Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител.
Моля квесторите да поканят господин Георги Иванов Георгиев в залата, за да положи клетва.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
София, 11 декември 2000 г.

На 3 декември 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Миладин Стоев Стоев, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП" в 15.многомандатен избирателен район -Плевен.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 15.многомандатен избирателен район - Плевен, Георги Иванов Георгиев от коалиция "Обединени демократични сили"."
(Всички народни представители стават. Георги Иванов Георгиев застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ГЕОРГИ ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 до 12 декември 2000 г.
Проект за решение за избиране на временна анкетна комисия за разследване на случаите на нарушаване на Закона за специалните разузнавателни средства с вносител Юнал Лютфи и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка с вносител Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за молбите, жалбите и петициите на гражданите с вносител народният представител Юрий Юнишев. Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за народния защитник с вносители народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност с вносители народните представители Константин Наплатаров и Ангел Малинов. Водеща е Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Законопроект за закриване достъпа до досиетата на бившите служби от Държавна сигурност и тези от Министерството на отбраната с вносител народният представител Арлин Антонов. Водеща е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за избиране на съдебни заседатели с вносители народните представители Светослав Лучников, Иван Николаев Иванов и Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за Националната служба за охрана с вносител народният представител Драгомир Драганов. Водеща е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване с вносители народните представители Владислав Костов и Красимир Каменов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
По дневния ред има направени следните предложения.
Има предложения от народния представител Юнал Лютфи и група народни представители от ОНС за проект за решение за избиране на временна анкетна комисия за разследване на случаите на нарушаване на Закона за специалните разузнавателни средства.
Има предложение от народния представител Кънчо Марангозов за законопроект за жената-майка.
Има предложение от народната представителка Донка Дончева за законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Има предложение от народния представител Руси Статков за проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Има предложение от народния представител Атанас Папаризов за проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Има предложение от Парламентарната група на СДС за проект за седмична програма:
1 Проект за решение за прекратяване участието на транспортния взвод от Българската армия в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
2. Проект за решение за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
3. Второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2001 г.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
5. Второ четене на законопроекта за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения.
6. Второ четене на законопроекта за устройство на територията - продължение.
7. Парламентарен контрол.
По дневния ред на седмичната програма някой желае ли да се изкаже от вносителите или предложения за отпадане, или за разместване?
Госпожа Донка Дончева има думата.


ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че в тази седмица, когато отново поставяме на вниманието ви това предложение по Закона за кредитиране на студентите и докторантите, ние имаме два пъти по-големи основания. Първо, защото през миналата седмица парламентът ратифицира Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и там всички знаем, че има една част от споразумението, която касае този въпрос. Самата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол изтъкна, че в Заемното споразумение се предвижда да се създаде система за студентските заеми, която ще улесни достъпно за всички висше образование.
Нека да не забравяме, че в обсъждането самият министър на образованието и науката посочи, че потребностите на студентите са много повече от тези 1,5 млн., които Заемното споразумение ни предлага, че става дума най-малко за 10 на сто от броя на наличните студенти в България - 250 000 души, както той ги посочи. Тоест, най-малко 60 млн. лв. са нужни за това.
Това дава още по-сериозно основание да пристъпим към сериозна законодателна програма за обхващане на този голям брой студенти, тъй като със създаването само на една администрация, на център за решаването на тези въпроси, няма да могат да бъдат решени цялостно проблемите.
Парламентарната група на Демократичната левица смята, че имаме още по-сериозно основание, след като през приключилата седмица страната ни сериозно тръгва по пътя на това да направи необходимото да подготви кадрите за участие във всички процеси, които са свързани с идентификацията на България в процеса на адаптиране към Европа. До 2010 г. няма да достигне времето, ако не се подготви едно достойно младо поколение. Това са нашите студенти.
Така че това са двата нови аргумента, с които ние с много голямо основание ги поставяме, за да могат да натежат аргументите и да допуснем в залата най-после да се гласува Законът за кредитиране на българските студенти и докторанти, с което да дадем шанс на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг желае ли думата?
Има думата господин Юнал Лютфи, заместник-председател на Народното събрание.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението на моите колеги - от Народен съюз, представители на независимите и представител на Евролевицата - за приемане на решение за създаване на временна анкетна комисия считаме, че е абсолютно актуално и необходимо.
Цялото общество се вълнува от случаите на подслушване на депутати, политици и главни редактори на водещи издания. Нека не забравяме, че ние сме парламентарна република и парламентът не може и не трябва да остане безучастен, без да даде своя отговор и да вземе необходимите мерки, за да се види отговарят ли на истината всички тези писания и данни, които се срещат в печата.
Ето защо ние смятаме за необходимо да се създаде една такава временна парламентарна анкетна комисия и в крайна сметка веднъж завинаги да се даде отговор има ли подслушвания или няма. Не може министърът на вътрешните работи в едно от своите интервюта да говори, че откакто той е министър, няма нерегламентирани подслушвания. А има ли подслушвания, които са регламентирани? Дайте, колеги, да дадем яснота! Призовавам да гласуваме за приемане на едно такова решение за създаване на временна анкетна комисия по един проблем, който вълнува цялото общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! За пореден път от името на група народни представители правя предложение в дневния ред да бъде включен въпросът за избиране на временна комисия, която да разгледа хода на приватизацията.
Мисля, че този въпрос продължава да бъде актуален и става все по-актуален, особено след дебата, който започнахме миналата седмица по новия Надзорен съвет на Агенцията за приватизация, където стана ясно, че това ще бъде още един орган, печат върху сделките, подписвани от изпълнителната власт под ръководството на агенцията, която вече изцяло ще се избира от изпълнителната власт.
Редно е парламентът чрез комисията, която ние предлагаме, да има реална възможност да следи за хода на сделките и тяхното изпълнение, още повече, че вие прегласувахте това предложение, което първоначално одобрихте - сделките да станат прозрачни, господа от мнозинството - но после оттеглихте своя глас за една такава възможност без временни комисии, без специални органи сделките да излязат от кръга на служебната и търговската тайна и да станат достъпни за всички, които биха желали да следят за тяхното изпълнение, да проследят начина, по който са сключени, и да анализират техните параметри.
Затова се налага още веднъж да предложим комисията да стане част от дейността на Народното събрание. Защото се вижда, че всички промени в Закона за приватизация, които ние приехме, по същество с нищо не увеличават възможността на Народното събрание да контролира продажбата на държавната собственост или пък подаряването на тази собственост, каквато напоследък започна да става практика преди всичко - за подаряване, а не за продаване на държавното имущество.
Надявам се, че този път ще подкрепите това предложение и ще дадете възможност на парламента да извършва контрола, който е част от неговите основни функции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание в седмицата между 13 и 15 декември 2000 г. да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за жената-майка.
Ние започнахме обсъждането на този законопроект и не го довършихме. През това време и малко преди това премиерът на Република България господин Иван Костов обяви, че започва нова икономическа политика, чиято основна цел е икономически растеж. Икономически растеж значи нова социална политика, а според мен новата социална политика най-напред трябва да помисли именно по проблемите, които поставя нашият законопроект.
Този законопроект отлежаваше повече от 6 месеца в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и в Комисията по труда и социалната политика. Те не го разгледаха на свои заседания, с което аз отчитам, че управляващата политическа сила подценява този въпрос и затова го поставяме той да бъде довършен в Народното събрание. Още повече, че дори председателите на тези комисии в лицето на господин Иван Сунгарски, госпожа Светлана Дянкова и господин Христо Христов не взеха отношение по законопроекта, да кажат своето мнение нужен ли е поне такъв закон на България или не е нужен.
Ето защо ние поставяме въпроса той да бъде включен и да бъде продължено неговото обсъждане от Народното събрание, още повече, че започваме обсъждането на бюджета на Република България. А бюджетът е тясно свързан с този законопроект.
Затова предлагам, господин председател, да бъде включен в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагаме за пореден път в дневния ред на Народното събрание за седмицата да бъде включено обсъждане на решение за временно спиране на сделките с компенсаторни записи.
В края на миналата седмица бяхме свидетели на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такова предложение, госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Соколов,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ми е предадено да има направено такова предложение за тази седмица. (Смях и весело оживление в блока на СДС.) В моето досие няма такова нещо.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не за пореден път, а много настойчиво този път поставям въпроса за анкетната комисия за проучване фактите относно финансиране на фондация "Бъдеще за България".
Защо настойчиво, дами и господа народни представители отдясно? Защото фактите, които бяха изнесени миналата седмица за огромни злоупотреби, не бяха опровергани от вас. Да, не е 1 млрд., а са 800 млн., които българската държава е загубила от незаконната търговия със спирт при вашето четиригодишно управление.
Да, не е едно дарението, а са няколко дарения, които възлизат може би на повече от 1 млн. долара за "Бъдеще за България".
Тези факти не бяха опровергани. Тези факти стоят и вие трябва да дадете ясен отговор. И тук вчера един от вносителите се провикна от тази трибуна при последното ви упражнение за досиетата: "Кой приватизира нелегалните канали на бившите комунистически тайни служби и сега ги използва за нелегален трафик на хора, проститутки, крадени коли, исторически ценности, спирт, алкохол, цигари и наркотици?"
Моят въпрос е: кой раздава индулгенциите за невинност на престъпниците? Отговорът е ясен: фондация "Бъдеще за България"! И защо след като вие знаете кой раздава индулгенциите, не го потърсите директно? Защото има Закон за мерките срещу изпирането на пари, който в чл. 3, ал. 1, т. 16 казва, че "Организациите с идеална цел трябва да предоставят информация при дарения по-големи от 30 хил.". А тук става дума за дарение от 1 млн. долара! И това задължение е по закона от месец юли 1998 г. От месец септември същата година, господин Христов, министърът на финансите е изпратил доклад до Националната служба за сигурност, до НСБОП за това, че "СИС Индустрис", който е дарил "Бъдеще за България", има фалшиви бандероли. Вие знаете тези неща. Защо от тази трибуна поставяте въпроси, на които имате ясни отговори? Защото са свързани с премиера, защото вас ви е страх да посочите вътре между вас онези, които нарушават законите и приемате факта да се раздават индулгенции на престъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Изтрийте този позор и гласувайте за комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на група народни представители от Парламентарната група на ОНС за проект за решение за избиране на временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 82, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов точка от дневния ред да бъде законопроект за жената-майка.
Гласували 195 народни представители: за 80, против 102, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Донка Дончева за законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Гласували 175 народни представители: за 74, против 79, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 74, против 115, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 191 народни представители: за 83, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване проекта за седмична програма, така както е раздаден и както е предложен от Парламентарната група на СДС.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 123, против 32, въздържали се 17.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ТРАНСПОРТНИЯ ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ (СФОР) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура преди това има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, аз Ви моля да поставим на гласуване и да скъсим срока за предложения за второ четене по законопроекта за изменение и допълнение на българските документи за самоличност до днес, 18,00 ч., за да не се получи такава парадоксална ситуация, че законът да не бъде поправен и да се налага след Нова година да се налагат глоби и пр., след като сме го приели на първо четене. За да може и да се разгледа утре в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Срокът за предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност е 18,00 ч. днес, 13 декември 2000 г.
Има думата господин Ангел Найденов да изнесе становището на Комисията по национална сигурност.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Естествено е, че аз не мога да заместя председателя на Комисията по национална сигурност.
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за прекратяване участието
на Транспортния взвод от Българската армия в
операцията на стабилизиращите сили СФОР в
Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за
сигурност на ООН и под командването на НАТО
№ 002-03-37, внесен от Министерския съвет на
23.11.2000 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения проект за решение на свое заседание на 6 декември 2000 г. В дискусията участваха представители на Министерство на отбраната.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да прекрати участието на Транспортния взвод от Българската армия в операцията на стабилизиращите сили СФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, определен с Резолюция № 13-05 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 21 юни 2000 г. и изтичащ на 21 юни 2001 г., считано от 15 януари 2001 г.
Становището на комисията е прието на 6 декември 2000 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Ще бъда съвсем кратък, уважаеми господин председател, за да не вземам отново думата.
Парламентарната група на Демократичната левица, уважаеми дами и господа народни представители, ще подкрепи проекта за решение за прекратяване участието на нашия Транспортен взвод.
Искам обаче да отбележа нещо, което подчертах и в Комисията по национална сигурност. Не просто е редно, задължително е в такива случаи народните представители да получават ако не оценка, то поне по-подробна информация от политическото и военно ръководство на Министерство на отбраната и от Генералния щаб за мисията, за задачите и за целите, които са изпълнили нашите представители от Въоръжените сили в подобни мисии.
Редно е да получим информация за функциите и за целите, които се преследват с даване на съгласие за участие на контингент от Българските въоръжени сили, независимо дали става дума в подобни мисии, какъвто е случаят с СФОР, или какъвто е случаят с КФОР, за да могат народните представители при вземане на едно или друго решение да получат представата какво в крайна сметка е постигнато.
Аз се надявам, че общата ни оценка е позитивна за участието на Българския транспортен взвод, но за да бъдем съвсем сигурни, трябва да получим и съответната информация и в крайна сметка да придобием и представа за това какъв е опитът, какво в крайна сметка се придобива от Българските въоръжени сили като обучение, като квалификация, което може да бъде съответно предоставено като информация за Генералния щаб и за останалите части от Българските въоръжени сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В три парламента винаги съм застъпвал, че България трябва да участва в умиротворителни мисии, но вън от района на Балканите. Това е един допълнителен мотив да ви призова в дадения случай да подкрепите решението този транспортен взвод да бъде отзован от състава на СФОР, след като там неговата мисия вече се счита за ненужна.
Но искам да изразя безпокойствието си от бъдещите намерения за съдбата на този Транспортен взвод. Представител на Генералния щаб в комисията изрази становище, че може би той ще бъде дислоциран в района на Косово и в състава на КФОР да изпълнява подобни длъжности. Тук въпросът е не само в принципното недопускане на подобен вариант българи да изпълняват охранителни мисии в района на Балканите. Но искам да обърна внимание, че в състава на един такъв инженерен взвод в Косово вече имаме един човек, който е заболял от така наречения "Синдром на залива" в резултат на използваните 33 хил. заряда с обеднен уран, използвани от американските самолети и хеликоптери за борба срещу югославската бронебойна техника. И инженерните, и транспортните взводове работят точно сред тази обстановка, където остатъци от този обеднен уран и от тези заряди могат да бъдат вдишвани и тогава на човек е сигурна ако не лъчевата болест, то поне негативните генетични промени и изменения в неговото потомство.
За да не допускаме това, трябва действително в бъдеще да се отнасяме изключително критично и да не допускаме изпращането на български военни части в състава на КФОР в Косово, тъй като там са застрашени техният живот и тяхното здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за прекратяване участието на Транспортен взвод от
Българската армия в операцията на стабилизиращите сили
СФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за
сигурност на ООН и под командването на НАТО

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Прекратява участието на транспортния взвод от Българската армия в операцията на стабилизиращите сили СФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, определен с Резолюция № 13-05 на Съвета за сигурност на ООН от 21 юни 2000 г. и изтичащ на 21 юни 2001 г., считано от 15 януари 2001 г."
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Миналия петък по решение за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация протече дебат, който по същество се превърна в скандал "за" или "против" Добрин Митев. Бяха давани пресконференции един път от нашия колега Петър Димитров, след това от Добрин Митев. Единият обвиняваше, другият доказваше своята правота. (Шум и неразбираеми реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз търся обаче в това поведение на БСП коя е основната политическа теза, която чуваме по повод на избора на Надзорен съвет и я откривам в тезата на господин Петър Димитров, че приватизацията е престъпление. (Смях в блока на ДЛ.)

Това беше тезата, която той лансира и в медийното пространство, и в пленарна зала. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Приватизацията е един процес, в който участват две страни - едната е администрацията, която, изпълнявайки закона, под контрола на Върховния административен съд, а другата страна са българските предприемачи, които купуват тези предприятия и произвеждат брутния вътрешен продукт, правят българската икономика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Какво произвеждат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Овчаров!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Контролът върху администрацията показва, че от хилядите сключени сделки само две от тях са развалени по силата на съдебно решение от Върховния административен съд. Само две сделки. Тоест, тази страна в процеса на приватизация - страната на администрацията е изправна. Остава другата страна, а именно българските предприемачи. Основната теза на господин Петър Димитров - подчертавам на Петър Димитров, а не на БСП - е, че българските предприемачи са престъпници, щом участват в такъв престъпен процес. (Шум и реплики от ДЛ.) Защо аз разграничавам Петър Димитров и позицията на Петър Димитров от тази на БСП? Очевидно в БСП започва процес на редене на листи (шум и реплики от ДЛ), процес наистина на борба вътре в БСП кой ще бъде по-твърд, кой ще прави нова левица. Очевидно конгресът на БСДП показа, че няма да се случи това, което вие наричате Нова левица. (Силен шум и реплики в ДЛ.) И тогава радикалната част от БСП започва да говори такива неща.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Може ли председателят да направи забележка, че не се говори по темата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Масларова, много Ви моля!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В същото време, нека да обърнем внимание каква беше нашата воля, когато приемахме Закона за приватизация. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, пазете тишина!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Категоричната ни воля, изразена в промените в Закона за приватизация, е по-голямо участие на парламента в този процес с цел защита на обществените интереси. Това означава и по-голямо доверие, и по-голяма прозрачност на самия този процес. И е очевидно, че този скандал в петък не е в тази посока. Очевидно скандалът в петък, според мен интригите, недотам доказаните истини, ще продължат обаче не в тази зала, те ще продължат в съдебна зала. Очевидно там ще се реши кой е бил крив и кой - прав.
В същото време обаче ние сме решени да не допуснем и най-малката възможност за спекулации с нашата добра воля Надзорният съвет на Агенцията за приватизация да бъде избран с голямо мнозинство от депутатите, които могат да носят отговорност и които желаят да носят отговорност. Затова аз оттеглям предложението Добрин Митев да е член на Надзорния съвет и предлагаме Илия Масларски - наш колега, член на Комисията по икономическа политика, на неговото място в Надзорния съвет. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
В такъв случай има промяна в проекта за решение.
Ще прочета проекта за решение така, както сега се оформя:

"Р Е Ш Е Н И Е
за избиране членове на Надзорния съвет на
Агенцията за приватизация

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, във връзка с § 18 от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

1. Избира за членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация Гаврил Арсениев Гаврилов, Димитър Петров Бъчваров, Илия Иванов Масларски, Йосиф Илиев Илиев, Радост Иванова Вълчева - Генчева, Сабри Галиб Сабри, Станислав Стоянов Димитров."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
"Уважаеми дами и господа, решението, което ви предлагаме, е именно в тази посока - за да има по-голяма прозрачност при процесите на приватизация. Нещо, на което изключително много държим и вярвам, че цялото Народно събрание държи на това да има прозрачност в процеса на приватизация. Една от гаранциите е да има хора, предложени от различни политически сили. Ние от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - аз използвам възможността, за да не вземам втори път думата - предлагаме госпожа Лиляна Пиперкова и господин Асен Емилов Дюлгеров."
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Само че защо от името на Парламентарната група на СДС?
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаема госпожице Михайлова, това е Вашето изказване от 15 май 1997 г., когато Съюзът на демократичните сили...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, сега сме 2000 г.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз цитирам, уважаеми господин председател, от стенограма.
Това е Вашето изказване от името на Съюза на демократичните сили от 15 май, когато СДС, влизайки във властта, си постави първата задача - да овладее Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, да овладее приватизацията, за да реализира от приватизацията това, което е тя днес в 2000 г. Тогава мотивите за промяна в Надзорния съвет бяха същите, както и днес. Тогава Демократичната левица, и аз имам тук изказване, но няма да ви отегчавам да го цитирам, подкрепи госпожа Лиляна Пиперкова и господин Асен Дюлгеров за членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, като едни уважавани и компетентни юристи. И за нас не може да не стои днес този въпрос: кое наложи вие да се откажете от тези хора, които 3 години се занимаваха с процеса за приватизацията?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Отиде в Комисията по конкуренцията.
МИХАИЛ МИКОВ: Защо се стигна до този скандал, на който най-после намерихте разумното решение, с компрометираната персона на Добрин Митев? И какви са вашите цели в по-нататъшното развитие на процеса на приватизацията? Защото вчерашното ново предложение за господин Митев отново изнерви парламентарно представените групи.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Няма го.
МИХАИЛ МИКОВ: Него го няма, но той остава като символ за вашето разбиране за приватизацията. И когато господин Николов тук говори за проблемите на БСП, на БСДП, господин Николов трябва да си сложи ръката на сърцето и да признае, че ако не беше парламентарната опозиция, Вие, господин Николов, упорито щяхте да доведете докрай реализацията на този ваш прекрасен кадър - варненската звезда, търся по-добро име, което да олицетворява господин Добрин Митев.
Ние днес няма да тържествуваме, че това е някаква победа на опозицията. Но ние искаме да ви заявим, уважаеми дами и господа, че начинът, по който вие си представяте процеса на приватизация с хора, които нямат собствен авторитет и разбиране за развитието на процесите... Тук искам да отворя една скоба - аз много се радвам, че госпожата, предложена от Народен съюз, в движение си е оправила биографията и поне е разбрала, че не може да бъде юрист, назначен на длъжност, преди да е получила диплома за юрист. В това отношение вие залагате една гарнитура в Надзорния съвет, която оттук нататък ще служи по-скоро, за да наблюдава процеса на приватизация, отколкото да го надзирава.
Парламентарната група на Демократичната левица отново ще подкрепи това ваше разбиране, но няма да подкрепи друго, че ние също ще участваме в отговорността за резултатите от приватизацията, за дейността на този Надзорен съвет - нещо, което вие ужасно много желаете. Да, ние ще присъстваме там, но ние не можем да носим отговорност, когато вие не приехте разумното предложение на опозицията за участие в този Надзорен съвет.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Вие не можете. Ако можехте, щяхте да носите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Николов!
МИХАИЛ МИКОВ: И в крайна сметка днешното поредно гласуване, днешната поредна подмяна на състезателите на терена с играчи, които са от резервната скамейка, доказва само едно - че процесите на приватизация така, както бяха обещани на 15 май 1997 г., се оказаха една голяма лъжа за българското общество. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Приветствам решението на Парламентарната група на СДС да оттегли кандидатурата на господин Добрин Митев. Надзорният съвет трябва да работи с хора, които са ясни, чисти и за които няма съмнения, тъй като процесът достатъчно е подложен на обществена критика. И с право.
Второ. Не приемам тезата за противоборство и за присъствие в Надзорния съвет. Имаме закон, който е гласуван, и Надзорният съвет трябва да изпълнява своите функции в интерес на обществото. Аз не разбирам тезата за присъствието на човек, който няма да носи отговорност, а ще получава заплата там. Просто не може да има такова нещо. Всички, които работят в Надзорния съвет, ще носят отговорност с гласуванията си. Това е отговорността на хората в Надзорния съвет. И с информацията, която ще дават на парламентарните групи, на Народното събрание, което съответно ще контролира опосредствено по този начин процеса, както правеше и досега.
Така че тази теза е напълно погрешна, уважаеми господин Миков. Формалното присъствие в Надзорния съвет не говори добре. Това не е отговорност на вашата парламентарна група, това е отговорност на Народното събрание като цяло.
И трето. Не приемам стила на разговори за личности тук. Тези хора са обсъдени в парламентарни групи и съгласно духа на закона са предложени на Народното събрание ... (Реплики в ДЛ: "Сега вече всичко е ясно!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ИВАН БОЙКОВ: Ние имахме такива обсъждания, ако си спомняте, за достойни хора и в други органи, които избирахме, и видяхме докъде стигнаха нещата. (Шум и реплики в ДЛ.)
Така че ви предлагам да прекратим разискванията и да минем към гласуване. Формално внасям предложение за прекратяване на разискванията. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Бойков, при цялото ми уважение към Вас си мисля, че висша проява на отговорност от страна на парламента е да гледаме за какво гласуваме, а не да клакираме на управляващото мнозинство, за да извличаме някакви псевдодивиденти. Вместо да се задълбочите върху това, че в договорите, представени за господин Добрин Митев, прави впечатление още един нерадостен факт - участието на русенския областен управител, като толкова много желаете да крепите сега мнозинството, за да попаднете в него в следващия парламент...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Това е пътят.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ...ами посъветвайте ги Министерският съвет да провери по какъв начин русенският областен управител е издал компенсаторните записи уж на три, нищо общо нямащи помежду си лица, за да бъдат извършени сделките с имотите на Варненската морска градина. Мисля, че ще бъдете по-полезни за мнозинството, отколкото да клакирате тук. Не е темата БСП. Съжалявам много, просто има някакви парламентарни принципи и ако човек ги спазва, обикновено има идентичност. Ако не ги спазва, обикновено я губи и започва да я търси дълго и протяжно без успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожо Дончева! Ние ви подкрепихме за Добрин Митев, ако не сте забравили. Това - първо.
Второ. Вие сте специалист по парламентарните разследвания.
И, трето, аз се изказах съвсем конструктивно за това, че Надзорният съвет трябва да работи. Всичко друго е ОФ-пропаганда, каквато не искам да има в тази зала по този въпрос. Затова предложих да се прекратят разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Морално съм задължен да направя едно уточнение. Българската социалдемократическа партия нямаше конгрес, имаше Национална конференция. На Националната си конференция ...
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Защо ни го обяснявате това. Ние не сме журналисти! (Шум и реплики в мнозинството.)
СТЕФАН НЕШЕВ: Ами председателят на Икономическата комисия говори от името на Българската социалдемократическа партия, аз съм задължен като неин член да направя едно уточнение. (Шум и реплики в мнозинството.) Решавайки, че е модерна, динамична партия, тя избра за свой естествен съюзник Българската социалистическа партия, ДПС и всички партии от модерната левица. Гордеем се със своите коалиционни партньори. (Викове и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преди да гласуваме, да прочета проекта за решение. Има и една втора точка, която гласи:
"2. Лицата по т. 1 излизат в неплатен отпуск, ако към датата на избора им заемат друга платена длъжност, като времето, през което са членове на Надзорния съвет, се зачита за трудов, съответно за служебен стаж."
Моля, гласувайте проекта за решение така, както е предложен, с неговите две точки.
Гласували 188 народни представители: за 177, против 3, въздържали се 8.
Решението е прието.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против това решение, тъй като още при разглеждането на поправките в Закона за преобразуване и приватизация - и при първото, и при второто четене - поставих въпроса, че след като Народното събрание поема ангажиментите да отговаря за част от приватизационните сделки, би следвало информацията за тези приватизационни сделки да получават народните представители. И на второто четене бях предложил тази информация да постъпва по искане на Народното събрание. Аз съм против това ние отново да гласуваме за информатори, които да донасят информация в Народното събрание, след като Народното събрание ще взема решение по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.

