Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедура - господин Ангел Найденов. Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имам предложение в днешния парламентарен ден да се предвиди изслушване на министър-председателя. Струва ми се, че е повече от необходимо народните представители да чуят информация от министър-председателя за ситуацията в страната, създадена в резултат на пожарите през последната седмица. Само за вчерашния ден те са били над 200. Само за Хасковска област пожарите са над 70, като на практика са засегнати всички общини на територията на Хасковска област. Не става дума само за щети и за унищожено имущество, за материални щети, а става дума за унищожен поминък за десетки хиляди хора.
Народните представители трябва да получат, ми се струва, отговор на редица въпроси за функционирането на системата за защита на населението, за действията на редица правителствени и специализирани служби и не на последно място за действията като цяло на държавната администрация.
Защо не предлагам да чуем министър Праматарски? Защото ми се струва, че в тази информация, която ще ни представи министър-председателят, трябва да чуем и оценка на действията на самия министър Праматарски, и на ръководената от него правителствена комисия.
Аз недоумявам защо едва вчера тримата министри се събраха да координират действията, в това число и на органите на МВР и на Министерството на отбраната, да оценят взаимодействието с Въоръжените сили в една определено бедствена ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Още по-силно недоумение буди фактът, че на четвъртата година областните управители се инструктират как да действат в подобни ситуации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Моля ви, уважаеми народни представители, да подкрепите това предложение.
Член 41, ал. 2!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво "чл. 41, ал. 2"? Това е процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама къде Ви е процедурата в правилника?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Член 41, ал. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но това не е въпрос на дневен ред! Посочете ми в правилника процедура за поканване на министър-председателя. Такава процедура не мога да намеря. Има процедура по чл. 95 - "Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии. Така че...
Аз ще сезирам министър-председателя, евентуално и министър Александър Праматарски. Ако желаят, да изнесат някаква информация. Но като процедурно предложение не мога да го поставя на гласуване, защото нямаме такава процедура.
За процедура ли, господин Корнезов? Заповядайте. Само да не е във връзка с направеното вече предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не е във връзка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): В пряка връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма пряка и непряка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България, който гласи: "Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължат министрите да се явят на техните заседания и да отговорят на поставените въпроси", да задължите министър-председателя на Република България господин Иван Костов да се яви пред парламента и да информира Народното събрание във връзка с пожарите, които бушуват почти в цялата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, аз не мога никого да задължа. А ако някой се задължава, парламентът ще бъде. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Голям проблем е да чуем министър-председателя. Голям проблем! Двеста пожари, а Вие се чудите как да поканите министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Найденов, пазете тишина в залата! Като правите процедурни предложения, правете редовни процедурни предложения. Никой не Ви е виновен, че не знаете правилника. (Неразбираема реплика на народния представител Ангел Найденов.)
 Ама ние с Вас нещо не може да се разберем! Това не е въпрос на дневен ред.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): А на какво е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпрос дали има процедура, по която ние може да задължим министър-председателя.
Седнете си на мястото (обръща се към Ангел Найденов), нямате думата, чухме Ви вече.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Има дневен ред. Правя предложение за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква промяна в дневния ред? Ние първо трябва да приемем, че може да го извикаме, а Вие това не може да ми кажете. Е, как ще приема? Как ще приема, като в правилника няма такова нещо?!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Изгоря България вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И вие се разтревожихте сега, че изгоря България. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Ами, защо не поискахте извънредно заседание във вторник, тогава, като сте се разтревожили? Има си начини.
Господин Корнезов, и Вашето позоваване не е точно. Член 83 има предвид парламентарния контрол - да отговарят на поставени въпроси, а не да дойдат да изнасят информация. Ако те желаят, хубаво е да дойдат. Аз не бих възразил да дойдат. Но не можем ние да ги задължаваме.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН - продължение.
За процедура има думата Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, процедурата ми е по чл. 5, ал. 1 и 2 от Конституцията на страната. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Освен това разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Член 83 е една от разпоредбите на Конституцията. Тя не е свързана единствено и само с парламентарния контрол. От една страна, в ал. 1 се дава едно много широко право на членовете на кабинета, че те могат да участват в заседанията на Народното събрание не само по време на парламентарния контрол, и на парламентарните комисии и по тяхно искане те могат да се изслушват с предимство. И ние виждаме в парламента това право на министрите да се прилага много широко. Като балансираща норма ал. 2 предвижда обратното - Народното събрание и парламентарните комисии имат право - подчертавам - право да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.
Питате по каква процедура. Естествено, Народното събрание приема решения освен закони, декларации и обръщения. Ето защо елементарното задължение на председателя на Народното събрание е да постави на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов Народното събрание да вземе решение да задължи министър-председателят да се яви в пленарната зала и да отговори на поставения въпрос от народния представител. Няма никаква неяснота по процедурата. Има един-единствен въпрос: спазвате ли Конституцията или я погазвате. Решението е Ваше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински. Вие обичате винаги да се изказвате по правни въпроси, но се допитвайте до юристите, за да не изпадате в конфузни положения. (Шум и реплики от ДЛ.) Трябва ли на не знам си коя година от Вашето битие на народен представител да Ви обяснявам как се стига до вземане на решение? Че трябва да има внесен проект за решение - или и това не знаете? Че той се разпределя в комисиите... Само говорите, за да губите парламентарно време. И после ще кажете, че времето не стига за законите или за парламентарния контрол.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Вие не сте наясно с Вашите задължения, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Наясно съм, но е хубаво Вашите колеги да Ви помогнат в правните Ви знания.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание ...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Говорите смешни работи, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не говоря смешни работи, говоря нещата от Конституцията, от правилника, които не са Ви ясни. Съжалявам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Държавата гори, а Вие си играете на правилници!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, мисля, че трябва да започнем с § 36.
"§ 36. В чл. 180 в края запетаята се заличава и думите "ако в устава не е предвидено друго" се заменят с "ако в устава е предвиден ред за това".
Има предложение за отпадане от господин Лучников и господин Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 36?
Поставям на гласуване предложението на народните представител Светослав Лучников и Михаил Миков чл. 36 да отпадне.
Гласували 151 народни представители: за 60, против 35, въздържали се 56.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 36, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 16.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 37. В чл. 181, ал. 3 се създава изречение второ:
"Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 37, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 13.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 37а, предложен от господин Георги Божинов:
"§ 37а. В чл. 182, ал. 1, изречение първо, между думите "ликвидация" и "както" да се добави "както и повече от един глас за една акция"."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 37а желае ли някой думата?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Божинов за създаване на нов § 37а.
Гласували 134 народни представители: за 38, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва още едно предложение на народния представител Георги Божинов - да се създаде § 37б:
"§ 37б. В чл. 187 се създава нова ал. 3:
"(3) Когато дружеството не е издало временни удостоверения или акции за дадена емисия, акциите се прехвърлят с писмен договор с нотариална заверка на подписите."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Георги Божинов за създаване на нов § 37б някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Мотивите за това предложение са в практиката, че има много дружества, които не издават временни удостоверения, да не говорим за случаите, когато не издават и акции, както и не се водят книги на акционерите. По този начин не могат да се прехвърлят валидно акциите в тези дружества и когато не са издадени тези временни удостоверения, трябва да има регламент с писмен договор с нотариална заверка на подписите да може да става движението с акциите. Ето този казус е причината за това конкретно предложение. Ако не го гласуваме и приемем, че има такава практика, остава открит въпросът как се уреждат този тип отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Божинов за нов § 37б.
Гласували 148 народни представители: за 62, против 77, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 38. Създават се нови членове 187а - 187е, като досегашните членове 187а и чл. 187б се отменят:
"Придобиване на собствени акции
Чл. 187а. (1) Дружеството може да придобива собствени акции само:
1. при намаляване на капитала по чл. 200, т. 2;
2. при универсално правоприемство, освен при вливане или сливане;
3. ако това става безвъзмездно;
4. ако извършва по занятие сделки с ценни книжа и придобива акциите в изпълнение на поръчка на трето лице;
5. при изключване на акционер по чл. 189, ал. 2 и 3;
6. в резултат на принудително изпълнение на задължение на акционер към дружеството;
7. ако те са издадени като привилегировани акции специално с тази привилегия;
8. при обратно изкупуване.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8 акциите трябва да са изплатени изцяло.
(3) Дружеството преустановява упражняването на правата по собствените акции до тяхното прехвърляне.
(4) Общата номинална стойност на собствените акции, придобити по ал. 1, с изключение на тези по т. 1 и 7, не може да надхвърля 10 на сто от капитала. Дружеството е длъжно да прехвърли в тригодишен срок притежаваните собствени акции, които надхвърлят този размер.
(5) Ако акциите, придобити в случаите по ал. 1, т. 2 - 8 не бъдат отчуждени в срока по ал. 4, те се обезсилват и се прилага чл. 200, т. 2.
(6) Собствените акции не се вземат предвид при определяне на чистата стойност на активите на дружеството по чл. 247а, ал. 2.
Обратно изкупуване на акции
Чл. 187б. (1) Дружеството може да изкупи собствени акции въз основа на решение на общото събрание на акционерите, което определя:
1. максималния брой акции, подлежащи на обратно изкупуване;
2. условията и реда, при които съветът на директорите или управителният съвет извършват изкупуването в определен срок, не по-дълъг от 18 месеца;
3. минималния и максималния размер на цената на изкупуване.
(2) Решението по ал. 1 се взема с мнозинство от представения капитал, а ако обратното изкупуване не е изрично предвидено в устава - с мнозинство две трети от представените акции. Решението се вписва в Търговския регистър и съобщение за него се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Изкупуването се извършва при съответно прилагане на чл. 247а, ал. 1 и 2.
Акции с привилегия за обратно изкупуване

Чл. 187в. (1) Уставът може да предвиди издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, при условия и ред, установени в него.
 (2) Дружеството представя в търговския регистър предложението за обратно изкупуване, съобщение за което се обнародва в "Държавен вестник".
 (3) Изкупуването може да се извършва само със суми, предназначени за разпределяне съгласно чл. 247а, ал. 1, 2 и 3.
 (4) Дружеството е длъжно да образува резерв в размер на номиналната стойност на всички изкупени акции по ал. 1. Този резерв може да се разпределя между акционерите само при намаляване на капитала с изкупените акции, както и да се използва за увеличаване на капитала.

Недопустимо придобиване на собствени акции

Чл. 187г. Ако дружеството е придобило собствени акции в нарушение на чл. 187а до 187в, те трябва да бъдат прехвърлени в едногодишен срок от придобиването им. В противен случай акциите се обезсилват и се прилага чл. 200, т. 2.

Разкриване на информация

Чл. 187д. В годишния счетоводен отчет на дружество задължително се посочват:
1. броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции;
2. основанието за придобиванията, извършени през годината, както и заплатената цена;
3. броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции.

Случаи, приравнени на придобиване на собствени акции

Чл. 187е. (1) Правилата на чл. 187а до чл. 187д се прилагат и когато:
1. акции на дружеството се придобиват и притежават от едно лице за сметка на дружеството;
2. акции на дружеството се придобиват и притежават от друго дружество, в което първото пряко или непряко притежава мнозинство от правото на глас или върху което може пряко или непряко да упражнява контрол;
3. дружеството приема собствени акции или акции на дружество по т. 2 в залог.
 (2) Когато дружеството е записало собствени акции при учредяването си или при увеличаване на капитала, за тях се прилагат чл. 187а, ал. 3, чл. 187г и чл. 187д.
 (3) Дружеството не може да предоставя заеми или да обезпечава придобиването на негови акции от трето лице. Ограничението не се прилага за сделки, сключени от банки или небанкови финансови институции при обичайната им дейност."
Господин Миков предлага в чл. 187а, ал. 1 точка 1 да се измени така:
"1. при изкупуване с оглед намаляване на капитала;".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на господин Миков - в ал. 1, т. 2 след думата "правоприемство" да се постави точка и текстът до края на изречението да отпадне.
Това предложение също не се подкрепя от комисията.
Следващото предложение на господин Миков - в разглеждания текст ал. 1 точка 5 да отпадне и т. 6, 7 и 8 да станат съответно 5, 6 и 7.
И това предложение не се подкрепя от комисията.
Следва предложение на господин Георги Божинов - в ал. 1 да се създаде т. 9 със следното съдържание:
"9. в резултат на усвояване на гаранция по чл. 240, ал. 1, изречение второ.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на господин Миков по ал. 2 - думите "по ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8" да се заменят с думите "по ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7".
Комисията не подкрепя това предложение.
Следва пак предложение на Михаил Миков:
1. В ал. 4 изречение първо - думите "с изключение на тези по т. 1 и 7" да се заменят със "с изключение на тези по т. 1".
2. В ал. 4 изречение второ - думите "в 3-годишен срок притежаваните собствени акции" да се заменят с "в 2-годишен срок притежаваните акции" и текстът до края на изречението да отпадне.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Следва предложение пак на господин Миков - ал. 5 да има следната редакция:
 "(5) Неотчуждените в срока по ал. 4 акции, се обезсилват."
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на госпожа Мариела Митева за цялостна редакция на чл. 187а:

"Придобиване на акции

Чл. 187а. (1) Придобиване на собствени акции може да се извършва само за:
1. акции, придобити в изпълнение на решение за намаляване на капитала по чл. 120, т. 2;
2. акции, придобити в резултат на универсално правоприемство;
3. напълно изплатени акции, придобити безвъзмездно;
4. акции, притежавани от акционер, който не ги е изплатил;
5. напълно изплатени акции, придобити при принудителна продан на основание на съдебно решение за изплащане на дълг на притежателя на акциите към дружеството;
6. напълно изплатени акции, емитирани от инвестиционно дружество и придобити по искане на инвеститора от това дружество или от свързано дружество;
7. напълно изплатени акции, издадени като привилегировани акции специално с тази привилегия;
8. обратно изкупуване.
 (2) Дружеството не може да упражнява права по собствените акции.
 (3) Собствените акции не се вземат предвид при определяне на чистата стойност на активите по чл. 247, ал. 2. В случай че придобитите от дружеството собствени акции са включени в активите, отразени в баланса, в пасивите се включва резерв със същия размер, който не подлежи на разпределяне.
 (4) Акциите, придобити по ал. 1, с изключение на тези по т. 1, се прехвърлят в срок от три години след придобиването им, освен ако общата номинална стойност възлиза на не повече от 10 на сто от записания капитал.
 (5) Ако акциите, придобити по ал. 1, с изключение на тези по т. 1 не бъдат прехвърлени в срока по предходната алинея, те се обезсилват и се прилага чл. 200, т. 2.
 (6) Акциите, придобити в нарушение на ал. 1 се прехвърлят в едногодишен срок след придобиването им. Ако не бъдат прехвърлени в този срок те се обезсилват и се прилага чл. 200, т. 2."
Комисията не подкрепя предложението.
Едно предложение на господин Михаил Миков - в ал. 1 в края на текста на т. 1 да се добави "при спазване изискванията на ал. 4 на чл. 187а".
Комисията не подкрепя предложението.
Госпожа Мариела Митева предлага нова редакция на чл. 187б:

"Обратно изкупуване на акции

Чл. 187б. (1) Дружеството може да изкупи собствени акции ако:
1. това е изрично предвидено в устава;
2. общата номинална стойност на изкупните акции не надвишава 10 на сто от записания капитал;
3. акциите, предмет на сделката за изкупуване са изплатени изцяло;
4. изкупуването е до размера на неразпределената печалба на дружеството.
 (2) Решението по ал. 1 се взема от Общото събрание на акционерите с мнозинство две трети от записания капитал. С решението си Общото събрание на акционерите определя:
1. максималния брой акции, които ще бъдат придобити;
2. срокът, за който се дава разрешението за обратно изкупуване. Срокът не може да бъде по-дълъг от 18 месеца;
3. минималният и максималният размер на цената на изкупуване.
 (3) Решението за обратно изкупуване, взето от Общото събрание на акционерите се вписва в търговския регистър и съобщение за него се обнародва в "Държавен вестник".
 (4) При спазване изискванията на ал. 1 обратно изкупуване е възможно и с решение на Надзорния съвет, съответно Съвета на директорите, когато придобиването на собствени акции е нужно, за да се предотврати сериозно и непосредствено увреждане на дружеството. В този случай Надзорният съвет, съответно Съветът на директорите уведомява на следващото заседание Общото събрание на акционерите за причините и характера на извършеното придобиване, за броя и номиналната стойност на придобитите акции, за дела от записания капитал, който те представляват и за престацията срещу тези акции. Решението за обратно изкупуване се вписва в търговския регистър и съобщение за него се обнародва в "Държавен вестник".
Комисията не подкрепя и това предложение.

