Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Цветан Димитров. Позволете ми да му честитим и да му пожелаем всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от днешния дневен ред да бъде Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Ексимбанк на Япония, а втора точка - законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Срещу това предложение? Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Включването на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията в днешния дневен ред, ако се наложи ще го обоснова и от съдържателна гледна точка, но засега искам да напомня, че от процедурна гледна точка не може да бъдат включени в дневния ред, тъй като според чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не може да се включва в дневния ред законопроект по-рано от 24 часа, след като депутатите са получили становището на комисията и самите законопроекти. Така че това изискване категорично не е налице. Ние получихме становището на комисията днес на влизане в Народното събрание. И ако ще спазвате правилата, по които работим, тази точка не може да бъде в дневния ред. Усмихвайте се, това е положението.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само едно изказване може да се направи. (Реплики от левицата.) Пак не четете правилника. По дневния ред правилникът казва, че няма разисквания, а може да се изкаже само противно мнение.
Заповядайте, господин Димов, за процедура.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, господа депутати! Групата на Евролевицата е на мнение, че въпросът за закона за медиите е от изключително важно естество за нацията. Проблемите на радиото и телевизията месеци наред вълнуват обществото. Ние намираме, че този въпрос е не по-малко важен, а може би и повече, отколкото въпросът за герба. Ако ние искаме да решим този въпрос действително по съвест и в услуга на обществото, трябва да се реши след обстойни политически консултации, както направихме в присъствието на президента.
Евролевицата предлага да започнем кръг от политически консултации, тъй като внесените проекти са много, разнообразни, на абсолютно противоположни мнения. И в последна сметка, ако ние днес приемем да разискваме само изменение на закона, това е едно решение с много съмнително качество, което ще заложи нови бомби по пътя на решаване на проблема за медиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
От отбелязването върху становището на Комисията по културата и медиите е ясно, че то е постъпило в Деловодството на 13 ноември в 17,25 ч. При това положение оттеглям предложението си днес втора точка да бъде Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. (Ръкопляскания от левицата.)
Моля, гласувайте точка първа днес да бъде Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Ексимбанк на Япония.
Гласували 167 народни представители: 162 за, няма против, 5 въздържали се.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към дневния ред искам да информирам Народното събрание, че вчера беше подадена оставка от господин Стефан Димитров, генерален директор на Българската национална телевизия. Оставката е адресирана до мен. След решението на Конституционния съд, макар че то още не е обнародвано, в което той приема, че чл. 15 от Закона за радиото и телевизията не е отменен, той действа и по силата на него избирането и освобождаването на генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия трябва да става от Националния съвет по радио и телевизия. При това положение аз смятам, че Народното събрание не може да вземе никакво решение по оставката, тоест не може да освободи от заемания пост генералния директор. Просто ще трябва това да стане автоматично с влизането в сила на решението на Конституционния съд. Иначе другото би означавало отново ние да приемем едно решение, предварително знаейки, че става дума за един акт, който противоречи на Конституцията.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С ЕКСИМБАНК НА ЯПОНИЯ.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да изнесе становището по проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Ексимбанк на Япония, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Ексимбанк на Япония, N 02-03-19, внесен от Министерския съвет на 12.11.1997 г.

На заседание, проведено на 13 ноември 1997 г., членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол се запознаха с проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Ексимбанк на Япония в размер на 50 млн. щатски долара.
В резултат на приключилите преговори с Международната банка за възстановяване и развитие по Договор за заем ФЕСАЛ-1, който е одобрен от борда на директорите на Световната банка и чието подписване е предстоящо, японската страна е изявила принципно съгласие да сключи договор за заем с Република България като съфинансиране на заема ФЕСАЛ в размер на 50 млн. щатски долара. Заемът ще бъде с 5-годишен гратисен период и със срок на погасяване от 15 юни 2003 г. до 15 декември 2017 г.
С оглед необходимостта от заема, който ще бъде използван за преструктуриране на финансовия и реалния сектор в нашата страна, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република Бъгария да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем с Ексимбанк на Япония в размер на 50 млн. щатски долара."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Няма желаещи.
Поставям на гласуване проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с "Ексимбанк" на Япония:

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем с "Ексимбанк" на Япония в размер на 50 млн.щат.долара."
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 154, против 4, въздържали се 9.
Проектът за решение е приет.

Продължаваме по дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги, дами и господа!

"Глава тринадесета
Оперативно-технически служби
Раздел първи
Задачи и дейности"

Комисията приема заглавията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавията някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава тринадесета и раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 122 има предложение на господин Маринчевски. Бяха направени и няколко предложения в хода на разискванията в комисията.
Комисията предлага чл. 122, след като приема предложението на господин Маринчевски и направените предложения на заседанието на комисията, със следния текст:
"Чл. 122. Службата за оперативно-техническа информация е специализирана служба на МВР за извършване на негласна оперативно-техническа дейност, като:
1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства и изготвяне на веществени доказателствени средства;
2. наблюдаване, проникване, фотографиране, осъществяване на видео- и звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за извършени престъпления и за защита на националната сигурност и обществения ред;
3. оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за опазване на живота, здравето и сигурността на гражданите, за защита на националната сигурност и обществения ред;
4. контролиране предаването на данни и получаване на информация чрез кабелни средства за комуникация;
5. предотвратяване чрез технически способи на терористични действия, насочени срещу държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и срещу стратегически дейности и обекти;
6. осъществяване на информационна дейност;
7. участие и осъществяване на ръководни и контролни функции върху дейността на изградените звена в териториалните служби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 122, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 14.
Член 122 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 123. Служба "Свръзки" е специализирана служба на МВР за осигуряване на необходимите за държавното ръководство и за министерството специални съобщителни средства, като:
1. проучва, проектира, разработва и внедрява нови системи, технически съоръжения и средства в свързочната техника;
2. осигурява специалната и оперативната свръзка за държавното управление и за МВР на територията на цялата страна;
3. планира и организира дейността на свързочната система и осъществява управлението, контрола и автоматизирането й;
4. експлоатира, поддържа и обслужва техническите съоръжения и средства в свързочната система;
5. организира свръзките при провеждане на мероприятия и учения на държавното управление и службите на МВР в страната;
6. организира наемането на съоръжения и канали от Комитета по пощи и далекосъобщения;
7. осигурява подготовката на свързочната система за военно време при стихийни бедствия и производствени аварии;
8. осъществява взаимодействие с другите служби на МВР, с органи и организации, с български и чуждестранни търговски дружества във връзка с изпълнението на функциите си;
9. извършва информационна дейност."
Комисията приема основния текст на чл.123 и текста на точки от 1 до 7 включително и т. 9, предложена от вносителя.
Комисията предлага т. 8 да добие следната редакция:
"8. осъществява взаимодействие с другите служби на МВР, с държавни органи, организации и юридически лица във връзка с изпълнението на функциите си".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 123 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 123, както е предложен от вносителя и с корекцията на т. 8, направена от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 12.
Член 123 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 124 има предложения на господин Маринчевски, които са приети от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 124:
"Чл. 124. Служба "Защита на средствата за връзка" е специализирана служба на МВР за ръководство и контрол на шифровата работа в Република България и в задграничните й представителства, разработването и произвеждането на шифрови материали, контролирането на вноса и използването на шифрови средства в страната и оперативен контрол на ефира, като:
1. осъществява цялостното ръководство и контрол на шифровата работа в Република България и в задграничните й представителства, разработва и произвежда шифрови материали, контролира вноса и използването на средства за картографска защита на информацията в страната;
2. координира и контролира дейността по защита на техническите средства от паразитни електромагнитни излъчвания при обработката и пренасянето на информация за осигуряване на държавната тайна;
3. организира и осигурява специалните комуникации и картографската им защита на ведомствата на Република България със задграничните им представителства;
4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и със закона;
5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър, когато се ползва срещу сигурността на страната или в нарушение на законите, и взаимодейства с компетентните държавни органи;
6. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства по условия и ред, определени със закон;
7. осъществява оперативно-издирвателна дейност;
8. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави в кръга на своята компетентност;
9. извършва информационна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Маринчевски има думата.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам една редакционна поправка в т. 5 за по-гладко изречение:
"5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;".
Тоест, да отпадне изразът "когато се ползва". Просто според мен той е излишен. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложението е уместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 124 с направената редакционна поправка.
Гласували 153 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 17.
Член 124 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 125. Бюрото за оперативно издирване е специализирана служба на МВР за извършване на негласна оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително и за изготвяне на веществени доказателствени средства, като:
1. осъществява наблюдение на лица и обекти и съдейства за предотвратяване извършването на престъпления;
2. извършва проследяване на лица;
3. извършва записи, филмира и фотографира лица и обекти;
4. контролира проведени телефонни разговори от обществени телефонни автомати;
5. охранява чрез използване на специфични методи и специални разузнавателни средства имуществото и живота на физически лица и свидетели;
6. извършва оперативно проучване на лица и обекти;
7. участва и осъществява ръководни и контролни функции върху дейността на изградените звена в териториалните служби;
8. участва в съвместни мероприятия с другите служби на МВР по разкриване и предотвратяване на престъпления;
9. участва в обучението на кадри на други разузнавателни и контраразузнавателни служби от държавния апарат;
10. изгражда и използва собствен информационен фонд като част от информационната система на министерството;
11. съхранява изготвени от службата веществени доказателствени средства и ги предоставя на органите на съдебната власт по тяхно искане."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 125 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 144 народни представители: 139 за, против няма, 5 въздържали се.
Член 125 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел втори - Правомощия на органите".
Комисията приема заглавието.
"Чл. 126. (1) Органи на оперативно-техническите служби са офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници на службите.
(2) Правомощията на извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи."
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 и 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви гласувайте за заглавието на раздел втори.
Гласували 133 народни представители: 122 за, против няма, 11 въздържали се.
Заглавието е прието.
Моля, гласувайте чл. 126 с корекцията на комисията.
Гласували 141 народни представители: 131 за, против няма, 10 въздържали се.
Член 126 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 127 да добие следната редакция:
"Чл. 127. При изпълнение на функциите си оперативно-техническите служби:
1. изготвят веществени доказателствени средства по ред, определен от закона;
2. издават задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
3. информират другите служби на министерството, държавни органи и организации по ред и условия, определени от министъра на вътрешните работи;
4. получават информация от другите служби на министерството, държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
5. изискват осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 127 в редакцията, която предлага комисията, някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 127 така, както е предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: 125 за, 1 против, 25 въздържали се.
Член 127 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава четиринадесета - Административни служби" .
Комисията приема заглавието.
"Раздел I - Задачи и дейности"
Комисията приема заглавието.
"Чл. 128. Служба "Координация и информационно-аналитична дейност" организира изпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи, на главния секретар и на секретарите, координира плановете и взаимодействието на службите, като:
1. събира и обработва, систематизира, съхранява, анализира и оценява, използва и предоставя информацията, която постъпва в министерството, на ръководствата на службите, включително чрез създаване и използване на автоматизирани информационни фондове;
2. извежда приоритетите за информационното осигуряване на министерството;
3. изгражда информационната и системната среда, необходими за функционирането на създадените автоматизирани информационни фондове;
4. внедрява нови информационни технологии;
5. осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи и институции;
6. извършва регистрация на автоматизирани информационни фондове в МВР;
7. изготвя проекти на нормативни актове в областта на информационно-аналитичната дейност и компютризираните информационни технологии;
8. организира и контролира кореспонденцията на министерството, както и изпълнението на нормативните изисквания за секретност при работа с документи и други информационни носители;
9. осъществява оперативното и организационно-методическото ръководство на дежурните звена в министерството;
10. организира приемната на МВР;
11. осъществява методическо ръководство и контрол на аналогичните звена в службите по предмета на дейност."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 129. Служба "Правна":
1. защитава интересите на министерството пред съдебните и други държавни органи, като организира, разпределя и възлага тези дейности и на съответните аналогични звена, изградени в оперативно-техническите и административните служби на МВР, които не са юридически лица;
2. участва в изготвянето на проекти и становища по нормативни актове;
3. оказва правна помощ на ръководството на министерството;
4. извършва сравнително-правни изследвания и правно-аналитична дейност;
5. участва в преговори за сключването на договори от името на министерството и дава становища по тях относно законосъобразността им;
6. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на аналогичните звена в другите служби на МВР;
7. организира проучването на резултатите от прилагането на нормативните актове и прави предложения пред ръководството за усъвършенстването им или за вземане на мерки за правилното им прилагане."
Няма предложения по текста. Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 130. Служба "Международно сътрудничество":
1. организира взаимодействието на министерството със съответните служби на други държави;
2. организира и осъществява сътрудничеството на МВР с международни организации;
3. събира, обработва, съхранява и предоставя информация за двустранното и многостранното сътрудничество на министерството;
4. съвместно с други служби извършва подготовката, анализа, оценката на международните споразумения от името на министерството и предлага сключването им;
5. съгласува международната дейност на МВР с Министерството на външните работи."
Няма предложения по този член.
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 131. Служба "Пресцентър и връзки с обществеността":
1. организира работата на министерството със структурите на гражданското общество;
2. разяснява и информира за изпълнението на функциите на министерството;
3. осъществява редакционно-издателска и културно-информационна дейност."
Няма предложения по чл. 131.
Комисията приема текста на вносителя.
 

"Чл. 132. Служба "Инспекторат":
1. осъществява контрол за изпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи, на главния секретар и на секретарите;
2. дава становища за отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски в работата на службите;
3. оказва помощ по организацията, стила и методите на работа на ръководния състав на дирекциите и службите."
Няма предложения по чл. 132.
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 133. Служба "Личен състав":
1. подпомага ръководството на МВР при осъществяване на кадровата политика;
2. организира провеждането на кадровия процес в съответствие с принципите на устройството и управлението на органите на МВР;
3. осъществява централизирано методическо ръководство по подбора, изучаването и развитието на личния състав;
4. планира и организира професионалната подготовка на състава;
5. разработва и предлага за утвърждаване проекти на структури и щатове на службите;
6. анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в службите;
7. води на отчет личния състав на службите;
8. събира, обработва и съхранява информацията за личния състав на МВР, като изгражда и поддържа автоматизирана информационна система и необходимите видове картотеки;
9. разглежда жалби и молби на служители по кадрови въпроси и изготвя предложения за решаването им;
10. издава удостоверителни документи."
По чл. 133 няма направени предложения.
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 134. Служба "Финансово-ресурсно осигуряване":
1. подпомага министъра на вътрешните работи в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджета на Министерството на вътрешните работи;
2. съставя проектобюджета и периодичните финансови отчети;
3. изготвя годишните планове за финансиране на службите на МВР и осъществява текущ финансов контрол;
4. разработва нормативни актове в областта на материалното и финансовото осигуряване на службите и прилагането на нормативните механизми на изплащането на труда на личния състав."
Няма предложения по чл. 134.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четиринадесета и на раздел I, както и членове 128, 129, 130, 131, 132, 133 и 134.
Гласували 164 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава четиринадесета и на раздел I, както и членове от 128 до 134 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 135. (1) Служба "Информация и архив":
1. приема, регистрира и обработва документи, създадени от службите на МВР, като създава фондове за временно и постоянно запазване;
2. предлага на министъра на вътрешните работи архивни документи за разповеряване;
3. извършва събирателска дейност на документи и предмети, свързани с историята на МВР, и осъществява експозиционна дейност;
4. реставрира и консервира архивни документи и създава архивни фондове;
5. предоставя информация и документи на ръководството на министерството, на службите на МВР, на държавни органи и обществено-политически организации по установен ред;
6. издава удостоверителни документи и предоставя документи на граждански лица по установен ред;
7. оказва методическа помощ и осъществява контрол по състоянието и съхранението на документи и по организацията на деловодствата в службите;
8. определя реда и разрешава унищожаването на документи в службите;
9. съвместно с други служби изготвя проекти на нормативни актове по предмета на дейността си.
(2) Служба "Информация и архив" организира и води оперативния отчет в МВР, като:
1. изготвя аналитични и статистически справки и доклади по данни на оперативния отчет за нуждите на ръководството на МВР и оперативните звена;
2. оказва организационно и методическо ръководство, контрол и помощ на аналогичните звена в другите служби на МВР.
(3) Министърът на вътрешните работи чрез служба "Информация и архив" управлява архивния фонд на министерството."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага точки 5 и 6 в ал. 1 да придобият следната редакция:
"5. предоставя информация и документи на ръководството на министерството, на службите на МВР, на държавните органи, организации и юридически лица по установен ред;
6. издава удостоверителни документи и предоставя документи на граждани по установен ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 135 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте чл. 135 с корекциите на комисията в т. 5 и т. 6.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Член 135 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 136. Служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване":
1. осъществява снабдяването в мирно и военно време с въоръжение, материално-технически средства и вещево доволствие на службите на министерството;
2. осъществява експлоатацията, ремонта и съхранението на въоръжението, техниката и другото имущество на министерството;
3. организира социалното обслужване и други обслужващи дейности за личния състав;
4. организира изграждането, използването на сградния и жилищния фонд и комунално-битовото обслужване в министерството;
5. води на отчет, актува и контролира управлението на държавното имущество на министерството, включително и регистър на търговските дружества, създадени с имущество - частна държавна собственост, спрямо които министърът упражнява правата на едноличен собственик на капитала;
6. организира медицинското обслужване, методическата дейност по здравеопазването на служителите и експертната дейност за здравословното им състояние."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага т. 6 да добие следната редакция:
"6. проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане на обекти за задоволяване служебните нужди на МВР, както и жилищен, почивен и болничен фонд."
Господин председател, уважаеми колеги, в редакцията на т. 6, която Ви предлагаме, мисля, че е подходящо и граматически правилно да се започне с "организира" и тогава т. 6 придобива следната редакция:
"6. организира проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане на обекти за задоволяване служебните нужди на МВР, както и жилищен, почивен и болничен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 136 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте чл. 136, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията на т. 6.
Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2.
Член 136 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 137 (1) Служба "Ревизионна" проверява:
1. законосъобразността и достоверността на събирането, съхраняването, стопанисването, разходването и отчитането на имуществото на министерството;
2. законосъобразността и достоверността на счетоводната отчетност;
3. изпълнението на задълженията към бюджета;
4. опазването на имуществените интереси на МВР във връзка с продажбата и отдаването под наем на употребявани, ненужни и залежали материали, технически средства, подблокови пространства и други;
5. спазването на валутния режим;
6. изпълнението на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ревизираните обекти.
(2) При извършване на дейностите по ал. 1 органите на Служба "Ревизионна" имат право:
1. на свободен достъп в ревизираните обекти;
2. да проверяват паричните и материалните активи, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и предназначението на нейното набиране и програмно осигуряване;
3. да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специална подготовка и познания, като техните възнаграждения са за сметка на ревизираните обекти;
4. да изискват сведения, копия от документи, извлечения от сметки и други подобни от юридически лица и еднолични търговци извън ревизирания обект, както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията".
Комисията приема текста на вносителя. Няма направени предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков желае думата. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Искам да предложа във връзка с този член, ал. 2, т. 4 да отпадне част от нея, а именно:
Точка 4 гласи следното:
"4. ревизионните служби да изискват сведения, копия от документи, извлечения от сметки и други подобни от юридически лица и еднолични търговци извън ревизирания обект..."
Дотук това като една вътрешноведомствена служба може да го има и е редно да остане, но следващото - "както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията", смятам, че трябва да отпадне. Защото това не е от компетенциите на една вътрешноведомствена служба. Има национални служби - това са Държавен финансов контрол, данъчните, които са получили тези правомощия, и според мен не е редно в този закон ние да даваме такива правомощия на вътрешноведомствена служба.
Затова ви предлагам текстът след думата "обект" - "както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията", да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Руси Статков в чл. 137, ал. 2, т. 4 да отпаднат думите "както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията".
Гласували 157 народни представители: за 59, против 89, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 137, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 114, против 20, въздържали се 16.
Член 137 е приет.
Да, заповядайте, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Обяснявам отрицателен вот, не защото просто съм против приемането на този член като цяло, но, вижте, не може една вътрешноведомствена комисия на Министерство на вътрешните работи, която има за задача да извършва проверка за материалната база, за снабдяването, за други неща, които са от обхвата на едно ведомство, да извършва насрещна проверка във фирма, макар и тя да е имала някакви връзки с тези ...
Просто противоречи и на Закона за данъчното производство, и за данъчната администрация. Има строго определен ред как трябва да стане.
Затова, според мен, това не правилно. Все едно вътрешноведомствената комисия на "Кремиковци", която извършва инвентаризация на техните обекти, да отиде в "Медет" да извършва такава проверка.
