Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Позволете ми да приветствам с "Добре дошли!" господин президента на Република България (депутатите от ОДС стават прави и приветстват с бурни и продължителни ръкопляскания президента Петър Стоянов), членовете на Конституционния съд (ръкопляскания), министър-председателя и членовете на правителството (ръкопляскания), членовете на Висшия съдебен съвет (ръкопляскания), техни превъзходителства - членовете на дипломатическото тяло (ръкопляскания) и всички присъстващи (ръкопляскания).
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов. (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми гости, уважаеми членове на Конституционния съд, дами и господа народни представители! България получи покана от Европейския съвет за започване на преговори за присъединяване за пълноправно членство към Европейския съюз на 10 декември в Хелзинки. Това е една постигната външнополитическа цел на пръв поглед, но това е нещо много повече за нашата страна. Ако трябва все пак съвсем накратко да кажа с какво аз го оприличавам, това е начало на един дълъг и труден път. Дълъг и труден, защото е и непознат път. На България й предстои да преодолее редица неизвестни места - ще отидем в територии, които не сме обитавали, ще трябва да постигнем неща, които не ни се е отдавало досега.
Искам да започна с това, че макар да направихме първата крачка, която е и най-трудна, все още не сме убедени, че ще стартираме достатъчно добре в тези преговори. А ние трябва да стартираме много убедително, за да финишираме убедително. Защото ходът на един състезател се познава по начина, по който тръгва на старта и по който поддържа темпото по време на състезанието. А вие всички знаете колко пъти тази преговорна процедура беше оприличавана със състезание и как всяка страна има своята писта и се движи по нея, и дори по нея има право да застига и да задминава другите, стартирали преди нея, държави.
Много важно е как ще стартира България в тези преговори и това, което е изцяло по нашите сили, да направим този старт сигурен, бърз, достатъчно динамичен и да си дадем надежди, че ще финишираме успешно. Най-силното средство, което познава това Народно събрание, това е постигането на национално съгласие по всички важни теми, по всички ключови въпроси. Това е решаващото условие да реализираме възможно най-добрата позиция за нашата страна.
Ето защо, оттук нататък въпросът за националното съгласие не е само въпрос за вътрешна политическа употреба, за вътрешен политически дебат или дискусии, а въпросът за съгласието стои и в сравнителен аспект - дали България ще бъде по-съгласна вътрешно да се движи бързо по пътя за европейската си интеграция и това ще означава, че ще можем евентуално да настигнем движещите се пред нас държави, дали ще постигаме съгласие така, както те го постигат помежду си, за да се интегрират в Европейския съюз, или при нас съгласието ще бъде много по-слабо.
Европейската практика познава най-различни ситуации. Вие знаете, че има богати държави и една богата държава, в която не се гласува за членство в Европейския съюз на референдум. Тоест, Европа познава всякаква практика в това отношение.
За страна като България обаче, която няма много други причини да се движи бързо напред към пълноправно членство, съгласието става решаващ инструмент в преговорите, вътрешното съгласие.
Кои са най-големите предизвикателства пред нашата страна? Аз бих ги групирал на две части и веднага искам да ги кажа, защото всички трябва да ги знаем още в самото начало. Това безспорно е пълното изпълнение на критериите от Копенхаген и Маастрихт. Началото на преговорите не изисква, както ви е известно, пълно изпълнение на критериите от Копенхаген. Изисква се удовлетворяване в определена степен на тези критерии. Още навремето, когато авторите им създаваха тези критерии в Копенхаген, за тях се считаше, че пълното изпълнение или удовлетворение на тези критерии е достатъчно една страна да стане пълноправен член на Европейския съюз. За нас има обективни критерии от тези, които са посочени в Копенхаген и Маастрихт, които ще бъдат сериозна трудност за преодоляване.
Кои са най-трудните изисквания, които предстои да преодолеем и които се поставят пряко или непряко, но във всички случаи така се наричат - критерии от Копенхаген и Маастрихт?
За нас много трудно ще бъде да дадем убедителни доказателства, че сме в състояние да уважаваме ядрената безопасност на останалите страни. Нарочно поставям този критерий на едно от първите места, защото той беше последното предварително условие, което България трябваше да преодолее преди да получи поканата за преговорите. България трябва да уважава желанията на своите съседи и на другите европейски страни в областта на ядрената безопасност. Това решение безусловно е трудно, защото означава в една перспектива закриването на част от българските ядрени мощности. И точно тук искам да отворя една скоба, поемайки риска да бъда упрекнат за ровене в миналото, но нека припомня, че този изключително труден процес на договаряне с Европейската комисия не беше разбран докрай, дори тук, в сградата на Народното събрание. Не беше подкрепен единодушно разширеният мандат, който стана предпоставка за постигане на споразумението, което на практика отвори вратата към получаването на покана от страна на България.
Нещо по-лошо, тук се чуха или се чуха впоследствие, когато се постигна споразумението, упреци в предателство едва ли не на българските национални интереси, което наистина е много силно обвинение. Чуваме по един или друг начин редактирани тези упреци и сега. Но точно заради това поставям тези изисквания на преден план, защото трябва да се разбира, че това е един процес, при който България не само отива към Европа, но тя отива там, давайки на европейците гаранции, че е в състояние да уважава техните ценности, техните изисквания, да им дава гаранции, че ще бъде един коректен партньор в Европейския съюз.
По-общо за нас ще бъдат трудно постижими, ще струват изключително скъпо изискванията за опазването на околната среда. Тук страната ще има нужда да осъществи сериозни технологически промени и да направи значителни инвестиции, за да гарантира опазване на природата, така както това отговаря на европейските стандарти.
За нас ще бъде много труден показателят намаляване на относителния дял на външния дълг в брутния вътрешен продукт на страната - един показател от Маастрихт, който обаче ще позволи на България да стане член на Европейския стопански и валутен съвет. За нас ще бъде трудно да приемем и тезата, защото съм чувал много пъти от народни представители от тази зала да атакуват валутния борд на страната, но оттук нататък поддържането на валутния борд трябва да се възприема като един от начините, и то решаващия начин България да стане член на Европейския стопански и валутен съвет и да удовлетвори определените изисквания там в съответната тема в преговорния процес с Европейската комисия.
Ще бъде голямо предизвикателство България да създаде конкурентна пазарна икономика, способна да издържи на натиска на конкуренцията в страните - членки на Европейския съюз. Това ще бъде трудно, защото и създаването на конкурентна индустрия ще изисква много и значителни инвестиции. И заради това решаващо условие ще бъде привличането на чуждестранни инвестиции в нашата страна.
И накрая, труден показател сигурно за България ще се окаже във времето и степента на икономическото развитие, оценявана като брутен вътрешен продукт на човек от населението в нашата страна. Ние в момента отстъпваме много значително на европейските страни по този показател - по степен на икономическо развитие. България трябва да преодолее това икономическо изоставане и то в една много краткосрочна перспектива. Това наистина са големи предизвикателства. Това са наистина много трудни изисквания пред нашата страна.
Какво означава състояние на преговори с Европейския съюз и колко време ще преговаря България? Искам да бъда напълно откровен пред залата на Народното събрание. Възприемането на останалите европейски норми и правила по определени теми и договарянето на преходните периоди, които са необходимост за решаването на по-трудните и сложни проблеми, всъщност е преговорният процес. Освен обективните критерии, за които говорих преди малко, адаптирането на българската правна система, на българските правила и норми към тези, които действат в Европейския съюз, възприемането на нормите, които регулират обществените отношения в Европейския съюз, това е задача, която ще решаваме заедно - ние - в правителството и вие - в тази зала. Предстои изпълнение на една значителна и напрегната програма за адаптиране и на българското законодателство. И аз вярвам, че в залата на Народното събрание винаги ще има достатъчно воля, за да се движим напред.
Веднага ще кажа в скоби, че за Европейския съюз по темите, по които се преговаря, няма малко значими, няма дребни теми, няма незначителни въпроси. Държи се абсолютно на всяка тема, държи се абсолютно на всеки детайл, който е договорен, защото това, което е договорено като европейско право, е струвало много скъпо на страните, които са го договаряли. И заради това те държат то да бъде възприето изцяло и да се спазва стриктно. При най-добро развитие на обстоятелствата ние можем да приключим преговорите на хоризонта на 2006 г. Разбира се, възможно е и тези преговори да продължат малко по-дълго при по-недобро стечение на обстоятелствата за България. Веднага обаче искам да кажа, че Европейската комисия си представя за България един по-бавен преговорен процес. И ние трябва да го знаем. Преди всичко поради убеждението, че ние в средносрочна перспектива трудно ще покрием напълно критериите от Копенхаген и то специално трудно ще развием такава конкурентоспособност на българската икономика, която да издържи на натиска на другите страни - членки на Европейския съюз. Ето защо Европейската комисия вероятно ще подходи по-предпазливо към преговорите с нашата страна. И тук е наистина въпросът на вярна преценка на силите - дали България е заинтересована да се хвърли в един преговорен процес в широк кръг от теми и да се стреми да ги приключва бързо, независимо какво ще й коства това във вътрешен план или ще подходи внимателно, ще развива потенциал за преговори и ще бъде един партньор, който се оставя да бъде воден от темпото на Европейската комисия.
Това са въпроси, които вероятно тепърва ще намерят своето решение. Аз искам да продължа тази тема с това какви са задачите, как аз си представям задачите на политическите фракции в парламента на нашата страна.
Вярно е, че България трябва да изработи преди всичко позиция на страната за воденето на преговори. Напълно неправилно ще бъде, правителството осъзнава това, ако тази позиция бъде изработена кабинетно, ако бъде оставена да бъде изработена само от администрацията и тази позиция да не премине през обществен дебат особено там, където има основа за обществен дебат по позицията на страната. Всъщност, когато се преговоря с Европейската комисия, трябва да се защитят интересите не на българското правителство, не на българското Народно събрание, най-малко на българската администрация, трябва да се защитава интересът на българските фирми, на производителите, на износителите, на вносителите, на земеделците, на транспортните фирми и т.н., и т.н. Трябва да се защитават интересите на българските граждани. Това ние ще направим най-добре, ако наистина създадем система за разработване на позициите на страната, в която се включват колкото се може повече заинтересовани структури на гражданското общество и български граждани. Ако позициите на страната са ясни и прозрачни, ако основните им пунктове се дебатират публично, това ще бъде добре за страната. Народното събрание може да бъде мястото, където да се води този дебат, тъй като тук започват и тук завършват политическите дебати на страната.
Това означава да има и прозрачност в процеса на преговорите. Разбира се, когато става въпрос за преговори, за прозрачност трябва да говорим в степента, в която това не нарушава самия преговорен процес и защитата на интересите на страната, както беше ясно, че ние не можехме предварително да обявим позициите, на които постигнахме съгласие, да речем за ядрената централа в Козлодуй, с Европейската комисия. Така предварително не могат да бъдат обявявани и тези позиции. Но аз мисля, че зрелост в това отношение ние вече имаме достатъчно.
Промените в Конституцията са безспорно една от големите теми, които Народното събрание трябва да решава в бъдеще. Вярно е, че промени в Конституцията са нещо изключително сложно, много отговорно, нещо, което трябва да се прави внимателно с отчитане на много интереси, с много широка дискусия. Вярно е, че ние трябва да чуем и по един много ясен начин какво от българската Конституция в момента не би удовлетворило едни критерии за присъединяване на страната към Европейския съюз. И това е вярно, разбира се. Но от хода на преговорите, които водят страните преди нас, ние вече виждаме къде се насочват изискванията на Европейската комисия и безусловно такива изисквания ще бъдат предявени и към България.
Аз ще посоча няколко теми, които бяха споделени на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Горе-долу това ще бъде кръгът от въпроси, който трябва да получи решение в Народното събрание. И то трябва да реши кога да го направи.
Първо, това е правото на чужденците да придобиват собственост върху земеделска земя, тъй като това е право, което прави равноправни европейците на територията на страната така, както ние ще бъдем признати като равноправни европейци на тяхна територия. Ние трябва да признаем същото право тук. Второ, това е правото на общините да определят местни данъци. Имунитетите на съдебната власт, на трето място. Правото на създаване на етнически партии и други възможни ограничения на суверенитета на страната.
В Хелзинки основните теми, които се дебатираха между страните, бяха две. Първата беше работата на Междуправителствената комисия за реформа на институциите на Европейския съюз - тема, която и аз поставих пред Консултативния съвет за национална сигурност. Искам да кажа, че това, което се дебатира, е създаването на механизъм, при който определен кръг от решения, засягащи важни въпроси за развитието на Европейския съюз, ще се решават с мнозинство, а не с консенсус, както е досега. Ще бъдат разпределени или по-точно преразпределени по друг начин отговорностите на отделните структури на Европейския съюз.
Това са теми, които по един доста определен начин засягат интересите на страната, защото Европейският съюз ще отвори вратите си за приемането на нови членове едва след като осъществи реформата на институциите вътре. Тоест, това, което в момента се реформира в Европейския съюз, ще бъде Европейският съюз, към който ние ще се присъединим. Искам да кажа, че Европейският съюз ще претърпи една значителна трансформация, ако осъществи реформата на институциите и България трябва да участва в дискусията, трябва да познава тази трансформация, трябва да има яснота за това към каква организация ние се присъединяваме.
И втората важна тема, която засяга въпросите на националната сигурност, това е общата европейска политика за сигурност и отбрана. В Хелзинки много сериозно се дискутираха всички решения по изработването на тази обща политика, създаването на общи сили на Европейския съюз. Това е тема, която ще бъде част от преговорите, които България ще води. Ние трябва да имаме ясна позиция по този въпрос - в каква степен тази нова система за европейска сигурност ще гарантира сигурност и тук, в Югоизточна Европа, в каква степен тази система ще изисква участие на България. България трябва да има позиция по тези въпроси, защото те ще бъдат и обект на преговори.
Аз имах възможност да говоря за преимуществата, които ще получи България още по време на преговорния процес или с напредъка на преговорния процес. Без да искам да поставям специален акцент върху тях, защото вече имах възможност да ги изложа публично, все пак искам да подчертая някои от тях.