Преминаваме към трета точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2001 Г.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя следната процедура - когато разглеждаме държавния бюджет на Република България за 2001 г. аз ви моля първо да разгледаме всички предложения, свързани с първостепенните разпоредители в бюджета и тогава да се върнем на чл. 1, защото ако допуснем и в залата да се приеме някое от предложенията, направени за промяна в бюджетите на първостепенните разпоредители, те трябва да бъдат отразени в приходната и разходната част, в противен случай ще бъда много притеснен, че формално се внася проект за бюджет на Република България в парламента и той играе една формална роля, а не е активен създател на формите, които ще трябва да регулират държавния бюджет на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Христо Христов.
На Председателски съвет постигнахме съгласие, както е и досегашната практика, всички числа, които са залегнали в бюджета, да не се четат. Всеки народен представител разполага с доклада, а евентуално народни представители, които имат направени предложения, те да си развиват тезата, за да не се допусне грешка при изчитането на тези многобройни числа.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение - в залата да бъдат допуснати заместник-министрите Димитър Радев и Кирил Ананиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Какво стана с процедурата на Нешев? Няма ли да я подложите на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да се гласува такова предложение. Има си текстове, гласуваме по текстовете. Какво значи сега - ще тръгнем по някакъв начин, който господин Стефан Нешев го предлага? (Шум и реплики на неодобрение от опозицията.)
Моля, гласувайте предложението в залата да присъстват заместник-министрите Димитър Радев и Кирил Ананиев.
Гласували 132 народни представители: за 124, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министрите Димитър Радев и Кирил Ананиев в залата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за държавния бюджет на Република България за 2001 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 1 има направени предложения от народните представители Юлиян Буров; Георги Божилов и Иван Борисов; Кънчо Марангозов; Станка Величкова; Ангел Малинов; Георги Карабашев и Атанас Лозанов; Емилия Масларова и Иван Иванов; Румен Такоров; Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев; Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев; Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева, Пламен Славов, Свилен Димитров и Иво Атанасов; Георги Пирински и Андон Данаилов; Атанас Мерджанов и Любен Корнезов; Георги Дилков - Лорда; Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов; Руси Статков; Ивайло Калфин; Иван Зънзов.
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това са все предложения по чл. 1, ал. 1.
За процедура господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин председател, надявам се, че този път ще спазите правилника и ще гласувате моето процедурно предложение. Предлагам да отложим гласуването на чл. 1 и да преминем към гласуване на членовете по разходната част.
Какви са мотивите ми? Нека най-напред да гласуваме всички предложения, които касаят увеличаването на разходната част, да видим основателни ли са исканията на колегите по бюджетите на общините, по бюджетите на министерствата и тогава, ако се приемат някои от тези предложения, да се премине към гласуване на приходната част. По този начин ние наистина ще предложим и на хората в България един нов подход, тоест изхождайки от техните нужди да помислим каква приходна част ще гласуваме за 2001 г.
Надявам се, господин министър, че ще подкрепите и Вие нашето предложение, защото в противен случай всички ще останат с убеждение, че мнозинството, приемайки една приходна рамка, оттам нататък нито едно предложение за разходите няма да бъде прието. И то не по лични съображения, не по съвест като народни представители, а под диктовката на управляващата политическа сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Ще поставя на гласуване това предложение, макар че ми се струва абсурдно ние да гласуваме първо разходната част, пък после да видим ще има ли приходи за нея.
Моля, гласувайте направеното предложение първо да приемем разходната част на бюджета.
Гласували 150 народни представители: за 53, против 92, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Христов, продължете по доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 1, ал. 2 има направени предложения от народните представители Васил Клявков - оттеглено; Велко Вълканов; Станка Величкова; Ангел Малинов; Ангел Найденов и Васил Козалиев; Георги Карабашев и Атанас Лозанов; Румен Такоров; Александър Томов; Атанас Мерджанов и Любен Корнезов; Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов; Руси Статков; Ивайло Калфин; Сабин Касабов - оттеглено.
Комисията не подкрепя направените предложения.
По чл. 1, ал. 3 има направено предложение от народния представител Ангел Малинов.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 1, ал. 4 има направено предложение от народния представител Стефан Стоилов, от народния представител Ангел Малинов.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 1:
"Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2001 г. по приходите на обща сума 6 млрд. 276 млн. 478 хил. и 300 лв.
(2) Приема републиканския бюджет за 2001 г. по разходите на обща сума 7 млрд. 133 млн. 420 хил. и 900 лв."...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това тук ще се прочете, това е основният текст.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Чл. (1)  Приема републиканския бюджет за 2001 г. по приходите на обща сума 6 млрд. 276 млн. 478 хил. и 300 лв., както следва:
I. ПРИХОДИ: 6 млрд. 276 млн. 478 хил. и 300 лв.
1. Данъчни приходи - 5 млрд. 76 млн. 72 хил. и 900 лв.
1.1. Данъци върху печалбата - 486 млн. 728 хил. лв.
1.1.1. От нефинансови предприятия - 418 млн. 758 хил. и 300 лв.
1.1.2. От финансови институции - 67 млн. 969 хил. и 700 лв.
1.2. Данък върху застрахователните и презастрахователните премии - 21 млн. 319 хил. лв.
1.3. Данък върху доходите на физическите лица - 577 млн. 82 хил. и 400 лв.
1.4. Данък върху добавената стойност - 2 млрд. 527 млн. 750 хил. лв.
1.5. Акцизи и пътна такса - 1 млрд. 181 млн. 887 хил. и 400 лв.
1.6. Мита и митнически такси - 138 млн. 831 хил. 100 лв.
1.7. Други данъци - 142 млн. 475 хил. лв.

2. Неданъчни приходи - 1 млрд. 200 млн. 405 хил. и 400 лв.
2.1. Приходи и доходи от собственост - 531 млн. 980 хил. и 600 лв.
2.2. Държавни и съдебни такси - 233 млн. 591 хил. и 700 лв.
2.3. Глоби, санкции и наказателни лихви - 284 млн. 262 хил. и 700 лв.
2.4. Други неданъчни приходи - 150 млн. 570 хил. и 400 лв.
(2)  Приема републиканския бюджет за 2001 г. по разходите на обща сума - 7 млрд. 133 млн. 420 хил. и 900 лв., както следва:

II. РАЗХОДИ: 7 млрд. 133 млн. 420 хил. и 900 лв.
1. Текущи разходи - 4 млрд. 768 млн. 343 хил. и 300 лв.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения - 605 млн. 172 хил. и 500 лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонал - 22 млн. 829 хил. и 400 лв.
1.3. Осигурителни вноски - 205 млн. 701 хил. и 400 лв.
1.3.1. Вноски за държавно обществено осигуряване - 158 млн. 698 хил. и 800 лв.
1.3.2. Вноски за фонд "ПКБ" - 17 млн. 481 хил. и 100 лв.
1.3.3. Вноски за здравно осигуряване от работодатели - 29 млн. 521 хил. 600 лв.
1.4. Стипендии - 7 млн. 221 хил. лв.
1.5. Издръжка - 915 млн. 933 хил. и 500 лв.
1.6. Отбрана и сигурност - 1 млрд. 259 млн. 920 хил. и 500 лв.
1.7. Субсидии за нефинансови предприятия - 198 млн. и 200 хил. лв.
1.8. Субсидии за юридически лица с нестопанска цел - 4 млн. 254 хил. и 100 лв.
1.9. Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности - 11 млн. 796 хил. и 900 лв.
1.10. Лихви - общо - 1 млрд. 389 млн. 786 хил. и 900 лв.
1.10.1. Лихви по външни заеми - 1 млрд. 78 млн. 10 хил. и 100 лв.
1.10.2. Лихви по вътрешни заеми - 311 млн. 776 хил. и 800 лв.
1.11. Помощи и обезщетения - 147 млн. 527 хил. и 100 лв.; в това число :
1.11.1. Целеви социални помощи - 60 млн. лв.
1.11.2. Други социалноосигурителни вноски - 816 хил. лв.
2. Капиталови разходи - 740 млн. 346 хил. лв.
2.1. Основен ремонт - 12 млн. 168 хил. и 300 лв.
2.2. Придобиване на дълготрайни активи - 672 млн. 694 хил. и 700 лв.
2.3. Капиталови трансфери - 55 млн. и 483 хил. лв.
3. Възмездно финансиране (нето) - 4 млн. 566 хил. и 100 лв.
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи - 155 млн., 633 хил. и 900 лв.;
от тях:
- за структурни реформи - 115 млн. 633 хил. и 900 лв.
- за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии - 40 млн. лв.
5. Трансфери (нето) - 1 млрд. 464 млн. 531 хил. и 600 лв.
5.1. Предоставени - 1 млрд. 691 млн. 579 хил. и 100 лв.;
от тях:
5.1.1. Субсидии за общините - 537 млн. 892 хил. и 200 лв.
5.1.2. Държавно обществено осигуряване - 619 млн. и 988 хил. лв.
5.1.3. Субсидия за бюджета на съдебната власт - 59 млн. 813 хил. и 300 лв.
5.1.4. Субсидия за Българско национално радио - 28 млн. и 15 хил. лв.
5.1.5. Субсидия за Българска национална телевизия - 33 млн. 473 хил. и 700 лв.
         Трансфер от Министерството на образованието и науката за:
5.1.6. Държавни висши училища - 207 млн. 219 хил. и 200 лв.




5.1.7. - Българска академия на науките - 40 млн. 829 хил. лв.
5.1.8. Трансфер от Държавна комисия по далекосъобщенията за фонд "Радио и телевизия" - 55 хил. и 500 лв.
5.1.9. Трансфер от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" - 400 хил. лв.
5.1.10. Национален компенсационен жилищен фонд - 15 млн. лв.
5.1.11. Фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" - 10 млн. лв.
5.1.12. Фонд "Професионална квалификация и безработица" -110 млн. 794 хил. и 300 лв.
5.1.13. Държавен фонд "Земеделие" - 28 млн. и 99 хил. лв.

