Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Ганчо Стоянов. Да му е честит! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 до 12 октомври 1999 г.:
Проект за решение за създаване на временна комисия във връзка със спъване дейността на Народното събрание от страна на председателя на Народното събрание и министър-председателя на Република България. Вносители: Александър Каракачанов и група народни представители.
Законопроект за предпазване на министрите от раздвояване на личността. Вносител - народният представител Иво Атанасов. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. (Оживление.)
Законопроект за ратифициране на споразумението между Република България и Кралство Швеция относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Кралство Швеция, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира - КФОР. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по националната сигурност, разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България в подкрепа на структурната реформа в размер на 500 млн. йени, сключено чрез размяна на ноти на 30 юни 1999 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол; разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има предложение за седмична програма, внесено от Парламентарната група на СДС. Въз основа на него и след заседание на председателския съвет се предлагат три точки:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за заем (Проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (вносител - Министерският съвет).
2. Първо четене на проекта за Кодекс за задължителното обществено осигуряване (вносител - Министерският съвет).
3. Второ четене на проекта за Данъчен процесуален кодекс.
Тъй като съгласно чл. 62, ал. 2 от Закона за местните избори 15 октомври - денят преди изборите на 16 октомври, е ден за размисъл и не се допуска агитация, на председателски съвет се обединихме около това на 15 октомври да няма заседание на Народното събрание. За тогава има насрочени срещи с представители на парламентарно представените политически сили на наблюдателите, които ще присъстват на изборите в България.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По дневния ред - за отпадане или за разместване? Имате думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, тази сутрин съобщиха една безкрайно тъжна новина. В Прищина е бил убит българският гражданин Валентин Крумов - служител в системата на КФОР. Убийството е било зверски извършено, всички са потресени. Предлагам в дневния ред да включим точка, в която да обсъдим случая; да поканим министъра на външните работи, да получим информация и да направим съответните изводи.
Освен това предлагам, господин председателю, със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на българския гражданин Валентин Крумов, загинал при изпълнение на своя служебен дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, със ставане на крака да почетем с едноминутно мълчание паметта на загиналия наш сънародник. (Всички стават и почитат паметта на загиналия.)
Господин Кръстьо Трендафилов има думата по дневния ред.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Имам предложение в дневния ред за седмицата да бъде включена и една точка, свързана с приемането на изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Става дума за отмяната на една точка, по която вече има становище на Конституционния съд. Законопроектът е разгледан в комисиите, има становище и стои от месец май, а в същото време се създават сериозни затруднения по изпълнението на тази точка от закона, тъй като от една страна има становище на Конституционния съд, но от друга страна тя продължава да е задължение за предприятията от хранително-вкусовата промишленост по силата на приетия Закон за подпомагане на земеделските производители.
Законопроектът е съвсем кратък и моля да се включи в дневния ред, за да може да се изясни отношението на предприятията от хранително-вкусовата промишленост към изпълнението на тази точка, тъй като в момента има противоречиви изисквания от страна на данъчните власти и от ръководствата на самите стопански субекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов, но предложения за точки от дневния ред можеха да се правят до 18,00 ч. вчера, така че щом това е важен въпрос, имали сте пълната възможност да направите предложение.
Моля, гласувайте проекта за програма, включително и предложението на 15 октомври да няма заседание на Народното събрание.
Гласували 140 народни представители: за 106, против 24, въздържали се 10.
Седмичната програма за 13 и 14 октомври е приета.

Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ "БЪЛГАРСКИ ПАЗАРИ НА ЕДРО" - ПРЕРАБОТЕН ИНВЕСТИЦИОНЕН ПЛАН) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят на комисията господин Цонев да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
по законопроект № 902-02-56/17.09.1999 г. за ратифициране
на Договора за заем (Проект "Български пазари на едро" -
преработен инвестиционен план) между Република
България и Европейската банка за възстановяване и
развитие, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 7.10.199 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за ратифициране на Договора за заем (Проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Реализирането на проекта ще даде възможност за пласмент на пресни плодове и зеленчуци, насърчаване на производството и търговията в частния сектор, възможност за целогодишни доставки от пресни плодове и зеленчуци на потребителите на конкурентни цени, намаляване загубите на селскостопанска продукция и повишаване на нейното качество, възможности за увеличаване на износа и т.н.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 6 "за" и 1 "въздържал се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект № 902-02-10 за ратифициране на Договора за заем (Проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
От Комисията по външна и интеграционна политика мога ли да Ви поканя, господин Иван Иванов, да докладвате становището на комисията? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за закон № 902-02-56 за ратифициране
на Договора за заем (Проект "Български пазари на едро" -
преработен инвестиционен план) между Република
България и Европейската банка за възстановяване и
развитие, внесен от Министерския съвет на
17 септември 1999 г.

На свое заседание от 30 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Договора за заем (Проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за заем (Проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписан на 5 август 1999 г. в София.
Становището бе гласувано с 8 гласа "за" и 1 "въздържал се".
Председател: Асен Агов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли изказвания по този проектозакон?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заеми трябва да се ползват, в това число и за такива цели. В условията обаче при отпускане и ползване на този заем има едно много неблагоприятно, според мен, условие за страната. Около 1/7 от парите, както направихме оценка в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, отиват за проектиране от чуждестранни проектанти. Ако това би било скоростна железница или пристанището в Бургас - за разширяване и модернизиране, бих приел. Но когато се изграждат пазарища, такава значителна част от заема да отиват за проектиране от чужди проектанти, не мога да го приема!
Ако навреме бихме били информирани за тези условия, можеше да направим нещо в комисията, най-малко да подадем знак, че това е неприемливо условие.
Това е една от причините, поради която аз и редица мои колеги се въздържаме от подкрепата на този заем. А иначе заеми трябва да се ползват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! За този заем се говори от четири години. Преди три години се подписа споразумение и беше ратифицирано от Народното събрание - за 35 млн. долара заем от Европейската банка плюс 7 млн. марки - тип помощ, за техническото изпълнение на проектите и подпомагане на изпълнението, изцяло на усвояването на този кредит от Европейската банка.
За съжаление срокът беше две години и половина, за който трябваше да се използва този кредит и да се построят 10 тържища и пазари за селскостопанска продукция. Ние не го изпълнихме, вследствие на което платихме съответните наказателни лихви. И сега се налага наново да ратифицираме договор, вече чувствително редуциран, от 35 млн. долара на 10 млн. долара плюс 9 млн. марки от Германия.
Взимам думата само за да кажа, че първо, условията, които Европейската банка поставя, често пъти са неизпълними и трябва много да се внимава, когато ратифицираме такива споразумения. Една от причините за неизпълнение на първото споразумение беше именно тежките условия, които постави Европейската банка.
Аз обаче искам да обърна внимание на втората причина, а тя се отнася до създаването на организация за усвояване на тези средства. И провалът, който имаме за тези две години и половина, и неизпълнението показва, че ние, дори когато имаме на разположение достатъчно средства, не сме в състояние да ги усвоим по най-подходящия и полезен за държавата начин.
Сега отново ни се предлага този редуциран вариант на споразумение. Десет милиона долара не са малка сума. Девет милиона марки плюс нея правят една наистина сериозна инвестиция.
Но ако Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа не се хване сериозно да организира работни проекти, да организира дружествата, които трябва да бъдат контрагенти на Европейската банка за усвояването на този кредит, притеснявам се, че може да се получи същият ефект, какъвто беше с първото споразумение.

И тук би трябвало заедно с ратифицирането на това ново вече споразумение да се потърси от парламента отговорност от тези, които са виновни за неусвояването на първите отпуснати средства, а те бяха три пъти повече от това, което сега ние ще ратифицираме.
Мисълта ми е парламентът, освен да ратифицира, трябва да търси и отговорност от тези, които не изпълняват решенията, взети в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други изказвания има ли?
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за заем (проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Гласували 94 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието и моля господин Цонев да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Договора за заем
(проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Договора за заем (проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписан на 5 август 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
По заглавието на законопроекта и член единствен има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 3, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта и член единствен са приети.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА КОДЕКС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Моля госпожа Дянкова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви становище по проект на Кодекс за задължително обществено осигуряване, № 902-01-63 от 13 септември 1999 г., внесен от Министерския съвет:
"На 29 септември 1999 г. и на 6 октомври 1999 г. бяха проведени редовни заседания на Комисията по труда и социалната политика за разглеждането на проект на Кодекс за задължителното обществено осигуряване, № 902-01-63 от 13 септември 1999 г., внесен от Министерския съвет.
Присъстваха: господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, представители на Националния осигурителен институт, на Националната здравноосигурителна каса, на Министерството на финансите, на Българската стопанска камара, на синдикатите.
Проектът за Кодекс бе представен от господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика.
Кодексът за задължителното обществено осигуряване ще извърши радикална реформа в осигурителната система и ще допринесе за пълнотата на законовата база, която регламентира осигуряването.
Няколко принципа са в основата на проекта. Един от тях е пряката връзка между участието на осигурените лица, размерът на осигурителните вноски и ползването на осигурителните права. Създават се условия за реално развитие на обществената солидарност както между осигурените лица, така и мотивиране на участието на всеки работещ в системата за обществено осигуряване, което ще укрепи финансовата стабилност на всички негови фондове.
Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.
Националният осигурителен институт носи изключително големи отговорности, задължения и права по събирането на вноските за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване, за фонд "Професионална квалификация и безработица", вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
За финансовото устройство на държавното обществено осигуряване се предвижда създаването на отделни осигурителни фондове - фонд "Пенсии", "Трудова злополука и професионални болести" и "Общи заболявания и майчинство". Техните бюджети, заедно с бюджета на Националния осигурителен институт, ще се приемат ежегодно със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Ще се изгради единна информационна система за осигурените лица. Тя ще включва техните осигурители, както и чрез нея ще се осъществява цялостен контрол за своевременното постъпление на различните видове осигурителни вноски. Това ще доведе до реализирането на икономии от средствата, които биха били необходими за създаването на такива системи поотделно за различните видове осигуряване.
Предвижда се надзорът на Националния осигурителен институт да е на трипартитна основа, което гарантира стабилността и прозрачността на дейността.
Въвежда се универсализирането на всички категории работещи. Изравняват се правата и задълженията на осигурените лица. Определя се минималният и максималният осигурителен доход, в осигурителната основа се включват всички доходи от трудова дейност.
За пенсионерите се запазват всички видове придобити пенсионни права.
Преминаването към новия модел на осигуряване ще стане постепенно. Уреждат се двете части на задължителното обществено осигуряване - държавното обществено осигуряване и задължителното допълнително обществено осигуряване. Вторият вид осигуряване се появява за първи път в българската осигурителна система и дава възможност за осигуряване за втора пенсия предвид тежестта на категориите труд.
На тази основа проектът за кодекс е разпределен съответно на два дяла.
Първият дял урежда краткосрочното и пенсионното осигуряване, което предоставя обезщетения, помощи и пенсии при временна нетрудоспособност, при временно намалена трудоспособност, инвалидност, майчинство, старост и смърт.
За всички тези осигурителни рискове се осигуряват работещите по трудово правоотношение, държавните служители, кадровите военнослужещи по Закона за Въоръжените сили на Република България, офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи, членовете на кооперации, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговските дружества.
Задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт работещите на свободни професии, едноличните търговци, земеделските стопани и работещите без трудово правоотношение, които по свое желание могат да се самоосигуряват за останалите рискове. Дава се възможност за тяхното доброволно организиране чрез създаване на осигурителни каси за реализиране на осигурителните им права.
Осигуряването на държавните служители, кадровите военнослужещи от Въоръжените сили, както и на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи се предвижда да бъде за сметка на държавния бюджет.
Предвижда се определянето на правото на пенсия чрез така наречената "точкова система", с което се повишават изискванията за пенсиониране.
За всички граждани до края на 2003 г. се запазва правото на пенсиониране при набирането на съответния брой точки и преди навършването на 58 години за жените и 63 години за мъжете, но не по-рано съответно от 55 и 60 години.
С новата формула размерът на пенсията се обвързва с осигурителния принос на лицата като се стимулира по-продължителното им участие в обществено осигурителната система.
Всяка година пенсиите ще бъдат индексирани в зависимост от нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната година.
Задължителното допълнително пенсионно осигуряване е уредено във втората част на проекта за кодекс. Тази нова форма има за цел да гарантира втора пенсия на всички осигурени и да даде възможност за по-ранно пенсиониране при условията на първа и втора категория труд. Този вид осигуряване ще се реализира в универсални и професионални пенсионни фондове, управлявани от пенсионноосигурителни дружества, които трябва да бъдат лицензирани от Държавната агенция за осигурителен надзор.
Въведени са правила за създаването и участието в такъв вид пенсионни фондове, изискването за минимален брой членове, за избягване на рисковете за поява на фондове с високи административни разходи за сметка на осигурените лица. Приложени са принципите на освобождаване от данъчна тежест на осигурителните вноски и доходите от тяхното инвестиране, също и на получаваните пенсии. Осигурителните права са лични или на наследниците на осигуреното лице при неговата смърт.
С оглед на по-голямата сигурност, инвестирането на активите на тези пенсионни фондове е по-ограничено в сравнение с доброволните пенсионни фондове. Регламентирано е задължителното ползване на лицензиран инвестиционен посредник и банка - депозитар, поддържането на резерв от пенсионноосигурителното дружество, изискването за специален счетоводен стандарт и отчетност.
Предложеният проект на Кодекс за задължително пенсионно осигуряване е обвързван с финансови разчети, с отчитане на финансовия ефект на всяка промяна в осигурителната система.
Всички представители на държавните институции и обществени организации изразиха категоричната си подкрепа на внесения от Министерския съвет проект.
След проведените дебати и гласуване с резултати: "за" - 7 гласа, "против" - 1 глас и "въздържали се" - 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проект на Кодекс за задължителното обществено осигуряване № 903-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 септември 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Цонев, за да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
"Д ОК Л А Д
по проекта на Кодекс за задължителното обществено осигуряване № 902-01-63, внесен от Министерския съвет
на 13 септември 1999 г.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 7 октомври 1999 г. обсъди внесения от Министерския съвет проект на Кодекс за задължителното обществено осигуряване № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 септември 1999 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Иван Нейков, министър на труда и социалните грижи. Той охарактеризира основните моменти в предложения проект на Кодекса за задължителното обществено осигуряване като отбеляза неговата актуалност при новите икономически и социални условия в страната. Досегашният закон е изчерпил своите възможности и за да имаме функционираща система на пенсионно осигуряване, трябва да приемем нов документ.
По представения проект народните представители изразиха становища и поставиха конкретни въпроси като:
- целесъобразно ли е да се променя сегашното съотношение във вноските, като се имат предвид макроикономическите отражения на тези промени? В света са познати различни системи;
- как да се преодолее нежеланието на работодателите да правят вноски във фонда;
- как да се осигури най-ефективно използване на набраните във фонда средства и други.
Изтъкнато бе, че макар нашата комисия да не е водеща, въпросите на общественото осигуряване и предложения проект за кодекс пряко засягат финансовите баланси на страната, както и системата на данъчното облагане. Поради това е целесъобразно преди второ четене на проекта комисията отново да се събере и да обсъди и оформи някои конкретни предложения за подобряване съдържанието на кодекса.
На поставените въпроси изчерпателни отговори даде министър Иван Нейков. Той обоснова и някои от целесъобразните изменения, които следва да се внесат при окончателното приемане на кодекса.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване, на което с 5 гласа - "за" и 2 - "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме проекта на Кодекс за задължителното обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет, на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания.
От името на вносителя има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да се обърна към вас с няколко аргумента по това защо е необходима смяна на осигурителния и в частност на пенсионния модел на България.
Съществуващият европейски пенсионен модел е създаден в края на миналия век и в продължение вече на едно столетие той създава механизмите за най-голямото преразпределение на ресурсите на едно общество, на една държава между нейните членове, между нейните граждани.
В продължение на много десетилетия пенсионните модели на всички европейски страни непрекъснато се усъвършенстваха, непрекъснато се търсеха нови финансови решения, нови финансови инструменти, които да направят системата по-ефикасна, по-стабилна.
Развитието на икономическите отношения през последните сто години, развитието на човешкото общество доведе до едно пълно изчерпване на възможностите на този модел, който ние познаваме на пенсионно осигуряване. Това е извод, до който стигнаха всички страни, прилагащи съвременната модерна система за пенсионно осигуряване.
Искам да обърна внимание на един може би малко любопитен факт - съществуващият в настоящия момент пенсионен модел на България е преживял от създаването си до ден-днешен 82 изменения, допълнения и поправки. С усилията на стотици специалисти всички възможности, които бяха заложени в този модел са окончателно използвани, окончателно изчерпани.
Промяната на икономическия модел на България е обективен процес, свързан с промяната на пенсионните модели във всички европейски страни.
Какви са основите на този нов модел, който ние предлагаме на вашето внимание, без това подреждане да бъде по ценност? Бих посочил един от най-важните основни моменти, един от основните камъни на модела - това е неговата универсалност.
За първи път искаме да постигнем универсалност във всички аспекти на пенсионния модел, универсалност, която поставя при равни условия всички граждани на България, както по отношение на обхвата, тоест няма кръг от нашето общество, който да е изключен от осигуряването, така и относно достъпа до системата за пенсионно осигуряване. Той също е универсален и еднакъв за всички граждани на обществото.


