Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова

Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Михаил Карафезов. Да му е честито. Желаем му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Едно съобщение. Постъпило е писмо от народните представители Тодор Костадинов и Свилен Димитров:
"Уважаеми господин председател, информираме Ви, че при внасянето на законопроект № 050-01-368 за Закона за регистрация на лицата, извършващи строителна дейност, сме съзнателно заблудени относно съдържанието му. Вариантите на такъв закон, с чиито текстове сме се запознали и по които сме изразили принципното си съгласие, нямат нищо общо с представения и подписан от нас закон, което установихме впоследствие.
Поради тази причина Ви информираме, че оттегляме подписите си като вносители на законопроекта за Закон за регистрация на лицата, извършващи строителна дейност."
И преди да продължим по седмичната програма:
"РЕШЕНИЕ
на Централната избирателна комисия
№ 324 от 12.02.2001 г.

На 7 февруари 2001 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Стефан Николаев Мазнев, избран с листата на коалиция Обединени демократични сили (СДС, ДП, БЗНС, БСДП) в 27.многомандатен избирателен район, Старозагорски.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
Обявява за избрана за народен представител в 27.многомандатен избирателен район (Старозагорски) Мина Асенова Костова с ЕГН 4505097579 от коалиция Обединени демократични сили (СДС, ДП, БЗНС, БСДП).
Решението да се обнародва в "Държавен вестник"."
Моля квесторите да поканят госпожа Костова в залата за полагане на клетва.
(Всички народни представители стават. Мина Асенова Костова застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Иван Куртев.)
МИНА КОСТОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Честито, госпожа Костова. Моля да попълните клетвения лист.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител е Иван Николаев Иванов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
За процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз не мога да разбера толкова ли много свободно време имаме в това Народно събрание, толкова ли нямаме важни законопроекти да гледаме и да приемаме, че отиваме на тази точка от дневния ред? Вижте разпоредбите на чл. 154 и 155 от Конституцията. Практически е невъзможно да приемем това, което се предлага в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е процедурата, господин Драганов?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Предлагам да отложим гледането на т. 2 и да преминем към по-съществената част от работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тези възражения можехте да представите и при гледането на дневния ред, но формално имате право да предложите отлагането на тази точка.
Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Драганов за отлагане на т. 2 от седмичната програма.
Гласували 195 народни представители: за 77, против 111, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Лучников, имате думата да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията
относно законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 054-01-133, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители

На редовно заседание, проведено на 11 януари 2001 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 054-01-133, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители.


На заседанието от вносителите присъстваха народните представители Иван Николаев Иванов и Илиян Попов. Присъства по негово желание народният представител Велко Вълканов. Законопроектът беше представен и обоснован от вносителите господин Иван Николаев Иванов и господин Илиян Попов. В своето изказване те развиха подробно аргументите, развити в мотивите към законопроекта.
По законопроекта се изказаха всички народни представители от опозицията. Те отправиха срещу няколко няколко принципни възражения:
- Оспори се компетентността на комисията да разглежда законопроект за изменение на Конституцията и се предложи да се поиска от Народното събрание да състави за случая специална комисия. Това предложение беше отхвърлено.
- Законопроектът би трябвало, преди да бъде внесен в Народното събрание или най-малкото преди да бъде разглеждан, да бъде подложен на широко обществено обсъждане.
- Не е целесъобразно да се ограничи имунитетът на народните представители, като се даде възможност те да бъдат съдени за всички видове умишлени престъпления, а не само за тежки.
- Не е целесъобразно да се предостави на общините правото да определят размера на местните данъци в граници, определени от закон.
Изказаха се и съображения, че не е уместно да се поставя за разглеждане проект за изменение на Конституцията в края на мандата на Народното събрание, без това да се налага от конкретни случаи, изискващи бърза обществена реакция.
В резултат комисията със 7 гласа "за", 5 "против" и 2 "въздържали се" не можа да вземе решение и да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 054-01-133, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители. Окончателното решение на въпроса са предоставя на пленарната зала."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За процедура има думата госпожа Виктория Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с дебатите по промяна на текстове в Конституцията, правя процедурно предложение дебатите да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Има ли противоположно становище? Няма ли да му стане много на българския зрител?
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Виктория Василева за директно излъчване на дебата по тази точка по националното радио и националната телевизия.
Гласували 150 народни представители: за 123, против 14, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Становището от Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще прочете госпожа Янева.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: Господин председател, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение
на Конституцията на Република България,
№ 054-01-133, внесен от Иван Николаев Иванов
и група народни представители

На редовно заседание на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, проведено на 17 януари 2001 г., беше обсъден законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 054-01-133, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Тодор Вачков - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Илиян Попов, който обясни необходимостта от предложените промени в Конституцията. В изложението си той се спря на предложения § 2, който дава възможност на общинските съвети, като органи на местното самоуправление, сами да определят конкретния размер на местните данъци в граници, предвидени със закон. Изтъкнато бе, че предложеното изменение в Конституцията на Република България е продиктувано от необходимостта за изпълване със съдържание на идеята за по-голяма самостоятелност на органите на местното самоуправление. То пряко кореспондира с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Европейската харта за местно самоуправление, която гласи, че под "местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население".
Предложеният текст е идентичен с текстовете на чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 9, т. 3 от Европейската харта за местно самоуправление, ратифицирана със закон и обнародвана в "Държавен вестник", бр. 46 от 6 юни 2000 г.
В проведените дебати беше отбелязано, че съгласно решенията на Конституционния съд на Република България № 3 от 1996 г., № 6 от 1998 г. и № 9 от 2000 г. в действащата в момента конституционна уредба липсва възможност конкретният размер на местните данъци да бъде определян от общинските съвети, макар и в рамки, предвидени със закон.
Изказани бяха мнения, че промяната е мотивирана и от чисто прагматични подбуди, свързани със съществуващи затруднения при финансирането на местните бюджети. Имайки предвид и позицията на Националното сдружение на общините в Република България за по-голяма финансова самостоятелност на местните власти, по-голяма част от членовете на комисията отчетоха, че е назрял моментът за промяна в Конституцията, която да я приведе в съответствие с Европейската харта за местно самоуправление. Изразени бяха и противоположни мнения с аргумента, че е необходима по-задълбочена и цялостна реформа в местното самоуправление, а не само тази промяна в Конституцията.
От името на вносителите по § 1 господин Велислав Величков обоснова необходимостта от промени в чл. 70 на Конституцията на Република България. Той обясни, че институтът на парламентарния имунитет, състоящ се от наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност на народните представители, е регламентиран в чл. 69 и чл. 70 от Конституцията, а процедурата по отнемането му - в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Наказателната неотговорност, изразяваща се в забрана за наказателно преследване на депутати за мнения и гласувания при упражняване на правомощията им, както и за мнения, изказани извън сградата на парламента и след изтичане на мандата е основен принцип на всяко демократично общество. Не така обаче стои въпросът с регламентираната в чл. 70 на Конституцията наказателна неприкосновеност. Съществуващата разпоредба поставя в привилегировано положение народните представители спрямо останалите граждани на Република България.
Внесеното предложение цели да промени конституционната уредба - наличие на праг за депутатска неприкосновеност (тежки престъпления), за която не съществуват правни и морални основания и може да създаде условия за злоупотреба с имунитета. Предложеното изменение кореспондира пряко с регламентацията на парламентарния имунитет в повечето страни - членки на Европейския съюз, където наказателната неприкосновеност се изразява в забрана за наказателно преследване - арест и задържане под стража на депутат без изричното разрешение на парламента. По този начин се засилва и ролята на Народното събрание, като се предвижда задържането на народни представители и възбуждането на наказателно преследване срещу тях да става единствено с разрешение на парламента.
В изказаните мнения беше изразена подкрепа на направеното предложение, като беше отбелязано, че в Конституцията на Република България съществуват известни празноти и несъвършенства, които е целесъобразно да бъдат отстранени с оглед динамиката на обществените отношения и хармонизирането на законодателството ни с европейското.
Отбелязано бе, че предложението, заложено в § 1 на законопроекта, е в съответствие и с препоръките на ПАСЕ към българските власти, съдържащи се в Резолюция № 1211 от 2000 г.
Изразени бяха и мнения, че чл. 69 и чл. 70 от Конституцията на Република България уреждат по безспорен начин института на парламентарния имунитет и предложената промяна не е необходима.
След проведените разисквания, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството реши да проведе гласуването поотделно за всеки от предложените параграфи в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. С 6 "за", 1 "въздържал се" и 3 "против" по § 1 и със 7 "за" и 3 "против" § 2, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството предлага на Народното събрание законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 054-01-133, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янева.
От името на вносителите има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Добра или лоша, възхвалявана или оспорвана, новата българска Конституция вече близо 10 години представлява основния нормативен фундамент, върху който се изгражда новата българска държавност и законодателството на нова демократична България. През тези години не една и две конституционни разпоредби бяха подлагани на критики и станаха обект на оживени полемики и спорове както сред чисто професионалните среди на юристите, така и сред българските политици. В тези полемики съзряха и бяха лансирани в обществото редица идеи и конкретни предложения за извършване на изменение и допълнение в конституционните разпоредби. Нито едно от досегашните парламентарни мнозинства обаче нямаше политическата воля и не събра куража да внесе проектозакон за изменение и допълнение на Конституцията.
Тази политическа воля и този кураж проявихме ние, народните представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в Тридесет и осмото Народно събрание, като подготвихме и внесохме през декември миналата година първия законопроект за изменение и допълнение на Конституцията и по-специално на две от нейните разпоредби, а именно: чл. 70 от глава трета "Народно събрание" и чл. 141 от глава седма "Местно самоуправление и местна администрация". Именно този законопроект имам честта и удоволствието да представя от името на вносителите днес пред вас, уважаеми колеги народни представители.
Разбира се, би могло да се оспори дали предложените от нас конституционни промени са най-належащите и най-необходимите, но на мен ми се струва, а надявам се, че и залата ще се съгласи с това, че подобен спор е лишен от всякакъв смисъл и той би могъл да бъде повдиган от хора, които не могат да противопоставят други сериозни аргументи на предлаганите изменения в българската Конституция.
Но да премина по-конкретно към представянето на самия законопроект:
Предложените с него изменения в конституционната уредба са насочени към промяна в две направления. Първото направление засяга института на така наречения имунитет на народните представители и по-специално онази част от него, която е свързана с тяхната наказателна неприкосновеност, а второто изменение е свързано с конституционните правомощия на органите на местното самоуправление и разширяването на тяхната оперативно-финансова самостоятелност. Ще се опитам съвсем накратко да обоснова и аргументирам пред вас предложените изменения и допълнения с надеждата да успея да убедя в тяхната необходимост и навременност, ако не всички, то поне изискуемия се от самата Конституция брой народни представители, за да ги подкрепят на първо четене.
Институтът на парламентарния имунитет включва наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност на народните представители и е уреден в чл. 69 и чл. 70 от Конституцията. Процедурата за неговото отнемане е регламентирана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Наказателната неотговорност - чл. 69, намира израз в забраната за наказателно преследване на народните представители за мнения и гласувания при упражняването на техните правомощия. Тя се отнася и за мнения, изказани извън сградата на Народното събрание, както и за мнения и гласувания след изтичането на техния мандат, но осъществени по време на самия мандат. Наказателната неотговорност на народните представители е фундаментален принцип, заложен в конституциите на всички демократични страни.
По по-различен начин стоят нещата обаче за така наречената "наказателна неприкосновеност", регламентирана в чл. 70 от Конституцията. Внесеното предложение за изменение с § 1 от законопроекта цели премахването на прага за депутатската неприкосновеност, съдържащ се в изискването срещу народен представител да може да се възбужда наказателно преследване и също да може да бъде задържан само при извършването на тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, т.е. престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за повече от 5 години.
Ние считаме, че по този начин, с премахването на този праг, ще се премахне и правно-привилегированото положение на народните представители спрямо останалите граждани, която привилегия няма нито морални, нито правни основания и създава условия за злоупотреби с депутатския имунитет, на каквито нерядко сме ставали свидетели. Предложението предвижда задържането на народни представители и възбуждането на наказателно преследване срещу тях да става само и единствено с разрешението на Народното събрание, т.е. премахва се възможността, когато парламентът не заседава, такова разрешение да бъде издавано от председателя на Народното събрание. Безспорно е, че по този начин уреден, въпросът с наказателната неприкосновеност, ще издигне и засили ролята на самия парламент като върховен орган на законодателната власт в България.
Трябва да отбележа, уважаеми колеги, че предлаганите от нас промени са в съответствие с регламентирането на парламентарния имунитет в повечето страни-членки на Европейския съюз, както и с препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа към българските власти, съдържаща се в Резолюция № 1211 от 2000 г.
Не на последно място следва да се има предвид, че с ограничаването на наказателната неприкосновеност на народните представители ограничаваме и тази на магистратите, чийто имунитет е свързан пряко с имунитета на народните представители, което от своя страна косвено ще допринесе за оздравяването на съдебната система и подобряването на нейната ефективност. Нещо, за което мисля, че целият парламент е съгласен, че следва да бъде постигано чрез законодателни промени.
Предложените с § 2 от законопроекта допълнения в чл. 141 са продиктувани от необходимостта за изпълване със съдържание на идеята за по-голяма самостоятелност на органите на местното самоуправление. Новата ал. 4 пряко кореспондира с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Европейската харта за местно самоуправление, която гласи, че под "местно самоуправление" се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население.
Същевременно предложеният текст е идентичен с текстовете на чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 9, т. 3 от Европейската харта за местно самоуправление, която е ратифицирана от Тридесет и осмото Народно събрание и е част от нашето вътрешно законодателство.
Предложеното допълнение е продиктувано и от чисто прагматични съображения, тъй като е добре известно на нас, народните представители, че съществуваха и съществуват затруднения с финансирането на общините и съставянето на местните бюджети както през тази, така и през изминалите години.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И това ще ги оправи, нали?

ПЛАМЕН МАРКОВ: Освен това от решенията на Конституционния съд - № 3 от 1996 г., № 6 от 1998 г. и № 9 от 2000 г. е видно, че сегашната конституционна уредба не дава възможност на общинските съвети да определят конкретните размери на местните данъци, макар и в рамки, предвидени със закон.
Предвид изложеното по-горе и с убедеността, че предложените промени в Конституцията на Република България са необходими, полезни и очаквани от обществото, от името на вносителите ви приканвам, уважаеми колеги народни представители, да ги подкрепите на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днешната дискусия е резултат от много дискусии, проведени в близките 10 години по темите, които предлагаме за промяна на Конституцията, в т.ч. свързана и с дискусия по самата Конституция от времето, когато тя се създаде.
Аз ще си позволя да се спра по-основно на три теми, свързани с това, което предлагаме ние като народни представители .
Първо, по втората част от нашите предложения. Тя касае финансовата децентрализация и самостоятелност на местните власти.
Аз искам да прочета пред вас част от становища на Националното сдружение на общините от 10 юли 2000 г. и по-конкретно само едно изречение от него. По тяхно писмено предложение, свързано с местните приходи, те казват следното: "Да се увеличат данъчните правомощия на местните власти да определят и разходват местните приходи в рамките на закона".
Това становище, естествено, е доста по-подробно, то е свързано с конкретни законопроекти, които сме разглеждали в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Но искам тук да отбележа пред вас, че е подписано от председателя на Управителния съвет на сдружението господин Костадин Паскалев.
Коментирайки точно това предложение, аз ще си позволя да повторя и да цитирам само две изречения от Европейската харта за местно самоуправление, по-точно чл. 2, ал. 1, където ясно е записано, че "Местните власти на практика би трябвало да регулират и управляват съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на населението". И чл. 9, т. 3, където ясно е записано какво би трябвало да се даде като право на местните власти по отношение на финансовите им средства: "Поне част от финансовите средства на органите на местното самоуправление трябва да се получава от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона".
Коментирайки всичко това, аз не мога да не отбележа следния факт. На практика Европейската харта за местно самоуправление е ратифицирана със закон в Тридесет и седмото Народно събрание през 1995 г. Необяснимо защо обаче въпреки ясното задължение на съответните закони, тази харта не е публикувана като цяло в "Държавен вестник", беше "забравена". И се наложи, установявайки този факт, миналата година ние да направим това нещо, за да може тя да се прилага и да стане част от нашето законодателство.
Едновременно с това с решение на Конституционния съд № 3 от 9 февруари 1996 г., № 6 от 19 март 1998 г. и № 9 от 21 септември 2000 г. става ясно, че съответно липсва възможност общините да определят конкретния размер на местните данъци и такси.
Какво произтича от всичко това? На първо място, невъзможност на местната власт да води местна икономическа политика. И на второ, но не на последно място, невъзможност да се определят равнопоставено и справедливо размерите на местните данъци.
Ясно е, че тук може да се направи най-елементарното сравнение. Не би могло народното представителство тук, в залата, да определи справедливо размера на местните данъци едновременно за общини, примерно, като София, Пловдив, Варна и другите големи общини, и малки общини, да речем като Кирково, Садово и други малки общини.
Аз тук обаче искам да се спра и на един друг въпрос. Искам да се върна малко назад във времето. Защото подобна дискусия, свързана с промяна на Конституцията, свързана и с темата Конституция въобще, тече в България и е била предмет на обществени дискусии много отдавна.
Защо искам да направя това? Защото както в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, така и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията един от основните мотиви на нашето опоненти, на тези, които не желаят да се променя Конституцията, е свързано с това, че тя е акт, който би трябвало да действа много дълго време и не подлежи на така лека промяна.
Аз бих желал да върна всички вас в един момент, който беше изключително важен за България. Момент, в който дори се стигна до импровизиран митинг тук, пред Народното събрание, това е 14 декември 1989 г. Точно тогава ние отвън коментирахме защо и как трябва да се промени или по-скоро да се отмени чл. 1 - за ръководната роля на тази партия, на партията въобще.
Защо казвам това? Защото и тогава мотивите бяха същите. Тогава също се говореше, че не трябва да се променя Конституцията, защото тя е нещо много важно, че трябва да се свика Велико Народно събрание и т.н., което да променя Конституцията. Тоест колко важно било да не се променя Конституцията. А това не произтичаше от естествените нужди на хората на място. Дори нещо повече, тогава се стигна до защита на т.нар. чл. 1 и чрез танкове, всички си спомняме много добре това нещо.
В крайна сметка това Народно събрание, по това време, както беше представено, отмени чл. 1. Нещо повече си спомням, тогава един наш колега тук, в тази зала, господин Сендов, беше народен представител на Студентския град. В Студентския град имаше импровизирана среща с него. Той пред всички нас на наши въпроси, в т.ч. и аз съм си позволявал да задавам въпрос, каза нещо елементарно и много човешко, нещо, което от друга гледна точка е много силно. Силно е да си позволиш да го кажеш. Той каза: "Да, аз също съм за това чл. 1 да го няма, само че искам и мен да ме разберете. Аз съм подложен на голям натиск - психологически, в т.ч. и моето семейство. Аз не бих могъл да стана вносител на това нещо, въпреки че съм ваш народен представител". Естествено, ние разбрахме, че той е наш народен представител точно около тази дискусия и около импровизирания митинг отвън, независимо че най-вероятно сме го били избрали преди това с 99,99 на сто, така както ставаше по това време.
Но аз, говорейки за това, искам да споделя нещо друго - темата за страха и за чл. 1, и да се върна на това писмено становище на Националното сдружение на общините, подписано от кмета Паскалев. Необяснимо защо Националното сдружение, за което може би все още действа прословутият, в кавички, чл. 1 - за ръководната роля на партията, изведнъж замълча по това необходимо ли е местните власти сами да определят размера на местните данъци и такси.
И според мен е ясно защо замълча, защото ръководната роля на партията там все още е изключително важна. Дори и в такова сдружение - на общините, сдружение, където всички общини, представени чрез всички политически сили, избрани на място, многократно, непрекъснато са взимали решения в полза на това да има финансова децентрализация и самостоятелност на местните власти.
Аз считам, скъпи мои колеги от лявата половина, искрено се надявам тази ръководна роля на онази партия все пак да не е толкова важна в момента и да ви позволи да се отървете от този тип страх, който най-вероятно стои вътре във вас. И да не си позволявате така, както Паскалев и вашите кметове замълчаха, не пожелаха или не посмяха да споделят становището на над 260 общини, изразено с решение на съответното събрание ясно и категорично.
Считам, че тази дискусия сме водили заедно с вас и всички сме за тази промяна. И разчитам на това, че поне част от вас ще се отърват от прословутия чл. 1 и ще подкрепят промените. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Позволете ми още в началото да се обърна към всички вас за едно мъдро, обмислено решение, а не решение, взето под въздействието на политически емоции.
За първи път от почти 10 години се прави реален опит за изменение на Конституцията. Разбира се, че Конституцията не е свещена, но бих я нарекъл свята. Уважавам тези 83 народни представители, които са се подписали за тази промяна - това е тяхно право. Но, моля ви, разберете, това е основният закон на държавата и той не трябва да се променя поради конюнктурен популизъм. Вярно е, че нищо сътворено от човека не е съвършено. Не е съвършена и нашата Конституция. Но веднага всеки от нас трябва да си зададе въпроса: коя е тази нетърпяща, повтарям, нетърпяща обществена необходимост за промяна на Конституцията в тези два пункта - имунитета и общинските финанси, и то 3 месеца преди края на този парламент? Бих казал, всички ние тук, в тази зала, имаме ли моралното и политическо право да променяме Конституцията в навечерието, когато ще се саморазпуснем?
Първата предлагана промяна е имунитетът. Няма Конституция в света, която да не регламентира имунитета на народните представители. Въпросът е до рамките, до обема на този имунитет, изразяващ се в двете форми - наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. За рамките на имунитета както в света, така и в Европа решенията са толкова многообразни, че просто няма общо правило. И това, което изтъкват вносителите в мотивите, не е точно. Всяка държава по различен начин решава този въпрос. Правният им институт на имунитета е един в Съединените американски щати и Япония и друг - във Франция, трети - в Италия, четвърти - в Гърция. Примерно, в Гърция народните представители запазват своя имунитет, включително и след като парламентът се разпусне, а в Япония, по подобие на Търновската конституция, примерно така е и в Щатите, народните представители, респективно сенаторите, имат имунитет само по време на сесии. Така че още веднъж повтарям, няма общо правило нито в Европа, нито в света.
