Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме работата си по точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, първо четене.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм от парламентарната група да направя следната декларация:
"Парламентарната група на Демократичната левица остро протестира срещу последователното и продължаващо вече година и половина унищожаване на Научноизследователския химикофармацевтичен институт в София, основният създател на българските лекарства.
Тези дни отново масово се уволняват нови 150 висококвалифицирани научни специалисти, автори на десетки български лекарства. Това не са просто уволнения, а съзнателно ликвидиране на фармацевтиката.
Предметът на дейност на Научноизследователския химикофармацевтичен институт е създаването на нови български лекарства. Той безцеремонно се подменя с производство на козметика, хранителни добавки, фитопродукти и всичко друго, но не дейност по посока на основния предмет.
Парламентарната група на Демократичната левица се обявява против сриването на изследователската дейност в областта на фармацевтиката, против фактическото закриване на този уникален научен център с 50-годишна история и международен авторитет, против недопустимото посегателство върху здравното дело в България. С такава недалновидна политика правителството превръща България в зависим и подчинен на чужди производства пазар за скъпоструващи вносни лекарства, които в много от случаите са недостъпни за по-голямата част от българското население. Това е престъпление към българския народ и към неговите интереси.
Парламентарната група на Демократичната левица настоява незабавно да бъдат прекратени уволненията в Научноизследователския химикофармацевтичен институт, да бъде спряно неговото унищожаване, да бъде отстранено сегашното му некомпетентно ръководство. Трябва да се вземат спешни мерки за възстановяване, запазване и разширяване на изследователската дейност по създаването на български лекарствени препарати. В противен случай правителството трябва да поеме цялата отговорност за удара, който нанася върху българската наука, българското фармацевтично производство и българското здравеопазване.
Освен това, уважаеми господин председателю, в рамките на процедурно предвиденото време за декларации на парламентарната група, съм упълномощен да заявя, че след направените декларации от министър-председателя, председателя на Народното събрание и други лидери на мнозинството и членове на правителството, че имат воля за търсенето на съгласие и на диалог при решаването на сложните проблеми, пред които е изправена страната, в първия ден на откриването на Народното събрание за тази политическа сесия председателят на парламента господин Йордан Соколов съвършено неоснователно и грубо тенденциозно върна актуални въпроси към членове на кабинета от народни представители от Демократичната левица. Така например беше поставен актуален въпрос относно състоянието и развитието на Научноизследователския химикофармацевтичен институт в София и тяхното съответствие с програмните приоритети на правителството и неговата индустриална политика. Председателят на парламента върна този въпрос с мотивите, че вече са задавани подобни въпроси.
Упълномощен съм да подчертая, че в актуалния въпрос изрично се посочва, че не се поставят досега поставяните въпроси, а с търсения отговор се цели да се разбере дали правителството с тази политика, която провежда, е постигнало своите цели, дали извършеното в Научноизследователския химикофармацевтичен институт съответства на програмните намерения на правителството и на неговата индустриална политика. С този отговор ние искахме да разберем дали ликвидацията на научното осигуряване на българското производство и ликвидацията на самото производство е крайната цел на правителството.
При отклоняването на този актуален въпрос председателят на парламента поема изключителна отговорност. Първо, той нарушава конституционното право на народните представители да упражняват контрол към членовете на правителството и към изпълнителната власт. Второ, лишава нашите избиратели от правото на информация. Българските граждани имат право да разберат чрез своите народни избраници накъде ги води правителството и какви са неговите цели. Със своето поведение господин Йордан Соколов иска да се превърне в щит или в броня за правителството, но това практически вече е невъзможно. С това си поведение той дори не може да бъде протеза за куцащото правителство и за неговите недъзи, които са очевидни за българския народ.
Затова от името на парламентарната група, господин председателстващ, решително изразявам нашия протест за това двуличие на председателя на парламента, който ни призова за търсене на диалог и минути след това прилага стария стил на конфронтация и опит да затвори устата на българската опозиция.
Той отклони въпроси и на народните представители Румен Овчаров, Георги Божинов и други членове на нашата парламентарна група.
Още един път искам да подчертая, че ние сме съгласни да търсим диалог и взаимодействие при решаването на главните проблеми, пред които е изправена България, но това да бъде честно, да бъде искрено и добронамереността да бъде взаимна. Така, както мислите, че можете да постигнете това, е път заникъде." (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Вчера приключихме заседанието посредата на една процедура. Беше направена реплика от господин Вълчев към господин Папаризов. Господин Жорж Ганчев искаше да направи втора реплика, но очевидно 9,00 часа е твърде ранен час.
Господин Папаризов, имате право на дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Репликата на господин Вълчев беше свързана с това, че ако Законът за публичното предлагане цели само да защити интересите на инвеститорите, то ние ще се окажем в магазин с празни рафтове. Сега вече ще отговоря на тази реплика.
Тази реплика ми дава повод да кажа, че ако следваме тази философия с парламента, навярно не трябва да приемаме и Закона за защита на потребителите, и Закона за отговорността на производителите за вредите от произведените от тях стоки. Аз се надявам, че ние като парламент ще преминем и към такива закони, които отговарят на задълженията ни за приближаване на законодателството ни към Европейския съюз. Но вярвам, че ефектът от тези закони, както и от закона, който сега разглеждаме, няма да бъде изпразване на рафтовете на магазините, а изпразването на рафтовете само от некачествените стоки. И вярвам също така, че такива закони в областта на стоките и на ценните книжа само ще стимулират производителите да подобрят качеството на това, което предлагат - стоки или книжа. Това е особено важно сега, когато приехме законите за здравноосигурителната каса, когато се създават пенсионни фондове, когато това ще бъдат на практика първите по-големи институционални инвеститори, които ще могат да влагат средствата, които набират, в ценни книжа на предприятията.
И именно затова законът, който разглеждаме, е изключително навременен. Именно затова основна цел на този, както и на предишния закон, е защита на интересите на инвеститорите и създаването на правила, които да позволят тези средства, които сега се събират в страната, за дълги години напред действително да бъдат влагани със сигурност за нас и за бъдещите поколения. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожа Даниела Николова има думата.

ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече се каза, че Законът за публично предлагане на ценни книжа е един необходим закон за развитието и регулирането на обществените отношения, свързани с дейността на участниците в капиталовия пазар. Искам да се спра по-подробно на някои основни положения в проектозакона, които се отнасят до един от основните участници на този пазар, а именно инвестиционните дружества.
В дял четвърти на представения законопроект се преработва и доразвива досега действащата уредба на инвестиционните дружества в съответствие с икономическата логика и със световната практика. Предвижда се портфейлите на инвестиционните дружества да бъдат управлявани от отделено специализирано за това дружество, което ще доведе до максимално избягване на конфликт на интереси и гарантиране на висок професионализъм в инвестиционната дейност.
Сега действащата нормативна уредба на инвестиционните дружества по Закона за ценните книжа и фондовите борси се явява пречка за развитието на този тип дружества като институционални инвеститори на капиталовия пазар и създава възможност за застрашаване на интересите на инвеститорите. Така например регламентацията на дружествата от затворен тип в Закона за ценните книжа и фондовите борси е изключително оскъдна. Проблемът се усложнява от факта, че разпоредби, които по своето съдържание имат отношение и към двата вида дружества, са включени в глава четиринадесета на Закона за ценните книжа, а именно инвестиционни дружества от отворен тип.
Създава се впечатлението, че доколкото се отнасят изрично до дружествата от отворен тип разпоредби като например възможност дейността на дружеството да се управлява от инвестиционен посредник, съхраняването на придобитите от дружеството ценни книжа и привлечените парични средства от инвеститорите в депозитарната институция, ползването на заеми и други не се отнасят сякаш за дружествата от затворен тип.
Свеждането на регламентацията за дружества от затворен тип единствено до разпоредбите на чл. 139 и чл. 140 от Закона за ценните книжа и фондовите борси създава правен вакуум и би могло да доведе до необосновано тълкуване на нормите относно дейността на инвестиционните дружества от затворен тип.
С проектозаконът се провежда ясно разграничаване на правния режим на инвестиционните дружества от отворен тип и тези от затворен. Проектозаконът разпределя и функциите между дружеството, осъществявани от управителните и контролните му органи, неговото управляващо дружество и депозитара на инвестиционното дружество като с това се цели, както казах, избягване на конфликта на интереси, което пък е средство за защита на инвеститорите. В допълнение инвестиционните дружества от затворен тип получават и детайлна нормативна уредба.
В проектозакона се въвеждат и допълнителни изисквания към уставите на инвестиционните дружества от двата типа. Те са насочени към структуриране на портфейлите им, разпределението на правата и задълженията между управителния орган на дружеството и управляващото дружество, условията и реда за изчисляване на нетната стойност на активите, инвестиционната стойност и цената на акциите при обратното изкупуване, условията за замяна на управляващо дружество на депозитаря, както и правилата за осигуряване интересите на акционерите в случай на такава замяна.
С въвеждането на тези изисквания се създава възможност за по-ефективен контрол върху дейността на дружеството от страна на акционерите и контролиращия държавен орган.
Проектозаконът изчерпателно посочва състава на имуществото на инвестиционни дружества от двата типа. Въвежда се изрично ограничение относно участието на инвестиционното дружество в капитала на един емитент като дружествата не могат да упражняват контрол върху емитента чрез акционерното си участие. По силата на този текст се прави пък ясно разграничение между дружествата и холдингите по Търговския закон, доколкото проектозакона закрепва статута на инвестиционните дружества като портфейлни инвеститори, които не би следвало да осъществяват управленска дейност на дружествата, в които имат акционерно участие. Това разграничение следва от предмета на дейност на инвестиционните дружества, а именно инвестиране в ценни книжа на базата на разпределение на риска посредством парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, докато характерно за холдинговите дружества е осъществяването на търговската дейност на емитента посредством контрол.
Законопроектът въвежда и законово изискване за минимален размер на капитала на инвестиционните дружества от двата типа в размер на 3 млрд. лв. като за инвестиционно дружество от отворен тип има допълнително изискване капиталът на дружеството да съответства на нетната стойност на активите му. Заложените в проектозакона завишени изисквания към размера на капитала на дружествата към структурата на активите, диверсификацията на инвестиционният ръст и портфейла и съответствието на капитала с нетната стойност на активите създават допълнителна гаранция срещу декапитализацията на инвестиционните дружества.
Текстовете на проектозакона относно обратното изкупуване на акции от инвестиционните дружества от отворен тип представляват принципно ново юридическо разрешение на проблема в сравнение със сега действащата уредба на Закона за ценните книжа и фондовите борси и Търговския закон. Условията и процедурата за обратно изкупуване на акции са подробно разписани, с което се ограничава възможността за злоупотреба с правата на инвеститорите.
В този проектозакон се регламентира създаването и функционирането на принципно нов субект на капиталовия пазар, а именно управляващото дружество. Управлението на портфейла на инвестиционно дружество от управляващото дружество е предпоставка за намаляване на административните разходи на инвестиционното дружество. Освен това с въвеждането на управляващо дружество се избягват потенциалните конфликти на интереси, които биха могли да възникнат между акционерите на инвестиционното дружество и неговите управителни органи.
Както е показала практиката на страните с развит капиталов пазар, инвеститорите, ангажирани в управлението на инвестиционните дружества, могат лесно да се поддадат на изкушението, което им предлага тяхната доминантна позиция спрямо другите акционери. Те разполагат с вътрешна информация. Те са първите, които получават новините за промените на пазара и позицията на инвестиционното дружество на него. Разполагат с властта да вземат решения, които могат да облагодетелстват самите тях. Поради тази причина в съвременната практика управителните органи на инвестиционните дружества запазват функциите на контрол и защита на интересите на инвеститорите като цяло. Тяхната основна задача се състои в избор на специализирани институции, които ще се ангажират с непосредственото управление на инвестиционното дружество и в приемането на отчетите за тяхната дейност в съответствие с изискванията на закона.
Законовите изисквания към капитала, минималните ликвидни средства, дейността и членовете на управителните контролни органи на управляващите дружества, както и към съдържанието на договора на управляващото дружество с инвестиционното дружество, създават допълнителни гаранции за професионалното управление на активите на дружествата.
В законопроекта са регламентирани основните изисквания към дейността на банката-депозитар и е въведен специален правен режим за регулиране на отношенията между дружеството и неговата депозитарна институция във връзка с договора за депозитарни услуги, с което се дават допълнителни законови гаранции за защита на активите на инвестиционното дружество. И действайки като две независими една от друга институции, банката-депозитар и управляващото дружество се контролират взаимно и постоянно за спазването на изискванията на закона и договорите, наложени от закона, и договорите между тях.
В заключение искам да повторя пак, че законът е много необходим, че е един съвременен, прогресивен закон, който ще ускори развитието на капиталовия пазар в страната, и ще създаде условия за функциониране на основните пазарни принципи и привличане на интереса на потенциални чуждестранни инвестиции на ценни книжа и на български емитенти.
Затова предлагам да гласуваме на първо четене законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Други изказвания има ли?
За реплика най-напред думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Госпожо Николова, благодаря Ви най-напред за обстойното изказване. Аз сериозно следих това изказване и се опитах да вляза наистина в дълбоката същност на закона, но един термин не ми стана ясен и ще Ви бъда много благодарен, ако Вие успеете на аудиторията в Народното събрание да го разясните. Какво е това "дружество от открит тип"? Единствено това не ми стана ясно. Ще Ви бъда много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Други реплики има ли? Няма.
За дуплика думата има госпожа Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Ако искате да разберете, трябваше подробно да си прочетете закона и няма нужда сега да обяснявам. (Смях и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще отнема на събранието само няколко минути. Искам да поставя пред вас един въпрос. Тъй като споделям дадените оценки във вчерашния дебат за това, че предложеният проект предлага една практика много по-съвършена, по-издържана, и по учебник, и с оглед на условията и практиката в България аз мисля, че трябва да подкрепим философията, разбиранията, изискванията законът да преследва, като една от основните цели, защита на малкия инвеститор. И от тази гледна точка аз мисля, че във вчерашната дискусия претенциите, че, видите ли, на този пазар има емитент, има и държава, и че те са за своите интереси, като нещо безспорно не може да бъде аргумент за това, че именно в условията на създаване на фондовия пазар и, пак подчертавам, особено в условията на България интересите на инвеститора трябва да бъдат една от главните грижи.
Спомням си, че когато се работеше върху първия закон и в парламента присъстваха експерти и от европейски и извъневропейски страни, това беше един от главните мотиви при работата върху основни текстове на закона. Но тъкмо защото това е така и особено като се има предвид, може да се каже, вече перфектното разработване на материята около публичното дружество и всичко, което трябва да гарантира функционирането на съответните механизми, за мен буди известно учудване защо в окончателния вариант, който е представен на нашето внимание, са отпаднали дружествата, чиито акции ще излизат на централизирани публични търгове по т. 5 на чл. 21, ал. 1. Някои вече подозират какво ще кажа, тъй като наистина съм пристрастен към масовата приватизация.
Фактът, че независимо от идеологическите битки и оцветявания на тази тема във времето от 1991 г. досега правителствата, които се захващаха с приватизация, едни по-успешно, други по-малко успешно, а и не на последно място по внушение на нашите външни партньори и по-специално Световната банка, са гледали и гледат на боновата приватизация като на една от формите, които позволяват едно раздържавяване, отговарящо на няколко изисквания, което я прави и оправдана, особено ако в закона му бъде гарантирана и в практиката на прилагане на боновата приватизация не се допускат далавери.
Тези централизирани публични търгове бяха въведени в текста на чл. 25 през 1998 г. - едно време, когато във връзка с втората вълна се говореше за боновата приватизация като за нещо принципно различно от това, което тя представляваше в 1995 - 1996 г. В тази философия има елементи за уважение. На практика обаче така наречената втора вълна непрекъснато е обект на мачкане и законодателно от изпълнителната власт, от произвола на чиновници, от несъобразяване с текстове, които са приети от това Народно събрание. Защо дружествата по т. 1 да попадат в този обсег, а дружества, чиито акции ще отидат на централизирани публични търгове, които са, така да се каже, гвоздеят на боновата приватизация от втората вълна, няма да бъдат в този режим? Че какъв по-типичен случай, когато се налага именно да бъдат защитавани интересите на инвеститорите, като случая по т. 5 на чл. 25?
Аз не знам, вероятно и в този случай, както става в стотици случаи, въпреки общата воля на вносителя, въпреки общата философия, която в по-голямата част от моите колеги поне в Комисията по икономическата политика, а и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол изповядват във връзка с приватизацията, по-специално в боновата, въпреки желанието да има максимална прозрачност, защита наистина на инвеститорите, а в случая става дума за малки и средни инвеститори, и това да създава една атрактивна обстановка и за външните портфейлни инвеститори, правят се опити и това е един пореден случай да бъде оставена една врата.
Аз отправям един апел в този и в някои други случаи Комисията по икономическата политика да прояви взискателност, да остане вярна на някои от принципите, които се опитва да провежда във връзка със законодателството в областта на приватизацията, а тук получаваме едно, така да се каже, сечение между приватизация и фондов пазар и да направим така, че и дружествата по т. 5 - тези, които отиват на централизирани публични търгове, да са в режима на публичните дружества.

