ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 14 май 1999 г.
Открито в 9,05 ч.
14/05/1999
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Георги Хубенов. Честитим му и му пожелаваме всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Думата за процедура има господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според програмата ние сме в т. 4 от дневния ред. Предлагам да прекъснем гледането на т. 4 и да преминем към гледането на т. 6 - Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети през 1999 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе". И след като приключим с т. 6, отново да се върнем към т. 4. Правя това предложение, тъй като проектът за решение по т. 6 е свързан със срокове, за да може Министерството на отбраната да работи по реализиране на решението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 124 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 29.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка шеста от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДВУСТРАННИ УЧЕБНО-ТРЕНИРОВЪЧНИ НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ ПРЕЗ 1999 ГОДИНА ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТОВКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА "ОТКРИТО НЕБЕ".
Има думата председателят на водещата Комисия по национална сигурност господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Представям ви становището на Комисията по национална сигурност.
"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение за даване на разрешение за
провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюда-
телни полети през 1999 г. във връзка с подготовката на
Република България за изпълнение на договора "Открито
небе", внесен от Министерския съвет на 4 май 1999 г.
Комисията по национална сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши провеждането на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети през 1999 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе", както следва:
1. Провеждането на наблюдателни учебно-тренировъчни полети с военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение на територията на: Федерална Република Германия - от 19 до 30 юли 1999 г., с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Република Франция - от 17 до 21 май 1999 г., с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Република Италия - от 7 до 12 ноември 1999 г., с 18 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Великобритания - от 1 до 10 юни 1999 г., с 18 невъоръжени военнослужещи на борда; и Република Турция - от 22 до 26 октомври 1999 г., с 15 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда.
2. Провеждането на наблюдателни учебно-тренировъчни полети над територията на Република България: на военен самолет ОС-135В на Военновъздушните сили на Съединените американски щати без въоръжение с 36 невъоръжени военнослужещи на борда - от 30 август до 3 септември 1999 г.; на военен самолет Andover СМ.к.1 на Великобритания, без въоръжение, с 18 невъоръжени военнослужещи на борда - от 20 до 24 септември 1999 г.; на военен самолет С-130H на Франция, без въоръжение, с 24 невъоръжени военнослужещи на борда - от 13 до 17 декември 1999 г. (или ако метеорологичните условия в този период са неподходящи - през април 2000 г.); на военен самолет С-130Н на Италия без въоръжение, с 18 невъоръжени военнослужещи на борда - от 29 ноември до 3 декември 1999 г. (или от 1 до 6 ноември 1999 г.).
3. Участието в наблюдателни военно-тренировъчни полети над територията на Република България на борда на военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България на: 18 невъоръжени военнослужещи като "представители на полета" от Федерална република Германия - от 21 юни до 2 юли 1999 г. и на 9 невъоръжени военнослужещи като "представители на полета" от Република Турция - от 18 до 22 октомври 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще представи господин Иван Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за решение № 902-038 за даване на разреше-
ние за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни
наблюдателни полети през 1999 г. във връзка с подготов-
ката на Република България за изпълнение на договора
"Открито небе", внесен от Министерския съвет на
4 май 1999 г.
На свое заседание от 13 май 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети през 1999 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе" и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да приеме решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно- тренировъчни наблюдателни полети през 1999 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам желаещи.
Чета проекта за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети през 1999 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора "Открито небе"
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора "Открито небе" разрешава:
1. Провеждането на наблюдателни учебно-тренировъчни полети с военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение на територията на: Федерална република Германия - от 19 до 30 юли 1999 г., с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Република Франция - от 17 до 21 май 1999 г. с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Република Италия - от 7 до 12 ноември 1999 г. с 18 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Великобритания - от 1 до 10 юни 1999 г. с 18 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда и Република Турция - от 22 до 26 октомври 1999 г. с 15 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда.
2. Провеждането на наблюдателни учебно-тренировъчни полети над територията на Република България: на военен самолет ОС-135В на Военновъздушните сили на Съединените американски щати без въоръжение с 36 невъоръжени военнослужещи на борда - от 30 август до 3 септември 1999 г.; на военен самолет Аndover CM.k.1 на Великобритания, без въоръжение, с 18 невъоръжени военнослужещи на борда - от 20 до 24 септември 1999 г.; на военен самолет С-130Н на Франция, без въоръжение, с 24 невъоръжени военнослужещи на борда - от 13 до 17 декември 1999 г. (или ако метереологичните условия в този период са неподходящи - през април 2000 г.); на военен самолет С-130Н на Италия, без въоръжение, с 18 невъоръжени военнослужещи на борда - от 29 ноември до 3 декември 1999 г. (или от 1 до 6 ноември 1999 г.).
3. Участието в наблюдателни учебно-тренировъчни полети над територията на Република България на борда на военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България на: 18 невъоръжени военнослужещи като "представители на полета" от Федерална република Германия - от 21 юни до 2 юли 1999 г., и на 9 невъоръжени военнослужещи като "представители на полета" от Република Турция - от 18 до 22 октомври 1999 г."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 170 народни представители: за 123, против 44, въздържали се 3.
Решението е прието.
Връщаме се на точка четвърта:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, продължение.
Има думата председателят на водещата комисия господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава пета - Финансово подпомагане на културата".
Предложение от народния представител Ева Жечева - променя се заглавието на глава пета: "Фондове за подпомагане на културата".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава пета някой желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ева Жечева.
Гласували 125 народни представители: за 8, против 34, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 6.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 22. (1) Търговци или физически лица могат да учредяват стипендии за обучение на даровити ученици и студенти в български училища по изкуствата.
(2) Условията за получаване на стипендии се съгласуват със съответното учебно заведение."
Предложение от народния представител Юрий Юнишев, което комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов - комисията го подкрепя.
Предложение от народния представител Ева Жечева, което се оттегля.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - глава пета започва с нов чл. 22:
"Чл. 22. Ежегодно бюджетът на Министерството на културата се определя в размер най-малко на 1 на сто от разходите на Републиканския бюджет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки, което се подкрепя от комисията.
Становище на комисията за чл. 22 - чл. 22 да промени систематично мястото си, като стане чл. 32 и придобие следния вид:
"Чл. 32. (1) Физически или юридически лица и еднолични търговци могат да учредяват стипендии за обучение на даровити ученици и студенти в български училища по изкуствата. Условията за получаване на стипендии се съгласуват със съответното учебно заведение.
(2) Физически или юридически лица и еднолични търговци могат да обезпечават дейността на културните организации. Условията, при които се осъществява това обезпечаване, се договарят в писмена форма между страните."
И съответно да се извърши преномерация на чл. 21 и чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иво Атанасов по чл. 22.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря. Уважаеми дами и господа, Народното събрание вече реши тази глава да се казва "Финансово подпомагане на културата". И забележете как стартираме: с това, че търговци или физически лица могат да учредяват стипендии за обучение на даровити деца. Доколкото ми е известно, това и досега не е забранено. След като не е забранено, защо трябва да се вписва в закона, освен ако то не носи някакви облекчения на онези юридически или физически лица, които учредяват тези стипендии.
Но аз искам тук да защитя нашето предложение, а именно ежегодно бюджетът на Министерството на културата да се определя в размер най-малко от 1 на сто от разходите на Републиканския бюджет. Реалистичното оценяване на публичното финансиране на културата е невъзможно, ако това не се прави с помощта на обективни и международносравними показатели. Най-съществен между тях е онзи, който посочва относителния дял на разходите за култура от всички разходи в държавния бюджет. Финансирането на културата у нас е една постоянно намаляваща величина. През 1990 г. делът на държавните разходи за култура от общите разходи на бюджета е 1,84 на сто; през 1992 г. той става 1,79 на сто; през 1995 г. слиза до 1,37 на сто; през 1997 г. този процент слиза на 1,29.
Относителният дял на разходите за култура в България е по-нисък в сравнение със страни като Германия, Швейцария и Франция, но е по-висок по отношение на Австрия, Италия, Дания, Полша, Чехия и т.н. Това обаче съвсем не означава, че културата в България получава повече пари, отколкото във втората група държави. В тях при наличието на развит културен пазар преобладаващото финансиране на културата идва не от правителствата, а от домакинствата. Във Франция например през 1990 г. съотношението между разходите за културата е следното: 23,3 на сто от правителството и 76,7 на сто от домакинствата. Дори в страни със силно развита социалност, като Швеция, Дания и Швейцария приходите за културата от домакинствата, т.е. от пазара са над два пъти повече, отколкото публичните субсидии.
Къде сме ние и защо го искаме този 1 на сто? През 1993 г. разходите на домакинствата в България за култура са само 3,5 на сто от общите им разходи; през 1996 г. са само 2,5 на сто; през месец юни 1997 г. падат до 1,2 на сто. Сега са още по-малко. Следователно нашата култура е в една изключителна зависимост от държавната субсидия, която при това непрекъснато намалява. Същевременно министър Москова вчера по време на нашите дебати каза, че спонсорството и дарителството не могат да решат проблемите на българската култура. Тогава? В много страни държавата стимулира самите потребители чрез различни непреки методи, като намалява цената на съответните културни продукти, осигурявайки даже купонна система, без да се бои от обвинения в комунизъм, или пък осигурявайки различни ползи и изгоди за потребителите, така че те да бъдат равнопоставени в ползването на културните блага. В предложения ни законопроект за съжаление няма и намек за такива методи. В държави като Великобритания пък е много разпространено ползването на държавната лотария като източник за финансиране на културата. В представения на нашето внимание законопроект обаче не е предвидена и такава възможност. В такъв случай, при такова развитие на нещата, при такава културна политика просто е задължително да се приеме този твърд процент от бюджетните разходи, който да отива за културата. И това беше идея на всички министри на културата от 10 ноември насам. Това беше идея на самата проф. Москова. И аз не зная защо тя беше принудена да оттегли това свое виждане. Може би защото в "Програма 2001", в която ако нямаше на места някои жестоки моменти, би звучала като приказки от 2001 нощ, в раздела за културата е записано, че чрез лишаването от държавна подкрепа на едни културни субекти да се даде шанс за оцеляването на други. Смятаме, че не е това пътят за развитие на нашата култура и апелирам да подкрепите предложението за твърд процент за българската култура от бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям нашето предложение, което беше достатъчно добре мотивирано. Ставам, за да направя предложение за една дребна корекция в ал. 1 на чл. 32. Там фигурира терминът "даровити ученици", който според мен би могъл да създаде излишни спорове между кандидатите да учредяват стипендии и ръководствата на съответните училища, при определени обстоятелства, разбира се. Защото не е ясно как бихме могли да дефинираме и да отстояваме едно такова изискване. Кои от всички тези ученици в българските училища по изкуствата са недаровити и какви са критериите, по които би могло това да бъде установено със сигурност?
Ето защо предлагам това определение да отпадне.
Същевременно искам да обърна внимание на една подробност. Тези, които учат в българските училища по изкуствата, са ученици. Студентите обикновено учат в друг тип учебни заведения, за което тук не е упоменато. Но може би не познавам съвсем добре структурата на обучение в музикалната област, така че не знам как студенти учат в българските училища по изкуствата. Освен ако не влагаме един по-общ смисъл в "училища". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да направя едно възражение относно предложението за отпадане на определението "даровити ученици". Може би може да бъде намерено по-добро определение, но тук става въпрос за училища по изкуствата и културата, т.е. за училища, където се изискват известни таланти в областта на художествените изкуства, музика, рисуване, танц. Тоест особени дарования, които не могат да се придобият само с обучение, а с изисквания някакъв талант, т.е. някаква нагласа на детето и на подрастващия ученик. Затова е поставено това условие отпред, тъй като има много ученици, много деца, които показват много висок успех в една ранна възраст в общообразователната система, но за да кандидатстват в тези училища, те трябва да отговарят на определени условия, т.е. да имат наклонност към някое от тези изкуства. Това се има предвид и затова е поставено "даровити".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест Вие приемате, че в училищата по изкуства всички ученици са даровити.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ами подборът е такъв.
Но аз приемам предложението или ако няма такова предложение, да направим такова предложение, българските училища и университети. Защото университетът е също училище, но ако създава двусмислие тази формулировка, може да се добави "и студенти в българските училища и университети". Мен не ме плаши това "даровити", и да отпадне, няма да е голям недостатък, но уточнява по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин председател! Аз смятам, че нищо няма да загуби законът, ако отпадне думата "даровити", тъй като никак не е добре за самите деца, когато на тях им се постави много рано етикета "даровити".
Навремето един знаменит професор - проф. Тагамлицки, казваше, че когато вундеркиндът расте, вундеръд намалява. Така че много е печално за едно дете, което от много ранна възраст бъде обявено за талантливо, за вундеркинд и след това, първо, на него много голямо психическо напрежение се налага и, второ, не винаги от вундеркинда става вундермен или вундеруомън.
Така че нищо няма да загубим. Всички деца трябва да бъдат разглеждани като талантливи, като способни, а има и, както казва известният художник Димовски, зимни круши, които узряват по-късно, затова трябва да бъдат пазени от малки. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приемам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, гласуваме предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за заместващ текст на чл. 22.
Гласували 145 народни представители: за 46, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Любомир Пантелеев, за което разбирам, че не възразява и председателят на комисията в предлагания от комисията текст на чл. 22, който става чл. 32, в ал. 1 да отпадне думата "даровити".
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 61, против 54, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Господин Борис Спасов има думата.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, много ви моля да прегласуваме още веднъж тази алинея и това отпадане на "даровити", тъй като действително дарбите на учениците могат да се проявят в различна възраст. А тук става въпрос за стипендии за обучение на ученици не само даровити, а може би които имат нужда от средства. Много ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението в предлагания чл. 32, ал. 1 да отпадне думата "даровити".
Гласували 160 народни представители: за 134, против 19, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 22, който става чл. 32, с преномериране на текстовете по тази причина, така както е предложен от комисията с вече гласуваната корекция в него.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 23. (1) Създава се Национален фонд "Култура".
(2) Националният фонд "Култура" е юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище в София.
(3) Фондът подпомага развитието на културата, като набира и управлява средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата.
(4) Фондът може да притежава недвижими имоти и вещи само по дарение или завещание.
(5) Министерският съвет приема наредба за реда за получаване на средства от фонда.
(6) Министерството на културата осигурява условия за дейността на фонда."
Има предложение от народния представител Драгомир Шопов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Младен Влашки, което комисията също подкрепя.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев:
В чл. 23, ал. 4 след израза "имоти" да се добави "или имущество", а думата "вещи" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Ева Жечева чл. 23, ал. 5 да придобие нова редакция, което комисията подкрепя.
Становище на комисията за чл.23:
"Чл. 23. (1) Създава се Национален фонд "Култура".
(2) Националният фонд "Култура" е юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище в София.
(3) Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата.
(4) Фондът може да притежава недвижими имоти и вещи само по дарение или завещание.
(5) Министерството на културата осигурява условия за дейността на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 23 някой желае ли да се изкаже?
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, безспорно създаването на Национален фонд "Култура" е една от малкото добри идеи в този законопроект. Може би вносителите нямаше да се сетят за нея, ако тя не бе възникнала доста отдавна - преди няколко правителства, макар че какво би им попречило да се сетят, след като такъв фонд вече съществува в Унгария, в Румъния, в страните от Прибалтика, а министрите не са хора, които не пътуват?
Фондът по ал. 3 набира, управлява и разходва средствата. Липсват обаче някои много важни глаголи като "разпределя" и "контролира" средствата, предназначени за провеждане на националната политика в сферата на културата. Контролен орган за най-голямо учудване не е предвиден. А той би играл много важна роля, защото акумулираните от фонда пари може би няма да са малко.
Освен това в чл. 23 и в следващите, не е посочено какво е взаимоотношението между националните центрове по изкуствата, Министерство на културата и новосформирания фонд "Култура". Това са три отделни институции, но законът не подсказва как те ще взаимодействат помежду си.
Съзнавайки, че сме на второ четене, и че има големи ограничения във възможностите за прибавяне на едни или други текстове, иска ми се поне към ал. 3 след "управлява, разходва" да се добави "и контролира средства, предназначени за провеждане на националната културна политика".
Защото наистина не са предвидени никакви механизми за контрол върху тези, предполагам, немалко пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Предложението на народния представител Юрий Юнишев не е прието.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
Предложението на народната представителка Ева Жечева е прието по принцип. Няма други предложения.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Исках още веднъж да попитам и госпожа Жечева, тъй като нейното предложение така или иначе не фигурира никъде, а е прието по принцип и не може да се приеме, че ал. 5 го изчерпва. Ако тя не се отказва от това предложение, тъй като в ал. 5 е записано, че Министерство на културата осигурява условия за дейността на фонда, но това е съвсем различно, че, примерно, по предложение на министъра на културата Министерският съвет приема наредба за реда за получаване. Би могло да се добави, че Министерство на културата осигурява условия за дейността на фонда и приема...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, то ще стане ал. 6.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, може би да стане ал. 6. Няма проблем да се изпише и буквално.
И аз предлагам да го включим, тъй като иначе ще остане да виси неясно на чия отговорност е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Господин Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Няма нужда от такова записване, тъй като в чл. 29, ал. 3 пише:
"Средствата от фонда се предоставят след провеждане на конкурс и въз основа на направените предложения от експертните комисии... срокът за внасяне на предложенията... се определят по ред и условия, определени от министъра на културата".
Тоест това, което госпожа Жечева е предложила, е прието по принцип и е отишло в чл. 29, ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, след като госпожа Жечева я няма, беше тук, но не я виждам, поставям на гласуване нейното предложение да има алинея, която евентуално систематично трябва да стане ал. 6:
"По предложение на министъра на културата Министерският съвет приема наредба за реда за получаване на средства от фонда".
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 69, против 12, въздържали се 36.
Предложението е прието.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да прегласуваме този член, защото ще се появят два текста в закона почти еднакви, които с малки детайли ще започнат да работят един срещу друг. Затова моля да бъде прегласувано това предложение на госпожа Жечева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народната представителка Ева Жечева.
Моля, гласувайте!
Гласували 142 народни представители: за 48, против 23, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 24. Органи на фонда са Управителният съвет и изпълнителният директор."
Становище на комисията по чл. 24:
"Чл. 24. Органи на управление на фонда са Управителният свет и изпълнителният директор."
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, независимо че го няма в доклада и не е направено като официално предложение между първо и второ четене, предлагам в чл. 24, там, където се определят органите на управление на фонда, освен Управителния съвет и изпълнителния директор, да се добави "и Контролен съвет".
Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да отложим чл. 24, за да можем да предложим окончателен текст, който да включи и Контролния съвет, заедно с неговия състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 25. (1) Управителният съвет се състои от председател и 10 члена.
(2) Председател на Управителния съвет е министърът на културата.
(3) Членове на Управителния съвет са:
1. един представител на Министерството на финансите;
2. един представител на организация с идеална цел с доказан принос в областта на културата;
3. трима представители на творчески съюзи;
4. един представител на Националното сдружение на общините в Република България;
5. двама изтъкнати интелектуалци;
6. двама представители на Министерството на културата.
(4) Представителите по ал. 3, т. 3 се определят с писмено споразумение между председателите на творческите съюзи въз основа на кандидатури, предложени от ръководните органи на съюзите. В случай, че не бъде постигнато съгласие в срок до два месеца от влизането на закона в сила, представителите се определят от министъра на културата измежду предложените от творческите съюзи кандидатури.
(5) Членовете на Управителния съвет се назначават със заповед на министъра на културата за срок от две години.
(6) Член на Управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на мандата му:
1. по негово искане;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. ако отпадне основанието за избирането му;
4. при смърт.
(7) При настъпване на обстоятелствата по ал. 6 на мястото на предсрочно освободения се назначава нов член от същата квота, със срок до края на мандата на сменения член."
