Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Благовест Сендов и Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Програма за работата на Народното събрание за 14-16 май 1997 г.
Първо да поясня: програмата не е направена по дни, защото формално за точка втора и трета, както ще видим, това са първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход - трите законопроекта с вносители: Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов; Венцеслав Димитров; Руси Статков, професор Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов и първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата, вносители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов, не е изтекъл предвиденият в правилника срок от двадесет и четири часа от заседанието на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. Така че след изчерпване на първа точка, ако Народното събрание реши въпреки неизтичането на този срок, можем да преминем към следващите точки. Ако обаче това не се приеме, точки втора и трета ще останат евентуално за утре и вдругиден.
Предлаганият дневен ред е:
1. Избор на състави и ръководства на постоянни комисии на Народното събрание.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата.
Други предложения за дневен ред по надлежния ред, внесени до 18 часа в писмен вид, няма.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Демократичната левица поддържа по принцип така предложения дневен ред, но преди да се спра на дневния ред и да обоснова нашето становище, бих искал, господин председателю, да Ви помоля някак си по друг начин да бъде решен въпросът с тези подиуми, защото от тази страна въобще не се вижда, вероятно и Вие не можете да виждате народните представители. Предполагам, че същото е и от дясната страна. Явно, че това решение е неудачно.
Сега по дневния ред. Ние, Демократичната левица, предлагаме точка първа, тоест избор на съставите на парламентарните комисии, от точка първа да стане точка трета. Разбирате вероятно, че това не е само процедура, а е и един принципен въпрос. Защо? Господин председателю, преди седмица, даже преди по-малко от седмица, всички ние тук гласувахме Декларацията за национално съгласие. Но националното съгласие е дух, мисъл, воля, бих казал и отговорност. И в този дух Демократичната левица настоява категорично за спазването на чл. 20 от нашия правилник. Тази правна норма, а тя е правна норма, ние я гласувахме тук единодушно, в парламента. А тази норма на чл. 20, ал. 1 от правилника ясно и категорично казва, че ръководствата на парламентарните комисии се обосновават на пропорционалния принцип. И този принцип, колеги, беше заложен още от Великото Народно събрание, където Българската социалистическа партия имаше абсолютно мнозинство и въпреки това, позволете ми, защото това е история, да отбележа, че във Великото Народно събрание председатели на комисии, на десет комисии, бяха депутати от Съюза на демократичните сили.
Уверявам ви, включително и старите депутати от Великото Народно събрание, че тези думи, които казвам тук, са верни. На тази база и на базата на духа, който витае все още в тази зала, Българската социалистическа партия, респективно Демократичната левица, на базата на чл. 20 има право на три председателски места в тези комисии, респективно другите, по-малки парламентарни групи, на едно председателско място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но, първо, не сте си поставили картата. И второ, това е вече въпрос по същество, когато ще разглеждаме съставите и ръководствата на отделните комисии. Това не е във връзка с дневния ред коя да бъде точката избор на състави и ръководства на комисиите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Именно, господин председателю, затова предлагаме точка първа да стане точка трета и докато текат дебатите по тези две точки да намерим общия път към изграждане на тези парламентарни комисии, включително и относно техните ръководства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение на господин Корнезов точка първа да стане точка трета в дневния ред.
Поставям на гласуване първо това предложение. Моля, гласувайте.
От общо гласували 206 народни представители, за - 61, против - 138, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване програмата така, както е предложена:
1. Избор на състави и ръководства на постоянните комисии на Народното събрание.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, вносители: Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов, Венцеслав Димитров, Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата, вносители: Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 193 народни представители, за - 165, против - 2, въздържали се - 26.
Дневният ред е приет.
Преди да преминем към дневния ред искам да ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения:
Отчет за дейността на Сметната палата през 1996 г. Вносител - председателят на Сметната палата Георги Николов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Вносител - Венцеслав Димитров.
Законопроект за насърчение на инвестициите в критичните общини. Вносител - Юджел Атилла.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Вносители - Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов, Янаки Стоилов.
Проект за решение за избиране състав на Комисията по труда и социалната политика. Вносител - Екатерина Михайлова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата. Вносител - Михаил Миков.
Проект за решение за избиране състав на Комисия по земеделие, гори и поземлена реформа. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисия по култура и медии. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисия по образование и наука. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисията по здравеопазване, младежта и спорта. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисията по външна и интеграционна политика. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисия по опазване на околната среда и водите. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисия по енергетика и енергийните ресурси. Вносител - Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране състав на Комисия по национална сигурност. Вносител - Екатерина Михайлова.

Преминаваме към първа точка от дневния ред -
ИЗБОР НА СЪСТАВ И РЪКОВОДСТВО НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От името на вносителя има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламен-тарната група на Съюза на демократичните сили предлага проект за решение относно избиране състав на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
1. Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да се състои от 21 народни представители, от които 11 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 5 от Парламентарната група на демократичната левица, 2 от Парламентарната група на Обединението за национално спасение и по 1 от парламентарните групи на Народен съюз, Евролевица и Българския бизнесблок.
2. Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да бъде в състав: председател, 2 заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване първо числеността на комисията и нейното ръководство, но преди това ви моля да ми кажете има ли готовност от отделните парламентарни групи за състава?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, има готовност. Единствено с Парламентарната група на Българския бизнесблок не сме се консултирали дали имат предложение.
ЯШО МИНКОВ (от място): Имаме готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да гласувате т. 1 и т. 2 от решението за числеността, квотите на отделните парламентарни групи и състава на ръководството - председател и двама заместник-председатели.
От общо гласували 215 народни представители, за - 212, против - няма, въздържали се - 3.
Имате думата да направите предложение за състава на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламен-тарната група на Съюза на демократичните сили предлага за председател на комисията Цоньо Георгиев Ботев от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили; заместник-председател - Тодор Иванов Костадинов от Парламентарната група на демократичната левица; заместник-председател Ремзи Дурмуш Осман от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
За членове от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
Александър Великов Маринов
Велислав Величков Величков
Георги Любенов Хубенов
Звезделин Векилов Кафеджиев
Иван Людмилов Симеонов
Мария Иванова Спасова-Стоянова
Методи Борисов Андреев
Стойчо Тодоров Кацаров
Петър Кръстев Стоянов
Юлия Кузманова Янева.
От групата на Народен съюз - Владимир Стоянов Джаферов.
От групата на демократичната левица:
Стефан Марков Нинов
Дора Илиева Янкова
Иван Борисов Цонев
Петър Василев Мутафчиев.
От Парламентарната група на Обединението за национално спасение - Александър Панайотов Каракачанов.
От Парламентарната група на Евролевицата - Бойко Кирилов Радоев.
От Парламентарната група на Българския бизнесблок - Христо Панчев Смоленов.
Моля, господин председател, да подложите на гласуване състава на комисията, ако няма възражения по кандидатурите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да гласувате, предложения състав на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
От общо гласували 220 народни представители, за - 216, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е съставът на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.


ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарна-та група на Съюза на демократичните сили предлага на Народното събрание решение, с което да избере състав на Комисията по външна и интеграционна политика.
"На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България
1. Комисията по външна и интеграционна политика да се състои от 25 народни представители, от които 13 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 6 от Демократичната левица, по двама от Парламентарната група на ОНС и Парламентарната група на Народен съюз, и по един от Парламентарната група на Евролевицата и Бизнесблока.
2. Избира Комисията по външна и интеграционна политика в състав: председател, двама заместник-председатели и членове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По числения състав на комисията и състава на ръководството има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Подлагам на гласуване точка първа и втора от проекта за решение Комисията по външна и интеграционна политика да се състои от 25 народни представители, както бяха посочени по квоти и да има ръководство в състав: председател, двама заместник-председатели и след това членове.
Моля да гласувате.
От общо гласували 209 народни представители, за - 209, против - няма, въздържали се - няма.
Ако имате готовност и за състава?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предлагаме съставът на Комисията по външна и интеграционна политика в следния вид:
председател - Асен Йорданов Агов - от СДС;
заместник-председатели Петър Георгиев Башикаров - от ПГ на Демократичната левица и
Николай Георгиев Камов - от ПГ на Евролевицата;
членове:
Александър Йорданов Александров - СДС
Анатолий Методиев Величков - СДС
Василка Добрева Папломатас - СДС
Виктория Димитрова Василева - СДС
Гюнер Бехчет Тахир - СДС
Димитър Иванов Абаджиев - СДС
Едуард Ханс Клайн - СДС
Захари Петров Холевич - СДС
Лъчезар Благовестов Тошев - СДС
Мария Иванова Спасова-Стоянова - СДС
Михаил Рашков Михайлов - СДС
Юлий Владимиров Павлов - СДС
Анастасия Димитрова Мозер - Народен съюз
Стефан Димитров Савов - Народен съюз
Кемал Еюп Адил - ОНС
Юнал Саид Лютфи - ОНС
Моля групата на Бизнесблока да се подготви, за да направи предложението си.
Иван Георгиев Генов - ДЛ
Евгени Захариев Кирилов - ДЛ
Александър Василев Лилов - ДЛ
Кирил Петров Йорданов - ДЛ
Атанас Атанасов Папаризов - ДЛ.
НАНСЕН БЕХАР (БББ): Парламентарната група на Бизнесблока предлага за член на комисията Жорж Ганчев Ганчев, който беше предложен за заместник-председател, но не се получи съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложенията, които правим, са след консултации с представители на всички парламентарни групи.
Това е съставът на комисията.
Моля, господин председател, да подложите на гласуване, ако няма възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения по персоналния състав на тази комисия? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 216 народни представители, за - 213, против - 1, въздържали се - 2.
Приет е съставът на Комисията по външна и интеграционна политика.
Следващата комисия!


ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващата комисия е Комисията по национална сигурност.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага на Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България да реши:
1. Избира Комисия по национална сигурност, която да се състои от 21 народни представители, от които 11 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 5 от Парламентарната група на демократичната левица, 2 от Парламентарната група на ОНС и по 1 от парламентарните групи на Народния съюз, Евролевицата и Бизнесблока.
2. Избира комисия по Национална сигурност в състав: председател, двама заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По числения състав други предложения има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за предложения числен състав и ръководство на комисията.
От общо гласували 213 народни представители, за - 209, против - няма, въздържали се - 4.
Приети са първа и втора точка от проекта за решение за числения състав.
Следват вече поименно предложенията на отделните парламентарни групи.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарната група на СДС предлага персонално съставът на Комисията по национална сигурност да бъде:
председател - Христо Дамянов Бисеров, Съюз на демократичните сили;
заместник-председател от Парламентарната група на Демократичната левица - Николай Кирилов Добрев и
заместник-председател от Парламентарната група на Българския бизнесблок - Нансен Алфред Бехар.
За членове:
от Съюза на демократичните сили:
Захари Петров Холевич
Иван Запрянов Глушков
Красимир Дончев Каракачанов
Симон Николов Спасов
Петко Илиев Пенев
Пламен Иванов Марков
Христо Борисов Войняговски
Христо Иванов Димитров
Цоньо Георгиев Ботев
Пламен Георгиев Радонов;
от Парламентарната група на Народния съюз:
Владимир Стоянов Джаферов;
от Парламентарната група на Евролевицата:
Людмил Димитров Маринчевски;
от Парламентарната група на демократичната левица:
Ангел Петров Найденов
Стефан Веселинов Гайтанджиев
Иван Николов Иванов
Людмил Петров Божков;
от Парламентарната група на Обединението за национално спасение:
Арлин Григоров Антонов
Димитър Петров Луджев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения?
Господин Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, обещахме си личности да участват в ръководствата на комисиите. Много хора превръщат практиката отново в участие на тела. Не може професор д-р Нансен Бехар да не е подкрепен от Георги Дилков - Лорда, двама достойни българи, които наистина са професионалисти, доказали, че разбират от национална сигурност, и да бъде елиминиран единият, за да се постави някакво друго тяло. Съжалявам да го кажа това.
В квотата, която ни давате, предлагаме проф. д-р Нансен Бехар... съжалявам, Георги Дилков - Лорда. Това според мен е антибългарска политика.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, аз не разбрах предложението какво е.
Има ли друг някой да желае думата?
Има думата госпожа Поптодорова. Заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Взимам думата по формален повод и той е една корекция в името на представителя на Евролевицата. Генерал Людмил Маринчевски е Асенов по бащино име. Но както казах, това е формалният повод да поискам думата.
Аз искам не в порядък на оспорване или възражение, а в порядъка на информация и заради стенографския запис, да съобщя, че Евролевицата имаше свой кандидат за заместник-председателско място в Комисията по националната сигурност и това беше именно генерал Людмил Маринчевски. Повтарям, ние не оспорваме вече сглобения състав на комисията. Известно е на всеки парламентарист, че това е резултат на консултации, това в крайна сметка е резултат и на парламентарно съотношение. Но не бихме били като парламентарна група коректни и добри колеги на генерал Маринчевски, ако по този повод сега не подчертаем неговата безспорна професионална тежест именно в областта на националната сигурност и основанията му, най-малко, за равни претенции за заместник-председателското място.
Така че аз моля това да остане, както и ще бъде, в стенографския запис.
Накрая ще изразя надеждата, че ново парламентарно съотношение в бъдеще ще ни позволи вече и основателно, и формално да претендираме най-малкото за зам.-председателско място в тази комисия, когато господин генерал Маринчевски ще може да получи заслуженото.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. И аз ви го пожелавам.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (извън микрофоните): Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване така предложения поименен състав на Комисията по национална сигурност.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 217 народни представители, за - 205, против - 4, въздържали се - 8.
Приема се предложеният състав на Комисията по национална сигурност.
Моля да докладвате следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарната група на СДС предлага на Народното събрание да вземе решение:
1. Избира Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, която да се състои от 25 народни представители, от които 13 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 6 от Парламентарната група на демократичната левица, 2 от Парламентарната група на ОНС, 2 от парламентарната група на Народен съюз и по 1 човек от парламентарните групи на Евролевицата и Бизнесблока.
2. Избира Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа в състав: председател, двама заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения за числения състав на тази комисия? - Няма.
Моля, гласувайте числения състав така, както беше предложен!
От общо гласували 217 народни представители, за - 215, против - няма, въздържали се - 2.
Приема се численият състав на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Моля, да направите предложенията за поименния състав.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предлагаме на Народното събрание за председател на комисията да бъде избран господин Владислав Борисов Костов от Съюза на демократичните сили, за заместник-председател - господин Кръстьо Параскевов Трендафилов от групата на демократичната левица, за заместник-председател - господин Христо Николов Стоянов от групата на Българския бизнесблок.
За членове, изброявам от Съюза на демократичните сили:
Васил Йорданов Клявков
Георги Пинчев Иванов
Димитър Владимиров Петров
Димитър Точков Божанов
Петко Райнев Проданов
Красимир Божидаров Каменов
Орфей Димитров Дуевски
Раденко Николов Пресолски
Теодосий Стефанов Симеонов
Христо Станиславов Таракчиев
Васил Стоянов Гоцев
От групата на демократичната левица:
Георги Великов Карабашев
Георги Димитров Михайлов
Донка Стефанова Дончева
Любомир Петров Божков
Станимир Калчев Калчевски
От групата на Народен съюз:
Калчо Петров Чукаров
Моньо Христов Христов
От групата на Обединението за национално спасение:
Айруш Ибрахим Хаджи
Камен Костов Костадинов
От групата на Евролевицата:
Елена Бориславова Поптодорова-Петрова
Това е съставът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения по състава на комисията има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за така предложения поименен състав.
От общо гласували 208 народни представители, за - 203, против - 4, въздържал се - 1.
Приет е поименният състав на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Госпожа Дянкова, следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламен-тарната група на Съюза на демократичните сили предлага на Народното събрание да избере Комисия по труда и социалната политика, която да се състои от 21 народни представители, от които: 11 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 5 от Парламентарната група на демократичната левица, 2 от Парламентарната група на ОНС и по 1 от парламентарните групи на Народен съюз, Евролевицата и Бизнесблока и избира Комисията по труда и социалната политика в състав: председател, двама заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения по числения състав на тази комисия има ли? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 206 народни представители, за - 206, против и въздържали се - няма.
Приет е численият състав на Комисията по труда и социалната политика.
Моля предложения за персоналния състав.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: След консултации с парламентарните групи ние предлагаме за председател на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Григорова Дянкова от Съюза на демократичните сили, заместник-председател от Парламентарната група на демократичната левица - госпожа Емилия Радкова Масларова, заместник-председател от Парламентарната група на Българския бизнесблок - Христо Иванов Иванов, и за членове - от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
Ваньо Митков Цонов
Иван Атанасов Колчаков
Илия Петров Петров
Мира Иванова Радкова
Неделчо Крумов Беронов
Николай Томов Томов
Росица Георгиева Тоткова
Тодор Димитров Великов
Христо Иванов Димитров
Юлия Манук Берберян
От Парламентарната група на демократичната левица:
Димитър Николов Димитров
Йордан Кирилов Школагерски
Руси Иванов Статков
Никола Петров Койчев
От Парламентарната група на Народен съюз:
Моньо Христов Христов
От Парламентарната група на Обединението за национално спасение:
Емел Етем Тошкова
Хасан Ахмед Адемов
От Парламентарната група на Евролевицата:
Венко Стоянов Вълчев
Това е поименният състав.


ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, в духа на пропорционалното представителство, визирано в чл. 20 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в духа на Декларацията за национално съгласие и в интерес, разбира се, на по-малките парламентарни групи, без да крия, че госпожа Дянкова ми е симпатична, правя предложение от името на нашата парламентарна група за председател на Комисията по труда и социалната политика госпожа Емилия Радкова Масларова (оживление сред мнозинството). Смятам, че тя има добри професионални данни: има висше икономическо образование, доктор на икономическите науки, старши научен сътрудник, дисертацията и хабилитациите й са в социалната сфера, работила е в Научния център за планиране, в две правителства е била министър по социалната политика, шеф на Агенцията за чуждестранна помощ (весело оживление от блока на мнозинството, единични ръкопляскания), Демократичен съюз на жените и вицепрезидент на Балканската асоциация на жените.
В този дух правя предложение за гласуване отделно за председателската длъжност на Комисията по труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Божков.
Подлагам първо на гласуване направеното предложение за председател на Комисията по труда и социалната политика да бъде избрана госпожа Емилия Масларова. Моля да гласувате.
От общо гласували 223 народни представители, за - 69, против - 143, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
ХРИСТО ИВАНОВ (от място): Има грешка в гласуването. Ние гласувахме за основното предложение. (Весело оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Затова е хубаво да се внимава когато се гласува.
Поставям на гласуване предложението така, както беше прочетено от госпожа Дянкова за ръководство и състав на Комисията по труда и социалната политика. Моля да гласувате.
От общо гласували 226 народни представители, за - 192, против - 6, въздържали се - 28.
Приет е и поименният състав на Комисията по труда и социалната политика.
Моля предложения за следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарна-та група на Съюза на демократичните сили предлага да се избере Комисия по образованието и науката, която да се състои от 21 народни представители, от които 11 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 5 от Парламентарната група на Демократичната левица, 2 от Парламентарната група на Обединението за национално спасение и по 1 от парламентарните групи на Народен съюз, Евролевицата и Българския бизнесблок.
И втората точка от това решение - избира Комисия по образованието и науката в състав: председател, 2 заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения за числения състав и ръководството на Комисията по образованието и науката има ли? - Няма.
Поставям на гласуване така предложения числен състав. Моля да гласувате.
От общо гласували 216 народни представители, за - 214, против - 1, въздържал се - 1.
Приет е численият състав.
Моля поименни предложения.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: За председател на Комисията по образованието и науката Съюзът на демократичните сили предлага: Георги Стефанов Панев. (Оживление сред блока на Демократичната левица)
Заместник-председател от Парламентарната група на Демократичната левица - Станка Янакиева Величкова и заместник-председател от Парламентарната група на Обединението за национално спасение Лютви Ахмед Местан.
За членове -
От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
Борислав Иванов Джолев
Величко Георгиев Йонов
Господин Тончев Тонев
Евгений Стефанов Бакърджиев
Едуард Ханс Клайн
Илия Петров Петров
Маргарита Василева Петрова
Минко Найденов Христов
Николай Недков Ангелов
Юлиян Иванов Буров.
От Парламентарната група на Демократичната левица:
Донка Стефанова Дончева
Велко Вълканов Иванов
Дора Илиева Янкова
Пламен Василев Славов.
От Парламентарната група на Народен съюз:
Димитър Георгиев Стефанов.
От Парламентарната група на Обединението за национално спасение:
Мюмюн Сюлейман Емин.
От Парламентарната група на Евролевицата:
Драгомир Павлов Драганов.
От Парламентарната група на Българския бизнесблок:
Христо Панчев Смоленов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 219 народни представители, за - 183, против - 5, въздържали се - 31.
Приема се поименният състав на комисията.
ДОНКА ТОНЧЕВА (от място): Обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.

ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председател, имам отрицателен вот. Искам да обясня своята позиция.
Изказвам категорично възмущението си, независимо от това, че Парламентарната група на Демократичната левица не издигна предложение за председател на Комисията по наука и образование, но в лицето на председателя Георги Панев ние имаме сериозни възражения. Човекът, който олицетворява миналото, който съсипа лицето на българската наука, на образованието, ще ръководи в най-трудния, най-отговорния за България момент, когато ще се налагат условията на борда и потърпевши ще бъдат социалната сфера, образование и здравеопазване - личност, към която ние още отсега можем да кажем, че не изпитваме доверие.
Категорично възразявам срещу този председател, но ще работя в комисията за установяване на онези справедливи правила, които ще можем да защитим, защото позициите в интелигенцията са изключително сериозно разклатени на господин Панев и трябва да се намерят хора, които да гласуват с друга позиция там. Благодаря за вниманието. (Недоволство от СДС, ръкопляскания от ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да докладвате следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващата комисия, която Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага да се избере днес, това е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта в състав от 21 народни представители, от които: 11 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 5 от Парламентарната група на Демократичната левица, 2 от Парламентарната група на Обединението за национално спасение и по 1 от парламентарните групи на Народния съюз, Евролевицата и Българския бизнесблок.
Втората точка на решението е: избира Комисията по здравеопазването, младежта и спорта в състав: председател, двама заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения по числения състав има ли?
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като за мен е грешка, че това е една комисия, защото здравеопазването е в трагично състояние и тези три големи сектора - също, но това вече е гласувано, предлагам да се разшири съставът на тази огромна комисия, като се увеличат бройките с още 4.
Аргументи: 20 години съм внасял апаратура за ранна диагностика на рака и ендоскопска апаратура, която в България е износена, в трагично състояние е, няма реактиви. И за да се уверите в това, което говоря, моля ви, заповядайте на изложбата за медицинска апаратура на "Булмедика", открита вчера и с участието на водещи западни фирми. Ще видите, че такава апаратура няма дори във водещи български болници, а раковите заболявания се увеличават ежегодно. Аз виждам и лекари в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението Комисията по здравеопазването, младежта и спорта да бъде в състав 25 души.
Моля да гласувате!
От общо гласували 213 народни представители, за - 80, против - 112, въздържали се - 21.
Не се приема предложението.
Поставям на гласуване предложения числен състав на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта от 21 души с председател, двама заместник-председатели и членове.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 209 народни представители, за - 194, против - 1, въздържали се - 14.
Приема се предложеният числен състав на комисията от 21 души.
Моля за предложенията поименно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: След консултации с парламентарните групи, Съюзът на демократичните сили предлага за председател на Комисията по здравеопазване, младежта и спорта господин Борислав Димитров Китов от групата на Народния съюз; за заместник-председател - Михаил Рашков Михайлов от групата на Съюза на демократичните сили и за заместник-председател - Иван Димов Зънзов от групата на Демократичната левица.
ДОНКА ДОНЧЕВА (от място): Професор!
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Прощавайте, досега минаха сто имена най-малко и на никое не съм поставила професорската, докторската, инженерската, доцентската титла и т.н Нека да имаме някаква равнопоставеност поне тук и сега.
За членове:
от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - Ганчо Добрев Стоянов, Григор Димитров Шишков, Димитър Лазаров Игнатов, Иван Атанасов Колчаков, Иван Милков Чомаков, Мария Светославова Брайнова-Доксимова, Михаил Петров Карафезов, Николай Недков Ангелов, Тодор Венелинов Янев, Юлия Манук Берберян;
от Парламентарната група на Демократичната левица - Илия Атанасов Баташки, Кънчо Иванов Марангозов, Свилен Колев Димитров, Атанас Тодоров Мерджанов;
от Парламентарната група на Обединението за национално спасение - Хасан Ахмед Адемов, Осман Ахмед Октай;
от Парламентарната група на Евролевицата - Евгени Стоянов Димитров;
от Парламентарната група на Българския бизнесблок - Христо Кирилов Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Тъй като очевидно представителите на управляващата коалиция възприеха, че съществува чл. 20 от правилника и с оглед необходимостта изявени професионалисти да оглавяват тези комисии, мислим, че най-отива на Комисията по здравеопазване, младежта и спорта да бъде оглавена от професор Иван Димов Зънзов, единственият професор в комисията, има опит в няколко парламента, бил е председател и заместник-председател на комисията; освен всичко друго - човек диалогичен, който по възгледи за развитието на здравеопазването не се отличава много от останалите специалисти. Така че смятаме, че това ще бъде по-добре за комисията и по-добре за авторитета на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ще поставя на гласуване това предложение. Искам да си позволя само едно пояснение. Смятам, че е в интерес на добрите отношения, защото няколко пъти от страна на Парламентарната група на Демократичната левица се поставя въпросът, че не е спазен чл. 20. На преговорите - и аз се учудвам, че вашата парламентарна група не е уведомена - беше постигнато съгласие Демократичната левица, така, както беше СДС в предишния парламент, да няма председателски места, а в замяна на това да имате заместник-председателски места във всичките комисии, тоест 14 души в ръководството, макар че според принципа на чл. 20 не ви се полагат толкова. Това просто беше съгласувано.
Има направено предложение за председател на комисията да бъде избран господин Зънзов. Аз го поставям на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 211 народни представители, за - 61, против - 139, въздържали се - 11.
Не се приема предложението.
Поставям на гласуване поименно състава така, както беше предложен от вносителя. Моля да гласувате.
От общо гласували 211 народни представители, за - 196, против - 2, въздържали се - 13.
Приет е поименният състав на Комисията по здравеопазване, младежта и спорта.
Преминаваме към следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага да изберем Комисия по опазване на околната среда и водите. Комисията да се състои от 17 народни представители, от които 9 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 4 от Парламентарната група на Демократичната левица и по 1 от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Евролевицата, Български бизнесблок и Народен съюз.
И второ, избира Комисия по опазване на околната среда и водите в състав: председател, двама заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения за числен състав има ли? - Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
От общо гласували 203 народни представители, за - 199, против - 4, въздържали се - няма.
Приема се численият състав от 17 души с 1 председател, 2 заместник-председатели, и членове на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Моля да докладвате предложението за членове персонално.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предлагам за председател на комисията Лъчезар Благовестов Тошев, от Съюза на демократичните сили.
Заместник-председател от Парламентарната група на Демократичната левица - Георги Тодоров Божинов.
Заместник-председател от Парламентарната група на Българския Бизнесблок - Красимир Милчев Симов.
Членове: от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
Александър Николов Златанов
Ангел Борисов Малинов
Иван Людмилов Симеонов
Красимир Божидаров Каменов
Петър Димов Георгиев
Росица Георгиева Тоткова
Тодор Здравков Павлов
Юлия Кузманова Янева.
От Парламентарната група на Демократичната левица, членове:
Атанас Борисов Богданов
Румен Иванов Такоров
Ангел Господинов Такев
От Парламентарната група на Народен съюз:
Венцислав Василев Върбанов.
От Парламентарната група на Обединението за национално спасение:
Александър Панайотов Каракачанов.
От Парламентарната група на Евролевицата:
Иван Димитров Бойков.
Това е предложението за поименния състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате за така предложения състав.
От общо гласували 204 народни представители, за - 199, против - 1, въздържали се - 4.
Приема се състава на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Моля, предложение за следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарна-та група на Съюза на демократичните сили предлага на Народното събрание да избере Комисия по енергетика и енергийните ресурси. Съставът на комисията да бъде от 17 народни представители, от които: 9 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 4 от Парламентарната група на Демократичната левица и по 1 от парламентарните групи на Народен съюз, Обединението за национално спасение, Евролевицата и Българския бизнесблок.
Избира Комисията по енергетика и енергийни ресурси в състав: председател, 2 заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения за числен състав на Комисията по енергетика и енергийните ресурси? - Няма.
Моля гласувайте.
От общо гласували 202 народни представители, за - 202, против и въздържали се - няма.
Приема се така предложения състав за членове на комисията от 17 народни представители и ръководство председател и двама заместник-председатели.
Моля за конкретните предложения.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: За председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси след консултации с парламентарните групи предлагаме господин Кирил Ерменков Найденов - за председател, от групата на Евролевицата.
Заместник-председател - Димитър Цонков Иванов - от групата на Съюза на демократичните сили.
Заместник-председател от групата на Демократичната левица - Румен Стоянов Овчаров.
За членове: от Съюза на демократичните сили:
Ангел Борисов Малинов
Веселин Милков Чолаков
Георги Николов Колев
Георги Христов Джоджев
Жулиета Любомирова Калчева
Иван Драганов Шиляшки
Мира Иванова Радкова
Петко Илиев Пенев.
От Парламентарната група на Демократичната левица:
Златко Тонев Златев
Иван Костадинов Иванов
Станимир Калчев Калчевски.
От Парламентарната група на Обединението за национално спасение:
Рамадан Байрамов Халилов.
От Парламентарната група на Народен съюз:
Георги Йорданов Манов.
От Парламентарната група на Българския бизнесблок:
Веселин Стоянов Бончев.
Това е предложението за състав на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Господин председател, колеги! Във връзка с моето изявление преди половин час. Енергийният гигант от Германия "БАДКОК", представляван от Весо Бончев - 23 години, отново се връщаме към тезата "тела", вместо "специалисти", "квоти", вместо "качество". Благодаря. (Частични ръкопляскания от лявата страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Преглътнахме в петък "инженер по ВиК в правната комисия". Не обсъждам колко лекари имаше в Комисията по национална сигурност.
Но някак си си мисля, че е много неудобно за заместник-председател на комисията да се появи един лекар по уши, нос и гърло. Нищо не оспорвам на групата на СДС. Но някак си ми се струва неудобно да предложим на българските енергетици и на българската енергетика специалист по уши, нос и гърло, вместо енергетик.
Съгласна съм, че народните представители са дялани камъни, от които сигурно става всичко. Но може би не съвсем.
Освен това има нещо много безпринципно в начина, по който уважаваният от нас господин председател тълкува чл. 20. Демократичната левица е извън тези преговори, в които някои хора са наши, други по-наши, а трети - най-наши.
Предлагаме, тъй като няма в другите групи специалисти по енергетика, тук наистина да бъде специалист по енергетика. За съжаление и тримата са в нашата парламентарна група. По-специалист от господин Румен Овчаров няма.
Така че ние предлагаме господин Румен Овчаров за председател.
Чувстваме се много неудобно да гласуваме за лекар... за заместник-председател на комисията...
Ако е възможно на СДС, да извадят поне един енергетик, независимо на какво ниво е работил. Просто за да не изглеждаме смешни в очите на широката общественост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено формално предложение за председател да бъде избран господин Румен Овчаров. Поставям на гласуване това предложение.
От общо гласували 219 народни представители, за предложението - 63, против - 146, въздържали се - 10.
Не се приема предложението.
Поставям на гласуване състава така, както беше предложен. Моля да гласувате.
От общо гласували 201 народни представители, за - 159, против - 9, въздържали се - 33.
Приема се състава на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Следващата комисия, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламен-тарната група на Съюза на демократичните сили предлага да избере Комисия по култура и медии. Комисията да се състои от 17 народни представители, от които: 9 - от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 4 - от Парламентарната група на демократичната левица, и по 1 от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Народен съюз, Евролевицата и Българския бизнесблок. Предлагаме комисията да се състои от председател, двама заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения по числения състав на тази комисия има ли? - Няма.
Подлагам на гласуване така предложения числен състав от 17 души - един председател, двама заместник-председатели и членове.
От общо гласували 205 народни представители, за - 203, против - 1, въздържал се - 1.
Приет е численият състав.
Моля, предложение за поименния състав.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: За председател на Комисията по култура и медии Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага господин Стоян Момчилов Райчевски;
- за заместник-председател от Парламентарната група на демократичната левица - господин Иво Първанов Атанасов;
- за заместник-председател от Парламентарната група на Евролевицата - Димо Василев Димов.
За членове:
- от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
Васил Панчев Мандев
Ева Димитрова Жечева
Константин Иванов Дочев
Людмил Любенов Бешков
Младен Цветанов Влашки
Панайот Борисов Ляков
Сашо Начев Стоянов
Георги Пинчев Иванов;
- от Парламентарната група на демократичната левица:
Драгомир Георгиев Шопов
Любомир Пенчев Пантелеев
Атанас Тодоров Мерджанов;
- от Парламентарната група на Народен съюз:
Николай Иванов Христов;
- от Парламентарната група на Обединението за национално спасение:
Лютви Ахмед Местан;
- от Парламентарната група на Българския бизнесблок:
Георги Симеонов Агафонов.
Това е съставът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения има ли?
Има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Пак по въпроса за телата и специалистите. Георги Агафонов притежава радио "7 дни", телевизия "7 дни"; издаде 25 книги на национална тематика, историческа тематика; направи филма с негови пари за Руско-турската война миналия век. Човек, който наистина би бил един достоен зам.-председател на тази комисия. Моля за внимание по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, три пъти взимате думата за процедурни предложения, три пъти не правите никакво процедурно предложение. Много Ви моля, или дефинирайте едно предложение, или ако само правите изказвания така...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (от място): Предлагаме заместник-председател на мястото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На мястото на кого?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (от място): На господин Райчевски. (Весело оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че господин Райчевски е председател. И последно, какво Ви е предложението?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (от място): На мястото на земеделеца Пинчев, който не разбира от култура нищо. (Весело оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако обичате, елате и формулирайте, ако имате процедурно предложение.
