Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2001 г.
Давам думата на председателя на водещата комисия господин Христов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, продължаваме с Преходни и заключителни разпоредби.
"§ 1. Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон е предвидено друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. Законната лихва за неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок държавни вземания постъпва в приход на съответния бюджет, извънбюджетна сметка или фонд, където следва да постъпи невнесеното държавно вземане."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
"§ 3. Определя коригиращ коефициент 1,1 съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 1, 2 и 3 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 10.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 1, 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 4 има направено предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4:
"§ 4. Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4 се разходват по ред, определен от Министерския съвет, във връзка с изпълнението на програмите за приватизация и преструктуриране, както и за реформите в публичния сектор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Подобно предложение, каквото е направил господин Миков, съм направил и аз и затова всъщност ставам - за да аргументирам и своето предложение за отпадане на § 4.
"Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4 се разходват по ред, определен от Министерския съвет във връзка с изпълнение на програмите за приватизация и преструктуриране, както и за реформите в публичния сектор."
Това е предложението на вносителя. Когато се обсъждаше разходната част, аз бях направил предложение част от тези пари да се изпишат на отделен ред в рамките на 50 млн. от 112 млн. за заплащане на трудовите възнаграждения на работници и служители, които са от тези предприятия. Тоест, онова, за което в рамките на общия материал, раздаден ни на първо четене, правителството смята, че е възможен фискален риск от неразплатени трудови възнаграждения. Предложих решение. За съжаление мнозинството не се вслуша. Аз благодаря на колегата Богданов, който го аргументира, тъй като бях отстранен от заседание по това време.
Връщам се отново към този въпрос. Предлага ни се като Народно събрание ние да дадем мандат на Министерския съвет да преценява за какво от структурната реформа ще разходва тези средства. Същевременно, когато докладът ни е раздаден, се говори за това, че има фискален риск. Как да избегнем този фискален риск? Можем да го избегнем, когато става дума за трудовите възнаграждения, ние да заделим тези средства още в началото. Не е нужно да се случи нещо, за да бъде след това реагирано пост фактум, още повече, че ние знаем в последните две години колко бяха локалните протести на ликвидираните предприятия, на хората, работещи в тях в цяла България и те в момента продължават да тлеят. Сега беше нужно преди Коледа парламентът да се произнесе - и още не е късно - еднозначно. Петдесет милиона лева - на толкова горе-долу според синдикатите възлиза размерът на задълженията - да бъдат отделени за тяхното погасяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, има конкретно предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Именно, затова и съм направил конкретно предложение по § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате конкретно предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Добре, не са го записали.
Именно затова предлагам § 4 да отпадне. Нека Народното събрание да преценява тези пари къде да се разходват, а не -Министерският съвет, и те да се разходват там, където не трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Господин Статков, вчера спорихме тук цял ден, че има Закон за устройството на държавния бюджет, който трябва да се спазва. Съгласно чл. 28 това, за което говорите, е от компетенцията на Министерския съвет. Така че не може Народното събрание да се разпорежда по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Руси Статков.


РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Христов, Вие сте прочели част от закона тази вечер! Това е хубаво! Все пак имало е ефект - да Ви накарам да прочетете Закона за устройство на държавния бюджет.
Но там е записано ясно и категорично, че се прави прогноза, че в приходната и разходната част се правят точни и верни сметки. Още повече, че в случая в доклада на Министерския съвет и тук, на господин министъра на финансите, е записано като фискален риск, прочетете и това, господин Христов, от група С, въпреки че аз смятам, че трябва да бъде от група Б - т.е. от по-високата група, когато не са разплатени трудовите възнаграждения.
Повтарям, в България вече 2 години и трета има неразплатени трудови възнаграждения на много, на десетки хиляди, на стотици хиляди хора, които имат право и по Кодекса на труда и на лихви, имат право по Конвенция на МОТ - Международната организация на труда, като привилегировани кредитори да си ги получат.
И защо е нужно Народното събрание да бяга от този проблем, а да не го заложи тук? Затова, господин председател, считам, че Вие като народен представител трябваше и трябва да подкрепите такова предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да считате сега.
РУСИ СТАТКОВ: ... и затова предлагам да отпадне сега предложения параграф с това да се разпорежда Министерският съвет, защото не съм убеден, че той ще го направи, след като не го е направил и досега.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Трябва да направиш писмено предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Направил съм.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 48, против 83, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за заместващ текст в § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 88, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, така както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 86, против 21, въздържали се 10.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 5 има направено предложение от народния представител Руси Статков.
Комисията не е подкрепила предложението.
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 5. Приходите от приватизация на държавни предприятия по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се използват за финансиране на бюджетния дефицит и операции по реструктуриране и управление на дълга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Този параграф също дава възможност на Министерския съвет, т.е. на вносителя, да разполага с огромни средства за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктурирано управление на дълга.
На пръв поглед изглежда добре, обаче, господин министър Радев, във фискалните рискове от най-високата група - група Б, Вие сте записали и този, свързан с управлението на дълга. Говореше се, че ще внесете закон, много други неща се говореха. Същевременно Вие сами си давате сметка, че по този проблем опасностите могат да бъдат най-реални, защото в доклада, който сте направили, са записани и реални опасности.
Народното събрание по Конституция решава и разрешава заеми, управлява дълга. Следователно ние не можем, господин Агов,...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Само ратифицира заеми, а не управлява дълга.
РУСИ СТАТКОВ: Ами, ратификацията означава и управление, господин Агов. Господин Агов, прочетете внимателно Конституцията и си правете игра с думите и понятията. Ратификацията значи и управление, господин Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Агов.
РУСИ СТАТКОВ: Защото Народното събрание, прочетете Конституцията много внимателно, е единственият орган, на който е възложен този процес. Ако вие искате да промените Конституцията и да направите правителствена република, направете го, но в момента изпълнявайте Конституцията. А Конституцията изисква именно това от нас като народни представители - не само да даваме просто разрешение с натискане на копчето, а да преценяваме. И това е въпрос на управление, тук има специалисти по управление, които ще ви кажат какви етапи включва. Не е нужно лекции да ви се изнасят от тази трибуна.
Ние не можем да делегираме отговорност на Министерския съвет, която ни е дадена по Конституция, ние не можем да позволим огромни средства, незнайно къде и по какъв начин да бъдат насочвани. Ние като народни представители искаме, след като става дума за реален риск от група Б, този въпрос да бъде предложен днес в рамките на обсъждането на Закона за държавния бюджет за 2001 г. и ние да се произнесем. Ако не е възможно днес, това е по вина на правителството, да го внася по-нататък, както ратифицираме всеки един заем, господин Агов, и ние да се произнесем.
Иначе това е нарушение на Конституцията и на Закона за устройство на държавния бюджет. Защото ние можем да планираме резерв, но този резерв трябва да бъде указан на точно място и в точните размери. Ето затова съм предложил отпадане на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, Вие сте забравили какво сте предложили. (Силен смях и оживление в блока на СДС.)
РУСИ СТАТКОВ: Параграф 5 - да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не да отпадне.
РУСИ СТАТКОВ: Или да се допълни "с разрешение от Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, няма "или". Затова Ви правя...
РУСИ СТАТКОВ: Благодаря за напомнянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 156 народни представители: за 40, против 112, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, така както е предложен от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 104, против 10, въздържали се 29.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 6 отново има предложение на народния представител Руси Статков и то е аналогично с предишните му две предложения. И тъй като комисията не счита, че трябва да нарушаваме законите, които ние сме приели тук, в тази зала, то не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 6. Постъпилите средства в републиканския бюджет от първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на обществена мобилна клетъчна мрежа GSM с национално покритие и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея, се изразходват през 2001 г. по реда, определен с чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже? Да, има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Това е порeден параграф, в който се дават под формата на подкрепа от парламента разрешения за действия от страна на Министерския съвет с огромни средства, извън Закона за държавния бюджет, в смисъл извън републиканския бюджет - в приходната и в разходната му част за 2001 г. Извън!
Господин Христов, Вие отново се позовавате на Закона за устройство на държавния бюджет, обаче неправилно се позовавате, защото тази възможност, която се предлага от вносителя, разбира се, тя съществува, но при определени условия. А ние говорим тук за това, че трябва да бъдат разкрити всички приходи за една предстояща година и да не бъдат рязани разходите. А в момента се режат разходите, защото се намаляват приходите в републиканския бюджет, господин Христов. Може ли да се направи прогноза какви ще бъдат тези приходи за конкурса за оператор? Може! Може ли да се разчетат в приходната част? Може! Защото Вие уверихте, че преговорите са на такава фаза, в която всичко е наред. И става ли дума за много средства? Става!
Добре, като станете готови, господин министър, внесете си, повтарям, по реда, както се внасят одобренията на разпределение на други средства. Ние тук за 15 млн. спорихме, за по-малко спорихме, а става дума за много повече. Ще ги одобри Народното събрание, ако сте аргументирани, ще ги насочи там, където счита, че е нужно.
Така че, господин председател, аз Ви благодаря още веднъж за предишното напомняне. Моето предложение е компромисно - да се внесе и да се одобри от Народното събрание. То съответства на Конституцията и на законите, разбира се. Компромисът е такъв, той не е в нарушение на Конституцията и на законите, не е безпринципен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 141 народни представители: за 25, против 113, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 10.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 7 има направено предложение от народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
"§ 7. Размерът на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с републиканския бюджет се счита за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 124 народни представители: за 19, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7, така както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 8. Размерът на основната заплата по чл. 67, ал. 1 от Закона за държавния служител за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, за 2001 г. е в размер на 178 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! За втора поредна година се прави нещо, което, меко казано, не е редно. Вносителят - Министерски съвет, се опитва да подмени Закона за държавния служител и онова, което е записано в него.
След като бяха изговорени много хубави неща за административната реформа, за мястото на държавния служител, за това, че той ще даде съществен принос в преборването с корупцията, че ще имаме друго лице пред Европа, господин министър, Вие упорито продължавате да заобикаляте Закона за държавния служител и да определяте произволни числа и да разчитаме, че този държавен служител, след като сме приели преди две години закон, можем да си го подхвърляме както искаме. Ами ние не можем с такова отношение като народни представители да очакваме и адекватна работа от държавния служител. Още повече, че кръгът на държавните служители субективно Министерският съвет ги сви до такъв минимум, че създаде настроение в много други групи служители, които продължават и сега да не са съгласни с тези решения.
Значи, господин председател, моето предложение е § 8 да отпадне. Ползвам се от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 8.
Гласували 119 народни представители: за 21, против 93, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 9, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 9 има направено предложение от народния представител Събин Касабов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Оттегляте ли го? (Реплика от залата: "Да.")
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като в т. 21 на приложението думите "общински фонд" се заменят с думите "общински фондове".
"§ 9. Определя извънбюджетните сметки и фондове за 2001 г. съгласно Приложение № 4."
Предлагам редакционна поправка, като в т. 21 от приложението думите "общински фонд" да се заменят с думите "общински фондове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от вносителя с предложената корекция в Приложение № 4, т. 21 "общински фондове "Българска гора".
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет с корекцията в Приложение № 4.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 10 има направено предложение от народния представител Христо Христов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 10:
"§ 10. Наличните остатъци по извънбюджетните сметки и фондове с отпаднало нормативно основание на държавните органи и бюджетните организации, както и на общините, се превеждат по съответните бюджети в срок до 1 месец от отпадане на основанието, освен ако със закон е уредено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 10 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има две предложения за § 10а.
Вие го оттегляте, а Владислав Костов? (Към народния представител Събин Касабов.)
Има направено предложение от народния представител Владислав Костов за нов § 10а, което не е подкрепено от комисията.
"§ 10а. Неизползваните средства за премиране на тютюнопроизводителите по бюджета на Фонд "Тютюн" за 2000 г. се предоставят за използване от Фонд "Тютюн" през 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Владислав Костов.
Гласували 130 народни представители: за 44, против 33, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 11. За оптимизиране на обслужването на държавния дълг Министерският съвет може да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
"§ 12. Министерският съвет може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори - физически лица, при доходност до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа, и в обеми до 20 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 11 и 12 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 99, против 12, въздържал се 1.
Параграфи 11 и 12 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 13 има направени предложения от народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията, и от народния представител Васил Клявков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 13:
"§ 13. Министерският съвет може да емитира облигации на външните капиталови пазари в размер до валутната равностойност на 500 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 13 има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението на вносителя е Министерският съвет да може да емитира облигации на външните капиталови пазари в размер до 500 млн. лв. или тяхната равностойност във валута. Става дума за огромен ресурс. Става дума за огромен ресурс чрез инструмент, който е специфичен. Това е начин да се привлекат средства чрез заем, само че се обръщам към колегите от мнозинството - много специфичен инструмент, повтарям. Ако проучите опита на западните страни, този инструмент се използва при конкретни условия, при много внимателен анализ. Експертите, с които се посъветвах, считат, че една такава крачка трябва да бъде много добре мотивирана от Министерския съвет. А за да бъде мотивирана, Народното събрание трябва да се произнесе.
И моето предложение е не да се отхвърли възможността, а това да стане след одобрение от Народното събрание, както междупрочем го изисква и Конституцията, за кой ли път го повтарям?! Става дума за заем. Не може Народното събрание да не ратифицира, да не одобри подобен заем в размер на 500 млн. лв.
И отново, господин министър на финансите, се обръщам към Вас. Става дума за докладваното от Вас, че дългът, външният дълг е най-високият рисков фактор, един от най-високите фискални рискове.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Не е вярно, бе, Руси!
