Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме със:
ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ N 353.
Има думата председателят на Комисията по културата и медиите господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Член 30. Предложение на Стоян Райчевски - ал. 5 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Димо Димов - в ал. 5 след думите "радио и телевизия" текстът става: "... се извършва на ротационен принцип." (Механизмът е посочен в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон.)
Комисията приема предложението по принцип.
Предложение от народния представител Любен Корнезов - чл. 30, ал. 5 (по проекта, приет на първо четене, ал. 4) да има следното съдържание:
"Чл. 30. (5) Изборът на нов състав на Националния съвет за радио и телевизия се извършва не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец от изтичане на мандата на предишния."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков - в ал. 5 след думата "телевизия" се добавя "и на ротационния мандат на неговите членове". 
Комисията приема предложението по принцип.
Предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов - ал. 5 да отпадне.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 30. (1) Мандатът на член на Националния съвет за радио и телевизия се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.
(2) Освобождаването на член на Националния съвет за радио и телевизия се извършва с решение на Националния съвет за радио и телевизия:
1. при постъпване на писмено заявление, подадено до председателя на Националния съвет за радио и телевизия;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон.
(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия в срок до един месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.
(4) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване, освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 30.
Да, има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще бъда максимално кратък. Националният съвет за радио и телевизия независимо от неговия мандат, дали ще има, както се прие междупрочем, ротация или не, трябва да има избор, респективно назначаване. И предложението, което съм направил, е, че не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец от изтичането на мандата съответният член на Националния съвет за радио и телевизия да бъде назначен, респективно избран.
Мисля, че това е съвсем разумно и просто не виждам защо комисията го е отхвърлила, защото даже ние сега се изправяме пред един такъв проблем, примерно с Висшия съдебен съвет. Тъй като няма срок за неговия избор, някой казва, че е противоконституционно преди да изтече мандатът, примерно на главния прокурор, да бъде избран нов, може ли след това да бъде избран и т.н. Този проблем може да възникне и при Националния съвет за радио и телевизия. И затова е хубаво в закона да се определи един срок кога може да бъде извършван този избор.
В тази насока съм направил своето предложение и моля народните представители, независимо от становището на комисията, да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Не виждам други желаещи.
Предложението на народния представител Димо Димов е в § 5. Приемате така да бъде? Да.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 187 народни представители: за 71, против 105, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Другите предложения са приети по принцип.
Моля, гласувайте чл. 30, така както е предложен от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 126, против 36, въздържали се 7.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Член 49. Предложение от народния представител Стоян Райчевски - в чл. 49, ал. 2 отпада.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Димитър Луджев, Лютви Местан, Юнал Лютви, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин - ал. 2 да се измени и да придобие следния вид:
"(2) БНР и БНТ излъчват националните си програми на официалния български език, като наред с това излъчват и специални програми на малцинствени езици."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Димо Димов - ал. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов - в чл. 49 ал. 2 да придобие следния вид:
"(2) Предаванията на майчин език, когато той не е български, се програмират така, че в същото време най-малко една от националните програми, съответно на БНР и БНТ, да излъчва на официалния език, съгласно Конституцията на Република България."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов - ал. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.
(2) Регионалните програми отразяват събитията от местно значение. Те се създават от регионални радио- и телевизионни центрове и са предназначени за населението от съответните региони.
(3) Територията на регионите, регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 49?
Да, има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Признак за истинското демократично гражданско общество е толерантното отношение на мнозинството към малцинствата. Аз мисля, че нашият парламент е достоен парламент и като член на семейството на парламентите, които членуват в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, крайно време е ние да приемаме тук истински демократични закони, касаещи правата и свободите на малцинствата в България.
Достойно отношение зае президентът, като заяви, че отсъствието на текст в този устройствен Закон за радиото и телевизията, който да регламентира правото да има предавания по националните електронни медии на езика на малцинствата в България е грешка. Не може във всички европейски държави да има предавания на езика на малцинствата, а ние - Република България, където има малцинства и сме член на Съвета на Европа, в скоро време ще ратифицираме Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства да няма текст, който да регламентира правото да има предавания по националните програми, повтарям - по националните програми на радиото и телевизията.
Това, че в новата редакция на текста е отпаднала старата ал. 2 на чл. 49, т. е. да има предавания на езика на малцинствата само по регионалните радио- и телевизионни станции, не значи, че такива ще има.
Също така в общия текст на ал. 1, където се говори, че може да има предавания както на български език, така и на езика на онези граждани, чийто майчин език не е български, може би някои смятат, че имплицитно се съдържа и правото да има предавания и на езика на малцинствата. Това не е така. Категорично не е така!
Затова Обединението за национално спасение има своето предложение, което е ясно и точно и е в контекста, пак повтарям, на демократизиране на този устройствен Закон за радиото и телевизията, а именно чл. 39, ал. 2 да се измени и да добие следния вид: "Българското национално радио и Българската национална телевизия излъчват националните си програми на официалния български език, като наред с това излъчват и специални програми на малцинствените езици." Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата за реплика д-р Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лютфи! В Европа няма държава, в която по националното радио да се говори на малцинствен език. Няма такава държава, моля Ви се. (Реплики от ОНС.)
Дори веднага ще Ви дам един пример. Над два милиона и половина австрийци живеят в Италия. Но да сте чули по Радио Рим да се говори на немски език? Няма такова нещо. Обратно, там, в Южен Тирол, си има една телевизионна станция, която предава на немски. Кажете в коя държава по националното радио се говори на чужд език? А иначе, ако искате, разбира се, в Кърджали може да работи някаква регионална станция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на д-р Янев. Но, д-р Янев, има много такива държави. Просто Вие не сте запознат.
Има думата за дуплика господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми д-р Янев, Вие сте ми много симпатичен колега, но наистина може би не знаете, както каза и председателят господин Соколов. Аз ще Ви дам следния пример. Във Финландия живеят около 9 на сто шведи, които са признати за национално малцинство. Там не само че има предавания на шведски език, но там има училища и университет на шведски език във Финландия.
Ще Ви дам и един пример в Германия за толерантност. Там има около 2,5 млн. гастарбайтери, не малцинство, обърнете внимание. И там всеки ден една от програмите на "Дойче Веле" и една от немските телевизии предават ежедневно по 4 часа на турски език именно за тези гастарбайтери, които нямат статут на никакво малцинство.
Има и други държави, така че нека първо да знаем как стои този въпрос, а след това да вземаме думата.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС, от място): Това не е националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, този текст очевидно ще породи много дискусии. Най-напред искам да изразя едно несъгласие с тезата на президента, който, връщайки този текст на закона, казва, че недопускането на предавания на майчин език по националната телевизия и националното радио ще сепарира етническите групи. Напротив, точно обратното е. Интегрирането става чрез официалния език, а не чрез майчиния език. Аз не мога да си представя, че един китаец в Ню Йорк, примерно, няма да знае английски език. Ако той знае само китайски език, да, той в Чайна таун ще се справя прекрасно, но излизайки от него, той ще бъде безпомощен, тъй като няма да може да си задоволи някаква потребност. Така че интеграцията навсякъде става чрез официалния език. И ако един български гражданин, чийто майчин език не е български, може да задоволи всичките си потребности със своя майчин език, той по-скоро се сепарира, отколкото да се интегрира.
Друг е въпросът ако ние сме многонационална държава, но ние не сме такава държава. Даже в Конституцията ние нямаме термин "малцинство", затова аз използвам понятието "етнически групи" или "български гражданин, чийто майчин език не е българският". Но все пак чл. 6, ал. 2 от нашата Конституция не допуска никакви ограничения или привилегии по различни признаци, включително и по признака етническа принадлежност, така че от тази гледна точка е нормално да има такива предавания. И както, вероятно добре си спомняте, във времето, което кой знае защо мнозина от вас наричат недемократично, такива предавания имаше и по националното радио, и по националната телевизия. А сега, когато сме в уж по-демократично време, вие предлагате да няма такива предавания.
Смятам, че нашето предложение е възможно най-доброто, защото в опозицията имаме време да си обмисляме предложенията. Вие сте затънали до шия в проблемите на управлението и нямате време, нямате достатъчно време да си обмисляте законопроектите, които внасяте. И неслучайно те пораждат такива безкрайни дебати. Ние имаме такова време и ви предлагаме един съвършен текст. Той дава правото на националната телевизия и националното радио да предават на оня майчин език, който не е български, но същевременно дава правото на основното население, на това население, чийто майчин език е официалният, във всеки един момент да може да слуша или да гледа програми на своя език. Тоест, нелепо е ако в даден момент основното население на страната не разбира програмите, които текат по националната телевизия и националното радио. Нашето предложение предполага националната телевизия и националното радио да имат най-малко две програми. При това положение по едната програма могат да вървят предавания на майчин език, няма проблем в това отношение. И аз ви уверявам, че вие не можете да стигнете до по-добро решение.
Какво предлагате вие сега? Предлагате БНР и БНТ да създават такива програми. А за излъчването? За излъчването не казвате нищо в становището на комисията. Кой ще излъчва тези програми? Никаква регламентация! Вие прехвърляте горещия картоф на генералния директор на БНТ и на генералния директор на БНР. И тази тема ще бъде един фактор, с който вие ще подчинявате ДПС. Тогава, когато те са ви послушни, ще им пускате програми на майчиния език, примерно. А когато отношенията са ви обтегнати, вие ще спирате тези програми. Вие използвате този член като един политически инструмент за натиск върху един ваш партньор - многогодишен, но не сигурен. По този начин вие искате да го подчините и да го направите свой сигурен партньор.
Смятам, че ние, като политици, трябва да поемем отговорността и ние да решим, а не да прехвърляме на БНР и БНТ този проблем. Много често, когато се гласуват закони в тази зала от мнозинството се говори за смелост. Никаква смелост. Просто се иска да бъдем на висотата на нашия дълг като народни представители и ние да решим проблема, а не да оставяме на някой друг, който няма такива големи пълномощия, да се занимава с тази главоболна тема. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Луджев, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Ахмен Юсеин, Мюмюн Емин.
Гласували 152 народни представители: за 10, против 104, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов.
Гласували 185 народни представители: за 60, против 115, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 49 така, както е предложен от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 128, против 37, въздържал се 1.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 93 има предложение от народния представител Велко Вълканов да се създадат две нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Лицата, които не притежават радио- и телевизионни приемници, или не приемат радио- или телевизионни предавания, заявяват това с декларация, подадена пред надлежната служба. Те се освобождават от заплащане на таксата по ал. 1 от деня на подаването на декларацията.
(4) Надлежната служба може по всяко време да извърши проверка за верността на декларацията. Ако се установи неверността на декларацията, или лицето не допусне да се извърши проверка за верността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията."
Комисията по културата и медиите приема предложението по ал. 3 и не приема предложението за нова ал. 4.
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 93, ал. 1 след думите "месечна такса" текстът да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков - в чл. 93 се създава нова ал. 3 със следния текст:
"(3) Не се заплаща такса, ако лицето, регистрирало електромера, не притежава радио- и/или телевизионен приемник и декларира това."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов - чл. 93 да придобие следния вид:
"Чл. 93. За приемане на програми на БНР и БНТ се заплаща месечна такса. Лицата, които не приемат тези програми, се освобождават от таксата въз основа на декларация, подадена чрез най-близката каса на службата, събираща таксите."
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов - чл. 93, ал. 1 да придобие следния вид:
"Чл. 93. (1) За финансиране на издръжката и стимулирането на общественото радио- и телевизионно разпръскване се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер по ал. 2. Не се заплаща такса на електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди."
Комисията приема по принцип предложението.
Становище на Комисията по културата и медиите:
"Чл. 93. (1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.
(2) Не се заплаща такса при регистриран електромер за трифазен ток.
(3) Лицата, които не притежават радио- и телевизионни приемници, или не приемат радио- и телевизионни предавания, заявяват това с декларация, подадена пред съответната служба. Те се освобождават от заплащане на таксата по ал. 1 от деня на подаване на декларацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата за изказване господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Независимо, че Комисията по културата и медиите оформи своето становище във вида, в който го пречетох, но предлагам да приемем предложението на господин Велко Вълканов по ал. 4, което комисията не прие - с поправката вместо "надлежната служба" да бъде "съответната служба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз намирам, че предложената от мен ал. 4 има разумен смисъл. Би трябвало наистина да съществува някаква санкция за тези, които ще дадат неверни данни в декларацията си, за да бъдат те накарани да бъдат точни. Но аз все пак не настоявам за приемането на ал. 4. На мен ми стига това, че приемате другата алинея, тъй като тя е съществената в случая разпоредба. Ако обаче вие прецените, че ал. 4 заслужава своето място в закона, аз естествено само бих се радвал и бих подкрепил тази идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, понеже господин Райчевски предложи да се приеме и ал. 4, възразявате ли думата "надлежната" да се замени със "съответната", тъй като и в предишната алинея е така?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Би могло, но става дума именно за надлежните органи, господин Райчевски, не за съответни. Но ще се разбира и аз мисля, че може да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И в редакцията на ал. 3, която комисията предлага, пак е употребена думата съответна.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не възразявамя да се приеме така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, предполагам, че и в сегашния правилник на парламента, както и в предишните, има една точка, според която депутатите са длъжни да декларират дали имат интерес по темата, която се обсъжда в момента в Народното събрание, дали имат свои специфични частни интереси.
Аз декларирам, че имам интерес във връзка с ал. 2 на предложението, което е утвърдено от комисията, а именно, не се плащат такси при електромер за трифазен ток. Тези от нас, които сме от провинцията и които след броени дни ще бъдем хвърлени в лукса на дипломатическите блокове, разбира се не по наша воля, ще имаме трифазни електромери и няма да плащаме такса за приемане на радио и телевизия. Затова аз декларирам този интерес и процедурно внасям предложението всеки колега да направи подобна декларация, тъй като не е морално ние да имаме някакъв интерес по отношение на закона, който се приема и да не го обявим в пленарната зала. Затова моля да направите това, което сторих аз.
Не приемам, че заплащането на таксите може да бъде за финансиране на обществена радио- и телевизионна дейност. Никъде няма задължение на българските граждани, фиксирано, закрепено в някакъв нормативен документ, за финансиране на обществена радио- и телевизионна дейност - нито в Конституцията, нито в някой международен договор, по който ние сме страна.
Тъй като виждам, че господин Стоянов ще вземе думата, той е превел от една конференция на съответните министри, мисля че в Будапеща, и то лошо е превел едно тяхно решение за стимулиране - вижте му предложението - на общественото радио- и телевизионно разпръскване, т.е. нещо като радио- и телевизионна виагра. Но това решение на конференцията, което той ще спомене, с нищо не ни задължава. Тоест финансиране може да има за приемане на радио и телевизия, но не за издръжка на обществено радио и телевизия. Вие утре по този начин може да приемете закон за издържка и на в. "Демокрация" и ще намерите достатъчно аргументи за това, но това не е конституционносъобразно. Още повече, че целият закон, така както е направен, предполага Националната телевизия и Националното радио, за чието издържане вие искате да натоварите с данък "Гледане и слушане" всички български граждани, да бъдат партийно-правителствени. Ето защо те трябва да бъдат издържани или от "Раковски" 134, или най-малкото от държавния бюджет, но не и от джоба на данъкоплатеца.
Третото ми възражение и аргумент за нашето предложение е, че не може електромерът да бъде точка на идентификация, не може на база на притежаване на електромер да се плаща гледане на телевизия и слушане на радио. Вярно, че в някои държави - но и в Гърция вече има протести, господин Стоянов, ако решите да цитирате Гърция - се плаща на база на електромер, но в тези държави, уважаеми колеги, във всяка къща има не само телевизор, но и лека кола, и много други неща. В България не е така. В България 10 на сто от населението нямат телевизор. Така че не може на база на електромер да бъде плащането. Конституцията казва, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, но съобразени с техните доходи и имущество. Тъй като таксата е еднаква за всички, очевидно вие не се съобразявате с доходите на гражданите. Не се съобразявате и със съответното имущество. Вие се съобразявате с едно произволно взето имущество, в случая електромера. Със същия успех може да положите за основа водомера, прахосмукачката и който уред ви дойде на ум. Имуществото, което трябва да залегне тук, не може да бъде друго, освен телевизора или радиоапарата. Тоест всеки, който притежава телевизор или радиоапарат, може да бъде облаган с тази такса.
Но обърнете внимание на нашето предложение - за приемане на програми на БНТ и БНР. Аз мога, първо, да нямам телевизор или радио - значи не трябва да плащам. Второ, мога да нямам сигнал на територията, където живея - значи пак не трябва да плащам. Трето, мога да не искам да гледам БНТ и да слушам БНР. Вие не можете да ме задължите да гледам БНТ. В такъв случай аз трябва да имам правото, каквото сме предвидили в нашето предложение, да декларирам в енергото, както вие сте решили, че през 1999 г. няма да гледам БНТ и това да бъде достатъчно аз да бъда освободен от таксата. Всичко друго е атакуемо и аз ви обещавам, че ще направим искане пред Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на текста, така както вие сте го предложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Моето предложение е в ал. 2 на чл. 93 да се добавят думите, които впрочем са и предложение на народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов - "регистриран за производствени нужди". Тоест ал. 2 става: "Не се заплаща такса на електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди". Това предложение е направено от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов. При това положение тази вероятност, за която говори господин Иво Атанасов, се избягва. Тоест господин Иво Атанасов може да живее в един душевен комфорт, че той няма да ощетява Българската национална телевизия и Българското национално радио, независимо че ползва апартаменти на БОДК. Значи господин Атанасов вече изпада в душевен комфорт.
Уместни са предложенията на народния представител Велко Вълканов да въведем ал. 3 и ал. 4, с тази забележка, която беше направена. Думата "надлежна служба" не е много ясна, може би трябва да бъде "съответната служба". Така, както са предложени текстовете на ал. 3 и на ал. 4 от господин Вълканов, те стават всъщност ал. 3 и ал. 4 на текста.
Моето предложение е да отпадне това, което е прието от комисията като ал. 3, а ал. 3 и ал. 4 да станат предложенията на господин Велко Вълканов.
Това са моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ал. 3, както я предлага комисията, е идентична с текста, който предлага господин Вълканов. Така че там различие няма.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не буквално наистина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разликата е в "надлежна" и "съответна".