Това ще бъде само плюс. Аз не говоря за това, че в чисто политически план се печели, тъй като се отива към едно решение, ако възприемете това внушение, което е в, така да се каже, фарматера на философията на тази законова уредба по отношение на фондовия пазар.
Между първо и второ четене ще трябва да се опитаме редица неща, които са свързани именно с тези проблеми за прозрачност, за по-голяма отчетност, за по-ефективен контрол, както и във връзка с информацията, да пипнем, да дооправим.
Немалко е направено например по отношение на информацията, но явно е, че трябва да се види дали някои неща в Закона за счетоводството не трябва да претърпят промяна чрез текстове в този закон и да осигурим една по-бърза и по-широка информация.
Това са няколкото съображения, които според мен имат принципното значение, когато ще започнем работата върху закона за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика имате думата, господин Вълчев. Имате още четири минути. Така че могат да бъдат направени две реплики. Заповядайте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз уважавам мнението на господин Стоилов, но и в мнението на господин Стоилов, и в мнението пък на господин Папаризов се чувства просто този стремеж всички тези недостатъци, за които аз говорих, че съществуват в досегашния вариант на закона, да се прелеят и в сегашния законопроект, който ние обсъждаме. А това са наистина най-опасните неща.
Не мога да се съглася, че ние непрекъснато трябва да говорим за защита на интересите на инвеститора, след като ние в закона не казваме главното - искаме ли да правим капиталов пазар или не искаме да правим капиталов пазар. Ако ние решим, че главното е да направим капиталов пазар, по съвсем друг начин трябва да подредим нещата, които трябва да свършим във времето, и по съвсем друг начин трябва да подредим нещата, ако ние тръгнем да защитаваме интереса на този или на онзи субект на този капиталов пазар. Е, не мога да се съглася, че ние трябва да мислим непрекъснато главно за интереса на някой участник в този пазар, а да загърбим главното - ще правим ли пазар или няма да правим пазар.
Аз не мога да разбера тази логика. Всички неща в живота са така. Народът го е казал: не можеш да родиш дете със стиснати крака. Трябва да стане главното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
За втора реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Вълчев ви каза по-голямата част от нещата.
Аз искам да ви кажа един частен случай. Онзи ден, когато гледахме Закона за приватизацията, изникна въпросът с дълговете на страната. Вижте как заради това, че нямаме фондов пазар, как се решават нещата административно. Законът ще влезе и вие ще видите какво е минало през комисията. Някакъв държавен орган или някакъв чиновник, някакъв министър за сметка на бюджета ще опрощава дългове към държавата на предприятия, които ще се продават. А защо не направим пазар на дълговете? Защо на тази фондова борса не се търгуват и дълговете като такива?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ще го направим.
ИВАН БОЙКОВ: Ще го направим, когато вече няма да има дългове и ще ги опростите. Изглежда, че така ще стане накрая.
И тогава ви казах, и сега ви казвам: стига с тази административна намеса в пазарните механизми. Аз разбирам контрола в сегашната ситуация на държавата и в сегашната ситуация на нещата. Но всяка намеса, всяка административна намеса в пазара, особено във фондовия пазар, води до изкривяване и до обратни резултати и това нещо ще го разберете с времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги Вълчев и Бойков! Аз уважавам, първо, господин Вълчев като един от най-компетентните в състава на това събрание по проблемите на фондовите пазари и ценните книжа.
Второ, аз не пледирам за някакъв администратизъм. Така че втората реплика беше излишна. Тя е отваряне на отворени врати. Ако прави впечатление, че в моето кратко изказване и в обстоятелната пледоария вчера на Папаризов се получава стремеж към защита на инвеститорите, това не е случайно. Аз се опитах и по учебниците да видя как е и, повтарям, особено с оглед на условията в България. Начални стартове, замърсени, много мръсни - това трябва наистина да бъде една сигнална червена лампа.
И второ, пак по учебника, особено с оглед на това, което показва практиката на развитите страни - напълването на фондовата борса, на фондовия пазар с ценни книжа зависи от развитието на икономиката, от интензивността на процеса на капиталообразуване. Вие може да присадите най-съвършените закони в тази сфера в България и пак да имате един мижав фондов пазар, ако икономиката стагнира.
Така че не законът е този, който ще налее фондовия пазар. Законът, като всеки един закон, трябва да създаде наистина максимално съвършени правила на играта в този сектор от икономиката, особено чувствителен понеже е от финансовата сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За изказване има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Законопроектът, който днес гледаме на първо четене, безспорно е доста сложен, но пък е с голям обществен отзвук и безспорно той е един от законите, който стои в основата на развитието на пазарната икономика у нас. Закъснял или не, този законопроект дава отговор на няколко особено важни въпроси, на които аз малко по-късно ще се спра.
Сега искам да се върна към дебата, който вчера водихме - каква е целта и каква е философията на този закон. Целта на този закон е създаването и развитието на капиталовия пазар у нас. Това не се оспорва.
Философията да постигнем това също според мен е съвсем ясна. Това трябва да стане чрез защита интереса на инвеститора и не може да бъде оспорвано. Оттук - повишаване доверието в пазара и естественото му развитие.
С това аз смятам да приключим дебата от вчерашния ден за целта и философията на този закон, защото смятам, че това се споделя от всички, макар да има много нюанси - защитава ли той малките инвеститори или защитава големите инвеститори. Това просто е смешно. Той защитава правилата и създава гаранция на тези правила при търговията с ценни книжа. Това е целта на закона.
Аз смятам, че приемането на новия Закон за публично предлагане на ценни книжа ще бъде една важна гаранция за успешното развитие на капиталовия пазар, което пък е едно от фундаменталните условия за успешното преструктуриране и пазарно адаптиране на нашата икономическа система. Също така ще бъде и е част от стимулите към чуждестранните портфейлни инвеститори.
Според мен новият закон ще благоприятства и за извършване на приватизация чрез продажба на акции, собственост на държавата, на фондова борса и ще създаде условия за зачитане интересите на множеството дребни акционери в приватизираните дружества. Защото този проблем също съществува.
Както казах, този закон цели да регулира зараждащия се български пазар. Според мен той ще създаде възможност и за развитие на пазарите за акции, облигации, защо не и за дългове, които са гарантирани по този начин. Така че те ще могат да се превърнат в един алтернативен източник на банковия кредит за финансиране на акционерните дружества в страната, нещо, на което беше обърнато внимание от преждеговорившия като един от основните начини за стимулиране на растежа в българската икономика.
Аз няма да ви отегчавам с това с кои точно директиви законопроектът е съобразен и синхронизиран, но искам да ви кажа, че след отчитане на спецфиките на обекта на регулиране - именно българския пазар - законопроектът е съобразен в много голяма степен с европейското законодателство, като са зачетени директиви на Съвета на министрите на Европейския съюз №№ 89298, 85611, 88627, 89592, 9322, 82121 и 82981. Това са всички директиви в тази област.
Основни положения в законопроекта. Аз само ще се спра на някои от тях, а особено ще се опитам да развия регулирането на публичните дружества - една тема, вие знаете, по която ние имаме съгласие в Икономическата комисия, и каквито предложения бяхме направили за промени в сега действащия закон.
Основни положения в предложения законопроект са, първо, прогласяване на принципа, че могат да бъдат предлагани публично само ценни книжа, които са поименни, в безналична форма и са свободно прехвърляеми. Поименните ценни книжа позволяват да се знае кой е титулярът на правата по тях и така да се осигури прозрачна търговия - много важно условие за средата, в която се прави търговията, средата, за която говореше проф. Стоилов - че е замърсена. За да не допуснем това, те безспорно трябва да бъдат само поименни.
Безналичната форма е абсолютно необходимо условие за сетълмент и да се прави прехвърлянето на ценните книжа сигурно и необратимо.
Свободната прехвърляемост е също абсолютно необходимо условие за сигурност в прехвърлянето на ценните книжа.
Втори основен, важен момент е детайлна и диференцирана регламентация на първичен и вторичен пазар на ценни книжа. Това го има и в закона, то е доста ясно и няма смисъл да се обяснява какво е.
Третото е стимулиране на развитието на регулираните пазари на ценни книжа, като важен елемент от структурната реформа и от приоритетите, които правителството решава. Сиреч този закон е закон, който реализира политиката на мнозинството и на правителството в тази сфера.
Най-вече аз искам да се спра, както казах и в началото, на новите основни положения в уредбата на публичните дружества. С този законопроект ние допускаме по принцип увеличение на капитала на дружеството само по реда на чл. 194 от Търговския закон, за да се запази съотношението на право на глас, на дивидент и ликвидационен дял на акционерите, без да се допуска възможността за обезценяване на направените от тях инвестиции и да се попречи на отделните заварени акционери или външни лица да се облагодетелстват за сметка на останалите акционери. Мисля си, че това е един много важен проблем, който сега ние решаваме.
Равното третиране на акционерите при увеличаването на капитала на дружеството отпада единствено при наличието на едновременно три условия:
първо, общото събрание на акционерите да вземе такова решение при наличието на квалифициран кворум и квалифицирано мнозинство;
второ, увеличение на капитала с непарична вноска, необходима за осъществяване на основния предмет на дейност на дружеството;
и трето, емисионната стойност на акциите, които се издават срещу непаричната вноска, е поне равна на по-високата между пазарната и балансовата стойност на акциите на дружеството преди увеличението на капитала.
Това е емитиране на права за акционерите, които не участват в увеличението на капитала. Още една защита на ония акционери - малки или големи, но заинтересувани, които биха могли да загубят от това, че се увеличава капиталът на едно публично дружество.
Друг много важен проблем се решава с този закон - възможността да бъдат източвани публични дружества. Тези дружества по презумпция със сега действащия закон са дружествата от масовата приватизация, само отбелязвам.
С цел да се ограничи източването на тези публични дружества, понеже контролът на акционерите върху мениджмънта на тези дружества в много случаи е илюзорен, което си е абсолютна истина, прехвърлянето на трето лице и предоставянето му за ползване на активи на дружеството, сумарно възлизащи на стойност над 50 на сто от балансовите му активи, може да се извърши, само ако общото събрание на акционерите при наличието на квалифициран кворум и квалифицирано мнозинство е овластило за това мениджмънта на дружеството. Урежда се и специален съдебен иск на акционерите, притежаващи поне пет на сто от капитала на дружеството за обезщетение за претърпени значителни вреди, умишлено причинени на дружеството от изпълнителните действия или бездействия на управителните му органи. Мисля си, че всички сте съгласни с това, че ние трябва да защитим акционерите особено в онези дружества, които бяха продадени по реда на първата вълна на масовата приватизация.
Още една защита има - въвежда се специален ред в случаите на преобразуване на публично дружество по глава шестнадесета от Търговския закон, насочен към защита на интересите на дребните вложители.
Това са онези основни моменти в този закон, които го правят очевидно приемлив закон за всички парламентарно представени политически сили, за мнозинството от народните представители и аз се надявам, че вие ще гласувате за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа № 802-01-44, внесен от Министерския съвет.
Гласували 145 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура ще правите ли ли за времетраенето? Господин Николов има думата за процедура.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз не реагирах бързо, защото тя вчера беше направена, господин председателю, от господин Папаризов, а именно да се увеличи срокът между първо и второ четене с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Значи общо на три.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмените предложения за второ четене да бъде увеличен с две седмици и общо срокът за представяне на предложения да стане три седмици.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО.
Вносител на първия законопроект е Министерският съвет, а на втория - народният представител Александър Каракачанов.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Моля господин Владислав Костов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На две заседания Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа разгледа двата предложени законопроекта № 802-01-64 на Министерския съвет и № 54-01-117, внесен от народния представител Александър Каракачанов, и в две отделни свои заседания е изготвила и своето становище, което ще ви прочета сега.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената
реформа

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието № 802-01-64, внесен от Министерския съвет на 26.11. 1998 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 3.12.1998 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието № 802-01-64, внесен от Министерския съвет на 26.11.1998 г.
В заседанието на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Георги Каркъмов и експерти на същото ведомство.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че за 2-годишния срок по прилагането на Закона за арендата в земеделието, се установи необходимостта от неговото изменение и допълнение, свързано с премахването на някои от съществуващите ограничения.
Със законопроекта се предлагат промени основно в следните насоки.
Законопроектът предлага да се премахне максималният срок за сключване на арендата, който сега е 50 години.
Премахва се ограничението арендуваната земеделска земя да е повече от 6000 дка и повече от една трета от едно землище.
Въвежда се база за определяне на арендното заплащане, а именно пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи. Определя се и допустим минимален размер на арендното плащане. Променя се редът за прекратяване на договора за аренда. Предлага се министърът на земеделието, горите и аграрната реформа да издаде наредба, с която да се определят условията и редът за регистрация на арендните договори пред съответната поземлена комисия по местонахождението на арендувания имот.
Някои от народните представители изразиха мнение за корекция на текстове, като параграфи 5, 8, 21, 27 и други, по които ще направят предложения за второто гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието № 802-01-64, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 1998 г.
Това становище е прието с 18 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
Сега ще ви прочета и становището на комисията по отношение на внесения законопроект от народния представител Александър Каракачанов.
"Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 10 декември 1998 г., обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието № 54-01-117, внесен от народния представител Александър Панайотов Каракачанов на 12 декември 1997 г.
Със законопроекта се предлагат основно следните промени. Да се създаде правна възможност до влизането в сила на плана за земеразделяне договорът за аренда да се сключва с протокол за временен въвод. Фиксират се параметри на арендната вноска, а именно тя да не бъде по-малка от 25 на сто и по-голяма от 45 на сто от очакваните или обичайните добиви и приходи от имот.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че не може да се сключва договор за аренда с протокол за временен въвод, тъй като минималният срок на договора за аренда е четири стопански години, а временният въвод във владение е до влизането в сила на плана за земеразделяне. Земите с временен въвод могат да се предоставят за едногодишно ползване, което на практика е отдаване под наем. Арендният договор може да бъде сключен, когато има влязъл в сила план за земеразделяне и с което може, естествено, да се гарантира и този минимален срок, заложен в закона.
Относно предложението за ограничителните проценти за размера на арендното плащане се изрази мнение, че това противоречи на принципите на свободното договаряне между страните.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието № 54-01-117, внесен от народния представител Александър Каракачанов на 12 декември 1997 г.
Това становище е прието с 11 гласа "за", 4 "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов за изразеното становище.
Всяка парламентарна група има по тридесет минути за изказване. Ако желае, нека представи списък на ораторите.
Има думата господин Каракачанов като вносител на един от законопроектите.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателстващ! Аз се радвам, че макар и с една година закъснение Министерството на земеделието все пак се върна към идеята за минималната рента - идея, която моята скромна личност предложи още преди една година и което беше смисълът и е смисълът на този закон, който в момента гледате. Имам предвид закона, който е внесен от Министерство на земеделието. Това е единственото по-важно нещо там. И това е смисълът на законопроекта, който и аз съм внесъл, но, което искам да подчертая, е само част от един по-голям замисъл, който беше изложен в законопроекта за промяна в Закона за земята, който беше внесен едновременно с този мой законопроект, който в момента гледаме. И беше внесен преди една година. Тогава може би пак поради едно недоразумение Комисията по земеделие пропусна да гледа този законопроект, а гледа само другия мой законопроект, който беше за промяна в Закона за земята.
Защо тогава аз предложих два законопроекта, които, пак повтарям, единият се гледа тогава, а другият чак след една година, което за мен е малко странно. Причината е в реалната обстановка на село. А тя, за съжаление, е далеч от това, което предлага или което си мисли Министерство на земеделието, че ще помогне, предлагайки неговия законопроект. Тя се състои в следното и аз ще го кажа така, както го казах и преди една година, а то е, че Законът за арендата е един мъртъв закон. Ние в момента ексхумираме един мъртвец, на който сега ще нарисуваме вежди и пак ще го закопаем в земята. Защо? Защото Законът за арендата може да е прекрасен, аз не го отричам, сам по себе си като някакво произведение на изкуството на юридическата мисъл да е много добър, но той няма отношение към нашите реални икономически взаимоотношения на село. На село не се сключват, може би с някакви много малки изключения, договори по Закона за арендата. Аз търсих в земеделската служба в Добрич, но не ми дадоха такъв, макар че са длъжни да го имат регистриран там. Аз зададох въпрос преди една година на министъра на земеделието господин Върбанов, при мен е неговият отговор и го попитах: посочете ми такива договори. Той си призна, че не може да ми посочи. Каза го тук, от трибуната. Е, измисли някакъв довод, че понеже не можел да получи информация от местните служби... Ами, как да получи, като там няма такава информация. И няма да я има, макар и в закона да е записано, че са длъжни да има, защото такива договори практически няма, защото на село се сключват договори за наем на земята, за обработка на земята, но не и за аренда. И по една много проста причина се сключват тези договори, а не както тук предполага Министерство на земеделието, че те не се сключвали, защото, виждате ли, бил къс срокът за арендата. Петдесет години къс срок ли са? Това е несериозно. И сто да ги направите, и сто и петдесет да ги направите, пак няма да има никакво значение, няма да се сключват договори по Закона за арендата, защото по Закона за арендата тези хора ще бъдат естествено задължени на някои неща, от които те не могат да избягат. А те имат интерес да сключат договор за наем, като го сключат по начин, който няма нищо общо с изискванията на Закона за наемните отношения. Но се сключват така, че хората да бъдат излъгани. Защото там никой не ги контролира, защото договорите са едни хвърчащи листове, на които даже понякога няма подпис отдолу и след това същите тези бедни селяни, които ние очакваме най-после да почнат да работят, тръгват по мъките да си търсят правата. И никой никъде не може да им ги даде.
Затова аз предложих да стане промяна в Закона за земята, където да има задължения по договорите, независимо какви ще бъдат сключените, договори за земята - дали ще бъдат договори за наем, дали ще бъдат договори за обработка, дали ще бъдат договори за аренда, към тях да има задължителни изисквания. Но не знам защо това не се възприе. Или не се разбира проблемът, или просто има някаква изгода да продължават хората да бъдат лъгани по места. Защото това е масов случай. Аз мога да ви донеса писма, мога да ви срещна с хора, които идват и казват: "Аз имам договор за земята". Питам ги: "Какъв договор? По Закона за арендата ли?". "Не, не - договор за наем." Вади ми едно листче, с което никога не може да отиде в съда и да осъди този, който ужким е подписал с него договор, тоест арендатора.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): Защо не може?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Ами, защото не може. Така са написани тези договори.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Да ги напишат, както трябва.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз разбирам Вашата мисъл, че виновен е този, който не познава законите. Обаче аз ще ви кажа: виновен е този политик, който не се интересува за хората си, че ги лъжат. Защото много добре знаете, че селяните даже не знаят, че има Закон за арендата в много случаи.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Да го научат.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Ами да го научат. Аз заради това казвам, че с вас се различаваме политически, защото на вас не ви пука за хората, а мен това ме интересува. (Шум и реплики от мнозинството.) Мен ме интересува те да бъдат защитени.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Хайде да си говорим празни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Каракачанов, по-спокойно.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Съжалявам, че правим диалог, господин председател, но това не са празни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да не правим диалог в залата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Приемам забележката, няма да правя диалог, но ще помоля и да не ме репликират.
Може да не съм прав - може би вие сте загрижени за хората, но тогава разберете кои са им проблемите. Проблемите са им в това, чюе ги лъжат и че законът не им помага за това да не ги лъжат. Ако ние искаме наистина да бъдем полезни на същите тези хора, които живеят на село, трябва да ги облекчим в това отношение, а не да облекчаваме престъпниците. В момента са облекчени престъпниците.
Смисълът на законопроекта, който аз внасям тук, е да има минимална рента. Във варианта пред вас става дума за промяна в Закона за арендата, но тя беше само съпътстваща към една промяна в Закона за земята, където се казваше, че независимо какъв е договорът за земята, трябва да има минимална рента 25 на сто от очаквания добив. Защо съм го формулирал така? Когато разглеждаме законопроекта на Министерския съвет ще обясня подробно, но искам да подчертая, че ако ние не направим промяна в Закона за земята, която да обхваща всички договори за земя, тази промяна, която в момента правите в Закона за арендата, ще бъде абсолютно безсмислено губене на време. Защото, пак ви казвам, никой няма да сключва договори по Закона за арендата, а ще продължи това, което става в момента, и хората ще бъдат лъгани.
Затова аз ви призовавам да гласуваме законопроекта за арендата, който аз съм предложил. Смисълът, основното е да има минимална рента 25 на сто. Мисля, че се различава доста съществено от предложението на Министерския съвет. Затова би трябвало да се помисли още малко дали да бъде 25 на сто от добива или както предлага Министерският съвет, който вариант за мене е недобър.
И другото, което предлагам: в Преходните разпоредби на който и да е от законопроектите да се направи промяна в Закона за земята. Ако това не бъде направено, пак повтарям, че може би след година отново ще си говорим - няма да има никакви промени в реалните взаимоотношения на село. Призовавам ви за това, защото преди една година ви убеждавах, че трябва да има минимална рента. Тогава между другото господин Каркъмов като заместник-министър каза с половин уста, че той също е зад тази идея и сега виждам, че я внася, макар може би от кумова срама немалко, а доста променена. Но има ли смисъл да чакаме всеки път по една година, за да стигаме до една реална истина, която в момента е в нашите взаимоотношения на село?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За реплика има думата господин Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще имам удоволствието да се изкажа по законопроекта на господин Каракачанов, тъй като той не направи това нещо. Господин Каракачанов дръпна едно общо слово по общи теми на земеделието, но не обясни какъв законопроект е внесъл.
Господин Каракачанов ни предлага две неща. Първото е чрез временен въвод във владение да се арендува земя. Смятам, че това противоречи абсолютно на логиката на Закона за арендата, тъй като ние се стремим да създадем дългосрочни договори, а временният въвод може да свърши само след месец и да увредим правата и на арендаторите, и на арендодателите. Освен това чрез временния въвод във владение, ако се арендува земя, опасността тази земя да бъде увредена е много голяма, тъй като нито собственикът на земята, нито арендаторът знаят дали ще останат на този парцел и след това. Ако приемем това предложение, господин Каракачанов, ще извършим голяма грешка и ще нанесем повече вреди, отколкото ползи.
Второто предложение на господин Каракачанов - да се въведат понятията "арендна вноска в размер не по-ниска от 25 и не по-висока от 45 на сто от обичайните или очакваните добиви". Аз не знам кой ще дефинира понятието "обичайни и очаквани доходи". Това не подлежи на никаква дефиниция. Определянето на арендните вноски е въпрос на свободни пазарни отношения. Собствениците на земите свободно ще се договорят, а гаранцията, че правата им ще бъдат спазени, е чрез регистрацията на арендните договори в поземлените комисии.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Няма такова нещо, бе момче.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Извинете, господин Каракачанов, но ние с Вас сме на една възраст, така че наричайте ме...
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Значи сме момчета.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Аз смятам, че Вие не сте наясно, че ще има такава регистрация. Щом го записваме в закона, няма никакви пречки за регистрацията. Но аз Ви гарантирам, че понятия като "обичайни и очаквани доходи" никой няма да се заеме да изясни.
Затова предлагам този законопроект да не се гласува, а Вие ще имате възможност между първото и второто четене да направите своите предложения. Смятам, че предложенията на Министерския съвет са много по-стойностни и там именно ще намерим отговор на въпроса как ще се арендува земята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Каракачанов има думата и след това преминаваме към дебати.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Благодаря Ви много.
Нека не спорим по подробностите, а по същността. Мога да приема, че примерно предложението ми да се сключват арендни договори при наличие на въвод не е най-доброто, но не в това е смисълът и основното на внесения от мен законопроект. Смисълът е за минималната рента, за да бъдат защитени хората. И аз пак ви повтарям: с този законопроект преди една година внесох поправки към Закона за земята, където това предложение беше разгърнато. И то беше следното: първо, има минимална рента, която е определена със закона. Може би, както Вие казахте, не е било добре изписано предложението, но аз мога да Ви кажа, че има статистика и може да се борави с нея. Там е казано кой е средният добив за миналата година, за предишната и т. н. Това е достатъчно и може да се запише в закона.
Другото, което обаче е по-важно: тези договори - всички, независимо какви са: за аренда, за наем, за обработка на земя или някакви други, щом са за земя, да се регистрират при кмета. Това беше моето предложение, за да има един човек, който да гарантира договора. И ако няма такъв договор, да е виновен арендаторът, а не арендодателят. Този, който е наел земята, ако няма нормален договор, защото повечето договори, които се правят с хората на село, са лъжливи, тогава вината да носи той и наказанието му за това да бъде две ренти. Това да бъде записано в закона.
Ето това беше моето предложение, което би гарантирало, че хората по места няма да бъдат лъгани, защото интерес да не бъдат лъгани ще има вече арендаторът, а в момента ние сме направили всичко възможно със законите арендаторът да има развързани ръце и да лъже хората както си иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Професор Стоянов има думата за изказване.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Законът за арендата в земеделието беше приет през 1996 г. и през периода 1996, 1997 и 1998 г. бяха установени неща, от които се чувстваше, че не всичко е в синхрон и заинтересованост както на хората, които дават земята под аренда, така и на хората, които се занимават с арендна дейност. Мисля, че предложението, което се прави от Министерския съвет за някои изменения и допълнения, в повечето случаи е целесъобразно и навременно.
Преди това обаче искам да кажа, че както в този законопроект, така и в онова, което господин Каракачанов казва, проблемите не са решени добре, но прави чест на господин Каракачанов, че той беше първият, който постави изисквания да се решат някои въпроси в отношенията между арендатора и хората, които ще дават земя под аренда.
В същото време искам да кажа на господин Каракачанов, че в случая наистина собствениците на земя са ощетени категорично. Това трябва да се знае, но и в момента, когато са облагодетелствани арендаторите, земя и то в голямо количество в България пустее!? Така че не там е заровено кучето. Има някакъв друг проблем, в който се крие това, че земята ни не се ползва. Аз определено казвам, че проблемът на отношенията между двете страни не е уреден и дотолкова, доколкото е уреден на практика, собственикът на земя не е защитен.