Предложения от народния представител Драгомир Шопов:
В чл. 25, ал. 1 да отпадне цифрата "10".
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 25, ал. 3, т. 3 текстът да се промени по следния начин:
"3. по един представител от всеки творчески съюз;".
А точки 5 и 6 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 25, ал. 4 второто изречение да стане: "Искането до творческите съюзи за тези кандидатури трябва да бъде направено от министъра на културата не по-късно от един месец преди изтичане мандата на Управителния съвет, респективно от настъпване на основанието за предсрочно освобождаване на член на Управителния съвет от тази квота. В случай, че не бъде постигнато съгласие в срок от два месеца от датата на искането, представителите се определят от министъра на културата измежду предложените от творческите съюзи кандидатури."
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 25, ал. 6 думите "шест месеца" се заменят с думите "три месеца".
Комисията подкрепя това предложение на Драгомир Шопов.
Предложения от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 25, ал. 1 отпада числото "10".
В чл. 25 ал. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 25, ал. 3, т. 3 се променя така:
"3. по един представител от всяко изкуство: музика, литература, изобразително изкуство, театър, балет, архитектура и кино;".
Член 25, ал. 3 т. 5 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения от народния представител Димо Димов:
Член 25, ал. 1 - цифрата "10" става "4".
Член 25, ал. 2 да придобие следния вид:
"(2) Управителният съвет се назнача от министъра на културата и в него влизат:
1. председател;
2. представител на Министерството на финансите;
3. двама изтъкнати интелектуалци;
4. представител на Министерството на културата.".
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 25, ал. 3 да отпадне, старите алинеи 4, 5, 6 и 7 стават съответно алинеи 3, 4, 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения от народния представител Юрий Юнишев:
В чл. 25, ал. 3, т. 3 думата "трима" да отпадне, а след думата "съюзи" да се добави изразът "регистрирани по законов ред".
Точка 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Алинея 6, т. 1 - след думата "искане" да се добави изразът "или по искане на организацията, чийто представител е след напускането или освобождаването му от нея".
Комисията не подкрепя предложението.
В т. 3 изразът "избирането му" да се замени с "назначаването му" - по ал. 5 не се избират, а назначават.
Да се създаде т. 4 със следния текст:
"4. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление;".
Точка 4 да стане т. 5.
Алинея 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на Юрий Юнишев.
Предложение от народния представител Панайот Ляков:
В чл. 25, ал. 3, т. 5 след думата "интелектуалци" се слага запетая и се добавя "посочени (определени) от президента на Република България".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения от народния представител Младен Влашки:
В чл. 25 текстът на ал. 3 се заменя със следния текст:
"(3) За членове на Управителния съвет се назначават лица с добра репутация в обществото и доказана компетентност в следните области: култура и медии, наука и образование, право, финанси и икономика."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Алинея 4 да отпадне, последващите алинеи да се преномерират.
В досегашната ал. 6, т. 2 цифрата "6" да се замени с "3". Точка 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението без това по т. 3.
В чл. 25, ал. 7 отпада фразата "от същата квота".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов, което комисията подкрепя.
Становище на комисията за чл. 25:
"Чл. 25. (1) Управителният съвет се състои от председател и 10 члена.
(2) Председател на Управителния съвет е министърът на културата.
(3) Членове на Управителния съвет са: представители на организациите с идеална цел в областта на културата, творчески съсловни организации, културни дейци, академични общности - свързани с културата, общините и по един представител на Министерството на културата и Министерството на финансите.
(4) Членовете на Управителния съвет се назначават със заповед на министъра на културата за срок от две години.
(5) Член на Управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на мандата му:
1. по негово искане;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;
3. ако отпадне основанието за назначаването му;
4. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
5. при смърт."
Уважаеми господин председател, използвам случая да направя предложение за редакторска промяна. Предлагам в ал. 3 изразът "идеална цел" да се замени с "нестопанска цел".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, както вече стана дума, национални фондове за култура има в Прибалтийските страни и в други държави като Унгария и Румъния. В повечето от тях обаче, госпожо министър, тези фондове са независими. Те се инициират от Министерството на културата, но изпълняват национални функции.
Защо предлагаме да отпадне ал. 2 на чл. 25? Защото тук се предвиждат изключителни права на министъра. Той самият е председател на фонда. Освен това той самият назначава останалите членове на фонда. Има пълната възможност да се получи едно ново НСРТ, защото на всички ни е до болка ясно как СДС създава независими органи. Вземете НСРТ, вземете Държавната комисия по далекосъобщенията. И докато министър Москова не се разграничи от СДС, няма кой да повярва, че тя ще назначи един независим Управителен съвет на Националния фонд "Култура". Имаме достатъчно практика в това отношение и знаем какви са вашите представи за демокрация и независимост.
Във фонд "Култура" ще има постъпления и от държавния бюджет. Може би този факт е бил един от решаващите аргументи за председател на Управителния съвет на фонда да се определи министърът на културата. По този начин обаче се създава не фонд "Култура", а извънбюджетна сметка към Министерството на културата. Вярно е, че така се заобикалят ограниченията, наложени от валутния борд, но пък се дава възможност тази де факто извънбюджетна сметка да бъде използвана по усмотрение не на кого да е, а на самите чиновници от министерството.
И тук стигаме до нещо, което съм казвал няколко пъти и което е много опасно. Да предположим, че колегата Бешков или някой от нас е известен български културен деец - например Стефан Цанев или Недялко Йорданов. Написали сте една пиеса. По една или друга причина държавните театри отказват да ви я поставят, т.е. вие не можете да ползвате пари от бюджета на Министерството на културата. Добре, какъв е пътят тогава? Стефан Цанев отива в Националния фонд "Култура" и иска пари, кандидатства за пари за осъществяване на творчески проект. Там обаче също е министърът на културата. Този, който не е разрешил в държавния театър да се реализира постановката, няма да разреши пари и от Националния фонд "Култура".
Какви са тогава шансовете на един Стефан Цанев? Да отиде към структурите на гражданското общество, да отиде към някоя фондация или както предложи поправка господин Райчевски, организация с нестопанска цел. Кои са обаче фондациите в България, които могат да дават пари за култура? Това са организации като "Отворено общество", "Бъдеще за България" и други, но все близки до правителството. Или отново Стефан Цанев опира до органите на изпълнителната власт и един такъв блестящ драматург и поет каквото и да прави, не може да реализира своята пиеса.
Тук виждаме как държавата поглъща гражданското общество. Това застрашава самото функциониране на демокрацията. Разбира се, вас това не ви интересува, тъй като, когато една сила се казва демократична, това съвсем не означава, че тя наистина е демократична. Но аз ви моля, госпожо министър, тъй като помня Вашите изявления, че Вие сте против това този фонд да се оглавява от министъра на културата. Какъв е смисълът, ако пак министърът ще оглавява този фонд, да има нещо извън Министерството на културата, но оглавено пак от министъра на културата? Аз помня тези Ваши изявления и Ви моля да ги защитите в пленарната зала. Вие многократно сте казвали, че не сте съгласна, но така се е решило. Ако Вие наистина сте демократ, моля, заповядайте на тази трибуна и убедете депутатите, които са Ви избрали, че почти няма страни в света, в които такива фондове да се ръководят от министъра на културата и че Вие лично като демократ смятате, че е крайно недемократично министърът на културата да ръководи един Национален фонд "Култура". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министърът на културата госпожа Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Атанасов! Да, наистина, публична тайна е, че аз опонирах на това министърът да бъде начело на този фонд, но доказателствата бяха достатъчни. Това е държавен фонд. Вие много често гласувате фондове и навсякъде начело на държавните фондове стоят министри. Погледнете Конституцията. Тук влизат пари от държавата, бюджетни пари. Това беше причината, поради която аз трябваше да приема този факт.
Едно е истината. Това е първата стъпка в тази насока. Разбира се, следващата стъпка е в бъдеще той да се отдели от държавата. Става дума за тези тръстове, които са по света в областта на културата. Но в света съществуват и държавни фондове и тогава съответният отговарящ за сферата ги оглавява.
Аз се надявам, а това зависи от всички ни, скоро да дойде онова време, когато не държавата, а в този фонд ще идват други източници. На парламентарния контрол днес аз ще говоря по повод Ваш въпрос и за това. Ето това е причината тук да се яви отново министърът на културата. Това не е прецедент, а става дума за държавен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
(Шум и реплики в залата.)
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Позволявам си да се намеся във връзка с темата фондове и тяхното ръководство. Уважаема госпожо министър, Вие сте права, че повечето от създаваните през всичките тези години, след 1990 г., фондове, се възглавяват най-често от министри. Но това са преди всичко и главно, да не кажем 99,99 на сто от случаите фондове с икономическо предназначение. Там в много голяма степен това е оправдано. И съм един от тези, които винаги са отстоявали тази позиция. Там се гони ефективно пласиране на тези пари.
В случая с парите, с които ще субсидирате културата, може да бъде направена без каквито и да било опасения една крачка встрани. И наистина, както и Вие сте споделяли преди време, разбрах от днешното Ви изказване, както и днес в залата звучи настоятелно това искане, там културните творци, най-авторитетните, изтъкнатите, безспорните, да решават въпроса за качеството на онова, което ще бъде субсидирано.
И второ, струва ми се, че ако едно общество наистина е на "ти" с културата, а не само кокетничи, и за в бъдеще, когато ще се появят, Вие сте права, допълнителни източници за наливане на пари в тези фондове, държавата трябва да взема едно посилно участие. Тя не трябва да се отстрани, независимо от появата на други източници.
И нека да не теоретизираме, а да погледнем как е в европейските държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Людмил Бешков има думата.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Не правя реплика, а изказване, защото не бих желал да дам възможността на господин Атанасов след това да импровизира спокойно върху думите ми.
Аз искам само да ви напомня, че в чл. 23 се казва, че "средствата, които се акумулират във фонда, се използват за провеждане на националната политика в областта на културата".
Що се отнася обаче за неособено удачния Ви пример със Стефан Цанев, хубаво се бяхте спрели на Недялко Йорданов, защо решихте, че точно със Стефан Цанев трябва да давате пример? Аз бих искал да Ви напомня и на Вас самия като автор на текстове, че родителят на изречения не търпи администрация и това е съвсем нормалното негово състояние. И затова, уважаеми господин Атанасов, нека да не се опитваме да го вкараме в някакви релси.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): За кого говорите?
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: За Стефан Цанев говоря.
А що става въпрос за фондациите, които са само приближени до властта, искам да Ви напомня, че има една фондация, която се нарича "Рилски манастир" и която не е приближена до властта. И доколкото знам аз, дядо Йоан - игуменът на Рилския манастир, не е видял един лев от тази фондация.
Така че има и фондации, които не са само ръководени или приближени до властта.
А ако Стефан Цанев желае да постави своя пиеса, мисля, че той знае как да го направи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бешков.
Реплика на господин Иво Атанасов. Само, много Ви моля, не поставяйте повече в неудобно положение Стефан Цанев. Едва ли ще бъде благодарен от това, че се занимаваме с името му тук.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви! Все пак не сте орязали правилника дотам, че да не мога да Ви направя реплика!
Разбира се, Стефан Цанев не го поставям аз в неудобно положение, а в неудобно положение го поставят тези, които застанаха срещу него и които не му дават да реализира плодовете на своя труд.
Но Вие потвърждавате, споменавайки точното име на фондацията "Рилска света обител - Рилски манастир" и за нея ще стане дума в парламентарния контрол вероятно, Вие потвърждавате точно това разграничение. Защото във фондация "Рилска света обител - Рилски манастир", на която аз се съгласих да бъда председател, има 1 млн. 200 хил.лв. Това е фондация без щатен персонал и без офис. Това не е "Бъдеще за България", където всички дават пари. Когато падне Иван Костов, тогава ще постъпят пари във фондацията, на която аз съм председател. (Весело оживление в залата.)
Но дядо Йоан не може да вземе пари на ръка от тази фондация, както и от която и да е друга. Госпожа Москова ще Ви каже, че за да се вземат пари от фондация за дейности в Рилския манастир, проектът трябва да бъде одобрен от Националния институт по паметниците на културата. Там не може всеки да отива и да кове. Вие може да имате такова желание, но нямате право на това. Така че, когато дядо Йоан сметне за необходимо да представи такъв проект, естествено той ще получи този милион, ако милионът може да му свърши някаква работа. Казвам, ако може да му свърши някаква работа, защото той получава десетки милиони от наемите на собствеността на манастира, която е наоколо. Имам предвид хотелите, ресторантите и т.н. Така че не се хващайте на тази провокация. За нея ще стане дума може би по време на парламентарния контрол.
Това е моята реплика към Вас. Като не знаете нещата, не се впускайте по това, което пише във вестниците, защото невинаги то е вярно, дори да е публикувано във вестник "Демокрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има ли други изказвания?
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вероятно господин Атанасов преди малко изтърва реплика, че неговото желание към властта е, за да има оттук нататък възможности да попълва със средства фондацията, на която той е председател. Аз поне това разбрах.
Но аз мисля, че трябва задълбочено в момента да погледнем на този сериозен въпрос. И парламентарната трибуна не е радио "7 дни", където може да се импровизира пред микрофона. И дори човек, който е народен представител, по някакъв начин да се прави на шоумен. Тук нещата са много сериозни. Те опират до конституционни текстове от една страна, до Устройствения закон за бюджета и до самия Закон за бюджета. Трябва, за да се създаде възможност за попълване на този фонд, няма значение как ще го кръстим, Национален фонд или прочие, той при всички положения има част от фонда, който отива по бюджетна линия, да има възможност Министерският съвет, т.е. министърът на културата, да даде съответното предложение за формиране на такива средства. Да бъдат заделени такива средства по линия на Закона за бюджета. Това е от една страна.
От друга страна е важно да се отбележи, че единственият вносител на Закона за бюджета е Министерският съвет. Тоест, аз не виждам технологична възможност освен министърът на културата да предложи някаква сума, да се изработи някаква схема. Практическа възможност няма. На базата на конституционни текстове и на базата на тези два закона.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Как да няма?!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ами, справете се, господин Атанасов, с правомощията на Министерския съвет съгласно Конституцията. Министерският съвет е единствената възможност. Сега, не е удачен Вашият пример с фонд "Радио и телевизия". Ние по отношение на фонда "Радио и телевизия" какво направихме? Първо заложихме със затихващи функции от бюджета, след което на базата на тези такси... Вие впрочем бяхте много против тогава и по някакъв начин представихте нещата за въпросните електромери пред обществото по някакъв много популистки начин... (Неразбираема реплика на господин Иво Атанасов от място.) Точно Вие, да. Дадохме възможност бюджетът да се освободи и наистина да стане един обществен фонд - фондът "Радио и телевизия".
Тук нещата са по друг начин. Значи, аз не мога да разбера! Вие един път сте против примерно формирането на някакви обществени бъдещи ресурси, аз така разбирам. Защото аз следя Вашето поведение по отношение на Закона за радиото и телевизията и сега. От друга страна, сте против това от бюджета да се формира примерно за подпомагане на културата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не се излагайте повече!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не мога да схвана логиката Ви. И още един път Ви казвам, техническа възможност няма бюджетни пари да бъдат контролирани и да бъдат предлагани по Закона за бюджета, освен ако министърът не прави това. Тоест, ако, господин Атанасов, наистина пледирате и милеете за родната култура, в което аз не се съмнявам, Вие това го показвате въобще по отношение на Вашите ангажименти към радио "7 дни", Вие непрекъснато говорите за култура и добре импровизирате, но тук, според мен, сериозно трябва да се държим и да четем конституционните текстове и аз Ви казах, и двата закона: Устройствения закон и Закона за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата за реплика господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! От тази трибуна всичко може да се приказва, но в някаква мярка. Откъде накъде следва, че създавайки един фонд като този, който се предлага, пари от бюджета могат да се наливат само ако министър е начело. Къде сте го прочели? И така спокойно тук приказвате. Няма такова нещо. Наистина министерството или Министерският съвет, държавен орган ще направи предложението, ще иска пари от бюджета. А ръководството на фонда е отделен въпрос.
И второ. Интересно защо пък толкова не ви харесва Радио "7 дни"? Какво, вие искате да сме с философията на хора от каменната ера, да звучи само един звук? Примерно, както Радио "Дарик" през 1996 - 1997 г.? Това ли гали душата ви само?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За втора реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви. Господин Димитров, съжалявам, че не сте ме разбрал, но се успокоявам с това, че Ви се случва за пръв път. Благодаря Ви, че след като миналата седмица се присъединихте към неприсъствието в парламента на Демократичната левица и по време на дебата по Закона за културата, имаше само 40 депутати в залата, всички останали се приобщиха към нашия протест и бойкотираха заседанията. Сега Ви благодаря за това, че сте станал един от слушателите на Радио "7 дни". Поздравявам Ви за добрия избор. И след обяд от 15,00 до 16,00 ч., когато е моят час, обещавам да Ви включа с предимство в ефира.
Но Вие не сте разбрал това, че аз не съм против начина, по който се сформира националният фонд "Радио и телевизия". Вие говорите за затихващите функции на бюджета, т. е., че бюджетът от година на година ще влага все по-малко пари в този фонд.
Аз не съм против това. Но в този фонд "Култура" няма такова нещо. И не е ясно, примерно, похарчват се парите тази година - догодина какво ще стане. Тук дори това го няма.
Но моите възражения бяха срещу управлението в тази сфера - и в едната, и в другата. Защото когато НСРТ управлява тази сфера, когато Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензите, това трябва да бъдат независими органи. И вие сте се съгласили и така сте го записали в съответните закони. Но по начина на своето избиране те са строго партийни органи.
Така ще стане и с националния фонд "Култура". Там ще бъдат назначени лица, близки до СДС.
Ето защо в такъв смисъл аз казах на госпожа Москова, че докато тя не се разграничи от СДС, няма кой да повярва, че Управителният съвет на националния фонд "Култура" ще бъде национален, а не политически орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Преминаваме към гласуване. (Народният представител Благой Димитров желае думата.)
Дупликата можете да я направите в сряда. Ще обявя почивката и дупликата - в сряда. Защото единственото, което можем да направим, е да гласуваме члена. Иначе остава за сряда гласуването и дупликите...
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 34, против 86, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте!
Гласували 114 народни представители: за 37, против 74, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов.
Моля, гласувайте!
Гласували 105 народни представители: за 32, против 69, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Юрий Юнишев. Господин Юнишев го оттегля.
Господин Панайот Ляков оттегля своето предложение.
Господин Младен Влашки, Вашето предложение по т. 3 за отпадане поддържате ли го? Оттегляте го.
Поставям на гласуване чл. 25 така, както е предложен от комисията, с редакционната поправка в ал. 3 - вместо "идеална" да се запише "нестопанска".
Моля, гласувайте!
Отменете гласуването.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Така направеният запис в ал. 3: "Членове на Управителния съвет стават: общините, академичните общности, свързани с културата, творчески съсловни организации", е абсурден. Следователно двете точки трябва да отидат след "представители на" и в такъв случай вече "културни дейци" ще отиде накрая на изречението. Защото не може да има представители на "културни дейци", самите те, между тях някои ще станат членове на Управителния съвет.
Колеги, обърнете внимание на този факт. Тази граматическа корекция трябва да се извърши, за да бъде текстът перфектен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи, би следвало да звучи така: "Членове на Управителния съвет са представители на организации: с нестопанска цел в областта на културата, творчески съсловни организации, академични общности и културни дейци".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Не е съвсем така. Възразявам срещу това, защото двете точки след "са" показват изброяване. Ние изброяваме представители на организации, на общини и т. н. И по един представител.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС, от място): Има запетайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма проблем, граматически така, както е предложен текстът.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от комисията, с редакционната поправка на господин Райчевски.
Гласували общо 122 народни представители: за 75, против 44, въздържали се 3.