За мен най-важното преимущество е необратимостта на ценностния ни избор, а именно изборът на човешките права и свободи, на демокрацията, на социалната пазарна икономика, на защитата на правата на малцинствата. Необратим ценностен избор, който прави България европейска страна. Ние трябва отлично да разбираме, че без този ценностен избор, доказателства за който ние дадохме неведнъж в последните години и в последните месеци бих казал аз, дори тази година, 1999 г., доказателствата, които дадохме ние, споделяйки отговорността и бидейки солидарни със страните - членки на Европейския съюз, в овладяването на кризисна ситуация на Балканите, на практика беше най-убедителното доказателство, че България е страна, която възприема европейските ценности, европейския морал и е способна да ги споделя и в бъдеще.
За нас няма по-сигурна гаранция на икономическата и финансова стабилност от започване на преговори с Европейския съюз и от успешното водене на тези преговори. Защото това означава, че страната няма да бъде поставена пред предизвикателствата, които изпитва една самотна или нямаща силни и сериозни партньори държава. Не че сме били напълно самотни в последните години, но факт е, че лодчицата на България се люшка много силно в развълнувания океан и че ние на няколко пъти бяхме пред потъване. Сега вече в новото семейство аз съм абсолютно убеден, че тези рискове са много по-малки, тъй като предпоставките, които създава поканата за преговори за икономически растеж и чуждестранни инвестиции, изобщо за инвестиции в България, са наистина много реални, много сигурно. Това са предпоставки, на които ние всички можем да разчитаме. Ние можем да очакваме един по-бърз икономически растеж на България. Ние можем да очакваме по-активен инвестиционен процес в нашата страна, привличане на чуждестранни инвестиции и във водещи технологични направления, а не само в най-елементарни производства, привличане и овладяване на модерни технологии и ноу-хау.
Аз очаквам, че в преговорите ще започне възстановяване цената на капитала в нашата страна, на имуществата и на земята. Нещата ще започнат да придобиват отново една достойна цена, разбира се, може би не първоначално и далеч от цената, която има, да речем, земята в Европейския съюз, но този процес е сигурен за мен. Българската земя, ако стане част от земята на Европейския съюз, няма да може да струва двадесет пъти по-евтино, отколкото струва в другите страни - членки на Европейския съюз. В това нещо аз съм абсолютно убеден. Така че аз очаквам възстановяване на цената на имуществата, на капитала и земята, възстановяване на цената на услугите от тях и това ще бъде един от асансьорите на развитието, който ще подобри състоянието в нашата страна.
За нас голямото предизвикателство е създаване на централна и местна администрация, които са в състояние да бъдат в услуга на гражданите и фирмите и в състояние да упражняват европейското законодателство, което утре ще стане доминиращо в България.
Много важни са... Тук ще прекъсна вътрешните преимущества и ще спомена само няколко от най-важните, според мен, международни преимущества на нашата страна, след като придобиваме статут на кандидат-член на Европейския съюз.
Аз съм убеден, че в състояние на кандидат-членство в Европейския съюз ние имаме повече гаранции за национална сигурност, че ние ще наблюдаваме постепенно увеличаване на свободното движение на хора, стоки и капитали от и за България; че България постепенно ще заеме мястото си на първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа и ще се превърне в образец на останалите балкански страни за успешно осъществен преход.
Всички вие познавате какво може да се очаква като финансова подкрепа от Европейския съюз, но въпреки всичко аз искам да набележа основните линии, по които ние ще очакваме финансова подкрепа от Европейския съюз.
На първо място, ще продължи подкрепата за платежния баланс на страната, каквато ние получавахме в миналите две-три години, получаваме и тази година. Европейският съюз ще се ангажира, според моето виждане, с изграждането на трансевропейски коридори през България, разглеждайки ги точно като част от европейската транспортна мрежа. Ние очакваме финансиране на важни инфраструктурни проекти в България и по-общо в региона, както от Европейския съюз по-общо, така и по-конкретно - по линията на Пакта за стабилност. Ние очакваме безвъзмездна подкрепа за преструктурирането на българската икономика. Очакваме достъп до европейските структурни и предприсъединителни фондове.
За мен едно от най-важните неща - аз вярвам, че колкото по-напредва България в преговорния процес с Европейския съюз, толкова повече българските фирми ще получават безпрепятствен достъп до евтини европейски кредити и по този начин ще могат да развиват своите собствени проекти за развитие на бизнеса в България.
Имаме готовност да започнем преговори през февруари месец следващата година и вероятно началото на преговорите ще бъде през м. февруари следващата година. Нашата готовност е обявена по 15 от общо 31 теми. Останалите страни, които започнаха преговори преди две години, преговарят по 24 теми. Още не са открили 7 от темите, по които се води дискусията с Европейската комисия. Възможно е обаче Европейската комисия да има и друго предложение към България - да се открият по-малко теми като начало на преговорите. Аз не бих желал тук да обявявам наименованието на темите, защото бих желал да се даде една възможност този въпрос да се договори с Европейската комисия така, както каза и господин Романо Проди. Това ще бъде въпрос на уточняване между двете страни. По-важно е това кои са названията на темите, според мен, това е поддържане на обществения консенсус и постоянната подкрепа на преговорния процес.
Пътят наистина е дълъг и труден. Наистина изисква много упоритост, готовност за постоянни усилия, които винаги са били най-трудното за нас. Ние развиваме необикновена енергия, когато трябва, примерно, да получим покана за преговори, но досега не сме се проявили като много усърдни и постоянни работници, способни в продължение на години наред да копаят в една и съща проблематика и да напредват всеки ден, макар и с малко, да решават постепенно въпросите, които стоят пред тях. Това предстои да стане, това предстои да се случи.
Това, което аз искам да кажа накрая, най-силното нещо, което може да се каже в Европейския съюз е това, което аз казах в изказването си пред Европейския съвет около масата, на която бяха насядали всички европейски министър-председатели и външни министри.
Аз говоря тук от името на цяла България, защото преди това се срещнах с всички политически лидери и дискутирах въпросите, които се каня да поставя пред вас. Това са най-силните думи на всеки, който сега и в бъдеще ще води преговори с Европейския съюз.
Аз искрено вярвам, че в България вече има този политически потенциал, който е способен да защитава нашите интереси и да намира, и вярвам ще намери, най-прекия път за приобщаването на България към Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да дам думата от името на парламентарна група, всеки да вземе отношение, аз искам също от мое име да поздравя всички присъстващи с голямото събитие - поканата за започване на преговори с Европейския съюз. Искам да поздравя особено хората, които имат най-голям принос за това - президента на Република България - за неговата категорична позиция и подкрепа (ръкопляскания в залата), правителството на Република България, начело с министър-председателя, който има най-голямата заслуга за започването на тези преговори. (Ръкопляскания в залата без блока на Демократичната левица.)
Искам да поздравя не на последно място и всички народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание за техните усилия, за техния труд, за всеотдайността, с която всички ние тук, в тази зала, гласувахме необходимите закони в сроковете, които ни бяха посочени от Европейската комисия, без което нямаше да стане възможно получаването на тази покана.
Искам не само да ви поздравя, да ви благодаря за всичко това, защото благодарение на вас в момента България има водещо място в областта на законодателството сред всички страни - кандидатки за членство в Европейския съюз. (Ръкопляскания в залата, без блока на Демократичната левица.)
Занапред ще са необходими още по-големи усилия, още по-голям труд. Аз съм убеден, че няма народен представител, който да не е готов да го отдаде, затова защото по този въпрос има консенсус, затова защото нашето членство в Европейския съюз беше обявено с Декларацията за национално съгласие за основен приоритет на нашата политика.
Желая на всички вас успех в тази високоотговорна дейност, която ни предстои в името и в полза на България! (Ръкопляскания в залата без блока на Демократичната левица.)

А сега давам думата на председателката на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа! Наистина, преди няколко дни не само ние, но и обществеността определи датата 10 декември като исторически момент за България. И това не го направиха само политиците, направиха го и наблюдателите, направиха го и българските граждани, защото всички осъзнавахме какво означава поканата за започване на преговори с Европейския съюз. Осъзнавахме, че това, на първо място, е признание за това какво е направила България; за това, че е постигнала и външнополитически, и вътрешнополитически успех, постигнала е политическа стабилност, постигнала е функционираща демокрация, постигнала е реформи, които се движат в посока на това България да стане член на Европа.
Но за още нещо всъщност беше признание тази покана, която получихме. Тази покана беше признание, че България получи доверие. А знаете, че доверие се получава много трудно. Много години назад България се държеше като страна, на която не можеше много да се вярва. И не само не можеше да се вярва, ами даже се държеше като страна, която се е отказала от европейски ценности, която е обърнала посоката, която се луташе и не знаеше къде точно, с кого и дали е за добро.
Това, което се случи на 10-и, беше не само че българските граждани завоюваха позиции за това, че знаят кой е изборът на България, но беше признание на европейските страни, че България е вече страна, с която може да се говори, страна, с която може да се договаря, страна, която наистина е показала, че може да печели доверие.
Оттук нататък обаче, когато спечелиш доверие, става още по-трудно, защото доверието трябва да се запази, а и не само да се запази, трябва да се задържи и трябва да се умножи. И това е голямата отговорност, която предстои на нас, политическите сили, представени в този парламент, а и на тези в следващия парламент, как ще се развива страната ни.
Тук вече не става въпрос само за съгласие. Защото още в 1990 г. първата декларация, която се приема от Великото Народно събрание, говори за съгласие на политическите сили за ориентацията на България за присъединяване към Европейския съюз. От 1990 г. досега всяко Народно събрание по различни поводи е демонстрирало съгласието си за това България да стане член на Европейския съюз. Това съгласие ни помогна дотук. Но то няма да е достатъчно, ако остане само в рамките на декларации оттук нататък. Вече не е достатъчно декларативното съгласие. Не е достатъчно да твърдим, че има национално съгласие. Вече влизаме в нов цикъл на политически отношения, на развитие на страната ни, което означава осъзната политическа отговорност от всички политически сили за това какъв е пътят на България оттук нататък.
Вярно е, че основната отговорност пада на управляващите за управлението на една страна. Това е вярно. Но политическата отговорност в момента за това дали България ще стане и в какви срокове ще стане пълноправен член на Европейския съюз вече не е отговорност само на управляващите. Това е отговорност на всички политически сили, ако те наистина, както са заявявали до този момент, желаят присъединяването към Европейския съюз. Това означава плащане на политическа цена. И мисля, че днес е моментът да заявим от името на политическите си сили съвсем честно и откровено пред хората, които са ни изпратили тук, в Народното събрание, готови ли сме да плащаме тази политическа цена, готови ли сме да носим тази отговорност, защото тя не е лека, не е розова, не е свързана само с прекрасни неща.
Трябва честно и точно да кажем на хората, които са ни избрали, какво означава България да стане пълноправен член на Европейския съюз. Това означава не само, както се създава в някои впечатление, да вземаме, България сега ще започне да взема нещо от Европейския съюз. Не означава и само да даваме. Означава да преценим точно кои са нашите национални интереси и да се научим да договаряме, да преговаряме, да отстояваме националните си интереси, а в същото време да знаем, че част от националните ни интереси е това да станем пълноправни членове на Европейския съюз.
Говори се, и много преди да получим поканата, за това, че има отделни писти и всяка страна се състезава в тези писти. От момента, в който получихме покана, още по-силно важи това. Още по-силно трябва да разберем, че ние стъпихме на своята писта. Състезанието, което беше провеждано до този момент, беше състезание за подготовка. Оттук нататък обаче, след дългите тренировки, след изпитанията, след като се видя можем ли да издържим на трудностите, имаме ли куража да отстояваме европейската и евроатлантическата солидарност в трудни моменти, сега вече тази писта, в която сме стъпили, зависи само от нас, от никой друг. И в зависимост от това с какво темпо се движим, ще зависи колко по-бързо или по-бавно България ще стане пълноправен член на Европейския съюз. На тази писта вече сме останали ние, българите, и трябва да намерим куража именно там, политическите сили, всички - и управляващи, и опозиция, по тази писта, в това състезание, което не е състезание на 100 метра бързо бягане. Това е много дълго състезание и иска отстояване на интереси, иска воля, иска сила, иска издръжливост, иска търпение, иска толерантност.
Аз мога да заявя, че ние ще отстояваме тези интереси на България. И няма да се уморим да ги отстояваме! И не за нещо друго, а защото всъщност за какво става въпрос, става въпрос за това, че това е българският национален интерес. Български национален интерес е България, ние българите, да станем пълноправна част от Обединена Европа, да станем част от Обединена Европа така, че границите на Обединена Европа да са нашите граници. И тогава да се чувстваме наистина горди, че сме българи, със своята идентичност, със своето разнообразие. Защото Обединена Европа не е нищо друго освен територия, на която живеят много народности, много етноси, много култури, които години наред са воювали, но са намерили силата, толерантността, търпимостта да погледнат един към друг и вместо да воюват, да живеят заедно.
Затова аз мога още веднъж да кажа от името на политическата сила, която представлявам: ние поемаме своята политическа отговорност, така както никога не сме бягали от нея, и в бъдеще ще отстояваме интересите на България. Защото това са българските национални интереси, българските национални интереси като част от Обединена Европа! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Демократичната левица.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, господин министър-председател, Ваши превъзходителства, дами и господа! България векове наред е била неразривна част от европейското пространство, от европейската територия. Българските граждани са се чувствали винаги европейци - исторически и културно, по дух и самочувствие. Затова ние гледаме на членството ни в Европейския съюз като на стратегически избор за България. За нас това е първостепенна задача, чието решаване е свързано с усилията за укрепването на националната сигурност и със създаване на благоприятни условия за развитието на реформата.
Отправената към България покана е необходима стъпка в процеса на приобщаването ни към Европейския съюз. Това наистина е събитие с важно, бих казал, историческо значение. Толкова повече, че то стана в период на сблъсък между две тенденции в Югоизточна Европа - на фрагментаризацията и на интеграцията. Поканата за преговори с Европейския съюз е резултат от дейността на всички български правителства и парламенти след 1990 г. Затова бих полемизирал с председателя Соколов: не правителството с главна буква и членувано, а всички български правителства след 1990 г. дадоха своя важен, необходим принос за приобщаването ни към Европейския съюз. (Оживление в мнозинството.)
