сто от капитала, удостоверяващи произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции. Физическите лица и представителите на юридическите лица декларират писмено, че средствата не са заемни. Те представят и декларация за платените от тях данъци през последните пет години;
7. писмени данни за името (наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записали пряко или косвено над 10 на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните 10 години;
8. други сведения и документи, изисквани от Централната банка."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"Подкрепя чл. 11, ал. 2 с точка 5."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
"В чл. 11, ал. 2, точка 6 числото "5" се заменя с "3"."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
"В чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения:
1. в точка 2, преди думата "данни" се добавя "документи, съдържащи";
2. в точка 4, преди думата "имената" се добавя "справка за";
3. в точка 6, преди думите "данни за лицата" се добавя "документ, съдържащ";
4. в точка 7 думите "пряко или косвено" да отпаднат;
5. точка 8 да отпадне."
Комисията подкрепя само предложението по точка 1.
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения:
1.  Точка 6 се изменя така:
"6. данни за лицата, записали 1 на сто или над 1 на сто от капитала, удостоверяващи произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции. Физическите лица и представителите на юридическите лица декларират писмено, че средствата не са заемни. Те представят и декларация и за платените от тях данъци след 1990 година."
2. В точка 7 записаният размер от "10 на сто" се заменя с "5 на сто"."
Комисията подкрепя само предложението по точка 2.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. Ал. 1. За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка.
Ал. 2. Към заявлението се прилагат:
1. уставът и другите учредителни актове;
2. документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски;
3. план за деловата дейност на банката;
4. имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет (съвета на директорите) на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и професионален опит;
5. сертификати по чл. 9, ал. 2 за членовете на управителния съвет (съвета на директорите);

6. Данни за лицата, записали 3 и над 3 на сто от капитала. Физическите лица и представителите на юридическите лица представят писмени декларации:
а/ относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции;
б/ че средствата не са заемни;
в/ за платените от тях данъци през последните пет години.
7. Писмени данни за името (наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записали пряко или косвено над 5 на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните десет години.
8. Други сведения и документи, изисквани от Централната банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имат думата авторите на предложения.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, аз ще се спра само на четвърто и пето от моите предложения - за отпадането в точка 7, доколкото другите са редакционни.
Позволил съм си вместо "данни" и "имена" навсякъде да сложа "документи", защото данните са едно нещо, а документа, който ги съдържа, е друго нещо. Това са само редакционни бележки, които мисля само, че подобряват текста. Става въпрос за: "документи, съдържащи данни", "справка за имената" - самите имена са нещо друго.
По отношение на точка 4 и защо съм предложим думите "пряко или косвено" да отпаднат? Ами, защото, първо тяхното контролиране - на косвеното - кой е критерият, какво означава "косвено записване"? - Чрез негови дъщерни дружества, чрез шурея му, чрез баджанака му?... Като че ли може да се търси някакво тълкуване на "косвено". Ясно ни е какво означава косвено, но то не дава много.
И другият основен въпрос - ами ако са записали едни лица, а после са прехвърлили акциите? Тук като че ли разумът на законодателя, смисълът на текста трябва да бъде - лица, които притежават такъв процент пряко или косвено, имат влияние, защото самото записване е началния момент, учредителния момент, когато дружеството се учредява...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): При продаване пак е записване...
МИХАИЛ МИКОВ: При продаване се джиросват.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): И то е пак запис...
МИХАИЛ МИКОВ: Джирото е запис, но записване - това е подписка и учредителна процедура, а при прехвърлянето... Става въпрос "притежаващи"... Но както и да е.
Защото съм предложил точка 8 да отпадне? По същото съображение, по което вчера колегата Янаки Стоилов в чл. 1, ал. 2, когато се коментираше въпроса за видовете банкови сделки... Ами, наличието на точка 8 е отново врата за администрацията и обезсмисля лимитиращия списък на точките до 8 - тоест, други сведения и документи, изисквани от Централната банка. Винаги един такъв запис накрая обезсмисля изчерпателното изброяване отпред.
И тук ние трябва да си отговорим на един въпрос - основният въпрос е този - законът ли ще казва кои са тези изисквания, както са изброени те до точка 7, или ще ги казва администрацията, която лицензира? Ами, ако приемем подхода, че администрацията ще ги казва, няма смисъл да се морим тук и да коментираме надълго и нашироко кои са тези обстоятелства, кои са тези предпоставки.
Специално на точка 8 искам да ви обърна внимание и моля господин председателя дори ако трябва като подход, като философия на закона, този въпрос да го изчистим. Примерно изброяване или ограничително изброяване? Ако е примерно, ами, добре. Тогава значи, че в банката в крайна сметка администрацията ще си решава кои са тия изисквания по отношение на дейността, по отношение на документите и всичко останало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По принцип не само нашият законопроект, а подобни закони в същността си уреждат контролни функции, които съответните органи трябва да осъществяват, за да може да се реализира действително тази дейност и конкретно за банките - в защита преди всичко на влогопритежателите. В този смисъл и лицензията е една от съществените възможности за контрол. Това - като най-обща аргументация, за да подкрепя своите предложения, които съм направил във връзка с конкретните разпоредби.
На следващото място и в зала, а и в комисиите, а и днес припомням, че ние имаме конкретно развитие на банковото дело след 1990 г., което показа много слабости. В тази връзка и нашето законодателство трябва да отрази, уреждайки тези отношения именно в разпоредбите да не се повтарят подобни слабости.
Миналата година ние извършихме промяна в Закона за банките и кредитното дело, в който записахме специално изискване за лицата, които са записали определен капитал. Това изискване беше за хората, записали над 1 на сто от капитала. Сега ние отиваме на вариант 5 на сто в предложението, което беше внесено в законопроекта, да декларират произхода на капитала си, че не е заем и т.н. Това е един много висок праг. В комисията обсъждахме конкретно този проблем. Стигна се до едно предложение, което е направил колегата Венко Вълчев от 3 на сто. Аз считам, че това не е компромисен вариант. Напротив, ние не трябва да търсим тук компромисно решение, а трябва да бъдем последователни в това свое изискване - да има завишен контрол.
Затова и днес отново поддържам предложението си 1 на сто да бъде този праг, от който трябва да има определени изисквания за произхода на капитала.
На следващо място - аз в комисията приех довода, по-точно общото решение на комисията относно произхода на капитала и в този смисъл съм съгласен с предложението във втората част, което е направено от мен, да отпадне изискването от 1990 г. да се декларират данъците, защото считам, че вече новият текст, който извежда в декларацията изричния запис да се даде пояснение за произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции е по-достатъчна и по-силна гаранция от това да декларират само данъци. Така че държа единствено да се гласува в залата "данни за лицата, записали 1 на сто", а другото го приемам. Тъй като и третото ми предложение е прието, по принцип мисля че може, господин председател, още веднъж ако трябва да се поясни. А хората, които са експерти в комисията, да вземат отношение, за да може залата да вземе окончателно решение по отношение на прага, който трябва да бъде деклариран от лицата, записали капитал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други предложения? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме предложението на господин Миков за отпадане на точка 8 от ал. 2. Моля, гласувайте.
От общо гласували 142 народни представители, за - 47, против - 83, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е в точка 4 на ал. 2 да се добави в началото на изречението "справка за" и да следват имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет.
Моля, гласувайте за това предложение.
От общо гласували 139 народни представители, за - 37, против - 89, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е в точка 6 - 3 да бъде заменено с 1 и да стане: "данни за лицата, записали 1 и над 1 на сто от капитала". Това е предложението на господин Руси Статков.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 152 народни представители, за - 45, против - 85, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.

Към т. 6 има още една редакционна поправка, предложена от господин Миков, а тя е изречението да започне с думите "Документ, съдържащ" и следва "данни за лицата, записали 3 и над 3 на сто" и така нататък.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Миков изречението да започне с думите "Документ, съдържащ ..."
От общо гласували 153 народни представители, за - 48, против - 78, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
В т. 7 е направено предложение от господин Миков да отпаднат думите "пряко или косвено". Изречението ще изглежда така: "Писмени данни за името (наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записали над 5 на сто".
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Миков.
От общо гласували 148 народни представители, за - 35, против - 84, въздържали се - 29.
Предложението не се приема.
Моля, режим на гласуване за текста на чл. 11 така, както ни беше предложен от комисията.
От общо гласували 150 народни представители, за - 127, против - 6, въздържали се - 17.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 12. Ал. 1. За получаване на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон към заявлението чуждестранната банка представя:
1. Заверен препис от акта за регистрация на банката и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на капитала, системата на управление и лицата, които представляват банката.
2. Заверен препис от разрешението на компетентния по седалището на банката орган за извършване на банкова дейност.
3. Копие от устава.
4. План за деловата дейност.
5. Финансовите годишни отчети за последните три години.
6. Писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в страната по седалището й.
7. Данни за лицата, на които е възложено управлението на клона, включително за тяхната професионална квалификация и опит в банковото дело.
8. Други сведения и документи, изисквани от Централната банка.
Ал. 2. С лицензията по ал. 1 на клона не може да се предоставя право да извършва сделки, които чуждестранната банка не може да сключва в страната по седалището си.
Ал. 3. (вариант първи) Лицензия се издава само ако компетентният орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка упражнява върху нея надзор на консолидирана основа.
Ал. 3. (вариант втори) Лицензия се издава на принципа на реципрочност и само ако компетентният орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка упражнява върху нея надзор на консолидирана основа."
Предложение на народния представител Михаил Миков.
В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а/ точка 3 се изменя така:
"3. Заверен препис от устава."
б/ в т. 6 думите "писмено съгласие" се заменят с "документ за разрешение";
в/ в т. 7 преди думата "данни" се добавя "документ, съдържащ";
г/ т. 8 да отпадне.
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. С лиценз на клона не може да се разреши извършване на сделки, които банката няма да извършва в страната по седалището си."
3. Създава се нова ал. 4:
"Ал. 4. При всяка промяна на обстоятелствата по този и предходния член, ръководителят на банката или клона на чуждестранна банка е длъжен в 15-дневен срок да уведоми Централната банка за настъпилите промени и й предостави препис от документите, които го отразяват."
Комисията подкрепя само предложението по т. 1, буква "а".
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 12:
1. Да се приеме първи вариант.
2. Създава се нова ал. 4:
"Ал. 4. Лицензия се издава само на реномирани банки на световния финансов пазар или на банка, получила гаранция от тях."
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. Ал. 1. За получаване на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон към заявлението чуждестранната банка представя:
1. Заверен препис от акта за регистрация на банката и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размер на капитала, системата на управление и лицата, които представляват банката.
2. Заверен препис от разрешението на компетентния по седалището на банката орган за извършване на банкова дейност.
3. Заверен препис от устава.
4. План за деловата дейност.
5. Финансовите годишни отчети за последните три години.
6. Писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в страната по седалището й.
7. Данни за лицата, на които е възложено управлението на клона, включително за тяхната професионална квалификация и опит в банковото дело.
8. Други сведения и документи, изисквани от Централната банка.
Ал. 2. С лицензията по ал. 1 на клона не може да се предоставя право да извършва сделки, които чуждестранната банка не може да сключва в страната по седалището си.
Ал. 3. Лицензия се издава само ако компетентният орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка упражнява върху нея надзор на консолидирана основа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имат думата авторите на предложения.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря и на господин Цонев, че някои от редакционните бележки са съобразени в предложения текст. Но аз искам да поставя един принципен въпрос - за двойния стандарт. Преди малко ние приехме, че за управителите на българските банки има цял списък от обстоятелства, които трябва да бъдат установени от банката, комисията да ги изпита или да ги провери както трябва, за да види дали са съмнителни, както каза вчера колегата Димитров и чак тогава да им даде сертификат. А тук по отношение на тези, които ще ръководят клоновете на чуждестранни банки, такова изискване няма. Тоест всеки международен разбойник, е, да речем не всеки, няма да минава на тази апробационна процедура през сертификационната комисия на БНБ. Дали това е добре и дали така трябва да бъде? Щом приехме философията за сертифициране, не бихме ли могли да приемем и тук по отношение на тези, които ще ръководят клоновете на чужди банки същата процедура? Защо те се изключват от нея? Всеки български гражданин ще ни запита това.
В крайна сметка и от първото четене споделих едно желание за изискване за по-голяма стабилност на тези банки, които ще откриват клонове тук. Аз го виждам отразено в предложението, направено за нова ал. 4 на почитаемия господин Лучников, за което ви моля да гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Изискването, което поставихме, е за членовете на управителни и контролни органи на банката, а не за шефовете на клонове. За шефовете на клонове на български банки също няма такова изискване. Така че тук няма никакво разграничение. За шефовете на клонове чуждестранните банки откриват клонове. Ние не можем да искаме сертификат на Управителния съвет на банката в Цюрих. Ние искаме сертификати за шефовете на нашите клонове. Просто няма разминаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Най-напред благодаря на господин Миков за подкрепата, която дава на моето предложение. Аз искам да го аргументирам. Защото наистина когато пускаме чуждестранни банки да откриват клонове у нас, което е безспорно много полезно и желателно, трябва наистина да поставим една бариера. Не може случайни банки, а вие знаете, такива има и от арабските страни, и от нашите съседи, да дойдат тук и да искат да образуват клонове, които могат да направят големи бели в народното стопанство.
