Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Съгласно решението на Народното събрание от миналия петък, ще проведем извънредно заседание при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Закон за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, второ четене. Вносител: народният представител Светослав Лучников.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, първо четене. Вносител: Министерският съвет.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
Моля господин Светослав Лучников да докладва по т. 1 закона за второ четене.
Господин Лучников, преди да започнете, да поздравим след дълго отсъствие от залата поради болест господин Симон Спасов и да му пожелаем бързо оздравяване. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на
              Закона за обезщетяване на собственици  на
              одържавени имоти, N 854-01-30, внесен   от
              народния представител Светослав Лучников
            
Проект за второ четене

З А К О Н
за изменение и допълнение на
Закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти
(обн., ДВ, бр. 107 от 18 ноември 1997 г., бр. 30 от 17 март   1998 г. - Решение N 4 на Конституционния съд от 1998 г.)"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли някакви изказвания?
Моля да гласувате заглавието така, както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 146 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 28.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 2, ал. 4, накрая, след думата "преотстъпване" се добавя "право на строеж".
§ 2. В чл. 4, ал. 3, т. 3, след думите "Закона за местните данъци и такси" се добавя "(обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.)"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Бележки по текстовете няма направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 1 и 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Моля да гласувате § 1 и § 2.
Гласували 150 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 34.
Параграф 1 и параграф 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "6-месечен срок" се заменят с "едногодишен срок".
2. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Решенията по ал. 3 на областните управители и ръководителите на ведомства подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението им по реда на Гражданския процесуален кодекс, а тези на министрите - в същия срок пред Върховния административен съд. Мълчаливите откази могат да се обжалват до изтичането на преклузивния срок на ал. 1. При уважаване на отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лицата по ал. 4 и решава окончателно претенцията."
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
1. В § 3, т. 1 да отпадне.
2. В § 3, т. 2, ал. 6 се изменя така:
"(6) Решенията по ал. 3 на министри, ръководители на ведомства, пряко подчинени на Министерския съвет, и областни управители подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд, а на ръководителите на други ведомства - пред окръжния съд. Мълчаливите откази могат да се обжалват до изтичане на преклузивния срок по ал. 1. При уважаване на жалбата съдът решава делото по същество."
Комисията не приема предложението на господин Корнезов и предлага § 3 със следното съдържание:
"§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "6-месечен срок" се заменят с "едногодишен срок".
2. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Решенията по ал. 3 на областните управители и ръководителите на ведомства подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс пред съответния окръжен съд, а тези на министрите - в същия срок пред Върховния административен съд. Мълчаливите откази могат да се обжалват до изтичане на преклузивния срок на ал. 1. При уважаване на отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лицата по ал. 4 и решава окончателно претенцията."
3. Създава се ал. 10:
"(10) Заповедите или решенията, с които се признават права на собственост или съсобственост, или се определя заплащане по чл. 2, ал. 6, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю, но позволете ми да изразя едно учудване, тъй като това, което тук уважаваният господин Лучников ни чете за второ четене, не е раздадено поне на народните представители. Не само на мен. Попитах - и на няколко народни представители.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Раздадено е в петък сутринта, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, извинявайте тогава, господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, аз ще обясня, недейте да влизате в диалог.
В петък беше раздадено с материалите на абсолютно всички народни представители.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, оттеглям това, което казах. Поне аз го нямах пред мен и попитах някои от колегите. Но това е едната страна на въпроса.
Втората страна на въпроса е: струва ми се, че следва предложение по предложение да гласуваме, макар и да са в рамките на един параграф - какво се предлага от комисията, така както е внесен и от вносителя господин Лучников. Става дума, първо, за чл. 6, ал. 1. Сегашната редакция, каквато я приехме само преди около месец, гласи, че исканията за обезщетенията могат да се правят пред компетентните органи в 6-месечен срок от влизането на закона в сила. Аз питам: какво налага този 6-месечен срок да бъде удължаван сега на 1 година?
Първо, този срок е преклузивен и по принцип преклузивните срокове юридически е неиздържано да бъдат удължавани, защото един преклузивен срок погасява едно право.
Второ, самият срок, когато ние сме гласували тук, не само по този закон, но и по всеки един закон, означава законодателна и процесуална дисциплина. Всеки гражданин трябва да знае, че срокът е задължителен, след като е даден в закон, и той не може да бъде с лека ръка удължаван.



И трето, мисля, че от прагматична гледна точка нищо не налага удължаване на този срок. В този 6-месечен срок всеки гражданин е имал възможност да подаде своята претенция за реституция на имотите, попадащи в предмета на този законопроект.
Това са моите аргументи да предложа на народните представители отпадането на предложението за удължаване на 6-месечния срок в едногодишен. За съжаление или за по-добре, не зная, но мисля, че не може по този начин да се докладва, така както беше докладвано предложението и по ал. 6. Предлага се от комисията, която възприе предложението на вносителя, актовете на областните управители да подлежат на обжалване пред окръжните съдилища.
Колеги, този въпрос не е конституционен, но в края на краищата в едно законодателство се изисква синхрон между отделните нормативни актове. Само преди около два месеца в този парламент беше приет Закона за Върховния административен съд. В чл. 5 от Закона за Върховния административен съд изрично се предвиди актовете на областните управители да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Вие го приехте, въпреки че аз предложих актовете на областните управители да подлежат на обжалване пред окръжния съд. Сега питам - само след няколко месеца, а само два месеца са минали, защо се предлага актовете на областните управители да подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, след като устройствения закон - Законът за Върховния административен съд казва, че той е компетентен да разгледа и реши споровете, когато има мълчалив или изричен отказ от областен управител? Именно, за да синхронизираме това законодателство, а не да правим различни режими по различни закони, ви предлагам текст, който е на вашето внимание за ал. 6 на чл. 6. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще отговоря само с няколко думи - продължаването на срока се дължи на това, че по редица независещи от самите администрации причини, те не можаха да организират своевременно службите си по приемане на молбите на гражданите по този закон. На повечето места в провинцията дори гражданите бяха връщани и молбите им не бяха приемани, защото нямаше кой да ги приеме. Затова именно ние възстановяваме този срок не в полза на администрацията, а в полза на гражданите, които бяха затруднени да упражнят в него своите права.
Колкото за начина на обжалване на отказите или на решенията, ние се съобразяваме напълно с тълкуванието на Конституционния съд по Решение N 4 от 1998 г. по Конституционно дело 16 от 1997 г. Там Конституционният съд изрично казва, че е необходимо да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд само актовете на министри. Защо е необходимо актовете на областните управители и на ръководителите на ведомства, които не са министерства, да бъдат обжалвани пред окръжни съдилища? Ами просто с оглед на процесуална икономия, с оглед на по-добро разпределение на усилията между окръжните съдилища и Върховния административен съд, който в противен случай ще се отрупа с извънредно много преписки и ще бъде затруднен за тяхното своевременно решаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Дуплика на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Не мога да се съглася с аргументите на господин Лучников.
Ще се спра само на втория въпрос, тъй като той се позова на Конституционния съд. Ето това е решението на Конституционния съд и този текст, за който става дума, беше атакуван от нас. Конституционният съд го обяви за противоконституционен, тъй като не се предвиждаше възможност за съдебна защита. В това решение Конституционният съд никъде не е казал, че е задължително обжалването на актовете на областните управители пред окръжните съдилища. Той е дал възможност и е казал, че е възможно да се обжалват пред окръжния съд. Изрично това е казано. Същото се отнася и до обжалване актовете на управителите пред окръжните съдилища. Аз ви казах, че този въпрос не е конституционен. Разбира се, че не е противоконституционно обжалването на актовете на областните управители пред окръжните съдилища. Това не съм го казал никога, включително и в комисията. Но за да има синхрон, според мен, в нашето законодателство, е необходимо тези актове да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд, иначе утре трябва да направим промени в закона, който преди два месеца гласувахме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване последователно двете предложения на господин Любен Корнезов - първото е за отпадане на т. 1 от § 3.
Гласували 182 народни представители: за 64, против 102, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
И второто предложение на господин Корнезов е за изменение на т. 2 в ал. 6.
Моля, гласувайте!
Гласували 164 народни представители: за 51, против 91, въздържали се 22.
И второто предложение на господин Корнезов не е прието.
Поставям на гласуване § 3 така, както беше докладван от председателя на комисията господин Лучников. При докладването има само една редакционна корекция, която се различава не по съдържание, а е разместване на думи в ал. 6. Господин Лучников прочете текста така, както го предлага комисията с тази редакционна корекция. Моля това да се има предвид и от стенографите. Моля, гласувайте за § 3.
Гласували 174 народни представители: за 113, против 52, въздържали се 9.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 4. В § 1 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 се създава нова буква "б" със следното съдържание:
"б) Всяко лице, на което са конфискувани имущества по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г., изм., бр. 226 от 1946 г., попр., бр. 235 от 1946 г.) и по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяването и цените (обн. ДВ, бр. 213 от 1945 г., попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г., изм., бр. 232 от 1946 г., доп., бр. 199 от 1950 г.; изм. Изв., бр. 13 от 1951 г.), както и неговите правоприемници имат право да направят предложение за проверка на присъдите, с които са конфискувани техните имущества, по реда на чл. 359 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс в срока по чл. 6, ал. 1;"
2. Досегашната буква "б" става буква "в" и накрая числото "1962" се заменя с "1989"."
Има предложение от народния представител Любен Корнезов § 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя така както е предложен. Благодаря ви.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господа народни представители, става дума за следното. Предлага се от комисията, която възприе и становището изцяло на вносителя, господин Лучников, съдебните актове, издадени по тези нормативни актове, които тук бяха прочетени, по тях да има възможност Върховният касационен съд по реда на така нареченото възобновяване на наказателното производство поради новооткрити обстоятелства, да ги отменя и да постановява други.
Аз правя предложение този текст да отпадне основно поради две съображения.
Първо, в проверката, която успях макар и набързо да направя, се установи, че тези дела, които в края на краищата са гледани преди 45-50 години, са унищожени или поне в голямата си част са унищожени и ги няма. Следователно се поставя практическият въпрос как може Върховният касационен съд да провери правилността на издаден съдебен акт, когато делото, а оттук и доказателствата, които са били представени в процеса, ги няма. Следователно Върховният касационен съд за мен ще бъде изправен поне в огромния брой случаи в невъзможността да правораздава или пък ако правораздава, ще правораздава на тъмно.
Второ, въпросът е и юридически. Един съд, включително и Върховният касационен съд, може да прилага правни норми само от действащото законодателство. Съдът не може да прилага отменени правни норми, недействащи правни норми, бих казал, мъртви правни норми. И се поставя въпросът: даже и да изнамери делото, даже и при тази хипотеза Върховният касационен съд как ще провери правилността на един издаден съдебен акт? Той ще трябва да го съобрази с днешното ли законодателство или със законодателството, което е действало към момента на постановяване на съдебния акт? Безспорно ще трябва да го съобрази със законодателството, с действащите нормативни актове към издаване на присъдата - 1947, 1948, 1949, 1950 или 1960 г. Но това означава Върховният касационен съд да започне да прилага норми, които са отменени в правния мир, да прилага норми, които не са действащо право.
Следователно както от прагматична гледна точка, така и от типично юридическа гледна точка предлаганият текст е неиздържан и затова ви предлагам да не бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за отпадане на § 4.
Гласували 159 народни представители: за 54, против 93, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Ще поставя на гласуване § 4, но там има една малка корекция и ще моля господин Лучников да докладва целия § 4.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията не приема предложението и предлага § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В § 1 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В точка 1 се създава нова буква "б" със следното съдържание:
б) Създава се ал. 1а:
"(1а) Всяко лице, на което са конфискувани имущества по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г., изм., бр. 236 от 1946 г., попр., бр. 235 от 1946 г.) и по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г., попр., 228, 253, 260 и 269 от 1945 г., изм. бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм. Изв. бр. 13 от 1951 г.), както и неговите правоприемници имат право да направят предложение за проверка на присъдите, с които са конфискувани техните имущества по реда на глава осемнадесета от Наказателно-процесуалния кодекс в срока по чл. 6, ал. 1."
2. Досегашната буква "б" става буква "в" и в ал. 2 накрая числото "1962" се заменя с "1989".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване § 4 така, както е беше докладван от председателя на комисията господин Лучников.
Гласували 150 народни представители: за 106, против 32, въздържали се 12.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 5. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на § 2 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Преклузивният срок по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява на основание изменението на чл. 2 от същия закон, направено с § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, започва да тече от 21 ноември 1997 г."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - параграф 5 да отпадне.
Комисията не приема предложението и предлага § 5 да се гласува така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. И последното мое предложение явно няма да бъде прието, но на друго основание имам предвид това.
Този текст, ал. 2 е безмислен текст. Всеки студент втори курс от Юридическия факултет знае кога започва да тече преклузивният срок. Ами, разбира се, че преклузивният срок започва да тече в конкретния случай от влизането на закона в сила. Е, защо трябва да записваме кога започва да тече преклузивният срок? Ако ние сега го запишем, пак казвам, абсолютно безмислено, във всеки един закон, включително и в този винаги има срокове. Ако вземете примерно Гражданско-процесуалния кодекс, почти във всеки текст има срокове. Има стотици срокове. Е, тогава ние за всеки един текст и за всеки един срок ли ще трябва да започнем да казваме откога започва да тече? Това е определено, това е азбучна истина.
Затова предлагам този текст, който е безмислен, да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Лучников за реплика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не е излишно да съществува този текст, понеже се създава едно двусмислие. Ние продължаваме срока по чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху отчуждени недвижими имоти. Този срок по чл. 7 изтече много отдавна, той изтече на 25 февруари 1993 г. Сега, когато ние отново чрез промяна на закона възстановяваме собствеността върху други имоти, които тогава не бяха възстановени, може да се получи и сигурно ще се получи на практика едно колебание дали трябва да се приложи този преклузивен срок с ново течение или трябва да се върнем към стария закон.
Така че съвсем не е излишно, а дори и да е излишно, нека да направим нещо излишно в името на точността, вместо да създадем една мъглявина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Любен Корнезов за отпадане на § 5.
Гласували 165 народни представители: за 56, против 97, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте за § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 146 народни представители: за 93, против 35, въздържали се 18.
Параграф 5 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Преминаваме към втора точка от дневния ред на извънредното заседание:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има думата за процедура господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предвид важността и значението на измененията, които се предлагат, предлагам да бъдат поканени в залата главният прокурор - господин Иван Татарчев, председателят на Върховния административен съд - господин Владислав Славов, председателят на Върховния касационен съд - господин Румен Янков, и ръководителят на Националната следствена служба Бойко Рашков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има ли противно становище?
Има думата за процедура господин Благой Димитров във връзка с направеното предложение от господин Гайтанджиев.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам малко да разширя процедурното предложение, направено от господин Гайтанджиев - да бъдат поканени членовете на Висшия съдебен съвет, както и заместник-министрите на правосъдието госпожа Мария Серкеджиева, господин Никола Филчев и госпожица Златка Русева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Гайтанджиев, възразявате ли да разширим броя на поканените?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението за членовете на Висшия съдебен съвет, което включва и предложените от господин Гайтанджиев, както и тримата заместник-министри на правосъдието и правната евроинтеграция да бъдат поканени в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 2.
Процедурните предложения на господин Гайтанджиев и господин Благой Димитров са приети.
Моля да поканите в залата членовете на Висшия съдебен съвет и заместник-министрите на правосъдието и правната евроинтеграция.
Ще помоля господин Лучников да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт N 802-01-19, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт N 54-01-123, внесен от Любен Корнезов.

На заседание, проведено на 19 март 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Любен Корнезов.
На заседанието присъстваха членовете на комисията, госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание, господин Васил Гоцев - министър на правосъдието и правната евроинтеграция, господин Иван Татарчев - главен прокурор на Република България, господин Румен Янков - председател на Върховния касационен съд, господин Владислав Славов - председател на Върховния административен съд, господин Бойко Рашков - директор на Националната следствена служба, госпожица Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, и господин Румен Георгиев - заместник-директор на Националната следствена служба.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция направи обстойно изложение по предлаганите промени в Закона за съдебната власт. Той обясни, че промените се налагат от решенията на така наречената Комисия "Антимафия" при Народното събрание и от недоволството сред обществеността от работата на съдебната власт. Според едно проучване на общественото мнение 70 на сто от допитаните са се произнесли в полза дори на промени в Конституцията, позволяващи изключения от правилото за несменяемост на съдиите. Приведоха се и примери за неприключване навреме на съдебни производства, довели до неоправдано задържане на лица по предварителни следствия.
Основната цел на законопроекта е да се увеличат правомощията на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция в отношенията му към съдебната власт. Предлага се министърът да ръководи работата по организирането и администрирането на спомагателните служби в съдилищата с оглед нейното подобряване. Във връзка с това се иска министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да упражнява изпълнението на бюджета на съдилищата с изключение на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главната прокуратура и Националната следствена служба. Предвижда се също така министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, освобождаване от длъжност и възбуждане на дисциплинарни производства срещу всички съдии, прокурори и следователи. В законопроекта се предвижда провеждане на мандатност и за директора на Националната следствена служба. Урежда се и въпросът за ускоряване дисциплинарните производства чрез въвеждане на смесен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд за окончателно решаване на дисциплинарните производства.
От името на Висшия съдебен съвет господин Владислав Славов изрази категорично несъгласие на съвета по отношение правомощията по чл. 14а на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да осигурява административно и организационно дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби. Оспорва се също така правото на министъра на предлага за назначаване на магистрати. Не се приема и предложението, предвидено в чл. 128 от Закона за съдебната власт за въвеждане на мандатност за директора на Националната следствена служба. Не се приема и предложението на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция да упражнява бюджета на съдилищата. Всички тези предложения според Висшия съдебен съвет нарушават конституционния принцип за разделяне на властите и противоречат на конкретни конституционни текстове.
Висшият съдебен съвет обаче не възразява срещу правомощието на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да предлага магистрати за дисциплинарно наказание. Не се приема обаче предложението едно от тези наказания да бъде преместване в друго населено място за срок от три години. Висшият съдебен съвет също така счита предлаганата в законопроекта процедура за налагане на дисциплинарни наказания за тромава и неефективна и предлага да се приеме двуинстанционно производство, което би гарантирало в кратък срок ефективно дисциплинарно наказание.
Най-после Висшият съдебен съвет предлага единодушно в закона да се предвидят разпореждания, свързани с някои социални придобивки на съдиите, прокурорите и следователите, както това е направено в Закона за МВР.
