Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова

Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 юли до 13 юли 1999 г.:
Проект за решение за приемане на Българска национална доктрина "България през ХХI век". Вносители: Красимир Каракачанов и група народни представители. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност.
Отчет за изпълнение на бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. Вносител: Националният осигурителен институт. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
По седмичната програма има предложения от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и от Парламентарната група на Демократичната левица. На Председателския съвет беше решено тези предложения да се включат в програмата. Проектът за седмична програма е следният:
1. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора "Селско стопанство" (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
3. Законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. ХI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на конвенцията по отношение на някои специализирани организации.
4. Проект за решение за определяне на наименование на висше училище.
5. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.)
6. Второ четене на законопроекта за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
7. Второ четене на законопроекта за професионално образование и обучение.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
10. Ново обсъждане на Закона за държавния служител, върнат от президента на републиката с Указ № 175, по чл. 101 от Конституцията на Република България.
11. Парламентарен контрол.
По седмичната програма има ли предложения за отпадане или разместване? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена в проекта.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Седмичната програма е приета.
Любен Корнезов (ДЛ, от място): С деноминацията какво стана сега? Не можах да разбера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да пристъпим към дневния ред, искам да информирам народните представители. На Председателски съвет взехме решение да подпомогнем пострадалите селища в област Монтана с 10 млн. стари лева или 10 хил. деноминирани лева, както и да отпуснем 2 млн. стари лева или 2 хил. нови лева на общината в гр. Велико Търново за паметна плоча, която да бъде поставена на сградата на Учредителното събрание, в което са се провели заседания на Седмото Велико Народно събрание и на още две други обикновени народни събрания.

Преминаваме към първа точка по дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ЗАЕМИ ЗА ПАЗАРИ НА ЕДРО ЗА ПРЕСНИ ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ И ЦВЕТЯ С ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ И С КРЕДИТНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ФРАНКФУРТ НА МАЙН.
Има становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Има становище и на Комисията по икономическата политика.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев, да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по проект за решение № 902-03-20 за даване на съгласие за сключване на договори за заеми за пазари на едро за
пресни плодове, зеленчуци и цветя с Европейската банка
за възстановяване и развитие и с Кредитната институция
за възстановяване, Франкфурт на Майн, внесен от
Министерския съвет на 6 юли 1999 г.

На заседание, проведено на 8 юли 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване на договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя с Европейската банка за възстановяване и развитие и с кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване, на което с със 17 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя между:
1. Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 10 млн. щатски долара;
2. Република България и Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн в размер на 9 млн. германски марки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Николов да изнесе нейното становище.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение № 902-03-20 от 6 юли 1999 г. за даване на съгласие за сключване на договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн, внесен от
Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 7 юли 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване на договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн.
Народните представители изтъкнаха, че проектът представлява продължение на работата по изпълнение на проекта "Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя", одобрен по линия на Европейската банка за възстановяване и развитие. Реализацията на този проект ще съдейства на усилията на Република България за извършването на реформата в селскостопанския сектор и ще приближи страната ни до европейските критерии в областта на пазарната инфраструктура в предлагането на земеделски продукти.
Изпълнението на проекта ще подобри възможностите за пласмент на земеделска продукция, ще осигури прозрачност на пазара, ще насърчи производителите и търговците на едро, ще стабилизира позициите на частния сектор, ще даде възможност за целогодишно предлагане на пресни плодове, зеленчуци и цветя на конкурентни цени, ще съдейства за подобряване на качеството и конкуренцията, ще допринесе за повишаване на заетостта, ще съдейства за подобряване на експортните възможности.
Размерът на заема от Европейската банка за възстановяване и развитие възлиза на 10 млн. щатски долара, лихвеният процент е на база на ЛИБОР, срокът на кредита е 14 години с 4 години гратисен период.
Размерът на кредита от германската Кредитна институция за възстановяване е 9 млн. германски марки при лихва 0,75 на сто годишно със срок на изплащане 40 години с 10 години гратисен период.
В процеса на дискусията народните представители поставиха въпроси относно причините за неизползваемостта на кредитния ресурс по този проект досега, за целесъобразността от включването на София в проекта, която не е голям център за производство на земеделска продукция, за причините за намаляване на градовете, обхванати от проекта, за готовността за изпълнение на проекта.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да гласува решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Преминаваме към гласуване. Чета проекта за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за сключване на договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя между:
1. Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 10 млн. щатски долара;
2. Република България и Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн, в размер на 9 млн. германски марка."
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 7.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА СЕКТОРА СЕЛСКО СТОПАНСТВО (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
Има становища и на Комисията по външна и интеграционна политика и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-44 за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 8 юли 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Заемът се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на усилията на Република България за извършване на реформа в селскостопанския сектор.
Въз основа на проведеното гласуване, с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за договор за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 71 млн. 120 хил. евро, подписан на 23 юни 1999 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-44, внесен от Министерския съвет на 25 юни 1999 г.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 1 юли 1999 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-44, внесен от Министерския съвет на 25 юни 1999 г.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че заемът ASAL-1 се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс на страната и усилията на Република България за извършването на реформата в селскостопанския сектор.
Заемът е част от общия размер средства, отпускани на страната от международните финансови институции за подпомагане прехода към пазарна икономика в условията на валутен борд.
Някои от народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че е необходимо в договора за заем за преструктуриране на селското стопанство да има по-голяма яснота за насоките на изразходване на средствата.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (ASAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-44, внесен от Министерския съвет на 25 юни 1999 г.
Това становище е гласувано с 14 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще представи господин Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за закон № 902-02-44 за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (АSAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 25 юни 1999 г.

На свое заседание от 8 юли 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (АSAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство (АSAL-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 23 юни 1999 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Имате думата по законопроекта.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвършено ясно е, че страна като нашата в сегашното икономическо положение без използване на заеми за развитие на отделни сектори не може да мине.
Това, което смущава лично мен в случая с предложението за ратифициране на това споразумение за заем е свързано с политиката, която е договорена да бъде осъществявана като основание за получаване на този заем. По редица елементи на тази политика в пленарната зала неведнъж са звучали гласове от различни парламентарни групи и особено в годината, когато бяха ликвидирани създадените от предишни състави на Народното събрание определени преференциални режими, защитни цени и т.н. във връзка с подкрепата и подпомагането на земеделските производители.
С оглед на състоянието, в което се намира селското стопанство, тежките задачи, които има да решава, общата икономическа обстановка - от една страна и от друга страна - системите, които използват и прилагат далеч по-богати, развити и уредени страни от нас, аз не мога да приема осъществяването на политика на абсолютна либерализация в този сектор.
Няма да се разпростирам. Тук убедително са били привеждани аргументи в това отношение, но достатъчно е да се посочи, че по официална статистика 39 на сто от пазарната стойност на брутния аграрен продукт на Европейския съюз представляват субвенции и субсидии.
Тези дни и един представител на Международния валутен фонд на наши въпроси отговори така - от отговора може да си направите изводи за философията, която прилагат спрямо страни като България - вие не сте достатъчно глупави и достатъчно богати като европейците, за да защитавате селското стопанство. В това има много неща, но и немалка доза цинизъм!
Да оставиш българското селско стопанство сега, в състоянието, в което сте го оставили вие от две години е неоправдано, непростимо! Толкова повече се поставя и за този сектор, както и за цялата икономика като задача над задачите - стъпване на крака, постигане възможно по-бързо на конкурентни позиции. Конкурентни позиции, повишаване на продуктивността, намаляване на разходите не става с пожелание. България си позволява една безумна политика, не използва даже това, което й предлагат възможностите в рамките на асоцииране, в рамките на членуване в Световната търговска организация за провеждане на един мек, кадифен протекционизъм, на някаква защита. Едва тази година след двегодишни речи и в парламента, и извън парламента се отиде към повишаване на някои мита в рамките на допустимото, на възможното.
Съвършено ясно е, че вие разчитате на магии и смятате, че българският земеделски производител е така, просто в обстановката на големи пожелания, на словесни призиви ще надуе мускулатура и ще стане конкурентоспособен. Земеделският министър обикаля страната и отправя призиви към полусмачканите земеделски производители, че те са поставени в конкурентна, свободна среда и така ще имат възможност да засилят своите конкурентни позиции.
Съвършено ясно е, че държавата трябва да се оттегли от производството на сапун и на картофи, но държавата толкова повече в условия на преход, при смяна на система и пр., и пр., достатъчно е да се върнем и 30-40 или 50 години назад в стопанската история на Европа, не може и не трябва да се оттегля от това да изпълнява определени регулативни, контролни функции. Това съвсем не е администриране. И е нещо даже точно обратно на редицата разрешителни и лицензионни режими, които се създават и които подхранват корупцията. Така стана с пазара в Европа, така стана с търговците, така стана с всичко в тази сфера, което доведе до неща, на които сте свидетели всички вие, когато посещавате районите си - на голямото разбойничество!
Редица други елементи има в провежданата политика, която е основание за получаването на този заем, които карат човек да се въздържи съвършено определено.
И накрая, на мен ми се струва, че осъществяването на така наречената аграрна реформа, тоест възстановяването на собствеността и издаването на нотариалните актове, ускоряването на този процес, трябва да бъде свързано с прошението на пари, получени по линията на заеми. Толкова повече, че се взеха някои решения, които уж ускориха и облекчиха, и поевтиниха този процес.
Страната без външно финансиране не може да мине, но именно в духа на философията, че не за всичко и не винаги трябва с лека ръка да се вземат заеми, а тук има и допълнителни основания в смисъла на онова, което аз посочих като елементи на провежданата правителствена политика, предостатъчно са основанията, за да се каже "Не!" на исканото споразумение за получаване на заема "АSAL-1".
Аз не се съмнявам, че голяма част от депутатите ще се въздържат от подкрепата на този заем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много странно прозвучаха в ушите ми мотивите, които изложи тук проф. Стоилов - едновременно селското стопанство се нуждае от средства и едновременно ще бъде против, защото тези средства щели да бъдат хипотетично употребени не там, където трябва. Така поне мога да резюмирам неговото изказване. Това във висша степен не отговаря на документите, които придружават този законопроект във връзка с подписания договор. Първо, искам да изтъкна, че селското стопанство в никакъв случай не е оставено само за себе си и в никакъв случай не мога да се съглася с господин Стоилов, че то е в момента в някакви си хаотични и, бих казал, апокалиптични условия. Това вече просто е една теза, която доста време се изтърква в медиите и в пространството и на която апологетите непрекъснато вещаят катаклизъм, катастрофа от реколта на реколта и от година на година. И все не се случва, и все не става това, което ни предвещават тези "пророци". Така е и с тази реколта, която днес прибираме от пшеница. Преди това, още от месец април започна една медийна атака от средите на Евролевицата за това какво ни очаква, едва ли не срив в селското стопанство през месеците юли и август. Е, не става това! Вярно, че няма гръмки лозунги "Първото зърно за държавата!", вярно, че няма кинопрегледи, в които радостни комсомолки, накачени по трактори, развяват червени знамена и се вдигаше гюрултия, за да се отклони вниманието на хората от насъщните им проблеми. Хората си вършат работата. Който е стопански ръководител, си гледа стопански на нещата. И натам трябва да се гледа, и натам трябва да бъдат насочени усилията. Защото на селския стопанин му е омръзнало разни хора, които, кой разбира - кой не разбира, да го хващат и да му казват какво да сее, как да сее, кога да сее, кога да прибира и т.н. От такива указания селското стопанство се доведе до срив. Така че, извинете ме, господин Стоилов, но не мога да приема Вашите доводи, тъй като Вашето правителство именно докара през 1995 и 1996 г. страната до незапомнена зърнена криза от добрите намерения да се помогне на селското стопанство.
Аз мисля, че тук трябва да погледнем другояче на нещата. Този заем е абсолютно необходим на нашето земеделие, за да може да се осъществи реформата, която ние смятаме, че е необходима и за която гласуваха хората преди две години. Към документите на договора е приложена една много голяма програма, съгласувана със Световната банка, в която е посочено точно по кои проекти ще бъдат разходвани средствата. И тук не става изобщо наливане на средствата, а, ако обърнете внимание на пълната документация, ще видите, че там основно средствата са предвидени за изключително необходими проекти както по отношение на развитието на селскостопански райони, така и по отношение на пазара на селскостопанските стоки, така и по отношение на пазара на земята, приключване на реформата по възстановяването на собствеността и т.н., и т.н.
Така че с този законопроект да говорим изобщо за някои несгоди в земеделието, мисля, че не е необходимо. Защото този законопроект и ратификацията на този договор е необходима именно да се превъзмогнат тези затруднения, които безспорно съществуват в момента в селското стопанство. Никой не може да отрече, че такива затруднения съществуват. Но преходът е за това, за да могат да бъдат преодолени тези затруднения. А тези затруднения очевидно се нуждаят от средства и една част от тези средства, не всичките, разбира се, са предвидени и чрез този заем.
Затова аз лично смятам, че призивът да не се подкрепи ратификацията, да не се приема този законопроект не е достоен за днешния ден и би трябвало действително да можем да осмислим нещата и да подкрепим този законопроект за ратификация. Аз лично смятам, че той е необходим за селското стопанство. Друг е въпросът дали тези средства са достатъчни, друг е въпросът за това как ще се осъществяват по-нататък проектите, какъв ще бъде контролът по осъществяване на проектите и т.н. Но като ратификация на този договор смятам, че това безспорно е необходимо и аз с чиста съвест ще гласувам "за". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов, колеги! Изглежда, че от известно време вас са ви научили за каквото и да става дума, да употребявате категориите апокалипсис, катастрофи... Нито първото, нито второто, нито третото или четвърто подобно на тези категории присъстваше в моето изказване! Нито съм говорил за зърнена криза. Но вие избягвате основната тема, а именно това писмо за намеренията, това писмо за политиката на правителството в средносрочна перспектива, в което аз, а и не само аз, огромно количество икономисти и специалисти намират основанията да оспорват заема. Вие там не влизате, там е опасна територия, там са трудно защитими, някои изобщо незащитими тезиси. Именно в България с оглед на състоянието на селското стопанство и тежките проблеми, които имаме да решаваме, а те са тежки, като знаем, че по продуктивност, по разходи, по трето, пето то е далеч от онзи минимум, при който може горе-долу да се включи в състезателната борба на европейския пазар. За това става дума.
И, второ, за нотариални актове, за приватизации аз не съм склонен да трошим пари, толкова повече, пари, взети на заем. За това става дума. А вътре тези неща са разписани. И оставете апокалипсиса на господин Александър Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за втора реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Костов! Вие споменахте Евролевицата и това ме накара да застана на трибуната. Трябва да знаете, че обикновено каквото е казала Евролевицата, се е случило или ще се случи. Не се усмихвайте, а си запишете какво трябва да кажете на народа.
За да съм аргументиран, ще ви попитам следното: през 1939 г. колко жито е произведено, от него колко е реализирано на външния пазар и колко е останало на вътрешния пазар? През 1975 г. колко жито е реализирано, колко е изнесено, колко е останало за вътрешна консумация? През 1999 г. колко ще се произведе, колко ще изнесете и колко ще остане на вътрешния пазар? Защо министърът на земеделието заяви, че спира износа? Защо "Канал 1" на телевизията показа изказвания на арендатори и кооператори, които казаха, че нямат средства да приведат техниката за прибиране на зърнените култури в изправност, нямат резервни части, нямат гориво? И когато отговорите на тези въпроси, ми кажете с този заем в кой подотрасъл на отрасъл "Земеделие" ще се повиши ефективността, добивите с които ще се реализират и с какво той ще спомогне за повишаване на брутния вътрешен продукт на България? А иначе другото е голи приказки, то не е за сериозната политика! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Естествено е, уважаеми колеги, че тук от трибуната всеки може да защитава своите тези по какъвто начин намери за добре. И ние сме принудени да ги изслушваме, нали? С внимание, както направих това и аз. Обаче работата е, че аз не можах да разбера точно в кой пункт от програмата вие сте против изразходването на тези средства. Говорите изобщо. Вие казвате, че трябва да се говори конкретно, обаче се говори изобщо. И аз моля уважаемите от мен народни представители Стоилов и Нешев да вземат програмата, да я прочетат внимателно, там е разписано какви средства за какви цели са предвидени, специално как се отделят сумите. И ако имат някакви резерви, да ги съобщят тук, а не да използват трибуната изобщо да си говорим за земеделието в страната. Да кажат точно с какво не са съгласни. Господин Стоилов се опита да направи такова бегло изказване в репликата, но в изказването това не пролича. Затова ви казвам, че просто не ми се ще от един заем, който е предназначен за селското стопанство и които средства са така необходими, да правим тук някаква политическа дискусия и да го обръщаме в една непрофесионално насочена дискусия. Ако има професионално да се каже нещо против този заем, моля ви се! Но така изобщо да се говори за селското стопанство като цяло... И пак ви казвам, като че ли с този заем ние ще решим абсолютно всички проблеми на селското стопанство. Очевидно не! Може ли с 80 млн. екю да се решат проблемите на селското стопанство? Естествено - не! Но на този етап те са изключително необходими, за да се решат въпросите, включени в програмата, която е съгласувана със Световната банка, и средствата, които ще се изразходват в рамките на тази програма. Ето това е същината на въпроса. И моля да ме извините, ако не съм бил разбран достатъчно добре в моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Да се говори, че селското стопанство в момента е добре, е, меко казано, некоректно. Не ни е добре селското стопанство. В тежка ситуация са производителите на зърно, на плодове и зеленчуци, пазарът, на който разчитаме в България, не функционира нормално, вследствие на което има срив в цените миналата година. Това ликвидира и последните възможности на голяма част от производителите и сега те са в много тежко състояние преди започване на новата стопанска година. Защото тя започва непосредствено след жътвата.
Нужни ли са средства за селското стопанство? Категорично са нужни и то огромни средства! Дали ще бъдат от националния капитал, дали ще бъдат чрез преразпределение по линията на фонд "Земеделие" от бюджета и от други възможности на държавата или чрез заеми отвън, това е въпрос, който трябва да се прецени нормално и ние затова сме тук, за да преценим тези възможности и да ги решим.
Кое смущава? Смущава това писмо за намерения, което е приложено към законопроекта, а няма онова, което аз неведнъж съм казвал и сега отново ще го повторя: когато се внася тук проект за заем от чужбина, трябва да се внесат тези неща, които господин Костов казва тук и които ги има само при него. Да можем да видим в крайна сметка за какво се взема този заем. Това ние с вас го нямаме. Ето това е големият проблем. А онова, което е развито в намеренията - че ние ще бъдем с пълно либерализиране на отношенията между стопанските субекти и държавата, че ще имаме свободен външнотърговски режим, който е убийствен за нас, при положение че се конкурираме със субсидирана продукция, че, виждате ли, по пътя на пазара на земята щяло да се окрупни земеделието - това, което правят на Запад 200 г. и не са стигнали до решение и продължават и с административни мерки включително да окрупняват структурите, които се занимават със земеделие, това за мен е неприемливо. Говоря го като политика. Само за есенната кампания, за да засеем нормално, на нас са ни необходими 800 млрд. стари лева. Откъде ще дойдат тези средства, при условие че реколтата тази година не е такава, каквато би трябвало да бъде, за да осигури доходите? И когато ние тук говорим, че, виждате ли, в България хляб ще има, разбира се, че ще има хляб и няма никакъв проблем за това да има хляб в България. Но при положение че 32 на сто от земята пустее, при положение че добивите ежегодно спадат, при положение че трайните насаждения са в окаяно състояние - вчера говорихме тук за лозарството, доходите в отрасъла непрекъснато намаляват, тук трябва да спорим по политиката.
Аз бих подкрепил този заем, но нека да се каже за какво в крайна сметка вземаме този заем - дали да обновяваме техниката, която е в лошо състояние, дали да осигурим бързо преструктуриране на площите, които са заети с трайни насаждения, където се искат огромни средства. За един декар лозе се изискват 2000 долара или за подновяване на една овощна градина се искат хиляди долари! И всичко това не може да стане с окаяните средства, които получават производителите на селскостопанска продукция, независимо дали са арендатори, кооперации или частни стопани. Ето за това става дума. И ако тук имаше представител на министерството или на тези, които са водили разговорите за този заем и ни обяснят, че този заем при изгодни условия за 25 г. ще се насочи в еди-кои си отрасли или подотрасли на земеделието, ние бихме разсъждавали по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора "Селско стопанство" (АСАЛ-1) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 902-02-44, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 167 народни представители: за 112, против 29, въздържали се 26.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на селското стопанство (АСАЛ-1)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 164 народни представители: за 111, против 45, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране
на сектора на селското стопанство (АСАЛ-1)
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Договора за заем за преструктуриране на сектора селско стопанство между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 23 юни 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен.
Гласували 132 народни представители: за 105, против 15, въздържали се 12.
Законът е приет и на второ четене.


Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. ХI, РАЗДЕЛ 43 ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЯКОИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ.
Водеща комисия е Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Иван Глушков да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Закон № 902-01-55 за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на някои
специализирани организации, внесен от Министерския съвет на 25 юни 1999 г.

На свое заседание от 8 юли 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроекта за приемане на декларация по смисъла на чл. ХI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на конвенцията по отношение на някои специализирани организации и прие следното становище:
1. Република България се присъединява към Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации на 13 юни 1968 г. и заявява, че в съответствие с чл. ХI, раздел 43 от Конвенцията ще прилага разпоредбите и по отношение на деветте специализирани организации от системата на ООН, в които членува. Последващото присъединяване на Република България към други специализирани организации на ООН налага с оглед пълноценното участие на страната в тяхната дейност и ефективната защита на интересите на организациите и техните длъжностни лица разширяването на прилагането на Конвенцията и по отношение на тези организации.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме Закон за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията и по отношение на някои специализирани организации.
Член единствен. Приема следната Декларация по смисъла на чл. ХI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, одобрена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 21 ноември 1947 г.:
Република България заявява, че разширява направената с Указ № 388 на Президиума на Народното събрание (ДВ, бр. 37 от 1968 г.) Декларация и ще прилага разпоредбите на Конвенцията и по отношение на следните специализирани организации:
Международния валутен фонд;
Международната банка за възстановяване и развитие;
Международната финансова корпорация;
Световната организация за интелектуална собственост;
Организацията на обединените нации за промишлено развитие.
8 юли 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Чух доклада на Комисията по външна и интеграционна политика. Запознат съм със закона и с мотивите към него и се чудя! Ще се спра само на някои от юридическите проблеми, които поставя този така наречен законопроект, без да навлизам по съществото на проблема, макар и съществото на проблема също да поставя редица юридически, пък и политически изменения.
Първо, както е известно на народното представителство, въз основа на чл. 85, ал. 1 от Конституцията парламентът има право да ратифицира международни договори. Конвенцията, разбира се, е вид международен договор. Но какво ни се предлага? Закон за приемане на декларация. Приемане на декларация. Член единствен. Приема следната декларация...
Поне аз досега не съм срещал такъв парадокс - със закон да приемаме декларация! Вероятно на народното представителство е известно, че парламентът приема закони, решения и декларация и декларациите имат съвсем друга правна стойност, те не са закони. И със закон да се приема декларация!
Второ, този законопроект и мотивите към него, а и това, което чухме от комисията, ще извинявате за думата, че може би ще бъда малко остър, гъмжи от неточности. В член единствен е посочено, че Конвенцията за привилегиите и имунитетите е приета от Организацията на обединените нации на 21 ноември 1947 г. Това го пише и в мотивите. Това го чухме и преди малко. Това обаче не е вярно.

Ето я Конвенцията за привилегиите и имунитетите. Тя е приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция от 13 февруари 1946 г., т. е. година и половина преди посочената дата. Може да се направи справка в том II "Международни договори" в библиотеката на втория етаж.
Още нещо. В мотивите и в самия законопроект е посочено, че тази Конвенция за привилегиите и имунитетите е била ратифицирана от България и България е станала член, присъединил се към тази конвенция, с Указ № 388 от 13 юли 1968 г. Това също не е вярно. По силата на тогава действащата Конституция - тогава действа Конституцията от 1947 г. - има чл. 35, т. 9 и по тогава действащата Конституция Президиумът на Народното събрание има право да ратифицира международни договори, респективно да денонсира.
Ето в. "Известия", т. е. тогава "Държавен вестник", бр. 18 от 1 март 1960 г. С Указ № 81 тази международна конвенция е ратифицирана. Но не 1968 г., а пак повтарям, още на 1 март 1960 г.
И още нещо, колеги. Същата тази конвенция, за която става дума - не знам колко народни представители я познават - е публикувана на 3 май 1960 г. във в. "Известия", бр. 36 - цялата конвенция.
Вярно е, че има указ от 1968 г. Но той касае друг проблем - разширяване на тази конвенция спрямо точно девет международни организации.
Аз пак повтарям, няма да се спирам на съществото на проблема.
Но, господин председателю, използвам това изказване да направя и процедурното си предложение. Моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 3 да се прекратят разискванията по тази точка. Този законопроект да бъде изпратен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да можем поне да го приведем в юридическия му вид. В противен случай ние ще приемем един закон, който ще бъде, меко казано, отново едно петно за юридическите ни способности в това Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Срещу предложението за прекратяване на разискванията има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за прекратяване на разискванията.
Гласували 144 народни представители: за 85, против 53, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАИМЕНОВАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по образованието и науката, господин Георги Панев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 954-02-32
за определяне наименование на висше училище,
внесен от Георги Стефанов Панев,
и проект за решение № 954-02-33 за определяне
наименование на висше училище,
внесен от Борислав Димитров Китов

На свое заседание от 8 юли 1999 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение № 954-02-32 за определяне наименование на висше училище, внесен от Георги Стефанов Панев, и проект за решение № 954-02-33 за определяне наименование на висше училище, внесен от Борислав Димитров Китов.
Комисията по образованието и науката приема мотивите за основателни и единодушно предлага проектите за решение за определяне наименование на Националната спортна академия да бъдат приети от Народното събрание."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Обръщам се към ректора на Националната спортна академия проф. Камбуров. Изразявам своята гореща подкрепа към идеята Националната спортна академия на бъде удостоена с това най-достойно за българския народ име. Смятам, че всичко това, което те са направили през годините съществуване на висшето училище, смятам, че хората, които те възпитават и които предстои да възпитават - други млади хора, заслужават един подобен стимул. Човек трябва да се качи в "Дървеница", да види на фона на Студентския град един отлично поддържан и много добре замислен комплекс, в който се учат млади хора, свободни от наркотици, свободни от предизвикателствата - казвам го в кавички - на това развитие, което предизвиква у нас една вътрешна съпротива. Достатъчно е да види какъв труд са положили студентите и преподавателите от Националната спортна академия, включително и свой личен труд, в създаването на този комплекс. Достатъчно е да види паметника, който вече са издигнали на Васил Левски и на откриването на който всички ние сме поканени на 17-и.
Още веднъж искам да кажа, че това е един хубав повод да покажем, че в българския парламент може да има консенсус по много важни въпроси. А по-важен въпрос от здравето на нацията, от екологията на духа и от наистина принципа "Здрав дух - здраво тяло" едва ли може да има в тези трудни за България времена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата като вносител господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Позволете ми и аз да кажа няколко думи за Националната спортна академия, която е едно от малкото, да не кажа единствено, висше учебно заведение, с което като база, като отношение и като просперитет ние бихме могли да се гордеем.
Нещо друго, уважаеми колеги. Националната спортна академия е онова учебно заведение, което може да покаже как в условията на преход, на трудни времена с любов и отношение към своята материя могат да бъдат постигнати много неща.
Аз не бих искал тук да говоря за всичките придобивки, които работещите и учещите в това учебно заведение със своя собствен труд, включително и със свои собствени средства, отделяйки от малкото, което получават, са успели да направят.