РУСИ СТАТКОВ: Ама това сте го докладвали, господин Радев! Това сте го докладвали в приложението, което имам. Защо Вие не се съгласите тази възможност да се реализира след одобрение от Народното събрание, както съм предложил?!
АСЕН АГОВ (СДС, от място): В закона е записано, че всички дългове се ратифицират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
РУСИ СТАТКОВ: Ама, вижте, какво Ви стряска, господин Агов, да пише: "След одобрението на Народното събрание? Какво Ви стряска? Ние в много други закони записваме и повтаряме една и съща норма. Какво Ви притеснява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние и сега даваме това одобрение, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Ама вие давате одобрение, но без да се запише изрично, че става след като... (Неразбираема реплика на министъра на финансите господин Муравей Радев.)
Вижте конкретните условия на заема. В конкретните условия на заема трябва да има изискване да бъдат докладвани пред Народното събрание, да бъде повторена, ако щете, тази норма от Конституцията. И след като Народното събрание се произнесе това да стане, защото, повтарям, това е много специфичен инструмент и става дума за огромна сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, нямах намерение да влизам днес в спор точно с вас, но на шестата година от престоя си в Народното събрание един народен представител би трябвало поне едно нещо да научи: всеки един външен дълг на България минава през Народното събрание. Всяко емитиране на външен дълг, а тук става дума точно за такова нещо, минава два пъти през Народното събрание, а не един път. Научете на шестата година тази проста истина. Загубихте 10 минути на Народното събрание да чукате на една огромна отворена врата.
Колкото до това, което казахте преди малко в едно от предишните си ентусиазирани изказвания, за това операциите по външния дълг да минават с одобрение на Народното събрание, господин Статков, бих Ви помолил да се заинтересувате от тази материя. Много е деликатна. Знаете ли колко е сложна материята за операциите по външния дълг? Знаете ли колко дискретна е тя?
Знаете ли, че ако ние, например, в България преди година и половина бяхме внесли да искаме разрешение за операциите България да изкупува външния дълг на банките, т.е. облигациите на двете банки на СИВ - МИБ и МБИС, че цената им от 0,16 лв. щеше да стане 0,50-0,60 лв., да не кажа и повече. И тогава точно с тази брилянтна операция, призната и от вас самите като опозиция, България унищожи 1 млрд. долара външен дълг. Един милиард долара срещу 165 хил.! Това е операция по външния дълг, която се извършва не като се вземе национално решение на такъв форум като Народното събрание. Питайте проф. Стоилов и може би той ще Ви обясни по-добре от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 15, против 86, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 13, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 95, против 15, въздържали се 2.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение за нов § 13а от народния представител Стефан Стоилов:
"§ 13а. Министерският съвет може да емитира на вътрешния капиталов пазар облигации, деноминирани в щатски долари при доходност до 4 пункта над доходността, формирана на редовни аукциони на ДЦК. Четиридесет на сто от емисията (250 млн. щат. долара стойност на емисията) да е предназначена за инвеститори - физически лица."
Комисията не подкрепя предложението за нов § 13а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да разисквам предложението, което съм направил, искам да отбележа, че аз споделям вече възприетата практика да се дават правомощия на Министерския съвет да проучва пазара за емитиране на облигации. Става дума за външния пазар.
Това мое предложение трябва да бъде разглеждано в контекста на общата философия за активизиране на фискалната политика. Толкова повече в едни условия, когато възможностите на изпълнителната власт да прави активна парична политика са ограничени поради простия факт, че живеем, работим, правим и изпълняваме бюджети в условията на валутен борд. При тези условия, особено при намеренията да се отиде към една силна и активна икономическа политика, инструментите на фискалната политика са едни от най-заслужаващите внимание. Привличането на допълнителен ресурс при състоянието на вътрешния паричен пазар сериозно разширява възможностите на правителството да реагира финансово на предизвикателствата, които ще се увеличават в процеса на присъединяването на България към Европейския съюз, увеличаване на паричните потоци от предприсъединителните фондове и по линията на други програми. Това е от една страна.
От друга страна, има ресурс (и няма да влизам в подробно разискване на този въпрос), който може да бъде мобилизиран и изгодно използван от държавата, без тя да се превръща в окончателен собственик на онова, в което тя ще инвестира. И от друга страна, малко да се раздвижи този вътрешен пазар, да бъде подпряна малко лихвата и да създадем един сегмент, който да е по-атрактивен за притежателите на валутни влогове. Това в някаква степен ще противодейства на онова, което правят търговските банки вече няколко години.
Няма нищо страшно. Това не крие никакви опасности за формиране на отрицателни процеси и тенденции във финансовата сфера, само увеличава възможностите на фиска. Така трябва да бъде разглеждано това предложение. Повтарям и приключвам, именно в контекста на активизиране на фискалната политика, увеличаване на ресурса. Не за създаване на окончателна държавна собственост, но сега, в тези предстоящи години държавата да има по-голям финансов ресурс за съучастие. Толкова повече, че винаги, когато се провеждат разговори с външните инвеститори, ако се погледнат техните ежегодни доклади, един от пунктовете, в които обикновено се повтарят оценките им, е: в България е скъпо да инвестираш, в България са скъпи услугите, в България са нискокачествени услугите... И една от причините за тези оценки е ниското равнище на развитие на основните инфраструктури, а те са много капиталоемки и изискват много средства. И държавата, без да бъде единственият, главният в перспектива инвеститор, в близките години трябва да бъде един сериозен участник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов за нов § 13а.
Гласували 144 народни представители: за 45, против 98, въздържал се 1.
Не се приема предложението.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 14. В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
"§ 15. Необслужваните задължения към държавата, произтичащи от отпуснати кредити, включително и вземанията на държавата по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., гаранционни споразумения и временни финансови помощи, се събират от Агенцията за държавни вземания по реда на чл. 87 от Закона за събиране на държавните вземания".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 14 и § 15 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 6.
Параграфи 14 и 15 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 16 има направено предложение от народния представител Христо Христов, което е подкрепено от комисията.
Окончателен текст за § 16:
"§ 16. Министърът на финансите чрез органите на Агенцията за държавния вътрешен финансов контрол може да извършва проверки на действията на синдиците по управлението на имуществото на обявени в несъстоятелност банки, по отношение на които държавата е встъпила в правата на вложителите по силата на отменения Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, включително да проверява търговските книги и съдържанието на касата. При установяване на нарушение министърът на финансите уведомява Българската народна банка и съда по несъстоятелността".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! За последните четири години научих, че вие често пъти вкарвате различни и противоречиви текстове, господин Радев, и затова моето доверие е много колебливо по отношение на Вашите предложения.
Специално в случая става дума за банкова несъстоятелност, става дума за закон, който е внесен, закон, който беше обсъждан тук в рамките на две комисии с участие на представители на съда, закон, по който има много възражения от представителите на съда във връзка с това, че се нарушават специфични изисквания и при положение, господин председател, Вие сте юрист, че по този въпрос има много спорни моменти, а днес ни се предлага една разпоредба, става така, че ние без да сме уточнили конкретни текстове за второ четене, без да сме отчели възраженията, отиваме към едно решение, с което предопределяме механизма на контрол в банковата несъстоятелност.
Аз, господин председател, като народен представител считам, че този параграф трябва да отпадне днес, а ако мнозинството и Вие желаете да определите такъв ред, какъвто предлагате, нека да се внесе на второ четене Законът за банковата несъстоятелност и там да се запише и такава разпоредба. Иначе, изваден от контекста на този закон, който е много важен и гласуван днес, според мен е много неправилно при положение, повтарям, че има много сериозни възражения от съдиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуваме предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 16.
Гласували 109 народни представители: за 17, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 93, против 5, въздържали се 10.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 17. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Сметната палата, Държавната комисия по далекосъобщения, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Националната служба по заетостта се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък "Единната сметка".
(2) Средствата в Българската народна банка на Държавната комисия по далекосъобщения, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Националната служба по заетостта се включват в Единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.
(3) Извънбюджетните средства по чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет се включват в Единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, международните програми и споразумения, въз основа на които са предоставени тези средства.
(4) Всички бюджетни плащания на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити на организациите по ал. 1 се извършват чрез съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в Единната сметка. Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата на плащания чрез Единната сметка.
(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в Единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага редът на чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(6) Министерството на финансите със съдействието на Българската народна банка организира и договаря обслужването на транзитните сметки в търговските банки и програмното осигуряване на системата на плащания чрез Единната сметка. Плащането по обслужването на тези сметки се извършва на договорна основа от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите.
(7) Министърът на финансите, съгласувано с управителя на Българската народна банка, определя реда и начина за събиране и разходване на бюджетните, извънбюджетните и чуждите средства във валута на бюджетните организации.
(8) Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет, като в този случай не се прилага чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(9) Министерството на финансите определя и актуализира периодично лимити за плащания по бюджетните сметки и по извънбюджетните сметки и фондове по чл. 45, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет на министерствата и другите ведомства.
(10) За бюджетните и извънбюджетните средства по ал. 2 и 3 съответните разпоредители определят и актуализират лимити за плащане след съгласуване с Министерството на финансите.
(11) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и 6 да се включат в "Единната сметка" приходите и плащания на извънбюджетни и набирателни сметки на бюджетните организации, обслужвани от търговските банки.
(12) Министърът на финансите упражнява общ контрол и управление на ликвидността на средствата в "Единната сметка"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 7.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"§ 18. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните организации се осъществява от Българската народна банка и търговските банки.
(2) Наличностите по всички сметки и депозити в лева и валута на бюджетните организации, включително на общините, в търговските банки се обезпечават чрез блокиране на държавни ценни книжа на българското правителство от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите. Блокирането на държавните ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на учреден особен залог върху тях."
По ал. 3 има предложение на комисията и се създава нова ал. 3 със следния текст:
"(3) При обявяване в несъстоятелност на търговска банка, обслужваща бюджетни организации, включително и общините, блокираните като обезпечение държавни ценни книжа по реда на ал. 2 не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в разпореждане на министъра на финансите."
Досегашната ал. 3 става ал. 4:
"(4) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на преходните алинеи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 18 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 18 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 8.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"§ 19. (1) През 2001 г. средствата за изплащане на обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи се включват в централния бюджет и се предоставят на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Войските на Министерството на транспорта и съобщенията по ред, определен от министъра на финансите.
(2) В случай на превишаване размера на средствата по ал. 1 недостигът се поема съответно от бюджетите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и от одобрените субсидии за нефинансови предприятия, в частта "Други субсидии и плащания" - за Войските на Министерството на транспорта и съобщенията."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
"§ 20. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
"§ 21. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно общинско имущество, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, внасят 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските - в общинския бюджет.
(2) За имоти, отдадени под наем от смесени дружества с държавно или общинско участие, в съответния бюджет се внасят 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
(3) Недвижимите имоти по ал. 1 и 2 се отдават под наем по цени, не по-ниски от определените от Министерския съвет или от общинските съвети.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем, или изпълняват програми за финансово оздравяване по условия и ред, определени от Министерския съвет.
Държавните или общински лечебни заведения - еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 19, 20 и 21 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 9.
Параграфи 19, 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 22, ал. 3 има направено предложение от народния представител Стефан Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Христо Христов по ал. 2, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Христо Христов, като предлага следния окончателен текст по § 22:
"§ 22. (1) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет общинските съвети приемат бюджетите на общините за 2001 г. и ги представят в Министерството на финансите и в Сметната палата.
(2) Бюджетът на общината се съставя на основата на бюджетната прогноза на Главната данъчна дирекция за данъчните приходи по бюджетите на общините за 2001 г., коригирана с подлежащите за възстановяване на фирми суми от надвнесени данъци за общините за периода 1997-1999 г., субсидията, утвърдена с този закон и прогнозата на общината за постъпления от местни такси, операции с общинско имущество, глоби, лихви и други неданъчни приходи.
(3) Преизпълнението/неизпълнението на плана за данъчните приходи за 2001 г. е за сметка на републиканския бюджет чрез намаляване/увеличаване на субсидията със същата сума или, респективно, увеличаване/намаляване на вноската. Преизпълнението/неизпълнението на плана за неданъчните приходи за 2001 г. е за сметка на съответния общински бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 22 има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение преследва да изчисти този текст по посока на създаване на един режим, който в случая да не ощетява общините и общинските бюджети. В тези години потърпевши са именно общините и техните бюджети. Фактът, че във втората половина на всяка бюджетна година правителството, Министерството на финансите наливат в тези бюджети, наивно е да бъде обяснено със срещащите се "обяснения", че те са лоши стопани, за разлика от правителството и Министерството на финансите, и се налага всяка година да им се помага.

Едва ли има друга структура, която да работи в режим на такива строги финансови ограничения, твърди финансови ограничения, както е с общините. И текстът, който предлага вносителят - преизпълнението, неизпълнението да се компенсира от бюджета, е несправедливо. Ако общините успеят да съберат повече от онова, което подсказва прогнозата на данъчната администрация и е заложено като база за собствените приходи в бюджета на дадена община, не трябва да бъде изземвано.
Всички факти, които съпровождат разработването и изпълнението на републиканския бюджет и на бюджетите на общините, показва, че има един много солиден фактор, чиято сила и към момента не е отслабнала, и който фактор прави все по-труден живота на общините, а именно срива на икономиката, намаляването на постъпленията по данъци, които формират собствените им приходи. При наличието на тоя фактор - ето, днес виждам във вестниците, че за месец са загубени около 12 хиляди работни места. Това, преведено на езика на общинския бюджет, означава намаляване на приходите в общинските хазни от данък общ доход и много други постъпления.