Какво казва българският Конституционен съд по въпросите за имунитета, базирайки се на правната теория и практика? Цитирам решението на Конституционния съд: "Парламентарният имунитет е една от най-важните гаранции за ефективно функциониране на законодателната власт. Имунитетът е установен в интерес на цялото Народно събрание." Край на цитата.
Това не е привилегия, както чух преди минути. Това е защита на законодателната и съдебна власт от евентуалния политически произвол на изпълнителната власт. Това е едно от измеренията на принципа за разделение на властите. Преведено на практически език, при нашите български условия, повтарям, при нашите днешни български условия, предлаганото изменение на Конституцията означава, че всеки полицай може да образува дело срещу народен представител, даже и да го арестува. Няма имунитет и за така наречените "дела от частен характер", които се преследват по тъжба на пострадалите - убити, леки телесни повреди и т.н. Знаете какво значи "ЧХ".
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Не е така.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така е.
Имунитетът не е само за народни представители, обръщам внимание. Той е и за президент. Президентът има ли имунитет? Има. Конституционните съдии имат ли имунитет? Имат.
Магистратите. Ако отменяме имунитета, то трябва да отменим имунитета и на президента. И ще отнемете ли този имунитет на президента, което означава, че нашият държавен глава ще може да бъде разследван и от всеки сержант?
Всеки един процес, всеки един процес срещу държавен глава, срещу народни представители е бил винаги политически процес. И всеки процес може да бъде монтиран. А нашата българска история достатъчно се е парила в тази насока.
Вие говорите за магистратите, за отнемане на имунитета им. Но знаете ли, дами и господа, че този имунитет на магистратите не е достижение само на Конституцията?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Знаем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още в Закона за устройството на съдилищата и в Закона за прокуратурата беше даден имунитет - това е 1976 г., когато можеше да бъде вдигнат имунитетът, само че тогава с разрешение на Държавния съвет.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Но не е същото.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има опасност съдиите и особено съдиите да станат жертва на прокурорите и полицията. Имунитетът на магистратите е достижение. Разбира се, всеки от тях, който извърши престъпление, неговият имунитет може да бъде вдигнат от Висшия съдебен съвет. (Неразбираеми реплики от СДС.)
От Висшия съдебен съвет, казвам.
И тъй като се позовавате на някакви европейски критерии, аз ще ви прочета чл. 160 от Конституцията на Португалия. Португалия член ли е на Европейския съюз? Може ли да кажете, че не е демократична?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Ще ви отговоря за това след малко.
ЛЮБЕАН КОРНЕЗОВ: Сега ще ви го прочета, слушайте.
"Депутатите не носят гражданска наказателна и дисциплинарна отговорност." - Даже и административна и гражданска. И по-нататък това, което не пледирам ние да имаме дисциплинарен имунитет или, респективно, граждански. Всеки от нас, ако пресече на червено всеки полицай може да го глоби, или ако не спази Закона за движение по пътищата и т.н. Но вижте португалците.
И още нещо - ал. 2: "Никой депутат не може да бъде задържан или затворен без разрешение на Асаблеята освен за престъпление, което се наказва с повече от 3 години затвор и освен ако не е заловен на местопрестъплението." Португалският чл. 160 е много, много близък до нашия чл. 70 и никой не казва на Португалия: а, бе, сменяйте си Конституцията! Казал ли е? И не може да каже. И още нещо. Досега, поне за 10 години, няма случай депутат да е извършил така нареченото "нетежко престъпление", за да може да се пази от имунитета.
Ако искате да променяме Конституцията, аз бих ви предложил нормата на чл. 160 от португалската Конституция. Вие сте внесли изменение на Наказателния кодекс. Дайте, ще променим чл. 93 и "тежко престъпление" ще го направим не "до 5", както е, а "до 3 години", без да пипаме Конституцията. Защо ще пипаме Конституцията? Няма обществена необходимост, няма проблем досега, създаден от 10 години, за да се иска промяна в тази насока.
Второто предложение. Според чл. 141, ал. 2 от Конституцията държавата е длъжна чрез средствата от бюджета и по друг начин да подпомага нормалната дейност на общините. Поради тоталният колапс на икономиката и недостиг на финансови средства, общините се оказаха в трагично финансово състояние. Собствените местни приходи са абсолютно недостатъчни, за да могат общините да решават проблемите на благоустройството, на здравеопазването, на образованието, социалната политика и т.н. Причините за тежкото финансово състояние на общините обаче не са в Конституцията, а в нерационалната общинска политика на централната изпълнителна власт и неизпълнение на нейните, бих казал, конституционни задължения. Изменението на Конституцията няма да реши проблема на общините. Колкото искате сменете Конституцията, бюджетите на общините ще бъдат празни, ако не заработи икономиката.
Искането за промяна на Конституцията е израз на стремежа на правителството да се дистанцира от нуждите на общините, да абдикира от своите задължения и да прехвърли проблема на кметовете, на общинските съвети.
Ако се направи справка, ще се види, че в почти всички европейски държави видът и размерът на данъците се определя със закон, а не това, което ни се говори преди минути от тази трибуна. Например според Френската конституция, чл. 34, данъците и таксите и начинът на събирането им се определя със закон.
Аналогични са разпоредбите на конституцията на Холандия - чл. 132, ал. 6; на Португалия - чл. 106, ал. 2; на Италия - чл. 81; на Испания - чл. 133, ал. 1.
Според Гръцката конституция - ето, нашият съсед, отворете чл. 78, цитирам: "Никакъв данък не може да бъде наложен или взет без формален закон."
Само във федералните държави - тук трябва да кажем ясно: федералните държави, наред със съюзната държава и субектите на федерацията, провинциите в Германия, Австрия, кантоните в Швейцария - е предоставено правомощие да определят данъци и такси. Но България е унитарна държава, ние не сме федерация!
В европейските държави централната власт не се стреми да се дистанцира от това си правомощие.
Искането за ревизия на основния закон не съответства на европейския конституционализъм и тази промяна в никакъв случай не е стъпка в посока на правната ни интеграция в Европейския съюз. Почти никъде в Европа местното управление и самоуправление не функционира успешно без помощта и финансовата подкрепа на централната власт.
Предоставянето на правомощия на общините сами да определят видовете и размера на данъците и таксите неминуемо ще доведе до значителни различия в данъчната тежест на гражданите в отделните общини. Малките и икономически неразвити общини с население с по-ниски доходи ще трябва да завишават данъците, за да могат да решават проблемите си. Икономически развитите общини с население с по-високи доходи даже ще могат да стигнат и до тяхното намаляване. Така общините ще се окажат в неравностойно финансово положение и възможности, тоест, едни ще бъдат бедни и няма да могат да формират бюджети и да функционират рационално, а други ще бъдат финансово обезщетени. Това означава конституционно да се закрепи неравноправното положение на общините и тяхното население.
С предлаганата промяна, бих казал, за София и Варна - добре. Ами за Малко Търново? Ами за Болярово? Откъде ще вземат местни данъци и такси, да облагат населението, когато практически нито едно предприятие не работи? Да, и няма да имат бюджет, няма да имат средства.
Вносителят се позовава - вижте си мотивите, господа, - на чл. 2, ал. 1 от Европейската харта за местно самоуправление. Първо, чл. 2 няма ал. 1. И въобще не се касае за чл. 2. Прочетете поне това. Така че това не е изискване на Европейската харта за местно самоуправление, публикувана или не. Няма такова нещо.
От изложеното дотук според мен става ясно, че няма обективна необходимост от промяна на Конституцията на този етап. Може би ще дойде този момент, във връзка с приемането ни в Европейския съюз това да стане, но тази промяна е необходима не в тези текстове. Но това трябва да стане след един широк обществен дебат, а не така, тихомълком, от един парламент, който си отива.
Надявам се да бъдем на нивото на държавници, на мъже, а не на политиканстващи еднодневки. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Любен Корнезов.
Господин Иван Иванов - за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено, в хода на дебата аз ще взема думата за изказване, но тъй като и по време на заседанието на комисията господин Янаки Стоилов, а и сега господин Любен Корнезов постави акцента в своето изказване върху конституцията на Португалия и я даде за пример, искам да ви съобщя, че по време на Януарската сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разговарях с председателя на делегацията на Португалия господин Педро Розета - досегашен председател на една от европейските комисии, който заяви, че в края на 2000 г. конституцията на Португалия е променена със снемане на всякакъв праг за депутатска неприкосновеност.
Тоест, господин Корнезов, след като Вие апелирахте да следваме примера на Португалия, оттук логично следва, че Вие и вашата парламентарна група ще подкрепите промяната в конституцията. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Други реплики има ли?
Господин Велислав Величков, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм малко учуден от изказването на уважавания от мен господин Корнезов, тъй като вътре има няколко много сериозни фактологически неточности. Едната неточност е, че никой и при никакви обстоятелства не говори за отнемане на имунитета на депутати и магистрати, а говори за отпадането на предвидената наказателна неприкосновеност за извършени леки престъпления по смисъла на Наказателния кодекс. И искам да е абсолютно ясно на всички хора, които ни гледат и слушат, че в момента народните представители, следователите, прокурорите и съдиите не носят никаква отговорност за извършени престъпления, наказуеми с до пет години затвор, и по това се различават от всички останали български граждани.
На второ място. Господин Корнезов направи аналогия с имунитета на президента. Но той е подробно уреден в чл. 103 от конституцията и няма нищо общо с предлаганите изменения и допълнения в момента.
И на трето място. Господин Корнезов, Вие казахте, че в предложените от нас мотиви се цитирал чл. 2, ал. 1 на Европейската харта за местно самоуправление. Значи, изглежда не сте чели мотивите. Ето ги подробно мотивите. Предложеният текст е идентичен с текстовете на чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 9, т. 3 от Европейската харта за местно самоуправление. Никакъв чл. 2, никаква ал. 1, а чл. 9, т. 3, което може би е необходимо пък сега да го прочетете, за да видите какво гласи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще започна отзад напред. Ето това, което сте внесли 83-ма народни представители. Да, да, това сте внесли, това сте внесли. Мисля, че и Вие сте се подписали, но вероятно, когато сте се подписвали, не сте го чели. Ето, на първата страница казвате: "Той пряко кореспондира с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Европейската харта за местно самоуправление." Ето за какво сте писали. А чл. 2, ал. 1 няма, но това е формално. Вероятно Вие сте имали предвид чл. 3 от Европейската харта. Но само Ви казвам: първо, преди да се подпише, поне го прочетете. Хайде, че не четете конституции и теория е ясно, но поне мотивите си прочетете. (Ръкопляскания в ДЛ.)
Второ, към господин Иванов. Явно на господин Иванов някъде някой му шепне.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Никой не шепне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Шепне му какво ставало в Португалия или в някоя друга държава.
Когато аз тук говорех за различните правни системи в областта на института на имунитета - не само в Португалия, просто ви дадох примера с Португалия - аз изхождах от интересите на България и от интересите на българския парламент и само от интересите на българския парламент и на България, а не на чужда държава, която на някому му шепне. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Думата има господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително днес българският парламент се занимава с уникален въпрос дотолкова, доколкото за първи път сериозно се дебатират промени в Конституцията. Съществуваше мнение в обществото, споделяно е и от политици, народни представители и т.н., че Конституцията е един текст, който много трудно би следвало да бъде променян и това едва ли не води след себе си някакъв процес на дестабилизация. Мнение, което аз категорично не споделям, защото Конституцията, както всяко нещо създадено, търпи своята промяна към по-добро.
Един от моите аргументи или притеснение, когато се лансира идеята за промяна в Конституцията преди няколко месеца, беше достатъчно убедително ли е това да се случва в края на мандата на един парламент. Защото обикновено с тези големи идеи, а това са големи идеи, когато се посяга на промени в основния закон, би следвало да бъдат подкрепени от обществото на едни избори и да бъдат дебатирани. Моите опоненти обаче ми казаха: виж какво, за добрите идеи няма време. По всяко едно време тези неща, които са добри, които са приемливи и нужни, би следвало да се въвеждат в живота. И аз приех, защото действително и тази логика е достатъчно убедителна.
Аз ще подкрепя тези промени в Конституцията. Изслушвам полемиката и дебатите по същество в текстовете и воден от убеждението, че действително трябва да се променя това, което не създава условия за укрепване и развитие на демокрацията в държавата и обществото. И от тази трибуна ви заявявам, че аз също ще предложа и продължаващи промени в Конституцията, които също смятам, че са важни за укрепване на демокрацията и развитието на обществото. И още утре ще започна подготовката за това и събиране на подписка.
Така че няма нищо страшно, няма нищо, което трябва да породи политически рефлекси, когато говорим за промяна в Конституцията. Напротив, колеги. Напротив, защото за всички е ясно, че рейтингът на българския парламент не е на необходимото ниво. Говоря за обществения рейтинг и доверие, което би следвало тази най-важна институция в България да бъде. Това не е патент на този парламент. Така беше и миналия парламент, така беше и по-миналия парламент. И ние трябва вече да намерим причината на това явление, което в никакъв случай не може да бъде характеризирано като положително. Една от тези причини е, че обикновено опозицията казва на управляващите: вие не може да управлявате, а управляващите казват на опозицията: вие не сте достатъчно аргументирани във вашите тези и критики. И това се повтаря, и повтаря.
Промяната в Конституцията не е такава политическа полемика. Не е важно кой предлага промяна в Конституцията. Идеите на основния закон са толкова фундаментални, че да се получи политически сблъсък тук не би следвало. Защото, когато ние спорим по едно конкретно решение на конкретна политическа обстановка или по конкретен закон с функции в обществото, в тях обикновено се изразява философията на управление и всеки защитава достойно своята философия на управление. А когато говорим за текстове и норми в основния закон, се проявява философията на поведение - една по-широка гама от представи на народния представител и съответно политическата сила.
Предходният оратор господин Корнезов, моите уважения, виждам, че се повишава някак си политическият градус. Тази полемика не би следвало да бъде политическа. Тази полемика би следвало да определи един разумен изход, защото обикновено промените в Конституцията имат траен характер. Нямат характер на един временен закон или норма, която, видите ли, следващият парламент след шест месеца може да коригира по начин, по който действието или да бъде деформирано, или обърнато обратно.
Ето защо аз подхождам по този начин и призовавам да се изоставят пристрастията, търсенето на ефект, противопоставянето кой предлага, защото това е една от основните причини, по които българските парламенти в последните години не можаха да убедят в сериозния си авторитет и качество българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще започна моето изказване с това, че подкрепям колегата Драганов и част от тезата, която колегата Корнезов разви, че някак си не е сериозен дебатът по този въпрос или решенията по тези въпроси да се вземат накрая на един парламент. Но само дотук. Искам да разсъждавам по същество за тези промени, които се предлагат. Това ще е полезно, защото съм сигурен, че в следващия парламент тези промени ще минат. Те са назряли, част от тях, от необходимостта на обществото. Те са назряли от полемика, която имахме тук в рамките на близо четири години. Аз искам да се спра само на въпроса за местното самоуправление и промените в местните данъци в полза на решаването им от общините.
Уважаеми колеги, в Конституцията е записано, че местното самоуправление също трябва да се осъществява в пълен размер. Местното самоуправление се осъществява в пълен размер и в Европейския съюз, закъдето сме тръгнали и ще бъдем много скоро. И то се осъществява не само в записани текстове, не само чрез избори, не само чрез записани права, но и чрез реални права.
Миналата година тук имахме много голяма дискусия и имаше много актуални въпроси по повод финансовия недостиг на голяма част на общините в България. Министърът на финансите също беше пред нас. Разбира се, тук въпросът е голям. Разбира се, господин Корнезов, тук въпросът е не колко еднакво богати или еднакво бедни ще бъдат общините, а как изобщо в България са структурирани общините? Какво е разделението в България? Защото има общини от четири села и общини като София. Винаги ще има разлика. Тук големият въпрос е могат ли общините да осъществяват местно самоуправление при положение, че не кумулират достатъчно финансови средства. Отговорът е ясен: не могат. В момента всички общини в България стоят на бюджета на страната.
ПЕЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): И ще стоят.
ИВАН БОЙКОВ: И ще стоят още сигурно дълго време. Въпросът е в какво съотношение, уважаеми господин Мутафчиев, ще стоят. И няма ли да направим крачка по посока на увеличаване собствените приходи на общините, собствените възможности за приходи за сметка на държавния бюджет. Защото това ще увеличи собствената възможност за власт, за самоуправление, за решаване на проблеми. Тук е въпросът и стъпката в тази посока е именно това.
Аз съм улеснен да говоря по тези въпроси, защото това, което се внася в Народното събрание за решаване на местните данъци от общините, е част от предизборната програма на нашата партия. Ние сме го записали. Преди две години, когато правихме с колегите от БСП и с една голяма част независими и леви експерти обща програма за управление, може би сте забравили, но тя е написана и съществува, тази точка я имаше вътре.
Трябва да разделим формалността: защо се внася сега, начинът по който се променя Конституцията, времето, в което става това, от дебата по същество. И тук вече се поучават две тези. И тук имаме разминаване с господин Корнезов по неговото изказване в тезата за самата същност на местните данъци. Имаме принципно разминаване по тезата. Не може да има еднакво богати и еднакво бедни общини, господин Корнезов. Това нещо няма как да стане. Никъде не е така. И по света не е така. Защото общините се управляват от хора, от общински съвети и от кметове, избрани от хората. Те са различни хора, имат различни финансови възможности, различен мениджмънт да управляват. И само това, че субективно се управляват общините има разлика в състоянието на общините.
Има разлика в състоянието на общината например в Софийската, Варненската, Пловдивската, Старозагорската, където аз съм народен представител. Но това е субективният фактор. Ние сме длъжни да дадем колкото се може повече обективни възможности на тези общини да се самоуправляват. И това е в интерес на хората. Тук не става въпрос за формален подход към въпроса дали променяме Конституцията или не я променяме, кога я променяме. Въпросът е принципен. На мен би ми се искало да чуя по този въпрос дебат и спор - какви са вижданията по съществото на тази точка. Формалният подход към промяната на Конституцията е ясен. Ние го изказахме. Искахме тази точка да се оттегли от дневния ред. Вие я гласувахте. Сега я гледаме по същество. Нека да развием дебата по същността. Защото аз чух от колегите от БСП възражения срещу самия принцип на промяна на това местните данъци да се изпълняват от общинските съвети. Искам тук да разбера какви са им мотивите, какво различно виждат те в начина, по който трябва да се финансират общините, а не политическият мотив - че сега не трябва да се променят нещата. Върху това нещо трябва да спорим, защото това е жизнено важно за хората.
Още един път искам да ви кажа, че ние категорично сме за решаване на тези проблеми от местните съвети. Първо, защото това са съвети, избрани от хората на избори, те представляват хората по общини, има достатъчно разум и достатъчно компенсаторни механизми, ако се получат извращения - ако мога да употребя тази дума - в начина на управление на таксите, да бъдат спрени, та дотам, че могат да свалят кметове или пък да си проведат нови местни избори.
Но големият въпрос, по който всички ние, като пътуваме из страната, наблюдаваме, е, че общините нямат финанси. Те нямат възможности да изпълняват местното самоуправление. Ние сме превърнали общините в един разпределител на държавния бюджет. Абсолютен разпределител на държавния бюджет и кметът няма никаква самостоятелност, та дори стигат до неспазване на законите. Имаше наскоро такива примери.
В този смисъл ние категорично сме длъжни на местното самоуправление като Народно събрание. Длъжни сме и с друг, различен закон за местните бюджети, длъжни сме и с тази промяна в Конституцията. Дай Боже, следващото Народно събрание да я свърши.
Едно мое лично мнение по въпроса за имунитета. Тук се изказаха поне 2-3 различни мнения. Дадоха се примери. Примерите са различни, господин Корнезов. В повечето европейски държави наистина наказателната част от имунитета не се отнася за депутатите. Много пъти са ми задавали въпроси като народен представител и на живо, и по телевизията, и в срещи с хората - за какво ни е този имунитет? С какво ние сме по-различни от хората, които са ни избрали? Какво ни пази този имунитет? Става въпрос за наказателния, а не това, че имаме имунитет, че тук можем да говорим и за това не носим наказателна отговорност. Затова са ни пратили хората тук - да говорим и да взимаме решения. Какво ни ползва? Вие сигурно също сте се сблъсквали с такива проблеми - всички, без значение на цвят. Това обаче също е един много голям въпрос, въпрос на принципи, въпрос на принцип на Конституцията.
Как да Ви кажа, господин Ганев, не виждам гаранция за себе си в това, че нося някакъв имунитет, даден ми от закона. Само че има и обратната посока - има и злоупотреба в това отношение.
Явно е, че трябва да се върви към промяна. Но тук въпросът е кога. Кога? След вчерашния дебат по престъпността аз също се съмнявам, че точно пък днес трябваше да гледаме този голям въпрос. Ето, пак по същество можем да проведем спор, но въпросът е кога. Сигурно трябва да тръгне дебат. Сигурно колегите от СДС искат сега да тръгне дебат, защото съм убеден, че те знаят, че няма да мине това като поправка. Просто техническо и технологичното време и състоянието на нашия парламент не позволяват това нещо да се гласува сега и да стане реална поправка на Конституцията. Но е явно, че трябва да има дебат. Тук съм съгласен - трябва да има дебат и всички трябва да изкажат своите съображения и като народни представители всеки поотделно, може би и като парламентарни групи и като представители на партии с различни виждания за състоянието на страната. В това отношение съм съгласен днес да има дебат.