Председателят на Върховния касационен съд - господин Румен Янков, директорът на Националната служба - господин Бойко Рашков, и главният прокурор - господин Иван Татарчев, в общи линии подкрепиха становището на Висшия съдебен съвет, изразено от господин Владислав Славов.
Подчерта се също така, че предлаганите изменения противоречат на решенията на Конституционния съд N 3 от 1992 г., N 18 от 1993 г. и N 17 от 1995 г.
Председателят на комисията Светослав Лучников изрази голямото си съжаление, че въпреки направените от него препоръки, не е проявен стремеж за доближаване становищата на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и на представителите на съдебната власт. Според него това продължаващо противопоставяне е много вредно за доброто взаимодействие между властите при изпълнение на най-важната им задача - решителна и съгласувана борба срещу престъпността и корупцията. Той изказа също така съжаление, че противопоставянето на две суверенни и независими според Конституцията власти, поставя в много неблагоприятно положение законодателната власт, която трябва да се яви като арбитър между тях. Той още веднъж изказа безпокойството си, че един наложен закон, неприет благосклонно от съдебната власт, ще създаде още по-големи противоречия и ще затрудни още повече функционирането и доброто съгласуване на действията на двете власти.
В станалите по-късно разисквания се направиха три конкретни предложения.
Първо, на народния представител Янаки Стоилов - да се отложи приемането на законопроекта на първо гласуване до по-доброто му съгласуване.
Второ, на госпожа Петя Шопова - да й се даде възможност да направи трето предложение на база становището на Висшия съдебен съвет, след което трите законопроекта - този на Министерския съвет, другият - на господин Любен Корнезов и третият, изготвен от самата госпожа Шопова, да се внесат за съответно разглеждане в пленарната зала.
Трето, да се предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект.
Председателят на комисията Светослав Лучников уточни предложението, като препоръча да не се приемат предложенията на господин Янаки Стоилов и госпожа Петя Шопова, да се предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта на господин Любен Корнезов, като му се препоръча да направи своите предложения при разглеждането на законопроекта на второ гласуване. Той също така уточни, че приемането на предложения от Министерския съвет законопроект за първо гласуване трябва да се съчетае по принцип с възраженията на Висшия съдебен съвет.
След нови разисквания, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията реши:
1. Не приема предложението на народния представител Янаки Стоилов за отлагане приемането на законопроектите на Министерския съвет и на господин Любен Корнезов на първо гласуване.
Решението беше прието с 10 гласа "за", 3 "против" и 2 "въздържали се".
2. Не приема предложението на народната представителка Петя Шопова да представи трети вариант на законопроект, в който да се отразят вижданията на Висшия съдебен съвет.
Решението беше прието със 7 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се".
3. Предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от народния представител Любен Корнезов.
Решението беше прието с 10 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се".
Предлага на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като се имат предвид принципните становища, изразени от Висшия съдебен съвет.
Препоръчва на народните представители да удължат срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 3 седмици, с което да се даде възможност по приетия законопроект да се направят обстойни и добре аргументирани предложения както от страна на господин Любен Корнезов, така и други народни представители, които биха възприели становищата на Висшия съдебен съвет или биха предложили свои такива.
Решението беше прието с 12 гласа "за", "против" - няма и 3 "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителя има думата министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! При така подробния доклад, който беше направен от председателя на комисията господин Лучников относно съдържанието на законопроекта, аз няма да повтарям това съдържание, а ще искам в малкото време, с което разполагам, да изложа какви са мотивите, поради които са приети онези решения, които смятам, че са най-важни, и които сигурно ще бъдат най-широко дискутирани в тази зала. Не бих искал да се спирам надълго кое предизвика този закон. Това са решенията на комисията, която заседава, комисията, която доби популярност под името "Антимафия", и която задължи да се направят някои промени в Закона за съдебната власт, а така също и в процесуалните закони, за да може да се подобри работата на правораздавателната система.
Наистина гражданите очакват едно правосъдие, което в недълги срокове от появяването на едно събитие до съдебното решение да може да се постанови от съда един акт, който да утвърди или да не утвърди една теза, да потвърди или да не потвърди едно предполагаемо престъпление.
Всъщност промените са насочени към това наистина да се ускори това, което прави съдът. И веднага искам да кажа, че далеч съм от това да мисля, че разковничето е в едни изменения на Закона за съдебната власт, нито пък дори в една промяна на Наказателно-процесуалния кодекс или Гражданскопроцесуалния кодекс, за каквато започва да се работи, но работата няма да бъде нито бърза, нито ще бъде повърхностна, а ще бъде резултат на дълбоки проучвания и много сериозно мислене от всички страни - това, което се предлага.
Това, което в момента съдържа законопроектът, е много по-малко от онова, което комисията казва в нейните мотиви, но е онова, което може да стане, без да се променя Конституцията и без да се създават правомощия на изпълнителната власт, които да са в противоречие с Конституцията.
Кои са няколкото пункта, които възбуждат най-сериозни възражения, от страна на някои среди на магистратурата? Веднага искам да кажа, че онова, което беше изложено тук, е мнението на част от магистратурата, то не е мнение на цялата магистратура, затова защото просто няма орган, който да може да провери какво е становището на всеки един от магистратите.
Онова, което смущава най-напред и което се сочи, че е противоконституционно, това е тази разпоредба, в която се казва, че министърът на правосъдието има задължението да организира административната страна на дейността на съдилищата. Аз не казвам, че това е всъщност право, защото то е повече задължение. Това да направиш някаква схема, която, разбира се, след едно добро, внимателно проучване, вземане мнението на магистратите, при което движението на делата да бъде по-бързо, при което канцеларията да бъде уредена по начин, че да не се губят дела, да не се губят преписки или документи, които са дадени, да направиш така, че дори призовкарите по-добре да гледат своята работа - не е право, а е задължение.
Възразява се, че има решение на Конституционния съд, във връзка с което е казано, че не може да се поеме администрирането на Висшия съдебен съвет. Тук не става въпрос да се администрира, а става въпрос да се организира и осигури дейността на съдилищата.
Ами аз какво да ви кажа? И сега това се прави, без да има нормативна основа. Съвсем скоро ставаше дума за снабдяването с тези така наречени "акцидентни материали". За неспециалистите това означават протоколите и съдебните решения, с които се работи. И, разбира се, всички бяха единодушни, че Министерството на правосъдието трябва да събере сведенията от цялата страна колко трябва да има и то да ги приеме на склад, и то да ги разпространи. Давам ви един от многото примери в това отношение.
Това, което е свързано с първото, ако щете е текстът, че министърът ще трябва да харчи парите от бюджета на съдебната власт. Съдебната власт има самостоятелен бюджет и няма никакво съмнение, че в този бюджет не трябва да й се бърка никой. Разбира се, съдебната власт не е извън държавата, защото не друг, а данъкоплатецът плаща заплатите на магистратите. Не от друг, а от правителството се иска, след като се внесе бюджетът на съдебната власт, паралелното - онова, което ще внесе правителството, максимално да задоволи нуждите на съдебната власт. Към правителството се обръщат, за да се изплатят парите за заплатите, а не към някого другиго, следователно независимостта, за която се говори, не е нещо от това, че съдебната власт е вън от държавата и няма нищо общо с държавата.
Ако това е така и ако председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор, на Върховния административен съд и директорът на Националната следствена служба следят зорко как се разходват парите на техните ведомства, за съдилищата до апелативния съд това трябва да го прави колективът на целия съдебен съвет. Много просто е, че тогава когато 25 души трябва да правят едно нещо, не е толкова ефикасно, отколкото, когато го прави един.
Дали парите ще се дадат за покупка на компютри, което е много важно, или ще се дадат, за да се вземат бюра за апелативните съдии, на които те ще трябва да седнат, е въпрос, който наистина някой трябва да го реши, знаейки нуждите за цялата страна, на цялата магистратура, и да даде или да не даде съгласието си да се направи един или друг разход. Това е, за което се говори в чл. 196. Ако това би отпаднало, тогава несъмнено трябва да отпадне и онова задължение - някои го наричат право - да осигурява дейността, защото нищо не може да осигурява министерството, ако то не може да каже как да се изхарчат парите.
Друг голям важен въпрос - това според мен е осигуряването на независимостта на съдиите от техните преки ръководители и увеличаване правомощията на Висшия съдебен съвет. В тази насока нещата днес стоят така: за да бъде повишен или понижен един съдия, трябва да бъде представен от своя пряк ръководител на звеното. Ако той по една или друга причина не го представи, магистратът няма да бъде повишен, но ако го представи, вероятно ще бъде понижен, защото целият Висш съдебен съвет не познава всички онези, за които се правят предложенията - да не кажа, че понякога нито един от членовете не познава човека, за когото се гласува. Тук са членовете на Висшия съдебен съвет и те няма да ме опровергаят в това. Те се доверяват на прекия ръководител.
С проекта се иска да се увеличат правомощията на Висшия съдебен съвет и всеки един от тях да може да прави предложения за нови назначавания, за повишавания и за понижавания в определените случаи, където това е казано.
Тук Конституцията очевидно не се нарушава. Освобождават се от зависимост само съдиите от своите преки ръководители. Аз не съм срещнал редови съдия, който не е ръководител на някакво звено, който да ми е казал, че това е нещо, което ще попречи на независимостта на магистратурата. Заедно с това се предлага и този, който има най-добрата информация - министърът, защото той разполага с Инспектората, да може да прави тези предложения. Той прави предложения, но не гласува. И е правилно, че не гласува, защото ако би гласувал, тогава съдебната власт ще има зависимост, тогава ще има нарушаване на разделението на властите.
Искам да ви кажа, че независимостта на съдебната власт е дадена в Конституцията - чл. 117, но тази независимост е свързана с решаването на делата, с решаването на прокурорските преписки и с хода на следственото дело. Това е независимостта, а трябва някой да може да каже на магистрата: дайте приоритет на тези вид дела, защото обществото има нужда от тях - решете ги в по-бързи срокове и ги насрочете; недейте да оставяте едно дело две или три години нерешено. И това няма кой да бъде друг, освен министърът, който чрез Инспектората може да има тези сведения.
Другото нещо не е и промяна - че министърът има право да иска (не да възбужда) възбуждането на дисциплинарни дела, за което не се противопоставя и Висшият съдебен съвет, само че досега той трябва да предупреди, да изчака определения в закона срок никой да не го направи и тогава министърът да поиска това възбуждане.
И да завърша, защото десетте минути почти изтекоха, искам да ви кажа за наказанията. Няма организация, която да не отговаря пред обществото. Просто няма такава. Трябва да се намерят ефикасни санкции. В настоящия момент магистратурата отговаря само до онези наказания, които съществуват досега, и даже при най-драстични нарушения, даже една година никой да не отиде на работа, той ще продължи да си взима заплатата и не може да бъде уволнен. Защото така е в Конституцията! Трябва повече от една година фактически да не може да изпълняваш задълженията си, за да бъдеш освободен. Заради това са въведени две наказания, които съществуват в много от европейските страни. Първоначално аз мислех, че ги има само във Франция, но проверката показа, че ги има в много европейски страни. Имало ги е и в нашите първи устройствени закони след Освобождението. Едното е да може да бъде преместван в друг съдебен район за до три години, ако не извършва своите задължения, а другото е да му се намали за два месеца възнаграждението до минималната работна заплата - да получава заплата, но два месеца минималната работна заплата. Това са основните неща.
Към това се предлага нещо, което пак е във връзка с освобождаването на магистратите от зависимостта - да не чакат да ги предложи началникът им за повишение, а периодично, след определени години и ранг, който имат, да се представят техните кандидатури за повишение пред Висшия съдебен съвет, който да реши. Не това да става автоматично, но Висшият съдебен съвет да реши дали няма причини те да не бъдат повишени и тогава те няма да бъдат повишени. Аз не бих искал да влизам в детайли. Може би по време на дебатите ще взема отново думата. Мога да ви кажа само и това, че проектът, който беше внесен и който е бил отхвърлен - на господин Корнезов, който беше и конституционен съдия, който беше заместник-министър на правосъдието и е един добър съдия, когото винаги съм ценял - това е истината, е много по-строг в това отношение и промените, които той предлага, са много по-радикални. Защо? Защото вероятно има по-голям опит, че без някакви промени не е възможно наистина да се подобри работата в съда.
Аз вярвам в нашите магистрати. Аз вярвам в правосъдието. Не мисля, че това е разковничето, за да се подобри работата, но мисля, че всеки един магистрат, знаейки, че отговаря по-строго пред един по-строг закон, ще има и по-голямото самочувствие, че изпълнява своята работа наистина по начин, че досега никой не се е опитал да му наложи наказание от тези, които има. Това ще му даде по-голямо самочувствие, отколкото да знае, че стои и че никой не може да го накаже по-сериозно, каквото и нарушение да извърши.
По тези съображения ви моля да гласувате на първо четене закона, а между първото и второ четене, както каза и господин Лучников, в тези седмици, за които той говори, ще има време и сигурно законът ще бъде подобрен от предложенията, които всеки един от вас ще направи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата вносителят на втория законопроект - народният представител Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Мисля, че в тази зала на всеки един от нас е ясно, че днес на държавата ни, на всеки гражданин е необходима силна, а не слугинска съдебна власт. Слугинската съдебна власт всъщност е необходима на престъпния свят и на диктаторите. Питаме се тогава какво целят предлаганите промени в Закона за съдебната власт? Да я направим силна или слугинска, като й отнемем независимостта?
Но много показателно е как се законодателства в нашия парламент, включително и по тези два проекта. Първият проект е внесен на 13 януари 1998 г. и повече от 2 месеца събираше праха в нечии чекмеджета, без да бъде допуснат включително до Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Два месеца по-късно Министерският съвет внесе своя законопроект - това е на 12 март, и веднага след това, седмица след това беше разгледан от комисията и приет, първият законопроект - отхвърлен.
Добре, разбира се, че можеше да бъде отхвърлен. Разбира се, че може да бъде отхвърлен от тази зала, но вие чухте доклада на комисията. В този доклад на комисията, който ни е раздаден, няма нито едно изречение, няма нито една дума защо се отхвърля първият законопроект, кои са аргументите. Аз зная защо няма - защото аргументите не са юридически, а са политически.
Колеги, двата законопроекта третират една и съща материя. Те практически са еднакви и по обем. Но за мен те са различни по философия. Поне това, което съм се старал да дам в текстове, е да има съчетание между властите, укрепвайки, разбира се, независимостта на съдебната власт, защото само сътрудничеството между властите е пътят да помогнем на съдебната власт, а не министърът на правосъдието в някои случаи - извинявайте за думата - да бъде само фигурант. Така че моят проект не е проект на един сектант-опозиционер, а на човек, на когото животът му е минал из съдебните зали.
И още тук искам да ви заявя: аз не искам да налагам никому своя законопроект, включително и на моите другари от Парламентарната група на Демократичната левица, в които имам пълно доверие. Най-малко пък искам да налагам своя законопроект над магистратите, съдиите, прокурорите и следователите. Готов съм да оттегля всяка една алинея, всеки един текст, с които те не са съгласни и при създадената ситуация, реална ситуация в отношенията между властите и становището на голяма част от съдебните магистрати, поне мисля, че е най-разумно двата законопроекта да бъдат оттеглени, за да се даде възможност на българските юристи сами да изработят това, което ще прилагат. Защото този Закон за съдебната власт ще живее чрез тях, а не чрез вас. И още веднъж повтарям: готов съм да оттегля своя законопроект, ако Министерският съвет направи същото.
Чуват се и тук, в тази зала и от тази трибуна преди минути, както и от височайши уста не само в тази сграда, но и на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 думите: "Нека да приемем законопроекта на Министерския съвет на първо четене, ще дадем по-голям срок между първото и второто четене и в този срок всеки ще може да направи предложенията си, включително и представителите на съдебната власт и ние ще се съобразим с тях...
Господа, така не се законодателства. Първото четене е основното четене. Законопроектът се приема по принцип. Второто четене фактически е технически въпрос. Как може съдебните магистрати да правят своите предложения между първото и второто четене, когато те по принцип не приемат законопроекта на Министерския съвет? И второ, те нямат конституционното право да правят предложения. Кой ще им ги направи и кой ще им ги приеме? Затова че съдебната власт трябва сама да изработи своя проект за закон, който трябва да прилага, за мен е юридическо безумие да правим закони между първото и второто четене. За съжаление, това не е за първи път.
Предлаганият ви законопроект - първият, който съм внесъл, е главно в три насоки:
Първо, усъвършенстване дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите. Тази дисциплинарна отговорност днес е безспорно тромава, бавна, неефективна. Недопустимо е за мен този, който петни името на българския магистрат да се защитава, да се увива от мантията на независимостта, на имунитета. Това не е от полза на самата съдебна власт, защото - поне познавам голяма част от българските магистрати, та тази голяма част от българските магистрати са честни и предани хора, служещи на правото. И не може една малка незначителна част да петни името на българските юристи.
Тези мои предложения засягат ли независимостта на съдебната власт? За мен поне безспорно не. Защо? Защото самата съдебна власт ще решава дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори и следователи. Това ще бъде Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд с дисциплинарния си състав. И второ, дава се широка възможност, включително и на адвокатска защита на лицата, на които евентуално ще се търси дисциплинарна отговорност.
Вторият аспект на предложенията, които ви предлагам: в законопроекта съм се опитал да съчетая баланса между властите. От една страна се дава възможност, власт на Висшия съдебен съвет, на магистратурата като цяло, а от друга, разбира се, съчетава се със съответни правомощия на министъра на правосъдието да прави предложения. Накърнява ли се така независимостта на съдебната власт? Според мен категорично не, защото министърът на правосъдието не решава. Той само може да прави предложения. Той даже правилно няма глас и няма право да гласува във Висшия съдебен съвет.
Второ, което е много важно: дадеш ли право на един човек, на една длъжност, ти повишаваш неговата отговорност, така че за в бъдеще, давайки това право на министъра да прави предложения пред Висшия съдебен съвет, той вече няма да може - извинявайте за сравнението - като Пилат Понтийски да си умива ръцете и да казва: ама от мен нищо не зависи. Ще зависи, щом го е направил.
И трето, силата на съдебната власт е не като се обгражда с Китайска стена. Напротив, в сътрудничеството й с изпълнителната и законодателната власт - това е силата на съдебната власт.
И следващото направление, което тук не се спомена, но за мен е изключително важно. Поне колегите-юристи, работещи в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция знаят, въпросът за кадрите и подготовката на кадрите. Една година стаж, след като юристите се дипломират - но този стаж днес е неефективен, в голямата си част просто е губене на време. Студентите се делят на студенти от държавна поръчка и студенти от платена форма на обучение, които трябва да заплащат. Затова в моя проект предлагам на студентите от държавната поръчка, показали висок успех - над 4,50, да се заплаща минималната работна заплата, а другите да не заплащат, но да им се зачита за трудов стаж. Включително за мен е много важно и на патроните - съдии, прокурори, следователи - през времето, когато обучават своите колеги, които утре ще ги заместят, също да се определи известно възнаграждение.
