Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Миладин Стоев. Честит рожден ден! (Ръкопляскания.)
Добре дошли на министрите! В момента председателят на парламента господин Йордан Соколов провежда среща с председателя на Европейската комисия Романо Проди. След тази среща ние ще имаме удоволствието да чуем господин Проди.

Дотогава продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, стигнахме до § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56 и го предлага в следната редакция:
"§ 56. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "лекарствени средства" се заменят с "лекарства".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Срокът на пълното разрешение е 5 години, а срокът на частичното разрешение е 2 години от датата на издаването. За подновяване на разрешението притежателят му подава заявление по реда на чл. 56 не по-късно от 3 месеца преди датата на изтичане на срока на разрешението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по § 56? Не виждам.
Моля, гласувайте § 56.
Гласували 151 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 13.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 57 има направено предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя по принцип, и предложение от народния представител д-р Марангозов, което в хода на дебатите бе оттеглено.
Комисията предлага § 57 да бъде приет в следната редакция:
"§ 57. Член 61 се изменя така:
"Чл. 61. (1) Производителите могат да снабдяват само с произведени от тях лекарства:
1. търговци на едро с лекарства;
2. други производители, само ако са необходими за тяхното производство;
3. Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите военизирани ведомства за собствени нужди с изключение на ведомствените им лечебни заведения.
              (2) Търговците на едро с лекарства могат да снабдяват с лекарства:
1. други търговци на едро с лекарства;
2. аптеки и дрогерии;
3. лечебни заведения за собствени нужди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой думата по § 57? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 57.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Параграф 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58 и предлага той да бъде приет в следния вид:
"§ 58. Член 62 се изменя така:
"Чл. 62. (1) Производителите и търговците на едро с лекарства могат да доставят мостри от разрешени за употреба лекарствени продукти на:
1. лекари и стоматолози;
2. висши медицински училища и медицински колежи;
3. други производители и търговци на едро с лекарства.
              (2) В случаите по ал. 1 върху опаковката на лекарствените продукти се поставя надпис "мостра".
              (3) На лицата по ал. 1, т. 1 могат да се доставят не повече от 2 броя мостри от един и същи вид лекарствен продукт през една календарна година в най-малката съществуваща окончателна опаковка на фирмата-производител, а на висшите медицински училища и медицинските колежи - само в количества, необходими за целите на обучението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 58.
Гласували 140 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 7.
Параграф 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 59 има направено предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция за § 59:
"§ 59. В чл. 63 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "лекарствени средства" се заменят с "лекарства".
2. В ал. 2 думите "лекарствените средства" се заменят с "лекарствата".
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Условията и редът за блокиране и изтегляне на лекарства от производители, складове за търговия на едро с лекарства, аптеки, дрогерии и лечебни заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по § 59?
Моля, гласувайте § 59.
Гласували 124 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 10.
Параграф 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, има предложение, направено от народния представител д-р Марангозов за нов § 59а. А именно - да се създаде нов § 59а със следното съдържание:
"§ 59а. Разрешение за търговия на едро с лекарства се издава за район с не по-малко от 800 000 души население."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Кънчо Марангозов.
Заповядайте, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали точно съм подбрал числото 800 000, но тук е министърът на здравеопазването и аз бих го попитал колко търговци на едро на лекарства има в момента в България. Те вероятно са повече от търговците на дребно. На някои от тези търговци на едро цялата им стока се събира в един сак или в багажника на една кола.
В една Бавария търговците на едро на лекарства са не повече от 10. Ние в България имаме повече търговци на едро, отколкото търговци на дребно. И затова аз поставих на обсъждане този въпрос в комисията, за да се сложи някакъв норматив, все пак, за търговията на едро с лекарства, а не тя да се превърне в амбулантна търговия. Търговията с лекарства не е случайна работа. Този въпрос беше отхвърлен в комисията, но аз моля народните представители да помислят върху това и да обсъдим въпроса за това колко хора в България трябва да търгуват с лекарства на едро, колко компании ли ще са или фирми. Защото в момента на пазара на търговия на едро с лекарства цари пълен хаос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика има думата господин Борислав Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пак се говорят неща на ангро. Има около 400 търговци на едро и около 4 хил. аптеки. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е, че ние приехме режим на лицензиране на търговците на едро, в който трябва да има определени фармакологични групи, трябва да има помещения. И тук изобщо не може да става въпрос за амбулантна търговия, защото има складова база, помещения, на които трябва да отговорят. Е, не може да се говори за амбулантна търговия.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Четиристотин са.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, 400 са, може и да са по-малки и по-големи. Има около 20 основни играчи, но не става въпрос за амбулантна търговия тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на д-р Китов.
Желае ли някой друг от колегите думата по § 59а, който се предлага от господин Марангозов? Не виждам.
Моля, гласувайте § 59а.
Гласували 164 народни представители: за 64, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 60 има направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което впоследствие бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 да придобие следния вид:
"§ 60. Член 64 се изменя така:
"Чл. 64. Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само от аптеки по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой думата по § 60? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 60.
Гласували 152 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 33.
Параграф 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията предлага § 61 да бъде приет със следната редакция:
"§ 61. В чл. 65 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "продажба" се заменя с "отпускане", думата "регистрирани" с "разрешени за употреба", а думите "лекарствени средства" с "лекарствени продукти".
2. В ал. 2 думите "необходимото количество" се заличават, а думите "лекарствените средства" се заменят с "лекарствените продукти"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой думата по § 61? Не виждам.
Моля, гласувайте § 61.
Гласували 158 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 3.
Параграф 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 62. В чл. 66 ал. 2 се изменя така:
"(2) Под контрола на магистър-фармацевт, помощник-фармацевтът отпуска лекарства, за които не е задължително лекарско предписание, и извършва дейности, свързани с приготвяне и опаковане на лекарства."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, като навсякъде думата "лекарства" се заменя с "лекарствени продукти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 62 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 7.
Параграф 62 е приет.
(В залата влизат председателят Йордан Соколов и господин Романо Проди - председател на Европейската комисия, посрещнати от депутатите, станали прави, с бурни продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин премиер! Господа министри! За малко ще прекъснем редовната си работа.
За мен е висока чест да представя на българския парламент нашия гост - председателя на Европейската комисия господин Романо Проди. (Бурни ръкопляскания.)
Приветствам го с "Добре дошъл в българския парламент!"
Позволете ми накратко да ви запозная с неговата биография.
Господин Романо Проди е роден на 9 август 1939 г. в Скандиано (Реджо Емилия), Италия. Завършил е право в Католическия университет в Милано. Има следдипломна квалификация в Лондонския колеж за икономически науки.
Има богата научна и преподавателска дейност.
От 1963 до 1971 г. е асистент по политическа икономия в Университета в Болоня. От 1974 до 1990 г. е преподавател по индустриална организация и индустриална политика в Университета в Болоня. 1963-1964 г. е научен работник в Института за икономически и социални изследвания в Ломбардия. 1968 г. е научен работник в Станфордския институт за научни изследвания. 1973-1974 г. е преподавател по икономика и индустриална политика в Свободния университет в Тренто. 1974 г. е гост-преподавател в Харвардския университет.
Има и богата политическа и професионална кариера.
1978-1979 г. е министър на промишлеността в правителството на Република Италия. 1982-1989 г. е председател на Института за възстановяване на икономиката. 1993-1994 г. има втори мандат като председател на този институт. 1995 г. е председател на ляво-центристката коалиция "Уливо". От 1996 до 1999 г. е член на парламента. От 1996 до 1998 г. беше председател на Министерския съвет на Република Италия и в това си качество той беше посетил и България. От миналата 1999 г. е избран от новия състав на Европейския парламент за председател на Европейската комисия.
А сега ми позволете да дам думата на нашия висок гост - председателя на Европейската комисия господин Романо Проди, да произнесе реч пред българското Народно събрание. Заповядайте! (Ръкопляскания.)
РОМАНО ПРОДИ: Господин председател, уважаеми народни представители, Ваши превъзходителства, дами и господа! Много ми е приятно, изключително приятно ми е, че имам тази възможност да говоря пред вас днес, толкова скоро след началото на новото хилядолетие. А това е време за размисъл за изминалите години и за поглед напред към възможностите, които се разкриват пред нас.
Ние се намираме в началото на нова ера и трябва да се възползваме от шансовете, които тези исторически събития разкриват пред нас. Сега ни се представя възможност да създадем една процъфтяваща и единна Европа, основаваща се на общите демократични ценности - зачитането правата на човека и основните свободи, върховенството на закона и пазарната икономика, която е в състояние да повиши максимално благосъстоянието на хората, една Европа, която е открита към своите съседи и към останалия свят. Европа не е един затворен кръг.
Решението на Европейския съвет в Хелзинки да започне преговори с още шест страни - кандидати, сред които е и България, отразява потребността от ускоряване процеса на разширяване и едновременно с това - от укрепване на стабилността и благосъстоянието в Европа.
Същевременно решението за започване на преговори не би било възможно без значителния политически и икономически напредък, постигнат от страните-кандидати. Това е едно изключително постижение и вие следва да се гордеете с него. Аз смятам, че този напредък може да укрепне и да се превърне в постоянна тенденция благодарение на членството на България в Европейския съюз.
Но какъв ще бъде разширеният съюз?
Ние постигнахме огромен напредък, чието начало беше положено едва преди половин век чрез създаване на тогавашната общност за въглища и стомана. Поставят се под контрол най-важните ресурси за воденето на война, а именно въглищата и стоманата.
Извървяхме дълъг път, създадохме единния европейски пазар, укрепихме икономическото и социалното си сближаване и накрая, наскоро въведохме икономическия и валутен съюз.
Днес сме решени да засилим ролята на Европа във формулирането на външната политика на съюза и гарантирането сигурността на континента. Едновременно с разширяването на Съюза ще расте стабилността, демокрацията, зачитането правата на човека на целия континент и отвъд него. Но тази задача е трудна. Разширяването е предизвикателство, фантастично предизвикателство. Давате си сметка, че днес Европейският съюз обединява 360 млн. души население и че предстои да обхване близо 500 млн. души. Да стане най-голямата икономическа общност в света, далеч изпреварваща по своите мащаби всички останали, превишаваща по своя доход дохода на Съединените щати с 64 на сто. Изключително е предизвикателството да обединим народи с различни условия на живот, с различен жизнен стандарт, които да запазят и своята самобитност. Европа не е хомогенна. Европа обединява народи, които се стремят към постигането на едни и същи идеали, но запазват своята културна идентичност, своята езикова идентичност и ние следва да се изправим пред тези нови отговорности с достойнство, да укрепваме сигурността, да играем все по-голяма роля в опазването на мира, да поемем по-големи отговорности.
Европа става район на свобода, сигурност и справедливост и с прилагането на Хартата за основните свободи. Гражданите на Европа ще извличат все по-голяма полза от своето членство.
Модернизирайки икономиката си, ние ще покажем на света как едно справедливо общество, което милее за своите граждани, може да поддържа висок ръст и конкурентоспособност, общество, което милее за своите граждани. В Европа това е традиция. А ние трябва и занапред да обединяваме усилията си за решаването на въпроси, засягащи ежедневието на нашите граждани, например безработицата, където ние укрепваме сътрудничеството си, за да засилим икономическия растеж и да създадем нови работни места в рамките на Европейския съюз.
Днес всички признават, че Европейският съюз играе водеща роля във възстановяването на Балканите. Когато пред него стоят предизвикателства, които са твърде големи за отделните страни, и дори онези, които се страхуват от по-тясната интеграция, започват да виждат ползата от по-тясното сътрудничество. Една по-голяма Европа, силна и единна Европа, със своите специфични политически, морални и човешки ценности може да се превърне в мощна движеща сила по пътя напред към прогреса.
Успехът на разширяването обаче зависи от широката обществена дискусия по този въпрос. Знам, че това е гледище, което се споделя тук и приветствам решението на министър-председателя Костов да даде ход на такава дискусия с участието на ръководителите не политическите партии, неправителствените организации и представители на всички обществени кръгове.
Решението за присъединяване към Европейския съюз трябва да се подкрепя от всички, от целия народ. Винаги ми идва наум, когато говоря за обединена Европа, че ние не създаваме, повтарям, не създаваме една зона на свободна търговия, а създаваме съюз, в рамките на който ще принадлежим на едни и същи съдбини, ще заседаваме в един и същи парламент. Вие най-добре знаете какво означава това.
Присъединяването на България зависи от приемането и спазването на общностното достояние на съюза, на законодателството на Европейския съюз. Работата, която ви предстои, е изключително голяма. Разбира се, присъстващите тук народни представители са запознати с доклада за България, който комисията подготви през октомври миналата година. В този доклад се отбелязва същественият и непрестанен напредък, който България постига от становището на комисията от 1997 г. насам. В политическо направление няма съмнение, че демокрацията е пуснала здрави корени в България. Свидетелство за това са премахването на смъртното наказание и приемането на Рамковата програма за ромската общност, както и ратифицирането на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита правата на малцинствата.
Тъй като Европа е място, където всеки е в малцинство. В Европа мнозинства няма.
Що се отнася до икономиката, България е направила значителни стъпки напред към създаването на действаща пазарна икономика в съответствие с критериите от Копенхаген. С радост отбелязвам, че правителството потвърди своята решимост да провежда икономическата реформа, не само защото това ще даде тласък на възможностите на България за членство, но също така, защото вярвам, че по този начин ще се повиши благосъстоянието на страната като цяло.
Приветствам също постоянния напредък на България в областта на сближаването на своето национално законодателство със законодателството на Европейската общност.
И на последно, но съвсем не най-маловажно място, искам да подчертая своето задоволство от факта, че неотдавна постигнахме взаимноприемливо решение по чувствителния въпрос за АЕЦ "Козлодуй". Давам си сметка колко тежко беше за вас това решение. И аз ви благодаря за него.
Разбира се, още много работа предстои, за да се увенчаят с успех преговорите за присъединяване.
В качеството си на народни представители вие играете важна роля. Вие трябва да разясните процеса пред широката общественост и да съдействате за поддържането на неговия темп. Подготовката за присъединяването към Европейския съюз е предизвикателство и много отговорна задача, още повече поради това, че обикновеният гражданин невинаги съзира ползата за себе си. Няма съмнение, че ще бъдат необходими и допълнителни усилия в областта на икономическата реформа, сближаването на законодателството и административната реформа, а тези усилия ще бъдат плодотворни за България. Те са необходими за нейното бъдещо развитие, независимо от това дали тя ще се присъедини към Европейския съюз или не. Нещо повече, след като тази задача приключи, страната ще се ползва и от предимството да бъде член на един съюз, който е донесъл на своите членове мир и просперитет.
Ако хвърлим поглед назад, към изминалия век, ще видим, че той бе белязан от две световни войни, които започнаха в Европа и завършиха с разделянето на континента. Днес бившите воюващи страни са обединени в един силен съюз, който прави немислима войната помежду им. Това е поуката, а именно - разделението между европейските страни породи войни и още по-силно разделение. Създаването на съюза от друга страна превърна континента в едно цяло и направи войните невъзможни. Именно поради това съюзът постигна успех и продължава да привлича нови членове.
През последните 50 години в Европа в рамките на Европейския съюз не е имало война след 20 века войни в Европа. И този модел трябва да се разпростре върху цяла Европа, за да стане Европа континент на мира.
А България може да даде много на Европейския съюз. Тя вече изигра конструктивна роля, подкрепяйки действията на Европейския съюз по време на Косовската криза и провежда политика на добросъседски отношения в региона. България е твърдо решена да укрепва регионалната стабилност чрез активното си участие в пакта за стабилност. Нормализирането на отношенията с бившата югославска република Македония през изтеклата година беше още един израз на стабилния принос на България към регионалната стабилност. Това е политика, която може да бъде само от полза за България, за нейните съседи и за Европа като цяло.
От своя страна Европейската комисия и Европейският съюз ще правят всичко възможно, за да подкрепят подготовката на България за присъединяването й и за процеса на разширяване като цяло.
На срещата в Хелзинки Европейският съвет постигна споразумение по графика на институционалните реформи, които ще позволят на Европейския съюз да приеме нови държави-членки от края на 2002 г. нататък. Ясното политическо решение трябва да бъде последвано от конкретни мерки, които да гарантират правилното функциониране на разширения съюз. Това според мен е жизнено важно, за да гарантираме успеха на разширяването.
В подготовката си за разширяването страните-кандидати могат да разчитат на щедра финансова помощ от страна на съюза. От тази година, от 2000 г., се отпуска безвъзмездна помощ и тя ще се удвои. Що се отнася до България - на 100 млн. евро годишно. Освен това, ако към горната сума се прибави и помощта по линията на два нови инструмента - ИСПАР и САПАР, в областта на транспорта, околната среда, селското стопанство и развитието на селските райони, общият размер на безвъзмездната помощ възлиза на 1,8 млрд. евро за период от 7 години от 2000 г. до 2006 г.
Нашата цел остава същата - да проправим пътя към успешното интегриране на България с Европейския съюз. Поради това се надявам, че стартът на преговорите с България през месец февруари, следващия месец, ще бъде плодотворен. И очаквам по-нататъшен добър напредък в подготовката на вашата страна за присъединяване. Можете да разчитате на пълната подкрепа на комисията и на нейната готовност да ви помогне да осъществите тази историческа задача, която стои пред вас - членството на България в Европейския съюз. Благодаря ви, госпожи и господа! (Бурни и продължителни ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на председателя Проди.
Нека да поздравим и комисаря по разширяването господин Гюнтер Ферхойген, който също се намира в нашия парламент. (Депутатите, станали прави, бурно аплодират господин Ферхойген.)
(Председателят на Европейската комисия господин Романо Проди се ръкува с председателя и заместник-председателите на парламента и излиза от залата, придружен от председателя господин Йордан Соколов и изпратен от депутатите, станали прави, с бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Уважаеми колеги, подготовката за присъединяването и е и работа. Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, по § 63 има направено предложение от народния представител Панчо Панайотов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Мария Брайнова, Светлана Бончева и Иван Колчаков, което комисията подкрепи.
Има предложение на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което комисията не подкрепи.
Предложението на народния представител Кънчо Марангозов комисията не подкрепи.
Комисията не подкрепи и предложението на народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайонава.
Комисията предлага § 63 да бъде приет в следния вид:
"§ 63. Чл. 68 се изменя така:
"Чл. 68. (1) Право да получи разрешение за откриване на аптека има магистър-фармацевт.
(2) Лечебните заведения за болнична помощ могат да откриват аптеки за задоволяване на собствените си нужди.
(3) Производителите на лекарства и търговците на едро с лекарства не могат да откриват собствени аптеки, както и да участват в търговски дружества, които притежават аптеки.