Аз ще се възползвам от правото си да направя своите допълнения, като предварително казвам, че ще подкрепя законопроекта на първо четене. Но искам да обърна внимание на един въпрос, който е принципен. С моето изказване искам да помоля вас, уважаеми колеги, и особено вас, колеги от мнозинството, да преосмислите един принципен въпрос, не да го гледаме тогава, когато ще бъдем на второ четене, а дотогава също да го споделите, ако трябва, и малко по-широко да го обмислите. Този въпрос касае отмяната на чл. 5 от сегашния закон.
В сегашния закон се предвижда, че арендаторът има право да арендува до 6000 дка земя и не повече от една трета от земята на едно населено място. Този чл. 5 се отменя. Няма да крием, че сега има арендатори, и то добри арендатори, които ползват в рамките на 25-30 дка, даже и повече. Разбира се, ако е над 30 дка, тази земя не се ползва както трябва. Не искам да се връщам на времето на системата АПК. Но така или иначе днес законодателят предлага да няма граници. В същото време той предлага и нещо, на което аз искам да ви обърна внимание - че един арендатор може да вземе под аренда цялата земя на едно населено място.
Първото нещо, което ще се получи, е, че е удобно на арендатора да вземе земята концентрирано на едно населено място, защото това представлява парк на машини, работници и всички други неща. Това означава, че оттук нататък няма друга система, освен тази система. И друг арендатор там няма. И друга форма на земеделие няма да има. Тоест, ние се лишаваме от възможностите за изявата и присъствието в конкуренцията на друг арендатор, в присъствието на друга форма, в това число на личен стопанин. Той ще бъде смачкан.
В тази връзка ние коментирахме навремето в комисията и след това в парламента, че е целесъобразно да дадем ограничение. Друг въпрос е доколко сме били прави да кажем една трета или една четвърт, или една втора. Трудно мога да кажа защо аз съм защитавал да бъде една трета и доколко съм прав в този смисъл. Но присъствието поне на още двама арендатори все пак е предпоставка за конкуренция, колеги, даже на една и съща система.
Вторият въпрос е, че това са земи, които основно се характеризират със зърнопроизводство. Земите със зърнопроизводство се характеризират с животновъдство. И ние каквото и ще да правим, ще развиваме животновъдство в тези региони. Европейските страни, към които ние се стремим, подсказват, че в основната част, особено в началния етап за 25, 30, 40, 50 до 100 крави собственикът на тази ферма трябва да осигурява фураж. Затова трябва да има земя. Оттам трябва да почнем. Как ще му дадат евентуално и заем от фонд "Земеделие", ако той няма една защита, в това число на сгради, където да бъдат животните, в това число земя, с която той ще осигури изхранването на тези животни? Изключим ли тази възможност да имаме ограничение по отношение на ползването на земята изцяло от един арендатор в едно населено място, ние не създаваме предпоставки за семейно стопанство, което крепи Европа.
Аз съм се занимавал цял живот с проблемите за механизация на селското стопанство и би следвало аз да защитавам арендната система. Защото тя е една от най-печелившите системи, тя е най-ефективната система. И не е случайно, че американското и канадското земеделие са едни от най-производителните. Разбира се, там има собственици на 8, на 10, на 15 хил. дка, ползващи арендата, но ние сме далеч оттам. Аз просто искам да ви приканя в този момент да имаме решение със закон за етапността.
В този смисъл ви казах, че останалото, което ще направя като предложение, вече ще бъдат отделни мотивировки, и аз ще апелирам към вас за подкрепа. Но този въпрос е принципен, голям. Разбирам, че това е определен голям политически ангажимент, ваш, уважаеми колеги. Но искам да кажа, че не е в интерес на държавата на този етап.
Що се отнася до отношението между арендатор и собственици на земя, е задължително да преосмислим своето поведение и да намерим начин да защитим собствениците на земя. Но ако ние продължаваме да не подкрепяме онзи, който се занимава със земя, а да подкрепяме философията на рентиерството, земеделие няма да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително въпросът за арендата върху земята е изключително важен. И това, че се налага днес отново да говорим за него две години след приемането на първия закон, в изготвянето на който една част от тук присъстващите участвахме, показва, че той има нужда от определени корекции. Ние не бива да излизаме от това да не се съобразяваме с един основен факт, че арендаторството, щем - не щем, ще бъде една от формите на ползването на земята, на стопанисването на земята. И то може би в някои райони ще бъде основна форма.
Трябва да си признаем, че в този смисъл законът, който сега съществува, не дава добри надежди, че ще може да бъде добре използвана тази форма като арендуване на земя. Именно това се стреми да преодолее предлаганият законопроект. Говоря за законопроекта на Министерския съвет, защото аз също имам определени резерви към законопроекта, внесен от колегата Александър Каракачанов, но по него ще се спра по-късно.
Естествено аз разговарях с проф. Стоянов, той ми каза своето мнение за запазване размера на арендуваната земя, такъв, какъвто е бил в досегашния закон. Аз съм противник на това и ще кажа защо. Защото на практика ние трябва да използваме всички възможни средства, за да може земята да се обработва, а не да създаваме в момента ограничения. На практика тази земя няма кой да я обработва, а ние създаваме ограничения.
От какво се страхува проф. Стоянов - че някой арендатор ще заграби едва ли не земята на едно землище или на едно населено място. Нека да се явят двама, нека да се явят трима. В закона никъде не е казано, че един човек като се яви, той ще бъде този, на когото ще се предостави цялата земя.
В края на краищата всеки собственик има възможността да прецени дали той лично със семейството си ще обработва земята, дали ще бъде в земеделска кооперация или в сдружение, дали ще я даде под аренда. Има различни форми. Тези форми нека се конкурират. В конкуренцията е истината, в края на краищата. Тук няма никакви опасности. Няма да слагаме, в края на краищата, едни рамки и да казваме: "Не, има - няма там собственик, има - няма искане за арендуване, е, те толкова ще бъде." И какво се получава на практика, господин Стоянов? Заобикалят чл. 5 на закона и пак си арендуват толкова земя, колкото в неговите стопански планове. На този, който иска да рискува със земеделско производство, му е заложено. Е, дайте да не правим нещо, което не можем да задържим, да устоим. А и не е необходимо, за да може тази земя действително да ражда, да се опложда. И да може и земеделският стопанин, и земеделският собственик да имат полза от нея.
И другото, което е заложено, и аз смятам, че то е безспорно - минималният срок на арендата действително да се запази такъв, какъвто бяхме приели в миналия закон - 4 години. И то е ясно, тогава беше обосновавано - че арендаторът ще прави съответните, и трябва да прави съответните капитални вложения, подобрения и т. н. Един стопански план, един сеитбооборот, ако щете, изисква едно продължително време от 4-5 години. Да не говорим пък, ако иска да прави трайни насаждения. Той след 4 години трябва да чака това трайно насаждение да започне да дава някакъв плод и тогава да му изтече срокът на арендата. Нали разбирате, че този 4-годишен срок не е сложен току-така. И той трябва да се запази.
Но по отношение на това какъв да бъде максималният срок, ще зависи вече от интереса на самите договарящи се страни - дали ще е 5 години, дали ще е 25 години. И в съответния договор ще си заложат клаузи, които да направят необходимата защита и на двете страни.
И в това отношение искам да кажа, че в законопроекта, който предлага Министерският съвет, много по-ясно и точно се опитват, е, разбира се, ние ще направим някои подобрения в комисията, именно това да направят - да опростят едновременно и задълженията, и взаимоотношенията между арендодателя и арендатора, и, от друга страна, да дадат една по-голяма сигурност за двете страни. Ето, това е целта на занятието. Ако двете страни не са доволни, един колега казваше, че това е като любовта - сключването на договора, и двете страни трябва да са съгласни, за да стане сделката, най-общо казано.
В това отношение, разбира се, текстовете в значителна степен подобряват самия законопроект.
Аз искам да се спра тук и на един друг момент - определяне размера на арендното плащане. Тук вече ние не говорим за някаква... Господин Каракачанов, ще се обърна към Вас и ще Ви направя някаква, не зная, колегиална бележка, че Вие говорихте и аз исках да чуя по-конкретна обосновка на текстовете, които предлагахте. Но Вие направихте един ракурс по състоянието на земеделието и как виждате, някак си. Но всичко това, как виждате по-нататък развитието, Вие не го посочвате във Вашите текстове и аз ще Ви кажа защо.
Не може размерът на плащането да зависи от очакваните приходи от една използвана площ. Това зависи от много неща - очаквания приход, нещо, което арендодателят изобщо, в крайна сметка, не би трябвало да го интересува.
Ако аз съм един калпав арендатор, а Вие сте един отличен специалист, аз ще изкарам, примерно, примерно казвам, 100 единици печалба или доходи, да не е печалба, но доходи, а Вие, като много добър специалист, ще изкарате 100 хиляди, примерно, или хиляда. Е, какво го интересува този арендодател, че аз ще изкарам 100. Него го интересува да бъдат определени параметрите, с които ще се определя арендното плащане. Нарочно взимам този термин - арендно плащане, защото така ще го предложим за приемане, а не арендна вноска - арендно плащане.
И какво провокираме ние? Този, който не е добър арендатор, който няма добри доходи, той ще плаща много малко на арендодателя. А този, който има добри доходи, ще плаща много. Или ние по този начин ще провокираме да няма един такъв сериозен специалист или сериозен производител, който ще трябва да плаща повече. Нали разбирате какво точно искам да кажа?
Освен това този доход, който се смята... че ще има един арендатор, обективни критерии едва ли има, което каза и господин Каменов тук, за да може да се установи... обективни критерии на практика няма. И кой ще установи това? Кой ще установи какъв ще бъде доходът на Петър Петров от село еди-кое си? Министърът на земеделието едва ли ще има тази възможност. Народното събрание също няма да има възможност.
Значи ние тук би трябвало да сложим нещо, което не работи. И затова се налага да приемем едни по-обективни критерии. Аз няма да ги съобщавам, те са известни. Това е пазарната поземлена рента и годишните амортизации и лихви върху капитала, който е вложен в арендуваните обекти. Това са едни много сериозни критерии. И на тази база вече министърът на земеделието ще издава определена наредба, по която да се унифицира тази работа. Защото законът, естествено, не може да влиза в такива подробности, не е инструкция, не е правилник и не е наредба.
Ето защо аз разбирам Вашето добро желание. Но мисля, че по-добре се защитава това, което Вие искате да стане. Аз разбирам, че Вие искате да стане едно по-добро гарантиране на един разумен размер на рентата. Но тя по-добре се защитава в текста на Министерския съвет и аз смятам да Ви призова да се съгласите с тази теза. Разбира се, това е Ваше право, можете и да не се съгласявате.
Уважаеми дами и господа, с това, което казах дотук, не изчерпвам темата. Надявам се моите колеги, които ще се изкажат след мен, да доразвият тази тема. Но аз призовавам, колеги, да подкрепим законопроекта на Министерския съвет така, както е предложен. И съответно използвам случая, за да не забравя, господин председател, да предложа и срокът да бъде продължен с една седмица, т. е. да стане две седмици. Защото материята действително е интересна. По-добре е срокът да се продължи малко, но да се дадат повече предложения, които комисията да може да използва при окончателното редактиране на доклада за второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Стоилов за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин Костов! Моята реплика към Вас, господин Костов, е като към председател на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, за да се даде ясен отговор на един въпрос, който е свързан със Закона за арендата. Но той е свързан и с предстоящото поредно изменение в Закона за земята. Става дума за един ключов въпрос за бъдещето на земеделието в България и по-специално на земеделските кооперации.

Сега в този законопроект се предвижда задължителна минимална арендна вноска, или плащане, което ще получават всички собственици на земя. От друга страна, когато се създават земеделските кооперации, участниците в тях имат възможност да формират имуществото на кооперацията чрез внасянето на собствена земя, която е и тяхно дялово участие.
Вярно ли е, че съществуват идеи и ще достигнат ли те като официален законопроект до парламента да се забрани възможността капиталът на кооперациите да бъде формиран чрез внасяне на собствената земя на участниците в тях? Разбирате добре, че ако това стане, тогава кооперациите ще трябва да плащат много по-високи по размер арендни плащания и особено тези от тях, които са в по-тежко икономическо положение, на практика ще бъдат икономически ликвидирани.
Така че когато говорим за арендата, ние трябва да я свържем с този въпрос, който тревожи много от българските земеделци, и за да определим своята позиция при гласуването на този законопроект, трябва да получим ясен отговор. Мисля, че ние го дължим и от ръководството на Съюза на демократичните сили, и от госпожа Мозер като лидер на една от земеделските партии. А, за съжаление, този отговор трябваше да бъде даден и от самия министър на земеделието, който не знам защо отсъства при такива ключови въпроси от живота на българския парламент.
Моля ви за вашето мнение и можете ли да се ангажирате да изразите официалната позиция на Обединените демократични сили по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Също за реплика има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, аз искам да направя реплика във връзка с повдигнатия въпрос - за арендното плащане и арендната вноска.
Не съм толкова умен, не претендирам, това предложение за 20-25% от обичайните добиви или както искате ги наречете, можем да говорим по точната формулировка, не е мое мнение, а мнение на голяма част от селскостопанските собственици и производители. Тези, които са ходили на село, знаят, че хората точно така ги определят нещата. Те казват: искаме 20-25%. И когато питате между другото добри арендатори, защото има и много такива, пък и кооперации, те казват: да, ние плащаме на нашите хора 35%. Даже стигат 40% на места.
Затова самата идея не е моя, а е много дълбоко вкоренена в съзнанието на хората и трудно ще им обясните това предложение, което дава Министерският съвет, за плащане, което да не бъде по-малко от данъка, дължим за отдаденото имущество. Първо искам да ви кажа, че това е опасно, защото ако не бъде вписано примерно в договора, че отделно арендаторът трябва да плати данъка, тогава ще излезе, че арендаторът ще му плати само толкова, колкото той да си плати данъка и човекът ще остане без нищо. Има и такъв момент. Отделно, че според мен това е много малко. Това е много малко и ако искаме да стимулираме арендаторите да работят наистина добре, ние не трябва да им позволяваме те да си плащат некадърната работа и разходите по нея от това, което дължат на хората. И това си е влязло в живота - че трябва да бъде 25%, именно от това, което е изработено, а не от евентуалния данък там, който ще се плаща на държавата.
Затова аз все пак ви призовавам да помислим над тази формулировка. Тя не е моя, това идва от хората.
И другото - ако все пак толкова държите да остане формулировката на Министерския съвет, поне това арендно плащане, което е равно на данъка, дължим за отдаденото под аренда имущество, го умножете по две, защото иначе хората отново ще бъдат излъгани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Трета реплика на проф. Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Максимализмът е нещо много опасно, всички минахме през него и от това нищо добро не е последвало. Този максимализъм за правото на отдаване под аренда на земя, колкото искаш, определено ви казвам, че ще претърпи крах. И тези, които опитаха арендната система и стигнаха до 150 и до 200 хил. дка, аз познавам поименно и регионите, и лично хората познавам, някои от тях бяха сериозни професионалисти, изчезнаха. Но изчезнаха и селищата там.
РЕПЛИКА ОТ НС: Е, не е така!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Е, хубаво! Ние познаваме поне двама-трима с теб. И обедняха тия хора, ограбени бяха тези хора. Но те използваха това нещо, за да вземат трайното имущество покрай цялата тази история и са собственици сега на складовете, на дворовете и на някои други неща. За това става въпрос.
Аз не съм за ограниченията, които да не дават производство, колеги, но не искам да се създават предпоставки. Тези хора са и хитри. И са хитри, защото много добре знаят, че от работа се прави гърбина. Те отлично знаят тази подробност и ще изфлиртуват, и ще изхитруват и ще вземат и някои други неща.
Затова аз се страхувам от тази ваша постановка за "без граници". Не е рационална. Добрите фермери, за които аз казах, самите те се ориентират на не повече от 25-30 хил. дка.
Аз мисля, че има един друг показател, който е много важен и можем да си създадем интереса взаимно, да защитим и производителя, да защитим и хората. Това е, че те трябва да плащат. И щом започнат да плащат, щом са ефективни и плащат, разбира се! Може един да може с 20 хил. дка да е ефективен, другият да стане с 40 хил. дка.
Що се отнася до втория въпрос, аз още един път ви моля, не го разглеждайте, че го дава ваш опонент, разглеждайте го като един въпрос за едно сериозно бъдеще на земеделието. Знам, че колегата Костов е видял едно съвременно земеделие, най-доброто земеделие в света и го съблазнява тази идея. Мен ме е съблазнявала преди 25 години. Няма да стане така и бързо. Поетапно ще отиваме към него.
Затова още един път ви моля: помислете върху това ограничение по отношение на ползването на земя в населено място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Имате право на дуплика, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Аз първо благодаря на колегите, които направиха реплики. Ще обърна реда обаче, по който бяха направени.
Господин Каракачанов, ако следяхте, а Вие следяхте това, което говорих, аз изобщо не говорих за минималния размер, а говорих за принципа, по който се определя арендното плащане. Не говорих нарочно за размера, който ще бъде, и как ще се определя и дали върху плащания данък ще бъде отнесен минималният размер на арендата или по друг критерий, защото и аз смятам, че това ще трябва в комисията да бъде подложено на едно разискване, на обмисляне, на предложения. И в този смисъл Вашата реплика към мен е към това, което аз не казах. Аз не казах 25% нито 30, нито 40. Но Ви благодаря все пак за нея.
Що се касае до това, което каза господин Христо Стоянов. Мисля, че това, което каза и той, което казах и аз, и особено това, което каза господин Стоянов във втората си част на репликата - че в края на краищата самият елемент на плащането на арендната вноска, самият елемент на това какъв ще бъде финансовият резултат на този арендатор - той в края на краищата ще реши дали му трябват 20 хил. или му трябват 5 хил., или му трябват 10 хил.