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Моето предложение е с тази редакционна разлика, господин председател, да бъдат приети текстовете на господин Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да приема в пълнота така предложената от господин Вълканов ал. 4, тъй като в нея се дават извънредни пълномощия на една неизвестна засега служба. Дали е "надлежна" или "съответна", ние тази редакция я направихме още в комисията. Всъщност се визира най-вероятно данъчната служба, тъй като не разбирам кой друг би могъл да събира тази такса. Но това е отделен въпрос.
Аз предлагам, ако все пак колегите решат да гласуват този текст, той да бъде в някаква степен омекотен и съобразен с правовия ред в страната. Не би могло по всяко време да се извършват проверки за дейността на декларациите. Това е според мен едно много мощно пълномощие, което най-малко Националната електрическа компания или друга служба би трябвало да има - да нахлува в дома на подателя на подобна декларация и да извършва проверки. Така че там вероятно трябва да запишем може би само второто изречение, което за жалост не е добре направено: "Ако се установи неверността на декларацията или лицето не допусне да се извърши проверка - даже съм против това "ако не допусне да се извърши проверка" - таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията." Този текст е малко по-приемлив от моя гледна точка.
Искам да успокоя колегите, че няма трифазни електромери и трифазна мрежа в нашите квартири. Те са двуфазни, третата фаза е свързана с МВР, така че ние няма да бъдем освободени от тази такса.

Исках да кажа няколко думи за ал. 1 в окончателното становище на комисията. Това, което ние въвеждаме при така създалата се ситуация, всъщност е такса или данък "Обществено радио и обществена телевизия" - както искате, така го наречете. Тоест, няма нужда да се записва "за финансиране на" еди-какво си. Но не знам дали би могла да бъде направена тази поправка. Там разумният текст е, че се заплаща месечна такса "Обществено радио и телевизионна дейност" и ако решим, можем, разбира се, да прибавим, че това става въз основа на регистриран електромер, колкото и нелепо да изглежда на първи и на втори поглед. "За финансиране" според мен е неточно, тъй като ние по същество въвеждаме такса или данък "Обществено радио и телевизия". Това е смисълът на предложението, което правят Ева Жечева и Сашо Стоянов и което комисията е редактирала по този начин.
Така че това е моето предложение по ал. 4.
А по ал. 1 - "Месечна такса "Обществено радио и телевизионна дейност" се заплаща въз основа на всеки регистриран електромер", ако искате. "За финансиране" според мен не е точно казано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев. Но и на него, и на господин Атанасов напомням, че сме на второ четене и импровизации на трибуната, без да се посочи конкретен текст, а "може така, може иначе", аз не мога да поставя на гласуване. Нищо ясно не казахте. Върху няколко варианта разсъждавахте и накрая не казахте: да отпадне еди-кое си или да се приеме еди-кое си. Затова влезте в положението и на председателя на заседанието, че той може да поставя на гласуване само конкретни неща.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ(ДЛ, от място): По ал. 4 съвсем конкретно предложение направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По ал. 4 разбрах, но по ал. 1 беше импровизация.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Алинея 1... Ами текстът остава неграмотен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече говорихте, така че...
Други изказвания има ли?
Господин Димов има думата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Аз лично съм за това да остане текстът в началото на ал. 1, в който е записано: "За приемане на радио- и телевизионна програма се заплаща месечна такса" - това, което господин Иво Атанасов предложи, защото "за финансиране" - това, което господин Пантелеев каза - изразът не е правилен.
И другото, което искам да обясня. Трудно ми е да направя предложение, но ще ви кажа, даже допълнението на господин Сашо Стоянов "за регистриран за производствени нужди трифазен електромер"... Веднага ще ви дам пример: на пл. "Славейков" N 11, в сградата на Министерството на културата - току-що се занимавах с този проблем - долу са трифазни електромери за всеки етаж. Горе бъка от служби, които не съм ги проверявал дали имат телевизори, но там се води на всеки етаж по един трифазен електромер, които не са за производствени нужди. Това означава, че тази сграда няма да заплаща нищо, а може да има и 100 телевизора.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Точно обратното - ще плащат.
ДИМО ДИМОВ: Ама колко са тези служби? Те са по един на етаж и се отчита от Министерството на културата за един електромер цялата електроенергия, която е употребена. Как ще заплащат те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Поставям на гласуване предложението на господин Велко Вълканов за ал. 4, с редакционната поправка: "съответната" вмeсто "надлежната служба".
Моля, гласувайте предложението на господин Велко Вълканов за нова ал. 4.
Гласували 156 народни представители: за 141, против 13, въздържали се 2.
Предложението за ал. 4 е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Димо Димов - в ал. 1, след думите "месечна такса" текстът да отпадне.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз имам предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването. Нека да чуем какво предлага господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз направих предложение: ако бъде прието предложението на народния представител господин Велко Вълканов, да гласуваме отпадане на първото изречение и от второто да остане само следният текст: "Ако се установи неверността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаването на декларацията". Това казах в началото. Същото предлага и господин Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А кой ще установява, кой ще прави проверка сега? Я помислете малко, преди да правите предложения. Ако се установи неверността, а преди това не се казва ще се извършва ли проверка или не. Моля, нека да не гласуваме безсмислици! За да се установи неверността, трябва някой да извърши проверка. Освен да прегласуваме текста, друго не можем да направим. Предлагате ли прегласуване или не?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Правя процедурно предложение за прегласуване само на едно изречение: "Надлежната служба може по всяко време...". Вижте, това не е възможно! Това даже тангира към противоконституционност. Има ред, когато може да се влезе в един дом.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Казвам Ви го, пък Вие решете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, той предлага процедурно да се прегласува, въпреки че аз като подам декларацията, че нямам телевизор, сам каня надлежната служба да дойде в къщи и да провери достоверността на това, което съм казал. Аз я каня.
Поставям на прегласуване предложението на господин Велко Вълканов за ал. 4.
Гласували 157 народни представители: за 119, против 9, въздържали се 29.
Алинея 4 е приета.
Моля, гласувайте предложението на господин Димо Димов за отпадане на текста след думите "месечна такса" в ал. 1.
Гласували 140 народни представители: за 33, против 99, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов за ал. 2 редакцията да бъде тази, която беше приета и от комисията: "Не се заплаща такса за електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди". Това е предложението на Ева Жечева и Сашо Стоянов, което се подкрепя и от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 2.
Моля, гласувайте чл. 93 така, както е предложен от комисията с редакцията на ал. 2, която приехме по предложение на госпожа Жечева и господин Стоянов, и с ал. 4, която също гласувахме, както е предложена от господин Велко Вълканов.
Гласували 153 народни представители: за 130, против 18, въздържали се 5.
Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 96 има предложение от народния представител Стоян Райчевски:
"Чл. 96. Освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение с II група инвалидност."
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов:
"Чл. 96. От заплащане на такси по чл. 94, ал. 1 се освобождават инвалидите, социално слабите и лицата над 70 години."
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков:
"Чл. 96. (1) НЕК - ЕАД, чрез ръководителите на областните електроснабдителни предприятия, освобождава от плащане на таксата по чл. 93, ал. 3.
    (2) По същия начин могат да бъдат освободени от плащане на такса лица над 70-годишна възраст, инвалиди и други официално регистрирани като социално слаби граждани."
Комисията не приема предложението по ал. 1 и приема по принцип предложението по ал. 2 на колегата Ляков.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Драгомир Шопов и Атанас Мерджанов:
"Чл. 96. Освобождават се от плащане на таксата лица над 70 години, инвалиди и други социално слаби граждани въз основа на декларация, подадена чрез най-близката каса на службата, събираща таксите."
Комисията приема по принцип предложението.
Становище на Комисията по културата и медиите:
"Чл. 96. Освобождават се от заплащане на таксата лица над 70 години, инвалиди и други официално регистрирани като социално слаби граждани."
Уважаеми господин председател, преди да подложите на гласуване становището на комисията, моля да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Комисията оформи своето становище във вида, в който го прочетох преди малко, но ще помоля да поставите на гласуване мое предложение, което по принцип е прието, но не е включено в становището на комисията - към "инвалиди" да се прибави "I и II група инвалидност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има предложение на господин Райчевски.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз съм направил предложение и виждам, че комисията казва, че по принцип приема предложението ми. Виждам, че тази идея е залегнала и в текста на комисията, но за мен текстът е непрецизен от юридическа гледна точка.
Явно, търси се една социална справедливост - хората, които са социално слаби, инвалиди, възрастни хора, да не заплащат тази такса, а да бъдат освободени от нея. И то императивно. В такава насока са и указанията в указа, който президентът издаде и по този текст упражни своето право на вето.
Но сега да се върнем на текста, който ни се предлага. Значи, имаме три категории граждани, които се освобождават - първо, тези, които са над 70 години; второ, инвалидите, и с това уточнение, което тук чух - които са I и II група, тъй като III група могат да работят, разбира се, и те са инвалиди, но нека Народното събрание да прецени, и социално слабите. Значи, имаме три категории.
Вижте самия текст: "и други официално регистрирани социално слаби. Ами, вижте, колеги, няма официални и неофициални. Има социално слаби граждани. Има си ред, има си критерии, които определят кои са социално слаби, и те се регистрират в центровете за социални грижи. Така че "официално регистрирани" - не върви. Значи, има и неофициални. Нали разбирате? Социално слабите се регистрират, така че текстът според мен от юридическа гледна точка трябва да стане: първо, освобождават се инвалидите, социално слабите и лицата над 70 години. Мисля, че идеята, която тук изповядваме всички, е ясна.
А що се отнася до различни категории инвалиди - нека Народното събрание да реши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Райчевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, споделям бележката на господин Корнезов, само че искам да направя една малка корекция. Ние по-добре е да оставим "регистриране", а не и "социално слаби". "Социално слаби" е въпрос на преценка много субективна и много относителна. Включено е и "и други", не защото сме имали предвид да се разширява този списък, а комисията е имала предвид, че става дума за освобождаване не само на възрастни, не само на инвалиди, а и на друга категория като социално слаби. Вашата бележка е приемлива и аз предлагам да отпадне "и други", да отпадне "и официално" и да стане "и регистрираните като социално слаби граждани", или "регистрирани като социално слаби". Значи: "Освобождават се от заплащане на такса лица над 70 години, инвалиди от I и II група и регистрираните като социално слаби граждани".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, искам да споделя с вас, че още на заседанието на комисията беше направен един много сериозен опит да се изврати същността на ветото на президента по този тъкмо член.
Президентът каза, че нормата трябва да звучи императивно, а не както беше написана в една модална форма в текста, който той върна. Но ние сме свидетели как мнозинството се опитва, ако има как, да прескочи ветото на президента по чл. 96. Тази тенденция, този лош опит на господин Райчевски, продължава и в пленарната зала. Вижте неговото предложение какво е - то е веднага след текста на чл. 96: "освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение". Съвсем друг е смисълът, уважаеми колеги. Според господин Райчевски значи, че този, който е с увредено зрение и не може да гледа телевизия, или този, който е с увреден слух и не може да слуша радио, не трябва да плаща. Не е това смисълът!

Инвалидите не трябва да плащат не затова, защото са слепи или глухи, а защото те имат разходи, които са по-големи от разходите на другите граждани. Те имат разходи, свързани със своите заболявания. Затова ние не трябва да ги делим на категории и не трябва да ги делим на болести. Щом са инвалиди, и макар и да са трета категория, макар и да имат право на работа, те имат по-големи финансови ангажименти от всички останали граждани на държавата. Именно затова се предлага да не плащат тази такса, а не заради това, че физически не могат да гледат телевизия или физически не могат да слушат радио. Поради по-големите разходи, които те имат, ние предлагаме да бъдат освободени.
Затова моето категорично предложение е да отпадне уточнението за първа и втора група. Всички инвалиди плащат тези скъпи лекарства.
Друг е въпросът в нашето предложение за това по какъв начин ще се установява. Ние бяхме предложили, тримата колеги, това да става чрез декларация. Виждам, че комисията отхвърли това наше предложение. Боя се, че може да има известни практически затруднения. Не съм съгласен, разбира се, и по всяко време да се проверява дали си инвалид, дали имаш телевизор, дали имаш радио, както гласувахме в предишния член, но някакъв ред, с който да се установява, че си над 70 години, че си инвалид, че си социално слаб - под официалната летва на бедността, вероятно трябва да има, за да няма възможност за хитруване в това отношение.
Но тъй като комисията не можа да се обедини около подобен текст, аз съм склонен да приема текста на комисията, както е записан - "Освобождават се от заплащане на таксата лица над 70 години, инвалиди и други официално регистрирани като социално слаби граждани". Смятам, че нищо повече не е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Ще преминем към гласуване, но преди да гласуваме все пак да стане ясно на залата, че господин Райчевски, когато спомена за групи инвалидност, имаше предвид текста, който предлага комисията. А в текста, който той предлага и който иска да бъде гласуван, е казано само "втора група инвалидност", защото слепите и глухите са втора група инвалидност. Значи там не е необходимо да се прави корекция.
И тъй като господин Райчевски държи да бъде гласуван неговият текст, поставям най-напред на гласуване чл. 96 така, както е предложен от господин Стоян Райчевски.
Гласували 159 народни представители: за 111, против 43, въздържали се 5.
Член 96 е приет.
Думата за процедура има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля Ви, господин председателю, прочетете точно какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това мога да направя, ако искате прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, за да има спокойствие, ще направим прегласуване по искане на господин Корнезов на чл. 96 така, както е предложен от господин Стоян Райчевски.
"Чл. 96. Освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение с втора група инвалидност."
Увреждането на слуха и на зрението е втора група инвалидност.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): А тези, които са първа група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първо гласуваме заместващи текстове. Гласуваме предложението на господин Райчевски, а не на комисията. Движим се по правилника. Ако не се приеме това предложение, тогава ще гласуваме предложението на комисията. Ако се приеме, това става чл. 96.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 115, против 32, въздържали се 4.
Член 96 е приет.
Думата за отрицателен вот има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В крайна сметка се оказа, че ние въобще не съблюдаваме мотивите, които изложи президентът. Този член беше върнат по една-единствена причина - тъй като не беше изрично казано, а имаше модална форма, че задължително се освобождават тези категории граждани, които бяха посочени в по-раншния текст. Сега изведнъж ние гласувахме заместващ текст на господин Райчевски, който безкрайно стеснява...
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС, от място): Не е заместващ текст.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Няма значение какво точно е, това за мен е заместващ текст, който стеснява изключително много броя на хората, които се освобождават от тази месечна такса. Това са може би 10 или 20 пъти по-малко лица, които бяха визирани в чл. 96 в първоначалния му вариант. Аз остро протестирам срещу това и не разбирам защо трябваше да бъде приемано предложението на господин Райчевски и той сам всъщност разбира ли какво става. Вие съкратихте 10 или 20 пъти броя на лицата, които ще имат право да ползват тази привилегия и да бъдат освободени от таксите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за процедура има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Добре, гласувахме предложението на господин Райчевски. Обаче има още предложения, направени от народни представители, а господин председателят преди малко каза, че няма да ги подложи на гласуване. Има и мое предложение, и на господин Ляков, и други, които обхващат друг предмет на регулиране. Освен инвалидите въпросът е ще бъдат ли освободени примерно социално слабите, за които говорихме, лицата, които са над 70 години. Те са дадени в следващите предложения и Ви моля, господин председателю, подложете на гласуване предложенията така, както са в книжката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Аз не мога да разбера, комисията беше подкрепила тези предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не спорете в залата помежду си.
Още един път ще повторя. Направено е предложение, докладвано от комисията от господин Стоян Райчевски, което гласи: чл. 96 се изменя, както следва, и той предлага текст. С гласуването чл. 96 е приет. И след като сме приели член в закона, не можем да приемем втори чл. 96, не можем да приемем предложението на комисията и всъщност сме приключили с чл. 96.
Господин Райчевски има думата да продължи с докладване на следващите текстове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е само част от текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, продължете с докладването, като няма да докладвате чл. 97, защото той не е върнат от президента. Следващият член е 105.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Отказвате ли да подложите на гласуване моето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, вече дадох достатъчно ясно разяснение по този въпрос.
Господин Райчевски, моля, докладвайте по-нататък.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 97, ал. 1 има предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов, което се оттегля.
По чл. 105 има предложение от народния представител Димо Димов - след думата "кандидатстват", думата "само" да бъде заменена с думите "физически и", след което текстът продължава.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов - по проекта, приет на първо четене, чл. 107, ал. 2 да има следното съдържание: "За лицензия могат да кандидатстват само лица, регистрирани по търговския закон".
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков - в ал. 2 след думата "законодателство" се добавя "както и физически лица, регистрирани като еднолични търговци или упражняващи свободна професия и регистрирани данъчно".
Комисията приема по принцип предложението.
Становище на комисията:
"(2) За лицензия могат да кандидатстват само лица, регистрирани по Търговския закон."
Останалият текст на чл. 105 не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз подкрепям предложението на господин Корнезов по този член. Мисля, че то решава противоречието, което съществуваше с чл. 3 и чл. 6 от закона във връзка с ветото, наложено от президента.
Но на мен ми се иска да попитам още веднъж: това, което стана преди малко, гаф ли е на господин Райчевски или е политическа линия на СДС? Защото вие не само че ударихте шамар на президента, той си го заслужава, вие ударихте шамар на два милиона и половина пенсионери, които ще трябва да плащат такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, правилникът не Ви позволява да говорите по адрес на президента! И би било редно да Ви отстраня за три заседания! Погледнете в правилника!
ИВО АТАНАСОВ: Защо? Аз не съм казал нищо лошо за президента. Тъкмо групата на СДС трябва да отстраните, защото вие го бламирате по този начин. Господин президентът казва, че нормата трябва да звучи императивно, тоест освобождават се социално слаби, пенсионери и инвалиди. А вие фактически освободихте само инвалидите втора група. Тоест вие бламирате президента и ако трябва, самоотстранете се за три заседания от залата. Но вие посегнахте върху милиони хора в България. И аз затова питам гаф ли е това на господин Райчевски или е ваша партийна линия? И кога се смени, защото на заседанието на комисията беше друго?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С чл. 96 вече приключихме. Имате думата по чл. 105.