Следва едно предложение на господин Юрий Юнишев, което е оттеглено.
Има предложение на господин Лучников към чл. 187в да се създаде нова ал. 2а:
"(2а) Акциите могат да бъдат предложени за обратно изкупуване от дружеството най-малко три години след тяхното емитиране."
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Михаил Миков предлага чл. 187г да отпадне.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Господин Миков предлага ал. 2 в чл. 187е да отпадне и ал. 3 да стане ал. 2.
Комисията не подкрепя и това предложение.
И последното предложение е на господин Михаил Миков: в чл. 187е, ал. 3 след думите "на негови акции" текстът до края на алинеята да отпадне.
Предлаганите членове 187д и 187е да станат съответно чл. 187г и чл. 187д.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 38 кой желае да се изкаже?
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Моето предложение за нова т. 9 в новопредлагания чл. 187а под рубриката "Придобиване на собствени акции" има следното съдържание:
"9. в резултат на усвояване на гаранциите по чл. 240, ал. 1, изречение второ."
Кой е чл. 240, ал. 1, изречение второ от основния закон, който допълваме? Това е под рубриката "Отговорност". Става дума, че членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет, както и Съвета на директорите, задължително дават гаранции за своето управление в размер, определен от Общото събрание, но не по-малко от три месечни брутни възнаграждения. И ето го изречението: "Гаранцията може да се състои и в депозирани акции или облигации на дружеството."
Именно тази гаранция, тази хипотеза, е съвсем реална и мисля, че вносителят просто я е изпуснал, а комисията не е вникнала. Точно тази гаранция може да бъде използвана от предприятието за придобиване на собствени акции, при положение, че не са освободени от отговорност, принадлежат на дружеството и точно тези акции се използват.
Още повече, че съвсем ясно в т. 6 е записано, че може да се придобиват собствени акции и в резултат на принудително изпълнение за задължение на акционери към дружеството. Значи, щом акциите на акционерите принудително могат да се използват за тази цел, то и неусвоената гаранция и задържана в полза на дружеството може да се използва. Тоест, съвсем логична е хипотезата.
Аз мисля, че просто колегите не са погледнали и моля сега да я видят и да дадем тази възможност, за да се използва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи!
Преминаваме към гласуване. Има много предложения.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за заместващ текст в чл. 187а, ал. 1, т. 1.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 28, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на текст в чл. 187а, ал. 1, т. 2.
Моля, гласувайте!
Гласували 92 народни представители: за 19, против 68, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков в чл. 187а, ал. 1 т. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте!
Гласували 91 народни представители: за 12, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Божинов за нова т. 9 в ал. 1 на чл. 187а.
Гласували 119 народни представители: за 40, против 78, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 187а, ал. 2.
Гласували 96 народни представители: за 16, против 79, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 187а, ал. 4.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 78, въздържали се 4. Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същия народен представител по чл. 187а, ал. 5.
Гласували 105 народни представители: за 17, против 84, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева за заместващ текст на чл. 187а.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 79, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 187б, ал. 1.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева за заместващ текст на чл. 187б.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 72, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников в чл. 187в да се създаде нова алинея 2а.
Гласували 100 народни представители: за 30, против 1, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков чл.187г да отпадне.
Гласували 90 народни представители: за 21, против 68, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същия народен представител в чл. 187е, ал. 2 да отпадне.
Гласували 89 народни представители: за 8, против 66, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков в чл. 187е, в ал. 3, след думите "на негови акции" да отпадне текстът до края на алинеята.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 77, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 38, така както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По § 39 има предложение на вносителя.
Следва предложение на господин Георги Божинов - в чл. 188, ал. 2 думите "ако това е предвидено изрично в устава" да се заменят с "като всеки учредител, съответно акционер, е длъжен да внесе минимум 25 на сто от емисионната стойност на всяка записана от него акция. Този ред не се прилага в случаите на членове 72, 73, 193 и 195, когато е необходимо записаните акции да бъдат изцяло заплатени".
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Лучников предлага създаване на нова ал. 3 със съдържание:
"(3) Цялата стойност на всички записани акции се внася в срок от 1 година след съдебната регистрация, ако в устава не е предвиден по-къс срок."
Комисията по принцип приема предложението и въз основа на текста на вносителя, въз основа на предложението на господин Лучников тя предлага следната редакция на § 39:
"§ 39. В чл. 188, ал. 1 се създава изречение второ:
"Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 39 има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Първо, искам да подкрепя това, че комисията е приела предложението на господин Лучников. То е много по-обосновано, за разлика от предлагания тригодишен срок, в който да се внасят сумите за увеличение на капитала. Ясно е, че това става, за да могат да оживеят дружествата, да бъдат по-силни. И е непонятно защо се предлага от вносителя да бъде 3 години!?
Но аз ви моля да вникнете в моето предложение. Аз предлагам да се приеме предложението, което гласи: "като всеки учредител, съответно акционер, е длъжен да внесе минимум 25 на сто от емисионната стойност на всяка записана от него акция". Този ред да подчертаем изрично със закона, за да не се тълкува от съда не важи в случаите на членове 72, 73, 193 и 195, когато е необходимо записаните акции да бъдат изцяло заплатени."
Защо е това предложение? Моля ви да вникнете в него! Защото, ако го приемете, ще се прекрати противоречивата съдебна практика и абсолютно ненормалното и нелогично съществуващо положение, при което е възможно акционер, примерно с 51 на сто от капитала на дружеството, който не е внесъл и една стотинка в капитала на дружеството, по силата на учредителния договор да определя неговата политика за сметка на лицата, които са внесли цялата сума или част от общата дължима от тях емисионна стойност. Това е един голям проблем, който, ако можете да вникнете в него и да го подкрепите, аз ще ви благодаря. Ако го гласувате по инерция, това вече е друг проблем.
Второ. С това предложение се компенсира един пропуск на действащия Търговски закон, с който е създадена възможност, ако дадена вещ е оценена, примерно, на единица, и да бъде апортирана тази вещ в капитала на дружеството, да могат да се придобият акции с номинал четири единици. Пропуск е и обстоятелството, че може да се увеличи капиталът на дадено дружество в полза на определени лица и тези лица да внесат 25 на сто от дължимата сума. Икономическият смисъл на тази възможност, дадена в чл. 195, тоест, преференциално да придобиеш акции, целево да се дадат акции на точно определен субект - акционер или външно, трето лице, това е, за да се извърши определена инвестиция в дружеството. Значи, ти му създаваш преференциален режим спрямо другите акционери и той придобива този режим, без да е внесъл средствата, които са нужни и които са смисълът на тези преференции.
Това сега се тълкува от съдиите.Те преценяват в едни случаи, в други го изискват, но ако ние го запишем категорично, че това е невъзможно - да се ползват тези преференции, ако не са внесени сумите, аз смятам, че ще облекчим и практиката.
И друго, последно, ако например едно лице е внесло само 25 на сто, влиза във владение и откаже да внесе останалите 75 на сто? Тогава дружеството изпада в зависимост при увеличението на капитала и той не може да бъде внесен никога в целия размер. И всички последствия са за сметка на останалите акционери.
Затова аз ви предлагам - този текст не е само мое дело, умуван е с хора, със специалисти, които са вещи в тази област. Не пледирам за авторство над него. Моля ви да го обмислите и да го подкрепите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов за заместващ текст по чл. 188, ал. 2. Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 61, против 78, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 39 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 89, против 15, въздържали се 6.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 40. В чл. 190, ал. 2 изречение второ се изменя така:
"Лихвите се изплащат от печалбата преди дивидентите, съгласно чл. 247а, независимо от решението на Общото събрание на акционерите за разпределение на печалбата."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 40 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 40 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По § 41 има текст на вносителя за изменение и допълнение на чл. 192.
Господин Михаил Миков предлага т. 2 и 3 от предложението на вносителя да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 41 и предлага следната редакция:
"§ 41. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите "на отделно събрание" се заличават.
2. Създава не нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) В случай че бъде извършено увеличаване на капитала в нарушение на чл. 161, ал. 4, членовете на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, са солидарно задължени за вноските по записаните собствени акции."
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите "раздел II" се поставя запетая и се добавя "а увеличаване на капитала чрез подписка се извършва при условия и по ред, установени със закон."
4. Досегашната ал. 7 става ал. 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 41 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на т. 2 и 3 в § 41.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 88, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 41, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 9.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 42. С него вносителят създава нов чл. 192а.
Господин Миков прави предложение, което се подкрепя от комисията.
Господин Георги Божинов предлага в новопредложения текст на чл. 192а да се създаде ал. 4 със съдържание:
"(4) Размерът на увеличения капитал се обнародва в "Държавен вестник"."
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на господин Иван Димов, което той оттегля.
След разискванията комисията на базата на предложения текст предлага следното съдържание:
"§ 42. Създава се чл. 192а:
"Изисквания за вписване на увеличаването на капитала
Чл. 192а. (1) За вписване на увеличаването на капитала в Търговския регистър е необходимо:
1. да са записани новите акции;
2. да са внесени най-малко 25 на сто от номиналната стойност на записаните нови акции;
3. да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции.
(2) Когато новите акции не са записани изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните акции, ако решението на общото събрание за увеличаването допуска такава възможност.
(3) В Търговския регистър се представя списък на лицата, записали новите акции, удостоверен от управителния съвет, съответно от съвета на директорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 42 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Въпреки че ал. 1, 2 и 3 на новопредложения чл. 192а дават частичен отговор, аз ще помоля този път някой от членовете на комисията да ми отговори защо не се приема предложението. Защото този проблем е един от най-големите при прилагането на Търговския закон. Трябва много ясно да се каже в новия чл. 192а, който се предлага с неговия нов, предлаган от нас текст в ал. 4, както и в чл. 231, че на вписване в регистъра подлежи реално увеличеният капитал или новата емисия, която е внесена или от която е внесена поне една четвърт от стойността, а не самото решение на общото събрание, управителния съвет или съвета на директорите за увеличение на капитала, което може и никога да не стане факт.
Има много случаи, когато се гласува решение за увеличаване на капитала, то се вписва в регистъра, а капиталът пет години не се внася. Но в регистъра и в устава на дружеството за пред неговите контрагенти фигурира един размер, който не е и никога няма да бъде реалност. Точно в тази насока е нужна промяна и това трябва да направим тук и на това място, въпреки че частични подобрения с тези три алинеи са направени, но да бъде ясно, че в "Държавен вестник" се публикува реално внесеният капитал, а не решението на оторизирания орган колко ще бъде капиталът на дружеството.
Моля да коментираме този въпрос и преди да гласуваме някой да каже: "Не си прав."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов за създаване на нова ал. 4 в чл. 192а.
Гласували 140 народни представители: за 56, против 79, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 42, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 43. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При акции от различни класове правото по ал. 1 важи за акционерите от съответния клас. Останалите акционери упражняват предимството си след акционерите от класа, в който се издават новите акции."
3. Създават се ал. 3 и ал. 4:
"(3) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 се погасява в срок, определен от общото събрание, но най-малко един месец след обнародването в "Държавен вестник" на покана за записване на акциите. Поканата за записване на нови акции се обнародва след представяне на решението за увеличаване на капитала в търговския регистър.
 (4) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно Съветът на директорите, представя доклад относно причините за отмяната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събрание се представя в търговския регистър и се обнародва."
Предложение на господин Михаил Миков:
По § 43. В чл. 194, ал. 3, изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на господин Юрий Юнишев, което той оттегля.
Предложение на господин Михаил Миков:
По § 43. В чл. 194, ал. 4 числото "2/3" да се замени с "3/4" и изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 43 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 194, ал. 3 - изречение второ да отпадне.
Гласували 132 народни представители: за 36, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на същия народен представител по чл. 194, ал. 4.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 79, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 43 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 16.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва едно предложение на народния представител Светослав Лучников. Той предлага да се създаде нов § 43а със следното съдържание:
"§ 43а. Член 195 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за нов § 43а.
Гласували 141 народни представители: за 47, против 13, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 7 - 13 юли 2000 г.
Питане от народния представител Николай Томов и група народни представители към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация за избор на купувач на ИНКОМС-ТЕЛЕКОМ холдинг АД.
Питане от народния представител Александър Каракачанов към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно политиката на Министерството на земеделието и горите за развитието на производството на плодове и зеленчуци.
Питане от народния представител Александър Томов към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно предложение за отпускане на еднократна целева субсидия за общините с особено тежко финансово състояние.
Питане от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов към Евгений Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно решаването на проблема с осигуряването на тръби за водопроводната система на Република България.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно имотите на България в чужбина и тяхното стопанисване.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изразходване на сумите, взети като външен дълг на Република България за 1990 г. Информацията е съхранявана от "Булбанк".
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, относно рекултивация на хвостохранилището при с. Елешница, Панагюрско.
На всички тези питания следва да се отговори в пленарно заседание на 21 юли.
Преди да дам думата на министър Александър Праматарски, искам да връча писмените отговори.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев - на актуален въпрос от същия народния представител.
И още един писмен отговор от същия министър на същия народния представител.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на питане от народния представител Юрий Юнишев.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев - на актуален въпрос от народния представител Господин Тонев.
Два писмени отговора от министъра на земеделието и горите - на актуални въпроси от народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгений Чачев - на актуален въпрос от същия народния представител.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев - на актуален въпрос от народните представители Георги Михайлов и Илия Баташки.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов - на актуален въпрос от народния представител Георги Дилков.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински - на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов. (Председателят Йордан Соколов връчва писмените отговори на народните представители.)
Има думата министър Александър Праматарски да информира Народното събрание за обстановката.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам от тази висока трибуна на българския парламент да ви информирам за ситуацията в страната във връзка с възникналите в последните две седмици масови пожари из цялата страна.
В последната седмица до неделя беше обявено бедствено положение на територията на Хасковска област, където имаше много сериозни огнища - многобройни и с много широк фронт, поради което се наложи и местната Комисия по бедствия и аварии да бъде приведена в действие. След установяването на огнищата и гасенето на част от пожарите, комисията продължи да действа и беше снето бедственото положение.
За съжаление два дни след това част от огнищата отново бяха възобновени - на територията преди всичко на Хасковска област, поради което се наложи отново въвеждане на бедствено положение на територията на тази област.
Основната причина за многобройните пожари е неблагоприятната обстановка - много високи температури - над 35 градуса и, което е още по-фатално, изключително висока скорост на вятъра, което е основната причина за бързото разрастване на огнищата на тези пожари.




Подобна е и обстановката в съседните ни страни - в Турция и Гърция, с които се поддържа непрекъснат диалог. За съжаление, обстановката по наше общо мнение въобще на Южните Балканите е доста трудна.
Информацията, която ще ви предложа, е последно от 10 ч. днес. Искам да информирам народните представители, че са взети абсолютно всички мерки. Първо, беше изграден и от вчера действа Национален кризисен щаб в Министерския съвет под мое ръководство. Съвместно с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи към Генералния щаб на Българската армия се координират действията на всички участници в потушаването на пожарите.
Към 10 ч. на 14 юли на територията на страната има все още 15 незагасени пожара в районите, както следва:
В Хасковска област:
- в община Любимец, в районите на с. Лозен, с. Черна могила, с. Малка Белица и с. Белица;
- в община Симеоновград пожарът се пренася в направление на с. Райново, но няма опасност за намиращите се там погреби;
- в община Тополовград е възобновен пожарът в местността "Бакалов камък", в с. Костур.
В Ямболска област:
- община Болярово, с. Голямо Крушево, с. Деница и с. Осман.
В Старозагорска област:
- община Опан, с. Башино, с. Васил Левски.
В Бургаска област:
- община Руен, с. Снягово - изгоряла е 400 дка гора;
- в община Бургас продължава пожарът във вилната зона на с. Банево, където са изгорели 26 вили.
В Пловдивска област:
- в община Хисар, с. Беловица и северно от язовир "Пясъчник";
- в община Брезово - с. Чехларе.
Възобновили са се пожарите в местността "Воден камък" на границата между община Хисаря и община Калояново и в община Съединение - местността "Калето" до с. Любен.
От облитането с вертолет на районите на пожарите се установи, че най-големи огнища на пожарите са в районите на Симеоновград в направление Раднево, Тополовград, община Белица, Червена могила, с. Бисер - южно от р. Марица.
Локализиран и изцяло потушен е пожарът в завод "Химик" в Асеновград.
Освен четиримата пострадали в района на Бургас са пострадали още, това е последната информация, един пожарникар - казва се Христо Асенов Паслиев, от Районната служба в Кърджали, 39-годишен, с навехната ръка и счупен крак в процеса на работата; една жена в Търговище - Нурис Исадие Мустафалъ, пенсионерка, получила обгаряния, и един мъж в Чирпан - тракторист, на когото е оказана помощ и вече се намира в добро състояние.
От пожарите няма засегнати военни обекти.
Участващите сили и средства:
Към момента на потушаване на пожарите са се включили 1600 души от Българската армия с 60 автомобила, 20 верижни машини. Подадени са допълнително 151 запасни за осигуряване използването на тежката верижна техника "БАТ" и трайлери. Подадени са допълнително три тежки верижни машини "БАТ" и се подготвят още 17, 4 трайлера и 6 водоноски.
Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" участва в гасенето на пожарите с 800 пожарникари, 104 противопожарни автомобила, 30 водоноски, 1 противопожарен влак, който е пренасочен към Любимец.
От Гражданска защита в гасенето на пожарите участват 150 души и 15 автомобила.
За съжаление, обстановката на територията специално на Хасковска област продължава да бъде критична. Данните за метеорологичната обстановка показват, че ще продължи да духа умерен до силен вятър от северозапад, който ще променя фронта на пожарите в някои от районите.
По наши данни и по данни на световните медии подобни обстановки има възникнали и в някои части на Турция и Гърция.
Между другото, опасността вчера пожарът от Ивайловград да бъде пренесен в Гърция беше сериозна. Бяха своевременно информирани и гръцките власти.
Мерките, които продължават да се вземат от Кризисния щаб към Министерския съвет и постоянните общински и областни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, са перманентни. Районите на бедствията се облитат непрекъснато с вертолет и се получава много точна информация за това накъде се насочват пожарите и своевременно се подава информация на земята за ликвидирането на тези пожари.
Оперативни групи на началника на Генералния щаб, на началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили и корпусите осъществяват непрекъснато ръководство на силите и средствата, участващи в гасенето на пожарите.
Информацията за обстановката на територията на страната се събира и се обобщава от Националния кризисен щаб, в който са включени представители на МВР, Министерството на отбраната, Гражданска защита и Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност". Разпоредено е на компетентните органи да извършват проверки на определените от постоянната комисия промишлени обекти с национално значение, както и се проверява годността им, за да се оказва съдействие в случай на пожарна обстановка.
Последната информация, която получих, идвайки насам - подготвят се и два военни вертолета, които ще бъдат изпратени в района на Хасково за гасене на пожари. Извършват се в момента допълнителни приспособления, за да могат тези военни машини да действат в тази обстановка.
Новото, което се предприе от вчера и дава вече по-добри резултати, това е координация чрез въздуха. Има един от вертолетите, който е непрекъснато над огнищата, и оттам се информира наземно за ситуацията всеки ден във всеки един момент.
Това, което искам да кажа тук, на Народното събрание и, разбира се, на хората, които ни слушат, е, че Постоянната комисия апелира наистина за едно много по-активно съдействие от страна на гражданите в засегнатите райони. За съжаление, причините за част от тези пожари, които продължават и в момента да се разследват, има заповед на министъра на вътрешните работи към РДВР-тата за установяване на причините, но информацията, която пристига непрекъснато при нас, е, че основната причина разбира се са високите температури и силният вятър, но и небрежността, която проявяват хората особено при запалването на стърнищата с оглед по-лесната обработка на земята. Въпреки че това е забранено, продължават да се извършват тези неща.
Имаме и известни информации, които се проверяват, и ще бъде информирано Народното събрание - за евентуално умишлени палежи в някои части на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Праматарски.
Пристъпваме към отговори на министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Има думата народният представител Господин Тонев да развие своето питане. Заповядайте!
ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Димитров, питането ми се отнася до вижданията Ви за организирането на зрелостните изпити съгласно Закона за учебния план.
Какво предполага законовата норма? След три години сегашните деветокласници ще придобиват средно образование след завършен 12 клас - всички такива ученици, и успешно положени три зрелостни изпита: по български език и литература, по обществени науки и гражданско образование и по един учебен предмет, изучаван в гимназиалния етап с не по-малко от 200 ч. в задължителната подготовка.
Зрелостниците от професионалните училища ще полагат допълнително два държавни изпита за квалификация. Изпитите вече стават задължителни за всички и не се допуска освобождаване от тях.
Не се ли повдига рано този въпрос? Нездравата атмосфера около всички конкурсни изпити, с пример дори и днешната изпитна кампания за седмокласниците,налага своевременното предизвикване на широка дискусия, ангажирането на преподаватели, специалисти, медии, изпипването на всички детайли, проверки как работят отделните механизми като цялост, за да се преодолее нагласата, че се извършва един недообмислен експеримент.
Освен това, още с постъпването в гимназиалния етап младежите трябва да знаят по какъв начин ще бъдат оценявани при завършването на този етап. Затова трябва да бъдат информирани още в тази ранна фаза на подготовка.
Как в общ план ще изглеждат самите изпити - национални по вид, в писмена форма или в писмена и устна форма? Има неяснота по изпита за обществени науки и гражданско образование.Тук културно-образователната област включва няколко учебни предмета: история и цивилизация, география, икономика, етика и право, философия, психология и логика. Има въобще неяснота как ще изглежда изпитът като цяло и съответно какво и как ще се изучава в гимназиалния етап.