Разбирате ли, не искам един чиновник там да определя...
Един идва - така, с голямо желание и възможности, намерил, да кажем, и други капитали, които не са само български и така нататък, и е решил да ги внася в това земеделие, а ние ще кажем: батинка, ето го законът - 6 хил. дка и ми се разкарай от главата! Не може така сега! Разбери ме, Стоянов! И това не може!
Ние трябва да търсим именно да осигурим този интерес, за да може това земеделие да произвежда, и не да произвежда как да е, ами ефективно и качествено, и да е конкурентоспособно. Това е в крайна сметка задачата. А това ще стане като си вържем отвсякъде и нормативната уредба, и контрола, и практиката, и прочие, пък и макроикономическата рамка е необходима в тази област. Това са свързани неща.
Уважаеми колега Стоилов, Вие се опитвате да ме вкарате в това да изяснявам някои неща, които още не са факт в Народното събрание. Вие отивате не към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а към Закона за кооперациите, вероятно, защото казахте: "Законът за земята". Вероятно става дума за Закона за кооперациите.
Аз бих споделил с Вас, разбира се, някои моменти, но когато този закон стане факт. Един такъв закон, който не е внесен в Народното събрание и аз не съм го получил, за да видя в последна сметка какво има... (Шум и реплики в залата.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Кажете какво е Вашето мнение.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Какво е моето мнение? Ще го кажа тогава, когато му дойде времето.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Но това е свързано!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Е, свързано е, но не чак толкоз! (Смее се.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов за изказване.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Разглеждаме един закон, който, за съжаление, в продължение на две години реално няма приложение. Причините са ясни на всички в тази зала. Не може да има закон и да се прилага Закон за аренда на земя, когато нямаш легитимни собственици и не можеш да сключваш договори, които да ти дадат възможност да работиш нормално, което значи да инвестираш, да подобряваш почвеното плодородие, да осигуряваш сеитбооборот и прочие, и прочие, и да гарантираш едни високи добиви. Онези, на които сега казваме арендатори, са хора, които експлоатират земята година за година и получават максимално онова, което искат да получат за сметка на обедняването на земята и, разбира се, в някои случаи, тук е прав и господин Каракачанов, а и другите колеги, които се изказаха, за сметка на собствениците на земя, тъй като не осигуряват едно нормално арендно плащане за ползването на тази земя.
В същото време законът наистина трябва да се промени, тъй като арендата, според мен, е бъдещето на земеделието в България по много причини. Една от тях, съществена, е демографският срив в страната и обезлюдяването на огромна част от малките селища. Там останаха хора недееспособни, които не са в състояние да организират сами и да осигурят нормална, съвременна, високоефективна обработка на собствената си земя. Следователно, арендатори ще има и трябва да има и ние трябва да създадем едни добри правила на тази дейност за бъдещето на българското земеделие.
Втората причина е тази, че ние наистина не можем - това е мое мнение - да разчитаме на дребно, разпокъсано селско стопанство, а трябва да разчитаме на едри, крупни земеделски стопанства. Един от начините тези стопанства да бъдат крупни и добре организирани, на съвременно ниво с техника и прочие, е арендата. Следователно, аз подкрепям поначало промените, въпреки че променяме един закон, който не сме го видели в действие, реално. Все едно, тези две - две години и половина ни помогнаха да видим, че има неща, които трябва да се променят.
Започвам така, както са предложени нещата в законопроекта.
Аз първо смятам, че нещата, които се предлагат по принцип са добри, но имам още много неща, които ще предложа да се променят. Затова аз приветствам предложението на господин Костов да удължим срока за предложения, за да имаме време наистина да работим повече по този закон.
Вземете промяната на сроковете - 4 години минимален срок. Ами, вижте, ако инвестираш и създадеш един лозов масив едва на четвъртата година ще получиш някакъв добив. Не говоря и за някои други трайни насаждения. За мен този срок е малък. Ако искаме да стимулираме производителя на земеделска продукция срокът не трябва да бъде по-малък от 6 - 7, а французите са приели 9 години. И не случайно. Говоря за минималния срок.
Що се отнася до максималния срок, че се премахва ограничението от 50 години - по принцип едва ли не приемаме, че земята се дава за вечно ползване. Тук, според мен, трябва да се въведат някои корективи, свързани с промените и актуализацията и на плащанията, и на условията при динамичната обстановка, при която се изменят нещата в България, а и не само в България. Това е прието в почти всички закони за арендата в европейските и останалите страни. Ние в този закон обаче нищо не казваме по този въпрос. Ние просто казваме, че отменяме срока, сключва се договора, следователно ето още един въпрос. Аз не бих възразил да се премахне максималния срок, но да има условия, при които при променящата се икономическа обстановка в страната да се актуализират условията на договора, иначе закрепостяваме нещо, което е опасно. Просто закрепостяваме един монопол, който е неприятен.
Що се отнася до това, което тук се коментираше - дали може в отделни селища да има арендатори, само един или повече - вярно е, че законът не забранява да има повече от един арендатор. Вярно е и другото обаче, че има селища, особено край граничните райони и някъде в други области, където земята е словом и цифром 6 - 7 хил. дка. Следователно, там ефективно стопанство на двама арендатори просто не е възможно да има. Друг е въпросът, че проблемът с личното стопанство, с поддържането на личното животновъдство и някои други неща, вероятно в чисто договорните взаимоотношения с арендатора, трябва да бъдат уредени.
Има още един въпрос, който не е поставен в законопроекта за изменение и допълнение, а го няма и в стария проект - става дума за това какви са задълженията на арендатора. Казва се, че той трябва да си плаща вноската, трябва да обработва земята като добър стопанин, да поддържа инвентара. Всичко това е добре, но аз питам - всеки ли в България може да арендува земя? Казва се: да, щом е над 18 - 19 години, пълноправен гражданин в републиката, може. Но не случайно държавите, в които е силно развита арендата поставят условия, примерно, да имаш задължително минимално образование, или да си работил минимум три години като ръководител или работник в земеделието, в арендуването или стопанисването на земя, да имаш необходимия инвентар, когато ще арендуваш, примерно 15 или 20 хил. дка земя, както се предлага тук да няма граница. Може ли един човек, който просто има пари да отиде и да сключва договори и да тръгне да наема техника, да прави земеделие? Това е несериозно. Следователно, в закона - така и така ще го променяме, и аз съм за това да се променя - трябва да въведем и допълнителни изисквания към онзи, който ще се ангажира с този тежък, високоотговорен за нашата държава труд, какъвто е трудът в земеделието.
Що се отнася до арендното плащане, въпросът също е много деликатен. Първо, не може да се въведе еднаква ставка за цялата страна. Това просто не е възможно. Второ, арендното плащане много сериозно зависи от качеството на земята, но не като категория земя, а като състояние на земята в момента.
Представете си - отива един арендатор и взема една земя, която четири години е пустеела. Може ли да го задължим той да плати такава арендна вноска, каквато е в съседното селище, при същата категория земя, с която може да се наеме земя, която е стопанисвана през цялото време? Това просто не е възможно. Следователно, тук трябва в закона наистина пазарната рента, амортизационните отчисления, данъчната такса, данъчните плащания и така нататък да бъдат заковани като предпоставки, като условия, но самото арендно плащане трябва да се съобразява с конкретната ситуация в населеното място на земята и т. н. И заради това аз предложих и по време на дискусията в комисията, и сега ще го предложа, и ще го защитавам в залата с мои предложения за второ четене, регистрацията на договорите за аренда да става в общините. Говоря за индивидуалните стопани и за това, което и господин Каракачанов предлага в неговия проект. Тоест, нека да има юридически грамотен, малко грубо казано, но институционализиран орган, който да защити интереса на арендодателя и, разбира се, и на арендатора при условията, които аз преди малко изложих.
За задълженията на арендодателя. В момента ние говорим предимно за това да защитим неговите интереси и аз съм напълно съгласен с проф. Стоянов, че освен да защитаваме интересите на арендодателя, тоест на собственика на земя, трябва с достатъчно гаранции да защитим интересите на тези, които ще се ангажират с обработване на земята.
Тук се постави един интересен въпрос - в закона липсва още един момент: добре, физически лица могат да сключват договори за аренда, а юридическите лица? Могат ли да предлагат земята за аренда? Могат, ако, разбира се, те са легитимни и законът не им забранява. И тук настъпвам една тема, по която преди малко господин Костов не поиска да каже мнението си. Вижте, дали ни харесват кооперациите или не ни харесват, това е въпрос на лична преценка. Дали ги наричаме "орсовски" или "костовки", това също няма никакво значение. Защото хората се сдружават не защото някой им е предложил да правят кооперация, а тъй като не могат да обработват земята си и търсят начин да се съберат и да осигурят обработването на тази земя. Този проблем не е измислен при социализма, измислен е отдавна. Осемдесет страни в света имат силно развито кооперативно движение.
Въпросът е можем ли ние в закона да гарантираме, че онези, които са се сдружили и искат да отдадат земята си под аренда, да имат представителство в лицето на едно юридическо лице, каквото е кооперацията, или част, тоест тази кооперация да бъде кооперация за извършване на услуги именно за онази част, която е за поддържане на личното животновъдство, личния двор, осигуряването производството на зеленчуци и пр., а останалата земя тази кооперация да има право да даде под аренда на арендатор, който да е в състояние да я обработва.
Аз ще подкрепя на първо четене закона. Отново се присъединявам към предложението на господин Костов срокът да се удължи с още една седмица. И се обръщам към всички колеги в залата: нека да помислим сериозно за този закон, тъй като той е един от основните закони, който определя отношението между собственика и онзи, който ще обработва земята. А от това зависи бъдещето на българското земеделие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кръстьо Трендафилов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че наистина изказалите се преди това колеги наблегнаха на основните моменти - изменения и допълнения, които дава внесеният законопроект на Министерския съвет. Аз искам да кажа преди всичко, че това не е закон само за аренда на земя. Това е закон за аренда в земеделието. И от тази гледна точка, като закон за аренда в земеделието, обхваща не само взаимоотношенията между собствениците на земя и арендаторите, а и между собственици на други обекти - движимо и недвижимо имущество, в това число и животни. Може би този момент малко хора го усещат и го разбират, но той наистина е свързан с развитието на земеделието, тъй като земята, разбира се, е основният фактор, но същевременно другите, които изредих преди малко, не са по-маловажни.
От тази гледна точка този закон за арендата и неговите промени са необходими на българското земеделие, а също така на българската държава. Тук се изтъкнаха много случаи, в които на базата на непознаване на законодателството, на базата на незащитеност на собствените интереси хората сключват наемни отношения за една година или използват така наречената в практиката на българската история - исполицата. Именно това е работата на парламента, на държавата, да защитят българската земя. Защото всички до този момент говориха в посока, че земята, обработвана по този начин, без грижата на добър стопанин, без същевременно да има грижа за нейната реализация, а не за нейното унищожение, просто тази земя все по-малко ще дава качествена продукция.
И именно в това е ролята на Закона за арендата, който може би дава възможност на една от формите за стопанисване и обработване на земя като най-икономически ефективна, и, от друга страна, задължава както собственика, така и арендатора да имат своето нормално отношение към земята. Така че от тази гледна точка, давайки възможност, от една страна, да изясним взаимоотношенията и да подпомогнем собственика, арендатора, от друга страна, ние създаваме предпоставка за едно нормално отношение към земята и нейното ползване.
Когато говорим, че законът не е ползван в продължение на две години, искам да посоча и още един факт: този закон същевременно ще играе и ролята на стабилизиращ фактор за частната собственост. Защото едва когато този закон заработи, тогава ще имаме собственика на земята, който, знаейки собствените си интереси, ще се срещне с интересите на арендатора. И от тази гледна точка той ще бъде стабилизиращ фактор на собствениците на земята, които трябва да си знаят интересите, господин Каракачанов. Защото освен права, собственикът има и задължения. И от тази гледна точка, когато той не иска да защити твоите интереси, той вече не е нормален собственик.
Вторият проблем, с който се сблъскваме в днешната реалност в България, е, че 52 на сто от собствениците не живеят в тези населени места, където е земята им. Това означава, че дори формата на кооперация, която никой не отрича, но тя не може да бъде ефективна на базата на това, че тези хора, които не живеят там, са кооператори само и само един път в годината да отидат на общо събрание и да получат някакъв доход от земята. От тази гледна точка, отивайки и към кооперацията, трябва да се замислим и за промените именно в тази насока, каква трябва да бъде кооперацията, когато тези хора не живеят там и с нищо не допринасят за кооперацията, за нейното развитие, а от друга страна, не участват по никакъв начин нито в ръководството й, нито с труда си.
И тук веднага искам да ви кажа, че по-добре е тези хора да не са в кооперация. По-добре е тези хора да сключат договор с кооперацията именно по Закона за арендата. Защото по този начин те ще могат да влязат в дългосрочни договорни отношения, а от друга страна, ще позволят и на тази кооперация да си направи проект за няколко години напред - четири, пет или шест.
Вярно е, че този закон има отношение и към кооперациите. И насоката, в която трябва да се движат нещата, е именно да създадем нормални кооперации. Защото ненормалните кооперации са с 200, 300, 500 души, а в населеното място живеят 100 души. Тогава кооперацията губи своята социална дейност. Това не са нормални кооперации.

