Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Имате думата от името на парламентарна група, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всеизвестно е, че медийният въпрос е въпрос за независимостта и обществения характер на медиите и той има фундаментално значение за демокрацията и прехода към свободно гражданско общество.
Нито една политическа сила нито за момент официално не е оспорила валидността на тази теза. И въпреки това всяка политическа сила, озовала се на власт през тези години, е давала своя принос в заплитането на медийния въпрос.
През месеците юни и юли тази година Парламентарната група на Демократичната левица, изхождайки от своя горчив опит, многократно предупреждаваше, че единствен изход от създалата се ситуация е приемането на нов чл. 9 в Закона за радио и телевизия и конституирането на Национален съвет, който да назначи генералните директори на националните медии. (Силен шум в залата, реплики.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Безинтересно е! Още не сме гледали закона! Има сто предложения!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Парламентарното мнозинство обаче под предлог, че хаосът е голям, а проблемите не търпят отлагане, с едно безпрецедентно решение смени ръководствата на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Днес с поредния безапелационен акт на Конституционния съд, хаосът е по-голям от всякога, проблемите - още по-трудно решими и пак се говори, че сме в остър дефицит на време и трябва да бързаме.
Единственият свеж щрих в тази нерадостна картина е, че макар и след четиримесечно закъснение и не без отрезвяващата помощ на Конституционния съд мнозинството е проумяло смисълът на нашите изстрадани аргументи и на свой ред ни предлага светкавично да приемем нов чл. 9. Но като всичко, появило се на този свят по бързата процедура, и това предложение съдържа сериозни дефекти. Законопроектът недвусмислено прогласява за главен отговорник на съдбата на радиото и телевизията президентът, предоставяйки му правото да назначава четирима от общо седем члена на Националния съвет на радио и телевизия, а с това и осезаема власт над четвъртата власт.
Президентът, наистина е върховен главнокомандващ на армията, но нито от това, нито от Конституцията следва, че трябва да изпълнява подобна роля и в медиите.
Парламентарната група на Демократичната левица е длъжна да напомни, че България е парламентарна, а не президентска република и това определение е в сила, докато е в сила самата Конституция. Парламентът несъмнено е по-широко представителна институция и неговата квота трябва да доминира над президентската в подходящото съотношение.
Неразумно е също, когато се формира независим обществен орган принципът на назначаемостта да доминира над принципа на избираемостта. Някой някъде беше казал, че добра драматургия се прави като се съкращава всичко второстепенно и се държим за главното. В политическия театър, който от няколко месеца разиграва, СДС се опитва да заобиколи главният въпрос за обществения характер и независимостта на националните медии и се държи за каквото може. През юли мнозинството се държеше за обезценени вече преходни разпоредби на Конституцията и за преминалия в безвремието Временен статут, а сега - за ръката на президента. Президентът обаче не е фокусник, който крие в ръкава на сакото си готови решения и не бива да разпиляваме неговия авторитет като го товарим с неприсъщи и прекомерни отговорности.
Парламентарната група на Демократичната левица декларира своята готовност, навярно и останалите парламентарни групи няма да възразят, заедно да намерим достоен за парламента изход. Нека този път бързаме бавно! Нека отложим предстоящото утре, при това извън утвърдения дневен ред, разглеждане на поправките в медийния закон! Нека да създадем с участието на всички парламентарни групи консултативна работна група, която в срока до следващата сряда да предложи проект за решение, удовлетворяващ максимално обществото, медиите и разбира се политическите сили.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.

Продължаваме с дебатите по точката от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вчера стигнахме до § 13.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Радвам се, че господин министърът е тук, за да разговаряме по един изключително важен въпрос най-после с негово участие. Става дума за този праг - за онези колеги, които вчера не бяха в залата - който се въвежда от 75 млн. лв. при данък добавена стойност. И нещо, което искам да припомня - това не се вписва и в европейското законодателство, тъй като там има възможност и без този праг да има регистрация. И което е по-важно - това е нещо, което е изключително вредно за българския малък бизнес.
Вчера се говори по това, че не само и толкова ще се загуби в пари от малкия бизнес. Каза се мимоходом и аз искам днес да го подчертая - малкият бизнес ще бъде изолиран, уважаеми дами и господа!
Цената на предотвратяване на данъчни нарушения, цената на попълване на дупки с ДДС ще бъде изолацията на българския малък бизнес. Защо? Защото големите няма да искат да работят с него. Те няма да могат да си прихващат данъчния кредит. И всеки един, който днес подкрепи подобно предложение - за този праг от 75 млн. лв. - ще бъде с ясното съзнание участник в изолирането на малкия български бизнес.
Затова и нашето предложение, което сме направили с проф. Стоилов, е именно в посока на търсене на едно компромисно решение, именно малките производители на стоки и услуги в България да имат възможност да се регистрират по данък добавена стойност без да има праг и ограничения.
Моята молба към всички колеги е да подкрепят едно такова предложение, защото действително то е компромисно. Разбира се, най-доброто е това, което предлага господин Лучников и което съществува в Европейската общност, но тъй като търсим все пак някакъв компромис, ние предлагаме такъв компромис и се надявам, че той ще бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Думата има господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратък с малко статистика и факти.
Направих си труда, колега Статков, защото сте с гръб... Направих си труда, вчера да извадя стенограмата от нашето гласуване през юни на поправките в Закона за данък върху добавена стойност. Тогава ние приехме изменения в този чл. 13, който третира именно прага от 75 млн. лв. В две точки ние променяме - т. 1 на чл. 13 от 7,5 на 75 млн. лв. и отменяме т. 2, която всъщност даваше възможност за доброволна регистрация и за този пожелателен праг. В Преходните и заключителни разпоредби се казва, че тази разпоредба влиза в сила от 1 януари 1998 г. Пред мене е тази стенограма.
Искам да ви кажа как ние не променяме днес нищо по този праг, абсолютно нищо. Това, че господин Лучников предлага да променим това, което сме променили през юни не означава, че ние сега го променяме. През юни сме го приели. Как сме го приели? От СДС са гласували 104 "за", без "против" и без "въздържали се"; от Обединението за национално спасение 11 "за" от 11 гласували, в това число и колегата Венцеслав Димитров; от Парламентарната група на Демократичната левица 31 гласували, 21 "за", без "против" и 10 "въздържали се". "За" е гласувал колегата Руси Статков, "за" е гласувал заместник-председателят на комисията проф. Стефан Стоилов! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Предоставям ви, колеги, тази стенограма, за да я разгледате и да кажете защо сега си променяте мнението и защо тогава не мислехте, че убиваме бизнеса от 1 януари? (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Дуплика на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Искам първо да кажа по повод репликата на господин Цонев, че му благодаря, защото той напомни какво говорихте вие тогава, какво обещавахте в името на националното съгласие в тази зала. Вие обещахте тази есен радикална данъчна реформа, която да облекчи данъкоплатеца, да облекчи бизнеса. Но уважаеми дами и господа, това, което вие предлагате като цяло и увеличава данъчната тежест, и не помага на бизнеса, а за малкия бизнес и за условията на работа през двата три месеца на работа повтарям, че ние грешим. И аз питам, уважаеми дами и господа, когато вие излъгахте хората, когато вие излъгахте бизнеса, когато се видя, че грешим, не трябва ли да се поправим, уважаеми дами и господа! Или трябва да чакаме всичко да рухне?! Благодаря. (Шум на недоволство и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, спомнете си какво беше казал един велик български класик: "Смешен плач" е това, което преди малко Вие от тази трибуна се опитвахте да правите, след като преди два месеца гласувахте на 180 градуса, да хвърляте нещата от болната на здравата глава, защото ако Вие държите да бъдете икономист, Вие трябва добре да знаете механизма, за който в момента Вие пледирате. Ако Вие знаете този механизъм, ще знаете, че сте нечестен. Ако Вие не го познавате, тогава бих Ви извинил. Предполагам, че второто е по-вероятно.
Аз все пак бих си направил труда да ви обясня точния механизъм, защото едва ли всеки един народен представител в тази зала е така навътре с данъчното законодателство и най-вече с този проблем. Аз бих ви помолил да ме изслушате внимателно, за да ви е ясно за какво става дума и след това да гласувате по съвест.
Вземаме един обикновен случаен производител. Той произвежда един продукт. Този производител, за да произведе своя продукт, купува материали, суровини и плаща за някакви външни услуги. Условно да кажем, че е платил 40 единици за тези външни услуги, за тези материали. Той влага своя труд или труда на наети хора. Върху този труд, върху тези заплати плаща 37 на сто данък "Обществено осигуряване". Целият този трудов разход, да го наречем най-общо, представлява да предположим 60 единици. Петдесет единици, хайде, нека да не е 60. Защото този производител има нужда и да спечели. Той залага 10 единици печалба. Петдесет единици труд, 10 единици печалба, 40 единици материални разходи - общо 100 единици, 100 %. Този продукт му струва на него 100 %, от които той печели 10 на сто. Когато го изнесе на пазара и го продаде обаче, той е длъжен да му начисли още 22 на сто. И тогава този продукт струва 122 на сто. Това е механизмът за регистрираните лица по ДДС. Регистрираното лице задължително начислява тези 22 на сто над цената на неговия продукт. В същото време той има право да си приспадне онова, което е платил върху тези материали, върху тези суровини, върху тези услуги, върху тези 40 единици, онези 22 на сто, които на него са му сложили предшествениците му. Значи той може да си вземе 22 на сто, но върху тези 40 единици само. И винаги, забележете това, този данъчен кредит - това представлява данъчният кредит, - тези единици, 22 на сто върху 40. Това прави около 9 на сто в нашия пример. Тези 9 на сто той си взима по пътя на данъчния кредит, но внася 22. Винаги твърдя това: данъчният кредит е по-малък, отколкото ДДС. Ето това е простият механизъм.
Сега става въпрос за това: онзи, който е регистриран по ДДС, има право да взема този данъчен кредит, но е длъжен да начислява 22 на сто и да ги плаща на държавата. Къде сега е проблемът? Вие казвате, че дребният бизнес е поставен на колене и че той бил ликвидиран по този начин. Защо? Защото не можел да си вземе тези 9 единици ли? Не е за това. Просто не е за това, защото, забележете, същият този дребен бизнес, който е под 75 млн. годишен оборот... 75 милиона годишен оборот е това. Ако той е направил по-малко, няма да има право да се регистрира. Но той не е длъжен да сложи тези 22 на сто. Забравяте този прост факт. Ако той не сложи тези 22 на сто, той може да продаде своя продукт за 100 единици. Може да го продаде и за 110, разбира се и да компенсира онези 9, които не е взел. Но няма да го продаде за 122 единици. Тоест той е по-конкурентноспособен. Твърдя това и няма кой да докаже обратното. Това е едното.
Хайде сега да видим какво прави дребният бизнес. Дребният бизнес преди всичко влага своя собствен труд, уважаеми господин Статков, своя и на своите близки хора. Това е семейният бизнес, това е хотелиерството, това е ресторантьорството, това са дребните занаятчийски услуги с много, с много ръчен труд. Разбирате ли това? С много висока добавена стойност. Защото това е добавената стойност - ръчният труд и заплатата, и печалбата, а материалните разходи за него са много малки. Тоест 22 на сто върху малки разходи прави една много малка сума, която той ще загуби като не си я получи от бюджета. Но той има огромното право да бъде конкурентен като не начисли тези 22 на сто. Или пък, ако продуктът му е много ценен, може да ги начисли и да спечели три пъти повече.
Къде е язвата според мен? Къде е смисълът на този хленч? Кой е заинтересован да бъде хем така, хем така - по негов избор? Аз ще ви кажа. Онзи бизнес, който не показва своите обороти. Точно той е заинтересован да е регистриран по ДДС, да си получава от фактурите на своя доставчик ДДС-то, което вече е вложено там, то е платено в цената на този материал, получава го от държавата, но не показва своя оборот, държи го под 75 млн. А той може да е 10 пъти по-голям и е в повечето случаи. Той не показва своя външен оборот и спестява това ДДС, което трябва да даде на държавата. Разбирате ли този прост механизъм? Разбирате ли защо се иска неистово този праг да бъде по желание. И моите твърдения се потвърждават от практиката на тези 2-3 месеца, в които този закон в този член действа, с отложено влизане от 1 януари.
Аз трябва да ви кажа, че докато данък добавена стойност имаше изключително слабо постижение през първото полугодие, той вече навакса това изоставане и е на път да бъде преизпълнен в края на годината. Защо? Появяват се скритите обороти, затова. Защото искат да достигнат прага от 75 млн. И скритият оборот се появява и се облага, естествено. Тоест онези пари, които са взети от купувачите, отиват като данък там, където трябва. Те са взети като данък, но не са отишли в държавата, останали са у него. И той има целия интерес да иска да се запази точно тази система непроменена. И аз искам народните представители да разберат добре това.
Вие казвате, че той е неравнопоставен, защото ще го избягват големите производители. Нали така, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да, точно така.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вярно, че е така. Но кой точно ще бъде избягван, от кого? Това звено, този производител ще бъде избягван само тогава, когато е междинно звено, когато между него и крайното потребление има още един производител. Тоест той своя продукт го продава на друг, който го преработва и тогава той наистина ще бъде заинтересован да бъде регистриран по ДДС. Но онзи, който е между производител и големи звена, той също е голям, забележете това, и той има целия интерес, ако купува повече материали и ако делът на неговите материални разходи е голям и трудът му е малко, той има цялата възможност да се регистрира по ДДС. Защото 75 млн. е смешно малък праг за него.
Аз ще ви дам един пример, който вероятно ще ви убеди. Идвайки тази сутрин тук, знаейки за какво ще говоря, аз слязах долу в бюфета. Препоръчвам ви и вие да отидете. Знаете ли колко е дневният оборот на този бюфет, в който се храните и пиете кафе? Дневният оборот? Някой задавал ли си е този въпрос? Той е повече от 1 милион на ден. Достига до 1 млн. и 200 лв. Колко е прагът? 75 милиона на година. Това прави на месец около 6 милиона. Тези 6 млн. месечен оборот, ако някой ги има, той задължително е регистриран по ДДС. Нашият бюфет прави на 22 работни дни около 24 милиона оборот на месец. Умножете го по 12, за да видите колко прави за година. Значи той четири пъти може да се регистрира по смисъла на този праг по ДДС - нашият бюфет. За какво говорим тогава, дами и господа? За кои производители говорим?
Забележете още нещо, което е много важно за дребния бизнес. Дребният бизнес по правило продава на населението. Той извършва услуги на всички нас като население. Така ли е? Ако е така, на вас като купувач ви е абсолютно безразлично дали този, от когото купувате, е или не е регистриран по ДДС. Мен ме интересува цената. Мен ме интересува дали плащам 100 единици или 122, а не как е регистриран този, който ми го продава. А дребният бизнес прави точно това - той обслужва населението, крайното потребление. Това не се ли разбира, питам?