5.2. Получени - минус 227 млн. 47 хил. и 500 лв.
от тях:
5.2.1. Вноски от общините (нето) - минус 56 млн. 361хил. и 300 лв.
5.2.2. Министерство на правосъдието - минус 1 млн. 950 хил. лв.
5.2.3. Министерство на труда и социалната политика - минус 3 млн. лв.
5.2.4. Национален фонд към Министерството на финансите - минус 165 млн. 736 хил. и 200 лв.
         (3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2001 г. в размер на 856 млн. 942 хил. и 500 лв.
III. ДЕФИЦИТ: минус 856 млн. 942 хил. и 500 лв.
      (4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 856 млн. 942 хил. и 500 лв., както следва:
1. Външно и вътрешно финансиране (нето) - 655 млн. 135 хил. и 500 лв.
2. Приходи от приватизация - 201 млн. 807 хил. лв.       (5) Източниците за финансиране са външни и вътрешни заеми, операции с държавни ценни книжа и приходи от приватизация.
      (6) Погашенията се извършват съгласно погасителните планове на вътрешните и външните заеми и в случай на реализиране на държавни гаранции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега само искам да отбележим, че по всичките тези позиции в законопроекта си има съответните точки отпред, които ще бъдат нанесени, и ако случайно някъде има различия, макар че и аз следях, меродавно ще бъде това, което е отразено в доклада.
За процедура господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Вие ме облекчихте в моята процедура, тъй като някои от въпросите, които исках да поставя, Вие ги предложихте.
Но аз искам да предложа на нашия нов и все още неопитен председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да прочете и да каже кои предложения от внесените от народните представители са отхвърлени от комисията, кои са приети от комисията. Това е необходимо за протокола на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То пише във всичките.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Пише, ние ги знаем, имаме доклад по второ четене, но това трябва да се чуе в пленарната зала и да се запише в протокола.
И още веднъж искам наистина да помоля да се четат в мерните единици числата, които са предложени в самия бюджет, за да не се допускат грешки, от една страна, и, второ, да има съвпадение с протокола и предложения законопроект за бюджет за 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започваме разискванията по предложенията.
Аз предлагам да караме подред или как предлагате?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: По алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По алинеи и по реда.
Първо, имаме предложение на народния представител Юлиян Буров.
Има думата господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение има две части - свързано е с приходна и разходна част, които са неразривно свързани, така както неразривно бяха свързани аргументите за увеличение или намаление на отделни пера в бюджет 2001 г. Вие много добре си спомняте въвеждането на намалението на данъци и такси, дори и отказа за следващата година за въвеждане на данък добавена стойност за такъв важен отрасъл, какъвто е туризмът, че това се считаше за едни, макар и рутинни, методи, които могат да повишат икономическия растеж, да извадят сивата икономика на светло и да увеличат инвестициите.
Също така в този бюджет 2001 г. беше приет и един нов и модерен метод за повишение на така гореспоменатите параметри, а това е именно признаването на абсолютния приоритет на висшето образование и науката. Подобна реализация например в напреднали страни довежда до много добре известния растеж. Така например в Съединените щати 9-процентното население на Америка произвежда 35 на сто от световния брутен вътрешен продукт, базирайки се последните осем години именно на този компонент.
Ето защо в моето предложение, използвайки именно това ново схващане на бюджет 2001 г., в раздела "Разходи" аз съм направил определено предложение, свързано с пари, които са необходими за основен ремонт на Студентски общежития № 8 и № 18, като основните мотиви са, че тези общежития са вече на 30 години, че е необходим неотложен основен капитален ремонт на двата обекта, като за това са представени доказателствени материали от Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и от Столичната ХЕИ, и че е реална опасността на практика горепосочените Студентски общежития да бъдат принудително спрени от експлоатация.
Аз, разбира се, се надявам, че в резултат на добрата работа на данъчната администрация, както и току-що дискутираните и споменати от мен теми, свързани с бюджет 2001 г., ще доведат до допълнителни приходи и в процеса на изпълнение на бюджета ще бъде вероятно да бъде задоволено това искане. Искрено се надявам на това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Юлиян Буров.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 52, против 20, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народните представители Георги Божинов и Иван Борисов.
Има думата господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Нашето предложение с народния представител Иван Борисов е относно чл. 1, ал. 1 и предвижда приходите по това перо на бюджета да нараснат от 6 276 478.3 на 6 296 044.6. Ние предлагаме по-специално приходите да дойдат по т. 1.4. и т. 1.6. Нашето предложение кореспондира с чл. 9, ал. 1 и е предвидено за нарастване на общите и целевите субсидии на общини Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.
Уважаеми господин председател, това предложение не е подкрепено от комисията. Аналогично са отхвърлени предложенията на много народни представители за общините от техните избирателни райони и за редица други дейности на бюджетна издръжка. Възниква принципният въпрос това ли са възможностите на приходните пера на българския бюджет или и тази година парламентът услужливо ще гласува занижените приходи, предвидени от правителството, за да си гарантира и тази година преизпълнение на приходната част и произволно, зад гърба на парламента, разпределение на средства по други критерии, но не и тези, които определят поведението на парламента при гласуването на бюджета? Аз смятам, че това ще се повтори и тази година.
Затова, поддържайки своето предложение, искам в 3-те минути, които ми остават, да поставя принципно въпроса това ли са реалните приходи по перата "Акцизи" и "Пътни такси", "Мита и митнически такси" и останалите пера на приходната част на бюджета? Ще цитирам едно интервю на министъра на финансите, който е тук и аз се радвам, че той е тук. Поводът са непостъпилите стотици милиони долари в бюджета от контрабандата на спирт. Министърът отговаря на въпрос: "Никак не ми се коментира тази теза. Тя се изтърка." И продължава: "Самият случай, от една страна, е изтъркан, а от друга страна, показва едно безсилие на някои хора".
Уважаеми народни представители, не са постъпили по различни изчисления между 100 и 200 млн. долара по това перо. Ще приемем ли тази реалност? Ще се съгласим ли и ще легитимираме ли контрабандата и престъпните силови групировки да разпределят зад гърба на парламента суми, съизмерими с това, което гласуваме ние с вас?
Аз питам министъра на финансите: колко лева постъпиха в резултат на действията на изпълнителната и съдебната система на България от тези заграбени суми? За да получа яснота това ли са възможностите, имам още 3 конкретни въпроса към Вас, уважаеми господин Муравей Радев. Преди известно време българската общественост беше информирана за заловени десетки ТИР-ове в района на Бургас с контрабанда на злато и златни изделия. Постъпи ли 1 лв. в бюджета на Република България и в държавната хазна от тази контрабанда или тя контрабандно беше преоформена като временен внос и замина за сметка на групировките, които извършиха тази престъпна дейност? Питам: влезе ли 1 лв. в бюджета на България от контрабандата на дузина, дали бяха 17 или 21, не си спомням, тирове, заловени с десетки килограми злато? Питам Ви, уважаеми господин министър, знаете ли колко ТИР-а са влезли в България с дрехи и възможно ли е да се реализират в България? Кое митническо бюро ги е оформило в повече от 90 на сто и каква контрабандна стока влиза заедно с митата? Ако ние сме българи, трябва да си отговорим има ли регистър на автомобилите, които плащат пътни такси в България или неописани кочани се използват за тази дейност и парите отиват на определени места? Ако отговорим на тези въпроси, ще можем да кажем повишаваме ли приходната част на бюджета, за да постъпят тези български пари там, където са нужни, или ще се делят от някого с престъпните групировки в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата още в началото, за да напомня на някои народни представители, че в момента се намираме на второ четене на държавния бюджет на Република България за първата година от следващия век, а не за евтини предизборни речи. Имаше няколко въпроса, които ми бяха зададени, сега ще ви отговоря на тях и ви заявявам, че по-нататък няма да се поддавам на вашите провокации, защото - пак казвам - много е важен точно този момент на приемане на второ четене на бюджета за следващата година.
Господин Божинов, на това, което Вие питате по отношение на една евтина политическа спекулация, раздухана от бившите ченгета, ще Ви кажа следното: Вие вероятно забравяте, че тези канали работят от 1994 г....
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз Ви питах ще влязат ли тези пари в хазната?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... от 1994 г., когато вашето правителство, правителството на БСП с ДПС създаде всички условия в България да се развихри точно този тип непочтен бизнес, точно тези криминални прояви, точно тези канали, които тогава избуяха и които ние един по един затворихме, когато дойдохме на власт. Това не бива да забравяте. Не бива да забравяте, че този канал - както спиртният, така преди това и един друг, захарен, така и всички останали са предмет на работа на днешното правителство. И резултатите от тяхното затваряне са именно в резултат на една много добра синхронизация вътре в самата изпълнителна власт, от една страна, и, от друга страна, нетърпимостта и политическата воля на управляващото мнозинство да си свърши работата докрай. Съвсем непочтено е, господин Божинов, от парламентарната трибуна да обвинявате онова правителство, което затвори тези канали, за това, че преди това друго правителство, избрано с вашите гласове, поддържано 2 години с вашето мнозинство, създаде тези канали. Българскотото общество трябва да знае това. И такива евтини спекулации да бъдат избягвани от парламентарната трибуна.
Защо казвам, че българското правителство си е свършило работата? Да, то затвори каналите, извади виновните лица, даде ги на прокуратурата и на следствието. Толкова. Ако имате въпроси, отнесете ги там, където тези въпроси се решават, а не към изпълнителната власт, която си е свършила работата.
Бих дал за жалост примера със Спартак Жаров и със захарната афера, която Бургаският окръжен съд оневини - за 10 млн. лв.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз за това питам.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И аз питам, не само Вие. Но аз съм изпълнителна власт, а Вие сте законодателна власт. Има още една - съдебна власт, питайте Окръжния съд в Бургас защо оневини Спартак Жаров за начет от 10 млн. лв., след като същата тази изпълнителна власт, за която Вие питате, си е свършила работата и го е дала на прокуратурата и на съда. Питайте тях.
Накрая аз бих желал да Ви помоля да си спомните преди 10 дни в Народното събрание въпроса за приемането на Закона за ДДС и вашето обещание, отляво, честно и почтено да търсите възможности за компенсиране на онези нови 80 млн. лв., които няма да влязат в държавния бюджет в резултат на това, че данък добавена стойност няма да бъде наложен в туризма за пакетите чуждестранни услуги. Така че вие тогава поехте този ангажимент, сега отново Ви моля, не отивайте в плоскостта на популизма. Достатъчно важни ангажименти има народният представител, свързани с бюджета за следващата година. Много Ви моля, бъдете на висотата на народния представител! Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз Ви питах за златото и за таксите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Заставам пред парламентарната трибуна, за да заявя, че аз поддържам предложението, което сме направили с народния представител Георги Божинов, за завишаване на приходната част на бюджета на Република България за 2001 г.
Предложението се състои в това, че в чл. 1, ал. 1 ние предлагаме числото "6 млн. 276 хил. 478" да стане "6 млн. 296 хил. 044" - това е изменението.
Нашето предложение кореспондира с чл. 9, ал. 1 за общи и целеви субсидии на общините Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.
Господин председател, господин министър, вече четвърта година от тази трибуна ние слушаме уважавания от нас проф. Стоилов да Ви убеждава, че четвърта година приходната част на бюджета на Република България е един ленив бюджет и с резултатите от изпълнението на бюджета за тези четири години тези негови слова се потвърждават. И не само това. Вие чухте обвинението, което отправи народният представител Георги Божинов и заедно всички ние не чухме нищо от министър Радев за контрабандата със спирт. Знаем, че в последните седмици много материал по този въпрос се изнесе в пресата, че държавата е завлечена с повече от 1 млрд. нови лева, а изразено в долари са други числата. Някъде се пише, че това са 500 млн. и така нататък. Но, така или иначе, ние не чухме абсолютно нищо от министъра по този въпрос. Нищо конкретно.
Защо повтарям тези съображения на господин Божинов? Защото нашето предложение за общините на област Враца е пъти, много пъти, господин министър Радев, по-малко само от този пример. Много пъти, но зависи кое ще вземете за база - дали че държавата е ограбена с 1 млрд. нови лева или с 500 млн. нови лева. Нашето предложение е в пъти, десетки пъти по-малко за общините на Врачанска област само в сравнение със завлеченото от контрабандата със спирт през тази година.
И още едно съображение имам, господин министър. Във Врачанска област има общо 11 общини. Девет от тях се управляват от кметове, избрани с листата на БСП или подкрепени от БСП. Две от общините - Роман и Оряхово, се управляват от други политически сили. В тях БСП няма участие в управлението.
Забележете, господин министър Радев, нашето предложение с Георги Божинов касае и общините Оряхово и Роман, независимо от това, че те не се управляват от нашата политическа сила. Ние правим това предложение, защото и за тези общини - Оряхово и Роман, бюджетът също е рестриктивен, той също не осигурява необходимите средства за нормално съществуване на нашите общини.
Ето това са само малка част от моите съображения, за да заявя, че поддържам нашето предложение и моля то да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване второто поредно предложение на народните представители Георги Божинов и Иван Борисов.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 58, против 98, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Бих искал да ви обърна внимание във връзка с правилника, а именно какво казва чл. 69, ал. 3: "Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути за всяко предложение." Има направени предложения от няколко народни представители, но общо разбирайте в рамките на пет минути.
Има думата господин Кънчо Марангозов. Третото предложение е негово.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз се извинявам, че в това си предложение не съм казал за къде са средствата, но по-нататък в разходната част съм направил предложение къде да отидат. Тук ще се обоснова.
Моите колеги преди това говориха за акцизите и митата. От цигарите и от алкохола най-много се уврежда здравето на хората. Това е категорично доказано. Почти навсякъде от тези приходи постъпват постъпления в сферата на здравеопазването. Тази година със Закона за лечебните заведения минават на централизирано финансиране най-важните звена в системата на здравеопазването - бившите обединени районни болници, а сега наречени търговски дружества.
Ние предлагаме увеличение на акцизите и митата със 70 млн., за да се увеличат определени пера за твърде важни звена в системата на здравеопазването. Аз само ще ги спомена, а след това може би по разходната част отново ще говоря по този въпрос.
Имам предвид увеличението на разходите за спешната помощ. Излишно е да обяснявам, че спешната помощ е част от националната сигурност на страната. Става въпрос, че за центровете за спешна помощ са отделени 29,5 млн. Толкова бяха отделени почти и миналата година. Тази година те се снабдиха с нов автотранспорт и това е добре, но не са само автомобилите и реанимобилите, които решават проблемите на спешната помощ в България. Спешната помощ е свързана с националната сигурност и ще продължава да има увеличаващи се разходи. Дори напоследък останах учуден от отговора на министъра на едно мое питане, че в една община, като Сунгурларе, се съкращава част от персонала на спешната помощ, защото нямала натовареност. Ако пожарната утре някъде в някой град цяла година не я повикат нито веднъж, ще я закрием ли, господин министър Радев? Сигурно ще предложите да бъде закрита пожарната команда на това селище. Да не казвам какво се случи в България преди известно време. Да не дава Господ.
В никакъв случай не съм съгласен, че парите, които се отделят например за "Пирогов", по разбивката, която е дадена от Министерството на здравеопазването в размер на 15 млн. 200 хил., ще стигнат. Това е "Пирогов" - най-престижното, най-важното лечебно заведение в страната.
На второ място, за националните центрове само 23 млн. За кое по-напред? За Онкологичния център, за Кардиологичния център, където се правят тежки кардиологични операции ли ще стигнат тези пари? Хората ще продължават да си купуват и най-обикновените консумативи като спирт, да не говорим и кои други консумативи. Или ще стигнат тези 100 милиона и половина, които се заделят за обединените районни болници, които все още така са написани, въпреки че от 1 септември те са търговски дружества?
Няма да стигнат за обединените районни болници, защото -този сборник на Министерството на здравеопазването, чудесно разработен, господин Радев, вижте го, който е за 1999 г., естествено за 2000 г. не може да бъде още издаден - показва какви са разходите на обединените районни болници, а знаем те какви дългове имат. Наистина има увеличение в сравнение с 1999 г. Но да припомням ли с колко се увеличиха горивата, с колко се увеличи електроенергията, с колко се увеличиха медикаментите само в последните месеци - с 16 на сто! Е, как ще стигнат тези 100 млн. на тези обединени държавни болници?
Затова ние предлагаме едно разпределение: с 11 млн. да се увеличат средствата за спешната помощ, средствата за националните центрове - с 29 млн., и средствата за обединените районни болници да се увеличат с 30 млн. Защото именно в тези три звена се решава основната част от здравните проблеми - тежките здравни проблеми на хората. Тук не става въпрос само да си контролираш кръвното налягане, което е много важно и вече може да го прави всеки български гражданин. Тук става дума за тежки животоспасяващи операции. Тук става въпрос за спасяване живота на хората на мястото, където е станало произшествието, събитието, до мястото, където се оперира - в обединените районни болници и в "Пирогов" или в кардиологичните центрове.
Ето защо, господин министър, аз смятам, че специално това трябва да се приеме. Защото здравеопазването, образованието и отбраната са най-важните приоритети на една държава. Ако можете, оспорете тези приоритети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Марангозов! Много хубава пледоария в защита на парите за здравеопазването и изобщо за болниците направихте. Но аз искам да Ви напомня един много тъжен факт. Щеше да бъде много комичен, ако не беше тъжен и вероятно в правото Ви на дуплика ще Ви помоля да кажете дали е така или не.
Четвърта година за ОРБ - Бургас се заделят средства от републиканския бюджет с усилията на всички ни. Няма да казвам по моя инициатива, защото всички гласуваме тези помощи. ОРБ - Бургас се превърна в едно от най-модерните заведения в страната, а беше една гробница. Прекрасно знаете това нещо. Прекрасно знаете и как е направен новият хирургически корпус и т.н., и т.н., за да четем в пресата - не без Ваше участие, така твърдят поне, станете и го опровергайте - че пари от Народното събрание, от бюджета се отделят за ОРБ, защото председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол инвестира в тази болница, защото той и негови приятели ще си я купят.
Кажете ми как в България да се води нормално лобиране за инвестиции, нормално лобиране за сектори, когато в политическия живот съществуват такива наглости? Станете и го кажете тук. Просто искам да го чуя от Вашата уста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Нима ще отречете, че започва продажба на болници в страната?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Какви болници?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Поликлиники, да, 70 поликлиники в София са обявени за продажба. (Неразбираеми реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля! Моля за тишина!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Ще започнат и болници да се продават и обособени части от тях. (Неразбираеми реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Спокойно.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Да, аз определено смятам, че обособени части от Обединена районна болница - Бургас ще бъдат приватизирани от някои хора. Стоя зад тези думи и не се отказвам от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 48, против 81, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, четвърто по ред, е от народния представител Станка Величкова.
Има думата госпожа Величкова. Заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение се свежда до това, че в чл. 1, ал. 1, т. 1.5 "Акцизи и пътна такса" всъщност предвиденото число от 1 млрд. 181 млн. 887 хил. и 400 лв. да се замени с числото 1 млрд. 187 млн. 587 хил. и 400 лв. С други думи аз искам увеличение от 5 млн. и 700 хил. лв., за да се дадат тези пари, ако вие ги гласувате, в перото "Разходи на Министерството на образованието и науката" и по-специално за Българската академия на науките и за Националния съвет "Научни изследвания".
Колеги, колкото пъти съм правила предложения, никога не съм си позволявала от една сфера да искам пари за друга сфера. Ето защо аз правя предложение да се увеличат парите от акцизи и пътна такса. Смятам, че тези 5 млн. и 700 хил. лева никак не са много и те биха били във възможността на митничари и данъчна администрация да направят това и да увеличат по този начин приходната част на бюджета.
Аз почти бих се съгласила с всичко онова, което се казва, колко е трудно за тази приходна част, само при едно положение, а именно, че всички ние в крайна сметка искаме парите да се дадат по целесъобразност и приходната част да бъде така планирана, щото да се изпълнят най-належащите потребности на различните институции.
Никой не може да ме убеди, че ако имаме митничари и данъчна администрация на ниво, че те не могат да съберат 5 млн. лева. Ако това е така - че не могат - те просто трябва да си ходят.
Защо искам тези пари? Защото бюджетната субсидия на Българската академия на науките за 2001 г. е увеличена в сравнение с 2000 г. със 17.61 на сто. В законопроекта е предвидена субсидия в размер на 40 млн. 829 хил. В доклада към законопроекта е записано, че средствата за работна заплата в бюджетния сектор запазват относителния си дял към брутния вътрешен продукт и се очаква нарастване с около 22 на сто спрямо средногодишния размер през 2000 г. В разчетите на Министерството на финансите сумата за работна заплата на БАН е 24 млн. при 21 млн. очаквано изпълнение за 2000 г. Това всъщност е увеличение на работната заплата, да знаете, само с 15.67. Средствата за издръжка и капиталови разходи при тези условия остават 6 млн. 136 хил. 757 лв., или има намаление на абсолютния размер в сравнение с 2000 г. с 528 хил. и 830 лв.
С други думи, за издръжка през годината БАН ще разполага само с 2 млн. и 53 хил. лв. или това е безкрайно малко.
Затова аз смятам, че те няма да могат да си платят приоритетните разходи за електроенергия, за топлоенергия, за канални връзки. При тези условия БАН няма да разполага със средства за издръжка на общонационалните дейности, за Националния институт по метрология и хидрология, за Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
И не на последно място искам да кажа, уважаеми колеги, че мизерно малко са предвидените пари за научни изследвания - 260 хил. лв. Ето защо аз предлагам тази сума да се увеличи, защото това е единственият шанс нашите научни кадри, специалисти чрез конкурсно начало от Българската академия на науките и от висшите училища да участват в конкурси, да ги печелят и да правят необходимите за България научни разработки. Не може с 260 хил. лв. да се извърши елементарна научна дейност.
Миналата година тези пари бяха 860 хил. лв. и понеже първостепенният разпоредител - Министерството на образованието и науката - даде изпълнение само 30 на сто, затова сега в крайна сметка поради факта, че ужким не са усвоени, а те не че не са усвоени, а са отишли по друго предназначение, сега се дават толкова малко пари за научни изследвания.
Аз смятам, че вие трябва да подкрепите моето предложение, защото, пак повтарям, 5 млн. и 700 хил. лв. е нищо, ако решат митничарите да работят така, както трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на гласуване нейното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 50, против 76, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Предложението на народния представител Ангел Малинов - пето по ред, е оттеглено.
Шестото по ред предложение е на народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев.
Има думата господин Васил Козалиев да го обоснове.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние с колегата Найденов сме направили предложение по увеличаване на приходната част в бюджета с нови 200 млн. лв., като се увеличат в чл. 1, ал. 1, т. 1.4. "Данък добавена стойност" - с 50 млн., т. 1.5. "Акцизи и пътни такси" - със 100 млн., и 1.6. "Мита и митнически такси" - с 50 млн.
В същото време предлагаме в чл. 9 - 190 млн. от това увеличение да бъдат разпределени по приложената методика в Приложение № 3 - на всички общини, и 10 млн. отделно да бъдат разпределени за общините от Хасковска област - Димитровград, Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Тополовград, Харманли и Хасково.
Защо правим това предложение?
Първо, ние смятаме, че приходната част на бюджета е с много резерви. Има поне няколко неща, по които можем да обосновем това и ние нееднократно сме го правили.
Да вземем само два примера. Първо, от относителен дял 36,3% от брутния вътрешен продукт данъчните приходи през 1999 г. в 2000 г. падат на 32,7%, уважаеми господин министър. Оправданието е с намаление на данъчни ставки. Обаче средно изчислено данъчните ставки падат едва с 1,2%.
След като вие отдавна пледирате, че ще изкараме сивата икономика на светло, че ще разширим основата на облагане, защо трябва относителният дял към брутния вътрешен продукт на тези приходи през 2000 г. да падат?
Второ, говорите и в доклада, че безработицата ще падне от 17,9 на 15% или намаляване на безработицата с 2,9%. Добре, след като всички тези хора си намерят работа и започнат да получават доходи, облагат се със съответни данъци, защо ние нямаме ръст в приходната част на бюджета?
След това, един конкретен пример.
През април т.г. в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ние разгледахме работата на Агенция "Митници" - новосъздадената сега, бившето Главно управление "Митници".
Господин Минев докладва тогава и нашето учудване беше огромно, когато разбрахме, че за цялата 1999 г. всички внесени в България вносни цигари са били едва 10 тира, обложени съответно с акциз, мита и митни сборове. Десет тира за цялата 1999 г.! А знаете ли колко се пуши в България седмично от тези цигари? Сигурно тези десет тира отиват точно за една седмица.
Къде се спрените ви канали, за които и преди малко станахте и тук опровергавахте колегата Божинов? Къде са? След като по справки на Агенция "Митници" през цялата 1999 г. вносните цигари са 10 тира в България? Имаме го по протокол в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, сигурно тези справки бихте могли да ги проверите.
Ние предлагаме това увеличение, защото считаме, че дефицитът в бюджетите на общините за тази година ще бъде някъде около 200 млн. Общините ще приключат с дефицит около 200 млн. Само за общините от Хасковска област този дефицит ще бъде около 10 млн. И затова ние считаме, че тези субсидии, които вие сте гласували в чл. 9, и ще гласувате, предполагам, в чл. 9, гласувахте ги на първо четене също, са крайно недостатъчни.
И сега, в момента, давайки 13-а заплата за всички, в общините са изправени пред огромната опасност да стигнат до десетата заплата. Единадесета и дванадесета нямат, а получават субсидия за 13-а заплата и това, според мен, е един парадокс, в една такава парадоксална държава, която се управлява от вас в момента.
Ето защо ние смятаме, че ако вие наистина използвате всички резерви в приходната част и ние натегнем тази приходна част поне с тези 200 млн., ние бихме решили отчасти проблемите на общините по наше предложение. И не бихме стигнали до този парадокс, както тази година, когато на 1 декември Главно данъчно управление ви рапортува, че е изпълнило приходите за 1999 г. И миналата година говорихте, че бюджетът е натегнат, а в същото време приходите ги изпълнихте на 1 декември сега. И ще преразпределите около 1 млрд. допълнително като Дядо Коледа или Дядо Мраз.
Завършвам, благодаря Ви, господин председател. Смятам, че това предложение е разумно и колегите биха го гласували. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 54, против 89, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следващото - седмо по ред предложение, е на народните представители Георги Карабашев и Атанас Лозанов.
Има думата господин Атанас Лозанов да го обоснове.
АТАНАС ЛОЗАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Скромно е нашето предложение и затова считам, че между много искания един жест може да бъде направен, поне за Софийска област.
Предложението е по чл. 1, ал. 1 числото 6 млрд. 278 млн. 756 хил. лв. или 2 млн. е разликата в т. 1.6. "Мита и митнически такси", за да може това да кореспондира със субсидиите на общините. Те са само 4, а не всичките 22 - Божурище, Етрополе, Костинброд и Правец.
Защо тези четири общини? Защото при нас са постъпили техни предложения, от техните общински съвети, в които се мотивират какво е тяхното положение, какво е тяхното състояние и не могат да решат текущите си проблеми.
От всичките четири ще посоча само община Божурище. Аз питах господин министъра преди известно време за бюджета на община Божурище, тъй като тя е на вноска. Там имаше 19 военни поделения, там беше корпусът за противовъздушна отбрана, но те се преместиха в София и очакваните приходи в тази община вече ги няма. 300 хил. вече са на минус, не могат да се разплатят и като са на вноска, не могат да внасят и сумата в бюджета, а оттам не могат да получат и онези средства, които по известни пътища министърът ги преразпределя на онези общини, които имат бюджет за преразпределение. Считам, че това е нормално, това е правилно и би трябвало да се подкрепи.

Явно е, че приходите, които са потребни на общините на базата на техни разработки, след решенията на общинските съвети те доказаха своите права и предложиха на министерството да им утвърди предложените бюджети. Явно е, че вие не се съгласихте с тези неща, а им завишихте приходите от местни данъци и такси. Там, където няма икономика, там, където няма производство, дето няма нищо, например в гр. Божурище, един военен град без никаква икономика, той вече не може да получи своите субсидии. Считам, че е нормално, господин председател, а предлагам и на колегите, те всички са запознати, говоря за народните представители от Софийска област, с проблемите на нашите общини, да подкрепят това наше предложение. Благодаря ви за вниманието. Даже съкращавам времето за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лозанов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Карабашев и Атанас Лозанов.
Гласували 132 народни представители: за 50, против 82, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов.
Господин Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Предложението ни с колежката Емилия Масларова, тъй като председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не го изчете, е за увеличаване на приходната част в държавния бюджет с 200 млн. лева.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Как да не съм го изчел?
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: От тях увеличаване на приходите от ДДС - със 150 млн. лв. и от мита и митнически такси - с 50 млн. лв.
Кое ми дава основание да направя това предложение? На първо място, това е заявеното намерение на правителството да се справи със сивата икономика. По признание на самия министър на финансите сивата икономика е около 32 на сто в българската икономика. Когато едно правителство има намерение да се справи с този проблем, единственият начин на парламента да подкрепи такива намерения е да гласува по-големи приходи. Иначе всичко останало са приказки и декларации. И затова аз мисля, че след като в данъчната администрация бяха направени немалко инвестиции, трябва да търсим вече някакво реално настъпление срещу сивата икономика. Само така, като подкрепите нашето предложение, ще дадете доказателство, че вашите намерения са сериозни.
Второ, предложението за увеличаване на приходите от мита и митнически такси. Наистина предложението е скромно - само с 50 млн. лева. Дори това увеличение няма да достигне размера на постигнатите приходи през 2000 г. Аз много добре разбирам, че някои мита отпадат и естествено там би трябвало да се очаква намаление на приходите, но вие сте предвидили намаление на приходите дори спрямо планираните, които се преизпълняват, с повече от 30 на сто. Аз не знам има ли човек в залата, който да повярва на господин министъра, когато обясни, че правителството е запушило всички тези канали, по които влизат стоки в България без да се обмитяват и без да се слага ДДС. Аз мисля, че е несериозно така да се прави политика при такива декларации. Ако правителството не вижда този проблем, то значи, че то няма никакви намерения да се справи с него.
И не знам, и министърът, пък и министър-председателят веднъж са дали такива данни за разликата между това, което се изнася от други държави, и това, което влиза в България. Министър-председателят оцени, че разликата ни с Гърция за една година само е повече от 100 млн. долара. Сложете му ДДС и необходимите митни сборове и ще разберете с колко се ощетява държавният бюджет. За Германия, ако не се лъжа, беше декларирана около 200 млн. марки разлика.
Нима има някой, който може да приеме, че кафето може да влиза в България на 3-4 пъти по-ниски цени от борсовите? И аз ще ви дам конкретен пример с хлебната мая. В Турция се знае, че "Тала" струва повече от 1000 долара, а тук спокойно си влиза на 180-190 долара. И на никой не му прави впечатление! Нима не става ясно с колко се ощетява държавният бюджет? Аз оставям настрана щетите, които са за българските производители, защото те реално не участват в конкурентна среда на пазарната икономика, а са поставени в неравностойно положение. Влизат евтини стоки заради това, че не се плащат ДДС и митата. И финансовият министър не се тревожи от тази работа! И трябва ли тогава да се учудваме, че има много фирми, които спонсорират семейни фондации и то с много средства?! Трябва ли да се учудваме, че от митниците вървят куфарчета към партийни централи или към лични сейфове? И нима това не го знае господин Муравей Радев? Единствените санкции, които той е предприел по мое впечатление, е когато един финансов ревизор установи тези нарушения, той да го уволни! Това ли е борбата с контрабандата на българските митници? И не разбираме ли какво означава това за българската икономика?
Аз мисля, че именно с подкрепата на предложението ни за увеличаване на приходите можете реално да изразите своята воля за пресичане на контрабандата.
Не се учудвам защо първите кадрови предложения на местни структури на СДС бяха за шефове на митниците. Първите решения за промяна на кадрите - след като взехте властта. Ясно е, че митнически далавери се подкрепят и покровителстват от най-високо ниво. А такива впечатление вече са добили и наши чуждестранни партньори. И страшното е, че това съсипва и бюджета, и българските производители.
Понеже нямам повече време, завършвам с този призив: да подкрепите нашите предложения, а те ще бъдат необходими за задоволяване на много потребности, които вече сте ги орязали в проектобюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов.
Гласували 123 народни представители: за 45, против 78, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Мисля, че в момента разиграваме поредния фарс в тази пленарна зала, защото, ако видите предложенията и разгледате целия доклад на второ четене, господин Муравей Радев, от комисията има приети само 6 предложения, от които 5 редакционни на господин Христов, който може би би било по-редно да бъде в Министерство на финансите като коректор, отколкото да разглежда по същество предложения законопроект за републиканския бюджет, и едно предложение от опозицията, на господин Руси Статков, с което средствата, които трябва да се определят за четвъртокласната пътна мрежа, са сменени с 1 месец - от 30 април на 31 март. Това са всичките предложения, които са приети на второ четене в комисията. И аз мисля, господин председател, че именно заради това в момента в залата има не повече от 30 народни представители. И тези, които в момента са в кулоарите и не са в залата, мисля, че това е техният протест срещу работата в комисията и диктата, който проявява Министерският съвет и, респективно, Министерство на финансите спрямо този - един от най-важните закони за съществуването на нашата страна.

