Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес има рожден ден народният представител Даниела Николова. Да й е честито! (Ръкопляскания.)

Продължаваме с
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УЧИЛИЩНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА.
Господин Пиндиков има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обсъжданият Законопроект за училищните настоятелства е безспорно един необходим законов акт, който ще допринесе за подобряване на работата в нашите училища. Вчера изказващите се колеги с пълно основание подчертаха голямата роля, която играят училищните настоятелства и особено тяхната дейност, погледната в исторически аспект. Известно е, че още от Възраждането те съществуват. И интересно е и това, че училищните настоятелства в предишни години и особено в ерата на своето зараждане са имали много по-широки пълномощия, включително и назначаването на учители в училищата, с което те чувствително участват в непосредствената учебна работа.
Аз не споделям изказаните някои мисли за това, че законопроектът бил закъснял, дали сега е необходим или не. Така или иначе този закон е необходим именно за добрата работа и правилното функциониране на нашето училище.
Едно училищно настоятелство преди всичко оказва пряка помощ на учителя. От друга страна, ангажира обществеността и дава много по-широки възможности, за да се подпомага учебно-възпитателния процес. Лично от собствен опит бих могъл да кажа, тъй като имам един скромен 13-годишен учителски стаж, сам съм изпитал благотворното влияние и навременна помощ, която оказват те. Искам да кажа, че тук от особена важност е и ролята на директора и начините, по които той ще се сработва с училищните настоятелства. Те са неговата, бих казал, дясна ръка в оказване на помощ по отношение на подобряване на материалната база, по отношение на обществената ангажираност, а също и по отношение на подобряване на възпитателната работа.
Същевременно бих желал да споделя и някои мисли по отношение на слабостите, които се съдържат в този законопроект. Прави впечатление, че в законопроекта е елиминирано и не е споменато абсолютно нищо за една от много важните, бих казал, основни ядки в тази област. Говори се за училищни настоятелства, говори се за общински и районни настоятелства, но нито дума не се казва за съществуването на паралелковите училищни ръководства, които работят почти на същия принцип, на който и едно училищно настоятелство. В много отношения решаващата роля за общественото участие в учебно-възпитателния процес имат тези, както в миналото се наричаха родителски активи. Струва ми се, че авторите на проекта неоснователно са пренебрегнали това звено, което е много необходимо.
В законопроекта има и нещо, което аз смятам, че не е много добре обмислено и дори е напълно безпредметно, а именно в един закон да се регламентира колко броя трябва да бъдат заседанията на училищното настоятелство. Това е нещо, което съвсем специфично и съвсем на място се решава. Трябва обаче да подчертаем едно - когато обсъждаме този законопроект, ние би трябвало да разбираме добре спецификата на дейността на училищните настоятелства и да си дадем ясна сметка, че това не са някакви организации, които трябва да имат дълбокомислени цели и задачи, а това са преди всичко формации, които са с чисто прагматично предназначение, които трябва непосредствено да подпомагат работата на директора, работата на училищното ръководство, работата на училището. Поради това аз смятам, че е основателно директорите да не могат да бъдат председатели, заместник, председатели и секретари на училищното настоятелство, но във всички случаи директорът на училището трябва да бъде член на ръководството на училищното настоятелство. Той трябва да бъде в течение на всички въпроси, които се обсъждат и които се решават.
У мен лично буди известно смущение и аз искам да възразя и да изразя своето несъгласие с предложението да се съществуват общински и регионални училищни настоятелства. Това, ръководейки се и изхождайки от практиката у нас, внася чисто бюрократичен момент за създаването на органи, които няма да имат особено голямо значение. Нека законодателят, нека онези, които ще изграждат училищните настоятелства, да положат по-скоро големи усилия да могат училищата да се изградят и да създадат такива органи, в които да има действени хора, които да оказват особено чувствителна помощ в материалното осигуряване на учебно-възпитателния процес. А иначе ще бъдат само на книга избирани ръководства, които няма да дадат никакъв особен ефект от своята дейност.
Накрая си позволявам да предложа, с оглед да може да се направят по-своевременно и по-цялостно предложения, срокът за даване на предложения за второ четене да бъде двуседмичен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Други изказвания има ли?
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да поднеса своето извинение към народното представителство, към цялата пленарна зала, заради съвпадението във вчерашния ден между решението на парламента за подписване на спогодба за взаимно признаване на дипломите между България и Румъния, на което аз бях вносител, а и имаме договореност с румънския ми колега в другия петък да подпишем в Букурещ тази спогодба, и насрочването на дебата тук, в залата, по първото четене на законопроекта за общинските училищни настоятелства. Искрено съжалявам за това съвпадение и за факта, че трябваше да изчакам точката в Министерския съвет, по която да докладвам. Тя беше приета и когато приключи заседанието в 13,50 ч., а аз бях тук в 13,55 ч. разбрах, че времето не е удължено и вие сте приключили със заседанието.
Що се отнася до това, с което се запознах от стенограмата от вчерашните дебати, и това, което успях да чуя сега от господин Пиндиков, искам категорично да изразя както своето лично мнение, така и мнението на колегите ми от правителството, че всички предложения за усъвършенстване на текстовете, след като се подкрепя философията и необходимостта от този законопроект, естествено ще срещнат разбиране и подкрепа от страна на Министерството на образованието и науката, в частност от мен, и ще бъдат обсъждани най-добронамерено по време на заседанията на комисията на второ четене и след това тук, в залата, на второ четене.
Второ, искам да кажа, че движението на законопроектите от инициативата на Министерския съвет към парламента в областта на образованието се спазва спрямо общите приоритети, които са приети в страната, и в крайна сметка, които са декларирани в парламента с декларацията още от май 1997 г.
Разбрах, че е станало дума за законопроекта за професионалното образование. Мога да ви информирам, че вчера мина на Надзорния съвет, където тристранните партньори, социалните партньори дадоха своето положително становище и в четвъртък ще бъде приет от правителството, надявам се, с малко поправки, които ще мога да направя в рамките на два-три дни, тоест във времето до края на януари, тоест до 25-28 януари, и след понеделник той ще постъпи тук, в парламента, за разглеждане.
Законът за учебния план на общообразователния минимум е минал на обсъждане в регионалните инспекторати, сред учителски колективи, беше публикуван през миналата година в "Аз Буки" и в "Учителско дело", имахме отраслов съвет в началото на тази година. Всички синдикати подкрепят и философията, и тезите на Закона за учебния план. Остава да се усъвършенстват текстовете и таблиците, които са приложени.
Декларирам пред вас, че през месец февруари той ще бъде внесен в Министерския съвет и ще тръгне към парламента, с което искам да подчертая, че изпълняваме ангажимента, произтичащ от Закона за народната просвета, до месец март тези законопроекти да бъдат факт. Въпрос на съгласие в парламента, на приоритети на парламента е кога тези законопроекти ще видят бял свят.
В крайна сметка, и с това завършвам, тези законопроекти, които са на вашето внимание сега, през тази сесия, са последните законопроекти, които от 1991 г. са били планирани като идея, като философия в работата на българското училище. По-нататък няма предвидени законопроекти, няма идеи, няма дори и дискусия за необходимост от някакъв нов законопроект. С това съвсем спокойно мога да кажа, че ще завършим законодателните промени в тази област.
Много благодаря на всички народни представители за техните изказвания по законопроекта. Пак заявявам, че ще се съобразя с всички предложения за изменения на текстовете на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Ако няма други изказвания, поставям на първо гласуване законопроекта за училищните настоятелства № 802-01-40, внесен от Министерския съвет.
Гласували 178 народни представители: за 178, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
По време на дебатите бяха направени и процедурни предложения, но аз вчера казах и днес пак ще ви помоля да се правят процедурните предложения тогава, когато им е времето, защото съгласно правилника те се гласуват веднага.
Процедурното предложение, което беше направено вчера, е за удължаване на срока за второ четене за писмените предложения с още една седмица, така че общо да бъде две седмици.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Пета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, с вносител Министерският съвет.
Господин Лучников, като председател на комисията, има думата да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 802-01-48, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 10 септември 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет. Законопроектът се предлага в изпълнение на Закона за ратифициране на Комисията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, подписана на 17 декември 1997 г. в Париж.
Законът е приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 30 юни 1998 г.
Законопроектът съдържа изменения и допълнения на членове 93 и 304 от Наказателния кодекс. В първия текст се определя понятието "чуждо длъжностно лице", а с втория текст се предвижда наказание за активен подкуп по ал. 1 на чл. 304 от Наказателния кодекс да се наказва и онзи, който даде подкуп на чуждо длъжностно лице при извършването на международна търговска дейност.
С предлаганите изменения и допълнения нашето законодателство се поставя в съответствие с европейското и затова комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, на първо и второ гласуване." Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! В изпълнение на решението на становището на комисията и предвид това, че по закона няма дискусии и противоречия, моля той да бъде поставен на днешното заседание и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лучников законопроектът да бъде разгледан на второ четене в днешното заседание.
Гласували 123 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Господин Лучников, моля, докладвайте законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
(Обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр. бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп. бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр. бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп. бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр. бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп. бр. 89 от 1986 г.; попр. бр. 90 от 1986 г.; изм. бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр. бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп. бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 97
от 1995 г.; изм. и доп. бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62
и 85 от 1997 г. и Решение № 19 на Конституционния съд
от 1997 г. - бр. 120 от 1997 г.)

§ 1. В чл. 93 се създава т. 15:
"15. Чуждо длъжностно лице е това, което изпълнява:
а) служба в учреждение на чужда държава;
б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;
в) служба или поръчение, възложени от международна организация."
§ 2. В чл. 304 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който даде подкуп на чуждо длъжностно лице при извършване на международна търговска дейност."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на законопроекта и по двата параграфа има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и параграфи 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на закона и двата параграфа са приети на второ четене.

Шеста точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА.
Моля квесторите да поканят господин Никола Николов да докладва на второ гласуване законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-01-25 от 9.04.1998 г. за подземните
природни богатства, внесен от Министерския съвет
за второ четене

Чл. 5. Права за подземни природни богатства се предоставят чрез:
1. разрешения за търсене и/или проучване, издадени от министъра, до когото е подадено заявление от кандидата;
2. разрешения за търсене и/или проучване на нефт и газ и разрешения за търсене и/или проучване в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, издадени от Министерския съвет по предложение на министрите съгласно тяхната компетентност по чл. 7;
3. концесии за добив, предоставени от Министерския съвет по предложение на отрасловите министри съобразно тяхната компетентност по чл. 7;
4. концесии за добив по чл. 3, ал. 2, предоставени от общинските съвети след съгласуване с Министерството на околната среда и водите."
Предложение на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров:
Член 5 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Валентин Симов, Касим Дал и Хасан Адемов:
В чл. 5, т. 4 се изменя, както следва:
"4. концесии за добив по чл. 3, ал. 2, предоставени от общинските съвети по реда, определен със Закона за общинската собственост, след съгласуване с Регионалната инспекция по околната среда и водите."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Веселин Чолаков, което също е оттеглено.
Предложение на народния представител Жулиета Калчева:
Член 5 се променя, както следва:
"Чл. 5. (1) Разрешения за търсене и/или проучване се предоставят от:
1. компетентния орган по чл. 6, ал. 2, когато предоставянето на разрешение не поражда задължение за Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив по право, произтичащо от това разрешение;
2. Министерския съвет по предложение на компетентния орган по чл. 6, ал. 2, когато предоставянето на разрешение поражда задължение за Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив по право, произтичащо от това разрешение.
(2) Концесии за добив се предоставят от Министерския съвет по предложение на компетентния орган по чл. 6, ал. 2.
(3) Концесии за добив на строителни материали за задоволяване на собствените нужди на общините се предоставят от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на общинските съвети."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 5. Права за подземни богатства се предоставят чрез:
1. разрешения за търсене и/или проучване, издадени от органите съгласно тяхната компетентност по чл. 7 след одобрение от Министерския съвет;
2. разрешения за търсене и/или проучване на нефт и газ и разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, издадени от Министерския съвет по предложение на органите съгласно тяхната компетентност по чл. 7;
3. концесии за добив, предоставени от Министерския съвет, по предложение на органите съобразно тяхната компетентност по чл. 7;
4. концесии за добив по чл. 3, ал. 2, предоставени от съответните общински съвети, след съгласуване с Министерството на околната среда и водите."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата. Госпожа Калчева оттегля своето предложение.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров за отпадане на чл. 5.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 85, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Валентин Симов, Касим Дал и Хасан Адемов за изменение на т. 4.
Поставям на гласуване това тяхно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 13, против 96, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Предложенията на господин Миков и господин Чолаков са оттеглени, също и на госпожа Калчева.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 99, против 6, въздържали се 6.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Органи по управлението на подземните богатства".
Предложение на народния представител Жулиета Калчева - наименованието на глава втора да се промени на "Компетентни органи".
Комисията по икономическа политика не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров - наименованието на глава втора да се промени на "Управление на подземните богатства".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Жулиета Калчева сега каза, че оттегля предложението си. Господата Богданов, Овчаров и Такоров също оттеглят предложението си. Двете предложения за промяна на наименованието са оттеглени.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 2, въздържал се 1.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 6 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е от две части. Комисията по икономическа политика не приема предложението по ал. 1 и приема по принцип предложението по ал. 2. Чета неприетото предложение:
"Чл. 6. (1) Компетентен орган по чл. 1, ал. 1, т. 2 и по чл. 5, т. 1 е министърът на околната среда и водите."
Има предложение на народния представител Жулиета Калчева.
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Богданов, Овчаров и Такоров:
"Чл. 6. (1) Управлението на дейностите по търсенето, проучването и добивът на подземните богатства се осъществява от Агенция по подземните богатства към Министерството на околната среда и водите.
       (2) Права за търсене, проучване и добив на подземни богатства се предоставят чрез договор, сключен между концесионера и Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите."
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Веселин Чолаков, което е прието по принцип.
Има предложение в две части на народния представител Ангел Малинов, което във втората част не е подкрепено.
Чета неподкрепеното: "Ал. 5 на чл. 6 да стане самостоятелен член и да предхожда сегашния чл. 6".
Чета предложението на Комисията по икономическата политика за текст на чл. 6:
"Чл. 6. (1) Компетентен орган по чл. 5, т. 1 е министър или ръководител на ведомство, съгласно компетенциите по чл. 7.
   (2) Компетентен орган по чл. 5, т. 2 е Министерският съвет, който оправомощава министър или ръководител на ведомство по чл. 7 да сключи договор за търсене и/или проучване.
   (3) Компетентен орган по чл. 5, т. 3 е Министерският съвет, който оправомощава министър или ръководител на ведомство по чл. 7 да сключи договор за добив на подземни богатства.
   (4) Компетентен орган по чл. 5, т. 4 е съответният общински съвет.
   (5) Компетентен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 2 е министърът на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По същество същността на предложението, което е направено от нас, е за управлението на природните богатства да бъде създадена Агенция по управление на природните богатства, която да бъде в състояние да централизира тази дейност, тъй като по предварителни данни, още когато течеше първото четене на законопроекта, се оценява, че на настоящия етап, в първата част, когато ще започне отдаването на концесии, бройките, които постъпват, са около 40. Като имате предвид, че отдаването на концесия на природните богатства е за един доста продължителен срок и като се има предвид, че в една агенция би могло да се концентрира действително висококвалифициран персонал, още повече, че към Министерството на околната среда и водите и сега съществува националния геофонд, което би могло да даде възможност действително авторитетните специалисти в страната да се занимават с този процес, България не е толкова голяма страна, че ежегодно да има голямо количество от концесии, смятаме, че със създаването на такива органи в няколко ведомства ще се получи излишно раздуване на щата и, от друга страна, ще има едно размиване на въпросите за природните богатства.
Ето защо ние предложихме този орган да бъде един общ орган, който да може да концентрира при себе си всички специалисти и освен това да не може да се разпределят тези неща в отделни ведомства, което би могло да навреди на качеството на концесионирането.
При второто обсъждане беше прието едно компромисно решение, с което по същество всички въпроси, свързани с отдаването на концесии, ще отиват за одобрение в Министерския съвет, което до определена степен взема под внимание някои от нашите възражения.
Аз не бих искал да настоявам, че може би това, което предлагаме, ще бъде възприето, но все пак предлагам да го подложите на гласуване, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Големият спор, който започнахме по този закон, беше за технологията на даване на разрешение за търсене или проучване, тъй като те по-късно дават възможност за даване на концесия за добив на съответния титуляр на това разрешение без търг или конкурс. Това е големият спор и тази технология трябваше да бъде ясна. Ние, всички депутати от Комисията по икономическата политика решихме, че наистина онази технология, която беше заложена в правителствения законопроект, не е най-добрата и затова решихме, че именно тези разрешения, които след това предизвикват, дават възможност за ползване на по-особени права трябва да се решават от Министерския съвет. Това беше логиката и на предложението, което беше направено от нашите колеги Такоров и Овчаров.
И на мен ми се струва, че не е толкова съществено какъв е административният орган, който го решава, отколкото каква е технологията за даване на тези разрешения. И ми се струва, че по-логично беше да бъде оттеглено това предложение, но ако вие настоявате да има такава агенция, нека да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли други изказвания? Няма.
Първото предложение, което ще гласуваме, е на народния представител Михаил Миков по ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласувате за предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 89, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
И последното предложение, което не е подкрепено от комисията, е второто предложение на господин Ангел Малинов за създаване на самостоятелен член, който да предхожда сегашния чл. 6.
Поставям на гласуване предложението на господин Ангел Малинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 3, против 33, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 15.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 7 има направени предложения от народния представител Никола Николов. Комисията приема по принцип предложенията.
Има направено предложение от народния представител Ангел Малинов, което не е подкрепено от комисията - в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 9 и в целия законопроект думите "и ресурсите" да се заменят с думите "неуточнени запаси".
2. В ал. 1, т. 11 е записано "осигурява финансирането ... по чл. 2, т. 3." Същото е записано и в чл. 7, ал. 4, т. 2.
3. В чл. 7, ал. 4, т. 1 думите "твърди горива и енергийни ресурси" се заместват с думите "подземни природни богатства по чл. 2, т. 3, 4 и 9".
4. В чл. 7, ал. 4, т. 2 след думите "чл. 2, т. 3" се добавят думите "и т. 4 и 9."
5. В чл. 7, ал. 4, т. 2 и 3 да разменят местата си.
6. В чл. 7, ал. 4, т. 3 и 6 да отпадне думата "т. 8".
7. Да се добави нова ал. 5 със следното съдържание:
(5) Председателят на Националната агенция по енергийна ефективност:
1. координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти, финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства за добив и употреба на подземни богатства по чл. 2, т. 8 в изпълнение на държавната политика в тази област;
2. съгласува резултатите от конкурсите и преговорите, както и разрешенията, които МОСВ провежда за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 8 и сключва договори в случаите, определени в този закон;
3. създава необходимата организация, осигурява финансирането и прави предложения за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване на подземни природни богатства по чл. 2, т. 8 и сключва договори в случаите, определени в този закон;
4. съдейства на титулярите за разрешения по точки 2 и 3 във връзка с осъществяването на дейностите по търсене и/или проучване;
5. контролира изпълнението на задълженията на титуляра на разрешението по сключените договори;
6. създава необходимата организация, осигурява финансирането и прави предложения за предоставяне на концесии за добив и употреба на подземни природни богатства по чл. 2, т. 8;
7. провежда конкурси, води преговори и сключва концесионни договори в случаите, определени в този закон;
8. контролира изпълнението на задълженията на концесиите по сключените от него договори;
9. съдейства на концесионерите във връзка с осъществяването на дейностите по концесиите за добив и употреба по т. 6, 7 и 8;
10. предоставя в Националния геофонд събраната геоложка и техническа информация по чл. 13 от титулярите на разрешенията и концесионерите."