Връщайки се отново на това, което казах за стабилизиране на частната собственост, главната роля, която може и ще играе този закон е при създаването на трайните насаждения, създаването и развитието на едно рентабилно стопанство на арендатор.
Професор Стоянов е прав да има известни съмнения от гледище на това, че в едно или две землища може да се настани един арендатор. Да, има такова основание. Това означава дори промяна на социалната дейност там, дори бих казал и на политическата дейност в това землище. Но същевременно пък в България има толкова много, особено в планинските и полупланинските райони и други, където пък няма никакъв арендатор, няма и кооперации. Земите стоят празни. Не се развива нито животновъдство, нито нищо. Така че когато говорим за двете опасности, разбира се, едната опасност съществува и тя не съществува, професор Стоянов, от гледище, че някой арендатор, който се занимава със земеделие, ще тръгне да създава много голямо стопанство. Не. Вече е ясно, че нормалното рентабилно стопанство може да бъде в рамките на това, което казахте, или малко по-надолу. Говоря за зърнопроизводство. Опасността е, когато става дума за обратния начин - когато имаме монополист във фуражната, хранителната и друга дейност и той вземе тази земя. Тоест, завъртим обратния кръг на нещата. И това евентуално може да се случи, но казвам евентуално.
Но в края на краищата това, което бяхме изработили като закон, това ограничение, което бяхме наложили. Разбира се, ние никога не сме поделяли ограничението за 3 хил. и 6 хил. декара, говоря за нашата парламентарна група. Тогава на този етап ние възприехме тезата, че ограничението от 1/3 от землището е нещо нормално да го има. Нека оставим сега наистина да премахнем и тези ограничения, защото в края на краищата рентата, за която всички говорим, ще се формира преди всичко от цената на това, което се произвежда. От цената на стоката, която се произвежда.
Тук мисля, че господин Каракачанов е прав в едно - когато говорим за това, че минималната рента или арендно плащане трябва да се направи. Това, което е записано в проекта в ал. 3, струва ми се, че не е достатъчно, защото това не довежда наистина до арендатор, който ще използва всички свои - на наетите хора от него, на машините, и на земята възможности, за да получи качествен и по-висок добив, и по-високо количество продукция. Ако ние заложим и оставим тази трета алинея, свързана с минималния размер на арендното плащане, не може да бъде по-малък от данъците. Ние трябва да повдигнем тази скала, за да можем не да защитим толкова собствениците, а колкото да интензифицираме процеса на този, който се занимава със земеделие.
Вярно е, господин Каракачанов каза, че не е ползван този закон. Аз бих казал, че той е ползван. Има региони, в които законът е ползван. Има такива региони. Разбира се, това бяха частични случаи и то там, където земята е възстановена преди две или три години. Защото има един съвсем нормален процес сред собствениците - те да решат какво да правят тази земя. Дали те да се занимават със земеделие, дали да участват в кооперацията или да я предоставят на арендатор. На този етап люшкането в тези три варианта сред собствениците, бих казал, е много голямо. Именно този закон ние трябва да го направим във вида му, в който да гарантираме това, за което говорихте Вие, господин Каракачанов, да не се получава повече. Този период, който го имаше в Добруджа, беше периодът 1994-1995 г. Аз също съм посещавал този регион и съм виждал доста декари с неприбрана пшеница, които стоят от миналата година и т.н. Но, ако ние не положим усилията и в другата насока - да направим закона и Министерството на земеделието, а бих казал и общините, това, за което говори господин Трендафилов, не запознаем хората, не контролираме процеса от гледище поне на това, което е записано за вписване в регистъра на поземлените комисии, защото все пак това е едно наблюдение на държавата, ние наистина няма да развием бързо тази форма. Тя ще върви много бавно. Но все пак, на базата на това, което говорих, че там, където е възстановена собствеността, има желание за трайни насаждения, може би това ще бъдат първите лястовици, бих казал. Даже не толкоз зърнопроизводството.
Искам да се спра на един друг съществен за мен въпрос. Ние правим корекции, променяме някои наименования, бих казал, но за мен е много важно самият закон да даде възможност наистина арендаторът да създаде, неговото семейство, за това, за което говореше професор Стоянов. Той говори за лично стопанство, аз говоря за семейна ферма или за фермера, който обаче да създаде традицията. Не става дума само да направим този закон за днешните арендатори, а да го създадем за техните семейства и за техните деца, за да можем да създадем чрез този закон това арендно стопанство, което утре да може да се унаследява. Когато в миналия закон ние бяхме направили това - за 50 години, целта ни не беше ограничението за 50 години, а точно обратното. Тоест, това арендно стопанство, което създаде днес един арендатор, да може впоследствие неговият син да го доразвива, да работи и т.н. Арендата като място в българския живот, в българското земеделие ще бъде.
Считам, че предложенията на Министерския съвет трябва да бъдат приети. Същевременно се присъединявам към господин Костов да огледаме някои неща за един по-дълъг срок.
Искам да кажа, че законопроектът на господин Каракачанов, в който може би това, което той спомена е наистина така - основното за търсене на минималната защита на собствениците. Наистина това трябва да се отчете. Разбира се, механизмите и схемата, които той предлага за арендната вноска са просто невъзможни на този етап.
Искам да кажа само една забележка и приключвам. Тук се спомена за личното стопанство, спомена се за фермера. В закона ясно е казано, че може да се сключва и натурален договор. Тоест, ако иска зърно може да сключи договора си не във вид на стойност, а във вид на продукти. Или, ако иска люцерна и т.н., и т.н. Така че тази възможност за личното стопанство не е изключена да се развива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на Моньо Христов.
Има думата за реплика господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Моньо Христов, явно може би е била езикова грешка като съм казал лично стопанство. Аз говоря за семейното стопанство. Аз говоря за фермерска система, каквато е европейската. Аз искам да съществува и считам, че това е бъдещето на традиционния земеделски производител, който внася, влага, прави, а утре - децата му, внуците му. Това е бъдещето на земеделието. Не става въпрос за това, че той щял да може да вземе срещу арендата си някакво зърно, за да си гледа две крави. С две крави конкуренция не се прави. Аз говоря за другата формула на ползване на земеделската земя.
Второ, колеги, аз искам да ви призная и да ви кажа, че става въпрос за земя. Тя не е автомобил и не е струг, който след 5 или след 10 години ще го смениш. Това е, което трябва да остане и за следващите 1300 години. Това ще стане само тогава, когато тази земя се ползва от този, който е собственик. И към това трябва да се стремим, в това число и когато създаваме предпоставки за арендатор, трябва да се стремим утре той да остане собственик на земя. Но аз приемам арендната система като една формула на този етап. Казах ви, защото не можем да си разрешим да имаме свободна земя. Това е един етап, който ни е необходим.
Така че продължавам да ви обръщам внимание, че тези две трети, които искам да предоставим, е един запас за другите форми на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Аз се радвам, че поне за мен лично има едно сближаване на вижданията, което особено усетих след изказването на господин Христов. Затова искам да подчертая, че не съм против Закона за арендата, ако някой може би е останал с такова неправилно впечатление. Нещо повече, аз съм за това да има такъв закон, аз съм за да се реанимира този мъртвец, който за съжаление, ако в момента не е изцяло мъртъв, той е полужив. Защото аз смятам, че това е една от основните линии на развитие на българското земеделие. Нещо повече, аз съм съгласен с изказаното мнение, че този закон трябва да бъде основен закон и за отделния арендатор, и за кооперациите. Защото, реално погледнато, нашето земеделие, колкото да си говорим, няма чак толкова кооперации "костовки" или "първановки", защото това е по-съвременното виждане, има просто неясни и неуточнени отношения на собственост в нашето земеделие. Това е истината. И оттам нататък вече пристрастия по политическа линия на отделните представители на кооперациите. Това не помага на никого в крайна сметка.
Затова аз съм за това този закон да бъде направен така, че да заработи. Как обаче това може да стане?
Мисля, че за да си изясним как може да стане, ние наистина трябва да не се заблуждаваме по отношение на реалните взаимоотношения в нашата държава във връзка със земеделието. Аз ще ги кажа малко опростени, но те са по следния начин: отношения държава, нека да го наречем, арендатор или човекът, който обработва земята, може да е просто собственик и арендатор, съответно собственик на земя. Ето тази триада: държава - арендатор - собственик, там се сключват реалните взаимоотношения. За съжаление те са в изкривено състояние. Държавата за съжаление в момента е мащеха за обработващия земята, няма значение как ще го наречем арендатор, кооператор или просто собственик. Не отричам, че някои се опитват и в момента нещо да направят в тази насока, но за 8 години тя е мащеха за този човек. А отделно вече съответният арендатор си го изкарва на собственика. Защото естествено като е поставен в тежко състояние да обработва и всеки момент може да фалира, и когато още повече законът му дава тази възможност, той се опитва по всякакъв начин своите несгоди да стовари на собственика, да не му плати нещо, да го ограби и така нататък. За съжаление това е в голяма степен манталитетът на "българския производител" понякога. Аз съм съгласен, че ние трябва да се борим срещу това и с възпитание на населението, но възпитанието на населението е нещо много бавно, а мисля, че законите са тези, които могат да пришпорят това наше съзнание да се превъзпита.
И затова, говорейки за минималната рента, за която се радвам, че все пак по принцип се съгласихме, че трябва да има такава, друг е въпросът как ще я определим, ние трябва да осъзнаем, че това може да бъде именно този път, по който да вкараме нормалните взаимоотношения на село. Какво имам предвид?
Тук се спомена, вярно в известен смисъл, че губим отношенията на конкуренция на село. Но според мен не беше причината в това толкова, че, видите ли, някой арендатор ще вземе цялото землище на съответното село и ще го обработва той. И, видите ли, че тук в закона сега ще му позволим това нещо. Фактът е, че в момента това е така. Че аз мога да ви дам поне десетки примери, където реално един арендатор в момента обработва или семейството на съответния арендатор обработват землището на цяло селище. Защото тук се спомена, че има арендатори с по 100 хил. - 200 хил. дка земя. И ние го казахме от трибуната на Народното събрание: е, как ги има той, нали законът му забранява? Но ги има. Защото всички знаем много добре, че това се прави по сто начина - чрез различни подставени фирми на дядо си, на баба си, на не знам кой си, ужким че тя е обработвала. Значи ние не гледаме реалните взаимоотношения на село, а си приказваме понякога ей така. Тоест това е реалното взаимоотношение - в момента арендаторите наемат колкото си искат земя, стига само да могат да я обработват.
Ние сега това да го променим с административни мерки няма да можем. В България в момента това е невъзможно, защото просто нашата държавна система не действа. Нито с полиция ще го накараш, нито като го проверяваш и така нататък, това е умряла работа. Но може да го накараме наистина той да се почувства в конкурентна среда и това може да стане вече даже и с мерките на държавата, ако му наложим една минимална рента, която той е длъжен да плаща на хората. Защото, ако има такава минимална рента, аз предлагам реално тя да бъде в рамките на 25 на сто от добива, който се получава, тогава този човек, ако е задължен да я плаща, той съвсем по друг начин ще заработи. А ако не може да работи, тогава просто ще си отиде. И няма никакво значение дали е взел цялото землище на селото или не. Защото това е важното, за да има в момента нормални икономически взаимоотношения. Друг път в момента няма. А ние това звено сме го пропуснали в продължение на осем години и съответно цялата ни икономическа система се изкривява.
Защото по този начин, нека да бъдем откровени, арендаторите грабят хората, държавата граби арендаторите и всички като че ли сме доволни, обаче най-страда населението. Нека обърнем схемата обратно - да защитим обикновените хора, а арендаторът да се принуди да работи, да се постави в конкурентна среда и тогава държавата наистина ще трябва да си отвори очите по отношение на този арендатор.
Ето това е нормалната схема и смисълът на минималната рента не е само в един социален жест, с който да защитим хората, а смисълът е икономически.
Аз ще ви кажа, че може би тя не би била необходима, ако ние бяхме в Германия, или другаде, където държавните структури работят, където хората си знаят интересите, където знаят законите и тези закони не се променят през седмица, а стоят с десетилетия, там може би не би имало нужда от такава минимална рента, но при нас е необходимо. Необходимо е ние да го наложим, за да изправим тези изкривени икономически взаимоотношения на село.
Затова аз пак повтарям, че това ще бъде една основна конкуренция и в такъв случай наистина може да се позволи в цялото землище да има един арендатор, защото така в момента е реално в много случаи. Между другото, може да се позволи да е повече от 6 хил. дка безспорно, защото икономическите условия ще го принудят да се нагласи някъде там около тази цифра между 30 и 40 или между 20 и 40 хил. дка.
Мен ме смущава нещо, което е по-дребно, и тук наистина трябва за се изясни това премахване на максималния срок от 50 години, предложението. Не може да бъде основание в мотивите, че нежеланието да се сключват договори за аренда било, видите ли, малкия срок. Че 50 години малък срок ли са? Недейте така. Двадесет години са огромен срок, нали, а 50 години ...
Значи аз бих казал следното. Наистина трябва да има защитни механизми, защото, ако се премахне този срок, който между другото също е доста голям, има опасност някои хитреци да се опитат по този начин реално да купят земята, като сключват договори, както тук се изразиха доста точно в стила на закрепостяването, за неизвестен брой години и след това не е ясно какво ще стане фактически с тази земя. Тя реално ще се превърне в собственост на този, който е сключил този договор.
Така че, ако се премахне тази горна граница, наистина трябва да има ясни защитни механизми.
В тази връзка бих взел и кратко отношение по въпроса за предложения начин за определяне на минималния размер на арендното плащане. Аз изложих моето виждане. Повтарям пак, това не е само мое виждане, това е виждане сред хората и мисля, че трябва да се съобразим не толкова, защото те примерно може би са прави, а защото такава е психиката на селянина и ние трябва да се съобразяваме с нея, ако искаме този закон да бъде действащ.
Затова наистина трябва много сериозно да се помисли. Вариантът, който е предложен от министерството, според мен той може да бъде действащ, но той няма да бъде в интерес на обикновения собственик на земя. Аз предложих поне да бъде два пъти по-голямо, но според мен не е това даже и принципът, по който трябва да се определя минималната арендна вноска. Принципа го споменах - това трябва да бъде обвързване с резултатите от обработката и от добива, който ще се получи. Какъв ще бъде конкретният текст, нека да го мислим всички. Но това според мен е нормалният път.
И все пак, за да завърша с това, с което и започнах, аз споменах и ви казвам пак: в момента законът е много малко действащ - нека не се изразяваме вече с тези груби думи, които ги казах преди и не искам да ги повтарям. За да го направим повече действащ, ние, пак повтарям, не е достатъчно да обясняваме на хората. Това много трудно ще стигне до тях. Ние трябва да поставим тези, които са много по-заинтересовани и които четат законите - това са арендаторите, да имат интерес да сключват договори по този закон. Това може да стане единствено - може да има и други начини, но аз предлагам с това - да се запише, че минималната рента важи за всички видове договори за земя. Тогава един арендатор, ако знае, че няма къде да избяга от минималната рента, той ще има интерес да отиде към Закона за аренда на земята, защото там той има повече защитни механизми за самия себе си.
Затова аз ви призовавам: нека да помислим в поправките в Преходните алинеи да се запише, че минималната рента важи за всички видове договори за земя. Мисля, че това ще стимулира именно този закон, който е внесен и който аз по принцип подкрепям - да има такъв закон и затова ще гласувам за - да стане действащ закон, а не след една - две години пак да отчитаме, че той още не е заработил. Но тогава няма да бъде, защото, видите ли, не е върната земята - тя, надявам се, ще бъде върната със съответните актове, а защото просто арендаторите ще хитруват. За тях ще е по-добре да направят договор за наем, а не да се захващат за договора за аренда, където има задължителни клаузи, макар и в техен интерес, но и, бих казал, и в техен ущърб. Не в ущърб, но все пак една задължителна рента не допада на никой арендатор. Нека да си го признаем това.
Затова аз предлагам това нещо и в този смисъл, ако на второ четене се приеме, ще подкрепя и всички текстове, а на първо четене ще подкрепя самата идея за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах с внимание дискусията, която тече по този въпрос, защото лично аз смятам, че това е един много съществен въпрос, който трябва да решим. Това е селскостопанското производство и формите на организация, а заедно с това и социалните отношения между собственици и обработващите земята.
Лично ще ви кажа, че смятам, че това, което правим в момента, е погрешно - изменение и допълнение на Закона за арендата. Аз мислех, че трябваше по-разумно да постъпим и да създадем един нов тип закон - за собственост и за обработка на земята с различни форми, като търсим и кой ще бъде акцентът на собственост или обработка на земята.
Ерго, какво искам да ви внуша? Защо смятате, че арендата е най-добрата форма за окрупнено обработване на земята? По принцип в света е доказано, че уедрената обработка на земята е ефективната обработка. Но защо чрез аренда? Не знаем ли историята си? Не знаем ли, че нашата народопсихология не търпи чорбаджията. Защо насаждаме отново този тип отношения? Това са социални отношения. Имаме ли защита на собственика на земята за това, че неговата собственост ще му даде най-ефективни доходи за самия него?
Аз в детските си години по стечение на обстоятелствата помагах на близки роднини в селското стопанство и знаех - на изполица се даваше. Даваш земята и вземаш 50 на сто от това, което се произвежда от нея, за да има една защита и на този, който притежава земята. Има ли конфликтна ситуация между този, който ще я обработва, и този, който я притежава? Да. Този, който я обработва, ще иска да извлече максимална изгода от това, което обработва. Този, който я притежава, ще иска да получи максимална рента за това, което притежава. Как ще се реши този конфликт? Този закон дава ли отговор на този въпрос?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Тогава имаше ли закони?
СТЕФАН НЕШЕВ: Имаше морал, господине! Моралът дойде от това, че след като във Великото Народно събрание беше направен един много добър закон за кооперацията и за възстановяване на земята, една политическа сила през 1992 г. го разтури и създаде хаоса в земеделието. Това е личното ми мнение.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Защото признаваха ТКЗС-тата за кооперации.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Христов, ако малко се интересувахте от развитието на нещата в посткомунистическите страни и бяхте изследвали начина, по който решиха въпроса в Чехия, този въпрос, който ми го зададохте, нямаше да ми го задавате. Щяхте да се притеснявате от него.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Чехия никога не е била земеделска страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не влизайте в диалог с господин Нешев, за да може да си завърши изказването.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател, за това, че ме защитихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: Госпожо Мозер, аз не бих се притеснил, ако искате да ме репликирате или да кажете нещо от трибуната. Но аз знам личните убеждения на баща Ви, които са описани, по въпроса за собствеността на земята и за формата на обработването й.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Моят баща никога не е говорил глупости.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви за комплимента, който ми направихте. Аз също мисля, че не говоря глупости.
Затова ми се струва, че ние отново ще нагнетим едно напрежение в отношенията между собственик и обработващ. При обработващия ще има стремеж винаги да вземе в крайна сметка това, което обработва, като ощети този, който притежава земята. А у собственика винаги ще има стремеж да вземе максимално заради това, че притежава земята. Законът ви решава ли този проблем? Не го решава.
В този аспект аз имам известни пристрастия, че опитът на Каракачанов да даде поне минималното ниво, от което да започне заплащането на притежаваната от собственика земя, е един добър подход за избягване на тези социални напрежения, които неминуемо ще се явят. Другото, което ще ви кажа: защо не тръгнете да създавате в една законова форма акционерния принцип на владеене на земята? Тогава ще се освободи пазарът. Ако вместо някакви реални парчета земя, притежаващ акции от тази земя, ти спокойно можеш да си дадеш на фондовия пазар акциите и да има движение на собствеността. И тогава, който иска да купува при цени, при които се продава, да купува. Но това законово не е уредено, госпожо Мозер. За съжаление това е критичната ми позиция към закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Други изказвания има ли? Ще гласуваме законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 54-01-117, внесен от народния представител Александър Каракачанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 74, против 72, въздържали се 29.
Законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 802-01-64, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Разбрах, че е направено предложение за удължаване на срока. Има ли възражения по това предложение?
Моля, гласувайте предложението за удължаване на срока за предложенията за второ четене с една седмица.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава и моля квесторите да поканят народните представители в залата.

Преминаваме към трета точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД.
Единият от законопроектите е с вносители народните представители Дора Янкова и Кръстьо Трендафилов, вторият е с вносител народната представителка Маргарита Петрова.
Моля, господин Владислав Костов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа

ОТНОСНО: законопроекти за изменение и допълнение на Закона  за възстановяване на собствеността върху горите и  земите от горския фонд № 854-01-76, внесен от  народната представителка Маргарита Василева  Петрова на 10 юни 1998 г., и № 854-01-74, внесен от  народните представители Дора Янкова и Кръстьо  Трендафилов на 4 юни 1998 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 16 септември 1998 г., обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, прочетени от мен преди малко.
В работата на комисията взе участие господин Добромир Добрев - тогава началник на Главно управление по горите при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, и група специалисти от Министерство на земеделието.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становище, че общото и основното и в двата законопроекта е да се предвиди правна възможност за възстановяване на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, които са били притежание на горовладелски и/или всестранни кооперации, които са заличени като юридически лица или са прекратили своето съществуване в периода след 9 септември 1944 г., или са били преобразувани.
Първо, по законопроекта, внесен от народната представителка Маргарита Петрова. С този законопроект се предлага разширяване на обсега от нормативни актове, на основание на които внесените в държавния горски фонд гори и земи да бъдат възстановени на собствениците им. Със законопроекта се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на горовладелски и всестранни кооперации, както и на бившите им член-кооператори или на техните наследници в съсобственост. С оглед придобитата вече 10-месечна практика по прилагането на закона вносителката предлага да бъдат удължени някои срокове, предлага също така да бъде създадена правна възможност за коригиране решението на поземлените комисии в случаи на нарушения на закона, при откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението, както и при допуснати явни фактически грешки.
Поземлените комисии ще могат да отстраняват допуснатите грешки и нарушения както по свой почин, така и по искане на заинтересованите или на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Такава разпоредба ще бъде в унисон и с чл. 14, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Изказано беше и становището, че някои текстове като § 2, т. 2, алинеи 2 и 3, § 9, § 10, т. 2, § 11, а и някои други текстове от предложението се нуждаят от допълнителна преработка.
Второ, по законопроекта, внесен от народните представители Дора Янкова и Кръстьо Трендафилов. С този законопроект се търси решение на въпроса за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на бившите горовладелски кооперации, като се предлага по силата на закона да бъдат възстановени бившите горовладелски кооперации със седалища, предмет на дейност, членове, имущество и собственост по баланса към датата на вливането към всестранните кооперации или към датата на прекратяването.
Изразено беше в комисията становище, че предложеният текст се доближава до текста, предложен от народната представителка Маргарита Петрова, но и той не изчерпва темата и е необходимо също така да бъде допълнително обработен в комисията.
След станалите разисквания и на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване:
1. Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд № 854-01-76, внесен от Маргарита Василева Петрова на 10 юни 1998 г., с изключение на § 2, т. 2, алинеи 2 и 3, § 9, § 10, т. 2, § 11 и някои други членове и алинеи от закона, които се нуждаят от допълнителна преработка.
2. В същото време предлага да се приеме на първо гласуване и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд № 854-01-74, внесен от народната представителка Дора Янкова и народния представител Кръстьо Трендафилов на 4 юни 1998 г., с изключение на параграфи 1 и 2, които също се нуждаят от допълнителна преработка.
Становищата и по двата законопроекта бяха гласувани и приети със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Госпожа Петрова иска думата като вносител.
МАРГАРИТА ПЕТРОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. 
Уважаеми колеги, вземам думата като вносител на един от проектите и се надявам да мога да развия пред вас мотивите си за необходимостта от този законопроект.
Допълненията и измененията на Закона за собствеността върху горите и земите от горския фонд се налагат от факта, че според сега действащия закон не могат да бъдат върнати на техните собственици горите и земите от горския фонд, които са били собственост на горовладелски кооперации, всестранни кооперации или акционерни дружества. Това засяга някои горовладелци в една част от районите на страната, но най-много горовладелците в Смолянския регион, където повече от 80 на сто от горите са били собственост на горовладелски кооперации.
При учредяване на кооперациите всеки член-кооператор е внесъл закупените от него дялове, идеални части от горите, в съсобственост с другите член-кооператори, като между отделните дялове не са съществували така наречените реални граници.

Документите за собственост са издавани на името на кооперацията или на акционерното дружество. В тези документи са посочени общите граници на отделните ревири (участъци), списъкът с имената на собствениците и тяхното дялово участие, без да са отбелязани граници между отделните дялове на собствениците. Наличният картен материал също показва само границите между отделните ревири. За да могат да бъдат върнати горите на техните истински собственици или наследници е необходимо това да се извърши по ревири в съсобственост. Връщането на горите в така наречените реални граници на всеки собственик в тези случаи е практически невъзможно, а и един такъв процес би продължил много дълго време, с много усложнения, трудности и разход на много средства и би усложнил твърде много работата на поземлените комисии.
Горовладелските кооперации са претърпели много преобразувания след 9 септември 1944 г. Една част от тях са били заличени от кооперативните регистри, а друга част задължително са се влели във всестранни или потребителски кооперации, които съществуват и до днес. Затова моето предложение е, първо, да се възстанови правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, съществували до 9 септември 1944 г., които не са заличени от кооперативните регистри, като актовете, с които е постановено тяхното преобразуване, да бъдат отменени.
Бих искала да поясня защо предлагам да се отменят актовете за преобразуване, тъй като голяма част от тези съществуващи преди 9 септември 1944 г. горовладелски кооперации задължително са се слели или влели в други кооперации и са станали всестранни или потребителски, които в момента наброяват много малко членове. Точно тези кооперации се явяват правоприемници на горите. Такъв е случаят и в Чепеларе, където 18 горовладелски кооперации, наброяващи 10 хил. души членове, са се влели в една обща всестранна кооперация, която в момента наброява само 330 членове. Това означава, че ако върнем горите на тази всестранна кооперация, ние ще ощетим голяма част от бившите член-кооператори на бившите горовладелски кооперации. Затова моето предложение е да се отменят актовете, които са издадени след 9 септември 1944 г. за преобразуването на тези кооперации.Това е първото предложение във връзка с кооперациите, които, пак повтарям, не са заличени от кооперативните регистри.
Второ, когато горовладелските или всестранни кооперации и акционерни дружества са заличени от регистрите след 9 септември 1944 г., то правото на собственост върху горите да се възстанови на бившите член-кооператори - акционери или техните наследници в съсобственост, съобразно ликвидационните квоти. Тъй като много от дейностите, свързани с реституцията на горите са сложни, необходимо е да се променят някои срокове, регламентирани в закона, но недостатъчни за извършване на съответните процедури. Например, предлагам да се удължи срока за придобиване право на собственост върху сградите, построени в горския фонд от лицата, които са ги построили. Удължаването на срока се налага, за да бъде той в логична връзка с крайния срок за подаване на заявленията за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Друго предложение, което е залегнало в законопроекта, е обезщетяването да се извършва не само с равностойни по площ гори, а и с такива, равностойни по вид, които най-общо са определени като широколистни, иглолистни и от смесен тип.
С новата ал. 8 се уеднаквява процедурата в настоящия закон с тази на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи относно възможността за извънсъдебно атакуване на решенията на поземлената комисия в случай на нарушение на закона и правилника за неговото прилагане, при откриване на нови обстоятелства и писмени доказателства, както и в случаите на явни фактически грешки. Дава се възможност на поземлените комисии, без да чакат намесата на министъра на земеделието, по своя инициатива да отстраняват допуснатите нарушения или грешки в срок до една година от откриване на новите обстоятелства.
Предлагам също така Националното управление на горите към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да се създаде и поддържа информационна система за реституираните гори и земи от горския фонд, която да съхрани и актуализира получената информация до изграждането на Национална информационна система за горите и горския фонд, предвидена в чл. 27 до чл. 29 в Устройствения закон.
Уважаеми колеги, обръщам се с молба към вас да подкрепите законопроекта на първо четене, тъй като с неговото окончателно приемане ще облекчим и ускорим процеса на възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Маргарита Петрова.
От името на вносителите на другия проектозакон има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Споделям своето удовлетворение, че след седем месеца нашият законопроект достигна до пленарна зала. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд ние, вносителите, търсим решение на въпроса за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на бившите горовладелски кооперации. Това наше разбиране бе споделено от мен при обсъждането и приемането на закона, но тогава то бе отхвърлено. Тук аз споделях за българската традиция, за задружното и кооперативно начало при стопанисването и ползването на земите и горите от горския фонд като принцип в Родопите. Направеното от нас предложение произтича от реалностите по стопанисването и собствеността на горите и земите от горския фонд в Родопите сега. Една голяма част от документите за собственост са издадени на името на кооперациите. В тях са посочени и общи граници, в тях го има и списъка на собствениците, и дялово участие, но не и границите между отделните дялове.
Издиреният и наличен материал за частните гори, изготвен и по ревири, също посочва общи и таксационни граници между насажденията без да има граници пак между отделните дялове. При сега действащите нормативни разпоредби, законови, създадени от нас, е възможно да се депозират заявления за възстановяване собственост на едни и същи гори, земи и горски площи едновременно от юридическите лица правоприемници така, както сподели тук колежката Петрова, и от физически лица - член-кооператори и наследници.
Приложението на Закона за възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд и правилника към него постави технически неизпълними задачи пред поземлените комисии - да се възстановяват в реални граници идеално притежавани собствености. Другояче казано, поземлените комисии трябва да извършват делба, за което нямат правомощия и това неизбежно ще доведе, според нас, и до съдебни спорове, и до субективизъм, и ще създаде условия за корупция, което в крайна сметка няма да води нито до ефективна, нито до полезно възстановяване на собствеността на горите и земите, което, надявам се, всички ние в тази зала тук не желаем.
Имайки предвид всичко това ние, като вносители, призоваваме народните представители да подкрепим на първо четене и двата законопроекта.
Второ, ние, вносителите, имаме воля да потърсим допирните точки между първо и второ четене за намираме не на най-доброто съвременно правно-техническо решение, отчитайки и историческите традиции при стопанисването на горите, за да може горското стопанство да дава печалба от стопанисването по-бързо и в полза на държавата, и в полза на бъдещите собственици.
Трето, предлагам да не робуваме на исторически дати, имам предвид 9 септември 1944 г. и годината на национализацията, тъй като в законопроекта на колежката Петрова тази дата се определя като дата, към която да бъде възстановена собствеността на тези кооперации. Имам предвид, че за един период от време - пет години, този период не е малко да бъде преобразувана и предавана собствеността. Така че нашето разбиране в комисията между първо и второ четене ще бъде споделено, че е добре да бъде възстановена собствеността на кооперациите, които не са се сливали, но към датата на национализацията.
В този смисъл призовавам народните представители да подкрепят нашия законопроект, а така също и законопроекта на колежката Маргарита Петрова именно в полза на бъдещите приходи от горското стопанство - отново ще повторя - и за държавата, и за собствениците на горите, и за справедливото възстановяване на земите и горите от горския фонд. Средства, които сега и в условията на валутен борд, и в условията на икономическа криза, са така нужни за бъдещите собственици, за държавата, за народното стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Имате думата за изказвания.
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, очевидно и този законопроект, който разглеждаме от областта на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, идва да осъвремени един вече приет закон - приехме го преди година и два месеца. Още когато приемахме закона, ние не доразвихме темата за горовладелските кооперации и в този смисъл сме длъжници към собствениците, които са членували в тези горовладелски, всестранни и други кооперации. Това е една насъщна необходимост. И двата законопроекта третират в тази си част една и съща материя, като се доближават и малко раздалечават в някои пунктове, за които се каза тук, но естествено в комисията ние ще намерим онези паралели и онова разумно решение, което ще предложим по-нататък в пленарната зала, когато ще бъде второто четене.
Естествено, ние трябва да се възползваме от случая, за да огледаме по-цялостно този Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, тъй като има елементи и някои текстове, които се нуждаят от корекция. Една част от текстовете определено е видяла госпожа Петрова и е внесла предложения. Разбира се, там има и текстове, които вече са изчерпали своето значение, като например удължаването на срока за подаване на заявления - нещо, което направихме в края на миналата година и естествено няма да приемаме такъв текст отново. Но има и текстове, които ще трябва да приемем и на които не обърнахме внимание в доклада, за да не се разшири много обемът на становището на комисията: примерно, за участието на инженер-лесовъдите в съставите на поземлените комисии. Когато ние приехме, че те трябва да бъдат само с висше образование, оказа се, че не можем да намерим толкова много специалисти и редица поземлени комисии нямат в съставите си инженер-лесовъди, включени съгласно закона. Но ние разполагаме с такива кадри със средно образование, които имат същия профил, но са техници, които имат съответния стаж, познания и опит и могат да бъдат полезни. Смятам, че ние трябва да решим това и да го предложим на пленарната зала, за да бъде коригиран законът и по-пълно да може да се използва потенциалът на лесовъдите от бранша за изпълнението на задачата.
Освен това мисля, че има и някои други неща, които и други ще посочат, но трябва да погледнем чл. 13, ал. 3, който е много сериозен и ще създаде известни затруднения на поземлените комисии и специално на собствениците за доказване на тяхната собственост.
Бих казал, че в тези законопроекти трябва да се включат непременно и текстове, които решават въпросите със собствеността по отношение на давностния срок - може ли да тече давностен срок за горите, които са били държавна собственост и са били предоставени само за ползване? Знаете кои обекти имам предвид - примерно общински земи и т.н., където големи площи са дадени по определени укази още отпреди 9 септември, дадени изключително за ползване, без по този начин да е уредено някакво право на собственост. Това е много интересна материя, която мисля, че трябва да намери едно точно решение в този закон, тъй като тук е мястото, за да можем да улесним и поземлените комисии, и лицата, които ще прилагат закона в тяхната дейност.
Надявам се, че както досега комисията е работила професионално, тя да даде необходимите текстове, които ще дадат възможност на Народното събрание да приеме в пленарната зала това изменение и допълнение, което е необходимо да направи този закон още по-сполучлив и работещ. В този смисъл аз пак ще направя едно предварително предложение за удължаване на срока...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека това да стане после, когато е времето.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Става дума за удължаване на срока на 14 дни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Според мен пречката да сме изправени пред факта една година и два месеца след приемането на закона той да не функционира, не е само в администрацията, която аз лично обвинявам в някои неща. Но не само тя е виновна затова, че вече година и нещо не е върнат един декар гора и земя от горския фонд. Явно е, че има недостатъци в самия закон.
Когато приемахме този закон, аз се опитах да обърна внимание на уважаемото народно представителство, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се различават съществено като философия. В единия случай имаме установена трайна законово регламентирана собственост върху земеделската земя и еднопосочност на интересите на държавата и на собственика. И държавата, и собственикът на земя са заинтересовани земята да се обработва, да се получават доходи за икономиката на държавата и за отделния собственик, докато при горите нещата са съвършено различни.
Исторически погледнато фактите са следните:
До освобождението от турско робство реално не е имало частни гори. Тук се казва, че не е вярно, но така е записано в законовите разпоредби, които са налице - писмени доказателства. Това, което е раздавано даже от султана на неговите паши, спахии, бейове, управители и т.н. (не знам каква е йерархията им), е давано за ползване, но не е давано в собственост. Това принуждава цар Фердинанд, защото започват да се носят крепостни актове и т.н., да издаде един указ, че за собственик на гора в България се признава само онзи, който има документ, издаден от българската държава.
В периода след Освобождението се дават на населени места и на общини гори именно за ползване. Едва през 1925 г. с един наистина много добър Закон за горите нещата са уредени, но отново са уредени за колективно ползване на горите, без навсякъде да са регламентирани точните реални граници. И тук нещата наистина стават сложни поради липсата на документи. Хората, които са ползвали тези гори, традиционно смятат, че те са собственици, а реално такива документи няма.
Заради това аз смятам, че успоредно с това, което ние предложихме тук заедно с колежката Петрова и Дора Янкова, е да се признаят като доказателствен документ и тези материали, които са запазени от горовладелските кооперации. Защото мисля, че от 1942 г. има един указ на цар Борис, с който пък се задължават частните горовладелци, там, където са масивите, да влизат в такива горовладелски кооперации и по този начин да се осигури една нормална, съобразена с устройствените планове експлоатация на горите. Този процес прекъсва след 1944 г., после се национализират горите и т.н.
Така че това е единият проблем. Но има места в България, където не е имало горовладелски кооперации, а отделните населени места и общините са имали гори за ползване и тези гори са разпределяни между хората и те са ги ползвали по различен начин.
Аз се обръщам към колегите юристи. Разбира се, ние в комисията ще потърсим изход, както вече започнахме разговори с юристи и особено разчитаме на хората, които дълги години са работили в областта на експлоатацията и използването на горите и земите в горския фонд, за да можем при тази промяна, освен решаването на проблема с горовладелските кооперации, да нанесем и онези промени, които ще дадат възможност наистина голяма част от хората в България да получат съответното право или на собственост, или на ползване в техен интерес, на горите и земите от горския фонд. Защото сега наистина нещата са много сложни, има тревога у хората, защото документи за собственост, нотариални актове и пр. реално са много рядко в наличност у хората, които живеят сега и се надяват да получат такива гори и земи от горския фонд.
Аз се обръщам към колегите народни представители, които могат да помогнат, наистина да направим всичко възможно това изменение на закона да бъде, ако не последно, то поне достатъчно добре направено, за да осигурим ускоряване на процеса и да не се получи същата история, както с връщането на земеделските земи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За реплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Трендафилов! Аз ще Ви направя само една малка реплика във връзка с увода на Вашето изказване. Вие казахте, че за разлика от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където държавата и собствениците имат еднопосочен интерес, тук държавата има различен интерес от собственика. Това - категорично излизам, защото хора ни слушат тук - не подлежи на сериозна обосновка. Напротив, именно от това правителство и в това Народно събрание се внесе този Закон за възстановяване на собствеността върху горите и горския фонд, а не в други народни събрания и от други правителства. Особено да не говорим за тези правителства, които национализираха тези гори. Така че голяма е разликата. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Господин Костов, най-малкото исках да оспорвам това, че Вие и сегашното управление, и сегашното мнозинство решихте този въпрос. В никакъв случай не искам да кажа такова нещо. Искам обаче да защитя тезата си в този смисъл. Държавата като държава е заинтересована да се запазва колкото се може горският фонд, защото това е климатообразуващият фактор, това са водите, това е богатството на страната, което осигурява един здравословен начин на живот. Още през 1925 г. нашите предшественици са усетили и са го регламентирали в закон, че експлоатацията на гората не може да става от собственика само според това как той намира за добре, т.е. за осигуряване на неговите лични доходи, че той винаги трябва да се съобразява с интересите на държавата. А отново казвам - интересите на държавата са различни, за разлика, отново казвам, от земеделските земи.
Така че, без да оспорвам политическата воля на управляващите да се възстанови собствеността на гората, отново искам да кажа, че държавата наистина има по-различен интерес от реалния собственик на частната гора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поставянето на разглеждане на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е извънредно важно и даже малко закъсняло. Защото наистина с приемането на този закон се допуснаха доста неточности, които затрудниха неговото прилагане. По това едва ли може да има спор.
Аз искам да направя няколко уточнения. Не знам откъде уважаемият господин Трендафилов има сведения, че в България до Освобождението е нямало частни гори, обаче това не е вярно. Аз съм виждал купища тапии за частни гори от преди Освобождението, които след Освобождението някъде са заменени с крепостни актове, някъде дори досега стоят като тапии и хората мислят, че с тях могат да легитимират своята собственост. Казвам ви го само за сведение.
Вярно е, че през 1925 г. се реши окончателно с един прекрасен закон състоянието на горите в нашата страна. Вярно е, че в този закон се направиха съществени ограничения в правото на собствениците да стопанисват по свое усмотрение собствените им гори, но не защото на това се противопоставяше някакъв абстрактен държавен интерес, а защото на това се противопоставяше интересът на тази нещастна страна, която беше застрашена с обезлесяване.
Вие всички знаете, че навремето до гара Септември по Марица са се движили гемии. Всички знаете, че река Искър до Черепиш не е могла да бъде премината, освен с лодка. Това обезводняване се дължи преди всичко на обезлесяването на нашата страна.
Така че оттогава досега грижите за запазването на горите е основна грижа на нашето общество, не толкова на нашата държава. Подчертавам тази разлика, защото едва ли някой ще отрече, че огромното обезлесяване на българските планини стана между 9 септември и наше време от държавата. (Шум в блока на Демократичната левица.) Държавата като собственик изсече буковите масиви на Балкана, държавата като собственик изсече боровите масиви на Родопите и на Рила. Това е един факт, по който не може да се спори.
Затова когато говорим за запазване на горите, в никакъв случай не трябва да противопоставяме интереса на собственика, който и без това е подчинен на един строг режим, който ограничава ползването на неговата собственост, и този на държавата, която, видите ли, била много загрижена за запазването на горите, загрижена за запазването на тези гори, които тя унищожи. И това е един безспорен факт. (Възражения и шум в блока на Демократичната левица.)
Искам да направя още една бележка. Тези горски кооперации, за които става дума, преди всичко за кооперациите в Родопите, които се създадоха след 1913 г., когато тези земи се присъединиха към България, защото те дотогава бяха вън от България, дотогава бяха турски, тогава се възстанови една особена форма на колективна собственост на населението, като определиха дори дялове на отделните хора, а след това се направиха кооперации. Но и в кооперациите не беше внесена собствеността на земята, а беше внесено само тяхното ползване. А собствеността си беше на тези собственици, които са отбелязани в тези списъци, които съпътстваха възстановяването на земята като колективна, като идеална собственост.
Единственото, което ние сега можем да направим, е да възстановим по същия начин. Защото не можем да възстановим на кооперациите собствеността по простата причина, че тези кооперации вече не съществуват. А една кооперация не може да се възстанови, освен от хората, които са членували в нея при съществуването й. Сега тези хора са се сменили абсолютно. И ако ние възстановим собствеността на някаква кооперация с променен състав, ние всъщност вземаме едно от едни хора и го даваме на други хора, без всякакво основание.
Така че аз смятам, че трябва да поддържаме, че собствеността трябва да се възстанови колективно като идеалната собственост на лицата, които са посочени като такива в актовете за нейното определяне на времето.
Искам да спра вниманието на уважаемото народно представителство върху още един проблем. По статистически данни към момента на одържавяване на горите, около 18 на сто от тях в България са били частна собственост. Тази частна собственост е абсолютно частна собственост, призната в 1925 г. със закона. Хората са си подавали данъчни декларации и са си плащали данъци. Така че тяхната частна собственост е безспорна.
Поставя се обаче един много тежък въпрос за нейното доказване. Сега чух от медиите, че в скоро време предстои да бъде публикувана някаква карта, която иска да отрази до каква степен има доказателства за собствеността на горите в отделните региони на България. Това ще бъде, разбира се, много хубаво. Но там още в предварителните данни се казва, че има огромни бели полета на области, на райони, където изобщо не съществуват писмени доказателства за собствеността на горите. Защото емлячните регистри на много места са унищожени. Аз не искам да кажа че са унищожени, дори преднамерено, но така или иначе, те вече не съществуват и хората не могат да си докажат собствеността. Това важи може би за повече от половината от тази собственост, която е била частна, от тези около 18 на сто, които са регистрирани като частни в момента на одържавяването на горите.
Ето защо предлагам много сериозно между двете гласувания на закона да се потърси някакъв начин за установяване на тази собственост. Аз в никакъв случай не искам да се връщаме към порочната практика, която бяхме възприели при Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където дадохме възможност да се доказва собствеността с клетвени декларации. Това беше една метафизика, което създаде само неприятности. Оказа се, че има повече земя в България, отколкото наистина съществува. Но това не означава, че не можем да намерим някакъв начин за определяне на тази собственост. Може би някаква форма на разискване на проблема на общи събрания на населеното място, а може би някаква форма на провеждане на анкети от определени компетентни органи трябва да се проведат, но трябва да се помъчим да измислим някакъв начин, за да не лишаваме безспорни собственици, които са имали и които са експлоатирали гори до одържавяването им, от тяхното право на собственост.
Ето защо си позволявам да коригирам предложението на моя колега господин Костов и да предложа срокът за правене на бележки между първото и второто гласуване да се удължи с две седмици и да стане три седмици, за да може именно да се замислим по-сериозно по този въпрос. И без да се водим от политически пристрастия, да намерим наистина едно сериозно решение.
В заключение предлагам да приемем на първо гласуване двата законопроекта, да дадем възможност на авторите да се помъчат да изработят един общ законопроект, което те са длъжни да направят при приемане на двата законопроекта, съгласно нашия правилник. И след това в триседмичен срок всеки народен представител да може да направи своите предложения, за да се намери наистина едно справедливо и трайно решение на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Взимам думата, защото въпросът за горите е въпрос, свързан с бъдещето на държавата, на нацията, на обществото и в никакъв случай не може да бъде третиран само в релацията - частна държавна гора. Ние забравяме тук една или поне подценяваме една категория, която е особено важна - общинските гори.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Тя не е забравена.
НАНСЕН БЕХАР: Не е забравена, но в случая като че ли наблягаме главно на момента реституция на горите, който е един справедлив принцип.
Направих си труда и намерих в библиотеката на моя баща една книга за ползването на горите, за режима на горите според Шериата, според законите, които са съществували до Освобождението и десетина години след това, до Акта на Фердинанд, с който той фактически превръща в общински редица горски масиви. Според Шериата, фактически, около населените места никой няма право да продава на частни лица или да дава под някаква форма на частни лица ползването на горите. Това е общо ползване от жителите на съответното населено место, така нареченият батаклък.
Когато говорим за връщането фактически на горите около тези населени места на собственици, които са станали под една или друга форма собственици, трябва да си припомним, че тук действително има едно конфликтиране между обществения интерес, аз не бих го нарекъл изцяло държавен интерес, и частния интерес. Защото фактически тази реституция може да стане не съответно в идеалните граници, които много пъти са недостатъчно ясно дефинирани, а да стане, тази реституция, като се има предвид интересът на тези, които са жители на определено населено място. Имам предвид даже реституцията на горите на планината Витоша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
За втора реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
На уважавания от мен господин Лучников, учудвам се, че пак партизанстваме какво станало след Девети септември до Десети ноември и след това.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Не е ли важно?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Абсолютно не е важно, тъй като и Вие, господине, и вашият режим, и предишният режим разбиха държавицата ни, тъй като на гърци, на турци и на италианци в момента се продава и ореха, и се продава на безценица. И обезлесихте България. И ви обещавам при една президентска република, тя ще дойде рано или късно, ще лежат поне 250 души, които са позволили България като Амазонка да бъде обезлесена, и на нашите деца, внуци и правнуци да им бъде заплашено здравето - "елементарно" - казва Уотсън на Шерлок Холмс, "елементарно".
Аз ви умолявам да бъдете извънредно прецизни в този закон, тъй като вчера господин Янаки Стоилов ме озадачи с неговите глупости срещу либерализма, които са абсолютно безотговорни. Но не може с опита на един човек, като господин Лучников, да си играем на партизанщина. Тук трябва да бъде ясно, че и преди, и сега ние не сме направили нужното да се върне частната собственост в нормалния й ресор там, където е позволено. А тези хора в момента са недобронамерени и продават на чужденци на безценица.
Казвам ви, имам мои приятели, които притежават гори и се мъчат да се избавят и да си вземат парите колкото се може по-бързо. Бедни са хората.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Такива са ти приятелите.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Значи законът, за който се борим, и аз се моля Богу, че господин Лучников ще натисне педала също и ще постигнем този закон, трябва да защити обществото. Затова проф. Бехар много точно ви каза отговорността за общинските гори. Ние не измисляме топлата вода или колелото днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За трета реплика на господин Лучников има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Отнасяйки се с уважение към разбирането на господин Лучников за собствеността на земите и горите от горския фонд, аз с едно не мога да се съглася, което вие волно или неволно, дали като ваше дълбоко разбиране, тук споделихте - за горите и за състоянието на горите след 9 септември.
По данни на лесовъдската гилдия, които са отчетени, с пъти е увеличена лесисоста на страната и, ако не се лъжа, около 19 млн. декара.
Така че, ако на определени места определени лица са имали конкретни грешки, то не бихме могли да направим като цяло един извод за състоянието сега на българската гора. Българската гора по оценки - вие може да попитате и сега националното управление по горите, дори външните експерти какво мнение дават за състоянието на българската гора. И второ, не случайно със закони на Народното събрание, пък и ние самите, приехме много територии в страната ни да бъдат защитени, с уважението си към труда, към досегашния труд на лесовъдската гилдия.
Така че като цяло за състоянието на българската гора не ми се ще така, с едно изречение, под общ знаменател да се слага цялата българска гора и това, което е станало с нея. Аз мисля, че ние като бъдещи наследници и стопани можем да отчетем това и да мислим вече ние какви стопани ще бъдем на българската гора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За дуплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз споменах за изсичането на българските гори, само за да докажа, че държавата не е по-добър собственик, а даже че е много по-лош собственик, отколкото частните притежатели на гори. Но понеже тук се постави вече въпросът и може да се създаде неправилно впечатление, аз питам госпожа Янкова къде са горите на Лонгоза; питам къде са горите на Делиормана; питам къде са горите на Средна Стара планина - тия вековни хайдушки букови гори, които сега са сведени до нула? (Ръкопляскания от СДС.) До нула са сведени, господа! Къде са боровите гори на Родопите и на Рила? Няма ги, господа. Ето, това е положението. Но да не се спираме на това.
Господин Бехар, в България има няколко зони на собственост по време на турското владичество. Тия неща, за които говорихте Вие, се отнасят за полските райони, където изобщо няма земя мюлк. В планинските и полупланинските райони на България по исторически причини е запазена частната собственост, запазен е и мюлкът и върху горите. И Ви казвам, аз разполагам с десетки и десетки тапии за частна собственост на гори в тия страни. Но и това няма значение.
Въпросът е, че никой не пледира - господин Ганчев излезе - за безотговорно и безогледно, и разхитително стопанисване на горите. От 1925 г. ползването на горите, включително и на частните, е подложено на един много строг контрол от страна на държавата, който продължава да действа и който сега със Закона за горите ние отново възстановихме и укрепихме. Така че няма абсолютно никаква опасност, ако горите минат в частни ръце, да се стопанисват по-зле, отколкото са се стопанисвали от държавата, която ги съсипа.
Затова аз държа именно да прецизираме начина на установяване на собствеността, защото има много бели петна тук, които ние можем да се помъчим да запълним, без да си служим с декларации или с кошаревски свидетели, което до никъде няма да ни доведе. Но ние можем да помислим и да намерим някакъв рационален начин да помогнем на хората да възстановят своята собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания?
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз съвсем накратко ще наблегна точно върху това, което говореше господин Лучников. Лошото е, че при най-добро наше желание, на базата на документите, с които в момента се разполага, нещата отиват нататък, че една част от собствениците на горите няма да могат да докажат тая своя собственост с документи. Причините няма да се изтъкват, има и обективни, има и субективни. И тук наистина трябва да потърсим някакъв друг подход.
Струва ми се, че ще бъде грешка и няма да достигне българската гора, ако тръгнем към клетвени декларации. Но можем да се опрем на опита на друго законодателство - наистина отпреди 9-и - без да се правят обструкции от това, примерно за така наречения Закон за комасацията, където при един примерно висок процент, когато има несъгласни, може да се развали този план за комасация.
Считам, че трябва да подходим особено по този начин за един регион като Благоевградския. Аз имах възможността там да посетя няколко села. Там няма никакви документи. Там няма документи още от турско робство. Няма никакъв начин да докажат тази собственост. Единственият начин, по който могат да я докажат, е ако поставим възможността самите хора, на базата на един висок процент, в който те са съгласни - говоря за един висок процент от собствениците, 80 на сто например - да удостоверят, че това са наистина собствениците на гори и земи в това землище. Не виждам друг начин именно в процедурата, която можем да измислим.
В тази връзка аз също подкрепям, не знам за колко удължаване - дали за една седмица още удължаване или може би и за две седмици - тъй като проблемът е много съществен именно при удостоверяването на собствеността и намирането на документи.
Има още един много съществен проблем. До 1995 г., когато беше променен Законът за земята, беше разрешено горите, които са залесени или самозалесени, да бъдат възстановявани по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. До този период обаче тези земи и гори не са възстановявани и там, където са направени планове за земеразделяне, вече де факто хората не могат да кандидатстват.
Ние направихме в § 9 едно изключение още когато се приемаше законът, че паркове, градини и други, които са в регулацията, могат да бъдат възстановени, ако не са възстановени по Закона за горите. Но искам да ви кажа, че това не се отнася за тези самозалесени или самозалесили се гори. И практиката, която имат поземлените комисии в момента по този въпрос, е, че в повечето случаи връщат хората за това да се отнесат към министерството за яснота по въпроса.
Струва ми се, че това, което сме записали за земите и горите в регулация, по същия начин трябва да го запишем и за тези, за които е пропуснат срокът. Тоест, те не са виновни, че планът на земеразделяне е бил завършен 1995 г.

Има един трети проблем - тук някой го повдигна - за общинската собственост, общинската собственост на горите. Спомням си, че в началото се говореше, че тя ще бъде най-високият процент собственост - в рамките на 32-35 процента. Разбира се, това бяха първоначални данни. Сега в голямата си част се оказва, че това са гори, в повечето случаи отдадени с право на ползване, а не са гори, които са общинска собственост.
Същевременно има документи от началото на века, в които дадени села, когато са били кметства, са закупили гори и земи. Спорът тук започва да се явява от това, че в голямата си част има общини или по-точно казано техните общински ръководства, не предявяват интерес за възстановяване на тези гори и земи. Това е единият въпрос. Вторият е, че има и населени места, където тези гори и земи са закупени с парите на цялото село. След това са ги парцелирали и са ги ползвали в продължение на години. Сега тази гора става общинска, обаче хората казват: тази гора си е наша. Всеки има по 2 или 4 дка ливада, само че документа се води на населеното място, на което, разбира се, всеки от вас би казал така, с лека ръка: да, но така са го направили, така е било, това е документът! Но това за едно населено място или за даден регион предизвиква вече едно социално напрежение, защото за тях пък точно това е земята или гората, която навремето с общи усилия са купили. Сега, в момента, тя става притежание на цялата община.
И тук вече този проблем на базата на документа, който го има и на базата на данните, пък които хората дават, е, бих казал, доста неразрешим. Струва ми се, че този проблем в отделните случаи - те не са много - това са пак, преди всичко, нашите крайгранични региони, но мисля, че може да се намери решение и в тази връзка просто се обръщам към вас с предложение за удължаване на срока за предложения с две седмици. Хората са подсказали доста идеи, които са идеи, обаче не са добри, примерно, като законодателни текстове. Нашата работа като комисия е да ги оформим като такива. Така че, господин председател, аз завършвам с това процедурно предложение не за една седмица, а за две седмици удължение на времето за предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това беше направено вече, господин Христов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Ще преминем към гласуване, но преди да преминем към гласуване искам да обърна внимание на комисията - господин Костов, говоря за становището на комисията. Във вашето становище препоръчвате на Народното събрание да приеме и двата проектозакона с някакви изключения в тях. Ние сме на първо четене и такъв начин на гласуване няма. На първо четене се гласува по принцип и се приемат целите законопроекти, а след това комисията изработва обединението на общия закон и ще се съобрази с препоръките, които са направени при обсъждането на законопроектите на първо четене.
Поставям, по реда на постъпване, най-напред на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд № 854-01-74, внесен от народните представители Дора Янкова и Кръстьо Трендафилов.
Гласували 182 народни представители: за 168, против 8, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд № 854-01-76, внесен от народната представителка Маргарита Петрова.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
(Шумни реплики на господин Стефан Нешев от място.)
Господин Нешев, не ми пречете. Аз одеве се мъчих да Ви помогна, за да не Ви пречат, а Вие сега на мен пречите.
Четвърта точка от седмичната програма е първо четене на законопроекта за училищните настоятелства ... (Шум в залата.)
РЕПЛИКИ: Има процедурно предложение! Трябва да гласуваме процедурното предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, добре, че ме подсещате. Ще ви моля, наистина, в бъдеще тези процедури да стават тогава, когато им е времето, защото иначе има опасност някой път да забравим... Редното е, след като сме приели законопроект на първо гласуване, тогава да се направи процедурата.
Беше направено процедурно предложение за удължаване срока с две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УЧИЛИЩНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката господин Георги Панев, за да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект № 802-01-40 за училищните настоятелства, внесен от Министерския съвет