Затова ми се струва, че формулата, която аз предлагам, е достатъчно широка и достатъчно гарантираща. Лицензи се издават само на реномирани банки на световния финансов пазар или на банки, получили гаранция от тях. Това ще бъде вече една сериозна гаранция, едно сериозно обезпечаване на интересите на българските финансови среди.
Така че моля да подкрепите това предложение.
А колкото до това да искаме сертификат или нещо подобно на управителите на чуждестранните банки, тук не мога да се съглася с господин Миков, защото независимо от това, че и на нашите банки не се иска, ако ние наистина искаме да привлечем у нас да дойдат сериозни чуждестранни банки да открият клонове и да им кажем: извинявайте, ама вие няма да си изберете своя управител на клона, а ние ще ви го лицензираме с разни сертификати, това е просто несериозно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Миков има думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Съгласен съм с господин Лучников. Ако бях видял текста на направеното от комисията предложение, с удоволствие бих оттеглил въпроса за това сертифициране. Защото сериозността на тези банки в крайна сметка, рейтингирането им в световноизвестните вестници, което се прави по цял свят, все пак е някаква гаранция, че те няма да пратят кой да е да им управлява клона в България. В този смисъл оттеглям предложението си, ако се приеме една такава стабилност на тези банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз по-скоро искам да поясня какви бяха мотивите на комисията да не приеме това предложение, тъй като ние по принцип сме съгласни с философията на предложението, т. е. с това да бъдат допускани наистина реномирани банки. Но след проведената дискусия в комисията смятаме, че въпросът за реномираните банки не може да се приеме поради липса на ясни критерии за това. Там трябва да обосновем вече кредитни рейтинги, от кои организации се дават и т. н., и т. н. Този въпрос обаче ние смятаме, че трябва да се има предвид в лицензионната политика на Българската народна банка и ние сме убедени, че той ще бъде заложен в тази лицензионна политика, както и да се има предвид, че трябва да се спазят и изискванията за присъединяването ни към Световната търговска организация. Там също има изисквания и не може току-така да бъде направен отказ, без да бъде обоснован.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за дуплика, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В много случаи законодателят използва такива термини, с които открива една възможност да използва данни от пазара. Недейте ме убеждава сега, че не е известно кои банки са реномирани на световния пазар. Има си хас пък да не знаем, да нямаме критерии, по които да определим тези банки. Но аз отивам и по-нататък - да се даде лиценз на такива банки или на други банки, получили тяхната гаранция. Защото това е една сериозна мярка да бъдат защитени интересите на страната.
Аз моля този текст да бъде приет, защото той ще направи законозадължителни тези препоръки, които се правят на банката за нейната лицензионна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Преминаваме към гласуване най-напред на предложенията.
В т. 6 на ал. 1 господин Миков предлага думите "писмено съгласие" да се заменят с "документ за разрешение".
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
От общо гласували 152 народни представители, за - 49, против - 86, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
В т. 7 господин Миков предлага изречението да започне с думите "Документ, съдържащ..." и следва "данни за лицата...".
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
От общо гласували 151 народни представители, за - 43, против - 94, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Миков е т. 8 да отпадне.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 156 народни представители, за - 50, против - 91, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Миков е за заместващ текст на ал. 2, който гласи:
"Ал. 2. С лиценз на клона не може да се разреши извършване на сделки, които банката няма да извършва в страната по седалището си".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 147 народни представители, за - 53, против - 73, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
Предложена е нова ал. 4 от господин Миков, която гласи:
"Ал. 4. При всяка промяна на обстоятелствата по този и предходния член ръководителят на банката или клона на чуждестранна банка е длъжен в 15-дневен срок да уведоми Централната банка за настъпилите промени и предостави препис от документите, които ги отразяват".
Моля, гласувайте за така предложената нова ал. 4 от господин Миков.
От общо гласували 156 народни представители, за - 41, против - 92, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
И последното предложение - на господин Светослав Лучников - е за създаването на нова ал. 4 със следния текст:
"Ал. 4. Лицензия се издава само на реномирани банки на световния финансов пазар или на банки, получили гаранция от тях".
Моля, гласувайте предложението на господин Лучников за нова ал. 4.
От общо гласували 148 народни представители, за - 73, против - 22, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Има думата господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля, господин председателю, да прегласуваме текста, предложен от господин Лучников, тъй като не можахме в бързината да се ориентираме точно за кой текст гласуваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Обявявам прегласуване на предложението на господин Лучников за създаване на нова ал. 4 към чл. 12.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 174 народни представители, за - 95, против - 20, въздържали се - 59.
Предложението на господин Лучников се приема.
Моля, режим на гласуване за текста на целия чл. 12 така, както е предложен от комисията, с приетата току-що от нас нова ал. 4, предложена от господин Лучников.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 143 народни представители, за - 142, против - няма, въздържал се - 1.
Член 12 е приет.
Сега обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни)
След почивката



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Има думата господин Шопов от името на парламентарната група.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На утрешния ден - 14 юни, се навършват 74 години от зверското убийство на водача на Българския земеделски народен съюз, големия демократ-републиканец, пламенния публицист, забележителния държавник и реформатор Александър Стамболийски.
Целият му живот, цялата му енергия и борба бяха посветени на българския народ, на националните интереси на нашето отечество. Като министър-председател той има големи заслуги за провеждането на редица изключително важни реформи, най-значимите дотогава в историята на България. Нека споменем преди всичко аграрната реформа, според която трябваше да се отнеме земята над 300 дка на богатите чифликчии, за да се създаде поземлен фонд за оземляване на безимотните и бежанците. Нека споменем законите за мините и подземните богатства, за развитие на кооперативното дело, за правописа, за развитие на земеделието, създаването на трудовата повинност.
Като истински патриот, защитник на интересите на бедните селяни, на всички трудови хора Стамболийски водеше упорита борба с представителите на реакционните буржоазни политически партии, които, според него, "трябва да дочакат погребалната колесница на живота".
Той беше изключително последователен в борбата си срещу монарха. Известни са двете му срещи с Фердинанд. Известна е непримиримостта му към неговия наследник.
Изплашени от реформите на Българския земеделски народен съюз, от все по-големия авторитет на големия селски син, обединените сили на реакцията изпълниха своя пъклен план - на 14 юни 1923 г. Стамболийски, след нечовешки мъчения, бе жестоко убит в родното му село Славовица. Но това, което ни остави като теоретическо наследство, като практическа реализация, като кодекс по народовластие ни е нужно и днес в това трудно и разделно, ранено наше време.
Уважаеми господин председател, моля да поканите народните представители със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на един от най-великите синове на България, водачът на Българския земеделски народен съюз Александър Стамболийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за едноминутно мълчание! (Всички в залата стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на Александър Стамболийски)
Благодаря на всички.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Днес, във времето за парламентарен контрол, ще отговарят господин Иван Костов - министър-председател на Република България, на актуален въпрос на народния представител Любомир Божков, относно политическите уволнения.
Господин Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов, относно таксите за платено обучение на студенти във висшите училища на Република България.
Господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, на актуален въпрос на народната представителка Донка Дончева, относно мерките, които се вземат за изпълнение на програмните намерения на кабинета за създаване на благоприятни условия за напояване на земеделските култури.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
1. Министър-председателят на Република България господин Иван Костов - на отговор на актуалния въпрос от народния представител Златко Златев.
2. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
3. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
4. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Андон Данаилов.
В периода от 6 юни до 13 юни, тоест до днес, не са постъпили нови питания от народни представители.

Преминаваме към парламентарния контрол.
Актуален въпрос от народния представител Любомир Петров Божков, относно политическите уволнения.
Заповядайте, господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю. Актуален въпрос, съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България, относно политическите уволнения.
Господин Костов, утвърдена практика е вече да се уволняват стопански ръководители преди всичко по политически причини. Стотици са случаите на необосновани от икономическа гледна точка уволнения. Нещо повече, често такива се извършват в нарушение на законите във фирми, които са преминали първи и втори търг на масовата приватизация. Лошото е, че доказани професионалисти се заменят с партийни функционери на СДС, често без необходимите качества и подходящо образование.
Какви са намеренията на Министерския съвет и докога икономическите проблеми ще се решават само с политически средства?
Ще си позволя да илюстрирам неправомерните уволнения с няколко примера от различни области на стопанския живот. Уволнени са 16 главни директори на районни инспекции по горите, 6 експерти, 4 началник отдели. От Националната електрическа компания днес са уволнени 12 ръководители и специалисти, от "Въглища холдинг" - 5 души. Сменени са целите управленски екипи на Сливенските фирми "Светлина", "Булгарцвет", "Керамик", "Добри Чинтулов", "Пътнически превози". Показателен е случаят със смяната на управителя на "Добри Чинтулов" ЕООД Ивайло Славов с госпожа Маргарита Вучкова, която е със средно образование, без необходимия професионален и управленски опит.
Очевидно, основанието е, че тя е председател на синдикална организация, близка до управляващите. Имаме достатъчно информация и за много други случаи, която недвусмислено доказва, че става въпрос за целенасочена политика. Изразяваме сериозни опасения, че по този начин няма да се постигне желаната икономическа стабилизация и прокламираното от всички национално съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за отговор министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Божков, аз ще Ви отговоря с практиката от дейността на правителството на Република България, което е излъчено от парламента, че то досега във всички свои предложения в Народното събрание е изхождало от идеята за националното съгласие и е търсило споделяне на отговорността за всички ключови места в управлението на страната.
Въпросите, които Вие задавате, се отнасят за един период, който е извън дейността на правителството и са в конкретни сфери на дейност, които имат съответни министри, които в момента отговарят за тези сфери и вероятно ще са в състояние компетентно да отговорят на въпроса, който Вие задавате, специално за НЕК, за "Въглища холдинг", за Сливенските фирми и т.н., които са в разпореждане или на министъра на промишлеността, или на господин Георги Стоилов, или на господин Икономов и т.н.
За мен обаче не е безразлична съдбата на отделния човек и затова аз се заинтересувах за случая за смяната на управителя на "Добри Чинтулов" ЕООД господин Ивайло Славов с госпожа Маргарита Вучкова, която е със средно образование, както казвате Вие и е без необходимия професионален и управленски опит.
Проверката, която направихме ние, също показа, че уволнението е извършено от служебното правителство със заповед на господин Емил Табаков от 10 април 1997 г. Но едно надникване в основанията на министъра е много показателно за характера на това уволнение.
Ето какво пише в своето обяснение господин заместник-министърът, който и в момента е заместник-министър, аз затова се позовавам, господин Иван Попйорданов, който в никакъв случай не може да бъдe упрекнат във връзки със Съюза на демократичните сили. Той казва:
"Министърът на културата, като представител на едноличния собственик на "Капитал", има право на основание чл. 32 на договор с едномесечно предупреждение да освободи по свое собствено усмотрение управителя на дружеството. Считам, че освобождаването Ви, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от ПРУПСДП, е възможно най-благоприятно за Вас, като имам предвид рязко влошеното финансово и икономическо състояние на дружеството през последните 2 години и установилия се начин на ръководене делата на предприятието".
Аз тръгнах по следите на това заключение на господин Попйорданов и проследих това, което ми е най-близко. Оставям настрана многобройните писма, оплаквания и т.н., които мога да Ви предоставя, за да се запознаете, но аз видях становището относно годишния счетоводен отчет на "Добри Чинтулов", което впрочем не е кой знае какво ЕООД. Това са няколко магазина за канцеларски материали. В това становище относно годишния счетоводен отчет е казано, че финансовият резултат за 1996 г. е загуба от 6 млн. 198 хил.лв. при оборот 11 млн. 857 хил.лв. Или загуба, която е увеличена с 236 на сто.
Заключението на главния експерт от управление "ПКДУ" господин Велков, е следното: "Оценка на управителя - лоша. Довел за близо две години дружеството на ръба на фалита. Дадени са указания на новия управител госпожа Вучкова в бизнеспрограмата си да заложи мерки за саниране на предприятието и спирането на негативните тенденции с цел подготовка за приватизация. Предлагам след относителното стабилизиране предприятието да бъде обявено за приватизация".
Значи такава загуба и такива лоши резултати очевидно не дават възможност да застана заедно с Вас в интерес на господин Ивайло Славов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Да, благодаря Ви, господин министър-председател, за отговора, но въпросът не беше само в това защо е освободен господин Славов, а кой е назначен на неговото място. Защото мен лично ме притесняват не толкова политическите уволнения, които не всички можем да квалифицираме като такива, а по-скоро масовостта на този процес, който продължава и в момента от Вашето правителство, макар и да е встъпило в правата си от 21 май 1997 г.
Освен това, притеснява ме, че се назначават хора, които са с доказани финансови нарушения и с приключени финансови актове и ревизии и със следствени дела в прокуратурата. Това са случаите в град Плевен, където бившият директор на ЕООД "Хранителни стоки" е освободeн заради груби нарушения и причиняване щети с ревизионен акт, а е назначен от господин Александър Божков като изпълнителен директор на "Балкантурист" - Плевен.
Такъв е случаят и с инж.Ганчо Ганчев в ЕАД "Габровница", който за 20 дни два пъти е освобождаван и назначаван от господин Божков. Срещу същия има преписка в прокуратурата в град Казанлък.
Същият е случаят и с ЕАД "Латекс", за който вече беше отговорено от господин Александър Божков - назначено лице, като преди това то е причинило щети на фирмата в размер на 6 млн.лв.