Втори важен принцип, втора база на новия модел това е съчетаването на солидарността и на личния принос. В основата на действащия в момента модел стои единствено и само солидарността. Този принцип има своето място и в новия модел, но той е допълнен с нови възможности за всички български граждани, нови възможности, предопределени от новите икономически реалности, възможности, които не съществуват в сегашния модел.
Трети принцип, въз основа на който беше подготвен проектът на кодекс, това е създаването на механизми за мотивация на хората да участват в пенсионния модел, да участват в осигурителната система. Според нас в условията на пазарна икономика огромно е значението на мотивиращите инструменти, на мотивацията на хората и техния интерес самите те да поддържат съществуването на осигурителната система.
Друг важен момент, за който цялото общество настояваше по време на работата върху новия кодекс, това е осигуряването на максимална плавност на прехода. Положихме усилия да създадем такъв механизъм, който да запази всички придобити до този момент права и те да бъдат пренесени в новия модел. Например за работещите от първа и втора категория труд, тук бих посочил доброто решение с учителския пенсионен фонд, който има своето продължение и в новия модел.
Четвърти принцип, това е финансовата стабилност, която трябва да бъде гарантирана чрез новия закон, чрез новата законова уредба финансовата стабилност на пенсионния фонд. Стремяхме се да постигнем тази финансова стабилност чрез пряка връзка между размера на осигурителните вноски и размера на пенсиите.
Много важен нов момент в кодекса е равнопоставеното участие на осигурителите и осигурените лица в изплащането на осигурителните вноски. Чрез този подход ние превръщаме кодекса "Задължително обществено осигуряване" в един от най-важните икономически закони. Преодоляваме за първи път и то по един решителен начин десетилетната традиция на непрекъснато увеличаване на осигурителните вноски за сметка на работодателите. Това е ясен сигнал към всички икономически субекти в нашата страна за това, че парламентът, правителството желаят да създадат възможно най-благоприятната среда за развитие на предприемачеството.
Много важен момент в кодекса е и ясният стремеж новият модел да не разделя хората, да не създадем една граница между старите пенсионери, хората, които са се пенсионирали по сегашния модел, и новите пенсионери, пенсионерите, които ще се възползват от новия модел. Затова в проекта се предвижда за всички български граждани, включително и тези, които са се пенсионирали преди 1 януари 2000 г., да бъде приложен новият пенсионен модел чрез изчисляване на пенсията въз основа на новата пенсионна формула и по този начин да постигнем една пълна равнопоставеност на всички граждани.
Стратегическата цел на кодекса, който предлагаме на вашето внимание, е да дадем възможност на всички български граждани да направят един свободен избор между многото различни възможности, които новият пенсионен модел на България им предлага.
Бих искал да спра вашето внимание с няколко думи и на един важен момент, който не присъства в кодекса, но който има огромно значение за постигането на обществения консенсус относно пенсионната реформа. Аз бих бил горд, ако всеки един социален закон се разработва по този начин, по който беше разработен кодексът "Задължително обществено осигуряване". Моля да ми позволите от трибуната на Народното събрание да благодаря на всички специалисти от Националния осигурителен институт, от Министерството на финансите, от Министерството на труда, специалистите от синдикатите, специалистите от работодателските организации, да благодаря на академичните среди, които участваха в подготовката, да благодаря на всички народни представители, които още в подготовката на проекта активно се включиха, за всички идеи и за огромния труд, който беше положен. Това общо начало, което сложихме с подготовката на проекта, между всички заинтересовани институции е гаранция, че сме съумели да отчетем всички интереси и да предложим един балансиран проект.
В заключение, уважаеми народни представители, искам да ви уверя, че с кодекса, който предлагаме на вашето внимание, ние изцяло отстояваме 100-годишните традиции на българската осигурителна система. България е имала една от най-морелните осигурителни системи в Европа. Днес ние ви предлагаме един проект, който отново отговаря на най-доброто, което в момента съществува в Европа, отговаря изцяло на Европейския кодекс за социално осигуряване, както и на най-модерните решения в момента, които съществуват в осигурителната система.
Затова с вълнение и отговорност се обръщам към вас с предложение да гласувате на първо четене предложения проект на кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! В опразнена пленарна зала обсъждаме един съдбовен за социалното бъдеще на българското население законопроект. Може да прозвучи малко нескромно, но аз съм един от първите в страната, който разви тезата, че е необходим кодекс за социално осигуряване. И в същото време веднага декларирам, че няма да гласувам за този проект на кодекс. Защото това не е кодекс за общественото осигуряване, това е фрагмент от реформата в общественото осигуряване, със съществени липси в цивилизованите осигурителни отношения. Законопроект, който не е съобразен с новите информационни технологии, с европейските тенденции в реформите в общественото осигуряване, за интегриране на сложили се в различни исторически периоди автономни осигурителни системи. Не е съобразен, че има вече и тенденции дори за интегриране на осигурителни и данъчни отношения. И редица пропуски, визирам конкретно противоречия с приетия и тъй и не задействал се и едва ли ще се задейства в този си вид Закон за здравното осигуряване.
В същото време с неудобството на законодател от три парламента отчитам, че България пропусна да направи една показна реформа в общественото осигуряване, за което имаше възможност. Започна се фрагментарно със самоцелния Закон за фонд "Обществено осигуряване", с един недоносен и несъобразен с данъчните и осигурителните отношения Закон за здравното осигуряване, несъобразен и с реалните финансови доходни условия в страната. Прие се преди кодекса за обществено осигуряване Закон за доброволно пенсионно осигуряване. Ако щете, по Конвенция 102 на Международната организация по труда прие се не лош, но твърде обемен, с повтарящи се текстове и Закон за трудовата заетост и защита при безработица.
Всичко това трябваше да бъде вследствие от приемането на кодекс за обществено осигуряване и това да бъдат частни закони, които да регламентират отделните осигурителни случаи.
Връщам се на тезата си, че няма да подкрепя този кодекс. Това не е кодекс за общественото осигуряване, това е част от кодекс за обществено осигуряване. Впрочем и заглавието му е за задължително пенсионно осигуряване. Това откъсва и вкарва в противоречие осигурителните отношения за здравно обслужване на населението, за безработица, усложнява отношенията на осигурителите, бюрократизира ги, оскъпява администрирането на осигурителните отношения.
Според мен кодексът трябва да има съвсем друга структура и друго съдържание, горе-долу със следните раздели: класическите общи положения, принципи на осигурителните отношения; административна организация и институции за общественото осигуряване; финансови отношения; раздел за доброволно и задължително осигуряване; взаимодействие между осигурителните рискове и пак класическите административно-наказателни разпоредби.
На второ място, поставям най-болния въпрос - за финансовата организация и финансовите отношения при осигуряването.
Първо, твърдя, че те не са съобразени с тенденциите за икономическото развитие на страната и с перспективите за социално-икономическата характеристика на българското население в предстоящите десетина години, ако този кодекс се внася с намерение да е за преходен период, защото в никакъв случай това не може да бъде траен кодекс за изграждане на пазарното социално общество в страната.
Тежи и самоцелно е обособяването на автономни фондове в закона. Защо е кодексът тогава?
И аз бих препоръчал общественото осигуряване да не работи със стандартната бюджетна класификация, тъй като в осигурителните отношения има специфични пера - и приходни, и разходни и законопроектът може да бъде построен и в практиката да се въведе собствена бюджетна класификация. Това би оправдало и намерението бюджетът на общественото осигуряване да се внася и да се приема от парламента равнопоставен с държавния бюджет на страната, а не Народното събрание да се ангажира и с такива частични фондове и фондчета, било като принципи, било като определяне на осигурителни вноски, несъобразени, неинтегрирани или координирани само от Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика.
И ако пледирам за един фонд със собствена бюджетна класификация, изхождам, че задължителното обществено осигуряване за всички осигурителни случаи ще работи на принципа на разходо-покривния принцип, че основният приходоизточник е от икономически активни лица и осигурители са техните работодатели и самите наемни работници - хора с доходи. И всичко друго ще се доразписва тук или в частните закони като взаимоотношения с бюджета, субсидиране на фонда от държавата - в цяла Европа е така и съотношенията са впечатляващи. Като почнем от Дания и свършим с Германия и Австрия, чийто опит сме приели тук - на най-високо платените държави, с техните осигурителни отношения, които са непомерни за това равнище на доходите на българските наемни работници. Така че пак повтарям, така нареченият първи стълб трябва да бъде с общ фонд и стриктна бюджетна класификация.
Аз знам тук, когато пледирахме за здравно-осигурителния фонд, имаше една професионална ревност от лекарското съсловие, че ще има злоупотреби, ще има харчене на средства зад гърба на едни или други заинтересовани изпълнители на фонда.
Господа, аз говоря за собствена бюджетна класификация. Утвърди ли се със закон, всяко преразпределение на средства от едно перо в друго ще бъде закононарушение, както е в държавния бюджет. И мисля, че е прекалена мнителност да има едни такива съмнения, като в същото време основните изпълнители на закона ще имат и оперативна възможност в течение на годината, но в рамките на закованата рамка да оперират съобразно оперативните нужди.
И говорейки за финансовите отношения - твърде много са популистите в страната за съотношението на осигурителното натоварване между работодатели и наемни работници. При това равнище на заплащане в страната основната тежест трябва да се поеме от работодателите. Може някой да каже, че е носталгията на социализма. Пак повтарям, ако първо направим реформа в доходите и след като достигнахме европейски равнища на цените, дайте да гоним европейски, естествено коригирани с производителността на труда на българските специалисти и работници заплащане, и тогава да въвеждаме европейски съотношения.
Пак повтарям, най-тежките осигурителни формули за наемни работници са на Германия и на Австрия - фифти-фифти, по 50 на сто. Като почнем: в Дания няма задължително обществено осигуряване, и минем през Италия, където една шестнадесета от осигурителната вноска за пенсия се плаща от наемния работник, през някои държави, където се плаща една шеста и доминиращата една трета работник - две трети работодател. С тези мизерни доходи, с тази мизерия на българския народ се залага формулата на най-високоплатените наемни работници. Просто едно наивно възприемане на чуждестранни внушения, несъобразено с реалните подоходни социално-икономически условия в страната.
Аз знам, че ако всичко се стовари върху работодателите, естествено, ще поскъпнат услугите и продуктите. Това ще рефлектира по веригата на ценовите и пазарните отношения. Но пак повтарям, дайте да направим, господин министър на труда, Вие сте по заплащането! Никой не работи по реформа в заплащането на труда в страната. Изтърваха се цените, затова се отчита, че 90 на сто от населението живее с доходи под нормативното цивилизовано потребление. Аз знам, че вие ще ми кажете, че икономиката е такава и Вие не сте Бог да направите. Ами Министерски съвет сте! Има министър на индустрията, има министър на търговията, икономическите условия се създават от правителството. Две години и половина ви чакаме. Вместо да свивате икономическата база, да я увеличавате, вие я намалявате.
Някак си е размито и не се дискутира въпросът за таван на осигурителния доход и автоматически моралната връзка между таван на осигурителния доход и таван на плащанията и помощите.
На следващо място - пенсионната възраст. Господа, 65 години за мъже при тенденциите за намаляване на средната продължителност на живота в страната 67 - до 2004 г. ще стане 65 с тези темпове, ще излезе, че в България няма да има мъже-пенсионери. Плюс това цифрата е сложена пак по международни внушения и едно подражателство на богати държави, държави с висока продължителност на живота. Да, в Скандинавските държави пенсионната възраст е 67 години за мъже и жени. Шестдесет и пет години в повечето. У нас средна продължителност на мъжете - 67 години, 65 години пенсионна възраст. Не е съобразено пак с тенденциите за развитие на икономиката. Ами една година повишаване на пенсионната възраст затапва около 50 хил. работни места. Това значи, че излизащите от университетите и от средните специални, даже и средните общи училища отиват направо на борсата. Това не е съобразено, господин министър на труда, и Вие като вносител, точно отговаряйки за заетостта, не сте погледнали сериозно на този въпрос, защото в България няма разчети, няма прогнози как ще се развива икономиката и разбирайте съответно основния показател трудовата заетост.