В края на изложението си искам да се спра и на един много важен въпрос, който го няма в кориците между двата проекта, които ви се предлагат, но витае в тази зала и извън нея. Това е виждането, идеята да се ликвидира Главната прокуратура и Националната следствена служба. За мен категорично това е волунтаризъм в действие. Нямам друго определение. Премиерът Иван Костов наскоро публично заяви в пресата, че не разбира от проблемите на съдебната власт, че не разбира от съдебната власт. Аз съм напълно, напълно съгласен с него, но се питам и продължавам да се питам: как тези мои млади колеги безропотно изпълняват едно партийно поръчение за ликвидиране практически на прокуратурата и на следствието? Зная, че те ще бъдат политически възнаградени, но какво става с тяхната юридическа съвест? Позорът на всеки един ликвидатор, макар и той да вее знамето на реформата. Съдията може да бъде бич, но не и политическа маша.
В заключение, ще помогнат ли на съдебната власт и борбата срещу престъпността предлаганите промени? Според мен категорично не и ние тук, в тази зала носим голяма отговорност за това. Законът за съдебната власт е приет през 1994 г. За 4 години той е променян и изменян 12 пъти под една или друга форма, т.е. по 3 пъти на година се е изменял Законът за съдебната власт! Е и тези магистрати, които са тук, и гении да са, не биха могли да започнат да го прилагат, защото докато той още не е влязъл в сила, мастилото не е изсъхнало, ние започваме да го променяме.
Днес на съдебната власт за мен й е необходим мечът на Темида, а не дамската й превръзка! Благодаря. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, само искам да съобщя, че Вашият проект е влязъл в деловодството на Народното събрание на 13 януари в 13,41 ч. На 13 януари - същия ден, аз съм го разпределил на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Тя се е произнесла на 23 март в предвидения в нашия правилник тримесечен срок.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А Министерският съвет за колко време се произнесе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това са сроковете по правилника. Досега правилникът е спазен напълно.
Преминаваме към дебати.
Досега списък са дали Парламентарната група на СДС и Парламентарната група на Евролевицата.
Има думата народният представител Светослав Лучников от Парламентарната група на СДС.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да започна изказването си с един призив да се въздържаме от излишния площаден патос, с който защитава своите идеи уважаваният от мен господин Корнезов. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Въпросът е толкова важен, че всяко влагане на излишен патос означава наливане на масло в огъня, означава опити за противопоставяне на изпълнителната и съдебната власт, от което има основание да бъде доволна само престъпността.
Аз предлагам, като започнем нашите разсъждения, да извадим пред скоба две аксиоми, по които да не спорим.
Първата аксиома е, че нашата власт сега се намира буквално в тесния юридически смисъл в положение на крайна необходимост спрямо нескончаемите и все по-засилващи се пристъпи на престъпността. Въпросът е на живот и смърт - дали властта ще успее да обуздае и сведе до поносими размери престъпността в тази страна или престъпността ще надделее и ще минира окончателно нашата държавност.
По този въпрос никой не бива да спори, ако наистина милее за тази държава и за този народ.
Втората аксиома, която трябва да приемем, е да зачитаме абсолютната равнопоставеност на трите власти, установена с чл. 8 на нашата Конституция. Никоя власт няма право да се идентифицира с държавата и да се поставя над другите две власти. Но това не значи - и аз го подчертавам дебело, че някоя от властите може да забрави, че тя също е държавна власт и че също се намира в положение на крайна необходимост в борбата срещу престъпността. Всички власти трябва да са убедени и трябва да заработят така, че тяхната борба с престъпността да бъде ефективна, бърза, безпощадна.
Ето, ако ние се съгласим тук, че тези две аксиоматични истини трябва да бъдат извадени пред скоби, останалите спорове са чист въпрос на техника, остава въпросът да се намерят само най-подходящи средства за постигане на поставената цел - спечелване на победа срещу престъпността.
Аз съм напълно убеден, че в тази зала и от поканените гости, и от народните представители няма нито един, който да се колебае в необходимостта от безпощадна и ефективна борба срещу престъпността. Щом това е така, аз съм убеден, че всички ще направят всичко възможно, за да направят тази борба ефективна, бърза и безпощадна, както казах.
Ако ние се съгласим с всички тези неща, нашата задача е много проста. Но затова трябва да се издигнем над всякакви партийни пристрастия, над всякакви опити да противопоставяме властите, а трябва да пожелаем само едно истинско сработване между тях за постигане на крайната цел.
Аз съм напълно убеден, че в края на краищата Народното събрание ще изпълни своето конституционно задължение и ще приеме един закон, който то намери за най-целесъобразен за решаване на тези проблеми, пак под аспекта за изостряне и правене на по-ефективна борбата срещу престъпността.
Аз съм също така убеден, че ще зачетат интересите на всички власти, доколкото тези власти обаче не са самоцелни, а са насочени именно към заостряне на тази борба срещу престъпността.
Аз съм напълно убеден, че всички ние, народни представители и всички представители на съдебната власт, които ще привлечем при окончателното разработване на текста на закона, ще се ръководим само от своята съвест и от своето чувство на отговорност пред тази страна и пред този народ.
Аз съм също така напълно убеден, че това, което ние направим, ще бъде окончателно, задължително и безапелационно само при едно условие - да не противоречи на Конституцията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата народния представител Янаки Стоилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа магистрати и депутати! Моята позиция към предложения законопроект, а мисля, че поне в това отношение тя трябва да бъде на всички народни представители, трябва да се формира без предубеденост. Защото във възникналия спор, а на моменти и конфликт между представители на изпълнителната и съдебната власт, парламентът трябва да бъде не просто арбитър, а органът, който да намери тези решения, които да отговарят на многократно декларираните цели - ефективна защита на правата на гражданите и решително противопоставяне срещу престъпността и корупцията.
Този законопроект е поредното доказателство, че правителството на Обединените демократични сили и подкрепящото го мнозинство не предлагат цялостно и последователно виждане за подобряване организацията на съдебната власт. Затова той, както и други приети наскоро закони, няма да отговори на големите очаквания на обществото за решително и резултатно противопоставяне на държавата срещу престъпността и корупцията, за ефикасна защита правата на гражданите.
В законопроекта съществуват текстове, които не предизвикват възражения и съответстват на приетите решения по доклада на Временната комисия за противодействие срещу престъпността и корупцията. Това са: възможността на министъра на правосъдието да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистратите; възможността на министъра на правосъдието да изразява мнение при кадровите решения, но не и сам да прави такива предложения; разширяване кръга на наказанията, но без принудително преместване на магистрати в друг съдебен район.
За съжаление в законопроекта са повече недостатъците и несполучливите решения. Няма граници за предвидената намеса на министъра на правосъдието в административната страна на съдебната дейност. Увеличаването на правомощията на членовете на Висшия съдебен съвет по кадрови въпроси не трябва да е за сметка на обезличаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
Трудно може да се възприеме отпадането без уговорки на забраната магистрати да извършват услуги по договор.
Предлаганите решения не засягат основните причини за увеличаване броя и тежестта на престъпленията и другите закононарушения.
Първо, промените в процесуалните закони са тези, които на практика могат да уредят разпределението на функциите и компетенциите между различните съдебни органи не само и не толкова по вертикалата, каквито тежнения се появиха след внасянето на законопроекта, а за тяхното хоризонтално взаимодействие.
В това отношение триинстанционното производство, неотдавна прието в неговия класически и неподходящ за динамиката на съвременните процеси вариант, също не отговаря на поставените задачи.
На второ място, крайно неефективно е изпълнителното производство на вече влезлите в сила съдебни решения.
Трето, липсва обща наказателна политика, която да обединява институциите в техните действия и усилия.
Четвърто, силно се подценява превенцията на престъпността и необходимостта държавните органи да съдействат за социализацията на лица, изтърпели вече наказание "лишаване от свобода".
И най-накрая, само за пълнота, но най-важно, посочвам социално-икономическите условия, в които е коренът на престъпността. Мисля, че българските граждани няма да приемат становища като това на испанския министър на правосъдието, че цената на демокрацията може да бъде заплащана с рязко увеличаване на престъпността. Защото българското общество трябва да запазва все още незаличените напълно предимства, които е достигнало за дълги години, коригирайки тези дълбоки недостатъци, включително и които съществуват в съдебната система.
Освен това трябва да ви припомня, тъй като често смятате за недостатъчни нашите аргументи, изказването на генералния секретар на ЮНЕСКО на последната конференция на Интерпарламентарния съюз: "Нищетата, бедността, неравенството са основните източници на конфликти". Бих добавил: "както на международните, така и на вътрешните причини, пораждащи престъпността".
И точно затова част от риториката, която тук се води в последните месеци, няма покритие с острите социални проблеми.
Какви са мотивите на законопроекта, за да разберем какви са действителните цели, които той преследва?
Тези мотиви са и явни, и скрити. В тях прозира палиативността, много спорни от конституционна гледна точка решения и фрапираща политическа непоследователност от страна на неговите вносители. Затова дори можем да намерим аргументи в приети вече решения на Конституционния съд - N 9 от месец септември 1994 г. и N 17 от месец октомври 1995 г.
Тогава 60 души - представители на сегашното управляващо мнозинство, а в една своя част и персонално съвпадащи, атакуват множество разпоредби на приетия Закон за съдебната власт и въз основа на това искат обявяване на целия закон за противоконституционен. Сега част от същите хора ни казват, в началото на мотивите към законопроекта, че Законът за съдебната власт, явно се има предвид този закон, има изключително важно значение за осъществяване на прехода към демократично устроено общество.
На следващо място, пак в тези претенции, предявени към Конституционния съд, се изразява съмнение, че засилването на Инспектората като орган на изпълнителната власт ще доведе до накърняване на нейната независимост. Сега се предлагат решения в противоположна посока, някои от тях по същество няма защо да оспорваме, но това говори или за липса на обществена и политическа зрелост, или за преследване на цели, които не са официално декларирани от вносителите.
В това отношение най-много проблеми може би създава предлагания член 14 за администриране на правосъдието. Забележете, че в едно от цитираните решения на Конституционния съд се обявява за недопустимо дори административното обслужване на дейността на Висшия съдебен съвет, като под административно обслужване се има предвид канцеларско помощен персонал и осигуряване на материално-техническа база.
В този вариант се предлага нещо много повече - не административно обслужване, а администриране, осигуряване и организиране на тази дейност както в административния, така и във финансовия аспект.
Изглежда част от проблемите са породени и от самите решения на Конституционния съд, или по-точно на неговото мнозинство, защото в някои от особените мнения на магистратите ние намираме доста по-солидни и последователни позиции. Не може да се приеме, така както е сметнал Конституционният съд, че Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт, който управлява съдебната система. Вярно е друго - че Висшият съдебен съвет участва в администрирането на тази дейност, но това не го превръща в орган на съдебната власт. Оттук трябва да извлечем аргумента, че и сега в лицето на Висшия съдебен съвет, по смисъла на Конституцията, съществува орган, който да се занимава с тези въпроси. И променянето на баланса - увеличаване прекалено много на функциите на министъра на правосъдието, на практика би обезличило съществуването на този орган, който е създаден именно за да осъществява до известна степен независимо администриране на съдебните органи, и това да не се извършва пряко нито от парламента, и още по-малко - от изпълнителната власт. Защото начинът, по който се формира самият орган, дава възможност на тези власти да оказват определено влияние върху неговата дейност. Следователно днес спорът не трябва да бъде коя да е шапката на съдебната власт. Тя няма нито шапка, нито корона. Тя трябва да има наистина органи, които да изпълняват тези функции и то по един конституционен начин, а не по начина, по който това се предвижда.
Оттук можем да направим и формалния, и правно-логическия извод, че който не може по-малкото в по-ограничена област, с аргумент за по-силното основание не би могъл да върши повече в по-широка област - това, което се предлага сега в законопроекта. След като Конституционният съд е отказал в много по-малка степен това администриране да се извършва само по отношение на съдебния съвет, то не може да бъде разширен този обхват до всички звена на съдебната система, и то до неограничени предели на това администриране. Защото аз пак посочих, дори и разпределянето на делата на определен съдия също е част от администриране на правосъдието. Означава ли това, че ще се стигне и до такава намеса, защото законът не я изключва?
Вярно е, че изпълнителната власт трябва да дава отговори на обществото, но по начина, по който законопроектът предвижда това, правителството и специално министърът на правосъдието поемат дори непосилна отговорност, защото вероятно мнозинството ще приеме този закон, включително и в тази му редакция. И тогава спокойно вие всички, като народни представители, можете да изпращате недоволните граждани при министър Гоцев. И той да им дава обяснение за всяка забавена преписка, за всяко зле решено дело, тъй като тази дейност по закон изцяло ще бъде съсредоточена в изпълнителната власт.
В заключение предложеният законопроект като че ли е поредна стъпка в една очертала се вече тенденция от последната година - вместо разделение, баланс и координация между властите, концентрация на компетенции в изпълнителната власт. Това, разбира се, не може да бъде определено като демократично.
Заедно с това: предоставяне на все по-некачествени публични и други услуги, които получават гражданите от държавата. Това пък не може да бъде определено другояче, освен като антисоциална политика. Вместо да се потърси обвързаност и еднопосочност на измененията, да се намерят общи, съгласувани решения, които да обединяват законодателната, изпълнителната и съдебната власт срещу престъпността и корупцията, днес като че ли това противопоставяне се увеличава и то главно без да води до осезаеми резултати, подобряващи защитата на правата на гражданите.
Нашата практика, от този парламент поне, показа, че към второто четене недостатъците на внесените законопроекти не само не намаляват, а дори се увеличават. Затова тук призивите, че този закон може да бъде съществено променен, в колкото и седмици да бъдат оставени между първото и второто четене, опасявам се, отново ще излязат несъстоятелни.
Бих искал да възприемете тези мои думи поне с известно доверие, независимо от политическите си предпочитания, защото точно ние в някои случаи би трябвало да претендираме към много от магистратите, част от тях формирани при предишни ваши политически мнозинства, защото точно някои от тях, за съжаление, все още се използват за правно необосновани и фактически лишени от основание атаки срещу представители на местната власт. Но днес ние трябва да търсим решение, което наистина да противопостави държавата срещу престъпността и корупцията, и което да поражда доверие между институциите. А тази цел със законопроекта и по начина, по който той стигна до парламента, не е постигната. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика ли? За реплика има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Взимам думата за реплика, за да дам възможност на господин Стоилов да акцентира още веднъж върху една характерна мисъл, която прозвуча с позоваване от испанския опит - фразата, че цената на демокрацията не бива да се плаща за сметка на увеличаващата се престъпност. В този дух аз искам да потърсим като народни представители по-дълбинните основи на нарастването на престъпността, да отговорим на едни такива въпроси: не е ли престъпността тази, която първа и най-организирано съумява да се възползва от предимствата на демокрацията, не е ли факт - задавам не риторични въпроси - че в дълбоко демократични страни като САЩ, като Италия, като една Япония на изток престъпността не само не е изкоренена, но смея да твърдя - не е изкоренима?
Въпросът ми в крайна сметка се свежда до това: какво трябва да направи демокрацията и специално пазарното стопанство, върху което тя се базира, за да не се изхвърля заедно с мръсната вода и детето и да не се стига до онова положение от характерния виц за зетя, който заклал тъщата, за да не се мъчи, понеже си била порязала пръста.
Твърдя още веднъж, че проблемът с престъпността не се свежда само до нейното заклеймяване или санкциониране, че нещо в икономическите основи на демокрацията създава престъпност, създава възможност за такава престъпност. Изпреварвайки отговора, бих искал да кажа, че за мен лично социално-пазарното стопанство, а не брутално-либералното пазарно стопанство може да бъде разковничето на лечението на нашето общество, на нашето общество, което във всеки случай е болно.
И накрая, аз все пак смятам, че наистина не е редно да се говори за мафия в условията на България, защото мафия означава не просто организирана престъпност, но такава, която е сраснала с ефективно управляващите в една държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов. Господин Стоилов се отказва от дуплика.
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин главен прокурор на Република България, уважаеми господин председател на Върховния касационен съд на Република България, уважаеми господин директор на Националната следствена служба, уважаеми колеги, членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми колеги народни представители! Започвам обръщението си така, защото отидох с голяма надежда на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията като неин гост, за да обсъждаме заедно законопроекта на Министерския съвет по измененията на Закона за съдебната власт. Моят оптимизъм не беше потвърден от работата на комисията и особено от нейното гласуване. Докато траеха дебатите, много от колегите, сред които господата Лучников и Джеров, призоваваха към разум и към балансирано решение във връзка с изменението на Закона за съдебната власт и надеждата ми беше голяма. Когато обаче се стигна до гласуване за това какъв законопроект да се внесе на първо четене, единодушно беше приет законопроектът на Министерския съвет, в който има явно и ярко противоконституционни текстове. Тогава аз попитах моите колеги: защо, уважаеми колеги юристи, ще въвеждаме в грях пленарната зала на Народното събрание? Нашите колеги не са юристи, те се доверяват на нашата професионална съвест и на нашата професионална оценка и на тази база правят политическите си изводи. Могат ли юристите, висококвалифицираните юристи, членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на Народното събрание да постъпят така, че да въведат в заблуждение самото Народно събрание и оттам - управляващото мнозинство, и да се вземат решения, които са ярко противоконституционни?
Според мен това е недопустимо. И затова преди малко в разговор с акад. Сендов му казах, че моят оптимизъм е намалял. Но той не е изчерпан. От гласуването днес в тази пленарна зала и от реакцията, която ще имат тук присъстващите народни представители, аз ще мога да преценя дали в Народното събрание работим професионално и с грижа и любов към съдебната власт или работим, за да решим други въпроси чрез съдебната власт.
От името на Парламентарната група на Евролевицата искам да заявя, че в така поднесения проект на Министерския съвет има предложения, които можем да подкрепим. Тези предложения са свързани с усъвършенстването на дисциплинарното производство и с увеличените правомощия на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция по отношение на дисциплинарното производство и по отношение на това да се контролира движението на делата. Но само дотук. И само дотук бяха изводите на Комисията "Антимафия". Защото, уважаеми колеги от всички части на залата, ние чухме изводите на тази комисия, помним тези изводи. Законопроектът, който Министерският съвет ни предложи, далеч ги надхвърля.