ИВО АТАНАСОВ: Вие не подложихте много предложения на гласуване. Моето предложение не беше подложено на гласуване. Това е нарушение според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Райчевски има думата. Само, моля, не се връщайте на чл. 96!
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Длъжен съм да отговоря...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма отговор! Сега сме на чл. 105.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. С всичкото ми уважение към господин Корнезов, той е бивш конституционен съдия и моите уважения към Вашата квалификация, но това, което предлагате, господин Корнезов, е недомислие, не е добро. Защото този текст по ал. 2 изключва възможността примерно Софийският държавен университет да направи университетско радио или телевизия. Вие в момента искате и за съжаление това е прието от комисията, аз няма да подкрепя това предложение, вие искате на практика само стопански субекти да могат да правят радио и телевизия по Търговския закон. Основната идея в закона в предходните глави и членове по тялото на закона е по-друга. Обществените телевизионни оператори могат да бъдат и юридически субекти по смисъла на Закона за лицата и семейството. Могат да бъдат университетски, училищни и прочие медии, които да разпространяват наука, знание, културни ценности и така нататък.
В този смисъл, господин Корнезов, аз няма да подкрепя предложението Ви и даже Ви призовавам да го оттеглите. Смисълът на президентското вето по чл. 105 е само да се въведат физически лица, чл. 105 да кореспондира с чл. 3 и чл. 6. Тоест аз, господин председателю, предлагам да подкрепим предложението на народния представител Димо Димов по чл. 105 и чл. 105 да остане във вида, в който е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Димитров, аз не съм специалист по даване на лицензии, тази материя ми е доста чужда, аз не я познавам. И направих предложение, за да помогна и да дам формулировката така, както беше указът на президента. Ясно е, в българското право има физически и юридически лица. Въпросът е сега дали ще може да бъде дадена лицензия не само на юридически, но и на физически лица. По Търговския закон знаете, че има юридически лица, има и еднолични търговци, които са физическите лица. Тук господин Благой Димитров казва, че освен, разбира се, в Търговския закон, има още редица нормативни актове, един от тях е Законът за лицата и семейството, има и редица още други актове, даже ако щете, и във връзка с изповеданията, които са юридически лица извън Търговския закон. И ако вашата идея за даване на лицензии не само на търговски субекти по Търговския закон, ако това е вашата идея и въобще идеята на парламента, в такъв случай текстът не е точен. Би следвало да бъде, че за лицензии могат да кандидатстват физически и юридически лица. И тук да се сложи точка. И тогава практически всеки един български гражданин, всяко едно юридическо лице, ако това е вашата идея, ще може да кандидатства за лицензия.
Така че аз не поддържам текста си, разберете го, опитал съм се да дам една юридическа формулировка.
Приключвайки, се обръщам към господин Куртев: господин Куртев, Вие грубо нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вие не поставихте на гласуване предложенията на трима народни представители. Не поставихте на гласуване включително и предложенията на комисията. Така че Вие трябва още веднъж да поставите на гласуване това, което народните представители, включително и комисията, включително и президентът ви казва: инвалиди, социално слаби и лица над 70 г. трябва да бъдат освободени от заплащане на държавна такса. Конституцията казва, че България е социална държава. Не настъпвайте Конституцията! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Спазвам точно правилника, господин Корнезов! И по-добре от Вас едва ли някой в залата съзнава това, защото Вие сте юрист. Приет един път член, в случая 96, той е приет. Има други предложения за чл. 96, всички те, след като сме приели вече един текст, не могат да бъдат гласувани, в това число и на комисията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Но това са отделни категории! Всяка една от тях трябва да се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това не е за първи път. А това, че са различни по съдържание не значи, че трябва да се прегласуват в залата. Залата с гласа си решава кое ще бъде текстът.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Няма да ги прегласуваме, трябва да ги гласуваме. Това са допълващи текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече сме на чл. 105.
Има думата господин Благой Димитров за реплика на господин Корнезов.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз използвам процедурата за реплика, защото преди малко взех думата по чл. 105. Благодаря на господин Корнезов за разбирането и това е идеята на вносителя.
Но иска ми се, господин председателю, да добавим към предложението на господин Димо Димов, след думата "физически", изразът "- еднолични търговци", тоест да стане ясно, че физическите субекти са еднолични търговци, а не може физическото лице Иванов да отива примерно да иска лицензия. Значи това е важно и аз предполагам, че ще подкрепите това мое предложение.
Значи към предложението на господин Димо Димов добавяме "- еднолични търговци" и юридическите лица - това, за което говорихме, целият този широк кръг от субекти, които да кандидатстват.
Искам да използвам, господин председателю, да направя едно процедурно предложение да удължим времето до почивката и парламентарният контрол да започне след приключване на точката от дневния ред, тоест на закона. (Бурна реакция от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Противно становище има ли на предложението да продължим по тази точка работата до нейното приключване?
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, мисля, че това предложение на господин Димитров е крйно неуместно, защото по редица причини, включително тук с основателни ритуали през изминалата седмица, нямаше възможност за пълноценно провеждане на парламентарния контрол.
Освен това, парламентарният контрол традиционно се провежда във времето от 11,00 ч. и това е обявено, така че не би трябвало да се нарушава публичността в работата на парламента. Дори по-скоро хората от мнозинството трябваше да предложат днес да се изчерпят всички проблеми от парламентарния контрол, но това е прекалено много за тях.
Затова аз настоявам парламентарният контрол да се проведе по начина, по който е предвиден, а след това ще има възможност да се догласуват тези текстове. Защото вие приехте едни от най-важните, отказахте да гласувате - нещо, което е недопустимо, за освобождаването на пенсионерите и социално-слабите, което според вашата политика трябваше открито да отхвърлите. Другият важен въпрос е за рекламите, по който вие пак ще решите това, което смятате. Но това може да стане във времето след 13,00 ч.
Затова нека да се гласува отрицателно предложението на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Благой Димитров.
Гласували 181 народни представители: за 114, против 67, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Парламентарният контрол ще започне след приключването на работата по тази точка от дневния ред.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Дайте почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Почивката я дава председателят тогава, когато прецени.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Вие сте диктатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма диктатор. В 11,30 ч. ще бъде дадена почивката така, както е когато се занимаваме със законодателна работа.
Господин Димов има думата да вземе отношение по това, което господин Благой Димитров предлага.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, взимам отношение по това предложение, което допълва моя текст - след думата "физически" да има тире и да се добави "еднолични търговци".
Аз лично смятам, че този текст, който продължава след моето предложение, по смисъла на българското законодателство казва ясно нещата и няма защо да се допълва с тире и "еднолични търговци". Но ако юристите решат, че е нужно да стане това, аз не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Преди да гласуваме искам отново да ви обясня и после да не казвате: ама защо не се гласува нещо друго.
Първото по ред предложение е това на господин Димов, който предлага изменение в ал. 2, която е върната от президента, изменение към текста, който е върнат. Ако залата приеме това, което предлага господин Димов, това е текстът на ал. 2 и останалите предложения няма да бъдат гласувани, защото вече е приет един текст, по същия начин, по който процедирахме и при чл. 96. Така че после да няма отново вълнения.
Поставям на гласуване предложението на господин Димов, който прие корекцията, която беше предложена от господин Благой Димитров, и текстът на ал. 2 ще звучи така:
"(2) За лицензия могат да кандидатстват само физически лица - еднолични търговци, и юридически лица по смисъла на българското законодателство".
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Алинея 2 е приета.
Останалите текстове от чл. 105 не са върнати от президента, така че с чл. 105 приключихме.
По-нататък, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Има предложение от народния представител Стоян Райчевски:
В § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби отпадат думите "Националният съвет за радио и телевизия".
В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби се създават нови ал. 2, 3 и 4 със следното съдържание:
"(2) Съставът на Националния съвет за радио и телевизия през първия мандат, след влизането в сила на този закон, се обновява по жребий.
(3) След изтичане на две години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.
(4) След изтичане на четири години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента."
Сегашните ал. 2 и 3 стават съответно 5 и 6.
Комисията приема предложението по § 5.
Предложение от народния представител Димо Димов:
"В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нова ал. 1:
"§ 5. (1) Процедурата по избор или назначаване на нови членове на Националния съвет за радио и телевизия се извършва по ротационен принцип, като след първите две години, чрез жребий, отпадат трима членове - двама от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента; на втория жребий след две години - един от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента. След това всеки от членовете на Националния съвет за радио и телевизия ще има пълен шестгодишен мандат, като съставът на съвета ще се обновява на всеки две години чрез нов избор или назначение."
Алинея 1 става ал. 2, като от текста отпадат думите "Националният съвет за радио и телевизия".
Останалите алинеи се преномерират."
Комисията не приема предложенията.
Има предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби отпадат думите "Националният съвет за радио и телевизия".
В § 5 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Съставът на НСРТ през първите шест години от влизането на този закон в сила се обновява по жребий, както следва:
1. след изтичане на две години НСРТ се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента, измежду първоначално избрания състав на Националния съвет за радио и телевизия;
2. след изтичане на четири години Националният съвет за радио и телевизия се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента, измежду първоначално избрания състав на Националния съвет за радио и телевизия."
Комисията по културата и медиите приема предложенията.

Становище на комисията:
"§ 5. (1) Управителните съвети на БНТ и БНР и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на Закона за радио и телевизия (обр. ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение N 21 на Конституционния съд от 1996 г.; бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп. бр. 112 от 1997 г.), довършват мандата си, предвиден в него.
(2) Съставът на Националния съвет за радио и телевизия през първия мандат след влизането в сила на този закон се обновява по жребий.
(3) След изтичане на две години съставът на НСРТ се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.
(4) След изтичане на четири години съставът на НСРТ се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента.
(5) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
(6) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл. 62, т. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Благой Димитров беше вдигнал най-напред ръката.
Имате думата, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! От текста на ал. 1 не е ясно в какъв срок съставът на Националния съвет за радио и телевизия трябва да се формира въз основа и на президентското вето. Това е предложението и на комисията.
Затова аз предлагам в ал. 1 след точката да добавим текста:
"Съставът на Националния съвет за радио и телевизия по този закон се формира съобразно квотите в срок един месец от влизането в сила на този закон."
Иначе не е ясно кога се формира Националният съвет за радио и телевизия - в какъв срок се формира след влизането на Закона за радиото и телевизията в сила.
Още един път повтарям. Аз предлагам изречението:
"Съставът на Националния съвет за радио и телевизия по този закон се формира съобразно квотите в срок от един месец от влизането в сила на този закон."
Това е най-същественото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дайте ми това, което предлагате, написано.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): А къде има направено писмено предложение за този текст?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Нямам писмено предложение, господин Пантелеев, обаче това недоглеждане е от Ваша страна в комисията. Ако няма упоменат срок, аз питам кога ще се формира Националният съвет за радио и телевизия? И тъй като, господин Атанасов, и Вие сте се разсеяли по време на комисията, аз в момента Ви предлагам уточняващо: един месец от влизането в сила на този закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Господин Куртев не предлага внесените текстове, а ще гласуваме невнесените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Не съм съгласен с предложението на господин Благой Димитров не по принцип, а защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, аз пък по принцип не съм съгласен и да не го коментираме. Не е направено в писмен вид и няма да бъде гласувано.
ИВО АТАНАСОВ: Не е нормално внесени предложения да не се подлагат на гласуване, а устно направени - да се подлагат.
Но какво правите вие с този текст? Вие прекратявате мандата на Националния съвет за радио и телевизия. Аз няма да взема да споря и да отричам това, че Националният съвет за радио и телевизия се е компрометирал до такава степен, че голяма част от членовете му заслужават да бъдат сменени. Няма да оспорвам това, но въпросът е за принципа. Защо се приемат тогава мандатите в определени закони?
Разбирам, че вие имате богат исторически опит в това отношение. Тук в тази зала през 1941 г. бяха прекъснати мандатите на депутатите - комунисти и те бяха изпратени в лагери и затвори. И след това се задават въпроси защо не са подписали писмото на Пешев. Какво стана след това? След това тези депутати, които прекъснаха мандатите на колегите си, по ирония на съдбата се озоваха в същите лагери и затвори. Значи вашият исторически опит не ви води до нищо добро. Затова не си правете упражнения.
И след като в един закон е прието, че Националният съвет за радио и телевизия трябва да има определен мандат, този мандат трябва да се спазва. В противен случай се обезсмислят всички членове в настоящия закон, които фиксират мандат. Вие ни отваряте врата в следващия парламент или в следващото мнозинство в този парламент да приемем една поправка в закона и отново да прекратим мандата на новия Национален съвет за радио и телевизия. Разбирате ли каква услуга ни правите с това, че в момента прекратявате мандата на НСРТ?
Когато се направи първата крачка в това отношение, тя ще бъде последвана и от втора, и от трета, и т.н. Защо трябва да се прави това? В закона е казано, че НСРТ има определен мандат. Нека да го изкара този мандат. В противен случай всяка следваща поправка на закона ще дава възможност да се сменя, да се прекратява мандатът на НСРТ и неговите членове да се сменят. И аз тогава питам защо е нужно изобщо да се гласува мандат? Защо беше нужно да се гласува мандат от шест години за Националния съвет за радио и телевизия, като в 2001 година, идвайки на власт, ние ще направим една поправчица в закона и ще прекратим мандата на НСРТ. Това не ви ли е ясно? Това ли трябва да правим? Или трябва да се разберем като колеги, които са загрижени наистина Националната телевизия и Националното радио да бъдат едни обществени институции, а не да служат на една или друга партийна централа. Вие ни тласкате по този път. Извинявайте, но ние ще поемем тази ръкавица. Ние нямаме друг изход. След две години ще поправим закона и ще прекратим този път ние, от наша страна, за пореден път мандата на НСРТ. Ако това искате, благодаря ви за възможността, която ни предоставяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво предлагате да отпадне, господин Атанасов?
ИВО АТАНАСОВ: Целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Целия § 5? Благодаря на господин Атанасов.
Други изказвания? Господин Димов, искате ли думата.
Има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз приех думата, която ми давате, за да отбележа един факт, който е показателен.
Текстът, който аз съм предложил по § 5, ал. 1, е буквално текстът, който предложи президентът на Републиката. Странно защо той не се различава особено от това, което предлага господин Райчевски, но комисията не приема моето предложение. Не виждам резон в това.
Освен това използвам случая, за да се присъединя към доводите на господин Иво Атанасов за това, че не се спазва въпросът за мандатността.
Аз лично подкрепям неговото предложение да се запази мандатът на сегашните членове на Националния съвет за радио и телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на § 5.
Гласували 166 народни представители: за 57, против 109, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Димо Димов за заместващ текст на § 5.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 59, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 109, против 50, въздържали се 12.
Параграф 5 е приет.
Има думата господин Пантелеев за обяснение на отрицателен вот.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз гласувах "против", тъй като с така предложения параграф ние унищожаваме Националния съвет за радио и телевизия, който беше създаден по ваше предложение преди не много месеци, който с много труд проходи и формира своя облик, и макар неговата дейност да не е блестяща, тя при всички случаи е по-добра от тази на очаквания бъдещ Национален съвет за радио и телевизия.
Съжалявам, но това, по моя преценка, е една форма на политически канибализъм. Шестима от членовете на Националния съвет за радио и телевизия по същество са симпатизанти и имат политически пристрастия към Съюза на демократичните сили, но вие сега ги уволнявате по неизвестни за мен причини. Самоизяждането наистина е висш и последен стадий на политическия канибализъм и на партиите, които го практикуват. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Райчевски, моля да докладвате последния параграф - 9.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народните представители Ева Жечева и Сашо Стоянов - § 9 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Искам да съобщя и предложение, което съм направил по време на заседанието на комисията и е отразено в стенограмата. За да бъдем съвсем коректни, чета...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Не, нямате право.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Имам право да прочета. Това е част от доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов, когато дойдете да ръководите заседанието, ще кажете кой депутат има право да говори и кой не. Затова пазете тишина.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Отново правя своето предложение, направено в комисията, и то ще бъде записано като такова.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Това не е по правилника. Нали в писмена форма трябва да бъде.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "До получаването на лицензия за телевизионен оператор с национален обхват, Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.".
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Това по правилника ли е, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски прави изказване, което е напълно по правилника.
Господин Иво Атанасов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Предложението е в устен вид.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Направено е в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие не слушате очевидно, че той говори точно по текста, който обсъждаме. Какво нарушение на правилника има?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз предполагам, че ще се случи нещо, както с текста за освобождаване на определени категории граждани от таксата за гледане и слушане. И затова се налага да попитам: предложението на комисията е ясно, но каква е партийната ви линия по този параграф, за да зная какво да подкрепя и какво да оспоря. Партийната линия това, което казва Райчевски ли е в момента? Защото вие по силата на новия си устав, нямате право да противодействате на партийната линия, иначе рискувате да бъдете изключени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, хайде оставете партийни линии. Говорете по § 9, за да не Ви отнема думата.
ИВО АТАНАСОВ: Но ето, че тази линия пренарежда решение на комисията. Тази линия ви предпазва от подлагане на гласуване на опредeлени предложения. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Аз също съм направил в комисията предложение, което господин Райчевски не го прочете. Аз казах така: това правило да влезе не преди, а след създаването на частен оператор в националния обхват. Защо господин Райчевски не го споменава? А споменава само своето. Ето, пак стигаме до партийната линия.
Разбира се, няма нищо лошо в това, в България да има една телевизия, по която филмът вечер да не се прекъсва от реклами. Но в такъв случай тя трябва да се издържа достатъчно добре от бюджета. И ако това е БНТ, ние трябва да увеличим бюджета на БНТ за следващата година. Ако ще премахнем рекламите, защото съдейки по опита и изхождайки от новия ви устав, аз знам, че вие ще премахнете рекламите в най-гледаното време на БНТ. Тогава нека да увеличим бюджета. Няма опасност от префинансиране на БНТ, както предупреждава премиерът Иван Костов, тъй като с отпадането на Ефир 2, ще отпаднат и половината приходи от рекламите. Откъде тогава ще дойде това въображаемо префинансиране?
Аз разбирам какво го боли Иван Костов и защо той чрез говорителя си Райчевски налага това решение. Действително от държавната телевизия изтичат доста пари. И те изтичат чрез рекламата.