Има предложение на народните представители Валентин Симов, Касим Дал и Хасан Адемов - в чл. 7, ал. 1, т. 10 се прибавят думите "... с изключение на случаите, посочени в чл. 3, ал. 2".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Веселин Чолаков, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Богданов, Овчаров и Такоров - в чл. 7 да отпаднат ал. 3 и 4. В ал. 1, т. 6, 10, 11, 12 и 13 думата "разрешение" да се замени с думата "концесия".
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Жулиета Калчева, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 7 се правят следните изменения:
а) В ал. 1, т. 10 след думите "по чл. 2, точки 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 и сключва договори в случаите, определени в този закон" отпадат.
б) В ал. 1 т. 11 да отпадне.
б) Алинеи 2, 3 и 4 да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 7. (1) Министърът на околната среда и водите:
1. съвместно със заинтересованите министерства и ведомства разработва и предлага на Министерския съвет държавната политика и стратегия в областта на търсенето, проучването и добива на подземните богатства и опазването на земните недра на територията на Република България в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море;
2. съвместно със заинтересованите министерства и ведомства разработва и провежда държавната политика и стратегия за насърчаване на инвестициите в търсенето, проучването и добива на подземните богатства, с оглед на устойчивото развитие на страната, националната сигурност и привличането на инвеститори;
3. в изпълнение на държавната политика в областта на геологията координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за геоложко и геоеколожко изучаване на страната и провежда конкурси и търгове за изпълнители на проектите;
4. управлява Националния геофонд;
5. организира създаването и води единния регистър и кадастър на разрешенията за търсене и/или проучване;
6. организира създаването и води регистър на откритията и специализиран кадастър на находищата на подземни богатства;
7. издава удостоверения за регистрирани открития на находища;
8. организира създаването и поддържането на национален баланс на запасите и ресурсите за всички видове подземни богатства по чл. 2;
9. провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, точки 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 8 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени в този закон;
10. създава необходимата организация и прави предложения пред Министерския съвет за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване на подземни природни богатства по чл. 2, т. 3 и сключва договори в случаите, определени в този закон.
(2) Министърът на промишлеността:
1. координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за добив на подземни богатства по чл. 2, точки 1, 2, 7 и 8 в изпълнение на държавната политика в тази област;
2. провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, точки 1, 2, 7 и 8 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени в този закон;
3. създава необходимата организация и прави предложения за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, точки 1,2 и 7 в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море и сключва договори в случаите, определени в този закон.
4. създава необходимата организация и прави предложения за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл.2, точки 1, 2, 7 и 8;
5. провежда конкурси и търгове, води преговори и сключва концесионни договори в случаите, определени в този закон;
6. контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените от него договори по този закон;
7. предоставя в Националния геофонд събраната геоложка и техническа информация по чл. 13 от титулярите на разрешения и от концесионерите.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за добив на подземни богатства по чл. 2, точки 5, 6 и 8, използвани за суровини в строителната индустрия, в изпълнение на държавната политика в тази област;
2. провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, точки 5, 6 и 8 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени в този закон;
3. създава необходимата организация и прави предложения за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, точки 5, 6 и 8;
4. провежда конкурси и търгове, води преговори и сключва концесионни договори в случаите, определени в този закон;
5. контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените от него договори по този закон;
6. предоставя в Националния геофонд събраната геоложка и техническа информация по чл. 13 от титулярите на разрешения и от концесионерите.
(4) Председателят на Комитета по енергетика:
1. координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за добив на твърди горива и енергийни ресурси на територията на страната, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море в изпълнение на държавната политика в тази област;
2. създава необходимата организация и прави предложения за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 3 и сключва договори в случаите, определени в този закон;
3. провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, точки 4 и 8 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени в този закон;
4. създава необходимата организация и прави предложения за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, точки 3, 4 и 8;
5. провежда конкурси и търгове, води преговори и сключва концесионни договори в случаите, определени в този закон;
6. контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените от него договори по този закон;
7. предоставя в Националния геофонд събраната геоложка и техническа информация по чл. 13 от титулярите на разрешения и от концесионерите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От направените предложения предложението на народния представител Никола Николов е прието.
Частично е прието предложението на народния представител Ангел Малинов.
Има ли допълнения?
Има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вие чухте редакцията, която се предлага на този член. За съжаление беше гласувано предишният член да бъде утвърден така, както го предложи комисията. Но предполагам, сами виждате, че редица ведомства сега ще се занимават с една и съща дейност, което би могло да бъде обединено в една агенция по управление на природните богатства, без да се дублират едни и същи дейности и без да имаме достатъчно специалисти да решават този въпрос. Ние първо закрихме Комитета по геология, прехвърлихме го в Министерството на околната среда. Аз бях съгласен с това нещо. Но представете си, че дори и по постановлението за уранодобива тези данни, които трябваше да се предадат в Националния геофонд, още не постъпват там. България има 111 хил. кв. км площ и не би следвало в една малка страна с по една-две концесии годишно, колкото вероятно ще излизат, да създаваме толкова звена в различните институции.
В този смисъл, след като гласувахте предишния член, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Това е предложението на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров.
Предложението на народния представител Жулиета Калчева, доколкото разбрах, е оттеглено.
Има думата Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Оттеглям моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте всички? Благодаря.
АНГЕЛ МАЛИНОВ: На основание правилника предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на околната среда и водите Нено Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това предложение? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 2, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да бъде поканен в залата заместник-министър Нено Димов.

Предложението на народния представител Михаил Миков поддържа ли се? Господин Миков не е в залата. Подлагам неговото предложение на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 104 народни представители: за 30, против 71, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване съдържанието на чл. 7 така, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 6.
Член 7 е приет.
Преминаваме към глава трета.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Глава трета - "Държавна поръчка за геоложки изследвания"."
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по названието на глава трета? Няма.
Моля, гласувайте названието на глава трета.
Ще се наложи да направим проверка на кворума, тъй като не се събират необходимите гласове. Знаете какво следва от това.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 8. Геоложките изследвания в Република България, финансирани с държавни средства, се провеждат съгласно Закона за възлагане на държавни и общински поръчки и въз основа на разработена стратегия и приети дългосрочни планове."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на чл. 8? Не виждам.
Моля да гласувате чл. 8, както е предложен.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 9. Министерството на околната среда и водите разработва и финансира приоритетната тематика и свързаните с нея годишни задачи в областта на геологията"
По този член има направени предложения на народния представител Ангел Малинов - в чл. 9 да се добавят думите "съгласувани с МП, МРРБ, КЕ, МФ и НАЕЕ".
ГЛАС ОТ СДС: Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предложението се оттегля.
Има предложение на народния представител Жулиета Калчева.
ГЛАС ОТ СДС: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: И това предложение се оттегля.
Комисията по икономическата политика не приема предложенията, които са направени, те всъщност са и оттеглени.
Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на чл. 9? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 10. (1) Възлагането на задачите по чл. 9, в зависимост от тяхната специфика, се извършва чрез конкурс или пряко възлагане на базата на представен и одобрен проект.
(2) Разработването на проектите се извършва въз основа на техническо задание, изготвено или одобрено от Министерството на околната среда и водите.
(3) Министерството на околната среда и водите и изпълнителят сключват договор."
По чл. 10 има направено предложение на народния представител Ангел Малинов, което се оттегля.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 10. (1) Възлагането на задачите по чл. 9 се извършва чрез конкурс или търг.
(2) Разработването на проектите се извършва въз основа на техническо задание, изготвено или одобрено от Министерството на околната среда и водите.
(3) Министърът на околната среда и водите и изпълнителят сключват договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по предложението на комисията?
Имате думата.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че трябва да бъде извършена редакционна поправка в чл. 10, ал. 3, тъй като министерството като институция не може да сключва договори. Договори може да сключи само министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие сте прав, господин Симеонов.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Струва ми се, че това е грешка, която трябва да бъде поправена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Какво ще каже председателят на комисията?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Точно така го и изчетох, уважаеми господин председател, тъй като изложените и от колегата съображения са верни. Подкрепяме да бъде "министърът", вместо "министерството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "(3) Министърът на околната среда и водите и изпълнителят сключват договор."
Приемаме предложението на господин Симеонов като редакционно.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 10 така, както е предложено от комисията, с направената корекция.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 11. Цялата придобита геоложка информация, както и създаденият интелектуален продукт стават собственост на държавата и се предават за съхраняване и използване в Националния геофонд."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Не са направени други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 11? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Глава четвърта - "Геоложка и техническа информация".
Предложението на вносителя се подкрепя от Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по названието на глава четвърта? Няма.
Моля да гласувате названието на глава четвърта.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 12. (1) Титулярите на разрешения за търсене и/или проучване или концесионерите са длъжни да водят пълна и подробна документация за геоложките изследвания и другите дейности по предоставените разрешения или концесии и да я представят за проверка в съответствие с условията на сключените договори.
(2) Резултатите от геоложките работи, тяхното интерпретиране и оценка на постигнатите цели се отразяват в геоложката документация.
(3) Изискванията към геолого-техническата документация на проучвателните и миннодобивните обекти се регламентират с акт на Министерския съвет."
По чл. 12 има направени предложения от народния представител Жулиета Калчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да четем ли предложението, госпожо Калчева? Поддържате ли го?
ЖУЛИЕТА КАЛЧЕВА (СДС, от място): Първата точка е приета, така че го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го. Благодаря.
Преминаваме към предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предложението на Комисията по икономическата политика:
Текстът на т. 1 от Допълнителните разпоредби, приет от комисията, става чл. 12 със следното съдържание:
"Чл. 12. (1) Геоложка информация е съвкупността от всички сведения и данни, получени в процеса на изпълнение на геоложките задачи, която подлежи на предаване, приемане, обработка и съхранение.
      (2) Според вида на информационния носител геоложката информация може да се квалифицира на натурална и оригинална, като:
1. натуралната геоложка информация се носи от натурални информационни носители, като образци на скали и минерални суровини от естествени разкрития и геологопроучвателни разработки, сондажна ядка, шлифи, лабораторни проби и други;
2. оригинална геоложка информация са сведенията и данните, получени в процеса на изпълнение на геоложки задачи, които се съхраняват на хартиени, прозрачни, магнитни и оптични носители, както и на различни твърдотелни памети.
(3) Според метода на съхранение на геоложките сведения и данни информацията може да бъде печатна и цифрова (дигитална), като:
1. печатната геоложка информация представлява текстове, графики, таблици, разрези, карти, планове и други;
2. цифровата (дигитална) геоложка информация това са цифровизирани геоложки сведения и данни, които могат да се обработват, записват, съхраняват и възпроизвеждат чрез компютърни устройства и системи.
(4) Според степента на изпълнение на геоложките задачи геоложката информация се класифицира на първична, междинна и окончателна, като:
1. първична информация е съвкупността от първичните данни от натуралната информация, независимо от информационните носители. Тя е основа за получаване на междинна и окончателна информация;
2. междинна информация са неокончателните данни, които подлежат на допълнителна обработка и се съхраняват до получаване на окончателната информация;
3. окончателна информация са данни, които отразяват изпълнението на геоложките проучвания, технологичните изследвания, научноизследователските работи и други. Окончателната информация може да се съхранява на различни по вид информационни носители."
Това е целият чл. 12, предложен от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Аз имам редакционна бележка. Думата "цифровизирани" никак не ми харесва и смятам, че тя трябва да бъде "цифрови" геоложки сведения. Това е в т. 2 на ал. 3. Да стане:
"2. цифровата (дигитална) геоложка информация, това са цифрови геоложки сведения и данни, ...".
Има ли възражения? Заместник-министърът има ли бележки по този въпрос? Съгласен сте.
Ако няма други бележки, моля да гласувате съдържанието на чл. 12 така, както е предложен от комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: "Цифровизирани"! Има такова понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сигурно има, но глаголи, свързани с цифрите... Дайте ми право аз да си кажа думата. "Цифровизиран"! "Цифров"! Цифрови данни са, цифрови и буквени.
Други бележки има ли? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 117 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 11.
Съдържанието на чл. 12 е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 13. Титулярите на разрешение за търсене и/или проучване или концесионерите са длъжни:
1. Да отчитат резултатите от геоложките проучвания и другите дейности по предоставените разрешения или концесии чрез:
а/ междинни отчети в срокове, уговорени в договор;
б/ окончателен доклад при приключване на дейностите.
2. Да предоставят дубликати от придобития веществен материал."
По този член има направени предложения от народния представител Жулиета Калчева.
ЖУЛИЕТА КАЛЧЕВА (СДС, от място): Предложението по т. 1 и т. 2 се оттегля.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Точки 1 и 2 от предложението се оттеглят.
Комисията приема предложението, направено по т.3.
Има предложение на народния представител Ангел Малинов.
Комисията приема това предложение, а то е по чл. 13, т. 2.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 13 така, както е приет от комисията:
"Чл. 13. (1) Титулярите на разрешение за търсене и/или проучване или концесионерите са длъжни да:
1. водят пълна и подробна документация за геоложките изследвания и другите дейности по предоставените разрешения или концесии и да я представят за проверка в съответствие с условията на сключените договори;
2. да отчитат резултатите от геоложките проучвания и другите дейности по предоставените разрешения или концесии чрез междинни отчети и окончателен доклад;
3. да предоставят в Министерство на околната среда и водите придобития веществен материал след приключване на изследователските работи, свързани с него.
(2) Резултатите от геоложките работи, тяхното интерпретиране и оценка на постигнатите цели се отразяват в геоложки доклади.
(3) Изискванията към геологотехническата документация на проучвателните и миннодобивните обекти се регламентират с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Както чухме, предложението на народната представителка Жулиета Калчева се оттегля в частта, която не е приета от комисията. Други предложения, които не са приети няма.
Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 13 така, както се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 14. (1) За срока на действие на разрешенията за търсене и/или проучване или на концесиите геоложката и техническата информация по чл. 12 и чл. 13 е съсобственост на органа, сключил съответния договор и на титуляра на разрешението или на концесионера. Съсобствениците са длъжни да осигурят поверителност на информацията по време на нейното събиране, съхраняване, предаване и ползване съгласно условията на сключения договор.
(2) Копия от информацията по ал. 1 се предоставят от органа, сключил съответния договор, за съхранение в Националния геофонд в 10-дневен срок след предоставянето й от титуляра на разрешението или от концесионера.
(3) След прекратяване на разрешението или на концесията цялата информация по чл. 12 и чл. 13 става собственост на българската държава и се предава в Националния геофонд."
По чл. 14 има направено предложение от народния представител Михаил Миков, който предлага в чл. 14, ал. 1 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Други предложения няма.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 14. (1) За срока на действие на разрешенията за търсене и/или проучване или на концесиите за добив геоложката и техническата информация по чл. 13 е собственост на органа, сключил съответния договор и на титуляра на разрешението или на концесионера. Съсобствениците са длъжни да осигурят поверителност на информацията по време на нейното събиране, съхраняване, предаване и ползване, съгласно условията на сключения договор.
(2) Копия от информацията по ал. 1 се предоставят за съхранение в Националния геофонд от органа, сключил съответния договор, в 10-дневен срок от предоставянето й от титуляра на разрешението или от концесионера.
(3) След прекратяване на разрешението или на концесията цялата информация по чл. 13 става собственост на българската държава и се предава в Националния геофонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста? Няма.
Моля да гласувате най-напред предложението на Михаил Миков от чл. 14, ал. 1 да отпадне, тъй като народният представител Миков не присъства в залата.
Гласували 117 народни представители: за 15, против 93, въздържали се 9.
Предложението на господин Миков не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 14 така както се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 10.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 15. Геоложката и техническата информация за подземните богатства придобита до или след влизането в сила на закона се предава като държавна собственост в Националния геофонд."
Няма други направени предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст? Няма.
Моля да гласувате текста така, както се предлага от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Член 15 е приет.
Стигнахме до глава пета. Остава една минута до края на първата част от заседанието.
Обявявам 30 минути почивка. След това ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на демократичната левица и на някои независими депутати да ви запозная с текста на една декларация във връзка с решението на Конституционния съд по изменението на Закона за съдебната власт.
"Стана практика напоследък Конституционният съд да обявява за противоконституционни по-малко съществени разпоредби в оспорвани закони, за да пренебрегне нарушаването на конституционни принципи и за да удовлетвори политическите амбиции на управляващите. Така стана и вчера с решението на Конституционния съд по оспорваните изменения в Закона за съдебната власт.
Позоваването на един преходен параграф, който съдържа инструкции към парламента за срока на приемане на законите за съдебната власт, е крайно неубедително. Непоследователната самоотричаща се практика на Конституционния съд по отношение на съдебната власт отрича самата Конституция. Решението на Конституционния съд води до правен абсурд. Според него се оказа, че досега Конституцията не е била в сила по отношение на съдебната власт. Но това не е попречило на Конституционния съд неколкократно да се позовава на нея при оспорване на предишни изменения в Закона за съдебната власт.
Такива решения на Конституционния съд рушат авторитета на тази институция и обезценяват неговата роля. За съжаление в този случай Конституционният съд се превръща в защитник не на основния закон, а на една от заплахите за конституционния ред в страната." Благодаря. (Единични ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа! С декларацията, която току-що чухме, така наречената Демократична левица демонстрира още веднъж по един безспорен начин, че нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. (Силен шум и реплики от опозицията и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Така, както изслушахме господин Първанов, ще изслушате и господин Лучников, иначе ще напуснете залата! Моля за тишина!
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Той не е член на ръководството!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз говоря от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, чийто заместник-председател съм.
Вие продължавате да робувате на вашата тоталитарна обремененост в мисълта, според която съществува само една-единствена истина и това е истината на вашата партия. С това вие показвате, че не сте разбрали нищо от правилата на демокрацията, която почива върху така наречения плурализъм, което значи, че тя признава равнопоставеност на много истини. И когато тези истини са противоречиви, има установени демократични институции, конституционни институции, които определят коя от многото истини да се приеме за меродавна. И истинският демократ се подчинява на тези правила. Когато по конституционен път се определи меродавността на една истина, всички са длъжни да се съобразяват с нея. Ето това вие не можете да разберете, защото не можете да се освободите от вашия тоталитарен начин на мислене.
Конституционният съд се произнесе по един категоричен начин по спорния въпрос по Закона за устройството на съдебната власт. Какво каза той? Вие направихте 75 възражения срещу този закон за противоконституционност. От тях Конституционният съд уважи шест. На много от тези възражения, които Конституционният съд прие за противоконституционни, автор бях аз. Но аз независимо от това, че не се отказвам от своята истина, признавам за меродавна тази истина, която е приета от Конституционния съд. (Ръкопляскания от СДС.) И всеки един демократ, който претендира да бъде демократ, трябва да уважава решенията на Конституционния съд.
Фактът, че Конституционният съд не е променял своя състав и фактът, че той е приел основните си решения с мнозинство 11 към 1 гласа показват безспорно, че той е бил справедлив, че той е бил обективен. Всяко оспорване на решенията на Конституционния съд показва недемократичност, показва желание да се рушат основите на тази конституционна власт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За процедура думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Вече повече от няколко месеца не само аз, а и други колеги от опозицията не получаваме отговори на актуални въпроси и на питания. Чрез различни процедурни хватки - това вече не можете да го отречете - се отхвърлят въпроси, които са актуални, които са жизненоважни не само и толкова за нас в залата, а преди всичко за хората.