Така че аз мисля, че правителството на СДС може да направи още един рекорд - ако приемем да гласуваме ан блок предложения ни законопроект, защото на практика в него няма какво да се гласува, всичко ще бъде отхвърлено. Така, както в момента основната ви цел е да завършите мандата, да е цял, сега ще влезете дори в рекордите на Гинес за един час да се приеме бюджета на една държава. И господин Ляков вика: "Правилно!".
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Абсолютно правилно.
РУМЕН ТАКОРОВ: Ами, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не може ан блок, можем глава по глава.
РУМЕН ТАКОРОВ: Още по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако направите предложение, ще го поставя на гласуване.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, правя с изказването си процедурно предложение да се гласува глава по глава, господин председател, за да свърши този цирк и този панаир, който правим в момента в тази зала.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Няма глави.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Христов, не се обаждайте. Казах Ви, че Вие много добре ще бъдете като коректор в министерството, защото всичките Ви предложения са редакционни. Защото господин Цонев, моите уважения към него, в предишните години сменяше по някоя цифричка за Бургас или за района на господин Муравей Радев. (Весело оживление в ДЛ.) Имаше нещо, което да се променя. Докато тази година, колеги, нито една стотинка не е променена в този бюджет, който е защитаван от Министерския съвет.
И заради това господин Радев, както всяка година, и тази година казва, че бюджетът не е променян, не са правени поправки. Е, че каква по-голяма поправка, през месец октомври 43 на сто да дадеш повече целеви средства на общините?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Лошо ли е?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ето сега: "Лошо ли е?". Не, че е лошо, но не е законно. Без санкцията на парламента господин Радев си раздава парите както си поиска, колкото си поиска и на когото си поиска. Без да се вслуша именно в справедливите искания на общините, още когато при приемането на Закона за републиканския бюджет за миналата година ние казахме, че тези пари няма да стигнат.
Но искам да кажа нещо друго по същество, господин Куртев, защото аз не се съмнявам, че наистина по глави ще приемем проекта за бюджет за 2001 г., защото предложението ми, което е направено, е направено във връзка с общините в Търговище и за подобряване на четвъртокласната пътна мрежа. И аз съм убеден, че пак няма да можем да вземем думата да си обосновем предложенията. Ще ви кажа, че сега бях при господин Радев и го попитах колко средства са отпуснати за четвъртокласната пътна мрежа - 5 млн.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Колкото трябва.
РУМЕН ТАКОРОВ: Ето, господин Христов казва: "Колкото трябва". (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, моля да не пречите на оратора.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не, не искам да го гоните от залата, защото искам да чуе какво ще кажа. Господин Христов... (Неразбираема реплика от народния представител Христо Христов.)
Ето, Вие пак се обаждате. Нрав, какво да Ви правя? С тези пари, които са отпуснати, слушайте и Вие, господин Радев, 5 млн. лв. за четвъртокласната пътна мрежа, могат да се асфалтират с 4 см повърхностен слой само по 302 м във всяка една община. Питам Ви аз: ние с такава радост, тук се прегръщаха, целуваха се, пък господин Христов дори два пъти прегърна министър-председателя, въпреки неговото нежелание за това. (Смях в ДЛ.) И това нещо се видя по телевизията... Свършвам, господин председател. Триста и два метра! Ние се радвахме за излизането на България от Шенгенския списък, но ние в момента с тези пари ще направим Шенген за нашите малки населени места. Те няма да могат да отидат до общинския си център да си подадат дори данъчните декларации, господин Радев. Затова и моето следващо предложение е за завишаване на средствата за четвъртокласната пътна мрежа. Ако ми дадете думата, може да го обоснова по-нататък.
Благодаря Ви, господин Куртев, за 30-те секунди повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Вие оттегляте ли Вашето предложение?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Не, не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За да гласуваме глава по глава, трябва Вие и всички останали да си оттеглят предложенията. Следователно правите предложение, което сам знаете, че не може да бъде прието и затова няма да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров за изменение на чл. 1, ал. 1.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение ще защити господин Кънчо Марангозов. То е от народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз ще продължа с предишното си изказване, което е свързано пак със здравеопазването. Аз не отричам, пропуснах да кажа преди малко, че господин Цонев, като председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и като народен представител от Бургас има заслуга за завършването на окончателната реконструкция на Обединената районна болница в миналите бюджети. И в тазгодишния бюджет, не зная дали е негова намеса, също има събрани средства за завършването на тази реконструкция и за събирането на стационара от 1 млн. лв. Това, което е положително, не можем да го отречем, че той е лобирал. И съвсем нормално е, като народен представител, да лобира там, където е избран.
Имаше предложение за Онкологичния диспансер в Бургас, две от неговите отделения да се прехвърлят в новата част, която се строи в момента и се завършва. Аз съм убеден, че цялата стационарна част на този диспансер може да бъде прехвърлена, защото има място, ако двете тела на болницата - който я познава, разбира се, д-р Шишков е тук - бъдат ремонтирани и завършени. Но това не е само стационар на онкологията. Онкологията има и диспансерна дейност. А диспансерната дейност е основна.
Министерството на здравеопазването обяви, че ще приема нова програма за диспансерната дейност по различните видове заболявания и специално по онкология. Трябва да ви кажа, че онкологичните заболявания в този регион, който обслужва Бургаски онкологичен диспансер, заедно Ямбол и Бургас, общо 630 000 души има числа, които изключително много смущават. Заболеваемостта за 1999 г. за Бургаски регион е 306,3 на 100 000, за Ямболски район - 324, при 294 за страната и 180 за Европа. Смъртността за Бургаски регион е 184, за Ямбол е 234 на 100 000, за Република България е 192, а за Европа е 116. Ясно е, че такъв диспансер и особено за доболничната онкологична помощ, свързани с първичната профилактика и с вторичната профилактика, по-нататъшното наблюдение на лекуваните в стационара болни, е крайно необходимо. Освобождава се огромен сградов фонд, който съществува в Бургас. И той може да бъде приспособен за поликлинично-онкологична, извинявайте за думата, "поликлиника", доболнична онкологична помощ, така нареченото бивше немско училище, който го знае. То е било училище 3 месеца и 60 години е болница. И там може наистина да се настани диспансер за онкологични заболявания. Има разработена програма на общинския съвет, има разработен проект, готов, с който може веднага да се започне.
И затова ние искаме чрез увеличаване на данъчните приходи, посочено е къде, да не чета числата, тази година да започнем с 900 хил. лв., които могат да бъдат усвоени, да се ремонтира за един онкологичен диспансер. Още повече, че Бургас е един екологично застрашен град и Вие много добре знаете това, особено в Бургаска община, община Камено, на територията на която се намира нефтозаводът. Това се отнася, разбира се, и за Ямболски регион, където пък няма онкологичен диспансер, обслужва се от Бургас, има един-единствен онкологичен кабинет към болницата при този ръст на онкологичните заболявания.
Затова помислете, господа, и дайте нещо, което е започнато в Бургас, независимо от кого, то започна много отдавна, продължи се - не мога да отрека и заслугите на Продан Проданов, който беше кмет на СДС, и заслугите на Йоан Костадинов, кмет първо от БСП, след това независим - за завършването на реконструкцията на цялата болница и на здравната мрежа в Бургас. Затова да разсъждаваме така, че на този голям град - вратата на България, е нужно наистина добра материална база за здравеопазването. Още повече, че той вече е град, който е член на Европейския съюз, за разлика от други градове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, господин министър! Аз също съм на мнение, че доста голяма част от приходите по пера са занижени. За разлика от друг път този път не съм правил предложения, но смятам да се занимая със сериозния проблем, който вече беше повдигнат - за харчене от страна на правителството повече пари, отколкото се гласуват от Народното събрание, на друго място, в друга инстанция, която може да реши най-накрая този въпрос и да види кой в страната прави финансови нарушения и кой не. Аз ще искам от Конституционния съд да отмени чл. 35, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, който дава едностранно право на министъра на финансите да променя Закона за държавния бюджет така, както той намери за добре.
Ако следваме логиката на господин министъра, на тълкуване на тази разпоредба от Закона за устройство на държавния бюджет, ние тук не трябва да се занимаваме с приемане на държавния бюджет, а трябва да приемем само едно число - това е бюджетният дефицит. И за всичко друго да кажем: има си закони, по закони постъпват приходи и министърът на финансите, даже не Министерският съвет, забележете, министърът на финансите казва как да се харчат тези пари. Така че това е сериозният въпрос, който това правителство и това мнозинство четири години вече не успяха да решат. Затова смятам да се обърна към друга инстанция съгласно демокрацията в страната.
Относно конкретните предложения. Уважавам господин Марангозов, обаче не е честно според мен да се иска завишаване на приходите само за една определена цел. Нима само болницата в Бургас или нима само община Бургас и Бургаска област се нуждаят от повече пари? От повече пари се нуждаят всички общини в България. Всички!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Съгласен съм.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И ние да гласуваме Вашето предложение, да го обвържем с нещо друго, значи да поставим другите в неравностойно положение. Така че е добре, ако се гласуват повече приходи, да се оставят за разпределение по-нататък. Да видим какво се гласува и после да ги разпределяме. А не веднага да ги разпределим и другите да останат наистина в едно такова положение.
Колеги, аз пак се обръщам към председателя, не знам дали може да се подложи на гласуване, но това, което правим в момента, не е нищо друго, освен един фарс. Нито едно от предложенията не е прието в комисията и не е одобрено, каквато е била нашата практика, толкова години сме правили държавен бюджет. То бива, бива, бива ограничения и мачкане и на опозиция, и на мнозинството, но чак толкова никога не е било!
Така че в знак на протест аз ще престана да се изказвам тук и съветвам и другите колеги от опозицията да престанат да се изказват. Да си приемат този бюджет! Господин министър Радев се подхилва, обаче той трябва да знае, че догодина първата работа на следващия парламент ще бъде да актуализира бюджета. И той нищо няма да може да направи.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Няма да стане!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Ляков, ще стане! И ще видите как ще стане. И ще видим кой ще отговаря тогава за финансови нарушения, господин Ляков. Защото точно вашето мнозинство с надеждата си да тормози кметовете вкара този текст в Наказателния кодекс за големи нарушения. Аз не знам кой е най-големият нарушител на бюджетната дисциплина в България. За съжаление това е министърът на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
За реплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Димитров постави тук въпроса за бюджетния дефицит. И аз конкретно се обръщам към Вас, господин Димитров: Вие считате ли, че излишъкът от 139,5 млн. лв. в бюджета на Националната здравноосигурителна каса има отношение към този бюджетен дефицит?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, намираме се на второ четене, на Ваше предложение, което няма нищо общо с въпроса, който поставяте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Аз правя реплика на изказването на Венцеслав Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тази реплика я направете, когато е на първо четене, когато се обсъжда конкретен текст от бюджета. Но тук се намираме на конкретно предложение от Вас и от господин Първанов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
Гласували 132 народни представители: за 60, против 65, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Следващо предложение отново от народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
Вносителите ги няма. Никой не желае думата.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
Гласували 119 народни представители: за 59, против 56, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева, Пламен Славов, Свилен Димитров и Иво Атанасов.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз се надявам, че предложението, което сме направили заедно с моите колеги, независимо че не е прието от комисията, ще бъде посрещнато с необходимата сериозност и отговорност, тъй като е свързано с необходимостта от държавния бюджет да бъдат заделени, да бъдат предвидени средства за довършване на разкопките за реставрация, консервация и социализация на Култовия център край с. Старосел, община Хисар, Пловдивска област.
Истината е, че през тази година наистина разкопките, които бяха осъществени, дадоха основание да се възприеме всичко, което беше открито и което на този етап от специалисти се назовава като Тракийски култов център, да се превърне в сензация не само за научния свят в България, на Балканския полуостров, но в Европа и в света.
Истината е, че през тези месеци, през които вървяха разкопките, върволица от депутати от всички парламентарни групи, министри, магистрати, различни политици, посетиха разкопките и се ангажираха с конкретна подкрепа, свързана най-вече и преди всичко именно с гарантиране на необходимите финансови средства, за да може започнатата работа да бъде продължена и през следващата 2001 г. по начин, който действително да даде възможност за кратки срокове да бъде приключено с разкопките, да се осъществи реставрация и консервация, както и необходимата социализация на обекта, който може да се превърне в сериозна атракция за туристи от целия свят и по този начин бързо да възвърне средствата, които държавата би вложила във всички тези етапи, включително и неговата социализация.
Даже и президентът на Република България господин Петър Стоянов посети разкопките и също се ангажира, като държавен глава, да бъде реализирана необходимата подкрепа.
Факт е, че много видни гости на България от чужбина, на правителствено и на държавно ниво, имаха възможността да се запознаят с този уникален култов център и да изразят за пореден път своето възхищение от това, с което ние всички можем и трябва да се гордеем - с достиженията на българската история и на българската култура.
И тъй като сме на чл. 1 от Закона за държавния бюджет, съвсем естествено е именно тук да се каже за какво това увеличение в т. 1.6. "Мита и митнически такси" от 500 хил. лв. се предвижда да бъде реализирано след това и в разходната част.
Ако си направим сметка да изчислим, макар и най-грубо, какво на практика означава това, вероятно всеки един от нас лесно ще стигне до извода, че сумата, която предлагаме, на практика е сумата, която за един ден работа по границите на Република България може да бъде събрана от мита и митнически такси. Образно казано това означава усилията на тези органи да се увеличат с една триста шестдесет и пета част и ние да имаме възможност да отделим тези средства, които, повтарям, много бързо могат да бъдат възвърнати на държавата и тези разкопки, и този Тракийски култов център да се превърне в източници на сериозни приходи и за общинския бюджет на община Хисар, и за държавния бюджет.
Навярно за някои от вас тази сума ще се стори по-голяма от необходимото. Истина е, че в нея се включват всички тези дейности от чисто археологически характер и естествено, които трябва да се осъществят. Тъй като не става дума само за една могила, а за цял комплекс от могили, включва се и изграждането на асфалтов път, на паркинг, на една постоянна защитна сграда на фасадата, коридора и стълбищата, прокарването на ток, вода и създаването на необходимите условия да се запази този район чист и да предоставя най-необходимите услуги на всички туристи, които биха го посетили.
Ето защо аз изразявам надеждата, че именно в резултат на предварително заявената подкрепа, повтарям, от страна на представители на всички парламентарни групи, ние тук можем да гласуваме нашето предложение, за да удовлетворим едни, надявам се, съвсем справедливи искания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева, Пламен Славов, Свилен Димитров и Иво Атанасов.
Гласували 144 народни представители: за 60, против 79, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Георги Пирински и Андон Данаилов.
Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Предложението, което правим с господин Андон Данаилов е за намаляване с 1 млн. лв. на предвидената в чл. 1, ал. 1 от проектозакона обща сума на приходите на държавния бюджет. Това намаление е свързано с друго наше предложение - в чл. 9, ал. 1, в който текст се предвижда вноска в държавния бюджет от община Благоевград на сума 4 млн. 521 хил. и 900 лв. Нашите предложения за чл. 9, ал. 1 е тази сума - вноската на община Благоевград, да бъде намалена с 1 млн. лв.
Уважаеми господин председател, господин министър! За разлика може би от други предложения, които се правят, според нас това предложение именно произтича от едно реално оценяване на макроикономическата рамка за 2001 г. и ако щете, макроикономическата рамка за община Благоевград, тъй като в бюджета за 2000 г. вноската, която беше предвидена за общината, беше далеч под 1 млн. лв. - 800 и няколко десетки хиляди. И изведнъж се прави едно петкратно увеличение на тази вноска.
С какво се е подобрила икономическата макрорамка пет пъти на община Благоевград, така че да се записва едно такова петкратно увеличение на вноската?
Вие си спомняте, господин министър, че при гласуване на първо четене на бюджета народният представител Стефан Нешев в обосновката за своя отрицателен вот специално изтъкна и това според нас напълно необосновано записване на такава вноска от Благоевградската община. И си спомняте, че беше направен от него изводът, че тук може би има и политически причини, доколкото е известно, че кмет на общината е и председател на Националното сдружение на общините в Република България.
Според нас, господин министър, Вие най-малкото дължите една обосновка, обяснение, въз основа на какво Министерство на финансите е намерило за възможно да направи такова завишение и при положение, че не сте в състояние да аргументирате достатъчно убедително това завишение, Вие сам да подкрепите предложението за намаляването най-малкото с 1 млн. на тази куха цифра, според нас.
Още повече, господин министър, че ако изключим Софийска община, чиято вноска е предвидена на 19 млн., Благоевградската вноска е четвърта по ред за цялата Република България. Тя се нарежда на четвърто място след Козлодуй, където, известно е какво има - 7,5 млн., след Раднево, където също е вторият енергиен център на страната, и след Бургас, където е най-голямото пристанище на страната. С какво община Благоевград може да се мери по икономически потенциал с такива общини?
Ето защо аз Ви призовавам, господин министър, или да обосновете това Ваше предложение, или да подкрепите предложението, което правим, а при всички случаи приканвам в залата онези колеги, които са тук, ако не са достатъчно убедени, че това предложение на Министерство на финансите е обосновано, да гласуват за нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Вие доста години сте народен представител и за мен е учудваща тази, меко казано странна неосведоменост по начина, по който се съставят общинските бюджети в България вече седма-осма година подред. Та, на Вас ли трябва да казвам, че общинският бюджет се съставя на базата на формула, на базата на методика, на базата на една абсолютно неутрална, независима по отношение на тази или онази община методика за определяне на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети. И това, което като методика народните представители добре познават, още повече, че единодушно беше становището, че тазгодишната методика е далеч по-проста, лека и неутрална, бих казал дори, в още по-голяма степен, отколкото предишната, да ми задавате въпроса днес как така тази община Благоевград, на какво се дължи това или онова увеличение или намаляване на тяхната субсидия е най-малкото и най-мекото според мен определение е неосведоменост на един народен представител, който би трябвало поне това за тези 10 години да е разбрал в народните събрания от 1990 година до този момент.
Колкото все пак до проблема, който вероятно ще бъде поставян и от други народни представители в тази връзка - за това дали прогнозата на собствените приходи на някоя община не е надценена или подценена като елемент на бюджета на тази община това е нещо, което можем да коментираме и да говорим и би трябвало такъв въпрос да ми зададете, а не за методиката, по която е определена субсидията.
Тук е добре и на другите народни представители, които биха могли да зададат такъв въпрос, да им отговоря сега, за да предотвратим по-нататък губенето на време. Там, където данъчната прогноза се отличава от онова, което ще се случи следващата година по отчет - все пак, когато се дава от данъчните органи преценка за това следващата година какъв ще бъде размерът на данъчните приходи, собствените данъчни приходи на една община, това е една прогноза. Тя може да бъде равна, по-малка или по-висока от онова, което ще се случи и наистина до този момент сме имали сериозни проблеми, ако в това динамично време, в което живеем по една или друга причина част от събитията, които са били прогнозирани от данъчната администрация, не се случат или на други места се случат в по-голяма степен от предвидената. Значи, тези разлики в плюс и в минус тази година в бюджета е намерен един много добър начин за отстраняването на този прогнозен характер на бъдещите приходи, което би могло да се отрази негативно преди всичко върху резултата на една община, която и да било тя.
Параграф 22 - по-нататък ще стигнете до него, но § 22, ал. 3 казва, че отклоненията в данъчните приходи на данъчната прогноза следващата година по отчет, както в плюс, така и в минус, ще бъдат за сметка на републиканския бюджет, което ни повече, ни по-малко означава, че там, където тя се отклонява и средствата са недостатъчни спрямо прогнозата и бюджета, който сега се разглежда, то добавянето на разликата ще бъде за сметка на републиканския бюджет. По този начин се постига една абсолютна стабилност на бъдещите очаквани постъпления по отношение на тяхното участие в бюджета като цяло на която и да било община, така че общините могат абсолютно категорично, сигурно този път, много по-сигурно от всяка друга година назад, да планират своите разходи съобразно една величина, която ще бъде константна за тях като приходи, данъчни приходи, прогнозирани от данъчната администрация миналата година. Знаете, че бюджетът се готви някъде лятото и есента на предходната година и затова тази разлика би могла да бъде по отчет повече или по-малко, в една или друга посока и да подведе общинските съвети по отношение на изработването на разходната част на техния бюджет. Сега те могат едно към едно да разчитат на онова, което им е заложено като данъчна прогноза от данъчната администрация и което е вложено в приходната част на бюджета за тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин министър.
За процедура думата има господин Пирински.
Господин Пирински никога не остава длъжен на министър. Винаги под формата на процедура му отговаря.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, господин министърът предложи една процедура - ако има и други подобни въпроси, да се зададат наведнъж, доколкото разбрах, господин Радев, за да може да отговори наведнъж. Тази процедура според мен не е достатъчно приемлива, защото всеки отделен случай е конкретен. И в този смисъл, господин председателю, процедурата, която бих Ви предложил да следвате, е: първо, да ограничавате, когато министрите се занимават с квалификации кой колко е запознат, осведомен и т.н., и да ги насочвате към въпроса, който им е зададен, и, второ, в случая, който третираме, господин Радев очевидно е неподготвен, той не си е направил бележка от отрицателния вот на господин Нешев и той трябваше с цифри да ни покаже, че тази методика, която защитава, именно дава 4 млн. 521 хил. лв. за Благоевград, а не да се занимава с общи приказки и квалификации. Така че въпросът остава открит, необяснимо е как по една методика се получава такава аномалия и призовавам колегите да гласуват за нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
По първата част имате абсолютно право и забележката Ви към мен е основателна. По втората - заседанието върви в съответствие с правилника и процедурите съответстват на правилника.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински и Андон Данаилов.
Гласували 136 народни представители: за 38, против 97, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов. Тях ги няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов.
Гласували 120 народни представители: за 25, против 94, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Георги Дилков-Лорда. Също го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков-Лорда.
Гласували 119 народни представители: за 22, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народните представители Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много, много съжалявам, че министърът на финансите напусна залата. Днес той отново си позволи да говори, все едно, че сме на първо четене. Имайки предвид всички предложения на опозицията, той се впусна да доказва колко популистки са всички тези предложения.
Така ли е? Има един критерий, срещу който трудно се възразява, колкото и политически да е екзалтиран човек. И този критерий е: фактите по изпълнение на републиканския бюджет и на фискалната програма на страната какво говорят. Те опровергават министъра.
Господин председател, трета година преизпълнението на приходната част е горе-долу в рамките на числата, които опозицията обявява като възможно изпълнение на приходите. Оттам се появиха и квалификации, които са популярни и сред по-голяма част от журналистическата гилдия.
На нас ни втръсна вече да се повтарят тези квалификации за популизъм при обсъждане на бюджета. В края на краищата изпълнителната власт и министърът трябва да замълчат пред фактите. Това - първо.
Второ. Добре, каква е тая силна данъчна политика по събиране на парите, по събиране на акцизите и пр., и пр., когато числата са замръзнали трета година? И тук има един критерий, пред който всички мълчат! Какви са тия стъпки по посока на сенчестата икономика, какво е подобряването на работата на митниците, събиране на акцизи, когато числата за изпълнение на приходите по акцизите са горе-долу равни на това, което вие планирате за идущата година, когато ще бъде направена сериозна, голяма крачка в подобряване работата на тая администрация?
А несъбираните акцизи - там колегите от министерството знаят като потенциал колко много са. Аз не казвам, че за една година - било тази или идущата, този потенциал може да бъде загребан, но няма реални стъпки. Няма, а се правят системи, влагат се пари, раздават се награди. Какъв е резултатът? Само тупане по гърдите и приказки. Това е едно помпане на самочувствието, че работи данъчната администрация, митническата и т.н.
Ето, тези неща са основанията за нашите предложения трета година за увеличаване на приходната част, а не както с основание господин Венцеслав Димитров приказва - залагат се ресурси, които министърът на финансите, респективно министър-председателят, решава на кого по колко да бъдат дадени. Това наистина не е бюджетиране, това е създаване на един фискален уют, на един комфорт за централната власт и след това до голяма степен за реализиране на определени политически, братовчедски и прочее цели разпределяне на тези средства. Това са фактите и с никакви силни думи не могат да бъдат опровергани.
Ние предлагаме увеличаване на приходната част - нямам време да навлизам в подробности - по линията и на данък добавена стойност, и на акцизите, и на други пера в данъчни приходи и в неданъчни, изхождайки именно от това, което се очертава като изпълнение.
Господин председател, за идущата година се обявява нова икономическа политика, която ще осигури надскачане на числото, което е заложено в макрорамката на бюджета - не 5, а някакви 6-7 процента. А има едно чудо, което е измислено, - за номинален растеж от порядъка на 10, 12, 15. Но по това ще говорим друг път.
Значи и потенциалът за преизпълнение на заложените числа в приходната част и още по-точно в приходите от данъци е далеч по-голям като очертаващ се. И нека да бъде напрегнат в приходната си част бюджетът, да бъдат отчетени поне тези завишения, които ви предлага опозицията като цяло, за да има пространство за истинска работа от данъчната администрация.
Предлагаме да одобрите увеличението, внесено като предложение от тази група депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов.
Гласували 130 народни представители: за 34, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Руси Статков.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Действително процедурата, която се налага по чл. 1 е невъзможна за аргументация. Но аз ще се опитам да кажа поне основното, въпреки че го няма министърът тук, за да отговори за пореден път на всички наши въпроси и съмнения.
Предложил съм общо в приходите - данъчни и неданъчни, увеличение с 603 млн. лв. И веднага ще продължа с онова, с което завърши проф. Стоилов. Няма в последните 3 или 4 години случай, в който прогнозата, която съм направил, да не се е сбъднала. През 1997 г. 650 млн. лв. изчезнаха в друга посока, не в тази, в която решава Народното събрание. 1998 г. - повече от 800 млн. лв. 1999 г. - 900 млн. лв. 2000 г. на 1 декември беше рапортувано, че републиканският бюджет е изпълнен в приходната част, тоест има най-малко още 700 - 800 млн. лв. А моите цифри са били 400 - 500 млн.лв. за миналата година и винаги преизпълнението е било с 200 - 300 отгоре. Това не е просто нещо, на което мнозинството трябва да се радва. Това означава, че при изкривена приходна част разходната част е жестоко смазана и затова няма пари за детски добавки, затова няма пари за социално подпомагане в общините, затова няма пари за малки водоизточници, затова няма пари за безплатни и частично платени лекарства и т.н. Защото като се смачкат само тези 600 - 700 млн. лв., разходната част трябва да бъде приведена в съответствие. А междупрочем и много други средства в различните параграфи се крият.
Така че, господин председател, до този момент няма обяснение, през тези четири години, няма и днес нито от министъра на финансите, нито от другите от мнозинството. Напротив, в залата е господин Димитър Радев - зам.-министър на финансите, в едно интервю във вестник "КЕШ" призна, че има резерви дори и за ДДС, които са именно в тези възможности в приходната част. Признаха го и от Централната банка. Когато дойде техният бюджет за обсъждане, отново ще го коментираме. Значи това е една порочна практика - да се занижава приходната част, което не само че е порочно, то е незаконно. Законът за устройството на държавния бюджет изисква точност при съставянето на бюджета. Няма такава прогноза в Европа каквато има при нас за преизпълнение с 10, 15 или 20% на приходната част. И затова трябва да си дадете ясна сметка. За пореден път ни се предлага, макар и по-малки размери в сравнение с другите години.
Къде са конкретните възможности? Конкретните възможности са свързани, разбира се, с друга, повтарям, друга дейност на данъчната администрация по събиране с акцизите, с митата, с данък добавена стойност. Защото и днес няма оправдание, когато четем годишния доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка на България в присъединяването да констатира, че отново техническата невъзможност на митниците, отново недостатъчният контрол върху границите на другите места извън митниците са причина за изтичане на огромни средства. Това е четвърта година управление на ОДС. И вчера да си задаваме въпроси, някои от вносителите на закона за досиетата, кой се занимава с тази работа. Ами вие управлявате. Трябва да имате отговор. И аз считам, че ако наистина има управление, не 600 млн. лв., а 1 млрд. 200 хил. лв. ще бъдат приходите за следващата година съвсем спокойно. Обаче това означава наистина да се пресекат каналите, които, както каза един генерал в оставка, сте отворили сега за изборите. А не ви се иска да пресичате тези канали. Не ви се иска. Но това е престъпление. Това е престъпление веднъж по закона, втори път спрямо българския народ. Защото част от парите, които сме предложили - 150 млн. лв., са за общините. Не са само за моите от Монтанска област, а за всички общини, на които им липсват средства. Ето тази сутрин във Вълчедръм 2 000 роми се бунтуват, във Вълчедръм, където кметът е от БЗНС - НС. А вие мълчите, колеги. Хората не са получавали четири месеца помощите си. Защото когато се поставяше въпросът, че общинските бюджети са недобре направени, че ще имат огромен дефицит, всичко това се посрещаше с насмешка. Идете и им кажете на тези хора сега, на ромите. Четири месеца не са получавали социалните помощи. Техните деца не могат да ходят на училище. Гладни са. Защо става така? Същото е по отношение на детските добавки и на другите средства за останалите дейности.
Затова, за да се решат тези проблеми, подкрепете нашите предложения за приходната част. Те са съвсем занижени. Приемете ги спокойно и да решим и разходната част по най-добрия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Статков, ще си позволя да прочета тук един документ, който е точно във връзка с Вашето изказване.
"Министерският съвет харчи по-големи суми, отколкото са предвидени в Закона за държавния бюджет и то без сезиране на Народното събрание под формата на изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Той се позовава на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и смята, че щом са събрани повече пари в държавната хазна, то само с акт на Министерския съвет тези средства могат да бъдат разходвани и то без съгласието на Народното събрание. По този начин обаче целият Закон за държавния бюджет се свежда единствено и само до чл. 1, ал. 3 - размера на бюджетния дефицит, евентуално излишък. Всичко това прави излишно и приемането на цялостен и подробен Закон за държавния бюджет. По този начин Министерският съвет, даже не Министерският съвет, а само министърът на финансите дописва приетия от Народното събрание Закон за държавния бюджет. Така Народното събрание се изключва от законотворческия процес и последният става прерогатив на Министерския съвет и на министъра на финансите. Това противоречи не само на законите, но и на чл. 5, т. 1 от Конституцията - "Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат", - на чл. 62 от Конституцията - "Народното събрание осъществява законодателната власт", както и на визирания от нас чл. 84, т. 2 от Конституцията, където пише, че "Народното събрание приема Закона за държавния бюджет".
Ето това, господин Статков, би трябвало да уточните във Вашето изказване и Ви призовавам и Вие да подпишете този документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Всички тези уточнения, господин Димитров, Вие като опитен парламентарист знаете, че са проблем на първо четене, не на второ. Правите го за втори път. Следващият път ще се принудя да Ви отнема думата.
За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Напротив, Вие от мнозинството трябва да благодарите на господин Венцеслав Димитров за това допълнение, защото между двете четения и сега в момента Народното събрание все още има възможност да приведе своята дейност в съответствие с конституцията и законите. И аз мисля, че господин Димитров дава този шанс за мнозинството. И същевременно мнозинството ясно да осъзнае онова положение, в което е изпаднало. Защото циркът, който беше в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да не се отговори даже на въпроси и на коментирани предложения с разумен отговор, а да се гласува, както казват хората, по-бързо от скоростта на светлината, това беше абсолютна гавра. И тази гавра се пренася в Народното събрание сега.
Вие представяте ли си по нито една цифра да няма коментар и достоен отговор от вносителите? А напротив, с лекота се гласуват наистина противоконституционни и незаконни решения. Защото действително тази порочна практика на изкривяването на приходната част и след това на разходите се узаконява със Закона за устройството на държавния бюджет умишлено, като после се разполага със средствата, които се явяват като текущ излишък. Но се разполага от Министерския съвет. Вие не променихте закона и не реагирате на нашите предложения, господин Христов, за промяна на този закон.
И най-важното, днес за пореден път Ви казвам, че 603 млн. лв. има в приходната част, които спокойно можете да ги включите. Но Вие, господин Христов, не желаете. Вие съвсем умишлено се скривате зад една или друга формула и с това, повтарям, господин Христов, Вие извършвате поредното нарушение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Защо аз?
РУСИ СТАТКОВ: И Вие включително като председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Няма в Европа такъв случай, в който при обсъждането на бюджетния закон да не са приети предложения, да не са разкрити резерви. Няма такова гениално правителство и не се е намерило в Европа, което да не приеме онова, което се предлага от всички, в това число и от опозицията. Това е първият български рекорд, който ще влезе в "Гинес", но за сметка на българския народ, за сметка на българските деца, за сметка на българските роми, за сметка на българските инвалиди, за сметка на българските пенсионери, за сметка на българските студенти и учащи, за сметка на унищожаване на всичко онова, което е вън от кликата СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 39, против 100, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Ивайло Калфин. Заповядайте, господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По Закона за държавния бюджет тази година парламентът може да се похвали с един рекорд. Сутринта си направих труда да проверя и искам да ви кажа, че има 396 предложения по този законопроект. От тях са приети 6, от които 5 са на председателя на комисията. Това означава две неща: или че в Народното събрание има народни представители, които не знаят за какво става въпрос, не разбират от бюджети, не разбират от законопроекти и правят предложения, които са абсолютно несериозни, между другото, става въпрос за предложения от всички парламентарни групи; или пък второто, че няма абсолютно никакво желание за допускане на някакви реални аргументи. Понеже познавам част от народните представители, които не мога да сравня с хора, които не разбират от това, което вършат, затова бих приел второто обяснение - това, че има абсолютно нежелание за приемане на предложенията.
Моето предложение по приходната част е съвсем скромно. Тук по-скоро говорим за логиката и принципа за формиране на приходната част на бюджета. Аз предлагам да се увеличи с 25 млн.
Уважаеми колеги, в приходната част на бюджета, данъчните приходи са изпълнени с 341 млн. лв. 2000 г. Това са данни, взети от доклада на правителството. Неданъчните приходи, съгласно доклада на Министерския съвет, са изпълнени с 20 на сто. Това прави в абсолютна стойност 319 млн. лв., което значи, че според доклада на самия Министерски съвет само данъчните и неданъчните приходи на бюджета за 2000 г. има едно надвишаване на уточнената в бюджета цифра със 660 млн. лв. Това е абсолютно официално и по никакъв начин не може да се отрече, че преизпълнението на бюджета е само по тези пера - данъчни и неданъчни приходи за тази година.
Когато говорим за формиране на данъчните приходи и съответното им пренасяне в разходната част на бюджета и неданъчните също, говорим за начина, по който се управляват и се изразходват обществените пари или публичните финанси. Тогава, когато те влизат официално през бюджета и се харчат също през бюджета, това означава прозрачност. Тогава, когато тези само 660 млн. преизпълнение за тази година от данъчни и неданъчни приходи се харчат по някакъв друг начин, ние с вас не сме приемали решение как да се похарчат, това означава непрозрачност. Същото се пренася и в бюджета за следващата година.
Аз няма да обосновавам разходната част, но тези 25 млн. предлагам да отидат за създаване на един фонд "Жилищно строителство", от който да започне саниране на панелните жилища. Защото в София цели квартали, например кв. "Надежда", започнаха да падат заради лошо строителство и заради изтичане на около 30 години експлоатация. Ясно е на всички, че това е една доста мащабна операция - набиране на средства по един подобен фонд. Това, което предлагам, забележете, е приходите да се увеличат с 0.2 на сто, а не 20 на сто, както тази година са надвишени, да започнат да се натрупват средства по този фонд.
Но независимо от това по-високите приходи за какви разходи биха отишли и за какво биха се похарчили, тук отново въпросът е с прозрачността на публичните финанси и с размера на приходите, който се определя.
За тази година приходите в бюджета са малко над 36 на сто от брутния вътрешен продукт. За следващата година се предвижда те да бъдат малко над 32 на сто от брутния вътрешен продукт, което означава, че при същата събираемост на данъците следващата година се предвижда по консолидираната програма да влязат в хазната някъде по-малко от милиард и 200 млн. лв. Казвате, че 600 млн. лв. е намалението заради по-ниски данъци. Остават отново 600 млн. за следващата година, които правителството не ги показва и това са средства извън очакваното преизпълнение на неданъчните и данъчните приходи, както това се случи и тази година.
Така че, уважаеми колеги, действително имаме основание да твърдим, че приходната част е значително подценена и доказателство за това са и 2000 г., и 1999 г. и тези средства би трябвало да бъдат похарчени по някакъв прозрачен начин.
Така че аз подкрепям абсолютно всички предложения, които са насочени към увеличаване на приходната част на бюджета. За разходната част ще говорим след това къде е целесъобразно те да бъдат похарчени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители!
Господин Калфин, още веднъж трябваше да заявите, че става дума за нарушения на закон, нарушение на Конституцията. Вече министърът е тук, да не говорим зад гърба му, да му кажем онова, което го очаква, а то е търсене на отговорност за нарушение на тези закони.
Второ, цифрите, господин Калфин, за които говорите, за рехабилитация на жилищата не са само 19 млн., а са 35 млн., минималната цифра, за да може да се уреди като преход въпросът с жилищно-спестовните влогове.
Ние сме направили такова предложение, което е по-широко от Вашето, защото действително проблемът вече е такъв, че ако не се реши с пари, със средства в следващата бюджетна година, той става трагичен. Но очевидно господин министърът на финансите в това отношение му е съвсем широко около врата, защото той си има ново жилище.
Проблемът е, господин Калфин, че трябва да потърсим нови министри, които явно нямат жилища. Това трябва да го кажем на българския народ, но преди това трябва да потърсим наистина отговорност за това кои и защо нарушават законите и да им кажем днес: ние в това отношение ще ви търсим отговорност.
Това са нещата и вие ясно и категорично трябва да ги кажете. Няма да нарушите десетте принципа, защото в един от тези принципи има и такова нещо - търсене на отговорност там, където умишлено и престъпно се нарушава тази отговорност по законите, която имат съответните министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика думата има господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател, че мога да ползвам правото си на дуплика.
Господин Статков, това, което казвате, е точно така. Действително средствата, които се харчат извънбюджетно са абсолютно непрозрачни за обществото. Проблемът е, че за съжаление законодателно този въпрос трябва да се изясни, за да е ясно, че средствата, които се набират извън бюджета и огромните резерви, които се помнят от правителството, не са собственост на министър-председателя и на финансовия министър, а те са собственост на обществото и би трябвало да се харчат публично.
Така че аз мисля, че Вашата реплика е абсолютно в духа на това, което говори. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Неуважаеми господин Статков, не използвайте никога парламентарната трибуна, за да отправяте заплахи към когото и да било, защото Вие, господин Статков, сте наследник на онази партия, която само с това си служеше 45 години и съсипа цвета на България. Вие като наследник на Българската комунистическа партия се освободете от този навик да плашите хората. Аз съм последният, който би могъл да се притесни от Вас и от когото и да било от Българската социалистическа партия. Но, господин Статков, ще Ви върна няколко години назад. Вие и вашите народни представители от Българската социалистическа партия в предишното Народно събрание гласувахте един бюджет, наречен Закон за устройството на държавния бюджет. Вие, точно Вие и другите като Вас и около Вас тогава мотивирахте този закон да бъде такъв и гласувахте да бъде такъв, какъвто е днес. Прочетете този закон, научете го и не си позволявайте никога да плашите някого с бъдещи санкции, репресии и т.н. от Вашата партия, която доказа, че умее това, но много трудно би могла да осъществи в бъдеще подобна мисия. Тя е отречена много отдавна от историята на България и хората няма да допуснат нито Вас, нито някой като Вас някога отново да репресира в това Народно събрание когото и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 37, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Господин Пламен Славов има думата за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър!
Господин председател, аз настоявам Вие да направите забележка на господин Муравей Радев, който като министър на финансите си позволява да се държи неуважително към народен представител, а това означава - и към всички народни представители, които в момента са в залата.
Господин председателю, Вие преди почивката оставихте господин Муравей Радев под предлог, че критикува опозицията за популизъм и за водене на политическа агитация и пропаганда да прави това непрекъснато с всяко свое излизане на парламентарната трибуна. Така беше преди почивката, така беше и преди малко.
Аз настоявам Вие да се намесите като председател на Народното събрание и да гарантирате, когато министърът на финансите взима думата, да се държи уважително към народните представители така, както ние, когато излизаме на трибуната, правим това, което сме длъжни да направим по правилник - със съответното обръщение и към Вас, и към своите колеги, и към присъстващите министри.
Господин председателю, аз очаквам Вие да направите това, което сте длъжен по правилник и забележката към господин Муравей Радев да бъде най-малкото, което в случая той трябва да понесе като санкция от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към предложение на народния представител Иван Зънзов.
Има думата господин Иван Зънзов.
Не съм Ви дал думата, седнете си. (Господин Руси Статков приближава към трибуната и иска думата за процедура.) Седнете си. Господин Зънзов има думата. (Реплика от Руси Статков: "От какво се страхувате, господин председател?") Не се страхувам, никак не се страхувам.
Има думата господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също поставям един въпрос, който е свързан със завишение бюджета на здравеопазването и ще Ви кажа какви са моите мотиви.
През последните години в България се наблюдава едно нарастване на сърдечно-съдовите заболявания в аритметична прогресия. И ако през 1997 г. те са били около 900, сега са около милион и сто, нарастват, а не са обхванати всички болни.
Освен това помощта, която може да се окаже на болните от сърдечно-съдови заболявания, уважаеми проф. Матев, това се отнася за всички медици и смятам, че и Вие ще ме подкрепите, а с господин Панев може да си говорите и след това.
Ако относителният дял е бил 61,5 на сто през 1997 г., през 1998 г. е 66,2 на сто.
Аз искам да ви дам някои средноевропейски нормативи. Ние трябва в България да извършваме по 15-16 хил. сърдечни катетаризации, по 5000-5500 интервенционални процедури, над 6 хил. сърдечни операции в условията на изкуствено сърце, бял дроб или на ЕКК. Данните за кардиохирургичната дейност през 1999 г. са следните: диагностични изследвания - 4200, а трябва да бъдат към 16 000; терапевтични процедури - 1000, сърдечни операции - 1480, а трябва да бъдат над 6 хил. Или тези, които не са обслужени, те са под угрозата да завършат своя живот, без да може да им се помогне.
За да се приближим към средноевропейските нормативи не само в кардиохирургичната помощ, а също така и в ставното протезиране, в електрокардиостимулацията, трансплантацията на бъбреци и трансплантация на костен мозък, който най-вече се ползва при децата, аз предлагам завишение на бюджета на здравеопазването със 180 млн. лв., като съм дал тук от кои параграфи да се вземат.
Аз не съм специалист, ако съм направил някаква грешка, може да се мине и от другаде да се ползват. Но аз ви моля едно. Погледнете сериозно на тази тема затова, защото смятам, че не мога да обвинявам тези, които са правили бюджета. Но искам да ви кажа, че бюджетът за здравеопазването не е реален. В какъв аспект? Взети са като основа парите, които са изразходвани през миналата година. Това не може да бъде точно, защото и сега, уважаеми дами и господа, в по-голямата част от болниците, особено големите болнични бази, болниците купуват лекарствата, болниците купуват упойките, консумативи, превързочни материали и т.н. Така че този бюджет не може да бъде реален.
Аз смятам, че особено сега, когато е в ход здравноосигурителната система, ние трябва да осигурим един бюджет, който да доведе нашето здравеопазване до средните европейски изисквания.
Ето защо аз моля да гласувате моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Поставям на гласуване неговото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 60, против 63, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Руси Статков. Само че, ако наистина имате процедура, ще Ви чуем. Ако взимате думата, без да има процедура, ще Ви санкционирам.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Днес се провежда обсъждане на Закона за държавния бюджет за 2001 г. Очевидно от изказването на министъра на финансите стана ясно, че позоваванията, които се извършват във връзка с този закон, на Закона за устройство на държавния бюджет, изискват народните представители да разполагат с този закон. Защото иначе ще се говорят неистини, господин председател.
А когато от тази трибуна се обсъжда и коментира Законът за държавния бюджет за 2001 г., трябва да се търси съответствие с базисния закон, с общия закон, какъвто е Законът за устройство на държавния бюджет.
Моето предложение е именно Вие, като председател на събранието, да наредите размножаване на този закон и всеки един от народните представители да го получи, за да може да съпостави онова, което казваме ние като опозиция, и лъжите на господин министъра. (Неразбираема реплика на председателя.) Защото в този закон четири години господин министърът не изпълнява две неща. Първото, да прави вярна прогноза, за което действително по Наказателния кодекс при фалшиви документи и документи с невярно съдържание се търси отговорност, и, второ, защото излишъците не се установяват текущо през годината, а в края на годината, господин Радев, тоест Министерският съвет незаконно разпределя средства.
И още няколко други проблема, които изискват всеки един народен представител да разполага със Закона за устройство на държавния бюджет, така че да може да съпоставя наистина онова, което говори опозицията, и лъжите на господин министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Руси Статков, отстранявам Ви за едно заседание.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не можете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога!
Следващото предложение е на народния представител Васил Клявков и е оттеглено.
Предложение на народния представител Велко Вълканов.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Бях помолен от проф. Вълканов да изложа пред вас аргументацията на предложението, което той прави, и което е свързано с необходимостта да бъде увеличена бюджетната субсидия за Българската академия на науките през следващата - 2001 г.
Предложението е тя да бъде увеличена с 8 млн. лв., като това увеличение стане възможно с намаляване на предвидени разходи за Народното събрание с 2 млн. лв., администрацията на президента - с 1 млн. лв., Министерския съвет - с 3 млн. лв. и на Министерството на външните работи - с 2 млн. лв.
Разбира се, това предложение по чл. 4, ал. 1 също е направено и двете са обвързани, така както е необходимо, когато се правят предложения за второ четене на Закона за държавния бюджет.
Тези 8 млн. лв., които биха помогнали на Българската академия на науките да разполага с бюджет за следващата година, който да гарантира нейното нормално функциониране, биха могли да бъдат спестени и осигурени на Българската академия на науките от намалени разходи преди всичко за командировки на тези институции, които изброих. Мисля, че наистина е възможно в рамките на бюджета и на Народното събрание и на администрацията на президента, и на Министерския съвет, и на Министерството на външните работи с едни, общо взето, неголеми суми пропорционално да бъде осигурена тази сума от 8 млн. лв., след като бъдат ограничени пътуванията или те се правят по начин, който би могъл да даде възможност по-пестеливо и по-икономично да се използват тези средства, които са предвидени в съответните бюджети.
Преди почивката от изказването на госпожа Станка Величкова стана ясна ситуацията, в която с планираната бюджетна субсидия на практика се поставя Българската академия на науките.
Официално до нас, като народни представители, ни е изпратена декларация на Общото събрание на Българската академия на науките относно предвидената субсидия за академията в законопроекта за държавния бюджет за 2001 г., както и отделно писмо, подписано от председателя на БАН акад. Иван Юхновски.
Становището, което Общото събрание на Българската академия на науките заема в тази декларация, която то е адресирало до Народното събрание, е, че предвиденият размер на субсидията от 40 млн. 829 хил. лв. е крайно недостатъчен за издръжката и функционирането на академичните звена, особено на тези, които изпълняват общонационални задачи. Те бяха изброени от госпожа Станка Величкова преди почивката. А това са: Националният институт по метеоролия и хидрология, Геофизичния институт и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
С тези средства Българската академия на науките не може да плати дори необходимите разходи за електроенергия, топлоенергия и комуникационни връзки.
На второ място трябва да се знае, че академията през последните години пестеливо изразходва финансовите си средства, но сега дори и при най-строг режим на икономии трудно ще може да изпълнява пълноценно задачите, за които тя носи отговорност пред обществото и държавата.
Освен това трябва да се каже, че не е допустимо при широко известните данни за икономическа и финансова стабилизация на страната, с която от парламентарната трибуна постоянно парадират членове на правителството, Българската академия на науките, даваща над 60 на сто от значимата научна продукция на страната и допринесла толкова много тази година за успешното закриване на глава 17 - "Наука и изследвания", от преговорите с Европейския съюз, да остане на практика без парно, електроенергия и електронни комуникации.
Трябва да се добави, че от собствените приходи на академията над 90 на сто са целеви - получавани с конкурси по научните програми на Европейския съюз и НАТО, и тези средства не могат по никакъв начин да се използват за парно, електроенергия и комуникации.
Тези над 500 международни договора на академията едва ли ще могат да се изпълнят без отопление, електроснабдяване, канални връзки, нормално работещи лаборатории и библиотеки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Господин Славов, Вие предлагате от бюджета на Народното събрание за командировки да се намалят 2 млн. лв. Така ли беше?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не само от бюджета на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, питам за Народното събрание.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А знаете ли каква е цифрата за командировки на Народното събрание?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Администрация на президента - с 1 млн. лв., Министерския съвет - с 3 млн. лв., Министерството на външните работи ...
Повтарям, това е предложение на господин Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, Вие не сте ли наясно, като го поддържате тук?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз съм направил друго свое предложение, което също ще отстоявам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го отстоявате, правилно.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Смятам, че по един етичен начин представих съображенията на проф. Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но командировките на Народното събрание са 1 млн. и 200 хил. лв. и не виждам как ще се намалят с 2 млн. и какво ще прави колегата Баташки, например? (Смях и оживление в залата.)
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, тъй като се нуждае от уточняване, не става дума за командировки, а става дума за разходите, които са предвидени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението...
Господин Славов, не съм Ви дал думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не, понеже Вие си позволихте от трибуната да коментирате нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Велко Вълканов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не става дума за командировки, а става дума за разходи общо предвидени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие казахте "командировки" и аз Вас Ви цитирам.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Ще се возя в твоята кола.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Добре, аз се поправям. Не става дума за командировки, а става дума за разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За разходи, добре.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 72, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народната представителка Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз предлагах в началото във връзка с приходната част и мотивирах защо искам пари за Българска академия на науките. Искам да ви кажа, че има и декларация на Общото събрание и ръководството на Академията на науките, които смятат, че наистина е необходимо поне минимално, около 5 млн. лв., да се даде на техния бюджет, за това защото, в крайна сметка, те действително освен да изплатят заплатите, нямат никакви пари нито за топлоенергия, нито за електроенергия, нито за каналните връзки. Примерно само за канални връзки са необходими 911 хил. лв. При това положение вие сами разбирате, че когато те не могат да си платят за електроенергия, топлоенергия и за канални връзки, няма да могат да провеждат и никаква научна дейност, а освен това и нямат никакви пари за научна дейност. Плюс за това, че не могат да заплащат за тези общонационални дейности на Националния институт по метрология и хидрология, Геофизичния институт и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
Уважаеми колеги, според мен не е допустимо Българската академия на науките, която е най-мощната, елитна и престижна национална организация за научни изследвания, която дава над 60 на сто от значимата научна продукция на страната и според мен допринесе толкова много тази година за успешното закриване на Глава седемнадесета "Наука и изследвания" от преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз да няма пари за парно, електроенергия и електронни комуникации.
Много ви моля, искам да имате предвид и нещо друго. Над 90 на сто от собствените приходи на Академията на науките са целеви, които се получават в резултат на конкурси по научните програми на Европейския съюз и в НАТО. И тези средства не могат по никакъв начин да се използват за парно, електроенергия и комуникации. Това са целеви пари. Тези над 500 международни договора на Българската академия на науките едва ли ще могат да се изпълнят от своя страна пък без отопление, без електроснабдяване, т.е. без нормално работещи лаборатории и библиотеки.
Ето защо, дори и при най-жесток режим на икономии, при предвидените незначителни средства за издръжка ще се окаже почти невъзможно да се изпълняват поставените задачи, за които Българската академия на науките носи отговорност пред обществото и държавата.
Ето затова аз много ви моля да бъдем обективни, далновидни и справедливи, защото Българската академия на науките е нашият знак за това, че България я има и може да просперира. И затова ви моля да уважите моето искане. То е безкрайно минимизирано, безкрайно реалистично с оглед на действително трудните условия, в които живее България. Никакви разкоши не искам, никакъв максимализъм не съм проявила. И мисля, че трябва да се вслушате и в думите, и в декларацията на Общото събрание на БАН, които искат да работят. Нека да не ги поставяме в унизителното положение да бъдат просяци и да чакат от трапезата на финансовия министър.
Остатъчният принцип във финансирането трябва вече веднъж завинаги да приключи. Ако образованието и науката ги смятаме, че са фактор за икономическия растеж, ето сега е моментът да дадем ние, като Народно събрание, знак и да увеличим парите на Българската академия на науките.
Проявете разсъдливост, нищо, че Станка Величкова го е предложила. Аз не работя в Българска академия на науките, но аз се гордея, че има Българска академия на науките и смятам, че всички вие искате тя да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 44, против 78, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Това е срамота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение от народния представител Ангел Малинов.
Не го виждам в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 32, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев.
Има думата господин Васил Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю! Това предложение контрастира изцяло с нашето предложение по ал. 1. Предлагаме това завишение от 200 млн. на приходната част в ал. 2 да бъде отразено в т. 5.1.1. "Субсидии за общините" и се аргументирах преди малко защо.
Въпреки че трудно получаваме отговор така, както в комисията, така и днес в залата, аз не чух една аргументация "против" предлагането за завишаване на приходната, респективно на разходната част на бюджета. Повтарям още веднъж, че наистина, ако засегнем митническия контрол и ако намалим поне от тези 30 на сто с няколко процента дела на сивата икономика в държавата ни, така, както казвате, ако намалите безработицата, а оттук - трудовата заетост и потреблението с вдигането на заплатите, това означава, че при всички случаи вие би трябвало да получите един излишък, както тази година в рамките на 600-700 млн. лв.
Ето защо аз ви предлагам да гласувате това предложение, въпреки че първото не го гласувахте. Дано сега малко разум в повече да има у колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 131 народни представители: за 43, против 88, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение от народните представители Георги Карабашев и Атанас Лозанов.
Има думата господин Атанас Лозанов.
АТАНАС ЛОЗАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! В началото молех за 2 млн., сега пак правя същото, само че става въпрос за капитални разходи. (Шум и неразбираеми реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
АТАНАС ЛОЗАНОВ: Ама, то няма да спре. (Министър Муравей Радев разговаря със заместник-председателя на Народното събрание Иван Куртев, с народните представители Христо Христов и Йордан Цонев.) Това е поведение на министъра, той няма да се оправи скоро.
РЕПЛИКА ОТ СРЕДАТА НА ЗАЛАТА: Изгонете министъра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
АТАНАС ЛОЗАНОВ: Предлагам да се завишат разходите с 2 млн. лв. Предложението кореспондира с чл. 9. Източникът е пак "Мита и митнически такси". Става въпрос за капиталните вложения главно за пречиствателна станция в община Етрополе. Там вече има предложение. Утвърден е проектът за 300 хил. лв. Трябват 1 млн. 300 хил. лв. И би трябвало тази екологическа задача, която предстои за града, да бъде подкрепена от всички народни представители, тъй като това е екология, това е население. Там трябва да се подобрят условията на живот и на работа.
Предполагам, че това е малък разход. Това са 2 млн. лв. и те би трябвало да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лозанов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 52, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Румен Такоров.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Ще започна с това, че вие вероятно не можете да разберете за какво става въпрос в предложения ви доклад, защото е допусната техническа грешка, изпуснат е смисълът на моето предложение и са изпуснати думите "по чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 1.2.". След думите "основен ремонт" се добавят "в това число за местни пътища 10 млн. лв.". А за придобиване на дълготрайни активи след думите "придобиване на дълготрайни активи" се добавят думите "в това число за местни пътища 15 хил. лв.". Чета ви това от предложението, което съм направил. Изпуснато е в доклада. Това не е съществено, защото аз също не вярвам, че то ще бъде подкрепено, но искам да ви кажа за какво става дума.
Колеги, така наречената четвъртокласна пътна мрежа, както ние всички я знаем, в момента в новия закон вече е с нова терминология - местни пътища. На територията на страната има 18 500 м пътна мрежа. Когато преди малко взех думата по ал. 1, ви казах, че с отпуснатите 5 млн. лв. на една община средно се пада да асфалтира само 6 м широк път само с 4 см асфалт или това е износващия се слой, 302 м. Или ако вземем дължината на пътната мрежа, за цялата реконструкция на тази мрежа с тези темпове, с които вървим, ще ни трябват 222 години. А всички знаем може би, че нормалният експлоатационен срок за една асфалтова настилка е между 6 и 8 години. И аз ви питам какво правим с тези пътища? Всички ние ходим в малките населени места, за които се отнасят тези местни пътища. Знаете, че транспортните фирми вече отказват да ходят до тях главно поради тази причина, че пътните настилки са износени, имат вид на лунни пейзажи. И какво правим оттук нататък? 222 години, ви казвам, са необходими. Дори с предложението, което съм направил за тези минимални 25 млн. лв., на практика периодът ще се намали с около 40 години.
На практика с тези скромни средства, с които искам да завиша средствата за четвъртокласната пътна мрежа, аз ви казвам, че експлоатационният период отново ще стане 40 години, което също не е приемливо за тях.
Искам да кажа нещо и за популизма, за който господин Радев тук говори - за 45 години. Да знаете, господин Радев, че в 1989 г. бяха изградени мощности за производство на асфалтови смеси. Бяха създадени необходимите мощности в един период между 8 и 10 години да бъдат преасфалтирани всички пътища от 1, 2, 3 и 4 клас. В момента това нещо го няма. То се руши или е разрушено вече, но за сметка на това италиански и македонски фирми печелят лотовете в България, изпълняват пътни настилки в страната. Но може би така по-лесно се вземат комисионите, отколкото на българските фирми, които работят.
Искам да кажа нещо, което съм казвал нееднократно от тази трибуна, когато става въпрос за пътищата. Разберете, че пътят е като човека - когато в началния стадий на болестта не му се помогне, след това ще трябва да се дават стотици милиони левове, за да се възстанови първоначалното му положение. Затова аз искам да ви кажа: не правя никакъв популизъм от това, гласувайте това предложение, защото са само 25 млн. лв. и това касае 90 на сто от българското население, което се движи по тези пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представители Румен Такоров.
Гласували 136 народни представители: за 53, против 86, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение днешното заседание на Народното събрание да бъде удължено с два часа и да продължим разглеждането на точката от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 142 народни представители: за 101, против 40, въздържал се 1.
Предложението е прието.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Господин председател, искам думата за процедура. Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може прегласуване след друго гласуване.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Аз поисках пръв думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди Вас поискаха думата за процедура.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, всеки път ще спорим кое е вярно и кое не е вярно. Който пръв вдигне ръка за процедура, на него му давам думата за процедура. Аз не мога да чакам дали Вие няма да поискате, след като някой друг е поискал.
Предложение на народния представител Александър Томов. Няма го в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 26 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов.
Моля, гласувайте това предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Четете поне предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, ще Ви отстраня за още едно заседание. И утре няма да влезете. (Шум и реплики в ДЛ.)
Отстранявам Ви за още едно заседание!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Нали на второ четене се чете текстът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 106 народни представители: за 16, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, господин председател, преди изказването по предложението - една минута процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да!
СТЕФАН СТОИЛОВ: На заседания на парламента, на които се обсъжда бюджетът дълбоко съм убеден и мисля, че ще ме подкрепят повечето в себе си мислено, а не чрез вдигане на ръка, повечето от депутатите, не може така леко да се отстраняват народни представители от заседанията. Това не се вмества в никакви норми, в никакви представи за прилагане на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура, господин Стоилов!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Процедура е! И в течение на няколко минути - две наказания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, защото продължава да стои в залата и продължава да пречи на заседанието господин Статков.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вас вероятно Ви дразни това, че той успява аргументирано да отстоява своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не за това съм го наказал!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря.
А сега - по направените от нас предложения.
Те имат за база предложенията, които обосновах по ал. 1 на чл. 1. И тогава аз си позволих, за съжаление отсъстваше министърът на финансите, да отбележа, че нашите предложения за трета година с оглед на изпълнението на приходната част от бюджета, господин министър, показват, че на наша страна е силата на аргументите... (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
СТЕФАН СТОИЛОВ: И, че вие си позволявате непрекъснато да повтаряте, че опозицията си играе на популизъм, след като фактите не показват правотата на вашата позиция. Ако нашите предложения за приходната част трета година не се доказваха от изпълнението и то в едни рамки, близки на това, които ви предлагаме всяка есен при разглеждането на бюджета, вие бихте били прави. И аз щях да го призная публично. Истината е точно обратната и точно за това ние ви предлагаме увеличаване на ресурса по редица пера.
Първото направление е свързано с общинските бюджети. Вярно е, че тази година има редуциране на някои разходи от общинските бюджети, но именно на съпоставима основа отново става ясно, че се залага една прилична дупка в общинските бюджети. Ние ви предлагаме до голяма степен тази дупка да бъде запушена още сега, при приемането на бюджета, а не в течение на годината, както правите трета поредна година - да запълвате някъде около половината на тази дупка, за да бъде туширано неизбежно възникващото напрежение. Дайте да сменим тази порочна практика.
Аз съм си позволявал от тази трибуна да си служа по този въпрос с един обективен критерий, който и вие уважавате. Ако погледнете кривата на сумата на общинските бюджети спрямо брутния вътрешен продукт вие ще видите една голяма разлика, която се очертава в първите години от изпълнението на вашия мандат. И какво става в последните две години? Това число - на общинските бюджети към брутния вътрешен продукт, в някаква степен се приближава към онова, което сме имали като практика преди 4-5 години именно в резултат на добавките, които вие правите за сметка на излишъците. Добре, но щом едно нещо се повтаря систематично значи, то изразява някакви реални съотношения, някакви обективни необходимости във връзка с общинските бюджети. Променете поведението, променете политиката и дайте да запълним поне някъде около 60-70 на сто от очертаващата се дупка. Нищо повече!
И това не важи за една категория общини - червени или сини, или оранжеви. Това важи за всички общини с много малки изключения!
Правим предложения за увеличаване на субсидиите към Министерството на образованието и науката строго целево и сумите не са големи и са свързани с една крещяща потребност на средното образование - да сложим начало на практика на компютризирането им, а не да говорим само приказки. Аз, и когато ще бъда извън парламента, няма да забравя поведението, настроението, вътрешния протест на колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, когато се гласува заемът за образованието. Всички те бяха против тази структура за използване на парите. Те и сега сигурно са за това да бъдат предвидени пари за едно реално начало на практиката на компютризиране на нашите училища, но в края на краищата дисциплинирани хора гласуваха за оня заем.
Голяма, болна тема за нашето общество, са пенсиите. Номинално те растат. И като се погледне индексът на издръжката на живот, изчисляван не от опозицията, а от независими централи, от синдикалите институти става ясно, че реално пенсията се свива, покупателната способност се свива. Ако вие приемехте увеличаването на приходната част именно поради аргументите, които звучаха в течение на няколко часа в залата, можехме да заделим допълнително ресурс с оглед към онова, което вие предвиждате като номинално увеличение и с отчитането на индекса на издръжката на живот, на увеличените данъци, на увеличените плащания за онова, без което не може - отопление, осветление, вода, транспорт, да има някаква реална прибавка към покупателната способност на пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Стоилов!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ето, за такива неща става дума. Нашите предложения за използване на ресурса, за който пледирахме в приходната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Убеден съм, че вие няма да приемете нито едно от тези предложения и продължавате една безумна практика в бюджетирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов.
Гласували 142 народни представители: за 47, против 90, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Руси Статков.
Моля, гласувайте това предложение. (Шум и реплики в залата.)
Има думата господин Атанас Богданов.
Отменете гласуването!
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Предлагам да уважите предложението на господин Руси Статков, направено по отношение на някои социални задължения на държавния бюджет, които са посочени с промяна в числата и особено искам да обърна внимание по отношение на т. 4 "Резерв за непредвидени и неотложни разходи" - от тях да бъде създаден един нов ред за изплащане на трудови възнаграждения и социално осигуряване на работници и служители от ликвидиращите се предприятия в размер на 50 млн. лв.
Тези средства са определени - 115 млн. за структурни реформи. Считам, че по този начин, ако бъдат записани в отделен ред ще спестим и на правителството, и на синдикатите, и на много хора тревогите от това, че постоянно се изразява недоволство в отделни региони на страната за това, че не се изплащат трудови възнаграждения, въпреки че България не е подписала официално, не е утвърдила международните споразумения, но би следвало да се отчита, че работниците са също един приоритетен... В реда на ликвидацията би трябвало да им се даде приоритет по отношение на тези трудови възнаграждения и те да бъдат изплатени.