Извеждаме общият проблем за цялата матура. Елементите на самата матура ще се покриват ли с целите на учебния план и доколко те ще са надеждни за оценяване на зрелостниците?
Има и един допълнителен факт. Публично изразяваното мнение за варианта зрелостните изпити да бъдат вход и за висшето училище налага евентуална преоценка на законовата норма. Сегашната практика показва, че преобладаващата част от кандидат-студентите не са полагали зрелостни изпити, защото са се освободили от тях. Но матурата вече става задължителна абсолютно за всички.
Сега Законът за учебния план предвижда подготовка на всички младежи за три зрелостни изпита и веднага след приключване на тези зрелостни изпити ще се наложи нова подготовка, най-вероятно по други учебни предмети и по нов модел, който предлагат висшите училища за конкурсните изпити. Тоест, налице са два типа мотивация с оглед на това дали матурата ще предоставя достъп до университета или няма да предоставя.
Това са основанията ми, проф. Димитров, да оправя към Вас следното питане: какви са вижданията Ви за модела на задължителни зрелостни изпити и на какъв етап е готовността на министерството за тяхното провеждане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тонев.
Има думата министърът на образованието и науката господин Димитър Димитров. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тонев! Първо, ще отговоря съвсем конкретно на няколкото принципни точки от Вашето запитване, а след това ще Ви дам един по-обстоен отговор по всички детайли.
Министерството на образованието и науката смята, че въвеждането на зрелостни изпити, така наречената матура, през 2003 г. е задължително, полезно и необходимо за всички ученици в страната. От личен опит съм констатирал, че оценките, които се дават в средните училища в различните региони на страната, не кореспондират на знанията, които учениците получават. Тоест, често пъти се пишат бележки по най-различни съображения, които не съответстват на нивото на знания на учениците. Така че такава матура, такава задължителна комбинация от три изпита е много важна за образованието на нашите деца.
Второ, този изпит няма да бъде обременителен за хора, които са се готвили добре по време на обучението си в гимназиите и професионалните училища. Той ще бъде съобразен с училищните програми.
Трето, такива матури и зрелостни изпити са провеждани навремето в България и имаме достатъчен опит. Аз самият съм се явявал на такава матура преди доста години и смятам, че тя е много важна контролна преценка за това какво знае и какво може даден ученик.
Четвърто, в цяла Европа се провеждат много по-сериозни матуритетни изпити. Една от тези процедури е много тежка във Франция, в Англия, където 14 дни се провеждат изпити, които са много по-тежки, отколкото конкурсните изпити, които сега се провеждат в нашите висши училища. Освен това това, което ще стане след 3 години, ще бъде първа стъпка. Но това не означава, че през 2003 г. тези, които са положили успешно матура, ще могат да използват оценките от нея за записване във висшите училища. Няма да се допусне и това. Ще си има отделни конкурсни изпити, които ще се провеждат в отделните висши училища по технология, която е приета от висшите училища, и матура, която е съобразена с възможностите на учениците, която ще бъде организирана от Министерството на образованието и науката.
Комисиите за оценяване на знанията на учениците при матурата няма да бъдат от самата гимназия. Те ще бъдат регионални, за да може да има еднакъв начин на оценяване в целия регион, за да се получи една по-добра, по-независима и обективна оценка.
Действително ще се полагат три изпита - единият по български език, другият - по гражданско образование, който обхваща няколко учебни дисциплини, и третият изпит е по избор на ученика в зависимост от това накъде ще се ориентира. Така че има известна връзка между матурата и това какъв изпит той ще полага в съответното висше училище, дали ще бъде с математическа насоченост, хуманитарна, икономическа или техническа.
Ние смятаме да създадем дотогава национално звено за оценяване. Това означава, че съвместно с учители от страната, представители на академичната общност и експерти от Министерството на образованието и науката ще бъде изградена една национална система за външно оценяване, която да бъде сигурна като обективна и сравнима с резултатите на учениците от всички видове училища в страната.
В духа на това, което казах дотук, е необходимо да се постигне съгласие по, първо, съвместното разработване и приемане на матуритетните програми и на формата на зрелостните изпити, както и тяхното апробиране, съвместен анализ на първите резултати през 2003 г. и евентуални промени в нормативната уредба. Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Господин Тонев, имате право на два уточняващи въпроса.
ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Ще се възползвам от процедурата и ще Ви задам само един уточняващ въпрос, тъй като Вие изразихте готовност да направите изпитите по подобаващ начин, да съответстват на целите на учебния план и изразихте стабилно мнение за възможността да бъдат достъп до висшето училище или не.
Задавам Ви следващия уточняващ въпрос, с уговорката, че Вие не бихте могъл да дадете точен отговор, но искам да повдигна този въпрос, тъй като това ще създаде проблем след 3 години. Въпросът ми е относно тези зрелостници, които няма да успеят на зрелостните изпити. Опитът от държави, в които достъпът до висше училище става чрез матурата, показва, че има един стабилен контингент от младежи, които не успяват да завършат с успех зрелостния изпит. Както знаем, това все пак е допълнителен фактор за изключване на младежите от обществото, тъй като неполучаването на средно образование, самата диплома е много важен ключ за бъдещето на младия човек. А Законът за учебния план дава право да се продължи с обучение за придобиване на професия на тези, които не успяват. За децата от професионалните училища това въобще не е решение, тъй като те би трябвало отново да преповторят този етап.
Въпросът ми е: предвиждате ли и някакъв друг, междинен път вътре в системата на образование за младежите, които няма да успеят на зрелостните изпити, а те ще бъдат доста голям брой младежи?
И за да не вземам още веднъж думата, благодаря Ви, искам да подчертая, че задължение на сегашния екип на МОН е да създаде трайни основи за един модел за провеждане на зрелостните изпити. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Тонев, този уточняващ въпрос, който Вие току-що поставихте, не влиза в моя писмен отговор и значи, че по него все още не са провеждани обсъждания. Но аз бих могъл да Ви кажа моето становище по въпроса.
Това, че имаме достатъчно време да обсъдим много подробности, е факт и тези неща ще бъдат съответно разисквани и обсъждани. Аз смятам, че даден ученик, който не е положил успешно матурата, не би трябвало да има допуск до висше училище. Все пак свидетелството за средно образование дава една гаранция, че даденият човек има съответната подготовка и може да мине на един по-висш етап - висше образование.
Друг е въпросът обаче дали биха могли те да продължат в някакви други професионални училища за получаване в кратък срок на някаква професия. Това може да се обмисли, тъй като те имат практически завършено средно образование, без матурата. Тук има един факт - те са си положили всички изпити като ученици от I до ХII клас, но формално нямат диплома. Но те са все пак подготвени за една друга форма на обучение и е възможно да бъдат насочени към някои професионални училища. Този въпрос трябва да се обсъди допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има още един въпрос към министър Димитър Димитров - на народния представител Станка Величкова.
Имате думата да развиете въпроса си.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Добре бяхме на вълна средно образование и ако не е тази процедура, която съществува в парламента, министърът щеше да отговаря за хода на голямото класиране на седмокласниците и за безумната наредба. Но така или иначе ще трябва да му задам питане, което е доста от отдавна. Господин министър, миналата учебна година всички студенти, обучаващи се в магистърска степен, бяха поставени в една екстремна ситуация поради пропуска на министър Методиев да определи размера на таксите чрез съответно постановление. И тогава назрелият конфликт бе преодолян чрез писмо, без никаква яснота защо е именно този размер на таксите. Аз не искам да коментирам как може един подзаконов акт да се допълва с писмо, защото виждам, че сега се опитвате и вие да огладите наредбата чрез писмо, тоест, това става стил на вашето управление. Но за тази учебна година в интерес на истината таксите за магистърска степен са определени чрез Постановление 112. Тяхното повишаване обаче според мен е необосновано и буди съмнение както от гледна точка на необходимостта от този размер, така и в социален аспект.
От въпроса, който Ви зададох по отношение на таксите за бакалавърска степен, знам, че сте направили проект за методика. Дори вчера на Съвета на ректорите е разглеждана отново. Но тази методика, ако бъде финализирана като издръжка за обучение по професионални направления за един студент, ще бъде използвана за следващата учебна година.
Въпросът е сега как ще убедите обществото, новоприетите студенти, че сумата, която сте повишили, и то достатъчно много в сравнение с миналата учебна година, е действителната.
И още нещо. При определяне на бройката за прием на студенти са посочени за всяко висше училище общо, сумарно колко ще бъдат приети в бакалавърска степен и магистърска, след бакалавърска степен по съответната специалност. Никъде не е посочено колко точно студенти ще се учат в бакалавърска степен и колко в магистърска, която се надгражда и се учи една година след бакалавърската степен. Явно Вие разчитате висшите училища сами да отделят от общата бройка за обучение двете степени. А пък те от своя страна разчитат Министерският съвет, респективно Министерството на образованието и науката да определи това.
Мисълта ми е, че при отсъствието на тази диференциация аз не знам на какво основание повишихте таксите за магистър от 210 до 310 лв. При това, пак подчертавам, те са еднакви както за всички студенти, които започват магистърската си програма от първи курс, примерно "Право" в Софийския университет или в Медицинските университети и респективно същата сума е за тези магистри, които ще бъдат след бакалавърска степен и ще се учат една година. Като нямате тази бройка, как определяте тази стойност на таксите?
И накрая искам да формулирам отново питането си, аз дотук се аргументирах и предполагам, че няма нищо чудно за Вас, защото всеки път казвате: ама Вие задавате един въпрос, а повече питате... Напротив, аз давам в случая аргументи и Ви убеждавам, че това са аргументи, въз основа на които Ви питам по какви критерии са определени таксите на студентите за магистърска степен в държавните висши училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Величкова! Аз си спомням с Вас няколко разговора в Министерството на образованието и в комисията, в които Вие самата казахте, че таксите, които са дадени миналата година за бакалаври и магистри, са ниски. Това не можете да го отречете, имаше и други хора. Вие подчертахте, че тези такси не са били правилно определени за миналата година. Вие изтъкнахте тук пред Народното събрание, че тази година, за разлика от миналата година, има специална наредба, приета от Министерския съвет. Тоест, всичко е извършено по законния ред. Освен това всичко е направено в сроковете. Освен това ректорите бяха уведомени.
Ще Ви обясня и за необходимите разходи за издръжката на един студент в едно висше училище. Миналия път Вие поставихте отново този въпрос, че няма методика за определяне на разходите на един студент. Методика, аз Ви казах, че има, че е пратена на Съвета на ректорите и вчера, след като беше изпратена и стоя две седмици при тях, нито един от ректорите на висшите училища в страната не се противопостави на тази методика. Всички я похвалиха и казаха, че това е една база, въз основа на която ще се направи бюджетът за следващата година.
Това - по тази Ваша бележка. Тоест методика вече има и е приета, трябва все пак да се внесе в Министерския съвет за утвърждаване. Тя не може да бъде утвърдена от Съвета на ректорите. Но беше важно тяхното одобрение.
Що се касае за магистърските такси, те бяха определени на базата на доста дълги съвещания с ректори от България. И аз имам, миналия път го носех, писмото, когато Вие поставихте въпроса за бакалавърските такси, а беше хубаво да поставите и за магистърските, за да Ви отговоря едновременно, тъй като те са свързани помежду си, но не знам защо сега ми поставяте отделно за магистърските. В това писмо на Съвета на ректорите всички ректори настояха за увеличаване двойно на студентските такси спрямо миналата година. Аз имам факта, имам и становището на Съвета на ректорите.
Второ, тези такси бяха обсъдени с Националния съвет на студентските съвети. Самите студенти одобриха предложените такси. И ако Вие наблюдавате внимателно какво се пише в медиите, ще видите, че нямаше нито едно студентско становище против тези такси. Има запитване от депутат, но нямаше становище против тези такси от студенти. Нямаше становище на ректор против тези такси. Таксите за магистър са увеличени с 30 на сто спрямо бакалавърските такси. Тоест, за отделните пет категории висши училища, които бяха споменати миналия път, където бакалавърските такси се движат от 160 лв. до 220 лв., се умножават по 1,3, те са обнародвани вече и в "Държавен вестник", става дума за магистърските такси, във всички случаи те не надвишават това, което е в Закона за висшето образование - тези такси да бъдат по-високи от 30 на сто от разходите за един студент. Разходите за един студент средно за тази година са около 1500 лв. за страната, а за медицина по данни на проф. Овчаров и проф. Цанков, както и декана на Стоматологичния факултет разходите за обучение на един студент в медицинските университети е 5000 лв. на държавата и 7000 лв. в Стоматологичния факултет. Нашите магистърски такси са от 200 до 260, 280 лв. Вие споменахте за такси 320 лв. Да, има за две категории, които представляват 5 или 10% от студентите. Това е медицина и някои училища по изкуствата. Но основният контингент студенти, около 90 на сто, са с магистърски такси от 220 до 280 лв. Те са разчетени, както Ви казах, с коефициент 1,3 на базата на това, че по мнението на ректори на някои висши училища за магистърско обучение е необходима по-голяма сума, отколкото за бакалавърско обучение, поради това, че се обучават по-малко студенти, за тях се искат специални магистърски програми, някои по-специални лаборатории и така нататък, затова трябва да бъдат по-високи.
Имаше становище на някои висши училища, няма да ги цитирам, много сериозни, авторитетни висши училища, които искаха 50 до 80 на сто увеличаване на магистърските такси, тъй като те смятат, че парите, които получават от тези такси, са недостатъчни за едно поддържане на нормалния университетски живот там. Но след известни преговори стигнахме до това споразумение, което беше внесено в Министерския съвет и е утвърдено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Госпожа Величкова, имате право на два уточняващи въпроса.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Да, господин министър, аз и сега твърдя, и, за разлика от някои от вас, не се отричам от думите си. Аз твърдя, че таксите миналата година бяха сравнително ниски и ще ви кажа защо. Защото, за да притулите недоволството, което евентуално можеше да има, тъй като се въведе всеобщото платено обучение и се премахна държавната поръчка в противовес на правителствената програма, защото там беше записано точно това, се въведоха едни сравнително минимизирани такси. И трябва да ви кажа, че другата причина беше, защото ви чакаха местни избори. Така че те бяха ниски.
Моят въпрос е свързан с факта и имам уточняващ въпрос.
Първо, кога ще бъде одобрена от Министерския съвет тази диференцирана издръжка по професионални направления? С други думи, методиката, за която казвате, че е във висока степен на готовност. Именно, кога ще бъде, за да може това да бъде базата за една действителна държавна субсидия, а не фиктивна.
Вторият уточняващ въпрос е: по какви критерии и в методиката ви определени ли са критериите за таксите на докторантите? Защото докторантите са образователно-научна степен и също по Закона за бюджета трябва да има държавна субсидия и за докторантите. Още повече, че по идея на бившата заместник-министърка Тотоманова и управляващото мнозинство за първи път в България докторантите първокурсници плащат такси, независимо че непрекъснато заявявате, че докторантите са истинският резервоар за научно възпроизводство и че професорите и научните кадри в България са достатъчно остарели.
Та във връзка с грижата за този резервоар, наречен докторанти, питам аз: те влизат ли в методиката, на базата на какви критерии вие ще определите таксата?
Много Ви моля да ми отговорите на тези два уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Величкова има доброто качество да задава ясни въпроси и аз веднага намирам отговори. Иначе е много трудно, ако имате неясно мислене.
Госпожо Величкова, таксите на докторантите са равни на таксите на магистрите - няма разлика, за всички професионални направления.
Второ. Таксите са свързани с това какъв е размерът на стипендиите за докторантите. Мисля, че знаете, че по мое предложение, независимо, че може да е внушено и от други места, но все пак формално аз внесох предложение и се получи така, че стипендията на аспирант, която беше 100 или 110 лв. стана, като се увеличи повече от 80% - не е достатъчно, но 187,5 лв. е месечната стипендия на един докторант.
Освен това имаме предложение в Министерството на финансите да бъдат освободени от данъци, с оглед да получат чистата сума от 188 лв. Иначе те получаваха чиста сума около 60 лв. от това, защото данъците са много сериозни. Така че има едно чувствително увеличаване. Аз не казвам, че е достатъчно за една научна дейност, но все пак е нещо и то в положителна посока.
Другият въпрос - за държавната субсидия за следващата година, кога ще влезе в сила тази методика. Ние подготвяме документ за внасяне в Министерския съвет за приемане. Вие знаете, че трябва да се изпрати на всички министерства за съгласуване. До края на този месец имаме две заседания. Може би ще влезе, може би няма, но искам да ви кажа, че този месец във всички случаи ние ще внесем в Министерския съвет за приемане и обсъждане новия Закон за научни степени и научни звания, който е много важен, който беше изработен след дълги усилия. По този закон вече имаме много потвърждения и одобрения от много министерства и той ще бъде включен за следващото заседание на Министерския съвет. За нас това е една много важна работа.
Що се касае обаче за тази методика, ние бихме могли да я използваме като база за разработване бюджетите на отделните висши училища. Аз миналия път Ви казах, мисля само на Вас или в парламентарната Комисия по наука и образование, че се получава една съществена разлика в издръжката на един студент по медицина спрямо един студент в една хуманитарна специалност - разликата е горе-долу 5 към 1, за селскостопанските е 4,5 към 1 и така нататък. Имаме точни данни.
Това е, което бих могъл да ви отговоря. Не знам дали ми казахте нещо друго? Имате ли нещо друго предвид? (Весело оживление.)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Сега ще Ви кажа.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, не, става дума за уточняващите въпроси? А, сега искате да ми зададете други? - Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Величкова да определи отношение към отговора.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин министър, откъде да започна? Ще Ви кажа следното. Първото, което държа час по-скоро да ускорите, е да се финализира тази методика и да се приеме от Министерския съвет действителната диференцирана издръжка на студентите и докторантите. Това, което казвате за стипендиите на докторантите, действително е безкрайно мизерно. Тяхната стипендия е много по-малка отколкото таксата, която плащат. И е просто срамно за България, и с оглед на нашия просперитет, докторантите да бъдат поставени в това мизерно положение.
Искам обаче да Ви кажа, че съм обезпокоена от факта, че Вие нямате държавна политика, за да се гарантира правото на всеки да се учи и да има равен достъп да се учи, независимо от икономическото му състояние. И ще Ви кажа защо.
Защото с този заем от Световната банка вместо да давахте 5 млн. 600 хил. за командировки на служители и на бъдещи служители в бъдещи агенции и в бъдещи бордове и конкурентни фондове, трябваше да ги дадете за кредитиране на студентите. Тук, в тази пленарна зала, беше спрян нашият законопроект за кредитиране на студенти и докторанти. И знаете ли, господин министър, с какъв аргумент? Аргументът го даде господин Йордан Цонев от Бюджетната комисия - шеф: "Нека да отложим този закон, който е много важен, защото трябва да се вземат пари от Световната банка, за да направим фонд за кредитиране на студентите."
И когато аз говорих против този заем беше именно, защото в перото "Висше образование" няма да се даде за кредитиране на студенти и докторанти, а ще се даде за хойкане по чужбина от хора, които не заслужават даже да работят във вашето министерство. Ето защо Ви казвам, че нямате държавна политика в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Много Ви моля, въведете ред магистърската и бакалавърската степен да бъдат на висотата на Вашето внимание, каквото е необходимо, с оглед бъдещето на България.
Ще Ви моля сега да не ме апострофирате, защото не мога повече да Ви обяснявам, че няма да бъдете прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Величкова, аз казах, че Ви разбирам, а Вие казвате: "Защо трябва да ми обяснявате, че не Ви разбирам". Напротив, много добре Ви разбирам, само че човек може да разбира друг човек, но да не е съгласен с неговото твърдение, както аз с повечето Ваши твърдения не съм съгласен. Те са много популярни, много интересни за българския народ, но те не са свързани с темата. Вие ме питате за такси и изведнъж отивате на Световната банка... (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожа Величкова.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Величкова, в парламента говорих около 40 минути за заем от Световната банка и мисля, че си казах работите и сега да Ви обяснявам отново не е необходимо. Не е необходимо, първо, защото Вие не работите много добре с математиката, госпожо Величкова. Ще Ви кажа защо и веднага ще разберете, че не сте права.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председател, става дума за следното нещо - когато твърдим някои работи, трябва да ги докажем по някакъв начин. Аз миналия път казах: заемът от Световната банка е 5 млн. долара, а издръжката на Министерството на образованието и науката е 410 млн. лева. Направете сметка с тези долари какво може да направите, това, което Вие искате, такива неща да се подобрят количествено, качеството и не знам още как - съдържателно?
Още един път казвам, че заемът от Световната банка е една малка част от издръжката на нашето образование. Нещо повече, това, което може би народните представители не са съвсем добре възприели, скоро министър-председателят или министърът на финансите ще внесе финансовата рамка на бюджета за следващата година. Трябва да се прави разлика между бюджет на Министерството на образованието и науката и бюджет за функция "Образование". За образованието се отделят 1 млрд. и 100 млн. лева, а за Световната банка е 5 млн. долара. Направете сметка. (Реплика от госпожа Станка Величкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожо Величкова, стига.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Нека само да довърша и след това отново можете да ми поставите уточняващи въпроси. (Смях в залата.) Аз съм готов да говоря с Вас колкото искате. Даже, ако искате, не е необходимо да занимаваме тук народните представители, защото то не е толкова интересно.
Аз говорих лично със Световната банка и с много други български финансисти. Някои използват думата "кредитиране" на студенти, че това едва ли не е панацеята и се решава въпросът с българските студенти. Става дума за следното нещо. Помислете сами.
На един студент месечно му трябват 200 лева за една скромна издръжка. Той ще получи този кредит за 10 месеца, което е учебното време, което става 2 хил. лева на човек. Умножете 2 хил. лева по 100 хил. студенти, защото не всички ще взимат кредити, и ще видите, че са над 200 млн. лева. Двеста милиона лева трябват за кредити. Ако искате, поставете този въпрос писмено или устно да Ви отговоря с точни данни. Става дума за огромни суми, госпожо Величкова. И човек, когато пише нещо или казва нещо, трябва да знае какво се крие зад него.
Например ние сме направили справка за Европа и само четири държави в богатата Европа имат такава система на кредитиране. Останалите държави, които са доста по-развити във финансово отношение от България, нямат такава система за кредитиране.
По този въпрос аз виках председателя на ДСК господин Спас Димитров, а след това и на Булбанк, никой не иска да се заеме с кредити на студенти, защото става дума за огромни суми, които могат да се върнат, могат и да не се върнат.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Така е. Затова трябва закон.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Така че тук става дума за огромни суми, а не става дума за 1 млн. лева. (Реплики от ДЛ.)
Кой ще стане гарант? Вие ще станете ли гарант? (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
За процедура думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, правя процедурно предложение по отношение на връщането на въпроса ми за форсмажорното запалване на толкова гори и села в България, а Вие ми връщате въпроса към министър-председателя, когато наистина аз го питам дали правителството му има бюджет, ясен план за действие за потушаване на стихийното огнено бедствие, което заплашва вече цели села, а даже и градове са заплашени. Моля, след като знаете, че и на пожарникарите пагоните са заплашени да се свалят и да се изкарат от МВР, което е още един скандал, моля Ви, бъдете така добър, пуснете този въпрос другата седмица, коригирайте се. Това касае правителството и министър-председателя, тъй като е форс мажорно бедствие и не ме препращайте към министър Праматарски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Ганчев. Ако Вие не спите до 11 часа, щяхте да чуете министър Праматарски, който отговори вече, но Вас Ви нямаше.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вие майка ли ми сте или бавачка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз констатирам само и Ви се радвам, че имате такъв добър сън сутрин. (Смях в залата.) Седнете сега там. Спокойно.
Преминаваме към отговори от министъра на вътрешните работи господин Емил Йорданов.
Има думата народният представител Велислав Величков да развие актуалния си въпрос.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Поради натоварването на парламентарния контрол се забави отговорът на моя актуален въпрос, но мисля, че неговата актуалност не е нарушена от този факт. Той е във връзка с осигуряването на обществения ред и сигурност в района на Студентския град в София.
По време на дебата по вота на недоверие към правителството на Република България, проведен на 16 май 2000 г., народният представител Арлин Антонов изнесе смущаваща информация за криминогенната обстановка в района на Студентския град. Бих искал да цитирам някои от неговите думи, съгласно стенограмата от заседанието на Народното събрание в същия ден: "Студентският град е язва на нашата престъпност, - може би господин Антонов има предвид нашето общество - това не е ли известно на управляващите три години: за състоянието на Студентския град, за корупцията, която там съществува, за бандитизма, който се шири между тези, които утре трябва да ни сменят? Знаете ли какви охрани има Студентският град и на кого плащат? Защо няма ред в студентските общежития?" и т.н.
В изказването си господин Антонов говори още за силова структура, която властва в Студентския град и разпределя стаите и леглата, за незаконни супермаркети, които произвеждат милиони за черния пазар и цитирам: "тъмните сили" в държавата, за общежития, които са превърнати в домове за проститутки и т.н.
Мен лично като народен представител ме тревожи категоричността, с която господин Антонов изнесе тази информация по време на един важен, слушан и гледан дебат.
Затова моят въпрос към Вас, господин министър, е: получени ли са и други подобни сигнали за организирани престъпни действия в района на Студентския град в София? И какви конкретни мерки предприема Министерството на вътрешните работи, в частност регионалната Дирекция на вътрешните работи - София, за овладяване на престъпността и осигуряването на обществения ред и сигурност в района на Студентския град?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Действително в Студентския град съществуваше недоволство от състоянието на обществения ред. С проблема беше ангажиран лично и министър-председателят Иван Костов. Бяха проведени срещи между министъра на образованието и науката проф. Димитров и мен, от една страна, и представители на студентската и академичната общност, от друга, на които бяха изяснени претенциите за подобряване на положението в Студентския град.
В началото на годината беше изграден нов ръководен екип на Районното полицейско управление и му е оказано съдействие и методическа помощ от ръководството на Столична дирекция на вътрешните работи. На районното управление е предоставен допълнителен щат от 12 офицери и 6 сержанти, отпуснати са и 2 нови автомобила. От края на месец март на сградите на община "Студентска", Седмо РПУ и три висши учебни заведения бяха поставени пощенски кутии, предназначени за подаване на сигнали от граждани за извършени нарушения или нередности. Системно се извършват проверки относно настаняването в студентските общежития. Спрямо неправомерно пребиваващите лица са взети административни мерки. Не са констатирани данни за организирана проституция в общежитията. По сигнал за склоняване към проституция е образувано дознание.