Ето това е моята позиция. Аз мисля, че ще бъде полезна за всички, които ни слушат. Гласуване така или иначе ще има. Знаете каква е процедурата. Може би трябваше председателят да обясни за тези, които ни слушат и ни гледат каква е процедурата по промяната на Конституцията, за да разберат за какво става въпрос днес. Тя е дълга, сложна, с няколко гласувания, с няколко заседания, иска технологично време и т.н., за да разберем, че формалните аргументи, които се поставят - че не трябва изобщо да се гледат нещата, защото парламентът е накрая и процесът е дълъг - не противоречат на това да ги гледаме по същество и всеки да си изкаже мнението и вижданията по тези въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иван Бойков.
Думата има господин Юрий Юнишев. Заповядайте, господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На мен ми се струва, че преди всичко слушателите и зрителите и ние всички трябва да знаем върху какво конкретно дебатираме сега, в момента. Защото оставам с впечатление, че се спекулира с незнанието на конкретния текст на § 1 от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, от една страна, и от друга - с непознаване на конституционната регламентация на европейските страни.
Господин Корнезов, не са налице никакви политически емоции, а една законодателна воля, нито пък конюнктурен популизъм, а реалистичен подход след много прецизен сравнително-правен анализ от страна на работната група, която е предложила тези изменения и допълнения.
В тази връзка аз цитирам текста на чл. 70, който предлагаме да придобие следния вид, а именно:
"Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен с разрешение на Народното събрание."
Сега ще чуете какво гласи Португалската конституция в чл. 160, ал. 2 и моля ви, направете внимателно сравнение:
"Чл. 160. (2) Никой депутат не може да бъде задържан или затворен без разрешение на Асамблеята."
Това е. Някой да намери дори и фонетична разлика между онова, което е написано съвсем ясно и конкретно в Португалската конституция в чл. 16, ал. 2, и онова, което предлагат вносителите на законопроекта с това изменение в чл. 70, чийто окончателен вариант, ако бъде приет, прозвуча сега? Нещо повече. Ще си позволя да цитирам и още от европейските конституции.
Германия - чл. 46, ал. 2:
"Чл. 46. (2) Депутат може да бъде подвеждан под отговорност или арестуван само с разрешение на Бундестага."
Франция - чл. 26, ал. 2:
"Чл. 26. (2) Никой член на парламента не може да бъде арестуван или да му бъде налагана друга мярка за лишаване или ограничаване на свободата му без разрешение на Бюрото на Камарата, към която принадлежи."
Италия - чл. 68, ал. 2:
"Чл. 68. (2) Никой член на парламента не може да бъде привлечен под наказателна отговорност без санкцията на Камарата, към която принадлежи, нито може да бъде арестуван или по друг начин лишаван от лична свобода или подложен на личен или домашен обиск."
Испания - чл. 71, ал. 2:
"Чл. 71. (2) По време на своя мандат депутатите и сенаторите се ползват също така с имунитет и могат да бъдат задържани само на мястото на престъплението. Срещу тях не може да бъде предявено обвинение и те не могат да бъдат привлечени под съдебна отговорност без предварително разрешение на съответната Камара."

Дания: "Чл. 57. Никой член на парламента не може да бъде наказателно преследван или затварян по какъвто и да е начин, освен в случаите, когато е заловен на местопрестъплението. Извън парламента никой не може да бъде държан отговорен за изказванията му, направени в парламента, освен със съгласие на парламента."
Австрия: "Чл. 57. (2) Членовете на Националния съвет могат да бъдат арестувани за извършване на подлежащи на наказание деяния само със съгласието на Националния съвет."
Ето, мога да продължа с цитати от конституциите на Белгия, на Холандия, на Люксембург. Бъдете убедени, господа народни представители, че онова, което предлага в случая работната група, по-скоро вносителите, кореспондира с европейското законодателство на страните - членки на Европейския съюз, вложено в техните основни закони. В такъв случай не мога да се съглася с онова, което каза пак господин Корнезов: няма конституция в света, която да регламентира имунитета на народните представители. Да, няма, както и нашата не регламентира имунитета на народните представители, но прави реда за неговото отнемане напълно европейски, ред, с какъвто не са се съобразили създателите на тази Конституция. В крайна сметка аз не познавам юрист - нито в Народното събрание, нито извън него, който да твърди професионално, че държавната ни законова материя не трябва да бъде отражение на нашата европейска ценностна система. Или казано обратното, за да докажем своята европейска ценностна система ние трябва първо да адаптираме законовата си материя с първоизточника на съвременните правни норми. В този аспект Тридесет и осмото Народно събрание направи онова със законодателството ни поне досега, което предходните две не намериха способна воля в себе си да извършат.
В крайна сметка дори онова, което визира чл. 132, ал. 2 от нашата Конституция, а свързано именно с имунитета на магистратите, който трябва или може да бъде ограничаван, отнеман по-скоро от Висшия съдебен съвет, би трябвало да предизвика в нас, да провокира необходимостта да се квалифицират деянията, при които би могло да се потърси снемане на такъв имунитет, и да изгради един закон в съответствие с изискванията на чл. 132, ал. 2, закон, какъвто все още нямаме, и за мен това е един пропуск в нашето законодателство.
Ето защо аз апелирам към високоотговорния разум на колегите народни представители, който би трябвало да бъде движима сила на нашата воля рано или късно да подкрепим изменението и допълнението на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Искам да поздравя колегите, които направиха своя конституционен дебют в днешния дебат, и да оценя по достойнство техните усилия да ни представят на вниманието два важни въпроса, свързани с действието на българската Конституция.
Същевременно не мога да подмина с известна тревога обстоятелството, че парламентът, Тридесет и осмото Народно събрание, в някаква степен лековато подхожда към най-съществените юридически и политически въпроси.
Потвърждение на тези мои думи е отказът на мнозинството в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да подкрепи създаването на специална конституционна комисия, която да обсъди предлаганите от голям брой депутати изменения в основния закон. Една такава комисия естествено, че трябва да включи и юристи, и специалисти в областта на местното самоуправление, да бъде достатъчно политически представителна и наистина да прецени всички възможности, които предлагат тези, и евентуално други изменения.
Казвам това, защото в случая ние не действаме просто като Народно събрание, ние се намесваме в учредителната власт, в тази власт, която поначало принадлежи на Великото Народно събрание. И достойнство на българската Конституция е, че тя в някакви граници позволява и на обикновеното Народно събрание да се занимава с конституционни въпроси. За тази цел обаче тя е предвидила допълнителни изисквания, свързани с по-високо квалифицирани мнозинства на решенията, с по-дълги срокове на обмисляне и на гласуване на предложенията.
Заедно с това обаче ние трябва да съзнаваме, че ако в областта на законодателната материя понякога се налага да реагираме почти рефлекторно, да приемаме бързи изменения, в областта на конституционното устройство трябва да се стремим да доближим това, което би вършило едно Велико Народно събрание. Точно това в случая липсва и аз съм смутен, че ние провеждаме дискусията в рамките на обичайното 30-минутно време за парламентарните групи, в това, че след един твърде съществен дебат за престъпността и корупцията преминаваме към друга такава тема, без обаче да можем да достигнем до нейното окончателно решение.
Искам също да отбележа, че качествата на българската Конституция като цяло не могат да бъдат подлагани на съмнения. Това не е защита на всички нейни разрешения и смятам, че някои от нас, които са участвали в нейното разработване, дори по-добре чувстват там, където тя създава проблеми, и там, където ние трябва да съсредоточим своето внимание в бъдеще, ако не бъдат постигнати необходимите разрешения по законодателен път да се търсят евентуално и други конституционни решения.
Но аз смятам, че критерият, с оглед на който трябва да бъдат извършени тези промени във времето, е преди всичко съвместяването на българския правен ред с правния ред в Европейския съюз, с бъдещото членство на България в тази организация. Днес обаче ние още не можем да кажем каква ще е точно институционната структура на Европейския съюз, нито в кой момент България ще бъде подготвена, за да встъпи пълноправно в него. Дотогава смятам, че Конституцията, ако не създаде непреодолими пречки, може да действа и да бъде законодателно развивана.
Опасявам се, че наред с някои от добрите намерения, изказани в мотивите на вносителите и ораторите, днешната дискусия е известно проявление, бих го нарекъл, на конституционния комплекс на Съюза на демократичните сили. Това, че в по-голямата част от своята история Съюзът на демократичните сили не просто е критикувал отделни разпоредби на Конституцията, но той е водил борба срещу Конституцията и единствено я е приемал като едни наличен юридически акт, който така или иначе трябва да бъде прилаган и с него да бъде съобразявано текущото законодателство.
Затова в предлаганите изменения в някаква степен съзирам и опит за делегитимиране на Конституцията, а не за нейното просто подобряване. Няма да давам примери и правилно господин Тошев реагира, което показва, че моята критика е на точен адрес, защото има български депутати и представители в европейски институции, които обявяваха България за нелегитимна при действието именно на тази Конституция. И вие сега влизате в новата роля, излизате във второто действие на пиесата, като авторите, които ще направят по-добра тази Конституция. Смятам, че е необходим известен период от няколко години оттук нататък, за да можете да покажете вашата причастност към Конституцията, преди българското общество да ви позволи да внесете каквито и да било изменения в нея.
Няма да подмина и едно изказване на министър-председателя, което почти буквално звучеше така: "С тази Конституция не сме за Европа". А нека да се запитаме с това управление за Европа ли сме? (Ръкопляскания в блока на ДЛ.) И Конституцията ли е българската пречка по пътя към Европа? Това от никой не е твърдяно. От никой не е твърдяно!
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Пречката е БСП.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А, пречката е БСП. Оставям това без коментар. Защото дълго време трябва да се търсят извинения извън това, което реално върши което и да било управление и винаги българските обяснения, за съжаление, са главно в миналото.

Народното събрание в този си състав до голяма степен изчерпва не само своя мандат, но и кредита на предоставеното му доверие. Та нима Народното събрание в нужната степен допринесе за ограничаване на престъпността и корупцията, за намаляване на безработицата и бедността? Нима е готово с подготовката на изборите, за да се заеме в края на своя мандат, някак между другото, да внесе и промени в Конституцията?
Искам да припомня, че този подход за промяна на Конституцията в края на мандата на парламента политически можеше да бъде оправдан, ако в България съществуваше конституционният ред, който предвиждат някои други страни, че след като една легислатура приеме изменение в основния закон, тя задължително се разпуска, а тези изменения влизат в сила, едва ако те бъдат потвърдени със съответното мнозинство след изборите от новия състав на парламента. Но ние предвиждаме друг ред на промяна на Конституцията.
Затова аз призовавам всеки един народен представител, всяка една политическа сила, която смята да се занимава с конституционната материя в следващия парламент, да призове своите привърженици и избиратели за подкрепа на такива идеи и след като те бъдат обсъдени в хода, включително в хода на изборната кампания, и се получи необходимата подкрепа за тях, да бъдат реализирани в следващия или по-следващия мандат на парламента.
Не е редно някак между другото, след като конституционната тема не е присъствала в навечерието на предшестващите избори, тя да бъде заявявана в последните 2 месеца от неговата дейност.
Тук искам да се спра в следващите свои разсъждения на двете конкретни предложения. Може ли днес някой да ми каже, ако бъде оказана подкрепа за тези изменения, какво ние ще обсъждаме на второто и на третото четене на Конституцията? Днес имаме механично обединени две предложения, които по същество са два отделни законопроекта - между проблема за имунитетите и за местните бюджети и финанси няма никаква логическа и правна връзка. Тук имаше изказвания, сигурно ще се появят и идеи, че ние трябва да включим при следващото четене още 3-4 проблема, които пък нямат нищо общо със сега заявените.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Това е невъзможно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Невъзможно е!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е много спорно, защото ние не сме приели процедурни правила и вие отказахте да бъде създадена такава комисия, която преди да пристъпи към обсъждането на промени по същество, да каже какво може да прави парламентът в различните фази на конституционния процес. И аз много добре познавам вашата практика, в която сте показвали за едни и същи неща, че може, и за същите неща - че не може, в зависимост от това какво е решението, което искате да наложите. Така че на вашите уверения какво може и какво не може, аз не мога да се осланям и да използвам тази аргументация, защото ние гласуваме на първо четене един общ законопроект и тук нямат правна стойност твърденията: "Аз подкрепям законопроекта в едната разпоредба и не го подкрепям в другата."
Ето тези неща трябва да бъдат припомнени. Спомнете си какъв голям каталог от най-различни изменения се подхвърляше: дайте да променим текста за земята, дайте да променим компетенциите на президентската институция, дайте да се занимаваме с партиите на етническа основа, т.е. аз не виждам някакви аргументи защо вие редуцирахте всички тези проблеми, които отново нямат връзка със сближаването на България с Европейския съюз, до тези две теми. Смятам, че това е, защото тези две теми на пръв поглед са доста популярни и могат да бъдат обосновавани пред българското общество. И аз тук не отричам възможността да бъдат поддържани и юридически обосновавани тези промени, но ще ви кажа само няколко неща за тях.
Първо, въпросът за депутатския имунитет, взет не само в неговия европейски, но и в световния му контекст, има различни разрешения. Може да става за наказателна или за гражданска неотговорност. Ние се придържаме към модела за наказателна неотговорност и неприкосновеност. Предлагате решението за задържане да се взема само от Народното събрание, а не и от председателя, когато Народното събрание не заседава. Тук мисля, че изпадате в противоречие със собствената си идея. Добре, ако един народен представител или магистрат е извършил тежко престъпление, за което се предвижда той да носи наказателна отговорност, и това е по време на ваканцията на парламента, няма ли да бъде задържано съответното лице? Може да се предвижда, че винаги решението на председателя в такива случаи трябва да бъде потвърдено от Народното събрание, иначе то се отменя. Но вие поставяте едни въпроси, без да решавате всички тези, които твърдите, че съществуват в конституционната уредба.
Освен това, неколкократно беше цитиран примерът с Португалия. Господин Йорданов каза, тъй като нямаме още официален писмен източник, за да сверим тези неща, че в последните месеци в Португалия е извършена една промяна в посока на това, което и те предлагат. Дори и да приемем, че това е факт,...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Това е факт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, дори да приемем, че това е факт, но аз не съм се уверил и не искам да оспорвам вашето твърдение. Но искам да ви припомня, че когато в Португалия беше създаден режимът на наказателната неотговорност, това стана след приемането на Конституцията и след режима на диктатурата в средата на 70-те години.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): И при нас е след режима на диктатурата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но при нас България е изминала 10-11 години и аз все още не виждам в съществуващия режим достатъчно гаранции, че ние сме извървели този път. Аз смятам, че ние ще стигнем и по-рано от Португалия до едни такива решения, но нека да не решаваме един въпрос, който до момента не е създавал проблеми, защото другаде са корените на престъпността и корупцията.
И накрая, по въпроса за предлаганото изменение в частта за местните данъци и възможността на общинските съвети да определят техния конкретен размер. Тук вече беше казано, че принципът е местните данъци да се определят от централната власт в унитарните държави и обратно - там, където съществуват държави със сложно устройство, отделните провинции, съставни, да ги наречем държавни образования, имат самостоятелна данъчна политика. Освен това искам да ви попитам: с какво ще облекчите положението на общините, ако им предоставите тази възможност, при положение че размерът на местните данъци в общите средства на общините не надхвърля 5-8 на сто и тенденцията, за съжаление, в рамките на мандата на това управление е към спадане на дела на тези приходи за сметка на централизация на част от източниците? Значи, големият въпрос е как ние да създадем условия да бъде произведен по-голям продукт и повече средства в общините и вторият въпрос е как те да бъдат по-добре разпределяни? Ако вие от 100 лв. разпределяте 5 или 10, толкова ли е важно кой ще разпредели тези 5 или 10 лв., след като общините нямат контрол и влияние върху останалите 90?
Освен това, не забравяйте разликата между някои от големите и, не ги наричам богати общини, но които са във финансово стабилно състояние, а те в момента в България не са повече от 20-30, в сравнение с останалите 200 общини. Попитайте кметовете и населението на тези общини. Освен това вижте и чл. 20 на Конституцията. Той не е пречка за предлаганата промяна формално, но трябва да държим сметка и за него. "Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика."
Аз като представител на един район с висока безработица и значителна бедност мога да кажа, че с изключение на една от общините, всички останали категорично биха влошили своето положение в резултат на приемането на такава промяна. И, естествено, че аз като представител на тези хора в този момент няма да я подкрепя, защото тя само намалява отговорностите на централната власт, без да увеличава реалните ресурси, които ще могат да привличат и разпределят общините.
Освен това искам да ви припомня, защо не се обсъжда въпросът за преразпределяне на така наречените споделени данъци? Единственият данък, който в момента биха могли да определят общините, е конкретният размер на данъка върху сградите. Другите данъци се определят от централната власт. Защо вие не дадете компетенции на местните органи дори в събирането на данъци? И колкото повече те съберат, да ги стимулирате да заделят част от тези средства за своите бюджети. Защо не облекчите деактуването на общинска собственост, а се създават на множество места пречки, за да могат общините да имат една такава материална база?
Ето, всички тези неща ме карат да смятам, че предложенията, които правите, дори да имате отделни основания, като цяло не могат и не би следвало да бъдат подкрепени. И аз мога да ви уверя, че когато България наближи времето за членство в Европейския съюз, ще обединим вашите усилия, за да обмислим такива промени на Конституцията, включително и в материите, които днес предлагате за обсъждане, за да се развива нашата Конституция и за да бъде тя опора на демократичния живот в страната. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега Стоилов, лично на мен ми е много тежко, когато чуя от устата на един колега професионалист, теоретик да звучи непочтеността. Вие казахте преди малко: какво би станало с един народен представител или магистрат, който извърши тежко престъпление, а по това време Народното събрание не заседава? Защо не цитирахте тук, от трибуната, второто изречение на чл. 70 от Конституцията, което не е предмет нито на промяна, нито на отмяна, и което гласи така: "Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, ако то не заседава - председателят на Народното събрание". Това е.
Как бихте отговорили на този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Юнишев, не приемам упрека Ви и мисля, че трябва да го оттеглите, ако сте коректен не само като юрист. Вие прочетохте правилно текста на чл. 70 от действащата Конституция. Но аз ще Ви прочета § 1, който Вие внасяте: "В първо изречение на чл. 70 отпадат думите "за тежки престъпления...". Ние не спорихме за това и не поставяте този въпрос в репликата. "..., както и текстът: "а когато то не заседава - на председателя на народното събрание". Значи вие самите предлагате отпадане на тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е в другата алинея.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но, когато Народното събрание не заседава, господин председател, това е времето на неговите ваканции. Защото Народното събрание не заседава и в следобедите на делничните дни, то не заседава и в събота и неделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Двамата цитирате две различни алинеи. И оттам идва разминаването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но казвам, че проблемът отново би възникнал с това предложение, защото Народното събрание не заседава непрекъснато. И има случаи, в които трябва да се реагира именно при заварено тежко престъпление. Не това е основата на дебата. Затова мисля, че не трябва да навлизаме тук в детайлите, а в това дали се налагат тези конституционни изменения, дали съществуват някакви пречки Конституцията да работи.
И аз ще ви кажа тук само две неща в допълнение на своята аргументация. Още не е приет закон, който предвижда Конституцията, да бъдат определени така наречените несъвместимости - какво не могат народните представители. Защо ние не полагаме усилия да развием Конституцията и да ограничим зависимостта на народните представители от други интереси, а се занимаваме с нещо, което никога не е създавало проблем и не е имало случай тук да бъде поискан и да не бъде отнет имунитетът, или случай, когато са представени аргументи и Народното събрание не се е убедило. Освен това, Вие не предлагате в тази неприкосновеност някакво квалифицирано мнозинство, което да изключи политически злоупотреби.
И освен това, позовавайки се на Европейската харта за местно самоуправление - това е вече по другия въпрос, използвам да го кажа - Вие забравяте или може би не знаете, че, за да има един акт първенство над вътрешното законодателство, той освен да е ратифициран, трябва да бъде и публикуван. Тази харта е подписана и ратифицирана от България преди 5-6 години и тя още не е публикувана.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС, от място): Как да не е публикувана? Публикувана е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, посочете къде е публикувана? Благодаря.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Публикувана е на 6 юни 2000 г. Четете "Държавен вестник". Дават се безплатно на всеки депутат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първият въпрос, който всеки от нас поставя, щом като е взел думата, е дали е необходимо един такъв законопроект да се разглежда в края на мандата на Народното събрание. Аз не казвам, дали група народни представители имат или нямат това право, това не е мой въпрос. Но би било добре, когато се внасят проекти за изменение на Конституцията, те предварително да бъдат обсъдени с различни парламентарни групи, тъй като ние не говорим за един обикновен закон. Все пак нашите колеги изразиха желание всякакви изменения оттук нататък да имат един траен характер. Но вие сте преценили, че сами трябва да го внесете преди парламентарните избори и мисля, че основната ви цел е точно преди парламентарните избори да кажете: "Ето, ние не се плашим от депутатския имунитет, ние можем да го махнем. Другите, които са отляво или от центъра се плашат, ако няма имунитет". Което не е вярно. Вие не целите института на парламентарния имунитет, а целите авторитета и имунитета на магистратите.
И господин Марков, и господин Величков преди малко дадоха примери, че виждате ли, обществото се е настроило и вече е узрял моментът, когато магистратите трябва да се откажат от този имунитет - съдиите, прокурорите и следователите. Извинявайте, господа, ако един съдия не си гледа своята работа, виновна ли я цялата съдебна система? Ако един прокурор, казвам един в съдебната система, не си гледа своята работа, виновна ли е цялата прокуратура? Друг е въпросът, че технически просто няма да мине, защото има два месеца до изборите. Ние знаем защо го правите и днес напразно данъкоплатецът ще плаща пари за този изгубен ден. Но, тъй като го сте предложили, вашата цел е да изнудвате съдебната система, изпълнителната власт да контролира съдебната система, да контролира съдиите, да ги изнудва.
Знам, че не ви се харесва, понякога един съд се произнася с решение, което не допада на управляващото мнозинство. Понякога и на мен не ми допада. Но всички казваме, че съдебната система е независима. В същия момент, когато едно решение ни харесва, ние казваме, че съдебната система е добра, а когато не ни харесва - че е лоша.