Васил Левски е една светиня за българския народ и може би това, което всички знаят - как той е получил своето име, с което лягат и стават, ще лягат и ще стават още редица български поколения, именно с онзи невероятен скок, лъвски скок. Но не това е връзката. Не това е връзката толкова с Националната спортна академия, според мен. Според мен връзката е онзи български дух, онова желание за здрав дух и здраво тяло, което Левски е изповядвал.
Затова аз мисля, че ние трябва да подкрепим това решение, трябва да подкрепим наистина една от водещите академии, призната в цял свят, колеги. Това е единственото българско учебно заведение, на което дипломите са признати в целия свят. И нека всички наши учебни заведения да постигнат това, което тя е постигнала, и аз мисля, че отсега бихме могли да честитим името на големия български патриот на Националната спортна академия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Георги Панев - също вносител.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Исторически в съзнанието на нашия народ името на Апостола на свободата Васил Левски се свързва с представата за хармоничната личност, съчетала в себе си най-високи духовни и физически качества и като такава способна да осъществи националния идеал.
Неслучайно в следосвобожденска България много патриотични, спортни организации са имали за свой патрон Апостола на свободата Васил Левски.
Ето защо аз мисля, че е повече от подходящо и съвсем навреме Националната спортна академия да бъде наименована на името на Васил Левски, да има за патрон Апостола на свободата.
Но взимайки думата по този повод, бих искал да отбележа нещо друго. Мисля си и моите колеги в Комисията по образованието и науката, а предполагам и всички ние тук, в тази зала, възлагаме на Националната спортна академия една голяма надежда. Това е спортът, като най-добрата превенция срещу душевни и физически заболявания в нашето училище, да намери своето достойно място на едно много високо ниво. Затова Националната спортна академия има необходимия ресурс, необходимия потенциал. Остава да се намери и добрата организация, в каквато посока вече се правят стъпки, и аз дълбоко се надявам и вярвам, че в близките години спортът ще намери такова място в нашето училище, което да изтласка сколиозите, депресиите, високото кръвно налягане, неврозите и ред болести, които в никой случай не са характерни за тази млада възраст и които, със съжаление трябва да кажем, намират място сред голяма част от нашите ученици. Не искам да споменавам сега проценти, ще сбъркам, но горе-долу около половината, а може би и повече.
И така, тази надежда остава и съм сигурен, че ще се реализира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Няма други желаещи за изказвания.
Чета проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за определяне на наименование на висше училище

Народното събрание на основание чл. 53, ал. 5 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование

Р Е Ш И:

Определя наименованието на Националната спортна академия като "Национална спортна академия "Васил Левски"."
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 187, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Решението е прието единодушно.
Да е честито това хубаво име на Националната спортна академия! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля квесторите да потърсят господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение № 902-03-18 за даване на съгласие
за сключване на Спогодба между правителството на
Република България и правителството на Федерална
република Германия за финансово сътрудничество
(1999 г.), внесен от Министерския съвет на
5 юли 1999 г.

На заседание, проведено на 8 юли 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.), внесен от Министерския съвет на 5 юли 1999 г.
Във връзка с продължаващото финансово сътрудничество между Република България и Федерална република Германия е изготвен проект за Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.).
В изпълнение на спогодбата се предвижда сключването на договор за заем между Кредитната институция за възстановяване и Република България. Предвижда се и сключването на договори между германската Кредитна институция за възстановяване и българските получатели на заеми (в случая отделните тържища за плодове и зеленчуци), в които ще се конкретизират условията за предоставяне на предвидените средства.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 11 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.) за заем в размер 9 млн. германски марки и безвъзмездна помощ в размер 1 млн. германски марки за създаването на фонд "Проучвания и специалисти"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.

Чета проекта за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е:
за даване на съгласие за сключване на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.)
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.) за заем в размер 9 млн. германски марки и безвъзмездна помощ в размер 1 млн. германски марки за създаването на фонд "Проучвания и специалисти"."
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН.
Моля квесторите да потърсят господин Георги Панев да докладва.
Госпожо Величкова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: "Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план".
Има предложение от Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов:
1. Заглавието на законопроекта да се измени така: "Закон за степените на образование, задължителната общообразователна подготовка и учебните планове".
2. Навсякъде в законопроекта думите "общообразователен минимум" да се заменят със "задължителна общообразователна подготовка".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Виждам, че и господин Панев е тук, господин председателю. Той може да поеме по-нататък докладването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По заглавието някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов.
Гласували 110 народни представители: за 38, против 30, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Глава първа - Общи положения".
По чл. 1 има направено предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложението на комисията за текста на чл. 1 е:
"Чл. 1. Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Госпожо Величкова, приемате ли?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа, както е предложено от вносителя и чл. 1, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 2 има предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов, но то е оттеглено.
Комисията има свое предложение за текста на чл. 2, което е:
"Чл. 2. Държавното образователно изискване по чл. 1 определя условията и реда за завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 2 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте чл. 2, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Глава втора - Степен на образование".
По чл. 3 има направени две предложения:
Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Кети Граматикова, Иван Николаев Иванов ал. 4 да се измени:
"(4) Средната степен се осъществява в два етапа:
1. първи гимназиален - с продължителност две години (IХ - Х клас);
2. втори гимназиален - с продължителност две години (ХI-ХII клас)."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 3:
"Чл. 3. (1) Степените на образование осигуряват необходимото равнище на образованост, както и последователност и непрекъснатост на образованието.
(2) Степените на образование са основно образование и средно образование.
(3) Основната степен се осъществява в два етапа:
1. начален - с продължителност четири години (I - IV клас);
2. прогимназиален - с продължителност четири години (V - VIII клас).
(4) Средната степен се осъществява в един етап - гимназиален, с продължителност четири години (IХ - ХII клас)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Граматикова, поддържате ли Вашето предложение?
КЕТИ ГРАМАТИКОВА (СДС, от място): Не, оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 3, както е предложен от комисията, както и заглавието на глава втора, както е предложено от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава втора и чл. 3 са приети.



ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 4 има направено едно предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Въз основа на това предложение е предложението на комисията за чл. 4:
"Чл. 4. Продължителност на етапите, различна от посочената в чл. 3, ал. 3 и 4, се определя с наредба на министъра на образованието и науката в случаите, когато обучението се извършва:
1. във форми на обучение, различни от дневната;
2. в профилирани училища, в спортни училища и в училища по изкуствата;
3. в специални училища за ученици с хронични заболявания и специфични образователни потребности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 5 има направено едно предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Текст на вносителя за чл. 5:
"Чл. 5. Завършването на съответната степен на образование гарантира усвояването на общообразователния минимум, както и на знания и умения, съответстващи на интересите и индивидуалните възможности на учениците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 6 има направено едно предложение - от народните представители Господин Тонев и Минко Христов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за чл. 6:
"Чл. 6. (1) Завършилите началния етап на основно образование получават удостоверение за завършен IV клас.
(2) Основно образование се придобива след завършен прогимназиален етап и се удостоверява със свидетелство.
(3) С държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 5 и 10 от Закона за народната просвета се утвърждават образците на документите по ал. 1 и 2.
(4) Завършилите основно образование имат право на обучение в следващата степен на образование, на професионално обучение, както и да упражняват професии, за които се изисква основно образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 7 има направени девет предложения.
Предложение от народните представители Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов - ал. 1 се изменя така:
"(1) Средно общо образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени два държавни зрелостни изпита - по български език и литература и по един учебен предмет по избор, изучаван в гимназиалния етап не по-малко от 140 учебни часа".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Второ предложение на народните представители Господин Тонев и Минко Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов - в ал. 5 след думите "държавни изпити за" се добавя "придобиване на".
Комисията не подкрепя предложението.
Последно девето предложение - от народните представители Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Средно образование се придобива след завършен ХII клас и успешно положени три държавни зрелостни изпита - по български език и литература, по обществени науки и гражданско образование и по един учебен предмет, съгласно учебния план.
(2) За придобиване на професионално образование освен държавните зрелостни изпита по ал. 1 се полагат и два държавни изпита за професионална квалификация в съответствие с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета.
(3) Държавните зрелостни изпити по ал. 1 са задължителни и не се допуска освобождаване от тях.
(4) Ученик, завършил успешно ХII клас и не положил държавни зрелостни изпити по ал. 1, получава удостоверение за завършен последен клас на средно образование, което му дава право да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 7 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Правя предложение в ал. 1 на чл. 7 думите "по обществени науки и" да отпаднат. С други думи - предлагам да няма такъв изпит - обществени науки. Намирам, че това е съвършено излишно. Изпитът по български език и литература е достатъчен, за да даде представа за културата на ученика. А освен това много се боя, че този изпит по обществени науки ще бъде изпит по обществено лицемерие. Едно време имаше изпит научен комунизъм, сега предполагам, че ще има изпит по научен антикомунизъм.
РЕПЛИКА ОТ СДС: И няма да е зле!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: И това ще бъде един изпит, в който нашите ученици ще бъдат насилвани да развиват възгледи, каквито те не споделят, само и само да намерят одобрението и високата оценка на екзаминатора. Ето защо аз предлагам тези думи да отпаднат и изобщо да няма такъв изпит по обществени науки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
За реплика? Има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Това е изказване, господин председателю. Не намирам за необходимо да правя реплика на господин Вълканов.
И така, както забелязахте, уважаеми колеги, в предложението на комисията за чл. 7, в ал. 1 е предвидено един от трите зрелостни изпита да бъде по обществени науки и гражданско образование. Това е предложение на комисията. Лаская се все пак от обстоятелството, че аз направих това предложение в комисията. И затова тук искам да го защитя.
Още когато приемахме Закона за народната просвета, уважаеми колеги, ако си спомняте, в пленарната зала аз се обосновах по начин, по който и сега ще се обоснова, но много по-кратко.
Целият политически и обществен опит за тези вече близо десет години, който има всеки един от нас, като че ли недвусмислено показа, посочи два много тежки дефицита в нашето все още създаващо се гражданско общество - дефицит на характери и дефицит на гражданска култура. Дефицитът на характери, убеден съм, естествено ще се преодолее с развитието на конкурентната среда, която вече частично съществува, но дефицитът на гражданска култура, за неговото преодоляване е необходимо да се подпомогне, включително и по законов път. (Реплика на господин Велко Вълканов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Вълканов, успокойте се! (Втора реплика от господин Велко Вълканов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, ще говори, защото може да говори! Вас Ви слушахме, когато говорехте. Какво искате сега - само Вие ли да говорите в тая зала?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Изпитвам неудобство да слушам такива изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, като изпитвате неудобство, това си е Ваш проблем. Много пъти ние сме изпитвали неудобство, като Ви слушаме пък Вас. (Смях.) Ами, така е!
Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Мога ли да продължа, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: И така, какво се има предвид, какви предмети, какво знание, най-вече практическо, прагматично се очаква да получат завършващите 12-и клас и да потвърдят това знание на зрелостния изпит? Едва ли някой с ръка на сърцето може да каже, че всички ние, гражданите на Република България, познаваме добре своите права и задължения. Можем да се ориентираме в многобройните изисквания и норми, които гражданското общество поставя и непрекъснато ще поставя - норми за движение в обществото, норми за осъществяване в обществото. Едва ли някой ще отрече, че много, много лица просто не знаят как да се обърнат към официалните институции, даже най-просто казано, не знаят как да напишат една молба, не знаят къде да потърсят защита на своите права. Едва ли някой ще отрече, че в нашето общество съществува своего рода национален нихилизъм, пренебрегване на върховите постижения на нашия народ през вековете, непознаване на нашата история, непознаване на тези основни елементи от философски и политологически учения, които са залегнали в основата на съвременните свободни развити общества.
Всичко това са практични знания, необходими на индивида, за да се осъществи в новото общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Панев, времето Ви изтича.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, завършвам. Разбира се, много може да се говори още на тази тема. Единствено завършвам с това, че такива изпити, именно зрелостни, и такава подготовка се извършва във всички развити, осъществили себе си страни. Затова смятам, че това ще бъде един от големите приноси на закона в нашето образование и към нашето общество като цяло. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Друг желае ли да се изкаже?
Да, има думата господин Пламен Славов. Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Истина е, че обсъждаме в момента един от текстовете, които предизвикаха най-разгорещени спорове по време на заседанията на Комисията по образованието и науката и които на практика внасят много сериозна промяна в начина, по който завършват днес средното си образование учениците в българското училище. Аз се надявам, че аргументите, които ще изложа пред вас, те са аргументи и на моите колеги, в някои отношения са и лично мои, ще ви дадат основание сериозно да се отнесете към това гласуване, с размисъл, защото се осъществява един рязък преход от сега съществуващото положение към полагане на три задължителни зрелостни изпита.
Аз се надявам, че сред колегите народни представители има родители и на бъдещи деветокласници, тъй като това изискване ще влезе в сила именно за тези, които от учебната 1999 - 2000 г. ще бъдат в 9-и клас, а именно полагане на три задължителни зрелостни изпита.
Ние предлагаме тези три задължителни зрелостни изпита да бъдат не три, а да бъдат два - по български език и литература и по един учебен предмет по избор, който се изучава в гимназиалния етап, водени преди всичко от мисълта, че това е един по-плавен, по-естествен преход, който до голяма степен ще даде възможност за по-нормално преминаване от сегашния начин на завършване на средното образование към новия, който се предлага в закона.
По време на срещите, които проведохме с директори на училища, учители в средни общообразователни училища, ние се убедихме, че те не възприемат рязкото налагане изведнъж на три задължителни зрелостни изпита.
Ние не можем да не си даваме сметка и какъв ще бъде общественият отклик на един такъв рязък преход, който се налага. Ако реално преценяваме в каква ситуация ще се окажат завършващите дванадесетокласници и техните семейства, ще трябва да признаем, че в рамките на около два месеца тях ще ги очакват три тежки задължителни зрелостни изпита, за които те ще трябва да се готвят много сериозно, много упорито, а след това ще ги очакват поне още два кандидатстудентски изпита. Всичко това е свързано с едно не голямо, а огромно физическо и психологическо напрежение и за учениците, и за родителите. В този смисъл и общественият отклик според нас няма да бъде положителен на решение, което би се взело за три задължителни матури.
Нашите съображения бяха и за това, че при всички случаи, когато се коментира този въпрос, не можем да не си даваме сметка за необходимостта от обвързване на оценката, която се получава на изхода на средното образование, с възможността тя да участва и да влияе при оценяването на знанията на кандидат-студентите на входа на висшето училище. В противен случай този труд, тези усилия няма да получат реализация, каквато вероятно ще търсят и ученици, и родители.
Специално внимание обръщам на тези проблеми, защото ние не можем да не отчитаме, че в своето гласуване и в своето решение ще трябва да имаме предвид и интересите на учениците, и интересите на родителите. Затова и аз се надявам, че тези от нас, чиито деца предстои да изпитат на собствен гръб това тежко изискване, също ще гласуват не само като народни представители, а те ще гласуват и като родители, те ще гласуват и като хора, които добре разбират, че за два месеца пет тежки изпита - три зрелостни и най-малко два кандидат-студентски, е единствено едно огромно физическо и психологическо изпитание, което може да ни даде и необходимите гаранции за тази оценка, която пък реално и обективно би трябвало да отговаря на средната оценка по предметите, по които се явява ученикът на зрелостния изпит от годините в средното училище.
Това са нашите съображения и аз смятам, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Приключвам, господин председател. Ние действително много спокойно и разумно ще се отнесем към този текст, който беше най-спорният и който вероятно ще предизвика и спорове след гласуването му в българската общественост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нормално е изказванията по чл. 7 да са може би най-много, тъй като чл. 7 е една от най-важните норми в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Аз вземам думата, за да защитя предложението на комисията един от трите задължителни държавни изпита да бъде именно зрелостният изпит по обществени науки и гражданско образование. Това е наша последователна позиция. Смея да твърдя, че това се споделя от, наистина, повечето колеги в Комисията по образованието и науката.
Това беше един от съществените минуси на досегашната образователна система, че след завършване на средно образование българските младежи не познаваха в достатъчна степен своите права и задължения, т. е. те завършваха неизградени като личности, като граждани. В този смисъл ние смятаме, че принципите на гражданското общество може би не се свързват и не се връзват много добре и може би никак с една или друга комунистическа идеология и идея. В този смисъл разбираме и критиките отляво, но същевременно ми е много приятно да чуя, че редица колеги от Демократичната левица убедено подкрепят необходимостта този предмет - как точно ще го наречем - по обществени науки и гражданско образование - да бъде именно широко застъпен в учебния план на средните общообразователни училища и завършването на средно образование със зрелостен изпит по един такъв предмет ще му придаде особена тежест в системата от предмети в учебните планове на средните общообразователни училища.
Убедено ще подкрепим предложението на комисията един от задължителните зрелостни изпити да бъде именно по обществени наука и гражданско образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Реплика на господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, всъщност аз нямам нищо против да има и такъв изпит, но учебникът, по който ще се прави изпитът, да го пише не господин Методиев, а аз да го напиша! (Весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Аз поисках думата главно провокиран от много ясната логика на господин Пламен Славов по отношение на двата изпита. Исках да направя коментар върху тази тема. Разбира се, ще отговоря и на много симпатичната реплика на господин Вълканов, но накрая.
Вярното е, че когато говорим за промяна, трябва първо да кажем, че трите държавни зрелостни изпита са въведени със Закона за народната просвета от 1991 г. Значи, ако още има промяна, тя ще е, ако станат два, а не че трите са промяната, тъй като това е вече деветгодишна практика.
В тази деветгодишна практика поради липсата на категоричност на държавното образователно изискване, предвидено в Закона за народната просвета - това, което в момента разглеждаме - тази практика е много разнообразна и главно създава възможност да се освобождават от държавен зрелостен изпит учениците.
Когато в комисията беше подкрепено, с изключение на това, което каза тук господин Вълканов, много категорично, че трябва да се направи поправка и единият от държавните зрелостни изпити да бъде този по обществени науки и гражданско образование, тогава третият остана като замисъл, който се подкрепя във всички останали текстове на закона, да има и правото на избор, както и на децата, така и на училището, при профилирането на обучението. Ако отпадне това право за третия държавен изпит - правото на избор, няма да сме последователни в логиката.
В разговорите, които имахме между първо и второ четене, аз подкрепих идеята за двата изпита, изхождайки от това, че първият ще бъде по български език и литература, а вторият ще бъде по избор, но след категоричното съгласие в комисията - за обществени науки и гражданско образование - сега вече третият изпит просто трябва да остане.
Приемам това, което каза господин Славов, и искам да се обърна към всички народни представители, че наистина тук трябва да се прояви отговорност и всеки да прецени как да подкрепи това предложение. Комисията обаче в много голямата си част, значи това не е въпрос на опозиция и на прочие неща, подкрепи идеята за трите изпита. Аз също я подкрепям.
И сега репликата към господин Вълканов - няма учебен предмет в момента в учебния план и в проекта, който беше обсъждан нашироко в продължение на близо една година за учебните предмети след влизането на този закон в сила, няма учебен предмет "Обществени науки и гражданско образование", няма възможност да има един учебник по тази дисциплина. Има, и аз ще ги прочета сега на глас, от действащия учебен план предметите "география", "история" и "философия". В предмета "философия" в момента вървят и като подраздели "психология", "етика", "право и морал", така че тук говорим за една съвкупност от няколко учебни предмета, чийто стандарт за учебно съдържание ще бъде в основата на този бъдещ държавен изпит. И тук никой няма да може да установи монопол, още по-малко аз, господин Вълканов. Това е абсурдна ситуация.
Аз страшно симпатизирам на Вашата реплика, защото тя е много публицистична, а предполагам, че ще се появи и в медиите, че сме държали изпит по научен комунизъм, а сега ще държим по научен антикомунизъм, но аз искам да Ви кажа като човек, който Вие водите като антикомунист във Вашата ценностна система, че това не може да стане! Обучавайки и преподавайки... (Шумни и емоционални реплики на народния представител Велко Вълканов.)
Спокойно, нищо страшно не е станало! (Весело оживление в залата.)
Обучавайки и преподавайки на децата етика, право, държавно устройство, по което Вие безспорно сте компетентен, морал, философски идеи на ХIХ и ХХ век, дори да има желание някой глупав човек да се занимава с такива неща като комунизъм и антикомунизъм, той няма да успее. Децата ще му се смеят! Това ще се получи накрая. Недейте забравя, че мина много време!
Тези неща можеха да се случат евентуално повлияни от много силната обществена атмосфера в 1990-1991 г. Да, може би тогава щяхте да сте прав, но ние сме 1999 г. Българското общество преживя много. Момчетата и момичетата, които ще бъдат на държавен изпит в 2003 г., са били на 5 годинки през 1989 г., господин Вълканов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Господин Вълканов, Вие приемате ли да има изпит по антифашизъм?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Да! Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, то, антикомунизмът ще бъде същото! (Смях и весело оживление в залата, ръкопляскания от мнозинството.)
Първо думата поиска господин Димитър Стефанов... (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, за процедура, с предимство!
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Господин председател, за пореден път искам да заявя своя протест срещу начина, по който вие работите тук. Вие нямате право да правите реплики по същество от това място, което заемате в момента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставете си картата, ако обичате.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Хубаво, знаете, че само...
Вие ще трябва да слезете долу и отдолу да поискате думата, за да правите реплика по същество. Иначе Вие просто нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемам критиката.
Има думата Димитър Стефанов, заповядайте.