Създадено е звено от квалифицирани служители за борба с наркоманията и разпространението на наркотични вещества. Провеждат се в пълен обем мерките за ранна профилактика срещу употребата на наркотични вещества в районите на учебните заведения, като се търси активно съдействие на училищните настоятелства и здравните органи.
На 24 март т.г. е задържан Милчо Милчев, у когото е открит половин килограм канабис. На 9 май т.г. е задържан Светлозар Сулев, у когото са намерени 44 дози хероин. На 27 май т.г. е задържан Иван Йорданов, от когото са иззети 200 г канабис. На 4 юли т.г. е задържан Маргарит Долапчиев, от когото са иззети 120 г хашиш, 500 г канабис, 200 г упойващо вещество и една доза хероин. По случаите са образувани следствени дела.
От началото на годината е документирана престъпната дейност на пет групи криминално проявени лица, извършители на 11 домови кражби, една група, извършваща противозаконни отнемания на луксозни автомобили, издирени са 16 откраднати автомобила.
Ежеседмично се извършват проверки на питейни и увеселителни заведения за спазване на работното време и за нарушаване на обществения ред. Извършва се активно наблюдение на установения криминален контингент и техните сборища.
Съвместно с ръководствата на висшите училища се възстановяват директните телефонни връзки между портиерите на общежитията и дежурния офицер на VII РПУ, което беше поискано от нас от страна на студентската общност.
И се връщам към началото на Вашия въпрос относно твърденията на колегата Арлин Антонов. По моя информация, тези твърдения са на базата на проведен разговор между него, от една страна, и доц. Топлийски - заместник-ректор на Софийския университет, и двама студенти. Разговорът е проведен през есента на миналата година и в него е станало въпрос за това, че има недоволство от начина за настаняване в студентските общежития. Всичките тези неща обаче впоследствие бяха хиперболизирани от колегата Антонов в неговото изказване. Като пример мога да ви дам твърдението му за зверско изнасилване, което се оказа не изнасилване, а блудство. По това престъпление извършителят е разкрит и задържан.
Сутринта разговарях с доц. Топлийски и той изрази задоволството си от работата на служителите на VII РПУ, като твърди, че през тази година няма абсолютно никакви проблеми с обществения ред в Студентски град. Радвам се, че новото ръководство на VII РПУ успя да представи един нов образ на МВР пред обществеността там и вече е забравена представата, която бяха създали преди години някои наши недобросъвестни служители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, благодаря Ви за изнесената конкретна информация за случаите, по които се работи в Студентския град, за това как РДВР - София и VII Районно полицейско управление - Студентски град, противодействат на престъпните прояви.
Доволен съм от информация за новия ръководен екип на VII РПУ от началото на годината за увеличения щат от 12 офицери и 60 сержанти, както и пряката помощ от СДВР - София, която се оказва в това отношение.
Според мен доста ценна е идеята за пощенските кутии в общежитията и висшите учебни заведения за подаване на конкретни сигнали за престъпни действия. И най-успокояващата информация е това, че няма данни за наличието на организирани престъпни действия в района на Студентски град, с изключение на тези групи криминално проявени лица, които извършват кражби.
Моята най-голяма адмирация е за вашата програма за превенция и противодействие на наркоманията, тъй като, известно е, че това наистина е една от най-големите язви на нашето общество. И точно в районна на Студентски град, с оглед грижите за младите хора, процесите на превенция, профилактика и противодействие на престъпленията, свързани с разпространението и употребата на наркотични вещества, трябва да бъде на особеното внимание на Министерството на вътрешните работи. Изразявам своята надежда, че както в самия район на Студентски град, така и в нощните заведения в Студентски град ще продължат и ще се разширят активните действия за пресичане в зародиш на тези процеси.
Така че аз Ви благодаря за отговора, изразявам своята надежда, че добрата работа от началото на тази година там ще продължи и ще се разшири. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата народният представител Христо Иванов да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Още в качеството Ви на наш парламентарен колега, Вие сте запознат с моите усилия за подобряване на законовата и техническата база и за въвеждането на нови, съвременни форми за издирване и идентифициране на изчезнали деца. Защото всички споделяме това, че загубата на тези деца е не само трагедия за техните родители, но и загуба за цялата нация, а защо не и предизвикателство срещу националната сигурност на страната?
В контакт сме с Националния център за изчезнали и експлоатирани деца в Съединените американски щати, който работи в тясно сътрудничество с ФБР. Има какво да се заимства от този център както по отношение на изградената от него информационна мрежа, която свързва центъра с локалните центрове за издирване в цялата страна, така и по отношение на напредналите информационни технологии, с които Вашите колеги от САЩ работят.
За да бъде възможно откриването на живите изчезнали деца, ежегодно в Националния център на САЩ се изготвят така наречени възрастови прогресии на образите на децата. Тоест образът на детето ежегодно се състарява с помощта на специална компютърна програма. Актуализираният образ се разпраща до всички локални центрове на САЩ, до ФБР и в целия свят. За съжаление в България не разполагаме с този софтуерен продукт, което прави локализирането и идентифицирането на изчезнали деца след година и две практически невъзможно. И майката не би познала детето си след изтичането на такъв срок.
Моята информация е, че цената на тази компютърна програма е сравнима с цената на един западен автомобил и то не от най-луксозна класа.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: кога предвиждате Вашето ведомство да осигури необходимите средства за закупуване на тази компютърна програма, за да стане ефективно издирването на изчезналите и все още живи български деца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Информацията, с която разполагате относно използването на съвременни технически средства за съставянето на възрастови прогресии на издирвани деца, Ви е предоставена от Научния институт по криминалистика и криминология при контактите Ви с ръководството на института.
Оферти за закупуване на апаратура и софтуерен продукт към нея са изискани чрез пресцентъра на МВР от Главния център за издирване на изчезнали деца на САЩ и от водещи фирми за софтуер. До момента обаче нямаме отговор на нашите запитвания. След получаване на оферти би могло да се отделят средства от бюджета на МВР или да се иска включването им в следващ бюджет. Доколкото зная Вие също сте се ангажирали пред ръководството на НИКК да намерите спонсори за осъществяване на проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За реплика, ако желае, има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Благодаря за отговора, господин министър.
Аз зная за усилията, които междувременно предприе Институтът по криминология. Ние действаме в това направление чрез частни лица в Съединените американски щати, които, за щастие, изявиха готовност да ни съдействат.
Може би все пак за нашите колеги и слушателите да поясним, че засега ние разполагаме, като казвам "ние", имам предвид България, със средства за портретна експертиза, която идентифицира безпогрешно възрастни лица. Но когато става дума за изчезнали деца, това е действително единствената софтуерна технология, която може да доведе до идентифицирането на децата. И само за сведение на моите колеги искам да кажа, че такива разработени програми доведоха до издирването на много деца в света.
Ето едно детенце, което изчезва на 11 г., и благодарение на тази осъвременена програма и снимката, която е изготвена, е открито на 15 г. (Показва снимки.)
Едно бебе на 6 седмици изчезва и благодарение на тази техника е открито след три години. Ето тук едно момиченце, което също изчезва, и след почти шест или седем години отново е открито. Когато се съпостави неговата физиономия при намирането с това, което е изготвил компютърът, се вижда какво изключително съвпадение има. (Показва снимки.)
Аз се радвам на това, че министерството е предприело необходимите ходове и Ви обещавам, че както аз, така и цялото гражданско сдружение "Съвест" ще се ангажира за по-нататъшните контакти с този център на Съединените американски щати. Важно е, че там се интересуват и от експлоатираните деца, не само от изчезналите деца.
Разбира се, ангажираме се и с това да търсим спонсори за осъществяването на тази софтуерна програма, защото мисля, че ние го дължим на българските граждани и на нашите деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Валентин Симов да развие своя актуален въпрос.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви.
Валентин Симов, 29.Хасковски избирателен район, Зелена партия.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Преди няколко месеца бях в избирателния си район и посетих с. Сив кладенец, което се намира зад загражденията на границата. При преминаването си през контролния пункт заварих дежурните войници на обяд. Бях потресен от това, което видях - 120 г консерва телешко варено и около стотина грама консерва риба, плюс един хляб за 24 часа.
Не мога и не искам да вярвам, че това е разкладката за Гранична полиция за 24 часа! Ако това е така по нормативен документ, вероятно би следвало той да бъде променен! Не мога да си представя също, че един млад човек в разцвета на силите си може да яде по 10 г на час. Толкова се пада - за 24 часа просто няма как да сбъркаме в математиката!
Ето защо аз се обърнах към Вас за повече разяснения по този проблем. Вярно ли е това? Отговаря ли на действителността? Какви мерки ще вземе Министерство на вътрешните работи за отстраняването на този дефект, бих казал, в системата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, господин министър!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Симов! Храненето на военнослужещите на наборна военна служба от МВР в мирно време се извършва в съответствие с министерска заповед № I-123 от 30 юни миналата година, в която са отчетени всички съвременни изисквания по осигуряване на храненето на военнослужещите на наборна военна служба. Залегналите норми за хранене на личния състав на МВР са съобразени в медицинско отношение с таблици за състава на българските хранителни продукти, съобразени с Българския държавен стандарт.
Грижите за опазването на живота и здравето на служителите е приоритет на Национална служба "Гранична полиция", като особено внимание се обръща на военнослужещите на наборна военна служба.
В точка първа, раздел II на цитираната по-горе заповед е отразено, че военнослужещите на наборна военна служба от МВР получават безплатна храна в готов вид по нормативите на настоящата заповед, а в т. 2-1 е пояснено, че при невъзможност да получават котлова топла храна, да им се осигури суха храна до три дни.
Стремежът на НСГП - МВР е винаги войниците да се хранят с котлова храна. Предвид обстоятелството, че носенето на службата от гранично-полицейските наряди се извършва по държавната граница на отдалечени и труднодостъпни райони от постоянното местопребиваване на гранично-полицейските подразделения, в отделни случаи, по изключение военнослужещите се хранят и със суха храна.
Нормите за полагащата се суха храна са отразени в таблица 4 в два варианта. Вариант 1: хляб "Добруджа" - 700 г. на храноден, месни консерви - 3 бр. по 140 г; и вариант 2: хляб "Добруджа" - 700 г. на храноден, месни консерви - 1 бр. 140 г., сирене - 250 г., и халва - 100 г.
С т. 2 от забележката към таблица 4 е заповядано: когато храненето със суха храна е повече от един ден, задължително да се ползват и двата варианта.
Със съответно писмо във връзка с изпълнението на тази заповед е заповядано с наличните количества месни консерви от 220 г и месно-зеленчукови консерви да се изписват съгласно Заповед № I-93, а от 10 юни 1992 г. - до тяхното изчерпване.
В таблица 5 на тази заповед за суха храна се полага: хляб "Добруджа" - 900 г, месни или рибни консерви нето - 440 г, сирене или кашкавал - 50 г и халва - 50 г.
Въпросът, зададен от Вас, касае именно такъв момент, когато военнослужещите на наборна военна служба временно се намират извън гранично-полицейския пост за периода от време до 24 часа, на основание чл. 20, ал. 5 от Инструкция за организация на дейността на Национална служба "Гранична полиция" за охрана и контрол на държавната граница на Република България.
Гранично-полицейски наряд КПП в с. Одринци, ГПУ - първа степен към РГС - Любимец, носи службата от 20,00 ч. на 3 юни 2000 г. до 20,00 ч. на 4 юни 2000 г. Преди излизане в наряд военнослужещите са получили срещу подпис от главен сержант Петър Димитров Бабачев, старши граничен полицай към ГКПП, Одринци, в присъствието на готвача, следните хранителни продукти: месна консерва - 220 г, рибна консерва - 160 г, сирене - 50 г., халва - 50 г и хляб - 1 бр. за всеки един от състава на гранично-полицейския наряд. С тези хранителни продукти военнослужещите на наборна военна служба са осигурени за вечеря на 3 юни и за закуска и обяд на 4 юни. След прибирането им на 4 юни в граничния пост същите са получили топла котлова храна за вечеря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, аз не се съмнявам, че това, което Вие казахте по норматив, е така. Моите съмнения произтичат от факта, първо, че аз със собствените си очи видях какво има там на масата като консерва, и, второ, липсата вероятно на офицер в този граничен пункт води до някакъв безконтрол. Дълбоко подозирам, че това, срещу което се подписват войниците, не е това, което те получават.
Ето защо аз Ви моля да се разпоредите за една обстойна проверка, тъй като малко след задаването на моя актуален въпрос ми се обади командирът на Гранична полиция в Ивайловград, мисля, че се казва полк. Ангелов, който се интересуваше какво е предизвикало въпроса. Това е, сигурно, ответната реакция, тъй като Вие сигурно сте поискали оттам да се дадат сведения.
Само искам да отбележа, че прави неприятно впечатление как старшините, които са на тази застава, вечерно време се появяват на някои публични места в този регион и населението вижда как се хранят те и как се хранят войниците.
Ако се спазват нормативните уредби така, както Вие ги изчетохте, тук аз виждам 220 г плюс 160 г плюс още 50 г сирене, 50 г. халва и т.н. - това е съвсем различно вече като дажба, и тя е, да речем, два пъти по-висока от това, което аз видях. Значи, явно някъде се къса нишката.
Ето затова аз се обръщам отново с молба към Вас - да разпоредите една проверка. Може би състоянието и по други гранични пунктове е такова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
За дуплика има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Симов, за периода, през който аз съм министър на вътрешните работи, вече около половин година, при мен не е постъпило нито едно оплакване за това, че военнослужещите на наборна военна служба са били ощетявани при даването на суха храна, когато са в наряд.
Въпреки това обаче аз отново ще разпоредя да бъде извършена проверка! И ще изпълня Вашата молба.
Аз обаче на свой ред бих се обърнал с молба към Вас и към всички останали колеги - нека да уважаваме Народното събрание като институция. Моля ви, не задавайте на министър въпроси, които са от компетентност на служители, които стоят доста по-ниско в йерархията на МВР. Вие сте народни представители, имате възможност за пряк контакт с тях и би трябвало именно с тях да уточните тези неща на място. И едва тогава, когато те не Ви отговорят задоволително, да търсите намесата на по-горните инстанции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Ще прекъсна от името на Парламентарната група на Евролевицата контрола само за няколко минути, за да обърна внимание на въпрос, който е много тревожен и който засяга днешния ден.
В декларация на Парламентарната група на Евролевицата от 30 юни 2000 г. ние категорично настояхме правителството да гарантира със спешни мерки поливането още през настоящия сезон.


