Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Димитър Петров и Панайот Ляков. (Ръкопляскания.) Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво.
А сега давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера беше получен доклада на Европейската комисия за България, отчитащ диалога, който ние водим помежду си във връзка с напредъка и желанието ни за пълноправно членство в Европейския съюз.
Вие сте информирани, че Европейската комисия даде положителна оценка за започване на преговори с България. Това наистина е изключително важен, значим момент за нашата страна, защото открива процедура за присъединяване, защото ознаменува съкращаване на онази голяма разлика, която България допусна да се появи между нея и първите страни, с които вече започнаха преговори. Не казвам заличаване, но все пак тази разлика е съкратена значително. Ние вече сме в състезанието за членство в Европейския съюз. Имаме своята възможност да се движим по своя път.
Това е забележително и с обстоятелството, че Европейската комисия беше най-трудният изпит за България. Тя най-внимателно, най-придирчиво наблюдаваше напредъка, който постигахме ние заедно.
Вярно е, че оттук трябват още становища. Ние трябва да чуем становището на Европейския парламент. Ще чуем и становището на външните министри и преди срещата в Хелзинки. Тоест още две сериозни европейски структури ще се произнесат по нашата готовност за започване на преговорите. Но всички ние знаем, че най-консервативната, най-придирчивата към българския напредък структура това е Европейската комисия.
Ето защо може да се каже, че ние сме преодолели едно много трудно препятствие. И точно това е моментът да се поздравим и най-вече да поздравим, тоест да поздравя от името на българското правителство нашето Народно събрание (ръкопляскания), защото от всички многобройни положителни оценки, които има в доклада, най-силно положителната, най-големият успех, както е казано за България, дори сравним и изпреварващ успеха на страните от първата група, е постигнат в хуманизацията на законодателството. (Ръкопляскания.)
И аз сърдечно благодаря наистина за невероятната работа, която вие успяхте да извършите. Без вашия успех, без направеното от вас ние нямаше да имаме тези високи оценки и тази много силна позиция. Затова още веднъж изказвам нашата признателност.
До голяма степен тази преценка, отново ще го кажа, се дължи на направеното от българското Народно събрание. Това, разбира се, е и награда за усилията на всички - и на правителството, и на всички други държавни институции, и на съдебната власт, която успя и започна да респектира престъпността, и за намалената престъпност, и за направените проекти от Министерския съвет за законодателство и предприетите мерки, и за постигнатата макроикономическа и финансова стабилност. И много други неща, които аз не бих желал подробно да излагам. Всички вие знаете, че ние трябваше да напреднем съществено в изпълнението на копенхагенските критерии.
И аз искам тук да кажа това, което за мен е най-важното. И това, което вчера в разговора с Мисията на Международния валутен фонд поисках още един път да ми бъде потвърдено - това беше въпросът: има ли в България функционираща пазарна икономика. Мнението на Комисията на фонда е, че дефинитивно в България има функционираща пазарна икономика. И това е, според мен, един забележителен напредък.
България може да няма силно конкурентна икономика. И това е очевидно, това е видимо. За това аз ще говоря след малко. Но в България функционира пазарната икономика. България е поздравена за своя напредък в създаването на политическа демократична система. Ние сме изпълнили копенхагенските политически критерии. (Ръкопляскания.) И ето защо тази преценка на Европейската комисия е една обща оценка за напредъка на България в изпълнението на тези критерии от Копенхаген. И тя трябва да бъде извор за национално самочувствие.
На второ място. Не мога да не спомена тази част от доклада на Европейската комисия, където се казва, че България проектира своя авторитет на стабилна страна, която уважава принципите на демокрацията, върховенството на закона, пазарната икономика. Но, забележете, беше дефинитивно подкрепяща акциите на Европейския съюз и синхронизираше всички свои позиции с Европейския съюз и НАТО по време на Косовския конфликт.

Тази преценка, тази констатация на Европейската комисия отбелязва нашата заслуга в преодоляването на Косовската криза. Тя е доказателство, че е забелязано, че България прояви своята европейска и евроатлантическа солидарност, че без тази европейска и евроатлантическа солидарност ние щяхме да бъдем изолирани от процеса на присъединяване в Европейския съюз - нещо, което ние тук много пъти говорихме, когато обосновавахме разумния избор на 5 май, и много пъти чувахме противни мнения от всички страни.
Аз искам много съществено да подчертая този момент, защото без тази изключително важна слагаема нямаше да се образува положителното становище на Европейската комисия за започването на преговори с България. От България тогава се очакваше да бъде солидарна, очакваше се да бъде подкрепяща, очакваше се да участва като фактор за стабилност и сигурност. И ето, България беше на своето място, изпълни своята роля и сега тази роля е оценена и тя е включена в положителното досие на нашата страна, представлява част от нашия авторитет пред останалите европейски страни.
На нас ни предстои много дълъг и труден път. Ние тепърва ще изграждаме в България силна, конкурентна пазарна икономика. От тази пазарна икономика, която в момента функционира, с всички свои слабости, с ниските доходи, с ниската продуктивност, с високите цени, с неудовлетворителното качество, неотговарящо на европейските изисквания - всичко това представлява едно огромно предизвикателство пред цялата страна. Ние трябва да извървим този път.
Сега обаче ние сме убедени, че това е единственият шанс на България. Това е шанс, който ние не можем да изпускаме. От тези коловози ние не трябва да слизаме в никакъв случай. Това е пътят, по него ще вървим, колкото и да е трудно, каквото и да ни очаква отпред. С каквото и да платим създаването на пазарната икономика като конкурентна европейска пазарна икономика, ние трябва да имаме готовност да го направим.
Тук, в Народното събрание ще има много трудни избори тепърва. Народното събрание тепърва ще трябва да решава много съществени неща по пътя на европейското ни присъединяване. Тепърва тук ще се обсъждат промени в Конституцията, защото в Конституцията има членове, които не позволяват България да бъде присъединена и няма да бъде присъединена с тези членове в Конституцията в Европейския съюз. Тепърва ще има големи дискусии, тепърва ще има много трудни за решаване проблеми.
Съвсем пред нас е и въпросът за Козлодуй. Пак заедно ние трябва да решаваме и тези въпроси.