И мен ме притеснява повече това, че, ако говорим за структурна реформа и за стабилизация на българската икономика, нетолкова тези уволнения, а по-скоро притеснението от политическите назначения, и то на лица, които са вече криминално проявени и с финансови нарушения, е много по-опасно от освобождаването на някои от стопанските ръководители. Аз не оспорвам правото на правителството да може да променя в някои случаи екипите на търговските дружества, но по-опасно е друго - че се загърбва професионализмът в случая и по този начин надали щe стигнем до тази структурна реформа, която всички искаме да извършим в България.
Нещо повече, притеснявам се и от факта, че този стил на управление за съжаление ползуват включително и ваши координатори. Имам предвид да обърнете специално внимание на координатора на СДС за Русенска област, който по мобифона онзи ден в един софийски ресторант в недобро физическо състояние, имам предвид след употреба на алкохол, уволняваше наляво и надясно и много хора слушаха и останаха възмутени, без той да ни познава.
Мен ме притеснява и това, че повечето от уволненията са такива, че всъщност по този начин вие не давате възможност на повечето от българските граждани, нарушавайки конституционните им права, да защитят по съдебен ред своите уволнения и освобождавания с немотивирани заповеди. Защото в повечето от случаите в търговските дружества не само държавата вече е едноличен собственик.
Притеснява ме и обстоятелството, че ако по този начин се продължава, ще се минира и националното съгласие с уволнението на толкова стопански кадри и професионалисти и назначаването на непрофесионалисти.
И ако така се продължава, аз дълбоко се съмнявам, господин министър-председателю, че правителството ще се задържи дълго в управлението с този стил и метод на работа. Благодаря ви. (Шум и възгласи в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Божков, обещавам Ви да взема от протокола всички конкретни случаи, в които е било допуснато назначаване на хора, без да имат съответните качества или които нямат необходимия достоен образ пред обществеността и да Ви информирам лично и писмено по тези случаи за това, което сме предприели.
Що се отнася обаче до случая с господин Славов, не мога да приема, че уволнението е немотивирано.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (от място): Аз говоря за назначението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие актуалния си въпрос към господин Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Проблемът за възможността да се развива висшето образование в България като едно от най-сигурните и перспективни вложения за преуспяването на нашата нация е съществен за политиката на повереното Ви министерство. Без да се впускам в детайлите на този проблем, смятам за особено важно какви условия ще се създадат от страна на изпълнителната власт, в частност от Министерството на образованието и науката, за да могат всички, които искат да завършат висше образование, да реализират целта си.
В този смисъл законодателят чрез Закона за висшето образование е дал свобода на българските граждани да учат както по линия на държавната поръчка, така и чрез платеното обучение, разбира се, пак чрез конкурс и класиране.
Същевременно в чл. 90, ал. 3, т. 4, буква "б" е посочено, че утвърдените семестриални такси не могат да бъдат по-ниски от съответните държавни нормативи за издръжка на обучение, финансирано от държавата. Следователно законодателят е дал една рамка, която е третирана твърде условно и в Постановление N 237 на Министерския съвет от 20 май 1997 г., публикувано в "Държавен вестник", бр. 43 от тази година, са дадени размери на такси не на базата на размера на субсидията от държавния бюджет за издръжка на един студент, приет за обучение, финансирано от държавата, а на брой минимални работни заплати.
Ако приемем, че постановлението на Министерския съвет е било необходимо, за да не се отложи провеждането на кандидатстудентската кампания, поради липсата на конкретните размери на семестриалните такси за висшите училища, то следва след приемането на Закона за държавния бюджет за 1997 г. Министерският съвет да издаде ново постановление, където основа е издръжката на един студент, приет за обучение, финансирано от държавата.
Навярно, господин министър, сте наясно, че Постановление N 237 не е прието добре сред младите хора, сред техните семейства поради чувствително увеличения размер на семестриалните такси. Безпокойството им е голямо, защото поради сериозното обедняване на голяма част от българските граждани, има опасност да се ограничи драстично възможността на младите хора да се образоват и специализират. По този начин се създават предпоставки българското висше образование да стане елитарно и то само на базата на парите, а не на таланта на младия човек. Затова, господин министър, моят актуален въпрос е: по какви критерии са определени таксите за платено обучение на студентите от първи и втори курс във висшите училища на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Веселин Методиев.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Славов! Преди да ви отговоря точно искам да кажа нещо, което ми направи много силно впечатление. Във въпроса, който аз съм получил, има следния текст: "Моля да отговорите по какви критерии са определени таксите за платено обучение на студентите от първи и втори курс във висшите училища на Република България". А сега, когато развихте Вашия въпрос, Вие изтъкнахте част от информацията, която се съдържа в подготвения отговор. Имате добра информация в министерството, господин Славов, за което Ви поздравявам, то за мен означава, че моите чиновници имат повече симпатии към парламента, отколкото към ръководството на министерството.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за висшето образование, чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 9, ал. 3, т. 7 по предложение на висшите училища бе разработено Постановление N 237 от 20 май 1997 г. за определяне семестриални такси за студенти, български граждани, които се обучават срещу заплащане в държавните висши училища. При изготвянето на проекта за постановление Министерство на образованието и науката е разработило два механизма - за студентите първи и втори курс, студенти, приети за обучение след влизане в сила на Закона за висшето образование. И втори механизъм - за определяне размера на семестриалните такси за студентите от трети и следващите курсове, приети преди влизането на този закон в сила, в съответствие с § 10, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби.
По първия проблем, който и Вас Ви засяга, него сте развили във въпроса си. На основание чл. 90, ал. 3, т. 4, б. "б" от Закона за висшето образование, размерът на семестриалните такси не може да бъде по-нисък от държавните нормативи за издръжка на обучението, финансирано от държавата. За получаване информация за проектобюджетите на висшите училища за 1997 г. е било изпратено писмо до Министерството на финансите от 28 февруари 1997 г. Становището на Министерството на финансите, което е получено на 17 април т. г. е размерът на семестриалните такси на студентите - платено обучение, да бъдат определени след разработването и приемането на държавния бюджет за 1997 г. Нещо, което Вие развихте във въпроса си. Определянето на семестриалните такси за платено обучение след разработване и приемане на държавния бюджет за 1997 г., съгласуването на тези размери с висшето училище и внасянето на проект на постановление би довело до затруднение при организирането и провеждането на кандидат-студентската кампания и нейното осуетяване за учебната 1997-1998 г. с липсата на конкретните размери на семестриалните такси за висшите училища. Нещо, което Вие пак потвърдихте във въпроса си.
При създаването на механизма за определяне размера на семестриалните такси за тази категория студенти Министерството на образованието и науката се основава на следните принципи. Размерът на семестриалните такси е определен в брой минимални работни заплати. Конкретният размер на семестриалните такси в стойностно изражение се определят съобразно размера на минималната работна заплата, определена с постановление на Министерския съвет към датата на заплащането им. Определените семестриални такси са съобразени с размерите на семестриалните такси от предходната учебна година, като е отчетено съотношението им към минималната работна заплата към м. април 1996 г. Определените размери на семестриалните такси са съобразени с тази от учебната 1996-1997 г., като е отчетен процентът на инфлация за 1996 г. и инфлацията за периода януари-април 1997 г. Отчетени са предложенията на висшите училища и размерът на семестриалните такси. Уеднаквени са семестриалните такси в сродните висши училища и специалности.
Министерството на образованието и науката приема становището на Министерство на финансите, което произтича от чл. 90, ал. 3, т. 4, б. "б" - постъпленията от утвърдените семестриални такси не могат да бъдат по-ниски от съответните държавни нормативи за издръжка на обучението, финансирано от държавата. Тоест, определена е минималната сума за размера на тези такси. Но смятам, че Министерство на финансите все още не може да даде точното основание за определяне на издръжката на един студент, приет на обучение, финансирано от държавата, колкото са предлаганите семестриални такси. Тоест, проблемът е свързан с това, че държавната поръчка, отделно от платеното, за което Вие питате, все още е проблем на държавните изисквания. Искам да Ви уверя, че специално в Управление "Държавна политика във висшето образование" тези финансови нормативи се разработват, за да може Министерството на образованието да престане да бъде посредник при уточняването на бюджета на висшите училища в България. Това, между другото, е част от програмата на правителството. Там е записано, че ние не желаем да поддържаме администриране в науката и държавните институции пряко да се намесват, а това е на практика пряка намеса при формирането на бюджета в управлението на даденото висше училище.
И няколко думи за студентите от трети и следващите курсове, които са разделени в друга категория, както вече обясних. Размерът на семестриалните такси за тази категория студенти се определя при спазване изискванията на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за висшето образование и § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление N 126 от 7 юли 1996 г. Размерът на семестриалните такси за обучение срещу заплащане от студентите, приети преди влизане в сила на Закона за висшето образование, се преизчисляват в началото на всяка учебна година до дипломирането им с коефициента на прогнозната инфлация за съответната календарна година. Министерството на образованието и науката, съгласувано с Министерство на финансите и Националния статистически институт обявява на държавните висши училища размера на този коефициент ежегодно до края на м. август.
И накрая, господин Славов, тъй като това е първият въпрос, на който отговарям в качеството си на министър, искам да изразя още едно съвсем коректно мнение. Надявам се, че ще ме разберете правилно. Аз очаквах първия въпрос, който е зададен към мен в качеството ми на министър на образованието и науката да бъде за българското училище. Проблемите са там. Там съм готов да отговарям и да влизам в по-голяма дискусия. Нека не забравяме, че това ни е голямата задача през тази календарна година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Господин Славов, ако желаете, имате възможност за реплика до 2 минути.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз оценявам дадения отговор от господин министъра на образованието и науката по зададения от мен актуален въпрос и бих искал да заявя своето мнение, че служителите, които работят в Министерство на образованието и науката, са служители, които работят в името на българското образование и на българския народ и че тази информация, въз основа на която аз съм подготвил моя актуален въпрос, е почерпена от официалната информация, давана от министерството, от публикации в пресата и от самото постановление, както и от Закона за висшето образование.
Бих искал да кажа, че тежката ситуация, в която се намират голяма част от българските граждани, с право ги кара да се вълнуват те и техните деца от очертаващите се високи такси за семестриално платено обучение първи и втори курс във висшите училища в Република България, тъй като тези такси ще поставят в невъзможност даже и част от вече започналите обучението си студенти да завършат своето образование. Това съвсем естествено може да предполага, че би довело и до повишаване на социалното напрежение не само сред студентите, но и в българското общество. И смятам, че такъв въпрос не може да стои настрана както от вниманието на Министерство на образованието и науката, така и на изпълнителната власт, а така и на законодателния орган в лицето на Народното събрание.
По този начин аз апелирам още веднъж към министерството, което ръководите, както и към целия Министерски съвет, след приемането на държавния бюджет за 1997 г. да се потърсят възможности, които могат да позволят да се формират приемливи размери на таксите от гледна точка на доходите на гражданите.
Освен това, в постановлението, което е публикувано на 20 май т. г., освен че не са ясни критериите, на базата на които се реализират, именно на брой минимални работни заплати, семестриалните такси, така има и още един проблем, който се очертава като не по-малко важен. Това е, че липсва диференциацията по висши училища и специалности както за редовно, така и задочната форма на обучение. Това също е проблем, който стои пред студентите платено обучение редовно и задочно и пред техните родители. Нещо, което също би могло да бъде обект на внимание както на министерството, така и на Министерския съвет при едно евентуално ново постановление. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Няма желание за дуплика. Благодаря и на господин заместник министър-председателя.
Използувам този актуален въпрос, за да обърна внимание на уважаемите народни представители: хубаво е, когато актуалният въпрос се развива в писмен вид, той наистина да се дава развит. Приемам, че липсата на опит е довела до това актуалният въпрос да е от едно изречение, а след това тук беше обстойно развит. В това няма нищо лошо, но е по-добре министърът, към когото е отправен актуалният въпрос, предварително да го притежава в разгърнат вид, за да може и неговият отговор да е възможно най-изчерпателен.
Има думата народната представителка госпожа Донка Дончева да развие актуалния си въпрос към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председателю, съгласна съм с Вашата бележка за това, че е по-добре подробно да се развиват въпросите, но за това правилникът е предвидил възможност и писмено да задаваме въпроси. Мисля, че устният въпрос дава по-голяма гъвкавост и развиването в писмен вид не би могло винаги да се изисква от нас.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Считам, че въпросът, свързан с проблемите в областта на напояването, е същинският актуален въпрос за България днес. Настъпи горещият сезон за "Напоителни системи" ЕАД към Министерството на нашето земеделие.
За разлика от миналата година, цената на водата в редица региони води до високо напрежение сред селскостопанските производители. Информирани сме и като депутати - много депутати от Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа сигнализираха за това тази седмица, както и от средствата за информация за онова, което става в цялата страна. Някои органи го наричат дори и селски бунтове поради непоносимите цени в региона на Русе и Видин: 300-400 лв. за кубически метър вода, 22 000 лв. за декар царевица в Сливенско, а цялостно за страната можем да обобщим, че сумата не пада по-малко от 150-200 лв. за кубик, независимо от обстоятелството, че в редица региони на нашата страна водата е в изобилие и достига по гравитачен път до ползувателите.
За запознатите с работата на ЕАД "Напоителни системи" буди недоумение оневиняването на стария управителен съвет с изпълнителен директор Стефан Димитров и възстановяването му от служебния министър през април тази година. Той е познат с нанесените загуби на дружеството от предходното му управление в периода 1993-1996 г.