 (4) Магистър-фармацевт, който е открил аптека, не може да участва в търговски дружества, имащи за предмет на дейност производство или търговия на едро с лекарства, както и да работи по трудов договор на друго място.
 (5) Магистър-фармацевти, които работят в аптеки на лечебни заведения или на общини, не могат да откриват частни аптеки.
 (6) Лицата по ал. 1, както и ръководителите на аптеки на лечебни заведения или на общини трябва:
1. да са дееспособни български граждани;
2. да притежават висше фармацевтично образование с образователно-квалификационна степен "магистър-фармацевт", придобито или признато по установения ред в Република България;
3. да не са лишени от правото да упражняват професията си на магистър-фармацевт;
4. да имат най-малко една година стаж като магистър-фармацевти;
5. да не са осъждани за престъпления, свързани с упражняване на професията им, за присвоителни престъпления или за умишлени престъпления срещу личността.
 (7) Магистър-фармацевти, които в продължение на повече от 5 години не са започнали да упражняват професията си или са прекъснали упражняването й за същия срок, могат да работят по специалността си след като положат изпит пред комисия и по програма, опредени от министъра на здравеопазването.
 (8) Магистър-фармацевт, получил разрешение за откриване на аптека, е неин ръководител и задължително работи в нея.
 (9) Ръководителят на аптеката не може да бъде по-възрастен от 70 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Кой от колегите желае думата по този текст? Има няколко неприети предложения, има и приети.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Текстът на чл. 68, предложен за изменение с § 63 от внесения законопроект, предизвика най-много дебати в комисията и с основание. Аз все още не съм убеден, че този текст не противоречи на Конституцията на Република България. Затова искам да припомня чл. 19 от Конституцията на Република България, който гласи:
"Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободна стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя."
По-нататък и в ал. 4 на същия чл. 19 от Конституцията се казва, че законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигането на стопански и социален напредък.
В стария текст на чл. 68 се казваше, че право да откриват аптека имат фармацевти, събирателни и командитни търговски дружества - собственост на фармацевти, кооперации на фармацевти, болнични заведения и общини. Според предлагания текст общините загубват правото да откриват аптеки. Става въпрос за големите общини, не става въпрос за общини, които са под 5 хил. души население.
Аз смятам, че не бива да лишаваме общините от правото да имат аптеки. Общината според Закона за местното самоуправление и местната администрация може да вземе решение в нея да няма аптеки и в това няма нищо лошо. Но защо трябва да ги лишаваме със закон от правото общините да имат аптеки, да развиват този вид социална дейност? Не противоречи ли това на чл. 19 от Конституцията?
Това съм имал предвид, когато съм правил предложението си по чл. 68. Иначе, по отношение на собствеността съм удовлетворен от решението, което комисията взе за аптеките. Но аз поставям много остро въпроса за общините, тъй като смятам, че ние вървим към децентрализация, към разширяване на местното самоуправление и не можем да лишаваме общините от една изключително важна дейност. Пак повтарям, става въпрос за големите общини, за общини, които могат да разкрият 5, 10 и повече аптеки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Велко Вълканов, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, моля да бъда извинен, че се намесвам в материя, която ми е доста чужда, но има текст, който ме смущава. Той е свързан с едно право на гражданите - правото да упражняват съответен труд. Ето какво чета в чл. 68, ал. 9, както се предлага да бъде изменен: ръководител на аптека не може да бъде по-възрастен от 70 години.
Питам на какво се основава това ограничение на правото на един български гражданин да бъде ръководител на аптека? Какъв е този предел? Защо той се появява тук, а не при другите професии? С какво тази професия - да бъде ръководител на аптека, е по-различна от това да бъдете ръководител на болнично заведение, на предприятие, на фирма и т.н.? Аз намирам, че този текст не е прецизно изработен, нарушава съществени принципи на нашето конституционно право, на правата на човека изобщо, закрепени в актове на международната общност. Ето защо бих предложил този текст да отпадне.
Уважаеми колеги, правя формалното предложение ал. 9 на предлагания за изменение чл. 68 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
За реплика - д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Вълканов! Никой не отнема правото да работи на фармацевт над 70 години. Става въпрос за ръководител на аптека и за разлика от стария закон, в който дори и собственик не можеше да бъде, ако беше над 70 години, ние сега даваме възможност той поне да си работи в аптеката, но да не е ръководител. Защото в крайна сметка мотивът беше, че това е една деликатна, много важна материя и без да подценяваме някого, все пак мисля, че 70 години е достатъчна възраст, за да продължиш да работиш, но вече под контрол на друг човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Много е странна позицията на колегата Китов. Аз наистина съм изумен от начина, по който разсъждавате. Значи аз мога да бъда аптекар в самата аптека, да давам лекарства, да правя лекарства - нещо, което е много по-опасно за хората, ако се мисли за някаква опасност, свързана с възрастта, отколкото това да стоите там и да упражнявате функции по разпределението на дейностите вътре в системата. Това е далече по-рисковано, ако изобщо мислим за някакви рискове. Така че, след като вие допускате да бъде аптекар в самата аптека и да обслужва непосредствено хората, аз не виждам как вие ще искате да забраните да ръководи цялата система, в която няма други рискове, освен чисто организационни.
Аз отхвърлям изцяло вашите доводи. Те са просто несъстоятелни.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е законът, който вие гласувахте преди три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
За изказване има думата господин Благовест Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, аз искам да се присъединя към господин Вълканов не защото наближавам 70 години и ще стана управител на аптека, но смятам, че именно хората, които се занимават със здравето на човека, знаят, че продължителността на живота се увеличава и възможностите на възрастните хора не са толкова ограничени.
Аз не искам да давам примери с хора, които са на много по-отговорни места, ръководни места, ръководят държави, ръководят много по-отговорни предприятия. За пример може да се вземе и Япония, където един черман на огромно предприятие на може да бъде по-млад от 70 години обикновено. Обикновено след 70 години стават чермани, старейшини и т. н. А управлението на една аптека, както каза проф. Вълканов, смятам напълно допустимо за хора, които са живели и са пазили здравето си и затова съвсем противоречи на логиката едно такова ограничение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Сендов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Но, този закон вие сте го приели. Той е от времето на министър Виткова.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Работата е следната, че когато човек е млад, смята, че старите за нищо не струват, но когато поостарее, му идва акълът и вижда, че тези ограничения са съвсем нелогични.
А това не е мое предложение, аз не съм предлагал нищо. Но трябва ли, ако ние сме сбъркали преди време, вие да повтаряте грешката ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на заместник-председателя господин Сендов.
Думата има господин Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Нашите предложения с проф. Зънзов касаят този член и смятам, че още малко можем да поразсъждаваме по въпроса за собствеността на аптеките и въпроса за това кой ги управлява и можем да отделим двата проблема.
Още в комисията като разсъждавахме по този проблем, не се получи яснота и смятам, че все още няма яснота по проблема, въпреки че Кънчо Марангозов каза, че е доволен от това как са разпределени нещата тук.
Член 68, ал. 1 дава правото само на магистър-фармацевти да получат разрешение за аптеки. Нашето предложение е право да получат разрешение за откриване на аптеки да имат физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон. Аз изхождам от презумпцията, че Законът за лечебните заведения наистина е един добър закон, а това са само поправки в друг закон. Вярно, че този закон щом не е нов, значи старият е пак добър, след като само малко го поправяме. Въпросът е, че там дадохме възможност една отговорна дейност да се упражнява от всяко физическо и юридическо лице, а тук разрешаваме само на хора, които са с ценз, да имат собственост върху това, което наричаме аптеки в хуманната медицина. (Шум и реплики в залата.)
Не става ясно, доц. Китов. Аз съм готов да се съглася с Вас, ако стане ясно, че всяко физическо и юридическо лице има право на собственост, не става ясно от ал. 1, че има това право. Даваме право само на магистър-фармацевт. Аз разбирам, че това е строго специфична дейност, но продължавам да поддържам мнението, че трябва ясно да се каже. Отделно от това вече ние държим всяка една аптека да бъде ръководена от магистър-фармацевт. Никой няма право да ръководи аптека освен магистър-фармацевт и затова ние сме направили своето предложение.
Смятам, че така ако разделим нещата, ще има по-добра яснота в закона и по-ясно ще стане собственикът на капитала кой е и кой е притежателят на разрешението. Нека пак да разрешим на магистър-фармацевта да упражнява своята дейност в тази аптека, която е собственост на друг.
По-нататък в същия член сме се опитали в тази връзка да дадем възможност и на други лица с медицинско образование - дотук се съгласихме и ние оттеглихме предложението - да не бъдат и лекари, и някои други медицински специалисти, а да си останат само магистър-фармацевтите.
Интересни неща има и в някои други алинеи, които сме дали с професора за поправка. Така например, за аптеките, които се разкриват в стационарите. Ние даваме възможност на едно болнично заведение, лечебни заведения, които са вече частни, държавни, общински, областни и т. н., да разкриват аптека за собствени нужди, но то няма да е конкурентоспособно, ако не си допълни своя доход, да речем, и своите постъпления от продажбата на лекарства за нуждите на тези, които е лекувало. За да може да си купи човек лекарства в това лечебно заведение, той трябва да постъпи в болница или да ползва преференциите за аптека. Ако лекарят, който му издаде рецепта, го изпрати веднага в аптеката, която се намира на прага на лечебното заведение и тя работи само с такива пациенти без да смесва лекарствата на лечебното заведение с лекарствата за хората, които са постъпили в него, мисля, че е напълно нормално да съществува, макар че някои може да ни обвинят тук, че това е конкуренция, че това е изземване на функции. В една болница, в едно лечебно заведение от стационарен тип защо да не може да има до него една аптека, с която да си допълва доходите? Другите, от неболничен тип заведения, поликлиниките, също могат да разкрият такива аптеки и да си ползват благинките на своите дейности. Смятам, че е добре да се разреши такова нещо като двете аптеки не смесват потоците на лекарствата.
След това имаме едно предложение т. 2 и 4 в ал. 6 да отпаднат. Имали сме предвид, че когато завърши един колега лекар и отива сам на село, започва да работи, има отговорна работа и я върши, ние тук на магистър-фармацевтите, на тези хора, които също според мен като завършат притежават една добра квалификация, ги караме да работят една година под контрола на някой, който ще ги учи. Защо лекарят, който дава РЦП на колегата, който ще изпълни това, което лекарят дава, да лишим магистъра от възможността да започне веднага дейност, да чака една година и да работи с някой? Тогава, дайте да забраним и на лекарите същата работа - една година ... Поставяме колегите фармацевти в неудобно положение.
Също за ал. 8 държим да отпадне, но това зависи от решението, което ще се вземе по предходните алинеи, за които тук ставаше дума.
А за 70-те години - наистина, опитът е това, което всички ние търсим и не можем да подценяваме нито господин Лучников, нито господин Гиньо Ганев, защото ние от тях се учим на парламентаризъм. И в другите професии е така и затова апелирам да отпадне и възрастовата граница, защото един хирург - това вече е една свободна професия и работи до 80 години като господин Попкиров, а един магистър-фармацевт не може да работи над 70 години, защото бил възрастен. Апелирам това да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Баташки.
За реплика има думата д-р Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Д-р Баташки, това, за аптеките, което сме го дали за здравните заведения - не трябва да се нарушават правата на пациентите. Това влиза в противоречие с Хартата за правата на пациентите. Аз го лекувам в болницата, осигурил съм си на болницата една аптека за вътрешните ми нужди и когато си отива, аз няма начин да не му внуша от тази аптека да купи. Това е внушение спрямо пациента, което в пазарната икономика не е допустимо. Ние пускаме свободния пазар. Даваме му рецептата и навън от болницата вече пазарът и неговото мислене ще определят къде да отиде. Има пазар. Пациентът има право на избор, не може той да каже - лекувам се в бургаската или пловдивската болница и оттам ще си купя лекарствата. Това е насочване, това е пренасочване на клиентелата и това не е допустимо на пазара, защото всички са равнопоставени. Иначе, всички, които са в болницата, и то с тежки заболявания, ще отидат да купуват от тази аптека, безспорно на по-голяма цена, в смисъл обемна цена.

Така че никъде по света го няма това нещо - аз да го насоча. Аз предлагам те да си отворят дрогерия. В болничните заведения трябва да има аптека и да има и дрогерия. Защото болните, които отиват там - може да си купи човек един аналгин, сега няма да му пиша аз рецепта в болницата за аналгина, той ще отиде в аптеката, имат си отдел "Дрогерия", ще си вземе пастата, аналгинчето, памука и т.н., и т.н. Това - да, но иначе аптека, в която да се изпълняват рецепти... Просто отиваме срещу пазарната логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колежки и колеги! Това, което казва господин Игнатов, има здрав смисъл. Но смятам, че и това, което ние молим, също не е лишено от здрав смисъл. Ще Ви кажа защо, доктор Игнатов. Вие казвате, че ние ще манипулираме пациентите в лечебните заведения от болничен тип. Аз също като лекар, който съм примерно ръководител на едно лечебно заведение от болничен тип, ще направя така, че пет-шест аптеки в града ще изпълняват рецептите на моите пациенти. Защо трябва да принуждаваме да вършат някои хора закононарушения? Нищо против конкуренцията няма да имат, защото аз така и така ще ги насоча в тази аптека, която аз реша като лекар.
Затова, когато пациентът излезе от болницата и му се налага да се долекува в дома, няма смисъл той да ходи на 10 км или на 5, или на 500 м от лечебното заведение да си вземе лекарства, а да си ги вземе пак от аптеката, която не е свързана с болничната аптека, а си е съвсем отделна аптека. И с това това лечебно заведение ще си облекчи финансовото състояние.
Нямам против, нека и това да отпадне, шом решите, но смятам, че няма нещо фатално в това, което ще направим - всяко едно лечебно заведение да разполага с два вида аптеки. И тогава ще се види каква е наистина конкуренцията. Ако те могат да снабдяват с лекарства, ще работят конкурентно. Ако другата аптека, където тия лекарства, които аз ги изписвам, ги няма, много ясно, че тя ще им даде възможност да си ги купят. Затова смятам, че няма нищо страшно от това, че те ще имат два вида аптеки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има проф. Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Аз също моля да отпадне ограничението на възрастта, защото съм абсолютно сигурен, че този, който разполага с парите в аптеката, няма да остави и на 30 г. аптекар, който примерно е с белези на атеросклероза или е в професионално немощие. Той ще иска парите му да се въртят. Така че нека да не правим ограничения, защото тези тук, които сме завършили медицина, знаем, че атеросклерозата започна да се подмладява.
Аз ще дам още един пример. Дибейке - световноизвестен сърдечен хирург, е над 80 г. и продължава да оперира; проф. Орлов - над 80 г., големият сърдечен руски хирург, продължава да оперира; Живко Сталев - председател на Конституционния съд. Тук гледаме от другата страна наши колеги, които са с много свежа памет. Аз смятам, че не трябва да правим това ограничение.
Сега тук на моя уважаван колега д-р Игнатов ще кажа: това, което казвате, е така, но с приказката "Да, ама не!", защото правилно е да няма аптеки в болниците, но срещу всяка голяма болница в Пловдив има частни аптеки. Или там разликата е едно 50 - 100 м. Сега, след въвеждането на Закона за здравноосигурителната система, ще се появят доста недостатъци, които с времето ще бъдат коригирани. Няма начин. Освен това, при този социален статус на здравните работници ще има насочване към аптеки, защото който насочва, ще получава макар и дребен, но някакъв хонорар.
И накрая, колеги, имам една молба към вас. Едно време, когато ние управлявахме, бяхме много твърди срещу становища на опозицията. Досега всичко, което сме предложили в комисията, е, с малки изключения, не е прието. Погледнете малко трезво и на тези предложения, които ние предлагаме, защото, пак заявявам: ние не ги правим, за да спъваме работата на здравноосигурителната система, тъй като този закон има отношение към успехите и бъдещето на тази система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Госпожа Мария Брайнова има думата.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Наистина поправките в § 63 и чл. 68 предизвикаха доста бурен дебат в Комисията по здравеопазването. На едно цяло заседание ние тогава коментирахме и спорехме какъв да бъде окончателният текст на закона. Но явно тук част от моите колеги отново не са разбрали философията на ал. 1. С предложението, което направихме с колегите Бончева и Колчаков, мисля, че нещата до голяма степен се изчистиха. Защото в ал. 1 никъде не се споменава и не се коментира кой може да бъде собственикът на аптеката, кой може да притежава аптека. Това ограничение законът не го прави.
Тук чух, че този член бил противоконституционен и т.н., и т.н. Считам, че това не е така, защото собственик на аптека може да бъде всеки български гражданин. Друг е въпросът кой трябва да получи разрешението за откриването на тази аптека и по-нататък, ако сте следили текстовете, кой трябва да получи лиценза. Защото разрешението за откриване е вид лиценз. Това трябва да е магистър-фармацевтът, защото той носи оттук нататък цялата отговорност за дейността на тази аптека. Той носи цялата отговорност за това какво ще се продава - дали ще се продават лекарства с изтекъл срок на годност; дали ще се продават без рецепта наркотични и упойващи вещества. И при една проверка той трябва да поеме отговорността за дейността, която се извършва в тази аптека.
По-нататък в текстовете ние даваме още едно ограничение - задължаваме този магистър-фармацевт, който е получил разрешението, да работи в тази аптека. Това също е много важно, защото не както досега - един магистър-фармацевт можеше да получи лицензи за две-три аптеки и той въобще да не се весва в тази аптека по цели седмици, пък и месеци.
Затова ограниченията, които по-нататък дава законът и ал. 1, считам, че ще въведат до някаква степен ред в лекарствоснабдяването и в работата на аптеките. Защото ние сме длъжни да сложим спирачка на този хаос, който в момента съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Брайнова.
За реплика - заповядайте, господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър! Моята реплика е следната. Доктор Брайнова, в закона ясно е казано, че ръководител на аптека може да бъде магистър-фармацевт. Не мога да разбера оттук нататък за какво става дума, как ще се изпълняват, както Вие казахте, наркотични средства примерно или пък лекарства без рецепта. Магистър-фармацевтът е ръководител. Моля това да изясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Баташки, заповядайте.

ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Аз нямам самочувствието на човек, който не е вникнал в проблемите на този закон, който разглеждаме в момента, може да изглежда така на някои колеги.
Д-р Брайнова, Вие ме навявате на още една мисъл тук, която може би сме пропуснали, защото вие говорите за борбата с хаоса в тази област. Аз смятам, че няма такъв голям хаос, но както и да е.
По въпроса за рецептите. Ами ако бяхме поставили и ограничителна мярка за това, и аз смятам, че в аптеките няма право да се продават лекарства без рецепти, и да остане положението, че лекарствата без рецепти се оставят на разпродажба в дрогериите, тогава наистина щеше да има много строг контрол. И някой аптекар, който си е направил сметката без кръчмаря, нямаше да работи с басноловните печалби, които имат в момента. Аз не казвам, че това е лошо.