Също така двукратно и многократно се поставя въпросът или за стипендиите, или да се запише в отделен ред "Кредитиране на студенти и докторанти", което да може да даде възможност в следващата година, ако бъдат предвидени тези средства, да се търси решението или чрез инициатива на правителството, или по предложения вече законопроект да бъдат решени въпросите с кредитирането на студентите и докторантите.
Смятам, че останалите предложения се отнасят до увеличаване на числата за инвалидите. По отношение на някои въпроси, свързани с общественото осигуряване - пенсиите и детските надбавки, които всеки, който присъства в залата, би подкрепил едно такова предложение да бъдат променени тези числа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 143 народни представители: за 38, против 105, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 42, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Събин Касабов е оттеглено.
Предложение на народния представител Ангел Малинов по чл. 1, ал. 3.
Господин Малинов не е в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 33, против 47, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 43, против 93, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Ангел Малинов е гласувано, когато гласувахме предишното негово предложение.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя и както беше прочетен.
Гласували 164 народни представители: за 96, против 68, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
Продължаваме с чл. 2.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прегласуване ли искате? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, предлагам прегласуване на чл. 1, за да постигнем очертаващия се консенсус по отлагането му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 194 народни представители: за 121, против 73, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
Моля господин Христов да докладва чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 2, ал. 2 има направени предложения от народните представители Ангел Найденов, Васил Козалиев, Румен Такоров, Атанас Мерджанов и Любен Корнезов, които не са подкрепени от комисията.
По чл. 2 ал. 7 има направено предложение на народния представител Христо Христов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст:
"Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2001 г., както следва:
I. Приходи - 96 млн. 863 хил. 300 лв.
1. Приходи от дейността на органите на съдебната власт - 39 млн. лв.
2. Трансфер за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" към Министерството на правосъдието - минус 1 млн. 950 хил. лв.
3. Субсидия от републиканския бюджет - 59 млн. 813 хил. 300 лв.
II. Разходи
1. Текущи разходи - 91 млн. 563 хил. и 300 лв.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения - 51 млн.725 хил. и 200 лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонал - 7 млн. 126 хил. и 600 лв.
1.3. Осигурителни вноски - 20 млн. 743 хил. и 300 лв.
1.3.1. Вноски за държавно обществено осигуряване - 16 млн. 605 хил. и 600 лв.
1.3.2. Вноски за фонд "ПКБ" - 1 млн. 655 хил. и 200 лв.
1.3.3. Вноски за здравно осигуряване от работодатели - 2 млн. 482 хил. и 500 лв.
1.4. Издръжка - 11 млн. 968 хил. и 300.
2. Капиталови разходи - 5 млн. лв.
2.1. Основен ремонт - 5 млн. лв.
2.2. Придобиване на дълготрайни активи - 5 млн. лв.
3. Резерв за неотложни и непредвидени разходи - 300 хил. лв.
(2) Утвърждава субсидията по бюджета на съдебната власт в размер 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(3) Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" към Министерство на правосъдието се осигуряват ежемесечно в размер 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
(4) Разходването на средствата по фонд "Съдебни сгради" се съгласува с Висшия съдебен съвет.
(5) Преизпълнението или неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на републиканския бюджет.
(6) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията по държавните вземания по реда на Данъчно-процесуалния кодекс.
(7) В едномесечен срок от обнародването на постановление за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
(8) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми."
Комисията подкрепя текста на вносителя с направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
По чл. 2, ал. 2 има предложение от народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев.
Аналогично предложение са направили и народните представители Румен Такоров, Атанас Мерджанов и Любен Корнезов.
Има думата господин Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, виждам, че и няколкото колеги са предложили да отпадне ал. 2. Ние не виждаме смисъл не само за бюджета на съдебната власт, но и на останалите първостепенни разпоредители да се включва вече няколко години ал. 2, просто защото вече няма никаква финансова логика, според Вас. Значи имаме финансова стабилизация. Когато имахме висок ръст на инфлацията в онези минали години - да, беше нормално да се запише в ал. 2, че бюджетът превежда субсидията в рамките на 90 на сто и останалите 10 на сто - само ако не превишаваме планирания дефицит. Но сега, когато Вие казвате, че сме стабилни финансово и икономически, инфлацията е в рамките, да кажем, на планираните 4-5 на сто, само тази година сме около 10 на сто, няма никаква икономическа логика да продължавате да записвате подобни алинеи 2 и на останалите първостепенни разпоредители.
Ние сме направили това предложение както за общините, така и за останалите министерства и за ведомства.
Аз предлагам да го оттеглите и по този начин да потвърдите наистина, че това, което говорите, го правите в живота, а не само го говорите. Къде е финансовата Ви стабилизация, с какво я доказваме? С каква промяна, когато тази ал. 2 вече седма-осма година се записва непрекъснато?
И повтарям още веднъж, ако имаше логика допреди 3 години, сега няма такава логика. Затова Ви моля, оттеглете тази ал. 2, и без това субсидиите са планирани прекалено малки и прекалено недостатъчни, и отгоре на това им слагате още едно ограничение - на всички тези първостепенни разпоредители с бюджетните средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, аз искам да ви помоля да подкрепите това предложение. Това за 10-те на сто влезе в практиката на законотворчеството по отношение на държавния бюджет през периода на сравнително по-висока инфлация, инфлация 30-40-50 на сто и по-нататък... Ето, и господин министърът знае, че то оттогава се загнезди в законопроекта. Сега обаче, вече толкова години наред няма такава грамадна инфлация, инфлацията се мери, хайде, максимум десетина, дори да е 1-2 на сто, няма страшно. Няма големи рискове в приходната част, каквито имаше преди. Още повече че общото мнение е, аз съм сигурен, че и господин министърът така смята, макар и да е написал нещо друго, приходите са сравнително занижени, тоест реалното изпълнение ще бъде по-голямо. Няма никакъв смисъл да се ограничават до 90 на сто. Това значи, че самото правителство не си вярва на бюджета, който е предложило.
И аз предполагам, че са продължили да го слагат по инерция. Чисто и просто няма никакви... И Вие трябва да сте доволни, господин министър, че това предложение излиза от опозицията. Това показва, че Ви вярва, че тези пари ще се съберат. И Вие си вярвате. Няма никакъв риск да се слага повече това ограничение.
Онзи ден обсъждахме също така и в комисията бюджета на Централната банка. Те пък сложили 20 на сто. Казвам, че това беше едно време. И разбирахме, нали, даже 10 на сто бяха малко, че непрекъснато имаше актуализация на бюджета. Но сега е абсолютно излишно да остава това.
Така че мисля, че това спокойно може да отпадне навсякъде, където е гласувано, не само тук, но и още на няколко места ги има тези 10 на сто.
И мисля, че в комисията имаше такова съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ангел Найденов, Васил Козалиев, Румен Такоров, Атанас Мерджанов и Любен Корнезов за отпадане на ал. 2.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Подкрепете го, защото е безсмислено това предложение. И не е на опозицията. То е плюс за вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 149 народни представители: за 52, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това са безсмислици, дето ги пишете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя - Министерския съвет.
Гласували 120 народни представители: за 96, против 21, въздържали се 3.
Член 2 е приет.
Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"Чл. 3. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2001 г., както следва:
I. Приходи - 6 млн. 744 хил. и 700 лв.
1. Субсидия от централния бюджет - 6 млн. 744 хил. и 700 лв.
II. Разходи - 6 млн. 744 хил. и 700 лв.
1. Текущи разходи - 6 млн. 44 хил. 700 лв.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения - 3 млн. 538 хил. 400 лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала - 118 хил. 300 лв.
1.3. Осигурителни вноски - 1 млн. 231 хил. 600 лв.
1.3.1. Вноски за държавно обществено осигуряване - 945 хил. 300 лв.
1.3.2. Вноски за фонд "ПКБ" - 114 хил. 500 лв.
1.3.3. Вноски за здравно осигуряване от работодатели - 171 хил. 800 лв.
1.4. Издръжка - 1 млн. 156 хил. 500 лв.
2. Капиталови разходи - 700 хил. лв.
2.1. Основен ремонт - 100 хил. лв.
2.2. Придобиване на дълготрайни активи - 600 хил. лв.
(2) Утвърждава субсидията по бюджета на Сметната палата в размер 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърдения с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 107, против 22, въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Член 4.
По ал. 1 има направени предложения от народните представители: Станка Величкова, Юлиян Буров, Велко Вълканов, Ангел Малинов, Иван Зънзов, Александър Томов, Емилия Масларова, Иван Иванов, Пламен Василев и Донка Дончева, Кънчо Марангозов, Драгомир Драганов, Стефан Нешев, Димитър Луджев, Георги Дилков-Лорда, Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов, Руси Статков, Владислав Костов, които не са подкрепени от комисията.
По чл. 4, ал. 2 има направени предложения от народните представители: Даниела Николова и Виктория Василева, Емилия Масларова и Иван Иванов, Христо Стоянов, Драгомир Драганов, Димитър Луджев, които не са подкрепени от комисията.
По чл. 4, ал. 3 има направено предложение от народния представител Стефан Стоилов.
Комисията не е подкрепила предложението.
По чл. 4, нова ал. 4 има направено предложение от народния представител Христо Стоянов, което не е подкрепено от комисията.
По чл. 4 за нова ал. 5 е направено предложение от народния представител Христо Стоянов.
Комисията не е подкрепила предложението.
По чл. 4 има направено предложение за нова ал. 6 от народните представители Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева, Пламен Славов, Свилен Димитров и Иво Атанасов.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 4.
"Чл. 4. (1) Определя приходите на сума 965 млн. 125 хил. 900 лв., разходите на сума 3 млрд. 310 млн. 837 хил. 800 лв., в това число 100 млн. лв. за съфинансиране на предприсъединителни програми с Европейския съюз, трансферите на сума минус 77 млн. 817 хил. 500 лв., субсидиите от централния бюджет на сума 2 млрд. 442 млн. 804 хил. 500 лв. и финансирането на сума минус 19 млн. 275 хил. 200 лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2001 г., както следва:
Държавни органи, министерства и ведомства
1. Народно събрание:
- приходи - 700 хил. 100 лв.;
- разходи - 18 млн. 806 хил. 300 лв.;
- субсидия - 18 млн. 106 хил. 100 лв.
2. Администрация на президента:
- приходи - няма;
- разходи - 4 млн. 350 хил. 700 лв.;
- субсидия - 4 млн. 350 хил. 700 лв.
3. Министерски съвет:
- приходи - 18 млн. 325 хил. 500 лв.;
- разходи - 78 млн. 182 хил. 900 лв.;
- трансфери - 10 млн. 624 хил. 800 лв.;
- субсидия - 49 млн. 232 хил. 600 лв..
4. Министерство на външните работи:
- приходи - 51 млн. 520 хил. лв.;
- разходи - 101 млн. 723 хил. лв.;
- субсидия - 50 млн. 203 хил. лв.
5. Министерство на здравеопазването:
- приходи - 30 млн. 12 хил. лв.;
- разходи - 369 млн. 503 хил. 800 лв.;
- субсидия - 322 млн. 691 хил. 800 лв.;
- финансиране - 16 млн. 800 хил. лв.
6. Министерство на икономиката:
- приходи - 35 млн. 659 хил. 400 лв.;
- разходи - 63 млн. 268 хил. 400 лв.;
- субсидия - 27 млн. 609 хил. лв.
7. Министерство на финансите:
- приходи - 44 млн. 150 хил. лв.;
- разходи - 189 млн. 548 хил. 200 лв.;
- трансфери - 29 млн. 337 хил. 500 лв.;
- субсидия - 111 млн. 830 хил. 700 лв.;
- финансиране - 4 млн. 230 хил. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, извинявайте, ще Ви прекъсна за момент.
Понеже виждам, че абсолютно никой не слуша, тъй като ги имат пред себе си ...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате ги пред себе си. Ако не възразявате - и двама, ако възразите, ще ги четем, но така вероятността да сгреши е много по-голяма... (Шум и реплики в ДЛ.)
Възразявате.
Добре, четете, господин Христов. Лично отношение към Вас.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"8. Министерство на правосъдието:
- приходи - 9 млн. 893 хил. 100 лв.;
- разходи - 59 млн. 715 хил. 400 лв.;
- трансфери - 1 млн. 950 хил. лв.;
- субсидия - 47 млн. 872 хил. 300 лв.
9. Министерство на земеделието и горите:
- приходи - 190 млн. 219 хил. 200 лв.;
- разходи - 290 млн. 416 хил. 400 лв.;
- трансфери - 19 млн. 558 хил. 400 лв.;
- субсидия - 80 млн. 638 хил. 800 лв.
10. Министерство на културата:
- приходи - 10 млн. 600 лв.;
- разходи - 47 млн. 593 хил. 300 лв.;
- субсидия - 37 млн. 592 хил. 700 лв.
11. Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
- приходи - 343 млн. 75 хил. 900 лв.;
- разходи - 407 млн. 113 хил. 400 лв.;
- трансфери - 49 млн. 923 хил. 500 лв.;
- субсидия - 77 млн. 445 хил. 800 лв.;
- финансиране - минус 63 млн. 331 хил. 800 лв.