На 1 юли 1998 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект № 802-01-40 за училищните настоятелства, внесен от Министерския съвет.
Комисията по образованието и науката отчита, че законопроектът е навременен и необходим и представлява естествено продължение на възрожденската традиция за съпричастност на обществото към образованието, възпитанието и създаването на по-добри условия за развитието на децата и учениците.
Законопроектът урежда избора, устройството и дейността на училищните настоятелства. Целта на проекта е училищните настоятелства чрез привличане на родители и общественост да действат като структури на гражданското общество и като независими обществени органи да подпомагат учебно-възпитателния процес и материалното осигуряване на училищата, детските градини и обслужващите звена.
По време на обсъждането бяха изказани критични бележки относно необходимостта от районни и общински училищни настоятелства, от училищни настоятелства към детските градини и обслужващите звена. Част от текстовете следва да се прецизират, за да се избегне пожелателния характер и законът да бъде работещ. Не са достатъчно ясно регламентирани функциите и правата на училищните настоятелства, сроковете и начините за провеждането на изборите и привличането на най-подходящите кандидати.
Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта за училищните настоятелства и предлага на народните представители да бъде приет на първо четене.
Становището на комисията е прието с 13 гласа "за" и 1 глас "въздържал се"."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георги Панев.
Има думата господин Пламен Славов за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, зная, че това, което ще кажа сега, няма да бъде прието от господин председателя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава не е необходимо да го казвате.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Той ще се обоснове с право и основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Аз смятам, че когато обсъждаме законопроект, внесен от Министерския съвет за училищните настоятелства, е редно да присъства министърът на образованието и науката или ако няма тази възможност, заместник-министърът, който отговаря за средното образование.
Споделям тези опасения с вас, защото на заседанието на Комисията по образованието и науката в началото на месец юли, когато разглеждахме внесения законопроект, също отсъстваше представител на вносителя, тоест на Министерския съвет. Там, ако не ме лъже паметта, присъстваше само парламентарният секретар на министерството - госпожа Кънчева.
Смятам, че ако по този начин ние се съгласим да разглеждаме такъв законопроект, който се внася още в първата седмица на работната 1999 г. за Народното събрание не може да стане без участието на представител на Министерството на образованието и науката. Неучастието и на заседанието на комисията, и поне сега, в началото на разглеждането на законопроекта в пленарна зала, смятам, че създава действително един тревожен прецедент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Искам думата за пояснение на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, пояснение към процедура няма. Господин Славов е напълно прав и трябва да бъде тук, ако не министърът, то негов заместник. Аз ще помоля да се обадят в министерството.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Искам думата за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура, имате думата, но ще моля да бъдат уведомени в министерството, че сме започнали обсъждането на този законопроект и да бъдат поканени.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин Пламен Славов, разбира се, има всички основания. Това е сторено. Министърът е уведомен. В момента обаче има заседание на Министерския съвет и се разглежда един въпрос, свързан с образованието. Уверението на господин министъра е, че към 13,30 ч. той ще бъде в пленарната зала и ще изложи становището на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, но това не е процедура. Аз ще помоля все пак да се обадите, да дойде някой от заместник-министрите.
Имате думата, госпожо Граматикова.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Колеги, този закон предизвика много различни становища и мнения, даже мога да кажа крайни - от пълното отрицание на един такъв закон, който може да действа в нашето време, до приемането на този закон като нещо, което връща една дългогодишна установена традиция в България.
В подкрепа на това, че една традиция се възстановява, искам да направя един съвсем кратък преглед на историята на феномена, бих казала, българския феномен училищни настоятелства.
Училищните настоятелства възникват непосредствено след освобождението на България от турско робство. Един от първите закони за българското просвещение, гласуван през 1880 г., има своя раздел "Училищни настоятелства". Когато четем този закон, можем да изпаднем в умиление. Там има много интересни текстове, които показват един наивитет на държавата, която се изгражда в този момент, но същевременно и на желанието на българина да се грижи за образованието на своите деца. Училищните настоятелства според този закон имат големи правомощия. Те напълно заместват всякаква администрация: те назначават учителите, те определят заплатите на учителите, те контролират поведението на учителите. Така нареченият надзорник, който е председател на настоятелството, се грижи за училището и т.н.
С времето правомощията на училищните настоятелства се стесняват и още през 1891 г. вече се вижда намесата на общинската власт, вижда се намесата на Министерството на народното просвещение, докато през 1909 г. вече чрез указ на Министерството на образованието се свикват избирателите заедно с изборите за общински съветници да избират и училищни настоятели. През 1909 г. се създават и първите училищни фондове, в които влизат абсолютно всички недвижими имоти на училищата. Укрепвайки, българската държава поема своите ангажименти към българското образование.
В началото настоятелствата са били по-скоро резултат от намесата на църквата в живота на българското общество, докато след 1909 г. настоятелствата започват да придобиват все по-светски характер, въпреки че през 1924 г. отново се приемат духовни лица в училищните настоятелства.
Пак казвам, с укрепване на държавата се намалява ролята на училищните настоятели, но не се обезсмисля. Ние всички знаем кога се прекъсна тази традиция, но преди доста години тя отново беше възстановена в самите училища.
Досега аз говорих за общински настоятелства. Такива са били във времето - общински училищни настоятелства. Традицията се възстанови като училищни настоятелства към самите училища преди доста години. Възстанови се и наименованието "училищни настоятелства" - нещо, което е добро. Преди това действаха родителски съвети, които също изпълняваха някакви задължения на обществото към българското училище.
В новия закон освен тези училищни настоятелства към училищата, които съществуват от години наред и които са уредени чрез правилник, виждаме вече желанието да бъдат утвърдени и общински училищни настоятелства. Този въпрос се обсъжда, аз също го обсъждах с мои колеги в Сливен, и също предизвиква различни виждания. В много случаи се отхвърля идеята за общински училищни настоятелства, в други се приема. Този закон, както всичко на тази земя, не е съвършен и може би ще стане по-добър след като се внесат предложения и се направят промени. Но аз смятам, че в мотивите е показана необходимостта от този закон. Докато назад в историята училищните настоятелства са имали своята решителна дума за българското образование и същевременно са представлявали един самоконтрол, самоуправление, едно използване на местния опит и на местната власт, сега има такава необходимост също като една възможност за връзка между гражданското общество, което ние изграждаме, и българското образование, което има нужда от тази помощ.
И аз смятам, че в мотивите добре е посочен смисълът на този закон. Той също има за задача да децентрализира и деконцентрира властта или управлението на българското образование. И ако този закон, който връща традицията, успее да погледне и в бъдещето на българското образование, което, разбира се, трябва да бъде едно модерно образование, което да ни приобщава към света, от който все още може би сме доста далеч, аз смятам, че той ще има своя много голям смисъл. Защото, излизайки от миналото, трябва да вървим към едно бъдеще. И едва ли ще намерим посоката, ако ние не познаваме добре своето минало.
Лично аз съм убедена, че са много дълбоки корените на тази традиция в нашето минало и ние трябва да използваме тази традиция, за да помогнем на нашето образование, което, както и цялото ни общество, изживява своята криза. Смятам, че този закон ще намери място в нашето съвремие. Подкрепям този закон и ви предлагам да го гласувате на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Граматикова.
Има думата господин Пламен Славов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред бих искал да отправя към всички вас няколко въпроса. Първият от тях е защо в дневния ред на първата пленарна седмица от работата на Народното събрание за 1999 г. се включва законопроекта за училищните настоятелства на Министерския съвет? Днес този ли е най-актуалният за обсъждане закон за системата на народната просвета? Отговаря ли той на най-наболелите социалноикономически и духовни тежнения на българските граждани в момента и на свързаните с тях очаквания за законодателната дейност на Народното събрание? Отговорът на тези въпроси е "не". Защото, ако обсъждането и приемането на този законопроект беше важно и неотложно, това щеше да стане още през м. юли или през м. септември на миналата година в навечерието или в началото на учебната 1998-1999 г. за българското училище.
Днес за българското средно образование е много по-неотложно обсъждането на законопроект за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план в училищното обучение съобразно изискванията на Закона за народната просвета. Не по-малко важно е и обсъждането на законопроекта за професионалното образование и обучение.
Явно в случая управляващото мнозинство и Министерският съвет имат затруднения с реализирането на законодателната си програма и трескаво попълват дневния ред със законопроекти, които заслужават внимание, но в никакъв случай не отговарят на най-наболелите икономически и социални проблеми от живота на българския народ, на българското семейство и на българските граждани.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това декларация ли е или изказване?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми народни представители, на заседанието на Комисията по образованието и науката в началото на месец юли 1998 г. бяха изразени доста съображения и забележки към внесения законопроект въпреки принципната подкрепа за увеличаване и засилване ролята на българската общественост, на българските граждани в решаването на проблемите в българското средно образование и възпитанието на децата и учениците.
В Закона за народната просвета се дават достатъчно възможности, които позволяват и сега на училищните настоятелства там, където са сформирани, да работят за подпомагане дейността на педагогическите колективи и директорите на училища, в учебно-възпитателната работа, в поддържането и обогатяването на материално-техническата база. Днес обаче решаването на проблемите в българското образование, в това число и средното, си остава приоритет на държавата, правителството, разбира се, с активното участие на общините. В този смисъл предлаганият законопроект в никакъв случай не бива да се разглежда като възможност за прехвърляне на отговорности от страна на държавата, Министерството на образованието и науката, инспекторатите по образованието към училищните настоятелства. Споделям това, защото при внимателното четене на текстовете от предлагания законопроект действително тези, които са добре запознати със сегашната традиция в работата на училищните настоятелства, както и с процесите на деконцентрация и децентрализация, биха споделили тези опасения.
Участващите колеги в обсъждането по време на заседанието на Комисията по образованието и науката основателно поставиха като един от най-дискутираните въпроси в предлагания законопроект създаването на общинските и районните училищни настоятелства.
Съображенията, които бяха изказани, с пълно основание са свързани с факта, че в предлагания законопроект правото да бъдат избирани се предоставя на общинските и районните съвети. При сегашната пропорционална система за гласуване и избиране на общинските съвети в българските общини съществува сериозната опасност политизацията, която съществува и е естествена за работата на общинските съвети в някои от случаите, да бъде изразена и в този процес, достатъчно отговорен, на избиране на общински и районни училищни настоятелства. Предлаганият за избиране в никакъв случай не преодолява тези опасения, а по-скоро ги увеличава. Затова, ако бъдат създавани общински или районни училищни настоятелства, трябва много добре да се помисли какъв да бъде точно механизмът и начинът не само за номинирането и за избирането на тези кандидати, но и за тези, които трябва да го направят. В никакъв случай това не би трябвало да бъдат общинските и районните съвети, защото моментното състояние на политическата картина в една община може да се превърне и в състояние на тези училищни настоятелства.
Учудване буди и фактът, че в императивна форма в чл. 7 на предлагания законопроект се казва, че общинското и районно училищно настоятелство се избира от общинския или районния съвет на общината или района в Деня на народните будители. Веднага възниква въпросът какво ще стане, ако този избор не може да стане на 1 ноември. Означава ли това, че тези, които трябва да осъществят избора, нарушават вече гласуван закон от Народното събрание? Какви ще бъдат последиците за тях? Дали точно по такъв начин трябва да се определя и да се поставя една граница, една рамка и да се налага съответният режим на избор на тези настоятелства?
Сериозно основание за несъгласие буди и текстът на ал. 2 на чл. 7. На същото това заседание общинският, съответно районният съвет приема правилник за устройството и дейността на общинското или районно училищно настоятелство. Ако подобен избор бъде осъществен на това заседание, то на практика избраните членове на настоятелството няма да имат възможност да са работили върху текста на този правилник. Той отново едва ли не ще бъде приоритет на общинския и на районния съвет, най-вероятно на съветниците, които са членове на Комисията по образование, ако има сформирана такава в общинския съвет.
Недоумение буди и ролята, която е отредена на директора на училището в текстовете на този закон. Той отново е натоварен със задължения, но по никакъв начин в текстовете на закона не са показани правата, които директорът на училището ще има, и неговото участие в училищното настоятелство.
Директорът на училището не може да бъде избиран за председател, заместник-председател и секретар на училищното настоятелство. Липсата на текст, който му позволява да бъде избран за член на училищното настоятелство, на практика веднага навежда на мисълта, че директорът на училището не може да бъде и член на училищното настоятелство. А, надявам се, с това ще се съгласите и вие, че това ще доведе до повече проблеми, отколкото до по-ефикасна работа и взаимодействие между педагогическия колектив и училищните настоятели.
В разговорите и обсъжданията, които бяха направени по този законопроект със специалисти в областта на средното образование, с директори на училища, на обслужващи звена, както и с учители и педагози, бяха изказани сериозни съображения и към възможността да бъдат създавани училищни настоятелства и в детските градини, или поне по начина, по който са наречени те. Не може едно училищно настоятелство да бъде към училище, защото това е училищно настоятелство на самото училище. Ако то действително се натоварва с такива отговорни задължения, които са определени и в мотивите на вносителя, както и в текстовете на закона, това по никакъв начин не би трябвало да се регламентира с подобна лексика, защото това означава веднага да бъдат създадени противоречия между предварителните намерения и действителните възможности и работа на тези настоятелства.
Господин Панев, прочитайки становището на комисията, ви запозна с изразените несъгласия и съображения по начина, по който става гласуването, организирането на това гласуване, хората, които участват в него. Има различни мнения и различни становища, но преобладава предложението да се потърси начин и възможност това да стане с колкото се може по-широко участие на родителите и обществеността както за училищното настоятелство, така, ако се приеме в текста на закона и създаването на общинско или районно училищно настоятелство, и за тези настоятелства.
В раздел трети, който регламентира функциите и задачите на училищните настоятелства, са изброени достатъчно на брой текстове, които, повтарям, натоварват училищните настоятелства с отговорности, които би трябвало да бъдат преди всичко отговорности на държавата, на правителството, на Министерството на образованието и науката, на инспекторатите по образованието, с активното участие и съдействие от страна на българските общини.
В никакъв случай аз не мога да се съглася, че училищните настоятелства ще осъществяват и контролни функции върху дейността на училището, детската градина или обслужващото звено. В края на краищата контролните функции са изключително право на Министерството на образованието и науката чрез неговите инспекторати по образованието.
Надявам се, че тези, които са работили по текстовете на предлагания законопроект, в никакъв случай не са искали по този начин да реализират идеята и мисълта, че тази деконцентрация и децентрализация в един момент ще стовари всички отговорности, права и задължения на училищните настоятелства и на общините, а лека-полека и неусетно Министерството на образованието и науката и инспекторатите по образованието ще прехвърлят тези отговорности. Това, разбира се, не може да стане и не бива да става в условия, когато и българските общини, и българското училище изпитват сериозни финансови и материално-технически затруднения. Това трябва да бъде и да продължи да бъде приоритет на държавата, на една целенасочена и последователна държавна политика в областта на образованието, в т.ч. и на средното образование.
В заключение аз смятам, че между първо и второ четене на членовете на комисията, а и на всички народни представители предстои много работа, за да могат принципите, които са залегнали в този законопроект, да бъдат в края на краищата предложени във форма и в текстове, които да отговарят на съвременните реалности в българското училище, на неговата роля и място в обществото и да отчитат всички тези сложни взаимоотношения, които и днес продължават да съществуват между държавата, Министерството на образованието и науката, българските общини и българското училище. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славов. Само че не разбрах защо възразявате, че гледаме законопроект, свързан с образованието на нашите деца?
За реплика думата има госпожа Граматикова.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА (СДС): Аз, четейки закона, просто не мога да разбера мисълта на господин Славов. Аз не виждам тук училищните инспекторати да прехвърлят някакви задължения върху училищните настоятелства. Защото навсякъде в този раздел III "Функции и задачи на училищните настоятелства" четем това: "Съдействат, сигнализират, дават мнение, грижат се, подпомагат, оказват помощ" и т.н. Значи тук всичко е ясно. Не се прехвърлят никакви отговорности. Просто училищните настоятелства съдействат или подпомагат българското образование и учебния процес.
В този смисъл не Ви разбирам, колега Славов.
По отношение на избора. Аз много моля, когато става въпрос за българските деца, да не говорим пак за политика. Тук става въпрос да се избират, както по-рано са казвали в онези времена, далечните, най-личните хора в селото или в града. Аз смятам, че в тези училищни настоятелства ще се изберат най-добрите общественици, най-значимите фигури, най-полезните хора, за да подпомогнат нашето образование.
А по въпроса за избора на училищни настоятелства аз също имам своето становище кога и как да бъдат избрани, но мисля, че този въпрос е дискусионен и между двете четения ще бъде уточнен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Граматикова.
Други реплики има ли? Няма.
Имате право на дуплика, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Граматикова! Вашият първи въпрос още веднъж потвърждава необходимостта от присъствие в момента на представител на вносителите на законопроекта, защото, отново повтарям, те могат да обяснят в случая какво точно са имали предвид, включвайки като т. 1 на чл. 17 "съдействат при осъществяване на контролните функции". Те могат да отговорят и отговорът на този въпрос до голяма степен би помогнал и на мен самия да бъда разубеден от това впечатление, с което оставам, а то е, че не могат да се прехвърлят контролни функции на училищните настоятелства. Контролните функции изцяло са прерогатив на Министерството на образованието и науката и инспекторатите по образованието.
На второ място, Вашето твърдение, че личните хора, обществениците няма как да не бъдат признати, няма как да не бъдат избрани на практика се опровергава от това, което днес става в страната. Вашите лустрационни действия, освобождаването на професионалисти в различни сфери на общественоикономическия, на духовния живот на страната потвърждава, че днес в България не е достатъчно да бъдеш човек с обществено признание, да бъдеш утвърден професионалист, за да се надяваш да получиш и съответното политическо признание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Едуард Клайн от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо бих искал да кажа, че запознавайки се със законопроекта си зададох въпроса дали има нужда от училищни настоятелства. Отговорът на този въпрос е основен. Ако няма нужда, просто бих се въздържал от подкрепа на такъв законопроект. Няколко са причините, които дават утвърдителен отговор на този въпрос.
Първо, това е не, разбира се, носталгията по традициите или по миналото, защото това не е основателна причина. Това е обстоятелството, разбира се, както беше казано и от моите колеги, че ние трябва да се стремим да изграждаме едно гражданско общество действително и обществеността трябва да се ангажира активно с един такъв основен въпрос, какъвто е възпитанието, обучението на децата в училище.
Освен това, държавата не може да поеме изцяло тези функции. Тя все повече ще се отдръпва от тези функции. Тя не може да поеме функциите на училищните настоятелства, нито пък това може да направи общината, или Комисията по образованието към съответната община.
Какво от това е решено в самия законопроект? Показани са някои основни функции, процедури, устройствени правила и т.н., които не са лишени, разбира се, от недостатъци. Някои от тези недостатъци се споменаха тук, аз мога да цитирам и други, но за всички онези недостатъци, които сме видели в законопроекта, ние ще внесем съответните предложения.
В тази връзка ще направя и процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде удължен поне с една седмица.
Да, действително е неясна процедурата по избирането на училищните настоятелства. Тя действително дава право и директорите да участват в тези училищни настоятелства. Но освен това остава някак си отворена вратичката в това училищно настоятелство, ако не се намерят достатъчно общественици или родители да участват в тях, там да бъдат избрани само учители от съответното училище и тогава всъщност цялата идея става безсмислена.
Освен това, все пак имат нужда от изясняване и функциите на училищното настоятелство. Разбира се, че родители или общественици трябва да упражняват някакъв контрол, но контрол в смисъл на обществен контрол. Те трябва просто да реагират на някои неблагополучия или несъвършенства в ръководство на училището и да сигнализират където трябва. Това не означава, че те ще трябва да сменят учители, да сменят директори и т.н.
И аз тук ще възразя на колегата Славов за това, че не му било времето на този законопроект точно сега да се разглежда. Ами, колега Славов, постъпи от Министерския съвет на 18 юни м.г. През юли имаше вече становище на комисията и ръководството на комисията непрекъснато настояваше той вече да мине. Ние просто трябва да го изчистим и да започне.
Имайте предвид, че създаването, избирането и конституирането на тези училищни настоятелства изисква време, изисква и подготовка на обществото за това. Аз действително се притеснявам от факта, че няма да намерим достатъчно, както се каза тук, достолепни, достойни хора, които искат да участват в тези училищни настоятелства.
Ето защо, колкото по-рано приемем този закон, и то както трябва, толкова по-добре.
А що се отнася до Закона за учебния план и за професионалното обучение, знаете, че тези законопроекти са в подготовка. Има срок до м. март т. г. Така че очакваме министерството да изпълни своите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз се присъединявам към оценката на нашите колеги и към мнението, което комисията рядко с такова единодушие е приемала. Аз мисля, че този закон е потребен на българската общественост и ние всички сме длъжници пред образованието. Много пъти подчертаваме, че образованието не трябва да бъде водено от политически пристрастия при решаването на главните проблеми.
От последното изказване на господин Клайн точно това пролича. С този закон ще приключим ли всички онези проблеми, които създават около образованието този непривлекателен образ, с който нашата общественост напоследък се занимава повече - с проблемите на побоищата в училищата, на корупцията и т. н. Искаме да гледаме в пакет и въпросите, свързани с промяната, която трябва да върви по линия на приоритета, който приехме всички ние на 18 септември по финансиране на образованието, по създаване на силна законодателна база, по конкретни промени в същността на учебния процес чрез нов закон за учебния план, който ще даде не само необходимата свобода на училищните директори, на учителските колективи, но и ще въоръжи българската общественост с мотиви да подпомага родното образование.
Аз съм работила в системата на образованието в период, когато имаше обществено държавно управление и точно училищните настоятелства и т. н. общински съвети за народна просвета - в изказването си ги спомена Кети Граматикова за този период - очертаха силно присъствие на обществениците в живота на българското училище. Това беше период, в който действително се изградиха сериозни постижения в управлението на образованието почти навсякъде в страната и обществеността беше на всеки празник, беше в ежедневието на българското училище по проблемите на предучилищното обучение при децата, в работата на техникумите и т. н.
Сега вече нещата са много по-различни и този закон трябва да даде отговор на този въпрос.
Аз като своите колеги смятам, че много сериозно, когато правим предложения по подобряването на закона - явно там ще бъде насоката на всички предложения - трябва да конкретизираме онази нормативна база, която да създаде предпоставки не на задържащ режим, особено що се отнася до това да прецизираме как да стане по-лесно приемът на тези хора, които ще бъдат обществениците, занимаващи се с образованието, в структурите на общинските и регионални съвети. Първо трябва да преценим да остане ли чл. 7 и въобще дали да се създават такива съвети. Истината е, че в страната ни посъветваха: силното, модерното е да се децентрализира докрай долу образованието. На училищното настоятелство са дадени в чл. 17 много прекрасни функции, 16 на брой. То може да осъществява това. Аз например недоумявам една от функциите - как например училищното настоятелство ще трябва да се отчита пред общинския съвет. Но то има общо събрание, има ред, по който се контролира. Там има начин, по който в съда се отчитат изразходваните финансови ресурси. Защо трябва политическият орган, какъвто е общинският съвет, където има комисии по образованието, да дублира функциите на общинските настоятелства? Като прибавим, колеги, че през тази година ще влезе и новата структура в управлението на административния апарат в България, свързана с функциите на взаимоотношения регионални инспекторати - областни функции, които също ще упражняват контрол върху образованието, ще се получи едно преплитане на функции.
Въобще аз също се притеснявам и това споделихме и с господин Вълканов в последните минути преди излизането ми пред трибуната: ще можем ли да прецизираме до такава степен функциите на настоятелствата, че онези, които произтичат от обществения характер на училищните настоятелства, няма да носят правна стойност. Тогава ще подобрят ли равнището на вземаните решения в училищата, щом няма да носят своята тежест, щом директорът е този, който е юридическото лице? А сега знаем, че в Министерството на образованието тече експеримент по предоставяне на правомощия в истинския смисъл на закона - и юридическа, и икономическа самостоятелност, какъвто е експериментът по образованието в община Благоевград, един прекрасен експеримент.
В тази насока ние трябва да виждаме нещата. Затова не бива да проявяваме тесногръдие и да направим един строго регламентиращ закон.
Със специалистите в областта, които са свързани с контрола по имуществото най ни притеснява предоставянето на собственост от общинския съвет на общинските училищни настоятелства, свързано с това, че там също има право да бъдат дадени на юридически лица. Те ще се регистрират като такива. Няма ли да стане взаимодействието между юридическото лице - училището, и неговия директор и училищното настоятелство сложно, когато ще опре до собствености? Този въпрос стои открит. Мисля, че в комисията стана дума за него. Не можем безвъзвратно да даваме права на хора. Мисля, че такъв дебат водихме, когато се дадоха права по собствеността на Рилския манастир, и училищата да ги направим втора база, където да се насочат не много отговорни елементи от обществото. Подпомагайки дейността на училището, да вземат една мощна база, каквато все още има. Имам предвид обслужващите звена, бившите центрове по научно-техническо творчество, които имат чудесна база, някои от училищните центрове, свързани с дейността на децата в извънучилищно време, а и училища с богата, с модерна база. И нека не забравяме, че този закон ще се приложи на базата на териториалния принцип най-силно в районите, където има голямо население.
Законът не дава отговор какво ще бъде бъдещето в тези райони, където го няма факторът "деца". Всъщност там училищата отиват на едно ниско представителство. Защо е тази регламентация - до 20 хиляди така и регламентиране точно броя на заседанията? Това никъде го няма. Ние дори не регламентираме задачите на министерството по отношение на работата на учителския съвет. Ако има такъв и такъв състав училищното настоятелство - толкова заседания годишно, месечно. Това са просто ненужни неща.
С други думи, законодателят е стъпил на една база, по която работи съвременното европейско образование. Скоро ние в Комисията по образованието и науката работехме върху документа за десетгодишния отчет на Съвета на Европа по проблемите на образованието. Общественото начало там е засилено. Нека и България да даде своя принос, но да направим един съвременен закон.
Така че аз ще пледирам да увеличим срока в мащаб на две седмици, за да се направят повече и по-качествени предложения и пледирам за съдействие и на юристите, които имат отношение към образованието, да подпомогнат с дейността си комисията и да направим един наистина работещ закон за системата на народното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За последно изказване има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да взема отношение по предлагания законопроект за училищните настоятелства, искам да подкрепя становището на колегите, които подчертаха, че е неправилно - да не кажа по-силна дума - в залата да няма представител на Министерство на образованието и науката. Аз съм напълно съгласен, че заседанието на Министерския съвет е приоритет № 1 на министър Методиев, но заедно с него работи екип от заместник-министри, от ръководители на направления, които са разработвали този законопроект и поне един от тях трябваше да бъде тук, в пленарната зала. Това е не само уважение към Народното събрание като висш законодателен орган, но заедно с това тук става изслушване, отчитане, а понякога и отговаряне на забележките, които се отправят към внесения законопроект.

По отношение на законопроекта за училищните настоятелства. Естествено, че на първо четене ние трябва преди всичко да отговорим на въпроса какви са целите и какви са средствата за постигане на тези цели в предложения законопроект. Няма съмнение, че училищните настоятелства като институция в българското общество са едни от най-старите съществуващи такива. И неслучайно госпожа Граматикова проследи цялата ни законотворческа база през тези 120 години на независима България, където училищните настоятелства винаги присъстват в пакета от закони, свързани с образованието. Безспорно имаше един период, в който училищните настоятелства, подменени с учителско-родителски комитети, не изпълняваха почти никаква роля или по-скоро тяхната роля беше формална.
Какво предлага настоящият законопроект?
Преди всичко целта е възстановяване на традицията в българското общество на съпричастност на обществото към проблемите на образованието и възпитанието на българските деца и към осигуряване на условия за осъществяване на това образование. В тази връзка училищните настоятелства са определени като структури на гражданското общество. Аз не споделям това мнение, защото структурите на гражданското общество са самоинициативни и самоорганизиращи се структури, а по-скоро училищните настоятелства, които се формират с този закон, представляват обществени съвети.
И когато говорим за един такъв обществен съвет, ние преди всичко не трябва да го разглеждаме като орган, който трябва да допринесе за създаване на допълнителни материални и финансови условия за функциониране на българските училища, а по-скоро, и според мен даже, бих казал, преди всичко като един консултативен орган, който да съдейства за взимането, изпълнението, а и контрола на вече взетите решения.
Тук ще опонирам на господин Славов, че училищните настоятелства няма да изпълняват контролни функции и по смисъла на чл. 17 те съдействат за изпълнението на контролните функции от органите, които специално със закон са оторизирани за това.
Но искам да се спра преди всичко на два въпроса, по които смятам, че законът трябва да бъде променен между първо и второ четене чрез съответните механизми в комисията.
Преди всичко за мен училищните настоятелства като институция представляват една хоризонтална структура. Не мога да приема, че изграждането на вертикална структура, чрез въвеждането на районни, респективно общински училищни настоятелства, би подобрило функционирането на тази институция. За мен функциониращите съгласно чл. 21 и 48 на Закона за местната администрация и местното самоуправление постоянни комисии по образованието реално изпълняват функциите, които предлаганият ни законопроект се стреми да предаде до голяма степен и на общинските училищни настоятелства.
Ако министерството може да разграничи съвсем ясно функциите на едно общинско училищно настоятелство и на постоянната комисия по образование към общинския съвет, аз тогава може би ще променя мнението си, но смятам, че училищното настоятелство като такова трябва да бъде непосредствено свързано със съответния обект, тоест с училищната общност - ученици и учители. Още повече, че разнообразието, което съществува напоследък като форми на училища налага един специфичен подход при решаването на специфични проблеми съобразно характера на училището, неговото териториално разположение и учителски и ученически състав.
Втората ми забележка е относно състава и избора на училищните настоятелства. За мен, ако едно училищно настоятелство трябва да изпълни целите, които са поставени в предложения ни законопроект, той трябва в себе си да обединява преди всичко представители на четири категории. Безспорно е да има изборни членове на училищното настоятелство измежду родителското тяло.
На второ място, членове по право. Преди всичко това е директорът, това е също представителят на органа, който финансира училището. Защото финансовата дейност ще бъде един от елементите, по които ще съдейства и ще работи училищното настоятелство.
След това безспорно ще трябва да има представители и на обществеността, за които говореше госпожа Граматикова, които би трябвало да бъдат лицето на обществеността в района, където се намира съответното училище.
Това нещо в законопроекта не е разписано и ние трябва да го прецизираме в комисията между първо и второ четене.
Към това естествено бих могъл да добавя, че в предложения законопроект не е показана като една от целите на създаваните училищни настоятелства насърчаването на изявени ученици, на уважавани учители. Също така не е ясно какъв е механизмът, по който училищното настоятелство може да съдейства действително за изпълняване на разпоредбите за задължително образование до 16-годишна възраст. А там действително има възможности и по някакъв начин трябва да се съдейства за решаването на този въпрос.
В заключение, уважаеми колеги, аз смятам, че предлаганият ни законопроект, въпреки необходимостта от съществена работа между първо и второ четене, отговаря на целите за създаване на структури, на обществени съвети под формата на училищни настоятелства, които да доближат обществеността до проблемите в българските училища. Заедно с това да отговорим на едно искане, което българските младежи и девойки в техните есета "Аз и третото хилядолетие" поставиха - че до голяма степен те в университетите и в училищата понякога се чувстват откъснати от българското общество.
Ето защо намирам закона за навременен, апелирам към вас да го подкрепите и, от друга страна, ние, членовете на комисията, да си свършим своята работа между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други изказвания? Ако няма, можем да гласуваме в края на заседанието.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС, от място): Аз искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има други изказвания. Добре, щом има и други желаещи за изказване, продължаваме работата по този закон утре.

Съобщения за парламентарен контрол на 15 януари 1999 година:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Евгени Димитров, Емилия Масларова и Кънчо Марангозов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на четири актуални въпроса - от народните представители Георги Пинчев, Михаил Миков и Петър Башикаров и на две питания от народните представители Донка Дончева и Христо Стоянов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Лютви Местан, Руси Статков и Станимир Калчевски.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ахмед Юсеин, Ремзи Осман, Лютви Местан и Мюмюн Емин.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кънчо Марангозов и Илия Баташки.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Нансен Бехар.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на питане от народния представител Анелия Тошкова.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков поради платен годишен отпуск.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев поради служебни ангажименти.
И едно съобщение:
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 15 януари 1999 г., от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова

Свилен Димитров