И затова пък идва и другата мисъл, че ние не трябва да ограничаваме свободата за получаване на печалба от някаква дейност на който и да е българин. Нали, д-р Брайнова?
И другото, за разрешението, за разрешението да работи и го ограничаваме да работи единствено в аптеката, която е открил. Вярно е, че в България има 3000 фармацевти и 2800 аптеки. Но вярно е, че ние може да си произведем кадрите, които са ни нужни, ако ни трябват повече. И един собственик, частник, който има капитал, прави аптеката - получава разрешение от министерството. И след това вече той е задължен да вкара човек, който е правоспособен да работи.
Както аз си правя частната болница и ще наема директор, икономически или изпълнител, и ще му кажа: ти ще работиш така, защото аз така искам, защото парите аз ги давам и аз поръчвам музиката. Така е и в аптеките. Защо трябва да спираме възможността на някой с пари, в България вече има много хора с пари, който може да направи нещо, и който след това да дава и работни места на България?
И затова смятам, че не бива да ограничаваме до крайна степен правата на българина, изобщо, на инициативния българин. Без да бъда краен, нали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми професор Зънзов, явно не съм била разбрана добре. По-нататък законът казва, че ръководителят, този магистър-фармацевт, който е получил лиценз, е длъжен да работи в тази аптека. Той трябва да работи в тази аптека. Там се казва колко дни, мисля че 45 дни беше в аптеката, може да отсъства при заболяване и в други случаи - при смърт, въобще всички тези казуси по-нататък са изяснени. За това става въпрос. Работейки в аптеката, той носи цялата отговорност, той поема цялата отговорност за това какво става в тази аптека.
Д-р Баташки, не ограничаваме правото на българина, даваме право на всеки българин, който има финансови възможности да открие аптека. Но пак повтарям, лицензът трябва да е на магистър-фармацевта, този, който ще поеме цялата отговорност. Това аз имах предвид. Никого не ограничаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дискусията наистина стана интересна. Аз взимам думата само за да кажа следното. Когато концепцията, която виждате в закона, се е създавала и се е обличала в някакви текстове, какви са били замислите. Знаете, че историята на този закон не е от вчера, тя е от 1995 г. Тогава, когато се създаде, той беше един добър закон, който положи началото на слагането на един добър ред във фармацевтичния сектор в страната. Разбира се, обаче, като всяко начало той се нуждае от усъвършенстване. И това е съдбата на всички нови закони и на всички онези неща, които обобщено наричаме реформи. Реформите се развиват.
Действително, какво стана през това време? Страшно много аптеки, които бяха изключително държавни или общински, се трансформираха и станаха частни. Бяха разкрити още нови частни аптеки. И в момента над 70 на сто от търговията на дребно с лекарства се осъществява от частни аптеки.
Какво трябваше да се направи? На първо място, и това е свързано с въпроса, който постави и д-р Марангозов, да кажем ще има ли повече право държавата да разкрива аптеки и след това - ще има ли повече право и общината да разкрива аптеки? Очевидно това не е необходимо. Задачата на държавата и на общините не е да правят такъв род дейност. Това е задача на професионалистите.
Разбира се, обаче, там, където има проблеми, и това е особено в малките общини, които не са достатъчно атрактивни за професионалистите, да се намеси отново общината, за да може по някакъв начин да се осигури на гражданина правото да може да си купи лекарства. И това е коректно отразено в чл. 69, където се казва, че в населени места до 5 хил. жители съответната община може да разкрие такава аптека.
В този смисъл трябва да се направи много ясно разграничение между правото на собственост и правото на дейност. Законът много ясно и много коректно разграничава тези неща. Собственик в случая може да бъде всяко физическо или юридическо лице, включително и общината. Но дейността може да се извършва само от онзи, който има необходимото образование и квалификация за това. Така че, в случая аз не виждам да има някакво противоречие между това, което се изтъкна. И смятам, че текстът, предложен в чл. 68, § 63, е абсолютно коректен и точен.
По отношение на същия този проблем самата ал. 5 казва, че магистър-фармацевти, които работят в аптеки на лечебни заведения или на общини, не могат да откриват частни аптеки. Тоест има я хипотезата община при нужда да разкрива аптека.
По отношение на ръководителите. Аз не мисля, че се ограничава правото с възрастта 70 години. Напротив, разширява се. Във всички професии знаете каква е възрастта за пенсиониране. Но все пак трябва да има някаква горна граница.
По отношение на едната година трудов стаж за ръководител на аптека. Д-р Баташки е прав, че когато хората излизат, получили своето образование от Фармацевтичния факултет, те имат базисна подготовка, която би им позволила да разкриват дейност. Но когато говорим за ръководител, очевидно това е понятие, свързано с практиката. Нека една година поработят при някого, нека се понаучат малко на практика и тогава вече могат да станат ръководители. За това няма никакъв проблем.
И на последно място искам да кажа две думи за аптеките в болниците. Хубаво е, че в страната се въвежда здравен пазар. Но здравният пазар е свободен и либерален само в Америка. В абсолютно всички страни, в които се приема социален модел на здравеопазване, здравният пазар се регулира по някакъв начин. И това е поради една единствена причина, д-р Игнатов я спомена - правата на пациента. Защото лекарят в крайна сметка е толкова висококвалифициран, че той е монополист и може да наложи всичко, когато един болен отива при него за помощ.
Ето защо не бива да се дава онази възможност пряко, в едно и също лечебно заведение, този, който лекува, да извършва и някакви отношения за фармацевтичната дейност. В крайна сметка свободният пазар, който толкова одобряваме, е само на няколко метра извън вратата на болницата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Семерджиев.
За процедура има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Госпожо председател, аз предлагам чл. 68 да бъде гласуван алинея по алинея, всяка алинея да бъде гласувана поотделно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, пристъпваме към гласуване на предложенията. Ще започнем с предложенията, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което те подробно обосноваха пред вас и което не се подкрепя от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 44, против 83, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 111 народни представители: за 31, против 71, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Мария Брайнова от текста на вносителя да отпадне ал. 9: "Ръководителят на аптеката не може да бъде по-възрастен от 70 години".
Същото предложение направи господин Велко Вълканов във връзка с новия текст на комисията. Тоест няколко народни представители предложиха едно и също.
Колеги, моля гласувайте отпадането на възрастовото ограничение - в единия текст е ал. 9, в другия е ал. 8.
Гласували 134 народни представители: за 112, против 9, въздържали се 13.
Алинея 8 от окончателния текст на комисията отпада.
Пристъпваме към гласуване на основния текст на комисията, алинея по алинея.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Защото така предложиха колегите и аз приемам тяхното предложение.
Това означава гласуване текст по текст. Мисля, че няма проблем. Процедурните предложения от такъв характер не е необходимо да се подкрепят от залата, аз решавам и постъпваме по този начин.
Моля, господин Китов, да докладвате чл. 68 алинея по алинея.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 68. (1) Право да получи разрешение за откриване на аптека има магистър-фармацевт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте ал. 1 на чл. 68.
Гласували 116 народни представители: за 96, против 13, въздържали се 7.
Алинея 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(2) Лечебните заведения за болнична помощ могат да откриват аптеки за задоволяване на собствените си нужди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, гласувайте ал. 2, както беше прочетена от господин Китов.
Гласували 123 народни представители: за 83, против 37, въздържали се 3.
Алинея 2 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(3) Производителите на лекарства и търговците на едро с лекарства не могат да откриват собствени аптеки, както и да участват в търговски дружества, които притежават аптеки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, гласувайте ал. 3.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 3, въздържал се 1.
Алинея 3 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(4) Магистър-фармацевт, който е открил аптека, не може да участва в търговски дружества, имащи за предмет на дейност производство или търговия на едро с лекарства, както и да работи по трудов договор на друго място."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте ал. 4.
Гласували 117 народни представители: за 94, против 21, въздържали се 2.
Алинея 4 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(5) Магистър-фармацевти, които работят в аптеки на лечебни заведения или на общини, не могат да откриват частни аптеки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте ал. 5.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Алинея 5 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(6) Лицата по ал. 1, както и ръководителите на аптеки на лечебни заведения или на общини трябва:
1. да са дееспособни български граждани;
2. да притежават висше фармацевтично образование с образователно-квалификационна степен "магистър-фармацевт", придобито или признато по установения ред в Република България;
3. да не са лишени от правото да упражняват професията си на магистър-фармацевт;
4. да имат най-малко една година стаж като магистър-фармацевти;
5. да не са осъждани за престъпления, свързани с упражняване на професията им, за присвоителни престъпления или за умишлени престъпления срещу личността."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте ал. 6.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Алинея 6 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(7) Магистър-фармацевти, които в продължение на повече от 5 години не са започнали да упражняват професията си или са прекъснали упражняването й и за същия срок, могат да работят по специалността си, след като положат изпит пред комисия и по програма, определена от министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте ал. 7.
Гласували 119 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 10.
Алинея 7 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(8) Магистър-фармацевт, получил разрешение за откриване на аптека, е неин ръководител и задължително работи в нея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте ал. 8.
Гласували 118 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 12.
Алинея 8 е приета, а с това и целият чл. 68, включен в § 63, с отпадане на ал. 9.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 10 до 13 януари 2000 г.:
Питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно перспективите на "Чипровец" ЕАД - гр. Чипровци. Следва да се отговори в пленарно заседание на 21 януари т. г.
Има за връчване писмени отговори от:
- министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, на актуален въпрос от същия народен представител;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Започваме с отговори на министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие своя актуален въпрос относно изпълнението на Постановление на Министерския съвет № 219 от 1999 г. в частта му, засягаща образованието.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър, преди това, позволете ми да Ви поздравя с първото Ви появяване в пленарната зала като бойно поле вече или като поле на честта! Желая Ви успех в нелеката Ви задача като министър до края поне на мандата!
Господин министър, на 30 ноември 1999 г. Министерският съвет прие Постановление № 219. В чл. 1 от това постановление Вие се задължавате като министър на образованието и науката да извършите промени в съответните нормативни актове, целта на които е да се постигне средногодишно намаляване на числеността на персонала в повереното Ви министерство с не по-малко от 10 на сто средногодишно. Средногодишно, което ще рече, че това е само началото.
Член 4 от същото постановление Ви препоръчва, освен чрез структурни промени, намаляването на числеността на персонала да се търси и чрез извеждане по преценка и при възможност на дейности по Търговския закон в обединените детски комплекси, центровете за работа с децата, спортните школи, почивните лагери, ученически столове и т. н.
Моят актуален въпрос към Вас е: какви според Вас ще бъдат практическите последици от това постановление конкретно за сферата на образованието?
Понятието "персонал" в ръководената от Вас система означава ли, че предстоят съкращения с не по-малко от 10 на сто средногодишно и на учители, и на помощен персонал по време на учебната година? Всъщност това е основният въпрос, който предизвиква и най-голяма тревога и, естествено, най-голямо вълнение сред учителското съсловие - тези, наистина великомъченици на реформата.
Накрая, как виждате бъдещето на гореспоменатите детски комплекси, центрове за работа с децата, спортни школи, почивни лагери и т. н. с дейности по Търговския закон, тоест като общински или държавни търговски дружества?
Аз наистина Ви моля много ясно и точно да кажете, примерно, на учителите, които сега започват учебната година или току-що я започнаха, какво ще стане с тях през годината. И наистина, ако е възможно, дай Боже да е възможно, да ги успокоите, че поне насред учебната година, така както постановява и нашият Закон за народната просвета, те не бива да се чувстват заплашени с каквито и да било съкращения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата министър Димитров.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е първото ми явяване в парламента. Чувствам се малко неспокоен, но ще се опитам да дам отговор на проф. Драганов, който отговор е изготвен с помощта на сътрудниците в Министерството на образованието и науката. Аз сега се запознавам със сложната, бих казал, структура на Министерството на образованието и науката. Искам само да кажа, че нашето министерство има най-много второстепенни разпоредители на бюджета в страната - 850, колкото всички останали министерства и малко повече. И също така, че въпросът за средното и началното образование ще стои винаги пред мен, като министър на образованието, защото чувствам, че там трябва да се направят известни неща, тъй като в сферата на висшето образование съм малко по-добре запознат.
Питането на господин Драгомир Драганов искам да съчетая и с питането на народния представител господин Каракачанов, които са много близки. Те са много сходни. Отговорите са до двамата народни представители, но са с почти еднакъв текст, еднакво съдържание.

Уважаеми господин Драганов, с общинските бюджети за 1999 г. е осигурено функционирането на 258 общински детски комплекси, центрове за учебно-техническо и научно творчество, центрове за работа с деца, станции за млади техници и агробиолози, обсерватории, планетариуми, ученически спортни школи, в които се организират дейности за 181 790 ученици в областта на спорта, науката, техниката, технологията, изкуствата и отдиха. Тук цифрите, които давам, са малко различни от данните, които привежда господин Каракачанов в неговото питане, но са близки.
Общините предложиха на Министерството на образованието и науката за учебната 1999-2000 г. увеличение на групите и учениците, и персонала в тези звена, без да бъде отчетено намалението с 18 000 ученици в общообразователните училища. Това са данни, които са проверени.
Изискванията на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който задължава общинските бюджети да осигуряват финансирането и на свободно избираемата си подготовка в общинските училища. Липсата на допълнителни средства за 1999 г. в общинските бюджети за осигуряване на тези потребности. В много общини съществува практика за дублиране на дейностите в групите по свободно избираема подготовка в училищата с групите в обслужващите звена и дейностите в отраслите "Култура" и "Спорт" към общинските бюджети.
Например персоналът, работещ в обслужващите звена в отрасъл "Образование", е от 4 до 7 на сто от общия персонал в отрасъла, като например в община Рила е 5 на сто, Земен - 7 на сто, Якимово - 7,2 на сто, Смолян - 6,97 на сто и др.
В изпълнение на чл. 1 от Постановление № 219 на Министерския съвет от 30 ноември Министерството на образованието и науката извърши промени в нормативните актове с Наредби № 7 и № 8, определящи числеността на персонала в отрасъла. В Наредба № 8 от 8 декември се определя броят на учениците и децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена. Нормативите за формиране на групите в обслужващите звена не са променени. В Наредба № 7 за определяне на числеността на персонала в детските градини, училищата и обслужващите звена предвидената численост на персонала за свободно избираема подготовка в училищата може да се предоставя на обслужващите звена за организиране на дейности, свързани с развитието на интересите, способностите, потребностите на децата и учениците в областта на спорта, науката, техниката, технологията, изкуствата и отдиха.
Министерството на образованието и науката препоръча на общините намалението на персонала в отрасъл "Образование" от 1 януари 2000 г. да се извърши след внимателен анализ, като се потърсят възможности за оптимизация преди всичко на непедагогическия персонал, както и в други дейности по образованието, които не са пряко свързани с учебния процес. Не следва да се извърши - тук отговарям пряко на въпроса на господин Драганов - еднакво 10-процентно съкращение на персонала на всяка детска градина, училище и обслужващо звено, а диференцирано, съобразно нормативните актове, определящи числеността на персонала в отрасъла, значението на всяко звено за осигуряване на нормален учебен процес и приоритетите на общината в образователната политика.
Освен това, преобразуването на обслужващите звена в търговски дружества - по втория подвъпрос - е от изключителна компетенция на общинските съвети. За да бъдат закрити или преобразувани тези звена, е необходимо решение на общинския съвет, след което следва заповед на министъра на образованието и науката, издадена по реда на чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета. Това обаче създава известна възможност за преценка и за евентуално отхвърляне на нецелесъобразните предложения на общинските съвети. Това е право на министъра на образованието и науката да прецени дали трябва или не трябва да трансформира или закрие дадено просветно звено, бих казал.
Искам да допълня отговора си с една от съществените страни на запитването на господин Драганов - това е за учителите, които са заети с учебна дейност през настоящата учебна година, дали ще бъдат съкратени или не.
Ние направихме известно обсъждане в нашето министерство и решихме учители, които са заети с учителска дейност, да не бъдат съкращавани през учебната година, стига да имат достатъчно учебно натоварване. Сега се прави много сериозен преглед чрез регионалните инспекторати по образованието, за да се преценят всички училища с какви функции са - активни, полуактивни, затихващи и т.н. във всички профили на началното и средното образование. Но всичко това ще бъде преценено много внимателно, когато трябва да се определя съдбата на нашите учители в училищата, тъй като това е една от много важните страни на дейността на правителството.
Това е моят отговор по Вашето питане, господин Драганов.
Въпреки че не знам практиката в парламента, подобен ще бъде и отговорът на питането на господин Каракачанов, така че да не отнемам времето, няма какво да добавя повече, тъй като неговият въпрос е много близък до този въпрос.
Има още един друг въпрос на проф. Драганов, който касае други неща, за което ще имам отделен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Драганов за реплика, ако желае.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз ще си запазя правото за коментар, когато отговаряте на втория ми въпрос, що се отнася до звената за извънучилищни занимания.
Засега, откровено казано, ми стига това, че Вие тук съвсем официално поехте един ангажимент да не пипате преподавателски кадри по средата на учебната година. Мисля, че това е достатъчно важно, за да можем и ние със съвместни усилия да гарантираме един нормален учебен процес поне до края на годината, пък после Бог да ни е на помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Благодаря на председателя на парламента, че ми даде думата. Ще направя една кратка декларация и предложение от името на Парламентарната група на Българската Евролевица.
Уважаеми колеги, през последните няколко дни, седмица вече, в страната започнаха протести на търговци на дребно. Проведоха се много дискусии и срещи. Както знаем, представители на различни парламентарни групи се срещнаха с протестиращите, срещнахме се и ние. Констатираме две неща - че наред с исканията за премахване на касовите апарати и обратно - исканията на Министерството на финансите на всяка цена те да бъдат наложени, има и много интересни предложения, които правят протестиращите. Констатирали са и съществени сериозни противоречия между законови и поднормативни актове на отделни министерства. Заедно с това са направени предложения и се правят предложения, някои от които ни се виждат твърде разумни и които могат да спасят интересите на тези десетки хиляди хора, да запазят техния поминък, но заедно с това да направят и една нормална отчетност.
Откриха се и много проблеми, свързани с разходването на средства от европейски фондове за строителство на тържища в страната.
Нашето предложение е следното. Ние предлагаме на 20 януари - следващата седмица, от 12 ч. в парламента да приемем организирана представителна група на протестиращите търговци на дребно и да изслушаме техните предложения. Заедно с това да предложим две много кратки законодателни решения, които да решат поне един от най-наболелите въпроси.