Затова предлагам, уважаеми дами и господа народни представители, неизпълнението наистина да се компенсира от републиканския бюджет, което и на практика се прави в някаква степен чрез използване на част от излишъка и саниране на общинските бюджети. А това, което преизпълняват, да си остане в тяхно разпореждане. Това не създава особено големи проблеми, господин министър, и Вие можете да отидете към такова едно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Козалиев има думата.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, ще имате повод да отговорите на това, което и аз ще допълня към казаното от проф. Стоилов.
За мен ал. 3 на § 22 е истински § 22 на Джоузеф Милър. Това е един бисер на фискалната управленска мисъл в момента в България. Бисер! Защо? Въпреки че формално погледнато този § 3 нас ни устройва като бъдещи управляващи. Просто ни устройва. Хубав е, да. Но ние говорим за принципни неща по този принципен въпрос.
Аз подкрепям изцяло предложението на проф. Стоилов, като добавям още нещо. Какво означава това местните данъчни служби да планират занижени данъчни приходи, които след това се преизпълняват и Вие, уважаеми господин министър, по този начин секвестирате част от субсидията на общините? И обратно - общините, принудени да вържат баланса си по някакъв начин, за да компенсират тези ниски данъчни приходи, планирани им от местните данъчни служби, са принудени да надуят собствените си приходи от местни данъци и такси.
Значи, по един такъв наистина § 22 вие, при преизпълнение на данъчните приходи, взимате част, намалявате от субсидията, а те, принудени от своя страна да балансират бюджета си, защото нямат никакви основания примерно да го планират с дефицит или банкови кредити и т.н., защото нямат инструментите на държавата, завишавайки собствените си приходи, вие пък от своя страна отново тогава ще оставите това неизпълнение на собствените приходи за тяхна сметка. Ето, това е наистина бисер на фискалната управленска мисъл.
Затова аз подкрепям изцяло предложението на проф. Стоилов и ви давам, разбира се, още едно предложение - или § 3 да отпадне, или да бъде приет така, както го предлага проф. Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, никакви сериозни аргументи не чух за Вашите предложения и Вие знаете, че няма такива. Вие го знаете, но Вашият колега, който след Вас говори, просто не е така добре запознат с тази материя, както Вие. Затова от тази трибуна обоснова нещо, което знаете ли какво значи, с прости думи казано? Това, което Вие искате, значи: нашето е наше и вашето е наше. Това значи на практика Вашето предложение.
Става дума за данъчни приходи. Става дума за приходи, които в по-голямата си част са споделени с държавата. Става дума за приходи, върху които държавата може да влияе със своята политика, със своите действия, със своите бездействия. За тях говорим, за тях става дума. Значи, те са елемент на прогноза на данъчната администрация една година преди това - обикновено през юли, август, най-късно месец септември за една година след това. Това е прогноза. Една прогноза може да бъде изпълнена 100 §, може да бъде надвишена или занижена. И тук, в този закон, с това предложение се елеминира влиянието на прогнозата в нейните отклонения от равновесната точка. Това е голямото постижение на бюджета тази година - постижение дотолкова, доколкото гарантира на общините онази сума, която данъчната прогноза е посочила като вероятна да се събере през следващата година. Огромно постижение на днешния бюджет е точно тази точка, този параграф и тази алинея! И аз мисля, че вие това добре го разбирате, поне някои от вас трябва да го разбират.
В този смисъл там, където държавата и нейните действия могат да влияят в една или друга посока, ние гарантираме на общините онова, което сега в този бюджет е предвидено.
Друг е въпросът за онези неданъчни собствени приходи, върху размера на които общините могат да влияят. Те вече са функция на техните усилия и изпълнението или неизпълнението вече е ангажимент на самите общински власти.
Така че много добро предложение и аз мисля, че ще бъде подкрепено от всички вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Надявам се, че изслушахте внимателно аргументите на двамата колеги. Въздържам се от коментар по изказването на министъра, защото то беше за пореден път изпъстрено с обиди и квалификации към народните представители и самоизтъкване.
За съжаление, обаче, действителността е друга. Всички брилятни ходове на господин Радев не се оказват брилятни, а са с много пропуски. И най-сериозното в момента е, че този брилянтен, в кавички, ход, е удар върху общините, удар върху възможността да получат повече собствени приходи при определена, конкретна финансова година - в случая става дума за следващата - защото всякакво желание да се работи в тази посока се унищожава с тази разпоредба, която в момента вносителят е направил. И фактически инициативата и нейното стимулиране са загърбени. Господин Радев с това предложение за сетен път показа, че няма желание да има промяна на неговото лично отношение и на правителството към общините; че посоката, в която се развиват тези отношения, е от позицията на налагане на централната власт, а не на партниране. И ако станах, господин председател, станах и за това да цитирам отново доклада на Европейската комисия за напредъка в присъединяването. Там е записано, че трябва да работи и правителството, и Министерството на финансите за подобряване на взаимоотношенията с местната власт, за оптимизиране на тези взаимоотношения.
Това, което предлага вносителят днес, не е в тази посока и следващата година ние отново ще имаме препоръки на Европейската комисия, че нищо не е направено. Ако вие от мнозинството искате да ги няма тези препоръки, то подкрепете предложението на проф. Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Искам да направя една реплика на колегата Статков. Аз мисля, че в тази зала има поне 20 колеги, които са бивши кметове и областни управители, които са наясно с практиката за разлика от тези, които са предложили този § 22, учейки предполагам в някои висши училища няколко години назад.
Не знам на какво мнение е колегата Статков, но мисля, че ако приемете ал. 3, трябва да се направи един призив към общините - накарайте местните данъчни служби да завишат поне номинално с 20 на сто данъчните приходи, които тази година би трябвало да формират частта от бюджета на общините. Ще видим как ще се чувства Министерството на финансите тогава. Накарайте ги да ги завишат номинално. И когато не ги изпълнят, да получите от Министерството на финансите завишени с 20 на сто номинално субсидии, които сега планирате. Ето това е подход, а не другото. И не теорията, която е добре да се прави в кабинетите, но заради това сега - казах го вчера, повтарям го и днес - общините в 90 на сто от случаите получават 13-а заплата, а не са изплатили заплатите за октомври, ноември и декември, три заплати. Значи изплащат девет заплати, а в същото време получават 13-а заплата. Това в момента е парадокса на вашето планиране, уважаеми господа от Министерството на финансите. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С много от това, което казахте, господин Козалиев, съм съгласен, но не мога да се съглася с две неща. Първо, с Вашето очакване, че днес най-после ще станат бившите областни управители и кметове отдясно. Те два дни стояха и натискаха копчетата, когато се унищожаваха общините, същите тези общини, които гледат с доверие на тях.
Второ, не мога да се съглася с това, че ето този годишен доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване се загърбва, господин Агов, от Вас, и не се подкрепя онова, което предлага проф. Стоилов.
В края на краищата ние можем да говорим всичко и да говорим за брилянтно управление, господин министърът на финансите се бие в гърдите тук, но такова за съжаление няма и страдат общините и държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Васил Козалиев за отпадане на ал. 3 от § 22.
Гласували 130 народни представители: за 40, против 85, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов за заместващ текст на ал. 3 от § 22.
Гласували 133 народни представители: за 44, против 89, няма въздържали се.
Не се приема и това предложение.
Моля, гласувайте § 22, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 27.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 23 има направено предложение от народните представители Янаки Стоилов и Иво Атанасов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23:
"§ 23. (1) По решение на общинския съвет от общинските бюджети за 2001 г. се осигуряват средства за издръжка, включително за заплати и социални осигуровки на държавните драматични и куклени театри, филхармонии, опери и други културни институти, въз основа на сключените договори между Министерството на културата и общините, съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.
(2) На основата на договорите по ал. 1 министърът на културата утвърждава допълнителна численост на персонала при спазване на утвърдената от министъра на културата средна месечна брутна работна заплата и размера на средствата за издръжка за всеки културен институт.
(3) Освободените средства за работни заплати по ал. 2 могат да се ползват за творчески проекти, целеви програми и финансово подпомагане на дейността на културните институти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 23 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Това предложение, което сме направили, също е свързано с финансовите взаимоотношения между централната изпълнителна власт и общините в частта на културната дейност и издръжката на културните институции. Забележете, че повечето от тези културни институции са определени като държавни, без обаче да се гарантира, че държавата ще осигури значителна част от средствата, които са необходими за тяхната издръжка и дейност. Аз зная, че тези културни институции имат голямо значение за общините, за населените места, в които се намират. Така че те все още се мъчат да поддържат духовния и културния живот, колкото и трудно да е това. Но мисля, че в такива области като образованието, културата, здравеопазването, е необходимо да се осигури съпричастност, обединяване на усилията на държавата и на органите за самоуправление.
Затова и сме предложили не по-малко от 50 на сто от необходимата издръжка за тези организации и дейности да бъде предоставена от Министерството на културата, а в другата част тя да се осигурява от общините.
Искам да обърна внимание на задълбочаващата се криза и на финансовия колапс, в който се намират много от читалищата и други местни културни институции. Тук веднага може да се каже, че в българската история и нашата традиция хората сами са отделяли средства, за да създадат тези първи културни средища. Те и сега трябва да разчитат на усилията на гражданите да ги поддържат и запазят. Но при сегашното равнище на доходите и при силната стагнация в икономиката е немислимо да се смята, че само с тези доброволни усилия може да се осигури такава издръжка. В много от читалищата от години вече не са закупувани книги. Няма средства да се закупи един музикален инструмент. Те все още се държат само на духа на хората, които участват в тази дейност.
Затова аз смятам, че ако ние сме загрижени, колкото и да е формализирана тази рамка, тъй като тя е по-малко гъвкава от едно просто договаряне между представители на Министерството на културата и местните власти, една такава гаранция в подобен труден момент е необходима. А това, че самите общини ще трябва да бъдат достатъчно активни, се осигурява от обстоятелството, че колкото по-голяма издръжка осигурят те самите, на толкова повече средства могат да разчитат и от страна на държавата. А там, където държавата смята, че общините нямат почти никакви възможности, тя може да предостави по-голяма част от средствата, тъй като това процентно разпределение 1:1 е гаранционно и то е минимално предвиденото за осигуряване на необходимите средства. Затова ние сме предложили този текст да бъде допълнен към текста на вносителя и ви обърнах внимание върху неговата важност за местните културни институции, които в една голяма част продължават да съществуват като държавни драматични и куклени театри, филхармонии, опери и т.н. Затова е необходимо да проявим тази по-голяма загриженост за културата и развитието на местните културни институции. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За първа реплика - господин Борис Спасов.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Янаки Стоилов твърдеше, че всички културни организации са държавни или почти всички. Законът за културата регламентира държавни, общински, регионални, ведомствени, както и такива с местно финансиране. Тези, които са с местно финансиране, в момента преобладават - с местно финансиране от страна на държавата и от страна на общината. Можем ли да говорим, че те са изцяло държавни? Това, първо.
Второ. Вашето предложение ми се струва, че звучи подвеждащо. Защо? Защото при сключване на договорите между Министерството на културата и общините не може да се определя минималната граница на издръжката от страна на Министерството на културата и то със закон. Например вчера Вие обвинихте правителството в автокрация - там, където иска да се намеси с повече субсидии. И във Вашето предложение именно е залегнала стойността най-малко 50 процента издръжка от страна на Министерството на културата. Имайте предвид, че това категорично противоречи на принципа за децентрализация, който е залегнал в Закона за културата.
Освен това договорите, които се сключват между Министерството на културата и общините, са съобразени с конкретните условия на дадена община. На места съществуват културни организации изцяло финансирани от общинския бюджет. Те нямат нужда от допълнителна финансова субсидия от страна на министерството. На други места пък съществува възможност Министерството на културата да поеме изцяло издръжката на заплатите, а общината да поеме разходите по дейността или пък обратното. Защо да не се случи и така? Моля ви, не ограничавайте договарящите се страни. Министерството на културата никога не е забравяло своите плащания, а пък ако някой е бил некоректен, за жалост, това са били общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Спасов, в по-голямата си част Вашата реплика е неотносима към моята аргументация. Първо, защото само част от културните институции са държавни. Така че аз не съм твърдял, че всички те имат един и същи юридически статус. Но една голяма част от тях номинално продължават да се водят като държавни, въпреки че техните функции не са само държавни. Те имат отношение към развитието на местната, на общинската култура.
Що се отнася до автократичните тенденции, аз казах, че автокрация е налице, когато се изземват функции от местните власти и те се предават на по-високи нива, като се централизират особено към националната изпълнителна власт. Не съм казал, че когато се предоставят повече средства от страна на държавата за издръжка на местни дейности, това противоречи на демократичните начала. Така че, нека да не обръщаме аргументацията. Тук става дума кой носи задължения, какви права и отговорности съществуват. А въпросът за финансирането е втори въпрос, който, разбира се, е свързан с решаването на въпроса за разпределянето на компетенциите.
Най-накрая, когато се определят някакви изисквания, те могат да ограничават свободата на договаряне. Въпросът е обаче в чий интерес се ограничава свободата на договаряне. Ами ние, когато определяме задължителна минимална работна заплата, нима не ограничаваме работодателите по отношение на работниците? Така че Вие, като представител на културата, би трябвало да се застъпвате за такъв род ограничения, които гарантират интересите на културните общности, а не интересите на Министерството на културата. Нали правите разлика между тези две неща? Защото ние не работим толкова за интересите на администрацията, а работим за интересите на различните социални дейности. Ако приемате това. Ако приемате другото, Вашата реплика има своето място и тогава спорът ни става още по-сложен, тъй като ние имаме различни отправни точки. И когато се осигурят повече средства за държавните културни институции, които се намират на територията на общините и в чиято издръжка те остават, тогава общините ще могат да заделят по-голяма част от своите средства и да ги концентрират за развитието на общинските културни институции, каквито са читалищата и някои други. Смятам, че въпросът, който поставям, е много сериозен и особено представители на културата би трябвало да се отнесат с по-голяма симпатия към него, а не да стават опоненти на едни такива усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, искам да ви призова да подкрепите предложението, което е направил господин Стоилов, правейки едни съждения пред вас от един друг поглед на нещата.