За съжаление, кабинетът не обърна необходимото внимание на нашите многократни предупреждения. През юни и юли поради засушаването ситуацията в страната се влоши, а днес, както чухме и от министър Праматарски, в много райони на страната има пожари.
На 10 юли 2000 г. - само преди няколко дни, министърът на земеделието и горите господин Венцислав Върбанов, отстрани от длъжност за несправяне с работата ръководителя на "Напоителни системи" ЕАД и членовете на Борда на това предприятие. Освен това той разпореди, че във връзка с настъпилите продължителни високи температури и засушаване, поливната гравитачна вода да бъде безплатна, а цената на помпажната вода да се намали с 50 на сто. Цялото население, десетки хиляди души, реагираха положително на това изявление на министъра.
Какво беше нашето учудване, когато видяхме подписана заповед, според която ползваната вода за поливане ще се плаща по цена 50 на сто от нейната себестойност. За съжаление, нещата стоят по изключително тревожен начин. Например, водата на "Напоителни системи" - клон Русе е със средна себестойност 80 ст. на кубометър без ДДС. Утвърдената досега цена без ДДС на поливната вода беше на първо ниво 30 ст., на второ ниво - 35 ст., т.е. на практика цената е била около 50 на сто от себестойността, като за някои случаи варира според договорените обеми вода.
Изявлението на министър Върбанов, че гравитачната вода няма да се плаща, не се покрива със заповедта, което е израз или на подвеждане, или на безхаберие. Помпажната вода на практика и досега е била намалена с около 50 на сто от нейната себестойност. Земеделските стопани останаха излъгани, че гравитачната вода ще бъде безплатна и че помпажната вода ще бъде намалена с 50 на сто.
От направените конкретни наши посещения в страната и от съобщенията, които получаваме, се разбира, че вместо решение на въпроса, се получават сериозни недоволства от разминаването между изявленията на министър Върбанов и издадената само дни по-късно заповед.
Ние настояваме още днес и във връзка с много тревожната обстановка в редица части на страната, министър Върбанов да издаде нова заповед. В противен случай не само хората ще останат излъгани, но ще бъдат застрашени реколтата и трудът на стотици хиляди българи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов от народния представител Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Със Заповед № 65 от 24 януари 2000 г. на директора на РДВР - Хасково полк. Венелин Павлов, е уволнен дисциплинарно главен сержант Станимир Димитров от РПУ - град Димитровград. Без да коментирам необходимостта или целесъобразността на подобна заповед, Ви питам кой служител на РДВР - Хасково защо и на какво основание е разпоредил възражението на уволнения служител да не бъде придвижено по компетентност до Хасковския окръжен съд в продължение на повече от два месеца?
Жалбата на главен сержант Димитров е подадена надлежно и в съответствие със законовите изисквания чрез РДВР - Хасково до Хасковския окръжен съд още на 28 март 2000 г. с входящ № 515 от 28 март. Вие знаете много добре, че съгласно Закона за административните нарушения и наказания подобни актове се обжалват чрез ведомството, наложило съответното наказание.
В разговор с юрисконсулта на дирекцията той лично категорично отказва да придвижи жалбата на уволнения сержант до Хасковския окръжен съд. Кой е разпоредил това нещо и кой ще носи отговорността, тъй като Вие знаете много добре, че срокът за подаване на подобно възражение е 6 месеца? Повече от два месеца тази жалба стои в дирекцията, почти изтича този срок и се налага сержант Димитров лично, чрез своя адвокат, да внесе жалбата в Хасковския окръжен съд.
Ще наложите ли санкции за неизпълнение на изискванията както на Закона за МВР, така и на Закона за административните нарушения и наказания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Минков! Станимир Господинов Димитров е роден на 28 април 1970 г. в Свиленград. Има завършено средно образование. На работа в МВР е назначен на 11 февруари 1993 г. на длъжност полицай в РПУ - Димитровград. По време на службата му са налагани следните наказания: писмено предупреждение за срок от 3 месеца за напускане на охранявания пост със Заповед № 76 от 14 април 1999 г.; порицание за срок една година със Заповед № 119 от 25 май 1999 г. Не е награждаван.
При проверка на патрулно-постовата дейност в РПУ - Димитровград на 24 ноември 1999 г. е констатирано поредното нарушение на служебната дисциплина от главен сержант Станимир Димитров. Назначена е комисия за изясняване на случая, която в своя справка е отразила констатациите, доказващи нарушението и е предложила служителят да бъде освободен от служба. Предвид, че в срока на наложеното наказание "порицание" служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл със Заповед № 65 от 24 януари 2000 г. директорът на Регионалната дирекция е наложил на главен сержант Димитров дисциплинарно наказание "уволнение" и го е освободил от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 и чл. 239, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за МВР във връзка с чл. 204, ал. 2, т. 3 и 4 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Във връзка с обжалване на заповедта за освобождаване от служба, Станимир Димитров е подал жалба с входящ № 5115 от 28 март 2000 г., която е резолирана от началника на Служба "Полиция" за изпълнение от подполк. Илия Петков - юрисконсулт в РДВР. Резолюцията е положена от началника на службата предвид на това, че директорът на РДВР - Хасково е бил в платен годишен отпуск от 23 март до 21 април 2000 г.
На 16 май 2000 г. подполк. Петков е изпратил жалбата на Окръжния съд - Хасково, от което е видно, че е забавено нейното придвижване. Подполк. Петков за допуснатото нарушение в служебната дисциплина е наказан със Заповед № 131 от 4 юли 2000 г.
Що се отнася до срока за обжалване, мога да Ви уведомя, че той е спазен със самото подаване на жалбата в РДВР - Хасково, така че човекът, за когото ме питате, няма защо да се притеснява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Аз Ви благодаря за отговора, уважаеми господин министър. Въпросът ми беше именно за процедурното нарушение от страна на юрисконсулта, а не за това дали е основателна или не заповедта. Това е тема, която е единствено от компетенцията на Хасковския окръжен съд.
Още нещо: не знам дали до Вас са стигнали рапортите, въпреки че Вие също сте адресат по темата за уволнението на главен сержант Димитров, но 23 сержанти са написали своите възражения относно това уволнение плюс самият главен сержант. Полк. Тенчо Узунов, който е трябвало да проведе вътрешно разследване, не се е срещнал с нито един от написалите тези възражения сержанти, така че според мен тук има още едно, макар и вътрешно формално нарушение. Все пак Ви благодаря за това, че е наложено наказание на неизпълнилия своите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Питане от народния представител Яшо Минков към министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Със Заповед № 1256 от 14 декември 1999 г. на директора на РДВР - Хасково, се освобождава от служба главен сержант Лозко Иванов. Същата се оспорва пред Хасковския окръжен съд и с негово Решение № 94 от 29 март 2000 г. главен сержант Иванов е възстановен на служба, като му се изплащат и необходимите компенсации.
Два дни след връщането му на работа той отново е преназначен на друга служба в разрез със законовите разпоредби и по-специално със Закона за МВР.
Уважаеми господин министър, възнамерявате ли да предприемете някакви мерки по отношение на грешките от страна на ръководството на РДВР - Хасково в лицето на директора полковник Павлов и началника на отдел "Кадри" полковник Павел Христов, които поради некомпетентност и непознаване даже на Закона за МВР, нанасят материални щети на бюджета на дирекцията и респективно на МВР при този недостиг на финансов ресурс и накърняват интересите на служител на министерството?
Имайте предвид, че в момента на главен сержант Лозко Иванов е връчена нова незаконосъобразна заповед, която отново ще бъде отменена от съда със съответните финансови санкции. Два дни след като главен сержант Иванов е върнат на работа, това става на 23 май, на 26-и на него му се връчва заповед за преназначаване към СПЗО "Неохим", град Димитровград.
Не знам дали знаете, но когато в момента, в който на него се връчва тази заповед на датата 26-и, четири дни преди това на всички служители, съгласно Закона за МВР, на всички служители от това звено са връчени предизвестия поради неговото закриване. Още повече, че длъжността, на която той е преназначен е по-висока от заеманата, поради което следва да бъде взето и съгласието на преназначаване на основание чл. 136, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР. Такова съгласие не е поискано и не е давано доброволно, поради което самото преназначаване става незаконно, тъй като в чл. 136, ал. 1 е предвидено, че при отказ служителят не се преназначава.
Ще вземете ли необходимите мерки относно повишаване квалификацията, наказанието или уволнението на хората, занимаващи се с кадрите в Дирекция РДВР, защото както вече споменах, продължават да се издават незаконосъобразни заповеди, които нанасят сериозни щети както от финансова гледна точка, така и уронват престижа на служителите на министерството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Минков! Изненадва ме желанието на господин Минков да бъде адвокат на различни сержанти от РДВР Хасково и то в рамките на парламентарния контрол.
Главен сержант Лозко Вълков Иванов е роден на 14 март 1957 г. в с. Клокотница, Хасковска област. Има завършено средно образование. На работа в МВР е назначен на 18 март 1983 г. на длъжност "милиционер" в Районно управление на МВР - Хасково. Последователно е заемал длъжностите "старши шофьор на патрулен автомобил", "старши милиционер във взвод" и "младши разузнавач" в сектор "Криминална полиция" към РПУ - Хасково.
По време на службата си е награждаван с парична награда.
Налагани са му два пъти наказания - предупреждение за непълно служебно съответствие за нарушаване на служебната дисциплина и за слаби резултати в дейността му.
През месец март 1999 г. при проведена полицейска операция от служители на РПУ - Хасково с използване на специални разузнавателни средства са получени данни, че главен сержант Лозко Иванов предупреждава един от обектите на разработката относно бъдещите мерки по случая. В тази връзка съвместно с Дирекция на Национална служба "Полиция" са предприети мерки за проверка лоялността на служителя към службата. По случая е изготвена справка до главния секретар на МВР с регистрационен № 2143 от 28 май 1999 г. както и до началника на служба "Инспекторат" с регистрационен № 2406 от 11 юни 1999 г. и е заведена оперативна преписка в ДНСБ.
Установено е, че главен сержант Лозко Иванов е обвързан с лица от престъпния контингент и е оказвал давление на свои колеги и на следователя, работещ по делото, с цел освобождаване на задържаните под гаранция. В друг случай е предложил услугите си за осъществяване на посредническа дейност по залагане на недвижим имот в заложна къща срещу заплащане на 150 германски марки.
В предвид на горните действия директорът на РДВР - Хасково със заповед № 1256 от 4 декември 1999 г. на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР е освободил поради пенсиониране главен сержант Иванов.
Същият в предложението за освобождаване е отразил, че има възражения, но ще ги отправи допълнително, което впоследствие не е направил.
Служителят е обжалвал горната заповед пред Хасковския окръжен съд, който с решение № 94 от 29 март 2000 г. я отменя.
В мотивите си съдът сочи, че към датата на освобождаване от служба, съгласно чл. 7 от Закона за пенсиите, служителят независимо, че е имал необходимия трудов стаж в МВР по първа категория труд не е отговарял на условията за възраст - 52 години.
В изпълнение на съдебното решение на 23 май 2000 г. Лозко Иванов е подписал акт и е встъпил в заеманата от него длъжност преди освобождаването му от служба.
Със заповед № 74 от 26 май 2000 г. директорът на РДВР - Хасково предвид създалата се обстановка и в съответствие с предвидената процедура е преназначил служителя по служебна необходимост на равностойна длъжност - командир на отделение, "Специализирано полицейско звено" - "Неохим" ЕАД, град Димитровград.
Във връзка с § 88, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, влязъл в сила на 11 април 2000 г., съгласно който в тримесечен срок служителите от специализираните полицейски звена следва да бъдат освободени от служба поради съкращаване на щата, на главен сержант Лозко Иванов е връчено предизвестие за това, че ще бъде освободен от служба, считано от 1 юли 2000 г.
Ако има нещо неточно в действията на моите служители очевидно това е, че те не са уволнили въпросния сержант дисциплинарно, а са оформили заповед за освобождаване поради пенсиониране.
Всички въпроси обаче, които ми задавате, ме карат да мисля, че единственото нещо, което Ви интересува е смяната на директора на РДВР - Хасково.
И тук може би е моментът да Ви уведомя, че с моя заповед от вчера РДВР - Хасково има нов директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не съм адвокат на сержанти. Аз съм народен представител, включително и на тези сержанти и ще защитавам както накърняването на техните интереси, така и на всички жители на района, в който живея и който представлявам, но просто ме учудва фактът, че Вие продължавате да защитавате хора, които просто не са си на мястото.
Аз съм доволен, разбира се, че съм доволен от това уволнение, но имайте предвид, че целта ми не е била да бъде сменен директорът на РДВР - Хасково, а просто на това място да бъде човек, който професионално и компетентно да изпълнява своите задължения. Явно, че след като Вие не сте успели да го накарате да прави това, сте пристъпили към другата много по-радикална мярка.
Аз се надявам, че сте направили този път много по-подходящ избор и че новият директор на РДВР - Хасково наистина ще изпълнява своите задължения така, както повелява законът.
Все пак съм доволен, че потвърдихте и факта за некомпетентно изготвените заповеди. Аз държа отново да заявя, както и при предишния си въпрос, че в случая не става дума за пледоария или защита от моя страна, дали основателно или не даден служител е бил наказан, а за процедурни нарушения, още веднъж Ви напомням, които вършат Ваши служители в ущърб на самото ведомство.
Благодаря ви за отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Минков, може би не сте разбрали добре отговора ми. Нарушение е констатирано в първия случай, за което е наложено наказание. Във втория случай мисля, че има известно несъответствие, което обаче не е фатално.
Вземам думата обаче, за да Ви заявя още веднъж съвсем категорично едно нещо - съгласно Закона за МВР управлението на човешките ресурси в министерството е от компетентност на министъра и колкото и въпроси да ми бъдат задавани в парламентарния контрол мога да Ви уверя, че смяната на един служител в МВР може да бъде мотивирана единствено от качеството на неговата работа, не от това как тя се оценява от един или друг народен представител! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Господин Минков, имате думата да изразите отношението си към отговора.