Мисля, че това трябва да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Съгласно правилника предлагам на прегласуване, само че малко като че ли закъсняхте. По-скоро трябва да се прегласува предложението на господин Руси Статков.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз искам да ви предложа ... Много по-лесно ще бъде, ако комисията на следващото си заседание преразгледа текста, и ако прецени, че има допусната неточност, тя ще има грижата да ви го предложи за прегласуване на другото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър Бонев иска думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смисълът на този текст е в това, че служба "Ревизионна" на МВР може да извършва насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, само когато са необходими за ревизията и само в този аспект, който е свързан със съвместните договори с други фирми на МВР.
Представете си практически какво може да означава това. Това означава, че примерно служба "Материално-техническо обслужване и социално осигуряване" е сключила договор с някаква фирма за доставки, получени са неправомерно комисионни, констатирано е нарушение в "МТОСО", кажете по какъв начин може да се извърши насрещна проверка, ако трябва да се съгласува... (Реплика от блока на ДЛ, която не се разбира.) Да, на ЦСБОП. Това е също служба на МВР. Всъщност само ще усложним координацията при изясняването на данни за корупция. Просто този текст само улеснява да се разкриват бързо данни за корупция. Нищо повече от това.
И предметът на тези проверки не може да надвишава това, което е свързано с договорите, сключени с други фирми на МВР или с юридически лица в МВР. Просто съвсем ограничен е предметът на дейност.
Не зная защо трябва да се противопоставяме на това служба "Ревизионна" като установи нарушение в единия обект, да не може да направи насрещната проверка само по този пункт, дори извън МВР, защото иначе какво - да възложи на ЦСБОП? ЦСБОП трябва да назначи ревизионна експертиза, представете си колко ще се усложнят нещата. Мисля, че няма никаква опасност...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но тя е служба на МВР.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Тя е вътрешна служба на МВР, но и ЦСБОП е вътрешна служба на МВР, само че е предназначена да работи за корупцията в цялата страна, нали? Мисля, че в текста няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Аз поставям на прегласуване предложението на народния представител Руси Статков от чл. 137, ал. 2, т. 4 да отпаднат думите "както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията".
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 79, против 93, въздържали се 4.
Предложението не се приема за втори път. Член 137 е гласуван и приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 138. Националното централно бюро "Интерпол":
1. организира и координира международния обмен на полицейска информация по ред, определен от министъра на вътрешните работи;
2. взаимодейства с другите правозащитни органи и организации, чиято цел е профилактика и борба с престъпността;
3. изгражда и поддържа собствени информационни фондове;
4. събира, обработва и съхранява информация за лица, предмети, събития и дейности, свързани с транснационалната престъпност;
5. координира издирването на лица и предмети, извършвано от други полицейски органи по тяхна заявка;
6. предоставя информация на физически и юридически лица, които имат законен интерес да я получат, по ред, определен от министъра на вътрешните работи."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага т. 6 да добие следната редакция:
"6. предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес да я получат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 138?
Моля, гласувайте чл. 138, както е предложен от вносителя с корекцията на т. 6, направена от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 3.
Член 138 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 139. Служба "Бойна и мобилизационна готовност":
1. разработва плана за привеждане на МВР от мирно във военно положение, военновременния план и бюджет, провежда и контролира мероприятията по подготовката за работа във военно време;
2. създава и поддържа мобилизационните неприкосновени запаси, планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка;
3. отговаря за изграждането на системата от пунктове за управление на министерството и поддържането им в техническа готовност за използване;
4. организира подготовката на ръководния състав, провежда тренировките и ученията с ръководството на службите на МВР;
5. подпомага дейността на ръководството на МВР при осъществяване на мероприятията по гражданската защита;
6. контролира изпълнението на задачите по подготовката на службите за работа във военно време;
7. организира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване на страната и Въоръжените сили от мирно във военно положение и в кризисни ситуации;
8. осъществява взаимодействието на МВР с другите ведомства по въпросите на оперативно-бойната и мобилизационната подготовка и готовност;
9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в службите на МВР;
10. при привеждане от мирно във военно положение изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага т. 8 да добие следната редакция:
"8. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на оперативно-бойната и мобилизационната подготовка и готовност;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване съдържанието на чл. 139 така, както беше докладвано от председателя на комисията, включително и новата редакция на т. 8.
Моля да гласувате.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Член 139 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 140:
"Чл. 140. Служба "Комендатура":
1. организира и осъществява охраната, защитата и пропускателния режим в сгради и обекти на министерството, определени от министъра на вътрешните работи;
2. организира и осигурява сигурността при провеждане на мероприятия на ръководството на МВР;
3. при привеждане на страната от мирно във военно положение и при усложнена обстановка организира и изпълнява задачи, осигуряващи ръководството на министерството и негови служби във военновременни и мирновременни пунктове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук няма писмени предложения. Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 140 в редакцията, предложена от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Член 140 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел II - правомощия на органите".
Комисията приема заглавието.
"Чл. 141. Органи на административните служби са офицерите и сержантите."
Няма предложения за промени.
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 142. В изпълнение на функциите си административните служби:
1. оказват методическа помощ и контрол над изградените аналогични звена в другите дирекции и служби;
2. изискват информация и ползват информационната система на МВР;
3. Централната експертна лекарска комисия изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите."
Няма предложения за промени на чл. 142.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване раздел II със заглавието, чл. 141 и чл. 142 така, както бяха докладвани от председателя на комисията. Моля да гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 145, няма против и въздържали се.
Раздел II със заглавието и чл. 141 и чл. 142 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава петнадесета УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ И НАУЧНОПРИЛОЖНИ ИНСТИТУТИ".
Комисията приема предложеното заглавие.
"Чл. 143. Академията на МВР е специализирано висше училище за обучение на специалисти и за научни изследвания за нуждите на министерството."
Няма предложения за промяна на този текст.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване глава петнадесета със заглавието и чл. 143. Моля да гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 143, няма против и въздържали се.
Глава петнадесета със заглавието и чл. 143 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Чл. 144. По този член има предложение от господин Бехар за отпадане на една от алинеите. Комисията приема това предложение и ви предлага следната редакция:
"Чл. 144. (1) За изпълнение на функциите по предходния член Академията на МВР:
1. подготвя офицерски кадри с висше образование;
2. подготвя в професионално отношение новоназначени офицери;
3. повишава квалификацията на служителите на министерството;
4. извършва теоретични и приложни научни изследвания;
5. развива редакционно издателска дейност;
6. развива научно-приложна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата си.
       (2) Специалностите и срокът на обучение в академията, както и редът за придобиване на правоспособност се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Желаещи да вземат думата? Няма.
След като предложението на господин Нансен Бехар е прието, няма да го поставям на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на чл. 144, както беше докладвано. Моля да гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 141, няма против и въздържали се.
Член 144 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 145:
"Чл. 145. (1) Приетите за редовно обучение в Академията на МВР имат статут на курсанти и получават издръжка в размери, определени от министъра на вътрешните работи.
       (2) Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението. При отстраняване или напускане по собствено желание в случай, че не са прослужили срока на наборната военна служба, курсантите дослужват този срок в поделенията на МВР, където се приемат военнослужещи на наборна военна служба.
      (3) През време на подготовката курсантите не могат да бъдат използвани за служба в органите на министерството, освен за целите на обучението, за срок не по-дълъг от два месеца за всяка календарна година.
      (4) Завършилите академията след дипломирането си получават офицерско звание и се назначават на длъжности в съответните служби на министерството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 145 няма друго предложение освен предложението на комисията.
Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 145.
Гласували 153 народни представители: за 151, няма против, въздържали се 2.
Член 145 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:"Чл. 146. (1) Завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им.
(2) Отстранените от обучение поради слаб успех, напусналите по собствено желание по време на обучението и дипломиралите се, но отказали да заемат определената им длъжност, възстановяват на академията разходите за обучение. Същите разходи се възстановяват и от освободените от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по предходната алинея."
Няма предложения за промени.
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл.147. Сержантските училища са специализирани училища за обучение на сержантския състав на МВР."
Няма предложения за промени, комисията приема текста.
"Чл. 148. (1) За изпълнение на целта по предходния член сержантските училища:
1. подготвят сержантски кадри със средно образование;
2. подготвят в професионално отношение новоназначени сержанти;
3. повишават квалификацията на служителите от министерството;
4. развиват други дейности в съответствие със спецификата си.
       (2) Устройството и дейността на сержантските училища се уреждат с правилник на министъра на вътрешните работи в съответствие със Закона за народната просвета.
       (3) Условията и редът за приемане на обучаващи се в учебните заведения на МВР се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на вътрешните работи."
Няма предложения за промени.
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 149. (1) Завършилите сержантските училища получават сержантско звание и се назначават в съответните служби на министерството.
       (2) За обучаващите се в сержантските училища се прилагат разпоредбите на чл. 146."
Няма предложения за промени.
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 150. В учебните заведения на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им."
Няма предложения за промени.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Желаещи да вземат думата по докладваните тестове? Няма.
Поставям на гласуване докладваните от господин Бисеров чл. 146, 147, 148, 149 и 150. Моля да гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 145, няма против и въздържали се.
Членове 146, 147, 148, 149 и 150 са приети.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Чл. 151. Комисията предлага нова редакция на този член в следния вид:
"Чл. 151. (1) Медицинският институт на МВР е научно-приложен и научноизследователски институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.
(2) Медицинският институт на МВР е юридическо лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 151 желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 151 с редакцията, приета от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Член 151 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Чл. 152. Комисията предлага нова редакция на този член в следния вид:
"Чл. 152. Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването, като извършва:
1. медицинско обслужване на служителите на министерството и на други лица, определени с този закон;
2. стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност;
3. здравнопрофилактична дейност;
4. научноизследователска и научноучебна дейност;
5. експертна дейност;
6. сътрудничество с висшите медицински институти и с останалите здравни заведения в страната;
7. методична дейност;
8. квалификация и преподготовка на медицински кадри от системата на МВР и гражданското здравеопазване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 152 с редакцията, предложена от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 4.
Текстът на чл. 152 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 153. Научноизследователските и научно-приложните институти са специализирани звена на МВР за изпълнение на задачи по:
1. проектиране, разработване и внедряване на нови автоматизирани технологии на основата на съвременни изчислителни, комуникационни и софтуерни средства;
2. създаване на специфични технически средства, удостоверителни знаци, печати и щемпели;
3. събиране, изследване и оценка на следи и веществени доказателства;
4. психологичният подбор и психологичните аспекти за оценка и атестиране на личния състав на министерството;
5. пожарната и аварийната безопасност."
Господин Маринчевски има предложение за нова ал. 2. Комисията не го подкрепя.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Маринчевски, желаете ли да вземете думата? Господин Маринчевски се отказва.
След като предложението на народния представител Людмил Маринчевски не е прието, ще го поставя на гласуване. Става дума за следното. Предложението гласи: добавя се нова ал. 2:
"(2) Организацията и дейността на научно-приложните институти и взаимодействието им с останалите служби на министерството се уреждат с правилници, утвърдени от министъра на вътрешните работи."
Поставям на гласуване предложението на народния представител Маринчевски, което не е прието от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 30, против 68, въздържали се 23.
Предложението на господин Людмил Маринчевски не се приема.
При това положение поставям на гласуване чл. 153 с редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 13.
Член 153 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 154. За изпълнение на задачите по предходния член научноизследователските и научно-приложните институти:
1. извършват научно-приложна и експертна дейност;
2. изготвят научно-приложни продукти;
3. осъществяват сертификационна дейност;
4. създават информационни фондове - картотеки, куршумотеки, регистри и др.;
5. извършват криминологични и криминалистически изследвания;
6. участват в разследването в случаите, предвидени от закона;
7. разработват методики за предотвратяване и разкриване на престъпленията;
8. осъществяват методическо ръководство и контрол на научно-техническите лаборатории в териториалните служби."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 154 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 2.
Член 154 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 155. (1) Органи по тази глава са офицерите, сержантите и служителите от гражданската администрация, които извършват експертни оценки, експерименти и дават заключения.
(2) Органи са и научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават разрешения за съответните дейности и експертни заключения."
Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и предлага ал. 2 да придобие следната редакция:
"(2) Органи са и Медицинският институт, научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават разрешения за съответни дейности и експертни заключения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 155 с ал. 1 - текст на вносителя, и ал. 2 - текст на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 9.
Член 155 е приет.
Часът е 10,30. Давам почивка до 11 ч. От 11 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме заседанието.

Продължаваме нашата работа с парламентарен контрол.
Новопостъпили питания в периода от 7 ноември до 13 ноември 1997 г.
Питане от народния представител Николай Камов към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изграждането на АТЦ "Връбница - Обеля", в ж.к. "Надежда" - VI част.
Питане от народния представител Георги Агафонов към Петър Бояджиев, министър на здравеопазването, относно заповед на министъра на здравеопазването за промяна в работата на Санитарно-курортен комплекс "Бургаски минерални бани".
Писмени отговори има от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народните представители Петър Димитров и Кирил Йорданов. (Председателят Йордан Соколов връчва писмените отговори на народните представители, поставили въпросите.)
Писмен отговор от министъра на здравеопазването доктор Петър Бояджиев на два актуални въпроса на народния представител Евгени Димитров. (Председателят Йордан Соколов връчва писмения отговор на народния представител Евгени Димитров.)
Започваме с отговори на господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
Има думата народният представител Иван Костадинов Иванов да развие актуалния си въпрос относно приватизацията на "Оргахим" АД, Русе.
ИВАНОВ КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин заместник министър-председател! В свое питане през месец май, относно политически уволнения и назначения в "Оргахим" АД, Русе, което беше първо в рамките на парламентарния контрол в Тридесет и осмото Народно събрание, аз ви поставих и въпроса за приватизацията на дружеството.
Само припомням накратко фактите. С решение на Министерския съвет от 4 март т.г. за купувач е определен "Химколор", Пловдив, без обаче в продължение на три месеца да се сключи договор за приватизация. Междувременно, в нарушение на закона, без провеждане на събрание на акционерите, Вие поверихте управлението на държавната фирма на двама от собствениците на частното дружество купувач.
На тази моя бележка Вие отговорихте следното. Цитирам от стенограмата: "По отношение на това дали заповедта ми за смяна на Съвета на директорите е законосъобразна, отговорът е очевиден. Русенският окръжен съд е извършил регистрацията на новия Съвет на директорите."
Впоследствие Върховният касационен съд потвърди с решение N 124 от 14 юли т.г., че Вие сте нарушили закона и отмени регистрацията.
Тогава Ви предупредих и за опасностите, които представляват Вашите действия и несключването на договора, съответно неплащането на сделката за приватизация. Предоставих Ви и документи, доказващи, че купувачът вероятно е фантом, няма средства и зад него стои някой друг. Постарах се да Ви помогна.
По-късно Агенцията по приватизация продължи да не сключва този договор, неизвестно на какво законово основание.
Едва на 8 септември се подписва договора. Изминаха вече близо два месеца и половина и въпреки това по сделката няма плащания.
Възникват редица въпроси, като например: защо е това забавяне? Има ли държавата интерес от него? Не се ли нарушава законът? Защо не се постъпва, както например със сделката с "Винпром", Русе, където след неплащане в едномесечен срок, сделката беше прекратена? Разбира се, и други въпроси, които ми е малко неудобно да Ви задам в парламентарната зала.
Навсякъде през това време Вие заявявахте, пред вестници, пред представители на средствата за масова информация, че сделката е вече факт и "Оргахим" е продадена.
Във връзка с гореизложеното Ви моля да отговорите на следния актуален въпрос: какви законови основания според Вас дават възможност близо девет месеца след решението на органа по чл. 3 от Закона за приватизация, два месеца и половина след сключването на договора фирмата-купувач да не е платила нищо? Проверихте ли гаранциите за плащането, дадени от купувача, и произхода на средствата, както се изисква в закона? Според Вас държавата губи или печели от това закъснение?
Надявам се от Вашия отговор, господин заместник министър-председател, да разбера какви са били движещите Ви мотиви да го отлагате вече един месец, вместо да отговорите в 48-часовия срок, както това изисква правилникът? И защо накарахте вчера Агенцията по приватизация бързо да изпрати до купувача заплашително писмо и да му определя някакъв нов измислен срок и веднага да предостави това писмо на средствата за масова информация? Това видях снощи по телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Иванов! Госпожи и господа народни представители! Бих могъл да бъда изключително дълъг и обстоятелствен и да изтъкна всички законови причини, поради които не сме нарушили закона и агенцията не е нарушила закона. Но аз пък искам да бъда откровен и честен в случая. Да, абсолютно неоправдано дълго се забави сключването на договора за приватизацията на "Оргахим", Русе. И има много трески за дялане в работата по този договор.
Сега, единствената причина тук... Проверил съм много обстойно случая и мога да ви кажа съвсем отговорно, че единствената причина за забавянето е свързана с това, че договорът е за 11 млн.долара и че предприятието е включено в списъка за ускорена приватизация и тези пари очакваме да влязат, както знаете, в бюджета за 1997 г. Няма алтернативно сериозно предложение. И ние правехме всичко възможно да изчакаме, за да видим дали ще може да се плати.
До момента имаме много сериозни проблеми. И затова, и пак ще бъда пределно откровен, в очакване на Вашия въпрос и в днешния ми отговор от една седмица съм упражнил сериозен натиск върху Агенцията по приватизация да реши последно какво ще прави. Защото наистина е нетърпимо това положение повече, в очакване на тези 11 млн. долара да се бави договорът.
Получава се едно разминаване с общата практика. Получава се разминаване с други сделки, в които в момента, в който изтече срокът, приключва всичко.
Отговорът винаги е бил ясен. И аз съм абсолютно склонен да вярвам, защото познавам и екипа, който работи по сделката, познавам и практиката на агенцията. Единствената причина за забавянето е необходимостта, надеждата, че тези 11 млн.долара ще влязат в държавния бюджет.
Изпратено е писмо, до голяма степен и под влияние на Вашия въпрос, и отново искам да бъда абсолютно обективен, изпратено е писмо на купувача, че ако в срок до 28 ноември 1997 г. не преведе дължимата по договора сума и начислените лихви за забава, договорът се счита за развален и Агенцията по приватизация ще задържи като неустойка от 140 хил.и 99 щатски долара.
А купувачът тук, с риск да направя публични неща, които не би трябвало, може би формално по сделката, но понеже случаят наистина вече става много дълъг и досаден, купувачът в момента очаква от няколко места възможност за финансиране. И то това са сериозни институции. И това е единствената причина, поради която получава тези още няколко дни до края на месеца и от "Райфайзен инвестмън" и от три американски инвестиционни фонда, и от Гръцката национална банка. От трите места, навсякъде е вкарано вече в съответните им управителни органи. И той се надява, че поне от едно от тези три места ще получи кредит. Ако не получи кредит, разваляме договора.
Повтарям още един път, абсолютно откровен съм - да, има забавяне, има разминаване с останалите действия на агенцията. Единствената причина е, че сделката е голяма и че няма друг сериозен купувач, който да предлага подобна сума.
Ако не стане до края на месеца, разваляме договора, задържаме тези 140 хил.долара и обявяваме нова процедура. Това е положението.
Мисля, че бях достатъчно ясен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, вече се колебая дали да Ви отправям повече актуални въпроси или питания, тъй като Вие никак не се колебаете да послъгвате, дори и в българския парламент.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Е, е, е, това на нищо не прилича, сега! Аз се мъча да бъда откровен с вас.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Казването на истината, господин Божков, в българския парламент откога е обида, та Вие ми се обиждате за това?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Как може такова нещо!
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Ще Ви дам само един пример. В отговор на мое питане по отношение на приватизацията на "Хлебна мая", Русе, преди един месец Вие оттук заявихте, че със своя заповед сте махнали двамата приватизатори от СДС от ръководството на фирмата, което не можеше да е вярно, тъй като фирмата е към земеделския министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Не е към земеделския министър.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Към земеделския министър е.
Заявихте, че сте махнали областния координатор на СДС Йордан Георгиев от Надзорния съвет на "Кремиковци", което не може да е вярно, тъй като "Кремиковци" е акционерно дружество. А и до ден днешен не е провеждано общо събрание на акционерите.
Казахте, че ще го махнете от "Елкабел", Бургас и от Мелничния комбинат в Хасково, а той още е там.
Аз даже съветвам хората, на които казвате "Добър ден" да поглеждат къде е слънцето.
А по отношение на приватизацията на "Оргахим", това е един низ от нарушения на закона и преференциално отношение към един купувач.