Второ, за да бъдем коректни, трябва да кажем, че Висшият съдебен съвет не можа да се произнесе по законопроекта на Министерския съвет, тъй като имаше един стар проект. Такъв проект имаха и нашите парламентарни групи. В деня на заседанието, когато е трябвало да се произнесе Висшият съдебен съвет - колегите са тук и ако желаят, могат да го потвърдят, аз се надявам все пак те да пледират в тази зала, защото мястото за тези обсъждания е Народното събрание, а не измислени срещи, макар и пред държавния глава - та ако колегите желаят да пледират, така, както направиха в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, ние ще установим следното: че между първия вариант на законопроекта и втория вариант има съществени различия, свързани с два главни въпроса - първо, мандатността на директора на Националната следствена служба и второ, отнемане правомощия, забележете от кого - от главния прокурор на републиката, от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд и от директора на Националната следствена служба. Много интересно и много странно. Сигурно има своето логично обяснение. И когато Висшият съдебен съвет, въведен в тази ситуация, трябва да вземе отношение по законопроекта на Министерския съвет, той гласува по най-демократичния начин, защото това са сериозни и отговорни магистрати. Те гласуват с "да" и "не" по няколко въпроса. И това беше докладвано на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и тук днес господин Лучников съвсем добросъвестно го докладва пред пленарната зала.
Питам ви колеги - по кой друг законопроект едни толкова високопоставени магистрати са ни казали: Спрете се, огледайте се. Текстовете, които биха били приети от вас, са противоконституционни. Защо ще създавате нова работа на Конституционния съд, след като всички съзнавате, че това е така?
Дори ще добавя нещо повече: ако ние, колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията бяхме на семинар в Юридическия факултет, всички щяхме да бъдем единодушни. Тъй като не бяхме на семинар, а на заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, ние се разделихме. И забележете - не се разделихме според мен по цветове или поне аз не искам да мисля това, ние се разделихме по отношение към съдебната власт.
Вие знаете, че аз не обичам крайните тези и крайните становища. Когато видях този законопроект, казах: кротък човек като мен ще въстане. Защото аз не мога да допусна независимата съдебна власт, от която всички магистрати произлизат и с която всички юристи сме свързани, по един такъв начин в демократични условия да бъде слагана в ъгъла и потъпквана. Аз мисля, че това е изключително недалновидно. И това е една много сериозна заплаха за демократичния процес.
Искам да ви кажа, че Съветът на Европа ни наблюдава много внимателно. Казах го и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Имаме данни, че в доклада, който се готви, е казано: Да, законите в България осигуряват независимостта на съдебната власт. Но забележете - осигуряват теоретичната възможност за тази независимост. Оттук нататък всички мисии на Съвета на Европа ще наблюдават практическото реализиране на този принцип. Освен това аз не пледирам, че съдебната власт е абстрактно независима. Разбира се, че тя е свързана с другите власти. И разбира се, че трябва да има взаимовръзка между тях. Но връзката между тези власти е създаденият Висш съдебен съвет и председателстващият Висшия съдебен съвет е съответният министър от съответното правителство на правосъдието и правната евроинтеграция. А всички останали въпроси се решават в Народното събрание. Забележете колеги - никъде другаде. И ние не можем да предоставяме нашите правомощия, правомощията на Народното събрание на други институции в държавата. Просто няма такива институции. Единствената институция сме ние и ние с вас днес трябва да решим тези въпроси.

Кои са категорично противоконституционните текстове, срещу които възразява цялата магистратура, зад която позиция застава Парламентарната група на Евролевицата?
Първият противоконституционен текст е свързан с възможността министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, както е казано в текста, "да организира и осигурява (в стария вариант е било "да контролира", много по-откровено) административната страна на дейността на съдилищата, прокуратурата и следствието".
Първо, питам как ще стане практически? Как министърът на правосъдието и правната евроинтеграция ще ръководи цялата тази административна дейност? Да речем, че той ще събере щат и ще го направи практически.
Второ, тази дейност се простира до насрочването на делата. Ако има юрист в България, магистрат в България, който да каже, че насрочването на делата няма отношение към развитието на процеса, аз не съм от тези юристи. И затова ние смятаме, че не може да се прави едно такова противоконституционно предложение, като се добавят и аргументите, които други колеги вече съобщиха.
Второто, за мен още по-ярко противоконституционно предложение, е възможността министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да се занимава с кадровите въпроси на магистратурата. Трябва да закрием Висшия съдебен съвет. Контраотговорът ще бъде: "Ама той само ще предлага".
Уважаеми колеги, когато представителят на една институция, на една друга власт, на третата власт, на изпълнителната власт или на втората, но на другата, не на съдебната, има това правомощие да предлага кой да бъде съдия, как да се повишава, как да се понижава в длъжност, как да бъде освобождаван, какво по-голямо правомощие? Какво по-голямо давление? Във всяка система този, който предлага хората, които да работят в нея, е този, който я ръководи. Нима това не е очевидно? И нима не е очевидно за всички, не само за юристите?
И третото, което се предлага от Министерския съвет. Зная, че вече може би има нагласа за оттегляне, защото министър-председателят като икономист е трябвало да обърне внимание на тези въпроси, кой знае защо юристите не са обърнали внимание, това е предложението да се изпълнява бюджетът на съдилищата от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Просто е излишно. И просто е противоконституционно.
Това са първите три позиции, които ако не бъдат оттеглени от законопроекта, той не може в този вид да бъде приет на първо четене не само защото философията му не одобряваме, за което ще говоря след малко, а просто защото са противоконституционни.
Другата група предложения, които предизвикват съмнения и възражения. Аз изразявам не личното си мнение, изразявам мнението на много широк кръг юридически среди и, бих казал, на Русенската магистратура, с която вчера се срещнах - в целия й спектър. Твърди се, че магистратите от различните части на съдебната власт, видите ли, не се харесвали и не можели да бъдат заедно и едните се противопоставяли на другите. Не е вярно, зависи как ще бъдат поставени въпросите и как ще се погледне на въпросите на съдебната система.
Другите ми несъгласия са свързани с това, което казах в началото, да се отнемат някои от правомощията на председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор на републиката и директора на Националната следствена служба по така наречените от мен за краткост кадрови въпроси, по чл. 30.
Следващото ми възражение е съвършено конкретно. То е свързано с наказанията. Но преди това искам да ви предам духа на вчерашната среща в Русе. Вчера един от колегите, когото цитирам, без да назовавам, каза така: "Сбъркана е философията на закона, защото този закон е с презумпцията, че магистратите могат да бъдат стимулирани чрез наказание". И той постави един принципен въпрос, уважаеми колеги: "Какво представлява правораздаването?" Това е една високоинтелектуална дейност, при която хората, които реализират тази дейност, вложили интелект и професионалните си възможности, за да бъде предизвикано тяхното внимание, трябва да бъдат поощрявани.
Тук има интересен текст, внесен от министър Гоцев, който аз подкрепям, но който може да бъде разширен по поощряването на магистратите.
И аз днес казвам: сбъркана е философията на законопроекта. Магистратите не могат да бъдат накарани да работят по-добре чрез дисциплинарните наказания. Може само да се усъвършенства дисциплинарното производство.
Кои са най-сериозните две възражения по наказанията?
Първо, така нареченото от всички журналисти "задължително заселване". Няма да посочвам други аргументи, само ще ви попитам: в съдебния район, в който ще отиде провинилият се магистрат, хората от по-малкоквалифицирана юридическа помощ ли се нуждаят? И те хора друга категория ли са? И как ще бъдат въобще решавани тези въпроси?
И второто наказание, което се предвижда - намаляване на заплатата до минималната, това е един принцип, от който дори в трудовото законодателство ние се отказахме. Достатъчно е понижаването в ранг и длъжност, защо трябва да стигаме до тази крайност? Защо в такава степен трябва да обиждаме магистратите? Аз смятам, че това е недалновидно и нецелесъобразно.
Следващият въпрос е за Инспектората. И тук искам да кажа, че трябва по-често да се връщаме към историята на българското правораздаване.
Уважаеми колеги, в България идват мисии на различни държави, експерти, които да ни съветват. Но аз имам самочувствието, и се надявам, че не само аз, тъй като с госпожа Михайлова и господин Филчев, който днес е тук в залата, бяхме в Германия през октомври и видяхме респекта, който имат нашите германски колеги към нашата правна система и към нашата правна традиция, за която ние, разбира се, разказвахме там. В нашата правна система, 100-годишна, и правна традиция Инспекторатът, забележете, е бил към Висшия съдебен съвет.
И тук присъстващите юристи ще разберат защо. Защото Инспекторатът към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не може да прави нищо друго, освен да следи движението на делата. И те го правят. Отиват в съдилищата, вземат книгите, виждат движението на делата. И аз питам тук: и какво? Никой от тях не може да се произнесе по съществото на въпросите, само ако Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет. В този Инспекторат трябва да има много висококвалифицирани юристи, които да могат да проверяват развитието на събитията и от гледна точка на взетите решения. Защото има дела и дела. Има и тежки, има и леки дела. Такава е била традицията преди 9 септември, просто. Тогава вече в органа, който взема отношение по това да се повиши ли магистратът в ранг, могат да се направят изводите. Инспекторатът на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, при най-добро желание, просто не може да направи това, защото е в другата власт.
И затова, тъй като формално не съм внесла това предложение, а имам и едно друго предложение, друг законопроект по изменението на Закона за съдебната власт, аз ще го направя. Но поставям днес в тази аудитория този въпрос, защото той е много интересен и много важен. И защото именно по него трябва да вземем мнението на широките среди на магистратурата и на самия Висш съдебен съвет.
Накрая няколко думи за моя проект. Той не е мой, той е проект на магистратурата. Аз съм народният представител, който го внесе. Защото в дните, когато имаше престрелка, ми стана неудобно, че ние като че ли мълчахме.
Тук аз искам да възразя на президента на републиката и да му кажа, че законодателната власт не е във война със съдебната, както той се изрази в своето обръщение към нацията, в никакъв случай! Нито пленарната зала, нито комисиите на Народното събрание воюват с независимата съдебна власт.
И аз като народен представител възразявам на тази квалификация на господин президента. Аз смятам, че Народното събрание се стреми да приеме добри закони и се надявам, че ще го направи.
Моят законопроект е свързан с няколко неща, които ние, като Народно събрание, ако не осигурим и не задължим изпълнителната власт да осигури, просто някои от въпросите ще останат пред обществото без отговор, по досегашния начин.
За да бъда разбрана правилно, искам да ви кажа, че апелативната инстанция трябваше да започне своята дейност от 1 април. Тази тема тепърва ще я дискутираме в пленарната зала. Питам: колко са апелативните съдилища и прокуратури, които имат сгради? По моя информация само Апелативната прокуратура в Пловдив има осигурена сграда. Може да не съм права, дано и да не съм права. Това само подсказва, че когато приемаме законите и въвеждаме определени срокове, ние не мислим как материално ще бъде осигурена магистратурата.
Знаете ли, че поради липса на зали в Софийския градски съд сега насрочват делата за месец ноември. Какво правораздаване, какви външни инвеститори? В Русе ги насрочват за след три седмици.
Значи трябва всичко да се види индивидуално. Значи зависи какви материални условия трябва да се осигурят на всеки съд и прокуратура поотделно, на всяка следствена служба.
А знаете ли в какво състояние е... Добре, ще спра дотук със "Знаете ли?".
Моето предложение е свързано с няколко принципни въпроса:
Първо, заплатата на магистратите. С голяма изненада и аз като други мои колеги установихме, че в Закона за съдебната власт няма критерии. В закона за МВР има, в Закона за отбраната и въоръжените сили има, в Закона за съдебната власт няма. Трябва ли да дойде мистър Х от Великобритания, за да ни каже: "Дайте по-високи заплати на магистратите!"? Мисля, че и без мистър Х ние се досещаме за това.
Затова моето предложение е свързано с минималната заплата, с която да встъпват магистратите, която е равна, забележете, на офицерската заплата на току-що постъпващия офицер в МВР. Мисля, че това е справедливо.
Другата част от моите предложения е свързана с възможността от бюджета на Висшия съдебен съвет да се отделят средства за ведомствени жилища, средства за вземане на квартири под наем, защото добрите магистрати живеят във всички части на България и защото тези от тях, които идват от други населени места в София, се нуждаят от това, а от по-малките населени места, в по-големите населени места.
Има и други предложения, които са свързани, уважаеми колеги, с едно: да се създадат нормални материални условия за дейността на магистратурата. И аз много съжалявам, макар че бях помолила моите колеги - разбира се, аз внесох този проект допълнително - да го разглеждаме днес едновременно с другите проекти. Не се обиждам, че това не е станало, тъй като правилникът не е нарушен. Ще дойде денят на това разглеждане в едно следващо заседание и аз се надявам, че отново ще поканим членовете на Висшия съдебен съвет и отново ще говорим за това какви условия трябва да се създадат на българската магистратура.
Моят проект има още една презумпция: най-добрите юристи в България трябва да бъдат магистрати, трябва да стават, казвах аз до вчера, магистрати.
Вчера, като видях някои от колегите си, някои от които с повече от 20 години юридически стаж, и ми казаха, че ако има и други сътресения, те просто няма да издържат - и това бяха колеги от различните звена на съдебната система - аз се почувствах виновна. Почувствах се виновна, защото в това Народно събрание като че ли приемаме законите, без да мислим за техните последици.
Затова искам да ви кажа, че сътресенията, които изживя следствието от началото на 90-те години, вече са преодолени и вчера ме помолиха да предам на пленарната зала, че второ сътресение няма да се понесе; че едва сега е тръгнал ритъмът; че едва сега може да се работи екипно. По-нататък просто друго сътресение няма да се понесе.
Знаете ли, че в магистратурата в съдилищата има колеги с повече от 20 години стаж и са все млади колеги? Губи се едно поколение. Ние можем да загубим и някои от следващите поколения.
В другите държави най-добрите адвокати се стремят да станат магистрати. В България ние не сме създали такива условия. И затова ние сме в дълг на съдебната система. И затова, когато правим изменения на Закона за съдебната власт, ние трябва да мислим.
И ви моля още нещо: не внушавайте на гражданите, че като има наказания за магистратите, техните проблеми ще бъдат решени. Не е коректно. Става дума за нови процесуални закони - наказателно-процесуален и гражданско-процесуален - става дума и за това изпълнителното производство да бъде приведено в действие. Защото има много съдебни решения, те просто не са приведени в действие. И ние всички тук, присъстващите юристи, сме наясно с това.
Затова в заключение искам да призова вносителите на законопроекта от Министерския съвет - уважаемият министър Гоцев заедно с неговия екип - да оттеглят трите текста, които са явно противоконституционни. Ако ги оттеглят, между първо и второ четене може да се дебатират всички останали въпроси и може да има конструктивен разговор. Ако не ги оттеглят, ако залата гласува този законопроект, просто ние нямаме друг изход и нашата парламентарна група, разбира се, изчаквайки второто четене на законопроекта, ще сезира Конституционния съд.
За закриването на Националната следствена служба и на Главна прокуратура няма да говоря. Искам само да ви кажа: не само че това не се прави така, това няма да е продуктивно. Искам да кажа на младите колеги от Парламентарната група на СДС един принцип, който съм разбрала много отдавна, отначалото на моята депутатска дейност: един принцип е еднакво добър и еднакво лош за всички. Не го ползвайте днес вие, защото утре няма да го ползвате вие! Мислете за принципа и за системата!
Уважаеми колеги, моят оптимизъм не е изчерпан. Аз се надявам, че все пак разумът днес ще вземе връх. Затова призовавам още веднъж уважаемият министър Гоцев да оттегли тези текстове, които са противоконституционни. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика има думата д-р Янев. Заповядайте.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз просто не се въздържах, за да взема за няколко минути думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За две минути.
ТОДОР ЯНЕВ: Тук непрекъснато се казва: "независимият съд, независимият съд, независимият съд". Аз все още смятам, че нашият съд не е независим и недейте да ни правите, че всичко сме забравили. Осемдесет на сто от съдиите, които продължават, може би и 90 на сто, да работят, това не са независими съдии. Това бяха съдиите, които ние избирахме при едни избори по един списък, който се даваше от Градския комитет на партията и от окръжните комитети на партията. Това са зависими хора към своята бивша партия. Всички бяха членове на БКП. (Шум в блока на ДЛ.) Ама това е истината, моля ви се! Затова съдът не работи добре. И затова ще направим закон, който да контролира този съд. (Викове от блока на ДЛ: "Браво! Браво!", ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Янев.
За дуплика има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми колега Янев, аз Ви съжалявам. Вие сте един предубеден човек, който не трябва да бъде народен представител. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въздържайте се от такива квалификации, госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА: А на всички колеги искам да кажа, че съдебната система, съдебната власт, уважаеми колеги, уважаеми колеги лекари, е онази система, която пази обществото от болестите и от най-тежката болест - престъпността. Нашите лекари, нашите юристи тоест, са много добри. Много добри и много съвестно си вършат работата и прилагат закона така, както е приет. Те, разбира се, имаха давление до 10 ноември и се надяваха, че след 10 ноември няма да има такова давление. Аз все още се надявам. Вие надявате ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на правосъдието и правната евроинтеграция, уважаеми господин главен прокурор, уважаеми господин председател на Върховния административен съд, уважаеми господин директор на Националната следствена служба, уважаеми дами и господа членове на Висшия съдебен съвет, заместник-министри, дами и господа, колеги народни представители! В процеса на утвърждаване на принципите на правовата държава, в който ние все още се намираме, от изключителна важност са всички промени на законодателството, които са свързани с организирането на държавната власт. След като България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, тя прие и основните принципи на тази конвенция, които са свързани преди всичко със защита на правата и свободите на личността, на честта и достойнството на всеки гражданин като неотменимо и основно задължение на държавата. Това е принцип, който предпоставя да се създаде приоритет на личността над държавата, в смисъл да се създаде такава организация на дейност на държавната власт, че тя да защитава именно правата и свободите на личността и на гражданите.
В рамките на държавната власт съдебната власт е тази, която има за приоритет съблюдаването на законността. В Международния пакт за гражданските и политическите права този принцип също е изрично въведен.
За наша радост и за чест на нашата Конституция през 1991 г. тези принципи бяха въведени и в самата нея по отношение на организиране на държавната власт и съответно на съдебната власт като част от държавната власт. Въз основа на тази Конституция беше приет през 1994 г. Законът за съдебната власт. Въпросът е дали с организацията, която се създаде в Закона за съдебната власт, се гарантира този основен принцип, който е залегнал както в Конвенцията за правата на човека и основните свободи, така и в редица решения на Европейския съд.
Въпросът е след това дали този Закон за съдебната власт напълно ще отговаря на изискванията и на Европейското споразумение за асоцииране на България, за адаптиране на нашата съдебна система към тези изисквания на европейските конвенции, които са част от политическите критерии за присъединяване на България към Европейския съюз.