И накрая едно предложение. Става дума за изравняване на възможностите за пенсиониране по точковата система на специалистите с висше образование. Те тук просто са дискриминирани. Може да се намери формула, било автоматически, както е при военната служба - там няма осигурителни отношения, било с някакво символично допълнително заплащане на база на свободни професии за пет години, който иска, да му се даде възможност да заплати за петте години и стартово специалистите с висше образование да бъдат изравнени с хората, които са започнали трудовата си дейност пет години по-рано. Това е справедливо. Голяма част от специалистите с висше и средно образование не са били с по-големи заплати, за да бъдат дискриминирани с точковата система, тоест става дума за средното поколение, които са работили. А за бъдещите, които тепърва почват да се осигуряват, трябва да се намери друга формула.
Така че, уважаеми дами и господа, ако Кодексът се приеме в този вид, а знам че ще го приемете, но и скоро ще приемете отмяна на Закона за здравното осигуряване, защото от тази трибуна преди две години ви казах: "господа, не може да стартира толкова бързо Закона за здравното осигуряване", а вие не слушате българските специалисти, а слушате третостепенни чиновници от Вашингтон. Не може да се прескачат обективни икономически условия. Така че ще го приемете и ще увредите добре построената ни осигурителна система. Бъдете разумни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За реплика думата има господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Репликата ми е по два пункта, господин Койчев.
Първо, явно Вие не сте бил на последното заседание на комисията, където аз направих предложение за завършилите висше образование, което аз ще развия след малко в изказване, а сега ще Ви направя реплика, като Ви прочета един текст и после ще Ви кажа откъде го чета. Казва се:
"Намаляване на пенсионерския товар върху активното население и чрез повишаване на границата на трудоспособната възраст."
Вижте как засукано е казано: "границата на трудоспособната възраст". Сега ще Ви кажа откъде го чета - това 10 май 1996 г., решение № 441 на Министерския съвет за приемане на Национална програма за социално развитие - министър-председател Жан Виденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За дуплика думата има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Балтаджиев, Вие сте доцент, нали? И аз съм доктор на науките, имам публикации и мога да Ви кажа, че преди пет години съм развил тази теза, която Вие лансирахте. Бях на заседанието на комисията. Така че идеята е родена от практиката и я съобразяваме с реалностите.
А колкото и записът да е засукан и неясен, точно за това пледирах, че реформите във възрастта за пенсиониране трябва да се съобразяват преди всичко с икономическите тенденции и перспективи, с демографските тенденции и перспективи. За жените не говоря. Големият резерв в България да се коригира пенсионната възраст е преди всичко отмяна на привилегиите за някои привилегировани професии. Те се свършиха на практика в индустрията, така че няма да е толкова болезнено. Беше много разточително, включително и през 1990 г. с широки пръсти се прекатегоризираха определени категории работници, които имаха силни и активни синдикати в новите демократични условия. Това е единият от резервите, защото по едно време всеки четвърти пенсионер в България беше първа и втора категория. А другото, пак повтарям, е за мъжете - внимателно и постепенно това нещо. Волунтаризъм е да се отива на 65 години. Против формулата за пенсиониране на жените не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера бях на общо събрание на един от факултетите в Софийския университет и след събранието колеги - професори, доценти, доктори, доста разтревожени споделиха, че действително се извършва една несправедливост спрямо тези, които са завършили висше образование, тези, които са трупали съответни дисертации, минали са понякога през кошмара на конкурсите и затова считам, че действително трябва тук, когато приемаме този закон, специално за лицата с висше образование, особено за тези, които са в преподавателската и научната сфера, да се помисли как да се компенсира тази несправедливост.
Аз бих се радвал, господин Балтаджиев, да кажа тук своите съображения, но да се зачете, имаше и такива предложения, евентуално периодът на висшето образование като трудов стаж. Аз също смятам, че не трябва да има привилегировани категории граждани в пенсионното дело, но специално за тези, които в сферата на висшето образование и науката, би могло да се помисли да се запази старото положение, при което им се дава известна привилегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин Бехар! Аз искам да подкрепя и ще подкрепя едно такова предложение, което беше направено от доцент Балтаджиев по време на последното заседание на комисията, за признаването на осигурителен стаж на хората, които са били много упорити, за да завършат висшето си образование. Но за да бъда съвсем точна, Ви репликирам в това отношение.
Струва ми се, че ще бъде нарушение на един от принципите в този кодекс, а принципът е точно този - осигурителното право е толкова по-голямо, колкото е по-голям осигурителният принос. Значи за тези 5-6 или 7 години висшистите не са правили осигурителен принос към осигурителната система. И аз Ви моля да правите разлика между осигурителен стаж и трудов стаж. Защото, ако тръгнем на това изключение за висшистите, а аз по принцип съм против изключенията, защото в нашата практика като че ли едно изключение води до практика, си представям как много други социални групи ще започнат да казват: като на висшистите дадохте това право, дайте и на нас това право. Разбира се, че изпадаме в доста сложна обстановка, но съм съгласна да се подкрепи едно такова предложение, като Ви моля да се прави разлика между осигурителен стаж и трудов стаж. И да се намери оня механизъм, може би трябва с господин Балтаджиев да работите в тази връзка, по който това да стане еднократно за висшистите, които вече са завършили. А тези, които сега завършват или са студенти, би трябвало да имат възможност доброволно да откупуват това си право. Защото става дума точно за откупуване на пенсионно право чрез осигурителен стаж. Не знам как ще бъде механизмът - дали ще бъде срещу една минимална работна заплата, дали наведнъж петте години ще се заплатят или разсрочено, но пак ви моля, преди да правите предложения, да се намери този механизъм, по който да стане един принос в осигурителната система, а не само възползване от една привилегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За дуплика думата има господин Бехар.

НАНСЕН БЕХАР (независим): Добре е това, че се мисли по този въпрос. Смятам, че ако нещо не е било съвършено досега, законът трябва да го усъвършенства.
Не сте абсолютно права, госпожо Дянкова! Аз съм съгласен, че едно е осигурителен стаж, друго е трудов стаж. На военнослужещите на какво основание редовната им военна служба се признава за трудов стаж? Нима някой плаща през това време вноски в осигурителния фонд?
Аз съм убеден, че ако се даде възможност специално на висшистите под някаква форма да компенсират това, което не са направили през годините на следването си, те биха го направили, само и само да се повиши възможността им да участват пропорционално в точковата система.
Така че нека да се опитаме действително да направим един добър закон, един закон недискриминиращ, закон, който ще удовлетвори всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Аз благодаря на колегата Балтаджиев, че коригира несправедливостта на председателя. Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Действително разглеждането на един такъв закон, който обхваща като потърпевши от неговото прилагане цели раздели от българското население, е един изключително важен момент.
Не мога да прескоча и нещо, в което и аз съм участвал някога - да се оцени и трудът на хората, които са работили по този закон, защото това е полагане на един действително изключително напрегнат и продължителен труд.
Струва ми се, че тонът на обсъждането на този законопроект започва да влиза в рамките на тона на едно цивилно общество със загрижеността, която се проявява с оглед подобряването на закона.
В тази насока, с този тон искам да направя изказване и аз в няколко направления.
Първо, изтъквайки уважението си към госпожа Дянкова, я моля никога като председател на комисията да не се страхува от съсловни интереси затова, защото обществото създава тези съсловия. Това са естествени необходимости. Едно общество не може без хора с висше образование. Едно общество не може без интелигенция на самостоятелна практика. И тези естествени неща никой никога не може - освен злокачествената приказка за Вуте "всеки да е зле" - да възразява, че те ще намерят конкретното си място и регламентиране вътре в един закон, който се отнася за техния живот, след като те вече не полагат своя труд, не са вече на работа.
Така че отчитам това изказване на нейната младост и мисля, че комисията няма да се повлияе от него. Ще бъде ангажиран трудът, за да се насочи, за да се намери мястото на справедливостта. А аз бих дал и другия пример - коефициентът на полезност към обществото и към развитието на едно общество, което ще даде един час труд на един доктор на науките спрямо един час обикновен физически труд, е много различен. И ние не можем да вървим към несправедливостта - да релефираме тези хора, за да им дадем заслуженото.
Искам да кажа две думи от самото начало - една закачка към господин министъра. В неговото изложение не чух една истина, която е историческа, вие сами я знаете. Действително българското законодателство по отношение на пенсионната форма и социалното осигуряване е било едно от модерните законодателства в България. Това е така. Аз подкрепям този Ваш извод и се радвам, че го правите. Но към него веднага прибавяме, че той не беше всеобхватен. Пенсионирането и въпросът за социалното осигуряване бяха свързани само по отношение, на първо място, на чиновничеството и, на второ място, вече с много усилия - на т.нар. наемни работници. Вън от системата остана една голяма част от хората, които подлежаха на осигуряване, а това бяха хората, които се занимаваха главно със селскостопанския труд.
Така че, каквото и грозно да говорим за отминалото общество, всяко общество към своите грозни неща има и нещо полезно. В това минало общество се направи всеобхватността на социалната система в България, което ни дава основание ние сега да направим крачка напред.
В този ред на мисли, господин министър, не е ли много претенциозно заглавието на законопроекта, който предлагате? Аз разбирам и винаги съм бил привърженик на кодификацията в законодателството. Но след като стои вън от този закон един Закон за доброволното осигуряване, след като - това, което колегата Койчев ни каза - стоят встрани и други закони, ние можем ли да претендираме, че имаме кодификация и то само за кодификация на задължителното обществено осигуряване? Ако ще имаме кодификация, тя ще бъде кодификация на общественото осигуряване и в нея ще има разделите на доброволността и разделите на принудителността така, както е посочено в заглавието на този законопроект.
Но в края на краищата това няма да промени съдържанието и работата на самия закон. Но аз говоря за една правна чистота, която един юрист от нивото на министъра би трябвало да я съобрази и да я има предвид.
Кои са двата проблема, по които искам да се изкажа?
Първият проблем е за пенсионното число. Когато пенсионното число едно време беше разработвано - господин министърът можеше да се похвали малко повече, но не го направи, защото този проблем е разработен твърде отдавна в България - той е работен даже в границите на 90-те години и ако искам сега да ви съобщя една данна, то е само, за да можете да се гордеете с нея. Световната банка за развитие, господин министър, взе от нас пенсионното число и го въведе като метод на пенсиониране на чиновниците от Международната банка.
Но на мен ми се струва тук, че и това, което е направено, е допустимо, но ние не отдаваме заслуженото място на пенсионното число.
Какви бяха подбудите, за да се създаде пенсионното число? Подбудите за създаване на пенсионното число са две. Те са, първо, да се отвърже добиването правото на пенсия от възрастта и да се върже към трудовия стаж или осигурителния стаж, както казва госпожа Дянкова, като основа. Подбудата дойде оттам, че хора, които започват своя осигурителен стаж на 16 години, когато те са станали на 60 години и ние ги държим до 60 години, те са натрупали такъв стаж, за който обикновено изследването на здравните организации сочи, че това са хора със значително по-силно увредено здраве. Затова пенсионното число дойде да създаде една връзка между сигурността на фонда като абсолютни средства и като средства, които са свързани с минимума на осигурителното време.
Затова на мен ми се струва че тук, както се третира в чл. 69, пенсионното число е свързано като основание за добиване на пенсия, но при доминиращото водене на възрастта, не при воденето на осигурителния стаж, което е редното.

Следователно, ако го оставите така, задължително би трябвало, и в тази насока е моето подканване към вас, да отделите в отделни разпоредби възможността един човек, който е положил 45 години трудов стаж или 44 години, започвайки на 16 години, на 60 години да може да се пенсионира. Няма защо да го чакаме до 63. В това отношение може да се поработи.
И второто направление, с което се създаде числото, това е, което приложи банката - да може да се индивидуализира полезността от осигурителния стаж на един човек, който да се отличи от общата система на пенсиониране, за пенсиониране с определена възраст и така Международната банка създаде своите пенсионни разпоредби за пенсиониране на своите служители.
Така че приемането на пенсионното число, включвайки го като компонент с възрастта, обезсмисля до голяма степен наличието на пенсионно число.
В тази насока аз ви моля, помислете и във времето поработете върху него, за да се създаде такава възможност. Тя, ако я проектираме върху платното на справедливостта, ще добием онази справедливост, за която се опасяваше госпожа Дянкова в нейното изказване.
Така че, помислете, тя има по-голямо значение, отколкото може в рамките на едно изказване от две или пет минути да се направи тук.
Следващият момент, които искам да изкажа, може би ще направи много силно впечатление, но в края на краищата, когато ние се изказваме тук, освен нашите интереси, които защитаваме, има и едни общочовешки интереси, които остават.
Господин министър, излагате закона на възможност за злоупотреба с правото. И тук започва една част от моето изказване, която е много тежка, която е неприятна.
На Вас Ви е известно, ние сме го обсъждали даже в разговори с Вас, и с други, че когато се стигне до коефициента, започва разиграването в едни среди, не говоря нищо лошо, за създаването на коефициент от рода на 13, на 14, на 15. Това е изкуствено създаване на коефициент. В тази насока аз смятам, че с оглед вярното приложение на закона и подсигуряването на средства ние трябва да стигнем до едно регламентиране и на горната граница на коефициента. Не може коефициентът, грубо казано, на който и да било, да служи като средство за злоупотреба и източване на фонд в негова посока. Неестествено е при днешното социално положение, при днешното положение на заплащането в България да имат коефициенти, които да са от порядъка на 10 и повече. Вземете пример от съседните страни, които са около нас. Те също правят едно ограничение. В тази насока това ограничение на коефициента би отговаряло на степента, на възможностите, които ние имаме сега, за да може, ако този коефициент представлява източник или последица на реално внасяне, а не на игра, тогава въпросът е друг. Но не може да се стърчи, защото там пък има една мярка на социално съотношение с продължителността на пенсията и с продължителността на осигурителния стаж.
Не може ти да се хванеш за три години да внасяш по толкова и след това да получаваш пенсия в продължение на толкова години, източвайки фонда. Има една справедливост, която ... (Неразбираема реплика на Росица Тоткова от място.)
Госпожа, недейте ме репликира, аз никога не съм Ви репликирал.
За такава една справедливост би трябвало да се намери начин и да помислите върху защитата на закона в тази насока.
Последното, за което искам да се изкажа, е върху т. 7 от размера на пенсията.
Уважаеми господа, разпоредбата е, че минималната пенсия не може да бъде по-малка от 1,15 или от 115% от социалната пенсия.
Винаги съм воювал срещу терминологията "социална пенсия". Няма социална пенсия, има социална помощ. Даже и мястото й не е при пенсионирането. Това, че се добива след определена възраст, независимо от трудовия стаж, това е подпомагане. Това не е пенсиониране. Пенсията е продължение на онова, което ти си заработил. А тук нямаме заработване най-напред. И затова, порокът, който съществуваше в досегашната пенсионна система - да се определя максималният размер като база за определянето на социалната пенсия, това беше един изключително порочен начин, радвам се, че е прескочен и че вече е преодолян, но недейте да го слагаме и като мярка за определянето на минималната пенсия.
Определяте минималната пенсия на един човек, който е работил цял живот със съотношение с другия, който не е работил. Това е недопустимо! Това е недопустимо!
Вярно е, че и едните и другите имат нужди, но тогава, когато задоволявате нуждите на този, който не е работил, вие му оказвате социална помощ. Докато, когато задоволявате нуждите на този, който е работил, той е работил, изразходвайки всичко онова, което има като психо-физическа енергия. В края на краищата отделете го от тази база. Струва ми се, че в това отношение законът не трябва да прави рецидив към онова лошо, което имаше в досега действащия закон.
Би могло да се помисли още малко по изясняването на така наречения в самото начало осигурителен доход.
В това отношение законът е значително ясен, на мен ми се струва, че едно подобрение в тази насока му се налага, но тъй като се касае до конкретни и технически подобрения, ми се струва, че не е необходимо те да се излагат от трибуната.
И накрая много ми се иска, господин министър, да кажа и една дума, която може би няма да прозвучи добре. Социална политика се прави с пари. Добра социална политика се прави с повече пари. А най-добрата социална политика правят най-богатите общества. Така че, ако ние търсим залога за развитие и приложение на този закон, трябва плътно като парламент да се обърнем към залога и развитието на самото наше общество. Брутният национален продукт ще осигури този закон. Друго няма да го осигури. Ако спада националният продукт, ние да живеем на заем, вие знаете, и в световната литература има чудесни произведения за живот на заем как завършват.
Така че да си пожелаем този закон да бъде стимулатор, а в това отношение Министерският съвет сам трябва да го приеме, стимулатор за коригиране и развитие на нашата производствена система, за да можем да подсигурим доходите за приложението на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Ангел Балтаджиев за изказване.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Нейков, уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание е представен един проект за кодекс за задължителното обществено осигуряване, който ще реализира изключително важен етап от новата философия на социалноосигурителната система у нас, която е заложена в правителствената програма "България 2001".
С приемането на този кодекс ще приключи реформата в областта на трудовото и социално законодателство, която стартира с мандата на Тридесет и осмото Народно събрание през 1997 г.
В първите седмици Народното събрание прие изменение и допълнение в Закона за пенсиите, с което пенсиите бяха увеличени, за да се компенсира рязкото им обезценяване от хиперинфлацията в края на 1996 г. Така, докато през м. март 1997 г. средната пенсия съставляваше едва 15,7% от средната работна заплата, то през юли, след приемане на измененията, това съотношение се увеличи два пъти и достигна 31,7%. Започнала по същество със Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и Законът за безопасни и здравословни условия на труд, реформата уреди законодателно въпросите по закрила и обезщетение при безработица, която е неизбежен спътник, уви, на провеждащите се структурни реформи.
Създадоха се законови предпоставки за развитие на пазара на труда и преквалификация на останалите временно без работа с ориентацията им към новоразкрити от частния бизнес работни места и към самозаетост.
Социалното подпомагане получи своята законова база с приетия през миналата година Закон за социалното подпомагане, с което се прецизираха критериите за достъп до подпомагане и се въведоха пазарни отношения и възможности за приватизиране на дейности в областта на социалните услуги, като се насърчи партньорството между неправителствените организации и структурите на службите за социално подпомагане.
Важен етап на новото социално законодателство ще бъде поставен с приемането на второ гласуване на проекта за Закон за семейни помощи и добавки за деца, който е съобразен с правните разпоредби на Европейския съюз за социална закрила.
Последователното изпълнение на социалната програма на правителството и парламентарното мнозинство на ОДС предвижда дълбока реформа в социално осигурителната система, като постепенно се премине от сегашната изцяло разходно-покривна система към система, в която все по-значителен дял ще придобива капиталопокривният принцип, основан на определените вноски. Ще се премине към така наречената триколонна система на обществено осигуряване, при която първият стълб ще представлява държавното обществено осигуряване, което ще бъде задължително и всеобщо по характер.
Вторият стълб - допълнителното задължително пенсионно осигуряване за работещи при условията на първа и втора категория труд. В резултат на задължителни вноски ще се предоставя допълнителна пенсия и ще се осигурява възможност за ранно пенсиониране.
И третият стълб - допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, при което всички, които внасят доброволни вноски в специално създадени за това пенсионни фондове, ще получат в резултат от управлението на тези средства така наречената допълнителна пенсия или обезщетение за осигурителния риск, за който са се застраховали във фонда.
Този трети стълб на системата е вече законово уреден - със Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Проектът на Кодекс за задължително обществено осигуряване, който е предмет на днешния дебат, урежда първия и втория стълбове на социално осигурителната система, както и изключително деликатните и важни проблеми по преминаването към новата система.
Заложената в правителствената програма цялостна реформа в сегашната пенсионна система се осъществява чрез разпоредбите на дял първи на кодекса. Тази реформа е крайно наложителна поради продължаващите вече десетилетия неблагоприятни демографски тенденции в страната. Намалява общият брой на населението, увеличава се абсолютно и относително броят на хората в нетрудоспособна възраст. Влошава се съотношението между работещите, за които се внасят осигурителни вноски, и пенсионерите.
С първия дял на кодекса се въвеждат по-строги и ясни правила за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Чрез така наречената точкова система фактически се повишават изискванията за придобиване право на пенсия, но едновременно с това се стимулира по-продължителното участие в осигуряването, тъй като всяка година трудов стаж влияе пряко върху размера на пенсията.
Предвижда се осъвременяване на пенсиите всяка година в зависимост от нарастването на осигурителния доход за страната и от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
В дял втори от проекта се урежда новата за сегашната ни осигурителна система материя за задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Неговата цел е да се гарантира втора пенсия за всички осигурени и да се даде възможност за ранно пенсиониране на работещите при условия на първа и втора категория труд.
Особено съществен, според мен, момент е персоналността на това осигуряване за всеки осигурен в универсален или професионален пенсионен фонд.
Според чл. 128 от кодекса средствата се натрупват в индивидуално осигурителна партида, в която те се капитализират. Изрично не се допуска преразпределяне на средства между индивидуалните партиди. Тези средства не подлежат според чл. 129 на запор или на принудително изпълнение. Това дава големи гаранции и висока степен на защита на интересите на осигурените лица.
Друга гаранция за средствата на осигурените е начинът, по който са уредени пенсионните фондове и дружества за пенсионно осигуряване.
Разпоредбите на чл. 133, и особено на чл. 134, дават сигурност, че средствата, натрупани в пенсионните фондове, не могат да бъдат използвани за покриване на загуби, настъпили в резултат от действията на управляващите ги дружества. Вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и доходите от тяхното инвестиране и получаваните пенсии, са освободени, според членове 160, 161 и 162, от данъчни тежести.
Предвидените в Преходните и заключителни разпоредби възможности за пенсиониране преди настъпване на възрастта по чл. 69, са много съществени с оглед минимизиране на сътресенията при въвеждане на реформата в осигурителната сфера.
Както при представянето на кодекса и неговото обсъждане в Комисията по труда и социалната политика, така и сега, при обсъждането му в пленарната зала, искам да обърна внимание върху прехода към разпоредбите на кодекса при лицата, завършили или завършващи висше образование. Те са в неравнопоставено положение, тъй като в текстовете на проекта за кодекс не се предвижда възможност за признаване на годините на следване за осигурителен стаж. Разбира се, прякото признаване на този период не би отговаряло на принципната постановка, че за осигурителен стаж се счита времето, за което има внесени или дължими осигурителни вноски.
Затова пред комисията предложих и бях подкрепен от нейния председател да се даде възможност на тази категория лица да се осигурят по тяхно желание за периода на следването им върху минималната работна заплата за страната. Представителят на вносителя на това заседание на комисията - министър Нейков, не възрази тази възможност да се даде за определен преходен период. С това заварените от закона ще могат да увеличат осигурителния си стаж без да се нарушават принципите на осигуряването. Същият подход може да се приложи и при лица без висше образование, които щяха да имат възможност да се пенсионират в близките една или две години при действието на сегашния Закон за пенсиите, но няма да могат да се пенсионират по този кодекс поради недостиг на една или две точки.
В периода между двете четения на проекта ще направим предложение за законодателна реализация на изложените по-горе идеи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, като имам предвид, че на нашето внимание е представен един изключително важен законопроект, който касае всеки един гражданин на страната, като оценявам, че неговият дух, философия и принципи отговарят напълно на обективните изисквания за неотложна реформа в социалното осигуряване, и че ще имат един значителен времеви хоризонт в бъдещето, ви призовавам да го подкрепите с положителен вот на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Преди по-малко от две години Демократичната левица поиска вот на недоверие по здравната политика на правителството. Тогава с високомерие, ирония и самодоволство правителството и мнозинството изказа от тази трибуна, че това ще послужи да обясни на българския народ колко е добра здравната политика, която провежда, и колко са добри законите, които са внесени. Тогава беше внесен Законът за задължителното здравно осигуряване, в който днес тук, в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, има отделено доста място.