Уважаеми колеги, аз не бих искал да се спирам тук, нашите колеги много подробно вземаха отношение по историята по института на имунитета на парламентаристите. Преди малко, мисля, че господин Корнезов предложи, защо не намалим този срок за тежки престъпления - нивото да бъде три години, вместо пет, ако наистина желаете по някакъв начин да се пресече. Защо остава същият срок - от пет години нагоре за тежки престъпления, ако наистина целите, ако обществото наистина е поставило този въпрос. Аз мисля, че обществото днес не се интересува толкова от имунитета на парламентаристите. И смея да твърдя, че имунитетът на един парламентарист не е привилегия, господин Марков, Вие много по-добре знаете от мен, това е една необходимост. Имунитетът на един магистрат не е привилегия, това е една необходимост. Не мога да се подчиня на изпълнителната власт, когато имам критики към работата на изпълнителната власт, изпълнителната власт по някакъв начин чрез своите органи, чрез своите служби всеки ден ще изнудва народните представители.
Аз разбирам, когато давате примери с Англия, с Германия или с Франция или други държави... Смеете се, но дайте един пример там полицията да участва по време на избори в Дания. Един път полицията да се е намесила по време на избори? Това, което вие направихте на последните избори - открито с полицейски коли по време на избори вкарахте кандидати за кметове в ареста, господа! (Ръкопляскания от ДЛ.) Дайте един пример някъде! Когато давате тези примери, имайте предвид, че там наистина културата и възпитанието на хората е такова, че всички уважават закона - и мнозинството, и опозицията уважават съдебната власт. За разлика от нашата страна, където който е на власт си мисли, че е велик.
Тук искам да подхвърля и нещо друго на колегите. Помните 1995 г., тогава БСП беше на власт. И те използваха полицията. Регионалният директор на полицията в Кърджали открито участваше в предизборната кампания и се наложи впоследствие министърът на вътрешните работи да му се скара и да се оттегли. Говоря за 1995 г.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Но нали министърът му се скара?
РЕМЗИ ОСМАН: Моля Ви се, не ме прекъсвайте. Нарочно давам пример, не че днеска вие сте на власт... Затова този имунитет не е привилегия. Този имунитет е една необходимост.
А щом казвате, че наистина имало неравнопоставено положение спрямо българските граждани, питам ви аз тогава защо президентът пък ще има резиденции? Той не е ли български гражданин? Защо се движи с бронирани мерцедеси? Защо министър-председателят се движи с бронирани мерцедеси? Вие предлагате един законопроект за изборите и защо по време на изборите той ще обикаля даже и като министър-председател? Пак е внесено от вас.
Значи, когато на вас ви харесва, имунитетът не е необходим. Но когато нещо друго не харесва, министър-председателят не може да бъде равен с гражданите, президентът не може да бъде равен с гражданите. Но целта ни е да унижим магистратите. Аз съм убеден, че в залата вие няма да намерите подкрепа. Съдебната власт наистина ще си остане една независима съдебна власт и по такъв начин още един път вие сами се злепоставяте пред магистратите.
Що се отнася до втората част на законопроекта, това са глупости, че по такъв начин щяло да се подпомогне финансирането на общините, ако разширим текста в Конституцията и общинските съвети сами да определят конкретния размер на местните данъци и такси. Колко процента от общините в България могат да си позволят да се издържат от собствени приходи? Колко процента? Петнадесет града!
Говорят за едно становище от името на Националното сдружение, което не е вярно. Ако има едно становище, това е становище на Управителния съвет на Националното сдружение. В България има над 260 общини, а в управителния съвет са само 19 човека. Мен не ме интересува това становище.
И какво ще стане оттук нататък? Да речем, че приемем това изменение. Говорите за Европейската харта и т.н. - не бих искал да коментирам. Когато обсъждаме бюджета, министърът на финансите просто винаги ще заложи максималния таван на една община в съответния данък, въпреки че общината не може да събере 1 лев. И тази община, ако има 15 на сто собствени приходи, според проекта на министъра на финансите тези собствени приходи ще бъдат 50-60 на сто. И тази община ще фалира. И без това вие субективно разпределяте тези средства и го показахте особено в последните две години. Министърът на финансите го показа.
Вие искате по такъв начин наистина да ударите общините, които не могат да се самоиздържат, където от собствени приходи имат само 15 на сто или 20 на сто в бюджета, и да подпомогнете четири града в България. Но България не е само София и Варна. България не е само Пловдив. Вие по такъв начин ще обезлюдите цели региони в България и наистина след 20 години няма да има хора, които да живеят в планинските региони. Вместо правителството да поема своя ангажимент и да подпомага развитието на тези региони, вие искате да ги ударите.
На пръв поглед изглежда добре. Би било добре да има един такъв текст, но да има продължение. Защо примерно вие, когато говорите за местно самоуправление, давате големи правомощия на областните управители? В цяла Европа има регионално самоуправление - второ ниво на самоуправление. Единствено ние в България нямаме, защото те трябва да са изборни. Тогава областният управител няма да може да контролира общинските съвети. Днес имаме Регионален съвет за развитие във всяка област, където областният управител, според закона, който вие приехте, еднолично решава. Той решава самичък. Кметовете на общини нямат право на глас там. Те имат право само на съвещателен глас. Това са глупости. Никъде в Европа го няма това.
Ако има второ ниво на самоуправление, тогава наистина ще има едно силно местно самоуправление, каквото и да говорят моите колеги от мнозинството. Дайте ми примери в европейските държави, където областният управител да е и политическо лице - изпълнява едни функции. Това ли е местното самоуправление? Но на нас ни трябва един популизъм преди изборите. Ние искаме общините сами да си определят данъците, но опозицията не желае... (Оживление.) Господин Лъчезар Тошев каза: да, така е. Значи вие приемате, че е за популизъм. Но всеки популизъм ражда и друг популизъм. Надявам се у мене да не се роди този популизъм, когато говоря.
Освен тези 15 града, дайте общини, които да се самоиздържат. Според Закона за местните данъци и такси, според тези разпоредби в други закони, касаещи финансирането на собствените приходи, Министерството на финансите винаги е било задължено, когато разработва бюджета на общините, първо да ги покани и да изслуша мнението на представителите на местната власт. Тази година, въпреки своите задължения, министърът на финансите не се съобрази с вижданията на местните органи на властта. И те заложиха такъв проект, а вие приехте такъв Закон за държавния бюджет, че реално завишихте, изкуствено завишихте местните приходи на една община, където вместо 15 на сто ги направиха 50 на сто, а те и тези 15 на сто не могат да съберат. Ето за тези неща трябва да говорим.
Господин председател, уважаеми дами и господа, завършвайки аз мисля, че наистина това предложение е популизъм преди изборите, насочено е предимно срещу магистратите, срещу съдебната система. Бих подкрепил едно подобно предложение, ако вие предложите и министър-председателят да е равен с гражданите, и президентът да е равен, да се откажат от всички лимузини, да се откажат от беемветата и тогава можем да говорим изобщо да няма имунитет на народни представители, на съдии и на прокурори.
Завършвайки, все пак се надявам една част от мнозинството да помислят дали изобщо да гласуват за един такъв проект или не. Благодаря ви.
ПАНАЙОТ ГЪРДЕВ (СДС, от място): А ченгетата?
РЕМЗИ ОСМАН: Стани и го кажи тук, ако имаш смелост, ела ей тука. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
За реплика - господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Господин Осман, винаги съм уважавал Вашия стремеж за дискусия по същество. Имам реплика към Вас, която не е в частта Ви за становището Ви по местното самоуправление, не е и в частта, касаеща магистратите.
Но аз искам съвсем откровено да Ви запитам Вие смятате ли, че българските избиратели са вдъхновени от това, че в момента, в който ни гласуват доверие и ни изпратят в тоя парламент, ние можем безнаказано да хулиганстваме? Съгласен ли сте с това? До 5 години не се носи наказателна отговорност. Спомнете си, наши колеги бяха пребити в тоя парламент от други свои колеги, известни с боксьорските си наклонности. И докога това нещо трябва да се толерира? (Смях и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За втора реплика - господин Иван Бойков.
ИВАН БОЯКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Осман! Вие повдигнахте много важни въпроси - въпроси за една много голяма дискусия по отношение на местното самоуправление. Изключително голяма. И сте абсолютно прав, че нещата няма да се решат с това, че местните данъци ще бъдат определени от общините. Това е така, наистина е така. Но тук се иска нова промяна в бюджетните взаимоотношения между бюджета и местните общини. Категорично! И ние сме предложили такъв закон, а мисля, че и вие предложихте такъв закон. Това е така.
Има един втори голям въпрос, който също повдигнахте - че има общини, които не трябва да са общини. И всички участвахме в тази работа. Така е, господин Луджев. Има общини от три села. Каквото и да направим за тях, нищо по-различно няма да стане от това, за което Вие говорите. Включително и във Вашия район, който познавам. (Неразбираема реплика на народния представител Димитър Луджев.) Това е така и всички тия неща трябва да се оправят. Нали трябва да се започне отнякъде. Трябва да се започне от тази дискусия.
Прав сте за областния управител. Наше и ваше предложение беше, че това ниво трябва да е изборно. И в Европа е така. (Шум и реплики.) И това е така. Там трябва да се променят нещата безспорно. По Конституция трябва да се променят нещата за областния управител. Това е така.
Не съм съгласен обаче с Вашата теза за магистратите и в това е разликата. Извинявайте, господин Осман, но в рамките на последните няколко месеца постоянно хора се жалват за отказ от правосъдие. Не голямото правосъдие, не става тук за лагерите и подобни неща. Става въпрос за отказ от правосъдие на битово ниво. Оплакват се от корупция и от други неща се оплакват. Явно е, че там нещо не върви, а ние с Вас и всички тук носим отговорност за цялостното устройство на държавата, защото България е парламентарна република. И в тази посока също трябва да се мисли. Аз не мисля, че имунитетът на магистратите ги прави по-магистрати или по-малко магистрати. И в тази посока също трябва много внимателно да се подхожда. Абсолютно сте прав, но трябва да се ходи. Не може да се стои на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика - господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, разбира се, няма народен представител, който да поддържа, че, както навремето казваше, имаше един министър на вътрешните работи - всички депутати от една група са бандити. Беше министър на вътрешните работи, от СДС.
Мисля, че в залата няма такъв народен представител. Но трябва да гледаме принципно на нещата. Това, че е имало някакъв побой, аз не зная какво е имало. Доколкото разбрах, тогавашният министър на вътрешните работи, пак от СДС, се застъпва за бития човек, в Народното събрание. Тогавашният министър на вътрешните работи.
Що се отнася до Вашата реплика, колега. Вижте, аз преди малко изразих нашето мнение и виждане. Не зная какво Ви притесни в моето виждане, ние не се различаваме.
Преди малко един колега тук ме подсети, когато става въпрос за магистратите, наистина този въпрос да бъде поставен. Колко пъти е било поискано да бъде снет имунитетът на магистратите? Или пък тук, в Народното събрание - за сериозни случаи? Или пък за по-леки престъпления? Аз не съм чул някъде нещо да е повдигнато, да се е случило, от колегите. Нека да го кажем, да говорим с конкретни неща.
Моите избиратели, избирателите днес на България, колеги, се интересуват от друго. Примерно днес в 37 населени места нямат кметове, в Кърджалийско, заради приетия закон от СДС. Не се избират заради поведението на СДС и на областния управител. В 37 населени места от година и половина след местните избори няма кметски наместници!
Ако мислите, че с това изменение ще помогнете? Една година и половина тези избиратели не могат да си изберат кметски наместник. Кметът играе, областният управител играе - няма кметски наместници. И това изменение, ако ще помогне, много се лъжем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще изразя пред вас позицията на Парламентарната група на Евролевицата по предложенията за изменение на Конституцията.
Парламентарната група на Евролевицата смята, че Конституцията от 1991 г. е важен стабилизиращ фактор в целия процес на демократични промени от 1989 т. досега. Тя е модерен основен закон, който е съобразен с европейската Конституционна теория и практика. Към измененията й трябва да се подхожда изключително внимателно. И това изменение да се осъществи след сериозна професионална и обществена дискусия и при гарантирана обществена и парламентарна подкрепа. Неслучайно в самата Конституция се предвижда процедура за изменения, при която най-напред 3/4, а след това 2/3 от народните представители трябва да изразят подкрепа, тъй като това означава и потенциала за съответната обществена подкрепа. Но ние приемаме днешната дискусия именно като начало на това обсъждане. Направили сме нашата дискусия в тесни политически среди, ще я продължим в широки обществени и професионални среди. Предполагам, че и всяка от парламентарните групи.
По съществото на направените предложения.
Най-напред по предложението по чл. 70 - за изменение на Конституцията. Нашите професори казваха: "Четете", когато се прави нещо, свързано с определен текст. И затова, уважаеми колеги, да четем.
Какво гласи сегашният чл. 70 от Конституцията, свързан с наказателната неотговорност и имунитет? "Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за тежки престъпления и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание". Второто изречение: "Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, ако то не заседава - председателят на Народното събрание." Първата хипотеза сме я виждали, втората не сме. Втората означава, че санкцията ще бъде последваща.
Какво предлагат колегите, които внасят предложението за изменение? Те предлагат две неща, които съответстват в изключителна степен, както те ни увериха, с аргументите, които приведоха, на повечето европейски Конституции - отпадане на понятието "тежко престъпление" и отпадане на възможността председателят на Народното събрание еднолично да дава съгласие.
По първото предложение - за отпадане на понятието "тежко престъпление". Съжалявам, че колегата Ремзи Осман не е тук, той е юрист и трябва внимателно да чете предложенията. Няма наказателна неотговорност, имунитетът се запазва. Тоест, става дума за това, че когато един народен представител, съответно магистрат, извърши престъпление, каквото и да е то, по предвидения в Конституцията и правилника ред може да се поиска снемане на неговия имунитет. Както е известно - от главния прокурор, със съответните доказателства. И този въпрос да бъде обсъден тук.
Вие питате: защо? Защо не си остава текстът само за тежки престъпления? Съображенията могат да бъдат най-различни - от обществен характер. Но аз ще ви дам един казус, който съм чувала, макар че не съм присъствала на заседание на Висшия съдебен съвет. В него можем да попаднем и ние, депутатите и те - магистратите. Извършено е хулиганство. Наказанието не е 5 години, не е над 5 години лишаване от свобода, а е под 5 години лишаване от свобода. При тази хипотеза не може да се поиска снемане на имунитета. Ето за това става дума.
Нашата парламентарна група смята, че в сегашния текст на Конституцията този по-висок критерий трудно може да бъде обяснен. Аз не съм била във Великото Народно събрание, господин Корнезов е до мен, непрекъснато се консултираме. Но аз лично не съм чула много сериозните аргументи защо текстът е бил такъв. Значи, ако се измени Конституцията и отпаднат тези думи "тежки престъпления", ще стане дума за наказателна неотговорност въобще и за възможността за снемане на имунитета при извършване на всяко престъпление. Тук никой не засяга неприкосновеността на народния представител и неприкосновеността на магистрата. (Ръкопляскания в мнозинството.)
По второто предложение. Аз съм виждала опити да се използва възможността председателят на Народното събрание еднолично да дава съгласието си и съм реагирала остро. Ставаше дума за имунитета на Андрей Луканов, уважаеми колеги отляво. Беше направен опит този имунитет да се снеме само със съгласието на Народното събрание. Това не се случи фактически, тъй като тогавашният председател на Народното събрание даде ясен знак, че няма да го направи.
Но защо той да има тази възможност? Откъде-накъде един, макар и пръв между равните, народен представител, трябва да вземе решение, свързано с нещо изключително ценно - с въпроса за имунитета и наказателната отговорност или неотговорност? Няма никакъв разум. В този смисъл председателят може само да движи процедурата по този въпрос. Решенията трябва да се вземат от Народното събрание. Категорично съм убедена. И съм го виждала в парламентарната практика като форма за заобикаляне на Конституцията и за злоупотреба. Ето защо приветствам това предложение.
Що се отнася до второто изречение, свързано с тежкото престъпление. Вероятно оттам идва недоразумението и затова колегата Янаки Стоилов реагира. Значи колегите от СДС са казали само веднъж, че отпадат думите "когато не заседава - председателят на Народното събрание". Пита се: когато е заварено лицето на мястото на тежко престъпление? Естествено, ще бъде задържано веднага. "Задържано", защото може да бъде от женски или от мъжки род. След това ще се иска последваща санкция на парламента.
Въпросът на колегите, които възразяват, е, консултирах го с господин Корнезов, кой ще задвижи процедурата на свикване на парламента, ако той не заседава? Очевидно председателят на Народното събрание. Така че тук има възможност да се мисли по текста, но разумът е ясен.
Ето защо Парламентарната група на Евролевицата подкрепя тези предложения.
По второто предложение. Пак трябва да се чете, скъпи колеги, да не се гледа само този текст. Какво гласи чл. 141 от Конституцията?
"(1) Общината има самостоятелен бюджет." - Никакви изменения.
"(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон." - Никакво изменение, така е.
Алинея трета, забележете:
"(3) Държавата, чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините." - Никакви изменения.
И тогава ал. 4:
"(4) Общинските съвети определят конкретния размер на местните данъци и техните граници, предвидени със закон."
Честно да ви кажа, като юрист, аз не се смятам за специалист по местни финанси. Единственият колега, който е възразил срещу това предложение по същество и аз съм чувала неговите възражения, е колегата Ивайло Калфин. Никой друг, никъде не е могъл да ме убеди, че в този текст няма разум, включително и многобройните ми консултации с представители на местната власт, които казват "това е прекрасно". Е, те като казват, че това е прекрасно, значи в дълбока степен са осъзнали връзката между Конституцията и законите.
Аз лично все още не съм убедена, но тъй като това е позиция на нашата парламентарна група, свързана с възможността общините да имат собственост, местни финанси и развитие на тази база на местното самоуправление, политическото ни решение е, че подкрепяме и това предложение.
По другите предложения за изменение на Конституцията, внесени при нас от колегите от ВМРО - няколко думи, макар че господин Каракачанов излезе от залата. Аз съм изненадана, че те формално не са ги внесли. Започва обществена дискусия, затова ще ги представя пред вас.
Те предлагат няколко изменения, свързани с институцията на президента. Най-напред предлагат законодателна инициатива - една много интересна идея, която обаче, скъпи колеги, тъй като дискусията тепърва започва, трябва непременно да се обвърже с отлагателното вето. А те имат предложение по отлагателното вето.
Трябва внимателно да се направи анализ на разума, който е внесен в Конституцията; да се направи справка, ако е необходимо, макар че има много депутати от Великото Народно събрание с връзката законодателна инициатива - отлагателно вето, да се види и да се направи сравнително-правен анализ и да се прецени дали законодателната инициатива, която се предлага за президента, не противоречи в някаква степен на отлагателното вето.
Що се отнася до другото предложение на колегите от ВМРО - отлагателното вето да бъде обвързано със съгласуване от две трети, това е абсолютно блокиращ механизъм.
Уважаеми колеги от ВМРО! Вие предлагате да има квалифицирано мнозинство при отлагателното вето на президента. Че то го има и сега! Всеки юрист, който е изучавал "Теория на държавата и правото", и не само нея, знае, че когато става дума за повече от половината от народните представители, както е случаят с отлагателното вето, това е квалифицирано мнозинство - само със 121 се препотвърждава. Тогава защо да е две трети? Две трети - в света се използва това мнозинство за съвършено други ситуации, не за механизми, при които има взаимен контрол, а за механизми, при които е необходимо националното съгласие - в областта на външната политика и националната сигурност. Тогава се използва това мнозинство от две трети.
По другото предложение на колегите от МВРО - за посланиците, това правомощие да бъде само на президента, в него също има много дискусионни моменти. Означава ли това, че изпълнителната власт няма да има отношение към посланиците? А кой по Конституция отговаря за външната политика на страната и не превръща ли това предложение президента в глава на изпълнителната власт, след като по нашата Конституция той е неутрална власт?
За вицепрезидента няма да коментирам.
И последната група въпроси, свързани с подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз. Трябва днес и сега да кажа това, което конституционалисти на специални научни сесии, които са провеждали в Софийския университет, казват на нас, законодателите, че трябва да имаме предвид, разбира се, без да ни ограничават. Това са техните мнения.
Първият въпрос, който конституционалистите в България поставят като въпрос, свързан с подготовката на договора за присъединяване към Европейския съюз, това е въвеждането на индивидуалната жалба пред Конституционния съд. Смятам, че този въпрос въобще не е обсъждан нито достатъчно в българските юридически среди, макар че сред конституционалистите тази тема съществува, нито в политическите, нито в широките обществени среди. Смятам от моите наблюдения и срещи, че това ще бъде въпрос, който ще възникне непременно от гледна точка на договора за присъединяване и ние трябва да го обсъждаме. Тук няма да го развивам.
Вторият въпрос, който ще бъде поставен, е въвеждането на института на омбудсмана именно като конституционна норма, а не само като законова норма.
Третият въпрос, който ще бъде поставен, е за отпадане забраната да се продава земя на чужденци. Изговарям го на глас, тъй като страните, които са по-близо до подписването на договора за присъединяване, в момента обсъждат този въпрос. В България ситуацията не е назряла, но към момента на финала на преговорите ние ще трябва да обсъждаме този въпрос.
И другият въпрос, който витае в общественото пространство, поставя се епизодично, но се нуждае от много сериозна експертна, политическа, обществена оценка, това е въпросът за начина, по който са регулирани въпросите, свързани със съдебната власт в Конституцията на Република България.