След като пропадна опитът Ви и съдът го касира да вкарате купувача директно в управлението на фирмата, Вие вкарахте единия от тях като председател на Надзорния съвет. Разбира се, в комплекс с регионалния координатор на СДС в Русе, Теодор Панев. Той пък от своя страна вкара втория като изпълнителен директор, разбира се, в комплекс с бившия регионален координатор Евгени Стоянов. Вторият пък от своя страна назначи председател на Надзорния съвет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Извинявайте, господин председател, но беше поставен въпросът за това, че неточно се казва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нищо не поставям. А това, че Вие късно си поставихте картата не означава, че времето не тече.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Вие лично сте ангажиран с този купувач. Знаете, че нито "Вага", на която преди това искахте да продадете, нито "Химколор" сега имат необходимите 8 млн.долара. Знаете много добре, че зад тях стои "Америкън прадъкт интернешънъл" и нейното поделение "НЕСТИ". Но защо тия фирми не участват директно в ясната, открита, прозрачна и така нататък приватизация, която правите?
По повод на приватизацията на един хотел чух, че главният прокурор казва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иванов!
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Завършвам, господин председател, последно изречение. Казва, че продажбата на фирми-фантоми, зад които стои някой друг, май не е много редовна работа. Ако се самосезира за "Оргахим", дали и след като ви предупреждавахме, че има достатъчно основания, да каже: господин Божков е бил подведен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата народният представител Евгени Димитров да развие актуалния си въпрос относно извършвани съкращения в НИХФИ.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, позволете ми да приветствам господин Божков с "Добре дошъл.", тъй като вече един месец актуалният въпрос остава...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Извинявам се.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ: Нищо, аз съм длъжен да Ви поздравя. Няма нищо лошо!
Господин Божков, актуалният ми въпрос към Вас. Научноизследователският химикофармацевтичен институт (НИХФИ) е създаден през 1947 г. Повече от 85 процента от производството на българската фармация се осъществяват на технологии, разработени в НИХФИ.
От 1996 г. по решение на правителството НИХФИ влиза в състава на "Фармахим - холдинг" и е преобразувано в НИХФИ АД.
През месец юни 1997 г. с Ваша заповед Съветът на директорите е освободен от отговорност и е заменен с нов.
На 15 август се провежда ново заседание на акционерите, на което се извършва повторна замяна на Съвета на директорите.
Моят актуален въпрос към Вас, господин Божков, е: какво наложи в периода от 3 юни 1997 г. до 15 август 1997 г. да се промени на два пъти съставът на Съвета на директорите на НИХФИ АД? Как бихте обяснили действията за предприетите от изпълнителния директор масови уволнения на научни работници от НИХФИ АД? Това ли са предвидените действия, с които ще гарантирате ускоряването на реформата в индустриалната политика, записана в "Програма 2001", господин Божков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Димитров, госпожи и господа народни представители!
Господин Димитров, искам наистина да Ви се извиня за закъснението. Просто случи се, неприятно е това, че няколко петъка бях извън страната или извън София точно в момента, в който трябваше да отговарям. Това е недопустимо. Надявам се повече просто да не ми се случва.
По първата част на Вашия въпрос, отнасяща се до извършените промени в състава на Съвета на директорите в Научноизследователския химикофармацевтичен институт, мога да ви заявя следното.
На 3 юни 1997 г. се проведе общо събрание на акционерите на НИХФИ, на което в съответствие с изискванията на Търговския закон се приеха отчетът за дейността на дружеството, докладът на експерт-счетоводителя и годишният счетоводен отчет за 1996 г. На общото събрание бяха извършени промени в Съвета на директорите, свързани с освобождаването на бившия заместник-министър на промишлеността Валентин Грозданов и на изпълнителния директор Кирил Нинов. Промените в състава на Съвета на директорите бяха наложителни, за да се прекрати съществуващата ненормална обстановка за работа в института.
Бившият изпълнителен директор господин Нинов не можа да обедини колектива на дружеството. Отсъстващият през целия период на неговото управление нормален човешки и синдикален диалог доведе до изострено противопоставяне, уронващо името на дружеството, включително и продължителни ефективни стачни действия.
Освен това анализът на финансовите и икономическите резултати за 1996 г. показа рязко влошаване на показателите. Има голяма непокрита загуба от миналите години. Да не ви споменавам цифри, тук ги има изредени, ще ви дам данните в числа. И беше сменен изпълнителният директор.
Действията на новоизбрания изпълнителен директор господин Христо Даскалов не показаха възможности и желания за нормализиране на работата в института. Необходимите документи за отразяване на настъпилите промени в търговския регистър бяха представени в Софийския градски съд един месец след общото събрание. Продължиха изложения в Министерството на промишлеността, в Народното събрание, в Президентството срещу избрания изпълнителен директор.
Ние не сме преставали да си признаем, когато сме сгрешили, и аз непрекъснато подлагам на анализ назначенията, които правя. И като отчитаме значимостта на института за развитието на фармацевтичната промишленост, министерството, в правото си на акционер, притежаващ 45,83 процента от капитала на НИХФИ, свика на 15 август 1997 г. ново общо събрание, на което беше избран четиричленен съвет на директорите.
Считам, че сегашният състав на съвета на директорите има потенциал да подобри цялостната дейност на института.
По втората част от Вашия актуален въпрос, свързан с уволнения на научни работници от НИХФИ, Вие, господин Димитров, на 10 октомври сте провели среща с изпълнителния директор на НИХФИ госпожа Богоева. Срещата е била организирана по инициатива и с активното съдействие на небезизвестния господин Румен Воденичаров. По време на разговора Вие не сте споделили възражения по отношение на оптимизирането на структурата на НИХФИ съгласно решението на Съвета на директорите за частични съкращения на персонала. Нещо повече, Вие, господин Димитров, съвсем основателно и много компетентно сте дали някои съвети по начина на освобождаването на служителите. Освен това сте изразили виждането си, че основно структурната реформа се подкрепя от депутатите от Обединените демократични сили и Евролевицата.
В НИХФИ АД работят около 520 души, от които членове на ръководството по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда 83 души. Освободени са 12 души по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда - прекратяване на трудовия договор с предизвестие поради сключване на договор за управление на предприятието. Спазени са условията на чл. 326, чл. 220 и чл. 224 от Кодекса на труда. Трима души са подали молби за прекратяване на трудовите им правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда поради пенсиониране.
С оглед намаления обем на работата и за осигуряване на пълна заетост на работещите в НИХФИ Съветът на директорите е обсъдил и приел нова структура и предложение за съкращаване на числения състав.
В изпълнение на договореността по чл. 25 от Кодекса на труда са проведени две заседания на Комисията за тристранно сътрудничество - на 7 и 15 октомври 1997 г. Комисията е приела с консенсус да бъдат съкратени до 50 души. На своето второ заседание е дала съгласие за прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради съкращаване на щата на 11 души поименно. На същите на 16 октомври е отправено едномесечно предизвестие. Нито един от определените за съкращение не попада под специалната закрила на чл. 333 от Кодекса на труда.
В резюме: от работещите в НИХФИ 35 старши научни сътрудници и 132 научни сътрудници, тоест 167 души общо, са освободени общо 16 научни сътрудници. От изложеното очевидно се вижда, че не става въпрос за масови уволнения.
По отношение на третата част от актуалния Ви въпрос, свързан с изпълнението на "Програма 2001", мисля, че е естествено да предприемем всички действия, които подпомагат ускоряването на реформата в индустриалната политика. В този смисъл, след като има ръководства, които не полагат необходимите усилия за това, а в някои случаи дори и пречат за провеждането на реформата, е напълно нормално да се извършват промени в органите за управление на търговските дружества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Димитров има право на реплика.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков! Съвсем накратко: по първата част, да прибавя, че новият директор господин Нинов не е доказал качествата си, много е спорно за един месец дали това може да стане при положение, че не е излязла и съдебната регистрация и няма заповед за назначаване официално.
Второто - по отношение на новото лице, което е назначено за изпълнителен директор на НИХФИ - не приемам лично така факта, че един нехабилитиран човек може да управлява един институт само от научни работници.
Другото, срещата беше съпроводена с един от заместниците на госпожа Богоева - господин Пашалиев, и в негово присъствие и с негово знание беше проведена тази среща, за да могат те да видят всички положителни и отрицателни моменти, които са в момента в НИХФИ.
На поисканата от мен бизнеспрограма и план от госпожа Богоева, за да мога да се запозная, такава не ми бе предоставена поради простата причина, че тя с този колектив не може да работи и след като те бъдат съкратени с новоназначените ще бъде разработена бизнеспрограмата.
Непосредствено за уволнението, за което говорим, на 11 човека - то е станало след проведената от мен среща с госпожа Богоева. Всички, които присъстваха на срещата бяха уволнени.
По отношение на принципа на уволнение трябва да ви кажа - всички 10 секции в НИХФИ - тези, които са с нулеви договори за външно изпълнение на поръчки остават в системата на НИХФИ, а тези, които имат положителен икономически принос за НИХФИ, се съкращават.
Мисля, че с тези действия не се помага, така да се каже, на програмата и се създава едно излишно напрежение, господин Божков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Божков има думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Димитров, аз напълно вярвам във Вашата добронамереност. Благодаря Ви за тази информация, която току-що ми дадохте. Ще я проверя и ще Ви се обадя, за да Ви отговоря лично, ако наистина е така, както казвате. Вярвам, че от Вашите уста няма да излезе лъжа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие актуалния си въпрос относно стратегията на правителството по отношение приватизацията на карното производство и в частност на "Балканкар холдинг" ЕАД. Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Божков, уважаеми господа министри! "Балканкар холдинг" ЕАД е 100 процента държавно дружество, в състава на което влизат 18 дъщерни и 22 задгранични фирми като холдингът държи между 50 и 100 процента от акциите им. Капиталът на дружеството е 4 млрд. лева по оценка от 1992 г. В него работят към момента 8 хил. и 500 човека. Технологично свързаните с него фирми в страната са около 30 с около 25 хил. работни места. Дълговете на холдинга по мое сведение са около 50 млн. долара и 1 млрд. и 200 млн. лева по ЗУНК. От средата на 1996 г. се водят преговори с потенциални купувачи за приватизация на "Балканкар холдинг" ЕАД. По сведения от пресата са водени разговори с "ДЕУ", руските "Елит" и "Риф", "Мицубиши" и швейцарска финансова групировка. Въз основа на тези преговори има решение на Министерския съвет N 6 от 3 януари 1997 г. и решение на Агенцията за приватизация за откриване процедура по приватизация на "Балканкар холдинг" ЕАД.
Моят актуален въпрос към Вас е следният: на какъв етап е процедурата по приватизация на "Балканкар холдинг" ЕАД; в какви срокове смята правителството в лицето на Вашето министерство да приключи преструктурирането на холдинга; каква е стратегията на правителството за развитие на подемно-транспортното, в частност на карното машиностроене, като се има предвид огромното социално значение на отрасъла с оглед на това, че в него работят над 40 хил. човека? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков. Аз съм Ви много благодарен за този изключително важен въпрос - "Балканкар" наистина е едно от най-важните структуроопределящи предприятия и аз с удоволствие отговарям на такива сериозни и конструктивни въпроси.
Приватизацията на "Балканкар холдинг" ЕАД започва с решение на Агенцията за приватизация от началото на 1997 г., още от времето на правителството на Жан Виденов, като със същото решение по искане на тогавашния министър Любомир Дачев е упълномощено Министерството на промишлеността да подготви и сключи сделката.
Ние продължихме работа, но процедурата беше значително затруднена от откритото производство по несъстоятелност от Софийски градски съд по искане на кредиторите, основно "Балканбанк" АД.
В началото на лятото на тази година производството по несъстоятелност след огромни усилия, проведени редица срещи с кредиторите и постигане на споразумение беше спряно, съгласно разпоредбите на Търговския закон за реализиране на приватизационната процедура.
Както Вие сам посочихте в своя актуален въпрос, "Балканкар" е сложен комплекс от десетки дружество. В момента се изяснява цялостното финансово, икономическо и технологично състояние на холдинга и включените в него дружества.
Ръководството през тези месеци имаше за задача да стабилизира финансовото състояние на дружеството като вземе мерки за оздравяване на дъщерните дружества в холдинга. За съжаление, досегашният екип на съвета на директорите не се справи с тази отговорна задача. Затова аз с моя заповед само от преди два дни - от 12 ноември т.г., бяха освободени 5 от членовете на съвета на директорите и назначени 3 нови - професионалисти с доказани качества. Основната им задача е точното изясняване на икономическото изясняване на целия комплекс от дружества, което представлява "Балканкар", и неговото преструктуриране.
Продажбата на "Балканкар холдинг" ЕАД и неговата приватизация ще бъде извършена съгласно решение на Министерския съвет чрез приватизационен посредник - чуждестранен консултант, който ще изготви и стратегията на преструктурирането на дружеството и неговите дъщерни фирми съвместно със съвета на директорите, Агенцията по приватизацията и Министерството на промишлеността.
Вярно е, че интерес проявяват редица фирми от Русия, както и от Европа, Чехия, Швейцария и други. Засега като концепция за приватизация на холдинга Република България не е получила предложение, което да удовлетворява както икономическите, така и производствените пазарни интереси. Предложенията са повече по принцип, проявяване на интерес. Конкретна оферта с ясни виждания за преструктурирането, за бъдещето на "Балканкар холдинг" до момента не сме получили като сериозно предложение.
Консултантът, който ще назначим заедно с ръководството на предприятието, ще извърши и оценката на дружеството и неговите дъщерни фирми, отчитайки всички комплексни, технологични и стопански връзки между тях, както и производствените връзки с редица предприятия, както Вие сам посочихте, в цялата страна. Това ще послужи за целите на преструктурирането на отрасъла като цяло с оглед намирането на най-целесъобразния и защитаващ националните интереси модел на раздържавяване на този извънредно важен и стратегически подотрасъл на страната.
Искам да ви кажа само, че утре заминавам с президента на посещение в Япония, където при скорошно посещение на мощни японски инвеститори беше проявен сериозен интерес към "Балканкар". Ще използвам случая, имам вече предвидени срещи там, за евентуални разговори по отношение на бъдещето на "Балканкар". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Бойков, имате думата за реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Божков, на първия въпрос Вие ми отговорихте - на какъв етап е процедурата по приватизация на "Балканкар". Аз обаче бих искал да разбера от Вас имате ли стратегия за развитието на отрасъла. Това е основният въпрос, който Ви поставих, т.е. не за технологията на приватизация, а за реперите, за грешните условия, които сте поставили пред посредника...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Още няма такъв!
ИВАН БОЙКОВ: Който и да е той. Да, още няма такъв. Но вие като правителство, и сега признахте, че това е стратегически отрасъл, би трябвало да имате стратегия какво мислите да стане с тази фирма. Ако сега си изяснявате какво е "Балканкар" мисля, че сте на много ранен етап в развитието. "Балканкар" е доста сериозна структура и би трябвало като управляващи да знаете точно как стоят нещата там.
Въпросът ми е следният - имате ли стратегия за бъдещето на "Балканкар", а как ще я осъществите тази стратегия вече си е ваш управленски въпрос. Затова аз считам, че на втория ми въпрос не ми отговорихте. Той е принципен въпрос и бих желал, ако можете, а бих приел и писмен отговор на въпроса, но да ми отговорите, защото това е изключително важен въпрос.
Съжалявам обаче, ако така се е получило, че моето питане към Вас е било причина да уволните част от управленския състав "Балканкар". Аз познавам някои от тях и мисля, че са професионалисти и в условията, в които са поставени да работят мисля, че тази голяма задача, която сте им поставили е много трудно да бъде изпълнена за този период от време. Разбира се, това е Ваше суверенно право. Аз ще имам едно наум, в рамките на шегата, като питам следващия път, за да не се получат пак такива неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Божков има думата за дуплика.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Бойков, разбира се, че стратегията за развитието на каростроенето в България е изключително важна и както в "Балканкар", така и в министерството сме в много напреднала фаза на работа. Както знаете ние вече подготвихме своята стратегия за преструктуриране на автомобилната промишленост. Една от следващите стратегии, които ще минат през Министерския съвет, ще бъде и в областта на каростроенето. Тъй като каростроенето е концентрирано в "Балканкар холдинг", то е свързано пряко с реалността от състоянието на отделните дружества. Именно с това не можаха да се справят тези членове на ръководството. Ние и до момента не разполагаме с достатъчно обективна информация за отделните дружества. Просто голяма част от тях са изпуснати от контрол. Включително има някои, които полека-лека са се изплъзнали изобщо от контрола на холдинга, не предоставят информация, действат като получастни субекти. Вярно е, че ние неслучайно назначихме това ръководство, за което бяхме атакувани от много места, защото то включваше хора, които са били и преди това. А това са хора, които без съмнение познават холдинга и историята му и разчитахме на тяхната добросъвестност. За голямо съжаление те не оправдаха доверието.
Аз с удоволствие поемам ангажимента да Ви срещна с хората от министерството и холдинга, за да Ви покажем разработките и да поговорим - знам, че разбирате от тези неща, - да поговорим по-подробно за нашата стратегия в развитието на каростроенето. Мисля, че ще останете удовлетворен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Следват две питания към господин Божков: от народния представител Свилен Димитров относно намерение за смяна на ръководството на "Дружба" АД, град Пловдив и питане от народния представител Стефан Нешев относно промяна, вече, в съвета на директорите на "Дружа" АД, град Пловдив - изваждане от състава му на досегашния изпълнителен директор инженер Никифор Недев.
Двете питания очевидно се покриват. Бих предложил народните представители да ги развият и тогава господин Божков да отговори на двамата. Ако изхождаме от двете питания, първото е за намерения, второто е за осъществени намерения.
Заповядайте, господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Наистина моето питане бе внесено на 1 октомври и целеше да получа информация за изразени от Вас намерения. Тъй като измина твърде дълъг период и не получих отговор, аз ще си запазя правото да представя проблемите от питането си на народните представители и на зрителите по телевизията.
В последните месеци обществеността стана свидетел на множество внезапни и немотивирани сериозно смени на мениджъри на водещи български фирми. Подобно намерение на министъра на промишлеността ме накара на 1 октомври тази година да внеса своето питане.
За какво всъщност става дума? Пловдивският завод "Дружба" е най-големият български производител на амбалажно стъкло, осигуряващ над 70 на сто от нуждите на страната. Това монополно положение се дължи на факта, че останалите стъкларски заводи в началото на 90-те години закриха по-голяма част от мощностите си. Единствено в пловдивската "Дружба" не бе затворен нито един цех, не е спряна нито една пещ, не бе съкратен нито един работник или служител. В духа на новите икономически реалности и принципите на пазарното стопанство мениджърският екип предприема реализацията на сериозна инвестиционна програма. Няма друго предприятие от бранша, което да инвестира непрекъснато през последните години.
Ще си позволя да запозная депутатите с някои цифри в тази посока. Инвестициите през годините са: през 1994 г. - 170 хил. долара, през 1995 г. - 662 хил. долара, през 1996 г. - 500 хил. долара. До настоящия момент на 1997 г. инвестициите са 4,1 млн. долара. През последните две години са извършени основни ремонти на остарели производствени мощности на обща стойност за близо над 1 млрд. лв. За посочения период са усвоени над 150 нови асортимента извън досегашния обсег на предмета на дейност. Направен е сериозен пробив на международните пазари. Днес износът на фирмата е 25 до 30 на сто от общата продукция. 1996 г. е приключила с чиста печалба от 104 млн. лв., а за първото шестмесечие на тази година приходите са в размер на 20,9 млрд. лв., а чистата печалба - 3,66 млрд. лв. Средната работна заплата за деветмесечието на тази година е 236 хил. лв., а за месец септември - 261 хил. лв.
Позволих си да изложа пред народните представители всички тези цифри и факти, защото на фона на общото състояние на нашата икономика днес мен лично те ме впечатляват. Защото след всичко това за мен следва нелогичното, неразбираемото.
На 7 октомври тази година бе свикано общо събрание на акционерите с точки в дневния ред: промяна в устава на акционерното дружество и промяна в ръководството - Ваше решение, господин министър, което разбуни в голяма степен духовете не само на работниците и служителите от "Дружба", но и на пловдивската общественост. Смятам, че тези тревоги имат своето основание. В мътните години на икономически и обществен преход настоящият мениджърски екип не позволи на никого да застане на входа и изхода на предприятието, което може би засегна сериозни интереси на икономически групировки. След първия тур на масовата приватизация 18,73 на сто от акциите преминаха у приватизационен фонд "Петрол", 6,27 на сто са дребните акционери, а 15 на сто са предвидени за преференциално изкупуване. Предстои и касова приватизация за останалите 60 на сто. Интерес към тях проявяват водещи европейски фирми от бранша. Тези факти и намерения са в основата на тревогите на служителите на "Дружба" АД. Те породиха въпроси, на които представителката на министерството в акционерното събрание госпожа Мирела Анастасова не можа да даде дори задоволителни отговори, нещо, което доведе до провала на събранието и насрочване на ново такова за началото на месец ноември.