Според мен отговорът на този въпрос беше даден от времето, беше даден от хилядите граждани, които по някакъв начин са достигнали до съдебната власт за защита на своите права и свободи, беше даден според мен и от стотиците магистрати, които работят действително един къртовски, постоянен труд, който в голямата си част не се вижда от обществото.
Два основни проблема възникнаха и се оформиха в този период на приложение на Закона за съдебната власт.
Първият проблем е свързан с механизмите на вътрешен контрол на самата съдебна власт, механизмите за дисциплинарна отговорност на магистратите, които те като държавни служители не изпълняват или забавят изпълнението на своите задължения, в изпълнение на този принцип, за който говорих преди това. Стои и проблемът, свързан със съчетаването и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт, който принцип е основен проблем и принцип в учението за разделението на властите.
И вторият основен проблем, който стана ясен през този период на приложение на закона - това е проблемът с това дали този закон е въвел структурата и е привел структурата на самата съдебна власт такава, каквато тя е установена от нашата Конституция, такава, каквато тя е залегнала като принцип в тези международни актове на практика.
Аз считам, че с внесения законопроект за изменение на Закона за съдебната власт, който ние обсъждаме днес, и който действително е от изключително голямо значение за нашето общество, се правят решителни стъпки за решаването на първия проблем, за който аз говорих, а именно проблема за подобряване на механизмите за вътрешен контрол на самата съдебна власт и проблема, свързан с подобряване на механизмите за съчетаване и взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт.
Това е според мен основната цел на внесения законопроект. И ако ние считаме, че той може да се усъвършенства в тази част, ние можем да го направим всички заедно между двете четения, но аз считам, че той по принцип отговаря на тези цели, които са поставени пред него.
Господин министърът на правосъдието и правната евроинтеграция достатъчно подробно застъпи основните принципи в предложенията, които са направени по закона.
Аз считам за пресилени и недостатъчно обосновани общите генерални твърдения, че всички основни предложения, които са направени в закона, са противоконституционни и изложих тези свои съображения по време на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Тук, в тази част, напълно подкрепям и господин Корнезов, чийто законопроект по принцип в тези насоки съвпада с целите на законопроекта на Министерски съвет. Затова аз по принцип подкрепям и неговия законопроект.
Първият основен въпрос, който се поставяше, е въпросът за правото на министъра на правосъдието да прави предложения при повишаването на магистрати в длъжност или понижаването им и при образуване на дисциплинарни производства. Има наистина няколко решения на Конституционния съд и аз считам, че именно съобразно тези решения това предложение напълно е в съответствие с духа на Конституцията и с принципа за съчетаване и сътрудничество между различните власти.
Пак ще повторя, въпреки че вече се каза, че висшият кадрови орган на съдебната власт това е Висшият съдебен съвет, в който министърът на правосъдието няма право да гласува. Предложенията, които той прави, мненията, които той изразява чрез тези предложения като министър на правосъдието, към което министерство е организиран и инспекторатът, чрез който той получава информация, това е само едно предложение, което при всички случаи се санкционира от висшия кадрови орган на съдебната власт и той взема окончателното решение. Затова смятам, че това предложение е напълно в духа на Конституцията и в съответствие със самата Конституция.
Вторият основен въпрос, който се повдигна, това е въпросът за организирането и осигуряването на административната страна на съдебната власт. Аз смятам, че по принцип и в момента Министерство на правосъдието осигурява и организира тази административна страна. То не я извършва. Тук не мога да се съглася по никакъв начин, че осигуряването и организацията на административната страна означава насрочване на делата, образуването на преписки и т. н. Министерство на правосъдието трябва да осигури и да създаде организация за упражняването на тази административна страна и то го прави в момента. Наистина, ако този текст буди толкова много възражения, той дори и да отпадне, аз смятам, че тази дейност на Министерството на правосъдието ще се запази.
Друг много важен въпрос това е въпросът за дисциплинарното производство. В тази насока е единодушно мнението и на самите представители на съдебната власт, че процедурата, която е залегнала в Закона за съдебната власт, е тромава и неефективна. В този смисъл смятам, че направените предложения допринасят за подобряване на ефективността на тази процедура, дори и смятам, че в периода между първо и второ четене могат да се направят допълнителни изменения за още по-добра ефективност и бързина на дисциплинарното производство.
Много важен е въпросът, свързан с функциите на Инспектората. В проекта се правят предложения за подобряване на дейността на Инспектората и за известно разширение на неговите функции. Действително, съгласен съм, че Инспекторатът е онзи мост, чрез който трябва да се осъществява това съчетаване и взаимодействие между изпълнителната и съдебната власт. Може би наистина трябва да се върнем към механизмите, които са съществували в България преди повече от 50 години, когато в самия Инспекторат са участвали и е можело да участват и представители на самата магистратура и съдии от върховните съдилища при запазване на техния статут, на тяхната несменяемост, на тяхното възнаграждение. Затова смятам, че наистина може да се помисли за още по-голямо разширяване на правомощията и за създаване на още по-голяма ефективност на Инспектората.
Дебатът, който беше проведен преди днешното внасяне на законопроекта наистина показа, че предложенията, свързани с изпълнението на бюджета, ще противоречат на вече изразени становища на Конституционния съд.
Това са основните предложения, които са залегнали в законопроекта. И аз смятам, че те напълно показват, че са насочени към изпълнението на тези функции - подобряването на механизмите за вътрешен контрол, подобряване на механизма за съчетаване и взаимодействие между двете власти. Това са принципи, които са напълно в съответствие с Европейската конвенция.
Оттук съвсем нормално беше по време на обсъждане на този законопроект да възникне дебат и да се постави пред обществото и вторият основен проблем, за който говорих преди това - проблемът за организацията на самата съдебна власт. И тук изразихме становище, че структурата на съдебната власт така, както е организирана в самия закон, противоречи и не съответства напълно, първо, на общите положения на самия закон и второ - на самите конституционни принципи, които са извлечени от решенията на Европейския съд, където ясно са очертани правомощията на трите основни звена на съдебната система - правораздаването от съдилищата, привличането към наказателна отговорност и повдигане на обвинение от прокурорските органи и извършване на предварително производство от следствените органи, които по своята същност са съдебни органи или магистрати, както ги нарича Европейският съд, на които са възложени съдебни функции. Правомощията трябва да бъдат разграничени напълно. Това е залегнало в самата Конституция.
Така ли е на практика обаче? Не повтаря ли в голяма част структурата на следствието тази структура, която е съществували и преди, по времето на тоталитарната държава? Не повтаря ли структурата на прокуратурата също? Няма ли размиване също между функциите на прокуратурата и следствените органи при извършване на разследването и повдигането на обвинението? Не извършват ли прокурорските органи и двете функции? Не извършват ли следствените органи и двете функции? Може ли следствените органи, след като са съдебни органи, да повтарят принципите, които са по принцип присъщи на прокурорските органи като структура - принципа на единство, на единоначалие, на субординация? Не противоречи ли това на основните принципи на европейските актове, към които се стремим и които сме длъжни да изпълним?

Оттук възникна дебатът и това бяха проблемите, които бяха поставени. И аз съм изумен, че на тези проблеми, които произхождат от самата Конституция, които неслучайно се разискват от правната доктрина, се отговаря с реплики като: "безумни идеи", "волунтаризъм", "млади колеги", "млади юристи" и т. н. Това са принципи и проблеми, които произхождат от самата Конституция, от Европейската конвенция и от изискванията, които ние трябва да изпълним. Аз съм съгласен, че те трябва да се разрешат в пакет с процесуални промени. За тези проблеми, за които говорихме преди малко в областта на предварителното производство. Но те рано или късно трябва да бъдат разрешени, защото те произхождат от самата Конституция и са извън нас. Те са извън нас тук като народни представители, като отделни личности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми магистрати и колеги! Аз лично очаквах един закон за съдебната власт, закон, който наистина да намери правни решения на проблеми, които отдавна стоят пред нея и цялото общество ги вижда. Проблеми, които измъчват това общество и твърде лесно то попада в примката на журналистическите насочвания. Попадайки в примката на журналистическите насочвания, то същото търси виновния за проблемите единствено и само там, където медиите му го сочат. Нещо, което е цинично за политическата класа днес в България. Цинично не само за днешното мнозинство! Всяко мнозинство, когато има проблеми в която и да е област, проблеми, които са тежки и не могат да бъдат решавани за един, два или три дни, търси повече власт. Но то не разбира, че с повечето власт винаги ще получи и повече проблеми.
И тук резонно колеги от мнозинството цитираха едни позиции на нашето парламентарно мнозинство и задават въпроса защо сега вие в опозиция заемате други позиции. Дами и господа от мнозинството, съдебната власт е създадена като независима, за да защитава именно интересите на опозицията и на малцинството. Но това е най-малкото основание днес ние тук да пледираме срещу част от тези изменения, които определено посягат върху независимостта на съдебната власт. С удоволствие ние бихме приели увеличаване на функциите на Висшия съдебен съвет по отношение на реализация на дисциплинарната отговорност. С удоволствие бихме възприели добрия прочит на по-старото ни съдоустройствено право и създаването на един действително действащ Съвет по законодателство и един Кодификационен съвет, които поне малко да намалят ефектите от вулгарния период в българското законодателство.
Нищо от това. Виждаме едно желание за намеса на изпълнителната власт чрез министъра на правосъдието в сфери, които са твърде деликатни за нашите колеги юристи, които работят в съдебната сфера. И ако колегите коментираха правото да се правят предложения за назначения, предложения за премествания, размествания и пр., аз искам да наблегна на един друг момент в този законопроект, свързан с промяна на органа, който издава заповедта за встъпване в длъжност, след като магистратът е бил избран на тази длъжност. По силата на внесения законопроект това трябва да бъде господин министърът на правосъдието. Досега, доколкото направих справка с действащия закон, са съответните ръководители. Но ако той винаги ги подписва, защо тогава в Закона за държавния печат ние приехме печатът, който Вие поставяте, да има само конститутивно значение? Тогава Вие изразихте едно много сериозно притеснение за някой бъдещ министър, който би могъл да се опита да бламира функционирането на президента. Тук ние трябва да помислим по този въпрос. Законопроектът не дава отговор.
Аз не ще се спирам на това, което коментираха колегите, свързано с организирането и осигуряването на административната страна. Но защо изпълнителната власт, когато иска от съдебната, не реши веднъж завинаги въпроса със съдебните сгради? Аз постоянно чувам по радиото, по телевизията как изпълнителната власт се грижи за съдебната власт. Тя й дава това, което й е необходимо дори като минимум, за да функционира. Тя не й дава дори щатовете на една Унгария, която има два пъти повече магистрати, отколкото България, със същото население. Тя не й дава бюджета, който й е необходим. И този дебат течеше не по този закон, той течеше по Закона за бюджета на съдебната власт. За да се довършат всички тези експертизи, които занимаващите се с право знаят колко са сложни и касаят такава чувствителна и разпалена в общественото съзнание тема, като фалирането на банките. Защото всичко останало би било само поза, която отговаря на добре режисираното и разпалено обществено настроение, дори и днес появило се по страниците на печата и то от тези, които изнасят лекции на мнозинството на Боровец.
Господа, какво означава това, че по-голямата част от висшистите желаят всичко това, което се е случило в България дълги години - и преди 9-ти, и след 9-ти - по отношение на магистратите? Нашето общество се гледа и отвън. Нашето общество, оценено в един документ "Аженда 2000", по отношение на функционирането на съдебната система, изглежда така: "В България все още съществуват сериозни недостатъци по отношение на правораздаването. Съдилищата са претрупани с работа и произнасят своите решения с голямо забавяне, независимо от факта, че наскоро бе въведена нова ускорена наказателна процедура за някои престъпления."
Само една скоба - може би в скоро време или ако господин министърът сега има тази възможност, трябва да ни каже какъв е процентът в тези бързи производства, за които толкова се шуми, какъв е процентът на автотранспортните престъпления в тях.
"Недостатъчният брой квалифицирани съдии, ниското заплащане, сложността на юридическите процедури и многообразието от нови разпоредби - всичко това допринася за създалата се ситуация."
Ето, това е оценката на Европа. И въпреки това цивилизована Европа в своите междудържавни договори е твърде чувствителна да поставя силни, жестоки стандарти по отношение на темата правораздаване и по отношение на темата наказателно право. Тя оставя всяка страна да решава сама своите проблеми. И ние тук сме изпратени от българския народ именно за това.
Апелирам най-вече към колегите юристи: нека да мислим, когато гласуваме този закон, когато слушаме различни мнения от различни страни, че поразиите или доброто, което можем да направим, дълго време ще останат като спомен в най-новата ни история. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата министър Гоцев.

МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз искам да изразя съгласието си с колегата, който току-що говори, че няма никаква нужда министърът да подписва заповедите за назначаване след решенията на Висшия съдебен съвет. В момента даже търся откъде виждате в новия закон, че има такава разпоредба. Откровено казано, не можах да го намеря, но щом го казвате, сигурно го има. Ако е това, аз пледирам да отпадне.
Но проверих, досега винаги е било така. Когато ми дадоха първите заповеди да ги подписвам се противопоставих. Показаха ми заповеди от години наред, че така се е подписвало. Няма никаква нужда министърът да подписва заповеди, когато той не ги назначава. Категоричен съм за това.
Второто нещо - за съдебните сгради. Искам да ви кажа, някак си не е вярно това, което се каза, че няма съдебни сгради.
В Пловдив съдебната сграда се реши с решение на Министерския съвет, с което обяви една сграда за публична държавна собственост и там отива или вече е отишла част от областната управа и по този начин се освобождава етажа, който е напълно годен да се влезе в него, без никакъв ремонт. Това е за Пловдив. Във Варна етажът си го има и няма да се прави нищо друго, освен да му се сложат бюрата. Съвсем скоро, на миналото заседание, Висшият съдебен съвет отпусна средствата за това. В съда в Търново също няма никакъв проблем. Етажът стои и съдиите се нанасят. По-трудно е положението в Бургас. Там временно се преустройва нещо и се довършва една сграда, която след довършването й - отпуснаха се средства и за това - ще бъде взета.
А в София, вие сте чели във вестника, Министерският съвет не само разпореди, че ще трябва да се освободи Съдебната палата от музея, но и каза къде ще отиде музеят - това е в "Дом N 1" в Бояна. Така че въпросът за сградите е решен. А докато стане изцяло преместването на Съдебната палата в София, сградата на бившият арбитраж на ул. "Позитано" и "Цар Самуил" е свободна. Със съгласие на председателя на Апелативния съд и съдиите от него, архивите ще бъдат настанени там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата за реплика господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Преди да кажа две-три съществени изречения, искам да отправя само една закачка към господин Миков, защото аз на комунистическите идеологии не обръщам сериозно внимание.
Господин Миков, аз съм много учуден, а и току-що разбрах, че Вие сте и преподавател по право, на Вашето твърдение, че съдебната система и правото трябва да служи на опозицията. Това за мен е много интересно. Аз съм лекар.
Уважаеми дами и господа, защо имам чувството, че ние сме като някаква група стадо на слепите? Непрекъснато приказваме, тук се поставиха и аксиоми, основно за две неща - независимост на съдебната система и демокрация. Независимост, независимост!
Уважаеми дами и господа, аз развивам антитезата, че всички - и Народно събрание, и Президентство, и съдебна власт трябва да са много зависими. Страшно много зависими от едно-единствено нещо - суверена на тази страна е народът. Така че и Народното събрание, и всеки трябва да служи на народа.
Втората теза, която развивам, е що е демокрация? Демокрацията не е да усилваш, да се окопаваш във властта, а да раздаваш що е благодат на суверена. В контекста на това, какво по-нормално, след една година и половина ще има избори за кметове и общински съветници, да се проведат успоредно избори за районни прокурори, за районни съдии, за окръжни прокурори и народът - суверенът, да реши кой да го обслужва там. (Ръкопляскания от Демократичната левица, възгласи: "Браво! Браво!")
Вашите партийни кандидати за прокурори няма да спечелят, защото са много слаби, много са далавераджии.
Това е една кауза, за която - аз може би досега не се бях занимавал със съдебната система - си заслужава да се поработи.
Уважаеми дами и господа, най-доброто нещо, което можем да направим е да направим, както мисля, че е в USА - там се избират от хората. И защо това ще бъде добре? Защото сега оня служител в съдебната система, който мърсува, който пред очите на гражданите - господин Гоцев тук каза нещо много важно, че администрацията, върховните органи не могат да знаят какво става. Това ще става пред очите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето! Изтече Ви времето, господин Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Ами тогава ще взема право за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да вземете.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Нека говори, оставете го да говори.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Това е единственият начин - публичността и отговорността решават всичко. Онзи прокурор, онзи съдия няма да си разрешава да ходи, дето се казва, да пие, да покровителства бандитите, защото е пред очите на избирателите. Нещо друго, той да има правото да определя своя екип, с който ще работи.
Моето предложението е след една година и половина освен да избираме кметовете, да избираме и прокурори, и съдии, и ... (Председателят изключва микрофона. Ръкопляскания от Демократичната левица. Възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, става въпрос за изменението в чл. 30, ал. 4, т. 8 - "председатели, заместник-председатели и съдии от районни, окръжни и военни апелативни съдилища".
На уважавания от мен и изключително симпатичен господин Панайотов. Господин Панайотов, вижда се, че всички сме рожби на комунизма. Въпросът е само в какъв цвят са боядисани камбаните на "Аврора". Защото трудът да правим прочит на старовремското ни и добро законодателство, Вие стигате интуитивно до него, когато цитирате една система, твърде разпространена през 60-те и 70-те години, когато народът гласуваше - да. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми магистрати, уважаеми господин председател! Аз мисля, че дискусията преди една минута показа, че и БСП, и СДС могат да седнат и да си разяснят чия система е била по-добра и да си изберат тази, която предпочитат, което би било нещо хубаво за България. Защото се вижда, че едните цитират другите, а другите - първите.
Аз предлагам да се спрем на нещо, което е по-важно, защото въпросът не е в системата. Можем да сложим всякаква система - на избираеми съдии и на неизбираеми. Въпросът е какво целим с тези промени в закона?
Какво имам предвид? Дали целим някакви политически постижения, нека така да се изразя, или целим да усъвършенстваме административната система на съдопроизводството или както искате го наречете, аз не съм специалист в тази област. Но говоря именно като неспециалист, като един обикновен човек, който се сблъсква със съдебната система и знае как зле се отразява тя на собствения му гръб. Защото тя, безспорно, не е действаща.