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Колеги, не беше трудно да се предвиди, че темата за трите изпита, евентуалното съдържание на изпита по гражданско общество и гражданско образование ще предизвика дебати. Такива имаше и в комисията. Чуват се отзвуци вече и в медиите. Естествено е тук отново да поговорим за някои неща.
Вече стана дума, че този изпит няма да бъде по предмет, а ще бъде една интердисциплинарна матура. Вземам повод от някои от репликите, които се чуха от тази трибуна. Етика, устройство на държавата се преподаваха и преди. И аз съм ги учил. Въпросът е какво устройство, на коя държава и каква етика. Това, което липсва, десетилетия не е било преподавано и липсва в съзнанието на поколения българи, е представа за устройството на държавата, базирана на представителна демокрация. Оттам виждаме замъглена представа за разделението на властите. Тя се проявява в поведението, очакванията на стотици хиляди, на милиони хора. Всеки един от нас предполагам, че е имал случаи, когато идват при него избиратели и искат намеса по въпрос, който няма нищо общо с прерогативите на парламента. Ама нали - казва - сме на власт. И става дума за прокуратура или за съд, или за друг клон от някоя друга власт.
Обучението, създаването на нагласа, която включва представите на човек за разделението на властите, за начина, по който те функционират, за неговото лично участие във формирането на всяка една от тях беше заличавано системно в продължение на десетилетия и ще бъде трудно и отговорно то да бъде възстановено.
Иска ми се да преведа един любопитен пример от едно мое неотдавнашно посещение в Македония на един семинар на НАТО. Обсъждаше се бъдещото устройство на този разбунен район. Оказа се, че от формациите - политически организации, от обществеността на държавите на бивша Югославия и от региона въобще, излизат идеи, които повече или по-малко включват една представа за национална независимост, която също се базира на представата за централизирано управление. Цитирана беше една интересна анкета в Съединените американски щати. Думата "правителство" там предимно се асоциира с местното управление, с общинското управление, на второ място с щатското и едва на трето с федералното, с централното управление. Вижте с каква дълбоко различна нагласа хората в онова развито гражданско общество гледат на воденето на обществените дела, на своето участие в тези дела. Аз се надявам, че именно в тази посока ще помогне въвеждането на цялата група предмети по гражданско общество и по гражданско образование.
Тази липса ще бъде запълвана системно, бавно и методично. И в това отношение смятам, че тревогите, които чухме, особено от господин Вълканов, са напълно неоснователни. Тук няма да имаме борба на идеологии, няма да има доктрини, ще се описват естествените корени на гражданското общество, самоуправлението, както е възникнало от най-дребните си огнища - от общините, как е било обобщавано в по-големи региони, в национален мащаб и вече виждаме - в едно международно разбирателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Вие вече разбрахте за нашето предложение с госпожа Дончева и Пламен Славов, че ние предлагаме да има два държавни зрелостни изпита - по български език и литература и по един учебен предмет по избор, изучаван в гимназиалния етап. Тогава, когато господин Панев предложи тезата за културно-образователната област, обществена наука и гражданско образование, че е необходимо да има държавен изпит и в тази област, лично аз и моите колеги се съгласихме поради две причини. Тук отварям една скоба и искам да ви кажа, че в комисията никой не подхождаше нито политизирано, нито с идеологически предразсъдък. Всички членове на комисията разглеждаха изключително внимателно и според мен отговорно този въпрос и то на няколко заседания, водени само и единствено от идеята и убеждението да направим така, щото да се повишава качеството на средното образование и да знаем какво е положението на изхода на средното образование. Ето защо ние тримата колеги подкрепихме господин Панев от гледна точка на това, че българското училище и младежите, когато ще навлязат в живота, особено тези, които няма да продължат с висше образование, то те да имат една гражданска култура, една гражданска позиция в широкия друм на живота. Извинявайте за изтърканата фраза.
Затова аз лично нямам никакви притеснения от това, че ще бъде научен антикомунизъм. Напротив, вие знаете много добре, че всеки закон може да бъде изкорестен, всяка учебна дисциплина може да бъде изкорестена, ако има несъзнателни хора, които да правят това. И обратното, даже и във времената, когато се изучаваха обществените науки, тези, които искаха да бъдат науки, а не идеологизирани схеми, даваха своята дан, за да допринесат за изучаването на тази сложна материя. Ето защо аз нямам тези притеснения.
Но държа да подчертая, че продължавам да смятам, че на изхода трябва да има два държавни изпита. Вече казах кои - по български език и литература и в културно-образователната област, обществени науки и гражданско образование. Защото онова притеснение, което моите колеги от комисията поднесоха, за да обосноват като аргументация необходимостта от трети изпит, е, че няма да може ученикът да избере трети изпит по избор, не е така. Тази културно-образователна област е толкова широка, че те биха могли да изберат и география, и история, и друг изпит, защото това е една интегрална система. Остават само физико-математическите науки, казано най-общо. Но това не е беда, колеги. И най-важното е, че ако детето иска да кандидатства, то ще може да кандидатства и да покаже своите знания по тази система, по тези проблеми и по тези предмети, свързани с математика, физика, химия, биология и т.н. Не е гаранция, че когато се явиш на изпита, ти обезателно след това ще кандидатстваш с този изпит в съответното висше училище, което дава този профил. Както и колегите, които смятат, че щом е профилирано училище, чрез този профилиран изпит по този профилиран предмет ще може да се разбере качеството на профилираното училище, също е относително вярно. Вземете езиковите гимназии. Те са профилирани. Но кажете ми, абсолютно всички деца ли кандидатстват английска или френска филология? Нима от английската и френската гимназия, където учителите са силни, децата нямат желание да кандидатстват с математика или някой ги е спрял?
И последно, с третия изпит ограничаваме избора. И ще ви кажа нещо друго, колеги. Като ограничаваме децата по този начин, ние не си даваме сметка за друго. Ние санкционираме децата, а същевременно не санкционираме учителите. Ние си въобразяваме, че чрез изпита ще разберем качеството на образованието. Много трудна система, особено ако изпитът не е национален. Този въпрос - за даже 4-5 държавни изпита, има смисъл само тогава, когато чрез тези изпити във висшето училище ще се влезе без кандидатстудентски изпит, без конкурсен изпит. Но така или иначе със Закона за висшето образование това не стана. Следователно на нас при следващия вход това нещо, наречено три държавни изпита, не ни е необходимо, защото има ситото на конкурсния изпит във висшето училище. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Влизам в една област, където обикновено съм се въздържал да се изказвам. Но имам едно съображение, което според мен заслужава внимание. Страната живее в условия на преход. Откъм медицината колкото искате оценки за стресовото състояние, в което се намират българите - и млади, и възрастни, и на средна възраст, фактори, трайно действащи не една, не две и пет години все още, независимо кой как ще управлява - успешно или неуспешно. Разбира се, при успешно управление и успешен преход ще намалява силата, ефектът от тези фактори на стреса. При това една голяма част от семействата изпитват натиска и на финансов недоимък и т.н.
Защо трябва да товарим ученика при завършването с по-голям брой изпити? В името на какво? С полагането на един изпит нима се повишава неговата култура - обща или специална, в такава степен, че да са оправдани напрежението, разхода на време в година, в която за половината от тези ученици стои проблемът да кандидатстват в технически и хуманитарни вузове.
Господин председател на комисията, аз смятам, че сега, в тези условия - в бъдеще може да бъде преразгледана тази схема - нищо не оправдава това допълнително натоварване. Оставете ученикът да си избере един втори предмет. Ако аз ще кандидатствам в техническите училища, ще предпочета математиката като втори изпит, и толкова. А в курса на средното училище, колкото сме успели да помогнем на ученика да добие вярна представа за демократичното общество, за неговите механизми, за неговата уредба, за неговия генезис и перспективи на развитие на тези механизми, толкова. Спестете му това напрежение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Не виждам други желаещи за изказване.
Започваме гласуване на неприетите предложения.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов под № 2.
Гласували 163 народни представители: за 56, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има едно предложение, подкрепено от комисията, под № 7, на народните представители Господин Тонев и Минко Христов за отпадане на ал. 5 и същевременно осмото предложение - в ал. 5 след думите "държавни изпити за" се добавя "придобиване на"... Оттегля се това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Велко Вълканов в ал. 1 на чл. 7, предложен от комисията, да отпаднат думите "по обществени науки и гражданско образование".
Гласували 151 народни представители: за 54, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 108, против 40, въздържали се 4.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председателю, в доклада е допусната техническа грешка, но ще трябва да се гласува, тъй като променя по същество. На страница 4 в приетия текст на комисията за чл. 4 в т. 2 е казано "профилирани училища". Профилирани училища няма съгласно Закона за народната просвета. В класификацията има профилирани гимназии. И ще трябва да оправим тази грешка. Тоест трябва да стане "профилирани гимназии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте поправка на техническа грешка в чл. 4, т. 2 вместо думата "училища" да стане "гимназии".
Гласували 110 народни представители: за 100, против 7, въздържали се 3.
Поправката е приета.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов - създава се чл. 7а:
"Чл. 7а. (1) Организацията на държавните зрелостни изпити за придобиване на средно образование се определя с държавното образователно изискване за системата на оценяване, а съдържанието им - с държавните образователни изисквания за учебното съдържание.
(2) Организацията и съдържанието на държавните зрелостни изпити за придобиване на професионална квалификация се определят със Закона за професионалното образование и обучение."
Комисията подкрепя предложението, като ал. 1 и 2 на предложения чл. 7а стават алинеи 5 и 6 на току-що приетия чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов за създаване на чл. 7а, чиито алинеи стават алинеи 5 и 6 на чл. 7, който сме приели.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Чл. 8. (1) Придобиването на средно образование се удостоверява с диплома, а придобиването на професионално образование се удостоверява с диплома и със свидетелство съгласно Закона за народната просвета.
(2) С държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 5 и 10 от Закона за народната просвета се утвърждават образците на документите по ал. 1 и се определят условията и редът за вписване на оценките и за изчисляване на общия успех в дипломата."
Предложение от народните Господин Тонев и Минко Христов - чл. 8 да отпадне. Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Господин Тонев и Минко Христов за отпадане на чл. 8.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Член 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Глава трета - Общообразователен минимум, раздел I - Цели и съдържание на общообразователната подготовка".
По чл. 9 има направено предложение от народните представители Кети Граматикова и Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и въз основа на него прави предложение за чл. 9:
"Чл. 9. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива.
(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:
1. основните човешки права;
2. правата на детето;
3. традициите на българската култура и образование;
4. постиженията на световната култура;
5. ценностите на гражданското общество;
6. свободата на съвестта и свободата на мисълта."
По чл. 10 няма постъпили предложения, но има предложение на комисията за чл. 10:
"Чл. 10. Основните цели на общообразователната подготовка са:
1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;
2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;
3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот."
По чл. 11 има едно предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов. Това предложение е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който гласи:
"Чл. 11. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
1. български език и литература;
2. чужди езици;
3. математика, информатика и информационни технологии;
4. обществени науки и гражданско образование;
5. природни науки и екология;
6. изкуства;
7. бит и технологии;
8. физическа култура и спорт."
По чл. 12 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 12. (1) Културно-образователните области съответстват на формулираните цели на общообразователната подготовка и създават възможност за избор в рамките на училищния учебен план.
(2) Всяка културно-образователна област осигурява взаимна връзка между отделните учебни предмети."
Това е по раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава трета, раздел I и по чл. 9 до 12 включително, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавията на глава трета и раздел I, така както са предложени от вносителя, чл. 9 и 10, така както са предложени от комисията, и чл. 11 и 12 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава трета и раздел I и чл. 9 до 12 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Раздел II - Характеристики на общообразователния минимум".
По чл. 13 има предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 13:
"Чл. 13. (1) Общообразователният минимум е основата на общообразователната подготовка. Той включва задължителни знания и умения, необходими за успешната реализация на учениците в следващата степен на образование.
(2) Общообразователният минимум е задължителен за всички училища."
По чл. 14 има направено предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов, което е оттеглено.
Предложение на комисията за чл. 14:
"Чл. 14. Разпределението на учебното време по учебните предмети за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени се определя с наредба на министъра на образованието и науката."
По чл. 15 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 15. Съдържанието на общообразователния минимум, определен по реда на чл. 14, може да се актуализира на всеки 4 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложено от вносителя, чл. 13 и 14 така, както са предложени от комисията и чл. 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II и чл. 13 до 15 включително са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Панев има думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Глава четвърта - Учебен план".
По чл. 16 от тази глава има направени пет предложения:
Предложение от народните представители Лютви Местан, Айруш Хаджи, Кемал Еюп, Ахмед Юсеин и Мюмюн Емин - в ал. 2 се създава изречение второ: "Общинските училища съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за народната просвета осигуряват на лицата, принадлежащи към малцинства, изучаването на техния малцинствен език в учебните часове, предвидени за задължителна подготовка, четири часа седмично."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Айруш Хаджи, Кемал Еюп, Ахмед Юсеин и Мюмюн Емин - в ал. 3 изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов - комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов - комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов - комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 16 въз основа на приетите предложения:
"Чл. 16. (1) Структурата на учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема.
(2) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум.
(3) Задължителноизбираемата подготовка осигурява допълнително обучение в рамките на учебни предмети от културно-образователните области по чл. 11, съответстващи на интересите и индивидуалните възможности на учениците. В задължителноизбираемата подготовка се включва и изучаването на майчиния език съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за народната просвета.
(4) Свободноизбираемата подготовка осигурява обучение в области и дейности, предложени от училището и избрани от учениците, които могат да бъдат и извън културно-образователните области по чл. 11. Тя е с продължителност до четири учебни часа седмично за всички класове съгласно училищния учебен план и не е задължителна за учениците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! В Комисията по образованието и науката се проведе един дълъг и според мен твърде съдържателен дебат във връзка с нашето предложение. Аз, разбира се, съжалявам, че направеното от нас предложение не беше прието, макар да бяха изказани твърде ясни мотиви за това защо на този етап едно подобно предложение не е приемливо за Комисията по образованието и науката. Ние продължаваме да твърдим, че в нашето предложение се съдържа реалното решение на въпроса с изучаването на майчин език в българските общообразователни училища. Аз моля уважаемите колеги да не бъда репликиран с мотиви, които нямат отношение към променените реалности, в които провеждаме и този дебат, защото подобни обвинения се чуха, че едва ли не нашето предложение противоречи на българската Конституция, едва ли не се използват термини, които са чужди на българското законодателство. Смея да твърдя, че това не е вярно, най-малкото, не е точно, защото България вече ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и аз ви уверявам, че термините, които сме използвали при формулирането на нашето предложение, са напълно съобразени с духа на този рамков документ и с декларацията, с която нашето Тридесет и осмо Народно събрание ратифицира Рамковата конвенция.
В изказването си на първо четене аз вече казах, че направеното от вносителя предложение се явява една много важна положителна стъпка към решаването на този въпрос, но за съжаление не дава отговор на редица въпроси. Отговорите са в нашето предложение. Докато така, както Министерският съвет предлага този въпрос да се реши, аз твърдя, че не се получава отговор на редица въпроси, които ще припомня. И е много важно този въпрос наистина да се изчисти, за да се лишат едни или други недобросъвестни служители от право на произволно тълкуване на правните норми. За какво става въпрос? Ние смятаме, че правото на изучаване на майчин език е безусловно конституционно право, което произтича от чл. 36, ал. 2 на българската Конституция. Досегадействащият подзаконов нормативен акт - правилникът за приложение на Закона за народната просвета, обвързваше консумирането на това конституционно право с едно условие, което не зависи от волята на съответния заинтересован ученик - да има деца минимум брой за една група. Ами ако няма толкова деца, какво ще правят дванадесет деца в София, примерно? За това, че няма още един подобен на тях, те де факто днес са лишени от конституционното си право.
Неслучайно, уважаеми господин министър, това положение вече е официална забележка на съдокладчиците господата Аткинсън и Гелерод в последния им информационен доклад по т. 64. Аз няма да ви отнемам времето, за да ви го припомням, но те твърдят, че в частност малцинствените езици се преподават все още само факултативно, изискването за минимум тринадесет ученика е прикрито ограничаване на конституционното право по чл. 36, ал. 2.
За съжаление аз не съм запознат какви са намеренията на вашите експерти по отношение на новия правилник за приложение на Закона за народната просвета. Аз много бих искал тези текстове там да бъдат променени. Освен това самият закон, който обсъждаме, в чл. 19, ал. 2 създава възможности един педагогически съвет да блокира това конституционно право на учениците, тъй като се твърди, че педагогическият съвет взема решение кои часове да се изучават под формата на задължително избираема подготовка, като се съобразява, от една страна, с желанието на учениците, което е добре, но от друга страна - с възможностите на училището. И въпросът тук е, ако група ученици желаят да изучават майчиния си език, но в училището примерно няма учител по съответния език, това ще даде право на педагогическия съвет да не се съобрази с желанието на учениците и решението на педагогическия съвет, забележете, ще бъде законно! Аз не бих искал този закон да създава предпоставки правото на консумиране на конституционни права да се обвързва с подобна възможност един колективен орган, бил той и педагогически съвет, на базата на преценката, че няма условия в училището да не гарантира това право.
Ето затова, при положение, че отхвърлите нашето предложение, аз съм убеден, че рано или късно това наше предложение ще стане факт. Аз много бих искал да видим какви промени ще настъпят в подзаконовите нормативни актове, най-вече в правилника за приложение на Закона за народната просвета и Наредбата за учебния план, която наредба ще издадете Вие, за да може поне тези страхове да отпаднат и да се гарантира изучаването на майчин език в българските общообразователни училища. Благодаря ви. Благодаря Ви, господин Куртев, че ми дадохте възможност въпреки просроченото време да завърша мисълта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин заместник министър-председателят Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също се присъединявам към изказаното мнение от господин Местан, че дискусията в комисията беше изключително ползотворна на тази тема. Страховете, за които той говори, аз съм длъжен веднага тук в пленарната зала да ги разсея. Те са свързани с подзаконовата нормативна база, свързани са наистина с Правилника за приложение на Закона за народната просвета, който се надявам, че в близките дни ще може вече да подпиша, тъй като мина на колегиум в Министерството на образованието и науката. Има отговори на неговите въпроси.
Първият отговор специално за броя на децата в една паралелка продължава да бъде санкция на министъра на образованието и това създава този синхрон между ангажиментите на общината като финансиращ орган и министъра като утвърждаващ минимален брой на деца в една паралелка, във всички случаи, в които има желание за изучаване на турски език, защото говорим за него, и това е големият проблем пред образователната система в продължение вече на десет години, да се изучава.
Под термина възможности на училище и решение на педагогическия съвет - вторият страх, който господин Местан споделя тук, има санкция на инспектората по образование върху това решение. Той е институция, той е структура на Министерството на образованието и науката, тоест отново отговорността е ясна и тя подлежи на парламентарен контрол в Народното събрание. Така че и този страх е преодолян.
И третото, върху което аз си извадих бележките от комисията, по което господин Местан тук не спомена, беше проблемът с броя часове. Уточнихме се, че тези текстове на Закона за учебния план създават една по-добра възможност като брой часове, тъй като, включвайки ЗИП и СИП заедно, часовете стават много.
И накрая нещо, което аз продължавам да твърдя, което е различието между мен и господин Местан, че включването на предмета като задължително избираем задоволява изискването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от една страна, и, второ, не само е стъпка, а е една истинска гаранция за демократичния процес в страната и за етническото спокойствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Асен Христов има думата.
АСЕН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Моето изказване ще бъде нещо като реплика. Въпросът ми е към господин Местан. В момента се предлага да се изучава майчиния език като задължителна избираема подготовка. В България има 75 диалекта на ромския език. Аз питам господин Местан: кой от 75-те ромски диалекта ще бъде като майчин език? Това ми е питането към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Под формата на реплика имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Христов, аз възприемам Вашия въпрос по-скоро като реплика към моето изказване. Ако забелязахте, никъде в изказването си аз не говоря за изучаване само на турски език в българските средни общообразователни училища. Ние говорим за правото на всички малцинства, когато те имат желание за това нещо, има реална потребност, да имат правото да го изучават.
Въпросът Ви е риторичен. Съзнавам, че по отношение на ромския език нещата са по-сложни, защото за разлика от други езици като иврит, като арменски, като турски език в България нямаме единна книжовна норма на ромския език и това изключително затруднява организацията на изучаването на ромския език в българските общообразователни училища. Но според мен това в никакъв случай не означава, че ромският език не бива да се изучава. Вероятно това е въпрос от компетенциите на експертите в Министерството на образованието и науката. Те би трябвало да решат тази наистина много трудна задача.
Вероятно пак по тази причина броят на ромите, които изучават своя майчин език в училище, е нищожно малък. По данни от 1995 г. те бяха няколко хиляди души, а по последна информация сега са около 1000, не знам доколко съм прав.
Въпросът Ви най-вероятно се отнася към Министерството на образованието и науката. Аз не мога да дам рецепта как ще се реши въпросът с изучаването на един език, когато няма установена книжовна норма на този език. Това е един много сериозен въпрос и експертите са компетентни да ви отговорят. За мен е важно, че като народен представител защитавам правото не само на един етнос, а на всички да изучават своя майчин език, ако имат реална потребност от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Методиев, уважаеми колеги! Наскоро с председателя господин Соколов бяхме в Швеция. Искам да ви дам само един пример. Имаше колеги от различни парламентарни групи в тази делегация. Разбира се, България не е Швеция. Ние разбираме много добре икономическото състояние на страната ни.
Там въпросът е решен така. В едно училище има едно нигерийче или едно турче, или от Алжир едно дете и държавата може, има възможности, назначава учител, който всеки ден отива и преподава майчин език на това дете вкъщи. Ние това не го желаем. Но за да се успокои топката, този проблем трябва да бъде решен.
Нашата парламентарна група вижда в този законопроект, който сега се предлага и ще се приеме, че има редица предимства. Но тази топка трябва все таки да се успокои. Какво имам предвид?
Господин Методиев, преди малкото казахте, че часовете се увеличават. Аз не съм съгласен с Вас, затова защото в първи и втори клас досега се изучаваха четири часа, а сега това, което се предлага, е задължително да бъдат два часа, а след това детето, ако желае, да вземе във вид на свободно избираем предмет още два часа или четири. Някак си се ощетяват тези деца. Нека този проблем да бъде решен и нито да бъде атакуеми ние, нито от международните организации, които наблюдават правата на малцинствата, да бъдем атакуеми и като страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин заместник министър-председателят има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви. Ето ги текстовете - нямаше ЗИП в първи и втори клас. Това е реалността. Сега има ЗИП и за двата часа. И след това в ал. 4 четирите часа СИП - шест часа. Това е възможността, която дава законът.
Съзнаваме, говорили сме в комисията, че това е едно натоварване. Господин Местан мисля, че и тук в залата каза, че няма проблем, децата ще се натоварят, за да получат по-добра подготовка, ако трябва, казал го е мисля и публично в интервюта. Шест часа са в текстовете на чл. 16, ал. 3 и ал. 4. Това не е малка стъпка за мен. Това е едно истинско решение и с термина, който беше използван от господин Юсеин, това е едно успокояване на топката абсолютно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Айруш Хаджи, Кемал Еюп, Ахмед Юсеин и Мюмюн Емин за създаване на изречение второ в ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 18, против 57, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Господин Местан, Вашето второ предложение при това положение оттегляте ли го? Да. Благодаря на господин Местан.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 17 има направено едно предложение - от народните представители Господин Тонев и Минко Христов. Това предложение е прието, подкрепя се от комисията и се свежда до заличаване на думите "не по-малко от" в ал. 3, т. 1.
Така че, всъщност това е текстът на вносителя с това изменение.
Предложението на комисията е текстът на вносителя с отпадане на думите "не по-малко от" в ал. 3, т. 1.
"Чл. 17. (1) Задължителните учебни часове включват задължителната и задължителноизбираемата подготовка.
              (2) Задължителните учебни часове за една учебна седмица не могат да бъдат повече от:
1. двадесет и два учебни часа - в I до II клас включително;
2. двадесет и пет учебни часа - в III и IV клас;
3. тридесет учебни часа - в V до VIII клас включително;
4. тридесет и два учебни часа - в IХ до ХII клас.
    (3) Съотношението между задължителната и задължителноизбираемата подготовка зависи от етапа и степента на образованието. Задължителната подготовка:
1. за началния етап е 90 на сто от задължителните учебни часове;
2. за прогимназиалния етап е от 80 до 90 на сто от задължителните учебни часове;
3. за гимназиалния етап е от 45 до 80 на сто от задължителните учебни часове."
Това е чл. 17.
По чл. 18 има направени две предложения - от народните представители Кети Граматикова и Иван Иванов, което е оттеглено, и от Господин Тонев и Минко Христов - също оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 18. Учебният план съдържа:
1. наименованията на учебните предмети, включени в задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка;
2. разпределението на учебните предмети по класове;
3. годишния или седмичния брой часове за изучаването на учебните предмети;
4. график на учебната година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията, и чл. 18 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Членове 17 и 18 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 19 има направени седем предложения.
Предложение от народните представители Кети Граматикова и Иван Иванов:
Алинея 1 се изменя така:
"(1) Всяко училище въз основа на държавния учебен план и разпоредбите на този закон разработва свой учебен план."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Кети Граматикова и Иван Иванов:
Алинея 2 се изменя така:
"(2) Училищният учебен план определя учебните предмети от свободноизбираемата подготовка и разпределението на учебните часове по тях. Той е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището."
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е от народните представители Кети Граматикова и Иван Иванов, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов, което комисията подкрепя по принцип.
Седмото предложение е от народните представители Господин Тонев и Минко Христов, което комисията подкрепя по принцип.
Въз основа на подкрепените предложения предложението на комисията за чл. 19 е следното:
"Чл. 19. (1) Всяко училище при спазване на разпоредбите на този закон разработва свой учебен план.
              (2) Училищният учебен план определя учебните предмети от задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка и разпределението на учебните часове по тях. Той е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището.
              (3) Училищният учебен план се приема с решение на педагогическия съвет на училището и се одобрява от началника на Инспектората по образование.
              (4) Училищните учебни планове на профилираните паралелки в средните общообразователни училища, на училищата по изкуствата и на спортните училища се разработват въз основа на учебни планове, утвърдени от министъра на образованието и науката след съгласуване със съответните ведомства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
ИВАН ИВАНОВ (СДС, от място): Оттегляме нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттеглят се предложенията от госпожа Граматикова и Господин Иванов.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 20 има направено едно предложение - от народните представители Господин Тонев и Минко Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Въз основа на това предложение предложението на комисията за чл. 20 е следното:
"Чл. 20. (1) Учебните планове на специалните училища се съобразяват със здравословното състояние или със социалния статус на учениците.
              (2) Учебните планове по ал. 1 се утвърждават от министъра на образованието и науката.
              (3) Условията и редът за придобиване на основно или средно образование в специалните училища се регламентират в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 от Закона за народната просвета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов:
Създава се чл. 21:
"Чл. 21. Всеки ученик има право да завърши определен етап от образованието си по учебния план, по който е започнал обучението си в същото училище."
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов чл. 21. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на господата Тонев и Христов, което е подкрепено от комисията, за създаване на нов чл. 21.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 4, въздържал се 1.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:

"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Държавният и общинските бюджети осигуряват финансирането на задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка в държавните и общинските училища."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! И в комисията и аз, и моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица имахме възможност да изразим нашето желание да се намери по-точна формулировка, която да прецизира задълженията на държавата и на общинските бюджети при финансирането на държавните и общинските училища.
Казвам това с оглед на практиката, която не само през тази учебна, но и през следващите учебни години ще продължи да се реализира от министъра на образованието и науката за намаляване на броя на държавните училища и за увеличаване на броя на общинските училища. Това автоматично означава, че средствата, които са необходими в общинските бюджети за образование, за издръжка и за финансиране на задължителната, задължително избираемата и свободно избираемата подготовка, ще се увеличават.
В тежката икономическа ситуация и в катастрофалната финансова ситуация, в която се намират почти всички български общини, нашето желание беше с по-ясен и категоричен текст да се очертаят именно границите на отговорностите и задълженията на държавата при финансирането на средното образование.
Казвам неща, които на практика звучаха в нашите изказвания и миналата година, когато обсъждахме измененията и допълненията в Закона за народната просвета, в тази част, която засягаше финансирането на средното училище и на българското средно образование.
За съжаление нашите съображения до този момент не срещнаха желанието да се търси такава формула именно в § 1 на Допълнителната разпоредба, за да има много повече и по-сериозни гаранции за това, че държавата няма да избяга от своите финансови отговорности и задължения за сметка на натоварването на общинските бюджети и отговорностите и задълженията на общините.
Затова и аз споделям пред вас това наше съображение и желание, независимо че предложение по текста на беше направено, защото смятахме, че това преди всичко при желание и при съгласие би трябвало да бъде задача на вносителя, както и на финансовите органи в лицето на Министерството на финансите.
Имайки предвид и информацията, с която разполагаме ние като народни представители за състоянието на общинските бюджети...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов, предлагате ли отпадане?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не съм чул предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз по-скоро, господин Куртев, се изказвам по един текст, който засяга изключително важния въпрос за финансирането на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но на второ четене сме. Или отпадане предлагате, или сте имали писмено предложение, което ще гласуваме. А дебат като на първо четене при гласуване на второ четене е недопустим.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: И при първо четене аз споделих тези свои тревоги, които са тревоги на общините и на общинските ръководства, тъй като положението на общинските бюджети в момента кара кметовете и общинските съвети да смятат, че няма да са в състояние до края на тази година да осигурят финансирането на средното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов, ако имате конкретно предложение по текста, а не предизборна кампания, кажете.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Предлагам да отпадне този текст, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Славов за отпадане на § 1.
Гласували 118 народни представители: за 28, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 4.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
По § 2 има направени две предложения.
Предложение от народните представител Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегля го господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Оттегля го.
И предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което се подкрепя.
Въз основа на подкрепеното предложение на Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов предложение на комисията за § 2:
"§ 2. За учебната 1999 - 2000 г. общообразователният минимум се въвежда от девети клас."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте заглавието на раздела "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 така, както са предложени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов - създава се нов § 2а:
"§ 2а. В Закона за народната просвета се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 2 думата "три" се заменя с "две"."
Това предложение вече автоматично отпада, то не е прието.
"2. В чл. 26, ал. 1, т. 5 думата "гимназии" се заменя с "училища", а думите "от осми до дванадесети клас включително" се заличават."
Комисията подкрепя втората част на това предложение, а именно думите "от осми до дванадесети клас включително" да се заличат. А първата част - заменянето на думата "гимназии" с "училища" не се подкрепя.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): В такъв случай трябва да остане: "В Закона за народната просвета ..."
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, "В Закона за народната просвета се прави следното изменение:"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Параграф 2а фактически ще звучи така:
"§ 2а. В Закона за народната просвета се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 26, ал. 1, т. 5 думата "гимназии" се заменя с "училища", а думите "от осми до дванадесети клас включително" се заличават."
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Замяната на думата "гимназии" с "училища" отпада. Остава си думата "гимназии". Подкрепя се само втората част от предложението, едно изменение има. Заличаването на думите - това е изменението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пак е в т. 5, така ли?
Тогава в чл. 26, ал. 1, т. 5 думите "от осми до дванадесети клас включително" се заличават. Това остава. Добре.
Моля, гласувайте предложението за създаване на нов § 2а, така както беше докладвано от господин Панев и както го подкрепя комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2а е приет.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов. Създава се нов § 2а:
"§ 2а. Министърът на образованието и науката издава наредбата по чл. 14 в срок до един месец от влизането в сила на този закон."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това фактически ще бъде § 2б.
Моля, гласувайте § 2б така, както е предложен от вносителите и подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 2б е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на образованието и науката."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте § 3 и 4, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфи 3 и 4 са приети, а с това и целият Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. (Ръкопляскания.)
Господин вицепремиерът Методиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин председателю на Комисията по образованието и науката!
Искам да изкажа най-искрената си благодарност на всички членове от Комисията по образование и наука за периода на работа между първо и второ четене, за дискусиите, които проведохме там, за разговорите, които направихме извън самите заседания. Дълбоко вярвам, че постигнахме един много добър текст с общите усилия на всички народни представители от комисията.
Благодаря на всички колеги днес в залата, че подкрепиха този закон. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.