Член 25 е приет.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 30 април - 13 май 1999 г.:
- питане от народния представител Панайот Ляков към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно перспективите за доизграждане на ТЕЦ "Тракия" - град Пазарджик;
- питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно промени в Съвета на директорите на "Дунарит" АД - Русе;
- питане от народния представител Илиян Попов към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно забавени процедури по възстановяването на правото на собственост по реда и условията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от Поземлена комисия - Благоевград;
- питане от народната представителка Дора Янкова към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно безработицата и трудовата заетост в Смолянска област.
Има за връчване писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос също от народния представител Иван Бойков.
От името на парламентарна група има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета една декларация от името на Парламентарната група на Евролевицата.
"Парламентарната група на Евролевицата изразява своята загриженост във връзка с приватизацията на "Стомана" АД - град Перник, предприятие с голямо социално-икономическо значение за община Перник и целия регион.
Отчитайки значението на "Стомана" АД - град Перник, в стоманодобивния отрасъл на страната, ние се обявяваме за спиране на умишлената ликвидация на фирмата и подкрепяме справедливите протести на работниците от "Стомана" АД - град Перник, и другите металургични предприятия.
Като изразява многократно своята загриженост за съдбата на стоманодобива и в частност за "Стомана" АД, Парламентарната група на Евролевицата заявява, че има изход от създадената ситуация. Той е в незабавна приватизация на фирмата при пълна прозрачност на сделката, гарантираща бъдещото й стабилизиране и развитие; ангажиране на правителството за намиране на стратегически инвеститор, гарантиращ запазване на технологическата цялост на дружеството.
Като отчита всичко това, Парламентарната група на Евролевицата категорично настоява правителството на Република България незабавно да се ангажира и с ясна позиция за съдбата на българския стоманодобив и стабилизиране на дружествата в този отрасъл." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Пристъпваме към отговори от министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно загубите на България от започването на войната в съседна Югославия и съответните компенсационни мерки. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, драги колеги народни представители! Мотивите, които ми дадоха основание да задам този въпрос на господин министър-председателя, са не много приятните за България съобщения от международната и българската преса.
В списание "Шпигел" господин Рудолф Аутщайн направи една огромна публикация под следното заглавие: "Нека не се залъгваме!".
В Рамбуйе Съединените американски щати поставиха такива военни условия, които нито един нормален човек в света не би подписал, и точно за да започне войната, която донесе много щети на България и тепърва ще донесе.
Второто съобщение е на Би Би Си - "Западните банки предупреждават: "Внимание, България е рискова!". Който се занимава с материята "чужди инвестиции", знае какво влияние ще окаже на потенциалните инвеститори евентуално, които са имали желание да инвестират в България. Тези загуби са неизчислими.
Другото неприятно съобщение е от господин Роберт Гьобелс - министър на икономиката на Люксембург, където господин Божков често обича да ходи. Той заявява следното: "България и Румъния нямат никакъв шанс за Европейския съюз".
В съобщенията на българската преса в Кулско и Видинско: "Населението е получило болки в дихателните пътища от отровния облак и много дървета са отровени от този облак. За загубите не може да се говори още, тъй като човешкото здраве е безценно и то не може да се оценява в долари и в левове. Може би по-късно българските медици ще кажат своята дума".
И трето, учуден съм от съобщението на господин Краус - министърът на транспорта, досега какви огромни загуби България претърпя, че е прекъснат всякакъв транспорт - сухопътен, железопътен и по Дунава - поради бомбите. България понася огромни загуби, но той само ни казва "огромни", без да каже колко са.
Това съобщение на чуждата преса за предупреждение на чуждите инвеститори снощи по Канал 1 прозвуча много наивно: "Долетя новината от Лондон - Робин Кук ще инвестира в България". Това са смехории и наивни работи. Който се занимава с тази материя, знае, че нито министър-председателят, нито президентът, нито пък външният министър Робин Кук ще инвестират. Фирми, които са независими от техните правителства, искат условията, които им гарантират техните инвестиции.
На основание на всичко това, уважаеми господин министър-председател, моля да ми отговорите: какви са загубите на България от започването на войната в съседна Югославия и какви мерки предприема българското правителство за компенсация на загубите от страна на международните финансови институции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев!
Кризите в региона на Югоизточна Европа и ембарговата политика имат изключително неблагоприятен ефект върху българската икономика като цяло, най-вече следствие затрудненията пред търговията, транспорта, туризма и привличането на чуждестранните инвестиции.
Република България стриктно изпълни всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН за търговско-икономически санкции срещу Съюзна република Югославия по време на наложеното през 1992-1995 г. ембарго. В практиката на ООН все още не е утвърдена всеобщопризната методика за оценка на икономическите загуби на държавите, които граничат със страни - обект на търговско-икономически санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
В тази връзка загубите на българската икономика от санкциите на ООН спрямо Съюзна република Югославия бяха оценени паралелно по два самостоятелни метода, препоръчани от Организацията на обединените нации на всички засегнати от тези санкции държави.
В съответствие с първия метод за оценка на загубите специализирана мисия на Международния валутен фонд установи негативния ефект за Република България, но само по нейния текущ платежен баланс. По тази методология бе уточнено, че в резултат от намаляване на българския износ за Западна Европа и Съюзна република Югославия оскъпяването на вноса, намаляването на приходите за страната от международния транспорт и туризъм, Република България е понесла негативни последици само в своя текущ платежен баланс - подчертавам - в размер на 1 млрд. 117 млн. щ.д. в периода от юли 1992 г. до декември 1993 г. Или, подчертавам, 62 млн. и 100 хил. щ.д. средномесечно.
По втория метод Правителствената комисия по санкциите на ООН на Република България обобщи декларациите на българските стопански институции и фирми за понесените от тях загуби по разработен от ПРООН на Организацията на обединените нации въпросник, придружен с необходимите доказателствени материали. На основата на този метод бе установено, че преките и косвените загуби на българските стопански субекти възлизат на 6 млрд. и 200 млн. щ.д. за периода от 27 месеца, включващ юли 1992 - септември 1994 г., или средномесечно - 228 млн. и 100 хил. щ.д.!
Загубите, понесени от българската икономика вследствие на това не бяха компенсирани дори косвено като за това не бе проявено нужното разбиране от международната общност.
Настоящата криза в Косово отново постави икономиката на страната в тежка ситуация, породена от неблагоприятни външни фактори, за които България няма никаква вина - непосредственото съседство със зоната на конфликта. Значителни загуби се отбелязват в българската външна търговия, където се прекъсват дълготрайни традиционни връзки по износа, вноса и реекспорта. Загубите в сферата на международния транспорт на Република България се дължат на затварянето на транзитните, шосейни, железопътни и речни превози през територията на Съюзна република Югославия и Република България. Загуби се очакват и в международния туризъм, телекомуникациите, енергетиката, строителството и други важни отрасли на българската икономика.
Поради спадането на износа държавният бюджет на Република България ще се лиши от съществени приходи, от данъци върху печалбата, от данък добавена стойност, от вносни мита и такси.
Същевременно значително нарастват принудителните разходи в държавния бюджет по изплащане на обезщетение на безработни, по допълнително бюджетно поддържане на функциониращите ключови елементи на националната транспортна и комуникационна инфраструктура, инфраструктурата за опазването на околната среда и т.н.
България понася загуби и от увеличаване на търговско-икономическия и политическия риск в региона. Допълнителен разход за държавата представлява безвъзмездно предоставяне на хуманитарна помощ на бежанците от Косово в Република Албания и Република Македония под формата на:
Първо, предоставяне на преработена селскостопанска продукция, медикаменти и предмети от първа необходимост на стойност 200 млн. лева.
Второ, изпращане на военнополева болница и поемане на разходите за настанените там хора.
Трето, прехвърляне на тежко болни бежанци от Косово за лечение в Република България.
Четвърто, осигуряване на 100 военнополеви кухни и сглобяеми дървени къщи за настаняване на бежанците на стойност 5 млн. германски марки.
Българското правителство разработи и прие програма за ограничаване последиците от кризата в Косово за Република България, която включва предприемане на спешни вътрешни и външни мерки за намаляване на негативния ефект от кризата и ограничаване на понесените от българската икономика щети.
Аз ще Ви оставя тук, на трибуната, тази програма, за да я видите. Тя е публикувана. Не искам да я чета отново.
Към Министерството на търговията и туризма е създадена и действа междуведомствена работна група. Тя провежда ежеседмични заседания, на които се следи обстановката в страната, състоянието на вътрешния пазар, събират се и се анализират данните за понесените преки загуби от българските фирми. Работната група отчита дейността си пред Министерския съвет като дава предложение за конкретни мерки от вътрешен и външен характер.
Работната група разработи и разпространи въпросник, чрез който българските стопански субекти могат да декларират своите преки загуби в резултат от кризата в Косово. Създадена е организация за събирането и обработването на информацията, постъпваща от фирмите.
Под егидата на министър-председателя на Република България на 23 април в София се проведе международна конференция на тема: "Влиянието на кризите в Югоизточна Европа върху сътрудничеството между страните от региона, възможности за безпрепятствено преминаване на стоките", с участието на представители на Албания, Хърватска, Гърция, Македония, Словения, Турция, Европейската комисия, Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие.
Участниците в конференцията приеха обръщение към международната общност и международните финансови институции, в което декларираха своята позиция по конфликта в Косово и последващото възстановяване на региона. Участниците в конференцията изразиха своята готовност да продължат подетата инициатива.
От постъпилите към 11 май 1999 г. в Междуведомствената работна група данни, декларираните преки загуби за България в резултат от кризата в Косово възлизат на около 80 млрд. и 100 млн. лева, а пропуснатите ползи в размер на 8 млрд. лева. Те се разпределят така:
- в транспорта преки загуби - 27 млрд. и 113 млн. лева, пропуснати ползи от 7 млрд. и 38 млн.;
- в промишлеността - загуби за 41 млрд. 698 млн.;
- в строителството - загуби за 3 млрд. 796 млн.;
- в енергетиката - загуби за 6 млрд. 860 млн. лева;
- в пощите и далекосъобщенията - загуби за 119 млн. лева;
- в туризма - загуби за 559 млн. лева.
Реалните щети обаче са значително по-големи, тъй като в тях не са включени следните загуби: загуби, понасяни от българските фирми вследствие на нереализиран износ; оскъпяване на доставките; удължаване на транспортните маршрути и прекратяване на договори - оценката на тези загуби ще бъде ясна след няколко месеца, когато се получат отговорите на фирмите на въпросника за деклариране на преките и косвените загуби; загуби от намаляване на постъпленията в държавния бюджет от мита, данъци и други, които ще дадат своето отражение през втората половина на годината; увеличаване на държавните разходи, свързани с предоставянето на хуманитарната помощ и съкращаването на работни места; загуби на време и човешки ресурси; пропуснати ползи.
Очакваме средномесечните общи загуби за икономиката вследствие на сегашната криза да бъдат по-големи от регистрираните от предишната криза поради това, че през 1998 г. в сравнение с периода 1992-1995 г. износът и вносът на България към Европейския съюз, ЦЕФТА и ЕФТА са нараснали от 37,8 на сто на 41,5 на сто и съответно от 55,3 на сто на 57,4 на сто. България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Бончев за реплика от две минути, ако желае. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър-председател, драги колеги народни представители!
Благодаря Ви, господин Костов, за данните, които изнесохте и моят малък коментар е:
Първо, аз не се съмнявам, че Вие сте казали истината, защото - първо, сте икономист, и второ - бяхте два пъти министър на финансите в две правителства и сега ръководите правителството на Република България, но това, което казахте Вие, че се очакват огромни загуби от туризма - аз вярвам на Вас, защото има малко разминаване. Господин Василев преди няколко дни - Вашият министър на туризма каза, че тази година очаква най-големите приходи от туризма.
И, второ, уважаеми господин Костов, тези загуби, които досега изброихте, аз чух и мерките, които сте предприели към виновниците, защото Вие казахте, че България не е виновна и това е правилно, към виновниците България да загуби толкова много милиарди от 1991 г. до ден днешен, а пък и още много ще губи, но какъв е отговорът на тези виновници - международни финансови институции и кога ще бъде компенсирана България?
Уважаеми господин Костов, аз бих Ви препоръчал следното: и този път хитрите лисици от Брюксел, Международния валутен фонд и Световната банка ще Ви излъжат, ще излъжат и целия български народ, както досега. Те са свикнали само да вземат от България, без да дават. Това се потвърждава и от наглия цинизъм на госпожа Олбрайт, която заяви, че България не може да чака компенсации като има такива лоши съседи и още по-големият цинизъм на господин Камдесю, който заяви, че българският външен дълг не може да бъде редуциран, защото това е вътрешна работа и няма нищо общо със загубите, които България понася от войната.
Аз мисля, господин Костов, че е дошло време да не се отстъпва повече. Стига сме падали на колене - Вие, вашата министърка на външните работи и Петър Стоянов с НАТО да лягат и с НАТО да стават. Трябва най-после тези институции да знаят, че тази държава България трябва да я уважават, а не да я унижават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
За процедура има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е свързано със според мен необходимостта, належащата необходимост министърът на екологията госпожа Евдокия Манева да отговори днес по възможност на двата въпроса, които са зададени от народни представители.
Данните, които имаме, за повишаване на концентрациите на някои вещества в Северозападна България, например на серен двуокис, озон, също така информацията за неколкократното превишаване на радиационния фон в Западна България, особено около Атомната електроцентрала в Козлодуй, налагат необходимостта госпожа Манева да дойде и отговори днес. А така, както е предвидено в дневния ред, който Вие сте предложил, господин председател, това няма да стане днес, а ще стане сигурно другата седмица.
Затова молбата ми е, ако може да се направи изключение и да помолите госпожа Манева да дойде и отговори днес на зададените й въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Ще се свържа с министър Манева. Ако има готовност, тя ще дойде.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно обстрелването на Посолството на Китай в Белград. (Смях и реплики от мнозинството.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър-председател, драго ми е, че Вашите колеги така се забавляват с фиаското НАТО, с което Вие ни вкарахте и ние тръгнахме.
Моят въпрос е: има ли българското правителство официална позиция по атаките на сили от НАТО срещу Посолството на Китай в Белград, което се явява суверенна китайска територия? И ако има такава, заявена ли е тя официално на представителите на НАТО и на Китай, за да знаят те позицията на българското правителство?
Аргументите, за да Ви задам този въпрос, са следните. Русия, Индия и Китай насила са тласкани да вкарат света в една нова студена война. Нужна ли е тя на нас българите? Отговорът е не. Нужна ли е на света? Отговорът е не. Така че това е мотивировката да Ви задам този въпрос. Нашата търговия с Китай, нашите бъдещи връзки, икономически и политически, всичко това нас ни касае.
Конгресът гласува 15 млрд. долара на лицето Уилям Джеферсън Клинтън, един провален президент. Петнадесет милиарда, вместо поисканите от него 6, което значи, че Съединените щати се готвят за сухопътна война в съседна Югославия. Оттук искам да ви уведомя, че шефът на републиканците в Камарата на представителите господин Том Кембъл е дал на съд във Федералния съд господин Клинтън за неговата балканска външна политика и за надхвърлянето на неговите конституционни правомощия. Документът е получен вчера от моя милост от неговия адвокат господин Джоел Стар.
Казвам Ви тези неща, тъй като знам, че Ви касаят, за да защитите България в този труден исторически момент. Знам че Ви касае ние да не влизаме на топа в устата, ако може да предотвратим някои наши стъпки. И най-вече в ООН много добре знаят, че те са елиминирани. А празното място, където беше китайското посолство, за празния парцел ЦРУ много добре е знаело, че там нищо не е имало, освен на зелена поляна да се строи Китайско посолство. Тъй като грешки там няма, искам да знам Вашето отношение, отношението на вашето правителство по този вероломен акт, нарушаващ всички закони, които са установени след Втората световна война и се наричат статус куо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Позицията на българското правителство по трагичния инцидент, при който Посолството на Китайската народна република в Белград пострада сериозно от погрешни ракетни попадения и бяха дадени човешки жертви, беше изразена в съболезнователна телеграма, която министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова изпрати на своя китайски колега външният министър Тан Дзя Суан. Беше изразено искрено съчувствие по този повод, както и най-дълбоки съболезнования на роднините и близките на жертвите и пострадалите.
Искам да подчертая, че нашата загриженост, която сме заявявали и заявяваме при постоянните ни работни контакти с представителите на НАТО и на страните-членки, е свързана не само с конкретния трагичен случай с Посолството на Китай, но и изобщо с последствията от всички инциденти, при които се дават невинни жертви и обекти на погрешни удари стават цивилни обекти или такива на трети, неучастващи в конфликта страни. Към тях спадат и случаите с отклонили се към българска територия ракети на НАТО. Естествено, ние сме загрижени за сигурността на чуждестранните дипломатически мисии в Белград, включително, разбира се, и най-вече за сигурността на българското посолство там. Напълно съзнаваме сложността на проблема с недопускането на подобни инциденти при нарастващите мащаби и интензивност на операциите, предизвикани от отказа на Белград да приеме принципите и условията за решаването на кризата, поставени от Международната общност.
Същевременно сме на мнение, че изключителната чувствителност на въпроса налага и изключителни мерки. Едва ли е нужно да повтарям вече известния факт, че България прави всичко възможно и работи много интензивно с експерти на НАТО, за да даде своя принос за свеждане до минимум на рисковете от евентуални нови нежелани и трагични инциденти.
Връщайки се на конкретния Ви въпрос във връзка с удара върху Посолството на Китайската народна република в Белград, държа да отбележа и друг много важен аспект. Ясно е, че тази трагедия не е желана от никого. НАТО, страните-членки и лично от германския канцлер Герхард Шрьодер, който представлява страната, председател на Европейския съюз, поднесоха нееднократно своите най-дълбоки съжаления и извинения. Това беше направено и при дебатите по този въпрос в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Силно се надяваме, че в най-кратки срокове ще се стигне до приемливо за всички страни преодоляване на последствията от инцидента, така че да не се създават трудности за намиране на трайно мирно решение на кризата около Косово. Най-важното за България и за цяла Европа е в най-кратък срок да се постигне трайно и справедливо уреждане на конфликта. Това е единственият начин със 100-процентова сигурност да се сложи край и на всички трагични инциденти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря за добронамерения отговор, господин министър-председател. Умолявам Ви от името на моите избиратели и на Българския бизнесблок и на всички българи, които са срещу войната, Вие сам лично да изпратите Ваше писмо до министър-председателя на Китай. И благодаря на външния министър, която е направила това в аванс. Аз се покланям на тази бърза реакция. Мисля, че е Ваше задължение, господин министър-председател, да изпратите такова писмо, ако желаете да работим с Китай нормално в бъдеще време.
Понеже Вие един път тук казахте от тази трибуна, че аз търся изява чрез този микрофон, Ви умолявам да вдигнете убийствената Гьобелсова цензура в Българската телевизия и Българското радио и да пуснете трите интервюта в Съединените щати, които направих и са видяни в 50 щата, за да може българската публика да знае горе-долу кои сенатори, кои конгресмени са участвали с мен и какво им е било казано в прав текст. Защото госпожа Лили Попова даже не отговори на телефонните обаждания, а Вашата помощничка госпожа Нейнска се е самозабравила там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, това няма нищо общо с въпроса.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председател на Народното събрание, не ме прекъсвайте, тъй като аз представлявам 24% от българския вот, а Вие сте на път да си отидете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И едното, и другото не е вярно!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин министър-председател, желая да останете силно правителство, тъй като в тези трудни времена на България е нужно силно водачество и силно правителство.
Второ, желая СДС наистина да подаде ръка и да проведе разговори с абсолютно всички сили, които са обезпокоени от това, което става на Балканите, за да знаете и нашето мнение в по-пространни разговори.