Затова за нас, депутатите, за нашата общественост възниква въпросът за политиката, която ще трябва да води до реализация на записаното в програмата на кабинета, а именно - да го напомним, защото това е актуален въпрос за всички нас: създаване на тези благоприятни условия за напояване на земеделските култури и въвеждането на облекчена тарифа за ползуване на електроенергията с цел поевтиняване на водата.
Известно е, че "Напоителни системи" е създадено да стопанисва хидромелиоративния фонд на Република България. Предприятието е изградено с държавни средства. Язовирите са 175, помпените станции са 936, отводнителните канали са 8093 км и т.н. Те доставят живителна влага в 235 напоителни системи и полета на територията на 9 млн.дка. Технически годни са само 6,5 млн.дка. От 1993 г. вътрешностопанската мрежа на бившите ТКЗС също е прехвърлена. Капиталът по цени от 1992 г. е 14 млрд.лв., а клоновете в страната са 24 с много голям състав - над 4000 души.
Тази мощна собственост обаче, уважаеми дами и господа, беше разграбена, поставена беше в ситуация, че през 1995 г. се напояваха само 420 000 дка, което е равно на 6,3 на сто. Нанесени са сериозни загуби, които възлизат на несъбрани такси - около 220 млн.лв., 14 млн.лв. не достигат, за да може да се реализира бюджетът, който е бил спуснат. Тази управленска немощ е станала причина да бъде освободен тогавашният управителен съвет.
В следващите 14 месеца предприятието се изправя на крака във връзка с достатъчно широката работа по създаването на нови възможности напоителните системи да функционират. 2,5 пъти са се увеличили напоителните площи, реализирана е печалба от стопанска дейност.
И в крайна сметка искам да поставя: в резултат на тази политика можем ли днес да считаме, че от началото на месец юни - впрочем той вече се преполовява - ние можем да говорим за готовност на министерството за тези неотложни мерки, за които ще кажа на нашите ползуватели, че се въвежда облекчената тарифа за ползуването на електроенергията с цел да се поевтини водата, а оттам е известно - да се поевтини и селскоскопанската продукция, която ще произведат? Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Намеренията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа са изложени при представянето на новия кабинет в парламента. Политиката на министерството в областта на хидромелиорациите е изложена в Концепция за развиване на поливното земеделие в страната за 1997 г. и за следващите години. Най-общо тя се изразява в:
Преструктуриране на напоителните системи в страната на технологичен принцип.
Създаване на сдружения на водоползувателите, които да поемат управлението и експлоатацията на части от големите и цели малки напоителни системи.
Възстановяване със средства на фонд "Мелиорации" на вътрешноканалната мрежа в регистрираните вече сдружения на водоползувателите.
Предоставяне за безвъзмездно ползуване от регистрираните сдружения на водоползувателите на поливна техника, включително и на дъждовални машини.
Начало на приватизацията на обособени обекти от основните фондове на "Напоителни системи" ЕАД, в това число и на цели предприятия.
Разработване чрез Агенцията за приватизация на предложения за работническо-мениджърска приватизация на някои спомагателни дейности.
Развиване на мрежа от консултантски бюра в клоновете на "Напоителни системи" ЕАД за оказване на пряка помощ на земеделските стопани, ползуващи услугите на дружествата. В бъдеще тези бюра ще съчетаят своята дейност с консултантските центрове на министерството.
Осигуряване на средства за поддържане и ремонт на държавните хидро-технически съоръжения за отводняване и предпазване от наводнения. Според предварителните разчети за 1997 г. средствата ще възлизат на 1,8 млрд.лв.
Осигуряване на средства от фонд "Мелиорации" за ремонт и реконструкция на някои основни съоръжения в напоителните системи с цел намаляване цената на водата.
Въвеждане на облекчена тарифа за заплащане на използуваната елекрическа енергия за напояване.
Стриктен контрол върху разходите на "Напоителни системи" ЕАД и цената на водата.
Либерализация на изкупните цени на селскостопанските продукти.
Разширяване на международните пазари за селскостопанска продукция.
Продължаване съвместната работа с екипа на Световната банка за кредитиране на ремонтно-възстановителните работи в напоителните системи.
Продължаване на съвместния българско-японски проект по аграрната реформа и преструктурирането на напояването. Предстои да започне работа в това направление с правителството на Холандия.
Смяната на Съвета на директорите на "Напоителни системи" ЕАД през април 1997 г. е извършена от министър Христов по мотиви, част от които ще изложа:
Липса на стратегия за използуване и развитие на съществуващия хидромелиоративен фонд.
Спиране процеса на преструктуриране на напоителните системи.
Липса на предложения за работническо-мениджърска приватизация на някои от спомагателните обекти и дейности.
Отдаването на повечето от тези дейности и обекти под наем за нищожни суми.
Нерационално използуване на предоставените през 1996 г. средства от фонд "Мелиорации" за ремонт и възстановяване на вътрешноканалната мрежа.
Неадекватна ценова политика на дружеството.
Недостатъчен контрол по отношение на поливния процес, доставка на вода и събирането на дължимите суми от водоползувателите.
Загубата от дейността по водоподаване във всички клонове на дружеството, включително и всички клонове с гравитачни и промишлени води.
Разходване на огромни финансови средства в районите с висока енергоемкост - Бургас, Враца, Видин, Русе - често само за имитиране на напояване.
Неправилно степенуване на нуждите от изграждане на системи за охрана на хидромелиорационните съоръжения.
Необоснована икономическа насока за работа през 1997 г.
Предоставяне на невярна информация за дейността на дружеството и подвеждане на ръководството на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Така например в икономическия отчет за дейността на дружеството, в докладната записка до Колегиума на Министерството на земеделието и хранителната промишленост от 7 февруари 1996 г., представена във връзка с определяне размера на хидромелиоративните такси, се констатират разлики в почти всички справки, касаещи разходите и приходите на дружеството.
Слаб контрол от страна на Съвета на директорите върху дейността на изпълнителния директор.
Що се отнася до сериозните финансови резултати за 1996 година и влошеното финансово състояние за 1995 година, истината е следната. През 1995 година при получените от държавата 123 млн. лева за поддържане на обектите с общинско и общонационално значение, при валежи средно 257 мм през поливния сезон, тоест в условията на влажна година, без да се продадат произведените 550 тона оризова арпа на стойност 126 хиляди щатски долара, която е само заприходена по фактически направените разходи на дружеството, завършва годината със загуба 14 млн. лева и с налични левови и валутни сметки в размер на 207 млн. лева, от които 63 млн. лева във валута, без никакви задължения.
През 1996 година от държавата са получени субсидии в размер на 505 млн. лева, от които 200 млн. лева за хидромелиоративни такси. Средните валежи в годината са 147 мм през поливния сезон, тоест суха година. След продажбата на цялата произведена през 1995 година и част от произведената през 1996 година оризова арпа при курс 2000 лева за щатски долар, с включването на всички приходи до 1 март 1997 година в баланса за 1996 година, съгласно заповед, издадена от изпълнителния директор, дружеството завършва с печалба 3,6 млн. лева и налични 308 млн. лева, от които във валута 20 млн. лева.
Елементарната сметка показва, че разликата в получените от държавата субсидии за двете години е 382 млн. лева. Тоест реално дружеството при същите условия е с 380 млн. лева на загуба.
Може да се гадае какъв е бил истинският резултат, ако не би действала цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор.
На 23 април, първия работен ден на новия съвет на директорите, фирмата има налични средства 125 млн. лева и 123 хиляди щатски долара плюс 140 млн. лева задължения към доставчици за електрическа енергия, ДДС и заплати.
Уважаеми дами и господа! Накрая искам да ви уверя, че хидромелиорациите са в центъра на вниманието на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и ние полагаме и ще продължим да полагаме грижи за поевтиняване на водата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дончева за реплика.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз благодаря за този обстоятелствен отговор, господин министър, който дава възможност да се запознаем в подробности с тази програма. Тя не е широкоизвестна в обществото ни. Явно ще закъснеем обаче с дебата, ако пропуснем това лято, за тази амбициозна програма. По нея аз имам бележки, защото съм запозната в подробности с дейността ни от избирателните райони във връзка с това, което реализира например предишното ръководство. То увеличи три пъти площите по отношение на обработката на ориз. През миналата година водата, която ползваха земеделските производители, беше 9 лева.
В крайна сметка, реализирайки такава задълбочена стратегия толкова амбициозно, ако допуснем, че истината е тази, която съобщавате, с какви ресурси това ръководство ще я реализира? Вие не казахте нищо по отношение на това как ще се поевтини в крайна сметка водата. У мен възниква днес реалният въпрос: добре, като е толкова добре управляваното от господин Димитров дружество, ще може ли да поеме половината от цената на водата, за която Ви запитах? Ще допуснете ли хората, вместо да бъдат на полето, а нашият народ е казал, че ден година храни, да бъдат по пътищата на България, за да се борят срещу тези високи цени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева! Не знам дали ще се успокоят страстите, ако Ви кажа, че има вече нов изпълнителен директор на системата, на когото е възложено да се потърсят всички резерви за поевтиняване на водата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С това точката от дневния ред - парламентарен контрол, приключи. Давам 15 минути почивка, след което ще продължим със Закона за банките. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Продължаваме и работата си по Закона за банките.
Моля, господин Цонев, да докладвате следващата част.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 13. Търговското представителство на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в Централната банка препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва банкови сделки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 13? Няма.
Моля режим на гласуване за приемането на чл. 13.
От общо гласували 103 народни представители, за - 103, против и въздържали се - няма.
Член 13 е приет.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): (Неразбираема реплика)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Регистрацията е 172 души, така че... Гласуването е съвсем редовно.
Моля, следващия член.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 14. Ал. 1. Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лицензия, Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи.
Ал. 2. В срок до 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи Централната банка уведомява заявителя, че ще издаде лицензия за извършване на банкова дейност, ако се изпълнят условията по чл. 15 или отказва издаването на лицензия .
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"В чл. 14, ал. 1 накрая се добавя "и финансовото състояние на заявителя".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев.
В чл. 14, ал. 2 след думата "уведомява" се добавя "писмено".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 14:
"Чл. 14. Ал. 1. Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лицензия, Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състояние на заявителя.
Ал. 2. В срок до 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи Централната банка уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия за извършване на банкова дейност, ако се изпълнят условията по чл. 15, или отказва издаването на лицензия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Едно пояснение.Член 81 на Конституцията, ал. 2 казва, че "Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители."
Кворумът на заседанието, което провеждаме в момента има 172 души регистрирани, което означава, че всяко решение, прието с 87 и повече гласа е в съответствие с Конституцията и правилника.
Имате думата за изказвания по чл. 14.
Няма желаещи.
Направените предложения са съобразени от комисията и включени в последната редакция на текста.
Моля режим на гласуване за приемане на чл. 14.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 15. Ал. 1. Лицензия за извършване на банкова дейност се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по чл. 14, ал. 2, предложение първо заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:
Вариант I: 1. Записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност. За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимия за дейността на клона капитал, когато такова изискване за капитал е установено с наредба на Централната банка.
Вариант II: 1. Записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност. За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимия за дейността на клона капитал, или издадена от чуждестранна банка ефективна гаранция до размера на изисквания капитал, определен в наредба на Централната банка.
2. Назначените администратори притежават необходимата квалификация и опит за дейността, която ще изпълняват.
3. Осигурени са подходящи сгради за извършване на банкова дейност и необходимото техническо оборудване.
4. Създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата за дейността професионална квалификация и опит.
Лицензията за банкова дейност може да изключи извършването на сделки или дейности, за които Централната банка прецени, че заявителят не е квалифициран.
Ал. 3. Ако в срока по ал. 1 заявителят не представи изискваните документи, централната банка отказва издаването на лицензия за извършване на банкова дейност.
Ал. 4. Издадените лицензии се вписват в специален регистър в Централната банка.
Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 15, ал. 1, вариант 1, второто изречение се изменя така:
"За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ провеждането на необходимите за дейността на клона средства, внесени по набирателна сметка, посочена от Централната банка."
Комисията подкрепя предложението в частта, в която думата "капитал" се заменя с "парични средства".
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 15, ал. 1 да се приеме втория вариант.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 15 да остане втория вариант, като в т. 2 думата "необходимата" се замени с "професионална", а думата "опит" се замени с думата "стаж".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 15:
"Чл. 15. Ал. 1. Лицензия за извършване на банкова дейност се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по чл. 14, ал. 2, предложение първо, заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:
1. Записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност. За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимите за дейността на клона парични средства, когато такова изискване е установено в наредба на Централната банка.
2. Назначените администратори притежават необходимата квалификация и опит за дейността, която ще изпълняват.
3. Осигурени са подходящи сгради за извършване на банкова дейност и необходимото техническо оборудване.
4. Създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата за дейността професионална квалификация и опит.
Ал. 2. Лицензията за банкова дейност може да изключи извършването на сделки или дейности, за които Централната банка прецени, че заявителят не е квалифициран.
Ал. 3. Ако в срока по ал. 1 заявителят не представи изискваните документи, Централната банка отказва издаването на лицензия за извършване на банкова дейност.
Ал. 4.  Издадените лицензии се вписват в специален регистър в Централната банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата. Господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги народни представители! Не знам какви са били мотивите на комисията да се ориентира към подкрепа на първия вариант. Може би дискусията ще е продуктивна, ако те се съобщят.