Точка седма от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Има думата председателят на комисията господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Закон за професионално образование и обучение".
Предложение на комисията за заглавие на закона: "Закон за професионалното образование и обучение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 3, въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Глава първа - Общи положения".
По чл. 1 има направено едно предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което е оттеглено, но комисията има свое предложение за чл. 1, което е:
"Цел и обхват на закона
Чл. 1. (1) Този закон регулира обществените отношения, свързани с:
1. осигуряване на правото на професионално образование и обучение на гражданите, съобразно личните им интереси и възможности;
2. задоволяване на потребностите от квалифицирана работна сила, конкурентоспособна на пазара на труда;
3. осигуряване на условия за функциониране и развитие на системата на професионалното образование и обучение, основаващи се на сътрудничество между нейните институции и органите на изпълнителната власт и на местното управление и социалните партньори.
(2) Законът регламентира организацията, институциите, управлението и финансирането на системата на професионалното образование и обучение.
(3) Основното и средното образование, придобивани съответно в професионалните училища и в професионалните гимназии, се регламентират със Закона за народната просвета и с държавните образователни изисквания, доколкото в този закон не е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя и чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава първа и чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Цел на системата на професионалното образование и
обучение
Чл. 2. Системата на професионалното образование и обучение подготвя гражданите за реализация в икономиката и в другите сфери на обществения живот, като създава условия за придобиване на професионална квалификация и за нейното непрекъснато усъвършенстване."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Задачи на системата на професионалното образование и
обучение
Чл. 3. Основните задачи на системата на професионалното образование и обучение са:
1. придобиване на професионална квалификация;
2. непрекъснато усъвършенстване на професионалната квалификация;
3. формиране на мотивационна система за реализация в гражданското общество;
4. формиране на обща култура на основата на националните и общочовешките ценности."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Структура на системата на професионалното образование
и обучение
Чл. 4. Системата на професионалното образование и обучение включва професионално ориентиране, професионално обучение и професионално образование."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Същност на системата на професионалното образование
и обучение
Чл. 5. (1) Професионалното ориентиране осигурява информирането, консултирането и съветването на ученици, безработни, както и на други лица относно избора на професия и кариерно развитие.
(2) Професионалното обучение осигурява придобиването на квалификация по професия или по част от професия, както и усъвършенстването й. При условия, определени с този закон и със Закона за народната просвета, то осигурява и завършването на основно образование или на класове от средното образование. Професионалното обучение включва:
1. начално професионално обучение - придобиване на първоначална квалификация по професия или по част от професия;
2. непрекъснато професионално обучение - усъвършенстване на придобитата квалификация по професия или по част от професия.
(3) Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум за средно образование и придобиването на квалификация по професия."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 2, 3, 4 и 5 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Членове 2, 3, 4 и 5 са приети.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Глава втора
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА В СИСТЕМАТА НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
Раздел I
ПРОФЕСИИ И СТЕПЕНИ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Списък на професиите за професионално образование и обучение

Чл. 6. (1) Професионалното ориентиране, професионалното обучение и професионалното образование се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение.
(2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава от министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на труда и социалната политика, както и със съответните отраслови министри и с представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора, заглавието на раздел първи и чл. 6, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавията на глава втора и раздел първи, както и чл. 6, са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Структурни елементи на Списъка на професиите за професионално образование и обучение".
По чл. 7 има предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 7:
"Структурни елементи на Списъка на професиите
за професионално образование и обучение
Чл. 7.  Структурните елементи на списъка по чл. 6, ал. 1 са професия и специалност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 7, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Класификационни признаци на Списъка на професиите за професионално образование и обучение".
По чл. 8 има направено голямо предложение, засягащо почти целия член, от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов.
Комисията подкрепя предложението и въз основа на него предлага следния текст за чл. 8:
"Класификационни признаци на Списъка на професиите за професионално образование и обучение
Чл. 8. (1)  Професиите и специалностите се класифицират в професионални направления и по степен на образование и степен на професионална квалификация.
(2) Степените на професионална квалификация, придобивани по този закон, са първа, втора, трета и четвърта.
(3) За съответните степени на професионална квалификация се изисква:
1. за първа степен - придобити професионални компетенции за упражняване на професии, включващи рутинни дейности, извършвани при неизменящи се условия;
2. за втора степен - придобити професионални компетенции за упражняване на професии, включващи дейности с комплексен характер, извършвани при изменящи се условия;
3. за трета степен - придобити професионални компетенции за упражняване на професии, включващи дейности с комплексен характер, извършвани при изменящи се условия, както и поемане на отговорности за работата на други лица;
4. за четвърта степен - придобити професионални компетенции за упражняване на професии, включващи широк кръг дейности с комплексен характер, извършвани при изменящи се условия, както и поемане на управленски отговорности за работата на други лица и за разпределяне на средства.
(4) Входящото минимално образователно равнище за придобиване на съответните степени на професионална квалификация е:
1. за първа степен - завършен VI клас;
2. за втора и трета степен - завършени VII клас или основно образование;
3. за четвърта степен - завършено средно образование.
(5) Изходящото образователно равнище за придобиване на съответните степени на професионална квалификация е:
1. за първа степен:
а) основно образование - за ученици;
б) основно образование или завършен VI или VII клас - за лица, навършили 16 години.
2. за втора степен - завършени Х или ХI клас, придобито право за явяване на държавни зрелостни изпити за завършване на средно образование или завършено средно образование;
3. за трета степен - средно образование или придобито право за явяване на държавни зрелостни изпити за завършване на средно образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 8, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Раздел II
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Обучение за придобиване на професионална квалификация