Смятаме, че би било добре това да не бъде среща само на представители на една или друга политическа сила, а в нея да участват представители на всички политически сили. Ако това стане, мисля, че може да се намери едно много разумно решение и страните да бъдат удовлетворени както в прилагането на една нормална отчетност и прилагането на законовите разпоредби, така и да бъдат защитени интересите на търговците.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Аз бих предложил, понеже господин Каракачанов е тук, да развиете и Вие Вашето питане, защото наистина то до голяма степен се покрива с актуалния въпрос на господин Драгомир Драганов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обществеността в България сериозно е обезпокоена от появилите се публикации в печата и информацията по местните и национални медии за предстоящото преобразуване на извънучилищните звена в търговски дружества.
Извънучилищните звена обслужват системата на народната просвета. Това са звена, които работят за осъществяване на държавната политика за възпитание и развитие на децата. Тези звена осмислят свободното време, стимулират развитието на творчески способности на децата. В момента в България има около 273 извънучилищни звена. Това са детски комплекси, центрове за работа с деца. Към тези звена функционират школи, клубове, кръжоци, хорове и ансамбли. През миналата година в тях са се обучавали с постоянни форми на обучение над 230 хил. деца. Това са близо 30 на сто от децата на България. В тези извънучилищни звена са най-добрите музикални и танцови състави, школи по изкуствата, които са известни в чужбина и имат множество международни награди.
Преструктурирането на извънучилищните звена в търговски дружества е посегателство върху правата на децата. Това преобразуване в момент, когато престъпността, наркоманията, проституцията навлизат в ежедневието на нашите деца, е вид безотговорност, която ние се надяваме, че новото ръководството на Министерството на образованието и науката ще промени като политика по отношение на старото ръководство.
Затова, уважаеми господин министър, моето питане е следното. Какви са мотивите на Министерството на образованието и науката за преструктуриране на извънучилищните звена и регистрирането им като търговски дружества? Даже по-директно ще попитам: не е ли това една по-далечна цел за приватизация на тези структури и тяхната база, която приватизация може от гледна точка на Министерството на финансите да има интерес, но от гледна точка на вашето министерство, от гледна точка на бъдещето на България, от гледна точка на възпитанието на децата мисля, че в е в точно обратната посока.
Затова, моля Ви да отговорите конкретно и ясно какви са интересите и какви са причините да се превръщат тези звена в търговски дружества. Означава ли това, че те ще бъдат практически след това приватизирани и преподавателите, които в момента работят там, на практика ще бъдат уволнени? Защото мога да Ви дам вече примери - в редица градове тези хора биват изхвърляни на улицата вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Преди да започна конкретния отговор, който ще дам на господин Каракачанов, искам да кажа, че всички забележки, които ги има в неговото изказване, ще бъдат взети под внимание в бъдещата дейност на Министерството на образованието и науката. Тези, които са целесъобразни, ще бъдат отчетени в нашата политика.
Във всички случаи искам да уверя народните представители, че нашето министерство в никакъв случай няма да прави такива неща, които са в противовес на интересите на децата. Знаем огромните проблеми, които стоят пред децата във връзка със съвременната обстановка. Така че това, което зависи от министерството и което е разумно, ще бъде предприето.
Въпросът на господин Каракачанов е поставен доста отдавна - още миналия месец в началото. Аз бих казал така, но може би малко по-нататък ще направим и по-сериозно проучване.
Тук не става дума за комерсиализиране на тази дейност. Просто става дума за едно по-целесъобразно използване на тези центрове. Защото по мое мнение и по мнението на някои колеги някои от тези центрове са загубили своята роля в някои градове в страната. Просто там не се извършва съответната дейност.
Разбира се, Вие засегнахте и другия въпрос. Това е въпросът за финансирането на тези центрове. Той също е важен.
Що се касае до приватизирането им, аз нямам идея, че те трябва да бъдат приватизирани и използвани за интересите на някои групи от хора. Те трябва да бъдат насочени към образованието, възпитанието и извънучилищната дейност на децата.
Все пак искам да кажа, че аз говорих с господин Методиев по този въпрос. Той написа едно обяснение, едно становище.
"Във връзка с непедагогическия и педагогическия персонал, искам да ви кажа следното за хората, които могат да бъдат освободени. Препоръчваме ви намалението на персонала в отрасъл "Образование" от 1 януари 2000 г. да се извърши след внимателен анализ, като се потърсят възможности за оптимизация преди всичко на непедагогическия персонал, както и в други дейности по образованието, които не са пряко свързани с учебния процес."
Господин Каракачанов, в министерството сега се обсъжда един такъв въпрос. Още няма ясно очертание, но ако се пристъпи към някакво съкращение, което е необходимо, защото намаляват учениците, има и редица стопански, икономически и други причини, част от персонала ще бъде използван. Няма да бъде изхвърлен на улицата, а ще бъде използван за дейност, която е свързана с възпитанието и обучението на деца със съответни недостатъци. Няколко човека могат да бъдат взети и да има един учител с тях, за да може да се осигури както неговата прехрана, така и децата по-добре да бъдат възпитавани.
Намерението е да се прегледат тези училища в страната - какво е тяхното състояние и какво може да се направи за по-целесъобразното използване.
Накрая, преобразуването на обслужващите звена в търговски дружества е от изключителната компетенция на общинските съвети. Тоест, тук отговорността не е само на Министерството на образованието и науката. За да бъдат закрити или преобразувани тези звена, това зависи от решението на общинския съвет. Той предлага и след това се издава заповед от министъра на образованието и науката. Тук искам да добавя, че ще се искат и обяснения, и мотивирани предложения и от регионалните инспекторати по образованието. В този дух аз ще отговоря и на господин Драганов, но след малко.
Това е, което засега мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Господин Каракачанов има думата за два уточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър! Аз напълно Ви разбирам, че в момента навлизате в този проблем.
Както Вие казахте, имали сте някои разговори с Вашия колега преди Вас. Държа да акцентирам, че проблемът е много по-сложен и бих казал по-скоро даже не толкова сложен, колкото по-отговорен, както на пръв поглед може би изглежда.
Както Ви споменах, става дума за 273 такива училища с база, която примерно само в София, ако погледнете, Вие вероятно знаете този детски комплекс, така нареченото Циганско НДК, но едно много хубаво и голямо здание, което аз Ви гарантирам, че ще бъде приватизирано тутакси, щом влезе в сила реално това, което се прави в момента от министерството.

Същото ще стане и с редица домове по места. Тоест, тази база, която е градена, вярно, по времето на социализма, но която принадлежи на децата, на тяхното възпитание, ще бъде безвъзвратно загубена. Искам да ви кажа, че в чужбина нямат такава база, за съжаление, естествено, каквато ние имаме, в повечето страни, но се борят тепърва да правят такава база, защото именно проблемите на възпитанието на младото поколение, откъсването му от наркоманията, която в момента в България настъпва с огромни крачки, търсенето на някаква заетост на тези деца, на културно приобщаване към собствените ценности като народ - всичко това изисква някаква база, някаква традиция. Тази традиция ще бъде убита с един замах само за една година и по-малко време с влизането в действие на тези наредби, които до голяма степен са и противозаконни.
Но, както знаете, в България какво от това, че е противозаконно? После ще вкараме един закон, ще го направим законно! Но факт е, че всичко това ще бъде унищожено с един замах.
И тук не става дума за тези 2000 преподаватели, които са в тези структури. Както виждате, се падат около 10 човека на един такъв дом. Те са нищо като хора, като бройка. Става дума, че всъщност ще изгубят тези 600 000 деца, за които говорим. И това всъщност е основният проблем. И аз бих ви помолил, понеже...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Да, разбирам, свършвам. Разбирам, че Вие тепърва ще трябва да навлезете в този проблем. Да направим една среща с Вас и да ви дам даже конкретни разработки и вече конкретни оплаквания как например в Плевен, в Габрово, навсякъде тези структури се закриват изцяло и се подготвят за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Каракачанов, изслушах с внимание Вашите бележки. Ще имам предвид да Ви поканя в Министерството на образованието, ще поговорим и с някои хора от средното и началното образование - експерти, за да можем да уточним нещата. Мисля, че тези въпроси ще бъдат разбрани и, разбира се, ще бъдат въведени в ред, стига да не противоречат на основната линия в политиката на нашето Министерство на образованието и науката.
Разбира се, децата са основната грижа на правителството и на Министерството на образованието и науката. И трябва да се направи всичко възможно да се обучават и извън училищата в други видове дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Донка Дончева да развие своя актуален въпрос относно противоречието в документите в областта на народната просвета и чл. 4, т. 1 от Постановление на Министерския съвет № 219.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министре! Присъединяваме се към поздравите, които колегите отправиха към високите отговорности, които поемате в Министерството на образованието. И макар че въпросът ми беше към Вашия предшественик, аз не го изтеглих заради актуалността. Фактът, че има четири актуални въпроса и питания по тази проблематика, говори най-добре.
Като чух два от отговорите Ви, аз мисля, че още по-актуално става ние, депутатите, да настояваме пред Вас за цялостен отговор на въпроса по отношение на преструктуриране на образованието. Не търсене на отделни аспекти, промени на парче, защото тук се объркват функции, свързани в Закона за просветата с целокупния учебен процес и други, които са свързани с извънучилищните форми на работа. Но днес постановлението на Министерския съвет вече се изпълнява. Бюджетът за 2000 г. е приет, но възникват много въпроси.
Тревожи ни практиката на необмислени поднормативни актове да отменят членове на действащи закони. В коя правова държава ще допуснат постановление да атакува три закона, правилници, дори смисъла на онази част, която касае образованието на децата ни в нашата Конституция?
Да не говорим, че самото постановление е неграмотно списвано. Дали само от чиновническа некомпетентност или от нещо друго, но не се прави разлика в характера на различните обслужващи звена, господин министре!? Защото по правилника те са девет на брой, а тук се предлагат само онези, които засягат най-масово българското училище, нашите ученици. А тези, които обслужват чиновническия апарат в МОН, например научно-информационното обслужване, консултантско-информационното, звеното за управление на международни програми остават. Да добавим, че гафовете стигат дотам, че терминологично не знам защо, междуучилищните центрове за трудово политехническо образование, които са свързани с училищната мрежа, са представени тук като междуучилищни центрове по производствено обучение.
Уважаеми господин министър, известно ли Ви е, че с положението на Постановление № 219 на Министерския съвет се нарушава чл. 33 от Закона за просветата, където в съответствие с интересите и способностите на децата и учениците в областта на изкуството, науката, техниката, производството и спорта, в свободното им време се организират дейности в училищата и в обслужващи системата на народната просвета звена. А Законът за училищния план, с ликвидирането например на МУЦТПО лишава учениците от обучение в часовете по труд и техника, които са вече по Закона за учебния план в учебната програма. Освен това, че се нарушават чл. 59 и чл. 102 от Правилника за Закона за просветата, опасно е нарушението по чл. 12 в същия документ, например по реда за закриването на тези звена, защото, господин министре, без Вие да сте получили разрешението на общинските съвети, без в т. 7 да се направи анализ на двойно засегнатите деца... тук е и господин Каракачанов, на когото Вие отговорихте, че става дума за съдбата на 270 000 ученици, където се засягат интересите на цялата образователна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ДОНКА ДОНЧЕВА: Защото, господин министре, функциите в образованието са свързани в отделните институции в единен процес. В правилника, в чл. 1, той е даден като подготвителни, образователно-възпитателни и обслужващи. Ето защо аз намирам за необходимо това, че трябва да отговорите на въпроса: гарантирате ли, че това постановление не променя смисъла на действащите в системата на народната просвета закони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам да прочета отговора, но преди това искам да кажа няколко думи.
Уважаема госпожо Дончева, Вашето питане, което ми е представено сега, е от миналия месец. И то е само в три реда. Вие днес прочетохте две страници. Тоест, Вие засегнахте съвсем други въпроси. Не това, което е записано тук. Така че ще Ви помоля, аз не зная каква е практиката, господин председател... Не, Вие можете да задавате, аз ще се опитам да отговарям на въпросите, но когато се задава писмено нещо преди един месец, би трябвало Вие върху него днес да четете, а Вие съвсем друго прочетохте.
Аз нямам нищо против да Ви поканя да дебатираме в Министерство на образованието и науката, да се срещнем, да говорим, но не съм подготвен по всички бележки. Вие тук засегнахте маса въпроси на цялото образование.
Ето какво е Вашето питане. Ще Ви прочета какво сте написала, Вие сте написала следното нещо: "Уважаеми господин министър, не считате ли, че чл. 4, т. 1 за намаляване числеността на персонала в системата на народната просвета чрез структурни промени или чрез извеждане по преценка и при възможност на дейности по Търговския закон по смисъла на чл. 4, т. 1 от това постановление, за което преди малко говорих, влиза в противоречие със закони в системата на народната просвета?"
Вие днес съвсем обширно поставихте някои други въпроси, на които аз в момента не бих искал да се спирам.
Уважаема госпожо Дончева! В изпълнение на чл. 1 от Постановление № 219 на Министерския съвет, Министерството на образованието и науката извърши промени в нормативните актове, определящи числеността на персонала - Наредба № 8 за броя на учениците и на децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена и Наредба № 7 за определяне числеността на персонала в детските градини, училищата и обслужващите звена. Смятам, че двете наредби след съответни обсъждания в нашето министерство не противоречат на Закона за народната просвета.
По-нататък, Министерството на образованието и науката, това, което преди малко казах тук е дадено в малко по-друг вид, препоръча на общините намалението на персонала в отдел "Образование" от 1 януари да се извърши след много внимателен анализ, като се потърсят възможности за оптимизация преди всичко на непедагогическия персонал, както и на други дейности по образованието, които не са пряко свързани с учебния процес.
Не следва да се извърши и еднакво 10-процентно съкращение във всички видове детски градини, училища и обслужващи звена в образованието.
И отново повтарям - прилагането на този чл. 4, който Вие цитирате във Вашето питане - т. 1 от Постановлението за преобразуването е от изключителна компетенция на общинските съвети. Все пак общински съвет е този, който управлява общината. Той може да прецени много добре каква е необходимостта от това обслужващо звено, колкото са децата, какви са възможностите и прочие. И след това вече се преглежда от регионалния инспекторат. И след това вече се издава заповед от министъра на образованието за закриване, преобразуване или уедряване, така че има възможност евентуално отхвърляне на нецелесъобразни предложения на общинските съвети.
И в тази връзка не се вижда противоречие на чл. 4, т. 1 от постановлението със Закона за народната просвета.
Това е, което мога да Ви отговоря, госпожо Дончева, днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз преди всичко Ви благодаря за откровеността, господин министър.
Разбирам, че израз на чиновническото безсилие в Министерството на образованието са тези отговори, които са Ви подготвили, защото за Вас имам обяснение - не може от третия ден да познавате цялото взаимодействие в системата на образованието, но чиновниците, които работят там би трябвало да Ви направят грамотни отговори на тези въпроси, затова считам, че Вие трябва да вземете съответните кадрови мерки.
Второ, от сега искам да кажа, че голяма част от същността на това постановление един път ще решава въпросите за бъдещето на образованието, защото, съгласете се, не може обслужващите звена да ги превърнем по Търговския закон в казина. Това са залите по изобразително изкуство, залите, в които децата правят своите творби в областта на отделните направления - музикални и т.н. не могат да работят заради несъвместимост в дейността, както е в системата на народната просвета.
Ако чиновниците Ви бяха направили отговорите грамотно, трябваше да се каже, че и сега в дейността, например на междуучилищните центрове по трудово-политехническо образование се работи по пазарния механизъм. Те реализират печалби. За пример давам Пловдивския център, който има инвестиции в германски марки за миналата година в размер на неколкостотин хиляди марки. В същото време има производствена дейност в 4-5 вида направления и реализира собствени приходи, които подпомагат бюджета.
За съжаление, аз днес не получих отговори на тези въпроси. Ще си запазим правото като опозиция да търсим по-нататък отговора през цялата година, но Ви напомням отново за главната грижа, която имаме - или цялостно ще актуализирате мрежата на учебните заведения съобразно функциите по Закона за просветата, а не на парче и не в рамките само на месец януари.
Тревожи ме много това, че Вие възлагате много надежди само на регионалните инспекторати. Без диалог с хората от общините, с учителските съсловия в единство на всички направления - задължителната подготовка в училище, подготвителните звена в училище, всичко, което е свързано с обслужването на образованието, обслужващите звена, Вие не можете да прилагате сляпо, което и да е постановление.
Аз Ви благодаря още един път за откровения тон, който в диалога днес се получи, но считам, че тепърва ще дължите отговор пред Народното събрание по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Последен актуален въпрос към министър Димитър Димитров на народния представител Драгомир Драганов относно задълженията на министъра по Закона за народната просвета и Правилника за прилагането му в частта им, засягащи обслужващите звена в сферата на образованието. Заповядайте.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Просто, такъв Ви бил късмета - попаднахте в момент, в който това, което се прие с постановлението, вълнува наистина, много хора.
Аз ще се придържам много стриктно към моя въпрос, но наистина, Закона за народната просвета е категоричен - чл. 10, ал. 5 ясно и точно казва кой може да открива, преобразува и закрива, да кажем, в конкретния случай, обслужващите звена в сферата на образованието. Член 12, ал. 2, 4, 5 и 6; чл. 14, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за прилагането на закона също ясно, точно и категорично показват кой има тези права. Тези права, господин министър, са изцяло Ваш прерогатив. Без Вашия подпис нито може да се открие, нито може да се преобразува, нито може да се закрие!
И сега, какво става? Още неизсъхнало, дето се казва, мастилото от подписа на постановлението - въпросното, за което говорим - 219-то, с протокол № 4 от 22 декември 1999 г. Столична голяма община прекратява дейностите на центровете за работа с децата, ученическите спортни школи и - забележете - междуучилищните центрове, които не са обслужващи звена.
Господин Бакърджиев, Вие имате контакти със Столичната голяма община и с нейното ръководство. Кажете им поне да правят разлика между обслужващи звена и съставни части от учебния процес и да не се стига до такива нелепости! Това ще падне във всеки един съд.
Значи, общо в София, считано от 1 февруари с решение на Столичния общински съвет, са закрити 42 структури, от които 32 - обслужващи звена, и 10 - междуучилищни центрове, абсолютно категорично в противоречие със закона! Подлежат на уволнение, според това решение, 1612 души персонал.
Пак казвам, господин министър, Ваше е правото да прецените, ако общинският съвет Ви предложи, дали да се съгласите или да откажете.
Моят въпрос към Вас е - какво е отношението на ръководеното от Вас министерство спрямо действията на общината и разбира се на някои кметски наместници, защото, ето един пъргавелко от една община, няма да казвам кой, ще Ви дам после документа, на 30 декември вече е успял и да запечати Центъра за работа с децата, защото така му било наредено от общината. Та, какво е отношението на ръководеното от Вас министерство към действията на Столична община и на някои кметски наместници на райони на територията на града?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Драганов, аз съм взел тук по повод на Вашето писмено мнение постановлението, извадки от закона - членовете и алинеите, които Вие цитирате и от правилника за приложение на Закона за народната просвета. Мога да ги прочета. Мога да прочета цитираните алинеи и членове.