12. Министерство на образованието и науката:
- приходи - 13 млн. 832 хил. 900 лв.;
- разходи - 156 млн. 946 хил. 100 лв.;
- трансфери - минус 248 млн. 48 хил. 200 лв.;
- субсидии - 389 млн. 811 хил. 300 лв.;
- финансиране - 1 млн. 350 хил. лв.
13. Министерство на транспорта и съобщенията:
- приходи - 55 млн. 581 хил. лв.;
- разходи - 184 млн. 214 хил. 700 лв.;
- трансфери - 46 млн. 5 хил. 500 лв.;
- субсидии - 39 млн. 628 хил. 200 лв.;
- финансиране - 43 млн. лв.
14. Министерство на околната среда и водите:
- приходи - 2 млн. 525 хил. лв.;
- разходи - 22 млн. 988 хил. 800 лв.;
- трансфери - 10 млн. 708 хил. 600 лв.;
- субсидии - 9 млн. 755 хил. 200 лв.
15. Министерство на труда и социалната политика:
- приходи - 718 хил. лв.;
- разходи - 15 млн. 131 хил. 400 лв.;
- трансфери - 3 млн. 977 хил. 900 лв.;
- субсидия - 10 млн. 435 хил. 400 лв.
16. Министерство на отбраната:
- приходи - 28 млн. 100 хил. лв.;
- разходи - 726 млн. 404 хил. лв.;
- субсидия - 698 млн. 304 хил. лв.
От тях:
- разходи за текуща издръжка - 673 млн. 239 хил. лв.;
- инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната - 47 млн. лв.;
- разходи за научноизследователска и развойна дейност - 2 млн. 500 хил. лв.;
- разходи за финансово осигуряване на националната гвардейска част - 3 млн. 665 хил. лв.
17. Министерство на вътрешните работи:
- приходи - 96 млн. 203 хил. лв.;
- разходи - 527 млн. 206 хил. 500 лв.;
- субсидия - 431 млн. 3 хил. 500 лв.
18. Национална служба за охрана:
- приходи - 400 хил. лв.;
- разходи - 13 млн. 100 хил. лв.;
- субсидия - 12 млн. 700 хил. лв.
19. Национална разузнавателна служба:
- приходи - 10 хил. лв.;
- разходи - 10 млн. 424 хил. лв.;
- субсидия - 10 млн. 414 хил. лв.
20. Национален статистически институт:
- приходи - 4 млн. лв.;
- разходи - 13 млн. 311 хил. 300 лв.;
- субсидия - 9 млн. 311 хил. 300 лв.
21. Българска телеграфна агенция:
- разходи - 1 млн. 200 хил. лв.;
- субсидия - 1 млн. 200 хил. лв.
22. Конституционен съд:
- разходи - 1 млн. 58 хил. 500 лв.;
- субсидия - 1 млн. 58 хил. 500 лв.
23. Комисия за защита на конкуренцията:
- разходи - 769 хил. 900 лв.;
- субсидия - 769 хил. 900 лв.
24. Държавна комисия по далекосъобщения:
- приходи - 30 млн. 200 хил. лв.;
- разходи - 7 млн. 21 хил. 100 лв.;
- трансфери - минус 1 млн. 855 хил. 500 лв.;
- финансиране - минус 21 млн. 323 хил. 400 лв.
25. Национален съвет за радио и телевизия:
- разходи - 839 хил. 800 лв.;
- субсидия - 839 хил. 800 лв.
Всичко:
Приходи - 965 млн. 125 хил. 900 лв.;
Разходи - 3 млрд. 310 млн. 837 хил. 800 лв.;
Трансфери - минус 77 млн. 817 хил. 500 лв.;
Субсидия - 2 млрд. 442 млн. 804 хил. 500 лв.;
Финансиране - минус 19 млн. 275 хил. 200 лв.
(2) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и държавните висши училища съгласно Приложение № 1 на обща сума 248 млн. 48 хил. 200 лв.
(3) Утвърждава субсидиите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 и трансферите по Приложение № 1 към ал. 2 в размер 90 на сто от определените им суми, като останалите 10 на сто се предоставят само в случаи, че не се превиши утвърдения с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии и финансиране в съответствие с ал. 1.
(5) Определя средства в размер на 22 млн. 500 хил. лв., в това число 3 млн. лв. капиталови разходи, за финансиране преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Христов, единственият, който следеше текста, беше господин Лозанов. Останалите, които претендираха да четете, някои от тях се занимаваха с преглед на печата, други си разговаряха. Така че това беше труд на халос.
За процедура има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение, отчитайки това, което можеше да се наблюдава в залата при четенето на текстовете от председателя на комисията, текстовете на вносителя да не бъдат четени от докладчика, тъй като всички народни представители трябва да имат пред себе си бюджета и могат да следят текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стоилов, текстовете ще четем, но поне таблиците, които затрудняват и депутатите, и слушателите, ако има такива, никой не е в състояние да асимилира такъв брой числа за толкова кратко време, така че сте прав, поне таблиците няма нужда да се четат.
Още едно пояснение: някои от предложенията по чл. 4 кореспондират с чл. 1 и след като сме гласували вече чл. 1, те стават безпредметни.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, Вашето е от другия вид, които ще защитите.
Господин Нешев постави въпрос за тези предложения, които кореспондират с чл. 9. Сега ги защитете, защото, като приемем чл. 4, ще бъде късно.
Първото от тези предложения, които подлежат на обсъждане и гласуване, е предложението на господин Велко Вълканов.
Предложенията на госпожа Величкова и на господин Юлиян Буров сме гласували фактически, когато гласувахме чл. 1.
Имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, моите предложения се отнасят до чл. 4, ал. 1. Те визират бюджетните пера Народно събрание, администрация на президента, Министерски съвет и Министерство на външните работи.
Аз намирам, че средствата, отпуснати за тези ведомства, са твърде широко изчислени и мисля, че могат да се ограничат. В това време на лишения, които търпи цялото наше общество, смятам, че висшите наши държавни органи трябва да дадат пример на икономично разходване на бюджетните средства.
Предлагам числото 18 млн. 106 хил. да се замени с числото 16 млн. 106 хил. Тоест, предлагам сумата от 18 млн. 106 хил. лв. да се намали с 2 млн. лв. Става дума за сумата, отпускана на Народното събрание и смятам, че Народното събрание е в състояние да се ограничи, да се свие до този размер с малко повече ограничаване на командировки и други разходи - да спестим някой лев за учебни заведения, за болници, за сиропиталища и т.н., там, където мизерията е подчертана.
Администрацията на президента по проектобюджета получава 4 млн. 357 хил. лв., което ми се струва също една твърде значителна сума. Предлагам тази сума да бъде намалена с 1 млн. лв. Не вярвам президентството да се смята сериозно ощетено с това намаление. Е, господин президентът няма да може да отиде до Австралия и до някои други места - приятни за окото...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: А за 8 декември?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Ще се поограничи малко и за 8 декември, за Австралия, по-малко ще пътува, за да спести някой лев и тези отделени средства да използваме за по-благородни цели. Толкова повече, че такива благородни цели има достатъчно у нас.
Що се отнася до Министерския съвет, знаете, че в резултат на някои командировки отделни министри реализираха огромни спестявания - 15 хил. долара само от командировки. Министър-председателят е спестил от командировки 15 хил. долара. Смятам, че това разхищение, което се манифестира в Министерския съвет, е оскърбително за страната ни и нашия народ.
Затова предлагам сериозно да се ограничи бюджетът на Министерския съвет и минималното, което смятам, че трябва да се направи, е да се отреже от това число сумата 3 млн. лв. Това е моето предложение за Министерския съвет.
За Министерството на външните работи предлагам бюджетният разход да се намали с 2 млн. лв. Там също смятам, че има много неразумни пътешествия тук и там без всякаква полза.
Изобщо мисля, уважаеми колеги, че в това напрегнато време е крайно необходимо именно ние да дадем пример за пестеливо разходване на средствата. Иначе ние ще покажем един морал, който обществото във всички случаи ще осъди. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За реплика - господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин Вълканов, околосветските пътешественици търсете във вашите редици. Но аз искам да Ви кажа защо в комисията не се подкрепи Вашето предложение.
Увеличението на средствата за администрацията на президента е незначително. Разходите по проектобюджетите на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на външните работи на съпоставима основа спрямо 2000 г. нямат увеличение.
Освен това в състава на Министерския съвет са включени две нови агенции като второстепенни разпоредители: Държавна агенция за младежта и спорта и Държавна агенция за бежанците. В разходите на Министерския съвет са включени и целеви средства от националния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За дуплика има думата господин Велко Вълканов. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Христов, не разбрах първата част на Вашата реплика - какво отношение има моята парламентарна група към пътуванията... Ако те стават, не стават за сметка на бюджета.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): На бюджета на Народното събрание.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Моля Ви.
Нашата парламентарна група е готова да приеме съответната част от икономиите, които ще се наложат в резултат на тези така направени предложения. Това ще се отнася до всички нас - и до вашата парламентарна група, и до нашата. Това е смисълът на моето предложение.
А дали в тоя случай има някакво значително увеличение или няма, аз смятам даже да няма увеличение сега конкретно за някои от тези ведомства, би било почтено, би било нравствено да се самоограничим дори спрямо миналата година, защото наистина положението на обществото в момента е изключително тежко. Нека дадем пример на самоотверженост в някаква степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За изказване има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, ще се намерят и такива, които ще дадат квалификация на изказаните от господин Велко Вълканов съображения като сиромахомилски. На това сме свикнали. Голямата истина обаче той я изрече. Аз ще добавя нещо, което на няколко пъти обсъждахме в течение на годината.
По бюджета на Народното събрание беше реализирана голяма икономия. Защо? Поради две причини: първо, и бюджетът на Народното събрание се прави така, както се прави републиканският бюджет - с разкош, с осигуряване там на фискален уют, а тук на бюджетен уют. Спокойно можеш да харчиш без да си поставяш ограничения.
Добре, Народното събрание по обща оценка на бюджетната комисия се нуждае от по-голям автомобилен парк. Не за друго, а за да може да се пътува в провинцията, а не тук, по софийските улици. Но какво направихте вие? Вие купихте 20 коли BMW и осигурихте денонощно обслужване на шефовете на комисиите. Спокойно можехте да го направите след пет години, когато страната се замогне, когато в бюджета влизат значително повече пари. Вие потрошихте голяма част от тези пари, за да устроите себе си. Ето на фона на този начин на разходване на парите и още - предвиждат се за капитални вложения средства, които превишават онова, което може да бъде реализирано, онова, което е разумно. И така се получават и излишъци, спокоен живот.
На фона на този начин на правене на бюджета на Народното събрание и на други централни структури са основателни претенциите на народни представители като Велко Вълканов и други, които искат свиване и използването на този ресурс за запушване на някои дупки, свързани с неотложни нужди. Ето така трябва да подходи народното представителство към подобни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Велко Вълканов.
Гласували 140 народни представители: за 53, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Ангел Малинов, кореспондиращо с чл. 1, ал. 2 и ал. 3, което вече е гласувано.
Още едно предложение на господин Ангел Малинов, което не мога да поставя на гласуване, тъй като то е да бъдат приети исканията на Държавната агенция за енергийна ефективност. Такова предложение няма как да се гласува.
Предложението на господин Зънзов кореспондира с това от чл. 1.
Следва предложението на народния представител Александър Томов. Господин Томов го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Томов.
Гласували 116 народни представители: за 21, против 75, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов.
Има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Предложението ни по чл. 4, ал. 1 е за намаляване средствата на държавните органи, министерствата и ведомствата със 100 млн. лв. Между другото, като половината от тях - 50 млн. лв., бъдат за намаляване на средствата за финансовото министерство.
Какви са аргументите ми за това? През последните години някой да е чувал някое министерство или Министерският съвет да имат проблеми със средствата? Да не достигат средства за командировки, с един ден да са закъснели заплатите, които се изплащат на служителите, или да има някое министерство, където да не са направени луксозни ремонти? Аз не съм чувал за това. В същото време ние се намираме в ситуация, когато и финансовият министър ни обяснява, че трябва да затягаме коланите, тъй като социалистите са банкрутирали държавата и сега всички трябва да страдаме от тази работа.
Няма никакво чувство за икономия на държавната пара в централните ведомства и министерства. И това е всяка година. Погледнете само бюджета за 2001 г., който се предлага. Увеличение на средствата с 50 на сто на Министерство на финансите. На какво основание? Има голяма инфлация ли или нещо друго се случва? Или нови агенции, както колегата Христов преди малко казваше. Увеличение на средствата за Министерството на околната среда и водите с 90 на сто; увеличение на средствата на Министерството на транспорта и съобщенията с 50 на сто; на Народното събрание - с 40 на сто, при положение, че два месеца то няма да работи най-вероятно, няма да има народни представители, които да харчат тази народна пара.
И такъв подход на силно увеличение на средствата да прилагаме тогава, когато за други дейности в нашата държава средствата не достигат. Аз не знам какво отговаряте на учителите, които почти във всички общини получават с много голямо закъснение своите заплати, някъде по три месеца. Лекарите са в същото положение.
Тези средства трябва да се насочат справедливо и българското Народно събрание трябва да ги разпредели справедливо. Затова настоявам да подкрепите нашето предложение.
А за Муравей Радев не се притеснявайте. Както всяка година той намира допълнително средства и харчи над това, което е определено в държавния бюджет, и сега ще намери пари за финансовото си министерство или за Министерския съвет, или за другите ведомства.
Погледнете какво става с дела на общините, когато се разпределя държавната баница. През 1996 г. разходите на общините бяха 11,5 на сто от всички разходи. Сега са 7,5 на сто. Ако сметнем обаче допълнителните средства, които така или иначе вие отказвахте да включите в бюджета за 2000 г., разходите отново стигат близо над 10 на сто, а отново догодина залагате разходите за общините да бъдат 7,5 на сто. Ами на кого не е ясно, че отново се прилага същата схема? Парите в центъра, общините в кризисна ситуация, хората, които чакат социалните помощи, атакуват кметовете, а Муравей Радев казва: ние им преведохме парите, те са виновни, некадърни да се справят. Това е схемата. Аз предлагам тази порочна схема вече да бъде премахната. Затова ви призовавам да приемете нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Тъй като на първо четене много ясно и категорично се разисква този въпрос и Ви обясних защо е така, сега само с едно изречение ще кажа, защото има доста хора, направили предложения във връзка с намаляване на бюджета на тези институции.
Това увеличение, за което Вие пледирате, е изкуствено. То не е на съпоставима база. Не делете двете величини. Вижте какви са изменените функции, вижте има ли нови звена. Тези нови звена механично със своята издръжка увеличават естествено нуждата от разходи на съответното звено, както е в Министерския съвет с няколко нови агенции, които механично увеличават това. Същото е и с Министерството на финансите - 12 на сто. 12 на сто е увеличението спрямо тази година и то е само и единствено по отношение на работни заплати, които са предвидени за цялата страна да пораснат. Единственото увеличение в държавните институции, пак подчертавам, това е само в перото "Работни заплати". Тяхната материално-веществена издръжка е занижена следващата година спрямо настоящата година с повече от 25 на сто дори. Разбирате ли? Значи, като съпоставите тези величини, моля ви, не спекулирайте с тези толкова елементарни неща, за да може веднага да го видите като числа, като отношения и най-вече като функции, които се прибавят или се изваждат от онова или от другото ведомство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов.
Гласували 148 народни представители: за 51, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Пламен Славов и Донка Дончева.
Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Вече имам възможност за разлика от предишното излизане пред вас да аргументирам предложението, което направихме с госпожа Дончева и което е свързано с увеличаване на бюджетната субсидия на Българската академия на науките, но не с 8 млн. лв., както предлага проф. Вълканов, а с 5 млн. лв.
Освен всичко чуто от вас досега бих искал да ви запозная с един анализ, който отново е направен от ръководството на Българската академия на науките и според който тази сума, която е определена в предвидения бюджет за 2001 г., е бюджетна субсидия в размер на 40 млн. 829 хил. лв. За задължителни социални плащания, работни заплати, осигурителни вноски и стипендии се предвиждат до 85 на сто, а за издръжката на отопление, електроенергия, вода и др. само 15 на сто.
Съгласно утвърдената практика в изпълнението на Закона за държавния бюджет през цялата година практически се изпълнява и се получава 90 на сто от субсидията.
Това означава, че Българската академия на науките в течение на 11 месеца през 2001 г. ще получава за издръжка едва 2 млн. и 46 хил. лв. Както стана дума и както навярно стана на всички вас ясно, с тези средства Българската академия на науките не може да плати приоритетните разходи за електроенергия - не по-малко от 1 млн. и 700 хил. лв., топлоенергия - 2 млн. и 300 хил. лв., и тези връзки, които условно се наричат канални или комуникационни - за 911 хил. лв.
Без да подценявам това, което всеки един от нас като български народен представител и като българин знае за значението и ролята, която е играела Българската академия на науките в историята на българския народ и на българската държава, искам само да припомня и да се обърна и към министъра на финансите господин Муравей Радев, с историческата истина, че когато се създава Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г., преобразувано по-късно през 1911 г. в Българска академия на науките, Васил Левски не само делегира на Любен Каравелов и Димитър Ценович да основат българското книжовно дружество, но и е дал последните си пари за него, включително и румънски стотинки, през февруари 1870 г. в Браила.
Между другото, документите за този акт и жест, който са били в състояние да направят големите възрожденци и големите патриоти от времето на националноосвободителните борби, смятам, че е достатъчно показателен да ни накара и ние да се опитаме в тази тежка ситуация - финансова и икономическа - за Българската академия на науките да проявим желание да потърсим възможности за увеличаване на бюджетната субсидия.
Затова и ние с госпожа Дончева предлагаме на вашето внимание да се обсъди възможността да претърпят промени разходите на Народното събрание и на Министерския съвет. Те да бъдат намалени съответно с 2 и 3 млн. лв. и тази обща субсидия от 5 млн. лв. да бъде използвана, за да се увеличи бюджетната субсидия на Българската академия на науките за 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз също получих писмото, подписано от акад. Юхновски, може би защото още се водя на щат в Българската академия на науките, макар и в неплатен отпуск. Но не това е най-важното.
Истина е, че там напълно обосновано се привеждат данни, които показват, че академията с тази ниска субсидия не може да си плати консумативите. Тоест, като се махнат разходите за заплати, не остават пари за електричество, за отопление, за телефони.
Дали трябва да съществува академията или не, това е отделен въпрос. Но така или иначе, след като той е решен, тоест, че академията съществува, поне трябва да й се създадат условия тя наистина да работи. Иначе представяте ли си какво ще стане? Институтите ще бъдат затворени, хората ще си седят в къщи и ще получават заплати. Нима това искаме? А изглежда нататък вървим с този нисък бюджет, с тази ниска бюджетна субсидия.
Аз съм сигурен, че има пари откъде да се намерят. Доколкото знам, има и едно перо "Неразпределени разходи". То напълно стига една съвсем малка част от него да се отдели - няколко милиона - за академията. Така че аз подкрепям предложението в първата му част - тези милиони да се дадат на академията. Естествено, това не е задължително да стане за сметка на Народното събрание или на Министерския съвет. Ако искате, аз мога да ви изброя много институции, които имат много по-висока субсидия, отколкото на пръв поглед е необходима. Например Националната служба за охрана, която има за задача да охранява четирима души. Тя има бюджет, съпоставим с този на Народното събрание. Нима трябва да е така? Вярно е, че тя има доста несвойствени функции, но ние винаги, когато сме искали, никога обаче не сме имали възможност да разчепкаме до най-незначителните подробности за какво се изразходват тези пари. Така че никой не знае. Но хайде да не засягаме този въпрос.
Аз ви предлагам да се увеличи бюджетът на Българската академия на науките с исканата сума, като парите нека да предложи господин министърът или господин председателят на комисията. Аз бих предложил да стане от перото за "Неразпределени разходи". От тази сметка да се дадат парите за БАН.
Защото иначе ви казвам къде отиваме - академията ще работи, ще получават заплати, обаче хората няма да ходят на работа, защото няма условия за работа - няма отопление, няма телефони, няма осветление. Ето това искаме да направим ние.
Така че, колеги, щом съществува тази академия, нека да се създадат едни подходящи условия, а без да отпуснем тази допълнителна субсидия, това нещо чисто и просто няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има няколко факта, които характеризират сегашното положение на академията.
Първо, заплатите са ниски, което е една от многото причини можещите и кадърните хора да бягат.
Второ, тези, които са в академията, са там благодарение на това, че поради качеството на хората, които работят в академията, те успяват в основната си част да вършат работата благодарение на това, че се вписват в редица европейски програми. Без това участие в европейски програми академията няма да я има, особено в лицето на тези, които могат. Това е истината.
Трето, абсолютно вярно е, че това, което предвижда Министерството на финансите за академията, осигурява само тези мизерни заплати. Връщам Ви, господин министър, с една година и половина, може би две години, към конференцията, която проведохте като правителствена в началото на януари 1999 г. Външни гости, какъвто беше например и проф. Джефри Сакс, в оценката на положението, в което се намираме, на факторите, които могат да бъдат активирани, обърна внимание, правейки комплимент в аванс, че при този научен и образователен потенциал, ако наистина се прави една силна индустриална секторна политика, с правилно определяне на приоритетите, повтарям, при особения акцент, който и той даваше на образователния и научния потенциал, наистина в България може да се получи една силна активна политика на растеж и осигуряване на това, което всички желаем.
Дайте един знак - в десетки предложения се съдържаха тези мотиви - да увеличим бюджета на академията с десетина милиона. Другите предложения вече отпаднаха. Уважете това, което сега в момента е на масата - увеличаване поне с 5 млн. лв. Дайте знак по този начин и престанете с това самодоволство, че определените от Вас числа, определените от Вас решения са единствено верните и вашите чиновници екзалтирано ги защитават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Пламен Славов и Донка Дончева.
Гласували 167 народни представители: за 72, против 67, въздържали се 28.
Предложението не се приема.