Вие ще кажете, че износителят е ощетен, така ли е, господин Статков? Понеже и износителят не може да си върне данъчния кредит, който така или иначе вече е платил. Вярно е, че е така. Тук е така. И тук са най-големите нарушения, тук са най-големите злоупотреби. Точно тук са ежедневните хванати опити за злоупотреби - от малки фирми, регистрирани по ДДС, фантоми, които правят фиктивен износ, не се съобразяват с него и изтеглят огромни суми от ДДС на държавата. Аз ви питам: знаете ли Вие, господин Статков, колко струва един транспорт от България до Германия на един ТИР? Защото ако някой от вас се е занимавал с износ и е изнасял, знае колко е трудна тази процедура - документи, оборот. Тук не става въпрос за нещо дребно, някаква шивашка услуги или бояджийска услуга, или нещо друго. За да изнесеш една продукция, няма като как да не надхвърлиш тези 75 млн., освен ако го направиш един път с друга цел. Защото транспортът оттук до Германия само като транспорт е достатъчен, за да покрие годишния праг от 75 млн. лева. Защото на месец те са 6 млн., а 6 млн. струва транспортът дотам да отиде празен и да се върне. Не говоря за стоката, която ще е натоварена и която ще бъде вече включена в този оборот. Вие можете да кажете и още нещо: вие ощетявате тези производители, защото, като ги дерегистрирате насилствено сега, те трябва да платят данък добавена стойност върху всички налични активи. Да, ще плати. Ще плати. Знаете ли защо ще плати? Ще плати, защото той е ползвал данъчния кредит на наличните стокови наличности, които има, или може да го ползва. Да го ползва, като може! Може да го е взел или да си го вземе. Но от момента на дерегистрацията това стопанско лице престава да плаща тези 22%. Никой не му пречи да си ги вземе по досегашния механизъм - да си продаде стоката, да си вземе тези 22% и те да си останат при него.
Разбирате ли всъщност за какво става дума? Тук става дума да се прекъсне възможността да бъде ограбвана държавата. Това - едно.
И, второ, аз ви гарантирам, ще се създаде възможност за рязка промяна по отношение ефективността на данъчната администрация. Защо рязка? Защото тези фирми, които са регистрирани сега, в момента, са 100 хил. на брой. Сто хиляди са на брой! Как се проверяват ефективно 100 хил. фирми, знаете ли вие, за тези укрити обороти всеки месец? Ами, никак! Просто никак! Когато обаче погледнем сумата на приходите от ДДС, знаете ли какво се оказва - че 90% от тази сума, от тази величина се дължи на онези фирми, които са с праг над 75% оборот. И тогава, съсредоточавайки се върху тази огромна приходоизточна част като отделни стопански субекти, аз съм убеден, че ефективността на данъчната администрация ще бъде многократно по-голяма. Опитите за злоупотреби ще бъдат многократно по-малки и изтичането на пари от бюджета ще бъде многократно по-малко.
Затова аз ви моля, господа народни представители, гласувайте за закона така, както е предложен от правителството. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата господин Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът е твърде важен, за да можем леко да го подминем с две дискусии с противоположни становища. Може би това, което сега ще гласуваме, ще има отражение след няколко месеца и ние тогава ще си дадем сметка какво сме гласували сега.
Аз не съм съгласен с предложението на господин Руси Статков да няма праг. Това означава да отидем в едната крайност, да дадем възможност на всички анонимни фирми, на всеки, който симулира някаква дейност, някакъв бизнес, да участва в пазара, да участва в икономиката, а той естествено ще участва в онази икономика, наречена сенчеста, и ще ни донесе това, което много добре познаваме.
Не мисля обаче, че и този праг от 75 млн. е добър за бизнеса. Тук искам да опонирам на министъра на финансите. Говорим за малък бизнес. Нека да се разберем какво означава малък бизнес, какъв оборот прави той и тогава вече да преценим дали оборотът на нашия бюфет е от малкия бизнес. Защото този, който прави подобен оборот на ден, 1 млн., той има на месец около 1 млн. печалба. Това вече отива в средния и над средния бизнес, разбира се, за мащабите на България.
Дребният бизнес е онзи занаятчия, онзи дребен производител или преработвател на земеделска продукция, който прави на ден 100-150-200 хил. лв. оборот. Това означава, че той получава един доход, една печалба някъде около 150-200 хил. лева на месец. Това е неговият доход, с който обикновено изхранва цялото си семейство. Защото знаете, че в дребния бизнес, особено сега при тази нищета, участва цялото семейство, понякога цялото домакинство. Ето това е дребният бизнес. Това означава, че ако оставим праг от 75 млн., именно тези участници в дребния бизнес няма да имат възможност да продължат своята дейност. При всички случаи те ще получават стоки, суровини с ДДС. Хайде да приемем, че не всички, някои ще се опитват и, разбира се, ще успяват да излъжат в плащането на данъците, но при всички случаи себестойността на техните стоки ще бъде ако не с 22%, колкото плаща ДДС, поне с 10-15% по-голяма отколкото на големите групировки, на онези, които са регистрирани по ДДС. Това означава, че на онзи производител, който има една дребна мандричка и продава кисело мляко, неговото ще бъде поне с 10%, най-малко с 10% по-скъпо от това на "Данон". Е, кажете ми как той може да съществува и кой ще го купи? Вече няколко пъти казах, че това означава че още до пролетта, до лятото ще се усети как тези хора ще се откажат, и без това повечето от тях са се отказали вече.
Затова аз предлагам един праг от 40 млн., като тези, които имат оборот между 40 и 70 млн., да могат да избират дали да се регистрират по ДДС или не. Тогава вече това, което предлагам - да има възможност да избират тези, които имат оборот от 40 до 75 млн., означава, че ние стимулираме този бизнес, ние даваме възможност на дребния производител, който се замогва и отива към средния бизнес, да може наистина да получи някакъв стимул с тези данъци.
Ето защо аз предлагам и мисля, че това е най-нормалното - с 40 млн. праг влизат сериозните дребни производители, дребни преработватели. А вече те могат наистина да избират дали да се регистрират по ДДС или да не се регистрират до 75 млн.
Затова ви моля да подкрепите това предложение. То е плод на разговори с много хора, които се занимават с бизнес. Защото едно е да се гледа отстрани какво означава бизнес, друго е наистина да се прави то всеки ден и то от тези хора, които се занимават с най-дребния бизнес в страната. Те са подложени на най-жестоките удари, защото този доход, ако се разхвърля на членовете на тяхното семейство, понякога е равен на минималната работна заплата. И ние именно на тях трябва да помогнем в този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Господин Клявков има думата.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Смея да твърдя, че това, което каза преди малко господин Личев, най-малкото не е вярно - че с този праг ние оскъпяваме автоматично продукцията на дребния бизнес, неговата конкурентност на пазара. Това не е вярно. Моите родители също се занимават с дребен бизнес и аз много добре знам как те правят своето счетоводство, аз съм го водил преди да дойда в Народното събрание и ми е много ясно от какво те се нуждаят. И трябва да ви кажа, че този праг по ДДС е именно в полза на дребния бизнес, тъй като той не се регистрира и не плаща 22% данък и върху своята добавена стойност. Това е едно облекчение за дребния бизнес. Единственият дребен бизнес, който се засяга от това, това е "дребен бизнес", който продава продукция на производителя, то е едно междинно звено. Тогава не може да се издаде фактура на този, който купува от него, и той не може да приспадне от него бизнеса си, който не продава на крайния потребител.

Но аз много се съмнявам, че такъв дребен бизнес е истински. Ти не можеш да произвеждаш примерно заготовки за някаква продукция, някакъв междинен продукт, и да правиш 75 млн.лв. оборот за година. Това просто е невъзможно. Това означава, че този дребен бизнес не е дребен бизнес. Той си крие оборота.
Нека да не спекулираме и да не правим демагогски речи тук, в Народното събрание. Същият този дребен бизнес в проекта за данъка за облагането на доходи на физическите лица е много добре защитен. Там с патентния данък има едни изключително ниски ставки. Вчера в комисията беше разгледан и този законопроект. Там аз също споменах, че този закон е с много ниски ставки, но няма да правя предложение, за да бъдат увеличени. Това наистина е един стимул за дребния бизнес. Нека да спрем да спекулираме с това нещо. Там наистина данъците, които той ще плаща са много ниски, които много бързо могат да бъдат произведени и да бъдат платени на държавата. Те наистина ще бъдат платени. Нека да спрем с това нещо.
За пръв път в данъчната система и в данъчната реформа се дава възможност реално на дребния производител да бъде легализиран. Той да не се страхува да си плати данъка за годината. Да знае колко му е, да работи свободно и всичко, каквото има, да осчетоводи. Да бъде изряден пред държавата и пред себе си, да спи спокойно. Досега той беше рекетиран по най-различни начини от държавните институции, защото постоянно трябваше да се крие, да прави и да струва. Нека да спрем да спекулираме оттук нататък с дребния бизнес. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата за втора реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, господин министър! Аз мисля, че принципно това, което предложи колегата Личев, разбира се, е един компромис. Радвам се, че от пляскащите един е разбрал за какво става дума. Но не мога да се съглася с господин Личев и, ако той беше слушал внимателно господин министъра, щеше да чуе, че и господин министърът призна, че се изолира по веригата този малък бизнес. Призна го това нещо. (Смях и весело оживление в блока на СДС.)
Освен това, господин министърът обяви, от 100 000 фирми да останат 10 000 фирми. Тоест, той отсега определи цената - 90 000 фирми ще отидат някъде в небитието. Ето затова, господин Личев, съм предложил и такова решение. Такова е и предложението на господин Лучников. А господин министърът обиди днес не мен, а господин Божидар Данев, който каза същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Явно е, че не съм бил слушан добре.
Господин Личев, вярно е, че с 10 на сто вероятно ще се увеличи разходната част в себестойността на всяко изделие на нерегистрирания по ДДС търговец. Но защо и кое Ви дава основание да изпуснете онези 22 на сто, които той начислява и оскъпява с тях продукцията? Кой Ви каза, че той не може да продава под тези 22 на сто? Сто двадесет и две на сто! Ами няма, ще го продаде за 110. Загубил е 10 на сто, но продава за 110. Това е конкурентна цена по отношение на 122. Но в тези сто единици казахме, че има онази печалба, за която говорим. Така че, пак казвам, отиваме абсолютно безпочвено.
Господин Статков, аз много добре знам какво казвам. Не е нужно Вие да ми обяснявате. Още по-малко пък да казвате, че от тези 90 на сто ще останат само 10. Аз не знам да съм казвал такова нещо в залата. Може би това е някаква Ваша сентенция. Тук става въпрос за друго. Разберете го най-после!
Тук става въпрос именно за това, че по някакъв начин в България трябва да се сложи край на спекулацията, край на сенчестия бизнес. Край на онзи, който не е честен и към данъкоплатеца, и към купувача, и към държавата като цяло. Точно тази функция има този член, за който говоря. Той дава един достатъчно нисък праг. Много нисък, бих казал, прекалено нисък праг, който всяка една фирма, която уважава себе си и работи истински, трябва да достигне. И няма никакъв проблем да достигне. Никакъв проблем няма той, като производител, да достигне този праг и въпросът е уреден. Няма никакъв проблем тук.
Аз пак казвам, единствено се облагодетелства само онзи стопански субект, който иска да бъде и тако, и вако - хем да няма 75 млн.лв. праг, хем да си взима данъчния кредит, хем да не си показва истинските обороти. Ето, на това трябва да се сложи край. Аз мисля, че вече цялото Народно събрание разбира за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
Има думата за дуплика господин Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Колега Клявков, нямаше да стана, ако няколко пъти не използвахте думата "спекулация". Аз не спекулирам тук. Мисля, че правя нещо, което е добре именно за мнозинството, за управляващото мнозинство. Затова предлагам нещо, което смятам за разумно.
В този закон аз съм предложил три изменения и много рядко правя такива, особено когато те са предложени от правителството, защото това правителство е излъчено от нас. Но когато смятам, че наистина е нещо много сериозно, аз просто давам своя сигнал, защото това е мое задължение.
Обикновено тези хора, които се занимават с дребен бизнес не могат да работят и с калкулатор. Те изобщо не се занимават с финансова дейност като Вас, а и нямат синове, които могат да водят тяхното счетоводство. Те обикновено много рядко посягат и към химикалката или към молива. Наистина, дребният бизнес е сега в България този, който има дневен оборот между 100 хил.лв. и 200 хил.лв., не повече. Дори и той е много. Защото дори да вземем само дребните търговци, които имат магазинчета, в тези, в които влизат 4-5 човека на ден, те не могат да направят и 20, и 30 хил.лв. оборот. Те са фалирали и при този вариант.
Затова аз предложих, наистина, тези, които паднат под 40 млн.лв. при тези условия, те вече не могат. Аз не приемам, че всички са мошеници или това са фиктивни фирми. Те не могат да участват в оборота и да имат някаква полза нито за себе си, нито за икономиката на България. Но тези, които вече правят един оборот от 150-200 хил.лв., те вече участват в икономиката. Те са полезни и на себе си, и на семействата си. Именно затова аз предложих този праг.
Колкото до това, което каза господин Статков. Той вече е колега от опозицията. Тяхната работа е съвсем друга. Такава, каквато беше нашата в предишното Народно събрание. Аз не искам да говоря по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников.
Ще го прочета отново. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. Може да поиска да бъде регистрирано по този закон и всяко лице, чийто облагаем доход по чл. 13, ал. 3 е под 75 млн.лв."
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: 79 за, 100 против, 25 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стефан Личев - в чл. 14, досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Лицата с годишен оборот от 40 млн. до 75 млн.лв. по тяхно искане."
Всъщност господин Личев аргументира предложението си.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: 90 за, 100 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на народните представители Стефан Стоилов и Руси Статков, аналогично почти на това на господин Лучников:
Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. Може да се регистрират и малки производители на стоки и услуги с оборот под 75 млн. лв."
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: 66 за, 117 против, 22 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля председателят на комисията да обърне внимание, че накрая е пропуснато какво предлага комисията. Има едно Ваше предложение, което не сме го гласували, за което Вие казвате, че е подкрепено от комисията и което редакционно се различава...
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"§ 13 се изменя така:
"§ 13. В чл. 14, т. 1, в края на изречението думата "сделки" се заменя с "на стойност повече от 50 млн. лв.".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само искам да поясня, господин председател, уважаеми колеги, че тук не става въпрос за общия задължителен праг, а става въпрос за прага за износители, тоест износителите могат да се регистрират и при 50 млн. лв. сделки за износ. Прагът беше 75 млн. лв. Решихме общо в комисията, че това е възможният компромис - да намалим малко прага за износителите. Това е моето пояснение. Става въпрос за износителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов също иска думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз и в комисията заявих, и тук ще повторя, че по принцип съм за всички предложения, които или премахват режима, който се предвижда от вносителя, или намаляват равнището на този регистрационен праг. Така че аз, както и вероятно болшинството от вас, имам положително отношение към това предложение.