Да, действително, това, което Вие казахте, е така - държавните детски градини, държавните общински училища и обслужващите звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката, общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет, така че това е законът. Правилникът е малко по-разширено тълкуване на този член и тези две алинеи, но той е в същия дух.
Цитираните от Вас чл. 10 и чл. 12 от правилника отразяват разбирането, че за възпитанието и обучението на младото поколение са отговорни всички партньори в обществото, не само Министерството на образованието и науката, а всички партньори в обществото, както и местното общинско управление.
Да, издаването на заповед за закриване на обслужващи звена е от компетентността на министъра на образованието и науката, но по мотивирано предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет, и становище - тук допълвам, на Инспектората по образованието и науката - чл. 12, ал. 2 от Правилника за приложението, така че докато се стигне до заповед на министъра на образованието и науката се минава още през три инстанции, професор Драганов, т.е. нещата не се решават, така да се каже еднозначно от министъра, а се минава през всички тези институции, които отговарят за възпитанието и образованието на децата в техния район.

По-нататък, обаче, чл. 4 на постановлението от 30 ноември определя намаляването на числеността на персонала в системата на образованието да се извърши по преценка и при възможност, т. е. текстът за извеждане на дейностите по този и Търговския закон е препоръчителен, но той не е окончателен и няма задължителен характер.
До настоящия момент, по вече конкретните Ваши бележки, в Министерството на образованието и науката и в Столичния инспекторат по образованието не е постъпило решение на Столичния общински съвет за закриване на обслужващите звена, въпреки че МУЦТПО не е към тях, на територията на гр. София и не е разкривана съответна процедура.
Но аз ще добавя нещо. През тези дни имах среща с някои хора. "Министерството на образованието и науката няма да допусне нарушаване на разпоредбите на Закона за народната просвета и правилника за прилагането му, както и самоцелното закриване на дейности, които съответстват на интересите и потребностите на учениците и се реализират с добри резултати".
По-нататък ще продължим това, което и Вие препоръчвате, и други тук, мисля, че и госпожа Дончева, по-активно диалога с общинските ръководства.
Искам да обърна внимание специално на съдбата на столичните девет МУЦТПО. При мен бяха директорите на всички тези междуучилищни центрове по техническа подготовка и образование. Те също са разтревожени за тяхната съдба от 1 февруари. И ние имахме много сериозен разговор с тях, при което се стигна до следното решение на нашето Министерство на образованието и науката.
Аз ще ви прочета текста, който се отправи до кмета на Столичната община и който касае действията на някои негови заместници и кметове на отделните общини в София. "Уважаеми господин кмете, във връзка с предстоящите дейности за утвърждаване на мрежата от обслужващите звена на територията на гр. София и намаляване числеността на персонала в системата на народната просвета, моля да представите Вашите предложения съобразно условията на чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета и чл. 12, ал. 4, 5 и 6 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
Надяваме се на взаимния диалог между общината и Министерството на образованието и науката за решаването на въпросите, свързани с обучението и възпитанието на децата от гр. София."
Това е по повод на цитираните от Вас членове и алинеи. Това е и нашето писмо, което е отправено вчера до кмета на Столичната община.
Засега министерството не е уволнило нито един директор на МУЦТПО от София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз никога не съм упреквал министерството, че е уволнило някого от директорите или от персонала на центровете за работа с децата. Аз също изпратих писмо до кмета на София и до председателя на Столичния общински съвет. То беше малко преди да отправя към Вас моя актуален въпрос, а се оказа, че Вие сте по-коректен и по-бързо реагирате от ръководството на Столичната община. Но това си е за нейна сметка. Така е не само в образованието, така е даже в разчистването на снега.
Учудва ме, че Вие не сте получили още решението, до Вас не е стигнало, до министерството не е стигнало. Аз ще Ви дам моя екземпляр от решението от 22 декември, с което се закриват тези 42 звена, и директно се обяснява, че ще бъдат незабавно съкратени не от Вас, от общината 1612 души, макар че никой няма право на това. На това решение, пак Ви казах, има страхотно бързи реакции.
Ще Ви посоча и една много бърза реакция. Ето какво казва един от кметските наместници.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кажи кой е!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: На район "Кремиковци". "Във връзка с Постановление № 219 от 30.11. и Протокол № 4 от 22 декември на Столична община, като стопанин на район "Кремиковци" съм възложил на счетоводството на раздел "Образование" (не зная защо е "раздел", може би е искал да каже "отдел "Образование", но какво да правим) да извърши запечатване на центъра за работа с деца.
Аз отново Ви моля за едно нещо - ясно и точно да кажете не само на хората, които работят в тези центрове, ясно и точно тук да чуят кметът на София, общинските съветници и кметските наместници по районите. Нямат право на незаконни действия! И всяко едно такова действие ще бъде протестирано в съда.
И накрая позволете ми да Ви предам и една папка с някои виждания за евентуални промени, по-смислени, надявам се, на формите на обслужващите звена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори на министъра на културата госпожа Емма Москова.
Има думата народният представител Златко Златев да развие своя актуален въпрос относно закриване на Средното художествено училище по промишлени форми "Акад. Дечко Узунов", гр. Казанлък.
Имате думата.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Правителственото постановление № 204 от 11 ноември м. г. е акт, който, според моето скромно мнение, предизвика вълна от недоволство сред значителна част от българската общественост и справедливо намери наситено отражение в дневния ред на петъчния парламентарен контрол през последните 30-40 дни.
От трибуната на българския парламент вече прозвучаха много аргументи и контрааргументи, свързани с това правителствено постановление. Затова аз привличам вниманието Ви към значимостта на обучението, реализацията и перспективата на Средното художествено училище по промишлени форми "Акад. Дечко Узунов" в гр. Казанлък, в контекста на традициите, самочувствието и авторитета на неговите възпитаници у нас, в Европа и в света.
Днес това художествено училище е най-старото извънстолично, с 32-годишна история. То е единствено по рода си като специализация - изобразително изкуство, промишлен дизайн и лютиерство.
През 1985 г. училището се настанява в нова учебна сграда, изградена специално за него. Сградата е разположена близо до Тракийската гробница, в онази част на града на художниците, Казанлък, където се намират къщите-музеи на именитите български живописци - Ненко Балкански и Дечко Узунов. Тя е построена според изискванията за този тип училища и е единствена по рода си в България като материална база с близо 6 хил. кв. м застроена площ. Училището разполага с просторни ателиета по дизайн, рисуване, живопис, скулптура, компютърна графика, лютиерство, с отделни кабинети по общообразователните предмети и общежитие за 40 ученици. Във връзка със спецификата на обучението училището има библиотека, работилници, складове и изложбена зала с 400 кв. м изложбена площ.
По същество това училище е национално значимо, тъй като около 40 на сто от учениците са от всички краища на страната, а специалностите "дизайн" и "лютиерство" са единствени за България.
За своите 32 години училището е дало на България, освен средни изпълнителски кадри, и много преподаватели във Великотърновския университет и Националната художествена академия, както и преподаватели в средните училища, и известни художници и дизайнери.
Средната реализация на завършилите обучението си в училището е над 60 на сто, а в отделни випуски достига до 98 на сто, като основната част се реализират във висшите учебни заведения.

До момента в това училище са получили образованието си 1290 ученика, а сега там се учат 228. Като отчита трезво финансовите затруднения на страната, колективът на училището предлага градивна алтернатива за запазване статута на училището, с което Вие сте запознати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Златев!
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ: Приключвам, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвате в рамките на трите минути.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ: Уважаема госпожо Москова, в съответствие с това постановление училището е предвидено за закриване. Въпросът ми е: има ли възможност да се запази неговият статут?
И преди да се запознаем с Вашия отговор, използвам възможността да Ви предам лично тези над 36 000 подписа от обществеността на Казанлък и цялата българска общественост в защита на училището, както и 5600 за смолянското училище, предвидено за закриване по силата на същия акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
Има думата министър Емма Москова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Златев! Вече имах възможността от същата тази трибуна да обясня необходимостта от промени в бюджетните структури от сферата на културата, включително и в мрежата на училищата по културата, както те се наричат. В сравнение с промените в страната във всички области на общественото пространство, те са относително минимални. Но аз зная добре, че това е особено чувствителна сфера, със свои впечатляващи форми на изява при съгласие или несъгласие по даден проблем. Така е и при училищата за изкуства.
Впрочем, не за първи път от десет години насам, а и преди това, е имало намерения и стъпки за оптимизиране на този сектор и то много по-широки от това, което сега се предлага. Затова говорят архивите на министерството, които разбира се са на ваше разположение. Очевидно проблемите не са от днес, а са видяни отдавна. За съжаление, не са направени необходимите стъпки. Причините са различни. Но зад сухите лаконични, вероятно по своему груби юридически термини, като например "закривам", стоят поредица от възможности за бъдещия живот на училищата, включително и това в Казанлък. Но постановленията по формула се извеждат в публичното пространство без мотиви и това ражда неяснота, може би разбираема тревога, слухове.
Още на задължителните заседания на директорите на училищата през януари и юни е съобщено, че предстои промяна в тази система. Така че те не би трябвало да бъдат по принцип толкова изненадани. А директорът на Казанлък е особено агресивен и съвсем не е конструктивен. Той е липсвал на тези заседания. Той е имал дълга, според информацията, която имам, творческа отпуска. Според информацията, която имам! Той, разбира се, има право и на това. Наистина, липсваше така нареченото психологическо време, но това е заради бюджета, експертната група, която създадох със специалисти извън министерството, разбира се и експерти на министерството, да завърши своята работа. Но във всички случаи нашите решения и предложения, всъщност те са на Министерския съвет, са мотивирани, а не случайни.
Важен и основен е въпросът за статута на училищата по изкуствата. Онова, което Вие съобщихте за националния обхват, се различава от данните, които аз имам. Обхватът е преди всичко общински и с определени усилия регионален. Да, има деца, които са и извън това, но техният брой е малък според моята информация.
От друга страна, тези национални училища съвсем логично са скъпи, най-скъпите съгласно справката, която имам, по отношение на другите училища в системата на образованието. Дори не си позволявам сравнения, защото не би било коректно.
И затова анализът именно на адекватността към статута, а статутът е онова, което води стъпките, и предмета на обучение позволява диференциране на училищата според нуждата, реализацията на възпитаниците им.
Искам обаче да заявя ясно за кой ли пореден път и дано ме чуват извън тази зала отново за кой ли пореден път: нито един ученик, който сега е в това училище, няма да остане, без да завърши избраното от него образование. Това заявявам с цялата си отговорност пред закона. А такива са и нормалните правила в тази сфера.
Текстът в постановлението означава категорично само едно, категорично само това означава: от септември следващата година това училище няма да има нов прием. Тоест, не става дума за децата, които са вътре. Законът това и не позволява, и никой не го е мислил. Те ще завършат своето образование в училището, което са избрали, и специалността, която са избрали. Това е категоричното... (Реплика от господин Янаки Стоилов.) Може би по-късно ще говоря за това, господин Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Говоря, че училището е осигурено до края на тази година съгласно бюджета на Министерството на културата. То ще продължи, ако запази този статут, без нов прием. Разбира се, оттук нататък започват поредица от възможности, само някои от които ще посоча.
Училището получава статут на училище по изкуството към съответната община, при безвъзмездно прехвърляне на цялата материална база, сгради и оборудване. Миналата година само министерството отправи към това училище милиони левове. Това е грижа. А от своя страна държавата по онова, което е основа на дейността на Министерството на културата, ще субсидира училището по програми и проекти. Пари за това има. При този вариант не се спира и приемът. Разбира се, съществуват и други варианти, но това е предпочитаният вариант, който ние предлагаме. Например смесено финансиране, частта "изящни изкуства" да бъде финансирана чрез Министерството на културата. Останалата част да бъдат по друга линия, това са професионални училища, аз ще се спра. Третият вариант е да бъде филиал на друго училище и така нататък. Но конструктивният вариант е първият и в тази посока са моите разговори с общината.
Нека все пак се върна конкретно към характеристиката на това училище. Неговото заглавие е "Училище за промишлени форми". То е създадено в 1968 г. и е средно по големина между другите училища. Тук се изучава промишлен дизайн, това е основното, изобразителни изкуства и лютиерство. Издръжката на един ученик за година е 1 298 000 лв. или за обучението 6 500 000 лв., без да се имат предвид, разбира се, инфлационните коефициенти. Собствените приходи на това училище са 5 и 7 от общата субсидия. Има много по-малки училища в тази сфера, които имат впечатляващи собствени приходи. Тук той е такъв. Посочените данни показват, че това училище е едно от най-скъпо струващите в страната.
Приемът на ученици, който е разбира се един основен фактор, е с конкурс съобразно нормативните документи. Но по същество това не е истински конкурс, защото се състезават процентно 1,5 кандидати за едно място. Тоест, няма състезание дори на две деца за едно място, а това е елитно, скъпо струващо училище, създадено за развитие на даровити деца.
Разбира се, далече съм от мисълта да отричам полезността на това обучение и безспорно качеството на обучението. То безспорно е добро. Ще си позволя да посоча обаче още няколко аргумента.
Специалността "Промишлен дизайн" - такава специалност съществува и в други страни, но никъде тя не се финансира от държавата. Тук финансират корпорации, икономически групировки, всички онези, които издържат толкова хора в това обучение, колкото им е необходимо. Ето една посока, в която вървят, разбира се, разговорите по отношение финансирането на това училище.
От малката субсидия за култура едва ли тя може да се сравни с мощните икономически групи, които могат да подпомогнат обучението по промишлен дизайн, специалисти, които те ползват.
Специалността "Лютиерство" е също нещо, което се е развило по-късно. Да, позволихме си да изберем и да оставим изцяло на държавна издръжка лютиерството за народни инструменти, защото знаете какво означава фолклорът за националната културна идентичност. Тук обаче се обучават, и вероятно много добре, специалисти, които се занимават със съвременни струнни инструменти - китари, цигулки и прочие. Това не е лошо. Но в България производство на такива инструменти няма, по-скоро е репаратура или много малко производство.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Имаше!
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Имало е, но ги няма! Говоря за момента и за възможността тези деца да се реализират в България извън работилниците за поправка на съвременни струнни инструменти. Да, има добре обучени деца от това училище, които отиват навън. Едва ли можем да си позволим това. И те не са малко. При това, надявам се, ще се съгласите с мен, да умееш да поправяш или дори да правиш струнни съвременни инструменти все пак е едно умение. То е вид квалификация, но не е дарба, не е талант, а това е статутът на тези деца.
Министерството на културата е в началото на своя диалог с общината и пряко с кмета на града. Коректно е да кажа, че заедно със своята голяма грижа той проявява и едно конструктивно мислене.
Формира се обща работна група от експерти на министерството и на училището, които по най-адекватен начин ще обсъдят бъдещето на това училище. Вярвам, че резултатът ще бъде добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата господин Златко Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо Москова! Очаквах, че през този месец, през който не успяхме да се видим, е настъпила някаква еволюция във Вашето становище. Но уви, след като изслушахме и министър-председателя на последния парламентарен контрол, надеждите ми, че можем да стигнем до някаква конструктивна позиция се изпариха. Струва ми се, че Ваше задължение е не само да се съгласявате като член на кабинета, а и да отстоявате определена позиция. Ще посоча няколко фрагмента от стила във Вашето ведомство, които правят впечатление.
На 10 декември на актуален въпрос на моя колега Иван Борисов по повод на театрите, Вие отговорихте, че се позовавате на експертна оценка. Тук, при закриването на художествените училища Вие не изслушахте експертната оценка. А тя говори точно обратното. След като изградихте тази комисия, явно не й стигна време тя да си довърши работата в рамките на поставения Ви срок.
Какво бихте заявили по повод отпуснатите през миналата година 110 000 нови лева за ремонт на едно такова безперспективно учебно заведение? Историята помни подобен случай на закриване на училища по време на учебен процес - това е през 1934 г. и се отнася за Казанлъшкото педагогическо училище, едно от първите възрожденски училища в България, с аргумента, че е развъдник на размирици. Вашият заместник, госпожо Москова, на 17 ноември миналата година заяви чрез страниците на вестник "Стандарт": на Европа не й трябват зографи!
Кой ще се ползва от приетите наскоро от Народното събрание Закон за закрила и развитие на културата и Закон за дизайна и чии интереси обслужва министерството Ви, закривайки училището по дизайн? Удобно ли се чувствате като министър на културата в година, обявена от ЮНЕСКО за година на Дечко Узунов, ставайки съучастник в погребване на училището, носещо неговото име?
Искрено се надявам, госпожо Москова, че ще положите необходимите усилия преди 1 юли 2000 г., за да не се озовете като неразделна част от съвременната българска безродна политическа върхушка. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз предлагам една процедура, една Ваша корекция. Председатели на парламентарно представени партии в два парламента за 1100-ен път не бяха поканени днес с Романо Проди. Моля, формулирайте едно Ваше нареждане, че не може човек с 24 на сто от българския вот Романо Проди на мен да ми прави знак във фоайето да проведе разговор с мен и Вашата шефка на протокола да остане в небрано лозе, да тръгва с рамо към мен, все едно да загърбва и Проди, като я погледна, абсолютно я хипнотизира! За мен това е просто обидно като българин, не за Жорж Ганчев, не за Бизнесблока, просто за това Народно събрание. Така не може! Вие може да елиминирате една партия, да скриете Жорж... Ето, руският посланик ми урежда хотела и други в Кипър, защото Вие сте заповядали родния трибун Жорж да бъде изолиран от всички пътувания в чужбина. Ами това е скандал! Говорихме току-що, Асен Агов е изпратил писмо до Вашия заместник-министър, не е стигнало още до Кипър, а аз заминавам другия петък да върша работа на България! С мои пари, с мои връзки! Ами това е скандал, господине! Регулирайте, дайте едно нареждане Народното събрание да помага на еманацията на българския вот - народните представители - и специално на един народен трибун като мен и председател на парламентарна партия, влязла в два парламента без коалиции. Просто така повече не може да се работи тук! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Ние ще следваме правилника, господин Ганчев, време е да го научите и да се придържате към него.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз моля да го промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като го променим, тогава!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Променете го! Какво искате, Народен съд ли да ви съди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да го променя. Вие не сте наясно и с това кой променя правилника.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Молете се Богу да не тръгна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Молим се Богу всички и за Вас включително. Защото изглежда, че наистина Вие имате нужда някой да се моли за Вас.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя въпрос относно изпълнение на Постановление № 219 на Министерския съвет в частта му за културата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! С Постановление № 219 на Министерския съвет от 30 ноември 1999 г. се предвижда намаляване на числеността на персонала с не по-малко от 10 на сто средногодишно в редица сфери, между които и културата. Казвам това, за да се знае ясно, че инициатор на всички тези съкращения, които в момента вървят в общините, е Министерският съвет. Вие, госпожо министър, с писмо от 10 декември до председателите на общинските съвети и кметовете съобщавате, че за системата на културата не се налагат промени в нормативните актове, водещи до намаляване на числеността на персонала, тъй като такива не съществуват. Това е дълбоко смущаващо. Значи културата няма дори онази минимална защита за числеността на своя персонал, каквато имат например образованието и науката. И вместо да се погрижите за създаването на такава минимална защита, Вие уведомявате общините, че могат да уволняват, без да се притесняват от ограниченията на едни или други нормативни актове. Такива актове, които да предпазват културата, уви, няма.