Тогава ние искахме да бием камбаната, за да не се срути камбанарията. За съжаление, камбанарията на здравното осигуряване е така срутена, че и тези поправки, които вие предлагате в този кодекс, едва ли ще помогнат на здравното осигуряване. Още повече, че в самото правителство има противоречия, които изключват всякаква екипност на действията в работата на едно правителство, за което господин премиерът толкова много пледира.
В края на август господин премиерът заяви, че Световната банка и световните финансови институции (цитирам по памет) ни притискат да отложим здравната реформа за известно време. Връщайки се от Вашингтон, финансист № 1 на България господин Муравей Радев заяви, че според Световната банка не може да бъде въведена по-рано от година или най-малкото половин година здравноосигурителната система в България, защото са й необходими 250 млн. долара. Няма пари - каза Муравей Радев. В същото време министър Бояджиев каза: Има - няма средства, здравното осигуряване ще стартира от 1 януари. Малко след това другаде, по друга масмедия заявява: Ние сме в цайтнот... При тази ситуация господин Йордан Цонев, като финансист № 1А на България, заявява: Няма проблеми! Здравно осигурителната система ще влезе в България... Следователно официално становище на правителството няма.
Тези дни четем в пресата, че щели на неформален разговор да се съберат господин Муравей Радев и господин Бояджиев, за да се разберат какво трябва да се прави. Господин министър, но ако Вие разгърнете Меморандума на Световната банка още от декември 1997 г., ще прочетете, че там се препоръчва на Министерството на финансите и на Министерството на здравеопазването, както и на Българската народна банка да изгладят някои вътрешни противоречия, които съществуват. За съжаление, изглежда тези вътрешни противоречия не са били изгладени, защото тогава вилнееше лозунгът "Ние можем", а днес като че ли този лозунг е позабравен и почти никъде не се употребява - особено в сферата на здравната реформа.
И така, не се знае и до ден-днешен ще бъде ли въведено здравното осигуряване от 1 януари или то ще бъде отложено, независимо, че тук, в § 13 се променя почти целият Закон за здравното осигуряване с цел уж да се подобри събирането на вноските. Аз не знам как ще се подобри събирането на вноските, защото това възложихте на Националния осигурителен институт, а здравноосигурителната каса само ще сключва националния рамков договор и ще разпределя парите. И когато свършат парите, ще вдига рамене и ще казва: толкова ми даде Националният осигурителен институт.
По този начин не ви ли се струва, уважаеми дами и господа, че вие превърнахте Националната здравноосигурителна каса в един паразитен орган? Не ви ли се струва, че всичките тези промени, които се предлагат - аз няма да се спирам конкретно на тях, а ще се спра на второ четене, ако, разбира се, има коментар, че предложението, което ние направихме още тогава, че Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде в състава на Националния осигурителен институт е правилно? Че там има създадени добри традиции, че там има добре създадена информационна система, че информационната система, която иска да създаде Националната здравноосигурителна каса, ще глътне много пари? В бюджета са планирани около 120 млн. нови лева за тази цел, вместо да се употребят за други цели - за оказване на медицинска помощ.
Определено е до края на годината, до 31 декември, в бюджета на Република България да се съберат 264 млн. лв., за да стартира здравноосигурителната система. Доколкото разбрах - виждам тук господин Николай Николов - до края на август са събрани 18 млн. Аз не знам дали ще могат да ги съберат, след като разчетите на Националната здравноосигурителна каса са, че 54 на сто от тези средства трябва да дойдат от хората, които са на трудов договор; 24 на сто трябва да влязат от държавата и 13,6 на сто - от хората на свободна професия. Мен ме съмнява дали Националният осигурителен институт ще може да събере тези средства и огромните задачи, които му поставяте с измененията в кодекса... Спирам се само на един факт. Националният осигурителен институт трябвало всеки месец да дава информация на Националната здравноосигурителна каса колко средства са събрани. Е, аз се чудя и не завиждам на Националния осигурителен институт как ще изпълнява тези функции.
Независимо от всичко това, ние още тогава внесохме един Закон за финансиране на здравеопазването. Господин министърът тук в своето въвеждащо изказване говореше за плавен преход. Напълно съм съгласен с Вас, господин министър. В социалната сфера трябва да има плавен преход. Тогава нашият Закон за финансиране на здравеопазването, който предложи Демократичната левица, имаше за цел именно това: плавен преход към здравноосигурителна система в България, а не това, което предлагаше правителството със своя здравноосигурителен закон.
Ние винаги, когато казвахме, че има професионална некомпетентност в много от текстовете на този закон, бяхме обвинявани или пък се излизаше с тезата, че са ползвани авторитетни източници и че този авторитетен източник е германската здравноосигурителна система. Да, но икономиката на Германия, доходите и приходите на Германия не могат да се сравняват с приходите на България и доходите на българина - особено в последните две години и половина. (Оживление сред СДС.)
Направете сметка: през 1990 г. бях в Германия по друг повод и там от западногерманския министър разбрах, че за да се приобщи източногерманското здравеопазване, което беше по-добро от българското тогава, са необходими на вече обединена Германия 26 млрд. долара!
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Така е при социализма.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Вие социализма не можете да го достигнете и след десет години по отношение на това, което беше в здравеопазването.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС, от място): И слава Богу!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: И ще ви докажа с факти. Оня ден директорът на Националната здравноосигурителна каса (за съжаление, не го виждам, тук) се изправи в едно предаване по телевизията и на една бяла дъска започна да обяснява един от митовете на здравноосигурителната система: че българските лекари ще увеличат своите заплати и те щели да получат като приход 1500 нови лева минимум на месец. Но от този приход от 1500 лв., като раздаде това, което е необходимо за наеми и други разходи, които ще има този общопрактикуващ лекар, неговата заплата ще се оформи между 250 и 350 лв. Разгърнете ведомостите от 1988-1989 г. Един участъков лекар вземаше...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, прекратете изказването. Времето Ви свърши.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Свършвам, господин председател. Нямам ли право на десет минути повече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И десетте минути са използвани, щом Ви звъня.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Ние предложихме един законопроект, внесен на 2 септември, за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Целта беше поне да помогнем здравното осигуряване да бъде въведено в доболничната помощ. Няма да бъде въведено и там, защото е ясно, че Световната банка няма да отпусне този заем, тъй като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тъй като времето Ви изтече, аз Ви помолих, но Вие не се приключихте мисълта и продължавате вече цяла минута повече. (Депутатът Кънчо Марангозов продължава да говори на изключен микрофон.)Правилника аз съм го научил. Напуснете трибуната.
Други изказвания?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Страхувате се, господин председател. (Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От нищо не се страхувам. Тримата говорихте четиридесет минути. Имате това право, но го изчерпахте.
Има думата господин Михаил Карафезов.
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз исках да направя реплика на уважаемия господин Марангозов, защото той в присъщия си популистки тон отново се опита да бъде някакъв оракул на това, кое ще бъде и кое няма да бъде в здравноосигурителната система. Но аз си мисля, че времето само ще отговори на господин Марангозов. Защото в продължение на около десет минути той ни убеждаваше тук какво трябвало и какво не трябвало да стане, и какво трябвало да приеме българското Народно събрание преди две години и какво не трябвало. А аз не можах да разбера всъщност той какви забележки евентуално има към този § 13 в Преходните и заключителни разпоредби към Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Уважаеми колеги, това, което аз искам да споделя с вас, е, че в този § 13 на Преходните и заключителни разпоредби са направени предложения за някои корекции към Закона за здравното осигуряване. И аз си мисля, че те са много съществени.
Първото нещо, което искам да ви кажа, това е, че всъщност тези текстове не коригират философията на Закона за здравното осигуряване. Това, което касаят тези текстове, е всъщност по-добрата събираемост на осигурителните вноски за всички осигурени лица.
Освен това в главите, в които се правят предложения за корекции, а именно в главата за финансовото устройство на Националната здравноосигурителна каса в раздела за права и задължения на осигурените лица също целта е да се подобри събираемостта на вноските.
Съществено е предложението за промяна в текстовете на членовете 40, 41, 42, 43 в Закона за здравното осигуряване.
Аз подкрепям това, което е като предложение за отмяната на една алинея в чл. 44, където е посочено, че здравноосигурителните вноски могат да се заплащат в брой. Това, което аз ще подкрепя, и ще ви призова също и вие да подкрепите, е в предложенията за текстове в раздела "Контрол, експертиза и спорове" в Закона за здравното осигуряване, където се създава един нов чл. 73а. Той гласи, че финансовият контрол по приходите на Националната здравноосигурителна каса от здравноосигурителните вноски и дължимите лихви се осъществява от контролните органи на НОИ, съвместно с финансовите инспектори на Националната здравноосигурителна каса. Аз смятам, че този текст също е много важен, тъй като той подобрява и контрола по отношение на събираемостта на здравноосигурителните вноски.
И последно, което бих искал да отбележа, това е корекцията в административно-наказателните разпоредби на Закона за здравното осигуряване, което касае и повишените глоби за неплатени вноски, и подобрения синхрон в действията на контролните органи на НОИ и Националната здравноосигурителна каса.
И ще завърша с това, като призовавам и аз от трибуната на Народното събрание всички колеги да подкрепим на първо гласуване Кодекса за задължителното социално осигуряване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карафезов.
Има ли други изказвания?
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не смятам да направя изказване по отношение на принципите и философията, които са залегнали в кодекса, който днес разглеждаме, още повече че не чух от трибуната на Народното събрание категорични опоненти, категорични отрицатели на тези принципи, на тази философия. Аз мисля, че този кодекс ще бъде наистина един принос в съвременното социално осигуряване на България. И мисля, че Тридесет и осмото Народно събрание ще бъде бележито в това отношение, защото то ще остане може би за дълги години онова Народно събрание, което е направило така, че да бъдат приети много нови и съществени социални закони.
Но ми се иска да поставя все пак няколко акцента, и да ги поставя по-скоро в дискусионен план, тъй като по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика бяха повдигнати доста въпроси. И разбира се, не всички от тези въпроси са намерили уреждане в кодекса. И сега между първо и второ четене е времето, когато тези въпроси, ако, разбира се, намерят отношения в народните представители, трябва да намерят своето място чрез предложенията на народните представители. Разбира се, много от тези въпроси ни се поставят и от хората, с които ние контактуваме, на нашите срещи, които имаме по места.
И, разбира се, веднага ще кажа, че първото, което ми се иска да се дискутира, е да се оформи като предложение в новия кодекс, това е проблемът, наистина, който повдигна доц. Балтаджиев. Защото наистина трябва да се намери справедливо решение на тези проблеми, които възникват с хората, които са завършили висше образование. Защото независимо от репликата, която направих, тя беше по-скоро по същество, отколкото по философията на това, което предлагаме тук, те наистина са поставени в едно по-неблагоприятно положение и по същество трябва да им дадем възможност да отработят, в кавички го разбирайте, допълнително времето, през което са следвали.
Тук се показаха няколко варианта за решаване на този проблем. И аз много искам, когато дойде време да гледаме закона на второ четене, действително да намерят място тези решения.
Искам да поставя въпроса и за работещите, освен за висшистите, за които вече стана дума, по първа и втора категория труд. Необходимо е да се намерят подобни решения и за трансформиране на осигурителния стаж по категории труд с оглед да се решат граничните случаи при прехода към новата система.
Има още един неоспорим факт, който ми се иска да стане дискусионен, и който като че ли някак по-трудно е отбелязан в кодекса. Добре е разработен преходът и връзката между преминаването от първа към втора категория труд, от втора към трета категория труд, но някак си връзката между първа и втора категория като че ли не е много ясна. Аз мисля, че с усилията, които ще направят народните представители и, разбира се, специалистите от Министерството на труда и социалната политика, и от всички заинтересовани институции ще намерим тази връзка.
На второ място искам да поставя един акцент, който вече се дискутира. И аз бях един от тези депутати, които го поставиха вече в публичното пространство. Дискусията възникна по формирането, структурирането и отчитането на дейността на Надзорния съвет на Националноосигурителния институт. Виждам, че господин Николов е тук в залата. В кодекса са разписани много големи права и много големи задължения за Националния осигурителен институт. Очевидно е, че е необходим контрол и отчетност за извършената от него работа пред Народното събрание. Може би ще бъде правилно да се въведе една мандатност, една по-голяма публичност на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Струва ми се, че не е много редно и нормално единствено управителят на Националния осигурителен институт да бъде избиран от Народното събрание и само той да бъде онзи, който да се отчита за дейността си пред Народното събрание, при положение,че там има и Надзорен съвет, има и Управителен съвет, има и подуправител на институт.