Господин министър-председател, за пореден път днес ще направя предложение за удължаване на работното време още в началото на заседанието, за да може, макар и със закъснение, хората да чуят кой не изпълнява законите. Защото аз съм попитал за социалното подпомагане, а Нова година много хора я срещнаха без помощи. Защото министър Нейков четири месеца не отговаря дори с писмо на хора от общините. Защото се уволняват политически хора и се създава вражда между хората, а тук не се получава отговор. Защото умишлено се крият случаи на корупция.
Колеги, вие говорите за национално съгласие, преди малко господин Лучников говореше за уважение на законите, а с това, което правите, вие демонстрирате потъпкване на Конституцията, защото ние не можем да осъществим конституционното си право на парламентарен контрол. Напротив, колеги, вие съвсем умишлено - може би министър-председателят отново ще говори цял ден - за пореден път ще направите тази практика, спъвате възможността дори самият Вие да се коригирате в някои отношения, дори самите вие да се видите отстрани.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Къде е процедурата?
РУСИ СТАТКОВ: Процедурата, господин министър-председател, е следната: във връзка с тези неща и за спазване на правилника и Конституцията предлагам днешното заседание да бъде удължено с два часа, за да може да бъде изчерпан парламентарният контрол, който четири месеца вече във връзка с правилника не се изпълнява. Напротив, вместо 7 дни за актуални въпроси и 14 дни за питания, четири месеца не се отговаря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Руси Статков за удължаване на днешното заседание с два часа.
Гласували 163 народни представители: за 67, против 83, въздържали се 13.
Предложението не се приема.

Новопостъпили питания в периода от 18 декември 1998 г. до 14 януари 1999 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Бойков към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно начина на управление на държавната собственост в търговските дружества с цел нейното опазване и запазване на приватизационния интерес.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 януари.
Постъпило е питане от народния представител Румен Овчаров към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно приватизацията на "Кремиковци" АД.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 януари.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.

Започваме ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ с въпрос към министър-председателя на Република България господин Иван Костов относно частното коледно посещение на Симеон Кобурготски в Република България от народния представител Жорж Ганчев.
Господин Ганчев, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, българският народ доказа за сетен път, че е най-гостоприемният на света и аз се гордея с него. Изгнаникът Симеон II заслужаваше уважение и обич и беше посрещнат прекрасно в Отечеството. Същевременно някои хора от най-висшия ешелон на властта също подадоха една дружелюбна и цивилизована ръка във Ваше лице, господин министър-председател, и Вашата съпруга и президента Стоянов. Наричахте го "Ваше Величество", наричахте го с много други почтителни епитети, не знам дали сте правили обещания. А същевременно много други сини труженици и вашият син телевизионен канал "Нова телевизия" веднага след заминаването му спретна една клеветническа и обидна кампания срещу Симеон II, което беше един двоен стандарт и за мое учудване и за учудване на много българи просто помрачи това, което стана в първата част на неговата визита.
Интересно ми е Вие да ми кажете дали атаката срещу Симеон II, за който някои ваши хора казаха, че е само един престолонаследник с трима регенти, не е никакъв цар, и може би са прави по Конституция, изведнъж той ви предложи коалиционно правителство, предложи в България да има една единна Православна църква с един признат патриарх, подсказа ви, че в НАТО се влиза с пари, влиза се със страшна финансова мощ и наистина с едно производство, което, ако е с добро качество, има износ, ще има валута и нови технологии и тогава ние можем да разчитаме с пари и достойнство за влезем в НАТО, а не като просяци.
Аз съм смутен от гнусната атака срещу личността на Симеон II по "Нова телевизия" от нейния говорител. Тя не може да бъде случайна освен правителствена. Тази телевизия дължи 48 млн. долара само на "Елитбанк" и никой не я търси за дългове. Тя е един от най-големите кредитни милионери. Дължи пари на още 3-4 други банки. И изведнъж правителствен почти говорител излиза и плюе три цели минути с най-ужасни категоризации един човек, който идва в Отечеството си да каже "Добре заварил" на хората, които познава от детинство, да си посети някои от имотите, които така щедро му бяха върнати от вашето правителство.
Моля, отговорете ми откъде идва този двоен стандарт. Вие просто ни обърквате в случая. Аз съм един от хората, които познават от 25 години Симеон, никога не съм го наричал цар, тъй като съм върл републиканец и ученик на този, който увисна на въжето миналия век за чиста и свята република. И въпреки това му имам уважение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин министър-председател, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ганчев! На въпроса Ви каква е причината министър-председателят на Република България да адресира гостуващия бивш монарх с титлата "Ваше Величество" отговарям така: нямате, и отлично знаете, никакви основания да ми задавате този въпрос. Вие очевидно се нуждаете от трибуна, за да си кажете приказката. Затова заповядайте и си я довършете! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър-председател.
За реплика имате думата, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Вие сте забравили, че аз съм Ви избрал на този пост с моите колеги тук в една парламентарна република, която не може да упражнява властта си, тъй като Вашият подопечен Йордан Соколов няма силата да я наложи. Аз Ви казвам, че съм бъдещият президент на Република България и България ще има президентска република. И Вие ще отговаряте за тази си арогантност към това Народно събрание или следващото, или по-следващото с един много по-смирен тон, с абсолютна липса на ехидност, каквато демонстрирате днес.
И аз Ви питам най-сериозно: въобразявате ли си, че Вие вечно ще бъдете тато и тути-тати, и олигарх в тази малка изстрадала държавица? Отговорът е: не! Когато огладняха хората от ляво и от дясно, когато виждат, че партизанщината по подобие на републиканците и демократите, които разбиха имиджа на най-голямата държава в света - Америка - ние повтаряме грешките им. Арогантност и наглост от високите етажи на властта не водят към национално съгласие, просперитет и демокрация.
Аз Ви призовавам, тъй като и преди съм Ви казвал, аз съм доста по-възрастен от Вас, доста по-опитен и доста по-богат, никога Вие не може да пречупите духа на един патриот, който е дошъл да работи за Отечеството. И това, което в момента казахте, само доказва, че Вие нямате отговор за Вашето лицемерие към Симеон II и атаките срещу него. Той никога не може да бъде цар на България, тъй като монархът в Италия не бе приет обратно, в Югославия Караджорджевич, Михай в Румъния не бе приет, Константин в Гърция не беше приет, Леке в Албания не беще приет! Симеон няма шанс за монарх, но ние, нашата човечност, нашето гостоприемство, нашата подадена ръка трябва да бъде винаги готова към всички хора, които искат да работят за България. Това е нашата политика, това трябва да бъде и ваша политика. А Вашата арогантност е трагедия за България! Благодаря. (Частични ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Ганчев, възползвам се от Вашето присъствие, защото не е много често в тази зала, да Ви помоля нещо. Вчера, когато направихте реплика, трябваше да имате търпението да останете още 2 минути в залата, за да чуете и отговора на репликата. Това много често става и вчера за пореден път го направихте. Направите реплика и излизате, не чакате да чуете отговора на въпроса, който сте поставили.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Ганчев, аз казах, че нямате основание да ми задавате този въпрос. И ако Вие бяхте народен представител, щяхте да кажете: основание за този въпрос е еди-кое си, еди къде си публикувано, казано, излъчено изказване на министър-председателя. С тази пледоария Вие само показахте, че действително се нуждаете от трибуна да си кажете приказката, а не дори да зададете този въпрос. Защото това е абсолютно неоснователен въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Не можете Вие да диктувате какво да питат народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Актуален въпрос към министър-председателя Иван Костов от народния представител Евгени Димитров относно отговорността на министъра на промишлеността Александър Божков по отношение управлението на държавната собственост в НИХФИ.
Има думата господин Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, господин Костов! В продължение на година и половина четири пъти от парламентарната трибуна изказвам своите опасения за начина, по който се упражнява правото на държавната сбственост в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт в София. Актуалните ми въпроси бяха отправени към министъра на промишлеността господин Божков.
При отговора на първия ми актуален въпрос господин Божков изрази загриженост и каза, че ще вземе подходящи мерки въз основа на данните, които аз посочих. Въпреки това, положението продължи да се влошава, за което аз три пъти изнесох конкретни данни пред парламента. В отговорите си господин Божков твърдеше, че моите въпроси са загуба на парламентарно време и че питанията ми са свързани с определена конюнктура, което е видно и от стенограмите на Народното събрание. Междувременно, в резултат на бездействието на министър Божков, ситуацията в института се влоши, стигна се до финансов колапс и протестни действия.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател, е: смятате ли да потърсите отговорност от министъра на промишлеността господин Божков за неговите действия и бездействия във връзка с продължаващата вече година и половина агония в Химико-фармацевтичния институт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Аз виждам в архива, че Вие три пъти сте задавали въпроси на господин Александър Божков и три пъти сте получавал отговори. Аз ще започна своя отговор практически на същия въпрос така.
Ще попитам: може ли едно дружество с брутна рентабилност от продажбите 4,4 на сто през 1997 г. и 11 на сто през 9-те месеца на 1998 г. да бъде в състояние на агония и продължителен колапс? Очевидно е, че не може, ако гледаме на въпроса от икономическа гледна точка.
На предишните Ви актуални въпроси за НИХФИ сте получили изчерпателни и, според мен, верни отговори от министъра господин Божков. Освен това, през декември 1998 г. в своя отговор той Ви е препоръчал като народен представител да отидете в министерството, където да бъдете запознат подробно с всички интересуващи Ви въпроси, свързани с това дружество. Вие не сте намерили време или просто не сте проявили желание да се възползвате от поканата. Но успяхте да участвате в протестните действия на част от служителите на института на 11 януари.
Едновременно с това обаче, аз държа в ръцете си едно становище на синдикалните секции на КТ "Подкрепа" и на Българския здравен демократичен синдикат, в което те заявяват, че зад протестните действия на 30-ината служители на института не следва да се разбира целият колектив.
В същия отговор от месец декември господин Божков Ви е обърнал внимание за започналия спад в реализацията по обективни причини. В тази връзка трябва да Ви обясня, че влошената за цялата фармацевтична промишленост конюнктура на руския пазар не можеше да не засегне НИХФИ. При това, освен значително по-малките буферни възможности на дружеството, в сравнение с другите български фармацевтични фирми, НИХФИ АД се отличава с крайно неблагоприятна структура на източниците на постъпления от продажби. Приходите от научната дейност за деветте месеца на 1998 г., реализирания от около 50 на сто от целия персонал са формирали по-малко от 0,5 на сто от постъпленията на дружеството от продажби.
През последните четири-пет години е налице трайна тенденция за непрекъснато намаляване на приноса на научната дейност в приходите на института. Сериозните затруднения с реализацията на произвежданите лекарствени средства и отсъствието на интерес на търсене към научните разработки от страна на външни възложители са принудили Съвета на директорите да вземе решение за платен престой на работещите в научноизследователския сектор през месеците ноември и декември 1998 г. През време на престоя са начислявани и изплащани в установения график всички трудови възнаграждения. През този период производствените и свързаните с реализацията на продукцията звена са работили. С реализираните по време на престоя икономии от разходи за отопление, ток, вода, консумативи и други са намалели и текущите задължения на дружеството към доставчици - от 362 млн. и 200 хил. лв. на 56 млн. лв.
Отново възниква логичният въпрос: нима тези действия са израз на бездействие или на лошо управление на държавната собственост?
Какви са фактите по отношение на уволнените, както казвате Вие, 150 научни работници? Не се касае само за научни работници, а за 150 служители на фирмата, които не се уволняват, а се преназначават на срочни трудови договори. За Ваша информация следва да поясня, че при договорените със синдикатите съкращения на 50 служители през 1997 г. са освободени едва 25, през 1998 г. - 4, а през 1999 г. - 10 броя, или общо 39 от договорените 50.
При тези цифри и факти се вижда ясно, че тиражираните в пресата изявления на синдикални функционери и Вашата квалификация за агонията на НИХФИ целят умишлено да се нагнети напрежение сред работещите в института, да се настрои общественото мнение против ръководството му и против принципала - Министерството на промишлеността, съответно министър Александър Божков. Тези опити за изкуствено политизиране на чисто икономически и организационни подходи за решаване на фирмените проблеми затрудняват изключително много дейността на ръководството и на фирмата.
Във връзка с това днес в 13,00 ч. в Министерството на промишлеността заседава подотрасловият съвет за тристранно сътрудничество "Химия и нефтопреработваща промишленост". Партньорите ще обсъдят всички въпроси, свързани със създаденото напрежение в НИХФИ АД, както и изпълнението на решенията на заседанието на съвета от 8 декември 1997 г., касаещи преструктурирането, стратегията и текущите проблеми на дружеството, тоест там функционира тристранното партньорство. Уверен съм, че на основата на резултатите от обсъждането ще се предприемат незабавни действия за решаване на проблемите.
Господин Димитров, гореизложеното показва, че Министерството на промишлеността не е бездействало и няма основание да се търси отговорност от министъра на промишлеността за управлението на държавната собственост в НИХФИ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата за реплика, господин Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател! Аз се обърнах към Вас за четвърти път, защото лично аз съм убеден, че Вие сте човек конструктивен и човек, който не може да бъде подведен. Трудно ми е да го кажа, но в момента сте подведен. Аз нямам желание вие и това, което сме подписали в интерес на България, да става по този начин. Това, което Ви е дадено като материал, не отговаря на реалната ситуация.
В началото на месец януари бяха уволнени 150 човека от НИХФИ. Желязко Христов и синдикатите застанаха зад оставката на директора. Аз не искам да политизирам процеса, както Вие казахте. Мен ме плаши това бездействие и мога да Ви кажа и друго, нека Вие да го проверите най-добре, но търговски дружества в момента финансират дейността на НИХФИ, а не производството на НИХФИ. И аз съм тук съвсем добронамерен в интерес на този институт. Аз не гоня никакви политически дивиденти и в тази връзка имаше отказани други актуални въпроси. Просто искам да бъде решено нещо, което е в интерес на България във фармацията.
Така че в тази насока искрено много, още един път казвам и то е съвсем чистосърдечно, разчитам на Вашата конструктивност и желание да проверите този въпрос. Аз не вярвам на това, което Ви се дава като информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър-председателят има думата за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Димитров, аз Ви каня да посетите тази тристранна среща в Министерството на промишлеността и Ви обещавам след това да Ви приема заедно с участниците в нея, ако те решат да направят това, и тогава ще чуя от тях истината такава, каквато те ще ми я кажат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към Иван Костов - министър-председател на Република България, от народните представители Емилия Масларова и Кънчо Марангозов относно изпълнението на програмата на правителството на Република България "България 2001" в раздела "Социална политика и здравето на българите".
Господин Марангозов, имате думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господа министри, уважаеми господин министър-председател! Преди една година поискахме оставката на министъра на здравеопазването доцент Бояджиев. Още тогава посочихме неудачите в здравните закони, предлагани от екипа на Министерството на здравеопазването, и управленската некомпетентност на министъра. Още тогава поискахме разчет по стратегията на реформите. Вие лично казвахте, че реформата, макар и бавно, се движи, а де факто тя скандално спира.
В гласувания § 40 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет се освобождават от здравноосигурителни вноски работодатели от енергетиката, металургията, химията, мините. Работниците обаче ще внасят своите вноски. Това са отрасли, които замърсяват най-много околната среда и предизвикват висока заболеваемост, естествено консумират и най-много медицински услуги.
Народният представител Руси Статков от Демократичната левица при второ четене е поискал скандалният текст да отпадне. Мнозинството отхвърля предложението. За кой ли път то доказа, че не приема конструктивни предложения на опозицията.
Според заместник-министър Семерджиев здравноосигурителната каса губи само за шест месеца 15-20 млрд. лева. Министър Бояджиев на 13 януари в заседание на Комисията по здравеопазване приема този текст за съвсем нормален и смята, че не е нарушен Законът за здравното осигуряване.
При структурирането на здравната каса са допуснати гафове с неучастието на синдикати и работодатели. Едва вчера двата синдиката получиха право от правителството да участват в тристранното партньорство.
Всяка от бившите области съгласно Закона за здравното осигуряване има представител. Мандатът на събранието е 4 години. От 1 януари България има 28 области. Ще имат ли другите области представители? При тази ситуация легитимно ли е събранието на представителите? Това не е ли липса на съгласуваност и синхронизация на законите?
В Управителния съвет са избрани заместник-министрите на здравеопазването и финансите - д-р Семерджиев и господин Димитър Радев, без преди това да са освободени от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Това също е нарушение на Здравноосигурителния закон. Нито един от сроковете, изтичащи на 20 януари т.г., в изпълнение на закона не са спазени, а трябва да започне договаряне. Няма остойностяване на медицинския труд дори в доболничната помощ, откъдето ще започне здравноосигурителната система. Изпълнението на закона е възложено на министъра на здравеопазването.
Нашият актуален въпрос, господин министър-председател, е: не считате ли, че е време да освободите министъра на здравеопазването доцент Бояджиев за скандални пропуски и гафове, допуснати до момента, и какви мерки ще предприемете към лицата от изпълнителната власт, допуснали тези гафове?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Марангозов! Вашият актуален въпрос е свързан с приемането на § 40 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., с разпоредбите на който работодателите се освобождават за периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 1999 г. от здравни осигурителни вноски за осигурените от тях лица, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост три години по-рано от възрастта и осем и повече години, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд.
Твърдите, че с приемането на тези разпоредби изпълнението на Закона за здравното осигуряване в структурирането на Здравноосигурителната каса е провалено. Уверявам ви, не е така. Просто това е едно добре балансирано решение. Заключенията, които правите, първо, са неточни. В чл. 6, ал. 1 и 2 от същия закон се приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 1999 г., като се утвърждават приходи в размер на 264 млрд. и 223 млн. лева и разходи в размер на 150 млрд. лева. Гарантират се средства за изграждането на Здравноосигурителната каса и нейните структури, както и чрез превишението на приходите над разходите в размер на 114 млрд. и 223 млн. лева преходен остатък, финансиране заплащането на доболничната помощ от 1 януари 2000 г.
Вашите изводи относно гласувания § 40 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България показват непознаване на проблемите, които се решават с неговите разпоредби. Работодателите от тези предприятия предвид категориите труд на работещите носят значително по-високи данъчни задължения към системата на социалното осигуряване. Осигурителните вноски за работещите при първа категория труд са 49,7 на сто, при втора - 44,7 на сто срещу 34,7 на сто за работещите при трета категория. Общите им задължения с осигурителната вноска за безработица достигат 53,2 на сто при първа категория и 48,2 на сто за втора категория труд при 38,2 на сто за трета категория.
В условията и на заплащане на 3-процентната вноска за здравно осигуряване данъчната тежест ще нарасне и ще се отрази крайно неблагоприятно върху финансовото състояние на дружеството.
Тази преференция за работодателите ще отпадне от 1 януари 2000 г. с влизането в сила на новия Правилник за категоризацията на труда при пенсиониране и по този начин ще се балансира решението.
Що се отнася до другата част на въпроса Ви, в която Вие упреквате избраните двама заместник-министри, ние не знаем как ще се развият нещата точно, но предполагаме, че Вие вече сте информирани за това, че господин Илко Семерджиев напусна Националния осигурителен институт, а решението на господин Димитър Радев ще бъде съобразено с избора на ръководството на здравната каса. След това той, разбира се, ще напусне единия от двата поста.
Така че няма да има такова нарушение - да членуват едновременно. Но вие знаете, че при случаи на избори на лица с предишни задължения винаги се получава един малък период от време, от което не бива да се прави от мухата слон. Аз искам да напомня, че тук имаше един народен представител, който беше председател на комисия почти половин година, независимо че нямаше право да го прави.
Дайте да не се вглеждаме толкова в тези детайли, защото винаги се получава. Това няма как да не се получи при един свободен избор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател! Аз смятам, че тези преференции трябваше да бъдат дадени в други закони, а не в Закона за държавния бюджет и ще продължа по нарушенията в структурирането на касата.