В писмото си от 10 декември Вие съобщавате на общините, че намалението на щатните и субсидираните бройки трябва да се извърши единствено по преценка и решение на общинските съвети. Това означава прехвърляне на вината за поредния удар върху културата единствено върху общините - те са лошите и безотговорните, а Вие, макар че не сте направили нищо за запазване на числеността в културата, вече сте си измили ръцете и дори сте ги подсушили. И при този ураган срещу културата сте останали като изящна права фигурка, както се изразява за Вас премиерът Костов.
Наистина по пилатовски звучи молбата Ви от 10 декември до общините за разумен подход по отношение на общинските структури в областта на културата. Звучи по пилатовски, защото такъв разумен подход липсва както на министерството, така и на правителството. Миналата година например Министерският съвет увеличи своите разходи 6 пъти. За тази година субсидията му се увеличава според Закона за държавния бюджет "само" с 31 на сто. Парламентарното мнозинство обаче отхвърли моето предложение и субсидията за културата да се увеличи само с 31 на сто. Отклонено бе предложението ми бюджетът на общините също да се увеличи с тези само 31 на сто. В резултат на това се стига до положение, в което всички общини в България не могат да поемат елементарни разходи. Как при това положение виждате изпълнението на Постановление № 219 на Министерския съвет в сферата за културата и как смятате да гарантирате една минимална защита за персонала в културата и изобщо за културната дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министър Москова.

МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Атанасов, Вие бяхте верен на себе си и, разбира се, разширихте въпроса си, очертавайки апокалипсиса в културата. Аз обаче, за разлика от проф. Димитров, няма да се занимавам с нещата, които са извън Вашия въпрос, защото мисля, че правилникът е точно такъв.
Разбира се, това, което ми зададохте като въпрос, Вие можехте много лесно да научите за реакцията - моята и на министерството. Знаете, че моят кабинет е отворен и щяхте да го разберете. Но Вие имате безпримерен афинитет към прожекторите и затова предпочитате това да се случва тук.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не се чува.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Казвам, че господин Атанасов има безпрецедентен афинитет към прожекторите и затова предпочита да задава своите въпроси тук, съдържателни или не. Мое задължение, разбира се, е да отговарям само тук и аз го правя.
Вижте, всички знаят къде е започнало това. Там, където общините наистина са правили своите разходи без да мислят за която и да е една сфера. По-скоро са мислели за своя собствен имидж. Не казвам, че те са задоволени, но коя част от публичното пространство е задоволена, за да може да се харчат парите на общините така, че сега Вие да задавате на мен въпроса защо община "Х" или "У" е изразходвала своите средства и няма за култура. Културата е част от социалното и икономическо пространство на тази страна. Следователно и тя понася, за съжаление, този труден период. Така е.
Съжалявам, че Вие превратно тълкувате моето писмо. Слава Богу, че не са създадени и няма да създам нормативи за толкова разнообразните формации, които са в областта на културата. Но според Вас това е лошо. Ако това беше така, сега наистина трябваше да има съкращения и то... Така... Онези, които не бихме искали да се случват в тези малки структури. Затова изпратих своето писмо, разбира се, след като съм заела и позицията или съм убедила своя колега министъра на финансите Муравей Радев.
Да, писмото ми е малко по-необичайно. Вярно е, и Вие сте член на Комисията по културата и медиите и знаете, че децентрализацията на действия става именно там. Да, общините носят тази отговорност. Там има съгласуване с министъра на културата - нещо, против което Вие говорихте и говорихте дълго. И казахте, че министърът на културата не бива да има никакви правомощия спрямо общините. Те са сведени до някакво съгласуване. Добре, може би посоката е вярна, но е съвършено некоректно сега да ме обвинявате в обратното - за това, че нямам правомощия, които аз не съм създала. И по убеждение ще поддържам правомощията на общините, които все повече трябва да се увеличават. Ние все повече ще имаме методическа и експертна помощ към тях. Разбира се, и онази субсидия, която държавата ще даде и в тази област.
В писмото си ме питате за нещо, което не знам, но съм длъжна да отговоря. За това, че се разминават в дати - до 7-ми е трябвало да бъдат извършени. Няма нищо странно. На 30-и е заседанието на Министерския съвет. Следователно, до 7-ми министрите са могли да извършат своето. Следователно, тук обяснението е ясно.
Но към това, което казах, ще прибавя, че моите сътрудници и аз водим непрекъснати разговори - структура по структура. Самите хора от общините идват и ние ги разглеждаме с цялата целесъобразност. Затова съвсем не означава Пилатовско излизане от задълженията това, че настоявам да се пазят чрез структурите на културата местните традиции и местните корени. То е съпроводено с усилия и това са усилия с всяка община поотделно. Последната беше с Добрич преди два дни. Аз мисля, че тук са усилията, които трябва да се правят.
Ако Вие ми бяхте поднесли категорични данни за това, че определена структура я няма и аз имах протеста на тези хора, тогава вероятно отговорът ми щеше да бъде по-конкретен. Напротив, усилията са те да бъдат присломени там, където има възможност да се влее финансов поток без това да увреди на другите задължения на общината. Да, препоръчано е - вижте самото постановление - само "се препоръчва", "при възможност", и това не случайно е написано така. И министърът на образованието, и на културата наистина държахме това да бъдат препоръчителни моменти. Нямането на нормативни документи не ги задължава. Преобразуването в други форми, при възможност към тях да има и други дейности, са напълно целесъобразни, включително и там, където това може да стане като търговско дружество - например ритуалните домове, разбира се, че това би могло да стане. И защо не?
Следователно, господин Атанасов, скоро прегледах поредицата от парламентарни въпроси или въпроси по повод правомощието Ви на парламентарен контрол. При Вас те са изпълнени с много популизъм и почти без конструктивни предложения. Едва ли така ще помогнем на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата, ако желае, господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо министър, ние сме в парламента, а не в училище и актуален въпрос е това не, което съм написал в тетрадката си за домашно, а което съобщавам тук, от тази трибуна.
Никой не е против това да се отнемат правомощия на общините. Напротив! Но давайки правомощия, задължавайки ги, вие ги лишавате от субсидии, лишавате ги от финанси. (Неразбираема реплика от министър Емма Москова.)
Правителството. И не само в сферата на културата. Вижте какво става в София - 150 счупени крака на ден в "Пирогов". Това означава, че общините нямат пари за елементарни разходи, за животоспасяващи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се отклонявайте от въпроса си.
ИВО АТАНАСОВ: Но има ли пари в държавата? Достатъчно е да знаем, че парите, предвидени за цялата култура, за цялата година в България - до 2000 г., са толкова, колкото Министерският съвет похарчи това лято, за да си купи правителствен самолет. Има ли пари? - Има. Разпределят ли се правилно? - Не се разпределят правилно. Това е проблемът. Общините имат правомощия, но нямат финанси, с които да реализират тези правомощия. И това е един трик, за да прехвърлите отговорността върху общините, а вие отново да бъдете чисти.
Премиерът кани известни интелектуалци като стария дявол на чашка абсент, за да поиска извинение за пренебрежението си досега към творците. И в какво вижда вината си? - В това, че не обикаля ателиетата и гримьорните. Ако това му е грехът, да ни е жив и здрав. Ще се намери кой да го покани, ще се пречисти. Но проблемът е в отношението на министерството и на правителството към българската култура. Вие непрекъснато казвате, че има много държава в културата и сигурно, за съжаление, ще го казвате, докато има култура в държавата. Благодаря. (Смях и весело оживление в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Следват отговори на министъра на транспорта и съобщенията, на регионалното развитие и благоустройството и на заместник министър-председателят и министър на икономиката. В момента тече тяхната среща с Романо Проди.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към отговори на министъра на транспорта и съобщенията господин Антони Славински.
Има думата народната представителка Емилия Масларова да развие своя актуален въпрос относно закупуване на самолет за ВИП-полети.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Не зная, господин Славински, след всички тези изказвания на Вашите колеги преди Вас за икономии в държавата, моят въпрос е свързан по моя преценка с едно разхищение. За да бъда коректна към Вас, трябва да кажа, че аз го бях задала към министър-председателя на страната, който беше прехвърлен към господин Краус, който всъщност е отговорникът, но така или иначе, Вие носите и активите, но и пасивите на решенията преди Вас.
Всички ние много дълго говорим, че в страната е закупен самолет за 17 млн. 250 хил. щат. долара. Този самолет естествено може да бъде закупен единствено съобразно правилата от ръководството на "Въздушно движение", тъй като то е единствената институция, която може да даде, предполагам на този хал на държавата, такива пари и да ги изразходва, разбира се, за строго определени нужди.
Защо зададох въпроса? Защото и в печата, а и аз направих проверка, самолети за ВИП-нужди, които смятам, че са необходими, биха могли да се купят от аналогични фирми, а не точно "Фалкон-50", а могат да бъдат закупени от други американски фирми със същия летателен полет или приблизително толкова, със същата вместимост, но с около 5-7-8-12 млн. разлика в цената.
Прави впечатление, че ако този самолет е закупен от ръководство "Въздушно движение", то трябва да се съобразява с изискванията и да бъде за използване на облитания на наземните аеронавигационни и радиолокационни средства. Всъщност годишно за такива облитания са нужни средства около 120 хил. долара. Нашият самолет струва 17 млн. 250 хил. долара или ние сме си подсигурили този самолет за 143 години напред, т.е. да го имаме, независимо дали ще се развива технологически напред тази дейност.
Освен това, господин Славински, информацията, която имам, е, че Министерският съвет на базата на едно решение, което е взел в края на 1998 г. въз основа на Закона за държавните и общинските поръчки за освобождаване от тръжна процедура на определени сделки, за които има срок, е използвал това и не е направен конкурс. Всъщност проведен ли е такъв конкурс в крайна сметка, за да се закупи такъв самолет, при положение че би имало и аналогични по-евтини самолети? Още повече, че става въпрос за сума, която се равнява, както каза преди малко моят колега Иво Атанасов, на издръжката на културата за страната за цялата 1999 г. И в крайна сметка, имайки предвид действително състоянието на страната, това ли беше най-необходимото, което трябваше да се закупи от правителството, за да се решат част от ВИП-потребностите на нашето правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Гражданската въздухоплавателна администрация разполага и в момента с лаборатория за облитане на радиотехнически и навигационни средства, чието оборудване е закупено през 1977 г. и е монтирано на самолет "Як-40". Всички проучвания сочат, че в близките години тази морално остаряла апаратура няма да може да ни върши работа. Касае се обаче за част от задължителните действия по технологичния контрол за проверка на радиотехническите системи с пряко отношение към сигурността, за която имаме ангажименти както в страната, така и по европейските и международните институции. Тези проверки се правят периодично по предварително определен график. Взето е решение да се съчетаят тези функции с използването на самолета през свободното му време и за ВИП-функции.
По предложение на министър Краус с Решение № 612 от 18 ноември 1998 г. Министерският съвет го е упълномощил да проведе преговори на основание чл. 58, т. 5 и 9 с ДАСО АВИСИОН за подписване на договор за закупуване на комплексна система, не се касае само за ВИП-самолет, а за комплексна система, състояща се от специфично оборудване за облитане на радиотехническите средства, и самолет, който може да изпълнява и да съвместява двете функции. Със същото решение министър Краус е задължен преди подписване на договора да внесе информация в Министерския съвет за проведените преговори и постигнатите споразумения както по техническите, така и по финансовите параметри. В изпълнение на това решение със Заповед № РД 08-10-61 от 7 декември 1998 г. е определена междуведомствена работна група с представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи със задача да проведе преговори с ДАСО АВИСИОН и да уточнят всички технически и финансови параметри на системата.
Своевременно постигнатото споразумение е за нов самолет, който ще бъде доставен през месец май 2001 г., и това е цената на този самолет, за който Вие говорите, и тя е обвързана с цялата техническа апаратура, която ще бъде на борда. Може би оттам идват разликите, които правите, с други подобни самолети, тъй като там цената е само на пътническата част, така да се каже.
Освен това, ДАСО АВИСИОН е предложил до доставката на системата през месец май да предостави за временно ползване въпросния малък и бял, но не нов, самолет само за периода до 2001 г., където е предвидена опция съответно той да бъде върнат или да бъде закупен, това е в правото на държавата да реши.
На заседание от 11 март 1999 г. Министерският съвет е одобрил доклада относно проведените преговори и постигнатото споразумение по техническите и финансови параметри и е упълномощил министър Краус да подпише договора с ДАСО АВИСИОН.
Струва ми се, че този самолет, особено новият, който ще дойде през май 2001 г., оборудван с най-съвременна технология, ще бъде изключително необходим, тъй като ние държим да изпълняваме всички задължения, които имаме към международните и европейски въздухоплавателни организации, да следим и да спазваме точно този технологичен контрол, за да бъде осигурена сигурността на полетите както по отношение на нашите самолети, така и по всички транзитни преминаващи. И амбицията да построим ново летище и да се мъчим да бъдем център на тези транспортни авиоуслуги в региона изисква да бъдем в крак и с всички технически норми и средства за контрол.
Така че съвместяването на функциите му и за ВИП-нужди той просто става по-ефективен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин Славински! Аз пак искам да подчертая, че чудесно разбирам ситуацията, в която Вие се намирате, след като давате отговор за нещо свършено вече, постфактум. Чудесно разбирам и това, че явно ние след две години ще се радваме на един хубав, нов, модерен самолет. А дотогава може би няма да работят светлинните табла на Централна гара, които са също толкова важни за комуникацията в страната, разбира се, не в този вид транспорт.
Господин Славински, не Ви ли се струва малко нелогично това, че при положение, че действително в страната има изключителен недостиг на средства, при положение, че тази сума, която е дадена, е четири пъти и половина повече от средствата, които ние за 2000 г. гласувахме за инвалидите в България, че тази сума е една трета от детските добавки на всички деца в цялата страна, някак си предварително да даваме на фирма, за да можем нещо да си гарантираме след година и половина - две? Нещо не е съвсем точно във връзка с това, което тук преди малко говориха и всички ние слушаме непрекъснато от вашите колеги.
Аз много се изкушавам - Вие току-що влизате в длъжност - да Ви попитам супермодерният джип "Мерцедес", закупен от министър Краус с пари на ръководството на "Въздушен транспорт" за 160 000 дойче марки, него ще го продадем ли, за да можем да запушим някоя дупка в транспорта или предполагам, че Вие ще имате достатъчно морални сили да не го използвате, имайки предвид, че той също е едно доста стабилно перо. И ако в някоя община можем да запушим част от средствата в някоя дейност - имам предвид транспортна дейност, нямам предвид други дейности - бихте го направили, предполагам, с удоволствие? Защото сами разбирате, че когато всички са бедни, не може за сметка на бедността да се правят разходи с цел разкош.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаема госпожо Масларова! Моята реплика ще бъде само по отношение на това, че давайки пример с информационните табла на гарата, за които споменахте, те в момента представляват проблем именно защото предварително не са взети мерки за тяхното обновяване. За да не изпаднем в същата ситуация със стария самолет ЯК40, която ще е пагубна за сигурността - информационните табла все пак създават временни затруднения на гражданите - но за сигурността на полетите не можем да си позволим подобно нещо.
Именно заради това стъпката е предварителна. Няколко години преди закупуването ИДАСО трябва да произведат специфичната апаратура за нея, която ще бъде монтирана вътре. Така че просто връзката с таблата според мен е точно в полза на това, че трябва предварително да бъдат планирани тези неща.
Колкото до обема на средствата, сигурността на полетите изисква разходи, които са еднакви за всички страни. Никой не разрешава на по-бедните страни да си позволяват компромиси в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Има думата народният представител Петър Мутафчиев да развие своя актуален въпрос относно промяна на трудовите договори в структурите на Български държавни железници.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз очаквах, че през двете седмици на месец декември министър Краус ще отговори на моя въпрос. Но какво да се прави? Явно не стигна тогава времето. Времената са променливи, сменят се и министрите. Сега се надявам, че ще получа отговор от Вас.
Какъв е моят актуален въпрос? Господин министър, какво налага промяната на безсрочните трудови договори със срочни във фирма "Български държавни железници"?
Защо зададох този въпрос, господин министър? В средата на месец ноември тази година държавна фирма "Български държавни железници" започна процедура по промяна на безсрочните трудови договори със срочни за всички служители - от ръководния и административния персонал в Генерална дирекция, а също така и във всички поделения на фирмата.
Разбираемо би било, ако такива договори бяха предложени на ръководителите на поделения и на отговорни длъжности в български държавни железници, точно на хората, които са поели персонални ангажименти към оздравителната програма и предвидените в нея реформи в "Български държавни железници". Меко казано обаче, озадачаващ е фактът, че от тази акция са засегнати специалистите и ръководителите в поделенията на фирмата на ниво началник цех и началник звено. Подмяната на трудово-договорните отношения доведе до сериозно социално напрежение, за което вероятно са ви запознали и Вас. И това е обяснимо, тъй като за този акт никой от ръководството на БДЖ от министерството не е счел за нужно да предупреди дори синдикатите. Това го казвам с ясното съзнание, че индивидуалното трудово договаряне е акт между работодателя и работника, но чрез синдикатите и министерството, и ръководството на БДЖ щяха да постигнат по-голяма откритост за целите на акцията, а също така би била гарантирана и доброволността при подписване на договорите, за която в този момент може да се говори със сериозни съмнения.
Притеснението ми, господин министър, е, че този подход е предприет, за да се използва страхът сред работещите в "Българските държавни железници" да не загубят своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Мутафчиев, за коректност ще кажа, че Вашият актуален въпрос е зададен на 15 декември. Къде виждате две седмици за министър Краус или сте забравили откога Народното събрание беше във ваканция?
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Въпросът за промяната на безсрочните трудови договори в срочни за част от ръководните служители и администрацията в БДЖ - искам да подчертая, че тази част е по-малко от 2 на сто от общия брой на работещите в компанията - е обсъждан в началото само в ръководството им. Това решение е взето с цел да се използва положителният ефект, който е постигнат в едно от поделенията, а именно в "ЖП Инфраструктура", където този подход е реализиран в началото на 1999 г.