И, трето, нашите братя в Македония наистина оцениха стъпката и жеста на вашето правителство, за което Ви поздравявам за втори път. Това е една подадена ръка в правилна посока. В неправилните посоки, в които тръгвате, ние от Бизнесблока винаги ще Ви напомняме и мисля, че Ви правим огромна услуга на Вас, на вашето правителство на СДС и България.
Чакам вдигането на цензурата по отношение на Жорж и БББ! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Министър Манева има готовност да отговори на въпросите. Аз ще я помоля да направи това след отговорите на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
Има думата народният представител Евгени Кирилов да развие своя актуален въпрос относно изявления на двама заместник-министри на външните работи на 11 октомври 1998 г.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо министър, веднага след решението на правителството от 10 октомври 1998 г. за предоставяне на въздушното пространство на Република България за въздушни операции на НАТО на територията на Съюзна република Югославия миналата година, повтарям, двама Ваши заместник-министри на пресконференция на следващия ден, след като вече бяхте побързали да отговорите в щабквартирата, на 11 октомври заявиха, че става дума за логистична подкрепа и за военни самолети, които да прелитат над наша територия само от запад на изток след изпълнение на тяхната мисия. Оттогава, разбира се, мина известно време, но аз неслучайно задавам този въпрос. Вие говорите за безалтернативност. Искам да кажа, че Гърция, която е член на НАТО, след като не се противопостави на тази операция, по никакъв начин не реши да предоставя пространство даже и за празни самолети за нанасяне на въздушни удари в Съюзна република Югославия. Къде се намира в мирният процес сега Гърция, госпожо Михайлова? Господин Папандреу е и във Вашингтон, и в Москва. И ако се питате кой ще играе сериозната роля в процеса на следвоенното регулиране, това е именно Гърция. За съжаление не сме ние.
Аз бих желал все пак в тази връзка сега, когато, струва ми се, че Вашата мирна дипломация вече е абсолютно изчерпана, все пак да отговорите, сравнявайки Вашата позиция с октомври месец, въздушното пространство, което предоставихте сега, как ще бъде използвано? Коридорът, който свързва тази част от пространството с територията на Турция, как ще бъде използван от самолетите? Те ще се връщат ли? Ще отиват ли? Откъде ще минават? Аз мисля, че това вълнува и българските граждани, тъй като този въпрос според мен, вече една седмица или повече след решението, би трябвало да е разискван от Вас. Моля да ни информирате, тъй като става дума за жизнено важни интереси, тъй като става дума за информация на гражданите на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Преди да отговоря на актуалния Ви въпрос, държа да отбележа, че далеч не съм убедена в неговата актуалност. Той се отнася към една ситуация отпреди седем месеца, твърде различна от сегашната. Връщането към положението от миналия октомври едва ли ще бъде особено полезно за решаването на действително сложните проблеми, пред които сме изправени в момента във връзка с кризата около Косово. Аналогиите биха били по-скоро подвеждащи и неадекватни, особено след като всички параметри на взаимодействия с НАТО във връзка с транзитното преминаване на въздухоплавателни средства на алианса през въздушното пространство на България в рамките на операция "Съюзна сила" бяха детайлно дефинирани със споразумението, влязло в сила на 5 май т.г.
При изострянето на Косовската криза през октомври 1998 г., предвид възможността да се стигне до въздушни операции НАТО отправи искания с ноти до всички съседни на Югославия страни-партньори за достъп до тяхното въздушно пространство. Текстовете на исканията бяха идентични и бланкетни. Както беше разяснено от представители на НАТО, това беше продиктувано от невъзможността да се дефинират формите на взаимодействие с отделните страни преди да се проведат конкретни разговори с всяка една от тях и да се отчетат всички специфични аспекти на евентуалното взаимодействие с НАТО при въздушни операции.
Както е известно, позицията на България беше обсъдена и съгласувана на 10 октомври м.г. от Консултативния съвет по национална сигурност при президента, който излезе със становище, одобрено същия ден и от Министерския съвет. По принцип тази позиция беше в основата и на приетата скоро след това декларация на Народното събрание. В нея изрично беше посочено, че България е готова да предостави достъп до въздушното си пространство съгласно Конституцията, законите на страната и съответните споразумения с НАТО.
В становището на Консултативния съвет по национална сигурност беше изразено и намерението на България, цитирам, "да подпомогне също хуманитарни и логистични операции в рамките на усилията на НАТО да наложи и гарантира мира".
На основата на тази политика правителството пристъпи към изясняване на конкретните форми и параметри на взаимодействие, които биха могли да бъдат договорени между България и НАТО. Естествено възможни бяха различни варианти на базата на допирните точки във вижданията на двете страни.
Цитираните в актуалния въпрос изявления пред средствата за масова информация на заместник-министрите на външните работи Димитров и Райков на 11 октомври 1998 г. отразяваха именно един конкретен работен етап на консултациите с НАТО по параметрите на евентуално споразумение за преминаване през въздушното пространство на България. Известно е, че събитията тогава се развиха така, че най-лошият сценарий беше избегнат, за съжаление, временно. Бяха постигнати споразумения между Съюзна република Югославия и Съединените щати, НАТО и ОССЕ, които даваха шанс за мирно решение на кризата. При това положение необходимостта от предоставяне на НАТО на достъп до българското въздушно пространство на дадения етап отпадна и разговорите по този въпрос бяха преустановени.
Държа да подчертая, че на пресконференцията на 11 октомври м.г. беше заявено, че независимо от развитието на събитията в Съюзна република Югославия България при необходимост ще предостави достъп до въздушното си пространство само след санкция от Народното събрание. Това още веднъж доказва, че на всички фази от развитието на Косовската криза правителството действаше и продължава да действа стриктно в рамките на закона и на своите правомощия и на основата на позиции, съгласувани и приети от съответните държавни институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Госпожо министър, волното творчество на Вашите заместник-министри както виждам не е имало основание. Аз Ви питах на какво основание те направиха тогава това изявление? Вероятно то не е станало и без Ваше съгласие? Аз не мога да си представя.
Разбира се, Вие употребихте един израз "на работен етап". Аз се питам оттогава колко работни етапа минаха и сега на кой работен етап се намираме? Тенденцията, госпожо министър, от Вашите бляскави инициативи от пътя на коприната всъщност стигна дотук, до нашето ангажиране във военни действия. За България остана една отсечка от пътя на коприната, една достатъчно широка полоса от Турция през България за Югославия, по която ще летят бомбите, от които неминуемо ще следват жертви сред цивилното население сред нашите съседи, а не сред обкръжението на Милошевич. Тенденцията на преокупирането на Министерството на външните работи с военни въпроси през месец октомври миналата година можеше и да изненада някой. Сега - не. След като разгромихте българската дипломатическа служба, факт, констатиран солидно и от Съвета на Европа, след като се провалихте на мирния фронт на дипломацията и въвлякохте България във военния конфликт, Вие навлизате смело и безгрижно сега и във военната област. Обещанията на вчерашната Ви конференция, за която говори тук един колега във въпроса си, с британския външен министър, прозвучаха от Пресцентъра на Министерството на отбраната. Вероятно не сте имали време да прескочите до Форен офис. Може би е време Вашите дизайнери да се заемат с детайлите за един елегантен военен костюм?! (Весело оживление в залата.) Но на този етап за всички българи може би е по-важно от това да знаят, след като предоставихме въздушно пространство, бихте ли казали все пак, искам да повторя, на този работен етап, както Вие се изразихте, бихте ли обяснили на българските граждани, защото това е много по-важно от военните костюми, ние ще бъдем ли ангажирани и със сухопътен коридор? От октомври досега измина много време, но от евентуалния ангажимент, при положение че се тръгне към такова решение, времето изглежда може да бъде много малко. Много Ви моля да отговорите на този въпрос не уклончиво, а точно и ясно. Нека българските граждани да знаят Вашата позиция на този работен етап. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Кирилов, както винаги Вие питате не за да чуете, а за да се чуете сам себе си. Когато аргументите липсват, тогава вече идват наред обидите. Както виждам това е вече една приета практика от Парламентарната група на Демократичната левица.
Колкото до това дали бомбите целят приближените на Милошевич или не, оставям го на Вашия коментар. Смятам, че бомбите не целят да ударят когото и да било. Така че, ако Вие смятате, че трябва да бъдат насочени към приближените на Милошевич, това е друг въпрос. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, моля за тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Смятам, че точно Вие не е най-уместно да говорите по отношение на дипломатическата школа, тъй като Вашият дипломатически опит не е набран в Министерството на външните работи. Така че това, което Вие ще направите, или което... (Неразбираеми реплики от Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, правя Ви забележка!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз съжалявам, вероятно част от нещата, които казвам, не са ви приятни, но както аз изслушах възпитано това, което ми се говореше, така смятам, че е редно да го направите и вие, независимо че това, което се казва, не ви радва. (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
Така че вие ще имате възможност да водите по-успешна външна политика тогава, когато народът ви даде вота си. Дотогава ние ще направим външната политика, за която ни е упълномощило именно това общество, което даде мнозинството на Обединените демократични сили. И това мнозинство на Обединените демократични сили беше получено от българския народ именно в името на европейската и на евроатлантическата интеграция. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството. Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Ако искате да слушате отговорите, ще ви моля за тишина.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Няма отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще ви моля за тишина, защото, ако ще изслушвате по този начин отговорите, може и да прекратим парламентарния контрол. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Госпожа Манева ще дойде всеки момент, но за да не я чакаме и да губим време, ще помоля, ако господин Иво Атанасов не възразява, госпожа Москова да отговори на неговия въпрос.
Господин Атанасов, не възразявате, нали?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов относно противопожарно обезопасяване на Рилския манастир към министъра на културата госпожа Емма Москова.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Не бих имал нищо против да се промени редът, стига министър Москова да не отговори така повърхностно, както министър Надежда Михайлова, от чийто отговор всъщност абсолютно нищо не се разбра.
Въпросът ми към министър Москова е може би отпреди 2 месеца. Проф. Москова, искам да кажа, че няма случай - не зная как е с другите колеги - да съм задал актуален въпрос към министъра на културата и да не е поискано отлагане на отговора. И като се отложи с една седмица, минават 2 месеца, докато се стигне до отговора на даден въпрос.
Госпожо Москова, аз съм убеден, че отговорите не ги пишете Вие, но това говори, че екипът Ви не е добър, след като не са Ви достатъчни 48 часа да дадете отговор по неща, които са Ви ясни, и искате отлагане със седмици. Така е и с този въпрос. Той беше по един конкретен повод - по една проверка на противопожарната служба в Рилския манастир, където бяха установени някои нередности. Имаше опасност манастирът да бъде затворен по предписание на противопожарната служба. Имаше нужда от една голяма сума пари, за да бъдат направени известни осигурителни действия.
Надявам се, че Вие ще отговорите положително на този въпрос, тъй като оттогава наистина изминаха 2 месеца. Но използвам случая и мисля, че това съм го написал в актуалния си въпрос, да Ви попитам дали се превежда ритмично субсидията от държавния бюджет към Рилския манастир? Защото твърде често игуменът на Рилския манастир дядо Йоан иска пари от фондацията, която аз председателствам, за нуждите на манастира.
Искам да кажа, че моят прадядо е работил 16 години за българския дух в "Света гора" и съвсем естествено беше за мен да приема предложението да оглавя тази фондация - "Рилска света обител - Рилски манастир". Но все пак това не е министерство, а е фондация и тази фондация не е като някои други фондации. Тя няма щат, няма офис, има всичко на всичко 1 млн. 200 хил.лв. в своята сметка. Не е "Бъдеще за България". Бизнесмените, фирмите даряват на определени фондации в България. Когато падне правителството на Иван Костов, естествено, че и фондации като тази, която аз оглавявам, ще могат да получат пари. Но засега на такива фондации пари не се дават. Въпреки това дядо Йоан почти всеки месец иска този милион да му бъде преведен от фондацията, на която аз съм председател. Дотам ли я докара Министерството на културата, че игуменът на Рилския манастир да иска непрекъснато да му се даде това милионче? Друг е въпросът, че за да се предприемат каквито и да е реставрационни дейности в манастира, каквато е целта на фондацията, на която съм председател, трябва да има проект, който да бъде одобрен от Националния институт за паметниците на културата. Дядо Йоан не иска милиона по този ред. Аз на него пари на ръка не мога да му дам, както на който и да е друг. Но това е съвсем друг въпрос.
Моят въпрос е: Министерството на културата предвидило ли е достатъчно пари за Рилския манастир или то не е в състояние да поддържа дори минимално тази не само национална светиня, но и този паметник, който е под закрилата на ЮНЕСКО? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министърът на културата госпожа Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов. Ще отмина без отговор инсинуацията за времето, в което ви се отговаря, ще посоча само, че последното писмо за Рилския манастир е съвсем не от два месеца, а е от 25 април.
Поставеният въпрос за необходимостта от противопожарно обезопасяване на манастира е отдавна известeн. С протоколи от експертни комисии, писма, решения на службите за пожарна и аварийна безопасност и лични разговори многократно е напомняно на ръководството на Рилския манастир за задълженията му, които произхождат от статута му на стопанин. За съжаление във времето това не е направено. Казвам - задължение на стопанин - защото Наредба № 6 за опазването и представянето на недвижимите паметници на културата, глава втора, чл. 4, ал. 1 конкретно визира: "Собствениците на недвижими паметници на културата са длъжни да извършват своевременно текущ ремонт за поддържане на паметниците в добро състояние, в това число и тяхната безопасност".
Ето защо допускам, че знаейки нормативните документи и своите задължения на стопанин, игуменът дядо Йоан се е обърнал не към държавата, защото тя няма това задължение, а към фондацията, при това афиширайки своето недоволство от нея. Но това са ваши отношения и договори, които аз не познавам и не желая да влизам в тях. Разбира се, не познавам и собствените приходи на манастира, такива той има, както и допълнителна държавна субсидия за самото съществуване на манастира, не за реставрация. А държавата, държа в скоби да кажа, че обект на наша грижа е не само централната манастирска сграда и останалите пет комплекса от национално значение, разположени на територията, принадлежаща на Рилската света обител, та държавата системно финансира специфични проекти - строително-консервационни и реставрационни работи, консервация и реставрация на художествени ценности, всестранен мониторинг - противоземетръсен, конструктивен и т.н., и ремонтни дейности, които, както прочетох в нормативния документ, не би трябвало да прави, но прави само за да спре остри, гибелно разрушителни процеси - препокриване на покриви, дренажи и т.н., и т.н., макар и с това допълнително да натоварва специфичния бюджет за паметниците на културата.
Да, държавната субсидия се влага регулярно, за това има документи, можете да ги проверите. Разбира се, тази субсидия, за която говоря, за настоящата година е разчетена до стотинка и това е естествено, това съвсем не е най-богатото министерство, а изобщо няма богати министерства, и в нея няма предвидени средства за противопожарна инсталация, поради изложените причини.
Питате ме дали изобщо субсидията е достатъчна. Това нещо е много относително. Държавната задача за дейността по опазване на недвижимото културно наследство за тази година е на стойност 500 млн. лв., разбира се, недостатъчна поради големия брой паметници на културата, но тя е била недостатъчна във всичките тези години, в които имам пряк поглед върху тези проблеми, а те не са малко. Но те са недостатъчни и във всички страни с голямо богато културно наследство. Затова винаги и навсякъде, световен опит е, не само европейски, се търсят и други източници освен държавата, затова всъщност се създават фондации, ако създателите имат куража да отговорят на задължението, което една фондация поема, поставяйки името на една светиня като свое лого.
Седемте паметника на културата от световно значение и 68 от национално и местно значение, които субсидира тазгодишната задача, в процентно изражение спрямо Рилския манастир е 5,85 на сто, което отново повтаря, че той е приоритетен и между другите световни паметници, разбира се, според възможностите на държавата. Затова сме предложили манастира за участие в международни програми, а напоследък сме направили постъпки и за субсидиране чрез международни банки, дано това се осъществи, за инфраструктурата на манастира, включително и противопожарна охрана, без това да е наше задължение. Дано успеем.
Това правим ние, но съжалявам, господин Атанасов, че Фондация "Рилска света обител - Рилски манастир", на която Вие сте председател, не е могла да изпълни досега едно от главните си предназначения и цел - да набира средства за поддържане на тази национална светиня. И това няма нищо общо, но наистина нищо общо с проекта. Одобряването, съгласуването на проекта е въпрос на броени часове.
Убедена съм обаче, че задачата за опазване на Рилската света обител - Рилския манастир, е съотговорна и трябва да стане част от общите усилия от много посоки, ако желанието за това опазване е наистина искрено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо министър! Не зная как броите часовете, но фондацията преди година и половина е изпратила писмо до НПК за подсказване на някакъв начин, по който законно този 1 млн. да бъде употребен за нуждите на Рилския манастир, и още не сме го получили. Може би малко часове са тази година и половина. Аз разбирам, че е примамливо да бъде упрекнат Иво Атанасов в сферата, в която той е най-чист, в сферата на паричните отношения и въпреки опитите да бъде използван дядо Йоан за тази цел, те няма как да успеят, защото тук наистина няма какво да се открие.
Но аз съм изненадан от нещо друго. И дядо Йоан, и Вие сте обърнали очи към мен, като че ли аз съм министърът на културата. Уверявам Ви: не аз съм министър на културата в България. И Ви уверявам, когато стана министър на културата, вместо да пръскам 3,5 млрд., примерно за изселването на Националния исторически музей в Бояна, аз ще помогна на Рилския манастир. Но, докато е правителството на Иван Костов, аз нямам сериозни възможности чрез фондацията да помогна, защото знаете как други фондации набират средства. Не друг, а бившият президент Желев заяви, че фондация "Бъдеще за България" упражнява държавен рекет при набирането на средства. И премиерът Иван Костов от тази трибуна, заяви, че ще съди бившият президент Желев за това, че е обвинил фондацията на съпругата му, че упражнява държавен рекет, но както е известно, до ден днешен такова дело не е заведено в съда, което е едно косвено признание, според мен, за начина, по който някои фондации, близки до министър-председателя и въобще до правителството, набират своите средства.
Тогава, когато фирмите, когато бизнесмените ще имат свободна воля да даряват парите на когото искат, те ще даряват и за Рилския манастир, и вероятно чрез фондацията, на която аз съм председател. Но това ще стане след падането на сегашното правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Михаил Миков относно контрола за екологични замърсявания.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаема госпожо министър, уважаеми четирима колеги от управляващото мнозинство! Аз просто съм неприятно изненадан от вашия интерес към този въпрос, който напоследък е доста актуален и притеснява гражданите, особено в Северозападна България, част от която е и Видинският регион.
Става въпрос за това, че вече близо два месеца в съседна Югославия се води война, война, при която се употребяват различни вещества, които не може да не се отразяват на околната среда.
Определено смятам, че през тези близо два месеца Министерство на околната среда и водите, уважаема госпожо министър, неадекватно реагира и не изпълнява задълженията си по закон относно събиране на информация и предоставяне на гражданите, а Вие знаете, че гражданите у нас са особено чувствителни към тази тема след ситуацията около Чернобил и информационното затъмнение тогава. И понеже този горчив опит го имаме, ние в нашето законодателство сме решили тези въпроси, възлагайки извънредно стриктно разписани задължения на Министерството на околната среда и водите, което да събира тези данни, отнасящи се за състоянието на компонентите на околната среда, за резултата от действията, които водят или могат да доведат до замърсяване или увреждане на околната среда и нейните компоненти, тези данни, също така, за действията, които се предприемат не само по линия на вашето министерство, а тук ангажименти имат, хубаво, че и господин министърът на здравеопазването е тук, и Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, защото обстановката в момента и специално в моя регион и напрежението сред гражданите е много голямо. Поляните са засипани с нещо, което боядисва обувките в червено. Вие сама вчера в свое изявление казахте, че има киселинни дъждове. Имам информация за доста сериозно приближаване до пределно допустимите норми на определени химически компоненти, чието пък вече натрупване или кумулиране по ековеригата може да нанесе съществени поражения или да увреди здравето на хората.
