Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам Третата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание.
Искам да честитя на всички народни представители и на членовете на правителството, които присъстват, Новата година и да им пожелая здраве, бодрост и сили за отговорната работа, която предстои, за да бъде една успешна за нас и за България Нова година.
При мен постъпи молба от народния представител Христо Стоянов, заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание, който по силата на ротационния принцип, залегнал в чл. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябваше да заеме ефективно заместник-председателското място:
"ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
г-н ЙОРДАН СОКОЛОВ


Уважаеми господин Соколов,
В съответствие на Правилника за организацията и дейността на Тридесет и осмото Народно събрание съм избран за заместник-председател на ротационен принцип. Съгласно чл. 4, ал. 3 от този правилник предстои да заема длъжността заместник-председател през следващата редовна сесия, начинаеща от месец януари 1998 г.
Отчитам сегашните политически обстоятелства в парламента и в тази връзка моля да бъде отложено предстоящото заемане на длъжността заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание."
Очевидно става дума за ефективното заемане на тази длъжност по силата на ротационния принцип.
При това положение принципът на ротацията важи и ще трябва да заеме своето място госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
За процедура господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много ви моля да не се приема молбата на професор Христо Стоянов, защото тя противоречи на правилника, противоречи и на всякакъв вид закони.
Мисля, че правилникът, който ние всички сме гласували, категорично изключва подобна замяна и подмяна, тъй като професор Христо Стоянов законно е избран за заместник-председател на Народното събрание на основание чл. 4 и въпросът с ротацията на заместник-председателите касае единствено сесията и времето, когато те ще заемат своето място, но към датата на конституиране на Народното събрание. Съгласно състоянието и съотношението броя на народните представители в различните парламентарни групи заместник-председателското място трябва да бъде заето от професор Христо Стоянов именно в тази сесия. Няма законово и подзаконово основание той да не заеме сега полагащото му се място. В противен случай за нас това ще бъде грубо нарушаване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Затова, господин председател, най-настойчиво Ви моля да поканите професор Христо Стоянов да заеме своето полагащо се място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Яшо Минков. Има направена процедура и аз трябва да взема отношение по нея.
Господин Христо Стоянов присъства на Председателския съвет. Има законно основание и щом той не желае да участва в ротацията и да предостави своя ред, това дори не може да се гласува. Това е един личен акт. Ротацията си е запазена и тя си съществува. Сега да спорим дали той трябва да заеме или не, ако той не се беше отказал, очевидно не само трябваше, а щеше да си заеме мястото. Но когато той се отказва, ние да го принуждаваме, според мен такова право нямаме.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Става дума за принцип. Чух току-що молбата на професор Стоянов и той употребява там един глагол, който няма нищо общо нито с правилника, нито с традицията. Той казва: "Засега да се отложи моето заемане на мястото".
Това, господин председател, не е оставка от избора му. Ако той има тази воля, това трябва да заяви. По правилник всеки народен представител може да направи предложение за един член на ръководството на Народното събрание, а не само парламентарна група. Веднъж избран, той не е никакъв представител на парламентарна група. Той е член на едно независимо ръководство, което се отнася към работата еднакво към представители на различните парламентарни групи, към всички народни представители. И добре е казано в правилника, че индикацията за парламентарна група се отнася само към момента на конституирането на ръководството, към самия избор, а оттам нататък парламентарната група няма такова влияние.
Ние добре знаем, че и в България, и в чужбина, но колко много в България започва така нареченото от мен политическо номатство - скитане от една в друга и в трета парламентарна група. Не може целият парламент да се приспособява към това.
Предлагам, господин председател, на базата на това, което казах току-що, да се гласува този въпрос.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Какво да се гласува?
ГИНЬО ГАНЕВ: Изглежда, че не говоря ясно. Има молба на избрания заместник-председател господин Христо Стоянов да се отложело неговото встъпване в длъжност. Коя е тази процедура за отлагането? Той трябва да се откаже, ако иска воля да не бъде, да подаде оставка като заместник-председател, това е друг проблем. Друга терминология няма и не само в нашия парламент. И понеже той иска сега да не се качи горе, а някога да се качи, аз такова качване и слизане не познавам в Народното събрание. Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Първо, той неточно по памет цитира молбата на господин Христо Стоянов. Никъде в нея не е казано "засега". Казано е "да бъде отложено предстоящото му заемане на длъжността".
РЕПЛИКИ ОТ ЛЕВИЦАТА: То е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Второ, това, което става, е изрично срещу желанието на господин Христо Стоянов. Той точно това не искаше да стане и затова подаде тази молба.
Няма какво да се подлага на гласуване затова, защото правилникът след като дава по-голямото право на един народен представител да подаде оставка и този негов личен акт не подлежи на преценка от страна на Народното събрание, очевидно той не може да няма и по-малкото право да остане заместник-председател, но да се откаже да участва в ефективното заемане на длъжността тогава, когато му идва реда по принципа на ротацията.
При това положение моля госпожа Петя Шопова да заеме своето място.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Какво значи лична воля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лична воля, госпожа Дончева, значи точно лична воля.


Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 декември до 13 януари 1998 г.:
- Законопроект за защита правата на потребителите. Вносители Йордан Нехризов и Христо Иванов. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи. Вносители са народният представител Петко Илиев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за изменение на Закона за застраховането. Вносители са Мария Иванова Спасова-Стоянова и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическа политика.
- Законопроект за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
- Законопроект за преизчисляване на валутните задължения. Вносител е народният представител Александър Каракачанов. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения ЕФТЕЛСАТ. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическа политика.
- Законопроект за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е народният представител Александър Каракачанов. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
- Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Проектобюджетът на Българската народна банка за 1998 г. Вносител е Българската народна банка.
- Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител е народният представител Любен Корнезов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за свободните икономически зони в Република България. Вносители са народният представител Александър Томов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Днес е първият пленарен ден и на новата сесия, и на месец януари. Предложения на основание чл. 39, ал. 7 от правилника не са постъпили. Има постъпило предложение на основание чл. 39, ал. 3 от правилника от госпожица Екатерина Михайлова, председател на Парламентарната група на СДС, и предложение от народния представител Любен Корнезов.
В проекта за седмичната програма са включени всичките тези предложения и проектът, който ви е раздаден, има следният вид:
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 14 - 16 януари 1998 г.

1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
3. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания.
4. Законопроект за ратифициране на изменение на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България.
5. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки.
6. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за борба с тероризма.
7. Второ четене на законопроекта за митниците.
8. Първо четене на законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
10. Парламентарен контрол.
И само да поясня - предложението на народния представител Любен Корнезов е сложено като девета точка затова, защото след изработване от водещата комисия на един общ законопроект по него има постъпили предложения, включително и от самия господин Корнезов. Комисията не се е събрала да ги разгледа. Затова го слагаме накрая на седмичната програма при условие, че дотогава комисията успее да разгледа новите предложения.
По тази програма някои нови предложения за разместване, за отпадане има ли? Няма.
Моля, гласувайте програмата така, както е предложена.
Гласували 215 народни представители: за 200, против 6, въздържали се 9.
Седмичната програма е приета.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов. Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволявам си и аз да ви отправя най-добри пожелания за здраве, живот и успех през Новата 1998 г., защото дълбоко вярвам, че това ще е за доброто на страната. Успешната работа на цялото Народно събрание ще бъде важна крачка към придвижването ни напред, към постигането на тези върховни национални цели и приоритети, които сме си поставили.
От името на правителството искам да ви запозная съвсем накратко с намеренията, които ние имаме в съвместната ни работа за периода до края на юли тази година.
Правителството има намерение да направи усилия основно в три направления.
Първото направление произтича от единодушно приетото ориентиране на България към пълноправно членство в Европейския съюз, което за всички нас означава приемане на много закони или цял един процес на хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз.
В изпълнение на това намерение и за компенсиране на голямото изоставане на страната правителството ще предложи да бъдат приети редица закони, в това число нов Закон за мерките срещу изпиране на пари, Закон за защита на потребителя, Закон за изменение и допълнение на Търговския закон в частта му за несъстоятелността, изменение и допълнение в Закона за изпълнение на наказанията, в Закона за пребиваване на чужденците в Република България. Важен акт ще бъде приемането на Закон за българските документи за самоличност, който ще ни даде възможност да направим важна крачка за излизане от негативния списък за визов режим. Ще ви предложим Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Закон за реда в търговията или Закон за търговията, изменение и допълнение в Закона за акцизите, Закон за регионалното развитие.
Второто направление, в което се надяваме да дадем заедно тласък на една сериозна политика за ускоряване на структурната реформа, на приватизацията, ще бъде в следните направления: изменение и допълнение в Закона за приватизацията на държавните и общинските предприятия, с което ще дадем възможност да се осъществи приватизация с приватизационни бонове.
Предвиждаме изменения в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, както и изменения и допълнения в законите за общинската и държавната собственост и в Закона за териториалното и селищното устройство. Надяваме се с тях да създадем възможност да бъдат премахнати пречките пред инициативата, пред предприемчивостта за по-интензивно строителство и изграждане на обекти.
С нов Закон за далекосъобщенията се надяваме да създадем благоприятни условия за приватизиране на Българската телекомуникационна компания и за приватизиране на честотите и уреждане на въпроса за концесиите в областта на електронните медии.
Предвиждаме един нов Закон за зърното, с който искаме да създадем постоянни стимули за производителите и да насърчим търговията със зърно в България. Вие сами разбирате колко важно е това за страната.
Със Закон за гражданското въздухоплаване ще се стремим да решим тези проблеми, които в момента не благоприятстват за приватизацията на авиокомпания "Балкан" и да уредим и други въпроси.
Със Закона за малките и средните предприятия ще изпълним важна част от програмата на Обединените демократични сили, а по моето разбиране и на програмите на доста от парламентарните фракции в настоящото Народно събрание, които са обещали на своите избиратели активна политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия и със Закон за преструктуриране на стоманената индустрия ще направим необходимото за успешна приватизация на стоманодобивните предприятия в страната. Ще ги направим атрактивни за евентуалните инвеститори.
Предвиждаме и приемане на закони, които да отговарят, да изпълняват препоръките на комисията, която Народното събрание избра за борба с престъпността, особено с организираната престъпност и корупцията. В това отношение предвиждаме изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и нов Закон за създаване на национална служба срещу финансовите нарушения и престъпления.
Що се отнася до борбата с корупцията, ние виждаме продължаването на тази борба преди всичко чрез осъществяването на една амбициозна и бърза административна реформа. Предвиждаме в този период да бъде приет Закон за централната държавна администрация, ще внесем и се надяваме да бъде приет Закон за държавния служител, който да уреди статута и на дипломатическите служители. Предвиждаме Закон за държавната тайна, за да се прекрати продажбата и корупцията на основата на сделки с ценна информация от органите на държавата.
Предвиждаме и редица закони в областта на социалното дело. В това отношение - нов Закон за доброволното пенсионно осигуряване и Закон за пенсиите, тоест два закона, предвиждаме Закон за социално-инвестиционния фонд и се надяваме, че те ще срещнат вашата подкрепа заедно с приемането на сега обсъждания и намиращ се в Народното събрание Закон за социалните грижи.
В областта на здравеопазването, за което чувам, че има повишен интерес в Народното събрание, ще ви предложим нов Закон за лечебните заведения, Закон за контрола върху наркотичните вещества, който също го смятаме като част от грижата за здравето на българските граждани, Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Пропуснах да кажа, че в областта на насърчаването на производството и структурната реформа ще предложим Закон за държавно гарантиране на експортното застраховане, с което се надяваме да създадем сериозни стимули за българските износители, за които толкова години се говори и на практика нищо не се прави. Искам да напомня на народните представители, че в края на миналата година ние създадохме структура за експортно гарантиране и застраховане на кредити и правителството отдели в нея 11 млрд. лв.
Освен това предвиждаме изменение и допълнение в Закона за висшето образование и в Закона за научните степени и звания и един нов Закон за избор на общински, училищни и читалищни настоятели, с който закон се надяваме да решим един дълго време отлаган и неуреден въпрос за общественото начало в организацията на училищната и читалищната дейност.
Ще ви предложим да доизградим държавните символи със Закон за държавното знаме и държавния печат.
Ще ви предложим нов Закон за подземните природни богатства и Закон за защитените територии, ще ви предложим Закон за туризма, Закон за земеделската техника, ще се опитаме да уредим заедно с вас някои национални фондове на Министерството на образованието и науката, като фондът за научни изследвания и фондът за структурна и технологична политика.
Ще ви предложим и нов Закон за хазартните и развлекателните игри.
С това се изчерпват нашите намерения. Общо броят на законите, които ще предложим, е 49. Това отговаря на капацитета на Народното събрание, задоволява част от възможностите, които Народното събрание има да приема закони.
Освен това правителството има намерение да внесе за обсъждане и приемане съобразно със закона концепция за националната сигурност и ще направи всичко възможно през тази година да присъединим България трайно към групата страни, които ще бъдат поканени през следващата година за пълноправно членство в Организацията на Северноатлантическия договор.
Ще се опитаме заедно с вас да положим всички усилия и да водим активен диалог и да даваме непрекъснато доказателства за положителни намерения и за бързо движение напред пред Европейския съюз, за да направим лек диалога с Европейския съюз и ефективно участието ни в конференцията, която ще започне на 30 март тази година.
Искам накрая отново да ви уверя, че в изпълнение на тези си намерения Министерският съвет ще търси съгласието на цялото Народно събрание, на всички парламентарни сили, ще търси добрата воля и желанието за ефективна работа за бъдещето на България от страна на всички народни представители.
Пожелавам на всички ви успех през тази година. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Позволявам си и аз, от името на Парламентарната група на Демократичната левица, в този първи парламентарен ден на новата 1998 г. да пожелая ефективна, съдържателна и отговорна работа на българския парламент и много здраве и успехи на всички народни представители, на всички български граждани и техните семейства, независимо от политическите им предпочитания.
Но не заради това взимам думата от името на Парламентарната група на Демократичната левица. Позволявам си да се обърна към министър-председателя по повод на току-що чутото изложение, да споделя първото ни впечатление като парламентаристи от Демократичната левица.
Повечето от тези законодателни идеи вече сме ги слушали, но трябва да признаем, че в изминалия сезон, в изминалите шест месеца вие последователно загърбихте, уважаеми дами и господа от мнозинството, собствената си предизборна програма, загърбихте ангажиментите, които поехте към собствените си избиратели.
Новата политическа година и този път започна бурно, въпреки привидното спокойствие днес в парламента. Само преди няколко дни всеки по своему изрази своя спомен, своята позиция за 10 януари 1997 г. (Реплики от мнозинството.) Една година по-късно тук, пред сградата, на площада, се изправиха десетки хиляди души, които заявиха категорично, че това е... (Силен шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ... една от най-тъмните страници от новата българска история (шум и реплики от мнозинството), че това е покушение, непознато в българската история срещу българския парламент, срещу храма на българската демокрация. (Шум и реплики от мнозинството.)
И понеже споменавам демокрация, трябва да ви припомня, уважаеми дами и господа от мнозинството, че мина времето на Атинската демокрация, когато силата на аргументите се измерваше по силата на звуковете, които издава едното или другото пространство. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Тези хора, които бяха тук, пред тази сграда, уважаеми дами и господа, настояваха 10 януари да бъде обявен за ден на гражданския протест против политическото насилие, ден, в който да не забравяме, че жертва на политическия терор са някои от най-видните държавници на нова България - Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Петко Д. Петков, Никола Петков, Трайчо Костов и много други. Както и онзи ден, всяка година, уважаеми дами и господа, на техните паметници ще има по китка цвете, което ще напомня за всичко това.
По-важното обаче е друго, че една година по-късно сред тези протестиращи вече имаше и гладуващи, имаше немалко студуващи. С една дума, това беше в истинския смисъл на думата един остър социален протест срещу политиката на управляващите. И тези протести ще стават все по-масови и все по-мощни не само заради добрите организационни и мобилизационни възможности на БСП. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Когато данъчните се бунтуват - това може да не ви харесва, но трябва да го чуете - то не е, защото някой ги подстрекава, както твърди министър Муравей Радев, а защото те най-добре разбират хаоса, който създавате в системата. Когато студентите този път протестират, то не е заради това да поддържат януарската си форма, а защото вие ги излъгахте, уважаеми дами и господа. И сега на практика отивате да унищожавате университетското образование. Когато селските стопани глухо недоволстват, то не е заради агитацията на социалистите, както твърди министър Върбанов, а заради пълното безхаберие на министерството към проблемите на изкупуването на реколтата и по сеитбата, тоест по осигуряването на новата реколта. (Реплики от мнозинството.)
Какво се случи в последните дни и месеци, уважаеми дами и господа? Днес трябва да си зададем този въпрос. Хората на практика бяха лишени от достъпно медицинско обслужване и вашата здравна политика не просто създава социално напрежение, тя вече взема своите жертви. Не може да не са ви казали, уважаеми министри, по време на предизборните ви обиколки, че жител на село Обзор е починал, след като безработните му роднини не са намерили средства за операцията, която е предстояла. И това вече не е епизодичен случай, това се превръща в масова практика. Това вече не е само социален, а е и национален въпрос, въпрос за оцеляването на нацията.
Още един нарицателен случай. След шест месеца епопея беше отстранен назначеният от вас директор на предприятието "Прециз", поне така писаха вестниците. Протестите на колектива завършиха с краен успех, но за това време, въпреки многобройните протести, вашият човек в предприятието го разсипа, разсипа едно предприятие, което имаше утвърдени международни пазари. Ето това роди, уважаеми дами и господа, синята метла в онези стотици, може би и хиляди предприятия, в които подменихте безспорните професионалисти и сложихте хора на спонсорите ви от 10 януари.
Какво не успяхте да сторите през това време? Не успяхте да уредите газовия проблем, въпреки че през ден ни убеждавахте, че това е въпрос на часове и на технически подробности. Това създаде не само криза в българския политически живот, в нашите и в международните отношения, но и постави непреодолими проблеми пред много общини, пред десетки предприятия.
И накрая, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър председател, в последните месеци вие окончателно загърбихте идеята за диалога и реалното съгласие, последователно институционализирахте политиката на насилие, на диктат във взаимоотношенията между правителството и парламента, в отношението към стопанския елит на нацията, в новите прояви за дестабилизация на местната власт, в опитите за ерозия и за развитие на парламентарния живот. Вие не просто провалихте поредния шанс за национално съгласие, вие отказахте да чуете гласа на опозицията, да се вгледате в тези десетки законопроекти от други партии. Държахте се надменно по време на парламентарен контрол, както впрочем го правите и сега, отклонихте, отхвърлихте онези над хиляда конструктивни предложения, които направихме от името на Демократичната левица, по отделните законопроекти. С една дума, като резултат от вашето парламентарно поведение, може да се каже вече, че са изчерпани всички възможни форми на общуване между мнозинството и опозицията и само един вот на недоверие може да илюстрира провала на националното съгласие една година по-късно и което е по-важно, да даде възможност на политиците, на обществото да изразят своето отношение към управленското ви безсилие. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата народният представител господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Много е важно в такъв първи ден на тази настояща сесия да си дадем сметка за това каква е главната задача пред страната, пред нацията за 1998 г.
През миналата година - и нека никого да не учудва това - нацията бе изправена пред кръстопът и пред много големи изпитания. Аз смятам, че основната задача за 1997 г. беше да се стабилизира финансовата и държавна система, да не се стига до по-нататъшна конфронтация, да не се повтарят грозните сцени, които имаха място в началото на годината.
Задачата за 1998 г. пред нацията е по-различна. Това е да се задълбочат реформите и то по един категоричен и ясен начин. И второ, да си дадем сметка какъв тип реформи трябва да извършваме.
Аз и моите колеги от Парламентарната група на Евролевицата изслушахме с голямо внимание проектите от 49 закона, които министър-председателят току-що прочете. Но ние имаме един принципен въпрос - за хода и за характера на реформата, за това до какво ще доведат тези 49 нови закона. Защото има възможност ние да вървим към по-нататъшна централизация и одържавяване, върху по-нататъшен контрол и извършване на реформата чрез засилен държавен контрол в икономиката и във всички системи. Защото трябва да си дадем сметка, че наред с положителните неща, каквато е несъмнено финансовата стабилизация и сериозният държавен резерв, ние имаме вече практически държавен контрол върху лихвения процент, върху паричния пазар, върху основни канони на икономическия живот. Нека да си кажем откровено - един здравноосигурителен фонд ли трябва да имаме, или няколко конкуриращи се; един пенсионен фонд, или няколко конкуриращи се? Какво трябва да направим за гражданското общество, дали всичко трябва да идва от един партийнодържавен център, или от няколко центъра? Става дума наистина за принципен ход по отношение на реформата. И на мен ми се струва, че не трябва да подхождаме към този въпрос лековато. Въпросът е на кого ще дадем властта - на гражданското общество, или на бюрокрацията? И това е изключително важно.
От тази гледна точка искам да ви кажа, че ние направихме един преглед на законите, които е необходимо да приемем, именно във връзка с решението на Европейската общност от декември тази година - промяна в подхода към влизането в Европа.
Трябва да ви кажа, че печално е да се каже, а може би трудно е да се каже, но над 800 закона ние трябва да променим. Нека цифрата да е по-различна. Това показва колко огромна трябва да е нашата работа, колко интензивна трябва да е нашата работа. Защото в момента ние сме изостанали не само по отношение на икономиката и подготовката и на самото законодателство. Е, това е голямо предизвикателство пред целия наш парламент. Над 800 закона!
Не зная дали са много или малко 49 закона. Не искам да кажа, че тези 49 закона трябва да бъдат построени, ранжирани с точни приоритети, да се даде ясно знак за това какво точно искаме в кой отделен момент.
Аз ще се опитам да дам няколко предложения на нашата парламентарна група. И ще кажа веднага, и се обръщам към лидера на СДС и министър-председател на България и към председателя на парламента. Внесли сме 10 закона с този, който внесохме вчера за свободните икономически зони.
Не зная дали са харесани или не, но как пък в един случай конкретно един от тези закони не беше приет като нещо по-близко?! Как така се случи, че нито един друг закон на друга парламентарна група за цяла парламентарна сесия не беше уважен? Това е труд на народни представители. Аз не говоря уважен в смисъл на това, че е допуснат до дискусия, а да бъде приет.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Това не е вярно.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не е вярно, че не са приети.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Защо лъжеш?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не четеш справките.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ето, ние имаме десет закона. Един от нашите десет закона! (Оживление и реплики в залата) Аз не смятам... Законът за местните финанси... Законът за местните финанси беше разгледан в комисията паралелно с други закони. Законът за допълнителното пенсионно осигуряване, който по принцип вашето правителство приема, и мнозинството, беше отложен за неопределено време. Законът, който внесохме по повод на държавния служител не беше погледнат, беше изоставен. Законът, който се внесе по повод на свободните икономически зони в момента не влиза в приоритетите на правителството. Законът, който ... И да не продължавам нататък.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Законът за митниците урежда тези работи. (Реплика от президиума)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Законът за митниците не урежда тези неща. Точно обратното, той превръща свободните икономически зони в складове.
И сами вчера вие признахте, че трябва да има нов Закон за свободните икономически зони. Цитирам господин Цонев тук.
Аз не искам да споря по конкретни закони, не се намираме в момента във фаза на обсъждане на закони. Аз смятам, че е необходимо и помислете върху това, нищо не губят реформите, нищо не губи парламентарната зала от това да има по-голямо взаимодействие в този парламент.
И това е моят призив към парламента през тази сесия. Нека да се вгледаме по-внимателно в труда на останалите и техните мнения и оценки. И това е изключително важно.
В тази връзка искам да предложа за влизане в програмата на парламента през следващата година и още няколко неща.
Първо, мисля, че в областта на икономиката е много важно да отидем към закони, които водят до по-голяма либерализация и по-голяма възможност за свободна икономическа дейност в страната.
И в тази връзка предлагаме Закона за свободните икономически зони. Ще предложим Закон за корпоративната собственост или по-голямо вграждане на по-голяма маса от хора в собствеността, включително при приватизационните сделки.
Искаме да предложим пакет закони, свързани с инфраструктурата и по-специално Закон за енергетиката, закони, свързани с транспорта и транспортната инфраструктура. Много е важно да се върнем и да си спомним, искам да ме чуят господа министрите, към точка втора от Декларацията за национално съгласие, в която се говореше за справедливо разпределение на трудностите при прехода. Не смятам, че това в момента е факт. И мисля, че трябва спокойно и без взаимни обвинения да се върнем към тази толкова важна точка, приета тогава с почти пълно мнозинство от парламента.
В тази връзка на мен ми се струва, че ние трябва да помислим върху защитата на най-ниските доходи, които за една голяма част от населението са вече трагични, те не са комични.
Трябва да се върнем към проблема за почасовото заплащане, защото в момента става невероятна експлоатация на тема "почасово заплащане". Има чужди така наречени инвеститори, които в България плащат не заплати, а по толкова лева на час, колкото води до заплата 20 - 30 хил. лв. И това се прави пред погледа на парламента и правителството.
Задължително трябва да се върнем към много модерно европейско законодателство за пенсионното осигуряване. Много се страхувам, че навсякъде се цели да има под формата на ред сдържане на активността на много хора.
И накрая аз мисля, че тази сесия на парламента трябва да направи поне малко за реформиране на политическата система на обществото. От 1990 г. насам ние не сме си направили нито един закон в тази насока. Нуждаем се, правилно беше казано от госпожа Мозер, и от Закон за политическите партии. Но ние сме длъжни да приемем най-после Закон за неправителствените организации, без който няма влизане в Европа. Десетки и стотици нестопански организации нямат свой закон. Всичко това ни задължава да погледнем на тази сесия като наистина отговорна.
И аз мисля, че в тази сесия е нормално, дами и господа, не е фатално да се откроят два подхода на извършване на реформата. Нека да има един консервативно-либерален подход. Това е закон, принцип на Европа. Но ще има един социален, социално-демократически подход. Това е нормално, за да има реална конкуренция, господин министър. Без това не може да има и конкуренция в парламента. И ако някой иска да има само единство в този парламент, се заблуждава. Това няма да е парламент тогава, а партийно събрание.
Така че ние ще следим за реформите, ще бдим върху тях, ще се борим за тях, ще отстояваме този социалдемократически подход за извършване на реформите. По-социален нека да е, по-реформистки нека да е. Но той трябва да бъде такъв, защото не може да се влезе в Европа на "пачи крак", не може да се влезе в Европа, когато не си даваме сметка, че в Европа има нормални полюси. Такива полюси трябва да има и тази сесия ще ги покаже. Благодаря. (Ръкопляскания в малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, министри и колеги! От името на Народен съюз БЗНС - Демократическа партия и аз искам да честитя на всички, които са тук и които в момента следят дейността на този първи ден на Народното събрание Новата година. И с надеждата, че тя ще бъде работна и добра за това, за което ние всички мислим и работим - съдбата на нашата родина България.
Нека оставим настрани демагогията. Защото ние се събираме точно, започваме тази сесия през месец януари, една година след онези събития, които доведоха до промените, които дават възможност на България да тръгне по един по-сериозен път към преобразуване и към Европа, с други думи към истинската демокрация.
Струва ми се много, така, неочаквано да чуя от господин Георги Първанов тези обвинения и това отрицание, което той направи тук от тази трибуна. Особено предвид, аз не напразно споменавам януари, защото тогава беше развилнялата се инфлация, която унищожи спестяванията, която разтърси основно нашето общество. Тогава бяха и последиците от онази зърнена, фуражна, финансова криза, която левицата няма право да забравя и която е факт. Вие не можете да кажете, че тя не е съществувала. Защото ако тя не съществуваше, вие нямаше да се откажете от втория си мандат. Нещо много мъдро, което беше направено тогава и което вие напоследък с изказванията си, за жалост, някак си, така, опорочавате.
Нека да се облегнем на разумните стъпки и постъпки, направени през онова време, и да не се позоваваме на демагогията, на използването на опозиционните възможности, за да унищожим всичко онова, за което работихме и за което се работи през изминалото време.
Аз искам от името на "Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия" да заявя, че ние подкрепяме основно предложената законодателна програма на правителството. Същевременно ние имаме и наши допълнителни предложения. Разбира се, парламентът си има своята законодателна дейност и своето абсолютно право на такава дейност.
Радваме се, че на земеделския сектор е отделено значително внимание и то точно по важните въпроси. Разбира се, ние ще направим всичко възможно да бъдат приети и други закони в тази област, защото те са необходими точно за нашата интеграция в Европа, и особено една промяна в закона, а може би дори и нов Закон за кооперациите. Също така за синхронизиране с Европейския съюз трябва да се приемат закони по карантината, ветеринарното дело, сортовите растения, породите животни и т.н., защото тези неща не могат дълго да бъдат отлагани, особено, пак ще кажа, във връзка с нашата интеграция.
И тук понеже левицата разкритикува политиката в областта на земеделието, което тя най-малко има право да прави, защото всички си спомняме... (Шум и реплики от ДЛ.)
Не е приятно да се чуват подобни истини (единични ръкопляскания от мнозинството), но това е истината и вие трябва непрекъснато да си я припомняте, защото точно оттам започнаха протестите. Оттам започнаха протестите.
За миналата година, откакто това правителство е на власт, от 64 на сто общо върната земя, през този кратък период е върната допълнително още 20 на сто, а 50 на сто от взетите нотариални актове са също така взети през тези месеци на управлението на Обединените демократични сили. Това са факти и документи и вие нямате право да ги отричате.
Освен това вие много бързо решихте да ставате опозиция, след като сте отговорни за това, което стана. Струва ми се, че трябваше още малко да поддържате този консенсус, който е необходим, ако вие наистина милеете за интересите на тая държава. А особено за селското стопанство през изминалите месеци се направи толкова много. Аз знам, че това вас много ви боли, защото вашата политика е коренно различна от политиката, която тази държава трябва да следва. Но ние не можем да следваме вашата политика, която доведе България до тази катастрофа и особено земеделското стопанство, за което ние не можем да останем безразлични.
Освен това и за здравната политика вашата критика е много късогледа. Нека да не продължавате вашата дезинформация, защото здравеопазването продължава да бъде горе-долу това, каквото беше преди, но да бъдат поправени всичките тези грешки, които бяха допуснати. Защото много добре знаете, че вие оставихте болниците без лекарства, без чаршафи и възможности и хората трябва всичко да си носят. Това не е отсега. Това е оттогава, помните ли, края на по-миналата година и миналата година.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: От 1945 г.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Да, от 1945 г. Знаете ли, по това време е имало много добри болници, добре съоръжени и много добри лекари. (Шум и реплики от ДЛ.) Да-а-а, и колкото искате да се смеете, на мен вие най-малко можете да го кажете, защото вие не сте били там, а аз все пак съм била. Макар и доста млада, все пак си ги спомням тези неща. (Шум и реплики от ДЛ.)
Разрухата на България не стана за два дни, господа! Тя стана в продължение на многото години. И още дълги години след това имаше останало качество от това, което вие наследихте и после го унищожихте.
А струва ми се за този погром, за който вие говорите, над парламента, тук е интересно, че господин Първанов спомена името и на Никола Петков, най-големият погром тук, в парламента, беше направен точно от вас, когато вие тук арестувахте народните представители от опозицията и ги изведохте по лагери и затвори. (Ръкопляскания от мнозинството.) Затова недeйте да ми говорите на мен тук за погроми!
Освен това нека да не бъдем в това отношение толкова късогледи, пак ще кажа, ами нека да поемем своята отговорност пред българския народ. Отговорността е и наша, но тя е и ваша. Тя е на всички, които сме тук, в този парламент.
Аз започнах да споменавам нашите законодателни приоритети и те не са малко. И Законът за закрила на детето, който ние ще предложим и който ще бъде изработен заедно с всички предложения, направени засега, защото както вчера в един от ежедневниците беше споменато, там има много да се направи, особено предвид демографския срив в България. Особено предвид трудните икономически обстоятелства ние трябва да изпълним своите задължения към тези, които ще изграждат отсега нататък нашата Родина, и трябва да го направим така, както трябва.
Аз искам отново да кажа: през изминалата година това правителство направи много, но още много има да се направи.
Господин Томов, Вие говорите, че 800 закона трябва да бъдат съгласувани и направени. Е да, какво се направи досега? Има вече 7 години, откакто се започна. Затова казвам отново: отговорността е на всички, защото повечето от хората в това Народно събрание са били тук през миналите народни събрания. Защо много от тези неща не се направиха тогава?
Затова нека да си дадем сметка за това, което трябва да направим, и да подходим към това, което ни очаква, с по-малко демагогия и с по-голямо желание да се погледнем в очите, да си дадем ясно сметка за грешките, които сме направили, и онзи ден вместо митинги да се припомня 10 януари. За жалост обаче не се припомни тази разруха. Но аз бих препоръчала на левицата: вместо пред храма, те трябваше да влязат вътре, да запалят една свещ и да се покаят за всичко, което причиниха на българския народ и вчера, и онзи ден. (Ръкопляскания от мнозинството.) Може да не ви е приятно, но това е истината, а без истината ние доникъде няма да стигнем. Нека да работим за тази истина, но да работим истински, за да можем утре да дадем един истински отчет пред българския народ! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата от името на парламентарна група господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Моето изказване ще бъде изключително кратко по следната причина. Ние не искаме да политизираме отново началото на една сесия, макар че това е безспорно - винаги ще става. Но просто ние считаме, че чашата на тази политизация вече преля и тя не е необходима никому, както не бяха необходими и тези чествания и контрачествания на 10 януари, както даже не беше необходимо и изказването на господин Първанов, защото това, което той каза, е истина, но за съжаление няма право да я казва, понеже всъщност същото го е правил доскоро. (Шум и реплики от ДЛ.)
Така че в този смисъл аз единствено желая да ви предам пожеланията на нашата група за успешна сесия и с надеждата, че все пак ще се потърси някакъв диалог между групите, който диалог да доведе до приемането на добра законодателна програма, а не да се получи, че ние отново работим като стахановци, приемаме нещо, което даже не сме успели да прочетем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! И дами, разбира се, прощавайте, първо трябваше тях да спомена. Първо, наистина искам и аз от името на нашата парламентарна група да пожелая спорна Нова година на българския парламент, на българското правителство, на всички български институции, а така също и на целия български народ.
Пожелавайки всичко това на хората, които ни гледат и слушат в този час, а и на тези, които не ни гледат и които не ни слушат, по-важно е да кажем ние какво ще направим и какви са нашите послания в днешния ден. Защото днес всъщност ние отчитаме и това, което сме направили през миналата година и казваме какви са намеренията ни за тази година, а не само за тази сесия.
Първата сесия на Народното събрание в 1998 г. е и първият ден за новата година, затова този ден всъщност показва кой как започва годината и какви са неговите желания, неговите стремежи.
Днес се чуха какви ли не неща до този момент. Чу се нещо много странно, което звъни в последните дни от депутати, от представители на БСП, от представители на някои други парламентарни групи, от политици, на които имената наистина значат нещо в политическия живот, но започват тази година с конфронтация, започват с опит да възкресят омразата, започват с опит да кажат, че не желаят да направят добро, не желаят да работят съвместно с останалите политически сили за доброто на България. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Това, което се чу в първите дни на годината и на политически събрания, това, което се чу и днес от устата на представителя, от председателя на Българската социалистическа партия...
РЕПЛИКИ ОТ БСП: От председателя на Висшия съвет на БСП!...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, на Висшия съвет. Нямам нищо против, но мисля, че той е председател и на цялата ви партия, а не само на Висшия съвет. И това може би все пак трябва и вие да го разберете, че е на цялата ви партия и когато говори, говори от името на цялата ви партия! (Весело оживление в мнозинството, ръкопляскания.)
Той започна с думи, които наистина са объркващи. Каза, че знае много добре и е чувал много пъти законодателната програма на правителството. Интересно откъде я е чувал. Те я приеха преди няколко дни. И за първи път тя се представя пред парламента. Толкова пъти да ги е слушал тези неща, странно откъде ги е чувал. Каза, че сме загърбили ангажиментите си към избирателите.
Уважаеми дами и господа, не сме загърбили ангажиментите си към избирателите и ги изпълняваме съвсем точно. И хората, които следят политическия живот виждат това. И първото политическо събитие, първите частични местни избори в тази година също показаха, че хората следят политическия живот, следят ангажиментите и знаят за кого да дават своя вот. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Факт е - вие загубихте първите избори в тази година! А ние ги спечелихме! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Това означава... (шум в залата), това означава, че има яснота за това кой изпълнява ангажиментите си. И мисля, че не е работата - може и да е работа, разбира се, опозицията трябва да следи дали се изпълняват ангажиментите - но да се твърди: не изпълнявате ангажиментите, не гледате наши закони, мисля, че всичко това е в абсолютно противоречие. За да изпълняваме своите ангажименти ние трябва да изпълняваме програмата, с която сме застанали пред своите избиратели и сме заявили, че ще я изпълняваме. Затова ще приемаме и законите, които отговарят на ангажиментите, поети пред нашите избиратели, защото те затова ни дадоха своя вот. Но не е вярно, аз държа да го заявя от трибуната на Народното събрание днес - не е вярно, че нито един закон, предложен от друга парламентарна група не е приет от Народното събрание. Само след няколко дни ние ще научим имената на кредитните милионери. Чий закон е това? Господин Каракачанов се засмива и вдига ръка. Да, не е внесен нито от правителството, нито от депутат на СДС.
Законът за безработицата, господин Първанов, Вие имахте такъв закон внесен от Вас лично. Приет ли беше от парламента? Приет беше. Да, разбира се, и с друг закон. Разбира се, бяха приети и други закони, предложени от вас - за местните финанси, каквито имаше и от Евролевицата, и от БСП. Да, имаше и от нас. Да, има предложени закони от различни парламентарни групи или депутати, или Министерският съвет, които уреждат една и съща материя, но за разлика от вашия стил, който имахте на управление тогава, когато дори и това не допускахте, ние приемаме тези закони на първо четене и търсим най-доброто от тях, съобразявайки се с програмата и ангажиментите, които сме поели пред нашите избиратели.
Но днес аз искам да кажа нещо, което според мен е най-важното, защото може много лесно да се обвиняваме за какво ли не. Явно е, че понеже предстоят конгреси на някои политически сили, конфронтацията, нотката на омраза, железния звън в гласа на някои хора може би е нужен в партийната битка. Но това не е нужно на хората, които живеят в България! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) На тях им е нужно друго. На тях им е нужно, дами и господа народни представители, ние да си свършим отговорно работата, защото хората имат нужда от закони, които да помагат да живеят по-добре, имат нужда от изпълнителна власт, господа министри, господин министър-председателю, която да се грижи за тези хора, която да направи по-лек живота им независимо от това, че заварихме една опустошена държава! (Ръкопляскания.)
Това, което се направи в тази година, която мина, беше много. И нека да не забравяме какво беше точно преди година в днешните дни, че нямаше хляб по магазините, нямаше зърно. Нямаше!
РЕПЛИКА ОТ БСП: Защо? Защо?...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): О, той пита защо?!...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нека да не забравяме тези неща! Нямаше и това го признавахте вие. Прочетете в. "Дума" от миналата година. Там има признание и на господин Добрев като кандидат за министър-председател, има признание и на господин Първанов, има признание за това какво беше миналата година.
Днес, в днешния ден, ние имаме една стабилизирана държава. Да, много още неща има да се направят. Да, още много неща има да се желаят, но това можем да направим, ако обединим усилията си.
И аз мога да заявя в този момент, че ние не се отказваме от диалога, не се отказваме от националното съгласие независимо, че днес чухме думи, с които то се отхвърли. Ние го търсехме в миналите сесии и постигнахме едни невероятни постижения - имаме приета Декларация за национално съгласие, имаме приет герб на България, имаме приета Декларация за българо-руските отношения, приета с 0 гласа "против", имаме решение, прието за това, че българският парламент пред приема безкомпромисна битка срещу престъпността и корупцията, приета също със съгласие и 0 гласа "против" в българския парламент, т.е. ние ще търсим този стил, диалога, консенсуса по най-важните въпроси и в бъдеще.
И аз днес от българския парламент заявявам, че законодателната програма, приоритетите, идеите, които имат всички народни представители, ще бъдат обсъдени. Ние отново в началото на тази сесия ще направим консултации между всички парламентарни групи кой какви виждания има. Ние имаме пред себе си програмата на Министерския съвет. Оттам нататък ние трябва да направим програмата на Народното събрание и ще я правим в диалог. Ще искаме да чуем вашите виждания. Ще искаме да чуем вашите приоритети. Разбира се, няма да забравим и своите, защото - пак повтарям - ние сме поели ангажименти пред своите избиратели и трябва да изпълняваме своята програма, но това не означава, че няма да си говорим тук, в парламента, че няма да търсим диалога.
Най-важното нещо за една политическа сила е да бъде последователна. Аз мога да заявя от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че диалогът, че търсенето на съгласие ще продължи от наше име и в тази година. Остава останалите парламентарни групи - аз зная, че Народен съюз е с нас, ние сме заедно - говоря за тежки думи, които се чуха днес, остава останалите политици да помислят дали ще се присъединят към диалога. Това е моето пожелание днес - да направим заедно, да работим заедно и да не спира диалогът, защото хората очакват от нас истинска работа, не сплетни. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Екатерина Михайлова.
Обвявам половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Преди да пристъпим към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, искам да информирам народните представители за две решения на председателския съвет от тази сутрин.
Като се отчита положителното въздействие, което имаше отварянето на парламента, се взе решение всеки месец един неработен ден - това ще бъде събота - парламентът да бъде отворен за посещения за граждани, както и по време на пленарни заседания желаещи граждани да могат да присъстват на тези заседания на отредените им места на балкона.
Днес и утре има насрочени срещи на президента на републиката с отделни парламентарни групи. Същевременно има насрочени заседания на постоянни комисии по същото време, тоест днес и утре следобед. Всички тези заседания се отлагат утре за 12 часа, като пленарното заседание ще приключи в 12 часа.

Пристъпваме към първа точка от седмичната програма:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Има думата господин Райчевски да докладва на второ четене Законопроекта за допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Заповядайте, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по културата и медиите за второ четене на законопроекти за авторското право и сродните му права, единият внесен от Стоян Райчевски на 16.VII.1997 г., другият - на 30.VII.1997 г.
Двата законопроекта са приети на първо четене от Народното събрание на 25 септември 1997 г. В срока по чл. 68,  ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не са постъпили предложения от народни представители.
На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по културата и медиите предлага следния проект:
"Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права", обн. ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., изм., бр. 63 от 5 август 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 141 народни представители: за 140, няма против, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По Законопроект N 540147, внесен от Стоян Райчевски:
"§ 1. Създава се нов чл. 98а със следното съдържание:
"Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение.
Чл. 98а (1) Всички звуко- и видеоносители, компактдискове и лазерни дискове се произвеждат с бандеролен знак (стикер) с холограмна защита.
(2) Бандеролният знак е ценна книга, която удостоверява правото за възпроизвеждане и разпространение на обекти на авторското право и сродните му права върху трайните материални носители по ал. 1.
(3) Бандеролният знак съдържа елементи по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
(4) Редът и начинът за въвеждане на бандеролния знак с холограмна защита се определят с наредба на Министерския съвет."
Становище на комисията:
Поради това, че предложеният текст не е административно-наказателна разпоредба, а е материално-правна норма, систематичното му място в корпуса на действащия закон е като чл. 93а. Ето защо комисията предлага § 1 да има следната редакция, като също така в текста на вносителя се прецизира терминът "холограмна защита" и вместо него се запише "оптическа (специална) защита":
"§ 1. Създава се чл. 93а:
"Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение.
Чл. 93а (1) Всички звуко- и видеоносители, компактдискове и лазерни дискове се произвеждат с бандеролен знак (стикер) с оптическа (специална) защита.
(2) Бандеролният знак е ценна книга, която удостоверява правото за възпроизвеждане и разпространение на обекти на авторското право и сродните му права върху трайните материални носители по ал. 1.
(3) Бандеролният знак съдържа елементи по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
(4) Редът и начинът за въвеждане на бандеролния знак с оптическа (специална) защита се определят с наредба на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, няколко разсъждения по § 1 на законопроекта, внесен от господин Райчевски и приет на първо четене.
Режимът на регистрация и идентификация на звуко- и видеоносителите вече е уреден с Постановление N 87 от 16 април 1996 г. на Министерския съвет, изменено и допълнено с Постановление N 164 на Министерския съвет от 18 април 1997 г. Съгласно чл. 11, ал. 2 на Постановление N 87 на Министерския съвет, номерът на удостоверението, издадено от Управление "Авторско право и сродни права", задължително се обозначава върху всеки произведен звуко- и видеоносител (аудиокасета, видеокасета). Що се отнася до производството на компактдискове и други носители, при които информацията се внася и извлича по подобен начин, въпросът с идентификацията на източника е уреден със същото това Постановение N 87 на Министерския съвет.
Съгласно чл. 13 в България беше въведена международната система на идентификация с вграждането на производствените линии на така наречените SID CODE (код за идентификация на източника). През ноември 1996 г. международен технически екип постави върху всички линии за производство на компактдискове в България, това са тези от ДЗУ - Стара Загора, ЕС ЕМ СИ - Велико Търново, ПУЛ СИ ДИ - Пловдив, Унисон - Ботевград, CHSL - Балкантон, въпросните кодове, които са най-надеждната за момента защита срещу неразрешено възпроизвеждане.
По тази причина:
1. Въвеждането на холограмни или други стикери не представлява надеждна гаранция за евентуалното избягване на фалшифициране на звуконосителите, видеоносителите, CD-ROM и други.
2. Допълнително ще бъде усложнен режимът на регистрация.
3. Въвеждането им ще оскъпи производството на звуко- и видеоносителите. Вероятно платените суми за общото количество звуко, видео и други носители ще приближи около 1 млрд. лв. Разчет е направен при цена на стикера около 100 лв. и около 8-10 млн. носители годишно.
Съществуват обаче - въпреки текста, който ще приемем след малко - множество варианти за неправомерната употреба на стикерите. Например върху законно издадена и закупена видеокасета със стикер, след моралното изчерпване на филма върху него да се презапише нов филм или друга програма, без необходимите отстъпени права.
Стикерите, които останат неизползвани, в резултат на слаб търговски интерес, могат да се използват за обозначаване на незаконни "пиратски" носители.
Освен това, възможно е умишлено обозначаване на "пиратски" продукт със законно придобити стикери, предназначени за легитимен продукт. В този случай, когато се констатира, че напълно законен звукозапис се разпространява без стикер, се прилагат санкциите според Закона за административните нарушения и наказания, а те са незначителни. А в същото време стикерите ще "защитят" незаконния носител.
Възможни са и други манипулации - повторно използване, разлепване - включително и фалшифицирането им, което ще затрудни изключително много работата на контролните органи по констатиране на незаконното възпроизвеждане и разпространение на звуко- и видеозаписите.
Трябва да отчетем и множеството излишни затруднения при самите производители. Отнема им се възможността те сами да намерят свой начин или модел на допълнителна защита. Както знаете, много от легалните производители на тези носители имат собствени способи за защита. Принуждават се да се съобразяват с голямо количество административни процедури, които са достатъчно според разпоредбите на Постановление на Министерския съвет N 87 от1996 г.
Освен това, няма прецедент в световната практика, подобна мярка да се решава законодателно. Всички подобни мерки с временен характер се решават с издаването на подзаконов акт - постановление, наредба, решение или нещо друго, както при нас има постановление на Министерския съвет.
Ако това се приеме, аз не се съмнявам, че ще се приеме, би трябвало да изменят някои текстове в чл. 97, алинеи 1 и 2 в Закона за авторското право и сродните му права - може би това ще бъде следващото предложение на господин Райчевски в едно близко бъдеще - а именно, задължително да бъде добавено: "и отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението наред с предвиденото административно наказание - глоба". Това е особено важно, тъй като тези предмети, изземвани в момента на съставяне на административните актове, са с немалка стойност и тяхното отнемане би представлявало една много по-ефикасна и бърза санкция и би довело до значително повишаване въздействието на административно-наказателната репресия. По силата на чл. 20 на Закона за административните нарушения и наказания вещите - предмет на нарушението, подлежат на отнемане в полза на държавата, но единствено в предвидените в съответния закон случаи. В Закона за авторското право и сродните му права такава разпоредба липсва, което дава парадоксалната възможност на нарушителите напълно законно да изискват връщането на иззетите като веществени доказателства носители, тъй като те практически са собственици на материалния носител - касета, диск или нещо друго, дори когато издаденото наказателно постановление е влязло в сила или е потвърдено от съда след неговото обжалване, включително и в случаите, когато се касае за незаконно възпроизведени пиратски продукти - музикални касети, компактдискове, видеокасети и пр.
Смятаме, че с този закон, който ще бъде приет след малко, няма да се уреди сполучливо материята в тази сфера, но Демократичната левица ще подкрепи този проект, за да докаже, че няма нищо общо с производителите на пиратски продукти и защото лошият закон все пак е по-добър от липсата на законова уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В ал. 2 е казано, че "бандеролният знак е ценна книга". Нещо, което малко смути ръководството на парламента.
Конкретното ми предложение е за отпадане на думите: "е ценна книга, която". Текстът на ал. 2 да стане:
"(2) Бандеролният знак удостоверява правото за възпроизвеждане и разпространение на обекти на авторското право и сродните му права върху трайните материални носители по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение - за отпадане в ал. 2 на чл. 93а думите: "е ценна книга, която", някой желае ли да вземе отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадането на тези думи.
Гласували 153 народни представители: за 145, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 1 за създаване на чл. 93а така, както е предложен от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 152, против 5, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По законопроект N 54-01-65, внесен от Стоян Райчевски:
"Параграф единствен. В чл. 97 се правят следните изменения:
1.В ал. 1, т. 8 думите "двадесет хиляди до двеста хиляди лева" се заменят с думите "двеста хиляди до два милиона лева".
2. В ал. 2 думите "сто хиляди до петстотин хиляди лева" се заменят с думите "един милион до пет милиона лева"."
Комисията предлага следната редакция:
"§ 2. В чл. 97 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "двадесет хиляди до двеста хиляди" се заменят с думите "двеста хиляди до два милиона".
2. В ал. 2 думите "сто хиляди до петстотин хиляди" се заменят с думите "един милион до пет милиона лева и предметът на нарушението се отнема в полза на държавата".
3. В ал. 4 думите "двадесет хиляди до двеста хиляди" се заменят с думите "двеста хиляди до два милиона"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предлагания § 2 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По законопроект N 54-01-47, внесен от Стоян Райчевски.
Становище на комисията:
Комисията предлага следната редакция:
"§ 3. В § 2 от Допълнителните разпоредби се създава т. 10:
"10. "Компактдискове и лазерни дискове" включват СD, CDR, CD-ROM, CDU, DBD и всички други носители, при които информацията се записва и чете по подобен начин и които съществуват в момента и могат да възникнат в бъдеще."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 3, както е предложен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 12 със следното съдържание:
"§ 12. Министерският съвет приема наредба по чл. 98а, ал. 4 в едномесечен срок от влизането на закона в сила."
Становище на комисията:
Тъй като предлаганият текст ще регламентира правоотношения, които ще възникнат с този изменителен закон, а не с действащия закон, това би следвало да бъде оформено като заключителна разпоредба на този закон.
Комисията предлага следната редакция:
"Заключителна разпоредба.
§ 4. Министерският съвет приема наредбата по чл. 98а, ал. 4 в едномесечен срок от влизането на този в сила."
Това е като § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 4, както е предложен от комисията като заключителна разпоредба.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет, а с това и целия закон за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Благодаря на колегите за единодушието, с което бе приет. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Определям по тридесет минути на всяка парламентарна група.
Има думата председателят на водещата комисия, а това е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Цоньо Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание ще представя становище по законопроект N 54-01-88 за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от народния представител Методи Борисов Андреев.
"На редовно заседание на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, проведено на 22 октомври 1997 г., бе представен и обсъден законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от народния представител Методи Борисов Андреев. Присъстваха 18 членове на комисията. В дискусията взеха участие и представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и Фондацията за реформи в местното самоуправление.
След обстойно и задълбочено обсъждане, комисията смята, че законопроектът е навременен и остро необходим, тъй като запълва една чувствителна празнина, която съществува в момента в Закона за общинската собственост. Законопроектът е ценен с това, че регламентира как ще се извърши подялбата на общинската собственост при открита процедура на административно-териториални промени, засягащи отделни населени места или група от населени места.
Процесите, започнали от няколко месеца насам, са израз на едно демократично начало в самоопределянето на населението по места. Съществуват реални възможности отделни населени места, обособявайки се в нова административно-териториална единица, да получават собствени приходи от имуществото си и не би било редно първата им стъпка да е свързана с неприятности по разделяне на имуществото между тях и старата община.
В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост е предвиден специален текст, в който се казва, че внесеното искане за административно-териториални промени, извършено по установения ред, спира разпоредителните сделки с общинско имущество до приключване на процеса в зависимост от това как е приключил процесът - успешно или неуспешно.
Комисията смята, че този законопроект е особено полезен за настоящия момент, защото той урежда материята, регламентираща обществените отношения, свързани с местното самоуправление.
В процеса на обсъждането се направиха предложения и препоръки, целящи усъвършенстването на законопроекта.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството със 17 гласа за и 1 въздържал се одобрява внесения законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Господин Андреев, като вносител искате ли думата? Заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми колеги! Това е един малък закон, но с много съществено действие в момента. Така, както преди малко господин Цоньо Ботев каза, в България в момента протичат едни процеси, процеси за усилване на местното самоуправление чрез отделяне на отделни селища или група от селища в самостоятелни общини. Но самоуправлението не включва само отделянето като юридически акт. То включва и едно бъдещо разпореждане с общинската собственост и имоти, които се намират на територията на бъдещите общини. Съществува една тенденция на предварително изостряне на отношенията между старата и новите общини и това е нормално, тъй като в условията на пазарна икономика този, който владее собствеността, той има и условия по-нататък да я развива и да печели от нея.
За да се избегнат, първо, такива усложнявания в отношенията между отделни селища, за да се изчисти и регламентира правно процесът на отделянето не само като акт на географско отделяне на общината, а и като акт на юридическо оформяне на нейната собственост, аз съм предложил тези изменения в Закона за общинската собственост.
Разбира се, за основа на това мое предложение служат и редица правни документи, примерно Конституцията на Република България - чл. 140, глава седма, също така Законът за общинската собственост - чл. 11, ал. 1, Законът за местното управление и местната администрация - чл. 11, т. 1. Навсякъде в тези споменати нормативни актове и документи се говори, че общината трябва да има собственост и разпореждането с тази собственост е приоритет на хората, на жителите на тази община и това се осъществява чрез органите, които тези хора избират - общински съвет и кмет.
В моя избирателен район в момента тече едно такова разделяне на общини. Там, при мен, се случва едно уникално за България събитие - едновременно три общини излизат от старата община "Родопи" и процесите, които наблюдавам, потвърждават още веднъж необходимостта този закон да бъде приет. Вижда се една тенденция за отнемане на най-ценните и най-доходоносни общински имоти от голямата община преди още да е станало отделянето съгласно закона с указ на президента.
Затова в моите изменения има едно предложение, което казва, че още когато започне самата процедура на отделяне на дадена община, оттогава се спира всякакво разпореждане с общински имоти на територията на тази община.
Това е една гаранция, че общината, която ще се отдели, ще се отдели изцяло и пълно със собствеността, която е върху нейната територия. По този начин ние можем действително да осигурим на хората една сигурност и действително можем да им дадем самочувствие с бъдещото самоуправление, което законът им дава възможност да реализират.
Затова аз смятам, че този закон е необходим, нужен. Показва ни го и гласуването в комисията. Призовавам да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Имате думата. Не виждам желание за изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от народния представител Методи Андреев.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Трета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията

ОТНОСНО:  законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания N 02-01-42, внесен от Министерския съвет

Заглавие: "Закон за изменение на Закона за административните нарушения и наказания"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате предложение за изменения.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага заглавието да се измени така: "Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, обнародван в "Държавен вестник" бр. 92 от 1969 г., изм. в бр. 54 от 1988 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли някакви други предложения?
Поставям на гласуване заглавието на закона така, както е предложено от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на закона е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще прочета параграфите, по които няма предложения и за които комисията предлага да се приемат така, както са предложени от вносителя.
"§ 1. В чл. 9, ал. 2, буква "б", думите "чл. 218а, ал. 5 и" се заличават.
§ 2. В чл. 31 думите "до 10 000 лв." се заменят с "от 2000 до 50 000 лв.".
§ 3. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до 40 000" се заменят с "от 10 000 до 150 000".
2. В ал. 2 числото "10 000" се заменя с "40 000", а числото "100 000" - с "300 000".
§ 4. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "50" се заменя с "1000".
2. В ал. 2 числото "50" се заменя с "1000", а числото "2000" - с "5000".
§ 5. В чл. 59, ал. 3 числото "2000" се заменя с "5000", точката накрая се заличава и се добавя "освен ако в специален закон е предвидено друго".
§ 6. Член 77 се отменя."
По тези параграфи няма предложения. Комисията предлага да се гласува както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за параграфите от 1 до 6 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 9.
Параграфи от 1 до 6 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков да се създаде нов § 6а със следното съдържание:
"§ 6а. Чл. 83 се изменя така:
Чл. 83 (1) В предвидените в закон или постановление на Министерския съвет случаи на юридически лица може да се налага имуществена санкция за нарушение или неизпълнение на установени в тях забрани и задължения.
(2) Установяването на административните нарушения, налагането, обжалването и изпълнението на имуществените санкции по предходната алинея се извършват по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвидено друго."
Комисията не приема предложението за създаване на § 6а, защото го намира за излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам авторите на предложението в залата.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков за създаване на нов § 6а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 28, против 87, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По следващите параграфи 7 и 8 също няма предложения. Комисията предлага да се приемат така, както са предложени от вносителя, а именно:
"§ 7. Параграф 5 се отменя.
§ 8. Параграф 6 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения.
Моля да гласувате за текстовете на § 7 и § 8.
Гласували 127 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 9.
Параграфи 7 и 8 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще гласуваме заглавието заедно с параграфите.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По следващите параграфи, които ще ви прочета общо, също няма предложения.
"§ 9. В чл. 201, ал. 1 от Закона за съдебната власт (обн. ДВ., бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение N 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение N 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение N 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение N 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104, бр. 110 от 1996 г. и бр. 58 от 1997 г.) числото "200" се заменя с "5000", а числото "5000" със "100 000".
§ 10. В чл. 29 от Закона за изповеданията (обн. ДВ, бр. 48 от 1949 г.; попр., бр. 54 от 1949 г.; изм., Изв. бр. 1 и 13 от 1951 г., ДВ, бр. 15 от 1991 г.) думите "до 40" се заменят с "от 50 000 до 600 000".
§ 11. В чл. 84, ал. 1 от Закона за патентите (обн. ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 83 от 1996 г.) думите "5000" и "50 000" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000".
§ 12. В Указ N 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (обн. ДВ, бр. 100 от 1980 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 22:
а/ в ал. 1 числата "20" и "200" се заменят съответно с "5000" и "30 000".
б/ в ал. 2 числата "50" и "300" се заменят съответно с "10 000" и "50 000".
2. В чл. 23 думите "до 150" се заменят с "от 5000 до 30 000".
3. В чл. 24 думите "до 100" се заменят с "от 10 000 до 50 000".
4. В чл. 25 думите "до 40" се заменят с "от 5000 до 15 000".
5. В чл. 26:
а/ в ал. 1 думите "до 20" се заменят с "от 5000 до 10 000".
б/ в ал. 2 цифрата "5" се заменя с числото "1000".
§ 13. В Закона за задграничните паспорти (обн. ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1989 г. и бр. 7 от 1991 г.; попр. бр. 9 от 1991 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 12 думите "до 500" се заменят с "от 10 000 до 200 000".
2. В чл. 14:
а/ в ал. 4 числото "20" се заменя с "5000";
б/ в ал. 5 цифрата "5" се заменя с числото "1000".
§ 14. В Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г. и бр. 27 от 1994 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 34 думите "до 6000" се заменят с "от 50 000 до 300 000".
2. В чл. 35 думите "до 5000" се заменят с "от 100 000 до 500 000".
3. В чл. 36 думите "до 3000" се заменят с "от 50 000 до 100 000".
4. В чл. 37, ал. 4 числото "300" се заменя с "1000".
5. В чл. 37а се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "до 50 000" се заменят с "от 50 000 до 100 000", а думите "от 50 000 до 100 000" се заменят с "от 100 000 до 200 000" и думите "от 100 000 до 150 000" се заменят с "от 200 000 до 500 000";
б) създава се нова ал. 2:
"(2) Чужденец без разрешение за работа, получил възнаграждение от работодател или възложител за положен труд, се наказва с глоба от 40 000 до 200 000 лв.";
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите "по ал. 1" се добавя "и 2";
г) догашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
§ 15. В Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1950 г.; попр., бр. 137 от 1950 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1965 г., бр. 26 от 1968 г. и бр. 62 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. Заглавието на подразделението "Наказателни разпореждания" се изменя така: "Административно-наказателни разпоредби".
2. В чл. 13 думите "до 100" се заменят с "от 100 000 до 500 000".
3. В чл. 14 думите "до 300" се заменят с "от 100 000 до 300 000".
4. В чл. 16 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "до двеста хиляди" се заменят с "от 50 000 до 200 000";
б) в ал. 2 думите "до 40" се заменят с "от 20 000 до 50 000".
5. В чл. 18 думите "до 20" се заменят с "от 5000 до 10 000".
6. В чл. 19 думите "до 40" се заменят с "от 50 000 до 100 000".
7. В чл. 20, ал. 4 числото "20" се заменя с "5000".
§ 16. В Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 75, ал. 1 числата "20 000" и "1 000 000" се заменят съответно с "50 000 000" и "200 000 000".
2. В чл. 76, ал. 1 числата "500" и "100 000" се заменят съответно с "500 000" и "500 000 000".
3. В чл. 77, ал. 1 числата "200" и "50 000" се заменят съответно с "2 000 000" и "200 000 000".
4. В чл. 78 числата "50" и "5000" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000".
5. В чл. 79, ал. 6 числото "20 000" се заменя със "100 000".
§ 17. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г.; попр., бр. 58 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 и 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г. и бр. 45 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 44:
а) в ал. 1 числата "1500" и "5000" се заменят съответно с "20 000" и "50 000";
б) в ал. 3 числата "2000" и "6000" се заменят съответно с "40 000" и "100 000";
в) в ал. 4 числата "1000" и "2000" се заменят съответно с "20 000" и "50 000".
2. В чл. 45:
а) в ал. 1 числата "2000" и "6000" се заменят съответно с "50 000" и "150 000";
б) в ал. 2 числата "3000" и "12 000" се заменят съответно със "100 000" и "300 000";
в) в ал. 4 числата "2000" и "6000" се заменят съответно с "50 000" и "150 000";
г) в ал. 5 числата "200" и "1000" се заменят съответно с "2000" и "20 000", а числата "1500" и "5000" се заменят съответно с "15 000" и "50 000".
3. В чл. 47:
а) в ал. 1 думите "до 4000" се заменят с "от 25 000 до 200 000";
б) в ал. 2 числата "1000" и "5000" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".
4. В чл. 47а числата "2000" и "4000" се заменят съответно с "20 000" и "40 000".
5. В чл. 48:
а) в ал. 1 числата "200" и "2000" се заменят съответно с "5000" и "50 000";
б) в ал. 2 числата "1000" и "3000" се заменят съответно с "20 000" и "100 000";
в) в ал. 3 числото "50" се заменя с "2000" и думите "от 50 до 300" и "от 300 до 500" се заменят съответно с "от 2000 до 5000" и "от 5000 до 20 000";
г) в ал. 4 числата "300" и "3000" се заменят съответно с "10 000" и "50 000".
6. В чл. 49 числата "1000" и "3000" се заменят съответно със "100 000" и "300 000".
7. В чл. 50:
а) в ал. 1 думите "до 1500" се заменят с "от 20 000 до 150 000";
б) в ал. 2 числата "500" и "2000" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".
8. В чл. 51 думите "до 500" се заменят с "от 3000 до 100 000".
9. В чл. 52:
а) в ал. 1 думите "до 500" се заменят с "от 3000 до 8000";
б) в ал. 2 числата "20" и "200" се заменят съответно с "2000" и "10 000";
в) в ал. 3 числата "300" и "1000" се заменят съответно с "3000" и "10 000";
г) в ал. 4 думите "до 100" се заменят с "от 3000 до 20 000".
10. В чл. 53 думите "до 200" се заменят с "от 1000 до 5000".
11. В чл. 54:
а) в ал. 1 числото "50" се заменя с "3000";
б) в ал. 2 числата "50" и "200" се заменят съответно с "3000" и "10 000".
12. В чл. 55 ал. 2 числата "500" и "2000" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".
§ 18. В Указа за печатите (обн. ДВ, бр. 69 от 1965 г., изм., бр. 26 от 1988 г.) се правят следните изменения:
1. В заглавието на глава V думата "Наказателни" се заменя с "Административнонаказателни".
2. В чл. 22 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "до 20" се заменят с "от 1000 до 20 000";
б) в ал. 4 цифрата "5" се заменя с числото "5000".
§ 19. В Закона за мините и кариерите (обн. Известия, бр. 92 от 1957 г., попр. бр. 17 от 1958 г., изм. и доп. бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 и бр. 56 от 1986 г. и бр. 35 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. Заглавието на раздел V "Нарушения" се изменя така: "Административнонаказателни разпоредби".
2. В чл. 27 се правят следните изменения:
а)  в ал. 1 числата "4" и "100" се заменят съответно с "40 000" и "1 000 000";
б) в ал. 5 числото "20" се заменя с "60 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По параграфи от 9 до 19 включително има ли някакви изказвания? Няма.
Поставям на гласуване заглавието "Заключителни разпоредби" заедно с текстовете на § 9 до § 19 включително така, както са предложени от вносителя.
Моля, гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 9 до 19 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 20. В Закона за мерките и измерителните уреди (обн. ДВ, бр. 289 от 1948 г., попр., бр. 308 от 1948 г. и бр. 17 от 1949 г.; изм. и доп. Известия бр. 13 и бр. 104 от 1951 г., бр. 14 от 1952 г.; ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 85 от 1985 г. и бр. 89 от 1986 г.) се правят следните изменения:
1. В заглавието на глава V думата "Наказателни" се заменя с "Административнонаказателни".
2. В членове 34, 35, 36 и 37 числата "20" и "200" се заменят съответно с "300 000" и "600 000".
3. В членове 38, 39 и 40 числата "2" и "80" се заменят съответно с "50 000" и "150 000".
4. В чл. 43 числата "40" и "400" се заменят съответно с "50 000" и "1 000 000".
5. В членове 45 и 46 думите "до 80" се заменят с "от 50 000 до 200 000".
6. В чл. 47 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 числата "41" и "44" и думите "когато нарушението е извършено от частни лица" се заличават;
б) в ал. 2 думите "независимо от кого е извършено нарушението" се заличават.
7. В чл. 50 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 числото "20" се заменя с "60 000";
б) в ал. 2 думите "Наказателно-процесуалния кодекс" се заменят с "Закона за административните нарушения и наказания".
8. Чл. 51 се изменя така:
"Чл. 51. При наличието на данни за извършено престъпление административно наказващият орган изпраща преписката на съответния прокурор."
9. Навсякъде в закона думите "Комитета по качество" се заменят с "Комитета по стандартизация и метрология"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 20, като предлага следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
"2. В членове 34, 35 и 36 числата "20" и "200" се заменят съответно с "300 000" и "600 000".
2. Създава се нова точка 3 със следното съдържание:
"3. В чл. 37 числата "2" и "200" се заменят съответно с "300 000" и "600 000".
3. Точки 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно точки 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на § 20, както е предложен от вносителя с направените предложения за изменение и допълнение от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 21. В чл. 14 от Закона за стандартизацията (обн. ДВ, бр. 48 от 1964 г., изм. и доп., бр. 81 от 1964 г., бр. 48 от 1967 г., бр. 92 от 1969 г., бр. 47 от 1970 г., бр. 74 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 85 от 1985 г., бр. 33 от 1988 г. и бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до 40 000" се заменят с "от 50 000 до 200 000".
2. В ал. 5 числото "100" се заменя с "60 000".
§ 22. В Закона за електростопанството (обн. ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 56 от 1986 г. и бр. 12 от 1988 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Наказва се с глоба от 25 000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:";
б) в ал. 2 числата "50" и "100" се заменят съответно с "50 000" и "100 000".
2. В чл. 24:
а) ал. 1 се изменя така:
"(1) Наказва се с глоба от 100 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:";
б) в ал. 2 числата "100" и "300" се заменят съответно с "250 000" и 350 000".
3. В чл. 25:
а) ал. 1 се изменя така:
"(1) Наказва се с глоба от 250 000 до 400 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:";
б) в ал. 2 числата "300" и "500" се заменят съответно с "400 000" и "600 000".
4. В чл. 26 думите "до 50" се заменят с "от 50 000 до 100 000".
§ 23. В чл. 20 от Закона за опазване на водите и почвите от замърсяване (обн., ДВ, бр. 84 от 1963 г., изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г. и бр. 45 от 1996 г.) думите "до 400" се заменят с "от 40 000 до 400 000".
§ 24. В Закона за защита на природата (Обн., ДВ, бр. 47, от 1967 г., изм. и доп., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г. и бр. 86 от 1991 г.) се правят следните изменения:
1. В заглавието на раздел V думата "Наказателни" се заменя с "Административнонаказателни".
2. В чл. 37 думите "до 200" се заменят с "от 20 000 до 200 000" и думите "от 50 до 500" се заменят с "5000 до 500 000".
3. В чл. 40, ал. 2 числото "20" се заменя с "5000".
4. В чл. 42 думите "до 5" се заменят с "от 5000 до 50 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По текстовете на параграфите от 21 до 24 включително няма направени предложения.
Моля да гласувате за тяхното приемане.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Параграфите от 21 до 24 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 25. В чл. 10 от Закона за защита на растенията от болести и неприятели (обн., Известия, бр. 11 от 1960 г., изм., ДВ, бр. 26 от 1968 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до 400" се заменят с "от 400 000 до 600 000".
2. В ал. 2 думите "до 400" се заменят с "от 240 000 до 800 000"."
Комисията предлага § 25 да отпадне, тъй като Законът за защита на растенията от болести и неприятели е отменен с § 2 от Закона за защита на растенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 25.
Гласували 133 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 13.
Параграф 25 отпада.
Сега ще направим една малка почивка. В същото време в Клуба на народния представител по време на почивката ще се открие изложба на художничката Пепа Караиванова, която кани народните представители да присъстват на откриването.
Обявявам почивка до 12,45 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 26. В Закона за ветеринарното дело (обн., "Държавен вестник", бр. 96 от 1967 г.; изм., бр. 36 от 1979 г. и бр. 54 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. В заглавието на раздел VIII думата "Наказателни" се заменя с "Административно-наказателни".
2. В чл. 32 се правят следните изменения:
а) В ал. 1 думите "до 1000" се заменят с "от 120 000 до 280 000".
б) В ал. 2 думите "до 4000" се заменят с "от 280 000 до 480 000".
3. В чл. 33, ал. 2 числото "20" се заменя със "150 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 26 няма постъпили предложения. Комисията предлага да се гласува, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте § 26.
Гласували 133 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 4.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 27. В Закона за рибното стопанство (обн., "Държавен вестник", бр. 91 от 1982 г.; изм., бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:"
Освен предложението на комисията има и предложение на народния представител Николай Апостолов - в § 27 да се създаде нова т. 1 със следното съдържание:
"1. В чл. 19 ал. 1 се изменя така:
"(1) Правото за извършване на промишлен риболов във водите по чл. 3, т. 1, както и в малките язовири с площ до 1000 дка и в средните язовири с площ до 2000 дка, представляващи води за рибовъдство, се придобива от юридически и физически лица, получили разрешително (лиценз) от Държавната инспекция по рибарство към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по условия и ред, определени от Министерския съвет. Постъпленията от издаваните разрешителни за промишлен риболов се използват за финансиране на дейностите по охраната, контрола и възпроизводството на ресурсите от риба и други водни животни, извършвани по реда на този закон в съответните води и водоеми."
Комисията не приема предложението на народния представител Николай Апостолов, защото просто смята, че в този закон, който урежда административните нарушения и наказания, не е мястото да се правят промени в закона по същество.
По същия начин комисията не приема и предложението на Николай Апостолов към § 27 да се създаде нова т. 10 със следното съдържание:
"10. Навсякъде в текста на закона изразът "правилник за прилагане на закона" се заменя с израза "наредба за режима за риболова"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Апостолов - не го виждам.
Моля, гласувайте първото предложение на народния представител Николай Апостолов, което комисията не приема - в § 27 да се създаде нова т. 1.
Гласували 129 народни представители: за 27, против 44, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на народния представител Николай Апостолов - в § 27 да се създаде нова т. 10. Това предложение също не се приема от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 22, против 40, въздържали се 78.
И второто предложение не се приема.
Комисията предлага § 27 да се гласува, както е предложен от вносителя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Сега ще ви прочета текста, който е предложен от вносителя и който комисията подкрепя.
"1. В чл. 34 думите "спортен" и "по чл. 24" се заличават; числата "20" и "200" се заменят съответно с "10 000" и "100 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".
2. В чл. 35 числата "50" и "300" се заменят съответно с "25 000" и "200 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".
3. В чл. 36, ал. 1 числата "100" и "400" се заменят съответно с "50 000" и "400 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".
4. В чл. 37 думите "от 50 до 300" се заменя с "от 20 000" до "200 000", думите "от 100 до 500" се заменят с "от 50 000 до 400 000", думите "от 200 до 500" се заменят с "от 100 000 до 800 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".
5. В чл. 40 числата "50" и "500" се заменят съответно с "50 000" и "500 000".
6. В чл. 41, ал. 1 числата "20" и "200" се заменят съответно с "20 000" и "200 000".
7. В чл. 42 числото "50" се заменя с "5000".
8. В чл. 43, ал. 2 числото "100" се заменя с "10 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 27, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 122, против 5, въздържали се 17.
Параграф 27 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 28. В Закона за пчеларството (ДВ, бр. 102 от 1983 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 28, ал. 1 числата "20" и "200" се заменят съответно с "20 000" и "200 000".
2. В чл. 29 числата "10" и "50" се заменят съответно с "10 000" и "50 000".
3. В чл. 30 числата "20" и "200" се заменят съответно с "20 000" и "200 000".
4. В чл. 31 числата "50" и "300" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".
5. В чл. 32 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 числата "20" и "100" се заменят съответно с "20 000" и "100 000";
б) в ал. 2 числата "50" и "300" се заменят съответно с "50 000" и "300 000";
в) в ал. 3 числата "100" и "400" се заменят съответно със "100 000" и "400 000".
§ 29. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 103 от 1990 г., и бр. 84 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, алинеи 1 и 3 думите "до 300" се заменят с "от 100 000 до 1 000 000".
2. В чл. 18, ал. 2 цифрата "5" се заменя с числото "150 000"."
По тези два параграфа няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 28 и 29 така, както са предложени от вносителите. Гласували 146 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 9.
Параграф 28 и параграф 29 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 30. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм. бр. 22 от 1976 г., бр. 35 и 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г. и бр. 86 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 40:
а) в ал. 1 числата "1000" и "5000" се заменят съответно със "100 000" и "500 000";
б) в ал. 2 числата "1500" и "8000" се заменят съответно със "150 000" и "800 000";
в) в ал. 3 числата "800" и "8000" се заменят съответно със "100 000" и "800 000" и числата "2500" и "15 000" се заменят съответно с "150 000" и "1 500 000";
г) в ал. 6 числата "8000" и "15 000" се заменят съответно с "800 000" и "1 500 000".
2. В чл. 40а числата "1500" и "8000" се заменят съответно със "150 000" и "800 000".
3. В чл. 41:
а) в ал. 1 числото "1500" се заменя със "150 000" и числата "500" и "8000" се заменят съответно с "50 000" и "800 000";
б) в ал. 2 числата "150" и "8000" се заменят съответно с "15 000" и "800 000".
в) в ал. 3, т. 1 числото "1500" се заменя с "15 000".
4. В чл. 42:
а) в ал. 1 числата "20" и "300" се заменят съответно с "2000" и "30 000";
б) в ал. 2 числата "2500" и "15 000" се заменят съответно с "250 000" и "1 500 000".
5. В чл. 44, ал. 2 се отменя.
6. Член 45 се изменя така:
"Чл. 45. Органите на полската охрана могат на мястото на нарушението да налагат глоба от 1000 до 5000 лв. срещу квитанция."
7. В чл. 46 числото "1500" се заменя с "5000"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 30 като предлага следните изменения:
"1. В т. 3 буква "а" се изменя така:
"а) в ал. 1 числото "1500" се заменя със "150 000" и числата "1500" и "8000" се заменят съответно с "50 000" и "800 000";"
2. В т. 4 буква "а" се изменя така:
"а) в ал. 1 числата "500" и "8000" се заменят съответно с "2000" и "30 000";"
Това са предложенията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 30 така както е предложен от вносителите с корекциите, които предлага комисията.
Гласували общо 142 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 10.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 31. В Закона за ловното стопанство (обн., ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм., бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 44:
а) в ал. 1 числата "50" и "200" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000";
б) в ал. 2 числата "100" и "300" се заменят съответно с "200 000" и "2 000 000".
2. В чл. 45:
а) в ал. 1 числата "100" и "400" се заменят съответно с "300 000" и "5 000 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния";
б) в ал. 2 числата "150" и "500" се заменят съответно с "500 000" и "10 000 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния";
в) в ал. 3 числата "200" и "100" се заменят съответно с "20 000" и "10 000".
3. В чл. 46 думите "от 100 до 300" се заменят с "от 200 000 до 2 000 000", думите "от 200 до 400" се заменят с "от 300 000 до 5 000 000", думите "от 200 до 500" се заменят с "от 500 000 до 10  000 000" и думите "от 250 до 600" се заменят с "от 1 000 000 до 20 000 000".
4. В чл. 47, ал. 1 думите "до 200" се заменят с "от 20 000 до 2 000 000".
5. В чл. 48 думите "до 100" се заменят с "от 5000 до 100 000".
6. В чл. 51, ал. 2 числото "100" се заменя с "20 000".

§ 32. В чл. 109 от Закона за местните избори (обн. ДВ, бр. 66 от 1995 г., попр., бр. 68 от 1995 г., изм., бр. 33 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числата "1000 и 10 000" се заменят съответно с "10 000 и 100 000".
2. В ал. 2 числата "2000 и 20 000" се заменят съответно с "20 000 и 200 000".
§ 33. В чл. 14, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ДВ, бр. 10 от 1990 г.) думите "до 300" се заменят с "от 50 000 до 300 000"."
По тези три параграфа няма постъпили предложения и комисията предлага да се гласуват, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте §  31, 32 и 33 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 149 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 4.
Параграфи 31, 32 и 33, а с тях и целият законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания са приети на второ четене. (Ръкопляскания от мнозинството.) Благодаря на господин Лучников.

Преминаваме към следващата точка дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕАСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Това е първо четене.
Има думата председателят на водещата комисия - не го виждам в залата - господин Николов.
Моля квесторите да повикат господин Николов, той беше тук. (Квесторът се връща и съобщава, че господин Николов го няма.)
Тук ли е някой от заместник-председателите на тази комисия? Не. Тогава да дойде някой от членовете на комисията.
Има думата господин Петър Рафаилов да прочете становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като член на Икономическата комисия ще си позволя да прочета становището на комисията по законопроект N 02-02-18 от 7 ноември 1997 г. за ратифициране на изменения на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България, внесен от Министерския съвет.
"На своето редовно заседание на 12 ноември 1997 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта за ратифициране на изменения на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България. Споразумението е ратифицирано от Тридесет и шестото Народно събрание на 1 юли 1993 г.
През 1996 г. в Женева е приет пакет от изменения на Споразумението, които отразяват настъпилите промени в търговията между България и ЕАСТ и последиците от присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция към Европейския съюз.
С Решение N 5 се заличават чл. 1, таблица N 1 от Протокол С към Споразумението България - ЕАСТ. Те се отнасят до мита с фискален характер по вноса на някои суровини в Исландия, действали към датата на подписване на Споразумението - 29 март 1993 г. В началото на 1996 г. е премахнато вътрешноправното основание (с решение на правителството на Исландия) за налагане на подобни мита върху вноса от България на изброените в таблица N 1 стоки, поради което Смесеният комитет приема решение за нейното заличаване от споразумението.
С Решение N 8 се изменят чл. 12 и приложение N 9 към Споразумението, отнасящи се до проектите на технически нормативни актове. С присъединяването на България към Световната търговска организация на 1 декември 1996 г. и с окончателното приключване на Уругвайския кръг преговори по ГАТТ, страните по Споразумението следва да хармонизират нотификационната процедура.
Към датата на сключване на Споразумението за депозитар е определено Кралство Швеция - по това време член на ЕАСТ. С приемането от 1 януари 1995 г. на Швеция, Австрия и Финландия за пълноправни членове на Европейския съюз последните напускат ЕАСТ. По тази причина Смесеният комитет приема Решение N 9, с което за депозитар по Споразумението, съгласно чл. 39, се определя Кралство Норвегия.
Комисията по икономическата политика смята, че Смесеният комитет България - ЕАСТ е отчел цялостно и без ущърб на българските интереси съответните изменения през изминалия тригодишен период.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон одобрените от Смесения комитет България - ЕАСТ с Решение N 5 от 1996 г., Решение N 8 от 1996 г. и Решение N 9 от 1996 г. изменения в Споразумението между страните - членки на ЕАСТ , и Република България, подписано на 29 март 1993 г. в Женева."
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
От Комисията по външна политика ще докладва господин Клайн.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 18 ноември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон N 02-02-18 за ратифициране на изменения на Споразумението между страните - членки на Европейската асоциация за свободна търговия, и Република България и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България, подписано на 29 март 1993 г. в Женева."
Становището е прието на 18 ноември 1997 г. и подписано от председателя на комисията господин Асен Агов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Имате думата по законопроекта.
Няма желаещи за изказване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на измененията на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България.
Гласували 149 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Петър Рафаилов за процедурно предложение.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет веднага на второ четене. Това предложение произтича както от разпоредбата на правилника, така и поради естеството на самото предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение второто гласуване на законопроекта да се проведе в днешното заседание.
Гласували 142 народни представители: за 122, против 7, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля господин Рафаилов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
По заглавието.
"Закон за ратифициране на изменения на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви бележки по заглавието?
Моля, гласувайте за заглавието на законопроекта.
Гласували 139 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: "Член единствен. Ратифицира одобрените от Смесения комитет България - ЕАСТ, с Решение N 5 от 1996 г., Решение N 8 от 1996 г. и Решение N 9 от 1996 г. изменения в Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България, подписано на 29 март 1993 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по член единствен? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 6.
Законът за ратифициране на изменения на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България е приет на второ четене.

Пета точка от седмичната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ГРАНИЧНИЯ КОНТРОЛ НА СТОКИ.
Водеща комисия отново е Комисията по икономическата политика. Ще помоля господин Рафаилов отново да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-02-19 от 7 ноември 1997 г.
за ратифициране на Международната конвенция за
хармонизиране на граничния контрол на стоки,
внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание на 12 ноември 1997 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки, подписана на 21 октомври 1982 г. в Женева.
Конвенцията създава условия за облекчен международен превоз на стоки, за съкращаване на формалностите и координация на процедурите по контрола и методите на прилагане, за уеднаквяване на нормативната уредба у нас за граничен контрол на качеството, хармонизация на формулярите с образец - формуляра на ООН и др. С конвенцията България си запазва правото да въвежда забрани или ограничения с цел опазване на обществения ред, морала, здравето на хората, околната среда, културното наследство или интелектуалната собственост. Страната ни има право да запази и условията по предишни договори или да предоставя реципрочно по-широки облекчения на други страни, а също и да прилага вътрешното законодателство по контрола на вътрешните граници.
Комисията по икономическата политика счита, че присъединяването на България към конвенцията е важна стъпка към сближаването на българската търговска практика с международните правила и норми на търговия. Комисията предлага на Народното събрание да препоръча на правителството всички бъдещи договори на Република България с други страни за либерализация на търговията да се подписват само при условие, че съответната договаряща страна се е присъединила към конвенцията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки.
Предложението е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика народният представител Никола Николов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Моля господин Клайн отново да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! На свое заседание на 18 ноември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за закон N 02-02-19 за ратифициране на Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки, подписана на 21 октомври 1982 г. в Женева.
Подпис на председателя на комисията - господин Асен Агов."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Имате думата по този законопроект. Няма желаещи.
Моля да гласувате на първо четене законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки.
Гласували 145 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Рафаилов, имате думата за процедурно предложение.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ. На същото основание, аргумент - самия факт на текста и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам Народното събрание да приеме решение законопроектът да бъде гледан и приет и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Рафаилов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение за гласуване на второ четене на законопроекта в днешното заседание.
Гласували 141 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Господин Рафаилов , моля да докладвате законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Дами и господа народни представители! Заглавието на закона е "Закон за ратифициране на Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли някакви бележки? Няма.
Моля да гласувате наименованието на закона.
Гласували 145 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки, подписана на 21 октомври 1982 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи да се изкажат по този член единствен.
Моля да гласувате за член единствен на закона.
Гласували 147 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 5.
Законът за ратифициране на Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки е приет.

Точка шеста от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Председател или заместник-председател на комисията? Господин Бехар, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:
"Становище
относно законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за борба с тероризма,
внесен от Министерския съвет на 11.12.1997 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на свое заседание на 17.12.1997 г.
В заседанието на комисията взе участие и представител на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за борба с тероризма, подписана на 11 септември 1997 г. в Страсбург със следната резерва:
Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Конвенцията си запазва правото да отказва екстрадиция за някои от престъпленията, посочени в чл. 1, ако смята престъплението за политическо. По смисъла на тази резерва Република България няма да смята убийството или престъпленията придружени с убийство за политически престъпления.
Становището на комисията беше прието на 17.12.1997 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Думата има господин Клайн да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председател, уважаеми колеги! На 17 декември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроект N 02-02-28 за ратифициране на Европейската конвенция за борба с тероризма и прие следното становище.
"Приема са основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за борба с тероризма, подписана на 11 септември 1997 г. в Страсбург със следната резерва:
Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от конвенцията си запазва правото да отказва екстрадиция за някои от престъпленията, посочени в чл. 1., ако смята престъплението за политическо. По смисъла на тази резерва Република България няма да смята убийството или престъпленията придружени със убийство за политически престъпления.
Председател на комисията: (п) Асен Агов".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта на първо четене? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за борба с тероризма.
Гласували 152 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Бехар, Вие ли ще направите процедурно предложение? Заповядайте.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми колеги, предлагам законопроектът да се гласува и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Противно становище има ли? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Бехар законопроектът да бъде приет и на второ четене на днешното заседание.
Гласували 146 народни представители: за 135, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля господин Бехар да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: Заглавието е "Закон за ратифициране на Европейската конвенция за борба с тероризма".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието има ли някакви бележки? Няма.
Моля да гласувате наименованието на закона.
Гласували 152 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на закона е прието.

ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: "Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за борба с тероризма, подписана на 11 септември 1997 г. в Страсбург със следната резерва:
"Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от конвенцията си запазва правото да отказва екстрадиция за някои от престъпленията, посочени в чл. 1, ако счита престъплението за политическо. По смисъла на тази резерва Република България няма да счита убийството или престъпленията, придружени с убийство, за политически престъпления."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Има ли изказвания по член единствен?
Моля, гласувайте за член единствен на закона.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Европейската конвенция за борба с тероризма е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Господин Йордан Цонев тук ли е?
Има думата за процедура госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради това, че председателят на комисията отсъства и явно и самата комисия не е в готовност да започне докладването на законопроекта, правя предложение да прекъснем заседанието и утрешното заседание на парламента да започне със законопроекта за митниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Дянкова.
Гласували 151 народни представители: за 109, против 38, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Желанието за удължаване на заседанието очевидно е по-голямо в Демократичната левица.
Съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседанието си утре, четвъртък, от 12,00 ч. в зала 130.
Заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, обявено за 15 януари, четвъртък, се отменя.
Комисията по икономическата политика е дала съобщение, че ще провежда заседание от 14,30 ч. днес в зала "Изток", но аз не знам дали ще може да го проведе, защото още преди първата почивка господин Соколов съобщи, че всички заседания на комисии, насрочени за днес и утре, се отлагат за утре от 12,00 ч.
Комисията по културата и медиите е обявила заседание за днес от 15,00 ч., но също ще трябва да го проведе утре от 12,00 ч.
И ако сте забравили, да ви напомня защо. Защото днес и утре продължават срещите на президента с парламентарните групи и това е причината за тази промяна.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта също е обявила за днес заседание и ще трябва да си го проведе утре от 12,00 ч.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа е насрочила заседание за утре от 15,00 ч. И те също ще трябва да го проведат утре от 12,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 15 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председател:
  Иван Куртев

Секретари:
         Виктория Василева

        Иван Бойков