Длъжен съм да припомня на господата отдясно, които се опитват да влязат в полемика, че официалната молба за пълноправното членство на България в Евросъюза беше подадена през декември 1995 г. През този период започнаха да действат и първите съвместни органи между България и Европейския съюз. Тогава беше създаден и първият национален механизъм по евроинтеграция, по-добър, по-ефикасен от настоящия.
Поканата е резултат от трайно установения политически и национален консенсус в България по въпроса за евроинтеграцията. За тази цел лобираха мнозина политици, държавници, дипломати. Видимо е съгласието както по общите подходи, така и по някои от болезнените въпроси в отношенията между България и Европейския съюз, като например визовия режим, по който управляващи и опозиция винаги са имали негативно отношение.
Този консенсус пролича ярко при дебата и при гласуването на многобройните закони, необходими за хармонизиране на българското и европейското законодателство.
Поканата, уважаеми дами и господа, е важен политически сигнал, израз на нарастващото разбиране, че проблемите на сигурността и просперитета на Европа са взаимно свързани и че нито един регион не може да бъде изключен от тези планове. Поканата към България е по-скоро израз на политическата воля на Европейския съюз, отколкото на реалното покриване на критериите за членство от наша страна. Новината от Хелзинки е повече средство за преодоляване на последиците от юговойната и не може да покрие факта на реалното ни, сериозното ни изоставане и отклонение от европейските норми и стандарти.
С една дума, поканата наистина е доверие, но бих казал, че това е доверие в аванс и тепърва ни предстоят общонационални усилия за покриването на критериите.
Какво да правим оттук нататък? Необходима е политика на, бих казал, партньорство за присъединяване между всички фактори в страната, от които зависи придвижването на България към Европейския съюз. Постигането на такава значима общонационална цел изисква мобилизирането на целия потенциал на нацията. Необходима е програма за присъединяване като резултат от широк публичен и професионален дебат, консенсусно приета в парламента, дефинираща ясно и отчетливо етапите и сроковете по пътя на пълноправното ни членство, с открояване на националните приоритети и интереси в различните сфери на преговорите. Към момента не само че няма подобна програма, няма и отговор на въпроса освен декларацията, която току-що чухме, каква е готовността на правителството за стартирането на преговорите, как ще се структурира националният механизъм за тяхното водене. И премиерът, и други министри нееднократно признаха неефективността на създадената по партиен признак държавна администрация. Ходът на преговорите през тази година потвърди това впечатление. И не можеше да бъде различно, след като с лека ръка беше разрушен професионално изграденият, работещ правителствен екип за европейска интеграция, след безпрецедентната чистка в администрацията, включително и в структурите, отговарящи за присъединяването ни към Европейския съюз.
Още преди да сме получили поканата беше започнат един диспут за промени в Конституцията. За пореден път управляващите са готови да кажат "да" преди да е ясно какво точно ще се поиска, преди да има точен, експертен, професионален и политически анализ за необходимите промени. Доколкото темата обаче вече е поставена на общественото внимание, бих искал да кажа следното. Република България има една европейска по своя характер Конституция. Това разбиране би трябвало да бъде изходната точка на подобна дискусия. На второ място, Парламентарната група на Демократичната левица недвусмислено демонстрира и доказа своята воля за хармонизиране на българското и европейското законодателство, гласувайки за огромната част от законопроектите, които трасират пътя към присъединяването. Но нека да не започваме от частни или периферни проблеми, а да хванем същността. А тя е главно в това как ще влиза в сила законодателството на Европейския съюз, как в този процес на самоограничаване на суверенитета - нека да наречем нещата със собствените им имена - ще се отчитат и отстояват българските специфични национални интереси.
В тази ситуация в политически план има най-малко две опасности. Едната е управляващите да се опитат да наложат пълен монопол, при отсъствието на прозрачност в процеса на преговорите, както впрочем за последните две-три години. На второ място, изпълнителната власт да се опита да размие отговорността с присъщите й форми на имитиране на съгласие. Съгласието е една красива идея, опорочена обаче от тригодишното управление на Съюза на демократичните сили. Така че сега няма място да говорим за съгласие въобще, за съгласие априори. Ние, разбира се, сме готови да работим за консенсус конкретно по всички тези три десетки теми, част от които бяха споменати от министър-председателя.
Демократичната левица ще се противопостави на всеки опит да се изкористи темата за евроинтеграцията и тя да бъде превърната в предмет на теснопартийни игри и страсти. Но това не означава, че дебатът трябва да бъде снет от дневния ред на парламента и на обществото. И при предстоящите парламентарни дебати, и при бъдещото ангажиране с управлението на страната БСП ще бъде фактор на стабилността във външната политика на България, в това число и особено по темата за евроинтеграцията. Ние ще работим за по-добри европейски закони, ние ще търсим ефективния парламентарен контрол върху процеса. Ние ще работим отговорно за съзиждането на нашия етаж в общоевропейския дом по всички посоки - от икономическата реформа до проблемите на националната и европейската сигурност.
Необходим е пълноценен диалог между парламент, правителство, местна власт, граждански структури. Такъв до момента отсъства. Нещо повече, буквално в последните дни, в момента на получаването на поканата, в Боровец управляващите демонстрираха един неевропейски подход - министрите обучаваха само сините кметове за предприсъединителните фондове. (Смях и оживление в мнозинството.)
Когато структурираме работата си в парламента, уважаеми дами и господа, смятам, че е необходимо да помислим, а защо не и да решим въпроса в посока към създаването на една специализирана комисия на Народното събрание по проблемите на евроинтеграцията.

Добрият европейски тон не означава, уважаеми дами и господа, че трябва да си затваряме очите пред всичко онова, което става в страната. Удовлетворението от поканата в тези дни беше помрачено от факта, че за пореден път, може би използвайки именно този факт, се вдигнаха цените на електроенергията и на хляба до почти непосилни за обикновения човек равнища. Докато парламентът аплодираше в аванс новината, отвън протестираха военноинвалидите, които мнозинството с гласуването лиши от скромните им пенсии. В сянка останаха протестите на миньорите от "Бобов дол", от ГОРУБСО, които продължават и в момента в Перник.
Процесът на присъединяване е условие и предпоставка за истински реформи, уважаеми дами и господа, за край на злоупотребата с това понятие. Поканата изисква друга икономическа политика, за да бъдем част от тази Европа на растежа и заетостта по израза на френския премиер Лионел Жоспен.
Правителството не постигна равнопоставеност в отношенията с Европейския съюз по проблемите на ядрената енергетика и затова е необходимо преосмисляне на ядрената ни стратегия. Началото на преговорите налагат обрат в отношението към социално слабите. По трудния път към Европейския съюз сме длъжни да победим безработицата, да се впишем в европейския социален модел, който също бързо се развива. Необходимо е реално ангажиране на държавата с проблемите на етническите общности в страната. И проблемът не е в ограниченията, произтичащи от конституционния текст, за създаването на партия, а в това, че без активни инвестиции населението в етнически смесените райони ще продължи да живее на ръба на оцеляването. Нужна е нова политика за укрепване и разширяване правата на местната власт, противно на провежданата от СДС линия на централизация на властта, което ни отдалечава от европейските стандарти. Поканата е сигнал за война с корупцията - не абстрактно и не само до чиновническото ниво, но и с незабавно отстраняване на имената - символи в управляващото мнозинство.
Министър-председателят обещава структурни промени в кабинета с оглед на предстоящите преговори. Ясно е, че на него му трябва положителен мотив, за да предприеме някои неотложни промени в изпълнителната власт. Политическият проблем е, че в условията на изострящата се особено след местните избори криза на доверието към това правителство вече е ясно, че то не може да води пълноценни преговори, то не може да реализира тежките непопулярни мерки, които предстоят. На България е нужен не просто променен или друг екип, на България е нужна друга политика за сериозното, реалното изпълнение на критериите, стандартите и нормите на Европейския съюз, отстоявайки националния интерес.
Сега се изля много шампанско, разбирам, че предстои тържеството, не знам къде другаде в Европа шампанското се гърми на старта. Предлагам да го запазим за успешния финал. Надявам се то да не е много отлежало. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение давам думата на заместник-председателя господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми гости, уважаеми дами и господа министри и народни представители! Изживяваме важен момент от нашата най-нова история. Поздравяваме българското гражданско общество за успеха му. Поздравяваме българското правителство за това, което направи. (Ръкопляскания от ОДС.)
Едновременно с това следва да отбележим, че става дума за работата на няколко правителства в тази насока, на няколко парламента (ръкопляскания от ДЛ) от времето на приемането ни за членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1992 г. до днес. В този смисъл качественият скок беше предшестван от поредица стъпки, които не бива да се забравят или омаловажат. Не по-малко са и заслугите на Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание. Защото в по-малка или по-голяма степен те подготвиха законодателно тези процеси. Без да се самоизтъкваме, ние, депутатите от ДПС, също сме горди, че имаме своя важен принос в това отношение. Неоспорим е приносът ни във формирането на българския модел за междуетнически взаимоотношения и решаване на етническите проблеми.
Ние смятаме, че е от особено важно значение и позицията ни, обоснована от господин Ахмед Доган пред парламента, по времето на косовската криза. Точно позицията на ДПС и на другите демократични и политически сили изигра ключова роля за поканата. Ако имахме и по-адекватна реакция за бежанците от Косово, сигурно щяхме да имаме и по-добра стартова позиция днес.
Поканата за започване на разговорите по процеса на присъединяването ни към Европейския съюз е и признание за ролята на ДПС в създаването на гореспоменатия български етнически модел. Вече е очевидно, че точно този модел не е проклятие за България, а обратното, огромен успех, оценен от Европейския съюз. Впрочем, непосредствено преди приемането ни на 9 декември, председателят на Движението за права и свободи, в качеството си на председател на Либералнодемократичния съюз, беше поканен в Хелзинки на заседание на Либералния интернационал, на което либералите от Европейския съюз изразиха позитивното си отношение точно към този модел. В участието си в това заседание ние, българските либерали, подкрепихме кандидатурата ни за започване на преговори.
Посочвам това не за да изтъкна нашите заслуги, а за да подчертая положителната роля, която има и ще има ДПС в този процес, и особено важната роля на обществения и политическия консенсус на всички партии и на всички български граждани. Но това е началото. Започването на преговори е точно това, което значи - начало на дълги, сложни и трудни преговори, които ще настояват нашето законодателство да стане реципрочно на това от Европейския съюз, включително и в частта си за правата и свободите на малцинствата в България. И ако някой храни илюзии, че това може да стане с изолирането на ДПС, със създаването на дублиращи подопечни на властта структури, значи той просто не желае успех на България в този процес.
Уважаеми господа, нека сме наясно, че трудното сега започва, защото сме бедни. А ще трябва още повече да стягаме коланите си, защото в Европейския съюз няма място за просяци и за милостиня. Така наречените предприсъединителни фондове подпомагат гражданското общество. Подобряване на инфраструктурите - да, но те не хранят. Сега най-важното е да се направят такива данъчни закони, които да отпушат реалната инициатива на малките и средни предприемачи, на малкия и средния бизнес и да се закрие мафията, облечена във власт. (Ръкопляскания от ДЛ.) Знам колко е трудно това, но господин Костов ще трябва да докаже мъжеството си точно с тези бързи и радикални кабинетни промени, които ще позволят това.
В този контекст липсата на радикални реформи във властта биха означавали липса на силна воля в този дълъг, сложен и нелек път, който ще трябва да извървим по пътя си към Европа. Нека не си правим илюзии, че насреща ни някой ще върви в обратна посока. Напротив, ние ще трябва да догонваме вървящия напред Европейски съюз, а това нито е леко, нито е бързо постижимо. Нека не храним у хората излишни илюзии. Този процес ще мине през сериозни конституционни поправки, през дълбоки промени в икономическите закони, през цялостната промяна в модела на мислене и формиране на обществени отношения, съществуващи у нас. Това не става нито за година, нито за петилетка, нито за твърде оптимистичните, според нас, 6 години. Това ще стане вероятно в началото на следващото десетилетие на следващия век.
Започнахме дълъг и тежък път. Нека сме силни и достойни да го извървим без илюзии, без братовчеди и без измами. Нека да ни е честито! (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Евролевицата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги народни представители, Ваши превъзходителства! 10 декември е хубав ден за България. Решението на Европейския съюз за започване на преговори за присъединяване с група страни, включително и нашата, има многопосочни политически измерения. Но едно от тези измерения е особено важно - решението от Хелзинки очертава новите граници на Европа след края на студената война и в началото на новия век. Така се създават окончателните предпоставки за преодоляване на разделението на Европа. Новият състав на Европейската комисия определи и нови акценти в политиката си за приемане на нови членове в общността, постави ударението не върху географските преимущества на отделни страни, а върху достигането от всяка страна на предварително определени политически, икономически и социални критерии.
Българският народ и българският парламент не могат да не приветстват подобно решение. Самият факт, че България влиза в новите граници на Европа е признание за нашия народ, за неговите исторически борби, за силата му да отстои християнската си европейска културна идентичност по време на петвековно робство, за неговото единомислие в стремежа му да бъде част от семейството на европейските народи.
За решението от Хелзинки обаче има и още едно основание. Въпреки противоречията и илюзиите, въпреки грешките и различията нито едно българско правителство през изминалите десет години не се отклони от политиката за интеграция в Европа. В този смисъл бих искал да поздравя от името на политическото ръководство на Българската Евролевица, от името на нашата парламентарна група всички български правителства, народни представители и политици за отстояване на приемствеността на европейската идея, да поздравя и сегашното правителство, и неговия министър-председател Иван Костов за положените от тях усилия и постигнатия успех.
Уважаеми колеги депутати, за никого не е тайна, че решението от Хелзинки има политически характер. Ако ние сме сериозни представители на своя народ, трябва да се предпазим от две неща: от илюзии и от фалшиви и преждевременни очаквания. Нека не превръщаме успеха от 10 декември в повод за потребителско отношение към европейските страни. Поканата за преговорите дава права, но поставя поредица от нови политически отговорности към всички нас.