Добре, приемам, че няма направено процедурно предложение. Моля да гласувате за поименния състав на комисията така, както беше предложен.
От общо гласували 200 народни представители, за - 192, против - 1, въздържали се - 7.
Приема се персоналният състав на Комисията по култура и медии.
И последната комисия - по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Моля вносителят да направи предложението.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага да изберем Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Първо, комисията да се състои от 17 народни представители, от които 9 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 4 от Парламентарната група на демократичната левица и по 1 от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Народен съюз, Евролевица и Българския бизнесблок.
Второ, комисията да бъде в състав председател, двама заместник-председатели и членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По числения състав има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате така предложения числен състав на комисията.
От общо гласували 198 народни представители, за - 198, против и въздържали се - няма.
Приема се предложеният числен състав.
Моля за конкретните предложения.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага за председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да бъде избран господин Иван Иванов Сунгарски, за заместник-председател от Парламентарната група на демократичната левица - господин Бойко Стефанов Великов, за заместник-председател от Парламентарната група на Обединението за национално спасение - Ахмед Юсеин Юсеин.
За членове: от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
Анелия Василева Тошкова
Димо Петров Петров
Людмил Любенов Бешков
Панчо Любомиров Панайотов
Петър Димов Георгиев
Сашо Начев Стоянов
Стефан Николаев Мазнев
Юрий Иванов Александров-Юнишев;
от Парламентарната група на демократичната левица:
Андон Стоилов Данаилов
Пламен Василев Славов
Кирил Петров Йорданов;
от Парламентарната група на Народен съюз:
Веселин Методиев Петров;
от Парламентарната група на Евролевицата:
Иван Тодоров Кирилов и
от Парламентарната група на Българския бизнесблок:
Иван Колев Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за така предложения състав на комисията.
От общо гласували 204 народни представители, за - 186, против - 6, въздържали се - 12.
Приема се съставът на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, Демократичната левица и нейната парламентарна група изразява протест от безпринципието при формиране на ръководството на парламентарните групи и грубото нарушение на чл. 20 от правилника. Малките парламентарни групи получиха своите председателски места, докато най-голямата опозиционна парламентарна група, въпреки своите предложения, които направи, и кандидатите, които издигна, и техните качества, не бе гласувано нито едно председателско място на Демократичната левица.
Искам тук да изразя и становището, че Демократичната левица не се е съгласявала в преговорите да няма председателско място. Такова съгласие тя не е давала. Въпреки това Демократичната левица изразява своето становище, че в бъдеще ще работи конструктивно във всички парламентарни комисии.
Благодаря ви за вниманието, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз се изненадвам от емоционалното изказване на господин Корнезов преди малко и се изненадвам от това, че той не е информиран по отношение на водените сондажи между ръководствата на парламентарните групи. От страна на Демократичната левица сондажите водеше господин Гайтанджиев. Тъй като аз участвах също в сондажите... (Шум на неодобрение от блока на Демократичната левица, реплики: "Господин председател, какво е това изявление в момента?!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е от името на парламентарна група - такова, каквото беше и вашето, предполагам...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Демократичната левица се съгласи само на заместник-председателски места, повтарям. Дебело го подчертавам. Мисля, че това тук не е коректно. Може би липсва координация между ръководството на Парламентарната група на левицата и нейните членове. Така че просто това, което казвате, господин Корнезов, не е истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, по какъв въпрос искате думата?
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): От името на ръководството на парламентарната група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не! Нямате право, защото от името на вашата парламентарна група вече говориха. (Шум и реплики в залата)
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, такъв отрицателен вот няма... Моля Ви се! Изразихте протест срещу състава на всички комисии, а не срещу някакъв отрицателен вот...
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Искам от името на ръководството на парламентарната група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте правилника! От името на парламентарната група веднъж може да се направи изявление. А това не е отрицателен вот. Отрицателен вот по 12 или 14 гласувания не се предвижда.
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Моля Ви, нека да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма защо да го обяснявате.
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Тогава по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедурен въпрос ще Ви дам думата. За процедура - може.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз се чувствам малко неудобно наистина, защото нито обяснявам отрицателен вот, както прави господин Корнезов, повдигам един въпрос, който може би има процедурен характер. Тази сутрин ние заварихме тези технически съоръжения тук, които пречат на една част от народните представители вляво, а може би и вдясно, да имат един визуален контакт с ръководството на Народното събрание.
Молбата към ръководството е този вътрешноархитектурен въпрос да бъде видян още веднъж, защото знае се, че има парламенти, в които Председателството стои на един подиум по-висок от залата, за да има именно такъв сетивен контакт с народните представители. Сега тук една част от народните представители, господин председател, не могат да вдигнат ръка, за да поискат думата, толкова това не е видимо. Аз не говоря по смисловото предназначение на тези съоръжения, не го и зная, но поставям този въпрос с молба, то очевидно е повече техническа процедура, отколкото друга, за да се има предвид, че в края на краищата има принципи на парламентаризма, които в конкурс с дърводелските съоръжения не могат да бъдат пренебрегвани. Връчвам лично този текст. (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря. Проблемът ще бъде решен, бъдете спокойни.
Точка първа от седмичната програма и от днешния дневен ред приключи.
Преди да преминем и за да преминем към следващата точка, макар че ако се гласува, аз ще дам почивка, ще подложа на гласуване народните представители да се съгласят това да стане, защото съгласно чл. 66 от правилника, по който ние работим, законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Двадесет и четири часа не са изтекли от предоставянето на материалите по следващите две точки от дневния ред - трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата.
Този въпрос беше поставен на Председателския съвет. Беше изразено съгласие от участващите в Председателския съвет представители на всички парламентарни групи и заместник-председателите да не се държи на тази формална страна на въпроса, но аз съм длъжен да го поставя на гласуване.
Затова ви моля да гласувате дали сте съгласни след почивка да преминем още днес към втора точка от дневния ред, а именно трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Моля, гласувайте.
От общо гласували 181 народни представители, за - 165, против - 4, въздържали се - 12.
След почивката, която ще продължи до 11,30 ч., преминаваме към точка втора от дневния ред. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с втора точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
Внесени са три проекта. Първият е с вносители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов. Вторият - с вносител Венцеслав Димитров и третият - с вносители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов.
Моля председателя на комисията господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На съвместно заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическа политика бяха разгледани внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
Ще ви запозная с доклада на водещата по този законопроект комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Доклад по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, N 54014 от 7 май 1997 г., внесен от народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов, N 54016 от 8 май 1997 г., внесен от народния представител Венцеслав Димитров, и N 54018 от 9 май 1997 г., внесен от народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов.
На заседание, проведено на 19 май 1997 г. съвместно с Комисията по икономическата политика, вносителите на законопроектите представиха своите мотиви за необходимостта от бързо изменение на Закона за данък върху общия доход. В законопроекта се предлагат най-неотложните изменения на действащия закон с оглед да се отстранят фрапиращи недостатъци в сегашното облагане. Така например предлага се актуализация на таблицата по чл. 4 с увеличаване на месечния необлагаем минимум от 25 000 на 50 000 лв. и промени на размерите на останалите възнаграждения в таблицата. Запазват се действащите в момента проценти на данъчно облагане и разпределението на доходите в 8 етажа на тази таблица. Въвежда се текущо плащане на данъка и от лицата, получаващи доходи от наеми. Вноските от едноличните търговци, нотариуси и лицата, работещи по ред, определен от Министерството на здравеопазването, се предлага да се правят след приспадане на необлагаемите суми за съответното тримесечие.
Предлага да се премахне противоречието между Закона за данък върху печалбата и Закона за данък върху общия доход по отношение облагането на дивиденти и доходи от дялово участие и някои редакционни и технически изменения, произтичащи от изменения в други закони.
По втория законопроект господин Венцеслав Димитров информира, че предлаганите от него промени са продиктувани от необходимостта данъчната тежест чрез данъка върху общия доход да бъде приведена в съответствие с бързите промени в доходите и цените, настъпили след последната корекция на закона през март тази година.
Същевременно новите таблици биха позволили да се увеличи събираемостта на данъка от горните етажи.
Заедно с това се предлага връщането на преференцията за инвестициите, която би подпомогнала съществено да се съживи икономическата активност, да се създадат нови работни места и да се инициира заедно с другите мерки така желаното стопанско оживление.
По третия законопроект господин Руси Статков мотивира необходимостта на първо място от промени в таблицата по чл. 4, съобразени с инфлацията и повишаването на минималната и средна месечна работна заплата след последното изменение на закона от тази година.
В предложеното изменение е взето предвид и прогнозното изменение на инфлацията и доходите до края на годината в условията на въвеждане на валутен съвет.
Според вносителя предложената таблица по чл. 4 по-справедливо разпределя данъчната тежест, като се държи сметка за осигуряване на необходимите постъпления в бюджета.
Освен промените в чл. 4 се предлагат и някои облекчения на дейности, свързани с отглеждането и използването на добитък, отглеждане на птици и животни и растителна продукция и за произведения на науката, изкуството, културата и занаятите.
По внесените законопроекти се проведе дискусия, в която народните представители по принцип подкрепиха внесените законопроекти, оценявайки необходимостта от внасяне на изменения и допълнения в действащия закон, съобразно с мотивите на вносителите.
След проведено гласуване народните представители единодушно предлагат на Народното събрание да приеме внесените законопроекти на първо четене и да възложи на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за второ четене да подготви един законопроект въз основа на проекта на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов, отразявайки предложенията от другите два законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да направя едно процедурно предложение - да предложим на заместник-министъра на финансите господин Бисер Славков да присъства по време на разглеждането на Закона за данък върху общия доход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Моля да гласувате процедурното предложение заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков да присъства в залата при обсъждането на законопроекта.
От общо гласували 171 народни представители, за - 171.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Славков в залата.
От името на вносителите на първия законопроект има думата господин Муравей Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вие си спомняте, че като че ли в последния ден на работата на миналото Народно събрание ние гледахме Закона за данък върху общия доход. Това е един закон, който няколко пъти в годината има възможност да бъде преглеждан и променян, предвид на специфичността на нещата, които решава и във връзка с огромния обхват от данъкоплатци, които той на практика включва в приложното си поле. Особено тогава, когато рязко се променят основните фактори, които действат върху формирането на работната заплата. Тогава, когато тя, като величина, значително се разминава от прогнозите било включени в бюджета, било служили като достатъчни аргументи, за да бъде гласувана таблицата по чл. 4 и по чл. 13 в началото на годината. Всички тези съображения правят необходимо в години с резки отклонения от предварителните разчети да се налага два, три, че и четири пъти промяна на закона, най-вече в облагането и в етажите на облагането на доходите по данък върху общия доход. Днес се намираме в подобна ситуация.
Предвид на високия темп на инфлацията и на порастването, вярно в значително по-малък темп на работната заплата, на доходите, но все пак нарастване, значително по-високо от предвиденото, когато тази таблица бе гласувана в началото на тази година по Закона за данък върху общия доход. Днес смятаме, че е крайно необходимо тези величини да бъдат променени. Това е и една социална справедливост. Тъй като етажите на доходите значително увеличиха своя размер и при запазване на досегашната принципна матрица на облагане, много по-голям доход се плаща от всички засегнати лица, на практика от всички данъкоплатци, над онова, което бе разчетено, когато таблицата бе разглеждана от нашите колеги от миналото Народно събрание.
В този смисъл нашето предложение е за една актуализация на тази таблица, предвид на очакванията за едно стихване на тези процеси. Бих казал, на тяхното замразяване, конкретно говоря за инфлацията. Ние се надяваме, че таблицата, която е предложена тук, дава възможност както на държавата, която се грижи за фискалния интерес на държавата, на Министерството на финансите, така и на данъкоплатеца да постигнем един разумен баланс между двете групи интереси и да дадем възможност на данъкоплатеца да плаща поносими данъци върху общия доход.
Такава таблица сме предложили, има и други предложения. Разгледани са, обсъждани са, правени са сметки в Министерството на финансите по този въпрос. Считаме, че онова намаление на приходите в държавния бюджет, което се получава при приемането на нашата таблица, е в границите на поносимото.
Има още няколко по-дребни бележки, които са свързани с това, че до този момент един сериозен доход бе пропускан от текущо облагане през годината и това са доходите от наеми. В резултат и на реституцията, и на сериозното увеличаване дела на частната собственост, тези доходи от наеми започнаха да достигат едни сериозни величини, които е справедливо да бъдат облагани не тримесечно. Те пак се облагат годишно, но да има едно авансово внасяне, защото разходите на държавата си вървят през цялата година, а не само в началото на идващата. Това е нашето второ предложение.
Тук обаче веднага казвам, че е направено съвсем справедливо, защото не трябва да се внасят авансово никакви средства, преди да се приспаднат онези 20 процента на необходимо присъщи и признати разходи и преди да се достигне до величината на необлагаемия минимум. Това е спазено в нашето предложение.
Подобно е било съображението ни, когато сме предложили следващия момент. Тоест, онзи авансов данък, който внасят едноличните търговци, и онези лица, които работят по ред, определен от Министерството на здравеопазването, социалните грижи да внасят своите авансови вноски, но едва когато достигнат съответния необлагаем размер за съответното тримесечие. Защото досега, независимо от това, те внасяха и има случаи, а в един определен граничен случай би могло да се получи и много сериозно предварително внасяне на по-големи суми и връщане на тези пари в края на годината, ако по един или друг начин този търговец не достигне необлагаемия минимум.
Накрая се премахват някои несъответствия до този момент в създадената възможност за двойно облагане на доходи от дивиденти и от дялово участие така, както вече те са решени в Закона за данък върху печалбата, че облагането става при източника на създаването на тези доходи, а не когато те вече по вторичен признак се разпределят, след като са били обложени при своя източник на създаване. В тоя смисъл има една малка корекция и те са извадени от облагане по Закона за данък върху общия доход.
Две-три неща, направени съвсем смислено, предвид на отдавна вече променени закони, които в някои части не са били променени навсякъде в действащото законодателство. Това са две точки, които всъщност синхронизират - отпадат някои членове и точки, предвид на това, че тези постановки вече не действат в други закони. Това е смисълът на нашето предложение.
Веднага искам да ви кажа нещо, което вероятно ще бъде предмет на дебати днес в залата.
Уважаеми колеги, смисълът и целта на нашето предложение, внасяйки закона в този му вид, в този стеснен обхват, цели само най-неотложните промени, преди всичко свързани с нарасналите доходи на хората и големите суми на облагане, които те имат по тази таблица.
Ние добре знаем, че този закон, а и не само този закон, имат нужда от кардинални промени. Преди всичко в онова, което беше ябълката на раздора миналата година в тази пленарна зала - защита на интересите на инвеститора. Както в този закон, а той се отнася по този въпрос до едноличните търговци, така и в другия закон - за данък върху печалбата, така и върху още много други данъчни закони, бих казал аз, този въпрос ще бъде разглеждан от Народното събрание тази година с необходимата отговорност.
Ние като вносители обаче смятаме, че тези важни въпроси не могат и не трябва да бъдат решавани сами за себе си - въпрос по въпрос, принцип по принцип, ако те не бъдат свързани в една цялостна, добре аранжирана система на данъчни принципи, на данъчни техники, на данъчни закони, които като цяло в крайна сметка да дадат една ясна представа за предстоящата данъчна реформа. Такава реформа, която да позволи данъчното законодателство да се освободи от всички спъващи го пречки, недомислици, ако щете, някои откровено заложени нецелесъобразности, в крайна сметка спъващи истинското, реално въвеждане на пазарните механизми.
Нашата цел в икономическото законодателство, в това число и в данъчното, ще бъде да изчистим това законодателство от пречките пред тази пазарна посока, в която сме поели.
В този смисъл аз смятам, че този въпрос, който поставих преди малко, свързан със съответните облекчения в инвестиционния процес, е едно от най-важните неща и трябва да бъде разгледан много внимателно в общия контекст на тези промени, да бъде подложен на широка дискусия преди да бъде влязъл в пленарната зала, да има определено становище, ако щете, и определен обществен консенсус по него и по другите 5-6 основни моменти от данъчното законодателство, да бъде добре премислен и тук да се вземе най-точното решение.
В този смисъл предвид на това, че времето за приемане на държавния бюджет е изключително ограничено, ние не можем да поставим на разглеждане днес целия този комплекс от данъчни принципи и закони.
Затова аз ви моля да приемете този стеснен обхват на нашите предложения днес, да минем много бързо към гласуването на законите за паричния съвет, да можем много бързо да започнем работа по приемането на държавния бюджет за тази година и веднага след това, не по-късно от края на месец юни, целият този цикъл от данъчни закони да бъде предмет на нашето внимание - преди това по комисиите, преди тях в съответни работни групи от съответни специалисти и накрая да бъде финализирано през лятото тук и приемането на тези закони така, щото да бъде обезпечен бюджетът за следващата година на една съвременна данъчна база, която да му позволи да се чувства много по-стабилен, отколкото досегашните държавни бюджети.