Създаденият инициативен комитет за защита интересите на колектива декларира, че ежедневните протести в завода ще продължат докато правителството не реши въпроса в полза на предприятието. Има готовност да се премине и към гражданско неподчинение, включително със спиране на пещи, което ще е с фатални последици на производствения цикъл. От общо 1600 работници и служители 1238 са положили подпис в защита на настоящия изпълнителен директор инженер Никифор Недев, безспорен специалист, израснал като такъв в завода, преминавайки през различните професионални нива на йерархия.
И сега ще се върна отново към съдържанието на моето питане, внесено преди месец и половина в Деловодството на парламента.
Моят въпрос към Вас, господин министър, бе: кое налага извънредното заседание на общото събрание на дружеството с точка в дневния ред смяна на ръководството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Нешев, ако не възразявате и Вие да развиете Вашето питане. Заповядайте.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Аз съм притеснен, защото в никакъв случай не искам да допусна да бъда продължение на питането на господин Димитров. Моето питане не е съобразено с него, не е по повод на неговото питане и не е във връзка с неговото питане, а най-малко искам да бъде и в условията моята политическа сила да бъде поставена в зависимост или в паралел с политическата сила, която отправя питането. Затова ще кажа само две думи: аз направих питане, господин Божков, поради това че ми бе възложено от регионалното ръководство на Евролевицата в Пловдив, която подкрепи и издигна кандидатурата ми, да направя това питане, и, второ, заради пристрастието ми към едно понятие, към което мисля, че и Вие имате слабост - технократа. Аз застанах зад един технократ, който, изминавайки пътя от ниските нива на производствено-административното управление, стигна до нивото на управител на фирма, показвайки качества на технократ. Човек, който може да вземе в своите ръце суровината и чрез ефективно производство да я превърне в стойностен обществен продукт, конкурентоспособен и да реализира достатъчно ефективна печалба за обществото. Ние трябва да ценим такива хора, да ги приобщаваме. И това беше подтекста на Евролевицата и моят, да приобщаваме технократите, които искат да служат на демокрацията и на пазарната икономика.
Благодаря ви. Не искам да ми отговаряте на питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нешев, уважаеми господин Димитров. Все пак въпросът Ви е поставен и аз мисля, че трябва да Ви отговоря.
Свиканото на 7 октомври 1997 г. Общо събрание на акционерите на "Дружба" АД - Пловдив, не е извънредно, а редовно, в съответствие с разпоредбите на Търговския закон. Първото Общо събрание на акционерите на "Дружба" АД е проведено на 28 март 1997 г. и е свикано еднолично от изпълнителния директор господин Недев, за когото Вие тук лобирате, без решение на Съвета на директорите на дружеството, с определен от него дневен ред - създаване на смесено дружество. Целта на това смесено дружество е скрита приватизация чрез намаляване на държавния дял и държавното участие. Нещо, на което бяхме свидетели в последните месеци на правителството на Жан Виденов като широко използвана система в няколко министерства, най-вече в промишлеността, земеделието и туризма.
Образуването на смесеното дружество е подготвено от предишното ръководство на Министерството на промишлеността и заповедта е подписана от министър Дачев. Една седмица преди общото събрание настоящото ръководство на министерството, запознавайки се с документите, установи редица нарушения. Нарушени са изискванията на Търговския закон - липсва протокол и решение на Съвета на директорите за увеличаване на капитала на дружеството и чл. 21 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, редица решения на Министерския съвет във връзка с § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, липсва съгласие на Агенцията за приватизация за намаляване на държавното участие в дружеството.
Смесеното дружество, което големият специалист господин Недев, очевидно, че е специалист и то ясно в какво, образува с две фирми, едната от които е фантом, регистрирана в Ирландската офшорна зона с наименованието "Варна глас ЛМТ", Дъблин, Ирландия, а другата е "Капами" - Гърция. Двете фирми не притежават необходимия капитал, за да получат контролния пакет от 52 на сто от акциите на "Дружба" АД в Пловдив. Направен е опит от страна на изпълнителния директор Недев стойността на машините за ремонта на цех 2 да се представи като капитал на тези две фирми в смесеното дружество, а фактически заводът ги изплаща със собствени средства.
Господа народни представители, не е ли достатъчно само това за смяна на изпълнителния директор, който очевидно е действал не в защита на държавните интереси, а в своя личен интерес и този на свързаните с него заинтересовани лица?
"Дружба" АД е в процедура на касова приватизация. Не зная коя фирма ще закупи дружеството, тъй като процедурата не е завършена в Агенцията за приватизация. Работническо-мениджърският колектив може да участва в касовата приватизация независимо дали господин Недев ще бъде изпълнителен директор и независимо от неговото място в предприятието. Дружеството ще бъде приватизирано от този, който представи най-добрите условия в своята оферта, така както многократно сме заявявали и така както правим.
Въпреки обстойната финансова и производствена справка, която Вие, господин Димитров направихте тук от трибуната, трябва да ви уведомя, и Вие сигурно знаете това, щом толкова добре сте се запознали, че в дружеството е извършена финансова ревизия, обхващаща 2-годишния период - от началото на 1995 г. до края на първото тримесечие на 1997 г., която показва и други неща, които вие тук не отразихте. В момента фирмата "Пастор", Македония, дължи на "Дружба" АД от 1990 г. около 1 млн. долара. Фирма "Жан Сами Хадат енд Ко" ООД, Ливан - около 400 хил. долара. Причините за тези несъбираеми вземания са неперфектно сключени договори от страна на изпълнителния директор за износ на продукция с клиенти със съмнителна търговска репутация. С тези суми, господа, е ощетено дружеството и респективно държавният бюджет.
Изпълнителният директор еднолично е подписал договор за внос на огнеупор от Китай за ремонт на ванни пещи в цех N 2. В България от години се внася огнеупор за стъкларската индустрия. Известни са и фирмите-производителки, качеството на предлагания от тях огнеупор и издръжливостта му. Китайски огнеупор досега не е внасян и съответно не са известни качествата му. Обичайната практика в такива случаи е предварително да се изпробват качествата на непознатия огнеупор, да се закупят няколко блока, които се монтират на възлови места в стъкларската пещ. След наблюдение се взема решение за изграждане на пещ изцяло със съответния огнеупор
Това изпълнителният директор, разбира се, не е направил, а по време на 10-дневна командировка в Китай подписва договор за внос на огнеупор, без да докладва в Съвета на директорите изгодността на сделката и съответно без тяхното решение подписва договора.
Никой от останалите членове на Съвета на директорите не е виждал този договор.
Готовата продукция на завода, показва финансовата ревизия, от години се продава на вътрешния пазар по две цени - по-ниска и по-висока, без за това да има официален регламент, утвърден от Съвета на директорите, а цената се определя по лична преценка на вашия добре известен специалист господин Недев. Такъв начин за процедиране винаги допуска злоупотреби.
През този период, за който е направена ревизията, неправилно е отчитана печалбата на дружеството, като е нарушаван Законът за счетоводството, с цел да се внесат по-ниски данъци и вноски в бюджета. Намерена е налична незаприходена готова продукция. Установено е неправилно бракуване на готова продукция. Установено е неправилно отчитане на бракуваното количество готова продукция. И още много други нарушения, няма да се спирам на всички тях.
От досега изброените както по отношение на създаването на смесено дружество, така и по отношение на финансовата ревизия очевидно се налага смяната на изпълнителния директор, който в досегашната си дейност не се е ръководил от интересите на работещите в дружеството или пък от интересите на държавата.
Мисля, че няма никакви основания за протести от страна на работещите в завода, защото те няма да загубят социалните си придобивки. Точно обратното, нашето мнение е, че със смяна на ръководството ще се пресекат злоупотребите в завода, което ще доведе до подобряване на финансовото състояние и оттам съответно до увеличаване на социалните придобивки на работниците.
От тази гледна точка учудващо е участието на народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица - господата Благовест Сендов, Петър Мутафчиев, Георги Божинов и Велко Вълканов - в протестните акции в завода. Прави впечатление, че изпратената до мен анонимна протестна декларация е подпечатана с печата на дружеството, който би трябвало да стои у неговия директор. Изводът от това е, че е ясно кой стои зад протеста и кой го инспирира.
Общото събрание на акционерите на 7 октомври не е успяло да гласува втора точка по предложения нов състав на Съвета на директорите поради грубо и непристойно държание на част от акционерите. Смятам, че за преустановяване на работата на Общото събрание определена вина има същият този господин Недев, на когото е било възложено организирането на събранието.
При създалата се ситуация това естествено налага насрочването на ново общо събрание, допълнителни разходи за дружеството и за държавата, доколкото тя е основен акционер, и забавяне на процесите на преструктуриране и приватизация на дружеството.
Мисля, че достатъчно обективно и точно отговорих на Вашите въпроси. Съжалявам много, че трябваше да занимавам както народните представители, така и многобройните зрители и слушатели на телевизията и радиото с един толкова неприятен случай. Обаче ние ще бъдем безкомпромисни към подобен тип опити за дискредитиране на ръководните състави на българските предприятия. Съжалявам много, господин Недев се оказа много добър професионалист, но в друга област, а не в областта на ръководенето на държавно или на предприятие, което се приватизира. Благодаря. (Единични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър-председател! Повечето от тезите, които изложихте, за мен са очаквани и аз ще се спра...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Защото са верни.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Това е отделен въпрос дали са верни. Те са верни от Ваша гледна точка. Аз ще си позволя да изложа част от мотивите на засегнатите, а именно на работниците и служителите в предприятието.
Вие обвинявате господин Недев в скрита приватизация. Много добре знаете, че за такъв акт той има разрешение от министър Дачев, споменахте го във Вашето изложение, това разрешение е отменено от министър Дачев и впоследствие потвърдено и от Вас, след което е прекратена работата по създаването на смесено дружество. Но факт, безспорен факт е, че с това решение е запозната и госпожа Мирела Анастасова, представител на министерството, като член на борда и затова има протокол, подписан от нея. Това би трябвало също да го знаете.
Така че обвиненията за някакви намерения за скрита приватизация според мен са абсолютно неоснователни.
Вие обвинявате господин Недев и в редица неправилни мениджърски решения. Но затова колко са правилни, може би трябва да се погледнат резултатите и на другите фирми от бранша и аз неслучайно подробно изложих всички тези цифри и факти в моето изложение.
По повод ревизията. Аз също имам копие от нея. Но знаете, че към ревизията после различни служебни лица от фирмата са представили обяснения на повечето от заключенията.
Така че трябва добре да се познава производственият цикъл, характерът на самото производство, за да могат да се дадат точни и конкретни становища по засегнатите от ревизорите проблеми.
Двете цени на продукцията на вътрешния пазар, предполагам, че това е практика не само на господин Недев, знаете, че едно предприятие като "Дружба" има клиенти, с които търгува постоянно и които осигуряват голяма част от пласмента на нейната продукция. Аз считам за нормално към тях да се подхожда с една политика и да има друга политика за клиентите, които дават дребни поръчки.
Доколко е участието на народните представители от Демократичната левица в стачните действия на колектива? Моите колеги присъстваха в завода, поканени от инициативния комитет. Такава покана бе отправена към всички народни представители от Пловдив. За съжаление моите колеги от СДС не намериха за необходимо да се включат в групата. (Реплики от СДС: Не е необходимо.) Това е Ваше решение, естествено.
В инициативния комитет, който стои зад своето ръководство, има представители на всички политически сили, включително и на СДС. Затова е хубаво да се запознаете с материалите, които излязоха в пловдивската преса.
Аз ще задам своите въпроси: ще се срещнете ли с представители на инициативния комитет, за да чуете и тяхната гледна точка? Защо не разпоредите проверка за всички нарушения, ако има такива, а се подвеждате по недоказани обвинения на лично засегнати лица? Тук аз визирам пловдивската "Подкрепа" и някои нейни активисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господа министри, колеги!
Господин Божков, Вие си позволихте нещо много силно - да поставите под съмнение моя морал, свързвайки го с морал на човек, който е държавно опасен. Това твърде много ме засегна. Това ме кара да Ви задам не два, а три въпроса.
Ние с Вас разговаряхме ли, че работническо-мениджърската приватизация може да се извърши с допълнения и на чужд инвеститор, тъй като те не могат да наберат средства за пълната цена на стойността, на която е оценен заводът.
Вторият ми въпрос е: може ли един недобронамерен администратор да реализира положителни икономически резултати, в това число... (Реплики от СДС: Може.) Недей ме учи мен! Аз съм работил в завод от работник до директор и знам как става това. Мен не ме учи!
И вторият ми въпрос е: цената може ли да се договаря свободно, стига да не бъде под пълните разходи и обикновената търговска печалба, за да бъде конкурентоспособна и да се реализира? Това съответства ли на пазарен принцип или не съответства?
И третият ми въпрос: не е ли по-добре, ако има извършени криминални деяния от ръководителя, той да бъде сменен от съответните органи, които ревизират и движат подобни въпроси, а не от Министерството на промишлеността? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Нешев, не казвайте, че е трети въпрос, защото нямате право на три. Ще го приемем като продължение на втория.
Господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Нешев! Знам, че Вие предложихте при промените в закона да официализираме участието на чужди инвеститори, но аз тогава казах, че предложението на Евролевицата е драстично и в същината си е вярно, но народните представители като че ли няма да го гласуват, както не го и гласуваха.
Може, господин Нешев. Вие сте били директор на предприятие, аз също съм работил в предприятие, винаги можеш да докараш положителни резултати при възможност, че можеш да докараш 2 пъти по-големи положителни резултати и част от тях да откраднеш. Много е лесно. Всички, които са работили в стопанското ръководство знаят, че винаги можеш да намалиш печалбата, а част от нея да откраднеш.
По отношение на цената на стоката. Разбира се, че е пазарна. Въпросът е, че очевидно финансовата ревизия е установила, че не е било на базата на пазара, а на базата на предпочитания към опредeлени купувачи.
Но всъщност отговарям повече на господин Димитров. Господин Димитров, съжалявам много, обаче не мога да се съглася с Вас по никакъв начин, че господин Недев, аз много съжалявам, че продължаваме да занимаваме народните представители с някакъв си господин Недев, колкото и симпатичен да Ви е той и да го защитавате толкова яростно, защото господин Недев е инициирал създаването на смесеното дружество, което е нормалното, и, разбира се, с готовност е получил подкрепа на едно такова измислено смесено дружество от министър Дачев.
Така че, познавайки правилата на създаване на смесени дружества, те не се инициират от министерството, а се инициират от дружеството и господин Недев с огромно удоволствие очевидно е инициирал такова дружество в противоречие на няколко члена на няколко закона и господин Дачев благосклонно е потвърдил неговото желание да наруши закона. Така че тук изобщо не може да става въпрос за това, че министерството, покривайки неговите закононарушения, практически го оправдава.
Вашият въпрос е: дали ще се срещна с инициативния комитет?
Аз мисля да не се срещам с инициативния комитет по простата причина, че Вие току-що казахте, че в него участвали представители на всички политически сили. Аз, доколкото знам, съгласно Закона за политическите партии в предприятията не може да има организации на политически сили. Така че едва ли мога да се срещна с представители на политическите сили от предприятието. За тази цел ще има общо събрание, на което въпросите ще бъдат решени.
Има очевидни данни, съвсем ясни данни за нарушенията на господин Недев. Има очевидни причини той да бъде освободен от поста изпълнителен директор. Общото събрание ще реши това, когато бъде проведено в съответствие с нормалните процедури и със закона и господин Недев не пречи за неговото провеждане, то Общото събрание на акционерите ще реши какво да прави. Държавата като участник в това общо събрание и акционер ще изпрати свой представител и това е нормалният ред за провеждане на общите събрания.
Ако трябва да се срещам с Инициативния комитет на "Дружба", с него би трябвало да се срещнат вероятно и другите акционери от "Дружба". Вероятно и приватизационните фондове и индивидуалните акционери също трябва да проведат разговори с Инициативния комитет, което е абсолютно безсмислено. Има си ред, има си начин на действие. Когато господин Недев си събира инициативен комитет, нека той да си се среща с него. Аз ще си върша работата като министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Димитров да каже доволен ли е от отговора.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз съм много радостен, че чух Вашия отговор, господин Божков, а именно, че Вие няма да се срещнете с колектива на това основно за отрасъла предприятие.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кой отрасъл?
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Стъкларският отрасъл. Ако сте ме слушали, щяхте да разберете.
Мен повече ме изненада тук информацията, която получих, за участие на депутати от Евролевицата в разговори с Вас по въпроси за приватизацията на предприятието.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (встрани от микрофоните): Тук в пленарната зала беше казано това.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Не съм запознат. Явно докато депутатите от Демократичната левица се срещат с хората по места, с работниците, някои други колеги се срещат с министрите - различни прийоми на политическа работа.
Много ме изненада и Вашето отношение за начина на постигане на положителни резултати в предприятията. Ако това го пренесем към ръководеното от Вас министерство, си обяснявам как ще направим 4-процентния ръст през идващата година.
Не мога да бъда удовлетворен от Вашите отговори, тъй като те се разминават коренно с очакванията на работниците и служителите. Аз не исках да занимавам пленарната зала с господин директора на предприятието, исках да изразя тревогите на колектива, техните основателни тревоги, тъй като, предполагам, че работниците на "Дружба" не искат да бъдат сполетени от съдбата на техните колеги от завод "Бряст" и някои други пловдивски предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Нешев се отказва.
Има думата народният представител Кирил Ерменков да развие актуалния си въпрос към господин Муравей Радев, министър на финансите, относно състоянието и перспективите на "Промет" ЕООД, гр. Бургас.
Заповядайте, господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Муравей Радев, уважаеми господа министри! Едноличното дружество с ограничена отговорност "Промет" - Бургас осигурява работна заетост на повече от 1100 души от Бургаския регион, от които основната част са тясно специализирани, с квалификация, получена в средни, полувисши и висши учебни заведения, създадени за подготовка на кадри за Стан-300, основната производствена мощност на дружеството.
В края на 1996 г. "Промет" е включен в списъка за изолация на предприятия. Работата бе значително намалена. Неритмично се осигуряваха суровини за производството. Голяма част от работниците и служителите няколко месеца са в принудителен отпуск. Финансовото състояние на предприятието е тежко. "Промет" дължи на държавата повече от 2,5 млрд. лв., основно натрупани от предишното ръководство. Не е изпълнена и не се изготвя една сериозна оздравителна програма за излизане от тежкото състояние. Проблемите на "Промет" се задълбочават и поради неизяснената позиция, господин министър, на Министерството на финансите и Министерството на промишлеността за настоящето и бъдещото на дружеството.
Във внесената правителствена програма за приватизация на държавните предприятия за 1998 г., която получихме вчера, "Промет" е включен в списъка за 1998 г. за приватизация. Обсъждан е и въпросът за евентуалното обединяване на "Промет" със "Стомана" - Перник.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е какви действия предприемат Министерството на финансите, включвам тук и Министерството на промишлеността, естествено, за нормализиране обстановката в "Промет" и изпълнение на договорните условия, в това число за изплащане на заплатите на работниците и служителите.
Какви мерки предвижда правителството за преструктурирането, финансово и технологично оздравяване на дружеството още до края на 1997 г. и с програмата за 1998 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! "Промет" ЕООД, Бургас е едно предприятие, което е включено в програмата за оздравяване, към която програма и предприятията, включени в него, Министерството на финансите има пряко отношение. Самото предприятие е едно от, бих казал, може би най-новите, едно модерно предприятие, оборудвано към 1988 г. Изградено е по изискванията на западните стандарти за това производство. Капацитетът му е около 800 хил. тона годишно преработка на стомана. За жалост обаче неговият производствен цикъл изцяло е построен на зависимостта от получаването на съответните заготовки от другите две металургични предприятия в България. А това са "Стомана" - Перник и "Кремиковци". Тези две предприятия подават основната суровина, с която производството на този завод може да функционира. В противен случай този завод бездейства.
Продукцията на "Промет" е предназначена преди всичко за вътрешния пазар. На вътрешния пазар обаче тази продукция среща една много силна конкуренция в лицето както на изделията на "Кремиковци", така и на "Стомана" - Перник, които са в същата гама, още повече че те имат цялостен цикъл на преработване - от рудата и суровината до крайното изделие, нещо, което отсъства в първата част от възможностите на "Промет".
По отношение на външния пазар това предприятие е изключително неконкурентоспособно и то най-вече поради това, че неговите производствени мощности са натоварени не повече от 10 до 20 на сто. Вие знаете, че при такава производствена мощност не е възможно цената да бъде конкурентна, тъй като условно постоянните разходи на това предприятие многократно надвишават онези, които биха били допустими, ако говорим за конкуренция на външния пазар.