Но нека не се заблуждаваме. Това е нещо като хвърляне на прах затова, защото става дума за една категория търговци по смисъла на Търговския закон, тези, които изнасят. Моят колега Йордан Цонев прекрасно разбира, че тъкмо при тях праг от 70-80 млн. лв. не е проблем. Проблемът е там, където и в комисията, и в залата се завъртяха дискусиите - около тези, които произвеждат и реализират продукцията си предимно на вътрешния пазар. Именно за дребните производители на стоки и услуги, за които и господин Личев говореше, за които и господин Лучников вчера пледираше.
Така че това не е решението, което ни е нужно. И ще си позволя - не ми е приятно, но ще си позволя една забележка. В търсене на аргументи господин министърът на финансите каза неща, които показват, че в Министерството на финансите изглежда не се разбира механизмът на Закона за данъка върху добавената стойност и си струва уважаемите колеги депутати да се върнат към стенограмата, която отразява особено първата част от неговото изказване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев, прието от комисията.
Гласували 191 народни представители: 173 за, 5 против, 13 въздържали се.
Предложението е прието.
Това става всъщност текстът на § 13.
Моля, докладвайте § 14.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "данъчната служба по седалището или местоживеенето на лицето" се заменят със "съответната данъчна служба, определена съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за данъчната администрация".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Регистрацията се счита за извършена на датата на подаване на заявлението за регистрация в съответната данъчна служба."
Предложение на народния представител Валентин Симов:
В § 14 т. 1 се изменя така:
"1. В ал. 1 думите "данъчната служба по седалището или местоживеенето на лицето" се заменят със "съответната данъчна служба".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В § 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Т. 2 се изменя така:
"2. В ал. 3 думите "регистрираното лице удостоверение" се заменя с "лицето удостоверение за регистрация по този закон в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1".
2. Създава се т. 3:
"3. Създава се ал. 4:
"(4) Регистрацията се счита за извършена на датата на връчване на удостоверението по ал. 3."
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 14:
"§ 14. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "данъчната служба по седалището или местоживеенето на лицето" се заменят със "съответната данъчна служба, определена съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за данъчната администрация".
2. В ал. 3 думите "регистрираното лице удостоверение" се заменя с "лицето удостоверение за регистрация по този закон в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1".
3. Създава се ал. 4:
"(4) Регистрацията се счита за извършена на датата на връчване на удостоверението по ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по § 14?
Господин Руси Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Използвам повода да взема отношение по този параграф, тъй като става дума за нещо много важно. Става дума за реформата, която предстои в данъчната администрация. Тук е направен опит завоалирано да се промени Законът за данъчната администрация, като се предлага един друг текст.
И аз затова използвам случая да кажа, че при такова решение, такъв подход, е ясно, че в посока на реформата на данъчната администрация, се изостава. И това трябваше да бъде внесено може би, в пакет като предложения, за да разберем цялостния замисъл на Министерство на финансите - какво в края на краищата се прави сега. Сега се отива в името на това да се преодолеят определени проблеми към наказване на определени слоеве и бизнеса, а същевременно на нас не ни е ясно как ще се оптимизира дейността на данъчната администрация и с това предложение се подсказва още веднъж, че това не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. Подлагам на гласуване § 14 така, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: 134 за, 4 против, 24 въздържали се.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Регистрирано лице, за което е открита съдебна процедура по прекратяване - за юридическите лица, или заличаване - за физическите лица - еднолични търговци, е длъжно в 3-дневен срок от откриване на тази процедура да подаде формуляр за прекратяване на регистрацията си по този закон".
2. В ал. 2 думите "по реда на чл. 13, ал. 2" се заличават, думата "извършвало" се заменя с "извършило" и накрая се поставя запетая и се добавя "на стойност над 75 млн. лв.".
3. Създават се ал. 5, 6 и 7:
"(5) Регистрирано лице по чл. 14, т. 1, чийто облагаем оборот за 12 последователни месеца е под 75 млн. лв. и има за същия период извършени сделки за износ, които не са освободени, на стойност под 75 млн. лв., е длъжно да уведоми в 14-дневен срок данъчната служба и да подаде формуляр за прекратяване на регистрацията си.
(6) Регистрирано лице, за което е открито производство по несъстоятелност по реда на част четвърта от Търговския закон, е длъжно да подаде в данъчната служба формуляр за прекратяване на регистрацията си в 14-дневен срок от датата на постановяване на съдебното решение за откриване на производството. Ако лицето или неговите органи за управление са лишени от правото да управляват с решение на съда по чл. 635, ал. 2 от Търговския закон, подаването на формуляр за прекратяване на регистрацията е задължение на назначения от съда временен синдик.
(7) Когато данъчен орган установи, че регистрирано лице не е изпълнило задълженията си по предходните алинеи, той прекратява по своя инициатива регистрацията му по този закон по реда на чл. 17, ал. 2.".
Предложение на народния представител Александър Каракачанов: в § 15, т. 3, предложената ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Симов по § 15:
1. В т. 1 срокът да е 14-дневен.
2. В ал. 5 след думите "14-дневен срок" да се добави "от настъпването на това обстоятелство".
3. В ал. 6 думата "постановление" да се замени с "обнародване".
Комисията подкрепя предложението по т. 1. Предложенията по т. 2 и 3 не се подкрепят.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в § 15, т. 3, ал. 5 думите "на стойност под 75 млн. лв." се заменят с "на стойност под 50 млн. лв.".
Това следва от приетото преди минути предложение по предишния параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Личев: в чл. 16, ал. 2 числото "75" се заменя с "40".
Комисията не подкрепя предложението, тъй като не беше прието и преди това.
Предложение на комисията за § 15: подкрепя текста на вносителя с направените предложения по т. 1 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев. Първо, предложение на народния представител Александър Каракачанов в § 15, т. 3 предложената ал. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 18 за, 109 против, 20 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентин Симов. Точка 1 е приета от комисията. По т. 2 и 3 желаете ли думата?
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте ги. Благодаря.
Предложение на народния представител Йордан Цонев в ал. 5 думите "на стойност под 75 млн. лв." се заменят с "на стойност под 50 млн. лв.". Това е в хармония с текста на § 13. Предложението е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: 123 за, 6 против, 22 въздържали се.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
Моля, гласувайте § 15 с приетите изменения в т. 1 и 3.
Гласували 147 народни представители: 129 за, 2 против, 16 въздържали се.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. Чл. 17 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Регистрацията се счита за прекратена на датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията. На същата дата лицето е длъжно да върне удостоверението за регистрация по този закон и да подаде справка за издадените от него данъчни фактури през последния данъчен период.
(2) При определяне на данъка се приема, че към деня на прекратяване на регистрацията лицето реализира облагаем оборот и начислява данък върху пазарната цена на всички налични активи по смисъла на Закона за счетоводството, произведени, закупени или придобити по друг начин, които биха били облагаеми, ако са предмет на сделка, с изключение на тези активи, за които е приложима разпоредбата на чл. 35.
(3) Към формуляра за прекратяване на регистрацията по ал. 1 се прилага справка-декларация за последния данъчен период и справка за всички налични активи към датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията, в която се посочва и дължимият данък по ал. 2.
(4) Начисленият данък по ал. 2 и подлежащият на внасяне данък по справката-декларация за последния данъчен период се внасят в Републиканския бюджет в 14-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията.
(5) В случаите на чл. 16, ал. 8 за дата на прекратяване на регистрацията се приема датата, на която е връчен актът за констатации."
Предложение на народния представител Валентин Симов: в чл. 17, ал. 5 цифрата "8" се заменя със "7", поради техническа грешка.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение съм направил и аз, просто няма смисъл да го чета.
Предложение на комисията за § 16: подкрепя текста на вносителя с направените предложения по ал. 5.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16 с корекцията в ал. 5 - цифрата "8" се заменя със "7".
Гласували 152 народни представители: 142 за, няма против, 10 въздържали се.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 17. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като в т. 2 след думите "съответно дружества" се добавя "има право и", думите "14-дневен" се заменят с "едномесечен" и се създава т. 3:
"3. при преобразуване на търговското дружество от един вид в друг."
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и при преустройството на юридически лица по Закона за кооперациите.
  (3) При прекратяване на регистрацията по реда на ал. 1 и ал. 2 задължително се подава справка-декларация за последния данъчен период."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма направени предложения.
Моля, гласувайте § 17, както е предложен.
Гласували 149 народни представители: 141 за, няма против, 8 въздържали се.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 18. Създава се чл. 17б:
"Чл. 17б. (1) Служебно се прекратява регистрацията по този закон на лицата, издали данъчна фактура и не подали справки-декларации и не внесли данък за два последователни данъчни периода, и не приели кореспонденция на заявения от тях в данъчната служба адрес.
         (2) Създава се Публичен регистър, в който се вписват лицата по ал. 1 и лицата, издали данъчна фактура, без да са били регистрирани по този закон.
        (3) Създаването, вписването на обстоятелства, получаването на информация от регистъра, правата и задълженията на данъчните органи по прилагането на този член се регламентират с наредба, издадена от министъра на финансите."
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 17б, ал. 3 се изменя така:
"(3) Редът за създаване, вписване на обстоятелства и получаване на информация от регистъра, както и правата и задълженията на данъчните органи по прилагането на този член се определят с наредба, издадена от министъра на финансите."
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за § 18: подкрепя текста на вносителя с направената корекция на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 18 с корекцията на ал. 3, съобразно предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 134 народни представители: 129 за, няма против, 5 въздържали се.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за създаване на нов § 18а:
"§ 18а. В чл. 18 числото "22" се заменя с "18".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков също за нов § 18а:
"§ 18а. В чл. 18 числото "22" се заменя с "20".
Комисията не подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народния представител Венцеслав Димитров. Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Направил съм предложение да се върне ДДС на първоначално приетия от Народното събрание през 1993 г. вариант, с който този закон започна да действа - 18 %.
Когато при предишния парламент БСП и предишния финансов министър предложиха ставката да се вдигне от 18 на 22 %, всички ние от тогавашната опозиция се възпротивихме, включително и сегашния финансов министър. Той беше тук преди малко, но къде отиде?
Мисля, че аргументите, които тогава изложихме важат и сега. Трябва ли да ги повтарям? Даже още когато приемахме първоначалния вариант на закона, аз изтъкнах, това е моето дълбоко убеждение и сега, че 18 % е висок процент за България. С 18 % - такъв висок данък - не се започва, даже и от една прагматична гледна точка, от гледна точка на събираемостта.
Ясно е от данъчната теория, че колкото по-високи са данъците, толкова събираемостта е по-малка. Още повече, че такъв висок данък, какъвто имаме в момента, го има в малко страни. И обикновено високият данък е придружен със сериозни облекчения под формата на ниски ставки. Не става дума за освободени сделки, каквито и ние имаме накрая на закона, а с ниски ставки - нулеви ставки, ставка 4, 5, 6 % и т.н.
Мотивът на предишния финансов министър Димитър Костов беше, че трябва да се вдигне от 18 на 22 %, за да се съберат повече пари. За съжаление един прост поглед върху събирането на този данък показва, че при 18 % събираемостта е по-голяма, отколкото е била при 22 %.
Мотивът на сегашния финансов министър е, че ако се намали ставката, събираемостта ще падне. Въпреки тези затягания, които правим в този закон, аз не виждам прогнозите на правителството да сочат едно повишаване на събираемостта на този данък. Така че нашият принос по отношение на приходите от този данък в държавния бюджет може да се изрази, ако намалим ставката. Аз съм дълбоко убеден, че при по-ниска ставка ще има по-малко нарушения и по-висока събираемост.
Така че, колеги, моля да подкрепите това мое предложение. Още повече и друг път съм казвал, хубаво е за всяка една политическа партия да се идентифицира чрез данъците какво защитава. Дали защитава бизнеса, дали защитава етатизма, дали защитава силната държава и дали е против бизнеса. За мен е нормално, когато БСП е на власт тя да защитава преди всичко държавата, за да разпределя повече. Даже бих се съгласил и една партия, каквато е Евролевицата, и тя да защитава една такава теза. Даже бих се съгласил едно течение в СДС, да кажем тези, които гравитират към така наречената социалдемокрация, и то да защитава такава теза. Но общо СДС, ние сме се определили вече, която се определя...
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС, от място): Ние си знаем какво да прави СДС.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знаете ли? Нищо. Щом знаете, правете същото това, което правеха комунистите. Но аз не искам това да правите, извинете. (Реплики от СДС.) Точно така е. Те увеличиха данъка, вие го запазвате.

Аз пък искам, след като съм гласувал за това правителство, то да не прави това, което правеха комунистите, защото след мене ще излезе Руси Статков - не го виждам - и той ще каже: намалете данъка!... Но това няма да е честно, защото те го увеличиха. (Смях в залата.) Не се смейте! Всяка една политическа сила трябва да е последователна в своите предложения, за да знаят хората утре за какво гласуват. И да знаят, че като гласуват за тая политическа сила, тя като е критикувала един данък от 22 на сто, ще го смъкне обратно на 18 на сто или ще го намали още. Така че проблема с идентификацията си го запазете за вас, господа. Но аз съм гласувал за това правителство и аз желая да се върнем в нормалните граници на този данък, още повече, че така ще се повиши събираемостта.
Тъй като някой ще каже, че разчетът е направен под натиска на Международния валутен фонд, аз даже ще ви предложа и един изход. Това ние трябва да се съгласим да го правим - не данъчните ставки да влизат от утре, а данъчните ставки да влизат в сила в едно обозримо бъдеще, та хората да знаят какво да правят и как да нагласят своята дейност.
И аз ще ви предложа един компромис: да приемем сега намалението на ставката, още повече, че политическата сила СДС тръби навсякъде, че догодина щяла да намали ставката... И нека да кажем така: хайде да не е от 1 януари тази година, а от 1 януари 1999 г. И това да влезе в закона. Да го кажем сега и хората да се успокоят и да знаят, че наистина се мисли за тях и се мисли за бизнеса.
Колеги, това предложение не съм го правил, то не е във връзка с датата, но може да се свърже като предложение за преходните и заключителните разпоредби за влизането на отделните параграфи в сила.
Затова аз ще се съглася и ще пледирам наистина, ако вие приемете това мое предложение, догодина да имаме ставка от 22 на сто - един компромис и както е вързан бюджетът, а от по-догодина ставката наистина да стане 18 на сто. Моля да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика - господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Само да ме чуете, господин Димитров, затова съм тук, понеже споменахте Евролевицата. Да, ние по принцип сме за увеличаване на данъчната основа и намаляване на данъчните ставки. Това е така, само че вие трябва да отговорите и на въпроса в този бюджет догодина, който изцяло обслужва социалната сфера, откъде ще дойдат приходите и как ще се гарантира и обслужва тази социална сфера в преходния период. Всички ние сме за фондове и тези неща, но така или иначе тази реформа, тази социална реформа още не се е състояла. Така че има едно противоречие и аз мисля, че в тази година трябва да се въздържаме от популизъм задължително.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Какъв популизъм?