Ние, в Евролевицата, сме убедени, започването на преговори от средата или началото на 2000 г. ще бъде жесток сблъсък с нови изисквания, с нови критерии на труд и живот, от проблемите на сигурността до тези на стопанския живот и ветеринарното дело. Нека кажем направо: това ще изисква в редица области съвършено нови решения, а според нас, в Евролевицата и нова като цяло правителствена политика. Отсега нататък отношенията с Европейския съюз не са само проблем на външната ни политика, а се превръщат в критерий за вътрешната ни политика, на дейността на всички власти - законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна.
От името на политическото ръководство и на Парламентарната група на Евролевицата искам да изразя нашата готовност с всички сили да съдействаме за ускореното приемане на закони, които сближават нашето с европейското законодателство. Остават в сила нашите предложения от 1998 г. за такива промени в Правилника на Народното събрание, които да задължат всички ни да приемаме само такива закони, които хармонизират нашето с европейското законодателство. Става дума и за постоянен мониторинг за съответствието между нашите и европейските закони. Внасям днес и второ формално предложение - Народното събрание да приеме обща, съгласувана от мнозинство и опозиция, законодателна програма за европейско присъединяване, която да целенасочи усилията на всички парламентарни комисии и депутати през 2000 г. Убедени сме, че такова начинание ще бъде от полза и ще се приеме добре в Европейската комисия.
От друга страна ние обръщаме внимание на бележките на Европейската комисия за хода на икономическите и социалните реформи. Правилно е, че както те, така и искането за блоковете за "Козлодуй" не станаха допълнителни ултимативни условия пред нашата страна преди началото на преговорите, но това не означава, че тези проблеми и особено тези за икономическата и социалната реформа и на корупцията няма да станат пречка още в самото начало на преговорите. Ние съзнаваме, че днес не достигаме основни икономически и социални критерии за присъединяване, че стоките ни и фирмите ни не са достатъчно конкурентоспособни, че пазарната ни инфраструктура не е развита в такава степен, че да спре монополизма и корупцията, произвола на държавната администрация. Ето защо Евролевицата очаква от правителството не само персонални, но и съдържателни промени в дейността на изпълнителната власт. По нов начин и в тази връзка ще трябва да организираме и парламентарния контрол, който сега не може да бъде отделен от проблема за европейските стандарти и законодателни критерии. Ние категорично и винаги ще отстояваме идеята парламентът да не се превръща в продължител на изпълнителната власт, а да стане център на демократично и цивилизовано обсъждане и съревнование на идеи.
Нужно е, дами и господа, да се предпазим и от още една опасност - да не превърнем решението от 10 декември 1999 г. в тясно партийна пропаганда, да се твърди, че само една партия или само една коалиция, че само партийно верни хора, а не професионалисти, могат да осигурят европейския път на България. По този начин да се монополизира самата европейска идея.

Това не е така и по принцип, и поради фактическото положение, че най-малко две опозиционни партии са вече официално приети от демократични световни европейски политически организации.
Впрочем госпожа Екатерина Михайлова нарече присъединяването към Европейския съюз "дълго бягане", "дълго трудно бягане". Мисля, че още по-точно би било да се нарече "щафетно бягане", при което щафетата се предава от едни партии и коалиции към други, но се постига една обща цел. (Ръкопляскания от Евролевицата.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Един отбор.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Дами и господа, за Българската евролевица 10 декември е двоен празник. Ние се радваме за общия успех, но и заради това, че се потвърди тенденцията, заложена в нашето име, в нашата същност. Оттук нататък всяка българска политическа партия ще трябва постоянно да отстоява своя европейски път и да покрива своите европейски стандарти. Във връзка с това бих искал да поставя един въпрос, който засяга не управляващите, а опозицията. Опозицията също, както и управляващите, има своите европейски отговорности. Такава отговорност е цялата опозиция да приеме новите европейски реалности и да потвърди еднозначно, че присъединяването към Европа не може да стане само на един крак, че днес никой сериозен европейски политик не бива и не може да отдели европейската икономика от евроатлантическата политика на сигурност. Тези, които се опитват да разделят неразделимото, не само подкопават доверието към необратимостта на промените у нас, но и намаляват скоростта на присъединителния процес. Така че стартът на преговорите е изпитание за всички: за управляващите - да нахранят народа, да ускорят и проправят реформите, да освободят страната от излишна бюрокрация и корупция; за опозицията - да не позволи нереалистични тези в областта на сигурността и евроскептицизъм, да не позволи всичко това да стане партийно изгодна пропаганда.
Преди две години Българската евролевица предложи на президента на републиката един проект на доктрина за национално съгласие. В нея ние предложихме 4 - 5 ключови въпроса на националното развитие да бъдат забранени за партийно-политически пропаганди и за публично демонстриране на междупартийни различия. Правехме и правим това само от една гледна точка - една малка европейска страна да изглежда солидно, да изглежда здраво, да изглежда наистина в очите на европейци, на по-близки и по-далечни страни като страна, в която няма различия по големите фундаментални въпроси на деня. Става дума и за външната политика, и за националната сигурност, и за европейската евроатлантическа ориентация на страната. Сега, след началото на преговорите, всичко това става още по-актуално. Целта на подобен подход, дами и господа, е да гарантираме приемственост в геополитическата ориентация на страната, стабилност в нашия европейски избор. Вече е ясно, че ние сме част от Европа. Сега обаче трябва да докажем, че Европа е вътре в нас - в нашите сърца, в нашите мисли. И да докажем това на практика. Само по този начин ние можем да докажем своята национална идентичност, бидейки част от голямото европейско семейство.
На добър час, уважаеми дами и господа, по трудния, но необратим път към Европа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Давам думата на съпредседателката на Парламентарната група на Народен съюз госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател и министри, уважаеми членове на дипломатическия корпус и приятели на България! Поканата ни за започване на преговори с Европейския съюз е едно заслужено и изстрадано историческо събитие, но радостно историческо събитие! Ние с право можем да празнуваме възможността, че имаме отново шанса да заемем своето място в демократичната европейска общност. И аз не напразно казах изстрадано, защото тук искам да благодаря на господин президента за това, че в своето слово на този митинг по време на посещението на президента на Съединените американски щати той беше един от малкото, които споменаха, че България е започнала своята съпротива срещу тоталитаризма, срещу комунизма измежду първите страни, за да не каже и първата, и е понесла стотици хиляди жертви по лагери и затвори в името на този Европейски съюз и тази европейска солидарност и тази европейска демократична общност. (Ропот и неразбираеми реплики от блока на ДЛ.) Аз оставам, ако има още забележки, заповядайте!
Но днес нека да се съсредоточим върху сериозното предизвикателство, което представлява тази покана към България, предизвикателство, отправено особено към всички политици у нас. Въпросите около преговорите с Европейския съюз и присъединителната стратегия на страната поставят на коренно различна основа както формата на политическия диалог, така и съдържанието му.
За първи път нашата родина е изправена пред цел, която, надявам се, не предизвиква противоречиви мнения и отношения. За първи път всички политически сили би трябвало да говорят на един език. И това, само по себе си, е прекрасно. И дано да продължи така.
От друга страна ние сме убедени, че преговорите с Европейския съюз ще внесат и ново съдържание в нашите политически дискусии, че ще съсредоточим добросъвестно, загърбвайки демагогията, вниманието си върху истински належащите проблеми, от чието решаване ще зависи и перспективата за пълноправно членство. За никого не е тайна, така, както беше казано вече тук, че тази покана е един вид кредит, отпуснат на България. А кредитите се отпускат въз основа на създаденото доверие и на убедеността, че реформите в страната не само са достигнали определено ниво, но и твърдо ще продължат своето развитие.
Именно в това се състои и нашата работа като политици, отговорни за бъдещето на своята страна. Създаването на условията за получаване на този кредит на доверие в българската реформа отне не малко време и не малко градивни усилия от всички нас. Още по-трудно ще бъде връщането на този кредит с цената на още много, но абсолютно необходими реформи, които ще бъдат най-много в полза на всеки български гражданин.
Предстои огромна работа по прегледа и адаптирането на българското законодателство към стандартите на Европейския съюз. Работа, която пряко касае нас, народните представители. Освен това още по-тежка задача е сближаването на нашата икономика с тези на страните от Европа, достигането на равнището на доходи, заетост и икономическо развитие, характерни за страните от Европейския съюз. Но днес ние вече сме част от едно европейско семейство и ние знаем, че имаме там приятели, които ще ни помагат така, както ние сме помагали на други, макар и понякога това да не е било лесно.
За да постигнем всичко това ние разчитаме на изключителната помощ на страните от съюза както по отношение на увеличаване обема на преките чуждестранни инвестиции у нас, внасянето на нови технологии и съвременни производства, така и за отваряне на европейските пазари за наши стоки. Това особено важи за чувствителния сектор на земеделското производство, където нашата страна има чувствителни предимства и където с минимални инвестиции можем да постигнем много. И откъдето, според всички експерти - и наши, и чужди - ще дойдат най-бързите засега дивиденти.
В крайна сметка хубавото е, че тази покана дава посока на нашата страна, дава ни път на развитие и перспектива, за която много други народи не могат и да мечтаят. От нас българите зависи да оползотворим този шанс и да си спечелим мястото, което географски ни принадлежи. Само ако го получим заслужено, а не на кредит, ще имаме и максимална полза от него. Затова обаче е нужна много работа както тук в парламента, така и в изпълнителната власт, така и навсякъде, където се кове бъдещето на съвременна България. Нужни са отговорни хора, много отговорни хора, които да поемат тази огромна задача, защото ако поканата за преговори и преговорите са дело на нашето поколение, то трябва ясно да осъзнаем, че бъдещото членство в Европейския съюз и неговата реализация ще бъде дело и на следващото поколение. Европа изгражда този Европейски съюз вече 45 години. Въпросът е, че те си поставиха една цел и я преследваха успешно. Нужно е от днес да намерим и да започнем да възпитаваме онези, които с гордост ще се наричат българи в обединена Европа. На това, уважаеми колеги, са отдадени нашите градивни усилия в Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, и ние ще отдадем своя политически и човешки потенциал за реализацията на тази идея в името на просперираща България.
Както казаха и преждеговорившите, и аз ще се позова на още един цитат: "Пътят е страшен, но славен", но ние вярваме в неговата цел, в нейното върховенство и в успешния край. На добър час на всички европейци у нас! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Преди да дам почивка каня всички гости и народни представители на чаша шампанско в клуба на народния представител.
Искам да успокоя всички, че шампанско ще има и за финала на преговорите. (Весело оживление, ръкопляскания.)
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Продължаваме с единствената точка в дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Стигнахме до чл. 195.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! По чл. 195 има предложение на народния представител Даниела Николова, което е отразено в предложението на комисията.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думите "управляващо дружество" се добавят думите "или лице по чл. 54, ал. 2".
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Разплащанията и прехвърлянето на собствеността по издаването, продажбата и обратното изкупуване на акциите на инвестиционно дружество от отворен тип, се извършва от управляващо дружество или дружество по чл. 54, ал. 2, съгласно сключен между тях договор."
Комисията не подкрепя това предложение, макар че то отчасти е отразено в предложението на комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 195. (1) Капиталът на инвестиционното дружество от отворен тип се увеличава или намалява съобразно промяната в нетната стойност на активите, включително в резултат на продадените или обратно изкупени акции. Разпоредбите на чл. 192 - 203 и чл. 246 от Търговския закон не се прилагат.
(2) Инвестиционното дружество от отворен тип издава само безналични непривилигировани акции с право на един глас. Освен при учредяване на дружеството, неговите акции се придобиват по емисионна стойност, определена върху нетната стойност на активите. Разпоредбите на чл. 176, ал. 2 и 3 и чл. 188 - 191 от Търговския закон не се прилагат.
(3) Дружеството не може да издава облигации и други дългови ценни книжа.
(4) Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване се изчисляват от банката-депозитар или от управляващото дружество под контрола на банката-депозитар.
(5) Дружеството от отворен тип издава, продава и изкупува обратно своите акции чрез управляващото дружество при съответно прилагане на изискванията към инвестиционните посредници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 195 има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първото предложение, което е по отношение на ал. 4, е да се добави наред с управляващото дружество и лице по чл. 54, ал. 2. То по същество е отхвърлено и след като първия път беше отхвърлено, очевидно няма смисъл да се гласува.
Но второто ми предложение за промени в ал. 5, мисля, че има съвсем друго съдържание. Не е възможно със закон да ограничим дружеството от отворен тип да издава, продава и изкупува обратно своите акции само чрез управляващото дружество, а не и на основата на договор, който то да сключва с такива дружества, които имат право да извършват тази дейност. Това са дружествата по чл. 54, ал. 2 и това са фактически инвестиционните посредници. Никъде досега такава забрана за извършване на подобна дейност чрез инвестиционни посредници по договор не е предвидена в закона и затова настоявам моето предложение да бъде прието, тъй като то допълва сегашната ал. 5 и с тази възможност, която според мене по никакъв начин не би трябвало да бъде ограничавана от закона. Тоест, наред с това, което се предлага "дружеството от отворен тип да издава, продава и изкупува обратно своите акции чрез управляващото дружество при съответно прилагане на изискванията към инвестиционните посредници", би трябвало да допуснем това да се извършва и от дружество по чл. 54, ал. 2 съгласно сключен между тях договор. Защо задължаваме управляващото дружество да изпълнява всички изисквания към инвестиционния посредник, а не допускаме да сключват договор с такъв инвестиционен посредник, който очевидно много добре в тези случаи би могъл да извършва тази дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Думата има председателят на Комисията по ценните книжа господин Радослав Цончев.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов! Отговорът на въпроса е, че лицата по чл. 54, ал. 2 не могат да осъществяват такива разплащания тогава, когато примерно се емитира нова емисия акции.
На втория въпрос, включен в предложението на господин Папаризов - за прехвърляне на собствеността, прехвърлянето на собствеността се извършва единствено от централния депозитар. В този смисъл лицата по чл. 54, ал. 2 не могат да осъществяват тези дейности. И това е първо. Второ, управляващото дружество е не само мозъкът, който формира портфейла на инвестиционното дружество. То осъществява и всички останали действия за приключване на прехвърлянето до приключването на собствеността. Това е именно причината да не дублираме в едно и също време дейности от две различни дружества, нищо че това ще бъде по договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цончев.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте т. 2 от предложението на народния представител Атанас Папаризов за заместващ текст на ал. 5 на чл. 195.