За председател на Управителния съвет е избран господин Стефан Софиянски. Той като кмет и собственик, казано фигуративно, е собственик на около 80 здравни заведения в София. Значи господин Софиянски ще се договаря с господин Софиянски.
В Управителния съвет е д-р Семерджиев, който е заместник-министър. В Управителния съвет е Димитър Радев - заместник-министър. В Управителния съвет е заместник-министър Татяна Василева. В Управителния съвет е заместник-министър доцент Тенчев.
Не се ли превръща това отново в един държавен правителствен орган - политически, и няма ли да се превърне новото НСРТ в Здравноосигурителната каса с всички произтичащи от това гафове, които ги има и сега в Българската национална телевизия?
Интересно е, че правителството много често, когато се очаква социално напрежение - това е мой извод - прибягва до господин Софиянски или господин президента - теза за размисъл.
Аз знаех, че няма да освободите министъра на здравеопазването, независимо че в последните седмици масмедиите съобщават непрекъснато за тежки нарушения в здравната система.
Установено е от Сметната палата, че прословутата Наредба № 22, на която толкова много се разчиташе, не се спазва.
Преливат се държавни средства в частни кабинети. Ние затова предупреждавахме още преди една година. Това вече граничи с престъпление. Министърът признава, че има корупция, но не взема необходимите мерки за това и поставя под общ знак всички. В законите няма достатъчно превантивни текстове. Неговото оставане във Вашия екип пречи на здравната реформа, господин министър-председател, независимо че подпомага левицата по-бързо да се върне на власт, разбира се, без преврати, без палежи на Народното събрание, без барикади от павета, без нарушаване на Конституцията, а по законите на демокрацията. Благодаря. (Възгласи "Е-е-е" и оживление в блока на СДС, ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата господин министър-председател за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Марангозов! Аз искам да ви обърна внимание наистина на трудния и съдбоносен миг, в който се намира Здравноосигурителната каса. Сега е най-сложният момент за нея. Разбира се, че е невъзможно в момента да се търсят начини да се дестабилизира това начинание.
В Народното събрание има още два закона, които като ги приемете, на практика цялата законодателна основа на здравната реформа ще бъде завършена. В момента стартира тази каса. Всички сме притеснени по отношение на това как тя ще стартира. Според мен беше добър изборът на господин Стефан Софиянски за председател на Надзорния съвет, защото се търсеше лице, което да има максимално обществено доверие, за да може самата каса да стане институт, в който да има доверие - както от страна на работодателите, така от страна на лекарите, така и от страна на пациентите. Защото не е лесно да се създаде такъв институт, независимо че се записва в закона. Вие ги разбирате всички тези неща и аз точно заради това не мога да разбера как можете да искате точно в този момент да бъдат правени промени и точно в този момент да търсите някакви други обяснения за това защо този или онзи е бил избран. Аз казвам: господин Стефан Софиянски беше предложен там, защото е носител на голямо обществено доверие - за да занесе това доверие в касата. Какво лошо има в това?
Съвсем естествено е, тъй като един нов институт стартира с много ниска степен на доверие. Сега вие знаете много добре, познавате закона, защото сте участвали в неговото приемане, знаете, че господин Стефан Софиянски няма да преговаря с господин Стефан Софиянски.Той е председател на Надзорния съвет. Той надзирава дейността на касата, а не е изпълнителен директор и не може да бъде, разбира се. Той представлява общото събрание на тази каса и според мен ще се справи добре с тази работа.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Той е председател на Управителния съвет.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В този момент аз Вас не мога да Ви послушам, защото, ако сега, в момента, разпрегнем конете, трябва да знаете, че няма да въведем успешно здравната система, а аз вече започвам да подозирам, че всички некадърници желаят тази система да не влезе в строя. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в блока на СДС, шум и възгласи в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, от народния представител Бойко Великов относно прекратяване на трудовоправно отношение с Мария Рашкова Николова - директор на СОУ "Ангел Каралийчев" - град Стражица.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Явно така наречените конкурси за директори на училищата не обхванаха всички и се налагат други подходи за уволнения на неудобните директори.
С Ваша Заповед № РД 12-55-06 от 3 декември 1998 г. Вие, господин министър, прекратявате трудовото правоотношение на Мария Рашкова, директор на СОУ "Ангел Каралийчев" - град Стражица, като формалната причина е изтичането на трудовия договор. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
Какво се крие обаче зад тази формална причина за уволнението на директора на СОУ "Ангел Каралийчев"?
Първо, тя е заела мястото след проведен конкурс и защита на съответната програма.
Второ, през октомври и ноември регионалният инспекторат в лицето на 14 от неговите инспектори извършва цялостна проверка на училището. Една от главните цели на проверката е да бъде направена експертна оценка на ръководно-контролната дейност на директорката и реализацията на нейната приета програма. Дотук всичко е нормално и подходът е добър. Само че участниците в проверката явно не са разбрали добре партийната поръчка на местното СДС, защото е изпратена тази проверка и дават добра оценка за равнището на работата в училището и предлагат на директора на регионалния инспектор на МОН - Велико Търново, договорът на Мария Рашкова да бъде продължен.
Единственият подписал с особено мнение констативния протокол от проверката е председателят на комисията, който явно единствен е бил посветен какво трябва да се направи и какъв трябва да бъде резултатът от тази проверка.
Проверката, извършена от такъв широк кръг инспектори обаче не представлява сериозно основание за началника на регионалния инспекторат госпожа Даниела Крушева, чието становище е противно на становището на 14-те инспектора на комисията. Любопитно е защо изобщо е била изпращана комисия за проверка, след като въобще не се взема под внимание нейното становище от този, който я е назначил и изпратил в Стражица.
За да стане всичко ясно, трябва да заявя: госпожа Мария Рашкова е член на БСП и на нейното общинско ръководство. И целият този фарс, който се разиграва, е за да бъде тя отстранена от длъжност. Така се удовлетворяват местните сини активисти, които са много дейни, когато става въпрос за постове и длъжности.
Това са причините, уважаеми господин министър, които ме накараха да се обърна към вас за мотивите, които сте имали, за да подпишете поредната лустрационна заповед, защото не бих могъл по друг начин да определя това уволнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Имате думата господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов. Госпожа Мария Рашкова Николова е назначена за директор на Средно общообразователно училище "Ангел Каралийчев" - град Стражица, след спечелен конкурс и сключен трудов договор с министъра на образованието и науката по чл. 68, т. 1 от Кодекса на труда за срок от три години, срок, който изтича, вече е изтекъл, на 8 декември 1998 г.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати в периода от 27 октомври до 6 ноември 1998 г. на основание заповед на началника на инспектората по образование в град Велико Търново е извършена цялостна проверка в училище "Ангел Каралийчев" и атестация на директора на училището. Проверката обхваща периода за реализация на Проектопрограма на директора за развитието на Средното общообразователно училище "Ангел Каралийчев". С констативен протокол от 9 ноември 1998 г. на Инспектората по образование на Министерството на образованието и науката в град Велико Търново са констатирани редица нарушения.
В нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета комисията установява пропуски при воденето на материалната книга за 5 - 11 клас за учебните 1997/1998 и 1998/1999 г. От проверените дневници на класовете и паралелките е видно, че са допуснати следните нарушения: не са вписани необходимите данни за учениците; няма вписани оценки по някои от изучаваните предмети; няма вписани оценки по свободно избираемата подготовка по математика, български език и литература, английски език и етнография; не е ритмично изпитването по български език и литература, математика, труд и техника, биология; за учебната 1998/1999 г. не са получени съобщения за 16-те ученика, напуснали училището, което е нарушение по чл. 28, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
При оформянето и подреждането на личните дела на персонала в училището също има достатъчно пропуски: не са вписани основни трудови договори и допълнителни споразумения, трудови книжки не са завеждани, липсват длъжностни характеристики за учител, утвърдени от Министерство на образованието и науката.
По време на отпуск по болест в периода 5 - 11 март 1997 г., 22 - 28 март 1997 г., 24 - 27 юни 1997 г., 18 - 22 май 1998 г. директорът на училището е издал 21 заповеди, което е нарушение на трудовото законодателство.
На основание заповед № 54 от 14 януари 1998 г. на началника на Държавен и финансов контрол в гр. Велико Търново е извършена финансова ревизия на училище "Ангел Каралийчев" за периода от 28 май 1994 до 14 януари 1998 г. След приключването на финансовата ревизия е издадена заповед от 12 март 1998 г. на Държавен финансов контрол - Велико Търново, съгласно която е установено, че са допуснати нарушения на финансово-стопанската дейност, както и нарушения на Закона за счетоводството, по-съществените от които са: невписани суми в бюджета от неусвоени стипендии и наеми, неправомерно изплатени трудови възнаграждения на учители за неположен труд, неправилно заприходени дълготрайни материални активи, придобити чрез дарения.
Всички тези нарушения и пропуски в работата на директора са дали основание на началника на Инспектората по образованието в гр. Велико Търново да не предложи на министъра на образованието и науката да се продължи срочния трудов договор на госпожа Мария Рашкова Николова като директор на училище "Ангел Каралийчев". За директор на училището е назначен временно изпълняващ длъжността по чл. 68, т. 4 от Кодекса на труда, тоест до конкурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата за реплика господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър! Вие изнесохте като данни само част от този констативен протокол, които отразяват някои нарушения, които са допуснати от директорката, но нито в един момент не отразихте и положителните страни в нейната работа. И след като тази комисия от 14 инспектори е дала една добра оценка на нейната работа и тя е предложила на регионалния инспекторат да продължат нейния договор, аз мисля, че един такъв прочит от Ваша страна на този констативен протокол е най-малкото спекулативен.
Колкото до другите нарушения, които са констатирани от финансовата ревизия, смятам, че и тук нямаме достатъчно основания да вземете такова решение за освобождаването на госпожа Мария Рашкова. Имам предвид и начина, по който е направена самата ревизия, и начина, по който е била поръчана самата ревизия.
За мен, господин министър, аз го споменах в самото начало, този ваш акт е директна лустрация на един от директорите и се използва един формален довод с изтичане на трудовия договор. Имаше много случаи на изтичане на трудовите договори, които бяха продължени преди години. Очаквам скоро и вие да изпратите тези позорни декларации до директорите на училищата, които са в съответствие с така наречения Закон за администрацията, за да приложите лустрацията и към други, все още малко останали, директори на училищата.
За какво съгласие можем да говорим - толкова прокламирано от вас, за какъв диалог бихме могли да говорим, след като продължават тези ваши действия на всички възможни равнища, включително и на директорите на училищата. Лустрираните - и тях ли ще включим в диалога? Лустрираните - и тях ли ще ги включваме в съгласието? По-скоро ще продължи изпълнението на политическите поръчки, по-скоро ще продължат уволненията на директорите докрай така, както се получава почти във всички региони.
Ще завърша с това, с което започнах. Явно така наречените конкурси не бяха достатъчни, за да отстраните всички, които имат своята политическа принадлежност и своите убеждения в левицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата за дуплика господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин Великов, в дупликата си искам да обърна внимание само на едно нещо, че спазването на Кодекса на труда и извършването на проверки както от институциите на образованието, така и на финансовия контрол, не ги смесвайте с понятието лустрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин вицепремиер.
Актуален въпрос към министъра на отбраната господин Георги Ананиев от народния представител Пламен Славов, относно гласуваните в бюджета за 1998 г. средства за новата сграда на Националния военноисторически музей.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Зададох този въпрос, защото с общата воля и съгласие на всички народни представители в края на 1997 г., когато се обсъждаше и проектобюджетът за 1998 г., се реши да бъдат отпуснати целево средства в размер на 400 млн. лв. за покриване на новата сграда на Националния военноисторически музей. Това решение на Народното събрание беше мотивирано преди всичко от особеното място и значение, което играе Националният военноисторически музей като институция от национално значение. В него се съхраняват 250 хиляди фондови единици, уникални експонати за българската военна история без аналог в другите музеи. Той притежава най-богатата оръжейна сбирка в България. Никъде другаде не се съхраняват военните знамена на българските полкове от Третата българска държава, както и пленени знамена от българската войска във войните, които е водила. С изключително значение и стойност е униформената сбирка, пълно събрано е облеклото на българската войска, както и на чужди войски - съюзници и противници. Орденската сбирка включва всички български отличия. Богато представена е чуждестранната наградна колекция.
Наред с предметите от военноисторическо естество се съхраняват и безценни исторически светини, каквито са косите на Апостола на българската свобода, Самарското знаме, лични вещи на Васил Левски, Георги Раковски, участници в Априлското въстание, на войводи от доосвобожденския период, сабята на Христо Ботев, знамена от Априлското въстание.
Националният военноисторически музей пази за идните поколения пълно събрание от военни картини - единствена традиция и практика в България, сред които 300 акварели на Васил Димитров-Майстора, картини на класиците на българското изкуство. Архивната сбирка представлява военната памет на българската армия. Съставена е от документи, спомени и кореспонденция на хиляди български офицери и войници и от най-богатия снимков фонд.
В заключение бих казал, че дори и в най-трудните времена Третата българска държава, дори и по време на война, е отделяла необходимите средства за поддръжка и развитие на Националния военноисторически музей. Тъй като до този момент утвърдените средства не са получени и планираните дейности не са осъществени, поради липсата на финансово обезпечаване, което още повече утежнява работата на колектива на музея по опазването и съхраняването на ценни исторически реликви, аз отправих към Вас актуален въпрос: какви са причините утвърдените от Народното събрание средства от бюджета за 1998 г. и до момента да не са получени и използвани по предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Мисля, че не подлежи на съмнение необходимостта от Национален военноисторически музей. Неговата роля - Вие доста подробно я представихте тук - наистина е значима за развитието на културната, възпитателната и патриотичната дейност не само в Министерството на отбраната, но и в нашето общество като цяло. Неслучайно той се нарича и национален институт и ние трябва да направим всичко възможно, за да го съхраним за поколенията, които ще дойдат след нас.
Наистина, господин Славов, с предложение № 54-04-390 от 28 ноември 1997 г. до председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на Народното събрание Вие и народната представителка Дора Янкова сте предложили, цитирам: "целева субсидия за покриване на новата сграда на Националния военноисторически музей - 400 млн. лв., като в Закона за държавния бюджет в частта му "За Министерството на отбраната" тя да бъде изписана на нов ред".
Тридесет и осмото Народно събрание на 17 декември 1997 г. приема Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г., като в чл. 5, ал. 1, т. 20 от закона са утвърдени разходите на Министерството на отбраната общо в размер на 487 млрд. 506 млн. лв., от които: разходи за текуща издръжка - 445 млрд. 666 млн. и 100 хил. лв.; инвестиционни разходи за ново въоръжение, техники и други капиталовложения в областта на отбраната - 16 млрд. 14 млн. и 900 хил. лв.; разходи за научноизследователска и развойна дейност - 286 млн. лв. и последния ред за осигуряване плана на организационното изграждане и преструктуриране на българската армия - 25 млрд. и 557 млн. лв.
От цитираните средства е видно, че няма предвидена целева субсидия в размер на 400 млн. лв. за покриване на новата сграда на Националния военноисторически музей и предложението, което е направено от Вас, господин Славов и от госпожа Дора Янкова, не е взето предвид при гласуването на закона. Наистина това не е вярно - няма отделени средства в размерна 400 млн. лв. и затова ние не сме могли да ги изразходваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Ананиев! Аз съм удивен от това, което Вие казвате пред народните представители, защото, ако внимателно бъде прочетена стенограмата от пленарното заседание, когато се гласува републиканският бюджет за 1998 г., става ясно, че Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е приела направеното от мене и госпожа Янкова предложение.
Искам още веднъж да подчертая, че това предложение беше постигнато в резултат на разговори, които бяха осъществени с председателите на всички парламентарни групи. Това предложение и това решение на комисията, потвърдено след това в пленарната зала - стенограмата го доказва категорично, беше гарантирано с изричната подкрепа на мнозинството в лицето на председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожица Екатерина Михайлова. В разговорите с председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев в навечерието и по време на обсъждането на републиканския бюджет за 1998 г. още веднъж и от него беше потвърдено, че тези пари са гласувани и те са предоставени на Министерството на отбраната. Това, че не са вписани в отделен ред, е вече въпрос на технология и въпрос на конкретната работа, която би трябвало да се извърши от самата комисия и от ръководството на Народното събрание в лицето на председателя за публикуването в "Държавен вестник". Това беше основанието колегите да отхвърлят направеното предложение за повторно гласуване на този размер от средства и в бюджета за 1999 г.
Господин Ананиев, ако Вие проведете разговори и с господин Йордан Цонев, и с госпожица Екатерина Михайлова и ако тези, които са подготвили Вашия отговор на въпроса, внимателно прочетат стенограмата, ясно ще разберете категоричното мнение и позиция на Тридесет и осмото Народно събрание, гласувани още през декември 1997 г., тези пари да бъдат отделени за покриването на новата сграда на Националния военноисторически музей. Повтарям, това беше решение, постигнато в резултат на пълен консенсус от парламентарно представените политически сили и от председателите на парламентарните групи.
Въпросът остава открит и ако нещата не се решат, ще бъда принуден по съответния ред да сезирам Сметната палата да бъде направена съответната проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За дуплика има думата господин министър Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Славов, как са протекли дебатите по отношение на приемането на бюджетите на отделните министерства и ведомства и в края на краищата на приетия Закон за държавния бюджет аз не бих искал да коментирам. Това наистина е работа на Народното събрание и ваше право. Но аз съм министър на отбраната и както всеки един друг министър, който и да е той, трябва да изпълнявам закона.
В Закона за държавния бюджет е написано това, което аз цитирах. Ако имаше средства, които да са заделени целево в размер на 400 млн. лв., за които Вие говорите, аз съм длъжен да ги изпълня и да ги заделям единствено и само за това, за което са предназначени. Такива средства не са предвидени и аз не мога да изразходвам такива целеви средства.
Сезирайте Сметната палата - аз съм готов да отговарям пред нея, но всъщност съм изпълнил закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Ще стане скандал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, от народния представител Георги Пинчев относно пълна преработка на земеразделителния план в с. Гълъбец, община Хасково.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас с молба за съдействие от името на собствениците на земеделски земи от с. Гълъбец, община Хасково. Основната част от стопаните в това село доказват собствеността си с опис-декларации за влизане в ТКЗС, в които подробно са описани размерите, категорията, границите и местностите, в които са били имотите им. Въпреки това поземлената комисия в Хасково и фирмата-изпълнител на техническите дейности по земеразделянето под прякото давление на кмета на селото, а може би и на други фактори, са изработили план, който ощетява основната част от собствениците-българи - всички отдавна изселили се от с. Гълъбец. В с. Гълъбец сега няма нито едно българско семейство. Нещо повече: по думите на правоимащите кметът на с. Гълъбец с користни цели е направил всичко възможно планът за земеразделяне да не стане своевременно обществено достояние с цел да се пропуснат законните срокове за неговото обжалване.
Моят актуален въпрос към Вас е: ще изпратите ли нарочна комисия от специалисти, която на място в самото с. Гълъбец да се запознае с проблемите, да изслуша собствениците-българи и да вземе мерки за коригиране на плана за земеразделянето?
Моля и настоявам, господин министър - извършена е явна несправедливост, да направите това час по-скоро, за да бъде тя поправена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! Не знам, когато ходите по населените места, с какви хора се срещате и как Ви се представя информацията. Аз ще назнача такава комисия, каквато искате, но от това, което имам като официални данни, нещата просто са коренно противоположни на това, което Вие твърдите.