Това са основните въпроси, които досега публично са били поставяни или непременно ще бъдат поставени. И затова, като изразих подкрепата си по същество на тези предложения, които днес се обсъждат, аз смятам, че днес мнозинството от 180 не е възможно практически да се събере, защото има цели парламентарни групи, които не са стигнали до идеята за изменение на Конституцията, но смятам, че днешната дискусия ще бъде полезна. Смятам, че тя не трябва да се политизира, в смисъл да се използва за политическо противопоставяне, а трябва много мъдро, сериозно, внимателно да се подходи към изменението на Конституцията. Защото, както казва господин Гиньо Ганев, който ще говори скоро, тя не е свещена крава. И именно затова, защото обществените отношения вече са се развили, тази хубава, модерна за времето си Конституция трябва да бъде коригирана от гледна точка на обществените нужди и освен това, като се има предвид опитът, който е натрупан досега, балансирането на властите, институциите и правата така, както са в Конституцията, и пак ще кажа, с необходимата парламентарна подкрепа. Затова е мнозинството от три четвърти, затова трябва да има и обществена дискусия и аз вярвам, че тя ще се състои.
Следващият парламент ще има изключително добрата възможност с кредита, който е получил при изборите, с това, че чрез партийните платформи ще се препотвърдят тези позиции, с това, че всеки от нас по собствен път ще бъде узрял за тези изменения, да пристъпи към тях, вероятно към средата на своя мандат, за да бъдат готови пък тези изменения във връзка със сключването на договора с Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика - господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Едно съвсем кратко съображение във връзка с това, което каза госпожа Шопова, господин председател, колеги.
Аз не съм от тези, които подписаха Конституцията, и имам страшно много възражения по нея - по устройствения й характер, правомощия на президента, начин на избиране на магистрати и десетки други елементи. Но си спомням, че когато приемахме този текст в чл. 71, нормата "тежки престъпления" се вкара по едно съображение - възможностите да се спекулира с престъпления от по-нисше ниво при тяхното определяне, при тяхното формулиране, при, как да кажа, връзката от магистратурата към парламента, от магистратурата през политическите сили и т.н. Това беше проблемът и този проблем стои.
Защо не поставим въпроса: защо не се избират представителите на парламента във Висшия съдебен съвет с квалифицирано мнозинство, например? За мен е една гаранция за по-голяма добросъвестност от страна на магистратурата. Аз не я обвинявам в момента, но... Не си ли задавате въпроса, че престъпления от по-нисш характер могат да бъдат импровизирани, меко казано? Имахме няколко случая тук на отнемане на имунитет при действаща Конституция, които завършиха доста, как да кажа, необосновани се оказаха тези действия.
Така че мисля, че в действащата Конституция или ще трябва да се предвидят защити от друг характер, или по-хубаво да не я пипаме в този й вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Втора реплика - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Мисля, че госпожа Шопова хубаво каза да не политизираме, обаче тя със самата оценка за Конституцията направо се хвърли в една много остра политизация.
Знаете, госпожо Шопова, че една голяма част от народните представители във Великото Народно събрание не подписаха тази Конституция, включително и аз, защото смятаха, че е калпава. Аз и сега продължавам да смятам, че е калпава. Днес даже и председателят на Конституционния съд каза, че има опущение. Вярно, че Вие казахте доста опущения и аз съжалявам, че Вие не сте била тогава вътре във Великото Народно събрание, за да им кажете на хората как се пише Конституция.
Ами, тази Конституция е едни набързо нахвърляни текстове! Съжалявам, че Гиньо Ганев ръководеше тогава работата, макар че и той е отсъствал от доста заседания, аз се разрових сега, обаче тя е объркана в много нейни постановки и наистина трябва да се поправя доста сериозно.
Аз по-нататък ще взема отношение по някои текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Госпожа Шопова има думата за дуплика.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря.
Изкушавам се да кажа някои неща публично, а други след това ще кажа на господин Димитров лично.
Първо, на репликата господин Луджев. Не мога да се съглася, че гаранцията е свързана с това, че само тогава, когато престъплението е тежко, може да се задвижи процедурата на снемане на имунитет. Няма никакъв разум. Като човек, който се смята за специалист в областта на наказателното право, господин Луджев, искам да Ви кажа, че престъпление е всяко общественоопасно деяние, действие или бездействие, което е извършено виновно, е обявено за наказуемо от гледна точка на скалата на обществената опасност. И в тази скала всички престъпления, господин Луджев, имат една достатъчно висока степен.(Неразбираема реплика от народния представител Димитър Луджев.)
Да не спорим за това. Вие оставате на Вашето мнение.
Другата гаранция. Има искане от главния прокурор. Това искане се подкрепя с доказателства. И там имаме спор по процедурата - дали данни или доказателства. След тези доказателства има дебат в Народното събрание, след което то снема имунитета. Народният представител със снет имунитет или магистратът със снетия имунитет не се лишават от възможностите, които имат. Специално за народния представител мога да коментирам, тъй като с магистратурата не съм се занимавала. Там аналогията не знам дали е пълна. Започва разследване срещу него. Не се знае как ще завърши това разследване. Ако мярката за неотклонение не е "задържане под стража" или "домашен арест", той пълноценно изпълнява функциите си, както сме имали възможност да наблюдаваме всичко това. Не виждам, при една добре работеща съдебна система, на която имаме доверие, в какво се състои рискът след като наказателната неотговорност и имунитетът се запазват и гаранцията е това, че Народното събрание се произнася.
Що се отнася до това калпава ли е или не Конституцията, аз не политизирам, а изразявам становището си като юрист, тъй като съм прочела някои книги и освен това наблюдавам и практиката в другите страни. Искам да кажа на господин Венцеслав Димитров, че всички сме се клели в тази Конституция и ако клетвата ни е била искрена, поне трябва да запазим неутрално отношение към нея и да не я наричаме с лоши думи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ама и да не я хвалим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен стойността на този дебат е, че повдига въпроса има или няма проблеми в нашата Конституция и нищо повече. Защото за промяна на Конституцията безспорно като основен закон е необходима не само политическа воля, а и едно общо съгласие, а освен това и необходимост, която се налага и от самото общество. Оттам насетне, дори и да приемем, че вече има такава нужда, то би следвало да се прецени дали да се прави промяна на парче или да се прави наистина една по-цялостна промяна в Конституцията, налагаща друга институция като Велико Народно събрание.
Дори ако приемем хипотезата, че на този етап, за решаване на определени проблеми, се налага да бъдат променени един или два текст, то си има начин за тази работа. И този начин е една широка консултация между политическите сили, която да продължи по-дълго време, за да може в крайна сметка и това да бъде обсъдено не само в партийните централи, а включително и с българската общественост. В противен случай се получава така: 80 души вкарват едно искане и разбираме, че има още 5-6 виждания на политически сили, уважавани, на независими народни представители, но те не могат да съберат тези 80 гласа, за да могат да го внесат. Значи, ние, реално тук, когато има и още други въпроси, както беше казано, много важни - за земята, възможност за покупка и други, не се поставят на обсъждане. Ерго, аз питам: в този момент това ли е най-важното да променяме Конституцията и този ли е начинът, без да се направят нужните политически обсъждания, за да може всяка една политическа сила да каже своето мнение, да се допита и да се отстоява? Разбира се, този процес няма да бъде лесен. Но аз мисля, че Тридесет и осмото Народно събрание за някои неща показа, че с диалог могат да бъдат решени проблеми, които дълго време бяха считани за препъни камък - било за герба, било за Конвенцията за малцинствата. Значи е в диалога. Няма диалог тук и не е възможно в оставащото време да бъдат променени тези текстове. Няма я и техническата възможност.
Аз тук няма да коментирам, защото беше казано много има ли нужда от тази промяна: дали, ако трябва да бъде промяната за общините не трябва да бъде разширена, за да може да се гарантира това, за което някои имат опасения. Ерго, аз считам, че на този етап не е подготвено и я няма нито волята, нито обществената нагласа да бъдат променяни тези неща. И аз мисля, че не биваше да избягваме от диалога, който водихме или се опитахме да водим в Тридесет и осмото Народно събрание, което винаги считахме, че е едно от най-голямото достойнство на нашето събрание на този етап - отиващото си събрание, и което искаме да стане фундамент за всяко следващо събрание и да се подобрява. Защото не е възможно, не е възможно основният закон, дори в малки негови части, да не бъде приет с подобаващо мнозинство. Дори, защото само съмнението, че това не се прави, ще накара много хора да се въздържат.
Аз не казвам, че някои нямат право да искат известна промяна. Но защо, както цитира и госпожа Шопова, има и доста други предложения? Нека бъдат разгледани, нека да се произнесем. И мисля, че, колеги, не е начинът това да става по този начин, защото по този начин ние сега направихме отстъпление от това, което бяхме постигнали - за тези основни, важни неща да търсим диалог. Диалог и с убеждение, с известни отстъпки от едната страна, от другата страна, наистина да намерим нужното решение.
В крайна сметка този дебат има и постижение. Той за последен път показва, че има нужда да се обмисля промяна на българската Конституция. Но нека, както каза и госпожа Шопова, в следващия парламент да стане това по нужния начин. Да се променят наведнъж тези неща, които наистина биха могли да отговарят на новите условия - мисля, че го каза и господин Стоилов - за да може, променяйки ги накуп, ако няма нужда от Велико Народно събрание, поне Тридесет и деветото Народно събрание да проправи пътя към онези промени на Конституцията, които ще улеснят пътя на България към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз изразявам задоволство, че дебатите по поправките в Конституцията надхвърлиха само това, което е предложено, тъй като изглежда по общо съгласие като че ли няма да мине даже и на първо четене и отиват нататък - какво трябва да се оправи в тази Конституция.
Аз съм един от хората, които не са чак толкова много, които участваха в работата на Великото Народно събрание, вярно е, че не участваха при изработването на Конституцията, защото тогава вече бяхме напуснали Народното събрание, именно една от целите беше да се провокира по-бързото правене на Конституция. Но искам да припомня някои неща на тези, които не са били тогава тук. Защото госпожа Шопова, аз и в реплика й го казах, каза, че тя била много хубава и много модерна. Тази Конституция, уважаеми колеги, беше направена изключително бързо и поради това като всяка бърза работа излезе доста калпава.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А американската?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Американската е друга, нали. Все пак ние сме имали толкова много примери и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И има много поправки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да.
Аз знам, че господин Янаки Стоилов беше един от най-активните в работата по Конституцията и уважавам неговите предложения. Той направи например много противни предложения на тези, които бяха гласувани, обаче не можа да се пребори, тоест, това е квалификацията - не можа да се пребори с партизанщината. Най-общо мисля, че беше така.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Така беше.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Даже и господин Корнезов, може би ако го слуша, ще го потвърди.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Аз съм тук и го потвърждавам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В тази Конституция има много калпави постановки. В тази Конституция даже някои работи за разделението на властите не са направени както трябва. Ето например по едно последно дело в Конституционния съд виждате, че един човек си назначава трима души и те естествено, макар че по закон, по Конституция вече са независими, те му се отплащат като гласуват за него. Според мен това нормално ли е? Има нещо объркано в самата Конституция, което разрешава на един човек, пък макар и президента, в рамките на своя мандат да назначи трима души и естествено като гласуват за него нарушават баланса, независимо за какво е. Представете си, че се прави така нареченият "импийчмънт" или му се гласува недоверие. Нима ще гласуват те? Никога няма да гласуват. Така че има много объркано в това нещо. За разлика от други европейски конституции например няма ограничение за това на колко години трябва да бъде един конституционен съдия, когато го назначат. Защото, ако го избират пряко, било президент, било народен представител, хората преценяват, нали, жив и здрав да е и т.н. Много хора, а там преценява само един човек, независимо от това, някъде може и колективен орган да е - примерно Народното събрание, примерно Висшият съвет.
Но мисля, че наистина в Конституцията има много неща, които трябва да се поправят. И аз не знам защо чак сега, на десетата година от нейното създаване, ние стигаме до идеята, че трябва да се оправя нещо. Много работи трябва да се оправят. Аз ви казах, че основната работа в пленарната зала по поправката на Конституцията започна едва на 25 май, а Конституцията беше приета на 12 юли, тоест за месец и нещо цялата беше прекарана на три четения, че и подписана тържествено в пленарната зала. Естествено е какво може да се направи. Почти нищо не може да се направи.
Има някои, бих казал, срамни текстове. Най-напред хората от Великото Народно събрание, които подписаха тази Конституция, между другото ще отворя пак една скоба - тези хора същите само два-три месеца, след като подписаха, си гласуваха, че Законът за пенсиите не се отнася за тях и си гласуваха някакви грамадни пенсии и знаете, че това после беше отменено от президента. Както и да е. Говоря за морала им, но не всички са такива. Но примерно те се сметнаха за толкова велики, че направиха почти невъзможно лесно поправяне на Конституцията. Естествено, че една Конституция не трябва да се поправя лесно, но трябва да бъде поправима, защото обществото се развива, нормите се развиват. Особено като се има предвид, че доста от нормите са калпави, трябваше да може да се поправят.
Ще ви дам един съвсем дребен пример. Хайде да не говорим да се свиква Велико Народно събрание и т.н., за формата на управление и т.н. Но вижте чл. 154, ал. 2, където има един срок от един месец - когато ще внесете и когато ще го обсъждате. Ако не стане, после има "не по-рано от още два месеца". Значи с две трети, каквото е било правилото за приемане на членове на Конституция във Великото Народно събрание, трябва да се чакат три месеца. Ама онези великите господа не са чакали три месеца. Те са се смятали, че са били много по-умни от всички нас, тоест, те могат да мислят бързо, по презумпция, а смятат, че всички след тях са по-глупави и ще мислят по-дълго. Точно затова тези срокове чисто и просто трябва да отпаднат.
Естествено е да се спра и на онзи срамен текст, който не съществува в нито една европейска републиканска конституция. Знаете с помощта на мои колеги сезирахме Конституционния съд и знаете какво решение взе, въпреки че можеха да вземат много по-добро решение. Можеха да вземат решение, подобно на герба, разширително, с което да дадат право на всички българи, които милеят за България и които живеят с проблемите на България, да се кандидатират. Изискването е "5 години да си живял", а те го интерпретираха, че даже и трябва да си пребивавал, освен да си живял. Знаете ли какви примери дават в решението си? Че в Гърция имало изискване за 5 години. Ама знаете ли какво е изискването в Гърция за 5 години? Пет години да си гражданин на Гърция и да си грък по произход, тоест баща ти да е грък. Това е тяхното изискване. Защото, ако имаше такова изискване за пребиваване в Гърция, Караманлис чисто и просто нямаше да може да стане президент, защото живееше в Париж. Той беше прокуден от полковниците да живее в чужбина. Ето това е. И гръцката е нова конституция.
Позовават се на американската. Америка е друга страна, с други традиции, с много чужденци, които идват непрекъснато, емигранти, които съставляват една голяма част от американското общество и трябва да има някаква гаранция за тях, някаква стабилност. Обаче, забележете, и там изискването е съвсем различно. Ето тук господин Янаки Стоилов ще каже, който е бил против това изискване, аз прегледах всички протоколи. Там изискването е да си 14 години постоянен жител на Съединените американски щати. И не казват постоянен жител първите четиринадесет или последните четиринадесет, а просто "14 години постоянен жител". Той може да си живее и в Рим, а да си е постоянен жител на Съединените щати.
И с такива текстове сега ние трябва да живеем и да се червим пред българите, които живеят в чужбина, за които правим "Рожен" и "Великден", каним ги тук и ако не, да си седят там, какво са дошли тук да се бъркат в нашите неща.
Така че, колеги, аз мисля, че ако тези поправки минат на първо четене, аз ще направя поправки за второ четене. Защото ние нямаме специални правила за поправки на Конституцията. Нито ги има в правилника, нито ги пише в Конституцията. Така че, доколкото разбрах, има решение на Председателския съвет да вървим така, както минават поправките в законите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма решение, но сте прав, че няма никакви правила.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Значи на второ четене аз мога да си ги направя и да ги гласуваме на второ четене, както е нормално за поправка на всеки един законопроект, разбира се, при условие, че мине на първо четене.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Ако гласуваш.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми обещаете, ще гласувам. Защо да не гласувам?

Човек винаги на второ четене може да гласува конкретен текст. На първо четене ние гласуваме, както се казва, по принцип - приемаме ли поправки в Конституцията или не приемаме.
От тази гледна точка аз ще убедя и моите колеги, че ако ще спираме конкретна поправка, тя ще бъде конкретно, когато се гласува на второ четене. А сега на първо четене да кажем: да, ние сме за поправки в Конституцията. Да си направим своите предложения и да видим вече и второ четене, пък и трето четене ще има.
Така че, колеги, мисля, че е добре да започнем да поправяме Конституцията. Аз специално ще направя следните предложения. Член 93, ал. 2 - "живял пет години" да отпадне. Ако ще президентът десет пъти да го връща, ако има срам. Защото той касае директно него, не толкова него, колкото неговите конкуренти. И аз пак казвам, ако е президент на място, той трябваше да го поиска това нещо. За съжаление, той не го направи. Защото, когато човек захапе кокала, наистина го брани с всичка сила.
Затова, колеги, аз ще гласувам за поправките на Конституцията на първо четене.
Специално бих искал може би няколко думи да кажа - за имунитета няма да казвам, защото не се чувствам добре подготвен, има добри юристи - за местните данъци. Мисля, че може да се даде някаква възможност на общините да ги определят. Те не са чак толкова много - какво ще определят? Ще определят данък "Сгради". Вярно е, че има една голяма опасност общините да се подлъжат и да започнат да определят твърде високи данъци, както видяхме и с такса "Смет" какво стана. Сега такса "Смет" обикновено е няколко пъти по-висока от данък "Сгради". Може би и там трябва да опитаме - местните данъци и такси. Но за мен много по-важното е - тук мисля, че господин Стоилов се произнесе по въпроса - със специален закон да въведем разпределение между основните данъци, които се събират. Това е не само данък общо доход, той наистина се разпределя 50 на 50, данък печалба - също го има, но основният проблем е дали да дадем част от ДДС на общината, в която се събира. Вярно е, че този въпрос няма да реши кой знае какво, защото бедните общини ще си останат бедни. Но богатите общини малко ще живнат. Така че примерно в една страна, каквато е Германия, там се разпределя между отделните държавици вътре - между лентерите и Бунда. А пък лентърите предоставят тази възможност на общините. Но все пак трябва да се каже наистина, че една такава промяна няма да доведе до рязко подобряване финансовото състояние на общините. Трябва други неща, не само със закон. Трябва със съдействие от страна на държавата да им се дадат по-големи субсидии. Иначе какво виждаме в последните години? Винаги се определят ниски субсидии тук в парламента, гласуват се в бюджета. Днес ние в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще разглеждаме изпълнението на последните бюджети, а практиката е, че Министерският съвет едностранно, без волята на парламента, решава да се увеличат субсидиите на общините, което по своята същност не е лошо решение, но не е правилно от гледна точка на разделението на властите, тоест, Министерският съвет, министърът на финансите си позволяват да дописват закона без волята на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Господин председател, колеги! Аз разбирам патоса на моя колега Венцеслав Димитров по повод казуса с чл. 93, ал. 2, въпреки че не го споделям. Факт е действително, че във Великото Народно събрание имаше точно определен мотив. Но той имаше и много по-широка интерпретация. Не беше само за царя, но също и за маса други емигранти, които нямаха представа от това, което става в страната. Но това е един отделен проблем.
Аз ще взема отношение не по друго, а именно и първо по квалификацията, която дадохте, за "калпава Конституция".
Първо, Конституцията се работи от м. януари най-малкото - казвам това като секретар на Парламентарния съюз на Демократичните сили - до юли, шест месеца изключително сериозно. Конституционната комисия се събираше понякога всеки ден. Това, първо.
Второ, аз приемам, че тя има някои слабости, които трябва да се оправят, но в никакъв случай не приемам класификацията "калпава".
И трето - относно възможността да бъдат променени текстовете за местните данъци и такси.
Уважаеми колеги, парламентите в света са създадени преди всичко и най-вече да определят данъци и такси. Затова са създадени. Иначе ще се превърнем във феодална държава. Какво ще стане, ако бедните общини, да кажем, започват да увеличават обема на данъците и таксите? Оттам ще започнат да се изселват хора, ще почнат да регистрират фирмите в богатите общини. Това е неизбежно. И ще стане още по-лошо, няма да помогнем на общините по този начин.
Ето защо от името и на Политическия клуб "Екогласност", чийто състав във времето на Великото народно събрание подкрепи и гласува тази Конституция, смятам, че трябва да се гласува против предложените промени в Конституцията. Става дума за конкретни текстове. По други текстове може да се спори. Но тези предложения са неудачни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За втора реплика има думата господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз с удоволствие изслушах Вашето темпераментно изказване като на участник в онези времена, когато се правеше българската Конституция, но дотолкова, доколкото Вие казахте и за Вашите намерения за текстове, които бихте искали да внесете допълнително и дотолкова, доколкото пред мен е решението на Народното събрание относно правилата за процедурите за внасяне на законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията.
Бих искал да Ви кажа, че една част от тези намерения, които вие имате, няма да можете да ги направите. Казвам го просто колегиално само. Вижте какво казва чл. 3:
"Чл. 3. Предложенията за второ гласуване не се обсъждат, ако противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект и предлагат изменения на други текстове от Конституцията, освен ако те пряко не са свързани с предложения за изменение текст."
Вероятно вие знаете това, макар че за в бъдеще е хубаво, както разказахте за вашите намерения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Най-напред ще отговоря на господин Буров, защото е по-лесно.
Господин Буров, точно така е. Аз често съм се позовавал на този текст. Обаче практиката е била такава. Даже от страна на Министерския съвет, който няма право особено по данъчни закони да влиза между първо и второ четене, те правят нови предложения чрез председателя на комисията, съвършено различни и в друг закон, даже и в Кодекса.
По отношение на господин Гайтанджиев. Ще ви кажа, че една Конституция може да е калпава не във всички нейни текстове. Но дори да ви докажа, че един текст е калпав, значи имам право да я наричам "калпава".
По памет цитирам стенограмата от приемането на второ четене на чл. 93, ал. 2 - тогава е бил под друга номерация.