ИВАН БОЙКОВ: Абсолютен популизъм, който се вкарва тука и трябва да се говори за всичките неща комплексно, а не само по отделен закон и по отделни точки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че дебатите, които текат по тоя законопроект, минаха през няколко фази, но във всяка една от фазите, когато имаше възможности да се говори върху решения, които се оспорват, се твърдеше, че Съюзът на демократичните сили или правителството, излъчено от мнозинството е политическата сила, която не реализира последователно своята програма и то главно икономическата си програма и обещанията в областта на икономическата политика.
Искам само да припомня какво сме казали и какво искаме да направим. Във връзка с това правя реплика на господин Димитров.
Ние сме казали, че възможностите да съберем по-големи постъпления от данъци в бюджета ще ни дадат необходимата свобода ние да намалим ставките. Това безспорно изискват тези промени, които сега правим в данъчните закони, за да съберем повече данъци, да подобрим администрирането на данъците. Разбира се, тук казваме, че ще подобрим работата и на данъчната администрация, което е факт. Събираемостта на данъците е нараснала. Разбира се, това не се дължи на по-добрата работа, а главно на оживлението, което се дължи на стабилната финансова ситуация у нас. Така догодина можем да преминем към това да намалим данъчните ставки. Това пък за догодина е задължително, защото ние трябва да осигурим конкурентност на своите стоки. Когато имаме фиксиран валутен курс и когато имаме инфлация, която е по-голяма от лихвата, ще имаме проблем с конкурентността на своите стоки. Затова ние казваме, че догодина ще направим следващата стъпка в тая посока. Но това трябва да бъде осигурено тази година чрез събирането на повече данъци, за да можем да разширим базата. Това е нашата логика и аз моля да не се спекулира с това, че сме обещавали нещо, пък сега не го изпълняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Радвам се, че господин Николов е на моето мнение и аз точно това предлагам: от 1 януари 1999 г. още отсега да се оповести и да влезе в закона, че ставката се намалява. Защо вие не искате да направите това?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Можем да я намалим и на 16.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз знам, че през 1993 г., когато се гласуваше ставката за ДДС, Парламентарната група на СДС взе решение да не влиза в залата, въпреки че аз бях против. Какво да правим?! След това знаете в миналия парламент, макар че не бяхте в него, какво искахме. Ние искахме една по-ниска ставка. Сега казвате, че събираемостта се увеличи. Моето предложение е точно такова: да се намали ставката, за да се увеличи събираемостта.
И на господина от Евролевицата ще кажа: Вие мислите, че колкото са по-високи данъците, толкова повече пари ще съберем. Вие изглежда не сте чували какво е това данъчна теория. Данъчната теория, която е безспорна поне в страните с развито пазарно стопанство, и в другите гласи следното: чрез по-високи данъци не се събират повече пари. Ами увеличете тогава ДДС на 40 на сто и да видим колко пари ще имате за социално дело. Нищо няма да имате. Парите са едни и същи в тая държава. С по-ниски или по-високи данъци - пак се събират. Въпросът е колко ще съберете. И аз ви казвам, че с по-високи данъци, господин Николов, с 22 на сто не се събират повече пари. Вижте статистиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За изказване по предложението думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, искам да взема отношение по направеното предложение, тъй като то засяга икономическата политика, която ние водим, икономическата философия по принцип, за която Венцеслав Димитров правилно каза, че сме обещали намаляване на данъчните ставки, а в случая аз мисля, че той се изрази неправилно, че ги увеличаваме. По-скоро ги запазваме и това е точното.
Понеже говорим за данъчна теория, ние сме чели данъчна теория, господин Димитров. Ще ви кажа, че данъчната теория не започва и не свършва с това основно твърдение, че ниските данъчни ставки увеличават събираемостта. Оттам нататък има изброени още един куп неща, които, ако трябва тук да си изнасяме образователни лекции - нещо, което направи Муравей Радев, и да започнем и ние да го правим, ще стигнем и до други компоненти на увеличаване събираемостта и увеличаване на облагаемата основа.
За съжаление, за голямо съжаление събираемостта и облагаемата основа не зависят само от величината на ставката и аз се уморих да повтарям това тук, от тази трибуна, господин Димитров. При това на специалист като Вас. Много добре знаете, че е така и май ще трябва да отидем в библиотеката с Вас двамата, за да четем данъчна теория, за да си изясним нещата. (Единични ръкопляскания.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Пляскате, но трябва да четете и книги.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Оттук нататък за това Ваше предложение. Аз съм абсолютно съгласен и моите колеги споделят твърдението, че тази ставка е висока и че тя трябва да бъде намалена. И че вие сте подкрепили правителството и държите то да изпълнява тази икономическа философия, която всъщност изповядва. Ами като сте го подкрепили, дайте да не му слагаме камъни по пътя. Много добре знаете в какво състояние се намира администрирането на данъка върху добавената стойност именно поради разградения законодателен двор на този данък.
Какво искаме ние днес да направим. Ами ние днес искаме да заградим малко този двор, да кажем кои субекти са вътре в двора и кои са отвън, да се опитаме да повишим ефективността на работата на данъчната администрация и по линия на законодателството, и по линия на организацията на самата администрация. За това обаче за съжаление трябва време все пак. Това време е именно тази година, в която ние, без да излагаме на риск фиска, ще запазим тази ставка и ще се опитаме с всички сили и средства, в това число и законодателни, да направим така, щото този данък да започне да изпълнява своите функции и за фиска, и за обществото. А дали ние ще го намалим от следващата година, ще зависи от това доколко ефективни ще бъдат тези мерки, които ще предприемем. И след като сте подкрепили правителството, подкрепяйте го последователно, защото това е една стъпка към реализация на неговата икономическа философия и на неговата икономическа програма. И то много важна стъпка. И Вие като добър икономист и като човек с голям стаж в парламента много добре знаете, че е така.
Аз много мислех върху Вашето предложение от следващата година да обявим намаляване на ставката. Защо не го приех лично аз? Защото ние се колебаем дали от следващата година, ако събираемостта е добра, да намалим изцяло ставката или да започнем диференцирано да намаляваме по отделните групи и видове, да правим така наречените етажи в ставката, нещо, го има, както Вие казахте, във всички страни. Именно по тази причина не подкрепих това Ваше предложение, не защото нямаме намерение да намалим ставката при увеличаване на събираемостта, а защото има два подхода и кой от тях ще изберем ще зависи от развитието на реформата и в икономиката, и в данъчната система, и от икономическата ситуация в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз благодаря на господин Цонев за разбирането. Ние подкрепихме това правителство и не искаме да бъркаме, господин Цонев. Но смятаме, че точно в този пункт то бърка. А относно теорията и книгите, наскоро бях във Вашия избирателен район, прочетох една сутрин лекция в Свободния Бургаски университет и им казах - и това е наистина моето дълбоко убеждение, - че там аудиторията беше доста по-квалифицирана и се отнасяше с разбиране към това, което им говорих. (Частични ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата за ставката е важна тема. Аз се въздържах и в комисията, въздържам се и тук да пледирам за някакво намаление поради простичкия факт, че миналата година, когато от тази трибуна се държаха екзалтирани речи от представителите на Съюза на демократичните сили и се настояваше за запазване на старата ставка, даже за намалението й, аз се съобразявам с простичкия факт, както отбелязах, че миналата година ставката беше увеличена в рамките на сключеното споразумение с Международния валутен фонд. Тази година безспорен факт е, че ставката се запазва на това равнище именно като елемент от споразумението с Международния валутен фонд. Това първо. Но това дава основание за един извод кой си играе на по-голям популизъм. Както виждате, само един депутат от БСП днес пледираше за намаляване на ставката. Толкова. Миналата година трибуната се тресеше - върнете се към протоколите.
Второ, когато се приемаше данък добавена стойност, прав е Венци Димитров, че СДС напусна залата, след като предварително се договаряхме, че отиваме към един модел, който в литературата се признава като по-модерен, по-либерален, с една ставка, за да заработи данъкът по-леко в началото, да се вкорени, а след това може да се отиде към някаква диференциация, към въвеждане на принципа на повече освободени сделки и т.н. или с нулева ставка, някаква диференциация. И ако става дума за това кое е за предпочитане, аз мисля, че в бъдеще ние трябва да отидем не толкова към стъпката на намаляване на ставката, а към диференциране, разбира се, връщайки се към размера от 18 на сто, когато се окажем деблокирани от задушаващата прегръдка на Международния валутен фонд. Но това, което става днес, е един пример, тъй като аз си спомням, че в комисията ние обсъждахме въпросите и депутати от СДС скачаха веднага навън да дават изявления по различните радиоканали на България. Именно от този дребен популизъм трябва да се откажете вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 18а.
"§ 18а. В чл. 18 числото "25" се заменя с "18"."
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: 47 за, 111 против, 38 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков също за нов § 18а: "§ 18а в чл. 18 числото "22" се заменя с числото "20"."
Има думата господин Статков като вносител. Предложението не се подкрепя от комисията.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Цонев каза, че темата е същата. Да, темата е същата, обаче процентите са различни.
Тук господин Стоилов преди малко сподели. Ние променихме действително в предишния парламент ставката не поради лично желание, а заради споразумението с Международния валутен фонд. Това беше изискване от гледна точка на възможностите за собствени приходи, което ние тогава не сме го правили като политика. Напротив, намеренията на правителството бяха да преразгледа това, което е като опит по данък добавена стойност, след което да се премине към диференциране евентуално на ставките. Всъщност тези неща проф. Стоилов ги засегна. Така че тук няма място за демагогия и за популизъм, просто една наложена позиция в онази обстановка беше именно в тази посока.
Аз и при първо четене на законопроекта за изменение на данък добавена стойност казах, че ние трябва в рамките на общия комплекс от внесени законопроекти да преценим къде действително се налага да се направи по-сериозен компромис и къде в името на данъчната дисциплина да се приемат по-радикални мерки. И на трето място, къде да се направят някои крачки, които действително да са дребни, обаче да дадат знак и фактически да се отразят в по-добро за бизнеса и за отделния данъкоплатец. Убеден съм, че специално тук в данък добавена стойност ние трябва да направим тази крачка.
Изхождайки от това, че ние по същество така трябва да решим въпросите на фиска и да спазим споразумението, считам, че това предложение за две на сто намаление на ДДС е едно възможно предложение. Разбира се, отговорността и крайното изчисление трябва да се вземат и от експертите, и от нас на базата на техните разчети. Затова аз неслучайно, когато направих подобно предложение, казах, че трябва да се види евентуалното увеличение на данък наследство, тъй като ставаше дума за повишаване в пъти на ставката и това беше междупрочем възприето и от председателя на Комисията по бюджет и финанси - да се внесе такова предложение за увеличение. Защото сегашната ставка действително е крайно занижена в сравнение с други страни в Европа и то в няколко пъти по-малка.


Така че, да се направи една рекапитулация и тази рекапитулация да бъде: да на производството и потреблението за широкия данъкоплатец и облагане с нужния размер на това, което се получи от реституцията, което за съжаление, обаче вие освободихте отново. Защото в края на краищата ние трябва да преценим в България кого ще поощрим, кого ще подкрепим - производството или реституцията? Нека не се обиждат колегите, които са свързани с нея, но това са двата въпроса.
Аз предлагам да подкрепим производството и отделния данъкоплатец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Подлагам на гласуване неговото предложение - в чл. 18 числото "22" се заменя с "20".
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: 42 за, 118 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 19.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 19. В чл. 19, ал. 3 накрая думите "и такси" се заменят с "такси и акциз, когато последният е дължим.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 19, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 171 народни представители: 148 за, 6 против, 17 въздържали се.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 20. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая точката става запетая и се добавя "както и при извършването на сделки с място на изпълнение извън територията на страната".
2. В ал. 7 думите "на държавния бюджет след изтичане на" се заменят със "за".
Предложение на народния представител Валентин Симов - в § 20, т. 1 да се добави: "а навсякъде в текста думата "сделка" да се замени със "сделки".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Симов оттегля предложението си.
Моля, гласувайте § 20 както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 175 народни представители: 141 за, против няма, 34 въздържали се.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 21. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Вносителят на стоки внася начисления от митническите органи данък, както следва:
1. в Републиканския бюджет, § 01 по сметка на съответната данъчна служба, когато е регистрирано по закона лице;
2. в Републиканския бюджет, § 01 по сметка на съответната данъчна служба, в която би се извършила регистрация по този закон, когато е нерегистрирано по закона юридическо лице или нерегистриран по закона едноличен търговец;
3. в Републиканския бюджет § 01 по сметка на съответната данъчна служба, на чиято територия е постоянното му местоживеене или в касата на митническото учреждение, когато е нерегистрирано по закона физическо лице, което не е едноличен търговец.";
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "данъка в държавния бюджет" се заменят със "събрания от тях данък в Републиканския бюджет, § 01 по сметка на съответната данъчна служба, на чиято територия се намира митническото учреждение".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен.
Гласували 158 народни представители: 132 за, против няма, 26 въздържали се.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 22. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата "начислява" се заменя с "дължи";
2. В т. 2 накрая се добавя "и акциз, когато последният е дължим";
3. Точка 3 се изменя така:
"3. вносът е освободен изрично със закон от данък върху добавената стойност;"
4. Създава се ал. 2:
"(2) Когато стоката е предмет на временен внос, транзит или реекспорт, данъкът се начислява от митническите органи и се обезпечава с паричен депозит или с гаранция в пълния му размер по сметка на митническото учреждение, което осъществява контрола върху съответния митнически режим."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в § 22 т. 2 се изменя така:
"2. В чл. 23, ал. 1 т. 2 се заличава".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Згурев.
В чл. 23 се добавя нова т. 5:
"5. при внос на медицински уреди и апаратура, ако липсва съответно българско производство."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 22:
Подкрепя текста на вносителя, с направената корекция в ал. 1, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Згурев оттегля предложението.
Моля, гласувайте § 22 така, както е предложен от комисията, с направената корекция в ал. 1, т. 2.
Гласували 169 народни представители: 140 за, против няма, 29 въздържали се.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 23. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема сделка или за осъществен от него внос.
(2) Правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени следните условия:
1. лицето, на което е начислен данък, е регистрирано по този закон към датата на издаване на данъчната фактура, данъчното дебитно известие или единния административен документ;

2. данъкът по облагаемата сделка е начислен от регистрирано по този закон лице към датата на нейното изпълнение или от митническите органи - при вноса на стоки;
3. сделката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на изпълнение и за нея не е приложим чл. 35;
4. начисленият и дължим за осъществения внос данък е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 22, ал. 2;
5. получената от внос стока или по облагаема сделка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на: облагаеми сделки; сделки за износ, които не са освободени, или сделки с благородни метали, по които получател е Българската народна банка;
6. получателят притежава данъчна фактура, данъчно дебитно известие, отговарящи на условията по чл. 37, ал. 4, съответно на чл. 39, или единен административен документ и те са отразени в неговото счетоводство".
2. В ал. 3 думата "данъчен" се заменя с "Правото на приспадане на данъчен" и се създават точки 3 и 4:
"3. стоката или услугата се използва за извършване на освободени сделки, сделки с място на изпълнение извън страната или в случаите, предвидени в чл. 2, ал. 2;
4. стоката е отнета в полза на държавата."