Бих искал да отбележа, че процедурата е реализирана в съответствие с изискванията на чл. 119 от Кодекса на труда, а именно трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.
От извършената проверка е установено, че не всички служители са изразили съгласие за промяната на трудовоправния им статус и те са останали с безсрочните си договори. Този факт, смятам, сам по себе си дава основание да приема, че не е оказван административен натиск от страна на работодателя.
От друга страна, закъснението на отговора може би е допринесло и за това, че са проведени доста разговори със синдикатите и общо взето, напрежението, доколкото знам, е спаднало. Тези, които са били съгласни, са подписали срочни договори. Тези, които не са били съгласни, са останали с безсрочните си договори. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър! Съжалявам, че от краткия Ви отговор не можах да разбера точно какви са мотивите и дали подобен акт при промяна на трудовите договори от безсрочни в срочни ще доведе до подобряване работата в "Български държавни железници".
Обаче е ясно, че с този акт, колкото и малко да са засегнати лицата, а това са лицата, които ръководят изцяло фирмата - говоря и за поделенията към "Български държавни железници" до ниво началник звено - ще бъдат засегнати най-вече в три пункта.
Първо, това, че след предстоящата програма и съкращения по оздравяване на "Български държавни железници" за 2001 г. всички тези хора, които са подписали срочните трудови договори ще бъдат лишени от правото си по закон да получат 1000 лв. след съкращението.
Второ, в колективния трудов договор, подписан между синдикатите и "Български държавни железници", е включено споразумение, че лицата, които работят в БДЖ и им предстои пенсия, една година преди пенсионирането, ако бъдат съкратени, ще имат правото да получат и шестте заплати, които им се полагат по Кодекса на труда и по колективния трудов договор.
Отново са нарушени права на работещите в "Български държавни железници".
И не на последно място, тъй като ние досега говорихме за безопасността на ВИП-лицата в България, струва ми се, че страхът и объркаността, която се създаде в административните структури на Българските държавни железници, е една сериозна опасност за това безопасно да пътуват българските граждани по БДЖ. Това не са най-добрите условия, при които трябва изцяло да се реализира структурната промяна в БДЖ, а и оздравителната програма, за която и Вие вече като министър сте поели ангажименти.
Така че моята молба към Вас, господин министър, е, нека този въпрос да бъде решен, и то в интерес както на БДЖ, така и в интерес на работещите там. И надявам се, ако наистина през последните няколко дни на този месец напрежението е спаднало, че нещата ще бъдат подобрени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос относно необходимостта от следприватизационен контрол от страна на министерството за приватизацията на "Кричим-автотранспорт" ЕООД. Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 18 юни 1999 г. министърът на транспорта господин Вилхелм Краус заяви, че в съответствие с програмата си за следприватизационен контрол органите на Министерството на транспорта ще продължат да извършват проверки както планирани, така и по сигнали за нарушения.
От месец и половина работниците и служителите от дружеството "Кричим-автотранспорт" протестират и настояват ръководството му да изплати заплати, които дължи на трудовия колектив от месец октомври 1998 г. досега.
Двадесет и шест от работниците са завели съдебни дела за неизплатени заплати, а други 30 са подготвили документи за завеждане на такива дела. За финансовото състояние на дружеството акционерите и работниците нямат данни, защото ръководството не им дава информация. Ръководството на дружеството в лицето на господата Стефан Кинчев и Стоян Михайлов отказва да се срещне с колектива, за да чуе исканията му и да предостави нужната информация. А такава е необходима, защото работниците и служителите с основание задават следните въпроси:
- Къде са приходите от автобусните превози до Пловдив - 34 линии на ден, Перущица, Върховръх, Устина, Стамболийски, Куртово Конаре, Цалапица и по няколко градски линии? Защо парите от продажбата на билети и карти не стигат до касата на дружеството, за да се изплащат заплатите и осигуровките?
На второ място, къде са парите от продадените товарни автомобили, машини в дърводелната и ковачницата, от желязото и алуминия на бракуваните коли?
Трето, през този период не са купувани нови резервни части - акумулатори и гуми, а единствено гориво, като ремонтите са извършвани от шофьорите.
Стигна се дотам почти целият трудов колектив на "Кричим-автотранспорт" да подаде заявление за освобождаване от заеманите длъжности по чл. 327, т. 2 от Кодекса на труда за неизплатени заплати и осигуровки вече за една година и три месеца.
В тази връзка, господин министър, отправям към Вас следния актуален въпрос.
Какви мерки ще предприемете, за да бъде действително ефикасен следприватизационният контрол за "Кричим-автотранспорт" и за да бъде стриктно изпълнен договорът за приватизация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! Компетентните служби на Министерството на транспорта са изпълнявали задълженията си по следприватизационния контрол и с особено внимание по отношение на търговското дружество "Кричим-автотранспорт" ЕООД. Така например със заповед РД-12-10-86 от 3.12.1999 г., тоест, преди Вашия актуален въпрос, е възложена проверка по сигнал на кмета на община Кричим и е извършен следприватизационен контрол от Донка Николова - главен експерт от управление "Финансов и приватизационен контрол".
Във връзка с Вашия актуален въпрос:
На 16.12. със заповед  20-13 от 15.12. трима експерти, водени от началник на управление "Финансов и приватизационен контрол" са извършили допълнително проверка в дружеството. Изводите, които мога да направя, са следните:
1. Поетите ангажименти по договор по трудовата заетост са изпълнени за 1998 г. с изключение само на четири бройки, отпаднали по естествен път - пенсионирани, и две бройки, напуснали по взаимно съгласие. Към началото на месец декември 1999 г. средносписъчният брой на персонала е 133 бройки или по-малко от договорените с 83. Това е за 1999 г.
2. Договорените инвестиции в размер на 5 млн. лв. за 1998 г. са преизпълнени. За 1999 г. към началото на месец декември договорените инвестиции също са изпълнени.
3. Изпълнява се и договореният предмет на дейност.
4. Установено е, че от месец октомври 1998 г. до месец март 1999 г. не са изплащани заплати, както и не са плащани данъци. Авансово на част от работниците през различни периоди са изплащани с ордери суми от 50 до 90 лв.
Какви мерки мога да предприема? Ако при финансовото приключване на 1999 г. се потвърди неизпълнението на ангажиментите за трудовата заетост в параметрите по договора към датата на проверката, купувачът ще бъде санкциониран съгласно приватизационния договор. За съжаление не бих могъл да приложа санкциониращи мерки за неизплатени заплати, защото по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия не се предвиждат такива условия при приватизация на дружествата.
Длъжен съм да споделя с вас, че при наличие на желание от страна на ръководството на община Кричим финансовото състояние би могло да бъде подобрено чрез възлагане обслужването на общинската транспортна схема.
Това, което бих могъл да препоръчам, е да бъдат изпълнени съветите, дадени от проверяващата група на представители на колектива, които в същото време са и акционери, а именно: да свикат общото събрание на акционерите за смяна на ръководството, довело до тежкото финансово състояние на дружеството.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Госпожи и господа народни представители, господин министър! И когато през месец юни господин Краус като министър на транспорта отговори на първия въпрос, който зададох във връзка със състоянието на "Кричим-автотранспорт", му заявих, че чиновниците от Министерството на транспорта го подвеждат като министър.
В случая аз също смятам, че информацията, която Ви е предоставена от Вашите подчинени, не отговаря на действителната обстановка и състояние. И най-важното - не дава една ясна и точна представа за голямото социално напрежение, което съществува не само сред работниците и служителите и техните семейства, но и сред обществеността в гр. Кричим, защото това е предприятието, което в продължение на дълги години е основно и е осигурявало и поминък, и работа и за семействата на работниците и служителите, и за гражданите на гр. Кричим. Затова и вниманието на кричимската общественост е толкова голямо и е толкова сериозно. Затова и тя толкова се вълнува и очаква от тази трибуна отговора на министъра на транспорта и съобщенията.
Би трябвало да Ви направи впечатление, че първата проверка, за която говорите, за следприватизационен контрол, е осъществена едва на 3 декември 1999 г., тоест, след като са започнали протестите на работниците и служителите и след като ръководството на общината уведомява ръководството на Министерството на транспорта за това напрежение, което съществува не само в предприятието, но и в града.
Аз питам до началото на месец декември 1999 г. какви са били причините Министерството на транспорта да осъществява това, което има като законни правомощия? Или трябва винаги да започнат протести, да се създаде голямо социално напрежение, за да се реагира пост фактум?
Освен това аз не съм убеден, че изнесените от Вас данни, поднесени Ви от чиновниците и Вашите подчинени в министерството, отразяват реалното състояние и по трудовата заетост, и по инвестициите, особено що се отнася до конкретния факт, че и в момента в предприятието...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Приключвам, господин председател! Освен напрежението, което съществува, трябва да се знае, че има и много сериозни претенции от страна на юридически лица, към които има огромни задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Икономическото състояние на "Кричим-автотранспорт" заслужава много по-сериозно внимание от Вас, господин министър, по отношение на това, което става в момента. И аз ще Ви помоля за една допълнителна проверка, която Вие да разпоредите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Борисов, за да развие своя актуален въпрос относно неизпълнение на графика за изплащане на закъснелите заплати на железничарите за 1999 г.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин Славински, позволете ми още веднъж да Ви поздравя с избирането Ви за министър на транспорта и съобщенията. Вероятно си спомняте, че още в първия ден на Вашето избиране имах удоволствието да Ви поздравя, да бъда един от първите. Към Вас в днешния парламентарен контрол имам 4 въпроса - 2 устни и 2 писмени. Вярвам вече се убедихте, че всички мои въпроси са добронамерени и конкретни. Надявам се и на такъв отговор от Ваша страна.
Първият ми въпрос към Вас е относно заплатите на железничарите за 1999 г. и по-точно неизпълнението на графика за изплащане на закъснелите заплати за 1999 г.
Господин министър, сигурен съм, че с Вас нямаме различия по труда на българските железничари. Работата на железничарите е отговорна и висококвалифицирана. За съжаление, техният труд е нископлатен. Освен това работните им заплати се дават с голямо закъснение. Вече се наложи практиката част от заплатите им да се удържат и да се изплащат значително по-късно. Разбира се, Вие нямате абсолютно никаква вина за това. Забавеното плащане на заплатите в системата на БДЖ не е ново явление. То се е превърнало в една хронична болест, която има своите дълбоки причини и предпоставки. Не е тук мястото да анализираме тези причини, но не мога да не се спра на основната от тях от моя гледна точка.
Става дума за драстичното свиване на товарооборота. Липсата на товари води до липса на свежи пари за оборота, а също така и за своевременното попълване на фонд "Работна заплата". В сравнение с 1997 г. намаляването на товарооборота е около 45-47 на сто. Причината е кризата в икономиката, разрушаването на промишлеността и селското стопанство. Износ практически няма. Има и други причини.
Закъснението в изплащането на железничарските заплати започна още от януари 1998 г. На 11 ноември миналата година между господин Владимир Дунчев и синдикатите беше подписан график за изплащане на закъснелите заплати на работниците и специалистите от БДЖ. Съгласно този график до края на миналата година трябваше да се изплатят 80 на сто от ноемврийските заплати, а до 8 или 12 януари 2000 г. - авансът за месец януари. За съжаление, този график не се изпълни. До днес - 14 януари, не са изплатени нито заплатите за ноември, нито е даден авансът за януари.
Моят актуален въпрос е: господин министър, какви са Вашите разчети за изплащането на закъснелите заплати на железничарите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Съгласно графика, който е елемент от споразумителните протоколи между "Подкрепа", КНСБ и генералния директор на БДЖ, в периода между Коледа и Нова година трябва да започне изплащането на до 80 на сто, което предполага непълните 80 на сто от заплатата за месец ноември. През този период на всички ж.п.работници и служители бяха изплатени средно по 77 лв.
Освен това останалата част от заплатата за месец ноември те получават сега, като до момента са изплатени заплатите на всички поделения на БДЖ и "Експлоатация", "Инфраструктура" за ноември в Бургас, Варна, Русе и Горна Оряховица. От вчера се изплащат заплатите в поделенията в Пловдив, а от понеделник ще започне изплащането и на поделенията в София. Следователно, ако правилно четем споразумението за до 80 на сто, то е било спазено.
Напълно съм съгласен с Вас, че закъснението за изплащането на заплатите не е положителен факт. Ще се постарая това да се нормализира, но трябва да се набележат и да се изпълнят други мерки, които ще доведат до оздравяването на това изключително важно инфраструктурно предприятие. Част от тези мерки ще засегна в отговора на следващия Ви въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, имам информация от вчера - късно снощи за неизплатените заплати. Вие знаете много добре, че с огромен интерес работниците от БДЖ чакат този отговор.
Аз не мога да бъда доволен от това, което Вие казахте, защото е вярно, че Вие не сте виновен, но спестихте това, че графикът беше подписан на 11 ноември, а още до края на декември Вие инкасирахте закъснение. Първите две седмици на януари железничарите не получиха заплатите си за месец ноември миналата година, макар и до 80 на сто, както Вие казвате.
Аз не мога да нарека това другояче освен безсилие. Тук ще си позволя да изразя съображение и по един друг въпрос. Аз днес не получих отговор на моя въпрос за информационните табла на железопътна гара София. На Вас Ви прави чест, че в един от първите си работни дни Вие бяхте там и се запознахте лично. Това е много добре, но това, че дадохте отговор, че информационни табла на Централна гара София ще има през септември, т.е. 8 месеца Централна гара София ще остане без информационни табла, за мен също говори за едно безсилие. Моля да ме извините, че използвам такава тежка квалификация, но Централна гара София не може да остава толкова дълго без информационни табла...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се отклонявайте от въпроса. Въпросът Ви е за заплати.
ИВАН БОРИСОВ: Свързани са тези неща, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как са свързани таблата със заплатите?
ИВАН БОРИСОВ: Свързани са двете неща: както за заплатите, така и за информационните табла. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие можете да правите всякакви връзки, но връзка между таблата и заплатите няма.
Има думата за дуплика министър Славински. (Реплики от ДЛ.) В природата има връзка между всичко.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Само две думи за таблата. Нови табла могат да бъдат монтирани през септември, тъй като трябва да се спазят всички процедури за търгове, монтаж и т.н. Но това не означава, че съществуващите табла не могат да бъдат ремонтирани и да работят дотогава.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Това е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Следващият актуален въпрос е пак от народния представител Иван Борисов: относно спиране на бързи влакове София - Видин и пътнически влакове в участъка Брусарци - Видин.
Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Славински, вторият ми въпрос е относно спирането на влакове от 15 януари 2000 г., т.е. от утре. В последните месеци на 1999 г. темата за спирането на влакове от 15 януари беше коментирана почти ежедневно в пресата. Първите съобщения бяха, че ще бъдат спрени 70 влака. Сега разбираме, че спрените влакове от 15 януари, т.е. от утре, ще бъдат 253! Сега броят на експресните, бързите, пътническите, крайградските и смесените влакове е 867. След 15 януари остават да се движат 614 влака. Спрени са 253 влака, т.е. с 30 на сто по-малко влакове ще се движат от утре.
Това е част от мерките в програмата за финансово оздравяване на БДЖ за периода 1999-2000 г. Забележете, програмата е приета на 17 ноември миналата година и се отнася и за 1999 г. Интересно какво ли можеше да се направи, респективно да се спести от датата на приемането на програмата на 17 ноември до края на годината, освен да не се изплащат заплати и да не работят информационните табла?
За 2000 г. основното в програмата е закриване на линии и съкращаване на хора. Въпреки съкращенията обаче, БДЖ ще продължи да работи на загуба. Почти три пъти са се увеличили загубите в БДЖ за 1999 г. спрямо 1998 г. През 1998 г. БДЖ е приключила с 36 млн. лв. загуби, а през 1999 г. загубите са 91 млн. лв., тоест три пъти повече. Надеждата е, че през 2000 г. загубите в БДЖ ще намалеят на около 60 млн. лв. Това са прогнозите. Интересно ще бъде да видим от анализите за 2000 г. до каква степен спрените 253 влака ще помогнат за финансовото оздравяване на БДЖ.
Господин Славински, Вие поемате ръководството на Министерството на транспорта и съобщенията в много труден период. Ще бъде несправедливо да Ви упрекваме за пропуски и грешки в оздравителната програма на БДЖ. Но новото разписание на влаковете е вече факт. Само след няколко часа 253 влака ще бъдат спрени.
Моят актуален въпрос е какви са мотивите Ви, господин министър, за спирането на бързи влакове 720 и 725 София - Видин - София, и пътнически влакове 7240 и 7242 Видин - Брусарци и 7243 и 7241 от Брусарци до Видин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Славински.
Господин Борисов, с тези данни за загубите дали сам не си отговорихте на Вашия въпрос?
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Не. Вие сте председател, а не коментатор. Нека отговори министърът. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви отговори, разбира се.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! В съответствие с препоръките на Световната банка и с постановление на Министерския съвет № 147 от 1999 г. бе разработена програма за финансовото оздравяване на БДЖ за периода 2000 - 2001 г. Анализът показва, че през последните две години е налице спад на обема на пътническите превози - превозени пътници, пътни километри и така нататък. Цифрите съвсем накратко са: 1998 г. - 64,3 млн. пътника, 1999 г. 55 млн., а за 2000 г. се предвиждат около 50 млн. пътника.
Заложените в графика до 15 януари брой влакове осигуряваха превозването на доста по-голям брой пътници и товари отколкото реално се движеха. Влаковете са пътували полупразни. Искам да подчертая, че това е първият инструмент, който се прилага в оздравителна програма. Както Вие споменахте, другите инструменти са намаляване на персонала с цел повишаване на ефективността и предвид по-малкото влакове; корекции на цените, на тарифите. Предвижда се също така като възможен инструмент и намаляването на облекченията за пенсионери и студенти.
Много добре разбирате, че всяко неизпълнение на програмата с първия инструмент - именно със свиване на броя на влаковете, ще утежни следващите стъпки, които предполагам, че ще бъдат много по-болезнени. Така че аз съм на мнение и твърдо изпълнявам моето решение да не променяме набелязаната програма по съкращаване на броя на влаковете. Всяка слабост, която бихме проявили сега, ще ни струва утре по-скъпо.
Колкото до конкретния случай, за влаковете София - Видин - Лом, искам да обърна внимание на следното и всички да добият представа за какво става дума. В новото разписание остават да се движат следните бързи влакове:
София - Видин - сутрин в 7,05 ч.;
София - Видин - на обяд в 12,30 ч.;
София - Видин - след обяд в 16,30 ч.;
София - Лом - 18,40 ч.