Нима "Кока-кола" не знае къде е "Сан Стефано" 29, та трябва чрез мрежата от медияшопове да си осигурява рекламата в БНТ? Точно тази мрежа от медияшопове краде държавата, отнема от държавните пари. И вероятно Иван Костов иска да сложи ръка върху тези парични потоци и да ги насочи там, където трябва. Но, ако той беше загрижен за Националната телевизия, спокойно можеше като вносител на законопроекта да включи един текст, че външни лица не могат да осъществяват дейности, за които са изградени звена в структурата на БНТ. Ами, извинявайте, в БНТ има дирекция "Маркетинг и реклама". Какво прави тази дирекция? Защо трябва една световноизвестна фирма да минава през един медияшоп, преди да стигне до "Сан Стефано" 29? Нима не знае адреса?
И ако Костов действително чрез Райчевски е заинтересован да се установи някакъв контрол върху тези парични потоци и да спре кражбата на държавата, той имаше всички възможности да включи подходящ текст в закона, чийто вносител е. Очевидно целта е друга - да се насочат тези парични потоци към определени потребители, които само той знае. Аз съм сигурен, че и господин Райчевски не ги знае.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Тогава да се разграничи от Иван Костов.
ИВО АТАНАСОВ: Така че съвсем друг е замисълът на президента.
И аз отново повтарям: кажете каква ви е партийната линия по този въпрос, за да знаем как да дебатираме и как да участваме в дискусията. Тъй като ние дискутираме на тъмно - за действията на Костов, съдим по действията на Райчевски. Извинявайте, това не е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Пантелеев искаше думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не разбирам какво в момента дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отпадането на § 9. Само това.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Параграф 9 е отпаднал. Параграф 9 го няма и никой не е възобновил, не е направил предложение § 9 да съществува. След ветото на президента § 9 го няма в правния мир. И никой не е подновил това предложение.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Как можеш да говориш такива глупости?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Такова е фактическото състояние. В момента ние нямаме § 9. Господин Райчевски наистина имаше доброто намерение да направи предложение за този текст - "до получаване на лицензия..." и т.н., но не го направи. И аз имах други добри намерения, но такова предложение от господин Райчевски няма. Протоколът на комисията не е никакво доказателство, че такова предложение е направено, а за вашето добро намерение. Тоест, в момента ние се намираме в ситуация, в която законът е изчерпан, всички върнати от президента текстове са разгледани и по § 9 ние няма какво да гласуваме. Този текст е отпаднал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За реплика ли? Ако е за реплика, имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Реплика на господин Пантелеев.
Съобразно правилника, предложения между първо и второ четене се правят писмено, заведени в "Деловодството". Освен това правилникът ни дава възможност и по време на заседания на комисията, когато се обсъждат предложенията, да бъдат направени нови предложения.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Къде е моето предложение тогава?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: До 3 минути преди изтичането на срока - 18,00 ч., нямаше писмено предложение за отпадане на този текст. Затова аз писмено не съм го направил. Когато в "Деловодството" пристигна това предложение на колегите, аз направих в комисията своето устно предложение и искам да го прочета още един път, за да бъде чуто. Още веднъж ще прочета предложението: "До получаване на лицензия за телевизионен търговски оператор с национален обхват, Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Формата "устно направено предложение" не фигурира никъде в правилника. И аз отново повтарям, че в момента никой не е подновил възстановяването на § 9, както следва и както е направен. Имаме налице едно намерение на господин Райчевски, което, за жалост, е останало неосъществено. Така че няма какво повече да гласуваме. Има такава практика, неведнъж Конституционният съд е бламирал закони и винаги се е приемало едно и също - това, което е атакувано, то е отпаднало и го няма в правния мир. След като никой не го е подновил, ние сме приключили работата си по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Направих моето предложение, заедно с колежката ми Ева Жечева за отпадане на § 9, водени от убеждението, че ако няма реклами в праймтайма на БНТ, това ще срине рекламния пазар и ще предизвика финансови загуби за частните електронни медии.
Но след всички глупости, които тук се чуха, след всички глупости, казаници и писаници от сульо и пульо (реплики от опозицията, ръкопляскания от мнозинството), че всичко това, което ние сме предложили, се води от някакви финансови интереси и тъй като тук не става въпрос за достойнството на един народен представител, а за един народeн представител от Съюза на демократичните сили, защото един народен представител от Съюза на демократичните сили не само че не може да използва поста си за лично облагодетелстване (смях от Демократичната левица), а той не може дори и да предизвиква съмнения за това, аз оттеглям предложението § 9 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне. (Ръкопляскания.) И предлагам в съществуващия в закона текст думата "търговски" да бъде заменена с думата "телевизионен". (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов.
Има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Този цирк, чийто финал сега виждаме, беше увековечен с изказването на господин Сашо Стоянов - най-големият специалист по медийни въпроси в България, казано на публично място пред журналисти, и с квалификации към нас, които сме работили по този закон, че сме сульо и пульо.
Господин председател, Вие не обърнахте внимание на тези думи на господин Стоянов. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Със заяждания на пресата аз не се занимавам.
ДИМО ДИМОВ: Не с пресата. Не е. Той каза - всички, които сме се изказали по този закон. Това сме ние, които вземаме участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, слушайте добре, господин Димов. Той имаше предвид обвиненията в пресата.
ДИМО ДИМОВ: Продължавам по-нататък.
Господин Сашо Стоянов говори за морал. Той, който оттегли проекта на "Свободно слово" и погреба работата на толкова много хора. Това беше един от най-добрите проекти. И сега, в момента, ни нарича сульо и пульо и оттегля за пореден път... Какъв е моралът на този човек, който оттегля всичко? Защото му наредиха или защото има морал? (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уточнявам предложението - редакционно "търговски" да се замени с "частен": "До получаване на лицензия за телевизионен частен оператор с национален обхват, Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да внеса малко спокойствие, първо, с едно питане към вас - какво направихте, че вместо да послушате гласа на разума на господин Сашо Стоянов, вие го удушихте и освен това го принудихте да изрича такива неща, които са в пълно противоречие с това, което той мисли, поне с това, което той защитаваше досега? Какво направихте със Сашо Стоянов? (Весело оживление в ДЛ, реплики от СДС.)
И другото нещо, което искам да кажа, а това вече е безпокойство - колеги, ние в момента решаваме да съборим къща, за да построим някаква, неизвестно каква. Имам предвид това, че не познавам държава, поне в Европа, която да прави всичко възможно да унищожава нещо, което е национално достояние. В случая става въпрос за Националната телевизия, която всички искаме да стане обществена. Това е едно от малкото неща, които са ни останали още като българи. Аз поне така си мисля. Защо искаме да я унищожим? Не разбирам.
Освен това, вземайки едно такова решение да я унищожим, ние посягаме и върху бита и битовите навици на българина. Днес разбрах, че ако приемем това решение, ние ще принудим българина, или ще го накараме да гледа новини много по-късно, да гледа филм много по-късно и да си ляга много по-късно, от което ще пострада всичко в държавата ни. Ние ще се превърнем в недоспали българи, ако искамe да гледаме нашата национална телевизия. Недeйте да правите това. Обръщам се към вашия разум и се опитвам да събудя отново разума и на господин Сашо Стоянов, за да не направим такава глупост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Тодоров, нищо не предложихте. А по-логично от това да предложите отпадане на § 9 нямаше.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Вие го казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Казвайте го Вие, а не аз. Моля, който вземе думата, да говори конкретно.
Има думата за процедура господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, използвам Вашите думи. Моля да се вземе текста на предложението, което аз съм направил - да отпадне § 9, което не е включено в материала. Моля веднага за справка. Аз също мога да го предоставя от протоколите на нашата секретарка.
Аз държа това предложение да се гласува в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Наистина ще се гласува. Разбира се, че ще се постави на гласуване.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Господин Стоянов току-що изтегли своето предложение. Но това е вече предложение на комисията. Аз не виждам как господин Стоянов би могъл да изтегли предложението на комисията, която го е приела.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не може, разбира се.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Така че ние се намираме в първоначалното състояние, за което аз вече многократно говорих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно така и губим време в излишни спорове за нещо, което е ясно.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Именно.
Има само един въпрос, който трябва да уточним и той е свързан с поведението на господин Стоянов, което непрекъснато се мени. Аз съм забелязал, че той е безразсъдно храбър човек и също така съм забелязал, че храбростта понякога му изневерява, но безразсъдството - никога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Приключихме ли с дебатите?
ОБАЖДАТ СЕ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще поставя на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 9.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Аз оттеглих предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие сте си оттеглили предложението, господин Стоянов, но предложение за отпадане може да направи всеки народен представител в залата, така че гласуваме предложението за отпадане.
Гласували 158 народни представители: за 44, против 32, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Следващото предложение ...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Няма такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото предложение, което ще гласуваме, а след това ще ви обясня какво има и какво няма според правилника, е думата "търговски" да бъде заменена с "телевизионен частен".
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Няма такъв текст в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отново малко обяснение: в чл. 71, ал. 6 е казано: "Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 69, като се гласуват само текстовете, които са оспорени", така че ние във всички случаи сега ще гласуваме § 9, който е оспорен. След гласуването на § 9 той или ще бъде приет, или ще бъде отхвърлен. Така е по правилник.
В момента поставям на гласуване нещо друго: замяната на думата "търговски" с думите "частен телевизионен".
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Такъв термин няма в целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направено е предложение. Аз не правя проверка на термините, господин Атанасов. Поставям на гласуване предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 160 народни представители: за 115, против 26, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Отрицателен вот има право да обясни господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз гласувах "против" и искам да попитам уважаемия председател на комисията господин Райчевски къде в целия закон е включен терминът "частна телевизия" или "частен оператор"? Той познава ли закона изобщо?
Законът дели операторите в България на обществени и на търговски. Откъде накъде в последния параграф на закона сега изскача някакъв термин, който изобщо не е споменаван в нито един член на закона досега? Това е вече нещо, което аз не мога да квалифицирам, защото не искам да употребявам обидни думи. Затова гласувах "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Поставям на гласуване § 9 - с поправката, която беше приета, той гласи:
"§ 9. До получаването на лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват, Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч."

Моля, гласувайте § 9.
Гласували 192 народни представители: за 125, против 63, въздържали се 4.
Параграф 9 е приет.
Половин час почивка, след което започва парламентарният контрол. (Звъни.)
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 6 - 12 ноември 1998 г.:
1. Питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев - министър на финансите, относно наредба за реда за разпореждане с отнети в полза на държавата стоки.
2. Питане от народния представител Панайот Ляков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно изграждане на пазар на производителя до село Гелеменово, община Пазарджик.
Получени са:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова и
- писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България Иван Костов.
Преди това от името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председтел! На 6 ноември 1998 г. с тържествено честване българският парламент отбеляза делото на Димитър Пешев, заместник-председател на ХХV Народно събрание. На тази дата всички сведохме глави в знак на признателност към подвига на един достоен българин. Честването беше един добър повод да изразим своята почит и преклонение, своята законна национална гордост от това, че в резултат на широко народно движение в годините на Втората световна война бяха спасени десетки хиляди български евреи. Това наистина беше добър повод да изразим и да демонстрираме своето съгласие по един от най-драматичните периоди в националната и в европейската история. Вместо това Вие, господин председател, в пълно противоречие с предварителните договорености по организацията на честването си позволихте да използвате своето положение, най-високата парламентарна трибуна за евтина теснопартийна пропаганда. Провокативното изказване на председателя създаде предпоставки за парламентарен скандал, който не се разрази пред нашите гости само благодарение на сдържаната, разумна позиция на Демократичната левица.
Събитие като това, което отбелязахме всички, без разлика на политическите си пристрастия, не ни позволява да премълчаваме, още по-малко да допускаме да се изопачава историческата истина. Това важи в не по-малка степен за Вас, господин председател.
Истината предполага да си припомним, че с приемането на Закона за защита на нацията през 1940 г. в България се постави правната основа за официалната политика на антисемитските гонения. Съдаден по нацистки образец, този закон доведе до силно ограничаване на гражданските права на българските евреи. Пронацисткият режим от 1941 - 1944 г., както точно го характеризира един от нашите гости на това заседание, прие специално антиеврейско законодателство, създаде печално известното Комисарство по еврейските въпроси. В крайна сметка този режим е отговорен за трагичната съдба на повече от 11 хиляди евреи от Македония и Тракия, които по това време са под българско управление. За това напомня и днес черната гранитна колона в най-големия музей на Холокоста Ат Вашем.
Твърдението Ви, господин председател, че никой от българските комунисти - депутати в ХХV Народно събрание, не е подписал писмото на Димитър Пешев е или цинично подменяне, или невежествено непознаване на историческата истина. Защото би трябвало да знаете, че изборът на осемте депутати от БРП(к) и на един земеделец е касиран именно заради тяхната самоотвержена борба против правителствените гонения спрямо евреите. Припомням, че отстранените депутати са изпратени в концлагер.
Въпреки че нашата партия по това време е лишена от парламентарна трибуна, тя е единствената, която организира открито масови действия и прояви в подкрепа на българските евреи. Полицейските репресии не позволяват да се попречи на демонстрацията в защита на българските евреи, проведена на 24 май 1943 г. пред двореца на цар Борис III. Издадени са многобройни позиви и други материали. Вестник "Работник" е една от малкото трибуни против депортирането и гоненията на българските евреи.
Тук му е мястото да си припомним, че глас за спасяването на евреите издига цялата българска демократична общественост. Не мога да не отбележа приноса и на други народни представители от опозицията, като проф. Стайнов, Никола Мушанов, на съюзите на писателите, адвокатите, художниците, на други видни политици и общественици. Специално искам да подчертая ролята на Българската православна църква, която сегашното мнозинство упорито се опитва да разцепи, използвайки всички лостове на държавната власт.
И накрая, принуден съм да ви припомня думите на Оруел, сякаш специално написани за вашето управление: "Най-важната причина за променянето на миналото е необходимостта да се гарантира непогрешимостта на партията. Речите, документите трябва да се осъвременяват, за да се докаже, че прогнозите на партията за всичко са верни. И ако фактите говорят друго, значи те трябва да бъдат променени. Така историята се пренаписва. Всекидневното фалшифициране на миналото, извършено от Министерството на истината, е така необходимо за стабилността на режима, както и репресиите и следенето, провеждани от Министерството на любовта". Край на цитата.
Намирам за естествен постоянния стремеж за нов прочит, за преосмисляне, но не за пренаписване на историята и за деформиране на историческата памет. Въпреки упоритите опити на Вас, господин председател, очевидно не Ви се отдава нито едното, нито другото. И тъй като не очаквам да се извините, Ви призовавам да направите своя избор - ако ще се посветите на партийно-политическа пропаганда, просто освободете председателското място. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.) Поведението Ви е недостойно за председател на Народното събрание. (Ръкопляскания от блока на ДЛ, възражения и реплики от блока на СДС.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов. Първо вие се разберете, имало ли е комунисти или е нямало.
Има думата господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно редица договорки с правителството на Турция, които включват изплащането на пенсиите на български емигранти в Турция.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин министър-председтел, поздравявам Ви, че най-сетне уредихте болезнения въпрос с пенсиите и други хуманитарни стъпки с Република Турция. Това ни радва и затова искрено от името на Патриотичния център Български бизнесблок Ви благодарим.
Ние също имаме добри връзки с Република Турция на лична и на междупартийна основа. Но ни прави впечатление, че от много десетилетия е загърбен въпросът за тракийските българи и за компенсацията на дължимото от страна на Турция към българите от 1913 г. досега, на всички техни деца, внуци, правнуци и наследници.
От 1878 г. до Илинденското въстание има некомпенсирани суми, което наистина ни тревожи. Но ще кажем: време е минало и може би няма да стане. Но от 1913 до 1925 г., когато се подписва Ангорският договор от Кемал Ататюрк и Симеон Радев, 5 млрд. долара по днешно изчисление се дължат. Тези пари абсолютно не са изплатени и се моля Богу, че сте отворили въпрос за това при Вашето посещение.
От 1925 г. до днес още 5 млрд. долара са акумулирани в загубени ползи. В договора с Кемал Ататюрк през 1925 г. Симеон Радев специално е включил клаузи, където се казва: за загубени ползи, даване под наем на къщи, имоти и пр. парите наистина трябва да се изплатят.
През 1992 г. Филип Димитров и правителството на СДС сключи договор с Турция и първата точка в договора беше имотите, втората точка беше социалните проблеми и чак третата точка бяха хуманитарните въпроси.
Аз Ви питам: взехте ли под внимание това във Вашата визита в Република Турция?
Искам да Ви питам също: взехте ли под внимание във Вашите разговори дисбаланса във въоръженията 1 към 9 в полза на Република Турция? Господин Асен Агов в Комисията по външната политика постоянно ни казва, че ние не трябва да се тревожим, че нямаме нито едно боеспособно съединение, по думите на Михо Михов от тази трибуна - че имаме само един боеспособен "МИГ-29", който може да литне, всичко друго е приземено, и по думите на американската посланичка и моя добра позната госпожа Ейвис Боулън - нямало кой да ни атакува.
Аз не признавам такива афоризми. Нашата национална сигурност е извънредно важна и затова Ви питам: отворихте ли дума за предавателите по границата, които влизат в български полицейски, военни и цивилни честоти - радио- и телевизионни предаватели, тъй като с генерал Гюреш и с въпросния министър-председател, един месец преди да стане той такъв, аз имах разговори точно по тези въпроси?
Също ме касае извънредно много да знам бартерните отношения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ганчев! Споразумението за изплащане на български пенсии в Република Турция се отнася за лицата, които са се преселили на постоянно местожителство на територията на Република Турция след 1 май 1989 г. и които вече са имали отпусната пенсия или право на такава, както и за лицата, придобили право на пенсия след 1 май 1989 г. съгласно българското пенсионно законодателство, но нереализирали това си право.