На трето място това е мястото и ролята на Министерството на труда и социалната политика. Аз все още си мисля, че не е достатъчен само чл. 33, в който се разписва какво ще прави Министерството на труда и социалната политика. Мисля си, че в закона трябва да намерят място и да се изясни с какви лостове и по какъв начин точно министерството ще контролира дейността по социалното осигуряване.
И на четвърто място ми се иска да поставя акцента за държавното осигуряване. Съвсем очевидно е, че кодексът урежда общественото осигуряване. Ролята като че ли на държавата, на парламента по-скоро, е да приеме този кодекс и да контролира неговото спазване чрез системата от органи и институции. В този смисъл аз и когато подготвяме проекта за второ четене ще продължавам да отстоявам да се освободим от термина "държавно осигуряване". Мисля, че става дума наистина в целия закон за системите и механизмите на общественото осигуряване.
Разбира се, има и други проблеми, които се дискутираха и които ще бъдат много обстойно обсъдени от комисията. Бих искала само да маркирам някои от тях.
Първо, това са всички разчети, които са свързани с формулиране на изискванията за възраст, осигурителни събития и права за осигуряване. Без тези разчети аз мисля, че трудно народните представители ще приемат добре този кодекс. И аз се радвам, че за първи път на комисията ще се предложат от Националния осигурителен институт всичките тези разчети.
След това ми се иска да дискутираме и за опростяването на формулата за изчисляване на пенсията с оглед тя да стане по-лесно достъпна и по-лесно познаваема от всички онези, за които тя се отнася, т.е. за настоящите пенсионери и за тези, които в бъдеще ще бъдат пенсионери.
И, разбира се, от не по-малко значение е този мотив да внесе една по-голяма прозрачност в дейността по общественото осигуряване. Трябва да се определят и правата, и задълженията, и отговорностите на синдикатите и работодателите в осигурителните отношения и особено при въвеждането на втория стълб. Ние вече знаем от самия кодекс за претенциите и на работодателите, и на синдикатите да участват в управлението на всички нива на втория стълб. Но аз оттук бих искала да поставя тази дискусия и тя да се пренесе в комисията, за да се намери онова решение, което действително заслужава разписването на втория стълб.
И след това, разбира се, казвам на последно място, за да не утежнявам изказването си, но трябва да се въведат последователно принципите на капиталовото управление на пенсионните фондове от втория стълб, защото като че ли днес всички тук говорихме за задължителното осигуряване и отдадохме много по-малко внимание на задължителното допълнително осигуряване, което е всъщност голямата новост на този кодекс, което, бих могла да кажа, ако направим успешно, то и със Закона за доброволното допълнително пенсионно осигуряване вече спокойно бихме могли да кажем, че сме разработили една съвременна система на трите стълба - първи, втори и трети, което, пак казвам, ще бъде принос на това Народно събрание за години напред в нашата социална практика. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Други изказвания има ли?
Поставям на първо гласуване проекта на Кодекс за задължителното обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Гласували 149 народни представители: за 123, против 20, въздържали се 6.
Кодексът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За процедура има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, искам да предложа срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Противно становище има ли?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): С една година.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ако питаме вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Тоткова, не реагирайте на несериозни обаждания. Вече три години сте в парламента и трябва да свикнете с несериозното отношение отляво.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Тоткова.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието и срокът за предложения за второ четене е удължен с една седмица.