Още през 1996 г. - някъде към средата на 1996 г., преработката на суровините е намаляла двукратно спрямо 1994 г., а в началото на 1997 г. фактически предприятието е спряло да работи, спряло е производственият цикъл. Впоследствие започва едно ходене по мъките. Отвреме навреме един от двата стоманодобивни гиганта му подава малко суровина и то нещичко прави. В резултат на това "нещичко" за първото тримесечие на тази година е натрупана загуба от 1 млрд. лева. За първото шестмесечие - за полугодието, тази загуба нараства на 2 млрд. лева. Към деветмесечието на тази година тази загуба става 2 млрд. и 700 млн. лв. При тези условия в съответствие с принципите, заложени в програмата за оздравяване, би трябвало това предприятие да бъде закрито.
В момента се прави един истински опит това да не се случи. Единствената възможност това да не се случи е по някакъв начин да се постигне съвместно производство между трите големи бази на металургията в България - "Кремиковци", "Стомана" и това предприятие, за което Вие питате - "Промет" - Бургас.
Нещо подобно е залегнало в приетата от правителството програма за развитието на стоманодобивната промишленост в България в началото на този месец. Точно по времето, когато Вие ми задавате въпроса, се извършва едно усилено договаряне между ръководствата на тези три предприятия за възможните форми на такова едно сътрудничество. Точно тези дни текат тези преговори.
Има едно създадено напрежение в колектива на предприятието и то е абсолютно обяснимо. Просто в несигурността, в която съществува днес това предприятие, в този повече от 1000-членен колектив е естествено да се породи подобно напрежение. Имаме отправени сигнали и за недостатъчно ефективното ръководство на предприятието от сегашния му ръководител, от ръководния му екип. В момента точно тези сигнали се проверяват. Не са изключени и персонални промени в това ръководство.
Във всеки случай поне онова, което до този момент беше причина, и то обективна причина да спре производството, дори и да има заготовки, това бе спирането на газоподаването от "Булгаргаз" поради неизплатените до този момент задължения към държавата - един път, и от друга страна - към "Булгаргаз".
От няколко дни подаването на газ е започнало, всъщност от 12 ноември вече се подава газ. Така че предприятието в момента има възможност и да заработи. Да заработи, но при тези условия, за които преди малко ви говорих.
Не е възможно само това предприятие да оцелее. Просто не е възможно, предвид на тези неща, за които говорих. И няма възможност да бъде създадена достатъчно добра оздравителна програма, която в тези условия да извади това предприятие и да го направи печелившо.
Има и още един елемент. В момента ние сме назначили посредник. Ние сме договорили, по-точно, посредник за приватизацията на Металургичния комбинат "Кремиковци". Това е една известна английска фирма - "Аткинс". Възложили сме на нея и евентуалната приватизация, проучването на възможностите за такава приватизация и на "Промет". Надяваме се с общи усилия да не се случи най-лошото на това предприятие, защото ако наистина нещата тръгнат към една гарантирана продължаваща загуба по-нататък, няма да имаме друг изход, освен да го закрием. Искрено се надявам обаче това да не се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
Господин Ерменков, имате право на реплика.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор.
Аз въпреки всичко очаквах мерките, които взема правителството, пак повтарям, и двете министерства, които са ангажирани с развитието и в бъдеще на тази дейност, да бъдат оповестени, тъй като, както знаете, стачката продължава и, господин Радев, аз съм убеден, че с Вашето участие или упълномощени от Вас хора, след това, което казахте и пред Народното събрание, пред народните представители, Вие бихте могли да създадете една по-нормална, по-добра обстановка и да не се допуска продължението на стачката в други форми и евентуално гражданско неподчинение.
Смятам обаче, че трябва сериозно да се обсъди въпросът за бъдещето на това технологично оборудване, както казахте, модерно. Моята информация е, че продукция на "Промет" и на "Стан-300" има и външни интереси в страни и предприятия.
Това са едни добри възможности самостоятелно или в кооперация с други предприятия от основните гиганти на стоманодобива, "Промет" и хората, които работят, обществеността от Бургаския регион да получат един добър резултат и, бих казал, работа на семействата на тези хора, които сега са в принудителен отпуск. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Радев не желае думата за дуплика.
Има думата народният представител Георги Агафонов да развие своето питане към господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно хода на сеитбата на есенниците. Заповядайте.
ГЕОРГИ АГАФОНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Уважаеми господин Върбанов, проблемът с изхранването на населението на страната вълнува целия народ. Тъй като на 20.10.1997 г. изтече оптималният агротехнически срок за приключване на есенната сеитба, която практически осигурява хляба на страната, искам да попитам: Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа направило ли е всичко необходимо, за да осигури засяването на площите, които гарантират изхранването на населението?
Повод за настоящото ми питане е голямата ми тревога от неофициална информация, че към настоящия момент са засети едва 4-5 млн. дка есенници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агафонов. Има думата господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агафонов! Впечатлен съм от факта, че независимо от тревогите Ви с вашата банка, с вашата партия, със списъка на генерал Бонев и с органите на КАТ, Вие все пак намирате време да се тревожите и за сеитбата на есенниците, като проявявате загриженост относно осигуряването на хляба ни. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
Проблемът с осигуряването на достатъчното зърно е стратегически, поради което правителството и повереното ми ведомство отделят особено внимание. Още повече, когато имаме и тежкия спомен от голямото социално напрежение, свързано с недостига на пшеница и дългите опашки за хляб през миналата зима.
Как протича сеитбата на пшеницата и ечемика през тази есен?
По прогноза, изготвена на базата на структурите на земеделските култури през последните няколко години и предварителните проучвания на областните управления по земеделие, гори и аграрна реформа, се предвижда за реколта 1998 г. да бъдат засяти около 12 млн. дка с пшеница, около 3 млн. дка с ечемик и около 100-150 хил. дка с ръж и третикали.
Засяването на тези площи гарантира производството на достатъчни количества хлебно зърно, а при по-благоприятна в агрометереологическо отношение година е вероятно да има излишъци от хлебно зърно.
Предсеитбената подготовка на площите и самата сеитба през тази есен започна с няколко дни закъснение, поради проблеми с прибирането на царевицата за зърно и слънчогледа. Падналите повсеместни валежи през последните дни на месец октомври също така са причина за нейното забавяне. Но сега в страната ежедневно се засяват по 300-350 хил. дка, което е един добър темп за приключването на есенната кампания.
В Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ежедневно се получава информация за хода на сеитбата и данните показват, че към 13.11.1997 г. са засети 9 млн. 224 хил. 828 дка с пшеница и 2 млн. 321 хил. 753 дка с ечемик.
Така че, Вашата информация, уважаеми господин Агафонов, освен че е сравнително стара, е и много неточна и се разминава с реалната действителност.
На въпроса дали нашето министерство е направило всичко необходимо за успешното провеждане на есенната сеитба, Ви отговарям следното: най-важното, което направи правителството на Обединените демократични сили и министерството, е, че бяха осигурени добри изкупни цени на реколтата от пшеница 1997 г. Напомням Ви, че цената от 230 хил. лв. за тон - втора група, 210 хил. лв. за тон втора - Б група, и 190 хил. лв. за тон - трета група, даде възможност на голяма част от производителите да си осигурят необходимите средства за новата сеитба.

С решение на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от 10 септември 1997 г. бяха открити две финансови линии за подпомагане производителите на пшеница. Първата е на фючърсна основа - изкупува се на зелено пшеницата за хляб реколта 1998 г. по цена 230 хил. лв. за тон, като 70 на сто от цената се изплаща при сключването на договорите, а останалите 30 на сто след предаването на продукцията. Втората линия е преференциален кредит, като Държавен фонд "Земеделие" покрива 50 на сто от основния лихвен процент. По този начин е осигурен ресурс в размер на 80 млрд. лв.
Убеден съм, уважаеми господин Агафонов, че с тези мерки правителството и министерството осигуряват добри финансови условия за нормалното провеждане на есенната сеитба за реколта 1998 г. и се надявам, че с това, което Вие научихте от мен, Вашите тревоги ще станат с една по-малко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Има думата господин Агафонов за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ АГАФОНОВ (независим): Няма какво да бъда учуден, тъй като беше видно, че миналия петък, когато аз имах питане, господин Бакърджиев държа този тон и има това поведение. Виждам, че господин Върбанов е един негов достоен следовател. Дано след няколко месеца да може да каже, че наистина тези декари са засети.
Аз не зная дали той е информиран, че още по времето на министър Румен Христов е бил изготвен проект за национална поземлена информационна система и защо този проект е замразен. И как получава той тази информация? Мисля, че на това той трябва да ни отговори.
През миналата година бяха засети над 15,5 млн. декара, а както виждаме досега не сме сигнали и цифрата 10. Но дори и това да е така, ако през тези дни, след като е минал срокът, са засети 5 млн. декара, господин Върбанов, и сеитбената норма е увеличена средно от 5 до 8 кг. това прави над 25 хил. тона семена, които са на стойност 10 млрд. лв., а може би и повече.
Също така ние знаем, че след изтърваване на агротехническите срокове, това се отразява негативно върху всички производствени процеси, а има вероятност нормите на добива да бъдат до 30 на сто по-ниски. Питам ви кой ще покрие тези загуби, които общо достигат над сумата от 23 млрд. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агафонов.
Има думата министър Венцислав Върбанов за отговор.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Агафонов, аз искам да Ви припомня само, че съм министър на земеделието, горите и аграрната реформа, а не министър на снеговалежите. И още нещо. Вземете днешната преса и прочетете какво е мнението на специалистите по отношение на есенната сеитба и дали в момента това, че се сее, е вредно за страната. Защото Вие цитирате цифри, които явно не разбирате. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Господин Агафонов се отказва от правото си да вземе думата.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие актуалния си въпрос към Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно негови изявления в медиите. Заповядайте, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, знаете, че винаги съм имал достойно уважение към Вас, имал съм достойно мъжко отношение към Вас. Аз съм полицейско чедо, същото е и моята приятелка, чийто баща, като шеф на МВР в Стара Загора умря през 1980 г. с неизплатен апартамент, никога в живота си не е имала автомобил.
Моето питане е просто и ясно. След изнесения от Вас констативен протокол за работата на Комисията за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, прочетен пред народните представители на пленарно заседание на 22 октомври 1997 г., където не фигурираше името на депутата Жорж Ганчев, отправям към Вас въпрос: по кой текст от закона Вие обявихте по Българската национална телевизия и Българското национално радио, че депутатът Жорж Ганчев е картотекиран като сътрудник на бившата Държавна сигурност? Допълвам: шефът на контраразузнаването, който е работил с Вас, когато Вие сте работил като млад служител в отдел "Убийства", ген. Мишо Михайлов излезе по агенция "Балкан", по радиото, по телевизията и по вестници и каза: "Жорж е жертвата, разследвана от Мирчо Спасов 13 години. Срещу Жорж са доносничили. Покойният Милко Гайдарски, бившият футболист, разработвал Жорж от 1986 до смъртта си." И на всичко отгоре не видях никакви документи на срещата ми с Вас, които наистина да доказват нещо, което е доказуемо. В смисъл: господин Кирил Маричков подхвърли на в. "Труд" и други вестници компилация от 6 документа, монтирани в един и подписа на ген. Мишо Михайлов беше използван. Той го заяви лично на пресконференцията.
Моят въпрос също е: защо не потърсихте отговорните за това престъпление хора? Кой е изнесъл тези документи, кой ги е компилирал, кой е направил този монтаж?
И последният нюанс по въпроса ми е: защо след грабежа на компютри и принтери на "Дондуков" 9, на цялата ни каса на "Шипка" 13, на цялата ни редакция на в. "Българин", всички компютри и принтери, Българската национална полиция не отвърна с никаква активност, никакъв резултат и остави ние да бъдем като агънца в гората? Благодаря. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър Бонев за отговор.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Ганчев, Вашият въпрос очевидно беше оставен за десерт на парламентарния контрол.
Комисията по Закона за достъпа до документи на бившата Държавна сигурност, наред с другите цели, които следваха от закона, си постави една много сериозна, много важна цел - да не допусне по никакъв начин изтичане на информация преди официалното огласяване на имената. Нещо, което, както си спомнят всички, стана по времето на Великото Народно събрание. Спомнете си колко интриги имаше тогава от публикации във вестниците, преди официално огласяване в парламентарната зала.
И във връзка с това много голяма беше изненадата на цялата комисия, когато единствен от хората, с които комисията се срещна, още на 21 септември Вие сам си признахте в интервю пред в. "24 часа", че сте викан в комисията и сте видял картона си. Само два дни след това Конституционният съд реши да не се огласяват картотекираните сътрудници.
Разбираме, че Вие не бихте си признал, че сте картотекиран, ако бяхте изчакал решението на Конституционния съд. Очевидно лоша шега ви е изиграла избраната тактика да се защитите, бягайки пред вятъра.
В деня на огласяване на досиетата журналисти ми зададоха въпрос, защо не съм прочел името на Жорж Ганчев, след като сам си е признал, че е картотекиран? И отговорът ми беше, че той наистина единствен си е признал предварително, че е картотекиран, но именно за това, че е картотекиран, не е бил в списъка.
Това е отговорът ми на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър, аз съм бил окачествяван във в. "24 часа" и всички други вестници като камила, като дракон, като човек, който изнасилил стринка си Гюрга и убил неродената й щерка... (Смях в залата.)
Не съм признавал абсолютно никакви подобни неща пред никакви вестници! А вестниците могат да кажат, че аз съм убил някой без да спра на червения светофар например и тиражирано Вие си позволявате да нарушавате закона.
Аз Ви питам по коя точка от закона Вие нарушихте същия и огласихте по радио и телевизия нещо, което Конституционният съд Ви нарежда да бъде тайна? (Смях в залата.) Това е моят въпрос.
И второ, аз бях човекът, който... Колеги, не вие, а аз бях откомандирован от спортната рота за отказ да вляза в ДКМС. Вие всички сте били функционери на тая организация! (Е, е, е! и смях в залата.) Затова не ми продавайте на мен демокрация!
И още нещо: страхотно е важно да кажете на тези хора, колеги мои, че аз бях човекът, който ви подхвърли това зелено картонче и ви каза: или Соколов, или Кольо Добрев, или някой подобен е направил този картон, тъй като аз съм светла личност, която служи на България и се гордея с това. (Оживление.)
Кажете ми аз съм бил български шпионин в Англия ли? Искам да кажете и на тези хора. Български шпионин във Великобритания ли? Ако това е така, аз се гордея с него. Само че не е така, няма доказателства и Вие нарушихте закона.
Нарушението на закона също е, че с Ваше разрешение и Ваш подпис бяха поставени видеокамери, бяха поставени микрофони и полицейски екип срещу един народен представител и аз в Страсбург ще Ви питам официално защо Вие нарушихте правата и закона. И Вас, и господин Татарчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, нито Соколов, нито, убеден съм, министър Добрев са направили Вашия картон. Отнесете се към тези, които наистина са го направили и недейте застава тук в такава поза, която е обичайна за Вас, но вече доста дотегна.
Има думата господин Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Ганчев, много добре знаете какви топли чувства изпитва към Вас цялата Комисия по Закона за досиетата. Не е необходимо да викаме всички шефове на специални служби, за да кажат колко любезно се държаха с Вас и Вие с тях.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Това е вярно.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Хвърляне на картони не е имало.
Що се отнася до това по кой закон съм огласил това нещо, аз пак повтарям: съжалявам, че единствен от всички Вие си признахте, че сте бил картотекиран (смях в залата) преди огласяването на решението на Конституционния съд. Но ако все пак трябва да отговоря по друг начин, бих Ви задал въпроса: по кой закон Вие си признахте, че сте картотекиран?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Не съм признавал. Това е лъжа и е вестникарска манипулация. Вие знаете това много добре. Вие нарушихте закона и трябва да отговаряте пред тази зала.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз това и правя. Не в статия в "24 часа", а във Ваше интервю на 21 септември се казва следното: "Отидох при генерал Бонев онзи ден и пред всички шефове на разузнавания и на МВР им казах: да, аз рано или късно ще управлявам България, не си въобразявайте, че законът ще има давност! Господата от СДС ми готвят шапка с перо и аз им казвам: господа, не ви ли стига клеветническата кампания, искате още?".
И в същото интервю казвате, че Ви е било показано от комисията на генерал Бонев някакво картонче... Това е признание, господин Ганчев, съжалявам. Никой от останалите картотекирани не си призна, че е викан в комисията.
Но тъй като искате официално да кажа дали сте бил шпионин или не, искам да Ви кажа: ако се промени законът, имате всички шансове да си чуете името. (Смях и единични ръкопляскания.)
Що се отнася до въпросното интервю, в подзаглавието му е казано следното: "Казах на Бонев, че рано или късно аз ще управлявам България".
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): В това бъдете сигурни. (Оживление и смях в залата.)
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Ганчев, искам да Ви кажа, че аз много сериозно и с много голяма загриженост се отнасям към тези Ваши намерения. Бог да пази България! (Силен смях и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
С това приключихме днешния парламентарен контрол.

За процедура има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за провеждането на извънредно заседание във вторник от 14 ч. с дневен ред:
1. Законопроектите, които са внесени по тематика радио и телевизия. Изброявам ги:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители на 11.ХI.1997 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Георги Агафонов на 18 юни 1997 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Георги Агафонов на 21.Х.1997 г.;
- законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Любен Корнезов и група народни представители на 8 юли 1997 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Любен Корнезов на 12.ХI.1997 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Иво Атанасов на 12.ХI.1997 г.
Това е точка първа.
2. Законопроект за МВР - второ четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Мотивирам се с чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Ви моля, господин председателю, да подложите на гласуване предложението за извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Против това предложение за извънредно заседание някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 184 народни представители: за 140, против 36, въздържали се 8.
Предложението за извънредно заседание във вторник, 18 ноември 1997 г., е прието.
Още едно процедурно предложение от госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя второ процедурно предложение за прекратяване на дебатите по законопроекта за МВР и за преминаване към следващата точка от дневния ред - законопроект за облагане на доходите на физическите лица - първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 124, против 27, въздържали се 15.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Законопроектът ще бъде разгледан на първо четене.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Има думата председателят на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-01-47/29.10.1997 г.
за облагане доходите на физическите лица,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 12 ноември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за облагане доходите на физическите лица N 02-01-47, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 1997 г.
На заседанието присъстваха госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Данъчна администрация", и независими експерти, участвали в подготвянето на законопроекта.
Законопроектът бе представен от госпожа Андреева, която изтъкна, че действащият Закон за данък върху общия доход е от 1950 г. Независимо от многократните му изменения и допълнения този закон не кореспондира както с новите икономически условия, така и с водещите принципи в данъчното законодателство на страните с развита пазарна икономика.
За привеждане на системата на облагане доходите на физическите лица с променените обществено-икономически условия в страната правителството внася настоящия законопроект. В него са заложени следните основни принципи:
1. Обхваща се облагането на доходите на физическите лица, доходите на предприятията на едноличните търговци и доходите на някои предприятия, които са юридически лица.
2. Основа за облагане с този данък е годишният доход на лицата, получен от трудови правоотношения, занаятчийска дейност, свободни професии, услуги с личен труд, от селско, горско и водно стопанство, от продажба и замяна на недвижимо и някои видове движимо имущество и други доходи, които не са определени като необлагаеми и не са освободени от облагане. Полученият общ годишен доход се облага след изтичане на календарната година по единна таблица, независимо от източниците на същия.
3. През течение на годината доходите от трудови правоотношения се облагат авансово ежемесечно по месечна таблица, която представлява 1/12 част от годишната таблица. Удържаният през годината данък се приспада от данъка, определен върху общия годишен доход, и разликата се довнася или връща на лицето.
4. Законопроектът разширява обхвата на лицата и дейностите, облагани с окончателен годишен (патентен) данък. Целта е чрез определяне на ниски размери на данъчното задължение да се осигури възможност за развитие на малкия бизнес.
С патентен данък се облагат физически лица и предприятия, извършващи определените в закона дейности и с годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв.
Размерът на данъка се определя в закона с долна и горна граница, в рамките на които общинските съвети, съобразно конкретните условия, да определят размера на данъчното задължение на всяко лице. Предложените в закона размери са съгласувани с националните асоциации и други браншови организации.
По законопроекта се проведе обстойна дискусия по всички аспекти, изразиха се критични становища и се поставиха въпроси, на които представителите на Министерството на финансите отговориха.
Принципно законопроектът се подкрепя като несравнено по-добър от сега действащия закон, но се направиха и редица критични бележки и предложения за неговото подобряване. По-съществените съображения, изразени от някои народни представители, са следните:
1. Наименованието на законопроекта не съответства на обхвата на данъчно задължените лица, посочени в чл. 1.
2. Структурата на закона не е добра.
3. Има някои неоправдано сложни процедури на облагане и необосновани задължения за гражданите.
4. Определението на понятието "местни лица" не съответства на определението му в други закони - Закона за валутния контрол и валутните ценности.
5. Патентният данък опростява работата по облагане доходите на съответната категория данъкоплатци и насърчава развитието на малкия бизнес, но не са избегнати някои от слабостите по неговото приложение досега.