3. Създава се ал. 4:
"(4) Лицето има право на частичен данъчен кредит, когато извършва както облагаеми, така и освободени сделки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях използва за извършване на облагаеми сделки и каква част - за освободени сделки. Правото на частичен данъчен кредит се определя по ред и начин, посочени в правилника за прилагане на този закон."
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 24, ал. 3, предлаганата нова т. 3 да се измени така:
"3. Стоката или услугата се използва за извършване на освободени сделки, сделки с място на изпълнение извън територията на страната, както и в случаите, предвидени в чл. 2, ал. 2."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 24, ал. 3, т. 2 думите "леки и лекотоварни автомобили, микробуси и мотоциклети" се заменят с "леки автомобили за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава пет, и мотоциклети;".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 23:
Подкрепя текста на вносителя с приетите корекции и предлага следната окончателна редакция на т. 2:
"2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) думата "Данъчен" се заменя с "Правото на приспадане на данъчен";
б) в т. 2 думите "леки и лекотоварни автомобили, микробуси и мотоциклети" се заменят с "леки автомобили за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава пет, и мотоциклети";
в) създават се точки 3 и 4:
"3. Стоката или услугата се използва за извършване на освободени сделки, сделки с място на изпълнение извън територията на страната, както и в случаите, предвидени в чл. 2, ал. 2;
4. Стоката е отнета в полза на държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 23? Не виждам желаещи.
Има две предложения, които са приети от комисията.
Моля, гласувайте § 23 така, както се предлага от комисията, с корекциите на т. 2.
Гласували 157 народни представители: 123 за, против няма, 34 въздържали се.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 24. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е получена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или единният административен документ, които следва да са отразени в счетоводството на лицето, а се упражнява след изтичането на този данъчен период чрез отразяване в справката-декларация."
2. В ал. 2 думите "или възстановяване" се заличават, а думите "митническата декларация" се заменят с "единния административен документ"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 24, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 168 народни представители: 133 за, против няма, 35 въздържали се.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 25. Чл. 28 се изменя така:
"Чл. 28. Данъчният период е едномесечен."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 25, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 157 народни представители: 130 за, против няма, 27 въздържали се.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 26. Досегашният текст на чл. 29 става ал. 1 и се създава ал. 5:
"(5) Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, § 01 по сметка на съответната данъчна служба."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако досегашният текст на чл. 29 става ал. 1, новата алинея, която се създава, ще бъде ал. 2, а не ал. 5, защото другите ги е имало, но са отменени.
Моля, гласувайте § 26, като новата алинея има номерация 2.
Гласували 151 народни представители: 120 за, против няма, 31 въздържали се.
Параграф 26 е приет с направената корекция.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 27. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Когато за определен данъчен период сумата на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата, представляваща данък за възстановяване, се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. при установени и неизплатени задължения към държавата, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения данък за възстановяване. За остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
2. данъкът за възстановяване или остатъкът по т. 1 регистрираното лице приспада с дължимия от него данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите 6 едномесечни данъчни периода;
3. ако след приспадане остане данък за внасяне, същият се дължи в срока по чл. 29;
4. когато след изтичане на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък с други установени задължения към държавата или го възстановява в 45-дневен срок от подаване на последната справка-декларация;
5. ако през срока на 6-те едномесечни периода лицето има и друг данък за възстановяване по справка-декларация, то участва в процедурата по приспадане от регистрираното лице освен в случаите, в които първият посочен данък за възстановяване е приспаднат изцяло от лицето до момента на установяване на следващия данък".
2. В ал. 2 след думите "сделки за износ" се добавя: "които не са освободени" и числото "15" се заменя с "45".
3. Създава се ал. 4:
"(4) Възстановяването на данък върху добавената стойност за дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал се извършва по ред, определен от министъра на финансите и министъра на външните работи".
Предложение на народния представител Валентин Симов, което комисията подкрепя. Няма да го чета.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров. Комисията не го подкрепя. Предлагам, когато го гласуваме, да го прочетете, господин председател.
Предложение на народния представител Стефан Личев. Комисията не го подкрепя.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Руси Статков. Комисията не го подкрепя.
Предложение на комисията за § 27:
"§ 27. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Когато за определен данъчен период сумата на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата, представляваща данък за възстановяване, се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. при наличие на други изискуеми задължения към държавата, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване. За остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
2. когато няма други изискуеми задължения към държавата или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите 6 поредни едномесечни данъчни периода;
3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, същият се дължи в срока по чл. 29;
4. когато след изтичане на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми задължения към държавата или го възстановява в 45-дневен срок от подаване на последната справка-декларация;
5. ако през срока на 6-те едномесечни периода лицето има и друг данък за възстановяване по справка-декларация, то участва в процедурата по приспадане от регистрираното лице, освен в случаите, в които първият посочен данък за възстановяване е приспаднат изцяло от лицето до момента на установяване на следващия данък".
2. В ал. 2 след думите "сделки за износ" се добавя "които не са освободени" и числото "15" се заменя с "45".
3. Създава се ал. 4:
"(4) Възстановяването на данък върху добавената стойност за дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал се извършва по ред, определен от министъра на финансите и министъра на външните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Валентин Симов е прието.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров, което не е прието - в § 27 по т.1 - в ал. 1, т. 2 и т. 5 числото "6" се заменя с "2".
По т. 2 - в ал. 2 числото "15" в досега действащия закон да се запази.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 161 народни представители: 50 за, 105 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Личев - в § 27:
Първо. В ал. 1, т. 2 и 5 числото "6" се заменя с "3".
Второ. В ал. 2 числото "45" се заменя с "30".
Господин Личев не го виждам. Моля, гласувайте по предложението на народния представител Стефан Личев.
Гласували 166 народни представители: 52 за, 91 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Руси Статков - в § 27 т. 1 да отпадне "т. 2 на ал. 1".
Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Неслучайно Венцеслав Димитров и господин Личев отсъстват от залата. Те загубиха желание за защитават своите предложения. Няма смисъл!
Какво се има предвид и от нас двамата, и от колегите, които в момента отсъстват и се отказаха от защита на предложенията си? Има се предвид следното: добре, създаваме една технология, която да облекчава търговците с тези прихващания. Това предполага да направим данъчната администрация по-добре работеща, по-гъвкава, така че и фискът да не губи, и търговците да бъдат облекчени.
Едновременно с това обаче се отива към удвояване продължителността на срока. Пак повтарям - прихващанията са някакво смекчаване на тази доста жестока мярка. Аз ще ви припомня, че по повод на тримесечните срокове на задържане на пари на търговци от държавата се държаха екзалтирани речи тук затова, че държавата рекетира търговците, че злоупотребява с правото си на държава. Защо не се отиде към този по-гъвкав, по-ефективен режим, без да се удължава от 3 на 6 месеца срокът? Тогава можеше да се каже: да, прави се една стъпка по посока на усъвършенстване на технологията на данъка, без да бъдат засегнати интересите на търговците.
Ако направите баланс на малките плюсове и големия минус от удвояването на сроковете, салдото е безспорен минус. И това го казват всички експерти. Всички, които четат вестници, в които пишат експерти, ще се убедят, че минусът е безспорен. Искам правилно да бъдат разбрани думите ми. Има облекчения, но те се смазват от удвояването на срока. В края на краищата, ако изчистите плюса от облекченията, парите на търговеца се задържат по-дълго време от държавата. Това е истината. И не може да бъде доказано обратното с никакви словесни комбинации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Проф. Стоилов, без словесни комбинации, честно ще се опитам да докажа обратното. Какво представлява този 6-месечен период на рекапитулация на отношенията данъчна служба - данъчно задължено лице? Предтавлява възможност по-рядко да се правят ревизии и да се проверява дали данъчните справки-декларации са верни или не. Защо, по силата на какво Вие твърдите, че това представлява минус, а също така и други твърдят, че това представлява минус? Ако аз съм една нормална фирма, която произвежда, търгува или прави каквото и да е друго, напълно нормално е това, което имам да дължа на държавата по данък добавена стойност, всеки месец да бъде повече от това, което имам да вземам. Или ако в рамките на един месец съм купил повече суровини, а съм продал или произвел малко по-малко продукция, в рамките на следващия и по-следващия месец, ако аз съм честен и работя като един нормален производител или търговец, аз ще наваксам това изоставане, ще произведа, ще превърна тези суровини в продукция и ще ги продам. Защо тук се визира нещо, което е абсолютно невярно, че в края на всеки месец ти имаш да вземаш от държавата и тъй като имаш да вземаш от държавата, тя няма да ти го върне на три месеца, а на шест месеца и ще ти задържа парите?
Днес цял ден в тази зала се опитваме да докажем, че ако си нормален производител или търговец, това, което имаш да даваш по този данък, е винаги повече от това, което имаш да вземаш. И непрекъснато тук, в тази зала - в пресата е нормално да се изхожда от това, самите фирми е нормално да го говорят, - но в тази зала признати професионалисти говорят обратното, че е нормално да имаш да вземаш повече, отколкото имаш да даваш. Ето защо шестмесечният период на револвиране, в който ще се револвира тази рекапитулация и ще се приключи на шестия месец е изключително изгодна за фирмите, защото шест месеца няма да им се бъркат, няма да им пречат. Още по-добре е, ако срокът е 12 месеца, защото са малцина фирмите, които имат да вземат. Повече са тези, които трябва да има да дават, ако работят точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Това е третият много важен и спорен може би момент в промените, които сега се правят, който има отражение върху реалната икономика, затова аз се постарах, тъй като очаквах, че ще се говори на темата какъв е балансът на изплатените данъчни кредити и данъчният кредит за възстановяване, сиреч каква е частта от оборотните средства, които са ангажирани от държавата на бизнеса и съм вземал една такава справка. Искам да ви я прочета. Тя е от 31 август 1997 г.
Данъчният кредит за възстановяване по справката-декларация е 540 млрд. лева, а изплатеният данъчен кредит е 406 млрд. лева, сиреч се получават 134 млрд. лева. Реалният бизнес кредитира държавата по сегашните разпоредби на закона. Мисля си, че това е безспорно облекчение, когато говорим, че ще има възможност да бъде приспадан този данъчен кредит, така че няма да има разлика в тази цифра. Просто вие си го приспадате и всеки, който работи нормално, знае, че това е едно от затрудненията, които сега се изпитват. Става дума за ангажирането на оборотни средства в данъчен кредит, който не си получил, защото нямаш данъчна проверка. Значи това е безспорно и много голямо предимство с доказателства. Това е плюса на онова уравнение, което се опитвате да направите, проф. Стоилов.
Какъв е минусът обаче за баланса, за който Вие говорите? Минусът е, че когато имаш да получаваш данъчен кредит, той ще се възстановява след 6 месеца. И мисля, че господин Цонев съвсем ясно каза, че каква ще бъде тази фирма, която за 6 месеца няма добавена стойност. Значи тя или е фалирала, или нещо не е наред с нея. Тя има да получава , след 6 месеца продължава да не прави добавена стойност. Това не е реален икономически субект. Така че това е минусът.
И като сумираме плюса и минуса, оказва се, че плюсът е много голям. Плюсът е това, че 140 млрд. лева в сегашната ситуация ще останат в реалната икономика, а няма да финансират държавата. За това става дума и мисля, че като се постараем да погледнем цифрите, нещата са съвсем ясни. Затова аз мисля, че всички трябва да гласуваме за тази промяна. И призовавам всички ви да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Стоилов има думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Аз ще се опитам да отговоря наистина с 2-3 изречения. Да, сметката ще има резултат в посоката, за която Вие говорите тогава, когато търговците имат да плащат повече на държавата, отколкото е данъчният кредит, който им се полага. Но това не е типичната ситуация. Затова са и възраженията на търговците и на експертите. Само от това са продиктувани и от нищо друго.
Повтарям, тази гъвкава система е плюс, но тя същевременно в реалния живот се съчетава с това, че масата от търговците нямат да дължат повече на държавата, отколкото имат да вземат по линията на данъчния кредит. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов и Руси Статков.
Гласували 161 народни представители: 48 за, 100 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: 114 за, 19 против, 20 въздържали се.
Параграф 27 е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цонев, докладвайте по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 27а:
"§ 27а. Възстановява се и платеният данък върху добавената стойност по документи на чуждестранни физически лица, извършили покупки на стоки по цени на дребно при напускане на територията на страната при условие, че изнасят тези стоки в непроменен вид."
Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"§ 27а. Създава се чл. 30а със следното съдържание:
"Чл. 30а. (1) - с предложения текст на господин Венцеслав Димитров.
    (2) Реда за възстановяване на данъка по ал. 1 се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност."
Искам само да поясня защо направихме това. Тъй като по-късно в Преходните и заключителни разпоредби ще видите, че този член ще започне да се прилага от 1 юли, тъй като има необходимост от подготовка и в правилника ще бъде определено къде ще се изплащат тези суми и т.н. Иначе ние го приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Както разбирам, създава се чл. 30а с ал. 1, с предложен текст от господин Венцеслав Димитров, и ал. 2, както беше докладвано от господин Цонев.
Господин Венцеслав Димитров има думата.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Няма да злоупотребявам дълго време с вашето търпение. Създаването на подобен текст в Закона за ДДС беше необходимо още от самото начало, аз и тогава го предложих. Предложих го и по време на неколкократните поправки на закона. Хубаво е, че сега има вече разбиране от Министерството на финансите, че такъв член трябва да има, защото без такъв член няма не да ни приемат в Европа, но няма да ни третират като една страна, която се стреми към Европа. Защото такава постановка има в Европа. Тези, които са ходили, знаят, че когато направят една покупка на по-голяма стойност, мисля, че и тук има някакъв праг, им се възстановява ДДС, когато напускат страната. Вярно е, че едва ли някой ще може да си купи нещо от България, което да иска да го изнася. Но ние трябва да пожелаем на нашите производители наистина да правят такива работи, че чужденците да идват и да ги купуват.
От друга страна, аз бих желал по-скоро да дойде времето, когато ще кажем, че този текст ще важи само за нерезиденти на Европейския съюз, тоест когато ние станем пълноправни членове. Дано да стане по-скоро, но понеже в близките десет години, хайде да не говорим за голям срок, такова нещо не се очертава, такъв текст трябва да има. Съгласен съм и с допълнението, което е направила комисията. Естествено, че трябва да има ред да се връща. Трябва да има и праг, не можете да вземете една стока за 100 лв. и да искате да ви върнат 10 или 15 лв., защото е смешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване § 27а, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 145 народни представители: 134 за, няма против, 11 въздържали се.
Параграф 27а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 28. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се създава изречение трето:
"Ако преди изменението е била издадена опростена фактура, то се документира с дебитно известие при увеличение и с кредитно известие при намаление".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Не се издава кредитно, както и данъчно кредитно известие за несъбрани вземания по сделка".
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно 3 и 4, като в ал. 4 цифрата "2" се заменя с "3".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 28 със съдържанието, докладвано от председателя на комисията.