Аз се надявам да подкрепите логиката на тези разсъждения и най-вече перспективата и графика за разработването на тези, казвам пак, национално отговорни, много важни задачи и закони, защото при действието на един валутен борд наистина данъчното законодателство се превръща в изключително важен фактор за оцеляването не само на борда, а и на България като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Има думата вносителят на другия законопроект господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Ако ми позволите само веднъж да взема участие в дебатите - да представя закона и да кажа няколко думи. В края на краищата законопроектите не се различават по кой знае колко точки.
Аз направих, докато слушах господин Радев, една проста сметка и се оказа, че това е 15-ата поред поправка в този закон, в която не само съм присъствал, но и участвал активно. Първата беше още по време на Великото Народно събрание, когато долу-горе наложихме онази схема, която все смятахме, че рано или късно би трябвало да бъде поправена и смятахме, че до края на всяка година, в която дебатирахме закона, ще има нов Закон за данък върху доходите на физическите лица.
За съжаление и в следващото Тридесет и шесто Народно събрание, не че такъв закон не беше предложен, беше предложен в Бюджетната комисия и още на равнище дебати в Бюджетната комисия той беше върнат за доработка по общото мнение на всички присъстващи без разлика на това, към коя парламентарна група принадлежат.
Оказва се, че пак седма година ние не можем да предложим нещо смислено, нещо адекватно на условията, в които се развиваме, от икономическа гледна точка и все сме длъжни да поправяме този закон, който първи вариант е приет от 1950 г. и който, ако го погледнете, има най-различни заглавия, които са останали без съдържание в главите.
Примерно: "Доходите на ТКЗС, облагане на доходите от селското стопанство, селско население, на инженерно-технически кадри..." и разни други.
Аз на това обаче няма да се спирам, но да се надяваме, че новият закон ще бъде готов до края на годината. Аз не съм толкова голям оптимист, колкото е господин Радев. Доколкото знам, господин Радев, хората, които подработваха материалите в Министерството на финансите и преди, и сега, са едни и същи. Ваша задача е да се опитате да разчупите тази черупка, да не се представят възгледите на няколко души държавни служители, не ги обвинявам, за възгледи на една политическа партия или на една политическа сила.
Най-напред изменяме този закон, който изменихме през месец февруари от гледна точка на настъпилите междувременно промени, но аз бих казал, че от гледна точка на това, че тогава подадената информация от същите тези служители не беше адекватна на тогавашните условия. Тогава някои хора повярваха, че средната работна заплата, господин Славков, на Вас повярваха, ще бъде 40 000 лв. или 42 000 лв. Това бяха материалите, които Вие подадохте, въпреки че за всички беше ясно, че такава средна заплата няма да има.
Сега и трите законопроекта, които са представени, предполагат някаква средна заплата на хората, една оценка на хората, които са направили предложенията, а не на Министерство на финансите.
Мисля, че е нормално, доколкото Министерството на финансите в най-скоро време ще има нов министър, който би трябвало все пак да въведе някакви програми, някакви идеи и те да се съобразят с тях и да определят средната работна заплата. Иначе се получава, че средната работна заплата ние я четем по вестниците или питаме като дойде мисията на фонда: "Какво ще кажете за такава средна заплата?" Но мисията идва и си отива, а ние оставаме, това е разликата. Шефовете им или членовете се сменят, въртят се, а ние оставаме тук. И аз не искам да играем ролята повече на опитни зайчета, макар че естествено ние разчитаме на помощта на фонда и на кредитите, които те биха ни предоставили.
Първото нещо значи са изменените условия. Изменени условия има. Средната заплата не е 40 000 лв. вече за всекиго е ясно. Казват, че сега средната заплата по разчетите на Националния статистически институт била някъде 100 и не знам колко си хиляди лева, става дума за месец март. Това го гледаме и по разчетите, които се правят за заплатите на народните представители и на министрите. Но в края на краищата тази таблица, която ни предстои да приемем, тя се отнася за средната работна заплата не за месец март, не даже и за месец май, а средната работна заплата между месеците юни, доколкото знам такова е предложението, макар че бихме могли да дискутираме дали това не може да стане със задна дата - 1 май, но все пак в сравнение с предложението, което е направено, аз не съм дал конкретни предложения, защото не знам кога ще се приеме този закон, дано да стане бързо, между месеците юни и декември. Това ще е средната заплата между месеците юни и декември.
Каква ще е тази средна заплата ние дискутираме и по друг повод. Вчера аз също изказах своето мнение, че тази средна заплата може да я смятаме в левове, може да я смятаме в долари, може да я смятаме в марки, но тя би трябвало да е доста по-висока от тази, която е била в края на първото тримесечие или тя ще е доста по-висока от 105 - 106 000 лв., някъде нататък.

Защо ще е по-висока? Някои се плашат, че щяла средната заплата да бъде 150 или 200 долара. Аз пък не се плаша и питам: какво лошо от това, нека да бъде такава. Има ли обаче условия тя да бъде такава или това ще предизвика инфлация, която ще обезцени заплатите? Аз мисля, че не. Защото в момента цените у нас са такива, че вече бихме казали, че са на равнището на международните, поне около нас или поне в средноевропейските страни или както ги казваме - централноевропейските страни. Горе-долу цените са такива. Щом цените са такива, ние знаем и сме били свидетели на средна заплата 100-120 долара. Но средна заплата 100-120 долара при цена на енергията 1,5 цента не е същата със средна заплата от 150 долара при цена на енергията 4,2 цента. Това е така и с отоплението, това е така и с другите цени.
Какво можем да направим при това положение? Тук имаше един представител на Евролевицата, мисля, че той замина в чужбина, но той поддържаше тезата, че видите ли, това служебно правителство било много увеличило средната заплата, което въобще не е така. И аз мисля, че наистина няма за какво да се смеем, това е един много сериозен въпрос и трябва да се направи един сериозен дебат. Защото въз основа на този дебат ние можем да разберем без нищо да ни е подадено от друго място върху каква таблица трябва да стъпим, за да определим данъка върху общия доход.
Според мен излишното задържане на заплатите на сравнителното равнище, на което бяха, да кажем, през месец март или април, е съвършено неоправдано и то не само от социална гледна точка. Вярно е, че вчера в комисията хора казаха: ами че тя пенсията не стига само за хляб и кисело мляко, защо да не увеличим пенсиите! С работните заплати е същото, да кажем с минималните, пък даже - и средните.
От макроикономическа гледна точка обаче въпросът не стои така. Крушението на финансовата система в края на миналата и началото на тази година не е съпроводено с пропорционално крушение на реалната икономика. И ако се вземат спешни мерки, финансовата стабилизация може да направи така, че реалната икономика да спадне с възможно по-малък процент, отколкото ако не се вземат мерки точно в този момент. Точно този момент, като го казвам, разбирам последните два-три месеца, а може би и близките един-два месеца. Защото реалната икономика търпи известен натиск от страна на финансовата сфера. Може да се свие за определен момент. Но ако този натиск продължи още няколко месеца, тя наистина ще бъде разрушена. Ще бъдат закрити работни места, освободени работници и производствени мощности могат да бъдат разпродадени. Производството ще се свие с много повече, отколкото ако се вземат спешни мерки във финансовата система. Една такава мярка е повишаването на заплатите и на доходите.
Разбира се, има и друг вариант, вариант, по който ние вървим вече доста време - разширяване ролята на сенчестата икономика, на икономиката в сянка. Може би доходите там ще бъдат обрани, а не от работни заплати. Но кажете кой има интерес от това?
Другият, третият, възможен вариант е да изчакаме цените да заемат своите равновесни позиции, които би трябвало да бъдат много по-ниски. Това ли искаме обаче? Аз специално не искам това. Някои искат ниски цени. Едно време това беше тезата - да поддържаме ниски цени, да се обградим отвсякъде с експортни такси и т.н., за да могат ниските доходи да стигат за преживяването на хората. Ако ще вървим обаче към Европа и по пътя на цивилизацията, на цивилизованата икономика, се изисква именно чрез високи цени - към високи доходи. Сега високите цени ги имаме, обаче ги нямаме високите доходи.
Затова казвам, че в момента нашата икономика търпи още едно повишаване на заплатите. Така че, когато изчисляваме тази таблица, ние трябва да изхождаме от едни по-високи заплати. Една средна такава оценка, макар и минимална, макар и да не съм съгласен от икономическа гледна точка, обаче тя е по-скоро компромис със сегашното положение и с това, което трябва да бъде - една средна заплата в близките месеци, не дай Боже, да има друга инфлация или друг скок в цените, дано да няма, но при това стабилизирано положение аз съм изчислил или поне моите изчисления са стъпили върху една средна заплата от около 150 хил. лв. Е, не е чак толкова голяма за ставката, която предлагам. В долари е някъде около 100 долара. Между другото, както и миналия път, аз предлагам една таблица, която е най-стисната, бих казал, по отношение на данъкоплатците и най-щедра към фиска, господин Славков. При тази средна работна заплата от 150 хил. лв. - някъде средна ставка от 14,6%.
Моето мнение е, че средната заплата би трябвало да се облага някъде между 12 и 14%, в никакъв случай не повече от 14%.
Но нека сега да вържем нещата по определен начин. Разбира се, това не значи, че аз казвам, че средната работна заплата трябва да е 150 хил. лв. Напротив, нека да е 200 долара, нека да е 180 долара, нека това да стане колкото се може по-скоро и тогава ставката ще е по-висока. Ако бях напълно последователен в сравнение с това, което съм предлагал в продължение на тези седем години, би трябвало да предложа по-щедра към данъкоплатците таблица и съответно по-нискодоходна за фиска. Така че това, което предлагам, е един плод на компромис във връзка с тежката и финансова, и друга ситуация.
Другата причина - и аз не искам това да се забравя, особено от хората, които получиха доверието на народа, защото всички -и ние, и вие, им обещавахме, че ще направим всичко възможно да отстраним причините, които доведоха до финансово-икономическата криза в края на миналата година. А вие не смятате ли, че една от основните причини е именно недалновидната фискална или нека да кажем по-точно - понеже сме на думата данъци, данъчна политика на предишното правителство и на предишното парламентарно мнозинство? Ако сте съгласни, тогава дайте да видим какво може да се направи в този момент, господин Радев, а не след една година. Аз знам, че е трудно на един нов министър на финансите бързо да се ориентира, да създаде свой собствен екип, но нека тези неща после да ги решаваме. А сега, бих казал, в движение бихме могли да решим един съвършено малък проблем. Хайде - два. Аз съм предложил два от тях, но единият е съществен, другият - несъществен. Това е да вържем преференциите за инвестициите. Няма да го измислим. Това е текст, който е работил няколко години подред. Текстът е бил обект на обсъждане тук в тази зала и през 1991 г., доколкото знам, беше въведен. След това го поддържахме, полека-лека беше окастрен, беше оправян. Обаче това, което предлагам, това е последната му редакция както стоеше до промяната му през 1996 г. от пленарната зала. Тогава ние се противопоставихме и се предполага, че щом сме се противопоставили на този текст, когато имаме възможност, ние ще го върнем.
Все пак апелирам към колегите от СДС: обмислете пак своята позиция и премислете дали това нещо, тази преференция не може да я върнем на хората веднага, за да разберат наистина, че има промяна. Обсъдете го. Ако искате, можем да обсъдим и друг вариант на преференция. Но това е важно принципно, защото и следващият закон, който ще гледаме, това е Законът за данъка върху печалбата. И там тази преференция липсва. Недейте да мислите, че догодина финансовата ситуация ще е по-добра. Догодина няма да е по-леко. Напротив, тази година, бих казал, че ще е по-леко, защото в сравнение с миналата година в един прост разчет на бюджета, който ще ни бъде предложен, дай Боже, в близките седмици, ще видите, че делът на лихвените плащания ще бъде рязко ограничен. Няма да бъде нито 72 на сто, няма да бъде нито 65 на сто. Предполагам, че няма да бъде, господин Славков, даже и 50 на сто. Няма да бъде. Ще има освободени ресурси. Вярно е, че сега не знаем какъв ще е точно ефектът, може, разбира се, специалистите да го сметнат, но мисля, че може в този момент да си разрешим това, без да губим кой знае колко много възможности за финансиране на другите дейности в държавния бюджет. Но нали затова се въвежда бордът, най-вече, защото видяхме, че с грамадни лихвени плащания - 70 на сто от текущите плащания да вървят за лихви, не може.
И при изменено политическо съотношение на силите, при краха на една финансова политика, аз не виждам причина защо остатъците, и то най-сериозните остатъци, от тази финансова политика трябва да продължат да действат и в течение на една година. Защото дори да приемем поправки - тук вече поправки няма да приемаме, но дори да приемем нов Закон за доход на физическите лица, което ще бъде все пак доста трудно нещо и ще отнеме няколко месеца, не бива да забравяме, че този закон ще започне да действа чак от 1 януари следващата година. Тоест, за тази година няма да имаме никаква друга възможност в момента да се предложат преференции за частния бизнес, за тези, които искат да инвестират. Не става дума за консумации и т.н. Става дума само за парите, които те биха могли да вложат. Нека и частният бизнес да разбере наистина, че в България нещо се е променило, че в парламента има променено съотношение на силите, което застава твърдо зад частния бизнес и е готово да работи заедно с него за излизане от кризата. Защото нека никой не си прави илюзия, че само въвеждането на един паричен съвет може да измъкне България от кризата. Въвеждането може да направи известна финансова стабилизация, но оттук нататък - нищо. Оттук нататък да разчитаме само на пазара и на желанието на частните бизнесмени да инвестират - ами нека нещо да им се подаде. Най-малкото, което може да им се подаде, е преференцията за инвестициите.

И затова аз пак се обръщам, и вчера се обърнах в комисията, към мнозинството на народните представители от СДС, които са получили доверието на народа, нека да подкрепят частния бизнес само в този пункт. По-нататък всички заедно да продължим да мислим как да оправяме тези закони и как наистина да им се даде нещо повече.
Що се отнася до средната работна заплата, казах вече, облагането не е кой знае колко по-различно в трите проекта, които се предлагат: проектът на СДС - 15,4, проектът на БСП - 14,5, моето предложение е 14,6. Може да се дискутира.
Сега искам да си защитя все пак моята таблица като по-логична. Има и доста математици, знам от биографичните справки, даже и в президиума.
Моята е проста - до 50 000 - необлагаеми, от 50 000 до 100 000 - 20 процента, от 100 000 до 200 000 - 24 процента, от 200 000 до 400 000 - 28 процента, от 400 000 до 800 000 - ..., виждате едно двойно увеличаване, което показва, че ако сложите една логаритмична скала, увеличението ще бъде равномерно.
Вярно е, че може и друг принцип да се приложи. Моята скала е най-проста - има само шест етажа, едната има девет, а другата - осем етажа. Мисля, че трябва да вървим към по-опростена скала и разликата, която е съществена, между другите две предложени таблици, е, че аз свършвам с 36 процента, а те свършват с 40 процента.
Това, което предлагам, е последователно и съм се стремил да продължавам да го предлагам в течение на тези седем години - да свикна хората тук, в пленарната зала, а пък и не само в нея, да мислят, че не може да има данък общ доход по-голям от 40 процента, да кажем.
Първият вариант, още през 1991 г. приехме 40 процента. След това обаче някои сметнаха, че трябва да се увеличи на 50, даже мисля, че имаше една година, когато беше 52 и половина процента, после пак 50, но сега съм извънредно доволен, че нито една политическа сила вече не предлага скала, която завършва с 50 процента. Защото не върви някак си да се предлага ти да работиш, да печелиш и после в разпределението на спечеленото да бъдеш ортак с държавата - да го делиш 50 на 50.
Нека държавата да взима, но да взима винаги по-малко от този, който е изкарал парите. Това е един основен принцип. Сега пак предлагам 36 процента, съмнявам се, че някой ще го приеме, но все пак апелирам да помислите дали не можете да го приемете. Но изразявам и задоволството, че пък и никой не предлага повече от 40 процента. Даже и една такава сила, каквато е БСП, което показва, че вече започват да мислят. Вярно е, че отделен е въпросът, че започват да мислят непоследователно като опозиция, обаче това си е за тяхна сметка. И вчера обърнах внимание, че в своите си предложения аз не искам подкрепа от вас, защото вие съсипахте частния бизнес. Искам подкрепа от тези, които винаги са обещавали подкрепа за частния бизнес. Защото не е нормално една политическа сила, когато има мнозинство, да твърди едно, да държи за фиска, а когато мине в опозиция, да гледа фискът да е празен. Това е просто и трябва да има последователност в идеите, които се предполагат. Вярно е, че никой не иска да ви оспорва правото да се променяте, но някак си тази промяна понамирисва на нещо друго.