Аз мисля, че министър-председателят на Франция Леонел Жуспен даде най-добрата сентенция на ценностната система, която предстои човечеството да изпълнява. Той каза: "ДА - на пазарната икономика, но НЕ - на пазарното общество!". Не може такива сектори, като културата, здравеопазването и образованието да ги превръщаме в инструментариум на пазарната икономика. Те трябва да останат елемент на закрилата на държавата.
И вчера, когато ние спорихме излишъците да бъдат ясно посочени в бюджета, за да могат да се проконтролират, вие, отдясно, се позовахте на действително един закон, приет в Тридесет и седмото Народно събрание, който и сега действа и не е променен. Но аз ви призовавам: не отивайте в крайности във вашата либерализация по отношение на обществото, което трябва да изграждаме в навечерието на ХХI век. Недейте, защото то ще ни накаже за недалновидността ни. Не можем да се откажем като държава от ангажимента да контролираме финансово развитието на такива сектори, като културата, здравеопазването и образованието. Длъжни сме да го направим. Не го ли направим, ние няма да отговорим на времето, в което живеем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Иво Атанасов.
Отменете гласуването.
Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този текст от закона се използва, за да се спекулира с нещо друго. Аз много добре знам той за какво е създаден в Закона за бюджета. А що се отнася до обвързването му с читалищата, то трябва да си припомним, че читалищата не могат да бъдат държавни структури по закон, гласуван през 1996 г. от предишното Народно събрание. И точно господата, които пледират тук за помощ от държавата, са гласували закона, който ги откъсва от държавата.
Аз обаче поддържам това откъсване от държавата на читалищата. Друг е въпросът по какъв начин се подкрепя инициативността на хората, които работят в читалищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Иво Атанасов.
Гласували 150 народни представители: за 63, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за § 23 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 82, против 22, въздържали се 5.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"§ 24. Средствата, необходими за издръжката на новосъздадените общини, общински съвети и общински администрации по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвидени в разходната част на републиканския бюджет за 2001 г., се уточняват и предоставят по ред, определен от министъра на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
"§ 25. За общинските училища и обслужващите звена в системата на народната просвета, прилагащи системата на "делегирани бюджети", и за дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети може да се предостави правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелни бюджети."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
"§ 26. Относителният дял на направената вноска от общините по чл. 9, ал. 1 към всеки отчетен период на годината не може да бъде по-нисък от относителния размер на извършените бюджетни разходи, включително тези за инвестиции и текущ ремонт към бюджетните кредити за същия период на годината и не по-висок от утвърдената с този закон вноска."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
"§ 27. Определя срок за възстановяване на отпуснатите безлихвени заеми на общините от републиканския бюджет през 2000 г. - 31 януари 2002 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
"§ 28. Отписва като задължения към републиканския бюджет отпуснатите на общините през 1999 г. временни безлихвени заеми в размер на 21 млн. 588 хил. 200 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
"§ 29. Отписва като задължение към републиканския бюджет остатъка от невнесените вноски към 31 декември 1999 г., както следва:
община Несебър - 216 хил. 576 лв.;
община Белослав - 344 хил. 232 лв.;
община Девня - 8 млн. 250 хил. 996 лв.;
община Козлодуй - 10 млн. 557 хил. 694 лв.;
община Бобовдол - 693 хил. 551 лв.;
община Челопеч - 91 хил. 955 лв.;
община Гълъбово - 4 млн. 561 хил. 678,97 лв.;
община Раднево - 6 млн. 033 хил. 928 лв."
Комисията подкрепя теста на вносителя за § 29.
"§ 30. На общините, чиито бюджетни взаимоотношения с републиканския бюджет за 2001 г. са вноска, се предоставят допълнителни целеви средства, ако направената от общината вноска към републиканския бюджет е в размер, съответстващ на дължимата за съответния период част."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи от 24 до 30 включително, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте параграфи от 24 до 30 включително, така, както са предложени от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Параграфи от 24 до 30 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 31 има направени предложения от народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов, които не са подкрепени от комисията.
Предложение от народния представител Христо Христов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Христо Христов и предлага следния окончателен текст за § 31:
"§ 31. Дейността на здравните кабинети в детските заведения и училищата на републиканско и общинско финансиране за 2001 г. се финансира от общинските бюджети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 31 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Ето още един от важните въпроси, една от важните области на финансовите взаимоотношения между общините и републиканския бюджет. Тук с господин Марангозов сме предложили същия принцип, който аз обосновах в областта на издръжката на културните институции, а именно издръжката на здравните кабинети в детските заведения и училищата на общинско финансиране за 2001 г. да се финансира освен от общинските бюджети и от бюджета на Министерството на здравеопазването в равно съотношение. И заедно с това да се предвиди, че дейността на здравните кабинети в училищата на държавно финансиране за 2001 г. се финансират от съответните министерства. По този начин полагането на грижи за здравето на децата се поделя между държавата и местните власти. Това не изключва въведената система, при която здравеопазването на подрастващите е включено в здравноосигурителната система и практиката на общопрактикуващите лекари. За в бъдеще дори може да се помисли част от средствата, които сега се получават, да бъдат поделени в някакво съотношение между лекарите, които постоянно обслужват тези потенциални пациенти, и лицата, които работят в училищното здравеопазване. Но засега това най-лесно може да стане, като се предвидят съответни средства от Министерството на здравеопазването, тъй като при недостига на общините дори за издръжка на общинските и обединените районни болници рисковете са много реални и някъде вече сме свидетели на закриването на такива кабинети.
Това са били мотивите ни да предложим допълването на текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Днес във вестниците има две умопомрачителни заглавия за тежкото положение в здравеопазването. Единият е вестник "Сега", където една линейка е закъсняла с час и половина по отношение на оказване на спешна помощ. Вчера ние искахме пари за спешната помощ. Другият факт е, че по 9 случая на ден се откриват с рак на гърдата. Ние вчера искахме 23 млн. за онкологичната помощ и 11 млн. за спешната помощ.
Този въпрос е пряко свързан и с това, което днес с господин Янаки Стоилов предлагаме тук, в този закон.
Аз ще се върна малко в историята. През 1972-1973 г. имаше един министър, който искаше да закрие училищното здравеопазване. Направи опит. Отиде си този министър. Училищното здравеопазване остана. След това дойде един министър във вашето правителство, който също искаше да го закрие. И той си отиде. Сега правите опит, давайки бройки - и това е много добре, че се дадоха бройки за средни кадри в училищата - за подсилване на училищното здравеопазване. Но финансирането на училищните здравни кабинети от общинските бюджети за училищата, които са към определени ведомства и министерства, не може да продължи от общините, особено като се има предвид, че тези учебни заведения са главно в областните градове и в тях учат деца от цялата страна. Не учат само деца от дадената община - било то музикално училище, било то някакво друго специално училище.
Така че издръжката трябва да се поеме от съответното министерство. Съвсем нормално е така да стане. Министерствата полагат съответни грижи.
И второ, струва ми се, господин министър, че това не струва кой знае колко много средства, но ще струва много на общините. Не и на държавния бюджет, още повече, че в Конституцията е записано каква трябва да бъде закрилата на детското здравеопазване.
Аз смятам, че вие трябва да подкрепите предложението, което сме направили с господин Стоилов.
Има и още друго нещо много важно. Понякога общините намират форма да подсилят собствените си училища, не могат да подсилят републиканските учебни заведения. Получава се колизия. По този начин да е ясно и категорично, че републиканските училища, училищата, които са към определени министерства, се финансират от определеното министерство - било то Министерство на земеделието, Министерството на културата или някое друго министерство. Имало е такъв период в България. И трябва да ви кажа, че тогава наистина е имало успехи. Но да не се връщаме толкова назад в историята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин министър, дами и господа народни представители! Аз смятам, че предложението, което господин Христов е направил за включване на републиканските училища за финансиране от общинските бюджети, е много необмислено. Ще се аргументирам, господин Христов, защо.
Преди повече от месец и половина няколко оздравителни училища, които са на републиканско подчинение - във Вършец, а впоследствие в Берковица и други градове - поставиха проблема за това, че при тях няма кабинети. Става дума за нещо елементарно - с един лекар и сестра, а преди това е имало по един лекар и по 6-7- сестри. Там са болни деца, господин министър Радев, от различни заболявания, като във Вършец например става дума за диабетици.
Ще припомня как се развиха събитията. Вашето министерство, господин Радев, и Министерството на образованието и науката отказаха да се намесят, защото аргументът им беше, че има предоставени пари на общините. Но това се оказа една лъжа, една лъжа, за която кметицата на Вършец обвини мен, защото аз дадох Вашите отговори. А трябваше тя да разговаря с Вас защо е така е поставен въпросът.
Благодарение на намесата на министър-председателя - казвам благодарение на неговата намеса, защото се обърнах към него - сега там в момента този въпрос е уреден. Но той е уреден временно. С предложението, което правите, господин Христов, Вие по същество - особено за тези училища - лишавате от елементарни грижи тези деца, които са болни. Защото това са оздравителни училища към Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката.
От едното министерство е финансовата помощ, а от другото е методическата. Поне досега беше така и това беше и е необходимо.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: До 30.06. беше това.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Христов, Вие не чухте, че до 30.06. е било, а от 30.06. досега нямаше.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Защото вие сте виновни.
РУСИ СТАТКОВ: Не защото ние сме виновни, а защото двете министерства не си свършиха работата и трябваше да се намеси министър-председателят, повтарям го.
Но, господин председател, за да не се повтаря тази престъпна грешка, трябва именно министерствата, републиканският бюджет да поеме грижата и не само за оздравителните училища, а и за другите, защото там се изискват специални програми. Те и затова са на централно подчинение.
Аз не знам защо ще стане министърът отново да говори може би за "брилянтни операции". Вие с тези "брилянтни операции" режете глави. Защото две деца във Вършец получиха такава криза, че можеха да си отидат, господин Радев, докато Вие пишете отговори. Това се случи във Вършец, в оздравителното училище - в техникума. Можеха да си отидат.
Затова смятам, господин Христов, че трябва да си оттеглите предложението.
Господин Стоилов, аз също така смятам, че не може поравно общини, които са на субсидия от републиканския бюджет в размер на 90 на сто, да делят грижи за здравни кабинети с министерството. Просто тази работа трябва да се поеме централизирано и грижата за децата, господин Марангозов, да бъде по Конституция. Записано е: закрила на децата. След като е записано "закрила на децата", ние не можем да разчитаме на общинските бюджети, които са с 90 на сто субсидия. Този въпрос не е решен. Защото става дума именно за една такава грижа.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Пак сте объркали нещо!
РУСИ СТАТКОВ: Не съм, господин Христов, а Вие сте се объркали и от това страдат децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател! Господин Статков, аз не съм съгласен с Вас. Общините трябва да продължат да си финансират общинските училища. Това трябва да продължи. Ние не бива да отнемаме функции на общините в една такава дейност, особено в учебните заведения, в които се извършва главно профилактична дейност.
Но в същото време не бива пък да натоварваме общините да финансират дейности за училища, в които учат деца, които не са от този район и са на друго подчинение. Принципалът не е общината, а принципалът е примерно някое от министерствата. Например жп училището кой го издържа?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кажи бе!?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Кой? Кажете вие, защо аз ще кажа. Министърът знае. Не го издържа община София, предполагам. Издържа го Министерството на транспорта. По същия начин и другите министерства ще си поемат учебните заведения. За това пледираме ние - за да не се натоварват общините с допълнителни функции, а да си поемат действително онези функции, които трябва да поемат и да осъществят една истинска дейност, която им се налага в тези изключително важни за страната заведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Статков, Вие чувате ли се какво казвате? Кой се грижи за тези детски заведения? Нали имаше пропуск досега? Моето предложение е свързано с избягване и отстраняване на този пропуск. Защото финансирането на дейността за здравните кабинети в училищата е неприсъща функция на Министерството на образованието и науката. В това министерство няма кадри, които да организират и да осъществяват ефективен контрол върху дейността на здравните кабинети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля тишина в залата.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Дейността на здравните кабинети, както го каза и господин Марангозов, до 30 юни се осъществяваше чрез съответните поликлиники, които бяха на общинско финансиране, и аз затова съм направил това предложение да се премахне този недостатък, който съществуваше.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Дайте го цялото на касата. Защо не го дадете на касата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля!
Има думата за дуплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Христов, републиканските училища не са общински, поне това трябва да различите, първо. Тук господин Марангозов даде един аргумент повторно и аз съм съгласен с него, че в тях има деца от цялата страна. Освен всичко друго, което се финансира от републиканския бюджет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Ще минат към общините.
РУСИ СТАТКОВ: Как ще минат към общините, бе, господин Христов, оздравителните училища, например, или другите, за които, слава Богу, че се вслуша министър-председателят, иначе, господин Радев не знам къде щеше да се дене, ако се беше случило най-непоправимото.
И, господин Христов, проучете въпроса, моля Ви! Проучете въпроса!