Но отново се връщам към констатацията, че ние нямаме друг път. Нямаме и не трябва да изпускаме този невероятен шанс, който се открива в края на изпълнения с катастрофи за България век, на изпълнения с поражения за България век, накрая ние да реализираме мечтата на българското възраждане. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И искам да завърша с нещо. Предизвикателството е не само да вървим по този път, не само да изграждаме чрез икономически възход конкурентна пазарна икономика, да укрепваме демократичните институции, да хармонизираме законодателството си с европейското. Огромното предизвикателство е да правим това много бързо. Ние нямаме време за губене. Ние нямаме време да стоим на едно място. Ние трябва да се движим по този път с изключително висока скорост, защото иначе не можем да задържим своите деца в България.
Сега ще се вдигнат ограниченията - може би догодина - ограниченията за визовия режим, ще се облекчи, след това ще отпадне. Младите хора ще станат европейски граждани по същество. И за да останат в собствената си родина тези европейски граждани, защото процесът на присъединяване ще бъде такъв, той ще върви в определени направления по-бързо, европейските паспорти вече ще ги имаме скоро в джоба си и точно на тези хора, с тези европейски паспорти ние трябва много бързо да създадем условия да останат в нашата страна.
Ако ние не се справим с тази изключително голяма задача, ние ще продължаваме да виждаме механичния отлив на българските общини, ще виждаме как се топи българското население, как хората стават все по-малко. Седемстотин хиляди млади българи вече ги няма в България. От един милион и половина активни в материалното производство седемстотин хиляди ги няма. Откъде да има пенсии, откъде да има икономическо оживление, да има икономически растеж, като най-силната част на нацията я напуска?
Ние трябва непременно да спрем този процес. Тези млади хора трябва да имат шанса си в България. Това е голямото предизвикателство за всички, за българското правителство, за българското Народно събрание, за всички български институции. Скоростта на движение напред става решаваща за оцеляването на нашата страна.
Аз вярвам, днес съм в много по-голяма степен оптимист, отколкото по принцип съм, а аз винаги съм бил оптимист, но днес съм наистина окрилен от оптимизма и вярвам, много силно вярвам, че тези цели са пред нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Безспорно, решението на Европейската комисия да излезе с предложение за започване на преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз е факт от първостепенно значение и е напълно оправдано, даже още на този начален момент, когато е направено само това съобщение, и Народното събрание да отдели време и да осмисли процеса, в който навлиза нашата страна. И в този смисъл присъствието днес и изложението на министър-председателя безспорно заслужава особено внимание.
Първото, което бих искал да кажа от името на Парламентарната група на Демократичната левица, е, че ние приветстваме това решение на Европейската комисия, считаме го за обосновано от гледна точка на пътя, изминат от България, намираме го за важно от гледна точка на това как по-нататък ще се развие Република България. И в този смисъл, разбира се, бихме желали да поздравим и правителството за онази работа, която то е извършило, за да може да излезе днес това решение.
Считам, че е обосновано и изказаното становище от господин Костов за работата на парламента в тази връзка, защото очевидно е, че без законодателната дейност на Народното събрание през последните месеци това решение нямаше да бъде взето. Ето защо имаме основания да отбележим и този факт.
На второ място, бих искал да кажа, че Демократичната левица има своя принос за това решение и като управляваща партия в мнозинство, и като коалиция в опозиция през това Народно събрание.
Бих искал да припомня, че през ноември 1995 г. именно правителството на Демократичната левица подаде искането, подаде молбата на Република България за присъединяване към Европейския съюз. Тогава председателят на Министерския съвет, по решение на правителството, се обърна за подкрепа и към Народното събрание, въпреки че строго погледнато от гледна точка на конституционната процедура това не беше задължително.
Заслужава да си припомним, че целият парламент единодушно, с едно изключение, гласува подкрепа на решението на българското правителство за присъединяване. Мога да заявя, че този факт имаше своето много сериозно значение, когато в качеството си на министър на външните работи през ноември 1995 г. предадох, връчих официалната молба на България на тогавашния председател на Европейския съвет на министрите господин Солана в Мадрид по време на заседанието на Европейския съюз там. Обстоятелството, че представителят на една страна може да заяви, че зад тази стъпка стои целият национален парламент, безспорно има своето много важно значение. Ние дадохме конструктивния си принос за делова работа на това Народно събрание от началото на неговата дейност. И когато днес се отчита, че България играе стабилизираща роля, че тя е една стабилна страна, би трябвало да е ясно, че без една градивна опозиция това е невъзможно.
На трето място бих искал да се върна към опита ни от последните месеци и седмици във връзка с онова, което ни предстои. Безспорно удовлетворяват оценките, които се съдържат и които бяха цитирани от министър-председателя и за политическия процес, и за обстоятелството, че макар и неконкурентна още, страната има функционираща пазарна икономика. Но нека не считаме, че това са параметри и дадености, които веднъж завинаги са гарантирани и не могат да бъдат и накърнени, и да се получи връщане назад.
Аз откровено искам да споделя от тази трибуна нашето твърде сериозно безпокойство от поведението на членовете на правителството в хода на предизборната кампания. Предизборната кампания безспорно изостри политическия живот, изостри диалога в обществото, постави под сериозно напрежение всички участници в политическия процес - и мнозинство, и опозиция. И ми се струва, че в това напрежение, в това засилено противопоставяне в обществото правителството и мнозинството не изпъкнаха в най-добрата светлина. При желанието да се постигне победа безспорно трябва да се работи с възможно най-голямо отдаване на енергия, но по никой начин целта не може да оправдае използването на всякакви средства. И призивите за силови действия, и призивите за употреба на "материални стимули", и натискът за оставане или не на работа в зависимост от това как ще се гласува, и не на последно място, откритият натиск да се избере непременно кандидатът на СДС, тъй като в противен случай няма да има бюджет, няма да има програми за развитие, са изявления, правени публично, са позиции, които се огласяват от най-високо място и те пряко противоречат на всички демократични принципи и на онова, с което бихме желали да се гордеем, влизайки в Европа.
Аз отбелязвам през последните няколко дни призиви на министър-председателя за толерантна кампания и самокритика на негови заместници, които в първите седмици се бяха поувлекли. Сега като че ли си правят собствена преоценка на становищата. Аз съм готов да приветствам такова преосмисляне, защото никой няма полза от балкански предизборен процес и следизборно разчистване на сметките.