Предложението на народния представител Кънчо Марангозов е гласувано, когато гласувахме чл. 1, ал. 1.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов.
По това предложение има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Всъщност смисълът на моето предложение е съвсем ясен и точно обяснен малко по-надолу в чл. 4, ал. 2. За какво става дума? Академичният съвет на Софийския университет ме помоли да внеса това негово искане по две прости причини. Господин Радев, обръщам се към Вас, Министерството на финансите предвижда за следващата 2001 г. повишаване, увеличение на вещевата издръжка за един студент от 89 на 91 лв., тоест само с 1,9 на сто. Всичките изчисления на специалистите от Софийския университет по тези въпроси казват, че вещевата издръжка е 203 лв. Ние не искаме толкова, не искаме максимума. Направили сме сметката, че с всякакви хватки и магии, е каквито, за съжаление, образованието е принудено да се съобразява през последните години, можем със 151 лв. вещева издръжка на студент да скърпим бюджета за 2001 г. Това не е много. Това са 1 млн. и 300 хил. лв. И ако Вие се съгласите, и Вие, господин Христов, и вие, 25-те колеги от СДС, които сте сега в залата, аз ви изброих, ако вие се съгласите само с 1 млн. и 300 хил. лв. ние ще скърпим бюджета за 2001 г. на водещото висше училище в България - Софийския университет "Св. Климент Охридски".
И аз наистина ви моля да подкрепите това.
Другите 5 млн. и 200 хил. лв., които искаме, пак ще ви кажа, не са измислени, не са излишен разход, не са излишен лукс. Разберете, господин Радев, две общежития ни се рушат. Не се използват вече втора година две общежития, в които ние не можем да настаним студентите, защото са по-лоши от Петербургските бардаци през 1917 г. Помогнете ни, наистина. Помогнете, пак казвам, на първото, на водещото в България висше училище тази година да може да реши тези два остри проблема.
Господин Радев, когато Вие представяхте бюджета, казахте много добри думи за образованието. Казахте, че министерството е заложило в бюджета мисъл за бъдещето на България. Аз наистина моля този път на практика да покажем, като натиснете зеленото копче, да покажем, че това наистина е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 147 народни представители: за 60, против 28, въздържали се 59.
Предложението не се приема. (Силен шум и реплики от всички страни.)
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля да подложите направеното от проф. Драганов предложение за прегласуване, за да може и той да гласува за това, за което убеждава пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 76, против 19, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Нешев.
За процедура преди това има думата народният представител Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес, 13 декември, сряда, от 16,00 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание с точка единствена от дневния ред - второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Благодаря.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): А легла ще ни осигурите ли?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Толкова рано ли си лягате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Иван Зънзов има думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Възможностите на хората имат и предели. Проблемът, който разглеждаме, е изключително сериозен. Господин Агов се смее, но ще започнем да решаваме проблемите от бюджета не така, както трябва.
И аз предлагам да бъдем в нормално работно време, независимо от това, че тук има медици, които искат да загърбят медицината и да кажат, че ние сме с повишени възможности или още повече, да кажем, че сме безсмъртни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата.
Поставям на гласуване предложението...
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Когато в петък има парламентарен контрол, като предложим удължаване, вие не приемате! Защо не го подложите тогава на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво искате сега? Как да не го подлагам на гласуване, като има направено предложение?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): А в петък, като има парламентарен контрол, защо не го подложите на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какъв петък, бе, господин Такоров! Днес сме сряда, господин Такоров.
Поставям на гласуване предложението днес, 13 декември, от 16,00 ч. да има извънредно заседание на Народното събрание с точка единствена.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 115, против 52, въздържали се 7.
Предложението е прието.
По предложението на народния представител Стефан Нешев има думата самият господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, понеже ще говорим със статистически цифри, Ви моля да си вземате някакви бележки, защото след това ще искам обяснение от Вас.
Става дума за бюджета за гр. Пловдив, община Пловдив за 2000 г.
Бюджетни взаимоотношения 6419,7 хил. лв., при това целеви капитални разходи 3300, целеви социални помощи 1563,4 и компенсаторни трансферни субсидии 1556.
Справка от община Пловдив: до 30 септември 2000 г. приоритетни разходи - 43 млн. 520 хил. 767 лв.; общи разходи - 58 млн. 963 хил. 750 лв.; субсидия - 14 млн. 1000 и 12 лв. При заложена в бюджета 6 млн. 419 хил.
Прогноза на община Пловдив за края на годината. Приоритетни разходи - 75 млн. 411 хил; общи разходи - 103 млн. 88 хил. лв.; субсидия - 18 млн. 170 хил. 956 лв.
Касово изпълнение - 56 млн. 747 хил. 183 лв.
Изводи: до 30 септември 2000 г. собствените приходи покриват приоритетните разходи с дефицит от 97 хил. и 171 лв.
Собствените приходи и субсидии от 43 млн. 423 хил. и 14 млн. или общо 57 млн. 424 хил. и 608 лв., покриват общите разходи от 58 млн. 963 хил. 750 лв. с дефицит от 1 млн. 539 хил. 142 лв.
До края на годината заложените в бюджета 6 млн. 419 хил. и 700 лв. и получената от община Пловдив до 30 септември субсидия от 14 млн., показва прогнозно несъответствие от 7 млн. 581 хил. лв., което е повече с 1 млн. 161 хил. 620 лв. от заложената в републиканския бюджет субсидия за община Пловдив.
Получената до 30 септември субсидия от 14 млн. лв. представлява 218 процента от прогнозно заложената годишна субсидия в републиканския бюджет за 2000 г. Несъответствието между очакваната от община Пловдив субсидия в края на тази година - от 18 млн. 170 хил. и 956 лв., представлява 283 процента от прогнозната, заложена в републиканския бюджет.
Очаквано касово изпълнение от 56 млн. 747 хил. лв. плюс очакваната субсидия от 18 млн. 170 хил. и 956 лв., което всичко прави 74 млн. 918 хил. 139 лв., ще покрие приоритетните разходи от 75 млн. и 411 хил. лв. с излишък от 493 хил. лв. А общите разходи от 103 млн. 88 хил. и 820 лв. с дефицит от 28 млн. 170 хил. 681 лв.
Следователно заложената в 2000 г. субсидия не съответства на приведената от вас в разрез с всички закони и с контрола, който трябва да се прави над републиканския бюджет, и ако това продължи така, както правите и за тази година прогноза, а искам да ви обърна внимание, господин министър, че за тази година залагате бюджетни взаимоотношения, субсидия от 5967,8 хил. лв., т.е. 5 млн. 967 хил. и 800 лв., в това число 4 млн. 801 хил. и 600 лв. за целеви капитални разходи и целеви социални помощи в размер на 1 млн. 679 хил. и 900 лв.
Направете си сметка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин председателю, един момент, и Вие се вслушайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се вслушвам. Вие се вслушайте, че времето изтече.
СТЕФАН НЕШЕВ: Цифрата, която е записана и която вие ще гласувате, е грешна и формално подвежда Народното събрание. Записана е цифра от 5 млн. 967 хил. и 800 лв., а двете цифри - за целевите капитални разходи и за целевите социални помощи, събрани заедно възлизат на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Нешев. (Председателят изключва микрофоните.)
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, как когато разглеждаме бюджета, а един председател на Народното събрание се гаври с тези цифри. Как да стане ми кажете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С нищо не се гавря. Спазвайте си времето. Вие за по 5 минути не можете да изброите 10 цифри...
СТЕФАН НЕШЕВ: Казвам Ви, че две цифри не са събрани точно в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, съберете ги.
СТЕФАН НЕШЕВ: И Вие ще го подложите на гласуване и страната отдясно, която механично гласува, ще заложи грешни цифри и ще станем за смях на целия свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се, господин Нешев. (Шум и реплики в залата.)
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев.
Гласували 115 народни представители: за 31, против 82, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Луджев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 5, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Георги Дилков. Всъщност него няма да го гласуваме, тъй като вече е гласувано, когато гласувахме чл. 1, ал. 1. Пак във връзка с Ваше предложение.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ - ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложено е следното изменение в чл. 4, ал. 1, т. 5 - да се удвои субсидията на Министерство на здравеопазването и да стане 100 млн. 406 хил. лв., а на Министерство на образованието и науката субсидията да се увеличи с 10 на сто, няма да зачитам цифрите, защото никой не ги слуша, и на Министерството на вътрешните работи субсидията да се увеличи с 5 на сто и да стане 420 млн. лв.
Чрез гласуване в подкрепа на този текст ще се обезпечат финансово законопроектите, депозирани от мен и колегата Цветелин Кънчев в края на м. септември и началото на м. ноември, за изменение и допълнение на Закона за народното здраве и за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Чрез създаването на двата целеви фонда, разписани в Закона за държавния бюджет, като отделни пера в бюджетите на Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката, ще се гарантира по-справедливо и достойно минимално трудово възнаграждение и радикално ще се решат проблемите на работещите в областта на провъзгласените за безплатни в чл. 52 и 53 от Конституцията на Република България и затова финансирани от бюджета дейности, каквито са здравеопазването и образованието.