Проектопланът за земеразделяне на с. Гълъбец е публикуван в "Държавен вестник" бр. 97 от 1997 г. По него са постъпили 27 възражения. Удовлетворени са 19, които са отразени върху коригирания план.
След задълбочено разглеждане на приложението към актуалния въпрос се установи, че подписаните собственици с нарушени права, както Вие казвате, са подали по надлежния ред възражения по проектоплана за земеразделяне и в поземлената комисия, които са уважени. Това доказва, че същият план е бил изложен и е станал достояние на всички заинтересовани лица.
Одобреният план за земеразделяне на с. Гълъбец е публикуван в "Държавен вестник" бр. 55 от 1998 г. По него в законния 14-дневен срок са постъпили само 5 жалби до окръжния съд. Трасирането на плана за земеразделяне е извършено по график, обявен в "Държавен вестник" бр. 85 от 24.07.1998 г. Графикът по местности е бил обявен на няколко места в селото, а също така и във всички съседни села. Въвод във владение и скици са получили 95 на сто от собствениците на земеделски земи в с. Гълъбец.
Смятам, че това е доста добър показател, че всичко е било направено прозрачно и според изискванията на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Пинчев, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, към този актуален въпрос съм приложил списък на недоволните хора с едно изложение, в което те подробно описват как са били уведомени. Според приложения документ, с който разполагате, е уведомена една-единствена собственичка с адресна регистрация в с. Тракиец, Хасковско, която по това време е починала.
Аз не знам как Ви уведомявам от Поземлената комисия в Хасково, но във всеки случай списъкът, който Ви представям тук, е ясен и категоричен. Ако трябва, мога да приложа и други документи.
Това мога да кажа и се надявах, че ще разберете за какво става въпрос. Аз разбирам какво решение е взето по отношение на обявения срок 30 юни т. г. Хората очакват от нас справедливост и аз като народен представител, макар и да не съм избран от Хасковски избирателен район, бях длъжен да поставя актуалния въпрос, защото собствениците от с. Гълъбец ме намериха в родното ми село, търсейки в отчаянието си по някакъв начин помощ от народен представител, който да защити техните интереси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Пинчев, аз не оспорвам Вашето право да ми задавате въпроси, но ако се погледне добре списъкът, най-добре се вижда, че има два почерка в него. Аз не съм следовател, за да проверя дали подписите съвпадат, но отново казвам, че ако ние не престанем постоянно да ходим по селата, да буним хората и да ги караме да правят такива списъци... Никъде в закона не е записано, че по такъв списък можем да връщаме земя и да коригираме планове за земеразделяне. Имаше § 31 и ако има ощетени собственици, трябвало е всеки сам индивидуално да подаде жалба срещу плана за земеразделяне. Ако искаме някога да приключи тази реформа, трябва да си помагаме взаимно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Следва втори актуален въпрос на господин Пинчев към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Господин Пинчев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю!
Уважаеми господин министър, приложено Ви изпращам протокол от общоселската среща в село Криво поле, област Хасковска, проведена по инициатива на собствениците на земеделски земи, недоволни от плана за земеразделянето. Жалбите на стопаните от село Криво поле могат да се групират по следния начин:
Първо, невъзстановяване на земеделските земи в старите им все още реално съществуващи граници, примерно в местностите "Пелова чука", "Кьосечаир", "Караосманка" и др.
Второ, комасиране земите на отделни привилигировани собственици в хубави местности, където те въобще не са имали собственост.
Трето, имоти, които са били в непосредствена близост до селото, в това число и в околовръстния му полигон, са възстановени на 5-6 км от селото.
Четвърто, стопани, които видно от емлячния регистър са имали примерно по 40-50 дка, сега не е ясно как получават по 90-95 дка земя.
Пето, произволно променяне наименованията на местностите, което води до големи неточности при определяне историческите граници на имотите, притежавани преди образуването на ТКЗС и др.
Уважаеми господин министър, чувствам известно неудобство, че постоянно Ви занимавам с проблемите на Хасковския регион, но това се налага не от нещо друго, а от действията и бездействието на поземлената комисия.
Въпросът ми е ще изпратите ли специалисти от повереното Ви министерство, които на място в селото, а не в поземлената комисия в Хасково - вече имаме горчив опит от изпращането на такива комисии, в едната от които участвах и аз и която не отиде в селото, а отиде в самата поземлена комисия - да изслушат жалващите се и да вземат мерки за отстраняване на допуснатите груби нарушения? Става въпрос за частична преработка на плана. Точно това искат повечето от ощетените собственици от село Криво поле, област Хасковска.
И тук съм приложил жалби, протокол от общоселското събрание, нямам сега тук, но Ви изпратих писмото с актуалния въпрос. Там много пъти са пращани специалисти от Хасковската поземлена комисия, които очевидно не са се справили със задачите, а може би и не са пожелали да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! Аз отправям към Вас най-искрена молба: нека да престанем с тези общоселски събрания. Всички ние знаем как на едно такова събрание могат да се манипулират хората и как могат да ги накарат да повярват и в нещо, което не е истина.
Още преди изготвянето на плана за земеразделяне в село Криво поле, на собствениците на земеделски земи е дадена възможност чрез анкетиране да уточнят точното местоположение на признатите им имоти. В резултат на това е изготвен помощен работен проект, който е изложен в кметството и е стоял там един месец. Постъпили са около 200 възражения по него, които са взети под внимание при изработването на проектоплана за земеразделяне от фирмата изпълнител.
Проектопланът за земеразделяне е обнародван в "Държавен вестник" бр. 15 от 1996 г. По него са постъпили 89 възражения, от които 61 са уважени, а останалите поземлената комисия е преценила като неоснователни. Всички възражения са разгледани от комисия, състояща се от 10 члена, в това число представители на поземлената комисия, на проектанта и на заинтересованите собственици.
Коригираният план за земеразделяне е одобрен и обявен в "Държавен вестник" бр. 67 от 1996 г. Срещу него в законния 14-дневен срок са подадени само 9 жалби.
Трасирането и въводът във владение са обявени в "Държавен вестник" бр. 75 от 3 септември 1998 г. В местността "Караосманка" собствеността на земеделските земи е възстановена в съществуващи стари реални граници. В местността "Кьосечаир" и "Пелова чука" собствениците се възстановяват в нови реални граници, тоест с плана за земеразделяне, а не както Вие твърдите, в стари реални граници.
С изменението на закона, обнародван в "Държавен вестник", бр. 98 от 28.10.1997 г., с § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на закона се даде възможност на лицата, пропуснали да обжалват влезлите в сила планове за земеразделяне, да дадат мотивирани индивидуални възражения в поземлените комисии в нов едномесечен срок. Постъпили са 41 възражения, от които 9 са уважени от комисията, която е разгледала тези възражения и за това нещо има одобрен протокол от Главно управление "Поземлена собственост". С моя Заповед РД 46-10-40 от 12 май 1998 г. е разрешена частична преработка, засягаща 18 бр. масиви от плана за земеразделяне на площ 1008 дка, в която попадат масиви 45 и 56 в местността "Пелова чука".
Всички лица, подали възражения в срока по § 31, ще бъдат уведомени писмено по реда на ГПК за решението на поземлената комисия. Имотите до регулацията със село Кирово са възстановени във възстановими и съществуващи стари реални граници, за което има издадени скици и решения по чл. 18ж, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. По този начин исканията на собствениците са удовлетворени напълни.
Председателят на поземлената комисия в Хасково е извършил проверка в кметството на селото за издадени неверни доказателствени документи за собственост. Затова е сезирана и прокуратурата. Съгласно чл. 17, ал. 8 от закона заповедта за частична преработка на плана за земеразделяне на землището на село Криво поле ще се обнародва в "Държавен вестник" и ще се обяви на поземлената комисия в селото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Пинчев, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Господин министър, Вие казахте, че била изпращана комисия и е направена частична преработка на плана, че са били допуснати някакви нарушения на закона, за които сте взели мерки и е била сезирана прокуратурата.
Събранието, което стана в Криво поле и на което аз бях поканен, не разбира се по свое желание - хората идваха многократно да ме молят за това нещо, показа едно масово недоволство и най-вече за местността "Къра". Аз съм почти съселянин на хората от Криво поле и знам много добре тая местност. Това е най-плодородната земя в село Криво поле. Трябва да Ви кажа, господин министър, че жителите на Криво поле всички са пред телевизорите и когато Ви слушат, че Вие тук от парламентарната трибуна твърдите, че планът е безгрешен, че всичко е наред, болката на тези хора, горчивината им от Вашата позиция ще е много силна. Хората искат от вас помощ. Аз не съм излязъл тук, за да преча на аграрната реформа, а за да помогна на моите съселяни. Това са прекрасни, честни хора, които не искат чуждото. Би трябвало да бъдете на това събрание, на което съм бил аз, за да чуете гласовете на тези честни селски стопани и да разберете за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! Ако слушахте внимателно, в моя отговор аз подчертах, че се извършва частична преработка на плана за земеразделяне в местностите, в които е установено, че са допуснати нарушения. Смятам, че това е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Следва актуалният въпрос на господин Михаил Райков Миков към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Имах надеждата, че актуалността на моя въпрос ще спадне с близо двумесечния срок, през който господин министърът не намери време да му отговори. За съжаление особено влошаването на климатичните условия през декември и началото на януари изостриха и направиха драматичен този въпрос за оцеляването, чисто физически, на тези хора от моя край, които и сега, към днешна дата - 15 януари, не са снабдени с дърва.
Но тук се появи и следващ въпрос, който аз искам, доразвивайки първия, да поставя, та господин министърът да даде отговор. Защото през целия този период поради, без да се извинявам, мърлявщината на администрацията по отношение на горите и снабдяването на населението с дърва цените се измениха драстично. А след Нова година тези хора, които само в град Кула са 46 слепи, 74 инвалиди и 120 самотни, ще трябва да плащат и ДДС. За да може в края на ноември - актуалният ми въпрос е от 25 ноември, - когато правех среща в региона и питах назначения от Вас управител на държавната фирма "Вида лес" какви мерки спешни е взел - нямаше да Ви занимавам Вас, - той ми каза: "Аз съм шеф на фирма, какво искате Вие от мен?". Чия е тази фирма? Държавно търговско дружество в системата на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Една жена в Периловец - трябва да ходите по събрания, както каза господин Пинчев, трябва да се срещате с тези хора - Вие знаете ли какво ми каза - и аз го видях с очите си: на запустелите къщи са им извадили вратите и черчеветата на прозорците, за да се греят. И това е положението и в Коста Перчево, и в Топловец, в Цар Петрово вече разбрах, че сте снабдили. Но сега извозват и трактори теглят камионите, не може да се изкарва дървесината. Те ми казаха тогава: няма проблеми, и сняг да падне, ние ще изкараме. Не пуснаха хората сами да си нарежат дърва навреме, в "Топливо" не докараха дърва, защото щели да осигурят сечища. Кметът им предложи да предостави там една улица, за да стоварят тези дърва и хората да отидат да си купят.
Това е положението и искам Вашия отговор. Дано той да е свързан и оттук насетне с някакви мерки. Зимата вече ще мине. Или може би очаквате, на когото остане жив през зимата, да не е измръзнал, тогава да му решите проблема с дървата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Своевременното снабдяване на населението с дърва за огрев е един от приоритетните въпроси, стоящи за разрешение пред Националното управление по горите, което е особено важно за планинското население и населението в малките градове и села. Този проблем е важен не само за поставената във Вашия актуален въпрос община, а и за цялата страна.
Снабдяването на местното население с дърва за огрев и дървени материали се осъществява предимно чрез заплащане на тарифна такса на корен и самостоятелно добиване от жителите на съответните селища. За осигуряване на дървата за огрев се заделят дърва от комплектования лесосечен фонд, наречен контингент за местното население. Редът и начините за изготвянето му са подробно описани в чл. 88, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за горите. Необходимите количества за местното население се съгласуват между кметствата и горското ведомство, като самите кметства изготвят списъците на семействата, живеещи в населеното място, горските власти издават позволителни за добив и ползвателите сами добиват необходимите им дърва. За останалите потребители горските форми и стопанства добиват дърва за огрев, които се продават на временните им складове.
Затрудненията по осигуряването на дървата за огрев за 1998 г. в региона и в цялата страна се дължат на започналия процес на реституция на частните гори, което блокира част от лесосечния фонд за 1998 г. Горските стопанства са задължени своевременно да спират сечта в спорните гори и да комплектоват нов лесосечен фонд в държавните гори. За региона и регионалното управление на горите град Берковица изпита известно затруднение именно по тези причини.
Въпреки тези и други затруднения обаче в посочените общини е определен лимит за местното население по искане на общинските им администрации и след това по тяхно искане отново беше отпуснат допълнителен лимит.
Определеният лимит за общините е както следва: община Грамада - 2000 куб. м редовен лимит плюс още 1000 куб. м допълнителен; Белоградчик - 13 000 куб. м редовен лимит и още 12 000 куб. м допълнителен лимит; за Кула - 3000 куб. м редовен лимит и още 2000 куб. м допълнителен лимит.
До момента от необходимите количества дърва за трите общини са добити, както следва: Белоградчик - заявени 11 450 куб. м, осигурени 12 000 куб. м и добити 13 540 куб. м; за община Кула - заявени 5384 куб. м, добити 5395 куб. м; за община Грамада - заявени 2200 куб. м, добити 2360 куб. м.
В заключение може да се каже, че посочените данни дават нагледната представа, че и в трите общини количествата са изпълнени и преизпълнени. В писмо на Държавно лесничейство - Видин под № 439 от 23 декември 1998 г. се потвърждава, че всички лица, които са включени в списъците на кметствата, са задоволени с дърва за огрев. В лесничейството няма постъпили жалби и оплаквания от местното население за това, че не са снабдени с дърва. В писмо на кмета на с. Куриловец и кмета на общината с изх. № 1310 от 22 декември 1998 г. изрично се отбелязва, че дървата са раздадени по списъци на населението и че в кметството не са постъпили никакви оплаквания и населението е задоволено с дърва. Ето ви писмото от общината и от кмета (показва писмото).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Миков, имате право на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Или господин министър, Вас Ви лъжат. Защото аз преди един час отново говорих с хора там на място. И всички тези хубави цифри, които тук ангро говорите, нямат нищо общо с действителното състояние. Да не говорим, че на едни места са давани по един кубик по 3000 лева, другите - по 15 000.
Другата голяма лъжа е, че хората сами си добиват. Не им разрешават да ги добиват, а им казват: ще платите по 15 000 лева, а ние ще ви ги добием. Ако аз искам дърва, не мога да отида да си ги събера.
Цялата тази информация, която Вие излагате, въобще не отговаря на истината. И аз от тази трибуна Ви каня в най-скоро време да минете из тези населени места. В Белоградчик наистина проблемът е решен. Но вижте примерно Грамадската община, вижте Милчина лъка. Там един кубик не е отпуснат. Горският им казал: вие си имате дърва от миналата година.
Да не говорим, че е смешно и цинично да се разчита, че с един кубик или с два кубика дърва по 3000 лева някой може да изкара една зима. Много се говори по медиите за парното и за цените на парното, които се дотират от държавния бюджет. Но преценете сериозността на проблема - колко души в България се греят на парно и колко души се греят на дърва.
Аз мисля, че това е провал - и то злонамерен провал - при снабдяването с дърва тази година. Ами не знаехте ли, че се възстановяват горите? Не знаехте ли, че ще има възражения? Не можеше ли горските на тези, които са пуснали възражения, да пуснат някаква санитарна прочистваща дейност, да извършат тази дейност в тези гори, които имат претенции, и да се урегулира тази дейност, за да имат дърва хората?
Всичко това ме кара, господин министър, да смятам, че там нещата са в голям батак. И от името на своите избиратели, освен че Ви каня да отидете там, искам оставка за несправянето Ви с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Вие много добре знаете процедурата за оставки. Смятам, че моментът не е подходящ да си говорим за оставки.
Аз съм впечатлен от това, което Вие твърдите, че има такова голямо разминаване. Просто не мога да си обясня, обаче, ако мен ме лъжат служителите от горската система, защо получаваме и такива писма от кметовете? И ако вие сте слушали внимателно моя отговор, би трябвало да сте обърнали внимание на това, че кметовете изготвят списъците на населените места и след това тези списъци се предават в горските стопанства. Така че се ангажирам да направя проверка специално по този случай.
Но продължавам да твърдя, че всичко, което е било необходимо, е направено като организация. И въпреки затрудненията, които аз изложих с реституцията на горите, беше подготвен и осигурен лесосечният фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Следва актуалният въпрос на народния представител на Парламентарната група на Демократичната левица господин Петър Башикаров, пак към министъра на земеделието, относно ощетяване на правоимащи собственици от бившето ТКЗС в град Панагюрище.
Имате думата, господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Малка корекция в темата - точното наименование на ТКЗС е "20 април". Допусната е печатна грешка в писмото.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас с въпрос, свързан с проблемите на правоимащите собственици в ТКЗС "20 април", град Панагюрище. Става дума за следното.
Във връзка с ликвидацията на ТКЗС "20 април", както и за стопанисване на държавното имущество на бившето ДЗС, ползвано от ТКЗС-то, с Решение № 100 от 26 юли 1993 г. на Министерството на земеделието е образувано Търговско дружество "Агробиз" ЕОД. Със Заповед № 59 от 15 април 1994 г. министър Георги Танев нарежда на ликвидационния съвет на ТКЗС "20 април" да предостави имущество на "Агробиз" ЕОД, град Панагюрище, на стойност, съответстваща на определените от експерт-счетоводител 37,14 на сто дял на държавното участие в имуществото на ТКЗС.
Председателят на ликвидационния съвет и управителят на "Агробиз" се задължават в срок до 24 април да определят стойностите, съобразно посочения от дипломирания експерт-счетоводител процент на държавното участие и да извършат предаването и приемането на имуществото по опис. Заповедта е изпълнена.
Оказва се, обаче, че в заключението на въпросния експерт-счетоводител е допусната грешка. Така например, част от прираста в периода на съвместното съществуване на ТКЗС и ДЗС в размер на 2 млн. 224 хил. лв. неправилно е определен като държавна собственост и не е предвиден за преразпределение, нещо, което противоречи на чл. 54, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за земята.
Заключението на експерта и цитираната по-горе Заповед № 59 по същество ощетяват правоимащите, защото на практика им отнемат 1 млн. 797 хил. лв., представляващи 37,14 на сто от общия размер на опростените задължения, съгласно Постановление на Министерския съвет № 3 от 18 януари 1994 г.
По този повод до Министерството на земеделието са изпратени множество писма и жалби. Проведени са няколко срещи с отговорните по това време служители, господата Баджаков, Скендеров, Вучков и други.
С проблема лично са били запознати кметът на Панагюрище и ръководителят на Областната земеделска служба в град Пловдив.
Най-после по време на служебното правителство министър Румен Христов подписва Заповед № РД-40-571 от 31 март 1997 г., с която отменя Заповед № 59 от 15 април 1994 г. и нарежда на управителя на "Агробиз" да предаде на лицата, определени от Общото събрание на правоимащите имущество в размер на 1 млн. 742 хил. 980 лв. по цени от 1992 г. Една сума, която по сегашните цени би възлязла на не по-малко сигурно от 200 млн. лв.
Във връзка с изпълнението на заповедта на министър Румен Христов се изпраща и Писмо № 70-00-882 от 24 април 1997 г., подписано от тогавашния началник-управление, господин Цвятко Тихолов.
С идването на новото правителство, неизвестно защо, дейността по изпълнението на заповедта на служебния министър се преустановява. С няколко писма, последното под № 129 от 6 юли 1997 г. правоимащите уведомяват министъра на земеделието, че по вина на управителя на "Агробиз" господин Недко Шопов, бивш председател на ликвидационния свет, заповедта не е изпълнена.