Господин Глушков - не го виждам, онзи ден обменихме мисли с него - става, прави предложение освен другото кандидатът и да е роден в България. Става госпожа Марияна Христова, прокурорката от Плевен и казва: а - роден в България!?! По-добре кажете, че Георги Пирински и Андрей Луканов нямат право да се кандидатират за президенти. Петър Берон става - ето тук седеше - и казва: и Симеон ll тогава няма право да се кандидатира за президент по този текст. Защо не го махнете? Става гласуване. Знаете кой имаше абсолютно мнозинство във Великото народно събрание. Отпада "роден в България", остава "петте години". Тоест, Пирински и Луканов - Пирински после по друга причина не беше допуснат - имат право да стават президенти, другият човек, експлицитно назован, и само за него е направен този текст. Ето това е. Кажете ми, да се гордея ли с тази Конституция? Може ли постановка или член в Конституцията да се прави за един човек?
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС, от място): Ти си лъжец!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Кой си ти? Ето го, този е един от авторите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Шишков, правя Ви забележка. Седнете си на мястото.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно този е един от троянските коне в Парламентарния съюз на СДС тогава, които направиха всичко за разцеплението на СДС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Без обиди, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знам че той беше от Вашата партия тогава, но поне Вие бяхте на по-задна линия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз бях напуснал тази партия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, така беше. Да. Но точно тогава такива хора като него прокараха това, защото смятаха, че председателят на тяхната партия ще стане президент. И естествено те се съгласиха с тях. Но видяхте, че нещата станаха малко по-иначе.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Няма реплика, това е дуплика. Това е дуплика, тъй че реплика не може. За изказване - имам списък, слагам Ви в списъка и когато Ви дойде редът.
Има думата госпожа Мария Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Още при откриването на последната есенна сесия на Тридесет и осмото Народно събрание председателката на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожа Екатерина Михайлова заяви много ясно и категорично намеренията на СДС за промяна на Конституцията в така изброените два члена.
Предложената от нас промяна е мотивирана и от чисто прагматични подбуди и има за цел да промени Конституцията в процеса на подготовката на страната ни за пълноправно членство в Европейския съюз. Имайки предвид и желанието на кметовете от Националното сдружение на общините, в което са представители от всички политически сили, и които много ясно изразиха и подкрепиха с убедителни аргументи това свое желание за по-голяма самостоятелност на местните власти, ние заставаме зад тези искания.
Европейската харта за местно самоуправление е ратифицирана със закон, приет от Тридесет и осмото Народно събрание, и е публикувана в бр. 46 от 6 юни 2000 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България хартата е станала част от нашето вътрешно законодателство и при колизия с негови норми нейните разпоредби имат приоритет.
Член 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация определя предметния обхват на местното самоуправление в Република България и начините, чрез които то се реализира.
Член 141 от Конституцията постановява, че общината има самостоятелен бюджет, като посочва, че постоянните финансови източници на общината се определят със закон. Установява се, че държавата подпомага нормалната дейност на общината чрез средства на бюджета.
Самостоятелността на общинския бюджет е уредена в Закона за общинските бюджети, Закона за държавния бюджет и съставянето, приемането, изпълнението, приключването и отчитането на общинските бюджети и бюджетните взаимоотношения между общините и републиканския бюджет са законодателно регламентирани.
Посочвайки самостоятелността на общинския бюджет, следва да се осигури правото и възможността на общинския съвет, като орган на местното самоуправление, самостоятелно да определя размера на приходната част на общинския бюджет на база на установени със закон постоянни финансови източници на общината, което е в съответствие с чл. 9 на хартата.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА общинският съвет определя размера на местните данъци и такси в граници, предвидени със закон.
Член 9 от хартата посочва, че поне част от финансовите средства на органите на местното самоуправление трябва да се получават от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона.
Според хартата размерът на местните данъци и такси следва да се определя от органите на местното самоуправление в рамките на закона, а разпоредбата на нашия закон предвижда, че общинският съвет ги определя в граници, предвидени със закон.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България основно задължение на гражданите е плащането на данъци и такси, установени със закон.
Член 84, т. 3 посочва като правомощие на Народното събрание установяване на данъците и определянето на техния размер.
Предложенията ни за промяна постигат следните цели:
Първо, общините получават много по-голяма финансова самостоятелност, което значително укрепва местното самоуправление.
Местната власт получава по-широки пълномощия в приходната част на своя бюджет и с това по-големи възможности за задоволяване на потребностите от местни услуги.
Общината престава да бъде само пощенска кутия, пасивно преразпределяща предоставените от централната власт приходи от данъци и субсидия. Напротив, там се генерира интерес да се предлагат и реализират по-задълбочени идеи, свързани с планирането и администрирането на приходите, ограничени в границите на закона. Генерира се също така и интерес към поемането на събирането на местните данъци и такси, защото справедливо и логично е, който определя един налог, той и да администрира събирането му.
Второ, местната власт, която най-добре познава спецификата на местната икономика, получава възможност да оптимизира структурата на местните данъци и такси в съответствие със своите приходни нужди, така и със структурата и стойността на данъчната база в общината и платежоспособността на местните икономически субекти.
Анализирайки гореизложеното, смятам, че е важно общинските съвети да разполагат с правото и възможността да определят размера на местните данъци и такси, които формират собствените им приходи, съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за общинските бюджети.
Важно е ние да се обединим и да подкрепим днешното предложение, за да прецизираме нормативните разпоредби, с оглед до пълното им хармонизиране с европейското законодателство. Това е от особена важност в процеса на подготовката на Република България за пълноправно членство в Европейския съюз и аз апелирам към всички народни представители да подкрепят предложените промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
За реплика има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с част от аргументите, които се предлагат от вносителите, специално за двете конкретни предложения.
Истината е, че в Конституцията има доста елементи, които трябва да бъдат огледани или преправени. Но винаги съм бил противник на това да се пипа Конституцията на парче.
Известно беше, че има и други предложения за промени в Конституцията - не само тези, които са внесени от Съюза на демократичните сили.
Имаше предложения, които ВМРО подготви и лансира в обществото за засилване на президентските правомощия. Има го казусът, който и господин Димитров преди малко постави с невъзможността от Конституцията стотици хиляди българи и български граждани, живеещи не по свое желание в чужбина, да не могат да се кандидатират за президент.
Имаше предложение от Движението за права и свободи, имаше предложение от Народен съюз. Всички тези идеи се лансираха в обществото. Нормално и редно беше всички тези предложения, всички несъвършенства в Конституцията, защото самият механизъм за промяна на Конституцията не е съвършен, и това е факт, ние сега ще се окажем, ако се гласува на първо четене "за" тези предложения, на второ четене ще има възможност да се направят ред други предложения. На практика самият ред за промяна на Конституцията не е съвършен. Всички тези несъвършенства в Конституцията беше редно да се събере една работна група в парламента и да ги обсъжда накуп. А не всеки парламент или всяка година от всеки един мандат всяка политическа сила да предлага едни или други предложения, които тя прецени, че в момента са важни - било по принцип, било от гледна точка на някаква демагогия и популизъм за пред масите.
Аз по принцип ще подкрепя предложенията, защото самата процедура дава възможност да се направят други предложения на второ четене. Истината е, че в тези предложения, които се правят, има логика.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не дава! Не дава!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Ако си към мнозинството, дава.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Мен не ме притеснява това, че депутатският имунитет в една от частите си ще отпадне.
Истината е, че идеята за по-голяма самостоятелност на общините е една тема, която се дискутира отдавна. Но истината е, че редно беше, нормално беше да не продължаваме порочната практика както със законодателството - правим един закон, след три месеца го променяме, след още четири месеца - нови допълнения. Законът "Лучников" в това отношение е идеалният пример - за един несъвършен закон, който десет пъти променяме.
Така е и с Конституцията. Нормално е да се съберем и да предложим всички идеи, на всички парламентарни групи, на всички политически сили след един широк дебат в обществото за промени, и тогава да преценим кое става и кое не става.
Аз пак заявявам, на първо четене ние ще ги подкрепим и още един път апелирам: нека не правим нещата на парче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Искате ли дуплика, госпожо Стоянова? Не.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Българската евролевица да обявя начина на гласуване по този толкова важен текст. Междупрочем, скъпи колеги, има нещо лековато в начина, по който се обсъжда днешният проблем. Когато се правят конституционни промени, би трябвало лидерите на парламентарните групи да са тук, би трябвало залата да е пълна и да има своеобразно, тежко, солидно обсъждане. Ние не променяме закон за конете, ние променяме българската Конституция!
И аз смятам, че начинът на обсъждане в днешния парламент е показателен за това, което в действителност се цели. Два момента са важни да бъдат отбелязани - предложенията по същество и реалната практическа полза от тях. Вие чухте представителите на нашата парламентарна група, и по двата въпроса, които се внасят в парламента, ние имаме по принцип позитивно становище. Защото не може българският депутат да се поставя извън живота и да има имунитет за неща, които са несъвместими с неговия статут, морал, присъствие.
В нашата програма, с която влязохме в този парламент, предложихме общините, и това е записано, да могат да налагат местни данъци и такси, разбира се, в рамките на закона, тоест и по това предложение ние по същество сме за. Но аз ви питам: някой от вас, скъпи колеги, вярва ли, че това може да стане сега?

И ви отговарям веднага: не може да стане.
Следователно, ако нещо не става, каква е ползата да го правим? Пропагандна ли е тезата? Ако тогава това просто е пропаганда, тя олеква. И днес това, което виждам, показва, че колегите-лидери на другите групи, водещи депутати ги няма, защото никой не вярва, че тези конституционни промени ще станат сега.
Има и силен морален елемент и той е следният. Журналистите се питат в кулоарите: 4 години ние бяхме с тези конституционни права. И сега, когато ние си отиваме, след като сме ги ползвали тези права 4 години, ние казваме: ние завършихме, за другите ще ги приемем.
Аз мисля, че има още един и той е най-силният елемент. Една Конституция - това е не просто основен закон. Една Конституция е смисълът на държавността, смисълът на нашия порядък. И ние първо трябва да поискаме вота на доверие на хората, а след това, въз основа на този вот, да решим практически въпроса.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Точно.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Така че Българската Евролевица ще отиде на изборите с тези два проблема и с поне още 4 идеи за промени на Конституцията.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Да, на изборите.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: И ако получим подкрепата на хората, в новия парламент ще пристъпим към тяхното реализиране. И според мен това е здравата политическа логика. Тоест, не само по тези два въпроса. Има още няколко въпроса в нашата Конституция, които очевидно налагат промени.
От името на нашата парламентарна група аз внесох неотдавна предложение в парламента 12 юли да бъде обявен за официален празник, както е в цяла Европа. В цяла Европа Денят на Конституцията е официален празник. И това нещо, което ние подписахме с други колеги в залата на 12 юли 1991 г. е нещо свещено, но то не е догма. И е дошло времето за промени в нашата Конституция, но само след изборите и само на базата на гласа на народа. Това е здравата позиция. Ако ние днес имаме дебат и търсим някакъв смисъл от този дебат, той е само за да говорим и за да поговорим за рамките на тези промени. Но практическо действие днес ние не можем да осъществим. Нито процедурно можем да издържим, защото нямаме време, нито могат да се съберат необходимите гласове, а най-вече моралният и политическият елемент е важен, поради което Парламентарната група на Българската Евролевица ще се въздържи от гласуване. Ние не смятаме, че в момента сме в състояние, подкрепяйки по същество текстовете и предложенията, първо, да кажем, че те са достатъчни; второ, да кажем, че те се поднасят навреме и трето, както вчера смятахме, че не беше навременен дебатът и смятаме, че той хвърли прах в очите на хората, така и днес смятаме същото. Това са от тези проблеми, които не бият в целта, а тя е практическо решаване проблемите на българските граждани и подготовка за парламентарни избори, които са на дневен ред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Доайенът Гиньо Ганев и много други се почудиха поне да създадат някаква Конституция, за да няма хаос в България и аз им благодаря за свършеното.
Не мога да понасям хора, които ми говорят за морал тук и които ми откраднаха трима депутати от Българския бизнесблок, за да нямаме парламентарна група и които по халати си говорят с господин Иван Костов в сауната и изведнъж тук говорят за морал! Вчера се карат тук в лявото пространство, аз бях на концерт в Хасково и ги чух. Изразходват народната пара, чешат си езиците.
Господин Томов, разберете, Вие нямате морална точка, на която да стъпите, а говорите само "нашата парламентарна група" - Вие, които разбивате други парламентарни групи. Вчера лъжете народа ни, че не сте били прикачени към Иван Костов. Той ви вкара в парламента и пак му се молите да ви вкара втори път. Това е истината. За какъв морал ми говорите тук?
Аз обикалям страната като народен будител, стотният ми концерт беше снощи и чувам хората. Хората не ви искат, защото лъжете. (Смях, шум и реплики в залата.) Запомнете го това! Никакъв министър-председател няма да ви спаси. Благодаря. (Смях и шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Няма такъв филм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господинът, който преди малко говореше, не разбира, че има разлика между парламентарна трибуна и концерт. (Смях.) И това е цялата му трагедия. (Единични ръкопляскания.)
Второто нещо, искам да заявя, защото ми се вдига удобна топка, че по никакъв начин, пряко или косвено, освен в пропагандните тези на такива концертни трубадури, никога Съюзът на демократичните сили, неговият сегашен премиер пряко или косвено не е могъл да ни помогне, за да влезем в този парламент. 234 000 души са пуснали гласа си. И сега, естествено, това ще направят повече хора и са го направили като свободно волеизлияние.
Другата грандиозна лъжа на този, който се нарича народен будител, защото ние имаме невероятен парадокс - само един човек в България се нарича така. Диагнозата е ясна. (Шум, смях и единични ръкопляскания в залата.) Но това, което мога да кажа, е, че Българската Евролевица има самостоятелна и независима позиция и тя няма да отстъпи от нея. Никакви номера с вкарване-изкарване не могат да минат.
Така че, уважаеми господине, изнасяйте си концертите, нека да ви се радват на песните и си стойте там, където Ви е мястото. (Ръкопляскания и смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колкото повече слушам днешните разисквания, толкова повече се убеждавам, че те бяха напълно излишни, защото, да говорим тук, за да се убеждават някои от нас в някои елементарни конституционни норми, просто е обидно за това Народно събрание. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ГИНЬО ГАНЕВ: Затова се налагат няколко думи за Конституцията сама за себе си, не за да се напомнят като възпоминания, а за целите на познанието.
Все по-широки обществени среди, и ме чуйте внимателно, вън от Народното събрание, и все по-тесни измежду тях тук, гледам от дясната страна на залата, носят всъщност съзнанието, че Конституцията въплъщава общочовешки ценности и модерни принципи на демокрацията и те лежат в основата на държавното ни устройство - същността на общото благо, което трябва да ни води, смисълът на обществения живот, такъв, какъвто се предвижда там и общественият договор, който е само в Конституцията, колкото и на някои да се иска да кръщават улични и други становища като такъв.
Втората идея: Конституцията ни прие принципите на парламентарното управление и го казвам не за да повторя един текст, а за да се позова след малко на това начало. Каквото и да се говори за Конституцията, инсинуации, неразбиране, недоволство, тя се оказа шпорите на българския демократичен процес, тя! И понеже някои я наричат, че била Конституция само на прехода, редно е да се прибави и това, че нейната ценностна гама е всъщност пътният лист на България за Европейския съюз. И нищо друго!
И чувам, че тук се говори за норми, които били по-европейски, уж, а всъщност - не са. Разбира се, че и тази Конституция, както и всички други, не е вечна. Но аз омръзнах да повтарям себе си, тя не е подвижни пясъци, които да взимат формата на всяка сезонна обувка, на една политическа партия или на някакъв самозван политик. Тя е стабилен политически акт и нейната промяна трябва да стане така, както всички други конституции - въз основа на мъдър и зрял, най-широк обществен дебат. Защо да не кажа и другото - само тогава, когато има всеобщо призната обществена нужда. Това се казва обществен консенсус.
С други думи, трябва да има ясна конституционна политика, тя да лежи в духа на самото Народно събрание, което иска да променя Конституцията. А такъв общ дух и такава обща конституционна политика в това Народно събрание няма. През целия си мандат то показа едно нежелание за една конституционна прегръдка. В самия си край още повече това е така.
Сега още една дума. Трябва да се съгласим единствените промени в Конституцията могат да се обсъждат евентуално - запомнете тази дума - във връзка с нашите преговори за пълноправно членство в Европейския съюз. Само свързани с това проблеми трябва да ни карат да се съберем на една сериозна дискусия и вън от Народното събрание, и в самото него. И тези евентуални промени трябва да бъдат в пряка зависимост от самия европейски процес, от това, за какво става дума там.
Аз ли да ви кажа, сигурно четем повече, че се говори за една федерация от самостоятелни национални държави. И че тази федерация може би ще приеме своя собствена Конституция. Сега ние да правим поправки на нашата преди да сме видели този общоевропейски акт. Кое налага това? Нищо, освен някакво желание.
И понеже много се позоваваме на цитати, аз искам да ви напомня думите на Йошка Фишер - външния министър на Германия, миналия м. май пред студентите в Хумболтовия университет в Берлин. По-специално се поставя въпроса за дефинирането на крайната цел на европейския процес. И отговорът е създаването на единна европейска федерация въз основа на общоевропейска конституция. Такъв развой на събитията не означава премахване на националната държава, а силно подчертаване на нейните културни, демократични особености и идентификация.
Казвам това за м. май, защото пак през този м. май са думите, на които се позова господин Янаки Стоилов: "Иван Костов: Абе, с тази Конституция ние не можем да отидем към Европа!". Кой му е внушил това? Какво е прочел? - Не знам. Поне да чете колегите от другите държави.
И вижте сега по-конкретно, аз не искам да навлизам, уважаеми господин председателю, в толкова подробните аргументи, така силно защитени от господин Корнезов, Янаки Стоилов и други, но когато говорим за фискалната автономия на общините, аз се придържам към един основен принцип - унитарната държава, която е и парламентарна, само нейното Народно събрание, само парламентът определя данъците в тази страна. Всякакви други разрешения говорят за едно препращане към други форми на държавно устройство.
И другата идея - по този начин, каза се, централната власт някак ще се отдалечи от проблемите на общините. Не искам да бъда красноречив повече от другите до този момент.
Другата идея - ограничаването на имунитета, ще кажа само, че нашето разрешение е близо до класическия образец. То е гаранция за парламентаризма, а не за народния представител и неговите своеволия. И не трябва да се посяга много лесно и на тази идея.
Но аз искам да кажа нещо друго - от първия момент на приемането на Конституцията, едно непрекъснато, денонощно усилие на хора, които не я подписаха и бяха против нея не само да я изменят, а да я отменят. Тези предложения днес са част от това общо усилие. Ако това не се разбере, просто ние не разбираме термина, който спомена господин Стоилов - опит за делегитимация на основния закон на Република България.
Този знак за мен ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Този знак е за Вас.
ГИНЬО ГАНЕВ: За една минута само ще Ви помоля, за да обобщя. Ще трябва да кажа едно изречение накрая, ако сте съгласни, разбира се? В името на парламентаризма.
Фактът, че толкова предложения се излагат от госпожа Шопова, а съществуват и още други, говорят, че тези двете просто не могат да бъдат приети. Те трябва да бъдат един цялостен дебат, за който говорих, че трябва да се развива в обществото. А квалификациите на тази Конституция, господин председателю - неподходяща, калпава и т.н. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече изтече едната допълнителна минута, която поискахте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: ... ми напомнят приказката за онзи човек, който се нарича "чел-недочел" и който и в любовта си, и в живота си е стигнал до случайни и тъжни последици. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
От името на парламентарна група има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Натоварен съм от името на Парламентарната група на Евролевицата да прочета следната декларация в защита на националния превозвач "Балкан".
Кризата в авиокомпания "Балкан" навлезе в своята последна фаза. Под въпрос е самото по-нататъшно съществуване и дейност на националния авиопревозвач. Парламентарната група на Евролевицата многократно е настоявала, включително и от трибуната на Народното събрание, изпълнителната власт да поеме съответните сериозни ангажименти в защита на интересите на българската държава и българските граждани - служители на авиокомпания "Балкан". Вместо това станахме свидетели на факт без прецедент в една приватизационна сделка. Новият собственик не само закупи авиокомпанията за смешната сума от 150 хил. долара, не само не изпълнява договорните си задължения, но и предявява обратен иск към продавача - българската държава, в размер на 230 млн. долара.
Парламентарната група на Евролевицата не крие дълбоките си подозрения за крещящи нередности и договорености под масата между купувача и продавача - бившето ръководство на Агенцията за приватизация.
Парламентарната група на Евролевицата категорично настоява за:
- незабавна проверка и подробна информация от страна на изпълнителната власт относно условията, залегнали в договора за продажба на авиокомпания "Балкан", в това число и във всички анекси към него;
- подробна информация за изпълнението на договора от страна на купувача;
- подробна информация за мерките по и резултатите от следприватизационния контрол по сделката, включително и за евентуално източване на средства от БГА "Балкан";
- бъдещите намерения на изпълнителната власт по сделката;
- оценка на лоялността на продавачите - бившето ръководство на Агенцията по приватизация, междуведомствената комисия, ръководена от бившия министър на транспорта господин Краус и бившия заместник-председател на Министерския съвет господин Александър Божков, спрямо националните интереси на България.
За резултатите от проверката по гореизброените пет точки в едноседмичен срок изпълнителната власт да докладва пред Народното събрание.
Смятаме, че правителството е длъжно:
1. Да поиска намесата на прокуратурата по случая.
2. Да предложи незабавни мерки за защита на интересите на страната и на националния превозвач.
3. Да потърси възможност за разваляне на сроковете с фирмата, приватизирала БГА "Балкан", която очевидно е изпаднала в несъстоятелност.
Предлагаме на ръководството на Народното събрание и на всички парламентарни групи да формираме нарочна парламентарна комисия, която в десетдневен срок след изслушване на изпълнителната власт да изготви доклад и да информира народните представители за реалното изпълнение.