Гласували 118 народни представители: за 32, против 71, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 195, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 24.
Член 195 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 196 има направено предложение от народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 196. (1)  Активите на инвестиционното дружество от отворен тип се състоят единствено от:
1. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
2. държавни ценни книжа;
3. ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар на ценни книжа;
4. акции на други инвестиционни дружества;
5. движими вещи, доколкото са необходими за прякото извършване на дейността на дружеството;
6. парични средства.
(2) Инвестициите по ал. 1, т. 3 не могат да превишават 10 на сто от активите на инвестиционното дружество.
(3) Инвестициите по ал. 1, т. 4 и 5 не могат да превишават поотделно 5 на сто от активите на инвестиционното дружество.
(4) Не по-малко от 10 на сто от активите на инвестиционното дружество трябва да са парични средства в каса, вземания по безсрочни или със срок до три месеца банкови влогове при ценни книжа, или други платежни средства, определени с наредба.
(5) Инвестиционното дружество може да инвестира до 10 на сто от активите си в ценни книжа, допуснати до търговия на чуждестранни регулирани пазари, включени в списък, одобрен от комисията, при условие, че такава възможност е предвидена в устава на дружеството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 196 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Член 196 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 197 има приети предложения на народните представители Даниела Николова и Венко Вълчев.
Предложение на комисията:
"Чл. 197. (1) Инвестиционното дружество не може да инвестира повече от 5 на сто от активите си в ценни книжа, издадени от публично дружество или от друг емитент, чиито ценни книжа са приети за търговия на регулиран пазар.
(2) Ограничението по ал. 1 не се прилага, когато инвестиционното дружество упражнява правата си по чл. 194, ал. 1  от Търговския закон.
В този случай то е длъжно да приведе активите си в съответствие с изискването на ал. 1 в тримесечен срок от придобиването на акциите.
(3) Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да инвестира до 10 на сто от активите си в ценни книжа, издадени от едно и също публично дружество или от друг емитент, чийто ценни книжа са приети за търговия на регулиран пазар, ако общата стойност на тези инвестиции не надвишава 20 на сто от активите на инвестиционното дружество. Член 177, ал. 3 и ал. 4 се прилагат съответно.
(4) Инвестиционното дружество не може да инвестира повече от 20 на сто от активите си в една емисия на държавни ценни книжа.
(5) Инвестиционното дружество не може да придобива повече от 10 на сто от акциите без право на глас, облигациите или други дългови ценни книжа, издадени от едно дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 197 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 197 така, както е предложен от комисията, като в ал. 5 пред думата "облигациите", просто за благозвучност, се постави думата "от".
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Член 197 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 198 има приети предложения на народните представители Даниела Николова и Венко Вълчев.
Предложение на комисията:
"Чл. 198. (1) Инвестиционното дружество не може да ползва заеми.
(2) Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да ползва заем на стойност до 10 на сто от активите му, ако заемът е за срок не по-дълъг от три месеца и е необходим за покриване на задълженията по обратното изкупуване на акциите на дружеството. Член 177, ал. 3 и ал. 4 се прилагат съответно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В чл. 198, ал. 2 след думите "комисията може да разреши" се добавят думите "по изключение", защото иначе ще се окаже, че втората алинея противоречи на първата.
Моля, гласувайте чл. 198 така, както е предложен от комисията, с добавката в ал. 2 на думите "по изключение". (Неразбираема реплика от народния представител Атанас Папаризов.)
Не възразявам, но има един принцип на законодателна техника - да не се препраща от един текст към следващ. Но това, понеже е в един текст, можем да го направим.
Добре, отменете гласуването.
Тогава текстът ще стане:
"Чл. 198. (1) Инвестиционното дружество не може да ползва заеми освен в случаите по ал. 2."
И ал. 2...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Остава със същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 198 така, както е предложен от комисията, с направената корекция.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Член 198 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава седемнадесета - Инвестиционно дружество в затворен вид."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавие на глава седемнадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава седемнадесета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава седемнадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 199 има предложение на народните представители Даниела Николова и Венко Вълчев, които са приети от комисията.
Има предложение от народния представител Атанас Папаризов - в чл. 199, ал. 3, след думите "...управляващо дружество" да се добавят думите "...или лице по чл. 54, ал. 2".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 199. (1) Освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, уставът на инвестиционното дружество от затворен тип трябва да съдържа данните по чл. 193, ал. 1, т. 1-4, 8 и 9, както и:
1. забрана за авансово разпределение на дивиденти преди приемане на годишния счетоводен отчет;
2. реда и начина за разпределяне на дивиденти.
(2) Инвестиционното дружество от затворен тип издава само безналични акции с право на един глас. Дружеството не може да издава облигации и други дългови ценни книжа.
(3) Промяна в устава и в другите устройствени актове, замяна на депозитаря и на управляващото дружество се допуска след одобрение на комисията. Член 193, ал. 3 и 4 се прилага съответно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов няма да гласуваме предложението Ви по чл. 199. (Неразбираема реплика от господин Папаризов.)
Моля, гласувайте чл. 199 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Член 199 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 200 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 200. (1) Инвестиционното дружество от затворен тип не може да изкупува обратно акциите си, освен при условията и по реда на Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 200 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Член 200 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 201. (1) Инвестиционно дружество от затворен тип трябва да подаде молба за приемане на акциите му за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в 6-месечен срок от вписването в Търговския регистър съгласно чл. 184.
(2) Ако акциите на инвестиционното дружество от затворен тип не бъдат приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в едногодишен срок от вписването в Търговския регистър съгласно чл. 184, дружеството се ликвидира.
(3) Условията и редът за ликвидиране на инвестиционното дружество от затворен тип се определят с Наредбата по чл. 177, ал. 2, изречение второ."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 201 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Член 201 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 202 има предложение на народния представител Даниела Николова и народния представител Венко Вълчев, които са приети от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 202. (1) За активите на инвестиционното дружество от затворен тип се прилага чл. 196, като по ал. 1, т. 5 на същия член могат да се включат и недвижими имоти."


(2) Инвестиционното дружество може да инвестира до 25 на сто от активите си в ценни книжа, издадени от едно лице по чл. 197, ал. 1. За останалите активи на дружеството се прилага съответно чл. 197, ал. 1, 2, 3 и ал. 5.
(3) Инвестиционното дружество не може да инвестира повече от 30 на сто от активите си в една емисия на държавни ценни книжа.
(4) Инвестиционното дружество не може да ползва заеми. Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да ползва заем на стойност до 15 на сто от активите му, ако заемът е за срок не по-дълъг от шест месеца и е необходим за придобиване на активи. Член 177, ал. 3 и ал. 4 се прилагат съответно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 202 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Член 202 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава осемнадесета - Управляващи дружества. Раздел I - Общи положения".
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на глава осемнадесета и за заглавие на раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на глава осемнадесета и на раздел I така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Заглавията на глава осемнадесета и раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 203 има предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено, и прието предложение на народния представител Пламен Стоилов.
Предложение на комисията за чл. 203:
"Чл. 203. (1) Управляващо дружество е акционерно дружество, получило разрешение при условията и по реда на този закон, чийто предмет на дейност е управление на дейността по чл. 164. То може да управлява портфейлите и на други институционални инвеститори.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява посредством инвестиционни решения и нареждания, които се изпълняват от упълномощени от управителния орган на инвестиционното дружество инвестиционни посредници при спазване изискванията на закона.
(3) Управляващото дружество може да продава на инвеститорите акциите на инвестиционно дружество от отворен тип от името на инвестиционното дружество.
(4) Управляващото дружество не може да извършва други търговски сделки, освен когато това е необходимо за осъществяване на дейността по ал. 1.
(5) Освен в случая на ал. 3, управляващото дружество не може да извършва сделките по чл. 54, ал. 1, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 203 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 5.
Член 203 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 204 има направено предложение от народния представител Даниела Николова, прието от комисията.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
Член 204 се изменя така:
"Чл. 204. (1) Управляващото дружество трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 млн. лв. към момента на издаване на разрешението.
(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част - към момента на неговото получаване.
(3) Управляващите дружества издават само поименни акции с право на един глас.
(4) За членовете на управителните и на контролните органи на управляващите дружества и за всяко друго лице, което може да сключва самостоятелно или съвместно сделки за сметка на управляващото дружество, се прилага съответно чл. 60."
Комисията не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 204. (1) Управляващото дружество трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. към момента на издаване на разрешението.
(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част - към момента на неговото получаване.
(3) Управляващото дружество е длъжно да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба.
(4) Управляващите дружества издават само поименни акции с право на един глас.
(5) За членовете на управителните и на контролните органи на управляващите дружества и за всяко друго лице, което може да сключва самостоятелно или съвместно сделки за сметка на управляващото дружество, се прилага съответно чл. 60."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По ч. 204 има думата господин Венко Вълчев. Заповядайте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Николов! Вярно е, че тук пише, че комисията не приема моето предложение, но като виждам редакцията на окончателния текст, виждам, че почти няма разлика. Тъй че аз съм удовлетворен и оттеглям предложението или какво, за да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, оттегля се. Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 204 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 204 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Издаване и отнемане на разрешение".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложено от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 205 има предложение на народния представител Венко Вълчев - прието, и на народния представител Пламен Стоилов - прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 205. (1) За извършване на дейност като управляващо дружество се изисква писмено разрешение от комисията.
(2) За издаване на разрешение по ал. 1 се подава заявление по образец, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни актове;
2. данни за записания и внесения капитал;
3. данни и други сведения за лицата по чл. 204, ал. 5, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на управителните или контролни органи на заявителя или за други лица, оправомощени да го управляват и представляват, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит;
4. общите условия, приложими към договорите за управление с инвестиционните дружества и другите институционални инвеститори;
5. имената или наименованията и сведения за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството заявител, или могат да го контролират. Лицата представят писмени декларации относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и за платените от тях данъци през последните пет години;
6. други документи и сведения, определени с наредба.
(3) Сведенията, които съдържат декларацията по ал. 2, т. 5, изречение второ и нейният формуляр, се определят от комисията.
(4) Комисията се произнася по реда на чл. 63."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 205 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Член 205 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 206 има предложение от народния представител Юрий Александров-Юнишев:
 "(4) Отказът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
Комисията не подкрепя този текст.
Има предложение на народния представител Венко Вълчев, което е прието от комисията.
Има предложение и на народния представител Пламен Стоилов, което също е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Юнишев оттегля своето предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 206. (1) Комисията отказва издаването на разрешение, ако:
1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията по чл. 204, ал. 1;
2. членовете на управителния или на контролния орган на дружеството или лицата по чл. 60, алинеи 4 и 5 не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията на този закон;
3. лице, което притежава пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание или може да контролира заявителя с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения, може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;
4. общите условия по чл. 205, ал. 2, т. 4 не осигуряват в достатъчна степен интересите на инвестиционното дружество и другите институционални инвеститори;
5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
6. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството - заявител, са направили вноски със заемни средства;
7. заявителят не отговаря на другите изисквания, установени със закона и с актовете по прилагането му.
(2) В случаите по ал. 1, точки 1, 2, 4, 6 и 7 комисията може да откаже окончателно издаването на разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.
 (3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Въпреки че колегата Юнишев оттегля своето предложение, аз смятам, че то трябва да бъде прието. Не можем да оставим едно такова важно решение за създаване на дружество за управление да не бъде обжалвано. Защото това оставя на произвола на комисията да решава или да не решава това искане. Съгласно чл. 120 от Конституцията всички административни актове подлежат на обжалване. Трябва да има много сериозни аргументи защо гражданите се лишават от това право, въпреки че тук се касае за юридически лица, а не става въпрос за граждани. Но юридическите и физическите лица имат еднакви права според нашата Конституция.
Така че аз предлагам това предложение за създаване на точка, която да предвижда обжалване на решението на комисията за отказ по реда на Закона за административното производство да остане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Радослав Цончев, председател на Комисията по ценните книжа.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лучников, това безусловно е така, но то е записано в един от първите членове, в който се казва, че всички решения на комисията подлежат на такова обжалване. Никое от решенията на комисията не е последна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест не само отказите, а всяко решение.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Да.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Прочетете текста, ако има такъв, защото иначе и аз щях да направя същото предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Ето, ще прочета съответния текст:
"Чл. 13. (3) Индивидуалните административни актове на комисията могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство."
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, тогава моля, гласувайте чл. 206, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 20.
Член 206 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 207. Лице, което не притежава разрешение за извършване на дейност като управляващо дружество съгласно изискванията на този закон, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български език или на чужд език, означаващи извършване на действия по управление на инвестиционно дружество.
Чл. 208. Съдът вписва в Търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършва дейността по чл. 203 в неговия предмет на дейност, след като му бъде представено издаденото от комисията разрешение и обнародва вписването."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 207 и 208.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 207 и 208, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали е 3.
Членове 207 и 208 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 209 има направено предложение от народния представител Даниела Николова, прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 209. (1) Комисията може да отнеме издаденото разрешение при условията на чл. 68, ал. 1.
(2) Комисията уведомява писмено дружеството в седемдневен срок от вземане на решението за отнемане на разрешението.
(3) След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението комисията незабавно отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство за ликвидация на дружеството и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 209, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Член 209 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 210 има предложение на народния представител Даниела Николова, прието от комисията.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев - в чл. 210 текстът след думите "дружеството и" отпада и се заменя с думите "публикува решението си в два централни ежедневника".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 210. За управляващото дружество се прилага съответно чл. 69."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 210?