Господин Марангозов, по отношение на втория Ви аргумент за подялбата на грижата между общините и държавата. Ами, вижте, ще повторя моя аргумент, че 90 на сто или, хайде, 80 на сто от общините са на субсидия и то на значителна субсидия от републиканския бюджет. Те не могат в близките 2-3 години да решат тези проблеми сами, а до този момент се оказа, че много от разчетите, които те са предложили в така наречения "диалог" с Министерство на финансите то за пореден път не се е вслушало в техните искания. И в момента има вече дефицит, господин Христов, с това, което гласувахте като мнозинство в тези бюджети. И няма да имат пари, за да поддържат и тези кабинети, както колегите предлагат, даже и поравно. Тази грижа трябва да бъде на държавата, защото в Конституцията има специален член за закрила на детето. Ако вие така го закриляте, господин Радев, както собствените си деца, това е едно. Но Вие не закриляте българското дете както собствените си деца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Статков, днес на няколко пъти чух, че Вие обвинявате министъра на финансите в лъжа. Това сте го правили много пъти и преди и към други министри, и към министър-председателя. Най-редовно си служите с това определение.
Господин Статков, аз ще избегна грозната дума "неграмотност", но ще я заменя с "неосведоменост". Тук става дума не за това кой и как ще стопанисва това или онова училище, а на чий бюджет ще тежи. И Вие тук сега в момента изговорихте хиляди думи за това колко нещастни ще бъдат общините, защото ще трябва да издържат и тези учебни заведения. И затова казвам неосведоменост, защото тази издръжка е предвидена в централния републикански бюджет. И тя ще бъде преведена на тези общини целево за тези училища, за да не отидат парите някъде другаде и да не се получи онова, за което Вие преди малко ронехте сълзи, че, видите ли, останали без бюджет, без пари и т.н. Останали са без пари, защото тогава онези общини са изхарчили на други места парите. Това сега ние избягваме със следващия бюджет - тези пари ще отиват целево в централния републикански бюджет за онези общини и за онези училища, които ще бъдат на територията на тази община. Точно това е записано в бюджета, но пак казвам, трябва малко повече време, за да се осведомите, преди да излезете и оттук да обвинявате в лъжа този или онзи министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване първото предложение на народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов.
Гласували 145 народни представители: за 51, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 49, против 92, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 7.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"§ 32. (1) Лечебните заведения по чл. 101, ал. 5 от Закона за лечебните заведения от 1 януари 2001 г. се субсидират от Министерството на здравеопазването. От същата дата Министерството на здравеопазването финансира домовете за медико-социални грижи.
(2) Лечебните заведения за болнична помощ, извън тези по предходната алинея, се субсидират от министерствата и общините, на чиято издръжка са били до 31 декември 2000 г. Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред.
(3) Субсидирането на лечебните заведения от Министерството на здравеопазването се извършва чрез сключване на договори за цялата 2001 г.
(4) Субсидирането на общинските лечебни заведения - еднолични търговски дружества и диспансерите, се извършва от общините чрез сключване на договори за цялата 2001 г.
(5) Промените по бюджетите на министерствата и общините по алинеи 1 и 2 се извършват по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 32 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 8.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 33 има направено предложение от народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33:
"§ 33. Централизираните доставки за здравни и лечебни заведения на лекарства, медицинска апаратура и техника, инструментариум и консумативи, предвидени в закон или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми и проекти, се осъществяват от Министерството на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 33 има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Още един народен представител, господин Радев, е предложил средствата да се изразходват след одобрение от Народното събрание. И той има съмнения, които аз изразих по другите параграфи. Ще продължа със следното и Вие трябва да слушате внимателно, за да не стават недоразумения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, не се обръщайте към министъра, говорите пред Народното събрание.

РУСИ СТАТКОВ: Обръщам се към министъра, защото той след това става и говори неща, които не съм казал.
Ако моите и на господин Миков съмнения са основателни, то на хората, а и на кметицата на Вършец, например, която ви цитирах и която ви обвини в лъжа, са вече категорично основателни. Защото, когато ние четем Вашите отговори, излиза, че ние сме говорили и ни казват, че лъжем... Аз четох Вашия отговор на кметицата на Вършец за здравното училище. Сега искам също като чета стенограмата, да чета Вашия отговор.
Вие в един от предишните параграфи накарахте мнозинството "брилянтно"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, говорете с аргументи по предложението.
РУСИ СТАТКОВ: Точно аргументи давам. ... "брилянтно" да отреже възнаграждението на новопостъпилите държавни служители с една трета.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Но тук говорим за функции.
РУСИ СТАТКОВ: Говорим за функции, точно така. Говорим за функции на същите държавни служители, на които Вие им отрязахте възнагражденията. С гласуване вие отрязахте втора година подред една трета по-малко да получават новопостъпилите държавни служители. В този годишен доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Но тук става въпрос за друго.
РУСИ СТАТКОВ: Аргументирам се, господин Христов.
В този годишен доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване става дума за разходване на държавни средства от държавни служители. Точно в § 33 става дума за разходване на средства. Прочети го, господин Христов!
Аз нямам в момента доверие на министъра на финансите. Той с това, което направи, създаде предпоставки за корупция в държавните служители. Защото те с тези заплати, госпожо Тоткова, които за втора година отрязахте с една трета, са подложени на стрес и допълнително на това да бъдат корумпирани. А в този годишен доклад пише, че Вие не сте се преборили с корупцията, госпожо Тоткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, говорете по конкретния текст.
РУСИ СТАТКОВ: Моето предложение - говоря по конкретния текст - е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Досега нищо не сте казали.
РУСИ СТАТКОВ: Давам аргументи, господин председател. Давам аргумент, че след като не сте създали условия за борба с корупцията, след като не сте си свършили работата, тези програми, които се приемат от Министерския съвет, да имат подкрепата на Народното събрание, а си ги гледат там в един тесен кръг, то средствата, които се разходват за тези цели, трябва да бъдат одобрени от Народното събрание. Така че аз подкрепям предложението на господин Миков с всичките тези примери, които дадох като аргументи. То заслужава да бъде подкрепено и от мнозинството, ако наистина то желае да се присъединим към Европа, защото препоръката е такава.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По същество ли говориш? Прочети текста!
РУСИ СТАТКОВ: По същество говоря. Става дума за пари. В текста става дума за пари. Така че, ако вие желаете да има повече ред и контрол, дайте възможност на Народното събрание да ги осъществи. Ако не, дайте да отменим Конституцията на България и да пишем, че няма нужда от Народно събрание. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Доставките на консумативи ще се одобряват от Народното събрание!? (Оживление.)
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 111 народни представители: за 43, против 68, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 33, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 70, против 25, въздържал се 1.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 34. От 1 юли 2001 г. Националната здравноосигурителна каса на базата на договори по критерии, утвърдени в Националния рамков договор, започва частично да субсидира лечебните заведения за болнична помощ."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
"§ 35. (1) Наличните средства по фонд "Жилищно строителство" на общините, които не са ангажирани за извършването на присъщи на фонда разходи съгласно нормативната уредба, могат да се ползват по решение на общинските съвети за капиталови разходи в областта на инженерната и социалната инфраструктура.
          (2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за случаите, когато общините имат задължения по обезщетяването на собственици на отчуждени недвижими имоти и на младежи, работили в строителството по реда на отмененото Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 34 и § 35, както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 16.
Параграфи 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов:
"Създава се нов § 35а:
"§ 35а. До 31 май 2001 г. Министерството на финансите да разработи и внесе за утвърждаване в Министерския съвет програма за финансово осигуряване изграждането на жилищата, дадени в обезщетение на собственици на недвижими имоти, отчуждени по реда на Закона за териториалното и селищно устройство или по Закона за собствеността, по цени съгласно отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, както и за жилищата на младежите, работили в строителството по реда на отмененото Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта, въз основа на договор, сключен до 4 март 1991 г."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Христо Христов за нов § 35а.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Какви са тия младежи? Те са вече пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Моля Руси Статков да слуша внимателно, защото това е много важен проблем, който съществува от години.
По информация от септември 2000 г. 4051 собственици на недвижими имоти, отчуждени по реда на Закона за териториалното и селищното устройство или по Закона за собствеността, по цени на отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, очакват да получат дадените им в обезщетение жилища. От тях 1068 жилища още не са започнати, господин Статков.
Покриването на разликата между действителната строителна стойност на тези жилища и стойността им по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, се извършва със средства от фонд "Жилищно строителство" на общините. Тъй като приходната база на този фонд в последните години е значително стеснена поради липсата на общински жилища, предлагани за продажба, с оглед да се ускори процесът на строителството на тези жилища, в централния републикански бюджет в последните години се заделят средства за частично финансиране на извършваните строително-монтажни работи за жилищата на тези правоимащи граждани.
С оглед да се разреши в кратки срокове проблемът с изграждането на жилищата, дадени в обезщетение на собствениците на отчуждени недвижими имоти и на младежите, работили в строителството по реда на Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г., е целесъобразно да се разработи и приеме от Министерския съвет програма за финансиране изграждането на тези жилища, основана на по-пълни данни за неизпълнените досега ангажименти към тези групи граждани и за възможните източници за финансиране на строително-монтажните работи, придружени с план-график за осигуряването на необходимите финансови ресурси.
Следователно, господин Статков, нашето правителство, нашата парламентарна група поема този ангажимент, който вие би трябвало да изпълните преди доста години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което направи в момента колегата Христов, беше чист популизъм, защото той явно не разбира и какво говори в момента. Той даде цифри, които са му дадени от Министерството на финансите. Те са точно така... (Реплики на народния представител Христо Христов.)
Не ме прекъсвайте, господин Христов. Вие ще имате право на дуплика.
Какво като разработи програма, която Вие сте предложили тук - Министерския съвет, когато в Закона за републиканския бюджет няма средства? С какво им помагате? Какво им помагате, господин Христов - кажете колко средства са заделени? Защото аз съм съгласен с това, че това са най-ощетените хора в българското общество. Защото имотите са им отчуждени, къщите са им съборени и от 15-20 години те вече не са и младежи. Те са възрастни хора. И какво правите вие с това нещо? (Реплики на неодобрение отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! (Шум и реплики в залата.)
Моля, госпожа Тоткова!
РУМЕН ТАКОРОВ: Така че това, което вие го предлагате, си е чист популизъм. Вие не допринасяте с абсолютно нищо. Станете и кажете: заделяме 200 млн. и това е нещо, с което да решим този проблем. В противен случай това са едни празни приказки, от които вие не можете да излезете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми колега, това не е чист популизъм! Моето предложение е във връзка с решение на този проблем, тъй като... (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, седнете си сега! Слушахме Ви Вас.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Досега бяха заделяни съвсем минимални средства. И за тази година има заделени, и за следващата има заделени 8 млн. Вие даже не сте погледнали това, което е заделено в републиканския бюджет, така че Вие просто не сте наясно. Но Вие, тъй като не поехте ангажимент към тези хора и сега, когато ние поемаме ангажимент и възлагаме на правителството да направи една конкретна програма, за да се реши този проблем, който съществува, както Вие казахте, от 20 години, господин Такоров... Така че аз смятам, че това предложение е много разумно и навременно, за да се подпомогнат тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, въпросът наистина е много остър, сложен, не е от вчера и заслужава най-отговорно отношение.
Това, което предлага господин Христов, ако прочетем текста, е следното: да се възложи на Министерството на финансите да разработи програма за финансово осигуряване изграждането на жилища. Какво означава "програма за финансово осигуряване"? Най-общо казано може да означава две неща - или правителството дава пари от бюджета, или правителството утвърждава програма, която търси пари извън бюджета. И в това отношение господин Такоров, според мен, имаше основания за неговата, макар и малко остра реплика, защото, господин Христов, ако беше така, както Вие казвате, ако вашето правителство и вашата партия предлагат решение на този въпрос, то ние трябваше да го четем в законопроекта за бюджета, изразено в цифри, изразено в перо от бюджета.
Това, което тук е записано означава, че през следващата година Министерство на финансите, като не знам дали е най-уместното да се отправя към него поръчението за такава програма, тъй като това е въпрос и на икономическа политика, и на политика на регионално развитие, може би по-широк кръг министерства би трябвало да бъдат отговорни за разработването на такава програма и включително да оценят нейните бюджетни последици, защото тук и господин Радев вчера говореше за това, че правителството на СДС състави и изпълнява бюджет без корекции и т.н., но вие по този начин създавате необходимостта от допълнителен разход, който ще изисква и корекция на бюджета, ако подхождате сериозно.
Ето защо аз се интересувам преди всичко, разбира се и от мнението на господин Радев, дали той подкрепя този запис или не, но при всички случаи смятам, че така записан този текст не е нищо повече от едно най-общо, не искам да кажа празно пожелание, с което да се твърди, че СДС се обръща с лице към този проблем. Това е нищо повече от един набързо записан текст.
Вие си спомняте може би или не си спомняте, тъй като господин Цонев навярно си спомня, че законопроектът за създаване на фонд "Жилищно строителство" в общините, господин Цонев, който гледахме и така и не приехме, предвиждаше отговорността за финансиране на това строителство на практика изцяло да се поеме от общините. Ако Вие предвиждате Министерство на финансите да разработи такава програма, която да прехвърли на общините тази отговорност, по-добре не записвайте такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване думата има господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин министър, колеги! Аз съм абсолютно съгласен с това, което каза господин Пирински дотук, защото наистина, ако тази програма цели, както в повечето случаи досега, тези отговорности, и си спомням, че и внесеният Закон за жилищно строителство, който мина на първо четене в комисията, прехвърли изцяло тежестта на общините, отсега мога категорично да заявя, че това няма да стане, защото инфлацията на практика изяде всичките средства, които не бяха защитени по сметките на фонд "Жилищно строителство".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: А кой предизвика инфлацията?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ето сега, ти пак не разбираш от проблема, господин Христов, и пак се обаждаш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Христов!