Бих искал да завърша с четвъртия момент, за който говори господин Костов - трудностите, които предстоят оттук нататък. Трябва да е ясно, че в края на едни преговори, когато една страна стане член на Европейския съюз, както е опитът досега, най-общо има два варианта: при единия цените се покачват, засилената конкуренция на единния вътрешен пазар води до фалит на доста фирми и нещата общо-взето стават доста трудни. Вие виждате, че в последната вълна на присъединяване на четирите страни, когато станаха 15, след влизането в Европейския съюз евроскептицизмът се засили. Но има и друг вариант, вариант, при който цените се понижават - такъв е опитът да речем на една Финландия, неутрална държава - и се създава по-голяма икономическа динамика. Именно този е изходът от преговорите, който разбира се, всеки се стреми да постигне, но малцина успяват, защото той е по-трудният. И трябва да ни е съвършено ясно, че за България тази трудност е десетократно по-голяма, отколкото да речем за една Австрия и за една Швеция.
И тук вече ние сме длъжни да помислим много трезво и внимателно какво трябва да направим, за да извлечем плюсове, предимства за България още в процеса на преговорите и, разбира се, така да подготвим страната, че ставайки членки на Европейския съюз, да бъдем най-малкото наравно, що се отнася до условията на търговия, на взаимоотношение, ако не да извличаме допълнителни облаги като една страна, която очевидно се нуждае от допълнително съдействие. Нека да е ясно, че процесът на присъединяване означава преговори. В преговорите никой не прави подаръци на никого. Преговорите са борба на позиции, на воли, на умения, на професионализъм и те са изключително тежки.
Тук аз бих се обърнал към мнозинството, към кабинета да направи една своя преценка и оценка как досега е работено с целия парламент специално по проблематиката на Европейския съюз и ако щете по целия комплекс на външните отношения. Според мен се изисква една доста по-друга организация оттук нататък, преди всичко създаването на една система за споделяне на информацията и анализите, които са свързани с работата в отделните сектори, с обсъждане, ако щете, предварително на мандата на българската делегация, на българските представители, с които те участват в последователните турове от преговори, като разбира се, се внимава да не се допусне политизация, тези нормални стъпки за един парламент да не се превърнат в повод за спънки. И тук отговорността е наша обща. Но след като има съвместен парламентарен комитет на нашия парламент с европейския, след като има една много активна процедура на взаимодействие с нашите партньори от Европа, ще е крайно неестествено, ако взаимодействието вътре в България - между мнозинство и малцинство, между изпълнителна и законодателна власт, не бъде поне на същото равнище.
Не искам да се спирам на чувствителните въпроси - от ядрената енергетика, по която именно ние с вас утвърдихме основни моменти от националната стратегия, така че правителството да излезе с единна позиция и записаните там срокове, които сега като че ли предстои да бъдат преосмисляни, но само в резултат на преговори, и ние не знаем докъде са стигнали тези преговори; не искам сега да засягам и твърде чувствителния въпрос за конституционните текстове, за режима на ползване и търговия със земя - един въпрос, който всички страни, които в момента водят преговори, третират като възможно най-чувствителен и по никой начин не бързат да го предрешат, а най-отговорно се занимават с него. Но това са конкретни проблеми, по които трябва да се създаде процедура за най-отговорното им обсъждане в българския парламент.
Ето защо, приключвайки, господин председателю, още веднъж искам да заявя нашата най-висока оценка за решението на Европейската комисия, това, че ние споделяме оценката на правителството, на министър-председателя за цялата важност на тази стъпка и да заявя, че сме готови в парламента да работим най-отговорно и конструктивно така, че България във възможно най-голяма степен да извлече своите облаги от този процес. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес наистина е един хубав ден за българската демокрация! Мога да го кажа съвсем спокойно, защото наистина в днешния ден можем да се поздравим за свършената работа, за това, че усилията на толкова много хора, на толкова институции, вече довеждат до реален резултат.
Тридесет и осмото Народно събрание започна с Декларация за национално съгласие. В тази декларация беше записано, че приоритет на националните ни интереси е България да стане пълноправен член на Европейския съюз. Този текст беше подкрепен от всички парламентарни групи и беше воля на целия парламент, на всички депутати, който говореше, че това е приоритет на всички политически сили.
Радостно е, че само две години и половина след това вече имаме първите резултати. Може би тогава, когато приемахме тази декларация едва ли си мислехме, че толкова бързо ще извървим този път. Може би си мислехме, че по-бавно ще станат нещата. И наистина днес можем да се поздравим всички за това, че в тези две години и половина с цената на много труд, на много, понякога пререкания, които като че ли в този момент трябва да забравим - аз дори преди малко се сетих как господин Първанов непрекъснато ни обвиняваше, че се занимаваме с требнотемие в последните месеци, но именно това дребнотемие, именно тези закони, които не бяха атрактивни, които сигурно много от българските граждани не разбираха защо точно ги приемаме и какво следва след тяхното приемане - ни доведоха до този резултат, който е отразен в Европейската комисия.
Аз лично се чувствам горда от това, което се случи и си мисля, че дори само това да беше направил Тридесет и осмия парламент си заслужаваше работата, която беше свършена, но си мисля, че още много има, което трябва да бъде направено. В никакъв случай не трябва да се успокояваме и да смятаме, че нещата са останали зад гърба ни. Тепърва и на правителството, и на Народното събрание предстои изключително много работа, трудности, които трябва да извървим, за да постигнем тази цел, която сме си поставили.
В началото, на прага на новото хилядолетие можем независимо от това, че спорим и понякога изостряме езика, с който водим тези спорове, можем да обединим усилията си, да работим повече заедно за постигането на една наистина сериозна цел - да станем европейци в новия век, да станем европейци като мислене, като поведение, да спорим европейски и да ни дават за пример, както сега ни дават за пример, че сме минали един много сериозен път и българският парламент има този голям принос. Мисля си, че можем в останалата година и половина от мандата на този парламент да покажем, че наистина сме европейци и да влезем в новия век с едни много сериозни успехи.
Поздравявам всички!
Аз лично се чувствам много щастлива в днешния ден, защото съм дала, макар и малко, принос за това, което се случи.
Благодаря на всички, защото това е нещо много сериозно, което сме постигнали! (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Екатерина Михайлова. (Министър-председателят Иван Костов и присъстващите членове на кабинета се поздравяват с Председателството на Народното събрание и депутати от всички парламентарни групи. Продължителни ръкопляскания в залата.)
Преминаваме към това, за което вече стана дума, че успехът е успех, но ни чака още много работа и хубаво ще бъде наистина в нашата дейност по-нататък по отношение на всичко, което е свързано с преследваната от нас всички ни цел - членството в Европейския съюз, ние все по-често да намираме общ език, да се приемат решения, които да са в хармония и да са приети от всички политически сили, представени в нашия парламент, защото толкова по-силна ще е позицията на България в следващите стъпки, ако тя е подкрепена от парламента, но и ако това става с възможно най-голямо единство на мненията.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Стигнахме до глава трета.