Така. Другият въпрос. Вярно е, че Международният валутен фонд, тази дискусия я водихме вече, но пак ще си позволя да кажа няколко думи, смята, че приходите от данък общ доход са малки и те трябва да станат някъде около 5 процента. Но как да станат 5 процента, когато доходите от работна заплата вътре в брутния вътрешен продукт са някъде 16-17 или 18 процента. А не е както в нормалните страни, да кажем 45-50 процента. Защото е просто - 45-50 процента, господин Койчев, ако се обложат с 10 процента данък, ето ви 5 процента от брутния продукт влизат по данък общ доход. Обаче кажете, ако са 15 процента от брутния вътрешен продукт, сега не знам, сигурно са по-малко в първата половина на годината, ами, толкова, малко са... Значи, ако са 15 процента, с колко процента трябва да ги обложим, за да влязат 5 процента от тях в брутния вътрешен продукт?
Една проста сметка и не за математик сочи, че средната ставка трябва да бъде 33 процента. Такава ставка по света, доколкото знам, няма като средна. Естествено не можем това да го направим. А трябва да се опитаме всички заедно да правим друго - как да се увеличи този дял. Ами, той е свързан със сенчестата икономика. Ако няма сенчеста икономика 45-50 процента, ако всичко се вкара в правия път, ако се декларират и големите доходи като работни заплати, тогава нещата ще бъдат по-ясни.
Ето това е смисълът, за който предлагам по-ниски ставки върху високите етажи. Защото досегашната практика показва, че високите етажи въобще не плащат данъци. Така е. И има...
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Защо сваляш процента тогава?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, можете да се изкажете, господин Койчев. Не смятам да влизам в полемика с Вас тук, от трибуната. Все пак имахте възможност и две години да допринасяте за това да не вършат вашите колеги глупости, обаче не го направихте. Така.
Високите етажи намират много други начини да си получават доходи и не ги пишат като работна заплата, тоест не плащат общ доход, и това е едната беля. Другата беля е, че освен, че не плащат общ доход, за да отидат пари в бюджета и в социалните фондове, пари и там не отиват. Знаете, там има отчисления към 40 и повече процента заедно.
Така че двустранна ще бъде изгодата от това високите етажи да влязат вътре, в облагането, в работната заплата, защото, вярно, че те нарушават закона, но рискът си е риск и рискът е въпрос на калкулация. А когато тази калкулация показва, че можеш да си платиш и да станеш легален, предполагам, че една по-голяма част от бизнесмените ще започнат да плащат на техните най-квалифицирани служители заплати, а не най-различни други боноси, каквито има и каквито не искам да казвам какви могат да бъдат, сигурно от Министерство на финансите по-добре се знаят. Но нека и тези хора да плащат данъци и тогава наистина приходите ще бъдат по-големи и по-умерени. Но за сметка на това трябва да се откажем от тези, които търсят социална справедливост именно в таблицата. Социалната справедливост в таблицата е такава: получателите на големи доходи да ги накараме да ги получават като работни заплати, за да плащат и данък общ доход, и социално осигуряване. Ето, това е най-простата социална справедливост. Другото, ако надуете горе етажите с 50 процента, няма да плащат нито едното, нито другото и за социалните фондове нищо няма да остане, за бюджета нищо няма да остане и за бюджетни заплати. Кажете ми къде е тогава социалната справедливост?
Не искам повече да задълбочавам дискусията, ще я продължим при Закона за данъка върху печалбата. Направил съм и онези предложения, които не са чак толкова нови за вас, аз съм ги правил и друг път, едното е при получателите на работните заплати, както се отбиват сега индивидуалните вноски за държавно обществено осигуряване, да се приспадат от облагаемия доход и разходите за транспорт - до работното място и обратно. Ще видите каква е схемата, естествено тя може да подлежи на дискусия, защото това на практика не са доходи на хората, те не могат да се разпореждат с тях, те ги правят именно за това - за да работят, на практика това са разходи и наистина трябва да минат като разходи и трябва да бъдат точно там, където съм ги предложил, пък тук можем да дискутираме дали това можем да го направим или не и колко ще се отрази върху фиска. Ако билетчето струваше 4 или 6 стотинки, както беше преди, тези доходи можеше да не им обръщаме внимание, да ги неглижираме, обаче когато транспортните разходи вече стават една съществена част от бюджета на всеки работещ, нека да възстановим една справедливост и да му ги признаем, наистина за такова, каквото са - те не са му приходи, не са доходи, а са разходи и поне тях нека не облагаме.
Другото е, няма да се спирам пак, освен възстановяването преференцията за инвестициите, отменена от комунистическия парламент през 1996 година, още една друга отменена преференция, това е за командировъчните на частниците, на едноличните търговци, на другите, които работят по описаната в закона схема, да се признава двукратният размер на държавните служители. Този текст работеше до 1996 година, когато решиха да го отменят. Така че не предлагам нещо ново, господин Радев, което кой знае колко много може да го дискутираме или което може да пробива държавния бюджет.
Разходите за представителни цели. Не искам пак да защитавам този текст, който винаги съм защитавал.
И едно техническо предложение - да се поправи сумата, от която тези, които получават хонорари, така наречените "свободни професии" започват да плащат предварително авансов данък. Ясно е, колко трябва да бъде той. Сумата трябва да бъде такава, че като я намалим с 30 на сто да даде необлагаемия годишен минимум, който в две от таблиците е 600 хил. лева. Сметнали сме го. Той е някъде около 857 хил. лева, но предлагаме 860 хил. лева.
Аз моля колегите, които се изказват, все пак да вземат отношение по основния проблем - дали да дадем в момента преференции за инвестициите, или да не дадем. По таблиците аз мисля, че в комисията някак си ще успеем да се споразумеем, която и таблица да се приеме. Те горе-долу са сходни и там трудности няма да има. Но на мен не ми се иска този извънредно важен въпрос да го оставяме за решаване през следващата година и една година да работим с това, което комунистите ни завещаха. Нека по-бързо да сменим, макар и малко, но все пак да покажем воля за промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
По третия законопроект - господин Руси Статков, като вносител. Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! От името на колегите, които сме внесли законопроекта, бих искал пред вас да изкажа някои от нашите мотиви, разбира се малко по-разширено от това, което е представено в законопроекта, с който разполагате. След обстойното представяне на останалите два законопроекта, разбира се, без да повтарям, бих искал да откроя акцентите на нашия законопроект.
На първо място бих искал да подчертая това, което е характерно за нашия подход. Ние не избързахме да внесем предложения за изменение на Закона за данъка върху общия доход, защото искахме да получим по-ясни параметри от Министерство на финансите, но с акта на внасяне на такива законопроекти от страна на представители на СДС и господин Венцеслав Димитров, ние бяхме принудени да търсим своя собствена позиция, която в съответствие с принципите за съгласие, които приехме, да съпоставим с останалите позиции и да намерим най-доброто решение, което е нужно на настоящия етап.
Бих искал да кажа ясно и категорично, че нашите предложения се вписват в духа и тенденциите на тази реформа, на данъчната реформа, която започна от 1990 г. насам. Защото мисля, че ще бъде несправедливо да упрекваме чиновниците от Министерството на финансите за един процес, който не е еднократен акт, а този процес действително започна от 1990 г. Също така той съответства или по-точно се доближава към промените в европейското законодателство в тази материя, защото в момента и там стават такива промени. Така че в това отношение нашите изменения не излизат извън рамките на тези параметри на реформата.
На първо място, реформата по същество намалява дела на преките данъци, в това число и данък общ доход, като дял от брутния вътрешен продукт.
На следващо място, тук вече се говори за горните етажи. На най-горния етаж има намаляване на размера на ставката. Ако съпоставим с тези 50 на сто, за които се спомена тук от 1992 г., сега най-горният етаж е 40 на сто.
Разбира се, през тези години е имало и известни отклонения, обаче реформата е последователна и тя има за цел да подкрепи производителя, като се даде тежест на косвените данъци и по този начин съответно производството, малкия и средния бизнес.
Мисля, че с нашите предложения поддържаме и други характеристики на тази реформа, а именно установяването и приемането на необлагаемия минимум, който започна да се прилага от 1992 г. Освен това, освобождаването от облагане на някои части от дохода, облагането на нетния доход, а не на общия доход. И не на последно място, глобалното и прогресивно подоходно облагане.
Мисля, че тези неща не беше излишно да бъдат казани, защото не можем да приемем упреци за непоследователност от който и да било от тази трибуна, при положение, че при всички правителства, в това число и нашето, тези тенденции са запазвани към промяна, повтарям, съответстваща и на европейското законодателство, чиято унификация ние се стремим да постигнем.
И, разбира се, нашите изменения отчитат това, за което говориха и колегите, а именно променената обстановка в икономически план от м. февруари т. г. досега, касаеща изменението на инфлацията и, разбира се, доходите и някои други параметри.
Мисля, че не би било нужно да повтарям конкретно това, което се каза, а направо да премина на конкретните изменения, които ние предлагаме.
На първо място, ние предлагаме изменение в таблиците по чл. 4 за лицата, които получават доходи от трудово правоотношение и по-конкретно ние предлагаме един по-висок необлагаем минимум. Става дума за 60 хил. лева. Защо точно 60 хил. лева? Минималната работна заплата вече е 42 хил. лева. Средната работна заплата в обществения сектор е 130 хил. лева сега. Прогнозите и при най-точния вариант на валутния борд, не бих искал да говоря за твърд и мек, инфлация ще има. Разбира се, прогнозите на Агенцията за икономическо развитие бяха едни в края на миналата година и те говореха тогава за 20-30 на сто инфлация, ако бъде въведен борда. Знаете с това, което се случи в началото на годината, по същество инфлационният потенциал беше освободен и сега, този месец даже се отчита дефлация, т. е. отрицателна инфлация, но това няма да продължи. За това, че няма да продължи, аргумент може да бъде предприеманите от служебното правителство, а сигурно ще бъдат продължени необходими мерки, например при оценка на активите, на активите, които са свързани съответно с амортизацията. Разбира се, аз тук не бих могъл да се ангажирам с конкретна взаимовръзка за ръста на цените, но при всички случаи такава ще има.
По-нататък, колкото и да сме променили параметрите на този меморандум, който като вариант за икономическа политика беше предложен на международните финансови институции, определено смятаме, че не може да се запази сегашното ниво на доходите. При всички случаи те ще бъдат изменени и то в посока на повишение.
На следващо място, не можем да говорим за откъсване една от друга на социалната политика и останалата част от това, което правим. И не можем да правим някаква частична реформа в социалното подпомагане, без да отчитаме това, което става в останалите части от реформата. Аз мисля, че не е нужно да взимаме определени доходи и след това да караме хората да се редят на опашки за помощи за същите тези 10 хил. лева, например, което е унизително, което бихме могли да го охарактеризираме още по-тежко като процес.
Така че аз приветствам обявеното от служители на Министерството на труда за следващия месец обезщетение за безработица от 57 хил. лева, защото то отчита ръста на минималната работна заплата и това също е един аргумент, че при 57 хил. лева още от следващия месец, които трябва да бъдат необлагаеми, какво можем да говорим за м. юли. Така че тези 60 хил. лева, които предлагаме, още отсега и на мен ми изглеждат малко, а и на колегите и мисля, че по това няма да има спор за второ четене.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Сто и двадесет хиляди лева ли ще я направим? Защо не се държим сериозно?

РУСИ СТАТКОВ: Ние се държим абсолютно сериозно и се опираме на фактите, господин Димитров. А за тях току-що говорих, мога да говоря и още, но не бих желал да злоупотребявам с търпението на колегите.
По отношение на другите промени, свързани с таблицата, определено нашето различие (тъй като се спомена, че има и сходство в таблиците) е свързано освен с необлагаемия минимум, и с процента на прогресията над необлагаемия минимум, до средата. По-конкретно за разлика от колегите ние предлагаме:
От 60 хил. до 70 хил. лева - 18 на сто за горницата над 60 хил. лева.
От 70 хил. до 90 хил. лева - 1800 лева плюс 20 на сто за горницата над 70 хил. лева.
От 90 хил. до 120 хил. лева - 5800 лева плюс 22 на сто за горницата над 90 хил. лева.
От 120 хил. до 180 хил. лева - 12 400 лева плюс 24 на сто за горницата над 120 хил. лева.
Виждате, че прогресията е съвсем мека и тя позволява при тази социално-икономическа обстановка, при този огромен натиск върху хората с такива доходи по-справедливо да се осъществи този принцип, за който всички ние говорихме: цената на прихода, тежестта, защото той няма абстрактни измерения - той има конкретни измерения и те са свързани именно с това, с определени доходи, които позволяват да бъде защитен жизненият минимум.
Мисля, че в това отношение ние имаме съществено предимство. Бих помолил за второ четене да бъдем подкрепени в тази част на таблицата по отношение на това, което предлагаме.
Разбира се, ние не можем да не държим сметка за това, че трябва да има приходи в бюджета. В това отношение нашият проект предвижда малко по-малко приходи от останалите проекти, обаче считаме, че в края на краищата трябва да преценим на какво ще държим, какви ще бъдат критериите.
Ние не променихме процента на размера на ставката на най-високия етаж. Не го променихме именно, водени от това да спазваме тази тенденция в реформата. Ние считаме, че това, което господин Димитров предлага, е известно избързване в намаляване броя на етажите. Действително реформата ще върви и в тази посока, но тя не може да изпревари обстановката в страната в следващите няколко години, като утежни и при това тежкото положение на голяма част от хората.
Във връзка с групата изменения, които предлагаме, най-общо бих могъл да ги характеризирам като такива, които са свързани с данъчни облекчения за определени дейности. По-конкретно това са по 10 на сто увеличение на суми, които не се включват или се приспадат от общия доход, а след това тази сума се подлага на облагане. Става дума за сфери и дейности, в които в момента се налага такава подкрепа. Това са например доходи за лица, които работят със свои коли и добитък, дейности за отглеждане на животни и птици, за продукти от тях, превози с животинска тяга, създаване произведения на скулптурата и на приложните изкуства, на науката, изкуството и културата, както и за ръчно изработени произведения от майстори на народните художествени занаяти. Знаете, че в тези дейности, особено в културата и образованието, нещата в момента не стоят добре и ние трябва да направим всичко възможно, за да подпомагаме тези сфери и в тази посока са насочени нашите усилия.
И още нещо, което тук не беше коментирано. Когато говорим за най-неотложните промени в Закона за данъка върху общия доход, не можем да пропуснем и това, което касае чл. 13, ал. 3. Колегите от Съюза на демократичните сили в своите мотиви са записали, че не може по средата на годината да се променя размерът на т.нар. данък патент или данък за дейности, за които общинските съвети сами взимат решение, разбира се, в границите на от - до, които парламентът определя. Правилно е една такава позиция да бъде подкрепена и ние я подкрепяме.
Но същевременно не можем да не отчетем очертаващото се и задълбочаващото се все по-тежко състояние на общинските бюджети и възможностите, особено в условията на борд, да се финансират определени дейности. Затова ние считаме, че трябва да търсим решение в две посоки: ускоряване на Закона за местните финанси - неговото обсъждане и приемане, а във връзка с него и Закона за местните данъци и такси или промяна на дела, който остава сега точно на тази част от данъците в общинските бюджети. Сега остават 50 на сто, но би могло съвсем експедитивно да решим да останат 100 на сто, още повече, че тези средства се водят на отделна сметка, господин Славков. Става дума за около 1 млрд. лева по предварителни изчисления, които не са кой знае какво, но са известно облекчение за общинските бюджети. Разбира се, нашето задължение като парламент е да намерим трайно разрешение в тези икономически и социални условия особено за общинските, за местните бюджети.
В заключение ние считаме, че би могло, както и в досегашната работа на предишните парламенти, в рамките на комисията да се намери най-доброто решение на тези, макар и неотложни, но от принципен характер изменения, за да може действително това, което ние обявихме като насоки на национално съгласие, да бъде реализирано в една изключително важна сфера, каквато е данъчната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания на първо четене, разбира се с уговорката, ако има желаеща парламентарна група, да увеличи след това с 1/3 своето време. Своите списъци са представители СДС, Демократичната левица, Евролевицата и Бизнесблокът за изказвания.
Най-напред давам думата на народния представител господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На мен ми се иска да започна с един много важен пасаж от доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, където пише:
"Предлага се да се премахне противоречието между Закона за данъка върху печалбата и Закона за данъка върху общия доход по отношение на облагането на дивиденти и доходи от дялово участие и някои редакционни и технически изменения, произтичащи от измененията в други закони".
Следователно предложението, което е постъпило от тримата народни представители от Съюза на демократичните сили, трябва да се схваща като неотложни изменения в Закона за данъка върху общия доход.
Аз не мога да разбера това, че по някакъв начин се изразява едно нетърпение по отношение на радикалното изменение в данъчната политика. Само преди около час кандидатът за министър-председател господин Иван Костов взе мандата от президента. Основен вносител на законопроекти в Народното събрание е Министерският съвет. Нека, уважаеми госпожи и господа, да изчакаме тези кардинални изменения в данъчната политика да бъдат на базата на законопроекти, внесени от Министерския съвет, т.е. трябва да се очаква едно изменение по начало на концепцията за цялостната данъчна политика, свързана разбира се със структурната реформа. Разбира се тук става въпрос за преференции за чуждите инвестиции - това, което Венцеслав Димитров спомена, както и за редица други въпроси, т.е. в момента по оценка на групата вносители от Съюза на демократичните сили това са някои неотложни изменения в двата закона - в Закона за данъка върху общия доход и Закона за данъка върху печалбата. Но нека в момента да се съсредоточим върху Закона за данъка върху общия доход.