6. Предложените размери на патентния данък се оценяват като сравнително ниски. Според едни народни представители това е положително за развитието на този бизнес и следва да се подкрепи, а според други този данък не съответства на данъчната тежест, понасяна от други социални групи от населението.
7. Списъкът на професиите, подлежащи на облагане с патентен данък, да се разшири.
8. Патентният данък да не е окончателен, а авансов. След изтичане на годината лицата да се облагат по общия ред. На това съображение други народни представители възразиха.
9. Не са определени понятията "доход" и "имущество", които се имат предвид в настоящия закон.
10. При облагане на имуществото не се отчита влиянието на инфлацията върху неговата цена.
11. Данъчните преференции на земеделските стопани са валидни до 2000 г. Това облекчение да се потвърди и в този закон, а след това доходите от земеделие и животновъдство да се облагат върху принципите на патентния данък.
12. Предложените таблици за облагане доходите от трудови правоотношения формират твърде висока средна облагаема ставка.
Предлага се снижаване на данъчните ставки и увеличаване на необлагаемия минимум до 100 хил. лв.
13. Различно се третират дивидентите по този и по законопроекта за корпоративното подоходно облагане.
14. Авансов данък да не се удържа от доходи по нетрудови правоотношения.
Изразените становища отразяват желанието на народните представители за подобряване на законопроекта, за да не се налагат чести изменения и допълнения в него.
След приключване на дискусията се проведе гласуване за приемане на законопроекта на първо четене.
Предложението бе подкрепено от всички народни представители, с изключение на 1 гласувал "против" поради несъгласие с необлагаемия минимум и намаляването на броя на етажите в таблицата за облагане на доходите и 2 "въздържали се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене внесения от правителството законопроект за облагане доходите на физическите лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Цонев за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение във връзка с първото четене на законопроекта за облагане доходите на физическите лица да поканим в залата госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Данъчна администрация", и госпожа Диана Динева и господин Тодор Табаков, експерти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противни становища? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Цонев.
Гласували 117 народни представители: за 114, против 3, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Моля да поканите в залата госпожа Андреева, госпожа Димова и господин Табаков.
Не съм получил списък за изказвания от нито една парламентарна група. Имате думата за изказвания.

Има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект за облагане доходите на физическите лица на практика провежда принципите в европейското и световното законодателство в тази област. Той е съобразен с новите икономически условия, в които се намира Република България.
Първото нещо, което искам да кажа е, че се въвежда принципът на единно облагане по единна скала, който е приет в световното и европейското законодателство, където приоритетен е годишният доход и месечно се правят вноски от една дванадесета част. Характерното е, изключително важно, което бих искал да спомена, че в проекта за закон се предвижда да не се облагат с данък общ доход социалните разходи, тези, които са на базата на някакви нормативи или на подписан колективен трудов договор. В настоящото законодателство това са разходи, които се облагат.
Имайки предвид, че според действащите принципи в момента социалните разходи могат да бъдат в рамките на 10 на сто от фонд "Работна заплата" и в повечето от случаите те се надвишават до 12, 13, дори 14 на сто, смятам, че необлагането на тези разходи е един изключително важен момент. Защото само чрез това ефективната данъчна тежест пада с около 1,5 на сто, според моите изчисления. Няма да се облагат и картите за пътуване в градския транспорт. Няма да се облагат и пенсиите, лихвите по влоговете и депозитите. Цялата тази материя се споменава в чл. 12.
Тъй като много се говореше за доходите от продажба или замяна на апартаменти, къщи, вили и т.н. и тяхното облагане, важно е да се каже, че няма да се облагат апартаменти, къщи или вила, включително прилежащата земя при условие, че са били основно жилище на продавача не по-малко от 3 години преди продажбата или замяната. Също така няма да се облагат до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача. Също и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата или замяната е повече от 5 години.
По този начин на практика се прави опит и надявам се, че той ще бъде ефективен, да се облагат тези, които под формата на физически лица правят покупки и след това продажби, без да се облагат по другите закони.
Важно е и въвеждането на принципа на определяне на местни или чуждестранни лица, като вече не гражданството, а престоят в страната решава кой да бъде облаган. Това е едно хармонизиране с европейското законодателство. Ако едно чуждестранно лице живее в страната 185 дни, тогава вече то може да се облага за световните си доходи, един термин сравнително нов за нас.
Признават се вноските за ДОО като разход. Не е без значение и въвеждането на патентния данък, което според мен лично е едно изключително позитивно решение.
В момента се оказва, че около 63 на сто от хората, които упражняват някакви занаятчийски или други дейности, не се облагат с никакъв данък. И там, където този данък е въведен като патент, на практика той се внася 100 на сто. Въвеждането на този патентен данък е наистина едно изключително облекчение. Друг е въпросът, че някои колеги от комисията, а и аз лично смятам, че за някои дейности трябва да се повиши максималната граница на платения годишен патентен данък.
Законът е максимално опростен. Аз смятам, че той е добре структуриран и ще позволи да може да се прилага, да се администрира лесно както от страна на данъчната администрация, така и от страна на фирмите и на физическите лица, които подлежат на това облагане.
Понеже става въпрос за патентния данък, аз смятам, че е важно и това, че на практика тези граници, които фигурират в патентния данък, са обсъдени и са по предложение на браншови структури на асоциации, на производители. Но въпреки това моето становище е, че в някои от дейностите трябва да се повишат максималните граници.
Бих искал да кажа и нещо по отношение на ефективната данъчна тежест. Тъй като този въпрос много се коментира. В данъка се въвежда като необлагаем минимум сумата от 60 хил.лв. Но имайки предвид това, че социалните разходи на практика няма да бъдат облагани, когато те са по колективен трудов договор или по други нормативи, което означава, че това се отнася поне за 70-75 на сто от заетите в момента в страната, този необлагаем доход косвено ще достигне до около 70 хил.лв.
Има идея, разбира се, да се повиши необлагаемият минимум. Предполагам, че с министерството и в комисията ще се обсъди този вариант и ще се излезе на второ четене с едно по-прецизирано решение. Но според таблицата, която ни е дадена за ефективната данъчна тежест, аз не се съмнявам, че тези изчисления са коректни, при месечен доход от 175 хил.лв., например, което е средното в момента за страната, а по таблицата за 1997 г. ефективната данъчна тежест е 17,03, а по таблицата, която се предлага за 1998 г. ефективната данъчна тежест е 16,40, като се намали 1,5 на сто, за който говорих, по мои изчисления, във връзка с необлагането на социални разходи, тази ефективна данъчна тежест за тези, които са с подписани колективни трудови договори, със социална част, ще бъде около 15 на сто.
В заключение. Аз се надявам, че ползотворната дискусия, която в комисията беше проведена, ще продължи. Ще се направят сериозни, градивни предложения. Смятам, че основата, която е проекта за закон за облагане на доходите на физическите лица, е един сериозен документ. И предлагам на колегите този проект да бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Убеден съм, че този закон заслужава голямо внимание. Аз смятам, че това внимание трябваше да предизвика по-голям интерес и от страна на народните представители, защото според закона и техните доходи ще бъдат съпроводени с една по-голяма данъчна тежест.
Не за това обаче ми е думата и не за това ми е тревогата, и не за това са ми възраженията по този законопроект.
Аз ще се спра на законопроекта не в неговата технологична част, не от гледна точка на данъчните процедури, в които отношения то има положителни страни. Предишният оратор изтъкна и някои елементи в закона, които заслужават да бъдат подкрепени. Нашата цел обаче е и друга - да видим какво е съчетанието, връзката между облагането на доходите на физическите лица и общите индивидуални доходи; съчетанието между различните данъчни и осигурителни плащания; как изглежда този законопроект от гледище на средния по доходи българин.
Нека като отправна точка да използваме средната заплата така, както тя се очаква да бъде към края на годината, приблизително в размер на 175 хил. лв. Два процента е личната осигуровка по данък обществено осигуряване - 3500 лв. Един процент вноска за осигуряване срещу безработица - 1750 лв.
От края и началото на следващата година така, както предвижда правителството, ще трябва да се удържа 6-процентна вноска за здравно осигуряване. Пак според същата база това са 10 500 лв. При допълнително осигуряване за дете - 2100 лв.
Ако приемем, че едно семейство има едно дете, а според Закона за местните данъци и такси се предвижда, че тези такси ще бъдат между 20 и 40% спрямо минималната заплата, и като среден размер вземем 30%, това са 18 000 лв. месечна такса за детска градина.
Общо 25 850 лева.
Вярно е наистина, че повечето от тези средства, що се отнася до осигуровките, ще бъдат приспадани от облагаемата маса преди изчисляване на досегашния данък общ доход. При това положение той възлиза средно на около 16%, а в абсолютен размер - 27 500 лв.
Когато прибавим обаче към тази сума, освен споменатия данък общ доход или по сегашната терминология дохода, който ще формира физическото лице само от една средна заплата, споменатата вече такса и осигурителните плащания, това означава, че в абсолютен размер той ще трябва да се лиши от 45 500 лв., което възлиза на 25% от месечната заплата.
Следователно още в началото една четвърт от заплатата не може да отиде за реално потребление.
Какво още трябва да се плати с тази средна заплата? Нека да вземем като ориентир издръжката на едно жилище в границите на 70 кв. м в някой от окръжните или по-големите градове. В груби, но доста точни изчисления около 70 хил. лв. за парно, 10 хил. лв. за ток, 10 хил. лв. за топла и студена вода.
Следователно само необходимата издръжка на едно двустайно жилище излиза в границите на около 100 хил. лв. Прибавете тези данъчни и осигурителни задължения и тогава ще се окаже, че от тази средна заплата за реално потребление остават не повече от 30-40 хил. лв. Или това означава, че с тези средства може да се закупи или 1 кг хляб на ден, или 1 л прясно мляко. Тук не се включват никакви разходи за транспорт, за лекарства, за телефон - все неща, които поне в минимален размер формират основната, елементарната потребителска кошница на българския гражданин, като се има предвид, че в момента над 90 на сто от българските граждани живеят на социалния или на жизнения или под жизнения минимум.
Ето това е реалната картина на закона от позицията на отделния човек, но този човек, който можем да наречем днес средната класа в България. Не говоря дори за хората с по-ниски доходи. Вярно е, че там и облагаемата част поради по-ниския абсолютен размер формира и мако по-малък данък, но картината става още по-мрачна.
Каква е тази картина сега в макроикономически план? Данъците в страната така, както предвижда проектобюджетът за 1998 г., ще бъдат увеличени един път и половина. Данъкът върху недвижимите имоти се увеличава почти четири пъти, едно увеличение, което в значителна степен е наложително с оглед на привеждането на тези плащания към пазарни условия.
Твърде висок обаче е данъкът върху масовите автомобили, тези, които са по средна кубатура и среден размер на конските сили, като се има предвид и тяхното овехтяване, че много от тях са на по 10, 15, 20 години и тяхното поддържане само по себе си изисква средства. Тук не говоря даже за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" - още едно значително по размер плащане.
Данъкът върху доходите на физическите лица се предвижда като обща маса да нарасне 2,65 пъти, а данъкът върху печалбите намалява и е 0,64 спрямо 1997 г. Тук, разбира се, отчитаме необходимостта да бъдат актуализирани амортизационните отчисления и известен спад спрямо предходната година е неизбежен. Но така много релефно се очертава кой ще плаща основната част и за финансовата стабилизация, и за икономическия преход. След като в Декларацията за национално съгласие беше изтъкнато, че трябва да се намери справедливо разпределение на данъчните тежести, днес се оказва, че основната тежест ще бъде поета от лицата, които работят по трудови правоотношения и получават невисоки доходи, от едноличните търговци и свободните професии, от тези, които упражняват различни видове занаятчийска дейност, защото като се видят патентните вноски за част, не казвам за всички, но за част от тези професии, те също са значителни по размер. Това автоматично ще влече след себе си един път и половина-два пъти увеличение на цените за тези най-необходими услуги. И тогава се оказва, че за много от гражданите тези услуги ще бъдат недостъпни, а покривайки всички необходими свои разходи, плюс плащане на годишния патент, някои от тези професии ще бъдат в по-неблагоприятно положение, отколкото досега.
Цялата тази картина се завършва с обстоятелството, че разходите за заплати са само около 11% от бюджета. Или искаме този нисък относителен дял спрямо икономиките и бюджетите на развитите страни да бъде натоварен с по-голям данък от досегашния върху доходите на физическите лица.
Убеден съм, че е необходимо да се направят няколко съществени промени в предлагания законопроект:
- да се въведат поне още две нива в данъчната скала, за да се създаде по-справедлива диференциация по отношение на ниските и средните доходи;
- да се повиши необлагаемият минимум поне на около 80-90 хил. лв., а не както е сега - 60 хил. лв., отчитайки и инфлационните процеси, и най-необходимите разходи, които трябва да плати всеки един български гражданин за своята издръжка;
- да се преразгледат размерите на патентния данък за някои от предвидените в него професии и дейности и да се предложи поне малко по-голямо облекчение за даренията, които са за социални нужди. Тоест сегашните 3% от дохода да станат поне 5% необлагаеми.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Сега са 20.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, аз говоря за тези, които са по чл. 22, мисля, а не за предходната точка, където се предвижда облагане с 20-процентна ставка. Но това трябва да важи за годишната маса, а не само за еднократно облагане. Така че там и текстът не е много ясен, но не се спирам на тези детайли.
В заключение. Ние трябва да направим някаква равносметка за това каква икономика изгражда България и какви доходи ще формират физическите лица. Оказва се, че ние се намираме, и ще се намираме, ако продължаваме по този път, в по-тежко състояние и в по-неблагоприятно социално положение, отколкото преди десетина години. Защото тогава хората получаваха невисоки заплати, но достатъчни при ниските цени на потребителските стоки и услугите, плюс една все пак работеща икономика, която допринасяше за възпроизводството, за осигуряване на основните социални дейности.

Сега предвиждаме все по-високи данъци за отделния гражданин, вноски за всички социални дейности като осигуровки, без да се подобрява качеството на услугите, при стагнираща икономика и без запазване дори на относителния дял на разходите за оказване на различните видове социални услуги. Смятам, че този модел на икономическо и финансово развитие ще дава все по-тежки социални отражения и мисля, че това, което е по нашите възможности, е поне да бъдат направени корекции в посочените четири-пет направления, за да може този закон да бъде съобразен както с финансовите, така и със социалните реалности.
Но тъй като аз имам не само колебания, но мога да изразя почти горчивата убеденост, че тази част от философията на закона няма да бъде променена от неговите вносители и от мнозинството, което ще го подкрепи, смятам, че така, както мнозинството от българските граждани, особено тези със средни и с ниски доходи, няма да приемат този законопроект, поради тази причина аз също няма да го приема. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Искам да Ви отговоря с езика на цифрите и с фактите от дебатите в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и с нашите намерения относно промяната в някои неща на данъка между двете четения, за да не изглежда картината така, както я описвате. Прави ми впечатление, че всяко обсъждане на данъчен закон - това е вече четвърто обсъждане - тук се развива една картина от "Апокалипсис сега" на Копола. Ако така ще представяме нещата пред хората, аз ще започна на всяко изказване да развивам картината на "Апокалипсис вчера".
И за да не бъда голословен, ще си послужа с езика на цифрите. По сега действащата таблица е първата колонка, която ще съобщавам. По таблицата, която предлага законът, е втората колонка, която ще изчитам, за да се убедите в увеличенията на данъка, който ние даваме и за който ние...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кажи каква е инфлацията между двете колони!...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всичко ще кажа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Няма да го кажеш!...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: 50 000 лв., нула, и двете колони;
60 000 лв., 3,3 процента, нула по тази за догодина;
80 000 лв., 8 процента, ако запазим сега действащата, 5 на сто, ако приемем новата;
120 000 лв., 13,33 на сто, 12 на сто;
150 000 лв., 15,47 на сто, 14,8 на сто;
160 000 лв., 16 на сто, 15,5 на сто;
175 000 лв., 17 на сто, 16,40 на сто и т.н.
Кажете една цифра на работна заплата или на доход, за да ви кажа разликата. Никъде няма увеличение! Има намаление.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): А кажи сега инфлацията!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нея ще я видим в края на годината! Ще ги видим нещата, инфлацията ще видим и ще съпоставим.
По отношение на тази таблица аз ще ви я дам, за да я имате за сведение.
По отношение на това дали сме съгласни да променим някои неща или не. Говоря за патентния данък.
Господин Стоилов, понеже към Вас е отправена репликата, моля да ми обърнете внимание! Става въпрос за патентния данък - Вашите колеги, в лицето на професор Стоилов, изразиха обратното становище, че патентният данък е необосновано нисък. Аз Ви предлагам най-отговорно да седнем и да помислим по патентните данъци - кои да намалим и кои да увеличим. Това, което сме дали, са наши примерни изчисления, водили сме се от една единствена мисъл, наистина да помогнем на малкия бизнес. Защото той е тук, а не в ДДС-то. Да се разберем! Той е тук, точно тук е! И помощта за него е точно тук! Така че сме отворени. Ще приемем всякакви разумни предложения, дори предлагам заедно да ги направим.
Има още много неща, на които аз ще се спра в изказването си. Исках само тези две неща да кажа като реплика на Вашето изказване, че не всичко е така, както го четем.
Приемам това, което каза Венцеслав Димитров, за инфлацията. Ще седнем, ще изчислим и по това ще говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
За втора реплика, заповядайте, господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мислех да не Ви репликирам, обаче Вие изглежда сте завеждащ популизма по отношение на данъчните закони. Ясно пролича от Вашето изказване носталгията по миналото преди десетина години. Ние всички знаем защо се стигна до тук. Всички знаем, че тогава се живееше на зелено и лошото е, че точно ние, тези, които сме на възраст около 35-40 години, ще трябва да изплащаме този огромен външен дълг, който остави Българската комунистическа партия! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
И тъй като говорите за данъци, за данък общ доход, аз предполагам, че вие съзнавате, че хората, които все пак получават някакви доходи и се облагат по скалата, за която говорих и аз, и господин Цонев, и която ясно показва, че ефективната данъчна тежест от миналата спрямо тази година и тази, спрямо идващата година намалява, но вие не трябва да забравяте, че в България има 2 млн. и 400 хил. пенсионери и 700 хил. безработни, които пък нямат никакви доходи и точно в името на социалната цена на реформата ние ще трябва да направим едно добро разпределение на тази социална цена, за да бъде поносима реформата от всички.
Ясно е, че във високите етажи на месечния доход, примерно, при една заплата от 320 хил.лв., ефективната данъчна тежест за 1998 г. се предлага да бъде около 21 процента, а за средната заплата - 16,40 на сто. При заплата около 480 хил.лв. вече ефективната тежест е 24,50 на сто - с 6-7 процента в повече. В този смисъл смятам, че вашето становище, че няма равномерно разпределение на социалната цена, просто е необосновано.
Всички данъчни закони, които сега гледаме, са и в пряка кореспонденция с бюджета. Ще има социална политика тогава, когато има с какво да си позволим тази социална политика. И тъй като днес не обсъждаме бюджета, а вие говорите и по бюджета, трябва да ви кажа, че в проекта за бюджет за 1998 г. за пръв път от началото на прехода в България са заложени толкова много средства за социални дейности и социални грижи. Можете да проверите това, което говоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Трета реплика няма.
Господин Стоилов, ако желаете, имате правото на дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
В това, което каза господин Цонев, дължа да направя две корекции - това, че ние предлагахме още при първото изменение на данъка върху общия доход, един от първите актове на този парламент, необлагаем минимум в размер на 60 хил.лв. и смятам, че това беше много по-реалистично. Това, че днес се предлагат същите 60 хил.лв. е едно изоставане спрямо минималните потребности, защото изчисляването на инфлацията за този момент и предвижданата прогнозна инфлация изискват ние да покачим тази сума към визираните от мен средства в размер на 80-90 хил.лв. необлагаеми. Такова предложение аз не виждам в законопроекта. Ако днес вие го оповестите като ревизия на законопроекта, в тази част мога да приветствам промяната на вашето мнение, но тогава пък не виждам защо трябва да ни възразявате, а не да потвърждавате правилността на това, което се каза.

Не съм употребил думата "апокалипсис" и няма нужда да се връщаме нито към миналия, нито към сегашния. Аз говорих с числата, които се отнасят към отделния човек. И мисля, че тези числа са най-релефният израз на резултата от закона.
Що се отнася до данъчната тежест, тя нараства с 1 или 2 на сто. Наистина това не е толкова много, но при това състояние, в което се намират хората, това е непосилно за тях.