Има думата председателят на водещата комисия - господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги!
"Глава трета - Публични вземания."
Има направени две предложения по чл. 13 - на народните представители Йордан Цонев и Светослав Лучников, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст за чл. 13:

"Публични и частни вземания
Чл. 13. (1) Държавните и общински вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавни и общински вземания:
1. за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски;
2. за такси и други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за вещи, отнети на законово основание в полза на държавата или тяхната парична равностойност;
4. вземания в полза на държавата или на общините по влезли в сила присъди, решения и определения за публични вземания на съдилищата и наказателни постановления.
 (3) Публичните вземания се установяват и събират в лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 13 някой желае ли да се изкаже?
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми дами и господа! Правя една редакционна бележка.
Вижте сега какво се е получило:
"(2) Публични са държавни и общински вземания:
...
4. за вземания в полза на държавата ".
И "вземания" да бъде, пак става "вземания - вземания"... Нали така?
Затова предлагам да стане така - чета от началото на ал. 2 - "Вземания по влезли в сила присъди и решения за публични вземания на държавата и общините от съдилищата и по наказателни постановления".
По този начин всичко си идва на мястото и няма излишно натрупване на думите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но не само това. То не е казано и точно, защото е казано: "определения за публични вземания на съдилищата". Вземанията не са на съдилищата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Определения" предлагам да отпадне, защото със съдебно определение - не може. Вземанията са от присъди и решения.
Значи: "По влезли в сила присъди и решения на съдилищата за публични вземания на държавата и общините, както и по наказателни постановления".
По този начин всичко се урежда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е ли по-хубаво пак, за да няма тавтология да не казваме "вземания за публични вземания", а направо да стане: "публични вземания в полза на държавата, по влезли в сила присъди и решения, както и по наказателни постановления"...
И сега, все пак за пълнота, не е ли хубаво, понеже заглавието е "Публични и частни вземания", горе е казано, че държавните и общинските вземания са публични и частни, да има ще една алинея, в която да се каже, че всички останали вземания са частни? Защото, иначе някак си има непълнота в текста, той не отговаря на заглавието. Да, една четвърта алинея: "Всички останали вземания на държавата и общините са частни".

Моля, гласувайте заглавието на глава трета, както е предложено от вносителя, и чл. 13, както е предложен от комисията, с предлагания нов текст на ал. 2, т. 4 и нова ал. 4.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава трета и чл. 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 14 има едно предложение, което е подкрепено от комисията, която предлага окончателен текст на чл. 14.
"Ред на събиране
Чл. 14. (1) Публичните вземания се събират по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред освен в случаите, когато със закон е предвидено те да се събират по реда на този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, подкрепям текста на вносителя в първоначалния му вариант.
Вчера тези дебати се развиха тук, в пленарната зала. Ставаше въпрос за приложението на особения ред, предвиден в Данъчно-процесуалния кодекс, само по отношение на публичните вземания като принцип и само по изключение в определени, значими за фиска случаи да се налага и по отношение на частни вземания, каквито са изброените случаи в ал. 2 от първоначалния вариант на вносителя.
Едно решение, което ни се предлага от уважаемия колега Цонев, и което комисията е възприела, създава една определена несигурност. Несигурност, че по отношение на най-различни видове частни, държавни или общински вземания може да се прилага този ред. Нещо, което не е добре като законодателен стил и въобще като уредба.
Именно поради тази причина предлагам да остане чл. 14 във варианта на вносителя, и пак повтарям, който предвижда частните държавни общински вземания само по изключение. В изключителни случаи да подлежат на събиране по този ред.
Тук, в ал. 2, която господин Цонев е предложил да отпадне, са предвидени най-важните случаи. Сигурно ще има и други такива случаи, но нека с приемането на внесения текст от Министерския съвет, ние да утвърдим правилото, че става въпрос по-скоро за изключение, отколкото за въвеждане на някакво правило, което да означава, че Данъчно-процесуалния кодекс и особения специален ред ще действа и в случаите на събиране на частни, държавни и общински вземания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
И аз искам да направя една бележка.
В чл. 1 така, както го приехме, беше предвидена възможността "други вземания на държавата, изрично посочени в закон". Тоест тогава стана дума, че частни общински вземания не могат изобщо дори и със закон да се събират по реда на този кодекс. Този текст трябва да съответства на чл. 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така е. Махаме "общински вземания".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Така е, като се работи на парче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се работи на парче, а се работи текст по текст. Какво значи на парче?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защо бягаме от общия конструктивен тон, който водим два дни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Безспорно, трябва да има съгласуваност между отделни текстове на закона.
Затова предлагам следната подобрена редакция на ал. 2 на чл. 14:
"(2) Частни държавни вземания се събират по общия ред освен в случаите, когато със закон по изключение е предвидено те да се събират по реда на този закон."
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Без "изключение". То се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е ясно, че е изключение, щом е казано "освен".
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добре.
Тогава да стане:
"(2) Частните държавни вземания се събират по общия ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хубаво е тук да фигурират и общинските. Когато става дума за общия ред - "частните държавни и общински вземания се събират по общия ред...".
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тогава ще стане: "освен, когато със закон е предвидено държавните вземания да се събират по реда на този закон." По този начин се съдържа всичко.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): "Частните държавни вземания се събират по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Освен в случаите, когато със закон е предвидено частни държавни вземания да се събират по реда на този кодекс.
Има ли други желаещи за изказване?
Моля, гласувайте заглавието на чл. 14, самият чл. 14 с новата редакция на ал. 2.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 14 и неговото заглавие са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Изпълнително основание
Чл. 15. (1) Изпълнително основание за събиране на публичните вземания е:
1. данъчен акт;
2. акт за установяване на съответното публично вземане, когато видът на акта е предвиден със закон;
3. акт за публично вземане, когато със закон не е определен видът на акта.
(2) Събирането на публичното вземане се извършва по реда на този кодекс, освен ако друго е определено със закон."
Има предложение на народния представител Йордан Цонев ал. 2 на чл. 15 да отпадне.