По-същественото е, че има нова Ваша заповед - РД-41-787 от 22 септември, която допълва заповедта на министър Христов. С нея се разпорежда, вместо да се връща имущество на правоимащите, да се заплати неговата равностойност по пазарни цени.
Проблемът е, че на 5 ноември 1997 г. Вие подписвате нова заповед под № РД-41-865, с която отменяте както заповедта на министър Румен Христов, така и Вашата собствена заповед. Изрично разпореждате, че в сила влиза отново Заповед № 59 от април 1994 г.
По този повод моля да ми отговорите, уважаеми господин министър, дали сте в състояние да разрешите възникналата ненормална ситуация и да сложите най-после край на това петгодишно ходене по мъките на правоимащите собственици от бившето ТКЗС "20 април". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата министърът на земеделието господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Башикаров! Размерът на държавното имущество в активите на ТКЗС-тата и другите организации се установява от дипломирани експерт-счетоводители, определени по списък, утвърден от Министерството на финансите и Министерството на земеделието.
Оценката на имуществото на бившето ТКЗС "20 април", град Панагюрище е извършена от дипломирания експерт-счетоводител Кънчо Калинов, чието заключение е: "Делът на държавата в частта "Сума на капитала на ТКЗС "20 април", Панагюрище в ликвидация" е в размер на 9 млн. 379 хил. лв., което представлява 37,14 на сто, в това число 7 млн. 155 хил. лв. "Дълготрайни активи" по преоценена стойност, 2 млн. 224 хил. лв. "Други активи", с произход от прираст на доход за периода 1970 - 1992 г."
Държа да отбележа, че тази оценка е била приета от ликвидационния съвет на ТКЗС-то. Въз основа на оценката до размера на държавното участие със Заповед № 100 от 26.07.1993 г. на Министерството на земеделието, е образувано еднолично търговско дружество с ограничена отговорност "Агробиз", град Панагюрище.
След приемане на Постановление № 3 на Министерския съвет от 18 януари 1994 г., Министерството на земеделието издава Заповед № 59 от 15 април 1994 г., с която задължава ликвидационния съвет на ТКЗС-то в ликвидация да предаде имуществото, съответстващо на 37,14 на сто дял държавно участие на "Агробиз" ЕОД, Панагюрище.
Следват писма, жалби, издаване на заповеди - РД-40-508 от 12 март 1997 г., РД-40-571 от 31 март 1997 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, които са с противоречащо си съдържание.
Цитираната от Вас Заповед РД-40-787 от 22 септември 1997 г. на министерството само допълва т. 2 от предходната заповед от 31 март 1997 г. Поради това в министерството бе изискана цялата документация по случая и бе оставена в сила Заповед № 59 от 15 април 1994 г. на Министерството на земеделието.
Основанията за това са следните. На база Постановление № 3 на Министерския съвет от 18 януари 1994 г., Стопанска банка, град София изпраща до ТКЗС "20 април", град Панагюрище писмо под № 184 от 13 март 1994 г. за увеличаване на капитала му с 4 млн. 676 хил. 700 лв. 55 ст. Увеличението на капитала трябва да бъде разпределено на основание чл. 48, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в процентно съотношение, установено съгласно оценката на дипломирания експерт-счетоводител, която както вече споменах, е била приета от ликвидационния съвет на ТКЗС "20 април". И до настоящия момент не е оспорвано по съдебен ред.
Уважаеми господин Башикаров, в актуалния си въпрос към мен Вие твърдите, че в заключение на експерт-счетоводителя е допусната грешка, поради което налице е противоречие с чл. 54, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Искам да Ви уведомя, че чл. 54 от правилника, както сега, така и в предишната му редакция, никога не е имал ал. 3. Поради това не мога да взема отношение по това Ваше твърдение. Не мога да разбера точно какво искате.
В заключение мога да кажа, че оставането на Заповед № 59 от 15 април 1994 г. в сила е напълно законосъобразно. Правоимащите лица, които имат възражения по оценката на експерт-счетоводителя, могат да отнесат претенциите си пред съда, тъй като министерството няма право да се съобрази с оценка, приета вече от ликвидационния съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин министър. Едва ли най-доброто решение на този проблем е отнасянето му до съда, тъй като целият проблем е създаден вследствие на грешка по административна линия. Констатирано е, че грешката е извършена от въпросния експерт-счетоводител. Той е допуснал тази грешка. Следователно в правомощията на министерството е да се коригира тази грешка и да се възстанови справедливостта.
Аз си позволявам, господин министър, да Ви предложа, ако Вие все още смятате, че има неизяснени въпроси по процедурна и по правна линия, да назначите едно ново разглеждане на проблема на място, в гр. Панагюрище, с участието на представители на министерството, на правоимащите и, естествено, на "Агробис", като всички правоимащи се запознаят с резултатите от едно такова разглеждане, за да се сложи край на този въпрос. Сигурно знаете, че поради това, че проблемът все още не е закрит, там все още не може да се ликвидира дейността на тричленката, тя продължава да работи. Затова мисля, че е по-разумно и по-справедливо този въпрос да се реши по административна линия, още повече че Вие веднъж сте го решили в този план. Вие веднъж сте го решили и след това сте отменили Вашето собствено решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Башикаров, аз приемам Вашето предложение, макар че не съм сигурен дали едно посещение на място ще удовлетвори напълно правоимащите, тъй като оценката на експерт-счетоводителя, както вече казах, е потвърдена и приета от самия ликвидационен съвет. Миналата седмица имах среща с представители на тричленката и пред тях съм поел същия ангажимент - една комисия ще отиде на място, ако не може да бъдат променени нещата, просто да обясни на хората и да се свали, ако има, напрежението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Питане към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народната представителка Донка Дончева относно защита на интересите на българските оризопроизводители и потребители.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Независимо от това, че отговорът се забави изключително много - той мисля, че беше пуснат на 10 октомври м. г. - актуалност все още по този въпрос в страната има.
Трябва да кажем, че тази година нашите производители приключиха с добри резултати от оризовата реколта. От съществуващите обработваеми 200 хил. декара площи сега се сеят 38-40 хил. декара, които бавно нарастват в последните 2-3 години. У нас се консумират 50 хил. тона ориз годишно, а се добиват около 10 хил. тона. Това е една пета от потреблението. Би могло да се вдигне производството на ориз, но скъпите производствени разходи - главно водата - започнаха да отказват производителите.
Необузданият внос е основната причина, обаче. От 2-3 години за сметка на българските оризопроизводители огромни партиди с изтекъл срок на годност, с висока чупливост на зърната и различни вредители заливат пазара. Хората, с които общуваме - в Пловдив, както е известно, е представителството на Съюза на оризопроизводителите - те ни съобщават, че там след кулинарна обработка, обаждат се граждани, вкусовите качества на така цитирания ориз, на така продавания ориз са влошени.
Обедняването на българите, обаче, ги принуждава да купуват некачествен, но евтин вносен ориз. Тези ниски продажни цени се постигат само при деклариране на ниски цени, върху които се заплаща данък добавена стойност и митническите сборове. Но като се включат реалните разходи към тези цени - мита, такси, транспорт и други - тези цени не са възможни. Красноречив е примерът с египетския ориз, който пристига в Пристанището - Варна, обмитяван при цена 150 - 200 дойче марки за тон, а от Пристанище - Александрия, 340 долара за тон.
Сериозен е проблемът с внос на ориз от Европейския съюз, където заради субсидиите на държавите се обявяват безкрайно ниски цени за обмитяване. Гърция внася у нас с една цена за обмитяване 80 долара за тон, а той в действителност струва 700 долара за тон, като субсидията се поема от държавата, което правят в рамките на Европейския съюз.
Това, разбираме всички, са загуби за бюджета на нашата страна, неправомерни печалби за прекупвачите. Но в това време оризарните изкупуваха продукцията през 1998 и 1997 г. с базисна цена 230 долара за тон. Миналата година се върнаха много непродадени количества на производителите, които затрудниха реализацията, влязоха във връзка с контрагенти от Турция и т. н. да търсят реализация на пазар. Но трябва да кажем, че в този период сега, когато е влажно времето, обработката, шлифоването на ориза и съхраняването и подсушаването му отнемат и калкулират много големи разходи - по 500 долара на тон за нашите кооперации, които са производители. Така че и при цената, по която се изкупуваше в началото на сезона - 400 лв. за килограм, тя също е недостатъчна, тя е непосилна за изкупуващите фирми.
Неотдавна бях на посещение в една от големите кооперации в страната, кооперация-гигант, сяла няколко хиляди декара. Там ни съобщиха, че влезли в контакт и предали на Пазарджик ориз на килограм по 250 лв., а в последните месеци цената е паднала още повече.
Знам, че проблемите засягат работата и на другите ведомства, в момента страната е с друг митнически режим след подписване на договорености с ЦЕФТА, но въпреки всичко грижата на министерството, на аграрната форма, на земеделието е определена.
Затова питането е свързано с това: какви мерки бихте могли да цитирате да вземем по отношение на подобряване политиката за българските оризопроизводители, уважаеми господин Върбанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, въпреки че се забави отговорът, той наистина продължава да бъде актуален. През последните години производството на ориз в страната рязко намаля и за задоволяване на вътрешните потребности са необходими значителни количества от внос. Средногодишното потребление е от порядъка на 35 - 40 хил. тона.
Най-ниско производство на ориз в страната е регистрирано през 1995 г. - 5 хил. тона, когато са внесени най-големите количества от 1990 г. насам - 50 хил. 950 тона.
По данни на Съюза на оризопроизводителите, през 1998 г. в страната са засети 36 хил. и 500 дка с ориз, от които се очаква производство на олющен ориз около 9 хил. тона. Въпреки че във Вашето питане не са посочени конкретни доказателства за безконтролно внесени количества и за фирми, които нарушават митническия режим на страната, бих искал да Ви информирам за следното.
Министерството, чрез Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, извършва контрол с цел предотвратяване на трансгранично пренасяне на вредители по растенията и растителните продукти, а Националната инспекция за контрол над зърното и зърнените фуражи - контрола на качеството съгласно изискванията на Българския държавен стандарт.
В началото на м. август т. г. в министерството постъпи преписка на фирмата "Кремер - София" ООД, притежаваща 51 на сто от акциите на "Българска оризарна" АД - гр. Пловдив, с молба за съдействие за пресичане на вноса на ориз по занижени митнически облагаеми стойности и продажбата му на вътрешния пазар без фактури и ДДС.

С писмо № 70-00-30-10 от 20 август 1998 г. министерството е сезирало Главно управление "Митници" и Главно управление "Данъчна администрация" към Министерството на финансите.
По повод Вашето питане министерството поиска официална справка от Главно управление "Митници" за извършен внос на ориз на територията на страната за 1998 г. Общо внесеното количество е 23 762 тона, в това число: неолющен ориз 1715 тона, олющен ориз 17 794 тона и други видове - 4252 тона.
Износът на ориз и оризова арпа, българско производство, до 30 септември 1998 г. по данни на Националния статистически институт е в размер на 4729 тона. Най-големият внос през 1998 г. на олющен ориз е от Египет - 11 030 тона, което представлява 62% от общия внос на олющен ориз и е внесен основно от фирмите: "Армада" - 5632 тона; "Истаблишмънт" - 2695 тона и "Джеар груп" - 1000 тона, при най-ниска декларирана цена от около 131 щ.д.
В периода на осъществяване на посочения внос официалните борсови котировки на цената ФОБ на египетския ориз при фракция 6 процента е 397 щ.д. за тон, а ориз - реекспорт от Гърция - 346 щ.д. При платени мита и ДДС вносният египетски ориз следва да формира цена на едро 652 щ.д. за тон. Или 1088 лв. при курса на долара 1668 лв., която не застрашава вътрешната цена.
По данни на Сапи цената на дребно в този период за килограм ориз варира от 1100 до 1200 лв. за килограм.
В действителност, както се вижда от посоченото, внесеният от Египет ориз е с по-ниски митнически стойности. Министерството е изпратило писмо до Министерството на финансите Главно управление "Митници" за извършване по официален ред на проучване за действителната износна цена на ориза от Египет, след което при наличие на злоупотреби да бъдат предприети съответните мерки. Дадени са указания до началниците на районните митнически управления, в т.ч. и за търсене на съдействие от данъчните органи във връзка с отстраняването на горепосочените слабости.
Останалите страни-вносителки с регистриран по-голям внос са Гърция, Индия, Китай, Турция и Тайван.
Във връзка с вноса на субсидирани земеделски стоки от Европейския съюз - тук изключително актуален е въпросът за Гърция, в т.ч. и за ориза - Главно управление "Митници" е внесло в Техническия комитет по митническо остойностяване в Брюксел съгласувано предложение за преразглеждане на Коментар 2.1. - "Стоки, обект на експортни субсидии и поощрения" с мотиви, продиктувани от неблагоприятните за нашата страна последици. За съжаление, това предложение не бе прието в Брюксел.
Госпожо Дончева, искам да Ви уверя, че министерството, съгласно своите правомощия прави необходимото за подпомагане на земеделските производители, в т.ч. и на оризопроизводителите. Поддържаме преки контакти със Съюза на оризопроизводителите в страната и считам, че е създадена една добра координация за решаване на възникващите проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Аз се отказвам от уточняващите въпроси, тъй като в отговора са коментирани всички възможности за решаването на въпроса. Какъвто и въпрос да изведем сега, самоцелно да поставям въпроси - аз се отказвам от тази възможност, не е нужно. Може би ще си позволим по-късно да проконтролираме резултатите от взетите мерки.
Аз благодаря за точния и обективен анализ, който е направен на ситуацията. Надявам се, че съществуват резерви. В писмото на производителите към Вас, в т. 3, се съдържат някои мерки, които в рамките на вашето министерство, господин министър, Вие можете да вземете. Няма да занимавам изцяло народното представителство с това. Считам, че във Вашия отговор се съдържаха тези ангажименти. И като се надявам, че ще дадем своя принос, за да подобрим състоянието на контингента българи, които работят в земеделието в този сложен отрасъл аз благодаря от тяхно име и пожелавам резултатна работа в осъществяването на тези намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Питане към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Христо Стоянов относно политиката на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа в областта на напояването през 1999 г.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
Аз бих казал няколко думи в началото за актуалността на проблема и която актуалност ме задължи да поставя това питане още през месец ноември.
Те са три неща: че през 1998 г. сме засели есенници с 2,5 млн. дка по-малко и вместо 10-12 млн. дка да сме изорали дълбока оран, сме изорали в порядъка на 6 млн. Това е сериозна предпоставка за добиви през 1999 г. от пролетните култури.
И на трето място е това, че според световни и наши аграрници за условията на нашата географска ширина устойчиво развитие на земеделие е възможно при едно задължително обстоятелство - голяма степен от земята да бъде поливна.
В самата програма на правителството "2001" е казано - цитирам - "устойчиво развитие на българското земеделие". И в тази връзка добавям още, че през последните 10 години непрекъснато намаляват площите на поливане и ако те през 1990 г. са били около 9,5 млн.; през 1996 г. - около 6,5 млн. годни за поливане, то в последните три години непрекъснато и много чувствително полетите площи намаляват. През 1996 г. от 900 хил. дка спадат на 400-450 хил. дка. През миналата година те са били около 300 хил. дка. Това са данни взети от Националния статистически институт.
Получава се така, че от толкова, все пак по експертна оценка, милиони декара годни, а не по-малко от 2,5 млн. абсолютно годни за поливане, са полети, както казах, през 1998 г. едва - повтарям - 300-350 хил. дка. Ако направим сметка само за тези площи, които са били годни за поливане, води до една сериозна загуба - над 70 млрд. лева. Когато съм изчислявал тези 70 млрд. лева съм имал предвид основни култури - в случая слънчоглед и царевица, и съм коригирал много. Реалното е далеко над 100 млрд.
В тази връзка задавам това питане - отчитайки затрудненията, които сме имали през 1998 г. за изораване и засяване, какво ще направим през 1999 г., за да изпълним задълженията си и да осигурим зърнения баланс?
Дали министърът на земеделието ще се ангажира в този смисъл и да даде една прогноза какво ще полеем през 1999 г. и по-конкретно царевица и слънчоглед, които заемат около 10 млн. дка?
Повтарям, че опитът в последните три години ни показва, че непрекъснато намаляват тези площи. В същото време в самата "Програма 2001" на правителството се казва - цитирам - "правителството ще реши редица проблеми още през 1997 г. с цел създаване на условия за функциониране и развитие на земеделието при валутен съвет". И по-нататък - задължително създаване на благоприятни условия за напояване на земеделските култури.
Ето това е моето питане, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, поставените от Вас въпроси са важни и ръководството на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се отнася с необходимата загриженост за тяхното решаване.
Българското земеделие и в частност поливното земеделие може да бъде ефективно в условията на частна собственост върху земята и средствата за производство. На тази основа е изградена и аграрната политика на правителството. За създаването на устойчиво и конкурентно земеделие министерството разработи стратегия за развитие на поливното земеделие в България.
В отговора си ще посоча практическите мерки, които министерството ще предприеме при подготовката и провеждането на поливния сезон за 1999 г.
Ние считаме, че създаването и регистрацията на сдружение на водоползвателите и поемане от тях на управлението на вътрешноканалната и разпределителната мрежа, а на по-късен етап и на части от цели напоителни системи е ключовият елемент за възраждане и възстановяване на напояването в България. В този контекст е и съвместният проект на министерството и Световната банка за преструктуриране на напояването в България.
Министерството подготви и проект на Закон за водните сдружения, който е залегнал като приоритетен закон в "Програма 2001" на правителството на Република България.
През 1999 г. ще се осъществи прехвърляне на управлението и експлоатацията на вътрешноканалната мрежа на регистрираните по действащата в момента нормативна уредба сдружения на водоползвателите. Ще продължи обединяването на вече съществуващите сдружения с доказана дейност в по-големи технологични обединения и организации. Предоставяне на възможност на сдруженията да ползват кредити за възстановяване и подобряване на ползваните от тях съоръжения.
През 1997-1998 г. осем сдружения на водоползватели бяха кредитирани от Световната банка за възстановяване на част от хидромелиоративните им системи и съоръжения. През 1999 и 2000 година тази възможност ще бъде разширена.
Досега влаганите в хидромелиорация инвестиции са насочвани към: реконструкция и основен ремонт на обекти в райони, където преобладава гравитачно напояване и поливането икономически ще е по-изгодно за водоползвателите; реконструкция и основен ремонт на потенциално опасни обекти; реконструкция и основен ремонт и ремонтно-възстановителни работи по вътрешноканалната мрежа; ремонт и възстановителни работи на обекти с общонационално значение; продължаване на строителството на обекти, започнали от минали години, след преоценка на тяхната икономическа целесъобразност.
По инвестиционната програма на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за 1999 г. са предвидени средства в размер на 10 млрд. 163 млн. лв., разпределени: за основен ремонт - 5 млрд. 293 млн. лв., строителство и реконструкции и проектопроучвателни работи - 4 млрд. 870 млн. лв. Освен тези средства, за експлоатация и поддръжка на обекти с общонационално значение и охрана на хидромелиоративни обекти са предвидени средства в размер на още 5 млрд. лв.
През 1999 г. цената на водата и таксата ще бъдат определени още през м. февруари. Това ще даде възможност на всеки земеделски производител да направи преценка колко ще му струва напояването и дали ще спечели, ако полива. С оглед пълната прозрачност при ценообразуването цените на водата и таксите за 1999 г. ще бъдат приети и утвърдени от колегиума на министерството, както това беше направено през 1998 г.
Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа чрез своите консултантски служби по места - "Напоителни системи" ЕАД и Института по хидротехника и мелиорация, София ще предоставят безвъзмездно на земеделските производители помощ относно режима на напояване и ползата от напояването на различните видове култури. За цялостното преструктуриране на напояването в България по "Програма 2001" министерството предприема мерки, с които стопанисването и управлението на хидромелиорационната структура ще бъдат предоставени на организациите на водоползвателите, които са изразили такова желание. След преоценка ще бъде предприето и отписването на неефективните и неизползваеми хидромелиоративни съоръжения чрез бракуване за сметка на държавата. Ще продължи съхранението и опазването на временно използваните хидромелиоративни фондове и ще бъде извършено преструктуриране на "Напоителни системи" ЕАД.
В заключение, уважаеми господин Стоянов, смятам, че осъществяването на предвидените мерки от министерството за поливния сезон 1999 г. ще създадат благоприятни условия за напояването на земеделските култури.
Накрая бих желал да коментирам по-подробно поставения от Вас въпрос защо непрекъснато намаляват напояваните площи. Вие посочвате, че това е тенденция от 1996 г. Тази тенденция на намаляване започна още през 1989 г. През последните години напояваните площи се запазват по декари. Така през 1995 г. те са били 421 хил. дка, през 1997 г. са били 424 хил. дка, през 1998 г. са 418 хил. дка. Както отбелязахте и Вие, площта през 1996 г. е двойно по-голяма.
На какво се дължи обаче тази разлика? През 1996 г. държавата осигурява в бюджета 200 млн., или равностойността на 3 млн. щатски долара за заплащане на хидромелиоративната такса за напояване. Заделените средства са използвани за заплащане на консумираната електрическа енергия, включително и в райони с висока себестойност на водата. Освен това тогавашният изпълнителен директор на "Напоителни системи" ЕАД поставя условие да бъдат поляти минимум 20 на сто от главните поливни площи. Естествено е да се изпълни това условие, осигуряващо заплатите на всеки клон. Така вместо напояваните декари се записват поливодекари. Разликата е съществена. Както е известно, поливодекарите представляват сумата от площите, напоявани при всяка поливка. И тъй като някои култури се напояват два, три и повече пъти, с толкова се увеличава и размерът на общо напояваните площи. В това можете да се уверите и Вие самият, ако разделите подаваните водни маси на напояваните декари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Върбанов.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър Върбанов, онова, което дадохте за това, което се прави в разработването на стратегия, аз съм го дал и в моето питане като една положителна оценка за крачката, която се прави в това важно направление за българското земеделие.
Но аз се притеснявам за 1999 г., което казах в началото, и затова ще спра вниманието Ви на два уточняващи въпроса.
Считате ли за нормално през последните години да се напояват само 300-400 хил. дка земя? Господин министър, в напоителната система работят 3700 души. Тяхната годишна заплата е около 9,5-10 млрд. лв. Около 30 хил. лева струва напояването на 1 дка, а добивът от 1 полят декар, който може да се получи, може да даде 10-15 хил. лв. А ние даваме за тези 3700 души 30 хил. лв. И към всичко това като добавим този състав, като добавим тези 22 клона, като добавим собствеността на 170 язовира, като добавим цялата тази организация на "Напоителни системи" и "Водно стопанство", "Водинвест", който извърши инвестиции за 10 млрд. лв. с един състав от 150 души чиновници, а господин Софиянски с много по-малък състав направи през 1998 г. инвестиция в София в строителството, в подобряването на пътищата, пет пъти повече, и да добавим "Водпроект" и другите организации...
Моята сметка е следната, господин министър, че стойността, че дълготрайните активи, които има АЕЦ "Козлодуй" и който дава повече от 45 на сто от електроенергията, с която произвеждаме, осветляваме се, отопляваме се, правим бизнес, толкова и малко повече са дълготрайните активи на всички тези системи. И да поливаме само 4-5 на сто?! Няма ли виновник?
И второ. Каква е причината до днес да не се предаде на водоползвателите нито 1 км от каналната мрежа на системата за напояване? Вие разполагате и с материала на Института по хидротехника и мелиорации, вие разполагате с чудесния материал на Мохамеди - един човек, който направи стратегия на Турция и от 5 години Турция стана една модерна държава в земеделието, с поливно земеделие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, от минута и половина Ви моля да прекъснете, тъй като изтече времето.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Приключвам. През 1998 г. трябваше да приватизираме 30 на сто, 60 на сто трябва да приватизираме през 1999 г. А Вие самият казвате, че без това нищо не може да стане. Защо нямаме нито 1 км приватизиран канал, предоставен на водоползвателите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, ако сте слушали внимателно моя отговор, би следвало да забележите, че Ви говорих за преструктуриране на "Напоителни системи" ЕАД, което значи, че ще има съкращение на персонал, което значи, че ще има промени в организацията на работата. Смятам, че с това отговарям и на двата Ви въпроса.
Проектът със Световната банка и това, което Вие казахте за проекта в Турция, почти същият проект е разработен и за България. Ние вече сме започнали да работим по този проект. Не може с магическа пръчка обаче да се разрешат толкова сложни проблеми, защото наистина дълготрайните активи на "Напоителни системи" ЕАД са много големи и всичко това нещо е правено с държавни пари, с пари на данъкоплатците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Стоянов, да изразите отношението си към отговора на господин министъра.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви за отговора, господин министър! Аз и в началото казах, че съм обезпокоен и още един път го повтарям. И от отговора, който ми дадохте, съм обезпокоен още от нещо, че Вие казахте, че ще насочите вниманието за поливане на площи с гравитачно напояване. И е логично, защото е най-евтино.
Но направете елементарната сметка - над 60 на сто поливните площи са в Северна България, а само 5 на сто са тези, които са с гравитачно напояване в Северна България. А 75 до 80 на сто са производствата от царевица, слънчоглед, боб и други. Повтарям, над 75 на сто. Това е вашият справочник, ще го видите - от царевица и маслодаен слънчоглед. И вие няма да поливате там! Това ваше решение ме безпокои. Знам, че е по-скъпо, но трябва да излезем от това положение.
И понеже ми казвате нещо, господин министър, с което в определена степен поставихте под съмнение и компетентността ми, в това число, че искам да толерирам 1996 г., ще Ви кажа следното. Господин министър, данните, които съм взел, са от Националния статистически институт. От 1991 г., господин министър, методиката на вземане на данни е една и съща, една и съща е и за обработката. Ако не е вярно това за 1996 г. за 900 хил. дка с три пъти, искам да Ви кажа, че тези 300 хил. дка трябва да ги намалите три пъти по същия начин, защото 900 и 300 са определени по събирани данни по един и същи начин и по един и същи начин са обработвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, времето Ви изтече.
ХРИСТО СТОЯНОВ: И това ме притеснява, за да Ви кажа още един път благодаря за добрия отговор. Но в същото време Ви моля: така, както е предвидено в предложенията на този голям експерт, махнете я тази шапка, дайте ползването на водата на водоползвателите. Тези са само смукачи на държавни пари!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. И Ви моля да не злоупотребявате с моите права и моето търпение.
Актуален въпрос към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова от народния представител Иво Атанасов относно действията на българската дипломация за връщане на История славяноболгарская в България.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! Миналата година на 10 януари привърженици на СДС се тълпяха в Народното събрание, за да зърнат следите от погрома, който най-достойните от тях нанесоха не само на сградата, но и на духа на българския парламентаризъм. В същото време други българи извиха огромна опашка пред Националния исторически музей преди той да бъде превърнат от вашето правителство в Боянски, за да зърнат нещо наистина свято - Паисиевата история, и да се сбогуват с нея като с частица от себе си. Те приличаха на Самуиловите войници, ослепени от Василий II Българоубиец. Покъртителната гледка не трогна нито президента, нито правителството. Историята бе транспортирана до територията на Гърция.
Аз зная вашата позиция, че ние, българите, или някой от нас сме били откраднали книгата на Паисий.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Вие я откраднахте.
ИВО АТАНАСОВ: Как може един народ да краде собствената си история, господин П. Ляков? Такава мисъл може да формулира само онзи българи, чието сърце е синьо. Народите ревниво пазят своите светини, каквато за нас несъмнено е История славяноболгарская. Ето, гърците и до днес не са съгласни Звездата от Вергина да влезе в държавното знаме на бившата Югославска република Македония, макар и южните ни съседи да са богати с много символи. И са прави, така се пазят историческите знаци. А българското правителство иска да ни внуши, че сме си откраднали историята. Крали са други държави, например Великобритания, където се намират стотици културни ценности, заграбени от Гърция. Но нямам впечатлението, че Вашият колега Робин Кук, който се обръща към Вас с топлото "Надя", и може би с право, та, нямам впечатлението той да е притеснен от това, че държавата му е крала. Нито пък съзирам намерение краденото да бъде върнато. Защо тогава ние сами се отказваме от своята светиня?
В търсене на отговора съм готов да приема, че вие, седесемократите, сте против кражбите. Може би просто защото вземате проценти и смятате кражбата за нещо нелепо. Приемам това. Но когато изпращаше Историята в Гърция, правителството уверяваше, че предприема тази болезнена стъпка, за да може утре да върне Историята в България по легален път. И въпросът ми е какво прави българската дипломация за решаването на този безспорно сложен проблем? Кога, госпожо министър, ще имаме Паисиевата история отново в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, госпожо министър.
Аз мисля, че беше Отец Паисий, а не е Паисий. Но нищо!
ИВО АТАНАСОВ: Аз не се обръщам към него!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Бих желала да отговоря на този въпрос не само като министър на външните работи и представител на изпълнителната власт, но и като българин. Считам, че по този начин трябва да подхожда всеки от нас, когато говори, както Вие подчертавате, за една българска светиня, каквато е Паисиевата "История славяноболгарская".
Още във формулировката на въпроса той основателно е определен като безспорно сложен въпрос. Позволете ми да уточня, че Историята не бе върната на Гърция, а на манастира "Св. Георги Зограф" - мястото, където тя е била съхранявана в продължение на столетие. Всъщност там е оставена Историята и от Отец Паисий. Това стана на церемония в Националния исторически музей на 12 януари 1998 г., когато президентът господин Петър Стоянов предаде ръкописа на архимандрит Амбросий, игумен на манастира. Средствата за масова информация отразиха тогава обстойно полемиката, която се разви сред българската общественост. Излишно е да се връщаме към нея. Както вече нееднократно бе подчертано и от президента господин Петър Стоянов, това бе един морално-етичен избор. С този жест утвърдихме българския характер на манастира "Св. Георги Зограф". Решението бе продиктувано и от стремежа на България да докаже принадлежността си към европейските норми на цивилизовано поведение, като демонстрира отговорно отношение към културно-историческите ценности. Това е израз на самоуважение и преклонение към собствената ни история, която безспорно е част от европейското културно наследство.
И отново на въпроса. Ако не беше открадната История славяноболгарская, нямаше да се налага тя да бъде връщана. Нашето духовно историческо наследство ни принадлежи и нямаме нужда да го крадем най-малкото от самите себе си, както подчертахте и Вие. То ни принадлежи не защото някой някога го е откраднал или тайно изнесъл, а въпреки този факт. Нашата История ни принадлежи, защото поколения наред са израснали с образа на Хилендарския монах и светец Паисий. Историята на България е наша и никой не може да ни я отнеме, все едно къде се намира тя. Може би тук е и мястото да напомня, че по инициатива на Народната библиотека съвместно с Университетското издателство бе осъществено уникално факсимиле-издание на зографския ръкопис на Историята, чийто сигнален екземпляр беше връчен на президента по време на честването на 120-годишния юбилей на библиотеката. Междупрочем, Вие присъствахте и на връчването.
Въпросът има и правен аспект, който България не може да пренебрегне. Според чл. 105 от Конституцията на Република Гърция Атонският полуостров е съгласно своя старинен привилегирован статут самоуправляваща се единица на гръцката държава, чийто суверенитет там остава непокътнат. В духовно отношение Света гора се намира под непосредствената юрисдикция на Вселенската патриаршия.
Освен това, България е подписала Конвенцията за мерките, забраняващи и предотвратяващи незаконния внос, износ и предаване на правата на собственост върху културни ценности и ангажименти. Според чл. 7, т "б", I, държавите-участнички в конвенцията, забележете, се задължават да забраняват внасянето на културни ценности, които са откраднати от музеи, религиозен или светски исторически паметник, или подобно учреждение на друга държава-участничка в настоящата конвенция, след излизането от сила на настоящата конвенция в заинтересованите страни при условие, че такава ценност се числи в описа на предметите, принадлежащи на дадената институция.
Искам да ви уверя, че българските монаси на Света Гора, духовното ръководство на Светата общност, както и гръцкото правителство, оцениха по достойнство връщането на ръкописа в Зографския манастир. Вярата на монасите от Зограф в българските институции бе възстановена. При връщането на ръкописа на манастира пред ръководството на Светата общност бе подчертано голямото духовно значение, което има Зографския манастир за българския народ. Още тогава бе изразено нашето желание ръкописът да гостува в България.
Искам да подчертая, че, подчинявайки се на духовните си канони и правила, хилядолетната история на Света Гора засега има един-единствен прецедент, при който Светата общност на Атон даде своето разрешение предмети и църковна утвар да напуснат територията на Света гора, за да бъдат изложени пред широката публика.Този прецедент беше свързан с честванията на Солун, обявен от Европейския съюз през 1997 г. за културна столица на Европа.
За да гостува "История Славянобългарска" у нас, ни е необходимо съгласието на Монашеското братство на Зографския манастир, Светата общност на Атон и гръцката държава. Уверявам ви, че Министерството на външните работи има постоянната грижа да работи за създаването на такива условия, които биха направили възможно получаването и съгласието на тези три институции.
Фактът на кражбата обаче, защото нека не забравяме, че става дума именно за незаконно придобиване, господин Атанасов, прави трудно постигането на така желаното бързо решение. Трябва да мине време, за да зарасне раната, отворена от това криминално деяние, подбудителите на което, меко казано, са ви добре известни. Учудвам се, че актуалният Ви въпрос дори и бегло не споменава подбудителите и извършителите на това престъпление. Вие ме питате как да върнем Историята този път по легален начин, с което фактически признавате нелегалният начин, по който ръкописът е напуснал Света гора. В това отношение бившият шеф на разузнаването е много по-откровен от Вас и в неотдавнашно свое интервю той признава нелегалното изнасяне на Историята от манастира чрез вземането, цитирам: "на специфични мерки". Това също в прав текст означава кражба.
Въпреки тези тъжни констатации, вярвам, че когато говорим за проблемите на Зографския манастир, трябва все пак да имаме и малко национална отговорност и да не се поддаваме на политически спекулации, а да се опитаме да направим онова, което подхожда на България като цивилизована европейска страна, като държава, която може да зачита нормите, които са общоприети в целия свят. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо министър! От една страна, съм доволен, че отговаряте на въпроса ми не само като министър, но и като една българка. Макар че тъкмо като българка, Вие дори и да искате не можете да видите Историята на Паисий, защото на Атон не се допускат жени. Като българка Вие успяхте да ме разчувствате, но като министър не можахте да ме задоволите. Отговорът Ви е доста объркан. От него останах с впечатление, че едва ли не аз съм организирал донасянето на Историята в родината. Това само може да подхрани моето себеуважение. Коригирате ме, че не сте върнали Историята на Гърция, а на манастира "Св. Георги Зограф". Същевременно цитирате гръцката конституция, според която атонският полуостров е единица от гръцката държава и че гръцкият суверенитет там е непокътнат.
При това положение продължавате ли да твърдите, че нашата История не се намира в Гърция? От отговора Ви става ясно, макар и да не бе казано директно, че Историята никога повече няма да се върне за постоянно в България. Вие не можете дори да уредите нейното временно гостуване. Очевидно целта на миналогодишното Ви упражнение остава непостигната, но това се казва външнополитически неуспех. А премиерът Костов заяви, че Вие трябва да говорите на висок глас за своите успехи.
Съжалявам, че ще го кажа, но нас не ни искат нито в Европейския съюз, нито в НАТО, нито в Шенген, нито ни вадят от негативния списък, нито премахват визовия терор. Вие имате един-единствен успех - това е, че съпругът Ви купи за 1 млн. 200 хил. долара гаража и автосервиза на ЦК на БКП без да се бои от комунистическият дух, който витае в него. Това е Вашият успех и Вие за него можете да говорите. Всичко останало е дипломатична, но не и дипломатическа игра с думите. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Атанасов, слушах Ви много внимателно и си мислех, че наистина, докато дъвчехте дъвката, докато Ви отговарях за Паисиевата История, вероятно това има връзка нещо с културата на България, действително сте прав.
Разбира се, Вие не сте го организирали, но умело го премълчахте.
И на въпроса Ви: кога наистина България ще стане равноправен член на Европейския съюз и на всички останали международни организации - ще ви отговоря много просто: когато започнете да правите разлика между "законосъобразно" и "целесъобразно".
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Много елементарно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Михайлова.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев от народния представител Лютви Местан относно изкупуване и изплащане на тютюн реколта 1998 г.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Независимо от факта, че актуалният ми въпрос отлежа в деловодството на Народното събрание вече два месеца и половина, той за съжаление не е загубил своята актуалност.
Защото, уважаеми господин министър, изправени сме пред незапомнено в близката история на тютюневия отрасъл забавяне на старта на изкупуването на произведените количества тютюни. За десетки хиляди семейства този факт се превръща в истинска трагедия, и едва ли Ви казвам нещо ново, защото за тях тютюнът е единствен поминък и те получават възнаграждение за труда си веднъж годишно.
Кой губи и кой печели от забавянето? Смятам, че губят и тютюнопроизводителите, и държавата. Но има една малка категория хора, които определено печелят, и това е групата на каналджиите на хора. Забелязва се една странна и твърде обезпокоителна закономерност - всеки път, когато има криза или проблеми по изкупуването на тютюните, се засилват легалните и полулегални скрити форми на миграция за съжаление по посока на чужди страни.
В югоизточните Родопи вече сме изправени пред тъжната картина на напълно обезлюдели села. Този факт заедно със заложения в Закона за тютюна специален режим на котиране на производството и изкупуването превръщат тютюна не само в пазарна, но и в стратегическа суровина, по която държавата в лицето на изпълнителната власт има своите неотменими задължения.
Известно е, че през 1998 г. са произведени приблизително два пъти по-малко количества тютюни, отколкото през 1997 г. и тютюнопроизводителите очакваха, че едва ли ще има проблеми по изкупуването и изплащането на тези два пъти по-малко произведени количества. За съжаление се получи точно обратното.
Особена тревога буди фактът, че само в Югоизточните Родопи има около 2 хил. тона тютюни, главно произход "Джебел-басма", които не са и договорирани, което е в нарушение на чл. 11 от Закона за тютюна.
Понеже основен купувач на близо 90 на сто от произведената продукция е "Булгартабак", на който Вие сте принципал, моят актуален въпрос към Вас е: какви са причините за забавянето на кампанията по изкупуването и готов ли сте да дадете ясни гаранции, че в оставащите два и половина месеца до крайния срок ще се изкупят всички произведени количества тютюни, в т. ч., забележете, и недоговорираните. Защото ние смятаме, че е нужно по тях да се намесва Фонд "Тютюн", тъй като общото количество произведени тютюни е под отпуснатата квота.
Очаквам с нетърпение отговора ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
Давам думата на министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Всичките пъти, когато трябваше да отговарям, аз бях тук, но просто времето не стигна. Аз бях така добър да се срещна с Вас и част от вашата парламентарна група, за да обсъждаме въпроса. Затова не Ви прави чест да политизирате въпроса. Вие го политизирайте - ние ще изкупуваме тютюна.