РУМЕН ТАКОРОВ: Какво изяжда инфлацията ли? Ще Ви кажа... (Реплики на народния представител Христо Христов.)
Едно жилище, което навремето, когато ставаха продажбите от 1985-1990 г., се продаваше за 16 хил. лв., а знаете, че през 1992 г. едно жилище вече струваше 160 хил. или от десет такива жилища можеше да се построи едно ново. Това е проблемът, господин Христов, но Вие не знаете за какво говорите и за какво става въпрос! (Реплики на народния представител Христо Христов.)
Нищо не знаеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Христов, много Ви моля сега! (Шум и реплики в залата.)
РУМЕН ТАКОРОВ: И на практика с това нещо се обезцениха средствата, които се държаха единствено и още по действащата Наредба за фонд "Жилищно строителство" в ДСК. Общините не можеха нито да ги дават на депозит, нито да ги превръщат във валута, нито нищо и на практика тези средства останаха хей така, изядени от инфлационните процеси в България. И в момента няма община, почти гарантирам, която да може със собствени средства да реши този проблем - за отчуждените и необезщетени собственици, за тези по Постановление № 70, ако наистина държавата не вземе отношение по този въпрос.
Единствено мога да Ви кажа, защото аз съм работил близо 7 години и в гр. Търговище няма нито един собственик отчужден, но необезщетен и това стана именно през тази година, когато общината закупи 12 изградени от други фирми жилища и настани последните собственици, но там винаги, може би за съжаление или за добро, от новата демокрация не е имало син кмет! И може би заради това проблемът е решен, защото той гледа проблема към хората и към тяхното съществуване.
Друго, което искам да кажа, господин Христов, и тук вече можете да си записвате, защото Вие казахте, че отделяте една огромна, колосална сума, така да кажа, от 8 млн.!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Не съм казал "огромна" и "колосална"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Христов!
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, 8 млн. Аз искам така, както вчера за пътищата от четвъртокласната пътна мрежа - мога да смятам много бързо и без калкулатор - тъй като всички отчуждени собственици имат, примерно, техните искания и заповеди, които са по чл. 198 и чл. 199, ако не ги знаете, от Закона за териториално и селищно устройство, са минимум 100 квадрата едно жилище, което е с обзавеждане, с оборудване, с всичко, с гаражи и други, защото техните собствени жилища, които са съборени... Дори да вземат минималното, което в момента е в България, но в България няма такъв строеж, който да е 200 марки на квадратен метър, разделете си 8-те милиона и ще получите, че с тези пари 100-квадратно жилище, а аз ви казвам, че те няма да са по-малки от 100 квадрата, плюс гаражите и оборудването, ще станат още повече, и ще могат да се построят едва 400 жилища.
И аз ви питам?... (Шум и реплики от мнозинството.)
Малко ли са, господин Агов? Ами, слушайте какво говори. Той каза, че за 5 хил. и 300 жилища става въпрос. Ами, това значи още 15 години напред тези хора да ги лъжем с тези темпове! (Шум и реплики от мнозинството.) Моля ти се, недей да ми казваш, че нищо не съм направил, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля!
РУМЕН ТАКОРОВ: Защото аз ви казах, че в Търговище бях заместник-кмет и няма нито едно жилище! Така че недей да ме упрекваш, госпожо Тоткова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожо Тоткова!
РУМЕН ТАКОРОВ: Така че аз пак искам да ви кажа - това е един пожелателен текст, който ако остане в този си вид, без да е парично обезщетен, той няма да действа. И какво правим в момента? Което го казах предишния път и с това ще завърша: един чист популизъм, господин Христов, защото тази материя не Ви е ясна на Вас! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Госпожи господа народни представители, в залата се намира игуменът на Зографския манастир отец Амбросий заедно с негови близки. (Всички стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Проблемът, свързан с § 35, наистина е много сериозен. И аз искам, за да внеса яснота в колегите народни представители, да дам допълнително аргументи за това, че ние трябва да търсим наистина, господин Христов, решение, но то да бъде действително огледано внимателно от всички страни и обезпечено със средства.
Позволявам си да кажа следното, господин Христов, и моля специално Вас за внимание. Досегашният текст на вносителя не е коректен, защото в момента действа Наредба № 5, господин министър, за набиране и разходване на средствата по фонд "Жилищно строителство". Тази наредба вие сте я променили през 1997 г., господин Христов, месец декември. Говоря за правителството на Демократичните сили. Защото казахте: "Ние решаваме въпроса". За съжаление обаче тази промяна е запазила всички неясноти, които съществуват вече в новите условия, защото тя е издадена през 1986 г. Значи в тази наредба вие сте запазили, че фонд "Жилищно строителство" се създава при окръжните народни съвети, Столичния народен съвет, министерствата, другите ведомства, стопански и обществени организации. Никъде ги няма общините.
И по-нататък вече има раздел "Партиди" - партида 1 - за фонд "Жилищно строителство", партида 2, партида 3, партида 4. Защо чета тези партиди? Защото това са средства, които ги има, само че те не са към общините, а са някъде в ДСК. И ние като народни представители трябва да имаме яснота за колко средства става дума.
Второ, господин Христов, говоря за проблема как трябва да се реши, а не просто да коментираме кое правителство какво е свършило. Тези средства са били не само за отчуждени имоти, те са и за ново строителство. Те са много по-широко събирани като отчисления от различни продажби на терени и на сгради, и съответно функцията им е друга.
Така че, търсейки решение, ние не можем да не отговорим на въпроса, след като са събирани за по-широк обхват дейности и строителство, имаме ли право и трябва ли да го направим? И това не може еднозначно само с вашата разпоредба да даде на Народното събрание карт бланш.
Трето. В комисията беше поставен въпросът за този фонд "Жилищно строителство" на общините това ли е политиката на правителството? Тогава беше казано, че е това, обаче нямаше аргументи, които да защитят тази политика със средства. Няма и средства за общините, защото става дума и за строителство на жилища за социално слаби. Такъв отговор нямаше.
Следователно, господин председател, така стеснен, въпросът не решава сериозните проблеми. И моето предложение е да отложим този параграф, по него да се проведе допълнително обсъждане, да потърсим и конкретни финансови средства. Защото другото, господин Христов, извинете ме, наистина граничи с популизма и с едни предизборни обещания.
А иначе на мен да обяснявате за 70-о Постановление, най-малко е некоректно, защото аз бях един от хората, които отговаряха за този проблем в ЦК на Комсомола и имаше, и има много дадени жилища. И аз се учудих, когато в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол се постави въпросът, че и днес има нерешени проблеми, защото тогава те се решаваха в движение. Ами вижте, господин Христов, защо сега, днес, защо не още в 1997 г., когато е променяна тази наредба?
Много са въпросите. И затова казвам, че не бива да се отива и да се търсят сблъсъци на чисто пропагандна основа, а проблемът трябва да се види в неговата широта и дълбочина - като финанси, като регламентация. И тогава вече ние да кажем, че като Народно събрание сме намерили такова решение и сме възложили на правителството да го изпълнява.
Затова, господин председател, още веднъж предлагам отлагане на тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението за отлагане на § 35а.
Гласували 147 народни представители: за 53, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 35а така, както е предложен.
Гласували 98 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 12.
Параграф 35а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 36 има направени предложение от народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията, и от народния представител Руси Статков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Руси Статков, като предлага следния текст за § 36:
"§ 36. Одобрените със закона средства за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт на местните пътища се разпределят по общини в срок до 30 март 2001 г. по ред, определен от Министерския съвет."
Господин председател, тук вместо "четвъртокласната пътна мрежа" прочетох "местните пътища", съобразно Закона за пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, колеги! Наистина аз вчера разговарях с господин Христов за тази поправка - че вече като терминология "четвъртокласна пътна мрежа" не съществува в Закона за пътищата. Но тъй както Вие предложихте този текст, на практика да считаме ли, че и частните пътища, които са местни, също ще бъдат финансирани от републиканския бюджет? Затова мисля, че по-правилният текст е "местни общински пътища", защото в Закона за пътищата, в чл. 3 пише, че "местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване".
Дали ще се даде пояснение влизат ли частните пътища? Аз мисля, че те не са обект на републиканския бюджет и трябва да се напише: " местни общински пътища". Мисля, че това е най-точният текст, който трябва да се запише, и съм доволен, че участвам в дискусия по единственото предложение, което е предложено от опозицията и е прието - с един месец да се промени срокът, въпреки че по този законопроект бяха направени 151 предложения от народните представители от опозицията, но нито едно не беше прието, а само това, което е съвсем несъществено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 47, против 70, въздържали се няма.
Не се приема.
Моля, гласувайте § 36 така, както е предложен от вносителя, като думите "четвъртокласната пътна мрежа" се заместват с думите "местните общински пътища".
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 37 има направено предложение от народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
"§ 37. Държавните приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба, и приходи от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки, включително извършените инвестиционни разходи и погашенията по инвестиционни кредити, дължимите мита, такси, данъци и нормативно определената надценка, се внасят от "Булгаргаз" ЕАД в централния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 102 народни представители: за 30, против 71, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 37 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 2.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 38 има направено предложение от народния представител Димитър Петров, което не е подкрепено от комисията, и предложение на народния представител Ангел Малинов, като комисията подкрепя само предложението му по т. 2.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Ангел Малинов по т. 2, като предлага следния окончателен текст за § 38:
"§ 38. За неизплатените в срок задължения от предприятия по смисъла на Закона за счетоводството към електропроизводствените търговски дружества, "Национална електрическа компания" ЕАД, електроразпределителните търговски дружества, "Булгаргаз" ЕАД, топлофикационните дружества и ВиК дружествата, произтичащи от доставката на природен газ, електрическа и топлинна енергия и вода, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок. В производството пред съда кредиторът и длъжникът се освобождават от държавни такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 38 някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Съжалявам, че господин Петров го няма, но той е направил много сериозно предложение и по този параграф, и по следващия, което е свързано с плащанията на задължения от страна на търговските дружества, които са лечебни заведения.


Действително става дума за огромен проблем. Тук по друг повод преди две седмици разисквахме за неизплатени суми в момента от районни болници и др. И ако не се намери решение, а такова до този момент не е намерено, и те останат да бъдат задължавани по този ред, това означава фалит. Това означава не толкова и само икономически фалит, а една голяма опасност за болниците.
Затова и считам, че в този вариант, в който народният представител Димитър Петров от СДС е направил предложението за изключение, което да е свързано с тези дружества, е все пак един възможен вариант. И го подкрепям, господин председател. И моля мнозинството да обърне внимание или поне министърът на финансите да каже по какъв ред ще се решават тези въпроси. Ние не можем като народни представители да оставим тези огромни задължения и те да бъдат задвижени по един ред, за който вие си давате сметка, че, ако бъде приложен общият ред, действително може да създаде много проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Петров.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 54, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте първа точка от предложението на народния представител Ангел Малинов.
Гласували 101 народни представители: за 3, против 52, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 38, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 6, въздържали се 2.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение от народния представител Димитър Петров за създаване на нов § 38а:
"§ 38а. Просрочените през 2000 г. и неизплатени задължения от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и диспансерите към "Национална електрическа компания" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД, Топлофикационните дружества и ВиК-дружествата, произтичащи от доставката на природен газ, електрическа и топлинна енергия и вода през 2000 г., не могат да се събират чрез изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс или чрез започване на производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон през 2001 г."
Комисията не подкрепя предложението за нов § 38а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Още веднъж се обръщам към Вас с въпрос, господин министър на финансите: трябва ли да бъдат затворени болниците по начина, по който се процедира с други, изпаднали в несъстоятелност и във фалит, когато не си плащат задълженията? И тъй като в комисията ние не получихме ясен отговор за това как ще се процедира, казано ни бе, че ще се мисли от заместник-министрите, днес искаме да разберем измислили ли сте подхода и ако не сте го измислили, да подкрепим предложението на колегата Димитър Петров. Защото става дума именно за затваряне на болници.
Господин председател, аз Ви моля да приканите като председател министъра на финансите да даде отговор пред Народното събрание. Ние вече толкова пъти се обръщаме към неговите служители, към него самия. Това е изключително важен въпрос, господин Агов, моля Ви. Нека днес да получим отговор от министъра на финансите как се решава този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! (Министър Муравей Радев разговаря в този момент с народен представител.) Господин министър, ще имам ли честта да бъда чут от Вас? Няма да кажа кой-знае колко умни работи, но бих желал да ги споделя с Вас.
Това, което господин Статков поставя за решаване чрез Закона за държавния бюджет, е един принципен въпрос, уважаеми колеги. Принципният въпрос се състои в това, че като страна, която е приела пазарните отношения, имаме ли право да лишим субектите, които предлагат стоки и услуги, от това да си съберат дължимите суми. Аз бих казал, че ние нямаме право да ги ограничим от това, защото те имат също своя издръжка и своя икономическа сметка. Но тогава трябва да признаем, че ние сме държава, която не може да се самоиздържа. Щом оставаме училища да бъдат задължени и да не могат да си покрият издръжката, щом оставяме болници да имат задължения и да не могат да си покрият издръжката, значи, господин министър, ние трябва ясно да кажем, че не можем да се издържаме, че ние живеем толкова, колкото можем да изкараме, а не колкото е потребно. И този народ трябва да е наясно с тези проблеми, за да може да се ориентира в условията, при които е поставен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Петров за нов § 38а.