По мое мнение, господин Статков, най-несоциална е таблицата, предложена от вас - от Демократичната левица. Аз ще Ви кажа какво имам предвид.
На базата на минимална работна заплата 42 хил. лева и средна работна заплата 132 хил. лева, приходната част на бюджета, която се получава от вашата таблица, е 230 млрд. лева. От таблицата на господин Венцеслав Димитров се реализира приходна част в бюджета в размер на 270 млрд. лева, а от таблицата на Муравей Радев - 290 млрд. лева.

И ако приемем таблицата, предложена от Руси Статков и група народни представители от Демократичната левица, дълго трябва да обяснявате примерно на учителите и на лекарите защо е такава малка приходната част от вашата таблица. И в този смисъл тя е най-несоциалната таблица. Тоест не трябва тук от трибуната да се говори популистки, а трябва да работим с числа.
Още нещо. Вие тук предлагате преференции по отношение на някои категории по чл. 13, като например тук виждам "използването на добитък". Ами аз мога да ви кажа, че по чл. 13 не знам въобще има ли каруцари да плащат данък върху общия доход. То просто не е така и това според мене също внася популистична нотка в предложението на Демократичната левица. Става дума за хора, които ползват добитъка като прикачен инвентар и тяга - така е записано.
По отношение на двете таблици - на Муравей Радев и на Венцеслав Димитров, няма съществени разлики в ставките и в етажите. Но аз мисля, че увеличаването на броя на етажите по таблиците както по чл. 4, така и по чл. 13 оптимизира таблиците, в такъв смисъл, че особено за ниските етажи, например 10 000 лева е доста осезаема сума за ниските доходи. В този смисъл може би по-добре е по-голям брой етажи, пак споменавам, особено в ниската част на доходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е тривиално - колкото повече стъпки, толкова по-добре.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Толкова по-точно. Точно така, уважаеми господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Елементарно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Но тези тривиални неща вероятно не се схващат от част от народното представителство.
По-нататък. Аз имам по принцип забележки по отношение на технологията на изработването на таблиците по чл. 4 и по чл. 13. Какво имам предвид? И може би върху това трябва да се помисли, когато радикално сменяме Закона за данъка върху общия доход.
В момента изчисленията по чл. 4 стават на базата на една средна оценка. Нека, да речем, реперът да е средна работна заплата. Същото нещо - и минимална работна заплата. Това не е съществено. Но при условие, че имаме средна оценка при голяма дисперсия, това дава голяма грешка при решаването на интегралната задача. Значи в момента би трябвало таблицата по чл. 4 да се изработи на базата на стратификация, взета вероятно от статистиката, на работните заплати по етажите, след което да се интегрира по всички етажи и тогава да се види тази оценка, да речем 290 млрд., в приходната част на бюджета. Защото, господин Славков, аз мисля, че оттук би се получила доста съществена грешка, а това нещо трябва да се избегне. Тоест трябва да прецизираме оценките наистина, за да може вярно да се оцени приходната част на бюджета, свързана със Закона за данъка върху общия доход.
И нещо друго. Аз считам, че би могло да се помисли за развързване на таблицата по чл.13 от таблицата по чл. 4. В момента се умножава по 12 и всъщност етажите на таблицата по чл. 4 директно се транслират като етажи в чл. 13 само умножени по числото 12 за годината. Тук би било добре, що се отнася за данъка върху физическите лица, да се мисли за определени преференции по чл. 13, още повече, че става дума за еднолични търговци, да речем, може би неколкостотин хиляди в страната. Това е много важен въпрос по отношение на преференциите на частния бизнес и аз мисля, че просто трябва да се поработи по този въпрос. Разбира се, трябва на експертно ниво да се прецизира и да се види точно как трябва да стане развръзката на таблицата по чл. 4 по таблицата на чл. 13.
Искам само да свърша с това, че не съм съгласен с това, което каза господин Статков, че прогнозите по отношение на инфлацията били апокалиптични. Няма такова нещо, благоприятни са прогнозите по отношение на инфлацията, господин Статков. И точно това е отчетено при дефиниране на необлагаемия минимум - 50 хил. лв. Ако отидем на необлагаеми минимум - Вие споменахте, че бил нисък необлагаемият минимум - от 60 хил. лв., има сериозна опасност да поправяме Закона за бюджета, както стана примерно преди, по време на Вашето управление. Колко, пет пъти ли го поправяхме? Тоест, трябва да се прецизира при тези сметки. Аз го казвам даже в контекста на това, което казах преди малко, за прецизирането на интегралната задача по чл. 4 и по чл. 13. Общо взето това са общите бележки по първо четене. Аз мисля, уважаеми госпожи и господа народни представители, че трябва да подкрепим предложението на господин Муравей Радев и група народни представители от Съюза на демократичните сили точно в контекста на това, което е записано и подписано от председателя на Комисията по бюджет и финанси, тоест в смисъла на неотложни мерки като изменение и допълнение на тези два законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Никола Койчев от Демократичната левица.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители! Наложителна е промяната в действащия Закон за данъка върху общия доход и в същото време ми се струва, че правим една безполезна дейност сега, обсъждайки трите внесени законопроекта, тъй като работим в условията на голяма финансово-икономическа неопределеност, без яснота за макроикономическа рамка на бюджета, за икономическо развитие на страната до края на годината, за валутен курс, инфлационни очаквания и така нататък. Така че аз съм склонен да приема позицията на господин Благой Димитров и да изчакаме, но при условие, че не е дълго, внасянето на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход от правителството на база може би паралелно с проектобюджета за 1997 г.
Този действащ закон заедно със Закона за пенсиите е може би достоен за Книгата на Гинес. Това е 45-ата поправка, ако я направим. Повече от необходимо е България да има траен, по нова данъчна философия Закон за облагане на доходите и в същото време макроикономическата неопределеност днес, а вероятно и в близките една-две години може би ще направи безполезно приемането на един траен такъв закон.
Конкретно за тази година. Да, законът трябва да бъде променен, тъй като и в трите законопроекта, а мисля, че и във всички парламентарно представени сили ще има консенсус по въпроса, че минималната работна заплата трябва да бъде условен праг за необлагаемия минимум. А вече минималната работна заплата е 1,7 пъти по-висока от облагаемия по закона с 20 на сто облагане.
Какви очаквания в доходите и какви прогнози можем да направим за тази година.
В меморандума са записани числата 110 долара месечна заплата за материалното производство, 65 долара за бюджетната сфера. Средно е около 100 долара месечно. Говори се за курс около 2000 лв. за долар, разчетен. Това означава в края на периода средна заплата 200 хил. лв.
Аз професионално трети парламент следя съотношението между средна заплата и минимална работна заплата, тя варира в диапазона 2,8 - 3,5. Значи при 200 хил. лв. средна заплата за страната, минималната трябва да бъде от порядъка на 65 - 70 хил. лв. или 60 хил. лв., за да е социално справедлива.
И затова, струва ми се, че третият законопроект, ако трябва да е по реда на внасянето, на Руси Статков и колегите, е най-близко, ако се работи по принципа - минималната работна заплата необлагаема.
От печата разбира ме, че с мисията на фонда ще се договарят двойно по-големи заплати в страната. Няма да е грешно, тъй като в България живия труд се заплаща обидно ниско. Дори и 200 долара да стане месечната заплата, тя ще бъде равна на дневната заплата в Германия, най-високо платения наемен труд. Тогава вече минималната работна заплата ще отиде към 110 - 120 хил. лв.
На базата на тези очаквания и реалистични прогнози аз твърдо се ангажирам с прогнозата, че ние, ако приемем тези законопроекти, която и да е скалата по трите предложения, с гаранции месец септември или месец октомври ще трябва още един път да изменяме Закона за данъка върху общия доход.
Няколко съображения по процентните ставки, които се предлагат. В световната практика или в практиката на индустриално развитите страни няма еднакви данъчни системи, включително и по процентните ставки. Има и ставки от 0,77 на сто, 3,5 на сто, 10 на сто, 17 на сто до 35 на сто минимална ставка, в Холандия.
Аз мисля, че за българските условия 20 на сто от минималната работна заплата е едно социално-икономически добро решение.
За максималната ставка. Господин Венцеслав Димитров четвърта година е основен вносител на изменения и допълнения, и струва ми се, слабо познава европейската данъчна практика. В половината от държавите на Европейския съюз максималната данъчна ставка е над 50 на сто. Аз не включвам Япония (извън Европа) - 65 на сто, Швеция - 66 на сто, тази прословута социална държава, но Холандия е с 60 на сто максимална ставка, с 56 до 58 на сто максимална, разбирайте централен и регионални данъци са Белгия, Дания, Франция, Италия.
За мен 40 на сто е популизъм, но не за цялото население, а популизъм към новобогаташите и високодоходните хора.
Не мисля, че нито помагаме, нито увреждаме на данъчните приходи, че с това дали ще бъде максималната ставка 50 на сто, 40 на сто или предложението на Венцеслав Димитров - 36 на сто, тъй като това обхваща вероятно по-малко от 1 на сто от данъкоплатците в страната. Говоря при тази ситуацията, ако включим сенчестата икономика и извадим на светло, вероятно ще станат повече.
Така че нищо не се решава. Тук не е време да сменяме в математическата формула за определяне на кривата на облагането. Лично аз съм привърженик на прогресивната система - по-високи доходи с по-стръмно нарастваща скала на облагането. Така е в много държави, които са просперирали и са стабилизирали и производство, и икономика, и социалната си сфера.
Така че сега временно може да работим с цифрата 40 на сто. Междупрочем имам данни от началото на десетилетието. Единствено в САЩ има максимална ставка под 40 на сто.
Не сме за "барабар Петко с мъжете". При това професионалната ми позиция, е че българската финансова система най-малко може да се нагоди към американските традиции на финансови и кредитни отношения.
По отношение на стъпките. Стана дума, колкото повече стъпки, толкова по-големи възможности за справедливо прилагане на данъка. Също е много разширен опитът. Мисля, че с тези 9 - 10 етажа, които се предлагат, добре се работи.
И, мисля че правим напредък в сравнение с предни години. Ненормално беше съотношението между доходи, при които се прилагаше максималната ставка и доходи на необлагаем минимум. Мисля, че 1992 - 1993 г. съотношението максимално облагаем доход към минималните 20 на сто, в минималната заплата беше 170 пъти.
Сега в трите закона вариантите са 24, 20, 16 пъти. Мисля, че влизаме в едни критерии и съотношения, които се прилагат в развитите демокрации. И това е един напредък и е от полза за усъвършенстване на нашия данък.
И по преференциите. Аз за инвестиционните преференции няма да говоря. Също има напредък. Колкото и критично тук и злонамерено да се отричат промените, които се правиха в 1995 - 1996 г. Там имаше направо вредни за фиска на страната, мисля че не прилагани в никоя бяла страна преференциални изключения при плащане на данъците.
Но по предложението на Венцеслав Димитров. Да, благородно е пътните до и от работа да се плащат, да се приспадат за доход. Но, господин Димитров вероятно има само частния сектор. Аз си представям един завод с 1000 или 4000 души като "Нефтохим" какво счетоводство ще трябва да има, да брои билетчета в края на месеца и да го приспада от заплатите или да се отчита като разход. Очевидно не са взети под внимание големите публични предприятия.
Мисля, че една такава преференция може да се уреди по линия на колективни трудови договори с фонд "Социално-битово и културно обслужване". Но в този данък така, както е записано, става законно право на всеки човек, собственик или който получава възнаграждение по трудов договор, става много скъпо и неефективно за администриране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Койчев.
Няма реплики.
Давам думата на народния представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители!
Най-напред искам да декларирам, че заставам изцяло зад духа и съдържанието на проекта, внесен от колектив Цонев - Радев - Спасов.
Но излязох на трибуната, защото смятам, че в този проект има една съществена празнота, която се съдържа в проекта на господин Димитров. Искам да се опитам да ги мотивирам да приемат да допълнят своя проект с празнотата, която смятам, че се съдържа.
Фискалната политика не трябва да се извършва само за днес и да се разсъждава върху това как да съберем някакви средства в бюджета, за да решим днешния си проблем. Би трябвало да се гледа малко в перспектива. Защото развитието на производствените сили показва, че за утрешния ден ние сме готови да имаме по-голям брутен вътрешен продукт и по-големи доходи, в това число и подобрение на събираемите данъци.
Затова аз съм дълбоко убеден, че ФРГ, която прави преференции и поема 50 на сто от разходите, извършени за строеж на производствени сгради и 50 на сто от разходите - за оборудване и машини, естествено това е ФРГ, с нейната стабилна и просперираща икономика, мисли далновидно и мисли в перспектива.
Затова аз приканвам авторите, за да не го правя като предложение за второ четене, преди § 4 на тяхното предложение да вмъкнат текста от предложението на господин Димитров. Ще си позволя да прочета само част от него:
"Създава се нова точка 2 към чл. 13: "Изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за осъществяване дейността в страната, налични в края на годината сгради с производствено или търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради, съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства, предназначени за превоз на товари." И предлагам дотук да спрем, защото заплащането на транспортните услуги за работна сила поставя в неравноправно отношение данъкоплатеца, това го твърдя, така че в различните населени места тарифите за заплащане на обществения превоз са различни.
Освен това аз съм готов да приема при условност, че трябва да се заплатят транспортни разходи за работна сила, която от едно работно място отива да извърши правото си на труд на друго работно място поради това, че в местоживеенето липсва промишленост или възможност да проявят правото си на труд и т.н. Това е една хлъзгава материя, трябват много доуточнения, но мисля, че до пункта, който казах, би трябвало да се приеме предложението на господин Димитров и това ще спомогне в утрешния ден нашата икономика да бъде по-просперираща, отколкото днес. А това означава и по-висок жизнен стандарт за българския народ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Яшо Минков от Българския бизнесблок.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да изразя мнението на Парламентарната група на Българския бизнесблок по отношение на тези три законопроекта, имайки предвид, разбира се, че както беше практиката и в Тридесет и седмото Народно събрание, тези три законопроекта, третиращи една и съща тема, една и съща материя, ще бъдат събрани в едно и от това ще бъде изготвен окончателният вариант. Това ще стане по време на заседание на двете комисии. Но искам да изразя подкрепата на нашата парламентарна група най-вече по отношение на законопроекта на народния представител Венцеслав Димитров.
Нашето мнение и мнението на нашите специалисти и експерти в тази област е, че тя е най-балансираната по отношение на фиска и интересите на данъкоплатеца (имам предвид скалата, която той е предложил). От друга страна, тя в най-голяма степен отразява принципите и идеите, от които се ръководят и нашите специалисти в Българския бизнесблок, и отговаря на нашите намерения.
Не е вярно това, което се каза от някои наши колеги, че сега средните работни заплати и прогнозните, които се предвиждат занапред, са високи. Нашето мнение е, че те даже са ниски, имайки предвид ниската покупателна способност. На някои може би като абсолютна сума тези 150, 180 или 200 долара сега изглеждат много, но нека не забравяме, че цените ни вече почти са достигнали, ако не и изпреварили в някои стоки и услуги, цените на стоките в европейските страни. Нека имаме предвид също така, че и цената на енергията най-вече по време на служебния кабинет достигна някъде до 7,5 цента, а ние говорехме за 3,5 цента. Това неминуемо рефлектира върху цените на почти всички стоки и услуги. Цените на горивата - също. Така че покупателната способност е много, много, много пъти по-ниска, отколкото във всички европейски страни.
Така че аз мисля, че тази прогнозна средна работна заплата, която, както беше заявено вече, че ще се движи някъде около 150 до 200 долара, никак не е ниска и ние спокойно можем да отидем към нея, да я използваме като база, когато се правят тези разчети.
От друга страна, нашето мнение е, че и самата методика на изчисление на средната работна заплата е вече доста остаряла и не отчита някои специфики и особености на настоящия етап. Тя е създадена още преди 10-и и в нея има много елементи, които трябва да бъдат елиминирани. Пиковите заплати в едната и в другата посока, най-високите и най-ниските, трябва по някакъв начин да бъдат елиминирани.
Друго нещо, което също ползва нашата пълна подкрепа, това е възстановяването на облекченията за инвестициите. Тези облекчения трябва да се правят точно сега, защото сега на всекиму е ясно, че ръстът на нашата икономика в реалния сектор най-вече е нулев, ако не е и отрицателен. Така че ако ние сега не стимулираме производството, инвестициите, които се правят с оглед бъдещо ново производство в различните сфери на икономиката, ние просто закъсняваме страшно много.
И накрая, тези преференции, които са заложени както за инвестициите, така и, както вече споменах, таблицата, която ние ще подкрепим, дават едни доста по-добри условия за развитието именно на малкия и средния бизнес, чийто радетел ние сме вече от доста време.
Аз искам освен това да изразя и моето учудване, нашето учудване на странната метаморфоза на някои представители на демократичната левица тук, в залата, защото именно тяхното мнозинство по време на Тридесет и седмото Народно събрание бойкотира и бламира приемането на един Закон за малкия и средния бизнес.
Господин Койчев е прав, данъчната тежест, предполагам, е много по-висока в тези сфери, които той цитира, и за Германия, и за Швеция, и т.н. Да, но тези страни са напреднали, или пък вече напреднали някои от тях, и ние не можем да се сравняваме с тези параметри, които те са постигнали както по отношение на тяхната икономика, на брутния вътрешен продукт и т.н. Нека да се съобразим с условията, които сега имаме, господин Койчев. Аз нямам нищо против, ако ние достигнем този ръст на развитие, тогава и нашата данъчна тежест да бъде доста по-голяма, но сега ние просто не можем да си го позволим.
И още един пример. Когато коментираме другите европейски страни, нека не забравяме, че една Гърция, която не минава за една от най-развитите европейски страни, в дадени моменти тя дори безвъзмездно предоставя средствата за създаване на нови производства, разкриването на нови работни места. Просто предоставените кредити именно с тази цел се опрощават на 100 на сто. Така че хайде да погледнем към този пример на една съседна на нас страна!
И с това и ще приключа, нашето мнение, на Парламентарната група на Българския бизнесблок е, че засега най-добрият вариант от трите предложени за нас е законопроектът на господин Венцеслав Димитров. Надявам се, че по време на дебатите на заседанията на Икономическата и на Бюджетната комисия наистина ще оформим една добра скала, един добър Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата за реплика господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Минков, репликата ми е за този исторически Закон за малките и средните предприятия. Нека и новото Народно събрание да разбере каква глупост беше предложена и защо не беше приета от Тридесет и седмото Народно събрание. Какви са тези инвеститори в страната, при които, точка 1 - за преференциите в държавата, регистрацията на фирмата да бъде безплатна; да не плащат данък печалба пет години; транспортните тарифи да бъдат една трета от пазарно утвърдените и т.н? Всички благинки, които ги има, и накрая като теглиш хесапа, вместо от стопанския сектор да влизат средства за издържане на непроизводствената сфера, ще излезе обратното - образованието и здравеопазването да издържат прохождащия частен дребен и среден бизнес. Като сложиш, че България приема критерия на Европейския съюз, че средно предприятие е с 250 души заети и сложиш тези преференции, цялата икономика я вкарваш в преференциален данъчен режим. Затова и законът не тръгна на второ четене, защото има икономическа логика и, бих казал, законодателна парламентарна отговорност, а не от отношение към законопроекти на Бизнесблока, или независим депутат беше внесъл.
Аз лично съм за това такъв закон да има. Вече се колебая дали да бъде за малките и средни предприятия. За малките може и трябва да има преференциален режим.
И нещо, което Вие споменавате - и Гърция, и Германия. Малко са европейските държави, които дават преференциални данъчни стимули. Кредитни са стимулите и около това трябва да се обединим. Този парламент вероятно ще се занимава с тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата за дуплика господин Яшо Минков.

ЯШО МИНКОВ (БББ): Господин Койчев, аз не отричам Вашите познания, Вашия по-голям опит от моя. Това, което исках да кажа е, че все пак наличието на един закон е по-добро от липсата на такъв. Исках и на това да наблегна, че именно вашето мнозинство просто пръста си не мръдна по отношение на създаването на такъв закон. Аз съм далеч от намерението да твърдя, че това, което ние внесохме, беше най-доброто. Предполагам, че останалите колеги, които внесоха още два такива законопроекта също не мислят, че те са перфектни. Моята критика беше по отношение на нулевите опити и действия от страна на мнозинството наистина да се създаде един такъв необходим закон. За това беше моята дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата народният представител Йордан Нехризов от Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН НЕХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Още в предварителните дебати, които имахме в комисията, беше установено, че има съвпадение на мнението, че трите математически криви, предложени в трите проекта са доста близки. В този смисъл аз приемам като напълно логично предложението, което беше направено от господата Муравей Радев и колектив от Съюза на демократичните сили, тъй като то напълно покрива изискванията в настоящия момент.
Опитите да се каже, че в един или друг момент има социален елемент в кривата, предложен от господин Руси Статков, може да ни доведе до системата "деление на нула", тъй като ако например се подхване въпросът за облекчение на ниските доходи, примерно, там облекчението е с 2 хил. лева съответно насреща може да се покаже, че при високите доходи от порядъка на 1 млн. и 280 хил. лева облекчението се получава спрямо кривата на господин Радев в рамките на 9 хил. и 400 лева, т.е. получава се само една игра на думи.
Във всички случаи данъчната тежест при високите ставки е най-висока именно в предложението на господин Муравей Радев, така че смятам, че това е необходимо да бъде подкрепено.
Оттам нататък няколко забележки по отношение на проекта на господин Венцеслав Димитров. В него има много рационални зърна, но още на предварителните дебати в комисията повдигнахме въпроса, че има опасност да попаднем в играта на големите числа. Става въпрос за следното нещо - например, в чл. 13, ал. 5 се предлагат изменения - дневни, пътни, квартирни и при пътуване в страната, и в чужбина на данъчно задълженото лице или командированите от него лица, но до размер не по-голям от двукратния размер на сумите, определени с нормативни актове за държавните служители. Действително, такъв стар текст е съществувал и той е бил отменен през м. март м.г. Разликата се състои в това, че тогава е съществувала една брадясала уредба за служебните командировки, което и досега стои с нейните термини "Народна република България" и "социалистически страни", но е подменена таблицата - нещо много важно - за нормативите в тези командировки.
При сегашния случай аз взех и разгледах една произволна, близко стояща до нас държава - Украйна, и се оказва, че ако се възприеме тази методика и едно лице, едноличен търговец, се държи нормално и има разходи колкото един държавен служител за изпълняване на своите задължения, например, за дeн може да икономиса само пътни и квартирни пари, разбира се, икономията ще бъде чисто документална, за пред данъчните власти, 135 долара. Като ги умножим по 30 - това прави 4050 долара, а пък като влезем в системата "долар - лев" при сегашната обстановка, отиваме на 6 млн. и 75 лева. Това прави, че ако се появи второ лице, става безсмислена таблицата от чл. 13, тъй като това представлява една форма просто за заобикаляне на тази таблица.
Разбира се, ако трябва да лобирам по въпроса са средния и дребен бизнес - да, преференции трябва да има. Трябва да има преференции! Но те да бъдат в такива моменти, където действително трябва да се стимулира този бизнес. Считам, че едно такова законодателство, което ние творим, трябва да има нови моменти, които да избегнат старата система "Аз лъжа тебе, ти лъжеш мен...", т.е. трябва да се избегнат моментите, в които, както споменаха някои колеги преди това, може да се окаже така, че от стремежа да се създадат преференции за развитие на определени области, бюджетната сфера да се окаже без необходимите доходи.
Аз смятам, че в момента имаме възможност на базата на трите проекта, на рационалните моменти в тях, да създадем и излезем с един проект - общ, който да предложим на вашето внимание, който да бъде предложен на нашето внимание, при второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нехризов.
Има думата народният представител господин Стефан Стоилов от Парламентарната група на демократичната левица.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Няколко думи по основните въпроси, които са в центъра на днешната дискусия.
Вярно е, че за хазната се получава по-малка сума постъпления от този данък. Трябва да си дадем сметка обаче, че това се дължи на предвидения в проекта, предложен ви от господин Руси Статков, по-висок необлагаем минимум.
С какво може да бъде защитен той? Аз споделям оптимистичните оценки по отношение на кривата на инфлацията в оставащите 6 месеца. Казвам това, за да бъдем наясно, че не съм от тези, които се надяват на някакво влошаване на инфлационната обстановка, но даже и при една такава крива погледнете числата в таблиците към меморандума, в разработването на които имат участие и нашите инструктори, и Международният валутен фонд, редуцирайте с тази оптимистична оценка и вие ще видите един остатък от инфлация за следващите 6 месеца, които са предостатъчно основание като се направят простички сметки, за да се види, че ние не можем да се удържим на този минимум. Тоест, отново ще влезем за няколко месеца в обстановката, в която попадаме редовно през последните години - на средна и по-висока инфлация. Тоест, предвиждането на един минимум от 60 хил. лева, така да се каже, изпреварващо дава решение на въпросите, пред които ще се изправим само след няколко месеца.
На това основание не трябва да се прави изводът, тъй като той съдържа една, помоему незащитима логика, че щом в хазната ще влязат чрез този данък при този необлагаем минимум с 30-40 млрд. по-малко инфлационни, сега, милиарди, то той е антисоциален закон. Тогава ще излезе по същата логика, че ако вдигнем два пъти ставките, законът става двойно по-социален. С това няма да се съгласите. А нещо такова прозвуча днес в залата.
Скалата - в това отношение има голяма близост, много общо между таблицата, предложена в проекта на господин Радев и колегите му и таблицата, предложена от Руси Статков и колегите му. Общото преобладава.
Има една разлика, на която и днес обърна внимание Венцеслав Димитров, че ефективната ставка за един доход, приет за среден - и аз приемам, че той ще бъде около 150 хил. лева за следващите 5-6-7 месеца, ефективната ставка във вашия проект е с един пункт и нещо по-висока, отколкото в тези два проекта. Много ли е, малко ли е?
Разглеждам това число в сравнение с онова, което сме залагали през последните 4-5 години. Има известно повишение след определено намаление. Аз съм съгласен, че състоянието, в което ще се окаже бюджетът в следващите месеци в режим на валутен съвет, налага много внимателно да решаваме въпроси, свързани с приходите в бюджета.

Съвършено несправедлив е един коментар, който днес в. "Пари" дава на първа страница, коментарно изказване на колеги от СДС, че таблицата, предложена от групата на Руси Статков, силно изземва доходите във високите етажи. Абсолютно невярно! Да не употребявам по-силни думи. Обърнете се към числата, таблиците са пред вас. Над 1 млн. 280 хил. лв. - 403 хил. плюс 40 на сто - в първия проект, в третия проект, на Руси Статков - над 1 млн. и 200 хил. лв. - 400 хил. лв. плюс 40 на сто. Тоест публиката не трябва да бъде манипулирана и да й се внушават неща, които не произтичат от предложените в парламента за обсъждане проекти за промяна в данък общ доход.
Истината е, че двата проекта посягат в еднаква степен на доходите, които са във високите етажи. Подобна е картината и в предпоследния етаж. Вземете молива и направете сметка. Тоест философията, наречете я социална или някаква друга, на която е фондиран и единият, и другият проект, е една и съща. И това не е случайно. При това Никола Койчев даде една полезна, необходима информация за това в различните страни как се изграждат таблиците и колко се посяга на високите доходи.
В края на краищата трябва да си даваме сметка, че тази висока, или за някои много висока ставка от 40 на сто засяга един много, много малък кръг от данъкоплатци. Аз съм напълно съгласен, че техният брой може и трябва да бъде увеличен чрез изкарване на сенчестата икономика на слънце, но и при една, и при друга структура тази ставка е оправдана. Тя не дава кой знае колко много на хазната. От социална гледна точка е справедливо, толкова повече при сегашната огромна диференциация в тези 5-6 години на преход и в резултат на криза, и в резултат на разграбване.
И накрая няколко думи във връзка с предложението на Венцеслав Димитров по повод на чл. 13, ал. 6. Бяха казани днес много думи, но неубедителни, думи, с които се възразяваше срещу това предложение. Тези думи звучаха, че е необходимо едно цялостно преразглеждане на философията, на система от критерии, на положения и т. н. Но е неубедително! Миналата година, когато се приемаше Законът за данъка върху печалбата, от тази трибуна, а и в комисиите многократно повече звучаха едни поети ангажименти, че след година-две при постигане на определена стабилизация ще се отиде към промяна на данъчния режим за инвестициите. Неслучайно в нашата част в Бюджетната комисия имаше 2-3 говорители, които просто в резултат на договореност непрекъснато защитаваха тази теза. Тя беше израз на нашето убеждение, на нашето намерение да отидем към един друг данъчен режим за инвестиции. И това е съвършено естествено.
Аз съм склонен да приема, че сега тук, в този проект за промяна на данъка върху общия доход, може да се отиде към това, което предлага Венцеслав Димитров.
А що се отнася до данъка върху печалбата, макар че онова, което миналата година се предлагаше с такова настървение, с толкова силни думи тук и звучеше в залата и извън залата, също би могло да бъде направено при тези промени, аз все пак съм склонен да приема част от аргументите, правейки сега онези промени, които ще бъдат обект на нашето внимание след половин или един час и които са предимно от правно-техническо естество, при следващи превръщания на закона той да бъде превърнат в по-работещ, с по-гъвкави механизми, мисля, че може да остане за едно по-нататъшно разглеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Думата за реплика има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Стоилов, с таблицата на господин Статков лишавате приходната част на бюджета с 60 млрд. лева. В този смисъл тя е най-несоциалната, не съм казал антисоциална, тъй като Вие визирахте мен вероятно. Нещо повече, в меморандума с Международния валутен фонд е залегнал 3,8 на сто дефицит на Закона за бюджета, при което за около 6 месеца при минимална работна заплата от 42 хил. лева, която е в момента, се доближаваме до - наистина проста е сметката, може да се сметне - до 50 хил. лева необлагаем минимум. При 60 хил. лева необлагаем минимум наистина таблицата става несоциална. В този смисъл аз споменах това, че тази таблица лишава приходната част на бюджета, още веднъж споменавам, от 60 млрд. лева. От 230 на 290 млрд. показват сметките при средни оценки, дадени от Министерството на финансите.
Така че при това положение трябва да обяснявате наистина на лекарите и на учителите защо лишавате приходната част на бюджета от 60 млрд., което, разбира се, влияе върху работните заплати. В този смисъл трябва наистина нещата да се казват с истинските им имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата за дуплика има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Димитров, тук прозвуча една реплика, която е и на устата ми: пълненето на бюджета не трябва да става главно и преди всичко за сметка на доходите на най-ниските категории. По това едва ли между нас ще има различия.
Второ, в България към момента няма сериозен икономист, финансист от всички политически формации, който да приема дефицит от 3,8 на сто за сериозно число. Няма. Ние разискваме, правим семинари, обсъждаме, пишат се статии - няма. И ако вие сега искате ние да защитим това число, което е незащитимо, аз мисля, че не си струва. И се надявам, че в следващите седмици ще се отиде към корекция на много неща от таблиците към меморандума, в това число и на това число. Този дефицит, който не може да работи в условията на режима на валутния борд, не може да бъде критерий, за да оценяваме едни други решения в данъчната област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Още един народен представител е записан за изказване, след което ще гласуваме трите законопроекта. Затова ще моля квесторите да уведомят народните представители, че след десетина минути ще има гласуване, за да бъдат в залата.
Има думата народният представител господин Асен Гагаузов от Демократичната левица.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще съкратя изказването си и ще направя само някои конкретни предложения относно направените предложения за изменения, включително и във варианта, който е на вносителите господин Радев и колеги, и, разбира се, кратък коментар на някои от предложенията.
Няма да се спирам на елементарни неща що се отнася до чл. 2, ал. 1, буква "в" и буква "е", където все още фигурира Пощенска спестовна каса, вместо Държавна спестовна каса. Мисля, че когато в комисиите обсъждаме тези неща, ще ги променим, както и ал. 2 и 3, които според мен трябва да отпаднат в този закон, тъй като те вече противоречат на чл. 15, ал. 12б, както и на Закона и Правилника за избягване на двойното данъчно облагане.
Що се отнася до чл. 5, буква "з", където се предвижда един необлагаем минимум в размер на 15 на сто от минималната работна заплата, мисля, че тук трябва да се помисли и да се направят изменения в посока на увеличение на този процент. И именно това, което предлага господин Димитров за част от транспортните разходи, които биха могли да бъдат и като преференция, аз мисля, че това може да намери място в този член, а именно да се завиши процентът от 15 на повече. Но мисля, че това можем да обсъдим по-подробно в комисията.

Специално за чл. 13, ал. 13а, в мотивите на вносителите е казано, че този вид данък, а според мен този вид данък въобще няма място в този закон, но това е проблем, който може би ще обсъждаме при окончателното решаване на въпроса с промяната на Закона за данъка върху общия доход, но ако той остане, се нуждае от диференциране. Има видове дейности, които са смесени и които са несъпоставими. Ще ви дам само един пример с шивашките и с обущарските услуги. Това изключително много затруднява данъчните служби, защото хората протестират - не може да сравняваш доходите от дейността на един шивач и на един обущар например, както и в услугите, които са в автотранспорта и автотенекиджийските услуги. Тук също има нужда от сериозно диференциране.
Аз предлагам и нещо друго. Тъй като в мотивите е казано, че предвид на условията ние не трябва да пипаме размера на тези данъци, аз мисля, че трябва да дадем по-голяма свобода тук на общинските съвети, да махнем горната граница, да оставим долната граница непроменена, тъй като не можем да сравняваме таксиметровите услуги, извършвани в София, с таксиметровите услуги, извършвани, да речем, в Нова Загора. Така че и в това отношение може би чл. 13, ал.13а трябва да претърпи промяна.
И едно чисто прагматично предложение за улесняване работата най-вече на данъчните органи. Член 41а и чл. 57б - авансовият данък, който се внася от лицата по чл. 41, алинеи 1 и 2, тоест ръководителите и членовете на управителни и надзорни съвети, освен че трябва да се приспадат разходите, които са нормативно определени и след достигане на необлагаемия минимум, също трябва да стане, защото на практика за малки суми се налага извършването на данъчни проверки, връщането на разходи. Това се отнася, разбира се, и за едноличните търговци, които внасят авансов данък, тъй като и при тях не се приспадат тези разходи. За суми от порядъка на 1000 или на 2000 лева данъчният служител трябва да извършва проверки, да изпише много листове хартия. Не си заслужава това разкарване на данъчните служби, тъй като аз мисля, че те имат много по-важна работа, която трябва да свършат.
Имам и други предложения. Мисля, че между първо и второ четене те ще бъдат внесени в комисията, за да не занимавам аудиторията сега повече с тях.
А що се отнася до нашата таблица, която е предложена от колектива, мисля, че когато вземаме по-малък размер от данъка, тези средства остават и в учителите, и в лекарите. След като оттук нататък не се предвижда кой знае какво увеличение на заплатите им, това е съвсем нормална практика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Два са основните въпроса, които бяха дискутирани по предложените законопроекти. Първият е за таблицата, която е актуализирана и изменена и в нея на практика има два момента, които трябва да бъдат реално оценени.
Първо, като техника, която е приложена и в трите вида таблици, тя е една и съща. Изменя се необлагаемият минимум, с което на практика се прави едно инфлационно адаптиране и по същество се привежда в съответствие нарастването на доходите с инфлацията равнището на цените в страната. Тогава остава открита обаче оценката на другите два момента - доколко е реален необлагаемият минимум, който се предлага, и доколко е реална оценката на ръста на работната заплата, която е заложена в тези таблици, за да се предложат новите етажи на облагане.
Аз искам да уведомя господата народни представители, че разчетите, които са направени по молба на предложителите на проектите, са на база на сега уточнени размери на ръста на работната заплата, тоест на средна работна заплата за второто полугодие. Тя е 194 000 лева за обществения сектор, в това число 174 000 е за материалния сектор и 130 000 лева за нематериалния сектор. Дали това е реална или нереална заплата, в момента трудно може да се каже. И аз съм изненадан, че господин Венцеслав Димитров атакува Министерството на финансите за един преди това определен минимум. Надявам се, че в момента господин Димитров е забравил, че това е така наречената политика на доходите, която се формира от всяко едно правителство. Тя се съгласува в рамките на Международния валутен фонд и се установяват едни размери, които се ползват от всички ведомства, когато се изготвя бюджетът. Разбира се, когато се измени макрорамката, се изменят и тези параметри. Това е съвсем естествено и нормално.
Така че от тази позиция, ако се върна към предложените ви цифри, които, пак казвам, на този момент са уточнени и аз искам да обърна внимание на още нещо - че вече е тук мисията на Международния валутен фонд и ще има преоценка и на политиката на доходите, която ще каже окончателно вече какъв може да бъде този размер на средните работни заплати. Така че оттук нататък предложеният необлагаем минимум от 50 000 респективно от 60 000 лева може да бъде оценяван по тези два критерия, които са най-важни, считано от гледна точка на бюджета. Първият е има ли намаляване на средната ефективна тежест на облагането и вторият е при съответно намаление на тази ефективна тежест на облагане какви приходи се осигуряват към бюджета.
Ако се направи оценка на трите варианта по тези два критерия, то безспорно най-удачен ще се окаже вариантът на господата Спасов, Радев и Цонев, които създават възможност за намаление на ефективната данъчна ставка и за най-голям размер приходи за бюджета от този бюджетен показател - данък върху общия доход.
Вторият въпрос, който се дискутира много оживено и с основание, е трябва ли да има преференции или не трябва да има преференции. Уважаеми господа народни представители, нека не забравяме, че проблемът на дребния и ситен бизнес на първо и основно място си остава в макроикономическите условия, в които той действа. Това е необходимо първо да се подобри, да се създадат тези условия на макроравнище и едва тогава може да се мисли какви да бъдат евентуално целевите данъчни преференции, които, подчертавам, допълнително да бъдат предоставени, за да могат да се ползват.
Макрокономическата обстановка е трудна за действие на средния и дребен бизнес, тя е трудна безспорно и за едрия бизнес. От тази позиция обаче трябва да се оценят няколко фактора, които трябва да бъдат заложени в една икономическа политика, която се води.
Първото и основно, важно нещо за дребния бизнес е да се овладее инфлацията и то да се овладее трайно, в продължителен период, за да може да има едно нормално действие на всеки бизнесмен. В това отношение безспорно набелязаните мерки за въвеждане на валутен борд с всички съпровождащи го мероприятия би трябвало да реши този важен факт.
На второ място, изключително важно е да се реши проблемът за кредитирането на дребния и ситен бизнес. Не може да се очаква, че само със заделяне от преференции ще се натрупат, ще се акумулират средства, които могат да бъдат влагани от дребния и ситен бизнес, за да се разшири и увеличи производството. Просто никъде такава практика не е довела до положителен резултат и не е позволила да се реши този проблем в средния и дребен бизнес.
На трето място, ние имаме и сега една преференция, странно защо се забравя от всички народни представители, това е преференцията за ускорената амортизация, която е заложена в Закона за данък върху печалбата и която може да бъде пренесена и при сега действащите постановки на Закона за данък върху общия доход и Закона за данък върху печалбата и при едноличните търговци.
Следователно, ето една възможност, която би могла в много кратък срок и много целево да създаде възможност на едноличните търговци наистина да почувстват облекчения, съобразно действащата нормативна уредба.
На четвърто място, искам да обърна внимание, че в момента има един много жесток фактор, който действа срещу целия бизнес, включително и дребния. Това е обезценката на капитала на всички търговци, независимо каква е формата, под която те съществуват. Тоест декапитализацията, която просто изяжда капитала на търговците.
В това отношение вече е предприета и първата стъпка, тъй като служебният кабинет е приел постановление за ревалоризация на активите и пасивите и в момента тече срок, в който трябва да се изготви методика, по която да се извърши преоценката на активите и пасивите на всички видове търговци. Така че, стабилизирайки и този фактор, с което ще се приведе на практика стойността на активите и пасивите в съответствие с пазарната им цена, тъй като сега дисбалансът между тяхната отчетна стойност и пазарната цена е очеваден, ще се създаде още един стабилен фактор, за да могат да се развиват тези дейности. Така че нека първо да се обсъждат тези фактори, да се търсят макроикономическите условия за подобряване, а след туй вече като втора стъпка да се търси възможност и за евентуално допълнително преференциране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Славков.
Има думата за процедурен въпрос господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Имам едно процедурно предложение - да прекратим дебатите по тази точка от дневния ред и да пристъпим към гласуване на предложените законопроекти, за да не взимаме удължение и да дадем възможност на хората да работят после по второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, понеже по сега действащия правилник при първо четене не съществува такава възможност, хайде за всеки случай предложете...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не можем с гласуване да променим правилника. Предложете за всеки случай удължаването да приемането.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам точно обратното - сега да го изгласуваме, за да не удължаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямаме право да го гласуваме, тъй като при първо гласуване не се предвижда прекратяване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тогава апелирам към колегите да спрем дебатите и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други, които желаят да се изкажат? Господин Иванов вдигаше ръка. За изказване ли?
ХРИСТО ИВАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Иванов. Ако е по-кратък, ще можем да направим и гласуването.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Аз няма да повтарям принципната позиция, която зае Българският бизнесблок, потвърждавайки необходимостта от актуализирането на сегашното законодателство по облагането на доходите, необходимостта от увеличаване на събираемостта. Искам накратко да кажа, че съм съгласен с това, което каза уважаваният от мен заместник-министър господин Славков, но докато стигнем до промяна на параметрите на макрорамката смятам, че мерките, които господин Димитров предлага по смисъла на преференции за частния сектор, са належащи в момента. Вярно е, че трябва да се борим преди всичко срещу инфлацията като декапитализиращ фактор, но това ще стане в един комплексен, надявам се в скоро време приет от всички нас, закон, отразяващ една нова данъчна политика в унисон със стремежа да се съживи българското производство.
Едно последно изречение във връзка с един предстоящ закон. Смятам, че трябва предварително да обмислим и онези социални елементи в облагането на доходите на населението, които са свързани с това да се има предвид броят на безработните в едно семейство, тъй като не може облагането да бъде едно и също там, където има безработен партньор в едно семейство. И нещо, което дискутирахме и в миналия парламент, и преди това - да се намали данъчното облагане в зависимост от броя на непълнолетните деца в семейството. Това като идея за предстоящото законодателство в тази сфера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Предстои да гласуваме трите законопроекта. Ще ги подложа на гласуване по реда, по който са постъпили.
Най-напред поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход с входящ N 54-01-4, внесен на 7 май 1997 г. от народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 192 народни представители, за - 186, против - няма, въздържали се - 6.
Законопроектът, внесен от господата Цонев, Радев и Спасов, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход с входящ N 54-01-6, внесен на 8 май 1997 г. от народния представител Венцеслав Димитров.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 194 народни представители, за - 101, против - 31, въздържали се - 62.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, внесен с входящ N 54-01-8 на 9 май 1997 г. от народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 194 народни представители, за - 64, против - 105, въздържали се - 25.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Има думата по процедура господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, аз правя ново процедурно предложение - да дадем възможност предложенията за второ четене да се направят в съкратен срок предвид на това, че другата седмица би могло да направим така, че да подготвим законопроекта за второ четене. Аз ви предлагам примерно, днес е сряда, значи четвъртък, петък, събота, неделя и понеделник - 5 дни, хората да имат възможност да направят своите предложения за второ четене. Това е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Трябва да се гласува.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, аз именно затова го казвам. Ако хората решат с гласуване, винаги могат да приемат едно решение. (Неразбираема реплика от Стефан Стоилов)
Още повече, че практиката е била такава, господин Стоилов, и Вие лично не, обаче от вашата парламентарна група непрекъснато са ни извивали ръцете с такъв подход. Ние не искаме да извиваме ръце. Ние искаме вие да си направите предложенията така, както трябва, и да бъдат обсъдени, защото е хубаво другата седмица този закон да излезе от второ четене, господин Стоилов. (Неразбираеми реплики от блока на Демократичната левица)
Вие какво искате? Хората да не знаят как да си облагат доходите ли? Това ли искате? Кажете го, ако това искате - да. Ние искаме да намалим облагането. Вие не щете. Създавате обструкции. Съжалявам, че я няма Мариела Митева да ви каже как тя работеше в предишния парламент. Но тук е господин председателят Сендов, той ще ви каже. (Единични ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. (Йордан Цонев иска думата) Противно предложение по процедурата ли?
Господин Йордан Цонев иска думата за обратно предложение. (Неразбираема реплика от господин Цонев)
По процедура може да се поиска думата, само ако ще се предложи противното.
Господин Цонев, Вие оспорвате предложената процедура от господин Димитров ли?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Да, предлагам друг срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, имате думата.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам срокът за писмени предложения по приетите законопроекти да бъде два дни. Мотивите ми за това предложение са следните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, без да го аргументирате сега, това не е противно предложение. Това е ново предложение. След като гласуваме предложението на господин Димитров, тогава ще гласуваме това, което Вие предлагате, но първо сега, ако има противно на предложеното, след това ще го аргументирате, за да спазим процедурата.
Господин Янаки Стоилов за противно предложение на процедурата, предложена от господин Венцеслав Димитров.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): В изминалите дни ние сме се стремили наистина, дори понякога с допълнителни усилия, да подкрепяме едно по-високо темпо на работа на парламента, за да могат да се приемат необходими решения. Но ние нямаме правно основание, за да приемем предложението на господин Венцеслав Димитров. Ще ви припомня чл. 69 от правилника, по който ние действаме:
"Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок от приемането му. Предложенията се отправят и т.н. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен, но най-много с три седмици."
Не е възможно за всеки отделен случай да се приемат решения, по които правилникът се е произнесъл. Такива решения ние можем да приемаме само по въпроси, които не са уредени в правилника, а очевидно този не е от тях.
Поради това мисля, господин председател, че нямате основание, на което даже да се подлага на гласуване предложението, тъй като тогава ще се окажете, ако мнозинството го подкрепи, в противоречие. (Реплики от Венцеслав Димитров) Трябвало е да възразите тогава.
И накрая не мога да не изразя нашето разочарование, че след като се достигна до съгласие в рамките на Бюджетната комисия да бъдат подкрепени трите законопроекта и ние направихме това по отношение на другите два законопроекта, така както мисля, че е най-добре да се действа в случая, мнозинството - в случая от Съюза на демократичните сили, от Народния съюз, Обединението за национално спасение и Евролевицата за съжаление се отклони от този предварително поет ангажимент.
Ние ще направим своите предложения така, както те фигурират в нашия законопроект в по-голямата им част, като предложения за второто четене. Мисля, че това с нищо не обезсилва тяхната стойност, но обезсилва едно съгласие, което беше постигнато и за съжаление беше отхвърлено в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Най-напред поставям на гласуване... (Реплики от Демократичната левица) Тази практика в тази зала толкова често при изключително важни случаи, а този е важен случай, е била използвана, така че няма да бъде прецедент.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Венцеслав Димитров за пет дни.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не ме учете как. Има начин, ако не сте доволни от начина, по който водя заседанието, да реагирате.
Моля режим на гласуване за предложението на господин Венцеслав Димитров за пет дни.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не съм Ви дал думата. След като мине гласуването, защото в момента сме в режим на гласуване.
От общо гласували 199 народни представители, за - 46, против - 93, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Искам обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При процедурни въпроси обяснения на отрицателен вот няма.
Господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, мотивите да предложа двата дни не бяха да работим, както се казва, на бегом, нито да ограничаваме правата на колегите да предлагат изменения между двете четения, а бяха такива, че основните предложения бяха дадени в трите законопроекта и ние приехме, че ..., да ви прочета пак, ако искате, решението на двете комисии, за да видите, че не е в колизия с приетото тук решение - отхвърлянето на единия от законопроектите. Ние приехме, че на основата на законопроекта с вносители група народни представители от СДС и предвид предложенията от другите два законопроекта, ще се изработи между първо и второ четене един общ законопроект.
Така че аз не виждам тук противоречието, първо.
И второ, вече основните предложения по този законопроект са направени и то от различни парламентарни групи - и от Парламентарната група на Демократичната левица, и от Парламентарната група на Обединението за национално спасение. (Реплики от Демократичната левица)
И оттук нататък мисля, че два дни са напълно достатъчни, предвид на това, че тези основни предложения са вече направени.
Още един аргумент има, че законът влиза в сила от 1 юни. Такова е предложението и по това предложение има консенсус. Значи ние трябва по възможно най-бърз начин да го приемем на второ четене.
Това са предложенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Противно предложение на тази процедура госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Освен за удобство, правилникът има предназначение да създава гаранции за приемане на качествени законопроекти. Той не ви дава никаква юридическа възможност да намалите 7-дневният срок. Ама никаква! Ако управляващото мнозинство не е готово със законопроекти за другата седмица, въпросът е друг. Ако това е проблемът, който трябва да решаваме, поставете ни го така. Но вие просто нямате възможност според правилника да направите друго, освен да дадете 7-дневния срок. Ако приемете днес, че по всеки един въпрос ще променяме правилника с оглед на нечие удобство, тогава ние нямаме нужда от правилник, даже нямаме нужда от парламент. Ще се събере необходимият брой хора, които ще си вземат каквито си искат решения по начин, който намерят за добре.
Мисля, че това не е целта и ако някой се позовава на порочна парламентарна практика от предишни парламенти, аз мисля, че както ние, така и вие обещахте на нашите избиратели, с това започна и господин Костов, че ще налагаме нов тон в работата на парламента. Аз мисля, че в първите три-четири дни ние това го правим и нямаме причина днес да направим нещо различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, не мога да Ви дам думата. По процедура може само предложение и контрапредложение. Това беше направено.
Моля режим на гласуване за предложението на господин Цонев за двудневен срок за представяне на писмените предложения за второ четене. (Реплики от демократичната левица)
От общо гласували 194 народни представители, за - 128, против - 52, въздържали се - 14.
Процедурното предложение е прието за двудневен срок за постъпване на писмените предложения.
Две съобщения:
В 14,00 ч. в зала "Запад" на кратко заседание се свиква Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите.
В 14,30 ч. в зала "Запад" заседание на Комисията по икономическа политика.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 15 май 1997 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието (Звъни).

Закрито в 14,00 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
  Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
 Васил Клявков

 Иван Бойков