Предложенията, които са направени от моя страна, а виждам и от страна на господин Светослав Лучников, сигурно са били продиктувани от това, че се цели една допълнителна гаранция за българската финансова система при действието на клонове на чуждестранни банки в страната.
Забележете каква е само разликата между вариант първи и втори! Това, че във вариант втори се изисква за клон на чуждестранната банка да се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимия за дейността на клона капитал, или издадена от чуждестранната банка ефективна гаранция до размера на изисквания капитал. Докато в първия вариант това е едно условно изискване. Там се казва, че "за клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимия за дейността на клона капитал, когато такова изискване е установено в наредба на Централната банка".
Мисля, че с приемането на разпоредбите в този закон все повече се стеснява това, което повелява законодателят, и все повече въпроси, и то като въпрос на свободна преценка, се предоставят на Управителния съвет на Централната банка.
От дълги години се е говорело за това как е рационално да се разпределят нормотворческите компетенции при едно демократично управление. И след като в България не се предвижда официално институтът на делегираното законодателство, странно е, че той на практика се прилага все по-широко, и то в границите на една оперативна самостоятелност. Затова мисля, че е по-добре да бъде подкрепен вторият вариант, защото той създава необходимите изисквания за дейността както на българските, така и на чуждестранните банкови институции в страната.
Що се отнася до другите две предложения, въпреки че те само заменят термини, отразяват още един аспект на законодателната философия. Използват се неопределени понятия: "необходима квалификация", "опит за дейността". Явно е, че ако не бъде дадено официално тълкуване на съдържанието на тези термини, те могат да предизвикват противоречива практика и което е по-лошо - да се прилагат по политическа целесъобразност. Затова е предвидено да се изисква професионална квалификация. А това означава тя да бъде удостоверявана със съответен документ за образование, така както вече законът постановява, че за участие в управителните органи на банките това трябва да бъдат лица с икономическа, финансова или юридическа квалификация, която може да бъде удостоверена по безспорен и формален начин.
Същото се отнася и за замяната на "изискването за опит" с "изискването за стаж". Стажът доказва, че определено лице е работило през определен период от време в дадена област и този стаж също може да бъде удостоверен по безспорен начин. Иначе някой може да твърди, че опитът е достатъчен, друг - че той е малък и трябва тепърва да бъде натрупван.
Затова в заключение аз смятам, че трябва да се ръководим от следния принцип: там, където се назначават държавни служители, в рамките разбира се на закона, изпълнителната власт трябва да има възможност и за преценка по целесъобразност на качествата, уменията, волята на лицата, които се назначават. Но там, където държавната власт трябва да преценява в други институции, недържавни, какви да бъдат изискванията, на които да отговарят лицата, трябва да се въведат строги и конкретни критерии. Там не е допустимо да се допуска същата тази степен на избирателност, която позволява достатъчно голяма свобода на различните органи на държавната администрация. И ако ние претендираме, че правим нещо ново, мисля, че тази законодателна политика, включително и в този аспект, трябва да се превърне в законодателна воля.
Това са моите предложения и мотивите, заради които те са направени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На нас ни се предлагат към чл. 15, ал. 1 два варианта. Щом като се предлагат два варианта, това значи, че поначало както вносителят на законопроекта, така и комисията приемат, че тия два варианта са еднакво рационални, еднакво възможни и въпросът е само да се прецени кой от тях е по-добър.
От тази гледна точка аз наистина много сериозно препоръчвам да се избере вторият вариант. Ако ние искаме наистина да привлечем в България участието на сериозен чужд капитал чрез създаване на клонове на сериозни чужди банки, трябва да имаме предвид банковата практика.
Обикновено големите банки не са съгласни да превеждат сухи пари за своите клонове, а се задоволяват да дадат гаранция, че държат на разположение съответните суми. В този смисъл именно е основната разлика между двете предложения, защото изискването за минимален капитал е, което ще се уреди с наредба. И такава е наистина практиката - и сега имаме наредба, която определя минималния капитал за извършване на определена банкова дейност. Така че не това е същественото - дали ще има минимален капитал или няма да има минимален капитал. Въпросът е дали ще бъде наложително тоя капитал да бъде преведен изцяло в брой или по банков ред, разбира се, да бъдат ангажирани средствата, или да се задоволим само с гаранция.
Мен ми се струва, че ако искаме наистина да привлечем чуждестранен капитал, и то сериозен чуждестранен капитал, в България, трябва да се задоволим с гаранция. Още повече че ние приехме, че лиценз може да се даде само на реномирана банка или гарантирана при реномирана банка институция, което е още една гаранция за това, което ви казвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Ще си позволя да опонирам на господин Лучников, подкрепяйки внесеното от мен предложение, със следните съображения. Възприетият в закона минимален капитал за българските банки в екю - 5 млн. екю - е в съответствие с директивите за синхронизиране на банковата дейност в Европа. В тази насока ангажирането на един такъв капитал при строгите условия той да бъде внесен, за да осигури една стабилност на функциониране на една банкова институция, е абсолютно нормално.
Тук възниква следващият въпрос. Ние искаме да привлечем средства тук, в България. Гарантирането чрез ценна книга, чрез гаранция или чрез запис на заповед или под някаква друга форма, колкото и престижен да е издателят на тази гаранция, колкото и той да е във възможност да покрие задължението си по нея, реално, фактически в България няма да докара средства.
Нашата цел, поне аз така разбирам целта на функционирането на чуждите клонове тук, е да навлязат чужди капитали в България, а не клонът да приема на влог средства, които средства могат да бъдат ангажирани, да бъдат използвани за икономическо развитие на някоя друга икономика. Това за мен е същностният въпрос. И в тоя смисъл аз още веднъж апелирам да приемем този текст: пари, реални пари, които се намират в България и които ще бъдат ангажирани в дейността на клона във функционирането на българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Лучников има думата за реплика.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков! Привличането на чужди финансови институции в България чрез откриване на клонове на сериозни банки няма за цел да привлече привеждането на един определен капитал. Напротив, то има за цел да привлече кредитиране от страна на тези банки. Тези банки ще дадат средствата, които те искат да вложат в България като кредитират и то евентуално като кредитират валутно необходимите, нуждаещите се български потребители. И ако ние искаме наистина да привлечем такива хора, които да дойдат тук и да кредитират с валута български потребители, ние трябва да ги улесним, като не ги караме да замразят своите средства тук, а им дадем възможност да ни задоволят с една надеждна банкова гаранция. А банката, която дава лиценза, разбира се, е в правата си да прецени доколко тази гаранция е наистина надеждна. И ако тази гаранция не бъде надеждна, тя естествено ще откаже разрешаването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Думата е на господин Миков за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз не виждам някакво противоречие между нас с господин Лучников. Единственият въпрос е дали паричният ресурс, който ще отиде за кредитиране, ще бъде на разположение директно на клона тук, в България или този ресурс ще остане на разположение на банката - майка, условно нека да я наречем така, на чуждата банка по нейните сметки в чужбина. Няма пречка тази набирателна сметка да бъде използвана именно за тази дейност в България - за кредитиране. Въпросът е ресурсът да бъде тук и в България. Това е единственият въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Господин председателстващ, една лампичка само да светна на някои колеги!
Чуждестранни банки идват тук със спекулативни цели, правено е вече седем години. Огледайте кои са. Играят между долара и лева - курса, и си правят каквото желаят. Не инвестират в никакъв дребен, среден и семеен бизнес. Не инвестират в българската икономика. Тези хора трябва да бъдат оценявани по достойнство. Не казвам, че са всичките, затова трябва да бъдат оценявани по достойнство.
Второ. Банка "Славяни" например гледат да я разбият в последните седем-осем месеца. Сега от Китай 15 млн. долара - има съобщение при надзора - 9 дни се бави писмото и господин Агафонов открива чак днес. Искам да знаете какви неща стават в нашата мила татковина!
Някои политически сили желаят да има: тази, и тази, и тази банка - да бъдат съществуващи, а тази и онази - да не бъдат, защото не им били удобни. Това трябва да спре, затова призовавам: изградете един достоен закон и да има някои неща, които да са над политиката! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, нищо не предложихте по конкретния член, който гласуваме и който предстои да гласуваме.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (встрани от микрофоните): Следващия път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен събрание сме и Народно събрание, и приемаме решения!
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Светослав Лучников, което се дублира с предложението на господин Янаки Стоилов алинея 1 да бъде приета във втория вариант.
Моля, гласувайте за предложението на господин Лучников и господин Стоилов - вторият вариант на алинея 1 да бъде приет.
От общо гласували 146 народни представители, за - 59, против - 42, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Следващото предложение. Господин Миков, Вие държите ли на Вашия текст, който предлагате за алинея 1? - Държите.
Господин Миков предлага вариант първи, но с променено второ изречение, което да гласи така: "За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ привеждането на необходимите за дейността на клона средства, внесени по набирателна сметка, посочена от Централната банка".
Моля, гласувайте за предложението на господин Миков.
От общо гласували 145 народни представители, за - 41, против - 91, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
И следващото предложение - на господин Янаки Стоилов - в точка 2 думата "необходима" да бъде заменена с "професионална" и "опит" със "стаж". Или това, което предлага господин Стоилов, е точка 2 да звучи така: "Назначените администратори притежават професионална квалификация и стаж за дейността, която ще изпълняват".
Моля, гласувайте за предложението на господин Янаки Стоилов.
От общо гласували 156 народни представители, за - 39, против - 94, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за приемането на чл. 15 така, както беше докладван от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 5.
Член 15 е приет.
Моля, докладвайте чл. 16.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 16. Ал. 1. Освен в случаите по чл. 15, ал. 1 Централната банка може да отказва издаването на лицензия, когато:
1. Уставът и другите учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове.
2. Установи, че дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му финансова стабилност.
3. Капиталът на банката и внесената част от него са под определения от Централната банка минимален размер.
4. Уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на активите.
5. Някои от членовете управителния съвет (съвета на директорите) не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 1, или са привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.
6. Някои от акционерите, контролиращи повече от 10 на сто от гласовете с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения, биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции.
7. Установи се, че лица, записали 5 и над 5 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства.
Ал. 2 (вариант първи): Централната банка отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, ако прецени, че осъществяваният върху чуждестранната банка надзор на консолидирана основа от компетентния орган в страната по седалището й, не съответства на установените с този закон изисквания.
Ал. 2 (вариант втори): Централната банка отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, ако в държавата по седалището й няма реципрочност спрямо български банки, както и ако прецени, че осъществяваният върху чуждестранната банка надзор на консолидирана основа от компетентния орган в страната по седалището й не съответства на установените с този закон изисквания.
Ал. 3. Централната банка отказва издаването на лицензия за извършването на сделки по чл. 1, ал. 2, точки 4 и 7, когато не са спазени изискванията на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и на нормативните актове по прилагането му.
Предложение на народния представител Венко Вълчев: в чл. 16, точка 7 числото "5" се заменя с "3".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 16, ал. 2 да се приеме първи вариант.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 16, ал. 1, точка 6 процентът на гласовете от "10 на сто" се заменя с "5 на сто".
Комисията подкрепя и това предложение.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 2 да отпадне.
2. В точка 4, след запетаята текстът се изменя така: "които застрашават сигурността на банката или осъществявани от нея операции".
3. Точка 6 се изменя така:
"6. Някои от акционерите, контролиращи повече от 10 на сто от гласовете, са в неплатежеспособност или имат неизплатени задължения към държавата."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 16
"Чл. 16. Ал. 1. Освен в случаите по чл. 15, ал. 1 Централната банка отказва издаването на лицензия, когато:
1. Уставът и другите учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове.
2. Установи, че дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му финансова стабилност.
3. Капиталът на банката и внесената част от него са под определения от Централната банка минимален размер.
4. Уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на активите.
5. Някои от членовете на управителния съвет (съвета на директорите) не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 1, или са привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.
6. Някои от акционерите, контролиращи повече от 5 на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решенията биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции.
7. Установи, че лица, записали 3 и над 3 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства.
Ал. 2. Централната банка отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, ако прецени, че осъществяваният върху чуждестранната банка надзор на консолидирана основа от компетентния орган в страната по седалището й не съответства на установените с този закон изисквания.
Ал. 3. Централната банка отказва издаването на лицензия за извършването на сделки по чл. 1, ал. 2, точки 4 и 7, когато не са спазени изискванията на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и на нормативните актове по прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
От авторите на предложения господин Янаки Стоилов желае думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа депутати! Предложението, което правя, е продължение на същата последователност, за която вече стана дума - по възможност да се определят ясни условия, при които ще се отказва лицензирането на банките. Защото, забележете, че законът не предвижда възможност да се контролират решенията на Централната банка, които са окончателни по този въпрос. Дори за себе си съм направил този компромис и не съм предлагал промяна в насоката, за която става дума, поради ред обстоятелства. Но след като това решение на Централната банка е окончателно, то няма да може да бъде обжалвано по съдебен ред - въпреки че има такова предложение, но аз почти не се съмнявам, че мнозинството ще го отхвърли, така както общо взето се отнася към всички опити за създаване на една по-голяма стабилност и на един по-здрав ред, който предвижда и по-ясни юридически изисквания за дейността на финансовите институции.