Гласували 157 народни представители: за 53, против 69, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 39 има направено предложение от народния представител Михаил Миков, което е за отпадане на § 39 и не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39:
"§ 39. (1) За направените през 2001 г. погашения от търговските дружества на задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., които съгласно сключените тристранни договори е определено да бъдат изплатени след 1 януари 2002 г., министърът на финансите може да сконтира задълженията на търговските дружества със сконтов процент 10 на сто.
(2) Операциите по ал. 1 се осъществяват по условия и ред, определени от министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представители Михаил Миков за отпадане на § 39.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 94, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 39, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 40 има направено предложение от народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
"§ 40. (1) Предоставя безвъзмездно на държавното предприятие "Държавна парично-предметна лотария" средства в размер на 5 млн. лв. за развитие на структурата и дейността на държавното предприятие и за организиране на нови хазартни игри в съответствие със Закона за хазарта.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят по ред и условия, определени от министъра на финансите на основата на одобрена от него инвестиционна програма на държавното предприятие "Държавна парично-предметна лотария"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 40 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 40 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Направено е предложение от народния представител Христо Стоянов за създаване на нов § 40а.
Комисията не подкрепя предложението за нов § 40а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Мисля, че с това предложение, което правя, не се нарушават приетите чл. 1 и чл. 2. И то е в унисон с обстановката, че видимо бюджетът няма достатъчно средства, за да бъдат решени значими проблеми. И в такъв случай е изключително важно наличните средства да бъдат насочени към неща, които утре могат да ни струват много.
Във връзка с това предлагам със средства по чл. 4, ал. 2б Министерството на земеделието и горите и Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките да разработят и да реализират съвместен проект за усъвършенстване системата на агрометеорологичните и агрохидрологичната прогноза за превантивно информиране и съветване на земеделските производители.
Уважаеми колеги, вие видяхте тази година какво ни сполетя. И ние можехме да вземем много рано мерки, ако съществува такъв вид информация. Това другите страни го направиха. И сега, на прага на следващата производствена година ние имаме една нова опасност - тези есенници, които засяхме, напролет да бъдат преорани една втора, една трета или една четвърт, точно защото няма информация и никой не информира и не дава своите препоръки какво да направят земеделските производители.
Така че аз ви приканвам да ме подкрепите за предложението ми за § 40а, като казвам още веднъж, нищо не се нарушава - със същите пари, но възлагане на конкретна задача от парламента на Министерството на земеделието.
И ако ми разрешите, господин председателю, тъй като следващото предложение е пак мое - за § 40б, за да не излизам отново, да го защитя сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Благодаря Ви.
Второто ми предложение е за създаване на § 40б.
Уважаеми колеги, вече беше коментиран проблемът, че Българската академия на науките се намира в едно изключително тежко положение. А всички сме убедени, че, така или иначе, излизането от това тежко положение не може да мине без внасянето на новости в производството. И тези новости в голяма степен ние трябва да ги очакваме от тази академия. Но те просто преживяват или просто са едни хора, които стоят и чакат, без да могат да дадат онова, което държавата чака от тях.
Какво предлагам? Аз предлагам от определени държавни органи и министерства да се направят икономии. Но тъй като такъв коментар беше правен, аз съм готов да направя едно по-либерално предложение. А то е от реализираните икономии от средства от държавните органи и министерства да се предоставят на Българската академия на науките както следва: от Народното събрание - до 1 млн. лв.; от администрацията на президента - 500 хил. лв.; от Министерския съвет - 1 млн. лв.; от Министерството на финансите - 1 млн. лв.; от Министерството на външните работи - 500 хил. лв.; от Министерството на икономиката - 500 хил. лв.; от Министерството на транспорта и съобщенията - 500 хил. лв.
Средствата да бъдат преведени поетапно до края на годината на Българската академия на науките.
Ето това е моето предложение. Тоест аз съм склонен да не влиза тази задължителност, но ние сме свидетели, аз съм вече седма година тук, гласувам при приемането на седми бюджет и винаги сме имали в отчетите икономии. Аз моля този път да намерим сила и да кажем: онези, които направят икономии, и ние ги приканваме да направят икономии, да предоставят тези икономии на Българската академия на науките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за нов § 40а.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 61, против 87, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за нов § 40б.
Гласували 155 народни представители: за 45, против 105, въздържали се 5.
И това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 41 е направено предложение от народния представител Георги Пирински.
Комисията подкрепя частично направеното предложение по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 41:
"§ 41. В чл. 6, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г., изм. и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68, 85, 86, 108 и 109 от 1996 г., бр. 55, 61, 89, 98 и 122 от 1997 г., бр. 39, 41 и 70 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., Решение № 8 на Конституционния съд на Република България от 1999 г., бр. 47, 56, 84 и 96 от 1999 г. и бр. 20 от 2000 г.) думите "специална набирателна" се заменят със "специална бюджетна"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 41 има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, първо, да изразя все пак удовлетворението си, че наполовина комисията е подкрепила моето предложение. Така че на 50 на сто от резултата на господин Статков щом съм постигнал, все е нещо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нещо много колаборираш.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колаборирам с господин Статков, не с друго.
Но по същество, за какво става дума? Господин Христов прочете една дълга поредица броеве на "Държавен вестник", в които става дума за измененията в Закона за приватизация. И ние се убедихме, че политиката в тази област през последните години е подложена на изключително сериозни отклонения. В текста, който аз съм предложил, става дума за разпределението на средствата, получени от приватизирането на държавно имущество, на държавни предприятия и друго държавно имущество. И най-общо предложението предвижда по една трета разпределение на тези средства от приватизацията, преди всичко за инвестиционни цели, за социални нужди и за финансиране на държавния бюджет и други държавни финансови нужди.
Защо е необходимо, уважаеми господин председателю, да се приеме от Народното събрание едно такова най-общо разпределение, което да бъде задължение на всяко едно правителство, което дойде на власт? Защото става дума за натрупаното национално богатство. Става дума за средства, които не са заработени през годината в резултат на политиката на даденото правителство, а това е наследство, което правителството сега разпределя. И то не може да си позволи, което и да е то, да използва цялата тази сума за неговите текущи нужди и още повече да компенсира своите провали в политиката с тези пари, които е наследило.
Да вземем финансирането на дефицита. В Закона за устройство на държавния бюджет, уважаеми дами и господа, изрично е записано откъде се финансира дефицитът. То е от емитиране на държавни ценни книжа и други операции на финансовия пазар. В този законопроект, който сега приемаме, се предвиждат 200 млн. приходи от приватизацията. Това, ако щете, е и в пряко нарушение на този закон. И това, което аз предлагам, би дало законова основа да се използват парите за финансиране на бюджетния дефицит. Но по-същественото е, че парите от приватизацията остават неизвестно къде.
Вземете Банковата консолидационна компания. В хода на дискусията по този законопроект представителите на Министерството на финансите не успяха да ни кажат колко и дали въобще средства, акумулирани в Банковата консолидационна компания, постъпват в бюджета. Нещо повече, господин министър, те не можаха да ни съобщят колко е държавното участие в тази компания, как се разпределят приходите, акумулирани в тази Банкова консолидационна компания.
В същия този момент правителството обвинява банките, че не кредитират инвестиционната и текущата стопанска дейност. Вие обвинявате ръководителите на банките, че са много предпазливи, че са много консервативни. Но какво направихте като икономически предпоставки, за да споделите с тях риска от инвестиране и текущо кредитиране в една много разстроена стопанска среда?
Вие обявихте, уважаеми господа от правителството, нова икономическа политика. Обявихте неколкократно, както стана дума и преди това в тази зала, но тя се изразява единствено в декларации и намерения, които говорят за това, че можем да очакваме рязък ръст на инфлацията, че можем да говорим за номинален, но не и за реален ръст и че всъщност тези напрежения в икономиката ще се компенсират с нов административен натиск - със затягане, така да се каже, на администрацията, т.е. на властта.
Господин министърът е приготвил една пространна реч, която предстои да произнесе от тази трибуна. Шампанското отдавна е изстинало, може би започва да се стопля. Но струва ми се, че това, което гласуваме днес, отношението, ако щете и към тези предложения, които правя, говорят само за едно: правителството няма отговор на проблемите на икономиката на обществото, то ги компенсира с Пъблик рилейшънс, с имидж.
Запалиха прожекторите, отстъпва място на господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
Тъкмо помислих, че по този текст той няма да се изкаже.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважавам тънката Ви ирония, господин председател, обаче място за ирония няма.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Видях, че Вие нямате желание да станете въпреки поканата на господин Пирински, а въпросът действително е един от централните при обсъждане на Закона за държавния бюджет за 2001 г. Един от централните, защото става дума за последователност. Законност, последователност.
Вие обявихте, че ще има прозрачност в приватизацията, но актът, който вчера Народното събрание почти единодушно утвърди за Надзорен съвет, не е достатъчен. То е необходимо условие, но не и достатъчно. Достатъчното условие е средствата, които се получават, да има прозрачност къде отиват. И тук става дума за законност, господин министър на финансите.
Второ. Говоря за принципи. Вие заложихте в онази част, която е явна - в приходната, след това в разходната, приоритети на разходване на средствата. Господин Пирински Ви предлага същата философия. Приоритети, господин министър, да има и в неявната част, която, разбира се, да направите явна. Затова Вие сте длъжен наистина пред българското Народно събрание да изразите подкрепа на онова, което прави господин Пирински и така ние ще можем като народни представители да разберем, че наистина има някаква промяна или по-скоро начална промяна. Иначе другото продължава да бъде незаконност и непрозрачност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване т. 2 от предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 144 народни представители: за 37, против 102, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 41, така както е предложен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 111, против 16, въздържали се 15.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 42. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за професионалното образование и обучение ("Държавен вестник" бр. 68/1999 г., изм. бр. 1/2000 г.) думите "2001/2002" се заменят с "2002/2003"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
"§ 43. (1) Бюджетните предприятия прилагат сметкоплан и счетоводни стандарти, утвърдени от министъра на финансите.
(2) Министърът на финансите определя реда и начина за прилагане на сметкоплана и счетоводните стандарти от бюджетните предприятия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте параграфи 42 и 43 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 8, въздържал се 1.
Параграфи 42 и 43 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение от народните представители Младен Влашки, Тома Деспотов, Юли Славов, Велислав Величков и Мария Кунчева, което се оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С това законът е приключен.
Има думата министърът на финансите.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Дайте ми думата за процедура. Във връзка със закона е. Има пропуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Защо не четете законопроекта? Даже и вносителят не си гледа текста.
Уважаеми дами и господа народни представители! Не сте прочели. Има § 44:
"§ 44. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Защо бързате да го претупате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук няма такова нещо.
РУСИ СТАТКОВ: Има го, ето го в законопроекта от първото четене. Има го, ето го. "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет." Не е нанесено тук. Никой не го е отменил.
Моля Ви, господин председател, защо не следите закона? Боже мой, председателят на комисията - също. Такова желание да се претупа Законът за държавния бюджет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно, спокойно.
РУСИ СТАТКОВ: Спокоен съм, но Вие сте готов да не ми дадете думата. Хем искате да гласувате за Министерския съвет, хем не му възлагате функциите.
Това е едно поредно доказателство, че този бюджет вие за нищо го нямате и гледате формално да гласувате, да го претупате и нищо не слушате, и нищо не приемате. Може ли такова нещо? В края на краищата това е наказуемо.
Господин председател, държа да се гласува предложението на вносителя да си носи задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилно. Правилно.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Забележката на господин Статков има основание. Направен е пропуск от експерта, който е преписвал предложението. Ще му потърся отговорност.
"§ 44. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 44 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Параграф 44 е приет.
С това е приет и целият Закон за държавния бюджет на Република България за 2001 г.
За отрицателен вот на § 44 има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): По този, разбира се. Разбира се, и по този. Два дни приказваме, вие не ни слушате. И това, и още сто петдесет и няколко предложения показват, че всичко протича формално. Някак си съществува една обстановка, в която като че ли се подвизават талибани. Казваш и точка! Няма място за обсъждане! Вие налагате един бюджет, който продължава една порочна практика. Как можем да подкрепим ние този бюджет и в отделните ви текстове, и като цяло?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, дал съм Ви думата за отрицателен вот по конкретно гласуване.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е отрицателният ми вот. Вие самодоволно с шампанско ще приключите работата по един бюджет, който не работи за обявената нова икономическа политика. Това е бюджет, пленник на една пасивна икономическа политика, каквито оценки правят и отговорни представители на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, ще Ви отнема думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Така че ние не можем да подкрепим този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи вие гласувахте против възлагане изпълнението на Министерския съвет. Интересно според Вас кой може да изпълнява бюджета?
От името на парламентарна група има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Натоварен съм от Парламентарната група на Обединението за национално спасение да направя едно изявление относно приемането на Закона за държавния бюджет за следващата година.
Нашата парламентарна група изразява несъгласие с приетия бюджет - естествено това беше отразено в гласуването - както и по самата процедура на приемането му.
За пръв път, бих казал, парламентарното мнозинство и чрез него изпълнителната власт не се съгласяват с нито едно съществено предложение - не става дума само от страна на опозицията - даже това, което мен ме изненада - тук съм вече единадесета година в това Народно събрание - че даже нямаше сериозни възражения на отхвърлените предложения нито от господин министъра, нито от парламентарната група на мнозинството, което говори лошо за демокрацията в България.
Все пак Народното събрание е висшият орган на законодателната власт у нас, а не е нито министърът на финансите, нито Министерският съвет, нито министър-председателят.