Тютюнът, както знаете, по закон се изкупува до 31 март и аз оттук, от това място, гарантирам, че "Булгартабак" ще изкупи всичкия тютюн, за който е поел ангажимент да изкупи. Вече са изкупени 3 хил. тона ориенталски тютюн.
Ще има периодични срещи с кметовете. Първата е през следващата седмица. Има дежурен телефон, който "Булгартабак" е обявил - 981-60-77. Да го чуят всички тези, които продават своя тютюн, да сигнализират за нередности.
Проблемът не е в "Булгартабак", тъй като миналата година - аз мога да ви цитирам - "Булгартабак" е изкупил много повече от договорираното количество. Изкупил е това, което е договорирал, плюс още 924 т. ориенталски тютюн именно от такива фирми, които също са на пазара и не изпълняват своите ангажименти. Ще ви кажа кои са тези фирми: "Проминвест", "Финком", "Джебел-сервиз", "Златен лист" - Петрич, и т. н.
Аз съм предложил в новия закон да има текст, според който да се отнемат лицензите на такива фирми, които не купуват договорените количества. Защото утре "Булгартабак" също ще стане частен. Тогава кого ще питаме? Значи трябва да има ред.
Факт е, че "Булгартабак" изкупи много повече тютюн, отколкото му трябваше миналата година, тъй като трябваше да се реши социалният проблем. Този тютюн трябва да се продаде, да се преработи на цигари, те да се продадат, за да има достатъчно средства.
Аз ви казвам, че в рамките на законовия срок "Булгартабак" ще изкупи всичко, което е договорирал. Има осигурени пари и през цялото това време "Булгартабак" ще поддържа връзка с всички кметове и тези, които предлагат тютюн, за да следим дали няма нередности.
Само за сведение искам да ви кажа, че реколтите в Гърция и Турция също са с около 35 - 40 на сто по-ниски. Но това вече е друг въпрос.
За мен е много важно да бъдат направени колкото се може по-бързо промените в закона, за да можем за следващата реколта да нямаме такива притеснения.
Има варианти, при които изкупните цени да бъдат по-ниски, да се компенсират с много големи премии, а не да се купуват скъпи тютюни и после да не могат да се реализират. Важно е хората да си получават парите и то навреме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Местан, имате право на реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин министър! Аз за съжаление съм само отчасти доволен от Вашия отговор, не защото той не е коректен - напротив, той беше достатъчен коректен отговор - а защото правомощията Ви на министър само на търговията и на туризма изглежда позволяват да вземете отношение единствено в рамките на конкретните Ви правомощия. И не случайно дадохте ясни гаранции, че ще се изкупят и ще се изплатят в срок всички договорирани количества тютюни, за което Ви благодаря.
Но основният акцент в моя актуален въпрос беше какво ще стане с недоговорираните количества тютюни? Защото те не са недоговорирани по вина на самите производители. Напротив, законът предвижда един специален режим, който прави отговорна държавата, изпълнителната власт за сключването на тези договори, включително и с контрол върху некоректните търговци. Забавянето вече наистина прави трагично положението на хората, които са произвели тези недоговорирани количества.
И тук имате нашите уверения, че ние ще подкрепим всяка една Ваша инициатива, която е насочена към усъвършенстване на режима на изкупуване и на изплащане на тютюните. В това не се съмнявайте. Ние не правим политика с тази материя, но споделяме една наша идея, едно наше предложение, което е искане на нашите тютюнопроизводители. Те казват: нека търговците да изкупят цялото количество тютюни съгласно поисканите от тях самите квоти и дадена квота със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, а средствата във Фонд "Тютюн" още тази година да се насочат за пряко премиране на производителите на килограм произведен тютюн.
Ще се радвам, ако получим разбирането Ви по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министър Василев за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Недоговорираните количества, както знаете, по закон се изкупуват от Фонд "Тютюн", ако останат, тъй като тази година, както и Вие, така и ние знаем, че реколтата е по-ниска. Аз съм сигурен, че в крайна сметка няма да има неизкупени количества тютюн.
Предварително Ви благодаря за готовността за съдействие, тъй като в много отношения ние мислим по един и същи начин и наистина трябва да има промяна в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Следва актуалният въпрос на народния представител господин Руси Статков относно уволнението на директора на "Агромашинаимпекс" - Монтана.
Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Най-после след много забавяне дойде ред на този актуален въпрос. Бих искал веднага да кажа, че той продължава да бъде актуален. И не може да бъде другояче, когато се нарушават човешки права, когато се нарушава законът. Няма давност.
Става дума, господин министър, след проверка, която направих, след консултации с юристи, в това число и изтъкнати, за грубо нарушение на закона. Става дума не толкова и само за господин Георги Найденов и негови колеги от системата на "Агромашинаимпекс", а за един подход, за един стил, който Вие като министър реализирате.
Господин Георги Найденов като шеф на клона на "Агромашинаимпекс" - Монтана, миналата година е освободен през лятото. Освободен е на основание чл. 328, ал. 2. Справянето с Кодекса на труда показва, че става дума за смяна на възлагане на договор за управление. Но ето тук започват вече и според юристите нарушенията на закона.

Вие сте сменили ръководството на "Агромашинаимпекс", управителния съвет, който е основният възложител, една година преди това. Съгласно прецедент на Върховния съд този управителен съвет може да направи промени до един, най-много два месеца, ако има в клоновете хора, които непрофесионално работят. В случая не става дума за това. Господин Георги Найденов 33 години работи в "Агромашинаимпекс" - клон Монтана, от които 14 е ръководител не само на клон Монтана, а четири и на цялата областна структура.
С новото ръководство, което Вие сте сложили през 1997 г., той работи близо година без нито една забележка. И това, според юристите, и то най-изтъкнатите, с които се консултират, е грубо нарушение. Това е едно политическо уволнение.
Господин министър, Вие се усмихвате, защото изглежда вече сте въвели наистина като свой стил уволненията. Това не е единственият случай - и Враца, и Видин, и Добрич, и Варна, където сте освободили хора с квалификация и висше образование, и още много други ръководители на клонове в тази система. Да не говорим за другите в рамките на вашето министерство случаи, някои от които съм поставял от тази трибуна. Освободили сте ги единствено, защото са членове на Българската социалистическа партия.
В случая с господин Георги Найденов, когато е дошъл не генералният директор, а заместникът, който е подписал заповедта, и тук също има основание да се мисли, че е незаконно, е казано като аргумент пред хората следното, уважаеми дами и господа от дясно: "Това е господин Георги Найденов. Ти не си от СДС, ти червен!".
Господин министър, ако Вие така именно сте мотивирали и другите уволнения, заявете го ясно от трибуната на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Валентин Василев за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Статков, аз за пръв път от Вас чувам, че Георги Найденов бил червен. Благодаря Ви.
Вие се опитвате да политизирате въпроса, но първо трябва да знаете, че министърът нито уволнява, нито назначава този човек. Въпреки това аз бях така добър да извикам ръководството на "Агромашинаимпекс" да ми даде обяснения, за да Ви отговоря, тъй като министърът не назначава и не уволнява тези хора. Той е уволнен със заповед на директора на централата на "Агромашинаимпекс". И ако уволнението беше политическо, то щеше да стане преди две години, когато ви сваляхме от власт. Сега, дайте да си говорим сериозно. Уволнението според генералния директор на "Агромашинаимпекс", той ми е дал справка, е поради това, че той има право да си подбере ръководния екип, дал му е шанс да се види как ще върви предприятието и след като е направена равносметка за първото полугодие на 1998 г., ръководството на "Агромашинаимпекс" е преценило, че този ръководител не може да ръководи това предприятие, въпреки че го е ръководил толкова много дълги години. Защото счетоводната му печалба е 44 млн., обаче задълженията му към доставчиците са 50 млн. Защото не е подготвен правния анализ, не се е готвило дружеството за приватизация, защото аз не искам да коментирам сделките, по които е натрупал 100 млн. стокови активи, които сега хората се чудят какво да ги правят.
Така че аз Ви отговарям от името на ръководството на "Агромашинаимпекс". Право на тези директори, на това ръководство, е да си подбират кадрите. По-нататък, когато свърши приватизацията, това нещо няма да бъде. И когато вие имате и стопанисвате едно предприятие или каквото и да е, вие ще си назначавате и уволнявате. Така че уволнението не е станало съгласно текста, който сте написали във въпроса, но явно след това сте се сетили, че сте сбъркали. Уволнението е станало по чисто икономически причини, които се доказват от документите, които "Агромашинаимпекс" ми е предоставила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Статков, имате думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожо министър! Мисля, че всички, които слушаха внимателно отговора на господин министъра, ще се убедят, че той е безкрайно противоречив. Вие казахте, че те са изчакали половин година да видят дали ще работи, а през тази половин година, господин министър, нито една бележка не му е правена.
Освен това, ако действително тези резултати със заеми и т.н. са били налице, той е трябвало веднага да бъде освободен.
Следователно към това противоречиво, бих казал не обяснение, а прост опит за обяснение аз ще прибавя и другия факт, който досега премълчавах. Изпратени са на мястото на господин Найденов трима човека - една секретарка и още двама. И тъй като единият е лидер на вашата партия, но няма необходимите качества, нещо повече бих могъл да кажа, той се устройва без да е ръководител, но ползва правата на ръководител. Всички в Монтана ви се смеят, защото бъркате софрата и агнетата с работата, защото слагате верни ваши хора на места, за които в момента говорите, че трябват професионалисти. Но това е наистина за ваша сметка.
Господин министър, с другите случаи на уволнения, които Ви дадох като пример, Вие, независимо от това, че пряко не сте подписали, Вие подписвате за много други, отваряте една дълбока пропаст между хората, вие вървите против националното съгласие, вие всявате омраза. Вие, господин министър, назначавате некадърни хора, които "допринасят" за увеличаване на безработицата в нашия регион. Вие носите отговорност за това. Вместо да предприемете мерки като бивш народен представител от този регион, да му помогнете, вие излъгахте мен и ръководството на община Монтана за тържището. Вие се опитвате да злепоставите кметовете на община Берковица, Вършец, Вълчедръм. Вместо да подпомогнете социалното подпомагане с министър Нейков, като си изпълните закона, вие се опитвате чрез германския форум да представяте помощи от името на СДС. Вие вървите, господин министър, с един стил, който, ако говорим сериозно, според вашия изказ няма нищо общо с държавничеството, няма нищо общо с отговорността пред хората.
Ето затова аз смятам, че господин Найденов ще спечели делото, тъй като той ще заведе такова, но нито Европа, нито хората ще приемат такъв стил, ще приемат вас и вашето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Статков, не е необходимо да се ядосвате и ако четете законите на Република България Вие ще трябва да знаете кой, кога, как назначава и уволнява. Ако вашият дългогодишен кадър, за който аз за пръв път чувам, че е такъв, си спечели делото в съда, той ще бъде върнат и отговорността за това ще си носи ръководството на "Агромашинаимпекс."
Човекът, който е назначен там, имам уверението, че е бил назначен след обстойно проучване на неговите качества. Аз не го познавам, но ако той не си върши работата, също ще бъде уволнен, както много добре знаете, че аз отстранявам по финансово-икономически причини хора, които дори аз съм назначил. Това не е срамно. Напротив, това е политика.
А що се отнася до това кой колко се грижи за региона на Монтана, то хората ще си го покажат на изборите. Веднъж го показаха, ще го покажат още веднъж. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев от народния представител Станимир Калчевски... Няма ли го господин Калчевски?
Тогава ще имаме възможност да чуем актуалния въпрос на народния представител Иво Атанасов към министъра на културата госпожа Емма Москова относно отказ на Народния театър "Иван Вазов" да даде зала за честване на юбилейната 60-годишнина на актрисата Вихра Петранова.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Поради това че времето е малко, ще задам въпроса по възможно най-краткия начин. И може би нямаше изобщо да го поставям, ако това беше единствен случай, но аз съм обезпокоен от събитията, които настъпват в сферата на културата. Ще спомена само, тъй като виждам заместник-министър Николай Поляков на балкона, че Вашите заместник-министри, госпожо Москова, идват на заседанията на Комисията по културата и медиите да мотивират предложенията по законопроекта за закрила на културата и като че ли стремежът им е не да намерят начин да се фиксират в закона облекчения за културата, а да намерят оправдание това да не стане. В такава ситуация протичат заседанията.
Но конкретно на въпроса. Преди един месец - този въпрос също се проточва много време - бях поканен на един спектакъл по случай 60-годишнината на актрисата Виха Петранова и 90-годишнината на нейната майка Емилия Божинова. Каква беше моята изненада, когато отидох и се оказа, че честване няма да има, тъй като Народният театър не дава своята зала. Това за мен е учудващо. Лятото, когато Народният театър и Министерството на културата отказаха да дадат фоайето на Народния театър за поклонението пред починалия Тодор Живков обяснението беше, че Тодор Живков като актьор бил самодеец, а не професионалист и затова не му се полага да бъде изпратен в Народния театър. Добре, ето сега имаме един несамодеец, имаме двама актьори и въпреки това вратите на Народния театър остават затворени. Какво трябва да се случи, за да може човек да организира някакво честване - професионално, творческо, в залите на Народния театър? И не само там. На редица други места театрите отказват, държавните културни учреждения отказват на определени творци, на определени трупи да ползват сцените, за да изнасят своите представления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата госпожа министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! В името на дисциплината аз ще се придържам към въпроса, който сте ми задал. Разбирам, че трибуната се използва за други цели, но ние взаимно си дължим коректност.
И така, не може да не знаете, че директорите на театрите, както и на всички държавни и общински културни институти имат законното право - такива са нормативните документи - да определят задачите, а това означава репертоарните си планове, реда, ползването на сцените и т.н., самостоятелно, разбира се, в рамките на определения им предмет на дейност. Право, което принципно поддържам и ще поддържам, видно от текстовете на Закона за закрила на културата, който Вие добре познавате. Безспорно това право принадлежи и на директора на Народния театър "Иван Вазов". Въпросът Ви се отнася именно до правомощията му в посочените рамки и съгласно информацията, която изисках, действията му са в рамките на споменатите правомощия, при това предизвикани от обстоятелства, които макар и с известно неудобство, съм принудена от въпроса Ви да изнеса в залата на Народното събрание.
Ето обясненията на директора на Народния театър професор Васил Стефанов. Впрочем, аз ще Ви предам неговите подробни обяснения, а тук ще посоча само някои от тях.
Първо, това не е първото искане на госпожа Петранова за рецитал не другаде, а на сцената на Народния театър. През април 1996 г. театърът, при същия директор, е удовлетворил това искане и рециталът по стихове на Невена Милошева - майка на актрисата, се е състоял. Преди година искането за рецитал се повтаря настойчиво. Директорът на театъра отново и добронамерено приема тази възможност отново и безвъзмездно да предостави сцената, но разбира се, при условията на един договор, който да уреди другите отношения, свързани с подобна изява, който обаче договор госпожа Петранова не подписва.
След завръщането на директора от кратко отсъствие от страната - четиридневно гостуване в Москва на гастрол - той пише следното, цитирам: "С изненада установих, че по време на краткото ми отсъствие са били набързо отпечатани и разлепени афиши за предстоящия рецитал не на другиго, а именно на госпожа Петранова върху афиши, с които Народният театър рекламира своята собствена продукция. Рециталът на Вихра Петранова е обявен като проява, организирана под патронажа на Министерството на културата и Народния театър". Удостоверявам, че това не е така. "Петранова си беше позволила по спекулативен начин да използва в собствената си реклама имената на две престижни институции, без ничие разрешение за това. В разпространената покана се съобщаваше, че рециталът е посветен не само на 90-годишния юбилей на Милошева, но и на 60-годишния юбилей на самата Петранова, за която никога не е ставало дума."
Господин Атанасов, аз ще спестя определени нелицеприятни неща, съдържащи се в отговора, щадейки Вас, всички тук и себе си. Ще прибавя само, че според директора на театъра, отново цитирам: "Точното название на тази постъпка, на този род постъпки, е измама. В поканата се посочваше, че в рецитала на Петранова са включени стихове от Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов и още Димо Петранов, Вихра Петранова и Ирина Паунова. В този списък в рецитал, посветен на Невена Милошева, името въобще липсва като автор. Първите три имена са познати на всеки българин. Следващите три имена не са. Но това са името на чичото, дъщерята и собственото име на госпожа Петранова".
Очевидни са причините, поради които, според директора, отново цитирам: "Оценената от мен недобросъвестност не ми оставаше нищо друго, освен да издам заповед, с която не позволих на госпожа Петранова правото да ползва безвъзмездно камерната зала на Народния театър за своя рецитал".
Уважаеми господин Атанасов, трудно ми е да прибавя нещо към думите на директора на Народния театър. Ще си позволя все пак да кажа, че макар и лично потърпевш, доколкото разбирам, от инцидента, а той е изолиран, инцидент, породен от това, че някой е взел желаното за реално и позволено и Вие очевидно сте загубили време, редно ли е все пак - позволете ми въпроса - взаимно да губим времето си тук по подобен повод? (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Москова, въпросът изобщо не е в моето загубено време. Благодаря Ви за това, че го цените. И инцидентът изобщо не е изолиран. Аз разбирам, че Вас Ви притеснява това, че Невена Милошева и дъщеря й правят общо честване, но такива случаи има много. Например дъщерята на Иван Сунгарски отиде на работа в Националната телевизия, сякаш тя е най-талантливата. (Реплики от СДС.) Тоест едни неща виждате, други не виждате. Но това не е във Вашия ресор на управление, както би казал заместник-председателят господин Куртев. Проблемът е, че тези случаи вече са много.
Аз съм взел със себе си една изрезка от вестник "Демокрация" от 9 декември. В статията става дума за неколцина наши интелектуалци. Заглавието е "Писна ми вече от позьори": "Разделяме се с момченцата, които доста време ни заливаха с простотия и пошлост". Добре, тук вероятно става дума за "Хъшове" и за "Каналето". Те бяха ваше знаме, когато вървяхте към властта. Взехте я и решихте, че те са пошли, прости, разделяте се тях, защото са субкултура и ги оставихте за субнарода. Но ето за Александър Морфов - един много голям режисьор. Той е наречен: "Неконтролируем с крайните си оценки за политиката. Интервютата му няма да останат сред най-доброто му творчество. В тях картината на настоящата ни действителност е мрачна, аморфна и безнадеждна". Картината действително е такава. Нима творецът няма право да я представи? Наречен е "поръчков черногледец".
"Недялко Йорданов - шампион по медийни изяви на тема "Долу правителството". "Стефан Цанев - заел поза на обиден на всички и за всичко". Това са най-крупни наши интелектуалци, които ви поддържаха в една много голяма степен и които сега се отдръпват от вас. Това е, смятам, достатъчен повод, госпожо министър на културата, да се замислите.
И тъй като господин Куртев ми натиска звънеца, че трябва да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, защото Вие апелирате госпожа Москова да цензурира един вестник.
ИВО АТАНАСОВ: ... прекъсвам, оставям Ви тази тема за домашен размисъл, госпожо Москова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Госпожо Москова, искате ли дуплика?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Не, няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не можах да разбера, но ако искате министърът на културата да цензурира вестник, пък бил той и "Демокрация", очевидно искате нещо, което е невъзможно.

Съобщения:
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое заседание на 21 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по национална сигурност ще заседава в четвъртък, 21 януари, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 21 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е на 20 януари от 9,00 ч.
Закривам заседанието (звъни).

(Закрито в 14,01 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов
Александър Джеров

Секретари:
Калчо Чукаров
Камен Костадинов