И обратното:
Лом - София сутрин в 5,10 ч.;
Видин - София в 6,00 ч.;
Видин - София в 12,00 ч.;
Видин - София в 16,15 ч.
Тук искам да подчертая, че освен това за петъчни и неделни дни, когато броят на пътниците е по-голям, се движат още два бързи влака, а именно София - Монтана, който ще тръгва в 3 ч. и Монтана - София, който ще тръгва в 18 ч.
Искам да подчертая, че на това ново разписание не трябва да се гледа като догма. След като влезе в действие, ако се окаже, че някъде прогнозите не са били направени точно, анализите не са били съвсем коректни, това разписание очевидно може да претърпи някаква промяна. Но очакваният ефект от него, за да се намалят разходите, да се създаде възможност за по-бързото изплащане на заплатите, за което говорихме преди малко, изобщо за оздравяването на БДЖ, няма да се промени. Но отделни елементи от разписанието, стига да е по-удобно за пътниците, в рамките на приблизително такова количество влакове може да се променят без никакви проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Има думата за реплика господин Цонев.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Искате да кажете Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Иван Борисов Цонев сте.
ИВАН БОРИСОВ: Господин Соколов, аз не се срамувам от името Цонев, но не искам да се бърка с Йордан Цонев. Аз се гордея с това име, но така ме знаят в Северозапада. Мисля, че това беше нужно да уточня. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Досега винаги Ви наричам Борисов, макар че в справката пише Иван Борисов Цонев. Щом не се срамувате, няма защо да поставяте въпроса.
ИВАН БОРИСОВ: Господин министър, Вие нищо не отговорихте на моите въпроси за спирането на бързите влакове за Видин и пътническите влакове в участъка Брусарци - Видин. Говорихте принципни неща. Аз имам разписанието, зная го много добре и ще си послужа с него, за да Ви дам един пример след това.
Господин министър, лошо е това, че ние непрекъснато говорим за спиране, за затваряне. Спираме влакове, затваряме предприятия. Изобщо спираме. Докога? Вчера във вестниците прочетох, че 303 возила са намалени за 10 години в столичния транспорт. Това е друг въпрос, разбира се, но не е маловажен. С 32 на сто са намалени трамвайните вагони, с 28 на сто - тролеите и горе-долу с толкова и автобусите. Тоест, говорим непрекъснато за спиране. И аз питам докога?
Господин министър, миналата година по това време пак имаше спиране на влакове. Тогава аз се обърнах към министъра на транспорта и му казах, че спирането на бързия влак 730 и 731 е грешка. Тук, от трибуната, той каза: да, това е грешка - разпореди се и влакът беше пуснат. Вие отворихте вратичка накрая, че може да бъде преразгледан този въпрос и аз Ви благодаря за това. Но става дума за един пример:
Допускат се груби грешки с новото разписание. Примерът е следният: Синаговци - Гурково - това е квартал на град Дунавци до Видин. В това населено място, на тази спирка в денонощието спира един влак за Видин. Той е в 9,29 ч. Мисля, че това не е нормално.
Използвам случая, господин министър, да Ви връча и подписката на пътуващите в участъка Бойчиновци - Берковица. Вие на този мой въпрос днес също не отговорихте. Подписките са две. Едната е от 1800 човека, а другата - от 1600. Общо са около 3400 човека. Става дума за влак, който от Бойчиновци стига до Монтана, престоява там, вместо да стигне до Берковица, а хората с този влак отиват и се връщат от работа и Вие сега ги лишавате от превоз да отидат и да се върнат от работа.
Уверен съм, че този случай ще бъде преразгледан и правилното решение ще бъде намерено. С това моите въпроси към Вас за днес се изчерпват и аз Ви благодаря. (Предава подписката на министър Славински.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ИВАН БОРИСОВ: И да завърша, господин министър Славински...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие вече просрочихте една минута.
ИВАН БОРИСОВ: Господин Славински, Вие много добре знаете, че БДЖ-транспортът в България е в окаяно състояние. Той лети с огромна скорост към провала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Една минута просрочихте, господин Борисов. Вие говорите извън темата и не Ви остава време за темата.
ИВАН БОРИСОВ: Господин министър, ще останете в историята на България, ако направите възможното да спасите БДЖ - БДЖ отива към гибел.
Говоря тревожни неща, говоря истини, господин председател, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако си бяхте спестили за софийския транспорт, за 10-те години...
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Аз го ползвам ежедневно, как да го спестя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хайде тогава кажете за 10 години колко са се увеличили частните автомобили в София и ще си дадете отговор защо общественият транспорт е намалял.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Българите ползват трамвая и тролея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те пак го ползват, но три пъти повече хора вече ползват личен транспорт. (Шум и реплики от ДЛ.)
Преминаваме към отговори на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев.
Има думата народният представител Иван Борисов, за да развие своя актуален въпрос относно изграждане на граничен контролно-пропускателен пункт при с. Салаш, община Белоградчик.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, позволете ми най-напред да Ви поздравя с избирането Ви за министър на териториалното развитие и благоустройството.
Въпросът за изграждането на гранично-пропускателния пункт при с. Салаш, община Белоградчик, е много стар. Пред мен е проектът за този граничен пункт. При Вас вероятно също го има. От него виждам, че проектът е разработен през 1994 г. Още през 1994 г.!
Още в началото на 1999 г. строителството беше спряно. Обяснението беше, че няма средства. През 2000 г. там също не се работи. Обяснението е същото - няма средства.
Няма да се спирам сега на потребността от изграждането на този пункт. Няма да говоря и за спестените километри след евентуалното разкриване на пункта.
Каква е за момента ситуацията там?
Има решение на правителството на Република България за изграждането на този пункт. Има решение и на правителството на Югославия. Има работен проект - проект на пътя и по него се работеше, докато имаше пари. Няма работен проект на сградите.
Последната среща на междуправителствено ниво беше проведена през 1996 г. в Белград. Следващата среща трябваше да се проведе в София през 1997 г. В България вече имаше ново правителство. Срещата беше отложена. Така се стигна до спирането на обекта.
При разработването на проектобюджета за 1999 г. заедно с моя колега Михаил Миков направихме предложение за заделяне на средства за строителството на граничния пункт в Салаш. Естествено, предложението не беше прието. Обектът е замразен.
Господин министър, моят актуален въпрос е какви са намеренията на Република България за довършване на граничния пункт при с. Салаш? Какви са разчетите Ви за този граничен пункт за 2000 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Изграждането на нов гранично-пропускателен пункт и подходните пътни връзки към него е изключително скъпа инвестиция, затова в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е разработена стратегия, в която са определени като приоритетни със съседните държави 11 гранични контролно-пропускателни пунктове от общо 53 съществуващи и предстоящи за изграждане.
За откриване на нов пункт се отчитат следните основни фактори - на първо място, тенденциите за бъдещото развитие на транспортните оси и коридори и степен на изграденост на техническата инфраструктура, достигаща до граничния пункт; значението на пункта като международен, национален, регионален или с местно значение; етапа на проектната готовност и двустранните споразумения със съседните държави. И на последно място, интегрираната оценка на комплексното въздействие на граничните пунктове върху развитието на територията на страната, попадаща в зоната му на влияние.
Съгласно тази стратегия, контролно-пропускателният пункт Салаш - Ново корито е определен за такъв от местно значение с Решение № 287 от 1996 г. на Министерския съвет, с което се дава съгласие за откриване и изграждане на пункта. През същата година е приет и работният проект на пътната връзка. Застроителният и регулационен план на зоната за граничен контрол на пункта е разработен също през 1996 г. с възложител Министерство на териториалното развитие и строителството. Същият е приет на върховен експертен съвет.
През 1997 г. със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството е сформирана работна група, чиято задача е била да съгласува и определи основните параметри на пункта със сръбската страна.
Първата работна среща на двустранната работна група е проведена през м. октомври 1997 г., на която е определено местоположението на пункта и неговото наименование. Въпреки двукратно предлаганите срещи на Съюзна република Югославия чрез Министерството на външните работи през м. декември 1997 г., на която да се съгласуват основните параметри на пункта, не е получен положителен отговор. Поради този факт нова среща на смесената българо-югославска комисия не е проведена.
През 1998 г. се наложи промяна на нормативната база за дейността на граничните пунктове предвид присъединяването на България към Европейския съюз. Това наложи ново съгласуване на застроителния и регулационен план с Министерство на външните работи, Гранична полиция, Министерство на околната среда и водите и другите заинтересовани ведомства.
В момента двустранните отношения между двете републики са активирани и се подготвя заповед за създаване на междуведомствена комисия, която да проведе съгласувателната процедура и подпише съвместен протокол за основните параметри на граничния пункт - координати и нивелета на точката на пресичане на държавната граница; броя на платната и други технически характеристики. Предвижда се работната среща на експерти от двете страни да бъде проведена през втората половина на м. февруари т.г.
След приключване на съгласувателните процедури с югославската страна, Министерство на външните работи ще възложи изготвянето на окончателен работен проект на сградите и съоръженията в зоните на граничен контрол. Той може да бъде изготвен в рамките на 90 дни, като приблизителната стойност на проектирането е около 90 хил. лв.
Съгласуването със заинтересованите ведомства може да бъде извършено в срок от два месеца.
По предварителни разчети необходимите средства за изграждането на пункта са около 2 млн. и 400 хил. щатски долара.
Отчитайки желанието за по-бързо изграждане на пункта като елемент за повишаване на социално-икономическото и културно състояние в района и предвид етапа на готовност на двустранните споразумения, Министерство на външните работи още през настоящата година ще възложи окончателно проектиране и ще започне отчуждителните процедури и промяна в предназначението на земята в зоната на граничния контрол и пътна връзка.
Реалните възможности за приключване на проектирането и започване изграждането на контролно-пропускателния пункт Салаш - Ново корито са през 2001 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
За реплика, ако желае, има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър.
Трябва да поясня и това, че този въпрос беше зададен от мен към господин Бакърджиев още през миналата година, но в съвсем последните дни и не негово нежелание, а просто време не остана да получим отговор от него. Ние получихме отговор от Вас днес.
Съгласете се, господин министър, че този въпрос трябваше да бъде зададен. Защо? Защото в населението в моя край се създаде впечатление, че, виждате ли, отношенията между България и Югославия, между София и Белград са повече от хладни. Ето и такива цифри. През 1985 г. стокооборотът между двете държави е 283 млн. валутни лева - имаше и такова понятие. Сега са някъде от порядъка на 75 млн. долара.
Помним и скандала с назначаването на посланика на Югославия миналата година, през април, временно изпълняващ беше техният тук, нашият там е с ранг на посланик. Средства не се заделят за там.
Нашето предложение миналата година с моите колеги за включване на средства в бюджета за годината беше отхвърлен. Всичко това създава впечатление, че едва ли не нашето правителство няма намерение, няма интерес да изгражда този обект.
Като добавим към това и другото съображение, че безработицата в Северозапада с всеки изминат месец се увеличава, с 1 на сто е скочила безработицата в Северозападна България за декември - само с 1 на сто, само за м. декември, и сега пак броят на хората без трудови ангажименти достига 63 хил. или общо 23,5 на сто от икономически активното население на Северозападна България е базработно. Това е една изключително тежка цифра. Въпросът става сериозен.
Аз чух Вашия отговор. Вярвам, че са го чули и моите земляци. Считам, че този срок, който Вие давате, е реален. Дано това, което Вие казахте днес, да бъде доведено докрай.
Надявам се от страна на съседите в Сърбия той да бъде поет. Защото поне аз имам информация, че за тях той е актуален, и сега е актуален, и те очакват нашата активност, за да бъде намерено решение.
Аз съм доволен от Вашия отговор, казвам го още веднъж. Надявам се, че това, което Вие днес казахте, ще бъде изпълнено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата народният представител Иван Борисов да развие своя актуален въпрос относно рехабилитацията на пътя Враца - Видин.
Заповядайте, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, убеден съм, че Вие сте добре запознат със състоянието на пътя Враца - Видин. Той е част от еврокоридор № 4. Шосето е много тясно, в голямата си част настилката е разбита, особено в участъка Сумер - Дреновец. В този си вид главен път Е79 създава сериозни проблеми на шофьорите и насочва част от автомобилите в други маршрути.
Убеден съм, че Вие добре знаете всичко това. Доказателство за това, че знаете състоянието на главен път Е79 на Северозападна България е и публикуваният в "Държавен вестник" бр. 106 от 3 декември м. г. Национален план за регионално развитие за периода 2000-2006 г.
В констативната част на Националния план за регионално развитие за областите Враца, Видин и Монтана, през които минава главен път Е79, Вие сте записали: "Общата социално-икономическа изостаналост, застаряващо население, неприключил процес на раздържавяване и възстановяване на собствеността върху земите, - пишете Вие, - лошо състояние на транспортната мрежа, липса на координирана политика за привличане на инвестиции, слаб мениджмънт както в частния, така и в държавния бизнес, лошо състояние на телекомуникациите" и т. н., и т. н. Тоест Вие добре знаете състоянието на пътищата в Северозападна България, в т. ч. и на път Е79. Имате дълбоката убеденост, че там е необходим спешен ремонт.
Господин министър, моят актуален въпрос е: какви са вашите разчети за ремонт на главен път Е79 в Северозападна България през 2000 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! Преди да отговоря, бих желал да направя едно малко уточнение на конкретния Ви въпрос. Пътният участък Сумер - Дреновец не е по трасето на международния път Е79.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Каза го Иван Костов, и аз мислех така.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Международният път Е79 преминава през областите Враца, Монтана и Видин. Състоянието на пътя на територията на съответните области е следното.
В област Враца пътят е хабилитиран по проект "Транзитни пътища 1" и е в много добро състояние.
В област Монтана пътната настилка в участъка гр. Монтана до границата с област Враца е в крайно незадоволително състояние.
В тази връзка през миналата 1999 г. в този участък за изкърпване на настилката са вложени над 265 т асфалтова смес. През 1999 г. е реконструирано пътното кръстовище "Главен път 1,1" и "Второстепенен път 2,81" източно от Монтана на стойност 500 млн. стари лева. Обектът ще бъде завършен през тази година с изпълнението на вертикалната планировка, озеленяването и полагането на износващия пласт асфалтобетон.
Участъкът от гр. Монтана до границата с област Видин е също в незадоволително състояние. Поради това автомобилното движение при областния център Монтана се отклонява на север по второкласния път 2,81, след което по третокласния път 3,112. Преминавайки през Дреновец и с. Добри дол, движението се включва във второкласния път 2,11. Преди гр. Дунавци преминава отново по главен път 1,1 в посока областния център Видин.
Третокласен път 3,112, обслужващ ферибота Видин - Калафат, не е пригоден за тежко автомобилно движение. По тази причина през 1999 г. за подобряване на експлоатационното състояние на пътя и провеждането на тежкото движение са вложени над 160 млн. лева.
Област Видин. Седемдесет и три километровата отсечка на пътя, преминаваща на територията на областта се нуждае от основен ремонт, както и Вие посочихте. Отделни участъци от трасето са рехабилитирани през 1997 г. със средства на Главно управление на пътищата и са финансирани от Програма ФАР.
МРРБ чрез Главно управление на пътищата има определени разчети по инвестиционната програма на правителството за 2000 г. Участъкът от първокласен път 1,1 на територията на областите Монтана и Видин е включен приоритетно за рехабилитация в проект "Транзитни пътища 3". През 1999 г. беше проведен международен търг за избор на изпълнител на строителството на ЛОТ 1,98 за участъка Монтана - Враца, с дължина 15 км. Две самостоятелни тръжни комисии, едната от които с участието на независими международни консултанти, подготвиха докладите си по прегледа и оценка на офертите. Докладите са изпратени в Европейската инвестиционна банка в Люксембург за преглед от техническите експерти на банката.
На 23 ноември Европейската инвестиционна банка уведоми МРРБ, Министерството на финансите и ГУП за предоставянето на първия транш от 5 млн. евро. Средствата за съфинансиране от българската страна на посочения участък са осигурени по инвестиционната програма на правителството за 2000 г.
Към настоящия момент имаме положителен отговор от Европейската банка за избрания изпълнител. Предстои сключването на договор със срок на изпълнение 15 месеца от датата на подписване на договора с изпълнителя. Между другото изпълнител е италианската фирма "Тудини". Ориентировъчната стойност на ремонта е около 2 млн. щатски долара.
Участъците по път 1,1 Видин - Монтана, предвидени за рехабилитация, са обособени в ЛОТ 9,98 от проект "Транзитни пътища 3" с обща дължина 71 км и до края на м. януари т. г. ще приключи тяхното проектиране. Ориентировъчната стойност на обекта Видин - Монтана е 10 млн. и 600 хил. щатски долара. Очаква се строителството да започне в средата на 2000 г.
С реализацията на проект "Транзитни пътища 3" пътната мрежа по направление Враца - Монтана - Видин ще бъде приведена в експлоатационно състояние по европейските критерии и стандарти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
Има думата за реплика господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин министър. Правилна е бележката, която Вие направихте, но тя не се отнася към мен, а към господин министър-председателя.
Когато през миналата година на 12 февруари оттук зададох въпроса за Дунав мост № 2, господин министър-председателят Иван Костов отговори, цитирам дословно: "На практика транспортният коридор № 4 на територията на страната ни вече е изграден. Липсващо звено обаче по трасето на коридора е мостът на р. Дунав." Край на цитата. Имам стенограмите.
В своя отговор министър-председателят се спря и на рехабилитацията на пътя в отсечките Ботевград - Враца и Враца - Монтана.

Вие добре знаете какво е направено по този въпрос през 1999 г., особено в най-развития участък. Изключвам комичната ситуация с кръстовището на обиколния път в Монтана, където на 15 октомври, един ден преди изборите с фанфари, шумотевици и камери беше открит, в кавички казвам открит, обиколният път, а по него има да се работи още много месеци. Но това си е предизборно мероприятие, не го коментираме него сега.
Аз се убедих, господин министър, че Вие имате убедеността, че този път трябва да се изгражда, трябва да се рехабилитира. Не е нужно да Ви убеждавам, но още един пример ще дам.
В края на миналата година с отговорен служител на румънското посолство бях на фериботния комплекс в Оряхово. Имаше десетки тирове. Румънският посланик запита няколко от водачите: "Защо държите да минете непременно през Оряхово, когато има други пунктове?". Отговорът беше: "Освен че тук е по-късо разстоянието, пътят Видин - Враца е изключително разбит и който мине там веднъж, втори път не минава.".
Господин министър, аз мисля, че това е показателно, че действително трябва да хвърлим усилия този път да бъде ремонтиран, за да не гоним транспортните средства да търсят други маршрути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Едно съобщение:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 20 януари, четвъртък, от 15 ч. на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Следващото заседание на Народното събрание е на 19 януари, сряда, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Петя Шопова

Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов