Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
И днес имаме рожденик - да е честит рожденият ден на господин Георги Хубенов. (Ръкопляскания.)

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Вносители са Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СЛЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания N 854-01-41, внесен от Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
На заседание, проведено на 30 април 1998 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, внесен от Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
Законопроектът беше представен от представителя на вносителите господин Емануил Йорданов. Той обясни, че с този закон се поставят в съгласуваност с промените в Гражданския процесуален кодекс и със Закона за Върховния административен съд разпорежданията за обжалвания на редица закони, посочени както в текста на законопроекта, така и в неговите заключителни разпоредби. Господин Йорданов също така разясни, че предложението е съгласувано с Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията реши с 8 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания N 854-01-41, внесен от Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
От вносителите господин Емануил Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганият от нас законопроект е едно естествено продължение на това, което ние свършихме, променяйки Гражданско-процесуалния и Наказателно-процесуалния кодекс в края на миналата година. Тогава процедурата преглед по реда на надзора беше премахната, наложително е тя да бъде премахната и в другите закони, в които е предвидена - на първо място в Закона за административните нарушения и наказания. С тези изменения процедурата се съобразява с това, което ние вече сме приели и се въвежда касационно или възивно обжалване на определени решения на съда не само в Закона за административните нарушения и наказания, но и в другите закони, които са изброени и изменени в Заключителните разпоредби.
Характерното в случая е, че там, където решението на съда е предхождано от една административна процедура се предвижда касационно обжалване, а там, където няма такова, се предвижда възивно обжалване.
Това е в най-общи линии смисълът на предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания N 854-01-41, внесен от народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
Гласували 162 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, тъй като не се направиха възражения срещу законопроекта и тъй като той се очаква с голямо нетърпение от съдебната система, която трябва да обслужва, аз предлагам да го приемем днес и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По процедурното предложение на господин Лучников има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение, направено от господин Светослав Лучников.
Гласували 157 народни представители: за 130, против 7, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Ще помоля господин Лучников да докладва законопроекта за второ четене.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за изменение на Закона за административните нарушения и наказания (обн. в ДВ, бр. 92/28.11.1969 г., изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., в сила от 02.02.1998 г., доп., бр. 15 от 1998 г., в сила от 08.08.1998 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по заглавието на закона? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от вносителите.
Гласували 145 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. Чл. 63, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 63. (1) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд."
§ 2. В чл. 64, буква "в" думите "районния съд" се заменят със "съда".
§ 3. Раздел VII "Преглед по реда на надзора" се отменя.
§ 4. В чл. 84 думите "предложения за преглед по реда на надзора и" се заменят с "касационни жалби пред окръжния съд и предложения"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По първите четири параграфа има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 1 до 4 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 146 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 1 до 4 включително са приети.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5. В чл. 335, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (обн. "Известия" бр. 12 от 08.02.1952 г., изм. и доп. бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г., попр. бр. 99 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., изм. и доп. бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43 от 1997 г., доп. бр. 55 от 1997 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г.) се изменя така:
"(2) Решението на районния съд подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно."
§ 6. В Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.1988 г., изм., бр. 93 от 1993 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 1, изречение второ се изменя така: "Решението на съда е окончателно".
2. В чл. 17, ал. 2, изречение второ се изменя така: "Решението на съда е окончателно".
3. В чл. 48, ал. 2 думите "не подлежи на преглед по реда на надзора" се заменят с "е окончателно".
§ 7. В Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 16.07.1993 г., изм. бр. 20 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., доп. бр. 115 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г., бр. 117 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 28, ал. 1 думите "е окончателно" се заменят с "подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд", а ал. 2 се отменя.
2. В § 1а от Преходните и заключителни разпоредби ал. 2 се отменя.
§ 8. В чл. 71, ал. 3 от Закона за събиране на държавните вземания (обн. ДВ, бр. 26/26.03.1996 г., изм. бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г.) се изменя така:
"(3) Решението на съда подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно."
§ 9. В чл. 114 от Закона за адвокатурата (обн. ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г., доп., бр. 104 от 1996 г.) думите "и на преглед по реда на надзора" се заличават.
§ 10. В чл. 42 от Закона за жилищно-строителните кооперации (обн. ДВ, бр. 55 от 14.07.1978 г., изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г, бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 104 от 1996 г., изм., бр. 117 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г.) се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Чл.42. (1) Решението на районния съд подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно."
2. Ал. 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите "предходната алинея" се заменят с "ал. 1".
§ 11. В чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 17 от 1991 г., попр., бр. 20 от 1991 г., изм. и доп. бр. 74 от 1991 г., изм. бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48, 64 и 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., решения N 7 и N 8 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 59 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., Решение N 20 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 103 от 1996 г., изм., бр. 104 от 1996 г., доп., бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 87 от 1997 г., бр. 98 от 1997 г., бр. 123 от 1997 г., в сила от 26.12.1997 г.) последното изречение се изменя така: "Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд".
§ 12. В чл. 13, ал. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн. ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г.) се изменя така:
"(7) Решенията на районния съд могат да се обжалват с касационна жалба пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд."
§ 13. В чл. 79, ал. 6 от Закона за морските пространства на Народна република България (обн., ДВ, бр. 55 от 17.07.1987 г., изм., бр. 11 от 1998 г., в сила от 02.02.1998 г.) се изменя така:
"(6) Наказателните постановления, с които е наложена глоба или определено обезщетение под 100 000 лв., подлежат на обжалване пред окръжния съд. Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд."
§ 14. Чл. 32 от Закона за фонд "Обществено осигуряване" (обн., ДВ, бр. 104 от 28.11.1995 г., изм., бр. 55 от 1997 г., бр. 123 от 1997 г., в сила от 26.12.1997 г.) се изменя така:
"Чл. 32. Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд."
§ 15. В чл. 104 от Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.1995 г., попр., бр. 68 от 1995 г., Решение N 15 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 85 от 1995 г., изм., бр. 33 от 1996 г., Решение N 4 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 22 от 1997 г., бр. 11 от 1998 г., в сила от 02.02.1998 г.) се правят следните изменения:
1. Ал. 3 се изменя така:
"(3) Решението на съда по ал. 1 може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му. Върховният административен съд се произнася по касационната жалба в 14-дневен срок от постъпването й."
2. В ал. 4 думите "преглед по реда на надзора и" се заличават.
§ 16. В чл. 10н, ал. 2, изречение първо от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (обн., ДВ, бр. 82 от 4.10.1991 г., изм., бр. 98 от 1991 г., бр. 44 от 1996 г.) думите "Върховния съд" се заменят с "Върховния административен съд", а последното изречение се заличава.
§ 17. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1990 г., изм., бр. 87 от 1990 г., попр., бр. 89 от 1990 г., изм., бр. 59 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 22, ал. 1, т. 4 думите "Върховния съд" се заменят с "Върховния касационен съд".
2. В чл. 23, ал. 2 се изменя така:
"(2) Решението на Върховния касационен съд за разпускане на партия може да се обжалва пред 5-членния му състав."
§ 18. Законът влиза в сила от 1 април 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли изказвания по тези параграфи?
Господин Йорданов имате думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение § 18 да отпадне. Тъй като законопроектът беше работен в края на март, ние предвидихме да влезе в сила от 1 април, но по технически причини приемането се забави и сега е невъзможно едно такова връщане назад във времето.
С оглед на това правя и предложението за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Поставям най-напред на гласуване предложението за отпадане на § 18.
Гласували 134 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Преди да поставя на гласуване останалите параграфи, ще помоля господин Лучников да има грижата да предаде на стенографите целия текст, защото в много от параграфите се цитират броеве на "Държавен вестник", които той не прочете.
Моля гласувайте за параграфи от 5 до 17 включително и заглавието "Заключителни разпоредби".
Гласували 133 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 21.
Законът за изменение на Закона за административните нарушения и наказания е приет.


Точка седма от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Моля господин Лучников да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!



"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалното и селищно устройство N 8020123, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 30 април 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалното и селищно устройство N 8020123, внесен от Министерския съвет. Законопроектът бе представен от господин Борис Милчев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Със закона се решават няколко основни проблеми. Създава се единна централизирана държавна структура с разпоредителни и изпълнителни функции, пряко подчинена на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която да осъществява контрол при всички реализации на строителството. По този начин се избягва досегашното дублиране на функции между общините и министерството, което създава редица трудности. За пръв път се дава легално определение на незаконните строежи и се урежда въпросът за тяхното спиране и премахване. Ограничават се значително възможностите за узаконяване на незаконните строежи. С проекта се определят територии с особена териториално-устройствена защита, свлачища, курорти, национални паркове и резервати, паметници на културата. Необходимостта от въвеждането на особен режим за такива територии е безспорна. Увеличават се икономическите санкции и глобите при нарушения на закона.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство N 8020123." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Велислав Величков да докладва становището на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 8020123 за изменение и допълнение на
Закона за териториално и селищно устройство, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 29 април 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство. Законопроектът беше представен от господин Борис Милчев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Проектът обхваща глава девета "Държавен териториално-устройствен и строителен контрол" и глава десета "Административно-наказателни разпоредби" и някои свързани с тях разпоредби от закона.
Според сега действащата нормативна уредба контролни и разпоредителни функции са предоставени както на органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и на общинската администрация, което не дава възможност за ефективен контрол и категорична намеса при констатирано незаконно строителство. Органите на общинската администрация са принудени да търсят възможности за узаконяване предвид на неефективната система за премахване на незаконните строежи. В същото това време органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не могат да предписват премахването на незаконен строеж, за който е пусната процедура по узаконяване.
Внесеният законопроект дава възможност за осигуряване на много по-ефективен контрол върху строителството - превантивен и последващ. Предлага се създаването на централизирана държавна структура с разпоредителни и изпълнителни функции на пряко подчинение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се установява нова контролна система.

Контролният орган - Дирекцията за национален строителен контрол, която ще замени съществуващата Държавна инспекция за териториално устройство и строителен контрол, е с разширени правомощия по отношение на достъпа до строежи и на лицата, участващи в него. Дадени са ясни и точни дефиниции на незаконното строителство, ясни критерии кога се премахва един незаконен строеж и кога се узаконява. Не се допуска изменение на застроителната част на градоустройствените планове с цел създаване на допустим начин и характер на застрояване на незаконни строежи, като по този начин се ограничава възможността за узаконяването им.
С проекта за първи път се определят териториите с особена териториално-устройствена защита - свлачища, курорти, национални паркове и резервати, паметници на културата. Въвежда се и нов участник в проектирането и строителството по примера на другите европейски държави и с оглед на процесите на интеграция на Република България в Обединена Европа - независимия строителен надзор.
В определени в проекта случаи се налага икономическа санкция на юридически лица, извършили или извършващи незаконно строителство.
Предлага се висок необжалваем минимум от 5 млн. лева, увеличава се и размерът на административното наказание "глоба" 50 пъти.
На заседанието бяха поставени много въпроси към представителя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изказани бяха опасения относно отнемане правомощия на общините и лишаването им от средства, придобити от административно-наказателни постановления.
След проведените дебати и дадените предложения относно по-голяма яснота и прецизност на определени текстове, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството счита, че законопроектът е остро необходим, дори закъснял за нашата правна действителност, защото изобилстват незаконните строежи и е крайно време да се спре беззаконието.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 14 гласа "за" и 1 глас - "въздържал се" предлага на Народното събрание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство да бъде приет на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата по предложения законопроект.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз чух мотивите на комисията, които изложи колегата Величков, и именно по тях искам да взема становище с няколко думи.
Прекаленото централизиране на всички дейности, имам усещането, че убива гражданското общество в България. Не се дава никаква възможност за реализиране на регионалната политика по места, защото има една колизия, която трябва да обсъдим или с която, мисля, че трябва да подходим внимателно при приемането на този законопроект.
В чл. 57 се говори, че разрешение за строеж и контрол се извършва от главния архитект на общината. В същото време в чл. 3, ал. 3, която се създава, тази централизирана комисия на изпълнителната власт, която е подведомствена на министъра на регионалното развитие и благоустройството, може да обяви такъв строеж за незаконен и да го отмени. Не е ли притеснително, че веднъж, давайки право на местната власт в лицето на нейния главен архитект, да преценява правомерността на едно строителство и качествата на това строителство, след това ние имаме възможност да го обезличим и да обявим този строеж за недействителен или за неправомерен.
Аз смятам, че такава колизия не трябва да се допуска в един закон. И колкото повече ние даваме възможност проблемите да се решават по места със строителните планове, с градоустройството, с архитектурните проекти на населените места, толкова отговорността на местната власт става по-голяма и връзката със самото общество е по-непосредствена. А даже смея да кажа, че говорейки за корупция в изпълнителната власт, стремейки се да я премахваме, ние отново се стремим да й създадем възможност да се развива.
Голяма е силата на един чиновник, който може да определи след главния архитект на едно населено място дали неговото решение е правилно или не. И съблазънта да проведе една некоректна политика е също много голяма.
Моля ви, имам предвид управляващото мнозинство, макар че в последно време усещам увлеченията ви да създавате силно централизирана централна власт, на която да поверявате всичко, включително и да елиминирате гражданското общество, добре да размислите дали не е опасно изобщо това, което се прави. Защото "Всичко тече, всичко се изменя", казват римляните и една власт си отива и идва друга. Ако тогава тя злоупотреби срещу решения, които са взети преди това?!
Аз ви моля с трезв ум и с голям реализъм да се отнесете към този въпрос, защото отново влагаме особен акцент на централизираната централна власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има ли други желаещи за изказвания?
Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че предложения законопроект е съвсем навременен. Той решава някои въпроси, които досега не бяха добре регламентирани в Закона за териториално и селищно устройство. Мисля, че не може да съществува спор по въпроса за това, че би следвало да се въведат по-решителни мерки срещу незаконното строителство, а с изменението на закона се цели именно това.
Създава се нов орган, който има задачата единствено да осъществява контрол, подчертавам това. Той няма други функции, освен контролните. Създава се една по-точна дефиниция на понятието "незаконен строеж". Въвеждат се и нови размери на глобите, които съответстват вече на сегашната обществено-икономическа обстановка в страната.
Що се отнася до това, което каза колегата Нешев. Считам, че неговите притеснения са неоснователни и те може би се дължат на това, че той не е съобразил мнението си със съществуващата редакция на закона. Ако погледне сегашния чл. 3 в Закона за териториалното и селищно устройство, ще види, че съгласно ал. 1 Министерството на териториалното развитие и строителството упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с устройството на територията на страната, градоустройството, строителството, архитектурата и благоустройството. Така че това, което се прави тук, е единствено създаването на ал. 3, която конкретизира именно как министерството ще осъществява тази своя дейност чрез Дирекцията за национален строителен контрол.
Не можем да говорим за това, че се изземват функции на общинските органи, защото цитираният от колегата преди малко нов текст на чл. 57, предвижда разрешение за строеж да се издава от главния архитект на общината. Това досега беше регламентирано в правилника за приложение на закона и такова разрешение се издаваше от общинските органи по строителството. В случая ние имаме едно конкретизиране на разпоредбата. Мисля, че е полезно разрешенията да се издават от главния архитект, за да може те да имат една по-голяма тежест.
Много положително е и въвеждането на срок в ал. 2 на този текст, според който разрешението за строеж или мотивиран орган се издава от органа по ал. 1 в едномесечен срок. Това в случая е в полза на строители и инвеститори, защото досега в закона ние нямахме такива срокове и общинските органи по строителството биха могли да забавят издаването на такова решение или отказа неограничено във времето.
Ето защо аз ви призовавам да гласуваме за приемане на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин Йорданов! Аз ви благодаря, вие просто ми помогнахте. Именно, че в старата алинея министерството определя - законът е създаден тогава, когато ние говорехме, че властта е тоталитарна и че се определя партията - държавата. Към това ли се връщаме? Не министерството, а вече специализиран орган в министерството, много по-тясно скроен, ще определя тези проблеми. Тоест, ние се връщаме отново към тоталитарни начини на съждение. А освен това, в закона е записано, не ща да цитирам по памет, че този орган ще лицензира и архитектурните институции, които ще създават проектите. Опасно е, господин Йорданов. Много е опасно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за дуплика господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Има нещо опасно, колега Нешев, и това е незаконното строителство.
Що се отнася до това кога е създаден законът, ако погледнете под заглавието му, той е създаден през 1973 г., но след това е изменян неколкократно, като последните му изменения са от 1990, 1991 и 1995 г. Нямаме основание за опасения във връзка с това, че се конкретизира чрез какъв орган и по какъв ред министерството ще осъществява контрола върху незаконното строителство. (Неразбираема реплика от Стефан Нешев.)
Аргументите са тези, че това, което е съществувало, се конкретизира съвсем ясно. Определят се правата и задълженията на съответните държавни органи, определят се правата и задълженията и на лицата, които участват в строителния процес - проектанти, архитекти, строители, инвеститори. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за изказване господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина трябва да се предприемат мерки за ограничаване и премахване на незаконното строителство. Това е един процес, който дълги години се дискутира и така или иначе не намери своето ефективно решение. Мен ме притеснява само че балансът между органите, които ще изпълняват тези решения, техните действия и обратната реакция. Всъщност ние с този закон уреждаме създаване на строителна полиция. Това са органи, които имат право да носят оръжие, да ползват специални средства, ако се вгледате в закона, да влизат в обектите, да бутат сгради, да спират ток - все действия, за които те не са давали разрешение. Тук е тънкият момент и аз не виждам обратния контрол върху законността на тези органи. Министърът ще осъществява обратния контрол по този закон. Знаете колко внимателно и колко дълго спорихме и какъв дебел закон приехме за органите на МВР. Това всъщност е едно подразделение, което ще изпълнява същите функции, само че по отношение на дейността в строителството.
Аз смятам, че тази част - контрол върху дейността на тези органи, отговорността на тези органи - не е развита в този закон. Дали сме им огромни права, включително и да носят оръжие, а в обратна посока има една - две точки. Това е, което ни притеснява. Това е, за което говори и колегата Нешев. А една власт, която не е балансирана, знаете накъде отива и към какво води, какви последствия има. Не е за принципа. За принципа сме съгласни всички - незаконното строителство трябва рязко да се ограничи и да има ефективен начин да се премахне. Само че ефективният начин за премахване няма да дойде само по линията на силната централна власт, която носи оръжие.
Това трябва внимателно да се прецени и може би между първо и второ четене да има ефективно решение на тези въпроси. В тази посока не е помислил вносителят и това е нормално за мен като тенденция и като законотворчество на централната власт, която е по посока на увеличаване на своите пълномощия. А по посока на ограничения и на контрол на нейните пълномощия, трябва да мислим ние като народни представители, защото ние сме призвани да създаваме баланса между тези неща.
Второто, на което искам да обърна внимание, е нормите, които са заложени за строителния надзор. Има нещо на пръв поглед положително в това да има отделни фирми и лица, които да се занимават само с дейността строителен надзор. Но строителният надзор, уважаеми колеги, е част от целия процес. Той почва с инвеститора, който дава задания, минава през проектанта, който съгласно нормите и правилниците в страната изпълнява на хартия, ако мога образно да кажа, идеята на инвеститора и след това има строител, и чак след това технически контрол - този, който е заложен тук. Сега вкарваме и четвърти участник в системата - надзор. До момента надзорът също се изпълняваше и по закон имаше строителен надзор, но той се изпълняваше от проектанта, т.е. от човека, който всъщност е заложил нормите за изпълнение в проекта.
Сега всъщност какво ще стане? Вие ще лицензирате фирмите, които се занимават с проектантска дейност, за да изпълнявате строителен надзор. Ще узаконите едно съществуващо положение. Имайте предвид, че и по сегашния текст на закона те носят пълна отговорност - лицата, които са проектирали и след това, които изпълняват строителен надзор, а това са същите лица, което е нормално, те следят дали се изпълняват техните проекти - носят пълната отговорност и пред закона, и пред органите, които са им дали разрешение за изпълняване на проекта върху това какво правят. Те се подписват и на актовете по приемането на обектите и техните подписи също предполагат пълна отговорност.
Така че аз не съм съвсем сигурен дали тази отделна инстанция, която създавате, като строителен надзор, ще изпълнява своите функции по-добре, от сегашното състояние на нещата. Въпросът е каква отговорност се търси, от кого се търси и дали всичките органи на администрацията изпълняват своите функции. Изваждането на тези органи и издаването на лиценз, поредният лиценз в страната, а аз трябва да ви кажа, че сегашното правителство е шампион по лицензиране на България, защото предишното на Виденов се опита, ама не стигна докрай, малко управлява, стремежът да се лицензира всякаква дейност, изцяло дейността в страната няма да доведе до добро.
И с това приключвам моето изказване - идеята, мотивите по принцип ги считам за правилни, но начинът на реализация още един път отразява тенденцията към централизиране на управлението на обществено-икономическия живот в страната, което за мен е притеснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Панчо Панайотов има думата.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Истината е, че не съм чел това, което са го направили, защото се отказах вече да чета. Приказваме си едно, обаче няма никакъв ефект от това, което си приказваме. Но аз ще резюмирам къде е проблемът с незаконното строителство, защото такъв проблем в Европа и особено в Щатите няма.
В Америка в 10 града задавах един и същи въпрос: какво правите с незаконното строителство? И получавах един и същи отговор: какво е това незаконно строителство? И трябваше дълго да им се обяснява.
Колкото и закони, и текстове, и тефтери, и документи да създадем за органи, няма да свършат работа, защото нещата са много простички. Много простички са. Значи на територията на общината, а републиката се дели точно на функционални територии, наречени общини, правомощия си има местната власт с архитект, с експертен съвет. Техниката е много проста: който иска да построи нещо, трябва да си вземе от общината документ, че може да строи. След като вземе този документ, той започва да строи. Проблемът е в този момент, в който строиш, да се контролира, а не когато сложиш покрива на триетажната къща, тогава няма кой да го бутне това нещо, просто няма да има.
И следователно за какво става въпрос? Каква е сега практиката? Практиката е: ако отиде някой от общината с полиция или с прокуратура, той строи в петък, събота, вика други майстори, безотговорност, започват преписки, дописки, лепенки се слагат, той строи триетажната къща и после постфактум - нищо. Значи нещата са много прости - незаконното строителство е регламентирана незаконна дейност, нямаш право да строиш без документа, който ти е издаден от общината. Значи, всеки, който започва да строи, трябва да има документ - разрешение за този строеж и този собственик го дава на майсторите, които работят там. Майсторът в единия джоб има тесла, в другия има пирони, а в един друг джоб трябва да има разрешението, че той строи законно, той изпълнява законна функция. Това е първото. И когато полицаят се разхожда с колата и вижда, че някой строи къща, казва: Добър ден! Вие сте майстор тук, дайте ми разрешението за строежа. Отговорът е: ама, нямам. Като няма, се предупреждава: Вземете си дрешките, сега ще Ви регистрирам в компютъра за незаконно строителство и ако още един път попаднете в компютъра, ще Ви сложим белезниците.

Много проста работа! Това може да стане и със собственика. С пет текста се регламентира поведението на полицията и на общинската власт. Няма нужда от структури, от чиновници, от администрация. Аз така разбирам нещата. Така са и в Съединените американски щати. И затова там, когато питаш какво е незаконно строителство, те казват: тук незаконно строителство няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Господин Петър Мутафчиев има думата за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да започна от думите на колегата Йорданов, който каза, че големият проблем в България в момента, отнасящ се до строителството, това е незаконното строителство. Вярно е, но мен ме учудва, че в тази зала днес не присъстват вносителите на законопроекта. Тогава интересува ли се наистина вносителят - пряко искам да визирам Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от този сериозен проблем? Интересува ли се от това какво ще бъде мнението на народните представители? Какво е тяхното виждане по предложения от тях законопроект?
За съжаление подобна беше ситуацията и в комисията. Наложи се веднъж да отлагаме заседание поради това, че нямаше кой да представи законопроекта. Надявам се, че при второ четене господата вносители ще се отнесат по-сериозно и ние наистина ще изработим един закон, който ще даде възможност да решим проблема с незаконното строителство.
Аз искам само с няколко думи да изкажа собственото си мнение и мнението на групата от Демократичната левица. Безспорно, в момента действащата нормативна уредба не дава достатъчно възможности на компетентните органи да решават този проблем. Вярно е и това, че в този закон доста от предложените нови текстове дават възможности за разрешаването им. Но в никакъв случай не мога да се съглася, че най-голямата пречка досега е било бездействието на общинската администрация, на органите от общинската администрация, които са се занимавали с него. В никакъв случай! Напротив, законовата ни уредба не беше добра. Така че не мога и да приема и другия факт - че се налага наново да сформираме един административен централизиран орган към изпълнителната власт, който да изпълнява контрола по тази дейност. В никакъв случай! И ако гледаме на незаконното строителство като на сериозен проблем, то не бива да забравяме и друго - че има един въпрос, който също ние като Тридесет и осмо Народно събрание трябва да решим. Това е проблемът с местното самоуправление, с Европейската харта за местно самоуправление, която безспорно трябва да ни бъде настолна книга, когато решаването и когато приемаме закони, касаещи най-вече общините и населените мета.
Аз не мога да се съглася, че тази функция отново трябва да бъде отнета от общините. Нека да се върнем малко назад. Какво направихме със здравеопазването? Какво остана като функция на общинските съвети, на общините и на кметовете? Единствено да се превърнат в домакини и да осигуряват необходимите средства, да извършват ремонтите. Нямат никакво влияние над системата на здравеопазването в самата община.
Какво стана с училищата? По същия начин!
Какво направихме по отношение засилване финансирането от местни приходи на тези общини? Нищо. Спомняме си какво стана с патентния данък - всичко отново беше прехвърлено към държавния бюджет. В момента ние увеличаваме 50 пъти таксите и веднага отново ги прехвърляме към държавния бюджет. Но какво ни пречи наистина тези органи, които са предвидени в закона, да бъдат пряко подчинени на общините и отново приходите, които ще дойдат от 50-кратното увеличените глоби да отидат в общинския бюджет, да могат да се използват и за благоустрояване, и за много други належащи сериозни въпроси пред българските общини.
Аз по принцип ще се въздържа при първо четене на този законопроект и се надявам, че ще успеем при второто четене много от тези недостатъци на законопроекта да бъдат отстранени, за да може действително да имаме един закон, който ще реши проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Като един от хората, който в предишното Народно събрание с колегата от СДС Димитър Желев от Варна през 1995 г. внесе законопроект точно по тези въпроси - ние направихме тази промяна, за която тук един от вас говори, според мен имам основание днес да взема отношение и не само да взема отношение, а и да подчертая тези проблеми, които и тогава, и днес се мъчим да решим и начинът, по който вие предлагате да бъдат решени те.
Този проблем по същество със Закона за териториалното и селищно устройство в предишното Народно събрание беше поставен на няколко пъти и тъй като на нас ни беше казано, че се готви проект за нов закон и той е в напреднала фаза от няколко години, ние концентрирахме своите усилия само върху административно-наказателната част и предприехме няколко изменения, които бяха насочени към това да се осъвременят санкциите по целия процес на контрола.
Същевременно обаче, от позицията на днешния ден, не само санкциите, а и цялостно законът се нуждае от един нов текст.
Аз съм изненадан от това, че тези специалисти, които са в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не са предложили на вниманието на сега упраляващите този нов закон, защото според тях той отговаряше на всички европейски стандарти, тоест на онова законодателство, към което ние се стремим да се асоциираме.
За втори път фактически през този кратък период от време, във втори парламент се предлагат само промени в частта на санкциите. Това не е достатъчно. Това е изключително малко от гледна точка на процесите, които трябва да бъдат регулирани с един такъв закон, защото в момента старият закон във връзка с настъпилите изменения по същество не действа, неговите структури - също и ние днес с вас отлагаме отново нещо, което според мен не бива повече да се отлага.
Така че вторият ми въпрос е свързан с измененията, които се предлагат. Те по същество действително създават впечатление за свръхконтрол или по-скоро за създаване на организация за свръхконтрол.
Аз, разбира се, не бих искал да си служа с тежки думи и за съмненията, които възникват тук - преди това колегите говориха, за полицейщина и т.н., но искам да подчертая следното. Действително изводът, който може да се направи, е, че незаконното строителство, към което ние концентрираме своите усилия като проблем, не е проблем от една година. Той е проблем, който за съжаление съществува от много години, но в последните 7-8 години вече придоби огромни мащаби.
И тъй като измененията, които направихме през 1995 г. с колегата Димитър Желев от Варна, тогавашен представител от СДС, касаеха именно тези, които проектират подобно строителство, тези, които го изпълняват, тези, които фактически участват в целия процес, със съжаление днес констатирам, че ние съществени изменения нямаме в тази дейност.
Тогава изводът, който се налага, е, че трябва да помислим внимателно какво да правим по-нататък. Вие предлагате решение, което по същество според мен не е начинът за решаване на тези проблеми. Фактически се измества, и то радикално, центърът на контрола в една структура. Без да се свалят отговорностите от другите, се нарушава балансът между тези структури.
Третият проблем, който искам да поставя, е свързан с една голяма част от това незаконно строителство, а именно строителството в ромските квартали и на ромски жилища.
Аз съм поставил актуален въпрос на министър Бакърджиев, тъй като видях измененията, които се предлагат в закона. В него е поставен един срок от шест месеца за постъпване на молби и въобще на сведения от тези, които са извършили незаконно строителство, във връзка с неговото узаконяване.
Да си правим обаче илюзии, че за шест месеца ние ще можем да получим тази информация от ромското население и че то ще има средствата да извърши узаконяване, което е свързано с терен, с проекти и т. н., според мен не е реалистично.
А същевременно аз не бих искал тук да прехвърлям отговорността на това и онова правителство, този проблем трябва да се решава, защото в момента вървят регулации, правят се корекции на реки, в повечето случаи тези махали и квартали са разположени в близост с такива обекти и фактически се получава така, че с всеки изминат ден нарастват случаите на засегнати хора.
Ето затова, според мен, се налага наистина ние много внимателно да преценим всички онези предложения и разпоредби, които правим във връзка с това да направим действен закон. Защото самото отчитане на дейност и прехвърляне в нова структура на разпоредби и отговорности не е решение на проблема. Мисля, че по същество голяма част от разпоредбите, които актуализират административни и наказателни такива, в това число и тези, които ние направихме през 1995 г., имат своето място. Не против това съм. Но наред с това, повтарям в заключение, ние се нуждаем, първо, от нов закон, и второ, от действително балансирано разпределение на отговорностите и ясно виждане като концепция как ще решаваме тези проблеми, а не просто с едно формално приемане на тези изменения.
Надявам се, че ще имаме удължаване на сроковете между първо и второ четене, за да можем да свършим по-добре тази работа.
Днес не мога да призова колегите да подкрепят закона, защото не съм убеден, че това е решението. Ще се въздържа и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за изказване господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В двете комисии, в които този законопроект беше разглеждан, беше постигната една относително висока степен на съгласие относно необходимостта, точно в този момент, за тези изменения, касаещи незаконното строителство.
Съгласен съм с господин Статков и тук по един друг законопроект ставаше въпрос, че трябва да се премине към цялостно ново нормативно уреждане на териториално-селищното устройство. Но ние прекрасно знаем, че това е един от най-обемистите, най-спорните и най-конфликтните закони в нашия правен мир и цялостното уреждане на материята е един процес, който ще бъде доста дълъг и по който действително трябва да има много консултации между парламентарните сили и много внимателна работа в съответните постоянни комисии.
Същевременно обаче проблемът с незаконното строителство на територията на страната през последните 7 - 8 години придоби, така да се каже, феноменални размери. И всички вие като народни представители, особено тези от вас, които идват от местната власт, било като кметове, кметски наместници или като общински съветници, много добре знаят, че ефективна уредба на този проблем - с премахването на незаконното строителство, де факто няма.
И другото, което също можем да кажем де факто, е, че общинските администрации не използваха в последните години дори и тези текстове, които даваха възможността за реакция. Стига се дотам, че кметове на големи общини заявяват, че те са безсилни пред проблема с незаконното строителство, защото законът не дава достатъчно добра гаранция за това те да се преборят с него. И в случая, според мен, имаше един доста порочен текст на чл. 160 от Закона за териториално и селищно устройство, според който незаконен строеж се премахва, ако към него не може да бъде приложена процедурата на узаконяване или отнемане в полза на държавата. Тоест за мен се стигаше до един парадокс на узаконяване на извършени много големи нарушения, да не кажа престъпления, защото в някои курорти се оказа, че има построени хотели, за които няма разрешение, какво да говорим за големите градове, където изникнаха огромни кооперации. И целият този режим на порочност се състои в това, че държавата реагира след като констатира един безспорен факт, след вече нарушения обществен интерес и реагира по един неадекватен начин, като приложи една смешно малка глоба и направи узаконяване на един обект. Ето, това за мен беше порочното в цялата система.
И освен това, може ли ние да очакваме да има ефективен контрол върху незаконното строителство, ако няма един специализиран орган с ясно регламентирани контролни функции и с много добре зададени правомощия, който да може да реагира. Твърдя, че това двойно подчинение, този двоен контрол, който от една страна се осъществява от общинските администрации, от друга страна се осъществява по линия на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не може в крайна сметка да осигури необходимия контрол. Тук даже синхронът не е достатъчен. Ние говорим за липса на специализирано контролно звено. Съвсем ясно се видя, че общините в този вид на закона досега не могат да се справят с този проблем. Този проблем е поставян многократно и в парламента, и в самите общини. Аз тук цитирам дори най-големите градове - София, Пловдив, Варна, Русе. Решен ли е проблемът? Не е решен. Имаше ли желание? Имаше, но де факто това не стана. На практика бяха принудени органите на общинската администрация, дори да не искат, да търсят възможността за узаконяване.
И тук действително стои проблемът с циганското население на големи територии в страната. Но стои и много по-големият проблем - че разни баровци, с пари неясно откъде си, построиха палати. И за тези палати кметовете казаха: много лошо, ама какво да правим, ще ги глобим и ще ги узаконим.
Така ли просто трябва да бъде? И те в крайна сметка не посягат ли върху една територия, която може да се използва за много по-големи обществени нужди? Там могат да се градят училища, болници, жилищни кооперации, да има строителство в полза на държавата. Тези територии бяха системно заграбвани през последните години и ние не можем примерно да стоим тук и да си казваме, че проблемът не съществува. Проблемът съществува, но трябва да отложим във времето неговото решаване.
И моето лично мнение е, че това, което предлага в момента законопроектът, а именно създаването на новия контролен орган - Дирекцията за национален строителен контрол, който да замени досегашния, разширените правомощия в това отношение са полезни. И тук стана въпрос за централизиране на властта. Не, става въпрос за един по-централизиран контрол, за ефективен контрол, а не за контрол, който го има на книга, но го няма на практика. И в случая Дирекцията за национален строителен контрол е длъжна не само да констатира своевременно, докато се извършва това незаконно строителство, но да спре строежа и да го премахне. Каза се, че имало едни правомощия за изключване на електрически инсталации, спиране на водоподаването и т. н. Ами, правилно е да ги има тези правомощия.
Господин Панайотов каза: идват, констатират, вътре работникът освен с шублера и без разрешение за строителство, обаче си пуснал електричество, пуснал си водичката, строи си, вика: "Много важно!".
Аз ще ви дам един конкретен пример - свлачищата във Варна, за които толкова много говорим. Тогава, когато стана тази трагедия, три дни по-късно бях във Варна и знаете ли какво ставаше в събота и неделя? Земята вървеше надолу, а те строяха. Те продължаваха да строят на лампи, през нощта, на едни огромни лампи. Продължаваха да строят незаконните вили и земята продължаваше да си върви надолу, към морето.
Ето това ние не можем да допуснем. Това не може да го допусне нито парламентът, нито централната изпълнителна власт. И този нов орган, който трябва да бъде създаден, трябва действително да осъществи ефективния контрол и затова той трябва да има засилени правомощия. Освен това наистина е парадоксално, че до момента няма определение какво точно е незаконен строеж и как ние да го дефинираме.
Парадоксално е, че не е уреден въпросът за строителната площадка и за своевременното спиране на незаконното строителство.
Също така, това, което положително предвижда сегашният закон, е забраната да се изменя застроителната част на градоустройствените планове, с цел създаване на допустим начин и характер за застрояване на незаконни строежи. Не може една община да променя застроително-регулационния си план, за да узаконява извършени престъпления. Не може да се води тя от това, че някой си строи без съответното разрешение, да изменя КЗСП, да изменя ЗРП и т.н. Ето това не може.
И ако ние действително като законодатели искаме да се преборим с това явление, трябва да помогнем да се създаде специализирано и силно контролно звено. И да има действително действен и ефективен контрол, който да действа преди изхода, тогава, когато се строи, а не тогава, когато строежът е вече завършен. И да може да се реагира действително по един твърд и категоричен начин. Защото ако това не се направи, мисля, че е реална опасността през следващите няколко години да се окаже, че държавата или съответните хора, които имат разрешение, нямат повече къде да строят, защото съответните нарушители са завзели почти всички територии.
Така че, аз ви призовавам, колеги, между първо и второ четене по голяма част от тези текстове може да се говори. Може да се говори за конкретните правомощия, но законът в този вид, в който в момента е предложен, духът и смисълът на закона за първо четене, е изключително необходим, закъснял, определено закъснял, и ние в момента трябва да реагираме на това, което става пред очите и на общините, и на нас като законодателна власт. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за първа реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Величков! Тезата ви е хубава, обаче сте тръгнали от другата страна на решаване на проблема. Ще създадете още един орган, който ще изпълнява извънредно, специално и ще спира този тип действия. Вие сте юрист и знаете, че има закони в страната. Цялата тази материя - ако не ви е ясна се запознайте - и от техническа страна, и от юридическа страна е уредена. Въпросът не е в това дали има кой да го свърши, а в бездействието на тези, които не го вършат. Това е въпрос на властта. Като създадете още един орган, който е централен, ще концентрирате властта в него, ще концентрирате корупцията в него и нищо друго няма да стане. И в момента има Държавен технически контрол, който се занимава с тези въпроси. Какво повече правите от цялата тази работа? Създавате полицейско звено. И какво от това? Каза ви колегата Панайотов и е прав: има местна власт, има ясни функции. Това, че не ги изпълняват тези функции, ами - съдете ги. Съдете ги.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Кого да съдим?
ИВАН БОЙКОВ: Вие съдите кметове в момента. По тези въпроси ги съдите. По пресата върви. Колегата Рафаилов в Шумен има действие срещу кмета на Шумен за незаконни действия. Част от тези незаконни действия са това - бездействие в областта на строителството. Аз гледах едно телевизионно предаване за Шумен, не бях вътре в нещата, но видях как едни обекти се ограбват и изчезват безстопанствено, недовършени и т.н. Всичко това няма да го свърши тази централна полицейска дирекция. Няма да го свърши. Има обективни процеси. Вие слагате орган след орган върху тези процеси. Няма да се реши с централна... Имахме такава държава, уважаеми господин Величков, където всичко беше централно, полицейско и точно. И докъде ни докара тази държава? Отнемайки демокрацията, а демокрацията е даване на пълномощия на широк кръг лица и те трябва да ги изпълняват в обратна посока, не само да ги даваме, но да има строг контрол и строга законност, нищо не правите. Централизирате властта в страната. Няма да се получи ефектът, който искате да получите с устройството на тази уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Руси Статков.
РУСКИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително, разговаряйки по същество, ние трябва много внимателно да преценим това, което се излага. Аз смятам, че още веднъж, независимо от това, че колегата Бойков го посочи, трябва да се повтори, може би да се потрети - въпросът е не да направим поредния закон, изменение на Закона за териториално и селищно устройство в частта му за контрола, а да намерим действително механизъм. И тук беше цитиран колегата Панайотов - механизъм, който да обхване всички по веригата. Защото и преди, и сега, и за в бъдеще те ще участват: и проектанти, и общини, и всички тези, които участват в строителното производство. А не със създаването на една такава институция ние да им развържем ръцете в смисъл на това, че те нямат отношение, или че това отношение е недостатъчно и някой друг трябва да свърши тази работа. И, както спомена колегата Бойков, корупцията да отиде някъде другаде и въобще онова, което искаме всички - в една правова държава всички да участват в приложението и в изпълнението на законите, да не го реализираме.
Ето това е големият проблем, според мен, който ние наистина трябва заедно с вас да решим. И аз ви казах, с колегата Желев от СДС в предишното Народно събрание, двама различни депутати от различни политически партии и групи се опитахме да направим нещо. Явно това не беше решението. Убеден съм, че това, което се предлага днес, също не е решението, защото имаме примери за създаване на такива структури. Следователно, трябва да мислим в рамките на едно по-удължено време и да намерим между двете четения - аз казах, че не съм против изменението - обаче да намерим такива разпоредби и такива решения, които не дебалансират нещата в отговорностите.
И второ, очевидно някои от разпоредбите няма да позволят да се узакони строителството на циганските строежи. Аз не съм за това, което тук сподели колегата - да узаконяваме баровците. Обаче с циганите, това са стотици хиляди хора и съдби, ние не можем да подходим с багери. Следователно тези разпоредби, които се предлагат - за 6-те месеца или за изменение на застроителните регулационни планове, че не може да стане, за да се узакони подобно нещо - ще поставят изключително остри проблеми пред вас като мнозинство и пред всички нас, разбира се, защото тези проблеми ще опрат до нас като законодатели. Тук няма да се знае кой е гласувал против или не, а това, че законът е приет от Народното събрание.
Ето защо още веднъж, ползвайки правото си за реплика, призовавам да намерим много по-добри решения в удължено време между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за трета реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Величков, аз излизам не за да повторя онова, което казаха колегите, а за някои неща, които използвам от Вашето изказване. Действително трябва да се ликвидира въпросът с незаконното строителство. Това е една угроза за обществения порядък. Но защо с централизирано звено? Защо ние да не повишим правомощията на местната власт? Защо да не заложим известни норми, ако тя не спазва задълженията за контролни функции? Защо не ви притеснява фактът, че в това специализирано звено също може да се яви елемент на корупция? Казвам го съвсем отговорно. С голямо притеснение слушах министър-председателя, който заяви, че знае, че в изпълнителната власт има корупция, но не може да се справи с нея. Каква е вероятността, че корупцията няма да се пренесе в това специализирано звено?
Защо не се замислите за системата на английската демокрация, където една институция не решава никой въпрос? Взаимно контролиращи се институции имат правото и задължението да решават проблематиката на обществото.
И най-накрая, искам да ви кажа: замислете се. Страхуваме се от реанимирането - казвам ви го откровено - на партийно-административната диктатура. Това е опасно за обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за дупликата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да се обърна към господин Статков. Господин Статков, щом не сте против смисъла на закона, но искате добре да се поработи върху неговите текстове, много добре, гласувайте за закона на първо четене. Защото иначе ще означава, че не сте за закона в този му вид.
Към господин Статков и към останалите колеги, най-напред по това, което каза господин Бойков, аз го казах в моето изказване, но пак ще го повторя. Порочен е принципът, който е залегнал в сегашната нормативна уредба - отстранява се, ако не може да бъде узаконено, ако не може да се отнеме в полза на държавата. Не, тази държава не е силна, която казва: някой може да извърши престъпление и ако ние решим, може да валидираме това негово престъпление, като го глобим и строежът си остане. А хората, за да се научат, че има ред и законност в тази държава и да видят, че държавата защитава техните интереси, трябва да видят, че закононарушителите ще пострадат от това, че са извършили закононарушение. И в този смисъл промяната на този порочен принцип е абсолютно необходима.
Освен това икономическите санкции, които до момента бяха смешно малки. Да, увеличаването на икономическите санкции и т.н. твърдя, че пак не са особено големи дори в предлагания проект. Мен ако ме питате, да, съгласен съм към второ четене да бъдат завишени. Това е другият контролен механизъм.
На трето място, дуализмът, който се създава. Съгласен съм, че трябва да има контрол, но аз твърдя, че контролът не може да бъде ефективен, когато произтича от две места, от две институции. От една страна по линия на министерствата, от друга страна по линия на общините.
И когато си говорим за корупция, господин Нешев, проблемът с корупцията е ясен. С много други закони трябва да се помъчим да изкореним този проблем. Защото, по който и закон да тръгнем да си говорим, казваме: да, много е хубава тази идея, обаче еди-какво си, къде си може да има корупция и това ще попречи. Да, господин Нешев, ще попречи. Корупцията я има навсякъде. В общинската власт тя, за съжаление, е в особено големи размери през последните години. Но когато има едно звено с ясни и точно регламентирани функции и това звено се знае къде се отчита и какво прави, възможността за контрол, включително и за корупция върху него, е много по-голяма, отколкото разпръснатата отговорност по линия на различни и много институции в тази държава.

Ето защо така е и в много европейски държави. Там съществува и строителна полиция, господин Нешев! Там има такива единни звена за контрол върху незаконното строителство. Аз твърдя, че това звено в този му вид е необходимо, между първото и второто четене за неговите правомощия и правомощията на общинските администрации можем да си говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за териториалното и селищно устройство N 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
Гласували 151 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 59.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Точка осма от програмата ни е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Моля председателя на Икономическата комисия господин Никола Николов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика
на Тридесет и осмото Народно събрание по законо-
проект N 802-01-9 от 24 февруари 1998 г. за гарантиране
на експортното застраховане, внесен от Министерския
съвет - за второ четене
На редовното си заседание на 6 май 1998 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за гарантиране на експортното застраховане, постъпилите писмени предложения от народните представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния
"ЗАКОН
за гарантиране на експортното застраховане"
Има предложение от народния представител Руси Статков заглавието на законопроекта да се измени и да стане "Закон за експортното застраховане".
Комисията по икономическата политика приема предложението и предлага да бъде подкрепено заглавието, предложено от господин Руси Статков, а именно: "Закон за експортното застраховане"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието и предложението на господин Статков има ли бележки? Няма. Комисията го е приела.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, прието и от комисията, за промяна на наименованието на закона.
Гласували 137 народни представители: за 122, против 14, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Глава първа
Общи разпоредби
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за застраховане от акционерно дружество "Българска агенция за експортно застраховане" АД за сметка на държавата на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги.
(2) Застраховането по ал. 1 има за цел:
1. осъществяване на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен;
2. повишаване конкурентоспособността на износа на български стоки и услуги на международните пазари."
Предложение на народния представител Руси Статков: чл. 1, ал. 2, т. 1 да се измени, допълни и да стане:
"1. осъществяване на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен. Министерският съвет внася в Народното събрание за утвърждаване национална стратегия в областта на външнотърговския обмен и ежегодна информация за изпълнението й;"
Комисията по икономическа политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 1 се изменя както следва:
"Чл. 1. (1) С този закон се урежда застраховането за сметка на държавата от "Българска агенция за експортно застраховане", наричана по-нататък БАЕЗ, на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги.
(2) Застраховането по ал. 1 има за цел:
1. осъществяване на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен;
2. повишаване конкурентоспособността на износа на български стоки и услуги на международните пазари."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека най-напред да гласуваме заглавието, тъй като по чл. 1 има и предложения.
По заглавието на глава първа има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа, както е предложена от вносителя.
Гласували 131 народни представители, за 130, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на главата е прието.
По предложението на господин Руси Статков - искате ли да направите аргументация, господин Статков? Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил във връзка с чл. 1, ал.2, т. 1 е свързано с това, което и вносителят предлага в следния смисъл: вносителят предлага една от целите да бъде осъществяване на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен. С оглед действително да се създаде такава стратегия и нейното санкциониране, както правим и в някои други области, аз съм предложил с допълнението, което съм внесъл, това да стане като Министерският съвет внесе в Народното събрание тази стратегия за утвърждаване. Разбира се в рамките на това, което правим с държавния бюджет, макар да не съм го упоменал, говоря за ежегодна информация, за да се види доколко тази стратегия се изпълнява.
Ние сме страна в преход и аз подкрепям наистина да имаме такава стратегия, но считам, че механизмите за нейната реализация трябва ясно да бъдат посочени. Във връзка с това е и моето предложение.
Поддържам предложението си и моля колегите да ме подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за изменение на т. 1 в ал. 2.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 85, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Член 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 2. Застраховането по чл. 1, ал. 1 осигурява търговците в случаите на понесени от тях имуществени вреди в резултат на настъпил нетърговски риск или средносрочен или дългосрочен търговски риск."
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 2 да отпаднат думите "или средносрочен".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков.
Член 2 да се измени и стане:
"Чл. 2. (1) Застраховането по чл. 1, ал. 1 осигурява търговците в случаите на понесени от тях имуществени вреди в резултат на настъпил нетърговски риск или дългосрочен търговски риск.
(2) Търговци със сто на сто държавно участие се осигуряват освен в случаите по ал. 1 и за средносрочен търговски риск."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 2 се изменя, както следва:
"Чл. 2. Застраховането по чл. 1, ал. 1 осигурява търговците в случаите на понесени от тях имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие вследствие на нетърговски риск или средносрочен или дългосрочен търговски риск."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Бойков, имате думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е принципно и беше вложено в този закон съгласно моите изказвания на първо четене и принципа, че търговското застраховане на средносрочен риск трябва да се прави от застрахователни организации, които в момента съществуват в страната, по стопански начин, на пазарна икономика и съгласно действащите субекти. В момента имаме процес на прелицензиране и голяма част от застрахователния пазар вече е узаконена съгласно новия Закон за застраховането. Той работи именно в тази сфера - краткосрочен и средносрочен търговски риск. Ако искаме да направим още една държавна фирма, която да работи в тази област, има опасност да направим така, че да извършим нарушение на принципа на конкуренцията, да създадем държавна фирма, която ще има някакви преференции спрямо другите участници на пазара. Тя ще има тези преференции, защото ще работи с пари от бюджета и има възможност да създава такива условия, да създава такава норма на печалба, която винаги да е по-конкурентоспособна от нормата на печалбата на предприятията, които работят в този пазар, макар че с измененията по-нататък, както следва логиката на закона, ние сме дали свобода на юридическия субект - Българска агенция за експортно застраховане, за начина, по който трябва да работи в съответствие с пазарните механизми.
Аз все пак държа да ви кажа тези неща. Моята теза е, че тази агенция трябва да се занимава само с дългосрочния и политическия риск, а другия да го оставим на свободния, нормален пазар на застрахователите, които и в момента работят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
За изказване има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Въпросът, който постави Иван Бойков, е фактически големият въпрос в този закон - докъде се простира отговорността на държавата, когато тя участва със средства от бюджета, за да реализира съответната политика, която ние вече приехме, че ще реализира в чл. 1 на този закон, а именно да осъществява националната стратегия в областта на външнотърговския обмен и да повишава конкурентоспособността на износа на български стоки и услуги на международните пазари. Целият закон е насочен точно към това - да разделим отговорността на държавата при това застраховане и да определим размера чрез постъпленията от бюджета, чрез трансфера от бюджета към Българската агенция за експортно застраховане на съответните суми. Значи само това е отговорността на държавата.
Така че аз не мога да приема предложението и въобще разсъжденията по тази логика, която беше демонстрирана от господин Бойков, и въобще логиката на това, че държавата не би следвало да се намесва въобще и в средносрочния търговски риск. Логиката тук е - държавата решава, че реализира някаква политика, отделя за това средства в своя бюджет и с възможностите, които има Българската агенция за експортно застраховане го прави. От друга страна, тази Българска агенция, за експортно застраховане ще реализира и друга застрахователна дейност по Закона за застраховането. Тя ще си бъде една нормална застрахователна компания. Това е логиката. По-нататък вие ще видите, че законът е оформен точно в тези рамки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Николов! Точно в това е спорът. Вие изразихте едната теза, аз изразих другата, само че си разменихме местата. Вие сте за излизане на държавата от стопанския живот и даване на възможност на стопанските субекти да извършват свободна дейност на пазара, а тук говорите обратното - че държавата трябва да влезе в застрахователната дейност. Аз разбирам, че трябва да влезе, но трябва да влезе в областта на политическия риск. Но в областта на нормалната стопанска дейност да създавате държавна фирма! Вие имате ДЗИ в момента. Дайте на ДЗИ да върши средносрочна дейност. Защо ще създаваме още една фирма, която да се занимава с тази дейност? Средносрочният търговски риск не е този риск, който държавата би трябвало да поеме със създаване на специално дружество - юридическо лице, независимо че отделяте балансите, риска, отговорностите и т.н. Защо създаваме още една фирма на застрахователния пазар и искате държавата да работи в нея? Това противоречи на вашата политика, на вашата логика за развитието на икономиката в страната и ме поставяте в неудобното положение аз да защитавам тази политика. Но в края на краищата ние сме се разбрали по някои принципи, които искаме да въведем в страната, и нищо лошо няма в това. Реформата се прави с добра воля от всички. Но не ме поставяйте в ролята на яростен защитник точно на вашата теза. Би трябвало заедно да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков. За дуплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз мисля, че говорим в една посока. Няма разлика между тезата, която сега вече застъпи Иван Бойков. Става дума за това, че държавата реализира своя политика в областта на насърчаване на конкурентоспособността на български стоки и услуги. Когато държавата се оттегля от икономиката, тя се оттегля като собственик, а не се оттегля като фактор в икономиката. Значи тя се оттегля като собственик, а регулативната й роля в пазарните отношения особено започва да тежи. И тя това прави. Значи за това става дума. Това е логиката. И Вие знаете, че в нашата комисия ни предстои да разглеждаме доста специализирани закони и точно това търсим - къде е балансът на държавата като регулатор на пазарните отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов. Чухме становището.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков, по което станаха дебати. Чухме становището на двете страни.
Моля да гласувате предложението на господин Иван Бойков.
Гласували 122 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 22.
Предложението на господин Иван Бойков не е прието.

Преминаваме към обсъждането на предложението на народния представител господин Руси Статков.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз помолих при предишното гласуване да взема също отношение, тъй като първото от предложенията ми е почти същото, само че редакцията е друга. Не сме се наговаряли с господин Бойков, напротив - спазвали сме онази логика, за която той говори. При положение, че имаме по друг начин регулация на застрахователния пазар, не е нужно в този закон ние да изземваме функции на застрахователните дружества от гледна точка на осигуряване на средносрочния застрахователен риск. Става дума в Допълнителните разпоредби за онзи риск, който се включва в период от една до пет години. Той трябва да си остане, това е според мен най-доброто решение, на всички други застрахователни компании. Защото по същество ще има нелоялна конкуренция, когато със силите на държавата се създава едно такова дружество. А и знаете, че вече приехме чл. 1. Ние сме записали, че за сметка на държавата се осигурява еди какво си. Вижте какво приехме вече!
При това положение, аз затова поставям отново въпроса за прегласуване, създаваме една нелоялна конкуренция.
Второ, аз съм предложил нова алинея за търговци със 100 процента държавно участие да се осигуряват освен в случаите по ал. 1, тоест само за дългосрочен търговски риск, както остана за другите, и нетърговски риск, и за средносрочен търговски риск. Защо? Защото тук вече има, така да се каже, резон за тези, които са със 100 процента държавно участие, държавата да гарантира и да подсигури пробиви с гаранции на експорта, пазарни пробиви. Това е вече действително една политика, която поставя въпроса за участието на държавата в стратегически план.
Затова, господин председател, предлагам, независимо от гласуването по предходната разпоредба, която господин Бойков е направил, да гласувате поотделно отново предложението, което смислово и съдържателно е свързано с неговото, и, второ, това, което е свързано със 100 процента държавно участие, както съм ги направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков. Точно затова аз разделих двете предложения и, както виждате, ги поставям на отделно гласуване.
Господин Николов иска думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз съзнателно, когато обсъждахме предложението на господин Иван Бойков, не прочетох текстовете от закона, които ограничават отговорността на държавата и отговорността на държавата в тази й функция, когато тя желае със средства от бюджета да се гарантира, става дума да се прави експортно застраховане само срещу нетърговски риск. Защото в следващите членове, а именно: чл. 6, ал. 1 е казано, че за сметка на държавата Българската агенция за експортно застраховане ще застрахова само кредити, гаранции, финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги срещу нетърговски риск. Само там е отговорността на държавата. А иначе тази застрахователна компания, каквато ще бъде Българската агенция за експортно застраховане, ще оперира в рамките на търговския риск и в конкурентната среда, която има в тая сфера на стопанския живот.
Така че за това става дума тук, а не за някаква нелоялна конкуренция или за каквото и да било друго, което се споменаваше тук, чрез участието на държавата в тази застрахователна агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз се страхувам да не изпаднем в противоречие, тъй като, признавам си, в комисията законът придоби друг характер, особено в следващите му части.
Това, което ни се предлага по чл. 2, господин Николов, от комисията, е следното: "Застраховането по чл. 1, ал. 1 осигурява търговците в случаите на понесените от тях имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие вследствие нетърговски риск или средносрочен или дългосрочен търговски риск". Тоест, тук застава държавата по същество, защото ние вече приехме чл. 1, а в него сме записали, че с този закон се урежда застраховането за сметка на държавата и еди какво си. Тоест, ние в чл. 2 цитираме чл. 1, ал. 1, където сме ангажирали вече държавата. Ето затова аз говоря за нелоялна конкуренция. Просто нека да видим още веднъж съответствието на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Заповядайте, професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С една малка бележка искам да се включа в тази дискусия.
Може да се приеме едното или другото решение - има предложение да отпадне средносрочният риск - но в никакъв случай аз не смятам, че е резонно за една категория търговци да допускаме застраховане и за средносрочен, както и за дългосрочен, а за друга категория търговци да има ограничение. Критерият трябва да бъде един и същи. Няма сериозни основания, които да ни позволяват да ги делим на две категории.
Да, един от вносителите - колегата Статков - има предвид, че другата категория са държавни предприятия.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Сто процента.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Но те работят. Стопроцентно или 90-процентно, но те работят в същите условия, поставени са при същите изисквания и трябва да се съобразяват със средата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложения от господин Руси Статков чл. 2 с неговите две алинеи, който не е приет от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 19, против 92, въздържали се 13.
Предложението на господин Руси Статков не е прието.
Поставям на гласуване предложения чл. 2 от Комисията по икономическата политика така, както той беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 5.
Предложеният от комисията чл. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 3. Нетърговски риск по този закон е:
1. възникване на политически събития като война, революция, граждански безредици, бунтове, стачки, ембарго и други събития със сравним ефект в държавата на длъжника или в трета държава, имаща отношение към изпълнението на договор, които препятстват изпълнението му;
2. обявяване на общ мораториум върху плащанията в държавата на длъжника или в трета държава, участваща в регулиране на плащанията, които препятстват изпълнението на договора;
3. промени в режима на валутните плащания в държавата на длъжника или в трета държава, които препятстват извършването на плащанията по договора;
4. издаване или промяна на нормативни актове или решения на правителството или на друг държавен орган в държавата на длъжника, или в трета, свързана с изпълнението на договор, държава, които препятстват изпълнението му;
5. конфискация или национализация в държавата по местоживеенето или седалището на длъжника, или в държавата по местоизпълнението на договор, които препятстват изпълнението му;
6. ограничения или забрана за износ на стоки или услуги в изпълнение на задължения по международни договори, по които Република България е страна, препятстващи изпълнението на сключени преди тяхното въвеждане на договори за износ;
7. отказ за плащане или просрочване на дължимото плащане повече от три месеца, когато длъжник е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава, за които не може да се приложи процедура по обявяване в несъстоятелност.
Чл. 4. (1) Търговски риск по този закон е:
1. неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника по договора и на неговия гарант;
2. закъснение на дължимо плащане повече от три месеца след настъпване на датата на плащането, указана в договора по причини, несвързани с изпълнението на договора;
3. едностранно прекратяване на договор от длъжника без наличие на правно основание за това;
4. отказ на длъжника да приеме стоките или услугите, предмет на договора, без наличието на правно основание за това.
(2) В случаите по ал. 1 не е налице търговски риск, когато длъжник по договора е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на членове 3 и 4, предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Николов.
Тук няма постъпили предложения.
Заповядайте, господин Ляков, но не и за предложения.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. След като преди около 20 години приключи последната революция - сексуалната, за мен това понятие принадлежи вече към историята. Предлагам то да бъде заменено с думата "преврат". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинете, но в текста на кой член?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: В чл. 3, ал. 1: "възникване на политически събития като война, революция" - вместо "революция", да се запише думата "преврат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Ляков.
Господин Николов, заповядайте, за да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз не съм много силен в революционната терминология, но може би "преврат" е по-точна дума. Тук спорът е за определянето на това какво е преврат и какво е революция. Във всеки случай мисля, че в политическия речник по-общото понятие е "преврат". Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Ляков в чл. 3, т. 1 вместо думата "революция", да се запише думата "преврат".
Моля да гласуваме.
Гласували 126 народни представители: за 93, против 21, въздържали се 12.
С други думи, заменяме думата "революция" с думата "преврат".
Поставям на гласуване чл. 3 с неговите седем точки и чл. 4 с двете алинеи, включващ в гласуване и промяната на думата в чл. 3, т. 1.
Моля да гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Членове 3 и 4 са приети, като в чл. 3, в т. 1, вместо думата "революция" гласувахме думата "преврат".
Господин Николов, продължете.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Българска агенция за експортно застраховане".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Заглавието на глава втора се изменя, както следва:
"Дейност на Българската агенция за експортно застраховане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Има предложение за ново заглавие.
Поставям на гласуване предложения текст или съдържание на заглавието на глава втора.
Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
Прието е предложеното от Комисията по икономическата политика заглавие на глава втора: "Дейност на Българската агенция за експортно застраховане".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 5. (1) Акционерно дружество "Българска агенция за експортно застраховане" АД, наричано по-нататък "БАЕЗ" АД, извършва дейност по застраховане за сметка на държавата на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги, срещу рисковете по чл. 2.
(2) "БАЕЗ" АД се учредява и се прекратява по реда на Търговския закон и на Закона за застраховането.
(3) Акционер-учредител в "БАЕЗ" АД е държавата, представлявана от министъра на търговията и туризма.
(4) "БАЕЗ" АД осъществява своята дейност по реда на Търговския закон и на Закона за застраховането, доколкото в този закон не е предвидено друго."
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 5, ал. 3 да добие следния вид:
"(3) Основен акционер-учредител в "БАЕЗ" АД е държавата, представлявана от министъра на търговията и туризма с не по-малко от 51 на сто от акциите."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на народния представител Руси Статков е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 5 се изменя, както следва:
"Чл. 5. Българска агенция за експортно застраховане е юридическо лице, в което държавата, представлявана от министъра на търговията и туризма, е учредител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Николов.
Всъщност има едно единствено предложение и то е на господин Иван Бойков.
Господин Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Продължавам по логиката на това, което предложих преди малко - като искате държавата да участва в търговския процес, нека да си поеме отговорността и да работи с 51 на сто от капитала, тъй като капитала го предоставяме ние на държавата от бюджета на страната. Съответно по тази схема в обратна посока пък ние можем да търсим контрол върху тази дейност като народни представители. Капиталът на това дружество са парите на нашите избиратели.
В комисията много обсъждахме този въпрос и стигнахме до един компромисен чл. 5, който не знам дали го прочете господин Николов. Ние оставихме отворено положението, че Българската агенция за експортно застраховане е юридическо лице, в което държавата, представлявана от министъра на търговията и туризма, е учредител. Значи в този текст - за учредителя, има една голяма опасност в него. Искам да ви обърна внимание. Тя може да не се реализира, но може и да се реализира.
Държавата участва в едно такова дружество с някакъв сериозен капитал от бюджета на страната и може да се направи така, че държавата да има 5-8-12-30 на сто от този капитал чрез увеличението му с "частни фирми". Оттук нататък се разпределят печалби, има начин, по който се правят застраховките, има тарифа, по която се извършва застраховането и все такива действия и хватки, позволени, разбира се, за една частна фирма, ако работи и е ясно лицето, което я представлява и което носи отговорност, но непозволени за една фирма, в която държавата в лицето на министъра на търговията и туризма и на поставени от него лица осъществява за наша сметка, за сметка на данъкоплатеца застрахователна дeйност. Моето предложение е било именно за това - държавата да участва с 51 на сто, за да се знае кой ще носи отговорността, при положение че се получат такива преливания на капитали и укриване на печалбата. За съжаление това нещо го има в нашата действителност, защото не сме изградили докрай механизмите на пазарната икономика и още няма ясни правила, които са освен правилата по законите и някакви морални норми, които ги има в цял свят и които са неписани закони. Това ще стане с живота, с практиката. Аз приемам, че е така.
На този етап трябва да се стремим най-вече да е ясно кой управлява, кой работи и кой носи отговорност. Това е смисълът на нашето предложение.
Господин Руси Статков е предложил същото и той ми каза, че поддържа предложението си. Предложението му е като моето, така че приемете, че говоря и от негово име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз все пак предлагам да бъдем последователни в разсъжденията си. Предишните текстове се атакуваха затова, защото според Иван Бойков държавата не трябва да участва в този процес. Сега пък този текст се атакува, защото държавата би следвало да бъде с ясна отговорност в процеса на застраховане. Значи позицията е едно от двете. Другото е да атакуваш текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бойков има думата за реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Няма никакво противоречие, уважаеми господин Николов, аз атакувах първия текст, но вие го приехте. И след като го приехте, а предполагах, че ще стане така, тъй като моето предложение не се прие, аз ви карам сега пак да бъдете последователни. Като сте решили да бъде вашето, карайте го докрай. Но пак трябва да има контрол. Изцяло, категорично и съвсем съм логичен и не си противореча. Моля да ме разберете правилно. Ако бяхте приели първия ми текст, аз щях да оттегля това предложение. Но сега, като сте решили държавата да участва, нека държавата да участва и да си носи отговорността с 51 на сто от управлението на това дружество, което ще се създаде, тъй като то е държавно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за интересния дебат.
Сега поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков, докладвано преди малко от председателя на комисията, което не се приема от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 28, против 58, въздържали се 42.
Предложението на господин Иван Бойков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 4.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 6. (1) "БАЕЗ" АД извършва от свое име и за сметка на държавата дейността по:
1. застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги срещу нетърговски риск;
2. застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги срещу средносрочен или дългосрочен търговски риск.
(2) "БАЕЗ" АД осъществява от свое име и за своя сметка застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги срещу други рискове, съгласно своя предмет на дейност."
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 6, ал. 1, т. 2 да отпадне думата "средносрочен".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
В чл. 6 ал. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 6 се изменя, както следва:
"Чл. 6. БАЕЗ извършва от свое име и за сметка на държавата дейността по:
1. застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги срещу нетърговски риск;
2. застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги срещу средносрочен или дългосрочен търговски риск."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бойков, поддържате ли предложението си?
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Оттеглям първото си предложение, а второто ми предложение е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 6.
Моля да гласуваме.
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 7. (1) В случаите, когато "БАЕЗ" АД сключва договори за застраховка по чл. 6, ал. 1, условията за сключване на застрахователните договори се определят от Междуведомствения съвет по експортно застраховане.
(2) При застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги по чл. 6, ал. 1, процентът на покриване на загубите възлиза на не повече от 90 на сто от застрахователната сума при застраховане срещу нетърговски риск и на не повече от 85 на сто от застрахователната сума при застраховане срещу търговски риск."
Има оттеглено предложение на господин Руси Статков.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 7 се изменя, както следва:
"Чл. 7. (1) В случаите, когато БАЕЗ сключва договори за застраховка по чл. 6, ал. 1 условията за сключване на застрахователните договори се определят от Междуведомствения съвет по експортно застраховане.
     (2) При застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги по чл. 6, ал. 1, размерът на застрахователното обезщетение е не повече от 90 на сто от застрахователната сума при застраховане срещу нетърговски риск и не повече от 85 на сто от застрахователната сума при застраховане срещу търговски риск."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 7.
Гласували 120 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическа политика за членове 8, 9 и 10.
"Чл. 8. Отговорността на държавата за изплащане на обезщетенията по сключените от БАЕЗ застрахователни договори по чл. 6, ал. 1 във всеки един момент не може да не надвишава сумата от средствата, определени в Закона за републиканския бюджет за съответната година и наличните средства по сметката по чл. 13, ал. 1.
Чл. 9. (1) В годишния Закон за държавния бюджет се предвижда максимален размер на средствата от републиканския бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 6, ал. 1.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят при недостиг на средствата по сметката по чл. 13, ал. 1 въз основа на решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане.
(3) В 10-дневен срок след края на календарната година средствата, отпуснати по реда на ал. 1, се възстановяват на бюджета до размера на наличните средства в извънбюджетната сметка по чл. 13, ал. 1."
Създава се нов чл. 10 със следното съдържание:
"Чл. 10. Относно дейността на БАЕЗ по настоящия закон не се прилагат разпоредбите на глава трета и шеста от Закона за застраховането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов. Тези текстове са безспорни.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам сега да се върна към спора в началото на закона. Ето ги текстовете, които гарантират, че отговорността на държавата е само по нетърговския риск. Значи в чл. 9, ал. 1 ясно е казано, че в годишния Закон за държавния бюджет се предвижда максимален размер на средства от републиканския бюджет за изплащане на застрахователните обезщетения по чл. 6, ал. 1, която е нетърговски риск. Ето я гаранцията, че държавата застрахова за своя сметка само нетърговски риск. И не средносрочен или дългосрочен, забележете, че в предложенията на колегите, които оспорваха, се предвиждаше държавата да застрахова включително и срещу дългосрочен риск, а ние казваме, че държавата ще се намеси в този пазар само за нетърговски риск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложените от комисията членове 8, 9 и 10.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Членове 8, 9 и 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава трета
МЕЖДУВЕДОМСТВЕН СЪВЕТ ПО
ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ"
Предложение на народния представител Руси Статков - глава трета да се измени и да стане: "Дейност на Националния съвет по застраховане, свързана с експортното застраховане".
Комисията по икономическа политика не приема предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Статков, желаете ли да защитите предложението си? Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е мотивирано от следното. Ние вече имаме във връзка с измененията на Закона за застраховането орган, който включва представители и на Министерския съвет. Тоест орган, който трябва да се занимава изцяло с държавния контрол върху застраховането. И, повтарям отново, включващ представители на Министерския съвет. В случая на нас ни се предлага специално за този закон да създадем още един орган - междуведомствен съвет по експортно застраховане, в който отново да влязат министри. Аз казах и в комисията, мисля че и на първо четене, считам един такъв орган за абсолютно излишен. Абсолютно излишен, при положение, че действително уреждаме една материя, в която се урежда застраховане и отделно от това участват представители на Министерския съвет в орган, който се създаде. Няма смисъл, въпреки опитите да бъда или да бъдем убедени, че спецификата е толкова голяма, та се налага да има такъв един орган.
Такива са ми предложенията междупрочем в цялата глава и аз, господин председател, няма да ставам отново да ги аргументирам, защото те са свързани именно с това предложение.
Моля, колегите да имат предвид и още една подробност. Ако се създаде такъв орган, ще се създаде и взаимно противоречие между хората, които участват в онзи орган по Националния съвет по застраховане и този. И ще ви кажа защо. Получава се така, че с приетия вече текст ние гарантираме средносрочен търговски риск, т.е. от 1 до 5 години, със средства на държавата. Създаваме възможност близки или приятелски кръгове да атакуват отделни министри да използват тази възможност за други цели. Казвам създаваме възможност, надявам се, че тя няма да бъде създадена. В този случай ще има противоречие между министрите и това не ще облекчи дейността, напротив, ще засили неконструктивността в работата.
Затова смятам, че - и това е вторият ми аргумент - един орган е достатъчен, там са включени министри, които би трябвало да са най-добре огледани. Става дума за министъра на финансите, министъра на външните работи. Не е нужно допълнително да бъдат поставяни в изкушение или да бъдат правени опити за корумпиране и на други хора. А с това ние да не свършим нищо. Затова поддържам предложението си и, повтарям, няма да ставам по другите предложения в тази глава, а ще искам да се гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз само искам да направя уточнение, че освен записаните в чл. 7, ал. 1, когато наистина този Междуведомствен съвет по експортно застраховане ще определя условията за сключване на застрахователните договори, става дума само за онези, които са нетърговски риск, а функцията на Междуведомствения съвет по експортно застраховане ще бъде в изпълнение на функциите на този закон, а именно насърчаване на българския износ и създаване на възможност за повишена конкурентоспособност за износа на български стоки и услуги. Затова и хората, и функциите му ще бъдат много по-различни от Националния съвет по застраховане. Просто това са различни неща, те ще реализират политиката на държавата в две съвсем различни области.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за заглавието на глава трета.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 86, въздържали се 8.
Не се приема предложението на господин Руси Статков.
Поставям на гласуване заглавието на глава трета, предложено от Комисията по икономическа политика - Междуведомствен съвет по експортно застраховане.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 9.
Заглавието на глава трета, предложено от комисията, е прието.
 
    
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, искам да направя процедурно предложение - при второ четене на законопроекта в залата да присъстват заместник-министърът на търговията и туризма - господин Христо Михайловски и Соня Софронова, която е началник отдел в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Николов, в залата да присъстват господин Христо Михайловски и госпожа Соня Софронова от Министерството на търговията и туризма.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Христо Михайловски и госпожа Соня Софронова да присъстват в залата.
Господин Николов, да продължим с чл. 10.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 10. (1) Към Министерския съвет се създава междуведомствен Съвет по експортно застраховане, наричан по-нататък "Междуведомствения съвет", за провеждане на държавната политика при застраховането на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги по чл. 6, ал. 1.
(2) Междуведомственият съвет се състои от седем членове. Министърът на търговията и туризма по право е член и председател на Междуведомствения съвет.
(3) Министърът на търговията и туризма, министърът на финансите, министърът на промишлеността, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, министърът на външните работи и Дирекцията за застрахователен надзор към Министерството на финансите предлагат свой представител за член на Междуведомствения съвет.
(4) Министър-председателят назначава членовете на Междуведомствения съвет и определя тяхното възнаграждение."
Предложение на народния представител Руси Статков - чл. 10 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика приема текста на вносителя, като предлага чл. 10 да стане чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук има само едно предложение - на господин Руси Статков.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител господин Руси Статков - чл. 10 да отпадне, което не е прието от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 85, въздържали се 8.
Предложението на господин Руси Статков за отпадане на чл. 10 не се приема.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам ал. 4 на чл. 10 да отпадне. Тя гласи:
"(4) Министър-председателят назначава членовете на Междуведомствения съвет и определя тяхното възнаграждение".
Той така или иначе ще ги назначи, защото този орган е към Министерския съвет. Това е ясно. Но "определя тяхното възнаграждение"...? Спирам дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Забележете, в ал. 3 е записано кои участват в Междуведомствения съвет. Има си начин техните заплати да бъдат определяни.
Подкрепям поне това частично предложение - за отпадане на ал. 4, защото аз бях предложил да отпадне цялостно тоя член и във връзка с другото ми предложение. Но да не стигаме до абсурди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване направеното предложение за отпадане на ал. 4 на чл. 10.
Гласували 125 народни представители: за 35, против 81, въздържали се 9.
Предложението за отпадане на ал. 4 не се приема.
Поставям на гласуване целия чл. 10 с неговите четири алинеи и той да стане чл. 11.
Гласували 121 народни представители: за 102, против 14, въздържали се 5.
Член 10 е приет и той става чл. 11.
Господин Николов, ще продължим в 12,00 часа след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля господин Николов да продължи с докладването.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 11. Междуведомственият съвет ежегодно предлага размера на средствата за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 6, ал. 1 за включване в проекта на държавния бюджет за следващата година."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 11 "Междуведомственият съвет" да се замени с "Национален съвет по застраховане".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Статков има ли предложения? Заповадяйте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Аз се извинявам, че ще се намеся, но мисля, че по-благоприятно и по-разумно ще бъде в закона да пишем, че "министър-председателят ежегодно предлага размера" и т.н., а не "Междуведомственият съвет". Той не е никакъв орган. Няма го никъде в схемата. Той не е юридическо лице и се назначава от министър-председателя. Всъщност отговорността за него е на министър-председателя. И за да сме коректни, мисля, че и в закона така трябва да е записано: "Министър-председателят ежегодно внася..." и т.н., тъй като всъщност той ги назначава и те се отчитат пред него. Междуведомственият съвет не е орган.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предлага за включване в проекта за държавен бюджет за следващата година. Това е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков, това не мога да го поставя на гласуване, тъй като това не е редакционна поправка.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 130 народни представители: за 38, против 89, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11, който става чл. 12, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 29.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 12. (1) Междуведомственият съвет по експортно застраховане:
1. утвърждава основни насоки за дейността на "БАЕЗ" АД по чл. 6, ал. 1, включително общите условия по видове застраховки;
2. определя размерите на средствата за експортно застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск и срещу средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск в рамките на утвърдените за съответната година целеви средства от Републиканския бюджет;
3. одобрява експозициите по държави за застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск;
4. взема решения за застраховане срещу средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск за всеки конкретен случай;
5. одобрява тарифна таблица за прилаганите застрахователни премии по застраховките по чл. 6, ал. 1;
6. одобрява по предложение на "БАЕЗ" АД сключването на договори за презастраховане на застраховките по чл. 6, ал. 1;
7. одобрява разходите за дейността на "БАЕЗ" АД по чл. 6, ал. 1 като процентно съотношение към застрахователните премии по договорите за застраховка срещу рисковете по чл. 2;
8. взема решения, свързани с осъществяването на сътрудничество с международни институции или чуждестранни агенции, извършващи дейност в областта на експортното застраховане;
9. подготвя годишен отчет за дейността по застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износа на български стоки и услуги по чл. 6, ал. 1 и го представя на Министерския съвет в срок до 31 март на следващата година;
10. приема и други решения във връзка с дейността на "БАЕЗ" АД по чл. 6, ал. 1.
(2) Министерският съвет приема Правилник за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане."
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 12, ал. 1, т. 2 да отпадне думата "средносрочен".
В чл. 12, ал. 1, т. 4 да отпадне думата "средносрочен" и да добие следния вид:
"4. дава разрешения за застраховане срещу дългосрочен търговски или нетърговски риск за всеки конкретен случай;".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 12, ал. 1 "Междуведомственият съвет" да се замени с "Национален съвет за застраховане".
В чл. 12, ал. 1, т. 2 думата "краткосрочен" да отпадне.
В чл. 12 ал. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 12 става чл. 13 и се изменя, както следва:
"Чл. 13. (1) Междуведомственият съвет по експортно застраховане:
1. утвърждава основни насоки за дейността на БАЕЗ по чл. 6, ал. 1, включително общите условия по видове застраховки;
2. определя размерите на средствата за експортно застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск и срещу средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск в рамките на утвърдените за съответната година целеви средства от Републиканския бюджет;
3. одобрява експозициите по държави за застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск;
4. взема решения за застраховане срещу средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск за всеки конкретен случай;
5. одобрява тарифна таблица за прилаганите застрахователни премии по застраховките по чл. 6, ал. 1;
6. одобрява по предложение на БАЕЗ сключването на договори за презастраховане на застраховките по чл. 6, ал. 1;
7. одобрява разходите за дейността на БАЕЗ по чл. 6, ал. 1 като процентно съотношение към застрахователните премии по договорите за застраховка срещу рисковете по чл. 2;
8. взема решения, свързани с осъществяването на сътрудничество с международни институции или чуждестранни агенции, извършващи дейност в областта на експортното застраховане;
9. подготвя годишен отчет за дейността по застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износа на български стоки и услуги по чл. 6, ал. 1 и го представя на Министерския съвет в срок до 31 март на следващата година;
10. приема и други решения във връзка с дейността на БАЕЗ по чл. 6, ал. 1.
   (2) Министерският съвет приема Правилник за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Иван Бойков има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз оттеглям своето предложение, но ще взема отношение по чл. 12, ал. 4.
Вижте сега докъде стига абсурдът в цялата система. Ние правим министър-председателя застраховател пряко: "взема решения за застраховане срещу средносрочен и дългосрочен търговски", забележете - "търговски", "или нетърговски риск за всеки конкретен случай;". "Създава Междуведомствен съвет по експортно застраховане..." - в чл. 10, който стана чл. 11, за който изрично казваме, че се занимава с политиката по чл. 6, ал. 1, която гласи, че се занимава само с нетърговски риск. А тук вече вкарваме задължение на Междуведомствения съвет по търговския риск. И не само това, но той ще одобрява и договорите, ще определя и тарифите. Това е пълен абсурд, това е пълен абсурд, което правим в момента. Не може една серия чиновници, дори най-високо поставени в държавата да са - нищо лошо не казвам с думата "чиновник", но не може в тази схема да се определя търговският риск по административен път. Къде отиваме? Голям абсурд!
Това беше обосновката на моето предложение - в ал. 4 да отпадне думата "търговски".
Това противоречи на чл. 11, ал. 1, току-що приета. Сигурно сме го пропуснали в комисията, но оттук трябва да го извадим.
Второто, което искам да препоръчам за отпадане, тъй като сме на второ четене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един момент. Предлагате да отпадне само "търговски или"?
ИВАН БОЙКОВ: Само думата "търговски" да отпадне в ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А "нетърговски"?
ИВАН БОЙКОВ: "Нетърговски" е наложително да остане. Това е по занятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Значи да отпадне "търговски или".
ИВАН БОЙКОВ: Точно така, да отпадне "търговски или" в ал. 4. Другите алинеи съвпадат.
Аз спирам дотук. Лошото е, че ни се падна този закон да го правим като че ли е нов между първо и второ четене и се получават такива доработки в момента. В края на краищата целта, надявам се, да е добра накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Бойков е прав. Вероятно в комисията сме пропуснали да отделим във връзка с вече приетия текст докъде се простира отговорността на държавата.
Затова аз конкретно и коректно ще прочета текста.
Аз предлагам в т. 2 да отпадне "краткосрочен нетърговски риск и срещу средносрочен и дългосрочен търговски или".
Може би трябва да прочета текста отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е необходимо. Един момент. В текста на вносителя в т. 2 го има този текст и тук го повтаряте. Значи ще трябва да гласуваме отпадането му, защото това е текст на вносителя.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Прочитам текста.
В чл. 13, ал. 1 точка 2 да звучи по следния начин:
"2. определя размерите на средствата за експортно застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск и нетърговски риск в рамките на утвърдените за съответната година целеви средства от Републиканския бюджет;"
В т. 4 да отпадне "средносрочен и дългосрочен търговски или".
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това са двете предложения? Други предложения няма?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Софронова, началник отдел в Министерството на търговията и туризма.
СОНЯ СОФРОНОВА: Уважаеми господа народни представители! Извинете, че се намесвам, но искам само да поясня, че става дума за краткосрочен нетърговски риск, който ще се застрахова за сметка на държавата, което не противоречи на чл. 6. Само краткосрочен търговски риск ще се застрахова за сметка на агенцията. Средносрочен и дългосрочен търговски и нетърговски риск ще се застрахова за сметка на държавата. Такава е идеологията на закона.
Така че мисля, че не бива да отпада от ал. 4. Става дума за застраховане срещу средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск за всеки конкретен случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: След консултация със специалисти на Министерството на търговията и туризма се предлага целият текст така, както е предложен от комисията, така да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред, предложението на господин Бойков е оттеглено. Няма да го поставям на гласуване.
Следва предложението на господин Руси Статков, което не е подкрепено от комисията. Него го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Руси Статков.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 85, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Господин Иван Бойков направи предложение в т. 4 на ал. 1 да отпаднат думите "търговски или".
Поставям на гласуване предложението на господин Бойков.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 17, против 26, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 20.
Член 13 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Руси Статков: в глава трета навсякъде "Междуведомствен съвет" да се замени с "Национален съвет по застраховане".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е гласувано един път още в началото на главата, така че не е необходимо да се гласува. Вече е отхвърлено.
Докладвайте следващата глава.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава четвърта
ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 13. (1) Създава се извънбюджетна сметка "Държавно гарантиране на експортното застраховане" към Министерството на търговията и туризма.
(2) Средствата по извънбюджетната сметка се набират от:
1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори по чл. 6, ал. 1;
2. средства, получени от реализацията на регресните права по сключените застрахователни договори по чл. 6, ал. 1;
3. обезщетения, получени на основата на сключени от "БАЕЗ" АД договори за презастраховане на застраховките по чл. 6, ал. 1;
4. трансфер на средства от централния републикански бюджет;
5. постъпления от управление на свободни средства;
6. дарение и безвъзмездни помощи.
(3) Средствата по извънбюджетната сметка се разходват за:
1. предоставяне на средства на "БАЕЗ" АД за плащане на:
а) застрахователни обезщетения в резултат на дейността по чл. 6, ал. 1;
б) отстъпени премии по сключени договори за презастраховане на застраховките по чл. 6, ал. 1;
2. покриване на разходите по чл. 14;
3. инвестиране на свободни средства по ред, условия и лимити, определени от междуведомствения съвет;
4. разходи за изплащане на възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет.
(4) Неизразходваните средства в края на годината по сметките и депозитите в левове и във валута на извънбюджетната сметка остават като преходен остатък и се използват по предназначение през следващата година.
(5) Приходите и разходите по извънбюджетната сметка се утвърждават и отчитат по реда на чл. 47 и 49 от Закона за устройството на държавния бюджет."
Предложение на народния представител Иван Бойков: в чл. 13, ал. 3, т. 3 и 4 да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 13 става чл. 14 и се изменя, както следва:
"Чл. 14. (1) Създава се извънбюджетна сметка "Държавно гарантиране на експортното застраховане" към Министерството на търговията и туризма.
(2) Средствата по извънбюджетната сметка се набират от:
1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори по чл. 6, ал. 1, намалени с разходите за дейността на БАЕЗ по чл. 12, ал. 1, т. 7;
2. обезщетения, получени на основата на сключени от БАЕЗ договори за презастраховане на застраховките по чл. 6, ал. 1;
3. трансфер на средства от централния републикански бюджет;
4. постъпления от управление на свободни средства;
5. дарение и безвъзмездни помощи.
(3) Средствата по извънбюджетната сметка се разходват за:
1. предоставяне на средства на БАЕЗ за плащане на:
а) застрахователни обезщетения в резултат на дейността по чл. 6, ал. 1;
б) отстъпени премии по сключени договори за презастраховане на застраховките по чл. 6, ал. 1;
2. инвестиране на свободни средства по ред, условия и лимити, определени от Междуведомствения съвет;
3. разходи за изплащане на възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет;
4. неизразходваните средства в края на годината по сметките и депозитите в левове и във валута на извънбюджетната сметка остават като преходен остатък и се използват по предназначение през следващата година след възстановяване на средствата по реда на чл. 9, ал. 3.
(5) Приходите и разходите по извънбюджетната сметка се утвърждават и отчитат по реда на чл. 47 и 49 от Закона за устройството на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще гласуваме обаче заглавието на глава четвърта - "Финансови разпоредби", а след това ще преминем към чл. 13.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава четвърта е прието.
Сега по чл. 13 господин Иван Бойков има предложение за отпадане на точки от ал. 3. Заповядайте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Създадохме едно държавно търговско дружество, управлявано от министър-председателя, посредством Междуведомствения съвет, което се занимава със застраховки. Добре, дотук стигнахме.
Сега печалбите от това застрахователно дружество ще ги инвестираме "по ред, условия и лимити, определени от Междуведомствен съвет".
Продължаваме да развиваме линията на абсурда нататък. А по-нататък ще видите, че пък ги освобождаваме и от данъци. Това на какво прилича не знам, но просто противоречи на пазарните механизми. Създаваме нещо, някакъв невероятен хибрид.
Освен това разходите за изплащане на възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет ще ги плащаме от печалбите и от приходите на това дружество. Значи взимаме пари от бюджета и оттам нататък ги развиваме по една система, в която отиват в Министерство на търговията, опосредствано през това дружество, и то прави инвестиции по ред, условия и начин, по който то реши.
Не можем ние като народни представители да си разрешим по такъв начин и по такава схема, независимо от благородните мотиви, които всички подкрепихме на първо четене, да се изразходват по такъв ред и начин парите на данъкоплатците. Моля да ме извините, аз не искам да звучи популистки, но ние нямаме право да разсъждаваме така погледнато. Вижте каква верига се получава и къде отиваме.
Затова е моето предложение да отпадне редът, условията и лимитите за инвестиране на свободните средства. Къде ще ги инвестира? Какво ще прави с тези средства?
Има определена, конкретна, ясна и категорична цел - гарантиране експортното застраховане, и затова сме дали пари. А пък то ще ги инвестира. В какво ще ги инвестира? Трябва да ги инвестира в застраховки и в нищо повече. И да се върнат в бюджета. Какво ще правим там? Коли ли ще купуваме, сграда ли ще им построим?
А след това и възнаграждения, които се определят някакси.
Моля ви да ме подкрепите в отпадането на тези две точки. Ако искат толкова да правят нещо, нека го направят с вътрешни правилници, но да подлежат на контрол. Как ще пишем такъв закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков от ал. 3 да отпаднат точки 3 и 4.
Гласували 134 народни представители: за 41, против 30, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 13, който става чл. 14, така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 116 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 17.
Член 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 14. Разходите за дейността на "БАЕЗ" АД се одобряват от Междуведомствения съвет в процентно съотношение към застрахователните премии по договорите за застраховка по чл. 6, ал. 1.".
Предложение на народния представител Иван Бойков - в чл. 14 да отпаднат думите "в процентно съотношение към застрахователните премии по договорите за застраховка по чл. 6, ал. 1" и да добие следния вид:
"Чл. 14. Разходите за дейността на "БАЕЗ" АД се одобряват от Междуведомствения съвет".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще поставя на гласуване предложенията за отпадане.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако отпадне, Вашето предложение става безпредметно.
Моля да гласувате за предложението на комисията за отпадане на чл. 14 от текста на вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 8.
Член 14 от текста на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 15. "БАЕЗ" АД периодично предоставя информация на Междуведомствения съвет и на Министерството на търговията и туризма за извършените операции и възникналите от тях активи и пасиви, включително и задбалансови експозиции за сметка на държавата."
Предложение на народния представител Иван Бойков - чл. 15 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 15 се изменя както следва:
"Чл. 15. БАЕЗ периодично предоставя информация на Междуведомствения съвет и на Министерството на търговията и туризма за извършените операции и възникналите от тях активи и пасиви, включително и задбалансови експозиции за сметка на държавата.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иван Бойков, имате думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, министърът ще предоставя информация сам на себе си, тъй като е председател на Междуведомствения съвет, който се занимава с цялата дейност на това дружество. Значи сега го задължаваме да си предоставя информация. Текстът е абсурден! Затова съм предложил да отпадне. Информацията е в него, той създава информацията. Той е председател на Междуведомствения съвет, който гласувахме да се занимава с цялата дейност на БАЕЗ и да го управлява. Как ще си предостави информация? Логично е да няма такъв текст. Какво искаме да направим тук? Не знам. И какво значи периодично?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков за отпадане на чл. 15.
Гласували 131 народни представители: за 43, против 36, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 93, против 5, въздържали се 32.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 16. Върху преведените от "БАЕЗ" АД застрахователни премии по сметката по чл. 13, ал. 1 не се начислява данък върху застрахователните и презастрахователните премии."
Предложение на народния представител Иван Бойков - чл. 16 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 16 се изменя както следва:
"Чл. 16. Върху преведените от БАЕЗ застрахователни премии по сметката по чл. 13, ал. 1 не се начислява данък върху застрахователните и презастрахователните премии.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков, ще аргументирате ли Вашето предложение за отпадане? Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има икономически закони в страната, които важат за всички субекти в нея. Ако ще правим извънредно законодателство, а това правим в момента, би трябвало поне да бъдат подчинени на икономическата логика. Значи другите ще плащат данъци, а този субект няма да плаща данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Поставям на гласуване предложението на господин Бойков за отпадане на чл. 16.
Гласували 130 народни представители: за 42, против 45, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 17.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Руси Статков - да се включи нов чл. 17 със следното съдържание:
"Чл. 17. Ежегодно в Сметната палата се предоставя информация за финансовото състояние на "БАЕЗ" АД.".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С корекциите, които се направиха в комисията, по същество моето предложение е прието. Така че аз правя уточнението, че котрол ще има, точно тези институции, само че на друго място. Така че може да не се гласува, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Той оттегля предложението си за нов чл. 17, тъй като то по принцип е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Руси Статков - да се включи нов чл. 18:
"Чл. 18. Държавен финансов контрол извършва проверки за състоянието на "БАЕЗ" АД.".
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): И тук е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това предложение е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Български стоки" са стоки, които формират над 50 на сто от производствената си стойност в Република България.".
Предложение на Комисията по икономическата политика - т. 1 от § 1 се изменя както следва:
1. "Български стоки" са стоките, чийто български произход е удостоверен с документ, издаден от компетентните органи на Република България.".
"2. "Български услуги" са услуги, доставяни от територията на Република България на територията на друга страна от стопанските субекти."
Предложение на Комисията по икономическата политика - т. 2 от § 1 се изменя както следва:
"2. "Български услуги" са услуги, предоставяни от търговец, регистриран по Търговския закон на Република България, на чуждестранно физическо или юридическо лице.".
"3. "Краткосрочен риск" означава риск за период до една година.
4. "Средносрочен риск" означава риск за период от една до пет години.
5. "Дългосрочен риск" означава риск за период над пет години."
Комисията по икономическата политика подкрепя точки 3, 4 и 5 от Допълнителните разпоредби, както са предложени от вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заглавието трябва да стане "Допълнителна разпоредба", тъй като е само една.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 с предложените от комисията т. 1 и 2 и с предложените от вносителя т. 3, 4 и 5.
Гласували 127 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 23.
Допълнителната разпоредба - § 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на търговията и туризма представя на Министерския съвет за приемане Правилник за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието и по § 2 предложения не са направени.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2, както са предложени от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 13.
Заглавието и § 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. Законът влиза в сила от ................1998 г."
Предложението на господин Статков е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 3 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 127 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 15.
Предложението е прието и § 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика приема текста на вносителя, като § 4 става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 4, който става § 3, така както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 14.
Параграф 3, а с това и целият Закон за експортното застраховане са приети.

Точка девета от седмичната ни програма е отчет на Българската народна банка за 1997 г., но се оказа, че няма становище на водещата комисия. При това положение, независимо че сме приели такава точка в дневния ред, нямаме основание да я разглеждаме. Мисля, че дори не е необходимо да се гласува отпадането й от програмата, защото тя не отговаря на условията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА.
Моля господин Христо Бисеров - председател на Комисията по национална сигурност, да докладва законопроекта на второ четене.
Господин Бисеров най-напред има думата за процедурно предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъде поканен да присъства на дебата господин Весел Етугов - парламентарен секретар на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Министърът да дойде.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Министърът е в чужбина, господин Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, не за първи път искате думата, за да предлагате да поканим някой министър. Веднага ще се обадя в министерството, но по-добре се справете с правилника: министрите не се канят и не се гласува присъствието им в залата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ставаше дума за алтернативно предложение на парламентарен секретар. Аз мисля, че без да обиждаме нивото, говорим за сериозен законопроект и най-малкото заместник-министър трябва да присъства. Затова правя процедурното предложение да се поканят представители на министерствата не на ниво парламентарен секретар, а на ниво заместник-министър минимум.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Парламентарният секретар е пощальон, не се излагайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е второ предложение по същество - процедурно предложение да бъде поканен заместник-министър.
Аз поставям на гласуване първото предложение господин Етугов да присъства на нашето заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 94, против 32, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Госпожо Величкова, ако искате думата за процедура, ще Ви я дам, но ако ще коментирате функциите на парламентарния секретар, няма да Ви дам думата. Ако е за процедура, заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Моето процедурно предложение е да се прегласува. Тъй като съм коректна към Вас, господин председателю, да не говоря що е то парламентарен секретар, затова моля процедура за прегласуване. Смятам, че законът е изключително важен. Народното представителство отговорно ще се отнесе към този законопроект и нека да бъде така любезен поне заместник-министър да присъства на заседанието. Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на прегласуване процедурното предложение да бъде поканен на заседанието парламентарният секретар на Министерството на труда и социалната политика господин Етугов.
Гласували 128 народни представители: за 92, против 33, въздържали се 3.
Процедурното предложение на господин Бисеров е прието и моля да поканите господин Етугов в залата.
Господин Бисеров, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Доклад на Комисията по национална сигурност, второ четене, относно законопроект за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Законопроектът за замяна на воинските задължения с алтернативна служба е приет на първо четене от Народното събрание на 23 януари 1998 г. В срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от 14 народни представители. На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по национална сигурност обсъди предложения законопроект на свои заседания на 26 март, 1 април, 8 април и 29 април т.г., които внасяме за обсъждане и приемане на второ четене.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание следните текстове за второ четене.
Заглавие: "Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба".
Има предложение на господин Статков и на господин Великов заглавието да има друга редакция, а именно: "Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба".
Комисията не приема предложението на народните представители.
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Навлизаме в един законопроект, който действително изисква участието на две министерства, не на едно, даже всъщност и на повече. Става дума за един законопроект, който урежда отношения не и няколко десетки, а на повече хора. И тъй като във времето между първо и второ четене минаха доста седмици, а и месеци, и нещата са забравени, бих искал да припомня, че основният въпрос беше какво правим ние - Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба или с алтернативна военна служба? Защото в члена от Конституцията е записано "за изпълнение на воинските задължения" и след това в следващата алинея - "за замяната", не е достатъчно ясно. Може би трябваше да се направи в това време и тълкуване, за да знаем ние като народни представители в края на краищата какво решаваме. В този смисъл е и нашето предложение с господин Великов.
Възможностите са две. Едната е действително да се прави Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, тоест по същество на онова определение, което имаме и в Конституцията, и в Закона за отбраната и въоръжените сили за воинска служба, да търсим някаква замяна с друга служба. Това означава, че ние трябва да реализираме един подход, който в законопроекта не е реализиран. В законопроекта, макар и противоречиво, се налага линията на замяна на воинската с алтернативна военна служба, въпреки че този подход не е последователно реализиран. Затова и нашето предложение е да се замени наименованието на закона и той да бъде "Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба", като вече в разпоредбите по-нататък на този противоречив подход, който е реализиран, ние сме се постарали да му придадем такъв характер, че по същество да отговаря на един такъв замисъл.
Затова считам, че е редно ние днес да не обсъждаме законопроекта, да отложим това обсъждане, да направим допълнителни консултации и наистина не просто с гласуване да приемем един закон, а действително да приемем един закон, за който сме убедени, че съответства на разпоредбите на Конституцията.
Затова правя процедурно предложение, господин председател, за отлагане на обсъжданията по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. За противно становище на процедурното предложение на господин Статков има думата господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз смятам, че няма основание да отлагаме гледането на законопроекта. Както и друг път се е случвало, господин Статков е направил доста предложения по законопроекта, но той не участва в работата на комисията, когато се разглеждаха всички текстове. Въпросът, който той постави, наистина е много важен. По този въпрос комисията има общо взето единно мнение. И след като свърши гласуването по процедурата, аз ще направя изказване за това защо заглавието трябва да бъде такова, каквото го предлага комисията.
Предлагам да се отхвърли предложението на господин Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Руси Статков за отлагане гледането на този законопроект.
Гласували 145 народни представители: за 37, против 100, въздържали се 8.
Предложението на господин Статков не е прието.
Думата за изказване поиска господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, заглавието на законопроекта, както го предлага вносителят, е "Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба". Господин Статков предлага друга редакция - "Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба" и поставя въпроса кой е правилният подход. Отговорът е написан много пряко и той е написан в чл. 59, ал. 2 от Конституцията. Господин Статков спомена за този текст. Сега ще ви го прочета: "Изпълнението на воинските задължения, условията и редът за освобождаване от тях или замяната им с алтернативна служба се урежда със закон". Тоест имаме няколко категории. Имаме категорията "воинско задължение", което по принцип е задължение за всеки. Конституцията обаче казва, че от това воинско задължение всеки един, който отговаря на определени условия, може да бъде освободен. И казва, че редът и условията за освобождаване се определят със закон, примерно поради болест или други причини, които са визирани в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Третата хипотеза е воинското задължение да бъде заменено с алтернативна служба. Няма хипотеза, при която воинското задължения се заменя с алтернативна, но пак военна служба, както предлага господин Статков. Ние не можем да си позволим да наименоваме закона по начин, че още в заглавието той да противоречи на текста от Конституцията. Тук на става въпрос за това един младеж да бъде освободен от задължението само да носи оръжие. Конституцията казва, че при определени условия, при определени предпоставки един младеж може да бъде освободен изобщо от воинско задължение със служба, която не е воинска.
Така че това са били мотивите на комисията да отхвърли Вашето предложение, господин Статков. Истината е, че на много от членовете на комисията не им допада точно текстът на Конституцията. Но никой не е внесъл предложение за промяната на текста от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров. Можем да минем към гласуване.
Първото предложение, което поставям на гласуване, е това, което е направено от народните представители Руси Статков и Бойко Великов, за друго заглавие на закона.
Гласували 140 народни представители: за 46, против 93, въздържал се 1.
Предложението на господата Руси Статков и Бойко Великов не се приема.

Следва предложението на комисията, на вносителя - "Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба".
Моля да гласуваме за това заглавие.
Гласували 144 народни представители: за 114, против 23, въздържали се 7.
Заглавието, предложено от комисията, е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел първи - заглавие: "Общи положения".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване раздел първи със заглавие "Общи положения", предложено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на раздел първи е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, както и правата и задълженията на гражданите, длъжностните лица и организациите при изпълнението й."
Комисията приема текста на вносителя със следната редакционна промяна:
"Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, както и правата и задълженията на гражданите, длъжностните лица и организациите при изпълнението й.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров. Тук няма други предложения.
Поставям на гласуване чл. 1 с предложения от комисията текст.
Гласували 122 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:  "Чл. 2. (1) Алтерна-тивната служба е гражданска служба в интерес на обществото в изпълнение на конституционното задължение за защита на Отечеството от гражданите, които не желаят да служат с оръжие."
По ал. 1 има предложение на господин Статков и господин Бойко Великов.
"(2) Алтернативната служба на гражданите обхваща дейности по изпълнението й в мирно и във военно време, служба в запаса и задължения по отчета."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! След като се възприе подходът за това, че ние ще правим Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, оттук нататък вече предложенията, които съм направил, са в тази посока - действително да направим такъв законопроект.
Конкретното предложение, което всъщност е първо в тази връзка, е във връзка с определението в чл. 2, ал. 1 на алтернативната служба.
Предложението на вносителя е това да бъде гражданска служба.
Нашето предложение или по-конкретно моето предложение е, че това е всъщност държавна служба. Има голяма разлика в това, което се предлага.
Второ, по същество става дума не само за служене с оръжие, става дума за воински задължения. И второто предложение - във връзка с корекцията на това, което е записано от вносителя - е, че това е служба за граждани, които не желаят да изпълняват воински задължения.
Ето затова считам, че това са две съществени предложения. В тази връзка, в съответствие с Конституцията ние правим именно такъв Закон за алтернативна служба и считам, че тези две допълнителни предложения дават най-точен израз на нашата цел. И ви моля, не знам дали разполагате с текста, погледнете го, за да се убедите сами. Ако не, ще го зачета още веднъж.
Предложението на комисията е: "Алтернативната служба е гражданска служба в интерес на обществото в изпълнение на конституционното задължение за защита на Отечеството от гражданите, които не желаят да служат с оръжие.". А нашето предложение (или моето) е: "Алтернативната служба е държавна служба в интерес на обществото от гражданите, които не желаят да изпълняват воински задължения", т.е. в съответствие с Конституцията, господин Бисеров. Затова поддържам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Първо, защо вносителят ползва терминът "гражданска служба" и каква е разликата между "гражданска" и "държавна", за да е ясно, че не може да бъде воинска. Държавната служба може да бъде воинска. Когато се каже, че е гражданска, е ясно, че не може да бъде друга.
Нататък в закона всички следващи текстове говорят за служба, която е в структури, които най-общо може да бъдат наречени "държавни". Но те са и стопански. Затова службата законът я нарича "гражданска".
Това е обяснението за неприемането на тази формулировка на господин Статков.
Другото обяснение за неприемането на замяната на израза "които не желаят да изпълняват воински задължения", а не "които не желаят да носят оръжие". Значи тук господин Статков смесва две неща - едното е какво заменяш, а другото е какво е основанието. Защото замяната на воинското задължение, което е задължение от Конституцията като подход, в крайна сметка основанието за това е нежеланието да се носи оръжие. И ако Вие направите тази разлика, господин Статков, просто няма нужда да правите това предложение. Затова комисията не приема Вашето предложение - защото смята, че трябва да е ясно още във втория текст, че става въпрос за гражданска служба и трябва да е ясно кое е основанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че господин Бисеров добре ме насочи за нещо, което пропуснах. За да запиша допълнително и "държавна служба", съм имал предвид, че наистина ние не трябва да разливане възможностите за реализация на алтернативната служба на военната в други сфери извън държавната. Защото по същество ние предлагаме изключително облекчени условия с това разливане и ние поставяме в неравноправно положение спрямо Конституцията онези, които ще изпълнят воинските си задължения, и онези, които ще отидат в алтернативна служба. Затова държавната служба - благодаря още веднъж, че ме подсети господин Бисеров, тъй като във времето това беше голяма разлика за аргумента, това ми е и другият аргумент - е тази, която няма да даде възможност, повтарям, да разлеем отговорности и да поставим в неравностойно положение различни хора спрямо Конституцията.
И второ, относно текста, който господин Бисеров прокоментира. Ами точно спазването на текста в Конституцията, господин Бисеров, ме е накарало да запиша за воинските задължения. Алинея 2 точно това казва - алтернативна служба на тази... Така че не оръжието там е определящото, а воинските задължения, които са по-широки. Освен оръжие има и други неща, които се включват в това понятие.
Затова считам и поддържам предложението си в двете части, че това е по-добро като определение в чл. 2, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата господин Жорж Ганчев за реплика също.


ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
В помощ на двете страни - приемам аргумента на господин Статков за валиден. Толкова млади хора в момента не вярват нито в България, не вярват нито във военна служба, не вярват в себе си и са изпаднали в една трагична депресия. Казармата ги прави мъже. Но в много държави по света хора, които по религиозни причини - пацифисти, не желаят да участват в директни военни обязаности с оръжие, им се дава възможност в сферата на военната служба да бъдат изпратени на такива места като обслужващ персонал в такива офиси, в такива дейности, които не влизат в разрез с техните религиозни задължения.
Оттук - едно соломоновско решение трябва да бъде взето в закона и наистина да зачетем тогава, когато са искрени, и да не ги зачетем, когато са льохмани, които се боцкат с наркотици и които търсят причина да не служат на Отечеството. Това разграничение мисля, че трябва да бъде ясно изразено в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Христо Бисеров има думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Моята дуплика към господин Статков е, че той просто не е разбрал аргументите на комисията, след като продължава да повтаря предишните аргументи. Аз не виждам какво повече мога да добавя към тази аргументация. Продължавате да смесвате какво се заменя с това и на какво основание се заменя.
Вижте чл. 6 от закона. Той ясно казва къде се изпълнява тази служба и затова тя е гражданска.
По отношение на репликата на господин Ганчев - аз няма да му правя дуплика, защото споделям неговото виждане. Наистина, направихме всички усилия законът да е такъв, че да не дава възможност на недобросъвестни младежи да използват пролуки в законодателството и да се отклоняват от изпълнение на своите задължения към Отечеството си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, което не се приема от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 44, против 98, въздържали се 14.
Предложението на господин Руси Статков не е прието.
Поставям на гласуване чл. 2, предложен със съдържанието, подкрепено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 108, против 21, въздържали се 7.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 3. Всички мъже - български граждани, подлежащи на наборна военна служба, могат да искат замяна на изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, когато не желаят да служат с оръжие в упражняване на конституционното си право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание".
По този текст има две предложения, едното е на господин Бехар, а другото е на господин Статков.
Комисията не приема тези предложения.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Нансен Бехар желае ли да защити предложението си? (Народният представител Нансен Бехар отговаря от място.)
Добре. Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги. Аз мисля, че моята служба мина като офицер в танкови войски, така че сега съм запасен офицер и нямам основание да се опасявам от алтернативата. От по-леки неща винаги съм бягал, по-трудното съм избирал. Така че в случая пледирам за това - действително алтернативната служба да бъде в съответствие с Конституцията и разбира се, да произтича от разпоредбите, а именно да постави в равнопоставено положение всички.
И ако онова предложение, което направих по предходната разпоредба, беше свързано с въпроса да не се създават по-леки условия за алтернативната военна служба, то сега това предложение, което правя по чл. 3, е свързано с възможността всеки един да се възползва от чл. 59, ал. 2 на Конституцията, а именно, както е записано непосредствено: да има право на алтернативна военна служба. Защо? Защото в случая това, което ни предлага вносителят е, когато не желаят да служат с оръжие, в упражняване на основното си право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и свободният избор на вероизповедание, това не е достатъчно. Това просто не са критериите само, а това е едно ограничение, с което разбира се може да се спекулира. Затова и моето предложение е, че както е записано в Конституцията, всички мъже - български граждани, подлежащи на наборна военна служба, могат да искат замяна на воинските си задължения с алтернативна служба - и толкова. Това произтича от Конституцията, от тази ал. 2. Другите допълнителни уточнения не са достатъчни. С тях, повтарям, отново може да се спекулира. И противоречи на възможността, която Конституцията дава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата за реплика, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители. Искам да внеса една яснота, която е малко шеговита, но за съжаление е тъжна шега с българската действителност.
Според проекта за Закон за българското гражданство, български граждани биха воювали в състава на чужди армии и биха отбивали своята редовна военна служба някъде в съседна страна. Аз много настоявам това да не се тълкува като алтернативна военна служба.
Обръщам внимание, че по логиката на това трудно съчетаване на единия закон с другия, може да се окаже, че тук ще има български граждани, отбили редовната си военна служба, имащи задължения към чужда армия, в състав една, две и повече дивизии. Обърнете внимание на това нещо. Смятайте, че бия тревога още отсега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христо Смоленов.
За втора реплика думата има господин Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Аз исках само да кажа две думи, че алтернативната военна служба не значи военна служба. Тя значи служба в цивилния живот. Пример: във Франция съществува и французите, които не искаха да служат във Франция, служеха като учители в Алжир, например. Аз съм ги виждал. Това е гражданска служба. Нищо не пречи той, когато не иска тук да изслужи военното си задължение, да бъде учител в Родопите, да речем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тодор Янев.
Сега пристъпваме към гласуване. Първо поставям на гласуване предложението на господин Нансен Бехар изразът: "когато не желаят" да се замени с израза "когато аргументирано докажат, че не могат". Моля да гласуваме.
Гласували 127 народни представители: за 31, против 45, въздържали се 51.
Предложението на господин Нансен Бехар не е прието.

Поставям на гласуване второто предложение по този текст, това е предложението на господин Руси Статков, който предлага чл. 3 да има следното съдържание:  "Всички мъже, български граждани, подлежащи на наборна военна служба, могат да искат замяна на воинските си задължения с алтернативна служба".
Комисията не възприема това предложение.
Моля да гласуваме.
Гласували 139 народни представители: за 44, против 87, въздържали се 8.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 3 съобразно предложението на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 12, въздържал се 1.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 4. (1) Гражданите, изпълняващи алтернативна служба, се ползват с всички права, предвидени в Конституцията и законите на страната, с изключение на ограниченията по този закон.
(2) Алтернативната служба не може да създава за гражданите, които я изпълняват, привилегии в сравнение с изпълняващите воински задължения граждани."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Бисеров. Тук няма други предложения.
Поставям на гласуване чл. 4, предложен от господин Бисеров.
Гласували 131 народни представители: за 118, против 10, въздържали се 3.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 5. (1) Замяната на изпълнението на воинските задължения на гражданите с алтернативна служба се извършва от Комисията по алтернативната служба към Министерството на труда и социалната политика."
По тази алинея има предложение на господин Бехар, предложение на господата Каракачанов и Анатолий Величков и предложение на господата Статков и Великов.
"(2) Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет служебно предоставя на Комисията по алтернативната служба информация за религиозните общности, чиято доктрина не позволява носенето и/или използването на оръжие."
По този текст има предложение на господин Балтаджиев, предложение на господин Бехар, предложение на госпожа Масларова.
Становището на комисията е следното:
Господин Балтаджиев и господин Бехар оттеглиха предложенията си по ал. 2. Комисията не приема предложенията на народните представители по ал. 1. Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и предлага следната редакция на ал. 2:
"(2) Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет служебно предоставя на Комисията по алтернативната служба информация за религиозните общности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Първо - предложенията по ал. 1.
Започваме с предложението на господин Бехар. Господин Бехар оттегля предложението си.
Следва предложението на господата Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. То е в сила, не е оттеглено. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на двамата господа: в чл. 5, ал. 1 да отпадне "Министерство на труда и социалната политика" и да се замени с "Министерството на отбраната".
Моля да гласуваме.
Гласували 150 народни представители: за 39, против 42, въздържали се 69.
Предложението на господата Каракачанов и Величков не е прието.
Следва предложението на господин Руси Статков по ал. 1 на чл. 5.
Господин Статков има думата да аргументира своето предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е свързано с институцията, която да извършва замяната на воинските задължения. Предложението от вносителя е това да се извършва от комисия, която е към Министерството на труда и социалната политика. Вие чухте преди малко, беше подложено на гласуване едно предложение от колеги от СДС това да става от комисия към Министерството на отбраната. Аз лично смятам, че ние трябва да направим действително авторитетна комисия и, за да бъде авторитетна, тя трябва да бъде към Министерския съвет. Защото непосредствено след обсъждането на законопроекта на първо четене - не знам колко от вас следят внимателно емисиите на националното радио - имаше от един от представителите на корпусите данни за проучване по отношение на този критерий, който вие въведохте - религиозните убеждения. Оказа се, че става дума за между 10-15-20 на сто от попълнението с младите на воинска служба, готови по тези съображения да не носят оръжие.