Що се отнася до популизма, аз не искам да тълкуваме значението на тази дума, защото тя може да бъде възприемана и положително. Ако популизъм е това народните представители да бъдат по-близо до тежненията на хората, нека всички да бъдем популисти, а не да претендираме защо едни са такива, а други не са. Ако вие или който и да е от нас живее с този остатък от 30-40 хил.лева, за който казах, какъв е този популизъм? Това е мизерия. Ето това е думата.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: А през януари?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние не сме дошли в името на януари, защото, ако трябва да се оправдаваме постоянно с януари, тогава защо извършихме промяната? Вие казахте, че можете да направите нещо повече, а не по-малко. Иска се да правите поне толкова и постепенно малко повече. Така че тогава защо беше загубата на тази енергия?
Що се отнася до живота на зелено, изоставете тази примитивна идеология. Мисля, че повечето от нас не са живели на зелено, защото тогава хората не получаваха голяма част от реалната цена на своя труд, която отиваше или за потребление, или за развитие на икономиката.
Що се отнася до дълга, то това е една реалност. Има безработни пенсионери, но следователно връзката между икономическите и социалните проблеми не може да бъде късана. Това е една погрешна философия, че първо трябва да разрешаваме само проблемите на икономиката, а ще дойде някакво светло бъдеще, както и преди се е говорело, в което ще дойде време и за грижата за хората.
Така че нека наистина да погледнем суровите реалности такива, каквито са не за да спечели някой от нас, а за да могат да преживеят хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Заповядайте за процедура.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с важността на разглеждания на първо четене законопроект за облагане доходите на физическите лица предлагам на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заповядайте за противно становище.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, предвид важността на проблема предлагам да проверим кворума и тогава да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има две предложения: едното за удължаване на работното време в рамките на два часа до завършване на разглеждания законопроект, второто е за проверка на кворума.
Проверка на кворума ще бъде направена чрез поименна проверка.
Моля секретарите и квесторите да направят необходимото, за да имам списъка на народните представители и да направя проверката на кворума така, както беше поискано.
Междувременно ще поставя на гласуване направеното предложение за удължаване на работното време. Направено е предложение за удължаване на работното време. Поставям това предложение на гласуване - работното време да бъде удължено максимум с два часа, докато завършим разглеждането на тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 111, против - 15, въздържали се - 3.
Предложението за удължаване на работното време е прието.  При това положение ние продължаваме нашата работа.
Има думата народният представител господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изложа пред вас своето мнение по въпроса за Закона за облагане доходите на физическите лица. Това е един нов закон, внесен от Министерския съвет в Народното събрание. Смятам, че този закон е на качествено ново ниво спрямо досега действащото законодателство, защото той по нов принцип урежда тези данъчни отношения с гражданите, премахва колизиите на закона от 1950 г., всички поправки до ден днешен. Много добре е разработена главата с източниците на доходи, кои доходи са облагаеми, кои доходи са необлагаеми, фактически освободени от облагане, каква е данъчната основа, как се определя. Особено положително е това, че при определянето на данъчната основа са разделени видовете начини на нейното определяне, като отделно е разгледан въпросът с трудовите правоотношения, доходите от продажба на земя и недвижимо имущество, доходите от наем, рента, аренда, други доходи, данъчно третирани при прекратяване на дейността и други дейности.
Според мен най-важният момент в този законопроект това е въвеждането на годишен патентен данък. С това ние правим най-голямата крачка при подпомагане на дребния и среден бизнес в България. Ставките по този данък и тази таблица във всички видове услуги и дейности според мен не са високи. Но те не трябва да стават по-високи именно затова, за да може дребният и среден бизнес да се развиват по-пълноценно, да може да натрупа капитали и, дай Боже, в бъдеще да стане по-голям.
В това отношение искам да направя връзка с изказването на господин Янаки Стоилов, че имало ставки, които били високи и това щяло да повиши цената на услугите. Това не е вярно. По мои изчисления тук няма цифра, по която един едноличен търговец, занаятчия да не може в продължение най-много на месец да изработи своя данък за годината. Така че смятам, че това са абсолютно реалистични цифри.
Именно тази глава, този патентен данък за мен има два ефекта. Единият ефект е легализиране на доходите на малкия бизнес. По информация на Сметната палата по време на обсъжданията в Комисията по бюджет и финанси се разбра, че 63 на сто от регистрираните фирми в данъчните служби реално не плащат данъци, защото накрая отчитат своята печалба до необлагаемия минимум. Това за мен не може да бъде реалистично. От връзките ми с хора, от разговорите ми с такива бизнесмени това наистина е така.
Но наистина общата данъчна тежест за дребните фирми е непосилна. И затова е този резултат на практика в данъчните служби - укриване на доходите. С приемането на патентния данък в Закона за облагане доходите на физическите лица реално тези хора ще могат да платят своите данъци без да има нужда да крият доходите си, без да нарушават закона.
Те ще могат в рамките на оборот до 75 млн. годишно, именно това е дребният бизнес, който не е обложен с ДДС, тези хора ще могат реално да платят своя данък и независимо от това какъв резултат ще имат в края на годината, те ще имат един и същи данък, тъй като той е обявен предварително. Това ще даде по-голяма свобода за действие и стимул за тяхната инициатива в бъдеще, тъй като колкото и по-голям доход да имат оттук нататък, данъкът е един и същ. Това ще ги накара 80 - 90, може би 100 на сто от техния оборот да бъде осчетоводен, защото те по този начин ще легализират всички свои доходи и няма да им се налага в бъдеще време някой данъчен инспектор или данъчна полиция да ги пита как са си построили къщата, как са си купили колата и защо имат едно или друго имущество. Това ще ги освободи от тази тежест и хората ще могат спокойно да работят и да знаят, че са си платили данъка.
Същевременно това ще доведе до натиск върху едрите търговци, върху едрия бизнес, върху служителите, защото те, закупувайки стоки с фактура, с документи, усвоявайки този оборот, който те правят като дейност, това означава, че едрите производители ще бъдат принудени също в по-голям процент да осчетоводят и да декларират своите обороти и своята дейност. Това според мен ще доведе косвено до едно глобално повишаване на събираемостта в България, което може би ще доведе като резултат, ако всичко това е успешно, догодина да се намали по-чувствително данъчната тежест във всички ставки и закони за целия бизнес. С това смятам, че ние правим най-голямата крачка в данъчната реформа тази година още, в този момент и даваме реален шанс, реална преференция на дребния и на средния бизнес.
Според мен в таблицата за облагането на доходите на физическите лица наистина има намаление на данъка. Тук е спекулация да се говори, че няма реално намаление на този данък. Вярно, тази тежест е висока, не е достатъчно намалена, но в този момент, при валутен борд, това може да си позволи държавата, това може да си позволи държавният бюджет. Ние не трябва тук популистки и спекулативно да говорим и да не се замисляме как ще се плащат социалните разходи, обезщетения и други задължения на държавния бюджет.
С това аз ще завърша. Конкретни и други неща, които имам, ще направя като предложение между първо и второ четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клявков.
Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, много се съмнявам, че има 124 човека, поглеждайки към залата. И тъй като действително говорим за данък физически лица и тъй като проблемът е много важен, нека да бъде поименно гласуването, да видим колко човека са в залата и тогава да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При положение, че има такова искане, ще бъде направена проверка, като, както преди малко помолих, моля за съответните списъци. Но докато получа списъците, за да направя проверката, ще продължим нашата работа.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Моля да се съсредоточим и да работим върху закона. Виждам, че дойдоха повече хора, отколкото в началото. Още повече, че законът е изключително важен.
Аз преди малко може би малко прибързано се зарадвах, че най-накрая господин министърът благоволи да дойде за разглеждането на един закон, обаче той си отиде. Бих желал все пак той да чуе тези работи, които ще кажа.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Той няма да ги разбере.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, той ги разбира много добре, госпожо Величкова, защото сме работили заедно с него долу-горе по тези неща и се разбираме с една дума. Но затова ще бъда малко по-просторен в изказването си.
Уважаеми колеги, пак дължа да отбележа, че този закон, както и другите данъчни закони, се вкара от Министерството на финансите в нарушение на действащия Устройствен закон за държавния бюджет без разчет какви допълнителни приходи или с какви допълнителни разходи е свързан, както между другото Министерството на финансите е длъжно да се произнесе по всеки законопроект от всеки един народен представител, а камо ли за такъв законопроект, който го предлагат от Министерството на финансите, то да не може да се произнесе! Аз даже се изненадах, че господин Цонев ги защити, като каза "ами те откъде ще знаят". Извинете, ако хората в Министерството на финансите не знаят какво работят, кой знае? Ние ли знаем? Това че не предлагат разчет какво допринасят, колко допълнителни пари влизат в държавния бюджет по този закон...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Това го има.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това го има, да. Просто се изненадвам. Те казват нови данъчни закони идват и ние не знаем какво ще приберем. Ами за какво е цялата тази бюджетна процедура, нали на тези хора в министерството затова им се плаща, за да работят и да кажат какви пари ще съберат и какви няма да съберат. Или какви разходи. Ако те не знаят, да се научат. Ако не могат да се научат, да се търсят такива хора, които знаят. Ако такива хора, които знаят, в България няма, да докараме от чужбина и да им плащаме баснословни долари. Обаче така да се работи, както го въведе това между другото господин Димитър Костов, предишният министър на финансите, едва ли не той искаше да му дадем бланков бюджет - против такова нещо аз поне докато съм тук, винаги ще протестирам и няма да се съглася!
Колеги, наистина това е нов, много важен закон. Преди няколко години Министерството на финансите под една друга форма се опита да прокара подобен закон, обаче още на равнище Бюджетна комисия законът беше върнат. И беше върнат на два пъти. Първият път, господин Цонев, беше по време на управлението на СДС. За да ви кажа, че тогава СДС в парламента беше обективен коректив на правителството си. Защото законът не струваше.
Моята обща оценка на закона е, че този закон естествено е по-добър от сега действащия, който е от 1950 г. Естествено ние непрекъснато го поправяме, но той все още има такива недостатъци, които налагат още доста сериозно да се работи по него. По-надолу ще се спра на това.
Колеги, особен недостатък на закона е, че този закон е за доходите на физическите лица, а вътре определение за доход няма. Аз бях изненадан, че заместник-министърката и експертите, които дойдоха да докладват този закон, не можаха да разберат, че това е проблем в закона, че не можеш да пишеш закон за облагане на доходите, без да кажеш какво е това доход. Най-простото нещо! Кажи какво е това доход? Когато им посочих, че в чл. 57 има написана една голяма глупост, те казаха, че ще я оправят. Хубаво, ще я оправят, и аз ще предложа да се оправи. Но там именно идва едно понятие доход, без да пише, че всяко лице, което изплаща доход, е длъжно веднага да отиде в данъчното и да докладва на кого е изплатило доход. Тоест един студент, когато си плаща наема, трябва да търчи в данъчното и да каже колко си е платил; аз ако дам бакшиш на келнера, трябва да вървя в данъчното и да кажа, че съм дал 50 лева бакшиш върху сметката. Това ли искате да напишете? Сигурно не сте искали това да напишете? Трябва да се изразявате по-правилно.
Естествено, че законът, пак подчертавам, не казвам, че този закон трябва да се отхвърли и старият от 1950 г. да действа още, но важното е този закон да се оправи така, че наистина да имаме един нов закон, а не както Закона за данъка върху печалбата догодина да го променим, не като ДДС, който променяме вече пети път. Кой чужд инвеститор ще дойде тук, ако знае, че данъчните закони се променят всяка година заедно с бюджета.
Естествено задължение беше на Министерството на финансите и преди всичко на правителството, а може би и на парламентарното мнозинство, да е по-взискателно към тези хора и да ги накара по-навреме да направят тези закони, преди да се вкара Законът за бюджета. Сега се оказва, че обсъждаме и двата закона заедно. И имат те нещо и казват: да, ама това е разчетено в бюджета и вие не може да го промените. Ние точно това искаме, като законодатели, да направим свестен закон и на базата на този закон да се направят разчетите и да се сметне бюджетът така, както трябва.
Изненадан съм, че в Министерството на финансите работят с данни сигурно отпреди 5-6 месеца. Между другото, тези от вас, които внимателно са следили дебатите по бюджета през месец юни, може би си спомнят, това го има в протокола, никой не може да го отрече, аз им казах, че приходите от данък общ доход са извънредно ниско заложени. Те бяха заложени на равнище, долу-горе, на половината, отколкото ще бъдат събрани. Хайде наполовината да не е, на 60 на сто. Когато обърнах внимание, че не са разчетени маса доходи, на министъра и после на министър-председателя, а той ми каза: имаме нова заместник-министърка и тя още не може да се ориентира. Не знам дали сега трябва нея да обвиняваме или нейните подчинени, обаче виждам, че неориентацията продължава. Неориентацията продължава със същите темпове и ще ви кажа нещо много просто.
Всички вие получавате работна заплата. Знаете как се определя работната заплата - делите я на три и получавате средната работна заплата. Разделете средната работна заплата за месец септември и ще видите, че тя е някъде 171 - 172 000 лв. - средната работна заплата за България.
Тук ни се пише, че средната заплата за тримесечието ще е 157 000 лв. за страната. Значи за септември била 175, за последното тримесечие ясно е, че не са направили разчети. Иначе най-просто щяха да пишат 171 000 лв. - колкото е, толкова. Това е последната цифра. Някой вярва ли, че последните 3 месеца заплатата рязко ще намалее? Това ли е целта на правителството? Мисля, че не е.
Искам да ви кажа нещо друго. Това е същото, както е било при предишни правителства, че неколцина държавни чиновници мотаят цялата политическа сила, която поема отговорността за управлението на тази страна на пръста си. Защо? Защото тази политическа сила сега и тази преди не считаше за необходимо да направи собствени експертни оценки и да разбере, че хората ги мотаят. Ето това е сериозният проблем.
Другият е за политическата идентификация, за която говорих, но аз ще ви кажа нещо друго. Това, което направи Митко Костов и Жан Виденов, сега новите чиновници, нека така да ги наречем, които са подкрепени безкритично от парламентарното мнозинство, правят същото.
Какво направи Митко Костов? - Увеличи данъците. Затова не мога да се съглася с 90 на сто от изложението на Янаки Стоилов, но в края на краищата основата за всичко това, цялата инерция дойде от предишното правителство и от липсата на смелост на тези хора, които днес определят данъчната политика, да го променят. Митко Костов увеличи данъците най-малко с 2-3 на сто плюс 2 на сто за задължителното социално осигуряване. Общо с около 5 на сто увеличи данъците и сега виждам, че новото парламентарно мнозинство някак си с лека ръка се съгласява с това увеличение.
Значи увеличението, примерно по данните на Министерството на финансите средната данъчна тежест върху средната работна заплата за последното тримесечие е 15,6 на сто плюс 2 на сто за социалното осигуряване, значи това са 17,6, близо 18 на сто.
На господин Зеленогорски ще му кажа, че намаление няма. Напротив, ако тежестта върху средната заплата тази година по тази таблица е 15,6 на сто, тежестта с новата таблица върху средната заплата през последното тримесечие на следващата година, там пак не са им верни изчисленията, но както и да е, ако изходим от тяхната средна работна заплата, е 16,9 на сто.
Значи, господин Зеленогорски, едно увеличение минимум от 1 на сто върху средната заплата.
Но можем да изходим и от друго, можем да изходим върху половината от средната заплата, върху два пъти средната заплата, навсякъде има едно констатирано увеличение. Естествено никакво увеличение няма в най-високите етажи, защото знаете, че там се приближава до една и съща данъчна тежест и за страшно големи заплати, каквито никой в България не получава, тя е около 40 на сто. (Реплики от СДС.)
Много хубаво е, че ме подсетихте, защото вчера ли беше или онзи ден пак имахме дискусия. Социалните разходи, господин Зеленогорски, тези 2 на сто се приспадат от облагаемия доход. При нас желанието беше да се приспаднат не от облагаемия доход, а да се приспаднат от дължимия данък. Разбирате ли, за да остане данъчната тежест еднаква. Едно е да имате 100 лв. доход и да ви го направят 98 лв. и 98 лв. да ви го обложат, друго е 100 лв. да ви обложат с 15 на сто и от тези 15 на сто двата да ви ги приспаднат и да плащате 13. Знаете ли каква голяма разлика има?
Аз се изненадвам, че Министерството на финансите това не може да го разбере. Извинете, но какви са тези хора там, които работят, за които едно и също е облагаем доход и дължим данък? Разликата между облагаем доход и дължим данък е толкова - между 100 и 15, ако искате количествено да се изразя.
Принципни възражения.
Уважаеми колеги, в този законопроект, освен че няма определение за доход, имплицитно се предполага, че ще се облага прирастът на капитала. За пръв път такова нещо се появява в този закон - прираста на капитала! Има го при доходите от продажба и замяна на недвижимо и движимо имущество - става дума за коли и жилища.
Може би вестниците не го разбраха добре и са предположили, че всички приходи, като продадете една къща или една кола, ще ви облагат с общ доход. Става дума за доходите. Аз затова исках да има определение за "доход", за да се знае какво се облага. Оттук нататък щом няма определение за "доход" всеки може да си го тълкува както иска и затова хората се уплашиха. Отделен е въпросът, че нямаше човек, който да излезе и да им обясни, че ако си е купил къща за 20 млн.лв. миналата година, а тази година я продаде за 20 млн.лв., значи няма нищо да плати. Ако я продаде за 18 млн.лв., пак няма нищо да плати. Но, ако я продаде за 22 млн.лв., ще плати за разликата, което е нормално.
Но моето възражение беше друго, че тъй като нямаме концепция за имущество, което да се свърже автоматически с такъв процес, какъвто е инфлацията, какъвто виждаме, че ще има през следващата година, то тогава данъкът се облага с данък върху нещо, което ти си инвестирал - данък върху инвестицията и става конфискация. Примерно тези 2 млн.лв., ако са отражение на инфлацията, инфлацията е 10 на сто, това трябва да се вземе предвид. Ако не се вземе предвид, започвате да облагате имуществото на хората, започва държавата да се декапитализира.
Господин Лучников, извинявам се, че се обръщам към Вас, аз Ви поздравявам за закона, който успяхте да прокарате, но в случая при амортизациите става конфискация на частна собственост. Става конфискация на имущество, на капитал, защото не се съобразява амортизацията с инфлацията и вместо да се облага доходът, то се облага капиталът и се отнема.
Аз бих ви препоръчал, можем заедно да го направим, да направим един закон за реституцията и на това имущество, което беше конфискувано от Митко Костов миналата година и от Муравей Радев тази година. Защо? Защото това бяха инвестиции в нашата страна, които не бяха защитени от закона. Хубаво, ще защитим старото конфискувано, но дайте и новото, това, което днес се конфискува, да го възстановим на хората.
Няма концепция на имуществото, въпреки това обаче, аз това съм го казал и в Закона за местните данъци и такси, се дава възможност, мисля, че беше чл. 18, ал. 2, на данъчните органи да се ръководят от имуществото, за да ви определят някакъв данък. Чета го:
"При констатиране, че имуществото на данъчно задълженото лице надхвърля размера на декларираните доходи за предходни данъчни години, данъчният орган има право да коригира данъчната основа и да определя данъкът, като прилага съответно разпоредбите на Закона за данъчното производство".
Това е един извънредно опасен текст, ако се пусне той да бъде действащ член в закона. Защо? Защото дава право на данъчните, които трябва да облагат само с общ доход, да влизат и да гледат кой какво имущество има.
Аз им препоръчах и тогава: ако искате наистина да има концепция за имуществото, когато в Закона за местните данъци и такси има наченки - наченката е при определянето на наследството, наследствената маса, но тук вече става дума за нещо друго. Тоест, вие ще ходите по къщите и затова сигурно хората правилно са се уплашили: че уж някой ще ходи там да им помага да попълват декларации, а сигурно тайно ще наднича в съседната стая да види какво имущество има и дали да ги обложи или не.
И нещо много просто. Няма концепция в българските закони за имуществото, но юристите знаят, че имуществото се състои както от активите, така и от пасивите, тоест вие можете да имате имущество, но може да имате и задължения. Данъчният орган като дойде и крадливо надникне да ви види имуществото, ще разбере ли какви са ви задълженията? Не. Какво ще прави ? Ще ви задължи ли да попълвате имуществена декларация? Не, защото няма такова изискване в закона. Аз ви казах, и на министъра на правосъдието господин Васил Гоцев съм му казал: ако иска да въведе концепция на имуществото, нека да го направи така, както е в европейските страни - с декларация за имуществото, която да се засича с декларацията за доходите. И тогава наистина нещата ще бъдат вързани. Но преди да се направи това нещо, такива текстове дават излишни права на данъчните и накърняват правата на човека - най-малкото.