Чл. 9. (1) Право за осъществяване на обучение за придобиване на професионална квалификация имат:
1. професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи и центрове за професионално обучение;
2. прогимназиални и основни училища, средни общообразователни училища и специални училища в отделни паралелки, ако отговарят на условията, определени с държавните образователни изисквания.
(2) Обучение за придобиване на професионална квалификация могат да осъществяват министерства, общини, организации на работодатели, организации на работници и служители и отделни работодатели.
(3) Обучение за придобиване на професионална квалификация може да се осъществява и чрез индивидуална подготовка."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори и чл. 9, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел втори и член 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Програми за придобиване на професионална квалификация".
По чл. 10 има направено предложение от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов, което се подкрепя от комисията.
Предложение на комисията за чл. 10.
"Програми за придобиване на професионална квалификация
Чл. 10. (1) Придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с програми.
(2) Програмите по ал. 1 определят възрастта и входящото образователно и квалификационно равнище на кандидатите, както и съдържанието и продължителността на професионалното образование и на професионалното обучение.
(3) Програмите по ал. 1 са:
1. програми А за начално професионално обучение с придобиване на първа степен на професионална квалификация;
2. програми Б за начално професионално обучение с придобиване на втора степен на професионална квалификация;
3. програми В за професионално образование с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
4. програми Г за професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация;
5. програми Д за начално професионално обучение с придобиване на квалификация по част от професия;
6. програми Е за непрекъснато професионално обучение за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация, както и за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текста на чл. 10, както се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Програми за ученици".
По чл. 11 има постъпили две предложения:
Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Въз основа на тези предложения - предложение на комисията за чл. 11:
"Програми за ученици

Чл. 11. Програмите, по които могат да се обучават ученици, са:
1. програми А с продължителност до 3 г. за ученици със завършен най-малко VI клас;
2. програми Б с продължителност до 4 г. за ученици със завършено основно образование или със завършен клас от средното образование;
3. програми В с продължителност 4 г. за ученици със завършено основно образование или 5 и 6 г. за ученици със завършено основно образование или със завършен VII клас;
4. програми Д с продължителност до 1 г. за ученици със завършено основно образование или със завършен клас от средното образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текста на чл. 11 така, както се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Програми за лица, навършили 16 г.".
Чл. 12. По чл. 12, уважаема госпожо председател и колеги, е станало някакво недоразумение, дали при изготвянето на доклада или в самата комисия?
Всъщност това предложение - ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Това предложение е на предишните.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложението на народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Точно така.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: След като то се приема, комисията не подкрепя текста на вносителя, а го подкрепя, да видим къде? Комисията подкрепя текста на вносителя в т. 2 и 3, а в т. 1, 4 и 5 текстът става такъв, какъвто се предлага от народните представители.
Чета текста на тези три точки.
Предложение от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов - в чл. 12, т. 1, 4 и 5 се изменят така:
"1. програми А с продължителност до 1 г. за лица със завършен най-малко VI клас;
4. програми Д с продължителност, определена с конкретната документация за професионално обучение;
5. програми Е с продължителност, определена с конкретната документация за професионално обучение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ако може да прочетете целия текст на чл. 12!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, най-добре ще бъде.
"Чл. 12. Програмите, по които могат да се обучават лица, навършили 16 г., са:
1. програми А с продължителност до 1 г. за лица със завършен най-малко VI клас;
2. програми Б с продължителност 1 г. за лица със завършен клас от средното образование или със завършено средно образование;
3. програми Г с продължителност до 2 г. за лица със завършено средно образование;
4. програми Д с продължителност, определена с конкретната документация за професионално обучение;
5. програми Е с продължителност, определена с конкретната документация за професионално обучение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текста на чл. 12 така, както се предлага от комисията, включващ предложенията на вносителя и на народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Иванов.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:

"Съдържание на програмите

Чл. 13. (1) Програмите по чл. 10, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 се конкретизират за всяка професия от списъка по чл. 6, ал. 1 с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
             (2) Съдържанието на програмите по чл. 10, ал. 3, т. 5 и 6 се определя с конкретна документация за професионално обучение.
             (3) Документацията по ал. 2 се разработва от обучаващата институция или от заявителя на професионалното обучение, а когато се придобива степен на професионална квалификация, тя е съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текста на чл. 13 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Изисквания към кандидатите".
Чл. 14. По чл. 14 има направени две предложения.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Николаев Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 14:

"Изисквания към кандидатите

Чл. 14. (1) Изискванията към кандидатите, желаещи да се включат в програмите за професионално образование и професионално обучение, се отнасят за минимална възраст, здравословно състояние, входящо образователно равнище и входящо квалификационно равнище.
             (2) Минималната възраст на кандидата в годината на кандидатстването е 13 г. за училищата и 16 г., когато обучението се извършва в друга обучаваща институция.
             (3) Здравословното състояние на кандидата се удостоверява с медицинско свидетелство, доказващо, че професията, по която желае да се обучава, не му е противопоказна. Изискванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването, след съгласуване с министъра на образованието и науката.
             (4) Входящото образователно равнище на кандидата е завършен клас от основното или средното образование, или завършена степен на образование, необходими за придобиване на съответната степен на професионална квалификация.
             (5) Входящото квалификационно равнище на кандидата е придобитата степен на професионална квалификация, изисквана за включване в програма Е."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текста на чл. 14 така, както се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:

"Начин за приемане на кандидатите

Чл. 15. Начинът за приемане на кандидатите се определя от обучаващата институция при спазване на изискванията по чл. 14."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте текста на чл. 15 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Раздел III - "Организация на учебния процес.
Организация на учебния процес в професионалното образование".
Чл. 16. По чл. 16 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е:
"Чл. 16. (1) Формите на обучение, организационните форми и учебното време за програмите В са в съответствие със Закона за народната просвета и Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
              (2) Организацията на учебния процес за всяка професия от списъка по чл. 6, ал. 1 се определя с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии."
Всъщност има предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов. Предложението е оттеглено.
И чл. 17, по който няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Текстът е:

"Организация на учебния процес в професионалното
обучение

Чл. 17. (1) Формите на обучение, организационните форми и учебното време за програмите А, Б и Д за ученици са в съответствие със Закона за народната просвета и Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
             (2) Организационната форма за програмите А, Б, Г, Д и Е за лица, навършили 16 г., е квалификационен курс. Формите на обучение, учебното време и броят на обучаемите в курса се определят от обучаващата институция. Те могат да се съгласуват със заявителя на професионалното обучение. 
(3) Организацията на учебния процес по програмите А, Б и Г се определя с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, а по програмите Д и Е - с документацията по чл. 13, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте наименованието на раздел III и текстовете на чл. 16 и чл. 17.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на раздел III и членове 16 и 17 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Глава трета
ИНСТИТУЦИИ В СИСТЕМАТА НА
ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
Институции
Чл. 18. Институциите в системата на професионалното образование и обучение са:
1. професионални училища;
2. професионални гимназии;
3. професионални колежи;
4. центрове за професионално обучение;
5. центрове за информация и професионално ориентиране;
6. центрове за квалификация на обучаващите;
7. Националната агенция за професионално образование и обучение."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Моля, гласувайте наименованието на глава трета и чл. 18, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глава трета и чл. 18 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Професионални училища, професионални гимназии и професионални колежи".
Член 19 - има направено предложение от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
И така, предложение на комисията за чл. 19:
"Професионални училища, професионални гимназии
и професионални колежи
Чл. 19. (1) Професионалните училища, професионалните гимназии и професионалните колежи са държавни, общински и частни, български с чуждестранно участие и чуждестранни и се откриват, преобразуват и закриват по реда, предвиден в Закона за народната просвета.
(2) Професионалните училища осъществяват начално професионално обучение с придобиване на първа и втора степен на професионална квалификация и на квалификация по част от професията с продължителност до четири години. В тях се приемат ученици със завършен най-малко шести клас. В професионалните училища може да се осъществява и професионално образование, ако отговарят на условията, определени с държавните образователни изисквания.
(3) Професионалните гимназии осъществяват професионално образование с придобиване на втора степен на професионална квалификация с продължителност четири години или на трета степен на професионална квалификация с продължителност пет или шест години. В тях се приемат ученици със завършено основно образование или със завършен VII клас. В професионалните гимназии може да се осъществява и професионално обучение с придобиване на първа, втора и четвърта степен на професионална квалификация и на квалификация по част от професията. Професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация се осъществява, ако професионалните гимназии отговарят на условията, определени с държавните образователни изисквания.
(4) Професионалните колежи осъществяват професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация с продължителност до две години. В тях се приемат лица със завършено средно образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текста на чл. 19, както се предлага от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Центрове за професионално обучение
Чл. 20. Центровете за професионално обучение осъществяват професионално обучение на лица, навършили 16 години."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Центрове за информация и професионално ориентиране
Чл. 21. Центровете за информация и професионално ориентиране осъществяват професионално ориентиране на ученици, безработни, както и на други лица."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 20 и 21, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Членове 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Статут на центровете за професионално обучение и на центровете за информация и професионално ориентиране".
Член 22 - има направени две предложения: от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Иванов и от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов.
И двете предложения са подкрепени по принцип.
Предложение на комисията за чл. 22:
"Статут на центровете за професионално обучение и
на центровете за информация и професионално ориентиране
Чл. 22. (1) Центровете за професионално обучение и центровете за информация и професионално ориентиране са държавни, общински или частни, български с чуждестранно участие и чуждестранни.
(2) Държавните и общинските центрове са юридически лица, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение или на професионално ориентиране.
(3) Частните центрове са еднолични търговци или юридически лица, учредени като търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение или на професионално ориентиране.
(4) Българските центрове за професионално обучение и центрове за информация и професионално ориентиране с чуждестранно участие са регистрирани в Република България сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица, получили лицензия за професионално обучение или за професионално ориентиране.
(5) Чуждестранните центрове за професионално обучение и центрове за информация и професионално ориентиране са чуждестранни юридически лица, които осъществяват дейността си в Република България в съответствие с международни спогодби и са получили лицензия за професионално обучение или за професионално ориентиране.
(6) Лицензията за професионално обучение или за професионално ориентиране се издава от Националната агенция за професионално образование и обучение. Към заявлението за издаване на лицензия се прилагат определените с Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение документи.
(7) До два месеца от постъпване на заявлението Националната агенция за професионално образование и обучение издава или отказва с мотивирано решение лицензията.
(8) Националната агенция за професионално образование и обучение може да отнеме издадената лицензия за професионално обучение или за професионално ориентиране, когато центърът:
1. не започне да осъществява разрешената дейност в срок 12 месеца от издаването на лицензията;
2. не спазва държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии;
3. извършва професионално обучение или професионално ориентиране в нарушение на получената лицензия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текста на чл. 22, както се предлага от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 22 е приет.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Центрове за квалификация на обучаващите
Чл. 23. (1) Центровете за квалификация на обучаващите са държавни или общински обслужващи звена от системата на народната просвета и се откриват, преобразуват и закриват по реда, предвиден в Закона за народната просвета.
(2) Центровете за квалификация на обучаващите осъществяват актуализиране и разширяване на квалификацията на учители и други лица, извършващи професионална подготовка".
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте за текста на чл. 23 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в глава четвърта практически текстовете на всички членове, предложени от вносителя се подкрепят от комисията и мога да я прочета цялата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Глава четвърта
ДЪРЖАВНО ОБРАЗОВАТЕЛНО ИЗИСКВАНЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

Раздел I
Общи положения
Съдържание на държавното образователно изискване за професионално образование и обучение

Чл. 24. С държавното образователно изискване за професионално образование и обучение по смисъла на чл. 16, т. 6 от Закона за народната просвета се определят организацията на професионалното образование и обучение и структурата и съдържанието на програмите за професионално образование и обучение в професионалните училища, професионалните гимназии и професионалните колежи".
Има направено предложение от народните представители Маргарита Петрова, Кети Граматикова и Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Прием в професионалните училища, професионалните гимназии и професионалните колежи

Чл. 25. (1) Държавните и общинските училища организират дейността си в съответствие с утвърдения за всяка учебна година държавен план-прием по професии.
(2) Държавните училища правят предложение за държавен план-прием по професии до министъра на образованието и науката чрез инспекторатите по образованието.
(3) Общинските училища съгласувано с общината правят предложение за държавен план-прием по професии до министъра на образованието и науката чрез инспекторатите по образованието.
(4) Инспекторатите по образованието съгласуват направените предложения по ал. 2 и 3 с регионалните служби по заетостта и с регионалните структури на работодателите.
(5) Министърът на образованието и науката утвърждава държавния план-прием по професии, като за държавните училища го съгласува със съответните отраслови министри.
(6) Частните, българските с чуждестранно участие и чуждестранните професионални училища определят самостоятелно план-приема си."
Има предложение от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Организация на професионалното обучение след завършено средно образование
Чл. 26. (1) Държавните и общинските училища могат да осъществяват професионално обучение на лица със завършено средно образование, финансово осигурено от юридически или физически лица.
(2) Организацията, провеждането, материалното и финансовото осигуряване на професионалното обучение се уреждат с договор между директора на училището и финансиращото обучението лице."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Раздел II
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ
Структура и съдържание на програмите за професионално образование