Парламентарната група на Евролевицата настоява за бързи, енергични и решителни действия от страна на изпълнителната власт за съхраняване на националния български авиационен превозвач и в защита на българските граждани - негови служители.
Парламентарната група на Евролевицата е убедена, че конфликтът между българската страна и купувача на авиокомпания "Балкан" в никакъв случай няма да се отрази негативно върху отношенията между двете държави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
От името на парламентарна група има думата господин Пирински. Заповядайте!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дискусията по промените в Конституцията безспорно е, ако не най-важната, една от най-важните в четиригодишната вече история на това Народно събрание. Проблемът, който повдигна господин Драганов, същевременно е от най-остра актуалност за днешния ден. Нашата парламентарна група навярно утре в специално подготвена декларация - позиция, по която работим в момента, ще изрази своето аргументирано становище и по ситуацията, която се създава в момента във връзка с националния превозвач, и по предложенията, които ще направим във връзка с този случай. И, разбира се, ще обърнем най-сериозно внимание на предложенията и констатациите, които се съдържат в декларацията, току-що направена от господин Драганов.
Но доколкото дискусията по Конституцията беше прекъсната, макар и за момент във връзка с тази декларация, бих искал да заявя и днес, и сега следното от тази трибуна:
Не може да има никакво съмнение, че правителството носи пълна отговорност за тази безпрецедентна ситуация, в която националният превозвач на една държава спира да лети и на практика се оказва в пълна несъстоятелност.
Второ, отношението на министър-председателя лично досега говори за крещяща безотговорност по този случай. Вчера той беше цитиран и заяви, доколкото разбирам тук, в кулоарите, че аргументите на собственика на компанията били несъстоятелни, били несериозни. Що за отношение? Те са несъстоятелни, но "Балкан" престава да лети! Те са може би несериозни, но с какво е по-сериозно поведението на правителството? И въобще има ли действително пилот в самолета или ние сме изцяло обладани от амбицията - ние, разбира се, имам предвид правителство и мнозинство - да докажем, че всичко е наред, да докажем, че вървим от успех към успех, че едва ли не всичките ни проблеми са решени и има някакви зли сили, които се мъчат да ни дърпат назад, измисляйки проблеми.
Какво по-красноречиво доказателство за много сериозните основания за внесения от нас вот на недоверие към това правителство, ако не примерът със същата тази наша национална авиокомпания "Балкан"? И господин Драганов назова героите, свързани с този случай: и Александър Божков, и Вилхелм Краус, и Захариев. И, разбира се, това не са три отделно взети лица. Това е част от една компания, която вече няколко години ни хвърля прах в очите, че има политика и че защитава националните интереси и в същото време се оказва, че не могат да видят по-далече от собствения си джоб, от собствения си користен интерес за сметка на страната и на гражданите.
Ето защо, ако някой наистина сериозно е загрижен за това какво става в страната, той не може да гласува по друг начин, освен за внесения от нас вот на недоверие утре. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.) Това ще бъде мерилото на истинската загриженост - доколко искаме ние наистина нещо да се промени и доколко правим само декларации от трибуната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоящата Конституция на Република България е приета в една твърде сложна, тежка политическа ситуация. Аз ще припомня, че Движението за права и свободи напусна Великото Народно събрание и не подкрепи Конституцията, защото не приемаше редица от нейните текстове за достатъчно адекватни на потребностите на прехода към демократично гражданско общество с пазарна икономика. Това сториха и голяма част от народните представители от СДС, водени предполагам от подобни мотиви. Но така или иначе, Конституцията е факт и всички ние сме се клели да я спазваме, както по случайно стечение на обстоятелствата днес за пореден път го стори и новата колежка от Парламентарната група на СДС.
Съвестта ми на народен представител няма да е спокойна и чиста, ако не отчетем, че Конституцията изигра своята положителна роля за провеждане на реформите през десетте години на преход. От друга страна, демокрацията е динамичен процес и върховният закон не е свещена крава, която не може да се пипа. Тя може, нещо повече - трябва да се промени съобразно новите потребности, но не е и играчка за извличане на политически дивиденти. Проблемът не е в това дали Конституцията се нуждае от промени или не. Естествено е, че се нуждае. Въпросът днес е защо точно сега и защо точно тези промени ни се предлагат.
Бих искал да се обърна към 39-те народни представители от Великото Народно събрание, които обявиха гладна стачка против приемането на Конституцията, и тези, които напуснаха тогава Великото Народно събрание и не подписаха Конституцията, и да ги попитам: това ли са най-болните места на нашата Конституция? Заради това ли беше техният протест?
Днес ни се казва, че тези предложния са по препоръка на Съвета на Европа. Тук имате един основен въпрос, пред който сте изправени, колеги. Вярно е - Резолюция № 1211, но има редица други препоръки на Съвета на Европа. Защо те не са включени във вашите предложения? Така например, както колегата Ремзи Осман каза, за изграждане на второ ниво на местното самоуправление, което е от много по-голямо значение за развитието на демократичните процеси в страната. Защо е тази избирателност?
Явно има противоречие между декларираните мотиви и същинските цели на вносителите.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Интимни мотиви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Твърди се, че наказателната неприкосновеност на депутатите няма морални и правни основания. Тази неприкосновеност и сега не е абсолютна. Колегите вече ви дадоха примери за отнемане на депутатски имунитет и това е една нормална практика.
В страни със зряла демокрация от западен тип не ограничаването, а дори премахването изцяло на имунитета няма да направи впечатление. Няма да се превърне в проблем за обществото. Но не така стоят нещата с ограничаването на имунитета в условия на авторитарна власт с елементи на полицейщина. В тези условия това вече е опасно, защото ще доведе до увеличаване на относителната тежест на изпълнителната власт и по-точно на силовите власти за сметка на парламента.
Имунитетът не означава недосегаемост, не е привилегия, а е основа на плуралистичната демокрация. Бих казал - е защитният механизъм не на отделния народен представител, а на парламентаризма и на демокрацията въобще.
Затова ние се притесняваме, че промените ще принизят ролята на парламента и ще създадат условия за превръщането му във функция на изпълнителната власт. Опасяваме се също така, че се създават условия за замяна принципа на независимост с принципа на зависимостта и лоялността, на политическото угодничество. И смятаме, че това ще се прилага включително и спрямо вашите вътрешни опоненти.
Промените от друга страна водят, според нас, до фундаментална промяна на една друга основна теза - тезата за отговорността за състоянието на страната, в т.ч. и за престъпността, и за корупцията.
Убеден съм, че пропагандната машина около вас ще развие тезата, че тежките проблеми на престъпността са заключени в тези, които не биха подкрепили тези промени в Конституцията. Смятам, че това е доста плитък ход, който няма да даде резултат, защото ключът за преодоляване на корупцията не е в имунитета на народния представител, а в морала и политическата отговорност на изпълнителната власт.
Не искам да останете с впечатление, обаче, че ние, ДПС, се притесняваме за имунитета си. Защото не сме били и не сме изкушени от властта. А корупция има там, където има власт.
В заключение, уважаеми колеги. Вие явно не желаете тези промени. (Реплики от СДС, изразяващи протест.) Аз даже няма да коментирам тяхната целесъобразност. Вие явно не желаете тези промени. Защото, ако ги желаехте, отчитайки, че сами нямате ресурса да ги наложите, за разлика от други закони, които можете силово да налагате с обикновено мнозинство, щяхте най-малкото да потърсите консултации. Такива консултации не са потърсени. Явно целите едни чисти политически дивиденти.
Защото промените в Конституцията са територия на консенсуса. Явно не сте в състояние да постигнете този консенсус. Затова, дори да са необходими тези промени, ние вече казахме, че вероятно трябва да се разшири и приложното поле на тези промени, това трябва да стане в една малко по-спокойна, по-малко политизирана среда, което ще рече след предстоящите парламентарни избори. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в Демократичната левица и в ОНС.)
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление двете предложения, които трябва да коментирам кратко, заради петте минути, които имам, са или популистки, или недостатъчно компетентни. Съжалявам, че трябва да го кажа. Подозирам, че по-скоро популизмът е налегнал, защото сред мнозинството има достатъчно компетентни юристи. А те са такива популистки, защото, какво означава общинските съвети да определят конкретния размер на местните данъци и такси "в граници, предвидени от закона". Значи законът може да си предвиди граница, грубо казано, което да означава, че дадена такса ще бъде между 26 и 28 стотинки, защото това може да го реши законът. Тогава за какво самоуправление говорим? И с какво повишавате самоуправлението на общините, за което уж говорим и което трябва да го има, според чл. 141 от Конституцията, който също не е достатъчно издържан в този смисъл, където е казано, че "постоянните финансови източници на общината се определят със закон"? Значи вие нищо ново не предлагате. Тоест, това е един популизъм.
Ако вие наистина искате да предложите нещо ново в този смисъл, дайте да запишем, че финансовите източници на общините са, примерно, данъкът върху общия доход, целият, 100 на сто, и те да си го определят, колко там да го събират на общината, в какъв размер. Да определим, че част от ДДС е тяхно. Ето, това вече ще бъде нещо, което ако заковем в Конституцията, ще означава, че има някакво самоуправление. И изпълнителната власт, и мнозинството не може да се меси всеки път, както му скимне. Но това явно не се желае.
Ето защо по тази причина аз смятам, че това е един популизъм и не е необходимо да си губим времето за него.
По-важният, всъщност по-злободневният въпрос, който в момента се повдига, е за т.нар. имунитет. Защо да отнемаме практически имунитета на народните представители, макар че аз съм съгласен, че тук не става дума за абсолютно премахване на имунитета, това е вярно? Но какво ще се получи в момента, ако приемем вашите всъщност предложения? Ще стане следният текст: "Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен с разрешение на Народното събрание".
Добре, значи какво се получава? Оттук нататък всичко се съсредоточава в ръцете на мнозинството, независимо кое е то. Защото мнозинството, ако реши за един дребен факт, примерно, че депутатът Каракачанов е казал, че еди-кой си министър е мошеник, той може да му снеме имунитета и да му бъде търсена наказателна отговорност, понеже той е обвинил длъжностно лице. Оттам нататък това означава просто един тормоз и една балтия на всеки, който се опитва да се изкаже по някакъв начин. Това де факто е така.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Член 64 дава право да говори.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз казвам не само в Народното събрание, не само в Народното събрание, а и извън Народното събрание. Защото, ако вие го обвините извън Народното събрание в момента, дадения министър, той може да ви съди по граждански ред. Обаче по този начин не може да ви вкара да стоите в ареста. А ако минете по наказателен ред, може да ви вкара и в ареста да стоите като депутат, със снет имунитет, затова, че сте го напсували, грубо казано.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Като нищо.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Няма значение, може да си заслужава псувните, защото половината от вашите министри си ги заслужават, нека си бъдем точни и честни.
Оттам нататък възниква следният въпрос: каква е вашата цел? Ако вие наистина искате да гоните някого за тежки престъпления, кажете ми кой ви е попречил да снемете имунитета на дадени депутати, включително на Луканов, който лежа в ареста? Обаче нищо не можахте да докажете срещу него и накрая взе, че осъди държавата и всички ние, данъкоплатците, плащахме от ваше име.
Кой ви пречи на тези магистрати, които сигурно са корумпирани, в момента да им снемете имунитета? При положение, че на когото се случи от длъжностните лица за корупция, е над пет години? Никой не ви пречи.
Оттам нататък аз питам следното: какъв е смисълът на това предложение? Едното е популизъм, другото очевидно е желание да се съсредоточи властта в мнозинството. Но не се плашите, че може би в следващото Народно събрание няма вие да сте мнозинството? Не се ли плашите, че се нарушават едни принципни положения на всяка една демокрация?
И накрая, за да бъда съвсем ясен. Да, може да няма никакъв имунитет, ако ние бяхме нормална европейска държава с достатъчно съвестни управляващи. Но я ми кажете сега кой полицай ще посмее да глоби министър-председателя, ако той пресече на червено? А в някои демократични държави и ги вкарват даже да отбиват трудова повинност за това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той не пресича, а шофьорът му.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: И шофьорът му, и той, и който и да е, никой няма да смее да го пипне! Аз не говоря, че нас самите не смеят да ни пипнат господата полицаи, макар че имат право да ни глобят. Значи липсва всякакво желание на съответните власти да се борят с престъпността - дребна или едра. А вие измисляте поводи да позволите това да става още по-лесно.
Затова аз завършвам, казвайки следното: смисълът на имунитета в момента на народните представители е не да се защитят от народа, а да се защитят от самозабравили се властници, били те и министър-председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, почитаеми народни представители! Аз подкрепям, като един от вносителите, предложения законопроект и пледирам за неговото приемане от Народното събрание. И ще говоря главно по § 1, касаещ имунитета на депутатите, който е еднакъв с този на магистратите.
По действащия текст на Конституцията, в чл. 69, се гарантира наказателната неотговорност за изказани мнения, което е един отговор на това, което преди малко каза господин Каракачанов. Така че никой, който изказва мнение в Народното събрание или извън него, защото такова беше тълкуванието на Конституционния съд, справка: не може да носи наказателна отговорност, той е наказателно неотговорен. Това се нарича още индемнитет.
Така че ние не предлагаме промени в този текст на Конституцията. Ние предлагаме в следващия чл. 70 да отпадне възможността само за тежки престъпления да се сваля имунитетът на депутатите, съответно на магистратите. Тъй като би било абсурдно един човек, който извършва престъпление, което се наказва с до 5 години затвор, след това да решава съдбите на хората, да приема закони в Народното събрание или да бъде съдия, или прокурор, а той всъщност да е престъпник. Това е абсолютно неморално и абсурдно. Това не може да бъде приемливо за останалите демокрации в Европа, затова там няма такива текстове. Няма разлика между престъпленията. За всяко престъпление би трябвало да има възможност да се потърси отговорност, независимо дали съответният извършител се ползва с имунитет.

Само че, за да не се злоупотребява с това, ние не предлагаме да се променя изискването в Конституцията Народното събрание, съответно Висшият съдебен съвет, да си запази правото да се произнесе дали това е основателно или не. С втората поправка, която предлагаме, се отнема правото на председателя на Народното събрание еднолично да решава такива въпроси досежно депутати, когато парламентът не заседава.
Смисълът на имунитета, уважаеми дами и господа, е не да се създаде привилегирована каста, която е над закона, а да гарантира, че депутатите и магистратите ще могат да си изпълняват задълженията, без необосновано или злонамерено да им се пречи.
В Съединените щати единствено могат конгресмените или сенаторите да ползват имунитет, когато заминават за заседания или когато са там, или когато се връщат. Те не могат да бъдат задържани, освен за престъпления. Такъв е текстът в американската Конституция. Тоест, те не се ползват с имунитет, както е в нашия случай.
В повечето страни в Европа също е такава системата. В Холандия имунитетът има само медицинско значение.
За първи път днес ние дебатираме този принципен въпрос и смятам, че той е много важен, тъй като желаем да покажем, че всички граждани на България трябва да бъдат равни пред закона. Не може някои от тях да не могат да бъдат преследвани за престъпления, които не са маловажни, тъй като се наказват все пак с лишаване от свобода до 5 години. Така че този текст в Конституцията не би трябвало да бъде ползван като убежище за евентуални престъпници, гарантирани с едни самоцелни и необосновани защити. Смятам, че ние не трябва да стимулираме стремеж за заемане на такива постове, за да се избяга от закона. Нещо повече, с настоящата поправка ние бихме направили, ако се гласува положително, още една крачка напред към изграждането на гражданско общество, основано на равнопоставеност и на отговорност.
Пред представителите на Съвета на Европа нашата парламентарна група категорично заяви, че не само ще подкрепи, но и ще внесе такова предложение и ние сега го правим. Аз съм разочарован, че Евролевицата, която направи същото заявление, в момента се измята и заявява, че няма да участва в такова гласуване.
Това гласуване е тест, дами и господа, не само за Народното събрание, но и за всеки един народен представител днес, взет поотделно. Защото, в крайна сметка, когато излезем пред нашите избиратели, ние трябва да кажем каква е била нашата позиция. И ако този законопроект бъде отхвърлен, ние ще предложим в нашата предизборна кампания отново този въпрос, няма да го избегнем, защото смятаме, че тази необоснована привилегия противоречи на основния принцип на демокрацията за равенство пред закона.
Това е нашето намерение и смятаме, че ще надделее желанието в това Народно събрание да се направи необходимата поправка. Никога не е късно да се направи тази поправка, независимо че ние сме в края на мандата си. Имаме възможност, имаме време да направим тази поправка. Ако постигнем консенсус, това ще бъде най-добрият комплимент за Народното събрание и ще повиши неговия авторитет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Юнал Лютфи има думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Заставам пред Вас на тази трибуна, обзет от смесени чувства. Причината за това е, че само два месеца преди предстоящите парламентарни избори ние, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, се нагърбваме с една изключително отговорна не само парламентарна, но и политическа задача - да направим промени в два от текстовете на Конституцията на Република България. Единият касае деликатната тема за имунитета на народните представители и магистратите, а другият е свързан със създаването на нова четвърта алинея към чл. 141, отнасяща се до правото на общинските съвети да определят конкретния размер на местните данъци и такси в граници, предвидени в закона.
Още в началото на своето изказване искам да подчертая, че изцяло заставам зад идеята за промени в основния закон на държавата и то не само в тези два текста, обаче. Бих искал да напомня на моите колеги народни представители в настоящия парламент, на онези, които не бяха във Великото Народно събрание, че депутатите от Движението за права и свободи във Великото Народно събрание не подкрепиха или подписаха тази настояща Конституция. Не я подписахме и не я подкрепихме, защото още тогава ние осъзнахме, че в нея липсват редица текстове, които да уреждат достатъчно ясно и категорично правата на човека и човешките общности, няма текст, който да говори за наличието на малцинства в България, текстове, които да дават право на чужденци да купуват земя, и т.н.
Но питам ви, уважаеми дами и господа: този парламент, с толкова нисък рейтинг сред българското общество, има ли моралното право да пристъпи към една толкова сериозна задача само два месеца преди парламентарните избори? Според мене - не! С чиста съвест искам да ви заявя, че това за мен и за моите колеги от Обединението за национално спасение е един чисто популистичен ход в навечерието на предстоящите парламентарни избори.
Но да се върнем по същество по законопроектите за промени в Конституцията. В мотивите, съпътстващи законопроекта, се споменава, че промените в Конституцията и по-специално промяната на текста за ограничаване имунитета на народните представители се прави в съответствие с препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържаща се в Резолюция № 1211 от 2000 г.
Ако четем внимателно Резолюцията, колеги, във финалната част се вижда, че е записано, че тази препоръка, първо, предвижда Народното събрание на Република България да проведе дебат по неговите заключения и препоръки. За съжаление, такъв дебат не беше проведен, спомняме си всички. Мнозинството направи всичко възможно да бъде проведена съвсем формална дискусия по този толкова важен документ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Ето защо, ако беше проведен един истински, откровен дебат по всички точки, съдържащи се в Резолюция № 1211 от 2000 г., може би щяхме да дебатираме така, както следва, и т. 6, която гласи: "Би следвало да се полагат по-големи усилия в борбата с корупцията и проявите на жестоко отношение от страна на полицията с помощта на Съвета на Европа. Би следвало да се промени Конституцията, за да се приведат имунитетите на депутатите, магистратите и висшите държавни служители в съответствие с европейските стандарти."
Считам, че част от този текст не отговаря на истината. Висшите държавни служители не се ползват с никакъв имунитет. Тук не е казано точно как стои българската уредба и по въпросите на имунитетите в сравнение с европейските уредби. Записано е само, цитирам: "в съответствие с европейските стандарти". И оттук се връщаме към началната част на въпроса: включително и вносителят, който казва, че може да ни изброи различни случаи. Аз положих доста усилия, отчитайки важността на внесения проект и авторитета на неговите вносители, да прегледам конституциите на няколко страни-членки на Европейския съюз. Каква е реалността?
Има най-различни европейски стандарти, колеги. Като се тръгне от едни форми, при които народните представители са по-малко защитени по отношение на тяхната неприкосновеност, никъде няма случаи на никакъв имунитет. По този въпрос сме ограничени. И се стига до случаи, при които включително се предвижда гражданска неотговорност за народните представители. Тоест, оттук следва, че палитрата на така наречените европейски стандарти, споменати в Резолюция № 1211, показва, че тези стандарти са толкова шарени, че сега действащата Конституция по тази материя напълно се вмества в тях.
Тук възниква друг въпрос: кое е накарало самите докладчици да останат с впечатление и да внесат в своя доклад такова предложение, което да се запише в Резолюцията по този въпрос? Може би изречението на новоназначения главен прокурор, който беше казал в първите дни от своето назначение, цитирам: "Не мога да се занимавам с корупцията, защото народните представители имат имунитет."
Тук ли е корупцията, уважаеми дами и господа?
Бих искал да ви дам пример как е уредена тази проблематика в Испания, която несъмнено е демократична страна. Член 71, ал. 2 от Конституцията на Испания гласи: "По време на срока на действие на своя мандат, депутатите и сенаторите също се ползват с неприкосновеност и могат да бъдат задържани с изключение на случаите, когато те са заварени на мястото на престъплението. На тях не може да им бъде предявено обвинение и те не могат да бъдат привлечени на съд без съгласието на камарата", сиреч, на парламента.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както виждате, в страните - членки на Европейския съюз са налице най-различни примери. В повечето случаи е приет модел на нашия и по отношение на наказателната неприкосновеност. (Председателят господин Иван Куртев подава сигнал, че времето изтича.)
Свършвам, господин председателю. Моля Ви само за една минута.
Накрая бих искал да ви кажа следното. Считам, че освен популистичната страна на днешния дебат по промените в Конституцията, прозира и друга тенденция. България е една държава, която се намира 11 години в преходен период. Не са изградени все още истинските демократични държавни власти, и по-специално независимата съдебна система и нормално, демократично функционираща правозащитна система. При тези реалности, ограничаването на имунитета на народните представители може да доведе до злоупотреба с правата и свободите на депутатите, които няма да могат да изпълняват пълноценно своите задължения като представители на своите избиратели в българския парламент. Създават се сериозни предпоставки за засилване на полицейщината и страха сред народните представители, а така също и сред представителите на съдебната власт. Всичко това е в категоричен разрез и в противоречие с европейските демократични норми и тенденции.