Въпросът е дали с тези предложения ние ще постигнем някаква промяна в тази система? Защото както е известно политиката се занимава с борба за власт. И тя се стреми винаги към получаване на по-големи правомощия в борбата за тази власт. По-големи правомощия като власт - реална, като възможност да се влияе върху дадена система. Докато една административна система, каквато е съдът, пред нея стоят задачите да изпълни задълженията си, които са записани в закона. Тоест, тя би трябвало да се стреми не към получаване на по-големи правомощия, а да се стреми към повишаване на квалификацията на собствените си служители, към повишаване на стимулите за работа на тези хора и нещо, което е изключително актуално за България - към борба с корупцията.
И в този ред на мисли аз предлагам да видим има ли нещо, което помага именно да се повиши доброто качество на тази административна система, наречена съд.
Това, което се предлага обаче в законопроекта, се казва примерно, че министърът организира, осигурява административната страна на дейността на съдилищата, прокуратура и следствието - един текст, който се цитира тук многократно, и който, ако го прочетем по-внимателно, без да бъда специалист, се разбира, особено ако се прочете целият закон и се чуят някои от изказванията на уважавания министър, че всъщност се цели не просто административно да бъде подпомаган съдът, а в крайна сметка се цели да се намеси в самата процесуална дейност - нещо, което, ако не бъде ясно записано, че е невъзможно, ще излезе, че ние наистина съвсем пряко се намесваме в третата власт, както се изразяваме. Аз предполагам, че това е може би пропуск на закона, който не е добре описал какво означават тези думи, но ако те се разбират именно в разширителния им смисъл, това си е наистина нарушаване и на Конституцията. И ако продължим тази мисъл, която казах в началото, това би означавало, че ние искаме да придърпаме чергата на правомощията от съдебната власт към изпълнителната власт.
Предложенията, които се дават в закона, министърът да има по-големи права за предложения по кадрови въпроси. По принцип това не би могло да се оспори, не е противоконституционно, даже сигурно би било полезно, но тогава възниква големият въпрос: защо министърът има пълни права по кадрови предложения, включително и наказания, а главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Националната следствена служба - те нямат тези пълни права? На практика те са ограничени.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Те ги имат.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Но те са ограничени в предложението. Добре, Вие ще кажете, ако има някаква грешка, но това, което прочетохме, е точно това, че те не могат да правят предложения по отношение на своите заместници - нещо, което е странно, защото тогава се получава, че техните права се ограничават, което за нас е неприемливо.
Това е по отношение на правомощията, които се дават на министъра. Въпросът е обаче какво се прави за усъвършенстване на самата система?
Инспекторатът, за който тук също се говори, по самия закон е превърнат на практика и продължава да бъде в един орган от чиновници, които нямат нито достатъчно висок ценз, нито достатъчно правомощия. Защо не се обърне внимание именно на този въпрос, за да може да се повиши по този начин и квалификацията на хората, които работят в тази система? Това би било нещо полезно.По въпроса за наказанията. Тук се изказаха мнения, че наистина е нещо, което би трябвало да бъде усъвършенствано и то да бъде насочено към това, че самите съдии и съответните магистрати да чувстват всъщност надвисналия над тях, нека го кажем образно, меч, който винаги може да ги санкционира. За съжаление, не може да се каже, че предложенията са най-добрите, а в някои отношения даже звучат, бих казал, малко странно. Защото това предложение да се праща един съдия в друг район, навремето това го e имало още в Русия и то се е наричало каторга, или сылка (на руски език), но тъй като ние сме по-малка страна, вероятно най-далечното място, където може да се прати съответният съдия, е някъде из планините. Но дали това е съвременният начин за решаване на проблемите, аз дълбоко се съмнявам в това.
В крайна сметка това, което можем да обобщим, е, че в така предложените промени ние виждаме по-скоро една борба за преразпределение на властовите правомощия, по възможност съсредоточаването им в изпълнителната власт, а реално не се виждат начините, по които ще почне борбата с престъпността. И аз казвам това неслучайно, защото един от големите и основни проблеми в България е борбата с престъпността в момента именно в тези органи. Защото причините да не работят тези органи са най-малко по три направления.
Първото е нежеланието на самите тези органи да работят. Най-меко казано, мързелът, който ги е налегнал, образно казано.
Второто - това е ниската квалификация, която, както отбелязахме, тук не се вижда как тя ще бъде повишавана.
И третото - това е, което е най-болезненото и най-вече за обикновения избирател, това е корупцията в тази система. Как тя ще се промени - аз не мисля, че може с тези предложения. Защото, какво значение има дали министърът ще има малко повече право да дава предложения по кадрови въпроси, ако системата си е корумпирана и просто няма да приема тези предложения?
Аз бих поставил тук въпроса по друг начин: кога ние най-после ще видим от изпълнителната власт реално да посочи корумпираните в тази система? Защо досега не е посочен нито един прокурор? Или вие ще кажете, че няма такива? На най-високи равнища има корумпирани прокурори и всички това го знаем. Някой да е посочил такива - съдии, следователи? Няма такова нещо.
Но това би било истинският начин да се промени системата, когато реално изпълнителната власт, щом е по-добрата власт, защото такава е презумпцията напоследък в тази борба между властите, че изпълнителната е най-добра и затова тя трябва да получи най-много правомощия, защо тогава тя не се задейства чрез органите на МВР, които има, и не посочи тези хора? Това ще бъде истинското оздравително движение и вятърът на промените, който ще промени нещо в системата. Всичко останало просто би било борба за власт и за по-голяма концентрация в едни ръце.
Затова, обобщавайки моето изказване, искам да кажа от името на Обединението за национално спасение, че ние смятаме, че в този си вид законопроектът не може да бъде подкрепен. И само ако се направят някакви съществени промени, най-вече в тези основни пунктове, за които споменахме, ние ще преценим дали на второ четене бихме подкрепили неговите текстове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За реплика думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Абсолютно не приемам общи популистки приказки за корумпирани прокурори, съдии, следователи без доказателства. Това омаловажава България, омаловажава нашата държавност и нашата нация. Всичко друго е приказки. Чул съм ги тези и при комунистическо време, само че тогава командваше една партия и тя си ги назначаваше. Сега вие, господа, се борите вие да си назначавате и прокурорите, и следователите, и съдиите, и да си правите каквото искате. Да го кажа с думи прости и да ни чуе обикновеният човек на улицата - каквото болшевиките през 1918 г., това и вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Думата има министър Гоцев.

МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю! Аз исках да взема думата преди репликата на господин Ганчев и искам да го подкрепя. Наистина не бива да се говори за корупция в магистратурата така изобщо, защото всички знаели това. Аз съм адвокат от много години и мога да ви кажа, че ако има корупция в магистратурата, то тя е далеч, далеч по-малко, от която и да е от изпълнителната власт. Защото магистратът правораздава, той издава актове срещу корумпираните, той има една психологическа нагласа и не може сам да се корумпира лесно, когато ежедневно се бори срещу корупцията. Аз не казвам, че никъде няма корупция. Може някъде да има. Ако ние знаем конкретно нещо - ние, не говоря само за изпълнителната власт, а който и да било от нас, ние трябва да уведомим съответния орган, който да се занимае с това. Аз категорично се противопоставям да се говори изобщо, че магистратурата е корумпирана и че това се знае от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
За дуплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Много странно се получава, господа. Ние внасяме законопроект, срещу който цялата магистратура въстана и то доста компетентно, защото там са компетентни хора. Аз тогава не разбирам защо се внася този законопроект, ако не е единствената причина, че тази магистратура не работи и между другото, в средствата за масова информация в много случаи тя директно беше обвинявана, че една от причините да не работи добре, е нейната корумпираност. Когато аз говоря, че магистратурата е корумпирана, аз естествено не говоря за 100 на сто от нея, но говоря за един много голям процент, над средно допустимото за Европа.
Ако говорим по въпроса, който постави Жорж Ганчев, че не приемал нещата и нямало доказателства, ами самият факт, че част от вашите бивши членове на групата и от предишните народни събрания не са влезли още в затвора, това е едно от доказателствата, господин Ганчев. (Шум и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Давам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Драгомир Драганов от Парламентарната група на Евролевицата.
Няма го господин Драганов.
Има думата народният представител Петър Рафаилов от Парламентарната група на СДС.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа магистрати, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите, които говориха преди мен, казаха доста. Аз ще се огранича само в това да дам акцентите, които смятам, че са необходими на базата на предложения законопроект на първо четене.
Учуден съм от страстите, които се разгоряха в тази зала, защото за хора, които познават материята, е ясно, че в предложения законопроект се предлагат промени, които са свързани единствено и само със засилване ролята на изпълнителната власт, но само във функциите й да прави предложения, да обръща внимание, и по този начин, взаимодействайки със съдебната власт, да даде своя принос за подобряване функционирането на съдебната система.
Аз не разбирам защо тук се говориха други тези, които не са предмет на настоящия законопроект и които имаха вероятно за цел да нагнетят обстановката - за мястото и на Главна прокуратура, за мястото и на следствието - все неща, които, повтарям, не са предмет на предложения за разглеждане законопроект и такова нещо няма.
Също така бих си позволил на колегите от Демократичната левица, които тук пледираха за професионално отношение и за липса на политически аспекти в дебата, който се води, да обърна внимание на едни техни тези, които се съдържаха в програмата на правителството на господин Жан Виденов и на министъра на правосъдието по това време - господин Младен Червеняков. Ами, там се предлагаха неща, и аз я имам тази програма, свързани дори с преминаването на Прокуратурата и Следствието в изпълнителната власт. И се учудвам как сега, при тези предложения, които нямат нищо общо с тази теза, те изразяват такова възмущение. Съвсем ясно е, че когато се предлага и един от главните аспекти е да се засили участието на министъра и Министерството на правосъдието да администрира дейността на правораздаване, тук не става въпрос за участие в самото правораздаване. На колегите е ясно, че самата процесуална дейност започва в момента, когато преписката или делото постъпи и то започне да се разпределя от председателя на съответния съд. Така че тук не става въпрос за никакво участие и вмешателство на изпълнителната власт в самото правораздаване, а за организацията на административната дейност.
Стои въпросът и с предложението както за повишаване на магистрати в ранг и в длъжност, така и за предложения за образуване на дисциплинарни производства. Нищо лошо няма в това, и тук го казаха и колегите отляво, министърът на правосъдието да има право да прави предложения - с една единствена цел той да може да съдейства на съдебната власт за превръщане на тази дейност в един добър процес, в един синхронизиран процес.
За първи път в предложения законопроект се определя правото на министъра на правосъдието да обръща внимание на съдебни магистрати, които са просрочили делата или преписите си, като уведомява за това Висшия съдебен съвет. Аз това го разбирам като една сигнална функция, господин министър, което не е нищо друго, освен едно желание на изпълнителната власт да подпомага съдебната власт. Всички решения се вземат от единствения орган, който по Конституция е оправомощен за това - Висшия съдебен съвет. Всичко останало за мен е несериозно, защото няма теза в този законопроект, която да позволява вмешателство на изпълнителната власт.
Бих искал да кажа, че когато се разглежда учението на Монтескьо и прогласяването на независимостта на властите и в нашата Конституция, се има предвид безспорната независимост на съдебната власт, но, забележете, като елемент от единната държавна власт, която се състои от законодателна, изпълнителна и съдебна. Следователно съдебната власт е независима в процеса на правораздаване, но тя не е нещо отделено от държавната власт. Тя е едно цяло, тя е едно единство и би трябвало да действа в синхрон. И тук не се говори за война между властите, а само за една синхронизация, за едно предложение за обща воля на общата единна държавна власт в борба с престъпността.
Всички тези предложения имат за цел единствено и само да повишат именно тези критерии. В този смисъл са и предложенията за разширяване на видовете наказания, които пак се налагат от Висшия съдебен съвет, от които последните две, или особено последното, по което се спори, е безспорно заимствано от чуждата практика и тези случаи ги има, както се цитира, и във Франция, и на други места.
Също така за мен е особено важно и засилването на ролята на инспектората към Министерство не правосъдието, защото инспекторатът е този орган, който, давайки информация на министъра на правосъдието за движението на делата и на преписките, и министърът на правосъдието, използвайки тази своя сигнална функция, във възможностите му е да сигнализира, да апелира и като председателстващ Висшия съдебен съвет да поставя въпросите за разглеждане от съдебните магистрати.
Ето този синхрон аз виждам като желание единствено за оптимизиране на съдебната дейност и на съдебната власт като цяло. И този законопроект аз го възприемам именно като доказателство за единството на държавната власт при запазване на независимостта на трите власти. Ние като законодатели предлагаме законодателно решение, по силата на което изпълнителната власт има възможност да съдейства, да обръща внимание, да алармира и по този начин трите власти заедно осъществяват борбата срещу престъпността, и по-широко казано, процеса на правораздаване.
В този смисъл бих искал да коментирам също така и предвидената възможност самите съдебни магистрати при показване на добри резултати както по почин на съответния ръководител, така по почин и на министъра, и на самите тях, да бъдат издигани на по-висока длъжност или ранг, вследствие на професионалното отношение към задълженията, които имат.
Така че бих искал да кажа в заключение, че предложеният законопроект нито е толкова крещящ, нито е толкова революционен, за да възникват подобни дебати в залата. И именно изказването на колегите и на господин Корнезов по неговия законопроект в експозето му в началото доказва, че в 80 на сто идеите, които се възприемат на този етап, са резултат на един принципен консенсус на всички тук в залата. Ако има отделни елементи, по които се спори, те са за между първо и второ гласуване, но това не променя общия принцип на целия законопроект.
В този смисъл аз ви призовавам да гласувате на първо четене. И още един път искам да подчертая, че единствената цел на този законопроект според мен е обединение на единната държавна власт при запазване на самостоятелността за повишаване на ефективността, без никаква директна намеса в правораздаването на независимата съдебна власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, колеги, ще бъда кратък. Нямам нищо против растежа на младите адвокати в СДС, техните изяви. Просто презирам александърматросовщината. Ето, една колежка ми прави кисела физиономия. В случая с такива общи популистки фрази: "нямало да бъде лошо, ако...", или "господин министърът на правосъдието щял само да помага - внимавайте - на прокуратура, на следствие, на съдиите" и т.н., всичко това е един елементарен популизъм. Ние знаем много добре целта на вашия закон.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кажи я!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Знаем много точно какво ще стане след това, тъй като сме го изживели вече в един мракобесен режим и не желаем друг. Благодаря. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колега Рафаилов, искам да Ви обърна внимание на сега действащия текст. Член 27, т. 1 казва, че Висшият съдебен съвет предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба. Във внесения законопроект министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложения пред Висшия съдебен съвет именно по този текст. Но забележете второто изречение на чл. 27, т. 1: "Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването при повторно направено предложение". Нека си представим в каква неприятна хипотеза на взаимни бламове и пазарлъци могат да се вплетат съдебната и изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Съвсем кратка реплика. Господин Петър Рафаилов говори, че не е предложено премахването на прокуратурата и Главно следствено управление, Националната следствена служба, а вашият колега Иван Димов сега пред 30-40 представители на медиите заяви категорично, че точно това е намерението ви. Вие искате да ни изправите пред свършен факт - между първо и второ четене да го депозирате и при второ четене никой не може вече да реагира. Така че бъдете коректни. Иначе ви уважавам дълбоко, но така не стават тия работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
За дуплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дилков, когато казах тези думи, аз не нося отговорност какво е говорил колегата Димов навън. Искам да кажа, че предмет на този законопроект са тези текстове, а не и други. Ако подобни текстове бъдат внесени на второ гласуване, тогава действително ще можем да коментираме.
Господин Ганчев, във връзка с това, което казахте, и асоциацията за Матросов искам да Ви кажа следното. Уважаеми господин Ганчев, тъй като Вие казахте, че се спекулира с това, че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция интеграция можел само да прави предложения, което било едва ли не ала-бала, а истината била пряка намеса, аз ще си позволя съвсем накратко да ви цитирам следните текстове: "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложения пред Висшия съдебен съвет за всички длъжности на съдиите"; "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложение за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи"; "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет".
Или като перифразирам една поговорка, господин Ганчев, искам да Ви кажа: когато законът говори и господин Жорж Ганчев мълчи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов. (Неразбираема реплика от Жорж Ганчев.)
Господин Ганчев, не се обаждайте. Чухме Ви вече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Защо да не се обаждам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото нарушавате реда. Да Ви обяснявам ли защо да не се обаждате? Или за една година народен представител и това не можахте да разберете!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз съм в два парламента. От първия ме изгонихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хайде, излезте сега малко навън.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): С удоволствие, за да не Ви гледам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Успокойте се. (Жорж Ганчев напуска залата. Шум и реплики.)
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми дами и господа магистрати! При обсъждането на всеки закон започваме с това какво той цели и какво всъщност постига. Много тягостно впечатление ми направи днес твърдението на колегата Рафаилов, че всъщност властта в държавата е единна и неделима, и на колегата Панайотов, че тя произтича от народа и принадлежи на народа. Защото си мисля, че голяма част от хората в тази зала стоят в старата Конституция, вероятно и в старата уредба, и в старите разбирания за света. Сигурно онова време, в което живяхме всички, защото няма такъв от нас, който да е роден през 1990 г., е дало отражение върху нас и има немалко хора, които не могат да се откъснат от това време и не могат да възприемат света. Но тогава нека да говорим по-конкретно по фактите и да си казваме с по-точни думи и по-близо до истината какво всъщност целим. Борбата с престъпността? Забравете този лозунг, той е много приемлив. Това е като опаковката на бонбона, който народът трябва да преглътне. На народа най-горчивите бонбони в столетната му история от Освобождението ни миналия век до сега са му поднасяни с най-хубава опаковка. И винаги анонимно. Винаги. От натискащи копчета... (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... и гласуващи анонимни хора. Какво искате с този закон? Подобряване на работата? В кои части?
Никой не спори, че има проблеми в съдебната система. Добре, в нея има корупция, има проблеми в организацията на работата й, има проблеми в качеството на кадрите. И какво правим ние с това, което е като проблем? Никой от Демократичната левица не е възразил срещу промени в Закона за съдебната власт в духа и в рамките на договореностите, постигнати на 5 декември миналата година. Но това, което вие предлагате, изобщо не е нито в този дух, нито в тези рамки.
Вашата нова процедура по дисциплинарно наказване е също толкова тромава. По никакъв начин не избягвате обстоятелството един човек, който започва да наказва дисциплинарно, да бъде наказан след две-три години. Реално. А какво предлагате в замяна? - Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да администрира системата.