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се учудвам от решението на комисията, че в чл. 210 не приема моето предложение да се уведомява обществеността с публикуването в два централни ежедневника, след като в първия свитък или във втория, в приетите вече членове, аз имам едно подобно предложение и то беше прието от комисията. Следователно съвсем логично е това предложение да влезе и тук, по простата причина че един такъв израз - мерки за уведомяване на обществеността - звучи много странно, поне на мен. Какви ще бъдат тези необходими мерки за уведомяване на обществеността? В чл. 69 няма такова вписване, направих справка. Но щом тук съществува този текст, мисля, че и тук това вписване е съвсем логично, господин председател. Благодаря ви.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Господин Николов, успяхте ли да съставите текста?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
Господин Цончев, може ли по чл. 210 да прочетете текста, който беше уточнен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Един момент, господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението ми е следното - тъй като моето предложение е свързано с чл. 210, а той след разисквания е приет от комисията коренно променен и остава само в една алинея, то след "чл. 69", ако внимавате, това е на страница  228 - "за управляващото дружество се прилага съответно чл. 69 и решенията се публикуват в два централни ежедневника". Да, "и решението на комисията се публикува в два централни ежедневника". По този начин текстът се изчиства и се обяснява окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов, какво е Вашето становище като председател на комисията?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, това е текстът, който съгласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по това предложение на господин Юнишев, съгласувано с председателя на комисията? Няма.
Моля да гласуваме чл. 210 в редакцията, току-що продиктувана от господин Юнишев: "за управляващото дружество се прилага съответно чл. 69. Решението на комисията се публикува в два централни ежедневника".
Гласували 117 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 27.
Член 210 е приет в редакцията, която беше прочетена.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел III - Изисквания към дейността на управляващите дружества".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по заглавието? Няма.
Моля да гласуваме раздел трети със заглавието, предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 17.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 211 има предложения на народните представители Даниела Николова и Венко Вълчев, които са приети от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 211. (1) Управляващото дружество трябва да има подходяща управленска и счетоводна организация и техническо оборудване, отговарящи на изискванията на този закон, и на актовете по прилагането му и позволяваща да се осигури автономно управление на портфейлите на лицата по чл. 164, които то възнамерява да управлява.
(2) За дейността по инвестиране на активите на лице по чл. 164, ал. 1 в акции, издадени от друго такова лице, управляващото дружество няма право на възнаграждение, когато то управлява портфейла и на двете лица.
(3) За управляващото дружество се прилагат съответно чл. 70, ал. 1, чл. 71 и чл. 74."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 211 с неговите три алинеи.
Гласували 114 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 18.
Член 211 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 212. Други изисквания към дейността на управляващите дружества, в това число към общите условия по чл. 205, ал. 2, т. 4 и към физическите лица, работещи по договор за управляващото дружество, както и за капиталова адекватност и ликвидност, се определят с наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 212 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 12.
Член 212 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Дял пети - Принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност.
Глава деветнадесета - Принудителни административни мерки".
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме заглавията на дял пети и глава деветнадесета.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Заглавията на дял пети и на глава деветнадесета са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 213 има предложение на народния представител Михаил Миков по т. 1. То е прието. Има и неприето предложение в ал. 5 думите "както и когато са застрашени интересите на инвеститорите" да отпаднат. Това предложение не е прието.
Предложение на народния представител Руси Статков - ал. 4 на чл. 213 да отпадне. То не е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 213. (1) Когато установи, че контролираните от нея лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на контролираните от нея лица, както и лица, притежаващи над 10 на сто от гласовете в общото събрание на контролираните от нея лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на правилника или други, одобрени от комисията вътрешни актове на регулираните пазари на ценни книжа, на решения на комисията, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията може:
1. да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок;
2. при определен от нея дневен ред да свика общо събрание и/или да насрочи заседание на управителните или на контролните органи на контролираните от нея лица за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;
3. да информира обществеността за неправомерната дейност;
4. да спре за срок до шест месеца или да спре окончателно продажбата или извършването на сделки с определени ценни книжа;
5. да откаже издаването на потвърждение на проспект за нова емисия на ценни книжа;
6. да разпореди писмено на контролирано от нея лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му;
7. да назначи квестори в случаите, предвидени в този закон;
8. да назначи дипломиран експерт-счетоводител, който да извърши финансова или друга проверка, съгласно определени от комисията изисквания на контролирано от нея лице. Разходите са за сметка на проверяваното лице.

(2) Мерките по ал. 1, т. 6 не се прилагат спрямо публичните дружества и емитентите на ценни книжа.
(3) Когато установи, че банка извършва дейността си в нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, комисията може да приложи мерките по ал. 1, т. 1 и 5, както и да предложи на Българската народна банка прилагането на мерките по чл. 65, ал. 2 от Закона за банките. Българската народна банка е длъжна да уведоми комисията за решението си в едномесечен срок от получаването на предложението на комисията.
(4) Комисията може да предложи на Българската народна банка да отнеме разрешението на банка само ако съответното лице системно нарушава разпоредбите на този закон или на актовете по прилагането му.
(5) Комисията може да спре за срок до шест месеца или окончателно неприсъствената търговия на регулираните пазари на ценни книжа, само ако търговията се извършва в нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, или на правилника, или на други одобрени от комисията вътрешни актове на тези пазари, както и когато са застрашени интересите на инвеститорите.
(6) Съдът по искане на комисията вписва в Търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 1 и ги обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има две неприети предложения по този текст.
Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Първото неприето предложение е по т. 2 с автор народният представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте!
Гласували 142 народни представители: за 38, против 94, въздържали се 10.
Второто неприето предложение на господин Михаил Миков не се приема.
Следва предложението на народния представител Руси Статков също така неприето от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 26, против 91, въздържали се 4.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на чл. 213.
Гласували 121 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 14.
Член 213 в редакцията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 214. (1) Производството по прилагане на принудителните административни мерки започва по инициатива на комисията.
(2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 могат да се извършват и с препоръчано писмо с обратна разписка, с телеграма, по телефона, телекса или факса. Уведомяванията и съобщаванията с препоръчано писмо с обратна разписка или с телеграма се удостоверяват с известие за доставянето им, по телефона - писмено от длъжностното лице, което ги е извършило, а по телекса или факса - с писмено потвърждение за изпратено съобщение.
(3) Ако уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 18, ал. 1 адрес, телефон, телекс или факс, уведомяванията и съобщаванията се считат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.
(4) Принудителните административни мерки се прилагат с писмено мотивирано решение, което се съобщава на заинтересуваното лице в 7-дневен срок от постановяването му.
Чл. 215. (1) Решението по чл. 214, ал. 4 може да се обжалва чрез комисията пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
(2) Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано.
Чл. 216. Доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Закона за административното производство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 214, 215 и 216.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма неприети предложения. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте членове 214, 215 и 216 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Членове 214, 215 и 216 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава двадесета - Квестор".
Комисията подкрепя заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма неприети предложения. Няма желаещи, както виждам, да вземат думата.
Моля да гласуваме заглавието на глава двадесета "Квестор".
Гласували 111 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава двадесета "Квестор" е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 217 има предложение на народния представител Пламен Стоилов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 217. (1) Комисията може да назначи един или няколко квестора:
1. на фондова борса в случая по чл. 35, ал. 3;
2. на инвестиционно дружество:
а) с вземането на решение за налагане на мярка по чл. 213, ал. 1, т. 1 или т. 6 за срок до три месеца или;
б) при отнемане на разрешението за дейност като инвестиционно дружество - до назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.
(2) Ако с изтичането на тримесечния срок по ал. 1, т. 2, буква "а" не бъде отнето разрешението за дейност на инвестиционното дружество, правомощията на квестора се прекратяват и правата на органите на инвестиционното дружество се възстановяват.
(3) Комисията може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на неговото място. Актът не подлежи на обжалване."

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов, нарочно ли изпуснахте т. 7 в буква "а"?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, няма т. 7, само 1 или 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да. Желаещи да вземат думата не виждам.
Моля да гласуваме чл. 217, като буква "а" препраща към чл. 213, ал. 1, т. 1 или 6.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Член 217 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 218 има прието предложение на народния представител Пламен Стоилов.
Предложение на комисията:
"Чл. 218. (1) Квесторът е физическо лице.
(2) Квесторът трябва да отговаря съответно на изискванията по чл. 60, ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 6, както и:
1. да не е едноличен търговец или член на изпълнителен или контролен орган, или неограничено отговорен съдружник в дружество или кооперация, ако е открито производство по несъстоятелност, или ако то е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори;
2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
3. да не е съпруг, роднина по права или по съребрена линия до шеста степен, или по сватовство до трета степен на член на управителен орган на лицето по чл. 217, ал. 1, чийто правомощия са преустановени с акта на назначаване на квестора;
4. да не се намира с лицето по чл. 217, ал. 1 или с негов длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(3) Квесторът декларира писмено пред комисията обстоятелствата по ал. 2. Той е длъжен да уведоми незабавно комисията за промяна в тези обстоятелства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 218? Няма.
Моля да гласуваме чл. 218 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Член 218 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 219 има предложение на комисията:
"Чл. 219. (1) След издаване на акта за назначаване на квестор комисията го връчва незабавно на лицето по чл. 217, ал. 1 и публикува съобщение най-малко в един централен ежедневник.
(2) С назначаването на квестор всички правомощия на надзорния и на управителния съвет, съответно на съвета на директорите на лицето по чл. 217, ал. 1 се преустановяват и се упражняват от квестора, доколкото в акта на назначаването му не са предвидени ограничения. Квесторът взема всички необходими мерки за защита на интересите на инвеститорите.
(3) По време на управлението на квестора общото събрание на акционерите може да се свиква само от квестора и да взема решение по обявения от него дневен ред.
(4) Действия и сделки, извършени от името и за сметка на лицето по чл. 217, ал. 1, без предварително упълномощаване от квестора, са нищожни.
(5) Ако са назначени двама или повече квестори, те вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако комисията реши друго.
(6) Комисията може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им.
(7) Квесторът се отчита за дейността си само пред комисията и при поискване й представя незабавно отчет за дейността си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме чл. 219 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 5.
Член 219 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 220. (1) Квесторът има неограничен достъп до и контрол върху помещенията на лицето по чл. 217, ал. 1, счетоводната и друга документация и неговото имущество.
(2) По искане на квестора прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията му по ал. 1.
Чл. 221. (1) Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено или при груба небрежност.
(2) Всички служители на лицето по чл. 217, ал. 1 са длъжни да съдействат на квестора при осъществяване на неговите правомощия.
(3) Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на лицето по чл. 217, ал. 1, определено от комисията."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 220 и 221.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по двата текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 220 и 221 в редакцията, предложена от вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Членове 220 и 221 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Глава двадесет и първа - "Административнонаказателна отговорност и имуществени санкции".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме глава двадесет и първа и заглавието.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Глава двадесет и първа и заглавието й са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 222 има предложение на народния представител Пламен Стоилов, което е прието.
Предложение на народния представител Венко Вълчев - чл. 222 се изменя така:
"Чл. 222. (1) Който извършва или като представляващ юридическо лице допусне извършването на сделки и дейности с ценни книжа по занятие, без да е получил разрешение при условията и по реда на този закон, се наказва с глоба от 5 млн. до 20 млн. лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Който привлича или като представляващ юридическо лице допусне привличането на парични средства и/или други имуществени права чрез покани (изявления), отправени до повече от 50 лица или до неопределен кръг лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване, без да е спазил изискванията на този закон и актовете, издадени за неговото приложение, се наказва с глоба от 5 млн. до 20 млн. лв., ако деянието му не съставлява престъпление.
(3) Който извърши или като представляващ юридическо лице допусне извършването на нарушение на чл. 10, ал. 4, чл. 16, ал. 4, чл. 71, ал. 2, чл. 133, ал. 2, чл. 160, ал. 1 и 2 и чл. 161, се наказва с глоба в размер от 2 млн. до 15 млн. лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(4) С наказанията по предходните алинеи се наказва и всяко физическо лице, което осъществи съответните деяния от името и/или за сметка на юридическо лице или на сдружение без юридически персоналитет.
(5) Който извърши или като представляващ юридическо лице допусне извършването на друго нарушение на този закон, се наказва с глоба в размер от 1 млн. до 10 млн. лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(6) За нарушение по предходните алинеи на юридическите лица може да бъде наложена имуществена санкция в размер от 10 млн. до 50 млн. лв.
(7) Доходите, придобити от неправомерно извършваната дейност, се отнемат в полза на държавата. В доходите не се включват паричните средства и/или други имуществени права, предоставени на нарушителя от други лица."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Панайот Ляков.
Предложението е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 222. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 3, чл. 15, ал. 2 и 3, чл. 16, ал. 4, чл. 20, ал. 5, чл. 21, чл. 23, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 32, чл. 33, ал. 1 и 4, чл. 34, чл. 38, чл. 40, ал. 3, чл. 44, ал. 1 и 3, чл. 50, чл. 51, ал. 1 и 3, чл. 52, чл. 54, ал. 7 и 8, чл. 66, чл. 69, ал. 5, чл. 70, ал. 1, 3 и 4, чл. 71, ал. 1, 3, 4 и 5, чл. 72, чл. 73, чл. 74, ал. 1, 3 и 4, чл. 75, чл. 76, чл. 78, ал. 1, 2 и 3, чл. 80, чл. 81, ал. 1, чл. 84, ал. 2, 3 и 4, чл. 85, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 2, чл. 89, чл. 93, чл. 94, чл. 95, чл. 96, чл. 97, чл. 98 и чл. 99, чл. 101, ал. 1 и 2, чл. 102, ал. 2, чл. 103, чл. 104, ал. 1 и 2, чл. 105, чл. 107 и чл. 108, чл. 109, ал. 4, чл. 110, ал. 7, чл. 111, чл. 113, ал. 1, чл. 114, чл. 115, ал. 2, 3, 8, 9, 10, 12 и 13, чл. 116, ал. 2, 4, 5, 6 и 10, чл. 117, чл. 119, ал. 3, чл. 122, ал. 3 и 4, чл. 123, чл. 124, чл. 125 и чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 3, чл. 128, ал. 2 и 3, чл. 131, ал. 2, чл. 134, чл. 135, ал. 1, чл. 139, ал. 2 и 4, чл. 141, ал. 1 и 2, чл. 142, чл. 145, ал. 1, чл. 146, чл. 148, чл. 154, чл. 155, ал. 3, чл. 156, ал. 3, чл. 157, чл. 168, ал. 3 и 5, чл. 169, чл. 170, чл. 171, чл. 172, чл. 173, ал. 5 и 6, чл. 174, чл. 175, чл. 176, чл. 185, чл. 187, чл. 188, ал. 2, чл. 190, чл. 191, чл. 192, чл. 193, ал. 2, чл. 194, ал. 1, 4, 5, 6, 9 и 10, чл. 195, ал. 3 и 5, чл. 196, чл. 197, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 198, ал. 1, чл. 199, ал. 2 и 3, чл. 200, чл. 201, ал. 1, чл. 202, чл. 203, ал. 4 и 5, чл. 204, ал. 3 и 4, чл. 207 и чл. 211, § 5, § 7, ал. 2 и § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
      (2) Който извършва или допусне извършването на сделки и дейности с ценни книжа по занятие, без да е получил разрешение при условията и по реда на този закон, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
                (3) Който привлича или допуска привличането на парични средства и/или други имуществени права, освен при условия и по ред, определени в друг закон, чрез покани (изявления), отправени до повече от 50 лица или до неопределен кръг лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване, без да е спазил изискванията на този закон и актовете, издадени за неговото прилагане, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
                (4) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 10, ал. 5 и 6, чл. 26, ал. 5 и 6, чл. 71, ал. 2 и 4, чл. 133, ал. 2 и 4, чл. 160, ал. 1 и 2 и чл. 161, се наказва с глоба в размер от 2000 до 15 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
                (5) За нарушения по ал. 1 - 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
                (6) Доходите, придобити от неправомерно извършваната дейност, се отнемат в полза на държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, комисията е решила, че не приема моето предложение. Но в крайна сметка виждам, че ал. 1, 2 и 3 са приети изцяло, ал. 6 - по същество, а ал. 7 - до половината. И при така направената редакция, аз съм напълно удовлетворен и оттеглям предложенията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Няма неприето предложение.