ЯШО МИНКОВ (независим): Разбира се, господин министър, че назначенията и уволненията в МВР са главно във Вашите правомощия. Вие в случая сте уволнили един некадърен директор, който, по Вашите думи, е уволнявал и е наказвал други некадърни или провинили се служители. Значи все пак има една йерархия.
Вас също са Ви назначавали. Така че, ако не си вършите работата, може би не аз, но този, който Ви е назначил, ще освободи и Вас.
Но бъдете сигурен, че аз ще продължавам да задавам въпроси на тази тема, тъй като нарушенията продължават. И, дай Боже, още веднъж казвам, с това назначение най-после да се спрат. Ще бъда особено доволен, ако нямам подобни поводи за по-нататъшни питания на тема - РДВР, Хасково. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Господин Минков, мисля, че една елементарна етика задължава народния представител в тази зала да не нарича държавни служители некадърни по този начин, без да има доказателства за това. Бившият директор на РДВР, Хасково не е уволнен, а е преназначен на по-висока длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радев! Съгласно Закона за държавния бюджет за 2000 г. министърът на финансите чрез органите на Държавен финансов контрол може да извършва проверки за действията на синдиците по управлението на имуществото на обявените в несъстоятелност банки, по отношение на които държавата е встъпила в правата на вложител по силата на отменения Закон за държавна защита по влоговете и сметки в банки, за които БНБ е поискала производство по несъстоятелност. Съгласно закона, също могат да бъдат проверявани търговските книги и съдържанието на касите.
Ето защо моят актуален въпрос е следният: какви са резултатите от финансовите ревизии в търговските банки в несъстоятелност, извършени от Държавен финансов контрол по силата на § 17 от Закона за държавния бюджет за 2000 г. и § 45 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Наистина Държавен финансов контрол извършва проверки в банковите институции по отношение на управляването на имуществото от синдиците, които са назначени в тях. Приключи ревизията на три такива банкови институции. Това са: Първа частна банка АД, Балканбанк АД и Банка за земеделски кредит АД.
В крайна фаза на приключване на проверките Държавен финансов контрол в момента се намира за още две такива банки в несъстоятелност. Това са: Елитбанк АД и Минералбанк АД, но за тях не бих могъл да съобщавам никакви данни и информация, тъй като ревизията още не е приключила. Затова ще отговоря на въпроса Ви относно трите банкови институции, в които ревизията е приключила своята работа. Само някои по-отчетливи нарушения, които са допуснати в тези институции.
Първа частна банка. Ревизионният период обхвана декември 1997 г. - декември 1999 г. Знаете, че тази банка беше обявена във несъстоятелност на 17 май 1996 г.
Ревизията е констатирала, че синдиците не са упражнили необходимия контрол върху изплатения от тях 1 млн. 319 хил. и 808 лв. по договор с фирма НОРД-УНИВЕРСАЛ ООД.
Договорът е сключен през м. февруари 1998 г. между Първа частна банка - възложител, и същата тази НОРД-УНИВЕРСАЛ ООД - като изпълнител.
Това дружество е извършвало оценки на отделни недвижими и движими вещи и имуществени права на въпросната банка.
При плащанията във връзка с този договор невинаги са посочвани конкретни фирми - изпълнители, кои са оценяваните обекти, какви са получените възнаграждения. Изплащани са възнаграждения за експертни оценки, които не са изготвяни поради отпаднала необходимост. Плащаш нещо за несвършено. Впоследствие са съставени споразумителни протоколи, съгласно които изпълнителят е трябвало да извърши други оценки срещу получени вече възнаграждения. Липсват всякакви данни за начисляване на ДДС за всички извършени услуги.
При така организираната отчетност ревизията не е била в състояние да извърши проверка на изплатените възнаграждения от НОРД-УНИВЕРСАЛ ООД на подизпълнителите - оценители, юристи, сътрудници и т.н.
При проверка на част от оценките е установено, че по вина на синдиците масата на несъстоятелността е намалена с 32 хил. 790 лв. Става дума за изплащане възнаграждение на фирми-оценителки на имоти, като направените оценки не са използвани при продажбата на имотите. Въпросните фирми са наемани от НОРД - УНИВЕРСАЛ ООД, като съответни подизпълнители.
Един фрапиращ случай в това отношение е извършената от СТАРТ-999 ООД оценка на сграда в гр. Банско - 3 месеца след продажбата на имота. Явно е, че в този случай оценката въобще не е била ползвана.
Практика е било да се правят повторни оценки на едни и същи имоти, като тези оценки също не са ползвани. Такъв е случаят с шест апартамента на ул. "Московска" в гр. София.
Изготвени са и повторни оценки на имоти, въпреки че това не е било необходимо. Става дума за извършване на втора публична продан, която се провежда по цена, намалена с 10 на сто спрямо първоначалната, съгласно чл. 371, буква "б", ал. 2 от ГПК.
Констатирани са и случаи на изготвяне на няколко оценки без това да е необходимо.
Един конкретен пример. За извършване на публична продан на сграда в гр. Хасково са направени три оценки, като на три различни оценители са изплатени общо 28 хил. 540 лв. Първата оценка е извършена от фирма СТРОЙ ООД, за което са преведени 15 хил. и 500 лв. Оценката е обявена като цена на продажбата.
При публичната продан не се явява купувач и съдът разрешава да се извърши продажба чрез пряко договаряне. При такава продажба не е необходима нова, тъй като пазарната цена се формира в хода на преговорите с купувача. При това вече има една пазарна оценка. Независимо от това СТАРТ-999 ООД е извършила оценка и преоценка на същия обект, за което са изплатени 9 хил. нови лева, отново.
С нов договор, сключен с ТЕТРА - НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ООД, е извършена трета оценка на същия този обект, за което са изплатени 3 хил. и 600 лв. Всичко това от масата на несъстоятелността.
Втора сериозна констатация. През ревизирания период за задгранични командировки до Англия, Германия, Кипър, Австрия, Китай и други страни са изплатени 379 хил. 040 лв.
В заповедта целта на командировките е била "делови срещи с банки". Само през 1998 г. във връзка с тези срещи синдиците на банката са пребивавали в чужбина съответно: Явор Камбуров - 64 дни, Теодора Стоянова - 54 дни.
В заповедите за командировка на синдиците, помощник-синдиците и началник-отдели определените квартирни пари за една нощувка са надвишавали неколкократно разрешените в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. 82 хил. и 100 лв. квартирни пари в чужбина са изплатени над нормативно определените такива.
Разходи за вътрешен транспорт при тези командировки - таксита, рентакар и др., - отчетена валута с левова равностойност на 28 919 лв. В процеса на ревизията е открито, че въпреки командировка с дестинация Франкфурт - Германия, синдиците са отчели като вътрешен транспорт два самолетни билета Франкфурт - Люксембург - Франкфурт за 1124 германски марки.
Други разходи, свързани със задграничните командировки с левова равностойност на 90 149 лв. са отчетени от синдиците като представителни, включващи закуски, обеди, вечери, телефонни разговори, мини-бар в хотели и други тям подобни. По този начин са нарушени разпоредбите от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина, съгласно които разходите за градски транспорт и таксите на всички други услуги, включително храненето, са за сметка на дневните пари на командирования. Съвсем отделен е въпросът за целесъобразността на тези разходи за тези командировки на едни хора, които трябва да продават тук, в България, онова, което е останало от тези банки в несъстоятелност.
За застраховки на движимо и недвижимо имущество - картини, сгради, оборудване и други, в периода от края на 1997 г. до края на 1999 г. са били платени 1 млн. 934 хил. 222 лв. Прави впечатление, че синдиците са направили дори застраховка за риск "Земетресение", за която са платили 147 хил. лв.
Синдиците са продавали автомобили с неизтекъл застрахователен срок, като за оставащия период по застраховка пълно "Каско" сумите по застрахователните премии не са били върнати на банката. Има и случаи, при които синдиците са застраховали с пълно "Каско" продадени вече автомобили.
Невъзстановените суми по застраховки пълно "Каско" възлизат на 165 хил. 495 лв.
Ревизията установи, че поради изплатени суми за застраховане на банката е причинена вреда в размер на 599 хил. 447 лв. Отговорни за извършването на разходи за застраховка пълно "Каско" и "Злополука", които не са задължителни според нормативните актове, са синдиците Теодора Стоянова и Явор Камбуров. Констатирани са случаи, при които синдиците са извършвали плащания, без да поискат разрешение от съда. Така например, без разрешение от съда са превеждани валутни средства за издръжка на 6-те представителства на банката в Кипър, Китай, Великобритания, Австрия, Турция, Германия и Русия. Само за период от 2 месеца е преведена сумата от 150 хил. лв. Това са стари 150 млн. български лева!
Въпреки че Законът за банките изключва предлагането на план за оздравяване на банка в несъстоятелност, синдиците сключват договор през месец август 1998 г. с "СЛ-компания" АД - София, която включва такава клауза. Общо за оценка на банката като цяло предприятие, изготвяне на информационен меморандум, бизнесплан за възможното саниране и бъдещо развитие на банката, на това дружество са изплатени 305 хил. лв.
Едва впоследствие Софийският градски съд приема отчета на синдиците за дейността им през месец август 1998 г. и одобрява тези разходи. И още много работи, и още...
Втората банка - "Балканбанк". Ревизиран период 1 октомври 1998 г. до месец февруари 2000 г. Банката е в несъстоятелност от 31 октомври 1996 г. Анализът на източниците, формирали приходите на банката през посочения период, показват ясна тенденция към намаление на приходите от погасяване на кредити и осребряване на имущество за сметка на тези от наеми, както и други приходи, които не са получени в резултат на основните задачи, които синдикът трябва да разреши. Доказателство за тези тенденции са следните случаи:
За периода октомври - декември 1998 г. в общата маса на приходите най-голям е делът на приходите от погасени кредити - 76 на сто, а през 1999 г. за този период пада на едва 14,8 на сто. А през месец януари 2000 г. вече е 3,26 на сто. Това налага извода, че една от основните задачи пред синдика, т.е. попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на банката, изцяло е била пренебрегната.
Общата сума на вземанията на банката към 31 януари 2000 г. са били с левова равностойност 6 млн. 100 хил. лв. Установено е, че 4 млн. 308 хил. лв. от посочената сума са вземани от юридически и физически лица, възникнали в клоновете на банката. Първичната документация за тях се е съхранявала до миналата година в чували в архива на "Балканбанк" АД в град Правец и Сливница. Подреждането и сортирането й е започнало едва в края на 1999 г.
На финансовата ревизия е била представена справка с имената на дружества и фирми, които дължат на банката суми във валута към 31 януари 2000 г., както и причината за възникването и размерът на вземането. Но от документите не става ясно кога е възникнало вземането и по какъв повод е било осчетоводено. Тоест, за времето от отнемането на лиценза на банката до откриването на ревизия квесторите и назначените по-късно синдици в банката не са извършили инвентаризация и анализ на възникналите вземания към трети лица, не са предприели мерки за събиране по съдебен ред на вземанията с неизтекъл давностен срок. И тогава човек може да се запита: какво всъщност те са правили там през цялото това време?
Предприетите по времето на ревизията действия по подреждането и съхраняването по посочения начин документи на клоновете на банката са попречили на ревизията да направи документална проверка относно верността на дадената справка за фирмите с валутни задължения както по отношение на вписаните длъжници, така и за размера на дълга им. Същевременно справката показва, че далеч не става дума за малки суми. Срещу отделни фирми и дружества са посочени суми, както следва:
"Натурела" - 775 млн. 8 хил. щат. долара;
"Рафаел маджар" - 112 хил. щат. долара;
"Гейли сънтиз" - 250 хил. щат. долара.
И т.н., и т.н., това започва да става досадно, но... Това нещо е четиво може би за друго място.
Квесторите, а по-късно и синдиците на банката не са предприели действия за събирането и на други значителни и значими суми. Така например, на 23 октомври 1995 г. "Дисконтова къща" АД е предявила пред "Балканбанк" АД запис на заповед, издадена от "Авицена медикъл" ООД - град Пловдив, за 87 хил. щат. долара. За поръчител от страна на "Балканбанк" по записа на заповед се е подписал Иван Миронов - управител на банката.
"Балканбанк" изплаща сумата през юни 1996 г. По-късно, през същия месец "Дисконтова къща" АД възстановява част от задължението на "Авицена медикъл" към банката, като остават дължими 45 хил. щат. долара. И т.н., искам да прескоча тук неща, които сигурно вече започват да стават досадни.
Не е осъществено отделно счетоводно отчитане на стопанската дейност на банката във връзка с отдадени под наем материални активи, извършени счетоводни услуги и др.
Трето, Банка за земеделски кредит. Този път ще бъда още по-кратък. Ревизията е от месец юли 1997 г. до месец февруари 2000 г. Поискано е откриване на производство по несъстоятелност на 24 януари 1997 г. В процеса на ревизията е установено, че синдикът на банката Татяна Стефанова не е предявила искане за изплащане на обезщетение за 151 хил. лв.
Тук през 1996 г. между БЗК и "Дарокар" и т.н. - интересни подробности.
Синдикът на банката не е предприел съдебни действия за събиране на вземания по договор от 1996 г., при които "Златни пясъци" ЕАД се задължава да изплати на БЗК АД определена сума в германски марки. Към датата на откриването на ревизията са останали неиздължени близо 69 хил. германски марки. И това не е отразено в баланса на банката.
По време на ревизията са начислени данък върху печалбата за стопанска дейност на банката от 16 500 лв. и данък за общините от 6800 лв.
Установени са и редица други нарушения на Закона за счетоводството.
По повод на финансовите ревизии на посочените три банки са издадени заповеди с конкретни указания до синдиците за отстраняване на нарушенията и спиране на действия, които водят до вреди. Ревизионните преписки са изпратени на прокуратурата за преценка с оглед на извършени престъпления. На Управление "Банков надзор" на БНБ също така са изпратени, а и на Агенцията за държавни вземания - за сведение. Очакваме в скоро време прокуратурата да излезе със заключение по тези ревизионни актове.
Надявам се това да послужи като един сигнал и за останалите синдици, за да знаят, че работата им се гледа под лупа и нищо направено няма да остане скрито-покрито. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз съм доволен от отговора, който ми беше даден за ревизиите на банките в несъстоятелност. Но така или иначе останах с впечатление, че за втори път банките в несъстоятелност са източени. И също като Вас искам да призова правосъдната система този път наистина да потърси отговорност на виновните лица и донякъде да си запазя правото да Ви задам следващ въпрос за другите банки, в които в момента тече ревизия. А може да го направи и някой от колегите от БСП, примерно господин Божинов. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): С удоволствие, само че да направим молебен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Както е известно, в "Програма 2001" на Вашето правителство Вие поехте ангажимент по отношение управлението на външния дълг на страната, както и, цитирам: "да направите всичко възможно за събиране на дълговете на други страни към България или евентуалната им замяна за собственост".
Българската общественост е информирана за това, че към страната са натрупани съществени задължения от страна на редица средно- и слаборазвити страни. Същевременно вече три години ние не получаваме системна и достатъчно точна информация за това какво се прави в тази насока, какви са резултатите от извършената дейност.
Във връзка с това моят актуален въпрос е следният:
Първо, какви са конкретните към момента задължения на Република Ирак към България и какво е направено, за да могат те да бъдат погасени?
Второ, какви са задълженията, тоест какъв е общият дълг на Либийската Джамахирия към България, какви промени са настъпили през последните три години?
Трето, как са оформени задълженията на либийските организации към редица наши, български организации, които са държавни по своята собственост, като например "Техноекспортстрой"? Какво се е целяло с опита да бъде разделен "Техноекспортстрой" на частно и държавно дружество и към държавното дружество да останат само част от вземанията?
Как в крайна сметка Вие оценявате сегашното състояние на проблема с дълга към Република България и как оценявате Вашата собствена политика и дейност във връзка с тази задача? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Томов, не съм съвсем съгласен с Вас, че през последните 3 години вие не сте били информирани за тези процеси. Напротив, ако Вие сам не сте имал информация, това е вероятно защото в някои петъчни дни по време на парламентарния контрол може би не сте бил в залата. Но по тази тема, която Вие засягате, ние сме давали много изчерпателни отговори на господин Петър Николов, на господин Жорж Ганчев, на господин Атанас Папаризов. Така че това не е тема, която да е табу, още по-малко в последните няколко години. Може би Вие си спомняте, че точно нашето правителство внесе промяна в списъка за съдържанието на държавната тайна, в която по предложение на българското правителство в края на миналата година отпаднаха точно тези неща, за които Вие сега питате, и то по наше предложение, за да има прозрачност, за да има яснота какво се върши, на колко точно възлиза задължението на България към външния свят и какво този свят дължи на България. Това е един абсолютно прозрачен процес. Не приемам упрека, че от три години не сме информирали по този въпрос. Точно обратното!
Преди тези три години обаче беше така наистина. Тогава да научиш нещо за външния дълг на България беше пълен абсурд, защото нямаше кой да ви го каже. (Неразбираеми подвиквания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ме принуждавайте да прекратя заседанието. Подвикванията ми дават основание да прекратя заседанието. Ясно ли е от левицата?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не е необходимо, господин председател, сега ще чуете интересни неща. Точно тези хора, които са наследници на онези, които сътвориха тези безумия за България, сега ще чуят любопитни и интересни неща.
Нали знаете, че Република България има да събира много средства от други държави, на които тя е давала кредити? Тези правителствени кредити от 1960 до 1990 г. са възниквали в изпълнение на подписани на междуправителствено ниво споразумения и протоколи, утвърдени от тогавашните правителства на Република България. Средствата са използвани както за изграждане на конкретни обекти и износ на стоки за съответните страни, така и за военни доставки. Кредитите са отпускани на развиващи се страни и на страни, провеждащи политика близка до тази на бившия Съветски съюз, в много случаи без да се държи сметка за тяхната възвръщаемост. Поради това впоследствие от правителствата до 1990 г. са подписвани споразумения за разсрочване и за опрощаване на тези вземания. Всичко това - до 1990 г., особено през периода 1985 - 1990 г., когато фактически беше формиран огромният български външен държавен дълг. Или с една дума, става дума за лоши кредити, оформени с изключително лоши споразумения за специални държави. За това става дума.
Към настоящия момент по данни на Булбанк, към 31 май т.г., вземанията на Република България от предоставени правителствени кредити, водени в различни валути и преизчислени в щатски долари, възлизат на 2 млрд. 253 млн. щатски долара. Разполагаме и с вземания от междуправителствени кредитни спогодби и ликвидационни сметки в преводни рубли в размер на 387,4 млн. преводни рубли, както и с вземания по междуправителствени клирингови и бартерни спогодби, възлизащи на 31 млн. долара и 10 млн. клирингови рубли.
За характеристиката на тези вземания Ви казах, изключително затруднена работа по тяхното събиране и установяване на техния размер в резултат на много непрофесионално сключени кредитни споразумения, а някои от тях дори умишлено направени такива. Може да се допълни, че към настоящия момент сме постигнали договорености въпреки всичко това и се осъществява погасяване на задълженията на Виетнам, Алжир, Нигерия, Тунис. През миналата година окончателно бяха изплатени задълженията на Индонезия към Република България.