Гласували 155 народни представители: 118 за, 1 против, 36 въздържали се.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 29. Член 32 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 29.
Гласували 152 народни представители: 113 за, 5 против, 34 въздържали се.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 30. В чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. Сделката е с място на изпълнение на територията на страната".
2. В т. 3 думите "с които не се осъществява стопанска дейност" се заменят с "в случаите, предвидени в чл. 2, ал. 2".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 30, докладван от председателя на комисията.
Гласували 148 народни представители: 114 за, 1 против, 33 въздържали се.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 31. Чл. 34 се изменя така:
"Чл. 34. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки по смисъла на този закон и впоследствие ги използва за извършване на сделки без право на данъчен кредит по смисъла на чл. 24 или за продажба на загуба, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
(2) Когато регистрирано лице използва резултата от получена от него облагаема сделка с услуга за извършване на сделки без право на данъчен кредит по чл. 24 или за продажби на загуба, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за сделката с услуга.
(3) Данъкът по алинеи 1 и 2 се начислява на датата, на която е извършена сделката, за която не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 24 или продажбата на загуба.
(4) Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки или услуги по смисъла на този закон и впоследствие ги използва както за извършване на облагаеми сделки или сделки за износ, така и за сделки, за които не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 24 или продажби на загуба, начислява и дължи данък по ред и начин, определени с правилника за прилагане на този закон."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в § 31, чл. 34, алинеи 1 и 2 думите "или за продажби на загуба" се заличават, като в двете алинеи накрая се добавя "а ако ги използва за продажби на загуба - в размер на разликата между приспаднатия данъчен кредит и начисления при продажбата данък".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 31 - подкрепя текста на вносителя с направената корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване § 31 в неговия основен текст заедно с предложението за изменение, направено от господин Йордан Цонев, прието от комисията и докладвано току-що.
Гласували 149 народни представители: 111 за, 1 против, 37 въздържали се.
Параграф 31 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме с разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Има думата господин Цонев, за да продължим с § 32.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 32. Създава се чл. 34а:
"Чл. 34а. (1) Регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки по смисъла на този закон, при установяване на липси или при бракуване начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
       (2) Данъкът по ал. 1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката.
       (3) Данъкът по ал. 1 не се начислява при:
1. липси и брак, причинени от непреодолима сила;
2. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране, съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;
3. технологичен брак в допустимите норми, определени на база Българския държавен стандарт (БДС), отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност."
Предложение на народния представител Валентин Симов:
В чл. 34а, след думата "бракуване" се добавя "на стоките".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 32:
Подкрепя текста на вносителя с направената корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 32 с предложението на комисията, включващо и възприетото предложение на народния представител господин Валентин Симов.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители, 111 за, няма против, 19 въздържали се.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 33. Чл. 36 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване § 33 със съдържание: "Чл. 36 се отменя".
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: 108 за, няма против, 16 въздържали се.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 34. В чл. 37, ал. 3 навсякъде думата "собствеността" се заменя с "правата"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 34, докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: 112 за, 1 против, 17 въздържали се.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 35. Създава се чл. 37а:
"Чл. 37а. Документите за удостоверяване на сделките за износ по чл. 8 се регламентират с правилника за прилагане на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 35.
Гласували 140 народни представители: 117 за, 1 против, 22 въздържали се.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 36. В чл. 39 след думите "данъчно-дебитно известие" се поставя запетая и се добавя "както и известия към опростена фактура"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 36.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: 113 за, 2 против, 21 въздържали се.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 37. Чл. 39а се изменя така:
"Чл. 39а. (1) Всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да документира и отчита извършените от него сделки в търговски обекти чрез електронни фискални устройства, по ред, начин и при условия, определени с наредба, издадена от министъра на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 37, подкрепен от комисията.
Гласували 140 народни представители: 122 за, 1 против, 17 въздържали се.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 38. В чл. 40, ал. 2 думите "по място на регистрацията" се заменят с "в съответната данъчна служба"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване § 38, подкрепен от комисията.
Гласували 136 народни представители: 109 за, 8 против, 19 въздържали се.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 39. В чл. 43 накрая се създава изречение второ:
"Той може да определя с наредба реда за осъществяване на контрола по отпечатването, разпространението и отчитането на бланките на данъчните фактури и известията към тях, както и специални изисквания към тези бланки."."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване § 39 в съдържанието, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: 106 за, 1 против, 25 въздържали се.
Параграф 39 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 40. В чл. 45, ал. 2 думите "юридическите лица и едноличните търговци" се заменят с "лицата"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване § 40, докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: 114 за, 2 против, 21 въздържали се.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 41. В чл. 46, ал. 2 числото "2 000 000" се заменя с "5 000 000"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване § 41 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 116 за, няма против, 31 въздържали се.
Текстът на § 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 42. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "по чл. 20, 32, 33 и 34" се заменят с "по чл. 20, 33, 34 и 34а".
2. В ал. 2 числото "400 000" се заменя с "1 000 000"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не виждам желаещи за изказване.
Поставям на гласуване § 42, подкрепен в неговия текст, от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 116 за, 2 против, 26 въздържали се.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 43. В чл. 47б се създава ал. 3:
"(3) Разпореждането с отнети в полза на държавата стоки по този закон се извършва по ред, определен от министъра на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Няма желаещи за изказване, поради което поставям на гласуване § 43, докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: 120 за, 1 против, 30 въздържали се.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 44. В чл. 48, ал. 2 думите "юридическите лица и едноличните търговци" се заменят с "лицата".
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 48 ал. 2 се заличава.
Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"§ 44. В чл. 48 ал. 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 44 със съдържание: "В чл. 48 ал. 2 се отменя".
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 123 за, няма против, 25 въздържали се.
Параграф 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 45. В чл. 50 думите "и 2, чл. 28, ал. 4" се заменят с "2, 5, 6 и 7" и числата "100 000" и "400 000" се заменят съответно с "500 000" и "1 000 000"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45 със следната редакция:
"§ 45. В чл. 50 думите "и 2, чл. 28, ал. 4" се заменят с "2, 5 и 6" и числата "100 000" и "400 000" се заменят съответно с "500 000" и "1 000 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев. Желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване § 45 с текста, който е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: 118 за, няма против, 23 въздържали се.
Параграф 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 46. В чл. 51 думите "и едноличните търговци" се заличават, числото "250 000" се заменя с "1 000 000" и накрая на изречението се добавя ", а физическите лица се наказват с глоба в размер от 500 000 до 2 000 000 лв."."
Предложение на народния представител Валентин Симов:
Член 51 се изменя така:
"Чл. 51. На лицата, които са се облагодетелствали от нарушенията по предходните разпоредби се налага глоба - за едноличните търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица, в размер на 1 000 000 лв."
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Симов желае ли да вземе думата? Няма го.
След като има предложение, което не е прието от комисията, поставям предложението на народния представител Валентин Симов на гласуване - чл. 51 се изменя така:
"Чл. 51. На лицата, които са се облагодетелствали от нарушенията по предходните разпоредби се налага глоба - за едноличните търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица, в размер от 1 000 000 лв."
Моля, гласувайте за предложението на господин Валентин Симов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: 25 за, 95 против, 32 въздържали се.
Предложението на народния представител Валентин Симов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията по § 46.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 117 за, няма против, 31 въздържали се.
Параграф 46 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 47. Създава се чл. 53:
"Чл. 53. Когато в посочените от лицето обстоятелства по чл. 30, ал. 3 се констатира с акт на данъчен орган, че има невярно попълнени данни и това е довело до прилагане на режима за възстановяване по реда на чл. 30, ал. 2, лицето се наказва с глоба за едноличния търговец или имуществена санкция - за юридическото лице в размер от 10 млн.лв. до 50 млн.лв., а представляващият юридическото лице, подписал декларацията - с глоба в размер от 500 000 лв. до 2 000 000 лв."
Предложение на народния представител Валентин Симов:
Член 53 се изменя така:
"Чл. 53. Когато с акт на данъчен орган се установи, че посочените от лицето обстоятелства по чл. 30, ал. 3 не съответстват на действителните и това е довело до прилагане на режима за възстановяване по реда на чл. 30, ал. 2, лицето се наказва с глоба за едноличния търговец или имуществена санкция - за юридическото лице в размер от 10 млн.лв. до 50 млн.лв., а представляващият юридическото лице, подписал декларацията - с глоба в размер от 500 000 лв. до 2 000 000 лв."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Личев:
Създава се нов чл. 53:
"Чл. 53. При забава на възстановяването на данъчен кредит по чл. 30 Министерството на финансите дължи лихви в размер на основния лихвен процент."
Комисията подкрепя предложението по принцип, но текстът ще бъде включен в предстоящата промяна на Закона за данъчното производство.
Тук искам да добавя, че, ако си спомняте при предишното изменение на закона, по предложение на Бизнесблока приехме един такъв текст за дължими лихви от страна на Министерството на финансите на данъчните служби към данъкоплатците, който впоследствие се оказа, че всъщност е неработещ текст, защото не е съобразен със Закона за данъчното производство и за държавните вземания. Затова искаме сега едно такова предложение да го направим наистина работещо, като го вкараме в предстоящите изменения на Закона за данъчното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Личев има думата.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не виждам пречка този текст да влезе и в закона, който приемаме сега, още повече, че той касае именно предмета на дейност на този закон.
Ако бъде приет Законът за данъчното производство - и то не се знае кога, тогава вече може и в него, ако тук Народното събрание реши да бъде отменен този текст в този закон. Но аз мисля, че държавата при всички случаи трябва също да поеме своите отговорности. Тук става въпрос, че след като за данъчно задължените лица са определени толкова много санкции, то поне държавата трябва да поеме лихвите, ако направи забавяне. Вие знаете, че това беше масова практика. А при положение, че сега данъкът ще се връща в период от 7,5 месеца и държавата или Министерството на финансите, забави връщането на данъка, представете си какво ще стане с малките и средните фирми, особено тези, които се занимават със земеделско производство, тези, които имат сезонна дейност. Това означава, че те за една година няма да получат едни много големи приходи, на които разчитат.
Затова аз мисля, че този текст трябва да влезе тук. А когато излезе другият закон, когато бъде внесен в пленарната зала, тогава вече ще говорим дали той да остане в този закон или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Личев.
Заповядайте, госпожо Андреева. Има думата заместник-министърът на финансите госпожа Андреева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Само искам да напомня на всички вас, че този текст съществува и сега. Това е чл. 20, ал. 4 от Закона за данъчното производство. Друг е въпросът, че този текст е неясен. Но да вкараме тук една промяна, първо, която не се касае за данъчен кредит, а за данък възстановяване, второ, не Министерството на финансите е титулярът, а държавата е тази, която възстановява средства, това значи да създадем два текста, при които може да се получи различно звучене и различно приложение и ще объркаме и самата администрация.
Ето защо нашето предложение е веднага след приключване на тези данъчни закони, да работим по процесуалните закони, които да уредят в новите икономически условия работата, задълженията на данъчната администрация и да постигнем една нова, по-добра яснота при двете страни в този данъчно-облагателен процес.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): Да отложим санкциите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: И сега лихви се възстановяват, господине. Има текст в Закона за данъчното производство, пак напомням, чл. 20, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да кажа на господин Личев и на колегите, че категорично заставаме зад неговото искане и сме абсолютно категорични, че няма да допуснем след 1 януари това да не става. Въпросът е, че запитахмe специалистите - не само от Министерството на финансите, говоря и за тези, които се занимават с останалите закони, и те казаха, че е по-добре да бъде направено там и да бъде направено систематизирано. Няма да влязат тези неща и няма да бъде след 1 януари. Работи се по промените в Закона за данъчното производство. Ние сме на едно мнение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
След като има постъпило предложение от господин Стефан Личев, ще го поставя на гласуване. Чухте предложението, аз ще го повторя.
Създава се нов чл. 53 със съдържание:
"Чл. 53. При забавяне възстановяването на данъчен кредит по чл. 30 Министерството на финансите дължи лихви в размер на основния лихвен процент."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: 73 за, 40 против, 51 въздържали се.
Не се приема предложението на народния представител господин Стефан Личев.
Сега вече поставям на гласуване предложението на комисията, докладвано от господин Цонев.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: 106 за, 5 против, 22 въздържали се.
Приет е § 47.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Валентин Симов за нов § 47а.
Създава се нов чл. 54:
"Чл. 54. В случаите, когато лицата по чл. 45, ал. 1, чл. 46, чл. 47а, чл. 47б, чл. 48, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 са юридически, глобата се налага на представляващите юридическите лица".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми от ваше име да приветствам Делегацията на Сабора на Република Хърватска, начело с председателя акад. Владко Павлетич. (Ръкопляскания. Всички депутати стават прави и поздравяват гостите.)
Делегацията прекара четири дни в България, проведе доста срещи - и в парламента, днес има среща с президента, с министър-председателя и аз не мога да не изкажа задоволството на българското Народно събрание от посещението на тази делегация, в резултат на което бяха установени едни изключително топли, приятелски отношения, които за мен са гаранция, че и занапред между нашите два парламента, между нашите две страни, между нашите два народа тези отношения, които сме имали и в миналото, които имаме и сега, отношения на приятелство, на уважение, на сътрудничество във всички области, ще продължат, защото това е желанието на нашите народи.
Позволете ми още веднъж да приветствам нашите гости. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега да продължим нашата редовна работа. Стигнахме до предложения нов § 47а от народния представител господин Валентин Симов. Не го виждам в залата.
Поставям на гласуване неговото предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: 15 за, 97 против, 30 въздържали се.
Предложението на господин Валентин Симов не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 48. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният § 3 се отменя и се създава нов § 3:
"§ 3. "Територия на страната" по смисъла на този закон е територията на Република България, включително континенталният шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на безмитните зони, антрепозитните складове и търговските обекти за безмитна търговия".
2. Създават се параграфи 3а, 3б, 3в, 3г и 3д:
"§ 3а. "Обект" по смисъла на този закон е търговско представителство, регистрирано в страната; клон на чуждестранно лице; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект за извличане на природни ресурси; определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или друго място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично сделки по смисъла на чл. 3 в страната.
§ 3б "Субсидии, пряко свързани със сделката" по смисъла на този закон са безвъзмездно предоставени суми от държавата или общините с общо предназначение, както и безвъзмездно предоставени от бюджета суми под определено условие (бюджетни субвенции) на изпълнител по сделки, в резултат на които изпълнителят реализира стоките или услугите на цени под тяхната фактическа стойност.
§ 3в "Финансирания, пряко свързани със сделката" по смисъла на този закон, са безвъзмездно предоставени суми от трети лица на изпълнител по сделки, в резултат на които изпълнителят реализира стоките или услугите на цени под пазарните.
§ 3г. "Приспадане на данък за възстановяване" по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 2, е правото на регистрираното лице да намали данъка за внасяне, посочен в справка-декларация, с подлежащия на възстановяване данък по друга справка-декларация, в рамките на шест поредни едномесечни периода.
§ 3д. "Продажба на загуба" по смисъла на чл. 34 е налице, когато цената на стоката или услугата, предмет на изпълнената от регистрираното лице сделка, е по-ниска от себестойността на стоката или услугата, или по-ниска от цената на придобиване на стоката".
3. В § 5 ал. 2 се изменя така:
"(2) Пазарната цена се определя съгласно предвидените методи в чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане". (Законът за корпоративното подоходно облагане се предлага да влезе в сила от 1 януари 1998 г.)
4. Създават се § 5б и 5в:
"§ 5б. "Повторно" по смисъла на този закон е нарушението, извършено в едногодишен срок от съставянето на акт за нарушение, по който е влязло в сила наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
§ 5в. "Безмитни зони" по смисъла на този закон са регламентираните с Указ N 2242 за свободни безмитни зони (Обн. ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм. бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г. и бр. 26 от 1996 г.)"
Предложение на народния представител Валентин Симов - в допълнителните разпоредби:
1. Параграф 3г се изменя така:
"§ 3г. "Приспадане на данък за възстановяване" по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 2 е правото на регистрираното лице да намали данъка за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в рамките на шест поредни едномесечни данъчни периода, с подлежащия за възстановяване данък от друга справка-декларация, подадена за предходен данъчен период."
2. Досегашният § 5а да се отмени.
3. Параграф 5б се изменя така:
"§ 5б. "Повторно" по смисъла на този закон е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което е била наказана за същото по вид нарушение".
Предложение на комисията:
Предложенията по точки 1 и 2 не се подкрепят.
Предложението по т. 3, отнасящо се за § 5б се подкрепя.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в § 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 се създава нов § 3е:
"§ 3е. "Начислен" по облагаема сделка по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 2 е данъкът, отразен като задължение към бюджета в счетоводството на регистрираното лице, изпълнител по тази сделка".
2. В т. 3 на § 5, ал. 2 се изменя така:
"(2) Пазарната цена се определя чрез:
1. метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
2. метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба;
3. метода на увеличената себестойност, при която обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
4. всеки друг разумен метод."
Комисията подкрепя предложението.
Аз искам да направя пояснение, че съм направил това предложение затова, защото в предложението на вносителя в § 5, ал. 2 има прехвърляне към Закона за корпоративното подоходно облагане, който не е приет. Затова аз изписвам пълния текст на методиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на председателя на комисията.
Тук имаме едно предложение на народния представител господин Валентин Симов, част от което не е приета. Не виждам в залата господин Симов, за да защити тази част от предложението му, която не е приета.
При това положение поставям на гласуване предложението на народния представител господин Валентин Симов в неговите точки 1 и 2, неприети от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 132 народни представители: 14 за, 100 против, 18 въздържали се.
Предложението на народния представител господин Валентин Симов в точки 1 и 2 не е прието.
Следва да гласуваме предложението на комисията, което включва в себе си и възприетото предложение на народния представител господин Йордан Цонев.
Моля да гласувате за предложението на комисията.
Гласували 130 народни представители: 109 за, 1 против, 20 въздържали се.
Предложението на комисията по § 48 е възприето.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 49. В § 14 от Преходните и заключителни разпоредби точки 10 и 11 се изменят така:
"10. Българската художествена литература, научната литература (преводна и оригинална), учебници, одобрени от Министерството на образованието и науката или от Министерство на културата.
11. Лекарствените средства, включени в приложение към правилника за прилагане на закона."
Предложение на народния представител господин Венцеслав Димитров - в § 14 думите "за срок от 5 години от влизането на закона в сила" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев - в § 14, т. 10 да се добави: "български вестници и списания".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Найден Зеленогорски - в § 14, т. 10 се изменя така:
"10. Българската художествена литература, преводната детска литература, научната литература (преводна и оригинална), учебници, одобрени от Министерството на образованието и науката или от Министерство на културата."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Към § 49 така, както го предлагат комисията и вносителят, има направени три предложения, които не са приети. Те бяха докладвани от господин Цонев.
Първото предложение е на народния представител господин Венцеслав Димитров. Желаещи да защитят това становище няма.
Гласуваме за предложението на господин Венцеслав Димитров, което не е прието от комисията.
Гласували 132 народни представители: 20 за, 104 против, 8 въздържали се.
Предложението на народния представител господин Венцеслав Димитров не е прието.
Следва предложението на господин Димитър Луджев. Авторът не е в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Димитър Луджев, което не е прието от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: 17 за, 99 против, 11 въздържали се.
Предложението на народния представител господин Димитър Луджев към § 49 не е прието.
Следва предложението на народния представител господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Благодаря, господин Зеленогорски.
При това положение трябва да поставя на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля да гласувате за § 49.
Гласували 140 народни представители: 111 за, 17 против, 12 въздържали се.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител господин Венцеслав Димитров за нов § 49а:
"§ 49а. Двадесет на сто от събраните приходи от ДДС от данъкоплатците във всяка община постъпват в съответния общински бюджет."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Венцеслав Димитров не е в залата. Желаещи да вземат отношение няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Венцеслав Димитров за нов § 49а, което предложение не е възприето от комисията.
Гласували 141 народни представители: 29 за, 97 против, 15 въздържали се.
Предложението на господин Венцеслав Димитров за създаване на нов § 49а не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 50. Прихващането, приспадането и възстановяването по този закон се прилагат за подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност, посочен в справката-декларация за първия данъчен период на 1998 г."
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на § 50, подкрепено от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 137 народни представители: 113 за, няма против, 24 въздържали се.
Параграф 50 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 51. За всички регистрирани лица, които не са посочени в § 16, 17 и 18 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 51 от 1997 г.), регистрацията се прекратява при условията и по реда на чл. 16, ал. 1 и 2, и чл. 17 от този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Желаещи да се вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 51 в съдържанието, дадено от комисията. Моля да гласуваме.
Гласували 139 народни представители: 112 за, 18 против, 9 въздържали се.
Параграф 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 52. Лицата, подали заявление за прекратяване на регистрацията си, които не са посочени в § 16, 17 и 18 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 51 от 1997 г.), на които регистрацията не е прекратена, имат право в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон да подадат заявление за прекратяване на регистрацията си по реда, предвиден за прилагане след 1 януари 1998 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 52, предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: 105 за, няма против, 30 въздържали се.
Параграф 52 е приет.
Господин Цонев, следващите предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Валентин Симов за нов § 52а:
"§ 52а. Параграф 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 51 от 1997 г.), да се отмени".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Ще ми позволите само една редакционна корекция: не "да се отмени", а "се отменя".
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения текст, подкрепен от комисията: "§ 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 51 от 1997 г.), се отменя".
Моля да гласуваме.
Гласували 133 народни представители: 102 за, няма против, 31 въздържали се.
Параграфът е приет. Става дума за § 52а съгласно доклада на господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
"§ 53. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г.".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В края на § 53 се поставя запетая и се добавя "с изключение на § 49а, който влиза в сила от 1 януари 1999 г.".
Комисията не подкрепя предложението и това е във връзка с неприетото предложение за 18-процентовата ставка, която да влезе в сила от 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Този параграф не е приет и в такъв случай няма да поставя на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
Поставям на гласуване съдържанието на § 53.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само за секунда, господин председател. В § 53, така както съм го предложил на последната страница, ще направя едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цонев, ако обичате да дадете редакцията на § 53.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 53. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на чл. 30а, който влиза в сила от 1 юли 1998 г.".
Не чета целия текст на предложението, което съм направил, който включва чл. 23, ал. 1, т. 2, защото ние вече отменихме тази т. 2. Затова сега правя нова редакция: "Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на чл. 30а, който влиза в сила от 1 юли 1998 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Това беше едно необходимо уточняване.
Поставям на гласуване предложената редакция на § 53.
Моля да гласуваме.
Гласували 133 народни представители: 106 за, 4 против, 23 въздържали се.
Параграф 53 е приет и с това приключваме второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Благодаря на господин Цонев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме с точка трета от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО СУХОПЪТНО УЧЕНИЕ "ПРОМЕТЕАС'97".
Вносител е Министерският съвет.
Моля господин Бисеров да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 6 ноември 1997 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България, да разреши участието на мотопехотен взвод от Българската армия в състав от 29 души с щатното си въоръжение и снаряжение в Многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" "Прометеас'97" в района на град Едеса - Република Гърция, за времето от 16 до 24 ноември 1997 г.
Становището на комисията е прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Кой ще докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика? Господин Клайн.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председателстващ, уважаеми колеги! На свое заседание от 6 ноември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното сухопътно учение "Прометеас 97" и прие следното

"С Т А Н О В И Щ Е:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши участието на мотопехотен взвод от Българската армия в състав от 29 души с щатното си въоръжение и снаряжение в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" "Прометеас 97" в района на град Едеса, Република Гърция, за времето от 16 до 24 ноември 1997 г."
Подпис на председателя Асен Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн. Имате думата по проекта за решение. Няма желаещи.
Ще ви прочета проекта за решение.

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за участие на военнослужещи
от Българската армия в многонационалното сухопътно учение "Прометеас 97"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на мотопехотен взвод от Българската армия в състав от 29 души с щатното си въоръжение и снаряжение в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" "Прометеас 97" в района на град Едеса, Република Гърция, за времето от 16 до 24 ноември 1997 г."
Моля, гласувайте решението.
Гласували 135 народни представители: 130 за, няма против, 5 въздържали се.
Решението е прието.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Моля господин Бисеров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа! Докладвам трета част от второто четене на законопроекта. Започвам с няколкото текста, чието гласуване отложихме от миналото заседание.
"Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.
(2) При невъзможност да се издадат разпореждания по предходната алинея, разпорежданията могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контролиране на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закона.
(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.
(5) Разпорежданията, които са издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 след израза "държавни органи" се постави запетая и се добави думата "организации", а в ал. 2 изразът "по предходната алинея" се замени с израза "по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 63 с направеното допълнение в ал. 1 и изменението в ал. 2.
Гласували 123 народни представители: 99 за, няма против, 24 въздържали се.
Чл. 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 86. (1) За охрана на сгради и помещения на министерства, ведомства и други държавни органи и на обекти с национално значение и за опазване на реда в тях министърът на вътрешните работи създава специализирани полицейски звена извън щатната численост на министерството.
(2) За охрана на обекти, в които се осъществява съдебна власт, за опазване на реда в тях, както и за охрана на свидетели в предвидените от НПК случаи се създава съдебна полиция като специализирано полицейско звено извън щатната численост на министерството.
(3) Списъкът на обектите по ал. 1 и 2 се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(4) Издръжката на специализираните полицейски звена се осъществява от държавния бюджет.
(5) Ръководството и организацията на звената по ал. 1 и 2 и правомощията на техните органи се определят от министъра на вътрешните работи."
По текстовете на този член има три предложения на колегата Йордан Цонев - по ал. 2, по ал. 3 и по ал. 4. Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и ал. 5 и приема предложенията на господин Цонев, при които алинеи 2, 3 и 4 добиват следната редакция:
"(2) За охрана на обекти, в които се осъществява съдебна власт, за опазване на реда в тях, както и за охрана на свидетели в предвидените от НПК случаи се създава съдебна полиция като специализирано полицейско звено извън щатната численост на министерството. За неговата издръжка се сключва договор между Министерството на вътрешните работи и Висшия съдебен съвет и финансирането му се извършва по реда на извънбюджетните средства.
(3) Списъкът на обектите по ал. 1 се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(4) Издръжката на специализираните полицейски звена по ал. 1 се осъществява със средства от републиканския бюджет чрез бюджетите на главните разпоредители с кредити, а по ал. 2 - от бюджета на съдебната власт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложенията на господин Цонев са приети.
Поставям на гласуване чл. 86 в окончателния текст, докладван от господин Бисеров.
Гласували 129 народни представители, 125 за, няма против, 4 въздържали се.
Чл. 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 87. (1) За охрана на търговски дружества, кооперации и други обекти извън случаите на предходния член министърът на вътрешните работи по изключение може да създава специализирани полицейски звена извън щатната численост на министерството.
(2) По реда на предходната алинея специализирани полицейски звена могат да се създават и към общините за оказване на съдействие при осъществяването на контролната и административно-наказателната дейност на органите на местното самоуправление.
(3) За осъществяване на дейността по предходните алинеи се сключва договор между общините и заинтересованите лица и съответните служби на МВР, които ще го изпълняват.
(4) Общините и заинтересованите лица осигуряват средства за цялостната издръжка на специализираните полицейски звена. В издръжката се включват и средства за еднократни помощи и месечни добавки за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта и 2 на сто върху нея за ръководство и контрол.
(5) Освен издръжката по предходната алинея, общините и заинтересованите лица внасят в централния републикански бюджет осигурителни вноски за пенсия в размер 30 на сто върху брутното месечно възнаграждение на офицерския и сержантския състав, както и вноски във фонд "Професионална квалификация и безработица".
(6) Финансирането и отчитането на дейността на звената по алинеи 1 и 2 се осъществяват по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.
(7) С договора се определят задължително и числеността, и съставът на звеното."
Становището на комисията е следното: комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 изразът "по предходния член" се замени с израза "по чл. 86".
В ал. 2 изразът "предходната алинея" да се замени с израза "ал. 1".
В ал. 3 изразът "предходните алинеи" да се замени с "алинеи 1 и 2".
В ал. 5 изразът "предходната алинея" да се замени с израза "ал. 4".
Комисията приема предложението на господин Людмил Маринчевски да се добави нова ал. 8 със следното съдържание:
"(8) контролът върху дейността на специализираните полицейски звена се осъществява от началниците на съответните районни полицейски управления".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението за чл. 87, както ни беше докладвано от господин Бисеров, със съответните изменения, които предлага комисията и с включената допълнително ал. 8, което комисията подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: 127 за, против няма, 1 въздържал се.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 88. (1) Договори със заинтересовани лица се сключва и за охрана на обекти със сигнално-охранителна техника.
(2) Монтирането, използването и поддържането на сигнално-охранителна техника и времето за охрана се уреждат с договор по ал. 1.
(3) Сигнално-охранителната дейност се финансира и отчита по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.
(4) В рамките на набраните средства по извънбюджетната сметка министърът на вътрешните работи създава специализирани полицейски звена за охрана със сигнално-охранителна техника и определя тяхната численост и състав. От средствата по сметката се правят и отчисленията по чл. 87, ал. 5."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за текста на чл. 88, както е предложен от вносителя.
Гласували 132 народни представители: 131 за, против няма, 1 въздържал се.
Член 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 89. (1) Служителите в специализираните полицейски звена по този раздел са със статут на полицейски органи и се назначават и освобождават от служба по реда на този закон за срока на договора.
(2) Ръководството и организацията на звената по този раздел и правомощията на техните органи се определят от министъра на вътрешните работи.
(3) Дейността на звената не може да се финансира или кредитира със средства от бюджета на МВР."
Има предложение на господин Йордан Цонев за промяна на редакцията на ал. 3. 