Следователно става дума не за сто човека, а става дума за хиляди. В този смисъл, това е допълнителният ми аргумент, ние не можем да принизяваме ролята на този орган и той да бъде само към Министерството на труда и социалната политика, а трябва да се види много по-широко, след като става дума за хиляди, и с Министерството на отбраната, с Министерството на финансите и други, които имат отношение по този проблем, както за експортното застраховане ние направихме междуведомствен съвет, трябва да има и тук такъв характер и да не бъде към едно министерство. Да бъде от типа на този междуведомствен съвет, за който вие аргументирано пледирахте и го създадохме. Ето тук има нужда от такъв орган. Затова, моля, подкрепете предложението ми. Това е смисълът и логиката и в други законопроекти, които вие застъпвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков за ново съдържание на ал. 1 на чл. 5.
Гласували 154 народни представители: за 53, против 94, въздържали се 7.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
По ал. 2: предложението на господин Балтаджиев е оттеглено; предложението на господин Бехар е оттеглено; госпожа Масларова има някакви идеи, без да имаме текст, поради което не мога да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване целия член 5 с алинея 1 - текста на вносителя, алинея 2 е текст на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 139 народни представители: за 112, против 21, въздържали се 6.
Член 5 е приет.
Думата за отрицателен вот има госпожа Величкова.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз гласувах против този текст поради две причини.
Първо, ако приемем, че според чл. 2 алтернативната служба е гражданска служба в интерес на Отечеството за изпълнение и защита на Отечеството от гражданите, които не желаят да служат с оръжие, то тогава не би трябвало тази въпросна комисия да бъде към Министерството на труда и социалната политика. Защото алтернативната служба не е вид социална дейност и не е вид или елемент на социална политика. Преди всичко това е конституционно задължение за защита на Отечеството. В този смисъл и господин Красимир Каракачанов, и Анатолий Величков бяха прави да пледират да бъде не към Министерството на труда и социалната политика, а към Министерството на отбраната. След като не се прие този текст, беше особено разумно да се приеме текстът на господин Руси Статков - за алтернативната служба комисията да бъде към Министерския съвет.
И втората причина, поради която гласувах отрицателно, е неверността на ал. 2. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет действително предоставя информация за религиозните общности. Но вие, уважаеми колеги, трябва да знаете, че има два канала за регистриране на тези общности - единият е чрез Дирекцията по вероизповеданията, другият е по Закона за лицата и семейството. Този закон, който даде възможност на различните общности в крайна сметка да се регистрират, а да действат като секти. Питам ви аз този канал вие как ще го спрете и какви са гаранциите, че тази Дирекция по вероизповеданията ще даде едностранна информация, а в крайна сметка вече създадената комисия към Министерството на труда и социалната политика няма да има информация по другия канал? По този начин се препятства действително възможността за алтернативна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Станка Величкова.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 6. (1) Алтернативната служба се изпълнява в държавни и общински учреждения и организации на Социалните грижи, в публични здравни заведения, в сферата на комуналното обслужване, опазването на околната среда, в Гражданската защита, във Въоръжените сили и в други бюджетни организации на длъжности, които не изискват носене и използване на оръжие."
По тази алинея има предложение на господин Глушков, който предлага след израза "в публични и здравни" да се добави "и образователни".
Комисията приема предложението на господин Глушков.
Има предложение на господин Гайтанджиев за цялостна нова редакция на ал. 1. Комисията не го приема.
Има предложение на господин Бехар по ал. 1. Комисията приема предложението на господин Бехар.
Има предложение на колегите Тошкова и Александров за промяна в редакцията на ал. 1 и създаване на ал. 2. Комисията не приема тези две предложения.
Има предложение на колегите Статков и Великов за промяна на ал. 1. Комисията не ги приема.
Има предложение на колегите Каракачанов и Величков и предложение на господин Найденов и господин Божков. Тези предложения са оттеглени.
"(2) Алтернативна служба не може да се изпълнява в търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации с идеална цел, в политически партии, коалиции и сдружения с политически цели, както и в синдикални организации."
Има предложение на Руси Статков за отпадане на ал. 2. Комисията не приема предложението на господин Статков.
"(3) Списъкът на местата и длъжностните наименования за изпълнение на алтернативната служба се определят ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика."
Господин Иван Глушков предлага в чл. 6, ал. 3 след края на изречението да се добави "и на министъра на отбраната".
Господата Каракачанов и Величков предлагат същото. Комисията приема тяхното предложение.
"(4) По предложение на министъра на труда и социалната политика и на министъра на отбраната Министерският съвет определя ежегодно броя на гражданите, които могат да изпълняват алтернативна служба."
Господин Гайтанджиев предлага този текст да отпадне. Комисията не приема неговото предложение.
Господин Бехар е направил предложение, което той оттегли в хода на дебата в комисията.
Господин Статков също предложи отпадането на този текст. Комисията не приема неговото предложение.
"(5) Определянето на местата и длъжностните наименования по ал. 2 не трябва да конкурира пазара на труда."
В резултат на обсъждането на всички тези предложения и на приемането на част от тях комисията ви предлага следния окончателен вариант на текста на чл. 6:
"Чл. 6. (1) Алтернативната служба се изпълнява във Въоръжените сили, в Гражданската защита, в държавни и общински учреждения и организации на Социалните грижи, в публични здравни и образователни заведения, в сферата на комуналното обслужване, опазването на околната среда и в други бюджетни организации на длъжности, които не изискват носене и използване на оръжие.
(2) Алтернативна служба не може да се изпълнява в търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации с идеална цел, в политически партии, коалиции и сдружения с политически цели, както и в синдикални организации.
(3) Списъкът на местата и длъжностните наименования за изпълнение на алтернативната служба, както и броят на гражданите, които могат да я изпълняват, се определят ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и министъра на отбраната.
(4) Определянето на местата и длъжностните наименования по ал. 3 не трябва да конкурира пазара на труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Започваме с предложенията по чл. 6.
Предложението на господин Глушков е прието.
Следва предложението на господин Стефан Гайтанджиев, което не е прието.
Имате думата, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е възлово, защото от него зависи съдбата, така да се каже, и на другите предложения, които съм направил, а до голяма степен също и философията на закона.
На първо четене безспорно е, че огромната част се обединиха около необходимостта от този закон. Аз също подкрепям, че трябва да има такъв закон. И това, което изразих в тогавашния дебат, беше, че в проекта, който е на Министерския съвет, съществува определен дисбаланс и определена привилегированост на лицата, които ще служат алтернативна на военната служба, спрямо тези граждани, които отбиват редовната военна служба. Тази привилегированост, която е конституционно недопустима, се съдържа преди всичко в режима на живеене и работене и възможността гражданите, изпълняващи своето право на алтернативна служба, практически да живеят и да спят вкъщи, да отиват само в рамките на регламентираното по Кодекса на труда работно време и то в дейности и служби, които са относително леки за изпълнение, безспорно ще създаде едно желание у повечето младежи да изпълняват службата си алтернативно. И те ще търсят поводи и възможности да се представят като пацифисти, вярващи и пр. типове убеждения.
Ето защо смисълът на моето предложение е режимът на пребиваване да бъде в рамките на състава на Въоръжените сили на Република България. А това са, както се изброяват, армията, Строителни войски, Транспортни войски и войски на Комитета по пощи и далекосъобщения - в отделни поделения, отделни общежития. В никакъв случай алтернативните не трябва да се смесват с редовно служещите войници, това ще създаде напрежение. Но все пак те да си бъдат под военен режим, макар и много, много по-облекчен.
По този начин те ще могат да бъдат откомандировани, така да се каже, и изпращани ежедневно на работа в поделения както на обекти към Въоръжените сили, така също и във всички други служби, които се предлагат - и в Социални грижи, и в екологични служби, околна среда, Гражданска защита и т.н.
Необходимо е все пак тези хора да знаят, че изпълняват своя граждански дълг именно в защита на отечеството да получат някакво минимално образование за това, а не просто ей така - от определен ден започва да отива на работа другаде.
Затова и моето предложение е те ежедневно да се откомандироват към такива дейности. От приемането на това предложение вече, това е пак по-лек режим, но относително равнопоставен вече с тежестите, които обикновеният български младеж ще изпита, когато отиде да служи, да отбива своя дълг в състава на Въоръжените сили.
Призовавам ви, ако подкрепите чл. 6, ал. 1 във вида, в който аз предлагам, това ще създаде действително необходимото равноправие между българските граждани при изпълнението на техния върховен дълг пред отечеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Поставям на гласуване направеното от него предложение за ново съдържание на ал. 1 на чл. 6, което не е прието от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 37, против 98, въздържали се 8.
Предложението на господин Гайтанджиев не е прието.
Следва предложението на господин Нансен Бехар, което е прието от комисията.
Третото предложение е на госпожа Анелия Тошкова и господин Юрий Александров.
Има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): В текста на вносителя е записано, че алтернативната служба се изпълнява в държавни и общински учреждения и организации и чак в края на този текст се посочват Въоръжените сили и Гражданската защита.
В нашето предложение се водим от схващането, че все пак става въпрос за воинска служба, макар и алтернативна и смятаме за необходимо, първо, да се изчерпат възможностите на тези младежи да служат без оръжие в поделенията на армията и на Гражданската защита. И вече след това, при изчерпване на тези възможности, младежите да се насочат съответно към гражданските сфери. Става въпрос за изпълняване на функции като санитари, в администрацията, в складовете и войскови стопанства. Това са функции, които не изискват непременно използване на оръжие. Също бих казал, понеже този член породи известни реакции и сред пресата, защо не и журналисти, които подлежат на тази алтернативна служба, да не могат да карат своята служба във военните средства за масова информация? Разбира се, ако имат необходимото образование.
Естествено е, че ще възникнат някои проблеми, особено противоречия между военнослужещи, които са на алтернативна служба без носене на оръжие и тези, които са с носене на оръжие. Но това, че на места е възможно да възникнат конфликти не трябва да нарушава принципа. Тук вече става въпрос за една друга политика, която е свързана изобщо с ликвидиране на извращенията в армията.
Смятам, че могат да се намерят обособени места - медицинско, вещево и друго обслужване, където да няма голямо съприкосновение между тези две категории войници.
В заключение, включването на тези младежи във военните и военизираните структури, в т.ч. и на Гражданската защита, е по-справедливо, защото там те ще се чувстват съпричастни към тяхното конституционно право и задължение да защитават своята родина.
Затова предлагам просто местата на военните институции и тези - на гражданските, като място за отбиване на алтернативната военна служба, да се разменят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По отношение предложението на народните представители Тошкова и Александров? (Неразбираема реплика.)
Заповядайте, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин председателю, аз се извинявам, че връщам малко нещата назад, но все пак е във връзка с ал. 1 - предложението на господин Глушков.
Аз много моля той да оттегли това предложение, защото освен публичните здравни заведения се добавя и изразът, по негово предложение - "и образователни". Много ви моля, нека българското училище да си остане Светая Светих и да не даваме възможност там да стават всякакви чудесии.
Второ, образователни заведения в този широк смисъл в Закона за народната просвета, включително и в поправките, няма. Следователно трябва да работим много прецизно. Примерно, Дом за деца и юноши, различните интернати, различните обслужващи звена, това са все видове и структури в учебната мрежа. Аз питам, за кои образователни заведения се предлага, пък и специализираната комисия е решила, че това предложение на господин Глушков трябва да влезе?
Много моля поне колегите от Комисията по образованието и науката да защитят това мое предложение в смисъл, че не трябва да приемем предложението на господин Глушков.
Колеги, нещо повече. Член 53, ал. 6 на Българската конституция казва, че Министерският съвет, респективно министърът на образованието, контролира всички видове училища. Защо това не се съгласува с министъра на образованието и науката? Защо в крайна сметка това предложение ще го дадем да се реализира като законова норма от Министерството на труда и социалната политика? Нека бъдем прецизни и нека знаем, че българското училище, особено в навечерието на 24 май, няма защо да разтваряме вратите му за всякакви други възможности с отрицателен знак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз взимам думата, за да разсея някои погрешни впечатления, които могат да останат след изказването на колежката Величкова.
Аз не зная за какви чудесии в българското училище говори тя. Очевидно, че тя изобщо не е в час, що се отнася до този закон и до този член. Аз мисля, че преди малко стана въпрос, колегата Янев спомена за практиката във Франция - една демократична държава, а това е практика и в редица други държави, където има приети закони за алтернативната служба. Някои младежи, по желание, ако има нужда, да могат да отслужват в някои специални учебни заведения. И забележете, това ще бъде по изключение само там, където се дадат такива заявки. Аз не мога да кажа къде.
Примерно в едно малко училище край границата, където няма просто нито един желаещ да остане учител. Това училище трябва да продължи да съществува и децата да учат там. Тогава от съответната служба ще се подаде заявка до Комисията за алтернативната служба за 1 или 2 места млади хора - учители, които да отидат там да преподават за 1 или 2 години. Не виждам за какви чудесии говорите Вие? Това е практика и е възприето в почти всички демократични страни, където има Закон за алтернативната служба. Това ще бъдат изключения само при положение, че има такава заявка до Комисията за алтернативна служба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Глушков.
Има думата за дуплика госпожа Станка Величкова.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Глушков, в случая Франция не ме интересува не за друго, с цялото си уважение към Франция, а затова, защото не е необходимо механично да пренасяме опита на страните с развита демокрация, без да се съобразяваме със специфичните условия в България. Това - първо.
Второ, искам да Ви кажа, че в нито едно училище със средно образование учител не може да има и нека не се заблуждаваме в това. Аз говоря за евентуални чудесии, които могат да станат в българското училище. Аз се прекланям пред българското училище и пред българските учители в условията на преход, които въпреки трудностите защитиха образователното дело в България. Става дума за друго, да не станат различни възможности да навлязат хора с неподходяща подготовка, с морал, който е под въпросителен, в българското училище и особено в различни образователни заведения, които, забележете, са на специален отчет на Министереството на образованието и науката. Това са така наречените "специални училища". И сега ние, без да се консултираме с министъра на образованието и науката, му вкарваме една норма.
Много ви моля, разберете, не се противопоставям на опита на Франция, а се противопоставям да не се отворят излишни врати за влизане на всякакви непредсказуеми обстоятелства в българското училище. Не ми опонирайте, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Станка Величкова.
Господин Иван Глушков има думата.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Аз се учудвам действително на упорството на госпожа Величкова, която вижда призраци там, където не съществуват. И никой не подценява труда на българския учител, още по-малко, както казвате Вие, в навечението на 24 май. И не виждам защо намесвате тук 24 май в този наш делничен дебат.
Що се отнася до чудесиите и до опасностите, те могат да възникнат от всеки един, от всяка една личност, независимо дали той отбива алтернативна служба или е редовен учител, госпожо Величкова.
И нещо друго, което Вие просто не сте прочели в закона, алтернативната служба може да се отслужва от граждани, от младежи до 30-годишна възраст. Така че те могат да бъдат с висше образование и да имат необходимата подготовка и да вършат една полезна работа за обществото. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Глушков.
Сега, уважаеми народни представители, трябва да спрем дотук, защото часът е 13,58. Утре ще продължим с дебата по този текст.
Преди да закрия заседанието, няколко съобщения.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание в четвъртък, 21 май, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в сряда, 20 май, от 15,00 ч. в зала 232.
Следват съобщенията за парламентарния контрол.
1. Министър-председателят на Република България господин Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Михаил Миков и Жорж Ганчев и на питане от народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров.
2. Министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Евгени Кирилов и на две питания от народните представители Жорж Ганчев и Иван Генов.
3. Министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос на заместник-председателя на Народното събрания госпожа Петя Шопова и на питане от народния представител Жорж Ганчев.
4. Министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов, Методи Андреев и Александър Пиндиков.
5. Министърът на транспорта господин Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов Цонев, Петър Мутафчиев и Атанас Богданов.
6. Министърът на финансите господин Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Бойко Великов и Руси Статков и на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов.
7. Министърът на отбраната господин Георги Ананиев ще отговори на питане от народния представител Дора Янкова.
На основание чл. 76, ал. 3 от нашия правилник отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитите и благоустройството господин Евгений Бакърджиев - на актуални въпроси от народните представители Станимир Калчевски и Руси Статков.
Министърът на културата госпожа Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител Стефан Нешев от заседанието, се отлага отговорът на актуалния му въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Поради отсъствие от страната министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев не може да отговори на актуалния въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
И последно, поради служебен ангажимент извън столицата, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов не може да отговори на актуални въпроси, поставени от народните представители господата Любомир Божков, Бойко Великов и Георги Пинчев.
С това завърших и съобщенията за парламентарния контрол.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. с дневен ред, съгласно приетата програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Заместник-председатели:
   Иван Куртев
  Александър Джеров

Секретари:
         Калчо Чукаров
        Иван Бойков