Сега тази категория лица могат да получават пенсиите си единствено както досега. Тази категория можеше да получава пенсиите си единствено като идваше в България, като максималният срок за получаването на пенсията беше три години. Този ред създаваше изключително големи трудности на гражданите при реализацията на техните придобити права, тъй като те или техни пълномощници трябваше да пропътуват огромни разстояния, за да си получат пенсиите, което, освен другите неудобства, е и прекалено скъпо. Така утвърдената процедура натоварва териториалните звена на Националния осигурителен институт на Република България с много излишна и спешна дейност по спиране, прекратяване и възобновяване на пенсиите. От друга страна, създава възможности за престъпления и злоупотреби с обществени средства, тъй като българските осигурителни органи нямат сигурни гаранции, че лицата, за които се получават пенсии от пълномощници, са живи.
С подписването на споразумението турската страна се ангажира да съдейства и уведомява българската страна за всички промени във фактическите обстоятелства - смърт, сключване на нов брак, промени в адреса, името и други.
Споразумението ще прекрати и възможностите за корупция, които сега съществуват, тъй като пенсионерите, които са дошли от Турция, искат бързо да им се възстановят пенсиите и да им се изплатят набраните суми, като за това те често са готови да заплатят определена сума на служителите.
От казаното по-горе следва изводът, че с подписването на споразумението не се дават нови права и не се правят отстъпки никому, както Вие твърдите във въпроса, зададен до мен, а се подобрява пенсионното обслужване на тази категория граждани и се създават добри условия за цялостното зачитане на техните пенсионни права, придобити единствено в Република България.
Подписването на споразумението не ангажира изразходването на допълнителни средства от бюджета на Националния осигурителен институт, а създава условия за неговото ритмично изпълнение. Създават се условия за облекчаване на работата на отделни териториални управления на Националния осигурителен институт и се свеждат до минимум възможностите за злоупотреби и разхищения на огромни парични средства от бюджета на осигурителния фонд на Република България.
Споразумението ангажира турските държавни осигурителни органи да оказват съдействие на българските власти при контрола на законосъобразното изразходване на пенсионните пари.
Разбира се, това споразумение е и един голям хуманен акт, жест към хората, които имат своите права, и ролята на българската държава е да защитава тези права.
Аз съм принуден да чета извадки от отговорите, тъй като Вие не зададохте въпроса си така, както е зададен писмено до мен. Затова ще се извиня за тези забавяния при отговарянето.
Искам да поставя един-два акцента върху това какво реално беше постигнато в Турция. Даден бе ход на равноправно интегриране на всички български граждани в демократичните структури на българското общество, за приобщаването им към българското общество без оглед на етническото им съзнание.
Благодарение на общата ни политическа воля, от двустранните отношения бе снет въпросът за границите в устието на река Резовска и разграничаването, така наречената "делимитация", на морските пространства, който беше решен.
Парламентът на Република Турция прие закон, с който подкрепи членството на България в НАТО и по същество настоя за нови, този път съюзнически отношения с нашата страна.
Постигнато бе споразумение за осъществяване на турски инвестиции в български инфраструктурни обекти.
Договорен бе дългосрочен български износ на електроенергия и изграждането на обектите от каскада "Горна Арда". Това са нови политически и икономически предпоставки за националната сигурност на двете страни и за стабилността в региона. В тези ни контакти следователно не може да има отстъпили и спечелили. Има само спечелили и това са българският и турският народ.
Освен това искам да коригирам и Вашата представа за това наистина много сложно, уникално споразумение. То не е споразумение за бартер. България изнася електроенергия и получава срещу тези 4 млрд. квтч електроенергия износ годишно заплащане в съответна твърда валута. България не получава бартерно заплащане, така че представите Ви трябва да бъдат коригирани. От средствата, които ще получи Националната електрическа компания, ще задели известна част от печалбата за нови инвестиции и ще поеме своя дял да финансира смесеното дружество, което ще осъществи строителството в "Горна Арда".
На свой ред държавният бюджет, след като обложи тази допълнително получена печалба - защото това ще бъде една допълнително получена печалба - с корпоративното подоходно облагане, ще формира един резерв, с който правителството ще участва в инвестиционния проект за изграждането и доизграждането на магистралата до границата с Турция.
Едно от значителните постижения, което ние постигнахме в българо-турските отношения, беше събирането на разделените семейства. На 3 ноември т.г., малко преди нашето посещение, турското правителство прие постановление за прилагане на закона, изменен на 14 май т.г. от турското Народно събрание. То предвижда съпрузите, децата до 18 години и възрастните родители без приходи и без близки, които да се грижат за тях, да могат да пътуват и пребивават в Република Турция при своите родственици по права линия, които вече са придобили турско гражданство.
И това е високохуманен акт, който ще пресече срамната търговия със съдбата на изстрадалите хора от страна на каналджии и бюрократи. Договорихме се и за предоставяне от турска страна на безплатно медицинско обслужване на членовете на българската православна общност, която всъщност е собственик на българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул. Подписан бе и протокол, с който се урежда предоставянето на Република България на свободен парцел в замяна на разрушеното през 1993 г. българско училище "Антим I".
Същевременно аз отбелязах пред моя турски колега господин Месут Йълмаз, че ние сме длъжни и занапред да се вслушваме в очакванията на хората, и да продължаваме да решаваме проблемите, които ги вълнуват. Известно е, че сред оставащите за решаване въпроси от двустранните ни отношения са и имуществените въпроси. На този етап продължават усилията на експертно равнище за изработване и съгласуване на общи критерии и взаимноприемливи решения по тези въпроси. Бих искал обаче да призова да снемем нивото на емоциите и да се въздържаме от политически спекулации, подклаждащи страсти от миналото.
Впрочем, отварям една скоба, на честванията в Маджарово на българските беломорски тракийци в изказването си основният докладчик обяви, че ние сме първото правителство, което е поставило ясно и недвусмислено на масата на преговорите техния проблем. Господин Благовест Сендов, заместник-председател на Народното събрание, е зад гърба ми и може да го потвърди. Затварям скобата.
Защото, ако подклаждаме тези политически спекулации и страсти, ще загърбим прагматичния подход, който можем и занапред да отстояваме успешно и с който единствено досега показахме, че можем да реализираме нашите национални интереси. Успоредно с това да утвърждаваме ценностите на добросъседството, партньорството и съюзничеството. За нашата външна политика няма и не може да има друг път, ако искаме да заемем полагащото ни се място сред европейските демокрации.
Завършвам. Още един път ви убеждавам - правителството гледа много сериозно на този въпрос и преговаря с цялата отговорност на една изпълнителна власт, която иска да отговори на очакванията на хората. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Ганчев има думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Аз Ви поздравих като преамбюл за пенсиите, тъй че нямаше смисъл да четете затруднено това, което някой друг Ви беше написал, тъй като нямаше абсолютно никакъв повод. Аз Ви благодаря, че уредихте въпроса с пенсиите.
По отношение на големия успех на посещението в Турция, който се дължи на политиката на новото правителство и лично на господин Иван Костов - това казва Вашия посланик Стоян Сталев по "Неделя 150". Това ми напомня точно думите за Тодор Живков. Кажете на това момченце да не се връща в ерата на комунизма. Това - първо.
Второ - бартер, да. Аз съм съгласен като изнесем за бившия СССР непродаваемите ни консерви, които тук ще изгният. Това е бартер, но наистина нужен за България. Но в този случай Вие обяснихте, за което Ви благодаря, но дайте ми цифрите. Като народен трибун аз съм длъжен да дам на моите избиратели цифрите и точните елементи на това споразумение, за да може те спокойно да разберат, че България не е била ощетена. Фирми на България строиха магистрали, летища, електроцентрали, заводи, какво ли не в арабския свят, в Африка, в Русия. Защо тези фирми не са наети бързо за въпросните проекти - пътния и "Горна Арда"? И ако Вие можете да помогнете за това, моля ориентирайте се към българските фирми!
Питам Ви къде бяхте Вие през 1984, 1985 и 1986 г., когато гонеха хора като Йълдъз Ибрахимова и я наричаха Сузана Ерова, певицата, сега жена на Али Бинчер? Къде бяхте, когато Вежди Рашидов го наричаха Веждю Радишев? Аз, господине, предложих стипендия за същата Йълдъз Ибрахимова и ходих в дома й на "Раковски" и "Гурко" и три пъти при Павел Писарев. Два пъти уредих изложби на Вежди Рашидов в Лондон. (Шум и реплики в залата.) И ви казвам - къде вие, господа управляващи, понеже ми говорите за човешки права...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, не се отклонявайте от темата!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Понеже ми говорите за спечелване на 200 000 гласа за СДС в ущърб на ДПС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, времето Ви изтече!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не можете да ми спрете времето, господин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога, мога! Ето - погледнете часовника. Изтекоха минутите. (Жорж Ганчев продължава да говори на изключени микрофони, оживление в залата, шум и реплики.)
Има думата министър-председателят.
Господин Ганчев, Вие не сте слушали изявленията на Вежди Рашидов за някакви откраднати от Вас негови статуетки, изглежда... А това винаги можете да го научите. (Ръкопляскания от мнозинството, весело оживление в залата. Жорж Ганчев бурно репликира от място, подскача между редовете и крещи.)
Спокойно! Спокойно, господин Ганчев! Господин Ганчев, успокойте се! Правителствена болница работи безотказно! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тъй като в емоционалната реакция на господин Ганчев се съдържаха и нови въпроси, аз искам да им отговоря веднага.
Много пъти в Турция и на връщане от Турция аз отбелязах, че напредъкът на българо-турските отношения се дължи преди всичко на това, че и двете страни искаха този напредък, че той се искаше от двата народа, но той беше подкрепен от всички държавни институции.
Ратификацията на Споразумението за свободна търговия е прието с пълно единодушие от турския парламент. Когато турското правителство се съгласява да приемат трите централноевропейски страни в НАТО, задължава правителството с единодушие да настоява при следващото отваряне България да бъде поканена за член на Организацията на Северноатлантическия договор, т.е. в Турция и парламентът, и обществото, и правителството, и президентът - господин Сюлейман Демирел - впрочем, той е един от архитектите на сближаването между България и Турция, тъй като през 1992 г. като министър-председател първи подписа този договор, с който беше открит процесът на разрешаване на всички проблеми между България и Турция - значи приносът на президентите на двете страни - на господин Петър Стоянов и на господин Сюлейман Демирел, както и приноса на народните събрания на двете страни, са тази силна опора за правителствата на България и Турция, която ни позволи да напреднем.
С мен в делегацията имаше хора и те могат да потвърдят това, което казвам. Аз мисля, че те ще го направят пред журналистите, така че аз не знам кой какво е казвал, но отношението, което ние сме изразили като делегация, беше това.
Що се отнася до въпроса за споразумението - това споразумение е за износ на електроенергия. То се нарича рамково споразумение, ако не се лъжа, за сътрудничество в областта на електроенергията и инфраструктурата. То ще дойде тук, в Народното събрание, господин Ганчев, за ратификация. Вие ще се запознаете с него и ще можете да го дебатирате. Правителствен представител ще има тук. Той ще даде необходимите разяснения.
За Ваше успокоение искам да кажа, че една от решаващите клаузи, включена в това споразумение е изпълнителите, подизпълнителите да бъдат български фирми и строителите да бъдат български. На територията на България ще строят български строители, независимо как самото дружество ще осъществява управлението на тези големи инвестиционни проекти. Така че, бъдете спокойни, ние сме помислили за тези неща.
А иначе Ви благодаря за загрижеността. Наистина и на мен ми се вижда необикновена благодарността на господин Вежди Рашидов към Вас, при положение че е така, както казват. (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Георги Пирински да развие своя актуален въпрос към министър-председателя относно спазването на конституционните права на гражданите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател! На датата 10 ноември тази година Вие публично заявихте, че управляващите ще направят огромна грешка, ако забравят какви очаквания най-вече удовлетворяват, кой ги е изпратил във властта, че е необходимо да бъдат оправдани надеждите преди всичко на тези, които са гласували за управляващите. Да се има предвид, че една част от избирателите не са искали СДС да бъде управляваща сила. Според Вас по такъв начин СДС остава вярна на вота на своите избиратели.
Същевременно в предизборната платформа на ОДС категорично е записано, цитирам: "Ще настояваме за ефикасна защита на конституционните права на гражданите. Ще гарантираме законите да бъдат спазвани и прилагани еднакво за всички. Злоупотребите с власт ще наказваме безкомпромисно". Член 6 от Конституцията на Република България също е категоричен: "Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, включително и въз основа на убеждения и основани на политическа принадлежност". Съгласно току-що приетия Закон за администрацията, според чл. 23 от него министър-председателят е централен, едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, той ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.
Господин министър-председател, не считате ли, че изразените от Вас становища на 10 ноември са в пряко противоречие с предизборната платформа на ОДС и с конституционните Ви задължения? Признавам си, господин министър-председател, че с повишен интерес очаквам Вашия отговор на този въпрос. Надявам се този път да не се позовете на някаква нота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, аз се позовах тогава и на нотата, защото предполагах, че сте чели Конституцията, което не се оказа вярно.
Да, наистина в предизборната програма на Обединените демократични сили е записано, че, цитирам: "Ще управляваме България заедно с всички граждани, които поставят националните над партийните и своите лични интереси, ще управляваме отговорно, открито и честно". Край на цитата. Това обещахме на нашите избиратели, това беше потвърдено и от поведението на правителството в последващите му действия. Ние осигуряваме и защитаваме конституционните права и свободи на всички граждани, независимо за кого са гласували, и Вие можете да направите справка за това какви ангажименти и пред кого са поемани от правителството през тази година и половина, през която то управлява.
Искам да ви припомня само моите няколко пътувания до Джебел, където се занимавам с един въпрос, който е изцяло местен въпрос, който по никакъв начин не задължава главата на правителството да се занимава с него. И решавам въпроси не на електората на Съюза на демократичните сили или на Обединените демократични сили. Само това трябва да ви показва, че действително се държа като министър-председател на целия български народ.
Няма абсолютно никакво противоречие между моето становище и конституционните ми задължения, между предизборната платформа на Обединените демократични сили, програмата на правителството "България 2001" и моите действия като министър-председател. Това, което ние правим, това е предизборната програма и вече година и половина показваме на всички българи, че това беше вярната предизборна програма независимо дали те са я подкрепили с вота си или не. Оказа се, че независимо от това, че част от българите не подкрепиха тази програма, тя им носи добри неща, защото подобрява икономическия климат в страната, защото укрепва нейната финансова стабилност, защото наваксваме изоставането във времето за интеграцията си с Европейския съюз и НАТО.
За това, което ние вършим като правителство, ние се отчитаме всяка седмица тук пред вас. А за това, което сте прочели и това, което не сте прочели в предизборната платформа, ние се отчитаме пред избирателите си.
И за да отнема каквато и да е възможност за двусмислие за Вас, господин Пирински, и за всички депутати от тази зала, искам да заявя, че ние, правителството на Обединените демократични сили, гарантираме спазването на чл. 1 на Конституцията, гарантираме равенството пред закона на гражданите по чл. 6, политическия плурализъм по чл. 11 и всички останали текстове от Конституцията, които закрепват основните принципи на демократичното общество. Тези принципи са, които движат управляващото мнозинство днес.
Ние няма да отстъпим и от задълженията си, поети пред избирателите от Обединените демократични сили, и ще оправдаем надеждите на нашия електорат. Ние докрай ще отстояваме интересите на страната точно по този начин. Защото те се оказаха най-будните, най-прогресивно мислещите хора, избирайки добрата програма за България. Нашият морален ангажимент пред нашите избиратели не зависи от отношенията, които имаме с Вас, господин Пирински, в тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, господин министър-председател! Преди всичко Ви моля да имате предвид, че опитите Ви да превърнете въпросите, които Ви задавам, в някакъв личен спор, говорят за безсилие от Ваша страна. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
На второ място, от Вашия отговор аз се убеждавам, че Вие имате персонално нужда някой да Ви задава постоянно въпроси, защото Вие сте престанал да преценявате достатъчно обективно собствените си действия. Вие и сега във Вашия отговор пак говорите за това, че сте отишли в Джебел не за въпроси на вашия електорат, а на друг електорат, за това, че има едни по-добри граждани на България, които са избрали добрата програма, и едни по-лоши, които не са стигнали до това прозрение, но ще трябва някак си да бъдат търпяни в България още известно време. (Ръкопляскания от ДЛ.)
На Вас принадлежат забележителните мисли за това, че има много братовчеди в България и че имате затруднения с устройването на всички братовчеди. Но аз Ви призовавам действително да проведете този разговор със себе си, за който така обичате да повтаряте, и да прецените, че вървите в една насока, която е опасна за обществото, опасна и за Вас. (Ръкопляскания от ДЛ.)
РЕПЛИКА ОТ СДС: Опасна е за Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Пирински, Вие бяхте министър на външните работи на Жан Виденов, който направи прословутото изявление за "сините гета" и който се закани, че ще направи градовете, в които ние ще спечелим изборите, сини гета. Тогава не Ви чух да протестирате срещу тази откровено политическа закана.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Вие сте министър-председател!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Точно така. Аз обаче поставям въпроса за Вашия морал в момента. От какви позиции Вие сега се сещате да търсите под вола теле (ръкопляскания от ОДС), а тогава не се сетихте да кажете, че държавата не може да се дели на червени и сини гета. Питам се защо мълчахте тогава. Тъй като това мълчание тогава е абсолютно необяснимо пред когото и да било в България. Вие тогава трябваше да покажете колко силен защитник сте на българската Конституция. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Юлиян Буров.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Искаме думата за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. За процедура има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, правилникът задължава именно Вас като председател на Народното събрание да спазвате и онези текстове от правилника, които забраняват на когото и да е, който говори от тази трибуна, да отправя лични нападки към народни представители.
Така че, предлагам, когато се отправят подобни обвинения, Вие да имате най-малкото добрината да направите забележка на онзи, който ги прави. Разбира се, аз ще поискам възможността да отговоря на тях, но дали е имало или не въпрос за това как да се води управлението на Демократичната левица - естествено, че е имало! И аз нямам никакви смущения със собствената си съвест по въпросите и по позициите, които съм вземал тогава. (Частични ръкопляскания в ДЛ. Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тъй като сте твърде упорит, господин Пирински, ще Ви напомня още един факт от вашето управление. Правителството на Жан Виденов не само се закани да превърне София в синьо гето, а и предложи законопроект, според който София трябваше да мине от режим на получаване на субсидии в режим на плащане на вноски в държавния бюджет. Тук много хора в тази зала, които си спомнят какво беше тогава, знаят с какви огромни усилия парламентарната група на Съюза на демократичните сили се опита да блокира това посегателство срещу столицата на България. А Вие сте били в това правителство и сте го гласували този законопроект тогава за бюджета. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата народният представител Юлиян Буров да развие своето питане относно включването на България като пълноправен участник в Петата рамкова програма на Европейския съюз.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моето питане е свързано с възможността България да бъде включена в Петата рамкова програма по покана на Европейския съюз, касае се за пълноправно членство. Практиката на страните от Европейската общност за уеднаквяване и постигане на общи стандарти е съвместната им работа в общи многогодишни рамкови програми, всяка с определена цел и бюджет.