Преминаваме към последната точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Моля председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Данъчен процесуален кодекс. Дял I - Общи правила. Глава първа - Предмет и действия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавията на Кодекса, на дял I и на глава първа има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието "Данъчен процесуален кодекс", заглавието на дял I и заглавието на глава първа така, както са предложени от вносителя.
Моля квесторите да поканят народните представители от мнозинството, те са длъжни да бъдат в залата. Опозицията може и да отсъства.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Заглавията на закона, на дял I и на глава първа са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако ми разрешите, едно процедурно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди това обаче ще съобщя, че е дошъл заместник-министърът на външните работи господин Константин Димитров. Министър Надежда Михайлова отсъства от страната.
Предлагам да прекратим временно разглеждането на законопроекта, да изслушаме информация по случая с убийството на българския гражданин в Косово.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 118 народни представители: за 116, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Константин Димитров в залата.
Има думата заместник-министърът на външните работи господин Константин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
От името на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова, която в момента е на посещение в Република Турция, бих искал да ви запозная с информацията, с която ние до този момент разполагаме, свързана с трагичната кончина на нашия сънародник господин Валентин Крумов.
Първо - обстоятелствата, доколкото са известни на българската страна към сутринта на 13 октомври:
Господин Валентин Крумов е български гражданин на 38 години, който на 11 октомври, тоест в понеделник, пристига от Ню Йорк през Скопие в Прищина. Неговият статут е статут на служител по линия на Организацията на обединените нации, който е трябвало да се включи в Гражданската администрация под ръководството на господин Бернар Кушнер.
В интерес на точността - той е български гражданин, но той не е бил сред кандидатурите, номинирани и одобрени от Международната организация, които са издигнати по линия на българското правителство. Той е пребивавал в Съединените щати през последните месеци или години - това ние не можем да ви кажем - има непотвърдена информация, че се е готвел да защити докторат в щата Джорджия и може би по тази причина той тръгва от Ню Йорк след одобряване на неговото назначение от Организацията на обединените нации и пристига в Прищина.
В същата вечер около 21 часа на 11 октомври той бива нападнат на ул. "Майка Тереза", която е една от най-оживените улици в град Прищина и доколкото свидетелстват полицейските сведения от Прищина той е бил застрелян от група, както се твърди, албанци, както се твърди в полицейските донесения, поради факта, че те са го чули, че отговаря на сръбски език на въпрос, зададен му: "Колко е часът?".
Още на следващата сутрин Министерството на външните работи - това е 12-и сутринта, даже бих казал много преди сутринта стана това - Външно министерство се свърза с мисията на нашата страна в Ню Йорк и респективно с нашето постоянно представителство към ООН във Виена, както и с представителството на ООН в София, за да получи тази гореизложена постоянна информация.
Действително се потвърди, че става дума за българския гражданин Валентин Крумов. След това съгласувано с Министерството на външните работи заместник-резидент - координаторът на ООН в София госпожа Йенсен посети семейството на господин Крумов, уточни възможностите за пътуването на семейството до град Прищина за вземане на тялото на убития и за докарването му обратно в България.
Организацията на обединените нации ще поеме организацията по транспортирането на близките до град Прищина и съответно за транспортирането на тялото до България, като българската страна е готова да предостави всякаква форма на съдействие на служителите на ООН.
Още същия ден - 12 октомври - говорител на Министерството на външните работи направи първото съобщение, изрази първата реакция на нашето правителство по повод този изключително сериозен инцидент, който възбужда у нас не само чувство на скръб, но и чувство на възмущение от състоянието на гражданския мир и правовия ред в Косово на този етап.
Не закъсня реакцията на господин Кушнер, самия официален представител на генералния секретар в Прищина, който заклейми това убийство, а днес до нас достигна и реакцията на самия генерален секретар на Организацията на обединените нации. Специално той изразява дълбоката си скръб, както от смъртта на господин Крумов, така и във връзка с убийството на един чилиец и един холандец в Борунди.
В декларацията на генералния секретар се казва: "Днес ние отново скърбим за загубата на незаменими колеги. Нека отдадем почит към живота на тези трима мъже и да се помолим за тях. Нека тяхната жертва в полза на мира не бъде напразна!".
Към това аз мога да прибавя само искрените съболезнования на ръководството на Министерството на външните работи към близките на загиналия наш сънародник и дълбоката надежда, че тези инциденти действително ще бъдат изключение с хода на установяването на правов ред в Косово.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Сега вече продължаваме с проекта за Данъчен процесуален кодекс.
Има думата господин Йордан Цонев, който искаше да направи процедурно предложение. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, правя процедурно предложение - във връзка с второ четене на Данъчния процесуален кодекс в залата да бъдат поканени госпожа Дора Андреева - заместник-министър на финансите, и господин Ангел Савов и господин Антон Тончев от Главно управление на данъчната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата госпожа Дора Андреева, господин Ангел Савов и господин Антон Тончев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 1 има направено предложение на народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 1:
"Предмет
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по регистрацията на данъчните субекти, установяването и събирането на данъчните вземания, събирането на други държавни вземания и обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
По същество предлагам да остане текстът на вносителя за чл. 1. Мотивите ми за това. Ако обърнат внимание тези, които в момента имат пред себе си Данъчния процесуален кодекс, ще видят, че в чл. 13 пише, че държавните и общинските вземания са публични и частни. И по-нататък е развито кои са публични държавни и общински вземания.
При тази редакция, която се предлага сега от комисията, се пропуска "публични вземания" и остава понятието "други държавни вземания". Тук възниква въпросът дали като се ръководим от това, което е уредено в чл. 13, където има и общински вземания, те автоматически ще отпаднат от уредбата на Данъчно-процесуалния кодекс. Поне при едно систематично тълкуване между чл. 1 и чл. 13 може да се получи нещо, което да доведе до изключване на цял кръг от вземания, заложени в чл. 13, от обсега на действие на този закон.
Мисля, че въпросът е доста съществен въобще за действието на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата заместник-министър госпожа Дора Андреева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря, господин председател.
Смятам, че може да бъде прието предложението на господин Миков, като се допълни в чл. 1 събирането на публични и други държавни вземания. Мисля, че по този начин неговото предложение ще бъде удовлетворено, а като желание ще се постигне наистина по-голяма точност, пълнота и изчерпателност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но проблемите са два, поне както аз ги разбирам. Други държавни вземания, ако не са публични, ще бъдат ли регламентирани тук и какво става с общинските публични вземания, за които наистина говори чл. 13? Тоест само публичните държавни вземания ли ще бъдат предмет?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Те са включени към публичните и са определени по този ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои? Общинските ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Да, точно така. Член 13 разглежда изчерпателно кои са публични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои са публични е ясно. Въпросът е, че чл. 13 третира и общинските публични вземания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Да, те са включени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава в чл. 1 трябва да се включи събирането на публични държавни и общински вземания. Има ли и други държавни, освен публични?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Да, има частни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са само държавни, не общински?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Точно така. Те имат различен характер и вид и не са изчерпателно разгледани по своята същност или произход в този кодекс. Защото те могат да бъдат развити в бъдеще по силата на други видове или родове вземания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но тогава текстът на чл. 1 трябва да стане: събирането на публични държавни и общински вземания, както и на други държавни вземания...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз питам дали има и общински, които не са публични, защото има държавни, които не са публични. А има ли общински, които не са публични, да се разглеждат в този кодекс?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Може и да има в бъдеще. В момента може и да няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Така както се предложи от госпожа Дора Андреева да се приеме този текст, който предлага колегата Миков, с уточнението, че трябва да се включи събирането на публични и други държавни вземания, е изчерпателен. Защото публичните вземания са дефинитивно държавни и общински. Няма нужда да уточняваме публични държавни и публични общински. Публични вземания е родовото понятие, а в него влизат и държавните, и общински публични вземания. А частни държавни вземания казваме, защото няма частни общински вземания. Частните държавни вземания, третирани по реда на този закон, са онези частни държавни вземания, които са определени със закон. За пример давам ЗУНК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Предмет на Данъчно-процесуалния кодекс могат да бъдат само публичните държавни и общински вземания. Какви са тези публични вземания? Те са вземания, в които държавата се явява спрямо гражданите в своето качество на носител на държавна власт. Ако държавата обаче отдаде под наем един свой имот, вземането й за наема е частно държавно вземане и то не може да бъде събирано по този ред. То се събира по реда на общите вземания, защото държавата е равнопоставена на гражданите в тези отношения съгласно Конституцията.
Така че според мен текстът трябва да получи следното съдържание: "С този кодекс се уреждат производствата по регистрацията на данъчните субекти, установяването и събирането на публични държавни и общински вземания..." По-нататък следва текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест дори като изключение по реда на Данъчно-процесуалния кодекс няма да могат да бъдат събирани никакви частни държавни вземания?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Ами да, това е данъчен кодекс.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще се събират по ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Тук става въпрос да изключим от закона част от функциите на Агенцията за държавни вземания, която ние създаваме. А част от тези функции са да установява и събира частните държавни вземания. Вече казах, една част от тях са ЗУНК-овете, има и други, които са установени със закон. Ние изрично уточняваме по-нататък във функциите, че става въпрос за частни държавни вземания, установени със закон, а не с договор за наем.
Така че волята на вносителя и становището на комисията е, че това, което предлага господин Лучников, не можем да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но вносителят говори именно само за публични вземания.
За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За сетен път искам да спра вниманието на уважаемото Народно събрание за яснота на юридическите понятия.
Ако някое държавно вземане бъде установено със закон, то става публично държавно вземане. Защото там отношенията на държавата към гражданите е отношение носител на власт към подчинените на тази власт. Но кои са частните вземания? Примерно увреждане на държавата с непозволено увреждане по чл. 45 и следващия от Закона за задълженията и договорите. Това е извън договорно частно-правно задължение, нали така?
Освен това, задълженията по договор са също частно-правни задължения. Те не могат да бъдат предмет на публично събиране затова, защото се нарушава равнопоставеността на държавата и гражданите, която е осветена в нашата Конституция. Трябва да бъдем наясно. Ако с някой закон се установява някакво задължение на гражданите, да не говорим дали може да бъде установявано такова или не, то става веднага публично-правно вземане и се събира на общо основание по този ред.
Затова държа на предлагания текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само за секунда А ако направим така: "Събирането на публични държавно-общински вземания, както и на приравнените на тях със закон други вземания"?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Може "на приравнени към тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За да е ясно, че със закон може впоследствие.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Като се приравнят, те стават веднага публични. Или стават публични, или не стават публични. Ако стават публични, ще се събират по този ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не смятам, че стават автоматично публични. Те може със закон, да кажем, по реда на данъчно-процесуалния кодекс, да кажем "се събират и други вземания, именно, които не са публични". Ама с това не стават публични, а просто се приравняват на публичните.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз задавам конкретно въпроса - едно лице увреди държавно имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ясно е. Тук няма спор.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: То носи отговорност по чл. 45. Това е едно частно вземане на държавата, частно правно вземане. Респективно сключи договор. Това е частно правно задължение. Респективно, дори има случаи на незаконно обогатяване, за да изчерпим извъндоговорните случаи. Тогава това са частно-правни вземания, които не подлежат на събиране по този ред. А ако с някой закон е установено, че някое задължение е публично-правно и че се събира дори по този ред, то става публично-правно. Иначе няма как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че проблемът идва оттук, че когато е внасян законопроектът, в него е била заложена една философия, която впоследствие, в движение се променя чрез създаването на тази агенция. И оттук вече възниква проблемът по отношение на философията на закона и неговия обхват. Затова, за да можем да намерим някакъв изход от така създалата се ситуация, друг е въпросът дали аз примерно подкрепям съществуването на такава агенция и въобще докъде тя може да се ползва от ситуацията, която господин Лучников коментира, "На империум власт подчинение" по-скоро, или тя ще бъде един равноправен субект в тези отношения по събиране на частните държавни вземания. Това е друг въпрос.
Изход от ситуацията ви предлагам да приемем текста на господин Лучников, а след това, като искаме тези вземания, като искат предложителите на съществуването на такава агенция, да направим някакво приравняване доколкото то е възможно и не би било противоконституционно, за да избегнем това, което сега става чл. 1, въобще като философия на закона за действията му, за обхвата му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, Вие приемате ли тази добавка - "както и приравнените на тях със закон други вземания"?
МИХАИЛ МИКОВ: Принципно я приемам. Въпросът е вече дали това не нарушава Конституцията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да гласуваме и съм съгласен с добавката, която направихме в началото. Ще изчета целия текст, който предлагам, който е одобрен от комисията, с една редакционна добавка за яснота.
"Предмет
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по регистрацията на данъчните субекти, установяването и събирането на данъчните вземания, събирането на публичните държавни и общински и други държавни вземания и обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания."
Тоест след "събирането на други държавни" това, което се предложи, да влязат вътре "публични, държавни и общински и други държавни вземания"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои са тези "други държавни вземания"?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е предложението, което аз правя, да се гласува. Има друго предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте сега! Хубаво, правите предложение, но ние трябва да имаме яснота, когато гласуваме. Може ли частни държавни да влязат в категорията "други"? То, като се каже "други", може всяко държавно вземане. И как може да стане това - дали със закон или по някакъв друг път?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Няма смисъл да се говори отделно за данъчни вземания, защо в чл. 13 сме говорили за данъчните вземания и става тавтология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Така се случи, че по този кодекс предложенията, които направих, за съжаление, не са отразени.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кажи за протокола защо не са отразени?
РУСИ СТАТКОВ: За протокола ще кажа. В комисията имаме право и правим предложения, които след това се записват. аз ги дадох писмено, както се уточнихме. Не са отразени - след срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Просто правилно не са отразени.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Цонев, аз не виждам какво смешно има в това, когато на комисия сме се разбрали, че могат да се правят предложения, и когато казах, че ще ги дам и писмено, след като са записани в протокола?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Защо вярваш?
РУСИ СТАТКОВ: Не вярвам вече на нищо и съжалявам, че така се предоверих.
Но в случая това, което се предлага, то е непълно и в този вид, в който вие се опитвате да зададете своите въпроси, господин председател. Защото тук липсва например обезпечаването като производство. То трябва да бъде записано в предмета. Казвам, например.
След това, въпросът за агенцията е принципен въпрос и ние, без да сме видели по-нататък разпоредбите, не можем да записваме тук агенцията. Това, което вие поставяте за видовете вземания - държавни, публични държавни и частни държавни. То по-нататък е определено. Ние можем да не приемем някакъв текст.
Затова моето предложение, уважаеми колеги, е да отложим приемането на този член.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как ще приемаме закона нататък?
РУСИ СТАТКОВ: Мишо, те, нещата са залегнали натам и може в подробности да предопределят друга редакция, защото това е принципен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напротив, принципът определя после какво ще влезе, а не обратното.
РУСИ СТАТКОВ: В такъв случай трябва да се дискутира по същество и да се търси според мен друга редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, ние сега това правим.
РУСИ СТАТКОВ: Добре. До този момент в дискусията не са отразени три неща.
Първото, принципно - липсва обезпечаването като процес, което трябва да бъде записано тук, в предмета.
Второ. Въпросът за Агенцията за държавни вземания и да определим дали ще се включат тук и публичните, и частните, за да може да се включи това в предмета.
Трето. Законът за нормативните актове дава структура на един закон, а в него на първо място са устройствените правила. Тоест, записаното в тази поредица накрая - "правомощия на данъчна администрация" не е като място тук, а трябва да се започне с него в това определение.
Разбира се, дал съм съответно предложение, но то не е уважено. Мога да го зачета, ако се налага и ако вие държите на него по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Член 1 се предлага в следната редакция...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Може ли още изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може. Думата има господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, позволете ми с няколко думи да взема отношение към обсъждания проблем.
Искам да ви обърна вниманието върху това, че обсъжданият законопроект са нарича "Данъчен процесуален кодекс". Това е закон, с който ние ще събираме данъчни вземания. Е, правим едно разширение и добавяме такива вземания, които се родеят с данъчните вземания. Все една и съща природа са. А изведнъж сега се предлага да включим и други държавни вземания, тоест, напускаме терена, който се определя от понятието "данъчни задължения".
Ако ние приемем предложението на господин Йордан Цонев, тогава мисля, че би трябвало да променим наименованието на този кодекс и би трябвало да стане "Кодекс за събиране на данъчните вземания". Но очевидно не това е идеята на закона.
Поради тази причина смятам за съвършено нецелесъобразно ние да добавяме тук "други държавни вземания". Разширяваме недопустимо приложното поле на този законопроект.
Освен това и една редакционна поправка, господин председателю. Мисля, че не е коректно да се говори за събиране на данъчните задължения. Задълженията не се събират, събират се вземания, както по-нататък всъщност е казано "Събирането на други публични вземания".
Така че би трябвало да се каже "Установяването и събирането на данъчните вземания, както и събирането на други публични вземания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е казано. Вие четете текста на вносителя, а в предложението на комисията е казано "вземания".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, да. В този смисъл аз подкрепям Вашето предложение. В този смисъл това е правилно, но вън от това, мисля, че Вашата препоръка е нецелесъобразна. Тя просто напуска приложното поле на законопроекта, който обсъждаме.
Ако пък искате да стане това, което Вие, господин председателю, предлагате, то би могло да се уреди в една преходна разпоредба или заключителна, или там някъде накрая да кажем, че този закон се прилага и в случаите, когато някои вземания са установени със закон, нещо подобно. Но тук да си остане една чиста и ясна разпоредба и да се знае какво всъщност е този закон по принцип, да има съответствие между наименованието и чл. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Проблемът е, че има и други държавни вземания, които се родеят с данъчните, както публичните.
Сега предложението за редакция на чл. 1:
"Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по регистрацията на данъчните субекти, установяването на данъчните вземания, събирането на всички публични държавни и общински вземания, както и на други вземания на държавата, изрично посочени в закон, обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация и на Агенцията за държавни вземания."
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз предлагам да добавим и "обезпечаването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли възражения да се включи? Няма.
Значи след думите "данъчните вземания," се добавя "обезпечаването и събирането", и текстът следва така, както беше прочетен.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 11.
Член 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Действие по време
Чл. 2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат от момента на влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания."
Няма направени предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз предлагам да отпаднат думите след "влизането им в сила". Тоест текстът да добие следния вид: "Разпоредбите на този кодекс се прилагат от момента на влизането им в сила". Макар че мястото на действието по време никак не е в чл. 2. Обикновено по законодателна техника то се слага в Преходните и заключителни разпоредби и обикновено се прави, когато се иска да се уреди нещо друго, освен стандартната формула на вокацио легис - влизането в сила. Тук явно се иска да се уреди нещо друго, срещу което аз съм против обаче.
За съжаление нашето данъчно право се отличава с една инцидентност, инцидентност в решенията и един засилен фискализъм. Ето в случая с приемането на един такъв текст това добре личи. Мисли се само за фиска без да се мисли за естествените последици, които произтичат от една такава уредба, каквато е предложената в чл. 2 за започналите и достигнали до някакъв етап процедури - процедури, които са се движили досега по друга законодателна уредба. Това според мен ще доведе до сериозни проблеми и за данъкоплатците, проблеми и за данъчната администрация по прилагането на новите разпоредби.
Моята идея е да оставим тези процедури, които предстоят по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания по досегашния ред, да си се довършат по познат ред, по ред, по който са започнати тези производства, ред, за който са готови и тези, които трябва да ги изпълняват, да ги събират и данъкоплатците. И да уреждаме материята устойчиво, а не ад хок, инцидентно и, пак казвам, със засилен фискализъм, включително и създаването на тази агенция е някакво действие по целесъобразност, което не повдига авторитета на законодателя пред данъкоплатците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Думата има господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ( ДЛ): Уважаеми колеги! Мисля, че в този текст има някакво недоразумение, някаква грешка в редакцията. Ето какво гласи:
"Разпоредбите на този кодекс се прилагат" - тоест влизат в сила - "от момента на влизането им в сила."
Това не може да се каже така.
Би следвало да се каже по следния начин:
"Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия" - и тук пак трябва да се задраскат думите "които предстоят" - "за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания."
Тоест предлагам текстът да стане така:
"Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания."
Поправките са чисто редакционни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението Ви е след това вече да бъде "от момента на влизането в сила"?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не, без това. То се знае, че най-напред трябва да влезе в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков за отпадане на текста след думата "сила".
Гласували 84 народни представители: за 23, против 54, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване редакционното предложение на господин Велко Вълканов, което изчиства текста и председателят на комисията не възразява.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще го прочета, за да сме сигурни, че не бъркаме.
"Чл. 2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди гласуването обаче господин Лучников иска думата.
Отменете гласуването.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам за уточнение да се запише: "... по незавършени процесуални действия и изпълнителни производства към датата на влизането му в сила".
Тоест към тази дата е незавършено. Нали ме разбирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, хайде прочетете окончателния текст, за да знаят депутатите за какво гласуват.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизане на този закон в сила."
Може да се каже и "... влизането му в сила". Няма значение кое от двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте редакцията, която докладва председателят на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 3. Заглавие: "Действие по място и по отношение на лицата".
Ще го прочета така, както го предлага комисията, тъй като няма други предложения.
"Чл. 3. (1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат на територията на Република България по отношение на всички местни и чуждестранни физически и юридически лица, за които възникват публични задължения съгласно българското законодателство.
(2) Данъчните органи са длъжни да установят всяко данъчно задължение, нарушение възникнало или извършено на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за действия или събития извън територията на страната, когато това е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(4) Когато в международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила в Република България, е предвидена друга процедура за установяване на данъчните задължения и нарушения, прилага се редът, предвиден в този договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Тук съм направил няколко предложения, които както в началото казах, не са записани, но ще ги предложа, тъй като според мен си заслужава да бъдат обсъдени в залата, а има и форма.
По чл. 3, ал. 1 има един много сериозен пропуск. Става дума за това, че в сегашния Закон за данъчното производство има носители на задължения, които не са юридически лица и не са физически лица. Това са неперсонифицираните дружества. Те са изпуснати.
Затова аз съм направил предложение да се включат и ал. 1 на чл. 5 да стане така:
"(1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат на територията на Република България по отношение на всички местни и чуждестранни физически, юридически лица и неперсонифицирани дружества."
Това го има, повтарям, досега в чл. 5а от Закона за данъчното производство, но не знам защо е изпуснато. Това е фактически само в данъчния процес и данъчното право - това е носител на задължение. Това е по тази алинея.
Алинея 2 съм предложил да отпадне. Предлагам го и сега, защото ал. 2 няма нищо общо със заглавието. Тя не очертава действие по място и по отношение на кодекса въобще. Ако има нужда, тя трябва да бъде някъде в раздела за данъчната администрация. Така че тук предложението ми е ал. 2 да отпадне.
И третото ми предложение е по ал. 4.
Уважаеми господин председател, в Конституцията в чл. 5, ал. 4 има текст, който е по-общ по отношение на действието на законите и затова моето предложение е в ал. 4 да отпаднат думите: "за установяване на данъчни задължения и нарушения" и да препишем текста на Конституцията, който е общ - на чл. 5, ал. 4.
Ето, това са трите ми предложения, които, разбира се, ги направих и в комисията. Нямаше ги, поддържам ги и считам, че имате процесуално право по нашия правилник да ги подложите на гласуване и на обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният от вносителя текст е напълно издържан. Той визира само физически и юридически лица.
Предложението на господин Статков да бъдат включени и неперсонифицирани юридически лица е просто нон сенс, защото едно юридическо лице или е персонифицирано и тогава е носител на права и задължения, включително и на данъчни, или не е персонифицирано и тогава не е носител на права и задължения. Данъчно задължени са неговите съдружници.
И нека да изчистим тази работа, защото ако данъчният орган се подведе и издаде облагателен акт на едно неперсонифицирано дружество, той всъщност не създава нищо. Той заангажира отговорността само на неговите членове. И затова той трябва направо да действа спрямо тези членове.
Предлагам предложението да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Лучников! Консултацията, която направих с юристи-преподаватели в Софийския университет по този въпрос, е категорична в посока на предложението, което правя, а именно: че след като говорим за данъчен процес, това е специфично за данъчното право - тази категория лица, в случая, неперсонифицираните. И че мястото на тази категория трябва да бъде записано и в кодекса.
Пак повтарям, вие имате право сигурно от гледна точка на другите данъчни отрасли, но в данъчното право това е задължително.
Освен това в досегашния Закон за данъчното производство в чл. 5 това го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Втора реплика ли?
Има думата господин Миков за втора реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, и аз като че ли щях да споделя Вашите мотиви. Но понеже в Данъчно-процесуалния кодекс се уреждат и други въпроси извън събирането на данъчните задължения, като въпроси по регистрацията и пр., и пр., може би наистина има основания за това. Те може да не са данъчно задължени - неперсонифицираните, но в същото време, както каза колегата Статков, аз мисля, че за този чл. 5, който цитира, нямам го пред себе си, той има предвид не тяхна данъчна задълженост, а тяхно данъчно задължение и евентуални процедури от страна на данъчната администрация по отношение на тях. Може би това той имаше предвид. Така че тук като че ли става въпрос за една по-голяма... Тук не се определят данъците, а процедурите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин Статков, аз не знам с които учени-юристи сте споделяли Вашето предложение, обаче да Ви кажа право, толкова по-зле за тях. Или има правен субект, или няма правен субект. И този правен субект, ако е правен субект, е задължен и данъчно, и административно, и гражданско, и в каквото щете правно отношение. А ако не е правен субект, той изобщо не съществува и не може да бъде носител на права и задължения. Нека да не се учим на елементарни правни истини.
Не можете да задължите едно неперсонифицирано дружество, примерно, да подава данъчна декларация. Задължението е на неговите съдружници, които са неограничено отговорни за неговата дейност.
Такива спорове са съществували преди стотина години, когато още не е била изяснена правната категория на юридическите лица като правни субекти. Тогава е имало спор дали гражданското дружество може да бъде носител на права и задължения като такова или не може да бъде. Сега тези въпроси са изяснени. Гражданското дружество не може да бъде носител на права и задължения, следователно не могат да се възлагат никакви задължения, не само данъчно-правни, данъчни задължения, но и административни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Какво беше това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това беше дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз реплика ли направих преди малко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие направихте реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Сега искам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Обръщам се към уважаемия господин Лучников. Господин Лучников, в данъчния процес като че ли нещата стоят малко по-различно. Иначе с това, което Вие казвате, съм абсолютно съгласен. Целта може би и на вносителите, пък и въобще стремежът на фиска е да обхване колкото е възможно по-цялостно приходите от дейност, респективно да стесни възможностите за избягване на данъчното облагане. И тази логика последователно тук и с господин Цонев уточнихме, е прокарана и в чл. 18 на закона. Аз Ви моля да погледнете, това е страница 11. Там е казано: "Данъчни субекти са:"... изброени са и след това в ал. 2 се казва:
"(2) Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане, събирането на вземанията и обжалването."
Ерго тук всъщност е логиката от досегашния Закон за данъчното производство, която последователно е прокарана и тук. Може би да не се приравняват на юридически лица, да се каже, че подлежат на тези работи, за да го няма това приравняване, което всъщност противоречи. Но като третиране по отношение на данъчното облагане без да имат своята правосубектност неперсонифицираните дружества попадат в оня режим, който хазната, фискът иска да им наложи, с цел по-пълно обхващане и събиране на данъците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Йордан Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз предлагам чл. 3, ал. 1 да има следния текст:
"Разпоредбите на този кодекс се прилагат на територията на Република България по отношение на всички данъчни субекти, за които възникват публични задължения, съгласно българското законодателство."
Това вече кореспондира и с чл. 18 и въпросът се решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков, мисля, че при това предложение, както е направено, Вашето няма да държите да го гласуваме, защото не се изреждат всички.
Остава да гласуваме най-напред предложението на господин Статков за отпадане на ал. 2.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков ал. 2 да отпадне.
Гласували 87 народни представители: за 7, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Цонев...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Алинея 4, господин председателю. Предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще стигнем и до ал. 4.
Поставям на гласуване предложението на господин Цонев в ал. 1 думите "местни и чуждестранни физически и юридически лица" да се заменят с "данъчни субекти".
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
И сега поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков в ал. 4 да отпаднат думите "за установяване на данъчни задължения и нарушения".
Гласували 93 народни представители: за 6, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте чл. 3, така както е предложен от комисията, и с приетите вече изменения.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Действие спрямо лица, които се ползват с имунитет
Чл. 4. (1) Спрямо лица, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени по този кодекс, могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право.
(2) По отношение на лицата, ползващи се с имунитет, се прилагат разпоредбите на този кодекс, когато:
1. доброволно са се отказали от имунитета си;
2. когато реализират доходи от източници или притежават имущество в Република България, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет съобразно нормите на международното право.