Аргументи за противоконституционност се дадоха и се цитираха. Обаче ви питам: как смятате той да направи това организиране и осигуряване на административната страна на работата на съдебната система? Какво според вас включва тя? Да назначава призовкарите, съдебните деловодители, канцеларистките, охраната на Националната следствена служба? Може би да й плаща? Може би да ги контролира за спазване на работното време и за това какво правят?

Мислите ли, че министърът на правосъдието, в качеството си на администриращ съдебната система, може да види какво прави един призовкар в Силистра? Или е по-удачно да се остави това, което съществува от години, там да ги назначава председателят на окръжния съд, под чийто поглед са непрекъснато, от първия до последния работен час? Тогава защо се предлага това? Защото очевидно се има предвид нещо друго.
Регламент - министърът да дава мнение по назначения. Попитах го: Вие и сега давате мнения, нали сте член на съвета? Значи какъв е изводът от този текст, за да бъде той законодателно уреждан? - че някой малко по-късно ще постави условие всички кадрови назначения да преминават през канцеларията на министъра. И ако няма негово мнение, както и мнението на административния ръководител, да си оспорват назначението.
Ние нямаме нищо против министърът на правосъдието да предлага за дисциплинарно наказване магистрати. Решения по това взема Висшият съдебен съвет, той има при него Инспекторат, има си и други източници за информация, когато магистратите не работят добре. Но да ги предлага за назначаване и повишаване, моля ви! Министърът е политическа фигура. Когато допуснете магистратите да ходят в политическите централи, това означава нещо повече от давление по конкретни дела. Те ще се слагат, за да останат на работа. И тогава няма да има магистратура, каквото да си говорим.
Но ако си мислете, че днес ще ги накарате да се кланят на вас и че утре пак ще се кланят на вас, когато не сте на власт, просто го забравете. Винаги е имало хора "винаги верни на партията", само че те си сменят партията с новите изборни резултати. Така че, когато правите такива предложения, имайте това предвид.
Регламентът на чл. 30, както и двата текста, които касаят зачитането на младши-съдийския и прокурорски стаж мисля, че трябва да се огледа съвместно от господин министъра и Висшия съдебен съвет.
За какво става дума? За правото на всеки член на съвета да предлага кадри. Мисля, че има резон в това административните ръководители да имат поглед върху това какви кадри се назначават в системата, каква необходимост и къде има и защо.
Някак си е много нелепо окръжната прокурорка на Пазарджик да предлага съдии в Силистра, следователи в Плевен и не знам къде си, където тя реално не може да има поглед върху работата. Очевидно с този текст също се целят други работи.
За стажа на младши-съдиите и прокурорите. Очевиден е замисълът на министерството да намали броя на несменяемите лица, като не им зачита този стаж. Но винаги стажът за младши-съдия и прокурор е бил зачитан, отпреди 9 септември.
Има смисъл системата, със завършване на висше юридическо образование да стимулира кадри да постъпват там на работа. Станат ли хората адвокати в първите месеци след завършване на висше юридическо образование, после трудно можеш да ги накараш да влезат в системата. Трябва да има механизми системата за стимулира постъпването на кадри в нея и да направи тази работа пак престижна, добре платена и добре гарантира, съответно.
Що се отнася до бюджета на съдебната система, мисля че и правителството се убеди, че това е доста нелепо.
Преместването в друг съдебен район като наказание. Може да го има във френския опит. Но стоят няколко практически проблема, на които до момента не ни дадохте, господин министре, задоволително решение.
Има един Върховен касационен съд. Съдиите от него на практика не могат да бъдат наказвани с това наказание. Има пет апелативни съдилища и респективно прокуратури. Прокурорите от това ниво и съдиите от това ниво трябва да ги местите в рамките на това ниво.
Налагането на наказание - в зависимост от свободни места. Вие разбирате, че преместването на един такъв човек не дава възможност с него да се мести семейството му. Ние не сме Франция, няма възможност в момента, като местите един магистрат от едно място на друго, да намерите работа за съпругата му, училище за децата и т.н. Очевидно тук се прикрива желанието той да си напусне сам. Но ми се струва, че с преди това предложените наказания, може спокойно да се постигне същият ефект.
За обръщането на внимание на съдиите. Има дисциплинарно наказващ орган, това е Висшият съдебен съвет. Няма пречка министърът на правосъдието да прави на него достояние резултатите от инспекторските проверки и да се вземат съответни решения. Какво е това обръщане на внимание извън Висшия съдебен съвет? Каква сила има това? И ако пък на някого сте обърнали внимание десет пъти, какво следва, че няма да му давате ранг ли, заплата ли, че с нещо друго ли ще го санкционирате? Това за мен остава неясно.
И накрая, § 52, който касае новоизмисления мандат за директора на Националната следствена служба и който предвижда този срок за неговия мандат да тече със задна дата. Все пак мисля, че сме юристи. Вероятно школата в Симеоново не дава достатъчно правна квалификация на някои членове на кабинета. Но затова има други членове на кабинета, които имат висше юридическо образование и няма да ни поставят в неудобно положение.
Все обаче си продължавам аз мисълта какво се цели с този закон. Тук има 5-6 противоконституционни текста, които не са трудни за разбиране като противоконституционни. Господин министърът Гоцев е юрист с висока квалификация, с много добро име в гилдията и аз мисля, че той разбира това. И се питам в задачата: защо е на правителството да мине на първо четене един противоконституционен проект за изменение на Закона за съдебната власт? Ами, господа и госпожи, защото то просто се нуждае от правна възможност на второ четене да прокара с този законопроект каквото си иска. А какво ще си иска, каза господин Димов и господин Абаджиев и с това ни занимават напоследък.
Така че, след като се правят срещи при президента за това и след като се задълбочава войната между изпълнителната и съдебната власт, аз мисля, че трябва да поговорим и по това, независимо че Министерският съвет не го е записал в своя проект. Защото не за първи път Министерският съвет си служи с тези елегантни хватки, когато не иска да поема отговорност за едно съмнително по своите последици действие и предпочита да предостави това на някой много устремен към голямата кариера.
Мислите ли вие, че като кажете, че нямало в Конституцията Главна прокуратура и я закриете, нещо ще подобрите? Нима главният прокурор сам ще упражнява правомощията, които Конституцията му дава, без апарат? Представя ли си някой това? И като не пише нищо за апарата на Министерския съвет, значи ли че трябва да махнем апарата на Министерския съвет?
Има предложения, които се правят, когато са обмислени. Когато са направени без да са обмислени, направилият ги изпада в деликатна ситуация.
За какво сте тръгнали да правите тези промени? Поема ли някой отговорност да каже: на мен тази машина ми е ясна и аз ви предлагам нова, която е по-добра и може да ни я разкаже.
Конституцията създавала проблеми. Какви проблеми? Тази Конституция е толкова жалонирана, че между жалоните можем да вкараме всичко. Въпросът е защо ни трябва? За ефективна и силна съдебна система, не за нещо друго.
А въпросът за независимостта, той не е нов въпрос. Преди 80 години в тази зала също е вървял един много ожесточен дебат за независимостта на прокуратурата. И знаете ли какво е казал един народен представител? - "Честите стълкновения с партизаните, с лица, които са фактори тук и там и с властта, налагат, като се има предвид условията на нашия партиен и политически живот и нашите нрави, магистратурата да има тази независимост." Затова е смисълът на всичко.
И няма да я направите по-ефективна, като я сложите под шапката на министър на правосъдието. Нито като децентрализирате следствието. Като се свърши модусът, в Конституцията не пише точно това, се премина към друго, което работи - бюра по съветски модел. Ама кой ви излъга за това? Нито е вярно. А дори и да беше вярно.
Китайците, които са на път да станат най-великата сила на ХХI век, имат една приказка: "Не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки". Тази съдебна система искате ли я ефективна и силна? Мислете за нея, както се мисли за една машина. И кажете, че намирате грешки в конструкцията и те са еди къде си или че намирате, че има повредени части и те са еди-кои си и предлагате еди какво си. Недейте да правите тези социални, правни и всякакви експерименти с държавата. Защото това, което ще се постигне при такъв генерален ремонт, който имате наглостта да наричате реформа, е нов бум на престъпността.
Всеки знае какво означава да си ремонтира къщата. Това значи, че той месец-два няма къде да живее, да се чувства комфортно. Няма институция, която да започнете да реформирате и тя да продължи да работи, тя просто спира да работи. Първо, чакат да видят как ще изглежда. Второ, чакат да видят кой ще им сложите за началник. Трето, чакат да видят дали началникът ще ги остави на работа. Четвърто, чакат нещо да се види накъде е.
Колко месеца безвремие ще имате и какво ще прави през това време престъпността? Прави ли някой сметка за това? Поема ли някой отговорност? Не за това, което е правил Филип Димитров, не за онова, което е правил някой преди сто години? За това, което става днес, имате ли идея за това? Или нямате, ама не ви и трябва? Защото тук имаше няколко откровени колеги неюристи и аз много им благодаря, да ни обяснят за какво иде реч. Те били комунисти, в съдебната система.
Колко пъти ще ги чистите тия комунисти? 1992 г. ги почистихте. Никой от почистените не ще да се върне. Всичките са кадрувани след това от хора, назначени от вас за магистратски глави. Сега пак не ви се вижда достатъчно, ще ги прочистите пак. Вие на 8-милионна България колко юристи мислите, че може да има? Колко?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Седем.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие просто ще направите всички квалифицирани хора адвокати, но няма да имате хора, които да могат да водят истинска, сериозна, смислена борба срещу престъпността. Това ще направите! Искате или не - няма никакво значение. Пътят към ада е постлан с добри намерения.
Какво смятате, че направихте 1990 г., като извадихте службите на МВР и всеки си тръгна с информацията и си намери работа? И като закриете Националната следствена служба, какво мислите - че най-квалифицираните кадри по разследване ще отидат да работят в окръжните районни следствени служби? Няма да отидат! Няма да отидат! Те ще продадат най-скъпо това, което знаят и могат, и не може да им се сърдите. Защото тази служба е мислена по френски и американски образец и цели с минимума хора и минимума средства, които има една 8-милионна България, да бъде покрит максимално широк фронт от тази борба с престъпността.
Колко специалисти по банкови дела мислите, че може да роди България? Колко? Двама - трима. В кои окръжни управления мислите да ги накарате да работят? Как ще работят? Да не говорим за натиска, на който ще бъдат подложени.
Било следствието централизирана система. Защо? Защото има Националната следствена служба. Я да се разровим във функциите й, да видим какво може да нареди директорът на Националната следствена служба на своите подчинени по дела! Нищо не може да им нареди. Може да ги разпредели в Националната следствена служба, друго не може да направи.
Така че когато си говорим за глобални структурни промени, нека да не правим това сега. Защото подозирам, че сме хора в една къща, която искаме да разрушим и не си даваме сметка, че тя ще падне на главите ни. (Шум и реплики в СДС.)
И в заключение бих искала да кажа нещо на младите колеги, които така или иначе са хвърлени в тази битка. Някога крал Франциск I искал да уволни главния си адвокат де Росе, защото бил независим и Анри де Месме, на когото предложил поста, отказал да го заеме с думите: "Господарю, той е адвокат на короната, слуга на своите обязаности, а не на Вашите страсти." И когато следващият път министър-председателят иска това от Вас, кажете му го. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Взимам думата не за да убедя тези, които не мога да ги убедя, но за да дам някои обяснения на тези, които може би биха желали да ги чуят.
Тук непрекъснато се употребява думата от различни народни представители "министърът (който и да е той - днеска е един, утре ще бъде друг) администрира". Просто в закона такова нещо няма. Едно е да администрираш, което би противоречало на Конституцията, а друго е да организираш администрацията и да осигуриш нейната дейност. (Смях в блока на ДЛ.)
Може да се смеят само тези, които не желаят да го разберат. Защото едно е да организираш едно тяло, друго е да администрираш едно тяло. И ви казвам какво означава да го организираш. Да го организираш означава: да създадеш такава организация, при която този, който администрира Висшия съдебен съвет, да го администрира както трябва. Един ще го организира по-добре, друг ще го организира по-лошо, но да се даде възможност на министерството, което има най-големи технически възможности, да организира, а не да администрира.
Второто нещо, което е във връзка с предложенията, които прокурорът на Пазарджик би направил. Аз виждам, уважаваният прокурор на Пазарджик, член на Висшия съдебен съвет, е тук. Тя и всички други членове на Висшия съдебен съвет имат пълната възможност, ако биха имали правото, да добият всичката информация, която я има в инспектората, за един или друг магистрат, чието повишение ще се иска или чието назначение ще се предлага. Сега тя няма да отиде в инспектората да събере сведенията, защото тя не може нищо да предлага. Но когато тя и останалите вътре, всеки един от тях има право да предлага, ще могат да видят. А тогава инспекторатът ще бъде задължен да предоставя информацията. И каква информация - става дума? Този, който се предлага, колко дела е написал; в какъв срок ги е написал; колко са просрочените негови дела; има ли обвинителен акт, внесен отпреди повече от десет месеца, който не е насрочен, какъвто случай има? Това е смисълът всеки да може да предлага, това е смисълът да може и министърът да предлага, който ще разполага с тази информация.
Казва се за обръщането на внимание. Един ваш колега тук дойде и ми каза как дълго време едно дело стои ненасрочено в един съд. И аз само преди половин час му казах: "Нищо не мога да направя, защото просто не мога да направя нищо."
В приемния ден, сигурно и господин Корнезов като заместник-министър е имал тези случаи, идват и питат: "Това дело защо не е насрочено? Защо толкова време стоя в затвора, без да е приключено моето следствие?"
Какво може да направи министърът сега по силата на чл. 35? Може да попита защо това е така. Той може би на границата да си наруши правомощията може и да каже: "Разгледайте го по-бързо" или "Завършете следствието по-бързо". Съмнително е дали има или няма право да направи това.
А онова, което се предлага, е да не бъде безпомощен в констатациите, които законът му дава право и сега да направи, а да може да каже: "Да, това следствие толкова време стои, без да се движи. Този обвинителен акт е повече от десет месеца (говоря за истински случай), който съм дал във Висшият съдебен съвет, внесен е, но не е насрочено делото." Това дело е решено преди две и половина години (за София става дума, не за някъде другаде) и още не е произнесено решението. И аз правя забележка на този за това, за което законът и сега ми дава право да направя - да проверя движението по делата. И казвам: "Вие не си написахте делото. Вие не насрочихте делото." И понеже тази забележка ще я дам пред Висшия съдебен съвет, Висшият съдебен съвет ще го има предвид тогава, когато решава дали да го повиши или да не го повиши, дали да го насърчи или да му наложи някаква санкция. Това е, когато има право.
И за да приключа, ще ви кажа следното. Каза се преди малко - не помня кой, мисля, че госпожа Дончева или някой друг - за хубавите закони, които сме имали в началото. Да, и двата закона - единият от 1898 г., другият от 1934 г. - съдържат всички тези неща, които ние сега предлагаме. В чл. 158 е предвидено това преместване в друг съдебен район, само че тогава министърът го е правел еднолично. В чл. 157 изпитателният стаж за несменяемост е бил пет години, както сега ние казваме: "Две години - младши, и още три години - други". Уволненията са ставали в чл. 161 от Закона от 1898 г. по доклад на министъра на правосъдието. Не е уволнявал, той е правил доклад. А чл. 14а, за който става дума, съществува още в чл. 165 от Закона от 1898 г. И тогава нашата Търновска конституция, годишнината на която ще честваме след няколко дни, също е признавала разделението на властите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата народният представител Драгомир Драганов.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Академик Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Да, аз не съм юрист и ако все пак дръзвам да се изкажа по един такъв, на пръв поглед много специализиран закон, това е най-вече, защото почерпих дръзновение и кураж от трогателно компетентното изказване на дупнишкия херой доктор Панчо Панайотов... (Оживление в залата, шум и реплики от мнозинството.)
Вече в порядъка на сериозното, защото няма какво да се лъжем! Не мислете, че тук - центърът и лявата част на залата, не разбират за що иде реч. Това не е никакъв закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Това е закон за узурпиране и подчиняване на съдебната власт от страна на изпълнителната! (Ръкопляскания от опозицията.) Дайте да си го кажем направо!
Аз съм на път да подкрепя вашата логика, що се отнася до този закон. Вие постъпихте по абсолютно същия начин, когато със Закона за отбраната и въоръжените сили узурпирахте ръководството на въоръжените сили и го дадохте само на едно политическо лице, което е член на правителството, излъчено от това мнозинство, и което правителство сега доминира това мнозинство!
Вие постъпихте по абсолютно същия начин, колеги отдясно, със Закона за Министерството на вътрешните работи, когато отново политическото лице получи правото да се разпорежда със съдбите, правата и свободите на целокупното българско население! (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
Вие постъпихте по същия начин, да кажем, дори и със Закона за образованието, където от министъра си направихте "все и вся"!
Онзи ден със Закона за туризма, дето изведнъж въведохте лицензионен режим... Този режим е разрешителен, колеги! Вие пак искате всичко да вземете в своите ръце!
Знам, в България не е имало училище за демократи и училища за демократи, но поучете се поне малко от Европа. Поучете се от света! Недейте да копирате всичко лошо, което сте виждали в България, или за което сте чували в България през предходните 50 или през другите 50 години!
Вярно, сега тук ще ви е малко по-трудно, защото предполагам и вие самите съзнавате, че посягате този път на Конституцията. Вие тръгвате на един откровено антиконституционен акт. Много голям залък искате да лапнете този път! Може би ще успеете. Ще успеете, защото имате механично мнозинство, само че въпросът е не... (Реплики от мнозинството, провиквания.)
Какво ще стане с това механично мнозинство? Аз след малко ще ви кажа какво ще стане с това механично мнозинство. (Шум и реплики в залата.)
Въпросът е в чия... ((Шум на недоволство от мнозинството.)
Нещо не ви харесва ли? Имам осем минути да говоря. Ако не ви харесва - заповядайте, изпийте по едно кафе или по една вода, както казваше господин председателят на една от нашите колежки, оставете ме да си развия мисълта! Слушайте малко. Това е полезно за вас. Научете и вие нещо, нещо ново!
В чия полза правите всичкото това, съзнавате ли го вие, колеги отдясно? Само и единствено в полза на изпълнителната власт. Само и единствено!
Вие какво си мислите, че още три години ще можете тук да седите и след това ще ви бъде гарантирано, че вярната ви служба ще бъде заплатена?! Жестоко се лъжете! Послушайте един човек, който има опит и като историк, а и като малко политик.
Затова ви казвам: престанете да обезличавате парламента с вашето механично гласуване. Престанете, защото не трябва да забравяте, че ние сме република с парламентарно управление. Няма да успеете да промените това в Конституцията. Съобразявайте се с него, за да не се срамувате след три години. Много ви моля.