От началото на следващата, 1999 г., в областта на изследванията, технологиите и развитието това ще бъде петата рамкова програма, която има следните четири вертикални и три хоризонтални подпрограми. Няма да е безинтересно да ви кажа тези програми. Вертикални тематични подпрограми: подобряване качеството на живот и управление на човешките ресурси, изграждане на приятелско ориентирано към потребителите информационно общество, конкурентно и устойчиво развитие, енергия, околна среда и развитие. И хоризонтални тематични програми, свързани с международно значение на изследванията на общността, иновации и развитие на малки и средни предприятия, изследователския потенциал и социално-икономически изследвания.
България заедно с останалите централно- и източноевропейски страни и Кипър са поканени с право за равноправно участие в гореспоменатата рамкова програма. На практика това означава признаване, че в областта на изследванията, технологията и развитието България може да се присъедини към общността, без изоставанията и опасенията, изказани за останалите области в становището на Европейската комисия по молбата на България за членство в Европейския съюз.
Като имам предвид, че в Декларацията за национално съгласие от май 1997 г., приета с консенсус от Тридесет и осмото Народно събрание, в т. 6 се поддържа пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички специфични условия за тази цел, Ви моля, господин министър-председател, да запознаете народните представители с действията на правителството по задължението си за включване в Петата рамкова програма на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Буров! Преди всичко искам да Ви благодаря за отправеното ми питане по този актуален за правителството въпрос. То ми дава повод да запозная народните представители с действията, които сме предприели за присъединяване на България към Петата рамкова програма на Европейския съюз за развитие и за сътрудничество в областта на научните изследвания и технологичното развитие. Освен това се надявам, че Народното събрание ще има и втора възможност да обсъди участието на България в Петата рамкова програма, когато решението за пълноправното ни асоцииране към нея бъде внесено за ратифициране.
Бих искал първо да наблегна на важността на участието ни в програмата. Рамковите програми са основният инструмент за осъществяване на технологичната и иновационна политика на Европейския съюз. Те имат практическа насоченост и целят прилагането на резултатите от оригинални научни разработки за подобряване на жизнения стандарт на обществото, опазване на околната среда, а така също и на здравето на европейските граждани. Основна задача на Петата рамкова програма е да отговори на предизвикателствата, пред които страните - членки на съюза, са изправени в началото на новото хилядолетие, необходимостта да се осигури устойчиво икономическо развитие, да се намали безработицата, да се осигури висока конкурентоспособност на европейските стоки и услуги на световните пазари. Тя обхваща четиригодишен период - от 1999 г. до 2002 г. Има като основни теми качеството на живота на хората, информационните технологии, конкурентоспособността и устойчивостта на икономическия растеж, иновационната политика и ролята на малките и средните предприятия, съхраняване на екосистемата. Приблизителният бюджет на програмата вероятно ще бъде около 15 млрд. екю.
Правното основание за създаването на рамковите програми на Европейския съюз се съдържа в разпоредбите на раздел четвърти, чл. 130 от "f" до "р" на Договора за Европейския съюз. Така участието на страните от Европейския съюз в рамковите програми е тяхно задължение, произтичащо от членството им в съюза. Досега на бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа се е давало възможност да участват в предишни научни програми на Европейския съюз, но при задължителна водеща роля на някоя от страните - членки. През 1998 г. всички страни, кандидати за членове на Европейския съюз, бяха официално поканени да участват в Петата рамкова програма като пълноправно асоциирани членове. Логиката на това решение е, че програмата се счита за незаменимо средство за постигане на общи стандарти на бъдеща обединена Европа. Възможността за приобщаване е същевременно и проверка доколко сме готови да поемем отговорности, съпътстващи пълноправното ни членство. Така например от нас ще се изисква да участваме в бюджета на програмата чрез заплащане на членски внос на базата на брутния вътрешен продукт; да хармонизираме законодателството си по отношение правата на интелектуалната собственост, данъчната и финансовата система. България измина вече част от пътя, водещ до присъединяване към Петата рамкова програма.

Първо, в отговор на отправената покана на Европейската комисия към държавите-кандидати от Централна и Източна Европа и към Кипър на 3 юни 1998 г. министърът на образованието и науката на България изпрати писмо до комисаря госпожа Едит Кресон, в което се посочва желанието на българската страна за започване на предварителни разговори относно условията за включване на България в Петата рамкова програма.
Второ, през юли и в началото на октомври т.г. бяха проведени такива предварителни разговори между представители на Европейската комисия и представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи и Министерството на финансите.
Трето, на 8 октомври т.г. представителите на Генерална дирекция 12 "Наука, изследвания и развитие" връчиха на българската страна проект за допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране от 1993 г., в който са представени предложенията на Европейскта комисия за условията по включване в Петата рамкова програма. Такива типови проекти са предложени на всички страни-кандидати от Централна и Източна Европа, в т.ч. Полша, Чехия и Унгария.
Четвърто, на 13 октомври 1998 г. Европейската комисия получи мандат от Съвета на министрите на Европейския съюз да проведе официални преговори със страните-кандидатки. Те ще завършат с изработването на текст, еднакъв за всички страни, който ще е основата на решение на Съвета по асоцииране за приобщаване към програмата.
Така ще бъде даден официален старт на практическата работа по реализацията на програмата - довършване на работните подпрограми, обявяване на конкурс за научни проекти през м. март, оценка и подбор на печелившите проекти през май и юни и последващото им финансиране и разработка.
Като пълноправен член на Петата рамкова програма България би разполагала със свои експерти във всички оценъчни звена на този процес.
Участието на Република България в Петата рамкова програма бе обсъждано на различни нива в българското общество. То бе подкрепено от Националния съвет за научна и технологична политика на 8 октомври и от Съвета по европейска интеграция на 14 октомври, както и от редица министерства и ведомства, между които това на външните работи, на промишлеността, Комитета за пощи и далекосъобщения, Българската академия на науките и други.
Имайки предвид обстоятелството, че финансирането на проекти ще се извършва на конкурсна основа, без съблюдаване на запазени квоти за отделните страни, Министерството на образованието и науката обяви, финансиран, чрез Националния фонд "Научни изследвания" и Фонд "Структурна и технологична политика", конкурс за подготовка на проекти по приоритетите на Петата рамкова програма, които да формират националното участие в програмата. Интересът към този конкурс е голям. До момента са представени близо 380 заявки за проекти.
Финансовият принос на България за 1999 г. за участие в Петата рамкова програма след приспадането на отстъпката, направена от Европейския съюз, и възможното максимално финансиране по Програмата ФАР е приблизително 560 хил. екю.
Предстои Министерският съвет да обсъди доклад на министъра на образованието и науката господин Веселин Методиев за потвърждаване на решението за асоцииране на Република България към Петата рамкова програма и за предоставяне на Министерството на образованието и науката мандат за провеждане на преговори. Решението на нашата страна за участие в Петата рамкова програма не само, че ще има чисто научно-технологичен, но и политически резонанс. Сигурен съм, че икономическият ефект от участието ни ще бъде оценен тепърва, когато се видят резултатите от дейността, започнали по нея. Участието на България в програмата е изходна точка за цялостната ни интеграция в огромната паневропейска мрежа, свързваща в едно наука, технологии, икономика и комуникации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика думата има господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Благодаря, господин министър-председател, ...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: За изчерпателния отговор.
ЮЛИЯН БУРОВ: ... за изчерпателния отговор, както ми подсказват колегите от ляво. Аз обаче се учудвам, когато се касае за присъединяване на една общност към Европейския съюз и това не са наши оценки, а това е оценка на Европейския съюз, колегите от Евролевицата, вместо да разберат действително какво прави по този особено важен въпрос правителството, те излизат. Тоест имаме една опозиция, която въвежда стандарти в България на скандали и изобщо на неопозиционно поведение.
Аз обаче искам конкретно все пак да кажа няколко думи по Вашия отговор.
Защо, след като ние имаме една общност в България, а очевидно, че нашето присъединяване към Европейския съюз ще бъде резултат от изпълнението на условията на всички общности в България, тази общност, която вече е оценена от Eвропейския съюз с подобни програми, каквато е Петата рамкова, каквато е Програмата "Леонардо" и други, за тях правителството не направи известни усилия, за да облекчи шенгенските визи, например.
Защо например за една такава общност, която е изпълнила изискванията на Европейския съюз, не се въведe известно поощрение, като например някаква малка добавка към заплатите. Макар и банално да звучи, не се касае само за тази общност, а се касае за всяка една, която изпълни и бъде оценена от Европейския съюз, като изпълняваща и близка вече до критериите на Европейския съюз.
И накрая, разбира се, бих искал да отбележа с известно неудовлетворение, че организацията, която засяга тази общност, организацията на работа по Петата рамкова програма се извършва по старите методи с принуждаване на хората да отиват при съответните администратори с получаване на хартии и връщане на хартии, разговори и пр., и пр.
Навсякъде по света това се прави по модерните начини, като се използват мрежите от типа на Интернет. Нашата общност, за сведение и на колегите народни представители, има много добра развита академична мрежа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ: Имам препоръка сега и за в бъдеще тези методи на организация да бъдат използвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
За дуплика думата има министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин професоре, ето как правителството вижда ползите от включването в Петата рамкова програма за наука и технологии.
Първо, това е използване на научноизследователската и развойната инфраструктура на Европейския съюз.
Второ, изравняване и трансфер на стандартите чрез участие в приложни изследвания.
Трето, участие и интегриране в органи за управление на програмата.
Четвърто, утвърждаване на конкурсното начало при финансиране на научните изследвания и усвояване на европейския опит в подготовката и реализацията на проекти.
Пето, сближаване на административните структури, оптимизиране на системата за управление на науката.
Шесто, разработване на интегрирана и координирана национална политика в европейски контекст.
Седмо, насърчаване на иновационната дейност като ключов фактор за индустриалната конкурентноспособност, устойчивост, социално и икономическо развитие, създаване на работни места и развитие на малки и средни предприятия, като разпространители и участници в иновационния процес.
Осмо, специално отбелязвам ефекта, който ще има участието ни в програмата за запазване на научноизследователския потенциал.
По този начин косвено и всъщност пълно обаче отговарям на въпроса за заплащането. Участието в проекта, който се финансира по Петата рамкова програма, само по себе си означава допълнително икономическо стимулиране на научните и инженерни кадри, които участват в съответната конкретна разработка. Не е необходимо тук да се търси друг стимул, освен този, който директно се получава от получаването на финансирането по линията на Петата рамкова програма.
Що се отнася до въпроса за визите, който поставяте, искам да Ви уверя, че правителството най-категорично и на всички места, след като влезем в дискусия по въпроса за изваждането на България от шенгенския списък, поставяме въпроса за визите на научните работници, на студентите и на бизнесмените, които регулярно пътуват и които поддържат съответни постоянни контакти, и от които, разбира се, не може да се очаква, че са рисков фактор за емиграция и т.н.
Трябва да ви уверя, че в тази посока много се работи и ние очакваме, че първите пробиви в решаването на въпроса ще дойдат точно за тези контингенти български граждани.

И накрая, аз приемам напълно Вашата забележка по отношение на старите методи, с които администрацията си служи, когато обработва тези проекти за конкурсите. Но ние имаме пред себе си една нереформирана администрация, която все още не се е компютъризирала в тази достатъчна степен. Дори връзките между нас още не са достатъчно добре сработени и в това отношение не можем да очакваме съвсем бързи резултати.
Но аз Ви уверявам, че в края на административната реформа, а това ще бъде някъде в средата на 1999 г., Вие ще бъдете удовлетворен от решението, което ще имаме на финала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народната представителка Елена Поптодорова да развие своето питане към Егений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно водния режим в Добруджа.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин заместник министър-председател! Аз поставям един въпрос, който в интерес на истината, е много стар. Даже твърде ефимистично е да го наричаме въпрос. Става дума за тежък проблем на Добруджа. Аз, като нов представител за района, едва от последното Народно събрание насам, подобно на мои предходни колеги, се сблъсках с него.
Този въпрос се поставя постоянно, поставя се към всички народни представители, към всички правителства и до този момент няма своето решение. Става дума, най-опростено казано и започвам нарочно от тази най-видима част на проблема - за цената на водата в Добруджа. Тя е доказано в пъти по-висока от цената на водата в други райони на страната. Сравнявах една таблица, която ми беше представена любезно от вашето министерство, и се оказа, че примерно спрямо Благоевград водата в Добруджа е шест и половина пъти по-висока. В момента тя надхвърля 700 лева за кубик. Това естествено създава основателни, ще кажа, настроения, настроения към всички нас, които сме се ангажирали с решаване на обществени, битови и други проблеми на гражданите в страната и в съответните избирателни райони.
Няма да скрия, че най-тежките настроения вървят към столицата. Веднъж поради простия и за съжаление необорим факт на по-евтината цена в София, втори път заради това, че тук се намират онези, които трябва да дадат решение на проблема. И наистина не можем да виним гражданите на един по съответния начин географски разположен район затова, че там водата не се добива по гравитачен път примерно, а чрез дълбок сондаж, който е много по-скъп.
Друг проблем също, който може би е предмет на друг разговор и в друг формат, е, че тази цена се определя реално, без участието на общините. Общините и общинските ръководства узнават за нея от вестниците така, както всички ние. А пък, от друга страна, са отговорни пред жителите на съответната община, които естествено ги атакуват и тях за решаване на проблема им. Бих казала, че вътре в самия район на Добруджа ситуацията също така е различна. Така например в Шабла водата извира буквално и е достъпна без всякакъв проблем, но нейната цена е също такава, каквато се плаща в най-затруднените от гледна точка на доставяне на вода части на Добруджа. Очевидно става дума и за неефективно транспортиране и експлоатация на вода. Течовете и загубите възлизат - по оценки на експерти - до 70 на сто.
Имаше надежда, че този проблем ще се реши чрез така наречения воден заем от Световната банка. Оказа се обаче нереалистичен и този очакван изход. По условията на заема 70 на сто от обема му се покриват от Световната банка, а 30 на сто - от българската страна. Предлаганата на общините схема дава 51 на сто от собствеността на държавата и 49 на сто - от собствеността на съоръженията на общините, което обаче означава, че тези 30 на сто средства се предполага, че се разделят също така между държавата и общините. Истината е, че общините не могат да посрещнат този финансов разход, което означава, че те и не ползват тези налични средства.
Така че сме изправени пред проблем, който вече е статичен, ще кажа, от години наред, на висока цена, на никакво движение било по технологични, било по организационни методи, които да облекчат тази ситуация.
И аз мисля, че наистина дължим един отговор на тези граждани на републиката, които, уверявам ви, съвсем не неоснователно се чувстват като едва ли не осиновени деца на страната.
Така че, господин заместник министър-председателю, очаквам от Вас отговор, който да даде в някакви близки срокове решение на действително много тежкия проблем с цената на водата в Добруджа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Така, както формулирахте Вашия въпрос, Вие говорите за цяла Добруджа. Аз мисля, че имате предвид Добричкия регион, защото регионите са различни в цяла Добруджа и проблемите са различни. Предполагам, че точно за Добрич става дума.
За това ще Ви отговоря и по-конкретно, и по-общо, разбира се, за това, което съществува като проблем, и начина, по който може да се реши.
В Добричкия регион водоснабдяването в населените места, обслужвани от "Водоснабдяване и канализация" - Добрич, действително представлява проблем от много години. От 215 населени места с население 233 хиляди жители само 30 са с 42 хиляди жители или само 18 на сто от населението имат нормално водоснабдяване. Жителите на Добрич имат вода по 16 часа на ден, на Генерал Тошево и Тервел - по 18 часа. Някои от по-малките населени места са и с по-тежък режим - през едно денонощие, а най-тежко е положението в село Стаевци, където на практика хората останаха без вода.
Какви са главните причини? Едната е, че основните източници за водоснабдяване са действително подземни води, които се намират на твърде голяма дълбочина. Единият водоносен хоризонт - Сърмацки, е разположен на дълбочина до 70 метра, а другият - на дълбочина до 1500 метра под повърхността на земята.
Другата причина е, че над 75 на сто от водоснабдителните системи в района са изградени от азбестово-циментови тръби преди повече от 30 години. Аз имах възможност на предишния парламентарен контрол да говоря именно за материалите, с които са се изграждали водоснабдителните системи. Известно е, че азбестово-циментовите тръби са крехки, чупливи и с много кратък живот и вредни за хората и околната среда.
В резултат на тези две, казвам, основни причини резултатите са: високи експлоатационни разходи за добиването на питейната вода, от които около 60 на сто са само за електроенергия; големи загуби при транспортирането на водата до потребителя. В крайна сметка - цена на питейната вода 750 лева за кубически метър, която е най-високата за населението в страната.
Вече споменах и за режима при водоснабдяването на отделни населени места.
Преди да говоря за предприетите вече от нашето правителство и конкретно от моето министерство мерки, ще ви кажа в какво състояние заварихме "В и К" - Добрич, в началото на нашето управление.
Към 30 юни 1997 г. дружеството имаше загуби в размер на 1 млрд. 34 млн. 245 хил. лева; задължения към доставчиците - 1 млрд. 883 млн. 886 хил. лева, като само за електроенергия дългът беше 1 млрд. 846 млн. лева. Загубата на вода по мрежата е 81,4 на сто.
Няма да коментирам кой, как и защо е виновен за това плачевно състояние на водопроводната мрежа и за огромните загуби на самото дружество, а оттам следва и режимът, на който са подложени хората. И Вие споменахте, че това е много тежък проблем, трупан с много години и нерешаван в тези много години.