Ако това се приеме, лекарите и учителите, имам предвид медицинските специалисти и учителите, ще получат предложеното в тези два законопроекта минимално трудово възнаграждение, което се формира така, както се формира депутатската заплата, както се формират заплатите на президента, вицепрезидента, министрите, както ние с вас гласувахме минималното трудово възнаграждение на офицерите от МВР и от МО, на магистратите и на всички останали държавни служители.
Искам в края само да прочета какво сме написали в тези законопроекти: че вносителите на настоящите законопроекти разчитат на професионалистите в Министерството на финансите. Надяваме се, че при второто четене на законопроекта, който върви днес, за държавния бюджет за 2001 г., освен нас и други народни представители с конструктивните си предложения ще подпомогнат правителството за бюджетното обезпечение както на Закона за народната просвета, така и на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
И на трето място съм добавил Министерство на вътрешните работи, като имам предвид онази придобивка, която още от Царство България е давана на офицерите, сержантите и волнонаемните служители, гражданската администрация в Министерството на вътрешните работи, да се изплаща равностойността в лева на полагащото им се униформено облекло, като имате предвид, че повече от 90 на сто от състава на това Министерство на вътрешните работи ходи, поради обстоятелството, че такива са техните задължения, цивилни. Ето защо ние сме предвидили с господин Кънчев и в тази част да се увеличи субсидията на Министерството на вътрешните работи.
Понеже представяйки ме, Вие казахте, господин председател, че тази точка е гласувана в чл. 1, но ние там само посочихме една от възможностите, откъдето могат да се вземат тези 100 млн. лв. От изказалите се по чл. 1 колеги стана ясно, че министърът на финансите и мнозинството нямат намерение да признаят, че тези 100 млн. са само 1/10 от загубите, които ние търпим от перото "Мита и митнически такси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Благодаря ви. Надявам се все пак, че ще се намери резерв, още повече, че по-голямата част от народните представители са лекари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да се намери резерв, защото във Вашето предложение пише откъде се вземат тези пари. Това вече е гласувано. Само че като гласувахме чл. 1, ал. 1, Вас Ви нямаше.
Следва предложение на народните представители Стефан Стоилов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Петър Димитров, Емилия Масларова и Кръстьо Трендафилов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 26, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 20, против 90, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Йордан Соколов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Владислав Костов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 9, против 18, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Даниела Николова и Виктория Василева.
Има думата госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е продиктувано от това, че при разпределението на средствата по трансферите за висшите училища се е получило така, че вместо за всяко от тези училища средно да се увеличат средствата с около 20 на сто, колкото е увеличението на общата сума, получило се е така, че за някои училища трансферите са увеличени с около 35-40 на сто, а за Висшия икономически университет във Варна, който има еднакви условия с тази година и като преподаватели, и като студенти, вместо да се увеличат, средствата са намалели с около 2 на сто. Ето защо ние предлагаме да се вземат около 350 хил. лв. от Техническия университет в София и също толкова от Университета за национално и световно стопанство в София, което, на базата на тяхната цифра по трансфера, е почти нищо за тях, за да се дадат на Варненския университет. Така ще се възстанови справедливостта по разпределението на средствата и няма да поставим в такова затруднено положение, в изключително затруднено положение Варненския икономически университет.
Затова ви моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 19, против 15, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов е гласувано.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Не е гласувано. Не може да бъде гласувано, тъй като все още не е решена разходната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сочите, че се взимат оттам, което вече е гласувано.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Не е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, да Ви чуем, имате посочени чл. 4, ал. 1.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предложението ни с колежката Емилия Масларова е за завишаване средствата за Русенския университет със 700 хил. лв. Разбира се, че става въпрос за съвсем дребна сума. Няколко аргумента в подкрепа на нашето предложение.
Средното увеличение на средствата за висшите учебни заведения за 2001 г. е около 24 на сто.

Разбира се, че може да има различно увеличение за различните видове учебни заведения. За Русенския университет това увеличение е с 12%. Няма сериозни аргументи, които да подкрепят такова малко увеличение. Русенският университет подготвя предимно инженерни кадри и за тяхната подготовка са необходими значителни средства, сравнено с някои хуманитарни университети и висши учебни заведения. Би трябвало Русенският университет да се сравни примерно с Техническия университет. Аз не искам да кажа, че на Техническия университет трябва да се намалят средствата, знам, че и там не достигат. Но там за издръжка на един студент са предвидени 85 лв., докато за Русенския университет са предвидени 39 лв. Сами разбирате, че има голямо несъответствие, а те подготвят по приблизително един и същи начин своите кадри, които завършват висше образование. Просто трябва да има едно по-справедливо разпределение на средствата.
Искам само да ви информирам, че след два дни Русенският университет практически затваря и за месец и половина там няма да има нито студенти, нито преподаватели, за да икономисват от отопление. А качеството на подготовката в едно такова висше учебно заведение не може да бъде на необходимото ниво, особено след като ние желаем така да подготвим кадрите, че да могат да работят и да им се признават дипломите в развитите европейски държави. А това с малко пари не става. Отношението към науката и към висшето образование през последните години според мен е нещо, което залага бомба по-нататък в качеството на подготовка на българските специалисти с висше образование. Сумата, която ви предлагам не е голяма и мисля, че тя по никакъв начин няма да наруши баланса в държавния бюджет. Може спокойно да бъде подкрепена. Имайте предвид, че за да се класираш в това учебно заведение, за разлика от много други, четирима човека кандидатстват за едно място. Общо взето интересът е голям, тъй като младите хора преценяват, че той има перспективи в подготовката на кадрите. Нека не орязваме тези перспективи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов.
Гласували 141 народни представители: за 54, против 65, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Христо Стоянов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение е конкретно. Имам предвид, че през 2001 г. ни се удава възможност да ползваме два транша за САПАРД по 53 млн. евро, което означава като съфинансираща страна, тоест, кофинансиране от наша страна се налага за всеки транш да предоставяме по 17 млн. 600 хил. евро. Това означава че трябва да имаме в бюджета, за да ползваме тези два транша, 35 млн. 100 хил. евро. Ето това предлагам да го има и то да бъде на отделен трансфер в Държавен фонд "Земеделие", като съм предложил сумата от 68 млн. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 36, против 71, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 93 народни представители: за 14, против 53, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Луджев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 6, против 69, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - в чл. 4, ал. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 42, против 63, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Христо Стоянов за нова ал. 4.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря.
Уважаеми колеги, общо взето се получава така, че малко остават донкихотовците да вярват, но аз ще ви помоля тук малко да вникнете. С това предложение аз не нарушавам нищо в бюджета. Само моля така, както за всички научни звена в системата ни и по-скоро в Министерството на образованието и науката, в отделно приложение са определени трансферите от бюджета за съответните институти, по същия начин на отделен ред да бъде определен трансферът за Националния център за аграрна наука, който предлагам за 38 млн. лв., и за Агенцията по съвети в земеделието - 4 млн. 700 хил. лв. Тоест в системата на Министерството на земеделието, без да предопределям и да предлагам този бюджет да бъде намаляван или увеличаван, да се отдели конкретно място. В обратния случай ние правим така, че тези хора, на които разчитаме утре да възродим земеделието, а това ще стане преди всичко с онова, което ще ни предложи науката, да ги правим чакащи пред чиновниците да им дадат това, което те кажат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 31, против 57, въздържали се 30.
Предложението не се приема.

Следва предложение на същия народен представител - господин Христо Стоянов, за нова ал. 5.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Христов даде някои обяснения от принципен характер по отношение на моите предложения.
Аз не казвам да определям средствата, които тук показвам за средствата, свързани с Националния институт по метрология и хидрология, а казвам, че Министерството на земеделието и горите най-после трябва да разбере, че неговото бъдеще е изключително свързано оттук нататък и особено в следващите 1 - 2 години с прогнозите, които това ведомство трябва да дава.
Вие сами виждате какво става по нашите поля! И аз не искам да бъда лош пророк, но нещастията може би да се увеличат. И затова предлагам Министерството на земеделието и горите в реализираната икономия да предостави на този институт 3 млн. лв., с които да подсилим възможностите на този институт, който днес не е в състояние със съществуващата техника да ни предоставя такава информация, така че нека да не се разбира тук, че им давам трансфер, а просто считаме за целесъобразно, че в този критичен момент това е изключително важна информация, за да управляваме по-добре този отрасъл.
И затова аз ви помолвам - нека от реализираните икономии да се предоставят тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 35, против 76, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Последното предложение по чл. 4 е за нова ал. 6 на народните представители Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева, Пламен Славов, Свилен Димитров и Иво Атанасов.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Ще използвам правото да обоснова направеното предложение от мен и от моите колеги, за да кажа още няколко неща, които считам за важни и които нямах времето да споделя с вас, когато аргументирах направеното предложение по чл. 1, ал. 1.
Съжалявам, че отново ще трябва да припомня как щедро се сипеха обещания през лятото и есента на тази година на мястото на разкопките край Старосел, когато представители на различни институции - повтарям отново: представители на всички парламентарни групи от Народното събрание - се ангажираха с това, че при обсъждането на бюджета за 2001 г. Народното събрание ще направи всичко възможно, за да включи целеви средства за довършване на разкопките за реставрация, консервация и социализация на този обект от изключителна ценност - историческа, културна и туристическа, може да се каже вече съвсем спокойно.
Редно е да кажем, че Народното събрание като институция направи един голям жест, предоставяйки от своя бюджет след решение на председателски съвет сумата от 25 хил. лв., за да бъдат продължени разкопките по начин, по който бяха планирани от ръководителя на експедицията д-р Георги Китов. И в това отношение ние също трябва да живеем с мисълта и чувството, че като институция сме дали своята подкрепа и сме дали ясен сигнал, че Народното събрание застава зад тези разкопки и зад голямата историческа и културна ценност, която те представляват не само за българската, балканската, европейската, но и за световната история.
Фактът, че най-после в края на сезона и министър Москова като министър на културата посети Тракийския култов център край Старосел и информацията ми е, че тя е била удовлетворена от извършената голяма по обем работа от археолозите и от техните помощници най-вече от жители на село Старосел.
Затова аз отново си позволявам да отправя към вас призива да помислим, дори и да не е толкова голяма тази сума, която се предлага, но и в бюджета да бъдат предвидени средства, които ще могат да гарантират спокойно довършване на започнатото дело и ще дадат достатъчно сериозни основания да се предполага, че ще бъдат докрай осъществени археологическите проучвания и че ще се пристъпи своевременно към консервация и реставрация на откритите находки и поне ще се постави началото на социализацията на обекта.
От предварителните разговори аз зная, че се предвижда определена сума - 100 хил. лв., която е обаче по проект "Красива България" и тъй като сумата, която предлагаме на вашето внимание е предложена с оглед на един конкретен и точен разчет, направен от ръководството на експедицията и наистина от пръв поглед може би изглежда по-голяма, отколкото би могла да се усвои, но уверенията и гаранциите, че такава сума, ако бъде осигурена, тя ще бъде усвоена и че 100 хил. лв. няма да стигнат, за да бъдат осъществени всички тези намерения, за които аз споделих, че екипът, който осъществява разкопките е готов да реализира докрай. Истина е, че 100 хил. лв. няма да стигнат, за да приключи реставрацията и консервацията и при всички случаи няма да са достатъчни, за да започне социализацията на обекта. Затова се обръщам към вас да помислим действително, ако не са 500 хил. лв., то да бъдат повече от 100 хил. лв., за да се даде сигурност, че по този обект работата ще продължи по начина, по който на всички ни се иска. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 52, против 72, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 22, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Чл. 5. (1) Въз основа на поименните списъци на обектите за строителство и основен ремонт и за придобиване на нематериални дълготрайни активи, спецификациите за безобектовите машини и съоръжения и списъците за проучвателни и проектни работи, министърът на финансите утвърждава разчетите за финансиране на капиталовите разходи на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации, Държавното обществено осигуряване, съдебната власт, Сметната палата, Националната здравноосигурителна каса, Българската национална телевизия, Българското национално радио, както и на организациите, които получават капиталови трансфери от държавния бюджет.
(2) В рамките на определените капиталови разходи, съгласувано с Министерството на финансите, се допуска извършването на вътрешни компенсирани промени между отделните разходни параграфи в групата и функциите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 5 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 16, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 6, ал. 1 има направено предложение от народния представител Ангел Малинов.
Комисията не е приела предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е гласувано.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
"Чл. 6. (1) Определя субсидиите от републиканския бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва:
1. Българско национално радио - 28 млн. 15 хил. лв.,
в това число:
- за капиталови разходи - 1 млн. 200 хил. лв.
2. Българска национална телевизия - 33 млн. 473 хил. 700 лв.
  (2) Утвърждава субсидиите на Българско национално радио и Българска национална телевизия в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 108, против 26, въздържали се 3.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 7, ал. 1 има направени предложения, които не са приети от комисията. Това са предложенията на народните представители Тодор Костадинов и Гиньо Ганев.
Има прието предложение на народния представител Христо Христов.
По чл. 7, ал. 2 има предложение на народния представител Стефан Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Христо Христов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 7:
"Чл. 7. (1) Приема субсидиите от централния бюджет за организациите с нестопанска цел за 2001 г., съгласно Приложение № 2 на обща сума 3 млн. 254 хил. 100 лв.
            (2) Утвърждава субсидиите на юридическите лица с нестопанска цел в размер 90 на сто от определените им суми по Приложение № 2, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 7 има предложение на народния представител Тодор Костадинов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 38, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Гиньо Ганев.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Направено е едно предложение за подкрепа на Съюза на народните читалища. България е запазила своята култура през дългите години на робство, запазила е своята етническа, културна идентичност благодарение на читалищата. В читалищата са израснали стотици таланти, които са прославили България по целия свят.
И днес в читалищата има стотици хиляди томове книги, които се нуждаят от поддръжка. И днес в читалищата осъществяват самодейност хора, които искат да имат не само своята изява, но и да поддържат своя висок патриотичен дух.
Сумата, която се изисква, господа управляващи и господа от Министерството на финансите, е изключително малка. Тя е просто, господин Христов, за подкрепа, макар че Вие не харесвате тази дума и сте казали да падне, за подкрепа, за да не бъдат забравени българските читалища. Ние не бива да забравяме нещо, което е създадено преди повече от 150 години, а не е създадено вчера и днес.
Ето защо аз ви предлагам да подкрепим предложението на господин Гиньо Ганев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам един въпрос към мнозинството. Беше приет Закон за читалищата. За какво го приехте? Приемате в България закони и в икономическата сфера, и в другите сфери, след което не се създават работещи практики, съдействащи за решаване на проблемите, афиширани в тези закони, за подкрепа на политиката, която е обявена чрез тези закони. Чиста законодателна демагогия! Ето, с това се занимавате вие. Пет пъти по толкова сме успявали, тук има депутати и на първия, и на втория ред отдясно, пет пъти по толкова сме успявали за други неправителствени организации в различните години, да отвоюваме от Министерството на финансите - и за Съюза на потребителите и за много, много други структури.
Защо сте толкова железни? Става дума за читалища, не става за публични домове. Неми, безучастни. Правите си такива автохарактеристики, които конкурират всичко, което може да бъде казано отстрани за вас.
Много ви моля, колеги, подкрепете исканата минимална сума! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Гиньо Ганев.
Гласували 150 народни представители: за 52, против 78, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Един отрицателен вот за читалищата направете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, отрицателен вот ли искате?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ ((ДЛ, от място): Не аз, а вие го направете.
Ето, има желаещ да обясни отрицателния си вот.
Давам думата на заместник-председателя господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят отрицателен вот е свързан и с изказването на господин Стефан Стоилов, който е в няколко парламента, правил е бюджета на тази държава и много добре знае, че един лев не може да бъде посочен, без да се каже откъде трябва да се вземе този лев.
Ако в предложението на господин Гиньо Ганев, който има право да се оправдае за това, че не знае как се прави бюджет, беше посочен източникът, аз щях да гласувам. Но аз не мога да бламирам целия бюджет за едно ненаправено според установения ред, както се прави бюджетът, предложение. Това е причината, поради която и голяма част от моите колеги гласуваха по този начин. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Можеше и от Народното събрание, стига да е посочено.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов за отпадане на ал. 2 в чл. 7.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 36, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 100, против 34, въздържали се 2.
Член 7 е приет с направените корекции.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова

Ивалин Йосифов