Включително и нашата нова Конституция е предвидила в няколко свои текста изключително тежко изрично задължение на държавната власт да информира гражданите за състоянието на околната среда, както и за мерките, които трябва да се предприемат в такива случаи.
В тоя случай е и моят актуален въпрос: какви мерки и действия са предприети за контрол на замърсяването на почвата, въздуха и водата от военните действия в съседна Република Югославия? Какви са резултатите от тях и какви мерки се предприемат за уведомяване на гражданството при евентуални екологични замърсявания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков! За съжаление ще започна с това, че наговорихте неверни неща. Предполагам, че четете вестници. Многократно са давани изявления от министерството. Всеки, който пожелае, има достъп до нашата информационна система и може директно на място да се убеди, че данните, които ние предоставяме, са напълно обективни и точни, но независимо от това аз още веднъж ще Ви запозная изчерпателно със състоянието на обстановката.
Още веднъж ще подчертая, че състоянието на околната среда се контролира в цялата страна чрез системата за екологичен мониторинг, която нито за миг не е престанала да работи, нито да изпраща редовно данни за състоянието на околната среда.
Системата се състои от 74 стационарни пункта в 37 населени места, 16 автоматични станции с непрекъснат 24-часов режим на работа и 6 подвижни лаборатории.
Водите се контролират в 253 пункта, а от средата на 1997 г. действа и националната система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон на цялата територия на страната. Състои се от 26 пункта, работещи в непрекъснат режим и даващи на всеки 10 минути информация.
Междупрочем, откривам скоба, току-що получих последната информация за радиационния фон. Той е в границите на обичайното състояние, включително сме се свързали с колегите от Козлодуй. Състоянието на радиационния фон е такова, каквото е било през май миналата година.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: А в Силистра?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, в цялата страна всички пунктове са в границите на нормите.
От 5 април 1999 г. в пограничните зони на България със Съюзна република Югославия се извършват и наблюдения на околната среда със значително по-голяма честота, по-голям брой показатели и три подвижни станции са в непрекъснато движение в този регион.
Ще кажа, че част от населените места посетих, и интересно, когато проявих желание да видя тези поляни, посипани с червен прах, жълти дъждове и т. н., такова нещо не можа да бъде установено.
Какви са резултатите от извършваните до този момент наблюдения?
За въздух. Контролират се замърсителите: прах, азотен двуокис, азотен окис, серен двуокис, въглероден окис, озон, сероводород, амоняк, метан и неметанови въглеводороди. Редовно се измерват и летливите органични съединения - бензол, толуол, ксилол, дихлорметан, дихлоретан, тетрахлорметан и тетрахлоретилен. Изследванията се извършват многократно и продължават да се извършват в районите на Дупница, Драгоман, Кюстендил, Трън, Годеч, Сливница, Брезник, Земен, Калотина Стрезимировци, Берковица, Чипровци, Белоградчик, Монтана, Лом, Видин, Кюстендил, Благоевград, Брегово и Сандански. Във всичките тези градове по няколко пъти са били нашите лаборатории.
Досега регистрираните нива на контролираните замърсители отговарят на обичайните за съответните населени места и сезона равнища. Никога не сме казали, че няма превишаване в районите, в които това е характерно. Да, и в Силистра има, и в Бургас има превишаване на нормите, и в София има, но това са обичайните състояния за тези райони. Това са райони - горещи екологични точки.
Измерените концентрации на метан и неметанови въглеводороди, за които липсват пределни норми, са в обичайните си граници. Съществуват минимален брой измервания, в които са превишени пределните норми за някои вещества, но те се дължат на действието на локални замърсители на наша територия. Така например в гр. Видин на 7 и 8 април е превишена нормата за серен двуокис с 2 на сто, а на 8 април е превишена нормата на озон с 10 на сто. На 12 май в Берковица е превишена нормата за серен двуокис с 20 на сто.
Два пъти дневно се изготвят информационни бюлетини за качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна. Бюлетините се изпращат до Министерския съвет, Министерство на здравеопазването, Комитета за мирно използване на атомната енергия, Гражданска защита и БТА. Допълнително се изпраща и информация до общините, в които се извършват измерванията.
По отношение на водите. Както споменах, състоянието на повърхностните води се измерва в 253 пункта. Освен това в граничната зона от р. Дунав на север до границата с Република Македония на юг се наблюдават 10 гранични и фонови пункта от националната система за екологичен мониторинг. Граничните пунктове са разположени по р. Драговищица, р. Теклянска - над с. Долна Мелна, на р. Ерма - при с. Стрезимировци и след гр. Трън, и на р. Нишава - при пропускателния пункт Калотина.
Фоновите пунктове на р. Дунав са при Ново село, р. Тимок при гр. Брегово, р. Лом при с. Горни Лом, р. Цибрица над с. Смоляновци и р. Огоста над гр. Чипровци.
Граничните пунктове, включително и тези на р. Дунав и Тимок, характеризират преноса на замърсяващи вещества във водите между двете страни, а фоновите пунктове показват изменението на естествения фон под влиянието на качествените промени при климатичните фактори - валежи и вятър.
От 5 април насам при граничните пунктове не се наблюдават съществени изменения на качествата на водата в тях, като при пункта на р. Драговищица органичното замърсяване по БПК-5 е три пъти под нормата. Съдържанието на формите на биогенни елементи - азот и фосфор, е съответно: за амониевия азот и нитритния азот - 10 пъти под нормите; за нитритен азот - 20 пъти по-малко от ПДК, а за фосфатите - около 20 пъти по-ниски от стойностите на ПДК.
През посочения период и при фоновите пунктове за мониторинг на водата не се наблюдават изменения на качеството на водите. Пунктовете на р. Лом при с. Горни Лом и на р. Огоста над гр. Чипровци показват данни, съответстващи за проектната категория на реките. Знаете, че р. Дунав е трета категория. Това означава, че по принцип там се допускат по-големи замърсявания.
От началото на периода всекидневно се анализира водата на река Дунав при пункт под град Лом, като в основната схема на анализ допълнително са включени полиароматни въглеводороди, хлорирани летливи огранични вещества и полихлорни дифеноли. Качествата на водата в реката съответстват на изискванията за трета категория в съответствие с действащата нормативна уредба. Измененията на характерните показатели е съответно: слаба алкална реакция на водата в интервала между 7,3 и 7,94 pH при норма от 6 до 9; органично замърсяване чрез перманганатна окисляемост - от 3 до 4,5 при ПДК 40 мг/л; амониевия азот - от 0,25 до 0,73 мг/л при ПДК 5,0 мг/л; нитритния азот - от 0,02 до 0,03 мг/л при ПДК 0,06 мг/л; нитратен азот - от 1,12 до 1,35 мг/л при ПДК 20 мг/л; фосфати - от 0,17 до 0,20 мг/л при ПДК 2 мг/л и нефтопродукти - от 0,32 до 0,49 мг/л при ПДК 0,5 мг/л. Виждате, че само по този показател имаме приближаване към граничните стойности.
Всички случаи на нефтени петна са били повърхностни в тънък слой и са били своевременно овладявани или разсейвани под въздействие на самопречистващи се свойства на реката.
Радиационният контрол.
Състоянието на радиационния гама фон в страната чрез Националната система за мониторинг е обект на непрекъснати наблюдения, както вече подчертах, в реално време. Всеки момент можете да получите данни в нашия център и да се уверите конкретно и директно на таблото на системата за състоянието на радиационния фон в който поискате от 26-те точки на Националната система. Данните не показват промяна в характерните за отделните райони стойности. И тук съм донесла последните измервания във всичките пунктове, които има. Можете да се убедите какво е нивото - варира от 15 до 18 показателя за фона, който е различен за различните региони на страната. Информацията, както споменах, се подава непрекъснато, за разлика от бюлетина за въздуха, в Националния център за реагиране в Управление "Гражданска защита" и в Аварийната станция в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
От началото на м. април ежеседмично се вземат и аерозолни проби от атмосферния въздух. Нещо, което се прави извънредно рядко при обичайни ситуации. Резултатите от лабораторните анализи на пробите, взети до 3 май 1999 г., не показват превишение на радиационните характеристики на атмосферния въздух.
От 11 май екип от специалисти на Националния център извършва набиране на проби от компонентите на околната среда в допълнителни пунктове по протежение на българо-югославската граница - Калотина, Трън, Стрезимировци, Трекляно, Кюстендил и Долно село. Предварителните резултати от анализите на тези проби ще бъдат готови на 18 май.
Радиационният контрол на водите на р. Дунав се извършва ежеседмично в пунктовете Ново село, Козлодуй-пристанище и Оряхово-пристанище. Измерените стойности на обща алфа- и обща бета-радиоактивност преди и по време на военните действия не показват превишение на характерните фонови стойности. Подробните проби за м. май ще бъдат готови на 17 май.
Готови са пълните анализи по радиоактивност от почвените проби на град Брегово и село Пастра и от водните проби от пограничните с Югославия повърхностни водоеми. Те не показват отклонение от нормалните стойности. Химичните анализи за тежки метали за почви и растителност ще бъдат готови до 17 май.
Няма нито едно измерване - нито на Министерството на околната среда, нито на другите компетентни органи, което да показва завишение на радиационния фон.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): И Вие вярвате в това, което казвате?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз твърдя съвсем отговорно - апаратурата, съвмършено изправна и съвременна, работи в непрекъснат режим и показва тези стойности.
Аз разбирам желанието Ви да нагнетявате напрежение, да създавате тревога сред населението, но това е най-малко некоректно.
Подчертавам още веднъж, че в резултатите от провеждания непрекъснат радиационен контрол в цялата страна до момента няма никаква промяна в радиационната обстановка на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Най-напред на уважаваната госпожа министър казвам, че аз много добре знам какво говоря и говоря верни неща, защото и четох закона, все още не й чета Наказателния кодекс.
Става въпрос за многократни превишавания на нормите на някои химически съставки. Нямам предвид радиационния фон. Оставете радиационния фон, той в Македония се е увеличил четири пъти, а нас не ни е засегнал.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Осем пъти.
МИХАИЛ МИКОВ: И аз съм много учуден от подхода към проблема. До нас има сериозни опасни действия, които създават опасност за трансгранично замърсяване, ние тук като щрауси говорим за нашата страна, сякаш около нас няма нищо. Какви мерки вие предприехте във връзка с Югославското посолство, във връзка със страните-участници в конфликта какви средства те употребяват там, за да се види има или няма? Всякакви слухове се носят - за необогатени урани и пр. Нека на хората да даваме конкретна информация.
И една молба тук. Молбата ми е от днес нататък, както и за дните на военните действия, да предоставите на нашата парламентарна група събраната информация, специално ни интересува за химическите замърсители, които се предвиждат и които се следят от лабораториите по Наредба № 14 от 23 септември. И молбата ми е ако може не два пъти, а веднъж дневно те да постъпват в едно писъмце до нашата парламентарна група, ако това няма да ви затрудни особено. Ако други имат интерес да заповядат.
Колеги, трябва да знаете, че това е право на всеки гражданин и всеки гражданин може да го иска, а не да се обобщава информация за цялата страна, да се създава една относително добра картина, която в определени райони не отговаря на това, което е в цялата страна. Разбира се, че Южна България е по-далеч от Прахово, отколкото моя регион. И разбира се, че зависи от розата на ветровете и от други моментни ситуации. Но не може ние да си затваряме очите, защото ако тук не мирише на диоксини и фурани, мирише просто на затвор. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Искате ли дуплика? Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма никакви пречки да получавате данните. Нещо повече, можете да посетите и нашия център, да видите как изглеждат данните. Твърдя, че по западните райони няма превишение на нормите, в това ще се убедите. Има превишение в градове, в които по традиция имаме превишение на нормите. Не съм казала, че цялата обстановка е благоприятна.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А кой ги замърсява?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Много добре знаете кой замърсява Бургас. Много добре знаете кой замърсява "Марица-Изток". Добре знаете кой замърсява Русе и Силистра. И това не са грехове на нашето правителство.
А Вашите видения за Наказателния кодекс, са си Ваш проблем.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А кой замърси Видин със серен двуокис?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Иван Борисов относно научнообоснована и достоверна информация за паднали киселинни дъждове в регионите в непосредствена близост до Югославия.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! През последните седмици в пресата многократно се появиха съобщения за паднали киселинни дъждове. Населението от граничните региони с тревога свързва тези изключително тежки явления с войната в Югославия. Проблемите, свързани с екологичните последствия от въздушните удари срещу Югославия тревожат с еднаква сила както югославския народ, така и съседите на Югославия.
Преди началото на войната срещу Югославия съдържанието на уран във въздуха беше 30 пъти под допустимата норма, сега то е само 4 пъти под границата. Неслучайно всеки българин сега казва: "Изобщо не вярвам, че екоминистерството казва истината за замърсяването на околната среда. Правят го, за да не създават паника."
Имаме всички основания да твърдим, че НАТО сега води в Югославия една скрита химическа война. Самолетите на НАТО превърнаха в развалина рафинерията в Панчево. През същата нощ от пламъци бяха обхванати втората по големина рафинерия на Югославия - тази в Нови сад, както и слад за суров петрол и газ бутан. Проливните дъждове отмиха от атмосферата голямата част от смес газ и сажди още преди облакът да ги разсее. Местните власти препоръчаха на жителите да не излизат на отрито без противогаз.
От края на март до днес самолетите на НАТО ежедневно подпалват складове за гориво, рафинерии и химически заводи в Югославия. Стълбове от дим разнасят в атмосферата диоксини и фурани, както и други вещества, някои от които причиняват рак. От атмосферата отровният товар пада на земята, за да се върне чрез хранителната верига или водоизточниците обратно в човека. Още от първите дни на войната НАТО нанасяше удари върху химическите заводи, в които се предполага, че Югославия произвежда бойни отровни вещества. Западните тайни служби ни убеждават, че Югославия разполага с нервно-паралитични газове - зарин, фосген и табун, в количества, достатъчни да причинят смъртта на милиони души.
С всяко попадение на НАТО върху югославската инфраструктура нараства и загрижеността на съседните държави - Унгария, България, Гърция, Румъния, че екологическата катастрофа може да премине и в техните територии. Водещи германски лекари-еколози обвиниха НАТО, че към хуманитарната катастрофа в Югославия ще се прибави и екологическа катастрофа. Нима не е прав Кузневац, когато твърди, че НАТО води на територията на Югославия скрита химическа война?
На 9 май т.г. отровен облак премина над пограничните села във Видинския район. Непоносима миризма е усетена в Ново село, Брегово, Връв, Куделин, Балей. Известно е, че само часове преди това самолетите на НАТО удариха Прахово. На следващата сутрин зеленчуците в този регион бяха повехнали, по листата имаше кафяви петна, променен беше и техният вкус. Подобни явления бяха наблюдавани и в други райони на страната в близост до границата с Югославия.
Моят актуален въпрос е: уважаема госпожо министър, бихте ли се ангажирани с конкретна информация по въпроса за киселинните дъждове в Западна България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Отново трябва да кажа, че патетичното Ви изказване беше изпъстрено с неверни твърдения, слухове и предположения. Фактите говорят съвсем различни неща.
Никога не съм казвала, че ние не сме загрижени и не следим състоянието на околната среда, обезпокоени от възможни последствия от събитията в Югославия. Именно затова нашата система от 5 април работи в състояние на непрекъсната дейност без почивни дни, с нощни дежурства. Ние си даваме сметка, че са възможни рискове, но състоянието досега не показва такива отклонения.
Нещо повече. Вие ми цитирате съседни страни. Трябва да ви кажа, че държим непрекъсната връзка с всички съседни страни - мога да ви покажа официалните писма: и с Румъния, и с Унгария, и с Гърция, и с Австрия. Първо, в нито една от тези страни няма такова напрежение и няма такива публикации в пресата. Второ, техните измервания също показват, че всичко е в границите на нормата.
Но конкретно на Вашия въпрос за киселинните дъждове във връзка със зачестилите публикации в пресата и повишения интерес, включително и Вашият въпрос:
Известно е, че основна причина за появата на киселинни дъждове е повишеното съдържание на серен двуокис в атмосферата. Това е токсична субстанция, която се изкачва на големи височини в атмосферата, взаимодейства с водните пари, при което се образува сярна киселина. При валеж тя атакува листната маса, а попаднала в почвата, биологически се акумулира в растенията, което води до нарушаване на основните им жизнени процеси и поява на некрози и обезлистване.
В България серният двуокис е характерен замърсител на атмосферния въздух в цялата страна. Основните източници на горивните процеси са ТЕЦ-овете, промишлеността и битът. Общите емисии на серен двуокис средногодишно са от порядъка на 1 млн. 400 хил. т. България е една от най-големите замърсителки в Европа със серни окиси.
След започването на военните действия в съседна Югославия, в България са констатирани концентрации на серен двуокис в по-високи от характерните за страната стойности само при отделни измервания, като например в град Видин на 7 и 8 април и в град Берковица на 12 май. От пробите, които взехме в Берковица за увредените растения, след консултации със специалисти от Биологическия факултет на Софийския университет и Института по генетика беше показано и доказано, че растенията са поразени от гъбично заболяване, причинено от бактерията Ботритис Ценарея, което се предизвиква от масови поражения на ниски температури и висока влажност.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А в Белоградчик как е?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В Белоградчик, грешка.
Тези явления се наблюдават в района всяка година. Това можете да прочетете и в публикациите във вестниците. Възрастната жена казва: "Да, всяка година имаме подобни явления, ама тази година, виждате ли, е повече..."
Освен това трябва да подчертая, че анализът на почвата в този район - в Брегово, във Видин, още от 1993 г. показва едно изключително ниво на киселинност. Ph в този район е между 2,8 и 3,3. Пробите от пунктовете на река Тимок и село Куделин показват, че и при дъжд могат да се получат реакции, както при киселинни дъждове.
Изключително малка е вероятността за появата на киселинни дъждове в резултат на бомбардировките над Сърбия, което обаче не изключва изобщо появата на киселинни дъждове. Такива се наблюдават ежегодно в различни райони на страната. Това е световен проблем и поради значимостта му, към Конвенцията за трансгранично замърсяване на далечни разстояния международните организации са подготвили специално споразумение (протокол), с който отделните страни се ангажират да намаляват емисиите на серния двуокис. Протоколът е подписан и от Република България. Нашата страна, както вече казах, е един от най-големите замърсители със серни двуокиси.
От началото на април в Националния център се анализират проби от дъждовни води, които са всъщност доказателство за тези показатели - по Ph, по летливи органични съединения, полиароматни въглеводороди и полихлорирани дифенили. Досега във взетите дъждовни проби не е констатирана завишена киселинност на дъждовете. На базата на сравнения между наличните български и международни норми не са установени и наднормени замърсявания по органични замърсители.
Данните показват, че не може да се търси зависимост между киселинните дъждове в България и събитията в Югославия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Госпожо министър, ще бъда откровен: не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Вие продължавате да четете неща, които са написани отдавна.
Четете данни, които са много стари, а ние говорим за актуални въпроси, за това, което вълнува българина днес.
Не мога да не ви попитам след Вашия отговор за следното: "Химко" - Враца не работи, "Видахим" не работи. За какво замърсяване в нашия край говорите? От какво, от кои заводи? Те не работят. А само те ли са?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): И Телефонният завод.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: И за Телефонния завод казва д-р Марангозов. Затова не мога да се съглася с казаното от Вас. Във Вашия отговор Вие най-малко говорите за киселинните дъждове. Вие говорите за анализи и за проби от почва и всичко друго, но не и за това, което аз Ви питам.