Забележете точка 2, която предлагам да отпадне: може да се откаже издаването на лицензия, когато се установи, че дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му финансова стабилност. Интересно по какви показатели ще може да бъде направено едно такова убедително твърдение. Защото дейността, която ще се извършва, обикновено е част от това, което е посочено в предмета на банковата дейност, сделките, които ще се осъществяват. И как сам по себе си този предмет на дейност може да застраши неговата финансова стабилност? Тя може да бъде застрашена от други обстоятелства, свързани с обезпечаването на капитала, със създаването на вътрешен ред във финансовата институция, а не от гледна точка на намерения за бъдещата дейност.
Подобно е положението и в точка 4. Там е казано "уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на активите". Сигурността на активите се гарантира в много по-голяма степен не от положението в устава. Те даже могат да бъдат твърде сполучливи и отново да няма гаранции за активите. Въпросът е дали в тази дейност и в управлението на банката ще се осигурят споменатите гаранции.
Смятам, че и точка 6 трябва да се измени по следния начин, защото сегашната й редакция постановява, че "някои от акционерите, контролиращи повече от 5 на сто от гласовете - тук не споря за процента, може да се възприеме това занижаване на долния праг - с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейни операции". Тук трябва да предвидим една по-висока степен на риск, която да се отнася до това, че те са или в неплатежеспособност, или имат неизплатени задължения към държавата. Ако тези акционери са перфектни в изпълнение на своите задължения към държавата, към бюджета, ако те не са в неплатежеспособност, тогава се отварят прекалено широки граници на тази преценка. И въобще такава е цялата философия на предлагания чл. 16.
Затова, въпреки че много от гласуваните текстове на закона вече се отклоняват от предлаганите идеи, мисля, че те заслужават внимание и най-малкото трябва да бъдат публично защитени, дори и да не се приемат, което виждам, че е най-вероятно.
И накрая по избора на алтернативата, предлагана в ал. 2 за вариант първи и вариант втори. Навсякъде изглежда комисията е направила избор не в полза на гарантирането на по-добри условия за българските финансови институции, а към един режим, който като че ли поставя в едно потиснато положение нашата банкова система. Тя и без това изпитва сериозни трудности. Разбира се, че в много от случаите се налага да правим компромиси заради състоянието, в което се намираме. Но, след като принципът за реципричност е широко приложим, мисля, че с неговото въвеждане, което е заложено във вариант втори, може да се даде сигнал за една политика, която в по-голяма степен е съобразена с българските интереси. Иначе другото, което се предлага, по който път вече се тръгва, според мен бележи безперспективността на една политика и бъдещите разочарования от нейното последователно и за съжаление нецелесъобразно провеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Останалите предложения на народните представители Венко Вълчев, Светослав Лучников и Руси Статков са взети предвид от комисията.
Поставям на гласуване предложенията, които са направени от господин Янаки Стоилов.
Най-напред ще гласуваме предложението в ал. 1 точка 2 да отпадне.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 146 народни представители, за - 37, против - 98, въздържали се - 11.
Предложението за отпадане на точка 2 не е прието.
Следващото предложение е в точка 4, след текста "уставът съдържа разпоредби," да се постави заместващ текст, който гласи: "които застрашават сигурността на банката или на осъществявани от нея операции".
Моля, режим на гласуване за предложения от господин Янаки Стоилов заместващ текст.
От общо гласували 148 народни представители, за - 36, против - 95, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.

Последното предложение на господин Янаки Стоилов е текстът на т. 6 да гласи:
"6. Някои от акционерите, контролиращи повече от 5 на сто от гласовете, са в неплатежоспособност или имат неизплатени задължения към държавата".
Моля, гласувайте предложението на господин Янаки Стоилов.
От общо гласували 157 народни представители, за - 32, против - 101, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 16 с редакцията, предложена ни от комисията.
От общо гласували 150 народни представители, за - 134, против - 13, въздържали се - 3.
Текстът е приет.
Моля, докладвайте следващия член.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 17. В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия за извършване на банкова дейност не по-рано от шест месеца от влизането на акта за отказ в сила или от изтичането на срока по чл. 14, ал. 2 - при мълчалив отказ."
Предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 17 думите "при мълчалив отказ" да отпаднат.
Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата народният представител Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз ви моля да не възприемате моето предложение за отпадане на последните думи "при мълчалив отказ" като формална редакционна поправка. Предложението е по същество и ако ние не го приемем, според мен ще изпаднем в противоречие с вече приети текстове в закона.
Ние току-що приехме чл. 14. В чл. 14 аз неслучайно предложих отказът на комисията да бъде писмен при всички случаи. И тази поправка се прие. Това означава, че Българската народна банка е задължена писмено да отговори на всички молби за лицензиране. Дали тя ще отговори положително или отрицателно, това е нейно право. Но при всички случаи тя трябва да отговори писмено.
Разбира се, комисията може и да не отговори, т. е. да не изпълни законовото изискване за отговор. Отникъде обаче в чл. 14 не е регламентирано, че неотговарянето на молбата за лиценз има силата на мълчалив отказ. Това би могло да се тълкува и като мълчаливо съгласие. Тоест докато ние нямаме регламентация, че отказът или неотговарянето в срок има силата на мълчалив отказ, ние нямаме право да тълкуваме неотговарянето като отказ.
Това - като едно несъответствие между двата текста.
Второ, мълчаливият отказ дава формално право на заявителя и по някакъв начин защитава неговите интереси. В какъв смисъл ги защитава? Ако този, към когото е отправена молбата, не отговори и е наличие мълчалив отказ, разбира се, регламентиран по някакъв начин, ако молителят оспорва този мълчалив отказ в съда в 7-дневен срок, съдът, без да разглежда по същество спора, отменя мълчаливия отказ. Тоест той решава в полза на молителя заявлението. И какво може да се получи? Българската народна банка прави мълчалив отказ, с което отказва да се лицензира една банка. Молителят оспорва мълчаливия отказ, съдът не го разглежда по същество и отменя мълчаливия отказ. И какво? - Банката получава лиценз въз основа на едно формално решение на съда. Да помислим би ли трябвало да се получи това нещо.
Оставям настрана, разбира се, и това защо трябва да се стига изобщо до такова отношение между две сериозни институции - мълчалив отказ. Банката има достатъчно време, тя не е затрупана с много преписки, ще останат 5-10 банки, които ще искат лицензи, може спокойно да разгледа, да осмисли, да подготви становище и в писмен вид да го предостави на този, който желае решаването на въпроса.
Още веднъж моля и вносителите, и ръководството на комисията да осмислят тези неприятни варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Венко Вълчев.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? - Няма.
Господин Цонев, ако нямате коментар, да подложим на гласуване текста.
Колеги, моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев да отпаднат думите "при мълчалив отказ".
От общо гласували 149 народни представители, за - 26, против - 98, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 17 така, както беше докладван от вносителя.
От общо гласували 144 народни представители, за - 144.
Текстът на чл. 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 18. Ал. 1. Лице, което не притежава лицензия за извършване на банкова дейност, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думата "банка" или някои от производните й на чужд език, или друга дума, означаваща извършване на банкова дейност.
Ал. 2. Забраната по предходната алинея не се прилага за институция, чието име е установено или признато със закон или международно споразумение, по което Република България е страна, както и когато от контекста, в който е употребена думата "банка", е ясно, че институцията няма за предмет на дейност извършването на банкови сделки.
Ал. 3. Лиценз за извършване на банкова дейност с наименование, което наподобява наименованието на съществуваща банка в страната, не се издава."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма други предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на колегата Цонев.
Има ли други предложения от народните представители? - Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 18 така, както беше докладван от председателя на комисията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 140, против - 1, въздържали се - няма.
Текстът на чл. 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 19. Ал. 1. Местно или чуждестранно лице, както и икономически свързани лица, съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително не могат без разрешение на Централната банка да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 5 или повече от 5 на сто от акциите с право на глас.
Ал. 2. Банката без разрешение на Централната банка не може:
1. да открива клонове в чужбина;
2. да изменя наименованието си, обозначено в лицензията;
3. да се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне;
4. да извършва банкови сделки извън обхвата на издадена лицензия;
5. да увеличава капитала си с непарични вноски;
6. да изкупува обратно издадените от нея акции;
7. да намалява капитала си.
Ал. 3. Банка без писмено разрешение на Централната банка не може да придобива самостоятелно или заедно с икономически свързано с нея лице пряко или косвено дялово участие в дружество, което не е банка, когато:
1. това участие е квалифицирано дялово участие;
2. стойността на това участие надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката;
3. в резултат от придобиването му общата стойност на тези дялови участия ще надхвърли 75 (100) на сто от собствения капитал на банката.

Ал. 4. Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато дяловите участия са придобити за погасяване на предоставени кредити. В този случай банката трябва да приведе участието си до разрешения размер в 3-годишен срок.
Ал. 5. Централната банка разглежда искането за издаване на разрешения по ал. 1, 2 и 3 в 3-месечен срок от получаването му.
Ал. 6. Сделките или действията по ал. 1, 2 и 3, извършени без разрешение, се обявяват за нищожни, съответно се отменят, от съда по искане на прокурора, на Централната банка или на други заинтересовани лица."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 19, ал. 1 и 2 преди думата "разрешение" се добавя "писмено".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 19, т. 3 да се конкретизира терминът "квалифицирано дялово участие".
Терминът е дефиниран в Допълнителната разпоредба.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 19 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, ред трети думите "без разрешение на Централната банка" да отпаднат.
2. В ал. 3, т. 3 да остане числото "75".
3. В ал. 6 думите "се обявяват за нищожни, съответно се отменят" се заменят с "могат да бъдат унищожавани".
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Неделчо Беронов:
В чл. 19, ал. 6 се изменя така:
"Ал. 6. Сделките или действията по чл. 1, 2 и 3, извършени без разрешение, са нищожни. Нищожността може да бъде установена от съда по искане на прокурора, на Централната банка или на други заинтересовани лица."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 19 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се добавя изречение второ: "Максимално допуснатият размер на акциите, които могат да придобиват едно лице или икономически свързани лица, съпрузи и роднини по права или съребрена линия до трета степен включително, не може да надвишава 20 на сто."
2. В ал. 3, т. 3 да остане вариантът "75 на сто".
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 19, ал. 2 преди думата "разрешение" се добавя "писмено".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 19:
"Чл. 19. Ал. 1. Местно или чуждестранно лице, както и икономически свързани лица, съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително, не могат без писмено разрешение на Централната банка да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 5 и повече от 5 на сто от акциите с право на глас.
Ал. 2. Банката без писмено разрешение на Централната банка не може да:
1. открива клонове в чужбина;
2. изменя наименованието си, обозначено в лицензията;
3. се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне;
4. извършва банкови сделки извън обхвата на издадената лицензия;
5. увеличава капитала си с непарични вноски;
6. изкупува обратно издадени от нея акции;
7. намалява капитала си.
Ал. 3. Банка без писмено разрешение на Централната банка не може да придобива самостоятелно или заедно с икономически свързано с нея лице, пряко или косвено, дялово участие в дружество, което не е банка, когато:
1. това участие е квалифицирано дялово участие;
2. стойността на това участие надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката;
3. в резултат от придобиването му общата стойност на тези дялови участия ще надхвърли 75 на сто от собствения капитал на банката.
Ал. 4. Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато дяловите участия са придобити за погасяване на предоставени кредити. В този случай банката трябва да приведе участието си до разрешения размер в 3-годишен срок.
Ал. 5. Централната банка разглежда искането за издаване на разрешения по ал. 1, 2 и 3 в 3-месечен срок от получаването му.
Ал. 6. Сделките или дeйствията по ал. 1, 2 и 3, извършени без разрешение, се обявават за нищожни, съответно се отменят, от съда по искане на прокурора, на Централната банка или на други заинтересовани лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Колеги, заповядайте.
Вносителите на предложения имат ли желание да вземат думата?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Предложенията, които съм направил, в това число и по този член, касаят именно смисъла и философията на закона да защити вложителите и въобще да осигури онази степен, която до този момент ние по една или друга причина не сме осигурили с досегашните закони.
Конкретно по това предложение. Става дума за максимално допустим размер на акциите, които може да притежава едно лице или икономически свързани лица. Предлагам един процент от 20 на сто.
Аргументите са ми, че по този начин ще има поне пет самостоятелни участници-акционери, които, разбира се, ще бъде по-сложно да съгласуват своите интереси, но при всички случаи рискът за вложителите ще бъде по-малък, от гледна точка на една политика, която ще се води или конкретно управление на тези средства, които вложителите ще осигурят извън собствените средства на акционерите.
Вие не подкрепихте едно от предложенията, което беше свързано с произхода на средствата и по същество допуснахте между 1 и 3 на сто да се вмъкнат средства, които няма да може да се докаже дали са заемни или въобще произходът им. Сега по този начин, ако и тук не подкрепите и това предложение, се създават много възможности за допълнителни рискове за вложителите.
Аз ви моля много настойчиво да подкрепите предложението. В комисията, разбира се, имаше аргументи, че по този начин ще ограничим външни инвеститори. Можем да въведем определени и допълнителни разпоредби в Преходните и заключителните... (Неразбираема реплика от Йордан Цонев)
Не, не става дума за дискриминация. Но, повтарям, става дума за повишаване сигурността на вложителите. Достатъчно се опарихме в нашата банкова система. Именно от това сме водени и затова настоявам да се гласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Има думата народният представител Неделчо Беронов.