Но във Вашия въпрос имаше конкретно питане за намеренията на правителството за облекчаване на проблема. Сигурен съм, че и Вие, и хората от региона искат да знаят какво е направено и какво предстои оттук насетне, за да бъде решен този тежък проблем.
Първото задължително условие в тази посока е да се нормализира експлоатационната дейност на "В и К" - Добрич. За целта в самото дружество и с министерството приехме програма за финансова стабилизация на дружеството. Тази програма се изпълнява, изпълнява се сериозно и аз ще ви кажа какви са резултатите към 30 септември 1998 г., преди около 45 дни.
Дружеството е на печалба с 579 млн. 568 хил. лв. Има задължения към доставчици - 90 млн. 293 хил. лв. Това е 20 пъти по-малко, отколкото заварихме в началото на лятото миналата година. Двадесет пъти по-малко задължения!
Има задължения за електроенергия в размер на 454 млн. лв. Това представлява изцяло и само лихви по закъснели стари плащания, които са разсрочени да се разплатят през 1999 г. Загубите са намалени между 9 и 10 на сто.
Разработен е инвестиционен проект за дружеството за 7 млн. 238 хил. щатски долара. Това са около 13 млрд. лв., от които повече от 5 млн., близо 6 млн. щатски долара, са заем от Световната банка, за който и Вие споменахте - за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата. Добрич е едно от първите дружества, които сключиха такъв заем.
Към настоящия момент в изпълнение на инвестиционния проект са подписани 11 договора за доставки на оборудване и за реконструкция на водопроводната мрежа на обща стойност над 900 хил. щатски долара, или това е 1 млрд. 625 млн. лв. В процес на подготовка са още два договора на стойност 550 хил. щатски долара, които ще бъдат сключени до края на тази година. За изграждането на малки водоснабдителни обекти в общините на региона са осигурени от държавния бюджет за тази година 65 млн. лв., а само за селището, което споменах, че изцяло остана без вода - Стаевци, където положението действително беше особено тежко, сумата е 35 млн. лв. Имам уверение, че 4-километровото трасе ще бъде изградено до края на тази година.
Реализацията на цялостния проект за преструктурирането на ВиК, промяната на голяма част от водопроводната мрежа, предприемането на допълнителни мерки, изчистване и на тези финансови задължения, за които споменах, трябва да приключи до края на 2001 г.
Аз искрено се надявам в края на 2001 г. да сме решили цялостно проблема, но ако не е решен в 100-те си процента, то в по-голямата си част загубите ще бъдат намалени, излишните претрупвани разходи за електроенергия ще бъдат категорично намалени, колегите са ми дали виждане, че намаляването ще бъде с около 75 на сто, оттам, разбира се, и цената на питейната вода ще стане съпоставима с тази в останалите региони.
Във Вашето питане, Вие развихте и темата смесените дружества ВиК, начинът за тяхното преструктуриране и стопанисване - като 51 на сто държавно участие и 49 - общинско. Когато ВиК бяха изцяло, 100 на сто, държавни предприятия, разбира се, че общината нямаше възможност да участва в работата. Сега тези 49 на сто дават пълната възможност на представителите на общината в дружеството да са информирани и да участват в развитието на всяко едно от тези ВиК дружества, съответно да знаят какво се прави, защо се прави и как се прави. И аз не мога да приема, освен като липса на заинтересованост, представителите на община Добрич да не знаят какво става в дружество ВиК. Ако има такъв проблем, разбира се, ще се ангажирам да разговарям и с ръководителя на ВиК - Добрич, и с представителите от общината.
Но тук Вие засягате една много по-широка тема - какво очаква дружествата ВиК в страната. По-голямата част от тях вече преминаха на това смесено стопанисване - между държава и общини. Една малка част има да превърти докрай процедурата. Помоему първоначално приетият вариант, в който трябва да се вземат решения от една серия от общински съвети, от отделни общини, които трябва да вземат едно и също решение, за да се участва в дружеството с 49 на сто, чисто законодателно и технически е много сложен за изпълнение.
Въпреки добрата воля на голяма част от общинските съвети в страната, процедурата се забави много. Ние мислим в нашето министерство за възможността държавата да престане да държи тези 51 на сто - държавно участие във ВиК дружествата. Предполагам, че това също ще изисква един поне среден срок за изпълнение и за приемане на собствеността, гласувайки отделните общински съвети. Но бъдещето, според мен, е в приемане изцяло от общините на тези дружества, които обслужват битовите проблеми на гражданите във всяка една от тях, и, разбира се, да ръководят тези дружества, които имат преки функции. Надявам се 2001 г., пак казвам, ако не сме решили изцяло проблема, то да сме го докарали много напред, а ако сме го решили изцяло, ще бъда горд с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Госпожа Поптодорова има думата за два уточняващи въпроса, ако има такива, разбира се.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Благодаря и за отговора дотук на заместник министър-председателя.
Очевидно е, че е необходима финансова стабилизация, тя е необходима в цялата държава и ВиК - Добрич не прави изключение.
Но така или иначе въпросът или питането, което задавам, е основно продиктувано не толкова от технологичната му страна, а от битовото положение в района. И аз трябва да припомня, че когато застъпих в своите задължения миналата година, цената на водата беше около 690 лв., за да стане сега вече, както сам каза господин заместник министър-председателят, 750 лв. Такъв тип финансова стабилизация ние не можем да обясним на жителите. Тя е разбираема, обяснима за този кръг хора, които са експертно заети с проблема. Но потребителят няма обяснение защо вместо да се задържа и намалява, съответно цената на водата расте.
Така че разбирам, одобрявам, приветствам проектите, за които стана дума тук и които са разчетени да бъдат изпълнени до 2001 г., но твърдя, че дотогава е необходимо да се намери някакво междинно, омекотяващо, буферно решение.
Като първо, това е и въпросът ми към господин заместник министър-председателя, именно като междинно решение: възможно ли е да се възприеме такъв модел, такава схема - държавата да запази собствеността си най-вече върху държавното предприятие за вододобиване и за пренос, за транспортиране на вода, а пък самата експлоатация да остане само на общините, което във всички случаи ще облекчи в някаква степен местните задължения? Това е първият ми въпрос.
На второ място, защото аз също смятам, че това е една стратегическа политика и тя не е сведена единствено и само до Добричкия регион, който без съмнение има най-тежък проблем в случая. Очевидно обаче ще вървим към това, за което спомена и заместник министър-председателят - децентрализация в инфраструктурата и в комуналните услуги. Аз си мисля, че отсега е нужно да се обсъжда възможността за холдинги, които да включват не само ВиК, които обаче да обхващат и дейността на електрификация, въобще всякакъв вид електросъоръжения, газификация, която очевидно предстои в страната, защото отново иначе ще стигнем до работа на парче, когато периодично ще се копаят улиците на градовете ни и на селищата ни като цяло, без това обаче да означава окончателно решаване на цялата тази комунална инфраструктура.
Така че вторият ми въпрос е: има ли нагласа в министерството и в правителството в бързи срокове да се отива към такъв тип холдингово децентрализиране и да се създават вече на концесионен принцип възможности общините да предоставят обслужването на тази дейност, включително и на чуждестранни фирми. Не случайно задавам този въпрос. Истината е, че за Добрич имаше интерес и от италиански, и от английски фирми да поемат на концесия именно водната проблематика. Но поради непредадена, непреотстъпена собственост на общините това, разбира се, не беше възможно.
Тъй че аз съм също защитник, пледирам за такова преотстъпване на тези права на общините и на тази собственост на общините. Мисля си, че колкото по-скоро стане това, толкова по-добре и бих искала да знам може ли да се ангажира заместник министър-председателят с някакви обозрими срокове, в които да се извърши това прехвърляне на собствеността.
И напомням отново първия си въпрос - за такава междинна форма, в която формално да се разделят ангажиментите и задачите между държавата и общината, повтарям, по отношение на вододобиване и пренос, от една страна, и експлоатация - от друга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Бакърджиев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Поптодорова, възможни са всякакви варианти на събиране и на разделяне на отделните части, които изпълняват добиването на вода, транспортирането на водните количества и самите мрежи до предприятията и бита. От тези 690 лв. на кубик до 750 лв., както Вие споменахте, разликата е 60 лева. Един човек в България консумира средно около 2 кубика месечно. Тоест огромното повишение е със 120 лв. на човек месечно. Това не е тежест, която оказва особено голямо значение в разходите на счетоводството на всеки един в бита. Но аз си давам сметка, че след като това е най-скъпата вода, естествено там трябва да има и най-сериозно внимание.
Вие сте абсолютно права в това, че има изразен интерес. Аз също имам разговори с представители на италианския бизнес и на други държави, които искат да се включат в стопанисването, разбира се чрез концесия, на отделни В и К системи от страната. Моето желание е да ги насочим именно към Добрич, към Враца, към тези региони, в които действително имаме сериозни проблеми и едно пряко външно инвестиране би допринесло много сериозно за решаване на процеса. Колкото до втората фаза, за която говорите - изграждането на холдинги, които да решават комуналните проблеми на общините и на населените места - да, точно това трябва да се прави, след като се премине изцяло в собственост на съответните общини. Дали ще бъде "Топлофикация" дали "Електроснабдяване", дали В и К система, дали битовата газификация, всичко това постепенно трябва да отиде в ръцете на органите за местно самоуправление, в общинските съвети, кметовете и тяхната администрация. Мисля, че интересът и за газификация в България напоследък все повече се засилва. Все повече представители на международни инвеститорски среди се появяват у нас, разговарят и в "Булгаргаз", и в Комитета по енергетика, и при моите колеги и сътрудници. Така че аз смятам, че това е пътят за всяка една от общините, които приемат да стопанисват инженерната си инфраструктура, да минат на такъв режим и действително те да решават проблемите на населението в собствените си общини.
И ще кажа още нещо. След като вие тук гласувахте промените на Закона за концесиите, общините вече имат пълните и удължени като срок права да дават концесии. А за Добрич ние имаме специално внимание. Там се реализира и пилотния проект за кадастъра. И той, като всичко друго в България, беше забавен сравнително дълго време, но се надяваме това да допринесе и за развитието на региона. Ако има още някакви въпроси в тази посока, или нещо, което да се уточнява с експертите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ние сме на разположение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата госпожа Поптодорова да изрази отношение към отговора.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
За мен най-важното беше, че този отговор беше чут там, където го чакат най-много, а именно в Добрички регион, който заместник министър-председателят ще ми позволи да наричам Добруджа. Мисля, че това е по-хубавото име за района.
Аз обаче ще завърша отново с три, ще ги нарека искания, защото това не са лични хрумвания, а, повтарям, искания от страна на жителите на региона.
На първо място, възможност за установяване на средна цена на водата, която да облекчи плащащите цената й в този район.
На второ място, разделяне на ангажиментите, пак казвам - вододобиване и пренос за държавата, експлоатация за общината.
И повтарям отново, географскикте особености на един регион не бива да бъдат вменени във вина, във финансова отговорност на неговите жители. Шабла не може да плаща за транспортиране толкова, колкото се плаща от най-отдалечените краища на Добрички регион.
По отношение на това как сътрудничат В и К с общината, аз мисля, че тук наистина, господин заместник министър-председател, си струва да посредничите за едни по-добри контакти, за един по-добър диалог между властите, защото без такъв диалог, какъвто за момента липсва, дори и текущите проблеми ще бъдат много трудно решени. Повтарям отново обаче - настойчиво очаквам правителството да обмисли вариант за средна цена на водата, защото това е единственото за момента решение на този тежък проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос относно изявленията на господин Методиев, засягащи Българската православна църква.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Причините да отправя актуален въпрос към Вас по повод Ваши изявления, засягащи Българската православна църква, са няколко.
През последните дни изключително много нарасна тревогата сред българската общественост във връзка с проведения на 9 и 10 ноември така наречен църковно-народен събор. По Конституция религиозните институции в България са отделени от държавата - чл. 13, ал. 2. Но намесата на правителството на Обединените демократични сили чрез Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет и лично Вашите действия са антиконституционни, защото така нареченият църковно-народен събор се проведе с организационната, финансовата и идейната подкрепа на органи на изпълнителната власт. Тази намеса на светската власт е в остро противоречие с действащото законодателство.
Упоритото внушаване от Вас и от Дирекцията по вероизповеданията на българската общественост, че подготвеното и проведено с активно участие на органи на изпълнителната власт събрание на духовници и граждани представлява легитимно и канонично свикан църковно-народен събор, е манипулативно. Вие, като заместник-председател на Министерския съвет, отговарящ за вероизповеданията в Република България, и като историк много добре знаете, че по въпросите на вярата и на организацията на църквата всяка инициатива, извън църквата и без благословението на църквата е недопустимо според каноните на православието и Устава на Българската православна църква.
Вие още по-добре знаете, че този така наречен църковно-народен събор не е свикан съгласно Устава на Българската православна църква, защото това право има единствено Българският патриарх и Светият синод. И затова той е антиканоничен и противоуставен. Във Ваше лице и чрез Дирекцията по изповеданията при Министерския съвет правителството не може да пренебрегва решенията на Всеправославния събор, проведен от 30 септември до 1 октомври 1998 г. в София, които имат повелителен характер за дейността на Българската православна църква и нейната йерархия. И които бяха приети единодушно от всички участници в събора.
Ето защо, господин заместник-председател на Министерския съвет, моят актуален въпрос към Вас е: смятате ли, че последните Ви изявления, засягащи Българската православна църква, съответстват на Конституционните норми за отношенията между държавата и религиозните институции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЕР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Разделението в нашата православна църква, за голямо съжаление, трае вече шест години и доведе до сериозен организационен, финансов и управленски хаос в традиционното изповедание, както е записано и в Конституцията на Република България. (Реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В този период се видя пълната невъзможност и нежелание на висшия клир, начело с Дядо Максим, да намери път за неговото преодоляване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ти ще кажеш, че и Господ е безпомощен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, много Ви моля.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИВ МЕТОДИЕВ: Това положение ги накара да търсят външно решение на проблема чрез свикване на Всеправославен събор в гр. София, проведен на 30 септември и 1 октомври 1998 г. Замисълът на Дядо Максим и групата архиереи, които го поддържаха, беше съборът напълно да потвърди тяхната правота и да осъди така наречените разколници.

Тези очаквания претърпяха пълен провал. Всеправославният събор, проявявайки пълна икономия, потвърди хиротоните на епископите от страна на дядо Пимен, с което ясно изрази своята позиция за единна църква. Решенията на събора не намериха подкрепа, за съжаление, и не бяха приложени на практика. И до ден днешен дядо Максим пренебрегва и недвусмислените внушения на Вселенския патриарх Вартоломей, и по-голямата част от главите на православните църкви да се оттегли в името на единението.
Недоволството, което от години зрее сред българското свещеничество и миряни, намери израз в няколко свещеническо-мирянски конференции през 1998 г. Свещеничеството неколкократно приканя архиереите от двете страни да свикат извънреден църковно-народен събор, който да реши по безапелационен и демократичен начин проблемите в православната ни църква. Тези призиви бяха посрещнати от страна на дядо Максим с пълно мълчание и бездействие.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Той е патриарх.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това предизвика реакцията на свещеничеството и миряните, които в отговор насрочиха извънреден църковно народен събор на 9 и 10 ноември 1998 г. На този събор са призовани всички - абсолютно всички клирици на Българската православна църква: архиереи, свещеници, монаси и представители на миряните.
По този начин още от времето на Св. Княз Борис Покръстител Българската православна църква е решавала своите най-болни проблеми. Това е изключително събитие в живота на Българското православие, призвано да приведе в съзвучие дейността на църквата с новото време, да приеме нов устав и териториално-административно устройство.
Правителството в своята година и половина управление по неоспорим начин доказа, че не желае административно решение, което да даде приоритет на едната или на другата страна. Но правителството същевременно не може да не приветства един такъв събор, който търси решение в рамките на църквата и има огромно национално църковно и обществено значение. Ето защо е обяснима и организационната помощ, която беше извършена от Дирекцията на вероизповеданията. Искам само да припомня, че такава организационна помощ беше предоставена и при свикването на Всеправославния събор в края на септември и началото на октомври.
От всичко казано дотук считам за напълно ясно, че не може и да става дума за някакво нарушение на конституционни норми в отношенията между държавата и религиозните общности. Явно е, че въпросът Ви следва една стара инерция, която служи за прикритие за продължаващото разделение вътре в Православната ни църква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми заместник-председател на Министерския съвет! Вие дадохте много точен отговор във Вашето изложение кой именно започна разкола в Българската православна църква: правителството с министър-председател господин Филип Димитров през 1992 г.! Правителството на Съюза на демократичните сили! Това е истината, цялата истина, единствената истина!
Вие във Вашето изложение обаче се ангажирахте с информация, която не отговаря на истината. Вие говорите само, че Дирекцията по вероизповеданията е оказала организационна помощ. Помощта e не само организационна. Тя е финансова, тя е и идейна.
Как иначе Вие бихте коментирали писмото, което е изпратено лично до господин Иван Костов от Ловчанския митрополит дядо Григорий с тревожната констатация и с предложение да се вземат съответните мерки срещу служител на Дирекцията по вероизповеданията, който е обикалял Ловчанската епархия и по различен начин е убеждавал свещеници с обещания за пари, заплати и материална помощ само и само да участват в това събрание на духовници и на граждани. Същите сигнали ги има и от Пловдивската епархия.
Това ли е организационната помощ, която Дирекцията оказва? Чрез натиск върху свещеници и чрез натиск при избирането на представителите на миряните предварително да се предопредели начинът, по който да се гласува!
Вие също не казвате защо архиереите не получиха своите назначения от Св. Синод. Колко архиереи присътваха на това събрание на духовници и на граждани?
Всичко това говори, че явно Вие все още не можете да осъзнаете сериозността на това положение, което на практика представлява безпрецедентен духовен преврат, защото за първи път представители на държавната администрация открито посягат на Българския патриарх, а това означава и на институционалните устои на българската държавност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Последствията за църква, народ и държава - приключвам, господин председател - ще бъдат съдбоносни. Затова отново Ви призовавам, господин Методиев - Вас, а чрез Вас и правителството, да се прекратят всякакви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. (Изключва микрофона. Бурни ръкопляскания от ДЛ в подкрепа на изказването на господин Славов.)