ГЛАВА ВТОРА
Основни начала
Законност
Чл. 5. При упражняване на правомощията си органите на данъчната администрация и публичния изпълнител спазват Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.

Обективност
Чл. 6. (1) Данъчните органи са длъжни в пределите на своята компетентност да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.
(2) Когато въз основа на съществуващите данни не е възможно обективното установяване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се до данъчното облагане и отговорността на данъчния субект, данъчният орган прилага особените правила за определяне на данъчните задължения, предвидени в този кодекс."
По членове 4, 5 и 6 няма предложения, както и по заглавията на членовете и заглавието на глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По чл. 6, алинеи 1 и 2 предлагам редакционни изменения. По-конкретно предлагам в чл. 6, ал. 1 да отпаднат думите "в пределите на своята компетентност", защото става дума, че данъчните органи са длъжни. Няма смисъл да записваме този текст. Длъжни са, това да отпадне и да продължи нататък: "да установяват обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата на...". Да бъде много по-точна и прецизна нормата.
Същото е и в чл. 6, ал. 2 - да отпадне отново този текст, който утежнява нормата.
Имах и предложение за нова алинея, но то вече не става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В ал. 2...
РУСИ СТАТКОВ: Отново да отпадне. Има подобен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кой? Цитирайте го!
РУСИ СТАТКОВ: Значи редакцията, която предлагам, е да отпаднат думите "отнасящи се до данъчното облагане и отговорността на данъчния субект" и да стане така:
"(2) Когато въз основа на съществуващите данни не е възможно обективното установяване на всички факти и обстоятелства, данъчният орган прилага особените правила за определяне на данъчните задължения, предвидени в този кодекс."
Редакционно е по-добре и по-точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря на господин Статков.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Цонев! Предлагам в чл. 4, ал. 1 да отпаднат думите "по отношение на гражданската и административната". Редакционно е предложението и текстът да стане така: "Спрямо лица, които се ползват с имунитет по отношение на юрисдикцията...", тоест само "гражданската и административната" да отпаднат. Сега да не влизаме в детайл какви видове имунитет имаме - консулски, дипломатически, има особени имунитети на служителите на ООН, които се договарят. Текстът да бъде максимално общ тук, а иначе по-нататък е ясно, че това ще се урежда по всичките тези договори, които са част от действащото международно право и вече там конкретно в тях ще се вижда. Тоест да няма ограничаването на този имунитет.
И, както правилно отбеляза проф. Вълканов, на едни места се говори за имунитет, на другите - за право на имунитет. Нека да се унифицира. Имам предвид чл. 4, ал. 2 - "за които се ползват с право на имунитет". С имунитет ще се ползват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете точно как предлагате.
МИХАИЛ МИКОВ: "2. когато реализират доходи от източници или притежават имущество в Република България, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с имунитет, съобразно нормите на международното право".
Да отпаднат думите "право на".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков в чл. 4, ал. 1 да отпаднат думите "гражданската и административната".
Гласували 89 народни представители: за 4, против 85, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Михаил Миков е в ал. 2, т. 2 на чл. 4 да отпаднат думите "право на".
Гласували 86 народни представители: за 10, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте чл. 4, както е предложен от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Член 4 е приет.
Има две предложения на господин Статков. Тъй като са идентични, поставям ги едновременно на гласуване: в чл. 6, ал. 1 да отпаднат думите "в пределите на своята компетентност", а в ал. 2 да отпаднат думите "отнасящи се до данъчното облагане и отговорността на данъчния субект".
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 4, против 80, въздържали се няма.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора и чл. 5 и 6, както са предложени от вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава втора и чл. 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 7 има направено само едно предложение, което е отразено в редакцията на комисията, която ви предлагам:
"Самостоятелност
Чл. 7. (1) Данъчната администрация и органите на Агенцията за държавни вземания изпълняват своите функции самостоятелно и само въз основа на закона.
(2) Въпроси, отнасящи се до данъчното облагане, не могат да бъдат решавани от други административни органи.
(3) Започнало наказателно или административно-наказателно производство срещу данъчен субект не е основание за спиране или започване на данъчното производство за същия субект, освен когато е предвидено друго в този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Тук вече стигнахме до този проблем, който се появи между първото и второто четене и явно ще ни създаде проблеми при обсъждането на законопроекта, но той ще създаде много повече проблеми и за данъчната администрацията, и за гражданите, за данъкоплатците - един подход при изготвянето и приемането на закона, който не е добър атестат за нашата работа.
Тук се говори за Агенцията за държавни вземания, която, пак повтарям, се появява между първото и второто четене. Обръщаме отзад на чл. 158, предложен да отпадне, където се говори за Агенция за публичните вземания като юридическо лице към Министерството на финансите. След като тази Агенция за публичните вземания като юридическо лице към Министерството на финансите отпадне, явно някои нейни функции ще отидат към Агенцията за държавни вземания...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всичките даже.
МИХАИЛ МИКОВ: Всички - казва господин Цонев.
Е, тя ще бъде ли в рамките на Министерството на финансите или няма да бъде и каква е нейната уредба? Къде е намерила място тя?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във втората част на доклада.
МИХАИЛ МИКОВ: Във втората част, но ние нямаме втора част. Това е един подход при приемането на закона, който ще изиграе доста лоши шеги и на неговите създатели, подбудители, и на нас, които го приемаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, ал. 1 на чл. 7 в някаква степен повтаря чл. 5, но в един съкратен вариант. В чл. 5 се казва, че органите на данъчната администрация трябва да спазват и Конституцията, и законите, и международните договори, а тук изведнъж законът е този, въз основата на който се действа. Би трябвало да има еднаквост в използването на термините. Не може така - в единия текст една терминология, в другия текст - друга технология. Това обърква хората, които ще прилагат закона.
Освен това в ал. 3 има според мен един съществен проблем: започнало наказателно или административно-наказателно производство не е основание за спиране на данъчното производство... А гражданското производство? Какво става с него? То може ли да спре едно данъчно производство? Един граждански процес е ли в състояние да спре данъчното производство? Този въпрос стои тук, не е решен. Защо само тези два вида производство вие обсъждате като явление, което не може да спре данъчното производство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Други изказвания няма.
Поставям на гласуване чл. 7, както е предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Изключително лошо работим. Не Ви правя обструкция от зла воля. Просто не върви така.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Оценка на ефекта

Чл. 8. Промени в законодателството, отнасящи се до данъчната политика или засягащи дейността на данъчната администрация, задължително се придружават от оценка за влиянието им върху приходите в бюджета и становище за ефективността им по администрирането на данъците.