Комисията приема текста на вносителя по алинеи 1 и 2 и предлага ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам господин Цонев в залата, затова ще поставя на гласуване неговото предложение, което не е подкрепено от комисията, за изменение на ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: 3 за, 79 против, 45 въздържали се.
Предложението на господин Цонев не е прието.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на комисията за отпадане на ал. 3.
Моля, гласувайте за отпадането на ал. 3, което се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: 118 за, 2 против, 7 въздържали се.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 89, състоящ се от две алинеи.
Комисията е приела текста на вносителя.
Гласували 136 народни представители: 125 за, 3 против, 8 въздържали се.
Член 89 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 91. (1) В изпълнение на задачите по предходния член Националния служба "Борба с организираната престъпност" извършва самостоятелно или съвместно с други специализирани органи оперативно-издирвателна, информационна и организационни дейности за противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с:
1. икономическата и финансово-кредитната система;
2. терористични действия;
3. контрабанда и незаконни сделки с оръжия, стратегически суровини, стоки с двойна употреба, моторни превозни средства, исторически и културни ценности;
4. незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;
5. незаконен трафик, производство и търговия с наркотични и психотропни вещества и суровини за тяхното производство;
6. инвестиране на средства, придобити по престъпен начин;
7. използване на силата на заплахата за сключване на сделки и извличане на облаги от тях;
8. преправяне, изготвяне и прокарване в обращение на неистински парични знаци и ценни книжа;
9. влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт;
10. корупция в държавната и местната администрация.
(2) Дирекцията "Борба с организираната престъпност" изгражда за нуждите на своята дейност информационни фондове.
(3) Дирекцията "Борба с организираната престъпност" осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена "Борба с организираната престъпност" по направлението на дейността."
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 изразът "по предходния член" се замени с израза "по чл. 90".
Комисията предлага т. 6 да придобие следната редакция:
"6. изпиране на пари и инвестиране на средства, придобити по престъпен начин;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване текста на чл. 91 така, както ни беше докладван от председателя на комисията, и с допълнителните предложения, които комисията е направила.
Гласували 130 народни представители: 114 за, 2 против, 14 въздържали се.
Член 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 104. За изпълнение на служебните си функции граничните полицейски органи могат да осъществяват сътрудничество с държавни органи, организации и граждани."
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте текста на чл. 104.
Гласували 124 народни представители: 107 за, 8 против, 9 въздържали се.
Член 104 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да прегласува приетия на пленарното заседание на 5 ноември 1997 г. текст на чл. 106, ал. 1, т. 8.
Комисията предлага т. 8 да придобие следната редакция:
"8. оказва съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение на комисията за прегласуване на т. 8 от ал.1 на чл. 106 има ли някакви бележки? Няма.
Моля, гласувайте за новата редакция на т. 8 от ал. 1 на чл. 106.
Гласували 131 народни представители: 105 за, 7 против, 19 въздържали се.
Предложението за нов текст на т. 8 от ал. 1 на чл. 106 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да прегласува приетия на пленарното заседание на 5 ноември 1997 г. текст от чл. 108, ал. 3.
Комисията предлага ал. 3 да придобие следната редакция:
"(3) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Националната жандармерия и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение за прегласуване, направено от комисията, има ли някакви изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за новата редакиця на ал. 3 от чл. 108.
Гласували 133 народни представители: 113 за, 13 против, 7 въздържали се.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"Глава единадесета
Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност"
Раздел първи
Задачи и дейности"

Комисията приема текста на заглавията на главата и раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по наименованията на главата и раздела? То не са и направени писмени предложения, затова поставям на гласуване наименованието на глава единадесета и наименованието на раздел първи от глава единадесета.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: 112 за, против няма, 13 въздържали се.
Наименованията на глава единадесета и на раздел първи са приети.
Има думата господин Христо Бисеров за процедура.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, взимам думата от името на парламентарната група, за да направя следното процедурно предложение. Предлагам в залата да бъде допуснат господин Атанас Атанасов - секретар на МВР - да участва в приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Бисеров да бъде допуснат в залата господин Атанас Атанасов.
Гласували 125 народни представители: 110 за, 4 против, 11 въздържали се.
Предложението е прието. Квесторите да поканят господин Атанасов в залата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 109. Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" е специализирана служба на МВР за осъществяване на държавен противопожарен контрол по пожарогасене и аварийно-спасителна дейност."
По този текст има предложение на господин Маринчевски, което той оттегли.
Има и предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов. Комисията не приема тяхното предложение.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желае ли някой да аргументира предложението от госпожица Дончева, господата Найденов, Божков, Добрев и Корнезов?
Поставям на гласуване тяхното предложение в чл. 109, след думите "осъществяване на" да се добавят думите "профилактична дейност", което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: 21 за, 106 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 109, както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: 117 за, 1 против, 19 въздържали се.
Член 109 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 110. В изпълнение на задачите по предходния член Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" осъществява:
1. пожарогасителна дейност;
2. аварийно-спасителна дейност;
3. държавен противопожарен контрол;
4. научно-приложна дейност;
5. събиране, обработване, използване и предоставяне на информация за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 111. Пожарогасителната дейност включва:
1. определянето на способите, начините и средствата за пожарогасене;
2. разработването на планове за ликвидиране на произшествията;
3. незабавното изпращане на сили и средства при съобщения за пожар;
4. ограничаването и ликвидирането на пожара;
5. спасяването на хора и имущество;
6. оказването на първа медицинска помощ на пострадалите;
7. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.
Чл. 112. Аварийно-спасителната дейност включва:
1. определянето на способите, начините и средствата за извършване на аварийно-спасителна дейност;
2. незабавното изпращане на сили и средства при съобщения за бедствия, аварии и катастрофи;
3. ограничаването и ликвидирането на последиците от бедствия, аварии и катастрофи;
4. спасяването на хора и имущество;
5. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;
6. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.
Чл. 113. Държавният противопожарен контрол включва:
1. изпълнението на противопожарните правила и норми при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на населените места, извън селищните територии, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;
2. производството, вноса и търговията на изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната им безопасност;
3. участие в държавното приемане на обектите и строежите;
4. участие в лицензирането на търговците, извършващи пожаро- и взривоопасни дейности;
5. извършване на сертификационни проверки и издаване на сертификации за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;
6. съгласуване на проектите и даване на становища за разрешаване ползването на строежите;
7. даване на разрешение за проектиране, производство, внос, търговия, ремонт, монтаж и поддръжка на противопожарна техника, автоматика и гасителни средства;
8. издаване лицензи на търговците, извършващи дейности по пожарна и аварийна безопасност и контролиране спазването на условията, при които е издаден лицензът.
Чл. 114. Научноприложната дейност включва:
1. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната и аварийната безопасност;
2. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожарите, авариите и бедствията;
3. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии;
4. определяне на пожарните характеристики на веществата и материалите;
5. определяне на горимостта и границата на пожароустойчивост на строителните конструкции и елементи;
6. извършване на технически експертизи за пожари и аварии;
7. съгласуване и разработване на проекти и типове противопожарно оборудване, инсталации, уреди и съоръжения, гасителни и пожарозащитни състави;
8. съгласуване и разработване на стандартизационни документи;
9. разработване на научноприложни продукти за нуждите на МВР;
10. научно-информационно обслужване в областта на пожарната и аварийната безопасност."
По тези текстове господин Маринчевски имаше предложения по чл. 110, чл. 111, чл. 112 и чл. 113. Той ги оттегли. При това положение комисията подкрепи текста на вносителя така, както ни е предложен от чл. 110 до чл. 114 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров. Освен предложенията на господин Маринчевски, които са оттеглени, други писмени предложения не са направени. Затова моля да гласувате за приемането на текста на вносителя на членове от 110 до 114 включително. Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: 118 за, против няма, 17 въздържали се.
Членове от 110 до 114 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 115. Събирането, обработването, съхраняването, анализирането, използването и предоставянето на информация за пожарната и аварийната безопасност включва:
1. регистриране и отчитане на възникналите пожари, аварии и бедствия, ликвидирани от националната служба;
2. регистриране и отчитане на превантивните и административно-наказателните мерки;
3. водене на регистър на службите за пожарна и аварийна безопасност в страната и личния им състав;
4. регистриране и водене отчет на противопожарната и аварийно-спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;
5. регистриране и водене отчет на плановете за ликвидиране на произшествия;
6. анализиране на събраната информация за ликвидираните от органите на националната служба пожари, аварии и бедствия и набелязване на мерки за тяхното предотвратяване;
7. анализиране на състоянието на противопожарната и аварийно-спасителната техника, въоръжение и гасителни средства и прогнозиране на вида и количествата за нуждите на националната служба;
8. анализиране и определяне на необходимостта от подготовка и преподготовка на кадрите в учебните заведения на МВР за нуждите на националната служба;
9. обработване и предоставяне на информация за нуждите на министерството;
10. обработване и предоставяне на информация, свързана с пожарната и аварийната безопасност и възникналите произшествия на заинтересовани министерства, ведомства, организации, средствата за масова информация и други юридически лица."
Комисията приема основния текст на чл. 115 и текста на точки от 1 до 9 включително, предложен от вносителя. Комисията предлага т. 10 да добие следната нова редакция:
"10. обработване и предоставяне на информация, свързана с пожарната и аварийната безопасност и възникналите произшествия на заинтересовани държавни органи, организации и юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение на комисията има ли изказвания? Става дума за новата редакция на т. 10. Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване текста на чл. 115 с точки от 1 до 9 - текст на вносителя, а десета точка е в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 137 народни представители: 126 за, против няма, 11 въздържали се.
Чл. 115 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел II със заглавие: "Правомощия на органите".
Комисията приема текста на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за наименованието на Раздел II.
Гласували 127 народни представители: 122 за, против няма, 5 въздържали се.
Наименованието на Раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 116. (1) Органи на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" са офицерите, сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните сътрудници.
(2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи".
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 и ал. 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по чл. 116. Моля да гласувате за текста на вносителя с направените две корекции от комисията в ал. 1 и ал. 2.
Гласували 140 народни представители: 122 за, против няма, 18 въздържали се.
Чл. 116 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 117. При гасене на пожари, спасяване на хора и имущество при пожари, аварии, бедствия и катастрофи органите по чл. 116, ал. 1 са:
1. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на юридически и физически лица;
2. разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;
3. използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически и юридически лица;
4. привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;
5. изменят реда за движение в района, където се извършват спасителни и гасителни действия, до пристигане на съответните компетентни органи;
6. използват безплатно водоизточници и водопроводни мрежи по начин, осигуряващ необходимите количества вода за гасене."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по чл. 117.
Моля да гласувате текста на вносителя.
Гласували 133 народни представители: 116 за, 12 против, 5 въздържали се.
Член 117 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 118. При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарната и аварийната безопасност:
1. контролират спазването на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти и населени места;
2. извършват проверки в жилища на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност или след получаване на разрешение от съответната прокуратура;
3. издават писмените разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна и аварийна безопасност на юридически и физически лица;
4. прилагат превантивни и административно-наказателни мерки при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;
5. сигнализират юридически и физически лица при нарушаване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;
6. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират органите на прокуратурата;
7. изискват от юридически и физически лица документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната и аварийната безопасност при спазване на държавната, служебната, фирмената и личната тайна;
8. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности;
9. издават разрешения на търговци и търговски дружества, извършващи пожаро- и взривоопасна дейност;
10. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията на пожарната безопасност;
11. дават разрешения за ползване на новоизградени строежи и обекти;
12. дават разрешения за проектиране, производство, внос, търговия, ремонт, монтаж и поддръжка на противопожарна техника, автоматика и гасителни средства;
13. издават разрешения на търговци и търговски дружества, извършващи дейности по пожарна и аварийна безопасност и контролиране спазването на условията на даденото разрешение."
Комисията приема основния текст на чл. 118 и текста на точки 1, 2, 4, 6 и от т. 8 до т. 13 включително, предложен от вносителя.
Комисията предлага точки 3, 5 и 7 да добият следната редакция:
"3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна и аварийна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
5. сигнализират държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;
7. изискват от държавни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната и аварийната безопасност при спазване на държавната, служебната, фирмената и личната тайна;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по новопредложената редакция на точки 3, 5 и 7? Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 118 така, както е предложен от вносителя, с предложените нови редакции от комисията на точки 3, 5 и 7.
Гласували 119 народни представители: 119 за, няма против и въздържали се.
Член 118 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 119. Дирекцията "Пожарна и аварийна безопасност" осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на регионалните звена "Пожарна и аварийна безопасност".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по чл. 119.
Моля да гласувате за текста на чл. 119.
Гласували 137 народни представители: 119 за, няма против, 18 въздържали се.
Член 119 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност предлага да се създаде нов чл. 119а със следното съдържание:
"Чл. 119а. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение на комисията за създаване на нов чл. 119а има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложения ни от комисията нов чл. 119а.
Гласували 131 народни представители: 110 за, няма против, 21 въздържали се.
Член 119а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"Раздел трети
Специализирани звена за пожарна и аварийна безопасност

Чл. 120. Министърът на вътрешните работи по изключение може да създава специализирани звена за пожарна и аварийна безопасност извън щатната численост на министерсвтото по реда на чл. 86 и 87."
Комисията приема текста на заглавието и на чл. 120.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения, затова моля да гласувате за заглавието на раздел трети и за текста на чл. 120 така, както са ни предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: 117 за, няма против, 4 въздържали се.
Заглавието на раздел трети и чл. 120 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"Глава дванадесета
Териториални служби

Чл. 121. Задачите, дейностите, органите и правомощията на териториалните служби на МВР се определят от общите функции на министерството, изпълнявани на определената им територия."
Комисията приема текста на заглавието на глава дванадесета и съдържанието на чл. 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И тук няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте за заглавието на глава дванадесета и за текста на чл. 121 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: 113 за, няма против, 8 въздържали се.
Наименованието на глава дванадесета и текстът на чл. 121 са приети.
С това ще приключим работата по този закон, тъй като стигаме до следващата глава.
Преди да завършим заседанието моля да изслушате съобщението за парламентарен контрол в утрешното заседание, на 14 ноември 1997 г.:
заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Костадинов Иванов, Евгени Димитров и Иван Бойков и на две питания от народните представители Свилен Димитров и Стефан Нешев;
министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кирил Ерменков;
министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на питане от народния представител Георги Агафонов;
министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
министър-председателят на Република България Иван Костов на актуални въпроси от народните представители Осман Октай, Юнал Лютфи, Иван Костадинов Иванов и Атанас Богданов;
заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на питане от народния представител Руси Статков;
заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуални въпроси от народните представители Бойко Великов, Велко Вълканов и Пламен Славов;
министърът на транспорта Вилхелм Краус на актуален въпрос от народния представител Светослав Лучников.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител Елена Поптодорова от заседанието се отлага отговорът на актуалния й въпрос към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Надежда Михайлова.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 14 ноември, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
    Йордан Соколов

Заместник-председатели:
   Иван Куртев
  Александър Джеров

Секретари:
         Васил Клявков
                Иван Бойков