Предложението е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Михаил Миков в чл. 15 ал. 1 да се измени така:
"(1) Изпълнително основание за принудително събиране е влязъл в сила:"
Комисията не подкрепя предложението и предлага окончателен текст на чл. 15:
"Изпълнително основание
Чл. 15. Изпълнително основание за събиране на публичните вземания е:
1. данъчен акт;
2. акт за установяване на съответното публично вземане, когато видът на акта е предвиден със закон;
3. акт за публично вземане, когато със закон не е определен видът на акта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Текстът трябва да бъде в множествено число и да бъде не "Изпълнително основание", а "Изпълнителни основания за събиране на публичните вземания са:
1. данъчен акт;.
2. акт за установяване на съответното публично вземане, когато видът на акта е предвиден със закон;"
Има думата заместник-министърът Дора Андреева. Става дума за т. 3.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа, с т. 3 сме се опитали да попълним една празнота в няколко закона по отношение на събирането на някои частни държавни вземания, при които в самите закони не е установен видът на акта, въз основа на който да се извърши събирането. Това са две основни вземания, например ЗУНК и ДФРР. Никъде в тези закони не е установен актът, въз основа на който да се извърши това събиране. След прочитането на тези закони и установяването на тази празнота, решихме да я попълним тук, за да има единство, последователност, изчерпателност и основание за събирането на това частно държавно вземане.
Това е смисълът на тази т. 3.
Ако няма други въпроси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други въпроси, но трябва тук да помислим малко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Аз се опитвам да изясня същността, а по отношение на самото определение, терминологията, може народните представители да кажат.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Кой е издал този акт?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: По-нататък е предвидено Агенцията за събиране на публичните вземания да го издава, тъй като тя го и събира. Досега няма определен орган, който да извършва определянето и събирането, поради което е и несъбирането на този вид държавни вземания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз предлагам да отложим чл. 15, за да помислим. Трябва да се изчисти. Някак си т. 2 и т. 3 взаимно се изключват.
Веднъж казваме, че "акт за установяване на съответното публично вземане, когато видът на акта е предвиден със закон" и след това "..., когато не е предвиден със закон", а това значи във всички случаи. Дали е със закон, дали е без закон, като че ли става без значение.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Аз споделям изказаните аргументи, че тази формулировка не е точна. Може би трябва да кажем, дали тук или по-нататък, или под формата на ал. 2 този тест да стане ал. 1, като т. 3 отпадне, че "когато не е предвиден със закон видът на акта, той се издава или определя от съответния орган". Но, така или иначе, по-нататък във функциите на Агенцията за държавни вземания е казано, че тя установява и събира такъв вид вземания и когато ги установява и събира, това става с акт. (Реплики от ДЛ.) Абсолютно съм съгласен, знам какво ще ми кажете, но ме изслушайте докрай. Това, което е написано, не е коректно и не е действащо, но трябва да намерим действащото, защото има празнота. Тази празнота не може да бъде запълнена в ЗУНК, нито в ДФРР, защото тези две неща ги няма. Те са вече в бюджета. И този акт, и органът, който го издава и установява това вземане, и го събира, защото досега то нито е установявано, нито е събирано, трябва да бъде направено тук.
Затова, ако искате, да приемем предложението да го отложим. Нямам нищо против, но трябва да го направим тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се, не може да няма в такъв процесуален данъчен кодекс кое е изпълнителното основание. То е най-важното.
Думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Съгласен съм с отлагането, но молбата ми е да се дефинира актът на тази агенция, той да се установи тук и да се приключи, а не с някакви други актове въобще. Казва се какъв е този акт по-нататък, където му е мястото - при агенцията, и край. Не може така, защото иначе противоречи и на Конституцията, и на правова държава, и всички тези неща да не развивам нататък. Просто да се дефинира, че актът ще бъде такъв на агенцията и край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук евентуално трябва да помислим и за друго. Аз изхождам от изказването на заместник-министър Дора Андреева, че ако тук се имат предвид тези вземания, които не са публични, но са приравнени на публични, те също трябва тук да залегнат. Защото така, както е казано, и т. 2, и т. 3 говорят само за акт за публично вземане, тоест вземане, което е публично. А не, което без да е публично, със закон е обявено или приравнено на публичното. Ако законът не казва какъв е актът, а само обявява дадено вземане за публично, там също трябва да се види.
Аз поставям на гласуване предложението за отлагане на гласуването по чл. 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Член 15 се отлага.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 16. "Установяване и давност".
Има предложение от народния представител Йордан Цонев - ал. 3 да отпадне - което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Михаил Миков за чл. 16, ал. 2 с два варианта: първият - ал. 2 да отпадне, а вторият - ал. 2 да се измени така:
"(2) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер по реда на ЗАП."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага окончателен текст на чл. 16:

"Установяване и давност

Чл. 16. (1) Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
(2) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда, предвиден за издаване на данъчен акт. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета, съответно от ръководителя на ведомството.
 (3) Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответното ведомство.
 (4) Публично държавно или общинско вземане се погасява по давност в сроковете, предвидени в този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 16 има думата господин Михаил Миков, който е вносител и на предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз съм направил две алтернативни предложения с цел да улесня комисията, но явно тя не е възприела нито едно от тях.
Като мотиви за отпадането му тук е казано: "Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда, предвиден за издаване на данъчен акт".
Какъв е този акт за публично вземане? Каква е защитата срещу този акт? Както вече разбрахме, става въпрос и за частни вземания. Тоест, ако приемем едно такова решение в закона, ние ще си погазим Конституцията. Там категорично е казано, че данъците и таксите се установяват със закон. Има принцип за правовата държава. Каква ще е защитата на гражданите срещу този фамозен - защото досега още не сме изяснили какъв е точно - акт за публично вземане, с който акт за публично вземане, както се оказа, вносителите имат идея да събират и частни вземания, и то частни вземания, които към момента на вас, уважаеми народни представители, не е ясно кои са. А в бъдеще с оглед на някаква икономическа или на някаква друга - политическа може би - целесъобразност ще бъдат приемани в един или в друг закон.
Именно поради тази причина съм предложил да отпадне.
Ако все пак не приемете това предложение, вторият вариант привежда в съответствие намерението за създаване на такава възможност и принципа за правовата държава. Тези хора, по отношение на които е насочен актът, трябва да имат някаква защита. Тогава какъв друг може да бъде този акт, когато отношенията са на власт и подчинение? Ами той ще бъде един административен акт, особен административен акт за събиране на публично вземане или на приравнено, както вече разбрахме, на публичното частно вземане.
Именно поради това предлагам в тези случаи да има субсидирано приложение на Закона за административното производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Ангел Савов от Министерството на финансите.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал всъщност да поясня, че първият проблем, който възникна в чл. 16, той идва от предходния чл. 15. Но смисълът на този кодекс и принцип в него е изчерпателност на актовете, без да се използват препратки.