Не мога да се съглася с Вас за това, че ние с моя колега Михаил Миков нагнетяваме напрежение сред хората. Това изобщо не е вярно. Вчера аз пропътувах стотици километри из Северозападна България. Срещнах се с десетки хора и те чакат Вашия отговор сега. Ние смятаме, че по-често трябва да излизате и тези данни своевременно да се казват на хората. Не е истина това, че ние нагнетяваме напрежение. Напрежението го има. Вече казах, че вчера се срещнах с десетки хора в цяла Северозападна България. Те следят, те са очевидци на това, което става. Как може във Враца на белия автомобил сутринта да има червен прах и Вие да казвате, че всичко е ясно и чисто? Не мога да се съглася с Вас.
Неслучайно всеки българин казва: "Изобщо не вярвам на информацията, изнесена от екоминистерството. Правят го, за да ни заблуждават. Правят го, за да не всяват паника."
Ето това е истината. Така че моля Ви, ние ще задаваме такива въпроси. Бъдете коректна да изнасяте точна информация. Българите имат нужда от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата госпожа министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не очаквам да повярвате на това, което казвам. Защото напрежението, което съществува, го нагнетявате вие и това аз установих в районите, които посетих. Червеният прах в Берковица и във Враца, за който говорите, хората казват, че това е обичайното явление в този град. Това са характерните прахове за състава на почвата в тези градове.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Един завод не работи!
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Жълтите прахове, които коментирахте, са прах от цъфтящите иглолистни дървета.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: За първи път ли цъфтят тези дървета?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Навсякъде сме взимали проба, а това, че вие не си представяте какво представлява един киселинен дъжд, аз съжалявам, тези неща се учат в училище. Не е необходимо да имате горивен процес в самия град и там да падне киселинният дъжд. Още в самото начало на изложението си Ви подчертах, че става дума за атмосферни процеси на висока, огромна височина. Така че не случайно съществуват и специални модели и в Европа съществуват два центъра, които следят движението на атмосферните процеси във връзка с разпространението на серния окис. Може да имате горивен процес в Скандинавия, който е предизвикал по-голяма емисия на серен окис и киселинният дъжд да падне в България. Така че не търсете пряка зависимост между това, което непосредствено гори във Враца или в Берковица, и киселинните дъждове. Това са глобални процеси и много трудно се установява връзката между едно явление в една страна и киселинен дъжд в друга страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Давам думата на господин Статков за процедура, стига да е процедура!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, господа и госпожо министър! Аз искам да направя процедурно предложение господин председателят да спазва Конституцията. Тя има директно действие.
Госпожа Манева си позволи в отговор на два от въпросите да излезе извън текста на Конституцията. Ясно е записано, че народните представители имат право на питане и актуални въпроси и министрите трябва да отговорят, а не да дават квалификации и председателят на събранието да мълчи. Защото, госпожо министър, не са глупави и емоционални изказванията на колегите. Аргументирани са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какви квалификации имаше, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ: Напротив, господин председател! Като народен представител от този край се присъединявам към голямата им тревога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставете сега тревогата, кажете за процедурата!
РУСИ СТАТКОВ: Искам по процедура да спазвате като председател, като водещ изискванията на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Статков. Спазвам. Ако смятате, че нарушавам Конституцията или правилника, има начин да ме санкционират.
Господин Статков, сядайте си на мястото, няма процедура повече. Сядайте си на мястото, за да продължим работата по парламентарния контрол. (Председателят изключва микрофона.)
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев от народния представител Станка Величкова относно съдбата на Диабетния център в Банкя.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! В публичното пространство се появи информация, че Министерството на здравеопазването иска да закрие Диабетния център в Банкя, където се лекуват болни от диабет деца. За сведение на народните представители този център за тях не е само лечебно заведение, но те там живеят и учат. Без да ги деля, напомням, че децата са от най-най-социално слаби семейства и от дом "Майка и дете". Поради това Диабетният център, с неговите медицински и педагогически кадри, е не само домът, но и болницата, и училището на тези деца. Ето защо се интересувам от тяхната съдба и доколко е вярно, че ще закриете центъра в Банкя.
Този въпрос добива особена острота и от факта, че диабетноболните се увеличават. Болестта навлиза все по-често в детската и в по-младата възраст. За да се преодолява тази тенденция са необходими много усилия, и то постоянни усилия от страна на държавата за профилактика, диагностика и лечение. Диабетноболните деца се нуждаят от много грижи, за които Вие, господин министър, като педиатър, знаете много добре. Още повече, че днес, когато храненето на мнозинството от българите е недоимъчно, с белтъчен дефицит, въпросът за храненето на диабетноболните деца е особено важен в тяхното лечение и предпазване от усложнения.
Децата, за които питам в Диабетния център, имат своя определен диетичен режим, който веднага ще се наруши, ако центърът се закрие. Още повече, че децата са непрекъснато на инсулин.
И същевременно нека не забравяме, че децата там учат и всъщност центърът по смисъла на Закона за народната просвета, чл. 26, ал. 1, т. 11 е специално училище. Специално, защото там педагозите имат специални учебни програми и методика на преподаване, без натоварване, със съответен индивидуален подход към всяко болно дете. Въпросът е чрез това специализирано обучение децата рано или късно да се интегрират в обществото. Следователно, Диабетният център в Банкя изпълнява особени, отговорни, лечебно-педагогически функции и затова неговата съдба е обект на моя актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Величкова!
За отговор има думата министърът на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Величкова! Да, действително Акредитационната комисия към Министерство на здравеопазването, съвместно с ръководството на Софийския медицински университет, с ръководството на Държавната университетска педиатрична болница, чието поделение е това звено в Банкя, и след вземането на становището на републиканския специалист по педиатрия, предложи на Медицинския университет да закрие Клинично-рехабилитационното отделение в гр. Банкя, и то частта му за диабетноболни деца.
Голяма част от твърденията и връзките, които направихте в преамбюла на Вашия въпрос, не отговарят на действителността и това е обяснимо, тъй като Вие не сте специалист в тази област. Но тъй като, доколкото знам, сте специалист в областта на образованието, ще Ви кажа, че тази теза е абсолютно погрешна: че децата, болни от диабет, се нуждаят от специален учебен режим, от специална учебна програма или от някакъв облекчен режим по отношение на техния учебно-възпитателен процес. Напротив. Тези деца имат нужда от съвсем нормални условия и натоварвания при учебния процес, такива, каквито имат и здравите деца. Но това е по отношение на учебния процес и нуждата от специален учебен процес.
Това клинично-рехабилитационно отделение в никакъв случай не е диабетен център, както Вие го наричате. В България има само три диабетни центъра, от които два в София и един в Габрово. Сега ние възнамеряваме с помощта на общините да увеличим броя на диабетните центрове. Освен това в България има 58 информационни диабетни центрове, които имат за задача да обучават болните от диабет, включително и децата, в съответния диетичен режим на хранене, на трудова, тоест двигателна активност за децата и за инжектирането и дозирането на инсулина. Вие сте права, че броят на децата в България, болни от диабет, е 2000. Средногодишно около 10-12 деца на 100 хил. деца са новите болни от диабет. Това е тенденция не само в България, Вие знаете, това е световна тенденция. Някакъв бум в диабета за щастие няма и това също така има своето обяснение. И в хода на тези мисли какво е диабетен център и какво е клинично-рехабилитационно отделение, тъй като много добре познавам работата на това отделение, и то отдавна, самата Вие може да установите, че там освен едно клинично отделение има и детска градина, и диспансер, което пък съвсем не му е работата, има и летни лагери. И освен диабетноболни, там се запълва по някакъв начин обемът на това заведение с деца със затлъстявания, други ендокринни и хронични заболявания, които също така не се нуждаят от някакъв санаториален режим.
Диабетът, включително и особено при децата, е инсулинонедоимъчен и затова децата през целия си живот се нуждаят от инсулинолечение, от една диета, която в детската възраст е относително свободна, и от един активен двигателен режим.
Казвам това не за да ви изнасям лекция, естествено, а за да обоснова съвременното становище, към което аз се присъединявам, че тези деца трябва да живеят при нормални условия. Те трябва да живеят в семейна среда, трябва да учат в нормални училища и трябва да се адаптират в обществото, да не се чувстват въобще болни деца. За поддържане на доброто им здравословно състояние е необходим на първо място инсулин. Държавата осигурява инсулин на всички диабетноболни, включително и на децата.
Използвам случая да ви кажа, че в България вече 100 на сто от диабетиците, не само деца, които са на инсулинолечение, получават човешки инсулин, което е много по-добро от животинския инсулин, с който част от тях се лекуваха досега.
Освен инсулинът, на децата и на някои други категории болни се осигуряват и пенове, т.е. улеснява се до голяма степен дозирането, инжектирането на инсулина. Избягват се някои странични явления при инжектирането от самото инжектиране на инсулина. Това също допринася за една по-голяма свобода, една по-голяма сигурност на децата, в зависимост от тяхната възраст, дори сами да правят инжекция с инсулин, след като бъдат обучени.
Що се отнася до проследяването на тяхната обмяна. Също така държавата е осигурила и тази година в много по-голямо количество тест-лентичките, с които се установява захарта в урината. И това може да бъде един скрининг за състоянието на детето.
Ето защо и по много други психологически, и други съображения, а и медицински, никъде в света не се препоръчва сепарирането на децата с диабет, а даже и с много по-тежки умствени и физически недъзи в отделни общества, в сепарирани общности, в парникови условия, ако мога така да се изразя.
Друг е въпросът, както Вие схващате и споменахте, че диабетът е медико-социален проблем.
Аз досега Ви говорих за медицинските проблеми. Сега ще Ви кажа няколко думи за социалните проблеми. Ние направихме един преглед на децата. В смисъл преглед на социалния статус на децата, повърхностен, на децата, които са контингент на това отделение. Установи се, че не всички попадат в категорията на социално слаби или застрашени.
В момента с помощта на Министерството на труда и социалната политика, защото има деца от различни краища на страната, се провежда изследване. При груба оценка в сериозно, лошо социално състояние са между 10 и 15 от децата. Но за всяко дете се прави подробна и актуализирана социална анкета. Това се прави с цел да се види къде трябва да бъдат настанени тези деца, в какви социални заведения. Така че в съответното медицинско учреждение, лечебно заведение в близост до дом за сираци или някакъв друг вид социално заведение, в зависимост от възрастта, да може при нужда детето да получи необходимата помощ, така както и всички останали в този район. А също така да се види и какви са възможностите за медицинско наблюдение в самите социални домове.
Ние не възнамеряваме в най-тежко социално положение деца да оставим на улицата или да ги оставим без всякаква грижа. Дори ние имаме готовност в съседната сграда, която е санаториум за деца със сърдечни заболявания, тези десетина деца, докато се уреди техният въпрос, да бъдат приютени там.
Що се отнася до сегашната сграда. Също така се обмислят, съвместно с Министерството на труда и социалната политика, различни идеи, за да може тя да бъде използвана по предназначение, пак в тази сфера, и да се запазят, доколкото е възможно, и някои работни места. Засега в това отношение нямаме окончателно решение.
Така че аз мисля, че това, което се прави, няма да бъде в ущърб на децата, а точно обратното. Такава структура не отговаря
на съвременните схващания както на диабетологията, така и на организацията на здравеопазването. Напротив, тези грижи трябва да се децентрализират и да стават по места в естествена среда.
Уверявам Ви, че всичко, каквото е в интерес на децата, ще бъде направено. Дори ние предвиждаме да разширим тази социална анкета. Това са 2000 деца, не са чак толкова много. Но те са пръснати из цялата страна. Да видим социалния статус на всички деца, болни от диабет. Но това изисква време, все още нямаме резултатите. И тогава, ако се наложи, деца, които действително нямат семейства или семействата са в такова състояние, че е по-добре децата да не са там, тогава да направим действително едно такова специално медико-социално заведение и нещата да дойдат на местата си.
Така че това става повод ние да поставим на по-широка основа грижите за децата с диабет в целия медицински и социален аспект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бояджиев.
Госпожа Величкова, ако желае, може да направи реплика.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Да приемем, че Диабетният център Вие го наричате Клинично-рехабилитационно отделение. Приемам това.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ БОЯДЖИЕВ: Това не е най-важното.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Не е най-важното, прав сте. И аз така смятам.
Първо, искам да Ви благодаря за лекцията що е диабет.
Но не мога да Ви благодаря за отговора на въпроса. Сам Вие казвате, че децата са 2000, на които ще направите социална анкета и че за това е необходимо време. Така е. Направете я тази анкета. Разберете всичко това. И тогава, вместо да търсите да създавате специално медико-социално заведение, тогава, примерно, решавайте въпроса и за това клинично-рехабилитационно отделение в Банкя.
Защо впрягате каруцата пред коня? Не е необходимо. Създавате си излишни затруднения и внушавате, че сте социално нечувствителен като министър и като педиатър. Много Ви моля! Не е необходимо да създавате излишно напрежение в това отношение.
Може ли Медицинският университет в София, Вашият републикански педиатър, всички те са Ви дали идея да се вземе тази сграда. Не знаете за какво ще се ползва. След това на тези 2000 деца ще трябва да търсите сграда.
Кому е нужно такова разтакаване? През това време децата, които работят и живеят в Банкя, които се лекуват в Банкя, да бъдат поставени в една изключително тежка ситуация?
Аз няма да се спирам на цифрата, че само 10 деца са в това състояние. Това просто не е вярно. Но да приемем, че едно дете е. Защото, когато грижата даже за едно дете се наруши, тогава ние не можем да говорим за обстоятелството, че здравето е ценност.
Господин министър, искам да Ви кажа, че би трябвало да мислим за интереса на детето и детето като най-висша ценност, най-висш ранг, здравето - най-висша ценност.
Следователно, от тази призма смятам, че Вие трябва да водите здравната си политика, а не да търсите икономическия интерес. Икономическият интерес може да бъде за предприятието, за старите машини, но не за детето, за българското дете!
Вярно е, че сега се въведе военна терминология в нашия речников фонд. Но аз не смятам, че нашите деца ще ги депортираме. Къде? Вие сам не знаете още къде. И тази депортация всъщност ще ви обрече на гибел.
Много Ви моля, недейте, защото в случая, без да съзнавате явно, Вие ще извършите едно престъпление. Уверявам Ви, не бива. Замислете се върху моите препоръки. Аз Ви ги правя най-чистосърдечно в името на българското дете. Смятам, че тук не трябва да имаме разминаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Величкова.
За дуплика има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Величкова, аз много Ви благодаря за лекцията, която ми изнесохте за грижата за децата, и за политическата лекция и съвети, които ми дадохте. Ако Вие се нуждаете от едни кратки обяснения, за да разберете логиката на нещата, това не е лекция за диабет, тя не Ви е нужна. Но аз пък съвсем не се нуждая от лекции относно грижата, значението и мястото на децата в това общество, тъй като това е било, в края на краищата, винаги смисълът на моя живот, повярвайте ми.
Що се отнася до другите препоръки, които ми дадохте, Вие сте абсолютно неправа. И ще Ви кажа защо.
Първо, не става въпрос за двете хиляди диабетици да ги съберем на едно място. Точно това не искаме ние. Но ако искаме да видим от тия две хиляди диабетици, да речем, колко са сираци, те няма да са големият процент.
А защо да бъдат в Банкя? Ами те, ако са в някакъв друг район, първо, ако са малко на брой - ами ние ще ги сложим в други заведения, няма да правим специално.
Вие не може да разберете, че не това е грижата за детето - да ги сложим в един инкубатор. Представяте ли си, уважаеми дами и господа, има едно дете, което осем години стои там! Е, колко още ще стои там - още осем, още двадесет? Осем години да затворите едно дете в един такъв санаториум, пък да е най-хубавият - ами то е загубено като социална личност! Действително това дете е сирак, но то има друго място, където трябва да бъде.
Аз освен това ви казах, че нито едно дете няма да остане на улицата или без съответната необходима грижа. Но ние няма да оказваме грижи, които не са необходими. И това е нашата политика. Не става въпрос за икономически интереси. Аз непрекъснато повтарям, че това са съвременни тенденции, които са в полза на децата. Никъде не съм споменал за никакви икономически проблеми, свързани с този център. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бояджиев.
За процедура - госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Процедурата ми, госпожо председател, е да се види чл. 77, ал. 3 - че когато има отговор на актуален въпрос, съответно репликата на министъра не може да бъде повече от две минути. До две минути, това е така. Така че много Ви моля, спазвайте тези правила на парламента.
И второ, искам да напомня на господин министъра, използвам случая за процедура, защото по друг начин няма да мога да му го кажа: оценките на народния представител се правят от тези, които са ги избрали, а не от министрите. Оценките на министрите се правят от народните представители, защото сме парламентарна република, господин министър. Не злоупотребявайте. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо Величкова, но въпреки добрите ми чувства съм изненадана от това, което казвате. Министър Бояджиев започна да говори в 12,49 ч. и приключи в 12,51 ч. А заради добрите си чувства аз Ви предоставих 50 секунди повече, отколкото Вие имахте право.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Валентин Симов относно Наредба за изменение на Наредба № 5 от 1984 г. за хигиенните норми за пределно допустимите количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще започна с това, че, за съжаление, този актуален въпрос се забави доста дълго време - изминаха повече от месец и половина от неговото задаване. Но мисля, че все още е необходимо нашите избиратели да разберат точно за какво става въпрос.
Вярно е, че редица учени излязоха със становища, че нитратите, когато се използват само като торове, не били вредни. Но също така е вярно, че и в световната общественост - на учените имам предвид - и в българската няма единомислие по този въпрос. Следователно наредбата, която Вие издадохте, повишава 3-4 пъти нормата, която се употребява за нитрати. От такава гледна точка за мен все още е необяснимо, въпреки че аз се съветвах с доста специалисти, в това число и със специалисти от центъра на доц. Ризов, имах възможността да беседвам с тях, да чуя техните обяснения. Но самият аз останах неудовлетворен от тези дебати, защото не можах да добия напълно яснота защо, след като един път нашата страна е приела едни норми, се оказа, че тези норми изведнъж са много високи и ние трябва да ги намалим. Защо правим този отстъп от това - дали поради причина, че в Европейския съюз и европейското законодателство нормите са по-ниски или наистина това, което твърдят част от учените, че нитратите всъщност не са вредни?
В тази връзка е и моят актуален въпрос, тъй като дълги години ни убеждаваха, че нитратите са вредни. Сега изведнъж някакси тихомълком се оказа, че те не са вредни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, най-краткият отговор на Вашия въпрос би бил следният. Да, премахват се тия норми, защото не са необходими. Но аз сега, разбира се, ще Ви отговоря кои са необходимите предпоставки, за да се промени тази наредба. И това е, разбира се, по предложение на съответната секция, която е към Института по хигиена, за който Вие споменахте.
Една от първите предпоставки е фактът, че нитратите са една естествена съставка на околната среда. Съдържат се в почвата, водата, хранителните продукти от растителен и животински произход. От общото постъпление на нитрати в човешкия организъм около 70 на сто е с храни от растителен произход, 21 на сто е чрез водата и около 9 на сто - с храни от животински произход.
Съгласно препоръките на Световната здравна организация безопасното ниво на среднодневното постъпление на нитрати с храната и водата не следва да превишава 5 мг на килограм телесна маса. Резултатите от извършвани експериментални и разчетни проучвания у нас показват, че при консумация на всички продукти, за които са лимитирани норми със съдържание на нитрати в тях над горната граница на определените максимални нива, не се постига консумация от 5 мг на килограм тегло, а много по-ниска.
Второ, нитратите, приемани с храната, не са токсични. Те се приемат дори като хранителна съставка, но в смисъла не на храна, а нормално минерално съдържание на растителните и малко в животинските храни - както фосфатите, йода, селена, флуора, с всичките техни аспекти за участие в обмяната на веществата.
Към настоящия момент, по данни от наблюденията, провеждани от органите на Министерството на здравеопазването, в страната не са възниквали отравяния вследствие консумация на зеленчуци с високо съдържание на нитрати. Няма регистрирани такива. Токсичен ефект е възможен само при висок прием на нитрати от кърмачета до 3-месечна възраст. Този факт е известен на медиците и педиатрите. Ето защо в Наредба № 5 е нормирано съдържанието на нитрати в детските храни - защото там може да има токсичен ефект и там не са премахнати тези норми. Тези състояния просто е невъзможно да се получат у възрастния човек поради редица физиологически особености.