Друго нещо, въведено от предишния министър и запазено от сегашния, даже увеличено - авансовото плащане. Авансовото плащане, знаете, че го отменихме преди, когато беше в правилника на една служебна министърка на финансите. След това уважаемите депутати от предишното парламентарно мнозинство веднъж го отхвърлиха, после го въведоха. Но авансовото плащане беше 10 на сто. Сега виждам, че се връща авансовото плащане, обаче вече е 15 на сто. Но мисля, че логиката тогава ни диктуваше ние да се съгласим с авансовото плащане от гледна точка на инфлацията. Естествено, инфлацията изяжда много доходите, изяжда данъчните задължения. И ако се платят след една година, фактически много малко се плащаше. Сега обаче инфлацията е потисната в условията на борд, даже се предвижда 17 на сто, макар че и 17 на сто не е малка, но все пак не е 70, не е 700. Значи спокойно може да се откажем от авансовото плащане и да го оставим за края на годината. Приходите, които ще бъдат загубени, няма да са чак толкова много.
Въпросът за облекченията. Отделно е, че всичките еднолични търговци вече се изваждат от този закон и се пращат по реда на корпоративното облагане. Нека да кажат коя е тази страна, която така прави. Има си облагане на едноличните търговци, където отговорността е различна, и корпоративно облагане, където нещата са по-различни. То затова се казва корпоративно, защото там собствеността е корпоративна. А тук - при едноличните търговци, собствеността е пълна и те отговарят с цялото си имущество. За мен те трябва да бъдат по-облекчени, а не да се пратят при онзи режим.
Социалните елементи в закона липсват. Ако отиваме към Европа, този закон трябва да се изпъстри със социални елементи каквито по някой път съм предлагал тук, обаче категорично всяко едно парламентарно мнозинство е отхвърляло. Социални елементи - семейно облагане например. Имате малки деца, плащайте по-малък данък. Имате неработоспособен член на семейството, плащайте по-малък данък. Вече децата ви може да не са малолетни, образовате ги - вие плащате, плащайте по-малък данък. Такова нещо няма. Опитвам се няколко пъти да го предлагам, отхвърля се. Предлагам да се плащат пътните на всеки до работното място и обратно, които не са доход, а са разход - не само закупените трамвайни карти от работодателя, а и неговите пътни, дори и със собствен автомобил. Дайте му възможност и това. Това на практика за него не са никакви доходи. И тук господин Стоилов смята, смята, смята, обаче забрави да включи пътните.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Казах, че даже без тях...!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Без тях!" Например - знам го случая, защото открихме гимназията в село Медовец, Варненско, пътните на учителите от мястото, където живеят - примерно някои живеят в Дългопол, оказа се, че живеят на 10 км., пътните отиване и връщане са им 26 хил. лв. на месец. А знаете ли какви са им заплатите? Естествено, различни, но има хора, които се подписват за 82 хил. лв. и плащат 26 хил. Не, че с това ще облекчим кой знае колко, но поне тези 26 хил. трябва да са им освободени от данъци. Не могат да тръгнат пеша, не могат да заместят транспорта с друго. Това са пътните по най-евтиния транспорт - автобусният. То и друг няма. Мисля, че поне такива неща би трябвало да минат. Да не говорим, че в цивилизованите страни както ги казваме - Германия, макар че на някои не им харесва тази страна, но им харесва германската марка, да се вържем към нея, в Германия например може да си отписвате част от заемите за жилище, или част от разходите, които изразходвате за жилище до определен процент в течение на години. Бихме могли да предложим много такива неща, обаче трябва да има желание от страна на парламентарното мнозинство такива социални елементи да има в този закон. Иначе той наистина се обръща в закон за конфискация.
За патентния данък - аз изказах някои мои резерви. Казах, че при патентния данък - особено на маси, легла и така нататък, ще бъде важно не какво се облага, а кой брои масите, кои брои местата, кой брои облагането. Тоест даваме възможност за нова корупция и така нататък. Да не говорим, че има недобре определени квалификации.
Основният проблем, колеги! За мен таблиците винаги са били един от тези проблеми, но по-важно е какво облагаме точно с тези таблици. Оказва се една проста сметка. Имам я, ще ви я предоставя, ако ви интересува. Проста сметка показва, че чрез данък общ доход ние облагаме все по-малък и по-малък дял от доходите в брутния вътрешен продукт. Все по-малък. Тоест, делът на сенчестата икономика непрекъснато расте, въпреки нашето желание ние да намалим делът на сенчестата икономика. За съжаление и тази година неблагоприятната тенденция продължава. Според разчетите, които са ни дадени от Министерството на финансите, обхванатите от тях, идентифицираните доходи в брутния вътрешен продукт от работна заплата за следващата година ще е едва 14 на сто. За миналата година са били 15. Преди три - четири години бяха 28 на сто. Вижте, в нормалните страни са над 50 на сто, 50 - 55 на сто. Някои от експертите ни дават за пример страните от Югоизточна Азия. Сигурно и те са интересни. Там може би са малко под 50, но във всеки случай не са под 40. И от тук, вижте - едно е да облагате 14 на сто, друго е да облагате 50 на сто. За мен една от причините за това е неадекватната политика на всички правителства по отношение на доходите и непрекъснатия стремеж да се повишава данъчната ставка. Данъчната ставка никога не може да компенсира намалението на относителния дял на работната заплата в брутния вътрешен продукт. Но ако се продължава със същата политика, нищо чудно утре този дял да спадне под 10 на сто. Тогава какво ще облагаме?
Има една препоръка от Международния валутен фонд, който иска от този данък да имаме 5 на сто приход от брутния вътрешен продукт. За да имаме 5 на сто от 15 на сто, трябва да ги обложим с 33 на сто. Затова не можем и да го достигнем. Но ако имаме 5 на сто от 50 на сто, тогава вече ще вземем повече.
Колеги, данъчното бреме наистина се увеличава с новата таблица, каквото и да е желанието на колегите от мнозинството. Една проста сметка може да ни убеди в това. Данъчното бреме нормално е - колегите, работили с мен... Не виждам Стефан Стоилов, а, и той е тук. Той знае, че непрекъснато с това сме се занимавали, когато сме гледали таблиците за данък общ доход. Данъчното бреме трябва да се смята върху средна заплата, върху части от средната заплата и така нататък. Тук проблемът е, естествено, и минималната заплата. Но една изключително неблагоприятна тенденция, която не говори за новото правителство, е че делът или отношението минимална работна заплата - средна работна заплата пак продължава да се влошава. Било е време, когато то е било към 33 - 35 на сто. В момента е някъде около 25 на сто, 25 и някакви десети. За мен нормално е примерно 60 на сто от средната работна заплата да не се облагат. Има необлагаем минимум. Горе-долу е така, защото се смятат много различни неща. В този случай 100 хил. е едно приемливо равнище на необлагаемия минимум. Аз обаче ще направя една таблица, която започва от 90 хил. необлагаем минимум и която не свършва с 40 на сто, а която ще свърши с 35 или 36 на сто, което е нормалното. Знам, че ще се възпротивят някои, но дайте възможност тези хора, които ще печелят, нека да печелят и да инвестират.
Друго нещо извънредно неблагоприятно, колеги. Това е премахването на облекченията. Преди тук давахме облекчения и за инвестиции на дребния бизнес с едноличния търговец. Сега ги пратихме по схемата за данък общ доход - там премахнахме облекченията. Облекченията обаче не ги премахна това правителство. Премахна ги предишното, но поне това можеше да върне част от тях. От кумова срама Жан Виденов се чуди три месеца какво да направи и сложи някакви уж - след тази среща, на Европейската банка, в НДК - облекчения, които едва ли някой щеше да ги използва в близките години.
Но аз бих желал сега, когато сме в най-дълбоката криза, ние наистина да дадем облекчения за инвестициите, защото няма друг начин да се измъкнем от тая дупка, без собствени сили. Хайде, дано да дойдат чужди инвестиции. Дано да идват и чужди заеми. Но не може да се живее само с чужди заеми. Тия заеми трябва да ги изплащаме. (Неразбираема реплика от господин Райчевски.)
Да, много важно е. Още малко, господин Райчевски. Мисля, че е интересно и за Вас. Вие все пак плащате данък. Утре ще Ви питат в Бургас, какво става. Там има такава квалифицирана аудитория.
Да се върнем на облекченията за инвестициите. В корпоративното облагане, в което неправомерно бяха пратени едноличните търговци.
Облекченията за дарения, господин Цонев. Досега в действащите закони, въпреки всякакви правителства, всички запазиха това, което бяхме предложили още през 1990 г. - 20 на сто от общия доход облекчения за дарения. 20 на сто! Сега става 3 на сто с разни допълнителни ограничения. Дадох на специалистите да видят. При тези ограничения обаче и тези 3 на сто няма да бъдат използвани. Дадох и на господин министъра.
Ето, тук има едно свидетелство за дарение. (Показва и подава на господин Куртев свидетелството.) Господин Куртев, и Вие, знам, че сте специалист в една конкретна област. Оказа се, че тези свидетелства за дарение, издадени от Българския червен кръст, по новия действащ закон няма да важат.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Слагаш им една дата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не знам, така излиза.
Направете закона така, че да се съобразява с практиката, а не той да създава нова практика. Това е, което пречи на хората.
Утежнения, разбира се, има и по налагането на двете таблици. Годишната таблица, особено за хората със свободни професии, които най-много ще почувстват увеличеното данъчно бреме. Но съветвам колегите - не говорете, че има намаление на данъчното бреме в общия доход. Има увеличение на данъчното бреме.
Аз ще предложа да се запише изрично тук, в закона, че утре разходите за здравно осигуряване ще се приспадат за сметка на данъка, а не за сметка на облагаемия доход. Тоест, сега данъкът, ако е 16 на сто, когато бъдат въведени 6 на сто, нека тоя данък да стане 10 на сто. И ще ви помоля да ме подкрепите, още повече, че тази идея я лансира господин Костов през 1991 г. на заседание на комисията, когато имаше проект на закон за здравното осигуряване, който беше подобен. Каза - ще намалим дохода с 8 на сто, но тия 8 на сто да отидат за здравното осигуряване.
Логиката е проста. Тия пари отиват в бюджета. За сега здравеопазването се финансира от бюджета. Значи спираме една част от тия пари в бюджета и те директно отиват към здравеопазването. За съжаление, не така беше процедирано по отношение на личния принос към Държавното обществено осигуряване. И въпреки това, не виждам Държавното обществено осигуряване да се е отърсило от държавническите си функции, например по такъв проблем, какъвто е насърчаването на раждаемостта.
Уважаеми колеги, искам да приключа с констатацията, че този закон безспорно е един важен закон. Безспорно, по-добър от предишния, но много набързо вкаран в парламента, без необходимия обществен дебат. Бих казал, даже и без необходимия парламентарен дебат. Нека да оставим повече време за подготовката на този закон, като предложенията бъдат направени в по-оперативен порядък преди второто четене, и вносителят да знае, че този закон наистина се нуждае от поправка. Другото е направо извиване на ръце и то не извиване на ръце на нас, народните представители и на политическите сили, а на обикновените хора, защото той засяга всички, абсолютно всички хора в тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
На основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по искане на парламентарна група, ще бъде извършена поименна проверка на кворума. За да няма като миналия път оспорване на резултата, лично аз ще прочитам имената и ще отбелязвам присъствието.
1. Айруш Хаджи - няма го
2. Александър Джеров - тук
3. Александър Лилов - няма го
4. Александър Маринов - няма го
5. Александър Хаджийски - тук
6. Александър Йорданов - тук
7. Александър Праматарски - няма го
8. Александър Николов Златанов - тук
9. Александър Каракачанов - няма го
10. Александър Томов - няма го
11. Александър Пиндиков - тук
12. Анастасия Мозер - няма я
13. Анатолий Величков - няма го
14. Ангел Малинов - тук
15. Ангел Балтаджиев - тук
16. Ангел Такев - няма го
17. Ангел Найденов - тук
18. Андон Данаилов - тук
19. Анелия Тошкова - няма я
20. Арлин Антонов - няма го
21. Асен Гагаузов - няма го
22. Асен Агов - няма го
23. Атанас Папаризов - няма го
24. Атанас Борисов Богданов - няма го
25. Атанас Мерджанов - няма го
26. Ахмед Доган - няма го
27. Ахмед Юсеин - няма го
28. Благовест Сендов - няма го
29. Благой Димитров - няма го
30. Бойко Кирилов Радоев - няма го
31. Бойко Стефанов Великов - няма го
32. Борислав Китов - няма го
33. Борислав Джолев - тук
34. Валентин Симов - няма го
35. Ваньо Цонов - няма го
36. Васил Клявков - тук
37. Васил Козалиев - няма го
38. Васил Мандев - тук
39. Василка Добрева Папломатас - няма я
40. Велислав Величков - тук
41. Величко Йонов - тук
42. Велко Вълканов - няма го
43. Венко Вълчев - няма го
44. Венцеслав Димитров - тук
45. Веселин Чолаков - тук
46. Веселин Бончев - тук
47. Виктория Василева - тук
48. Владимир Джаферов - няма го
49. Владислав Костов - няма го
50. Ганчо Стоянов - тук
51. Георги Карабашев - няма го
52. Георги Пирински - няма го
53. Георги Димитров Дилков - тук
54. Георги Димитров Михайлов - няма го
55. Георги Манов - няма го
56. Георги Хубенов - тук
57. Георги Пинчев - няма го
58. Георги Седефчов Първанов - няма го
59. Георги Агафонов - няма го
60. Георги Стефанов Панев - няма го
61. Георги Божинов - тук
62. Георги Джоджев - няма го
63. Гиньо Ганев - няма го
64. Господин Тончев Тонев - тук
65. Григор Димитров Шишков - тук
66. Гюнер Тахир - няма го
67. Даниела Николова - тук
68. Димитър Владимиров Петров - тук
69. Димитър Георгиев Стефанов - няма го
70. Димитър Абаджиев - тук
71. Димитър Иванов Димитров - тук
72. Димитър Игнатов - няма го
73. Димитър Николов Димитров - няма го
74. Димитър Луджев - няма го
75. Димитър Точков Божанов - няма го
76. Димитър Цонков Иванов - тук
77. Димо Василев Димов - няма го
78. Димо Петров - тук
79. Донка Стефанова Дончева - няма я
80. Дора Янкова - тук
81. Драгомир Шопов - няма го
82. Драгомир Драганов - тук
83. Дянко Марков - няма го
84. Ева Жечева - няма я
85. Евгени Кирилов - няма го
86. Евгени Стоянов Димитров - няма го
87. Едуард Клайн - тук
88. Екатерина Михайлова - тук
89. Елена Поптодорова - няма я
90. Емануил Йорданов - тук
91. Емел Тошкова - няма я
92. Емилия Масларова - няма я
93. Жеко Стоянов Иванов - няма го
94. Жорж Ганчев - няма го
95. Жулиета Калчева - тук
96. Захари Желязков - няма го
97. Захари Холевич - тук
98. Звездалин Кафеджиев - тук
99. Здравко Зафиров - тук
100. Златко Тонев Златев - тук
101. Иван Колчаков - тук
102. Иван Борисов Цонев - няма го
103. Иван Василев Николов - тук
104. Иван Георгиев Генов - тук
105. Иван Георгиев Иванов - тук
106. Иван Димитров Бойков - тук
107. Иван Зънзов - няма го
108. Иван Глушков - тук
109. Иван Димов - няма го
110. Иван Сунгарски - тук
111. Иван Колев Димитров - няма го
112. Иван Костадинов Иванов - няма го
113. Иван Симеонов - тук
114. Иван Куртев - тук
115. Иван Чомаков - тук
116. Иван Николаев Иванов - тук
117. Иван Николов Иванов - тук
118. Иван Кирилов - тук
119. Иво Атанасов - няма го
120. Илия Баташки - няма го
121. Илия Масларски - тук
122. Илия Петров - няма го
123. Илиян Попов - няма го
124. Йордан Нихризов - тук
125. Йордан Соколов - тук
126. Йордан Бакалов - тук
127. Йордан Цонев - тук
128. Йордан Школагерски - няма го
129. Калчо Чукаров - няма го
130. Камен Костадинов - няма го
131. Касим Дал - няма го
132. Кемал Еюп - няма го
133. Кети Граматикова - няма я
134. Кирил Баев - тук
135. Кирил Ерменков - тук
136. Кирил Петров Йорданов - няма го
137. Константин Дочев - тук
138. Красимир Каменов - тук
139. Красимир Каракачанов - няма го
140. Кръстьо Трендафилов - тук
141. Кънчо Марангозов - няма го
142. Лъчезар Тошев - тук
143. Любен Корнезов - тук
144. Любомир Пантелеев - няма го
145. Любомир Божков - няма го
146. Людмил Маринчевски - няма го
147. Людмил Бешков - няма го
148. Лютви Местан - няма го
149. Маргарита Петрова - няма я
150. Маргарита Борисова - няма я
151. Мария Стоянова - няма я
152. Мария Брайнова - тук
153. Методи Андреев - няма го
154. Минко Христов - тук
155. Мира Радкова - няма я
156. Михаил Карафезов - тук
157. Михаил Миков - няма го
158. Михаил Михайлов - тук
159. Младен Влашки - тук
160. Моньо Христов - няма го
161. Мюмюн Емин - няма го
162. Найден Зеленогорски - тук
163. Нансен Бехар - няма го
164. Никола Джипов Николов - няма го
165. Никола Койчев - няма го
166. Николай Апостолов - няма го
167. Николай Камов - няма го
168. Николай Христов - няма го
169. Николай Добрев - няма го
170. Николай Згурев - няма го
171. Николай Недков Ангелов - тук
172. Николай Томов - няма го
173. Орфей Дуевски - няма го
174. Осман Октай - няма го
175. Панайот Ляков - тук
176. Панчо Панайотов - няма го
177. Петко Илиев Пенев - няма го
178. Петко Проданов - няма го
179. Петър Мутафчиев - тук
180. Петър Владимиров Димитров - тук
181. Петър Башикаров - няма го
182. Петър Димов Георгиев - тук
183. Петър Стоянов - тук
184. Петър Рафаилов - тук
185. Петя Шопова - няма я
186. Пламен Славов - тук
187. Пламен Радонов - тук
188. Пламен Стоилов - няма го
189. Пламен Иванов - няма го
190. Пламен Марков - тук
191. Раденко Пресолски - няма го
192. Рамадан Халилов - няма го
193. Ремзи Осман - няма го
194. Росица Тоткова - няма я
195. Румен Такоров - няма го
196. Румен Овчаров - тук
197. Руси Статков - тук
198. Сашо Стоянов - няма го
199. Светлана Дянкова - тук.
200. Светослав Лучников - тук.
201. Свилен Димитров - тук.
202. Симон Спасов - няма го.
203. Станимир Калчевски - тук.
204. Станка Величкова - тук.
205. Стефан Гайтанджиев - няма го.
206. Стефан Савов - няма го.
207. Стефан Стоилов - тук.
208. Стефан Нинов - няма го.
209. Стефан Мазнев - няма го.
210. Стефан Личев - тук.
211. Стефан Нешев - тук.
212. Стоян Райчевски - тук.
213. Татяна Дончева - тук.
214. Теодосий Симеонов - тук.
215. Тодор Янев - тук.
216. Тодор Великов - тук.
217. Тодор Павлов - няма го.
218.Тодор Костадинов - тук.
219. Тома Деспотов - тук.
220. Хасан Адемов - няма го.
221. Христо Войняговски - тук.
222. Христо Бисеров - няма го.
223. Христо Иванов Димитров - няма го.
224. Христо Иванов Иванов - няма го.
225. Христо Кирилов Петров - няма го.
226. Христо Стоянов - тук.
227. Христо Смоленов - няма го.
228. Христо Таракчиев - тук.
229. Цветан Димитров - тук.
230. Цветелин Кънчев - тук.
231. Цоньо Ботев - тук.
232. Юлий Павлов - тук.
233. Юлия Янева - тук.
234. Юлия Берберян - няма я.
235. Юлиян Буров - тук.
236. Юнал Лютфи - няма го.
237. Юрий Александров - няма го.
238. Янаки Стоилов - тук.
239. Яшо Минков - няма го.

В залата има 109 души и няма кворум.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Бюджета на Народното събрание на отсъстващите по неуважителни причини народни представители, когато няма кворум, им се удържа цялото дневно трудово възнаграждение.
Преди да закрия заседанието, ще ми позволите да прочета съобщенията.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала "Запад"; във вторник от 10,00 ч. в зала 248; в сряда от 15,00 ч. в зала 248; и в четвъртък от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по външна и интеграционна политика ще има заседание във вторник, от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще има заседание във вторник от 11,00 ч.
Комисията по национална сигурност ще има заседание в сряда от 15,00 ч.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще има заседание в сряда, от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще има заседание в сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 19 и 20 ноември, сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е във вторник, 18 ноември, от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,40 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председатели:
   Иван Куртев
  Александър Джеров

Секретари:
         Калчо Чукаров
        Камен Костадинов