Думата за дуплика има господин Методиев.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Лъжец! Антихрист!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Славов, аз ще Ви поканя в Министерския съвет заедно да разгледаме документите, които засягат вмешателството на държавата в историята на нашата Православна църква и Вие ще видите за кой период от време става дума. Аз съм ги цитирал тук пред всички.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Жалко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За процедура - господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Очевидно е, че днешното време няма да стигне за отговор на въпросите, поставени от народните представители и много от тях ще бъдат отложени за втори и трети път.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: За пети път.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Аз предлагам поне министрите, които са в сградата на Народното събрание, да отговорят на поставените въпроси и предлагам на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание работното време да бъде удължено с два часа до приключване на отговорите на министрите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 172 народни представители: за 67, против 92, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие своя актуален въпрос относно две писма от Министерството на образованието и науката до регионалните инспекторати с взаимноизключващи се указания.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин Методиев! На 5 август 1998 г. вашият заместник-министър Венцислав Панчев изпраща до началниците на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката писмо с изх. N 06-00-174, в което се казва: "За обучението по математика за девети клас са одобрени учебни помагала, както следва: "Математика за девети клас" на издателство "Анубис" на авторски колектив Лозанов, Витанов и Недевски."
На 26 септември 1998 г., т.е. месец и половина по-късно, Вие изпращате до началниците на регионалните инспекторати писмо с изх. N 06-00-200, в което се казва: "В нарушение на разпоредбите на глава IV - "Одобряване на незадължителни учебни помагала", издателство "Анубис" е предложило на пазара книгата "Математика за девети клас" с автори Лозанов, Витанов и Недевски. Книгата носи надпис "Одобрена от Министерството на образованието и науката". Моля да уведомите директорите на училищата на територията на Вашия регион, че изданието не е одобрявано като учебник от министерството и не може да се ползва в училищната практика."

Моят актуален въпрос към Вас е: указанието, че изданието "Математика" за IХ клас на въпросните автори не може да се ползва в училищната практика означава ли, че Вие забранявате този учебник?
Второ, защо Вашият заместник-министър, който е ресорен за средното образование, не знае, че изданието не е одобрено от министерството, а твърди точно обратното?
И трето, кой и на какво основание все пак е разрешил на издателството "Анубис" да сложи надписа "Одобрено от Министерството на образованието", след като Вие твърдите, че не е така? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! В системата на средното образование има различни по вид учебници и учебни помагала. Написването, оценяването, издаването, заплащането и ползването им е регламентирано със Закона за народната просвета, Постановление на Министерския съвет от 1994 г. и Наредба N 4 от 21 януари 1995 г. за оценяване, издаване и разпространение на учебници.
Съгласно наредбите на Наредба N 4 Министерството на образованието и науката организира дейностите по одобряване на учебниците и учебните помагала.
Издаването и разпространението на учебниците се извършва в резултат на обявяване и провеждане на търгове при спазване на условията на чл. 10 от наредбата, чрез анонимна процедура. Върху готовите учебници, в изпълнение на чл. 35 от наредбата, издателската фирма задължително записва текста "Одобрено от МОН", имената на авторите, на рецензентите, тиража и единичната цена на учебника и стандартното издателско каре.
Издаването и разпространението на учебните помагала се извършва по описаната в чл. 48 на наредбата олекотена процедура.
Опитвам се, уважаеми госпожи и господа народни представители, да ви запозная с нормативите, които уреждат двете понятия "учебник" и "учебно помагало".
Одобряването на едно издание като незадължително учебно помагало се извършва от комисия на Министерството на образованието и науката на основание на писмена рецензия от независим, назначен от МОН рецензент, и становището на експерта по съответния учебен предмет в министерството.
Ето отговора на конкретния случай.
На 26 юни 1998 г. издателство "Анубис" депозира в министерството с писмо ръкопис на "Математика IХ клас - учебно помагало" с автори - цитираните от господин Драганов Лозанов, Витанов и Недевски.
На свое заседание на 21 юли 1998 г. комисията на основание рецензията на госпожа Мария Христова и становището на експерта Райков от министерството одобрява представеното издание именно като учебно помагало. Издателство "Анубис" е уведомено с писмо на 31 юли т. г., че представеното от него издание е одобрено като учебно помагало по смисъла на чл. 2 от Постановлението на Министерския съвет от 1994 г.
Практика на министерството е да уведомява училищата в системата за одобрените незадължителни учебни помагала.
С писмо от 5 август т. г. министерството уведомява регионалните инспекторати, а чрез тях и училищата за одобрените учебни помагала по математика за IХ клас на издателство "Летера", издателство "Анубис" и издателство "Просвета".
На 8 септември 1998 г. проф. Паскалев, един от известните математици, внася в министерството критичен анализ на издадената от издателство "Анубис" книга. В хода на проверката, предизвикана от анализа на проф. Паскалев, министерството установи, че са допуснати грешки от чисто математически характер, които впоследствие бяха поправени. Но върху готовото издание беше поставен надпис "Одобрено от МОН", което се поставя за учебник, а не за учебно помагало.
На основание на цитираното по-горе, министерството уведоми издателство "Анубис" за направените от него нарушения в самия характер на математическите задачи и за написаното "Одобрено от МОН", без да упомене задължението, че то е одобрено като учебно помагало. Двете писма, които цитирате, са изготвени именно на тези основания - за преценка на министерството на представения ръкопис и за грешките, допуснати в него, и второ - във връзка с това как е отпечатано изданието.
От казаното дотук е ясно, че изданието е одобрено по олекотена, явна процедура. Това на практика го прави незадължително учебно помагало, което е още един допълнителен аргумент за това, че издателство "Анубис" си е позволило в крайна сметка на напише вместо "Одобрено като учебно помагало" - "Одобрено от МОН". Тази грешка представлява проблем за преподаването на "Математика". Този учебник не може да бъде основен, защото е учебно помагало, господин Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин Методиев, от една страна, аз все пак се успокоих, тъй като Вие наблегнахте, че Вашата заповед е въз основа на математически грешки, а не въз основа на нещо друго. Проблемът е да не би в предишното писмо да са допуснати също някакви математически грешки. Предполагам, Вие знаете, аз съм бил председател на комисия за одобряване на учебници по история в битността ми на професор от Софийския университет и знам какви интереси се въртят около тези учебници. И тъкмо заради това си позволих да Ви поставя този въпрос. Защото заместник-министърът ясно и точно казва, че то е одобрено като учебно помагало, а след това излиза, че някой е написал, вероятно със знанието на някой от вашето министерство, че е одобрено от МОН, тоест, одобрено е като учебник.
Струва ми се, че доста често започват да стават такива грешки в заповедите във вашето министерство. А все пак ние двамата работим за благото на образованието и мисля, че по-сериозно трябва да погледнете в ситуацията, в която едва ли не лявата ръка в министерството не знае какво прави дясната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата народният представител Петър Башикаров да развие своя актуален въпрос относно заповед за нелегитимност на паралелка "Строителство и архитектура" в Сторителен техникум - град Брацигово.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, тази сутрин министър Методиев беше така добър да ме приеме за разговор по въпроса, който възникна в община Брацигово. Смятам, че проблемът ще бъде решен благоприятно, поради което оттеглям своя актуален въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Последният актуален въпрос към министър Методиев е от народните представители Донка Дончева и Пламен Славов относно осигуряване с безплатни учебници на системата на народната просвета.
Има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа депутати! По времето на парламентарния контрол на 11 септември Вие, господин министър, заявихте, че общообразователните училища са осигурени с учебници и учебни помагала по всички общообразователни предмети от учебния план. Поставихте и приоритетите - ранното чуждоезиково обучение и обучението по информационни и комуникационни технологии в основната училищна степен.
Задачата на Министерството на образованието и науката беше да осигури сто на сто от тези учебници - това са 13 учебници по чуждите езици за чуждоезиковото обучение, и останалите - до 10 на сто резерв - за предметите, които се изучават в общообразователния цикъл на масовото училище. Но и в двата случая са налице пропуски в снабдяването с учебници по цялата мрежа на нашите учебни заведения в страната.
Един пример от община Съединение, съвсем пресен. В понеделник с господин Славов посетихме тази община. За учениците по чуждоезиково обучение в I клас не бяха подсигурени комплекта от учебници по чужд език. За сметка на това са дошли тези търговци, които осигуряват комплекти на стойност 40 хил. лв. В училището се налага масова практика и в другите случаи, където за масовото училище липсват учебниците по история за V клас - в цялата мрежа, учебниците по математика, български език, чуждите езици английски и френски - в масовите училища, да не говорим за училищата, които са с езикова подготовка. Там учениците в подготвителния VII клас са подложени буквално на рекет - връщат ги в старите училища да търсят учебници и понеже такива не се намират, там резерв вие не сте осигурили, те отиват на пазара. А всички знаем там на какви цени те закупиха за тази учебна година, за да могат нормално да овладяват знанието, стойността на нужните им учебници.
Ние сме в недоумение, господин Методиев, от това разминаване във фактите и изявленията, че това е първата година, в която Министерството на образованието и науката е изпълнило своите задължения към издателите, и те също трябва да бъдат толкова изрядни към министерството. А ако те не са също толкова изрядни, какво следва?
Защо Вие не предвидите в договора задължителните клаузи, които да защитят интересите на Министерството на образованието и науката?
Това потвърждава, господин министър, нашето отдавнашно становище, че в ръководеното от Вас министерство има организационен безпорядък и не сте в състояние да организирате и най-елементарната задача.
И тъй като от позиция на опозиция ние също държим да реализираме задачите за тази учебна година, ние поставихме своя актуален въпрос: на какво все пак се дължи неизпълнението на публично поетите от Вас отговорности за обезпечаване с безплатни учебници системата на народната просвета за тази учебна година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Дончева, уважаеми господин Славов, който също задава този въпрос! Цялостното осигуряване с безплатни учебници от първи до осми клас по всички общообразователни предмети от учебния план се определя ежегодно. Отпечатването и доставката се извършва по следния начин:
1. След инвентаризация на наличния училищен учебников фонд училищата изготвят заявки по образец и ги представят в Регионалната комисия за учебници към инспекторатите по образованието.
2. Регионалната комисия проверява, заверява заявките и ги изпраща в министерството.
3. Министерството определя тиража за всички учебници според подадените от училищата заявки и сключва договори с издателствата за тиражите и сроковете за разпространението на учебниците в училищата.
4. Издателствата доставят учебниците в училищата и получават подписан протокол за изпълнение на договорените заявки между училището и издателството.
5. Протоколите се заверяват в Регионалната комисия на инспекторатите по образованието.
И последно, въз основа на тези протоколи министерството заплаща на издателствата за отпечатването и доставката на учебниците.
Осигурените от държавния бюджет средства за учебници от първи до осми клас за учебната 1998/1999 г. бяха в размер на 4 млрд. и 100 млн. лева. В рамките на тези средства и съобразно получените от училищата заявки министерството договорира с издателствата издаването и разпространението до училищата на учебниците от първи до осми клас за учебната 1998/1999 г., както следва:
1. За заявените през месец май 1998 г. учебници от първи до осми клас срокът за доставката им до училищата беше до 10 септември 1998 г.
Резервните тиражи (допечатки) са предназначени за попълване на недостига в учебниковия фонд на училищата и аз мисля, че Вие ги познавате. Мога да Ви представя, за да не утежнявам отговора, конкретните числа.
2. За заявените през месец юни 1998 г. - забележете, следващия месец - срокът за доставка е до 30 септември.
3. За заявените през месец юли 1998 г. срокът също е 30 септември.
Задължението на училищата беше до края на месец септември да представят в регионалните комисии за учебниците справка за недостиг от учебници и справка за наличните и неизползваните от тях учебници.
Въз основа на постъпилата информация регионалните комисии за учебниците извършват преразпределение на свободните учебници. В случай на невъзможност липсващи учебници могат да бъдат осигурени от учебниковия фонд в региона със своевременно подадена писмена заявка от училището до министерството.
Тук отварям една скоба, за да ви кажа, че в случай на неподаване на заявки в министерството никой не може да познае дали в даденото училище има нужда или не. Така че, ако Вие отправихте упрек, би трябвало да го отправите по-скоро към директорите на съответните училища, ако те не са подали навреме заявки, което предполагам, че е и някой от конкретните случаи.
В момента приключва приемането и обработването на протоколите за доставка на безплатните учебници, за да може да се изплати на издателствата до края на месец декември 1998 г.
Искам да Ви прочета, госпожо Дончева, само за да дам възможност и на министъра на финансите да отговори на Вашите въпроси, няколко числа.
Новите учебници, издадени в пълен тираж: английски език за седми клас - 30 273 броя, английски език за осми клас, руски език за осми клас, немски език... - да не казвам точно броя, за да не ви отекчавам - и учебниците за ранно чуждоезиково обучение във всичките броеве, които са били дадени като заявки, са били изпълнени.
Отново искам да Ви обърна внимание, че конкретните случаи, в които има несвършена работа, която Вие цитирате, тя е от директорите на училища. И пред мен е списък на тези от тях, които през октомври са получили разрешение за допълнителни доставки, по простата причина, че през лятото не са си свършили добре работата. А те са общо 22. В момента в процес на проверки и разрешения са допълнителните заявки на още 13 училища.
Ето защо смятам, че поставеният от Вас въпрос има точен адресат в Министерството на образованието и науката, когато е посочено конкретното училище и конкретните учебници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
За реплика има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Методиев, ние Ви поставихме този въпрос, защото в Комисията по образованието има грижа за осигуряване на необходимите ресурси. Тревогата беше, че тази година те са много недостатъчни - 1999 г. визирам - 4 млрд., които няма да решат проблемите, и ние искахме да видим как ангажирате този финансов ресурс и как ще се осигурят всички допълнителни резерви във фонда за учебници така, че догодина допечатката от 10 процента да стигне до училищата.
Аз разбрах, че проблеми няма. Имаше финансово подсигурени средства за тази година, имахте волята като министерство, но нямахте управленската воля да решите въпросите. Защото, ако ми обяснявате тук, че директорите носят отговорност, това просто е смешно. През лятото аз съм Ви отправила въпроси, с които Ви казах: не се занимавайте с конкурсите, които отклоняват вниманието на училищните власти от подготовката на новата учебна година.
Така че трябва да запитам на свой ред: а Вие защо не потърсихте отговорност от тези назначени от Вас нови директори, които не можаха да подготвят успешно учебната година в най-важното й направление - да има учебници за учениците? Разбирам, че други никакви причини не съществуват освен това, което подчертаваме - съществуването на управленска безпомощност, на управленски хаос в ръководеното от Вас министерство и от подвластните ви инспекторати по образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо Дончева, аз съм абсолютно убеден, че може да се намери решение за всеки конкретен случай, за всяко конкретно училище. Искам само да се спра като реплика върху думите, които на два пъти използвахте.
Ако наистина тези думи - не искам да ги повтарям, защото те за мен не са абсолютно верни, те са една политическа демагогия - бяха реалност, вашите посещения, на вашата парламентарна група в Министерството на образованието при решаването на конкретни въпроси нямаше да бъде възможно. Аз мисля, че съм от членовете на кабинета, които винаги, когато искат народни представители срещи с него, независимо дали са от мнозинството или от опозицията, аз се срещам и се старая да помогна за всеки избирателен район, за всеки конкретен случай, както беше току-що и със случая с Брацигово.
Така че думите Ви за управленчески хаос ги приемам единствено и само като едно нормално поведение на опозиция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За лично обяснение давам думата на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам правото си на лично обяснение във връзка с прочетената декларация от Парламентарната група на Демократичната левица.
Първо, искам да ги успокоя, че нямам намерение да подавам оставка.
На 6 ноември аз заявих три неща:
първо, че честването на Димитър Пешев и издадената книга, която беше повод за това честване, слагат край на мита, че българските комунисти били спасили българските евреи;
на второ място, че нито един народен представител от Двадесет и петото Народно събрание комунист не се е подписал под писмото на Димитър Пешев;
и на трето място, че това честване е една морална присъда срещу Народния съд.
Не се отказвам от нито едно от тези си изявления, защото те са истина. Аз разбирам, че е тежко за една политическа сила да се разделя с митовете, които сама си е създала, но живеем в такова време. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един строй, който беше антидемократичен, за който господин Иво Атанасов още се чуди защо бил наречен така - ами, господин Атанасов, затова, защото строй, който изби без присъда между 20 и 30 хиляди души, който осъди на смърт 2734 души и до 11 хиляди на доживотен затвор, който създаде десетки лагери на смъртта - може би само в представите на българските комунисти е демократичен строй. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говори се, че имало и други депутати, които, без да подпишат, се борели за спасението на българските евреи. Това е вярно. Цитира се името на Никола Мушанов - също вярно. Само че не се казва, че Никола Мушанов беше осъден след 9 септември. И имаше касирани народни представители комунисти - това е вярно, но имаше и такива, които останаха. Аз имах колега, който се гордееше, че винаги е членувал в Българската комунистическа партия. Беше народен представител в Двадесет и петото Народно събрание. Не беше осъден именно затова, защото е бил комунист. Така че, ако вие не си познавате кадрите и кои ваши комунисти са били народни представители в Двадесет и петото народно събрание, това говори не много добре за вас като политическа сила.
Така че тези неща, които тогава ги заявих, и сега ги поддържам.
Приключвам с това. Учудвам се само на доста изказвания, които се появиха, публикувани и в пресата, включително и от български евреи.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Учудваш се!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, учудвам се, господин Овчаров. Учудвам се и ще Ви обясня защо. Защото същите тези хора не реагираха на антисемитските изказвания на Румен Воденичаров на погребението на Тодор Живков. Може би те чуват само това, което на тях им се иска, а реагират тук на една истина, която може да им е неприятна, но беше добре да я чуят, както я чуха и всички хора, които тогава са следили предаването. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Няма го господин Нешев. Искам да си задам въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, изчакайте малко.
Има писмен отговор от министъра на финансите за господин Кръстьо Трендафилов на негово питане. Господин Сендов, ако обичате да му го предадете. Благодаря Ви.
Съобщения: Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 19 ноември, четвъртък, от 15 ч. в зала 130.
С това приключваме заседанието.
Следващото заседание на Народното събрание е на 18 ноември от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков
Свилен Димитров