Моля да гласуваме предложението на комисията за чл. 222.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Член 222 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 223. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 222 се съставят от упълномощени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.
   (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме чл. 223 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Член 223 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Допълнителна разпоредба".
§ 1. По него има предложение на народния представител Пламен Стоилов.
Комисията е приела това предложение.
Има предложение на народния представител Венко Вълчев. То се състои от няколко точки. За всяка ще кажа.
"1. В т. 3 думата "права" да отпадне, като се включи в термина "варант".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.

Второто предложение на народния представител Венко Вълчев е прието.
Третото предложение - т. 16 се изменя така:
"16. "Системно нарушение" е налице, когато комисията е констатирала при три или повече проверки административни нарушения на закона и/или на актовете по прилагането му в срок до една година."
Комисията не приема това предложение.
Четвъртото предложение - в т. 18 думите "борсов посредник" да се заменят с думата "брокер".
Комисията не приема и това предложение.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено в първата му част.
Второто предложение - т. 16 се изменя така:
"16. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона, установени с влезли в сила наказателни постановления в срок до една година."
Комисията не подкрепя това предложение.
Третото предложение - в т. 17 думата "устни" да се замени с "писмени". Това предложение е оттеглено от народния представител.
Предложение на народния представител Панайот Ляков, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Юрий Юнишев:
"22. "Системни нарушения" по смисъла на този закон са извършени две или повече нарушения в две календарни години".
Комисията не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. По смисъла на закона:
1. "Инвеститор" е:
а) лице, което за своя сметка подлага на риск парични средства или други имуществени права посредством придобиване, държане и прехвърляне на ценни книжа, без да притежава необходимата квалификация или опит за това (непрофесионален инвеститор);
б) лице, което за своя сметка подлага на риск парични средства или други имуществени права посредством придобиване, държане и прехвърляне на ценни книжа, които поради своята професия, служба или друга причина притежава квалификация и опит за това (професионален инвеститор);
в) банка, която не действа като инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, застрахователно дружество, пенсионен фонд или друго дружество, чийто предмет на дейност изисква придобиване, държане и прехвърляне на ценни книжа (институционален инвеститор).
2. "Други права, свързани с акции или облигации или други дългови ценни книжа" по чл. 2, ал. 1, т. 3 са права, варанти, опции, фючърси, договори за разлики и други подобни.
3. "Права" са ценни книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала на публично дружество.
4. "Варант" е ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок.
5. "Опция" е ценна книга, която изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата.
6. "Фючърс" е стандартизирана ценна книга, която се търгува на регулирани пазари за ценни книжа и изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена на определена дата.
7. "Договори за разлики" е ценна книга, която изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа и предварително фиксираната им в договора цена.
8. "Емитент" е лицето, задължено по ценните книжа:
а) които издава или е издало чрез първично публично предлагане, включително при учредяване на дружеството;
б) които са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа.
9. "Записване" е безусловно и неотменяемо волеизявление за придобиване на ценни книжа в процес на издаване и за заплащане на емисионната им стойност.
10. "Поемане" е налице, когато съгласно договор с емитента инвестиционен посредник записва или се задължава да запише за своя сметка част или цялата емисия от ценни книжа и да я предложи за първоначална публична продажба.
11. "Свързани лица" са:
а) лица, едно от които контролира друго лице или негово дъщерно дружество;
б) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице;
в) лицата, които съвместно контролират трето лице;
г) съпрузите, роднините по права линия без ограничения, роднините по съребрена линия до трета степен включително и роднините по сватовство до трета степен включително.
12. "Контрол" е налице, когато едно лице:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, над 50 на сто от броя на гласовете в общото събрание на едно дружество; или
б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на едно дружество; или
в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.
13. "Клиринг" е взаимно прихващане на насрещните вземания на страните по сделките с ценни книжа.
14. "Сетълмент" е изпълнението на задълженията по сделка с ценни книжа за тяхното регистриране по сметка за ценни книжа на приобретателя в централния депозитар, и за тяхното заплащане.
15. "Срочни сделки" са сделки с опции, фючърси и други сделки с ценни книжа, които предвиждат отлагане на техния сетълмент до определен срок.
16. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му в срок до една година, за които има влезли в сила наказателни постановления.
17. "Инвестиционна консултация относно ценни книжа" е предоставяне на съвети чрез устни изявления, документи или по друг начин относно стойността на ценните книжа или преценка за инвестиране в ценни книжа, в това число преценка относно вида, позициите и цената на ценните книжа, които ще представляват обект на инвестиране, с изключение на съвети, които се предоставят чрез публикации, адресирани до неопределен кръг от лица.
18. "Борсов посредник" е лице по чл. 61, което по трудов или по граждански договор с член на борсата извършва непосредствено сделки с ценни книжа на борсата.
19. "Балансова стойност на една акция" е частното на стойността на собствения капитал по счетоводния баланс и броя на издадените акции.
20. "Администриране на ценни книжа" е извършване по договор с публично дружество или емитент на дългови ценни книжа за тяхна сметка на действия, свързани с упражняване на правата по ценни книжа като разпределяне на дивиденти, лихви, главници, права, безплатни ценни книжа, осъществяване или контролиране на плащания във връзка с ценните книжа, разпространяване на отчети и информация за общи събрания и други действия, свързани с гореизброените.
21. "Нетна стойност на активите" е сумата от пазарната стойност, а когато такава не е налице - оценената съобразно одобрени от комисията принципи и методи стойност или балансовата им стойност на ценните книжа в портфейла на инвестиционно дружество, вземанията за лихви и дивиденти от тези ценни книжа, паричните средства по банкови сметки и на каса и други активи, намалена с оценената съобразно одобрени от комисията принципи и методи стойност или балансовата стойност на задълженията за управление по получени заеми и др."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, аз оттеглям направеното от мен предложение по простата причина, че формулираното от комисията в т. 16 на § 1 "системно нарушение" смятам за добре направено. Но същевременно имам следното редакционно предложение по отношение на т. 16, а именно: да отпадне целия текст след думата "година" и на мястото на запетайката да бъде поставена точка. Или:
"16. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона и/или на актовете по прилагането му в срок до една година."
Тук спираме. Защо? Ще се мотивирам по следния начин. Много от наказателните постановления отиват чрез обжалване в съда. Ние знаем, че все още нашият процес се движи мудно и това обжалване, което ще се движи между година или две, няма да даде възможност на съответния орган да отстрани този недобросъвестен изпълнител и в крайна сметка да постигне исканото от закона. Това е единственият ми мотив. И ако обърнете внимание на този факт ще видите, че такъв един запис на пръв поглед изглежда справедлив, но той всъщност ще попречи на комисията да изпълни своето предназначение.


Що се отнася до т. 17, по предложение на комисията би следвало да включим след т. 16 нова т. 17 със съвсем друг текст:
"17. "грубо нарушение" е налице, когато не е изпълнено принципно задължение или е нарушена принципна забрана на този закон, в резултат на което е било възможно накърняване на доверието на инвеститорите или емитентите, справедливото, надеждното или открито функциониране на пазара на ценни книжа".
Мисля, че това грубо нарушение би трябвало да бъде определено и систематичното място е точно тук. Не би било добре да бъде пропускано.
"18. "извършване на сделки с ценни книжа по занятие" е извършване в продължение на една година на сделки:
1. за сметка на повече от 10 лица, включително и като техен пълномощник, или
2. с повече от 20 лица, които не са инвестиционни посредници или управляващи дружества".
След тези две нови точки поредността на точките в параграфа да бъде променена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Вие предлагате т. 17 - грубо нарушение, и т. 18 - извършване на сделки с ценни книжа по занятие.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председателю, именно поради това, че комисията е приела думите, срещу които току-що възрази господин Юнишев, аз бях склонен да оттегля моето предложение, тъй като след като ще има влязло в сила наказателно постановление, то тогава разбира се системното нарушение може да се отнася не само до нарушение на закона, но и на актове по прилагането на закона дотолкова, доколкото след като има влязло в сила съответно наказателно постановление, този, спрямо когото е бил наложен актът, естествено, ако е имало някакво несъответствие със закона, се е обърнал към съда и съдът е преценил.
В моето първоначално предложение подзаконовите актове бяха изключени, но сега тази гаранция за влязло в сила наказателно постановление, ако залата приеме това, както го е приела и комисията, ме кара да оттегля своето предложение в тази му част - става дума за предложението ми по т. 16. Затова аз съм склонен да оттегля своето предложение по т. 16 и то да не се гласува, ако разбира се бъде гласувано предложението така, както го предлага комисията, а не в тази нова редакция на господин Юнишев.
Освен това искам да възразя срещу тази практика, на която сега всички сме свидетели - една практика, която се развиваше и в комисията. Председателят на комисията чрез народен представител внася текстове, които никога не са били внасяни от вносителя в самото начало и не са внасяни от народен представител. Такива случаи имахме много в комисията. Сега вие виждате подобен случай в пленарната зала. Бих квалифицирал такъв случай като антиконституционен и моля, господин председателю, да не подлагате на гласуване предложенията за новите точки, които направи господин Юнишев, тъй като ако ги подложите, това би противоречало на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Такъв текст няма в първоначалното предложение на вносителя. Такъв текст няма и направен преди второто четене. И тъй като имаше много такива случаи, поне да не ги допускаме и в пленарната зала. Благодаря. (Неразбираема реплика на господин Юнишев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Никола Николов има думата за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отправя една реплика към господин Папаризов. Съжалявам, че въпреки активната му работа в комисията, той не присъства на няколко от заседанията по второ четене в залата, когато се уточнихме, че ще направим няколко предложения и те ще бъдат изготвени от експерти на нашата комисия. Става дума за предложения за легални определения, които сме направили сега в изпълнение на волята на народните представители. Специално тези няколко са именно от вашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Папаризов, имате думата за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, при цялото ми уважение към всички експерти, бих предложил не само това предложение, а и други разумни предложения за нови точки 21 и 22 и за прегласуване на други членове да се обсъдят в пленарната зала, след като се събере комисията. Все пак има някакви правила, които трябва да спазваме. Моля господин председателят да намери време да свика комисията по тези нови текстове, да ги обсъдим, тъй като все пак освен експерти има членове на тази комисия. Нека тогава да приемем тези текстове. Така че, ако господин председателят желае да ги приемем, да отложи работата по съответните членове, да събере комисията и винаги можем да довършим тази работа в пленарната зала, без да нарушаваме правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов. Всъщност Вие в дупликата си направихте и едно процедурно предложение.
Постъпило е предложение от народния представител Атанас Папаризов за отлагане разглеждането на този текст.
Има ли друго становище? Господин Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Папаризов! Какво предлагам аз, ако правилно разбирам Вашето предложение? За да станат по-добри текстовете, Вие не че не сте съгласен с предложението за новите текстове, а просто не сте съгласен с процедурата?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): С процедурата, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно това е.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз предлагам да продължим четенето, като председателят се съобрази и ако наистина е нарушение на правилника, неприемането на тези текстове прави по-малко съвършен закона. Ще се намери време вероятно за поправки на този закон още преди края на приемането му. Лошото е, че тези предложения, които сега са направени, наистина идваха с единодушие от залата, когато се приемаха съответните текстове. Те касаеха наистина предложения на народните представители, когато бяха правени по време на четенето.
Но истината е, че що се отнася до т. 16, предложението е коректно, защото се предлага отпадане на част от текст. Не е нужно това да се отлага и Вие можете да подложите тази точка на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов. Това беше възражение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Папаризов за отлагане разглеждането на § 1.
Гласували 145 народни представители: за 59, против 75, въздържали се 11.
Предложението за отлагане разглеждането на § 1 не се приема.
Продължаваме.
За процедура думата има господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин председател, с неудобство предлагам следната процедура: прочетете колко души има в залата и колко гласа. Или всеки е гласувал за трима души? Ако смятате, че това е коректно и законно, можем да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Вълчев.

ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, имам няколко предложения по този параграф.
Ако погледнете т. 3 и т. 4 - определенията, които се дават за права и за варант, сигурно и вие ще се съгласите, че това са две неща, които биха могли да изглеждат и по различен начин. Тоест, това е едно и също нещо, което в единия случай дава определени права, а в другия случай дава други права. Моето предложение е било да се олекоти текстът като те бъдат сведени до един термин, а самата ценна книга, когато излиза, тя може да носи в себе си определеното икономическо съдържание, което се залага в нея. Това е било предложението ми по отношение на т. 3. Разбира се, ако това влиза в някакви остри противоречия с политиката на вносителя, аз съм готов да го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Или го оттегляте, или не го оттегляте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Оттеглям го, за да не губим време.