Така че в чл. 16, ал. 2, господин Миков, би трябвало да имате предвид, че съществуват няколко видове типични публични вземания по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1, които нямат актове за установяване. Като обърнете внимание, че там се касае и за задължителните осигурителни вноски, които са точно публични вземания, и там не е установен актът за установяване, който може да бъде годен изпълнителен титул, за да се пристъпи към принудително изпълнение, затова в чл. 16, ал. 2 е казано, че ако в тези специални закони, касаещи само публичните вземания, не е предвиден ред за установяване, то тогава ще става по реда на този кодекс, който урежда възможностите за принудително събиране на публичните държавни вземания.
Отделно за тези специфичните, новите, частни държавни вземания, чийто ред за събиране и установяване става по реда на този кодекс, трябва след като се направи дефиницията по чл. 15 и се уточни точно как ще бъде наименованието на акта за частно държавно вземане, за което събирането се установява по реда, тогава дефиницията да продължи и в чл. 16, защото те са взаимно свързани. Едното е изпълнително основание и трябва да е този акт, който става за установяване.
Затова възникна това противоречие, което Вие сте забелязали.
Де факто не е приемливо в един кодекс и то Данъчен процесуален кодекс, който урежда взаимоотношенията, да се прави препратка към Закона за административното производство. Напротив. Тук е направен опит да бъде дефинирано и понеже възникнаха и новите вземания, които сега ви объркват - това са частни държавни вземания, при които редът за събиране е по реда на публичните държавни вземания, тук може само да бъде пояснен текстът, че се касае, от една страна, за държавни публични вземания, за които не е предвиден ред за установяване, и второто, когато са държавни частни вземания, чийто ред е предвиден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз разбирам идеята на колегите от Министерството на финансите, но все пак има нещо, което остава извън моите възможности.
Ние в ал. 1 на чл. 16 изискваме установяването на публичните вземания да се извършва по ред и от органа, определен в съответния закон. Изведнъж предпоставяме, че този съответен закон ще бъде неперфектен и предвиждаме някакъв допълнителен ред за решаването на проблема. Но как можем да се съгласим с това предварително да предпоставяме, че закон, който ще въвежда, установява публични вземания, няма да предвиди и ред, и орган за решението на проблема?
Ето това е, което ме смущава силно.
Би трябвало в този закон, в ал. 1 на чл. 16 на този закон да се реши цялостно въпросът. А вие предвиждате той да бъде непълен, несъвършен. Не бива да се съгласим с една такава практика и с една такава теория. Това е твърде опасно. Това е някаква каскада: единият закон решава едно, другият - друго, препращаме, препращаме и накрая се получава беззаконие. Това не е добър ред за решаване на проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Явно и от думите на господин Савов се разбра, че трябва първо да се дефинира този акт - да се види кой е органът, какъв е актът, какъв ред и тогава да пристъпим нататък, за да сме наясно.
Затова от името на Парламентарната група предлагам да направим една почивка и след това да започнем отново по този текст. Просто да се формулира. Явно ще ни трябва и нататък ясно виждане за този акт за публично вземане - кой го издава, по какъв ред, как се обжалва и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Половин час почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с това, че имаме да изясняваме някои от текстовете на чл. 15, сега възникна такъв проблем и при чл. 16, както във връзка с отложения чл. 15, така и с редакционно уточняване на ал. 2, правя предложение всички членове до глава четвърта, а това са членове 15, 16 и 17 да ги отложим и да пристъпим към четене на глава четвърта "Данъчни субекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Членове 16, 17, заедно с отложения преди това чл. 15, се отлагат.
Преминаваме към глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава четвърта "Данъчни субекти".
Има направено едно предложение, което е подкрепено от комисията.
Предлагам на вашето внимание окончателния текст на чл. 18 така, както е предложен от комисията:
"Видове
Чл. 18. (1) Данъчни субекти са:
1. местните физически и юридически лица, включително държавните администрации и учреждения, общини, когато осъществяват стопанска дейност;
2. чуждестранните физически лица, които получават доходи от източник в страната, извършват подлежаща на облагане с данъци дейност или притежават имущества в страната;
3. чуждестранните юридически лица, клон или търговско представителство и неперсонифицирани дружества, които имат място на стопанска дейност или които получават доходи от източник в страната или извършват подлежаща на облагане с данъци дейност;
4. лицата, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане, събирането на вземанията и обжалването.
(3) Не са данъчни субекти държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 18 има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря на уважаемия господин председател.
Аз апелирам все пак да се приеме текстът в първоначалния вид, внесен от вносителя, защото с добавката, която е направена в комисията, излиза, че местните физически и юридически лица, може да има такова тълкуване, включително държавните администрации, когато осъществяват стопанска дейност са данъчни субекти. А в първоначалния вариант е, че те са: местните физически и юридически лица, т. е. кръгът е по-широк. Тук се вкарва "когато осъществяват стопанска дейност" и кръгът се стеснява. Защото може едно местно юридическо лице да не осъществява стопанска дейност и разбира се, че е данъчен субект. И то трябва да се регистрира. В това отношение да коментираме или партиите, или сдруженията със стопанска цел и пр.
Също така смятам, че тази добавка "включително държавните администрации и учреждения" дефиницията е по-коректна в първоначалния вариант - местните физически и юридически лица е най-общото понятие, което обхваща най-пълно, без конкретизация всички възможни данъчни субекти. С добавянето на нови елементи при определянето на понятието, по-скоро кръгът се стеснява и аз мисля, че ние би трябвало да приемем обратния подход - максимално да обхванем всички възможни данъчни субекти и да ги дефинираме.
Тоест формалното ми предложение е да се приеме текстът на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, по чл. 18, както и по другите съм направил предложения, които не са записани. И станах, господин председател, за да ви кажа, че както е озаглавена главата "Данъчни субекти" е непълна. По-нататък и в чл. 18 има същата непълнота, защото като субект тук са изпуснати данъчните органи. Това е едно от нещата, които задължително трябва да присъстват. Тъй като говорим за данъчен процес и съдът се явява субект. Аз говоря за това, че главата поначало трябваше да се нарича "Страни в данъчния процес" и като субект и страни в този процес са и данъчните органи, и съдът, и прокурорът. И съдът става субект, когато решава определен иск. И данъчните органи - също.
Така че аз лично смятам, че чл. 18 и въобще глава четвърта е непълна, господин председател. Вие като юрист преценете. Струва ми се, че най-доброто е отлагане на тази глава. И затова станах да предложа отлагане, за да можем наистина да направим закона по-добър, колеги, или по-точно съответстващ на нуждите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на цялата глава четвърта.
Гласували 118 народни представители: за 37, против 77, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има думата господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата само, за да остана верен на съвестта си на юрист. Аз възразявам срещу ал. 2, според която неперсонифицираните дружества се приравняват с юридически лица. Това е едни фикция, която е недопустима, защото едно лице или е юридическо лице, или не е юридическо лице. Тук не зная по какъв повод е попаднал този текст, но има страни, където събирателните дружества се спори дали са юридически лица или не. У нас този въпрос е решен изрично от Търговския закон. Събирателните дружества са юридически лица. А те именно са субекти на дейност, която подлежи на данъчно облагане.
Другите граждански дружества в никакъв случай не са субекти на такава дейност и те не притежават имущество. Те не реализират своя печалба. Всичко, което те притежават, и цялата дейност, която те вършат, е за сметка на техните съдружници, които именно отговарят за техните дела. При това положение законодателят не може да приравни неперсонифицираните дружества с юридически лица. Това е едно вътрешно логическо противоречие. Аз бих желал да чуя някакви обяснения от страна на вносителите по този въпрос, но не виждам нито поле на приложение на този текст, нито пък виждам възможност за неговото реализиране. Добре, вие обложихте едно гражданско дружество, ама това гражданско дружество не е правен субект. Като отидете да изпълнявате срещу него данъчния акт, той ще ви каже: "Извинявайте, но мен ме няма, аз не съществувам. Насочете своето изпълнение към моите съдружници". Съдружниците са единствени, които отговарят. Те са единствени, които разполагат с неговото имущество и използват резултатите от неговата дейност. Няма как да стане това на практика. В съда това нещо веднага ще падне. Няма такъв правен субект, който да обложите. Не зная откъде сте взели този текст и какви съображения сте имали, но за мен това е един правен абсурд и не мога да не се противопоставя да влезе такова нещо в нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика на господин Лучников има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников, дами и господа! Аз лично подкрепям това предложение, макар че то противоречи на общоправното ни разбиране, изградено по отношение на съставите 357 и 364 от ЗЗД. Всъщност тук става въпрос за една фикция, която се създава. И ако вие наистина имате основание да се притеснявате за възможни фигури на двойно облагане на един и същ стопански резултат, аз мисля, че вносителите по-скоро са имали предвид нещо друго - да не може чрез такива неперсонифицирани дружества да се заобикаля данъчният закон и данъчното облагане. В случая самият резултат може да се облага при съдружниците в гражданското дружество по чл. 357, но за нуждите на фикса е необходимо да минават през данъчните процедури по регистрация, наблюдение и контрол, за да се избегне това.
Аз също, когато се прие този текст в досега действащото ни законодателство, разсъждавах по същия начин, както и вие, воден от идеята за правосубектността в гражданското право. Но за нуждите на данъчното право разбрах, че и в други страни в Европа техният законодател е приел, че има такава фигура и то с целта да се сведат до минимум възможностите за заобикаляне на данъчното законодателство. Като, разбира се, трябва да се внимава да не се злоупотребява с това и да се получи двойно данъчно облагане - веднъж на резултата от дейността на неперсонифицираното дружество и втори път на съдружниците поотделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Фикцията е допустима в правото, но тя е допустима тогава, когато работим с реални понятия. Тук вие искате да приравните неперсонифицираното дружество с юридическо лице. Е, няма такова нещо. Няма такова нещо. Просто няма правен субект.
МИХАИЛ МИКОВ: Няма, но приемаме, че има.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Но няма. То няма своя собственост, няма свое имущество. Вие ще създадете един данъчен акт срещу това дружество, но той е недействителен, защото няма обект. Помислете. Аз не зная какво сте имали предвид и откъде е взет този текст. Предполагам, че е взет от страни, където се спори дали събирателните дружества са юридически лица. И в този случай има някакъв смисъл, защото там едно понятие на собственост на обща ръка има смесени юридически категории, които могат да се приравнят в някои отношения с юридически лица. Но при нас такова нещо няма. Гражданското дружество по Закона за задълженията и договорите е едно обикновено споразумение на хора да извършват някаква обща дейност. Но тази обща дейност не е отделна от тяхното имущество и от тяхната правосубектност. Тя е начинът, по който те действат за себе си. В такива случаи, разбира се, те отговарят солидарно за своите задължения. Даже вие губите. Ако не насочите акта към съдружниците, вие ги хващате всички солидарно. Ако насочите акта срещу неперсонифицираното дружество, вие рискувате то да не бъде изпълнено, защото го няма. Ще отиде съдия-изпълнител и какво ще изпълни, като няма субект насреща?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Няма собственост.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Няма собственост, няма нищо.
Така че моля да помислите по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ангел Савов - експерт от Министерство на финансите.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам повод от думите на господин Миков и бих искал да кажа, че режимът на неперсонифицираните дружества или дружествата по смисъла на Закона за задълженията и договорите, които са данъчно задължени лица по досегашната терминология, съществува от 1997 г., който режим е уреден в чл. 3, 6 и 9 от сегашния Закон за данъчното производство. И досега няма прецедент, по който да е оспорена неговата данъчната задълженост и въобще да не е било признато. Неперсонифицираните дружества са приравнени към юридическите лица за целите на данъчното законодателство и от 1 януари 1998 г. те подлежат на данъчна регистрация. Те отговарят на всички изисквания за подаване на декларация, когато осъществяват стопанска дейност, и те са данъчно задължени така, както всички останали дружества, които развиват стопанска дейност, получават доходи и дължат данъци.
На второ място, съжалявам, че би трябвало аз да го кажа, но все пак в Закона за задълженията и договорите е предвидено, че всичко, което е внесено за общо участие, става обща собственост на дружеството. Защото все пак това е дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, а не обикновен сбор от физически лица, които осъществяват независима стопанска дейност. Затова мисля, че това, което е вече практика и в другите страни, и в България вече две години е практика и не е предизвикала никакви съмнения досега в приложението. Защото видовете на данъчните субекти това е всъщност по-старата терминология видове данъчно задължени лица. Всички, които осъществяват стопанска дейност, естествено и за нуждите на бюджета е, че трябва да си плащат данъците. Известни са, особено практиката до 1997 г., многобройните форми и начини на заобикаляне на закона чрез неперсонифицирани дружества.