В отговор на няколкото съвсем конкретни въпроса, които постави господин Томов.
В резултат на отпуснатите кредити през 80-те години за изграждане на комплектни обекти и военни доставки Ирак се е превърнал в най-големият длъжник на Република България. Към месец май 2000 г. вземанията ни от предоставени кредити на Ирак възлизат общо на 1 млрд. 600 млн. долара. От тях правителствените кредити, които са предоставени на Ирак, са в размер на 1 млрд. 400 млн. долара, в т. ч. и начислените 362 млн. щатски долара лихви. Както е известно, Ирак не обслужва задълженията си поради наложеното ембарго от Комитета по санкциите към ООН. В последните години, както и по време на проведената през м. май 2000 г. 24-та сесия на Смесената българо-иракска междуправителствена комисия иракската страна потвърждава, че е готова непосредствено след вдигане на ембаргото да започне обсъждане на механизмите за погасяване на задълженията си към Република България. В настоящия момент работата е съсредоточена към уточняване на непотвърдените вземания от иракската страна.
Либия. Вземанията на Република България от Либийската арабска Джамахирия от предоставени правителствени кредити към 31 май тази година възлизат на 53 млн. щатски долара и те са потвърдени изцяло от либийската страна. Същевременно редица български дружества, между които "Техноекспортстрой", "Булгаргеомин", "Агрокомплект", "Техноимпортекспорт", осъществяващи дейност на територията на Либия, също имат вземания от сключени договори с либийски контрагенти. Претенциите на българските дружества възлизат общо на около 134 млн. либийски динара, но част от тях продължават да се уточняват и изясняват от либийската администрация, която не ги е приела изцяло в този размер.
Трябва да се отбележи обаче, че голямата част от дружествата имат и редица задължения към либийската държава. Към м. юни 2000 г. официалният курс за един либийски динар е 2 щатски долара. Знаете, че Либия е страна, в която има множественост на курсовете, тоест, една и съща валута може да има различни стойности според различните цели, за които се използва. Нещо подобно имаше и в България едно време за долара - търговски плащания и покупки от гражданите.
По време на 21-та сесия на Смесената комисия, проведена през м. ноември 1999 г. в София, бе подписан съвместен документ, в който двете страни се договориха да бъде сформирана финансова комисия между заинтересуваните органи и предприятия от двете страни, която да доуточни размера на вземанията на българските предприятия от Либия с оглед либийската страна да изготви график за изплащане на дължимите суми. В резултат на тази договореност от 13 до 19 юни т.г. в Триполи бе проведено първото заседание на финансовата комисия. По време на заседанието й бе постигнат напредък в уточняване на сумите и бе договорено комисията да проведе още едно заседание през четвъртото тримесечие на тази година, този път в София, с оглед проучване и проверка на непотвърдените до момента суми.
Това, което питате Вие за задълженията на организациите към "Техноекспортстрой", вече по-конкретно, тези задължения на либийските организации към "Техноекспортстрой" са с произход изпълнени работи по сключени договори с либийски контрагенти, тоест, отделни взаимоотношения между търговски дружества. Те не са оформени като задължение към българската държава и няма как да бъдат оформени така.
На последния въпрос. Питате какво се цели с разделянето на "Техноекспорт" на две дружества - частно и държавно. Може би информацията Ви не е много точна, не са две дружества - частно и държавно, а две дружества - едното се изважда като еднолично търговско дружество, изцяло, със 100 на сто държавно участие, само по отношение на събиране на бъдещите вземания от Либия. Дотолкова доколкото ако се влезе в една процедура по приватизация, при тази много висока степен на неизясненост на финансовите взаимоотношения, то няма как да се намери истинската пазарна цена на това дружество в процедура на приватизация. Нали разбирате, че не е нормално да го оцениш и най-вече ти си оценил ниско стойността на това дружество и в един момент един приватизатор, който и да било той, може да се възползва в много висока степен, ако всички тези вземания, 100% бъдат осъществени и му дойдат като подарък. И обратно - той може да бъде ощетен, ако се получи обратната страна. Затова е по-добре онзи, който има интерес към предприятието, да го вземе такова, каквото е, без да разчита на приходите, които ще дойдат в държавата. Задължително в държавата - държавно дружество, създадено само за това, което работи по тези насрещни претенции, техни и наши, и всички вземания постъпват в държавата и никъде другаде. Това се прави с цел защита точно на държавния интерес. Защото ако тази смесена комисия успее да приключи тези свои уточнявания, които в момента прави, ако либийската страна приеме тези графици и издължи сумата на държавните вземания, които постъпват в България, от това по-добро няма. Тогава това дружество е безсмислено и ще бъде закрито. То е създадено само и единствено като една възможност, ако е необходимо и ако тези преговори, за които говоря, не приключат в близък срок от време и не приключат по достатъчно удовлетворяващ българската страна начин, то това дружество да продължава да си иска парите но от името и за сметка на българската държава.
Вие ме попитахте какво правя лично аз по този въпрос, извън писмения въпрос, който сте ми дали. Господин Томов, уверявам Ви, че съвсем добросъвестно си гледам работата като финансов министър от една страна да събирам вземанията на България, някои хора, мисля, че от групата на БСП, могат да го потвърдят, с които съм имал контакт по отношение известно допитване за смисъла от едно или друго насрещно вземане на България към такива трети страни. Старая се да направя всичко възможно да не се увеличава външният дълг на България. Нещо повече, близо една година съм в процедура на преговори с Парижкия клуб за преоформяне на задължението на България към страните от Парижкия клуб в суапова сделка и тези пари да остават в България и да работят за българската икономика. И мога да Ви кажа, че от вчера такова споразумение с Парижкия клуб вече е факт. И договорът бе променен със съответна клауза, която дава шанс на България в тази посока чрез двустранни споразумения с всяка една от страните-кредиторки да редуцира част от своите задължения и парите да остават тук и да работят за нашата икономика, за инфраструктура, за екология, за енергетика, а не да се изплаща сътвореният не от нашето правителство външен дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министре, Вие сигурно си давате сметка, че аз не Ви задавам случайно въпроса, нито пък за да чуя отговори, които сме слушали и друг път в тази зала. Проблемите са няколко.
Първо, аз смятам, че прозрачността, която действително беше необходима и слава Богу е факт по този въпрос, трябва да бъде пълна и трябва да засяга всички детайли на този въпрос и на тази политика.
Единият открит въпрос. Вие казахте: дълговете към наши големи държавни фирми не са оформени като държавен дълг. Но те са били правени като такива. Това са били държавни фирми и в момента, когато те дължат, по някой път трябва да вземат по 100, 150 млн.долара, това си е изключително важна част на нашата собствена, национална собственост, и, ако щете, имущество. Как е възможно например в една организация като "Техноекспортстрой" този въпрос да бъде заобикалян?
И още нещо. Аз Ви задавам допълнителни въпроси, защото ние няма да свършим днес този разговор. Имало ли е продажба на дълг в рамките на тези фирми? Правени ли са проверки, има ли сконтирания чрез продажба на дълг на чужди лица и на частни лица? В крайна сметка, каква е промяната във вземанията, които големи държавни фирми, по отношение на Либия и някои други страни, са имали?
Аз мисля, че, ако това не се направи, няма да бъде изяснен действителният размер на вземанията, които имаме към тези страни.
На следващо място, когато Ви задавам лично на Вас въпроса, аз се надявам, че министърът на финансите трябва да координира, консолидирана единна държавна политика по вземанията на страната и съм убеден, че това трябва да се прави така, а не да се оставя на отделни заместник-министри, министри в други ведомства и на ръководители на фирми, когато става дума точно за такъв процес.
Ако Вие искате да ми кажете, че държавни фирми от типа на "Техноекспортстрой" нямат отношение към въпроса и те не Ви засягат, това разбира се аз няма да приема. И тук е големият проблем.
Завършвайки, искам да апелирам към следното: ние, както казах, няма да завършим разговора днес. Но Ви моля, нека да влезем в дълбочината на този процес и на действията, които предприемате. Аз смятам политиката в тази насока за недостатъчна, макар че не мога да не Ви поздравя за това, което става с Парижкия клуб, и трябва да го направя и го правя, все пак, моля Ви, да изясните останалите въпроси - вземанията, които имаме и които са вземания и на държавни форми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
За дуплика има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Томов, Вие може би все пак най-после трябва да свикнете с мисълта, че България има функционираща пазарна икономика, което означава, че има търговски дружества, които имат своите отговорности, права и задължения и не може държавата, и не бива да се вмесва по този начин, който Вие й предлагате. Това, което Вие искахте да кажете, можехте да го зададете по друг начин като въпроси и аз щях да Ви отговоря, че правим това, което всъщност Вие предлагате. Ние правим това, което Вие предлагате, но това не може да стане държавно вземане по редица причини, включително и законови. Не може, и това не е държавно вземане. Това е корпоративно вземане. Така, както има и корпоративни задължения на наши предприятия към външни други предприятия, но те не са държавен дълг, въпреки че много страни се опитват точно това да ни накарат - да признаем по тази, Вашата логика, същата логика и те използват, казвайки: да, де, но ние сме го дали на държавно предприятие, хайде държавата сега да плаща. Става дума за много, стотици милиони долара, ако ние признаем подобно нещо. В цял свят корпоративното управление има корпоративни отговорности. Вярно, че нашето е по-особено - ние сме в преход. Вярно, че държавата трябва да защити вземанията на своите предприятия и това го правим по много начини.
И не на последно място това, от което Вие се опасявате - да не би по някакъв начин част от тези вземания да потънат, да изчезнат. Те са потънали преди 1990 г. Аз Ви обясних по какъв начин са потънали. Тези, които след това се водят по баланса на предприятията, няма как да потънат. Те се установяват от финансовите ревизии, които се извършват върху дейността на тези предприятия и самите финансови ревизии имат възможността да оценяват дали един или друг разход, едно или друго действие освен законосъобразно, вече в този случай е било и целесъобразно. Така че това е начинът, по който вършим това, което Вие в момента се интересувате да подскажете. Действително, можете да бъдете спокоен, в този смисъл няма да оставим интересите на България незащитени. В никакъв случай! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, ще Ви дам думата от името на парламентарна група, но преди това бих помолил депутатът от Демократичната левица, който си позволи едно невъздържано подвикване, да заповяда на трибуната и да го повтори пред всички народни представители и пред зрителите. Това ще бъде доблестното и почтеното. - Няма желаещ. Лошо!
Господин Атанасов, имате думата от името на парламентарна група.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, политическият живот в България върви към все по-голяма прилика с шоуто на Къци Вапцаров. Както в телевизионната игра с всяка карта се открива поредната буквичка, което прави възможно разгадаването на цялата дума, така и във властта с всеки изминат ден се откриват нови и нови факти, които постепенно оголват механизмите за съсипването на България.
През тази седмица обаче бе изтеглена не каква да е карта, а жокер. Вследствие на това вече са разбираеми много действия и бездействия, които доскоро бяха необясними. Така например стана ясно най-сетне защо премиерът Костов... (Министърът на финансите разговаря в залата с депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, само за момент, извинявайте!
Господин министър и господин Томов, ако обичате...
ИВО АТАНАСОВ: Стана ясно най-сетне защо премиерът Костов не се вслушва в съветите на посланик Сугарев да се отърве от Христо Бисеров. Оказа се, че премиерът е не по-малък строител на съвременна България от господин Бисеров, независимо от това, че къщата на дъщеря му е в Драгалевци, а не в центъра на София.
Още по-отварящи очите са изявленията на синия депутат Сашо Стоянов, че Иван Костов е взел големи, много големи, страшно големи хонорари за изнесени в Съединените щати лекции. С тези хонорари Костов можел да си построи пет къщи. Възниква обаче въпросът: по какви теми Костов може да е изнасял лекции в Съединените щати през 1989 и 1990 г.? Тогава той беше специалист по политикономия на социализма. Очевидно американците не са го канили да ги убеждава в предимствата на социалистическия строй.
Логично е да се погледне по-внимателно вторият вариант - под формата на хонорари за лекции да му е било платено за нещо, което е трябвало да свърши в България. Какво може да е то? Ще се досетим, ако видим с какво се свързва обективно участието на лектора в политическия живот. Ако един лектор е предвождал толкова продължителни и толкова безмилостни протести, та националната валута се е сринала от 300 на 3000 лв. за долар, ако като финансов министър е допуснал скок на цените от 7 пъти, ако с участието си във властта е допринесъл и дори организирал разгрома на земеделието, на индустрията, на културата, образованието, здравеопазването и какво ли не още, очевидно на такъв лектор му е платено, за да съсипе страната.
Ние категорично отхвърляме политическия морал, според който се разрушава държава, за да се построи къща и искрено се надяваме, че лекторът Иван Костов не е онзи лектор, макар, за съжаление, той и до днес да не е отрекъл, че е получил тези големи, много големи, страшно големи хонорари.
Изтегленият тази седмица жокер хвърли нова светлина не само върху управленската несъстоятелност, но и върху пълната липса на социален такт у властниците. Навремето сините поискаха оставката на премиера Виденов за това, че е играл хоро в Копривщица, без да е знаел, че край София са загинали в катастрофа 14 войничета. Днес, въпреки небивалите пожари в страната, сините си устроиха по време на семинара в Пампорово конкурс за най-добре танцуваща двойка. Ето какво вълнува управляващите. Дори официозът, в. "Демокрация", отбеляза в заглавие, че политическият елит усилено се весели. Весели се, докато България гори. И това не е изключение, а почти елемент от хартата на ценностите на СДС.
Достатъчно е да се припомни само, че миналото лято премиерът Костов прелетя над горящата Странджа-Сакар и кацна в София, за да се наслади на сеира по събарянето на Мавзолея.
Защо сега не връчите собствените си оставки, господа управляващи, или искате да докажете, че достойнството не е намерило местенце сред вашите ценности?
Днес видяхме в парламента един министър не само без портфейл, но и без идея как да организира борбата с пожарите. Възможно ли е огнената стихия да бушува от края на миналата седмица, а управляващите едва вчера да сформират Национален кризисен щаб? Едва вчера да търсят взаимодействие на този щаб с МВР и Министерството на отбраната, едва вчера да инструктират областните управители как да действат в тази ситуация. Възможна ли е такава липса на синхрон и координация? Възможни ли са до такава степен несвоевременни действия, че пожарите не само да нанесат небивали щети, но и да оставят без поминък хиляди хора? За жалост, всичко това е възможно. Възможно е, защото властта е в ръцете на една политическа сила, доказала по крайно опасен за страната начин, че не е способна да управлява.