Ако трябва да охарактеризираме бюджета с няколко думи, той е силно рестриктивен, той е насочен срещу икономическия растеж, той е насочен и срещу това, в което се кълне и министър-председателят, и Парламентарната група на мнозинството - че изпълняват "Програма 2001". Той е насочен и срещу онова, което беше обявено наскоро - новата икономическа политика на СДС. Ние не видяхме никакви нови моменти в този държавен бюджет, които да говорят, че управляващото мнозинство се насочва към някаква нова икономическа политика и тази нова икономическа политика, за съжаление, остана само на думи, тъй като не е облечена в никакви числа, госпожо Тоткова.
Няма нито политика на растеж в този бюджет, нито социална политика, нито демографска политика. Не искам пак да говоря за детски надбавки, за помощи за безработни и бедни. По това естествено много време още може да се говори. Лошото е, че няма нищо насочено към икономическия растеж, включително и данъчните закони.
Ако трябва аз да го охарактеризирам с няколко думи, бих казал така: че това е един бюджет на пропуснатите възможности. Още при първо четене обърнах внимание, че още миналата година имаше възможност да се намали данъкът върху добавената стойност, поне да се върне на началната си позиция от 18%, макар че от гледна точка на изпълнението му през тази година -преизпълнение с 15 на сто, можеше да се намали с 3 на сто. Това щеше да стимулира минимум 3 по-голям растеж за тази година, да не говорим за догодина. За съжаление, така е и с другите данъчни закони.
Бих се спрял на нещо много интересно, един въпрос, който повдигам тук няколко години подред. Това е въпросът за непрекъснатите излишъци, които се генерират при изпълнението на държавния бюджет вече, мисля, трета поредна година, а догодина ще бъде, може би, четвърта, ако съумеят да го изпълнят така, както са го заложили. Докато предишните години, разбира се, имаше непрекъснат недостиг поради инфлацията, в момента генерираният излишък се разпределя единствено от министъра на финансите, не знам даже дали има санкция от Министерския съвет. Но това противоречи на доста текстове на Конституцията, които имах възможност да прочета по време на обсъждането на самия Закон за бюджета, противоречи на върховенството на законодателната власт, противоречи на елементарните демократични изисквания. Вярно е, че господин Муравей Радев по един куриозен начин се оправда с факта, че Устройственият закон за държавния бюджет е приет от комунистическото или социалистическото мнозинство по времето на Жан Виденов. Да, това наистина е така. Аз протестирах тогава и той протестираше, но е нормално, когато един политик протестира, когато е в опозиция, когато дойде на власт да се опита да обърне онова, срещу което е протестирал, защото няма никакви пречки. За съжаление обаче СДС, Министерство на финансите, Министерският съвет, парламентарното мнозинство на СДС се опитва да управлява с така наречените от тях комунистически прийоми, което не им прави чест ни най-малко. Не говоря колко члена на бившата Комунистическа партия, членове на БСП и на тяхното правителство. Това си е проблем на парламентарното мнозинство. Но самият факт, че те приеха четири години да управляват с чл. 32, ал. 2 от Устройствения закон за бюджета говори, че те не са наясно с демокрацията. Този член дава право на министъра на финансите да разпределя всички излишъци така, както той намери за добре, стига да не нарушава бюджетния баланс, тоест - дефицит. Ами, сега това нормално ли е? Защо тогава месеци наред се занимаваме тук да обсъждаме Закона за държавния бюджет, след като можем да обсъдим един-единствен текст? И това по куриоз го казвах и преди това на Димитър Костов, приятел на Иван Костов. Иван Костов го прати да учи в чужбина. Казах му: "Митко Костов, дайте да обсъдим, да приемем само бюджетния дефицит и оттук-нататък да си правиш, каквото искаш!" Ето го, Муравей прави същото в момента. Извинявайте, господин Радев. Значи, не е необходимо изобщо да приемаме Закон за държавния бюджет! Предупреждавах го три години преди да предприема крайната мярка, която смятам за необходима, защото аз не искам нито него да го обвиняват, нито някой да влиза в затвора. Искам в България да има законност. Затова внесохме в Конституционния съд една подписка този срамен член да бъде отменен. Такъв член, господин Радев, няма в нито една от демократичните страни, нито в една от тези държави, в които министър-председателят и министърът на външните работи си скъсват подметките да ходят и да обикалят, за да ни приемат в Европа. И вие искате с такъв член да ни приемат в Европа! (Шум и смях в блока на ДЛ.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Какъв член?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): С такъв член доникъде няма да стигнем!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И искате с такъв член да ни приемат в Европа? Ами, това няма да стане. Чисто и просто - не може! (Шум и реплики в залата.) Защото такава практика няма! Ние оспорваме този текст пред Конституционния съд и се надяваме на съответно решение от страна на Конституционния съд, въпреки че много по-просто щеше да бъде, ако самият Министерски съвет и Министерство на финансите разбираха това, още повече, че тук не виждам господин Димитър Радев, заместник-министър на финансите с прерогативи по бюджета, който каза, че това е напълно нормално. И не иска това да го прави. Той иска разпределението на всичките излишъци да бъде одобрено от Народното събрание, което е нормално.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но СДС го иска!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божинов!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За първи път има и неразпределени средства по отношение субсидиите на общините. Аз не знам това как се допусна от самото парламентарно мнозинство - да има грамадни, около 15 на сто от средствата, които са определяни за субсидиите на общините, да са сложени в перо "Неразпределени средства". Кой ще ги разпределя?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Муравей Радев!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Народното събрание ли? Не.
Ние сме по думите на Жан Виденов от едно време "една пасмина в Народното събрание, която няма право да се произнася по разпределението на средствата". И Жан Виденов, и Иван Костов, и Муравей Радев, и Митко Костов ни правят на същата тази "пасмина". И вие се съгласявате с това!
И, господин председателю, за мен това е удар срещу авторитета на Народното събрание. Как можете да допускате това нещо като юрист?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говорете си спокойно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така, аз съм спокоен, разбира се. Както виждате, съм спокоен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте много спокоен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има общини в бедствено положение, господин Радев. За тях няма никакви критерии и специално затова съм натоварен от нашата парламентарна група. Примерно, общини в Родопите, до които няма пътища, трудно се достига, разстоянията са големи, учениците трябва да се събират от по-далечни махали, за да бъдат закарани в училищата, тоест там издръжката на един ученик е много по-голяма, отколкото в големите градове. Издръжката на здравеопазването е много по-висока, отколкото в големите градове, защото докторите трябва да харчат много пари за транспорт. Даже и продуктите, и те струват много повече, отколкото струват в големите градове, защото струват пари, за да ги закарат дотам. Ето, проф. Стоилов дълги години наред, независимо от правителствата, винаги предлагаше да се отпускат субсидии за доставката на хляб на такива махали, до които не могат да достигнат коли. За съжаление такива критерии не са залегнали в държавния бюджет. Ето, и тези разпределени средства в чл. 9 - 74 млн. лв.
За съжаление, господа, чух наскоро министър-председателят, чул-недочул какви термини се използват при бюджета, да говори за бюджетно упражнение. Бюджетно упражнение. Знам, че на английски, съжалявам, че го няма господин Агов, има една дума ексасайс, на френски - екзесис по отношение на бюджета, но това са други термини с близко и сходно значение, но на български език "упражнение" значи да се упражняваш, за да правиш нещо сериозно. Упражняваш се, упражняваш се и най-накрая почваш да го правиш сериозно. За съжаление СДС така и не успя за четири години да направи насериозно един бюджет, а само се упражнява за това. Колко години им трябва още, за да се научат да правят бюджет?! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев. (Силен шум и реплики в залата, докато излиза господин Венцеслав Димитров и разговаря с народни представители от Съюза на демократичните сили.)
Моля за тишина в залата! Моля, тишина!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Току-що българският парламент прие бюджета на Република България за 2001 г.! (Ръкопляскания от ОДС.) Този бюджет е уникален. (Смях в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Този бюджет е уникален, затова защото това е бюджетът на първата година от следващия век. И аз се гордея, че точно този български парламент и точно това правителство свършиха тази работа.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Упражнявайки се!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Пет бюджета сегашното българско правителство внесе в този български парламент. Пет навременно внесени бюджети, включително и настоящия. Този бюджет, за разлика от другите досегашни, е един естествен финал на един четиригодишен мандат, първия до края завършен четиригодишен мандат на български парламент и на българско правителство.

Този бюджет е нов и като философия, бих казал, и като съдържание. Това е бюджетът на икономическия растеж. Това е бюджетът на рязкото данъчно намаление. Това е бюджетът, който обезпечава всички необходими средства на България за процедурите по присъединяването на България към Европейския съюз. Това е държавният бюджет, който осигурява необходимите средства за двете изключително важни и мащабни реформи в социалната сфера - здравеопазването, социалното осигуряване. Това е бюджетът, който предоставя с 50 на сто по-голяма субсидия на българските общини. Този бюджет днес парламентът прие.
От името на българското правителство аз благодаря на народните представители за сериозните усилия, които те положиха, за задълбоченото разглеждане и своевременното приемане на бюджета. Това е успех за България, бих казал, поредният успех за България. И аз пожелавам на всяко едно бъдещо българско правителство същия успех!
Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Има думата председателят на водещата Комисия по културата и медиите господин Стоян Райчевски да докладва.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права".
Предложение на комисията заглавието да се измени така:
"Закон за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обн. ДВ, бр. 28 от 2000 г.)"
Параграф единствен.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"Параграф единствен: В § 51 се създават алинеи 3, 4, 5 и 6:
         "(3) Носители на авторско право върху филми и други аудиовизуални произведения, създадени преди влизането в сила на Закона за авторското право и сродните му права, са лицата по чл. 62, ал. 1.
      (4) Лицата, носители на авторско право върху филми на основание чл. 16, ал. 1 от отменения Закон за авторското право от 1951 г., се ползват само от правата по глава десета "а".
      (5) Продуцентските права на лицата по ал. 4 върху филмите, произведени от Държавно предприятие (Главна дирекция, Държавно обединение, Творческо-стопанско обединение) "Българска кинематография", Студия за игрални филми "Бояна", Студия за анимационни филми "София" и Студия за научно-популярни и документални филми "Време" преминават към Националния филмов център.
      (6) Лицата, носители на продуцентски права върху филми съгласно алинеи 4 и 5, могат да използват тези филми без договор със съответните носители на авторски права в срок шест месеца от влизането на този закон в сила, като им дължат възнаграждение за всяко използване в размер, определен и платим по договаряне чрез съответната организация за колективно управление на авторски права."
Господин председател, искам да направя едно редакционно предложение по ал. 6. Тъй като ние предвидихме 6-месечен срок от влизането на този закон в сила и не знаехме точно кога ще бъде гласуван, мисля, че ще е по-ясно, ако тук определим точно срока: от 1 юли 2001 г.
Предлагам да стане "в срок до 1 юли 2001 г., като им дължат възнаграждение...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже?
По заглавието някой желае ли да се изкаже?
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз бих желал още веднъж да се прочете заглавието на законопроекта, тъй като оставам с впечатлението, че за първи път ние в пленарната зала ще гласуваме подобно заглавие: Закон за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Мисля, че такова заглавие не прави чест на българския парламент и ние би трябвало да помислим по какъв начин то да придобие такъв вид, че да не предизвиква иронични усмивки не само у тези, които пряко засяга законът, но най-вече от страна на юристите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стоян Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да взема думата във връзка с изказването на колегата. Законопроектът, който е внесен от мен, гласи: Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, като в скоби се изброява обнародването. Съгласно направена справка и по предложение на народни представители се налага второ уточняващо заглавие. Аз не възразявам, ако бъде направено предложение за корекция от ваша страна, да се върнем към първоначалния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има становище, според което правилно е предложението на комисията, тъй като всъщност се променя един текст в Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, но аз предлагам да гласуваме заглавието в следния вид: "Закон за допълнение на Закона за авторското право и сродните му права".

Моля, гласувайте това заглавие.
Гласували 104 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
Моля, гласувайте параграф единствен така, както е предложен от комисията с корекцията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: С корекцията: "в срок от 6 месеца" да бъде заменено с "в срок до 1 юли 2001 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграф единствен.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграф единствен е приет, а с това и целият закон.
Съобщение:
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 14 декември, днес, четвъртък, от 15,00 ч.
Съобщения за парламентарен контрол на 15 декември 2000 г., петък:
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на две питания от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов и Ангел Малинов.
Министърът Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Александър Каракачанов, Иван Борисов, Кръстьо Трендафилов и Руси Статков.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев и на питане от народния представител Дянко Марков.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Панайот Ляков, Лютви Местан, Велислав Величков и Георги Пирински и Стефан Нешев и на три питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Бойков, Красимир Каракачанов, Анатолий Величков и Петя Шопова и на две питания от народните представители Лъчезар Тошев и Руси Статков.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Джолев и на питане от народния представител Татяна Дончева.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Руси Статков и Ивайло Калфин.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев и Велко Вълканов и Кънчо Марангозов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Руси Статков и Дора Янкова и на питане от народния представител Асен Христов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев на три актуални въпроса от народните представители Александър Томов и Дора Янкова и на питане от народния представител Руси Статков;
- министърът на правосъдието Теодосий Симеонов на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Мариела Митева и Иван Зънзов и на питане от народните представители Велислав Величков, Младен Влашки, Тома Деспотов, Мария Кунчева и Юрий Славов;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на три актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Шишков, Руси Статков и Велко Вълканов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Иван Костов, министърът на външните работи Надежда Михайлова и министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на образованието и науката Димитър Димитров.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
       Васил Клявков
     Камен Костадинов