Бих ви помолил впоследствие да обърнете внимание, че един от начините за заобикаляне на закона беше, че когато неперсонифицираните дружества нямат седалище и възникваше проблем къде да бъдат данъчно регистрирани, в тази насока е взет опит и то наш опит в досегашните две години, който сочи, че лично те посочват мястото, където ще бъде техният данъчен адрес и където ще подлежат на данъчно облагане.
Бих си позволил само да кажа още нещо - че този текст не се касае за всички страни в данъчното производство. Страните в данъчното производство са уредени там, където е систематичното място на данъчното производство. И там страни в данъчното производство са данъчните органи. Данъчните субекти са данъчно задължените лица и в този смисъл нито прокурорът, нито данъчната администрация не е данъчно задължено лице.
Третото, върху което бих си позволил да ви обърна внимание, е, че може би се касае за грешка като систематичност, защото в първоначалния текст на вносителя местни физически и юридически лица действително по подразбиране включваше и всички други субекти, които осъществяват стопанска дейност, поради което подлежат и на облагане. Ако си спомняте стария спор дали и дружествата с идеална цел, когато осъществяват стопанска дейност, подлежат, въпреки че законът забранява, но понеже възникваха спорове в работната група във връзка с разпоредбата на ал. 3, че не са данъчни субекти държавата, държавните органи и органите на местно самоуправление, а в материалните закони държавната администрация и учрежденията са данъчно задължени. Знаете за данък сгради, когато не се използва публичната сграда за автомобили. Затова се наложи поясняването по-скоро, защото би трябвало да бъде "както и държавната администрация, учреждения и общини, когато осъществяват стопанска дейност". И мисля, че в този вид текстът е ясен, защото всички икономически характеристики на юридическото лице и принципът на данъчно облагане на неперсонифицираните дружества е еднакъв с тези на юридическите лица. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А църквите? А училищата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз бих предложил не "както и", защото пак няма да е ясно, "когато осъществяват стопанска дейност" за кого се отнася. Нека да стане "местните юридически и физически лица, а държавната администрация, учрежденията и общините - когато осъществяват стопанска дейност".
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на ал. 2.
Моля, гласувайте!
Гласували 99 народни представители: за 43, против 54, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложен от комисията, с корекцията в т. 1 - "местните физически и юридически лица, а държавната администрация и учреждения, както и общините - когато осъществяват стопанска дейност."
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Вие ги освободихте от данъци върху леки коли и данъци върху наем. Защото това не е стопанска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Уведомяване
Чл. 19. (1) При смърт на физическо лице общината уведомява данъчната администрация по местоживеене до 15-то число на месеца, следващ месеца на смъртта. Наследниците също могат да уведомят данъчната администрация.
(2) Наследниците отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество.
(3) Данъчната администрация до края на месеца, следващ месеца на смъртта, може да започне данъчна ревизия за установяване размера на данъчните задължения на наследодателя. Ако в този срок наследниците извършат разпоредителни сделки, те отговарят солидарно за данъчните задължения на наследодателя.
(4) След започване на данъчната ревизия разпоредителни сделки могат да се извършват само със съгласието на съответния данъчен орган - до издаване на данъчния акт."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 19, ал. 3 се изменя така:
"(3) Данъчната администрация до шест месеца от момента на смъртта на наследодателя може да извърши данъчна ревизия за установяване размера на данъчните задължения. Ако в този срок не се извърши данъчна ревизия, наследствената маса се облага, като за данъчна основа се взема посоченото в данъчната декларация по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси."
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ставам, за да направя предложение по чл. 19, ал. 2. Конкретното ми предложение е, господин председателю, текстът на ал. 2 да отпадне. Защото става дума за следния текст: "Наследниците отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество". Това е материална норма. Ние уреждаме данъчния процес. Желанието е да се уредят в него всички процесуални норми и действия и онова, което досега го имаше в материалните закони, да бъде тук.
Конкретното ми предложение, господин председател, е тук да си останат само процесуалните норми. Не съм против тази норма, тя трябва да съществува, но трябва да си бъде в материалните закони.
Затова, уважаеми колеги, предлагам ал. 2 от чл. 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, ще си позволя едно малко отклонение. Очаквах отдавна да възникне този спор, но да тръгне от колегите. Вярно е, че в Данъчно-процесуалния кодекс съществуват доста норми, които под една или друга форма преповтарят други норми в отделни материални процесуални закони. Така е.
В края на краищата би трябвало с няколко думи само да си позволя да ви кажа, че идеята това нещо да представлява оперативния наръчник на данъчните служители, които не са длъжни да познават всички закони и сме си позволили...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, длъжни са да познават. От данъчната материя са длъжни да познават всички закони.
АНГЕЛ САВОВ: Така е. Те са длъжни, но в другите материални, граждански - Законът за наследството, НПК. И затова на някои места, когато би помогнало на човек, който ползва, сме си пояснили да има пояснителен текст.
Действително, известно е на всички юристи, че наследниците отговарят до размера на полученото имущество. Така е. Но ако това не бъде казано тук, надяваме се този кодекс да се превърне в конституция на данъчните служители, ще им е много трудно да се ориентират незабавно. Постарали сме се изчерпателността на правните норми да приложим именно като даваме отвреме навреме тези текстове, които са общоизвестни, ноторно известни за юристите, но за много голям кръг от хората не са.
А колкото до второто предложение на господин Миков, аз мисля, че то е рестриктивно, значително по-рестриктивно предложение, отколкото това, което е предложено в текста. Защото, казаното е следното: само в едномесечен срок, следващ месец, не дай Боже, на смъртта, ако данъчната администрация не започне данъчна ревизия, всичките наследници са освободени от всички последващи задължения.
Напротив, с даденото предложение за изменение на чл. 19 те се задължават в продължение на половин година да не могат да се разпореждат с имуществото си.
Смисълът на този текст е да активизира дейността на данъчната администрация и да си изпълняват задълженията незабавно, след получаване на уведомление да пристъпят към действие. В случай че не пристъпят, последиците са за сметка на данъчната администрация, а не за хората, които не би трябвало до безкрайност да очакват някакви действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Не виждам други желаещи за изказване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 12, против 67, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за заместващ текст на ал. 3.
Гласували 77 народни представители: за 9, против 68, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 19 с неговото заглавие така, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
За процедура има думата господин Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение да прекратим разискванията по този законопроект и да ги отложим за друго заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следващото заседание е на 20 октомври от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,47 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Васил Клявков

Свилен Димитров