И днес, когато Демократичната левица предложи парламентът да упражни конституционното си право и да извика министър-председателя за обяснение, председателят Соколов за кой ли път отклони с процедурни трикове това искане, и то в момент, когато парламентът цяла седмица взема почивка след почивка, защото управляващите нямат достатъчно подготвени законопроекти за разглеждане. За нормалния разсъдък е необяснимо, че сега, когато пожарите превземат не само гори и поля, но села, дори и градове, председателят прави всичко възможно този въпрос да не се разисква в пленарната зала.
По коя процедура се вихрят пожарите, господа управляващи? Не си ли давате сметка, че, докато се туткате, те ще подпалят и вашата черга?
Пълна безпомощност показа и друг един министър. И за него може да се каже, че с Наредбата за кандидатстване на седмокласниците сътвори невиждан хаос и хвърли в истерия хиляди родители и ученици. Но и този министър не подава оставка. "Нема да се съглася, дори да ме дерете на части." - заявява той на протестиращите.
Това може да е странно, но не е чудно. Защото този човек е поставен за министър само за да си повиши пенсията.
Жокерът, изтеглен тази седмица, помогна да се види още по-ясно, че сините не само, че не са в състояние да управляват, но са и опасни за България. Това е лошата новина. А добрата дойде от поредното изследване на Националния център за изследване на общественото мнение. След като преди две седмици БСП изпревари СДС по одобрение, сега и лидерът Първанов надмина лидера Костов. Две важни психологически бариери са преодолени. Оттук нататък БСП ще води все по-убедително, за да се види от всички, че бъдеще за България има, и то не е онова "Бъдеще за България"; че за България има надежда, макар и не онази Надежда, а истинското бъдеще и истинската надежда. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За процедура думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко с подписите на 48 народни представители от парламентарните групи на Демократичната левица, на Българската евролевица, независими народни представители от Българския бизнесблок и от Парламентарната група на Обединението за национално спасение внесохме искане за свикване на извънредно заседание на Народното събрание на основание чл. 78, т. 2 от Конституцията на Република България и на основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ние предлагаме това извънредно заседание да се състои днес от 14 часа с една единствена точка в дневния ред: изслушване на министър-председателя на Република България за обстановката в страната, създадена в резултат на възникналите през последните седмици пожари и предприетите от правителството мерки и действия.
Моля, господин председател, да определите свикването на това извънредно заседание от 14 часа, като искам само да добавя, че знаем за срещата на министър-председателя с Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Ние смятаме, че, ако бъде насрочено свикване на това извънредно заседание, следва да бъдат поканени и членовете на Управителния съвет, т.е. кметове на общини, които са жизнено заинтересувани от информацията, която ще бъде представена от министър-председателя. Надяваме се, че това извикване на министър-председателя няма да попречи на представянето и на информацията, която засяга дейността на общините, и особено за финансовото състояние в дадения момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Позоваването на чл. 34, ал. 3 от правилника съвсем не изисква подписка от 48 души или от каквото и да е. Достатъчно е един народен представител да предложи това. Не се изисква и проект за решение. За първи път, откакто аз поне съм народен представител, виждам такова нещо - да се предлага проект за решение, с което Народното събрание да реши да се свика на извънредно заседание.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Обхванали сме всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо не сте обхванали, а просто не познавате правилника. Позоваването за изслушване ще го намерите в чл. 92 на правилника, а не в чл. 78 на Конституцията. Значи и там отново непознаване на начина, по който могат да станат нещата.
И въпреки това, защото предложението е направено от трибуната, аз щях да го поставя на гласуване, ако в залата бяха повече от необходимия брой души, за да го гласуват или пък след това да присъстват на заседанието. Но тогава, когато са по-малко от 50 души, да решат...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Пребройте народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не ме принуждавайте да правя поименна проверка и да загубим времето да 14 часа...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Направете я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще я направя наистина и ще загубим времето до 14 часа и няма да има парламентарен контрол. Това ще бъде.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Трябва да го свикате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз мога да свикам, ако преценя, че е необходимо. Аз се отказвам да се възползвам от това си правомощие.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Ние една пета сме поискали, а не Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Георги Божинов има думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Става дума за прекалено сериозни и драматични неща, за да прибягваме до прийоми като тези, които днес бяха използвани.
Аз се учудвам как се усмихвате, господа! Гори страната, не е организирана системата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете си процедурата, господин Божинов, а не издигайте лозунги и не злоупотребявайте с бедствието за политически цели. Много Ви моля! Кажете си процедурата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председателю, аз Ви призовавам да поканите народните представители да се озоват в залата, да вземем това решение, щом Вие нямате смелостта да насрочите заседанието, и да понесем отговорността, която носим пред българския народ, чиито къщи горят, чиито поминък се ликвидира. Това е несериозно и позорно като отношение, което демонстрирате тук. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не беше процедура.
Актуален въпрос към министъра на транспорта Антони Славински...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Направено е искане.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Пребройте колко са народните представители в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз съм ги преброил и ви казах. (Шум и реплики.) Петдесет и трима са.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, не ме учете на правилника. Вземете и прочетете къде пише "по искане на една пета" и т.н.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Как може такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Научете правилника и Конституцията също.
Актуален въпрос към министъра на транспорта Антони Славински от народния представител Юрий Юнишев.
(Народните представители от Парламентарната група на Демократичната левица напускат залата.)
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! За телефонните връзки в град Кюстендил може да се говори само през сълзи. Там думата "телефон" предизвиква в буквалния смисъл на думата "ярост". Защото, след драматичното самоубийство на реалния социализъм, остана една мизерна телефонна централа, която не си направи труд нито правителството на Луканов, нито правителството на Виденов, най-малкото на Беров да инвестира средства за реконструкция и модернизация и то във време, когато целият свят има своите спътникови комуникации.
Сега се оказва, че е по-евтино, по-ефикасно и по-бързо на всеки гражданин от Кюстендил и общината да вземе такси и да осъществи връзката с лицето, с което би искал да се свърже по телефона. Обаче през 1997 г. по мое настояване Вие съвсем доброжелателно и незабавно включихте телефонната централа в Кюстендил на първо място в списъка за инвестиции в следващия период от време за реконструкция и модернизация. Същевременно Вие казахте, че едно от условията да започне проектирането и реконструкцията е прокарването на оптическия кабел през Югозападна България. Сега вече прокарването на този оптически кабел е факт.
Следователно въпросът ми към Вас е: господин Славински, осигурени ли са необходимите средства, които могат да се инвестират за реконструкцията на мизерната телефонна централа в цифрова? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Юнишев! Факт е наистина, че оптичният кабел е построен, функционира и бих искал да Ви уведомя във връзка с отправения от Вас въпрос, че в инвестиционната програма на БТК за 2000 г. е заложено изграждане на цифрова комбинирана централа в град Кюстендил с капацитет 2048 абоната и 3090 съединителни линии. Между другото тези съединителни линии ще обслужват и съществуващите аналогови абонати също.
На 15 март 2000 г. експертен технико-икономически съвет на БТК в присъствието на представители на регионално управление "Далекосъобщения" - Благоевград, и технологичен район "Далекосъобщения" - Кюстендил, разгледа техническо задание за изграждане на цифрова комбинирана централа в град Кюстендил. След отправените препоръки беше изготвена тръжната документация за доставка и инсталиране на централата. Предстои обявяването на търга. Изграждането на обекта ще започне, всъщност и търгът вече е обявен, единствено неговата реализация беше преместена за септември, но изграждането на обекта ще започне през 2000 г. и ще приключи в началото на 2001 г.
Цифровата централа ще обслужва както междуселищния и международен трафик от и към област Кюстендил, така и трафика между аналоговите възли.
Абонатният капацитет от 2048 цифрови линии ще задоволи потребностите на трафично най-активните бизнесабонати в град Кюстендил.
Общата стойност на проекта - цифровата централа и съпътстващите дейности за адаптацията й към аналоговата мрежа възлиза на около 3 млн. 300 хил. лв. Предвижда се през 2000 г. да бъдат усвоени около 2 млн. 700 хил. лв. Изграждането на цифровата комбинирана централа ще позволи на абонатите от град Кюстендил и областта да бъдат предоставени съвременни телекомуникационни и информационни услуги, включително и качествен достъп до Интернет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Би било съвсем неблагодарно, ако не съм удовлетворен от подобен отговор, но същевременно искам само да изясним едно съмнение, което витае в публичното пространство на град Кюстендил: ако бъде финализирана сделката с БТК, ще остане ли този ангажимент за реконструкцията и модернизацията на централата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Ще Ви отговоря и на този въпрос. Сделката по приватизацията на БТК включва и прехвърляне на мениджмънта в ръцете на новите собственици. Така че техните критерии по отношение на приоритетните обекти могат да съвпаднат с критериите на сегашното ръководство, могат и да не съвпаднат. Но струва ми се, че Кюстендил е един достатъчно активен бизнесцентър, така че, надявам се, че и при реализация на сделката кюстендилци пак ще получат тази централа.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от народния представител Станимир Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, на 20 март написах този актуален въпрос. Изминаха четири месеца оттогава, актуалността се попритъпи. Ефективен ли е нашият парламентарен контрол, не знам. Помислете сам.
И така, Станимир Калчевски - 8.Добрички избирателен район. Относно нарушените права на работещите в "Специализирани превози" ООД - град Добрич, заявили участието си за закупуването при облекчени условия на дялове - собственост на държавата.
Уважаеми господин министър, работещите в "Специализирани превози" - град Добрич, са възмутени от действията на управителя господин Алексиев, който търси всевъзможни начини за спре закупуването на преференциалните дялове на правоимащите в "Специализирани превози" ООД: 226 души, имащи право на преференциално участие, са подали заявления за участие в придобиване на общ дял при облекчени условия в тримесечен срок от датата на публикуване на заповедта на Министерство на транспорта от 1998 г., публикувана в "Държавен вестник" бр. 117 от 9 октомври 1998 г.
Впоследствие личните данни на всички правоимащи - ЕГН, дата на постъпване и напускане, брутни заплати за последните 24 месеца, предхождащи датата на решението за приватизация, бяха обработени на магнитен носител на Агенцията за приватизация, система за изчисляване дяловото участие на персонала.
След проведеното общо събрание на правоимащите на 15.07.1999 г. присъстваха 35 души, представляващи 52 души, желаещи да закупят преференциални дялове. При представяне на протокола от събранието на правоимащите от Министерство на транспорта им е отговорено, че ще получат писмо с инструкции какъв пакет от документи ще трябва да представят. Те получават това писмо от Министерство на транспорта на 24 февруари 2000 г. за попълване на декларации по чл. 2, ал. 2 и 3, както и окончателна справка в рамките на коригирания брой дялове и справка за трудовия стаж на правоимащите.
Управителят на "Специализирани превози" ООД - Добрич, отказва да подпише тези две справки и ги задържа при себе си, с цел да се пропусне отново срокът, даден като възможност в гореспоменатото писмо. Тук се намесва фактът, че господин Алексиев, като нов управител, няма право на преференциално участие и тъй като няма интерес, пречи на останалите да им се даде такава възможност.
Същевременно става ясно, че на 20 март 2000 г. в Министерство на транспорта е депонирано писмо № 54 от 17 март 2000 г. от град Добрич, подписано от управителя на дружеството, че в момента няма подадено нито едно заявление за закупуване на преференциални дялове. В противовес на това твърдение аз Ви изпратих копие от протокола на събранието на правоимащите, което беше ръководено лично от директор Алексиев и което е подписано лично от него.
Уважаеми господин Славински, силно възмутен от постъпката на господин Алексиев, който с лека ръка лишава работници и служители, дали по 20 - 30 години трудов стаж само в едно предприятие, от законното им право за участие в приватизацията, лично Вас Ви моля:
Първо, ще се разпоредите ли да се предизвика спешна проверка относно повдигнатия от мен въпрос в "Специализирани превози" ООД - град Добрич?
И второ, ще подемете ли инициативата за провеждането на справедлива процедура относно участието на служителите за закупуване при облекчени условия на дялове - собственост на държавата?
Спрете такива самозабравили се началници, за да повярват работници, и служители от това предприятие във Вас! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНАТОЛИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! Със заповед на министъра на транспорта № ПР 62 от 29 септември 1998 г., обнародвана в "Държавен вестник" бр. 117 на 9 октомври 1998 г., е обявена началната дата за продажба на общ дял при облекчени условия от "Специализирани превози" ООД - град Добрич и е определен тримесечният срок, считано от датата на обнародването на заповедта в "Държавен вестник", за подаване на заявление в Управлението на дружество от правоимащите лица по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизация.
Внесените в Министерство на транспорта и съобщенията справки, декларации и протокол от проведеното на 15 юли 1999 г. събрание, подписан от управителя на дружеството, не са комплектовани съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции - собственост на държавата и общините и за безвъзмездно получаване на акции - собственост на държавата, поради което министерството е поискало допълнителното представяне на необходимите документи, в това число, заявленията на лицата по чл. 5, ал. 2.
С писмо № 36-00-120 от 20 март 2000 г. управителят и завеждащият "Личен състав" на "Специализирани превози" ООД, град Добрич, уведомяват Министерството на транспорта и съобщенията, че няма подадени заявления за закупуване на дялове при облекчени условия в определения 3-месечен срок.
С писмо № 36-00-210 от 25 май 2000 г. управителят на дружеството предлага да се удължи горният срок, предвид заявеното желание на работниците.
Във връзка с предложението на управителя подписах заповед за удължаване с 15 дни на срока за подаване на заявления за закупуване на общ дял при облекчени условия от "Специализирани превози" ООД, град Добрич, която е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 51 от 23 юни 2000 г.
Информацията ми до този момент е, че всички, които са желаели, са подали документи, обработват се и съгласно закона ще получат преференциалните си акции. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Господин министър, много Ви благодаря. Наистина нещата стоят така. Но ще отворя една скоба - през 1995 г. лицето Алексиев е шеф на парната централа в болницата в град Добрич. Праснал отоплителната инсталация и е съден за това. Днес девизът в Добрич е: "Всеки, съден вчера, днес - управител; всеки, съден днес, утре - генерален директор; всеки, съден вдругиден, утре - министър".
Казвам неслучайно това нещо, защото две седмици, след като беше сменен областният управител Николай Илиев, той вече е член на Борда на директорите на "Специализирани превози". А лицето Алексиев с 1250 лв. заплата, две депутатски заплати, днес е "шапка на тояга".
А пък шефът на "Автостопанство" - Балчик, той пък през ден харчи по 1000 лв. от предприятието.
Аз Ви казвам тези неща силно възмутен от ситуацията на автомобилния транспорт в Добричка област.
Обръщам се към Вас с молбата - заемете се с транспорта в Добричка област. На волана на добруджанския автотранспорт са застанали хора без подготовка, без квалификация, без компетенция. Автостопанството на Добрич се движи стръмно към морето! Не знам кой ще го извади от тази ситуация! Затова се осмелих да поставя така остро този проблем и влизайки в проблемите на автомобилния транспорт в Добрич, защото нещата от ден на ден стават по-застрашителни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
Актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от народния представител Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! И моят актуален въпрос вече чака четвърти месец. Той е свързан с телефонизацията на село Градешница, община Криводол, област Враца.
Господин министър, убеден съм, че проблемът за телефонизацията на Градешница е поставян пред Вас многократно. Вие работите в тази система дълги години и по различни поводи сте занимаван с този въпрос. Градешница има около 800 жители, голяма част от тях са на пенсионна възраст. Градешница е отдалечена от общинския център Криводол на 20 км и на 40 км от областния център Враца.
Много са причините, поради които досега не е решен въпросът с телефонизацията на Градешница? Основният проблем е финансов. Въпреки разбирането и огромното желание на общинското ръководство в Криводол и на неговия кмет, господин Сотиров, и през 2000 г. не могат да бъдат заделени средства за телефонизацията на Градешница. Особено тежка е обстановката в събота и в неделя и в работните дни след 17,00 ч. Когато кметството работи, телефонът на кмета се ползва от жителите на селото за неотложни телефонни разговори, но когато кметството е заключено, селото практически е откъснато. Трудно може да се осъществи връзка за помощ от МВР, Противопожарна служба, Бърза медицинска помощ и т.н. Най-пряката връзка с телефонната мрежа на страната може да се осъществи чрез съседното село Ракево. Отново се стига до въпроса за средства. Става дума за закупуване на телефонен кабел.
Що се отнася до изкупни работи, полагане на кабел, жителите на селото и общинското ръководство на Криводол се наемат да ги изпълнят със свои сили и средства.
Господин министър, вероятно Вие знаете, че за телефонизацията на село Градешница има актуализиран работен проект. Те си имат АТЦ, става дума за 10 км кабел. Трасето на телефонния кабел, съгласно проекта, минава през село Баурене, което също е без телефонизация. Става дума за трасето Ракево - Баурене - Градешница. С реализацията на проекта могат и трябва да се телефонизират две съседни села от община Криводол. Това са Градешница и Баурене.
Господин министър, вероятно знаете и това, че през тази година в Баурене станаха 5 последователни пожара. Не става дума за пожарите сега, става дума за през зимата. Поради липса на телефонна връзка и невъзможност да се извикат коли от Противопожарна защита, в това село изгоря читалището, изгоряха частни домове.
Уважаеми господин Славински, моят актуален въпрос е: бихте ли се ангажирали да съдействате за телефонизацията на село Градешница, община Криводол, област Враца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! През 1999 г. БТК изготви инвестиционна оценка за необходимите средства за телефонизиране на селища с население над 500 жители, които в момента нямат развита телекомуникационна инфраструктура и не са свързани с междуселищната мрежа.
На територията на страната в резултат на направения анализ се оказа, че съществуват 53 такива селища, като за област Враца са 2: Комарево и Градешница. Комарево е от община Бяла Слатина и Градешница е от община Криводол. Село Градешница е свързано с въздушна верига със село Баурене, където е изградена телефонна централа тип А-29, 200 поста. Централата е свързана също с въздушна верига и със село Ракево и по тази причина няма достъп до националната съобщителна система, но има достъп до региона, по така наречената вътрешноокръжна автоматизация.
За разрешаване на въпроса е подготвен работен проект, който включва изграждане на 8 км вътрешнорайонен кабел Ракево - Баурене, разширение на телефонната централа в село Баурене с цел изнасяне на телефонните постове в село Градешница, полагане на 4,5 км съединителен кабел между селата Баурене и Градешница и изграждане на 200 чифта селищна телефонна мрежа. Общата стойност на проекта възлиза на 150 хил. лв.; за съжаление, не е предвиден за изграждане през 2000 г.
В село Комарево съществува изградена телефонна централа и селищна телефонна мрежа, поради която причина в инвестиционната програма на БТК за 2000 г. бяха предвидени само средства за строителството на 6 км съединителен кабел, чрез който селището ще бъде включено в националната мрежа, т.е., в област Враца ще остане едно-единствено село, което не е свързано, за което Вие говорите.
Трябва да се има предвид, че основните инвестиции на БТК в момента са насочени към ускорена цифровизация на големите индустриални центрове и курортите, откъдето се очаква бърза възвръщаемост на вложените средства и възможности за реинвестиране. В същото време, отчитайки социалния аспект на развитието и необходимостта от предоставяне на телекомуникационни услуги на всички потенциални абонати, БТК се стреми към поетапно и постепенно решение на въпроса с нетелефонизираните селища, какъвто е примерът в област Враца със селата Комарево и Градешница.
В заключение, бих искал да Ви кажа, че много прост икономически анализ показва, че инвестирайки първо в индустриалните центрове и курортите и възможността за бързо увеличаване на приходите от тези центрове дава много по-ефективна възможност да се телефонизират и селища, където има социални функции, където няма да има никакви специални или по-значителни приходи от трафика. Обратното, ако първо се телефонизират те, то няма как да се завърти инак тази система за реинвестиции.
Поради тази причина считам, че инвестиционната оценка и програма на БТК е правилна и те би трябвало да я следват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Борисов, имате думата.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин Славински, Вие знаете, че с Постановление № 208 от 22 ноември 1999 г. беше приет планът за регионално развитие за периода 2000-2006 г., т.е., за период от 6 години - по-скоро 7 години.
В този национален план за реално развитие дословно е записано: "Телефонната плътност на телефонните постове на 1000 жители варира в доста широки граници. Разликата между района с най-висока плътност - 448 поста и района с най-ниската плътност - Северозападна България, т.е. Врачанска област - с 339 поста, е 1,9 пъти". Оттук се вижда, че Вие отчитате, че в Северозападна България телефонната плътност е най-ниска от всички райони на страната. Разликата е не в проценти, а в пъти. Констатира се, но нищо не се предприема. С актуализираната "Програма 2001" този въпрос също не се решава. От Вашия отговор днес аз разбирам, че в рамките на тази година - 2000 г. - този въпрос няма да бъде решен. Да, казах, Вие го потвърдихте - проект има, актуализиран работен проект има - няма средства. Става дума за десетина километра телефонен кабел.
Тук е и моята молба към Вас, господин министър. Става дума за телефонизация на две села. Става дума за кабел от 10 км. Това са бели петна, непокрити от телефонната мрежа. За най-неотложни нужди - за смъртен случай, за тежко болен и т.н., те не могат да се свържат със своите близки в продължение на дни. Без Ваша помощ общинското ръководство не може да осигури тези пари. През последните години държавните и общинските предприятия в Криводол спряха, частник там практически няма.
В продължение на 3-4 години правителството следва философията хората да си стоят на село, да си гледат земята. Да, но виждате, че така не става. Тези хора имат и елементарни потребности - в случая говорим за телефонизация. Основната част от живеещите там са възрастни хора. Дайте да отидем и ще видите, че земята пустее и хората имат нужда от помощ. В случая говорим за телефони и аз Ви моля накрая, ако в рамките на годината това не може да стане, нека във финансовите разчети за следващата година да бъдат предвидени средства, за да избавим тези хора от тези огромни неприятности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Съобщения:
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе извънредно заседание на 18 юли - вторник, от 14,00 ч. в зала 356.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще има заседание на 19 юли - сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 20 юли - четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 19 юли от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
Васил Клявков

Ивалин Йосифов