И накрая. Колеги, в следващия парламент, след едни истински консултации между отделните парламентарни сили, ние ще намерим волята, желанието и съгласието наистина да направим необходимите поправки. Не му е сега времето.
Ние, депутатите от Движението за права и свободи, няма да подкрепим този законопроект за поправки в Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лютфи.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да премина към същността на моето изказване в кратките минути искам да заявя, че декларацията на Евролевицата "Балкан" е много закъсняла. Те или добре са чели от стенограмата моето изказване оттук, от тази трибуна, когато започнах акцията срещу тази бандитска сделка, или днес моята публикация във в. "Труд". Искам да ви заявя, че онази вечер цялото ръководство израелски граждани на "Балкан" заедно с Цви Франк със самолет напуснаха България. Къде граничната полиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, Вие не можете да правите декларация, защото не сте парламентарна група. Моля Ви, по темата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Уважаеми колеги, четвърти ден в този парламент се разиграват демагогия, фарс и цинизъм: престъпност, доверие, сега - Конституция. Защо като е толкова лоша тази Конституция три парламента работят по нея и никой не внесе това още в Тридесет и шестото Народно събрание? И точно сега го внасяте, в края на десетата година и в края на вашия неуспешен мандат. Защо? За да каже народът колко сте народни, колко сте морални, колко сте великодушни. Вие внасяте тези поправки за имунитета, защото България вече е ограбена и разграбена така, че както казва народът: "С трън да завъртиш, няма какво да закачиш". И я ограбиха точно тези, от висшия ешелон на властта, които имаха имунитет. Вече е късно да го внасяте, защото остава само един месец до изборите.
Обръщам се към вносителите: оттеглете това срамно предложение, защото народът няма да ви повярва. Късно е за такова предложение - да се правят такива инсинуации преди изборите, а намерете тези, с имунитет, които единадесет години ограбиха и разграбиха България и нейния беден български народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Оттегляне на проектозакони се прави преди да е започнало обсъждането им.
Господин Велислав Величков има думата. Разполагате с 11,5 минути. След Вас е господин Иван Иванов, ако остане време.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз с много голям интерес слушах досегашния дебат днес по проектозакона за изменение на българската Конституция. И искам да кажа, че след няколко часа дебати не чух нито един конкретен аргумент по същество срещу двете предложения, които Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС, от място): Значи не си си водил бележки.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Днешният дебат фактически беше поставен в такъв контекст: не дали има смисъл от конституционни промени, защото представителите на всички парламентарни групи, включително представители на групата на Демократичната левица заявиха, че, да, може да се говори, има смисъл от промени в определени конституционни текстове, но сега ли е моментът. Значи, има една висока степен на съгласие в българското Народно събрание в момента, че моментът за промени в Конституцията е назрял след нейното повече от десетгодишно действие. И прав беше господин Венцеслав Димитров, когато каза, че една Конституция, приемана в зората на демокрацията, когато бившите законодатели са нямали конституционния опит, неминуемо поражда дефекти. И тези дефекти се проявяват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Каква зора, бе? То нямаше демокрацията тогава.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: И отговаряме на въпроса: сега ли е моментът?
Аз искам да питам: в продължение на четири народни събрания, когато непрекъснато и перманентно е повдиган въпросът за конституционните промени, имало ли е поне веднъж момент, когато да има съгласие, че, да, сега е моментът?
Господин Лютфи ни уверява, че това ще стане в следващото Народно събрание, а аз по-скоро съм сигурен, че това е опит за поредно отлагане на темата, за да може и в следващото Народно събрание да се каже, че сега не е моментът.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС, от място): Защо го отложихте четири години?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: И фактът е, че ние продължаваме да работим с една Конституция, която всички ние знаем като народни представители и всеки един български гражданин знае, че има определени пропуски и дефекти.
И когато се говори за конституционната процедура, от групата на Евролевицата беше казано: хубаво е, че днес започва дебатът. Аз имам чувството, че не се споменава процедурата по чл. 154 и 155 от Конституцията. Че днес този дебат започва, но няма как да завърши. Дори сега да се съберат 180 или 160 гласа Конституцията няма да бъде променена. А ако се съберат две трети от гласовете въпросът ще бъде отложен най-малко с два месеца и отново ще бъде дискутиран в тази зала. И точно тези два месеца са момента за много сериозен професионален дебат по тази тема, тъй като общественият дебат по повод Конституцията се води вече повече от десет години от момента на нейното приемане и той е дал своя краен резултат, че Конституцията се нуждае от промени.
И веднага искам да спомена за двете съвсем конкретни предложения, които са дадени в момента, като разбира се отчитам необходимостта, която беше поставена и от други народни представители, и най-вече от групата на Евролевицата, че Конституцията се нуждае и от други промени. Да, Конституцията се нуждае и от други промени и този дебат наистина тепърва предстои.
Но сега за тези, които са предложени. Член 6 от действащата Конституция, много ви моля за внимание, казва следното: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, - забележете - лично и обществено положение."
Какво казва обаче чл. 70 от действащата Конституция? - "Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за тежки престъпления, ...".
Същият текст е съотнесен към магистратите. И аз питам: как чл. 70 от Конституцията се съотнася към чл. 6? Как равните права на всички граждани се съотнасят към наказателната неприкосновеност на депутати и магистрати за извършени леки престъпления по смисъла на Наказателния кодекс? Значи всеки един гражданин, които извърши престъпление, примерно хулиганство, носи наказателна отговорност. Но един депутат, един следовател, прокурор или съдия не носи, заради общественото положение, което заема. Така ли даваме ние пример за спазване на законите и на Конституцията в страната за равенството в правата? Или това прилича по-скоро на приказката на Оруел "Животинската ферма", в която крайният извод е: "Всички са равни, но някои са по-равни от другите животни". Трябва ли ние в момента да създадем чувството в хората, че Конституцията закрепва нашите по-големи права от правата на всички останали граждани? И морално ли е, нормално ли е един народен представител, извършил престъпление, наказуемо с три години лишаване от свобода, да кове тук закони или един следовател, или прокурор, извършил престъпление, наказауемо с три години лишаване от свобода, да разследва или да обвинява други граждани, включително за по-малки по размер престъпления? Аз наистина се учудвам от логиката на конституционния законодател в този текст. И въпреки че тук бяха цитирани от трибуната опитите на други страни, аз искам да се върна към това, което каза господин Лютфи. Да, текстът в Испания е подобен на нашия текст в Конституцията с един-единствена разлика - че там няма разлика за извършени тежки или леки престъпления. Винаги когато има престъпления, парламентът може да свали имунитета, Висшият съдебен съвет може да свали имунитета и съответният човек да носи своята наказателна отговорност. Тук сме изключени в носенето на наказателна отговорност от депутати и магистрати и това го е направил конституционният законодател.
И аз разбирам ентусиазма, с който днес почти всички депутати, които се изказаха в защита на тези текстове, са били депутати и във Великото Народно събрание, и са участвали в писането на тези текстове. Да, може би те искат да защитят личното си творение тогава, но ние от дистанцията на времето нямаме право повече да създаваме права на отделни категории граждани, били те депутати или магистрати, по-големи от правата на останалите граждани по закон. И мисля, че ако днес или утре се съберат 160 гласа за този текст, имаме време два месеца да отидем и да питаме хората те какво мислят по този въпрос - трябва или не трябва да отпадне този текст от Конституцията? Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Идете и питайте хората за други работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика думата има господин Георги Дилков-Лорда.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да направя реплика на уважавания от мен господин Величков. Дали днешният дебат и дебатът, който предстои в близките няколко дни за досиетата, дали това е дневният ред на обществото, уважаеми колеги от мнозинството? Дневният ред на обществото ни!
Аз мисля, че доста се манипулира обикновеният данъкоплатец. Едва ли не в парламента стоят хора, които са извършили, разбира се, не по искане на Конституцията тежки престъпления, но много от депутатите са извършили, виждате ли, леки престъпления и оттук нататък това мнозинство иска за всяко престъпление, извършено от хора от опозицията, преди всичко политическите опоненти да си носят отговорността.
Колеги, много е ясно, много е прозрачно, но за съжаление в този парламент, който е законодателен орган, има много малко юристи. За юристите е много ясно за какво става въпрос. Едно така наречено нетежко престъпление може да бъде инспирирано. Нещо повече. Това леко престъпление, тоест, нетежко престъпление по смисъла на закона, за него се води дознание. И виждате ли какво се получава? Събират се трима - четирима души, дават молба в полицията и се иска свалянето на имунитета на един народен представител. Добре, ако е от опозицията може би ще се свали имунитетът на този народен представител. Следва мярка за неотклонение, примерно задържане под стража няма да бъде за леко престъпление...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Колко бързо ми изтече времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика имате право на две минути. Толкова е.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Идеята ми е, че само с една подписка вие ще лишите избирателя от възможността да представлява чрез народен представител, защото ако народният представител е от Бургас или Варна, в продължение на една или две години, докато тече това дознание, той няма да може да си изпълнява задълженията като народен представител. Той не може да се отклонява от местожителството си. Това е наистина една игра, една демагогия. Ами тогава вземете и мобилизирайте мъжете от мнозинството, от малцинството, мобилизирайте ги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Дилков, времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Вземете ги в армията, а на жените образувайте ефективни дознания, за да нямате опозиция въобще в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Дилков, лошо е, че дойдохте една минута в залата, преди да вземете думата.
За втора реплика думата има господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Господин Величков, Вие сте млад човек и тук, от трибуната обикновено изнасяте едни изказвания с много емоция, с много жар, с много дух и на мен винаги ми е приятно да слушам Вашите изказвания. Но все пак това ми напомня един стар виц за млад каубой, който винаги напирал да извърши голям подвиг. Няколко пъти го предупреждавали да си изпили за всеки случай мушката.
Аз си мисля, че си заслужава да се помисли по този въпрос.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Кажи вица.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Не, няма да го казвам, той е известен виц.
Вие напирате за една съществена промяна на Конституцията. Дайте малко примери да видим колко депутати са се отървали от наказателно преследване, от затвор за това, че са били депутати, че са извършили нарушения и не са влезли в затвора, защото са били депутати?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Във Франция има.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Дайте ги. Не ми давайте примери с Франция. Дайте ми примери с държави от Източна Европа. Вие знаете ли, че в една Украйна даже за убийство има имунитет и не е случайно, че е така. Колкото е по-висока една демокрация, толкова е по-ниска степента. Това е така. Нека да стигнем дотам.
Ако искате да се постави въпросът за имунитета на магистратите, поставете го ясно. Но недейте набърква и една 100-годишна традиция на българския политически живот. Дайте ми един пример, в който една изпълнителна власт, един министър-председател в най-новата история на България, след турско робство, да не му се е искало да няма имунитет на депутатите. Аз мисля, че няма такъв министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че е малко претенциозно, към господин Дилков, да определяме ние дневния ред на обществото и аз никога не съм си позволявал от тази трибуна да казвам кой е дневният ред.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Иван Костов го определя.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Но има пряка връзка между двата дебата, които протекоха, за престъпността, господин Дилков, и конституционната тема за имунитета. Защото чувството за наказателна неотговорност и неприкосновеност не е превенция срещу престъпността, а по-скоро стимул за извършване на престъпления, скрити зад маската на ненаказуемост. Аз споменах и в дебата за престъпността, че когато този безусловен имунитет за наказателна неприкосновеност е съчетан с абсолютна несменяемост - един друг текст от Конституцията, касаещ съдебната власт, става много опасно, когато знаеш, че няма никой и за какво да ти потърси отговорност.
Така че двата дебата са много свързани, господин Дилков. И ако искаме да покажем загриженост, сега трябва да подходим със съответния професионализъм към тази тема.
И това е една моя реплика към господин Осман. Съжалявам, че не можах да я направя тогава, когато той се изказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Към господин Осман сега реплика няма да правите.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Господин Вълчев, аз много се учудвам, ако в Украйна действително има имунитет за извършено убийство! Значи те са достигнали обратния връх на това, което наричаме демокрация - абсолютен тоталитаризъм и диктатура, ако това е истина, но аз се съмнявам, че това е истина. Но тук въпросът е много простичък: трябва ли някой да бъде неотговорен пред закона заради общественото положение, което заема? И, пак повтарям, чл. 66 от Конституцията изрично забранява това. И няма такава 100-годишна традиция на българския парламент или българския народ. Има една 10-годишна Конституция, която е наложила този текст и този текст е явно абсурден и трябва да бъде променен.
А колкото до младите каубои, които напират да извършат подвиг. Господин Вълчев, през последните десет години аз се надявам, че всеки един от нас, народните представители, е влязъл в този парламент с желанието да извърши поне един малък подвиг и да помогне нещо на държавата си. Ако успеем всички заедно - добре, ако не - ние сме си виновни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Иван Николаев Иванов има думата.


ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Велислав Величков съвсем точно каза, че по време на дебатите днес нито един от народните представители не отправи директна критика към направените предложения за изменение на българската Конституция. Най-често въпросът, който беше поставян, беше защо се предлагат тези промени.
Аз искам съвсем ясно да кажа, че при предлагането на тези промени няма никакви политически мотиви. Единствено граждански мотиви са водили 83-та вносители на предложенията.
Преди всичко ние изразяваме действително твърдата убеденост на българските граждани, че пред Конституцията не би трябвало да има хора, които са в правно привилегировано положение по повод на наказателно преследване, че не би трябвало да има една определена категория хора и това са народните представители и представителите на съдебната власт, които ще се окажат и в момента се оказват недосегаеми за престъпления, наказващи се в рамките на 5 години изтърпяване на наказанието.
Като се има предвид, че вчера и миналата седмица течеше дебат, свързан с престъпността, смятам, че няма друг по-положителен пример, който Народното събрание в момента може да даде именно днес, като подкрепи, че по отношение на извършени престъпления всички ние и представителите на съдебната власт сме равни пред закона и Конституцията с всички други български граждани.
Извън този повече от очевиден мотив аз искам да подчертая, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в т. 4, ал. 6 заявява ясно, че препоръчва да се промени Конституцията на България, за да се приведат имунитетите на депутатите и магистратите в съответствие с европейските стандарти - резолюция, за която освен представителите на управляващото мнозинство в Страсбург гласуваха и представителите на Българската социалистическа партия в лицето на господин Евгени Кирилов, госпожа Елена Поптодорова от Българската евролевица и господин Юнал Лютви от ОНС.
По такъв начин ние всъщност, ако приемем тези промени, изпълняваме една от важните препоръки, отправени от Съвета на Европа към нас като български парламент.
Не искам да цитирам и Европейската харта за местното самоуправление, която от 6 юни 2000 г. по същество е част от нашето вътрешно законодателство.
В заключение, позволете ми да кажа нещо, което беше многократно изтъквано. Да, има различия в конституциите по света. Но практически всички конституции на Европейския съюз бяха променени през последното десетилетие в частта на отнемане привилегията по отношение на наказателно преследване за магистрати и депутати.
И накрая, когато се казваше, че по същество този текст защитава една институция - българското Народно събрание - аз искам ясно да заявя: Съюзът на демократичните сили смята, че над интересите на институциите стоят интересите на българското общество. И в защита на интересите на обществото ние предлагаме и апелираме да бъдат подкрепени направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Господин Иванов, Вие сте член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Ви моля, не правете такава демагогия в българския парламент. След като толкова много сте загрижени за имунитета и да се премахнат тези престъпления, защо не поставихте въпроса в началото на вашия мандат? Защото бяхте гладни, не се бяхте награбили, а го поставяте сега, когато хората с имунитет от вашето управление направиха огромни икономически престъпления към държавата, приватизираха бандитски и изнесоха милиарди долара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бончев! На този въпрос аз отговорих на господин Янаки Стоилов в заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Отговорът е съвсем прост. Когато ние повдигнахме въпроса за промени в Конституцията в началото на Тридесет и осмото Народно събрание като Парламентарна група на СДС и искахме да се създаде такава контактна група за промени в Конституцията, ние не получихме положителен отзвук от българската опозиция. Сега реално е последният момент да могат да бъдат предложени на парламента и оттам - на българското общество, тези промени.
Има и втори аргумент, който беше заявен преди, а именно, че ако в началото ние бяхме повдигнали този въпрос, щяхме да бъдем атакувани, че ние искаме да изменяме Конституцията, в която сме се заклели. Ние не искаме по същество да бъдем атакувани по несъществуващи и формални аргументи.
И накрая, нещо, което е свързано с тази тематика. Когато господин Гиньо Ганев каза, че в тази си част българската Конституция от 1991 г. се придържа към класическия образец, аз само бих добавил: да, класическия образец в Европа от 50-те години, непосредствено след Втората световна война. Класическият образец в Европа от 2001 г. е именно всички депутати и магистрати да имат равна отговорност по отношение на наказателното преследване, както останалите граждани на съответните страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да направим гласуването утре след вота, за да могат да бъдат всички и да няма никакво съмнение за съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има ли противно становище?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Срамно е да се прави и приема от българския парламент такова предложение. Изгубихме цял парламентарен ден в едни обсъждания, които бяха доста безумни по естеството си още преди три месеца, когато бяха внесени.
Има достатъчно кворум. Дискусията е приключила, нека с гласовете си да изразим отношението си сега. Нищо не пречи, освен ако няма някакъв страх и освен, ако не се търси някакво извиване и довеждане на отделни народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане... (Шум и реплики от Парламентарната група на ДЛ.) Направено е процедурно предложение. Аз длъжен ли съм да го поставя на гласуване? Длъжен съм.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Борислав Китов за отлагане на гласуването за утрешното заседание.
Гласували 219 народни представители: за 119, против 99, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожице Дончева, заповядайте.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Срамота е това, което става! Формално вие можете да кажете, че желаете да се гласува точката след три месеца, след месец и половина, когато искате да го решите с мнозинство на гласовете. Но това е срамота! Това е просто нелепо! Никакъв парламентарен правилник не урежда такъв род поведение.
Вие сте тези, които внасяте проекта за изменение в Конституцията. Съберете си гласовете! Вие знаете, че не можете да съберете 180 гласа. Ето ви ги гласовете на таблото. С чужди карти, без чужди карти, толкоз! Утре сутринта и да има, и да няма, все толкова, пак няма да ги съберете. Но е срамота да правите парламента на маймуна и да се излагаме и ние заедно с вас. Сега има 10 минути за гласуване, насрочете гласуването и отменете това гласуване, защото то е безумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е процедурата, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие си измисляте нарушения на правилника с гласуване. Моля прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нарушение на правилника няма. Господин Божков, седнете си, след гласуване може да се поиска само прегласуване - госпожа Дончева го направи.
Само пояснявам, че ако погледнете чл. 41, ал. 2, т. 5 ще видите, че няма никакво нарушение на правилника, защото там е казано: отлагане на гласуването. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Борислав Китов за отлагане на гласуването за утре. (Шум и реплики в блока на ДЛ. Реплики: "Вижте как се гласува с чужди карти!". Възгласи: "У-у-у!".)
Много нещо виждам.
Гласували 215 народни представители: за 116, против 98, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, Вие сте един от най-добре познаващите правилника. След като гласувахме да се отложи гласуването, защото тук има желаещи да настъпят някои депутати, да ги заплашат, да им обещаят нещо...
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Е-е-е...
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А защо отлагате гласуването? (Силен шум, реплики и възгласи в залата.) Защо отлагате гласуването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какъв е аргументът да се отложи гласуването, когато в тази зала никога не е имало повече хора, отколкото сега? Какъв е аргументът?
Аргументът може да бъде само един: да се насилят някои, да се заплашат, да им се обещае нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете си процедурата, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Затова предлагам да продължим отново нашето заседание по тази точка, която разглеждахме. Моля да гласуваме да продължим заседанието с обсъждането на законопроекта за изменение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Очевидно пак трябва да разяснявам правилника. За съжаление, за много голямо съжаление на господин Благовест Сендов...
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Имам право да го предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, имате право, но аз съм длъжен да поясня правилника - че след като е изчерпано времето за изказване, след като е гласувано за отлагане на гласуването, по тази точка просто не може да продължим. Ако искахте да предложите по следваща точка, удължаване на работно време - имахте право.
По тази точка сме приключили. (Силен шум, реплики и възгласи в залата.)
Съобщения за парламентарен контрол на 16 февруари 2001 г., петък:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на три актуални въпроса на народните представители Меглена Плугчиева, Лъчезар Тошев и Жорж Ганчев и на три питания от народните представители Иван Борисов, Румен Овчаров и Стефан Нешев и Иван Борисов.
Министърът на транспорта Антони Славински ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Веселин Бончев и Стоян Райчевски.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Валентин Симов, Ангел Найденов, Жорж Ганчев, Свилен Димитров и Георги Дилков-Лорда и на питане от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Дора Янкова, Руси Статков, Валентин Христов и Димо Петров.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Велко Вълканов и Кънчо Марангозов и Анелия Тошкова - два въпроса, и на две питания от народните представители Кънчо Марангозов и Дора Янкова.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Меглена Плугчиева, Иван Бойков - два въпроса, и Петър Башикаров и Меглена Плугчиева, и на питане от народния представител Ангел Малинов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Панайот Ляков, Стоян Райчевски и Николай Сгурев и на шест питания от народните представители Свилен Димитров, Лъчезар Тошев, Руси Статков, Анелия Тошкова, Ангел Малинов - две питания, и Юрий Юнишев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов и на питане от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на питане от народния представител Валентин Симов.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Борисов и Хасан Адемов и на питане с писмен отговор от народния представител Румен Такоров.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов, министърът на образованието и науката Димитър Димитров и министърът на правосъдието Теодосий Симеонов.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 16 февруари от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,58 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова
Секретари:
     Васил Клявков

Ивалин Йосифов