Недискриминация

Чл. 9. (1) Органите на данъчното производство и публичния изпълнител прилагат законите точно и еднакво спрямо всички данъчни субекти.
(2) Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, религия, пол, раса, образование, убеждения, служебно, обществено, политическо или материално положение."
По тези два члена няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз разбирам, че голяма част от вас не следят текстовете. Онова, което отхвърлихте, беше чисто редакционно и беше много добро в предишните предложения. Ще продължа в същия дух да си ги правя. В протоколите, който ги чете после, ще се смее на вас, междупрочем, не на мен, защото не сте погледнали въобще какво приемате.
Конкретно по чл. 8 - предлагам да отпадне. Защо? Защото става дума за принципи или начала, както са кръстени тук, конкретно в данъчното право. Такъв принцип трябва да си поставим въпроса трябва ли да има тук. Защо? Защото само в това право ли ще ограничим правата на народните представители да предлагат? Или ако го има този принцип, той трябва да бъде някъде другаде, може би в нашия правилник. Сега по спомен не мога да кажа. Но да го извеждаме в ранг на принцип и да го изписваме тук, аз смятам за нецелесъобразно и предлагам да отпадне.
По чл. 9, който докладва председателят на комисията. Предлагам едно по-разбираемо заглавие - не "недискриминация", а "равенство на страните". По-удачно е.
Това са двете ми предложения. Повтарям отново, от всеки от колегите, има и текст, защото е раздаден сутринта, чета го, мисля, че трябва наистина да се вложи повече разум.
Прав беше господин Вълканов - не може да се работи така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз смятам, че колегата Статков е съвършено прав. Тук не може и дума да става за някакъв принцип. Това не е принцип.
На второ място, тази норма е адресирана до самия законодател. Но аз питам: може ли законодателят да бъде обвързан от норма на закона? Законодателят може да бъде обвързан само от норма на Конституцията или международен договор. А от закон, приет от самия него, той не може да бъде обвързан.
И всъщност този текст е не повече от едно пожелание. Представете си, че ние в едно бъдещо законодателно производство не се съобразим с този текст на чл. 8, какво става? Нищо не става. Никой не може да ни упрекне. И Конституционният съд не може да реагира даже в този случай, защото става дума не за съответствие на наша законова норма с норма на Конституцията, а става дума за несъответствие на норма на закон с друга норма на закона.
И в този случай при противоречие между двете норми влиза в действие последната норма, която е приета в последния момент, новата норма, по-късната норма. Това е един принцип в правото - по-късната норма дерогира предишната норма. Така че този текст е съвършено излишен и не върши никаква работа.
И може би, ако той би бил полезен, би трябвало, както предложи и колегата Статков, да влезе в нашия правилник. Там да се каже, че в тези случаи ние трябва да се съобразяваме с такива и такива изисквания. Но тук това е съвършено ненужна разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Йордан Цонева.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Относно чл. 8. И сега съществува такова задължение - промените в законите, засягащи данъчната политика да се придружават от такава оценка. И това е в Устройствения закон за бюджета. И това задължение не е вменено на народните представители, а на данъчната администрация и на Министерството на финансите.
И нееднократно, аз се учудвам защо, колегата Статков го поставя. За колегата Вълканов е разбираемо, защото, примерно, той не е член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Но колегата Статков многократно, когато се внасят такива, е казвал къде е оценката на данъчната администрация за влиянието на тази промяна върху бюджета. Същото е казвал и колегата Венцеслав Димитров.
И винаги вие сте искали изпълнението на тази норма, заложена в Устройствения закон за бюджета. Сега ние я внасяме и тук, защото не е излишна. Абсолютно не е излишна. И това не е ограничаване правото на народните представители относно тяхното конституционно право на законодателна дейност. Така че аз мисля, че съвсем спокойно може да си остане този текст.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): А какво става, ако не се съобразим с това изискване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, никой не задължава законодателя. Дори от правилника отпадна изискването в Тридесет и седмото Народно събрание, когато наистина връщаха закони в комисиите. Припомнете си, тогава имаше такова нещо в правилника.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Какво става сега?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Текстът е съвсем ясен. И аз мисля, че това се отнася до затвърждаване на този ангажимент и до неговото изпълнение от всяка гледна точка. Ние започваме да работим в комисията по такива промени и те в голямата си част не се съпътстват от такава оценка. И после се получават парадокси, които не можем да поправим. Аз нямам нищо против да поправим нормата, но не и да отпадне, защото тя е нужна. Уверявам ви, че е нужна.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Тогава направете нормата така, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Става дума за принципи, които въвеждаме в данъчното право, по същество. Предложението не касае само и толкова данъчната администрация. Както е записано съдържателно, то касае и народните представител. Защото, ще прочета текста: "Промени в законодателството, отнасящи се до данъчната политика или засягащи дейността на данъчната администрация, задължително се придружават от оценка за влиянието му върху приходите в бюджета и становище за ефективността им по администриране на данъците." Тоест ограничават се и правата на народните представители. Следователно, няма да преповтарям аргументите на господин Вълканов, благодаря му, абсолютно трябва да отпадне това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За втора реплика има думата господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Още един аргумент за ненужността на тази така наречена норма...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Начало!
МИХАИЛ МИКОВ: ... това начало.
Първо, става въпрос за така наречения "финансов паспорт". Вие сте си избрали един министър на правосъдието - господин Гоцев, който е работел при господин Радев, когато наистина законопроектите нормално се придружаваха от финансов паспорт освен другите - социологическо и пр., и пр. Това се отнася не само за данъчните закони. Дори един закон примерно, който предвижда някакви промени в съдебната власт, той също е добре да има финансов паспорт, финансова обосновка - откъде са парите, как ще се отрази на бюджета. И е абсолютно прав проф. Вълканов като каза, че на това не му е въобще мястото тук. Защото ако отворите предмета, ще видите, че няма нищо общо и това касае процедури на Народното събрание, а в никакъв случай данъчната администрация. И какво е това понятие "данъчната администрация"? Има си отговорност министърът на финансите.
Ако имате проблем в комисията, господин Цонев, ами няма да пускате законопроект за разглеждане, без да има финансов паспорт! Край. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, позволявам си кратък коментар, защото няма на кого да преотстъпя мястото.
Това нещо го имаше в миналото Народно събрание в правилника. Никой не се съобрази с него. Бяха направени няколко безуспешни опита от мнозинството, тогавашното, а не от господин Васил Гоцев, да възпрепятстват някои закони. И естествено не мина, защото никой не може да отнеме правото на народния представител за законодателна инициатива, поради което го няма в сегашния правилник, и стана ясно от обясненията на господин Цонев за какво се говори тук. И никой няма да ограничи нито Вас, нито мен да си внесем законопроекта, дори и такъв като на Иво Атанасов, който ще гледат днес в комисията. Нали? Тъй че няма проблеми. Можем да бъде спокойни за своите права като народни представители.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не за това става дума.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не е чист текстът. Не е добър текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текста го изчистете, но Вие говорите сега за Ярослав Радев или за не знам си кого, вместо да изчиствате текста. Това имам предвид.
Има ли още изказвания?
Господин Ангел Савов има думата.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря, господин председател.
Поводът да бъде записан текстът е европейското законодателство, където задължително предложения за промени в данъчната политика и законодателство се придружават от този паспорт. Това трябва да бъде принцип и в случая, когато се казва, че "промени в законодателството се придружават", никъде не се засягат правата на народните представители, които могат да внасят предложенията си. Но тогава, когато бъдат предложени вече за приемане без това нещо, би могло тогава да не се приемат. Защото в този вид, в който е посочено, това касае вносителите на предложения за изменения, когато са от администрацията на данъчните или Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Савов, аз Ви моля да не затвърждавате в народното представителство погрешната представа, че съществува някъде европейско законодателство. Поне тези колеги, които са в залата, аз ви заклевам да не възприемате това твърдение много често, когато няма други сериозни мотиви, европейското законодателство. Такова законодателство просто няма. Има принципи, има идеи. Всяка страна в Европейския съюз има свое законодателство. Сега тук лекции за апроксимация, за сближаване и пр. няма да държим. Дори в мотивите е казано: "в европейското законодателство". Ами, няма европейско законодателство! Има европейски страни, в които данъчното процесуално право не е кодифицирано. Това не пречи на тези страни да бъдат съвсем пълноправни членове на Европейския съюз.
Така че да спрем с такъв псевдомотив да маскираме някак си липсата на правна или някаква друга логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Искам да ви обърна вниманието върху обстоятелството, че тук, в този текст всъщност не се казва кой ще трябва да представи тази оценка. Кой - депутатът ли, който внася законопроекта, или някой друг орган? И веднага питам по-нататък: ако аз, депутатът, внасям законопроект и, да кажем, министърът на финансите ми откаже да даде такава оценка, какво става с моя законопроект? Не съм ли блокиран в този случай? Ако пък Министерският съвет внася законопроекта, нищо не му струва на Министерския съвет да застави министърът на финансите да представи оценката.
Проблемът значи всъщност е или в Министерския съвет, или в моите права на депутат. Какво става с моето право на инициатива, ако министърът на финансите или пък друг орган откаже да представи тази оценка?
Ето въпроси, които нямат ясния си отговор, господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Други изказвания?
Реплика на господин Вълканов от господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Вълканов, аз мислех да предложа чл. 8 да стане с две алинеи, като втората да гласи кой прави това. Да кажем, че ал. 1 е сегашният текст на чл. 8, а ал. 2, нова - оценката по ал. 1 се извършва задължително от Министерството на финансите или от данъчната администрация, както е по-добре. Защото в този случай аз и не виждам кой може да я направи, първо. Но тук ще възникне примерно въпросът: ако един народен представител реши той да я направи, както става тогава с изконното му право той да внесе такава оценка? И затова се въздържах да предложа да кажем кой я прави, като считам, че трябва да я има. Ако народният представител не представи такава или смята, че не е във възможностите му, той трябва да я изисква по силата на този чл. 8 от тези, които се занимават в изпълнителната власт с тази материя. Смятам, че има достатъчно основания да я иска и те са задължени да го изпълнят. И затова я въвеждаме тази норма.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Е, той става заложник на администрацията!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Е, не става заложник, защото те трябва да го направят! Как? Не става заложник, защото има срокове, в които законопроектът му трябва да бъде разгледан. И никъде не е казано, че той не може да бъде разгледан, ако няма такава оценка. Никъде не е казано! Значи ние не казваме тук: ако едно предложение за промени в закон относно данъчната политика не е съпроводено с такава оценка, той не се разглежда. Ние не го казваме това нещо.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): "Задължително" пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Правите се, че не разбирате.
Господин Цонев, вместо втора алинея, на третия ред на чл. 8 ...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля Ви се, мисля, че достатъчно ясно вменяваме някакви задължения именно на изпълнителната власт в тази област...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, вижте сега къде може да се вмъкне без никакви усложнения с втори алинеи. На третия ред на чл. 8 - "придружават от оценка" и да се добави на кого е тази оценка. И с това да се изчисти цялата работа. Ако не, си остава в този вид.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Вие си обещавате, а не ги приемате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, нали Ви обясних, че в миналия парламент правилникът, който беше приет от другото мнозинство, не казвам кое, задължаваше народните представители да представят за всеки законопроект.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Правилно ги е възпитавал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Правилно ги е възпитавал, но това просто не проработи, поради което го няма и в сегашния правилник, защото нарушава правата на народния представител.
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на чл. 8.
Гласували 106 народни представители: за 27, против 79, въздържали се няма.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 8 така, както...
Извинете, но отменете гласуването.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Иска ми се да направя още едно уточнение на този чл. 8 по някои от възраженията, които наистина са основателни.
Не можем да кажем: "Промени в законодателството, отнасящи се до"...
Трябва да се каже: "Предложенията за промени в законодателството, отнасящи се до данъчната политика" и т. н. "се придружават задължително от оценка на Министерството на финансите за влиянието им върху приходите в бюджета" и т. н. По този начин на народните представители се представи едно предложение, придружено със съответна оценка. Те преценяват и каквото решат, това става. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще прочета цялата редакция, която предлага господин Лучников:
"Чл. 8. Предложения за промени в законодателството, отнасящи се до данъчната политика или засягащи дейността на данъчната администрация задължително се придружават от оценка на Министерство на финансите за влиянието им върху приходите в бюджета и становище за ефективността им по администрирането на данъците".
Нали така, господин Лучников?
Поставям на гласуване редакцията, предложена от господин Лучников.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Член 8 е приет.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков заглавието на чл. 9: "Недискриминация" да бъде заменено със заглавието: "Равенство на страните".
Гласували 83 народни представители: за 5, против 70, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам термина "недискриминация" - първо, негативен термин и несъмнено чуждица, да се замени с "еднакво прилагане". Има още една дума - "третиране", но тя е също чуждица. Или: "еднакво отношение". Ако искате и "еднакво третиране", но "недискриминация" звучи като "недискриминация"... (Оживление в залата.)
Разберете, нека да бъде на български език. Дайте да си уважаваме езика. Или "еднакво прилагане", или "еднакво третиране".
Чисто редакционно е предложението - няма никакво смислово значение. Едва ли смисъл има даже от някакво заглавие, но след като сме тръгнали да кръщаваме всеки член от законопроекта, по-добре е да използваме българския език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков заглавието "Недискриминация" да се замени със заглавието "Еднакво прилагане".
Гласували 87 народни представители: за 82, против 5, въздържали се няма.
Предложението на господин Миков е прието.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя със заглавието, което приехме сега.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще прочета чл. 10. Има едно предложение, което е прието.
Ще прочета текста на комисията с окончателната редакция на този член:
"Служебно начало
Чл. 10. Данъчните органи и публичният изпълнител са длъжни служебно в производствата по този кодекс да изясняват всички факти и обстоятелства, свързани със законосъобразното установяване на публичните вземания, включително водещи до намаляването или отпадането им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Отново ще направя редакционно предложение и то е свързано с действително по-добър текст на чл. 10.
Предлагам да спрем до "публичните задължения", а "включително водещи до намаляването или отпадането им" да отпадне. То няма смисъл.
И да стане: "Данъчните органи и публичният изпълнител са длъжни служебно за данъчното производство да изясняват всички факти и обстоятелства, свързани със законосъобразното установяване на публичните вземания". Това е. И толкоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи да вземат думата има ли?
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ще предложа, уважаеми господин председател, в чл. 10 "Данъчните органи и публичният изпълнител" да бъде заменено с "Органите на Агенцията за държавни вземания" или "Органите на данъчната администрация и на Агенцията за държавни вземания са длъжни" и продължава текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега, няма или-или...
Да чуем какво предлагате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Органите на данъчната администрация и на Агенцията за държавни вземания са длъжни служебно" и т. н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моята реплика ще бъде под формата на въпрос. Излиза, че органите на Агенцията за държавни вземания ще вършат същите функции като органите на данъчната администрация, включително и онези действия по претърсване, изземване и прочие. Това ли ще решим? И тази агенция част от данъчната администрация ли е най-сетне или не е част от данъчната администрация? Какви са нейните функции? Въпросът може за някого да риторичен, но за мен не е. Защото това ще бъде уредено във втория свитък. Ние ще го гласуваме сега. Какво ще стане накрая? Излиза, че тази агенция ще може да извършва всички процедури, които могат да извършват данъчните служби. Ако е така, защо я създаваме въобще, след като може едно обособено звено от данъчната администрация да върши това? Значи ще има два органа, които ще се ползват с едни права, които във висока степен ограничават граждански права. И ако за данъчната администрация това е допустимо с оглед интересите на държавата, на хазната, на фиска, аз не съм съгласен да даваме всички права и на тази Агенция за държавни вземания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Савов, имате думата.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз исках само да обърна вниманието на колегата Миков, че като е казано, че данъчните органи и органите на агенцията са длъжни служебно в производствата по този кодекс, обърнете внимание на допълнителния текст, който е предложен от комисията, да изясняват всички факти и обстоятелства. Вие знаете, че това е задължение на всички органи, които вземат и предопределят права и задължения на страни. Те са длъжни служебно да изяснят всички факти в производствата, които в този кодекс са определени.
Функцията на тази агенция, господин Миков са изчерпателно изброени в чл. 252 и бяха в проекта, с който Вие вероятно не сте се запознали в цялото му съдържание.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Трябва ли да бъдат равнопоставени?
АНГЕЛ САВОВ: Не се касае за равнопоставеност, а всеки в своята област, която изпълнява с определените по този кодекс функции, са длъжни служебно да изяснят всички факти и обстоятелства. Това е принцип, който е залегнал в правото от много време.
А едно от нещата, което се твърди, че води до фискализиране, напротив, тук е казано независимо да изясни фактите, водещи до намаляване или отпадането им, а не само за определяне на увеличаването на това. Това е принцип, който е залегнал и в наказателното право и, напротив, не уврежда, а защитава интересите на данъкоплатеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков в края на чл. 10 да отпаднат думите "включително водещи до намаляването или отпадането им".
Гласували 86 народни представители: за 9, против 70, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Цонев думите "данъчните органи и публичният изпълнител" да бъдат заменени с думите "органите на данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания".
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 10, както е предложен от комисията с приетата сега корекция.
Гласували 97 народни представители: за 89, против 8, въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 11 има направено едно предложение, което е прието. Чета ви текста на комисията:
"Добросъвестност
Чл. 11. Участниците в производствата по този кодекс са длъжни да упражняват предоставените им от закона права добросъвестно, като в законоустановените срокове са длъжни да извършат определените действия, обезпечаващи нормалното развитие на данъчния процес."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Продължаваме да обсъждаме основните начала или принципите и тук в този чл. 11 под заглавие "Добросъвестност" се предлага принцип, който за мен няма никакъв смисъл. Какво значи това - участниците в данъчното производство са длъжни да упражняват предоставените им от закона права добросъвестно и така нататък? Ами ако рече да не ги упражнява добросъвестно, ще го спрем ли? Това си е негово право. Има ли смисъл да изреждаме в принцип подобно нещо? По-скоро има смисъл да задължим държавата, както е направено по принцип. Но за това няма никакъв смисъл и аз предлагам текстът на чл. 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков чл. 11 да отпадне.
Гласували 87 народни представители: за 25, против 54, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 11, както е предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 2, въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 12 има постъпило едно предложение, което е подкрепено от комисията. Ще ви прочета предложението на комисията за чл. 12.

"Служебна тайна
Чл. 12. (1) Служителите в данъчната администрация и в Агенцията за държавните вземания, както и привличаните от тях сътрудници и експерти, за срок от пет години от прекратяването на договора им, са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните си задължения, всички станали им известни обстоятелства и факти, определени от този кодекс като служебна тайна.
(2) Тайната може да се разкрива въз основа на акт на орган на съдебната власт, както и по писмено искане на друг данъчен орган по ред и условия, определени от главния данъчен директор във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам да отпадне включително "до пет години от прекратяването на договора им".
Мотивите ми за това. Тук е направен някакъв опит за принципно коментиране на въпроса за служебната тайна, макар че той е коментиран от законодателя и в Закона за държавния служител, каквито според мен несъмнено са тези люде, и може да се получи някаква колизия между двата закона. Не знам дали разпоредбата е преписана коректно от там. Ако е преписана, въобще няма смисъл, защото оня закон ще бъде общ по отношение на този. Но в никакъв случай не мога да приема "до пет години от прекратяване на договора им", защото може да се окаже така, че един данъчен служител след пет години, изнасяйки куфарчето с информацията отвътре, да стане твърде интересен обект за медиите и именно по силата на този текст така, както е записан, да вади от това куфарче за един или друг. Край! Пази се служебната тайна и това е - пет години след договора, десет години след договора, узнал е, няма право да разпространява тия и сто години, и това е.
Иначе как така "до пет години"? Значи на шестата отваря куфарчето и казва: господин Куртев, там получи едно наследство, Миков оттам получи някакви дивиденти и пр., и пр., и става една каша.
Предлагам да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласен съм, но предложете някакъв друг текст.
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам: "... включително и след прекратяването на договора им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има "за срок от пет години от прекратяването на договора им".
Вие предлагате това да отпадне?
МИХАИЛ МИКОВ: Това да отпадне и на негово място да се запише: "включително и след прекратяването на договора им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ясно. Вие предлагате заместващ текст.
МИХАИЛ МИКОВ: Да прочета ли как ще стане?
"Чл. 12. (1) Служителите в данъчната администрация и в Агенцията за държавните вземания, както и привличаните от тях сътрудници и експерти, включително и след прекратяването на договора им, са длъжни да пазят..." и прочее.
Тоест "за срок от пет години от" се замества с "включително и след".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте предложението на господин Михаил Миков за отпадане на думите "за срок от пет години от" и заместването им с "включително и след".
Гласували 91 народни представители: за 71, против 20, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията, и с приетата по предложение на господин Миков корекция.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет.

Съобщения:
Комисията по национална сигурност няма да проведе заседание днес. Нейното заседание се отменя.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 14 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

Закрито в 14,00 ч.

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
Илия Петров

Калчо Чукаров