Чл. 27. (1) Структурата на програмите за професионално образование включва общообразователна подготовка, задължителна професионална подготовка - обща, отраслова и специфична за всяка професия, задължителна чуждоезикова подготовка по професията и избираема подготовка - задължителноизбираема и свободноизбираема.
(2) Общообразователната подготовка осигурява общообразователния минимум, необходим за средно образование.
(3) Общата задължителна професионална подготовка е единна за всички професионални направления при отчитане на спецификата им. Тя включва теоретично обучение и практическо обучение - учебна практика.
(4) Отрасловата задължителна професионална подготовка е единна за всички професии от професионалното направление при отчитане на спецификата на всяка професия. Тя включва теоретично обучение и практическо обучение - учебна практика.
(5) Специфичната за всяка професия задължителна професионална подготовка включва теоретично обучение и практическо обучение - учебна производствена практика.
(6) Общообразователната подготовка се определя съгласното държавното образователно изискване за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план.
(7) Задължителната професионална подготовка, задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка по професията и избираемата подготовка се определят съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
(8) Броят на учебните часове за задължителната професионална подготовка е поне 1,5 пъти по-голям от броя на учебните часове за общообразователната подготовка.
(9) Най-малко половината от броя на учебните часове за задължителна професионална подготовка са за практическо обучение."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Структура и съдържание на програмите за професионално обучение
Чл. 28. (1) Структурата на програмите за професионално обучение включва:
1. общообразователна подготовка, задължителна професионална подготовка и избираема подготовка за програмите за придобиване на професионална квалификация със завършване на основно образование или на клас от средното образование;
2. задължителна и избираема професионална подготовка за програмите за придобиване на професионална квалификация.
(2) Задължителната професионална подготовка включва теоретично обучение и практическо обучение.
(3) За задължителната професионална подготовка броят на учебните часове за практическо обучение е поне 1,5 пъти по-голям от броя на учебните часове за теоретично обучение.
(4) Общообразователната подготовка се определя съгласно държавното образователно изискване за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план.
(5) Задължителната професионална подготовка и избираемата подготовка се определят съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Раздел III
ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ
Видове практическо обучение
Чл. 29. Практическото обучение се организира като учебна практика и производствена практика."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Места за провеждане на практическото обучение
Чл.30. (1) Практическото обучение се провежда в:
1. учебно-производствени бази на училищата;
2. учебно-производствени бази на сродни училища или центрове за професионално обучение в Република България и в чужбина;
3. предприятия на юридически и физически лица;
4. учебно-производствени бази към предприятията.
(2) Учебно-производствените бази се обзавеждат съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
(3) В местата за провеждане на практическото обучение се осигуряват условия съгласно държавното образователно изискване за безопасни условия на възпитание, обучение и труд."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Организация на практическото обучение
Чл. 31. (1) Практическото обучение се провежда като учебно-тренировъчни, учебно-производствени и производствено-учебни дейности.
(2) За провеждане на практическото обучение в местата по чл. 30, ал. 1, точки 2, 3 и 4 училищата сключват договори.
(3) Училищата могат да организират самостоятелно и/или кооперирано с юридически или физически лица производство на продукция и услуги, като се изпълняват държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии или документацията за професионално обучение на училището или на заявителя на професионалното обучение."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Раздел IV
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ЗА ЛИЦА СЪС
СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Програми за професионално образование и професионално
обучение за лица със специални образователни потребности

Чл. 32.(1) За лицата със специални професионални потребности се организира професионално образование и професионално обучение по програми, съобразени със здравословното им състояние или със социалния им статус.
(2) Лицата с хронични заболявания и с физически увреждания се обучават по програмите за професионално образование или за професионално обучение по професии или по част от професии, обучението и упражняването на които са подходящи за здравословното им състояние.
(3) Лицата със сензорни увреждания се обучават по програмите за професионално образование или за професионално обучение по професии или по част от професии, обучението и упражняването на които са подходящи за здравословното им състояние.

 (4) Децата с интелектуална недостатъчност се обучават по програми за професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация.
 (5) Децата с девиантно поведение се обучават по програмите за професионално образование или за професионално обучение по професия или по част от професия.
 (6) Лишените от свобода се обучават по програмите за професионално обучение по професия и по част от професия.
 (7) На децата от домовете със социално предназначение се осигурява възможност за обучение по програмите за професионално образование и професионално обучение.
 (8) Професиите по ал. 2, 3 и 4 се определят от Министерството на образованието и науката и от Министерството на здравеопазването, по ал. 5 - от Министерството на образованието и науката, а по ал. 6 - от Министерството на образованието и науката и от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
 (9) В професионалните училища и в професионалните гимназии се приемат в паралелка до 5 ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания, както и деца от домовете със социално предназначение."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Това беше съдържанието на глава четвърта, по която комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви много, господин Панев.
Думата има народният представител Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря ви, госпожо председател! Аз бих предложил все пак гласуването да става по раздели, защото явно обемът на главите е прекалено трудно и сериозно изпитание за господин Панев и така го поставяме в тежка ситуация.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз се обръщам и към Вас, тъй като на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато обсъждахме доклада за второ четене, присъства заместник-министърът господин Панчев и в негово присъствие и в присъствието на госпожа Краус аз споделих своите опасения, че в чл. 27, ал. 1 ние включваме един текст, който може да ни постави в ситуация да не се изпълняват изрични изисквания на закона. Колеги, ако обърнете внимание, в тази алинея, която засяга структурата на програмите за професионално образование, се включва и задължително чуждоезикова подготовка по професията. Още когато обсъждахме и Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и в комисията, и в пленарната зала споделихме нещо, което е публично достояние за българската общественост, че в момента българското училище изпитва сериозни проблеми с финансовото, материалното и кадровото обезпечаване на чуждоезиковата подготовка.
Текстът, който е предложен в ал. 1, е действително едно много сериозно изискване, което аз се интересувам, ако не бъде изпълнено, каква ще бъде реакцията. Защото съществуват обективните дадености и предпоставки. Поради ниското заплащане на труда на учителите тези, които са специалисти по чуждоезикова подготовка, да предпочитат други, далеч по-високо заплатени работи и служби и дори едно училищно ръководство да има желание да гарантира тази задължителна чуждоезикова подготовка, поради тези причини да не успее да отговори на изискванията на закона.
Това бяха съображенията, които споделихме, и затова аз смятам, че може би трябва да бъдем по-прецизни, когато обсъждаме текста на ал. 1, за да не създадем предпоставки да се нарушава едно такова изискване в категоричната форма, в която е предвидено.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре, но няма никакво предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Може би някаква редакция, която да позволява при възможност - финансова, материална и кадрова, да се гарантира тази чуждоезикова подготовка. По какъв начин тогава да се отнасяме към тези, които могат да бъдат обвинени, че не изпълняват изискването на закона поради причини, които не зависят от тях?
Не се спирам специално на състоянието на материалната база, която също е много важен елемент в качеството и нивото на тази чуждоезикова подготовка. Това е свързано с големи, със сериозни финанси и опасенията са, че този иначе хубав текст няма да бъде обезпечен финансово и кадрово и ние няма да успеем да го реализираме на практика. За това става дума. Затова обръщам вашето внимание. Затова се обръщам и към господин Методиев, за да може текстът да бъде прецизен и коректен и да не поставя в трудна ситуация училищните ръководства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Славов.
Думата има господин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Проблемът, който разви господин Славов, е изключително актуален за по-ранното образование, т.е. между първи и осми клас. Този текст е внесен именно защото от практиката се знае, а това е мнението и на експертите, което аз подкрепям, че учителят по чужд език, примерно по немски, неговата натовареност ще се изразява в това да осигури един път седмично или един път месечно този специален урок, в който ще работят само с термини, примерно, по двигатели с вътрешно горене, ако това е профилът на гимназията.
Първо, учителите по тези чужди езици ги има.
Второ, голямата рамка на току-що приетия закон на общообразователен минимум, която е дадена точно заради професионалното образование - спомняте си процентите, които гласувахме преди малко - създава възможност за голяма мобилност и да се отговори точно на даденото училище, което има възможност да качи този обем знания. Онова, което няма възможност, ще остане на един минимум, който притежава и в момента.
Прав сте, господин Славов, че това ще направи една класация на практика в мрежата от професионални училища. Някои ще могат да правят много по-добре тази чуждоезикова подготовка по професия, други ще се задоволят с минимума. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Методиев.
Удовлетворява ли Ви, господин Славов, това? Аз не мога да подложа на гласуване Вашето предложение, тъй като то беше за редакция, но Вие не формулирахте редакция, не предлагате и отпадане. Така че не ми остава нищо друго, освен... Нямате право на второ изказване, но поради ситуацията Ви давам думата.
Предлагате да отпадне "задължителна", благодаря.
Други колеги желаят ли думата?
Господин Георги Панев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Всъщност аз няма да кажа нищо различно от това, което каза господин министърът, просто ще изостря вниманието. Няма училище, в което да не се изучава чужд език. Става въпрос за класовете от шести нагоре. Нищо не пречи терминологията с няколко показателни урока да се предаде. Просто няма основание да не бъде задължително. Това може да се изпълни, тъй като във всяко училище се изучава чужд език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Аз ще подложа на гласуване предложението на господин Пламен Славов. Моля, гласувайте предложението на господин Пламен Славов в чл. 27, ал. 1 да отпадне думата "задължителна" пред "чуждоезикова подготовка по професията".
Гласували 129 народни представители: за 47, против 76, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на наименованието на глава четвърта, наименованието на раздел I, II, III и IV и членове от 24 до 32 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 18.
Глава четвърта и текстовете до 32 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Глава пета
Завършване и удостоверяване на професионалното образование и професионалното обучение

Завършване на професионалното образование и професионалното обучение

Чл. 33. (1) Професионалното образование се завършва с полагане на:
1. държавни зрелостни изпити за завършване на средно образование, съгласно държавното образователно изискване за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план;
2. държавни зрелостни изпити за придобиване на професионална квалификация - теория на професията и практика на професията.
(2) Професионалното обучение по програмите А, Б и Г се завършва с полагане на изпити за придобиване на професионална квалификация - теория на професията и практика на професията.
(3) Професионалното обучение по програмите Д и Е се завършва с полагане на изпити за придобиване на професионална квалификация. Изпитите са държавни, когато се придобива степен на професионална квалификация."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Организация и съдържание на изпитите за придобиване на професионална квалификация
Чл. 34. (1) При завършване на програмите А, Б, В и Г организацията на изпитите се определя съгласно държавното образователно изискване за системата на оценяване, а съдържанието им - съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
(2) При завършване на програмите Д и Е организацията и съдържанието на изпитите се определят от обучаващата институция след съгласуване с представителите на работодателите и на работниците, а когато се придобива степен на професионална квалификация - и съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Панев.
Моля, гласувайте наименованието на глава пета и членове 33 и 34, така както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глава пета и текста на членове 33 и 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Комисии за провеждане на изпитите за придобиване на професионална квалификация
Чл. 35. (1) В състава на комисиите за провеждане на изпитите се включват представители на обучаващата институция, на работодателите и на работниците с равни квоти.
(2) Представителите на обучаващата институция са учители или други лица, извършващи професионална подготовка.
(3) Представителите на работодателите са с квалификация от съответната професионална област, а на работниците - с квалификация и трудов стаж не по-малко от четири години по съответната професия.
(4) Комисиите за провеждане на изпит се назначават от ръководителя на обучаващата институция.
(5) В случай, че организациите на работодателите или на работниците не предложат свои представители за включване в състава на изпитните комисии, ръководителят на обучаващата институция допълва състава на комисията с определени от него членове."
Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов - в ал. 1, 3 и 5 след думата "работниците" се добавят "и служителите".
Комисията подкрепя предложението.
Всъщност, за какво да го чета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: С това допълнение текста е ясен.
Този текст ли да гласуваме, господин Панев?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте текста на чл. 35, така както се предлага от комисията, който включва предложението на народните представители Господин Тонев и Минко Христов и на вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 86, против няма, въздържали се няма.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Изпити за придобиване на професионална квалификация в професионалното образование
Чл. 36. (1) Изпитът по теория на професията се провежда по единни национални задания.
(2) Изпитът по практика на професията се провежда по задания, определени от училището след съгласуване с представителите на работодателите и на работниците. Оценяването на професионалните компетенции се извършва по единни национални критерии."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Изпити за придобиване на професионална квалификация в професионалното обучение
Чл. 37. (1) Изпитите за придобиване на степен на професионална квалификация се провеждат съгласно чл. 36.
(2) Изпитите за придобиване на квалификация по част от професията, както и за актуализиране или за разширяване на професионалната квалификация се провеждат по задания, определени от обучаващата институция след съгласуване с представителите на работодателите и на работниците."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.



"Удостоверяване на професионалното образование и
на професионалното обучение

Чл. 38. (1) Завършено професионално образование се удостоверява с:
1. диплома за завършено средно образование;
2. свидетелство за професионална квалификация;
3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност.
(2) Завършено професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация се удостоверява с:
1. свидетелство за основно образование или документ за завършен клас от основното или средното образование;
2. свидетелство за професионална квалификация;
3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност.
 (3) За завършено професионално обучение за придобиване на квалификация по част от професията, за актуализиране или за разширяване на професионалната квалификация се издава удостоверение за професионално обучение.
 (4) Съдържанието на документите по ал. 1 и 2 се определя съгласно държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета и за придобиване на квалификация по професии, а по ал. 3 - с държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета и конкретната документация по чл. 13, ал. 2.
 (5) Условията и редът за издаване на свидетелство за правоспособност се определят с наредби на министъра на образованието и науката, освен ако в нормативен акт е предвидено друго."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Панев.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте за текстовете на членове 36, 37 и 38, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Членове 36, 37 и 38 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:

"Право за издаване на документи за
професионална квалификация

Чл. 39. Право за издаване на документи за професионална квалификация по чл. 38 имат професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи и центровете за професионално обучение."
Предложение от народните представители Господин Тонев и Минко Христов - в чл. 39 се добавя изречение второ:
"Право за издаване на документи за професионална квалификация имат и училищата по чл. 9, ал. 1, т. 2."
Комисията подкрепя предложението.
Текст на комисията за чл. 39:

"Право за издаване на документи за професионална
квалификация"

Чл. 39. Право за издаване на документи за професионална квалификация по чл. 38 имат професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи и центровете за професионално обучение. Право за издаване на документи за професионална квалификация имат и училищата по чл. 9, ал. 1, т. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: И следващият текст, господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:

"Удостоверяване на професионална квалификация
на лица, обучавани извън системата на
професионалното образование и обучение

Чл. 40. (1) Лица, обучавани по реда на чл. 9, ал. 2 и 3, могат да получат документите по чл. 38, ал. 2, т. 2 и ал. 3, ако имат не по-малко от шест месеца трудов стаж по професията или проведено практическо обучение с продължителност, определена от обучаваща институция.
(2) За получаване на документ по чл. 38, ал. 2, т. 2 се изисква и завършено образование или завършен клас, необходими за придобиване на съответната степен на професионална квалификация.
 (3) Лицата по ал. 1 сключват с обучаваща институция договор за полагане на изпитите по чл. 37, а при необходимост - и за провеждане на практическо обучение."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 39, с редакцията на комисията, и чл. 40, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Членове 39 и 40 са приети.
Благодарим ви с господин Панев, както и на министър Методиев.
За днес спираме дотук.

Няколко съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, 14 юли, от 15 ч. в зала 248 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 14 юли, сряда, от 15 ч. в зала 238 на пл. "Княз Ал. Батенберг" с дневен ред - "Законопроект за семейни помощи и добавки за деца", второ четене.
Комисията по образованието и науката ще проведе на 14 юли, сряда, от 15 ч. заседание в зала 42 с дневен ред - "Информация от Министерството на образованието и науката относно издаването на учебници за системата на народната просвета".
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 15 юли от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Илия Петров
Атанас Мерджанов