Проведените в световен мащаб през последните 20 години - зебележете - епидемиологични проучвания не доказват положителна зависимост между приема на нитрати и честотата на раковите заболявания, каквито твърдения имаше също така.
Трето, като член на Световната търговска организация България е длъжна да приведе санитарните и фитосанитарните изисквания и норми в съответствие с тези препоръчвани от така наречения "Кодекс алиментариус". В препоръките на "Кодекс алиментариус" не съществуват норми за нитрати в хранителни продукти, тъй като на основание на натрупаните досега токсикологични познания в тази област се счита, че те не са опасни за хората.
Съществуващите досега национални норми бяха много ниски и установяването им не бе научнообосновано.
Четвърто, публикуваните норми за съдържание на нитрити в хранителните продукти са в съответствие с Регламент № 194 от 1997 г. на Европейския съюз за определяне на максимални нива за определени замърсители в храната. Регламентираните в европейския документ норми за нитрати са определени на базата на научнообоснована оценка на риска за здравето на потребителите и осигуряването на необходимата здравна защита.
Ако желаете и ако представлява интерес, аз имам данни пред себе си, които показват пък какви са резултатите от изследванията на нитрити в България. Те показват следното: традиционно ниско съдържание на нитрати в следните зеленчуци, предлагани на пазара - домати, картофи, пипер, кромид лук, праз лук, патладжани и дини. В тях не се установяват нитрати. Практически това показва, че тези продукти не натрупват нитрати над съществуващите норми, поради което не се налага нормиране на нитратите в тези именно зеленчуци.
Средно при 10 на сто от пробите - зеле, фасул, моркови и тиквички, се констатират отклонения от съществуващите норми, но известно е, че предварителната обработка на тези продукти като измиване, накисване, обелване снижава съдържанието на нитритите в тях с 10-15 на сто, а кулинарната обработка - с още 25 на сто. Тъй като посочените продукти основно се консумират след предварителна кулинарна обработка, при съществуващите данни не се налага нормиране на нитратите в тези зеленчуци.
И сега, има една друга категория зеленчуци - това са листни зеленчуци, при които се наблюдават сезонни колебания. Те са свързани с наднормено по действащите максимални нива съдържание на нитрати. Значи, сезонно увеличаваме доста високо ниво на нитрати. Поради това, че те се консумират директно от потребителите, без никаква предварителна обработка, тяхната концентрация следва да бъде нормирана. Констатираните към момента отклонения при тези зеленчуци не превишават нормите, регламентирани с последното изменение на Наредба № 5. С други думи, ние за тях в Наредба № 5 оставяме норма, но от изследванията, които правим виждаме, че те не надвишават тази норма, но ние запазваме нормата по съображенията, които преди малко изтъкнах.
Ние смятаме, че тази промяна в нормите за съдържание на нитрати в хранителните продукти не крие риск за здравето на потребителите. С постигането на тези норми ще се осигури една здравна защита на населението в страната съответно на защитата, която получава и европейският потребител. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
За реплика думата има господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моето безпокойство беше от реакцията на избирателите ми. Аз съм избран от селскостопански район и първите реакции, които бяха от страна на потребителите бяха: а, бе, как така, нали в морковите, примерно, които са огромната част от съставката на детските храни Вие разрешавате да се повишат стойностите. А от друга страна, пък към мен се обърнаха веднага производителите. Много елементарно може да звучи, но те ме питаха: можем ли да торим повече сега?
За мен отговорът Ви е добър и аз го приемам, но ми се струваше, че би било добре правителството в лицето на Министерството на здравеопазването да беше направило една кампания, за да може и потребители, и производители да разберат тази необходимост.
И второто, което ми се струва, че е също важно и по което имах възможности с Ваши специалисти да беседвам, е именно контролът, който ще бъде осъществяван. Там ми подсказаха една много интересна идея, която в редица западни страни вече се практикува, т.е. контролът не е постфактум, след като е произведена продукцията, а е в нейния процес на производство. Ако това нещо бъде наложено, тогава ние наистина ще имаме гаранции и за производители, и за потребители, че ще можем да ядем качествени продукти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
За дуплика думата има господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Само две думи, за да стане ясно на слушателите и на зрителите.
Дадоха се обяснения и в пресата, и по телевизията. Не е безпокойството нито от потребителите, а е още по-малко от производителите. Безпокойство има от страна на тези хора, които създадоха частни лаборатории за изследване на нитратите по пазарите, по борсите и т.н. Но така или иначе практиката на изхода да се изследват зеленчуците отпада, както разбрахте и по всички европейски документи, така че това е било стара практика и ние се придържаме вече към новите неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването от народния представител Кънчо Марангозов относно съкращения в спешните центрове.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Не по моя, още по-малко по Ваша вина, този отговор се забави повече време - точно с 2 месеца.
Аз смятах да оттегля въпроса си, но днес, когато небето над България вече не е чисто и съществуват опасности и други неща да се случат, които се случиха вече край София, считам, че дейността на спешните центрове е от изключителна отговорност. И в тази връзка ме учудиха публикациите в пресата, както и изказвания на отговорни служители на министерството още в началото на месец март, че предстоят съкращения в спешните центрове.
В постановления на Министерския съвет и наредби на Министерството на здравеопазването - на мен са ми известни общо пет такива в последните 4-5 години - се определя, обобщавам, че спешните центрове осигуряват спешна медицинска помощ от лекари и/или среден медицински персонал в дома, на местопроизшествието, по време на транспорт до болничното заведение на болните с нарушени жизнени функции, нарушено съзнание, на граждани със сърдечни и мозъчно-съдови инциденти, нарушено дишане, обилни кръвоизливи, състояние на гърч, остри болки от различен характер, злополуки, изгаряния, измръзвания, започващо раждане и аборт, тежки психически разстройства, а напоследък може да се наложи - от стихийни бедствия и аварии, причинени от натовски самолети.
Известно е, че екипите за оказване на спешна медицинска помощ в страната и особено в столицата са недостатъчни, независимо че някъде нормативите за кадри са спазени. Недостатъчността на екипите е резултат на увеличаващата се сърдечно-съдова и мозъчна заболеваемост, както и на спешните състояния в медицината, където знаем, че изключителната важност на посещението на екипа не е в първите часове, а в първите минути!
Известно е, че се увеличава и производственият, битовият травматизъм, може да се увеличи и военният травматизъм, което е една от опасностите за България.
Годишно над 30 на сто от българското население се обръща към спешните центрове и то - считам аз - с основание, независимо че в малките градове неотложната помощ не е уредена.
Санитарният транспорт е в окаяно състояние. Доставените реанимобили "Ситроен" вече се износват, а някъде са износени. Ето защо, най-малко учудващо е решението за съкращаване на персонал в спешните центрове, още повече, че съгласно чл. 4, ал. 1 на Постановление № 23 на Министерския съвет от 16 януари 1999 г. е записано - цитирам - "Заместник министър-председателят, министърът на образованието и науката, министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика и министърът на културата да извършат, считано от 1 януари намаление с 4 на сто на плановата численост на персонала към 31 декември в ресорните системи, финансирани от общините". Спешните центрове се финансират от държавата, значи се нарушава постановлението.
Моят актуален въпрос, господин министър, е: кои са причините, налагащи съкращение на персонала в спешните центрове и, ако е започнало това съкращение, по какви критерии то се извършва? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Марангозов, спомням си, че преди една или две години Вие зададохте един въпрос в навечерието на зимата и ме предупреждавахте, че като падне снегът "Бърза помощ" ще престане да действа. Тогава аз Ви отговорих, разбира се, че такива апокалипсиси у нас няма да станат, така както няма да започнат да падат бомби в България.
Във връзка с Постановление № 23 на Министерския съвет, което Вие цитирахте, и Закона за държавния бюджет численият състав на работещите в бюджетната сфера, в това число в здравеопазването, се намалява средно с 4 на сто. Съкращението касае и системата за спешна медицинска помощ, където на базата на интегрална оценка, включваща наличния персонал по категории, специфични функции, комуникационни възможности и географски особености, а също така - състава и броя на екипите, защото тук не става въпрос за един лекар, за една сестра, а тук се работи по екипен принцип, както много добре знаете, така че и това е взето под внимание, защото ние вече имаме една много добра информационна система, министерството приложи диференциран подход за оценка на реалните потребности от персонал. В тази връзка следва изрично да подчертая, че редукцията се прецени като възможна само по отношение на административния и друг, немедицински персонал, при което бе съхранен напълно броят на медицинските екипи, обслужващи населението.
Уважаеми господин Марангозов, искам да Ви уверя, а и всички тук присъстващи народни представители, че министерството е подходило максимално отговорно при провеждане на съкращенията. Нещо повече, в качеството си на министър Ви уверявам, че дейността на системата за спешна медицинска помощ няма да бъде повлияна неблагоприятно от извършените съкращения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
За реплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, Вие не ми казахте колко процента са съкращенията. В пресата се появи, че съкращенията в спешните центрове са 6 на сто - административен и инженерно-технически персонал. Аз считам, че особено инженерно-техническият персонал в днешно време е крайно необходим за спешната помощ. Вие много добре обяснихте какво е екип. Аз съм дал десетки, може би стотици дежурства и знам, че ако един лекар или среден медицински специалист отиде без шофьор или без нужната техника там, където трябва на спешното повикване, той се превръща в един обикновен телефон на доверието.
Всеки администратор знае, а и Вие като министър, че санитарният транспорт в момента е крайно недостатъчен. Поради тази причина, а не само поради липса на екипи понякога закъсненията на медицинските екипи в страната са големи, особено за София. Това се признава и от самите работещи там. Всички гледахме прекрасния филм на Николай Волев, даден по телевизията.
Господин министър, Вие много пъти от тази трибуна споменавате думата "апокалипсис" и че съм говорил за зимата. Едва ли знаете какво е ставало тогава из цялата страна. Но апокалипсисът, господин министър, вече се състоя. И не си представяйте апокалипсиса като библейска... или като нещо от филмите, примерно Нострадамус. Апокалипсисът вече е в Югославия. Апокалипсис е това, което стана тук с въпросите, които се поставиха към министъра на екологията. Той вече настъпва и в България. Апокалипсис е, че 80 на сто от българското население е бедстващо. Апокалипсис е, че има просяци по улиците на България, а вие сте вече две години на власт и казахте "Ние можем!" Трябва да се замислим над този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Марангозов, по темата за апокалипсиса Вие сте по-голям специалист, защото Вие, вашата партия веднъж доведе българския народ до истински апокалипсис. Сега вашите приятели правят същото и с югославския, сръбския народ. Така че да не коментираме тази тема.
Не Ви отговорих точно за процента, защото това не се съдържаше във Вашия актуален въпрос. Но веднага ще Ви кажа, че общо за страната средният процент на съкращения в "Бърза помощ" е 3,72 на сто. И тъй като имам пред себе си справка за всики центрове за спешна медицинска помощ ще Ви кажа, че е подхождано съвсем индивидуално и са преценявани щатна бройка по щатна бройка. Ще Ви кажа само драстичните разлики. Например в Ловеч съкращението е 1,88 на сто, тоест от 209 души са съкратени само 4. Най-високото съкращение е в Силистра - 7,95 на сто. Средното върви някъде между 3 и 4 на сто и Ви казах коя е средната стойност.
Ние се натъкнахме на страшни безумия. Например в Центъра за бърза помощ в София, защото говорите за технически персонал, в продължение на четири години се водят четири или пет огняра, а от четири-пет години центърът е включен на централно отопление. Там се водят на щат автомобилни монтьори, а от пет години там не е ремонтиран нито един автомобил. Всички коли на "Бърза помощ" се ремонтират, сега установихме, в частни сервизи.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Какво лошо има в това?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Няма нищо лошо, разбира се, но защо трябва да се държи щат за това нещо. А това, че се ремонтират в частни сервизи е прекрасно.
Накрая искам да Ви кажа още нещо, доктор Марангозов. Българинът никога през живота си в последните 50 години не беше виждал толкова много, толкова хубави и така оборудвани линейки, както ги вижда днес по пътищата на градовете и селата в България. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев от народния представител Велко Вълканов относно лекарствените средства, отпускани по Закона за ветераните от войните. Идентичен е и въпросът на народния представител Иван Бойков.
Имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Неотдавна беше приет Законът за ветераните от войните. Въз основа на този закон Вие одобрихте списък на лекарствените средства, които ще бъдат отпускани на ветераните. По повод на този списък получавам много писма от граждани-ветерани, които изразяват своето недоволство от него. Смята се, че от списъка липсват много лекарства, необходими за хората с увредено здраве, особено за тези, които са в напреднала възраст, каквито са ветераните от войните.
Позволете накратко да Ви спомена писмото например на господин Васил Паунов от Дупница. Той сочи, че например в раздел I са пропуснати лекарствените средства за лечение на панкреаса и слезката. В раздел II не е предвидено лечение с дигоксин, антистенокардин, нифедипин и още много други такива лекарства от този род. В раздел III не са предвидени кетазон, колхицин и още други антипаркинсонови средства. Сочат се още лекарства в раздел V, в раздел VI и т.н., лекарства, които са много необходими на възрастните хора, а ги няма.
Ето защо си позволявам, господин министър, да попитам дали не съществува възможност да се разшири така съставения списък на лекарствените средства, за да се отговори на реалните здравни нужди на ветераните.
Позволете ми, господин Бояджиев, да разширя въпроса си. Моля да не смятате, че постъпвам некоректно, защото съм сигурен, че ще бъдете в състояние да отговорите на този въпрос. Искам да попитам допълнително може ли ветераните от войните да ползват лекарствените средства, отпускани по Наредба № 17 от 1997 г.?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Тази наредба е само за военните инвалиди.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Аз Ви моля да отговорите на този въпрос. Аз питам дали този списък може да бъде разширен до степен да обхване всички ветерани от войните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин министър, ако ще Ви бъде по-лесно, нека и господин Бойков да си зададе въпроса.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Действително въпросът, който поставяте, е сериозен. Аз се отнасям с цялата си отговорност към него. От 1 януари 1999 г. влезе в сила Законът за ветераните от войните, задължения по който има и Министерството на здравеопазването. Аз ще прескоча това, което Вие казахте. След неколкократни срещи с представители на Съюза на ветераните от войните и Съюза на военноинвалидите в България работна група от специалисти и експерти предложи проект на списък на лекарствени средства, който предоставихме за становища и евентуални предложения на горепосочените съюзи. Съобразявайки се с направените от тях допълнения, списъкът беше преработен и в този вариант утвърден.
Основният принцип при изработването на списъка от лекарствени средства по чл. 4, т. 1 беше посочените медикаменти да не присъстват в приложения № 1 и 2 на Наредба № 12 за лекарствените средства за домашно лечение, които са на общия принцип. Голяма част от ветераните от войните боледуват от хронични заболявания, които са посочени в тази наредба. При по-голяма част от случаите тези пациенти получават медикаментите за своето хронично заболяване, посочено в Наредба № 12, както всички граждани с лимит или сто на сто заплащане при по-изгодни условия, отколкото частичното заплащане по Закона за ветераните от войните. Тук ще отворя една скоба по повод това писмо на господина, който ми цитирахте. По принцип в тази Наредба № 12, за която аз споменавам, всички паркинсонови лекарства са абсолютно безплатни.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): И могат да ги ползват?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ:Както всеки гражданин на Република България.
Второ, някои от медикаментите, повечето от медикаментите, които господинът съобщава, също влизат в тази наредба, например сърдечните средства. А някои други, които Вие споменахте, отдавна не са модерни и не са с добра ефикасност, като например антистенокардинът. Остаряло схващане е, че той има някакъв ефект върху сърдечносъдовата система. Той има друг ефект, се оказа, и той е стимулатор на имунитета, но това е съвсем друго. Просто името подвежда и хората го употребяват. По тези причини ние не сме включили тези лекарства дори и в Наредба № 12.
Всъщност в утвърдения списък се допълват лекарствените средства, които могат да се получат по Наредба № 12 за хронично заболяване. Тоест те са едно допълнение. И ние сме се съобразили в този списък да бъдат най-често употребяваните лекарства. Друг е въпросът, че един закон е влязъл в сила на 1 януари 1999 г., обнародван на 20 декември м. г., когато бюджетът вече беше съставен. Но не това е основният проблем. Вие виждате от консултациите и преговорите, те всъщност не бяха преговори, съветите, мнението, което дадоха тези два съюза, смятам, че постъпихме коректно към ветераните от войната. Какъвто е и моят баща всъщност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Бояджиев. Все пак въпросът дали все пак обективно този списък на лекарствените средства не е ограничен. Защото, обърнете внимание, че преди законът режимът беше много по-благоприятен. Те ползваха всички лекарствени средства със съответен процент.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: И на практика не ги ползваха.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Това е друг въпрос - дали не са ги ползвали. Сега се поставя въпросът дали не бихме могли да внесем един разумен лимит, така че да са доволни нашите граждани. Аз поставям въпроса не би ли могло в тази ваша наредба, която утвърждава последния списък, изрично да се каже, че ветераните могат да ползват на общо основание и всички останали лекарства, които са посочени в Наредба № 12. Това е въпрос на една широка информация, хората да знаят.
И все пак Ви моля накрая, още веднъж обърнете внимание. Ако искате, ще Ви изпратя писмата на хората, за да видите дали не би могло да се направи нещо за тях. Ще Ви бъда аз лично благодарен, пък и хората естествено ще бъдат безкрайно доволни от това внимателно отношение. Ще Ви кажа, ветераните си отиват бавно, но сигурно. Тази година за пет месеца са починали 9 хил. души. Общо бяха към 90 хиляди. Нека проявим една синовна грижа към тези заслужили наши защитници на родината, на отечеството. Надявам се, че ще направите нещо допълнително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването от народния представител Иван Бойков относно условията и реда за отпускане на лекарствени средства на ветерани - инвалиди от войните.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще ви обясня каква е разликата, защото и за мен беше трудно в началото, когато получих това писмо.
Има две категории, едната е общата - това са ветераните от войните, а втората, по-тясната, която е в по-тежко състояние, това са ветераните - инвалиди от войните. Те бяха третирани в различни списъци и получаваха различни лекарства. Сега, господин министър, с Постановление № 30 от 9 юни 1986 г. и Наредба № 7 от 15 април 1997 г., аз си направих труда да ги извадя от компютъра на парламента, е уреден въпросът за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени средства за ветерани от войните, забележете, и лицата, останали инвалиди като военнослужещи във Въоръжените сили и вследствие на заболявания, свързани с участие на фронта.
Същевременно с това обаче § 4 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве отменя Наредба № 46 от 11 декември 1995 г., в която са включени като приложения списъци 1 и 2 на лекарства, отпускани за домашно лечение. По този начин се приравняват по нуждите от лекарствени средства ветераните и инвалидите от войните, като отпадат много от лекарствата, с които последните досега са лекувани.
Затова моят въпрос като че ли на пръв поглед съвпада с въпроса на уважаемия колега Вълканов.
Какво ще направи вашето министерство, имате ли виждане по въпроса как да уредите положението на инвалидите от войните, които по силата на това стечение на обстоятелствата получават ограничен кръг лекарства? Тоест те се приравняват към ветераните от войните, а има разлика, тъй като едните страдат наистина от заболявания и са уважавани хора, но те страдат от заболявания по-скоро на възрастта, докато другите са инвалиди от войните, имат конкретни увреждания и досега са били лекувани с някакви лекарства безплатно. Сега така или иначе техните възможности се ограничават, не знам защо е станало така, може би от недоглеждане, Вие ще ми отговорите. Но мисля, че тези хора не заслужават такова отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Ще ми разрешите да прескоча формалната част от отговора. Общо взето военноинвалидите, и те не са само ветерани, мисля, че това Ви е ясно, голяма част от тях имат физически увреждания, да не обяснявам какво значи това, а хроничните им заболявания, които са получили дали по време на изпълнение на воинския дълг или по друга причина, са обезпечени по начина, който е за всички други граждани, включително и за ветераните.