Две думи за младите колеги. Вижте, аз си спомням случая с Кръстьо Трендафилов - как пламенно оттук, наистина като талибани, излязохте, борехте се, борехте се, борехте... И като се смени курса, на другия ден казахте: а, станало грешка. Сега правите същото. (Оживление сред опозицията, шум и реплики от дясно.)
Недейте! Недейте - значи, ако не уважавате себе си като специалисти, ако не уважавате собственото си мнение, уважавайте другите, които са в тази зала!
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Говори по същество! Говори по темата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: И накрая, ще ви припомня, уважаеми дами и господа отдясно, две неща.
Първо, мисълта на един от най-добрите изследователи на демокрацията Данкуърт Ръстоу. Той казва, че демокрацията това е система на управление на временни мнозинства. Не си мислете, че сте завинаги тук като мнозинство. Временни сте. Три годинки максимум ви остават. Три години!
И не забравяйте едно друго нещо. В Италия изпълнителната власт, подкрепена от едно също такова безропотно мнозинство, преди четири години посегна на съдебната система. Резултатът беше, че половината от изпълнителната власт отиде по затворите абсолютно законно и второ, смени се цялата политическа система. Няма ги вече онези партии, които дръзнаха да посегнат на независимата власт в една република с парламентарно управление. Това ще ви кажа.
Има три модела на демокрацията в света. В един от тези модели има сливане на законодателната и изпълнителната власт. Има и модел с надмощие на изпълнителната власт. Никъде обаче нито един, който смята, че е демократ, не поставя под съмнение независимостта на третата, на съдебната власт. Недейте да връщате България не с десетилетия, а с цял век назад! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата народният представител Велислав Величков. (Шум и реплики в залата.) Моля за тишина!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа магистрати, уважаеми колеги! Аз малко съм изненадан от тези последни емоционални изказвания, особено от това на професор Драганов.
Господин Драганов, недейте подозирайте абсолютно всички в нечисти намерения!
Тук беше споменато, че пътят към ада бил постлан с добри намерения. С какви намерения беше постлан пътят към този ад, от който ние сега излизаме? И кой осъществяваше онези намерения, господин Драганов?
Нека не се правим, че не забелязваме какво става в страната, защото аз в момента... (Силен шум в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ВЕСИЛАВ ВЕЛИЧКОВ: В момента говоря повече като народен представител, отколкото като член на Правната комисия, защото в моята приемна, във вашата приемна, във вашите приемни, тук в приемните, няма значение къде, но идват хората и задават на нас въпросите: защо хора, които са нарушили законите, са на свобода? И искат отговор от нас, а от нас искат да питаме министъра на правосъдието, защото те са гласували за нас и очакват тези отговори от нас!
Аз лично съм длъжен да давам непрекъснато отчет пред моите избиратели за моята дейност, тъй като ангажиментът за борба с престъпността и корупцията е основен момент в предизборната програма на Обединените демократични сили.
Независимост на властите - да. Независимост в пълния конституционно гарантиран обем. Но в една държава с парламентарно управление законодателната власт е длъжна да види несъвършенствата в законите и да реагира така, че да осигури добрата и ефективна работа и на изпълнителната, и на съдебната власт.
А да кажем, че няма проблеми, това означава, че просто не живеем в тази страна или стоим само в тази зала и не излизаме извън тази сграда, защото това просто не е така! И че точно законите, които тук гласуваме, трябва да гарантират защитата на конституционните права на гражданите, а те искат спокойствие и сигурност, а чуждите инвеститори, които желаят да дойдат тук, искат една ефективно работеща и изпълнителна и съдебна власт за защитата на своите интереси. А тези инвеститори - наши или чужди, ще осигурят бъдещия просперитет на обществото.
Неотдавна един от тях се оплака точно от тази система. И не от случайна банка. Става въпрос за "Райфайзенбанк". И вие това не можете да го отречете.
И аз ви питам: ако вземем да си купим един часовник и този часовник е много красив, много ефектен. Всички ни завиждат и казват: какъв хубав часовник имате! Но този часовник не работи. Ще го държим на ръката си само, за да ни завиждат другите, които, да речем, не знаят или се досещат, че часовникът не работи, или ще направим всичко възможно, за да ремонтираме този часовник. И тогава ви питам: работи ли нашият часовник? Къде са осъдените за крупните стопански, икономически и криминални престъпления, след като всички власти работят толкова добре и след като законите са толкова съвършени?! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ще отрече ли някой от вас, че ефективността на съдебната система е ниска, че има случаи на фрапантни откази от правосъдие?
Аз съм категорично съгласен за независимата, авторитетна съдебна система. Това е моя мечта. Това предполагам, че е и ваша мечта. Това е мечта на всички хора в България, но дали тази мечта е осъществена? Аз твърдя, че не е осъществена тази мечта. И ви питам: как гарантираме интересите на хората, които са гласували за нас? И авторитетът, самочувствието на истинските магистрати не е ли функция от това, че тази система е блокирана? Не страда ли този авторитет от това, че някои недобросъвестни техни колеги се подиграват с техния труд, които по едни или други причини, аз тук не искам да споменавам грозната дума "корупция", правят демонстративен отказ от правосъдие? Има ли възможност съдебната система да се изчисти от тези хора?
Тук тече ли дебатът за конституционните промени, които поддържат и много магистрати? Тече! Съгласихме ли се на конституционни промени, които да дават възможност магистрати, които не си вършат работата, да бъдат отстранявани? Не се съгласихме! Съгласихме се да има ремонт в Закона за съдебната власт единодушно. Съгласиха се и магистратите.
Днес се предлагат предложенията, тогавашните, на Народното събрание за промени в Закона за съдебната власт за разширяване на дисциплинарната отговорност. Да, някои наказания са нови. Да, някои наказания са строги. Но те са необходими в момента, защото това е единственият начин съдебната система да реагира вътре в самата себе си.
И най-важната дума за съдебната система е самоконтрол. И аз твърдя, че този самоконтрол вътре в рамките на съдебната система относно изпълнението на нейните правомощия просто липсва. И ако този самоконтрол, и ако синхронът между различните нива вътре в съдебната система не се появи, аз ви казвам, че въобще няма да има ефективна борба с престъпността.
И можем ли ние тук да стоим спокойно и да гледаме какво става? Можем ли да нарушим обществения договор, който трябва да изпълним с нашите избиратели, които са ни изпратили тук, за да реагираме със законите, когато нещо не работи, както трябва? Аз ви питам: ще се откажем ли ние от обещанията пред нашите избиратели, или ще търсим възможност да осигурим ефективност и на двете власти - и на изпълнителна, и на съдебна?
Задайте си тези въпроси!
Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За първа реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Досега няколко оратори употребиха думите "млади колеги" с известна ирония. Искам с дълбоко уважение да се обърна към младия колега Величков, който каза безспорни истини. Истина е, че всички избиратели - на леви, на десни и на центъра - страдат от престъпността, измъчва ги безнаказаната престъпност. И тук не бива да има човек, който да не признае, че той сподели пред нас истини. Въпросът е друг обаче - искаме ли с обща воля на депутати, министри и магистрати в името на своите семейства, на бъдещето да пречупим престъпността, честно и независимо от това дали е от нашите или от вашите, или искаме да направим такива промени, че нашият сектор да е гарантиран, а другите... Това е големият въпрос. И само заедно, леви и десни, министри и магистрати в диалог и единодействие трябва да създадем норми, инструментариум и воля за борба с престъпността независимо какъв е нейният политически произход и принадлежност. Ако вие потвърдите тази воля, аз ви адмирирам. Ако зад красивите думи криете другото, ние ще останем различни. Това е моята позиция
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Втора реплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Професионалната ми необремененост на колегата като в кристал фокусира пред нас намерението на вносителя - у нас да има правосъдието на политическата приемна. Аз обаче съм учуден, господин министър, че ние можем да вземаме повод от политическите си приемни на нашите симпатизанти, когато се занимаваме с толкова сложни въпроси на правосъдието. И откази на правосъдие, колеги, има, да. И такъв отказ, ако щете, е и на вашият спонсор Цар Киро. Защото специалните разузнавателни средства още не бяха изпратени, държаха го, какво стана там...
И разберете, нека правим законите заедно с магистратите, защото те ги прилагат. И веднъж ви цитирах Цеко Торбов, че законът е добър и е воля на едни, които искат да наложат правила на подчинение, и други, които възприемат и влизат в тези правила на поведение. Всичко друго са политически лозунги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Трета реплика - има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Величков! Аз съм съгласен с Вас, че няма идеални системи и няма идеални личности. Обаче Вие не говорихте дали в системата съдебна власт сме създали достатъчно добри условия, за да функционира нормално и правилно, дали средствата, с които разполага, може да направи съответните експертизи, за да извърши бързо съдопроизводство. И ред други неща. Аз се съмнявам в това дали като й прехвърлим големи функции на изпълнителната власт, тя действително ще стане добра съпътница на съдебната власт. Защото ще ви кажа нещо, което твърде много ме притесни. Министър-председателят на един форум в Бояна по отношение на корупцията заяви, че знае, че в изпълнителната власт има корупция, но не може да се справи с нея. Как ще се справи, ако твърдите, че има отклонения от моралния път на съдебната власт със собствения си министър, който е в същата изпълнителна власт? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин Божинов, аз наистина ще съм много доволен, ако тук по този въпрос, който действително не трябва да бъде политически въпрос, успеем заедно да стигнем до правилните решения, търсейки гаранцията на интересите на всички граждани в България, защото тук няма значение чии избиратели са те, няма значение кой кога управлява. Защото утре могат да управляват други и те ще страдат също от липсата на доверие на техните избиратели, които им задават същите въпроси.
И тук веднага минавам към репликата на господин Миков за правосъдието на политическата приемна. Господин Миков, никой народен представител не ходи в съдебни състави да решава дела. Ние даже не питаме какво става с тези дела. Но ние, господин Миков, не можем да забраним на хората да дойдат в приемните и да ни задават тези въпроси, точно защото те са гласували за нас. И когато аз на един човек му обяснявам колко е сложно, той ми каза: Ами, вижте сега, вие сте там, като е толкова сложно, направете закона така, че да не е толкова сложен. И аз на тази логика няма какво да му кажа.
А колкото до политическите приемни, приемната е основно задължение на народния представител. И вие прекрасно си използвате тук парламентарния контрол с по 30 въпроса примерно в един ден, в което няма нищо лошо, за да стигнат въпросите на вашите избиратели дотук.
Така че недейте злоупотребява с правата на избирателите да питат и с нашето задължение да отговаряме.
Колкото до Цар Киро, там само съдебната система наистина може да каже виновен ли е или не е виновен. Но ако забелязвате, чадър над него няма, господин Миков. Докато преди имаше много чадъри за много хора. И от това страдаше цялата система - и на законодателната, и на изпълнителната, и на съдебната власт. Досега чадъри имаше, оттук нататък чадъри няма да има.
Господин Нешев, няма наистина идеални системи. Нашето задължение е да направим системата възможно най-добра. Не идеална, но нашето задължение е да я направим възможно най-добра. Съгласен съм за средствата, знаем, че е трудно, прекрасно го отчита и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, господин Лучников винаги застъпва тази теза. Но нека си зададем въпроса: ако бяха приключили сумати дела за крупни банкови, финансови и икономически престъпления и бяха върнати сумати средства, дали те нямаше да отидат в бюджета и оттам дали нямаше да отидат в бюджета на съдебната система? Също трябва да си зададем и този въпрос.
Така че нека, когато говорим, да говорим наистина с един хладен разум и да отчитаме реалностите. Това е моето пожелание. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков. Има думата народният представител Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми господин министър, колеги! С особено вълнение заставам пред вас, особено пред висшите магистрати, много от които съм се учил на съдийстване и на правораздаване и които уважавам. За мен беше особено интересно и полезно да чуя изказванията на моите уважавани колеги, като колегата Корнезов, и да се убедя, че когато добри юристи се водят от политически пристрастия, говорейки за съдебната власт, стигат до темата за дамските превръзки.
Уважаваната от мен госпожа Шопова, която много уважавам като политик, която се очертава като човек, който се стреми да се отърси от догмите на миналото, защитава устройството на една съдебна система. Но питам аз на коя съдебна система? Тази, която не защитава основните права на човека ли? Тази, в която прокуратурата е господар на процеса? Тази, в която липсва елементарен съдебен контрол върху актовете на прокуратурата и следствието ли? Аз не бих защитавал такава съдебна система и не бих позволил да се бъркат понятията съдебна система и хората, които работят в тази система. Моля ви се, не унижавайте магистратите, които със своя честен и всеотдаен труд полагат всички необходими усилия, за да се борят с престъпността в тези тежки моменти и изпитания за държавата.

Колегата Корнезов каза нещо много важно - необходим е баланс на властите. Действително, когато говорим за разделение на властите, е необходим баланс. Но какво представлява балансът? Законодателната власт също е независима, но тя се контролира от актовете и решенията на Конституционния съд и от ветото на президента. Изпълнителната власт също е независима, но тя се контролира от съдебната власт и от парламентарния контрол. А в момента устройството на съдебната власт не позволява никакъв контрол. Това е една сериозна и основателна причина за внесените промени и необходимостта от промени в Закона за съдебната власт.
Освен това, нарушено е и единството в тази система - съд, прокуратура и следствие са три отделни части, които не работят във взаимодействие. И именно поради тази причина само 4 на сто от разкритите престъпници са вкарани в затвора - една много страшна цифра. Тази цифра аз не бих я защитавал пред моите избиратели с думите, че съдебната ни система работи добре.
Необходима е промяна в самото устройство на съдебната система. Именно това предвижда предлаганият законопроект за промени в тази насока.
Накрая бих споменал проблема за Главна прокуратура и Националната следствена служба. Нито аз, нито някой от моите колеги е поставял досега този въпрос, нито в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, нито в парламентарната зала. Този въпрос бе поставен от колегите от БСП и аз бих казал, че това просто е продължение на тяхната политическа линия и програмата им, изработена от правителството на Жан Виденов. Затова аз не съм учуден, но мисля, че този въпрос бе интересно да се дебатира, защото мисля, че дебатът, който протече по страниците на вестниците, не бе толкова сериозен. Обещавам ви да помислим по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Димов, мисля, че на хора като нас с Вас, които все пак сме влизали в съд и сме посветили немалко години от живота си там, не е позволено да задаваме въпроси. Това е позволено на някой човек, който още не е завършил семестриално право, не е влизал в съд и не знае за какво става въпрос.
Ние трябва да дадем диагнозата и лечението, ако намираме проблем. А да си задаваме въпроси, да питаме колко хора ще влязат в затвора и кога, и ако е възможно за пет минути, това е несериозно. И не знам защо Вие се подписвате под тези 4 на сто, които са срам за вътрешния министър и за министър-председателя, който го повтаря? Тридесет и три хиляди осъдени лица има за миналата година, според министър Гоцев. Ако това са 4 на сто, 825 хиляди ли са престъпниците в България само за миналата година на 8 млн. българи? И приспаднете от тях малолетните и хората над 60 години, които по принцип не вършат престъпления и вижте какво се получава. Защо обикаляте света с парите на българския народ, за да твърдите, че сме нация от престъпници? Вярно ли е това, като Вие знаете, че тези 4 на сто са измислица на министъра на вътрешните работи и резултат на тая липса на стиковка в статистиката. Това ние с Вас ли не го знаем? Ако го твърди някои друг, който не го знае, го разбирам.
Що се отнася до това дали съдебната власт е безконтролна и защо ни трябва съдебен контрол върху актовете на следствието и прокуратурата, още веднъж Ви призовавам - като искате да правите генерални реформи, моля, подпишете се под идеята си и поемете цялата отговорност за това, което ще стане, и ни го обяснете от "а" до "я" и недейте само да ни рецитирате извадки от разни съчинения на разни страни и разни времена, защото иначе е доста несериозно. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за втора реплика господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): При репликата, която направих на господин Рафаилов, приех неговото обяснение, че той едва ли не знае идеята на мнозинството да ликвидира Главна прокуратура и Националната следствена служба. А сега Вие заявихте, колега, че това било едва ли не идея на предишното мнозинство.
Още веднъж повтарям на всички присъстващи в залата и онези, които ни слушат, разбира се, че тази вечер колегата ще се яви по всички телевизионни предавания. Утре ще бъдат пълни вестниците точно с това заявление. Аз бях зад Вас и слушах Вашето изявление. Извинявайте, но това наистина на нищо не прилича! Вие просто искате да ни заблудите да гласуваме на първо четене законопроекта.
Аз трябва да Ви кажа, че по тези мотиви, че едва ли не не съществува Главна прокуратура като институция в Конституцията и затова искате да я ликвидирате. Аз по същия начин ще попитам - нима господин президентът и вицепрезидентът на републиката, които единствено са визирани, трябва да получават такъв огромен бюджет, да имат такъв апарат от помощници с ранг на министри? Наистина, просто е смешно, и тук сме седнали в една сериозна зала да обсъждаме глупостите на някои хора. Извинявайте! И Вие се извинете за това, че говорите, че не сте предлагали това и че няма да го предложите на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Няма желаещи за други реплики.
Има думата за дуплика в рамките на три минути господин Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря. Уважаеми колеги, аз бих отговорил по следния начин - кой не желае реформата в съдебната власт? Кой не желае престъпниците да престанат да ходят свободно по улиците? И бих казал, че тези, които създадоха икономическите и организационни условия за нарастване на престъпността у нас. (Весело оживление в ДЛ.)
Тези, които направиха всичко възможно съдебната система да работи по този стар модел. Тоест, да няма съдебен контрол върху актовете на прокуратурата и следствието. И може да бъдете напълно спокойни, че във всички предложения, които аз и моите колеги ще направим, ще се подпишем и с цялата отговорност на това, което ще предложим.
Аз ви благодаря за това определение "млади колеги", както ни наричате, и го разбирам като едно признание за това, че е необходимо ново мислене. Че нашата млада Конституция не се нуждае от защита от хора, които са работили при условията на Конституцията от 1947 г., така наречена Димитровска конституция, от Конституцията от 1971 г., така наречената Живковска конституция, а хора, които работят и мислят при условията на новата българска Конституция. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Пристъпваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт N 54-01-123, внесен от народния представител Любен Андонов Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 38, против 122, въздържали се 46.
Законопроектът не се приема.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт N 802-01-19, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 128, против 78, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от СДС.)
С това дневният ред на извънредното заседание е изчерпан.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 15 април, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще заседава на 16 април, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 15 април, сряда, от 15,00 ч.
Следващото редовно заседание е утре, 15 април, от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,35 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председател:
 Иван Куртев

Секретари:
         Калчо Чукаров

        Иван Бойков