НЕДЕЛЧО БЕРОНОВ (СДС): Благодаря, госпожо председателствуваща.
Уважаеми дами и господа народни представители, в ал. 6 на обсъждания текст е употребен един правен термин, който има точно определено правно съдържание. Това е "нищожни сделки". Те се разграничават с една друга разновидност, която е "унищожаеми сделки". И в чл. 26 от Закона за задълженията и договорите е предвидено, че нищожността означава за една сделка, че тя въобще не е породила желаните от сключените последици. Фигуративно казано, това е едно правно нищо. Затова не е необходимо никакъв орган да обявява нищожността, за да съществува тя. Обективно тя съществува от факта, че имаме противоречие между сделка и между законова разпоредба. Но, ако някой спори, че такова противоречие съществува, за да се ликвидира тази неправна несигурност между спорещите е възможно заинтересованият да се отнесе до съда и то в така наречения установителен иск, с който иск съдът не прокламира тепърва нищожността, а само установява нейното съществуване.
Затова текстът, който предлагаме, ще бъде прилаган в съдилищата, към които се предвижда препращане. Нека на колегите там да препратят един текст, който да е съгласуван с нашето законодателство и с правната терминология, която се е възприела. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Беронов.
Има думата господин Светослав Лучников.  

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! В предложения текст на ал. 6 се съдържа една юридическа абсурдност. Не могат да бъдат сделките нищожни и след това да бъдат отменяни. Тук ако има юристи и ако мислят въобще юридически, ще видят, че тази работа е един абсурд. Съгласен съм с колегата Беронов, неговата аргументация беше безупречна по отношение на нищожността. Но нищожността е нещо, което изобщо няма нужда да бъде обявявано. На него може да се позове всеки и всякога. Но в областта на дружественото право и на тези сложни отношения, които се създават, аз се съмнявам дали можем да прогласим направо нищожност. Защото какво значи нищожност? Ами в нарушение на разпоредбите банката открива клон в чужбина. Ами този клон в чужбина докато бъде прогласен за нищожен, той е сключил сделки. Какво ще стане с тези сделки? Или друго. Банката е извършила сделки извън рамките на дадения й лиценз. Какво ще стане с тези сделки? Така изведнъж ще изчезнат? Те не могат да изчезнат нито от правния, нито от икономическия мир.
Затова аз предлагам едно разумно решение - да кажем, че всички тези сделки, всички тези действия, които са извършени в нарушение на така и така, разпоредбите, без разрешение на банката, могат да бъдат унищожавани от съда по искане на прокурора, на банката или на всяко заинтересовано лице. Защото когато се обявява вече унищожаемост, когато се унищожават действията на сделките, тогава с решението на съда се определят и правните последици, уреждат се маса отношения, които са създадени около тия нищожни сделки, които пак ви казвам, не са нищожни, а трябва да бъдат само унищожаеми. Иначе ще направим една логическа бъркотия, с което съдилищата много мъчно ще се справят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин Борислав Стратев.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители! Този спор, разбира се, е доста специализиран. Идеята на вносителя тук е да се обяви публично, че определен вид сделки или действия, които се извършват от банката, са нищожни и по този въпрос няма спор с народния представител Беронов. Целта тук е само да се посочи кой е активно легитимиран да иска нищожността. Защото ако вие кажете, че са нищожни и няма нужда да ги обявява никой, ако аз съм насреща, ще кажа, че не са нищожни. И тогава така или иначе пак трябва да отидете в съда, за да установи той, че това действително е нищожно. Защото винаги има две страни.
А що се отнася до това дали са унищожаеми, тук целта е да се обяви публично, че определен вид действия и сделки са нищожни и са извършени в нарушение на закона и те не могат да породят правни последици. Тоест, предварително да се знае какво може и какво не може да се извършва. Иначе, ако се обявят за унищожаеми, тогава в какъв срок юридическите сделки пораждат последици? Но може да бъде искано тяхното унищожаване след време. След колко време? След 10 години, след 20 години? В какъв срок може да се изисква унищожаване на тези сделки? Тоест тогава те са привидно извършени законно.
Това е, което бих искал да поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стратев.
Заповядайте, господин Желязков!
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми колеги! Тук действително се разгоря един спор, който е от чисто правен характер, но има важно практическо значение, ако някой ден нещата, за които говорим тук, се пренесат в съдилищата.
Действително в ал. 6 се принася един общ институт на правото, а именно тогава, когато една сделка е извършвана в противоречие със закона, тя е нищожна и тя не поражда своето действие.
От друга страна обаче, за да се позове някой на тази нищожност, той може да го направи както извънсъдебно, така и да поиска това от съда. Ето защо аз смятам, че така, както е предложен текстът от вносителя - ал. 6, а именно, че сделките се обявяват за нищожни, може да се остане с впечатление, че ако не се поиска това по съдебен ред, то това едва ли не санира сделката, нещо, което смятам, че в никакъв случай не трябва да допуснем.
От друга страна, така, както ни го предлага господин Беронов, нищожността може да бъде установена. Аз смятам, че това разкрива една правна възможност сделката да бъде установявана за нищожност по съдебен ред, но не премахва общия принцип, че сделката поначало си е нищожна.
Ето защо аз смятам, че текстът на господин Беронов като че ли е най-добър и ви предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на колегата Желязков.
Други желаещи?
Давам думата на господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще ви върна на предложението на господин Статков. Искам да го разгледаме в една друга светлина.
Ако ние запазим тази постановка, че с право на глас могат да притежават 5 на сто от акциите, подценяваме пазарния принцип. Акциите ще бъдат на фондовата борса, всеки ще иска да участва в това и който даде по-голяма стойност, ще придобива акции. По такъв начин отнемаме най-съществения признак, по който се прави пазарът. Всеки иска да има максимален капитал и да извлича максимална печалба.
Другото, на което искам да ви обърна внимание, е следното. Ако оставим до 5 на сто, това означава, че в управителния съвет ще бъдат 20 човека. 20 човека ще трябва да консолидират собствените си тенденции, прогнози и цели, които ще поставят на управителя на банката. При положение, че е 20, това значи че са 5 човека. Това значи една по-добра и по-организирана програма за управление и отговорност на банката.
Затова мисля, че не отиваме добре като се правим еднакво бедни всичките, страхувайки се да имаме по-голям процент от акциите с право на глас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
Други народни представители, желаещи да се изкажат? - Няма.
Пристъпваме към гласуване. Предлагам ви да гласуваме предложенията алинея по алинея.
Уважаеми колеги, започваме гласуването по ал. 1.
Има предложение от народния представител Светослав Лучников...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Лучников оттегля предложението. Благодаря.
Има предложение от народните представители Йордан Цонев и Янаки Стоилов преди думата "разрешение" да се добави "писмено", както по ал. 1, така и по ал. 2.
Гласуваме предложението на народните представители Йордан Цонев и Янаки Стоилов пред думата "разрешение" да се добави "писмено".
Комисията подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 129 народни представители, за - 128, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението е прието.

Господин Руси Статков предлага към ал. 1 да се добави изречение второ, което да гласи: "Максимално допуснатият размер на акциите, които могат да придобиват едно лице или икономически свързани лица, съпрузи и роднини по права или съребрена линия до трета степен включително, не може да надвишава 20 на сто".
Моля режим на гласуване за това предложение на господин Руси Статков.
От общо гласували 131 народни представители, за - 38, против - 80, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
В ал. 3, т. 3 има предложение от народните представители Светослав Лучников и Руси Статков да остане числото "75".
Предложението се подкрепя от комисията.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 133 народни представители, за - 129, против - 3, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Дължа обяснение на народния представител Венко Вълчев, че не подложих неговото предложение на гласуване, тъй като ще бъде уредено в Допълнителните разпоредби. Съгласен ли сте, господин Вълчев?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, благодаря.
По ал. 6 разбирам, че се търси компромисен вариант от вносителите и народните представители. Има ли такъв вариант или да подложа направените досега предложения на гласуване?
Народният представител Неделчо Беронов ще предложи компромисен вариант на ал. 6.
НЕДЕЛЧО БЕРОНОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Колеги и колежки народни представители, наистина редакцията предизвика уточнявания и от моя страна бих предложил една такава редакция. Понеже ал. 6 предвижда едновременно и сделки, всичко това, което казах, и действия за нищожността и онова, което споделих, беше именно за сделките, а действията са подчинени на други режими.
Затова аз предлагам в ал. 6 на обсъждания текст да се направи следната редакция:
"Ал. 6. Действията по ал. 1, 2 и 3, извършени без разрешение, се отменят от съда по искане на прокурора, Централна банка или други заинтересовани лица. Същите могат да поискат установяване нищожността на сделки, сключени в противоречие със същите текстове".
Второто изречение не го поддържам като вариант. Въпросът е да изчистим въпроса с действията, а сделките да ги оставим на общия режим. (Реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги! В момента се отклоняваме от правилника и, ако нямаме точен текст, аз ще подложа на гласуване внесените писмено текстове, за да не накърним хармонията на закона.
Господин Беронов, бихте ли ми предоставили текста.
Съжалявам, но не мога така импровизирано да подложа на гласуване, какъвто и да е текст.
Подлагам на гласуване текста на народния представител Неделчо Беронов така, както е внесен, ал. 6 да гласи:
"Ал. 6. Сделките или действията по ал. 1, 2 и 3, извършени без разрешение, са нищожни. Нищожността може да бъде установена от съда по искане на прокурора, на Централната банка или на други заинтересовани лица".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 136 народни представители, за - 39, против - 17, въздържали се - 80.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников в ал. 6 думите "се обявяват за нищожни, съответно се отменят" да се заменят с "могат да бъдат унищожавани".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 129 народни представители, за - 37, против - 35, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Подлагам текста на чл. 19 на гласуване така, както беше предложен от вносителите и от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 8.
Текстът на чл. 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 20. Окръжният съд регистрира банка и вписва промените по чл. 19, ал. 2, след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли други предложения от народните представители? - Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 20 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 135 народни представители, за - 129, против - 1, въздържали се - 5.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 21. Ал. 1. Централната банка може да отнеме издадената лицензия за извършване на банкова дейност, когато:
1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на разрешението;
2. са извършени нарушения по чл. 64, ал. 1;
3. банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;
4. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й.
Ал. 2. Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност, когато:
1. тя не изпълнява повече от 7 дни свое изискуемо парично задължение или
2. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи.
Ал. 3. Стойността на активите и задълженията на банката се определя от Централната банка според надзорни изисквания и правила, установени в приета от нея наредба.
Ал. 4.С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това.
Ал. 5. Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат."
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 21, ал. 2, т. 1 преди думата "дни" се добавя "работни".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев: в чл. 21, ал. 2, т. 1 срокът от "7 дни" да се замени с "14 дни".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 21 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, точка 2, в края точката и запетаята се заменят със запетая и се добавя: "извършването на които е подкрепено с неподлежащи на съмнения писмени доказателства".
2. В ал. 2, точка 2 се изменя така:
"2. Общата стойност на изискуемите й задължения надвишава общата стойност на нейните ликвидни активи".
3. В ал. 3 думите "на активите" се заменят с "на ликвидните активи", а в края на текста думата "наредба" се заменя с "наредби".
Комисията подкрепя предложението по точка 3 в частта относно замяната на "наредба" с "наредби".
Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 21, ал. 5 се изменя така:
"Ал. 5. Решенията на Централната банка за отменяне на лицензията за банкова дейност подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в тридневен срок, който се произнася в открито заседание с решение не по-късно от 10 дни от постъпване на жалбата. Жалбата до Върховния административен съд се подава чрез Централната банка. Съдът не може да спира изпълнението на решението на Централната банка".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 21, ал. 2, точка 1 се изменя така:
"1. тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов - в чл. 21, ал. 2, точка 1 след думата "изискуемо" се добавя "и безспорно".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 21:
"Чл. 21. Ал. 1. Централната банка може да отнеме издадената лицензия за извършване на банкова дейност, когато:
1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаване на разрешението;
2. са извършили нарушение по чл. 64, ал. 1;
3. банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;
4. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й.
Ал. 2. Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност, когато:
1. тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение;
2. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи.
Ал. 3. Стойността на активите и задълженията на банката се определят от Централната банка според надзорно изискване и правила, установени в приети от нея наредби.
Ал. 4. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това.
Ал. 5. Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев. Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Макар че е в края на заседанието, но ние пристъпваме към разглеждането на един текст от извънредна важност - текста, който определя режима на обявяване на банките в несъстоятелност. Няма защо да ви убеждавам колко е важна тази материя.
В това отношение аз си позволявам да направя някои корекции на предложения от вносителите текст.
Аз напълно подкрепям идеята, че особено в днешното напрегнато състояние, в което се намират нашите финанси, е правилно решението за отнемане на лицензията да не подлежи на обжалване по съдебен ред. Ясно е колко се бави съдебната процедура и как едно такова протакане на нещата прави изобщо безмислено отнемането на лицензия и обявяването в несъстоятелност.