По т. 18 също ще оттегля предложението си, обаче искам да си кажа и аргумента, тъй като в този закон аз бях ревностен привърженик да не се стимулира със законови средства, да оставим самата практика да тласне дейността чрез борсата. Тук отново, макар и с една думичка, нещата се свеждат пак до борсата - всеки човек, който в крайна сметка се занимава с ценни книжа, да се нарича "борсов посредник". Самата дума "борсов" означава, че той играе на борсата, докато при положение, че имахме възможност да работим и на неофициален пазар, който е извънборсов, нещата биха изглеждали другояче. Тъй като тези мои идеи обаче не се приеха, ще си оттегля предложението, като използвам възможността още веднъж да наблегна на тази страна.
Искам обаче да поразсъждаваме по т. 16 за това какво означава системно нарушение. Тук не случайно няколко колеги се изказаха по това. И аз предлагам на господин Цончев заедно да разсъждаваме, тъй като това ще бъде от полза за практиката.
Системното нарушение е нещо, което води след себе си санкции. Вижте сега какво става - ако комисията констатира три или повече административни нарушения, веднага инвестиционният посредник или съответно другият субект попада в санкцията на системното нарушение.
Господин Цончев, Вие знаете много добре, че когато комисията или представители на комисията отидат при някой посредник и като прегледат нещата, когато решат да правят протокол за нарушения, те записват между 3 до 5 или 8 нарушения. Едва ли се ограничават до 1 - 2. И става така, че само от една проверка веднага са налице тези 3 нарушения и влизаме в групата на системните нарушения. Може субектът да е работил две или три години без всякакви проблеми, да си е бил абсолютно изряден. В един момент обаче е загубил концентрация, направена е проверка, може и да е случайно състояние, но ние попадаме вече в системата на системните нарушения.
Затова аз предлагам да бъде направено малко по-другояче - например, при три проверки се установи че има нарушение, тогава вече съм съгласен, че има системност, и тогава да попадне под тази точка. Такъв е и текстът, който предлагам.
И още едно предложение имам. То е чисто редакционно. Тук, в текста, го няма. Това е по отношение на т. 5 - определението за опция. Вие виждате, че в т. 6 много точно е казано, че фючерсът означава правото и задължението за еди-какво си. Опцията е малко по-различна ценна книга - в т. 5 - която изразява правото, но не и задължението. И точно тази особеност: "но не и задължението" е цялата особеност на тази ценна книга като вид ценна книга.
В специализираната литература обикновено това се подчертава изрично, че опцията представлява правото, но не и задължението. И точно това дава възможността за игра - да прецениш дали да реализираш това си право или да не го реализираш. И аз предлагам да се включи тук, в т. 5, допълнението: "но не и задължението". Значи: "опцията е ценна книга по чл. 2, т. 3, която изразява правото, но не и задължението за закупуване или продажба" и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз предлагам да се придържаме стриктно към нашия правилник. Ние не можем да разглеждаме предложения, които не са направени в съответствие със срока. По този въпрос спор не може да има, затова ние трябва да гласуваме § 1 така, както е предложен от комисията и без тези допълнителни точки - 17 и 18, които се предложиха, колкото и да са основателни. За съжаление, не можем да ги приемем.
Не можем да приемем и предложенията на господин Вълчев, които не са редакционни, а са всъщност по същество, макар че за опцията е много ясно казано в т. 5, че "опция е ценна книга, която изразява правото за изкупуване или продажба." "Правото" - точно това, което Вие твърдите. То е казано с други думи в т. 5.
Предлагам да се приеме и да се гласува § 1 така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. Вашето становище и предложение е в пълно съответствие с правилника.
Първо, поставям на гласуване едно неприето предложение на господин Венко Вълчев. Моля да гласуваме неприетото предложение на господин Вълчев, което кореспондира по смисъл с предложението и на господин Папаризов.
Гласували 110 народни представители: за 14, против 86, въздържали се 10.
Предложението на господин Вълчев не се приема.
Другите предложения или са приети или са оттеглени. Оттегли предложението си и господин Юнишев.
Има едно предложение на господин Юнишев, което е съобразено... (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, щом искате думата.
Има думата господин Цончев, председател на Комисията по ценни книжа.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение, ако позволите, по два въпроса.
Най-напред по това, което предложи господин Юнишев. То е отпадане на текста: "за които има влезли в сила наказателни постановления".
Уважаеми господин Папаризов, дефиницията, която вносителят е дал на "системни нарушения" съвпада с това, което предлага господин Юнишев. Това, първо.
Второ, другите две предложния, които направи господин Юнишев са по искане в първия случай - за грубо нарушение, от народния представител господин Божинов, а "сделки по занятия" е текст, който се предлага също по предложение на залата и е преписан от Валутния закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цончев.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля Ви да направите бележка на преждеговорившия поканен от нас господин. Той се намира в тази зала не да се обръща към мен или друг народен представител, а към всички народни представители. Най-малко трябваше да има предвид, че имаше изложено предложение на Комисията по икономическата политика. Ако желаеше, господин Цончев можеше да коментира това предложение.
Аз не бих могъл да приема някой да ми дава акъл от залата на Народното събрание какво е зле и какво не е добре.
Моля също така да се вслушате и в думите на господин Лучников като председател на една от водещите комисии в парламента и все пак да върнем заседанието към изискванията на правилника, както предложи господин Лучников. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че досега няма допуснати нарушения, господин Папаризов.
Поставям на гласуване предложението на господин Юнишев - в т. 16 да отпаднат думите, "за които има влезли в сила наказателни постановления".
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 25.
Предложението на господин Юнишев в т. 16 финалните думи "за които има влезли в сила наказателни постановления", отпадат.
Предложението е прието.
Няма да поставям на гласуване предложенията на господин Юнишев за нови две точки - 17 и 18, защото това предложение е в нарушение на чл. 68 от нашия правилник. Не е направено своевременно, поради което не мога да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване също така и предложението на господин Вълчев, което беше свързано с т.  5.
Поставям на гласуване § 1 в съдържанието, предложено от комисията, с корекцията, която приехме в т. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 15.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Този закон отменя Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД) (обн. ДВ, бр. 63 от 1995 г.; доп., бр. 68 от 1996 г., изм., бр. 85 от 1996 г., бр. 52 и 94 от 1997 г. и бр. 42 и 52 от 1998 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграф 2.
"§ 3.  (1) Приетите от Министерския съвет нормативни актове по прилагането на отменения ЗЦКФБИД запазват действието си, доколкото не противоречат на закона.
(2) Издадената на основание чл. 91, ал. 4 от отменения ЗЦКФБИД наредба от министъра на финансите и от Българската народна банка запазва действието си, доколкото не противоречи на закона. Изменения и допълнения в наредбата се извършват от министъра на финансите, от Българската народна банка и от комисията."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Не е много перфектно съдържанието на ал. 2, но това е предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване заглавието "Преходни и заквючителни разпоредби" с § 2 и § 3 в съдържанието на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 10.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 и § 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Пламен Стоилов за § 4, което е прието от комисията.
Има и предложение на народния представител Венко Вълчев.
"§ 4. С влизане в сила на закона Комисията по ценните книжа и фондовите борси по чл. 5 от отменения ЗЦКФБИД се преименува на Държавна комисия по ценните книжа. Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията по ценните книжа и фондовите борси запазват правата си до изтичане на мандата, за който са избрани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 4, който става § 5, има приети предложения на народните представители Пламен Стоилов и Венко Вълчев.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 5. (1) Издадените разрешения, потвърждения и одобрения по реда на отменения на ЗЦКФБИД запазват действието си, като лицата, които са ги получили, както и банките, получили разрешение за извършване на сделките по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за банките са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на закона в 3-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Лицата, получили разрешение за извършване на дейност по чл. 129, ал. 1, т. 2 от отменения ЗЦКФБИД и по чл. 1, ал. 2, т. 7 от Закона за банките след влизане в сила на разпоредбата по чл. 168, ал. 1 от този закон, преустановяват извършването на тези дейности.
(3) Инвестиционните дружества, в които приватизационните фондове са преуредили дейността си, са длъжни да приведат активите си в съответствие с изискванията на чл. 196 и чл. 197, съответно на чл. 202, в едногодишен срок от влизане в сила на закона.
(4) Заварените инвестиционни дружества привеждат капитала си в съответствие с минималния размер по чл. 166, ал. 1 или ал. 2 в едногодишен срок от влизането в сила на закона.
(5) Дружествата, чиито акции са се търгували на основание § 2а от изменения ЗЦКФБИД без проспект на официалния пазар на фондова борса, могат да се търгуват без проспект по чл. 102, ал. 3 до изтичане на шест месеца от влизане на този закон в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Няма неприети предложения.
Поставям на гласуване §5 в съдържанието, предложено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 15.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 5, който става § 6:
"§ 6. Заварените производства за издаване на разрешения, потвърждения и одобрения по реда на отменения ЗЦКФБИД продължават по реда на закона. Комисията, където е необходимо, дава срок на заинтересованите лица да приведат организацията и дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон."
"§ 6. (1) Дружествата по чл. 83а, ал. 1 от отменения ЗЦКФБИД са публични дружества до отписването им от регистъра на комисията по реда на чл. 119 от закона.
(2) Дружествата по чл. 83а, ал. 1, т. 2 от отменения ЗЦКФБИД, които при влизането в сила на този закон не са се регистрирали в комисията, са длъжни в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон да подадат заявление по образец, изготвен от комисията, за регистрирането им като публично дружество. Регистрацията се извършва при условията и по реда на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като § 6 става §  7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Бих искал да попитам все пак и вносителя, и Вас какво означава това "комисията, където е необходимо дава срок на заинтересованите лица да приведат организацията и дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон".
Би трябвало по принцип да дават срок, а и думите "където е необходимо" да отпаднат, тъй като така, както е записано, ми се струва, че се дават твърде много... И без това с този закон се дават твърде много права и правомощия на комисията. Тя става всичко. Ето, започна вече да дописва наредби на БНБ и финансите, а сега тя да преценява къде е необходимо... Мисля, че законодателят трябва да прецени. Ако ще се дава срок, той трябва да се дава за всички и "където е необходимо" най-малкото да отпадне. Така ми се струва, но нека и някой юрист да каже нещо по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Николов, бихте ли взели отношение по предложението?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложението на господин Папаризов беше, в края на краищата, да отпаднат думите "където е необходимо". Според мен това е нормално предложение. Най-малкото се има предвид, че наистина където е необходимо и мисля, че става ясно, абсолютно точно от текста за какво става дума. Но да отпадне. Аз съм съгласен с това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата?
Ще поставя на гласуване предложението на господин Папаризов в § 5, който ще стане § 6, във второто изречение думите "където е необходимо" да отпаднат.
Гласували 143 народни представители: за 134, против 5, въздържали се 4.
Думите "където е необходимо" отпаднаха.
Поставям на гласуване предложената редакция на вносителя за § 5 и 6, които стават съответно параграфи 6 и 7.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 7. До издаването на разрешение от комисията по чл. 46 търговия с ценни книжа, неприети на официалния пазар на фондова борса, се осъществява само на фондова борса при условията и по реда на борсовия правилник. В този случай чл. 44, ал. 4 не се прилага."
Има предложение от народния представител Венко Вълчев § 7 да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 8...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Момент! Дотук комисията предлага § 7, така назован от вносителя, да стане § 8.
Има предложение от господин Вълчев.
Имате думата, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Съжалявам, че за такива важни неща ще говорим в самия край на работното време, но не мога да се въздържа да не взема отношение.
Вижте, това е отново един от тези текстове, с които по един чисто административен начин, със законов текст ние даваме предимство в движение на едно частно дружество, което се казва "Фондова борса". Защо? Аз не мога да разбера защо на фондовата борса ще й се даде това право, при положение, че това право се отнася за един пазар, който тепърва трябва да се създава! Това е така нареченият неофициален пазар, който е така нареченият извънборсов пазар. Не стига, че този извънборсов пазар беше вкаран във фондовата борса, ами сега само на фондовата борса й се дава възможност да го прави, без всичките тези изисквания и ограничения, които ще трябва да извървят всички онези частни субекти, които тръгнат да създават един такъв пазар! Вие разбирате за какво става въпрос. Аз не мога да разбера тази логика. Нямам нищо против, моите уважения към институцията "Фондова борса", към хората, които работят в нея, аз ги познавам всичките. Нека си извърви по естествения търговски начин тази позиция и този авторитет. Защо на патерици трябва да й даваме по един административен начин, със законов текст тези права? Това за мен е неразбираемо и това е непазарно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Все пак искам да подкрепя предложението на господин Вълчев и да се обърна към всички колеги, ако приемем подобен текст, какъв е смисълът за регулирания пазар на ценни книжа, текстовете, които вече приехме. Действително се получават някакви... Аз не зная от къде на къде трябва да приемем и тук роля на комисията, когато в същото време, първо, ние не приехме текст, където аз предлагах само документи, неприети на официалния пазар, да се предлагат на другия регулиран пазар. Въобще, има някакво пълно противоречие. Не се интересуваме какви ще бъдат като качество документите, които ще са на официалния пазар, колкото дали за всяка търговия, дори и на другия регулиран пазар, да имаме някакво разрешение на комисията. Комисията може всичко, комисията решава всичко, комисията е всичко. Ние само такъв закон приемаме, пък дали ще има какво да се търгува на пазара, няма никакво значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Венко Вълчев за отпадане на § 7, който всъщност е § 8.
Гласували 118 народни представители: за 35, против 57, въздържали се 26.
Предложението на господин Вълчев за отпадане на текста не се приема.
Поставям на гласуване § 7 в редакцията на вносителя, който по предложение на комисията става § 8.
Гласували 123 народни представители: за 92, против 28, въздържали се 3.
Параграф 8 е приет.
Поради изтичане на работното време, преустановяваме дотук работата със законопроекта.
Ще ви прочета две съобщения:
Комисията по икономическата политика ще заседава утре, сряда, 15 декември, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Заседанието на Комисията по културата и медиите ще бъде в четвъртък, 16 декември, от 15,00 часа.
Следващото, редовното заседание, което ще бъде проведено утре, сряда, 15 декември, е от 9,00 ч. с дневен ред, който ще приемем утре.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,59 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
Виктория Василева

Свилен Димитров