Тук има една разлика с ветераните. А сега има действаща Наредба № 7, която е само за военноинвалидите. Тя не е отменена. Тя е действаща. Вие казахте, че по някаква причина била отменена.
Съюзът на военноинвалидите в България е направил предложение до Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 30 от 1986 г. за подобряване на материално-битовото положение на ветераните от Отечествената война. Може би е за военноинвалидите от Отечествената война? Това предложение е изпратено и при нас, в Министерството на здравеопазването, за становище. В това становище ние ще покажем какво предложение правим и какво смятаме да направим в тази насока. По този начин ще се реши законово и проблемът за лекарствоснабдяването на военноинвалидите.
Имайте предвид обаче, че създавайки сега нови законови уредба за лекарствоснабдяването въобще, може би само след няколко месеца ще се наложи да ги преработваме при влизане на здравноосигурителната каса в действие. Във всички случаи обаче ние трябва да помислим за известни привилегии в това отношение за ветераните и военноинвалидите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бойков има думата за реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър, един ден да останат без лекарства тези хора по причина на това, че трябва да се преработва нещо, не е оправдание да останат без лекарствата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не са останали без лекарства.
ИВАН БОЙКОВ: Ще ви прочета писмо без коментар, което е написано до мен. То е от о.з. подполк. Ангел Димов Вълчев от 10-и конен полк. Той пише така: "Толкова ли дотегнахме на страната си, та и на стари години нямаме спокоен живот? За да я има майка България и днес ние дадохме частта от телата си и т.н. Аз съм о.з. подполк., ранен в Косово поле със 17 рани и т.н." Тук има епикриза и всичко. Този човек не получава лекарства. Не получава например фелоран. "Имам право на едно лекарство и то е "фелоран", но другите си купувам свободно на големи свободни цени." Ще Ви дам писмото, а Вие ще направите справка и ще видите за какво става въпрос. Знам че и други хора са говорили по този въпрос с Вас. Ангажирани са с това.
Това писмо е много тежко за мен. Но пак Ви казвам, че нямаме основание и право. Аз се извинявам на този човек. Предполагам, че и Вие ще се извините, че дори един ден може би сме го лишили от това да ползва определени лекарства, които са животоподдържащи за него, защото ветераните от войните, инвалидите са останали около 200 човека. Аз съм внук на такъв и знам, че даже в ония години за тях се е грижило Министерството на войната, сега Министерството на отбраната. Грижите са стигали дотам. Може би затова въпросът ми е и към тях. Но това са съвсем малко хора и може би за тях не трябва да има никакви наредби, а всичко трябва да е ясно, свободно, платено и изчистено. А тук се получи една недомислица. Аз съм влязъл в проблематиката. Там са около 30 наредби и са отменени членове от една в друга. Това, което казвате за Наредба 7, тя наистина важи, но тя стеснява възможността на тези хора.
Моля Ви, вижте тези неща, за да ги изчистим, защото хората са много малко и при всички положения не заслужават такова отношение. Не трябва да чакаме нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за дуплика господин министърът.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Господин Бойков, съгласен съм с това, което казвате. Не е проблем да осигурим безплатните лекарства на 200 души за тази държава и аз съм сигурен, че това ще стане. Но когато става въпрос за финансови средства, особено за привилегии, трябва да има някакъв документ за това, нали? Не може никой да бръкне в джоба и да им ги даде. Но аз пък и друго искам да кажа: дайте ми моля Ви това писмо на господин о.з. подполковника! Аз ще направя точна справка в поликлиниката или в здравната служба, където той живее и съм абсолютно сигурен, че това, което той пише, не отговаря на истината.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): По този начин Вие го обиждате.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не го обиждам. Той просто или не знае, или някой друг не се е погрижил за него, но това не може да бъде факт. Дайте ми писмото и ще Ви дам официална справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев от народния представител Кънчо Марангозов относно Постановление на Министерския съвет № 268 за структурни промени в здравеопазването.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, с Постановление на Министерския съвет № 268 от 17 декември 1998 г. Националният център по обществено здравеопазване, Националният център по здравни знания, Националният център по комплексно изследване на мозъка и Националният център по фитотерапия и народна медицина към Министерството на здравеопазването се преобразуват в Национален център по финансиране на здравеопазването и Национален център по обществено здраве. С Постановление пък № 77 от 19 април 1999 г. Националният център по финансиране се закрива и с активите и пасивите си отива към Националната здравноосигурителна каса. Това си е ваш проблем.
За директор на Националния център по обществено здраве е назначен проф. Радослав Попов на 71 години. Бившият директор - проф. Любомир Иванов, бе назначен за ръководител секция "Развитие на здравни системи и ресурси" с временен договор до 20 март 1999 г. - характерните временни договори за режима "Костов". Договорът на проф. Иванов не е подновен, като пред проф. Попов той е заявил, че това е станало с Ваше нареждане. Това проф. Попов по-късно е заявил и пред директорския съвет на центъра.
Проф. Иванов е на 55 години. Специалист по обществено здравеопазване със специализация в Световната здравна организация. Бил е съветник на министъра на здравеопазването в Либия от 1978 до 1982 г.; лектор по обществено здраве в развиващи се страни; национален директор през 1988 г. на Програмата на Световната организация СИНДИ; главен републикански специалист по социална медицина; специализирал е "Осигуряване качеството на здравната помощ" в Стокхолм през 1985 г.; "Профилактика на неинфекциозните болести" в Хайделберг през 1989 г.; в Торонто - 1990 г.; Ванкувър - 1992 г.; Сидней - 1995 г.; "Мениджмънт и реформата на здравеопазването" - във Вашингтон през 1997 г.; специален представител на Световната здравна организация в Таджикистан, като мисия на Организацията на Обединените нации, където неговите разработки цитирам: "превърнаха Таджикистан в модел на развито здравеопазване в Централна Азия". Край на цитата. Думи, думи...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Това е било по време на Съветския съюз.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не е по време на Съветския съюз. Думи на д-р Джон Асъл - регионален директор на Световната здравна организация за Европа. Има над 130 научни публикации; 14 монографии на български, френски, английски и руски език; ръководител е на българо-белгийския проект по осигуряване качеството на първичната здравна помощ. Проф. Иванов е експерт, консултант на Световната здравна организация с пост "Д-1". Тоест, може да бъде директор в щабквартирата на Световната здравна организация в Копенхаген. Представлявал е европейското бюро на Световната здравна организация на редица международни форуми. Например само през 1998 г. - "Здравето в балканските страни" - в Атина; "Здравни последици от икономическата криза" - в Банкок.
Моят актуален въпрос е: кои са причините договорът на проф. Любомир Иванов да не бъде подновен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министърът на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Марангозов, като слушах тази кадрова справка на доц. Иванов си мислех, че ако половината от българските лекари имаха тези възможности за специализация, може би можехме да имаме вече и Нобелов лауреат.
Вие много добре знаете, че Националният център по обществено здраве е юридическо лице и аз не съм работодател на неговия персонал с изключение на директора му и следователно не мога да назначавам или освобождавам никого от този персонал. От друга страна Вие не толкова рядко посещавате този център и следователно лично бихте могъл да се осведомите за причините, поради които трудовият договор на проф. Иванов не е продължен. Но аз Ви отговарям поради задължението си, произтичащо от Конституцията.
Професор Иванов беше назначен с временен трудов договор за директор на Националния център за обществено здравеопазване със срок 19 декември 1998 г. Междувременно така, както казахте, този център беше закрит и на основата на неговото обединяване с три други центрове беше създаден Националния център по обществено здраве. В новосъздадения център проф. Иванов беше назначен за завеждащ секция с временен трудов договор с тримесечен срок, както и другите трима директори на закритите национални центрове.
В настоящия отговор не третирам и не коментирам професионалните качества и компетентност на проф. Иванов.
При формирането на Националния център по обществено здраве и изготвяне на работната програма на центъра от проф. Иванов е поискано да представи работна програма за ръководената от него секция. Изискването, както към всички останали секции, е на всеки етап от работата да има резултати, които да се прилагат в хода на реформата на здравеопазването.
Проф. Иванов представя една изследователска програма на тема: "Осигуряване на качеството в първичната здравна помощ в Република България" със срок две години, т.е. до края на 2000 г. На бележките на директора на центъра, че: първо, не може да продължава толкова дълго време тази програма, която има за цел формиране на критерии и стандарти за качество на първичната помощ, като се има предвид, че реформата в тази област е в ход и има приоритет, и, второ, че в програмата се предвижда работа по качеството на първичната помощ не като цялостна функция на общопрактикуващия лекар, а по отделни заболявания. Това е обсъждано и в Дирекционния съвет, т.е. било е препоръчано, от една страна, да се предостави програма и, от друга страна, този проект да бъде значително коригиран.
В продължение на три месеца няма резултат от работата на проекта и никаква реакция от страна на проф. Иванов. Аз няма да се спирам на значението на качеството на първичната помощ, колко актуален и важен е този проблем и колко тясно е свързан той с реформата, която ние искаме да направим, а някои може би не искат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кънчо Марангозов има думата за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Аз ще кажа следното. Министър Бояджиев не коментира професионалните качества на проф. Иванов, защото те наистина са от висок ранг. Основната причина да не бъде подновен договорът на проф. Иванов е, че беше номиниран за министър в правителството на Николай Добрев. Това - първо.
Второ, по отношение на осигуряване качеството на първичната здравна помощ аз смятам, че проф. Иванов, ако не най-добрият, е един от най-добрите специалисти в България.
Чета ви писмо от 31 март 1999 г. на проф. Вилен Бец - директор на белгийско-българския научен проект за сътрудничество и осигуряване качеството на първичната здравна помощ:
"Тук изразявам моята благодарност за отличното сътрудничество с видния български учен проф. Иванов - специалист по обществено здраве, като научен координатор от българска страна. Благодарение на неговата компетентност и превъзходна помощ за дизайна и изпълнението на проекта, предварителните изследователски работи са твърде обещаващи."
Нима няма да се съобразите с това? Всички знаем какво е първичната помощ.
Но тук пише и още нещо, господин министър, в това писмо на проф. Вилен Бец от Свободния университет в Брюксел, факултет по медицина и фармация:
"За да осигуря правилното използване на бюджета под моя отговорност, никакви пари не се изпращат и няма да се изпращат на каквато и да е българска банкова сметка, поради някои трудности, възникнали по време на предишни международни проекти."
Това подлежи на друга тема на контрол.
В същото време Вие бяхте назначили за директор на Центъра по финансиране на здравеопазването човек, който няма дори призната специалност. Същият сега е заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса. Е, прав е д-р Илко Семерджиев, когато днес пише в уводна статия във вестник "24 часа", че парите няма да стигат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За дуплика има думата господин министър Бояджиев.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): То е ясно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Сега ще видите колко е ясно.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз много съжалявам, че д-р Марангозов ме принуждава да изнеса още няколко данни, които аз умишлено спестих и които може би ще накарат проф. Иванов да се срамува. Аз не го желая.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Тогава не ги казвайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: При процедурата по обединението на тези три центъра, на един от които беше директор проф. Иванов, се оказа, че на 1 септември 1998 г. проф. Иванов е сключил договор № ТКЛ-1 с Националния фонд "Научни изследвания" за изследователски проект на същата тема: "Осигуряване на качеството в първичната здравна помощ в Република България" на стойност 5 млн. лева със срок за изпълнение - 31 август 1999 г.
Работната програма по този договор повтаря изрично, дословно, предоставената от проф. Иванов програма за работа на ръководената от него секция. За този договор освен директорът са знаели само ограничен кръг сътрудници от тогавашния Център по обществено здравеопазване. Но и това не е всичко.
След разговори между мен и министъра на науката на кралство Белгия през лятото на 1997 г. и допълнителни уточнявания, т.е. не проф. Иванов, и не проф. Бец са издействали тези пари, а аз лично чрез разговори с министър Илиев, който е от български произход и който е министър на науката в Белгия.
Проф. Иванов подписва на 24 ноември 1997 г. договор от името на Националния център по обществено здравеопазване с проф. Вилен Бец от името на Свободния университет в Брюксел за съвместен изследователски проект на тема: "Осигуряване на качеството в първичната здравна помощ" със срок 31 октомври 1999 г., която обща стойност на проекта е 4 млн. и 400 хил. белгийски франка, предоставени от белгийското Министерство на науката, а не от проф. Бец, когото аз лично познавам.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Той е съдиректор на проекта.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Да.
От тази сума 720 хил. белгийски франка, т.е. над 35 млн. лева е трябвало да бъдат приведени на Националния център по обществено здравеопазване и неговия приемник - Националния център по обществено здраве, заедно с три персонални компютри с принтери. За съдържанието и клаузите на този договор не съм бил уведомен нито аз, нито някой от ръководните сътрудници в министерството. Това донесе някои усложнения в отношенията ни с белгийската страна. Но така или иначе, досега в този Национален център е получен само един персонален компютър и нито един франк. На многократните настоявания - устни и чрез служебни писма от д-р Илко Семерджиев, тогава заместник-министър на здравеопазването, и на сегашния директор на центъра - да се изясни каква е съдбата на тези немалко пари и какво е извършено по този проект липсва какъвто и да е съдържателен отговор.
Освен това, при проучването, което сега е в ход по този въпрос, от Брюкселския свободен университет съобщават, че в техния списъчен състав няма професор на име Вилен Бец, т.е. лицето, с което е подписан споменатия договор зад гърба на министерството.
И още нещо. В договора с Националния фонд "Научни изследвания" се посочва, че в момента, т.е. 1 септември 1998 г., се водят интензивни преговори с Брюкселския свободен университет за допълнително финансиране, след като договорът с този университет носи дата 10 месеца по-рано, т.е. преговорите отдавна са приключили.
Аз обръщам специално внимание на господин Стоилов, защото вероятно той ще бъде адвокат на проф. Иванов.
Не смятате ли Вие, господин Марангозов, че при това положение: първо, не може в една и съща тема с един силно протрахиран срок за изпълнение да се получават пари от три източника - от бюджета, от Националния фонд "Научни изследвания" и от белгийското правителство?
Второ, не може в продължение на 15 месеца да не се отчете никакъв резултат от работата по тази тема, още повече че този резултат е крайно необходим за здравеопазването ни в момента.
Трето, не може ръководният екип на Министерството на здравеопазването и ръководството на Националния център по обществено здраве да не бъде уведомяван за договор по международно сътрудничество за неговото съдържание, ангажименти и изпълнение, както и за значителната сума пари, които съпътстват изпълнението на този договор. Разбира се, че не може!
Смятам обаче, че най-мекият подход в случая е да не се продължи трудовият договор.
Какво ще произтече оттук нататък все още не се ангажирам да кажа. Когато се получат необходимите документи, може да се осведомите по какъв път и в чий джоб са влезли споменатите 720 хил. белгийски франка, предназначени за нашата страна. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев от народния представител Стефан Мазнев относно статута на Държавна белодробна болница - Радунци.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Строежът на болничен комплекс Радунци е започнат през 1936 г. по немски проект и е завършен окончателно през 1955 г. Причина за строежа е туберкулозната пандемия, достигнала особено големи размери в България през средата на 30-те години. Това принуждава тогавашното правителство да назначи комисия, която да излезе със становище къде е най-подходящото място за построяване на санаториум за болните от костно-ставна туберкулоза и специфични белодробни заболявания.
Започват продължителни наблюдения чрез специално построена станция и се установява, че на посоченото място времето през повечето дни от годината е слънчево и безветрено, с по-малко валежи, с ниска влажност и почти нищожно количество на мъглите. Излиза се с предложение на това място да се построи санаториум, който да обслужва болните от Южна България и е наречен Южнобългарски санаториум, а по-късно Радунци.
Използването на добрите климатични условия, слънцето и чистия въздух и досега доказа добрия лечебен ефект при подобни заболявания.
Уважаеми господин министър, тъй като бяха предлагани различни варианти за бъдещето на санаториума, като например евентуалното му закриване, превръщането му в затворническа болница и т.н., моля да ми отговорите какво е окончателното становище на Министерството на здравеопазването по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев. Усмихвам се, защото не мога да устоя професионално да не забележа, че отдавна туберкулозата не се лекува със слънце и с въздух, още повече, че дори слънцето е вредно за туберкулозно болните и облъчването с ултравиолетови лъчи е забранено за тях. Но не това е важното.
Държавната болница по белодробни болести Радунци е специализирано здравно заведение за лечение и рехабилитация на болни от туберкулоза и хронични неспецифични белодробни болести. Болницата е на централно финансиране от Министерството на здравеопазването и е с най-голяма материална и леглова база от 9-те държавни белодробни болници в страната.
В болницата се лекуват болни не само от региона, а и от цялата страна, изпратени от съответните белодробни диспансери по местоживеене.
От 1994 г. започна тенденция към намаляване използваемостта на легловата база, която тенденция се запазва и сега. Една от причините за това е, че здравното заведение е отдалечено от големите населени места, което създава определени трудности за пациентите. Значителна част от болните, особено тези с туберкулоза, са хора с ниски доходи и предпочитат да се лекуват в близост до домовете си. Поради това белодробните диспансери трудно изпращат нуждаещите се болни в отдалечени болници, каквато е тази в Радунци.
В съответствие с провежданата здравна реформа и в частност на пневмо-фтизиатричната мрежа, болницата бе посетена нееднократно от специалисти на министерството и РЦЗ - град Стара Загора, включително и от националните консултанти по фтизиатрия и пневмология. Целта бе да се анализира дейността на заведението в контекста на нарастване заболеваемостта от белодробна туберкулоза в страната, да се оцени адекватността и ефикасността на лечебно-диагностичния процес и да се преструктурира легловата база с оглед оптималната й използваемост.
Ще отворя една скоба, за да ви кажа, че аз също тогава имах идеята това да стане една болница за цяла Южна България, така както аз не знаех, че се е казвала тогава. Но се оказа, че там не отиват болни.
След обстоен анализ на констатациите от извършените проверки и направените предложения от специалисти и Експертния съвет по туберкулоза, Министерството на здравеопазването смята, че Държавната болница по белодробни болести следва да запази функциите на специализирано здравно заведение на национално ниво за лечение и рехабилитация на болни с туберкулоза и хронични неспецифични заболявания.
При проведената акредитация на болницата броят на леглата е определен на 300, структурирани както следва: 100 легла за болни с белодробна туберкулоза, във втората, продължителната фаза на лечение, 150 легла за хронични неспецифични белодробни болести и 50 легла за извънбелодробни форми на туберкулоза.
Предстои повторно обявяване на конкурс за директор на Държавната белодробна болница - Радунци.
С една дума ще продължава да съществува и ще се полагат усилия тя да бъде изпълнена със съдържание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Господин Мазнев, имате думата.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, що се отнася до репликата Ви в началото на отговора, искам да Ви уверя, че справката за добрите климатични условия съм я получил от РЦЗ - Стара Загора, а не е моя измислица.
И все пак благодаря Ви за отговора. Аз искрено се надявам, че Министерството на здравеопазването е взело най-правилното решение по отношение на този въпрос, което ще бъде в интерес и на работещите в санаториума, а и на самите болни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
Съобщения:
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе срещата си с делегацията на американския Сенат в събота, 15 май, от 18,30 ч., а не от 18,00 ч., както предварително е било съобщено.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 19 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовно заседание на 19 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 19 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Следващото заседание на Народното събрание е на 19 май 1999 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,58 ч.)
Председател:
Йордан Соколов
Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова
Секретари:
Виктория Василева
Камен Костадинов