Но, уважаеми дами и господа, ние сме длъжни да дадем известна гаранция и на банката, чиято лицензия се отнема. Тази гаранция аз виждам в това, което предлагам да се добави - че извършването на действията, поради които се отнема лицензията, е подкрепено с неподлежащи на съмнение писмени доказателства. Смятам, че банката, която реши да отнеме лицензията, има такива писмени доказателства. Тя има анализ на ликвидността, има анализ на капиталовата адекватност, нищо не й пречи да представи тези документи в съда, за да направи своето искане наистина убедително и неподлежащо на съмнение. В това отношение аз обръщам внимание, че ние ще искаме да привличаме тук и чуждестранни инвеститори както в нашите банки, така и със самостоятелно участие. Съгласете се, че никой няма да си заложи тук капитала, ако лицензията може да се отнеме току-така, без всякаква сериозна аргументация.
Така че този текст всъщност е в полза на разширяването на банковия контрол. Той го прави по-сериозен и по-обоснован.
Второто ми съображение е да се установят условията за обявяване на несъстоятелност поради превишение на задълженията над активите. Тук е казано общо - "когато задълженията надвишават активите". В теорията на несъстоятелността този въпрос е разработен много внимателно и е установено, че се касае не за глобално съпоставяне на задължения с активи, а за съпоставяне на изискуеми задължения с ликвидни активи.
Професор Ганев в своя класически труд "Систематичен курс по несъстоятелността" изрично дава за пример, че може да има активи, но те да са имобилизирани в такива стойности, които не подлежат на ликвидация и следователно банката не може да ги обърне в пари, с които да подкрепи своите задължения. Тогава именно се обявява несъстоятелност, за да може по един по-спокоен ред на една процедура да се продадат тези активи и да се задоволят кредиторите и вложителите.
Така че, ако искаме тук да бъдем в полза на бързината на производството по несъстоятелността, ако искаме наистина да го направим ефективно, трябва да поставим изричното изискване - да се съпоставят изискуемите задължения с ликвидните активи. Иначе ние направо настъпваме в една безизходица, от която никой няма да има полза. Смятам, че това е напълно нормално и  моля да го приемете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников. Има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Госпожо председател, колеги народни представители, всъщност чл. 21 е един от основните текстове на закона и съжалявам, че в полупразна зала в края на краищата се гледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: А, не, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И то в края на работното време.
Сега по същество. Това, което предлага господин Лучников в писмения текст, който тук разви, от юридическа гледна точка мисля, че е перфектно и следва да го подкрепим. Разбира се, аз не съм съгласен с това, което той започна относно съдебната защита при отнемане на лицензия.
Бюджетната комисия, и по-скоро част от нея, отхвърля това предложение без да чуе поне тук, в тази зала, аргументите за това. Но всъщност възраженията, които се правят против съдебната защита, тоест възможността да се обжалва пред съда отнемането на лицензията, са в три насоки. Аз бих казал три мита.
Първият е това, че материята относно лицензирането е много специфична, изисква специални познания, които съдиите нямат или поне някои от тях нямат тези специални познания. Тази теза прозвуча при първото четене от господин Лучников. Но, обърнете внимание на текста, който се предлага. Централната банка, тоест председателят, управителят на Централната банка, когато отнеме лицензията, това негово решение подлежи на обжалване единствено пред Върховния административен съд.

Можем ли да кажем, че Върховният административен съд е некомпетентен, че съдиите в него са некомпетентни да разгледат такава материя, относно отнемането на лиценза? - Безспорно не, защото ако твърдим това, трябва да кажем, че цялата съдебна система е некомпетентна, след като най-върховната съдебна инстанция няма компетенции за това.
И още нещо, делото ще се разглежда от трима съдии на Върховния съд, които разглеждат тази материя. Те са висши магистрати. Така че този аргумент за некомпетентност на Върховния административен съд, разбира се, следва да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Корнезов, с цялото ми уважение към Вас, Ви правя бележка, че се отклонявате от темата. Сега сме на чл. 21.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Именно, госпожо председател, на чл. 21 и ал. 5. Точно за нея говоря, което предложение съм направил. Въпросът е ще подлежи ли на съдебен контрол отнемането на лиценза, или не.
Вторият аргумент, който се изтъква е, че предлаганият текст от вносителите и поддържан от комисията е в полза на вложителите. Аргументът е този, който чухме и при първото четене, че има един период от време от отнемането на лиценза и евентуално постановяването на решението от съда, когато е възможно да се теглят пари и да се правят банкови операции, с които ще се засегнат интересите на вложителите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Предварителното изпълнение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, предварително изпълнение. Но предлаганият текст, който ви посочвам, единствено посочва и казва, че съдът не може да спре изпълнението на решението на Централната банка. Това означава практически, че щом е отнет лиценза, докато няма решение на съда, банката не може да извършва абсолютно никакви банкови операции. Така че интересите на вложителите са напълно защитени.
И третият аргумент, който се изтъква, за да не се приеме предложението, бих го казал малко под сурдинка, че вероятно това е внушение на Международния валутен фонд, който не възприема съдебната защита. Поне доколкото аз съм имал срещи, а не само аз с представители на Международния валутен фонд, такива внушения не са правени.
И сега какво се получава? Какви са аргументите и по-точно накратко, за да се приеме предложението, което съм направил, а предполагам, че се поддържа и от немалка част от юристите.
Първо, това е конституционен въпрос, уреден в чл. 56 и чл. 120 от Конституцията, където се изисква принципа за съдебна защита. Нека да не се хващаме за думите, а да видим идеите, които са вложени в тези думи.
Второ, аз съм за власт, силна власт на управителя на Българската народна банка, включително и за отнемане на лицензите. Но дайте власт, която да се контролира. Защото сега, господа народни представители, президентът, държавният ни глава, който безспорно се ползва и с голямо обществено доверие, всички негови актове се контролират от Конституционния съд. Парламентът в тази парламентарна държава, всички наши актове се контролират от Конституционния съд. Актовете на министър-председателя Иван Костов и министрите също се контролират от Върховния административен съд.
И приключвам, получава се така, че единствено управителят на Българската народна банка е недосегаем. Нека да не създаваме недосегаеми личности, колкото и симпатични да са ни те. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Други желаещи колеги?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Президентът не се контролира от Висшия административен съд.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички актове на президента може да се контролират от Конституционния съд. Член 149, ал. 1, точка 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Други желаещи колеги да се изкажат по текста на чл. 21? - Народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз споделям радикалното предложение, което беше обосновано преди малко, да се допусне съдебен контрол в случаите на отнемане на лицензия, тъй като в текста, който обсъждахме за предоставяне на лицензия от страна на Централната банка, там по-скоро се съдържа идеята, че такъв съдебен контрол няма да има, въпреки че това може да бъде изведено само с тълкуване, защото липсва такава изрична разпоредба, а принципът е, че ако не е изключен съдебният контрол, той е допустим. Отделен въпрос е, че даже лицата, които при отказ ще направят искане пред съда, вероятно той пък ще се позове на някаква некомпетентност, че не може да влезе във функциите на администрацията и от своя гледна точка би могъл сполучливо да мотивира своето десезиране с такъв въпрос.
При отнемането на лиценза обаче, когато това става въз основа на посочените обстоятелства, съдебният контрол е желателен. Явно обаче възприетата досегашна логика на законопроекта сигурно ще доведе до отклоняване на това предложение. И тъй като поне аз за себе си вече нямам никакви съмнения, че след като ви е предложено от комисията, ще го гласувате, без да съм чул в много случаи пък аргументите на самата комисия, аз съм предложил нещо друго, което е компромисно, без да променя сега предложения текст. Става дума за точка 1 в ал. 2: "Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност когато тя не изпълнява повече от седем работни дни със свое изискуемо" и добавям и подчертавам думата "и безспорно парично задължение". Добре, предоставяте на Централната банка възможността да отнеме лицензията и това нейно решение да бъде окончателно, то да не подлежи на обжалване. Но тогава нека това отнемане да стъпи на някакви солидни основания, защото не са малко случаите, в които банката може да има изискуемо задължение, но тя, да речем, да се позовава на някакво прихващане, или на други обстоятелства. Тоест, тя не оспорва по принцип това задължение, но има някакви аргументи, с които отказва да го изпълни в дадения момент. Затова трябва да се установи безспорност, не само изискуемост. И след като вече тази безспорност на поставения въпрос, който може да бъде разгледан от съда в кратки срокове, ще даде възможност на банката да пристъпи евентуално към отнемане на лицензията и последващите действия, които са предвидени. Иначе можем да се окажем в ситуации, които са даже парадоксални, когато банката не за това, че няма възможност да изпълни задълженията си, а защото тя смята, че има основание да извърши други, по принцип позволени правни действия, с които да отклони за момент изпълнението на това задължение, вие може да я доведете в крайна сметка до ликвидация, до несъстоятелност. Ето тези неща в никакъв случай не трябва да се допускат.
И затова, ако не се възприема радикалната промяна за съдебния контрол, то поне трябва да се приеме това кратко, но съществено предложение, ако искаме да създадем необходимите гаранции и за вложителите, и за финансовите институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Процедурното ми предложение е да удължим времето до приемането на чл. 21, тъй като в момента дискусията тече и вероятно все още има народни представители, които има какво да кажат на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли противоположно предложение? - Няма.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: И чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: От залата се чуват гласове "до приемането на чл. 22". Така ли да възприема предложението? - Добре.
Подлагам на гласуване предложението да удължим работното време до приемане текстовете на чл. 21 и 22.
От общо гласували 136 народни представители, за - 105, против - 15, въздържали се - 16.
Предложението беше прието.
Продължаваме с разискванията.
Има ли други желаещи народни представители, които да участват в дискусията по чл. 21? - Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване най-напред предложението по ал. 1, точка 2 на народния представител Светослав Лучников. Той предлага след текста на точка 2 да има точка и запетайка и текстът да продължи: "извършването на които е подкрепено с неподлежащи на съмнение писмени доказателства".
Моля да гласувате за това предложение на господин Светослав Лучников.
От общо гласували 114 народни представители, за - 22, против - 28, въздържали се - 64.
Предложението не се приема.
Процедура от господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз съм да работим докато приемем и последния член22, но съм длъжен да ви кажа тук, стана дума за едно по-предно гласуване, въпросът не е за присъстващи и неприсъстващи, въпросът е дали има кворум. Има и Решение N 17 от 1992 г. на Конституционния съд по този въпрос, господин Куртев. Там, разбира се, съдиите се разделят на две мнения и аз съм писал нещо, то е публикувано. В момента само 114 човека участвуваха в гласуването. Нека да направим всичко възможно над 121 човека да участвуват при гласуването на този важен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Продължаваме, колеги, с гласуването.
Не подлагам на гласуване предложението за 7 работни дни в ал. 2 на точка 1, тъй като то е възприето и го има в окончателния текст.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев числото "7" да се замени с числото "14".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 124 народи представители, за - 13, против - 99, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов в ал. 2, т. 1 след думите "изискуемо" да се добави "и безспорно".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 154 народни представители, за - 46, против - 91, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението по т. 2 на ал. 2: заместващ текст на народния представител Светослав Лучников:
"2. общата стойност на изискуемите й задължения надвишава общата стойност на нейните ликвидни активи;"
Моля, гласувайте!
От общо гласували 148 народни представители, за - 36, против - 20, въздържали се - 92.
Предложението не се приема.
По ал. 3 има предложение на господин Лучников: преди думата "активи", да се добави "ликвидните". Другото предложение на господин Лучников по ал. 3 е прието.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 156 народни представители, за - 54, против - 21, въздържали се - 81.
Предложението не се приема.
Уточнявам още веднъж, че комисията възприема предложението на господин Лучников по ал. 3 текстът в края да гласи: "... установени с приетите от нея наредби" - множествено число.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за заместващ текст на ал. 5 - ал. 5 да гласи:
"Ал. 5. Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок, който се произнася в открито заседание с решение не по-късно от 10 дни от постъпване на жалбата. Жалбата до Върховния административен съд се подава чрез Централната банка. Съдът не може да спира изпълнението на решението на Централната банка".
Моля, гласувайте това изключително важно предложение на господин Корнезов.
От общо гласували 162 народни представители, за - 51, против - 102, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия чл. 21, така както беше предложен от комисията, с редакционната поправка: множествено число за думата "наредби" и "7 работни дни".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И още нещо: и с думичката "или", която не прочетох, тъй като помислих че е грешка, но всъщност не е. Трябва да има думата "или" в ал. 2, в края на т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Моля гласувайте текста, както е предложен от председателя на комисията.
От общо гласували 153 народни представители, за - 126, против - 21, въздържали се - 6.
Текстът на чл. 21 беше приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 22. След вземането на решение за отнемане на лицензия на банка, Централната банка отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство по ликвидация на банката в случаите на чл. 21, ал. 1 или за откриване на производство по несъстоятелност в случаите на чл. 21, ал. 2, обнародва решението в "Държавен вестник" и предприема други необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на лицензията."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 22? - Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 22, предложен от господин Йордан Цонев.
От общо гласували 154 народни представители, за - 153, против - няма, въздържал се - 1.
Член 22 беше приет.

Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 17 юни 1997 г., вторник, от 11,00 ч. в зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
1. Закон за банките, второ четене, продължение.
Комисията по образованието и науката ще проведe заседание на 18 юни 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 142 при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за висшето образование.
2. Проект за Меморандум за разбирателство между правителствата на България и Съединените американски щати относно Американския университет в България.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 18 юни 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 19 юни 1997 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1. Дневният ред ще бъде обявен допълнително.
Следващото заседание на Народното събрание ще се проведе в сряда, 25 юни 1997 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,11 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Петя Шопова

СЕКРЕТАРИ:
    Христо Димитров

    Свилен Димитров